- Вие рисувате, пишете музика за филми. Какво най-много ви провокира в това своеобразно преливане на няколко изкуства?
- Трудно е да се каже. Аз се интересувам от толкова много неща. Написах музика за осем документални филма на режисьора Константин Бонев - всички по някакъв начин свързани с Балканите; за четири серии, посветени на българските светии... Но мисля, че едно от най-добрите неща, които съм правил в тази посока, е композицията ми за филма "Търпението на камъка", спечелил и награда за късометражен филм на Берлинфест 1998 г. Филм - много тежък и много тъжен, разказващ за самотата на човека в три родопски села. Това преживяване заседна и дълбоко в мен. Тогава отново се убедих, че много неща от музиката действат като картини или по-точно звукът може да бъде във въображението и цвят. Правили сме спектакли на премиери на книги. Ако авторът е по-абстрактен, по-философски, по-иреален, тогава музиката ни е по-близо до посланията му.
- Някъде споменавате, че ОМ съдържа космически вибрации. Как се отразява това разбиране на музиката ви и смятате ли, че тя попада в диалог с днешния прагматичен човек?
- Известно е, че Ом е мантра, универсален звук, който в източната философия може би е еквивалентен на това, което е словото в нашето евангелие. Защото словото всъщност е еманация на божествеността. Всяка дума има много значения, но тя означава и светлина, и хармония... Така че с риск да бъде малко претенциозно, реших да сложа това име на групата в контекста на желанието ни да търсим такова звучене. Това е и част от нашия личен духовен път, от нашето постоянно самоусъвършенстване. За съжаление музика като нашата, която на Запад просто бълва, тук се слуша от малцина. Тя почти не се продава, което означава, че малко хора са подготвени за нея. Затова и всеки наш концерт е експеримент. Музикантът трябва да е развил у себе си едно интуитивно ниво, в което често "влиза" и самата публика, независимо дали слушат jazz, ethno-music, ambient, folk, new age и т.н. И това е най-важното!
Съвременният човек е попаднал в една прекалено консумативна цивилизация и свиква все повече с нея! Така е у нас, така е и по света. Той все повече губи усещането за своите вътрешни светове, за вътрешното си аз... Липсата на материално благосъстояние не е по-големият проблем. Все повече хора по света няма да бъдат удовлетворени от този начин на живот (на материалната глобализация, условно казано) и ще търсят щастието и хармонията в други посоки. Ние трябва да си дадем сметка, че за последните 50-60 години човечеството вече се е изменило невероятно.
- Кое е оптимистичното и кое е тъжното в съвременния български свят според вас?
- Понякога ми е много тъжно, че не мога да видя у съвременния българин онзи човек, който е сътворил някогашните прекрасни къщи, икони, песни, шевици..., които удивляват света. Той е загубил две неща, които някога е притежавал: да обичаш, уважаваш и цениш себе си и второто - загубил е някак си чувството за красота и хармония, сякаш е по-малко добър и милосърден; престанал е да обича мястото на тази географска ширина, на която съществува. Тъй като всички енергии и всичко в космоса е органически свързано, не може едно място, което не обичаш, да ти се отплаща по друг начин.
Оптимистичното е от свободата, която дава на всеки от нас шанс (дано не последен) да открием и използваме най-доброто, най-градивното у себе си и да го вложим в едно по-висше ниво на съществуване.
- Как приемате вие последните десет години от живота в България? Новия ХХI век?
- Нещата могат да се интерпретират от различни гледни точки. Мога да причисля себе си към онова загубено поколение, както се казва, което бе буквално разсечено от промените, и наскоро завършило образованието си, трябваше да започва от нула. Онези, които стартираха две-три години по-рано и си създадоха творчески позиции, сега работят далеч по-спокойно. От друга страна, аз се стремя към една пълна алтернатива на познатите ми творчески и клубни сдружения... И все пак, мисля, че тази свобода, макар и обременена с куп проблеми, е хубава. В края на краищата човек където и да живее, изгражда живота си така, както само той го чувства. Всичко е в негови ръце!
Община Благоевград нехае за тютюнопроизводителите
БЛАГОЕВГРАД. 12 000 т е одобрената квота за производството на тютюн в областта през тази година. Договорените квоти удовлетворяват напълно производителите, единствено за общината параметрите остават неуточнени, съобщи вчера зам. областният управител Ариф Мустакли. Преди месец кметът Костадин Паскалев се оплака, че общината била орязана и квотата за нея била три пъти по-малка. От справка във фонд "Тютюн" се вижда, че общината заявява на 27. ХI.2000 г. 310 т за произход "Дупница" и 32 т за произход "Неврокоп". След три дни тя ги коригира съответно като намалява произход "Дупница" на 148 т, а призход "Неврокоп" завишава на 194 т. Последният сорт обаче не е райониран за отглеждане в общината и нито един лицензиран търговец не е заявил, че ще го изкупи.
Организират семинар за програма "Култура 2000"
СОФИЯ. Информационен семинар за запознаване с възможностите на програма "Култура 2000" ще се проведе днес от 9 до 17,30 часа в зала 10 на НДК (вход А3, ет. VIII). Семинарът е организиран от Министерството на културата със съдействието на Бюрото за техническа помощ и информационен обмен на Европейския съюз. На него г-н Джефри Браун, ръководител на Културното контактно звено за управление на програма "Култура 2000" във Великобритания, ще сподели опита си от участието на проекти в тази инициатива на ЕС.
Оръжие и наркотици откриха полицаи
ПЛЕВЕН. Незаконно притежавано оръжие, боеприпаси, взривни вещества и наркотици откриха при специализирана операция полицаи от РПУ - Червен бряг. В частни домове в градовете Койнаре и Червен бряг са намерени и иззети 3 капсул-детонатора, 4 пресовки амонит, 200-грамови парчета от тротилова шашка, 2,5 метра огнепроводен шнур, 8 метра детониращ шнур, патрони, ловна пушка ИЖ, 12-и калибър, и 464 грама канабис с две машинки за свиване на цигари.
Пак заблуди
Скоро ще стане месец, откакто нямаме национално радио. То се озова в ръцете на група с твърде своеобразно разбиране за демокрацията и свободата на словото. Едва ли от времето на комунистическия преврат през 1944 е имало по-безцеремонно и цинично погазване на законите, волята и желанието на масовия слушател. Ето вчера един водещ на фона на узурпирана мелодия се опита да ме поучава колко страшно дезинформиран съм щял да бъда, ако Иван Бориславов беше заел мястото си на генерален директор. И това ако не е признание за подбора и манипулацията на поднасяните новини - здраве му кажи! Месеци наред "независими" медии рисуват една картина на живота в страната, по-страшна от блокадния Ленинград. Явно някой има изгода от подобно нагнетяване на мрачните настроения преди наближаващите избори. И този "някой" е ясен - това са все същите, които се стремят с всички сили да бъдат на гребена на политическата вълна, па ако ще да е с пагубни последствия за държавата и народа. Видяхме някои от тях преди четири години да се възползват от инерцията и центробежните сили, създадени от СДС и подкрепящите го, за да влязат в Народното събрание. И още в нощта след изборите да започнат злобен лай срещу ОДС. За четири години не само не сториха нищо полезно, но и непрекъснато работеха в полза на вкараните в ъгъла от собствения си провал соцкомунисти, саботирайки усилията за истински реформи и излизане от задънената улица. И сега, когато наближават нови избори, те бързат пак да заблудят части от електората да ги изпрати за още един мандат в парламента... Всъщност със случилото се в радиото и някои последни действия на "Позитано" 20 все повече проличава един коварен сценарий за предстоящите избори. При очертаващата се невъзможност на хилавата лява коалиция да измести ОДС от властта остава само един вариант - обявяване на изборите за "нечестни", "фалшифицирани", бойкот на парламента и предизвикване на безредици. Което се и репетира сега първо в БНР, след това във ВМЗ - Сопот, и на други места в страната.
Пак ще изнасяме месо за Полша
СОФИЯ. До дни република Полша би трябвало да отмени забраната за внос на животни и месо от България, тъй като страната ни е свободна от шап, заяви д-р Илиян Бъчваров, директор на Националната ветиринарно-медицинска служба. Декларацията, с която получаваме статут на страна, свободна от шап, бе изпратена до полските власти още на 28 февруари, допълни той. Полша забрани вноса на свине, преживни животни, мляко и млечни изделия, както и на месни полуфабрикати, непреминали термична обработка от 72 градуса, каквото е изискването за превенция от шап. Забраната на Варшава е за внос от ЕС и от още 12 страни, сред които е и България, заради епидемията от шап във Великобритания. Веднага след забраната НВМС се свърза с посолството на република Полша и оттам обясниха, че забраната за внос е за всички страни, непредоставили декларация, че са свободни от шап. България е с такъв статут от юли 1999 г. Решението за това е взето от Международното бюро по епизоотии със седалище в Париж. 165 страни, сред които и Полша, са членки на организацията, припомни още д-р Бъчваров. Епизоотичната обстановка в страната е нормална, не са открити заразени животни, са докладвали на съвещание вчера шефовете на регионалните ВМС.
Писмо на броя
Моят съсед на вилата в село непрекъснато ми казва, че няма да гласува. Всички са маскари, смята той. Може, отговарям аз, но не и тези, за които аз ще гласувам. А бе, докторе, ти не виждаш ли, че няма ред в държавата, не чуваш ли, че всеки ден има убийства, изнасилвания, грабежи и др.? Да, казвам, чувам и заради това ще гласувам за реда и за законността. След ден-два пак почва: тая суша ни умори. Земята се обработва трудно, а от нея чакаме. Така е - съгласявам се и го питам какво прави, за да има по-добра реколта. Докторе, обяснява, дръвчетата трябва да напръскаме, за да не завъдят червейчета при цъфтежа, и да ги окопаем както лозите, ягодите и малините, а плевелите, които ги задушават и не им дават да се развиват нормално, да и изхвърлим.
Вечерта, като преглеждам "Демокрация" и чета какво става около избора на Иван Бориславов за шеф на БНР и като слушам "Хоризонт" и "Хр. Ботев", откъдето се чуват полуграмотни женски гласове, разбирам им болката. Та те са плевелите в родното ни радио, които дърпат от нашите дребни пенсии, за да получат заплати. А пък в неделя, като слушах Л. Маринкова, съвсем ми стана ясно защо тя иска да остане на заетия от нея стол. Само че това не е частната радио-телевизионна кантора на И. Славков, който беше събрал около себе си всички полуграмотни красавици, без да работят.
Сега съм на 80 години, с 42 г. трудов стаж като хирург. В дома ми вече радио няма да се слуша, защото не желая простащината да ни завладее.
Право на отговор
Възползвам се от правото си на отговор по повод писмото на г-жа Иванка Илчева от Тетевен, публикувано във в. "Демокрация" на 23 февруари 2001 г. През целия си живот съм стоял настрана от политиката и партиите и най-вече от БСП. Привързан съм единствено към идеята за възстановяване на Търновската конституция, за което намирам по-скоро юридически, отколкото политически основания. Освен това на 1 февруари - деня, който е посочен, че съм произнесъл политическа реч, аз бях извън храма поради болест в семейството ми. Колега ме заместваше. По време на моите проповеди никога не съм виждал миряни да напускат храма, с което много се гордея. Що се отнася до "крадците и мошениците в СДС" думите на свещеника, който читателката цитира, ще кажа само, че всички ние сме свидетели на това как точно СДС се чисти от тях. Точно поради тази причина ще бъдем пак заедно на изборите. Прощавам заблудата на госпожата и я каня да дойде в храма, за да се запознаем.
Моля да бъдат поднесени моите уважения към отец Камен, както и на отец Балачев, с когото сме в прекрасни отношения.
Преброяването стартира от старата столица
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. С гръм от бутилка шампанско вчера шефът на Националния статистически институт Александър Хаджийски и председателят на Централната преброителна комисия Иван Балев дадоха символичния старт на кампанията по преброяването на населението, сградния фонд и земеделските стопанства в България, което е 16-о поред в новата ни история. От Велико Търново преди 121 години започва и първото преброяване на поданиците на Княжество България.
