ИВАН КОСТОВ: Категорично заставаме зад македонското правителство
Ние категорично заставаме и даваме своята подкрепа на македонското правителство и на всички вас, защото смятаме, че границите трябва да се уважават и да се спазват. Това заяви министър-председателят Иван Костов в интервю за Македонската телевизия снощи.
Според него задължение на КФОР е да засили контрола по границата от страна на Косово и подходите към с. Танушевци, за да не се допуска превозването на боеприпаси и снабдяването на албанските екстремисти, намиращи се там. Ако това не стане, премиерът Костов допуска възможността конфликтът да се размножи по подобие на конфликтите в Южна Сърбия. "Не бива да се допуска откриването на втори фронт в северната част на Македония по подобие на фронта в Южна Сърбия", подчерта министър-председателят Иван Костов.
Той отново изрази готовността на българското правителство да помогне за преодоляване на кризата. Според него в това отношение всички съседи на Република Македония, които са за запазването и за защита на границите в региона, ще направят същото. Премиерът изтъкна ясната морално-политическа подкрепа, която българският президент Петър Стоянов даде на Македония в нейните усилия да защити своята териториална цялост. Той посочи още, че разполагаме с технически възможности за разминиране на пътища и вещево оборудване, което при поискване може да бъде предоставено на македонската страна.
Според Иван Костов терористичните действия на косовските албанци напоследък не са последица от идеята за велика Албания. "По-скоро става въпрос за опит на косовските албанци да не признаят договорираната граница между СР Югославия и Република Македония. По този начин те се опитват да се поставят в ролята на активен субект в отношенията", каза той.
Министър-председателят оцени високо резултатите от срещата в Скопие на лидерите на страните, участнички в процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа. Според него обаче форумите на страните от региона не бива да създават впечатление за дезангажиране на международната общност, която пое задачите да осигурява сигурността в региона. "Не бива да създаваме превратната представа, че ние самите можем да генерираме толкова много сигурност, която да бъде достатъчна за справяне с проблемите, защото това няма да съответства на истината", подчерта министър-председателят. Според него призивът на страните от региона трябва да бъде отправен преди всичко към КФОР, към международната общност, към Съвета за сигурност на ООН, тъй като те носят отговорността за сигурността на Балканите.
Министър-председателят Иван Костов пожела спокойствие и търпение на премиера Любчо Георгиевски и президента Борис Трайковски. Сигурен съм, че с подкрепата, която ще получат от нас, всички ваши съседи ще се справят с този проблем, каза той в интервюто си за македонската телевизия.
САЩ правят противоракетна отбрана
ВАШИНГТОН. Американският вицепрезидент Ричард Чейни потвърди намеренията на Вашингтон за създаване на национална система за противоракетна отбрана (ПРО), която да обхваща САЩ и техните съюзници, предаде ИТАР-ТАСС. Той подчерта за "Вашингтон пост", че сега съществуващият договор за ПРО не пречи на разработването на една ограничена противоракетна отбрана и че програмата на бившия президент Бил Клинтън за изграждане на противоракетен щит е несправедливо отхвърлена от този договор.
В интервюто Чейни изтъкна, че намаляването на американските миротворчески сили на Балканите ще стане само след консултации със съюзниците на САЩ или когато НАТО вземе решение за това. Той допълни, че Вашингтон смята да се ограничи в сферата на разузнаването и въздушните сили, като предостави на европейците наземните операции.
СБ: България изпълнява най-добре проектите си
СОФИЯ. Световната банка (СБ) дава на България една от най-високите оценки за изпълняваните в момента проекти в сравнение с останалите държави от нашия регион. Това съобщи вчера Андрю Воркинк, директор на СБ за България, Румъния и Хърватия след направения преглед на портфейла на банката за 2001 с вицепремиера Петър Жотев и представители на МФ и на БНБ.
България усвоява средствата по текущите проекти много по-бързо от средната усвояемост на отпусканите от СБ заеми, заяви Воркинк. Той подчерта, че високият рейтинг и бързото усвояване на средствата означават, че парите навлизат бързо в българската икономика и се използват по разумен начин.
Проектите за оздравяване на железниците и за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата са единствените два, по които през последните години средствата се усвояват сравнително бавно. Затова вчера са били набелязани конкретни мерки за подобряване на тяхното изпълнение. Сред тях е например ускоряване на навлизането на частни фирми във ВиК сектора у нас. Освен това са обсъждани забавянето на тръжни процедури, взаимоотношенията между общини и министерства и др. През последната година проектът за ВиК дружествата започва да компенсира досегашното забавяне, подчерта Воркинк. Не бива да забравяме, че само преди три години повече от половината проекти на СБ у нас нямаха тази висока оценка, заяви вицепремиерът Петър Жотев.
В момента България има 10 действащи проекта, подкрепяни от СБ, които са на обща стойност 358,4 млн. долара.
СДС започва обсъждане за листите
СОФИЯ. Да отпадне изискването за пререгистрация на партиите от Закона за политическите партии ще предложи днес синята парламентарна група, съобщи вчера след заседанието на НИС на СДС Екатерина Михайлова. Приемаме ветото на президента върху закона, допълни тя. Местните структури да изпращат предложения за процедурата по издигане на кандидат-депутати, реши още НИС. Мненията на регионалните структури ще бъдат представени на следващия Национален съвет. Искаме да има широко представителство на всички групи от населението, обясни Екатерина Михайлова. НИС даде мандат на лидера си Иван Костов да подпише меморандум за разбирателство с БСДП.
Ангажирани сме с проблемите на Югоизточна Европа
Преди близо една година България започна преговори за пълноправно членство в Европейския съюз. По този начин вашата страна пое по същия път като много други централно- и източноевропейски страни. Факт е, че Европейският съюз е привлекателен клуб. Но за Швейцария въпросът за европейското сътрудничество не се ограничава с взаимоотношенията ни с ЕС. Швейцария е посветена както на двустранно, така и на многостранно ниво, на мира, демокрацията, и благоденствието върху целия Европейски континент. Днес повече от когато и да било ние сме съсредоточени върху Югоизточна Европа.
Не може да има спор, че отварянето и по-близката интеграция на страните от Централна и Източна Европа е едно от най-важните и насърчаващи събития през последните няколко десетилетия. В резултат културното наследство на Европа бе възстановено в неговата пълнота. Външните отношения на Швейцария също се повлияха положително. Докато преди падането на Берлинската стена отношенията ни с тези страни бяха сведени до необходимия минимум, след 1990 двустранните и многостранните отношения процъфтяха, придобивайки много нови динамични аспекти.
От самото начало Швейцария се стреми да подкрепя икономическия и политическия преход на тези страни. Най-напред се съсредоточихме върху сътрудничеството с централноевропейските държави и трите балтийски републики. Но след средата на 90-те години все повече насочваме вниманието си към Югоизточна Европа. Оттогава насам регионът се превърна в основна точка в нашата външна политика. Ще продължим с този ангажимент и през следващото десетилетие. В доклада по външната политика за следващото десетилетие, одобрен от швейцарското правителство в края на 2000, Югоизточна Европа е ясно определена като един от основните ни региони.
Швейцарският ангажимент към Югоизточна Европа придаде ново измерение на чуждестранното ни сътрудничество както в качествено, така и в количествено отношение. В никой друг регион на света през последното десетилетие Швейцария не е ангажирала средства и инструменти в толкова концентрирана и новаторска форма.
В навечерието на конфликтите на Балканите и други региони Швейцария осъвремени и приспособи своя набор от инструменти в областта на мироопазването, хуманитарната помощ, техническото и икономическото сътрудничество. В периода от 1996 до 1999 Швейцария отпусна на региона около 380 млн. евро (580 млн. швейцарски франка) за тези цели. Само през изминалата година тя отпусна около 165 млн. евро (250 млн. швейц. франка). За пръв път Швейцария изпрати свой военен персонал в чужбина; понастоящем около 150 швейцарски граждани служат в Косово (КФОР). В известен смисъл това олицетворява новата стратегия на швейцарското правителство: "сигурност чрез сътрудничество". Швейцария е активен член на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа и е убедена, че целият регион се нуждае от цялостна, дългосрочна визия и координирана международна стратегия.
Пактът за стабилност се основава на тези принципи. В същото време конкретните му и непосредствени цели съвпадат с тези на Швейцария. Те включват укрепване на сигурността, утвърждаване на демократичните структури, осигуряване на защита за малцинствените групи, подкрепа на възстановяването и икономическото развитие, активизиране на регионалното сътрудничество и борба с организираната престъпност. Особено горещо приветстваме активизирането на трансграничното сътрудничество в региона. Това са причините за силната ангажираност на Швейцария с Пакта за стабилност. Засега нашата страна е обещала 31 млн. евро (47 млн. швейц. франка), от които вече е разпределила 18 млн. евро (27 млн. швейц. франка) през изминалата година.
Швейцария е силно заинтересована от наличието на демократична и процъфтяваща Югоизточна Европа. Регионът не се нуждае от наставници, а от партньори. Швейцария иска да бъде един от тях.
В момента имаме специално партньорство с България. По време на хаоса и войните през последните години България се запази като център на стабилност. От 1992 насам, Швейцария подкрепя процеса на преход с цел да построи мостове към бъдещето.
В региона Централна Стара планина например бе създадена гъста мрежа от представители на местното самоуправление, на асоциации, предприятия и младежки групи. Проектите се развиват и чрез демократични форуми в сътрудничество с швейцарски партньори. Швейцария работи успешно в тясно сътрудничество с България по проекти в цялата страна, особено в областта на здравеопазването, околната среда, инфраструктурата и енергийния сектор. Конкретните форми на това сътрудничество са партньорството в областта на болничното дело, а също така водопречиствателната станция в Пловдив, националния парк Пирин и други. Една от причините за посещението ми в София е да привлека вниманието на по-широката общественост към тази многостранна и плодотворна форма на сътрудничество.
Активизирането на нашите отношения е в интерес и на двете страни. Мостовете, което се строят днес, ще осигурят пътя към все повече и все по-близки контакти в частния сектор. Говоря най-вече за икономическите отношения. Трябва да се изпълнят две основни условия, за да се даде стимул на участниците в частния сектор да влязат на пазара. А те са: подкрепа на процеса на икономическата реформа и усъвършенстване на правните рамки, в които действат частните фирми. За да се постигне това, през последните няколко години България и Швейцария значително подобриха договорната рамка както на двустранно, така и на многостранно ниво, най-вече в следните три области: защита на инвестициите, двойно данъчно облагане и облекчаване на потока на стоки посредством споразумение на ЕФТА за свободна търговия.
