- Скоро се върна от Париж и си вече на 50 години, мислиш ли, че България наистина ще стане Европа? Имам предвид изкуството, бита, отношенията.
- Европейска България! Звучи странно. България си е България. Тя е Европа. Но от нас зависи дали ще е европейска или неевропейска, ние сме тези, които решават. Всички ние и никой друг. Господ да пази България, но и ние да не я забравяме. Това е. София например никога няма да стане Париж, а и не бива. София си има своя хубост, свой колорит, независимо че понякога ни се струва твърде мрачен. Но пак всичко зависи от художника.
- Предстоят избори. Ти имаш своите пристрастия. Не се ли разочарова?
- Разочаровах се след скандалите в БНР. Каква е тази простотия! Но ако трябва да говорим сериозно, ще кажа пак това, за което споменах и преди. Всичко е в нашите ръце. Та дори и бюлетината. От нас зависи как искаме да живеем, накъде да вървим - напред или назад. Да сме европейци или азиатци. Знам, че това звучи познато и може би им е втръснало на хората да го слушат, но е така. От нас си зависи. Трябва да си опичаме акъла, както казваше баба ми (и аз имам баба, не само Петьо Блъсков). Действително предстоящите избори са най-важните за България в най-новата й история. И аз вярвам, че няма да пропуснем шанса да станем европейци! Да заживеем по европейски.
Нормалният пулс е от 50 до 100 удара
Пулсът и кръвното налягане са пряко зависими от две основни неща - от физическото и от нервното натоварване в дадения момент. При силна емоция, примерно при влюбване, пулсът се учестява твърде много и кръвното налягане се вдига. За мъжете е достатъчно вкарването на един гол, за да получат сърцебиене и да качат пулса над 180. Затова вариациите са широки. Нормалният пулс е от 55 до 85-90. Според някои лекари дори от 50 до 100. Ние имаме ритъм, който ни е завещан от хилядолетия, и не можем да избягаме от него, обяснява проф. Григоров. Той е следният - вечер, когато заспиваме, пулсовата честота се забавя. След полунощ идва т.нар. ремфаза на съня, в която организмът започва да се подготвя за следващия ден, и това става с излъчването на повече адреналин, който от своя страна учестява сърдечната дейност. Тогава идват сънищата, бълнуванията, тогава болните от сърце понякога получават задух. Според много лекари тогава зачестяват инфарктите и инсултите. Затова голяма част от фармацевтичните фирми вече започнаха да произвеждат лекарства, които действат 24 часа - за да ги няма тези игри на кръвното налягане и на пулсовата честота. Сърцебиене се получава след прекарана грипна инфекция, от неврози, от отравяне с кофеин, цигари или лекарства. Пулсът се покачва при физическо натоварване. Ако той не се нормализира след почивка, може да се разглежда като симптом на сериозно сърдечно заболяване.
Опозицията поиска спешни промени в медийния закон
СОФИЯ. Евролевицата, БСП и ОНС поискаха вчера мнозинството да започне незабавни консултации за промяна на медийния закон. Депутатите настояват членовете на НСРТ да бъдат номинирани от професионалните организации, а в закона за далекосъобщенията да бъде записано, че единствено съветът може да издава лицензи. НСРТ да не сключва мениджърски договор с избрания за генерален директор на БНР, предложиха още депутатите. Те поискаха членовете на съвета да дадат отчет пред медийната комисия за легитимността на номинацията на Бориславов и ако бъде установено, че тя е невалидна, да отменят избора си. "Ако тези предложения не бъдат приети, ние призоваваме членовете на НСРТ да подадат оставка", заявиха депутатите и заплашиха, че ще поискат дебат в пленарна зала за свободата на словото.
От 10 до 20 години затвор за изнасилване на непълнолетни
СОФИЯ. От 10 до 20 години затвор за изнасилване на непълнолетни предвиждат поправките в Наказателния кодекс, приети на първо четене от парламента. Те бяха предложени от правителството във връзка със засилването на мерките срещу престъпността.
Предвижда се да се увеличи размерът на наказанието за рецидивисти, както и по-строги санкции за лицата, които образуват, ръководят или участват в организирана престъпна група. С поправките се регламентират и санкциите за незаконен трафик на хора и на оръжия, както и за прането на пари. Ще бъдат по-строго наказвани и лица, действащи по поръчение на организирана престъпна група. 1 година затвор и от 1000 до 3000 лв. глоба се въвежда за продажба и разпространение на произведения с порнографско съдържание. По-строги стават наказанията за подкуп.
Писмо на броя
Критиците на соцлидера Първанов, добряващи властовите му страсти, но недоволни от "красивите му фрази" предлагат за предстоящите избори да се използва "нов инструментариум", афиширан от тяхната организация "Отпор" към ВПС на БСП. Той включва 11 заповеди и указания към ОС на БСП и общинските съвети. Вероятно част от тези указания бяха и позивчетата, разпространявани в началото на ноември 2000 във Видин, в които се четеше: Чрез саботажи и провокации ще успеем... имаме опит в революционната борба... наши изпитани другари чакат деня... ". И наистина изборите наближават. Зачестиха провокациите, саботажите, компроматите, а напоследък и свастиките. Няколко лумпени, привърженици на неформалното революционно младежко движение, кръстено "Че Гевара", извършиха поредни опити за предизборна "революционна борба". Те признават БСП като свой вдъхновител. След последните им изпълнения логично е човек да си зададе въпроса: тези младежи не са ли представители точно на тази организация "Отпор" към ВПС на БСП, макар че взаимно двете групи се разграничават една от друга?