1466 преброители и 386 контрольори в областта още от 8.00 ч. вчера започнаха работа. "Поне 1 час е необходим за изчерпателно попълване на въпросника, а трябва да обиколя над 130 адреса", сподели един от преброителите. На въпрос на "Демокрация" дали няма опасност времето да не стигне, Иван Балев отговори, че според инструкциите всеки ден контрольорите трябва да следят с какво темпо върви преброяването в техния район и ако констатират забавяне, са длъжни веднага да докладват и да се включат резервни преброители. При всички случаи преброяването ще приключи до 22.00 ч. на 14 март, категоричен бе той. "То се извършва по програма, която е хармонизирана с изискванията на Европейския съюз и ще даде възможност за съпоставка и сравнение във всяка област със страните - членки на ЕС, което е от голямо значение за присъединяването ни към общите европейски структури", подчерта Александър Хаджийски.&numero;
Президентът ще насрочи парламентарните избори през юни
СОФИЯ. Президентът Петър Стоянов ще насрочи парламентарните избори през юни и те в никакъв случай няма да съвпаднат с президентските, които ще бъдат през есента, оповести държавният глава вчера. Той отрече пуснатия от левицата слух, че в наложеното върху закона за партиите вето се крие президентски сценарий за съединяване на двата вота. "Върнах тези текстове от закона, защото работата, за която получавам заплата и която ми повелява конституцията, е да връщам лоши текстове", заяви Стоянов. В това няма абсолютно никакъв политически подтекст и само след около месец ще се убедите в това" - каза още той. Държавният глава очаква авторите на тези приказки да му се извинят.
Соцлидерът Георги Първанов приветства Петър Стоянов, но заяви, че не възнамерява да се извинява за интригата.
Междувременно Конституционният съд образува дело по искането 70 депутати от мнозинството за тълкуване на основния закон по казуса от кой момент започва да тече четиригодишният мандат на Народното събрание.
Промените в закона за енергетиката ясни до 7 март
СОФИЯ. Междуведомствена работна група под председателството на вицепремиера Петър Жотев ще изготви окончателния текст на проектопромените в закона за енергетиката до 7 март, реши вчера кабинетът. Документът трябва да бъде внесен на заседанието на правителството на 8 март, а до 15 март да влезе в парламента. По време на последната си мисия МВФ постави условие проектопромените да се внесат в Народното събрание до средата на месеца, за да се отпусне последният транш по 3-годишното споразумение. Най-оспорваният момент при разговорите с фонда бе срокът за либерализиране на електроенергийния пазар.
В работната група влизат още министърът на регионалното развитие Евгени Чачев, главният секретар на МС Илиана Масева, шефовете на агенцията по енергетика, на комисията за енергийно регулиране и на агенцията по енергийна ефективност Иван Шиляшки, Никола Стоичков, Друми Друмев и др. Прочут гримьор разкраси Ани от "Антибиотика"
СОФИЯ. Световната знаменитост в женското разхубавяване - французинът Макс Ерлан, гримира преди вечер Ани от дамското поптрио "Антибиотика" в цветовете на "Буржоа". На специално шоу в клуб "Червило" прочутата фирма за декоративна козметика представи новото си червило "Пур ла ви". Помадата трае от сутрин до вечер, съдържа витамините А и Е и увеличава буквално обема на устните, обясни Ерлан. Чаровният французин е гримирал куп знаменитости - от Клаудия Шифър, Амбър Валета и Силви Вартан до Хилари Клинтън. Не се страхувайте да смесвате цветове върху лицето си, призова българките Ерлан. Фон на промоцията осигуриха "Антибиотика", които освен хита си "Няма как" изпълниха и попверсия на народната песен "Назад, моме Калино".
Работата по устна уговорка става законна
СОФИЯ. Предписанието, с което Инспекцията по труда задължава работодателя да сключи трудов договор с работника си, замества същинския трудов договор. Това решиха вчера депутатите, гласувайки на второ четене промените в Кодекса на труда.
С приетата разпоредба се преодолява най-голямото нарушение на трудовото законодателство, когато човек работи на устна уговорка и не може да го докаже пред съда, коментира пред журналисти социалният министър Иван Нейков.
Отпада задължението на работодателя при съкращения да остави на работа служителя в по-тежко материално положение, обясни той. Остава обаче задължението в случай на съкращение при равни други условия да бъде предпочетен служител в по-тежко здравословно състояние.
Работниците от ВМЗ прекратиха протестите
СОПОТ-СОФИЯ. Сопотските оръжейници прекратиха вчера гражданското си неподчинение, което продължи цял месец. Решението бе взето след среща между ръководството на завода, синдикатите в дружеството и упълномощените представители на протестиращите. Започна изплащането на заплатите за миналия октомври и ноември. До края на месеца работниците от ВМЗ ще получат и възнагражденията си за декември. Директорът на дружеството Иван Стоенчев увери оръжейниците, че при предстоящите съкращания няма да се използва като мотив участието в протестите. Работниците обаче няма да получат пари за времето, през което са отсъствали от работа, обясни Стоенчев.
Преди началото на заседанието на кабинета вчера вицепремиерът Петър Жотев съобщи, че ВМЗ може да сключат договори за поръчки на стойност над девет милиона долара. Според него много е важно хората да осъзнаят всички тези възможности и да изпълнят възложената индийска поръчка. Ако предприятието възстанови работата си, държавата има готовност още в понеделник да отпусне следващата помощ за закупуване на материали за производството, каза финансовият министър Муравей Радев.
Радиошефове искат временен директор
СОФИЯ. Да бъде назначен временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българско национално радио, поискаха вчера в писмо до президента, парламентарната Комисия по култура и медии и НСРТ шефовете на програми и на регионалните центрове на БНР. Назначаването да бъде в сила до приемането на промени в медийния закон, се иска още в писмото. Декларацията не е насочена срещу никого и не е в подкрепа на никого - тя е "за" разрешаване на казуса в БНР, коментира за "Демокрация" програмният директор Поля Станчева, която също е подписала документа. В момента и.д. генерален директор на "Драган Цанков" 4 е Александър Бръзицов, който пое поста, след като Иван Бориславов получи инфаркт. От декларацията отсъстват подписите на Николай Павлов и Цоня Събчева, които бяха назначени съответно за директори на "Христо Ботев" и "Хоризонт" от новото ръководство. Щабът на протестиращите също поиска вчера нов и.д. шеф. Кой трябва да бъде и.д. директор на БНР, се определя от чл. 58 на Закона за радио и телевизия - те очевидно не познават ЗРТ, коментира Бръзицов.
Управителният съвет прие новата структурна схема на радиото. Освен УС и генерален директор медията ще има изпълнителен, програмен, музикален и технически директор, шефове на "Хоризонт", "Христо Ботев" и "България" и на регионалните центрове. Изпълнителен секретар става Пламен Костов, музиката е поверена на Даниела Кузманова, а от поканения от мен човек за изпълнителен директор все още нямам отговор, допълни Бръзицов.
Разумен и спокоен тон
Въпреки няколкото лоши събития, които се случиха у нас през последните дни, читателите ни реагират спокойно и без крайни мнения. Спирането на полетите на "Балкан", протестите на оръжейниците в Сопот и изключването на Христо Бисеров и Йордан Цонев от СДС са в центъра на вниманието. За разлика от други вестници, до които пращат писма, че Бисеров бил "мъжкар", сините са на противното становище. От всички отзиви може да се заключи, че отстраняването на двамата от управляващата партия е било отдавна очакван и дори доста закъснял акт.
Бедите, свързани с националния ни въздушен превозвач, са дали повод за оплаквания. В какви ли не неприятни ситуации са се оказали граждани, разчитали на "Балкан". Мнозина се жалват, че крахът ги е сварил на път, без пари да си купят билет от други авиолинии. Журналистката от "Демокрация" Диана Цанкова, която бе на специализация в Рим, също закъса без средства за връщане. Но опитната италиански говоряща репортерка героично посрещна несгодите и вече я очакваме, макар и не по въздуха.
Справедливият протест на работниците от ВМЗ - Сопот, се използва спекулативно от профсъюзите, смята Хр. Ж. от Сливен. Идват избори, по-спокойно няма да става, убедена е Мария Стефанчева от София. И е съвсем права.
Реставрация?
Тази дума е многопосочна за българското ухо. А за окото на столичанина тя стана вече емблематична и от кубетата на патриаршеската катедрала в центъра на София. За едни "Александър Невски", за други той е и трябва да възвърне първоначалното си име "Св. св. Кирил и Методий". Там като владишко було е спусната найлонова преграда и всеки се пита: абе, какво ли става под тая попска капа? Я да видим? Ами ето на! Златен варак се лепи по метала на покрива, запълват се дупки, работят сръчни майстори. Позлатеният кръст също ще изглежда като нов, казват. Но кога - не е ясно. Дано за Великден! Всички и за златото се вълнуват, и за парите. Кой и защо ги дава? Едни казват - руснаци, други - Вартоломей Вселенски, трети - друго. Истина все пак има, но е важна тогава, когато всичко е искрено и истинно. За жалост под "владишкото було" на БПЦ не всичко е така. А докога ще виси тая реставрация в българското небе? Всеки е тих и невъзмутим. Като... Господ!
Родители негодуват срещу директор на училище
Искаме конкретно да ви разкажем за състоянието на училището ни, в което учат нашите деца. В него цари анархия. Не се спазва трудовата дисциплина - някои учители влизат в нетрезво състояние в час, а други закъсняват. Част от учениците посещават евангелистката църква. Това става под влияние на преподаватели, които са активисти в нея.
Смятаме, че вина за всичко това има директорът на училището Йордан Йорданов. Същият е бил 8 години инструктор в Общински комитет на БКП в гр. Златарица и още толкова - кмет на с. Джулюница, избран с листата на БСП. Същият е завършил СУ "Св. Кл. Охридски" - специалност предучилищно възпитание. Сигурни сме, че той няма нужния ценз да заема това място. При кандидатстване за директор му бяха върнати документите, но по нареждане на някого от МОН бяха приети отново.
Изпратили сме две писма до МОН и едно до Регионален инспекторат - Велико Търново, но досега няма резултат. Изпращаме дипломата му, за да докажем каква е квалификацията му.
Група родители с. Джулюница, обл. Велико Търново Бел. ред. Евангелската църква не е секта и всеки млад човек има право сам да си избира в какво да вярва.
Ще бъде направена проверка по случая
Досега подобен сигнал не бил пристигнал, уверяват от МОН. Но шефът на главния столичен инспекторат Таньо Стойчев обеща, че щом получат писмото, ще направи лично обстойна проверка по случая. Веднага щом има резултат, нашите читатели ще бъдат запознати с него.
Сключваме уникален договор с НАТО
СОФИЯ. Правителството обмисля проект за меморандум между България и НАТО, според който при операции в региона силите и бойната техника на пакта ще могат да преминават през територията и въздушното пространство на България без специална санкция на парламента. Така ще отпадне необходимостта депутатите да дават одобрението си при всеки отделен случай. За целта обаче правителството трябва да получи мандат от Народното събрание за водене на преговори. Информацията вчера бе потвърдена от председателя на парламентарната комисия по външна и интеграционна политика Асен Агов. Споразумението е уникално, защото България е първата страна, кандидатстваща за членство в НАТО, с която ще бъде подписан такъв документ, изтъкна той. Меморандумът давал силни гаранции за сигурността на България.
"Работи се по различни въпроси и когато те узреят, ще станат достояние на обществото", уклончиво отговори на журналистит военният министър Бойко Ноев. Той изтъкна, че част от документите, свързани с взаимоотношенията ни с НАТО, са конфиденциални. Не всичко можело да се оповестява, за да не попречи на сигурността на страната. "България не е преговаряла с НАТО за нищо повече от това, което е в сила днес, а именно - да предоставя всички условия за нормалното функциониране на войските на КФОР", каза Ноев.
