БСП ще прави кметовете си депутати
СОФИЯ. Има идея успелите червени кметове да станат водачи на листи, разкриха вчера източници от "Позитано" 20. Вече се спряга името на благоевградския кмет Костадин Паскалев. Социалистите нямали намерение да дават на коалиционните си партньори първите места в депутатските списъци. Според първоначалния им вариант Бойко Великов ще оглави листата във Велико Търново. Втори там трябвало да стане злополучният социалдемократ Петър Агов. Досегашният фаворит на великотърновските червени Благовест Сендов, който е от Асеновград, ще води в Пловдив, Бриго Аспарухов пък ще бъде първи в Перник. На "Позитано" 20 се чудят къде да сложат Георги Данаилов - в София или в Кърджали. Андрей Пантев щял да оглави видинската листа.
Азиатска съкровищница отвори врати в Париж
Емил Гиме имаше една мечта - да заличи културната граница между Изтока и Запада. "Искам да разкъсам тази завеса, за да може всеки да погледне през нея", писа той през 1874. В опит да направи това свое видение реалност френският магнат основа през 1889 в Париж музей, който събира една от най-богатите колекции на азиатско изкуство в света. Но музеят "Гиме" бързо се превърна в кошмар за посетителите си. Сградата, в която се помещаваше, стана претъпкан, тъмен и прашен лабиринт, в който голяма част от колекцията оставаше недостъпна за публиката, споделя директорът Жан-Франсоа Яриг. Макар и роден в имперската ера на Франция, музеят е дело главно на частни колекционери, пътешественици и учени, кръстосвали Азия в края на ХIХ и началото на ХХ век.
В края на януари, след три години възстановителна работа, погълнала 50 млн. долара, музеят отвори врати за критици и публика. По традиция както и при други подобни амбициозни парижки проекти - ремонта на крилото на Ришельо в Лувъра, извършено от И. М. Пей, и трансформацията на изоставена гара в музея д'Орсе от Гай Оленти, архитектите Анри и Брюно Годен практически сринаха отвътре старата структура и я изградиха наново. "Задачата ни беше да използваме пространството", обяснява Анри Годен. "Започнахме от стълбищата, от които именно се роди генералната идея как да подредим свободното място. Тогава съборихме много от стените и пуснахме светлината, която именно подреди музея."
Резултатът е впечатляващ. Въстановяването е прибавило 2500 кв. м площ и заедно със забележителните стълбища музеят се простира на 13 000 км. м. Новата структура не само е по-лека и по-светла, но освободеното пространство е дало възможност да бъдат изложени и досега пренебрегваните корейска и японска колекция. Главната зала, бивш вътрешен двор, е открита и просторна, а в центъра й е огромната фигура на камбоджанска Нага (божество с човешки и змийски черти) от VII в., което се показва на публиката в своята цялост за пръв път от 1889. Семплата подредба отделя много място на всеки експонат. Анри Годен споделя, че най-добрият комплимент, който е получил за работата си, е, че реставрацията е дала простор на всяко произведение на изкуството.
"Исках залите да поддържат връзка помежду си. За този музей това е една своеобразна метафора, тъй като в него са представени много различни култури, които не могат да бъдат затворени една за друга", твърди архитектът. Освен трите етажа, посветени на постоянната експозиция, е отделено място и за временни изложби, първата от които е "Степите на Азия от Александър Велики до Чингис хан". Тя ще бъде изложена до 1 април, след което ще отпътува за Барселона и Мадрид.
Музеят има богата история, сред която блестят изпълнението в залата на библиотеката на източни танци от легендарната шпионка и фатална жена Мата Хари и участието на Едгар Дега и Луи Пастьор в будистка церемония. Но за "Гиме" винаги над всичко е стояло източното изкуство, събирано в продължение на повече от век. В желанието си да придобие египетската колекция на музея, през 1945 Лувърът се съгласи да размени за нея цялото си източно изкуство. През 1935 пък "Гиме" успя да сложи ръка и върху богатите трофеи от закрития парижки Музей на Индокитай.
Обиколката на музея започва с кхмерското изкуство, което е най-ценното в цялата колекция и продължава с будистки и хиндуистки индийски произведения, силно повлияли изкуството на Югоизточна Азия в началото на нашата ера. Вторият етаж е доминиран от китайското изкуство, включващо керамика на 7000 години, животински скулптури от бронз и лакирано дърво, порцелан, сребърни кутии, картини върху коприна от Х век, рисунки с мастило върху бамбукови листа от ХIV век. На същия етаж е изложено изкуство и от Пакистан, Афганистан, Тибет и Непал. Третият етаж показва китайска калиграфия, корейски будистки фигури и японско изкуство.
Подредена по региони, колекцията излага над 3000 произведения на изкуството от цяла Азия, осветлява културните и религиозните връзки между различни региони и събира под един покрив различни светове - от гръцкото и римското наследство в Мала Азия, през индийските таблички от слонова кост до китайския лак, корейското и японското изкуство, произведения от Индокитай. В музея блести съкровището от Беграм от I в. сл. Хр., открито при разкопки през 1937. Това разнородно богатство, както и модерният бутик, книжарницата и азиатският ресторант се очаква да привличат поне 400 000 посетители годишно в това място, което като в приказката на Андерсен се превърна от грозно патенце в прекрасен лебед.
По материали на сп. "Тайм" и в. "Ню Йорк таймс"
Американска писателка игра в български спектакъл
СОФИЯ. От пристигналата за три дни в България американска писателка Ева Енслър - автор на нашумялата пиеса в Театър 199 "Монолози за вагината", някои очакваха войнствен феминизъм, скрит зад агресивно мъжкаранство. На срещата с журналисти вчера обаче дойде една свястна, освободена, чувствителна жена. Преживяла на младини изнасилване, в стремеж да избие собствената си травма тя се е превърнала в локомотив на борбата на жените в цял свят за правото да бъдат недосегаеми за физически терор. За правото им да са свободни и едновременно с това защитени от мъжката грубост, която варира от домашен тормоз, обрязване на женските клитори в африкански, та до брутални изнасилвания в страни, където войната определя дневния ред. Ева Енслър разказа за своята инициатива V-day в различни места по света, в чиято основа е пиесата й "Монолози... ", поставяна вече в над 20 държави. На 10 февруари V-day бе честван в Медисън скуеър гардън, Ню Йорк с шоу под наслов "До спиране на насилието". В него, както писахме, участваха звезди като Опра Уинфри, Глен Клоуз, Мерил Стрийп, Джейн Фонда и нашата млада актриса Снежина Петрова - част от екипа на българската постановка на Галин Стоев. По този повод Енслър поясни, че в Америка (както и у нас) журналистите не проявяват кой знае какво внимание към драстичната тема. Затова авторката търси помощта на популярни личности, които да приковат интереса. Работата чрез изкуството се оказва далеч по-ефективна от тонове документация и словесни прокламации, стана ясно в разговора. Провежданата от Енслър кампания води и до набиране на средства, които биват предоставяни за съотвени програми. Изиграният снощи спектакъл в "199" с нейно участие също бе благотворителен (билети по 20, 50, 100 лв.), като 70 % от приходите са за "Анимус" - българска асоциация в помощ на пострадали жени.
С Ева Енслър вчера се срещнаха и представителки на женски организации и актриси от Югословия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония, където V-day също е на 1 март.
Банка приюти уникална оръжейна изложба
СТАРА ЗАГОРА. Изложба на старинни оръжия от времето на Руско-турската освободителна война откриха вчера старозагорският клуб "Кольо Ганчев" към национално дружество "Традиция" и историческият музей в града. Ценни пушкала, медали, хладни оръжия и други отличия ще бъдат показани за първи път във фоайето на ОББ. Оръжията са разпределени в три категории - на руската, на турската и на румънската армия. Сред най-ценните експонати са американски револвери "Смит и Уесън", произведени в Спрингфийлд. Те са били изработени специално за Русия. Дори фабричните им надписи са на руски език. Тези екземпляри са изключителна рядкост в САЩ и цените им се измерват в десетки хиляди долари.
Най-интересният документ на изложбата безспорно ще бъде факсимиле на манифеста на цар Александър II, с който той обявява война на Турция през 1902.
България и Словения разтревожени от конфликта в Южна Сърбия
ЛЮБЛЯНА. Ситуацията в Южна Сърбия и Македония и заплахата за региона от развитието на някои неблагоприятни тенденции бе основният акцент в разговора между словенския президент Милан Кучан и българската парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Йордан Соколов, която е на посещение в Словения. Участниците в срещата потвърдиха приоритетите на своите страни за членство в ЕС и НАТО. Те подчертаха намерението си да активизират и обмяната на опит в подготовката за присъединяване. Българските депутати се срещнаха и с председателя на Държавния съвет при парламента на Република Словения Тоне Хроват.
В първия ден от визитата, Йордан Соколов разговаря с председателя на Държавния сбор на Словения Борут Пахор, с когото взаимно се информираха за законодателните приоритети на двата парламента и интегрирането им в ЕС и НАТО. Със среща с премиера Янез Дърновшек завърши официалното посещение на нашата делегация.
