БГ радио тръгва с концерт на 3 март
СОФИЯ. С голям концерт на пл. "Александър Батенберг" на 3 март стартира БГ радио, съобщиха вчера от медиата. В момента на софийската честота 91,9 мегахерца звучи само песента "Моя страна, моя България", цялостната програма ще тръгне в ефир от 4 март. БГ радио, което ще излъчва само българска поп- и рокмузика, ще отделя 36 000 долара годишно за продуциране на нови клипове. В мегакупона на националния празник ще участват Васил Найденов, Вили Кавалджиев, Лили Иванова, Стенли, Маргарита Хранова, Ирра, Стоян и Виктор, "Сигнал", Д2, "Антибиотика", БТР и още много от най-популярните български изпълнители. Концертът е под наслов "Бъди какъвто си", а специално за старта на радиото поетът Александър Петров е променил текста на песента. Хитът на "Тангра" ще бъде изпълнен от сборна формация. Десет минути ще бъдат посветени на Георги Минчев, ще прозвучат неговите вечни парчета "Бяла тишина" и "Рокендролът беше млад", уточни музикалната шефка на БГ радио Ана-Мария Тонкова.
БНР обяви конкурс за европейски проект
СОФИЯ. Конкурс на тема "Моят европейски проект - Европа мой личен избор" обяви програма "Христо Ботев" на БНР. Това съобщи вчера на журналисти Гергина Дворецка, водещ на предаването "Европейски проекти" по БНР. Участниците в конкурса трябва да представят текст, в който описват своята гледна точка за общуването си с другите европейци и за мястото си в обединяваща се Европа. Победителят ще бъде награден с двуседмичен престой във Франция, като изискването е работата да бъде написана на френски език, а възрастта на участника да е между 18 и 25 години. Срокът, до който се приемат текстовете е 15 април.
БСК: Освободете вноса на компютри от данъци
СОФИЯ. Вносът на компютърна техника за учебните заведения, фирмите и семействата в България да бъде еднократно освободен от данъци предложи вчера председателят на БСК Божидар Данев. Той представи пакет изисквания на бизнеса към следващото правителство. Сред тях е и предложението за въвеждане на данък за банките, които изнасят валута в чужбина.
Фирмите да подават информация само на една държавна институция, която след това да предоставя данните на всички останали, иска още стопанската камара.
През последните три години България постигна икономически растеж, затова вече са необходими второ поколение мерки, подчерта Божидар Данев. Според него мандатът на следващото правителство ще бъде решаващ за развитието на българската икономика.
БСК иска данък за изнасяните от банките пари в чужбина
СОФИЯ. Да бъде въведен данък - равен на валутния риск на нашата страна, за българските банки, които изнасят пари в чужбина, предложи вчера председателят на БСК Божидар Данев. Той представи изискванията на бизнеса към следващото правителство.
Парите в българските банки са от спестяванията на хората и фирмите у нас и трябва да бъдат използвани за стимулиране на нашата икономика, заяви Данев. Според него въвеждането на предложения нов данък ще стимулира финансовите институции да отпускат повече кредити на българските предприемачи, вместо да влагат събраните пари на депозити в банки зад граница.
Да бъде еднократно освободен от данъци вносът на компютърна техника за учебни заведения, фирми и семейства, предлага още БСК. Това може да стане например, като се обяви отмяната на тези данъци през следващата година, обясни Данев. Целта е да се подобри състоянието на тази важна част от инфраструктурата на страната. Необходима е целенасочена държавна политика в областта на високите технологии и търсене на стратегически инвеститори, подчерта председателят на БСК. Според изнесени от него данни през 2005 нуждите на икономиката от информационни кадри ще бъдат осигурени едва 15 на сто. Затова трябва да има нова учебна програма, в която приоритет да бъдат високите технологии, подчерта Данев.
Предприемачите да могат чрез Интернет да получават предварителна информация за предстоящите обществени поръчки, иска още стопанската камара. Друго нейно предложение е част от разрешителните режими да бъдат прехвърлени към браншовите организации. Проблем за бизнеса са и драстично увеличените такси, които в някои случаи дори не са еднократни, заяви Данев.
Валутният резерв на България да бъде преструктуриран, за да се ограничи валутният риск за страната, предлага още БСК. По-голямата част от резерва трябва да е в евро, долари или злато, а не в марки, тъй като през следващите няколко години ще трябва да плащаме големи суми в долари по обслужването на външния дълг, обясни Данев. Освен това според него трябва да бъде намалена и ролята на държавата при разпределянето на инвестициите, за да избегнем рискови ситуации, каквито има в момента в Турция.
Напоследък с наредби на някои браншови организации са въведени минимални цени на техните услуги, което противоречи на принципите на пазарната икономика, алармира още Данев. Като пример той даде практиката при експерт-счетоводителите, адвокатите, нотариусите, лекарите и зъболекарите.
МО заплаши да изгони ЦСКА от имотите си
СОФИЯ. Военното министерство заплаши вчера да забрани достъпа на ПФК "ЦСКА-АД" до имотите си. Повод за това е инцидентът на 24 февруари, при който след загубата на ЦСКА с 0:3 от Ловеч запалянковци на червените счупиха двете врати на терена на стадион "Българска армия", част от тунела за излизане на отборите и около 40 пластмасови седалки по трибуните. Нанесените щети бяха оценени на около 2500 лева.
"За съжаление погромът, който извършиха фенове на клуба показва, че не се полагат грижи на добър стопанин по отношение на поддържането и опазването на предоставената ви спортна база. Във връзка с това заявявам, че подобни прояви са недопустими в нашите взаимоотношения и ако в срок до 5 март от ваша страна не бъдат взети необходимите мерки както за опазване на базата, така и за ликвидиране на натрупаните задължения, ще бъдем принудени да забраним достъпа до стадион "Българска армия" и база Панчарево", се казва в писмо на зам.-министъра на отбраната Йордан Йорданов, изпратено до ръководството на ЦСКА.
САЩ оценяват правата на човека в България
ВАШИНГТОН. В България като цяло се спазват правата на човека, макар че в някои области все още същестувват проблеми, се казва в разпространен вчера доклад на Държавния департамент на САЩ, базиран върху данни от 2000 година. В доклада се посочват примери за нарушения при действията на полицията, за насилие и дискриминация на жените и малцинствата, главно ромското, за корупция в съдебната система, за лошите условия в затворите.
Министерството на вътрешните работи е потвърдило 20 случая на полицейско насилие върху задържани и заподозрени през първата половина на миналата година от общо 179 подадени жалби. Насилието над арестанти от ромски произход е по-често, констатира докладът.
Като сериозен проблем авторите на доклада определят корупцията в съдебната система, липсата на присъди срещу фигури от организираната престъпност и отказа на прокурори и магистрати да разследват престъпления, извършени срещу представители на малцинствата. В доклада няма данни за разправа с журналисти, но се посочва, че върху медиите се оказва въздействие по официални канали и косвени пътища.
В доклада е отделено голямо място за насилието върху жените, като се твърди, че те са дискриминирани при наемането на работа и при заплащането, а и безработицата сред жените е по-висока. Като друг голям проблем е изтъкнато трафикът на жени с цел принудителна проституция.
СБ: Правителството на БСП забави българския преход
СОФИЯ. Икономическата политика, следвана от социалистическото правителство, е забавила прехода към пазарна икономика с десетилетие и доведе до колапса през 1996 - 1997 година, се казва в Икономическия меморандум за България, изготвен от Световната банка (СБ). Документът е публикуван на Интернет страницата на правителството и е озаглавен "Двойното предизвикателство на прехода и присъединяването към Европейския съюз".
През първата половина на 90-те години икономиката се характеризираше с епизодични опити за стабилизация, висока наследена външна задлъжнялост и бавен темп на структурните реформи, отбелязва меморандума. Документът е изготвен на базата на резултатите от няколко мисии на СБ, посетили България от ноември 1999 до май миналата година, а координатор е Мариела Ненова - шеф на Агенцията за икономически анализи и прогнози.
Пътят на икономическото развитие се промени коренно с въвеждането на валутния борд, пише още в меморандума. Провеждането на разумна макроикономическа политика и програмата за структурни реформи също е отчетено от авторите, които посочват още, че при получаването на поканата за начало на преговори за присъединяване през 1999 година страната има вече стабилна икономика, както и икономически растеж в продължение на две последователни години. Наследената от миналото задлъжнялост обаче все още е важен фактор за България, която е изправена пред двойно предизвикателство на прехода и присъединяването към ЕС.
Архивът на Васил Стоилов собственост на Нов български университет
Дарение, изключително по своя мащаб и съдържание, ще направи днес на Нов български университет Явора Стоилова. Дъщерята на големия български художник Васил Стоилов ще предостави на НБУ практически целия архив на своя баща. Дарението включва 10 тетрадки със записки на френски от парижкия период на Васил Стоилов, в които подробно са описани срещите и приятелствата му с личности като Жул Паскин, Жорж Папазов, Пабло Пикасо, Жорж Брак, видния критик и собственик на прочутата частна художествена академия Андре Лот. Сред ценния архив са и откъси от недовършената книга "Срещи с абсурда", в която Стоилов качва на пиедестал Пабло Пикасо, чиито естетически възгледи принципно не споделя. В тези наброски българинът спори сам със себе си за стойността на великия испанец, стигайки до заключение, че Пикасо не просто представлява една епоха, а практически я изгражда.
Дарението включва още книга от 150 страници за Владимир Димитров-Майстора, която не е видяла до днес бял свят и ще бъде първото от полученото наследство, което НБУ ще отпечата. Към нея Явора предоставя и няколко тетрадки със записки на баща си за срещите му с Майстора богат снимков материал, както и заснети множество от портретите, които Стоилов му е правил. Акценти в книгата са първата им среща в Пампорово през 1946 г. и подробности от последната година от живота на Майстора. Друга готова и неиздадена книга в наследството на Стоилов е посветена на холандския пейзажист от времето на Рембранд Якоб ван Рюиздал. Нарича се "Диалози" и по същество представлява диалог между двамата художници, а всъщност - диалог между пейзажиста и портретиста, заложени в самия Васил Стоилов.
Още една книга от писмовното творчество на енциклопедиста Васил Стоилов ще обогати библиотеката на НБУ. Нарича се "Холандският пейзаж и архитектурните елементи в него", съдържа безценен изобразителен материал. Не по-малко ценна - ненаподобима по стойност, е и неговата книга "За портрета", която осветлява разбиранията в тази област на един приносен не само за България портретист, какъвто е Стоилов.
В дарението са включени няколко тетрадки с размисли за богомилството и връзката му с Европа, с акцент върху катарите и албигойците. Особено ценна е тетрадката, посветена на масонството Явора притежава още няколко непрегледани папки, които с времето ще дообогатяват дарението. Към него тя е включила стотици вестници от 30-те години, сред тях "Литературен вестник", "Зора", "Мир", "Слово", "Стрелец", периодика, която формира пълноценен поглед над това време. Към нея са прибавени и френски издания, най-вече броеве на "Ла ревю модерн" със статии, посветени на Васил Стоилов.
Само две са картините, които неговата дъщеря ще дари на Нов български университет - "Автопортрет" и рисунка на Жорж Брак от българина, на която фигурира и подписът на самия Брак. Включена е и гипсова отливка на главата на Васил Стоилов от Иван Блажев. Сред вещите пък е любимият шкаф на художника, в чиято витрина ще бъдат експонирани последните му четки, тюбетейката, с която обичал да рисува, последният му пепелник, бележничета и т.н. Ръкописите на своя баща Явора ще поднесе в овехтелия вече куфар на Стоилов, с който той заминава за най-дългия си престой в Париж от 1927 до 1933 година.
Добре известен е фактът, че Васил Стоилов има самостоятелен музей в град
Нигата, Япония, какъвто този колос на изобразителното ни изкуство няма у нас. В основата на създаването му е приятелството между българския художник и г-н Тцунео Икеда. В основата на настоящото дарение отново стои едно приятелство - между Стоилов и г-н Богдан Богданов, председател на настоятелството на Нов български университет. То започнало, когато и двамата преподавали във Великотърновския университет (там вече има ателие на името на Васил Стоилов). Постоянна тема на разговорите им била България и културната й мисия в световен мащаб, поясни пред "Демокрация" Явора Стоилова. Тя е пререгистрирала фондация "Васил Стоилов" с цел най-сетне да заработи. Нейн почетен председател е именно Богдан Богданов, а екипът й е малък, но действен. Цел на фондацията е личността на Стоилов, връзката минало-бъдеще. По-конкретно: връзката с НБУ заради неговата отвореност към света, с Великотърновския университет заради преподавателската дейност на Стоилов там и с личния му музей в Япония.
НБУ ще кръсти аула на негово име и най-сетне ще издаде негова монография. Това ще стане през 2004 за 100-годишнината от рождението на художника. Университетът ще обяви и едноименна стипендия за даровито дете. Вече е определен научен екип който ще обработи дарението, което ще бъде връчено днес в 16 часа. То ще представя не толкова художника Стоилов, колкото един ерудит със задълбочени познания и прозрения в разни области на духовността.
Идеята на НБУ е да превърне своята бибилиотека в своеобразен музей на даренията, като се очакват и други постъпления в най-скоро време. "Дълбока е благодарността ми към Нов български университет - каза Явора Стоилова. - Той дава гаранции за контакти на професионално ниво, като това дарение е пример как без държавно посредничество могат да се установят градивни връзки между частни фондация и университет - между частни институции в името на висока национална кауза. " Освен това г-жа Стоилова изтъква и значимостта на момента, в който се осъществява дарението. То става именно тогава, когато се отваряме за света и се интегрираме в него. А какъв по-добър път за това от връщането към началата. Защото с личността и творчеството си Васил Стоилов стои до големите на миналия век, до онези, които присъстваха в него етапно, нищо че нерядко забравяме това.