На закрито заседание вчера правителството одобри и допълнителен протокол към Парижкото споразумение между страните - членки на НАТО, и държавите от "Партньорство за мир", регламентиращ функционирането на международните военни щабове на пакта. "Присъединяваме се към още един документ по пътя ни към членството в НАТО", обясни военният министър. Не ставало дума за откриване на натовски бази на българска територия.
"Напредъкът на България по плана за членство в алианса е окуражаващ". Това заяви гостуващият у нас помощник генерален секретар Едгар Бъкли. Единствената забележка на пакта към нас била да се отървем от остарялото въоръжение. Подобен проблем обаче имало и при страни - членки на НАТО. По-рано през деня Бъкли се срещна с председателя на парламентарната комисия по външна и интеграционна политика Асен Агов. "И двамата приемаме, че България ще бъде член на НАТО", заяви Агов след края на срещата.
Скопски вестник твърди, че ще се фалшифицира броя на македонците в България
Българските власти са готови да фалшифицират броят на македонците в страната по време на започналото преброяване, съобщи вчера опозиционният македонски ежедневник "Утрински весник", позовавайки се на членове на ОМО "Илинден" - Пирин.
Според автора на анализа Виктор Цветановски въпросните членове на сепаратистката организация били загрижени дали и сегашното преброяване няма да премине по същия начин, по който по време на предишните не бил отразен точният брой на македонците в България.
Позовавайки се на своите източници, авторът изказва подозрението, че възможност за фалшификация съществувала и при обобщаването на резултатите, като македонците от графата "други малцинства" щели да бъдат записвани в първата графа "българи".
Служителите на МВР са готови да помагат на преброителите при нужда, каза вчера министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов. При вероятност от побой например те ще пазят човека, който е застрашен, уточни Йорданов. Преброителите ще бъдат в постоянна връзка с районните полицейски управления и при критични ситуации ще оказват обичайното съдействие на преброителите, допълни той.#
След 20-ия век накъде?
Всеки век оказва дълготрайно влияние върху своите поколения и ХХ век няма да направи изключение от това правило. И тъй като епохите и човешката еволюция се създават от съответните поколения, необходимо е преди всичко да осъзнаем каква е реалността на настоящето, за да разберем как то ще продължи битието си в бъдното. Необходимо е да си припомним и един друг факт - колко силно бе повлиян ХХ век от онова, което бе рожба на ХIХ век. А и не бива да забравяме, че всичко, което ще бъде, е вече било като същност и импулс, но в други образи и форми, отговарящи на съответното време и на тогавашни потребности.
Всъщност ХIХ век, който оказа съдбовно влияние на битието ни в ХХ век, бе време на гениални личности и творци които създадоха импулси, раздвижили дълбоко и по различен начин човешкото съзнание и белязали най-важните явления и събития на века. ХIХ век сложи началото на конфликт между старите и новите ценности. Той бе време, когато в очакване появата на нещо ново бяха създадени както метафизични и духовни, така и чисто материалистични импулси. От една страна, налице е появата на творци с невероятна интуиция за духовното, на поети като Гьоте, Байрон, Шатобриан и други, на християнски гений като Достоевски, на философи като Шелинг, който говори за безсмъртната същност на човека, като Хегел, който вижда в природата инволюция на духа в материята, а в историята - еволюция на материята към духовното, като Шопенхауер, който поставя интуицията над разума и логиката като средство за познание. Но съдбовна за човечеството и за битието на ХХ век ще се окаже тройката Ницше, Маркс и Фройд. Отношението на поколенията към тях е било най-различно, но независимо от това те допринесоха най-много човечеството да бъде хвърлено в трагичните събития на един свят без Бог, за което допринесоха и редица други фактори като развитието на индустриите, на технологиите, свързаната с тях гонитба на печалби, социалните революции, както и неподвижността на религиите и църквите, затворили се в абстрактните си догми, канони и ритуали, чийто смисъл е все по-малко разбираем за съвременния човек.
Като никой друг гениалният Достоевски видя опасността, надвиснала над идващия век. С творбите си, особено с "Бесове", и конкретно със студената като лед фигура на царя на безразличието Ставрогин, ни показа образа на ключовата фигура, която ще владее ХХ век. Със смъртта на Бога, възвестена талантливо и с поетична сила от Ницше, за когото волята за истина бе воля за власт, дойде съвсем закономерно времето на създателите на нови религии без бог появиха се апостолите на ретроградния материализъм, на колективното спасение, на стадния инстинкт. Появиха се водачи на народи с ореола на пророци (Мусолини, Хитлер, Ленин, Сталин, Мао, мултиплицирани с техни двойници във всички социалистически и деспотични страни), вълшебници на лъжата и смъртта, чиято "истина" се доказваше с невинно пролята кръв. Облечени обикновено във военни униформи, тези деградирали носители на фикции, за които всичко бе позволено, установиха сатанинското си господство и разрушиха хармоничната свързаност на макрокосмоса с микрокосмоса, т.е. между божествения всемир и отделния човек, който е негова рожба. Започна агонията на християнската идея за човешко братство. Светът заживя в нощта на произвола, в нощта на войни и революции, в ужаса на холокоста, заживя в света на Сатаната и смъртта. Но пророците на ново бъдеще без бог и апостолите на класови и расови теории, на научен и социален прогрес дадоха живот на най-кошмарния процес, белязал ХХ век: докато науките, налудничавите разрушителни технологии, революциите и ужасяващите теории и методи за масово изтребване на милиони невинни хора се развиваха в някаква сатанинска закономерност и в подлудяващ ритъм в човешката общност започна морално и духовно разпадане екзистенциално безредие и душевна обърканост. Всички тези явления утвърдиха растящото материалистично светоусещане и атеизъм в съзнанието на милиарди същества и сведоха човешкото битие до хладния интелект, до физическото и сетивното, т.е. единствено до материалния феномен на видимия свят, до една нищожна част от истинската реалност на света, без да държат сметка за всемирния живот, за загадъчната човешка душевност, за Бога и Духа, които се разкриват само във вътрешния живот на индивида. Стигна се до невероятна екзистенциална, интелектуална и социална обърканост, която не само разложи обществата, но и отделния човек, убивайки животворния безсмъртен принцип, вложен в него и азовото му съзнание.
Подобен апокалиптичен процес на произвол, който руши същността и смисъла на живота, който руши дори външната му красота, естествено не можа да създаде автентична човешка общност, защото би действал против себе си. Това е същностната причина, поради която глобализиращият се все повече и повече модернизъм на ХХ век се оказа равен на нищо в душевно и духовно отношение. Затова е закономерно, че в края на века заживяхме предимно с дребни, банализирани мисли и чувства, с абсурдни, често налудничави идеи и теории, със затъпяващ хедонизъм, с растяща наркомания и престъпност и деморализирана култура, понесена по течението на безсмислието, на неосъзнатото, на вътрешния хаос.
Култура без същност и дух в която човекът отсъства, която сякаш прави опит човешките и божествените следи да бъдат заличени от собствената ни пределност и глупост, култура, битуваща в необитаем за духа здрач. Нейни естествени спътници станаха чудовищната реклама, медиите и модността, ненаситното печалбарство и пороците на сетивното. Сякаш всичко се е понесло в обратната посока на истинската реалност.
Спирам се на тези екзистенциални, психологически и психически феномени на изминалото столетие, защото с тези здрачни призраци влизаме в ХХI век и никой не знае докъде могат да ни отведат в разкрилата се бездна между човечеството и естествените закони на живота. Затова бих искал да се спра на едно ново много съществено явление: в края на ХХ век, след залеза на тираничните идеологии и режими, след слизането от световната сцена на култовите фигури и водачи, окървавили столетието, се появи нов, видоизменен, но не по-малко студен образ на Ставрогин, мултиплициран заплашително и глобално - образът на анонимните господари на света, скритите апостоли на друго, не по-малко опасно съзнание на човека. Те също действат в рамките на допуснат произвол, но в свободните пространства на демокрацията, в атмосферата на удобна за всички колективна модерност.
За тях всичко ще бъде позволено защото те са господарите на анонимните светове на технологиите, на индустриите, на комуникациите, на глобализацията. Те са чисто и просто производители и технократи, които не се нуждаят от истинска легитимност. Нуждаят се от реално и рационално господство, което със средствата на анонимната модерност и актуалност да впримчи масите в клопката на глобализиращия се материализъм и да лиши човека от азово съзнание. Те нямат нужда от истините и откровенията на религиите, на мъдрите мислители, на изкуствата. Нямат нужда и от духовни ценности и категории, защото те събуждат индивидуалното съзнание и свободата за избор. Те се нуждаят от творци експериментатори, които с помощта на телевизията, видеото, рекламата и комерсиалните кино и театър да обработват човешкото съзнание в духа на анонимната им власт, с оглед да манипулират човешките маси в удобната за тях уравниловка на сивия колективизъм. Те ще ни поведат в 21-ия век, задълбочавайки разделението между едно материалистично осъзнато човешко мнозинство и едно духовно осъзнато малцинство, растящо като импулс на противостоене, но обединяващо малък брой привърженици.
В новия век те ще говорят непрекъснато за прогрес на света, който ръководят, прогрес, който за мене е най-неопределеното и относително понятие. Наистина нашите знания, бит, комуникации, технологии и индустрии белязаха невиждани успехи, но човекът стана ли по-добър, стана ли по-щастлив, освободи ли се от екзистенциалния си страх и безпокойство? 20-ият век се оказа най-ужасяващото доказателство за регреса на човечеството в човешки и в божествено-всемирен план. Струва ми се, че историческият прогрес е научна и медийна заблуда. И се изумявам, когато чувам гласове на публични личности, които с гордост и високомерие обявяват на висок глас, че идвал векът на комуникациите, на информатиката, че новият хоризонт на човека ще бъде Интернет, че високите технологии ще направят живота ни по-добър. Надали са изказвани по-абсурдни мисли. Та от това ли има най-вече нужда съвременният човек, който е на път да се задуши в собствената си утроба, вперил взора си в Интернет и в милиарди компютърни екрани, без да усеща признаците на тежкото си заболяване? Тези нови владетели на планетата не си ли задават въпроса възможен ли е свят без морални ценности и без духовни категории?
ХХI век няма да бъде време на конфликт между стари и нови ценности, какъвто бе ХХ век, а на конфликт между истинските и фалшивите ценности, конфликт между Истината на Христос и Антихриста.
Ще бъде врема на борба между духовното и материалното между същностното и лъжовното, между религиите и атеизма, между вечното и преходното. В тази неспираща борба ще продължават да ни бъдат спътници собствената ни двойственост, както и всевъзможни "спасители", религиозни и окултни "учители" от всякакъв вид, "пророци" на нови заблуди, и всички те ще въвличат хората в подчинението и примирението на колективното спасение. Можем да предскажем бъдещето донякъде само доколкото сме осъзнали какво стана с човека и битието ни през изминалия век и само ако осъзнаем, че сме се отчуждили от собствената си същност, че реалността на духа е истинската екзистенциална и съдбовна категория на живота ни. Необходимо е наистина да осъзнаем миналото и настоящето си и с волята на едно ново съзнание да се устремим към възможното добро бъдеще, водени от преобразената си душевност. Затова аз мисля, че ХХI век ще бъде век на изкуплението. В тази неспираща борба между същностното и лъжовното, между вечното и преходното трябва да изкупим кошмарното битие на ужаса и лъжата на ХХ век, битие, което отрече Бога в човека. Защото, ако не го изкупим, светът ще бъде всемирно и космически наказан. Защото през човешкото изкупление в ХХI век минава пътят на неминуемото духовно възраждане на човечеството.
Някой може би ще каже: Защо е нужно изкупление и кому е нужно? Изкуплението е нужно, защото забравихме, че човекът и светът не са случайно и безсмислено творение, че свидетел на нашите дела е небето, което ни наблюдава и съди и което не иска да забравяме божествения закон и Първопричината, не иска да му противопоставяме привидностите на цивилизацията ни, чужди на същностното в човека и на организирания от Бога всемир.
Изкуплението е нужно защото сме обременени от разрушеното равновесие между разума и съзнанието ни, защото трябва да се освободим вътрешно от обърканите си мисли и чувства, подхранвани предимно от материалното и сетивното, защото трябва да осъзнаем смисъла и целта на съществуването си и дадената ни свобода, която е отговорност към човека и Бога. Само така можем да променим посоката.