Поантата на Вазовата ода "Кочо"
Когато в одата "Кочо" е писал поантата: "И Господ от свода, през гъстия дим/гледаше на всичко тих, невъзмутим!... ", Вазов не си е давал сметка за библейския стих: "Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му" (Пс. 116:15), а също и за факта, че Божието спасение включва и възкресението (в Евангелието от Йоан Христос казва: "Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее" - Йоан 11:25).
Изненадващо е изобщо, че в края на одата се появява този намек за ненамеса на Бога, след като преди това, в стих 109, за целия град Перущица е казано: "И не моли Бога".
Щом хората са пренебрегнали молитвата - единственото средство за разговор с Бога на тази земя, за Бога не е оставало нищо друго, освен да уважи свободната им воля.
Картината на обсадените "деца и невести, въстаници бодри и бащи злочести", подведени и изкушили се да влязат с оръжие в молитвения дом на Този, Който е казал: "Не убивай", представя всъщност участта на хора, които жънат онова, което са посели.
Сред ожесточената престрелка единствено невръстните деца, които страдат невинни заради постъпките на родителите си, въплъщават нравствено достойноство и превъзходство. Именно плачът и гибелта на невинните деца изобличават жестокостта на турската войска и на отчаяните български въстаници.
Чрез правдивото изображение въпреки своята емоционална пристрастност Вазов показва, че самоубийството не е проява на доброволна саможертва, а на безизходица и отчаян стремеж да се избегнат още по-жестоките и опозоряващи издевателства на турските войници.
Самоубийството се явява и последица от вярата в спиритическата заблуда, че след смъртта душата на човека живее на небето - една заблуда, недвусмислено изповядана от Кочо с думите "Майка ти не ще е сама на небето", които той отправя към собственото си дете, преди да отнеме живота му.
Библейското слово обаче развенчава надеждите на онези, които хващат оръжие, за да убиват съчовеците си: "Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот" (Първото послание на Йоан 3:15).
Още повече че съгласно Свещеното Писание възкресението на починалите за вечен живот ще се извърши в плът, и то на земята, по време на Второто пришествие на Христос: "Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа" (Първо послание към солунците 4:15-17).
Показателни в този смисъл са и библейските свидетелства за състоянието на мъртвите: "Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето... Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш" (Еклисиаст 9:5, 6, 10).
Позволявам си и тези уточнения, защото именно за библейското слово е казано: "Който внимава на словото, ще намери добро" (Притчи 16:20).
Позицията на автентичния интелектуалец
Определяйки Ангел Ахрянов като интелектуалец, искам да покажа какво лично аз влагам в това понятие. То си е много хубаво и точно, отлично приляга тъкмо на малцината като него, макар сами те да избягват да се назовават така. В същото време гръмко върху собствените си персони като някакъв ВИП-етикет титлата си я поставят напиращите на всяка цена да бъдат възприети като съвременен духовен елит. Знаем ги, до гуша ни е дошло през ден да се изживяват по медиите като съвест на нацията, като призвани от съдбата да бъдат наши учители и спасители. Тъкмо те обезцениха и профанираха понятието интелектуалец. Свързвайки го с тях, обществото е склонно вече да я приема като мръсна дума.
Как можем да възвърнем достойнството на понятието, което неслучайно влезе в публично обращение след 10 ноември 1989? Дотогава едва ли не всеки, занимаващ се с умствен труд, попадаше в графата "интелигенция". Огромна, размита като образ категория хора, побираща по силата на колективистичната идеология несъвестими помежду си индивидуалности. И Атанас Далчев, съхранил в поезията си нравствения максимализъм и неподкупната съвест, и събрата му по перо, приел ролята на добре платен глашатай на властващия режим. И академика, чието откритие отеква в научните среди по цял свят, и лектора от дружество "Георги Кирков", който най-допотопно пропагандира марксизма в селския партиен клуб. И ако имаше някаква диференциация и някакво степенуване, беше само според допринесената полза за управляващите и верността към тях.
С днешните опити понятията пак да се размият, в общ кюп отново да попадат ловкият стихоплетец от телевизионното шоу и изстрадалият всеки ред от поезията си мъдрец, проникнал в самотата си до вечните истини на човешкото битие, имам чувството, че съзнателно целят да ни върнат към старото колективистично безличие.
А интелектуалец - това е преди всичко оригинална, ярка индивидуалност. Не с външното си поведение, не с предизвикателствата до степен на скандалност, за да привлича лъча на прожекторите и да извлича от популярността материални изгоди, а неповторимост и сила на духа, достойнство и последователност в отстояването на неговите изстрадани притежания. Ето тези личности, които за мен са автентичните интелектуалци, са и с благородни души. За тях е непочтено да утвърждават собствените си постижения със самореклама. Или чрез клакьори. Или оплювайки другите - да изпъкнат на фона им. Те не се измъчват от комплекси за малоценност и не демонстрират поради това грандомания. Те са скромни, възпитани, толерантни, даже когато са принудени да отвръщат на удари. За тях интелектуалната сфера не е боксов ринг, а състезание на ума и Божията дарба. И нравствената чест и доблест с характеристиката, която се подразбира от само себе си.
Имали сме и имаме такива истински интелектуалци, олицетворяващи хармонията, за която Атанас Далчев казваше, че за съжаление не се среща често - талантливият, способният да притежава и характер. Под характер той разбираше именно нравствената чистота и устойчивост. Неподатливост на натиск от силните на деня. Несъобразяване с изкушенията на уюта, на битовото и служебното уреждане. Безкомпромисност със съвестта и убежденията.