Миналата година швейцарският внос от България нарасна с 50 процента, а износът за България - с 20 процента. Тази тенденция е окуражаваща. И все пак все още има голям потенциал за развитие на търговията и преките инвестиции. Швейцарските фирми са известни с предпазливия си подход към новосъздадените пазари. Те са улеснени при навлизането си - от една страна, чрез гореспоменатите многостранни форми на сътрудничество, а от друга - чрез новите специално създадени инструменти за поощряване на търговията и инвестициите. Инструменти от рода на Програмата за поощряване на вноса от Швейцария (СИППО) и Швейцарската организация за улесняване на инвестициите (СОФИ) са насочени към улесняване и подпомагане дейността на малките и средните предприятия. България е една от основните страни по тези програми.
След края на студената война Европа навлезе във фаза на сближаване. В началото на прехода, широко се разпространи схващането, че смяната на централно планираната икономика с пазарната и демокрацията ще се осъществи бързо. Последните единадесет години показаха, че паралелните политически, икономически и социалистически революции неизбежно доведоха след себе си болезнения процес на приспособяването. Държавите от Централна и Източна Европа принесоха големи жертви.
Преходът не е приключил въпреки дълбоките промени, осъществили се през изминалите единадесет години. Въпреки че Швейцария все още е формално извън процеса на европейска интеграция, страната е много тясно свързана със съдбата на континента. Тя споделя ценностите на съседните страни и заедно с тях иска да изпълни своя политически, исторически и морален ангажимент към неговото благосъстояние.
Преследването на щастието на индивида е в основата на благополучието. Процесът на европейска интеграция се основава именно на тази идея. Дългосрочната цел на създателите на идеята за европейската интеграция беше да се подпомогнат свободата, демокрацията и мирът. В резултат Европа успя не само да заеме полагащото й се място в света. За много хора по света тя изразява надеждата за мир, зачитане на човешките права и достигане на благоденствие. Двадесети век бе "Век на Америка". Вероятно XXI век ще остане в историята като "Век на Европа".
Батич: ще сътрудничим на съда в Хага
БЕЛГРАД. Сръбският министър на правосъдието Владан Батич заяви, че очаква поне един от заподозрените, подведени под отговорност от Международния трибунал за военните престъпления , да се предаде, за да спаси сръбския народ от международния натиск, съобщи Ройтерс. Батич предложи на заподозрените да последват примера на бившата президентка на босненските сърби Биляна Плавшич, която се предаде на трибунала, за да отговаря по обвинения в геноцид. САЩ са определили 31 март за краен срок Югославия да започне да сътрудничи на трибунала или ще бъде замразена обещаната финансова помощ от $100 млн. Бури и наводнения тормозят света
БОСТЪН, КИЕВ, БУДАПЕЩА. Снежна буря, предсказана преди седмици, връхлетя миналата нощ североизточния ъгъл на САЩ и засипа с обилен сняг щатите Мейн, Масачузетс, Върмънт, Ню Йорк и др.. Училищата вчера бяха затворени за втори пореден ден, а стотици полети бяха отменени. Снежната покривка на места достигаше 50 см, а районът беше връхлетян и от ветрове със скорост близо 100 км/час, които заледяваха всичко. За справяне с бедствието са мобилизирани стотици бойци от Националната гвардия, а на помощ са призовани и 10 000 запасняци. Метеоролози очакваха снегът да спре снощи, а вятърът постепенно да отслабне.
Същевременно около 7000 души бяха евакуирани от домовете им в Карпатите в Западна Украйна, след като поради проливните дъждове р. Тиса излезе от коритото си край границата с Унгария. Най-малко 10 къщи са били вече унищожени от придошлите води, а нивото на реката продължава да се покачва. Стотици жители на унгарското село Кишпалад също бяха евакуирани, след като в района се скъса дига.
Китай и Мексико пък бяха разтърсени от силни земни трусове с матнитуд съответно 6,4 и 5,4 по скалата на Рихтер, но не се стигна до човешки жертви и материални щети. Епицентърът на труса в Китай беше в Тибет, докато в Мексико беше "атакувана" едноименната столица.
Бутафория
"Радиото води политика в разрез с интересите на слушателите. " Това внушение от дни дели мегдан с най-горещите новини. И като го погледнеш по вестниците или го изслушаш по радиостанциите, то, а-ха, да те убеди, подкрепено с проценти, титли и допустими социологически грешки. А зад процентите въпрос: "Бихте ли изключили своя радиоапарат, ако не слушате Лили Маринкова по "Неделя 150"? И видите ли, 1700 имагинерни слушатели, взели, че си изключили радиокутиите? Брех, задаваме си въпрос ние: как така за няколко часа може да се направи социологическо изследване и да се дадат точните измерения на неговата представителност в проценти? И що за феномен е този професор Здравко Дунов, който в последно време се активизира така неистово в медийното пространство? И "феноменът" дали е професор и каква е точно неговата научна нива, в която той оре, сее и жъне за броени минути. Разбира се, с помощта на чираци и телефон. От академичните среди разбрахме, че представящият се за професор Здравко Дунов не е професор, а редови доктор на науките, който с упование разпространява легендата, че е заслужил офицер от тайните служби! (Господи, още един!) Че той няма представа от социология, камо ли от проучвания, защото си е "специалист" по научен атеизъм. И всепризнат автор на твърдението, че човешкият прародител е Лъв вегетарианец! Не се смейте. Това е единствена академична слава на скандалния "медиен философ". Освен това заиграването с името на Макс Вебер и позоваването на негова схема е нахалство, защото покойният Вебер (починал 1920) никога не се е занимавал с емпирични изследвания. И не на последно място, цялото това "проучване" си е бутафорщина отвсякъде, защото нито има представителна извадка, нито за няколко часа даже физически може да се каже "ало" на 1800 души. Ще споменем и че телефонните анкети се правят обикновено за прах за пране. Макар че сапунената опера около БНР и Лили Маринкова също стана с много накисване. Прочее кой е платил да се изпълни тази поръчка и да се обнародва? Макар че ментетата в България и преди, и след избори струват евтино.
България и Швейцария - два различни погледа в една посока
Визитата на швейцарския външен министър Жозеф Дайс у нас през миналата седмица по един почти парадоксален начин показа близостта и различията между двете страни както в начина на мислене, така и в способите на действие и постигането на поставените цели. В срещите му с президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов, външния министър Надежда Михайлова и председателя на Народното събрание Йордан Соколов обикновено беше изразявано единомислие по обсъжданите въпроси, което, макар и неизлизащо извън рамките на стандартната дипломация, в конкретния случай беше действително. Основа на това определено разбирателство е фактът, че всъщност двете страни няма какво да делят и могат само да спечелят от сътрудничеството си.
В по-голяма степен това важи за България, но пък Швейцария е пословична със способността си да печели и в загубени ситуации, нещо, от което ние само можем да се поучим. Не е случаен фактът, че освен важния въпрос за визите в центъра на разговорите на Жозеф Дайс с българските му партньори бяха икономически въпроси, най-вече за увеличаването на швейцарските инвестиции у нас и предизвикването на интереса на швейцарския малък и среден бизнес, който именно създава базата на прочутото швейцарско благополучие. Министър Дайс изтъкна, че и през тази година Швейцария ще отпусне около 14 млн. франка в сферата на техническото и финансовото сътрудничество в станалите вече традиционни области като здравеопазване, инфраструктура, запазване на биологическото разнообразие и др., както прави от няколко години насам. За сметка на това първият дипломат на Швейцария беше по типично дипломатически уклончив относно директните инвестиции - това, което всъщност на нас най-много ни липсва.
Сочейки като положителни постигнатата у нас икономическа и политическа стабилност през последните години, както и наличието на рамкови договорености по защитата на инвестициите и двойното данъчно облагане, Дайс се ограничи единствено да посочи, че вече са налице условия да бъде изпратена нарочна делегация, която да проучи на място възможностите за инвестиции. (И това ако не е типичен отговор по швейцарски!) Успех все пак е фактът, че наесен в България ще пристигне швейцарският министър на икономиката начело на голяма бизнесделегация и единствено от нас зависи да убедим придирчивите швейцарци, че могат да печелят и в тази част на континента, че могат да печелят не само добре, но и лесно.
Всъщност още предварително беше ясно, че потенциален интерес на швейцарски компании към България има, най-малкото поради факта, че всеки новопоявяващ се пазар дава принципно добри възможности за развитие и печалби, ако се създадат съответните условия. Знае се, че някои големи швейцарски фирми - "Нестле", "Лауфен керамик", "Холдер цимент", вече са у нас. В психологията на големите компании е обаче да мислят в перспектива и да не се страхуват от евентуалните неуспехи в настоящето. (Достатъчно е само да споменем, че "Нестле" не е в състояние да реализира продукцията си от фабриката в София у нас и е принудена да изнася голяма част от нея в Чехия, макар и там да има други заводи.) За малкия и средния бизнес обаче далечната перспектива като мислене отсъства. Ако той не е въстояние да печели веднага, след като инвестира, просто не стъпва на местния пазар. И именно тук от нас зависи да убедим швейцарската агенция СОФИ, занимаваща се със стимулирането на швейцарските инвестиции в Източна Европа, че на българския пазар може да се печели добре, лесно и бързо. В тази насока трябва да действа законодателството, а и корупцията трябва да бъде сведена до приемливо ниво. Тогава и швейцарската Федерална агенция за експортно застраховане ще повиши рейтинга на България, което пък ще открехне вратата за жадуваните швейцарски пари у нас. Или, казано с други думи, да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ! Иначе ще си останем бедни.
Парадоксално на пръв поглед изглежда и отношението на двете страни към процеса на евроинтеграция. Докато ние бихме влезли в ЕС дори и в настоящия момент, макар и добре да съзнаваме, че сме неподготвени, швейцарците бягат от евентуално членство като дявол от тамян. Потвърди го и неделният референдум, който по начало беше обречен. Неслучайно министър Дайс и президентът Стоянов си размениха шеги кой пръв ще влезе в ЕС, завършили с отново единодушното становище, че това ще бъде България. Парадоксът в случая се състои в огледалната ситуация в двете страни, а положението може да бъде перифразирано като "бедните искат, но не могат, богатите могат, но не искат". Членството в клуб като ЕС може да помогне на бедните да забогатеят, но за сметка на това ще бръкне в джоба на богатите по начин, с който те не биха са съгласили засега. И швейцарците добре го разбират.