Верижна реДакция
Е на това ние ще речем евалла, и подобно Слави Трифонов можем да поканим някои лица от вчерашния "Труд" да ни гостуват. Белки разкажат цялата истина за себе си. Благодарим ви, уважаеми колеги, че след Хр. Б. и Йор. Цон. сте намерили най-сетне новите си лица на страниците 17-18. И заглавието едно такова, подходящо: "Изберете най-хубавото момиче". Ама ние, подобно Слави Трифонов, няма на всички да ръкопляскаме, след като ги поканим, а ще затаим пристрастията си, защото поради вчерашния празник сме настроени поетично. А също и поради заглавието на Валерия Велева: "Тя не иска да е стъпкана трева", посветено пак на една хубава жена от Кюстендил. А това за "тревата" един вече покоен поет от същия на почeтената депутатка Дянкова град го беше казал доста по-добре: "До другата трева и сбогом."
За "сбогом" се говори и в едно пространно интервю в "Стандарт". Там обектът пак е симпатична жена, която съвсем по маргареттачеровски отсича: "Трудно е да пребориш мафията в БНТ. " Думите са на колежката Светла Петрова, която признава: "Поканиха ли ви вече да оглавите БНР? - Нямам професионален интерес да го ръководя. Той поувехна. Там трябва да иде друг човек. " Ама кой, не казва. Макар че едва ли не знае името на новия генерален директор на БНР! Но ето го разковничето за всеки недоволен в България: "А от бТВ, Нова телевизия заваляха ли покани? - Не, поканиха ме от "Шоуто на Слави" да им бъда гост. Вероятно ще отида. " Значи разбираме, че в България вече си имаме незван омбудсман - обществен защитник. Всеки отива в неговото студио. Едва ли обаче Ева Енслър??? ще иде при него. Не знаете коя е? Това е, защото не четете "Дневник", там под една фотография е написано: "Световноизвестната американска писателка Ева Енслър пристигна вчера в София, за да участва в българския V ден... " Щяла да прочете нови откъси от прочутата си пиеса "Монолози за вагината". Под фотографията обаче информация: "Полша забрани вноса на животни и продукти от България. " Фино. За женският скандал между Попова и Петрова ще си затраем, нали все пак беше V ден. Лошото е, че за Димитър Луджев и "Дума": "Политиката е начин на живот", който: "За страх не ме е страх, извоювал съм си правото да правя това, което разбирам и както го разбирам. " И ние го разбираме. Преди 3 март, поредният "поборник".
Визите за Швейцария падат седмици след тези за ЕС
СОФИЯ. Швейцария ще вземе решение за отмяна на визовия режим за български граждани няколко седмици, след като ЕС ефективно отвори шенгенското пространство за българи, заяви вчера швейцарският външен министър Жозеф Дайс, който е на двудневно официално посещение у нас, след среща с българския си колега Надежда Михайлова. Той поздрави България за вчерашното решение на Европарламента, както и за постигнатата в страната политическа и икономическа стабилност.
Двамата министри разискваха как да бъде увеличен все още недостатъчният интерес на швейцарските инвеститори към България. Жозеф Дайс изрази мнение, че трябва да бъдат задълбочени и усилията за реализация на проектите в рамките на Пакта за стабилност, в който Швейцария активно участва. Министър Дайс и г-жа Михайлова обсъдиха и проблема за борбата с организираната престъпност, в която сътрудничеството е на изключително добро ниво.
Жозеф Дайс се пошегува, че е избрал да дойде в България на 1 март, тъй като тогава цялата страна е украсена в националните цветове на Швейцария - червено и бяло. Той беше удостоен с почетната титла доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски".
България и Швейцария трябва да увеличат икономическия си обмен в областта на търговията и копиталовложенията, каза г-н Дайс след срещата си с премиера Иван Костов, на която е била обсъдена и обстановката в Югоизточна Европа.
Връчиха тазгодишните четири "златни мартеници"
СОФИЯ. Вицепремиерът и мининстър на икономиката Петър Жотев връчи вчера четири "златни мартеници". Наградите се дават от съюз "Произведено в България", като целта им е да подпомогнат развитието на родните производства и услуги. официалната церемония се проведе в зала 6 на Националния дворец на културата.
Сеновската фирма "Каолин" получи "златна мартеница" за увеличаването на производствената програма и продажбите. Заводът, който произвежда инертни и строителни материали, бе удостоен с престижната награда заради направените нови инвестиции и подобрените условия на труд след приватизацията.
Инвестицията "на зелено" на концерна "Либхер" също бе отличена със "златна мартеница". Тя бе връчена за новоизградения модерен завод за производство на хладилници "Либхер - Хаусгерете Марица". Предприятието съответства на най-новите технически постижения и задоволява всички екологични изисквания.
Третата "златна мартеница" получи "Уникредито Италиано Груп - Булбанк". Тя бе връчена за значителната банкова инвестиция и внедрените нови услуги за кредитиране на малки и средни предприятия. Булбанк бе приватизирана през миналата година.
По правило всяка година съюз "Произведено в България" удостоява със "златна мартеница" и един журналист, който през годината е имал актуални и задълбочени публикации по проблемите на българската икономика. Тази година с наградата бе отличена журналистката от в. "Дневен Труд" Емилия Милчева.
Гледайте повече книгата, че тя отваря на хората очите
Едно неизвестно досега писмо от Диарбекир отпреди 126 години свидетелства за будния възрожденски дух на българина. Писано е от члена на Видрарския революционен комитет от времето на Левски Иван Ветьов до съпругата и децата му. Датата е 26 юни 1875 г. В Диарбекир след арабаконашкия обир са заточени 7 от членовете на революционния комитет във Видраре, а именно:
Видрарският революционен комитет е бил един от най-надеждно организираните и най-многобройните - около 40 души. Левски често е преспивал в къщата на телохранителя си Вутьо Ветьов. В долния край на Видраре, при пещерата, до стръмния горист хълм Венеца и до механата на Туняка се е намирало скривалището на Апостола.
Писмото на Иван Ветьов е изписано на тънка пелюр-хартия, използвана за свиване на цигари. Въпреки годините си и прегъванията на много места с цел пренасяне тайно, то е в добър вид. Ще го цитирам изцяло, поради удивителното му съдържание и езикова структура.
1875 юний 26ий
Диарь Бекиръ
Любезна ми сопруго Пено, здравей във Видраре,
Преди всичко ида чрес настоящето си писамце да ви ява как сме живо и здраво и молиме Бога за ваше здраве. Завчера на 20-тий того приехме краткото ви писамце от 4-тий мая и разумехме що ни пишете. Приех и Пешовото от 29-ти април и той ми яви за много неща, пише ми, че додето ви прочитале пратените от назе писма, вия сте се плакале. Дали не ти е срамота. От сега нататък коги ви четат наши писма, недейте си лигави нусат и очите, ами слушайте с внимание какво е писано, и вършете си работата както требва. Сега като приемнете писмото за една малка пусулка, която ще проводите на Лукана попа, да му я занесе Нако и да земе от него четири лири турски. Ти ще земеш три, и невестата една, и ще ни явите приема ли сте ги. Писмото да напише Иван Чичов В. И да са подпише чичо Тодор, наш, и да ми го проводат час по-скоро. Кончето и биволицата продайте и парите дайте с лихва на някой сигорен чиляк, да ми явите телето машко ли е или женско. Нивите давайте да ги работят хората на висполица. От тях и от воденицата ще имате за прехрана. Вие недейте са труди напразно, и за наз нищо да не са грижите. Гледайте си спокойствието. Ние си имаме сичко, което ни е нужно. Само Бог здраве да дава. Дето ни питате зарад Василия зетя, дребните стари пари ще земете, щото са от дяда, Бог да го прости. Другото сичко погодете както е добре, Бакаряму дайте. Нищо с кавга не зимайте. Явете ни какво сте направиле. Ние после ще му дадем и една нива. Затова и вие са сговаряйте помежду си. Тъй също и с невястата советвай децата да я почитат и тебе по-добре, па и дяда Тодора, баба Нанка, че нали видиш, и тях на кои са ред. Затова ви моля да се сговаряте, и с тях. Явете ми колко сено сте накосили, и в едните ливади чичите как ги косите, върбите занесе ли водата, които бяхме садили от яза нагоре и в среща, и кой е воденчар.
Нарочно да поздравите свещениците, господина чича Павла, чичите, стрините и сички им домашни, невястата, дяда Тодора, баба Нанка, зета Василия, леля Пена и децата. Бае Петро, бае Тома, Петка, Данка и сички им домашни, Ивана стринин и кой пита за назе. Оставям в надежда за одговор, твой сопрук Иван В. Сърбски.
ми чада Найдо, Василе, Тодоре, Здравейте.
Слет като ви поздрава отечески явя ви, как сме живо и здраво и молиме Всевишнаго Бога за вашето драгоценно здравие. Но ща ви моля синко, да слушате майка си и повече стрина си, ней никога противи дума да не речвате, да са срамите секога на уйка си Василия вместо мене. Ходете на училището и знайте защо ходите. Внимавайте, и ще са ползвате. Майка ви ще ви дава пари за потребните ви книги и други неща. Играта малко гледайте, повече книгата, че тя отваря на хората очите. И така остая ваш незабравни отец завсегда Иван В. ср. За наша радост провидението винаги оставя лъч светлина върху историческата памет.