Пример за идеално въплъщение на тази хармония мъчно ще се намери, особено пък в условията на онзи почти полувековен режим, който беше наложен в България след 9 септември 1944 г. Но това не означава, че нямаше сред интелектуалците личности, които се стараеха да бъдат в максимална степен близки до формулата на "златното сечение" на Атанас Далчев, сам доказал, че тя не е утопия.
Такъв интелектуалец е и Ангел Ахрянов, който в своята книга "За театъра, киното и още нещо - преди и след Рубикона" прави своеобразна равносметка на извървения дълъг човешки и творчески път. Събрал е в нея статии, интервюта и други свои авторски текстове, които документално потвърждават, че не се е огъвал и нагаждал според обстоятелствата, а е бил верен на убежденията си, изразявал ги е честно и открито като професионалист и гражданин. Не съм изненадан, защото през годините следях неговите изяви, в много отношения те се засичат със собствените ми интереси в киното, театъра, изобщо културата, но друго е, когато нещата са представени чрез книгата в своята цялостност и последователност. Отличен специалист в сценографията, един от признатите авторитети в нея, той ме е привличал не само с компетентността си, но и с дързостта да засяга някои неудобни за тогавашната обстановка въпроси, да изразява лична позиция, която би му донесла само неприятности, без сега като някои други да ги изкористява със задна дата и да се прави герой.
Но и с друго ми е правил добро впечатление в ония години - с излъчването на изискана култура, с висок вкус във всичко и една мекота и благородство, с които защитава убежденията си. Тогава трещяха идеологически квалификации, много патос и реторика нажежаваха атмосферата, а в нея Ахрянов беше оазис на спокойната и разумна мотивировка, на професионалната аналитичност. Беше толкова безспорен в нея, че му прощаваха еретичните отклонения, респектирани и от знанията му, но и от човешката му естественост. И след Рубикона, след 1989 година, той не изпита потребност от драстична промяна в поведението си - остана си същият благороден, етичен, мек човек, макар вече да се беше появила възможността за свобода на словото и гражданската изява. И когато влиза в полемики, когато не се стърпява да изобличи демагогията на довчерашните разпоредители със съдбите ни, а и разни политически и други хамелеони, Ахрянов никога не си позволява да унижи личното достойнство на опонента, не си позволява да напусне онази хармония с душевната си същност, която е характеристиката му на истински интелектуалец.
Толкова много ни се иска да имаме повече личности като Ангел Ахрянов. И в позициите им нашето общество да се вслушва повече!
Полицията чисти кръстовища от миячи, просяци и продавачи
СОФИЯ. Служители на охранителна полиция от цялата страна са започнали масово прочистване на кръстовищата от миячи на стъкла, техните подбудители, просяци и дребни търговци, съобщиха от МВР. "За нас това не е кампания или планирано мероприятие, а всекидневен ангажимент", поясни вчера подп. Георги Златков, началник на сектор "Охранителна полиция" в СДВР. Според статистиката на службата броят на децата миячи на стъкла и на лицата, занимаващи се с нерегламентирана търговска дейност по пътищта в София, е намалял с около 10-20 % в сравнение с миналата година. Създаването на безопасни условия за движение на автомобили и граждани по столичните улици е сред приоритетите в работата на сектора. За осъществяването на тази цел охранителите на реда всеки ден разчистват възловите кръстовища и пространствата около централните храмове от мургави просяци и лица, предлагащи различни услуги. От началото на годината са извършени 2035 проверки на кръстовища. В районните полицейски управления са били отведени 125 миячи на стъкла, като 60% от тях са българи, а останалите са от ромски произход. Установени са 76 лица, предимно цигани, занимаващи се с просия, и са им наложени установените по закон санкции. При мероприятията на охранителната полиция са открити 47 деца от провинцията, които са били откарани в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, а по-късно върнати на родителите им. В обсега на униформените непрекъснато попадат и жрици на любовта, които предлагат сексуални услуги най-вече на околовръстното шосе и входно-изходните магистрали на София. Полицията е установила 127 такива жени, на 97 от тях са съставени предупредителни протоколи, съобщи подп. Златков.
Пораснахме, не вярваме в приказки
В последно време нови царедворци се опитват да въвлекат обществото ни в едни никому ненужни и вече овехтели дебати около личността на Симеон II. Те явно забравиха жалките резултати от самостоятелното явяване на Федерация "Царство България" на парламентарните избори през 1994. В това фиаско хората с монархически убеждения бяха въвлечени от две комични фигури - Христо Куртев и Джулия Бул. Българският народ със сантименталност си спомня за успешното царуване на Н.В. цар Борис III.
В днешно време виждаме какви добри и проспериращи държави са европейските конституционни монархии.
Това обаче въобще не е достатъчно на нашата България, защото:
1. По Търновската конституция българският монарх трябва да бъде коронован от българския патриарх. Това не се е случило със Симеон II, поради което той все още е само княз.
2. Този човек за последните години не можа да намери време да направи нещо добро за държавата България, чието управление новите царедворци искат да му поверят.
3. Докога ще чакаме някой отвън, някой отгоре или незнам още какъв някой да ни оправи положението. Не е ли ясно вече на трезвомислещите хора, че тази държава в последните четири години се управлява добре и върви в правилната посока.
4. Приказките са красиво нещо. От деца обичаме да четем и слушаме приказки за добрия цар, за прекрасните принцове и принцеси, но вече сме пораснали и ни е минало времето да вярваме в приказки.