Бисеров и Цонев изключени от СДС
СОФИЯ. Христо Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС на вчерашното заседание на Националния съвет. Сините приеха констатацията на Контролния съвет, че в противоречие с устава двамата умишлено са действали във вреда на организацията. Светлана Дянкова подаде оставка като член на Националния изпълнителен съвет. "Това, което се случи, бе тест за зрелостта на СДС. Изключванията няма да решат проблемите на партията", коментира тя. Няма опасност от разцепление на партията, нито възможност тя да тръгне по друг път, заяви лидерът Иван Костов. Той, както и мнозинството в Националния съвет приема, че интересите на СДС са увредени. Според сините Бисеров и Цонев още от октомври подготвяли атака срещу СДС, крайната цел на която била партията да загуби изборите.
Националната конференция на СДС преди изборите бе насрочена за 5 и 6 май.
Блокадите в Карлово вдигнати
КАРЛОВО. Блокадите на входно-изходните пътни артерии към община Карлово бяха вдигнати вчера, докато продължаваха преговорите между 12-те представители на протестиращите оръжейници и лидерите на "Подкрепа", КНСБ и "Промяна" с финансовия министър Муравей Радев. От резултатите от преговорите зависи дали днес сутринта работниците на завода ще продължат гражданското си неподчинение и отново ще блокират Карлово при Клисура, Баня и Калофер. Преди отпътуването на излъчената група те заявили, че при изпълнение на искането им за пълно изплащане на дължимите възнаграждения и представяне на стратегическа програма за ВМЗ са готови да се върнат на работните си места и да работят дори на четири смени.
Правителството е направило достатъчно и е обърнало нужното внимание на стачниците, изрази мнението си кметът на Сопот Христо Цолев. Той призова работниците да се върнат на работа.
До редакционното приключване на броя преговорите продължаваха.
Боян Биолчев издаде "Сладко нищо"
"Сладко нищо" е заглавието на новата книга с десет къси разказа от проф. Боян Биолчев, ректор на СУ "Св. Климент Охридски". Изданието е на "Анубис" и ще бъде представено на 1 март от 18 часа в Централния военен клуб в столицата. Там ще има и екземпляри от англоезичното издание на същата книга, публикувана в САЩ. Боян Биолчев се върна неотдавна от едномесечния си престой в българската база в Антарктида. Преживяванията си там ще опише през лятото в пътепис есе.
България е сред испанските приоритети
СОФИЯ. Оценявам огромните усилия, които вашето правителство положи през тези четири години, нужно е това усилие да продължи. Това каза на премиера Иван Костов вчера председателката на конгреса на депутатите на Испания Луиса Фернанда Руди, която е на официално посещение у нас. Тя увери него, президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов, външния министър Надежда Михайлова и парламентаристите, че България е на много специално място в листата на взаимните симпатии на Испания с останалите народи. Мадрид и занапред ще съдейства за интеграцията на страната ни в ЕС и НАТО, г-жа Руди увери, че Испания ще продължи да разпространява и увеличава доверието към България в страните от ЕС. От гледна точка на Мадрид в сравнение с държавите от Югоизточна Европа България се отличава с по-укрепнала демокрация и политическо равновесие, увери гостенката.
България и Русия - опасни връзки
Заявлението на председателя на руската Дума Генадий Селезньов, направено преди три седмици пред хърватски вестник, че вижда България като част от славянски съюз заедно с Русия, Хърватия, Беларус и Югославия, може да се тълкува единствено като доказателство за верността на финландската поговорка, че руснакът си остава руснак, дори да го изпържиш в масло. Макар и твърде фриволно откъм геополитически реалности, това заявление е продължение на поредицата аспирации, които вече повече от пет години различни висши руски бюрократи не престават да артикулират. Например през януари 1996 бившият руски военен министър Павел Грачов заяви в Брюксел, че ако НАТО се разшири на изток, Русия ще реанимира базите си в България. Три месеца по-късно тогавашният руски президент Борис Елцин си позволи, дори и само във вербална форма, да разшири съюза Русия - Беларус с други държави и посочи България. Едва ли някой може да се съмнява, че тези два жеста не са имали за катализатор определени ангажименти от страна на тогавашното червено правителство в София.
И след идването на власт на демократичен президент и правителство на ОДС руските атаки в тая посока не бяха прекратени. Те просто бяха разнообразени с амалгама от рафинираност и нахалство. При посещението на външния министър Надежда Михайлова в Москва в края на 1997 тогавашният й колега Евгений Примаков направо предложи Русия да гарантира сигурността на нашата страна. Това бе нещо като зловещ римейк на Соболевата акция от 1940. Една година по-късно Москва изпрати нота, характеризираща се с брутални изрази, по повод факта, че страната не беше поканена на срещата на военните министри на страните от Югоизточна Европа. Формалната причина за липсата на такава покана бе форматът на срещата, но дори и да е имало определено мнително отношение към Русия, едва ли някой би възразил, че то в сърцевината си е било напълно оправдано. Спомнете си руското отношение към България по време на косовската криза. Тогава стана ясно, че руското разбиране за статута ни остава идентично с понятието "сателитна държава". В Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 по този въпрос пише, че "върху България чрез предявяване на искания в нереално кратки срокове (за прелитане на руски самолети - б.а. ) беше упражняван натиск за промяна на декларираните позиции. Това е доста шлифован начин да се акцентира върху факта, че по време на тази криза Русия практически се опита да изнудва страната ни чрез богат набор от средства, включително и с безпрецедентна активизация на своята пета колона. Самото публикуване на този доклад отново бе последвано от съобщение на МВнР на Русия, която този път се задоволи само с изказване на съжаление.
Извън съмнение е, че е дошло време за принципна реакция срещу заплахите и натиска от страна на Москва. А абсолютно условие за провеждането на тази необходима контраполитика е пълноценното осъзнаване в България на обстоятелството, че отношения с Москва може да има, но само в рамките на твърдото разбиране, че това ще бъдат отношения с традиционен и коварен външен враг. През последните години непрекъснато бяхме убеждавани, че българо-руските отношения ще имат за цел "постигането на възможното". Истината е, че България трябва да се стреми да направи възможно необходимото. А то е недопускане реставрацията на московската неоимперска хватка над страната ни. По думите на посланика на Великобритания у нас британският външен министър е предупредил своя български колега за опасността да се продават на Русия ключови предприятия от българската икономика.
Възможността България да се изплъзне от сковаващата зависимост на доставките на руски природен газ бе силно редуцирана като последствие от агресивната и експанзионистична политика на Кремъл в Централна Азия. Тази политика блокира засега проектите за експорт на туркменски газ през Турция за Европа. При посещението си в Туркменистан Владимир Путин подписа договор за изкупуване на газ, а стратегическият руски съюзник Иран купи и започна да реекспортира останалия туркменски газ. По чисто географски причини държави като Чехия, Полша и Словакия са в много по-благоприятно положение от гледна точка на диверсификацията на доставките си на природен газ. Чехия още през 1997 успя в кратки срокове да подпише договор с Норвегия за доставка на природен газ. И това стана след явната заплаха на руския посланик в Прага за "затягане на кранчето". Днес, когато този газопровод с норвежки газ е вече на територията на Унгария, е доста по-изпълнимо да се търси и българският проект за свързване с него, отколкото да се залага на други скъпи, несигурни или направо неизпълними схеми.
От гледна точка на нашите национални интереси е важно да се отчете необходимостта от ефективно противодействие на постоянните руски опити да се влияе и контролира българската външна политика. Сблъсъкът между София и Москва в тази сфера има няколко измерения и изходът от него до голяма степен ще предреши статута на България като бъдещ отговорен и пълноценен член на НАТО. Трябва да си дадем ясна сметка защо страната ни не бе сред приетите в първата вълна на разширяването на НАТО. Британският експерт по въпросите на отбраната Пол Бийвър заяви пред ВВС на 2 септември 1999, че България не е била в първата вълна поради няколко причини: недостатъчен парламентарен контрол върху въоръжените сили, съществуването на военно споразумение с Русия и подчертано негативна позиция на тогавашното правителство към НАТО. Не е трудно да се забележи, че във всяка от тези пречки има руска връзка. Недостатъчният парламентарен контрол преди пет-шест години бе логична последица както от съветизираната армия, така и от съветизацията на военното ръководство. Проблемът с българо-руските военни споразумения е още по-обезпокояващ. Договорът между военните министерства на двете страни от август 1992 обхваща 28 сфери, представляващи държавна тайна. Нещо повече. Когато България бъде приета в НАТО догодина, цялата тази информация ще представлява част от секретната информация на пакта. Очевидно е, че се получава ключово противоречие и единствено денонсирането на този договор е в състояние да го разреши. Защитата на секретната информация ще бъде сред основните задължения пред София като член на НАТО по силата на трите споразумения в тази област, които регулират процедурите за осигуряване на гаранции - това от Брюксел (6.III.1997), Брюксел (19. Х.1970) и Париж (21. IХ.1960).
Членството на България в НАТО ще бъде крайъгълният камък, който ще оформя за дълъг период от време българо-руските отношения. И именно фундаменталното разминаване между руската политика и жизненоважните национални цели на България ще бъде в основата на всички бъдещи руски опити за дестабилизация на страната. Както и на нейните опити да навреди на способността на България да изпълни критериите за членство в НАТО.
Единствено липсата на историческо знание и на развит стратегически усет може все още да позволява съществуването на наивистични схващания за природата на българо-руските отношения. Историческият опит, който без съмнение е най-достъпният и полезен съветник, сочи, че е невъзможно да бъде открит поне десетгодишен период след 1878, в който Русия да не е демонстрирала имперските си цели и ролята си на дестабилизиращ фактор в България. Всеки непредубеден анализатор, когато се запознава с истинските факти за руските изстъпления в България, непременно ще стигне до един срамен въпрос. А той е: как е възможно, след като Русия е водила в продължение на столетия единствено и само свръхантибългарска политика, това да не е оставило реципрочен отпечатък в отношението на българите към Русия, за разлика от поляците например? Говорят ни за нуждите от "балансирано" отношение към Русия, а се забравя, че след всяка поредна руско-турска война руснаците са започвали етническо прочистване на българите от Североизточна и Югоизточна България и заселване на тяхно място на черкези-мюсюлмани за създаването на обезбългарен коридор с оглед амбициите на Русия да завладее Проливите. Колко българи знаят, че в Одринския договор от 1829 и в тайната документация на руските окупационни власти от 1878-1879 липсва дори името "България", а се говори за "Балканска област", което доказва, че за България е била готвена съдбата на Туркестан (постепенно асимилиране в империята). А ние продължаваме да празнуваме като национален празник 3 март. Забравяме, че дължим дипломатическото си признаване не на Санстефанския, а на Берлинския договор, който ограничава периода на руската окупация и изрично задължава Русия да напусне Княжеството след 9 месеца. Задайте някому въпрос защо крайно тоталитарната Рьуска империя охотно разрешава периферните на нея държави да се изграждат върху основата на хипертрофирано демократични и либерални конституции. Мотивите за това са изключително коварни, но и в пълен синхрон с традиционното руско външнополитическо мислене. Руските господари винаги отлично са разбирали, че демократичното парламентарно управление дава безброй възможности за вътрешното подкопаване на всяка държава чрез подкупване на отделни фракции и за създаването на планиран хаос, предшестващ всяка руска окупация.
Българска симфония ще звучи премиерно в зала "Св. София"
Шеста симфония от Лазар Николов ще има световна премиера на 2 март в зала "Света София", съобщи музиковедката Юлия Христова. Под диригентството на Росен Миланов Нов симфоничен оркестър ще е първият изпълнител на произведението. Ще звучи и изключителната Седма симфония на Бетовен. "Пощенски картички от цял свят" е темата на образователния концерт, който същият състав ще изнесе на 1 март, пак в зала "Света София". Той е част от програмата на Нов симфоничен оркестър и Национален граждански форум "Българка" за деца от 9 до 15 г. от столичните училища. Задачата на тази програма е по атрактивен начин децата да познаят света на класическата музика. Предстоящият концерт ще осветли пред малките индивидуалния почерк на известни световни композитори, въвеждайки ги в различни музикални теми - популярни и обичани, създадени през разни епохи от автори от различни национални школи. Акцентът ще е върху въпроса: "Кое прави музиката национална?"
Маестро Росен Миланов, който подписа тригодишен договор с Филаделфийската филхармония - висока оценка за големия му талант и неуморния му труд, ще води Третата международна диригентска академия "Витоша 2001" от 28 май до 10 юни. Академията среща млади диригенти от България и света с образователна цел, но в среда на непосредствено общуване. На тези форуми се раждат приятелства, обменят се идеи не само в областта на музиката. Форумът по традиция ще завърши с два галаконцерта на участниците.
Български летопис
28 февруари 1906 - умира в Харков Марин Дринов, историк, обществен и държавен деец, член на Българското книжовно дружество. Роден е на 20 октомври 1838 в Панагюрище. Със съдействието на Найден Геров заминава за Русия, където завършва Киевската семинария и Историко-филологическия факултет на Московския университет с докторат. Пет години проучва извори по история в библиотеките на Прага, Виена, Париж, Женева и Рим. От 1873 до 1906 е доцент и професор в Харковския университет. Участва активно при изграждането на младата българска държава. По негово настояване София става столица на България. Автор на много исторически трудове.