Изкуплението е импулсът на необходимия нов принцип, който трябва да се роди от хармоничното свързване на духовното с материалното. Само подобен принцип може да възроди религиите, изкуствата, науките и индивида. А това е Христовият принцип, отразен един път завинаги в Евангелието - книгата носител на вечната истина за човека и Бога. Няма по-истинска, по-ясна, по-нежна и по-пренебрегвана книга от Христовото Евангелие, в която е казано, че Бог е във всеки човек и че всеки човек може да стане Бог.
И сега, когато за пръв път в човешката цивилизация животът на човека и планетата е в опасност, мисля че удря часът на Христос. Съзнавам, че християнството още не е масово осъзнато и разбрано както трябва, но неговото време идва, защото само християнските ценности могат да донесат равновесие, ред и мир в света. Затова е много важно да осъзнаем, че човекът и животът са сътворени по Божия воля и замисъл, че божествени космически сили са изградили света съгласно една мъдра хармония, и пак по Божия воля Христос се е намесил в Творението, за да вложи Любов в същността на човека и чрез тази Любов всеки да се осъзнае като свободен Аз във всемирните светове. В това е Тайната на човека, на живота и на бъдещото развитие.
Следствието минава към прокуратурата
СОФИЯ. Радикално трансформиране на следствените служби като подчинени звена на окръжните прокурори, а специализираното следствие - на зам.-главния прокурор при Върховната касационна прокуратура, бе гласувано вчера от Правната комисия в НС. Тя прие за първо четене проекта за промени на Закона за съдебната власт, внесен от група депутати. От директорите се отнема административното, организационното и методическото ръководство на следствените служби. Те ще може да бъдат командировани от главния прокурор. Светослав Лучников гласува за промените, но заяви, че този проект изхожда от презумпцията за непогрешимост на прокуратурата. "А кой следи спазват ли се сроковете от прокурорите? ", запита Лучников. Част от вносителите признаха пред "Демокрация", че не знаят кой е автор на проекта.
Той не е обсъждан от Висшия съдебен съвет, но на заседанието присъстваха трима членове на ВСС - съдиите Милена Жабинска и Асен Манов и прокурорът Росен Димов, които от свое име подкрепиха измененията.
Софиянски: В Израел няма настроения срещу България заради "Зееви"
СОФИЯ. Инвеститорският интерес към България в Израел не е повлиян от проблемите със "Зееви груп". Това съобщи Стефан Софиянски, който се върна вчера сутринта от посещение в еврейската държава. Не съм се срещал с Гад Зееви, нито съм имал мисия да търся контакти с него, уточни столичният кмет. Приватизаторите на авиокомпания "Балкан" се опитват да създават настроения, че в България не може да се инвестира, станало ясно от разговорите на нашата делегация в Тел Авив и Ерусалим. Двете най-големи израелски компании в строителния бизнес са проявили интерес към София. Това са "Африка Израел" на собственика на "Мобилтел" Лев Леваев и "Аштром". Фирма "Аштром" ремонтира Халите и строи два бизнесцентъра в София в момента. Евреите са заявили интерес към строителството на Околовръстното шосе и изграждането на пълна инфраструктура на жилищни квартали. Те са подчертали, че при тях работят български специалисти, които имат реномето на изключителни професионалисти. Софиянски предложил сътрудничество за подземни паркинги, но от двете фирми са казали, че засега не мислят за подобен проект.
Софиянски оптимист за бюджета след разговори с Муравей Радев
СОФИЯ. Сега съм много по-голям оптимист за общинския бюджет от миналата седмица, каза вчера Стефан Софиянски. Кметът разговарял с финансовия министър Муравей Радев и двамата се разбрали да търсят решения до края на март. Наскоро Софиянски изрази недоволство, че новите бюджети обричат общините на мързел и не стимулират търсене на инвестиции. Сините общински съветници подкрепиха единодушно бюджет 2001. Те решиха 1 млн. лв. да се заделят за създаване на достъпна за инвалиди среда в София. 500 хил. лв. ще отидат за поддръжка и охрана на ОП "Гробищни паркове". Бюджетът на общината за годината става близо 382 млн. лв. Общинските съветници гласуваха вчера и приватизационната програма на града. 22 ДКЦ-та и 24 стоматологични центъра трябва да бъдат приватизирани през годината. Няма да се приватизират до края на годината V, Х, ХII, ХVIII, ХХV, ХХХ ДКЦ, областните диспансери за онкологични, психични, пневмо-физиатрични и кожно-венерически заболявания, Четвърта и Пета многопрофилна болница, Първа АГ болница "Св. София", болницата за деца с церебрална парализа и спецболницата в Бухово. Планира се продажбата на 21 общински предприятия. Сред тях са "Озеленяване", "Ученически столове", "Булгарплод" - Слатина, ремонтните предприятия на Столичната компания за градски транспорт и др. На купувачи ще се предложи и спреният от 5 години лифт "Княжево - Копитото". Столична община очаква 14 млн. лв. приходи от приватизация 2001.
Принуждават глухи зъботехници да напускат медико-техническите лаборатории (МТЛ), стана ясно на общинската сесия вчера. Вече 23 недочуващи са на улицата, след като управителите на лабораториите не са им продължили договорите. Няма да позволим приватизация в МТЛ с такива проблеми, категоричен беше председателят на общинския съвет Антоан Николов. Той заплаши, че може да се стигне и до смяна на управители.
Нямам никакви проблеми с царя, коментира Софиянски раздухания в медиите казус с парка на двореца "Враня". Симеон II искал единствено да се гарантира запазването на уникалните дървесни видове.
Спасението на обречените
В ръцете ми е книгата на проф. Моис Меламед, изтъкнат специалист по УНГ болести и онколог, която несъмнено е една интересна и нестандартна творба. Както сам авторът казва - трудно е да се определи дали това е изповед, откровение или равносметка на един професионално изминат път. Едно нещо обаче е вън от съмнение - това е произведение, което е написано честно и откровено. Авторът смело и точно описва дейността си в Института по онкология. В книгата са намерили отражение редица събития както от професионата, така и от личен характер. Ясно и пределно конкретно д-р Меламед е описал атмосферата в Националния онкологичен институт през периода от време 1967-1988 г. Еволюцията на идеите относно лечението на злокачествените новообразувания на главата и шията са изложени кратко, с една откровеност, която говори за ясна лекарско-професионална и гражданска позиция. Не са спестени редица конфузни ситуации, възникнали в процеса на диагностично-лечебната практика между отделни колеги и автора, факт, който несъмнено говори за морални качества и смелост от страна на проф. Меламед.
Естеството на работата на лекаря го поставя в положение да контактува с много хора от различни социални слоеве и с различен манталитет. Този факт е намерил достойно представяне в книгата. Описаните срещи и разговори с люде от различни среди и обществено положение - от министри и партийни функционери до най-обикновени хора, говорят за значимостта на автора в чисто човешки и най-вече в професионален план. Големият клиничен опит на проф. Меламед, съчетан с класическа житейска мъдрост, му е помагало винаги в тези случаи да намери верния тон, точния език за ефективно комуникиране и ефективна лекарска помощ. Истинският лекар е задължително и голям човек, истинска стойностна личност. Хронологията на изнесените факти ни представя и впечатленията на автора от редица срещи с чужди специалисти - от Русия, Полша, бившата ГДР, Франция, за които той говори и дава оценка за дейността им максимално обективно. Стремежът на д-р Меламед към конкретност на оценките е подчертан във всеки ред на изложението. Желанието му да бъде обективен е лайтмотивът на книгата му. Това му позволява да не спести и някои чисто политико-социални мисли, които са намерили място в текста. Дълбоко убеден съм, че тези неща не се поднасят с конюнктурна цел, а че става дума за почтено и честно мнение по наболели проблеми на динамично променящото се наше общество.
В книгата са намерили място и подробни наблюдения върху многообразните психически реакции на пациенти, приемащи по най-различен начин своята съдба - от примирение и борба за живот до вземане на решение за крайни действия - самоубийство. Психологията на този тип болни е много специфична. Те са особено чувствителни към думите и действията на лекаря, а това налага и диференциран, съобразен с конкретната психика на болния лекарски подход. Техните преживявания, мисли, тип поведение са много различни и често са извънредно интересно емоционално обагрени. Една от задачите на лекаря онколог е да намери верния тон на поведение, да внуши на пациента оптимизъм и вяра в успешния изход на заболяването. Едно наистина голямо майсторство, което налага, от една страна, висок професионализъм, а, от друга, и голяма човещина.
Между редовете прозира и авторовата мисъл - въпрос към обществото - дали то схваща значимостта на лекарския труд, която произтича от характера на неговата дейност - специфична, рискова, кройно отговорна. Как и къде поставя обществото своите лечители при вече изменените социални условия в България? Адекватна ли е обществената реакция към лекарския труд и медикът получава ли необходимото за своето самочувствие обществено признание - не само в материален смисъл, а и в морално-обществен? Това са важни въпроси, кодирани в авторовото изложение и засега останали без конкретен отговор. Открива се една възможност да се говори отново, вече от съвсем други позиции, предвид на изменените условия у нас за ролята и мястото на лекаря в едно гражданско общество и за степента на неговия авторитет.
В заключение горещо препоръчвам книгата на читателската аудитория, както на лекари, така и на всички, които обичат интересно и нестандартно написани творби. Убеден съм, че ще останат доволни!
Според Бойко Ноев: Конфликтите в Косово не застрашават сигурността ни
СОФИЯ. Не съществува опасност за националната сигурност на България от конфликтите на границата между Македония и Косово, каза военният министър Бойко Ноев вчера. Следим със загриженост създаващото се напрежение по границата между Македония и Косово и очакваме да чуем мнението на командващия КФОР и на други отговорни лица от НАТО. Едва тогава ще преценим заедно с международната общност каква ще е позицията ни за решаването на проблема. В момента ситуацията на запад от нас не изисква предприемането на допълнителни мерки за сигурност, обясни Ноев.
Никой няма интерес от ескалация на напрежението ва Южна Сърбия, коментира ситуацията и гостуващият у нас пощник генерален секретар на НАТО Едгар Бълли.
Тури си перде!
Дори най-беглият поглед върху политическата ситуация в България три месеца преди парламентарните избори (тоест в самия край на периода, в който още могат да се очакват размествания на пластовете в общественото мнение и предпочитанията на избирателите) ни сблъсква с един странен наглед феномен - масмедиите са иззели изцяло функциите на опозицията. Последната буквално липсва - съсредоточена върху собствените си вътрешни проблеми или заемаща наготово разгънатите във вестниците конспиративни политически сценарии и интриги.
Това марионетъчно безхаберие на легитимната политически опозиция впрочем стига дотам, че примерно обосновавайки вота си на недоворие, депутатите на демократичната левица аргументираха тезите си с вестникарски публикации. Което показва повече от ясно липса на воля за заемане на властта и очевидни предпочитания към опозиционния уют, свързани с точните сметки, че още един мандат вадене на кестени от огъня ще изхаби СДС в достатъчна степен. Поради което зоната на конфликта вече не е между управляващи и опозиция, респективно между левица и десница. Тя е пренесена и трансформирана - политическият диспут е станал вътрешен - най-вече поради липса на работеща алтернатива, с която да се спори. Поради което се е изродил в традиционния вече за България и чисто виртуално натрапван конфликт между "добрите" и "лошите" в управлявалата (за пръв път в новата ни история) пълен мандат коалиция.