Предизборни са целите на нескопосаните компромати
- Г-н министър, докъде стигна проверката на МВР по повод публикация във в. "Дума", в която се твърдеше, че лидери на СДС били обвързани с криминално проявени лица, които пълнели партийната каса с пари от контрабандни канали?
- Във връзка с тези публикации аз получих запитване от народния представител Орфей Дуевски. Както знаете, и неговото име беше замесено. Веднага разпоредих проверка, която беше под ръководството на генерал Босилков. Резултатите от тази проверка вече са ми предоставени. Фактите, които са посочени, не отговарят на истината. Всичко е една обикновена клевета с предизборни цели. Много хора се опитват да си повишават рейтинга на гърба на МВР по най-различни начини. Очевидно ще го правят и до изборите. В крайна сметка българският избирател вече е свикнал на такива неща и много лесно може да прецени къде е истината и къде е лъжата. Участие в тези клевети имат и някои бивши служители на МВР, включително и от РДВР - Благоевград. Няма как да се избяга от това нещо. В предизборен период сме и ще се говори тепърва какво ли не. Но ако някой твърди, че има нарушения, нека бъде така добър по законовия ред да подава сигналите до прокуратурата.
- Значи да се подготвим за още компромати?
- Да, и в общия случай ще бъдат може би толкова нескопосано скалъпени, както този във в. "Дума".
- Какви санкции трябва да има към подобен род клевети?
- Санкциите най-рано можем да очакваме на изборите за тези, които ще наблегнат на подобен вид кампания.
- Може би трябва да попитам по следния начин. Не подлежи ли на наказателна отговорност този бивш шеф от регионалната за служба сигурност за подобен род клевети?
- Разбира се, че подлежи на наказателна отговорност. Нека припомня, че аз все още бях народен представител, когато ние променихме наказателния кодекс. Бяха промени наказанията за обида и клевета и бе премахнато лишаването от свобода. На второ място, бе премахната процедурата, по която се търси тази отговорност, единствено по инициатива на пострадалия. Аз не мисля, че е особено добро поведение някой да започне да води дела преди избори. Има хора, които очакват именно това. Един такъв е друг бивш служител на МВР - Кирил Радев. Той е царят на клеветата. Но ако срещу него се водят дела, това ще бъде една добра реклама. Той ще каже, че е репресиран. Нека ги съдят хората. Забележете, че всички си служат с един и същ похват. Обикновено се подхвърлят непроверени твърдения към медиите, които много бързо и охотно се публикуват и никой не носи отговорност за това. Ако тези хора, които твърдят, че се борят с престъпността или с някакви други нарушения, действат по законовия ред, т.е. да подадат тъжба до прокуратурата, те биха носили след това отговорност за набедяване по престъпление от общ характер. И би трябвало да се преследват по инициатива на прокуратурата. Това са разликите в двата подхода.
- Преди време след проверки на инспектората от системата на МВР бяха уволнени някои служители. Сега обаче те печелят съдебни дела и се връщат на работа. Действащите полицаи казват, че е недопустимо те отново да работят с такива хора.
- Аз не мога да коментирам работата на съда. Просто не е коректно да има някакви задочни спорове между институциите. Това обаче, което мога да кажа, е, че когато някой служител е уволнен основателно, дори и съдът да го върне, има достатъчно начини този човек да бъде уволнен отново. Такива хора нямат място в МВР. Вие виждате, че всяко едно нарушение на наш служител се отразява много силно и негативно върху авторитета на цялата институция. Ние не можем да допускаме компромиси. Много ясно трябва да бъдат огласявани и наказанията, които се налагат, и наградите, които се дават на наши добри служители. За съжаление за журналистите наградите не представляват някакъв особен интерес.
- Ще се обърне ли повече внимание на психотестовете в МВР?
- На всеки три месеца преките ръководители се ангажират със свое становище за необходимостта дали един или друг служител трябва да премине тези процедури и се види какво е неговото психическо състояние. Работата в МВР е била и за съжаление ще си остане много тежка. Не всички хора издържат по един и същ начин огромното психическо натоварване. Виждате, че освен проблемите, които имат нашите служители, се наслагват и онези, които са от негативния обществен резонанс на едно или друго събитие.
- Защо беше нужно полицаите да се натоварват и с воденето на полицейското дознание?
- Защото така е в повечето страни. Преди, когато имахме друг определен ред в НПК, на практика едни и същи действия се извършваха веднъж от полицаите, втори път - от следователите, като действията на първите нямаха никаква процесуална стойност. Това бе губене на време и средства. В продължение на една година полицейското производство върви нормално въпреки всички атаки, отправени към него. За миналата година имаме над 120 000 производства, от тях 532 са върнати за ново разследване. Няма дори и един процент. В същото време сме съвсем наясно, че едва ли всичко е безупречно. Мисля, че породилото се напрежение между полицията и съдебните органи може да се преодолее във времето с повече коректно отношение между институциите, без да се прехвърля вината от едните към другите. Защото винаги някой може да допусне грешка в професионалната си дейност.
- Един от основните акценти, който откроихте, когато станахте министър на вътрешните работи, бе подобряването на работата на Икономическа полиция. В тази връзка, има ли достатъчно събрани данни по линия на това звено към РДВР - Кюстендил, че Валери Ненов е прехвърлил фирмите си на подставени лица и не дължи данъци на държавата?