28 февруари 1906 - сформирано военно въздухоплавателно отделение с командир Васил Златарев.
28 февруари 1916 - родена в Цариброд Маргарита Дикова, хореографка. Умира през 1996.
28 февруари 1918 - умира в Габрово Христак Момерин, основоположник на трикотажната индустрия в България. Предприемчивият габровец е роден през 1852, а първата работилница за трикотаж организира през 1890 с ръчни плетачни машини, купени от Англия.
28 февруари 1951 - умира в София Александър Радославов, ботаник. Роден е на 20 юли 1878 в Търново. Участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Яне Сандански. Специализира фитопатология и микология в Германия. От 1918 е главен инспектор по естествена история и химия, по-късно става главен секретар в Министерството на народното просвещение. Участва в редактирането на сп. "Природа" и на сп. "Природа и наука".
28 февруари 1958 - умира в София Никола Мавродинов, изкуствовед и археолог. Роден е на 2 ноември 1904 в Тутракан. Автор на трудове за старобългарската живопис и изкуство.
Верижна редакция
Четенето на всекидневната преса, а още повече нейното вербално осмисляне въобще не е шега работа. Един от нас даже започва да усеща в себе си признаци на депресия от неизброимия брой заплахи, компромати, клевети, откровени клюки и рой "странности", продаващи вестникарските продукти. Ето защо по целия свят всеки има свой любим вестник, комуто вярва и купува. Може да го напопържа, да напише отзив, да му се обиди. Но те са свързани. И как няма да е зле четящият разумен българин, ако отвори вчерашния "Дума" и там под една педя заглавие "М опять вернемся" има следната закана: "...Знаем, че хлебарките умират последни, че те днес ръфат тялото на нацията, но знаем, че м опять вернемся. Не, не по руски, а по български, и то скоро."
Убедени сме, че зад автора Куман Кочев вече не стои III украински фронт. Лошото е, че в момента 99 % от изданията в България мечтаят подобен реваншизъм. И няколкото наистина демократични вестника са под непрестанен прицел на всякакви (дори неподписани) маргинали. "На 9. IХ. партизаните превзеха първо радиото и пощите. Сега партизаните и техните наследници са още в радиото!!! " Така политически неправилно! - главният редактор на в. АНТИ (пише се без кавички, защото е абревиатура) и отскорошен син депутат Васил Станилов разконспирира червената нелегалщина в БНР". Това е откъс от дописка в "Сега" с прочувственото заглавие "Партизани". Абе всеки върти, суче и все към партизанлък и съветска армия му бяга и споменът, и въжделението за бъдещето.
А вие, уважаеми читатели, си мислите, че шега си бием. Никаква шега няма. Вярно е, че близо седмица "Труд" не бе тиражирал Недялко Йорданов в какъвто и да е вид. Вчера измислицата е със заглавие: "Готвим килия за Недялко! " Публикацията е инспирирана от едно частно мнение на г-н Петко Бочаров, че заради стихоплетен опус на Н. Й., наречен "Госпожице Любов", Бочаров иска намесата на прокуратурата с довод от член на Наказателния кодекс. Що вайкане, що мъка има в цялата страница, посветена на "бъдещия" шильонски затворник. Отпечатано е и литературното бисерче. Без да го коментираме, ще цитираме само няколко реда: "Земя като един креват/ кой вече с тебе не преспива,/ безропотно, без съпротива/ и ти подхвърля сух комат./ В косите ти блещука фиба/ като последен слънчев лъч./ Преди им казваше "спасиба",/ а днеска - "Тенкю вери мач". (А коментарът ще бъде от Дончо Цончев, пак в "Труд". "... Недялко да не се плаши и да пише както досега, защото България има нужда тъкмо от такива като него. " Вие, уважаеми читатели, ще кажете дали България има нужда от "точно такива", но че той има нужда от точно такава реклама, е очевидно. За което той също казва: Спасиба!
Емил Константинеску: Не пожелах да търгувам с принципите си, нито да плащам за медийния си образ
Два месеца след президентските избори в Румъния, в които реши да не участва, досегашният държавен глава на страната Емил Константинеску е тясно свързан с фондация, която помага в подготовката на вече образовани младежи за реално участие в политиката. Целта е младите румънци да придобият не само умения по мениджмънт, но и да бъдат в състояние да предлагат нещо повече от всеотдайна критика на проблемите и настоящето в родината си. На интелектуалците като цяло им липсват умението и съзнанието за поемане на отговорност за решаване на проблемите, заключава самокритично геологът по професия Емил Константинеску.
По време на неформалния си разговор с гостуващите в Румъния български журналисти г-н Константинеску с усмивка си спомня за случай от 1994, когато бил ректор на букурещкия университет. На среща с т.нар. група за социален диалог един философ решил да го постави натясно. Философът заявил, че като влязъл последния път в академичната аудитория, заварил прах по катедрата, неизчистена черна дъска и стърчащ пирон от стола за преподавателя. След което саркастично попитал тогавашния ректор Константинеску - щом не можете да въведете ред в поверения ви университет, как ще се справите с ръководството на цяла държава?! Ректорът обаче не му останал длъжен. Константинеску отговорил, че мисията на ръководителя на ВУЗ е да дава стратегия за развитие на висшето училище и да привлече в него способни преподаватели, а не да бърше прах. Казах му, спомня си днес Константинеску, да вземе чук и да забие пирона, да извика чистачката да избърше прахта, а междувременно сам да изтрие черната дъска.
Чрез този пример уважаваният специалист по история на Земята, превърнал се и в познавач на психологията на страните в преход, илюстрира един от хроничните проблеми на новите демокрации - липсата на култивиран и осмислен капацитет за професионално справяне с предизвикателствата и за преодоляване на пословичното недоверие на гражданите в институциите. Все още има много да се желае и по отношение на администраторите, които прилагат иначе осъвременените закони, отчита той. През 2000 президентът Константинеску решил да задейства идеята си за въвеждане на младите в управленските потайности и обявил конкурс за 10 длъжности в президентството за младежи от 23 до 33 години. Получил към 70 молби за работа. Всички кандидати трябвало да напишат и есе по темата, върху която биха искали да работят. Като обсъдил писмените работи с колежката си проф. Зое Петре - изпълнителен директор на Института за регионално сътрудиничество и предотвратяване на конфликти, се оказало, че двамата са единодушни в разочарованието си. Нито един от иначе начетените и интелигентни млади хора не бил подготвен за работа в подобна институция. Нищо, че есетата били и критични, и поетични, и като цяло искрени... Нужен ми е период за размисъл и безпристрастно наблюдение на промяната в обстановката след парламентарните избори в Румъния, обяснява Константинеску. Той си е наложил 3 месеца пълно политическо въздържание и тъй като те не са изтекли, отклонява всякакви преки въпроси, свързани с актуални вътрешнополитически събития. Все пак откликна на въпрос на "Демокрация" и коментира изявлението на новия министър на културата Ръзван Теодореску, че християндемокрацията не можела да има особено място в румънското политическо пространство, понеже била свързана с германски и италиански католически модел. Добре известно е, че най-категоричните и най-абсурдните изявления често се правят от най-изявените интелектуалци подчерта Константинеску. Такава декларация е абсурдна дори и само поради факта, че е категорична. Константинеску обясни, че с много интелектуалци, които влизат в политиката, се случва нещо подобно на онова, което е типично за стадионите. Когато университетски професор отиде на мач, при него може да дойде бездомно дете, което познава по имена отделните играчи, и затова за разлика от професора твърди, че знае как ще завърши футболната среща. Много трудно е да коментираш смешното, признава Константинеску. За момента политическата култура е просто катастрофа, заключава той. Но Народната партия в Испания е европейска действителност. За държава, която желае да се интегрира в ЕС, трябва да е ясно - нито една кандидатка за присъединяване няма да може да влезе в общността, ако няма уравновесен и вляво и вдясно политически спектър. Общо взето, в Евросъюза е постигната стабилност благодарение на изпитания модел на двете големи партии, каквато имаме във Великобритания, в Германия, също и в САЩ - християндемокрация и социалдемокрация, смята Константинеску. За да бъдеш приет в ЕС, трябва освен всичко да си колкото се може по-малко екстремист, убеден е той. Кандидатките трябва да попълнят политическата карта-заявление за влизане, а не да се опитват да я коригират. В новите демокрации не бива да се подминават и крайните партии, които се афишират като крайно десни, но всъщност са си съвсем комунистически. Такива формации открито се гордеят, че са били заченати от структури на тайните служби при тоталитаризма.
В партията Велика Румъния например тръбят наляво и надясно, че имат в редиците си генерали и полковници от Държавна сигурност. От друга страна, разсъждава Константинеску, доводът за католическия модел не издържа и защото гръцката партия Нова демокрация е също с разумна дясна ориентация.
Ориентацията на самия Емил Константинеску в момента е насочена към трите тома (3000 страници), които ще съберат всичко написано и изговорено от него през последното десетилетие. Вече 12 години все препрочитам Библията и не преставам да се уча от нея, признава първият президент некомунист на Румъния. Според Константинеску лидерите на големите промени или се оттеглят, или ги оттеглят или биват унизени и забравени. Пророците за разлика от президентите са в по-изгодна позиция, защото никой не им държи сметка за предсказанията, отчита той през февруари 2001. И днес Константинеску е все така убеден, че ако държавният глава не е в състояние да въодушевява, той не отговаря на обществените илюзии. Важно е също от самото начало да си наясно, че благодарност няма да получиш, заключава Емил Константинеску. За свой най-голям неуспех като президент счита това, че по време на мандата му бюрократичният дух не е бил пренастроен, което пък е направило невъзможно ефективното функциониране на законите и на демократичните институции. Като най-големия си успех обаче Константинеску оценява създаването независимо от трудностите на ново интелектуално ядро, което ще е истинският капитал на утрешна Румъния. Ето защо експрезидентът вижда мисията си именно в работата с суперподготвени в теорията младежи, желаещи да участват в политически партии и да работят в администрацията, на които да помогне в практическите управленски умения, тъй като по време на следването си те не получават достатъчна информация в тази посока.
Стремежът ми е чрез мен младежите да влизат във връзка с подготвени хора, които вече имат опит в реалната администрация: досегашни президентски и министерски съветници, бивши министри, генерални директори, посланици, началници на генералния щаб, допринесли за демократизиране на тайните служби, служители в правителствени агенции или в международни дружества. Ценно е те да споделят опита си как са организирали работата си, какви проблеми са имали и най-вече - как са ги преодолявали. Това е бялото петно, което искам да запълня, доверява на българските си гости г-н Константинеску. Друга негова цел още като президент е била да се опознае без задръжки миналото на страната в интерес на функционирането на гражданското общество. Благият му тон и аристократични маниери обаче съвсем не означават, че прецизната словесна контраатака му е неприсъща. Запитан в упор от колега журналист дали се е извинил за излъганите очаквания, Емил Константинеску кратко и ясно заявява, че го е правил неколкократно, но никой не е пожелал да го чуе. Вероятно защото това се е възприело като вид "непазарна" положителна новина. За този факт в пресата не е бил написан нито ред, изтъква Константинеску и обяснява, че се е извинил за надеждите и мечтите. Освен това е обявил,че е готов да поеме цялата отговорност, дори и онази част от нея, която просто няма как да е негова.
От началото на кризата в Косово всяко мое изявление биваше удавяно в дезинформация спомня си Константинеску. И отива по-далеч, изричайки на глас публичната тайна, че частните медии защитават преди всичко интересите на собствениците си, а не тези на демокрацията. Румънският експрезидент анализира без притеснения "геологическите" пластове в пресата, която се нарича свободна. Според него голямото объркване, от което мнозина се възползват, идва от насаденото усещане, че всеки упрек срещу журналист удря по цялата преса. Това естествено не може да бъде вярно, казва Константинеску, но какво от това? Поисках извинение дори за отношението на румънската държава към евреите през войната, припомня доскорошният държавен глава. И продължава с думите, че за жалост никой не е поискал от румънците извинение от името на печата, който десетилетия наред активно е подпомагал и венцехвалел тоталитарната власт.
Иначе, що се отнася до неучастието му в последната предизборна надпревара, Емил Константинеску не приема заяжданията, че се е отказал поради предизвестената си загуба. Когато се оттеглих от опит да спечеля втори мандат, имах 21% одобрение, което в най-лошия случай означаваше, че ще се състезавам на втори тур срещу Йон Илиеску, казва той. Аз обаче исках да дам пример на румънските лидери от 90-те години, да ги подсетя, че е време да освободим терен за ново поколение. Но никой не ме последва. Сега вече някои политици ще бъдат принудени да го направят, предвижда Константинеску. Той се гордее, че не е правил компромиси и не е търгувал с медиите в интерес на блясъка на обществения си образ.
Не пожелах да бъда въвлечен в недостойните въртопи на добре платеното медийно лустросване и затова се оттеглих, заявява Константинеску. През 2000 година румънците имаха нужда от нов президент, необременен от миналото си в политиката, смята той. Сега съм дори неприлично щастлив, че си извоювах свобода, споделя Константинеску, който няма причини и за професионални комплекси, опирайки се на 12-те си книги и 67-те си научни изследвания.