Това означава поне няколко неща. Първо, че липсата на алтернативен политически и най-вече икономически проект за бъдещето на страната създава вакуум, който не може да бъде запълнен с наличните легитимни политически субекти. Второ, че паралелно с това съществуващото статукво засяга достатъчно мощни корпоративни интереси. Последното е причина за влагането на сериозни финансови ресурси и разнородни механизми на влияние - за неговото дестабилизиране, както и за дискредитирането на емблематичните негови носители. Основен механизъм за реализация на този конспиративен проект е превръщането на медиите от носители на обективна информация в създатели на имагинерни политически конструкции и най-вече интриги, нажежаване градуса на обществената истерия и обработка на масовото съзнание чрез пророчески апокалиптични послания. Трето, реалните трудности и свързаното с тях спадане на рейтинга на управляващите пораждат надежди за отваряне на свободни ниши в дясното политическо пространство, към които гравитират най-вече клиентилистки настроени субекти, бивши съюзници или политически фигури от управляващите, осребрили тихомълком своите досегашни политически позиции и неспособни да се примирят с тяхното закономерно отбиване от яслата.
Гъмженето, всеядността и най-вече алчността на последните са причина за скечовия характер на българския политически сценарий. Тъй като тези политически скакалци нямат в наличност никакво позитивно послание, нито пък време да докажат волята си за реализация на такова, политическият им инструментариум е зает като че от Бай Ганя, Гочоолу и Дочоолу и се свежда до простичкото, но хващащо дикиш правило: тури си едно перде на очите, па пцувай, пцувай... В същото време личностния дефицит предизвиква серия от парадоксални "припознавания" и повици за единодействие, чиито адресати се оказват примерно президентът, софийският кмет, царят. Трескавото щуране насам-натам е основното политическо действие, а хармоничната почти до едногласност преса играе ролята на античен хор.
Става примерно следното: появява се царят, казва на отчаяните милиони българи да не се отчайват, защото ще има как да изразят обичта си към Него чрез своя вот. И си отива. Моментално се завтурват от вси страни към неговата забравена на сцената сянка и я обличат първо в одеждите на президент, после на министър-председател и най-сетне на кандидат-депутатин, водещ листите на вси обединени монархисти, каквито претендират да бъдат поотделно всички монархически организации. Появява се нова, трета политическа сила, тя подпърхва с вестникарски претенции на родния небосклон, стигайки пет, не - десет, пак не - петнайсет процента от избирателите. Намира се кой да каже, че царят е естествен съюзник, нищо че недолюбва НАТО, но пък обича Русия. Щурането продължава и кулминира в страшния съд над двамина мъченици на демокрацията, прогнати в мъничките си къщурки от един тиранин, който... имат думата вестникарите. По време на цялото действие около сцената обикалят учтиви, любвеобилни, добре напомадени ченгета, някои с фесове, а други без, но всички с остени. Те ръчкат действащите лица и напомнят: след изборите ще е късно.
Скечът като жанр има една особеност - при него няма спадове, няма "тихи" места за размисъл. Той е кратък, еднопосочен и единствено ескалиращ до падането на завесата. Само дано, когато тя се вдигне отново, не видим вместо сцена една до болка позната ни стена. Защото настоящото позорище е и последният шанс на градителите й, не само на джебчиите и търгашите български. След това вече ще се задъхват, подпрени немощно на своите бастунчета.
А проектът за стена минава през самите нас.
Уволниха шефа на комитета за атомна енергия
СОФИЯ. Шефът на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели Георги Касчиев бе освободен вчера от правителството по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. На негово място ще бъде назначен досегашният и.д. шеф Роберт Попиц. Той зае временно поста, докато Касчиев бе в болнични.
До последно Георги Касчиев не е знаел за предстоящото си уволнение и дори вчера бил за първи път на работа след дълъг отпуск по болест. Пред "Демокрация" Роберт Попиц съобщи, че получил предложение да стане титуляр още в началото на септември, а към края на същия месец дал съгласието си.
Мотивите за уволнението са, че Касчиев затруднявал нормалната експлоатация на АЕЦ, и че се намесвал в работата на Инспекцията за безопасно използване на атомната енергия към комитета. Шефът на инспекцията Тинко Ганчев обаче не знаеше откъде е извлечен изводът, че е имало намеса. Имало е случаи Касчиев да отхвърля актове за нарушения, издадени от инспекцията, но това е негово право, каза Ганчев.
Преди пет месеца екоминистърката Евдокия Манева също поиска оставката на Касчиев. Поводът тогава бе интервю в "Демокрация", в което той огласи инцидент в АЕЦ с повишаване на радиационния фон.
Управлението не е заплашено
СОФИЯ. Създаването на нова парламентарна група ще бъде опит за разцепление на ПГ на СДС, но засега такова нещо няма. Така председателката на сините депутати Екатерина Михайлова коментира вчера кулоарните информации, че изключеният от партията Христо Бисеров ще прави нова ПГ. Дори и да бъде създадена нова група, няма заплаха за парламентарното мнозинство и управлението на страната, подчерта Михайлова. Тя припомни, че подобни опити за разцепление на синята ПГ са правени през 1994 в 36 НС и тогава заедно с Бисеров са искали отцепниците да подадат оставки като депутати. Не вярвам, че ще предприемат такива действия, защото те знаят, че това ще навреди на СДС, каза още Екатерина Михайлова.
Според правилника на НС за целта са необходими минимум 10 души. Вчера Бисеров не бе в парламента. Логично е да се създаде подобна формация, заяви пред журналисти Светлана Дянкова. Според нея етимологията на думата "група" предполага хора, които работят заедно, а ПГ на ОДС не отговаряла на това определение. Ще участвам в такава група, ако бъде създадена, обяви независимият депутат Димитър Иванов. Обществените нагласи предполагат създаването на група, която да отговаря на новата политическа реалност, каза синият Емил Лилов. Депутатите на ВМРО няма да участват в такава формация, категоричен бе лидерът на организацията Красимир Каракачанов. Към нас не са отправяни такива оферти, каза иземеделецът Георги Пинчев.
Ферхойген не ни е критикувал за Балканския митнически съюз
СОФИЯ. Еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген никога не е правил изявления за отношението на България и Хърватия към Пакта за стабилност и създавенето на митнически съюз на Балканите, нито наскоро е давал интервюта по този въпрос. Това се казва в съобщение за печата, подписано от Христос Макридис шарже д'афер при делегацията на Европейската комисия в България по повод статии в пресата. Според доста вестници от сряда Гюнтер Ферхойген бил казал, че единствено България и Хърватия създават проблеми за изграждане на митнически съюз на Балканите. Изданията цитират Радио "Дойче веле".
Очаква се Гюнтер Ферхойген да посети България след три седмици, съобщиха дипломатически източници.
Християнски календар
Първата събота от Великия пост е отредена за прослава паметта на Св. великомъченик Теодор Тирон, един от множеството воини, отдали живота си за Христовата вяра. Кръвта на божиите угодници, предпочели вечен живот пред земни блага и почести, като че ли се превръща в живителен дъжд върху църковната нива. Тяхната вяра и саможертва дава благодатни сили на Христовата църква, за да съществува вече трето хилядолетие.
В последните години от езическото господство в гр. Амасия, Мала Азия, Св. Теодор е новобранец, каквото е и значението на думата тирон в превод от латински. Неговият живот и мъченическа смърт доказват на езичниците, че "не само с хляб се живее, а с всяко слово, което излиза от Божията уста". Освен на 17 февруари, когато се ознаменува кладната му смърт, църквата определя и утрешния ден за почит на този Божи угодник, защото дори и след смъртта си той се опълчва срещу отстъпниците от Христовата вяра. Около петдесет години след кончината си, в началото на Великия пост, Св. Теодор се явява на цариградския архиепископ и му открива, че император Юлиян Отстъпник (361-363) е наредил да се напръскат с идоложертвена кръв стоките на пазара. Така светителят спасява от поругание християните в първите дни от Светата Четиридесятница. Като благодарност за неговата навременна намеса и досега се е запазил обичаят в първата събота от Великия пост да се яде коливо (варена пшеница с мед). Това е ястието, с което светецът препоръчал да се хранят в онези дни християните, които нямат никаква друга храна в домовете си. Неговото свръхестествено явяване проваля порочния замисъл на императора и християните успяват да спазят своя Великденски пост. Разбирайки, че неговият коварен план е провален, Юлиян нарежда храните да се продават отново както преди.
Нека да припомня на днешните богохулници, които в последно време се опитват по най-разнообразни начини, било чрез телевизия, радио, преса, брошури или в лични контакти с людете, да опорочат и поругаят християнската вяра, традиции и канони, че независимо от прилаганите през вековете хитрости, мъчения и жестокости, на които е подлагана Христовата църква, тя винаги отстоява и запазва Христовото благовестие за бъдните поколения. Неслучайно Самият неин основател и Глава предрича: "И портите адови няма да й надделеят."
Цените на бензина падат леко
СОФИЯ. "Лукойл Нефтохим Бургас" намалява леко от днес цените на бензините А-91, А-95Н и А-98, на дизела, газьола и пропан-бутана, съобщиха от компанията вчера. Причината е понижаването на цените на суровия петрол на международния пазар.
При бензините най-голямо е намалението за А-91. Цената му пада от 1370,40 на 1330,80 лева за тон, т.е. с 2,89 на сто. Понижението при А-95Н е от 1384,80 на 1345,20 лева за тон или с 2,86%. А-98 пък вече ще се продава по 1729,20 лв./т при 1761,60 лв./т досега.
Най-голямо е намалението при пропан-бутана - с 4,13 на сто. Цената му вече ще е 835,20 лв./т при 871,20 лв./т досега.
Новата производствена цена на дизела е 1050 лв./т при досегашна 1078,80 лева за тон. Газьолът пък ще се продава от компанията по 724,80 лв./т при 753,60 лева за тон досега.
Петролът рязко поевтиня на лондонската Международна петролна борса заради породилите се нови опасения за бъдещето на американската икономика, предаде Ройтерс. САЩ са най-големият потребител на петрол в света.
Часовникът
Стрелките се въртят в малкото небе на циферблата като перките на вятърните мелници на Дон Кихот и ние вечно влизаме в сражение с тях или с поизостанали души тичаме подир техните сенки. А те се въртят така спокойно и равномерно в своя затворен кръг, който сякаш няма и няма край. Замислено и съсредоточено намотават в своя скрит подстъклен свят преживяното.
Циферблат. Венчален пръстен. Затворен кръг.
Колко много свят е намотал на своето кълбо и моят ръчен часовник, който движението на земното кълбо е въртяло на пръста си с хладна учудваща равномерност, която никак не отговаря на нашия забързан ход. Нали все тичаме. Все гоним Михаля. И все не можем да го стигнем. А часовникът върви с нас като бавен кантонер, измерващ разстоянието на времето. Мести своите жалони. Навива на своята рулетка нашите терзания, болки, страсти и неволи, любови и омрази, глух за всеки напън да го изпреварим, да постигнем за няколко години онова, "което други народи са постигали за векове".
Навива, навииива дългата нишка на времето, докато един ден, внезапен или чакан ден, се скъса нишката на малката пружинка, навита като змия в корема на часовника, и ние спрем, престанем да вървим. А часовникът, отбелязал нашия край, продължава равнодушно да върви.
Часовнико мой!
Ще пусне ли някой някога твоята магнетофонна лента? Ще прослуша ли всичко, което ти записваше в моя живот с безразлична душа? Колко много се е навъртяло на твоята малка пружинка, на твоя подслушвателен апарат? Връщам лентата назад, назад, десетилетия назад. Премятам мънистата на годините като мъниста на броеница.
Десетилетия мои. Десетилетия мои.
Детството не го броя. То беше хубаво. Мина и без часовник. Не е имало часовник дори в мига на моето раждане там някъде между онзи осми и онзи девети ден на ноември, преди или след, или може би точно - в полунощ. Между два твои пълни кръга, регистраторе на изгубеното време! Дали не съм се промъкнал тайно към белия свят с едно друго часовниче, биещо скрито в мене. Нали то беше подозирано и наблюдавано цял живот може би тъкмо затова.
Късно усетих примката на часовника. Впи се в ръката ми като пранга. Когато тръгвах към гимназиалния град, баща ми свали своя часовник от ръката си и закопча каишката му върху моята. Оттогава започна за мене броеното време. Той беше и съвест по моя път, защото беше записал преди това два други живота. Единия кратък. Другия недовършен, но прехвърлен на отчет към един джобен турски часовник, подарен на баща ми от княза на България, чийто шофьор е бил някъде на Южния фронт през Балканската или Първата световна война, когато ръчният часовник, лонжинът, който получих между своето детство и юношество, беше предрекъл края на чичо ми, отбил се в погранично ханче някъде до Чупрене да утоли своята жажда в мига, когато стъклото се спукало.