- Лицето Валери Ненов е за разговор, който трябва да водите с директора на РДВР - Кюстендил. Хората в града са съвсем наясно с неговата дейност, с многобройните фирми, които е регистрирал и впоследствие прехвърлил. Доколкото разбрах, той е реагирал много емоционално на едно мое изказване, което беше направено на базата на справка, която получих от Министерство на финансите. Той е прибегнал към един доста елементарен номер. Взел е удостоверение, че като техническо лице не дължи данъци, но вие може да го попитате кои са неговите фирми, колко пъти ги е прехвърлял, на кого. Има ли негови фирми, прехвърлени на секретарката му, на шофьора му, на счетоводителите му. Това са много известни неща. Заканата, че щял да ме съди, е изключително несериозна. Още повече че Валери Ненов вече може би е станал юрист. Доколкото зная, учи в Югозападния университет.
Препрочитайки "Бесове"
"Аз никога не съм виждал този човек и никога не съм имал преки отношения с него; и изведнъж, когато той умря, разбрах, че това е бил най-близкията, най-скъпият, най-нужният за мене човек. И че никога и през ум не ми е минавало да се меря с него, никога. Всичко, което той правеше, беше такова, че колкото повече направи, толкова по-добре ми беше... И изведнъж чета - умрял. Някаква опора ми изплесна. Обърках се, стана ми ясно колко скъп ми е бил, и плаках, плача и сега... " Това пише Толтой в писмо до критика Н. Страхов. Кое ги сближава с Достоевски? Кое ги прави така сродни и единомишленици? Църквата? Толстой е низвергнат от нея. Религията? Достоевски има своите възражения, Толстой - неговите... Кое наистина може да е общото между Ясна поляна и Мъртвия дом? Двете са толкова различни. Но еднакво отдалечени от насилието и всяка идея (мисъл) за насилничество над човека.
"В своите убеждения - пише Вл. Соловьов за Достоевски - той никога не отделяше истината от доброто... и красотата никога не поставяше отделно от доброто и истината... За Достоевски това са три неотделими вида на една безусловна идея ... Светът не трябва да бъде спасяван насилствено. Откриващата се в Христа безкрайност на човешката душа, способна да вмести в себе си цялата безкрайност на божественото - тази идея е заедно с това и най-голямото добро, и най-голямата истина, и най-съвършената красота..."
Евтушенко твърди, че няма право на социален експеримент човек, който не е чел "Бесове". Не друг, а Ф. М. Достоевски преди 130 години сне точната епикриза на зараждащата се напаст - социализма. Повод за това, както и за написването на романа "Бесове" са терористичните изстъпления на нечаевци (по името на Сергей Нечаев, създател на движение "Народна разправа", праобраза на социализма-комунизма, дало после и названието нихилизъм). Ето как Достоевски формулира стратегията на революционните идеолози: хаос, безредици, смут, недоволство... После издигаме знамето на справедливостта и спасението. Но преди това трябва да се узакони "правото на безчестие". И тогава вече - все едно чия е идеята - на петрашевци, на Нечаев или на Фурие: "Правото на безчестие? - възкликва един от героите на "Бесове" - Ами че те всички ще дойдат при нас, един няма да остане!..."
Затова "Бесове" събираше гнева на учени и идеолози на социализма, според които романът окарикатурява тяхната идея и представя в изопачен вид соцреволюцията. А то наистина: "Бесове" е не само роман-памфлет, роман-сатира, но и роман-предупреждение.
Като мото на "Бесове" Достоевски избира две четиристишия от "Пророк" на Пушкин:
Ни следа, тъма проклета!
Сбъркали сме пътя, знам!
Бяс ни води из полето, мята ни насам-натам... "Грешката" беше най-големият грях, който можеше да извърши човек спрямо човека. Но тия, които го бяха сторили, предварително се бяха споразумели, че грях няма, защото няма Бог. Сега, когато отбелязваме 120-годишнината от смъртта на Ф. М. Достоевски (10 февруари 1881) и 180 години от неговото раждане (11 ноември 1821), добре е да припомним и една мисъл на Тончо Жечев, изречена преди 10 години: "Отсъствието на Бога, абсолютното отпадане от вярата, самата невъзможност да се вярва, съставляват същността на нихилизма и вещаят настъпването на Световната Нощ - толкова дълбока, че в нея няма да чувстваме дори отсъствието на Бога. " (1991 г., "Пророчеството на Достоевски").
Пускаме държавни облигации след изборите
СОФИЯ. България може да пусне облигации на световните капиталови пазари, но чак след изборите, през втората половина на годината. Това съобщи вчера зам.-министърът на финансите Пламен Орешарски. Решение за емитирането трябва да вземе новото правителство, обясни той.
Кабинетът вчера прие задачи по управлението на държавния дълг през тази година. През 2001 планираме дългът да бъде под 70 % от БВП, каза Орешарски. Миналата година този процент е бил 80,6. В момента външният дълг на държавата е 8,968 млрд. долара. Тази година ще трябва да изплащаме около 680 млн. долара главници. Няма проблеми с обслужването на дълга, каза Пламен Орешарски. Приходите в бюджета са 7-8 млрд. долара. Няма проблем с изплащането на някакви си 1 млрд. долара, каза зам.-министърът. Тази и следващата година обаче ще имаме по-високи разходи по изплащане на дълга. Това може да доведе до известно напрежение при останалите разходи, защото обслужването на дълга е приоритетно, каза Пламен Орешарски.
Всички възможности за формата на ново споразумение с МВФ са открити. Новото правителство обаче ще реши по какъв начин ще имаме отношения с фонда, каза зам.-министърът.