И заради това именно възрожденските архиви са извор на национално достойнство.
Деца закичиха премиера и министрите с мартеници
Навръх Баба Марта деца закичиха премиера и членовете на кабинета с мартенички за здраве. Това стана в края на заседанието на правителството на "Дондуков" 1 вчера. Иван Костов благодари на малчуганите за пожеланията, а шефката на правителствената информационна служба Албена Ивайлова почерпи децата с бонбони.
Журналистите и операторите, които отразяват дейността на кабинета, бяха разцелувани от представителки на правителствената пресслужба още на пропуска. Всички получиха мартеничка от името на министър-председателя Иван Костов.
Дори и да има отделни предателства, те няма да дестабилизират СДС
- Г-жо Михайлова, какво донесе Баба Марта на СДС? Ще има ли нова парламентарна група, както пишат вестниците? И какво би означавало това в политически план?
- В политически план това би означавало действие, насочено пряко срещу СДС в защита на нечии други интереси. Всеки от нас е депутат по пропорционална листа на ОДС. Ние сме представители на една коалиция, която по споразумение има две парламентарни групи - на СДС и на Народен съюз. Ако се стигне до създаването на нова парламентарна група, това ще бъде едно много тежко политическо действие. Надявам се то да не се случи. Защото ще предизвика строга санкция от страна на партията. Въпреки че въпросът не е в санкцията. Проблемът е, че тези хора сами ще се поставят извън СДС. Каквото и да правят впоследствие, те ще създават усещането за действия срещу партията и парламентарната група, която е нейната еманация в парламентарния живот... А иначе Баба Марта донесе много настроение на моите колеги и аз се радвам, че е така. Пожелахме си здраве и късмет и точно това бих пожелала и на всички наши членове и симпатизанти. И да знаят, че няма да ги предадем. Ние сме обещали. Дори и да има отделни предателства, това няма да доведе до дестабилизация на политическата сила.
- Сигурно много привърженици на СДС се питат дали, ако се появи нова парламентарна група, това може да дестабилизира правителството?
- Няма риск пред управлението. Не бива да се подценяват сериозните факти в политическия живот. В края на миналата седмица подписахме коалиционно споразумение с Народен съюз за общо явяване на изборите и за следизборно управление. То дозакрепва добрите взаимоотношения, които съществуват между нашите партии. Всеки от нас умее да мобилизира силите си, особено когато става въпрос за стабилността на управлението. Затова искам да кажа на хората, които може би са разтревожени от публикациите в печата - правителството няма да бъде свалено в края на своя мандат.
- Опитва ли се някой да го направи?
- Може и да се опита. Такива опити има от самото начало на този мандат. От първия ден се говори как ще се разцепи парламентарната група, как ще се разцепи управляващото мнозинство. Имаше много опити отвън - от политически сили, от хора или групи, които преследваха съвсем други интересни. Целта им беше да се дестабилизират институциите и отново да се стигне до любимия им хаос от Берово време. Но ние издържахме. Убедена съм, че ще устоим и сега, дори и ако атаките дойдат отвътре.
- Има ли сериозен политик, който да скъсва своя обществен договор с избирателите в навечерието на следващите парламентарни избори?
- Има такива случаи, но те не са проява на сериозна политика. Аз съм трети мандат народен представител и помня 36-ото НС. Кошмарът, който преживяхме. Тогава се поде остра кампания срещу СДС, чиято цел беше да се разруши управлението на страната. В резултат падна правителството на Филип Димитров и с мандата на ДПС дойде безвремието на Беров. И когато днес ми се задава въпросът кое е нормалното политическо поведение и дали г-н Бисеров би предприел подобно нещо, си мисля, че той също би трябвало да помни онези години. Тогава бяхме в една парламентарна група и споделяхме едни и същи позиции. Че всеки депутат, който прекрачва обществения договор с избирателя, би трябвало да освободи мястото, което заема в парламента. Тъй като не е избран като личност, а по силата на партийна листа с определена програма. А това означава, че той би трябвало да следва определена политика. Политика, която се прави от цялата партия, а не от отделни личности в нея.
- Категорично отричате този стил в политиката, така ли?
- Това не е нормалното политическо поведение. Подобно политическо поведение се наказва. И не е най-важното дали то ще се санкционира от партията. По-важното е, че то се санкционира от хората. Те го приемат като предателство. А няма нищо по-страшно от това да предадеш хората. И да си предал вярата. В последните години доста фигури прескачаха от партия в партия, започвайки от дясно и стигайки вляво. Тези процеси не са нормални политически действия. Много пъти членове на СДС и наши съмишленици са ме питали: "Защо не предприемате по-строги мерки срещу някои хора, които донесоха толкова черни точки на СДС и станаха нарицателно с негативния си имидж, който се пренесе върху цялата партия? Защо ги търпите? "... - Май ви излезе солено това търпение?
- Търпението има своя цена. Знаехме, че е по-добре да я платим, защото поставяме държавните интереси над партийните. В противен случай управлението можеше да бъде разклатено. Виждате какво се случва сега. Но едно е подобни процеси да се проектират в края на мандата. Друго е, когато ти остават 1,5 или 2 години до финалната права. Тогава нямаше да се случат тези толкова важни събития като започването на преговори с ЕС. Нямаше да стигнем до вчерашния ден, когато Европейският парламент гласува окончателното решение за отпадането на визите. Щяхме да имаме друга картина на политическия живот. Затова в името на държавническите цели предпочетохме да платим партийната цена. Защото тези цели засягат интересите на всеки български гражданин. Но си мисля, че вече е време да дадем на хората и това обяснение. Да им кажем защо реагирахме толкова късно. Това е причината. Пред партийните интереси предпочетохме стабилността и гаранцията за управлението.
- Възможно ли е част от недоволството на хората около Бисеров да се диктува от страха, че няма да попаднат в следващите листи?
- Не знам какви са страховете и на какво се дължат. Нима да бъдеш в листата е толкова важно? Според мен по-важно е да запазиш лицето си. Защото да си депутат е само отрязък от твоя живот. Може да е за кратко или по-дълго. Но цял живот човек ходи с физиономията, която има и с образа, който е създал за себе си. Въпросът е, когато излезеш от политиката, да можеш да гледаш спокойно хората в очите. И да не си от тези, които поставят някакъв свой неясен интерес дори над собственото си добро име. Но аз вярвам, че хората, чиито имена се спрягат по вестниците, няма да се отрекат от пътя, който са извървели досега. Надявам се, че това са повече медийни спекулации.
- Предстои национална конференция. Какви политически въпроси ще решава тя?
- Тя ще даде силен старт на изборната кампания. Ще приеме програмата, с която ще се явим на изборите. Естествено след като я съгласуваме с партньорите си. Ще направи някои поправки в устава, ще попълни НИС. Надявам се, че след конференцията /и ще работя за това/ и в политическото, и в общественото пространство нещата ще изглеждат така - "Лошото остана зад гърба ни. Имаме достатъчно сила и показахме, че можем да се справяме с най-трудните си въпроси и проблеми. Ние сме единствената политическа сила, която се научи да поправя грешките си и да върви напред."
- Като какъв тип партия ще се развива СДС оттук нататък? Като партия от електорален тип или като партия на апаратните игри, каквито тенденции имаше през последните години?
- Дори и преди да стане партия СДС винаги е бил електорална организация. Структурите ни са изключително важни, но не разчитаме само на техните гласове. Целта, която си поставихме още при създаването на СДС, беше да бъдем не масова партия, а партия, която може да води диалог с обществото и да привлича доверие. А апаратните игри... в бъдещето на СДС ще присъстват в много по-ниска степен. Поставила съм си го като задача от момента, в който станах главен секретар. Казах го и го изпълнявам. Работя повече с политиците. Служителите от отдел "Организационен" имат други функции - те подпомагат политиците, препредават и обещават информация. Но те не насочват политически решения и не моделират политика. Защото отговорността се носи от политиците. Това е много важно и то вече започва да се усеща в структурите на СДС. Вече не се подминават политиците, първо се говори с тях.
- В Устава на СДС е записано, че към НИС трябва да се структурират отдели. Вашият предшественик като че ли не пожела да задвижи тези неща... - Част от отделите бяха формирани, нека бъдем коректни. Сега работим върху тяхната ефективност. Много важно беше създаването на отдела за политически стратегии и анализи, в който освен г-н Светослав Малинов участват и други млади политолози. Приятно е, че сградата се напълни с млади и енергични хора, които щъкат по всички етажи и поемат своите функции. В ход е и изграждането на предизборния щаб. Предстои много работа. Хубавото е, че част от отделите вече имат сериозен опит и това им помага да работят ефикасно.
- Прозвучаха обвинения, че седесарите се превръщали в администратори ... - Политиците в СДС не могат да се превърнат в администратори. Но всяка европейска партия има администрация, която подпомага работата на политиците. Мисля, че организацията в СДС започва да минава на едно по-високо ниво. Но това е нормално, нормално е да има ред. - Ще се дебатира ли на националната конференция въпросът за отношенията между СДС и Негово Величество? Или въпросът за държавното устройство? Ще залегнат ли тези неща в предизборната програма на СДС и на ОДС?