При перспективата за създаването на Европейски съединени щати, която вече отчетливо витае в европейското политическо пространство, макар и на този етап да се смята за еретична, е ясно, че рано или късно (по-скоро късно) Швейцария ще стане част от тях. Налага го неминуемата логика на глобализацията, ставаща все по-отчетлива с всеки изминал ден. И може би един ден кантонът (щатът, провинцията?) България на свой ред ще дава съвети и бащински ще потупва по рамото кантона (щата, провинцията?) Швейцария. Въпрос на психология. Е-е-ех, мечти!
Български летопис
7 март 1893 - роден в Пазарджик Райко Алексиев, журналист, карикатурист, хуморист, известен и с псевдонима Фра Дяволо. Следва литература в Софийския университет и учи рисуване като извънреден студент в Художествената академия. Бил е редактор в хумористичните списания "Барабан" (заедно с Чудомир, Д. Подвързачов, Ив. Андрейчин и др.), "Смях", "Людокос", "Българан". С карикатури и текстове е сътрудничил и в най-реномирания български вестник до 9. IХ.1944 "Зора". Неколкократно е избиран за председател на Съюза на дружествата на художниците в България. В нашата журналистика Р. Алексиев оставя ярка диря с издавания и редактиран от него хумористичен в. "Щурец" (1932-1944). Освен карикатури той рисува и пейзажи, някои от които са в Националната художествена галерия. Убит от комунистите без съд и присъда на 18 ноември 1944.
7 март 1932 - умира във Варна Петрана Тихова Обретенова, дъщеря на Баба Тонка, участничка в националноосвободителните борби на нашия народ. Родена е около 1845 в Русе. Учила е в девическото училище в Русе. Заедно с цялото си семейство се включва активно в революционното движение. Тя е една от доверените комитетски куриерки за пренасяне на кореспонденция, оръжие и боеприпаси по канала Русе - Гюргево. Ушива знамето на Червеноводската чета през 1875 и знамето, което развява по време на Априлското въстание четата на Иларион Драгостинов и Стоил войвода. Заедно с майка си се грижи за арестуваните революционери, носи им храна и дрехи. Медицинска сестра по време на Руско-турската война от 1877-1878. След Освобождението учителства в Оряхово, Враца, Тутракан и Лом.
7 март 1955 - умира Георги Бончев, геолог, академик, основоположник на българската петрография и минералогия.
Бяс по лисиците
МОНТАНА. Две бесни лисици са отстреляли ловджии в Северозападна България, алармираха от Ловно-рибарския съюз. В берковското село Несочница авджии забелязали малка лисица близо до първите къщи, която се оказала заразена. Бясна лисица е убита и във видинското село Карбинци, след като удушила кокошка в птицеферма.
В България срещнах хора с висок интелект и открит дух
Художничка, потомка на рода Колбер (една от най-старите френски аристократични фамилии, дала на страната си освен прочутия финансист на Луи XIV (познат от романите на Дюма) още 4 министри, 5 държавни съветници и двама членове на Френската академия), Ан дьо Колбер- Христофоров освен всичко друго е и тясно свързана с България. Не само чрез брака си с нашия сънародник проф. Боян Христофоров, известен гастроентеролог в парижката болница "Кошен", но и чрез някаква духовна връзка, настоява тя. А щом стане дума за България, Ан дьо Колбер тутакси започва да говори за любимите си картини на Майстора или за Казаков, както и за големите български музиканти. През 1991 в галерия "Арт 36" е била една от първите й големи изложби, след което са последвали успешни изяви в ЮНЕСКО, в Тюбинген, в Женева и в Чикаго. Освен всичко друго тя е почетен професор на Националната галерия в Торино (Италия). Спечлила е и престижен международен конкурс за поезия (1995). И още нещо важно, свързано с България: от години парижкият дом на семейство Колбер-Христофоров е широко отворен за млади студенти, повечето от които наши сънародници. И в момента 4-5 млади българи се ползват от тяхното гостоприемство, завършвайки образованието си в Париж благодарение на безкористната им подкрепа.
- Картините ви преливат от багри, в тях ясно се улавя стихията на Средиземноморието. Какво е за вас живописта?
- За мен тя е жизнена необходимост. Когато започна да рисувам, като че ли изниква някаква вътрешна сила, която прави така, че рисувам, но все едно, че не съществувам. Живописта ме прехвърля в един друг свят, сред бляновете, сред цветовете (аз много обичам цветовете). Когато спра да рисувам, имам усещането, че отново се връщам на земята. И трудно отново се приспособявам към всекидневния живот.
- Доколкото разбрах, не сте учили живопис. Как започнахте да рисувате?
- Никога не съм учила рисуване, тоест не съм следвала в художествена академия. Започнах да рисувам още от малка, но израснах в една особена среда, подчинена на строги правила, където младите момичета не можеха да следват изящни изкуства. Това беше невъзможно, немислимо и просто неприемливо. И едва когато се омъжих за Боян Христофоров, той ми предложи да си купя платна и бои и да се заема с живопис. Той много ме окуражаваше в заниманията ми и постепенно се реших за покажа картините си.
- Излиза, че бракът с един българин ви е открил пътя към изкуството?
- Да. Бракът ни е малко странен, доколкото произхождаме от две страни, които са толкова различни, от толкова различни култури. И ще ви кажа нещо, което ще прозвучи като анекдот. Ние с моя съпруг сме родени в един и същи ден, в един и същи месец и една и съща година. Нещо повече - и имахме шанс да сключим брак в деня на нашия рожден ден.
- Наистина звучи невероятно. А покрай съвпаденията, знаехте ли нещо за България?
- Преди да се омъжа за Христофоров, не знаех почти нищо за България. За страната ви малко се говореше във Франция. Знаех, че това е една страна някъде на Балканите, но освен за киселото мляко и за Силви Вартан едва ли се сещахме за друго, когато ни говореха за България. Опознах страната ви постепенно, вече четиридесет години съм омъжена за Боян Христофоров. Открих една изненадваща страна с голям интелектуален потенциал, в която има толкова много сърдечност. Срещнах хора на много високо културно ниво, с открит дух. Много бях изненадана от това, че България е една толкова музикална страна. Цяла колония български музиканти живее в Париж, при това изпълнители на много високо ниво (пианисти, цигулари, арфисти) - огромен брой хора, способни да превърнат всеки концерт в събитие.
- Говорихме за цветовете в картините ви. Колоритът на България присъства ли там?
- Не мога да кажа дали България пряко е въздействала върху цветовете в моята живопис, но трябва да уточня, че съм родена в Южна Франция, в Прованс. Израснах в един регион, където всичко е много ярко, а небето е лазурносиньо. Навсякъде растат мимози и ирис. Мисля, че тези цветове нося в душата си.
- Носите името Колбер, пряко свързано с френската история, особено през XVII в. Предполагам, че това е е една немалка отговорност?
- Тази славна фамилия - Колбер, невинаги е била лесна за носене. Мога да ви кажа, че когато бях малка, бях пансионерка и името Колбер не един път ме е карало да плача. Вярно е, че то има определена историческа тежест, но това кара много хора да се подиграват с вас.
- Това, което казвате, звучи доста странно. Какво излиза - че легендата на френския абсолютизъм е по-приемлива в чужбина?
- Зад граница делото на Колбер има много по-голяма тежест. Но когато бях малка, аз много страдах от историческата си фамилия във Франция. Повярвайте ми, изтърпях много неща. Сега времената се промениха. Във Франция настъпи известно спокойствие и фамилията Колбер се възприема като безспорна част от френската история.
- Какво се криеше зад някогашното неприемане? Някои неизживени френски републикански комплекси?
- Вероятно. Но времената преди и след войната бяха тежки: това, че се наричате Дьо Колбер, което сочи вързката ви с благородническото съсловие и с аристокрацията , определено караше да не ви гледат с добро око.
- Не мога да не ви попитам как тогава гледате на монархията?
- Струва ми се, че вече не може да се говори за нейното възстановяване. Съвсем друго беше по времето на моите деди. Баща ми и майка ми все още живееха в замъците си, отделени от новия свят, бяха се оттеглили в своите имения и даваха земята си, за да им я обработват. Новите поколения обаче са съвсем различни. Те започнаха да работят, вратите се отвориха пред всички. И вече не са възможни никакви деления - образованието е еднакво за всички.
- Мислите ли че монархиите могат да се върнат в Източна Европа? Или по-конкретно в България?
- Това, което мога да кажа, е, че монархията в България все още съществува под някаква форма. Но мисля, че българската история вече се развива по определен начин и че няма връщане назад.
- А какво мислите за днешния ден на България?
- Моето мнение, е, че България напредва много. Мисля, че всичко това има своя благоприятен отзвук в чужбина. Все още има трудности, но в коя ли страна няма трудности? Ние, във Франция, също имаме доста проблеми. България напредва, има определени успехи в много области и мисля, че българите зад граница с много съпричастност следят промените, които се извършват в страната им.
- Вие познавате добре българската култура. Бихте ли споменали някои имена?
- Например Владимир Димитров-Майстора. Но не бих желала да споменавам други имена в живописта. Имам много приятели художници, но не бих искала да пропусна някого и той да ми се обиди. Познавам българския характер. Имах един много близък приятел художник, който, уви, е мъртъв, затова ще го спомена. Това е Димитър Казаков. Имах възможността да посетя музея му в Трявна. Това е един прекрасен музей, невероятни са и скулптурите на неговия брат Никола Казаков. Има една забележителна картина на Казаков, която дълбоко ме разтърси, тя е собственост на градската галерия в Добрич.
- И накрая, имате ли послание към българите?
- България да продължава по пътя си, нека се прави всичко, за да се живее тук по-добре. А на хората, дори на онези, които са зад граница, пожелавам да пазят в себе си българския дух. Това е нещо изключително важно. Особено младите, които са вън от страната си. Нека те го запазят, за да могат един ден да се върнат в тази хубава страна.
В малки семейни домове ще настаняват деца без родители
СОФИЯ. Алтернативни форми за грижа към децата в неравностойно положение ще търси Държавната агенция за закрила на детето към Министерския съвет. Това съобщи вчера Ева Жечева, председател на агенцията. Обмислят се възможности малчуганите да бъдат настанявани в приемни семейства или в малки домове, в които ще се отглеждат най-много по 20 деца. Ще се работи за създаване на дневни центрове за деца, за защита на малките от насилие и по други програми.