Работници от ВМЗ обявиха гладна стачка
СОПОТ-СОФИЯ. Десет автобуса и частни коли с около 1000 служители на ВМЗ-Сопот, потеглиха рано сутринта вчера за София на протестно шествие. Останалите работници обявиха гладна стачка.
Всичко е в ръцете на работниците във ВМЗ, коментира вчера финансовият министър Муравей Радев. Те ще получат заплатите си, но ги искат всичките накуп веднага, каза той. Според него това е невъзможно. Работниците да проявят здрав разум и да изпълнят споразумението, което постигнахме със синдикатите и ръководството на завода, призова министърът.
Преди три дни Муравей Радев предложи на завода 5,5 млн. лева безлихвен заем за заплати. Министърът предложи на хората да бъде платена по една минимална заплата за февруари и март, а заплтите за последните три месеца на 2000 да се платят след приватизацията на обособени части. Предложението не ни устройства, заявиха протестиращите.
Саксонска принцеса дари старопрестолната болница
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Медицинско оборудване и лекарства на стойност 12 300 германски марки получи великотърновската болница "Д-р Стефан Черкезов" като дарение от саксонската принцеса Теофана фон Заксен. Тя е дъщеря на известния българин, емигрант в Германия, д-р Петър Аладжов. Дарението, което е около 20 тона, съдържа нова глава за рентгенов апарат, инсталация за оборудване на очен кабинет, инвалидни столове, медицински инструменти и консумативи, разнообразни лекарства и др. Самотният поет Янис Райнис
Убежище за неудобните на комунистическата власт поети беше да станат преводачи. Най-красноречиви примери са Атанас Далчев и Стефан Гечев, които собственото си творчество са трупали години в папки из скрити чекмеджета, а често пъти в буквален смисъл са изкарвали хляба си с преводи на световни поети.
Подобна беше съдбата и на поета Йордан Палежев, който десетилетия беше дамгосан заради "организиране на четене с реакционно съдържание" в 65-а аудитория на Софийския университет, както гласи формулировката за изключването му от Алма матер. Палежев обаче освен с преводи потърси изява и себереализация и чрез занимания с архивното наследство. В скоби ще отбележа, че той е един от малцината, изучили детайлно живота и творчеството на Захарий Стоянов и направили достояние след 10 ноември 1989 "неудобни" за комунистите негови текстове, разобличаващи агресивната политика на Русия спрямо България.
Неотдавна издателствата "Денница" - Русе, и "Данграфик" - Варна, отпечатаха двуезична сбирка със стихове на големия латвийски поет Янис Райнис, озаглавена "Самотността на света". Както е отбелязано в биографичната справка за автора, по-голямата част от включените 30 стихотворения са преведени от Палежев още през 1979 в град Рига с помощта и насърчението на Гунта Салакс, Нора Кална, Кнут Скуиеникс и Марис Чаклайс. Заглавието е включено в издателския каталог на "Народна култара" за 1980, но по "идеологически причини" книгата е спряна.
Неудобни за соцгенералите в поезията се оказват и поетът, и преводачът. Нищо че Янис Райнис може спокойно да се нареди сред първенците на европейската поезия през първите три десетилетия на двайсетия век. Макар и нищожно малка за обема на творчеството му, сбирката на Райнис, предлагана ни от Йордан Палежев, е първа стъпка към опознаването на големия латвийски поет от българския читател.
Янис Райнис е роден на 11 септември 1865 в Динабург (Даугавпилс), на границата с Беларус, Русия и Литва. Още в гимназията превежда на латвийски "Фауст" от Гьоте и "Малки трагедии" от Пушкин. Като участник в движението на демократично настроената интелигенция е осъден и изпратен на заточение през 1897 в градчето Слободское, Вятска губерния. След шест години се завръща в Рига и издава първата си поетична книга "Далечни екове в синята вечер", а след две години и пророческата "Сеитбата на бурята". Веднага след това емигрира в Швейцария, където живее и твори 15 години. Завръща се в Латвия през 1920 и става министър на културата, след това директор на националния театър. Умира на 12 септември 1929.
Темата за самотността - на света и на твореца - е лайтмотив в творчеството на Райнис. Космическото битие, моралните устои, хармонията, човешката уязвимост - това са негови обикнати теми. Стихът му е изискан, лиричен. Преводът на Йордан Палежев съумява да предаде тоналността и внушенията на латвийския поет, когото само лични творчески вражди лишават от възможността да бъде издигната кандидатурата му за Нобелова премия. "Самотността на света" е истински подарък за ценителите на стойностната поезия и творческо постижение за поета преводач Йордан Палежев.
Селско предприятие произвежда за износ
ВРАЦА. Приватизираното предприятие за вълнени изделия във врачанското село Зверино за по-малко от година е изнесло 100 000 одеяла за бежанци и хора, пострадали от природни бедствия по света, съобщи управителят Илия Ненчев. То е единственото в страната, което работи за Международния червен кръст, и е предпочитан партньор от Комисията за бежанците на ООН и редица хуманитарни организации. Тези дни от Зверино замина поредната пратка от 8200 одеяла за Брюксел.
Синът на България
Родил се е в робство и щастието не е било негов спътник в живота. Остава рано сирак и с неволята под сивото небе на един чужд и тежък живот, далеч от родния дом. И едва ли има българин, който да каже, че е живял или живее по-тежко от Левски. Светът на свободата и светът на робството са несравними. Карлово може и днес да разкаже за него - споменът витае в тихите улички, в малката къщица с шарените черги. Един немирник, който нито за миг няма да спре до дребното, до завистливото и подлото в нашенските нрави, до това, което е било мехлемът за робските души.