- Трудно е отсега да кажа какво ще залегне в предизборната програма на СДС, но не вярвам вътре да има въпроси, свързани с държавното устройство на сраната. Както в СДС, така и в ОДС има привърженици на републиката и симпатизанти на монархическата идея. Земеделският съюз например е традиционно републиканска партия. Освен това като че ли все повече хора смятат, че не е необходимо да се стига до промяна в конституцията, а и не зная дали някой ще постави сериозно този въпрос в политическия дневен ред на България. Защото страната ни е изправена пред други проблеми, които трябва да решава.
- Кои са те според вас?
- България трябва да решава икономическите си проблеми. Да продължи успешно преговорите с ЕС. Да напредва по пътя към членството си в НАТО. Да повишава жизненото равнище на хората. Да решава проблемите с безработицата. Когато пътувам, хората ми казват: "Знаете ли, преди години се деляхме на българи и турци, на християни и мюсюлмани. Сега имаме общи проблеми. " И това са проблемите как да привлечем инвестиции, как да подпомогнем развитието на земеделието, как да развиваме образованието и новите технологии. Струва ми се, че изкуственото вкарване на дилемата република или монархия е опит да се провокира нов тип разделение в българското общество. А проблемите няма да се решат с магическа пръчка. Няма да дойде добрият цар, за да ги реши. А и да дойде, това няма автоматично да премахне трудностите на хората. Всички обичаме хубавите приказки с добри царе и царици, с щастливи сватби, на които три дни се пие и яде. Но това са приказки. Реалността е, че трябва да се работи всеки ден. Защото никой няма да се справи с проблемите ни вместо нас.
- Все пак като политик какъв е вашият анализ за възможността царят да помогне за развитието на демократичния процес в България? Може ли той да изиграе някаква положителна роля?
- В много голяма степен това зависи от него самия. Ние винаги сме имали добронамерено отношение към него. Ако проследим събитията в източноевропейските страни, ще видим, че най-толерантно отношение към бившите монарси прояви България, и то по време на управлението на ОДС. Върнахме имотите на Негово Величество. Друг въпрос е, че той не си ги е взел и не ги стопанисва, и това все още лежи като тежест на държавата. Но актът на добронамереност беше направен. Смея да се надявам, че действията, които ще предприеме цар Симеон II, ще бъдат в подкрепа на демократичното развитие на България. Посоката е ясна - интеграция в евроатлантическите структури и решаване на всекидневните проблеми.
Дядо Тихон беше светец
Преди години, когато разбрах, че дядо Тихон не е добре и може да умре, отидох в синода, за да му благодаря за това, че ако сме живи, го дължим на него. Комунистите вилнееха в село, биеха хората да влизат в ТКЗС, обираха инвентара им и откарваха най-хубавото по домовете си. Вземаха плодородната земя на "кулаците", а тях изпращаха по чукарите. Крадяха зърно, прасни свине, колеха телета и агнета, а невинни хора прибираха в лагери и затвори. Точно тогава поп Кръстьо от Червен бряг, даде писмо на баща ми и го изпрати при дядо Тихон. Този светец, не се изплаши и не само че не изгони родителите ми от манастира, но ги приюти и покровителстваше.
Има ли семинарист, който да е забравил как милицията ги сваляше на гара Мездра и ги връщаше обратно, за да не учат в духовното училище, но въпреки закъсненията дядо Тихон ги приемаше. Сигурно днешните почтени свещеници са неговите възпитаници. Добре се е потрудил този светец, създал е хора.
Къде беше тогава Максим? Какво направи тогава той за духовенството? Кметицата в селото даде манастира на някакъв да гледа крави и свине, сигурно срещу заплащане, и го превърна в руина.
Европейският парламент потвърди отмяната на визите
БРЮКСЕЛ. Европейският парламент потвърди вчера безусловната отмяна на визите за български граждани. Евродепутатите гласуваха без дебати доклада за безвизово пътуване. В средата на месеца Съветът на министрите на вътрешните работии и на правосъдието от ЕС трябва да препотвърдят решението. 20 дни след като то бъде публикувано, Шенгенската стена ще падне окончателно. Не са необходими допълнителни документи или финансови гаранции, след като влезе в сила безвизовият режим, обясни вътрешният министър Емануил Йорданов.
За рамката на огледалото
Едва ли някой знае колко постановки има пиесата на Добри Войников. Любопитното в спектакъла на режисьора Стойко Генов е, че актьорите от кърджалийския театър играят по оригиналния текст на автора и в отделни моменти това леко озадачава публиката, но по-често изтръгва залпове смях. Смехът се отразява в голямото огледало, поставено на сцената и се връща обратно, поради което в залата на Сатиричния театър непрекъснато някой се смее. Сценографията на Надежда Митева е точна, с мярка и напълно функционална.
Онези персонажи от "Криворазбраната цивилизация", които се оглеждат в огледалото, трескаво търсят собствения си образ. Те говорят за европейско и за българско, но думите за тях нямат вътрешна стойност. Защото рамката на огледалото е по-важна от самото огледало. И какво виждаме?
Дрехи алафранга, авропейски дансове, целувание на ръце, манджи, огън, пардон, мерси, нечисти съвести, нравствена тъпота, измамни илюзии и в крайна сметка - проблемна самоидентификация. Хаджи Коста на Петър Мастагарков е благодушен до глупост, Марийка на Даниела Попова - праволинейна като тополов ствол, а Магариди на Петър Митрушев е чист мошеник, по молиеровски законспириран. Режисьорска находка са две сцени: с ябълките на раздора, което оживява темпото на постановката, и с "омбрелите", навеждаща на мисълта, че всъщност не шапката е важна, а онова под нея.
Дървените портички непрекъснато пропускат и поглъщат персонажите, бележат тяхната еволюция. Докато се стигне до финала, когато се налага не само да се празнодумства, а и да се действа. Цветовете на спектакъла са в бяло - оптимистичен семантичен жест. Онова, към което се движи идейната канава на тази постановка, е: Ние ще влезем в "Авропата" само такива, каквито сме, защото просто не можем да бъдем други. Но преди това се налага да се самоопределим. И да се научим на истински диалог - на първо място със самите себе си.
Започна процесът срещу убиеца на Императора
ЯМБОЛ. 37-годишният Георги Малчев, обвинен в убийството на Желязко Колев-Императора, призна пред Ямболския окръжен съд вчера, че е застрелял нумизмата. "Убих Императора, защото бях сигурен, че той ще стреля в мен, и сега аз щях да съм на неговото място", заяви Малчев. По делото бяха разпитани 12 от призованите 14 свидетели. По молба на адвокатите делото бе отложено за 30 март, когато ще бъдат разпитани съдебният лекар Христо Еленски и още един от важните свидетели. За тогава се очаква да бъде произнесена и присъдата.
Желязко Колев-Императора бе застрелян във вилата си в с. Мрамор, Хасковско, на 8 март 2000. Ден след това убиецът бе задържан в заведение край язовир "Жребчево". На 10 март той направи самопризнания и остана в тополовградския арест.
Защо Пирогов, а не Станишев
Достатъчно възрастен съм, за да помня какъв забележителен учен и хирург беше проф. Александър Станишев не само у нас, но и в чужбина. И какви виртуозни операции е правил. Много хора бяха потресени, когато "народният съд" го уби преди 56 години. По-късно се появи слухът, че професорът не бил убит, а отведен в Москва, за да лекува големците в Кремъл. Та нима можеше да се изпусне такъв ценен професионалист?
А какво да кажем за Пирогов? С какво е допринесъл той за българската наука и практика? И колко от хилядите хора, които слушат името Пирогов, знаят нещо за него? В двора на медицинското заведение пред паметника на Пирогов пише, че той е създал школата на руската хирургия. Чудесно! Нека си го тачат в Русия. Но проф. Станишев създаде школата на българската хирургия. Кой от двамата заслужава повече да бъде почитан тук в България!
Смятам, че е много уместно институтът вече да бъде преименуван на името на един от най-ярките български хирурзи и учени у нас - проф. Александър Станишев!
Веселин ИГНАТОВ, Асеновград
Бел. ред. г-н Игнатов, в България има достатъчно болници, които могат да носят името на изключителния хирург и човек проф. Александър Станишев.
Здравният демократичен синдикат и занапред ще подкрепя реформата
В началото на 2001 г. Координационният съвет на Българския здравен демократичен синдикат (БЗДС) обсъди процеса на здравната реформа и ссмята, че: През 2000 г. бе успешно въведена новата система на доболнична медицинска помощ, която направи лекарите свободни личности, отговарящи за организирането на своята дейност и финанси съобразно нормативните документи. Системата неминуемо ще подобри медицинското осигуряване на нашия народ. БЗДС счита, че здравноосигурителната система непрекъснато ще усъвършенства и обогатява своите възможности.
Започналата административна реформа в болничната сфера превърна болниците в самостоятелни самоуправляващи се заведения, които въпреки предимно бюджетното си финансиране ще проведат през 2001 г. отговорна и най-целесъобразна реорганизация на дейностите и кадрите, с което ще отговорят по-добре на нуждите на населението и на възможностите на държавата.
Българските медицински специалисти показаха висок морал и отговорност при очерталите се съществени разлики в заплащането на труда на работещите в доболничната помощ, финансирана от здравната каса, и на работещите в болничните заведения, финансирани от бюджета, което не доведе до безотговорно противопоставяне на интереси.