34 122 деца са настанени в 359 социални институции в страната, за които отговарят четири министерства. При още 29 500 малчугани съществува риск родителите им да ги изпратят в интернати или домове за деца. Расте броят на безпризорните хлапета - те вече са 3000. Все повече стават и децата, които отпадат от училище. От родените през 1992 общо 87 000 бебета само 63 000 са записани в първи клас през 1999. Затова актуализираната програма на правителството "България 2001" обяви повишаването на благосъстоянието на децата за свой приоритет. Агенцията ще контролира програмата и ще координира работата между държавните и неправителствените организации. Предвижда се създаването на информационна система, в която ще се събират данни за благосъстоянието на децата - качество на живот, образование и здраве. Информацията ще послужи за разработване на различни програми за защита на хлапетата. В специална наредба пък е определена полицейска закрила на децата в рамките на 24 часа при извънредни ситуации. Униформените ще защитават малчуганите дори от родителите им при доказан тормоз или насилие. След това за хлапетата ще се грижат социалните работници. За целта към общините ще се открият социални служби за малолетните.
Дейността на Държавната агенция за защита на децата е финансирана от бюджета и с 8 млн. долара заем от Световната банка. 12 млн. долара дарения ще получи агенцията от правителствата на различни държави.
Велосипедни алеи за столицата поискаха еколози
София. Велосипедните алеи да са по продължение на основните пътни артерии, а не да свързват само парковете, това предложи Димитър Василев от клуб Екогласност на първата среща между СДС - София, с неправителствени организации. Проблемите за чистотата на въздуха в столицата и основните му замърсители - летището и Кремиковци, водата и отпадъците бяха разисквани на сбирката, председателствана от депутата Лъчезар Тошев. Да не се създават нови бунища край града, а боклуците да бъдат разделяни и превръщани в суровини е основното решение за столичани, смятат представителите на Екогласност. Мерки за запазването на зелените площи в междублоковите пространства, строго контролиране на сечта в парковете и на Витоша, а също и пресичане на всякакви опити за бракониерство в планината, предложи Амадеус Кръстев от Зелени патрули.
Верижна редакция
От доста време не сме почитали в бележките си вестник "Монитор", където ври и кипи бунтаро-интелигентската душа на Н. Пр. Петьо Блъсков. Сигурно душата му е дълбоко жегната, че ръководеният от него вестник не е командировал някоя блондинка като капка в Португалия, та тя да вземе още по-зашеметително интервю от Н.В. цар Симеон II. Ето оценката на "Монитор" за "Труд" и неговите трудови хора: "Текстът на Велева пък предизвика шизофрения у читателя с противоречията си! На една и съща страница се казва, първо - че Иван Куртев поканил царя на едночасов разговор и те провели среща на четири очи. След което изведнъж се обяснява как царят удостоил само с кимване Куртев и до края на вечерта не му обърнал внимание. " Тази оценка е абсолютно реалистична, що се отнася за шармантното царско интервю на В. Велева, потресло и самия монарх.
Нека да прочетем и изключително закачливата оценка за едно издание, отпечатана пак във виолетовия "Монитор": "Недосегаеми ли са вундеркиндите от "Капитал"? (...) Какви разностранни интереси и умения у двама младежи! Единият е бил на 17 години при изгрева на демокрацията, другият - на около 20. Леонардо да Винчи би подал молба да го заличат от енциклопедиите, ако можеше да прочете тези творчески биографии. Защото той не би могъл в едно и също време да оценява патенти, да играе на борсата, да развива и продава софтуер, да ръководи банка, да управлява рекламна дейност. Между всичко това да отскача до Дамяница да види как кипи виното и накрая да намери време да съветва и президента по икономически въпроси. За правенето на вестници, което само по себе си отнема около 10 часа на ден на нормалните, ненадарените със свръхестествени способности вестникари, да не говорим."
Разбрахте ли сега, защо нито едно въстание у нас не е успяло, а "мирният преход" се точи точно 11 и кусур години. Защото "Заплатата стига за 50 литра ракия и сега, и в 1912 г. " Това го пише "24 часа", а ние винаги се сравняваме я с дванадесета, я с 39-а година. А еталон за благосъстояние е шльокавицата. Тъжен факт, но искрен.
Време е балканските страни да имат обща екологична политика
Екологът Жеко Спиридонов работи повече от 30 години за опазването на българската природа. По някои оценки той е специалистът с най-голям принос за създаването на българските защитени територии като съвременна система от резервати и паркове, за които много развити страни ни завиждат. Бил е президент на Бернската конвенция към Съвета на Европа. Работил е дълги години в Института по екология към БАН, бил е 6 години началник на Националната служба за защита на природната среда. Основава през октомври 1989 заедно със Соломон Паси и Любомир Иванов неправителствената организация "Природен фонд".
- Г-н Спиридонов, след войните на Балканите и лошата политика в миналото сега на тази теритоиря се въвеждат европейските екологични стандарти. Очевидно е, че за опазване на биоразнообразието на региона отделните страни трябва да следват обща политика. Неправителствените организации проявяват ли активност в тази посока?
- Действително в следвоенното възстановяване на Балканите една от големите четири теми е екологията. Войните пречеха на съвместните проекти, но с успокояването в Югославия става възможно да се работи по консенсусна екопрограма на балканските страни. "Природен фонд" кореспонираше с Гърция, Македония, Албания и някои институции от Югославия и ние осъществихме съвместни разработки, например за опазване на популацията на мечката. Сега е важно да се изработи бързо стратегия, която да приоритетизира районите на Балканитие, които безспорно имат най-добре запазените екосистеми в Европа. Вече имаме конкретни проекти, които са финансирани от швейцарското правителство и обхващат много интересни гранични области. Първият е между Босна и Хърватско в делтата на р. Неретва, а вторият - между Черна Гора и Албания в района на Шкодренското езеро. Швейцарците са готови да финансират по-скоро проекти, които са насочени към запазването на биоразнообразието, отколкото за очистване на замърсявания, на което наблягат у нас държавните институции. Затова миналата година не стартираха нашите проекти между България и Македония в Осогово, Кресненско и Беласица. Както и между България и Сърбия в Западна Стара планина. Ние подготвяме заедно с Института за защита на природата предложение, което ще бъде насочено към сръбското и към нашето екоминистерство за съвместна работа в района на Западна Стара планина. Работим върху проект за посетителски център за дадена защитена територия, който да стане типов за Балканите - тази идея се финансира от Регионалния център за околна среда в Будапеща. Това са все инициативи, свързани с биоразнообразието.
- Има ли общобалкански проекти за планинските територии?
- Да, има една инициатива от 1995, която се нарича Балкански планински център, който е ще е част от световния Планински форум със седалище в Нова Зеландия. Подобни центрове има в Алпите, в Карпатите, в Средна Европа и пр. По инициатива на "Природен фонд" първата среща на неправителствени организации за образуване на този център ще се състои в Смолян. Възможно е ние да станем домакини на центъра, но това е въпрос на избор. Той ще се занимава не само със защитените територии в планините, а изобщо с планините на Балканите и ще има много широка дейност - ще прави препоръки към правителствата, ще търси финансиране за различни проекти.
- Разбрах, че един от проектите, който вече се разработва с други балкански страни, е за опазване популацията на вълка. Какво е неговото значение?
- "Природен фонд" намери партньори в Македония и Албания, и така стана възможно този проект да се финансира от Регионалния център за околна среда в Будапеща. Проектът препоръчва как да се запази балканският вълк и същевременно да се ограничат щетите от него. Хората имат примитивно отношение към вълка почти на равнище на приказката за Червената шапчица, но той е най-социалното животно в балканската природа и е изключително важен за поддържане на равновесието в животинския свят. Преди 30 години вълкът у нас беше почти изтровен със стрихнин, брояха се около 100 животни. Тогава имаше свръхпопулация на сърни, които масово се разболяха и почнаха да измират. В един случай имаше чума по дивите свине и благодарение на това, че в района имаше глутница вълци, чумата изчезна. Сега в страната има около 1200-1500 вълка, но хубаво би било да са равномерно разпределени и в другите балкански страни. В Хърватия са останали само 50 животни.
- В парламента е внесен текст на Закон за биологичното разнообразие? Какво е неговото значение и какви са препоръките на неправителствените организации към проекта, който ще се обсъжда в пленарна зала?
- Ще бъда малко нескромен, идеята за този закон беше моя и схемата за него беше готова още през 1994, защото когато от Закона за защита на природата излезе частта за защитените територии, той се изпразни от съдържание. Този закон е необходим, защото Законът за защитените територии фиксира около 4,5 % от територията на страната, които в бъдеще може да станат 10 %, а Законаът за биоразнообразието ще интерпретира нормите, които са задължителни за България по 6 международни конвенции - Бернската (която засяга защитените видове), Вашингтонската (ограничава търговията със защитени видове), Бонската (закрила на прелетните птици), Рамковата конвенция за опазване на биологичното разнообразие и пр. За съжаление няколко години бяха проспани. Сега се предлага един закон, направен от министерството, който според мен е сполучлива основа. Но шест неправителствени организации като "Природен фонд", Дружество за защита на птиците и др. имат препоръки по някои "тесни места" в проекта. Например смятаме, че е недопустимо да няма буферни зони към националните паркове - такава практика в Европа няма. Според проектозакона и резерватите нямат нужда от буферни зони, когато са в природни паркове. Но в природните паркове се допуска стопанска дейност - туризъм, водохващания, които биха могли да навредят много на резерватите. Тревожно е, че за някои от защитените видове са предвидени много изключения, чрез които Министерството на горите и екоминистерството да дават ограничаване на числеността. Това също е недопустимо. Бернската конвенция предвижда изключения, но за съвсем конкретни случаи - например отстрелване на мечки стръвници, или събиране на растения за научни цели. Така че текстовете за различни "изключения" трябва да се прецизират много внимателно. Ние сме предали нашите препоръки на депутати, които проявяват отговорност по тези въпроси.
- Проектът за строителство на международната магистрала "Струма" трябва да е готов до края на годината с перспектива строителството да започне през 2002 г. Същевременно знаем, че в Кресненското дефиле е един от най-интересните български резервати - "Тисата". Как ще се отрази магистралата на тази защитена територия?
- Влиянието ще е катастрофално. Това е крехка средиземноморска екосистема на площ 570 хектара. Международните магистрали имат отражение върху околната среда в радиус от няколко километра и това, както и ужасният шум ще унищожат този единствен по характера си резерват от средиземноморски тип у нас, който е с европейско значение.
- Къде, според вас трябва да мине магистралата?
- В отдела за околна среда в Европейския съюз знаят за проблема с "Тисата". Алтернативата е магистралата да мине встрани по подножието на Пирин - ще е необходим тунел около с. Влахи, някои естакади. Ще струва по-скъпо, но Европейския съюз би дал пари за толкова ценна природа. Всичко това изисква проблема да се разясни и да се лобира. Една магистрала в ниското би унищожило и красивото дефиле, и гр. Кресна.