Всъщност Левски винаги е живял в два свята - света на робството, където всеки ден е срещал гузните погледи, интригите и коварството, предателството и чуждопоклонството, дори и в Българския революционен централен комитет, и в един друг свят - само негов, свят и чист, света на свободата. Преди дякон Игнатий да тръгне по цяло Българско и да буди националното съзнание с горещите думи за свобода и смърт, той вече сам, в себе си, е постигнал свободата. Защото свободата може да се разбере само от вътрешно свободни хора. Сгърченият в хралупата на собствените си предразсъдъци, оплелият се в мрежата на омразата и хулата към другите, никога не може да бъде свободен.
Васил Левски е свободен гражданин преди още народът да разбере свободата, и именно затова днес Народът ни вижда в него своя Спасител, Светеца, пред когото можем да изповядаме болката си. И да молим за прошка - за предателствата и срама в националната ни история.
Васил Левски е идеолог на националната революция за освобождение на България от турско робство. И заедно с това - строител на една модерна демократична България. Това е България на неговите мечти. Идеите му за националната революция представляват връх в развитието на идеологията на Българското възраждане и освободителните възгледи на няколко поколения работници за Освобождението. Васил Левски гениално прозира, че една национална революция трябва да доведе не просто до освобождение на част или части от Отечеството, не просто да стори път на Великите сили, а да бъде революция на обединението на България, революция на свободата от чуждото робство, но и револйюция на единството на "цяло Българско". Оттук и неговата идея за свободата не като обикновена революционна авантюра, а разбирането на свободата като възкресяване на старата ни и могъща държава. При Левски и само при него "разрушителният дух" на революцията се разбира и като съзидателен патос на бъдещата "свята и чиста" република. С други думи - за истинския революционер самата революция е нещо временно. Затова и няма вечни революционери, защото революцията е само средство, но не и целта. А един народ никога не може да спре по средата на пътя. Революцията е необходима, но истинският живот на Народа е след революцията. Затова и най-трагична, а често и смешно-тъжна е съдбата на революционерите след революцията.
В една епоха, когато думите са повече от действията, Левски великолепно разбира, че българският народ трябва сам, без чужда помощ да постигне свободата си. Защото само тогава ще може да я оцени и разбере истински. Подарената свобода е половин свобода. Идеята на Левски за "народното освобождение като дело българско" в онези години, "що робство се викат", е звучала толкова радикално и смело, така звънко като с плесница е разрушавала уюта на очакването "друг да свърши тази работа", че просто е поразително как Дякона само с неколцина верни сподвижници е успял да запали с нея умовете и сърцата на хиляди българи. При решаването на най-сложния и заплетен въпрос - българския, идеята за "собствените сили" изведнъж създава принципно нова ситуация в революционните среди и практически става катализатор на един процес, киойто бавно и полека, до злокобния ден на предателството, се разгръща и чертае изключително добри перспективи пред България. С някакъв невероятен усет Васил Левски е разбрал, че няма бърза революция, че няма бърза промяна, че не е възможно да заспиш в робство и да се събудиш в свобода. Затова и цялата му дейност след безплодните конфликти в БРЦК е насочена към изграждане на революционните комитети, тяхното укрепване, към създаването на такива организации, които да могат лесно да осъществяват прехода от революционно битие към гражданско държавно устройство. Не сляпата, а подготвената революция, не революцията на лозунгите, а революцията на делото е неговият идеал. Само такава революция би запазила България от чуждо посегателство и би дала възможност на българите сами да бъдат господари в собствената си страна, там, гдето живее българинът - в България, Тракия и Македония.
Добре известно е, че българското Освобождение дойде не така, както го мечтаеше Левски. То дойде облечено и в чужди дрехи, вплело в себе си имперски амбиции политически кроежи и комбинации, които зад ълго предопределят една друга съдба на балканските народи и на България - съдбата на черните забрадки и политическите сметки зад гърба на народа.
Изключително актуални днес са идеите на Левски за устройството на българската демократична държава. Именно те в съчетание с разбиранията му за "собствените сили" в освободителното дело определят Апостола на българската национална революция като личност, зад която не могат да се скриват никакви партийни страсти и интереси. И Левски не може да стане знаме на никоя партийна група, защото неговата мисъл вижда една модерна България, която приема ценностите на демокрацията, на свободата и правата на човека и отхвърля всеки краен национализъм, всеки опит за религиозен фанатизъм и етническа вражда.
"Не ще бъде в наша България, както е в Турско сега... Всичките народи щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човека: и за турчинът и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българина. Това ще е в наша България" - пише той в писмо до Ганчо Милев в Карлово. А в друго писмо - до Любен Каравелов, отново говори за "братство с секиго, без да гледаме на вяра и на народност". В текста на Наредата на работниците за освобождението на българския народ ясно подчертава идеята си за "коренно преобразуване на сегашната деспотскотиранска система в демократска република". И набелязва основните принципи на бъдещите български конституция и парламент.
Идеите за "народно управление" за парламентарна демокрация, за защита на правата на личността и малцинствата Левски свързва с обединението на България, с нейното възраждане като "могъща" държава с граници: "там гдето живее българинът".
Народната памет отдавна е канонизирала дякон Игнатий. Ние, българите, винаги сме имали нужда от пример, от духовни водачи, които да вървят пред нас и ни сочат верния път. Ние китки и венци сплитаме за своите герои след тяхната гибел. Приживе сме безпощадни - и в страха да ги последваме, и в злословието към тяхната "нехранимайковщина", и в най-жестокото - предателството.