- Това е лош знак. Не тръгвайте, господин поручик. Останете да преспите в хана - го помолила ханджийката.
- Не се безпокойте, не се безпокойте. Този, който ще ме убие, още не се е родил - отсякъл младият поручик, метнал се на чакащия го пред хана кон и потънал в тъмната нощ.
Дълго, плачещо дълго цвилил после враният кон, докато дошли селяни от Чупрене и намерили поручика мъртъв. Вестта вцепенила селото на хълма. Цялото Раковци било в траур. Дядо ми няколко пъти грабвал брадвата и налитал към дръвника да се самоубива. Измежду вещите на поручика, получени от фронта, цъкал часовникът със спуканото стъкло.
Пророческото! Предупреждаващото!
Когато се връщах във ваканция на село с този часовник, законспирирал в себе си онази далечна история, все се страхувах да не се пръсне някой ден в нечакан миг стъкленото му око, втренчено в мене.
Дядо ми задържаше често погледа си върху лонжина и очите му се навлажняваха. Баща ми вадеше от малкото джобче на жилетката си своя турски часовник и верижката, с която беше закопчан на един от илиците, трептеше във въздуха, натискаше с палец връхчето на отварящия го механизъм, капакът отскачаше послушно до краен предел и баща ми се свеждаше над циферблата му:
- Колко ти е часът? - ме питаше.
Взирах се в стъклото на чичовия часовник и отговарях.
- Верен е - казваше баща ми. - И двата са верни. Добре вървят - и затваряше капака, пъхаше часовника в джобчето на жилетката си. Верижката правеше обърната сребриста дъга върху тъмния плат и аз усещах, че времето е скачено с нея, с баща ми, с училищните часове, с мене, с моите часове в гимназията. А баща ми, за кой ли път, ми разказваше как князът, който беше вече цар, му подарил този часовник по времето на една война някъде на южния фронт... С чичо Йотовия часовник завърших и университета с малко прекъсване в един момент, когато пружинката му не беше издържала на напрежението и се скъса. Но после продължи да тиктака отново в своя равномерен тих ритъм.
Помня как след години, застанал за пръв път в подножието на извисения на кулата на пражката община огромен часовник, в който скелетът на смъртта дърпаше ритмично секундите, изтръгваше от някакви дълбини на кръгли часове съответния брой удари, прозорчетата се отваряха и апостолите благославящо се покланяха в тяхната рамка, и аз си сверявах часовника с него.
Пред колко много часовникови кули заставах в своя живот. Отмествах леко с дясната си ръка ръкава на лявата и поглеждах към кръглия циферблат като към око на времето. Напомняше ми окото на оня геран сред мегдана на моето село или окото на дълбокия кладенец на Карлщейн, взряло в миналото. И слушах времето. То биеше в ушите ми. Понякога имах чувството, че ще ми спука тъпанчетата това зловещо време, и все виждах оня скелет на чешкия орлой, който дърпаше с костелива ръка камбаните на годините. Друг път забравях, че часовникът върви с безпощадна хладина, омотан в мрежата на нехайни увлечения. И все си спомнях. Когато дойдоха освободителите ни от север, задигнаха де що видеха часовник. Бяха живели затворени във великия си лагер. Не бяха се докосвали до света на часовниците и като им се мернеше часовник на ръката на някого, възкликваха: "Ой, какие час! ", и откопчаваха каишката от ръката на освободения. Отнесоха си толкова "час " от "Хороша страна Болгария".
В моето село дойде само един освободител. Нали беше захвърлено на хълма встрани от централния път. Прибръмча най-неочаквано на своя мотор и спря на площада. Беше симпатичен братушка. Имах чувството, че случайно се е залутал по черния път. Поогледа се наоколо. Може би видя, че няма какво да реквизира, а може би наистина беше повярвал, че ни освобождава, както бях повярвал и аз, та по-късно дори му посветих стихотворение от благодарност, че не ни причини нищо лошо. И през ум не му мина да попита дали някой има "час ".
След две десетилетия, когато нещата бяха се понаместили в своето време, моят приятел Иван Давидков, изпратен в Киев да учи украински, си донесе оттам наистина хубав часовник и все му се възхищаваше. "Хорошие час - ми се хвалеше при всяка среща. - Хорошие. " При всяко връщане от тази страна си донасяше нов. Остави след себе си богата колекция от часовници, всеки от тях съхранил хубави мигове от градовете на Европа, които му се удаде възможност да посети.
Донесох си и аз от Прага електронен стенен часовник от цветен порцелан. Сменям толкова години вече батерийката и той брои секундите на глас. Неведнъж, завръщайки се след дълго отсъствие и отваряйки външната врата, съм усещал, че вкъщи има живо същество. Посрещаше ме с радостни звуци, които ми напомняха, че не съм сам на този свят. В такива случаи се обаждаше сякаш по-чуто и часовникът на ръката ми, който откликваше на възклика "До-бре до-шъл! До-бре дош-шъл! " на своя по-голям брат с възклика "Бла-го-да-ря! Бла-го-да-ря! Как си? Как си? ". И това беше едно от най-добрите доказателства, че домът живее и не ме е забравил. Именно тогава като че ли съм вярвал, че часовниците имат души като душата на моя лонжин. Една близка позната ми разказваше веднъж, че дядо й още в гимназията й обещал, че ако завърши с отличен успех, ще й купи златен часовник. Отишъл си старецът неочаквано от света. Минали години. Тя все разказвала на своя съпруг за обещанието на дядо си, но съпругът й така и не разбрал намека й. Много по-късно брат й, който заминал за чужбина, изпълнил обещанието на дядото. Кръвта вода не става - казваше тя. А аз си мислех, че сигурно гузната съвест на дядото е внушила от небесните селения точно по този природен закон на своя внук да направи това, което той приживе не е успял да направи.
Кръвта вода не става.
Когато моят син излезе от своята прогимназия и прекрачи с успех прага на Френската гимназия, ние с жена ми също му купихме часовник. Не беше златен, но беше немски и беше хубав, по външност, а и по точност, дори много по-хубав от лонжина, с който аз прекрачих прага на Плевенската мъжка гимназия. Той го носи, докато завърши университета. Докато си купи по-хубав и от него. Дори от Франция за пореден кръгъл рожден ден ми прати японски електронен, после друг... Смяна на часовници.
Смяна на поколения.
Внучката ми Мария идва от Виена всяка година с нов часовник.
Кръвта вода не става. Тече като подземна река през вените на поколенията и годините като живо наследство по родова линия. Часовникът е един от символите на това движение. Неговият часовников механизъм върти кръвообращението на времето. Когато си идва у дома, моят син се навежда над циферблата на часовника, който ми е подарил, и го проверява, както дядо му някога, дали върви точно. Нали и досега ни придружава суеверието, че ако часовникът спре във внезапен миг, може да се случи нещо лошо, както беше предсказала на чичо ми преди толкова много години ханджийката от оня пограничен хан.
Часовникът - той е част от организма на времето, сърцето, което бие в него, което го движи и отмерва, което определя, ускорява или намалява неговия ритъм, както пулсът отмерва ритъма на нашия живот. Той е будилникът, диспечерът на нашия обществен и личен ангажимент във времето. Неговата нощ и неговият ден. Надзорникът, който слага ред в нещата от живота и света. Заедно със своя вътрешен духовен свят той е едно копие на нашето земно кълбо. Нали, докато има сили в себе си, повтаря неговото въртене, покрива го изцяло в пространството на времето, поднася ни го върху кръглата длан на своя циферблат. Казва ни:
- Ето с това разполагате вие. Това е вашето денонощие, което въртенето на Земята ви е определило. Нито час повече. Нито минута. Нито секунда. Затова побързайте. Затова не закъснявайте. Той е конституцията на вашето битие на Земята, редът, дисциплината. Вие нямате право да нарушавате неговия основен закон. Не можете да направите кръга на циферблата му с двайсет и четирите цифри по ваша приумица или потребност по-широк от кръга, който закономерно и точно описва в света на планетите, в огромното пространство на Космоса космичното виенско колело на Земята.
Заставащ все по-често с годините пред часовникарските витрини на Европа и загледан в модерните часовници, осъзнавах старомодността на своя стар, прастар часовник. Беше ме научил на точност обаче до такава степен, че като си намислех вечер да стана сутринта в шест, се събуждах точно в шест. В пет. В четири. В три. В два. Такова силно влияние имаше той върху мене. Така силно беше ме прекроил. Дал беше ми своята душа. Своето възпитание. Направил беше от мене свое послушно копие. О, аз разбирах много добре това, аз, който бях свободен по дух и не търпях и най-нежната агресия върху себе си, неусетно бях му се подчинил. Утешавах се: не само на него - на Земята, от чиято пръст беше ни сътворил Създателят. Често ми се искаше да докажа пред себе си, че той е моето копие. Че аз съм неговият владетел. Че аз навивам неговата пружинка и без мене той няма да може да повтаря така идеално кръговете на земното въртене.
Имах една позната, която се движеше без часовник, и аз я разбирах. Защо ми е - казваше. - Аз самата съм си часовник. Седяхме едно лято на един северен бряг на морето и пиехме вино. Тя пиеше бяло, аз - червено. Наздраве - казваше весело тя. Стана четири. - Откъде знаете? - я попитах. - Нали нямате часовник? - Знам. - Погледнах часовника си. Беше четири и една. Говорихме дълго за какво ли не. Въртяхме стрелките на всички часовници по света. Сега камбаните на "Нотр Дам" бият четири - казваше тя. - Поглеждах часовника си. Да, наше време точно пет. Започваше да ме дразни. Говорехме за часовниците на Прага и аз чувах онази привечерна камбанна музика на пражките църкви - камбаните на "Свети Вит", камбаните на "Лорета", камбаните на "Сватий Микулаш", на Тинския храм. Те биеха най-тържествено точно в пет привечер. Вече е толкова там - казваше тя и аз поглеждах часовника. - Вие сте магьосница - изкрещях изведнъж и скочих от стола, едва не разлял виното върху масата. "Не - часовник! " - заливаше се в звънък смях тя. "Никога ли не сте изпускали самолет? " - "Само веднъж, когато се върнах и спах у вас. Изпуснах го, защото исках да го изпусна. Макар че бях самото точно време."
Не помня кога точно смених стария си часовник с нов, но във всеки случай по онова време, когато вече бях тръгнал по белия свят с пълни витрини с лонжини, лонжини, лонжини, къде по-хубави от моя. Оставих го в чекмеджето на библиотеката. Простих се с него. Толкова празни минути, часовнико мой, толкова кухи минути бяхме навъртели с тебе. Аз съм виновен, че стрелките ти се движеха на празни обороти, години, години... Поглеждах го от време на време. Навивах пружината му и той вървеше. Исках да послушам затвореното в него пространство на моя живот, на живота на баща ми, на чичо ми. Сверявах новите си часовници с него, макар че бях го оставил на заслужен отдих. Не го безпокоях често, но понякога исках да ми разкаже спомените си за онова, което бяха преживели с него хората преди мене.
Не зная кога точно беше спрял завинаги. И не това беше най-важното. Той беше за мене една скъпа реликва. История на моя живот. Касетофонче на миналото, което аз все по-често доближавах до ухото си, и въпреки че отдавна не вървеше, колкото и да навивах старческата му пружина, чувах как със заекващ глас ми разказва своята приказка за изминалото време.
Един ден един купувач на стари часовници поиска да го види. Показах му го. Вторачи се в него. Поиска да го купи. И дума да не става. Не го продавам. Нещо се съпротивляваше в мене. Дълго и упорито. Дълго и упорито и той звънеше по телефона. Убеждаваше ме, че часовникът е стар и непоправим. Защо ми е. Каква работа можел да ми върши. Защо да събира праха, безпощадния прах. Продайте ми го. Няма да съжалявате. Доведе и някакъв свой експерт. Отвориха го. Оглеждаха го. Камъните не били ценни. Имал изкривена ос, която не можела да се смени. Нямало как да се оправи. Напразно ги убеждавах, че за мене има нещо по-важно от това. Смееха ми се. Чудеха ми се на акъла. Дръжте си го тогава. Той не струва и една пенсия. Пет пари не струва.