Жак Ширак поздрави Петър Стоянов по случай 3 март
СОФИЯ. Изминалата година отбеляза нов решителен напредък в придвижването на България в присъединяването й към ЕС, за което се радвам много. Това се казва в поздравителното писмо, което френският президент Жак Ширак изпрати до българския държавен глава Петър Стоянов по случай националния празник 3 март. По време на френското председателство на ЕС през втората половина на 2000 две събития потвърдиха европейското призвание на България - принципното решение за отменяне на визите и решенията на Европейския съвет в Ница, които отваря пътя към разширяването, пише Жак Ширак. Той подчертава, че страната ни винаги може да разчита на подкрепата на Франция в интеграционните усилия.
Завръщането на Йорданов в земите си
След като познаваме френския актьор с български произход Владимир Йорданов от филма "Вкусът на другите", където той бе с тандема Жауи-Бакри, с които вече бе играл в "Семеен полъх" през 1994, сега виждаме красивия висок българин от другата страна на сцената, писа през есента парижкото сп. "Експрес". Актьорът Йорданов днес е пред нас като режисьор продуцент с пиесата си "Право на завръщане". Каква е историята ли? Не е съвсем неговата автобиография, но не е и много далече от нея. Това е една среща изток-запад в момент, когато всеки търси да преоткрие това, което му е принадлежало.
"Аз съм българин, макар и да съм роден във Франция. Познавам много добре положението на тезисобственици, на които всичко им е било отнето след войната от комунистическите режими и които след падането на Берлинската стена тръгнаха да търсят иззетия дом и заграбените им земи. " Въпреки тривиалността на историята Йорданов търси истината на хората: от една страна, носталгия на базата на спомени от разказите на старите, материализирана в образа на отнетия дом, от друга страна - конкретно минало, изтъкано от радости и мъки, от нещастие след загубата на близки и щастие, породено от раждането на нов човек в семейството - всичко това изживяно в течение на цели 50 години на мястото на узурпацията. Малко понамирисва на мелодрама, като се имат предвид сълзите и мъката на изгонените, но не, не е така в пиесата! Ние сме в регистъра на комедията. "Както при чехите" - уточнява авторът, който харесва техния начин да показват фактите, като че ли подигравайки се с ужаса, страданието или неправдата. "По отношение на хумористичната страна аз следвам писатели като Бохумил Храбал, Милан Кундера или поляка Славомир Мрожек" - казва авторът.
И така на 14 септември 2000 в парижкия театър "Еберто" се състоя премиерата на творбата на Йорданов, която мина при препълнен с публика салон, имайки предвид, че сред актьорите, участващи в "Право на завръщане", виждам имената на Ан Алваро, Жан-Пиер Дарусен, Кристиян Миле. Както каза Йорданов - "Следвам англичаните - една сценична постановка е успешна, ако има сполучливо разпределение на ролите, както и задълбочено познаване на текста, откъдето вече произтича и успехът на режисьора. При това аз не съм сам. Работим седем души заедно с актьорите, при това в пълна хармония. Нямам претенции да правя революция в театъра, нито да измислям нови форми."
Владимир Йорданов няма да спре дотук с новата професия - той не смята, че е нова, защото "актьорът Йорданов просто сменя мястото си, нищо повече". Понастоящем след успешното тръгване на пиесата пред парижката публика Владимир Йорданов се готви за втората си постановка - този път с една симетрична във времето творба, където за декор служи конюшня за расови животни някъде далече из Нормандия. Тук той вече ще е на Запад, а и с много по-малко хумор, което не пречи да очакваме и този път суперпостановка от навлизащия в професията на режисьора млад французин, разбира се, без да забравяме неговия български корен.
Здравословно
Почти сигурно е, че решението на НС на СДС за изключването на Христо Бисеров и Йордан Цонев ще бъде интерпретирано от близките до тях медии и шоута като сатанински ход на Иван Костов за разправа с "откровеното" слово. Просто в ход ще влезе обичайната манипулация да се сравняват несравними неща, каквито са вътрешните правила в една демократична политическа формация и гоненията на неправилните комунисти покрай всички останали. Фактът, че Бисеров и Цонев бяха определяни като "дисиденти", "инакомислещи", "загрижени за изборната победа на СДС", "защитници на широката коалиция", подсказва добре организирана, а може би и платена, медийна акция. Как иначе може да се обясни рязката смяна на тона по отношение на двамата бивши седесари в тези медии? Когато изтипосваха къщата на Бисеров и питаха откъде са парите или разказваха за съмнителните сделки на Цонев по Южното Черноморие, те всъщност се опитваха да правят същото, което вършат и сега, когато той е представен като уморен герой за правата вяра. С други думи, те работеха против СДС, използвайки вътрешните кризи като муниции за целта.
В този смисъл дори уставът на синята партия да бе по-уклончив в параграфа, изключването на Бисеров и Цонев бе здравословна операция. Приказките за някакво отклонение на електорални гласове по тази причина са, меко казано, доста нелепи. Напротив. Този акт би се изтълкувал сред много разочаровани сини симпатизанти просто като малко закъснял.
Какво щеше да се случи, ако Националният съвет на СДС беше отложил този акт за националната конференция, която е непосредствено преди парламентарните избори, както предлагаха някои? Ами щеше да се отнеме голяма част от енергията на делегатите за решаването на частния случай Бисеров - Цонев и други персонални кадрови проблеми. Щеше да се загуби времето в препирни и кулоарни дебати, имал ли е, или е нямал, казал ли е, или не е казал. Това, разбира се, щеше да е много удобно за отклоняване на вниманието от много по-важните задачи, които трябва да реши висшият форум на сините. Много удобно за БСП, която винаги е разчитала на такива темички, само и само да не се стигне до същественото - кой какво предлага за бъдещото си управление. Особено след неусешния опит за коалиране с формации, загатващи за революционни сблъсъци с пазарната икономика, ЕС и НАТО. Какво по-хубаво за БСП да се наслаждава на поредното мероприятие против кабинета, но водено не от опозицията, а от лични хора във властта! Затова добре ще бъде преди конференцията да се изчистят подробностите, за да се говори по същество.
Избирателни системи
"С наближаването на парламентарните избори, които вероятно ще се произведат на 10 или 17 юни, в медиите все по-често се говори за избирателните системи. На обществото се внушава тезата, че приетата у нас пропорционална система с 4-процентов праг за участие в разпределението на мандатите, е лоша и трябва да се замени с някаква друга система - например мажоритарна или смесена. Има даже крайни мнения, според които несполуките на страната ни се обясняват именно с типа на използваната през 1991, 1994 и 1997 година избирателна система. Но дали тези становища отговарят на фактите? И изобщо, какви са предимствата и недостатъците на избирателните системи и по-специално на системата, приета у нас? За съжаление, на тези важни въпроси или не се отговаря, или често се дават неверни отговори. Така че се налага тези неща да бъдат изяснени.
"Факт е, че от вида на избирателната система в голяма степен зависи общественото и политическо развитие на съответната държава. Има и общоприети тези за влиянието на избирателните системи. Смята се, че мажоритарните системи укрепват двупартийните модели и водят до устойчиви парламентарни мнозинства и правителства, а пропорционалните - до раздробяване на политическото пространство и честа смяна на коалиционни кабинети. Типични примери са мажоритарната система в Англия с редуване на устойчиви консервативни и лейбъристки правителства и пропорционалната система (доскоро) в Италия, където след войната почти всяка година имаше избори и нови правителства.
"В България тези политически постулати не се потвърдиха. Единствено изборите през 1991 година доведоха до парламент без мнозинство, докато и през 1994, и през 1997 година се формираха абсолютни мнозинства - нещо, което може да се оцени като политическо чудо. Остава да видим дали през 2001 чудото ще се потрети.
"Един от митовете, трайно настанени в българското общество е, че чрез мажоритарни избори в парламента ще влязат личности. Подразбира се, че тези митични личности ще са поети или писатели, интелектуалци и изобщо добри и неизкушени в политиката люде, но само не и политици, защото политиците са лоши и искат да запазят политическия модел и да стоят вечно във властта и в парламента в частност. Като всеки мит и този има една малка особеност, а именно, че не отговаря на фактите. Никакви такива личности няма да влязат в парламента при мажоритарни избори, а ако влязат, или няма за знаят за какво са влезли, или ще почнат да се държат като политици. А избирателната система у нас и сега има мажоритарен елемент в институцията на независимите кандидати. Само да сте чули някога независим кандидат да е влязъл в последните три парламента, или поне да е събрал някакво що-годе прилично количество гласове? Не сте, защото няма. Аз, впрочем се обзалагам с който пожелае 10 към едно 1, че няма да има и през 2001 година. Така че проблемът с българския политически модел, доколкото има такъв проблем, не е в отсъствието на литератори и художници в парламента.
"И така, какви са все пак преимуществата на мажоритарните избирателни системи? Едно от тях вече го видяхме - създаване на стабилни парламенти и правителства. Това се постига, защото често с едва 40 на сто от гласовете победилата партия може да спечели до 80 на сто от мандатите. И естествено, така двупартийният модел се увековечава. Друго предимство е по-добрата връзка между избирателите и депутатите, защото последните се чувстват лично отговорни пред първите. При пропорционалните системи тази връзка избиратели - депутат често се губи. Но ако бяха само предимствата, защо наистина всички държави не преминат към мажоритарна система и така да си оправят политическото устройство? Отговорът е, че мажоритарните системи имат и редица недостатъци. Така например гласовете на много избиратели се "губят" и големи обществени групи остават без парламентарно представителство. А това може да ги тласне към маргинализация и недемократични средства за постигане на целите си. При една мажоритарна система може партия да спечели 49.99 на сто от гласовете и да получи нула мандати. Така половината от избирателите остават парламентарно непредставени. Допълнителен недостатък при тези системи е силната чувствителност по отношение на малки промени в гласовете или в избирателните райони. Ако например у нас се конструират 240 едномандатни избирателни района, то е възможно 240 гласа да променят всичките (!) мандати. Също така с малки изменения в районите може например партия с 26 на сто от гласовете да вземе 51 на сто от мандатите, а партия с 49 на сто от гласовете да остане с 49 на сто от мандатите, т.е. с два пъти по-малко гласове да се вземат два пъти повече мандати. Разбира се, това са теоретични примери, но и практиката показва, че такива парадокси са възможни. В Англия например два пъти след войната партията с по-малко гласове получава абсолютно мнозинство. А пък в САЩ това се е случвало цели 4 пъти, последният от които е особено интересен, защото тогава, през 2000 година, президентът беше избран от Върховния съд, а не от народния вот. Впрочем в родината на мажоритарния вот, Англия, отдавна обмислят и вече частично въвеждат елементи на пропорционалност.
"Наскоро БСП и ДПС лансираха крайно несъстоятелното становище, че с евентуална промяна на мандатите в избирателните райони СДС се кани да спечели служебно 10-15 депутатски места. Това показва, че някои експерти на БСП и ДПС не са чели или не разбират както досегашния закон за изборите, така и проекта за нов закон. Действащата у нас система разпределя мандатите на партиите на национално ниво и това изобщо не зависи от районирането на страната. Ако обаче се мине към мажоритарна или смесена система, районирането може наистина да се окаже решаващо. И аз лично се чудя с кой акъл една партия в опозиция предлага такова нещо. Крайно време е опозицията у нас да вземе мнението на някой истински експерт по избирателни проблеми.
"Да разгледаме сега пропорционалните избирателни системи. Един техен недостатък - фрагментиране на политическото пространство и политическа нестабилност, вече беше разгледан. Но самото това фрагментиране има и положителни страни, тъй като така се получава по-добро съответствие между подадените гласове и спечелените мандати. На свой ред коалиционните правителства, макар и по-неустойчиви от еднопартийните, са принудени да взимат компромисни решения, удовлетворявайки очакванията на повече обществени групи и прослойки.
"Опити за преодоляване на недостатъците на мажоритарните и пропорционалните системи се правят с помощта на т.нар. смесени системи. Такава една "механично" смесена система беше изпробвана у нас на злополучните избори за ВНС през 1990 година. Същата система се предлага и днес от БСП. За късмет на БСП това няма да стане. Проблемът при смесените системи, както при всички компромиси, е, че вместо предимствата те могат да съчетаят недостатъците на двете основни избирателни системи.
"Изобщо, няма идеална избирателна система. За всяка страна в дадено време е добра една или друга система. Дълг на политическите анализатори и на политиците е да преценят кога и как е нужно да се правят промени в тази толкова деликатна област. И във всеки случай недопустимо е системата да се променя непосредствено преди изборите. В този смисъл и проектът за нов избирателен закон не предвижда промени в избирателната система. Такива промени, ако се прецени, че са необходими, следва да направи следващото 39-о народно събрание. И то в началото, а не в края на пълномощията си.
Изкушението
Поводът за тези размисли са поместените във в. "Култура" отзиви за разигралите се напоследък събития в Българското национално радио. Вярно е, че писатели участват в подписка в подкрепа на Иван Бориславов, настоявайки, както твърди поетът Марин Бодаков, че извършват морален акт, но смея да твърдя, че причината за това участие не е нравствена недостатъчност или пресметлива хитроватост на подписалите се в защита на избрания генерален директор на БНР Иван Бориславов.
Предизвикана от събираната сред работещи в БНР подписка срещу законно избрания генерален директор Иван Бориславов, една група български писатели подема контраподписка, за да потвърди, че Иван Бориславов се радва на обществена подкрепа и одобрение.