- С приемането на Закона за защитените територии резерват "Риломанастирска гора" бе отделен от Националния парк "Рила", като статутът му бе намален на Природен парк във връзка с връщането на тези земи на Рилския манастир. Вие бяхте категорично против отделянето на резервата от националния парк. Сега при изработването на проекта за управление на природния парк какво трябва да се направи, за да остане екосистемата ненакърнена?
- Природният парк юридически ще се води собственост на манастира, но ще се управлява от администрация, която е към Националното управление на горите. Последното е бюджетно учреждение, а недостигът на средства крие опасността да е невъзможно да се поддържа една ефективна организация от рейнджърски тип, която да се грижи за територията. При създаването на план за управление най-важно е какъв ще е режимът на тази територия. В Рила по принцип има две територии, които са с голям приоритет по отношение на качеството на природата от останалата част на планината. Това е Централният рилски резерват, откъдето идва водата на София, и Риломанастирската гора. Това е светая светих на българската природа. Министър Манева заяви, че режимът на природния парк Риломанастирска гора няма да е по-малко строг от този на националния парк Рила. Това е хубаво, но то трябва да се "закове" по някакъв начин. Планът за управление може да стане бързо, но е много важно Националното управление на горите и Министерството на околнато среда, както и Рилският манастир да преценят доколко може да се допусне някаква стопанска дейност, която да не се отрази на биоразнообразието.
- Какво ви тревожи в случая?
- Разбира се, няма нищо официално, но има някои подхвърляния. Например от един немски консултант на Националното управление на горите за работа с различни собственици в природни паркове. Той бил изразил учудване "какъв е този резерват", в смисъл, че не трябвало да се пази със строг режим. Не може подобни изказвания да не ни безпокоят. България има най-хубавата мрежа от резервати в Европа след Норвегия. В последна сметка се оказва, че Риломанастирската гора е един от най-ценните резервати в Европа. Така че обществото трябва да е нащрек и всякакви подхвърляния, че това е някакъв случаен резерват, чийто режим трябва да бъде отменен, са кощунствени. Толкова богати и запазени екосистеми в Европа вече няма. Средната възраст на Риломанастирската гора е 230 години, нещо наистина уникално. Който не разбира, че този резерват пази гроба на Св. Иван Рилски и неговия манастир от Х век, не е на себе си. Нека засега формата да е природен парк, но Риломанастирската гора трябва да се пази не по-малко строго от Националния парк "Рила".
Германец си призна за употребата на допинг
ХАМБУРГ. Германският хърделист Фалк Балцерс призна, че и второта му допинг-проба е дала положителен резултат. Той потвърди пред медиите в своята страна, че резултатът потвърждава употребата на анаболния стероид нандролон. Както е известно, състезателните права на лекоатлета бяха спрени миналия месец от германската федерация заради положителна първа проба на 19 януари. Тя е съдържала 10,2 нанограма нандролон на милилитър урина, което е повече от пет пъти над допустимата норма от 2 нанограма. 29-годишният Балцерс спечели сребърен медал на 110 метра с препятствия на европейското първенство по лека атлетика през 1998 година, а на световното в зала през следващата година остана трети в дисциплината 60 метра с препятствия.
Готвим се за фестивала "Европалия"
От 1969 в Белгия редовно се организира фестивал "Европалия", администриран от фондацията "Европалия Интернасионал". Всяко издание на фестивала поставя във фокус определена европейска страна, като представя в най-широк аспект нейните политически, културни и икономически измерения. Досега "Европалия" е организирала 14 фестивала, на които са показани културните достижения на Италия, Холандия, Англия, Франция, Германия, Гърция, Испания, Австрия, Япония, Португалия, Мексико. Два пъти фестивалът е бил посветен на белгийското изкуство и култура. Основният принцип е да се показва културата на страните - членки на Европейския съюз или имащи статут към Евросъюза. Изключение е било направено за Япония и Мексико, като аргументите са били богатото културно наследство на тези страни.
От 1969 насам в "Европалия" са представени всички членки на Евросъюза, а от 1998 последователно се провеждат фестивали, посветени на кандидатките за членство (Чехия през 1998 и Унгария през 1999). Тази година фестивалът "Европалия" е посветен на Полша.
Събитието е под патронажа на краля на Белгия и държавния глава на поканената страна, които по традиция официално откриват фестивала. Подкрепа оказват основни белгийски институции - федерално и регионални правителства, Министерство на външните работи и др. Основният акцент е богата и разнообразна културна програма, която покрива територията на цяла Белгия. Представянето на съответната страна е съпроводено и от активни политически контакти в рамките на фестивала. Организират се съпътсващи икономически прояви.
"Европалия" се отразява много широко от белгийските медии и допринася за популяризиране положителния образ на страната в Белгия. Обикновено продължителността на събитието е около половин година. (За българския фестивал е фиксиран периодът от септември 2002 до януари 2003).
Началото на преговорите на България за участие във фестивала "Европалия 2002" беше поставено при срещата на г-жа Антонина Стоянова с г-н Люк Стение, генерален директор на фондация "Европалия", в Брюксел.
През декември 1998 г-жа Стоянова в качеството си на председател на фондация "Ценности" посети Белгия за провеждането на благотворителен коледен концерт. Тогава г-жа Стоянова включи в програмата си и срещи с ръководители на водещи белгийски фондации, сред които и фондация "Европалия".
На срещата с генералния директор на "Европалия", след получаване на подробна информация за фестивалите, които се организират в Белгия, г-жа Стоянова обсъди с г-н Стение възможностите за представяне на българската култура на фестивала "Европалия".
Антонина Стоянова разговаря с министъра на външните работи Надежда Михайлова и с министъра на културата Емма Москова и ги запозна със същността на фестивала, неговото значение за представянето на новия образ на България пред Европа и издигане образа на страната ни, за привличане вниманието на базираните в Брюксел европейски и евроатлантически институции, факт, който е от важно значение в процеса на присъединяването ни към ЕС и НАТО.
В резултат на тези разговори с писмо на министъра на външните работи на Република България от януари 1999 до председателя на административния съвет на фондация "Европалия" е изразена готовността на България да бъде представена в рамките на фестивала.
През периода април-септември 1999 благодарение на активна дипломатическа дейност на българското представителство в Брюксел беше осигурена подкрепа за българската кандидатура, включително чрез срещи на тогавашния посланик Ноев с председателя на управителния съвет на фондация "Европалия" барон Пол де Керсмакер и с главния секретар на Министерството на външните работи Жан де Бокзе.
През юни 1999 генералният директор на фондация "Европалия" г-н Люк Стение посети България по покана на министър Москова и се срещна повторно с г-жа Стоянова.
На заседанието си през септември 1999 административният съвет на фондация "Европалия" взе предвид желанието за представяне на българската страна и реши то да се организира през втората половина на 2002 г. След решението на административния съвет на "Европалия" фондация "Ценности" се ангажира с подготвително проучвателния период, необходим за представянето на проекта "Европалия - България 2002" за одобрение от българското правителство. За целта е определен координатор на проекта, който осъществява първоначалните проучвания, свързани с:
Предварителната подготовка включи и редица срещи на г-жа Стоянова с представители на други водещи неправителствени организации у нас - "Отворено общество", "Център за изкуства "Сорос", за търсене на оптималния вариант за реализиране на проекта, съобразен със специфичните български условия и законодателство.
Екипът на фондация "Ценности" изработи подробна организационна концепция, определяща общите очертания на проект за администриране на инициативата "Европалия 2002", предоставена на вниманието на министерствата на външните работи и на културата. Двете ведомства подготвиха проектодоклад до Министерския съвет и проект на постановление за участието на България във фестивала през 2002, които са внесени за обсъждане.
С решение на Министерския съвет от февруари тази година се одобрява участието на България във фестивала. На министрите на външните работи и на културата е възложено да създадат необходимата организация и да координират осъществяването на българското участие.
Работни екипи от двете министерства подготвиха проектоспоразумение между България и фондация "Европалия", което беше подписано вчера в Брюксел по време на официалното посещение на президента Петър Стоянов в Белгия.
Градина за душата
ТЕЛ АВИВ-ЕРУСАЛИМ-ЯФА. По ирония на съдбата българската официална делегация пристигна в Израел за откриването на мемориалната градина "Български народ", след като преодоля премеждия, подобни на тези на древни поклонници, предизвикани от съвременния бизнесмен Гад Зееви. Спирането на полетите на авиокомпания "Балкан" принуди кмета на София Стефан Софиянски и отец Камен Бараков да се приземят в Тел Авив за по-направо през Атина за има-няма 15 часа. На връщане пък минаха през Букурещ с кратко преспиване в Русе и кола до София - общо за не повече от 18 часа... Но тържеството, предшествало откриването на градината в новата част на град Яфа, беше толкова трогателно, че безумните пътни усложнения си струваха. Нищо че самата градина е по-скоро свободно пространство пред жилищен блок на ъгъла на две улици, където има детска площадка. Пред шарената катерушка сега е поставен сериозен паметен знак - пресечена колона, на която на български и на иврит е написано: "С признателност и благодарност на българския народ". Скупчилите се на 28 февруари по обяд в българската градина над 200 души - най-вече дошли от България евреи, с настроението, искреността и хорото, което заиграха, направо преобразиха мястото. То се превърна в нещо, неотстъпващо на Гората "България", откъдето миналото лято за жалост паметните плочи бяха махнати.
Макар и малка, градината "Български народ" е резултат на достойни за уважение безкористни и последователни усилия на хора, които сигурно се чувстват неудобно заради Гората, макар че точно те със сигурност не са виновни за оцапването и свалянето на паметните плочи от нея. Подобно неудобство се усещаше у всеки еврейски представител, срещнал се с кмета Софиянски и свещеник Бараков, веднага щом разговорът неизбежно опреше до купувача на "Балкан". "Бих искал следващия път, когато дойда в България, да летя със самолет на "Балкан", си пожела кметът на Ерусалим Ехуд Олмерт. Той отдели от времето си за среща с българските гости, въпреки че е ключова фигура при съставянето на новия израелски кабинет на Ариел Шарон. Г-н Олмерт обеща да съдейства страната ни най-сетне да получи ако не сграда, то поне терен в Стария град на Ерусалим, където да бъде построена българска църква.