Като се съобразява с ограниченията на бюджет 2001 г., БЗДС настоява за възможно най-високо процентно бъдещо увеличение на заплатите на работещите в болничните заведения, с предимство за медицинските специалисти в центровете за спешна медицинска помощ.
БЗДС и занапред ще подкрепя здравната реформа и политиката на управлението на ОДС за подобряване на социалния статус на медицинското съсловие, за достойна морална оценка на неговия труд за благото на нашия народ.
Знакът
Знакът, който оставят във времето нашите възрожденски книжовници, революционери, будители, е на почит в цялостното им поведение.
Георги Данчов Зографина пише от Диарбекир на брат си Никола: "Преди всичко се молех на нашите да ме преглеждат колкото за хляба, да не мисля какво ще ям, а да се трудя в същото време да изпиша и съчиня някой исторически портрет - едно съчинение историческо, произведено от киста на заточеник, струва много за българина. " Дарбата си да живописва Зографина цени много. Дори под фотографиите, които прави, поставя едно главно "Ж". Живописец!
Ильо Марков войвода не можћ да бъде подкупен със сръбска пенсия. До края на предългите си земни дни Легендарния е предан на българската кауза.
Като студент бъдещият професор Йордан Иванов често вижда в Градската градина д-р Иван Богоров. Висок, кокалест, сам. Замислен. Тайно от съседна пейка върху корицата на речник Иванов скицира Богоров в профил и благодарение на тази скица днес имаме портрета на първия български вестникар, необичал да се снима.
През 1879 в Софийската Скоро-Печатница на Янко С. Ковачев е отпечатано "Описание священнаго монастиря Рилскаго" от Неофит Рилски. Още в първите редове авторът заявява, че книгата ще замени личните впечатления на онези, които по някакви причини не могат да видят Рилския манастир. Разказва образно, заразително, страстно спори. С Васил Априлов например. Ала не забравя да му отдаде дължимото. Нарича го "незабравим родолюбец".
Рилски е първият новобългарски учител. В Самоков, Габрово, Копривщица, Рилския манастир, на остров Халки. Това обаче не му стига. Знакът, следата му е в "Описанието... ", достигнало до наши дни. Книгата е цяла енциклопедия за Рилската обител. Тази книга прочита Иван Вазов, когато в 1891 тръгва да пътешества из Рила, за да се роди "Великата Рилска пустиня".
Очевидно е, че знака, който оставя във времето, човекът си го избира според морала.
Впрочем тези примери от историята за градивна енергия са национално достояние. Тоест за всекиго са достъпни. За поука и промисъл. Според ценностната система, разбира се.
Извадиха Камен Костадинов от ПГ на ОНС
ШУМЕН. Парламентарната група на ОНС е освободила от състави си Камен Костадинов, който заяви намерение да се включи в парламентарна група на Христо Бисеров, ако тя бъде създадена. Това съобщи зам.-председателят на Централния съвет на ДПС Касим Дал. Решението е предшествано от становище на шуменския областен съвет на ДПС, в което се настоява за отстраняването на Костадинов с мотивите, че не е оправдал доверието на избирателите и през целия мандат на 38-ото НС не се е появил нито веднъж пред тях. От централата на ДПС препоръчват на журналистите да се заинтересуват с какви средства депутатът е спонсорирал шуменския футбол и от какъв характер е бизнесът му.
Иззеха хероин от рокклуб
ТЪРГОВИЩЕ. Пакет с кафяв прах, който след тестване показа характерното оцветяване за хероин, откриха в рокклуб "Тангра" в Търговище при специализирана операция криминалисти от местното РПУ и "Национална служба полиция". Според официалната версия веществото е било подхвърлено на земята, а в клуба е имало около 30 тийнейджъри. Спрямо заподозрените са взети съответните мерки, но на собственика на рокклуба Георги Йончев не е наложена никаква санкция.
Посетители твърдят, че срещу 1 лев там можеш да си закупиш и "трева".
По време на акцията са проверени още три наркосборища в града, но дрога не е открита. Това е първият случай в града, при който се залавят наркотици.
Изпълненото обещание
Преди четири години падането на Шенген изглеждаше само блян галещ ухото, но съвсем неизпълнимо обещание на правителството. Днес безвизовото пътуване е сред изпълнените моменти в "Програма 2001" на кабинета Костов. Вече са забравени непрестанните усилия и на дипломацията ни да защити достойнството ни, и на властите да изпълнят нужните критерии. Очаквано от всички бе вчерашното решение на Европейския парламент, който без обсъждане одобри падането на визите. Очаквано не само защото се потвърждава краят на един дискриминационен за страната ни период, но и защото западноевропейските държави приемат вече България като част от голямото семейство на свободния свят.
Има нов инвеститор за авиокомпания "Балкан"
СОФИЯ. Появи се нов инвеститор за АК "Балкан", обяви вчера финансовият министър Муравей Радев, без да дава подробности. Лидерът на Евролевицата Александър Томов също потвърди, че към авиокомпанията е проявен инвеститорски интерес. "Зееви" е нарушил приватизационния договор и България има основания да предяви по-големи претенции към израелците, смята той. Според лидера на евролевите виновниците за кризата в "Балкан" са българите, които са подготвили сделката и не са включили гаранции за държавата.
Междувременно от авиокомпанията съобщиха, че гръцкият бизнесмен Фусекис искал да инвестира в "Балкан" като плати дълговете й към атинското летище.
Купувачът на компанията "Зееви груп" се опитва да създаде настроения в Израел, че в България не може да се инвестира. Това станало ясно от разговорите на нашата делегация в Тел Авив, водена от столичния кмет Стефан Софиянски. Двете най-големи израелски строителни компании "Африка Израел" и "Аштром" обаче са проявили интерес да инвестират в София.
Когато вечерта смирено гасне
Когато пристъпиш прага на Дебеляновия двор в Копривщица, първото нещо, което ще видиш, е кладенецът. Той сега е закован, но аз си спомням как спускахме ведрото преди години със Славимир Генчев и Валери Калонкин, по това време уредници в музея на най-нежния български лирик. И все не можехме да стигнем дъното. Тази игра се превърна за нас в метафора и впоследствбие всеки от нас по свой начин започна да вади вода от кладенеца на поезията.
Наистина поезията е като кладенец. И не е вярно, че човек не може да утоли жаждата си с неговата вода. Хилядите подготвени и неподготвени ученици и читатели, с които имах щастието да се срещна и да спечеля за каузата на поезията оттогава, ме убедиха в обратното. И колкото по-хубава е поезията, толкова по-голяма е жаждата на този, който иска да се докосне до красивия блян на живота.
Разбира се и кладенците са различни, както и поетите. Чак сега разбирам защо не успяхме да стигнем дъното на Дебеляновия кладенец навремето. И предполагам, че никой друг не ще може да го стигне.
Защото този кладенец е всъщност вход към по-съвършен свят. Светът на красивите блянове и тъжните спомени.
Копривщица
Обичам този град, във който природата разбърква акварели.
За да застинат като вкаменени изстрели и къщите. Поетите изтлели.
За мене той е обич закъсняла.
И като обич закъсняла ме ранява.
Пречиства ме от всяка грешна слава.
Знамq тук България е оцеляла.
За обичта не мога да разкажа.
Че този град с вълшебната си зима при всяка стъпка шепне, че ме има.
И пред пази ме от злото като стража.
И винаги навярно ще си мисля, че този град от Бога е опазен.
И чешмите му душата си ще чистя.
А над Тополница ще литвам, да я пазя.
Може би На Райна Тотева, проникновения изследовател на Дебелянов
Добър вечер, приятелю Димчо!
Аз отдавна пътувам към теб!
Може би като теб съм обречен.
Може би като теб съм поет.
Може би като теб съм разстрелван от жестоки и глупави дни, във които топя се безцелно сякаш носен от морски вълни търся пристан в живота пустиня, а се люшкам без път и без цел.
И не мога дори да загина като теб, в офицерски шинел.
Как нелепо и днес се повтаря твоя век канцеларски и груб.
Как сърцето без полза изгаря в невъзможност да вдигне юмрук.
Добър вечер, приятелю Димчо!
Нека пийнем със теб по едно!
И на чашите в тихата вечност да се срещнем за миг. И, дано!
Безсмъртие
И не умира Дебелянов в мен.
Със него често си говорим как всеки броди наранен далеч от бащините двори.
Как в някакъв огромен град отекват стъпките самотни.
Животът не е рай, а ад, щом на поета дните са сиротни.
И опознал нерадия си път той все така в неволя крее.
И само в бащиния кът душата му от радост пее.
И ту всесилен, ту пък слаб, той носи своя кръст печален, спокоен, с горести богат, и с радост несподелени.
Възжаждал вечна красота той истински щастлив е само да се завърне вкъщи вечерта и дълго да повтаря: "Мамо, мамо!"
И не умира Дебелянов в мен.
До късно вечер си говорим как всеки за поет роден във някой друг ще се повтори.
Консултация
Община Панагюрище вече 6 години се подиграва с нас. Ние сме наследници на Манчо Петров Стъргелов. Общинските власти раздадоха имота на свои хора през февруари 1992 година, когато излезе законът за отмяна на отчуждаването. Спечелихме делото в окръжния съд - Пазарджик. Общината обжалва и Върховният съд с решение от 1994 постанови да ни се върне имотът. Продължават атаките на кмета и търсят начин да не изпълняват решенията на съда. За какво са законите, след като чиновниците не ги спазват.