В този смисъл писателите наистина са въвлечени в подписка или, иначе казано, изкушени от подписка. Според мен не е съзидателен фактът, че писатели са се решили да изберат подписката като средство, но въвличането е породено от въведената от протестиращите в БНР подписка, която всъщност е опит да се подмени основата, върху която се води спорът: спорещите разискват вече не въз основа на закона, а въз основа на подписката.
Протестиращите срещу демократично избрания генерален директор на БНР Иван Бориславов знаят, че съгласно закона те нямат правото да избират своя директор. Въпреки това те се заканват да възпрепятстват встъпването на генералния директор в длъжност, произтичащо от законно проведения и осъществен избор. В случая върховенството на подписката се изтъква като по-меродавно от върховенството на закона. Протестиращите срещу генералния директор на БНР Иван Бориславов в самото национално радио изтъкват себе си и като по-вещи професионалисти, но не е ли зачитането на действащите в съответната държава закони един от най-съществените признаци на професионализма и почтеността? Ако действащият закон е несъвършен, несъмнено има конституционни, правни начини да бъде той променен, но докато един закон е в действие, неправомерното възпрепятстване на неговото прилагане не може да бъде наречено професионализъм. В този смисъл е твърде изненадващо изказването на доц. Георги Лозанов в телевизионното предаване "Гласове", че спорът "трябва да се реши вътре в радиото", след като се знае, че съгласно закона работещите в БНР не са упълномщени да избират своя генерален директор и че един член на НСРТ, какъвто е доц. Лозанов, отлично разбира това.
Външно погледнато, пренията, състояли се в телевизионни предавания и печатни издания, оставят впечатлението за едно непримиримо по отношение на проведения избор на генерален директор малцинство в НСРТ и БНР, което, като не може да надделее на основата на закона, пренася и налага своите властни искания в средствата за всеобщо осведомяване.
Всеизвестно е обаче, че едно от основните свойства на един закон е равнопоставеността на всички човеци пред него в общността, в която той действа. В този смисъл в случая за онези, които използват като довод в спора единствено обидата спрямо инакомислещия събеседник и законно избран обществен представител, важат библейските думи: "Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия."
Разбира се, когато законите и разпоредбите на светските власти накърняват свободата на съвестта и възпрепятстват почитането на непроменимия морален закон, Десетте Божи заповеди, тогава важи единствено библейската максима: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците."
Личните обиди и неподобаващите определения, отправени от протестиращите в БНР журналисти и от представените във в. "Култура" авторски отзиви спрямо инакомислещи личности, показват обаче, че при този протест не става дума за свободомислие и духовност в святия смисъл на думата.
Странно е и недоразумението, възникнало от страна на ръководството на Сдружение на български писатели: вестта, че кандидатурата на Иван Бориславов е издигната от сдружението, бе разпространена от всички средства за осведомяване, така че председателят на сдружението доц. Михаил Неделчев е имал време и възможност да изрази личното си отношение още в самото начало на конкурса или било преди, било по време на втория му кръг - събеседването, а не едва след избирането на Иван Бориславов за генерален директор и непосредствено преди сключването на мениджърския договор. От друга страна, твърдението, че един член на ръководството на сдружението - в случая Анго Боянов, самоволно издига кандидатура и всъщност взема решение от името на цялото сдружение, поставя под въпрос единодействието и правомерността в постъпките на ръководството.
Печално е, че съзнателно забавеното изявление от страна на доц. Михаил Неделчев изиграва ролята на злепоставящо оспорване на кандидатурата на Иван Бориславов и предизвиква у последния не само желание за опровержение на въпросното твърдение, но и тежък инфаркт, последиците от който не могат да бъдат възмездени с порицаваща подписка. Едва ли такава подписка би възмездила и моралните щети, нанесени на генералния директор на БНР от онези, които с обидни определения са се старали да уязвят Иван Бориславов и всъщност да уронят доброто му име само заради това, че законно е спечелил конкурса за генерален директор на БНР и че определени лица, пък били те и излъчени от квотата на върховния главнокомандващ на България по време на война, твърдо отказват да признаят направения законен и демократичен избор.
Какво остава от шантажите на капитан Семерджиев?
Внесеното в края на 2000 от 107 народни представители и прието на първо четене предложение за поправки в Закона за досиетата продължава да буни духовете в обществото. Оттогава до днес против поправките се обявиха една партия, бивши ченгета и някои журналисти. От какво е породена тази тяхна съпротива? Основателни ли са техните страхове за "опасните" последици от пълното разсекретяване на прословутите досиета?
Интересна е историята на разразилата се публична дискусия "за" или "против" поправките. Произволни фрагменти от някои публикации са най-добрата илюстрация за нейния характер.
"Досие - рекет", който щял да "укротява несъгласните", "Рунд трети" на една "безумна, а и не умна война"! Каква ще е ползата, след като между 40 и 70 % от архивите били унищожени, а 90 % от данните на явочниците не са налице? "Не е трудно да се изфабрикуват досиета. " Най-печеливша от пълното разкриване на досиетата отново ще е БСП, защото неписани правила били забранявали "пї първи членове на БКП да бъдат вербувани". ДПС е незасегната, разчистват се вътрешнопартийни сметки в СДС, ударът е насочен срещу главни редактори и "около 50-ина души" - врагове на СДС. Приблизително така и по подобни начини бяха характеризирани готвещите се поправки от техните противници.
В атаката срещу поправките се включиха и бивши контраразведчици. В открито писмо "до десетте от СДС... " президентът на записания с главни букви "Български Евро АТлантически Разузнавателен Форум" ген. Т. Бояджиев предупреди, че поправките поставят "под заплаха националната сигурност" и заплаши с появата на "други списъци" на неговата уеб-страница, ако в Интернет се появят списъци на "доносници" от военното и външното разузнаване.
"Ударът сега е и срещу журналисти" - размаха плашилото с досиетата не кой да е, а самият ген. Атанас Семерджиев. Странно е, че се попита не кой да е, а главният чистач на досиетата трябва или не трябва да се отварят те, за да ни плаши и поучава срещу кого този път бил насочен "ударът". Любопитно е защо според генерала "разсъбличането на контраразузнаването и особено на външнополитическото, научно-техническото и военното разузнаване" ще е "безумие и престъпление". Един документ от архива на ЦК на БКП, записа на който предаваме отделно и без коментар, подсказва защо един бивш капитан и контраразведчик, този стар "боец на тихия фронт", е против разсекретяването на гнусните дела на бившите доносници от всякакъв калибър. Дали не се плаши, че ще се разбере какви ги е вършил, и то срещу съпартиец?
Въпреки истерията на 6. ХII.2000 г. Комисията по национална сигурност приема поправките, но атаката срещу тях не спира. Освен старите се тиражира клеветническо твърдение, че още преди да са приети поправките, техният "баща" - народният представител Методи Андреев, ги е опорочил, рекетирайки с досие "не кого да е, а коалиционен партньор"! "Почна се", "Започна се" - гласяха поредните тиради по повод приетите на първо четене поправки в парламента на 12. ХII.2000 г. от внушително мнозинство - 152 "за", 53 - "против", и 10 - "въздържали се". Вместо отрезвяване, противниците на поправките лансираха разсъждения на тема "Какви ли цветя ще цъфнат от досиетата", основаващи се на "дочути" клюкарски подмятания за доносници между демократите.
След почти двумесечно затишие в началото на февруари 2001 г. темата за досиетата отново е на дневен ред. Стари са и новите противници на поправките. Социалистите напускат със скандал дебата на проектозакона за досиетата на второ четене в парламентарната Комисия по национална сигурност. Бил им раздаден "съвсем нов проектозакон".
Не закъсня и реакцията. Тиражираха се поредните внушения, че "досиетата бият по врага на СДС", че "доносниците ще останат в сянка"... В оповестени резултати от разследване се твърди, че комунистите са "чисти", че 50 % от доносниците на бившата ДС няма да станат публично достояние заради извършеното по Семерджиево време избирателно прочистване и "практическата невъзможност" да се прецени кое донесение е "донос" и кое "полезна държавна информация"! И още: бие се тревога, че жертвите на доносничество нямало да могат да докажат невинността си по сериозни обвинения (например за противодържавна дейност)!?
Жалко е, че уж авторитетни журналисти се преструват, че не знаят за какви "защитници" на националните интереси от комунистическото безвремие става въпрос, та квалифицирано мнозинство от народните представители да искат изваждането им "на светло". Над 10 години мнозинството от българите очакват на бял свят да излезе, както сполучливо се изрази лидерът на Евролевицата Ал. Томов - истината за онези, които 10 години крият биографиите си. Ще добавим: истината за много събития, за лични, колективни, етнически и какви ли не още съдби и драми, за много престъпления, извършителите на които и отговорността за които са с един-единствен и добре известен адрес - БКП (БСП). Съвсем понятно при това положение е защо ченгетата, доносниците и техните защитници се страхуват от историческата истина. И за да не бъде тя показана, продължават да се борят все така сърцато и с още по-крути средства.
Страх ги е, че пълното разсекретяване ще разруши старателно изграждания мит, че "по неписано" правило било забранено вербуването на доносници сред членовете и активистите на компартията. Тази лъжа се фабрикува и тиражира постоянно, за да се поддържа другата, още по-голяма лъжа, че "доносниците" са в средите на демократите. Страхът, че при пълното отваряне на досиетата тази лъжа ще лъсне по убийствен за наследницата на компартията начин, кара столетницата винаги да е против пълното разсекретяване. Защото челно място сред т.нар. СС - секретни сътрудници, заемат неграмотни, полуграмотни и отявлени комунисти, а не безпартийни. Доколкото последните ги има, ще стане ясно, че в преобладаващото мнозинство от случаите те са принуждавани да станат СС след нечовешки мъчения. След отблъскващи, възможно най-гадни способи за принуда, уронващи тяхната и на семействата им чест и достойнство. Страхът, че при пълното отваряне ще стане ясно за какво са донасяли комунистическите СС сътрудници, плаши споменатата партия и я кара да събира сили за още по-решителна съпротива.
Съпротивата срещу "отварянето" е предизвикана и от страха, че ще се демитологизира и другата, също тъй масово тиражирана легенда, че следите на доносничеството, издигнати в ранг на държавна политика, в големи проценти били загубени и съзнателно унищожени. Въпреки голямото прочистване от Семерджиевите хора в българските архиви има премного следи. И всичко това благодарение на параноичната страст на комунистическата ДС да се презастрахова срещу евентуалното загубване на "така ценната" информация. Размножавана е в достатъчно големи количества, следите й са разнопосочни и могат да се проследят. Впрочем в оповестеното разследване се потвърждава, че "само малка част от тях са унищожени в суматохата в бившите окръжни управления на МВР", че "в интерес на истината от централния архив няма крадени дела"! В щаба на една партия, където ръководни функции заемат и бивши видни ченгета, отлично знаят това. И затова ги е страх, че ще се разкрие тайната на една система. Страх ги е, че едно спокойно и регламентирано разследване (но не само в централния архив на МВР, а в неговите окръжни поделения, във всички държавни, партийни - на БКП/БСП, военни, дипломатически и др. архиви) ще разкрие ужасяващата истина, че всяко българско населено място, всички политически, обществени, културни и т.н. организации, предприятия, кооперативи са били осеяни от гъста мрежа комунистически СС. И няма нищо страшно тази истина най-сетне да се разкрие, да се приключи веднъж завинаги с тайната на тази мрачна система. А колкото до националните интереси, не комунистите, бившите ченгета и доносници трябва да ни учат как да ги пазим.
Закрилниците на доносниците плашат, че отварянето на досиетата щяло да стане от "некомпетентни", политически подчинени експерти. Продължават да плашат, че щял да се разкрие сегашният агентурен апарат, но премълчават, че става въпрос само за бивши доносници! Бият в тези посоки, защото ги е страх, че ще се разкрият прикрили се след реактивиране верни техни доносници през годините на тяхното управление. Страх ги е, че ще се разкрие в какви размери са се облагодетелствали "бойците на тихия фронт" и техните близки заради "защитата" на националната ни... комунистическа сигурност. Страх ги е, че независими експерти с нужния морал и отговорност към националните интереси ще решат многократно отлаганата задача с досиетата.
Противниците на отварянето, включително и "добрите СС", могат да са спокойни. Елементарно лесно е да се различи дали дадено донесение е скалъпен донос, или съдържа полезна за държавата информация! Както експертите, така и всеки разумен човек не биха позволили да се отворят досиета на малолетни "СС", на заведени като "доверени лица", без те да знаят това, на подписали декларации в резултат на приложено насилие или подписали, но не извършили доносническа дейност, помогнали за разкриването на убийство, канал и разпространители на дрога, стопански престъпления, финансови злоупотреби, взломни кражби, предотвратили терористичен акт, пък било то и по време на "възродителния процес", на действително работилите за българските национални интереси в близки и далечни страни... Противниците на разсекретяването могат да са сигурни, че най-после на показ ще излязат само СС по смисъла на думата "доносник". А колкото до загрижеността им, че жертвите на доносничеството нямало да могат да докажат невиността си "по сериозни обвинения за противодържавна дейност", коментарът е излишен. Жертвите на комунистическия терор няма защо и пред кого да доказват своята ненавист и най-малко се нуждаят от грижовността на защитниците на доносниците, причинили им множество беди и страдания.