Кметът на Тел Авив пък - Рон Хулдаи, въпреки че е о.з. генерал от авиацията, също непротоколно се развълнува и на официалния обяд, даден в чест на Стефан Софиянски след емоционалното откриване на мемориалната градина, г-н Хулдаи призна, че просто няма думи да изрази чувствата си към България и българите. Именно той се е оставил да бъде убеден от Сами Рафаел и Моти Хера идеята за градината да се реализира. Двамата са активни помощници в кметството - г-н Хера е началник на протокола в община Тел Авив-Яфа, а г-н Рафаел, който преди няколко месеца в София предложи цар Борис да бъде канонизиран, е съветник на кмета Хулдаи.
За съжаление в Музея на еврейската диаспора в Тел Авив няма нищо, което да подсказва, че България "не е гледала мълчаливо отстрани", подобно на останалия свят, какво сполетява евреите през Втората световна война. Светлинен надпис в този смисъл има в една от най-важните зали на музея, който иначе много подробно проследява особеностите на битието на еврейските общности в различни държави и континенти. Акцентът обаче е поставен върху страданието. Но, както тези дни, 60 години след Холокоста, си дала сметка в Ню Йорк Леона Декелбаум - внучка на родените в България Берни и Ени Розенберг (сега жители на Тел Авив), светът би се сконфузил неимоверно, ако за българската хуманност се говореше по-често. Българският списък със спасени е далеч по-дълъг от този на Шиндлер, но документалният филм "Извън хватката на Хитлер", направен по едноименната книга на проф. Михаел Бар-Зохар и показан на 28 февруари в Тел Авив, може да бъде само едно добро начало в разбулването на, по думите на автора, "една от най-големите тайни на Втората световна война". Според посланика на Израел в България Н.Пр. Емануел Зисман редно е да бъде направен отделен филм, посветен на ролята на българската църква за спасяването на евреите. В Деня в памет на Холокоста на 18 април "Извън хватката на Хитлер" ще бъде излъчен по държавната телевизия в България и Израел, съобщи посланик Зисман в словото си в културния център "Мендел", където беше първата част на тържеството за градината "Български народ". То започна с изпълнение на химните на двете страни, изпълнени от смесен хор нашенци в акомпанимент на пиано и... мандолина.
Макар да не отговаря за отношението и позициите на отделни хора, дошли от България в Израел, към исторически фигури, допринесли за спасяването им, страната ни може за пореден път да прояви добра воля и да подаде ръка и на второто поколение български изселници в еврейската държава. Мнозина от тях са успели и уважавани бизнесмени със самочувствие, които обаче се стараят да не забравят научения вкъщи български език и биха искали да общуват по-отблизо с родината на родителите си. Но тези сравнително млади хора, както беше подчертано на деловата закуска със Стефан Софиянски, не се задоволяват само да дойдат у нас, за да вкусят мекици и луканка. Те биха искали да съчетаят приятното с полезното и да намерят от какво да се заинтересуват в България и делово. Естествено, ако видят, че си струва да вложат пари в държава, която не създава прекалени бюрократични пречки пред граждани на Израел, натрупали пари на борсата, от недвижими имоти, от търговия с компактдискове или дори с диаманти. Защото тяхната градина "България" е различна от онази, която родителите им носят у себе си. Затова и Българо-израелският инвестиционен форум в Тел Авив, който г-н Софиянски откри на 28 февруари и веднага тръгна за летището, за да преодолява перипетиите, свързани с "Балкан", съвсем не беше протоколно събитие. Форумът беше деловата кулминация на неговата визита. А на прожекцията на "Извън хватката на Хитлер" същата вечер в Двореца на културата в Тел Авив са присъствали всички спонсори, участници във филма и техни близки, целият снимачен екип. Кинодокументът е разчувствал мнозина видни израелски политици, сред които и Нобеловия лауреат и бъдещ външен министър Шимон Перес.
По същото време обаче българската делегация вече се возеше с коли от Букурещ към Русе, за да навакса някак липсата на нормален полет Тел Авив-София. Но както философски се казва: "Нищо лично - само бизнес... " Чувствата и градината за душата на ъгъла на две улици в Яфа са друго нещо.
Една българска перла в града на Моцарт
Лекторатът по българистика в Залцбург, един от най-старите в Европа, предстои да бъде закрит след 33-годишно съществуване. За този факт в българските медии няма да срещнете нито ред, нито вопъл. Лекторатът ще угасне така, както и другите огънчета за българско образование, които България допусна да изтлеят почти без да мигне. Причините са ясни като точки от комунистически манифест. По стара традиция на тези "привилегировани места" доскоро са се изпращали не учени, а маскирани кагебейци, които се занимавали не с това да пропагандират културата и езика на страната си, а да следят тайните сметки на своите достове. И, разбира се, на всяка цена да уредят собственото си битие тук, а не обратно в родината. Да разправям ли как реагират в университетите, когато чуят за български лектори? Да кажа само, че в един германски град вече бившият лектор по български език се препитава като автоджамбазин.
През 1968 в Залцбург в рамките на новосъздадената Катедра по славистика с титуляр професор Иван Гълъбов възниква първата западноевропейска българистика. Водят се езикови курсове, четат се лекции по българска граматика и по старобългарски, канят се гости от България. Създава се внушителна за мащабите на катедрата библиотека, която съхранява ценни първи екземпляри от стари български книги. След една почти тригодишна пауза, в края на 1981, извънредният професор от Виена Ото Кронщайнер получава покана да поеме от професор Гълъбов катедрата по "Славистика и славянска хуманитаристика, със специален акцент върху българистика".
Междувременно чрез своята активна научна политика в продължение на повече от 30 години Залцбург неусетно се превръща в Мека на българистиката. Става дума за ежегодните "Славистични разговори", за списанието "Славянски езици" с извънредните издания "Бялата поредица" и "Критични издания на старобългарски текстове", за първата на немски език "Българска литературна история", за още множество книги, работа със студенти. Всичко това се отбелязва с многобройни отличия, увенчани накрая с посещението на българския президент Петър Стоянов, през юни 1999 в Залцбург, както и ответното, лично гостуване на професор Ото Кронщайнер при българския президент през октомври същата година. През септември 2000 на професор Кронщайнер беше връчен най-високият български орден "Стара планина" за извънредно високи заслуги в областта на българистиката.
С последното се отваря и нова глава от един кръстоносен (по-точно "петолъчен") поход на наши и чужди душмани срещу българското щение да имаме своя територия в Европа, откъдето да говорим пряко за нуждите и вижданията си. Започна походът на черната завист и на червената посредственост. Дори тук беше задействан с дистанционно управление един дълбоко законспириран български (!) мерзавец, комуто е обещано западно битие и кариера срещу безогледно оплюване на хора, работещи за България. Като си помисля за суетливото и лекомислено поведение на нашите интелектуалци, които не осъзнават огромната опасност в парламента пак да бъдат изпратени истински ченгета, а те така и не успяха да обяснят какво означава ченге във властта.
Но всеки медал (дори български) си има две страни. Вече две години професор Кронщайнер работи за осъществяване на една своя мечта - откриване на малък частен център по българистика в Залцбург. Нещата са напреднали административно, центърът (всъщност със статут на университет) вече е регистриран като филиал на Нов български университет, уредена е неговата структура, уточнени са специалностите, които ще се изучават. Със собствени средства професорът е наел апартамент на най-красивото място на Залцбург - в замък, притежаван от монаси бенедиктинци в самия център на града. "Австро-баварският център за българистика", както гласи официалното му име, ще се опита да реализира модел на преподаване, необходим за новата "култура на мира", в която навлязоха народите от Европа и Америка, култура на интензивно общуване и пряко опознаване на "другия".
Концепцията на центъра представлява съвършено нова, гъвкава образователно-стопанска форма, която напълно отговаря на настоящите интереси на България и на Австрия. Кооперирането с най-големия частен български университет дава възможност за образуване на автономна академична структура, изцяло обърната към много по-съвременно обучение, съчетаващо, както академични, така и стопанско-информационни функции. Този мобилен тип университет ще съхранява база данни за българската икономика и ще може да дава компетентна информация за моментното състояние на българските пазари. Заедно с това ще подготвя студенти, които да могат непосредствено да се реализират в културните институции и в стопанството, ще са в състояние да се занимават с преводаческа дейност и да оказват помощ на желаещите да правят бизнес в България.
Български студенти от своя страна ще могат да се обучават в града на Моцарт по германистика, ще изучават австрийска и баварска култура и история. Ще се развива академична дейност, свързана с научни публикации и изследвания, осигуряваща развитието на млади хора с по-високи амбиции. С този университетски център България ще даде добър пример за запазването и на останалите славянски филологии в Европа.
Да спасим българистиката в Европа е задача, достойна за висока похвала и доживотно посвещение. Да не споменаваме гигантските предимства за развитието на знанията за страната ни и за бизнесотношенията, културата и изучаването на български език от чуждестранни студенти. Но реализмът говори друго. Знаем, че когато човек е гладен, уморен от чакане и сит на обещания, за култура, наука и бъдеще не можеш да му говориш. Затова и не обвиняваме никого от българската държава за отсъствието на реакция досега, макар че не е лошо да си припомним от нашата история, че липсата на мисъл за поне 5 години напред е онова, което ни е изяждало главата. Или че съществувалият дълги години до комунистическата ера институт за българистика на професор Густав Вайганд в Лайпциг се е издържал от Княжество България. А трябва толкова малко, за да заискри светлината на просвещението от една българска перла в града на Моцарт. И също толкова малко, за да помръкне тази светлина, несгрята от грижата на родината. Както винаги, изборът си е само наш. И за нашите деца.
Предоставяме нашите адреси за контакт, както и сметките в австрийски и немски банки.
Центърът за българистика е основан на 7 декември 2000 в Залцбург. Той си поставя за задача да развива европейски модел за малките езици.
Центърът за българистика се ръководи от настоятелство (Advisory board), състоящо се от видни личности от Австрия, Бавария, България, Канада и САЩ, както и от Пoчетен сенат (Honorary senate) от изключително авторитетни лица от бизнескръговете на изброените страни.
Извлечение от правилника
1. Австрийско-баварският център за българистика има за своя цел да развие в рамките на австрийското и баварско културно пространство описаните в списание Die SlawIschen Sprachen 62/1999: 117-126 (Salzburgs Bulgaristik. Eine Moeglichkeit) модели на информация за България. Резултатите ще бъдат обнародвани в печата и в научни доклади.
2. В сътрудничество с Нов български университет - София, ще се предлага обучение за австрийци, немци и българи по специалностите българистика (Bulgarian Studies) и германистика (German Studies) с акцент върху австрийския и баварски немски език.