Милчо Георгиев БОЯДЖИЕВ, София
Производството по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони е административно производство. Страни по него могат да бъдат само бившите собственици на отчуждени за благоустройствени мероприятия имоти и общинските кметове. Отказите на кметовете - изрични или мълчаливи, подлежаха на обжалване пред окръжните съдилища, а по молби за преглед се произнасяше и Върховният съд. В случая съдебните решения са били в полза на бившите собственици и съдът е отменил отчуждаването, защото е приел, че са налице условиятаq предвидени в споменатия закон, т.е. че мероприятието, поради което имотът е бил отчужден, не е било реализирано. Ако обаче общината или друг някой държател не желае да предаде имота на лицата, които вече по силата на съдебното решение са собственици на този имот, последните нямат друга възможност да реализират правата си, освен да потърсят намесата на съответния районен прокурор или ако той откаже съдействие, да предявят спрямо общината или другите държатели на имота ревандикационния (собственическия) иск по член 108 от Закона за собствеността. Тогава районният съд ще осъди ответниците да предадат собствеността и владението на имота на ищците, това решение ще има изпълнителна сила и те ще могат чрез съдия-изпълнителя и евентуално при съдействие на полицията да отстранят държателя на имота и да получат собствеността и владението му. Също така онзи, който е задържал имота без основание от 1994 г. до днес, може да бъде осъден да заплати обезщетение за това, че неоснователно се е обогатил, като е използвал имота.
Легенди на шоубизнеса
Ако приемем, че Йосиф Цанков е патриархът на българската попмузика, то Асен Овчаров несъмнено е патриархът на джаза у нас. Знаем, че първите плахи стъпки на синкопираната музика в България се правят в началото на 20-те години. Представете си какъв труд са положили пионерите джазмени за каузата му. Те просто се заели да запознаят нашата музикална общественост с един нов, непознат жанр. Без традиции, без медийна информация, само с някои грамофонни плочи на наши музиканти, донесени от чужбина. Сред тях на първо място бих споменал пианиста Асен Овчаров.
Роден в Харманли през 1906, той идва в София да следва химия, но, както често става, избира професията на музикант. Познанството му с група млади колеги ентусиасти като Б. Левиев, Б. Сакеларев, Ст. Кованов и други определя съдбата му. Сродните души сформират малък оркестър и дори основават Софийски джазклуб през 1933. Любовта към новата музика е толкова силна, че през 1938 уголеменият оркестър начело с Овчаров изнася в кинотеатър "Роял" първия джазконцерт у нас. Началото е сложено и музиката, свирена дотогава само в заведенията за танц, се изкачва на концертния подиум. Главната заслуга е на Асен Овчаров, който не само е диригент и организатор, но и аранжор на бенда.
По това време аранжиментите се "вадеха" направо от плочата на нотна хартия. Помня как някъде в средата на 40-те имах щастието да видя как бай Асен правеше това. Веднъж, отивайки в дома му, го заварвам по халат пред пианото да пише ноти, слушайки грамофона до себе си. Чуе една фраза, спира грамофона, опитва я на пианото и после пише на нотния лист. Така на практика се раждаха аранжиментите му. А пишеше без никаква грешки. По това време в състава му свиреха блестящи музиканти като Д. Ганев, Б. Елиезер, Ст. Кованов и С. Николов - Сладура. По-късно, през 1947-1948, джаз "Овчаров" и Джазът на Оптимистите се обединяват и изнасят един от най-знаменателните концерти у нас в кино "Европа Палас" заедно с певиците Леа Иванова и Лени Вълкова. На следващата година Асен Овчаров е арестуван и шест месеца е следствен в Централния затвор. Обвинили го, че свири на американците в посолството и е във връзка с хора от Контролната комисия, т.е. тези, които му даваха плочите.
Интерниран в Тутракан със съпругата си, той бива въдворен в концлагера Белене. Освободен оттам през 1952, той е отново арестуван и осъден със скалъпен политически процес на още 6 години в Централния затвор. Не му разрешават да живее в София и той се установява в Пловдив. Става ръководител на естрадния състав при Дома на транспортните работници, с който печели златен медал на фестивал през 1964 г. Възпитал редица изпълнители в областта на джаза, не спирайки да работи, ала с разсипано здраве, на 61 години Асен Овчаров умира, за да остане в съзнанието на всички, които го помнят, като един от пионерите на джаза у нас. Тази година се навършиха 95 години от рождението на тази забележителна фигура в нашата култура. Мир на праха му!
Лекарство за диабетици блокирано в аптеките
СОФИЯ. От два дни лекарството за диабетици "Диапрел" на фирма "Сервие" изчезна от пазара. Причината е не в липсата на медикамента, а в неспазване на договора на производителите с Националната здравна каса, която плаща за него. Това съобщи вчера директорът на НЗОК д-р Бойко Пенков. "Сервие" е предоставила дистрибуцията на лекарството на фирма "Вавилон", която не работи с касата. В същото време са договорени 22 фирми, които биха могли да доставят медикамента. Търговците на едро са заредили аптеките, но некоректните им изисквания към фармацевтите не позволяват медикаментът да се продава. Ще потърсим производителите на лекарството, за да решим проблема, обеща д-р Пенков.
Болните от диабет, на които се налага да живеят в чужбина продължително време, вече имат право да си набавят предварително инсулина, който им е необходим. Най-дългият срок, за който се предписват лекарствените продукти, е шест месеца, обясниха от касата. При новите договори е прието да отпаднат квотите и пазарът на медикаменти, за които плаща НЗОК, се либерализира изцяло. Отпада и таксата от 20 ст., която хроничноболните дължаха в аптеката при получаване на безплатните лекарства. За обработката на тези рецепти фармацевтите ще бъдат стимулирани от здравната каса.
Любопитно
На книжния пазар в САЩ се появи повестта на Фани Цуракова "A missing person". Изданието е на "Triumvirate" (Los Angelеs). Предговорът и преводът са на американския писател, роден в Пловдив, Владимир Черноземски. На български "Издирвано лице" бе издадена през 1996 от "Гея-Либрис". През 1997 получи годишната награда на Клуба на лекарите писатели. БНР я постави като радиопиеса под режисурата на Николай Ламбрев.
Общо трима български писатели издава "Triumvirate". Освен Фани Цуракова това са поетите Максим Максимов и Павел Томов.
В края на април "A missing person" ще бъде представена на годишния панаир на книгата в Лос Анжелос. Издателството и Българският информационен център в града предоставят безплатен щанд по време на проявата за всички български издателства, които биха искали да покажат продукцията си. Това може да стане или с лично участие, или като книгите се изпратят до Българския информационен център. Адресите за кореспонденция са: 2140 Westwood Blvd, Suitе 2, Los Angeles, CA 90025, Български информационен център, за г-н Едуард Неделчев. Факс 310 441 0070. Страница в Интернет: www.bg info.com.
Маринкова да се развихри в други медии
Който е следял журналистическите изяви на г-жа Лили Маринкова, не може да не остане удивен от специфичните й форми на професионален контакт: нетърпимост към мнение, различно от нейното, открита арогантност и волност в даване и отнемане на дума на опонента, стигаща до пряка грубост и липса на елементарна вежливост. Безбройните примери придружават всичките й радио-, а вече и телевизионните й появи. Госпожата беше известно време (!) в състава на престижното Радио "Свободна Европа". После тя попадна в родна среда под ръководството на г-н А. Велев в БНР. И тук именно се развихри. Безкомпромисна в стремежа си да прокара предварително зададена й позиция, тя успява да защити поръчкови интереси. Госпожата, изглежда, забравя, че е наемен работник в обществена медия и работодателят е в края на краищата данъкоплатецът. Така че нека тази журналистка се настани окончателно в частни медии. И безвъзвратно.
Назад към "Зелената къща" - Земята... "Ще ми дадеш ли своите кости, когато умреш, човече?
Понеже няма да ти трябват, отнасям ги, че са готови на други хора да ги дам, за да им служат като нови.
---
Вехтошарят ни води в карнавалните кукерски, земни, нощни празници.
Където маските, обладани от "свещена лудост" разиграват земните интриги и конфликти.
Те и битката за последната чиста вода бяха станали гибелни, за семейството на "Зелената къща" - Земята."
Тези стихове на английския поет Скот Гай звучаха в един красив, страховит и много талантлив документален филм, наречен "Зелената къща". Той премина като вихър по програмата на БНТ и добре че бе повторен по сателитния ни канал "България". Иначе цялото чувство на сценариста поет Борис Христов, музиката на Милчо Левиев и режисурата на Огнян Миланов щяха да отминат пак като през пустиня. А всички да продължаваме да говорим: Че в България каква култура се прави. Прави се. Ето такава. Европейска, висока, стойностна. Завиждам на всички, които са видели "Зелената къща". На себе си също. Защото документален джазмюзикъл се прави у нас за първи път.