Мека Мария съм бил.
В безпаметен миг се съгласих. Извърших грях, който няма никога да си простя. Събуждам се често нощем. Бори ме съвестта. Идва ми да стана и да тръгна да търся оня купувач, да го откупя за двойна и тройна цена, да го върна при себе си. Напразно. Взех си урок от този извършен грях. Помолих сестра ми да не продава стария турски часовник на баща ми. Той, затворен в своите пирографирани капаци, беше спрял в неопределен момент. Изостанал от времето. Неотдавна го подържах в ръцете си. Помилвах го. Поизлъсках го. Отворих го. Ах, тези арабски цифри върху белия циферблат. Тази верижка, на която още висеше ключенцето, с което баща ми бавно и съсредоточено го навиваше, за да не престава да тупти сърцето му. Отворих и другия капак от обратната страна на часовника, наместих ключенцето и с бавни ритуални кръгове занавивах пружината. Часовникът се събуди. Оживи се. "Ти ли си? " Затиктака. Зачурулика детството ми в него. Стана ми мило. И съвестно. Премрежил очи, виждах как старият учител даскал Драган се приготвя за училище. Скачва тънката нишка на верижката със сърцето си. Отваря с познатия жест часовника, навива пружината, наближило е време за тръгване, хлопва капака, пъхва часовника в малкото дясно джобче на жилетката и аз виждам как се отправя нагоре по стръмното, минава покрай бигоровия паметник на загиналия си брат във войната и видимо с незабележим поклон потъва в класните стаи на училището... Часовникът тиктакаше в ухото ми и аз, заслушан в неговото задъхано сричане, долових в един миг как със забързания си говор строго ме мъмреше:
- За-що про-да-де ча-сов-ни-ка? За-що про-да-де ча-сов-ни-ка на чи-чо си? - питаше ме сякаш с гласа на баща ми той.
- Защото беше непоправим... - опитах се мислено да се оправдая аз.
- Ти си непоправим, ти си не-по-пра-вим - повтаряше до безкрайност той. - Ти... си... не... по... пра... вим..., на-ив-ни-ко. Ти, ти, ти, ти - тиктакъше часовникът - За-що по-слу-ша оня ку-пу-вач?
Затворих капака. Излязох навън. Но и там чувах часовника на ехото, в който долавях своя собствен глас:
- Какъв непростим грях! Какъв непростим грях!
Мое часовниче вярно, когато наближи моят край, ела да ми предскажеш смъртта. Ела като онова кученце вярно, което беше прелетяло в галоп през девет села в десето, когато беше усетило, че бившият му стопанин си отива. Ела - където и да си - да си взема сбогом с тебе, да ти поискам прошка, а ако не ми простиш, поне да ми дадеш проклятието, което заслужавам.
Ще проверяват съмнителните смесени бракове
СОФИЯ. Службите за контрол на чужденците ще проверяват и смесените бракове между български граждани и чужденци, ако има съмнения, че те са сключени, за да се заобиколи законът. Това предвиждат промените в Закона за чужденците, одобрени от правителството вчера. Ако се докаже, че съпрузите не живеят заедно, не са се познавали, преди да сключат брак, не говорят на общ разбираем език или са станали семейство срещу заплащане, инспекторите ще могат да откажат или отнемат разрешението за пребиваване в страната на чуждите граждани.
Всеки чужденец, който е влязъл в България, ще трябва в 48-часов срок да посочи адреса, на който се регистрира, същото важи и за хазяите, при които се е настанил.
Чужденец, който има търговска фирма, ще трябва да наеме поне 10 българи на работа, гласи една от промените в закона.
Ще се плаща със записи до 31. ХII.2002
СОФИЯ. 90 % от покупната цена по всички приватизационни сделки с държавно имущество, сключвани до края на годината, ще може да се плащат с компенсаторни записи. Така е според текст от промените в Закона "Лучников", приет на второ четене. По предложение на шефа на Икономическата комисия Никола Николов изключение се прави за фирмите от списъка за целева приватизация, за които се плаща само в брой. Депутатите дадоха възможност на пенсионните фондове да плащат с компенсаторни записи малки дялове в предприятия, които се приватизират чрез търговете от масовата приватизация. Първоначалните собственици на компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения могат да участват лично или чрез създадени от тях дружества в централизираните търгове от масовата приватизация, решиха още депутатите. Не беше приет текстът, внесен от ВМРО, с който стойността на имуществото, за което се признава право на обезщетение, се преизчислява в щатски долари, като се индексира с промяната на покупателната способност на долара. Депутатите задължиха Министерския съвет до 31 март следващата година. да предложи начин за оползотворяване на компенсаторните записи, които до края на тази година първоначалните им собственици не успеят да използват.
IN MEMORIAM
За Тончо Жечев
DE MORTUIS AUT, BENE, AUT NIHIL
Ала защо (задължаващо) "добро", а не (възкресенски) весело?
Смехом смерть поправ... Вярно е, че хуморът е (временна) анестезия - смърт - на сърцето.
Затова безсърдечните така налитат на вицове... Едва година след смъртта на Бешков спрях книга (на Дамян Бърняков, директор на издателството) с митологизиращи го анекдоти, някои дори истински. Оттогава датира приятелството ми с Цветан Стоянов (махленец, колега "англофон") и с тримата "провинциалисти" Тончо Жечев, Здравко Петров и Кръстю Куюмджиев. Колкото и парадоксално да е, именно софиянецът подкваси с български дух провинциалните комсомолци, за да се роди - не в литературния институт на БАН, а в една кръчма на "Раковски" - модерният евродевиз:
"Напред към Софроний Врачански!"
За велико неудоволствие на тогавашните еврокомунисти, които бездруго щели да приобщят в сияйното бъдеще и дядо Софрония, и дядо Вазов, и цялата българска рода.
След една поредна битка (сгляда) на младите реформатори (Тончо, Здравко, Кръстю) със старите догматици (Пенчо Данчев) седим посред нощ в колата (ми - "Мерцедес") и умуваме.
Кръстю обобщава:
- Амчи кво... Човекът ни изслуша, изтърпя - я се постави на негово място! Сам срещу трима "пенчоданчевци"... Айде, Тончо е по-улегнал, ама ти, Здравко, си нетърпим! Ами като остареем и ние, знаете ли какви ужасни догматици ще станем?
Малко преди да стане държавен съветник, един неделен ден налетявам (с "Вартбург" вече) на Тончо, който се гърчи на улицата от сърдечна криза. Както и да е, свестяваме го в една дежурна поликлиника - инжекции, камфор и пр. - и той сваля очилата да ме разгледа със светлите си очи.
- Абе теб Господ ли те праща бе, моето момче!
Разбирам, че и друг път съм бил "линейка"... Забравил съм, разбира се, срам ме е да му кажа, че - кръстосвайки като SALVATION ARMY! - съм вдигал от пътя и пияници, но в неговия случай съзирам "страх"... - И то селски!
Тончо се пули - вече го бях водил на психиатър, докато му обяснявам, че е здрав като биче, само дето - преди да си го прибере на държавна софра - Високата порта ще го повърти на шиш... Не ги ли знае тия работи от "Българския Великден"?
- Така е, моето момче - отпуска се изведнъж Тончо, асъл като дете, признавам, ходих си в Дивдядово... Питам баща си да ми каже нещо за дядо! А той: "Кво да ти кажа, Тона... Глей мене, за него не питай! Същия! " Виж евреите с хилядолетния им род... Авраам роди Яков, Яков роди Исак, Исак роди Бабел... А при нас - Жечо роди Тончо, Тончо роди Жеча... Жечо роди Тончо, Тончо роди Жеча... US експерти помагат на русенската икономика
РУСЕ. Екип от Фондацията за реформа в местното самоуправление и американският експерт Браян Мак Гауън, работещи по маркетинговата стратегия на общината, започнаха вчера разговори в Русе за основните параметри на съвременната местна икономика. В обсъжданията взеха участие мениджърите на Свободна безмитна зона "Дунав прес" АД, "Прециз интер холдинг" АД, "Инвест консулт" и "Свободни митнически складове" АД, съобщиха вчера от общинската администрация. Изясни се, че основните предпоставки за привличане на инвестиции в общината са добрата инфраструктура, свободната квалифицирана работна ръка, традициите в редица производства и безмитната зона. Допълнителен потенциал има в пускането в действие на летище Русе и възстановяването на навигацията по Дунав.
150 души за седмица в Инфекциозна болница с хепатит А
Средно по 20-25 души на ден постъпваха в столичната Инфекциозна болница с хепатит А през последната седмица. Това наложи спешно да се разкрие допълнително отделение, за да се поемат всички заразени, съобщи д-р Костадин Костов, директор на здравното заведение. В момента в болницата лежат около 150 души с жълтеница, като повечето са деца и младежи. "Хепатит А е в подем. Болните, които приемаме, са само видимата част на епидемичния пик, защото това са хората, които пожълтяват. Реалният брой на заразените е много по-голям" - смята шефът на Инфекциозна болница.
Хепатит А е най-често срещаната форма на вирусните хепатити, защото има и най-ефективен механизъм на предаване, обясни д-р Илонка Маева, началник "Противоепидемичен контрол" на Столична хигиенна инспекция. Това е чревна инфекция, която се предава от мръсни ръце, храни и води. Затова се познава като болест на мръсните ръце. Заболяването има цикличност през 3, 5, 7 или 11 години. Последната пикова година за вирусните хепатити е 1991. Тогава в София е регистрирана заболеваемост 180 на 100 000 души население. Следващата пикова година се оказа 2000. Тъй като освен цикличност инфекцията има и сезонност, заболеваемостта се увеличава есен-зима, така че 2000 година беше спокойна до ноември, след което започна едно завишаване, продължило и в 2001. Досега е регистрирана заболеваемост от порядъка на 130 на 100 000 население. Засегната е цялата столица. Все още не може да се каже кой е източникът на зараза, защото той не е само един. Тези заболявания никога не се развиват едномоментно навсякъде. Постепенно тръгнаха отделните райони на София, премина големият пик при тях и сега се придвижиха към "Слатина" и "Оборище", обясни д-р Маева. Според специалистите обикновено не може да се говори за епидемия от хепатит, а за отделни взривове, но те се появяват от конкретна храна или водно предаване на инфекцията. В случая обаче става дума за завишена заболеваемост, за цикличен епидемичен подем. При този пик повечето хора са се заразили при обичайните битови контакти, смятат епидемиолозите. Болестта има много ефективен механизъм на предаване. Специфичното е, че освен тези хора, които са с изявена клиника и се лекуват в инфекциозна болница, зараза разнасят и болните, преди да пожълтеят.
Инкубационният период на хепатита е доста дълъг - от 14 до 45 дни, т.е. признаците на болестта се явяват месец-два след заразата. Болните се чувстват уморени, намат апетит, имат болки в мускулите и ставите. Признаците са подобни на грип. Това не означава, че ако има един болен в тролея, ще заболеят и контактните с него, обясни д-р Маева. Инфекцията не е капкова. За да се зарази човек, трябва да има по-близък контакт, например при ползване на общи чаши и чинии или когато пипаш навсякъде, а не миеш ръцете си преди хранене, нещо, което често правим, когато купуваме бърза закуска по улиците. Не приемам широката реклама на лекарствените средства, подчерта д-р Маева. Според нея това, че всяка вечер виждаме на екрана на телевизора различни медикаменти и прибягваме до самолечение, може само да влоши ситуацията. Късното посещение на лекарския кабинет е лошо и по отношение на самия пациент, защото колкото по-рано започне лечението, толкова по-добре, а и за разпространението на заразата, тъй като през този период никой не се страхува и не се пази. По принцип това е инфекция с леко клинично протичане заболяването завършва с оздравяване.