3. Идеалната цел е принос към нова култура на мира (Culture of Peace); разбиране на Другия и стремеж към Европейска интеграция чрез образование и познание.
4. Сътрудниците се задължават морално и правно да работят за демитологизиране на историята чрез културна толерантност и хуманно ориентиран плурализъм за отстояване на мира в България и с нейните съседи, като избягват всякаква форма на телесно, обществено, медийно или религиозно насилие.
BankVerbindungen/Bankovi smetki [Oesterreichisch-Bayerisches Zentrum fuer Bulgaristik]
Avstrija: Salzburger Landeshypothekenbank, BLZ 55000, Konto 286369 6.
Една свършена история, една свършена галерия
Това е една свършена история. Свърши с "картината" на две потънали в прах жени, които преди дни изнасяха последните творби от вече несъществуващата галерия "Цар Освободител" 6. Оголило се бе празното пространство - съвсем несимпатична гледка, най-вече за тези, които сами са го превърнали от смрадлива руина в дом на изкуството. И са успели да го стопанисват само 15 месеца, но с определен успех. Ентусиазъм, недомислие, доза наглост, сръчни юридически действия, като добавим и някой друг нюанс, се оформя бъркотията, родила и убила галерията на едно от сладките места за изложби в София.
С договор от 4 октомври 1999 г. ЗПАД "Булстрад" предоставя за срок от три години своя собственост на бул. "Цар Освободител" 6 на рекламна агенция "Омега-98" с управителка Анелия Михайлова. Всъщност това е бившата галерия на Съюза на българските художници, (загубил собствеността), която повече от 30 години бе разработен арттерен. В последните десетина години обаче тя стана необитаемо мазе. Мазе, към което проявяваха апетити разни фирми, но поради липсата на канализация, вентилация и т.н. стопанин не се намери.
И тук е мястото на ентусиазма: запалената Анелия сключила договора без личен адвокат, недогледала клаузите му, сред които и такива, даващи възможност на "Булстрад" да го прекрати еднолично, при това без да плаща неустойки. Тъй че галеристката здравата се ококорила, когато само четири месеца след откриването на галерията била уведомена от собственика да освободи помещението. През това време е извършен тежък ремонт - който не е искал разрешителни от общината, не е мъкнал в колата си строителни материали, не е висял по опашки, не се е разправял с баш майстори, трудно ще си представи какво в крайна сметка значи за тази сама жена цялото префасониране на терена. В резултат се появили австрийски помпи, преградни стени, бар с гранитен плот, вито стълбище, магазинче за икони и бижута, и, разбира се - експозиционна площ, която преди 15 месеца посреща първите си посетители. В голямата си част ремонтът е платен от собствениците, но вложеното от галеристката също не е малко, не калкулираме труда и скъсаните нерви "Щом ни уведомиха в двумесечен срок да напуснем, започнаха атаките - постоянен психологически и финансов натиск, заплахи и шантаж. Всички официални и неофициални опити от моя страна да не се раздухва скандал и отношенията да се нормализират в името на българската култура, останаха без резултат" - жалва се днес потърпевшата.
Получава се призовка от съдия-изпълнител за доброволно освобождаване на "мазето" в едноседмичен срок или ще последват принудителни действия. Причината за тази "честитка" е, че още на 14 юли 2000 срещу рекламната агенция е заведено гражданско дело от страна на "Булстрад" за опразване на помещението. Делото е гледано по бърза процедура и приключва с решение от 13 октомври с.г. На въпрос как е възможно това да стане без знанието на потърпевшата, тя поясни, че призовката е пратена не на адрес "Цар Освободител" 6, а на този, на който е регистрирана навремето фирмата й. Така че реално при нея призовка не пристига... Законно, сръчно, необоримо и, разбира се - фатално за неопитната галеристка. По думите й тя все още не знае мотивите за прекратяване на договора. Но при по-старателно разравяне на пластовете една версия звучи повече от достоверно.
Галерията бива открита със самостоятелна изложба на популярен художник, сближил се с ръководството на "Булстрад". Из артсредите той разпространи слуха, че галерията е негова. Три месеца г-жа Михайлова го кани да прекрати изложбата си, тъй като няма намерение да прави негов музей, но резултат никакъв. Или по-точно резултатът е, че галеристката в крайна сметка изнесе творбите на натрапника директно на тротоара.
Веднага след това пристига и решението за прекратяване на нейния договор с "Булстрад". Никак не е трудно да се досети човек кой тепърва ще се настани в основно ремонтираното мазе, станало едно от добрите места за експозиции, нещо повече - с удобства за срещи и допълнителни прояви в самото сърце на столицата.
Ако описаните по-горе действия са изцяло в рамките на закона, то къде обаче остават неписаните му клаузи? Морално ли е да се подведе една дама (при това млада и красива) с крайно неизгоден за нея договор? Някой ще каже - къде е гледала, будала, кой й е виновен! Но със забележително самочувствие изпълнителният директор на "Булстрад" г-н Румен Янчев преди време изтъкна пред БНТ изграждането на галерията като пример как бизнесът помага на родната култура, разказва днес огорчената Анелия. Не е трудно да се сетим, че просто си е писал точка в резултат на призива на премиера Иван Костов родният бизнес да помага на културата. Но работата не е само да си кичи човек цвете на петлика, а да потърси и финансовите си изгоди, съди съвременният морал. На него именно е решил да служи собственикът, на когото съвсем добре му идва някой да ремонтира притежанието му, пък после... И така. Послето е ясно.
За яснота само ще добавя, че в 15-месечното си съществуване галерия "Цар Освободител" 6 направи 25 изложби (общи и самостоятелни) с участието на 150 художници, фотоизложбата "Косово - раната на Балканите" (съвместно с Британския съвет), експозицията "Спортът в изкуството", посветена на олимпийските игри в Сидни, съвместно с БОК (между другото - една традиционна за СБХ изложба), премиери, концерти, вечери на дипломатически представителства, театрални представления, ревюта, творчески и бизнессрещи. Ада Митрани - една от най-талантливите български художнички (график, илюстратор), живееща отдавна в странство, показа своя изложба именно там. Няма да изреждам имената на нейните колеги, които вероятно на собствениците на "мазето" биха говорили повече. Те май повече предпочитат автори от ранга на Ставри Калинов - тяхно право. Но правото на хората, за които не е все едно как умира една добра столична галерия, е поне да разкажат за патилата й.
А колкото до злополучната галеристка - тя явно не се отказва лесно. Само за седмица премести "въздуха" на своята галерия на друг адрес - "Цар Иван Шишман" 27. "Потресена съм от тези нрави, мога да обясня наивитета си с огромното желание и нетърпение да създам нещо наистина стойностно, от което се нуждаят и творците, и многобройните им ценители. Твърде изкусителна бе за мен идеята да възстановя най-обичаната галерия в София, заредена с 30-годишна памет и художествена енергия. Ако и този път ми сложат прът в колелата, ще напусна България". Тези думи на Анелия бегло илюстрират едно разочарование, валидно и за публиката на тази вече бивша галерия... Задържаха въоръжени грабители
СОФИЯ. При спецполицейска акция на територията на Студентски град криминалисти от СДВР разкриха и арестуваха гражданите на Република Молдова Вадим Г. (21) и Евгениий П. (19). Те са изъвршили серия въоръжени грабежи в столични магазини. При обиска у незаконно пребиваващия в България Вадим бил намерен и иззет пистолет "Макаров" без фабричен номер, а у криминално проявения му сънародник - газов пистолет "Амазон". Двамата нападали търговските обекти без съучастници, само през миналия месец обрали четири магазина в различни кваратали на София.
Полицаи от РПУ - Ихтиман, пък арестуваха Цвятко С. (36) и братята Данаил С. (24) и Румен С. (26) от Вакарел за множество кражби в града и региона, съобщиха от РДВР - София. Задържаните се специализирали в обири на трафопостове, от които демонтирали и отнасяли трансформатори, медна тел, намотки от цветни метали. От престъпните им набези пострадали и собствениците на фабрика в Елин Пелин. Бандитите не подминали и необитаеми вили и къщи в района, от които отмъквали различни вещи. Тримата задържани са регистрирани в полицията, имат множество висящи дела. Цвятко С. и Румен С. са изтърпели присъди за кражби на пътни табели от автомагистрала "Тракия".
Започва процедура за избор на национални селекционери
СОФИЯ. Експертният съвет на родната федерация предложи на управителния съвет откриване на процедура за избор на селекционери на националните отбори за европейското първенство през октомври в Леон (Исп). "Кандидатите трябва да отговорят на две основни изисквания - да имат концепция за селекцията и подготовката, както и виждане за финансовото стимулиране на националите. Искаме да избегнем споровете за пари за участие на представителния ни тим, които възникнаха на последната шахматна олимпиада в Истанбул. Предлагаме и нещо друго - селекционерите на националните състави да се избират всяка година" - заяви председателят на експертния съвет, международният гросмайстор Венцислав Инкьов. В момента начело на мъжкия отбор на България е международният майстор Силвио Данаилов, а на женския - международната гросмайсторка Маргарита Войска. Експертният съвет предлага също да бъдат увеличени наградните фондове на републиканските първенства за мъже и жени, за да имат и най-добрите ни шахматисти материален стимул за участие. Предлага се при мъжете той да е 12 000 лева, а при жените - 8000. Шампионатът на страната при нежния пол ще бъде изтеглен и ще се състои от 20 до 30 март в Пловдив. Причина за промяната е индивидуалното европейско първенство за жени във Варшава (Пол), което е квалификация за предстоящия световен шампионат.
Извънреден концерт на "Господарят на танца"
СОФИЯ. Договориран е още един концерт на танцовия спектакъл "Lord of the Dance" ("Господарят на танца") на 26 май, а организаторите преговарят и за "бонус" представление на 27 май, съобщиха от "София Мюзик Ентерпрайсиз". Билетите за концерта на 26 май ще бъдат пуснати в продажба на 11 март в билетния център на НДК на цени от 20 до 50 лв. "Виновник" е неочакваната финансова криза в съседна Турция, заради която някои от предвидените изяви на ирландската трупа там се отменят.
Трупата ще пристигне в София от Унгария с шест 20-метрови камиона, натоварени с цялата необходима техника. За всяко шоу ще бъдат използвани над 100 км кабели. Над сцената в зала 1 на НДК ще бъде окачена масивна стоманена конструкция, тежаща близо 20 тона. За четири години "Lord of the Dance", неколкочасов спектакъл от вихрени танци, светлинни ефекти и обсебваща музика на Ронан Хардиман, е представен над 500 пъти в около 200 града по света. Над 50 танцьори (мъже и жени) под ръководството на "човека с най-бързите нозе" Майкъл Флетли играят в съвършен синхрон традиционния ирландски рийл, който по бързина и темпо може да бъде сравнен с куикстепа.