Най-голямата кражба в държавата не трябва да мине без възмездие
"Политическо решение и фарс са всички процеси, които в момента се водят срещу представителите на една професия" - така преди дни финансистът Емил Хърсев квалифицира 40-ината банкови дела с голяма обществена значимост, разследвани и обвиняеми по които са банкери с повече или по-малко нашумели през последните десет години имена. Сред които и цитираният.
Независимо от неговото мнение обаче обществото има право да знае истината за източването на банките, продължило чак до въвеждането на валутния борд през 1997. Както и да се интересува наказани ли са и как виновниците за най-голямата кражба в държавата (по израза на премиера Иван Костов), осъществена чрез банките и раздаването на необезпечени кредити за 2,5 милиарда германски марки.
"Искаме да знаем, пише например в писмото си до "Демокрация" инж. Сава Дончев от Плевен:
- Колко милиарда левове и долари открадна от българския народ фалитът на Първа частна банка начело с Веселин Йосифов, кандидат за кмет на София, предложен от БСП, и къде е той сега?
- Колко милиарда левове и долари открадна от българския народ фалитът на банка "Моллов" и къде е Валентин Моллов сега?
- Колко милиарда левове и долари открадна от българския народ фалитът на Агробизнесбанк начело с Христо Александров и компания и къде е той сега?
- Колко милиарда левове и долари открадна от българския народ рефинансирането на частни банки от ДСК начело с Бистра Димитрова и къде е тя сега?
- Колко милиарда левове и долари завлякоха от българския народ други подобни фалити? ..."
Тези тежки въпроси няма как да не вълнуват хиляди хора в България, много от които мизерстват именно благодарение на пладнешкия грабеж. Управлението на Обединените демократични сили полага немалко усилия да събере ограбеното от държавата.
Според справка на Министерството на финансите общият размер на задълженията на 15-те банки, обявени във фалит при управлението на Виденов (сред тях са и посочените от инж. Дончев с изключение на банка "Моллов", която е купена от Евробанк и в момента е действаща банка), възлиза на повече от 108 милиарда стари лева и почти 207 млн. щатски долара. В това число Първа частна банка е с над 10 млрд. лева и 44 651 000 щатски долара дълг, Балканбанк - с над 29,5 млрд. лева и 66 538 000 щатски долара, Агробизнесбанк - с близо 4,5 млрд. лева и над 8 млн. долара и т.н. Част от своите вземания държавата вече е успяла да събере и според министерството на финансите общото задължение на фалиралите банки ще намалява във времето. Все още обаче е трудно да се прогнозира какъв ще остане размерът на безвъзвратно загубените средства.
Общо взето, причините за фалита на 15-те банки
(необезпечените кредити, раздавани главно на затънали до гуша държавни мастодонти като Кремиковци, ВМЗ-Сопот, Плама и др.) са вече публична тайна. Но е интересно да се чуят признанията на човек като бившия управител на БНБ проф. Тодор Вълчев.
При неговото управление централната банка е предоставила на търговските банки валутно рефинансиране и депозити за около един милиард долара, отбелязва ексбанкерът. Днес знаем, че този факт е в основата на зашеметяващия бум в началото на 90-те, когато за нула време в малка България се нароиха няколко десетки финансови институции и на практика за всеки, който успяваше да се сдобие с банков лиценз, се осигуряваше и кредитен ресурс. Тази възможност е ликвидирана с въвеждането на валутния борд, което обяснява и дълбокомъдреното мърморене на дузина професионалисти (в това число и споменатия в началото Хърсев) срещу тази нова за страната и очевидно успешна мярка.
Когато правителството на Андрей Луканов обяви мораториум върху външния дълг, напомня Тодор Вълчев (в. "Труд", 14.II.2001), стана практически невъзможно български банки и фирми, държавни и частни, да получат какъвто и да е кредит от чужбина. Не е могла да помогне и БНБ, тъй като по това време валутният й резерв е нищожен. Когато обаче резервът започва да нараства през 1991-1992, по идея на изпълнителния директор Емил Хърсев се пристъпва към използване на част от него за рефинансиране на търговските банки. Те пък от своя страна кредитират закъсалата държавна промишленост, т.е. раздават държавната пита под формата на необезпечени кредити в опит да спасят неспасяемото - държавни предприятия и заводи, изходът за които по логиката на здравия разум е единствено приватизацията. Доколко този опит е внушен или наложен от правителствата на Беров и Виденов, това е отделен въпрос.
Според Тодор Вълчев избраният механизъм работел добре, дори много добре. Най-значителният резултат за стопанството на страната, смята той, бил фактът, че важни отрасли продължили да функционират. Накрая обаче признава: "Съществуваше, разбира се, известен риск, а именно средствата да се превърнат в лоши кредити."
За зла чест на професора и финансистите, които осъществиха тази схема, животът доказва (чрез последвалите банкови фалити), че именно тази възможност е била най-реалната. Всъщност схемата се превръща в генерално средство за ограбване на държавата.
Рефинансиране на търговските банки се осъществява не само чрез БНБ и валутния резерв, но и чрез ДСК. Което пряко засяга интересите на милиони вложители в страната. Това ксе върши особено активно по времето, когато неин шеф е Бистра Димитрова. В осем от фалиралите 15 банки (Агробизнесбанк, Българска земеделска и промишлена банка, Първа частна банка, Бизнесбанк, Елитбанк, Добруджанска търговска банка, ТБ "Славяни" и Турист спорт банк) по този начин потъват над 80 милиарда стари лева. Веднага след освобождаването на Бистра Димитрова е извършена проверка, резултатите от която са предоставени на прокуратурата.
И тук опираме до болезнения за обществото въпрос, формулиран и в цитираното вече писмо на инж. Дончев:
"Искаме да знаем има ли в България работещи следствени органи и некорумпирани съдии, които да намерят и осъдят хората, извършили нечувана кражба, да върнат откраднотото на изнемогващия български народ?"
Истина е, че част от "творците" на най-голямата кражба в държавата, извършена чрез банките, и сега се наслаждават на охолния си живот необезпокоявани. Техен щит и прикритие е колективната отговорност (по-точно - безотговорност) за решенията, които са вземали, и с щедра ръка са пилели парите ни. Някои побягнаха в чужбина и си живуркат по крайбрежието на Южна Африка или в далечни тихоокеански острови: Христо Александров, Иван Миронов, Веска Меджидиева... Други са си у дома - зад стабилните зидове на разкошните си вили, или пък (като Емил Хърсев) учат на ум и разум поверените им студенти - бъдещите икономисти и финансисти на България!
Истина обаче е и това, че са заведени близо 40 банкови дела с голяма обществена значимост
От тях до съда засега е достигнало само едно - това за ТБ "Славяни". Останалите са в следствието или прокуратурата. Повечето от съдебните процеси многократно са изминавали пътя от едната инстанция до другата и обратно. Според наблюдатели обаче (както е отбелязвано и друг път в "Демокрация") връщането на дела от прокуратурата за доразследване видимо е намаляло през последните една-две години. Тази положителна тенденция е резултат от постигнатата по-голяма координация на усилията, полагани от прокурори, следователи и служби на МВР.
И макар че в съда нещата се движат по-бавно, по забелязваното напоследък раздвижване сред банкерските среди, по пресконференциите, свиквани от тях, и зачестилите им изявления в пресата проличава, че чепикът нещо ги стяга, че в държавата ни все пак нещо ново се случва.
И това е една от най-сериозните причини за воя, който скъпо платени журналисти и политици надигат през последните месеци срещу сегашното управление на страната. Както и за неистовия стремеж на опозицията (старата червена партокрация) да се добере отново до власт.
Наши и румънски огнеборци гасиха "пожар" в "Приста ойл"
РУСЕ. Запален 2000-кубиков резервоар за базови масла във фирма "Приста ойл" гасиха вчера огнеборци от България и Румъния по време на съвместно учение. То е част от програмата за общи българо-румънски мероприятия при извънредни обстоятелства и бе наблюдавано от ръководствата на националните противопожарни служби на двете държави. Участваха 6 автомобила на ПАБ - Русе, и 2 на ПАБ - Гюргево. България извършва пожарно-тактически учения с всичките си съседи. Миналия месец е имало подобно занятие в Солун, съобщи вчера Кирил Войнов, директор на ДНСПАБ. Правени са учения с ПАБ от Македония и гости от Сърбия и Гърция. В края на март в Свиленград също ще се срещнат екипи от България, Гърция и Турция и ще се проведе балканска среща на пожарникарите. За повишаване на общата подготовка на огнеборците България е станала инициатор за създаването на Балканска федерация по противопожарни спортове. През май в Атина управителният съвет на федерацията ще започне подготовката за провеждането на първите Балкански игри през есента в гръцката столица.
Суша и високи температури ни очакват и през това лято. Времето ще бъде подобно на миналогодишното, съобщи вчера полк. Еуджен Йордаке, главен инспектор на пожарникарите в Румъния и зам.-началник на Щаба по гасенето в Румъния. Миналото лято беше с изключително тежка пожарна обстановка и са регистрирани 46 хил. пожара, съобщи Кирил Войнов.
Според него преструктурирането на противопожарната служба е завършило и през миналата година огнеборците са показали завидни умения.