Миналата година обаче имахме два случая на починали от вирусен хепатит А, разказва д-р Маева. И при двамата фатално се е оказало късното посещение при лекар. Разбира се, неприятно е в ерата, когато имаме осигурено такова медицинско обслужване, да допуснем хора да умират от нещо, от което биха могли ефективно да се лекуват, коментира специалистът. Лекарите могат да хванат ранния стадий на заболяването, защото ще различат и най-малкия нюанс. Така че пациентът има шанс веднага да бъде изследван и бързо да се докаже хепатитната инфекция. Контактните лица също подлежат на задължително медицинско наблюдение и изследване, което цели точно това - да се хване най-ранният стадий на заболяването, за да се предпазят и околните.
Най-доброто средство за профилактика и на това заболяване си остава ваксината. Тя обаче не влиза в задължителния имунизационен календар и се заплаща. Единична доза струва около 50 лв., а за да се получи имунитет, са необходими три ваксини. Най-ефективното предпазно средство според епидемиолозите обаче си остава поддържането на добра лична хигиена. Гаранция срещу заразата са чистите ръце и чистите храни.
7 наши винопроизводители се представят на панаир в Германия
СОФИЯ. Седем български винопроизводители се представят на първия значим международен специализиран панаир в Европа за вина и спиртни напитки "ProWein 2001" в германския град Дюселдорф. Това съобщиха вчера организаторите от Българската стопанска камара (БСК). "Винекс Славянци", "Винпром Дамяница", "Винпром Хасково", "Магура", "Стара изба 1924", "Памекс Вин" ООД и "Розова долина" представят своите продукти на колективен щанд с площ 50 кв.м. Изграждането на щанда се финансира от програма на германското правителство, по която партньор в България е БСК. На 5 март на нашия щанд ще се проведе дегустация на представените вина, на която са поканени търговци, специалисти и журналисти.
Германия е най-големият вносител на вина в света. При годишна консумация от около 24 литра на човек половината се осигурява от внос. България заема шесто място в листата на вносителите на вино в Германия с относителен дял 1,7 %.
"Балкан" сама поиска да се обяви в несъстоятелност
СОФИЯ. АК "Балкан" е внесла молба за обявяването й в несъстоятелност в Софийски градски съд в сряда, съобщиха вчера от СГС. По молбата ще бъде образувано друго дело освен първото по иска на "Булстрад".
Молбата е внесена от адвоката на собственика на "Балкан" "Зееви" Димитър Данаилов, каза говорителят на авиокомпанията Виктор Меламед. Това действие не трябва да се съгласува със синдиците, обясни той.
Това не е един неочакван ход, коментира пред Нова телевизия транспортният министър Антони Славински. Според него собствениците на авиокомпанията искат да спазят законовия срок, в който са длъжни да обявят, че тя е в несъстоятелност.
Половината от персонала на авиокомпанията излиза в платен едномесечен отпуск от 26 феврури, са решили синдиците. Това ще бъдат предимно пилоти, стюардеси и авиотехници. На работа ще останат различни служби, които имат дейност.
"Балкан" няма пари за заплати, станало ясно на среща на синдиците със синдикатите. На работниците са изплатени само 150 лева от януарските заплати.
"Балкан" ще се раздели и с последния си "Боинг", станало ясно след преговорите с лизингодателя "Ансет". Самолетът ще отпътува за Австралия, но след като се ремонтира.
"Хемус Ер" ще стане носител на националния флаг по някои дестинации на мястото на "Балкан", обяви още министър Славински. Според него заради ситуацията с "Балкан" не трябва да се бърза с продажбата на "Хемус Ер", която е в ход, и тя трябва да се забави.
Кабинетът вчера утвърди д-р Силви Чернев за арбитър от българска страна по делото, заведено от "Зееви" в Париж. Според израелците има 11 нарушения на приватизационния договор от страна на държавата, от което щетите са над 431 млн. долара, сочи неофициална информация. Агенцията за приватизация била уведомена за иска срещу България още на 1 февруари. Срокът за избор на арбитър е 30 дни след уведомлението.
"Берлинале" задоволи всички
Винаги пъстроцветен, винаги нов, тази година кинофестивалът "Берлинале" се проведе за 51-и път. Представените филми "се оглеждат" в модела на световното кино. През изминалите 22 години директор на фестивала беше Мориц де Хаделн, а берлинската публика трупаше и многократно изразяваше несъгласие с неговото ръководство. От тази година фестивалът има нов директор, съпроводен с нови очаквания.
И те се оправдаха. Предлаганата конкурсна програма включваше следното : панорама от 29 филма, специална програма от 25 филма, функциониращи комплекси Синемакс - от 22 зали, и СИНЕСТАР - от 29.
На "Берлинале" звездите винаги са били в изобилие. Така беше и сега - звездопадът се състоя и започна с ярката светлина на големия Кърк Дъглас - присъдена му бе "Почетна Златна мечка" за цялостен принос към световното кино. Преди време Кърк Дъглас заболя сериозно - инсулт; продължително се лекуваше и възстановява. Сега вече е здрав и на пресконференцията заяви: "Аз съм смел, волеви човек и не отстъпвам от думата си. " По същата фестивална пътека триумфираха Джон Бурман и Джефри Ръш ("Шивачът от Панама"), Ридли Скот, Джулиет Мур и А. Хопкинс ("Ханибал") - последното беше талантливо поднесен римейк за кръвожадно чудовище.
И отново филм на Емир Кустурица привлече вниманието - "Супер 8 история": живо и остроумно тече разказът за циганския оркестър, който обикаля Европа и развеселява душата.
Друг филм който трайно задържа вниманието на публиката и специалистите с проникновението и елегантността си, бе "Шоколад" (Ласе Халстром) - изтънчен разказ за млада жена (Жулиет Бинош) и нейната дъщеря, които откриват в 1959 сладкарница със сладости и горчивини.
Без съмнение като забележителен бе определен италианският филм "Малена" (Джузепе Торнаторе). Той разказва за времето на фашизма в малко градче в Сицилия, преплитайки човешки съдби около живота на симпатична проститутка. Филмът носи силно послание и убеждава във вечните нравствени ценности и най- вече - в човечност.
На този фон изненада бе фактът, че журито присъди голямата награда "Златна мечка" на френския филм "Интимност" на Патрис Шеро. И публика, и специалисти бяха шокирани от драстичното и донякъде самоцелно "споделяне" на сексуалната интимност.
Що се отнася до филма на Хосе Гарсия "История от миналото" - определено може да се каже, че публиката го прие много топло. Той е в добрата традиция на испанското кино, с уважение към зрителя и с преклонение пред силата на любовта. Действието се развива през 1946 г., по време на диктатурата на Франко; разказва за обичта и тъгата на млада жена по нейния любим - художник, загинал в затвора.
Български летопис
2 март 1899 - умира в Одеса Николай Хр. Палаузов, възрожденец, просветен деец. Роден е на 9 май 1819 в Габрово. От 1860 до смъртта си е попечител на Габровското взаимно училище. Приел е руско поданство и съдейства за образованието на български младежи и девойки със стипендии. Организира събиране, превеждане и отпечатване на книги, които изпраща в България. Сам превежда много книги.
2 март 1905 - умира в Сливен Димитър Добрович, живописец. Роден е през 1816 в Сливен. Учил е в гръцкото училище в Коручешме, Цариград, където се сближава с Раковски и възприема революционните идеи. Учи живопис в Атина. През 1848 заминава за Рим, където завършва Художествената академия. Като студент участва във въстанието на Гарибалди и Мадзини. В България се завръща през 1893. Добрович е първият български художник с академично образование. Рисува портрети и композиции с битови сюжети предимно из живота на италианците. Нарисувал е портрети на Г. Миркович, Левски, Раковски, Хаджи Димитър. През 1893 организира самостоятелна изложба в София, в която освен оригинални живописни творби излага цветни копия, направени по открития от него способ на стереофотографията, от творби на италианските майстори Гуидо Рени, Карло Долчи и др. 2 март 1939 - умира Димитър Т. Страшимиров, историк и публицист. Роден е на 20 декември 1868 във Варна. Завършил е литература и история в Берн, Швейцария. Учителствал дълги години. Научните му интереси са в областта на националноосвободителните борби на нашия народ през ХIХ век. Не е загубила своята стойност неговата тритомна "История на Априлското въстание". Автор на изследвания за Христо Ботев, Васил Левски, Раковски и други.
Знае ли Максим за духовниците мъченици
У нас пристигнаха двама архиереи от Вселенската патриаршия - гости на дядо Максим. Те имат специална месия, включваща и среща с президента г-н Стоянов. Пореден опит за внушения и пряко застъпничество за българския "духовен пастир и възпитател на нацията ни"?! За кой ли път не пристигат тайни и явни пратеници, писма дори и от руския патриарх Алексей II. А отвътре - дядо Максим се ползва с пълната подкрепа на уж бившата комунистическа партия. И затова той стои начело като незаконен патриарх въпреки всички решения на нашата висша съдебна институция.
Как така Вселенската патриаршия и двамата нейни пратеници митрополити да не са запознати с историческото развитие и жестоката съдба на Българската православна църква (БЦП)? За жертвите, които даде в лицето на стотици духовници. Както и за малодушието, за елементарното нравствено задължение на Св. синод начело с дядо Максим да направят покаяние пред паметта поне на своите загинали събратя. Това е толкова просто. Само три думички, но казани с дълбочината на осъзнато съчувствие: "Простете ми, събратя!"
Тези думи всъщност са разковничето за душевния мир, за религиозното възпитание, за дълга на всеки духовник, който е нарушил каноните на църквата ни. Липсата на покаянието, особено от хора, облечени в доспехи, излъчващо достолепие, всъщност е само показ на липса на отговорност, на страх от Бога, пред когото служат. Просто те заблуждават не само Всевишния, но и нас, обикновените миряни. Защото в нашата история стоят имената на страдалци светии, които по време на турското владичество предпочетоха смъртта пред измяна на Христовата си вяра. В София през 1555 г. обущарят Николай отказва да приеме исляма и предпочита жестоките изтезания и изгарянето. Какво ли би станало, не дай, Боже, ако по онова време е бил не свещеник, а обикновен гражданин дядо Максим, ако е бил принуден да приеме исляма? Дали щяхме да имаме днес Св. Максим Софийски?
Чест прави на католическата църква, че нейният папа обяви за блажен епископ Босилков, преминал през преизподнята на Държавна сигурност и убит. Българската православна църква има твърде много духовници, имената на които все още не са известни - избити, безследно изчезнали, лежали по затворите, изпращани по лагери. Само за периода от 9. IХ.1944 до 1. ХII.1945 г. статистиката посочва имената на 149 души. Те са разпределени по населени места и епархии:
Заинтересуваха ли се архиереите на дядо Максим от тези факти? За него не говоря. Той е начело с личния си пример. Считам, че е време да бъде издигнат специален паметник за всички страдалци духовници. Средствата да бъдат дадени на синода на дядо Максим, щом имат пари да даряват Слободан Милошевич в Белград със стотици хиляди левове в знак на признателност за неговия кървав режим. Виновно е нашето правителство, нашата общественост, че все още се толерира човек, заемащ поста "патриарх". Незаконно и брутално. Крайно време е да бъде решен въпросът за нашата църква със замах и да се потвърдят решенията на съда.
Писмо до редактора
Като ръководство на Българския здравен демократичен синдикат се чувстваме задължени да настоим: да бъдат възстановени редът и моралът в ефира на Българското национално радио. То е и наше! Самопроизвели се за "суперпрофесионалсти", окупирали микрофона журналисти демонстрират незачитане на реда и закона, обругават новия ръководител на БНР, определени държавни институции и всекиго, който има различно от тяхното мнение!
Нашите членове, нашето съсловие протестира против своеволията и самоуправството в БНР, провокирани от журналисти, които бранят своите позиции и материални интереси. Кой закон и в коя демократична страна биха проявили толкова търпимост към подобно поведение на служители на държавна медия? Като защитаваме демократичния ред в страната, ние настояваме за зачитане на закона. Ние настояваме недоволните в БНР да си идат!