Изненади
Най-неочаквано на 5. III. т.г. се разбра, че програма "Хоризонт" на БНР имала редколегия! Не й чухме ни гласа, ни мнението месец време, спотайваше се и никой не подозираше за съществуването й. Докато не се изяви и тя с жалка декларация, така напомняща множеството безсмислени и противозаконни предишни писания на "щаба на протестиращите". А да не би "редколегия" да е синоним на "щаб"? Най-вероятно, щом за неин председател според "Монитор" от 6. III. бил избран Красимир Луканов - основен участник в протестите. Сред подписалите декларацията може би ще липсва С. Великова, защото тя, когато не чете вчерашни новини от вестниците сутрин, не хули правителството от държавния микрофон къде лично, къде чрез старателно подбирани събеседници, придружава президента на Република България по време на официалните му посещения в чужбина и тъкмо сега в Брюксел... Важното е да се вдига шум, да се чуват "протести" и смешни квалификации като "Румен Янев прояви пълна некомпетентност и срина нивото на авторитетното предаване" (какво от това, че въпросната редколегия е създадена точно на 5. III., точно тогава си е избрала председател и съвсем навреме е приела "професионален кодекс"!).
Трябва на всяка цена да се отстрани Р. Янев от микрофона, от "Неделя 150", защото какво ни засяга обсъжданата в предаването ситуация на Балканите точно сега, още по-малко проблемите на бизнеса и просто катастрофално е да се чува от етера, че в България се прави нещо добро, че държавата не е затънала безнадежно в тинята, натикана там от управлението на туй некадърно СДС. Права е "редколегията" - на 4. III. се разговаряше възпитано, спокойно, събеседниците не бяха брутално прекъсвани, Р. Янев не довършваше вместо тях изреченията им, липсваше махленско-скандалджийският тон. Поради всички това, разбира се "Неделя 150" беше в пълно противоречие с концепцията, традицията и професионалните принципи на предаването и програма "Хоризонт" - хленчи "редколегията".
Пак на 5. III. председателят на Народното събрание за кой ли път заяви, че протестът в БНР нарушава закона и зад него прозират икономически и политически интереси. Ама какво разбира г-н Й. Соколов от журналистика! Съвсем друго е Светлана Божилова да си каже тежката дума и да хукне да подстрекава протести, давайки пример като член на Националния съвет за радио и телевизия как се нарушава законът, на който е длъжна да се подчинява. Георги Лозанов (същият този доцент във Факултета по журналистика, на когото думите "възрожденец" и "читалище" му служат за подигравка, а този път се е превъплътил и в целия НСРТ), той пък се произнесе фундаментално на 5. III. - Иван Бориславов е тежко болен, не може да работи, бърза да се оттегля, че да се прави нов избор... Най-добре е селскостопанският специалист Георги Василски, който съобщи кажи-речи във всички вестници, че на Ив. Бориславов нищо му няма, и медийният експерт Г. Лозанов да се съберат на консулт, да уточнят диагнозата на генералния директор на БНР и да я предоставят на пироговските кардиолози, за да знаят, горките, как да си лекуват пациента - като симулант или като човек със сериозно заболяване... СБЖ, т.е. неговото ръководство, реши да прави комисии по етика из медиите, като не можа да накара собствените си дружества в БНР да се присъединят към "протеста". Блестяща идея, интересно този път за какво ще бъде използвана?
Дружен вестникарски залп от лъжи, грубости, манипулации - израз на пълна безпомощност - посрещна на 6. III. изявлението на г-н Й. Соколов и декларацията на НСРТ в защита на законността. Просто човек да се чуди откъде им идват на ума на пишещите толкова грозни думи. Ама и защо да се чуди, като се знае, че ги обучават "етични" личности като Г. Лозанов и Св. Божилова.
Прав беше кардиолог от "Пирогов", обърнал се към налетелите го като мършояди репортери: "Че журналистически морал нямате - нямате, но поне човешки имате ли?"
Изпитание за зрелост
Най-лошото възможно развитие на кризата в село Танушевци край границата на Македония с Югославия би изглеждало така:
- Косовските албанци, които не признават новото споразумение за граничната линия между Македония и Югославия, изпращат нови подкрепления в селото. Прави или не, те смятат, че Танушевци трябва да е на тяхна територия, а не на македонска и заради това намират морално оправдание да упражнят насилие.
- Македонските власти изпращат още войска и полиция, за да се справят с ескалиращата провокация. Но както Македония е мултиетническа, така и силите й за отбрана за сигурност са съставени от македонци и албанци. Много вероятно е албанците да откажат да стрелят срещу други албанци, пък макар и предприели екстремистки действия.
- Правителството в Скопие е подложено на двустранен натиск - опозицията го упреква, че е допуснало нахлуване през границата, а албанските Партия на демократичния просперитет (в опозиция) и Демократична партия на албанците (в правителствената коалиция) оказват натиск върху него за повече права на своите избиратели. Мнозинството се пропуква и настъпва криза във властта. Кризата във властта изостря конфликтите в македонската мултиетническа обществена тъкан и тя започва да се цепи.
- Последиците от подобно разцепване вече сме ги виждали в поредицата конфликти, породени от разпадането на Титова Югославия.
Опасението от такова развитие накара македонското правителство да поиска спешното заседание на Съвета за сигурност на ООН и да потърси подкрепата на свои съседи, включително и България, в телефонните разговори на президентите и премиерите на двете страни.
Ние споделяме напълно тревогата на своите македонски приятели. Заедно с тях ние искаме страната им да е свободна, независима, сигурна в своите граници и в своя избор, който съвпада с българския, на присъединяване към европейската и атлантическата общност. България не желае нов постюгославски конфликт, защото вече загуби много от предишните. А и този вече ще бъде на нейната граница.
Заради това България, нейните политици, но преди всичко обществото могат да се обединят за следното:
- Ако конфликтът се задълбочи, да бъдат на висотата на стабилния си авторитет в района и да го използват за установяване на контрол над кризата.
- Да поискат всички страни в Югоизточна Европа да препотвърдят съгласието си границите да се съхранят такива, каквито са.
- С това съгласие да се убедят ООН, ОССЕ, ЕС и НАТО за извънредни мерки, но само ако те са необходими.
- Да приемат участие в евентуална международна мироопазваща операция само при ясна санкция на Съвета за сигурност на ООН.
- Да бъдат особено чувствителни към това едни етноси или народи да бъдат противопоставяни на други в името на тесни национални интереси. Етническият бумеранг е всепоразяващ на Балканите.
- Да не допуснат кризата в Македония да се използва за оправдание с обратна дата на политиката на Милошевич не само в Косово, но и в Босна и Херцеговина.
- Да настояват да се ускори нормализацията в Косово с особените отговорности на КФОР там. Успешните избори са ключът към добрия изход в този процес.
Пограничната криза в Македония е изпитание за нея, но и за всички нас, които сме наоколо. Но именно изпитанията ни помагат да проверим дали сме достатъчно зрели.
Илир Мета: Въоръжените групи трябва да бъдат изолирани
Инцидентите по македонската граница свариха албанския премиер Илир Мета по време на двудневно посещение в Париж. Ето какво каза той в ексклузивно интервю за в. "Фигаро".
- Как бихте анализирали отприщилото се насилие в Южна Сърбия, както и по границата между Косово и Македония?
- Като реминисценция, а също и като последица от политиката, водена през последните десет години от Милошевич. Но след като в Белград дойдоха на власт нови лица, които се заеха с разрешаването на проблемите, подобни действия са тотално неприемливи и вредят на стабилността в региона. Надявам се, че албанците ще изберат диалога. Ако не го сторят, ще бъдат изолирани и ще изгубят поддръжката на всички.
- Какво е вашето отношение към групите, които се сражават за велика Албания или за присъединяването на долината на Прешево и на част от Македония към независимо Косово?
- Ние не поддържаме никаква промяна на границите и сме обсолютно против изблиците на насилие. Албанците от Прешево трябва да търсят споразумение с Белград. Що се отнася до Македония, нейната териториална цялост и суверенитет са съществени за нас, както и за регионалната стабилност. Ние твърдо осъждаме действията на въоръжени групи по границата и сме убедени, че те трябва да бъдат изолирани.
- Има ли според вас риск за дестабилизирането на Македония, чието етническо равновесие и без това е доста крехко?
- Албанците от Македония досега провеждат една разумна политика. Те като цяло се дистанцират от тези групи. Техните права в Македония се подобряват, няма никаква причина да се включат в конфликта. Още повече че те само могат да спечелят от демократизацията на тяхната република.
- Тирана наскоро възстанови отношенията си с Белград? Какво е значението на тази стъпка?
- Албания търси стабилизацията на региона, а тази цел може да се осъществи само чрез сътрудничество със съседни страни. Сърбия си остава една много важна страна от региона. Появата на нова и демократична власт в Белград направи възможно подновяването на отношенията, които са изгодни и за двете страни.
- Как оценявате сегашната ситуация в Косово?
- Косово извърши значителен прогрес. Там има немалък потенциал, за да се изгради демокрация. Разбира се, все още има сериозни проблеми в Митровица. Поискахме от местните албанци да са по-гъвкави в отношението си към сърбите. След което поискахме от Белград да призове пък сърбите от Косово, за да вземат те участие в изграждането на стабилността в региона, а не да я бойкотират.
Искаме преходен период от ЕС заради пазара на земя
ПЛОВДИВ. България вероятно ще поиска преходен период в преговорите с ЕС заради конституционната забрана за продажба на земя на чужди граждани. Това заяви министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов при откриването на десетото специализирано изложение АГРА 2001 в Пловдив. Така са постъпили всички страни кандидатки с подобни проблеми при отварянето на глава "Земеделие" в преговорите.
Искат арест за главния обвиняем по делото "Хан Кубрат"
ВИДИН. Столичната полиция да издири и задържи под стража главния обвиняем по делото "Хан Кубрат" Румен Стойков е постановил Видинският окръжен съд. Последният посочен от него адрес е в София. Стойков не се е явил на последното дело, тъй като според документ, представен от адвоката му, е приет в болница за изследвания. Председателят на съдебния състав Люлин Лозанов не е приел документа.
Преди време Стойков бе пуснат от Централния софийски затвор срещу парична гаранция от 10 000 лв. Според съдия Лозанов при промяна на мярката в задържане под стража парите от гаранцията остават в полза на държавата.