Из "Протокол &numero; 44 на заседанието на комисията по разследване на процесите от 1949-1950 г., 6.VI.1956 г." (ЦДА, ф. 1 б, оп. 5, а. е. 223, л. 222-224)
"Комисията разпита ген. Петър Вранчев... Вранчев: Въведоха ме в ДС и ме изпочупиха. Изпочупват ме, и когато аз дойда в някакво мъгляво съзнание, се виждам целия в лепенки... Последната нощ на 11 срещу 12 септември (1950 г. - б.а. ) срещу мене е в действие един вид открито обвинение. В това време всичко се движеше по пътя на бруталните шантажи: "Ще признаеш. " А сега срещу мене излезоха с обвинение от офицер, който служеше при мене като капитан Атанас Семерджиев. Сега е полковник Семерджиев. Аз ще ви кажа малко история.
Капитан Семерджиев към 1946 г. се яви при мене като партизанин от отряда в родния ми край, от отряда "Антон Иванов". Аз го срещнах много топло, защото отрядът "Антон Попов" беше почти избит докрай. Няколко души са останали живи. Предложих му: "Не желаете ли да останете при мене. " Светнаха му очите. Пожела. Аз поисках от канцеларията и го назначиха при мене. Назначиха го във военното разузнаване. Назначиха Атанас Семерджиев в контраразведката, която се ръководеше от полковник Заимов. Казах от Семерджиев да не искат особена работа и също така да му осигурят 10 000 лв. от нашите безотчетни.
Същият Семерджиев, към който, виждате, аз съм проявил човещина, срещу мене изписва клевети. И вижте какви клевети... "Защо си държал стари офицери в контраразведката?... Защо не назначихте капитан Семерджиев в агентурното отделение, а там продължават да работят стари офицери?... Аз пиша: "В службата никога не е имало агентурно отделение" - и се обръщам към двамата: "Какво остава тогава от шантажите и клеветническите бръщолевения на капитан Семерджиев? Мълчат."
Кметът на Благоевград е ощетил държавата с 239 560 лв. БЛАГОЕВГРАД. Кметът Костадин Паскалев е ощетил държавната хазна с 239 560 лв. постанови състав на окръжния съд, председателстван от Елена Авдева и членове Лилия Масева и Надя Узунова. Окръжните магистрати отмениха частично данъчнооблагателен акт, с който община Благоевград бе задължена да внесе 462 114 лв. допълнително начислени данъци за 1997 и 1998 и лихви върху тях. Актът бе съставен през юли 1999 след проверка на ТУДА. В спора между финансистите и кмета като арбитър се намеси окръжният съд. Неговото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок във ВАС.
Комунистите репресираха и футболните съдии
Футболното съдийство у нас наскоро чества своята 80-годишнина. В тези превратни десетилетия на миналия век арбитрите на футболните терени често са ставали жертви на конюнктурата и на превратностите на съдбата. Малко се знае обаче за репресиите на комунистите срещу българското футболно съдийство след 9 септември 1944 година. Светлина върху тези събития в следващите редове хвърля бившият международен рефер Димитър ЦАНЕВ.
След военния преврат на 9 септември 1944 и завземането на властта от Отечествения фронт (политическа коалиция на комунисти, звенари, леви земеделци и др.) България поема своя път към социализма. Под ударите на политическите промени попадат и спортистите, в това число и футболните съдии.
В края на септември се създава Централен спортен съвет (ЦСС) при Българската национална спортна федерация начело с новопроизведения ген. Владимир Стойчев. Съветът незабавно излиза с апел към спортната общественост, в който тя се призовава: 1. Да се разгромят фашистките ръководства и се изберат нови от привърженици на Отечествения фронт, 2. Да се изземат канцеларските и всички книжа, архиви, материали.
Суспендиран е и правилникът на Футболно-съдийската колегия (ФСК) и в отношенията между ФСК и ЦСС започват да действат нови неписани правила, подчинени изцяло на политическата конюнктура в страната.
Някои среди във футболното съдийство, близки до новата власт, бързат да откликнат на апела на ЦСС и в средата на ноември избират временна управа начело с Илия Попов. Непосредствено след това ФСК изпраща окръжно до народните спортни области, уточняващо начините за реализиране започналата реорганизация във футболното съдийство. В него се изисква: "Да се изберат, макар и временно, ръководства, съставени от привърженици на Отечествения фронт, като избраните или сега избираните да бъдат заверявани от местните организации на Отечествения фронт; областите да вземат грижата за учредяване на футболно-съдийски колегии по места; там, където условията позволяват, да се свикат общи събрания за избор на редови управи..."
Прочистването на футболното съдийство започва в началото на януари 1945, когато ФСК изключва от редовете на съдийството "заради фашистка дейност или такава с фашистки прийоми, или за дейност, вредна за народното спортно движение" 13 души: Боян Инджев, Стефан Данаилов, Георги Спиридонов, Георги Райков, Стефан Чумпалов, Иван Батанджиев, Тодор Атанасов, Кицо Поменов, Никола Николов и др. Жертва на чистката стават почти всички международни съдии - тези, които дотогава са давали облика на съдийството и са го представлявали по международните футболни терени като Т. Атанасов, Ст. Чумпалов и др. Обявяват ги за фашисти, защото някои от тях са имали частни фирми, а други не са споделяли идеологията на комунизма.
Примерът на центъра е заразителен и от него се възползват и местните съдийски колегии. За това допринасят и постоянните окръжни на ЦСС за смяна на старите "фашизирани" ръководства на спортните организации и очистването им от членовете фашисти.
"Мерките за сигурност" по отношение на инакомислещите кадри продължават. Най-популярният ни арбитър по онова време Т. Атанасов през 1946 е интерниран от столицата и въдворен във Видин. Стефан Янчулев - известен съдия и спортен журналист, е изпратен на лагер в Белене.
Прочиствайки съдийството от своите най-изтъкнати представители, новата власт задълго стопира развиващите се положителни процеси във футболното съдийство.
Кустурица ще свири в София
Емир Кустурица и групата му "No Smoking Band" ("Пушенето забранено") ще изнесат концерт в зала 1 на НДК на 16 март. Организатори са "Интерлайн скрийнуърк инкорпорейтид" и "София мюзик ентърпрайсис", а билетите ще струват между 10 и 30 лева. Проявата е в рамките на "София мюзик & филм фест", където ще бъде отново показан шедьовърът на режисьора "Черна котка, бял котарак", озвучен от същата банда. Музиката на "непушачите" съчетава балкански фолкмотиви, цигански ритми и кабаретна смес от пънк, рокендрол и чардаш.
Липсват ми духът, виталността и живецът на българина
През 1990 химикът доц. Сребри Петров, разочаровен от изборните резултати, и с ясното съзнание, че България е пред поредна икономическа катастрофа, загърбва една успешна кариера и 20-годишен преподавателски стаж в Софийския университет и тръгва за Канада. Заминал като гурбетчия, но не му се наложило да сменя специалността си,както други наши сънародници. Имал късмета да го оценят като специалист по кристалография и сега е мениджър на лабораторията по рентгено-структурен анализ в Химическия факултет на университета в Торонто.
В Канада срещнал и съпругата си - "една симпатична пловдивчанка" - казва за нея той, с която заедно споделят копнежа си по България. А той го съпътства от първия му ден зад океана. Независимо от подредения живот, признанието, доброто заплащане. Разговаряхме в София ден преди заминаването му за Торонто. Споделихме радостта, че сме свидетели на знаменателни събития - всеки от своя бряг - но с общото усещане, че всички ние - днешните българи, все пак успяваме да докоснем света и да го доближим до себе си.
Сребри е разбрал по телефона от съпругата си, че за първи път в централната информационна емисия на канадската телевизия при прогнозата за времето над Европа и Балканите е спомената и София като столица на България. А досега водещият метеоролог от Будапеща директно е скачал към Атина и Арабския полуостров. На пръв поглед дребен факт, но много показателен за новото отношение към нас.
- Доц. Петров, заминавате за Торонто. С какво чувство? Че се прибирате у дома или че отново го напускате?
- В Торонто се чувствувам добре, но никога не съм се разделял истински с България. Дори когато преди десет години стягах куфарите, знаех, че престоят ми там ще е временен и непременно ще се върна у нас. Канада за мен е само етап от живота ми, въпреки че дължа много на тази страна, където успях да доразвия научните си занимания, а и да погледна с други очи на света. Защото, когато имаш възможността да вкусиш забранения или хайде, по-недостъпния плод, си даваш сметка, че всъщност това, което расте в родната ти градина, е по-вкусно. Вече виждам времето, когато след година - две ще се върнем окончателно в България.
- Известно е, че даровитите българи получават по-добро признание навън. Ако се върнете, не рискувате ли да забавите темпото на професионалната си кариера?
- Аз мисля, че точно тук и сега е истинското поле за изява. Затова от няколко години работя за възстановяване статута ми като преподавател и към Геолого-географския факултет на Софийския университет, където преподавах и преди заминаването ми. На България сега й трябват добри специалисти, защото у нас вече навлизат новите технологии, които се нуждаят и от висококвалифицирани хора. Аз често си идвам и констатирам, че тук имаме изключително високо ниво на преподаване. Съвсем отговорно го сравнявам с това в Университета в Торонто. Много съм впечатлен и от потенциала на българските студенти: умни, раздвижени и с богато въображение млади хора - това е истинско богатство, на което нацията може да разчита. Тук вече правя разлика с моите студенти в Торонто и тя е изцяло в наша полза. Всичко това е хубав залог, но липсата на елементарна апаратура и оскъдната материална база дърпат науката ни назад.
- И затова ли млади, перспективни и както вие казахте, добре обучени българи, търсят навън условия за удовлетворителна научна работа? При това добре платена.
- Младите ще имат най-голяма полза от отварянето на границите и от изваждането на България от тъмната дупка, в която беше попаднала. Много е важно обаче с каква нагласа те ще тръгнат към света - да се дообразоват и докажат и след това да се върнат, за да работят за родината си или просто ще се устроят трайно извън нея. А това ще зависи от начина, по който ще се развиваме занапред. Въпрос е на личен избор, но от моя опит дотук мога само да им кажа, че навън, колкото и да си признат и заможен, все пак си оставаш чужденец.
- Какви са впечатленията ви от българската общност в Канада? Чува се, че липсвал сговор... - Така е . Българите там са между 6 и 8 хиляди. Има три българо-македонски църкви, където се събираме на забави, вечеринки и редовни служби. Не всички идват. Чувства се рязка граница между новодошлите (след 1989) и онези, които са избягали непосредствено след 9 септември 1944. "Старите" българи, които ние заварихме в Канада, се бяха обособили на две, даже три рязко враждуващи групи. А ние, по-новите, бяхме директно обвинени, че сме комунистически протежета. Три години бях касиер и агитатор за Българското радио в Торонто - "Български глас". То излъчва всяка събота много отговорно и професионално подготвена половинчасова емисия на прекрасен български език. Нещо, което е от голяма полза за нашите хора там. Много от тях, като го слушат, възстановяват забравени думи, а получават и информация. Но за да го има, годишно трябва да се плаща вноска от 18 100 канадски долара и тези пари се събират от цялата ни общност в Канада. Е, не можахме да убедим нашите, че ако дават само по 20 долара на година, ще имаме платена такса за четири години напред, а ще останат и пари за вечеринки и подаръци за децата ни. Плащаше се с големи кандърми от месец за месец и радиото работеше, общо взето, в несигурност. Сега новият управителен съвет под заплахата от финансова агония се съгласи да минем на средни вълни, което влоши качеството, а и ограничи териториално приемането на програмата. "Български глас" вече не се чува от българите в Отава, в Монреал, до Ниагарския водопад... И те губят от това. Но явно това си е типичен наш генен недостатък. Всеки има твърдо и непоколебимо мнение по всички въпроси и ако то не съвпадне с мнението на другия, става кавга. Но и това с отварянето ни към света би трябвало да се преодолее, защото ще видим примера на страните, които без завист, разделение и липса на толерантност са постигнали много.
- А какво от чисто българския натюрел ви липсва най-осезателно зад океана?
- Духът, виталността, нашият живец. Българите, които живеем вече от години там, като се гледаме, взехме да не се харесваме особено. Поради спокойния живот, удобствата и липсата на напрежение сякаш неволно се приспиваме. Желанието нещо да се случва, блясъкът в очите там ги няма. В това отношение много показателна е оценката на самите канадци. Един познат - треньор, който прекара три седмици в България, се върна истински очарован. Беше напълнил две видеокасети с хора, местности и преживявания и докато ги показваше, възбудено обясняваше, че това е една невероятна страна, с дружелюбни хора, един безкраен празник, разкошни жени... Че за малкото време в България е създал толкова приятелства, колкото за целия си живот в Канада не е успял.
- Може би да си пожелаем повече мостове и по-малко граници, съгласни ли сте?
- Разбира се. Самият аз положих много усилия да съградя мой стабилен мост между Торонто и София. Дал съм дума на президента Петър Стоянов при запознанството ни преди повече от две години, че ще се върна и ще си уча студентите. Още тогава той ми каза, че България има нужда от хора като мен. Аз дори споделих с него мечтата си за един голям съвременен център за точни науки в София. Той би могъл да се изгради с малко помощ от Европа, за което бих съдействал. Освен че ще се издигне научният престиж на България, мисля си, че това би привлякло много от нашите учени, пръснати по света.
Метеорит донесъл живот от Марс
ВАШИНГТОН. Кристали от минерален магнетит, открити във вътрешността на метеорит, паднал в Антарктида и долетял от Марс, са поредните доказателства, че на Червената планета някога са съществували поне примитивни форми на живот, разкриха независимо един от друг два екипа от учени. Според тях кристалните вериги, открити в метеорита, известен с названието ALH84001, могат да бъдат образувани само при наличието на специфична бактерия, наричана MV-1, която съществува на Земята. Откритието подсказва, че вероятно братовчед на земната бактерия е живеел и на Марс преди милиони години.