Неограничен безплатен достъп до Интернет в НДК
СОФИЯ. Неограничен безплатен достъп до световната компютърна мрежа предлагат в НДК организаторите на откритата вчера "Интернет фиеста". На разположение на посетителите са 35 компютъра, предоставени от няколко фирми. Няма лимит за времето, през което един човек може да се възползва от безплатния достъп до Интернет. Ако някой е седнал сутринта на компютър, може при добро желание да стои в мрежата цял ден. Затова през първия ден на изложението свободни места в тази част на залата нямаше. Средната възраст на възползващите се от свободния достъп беше под 20 години. Никой от тях обаче не използваше безплатния достъп, за да играе на многобройните игри в мрежата.
30 са фирмите, участнички във фиестата. Всяка от тях се е постарала да покаже в зала 3 на НДК най-новото и най-доброто, което предлага. За първи път тази година в рамките на изложението е организирана и международна конференция "Интернет в 21 век".
Непротивоезикоругателствувайте
Преди време бях писал, че отминалите години може с пълно право да се нарекат десетилетие на клишетата, макар в речта ни да се случиха доста големи промени. В началото всичко тръгна многообещаващо добре, като вестниците дадоха тон и решиха да изгонят от словото ни най-нахалните клишета и така съществено да го освежат. Реакцията на обществото беше много бурна, защото, за да се стигне до това освежаване, журналистите започнаха да бъркат в какви ли не пластове на речника ни и извадиха оттам всякакви думи, с които раздразниха ухото и окото на мнозина.
И все пак това беше безспорно полезно. Лошото, което последва обаче, е, че новопоявилите се думи и изрази бързо се харесаха и също се превърнаха в клишета. И така крайният резултат беше, че едни клишета замениха други. Защото такава е съдбата на клишето. Някой ражда един оригинален израз, намира оригинален образ, другите го харесват и започват непрекъснато да си служат с него и така не само изтриват всичко оригинално в него, а понякога и изцяло го лишават от смисъл, но продължават да си го използват.
Обикновено се спори дали журналистите или политиците са замърсили с клишета днешната ни реч, което донякъде ми напомня спора за кокошката и яйцето. Защото наистина първо в парламента се появи изразът не си в час, за да се наложи много бързо като клише, но пък в печата изскочи неправилното съчетание спряга се името на... което имаше същата съдба. Ако трябва днес да се направи статистика на клишираните изрази на отминалото десетилетие, тези двата със сигурност ще излязат доста напред. Ще се подредят в редицата на по-нови и по-стари клишета като вижда се светлина в края на тунела, решението не е панацея, коридорите на властта до цели клиширани изречения като залата се оказа тясна да побере... В характеристиката на всяко събитие от нашия живот задължително се появява словесно клише - няма значение дали е вкарано в употреба от политиците или от журналистите. Помислете си как от време на време с голяма честота напред изскачат изрази като жълт картон или политически чадър. Всъщност при тях днес няма нищо оригинално. Тях ги употребяваме като клишета отдавна. Оригиналното при появата им лежи доста назад във времето.
С това искам да подскажа, че номерът с клишетата е, че те си лежат по чекмеджетата на нашата памет винаги готови и щом се случи някое събитие, веднага посягаме към готовото. То ни върши работа, защото се щадим и не искаме да се напънем да измислим нещо ново.
Впрочем от политика и не може да се очаква да роди оригинален израз, който да прозвучи заразително за мнозина като сполучлив образ, за да се превърне в клише. Споменът за фабриката на илюзиите е сред малкото примери от последните години в тази посока. Защото българският политик като чиновника предпочита да използва в речта си само онова, което вече е налице. Той е преди всичко консуматор, а не създател на бъдещи клишета. С публичните си изяви тъкмо той има съществен принос за налагането им в публичната ни реч. И тук не оказва никакво влияние възрастта - и стари, и млади говорят по еднакво сив начин, започвайки със съвсем отговорно искам да заявя и продължавайки по утъпкания път.
За да се стигне до нови клишета, очаквам много повече от журналиста. От време на време той може и трябва да си позволи да роди нещо по-оригинално като изказване, ясно съзнаващ, че то ще се превърне в клише. Все пак и запасът от клишета трябва да се обновява! Тъй като днешната ни реч е изцяло изтъкана от тях, съществува инак опасност тя съвсем да закърнее. А вкарването на множеството пикантни изрази съвсем не може да я обогати и оцвети достатъчно.
Ние в ХХI век
Може ли човек да се посвети на две изкуства в живота си? Ако това е отсечка от пътя към самоусъвършенстването - да! Николай Иванов, когото повечето от нас познават като музикант, композитор и основател на група ОМ, е завършил стенопис в Художествената академия. Малцина знаят, че той направи няколко изложби под наслов "Сакрални обекти" и близо пет години се е занимавал с монументална живопис - фрески, мозайки, керамични платна... Негови работи има в Приморско, Искрец, Провадия, Пазарджик, Казанлък. Повечето от стенописите са работили заедно със съпругата си Елза Артамонцева, завършила същата специалност. Тяхно дело е и стъклопластиката в центъра на Сливен - срещу книжарницата на "Отворено общество". Последната му изложба засега бе в галерията на "Цар Освободител" 6.
Картините и най-вече музиката на Николай Иванов трудно се вписват в каквито и да е канони. В композициите му от последните години с еднаква сила се оглеждат националната идентичност и универсалният поглед към света. Може да се каже дори, че музиката на група ОМ е една от духовните проекции на света, в който би ни се искало да живеем. Затова стана дума и в дългия ни разговор в уютното кафене на галерия "Цар Освободител" 6 преди време.
Предстоят няколко изяви на музиканта. От началото на март стартира проектът на Софийска градска галерия един път месечно група ОМ да свири в залата на втория етаж. На 1 април по време на София мюзик фест в Народния театър Николай Иванов заедно със своя гост от Швейцария - кистариста Криси Доран, ще изнесат концерт.
- Може ли да споделите кога за първи път се отвори вътрешният ви взор към доброто и злото в този свят?
- Както вече е отбелязано някъде, всеки човек идва на Земята с рождена визия, която би могъл да развие и да стигне до някакъв висш етап.
Мисля, че всеки от нас има огромни потенции в себе си. При мен резултатът от това развитие се изразява в постъпателен труд. Цялото ми семейство се е занимавало с изкуство. Единият ми дядо - музикант, другият - актьор, баща ми - диригент в Музикалния театър, майка ми - преподавател по литература... На пет години започнах да свиря на пиано. Но в един момент тези уроци страшно много ме затормозяваха и аз се отказах. По-късно пожелах да отида в художествено училище. Така и стана. Добре, но след време пак започнах да свиря и така лека полека нещата започнаха да се преплитат. Всичко до този момент в дейността и светоусещането ми е резултат от дълга верига с преплитания и интереси към един или друг стил. Верига, която колкото и да тежи, ми става все по-скъпа!
- През 80-те години вие свирехте главно с джаз-групи. Как така се случи, че вашата музика доби по-късно нови мотиви, интонации, които повечето хора у нас трудно възприеха?
- Аз не съм от хората, интересуващи се от онези музикални посоки в света, които дойдоха следствие от джаза. Пък и прекалено много се копира американската музика. Мисля, че днес този тип музициране в известна степен ограничава творческото аз, независимо че в него също има много свобода.
Срещите ми с най-различни европейски музиканти през последните години са своеобразно обогатяваме и стимул за мен. Преди три години в Салона на изкуствата в НДК направихме един изключителен концерт с унгарския китарист Шандор Сабо, с когото по-късно свирих и във Варна. Той експериментира с най-различни инструменти - примерно 16-струнни китари, конструирани от самия него. Срещите с подобни музиканти са невероятно изживяване! В Европа е известна и една музикална фирма ЕСМ, намираща се в Мюнхен, за чийто продуцент Манфред Айхерд може да се каже, че оставя вече диря в съвременната музика, в която има фин синтез от джаз, фолклор. Други стилове - нещо, което страшно много ми повлия. С течение на времето започнах и аз да намирам своя облик между всичките тези неща.
- Преди девет години стартира и вашата група ОМ. Бихте ли разказали повече за нея?
- Първият ни концерт беше на 12 декември 1991 г. във Френския културен център. Вяра Грънчарова свиреше на контрабас, Марина Великова - на фагот и саксофон, Атанас Юруков - на барабани, Юри Марков - на кавал и др. Аз - на синтезатор и китара. Музиката ни беше близка до това, което наричат ню ейдж - стил, широко пулсиращ, на който не може да се даде един етикет. Хората тогава слушаха като гръмнати. Заличката беше претъпкана, а французите много изненадани. Така стартира ОМ.
Оттогава до днес каня да свирят в групата различни музиканти. През 1996 г. бяхме включени в експедицията на Еверест и участвахме в концерта на Сашо Илиев заедно с Коцето, Дони и Теодосий Спасов. Преживяването беше несравнимо.
Последните четири години свиря с Румен Семерджиев - баскитара, и Георги Ангелов - ударни. В този период се ориентирах и към националния фолклор. Започнахме да работим в неравноделни размери. Преди свирехме по-модерна, по-универсална музика. И макар че всеки в света се стреми да бъде универсален артист, на практика всеки иска да види и чуе своята национална идентичност. Това е живата истина!
През 1997 г. в Германия бе издаден един диск с наша музика под наслов "Ритуалните места в България". В Унгария и Франция също е наша музика.