Макар че магнитни кристали могат да се образуват по различни органични и неорганични методи, откритите на ALH84001 са изключително чисти химически и без дефекти, което говори за действието на органична материя, смятат учените. "Досега не са известни неорганични способи да бъдат създадени кристали с подобна уникална структура", казва Денис Бажилински от университета в Айова.
Разкритията са поредните "удари" в научния дебат около възможността на Марс да е съществувал живот. Полемиката започна през август 1996, когато за пръв път беше изказана идеята, че магнитните кристали в метеорита, комбинирани с въглеродни остатъци, наподобяващи микрофосили, са доказателства за съществуването на примитивен живот на Марс в зората на Слънчевата система.
Многоликата Швейцария
За нас, българите, Швейцария обикновено изглежда като една далечна и недостижима мечта. Шармантната природа, педантичният ред и благополучието на алпийската конфедерация неудържимо привличат и навяват съзнателни и несъзнателни сравнения с родните ни дадености и действителност. Не е случаен фактът, че шаблонът "Швейцария на Балканите" е дълбоко вкоренен в българския език и българското съзнание и ние редовно се връщаме към него. Пропускаме обаче поради незнание или нежелание факта, че зад гърба на настояща Швейцария стоят малко повече от 7 века постъпателно развитие, че съвременната швейцарска държава окончателно се е оформила след европейските революции от 1848, че последният кантон - Юра, е формиран едва през 1979 и че в края на ХIХ и началото на ХХ век отчайващата бедност е принуждавала хиляди швейцарци да емигрират - зад океана и в Русия. Само тези няколко щриха са достатъчни, за да започнат многото лица на страната да се открояват над стандартния фон на шаблона.
Всъщност благополучието, на което Швейцария очевидно се радва днес, е създадено едва през ХХ век и то не се корени само върху познатите на цял свят банки, часовници и шоколади, а най-вече върху изключително високото обществено съзнание, насаждано сред гражданите на конфедерацията в продължение на векове. Самобитната политическа структура е един от пилоните на швейцарската демокрация. Изградена върху основите на конституцията от 1848, тя се базира върху идеята, че единството на държавата се гарантира от уважението на правата на членуващите в нея кантони, като последната дума винаги има народът. 26-те кантона, които съставляват днешната конфедерация, се радват на голяма свобода в политическите и административните си решения, те притежават собствени конституции и закони, които макар и да следват в общи линии федералното законодателство, нерядко значително се различават от него. Това се отнася най-вече за икономическата и данъчната част. В кантона Цуг например данъците са многократно по-ниски от останалите части на страната, което и привлича богати граждани, но пък правилата за заселване са така устроени, че всъщност цедката е доста гъста. (Там между другото живее и скандалният Марк Рич, помилван от Бил Клинтън в последните дни на неговото президентство.).
Макар и разположена на едва 41 000 кв. км, Швейцария приютява над 7 млн. души, от които същинските швейцарци са около 5,7 милиона, а останалите са чужденци с право на пребиваване или в процес на придобиване на гражданство. Отделно неколкостотин хиляди други чужденци работят в страната като временни, сезонни или ежедневни гастрабайтери. Процентно чужденците със статут на постоянно пребиваващи в края на 90-те са били 19 на сто от цялото население срещу едва 6 на сто през 1950.
Изключително пъстра е и езиковата картина на алпийската република. В страната има четири официални езика - немски, френски, италиански и реторомански, като всички швейцарци говорят поне два от тях. Доминира швейцарският немски, който в някои от вариантите си е неразбираем за германци и австрийци, камо ли за други чужденци. Този език говорят над 62 процента от жителите на страната и той е матерен за нейната централна, северна и източна част. Френският е езикът на 20 процента от швейцарците, живеещи в западните кантони, а италиански говорят около 8 процента главно в южния кантон Тичино. Отмиращият реторомански се ползва от 0,6 процента от швейцарците главно от източния планински кантон Гризон (Граубюнден). Заселилите се в Швейцария чужденци естествено са донесли там своята култура и сега около 9 процента от населението на страната ползва езици, различни от четирите официални.
Колорит в тази пъстра картина придава и сложното държавно устройство. Парламентът е двукамарен, като в долната камара, състояща се от 200 депутати, кантоните са представени съобразно броя на населението си, а в горната камара влизат 46 депутати - по двама от всеки кантон и по един от полукантоните Обвалден, Нидвалден, Базел-град, Базел-провинция, Апенцел-Аусерроден и Апенцел-Инерроден. Така се гарантират според швейцарските разбирания за държавност правата на малките кантони. Швейцарското федерално правителство се състои от 7 министри, като един от тях изпълнява и ролята на президент в продължение на една година на ротационен принцип. Макар и демократична, швейцарската система задълго беше оставила жените встрани от обществения живот. Те започнаха да получават право на глас едва преди 30 години, а процесът завърши през 1990, когато последен кантонът Апенцел-Инерроден разреши на жените да гласуват по кантонални въпроси. Елизабет Коп стана първата жена министър, след като през 1984 пое министерството на правосъдието, а Рут Драйфус беше първата жена, оказала се на върха на швейцарската държавна система, когато оглави ротационното президентство преди около 2 години.
Друга странна на пръв поглед особеност на швейцарския политически живот е практическата липса на опозиция
Представените в парламента четири големи политически партии - Социалдемократическа, Радикалдемократическа, Християндемократи-ческа и Швейцарската народна партия, фактически споделят властта и отговорностите на управлението, а по-малките - Зелени, либерал-демократи, Свободната партия и др., получават други привилегии. Избирането на кабинета обикновено е плод не на открити кандърми и разправии, а на сложни компромиси, в които се имат предвид както партийната принадлежност на кандидата и неговата езикова и религиозна характеристика, така и кантонът, който представя. Разработваната от векове швейцарска управленска система се ръководи от познатия, но неспазван у нас принцип "и вълкът сит, и агнето цяло", който обаче гарантира липсата на сътресения в политическия живот.
Крайъгълен камък на швейцарската държавна машина е системата от задължителни и доброволни референдуми в които по наболели и недотам съществени въпроси думата си казват обикновените швейцарци. Така те се оказват всъщност последният коректив на всяко политическо решение. Приемането на закон от парламента далеч не означава, че той ще влезе в сила. Всеки акт може да бъде отменен по силата на народния вот, като отново системата е двустепенна - необходимо е не само мнозинство на гласовете, но и мнозинство на кантоните. Референдум може да свика всеки, стига да събере 50 000 подписа в рамките на 100 дни след приемането на закона. За референдум по промяна на конституцията се искат 100 000 подписа.
На пръв поглед тромава, системата гарантира липсата на недоволство от страна на населението от определени политически решения. Всичко може да бъде подложено на референдум, да бъде гласувано, прието или отхвърлено. Показателен е последният случай, в който на референдум е подложена идеята за въвеждане на задължителна скорост от 30 км/час в централните градски части. И ако бъде приета, тя действително ще бъде спазвана. За периода 1900 - 1950 в Швейцария са проведени около 100 референдума, а за следващите 45 години броят им е вече 275. За сметка на това намалява процентът на участващите в тях - от около 80-85 процента през първата половина на века до 30-50 процента за последвалия период. Това обаче не пречи да бъдат свиквани все по-често.
Другият крайъгълен камък на швейцарската политика е пълният неутралитет
Официално прокламиран през ХVII век и признат от Виенския конгрес през 1815 в името на баланса на силите в Европа, той помага на страната да остане встрани от световните конфликти и дори да спечели от тях. Без да бъде член на ООН и ЕС, Швейцария активно сътрудничи с двете организации и съпътстващите ги структури, което фактически я прави важно звено от движещия механизъм на съвременния свят. Новият световен ред, установен след края на Студената война, обаче несъмнено предизвиква и у швейцарците склонност към равносметка и преоценка. Активният неутралитет очевидно вече не може да бъде толкова полезен, както през целия последен век, смятат швейцарските политици и бавно, но сигурно водят страната по пътя на обвързването й със световните структури. Асоцииран член на ООН, за Швейцария е въпрос само на време да влезе в световната организация. От 1992 страната е член на Международния валутен фонд и Световната банка, от 1995 - на Световната търговска асоциация (наследника на ГАТТ), на дневен ред стои и членството в ЕС. Все пак последната дума отново ще има народът, а в алпийската република той е консервативен.
Всеки, посетил Швейцария, си задава въпроса що е туй "типичният швейцарец". И трудно намира отговора. Пречи му самата смесица на езици, обичаи, култури, природен ландшафт. Как може да се сравнява и типизира космополитът от Женева с бюргера от Берн и Цюрих, със селянина от Гларус и Цуг, с веселяка от Тичино или планинеца от Вале. Това, което споява тази разностранна смесица обаче, са чувството за споделена държавност, общият интерес и гражданското самосъзнание Швейцария е една от малкото страни в света, в която докладването за забелязани обществени нередности, дори неправилно паркирани коли, се поощрява от държавата. Още е пресен случаят отпреди три години, когато агент на израелската Мосад беше разкрит и задържан благодарение на бдителна швейцарска пенсионерка, съобщила за съмнителните действия на неясен субект в жилищния й блок. Педантично налаганият ред е друга типична черта на швейцареца. Редът, разбира се, е по-малко в ред в италианската и френската част на страната, но дори и те са на светлинни години от съседните им области в Италия и Франция. Не трябва да се пропуска и фактът, че френско и италианско говорещите кантони са част от швейцарската конфедерация от началото на ХIХ век, докато немско говорещите, формирали сърцето на страната, са с малки изключения заедно от средата на ХIV век.
Швейцарецът гради националното си самочувствие и на високия си стандарт, стабилната си валута, сериозната икономика. За чужденците Швейцария е ужасно скъпа, за местните жители - също, но все пак това е и въпрос на престиж. Фактът, че много продукти са неколкократно по-скъпи от същите в съседните Германия и Франция, предизвиква смесени чувства, но, от друга страна, ценовият инструмент е бариера срещу нежелани и неплатежоспособни чужденци. Въпреки високия си стандарт и високите заплати (2500-3000 франка средно за страната, 6000 за начинаещ журналист, 8000 за начинаещ дипломат) 70 процента от швейцарците живеят в къщи и апартаменти под наем. За тях това е по-евтино, отколкото да влязат в дългове, за да се закотвят към определено парче земя или част от блок.
Всъщност швейцарецът е предпоследният човек на Земята (пред него е само евреинът), който би прахосал ненужно и неефективно парите си. Годините на лишения са го научили да печели и от малкото, което има, и да влага и последния франк в правилното предприятие. Именно прочутата швейцарска пестеливост е направила от малкото парче земя, притиснато между Германия, Франция и Италия, жадуван от мнозина остров, с който мнозина искат да се равняват. Не бива да се забравя обаче, че и до днес Швейцария си остава многолика и прикрита (като прочутите швейцарски банки). На посетилите я за кратко тя показва предимно хубавата си страна и може би само останалите за по-дълго са усетили и жилото, и меда.
Женева - Берн - София
ДВУСТРАННИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Българо-швейцарските отношения датират от зората на модерната българска държава преди 120 години. Първи на българска земя стъпват швейцарски физкултурници, които са сред създателите на първите български спортни дружества. Швейцарски инженери участват по-късно в строежа на жп линията София - Пловдив и в проектирането на Орлов мост в София.
На официално равнище до 20-те години България и Швейцария поддържат консулства, издигнати тогава в ранг на министерства, за да прераснат в посолства през 60-те години. Макар и не особено интензивни, икономическите връзки са постоянни, като Швейцария изнася за България най-вече лекарства, машини и продукти на химическата промишленост, а внася текстилни произведения. Големите швейцарски компании вече са стъпили на българска земя, като сред най-активните са "Холдер цимент", собственик вече на "Белоизворски цимент", "Лауфен керамик", закупил "Фаянс" - Каспичан, "Нестле" с шоколадовата фабрика в София и швейцарско-шведският холдинг АББ, който притежава няколко предприятия.
Връзките на официално равнище са особено интензивни през последните години. През 1995 тогавашният външен министър на Швейцария Флавио Коти посети България и откри вратата на взаимните посещения. Надежда Михайлова беше в Швейцария през юли 1999, а президентът Петър Стоянов година по-късно. Началникът на швейцарския ГЩ ген. Ханс-Улрих Шерер посети България през юли 1999, а ген. Михо Михов ще му върне визитата на 8 и 9 март. През юни пристига федералният съветник (министър) Рут Мелцер, отговаряща за правосъдието и полицията, а през септември се очаква голяма бизнесделегация, която да поощри малкия и средния швейцарски бизнес към инвестиции в България.
Политиката на донорство
Швейцария е развила сложна политика за подпомагане на страните от Източна Европа в прехода им към демокрация и пазарна икономика. И ако в първите години след падането на Берлинската стена вниманието й пада върху Централна Европа и Балтика, скоро след това приоритетни за Швейцария стават Балканите и страните от бившия Съветски съюз.
В рамките на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество през последните няколко години са разработени 15 проекта, пряко насочени към България. Във всички случаи швейцарската страна отпуска кредитна линия и сътрудничи с български, швейцарски и международни организации по изпълнението на проекта. Така например по проектите "Красиво Велико Търново" и "Красиво Търговище", изпълнени през миналата година, са отпуснати съответно 825 000 и 940 000 франка. Програмата за развитие на стабилно селско стопанство в районите на Централна Стара планина предвижда осигуряването на 1 560 000 франка в рамките на четири години до края на 2003. По проекта за борба с болестите, разпространявани по сексуален път, са отпуснати 580 000 франка за две години, до края на 2001, а по програмата за запазването на биологичното разнообразие в Добруджа, Родопите, Централна Стара планина, районите на Бургас и Ропотамо вече са изразходвани 2 млн. франка. Швейцарската помощ, осигурявана от тази агенция, като правило е насочена към екологични, селскостопански и медицински проекти.
Държавният секретариат по икономическите въпроси е другата организация, която осигурява финансиране на проекти в България, като парите, идващи по тази линия, се насочват главно в сферата на енергетиката, екологията и здравеопазването. В ход са проектите за подновяване на пречиствателната станция на Пловдив на стойност 7,5 млн. франка, ремонта на водните централи "Батак" и "Алеко" за близо 16 млн. франка, рехабилитацията на ВЕЦ "Пещера" за 11 млн. франка, сеизмично изследване на района на АЕЦ "Козлодуй" за 550 000 франка, екологичен проект в сътрудничество с Националния екофонд на стойност 20 млн. франка и др. Доброто в случая е, че става дума за безвъзмездна помощ.
Швейцария активно участва и в Пакта за стабилност и в други организации, подпомагащи региона, като благотворителността и хуманитарната помощ са дълбоко залегнали в швейцарското мислене. Не е случаен фактът, че именно швейцарец е основател например на Международния комитет на червения кръст, че седалищата на много организации с хуманитарна насоченост се намират в алпийската република. Така всъщност политиката на донорство, типична за Швейцария, играе двустранна роля както за подкрепата на нуждаещите се, така и за промоцията на отпускащите.
Българското лоби
Както навсякъде по света, така и в Швейцария живеят българи - около 2000 души. И пак както навсякъде те са разделени, често дори скарани помежду си, спорещи за политика, за това кой помага повече и по-правилно на родината си. В Берн обаче е налице едно своеобразно швейцарско българско лоби сред журналистите от местния вестник "Дер Бунд", които по свой начин са прегърнали българската кауза.
Причината е съвсем прозаична. Преди 10 години Марк Летау случайно се запознал с изпаднали в неволя българи в Швейцария и изненадващо и за самия себе си се превърнал в българофил. Оттогава досега е посетил България повече от 20 пъти, а за своите български приятели постоянно прави, каквото може. С неговата помощ е разработен проектът "Оазис", както и състезанията по ориентиране за купата "Вариант 5" край Търговище. Дори и когато се сблъсквал с типични български проблеми, Марк Летау не се обезкуражавал, а напротив - засилвал решимостта си да се бори с тях. Той обаче не обича да говори за проблемите, а споделя най-вече хубавите неща, които е видял в България - природата, кухнята, жените.
Нещо повече, Летау увлякъл в българофилството си и редица свои колеги, които също като него се захванали да популяризират българската кауза. Така по страниците на "Дер Бунд" се появяват поредица от статии, запознаващи читателите му с проблемите на България и апелиращи за помощ. Макар и да не представят страната в най-добра светлина, те поне я поставят на картата на интересите на швейцареца, който, възпитан да заделя част от доходите си за благотворителност, се превръща и в донор за България. Самият Марк дори знае български, но се срамува да го говори.
Близо до Марк Летау стои Швейцарско-българското сдружение на Герасим Герасимов, българин, живеещ от 20 години в Швейцария. В последните години дружеството, в което членуват както българи, така и швейцарци, развило активна, макар и според някои източници, спорна дейност в подкрепа на борбата с туберкулозата в България и за подпомагане на проекти в сферата на селското стопанство. Дружеството освен това се занимава и с организране на културни мероприятия, популяризиращи българската култура в Швейцария.
Въпреки че са скромни като обем действията на подобни хора и сдружения, нерядко създават основата на така необходимото и липсващо ни българско лоби по света.
Член на ЕС? Да, но не сега!
Преди време мой приятел беше за известно време в Швейцария. Когато се върна, го попитах: "Е, как е оная страна, която не иска да става член на ЕС? " Той простичко ми отговори: "По-скоро ЕС ще пожелае да стане част от Швейцария, отколкото обратното. " Това спонтанно изказано мнение в голяма степен отразява както видяното от един чужденец в алпийската конфедерация, така и реалностите в Европа.
На 4 март в Швейцария ще се проведе референдум под наслов "Да на Европа! " Вотът е по инициатива на група привърженици на швейцарското членство в ЕС и има за цел да наложи на правителството да започне преговори за присъединяване. Далеч преди референдума беше ясно, че отговорът на швейцарците ще бъде "не". Така вотът ще дублира случилото се на 6 декември 1992, когато и избирателите, и кантоните отхвърлиха идеята за начало на преговори, въпреки че през май същата година Федералният съвет (швейцарското правителство) формално подаде молба за откриване на процедура за преговори за членство в тогавашната Европейска общност. Макар и молбата да не беше изтеглена след вота, тя остана да събира прах по папките, а сега и самото правителство убеждава гражданите да гласуват с "не". Мотивите на управляващите, които иначе твърдят, че по принцип са за членство на Швейцария в ЕС, са съсредоточени главно около факта, че "сега не му е времето". Бързането може единствено да усложни процедурата и да попречи за правилното провеждане на преговорите, казано с други думи, "Швейцария да продаде кожата си скъпо".
Колкото и парадоксално да звучи, бедните страни от Източна Европа вероятно ще станат членки на ЕС далеч по-рано от богата Швейцария. Казват го дори самите швейцарци отчасти със самоирония, отчасти със задоволство. В плана на правителството и агенцията по евроинтеграция се споменава 2015 като ориентировъчна година за евентуално членство. Всъщност годината дори не е записана, а се посочва от служители в частни разговори с уговорката, че първо трябва да бъдат договорени и сключени необходимите двустранни споразумения с ЕС, които да гарантират интересите на Швейцария, и едва след това може да се говори за пълноправно членство. И, разбира се, накрая отново ще има референдум, този път иницииран отгоре и задължителен. Който трябва да успее, защото дотогава Берн ще е гарантирал положението на швейцарците да не се промени съществено и след като заповедите започнат да идват от Брюксел.
На 4 март швейцарецът ще гласува с "не" не само заради традиционната си консервативност, но и защото знае, че на този етап влизане в ЕС ще означава да му бръкнат по-дълбоко в джоба, отколкото самият той желае. Достатъчен е само фактът, че в Швейцария ДДС е два пъти по-нисък от този в ЕС и че ще трябва да плаща за далеч по-бедните си събратя от Юга и Изтока.
Този вот е обречен. Чака се следващият. А дотогава много неща могат да се променят.
Над 4600 загиват от травми и отравяния
СОФИЯ. 797 398 души са регистрирани с травми и отравяния за година, съобщи вчера проф. Петър Тивчев, национален консултант по травматология. 4593 от тях са загинали. Най-голям е броят на простилите се с живота поради катастрофи - 1061 души. 7,1 на сто от заболеваемостта се пада на травматизма - той заема трето място след болестите на дихателната система (37,8%) и на сърцето (9,7%). 14 075 са острите отравяния, като 520 души от тях са починали. Увеличават се пациентите с отравяния от алкохол и наркотици, каза доц. Анета Хубенова, национален консултант по клинична токсикологиа. От препиване и свръхдоза в "Пирогов" годишно умират 8-10 души.
Невена Андонова стана програмен директор на БНТ
СОФИЯ. Управителният съвет на БНТ реши вчера да не бъде продължаван договорът на Светла Петрова като програмен директор на телевизията, съобщиха от медията. Управителният съвет държи Светла Петрова да остане в БНТ като един от водещите журналисти на телевизията, уточняват от "Сан Стефано" 29. Съветът е утвърдил за нов програмен директор Невена Андонова, досегашен ръководител на продуцентско направление "Култура и образование". От БНТ съобщават също, че вчера изпълнителният директор Радомир Чолаков е подал заявление за напускане. Ръководството на телевизията ще даде пресконференция в началото на следващата седмица.
Нова телефонна централа в "Люлин"
СОФИЯ. В столичния жк "Люлин" вчера бе открита нова автоматична телефонна централа. Номерата от тази централа ще започват с 927, към нея ще бъдат прехвърлени и някои от досегашните абонати на аналоговата РАТЦ. Капацитетът на новата телефонна централа ще е 14 000 поста. Постепенно ще бъдат удовлетворени чакащите заявления за получаването на телефонен номер. В момента в жилищния комплекс има общо 40 200 домашни и бизнестелефона. В района са разположени и 125 жетонни автомата на БТК.
Около 6 млн. лв. отпуска НЕК за язовир
СМОЛЯН. В началото на март ще стартира строителството на язовир "Цанков камък" край Девин, съобщи областният управител на Смолян Веселин Черкезов. На 1 март ще се подпише договорът между НЕК и фирмата изпълнител "Хидро" ЕООД - Девин, за довършване на необходимите инфраструктурни обекти. За временните пътища и постройки, замразени преди години поради липса на пари, НЕК ще отпусне необходимите 5,580 млн. лв. Оръжейна чудесия
Българският обществен живот е пълен с тайнствени, загадъчни и непонятни явления, пред които съвременните политически и икономически науки са напълно безпомощни. Като правило всяка държава с оръжейна промишленост се стреми да получи поръчки за военните си заводи. И политическите партии, и обществото като цяло насърчават своите правителства да търсят пазари за този вид стока. Българските политици и българското общество обаче правят точно обратното. Стремят се да провалят подобни сделки. И успяват. Точно това се случи през 1992 година. Тогава, след разпадането на СИВ, Вазовските военни заводи естествено изпадат в криза. Положението им е почти безнадеждно. Би могла да ги спаси единствено една приватизация. Но за приватизация и дума не може да стане, защото тя би застрашила националната ни сигурност. Това, разбира се, си е чиста глупост, но тя поне е обяснима с останалите от комунизма предразсъдъци. И неочаквано в тези трудни времена се появява възможност за сделка. Константин Мишев, съветникът на премиера Филип Димитров, започва да води разговори за износ на оръжие в Македония. Трябва да се действа бързо и дискретно, защото западът все още няма единно мнение дали Македония е ембаргова страна или не. Даже въобще няма мнение по въпроса. Очаква се, че цялото ни общество ще подкрепи сделката в името на националните интереси.
Случва се обаче нещо съвсем непонятно. Случва се точно обратното. Родното ни разузнаване в лицето на Бриго Аспарухов, вместо да помага на сделката, я обявява за незаконна пред целия свят. Президентът Желев хъка и мъка, а парламентът гласува недоверие на Филип Димитров именно заради нея. Такава чудесия може да се обясни донякъде с поведението на бившите комунисти, на които, разбира се, хич не им пука за националните интереси, щом става въпрос да се събори правителството. Може да се обясни и с това, че парламентарната група на ДПС е съставена предимно от ченгета. Може да се обясни и с това, че групата на ченгетата в тогавашното СДС се оказа достатъчно многобройна. И тук вече идва необяснимото и непонятното поведение на работниците от оръжейните заводи. Те се изсипаха на митинг в центъра на София, но не за да подкрепят правителството, което им осигури работа, а за да подкрепят Бриго Аспарухов, който на практика им отне хляба и работните места. "Дръж нишката, Бриго" - беше основният им лозунг, изписан на огромен плакат. Ето това не биха могли да обяснят нито икономическите, нито политическите науки. Такъв случай няма нито в историята на синдикалните движения, нито в историята на човечеството въобще.
И за да не помисли някой, че става въпрос за недоразумение или нелепа случайност, същото се повтаря след девет години. Със същите протести, със същия Тренчев, със същите хора, със същите почти искания , със същите предизборни вълнения и със същата опасност да се изпусне една поръчка, след което да се затрие заводът и хората да загубят последната си възможност за работа и хляб. После, разбира се, същите хора начело със същия Тренчев ще се чудят защо едни страни биват обявявани за отличници, а други за повтарачи.
Пет гласа против изключването на Бисеров и Цонев, Бакърджиев се въздържа
СОФИЯ. Само петима от общо 142 членове на Националния съвет гласуваха против изключването на бившия главен секретар на СДС Христо Бисеров. Освен самия него това бяха Йордан Цонев, Светлана Дянкова, партньорът му от ЕКИП Илия Петров и бившият секретар на отдел "Организационен" на СДС Емил Лилов. Същият състав се обяви против изключването на Йордан Цонев.
Лидерът на софийската организация на сините Евгений Бакърджиев се въздържа. "Не се научих да вдигна ръка и да хвърля камък по човек, с когото съм работил години. Преди месец наш министър ме атакува в медиите. Не му посегнах. Днес направих същото. Не искам такива дни за СДС", бе неговият коментар. Няма нищо лошо в това някой да гласува различно, заяви лидерът на СДС Иван Костов. Според него това било напълно нормално и естествено. Костов потвърди, че е поканил Бакърджиев да участва в председателските съвети на "Раковска" 134. Добре е да има координация между ръководството на СДС, Народното събрание, правителството и столичната организация на сините, която да участва в обсъждането на законодателните инициативи на МС, каза той.
Аналогично виждане за свободата на вота изрази и председателят на Контролния съвет Иван Куртев. Той дори си призна, че по време на гласуването в парламентарната група за промяната в конституцията за царя именно той е бил единственият въздържал се, тъй като смятал, че не е подходящият момент именно тогава да се обсъжда този въпрос.