Нито за миг Апостола не хвърля лоша дума срещу Народа си. Народното дело той вижда в "заедното продължаване нататък", в "честното казване на кривиците" и в подадената за добро ръка. Понякога дори не просто неговите думи, а самите му постъпки, обикновени и близки до народната душа, ни казват много, много истини и за днешния ни ден.
И няма кой друг да реши нашите проблеми, ако сами не запретнем ръкави, ако сами не заработим единно за своето мило Отечество. Нито свободата, нито демокрацията идват, спуснати "от горе". Закон, с който всички като с магическа пръчка да станат богати и щастливи, няма да има. И ще са необходими много години на усилия на всички ни, за да успеем и възвърнем могъществото на нашата родина. Едни започнаха, други ще продължат. Но аз вярвам, че България все повече ще се утвърждава като силна и демократична държава. Все повече ще става част от голямото семейство на демократичните държави. Убеден съм, че процесите на промяна и отхвърляне на миналото са необратими и че никаква деспотско-тиранска система няма да хвърли жестоката си сянка върху лицето на нашия народ. И всекиму своето ще бъде, както мечтаеше Апостола на Свободата.
Днес на България повече от всякога е нужна воля и енергия за продължаване на реформите, за истинска смяна на икономическата система, за засилване на частния сектор, за утвърждаване на новите демократични държавни институции. Днес на България е нужна сила и смелост, за да унищожи злото в себе си - престъпниците да отидат в затвора, а честните и достойните хора да постигнат своя успех в живота. И Родината ни да стане държава на добротворството, в която националните ценности и демократичните принципи ще бъдат свещени.
На този ден ние се прекланяма пред великия син на България. На този ден се вглеждаме изпитателно в себе си и търсим истината за своята съдба. Защото времето е в нас и ние сме във времето. И когато се изправяме пред тежки и мъчителни въпроси, нека обърнем поглед към него - Апостола, и нека неговата трагична съдба бъде и наш самосъд. А той, Карловецът, би поискал от нас нещо много малко и много велико: "нашите задружни усилия", за да "свети работата" ни и Българско да гърми най-бляскаво "като едничка държава" в цяла Европа.
Следващата зима Добрич ще се отоплява с газ
ДОБРИЧ. Черноморска технологична компания (ЧТК) - Варна, получи лиценз от Държавната комисия по енергийна ефективност за изграждане на газоразпределителна мрежа в Добрич. Това съобщи вчера инж. Здравко Станчев - изпълнителен директор на "Газинженеринг" ООД, в което ЧТК е собственик на 80 процента, а община Добрич - на 20. Срокът на лиценза е 10 години. Предстои ЧТК да инвестира около 6,5 млн. долара за промишлената и битовата газификация на Добрич. Компанията кандидатства за лиценз, като представи сключен договор за партньорство с италианската фирма АМГА. Според него до една година чуждият инвеститор ще вложи 1,3 млн. долара за газификацията, колкото е размерът на инвестициите на ЧТК в Добрич досега.
До следващия отоплителен сезон трябва да стартира битовата газификация в Добрич. Между 1000-1500 долара ще струва тя за едно домакинство. Сумата включва и закупуването на бойлер, печки и съоръжение за измерване на потребяваната газ.
ЧТК ще доставя газта от магистралния газопровод на "Булгаргаз". Изграждането на газопроводите ще бъде възложено на строителни фирми на компанията. Като кандидат за изпълнител на конкурсите ще се явява и "Газинженеринг".
Софиянски открива в Израел градина "Българският народ"
ПАМПОРОВО. Столичният кмет Стефан Софиянски ще открие в Израел градина "Българският народ". Затам той заминава в понеделник, като му предстои среща с йерусалимския кмет Еуд Олмера и посещение на мемориала "Холокоста". В Тел Авив пък градоначалникът ни ще разгледа обекти на компанията "Аштром" и щеразговаря с нейния президент. В сряда столичният кмет ще посети музея на диаспората и ще участва в официално откриване на градината "Българският народ". На събитието ще присъства и кметът на Тел Авив Рон Худан. Същия ден ще стартира и български инвестиционен форум в Израел, където ще участват представители на наши фирми. Вечерта ще бъде представен филмът "Извън хватката на Хитлер", където градоначалникът ни ще се срещне с автора на книгата Михаел Бар Зоар, по чийто сюжет е създадена творбата.
Спират временно ученията в армията
СОФИЯ. Ученията в армията ще бъдат спрени за десетина дни, стана ясно вчера. Решението е взето на извънредното заседание на Съвета на началник-щабовете, което се състоя в началото на седмицата. На съвещанието бяха обсъдени мерки за предотвратяване на произшествията във войската. Било е решено вместо да се учат как да стрелят и каква тактика да прилагат в определена бойна ситуация, войниците да слушат лекции за безопасно поведение в границите на армейската си част и при боравенето със спецтехника. Преките им командири ще проверяват бойците дали знаят как да боравят с взривни вещества, как да почистват личното си оръжие и други.
Спомен, смях и грях натрупа "Стършел" за 55 години
Юбилейна изложба по случай 55 годишнината на в. "Стършел" е подредена във фоайето на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Експонатите са подбрани с характерното за авторите от вестника чувство за хумор на границата между сериозното и смешното. За мото на изложбата сатириците са избрали поддържаната дълги години рубрика "Що е Стършел свършил". И очевидно стършелите нямат угризения за това, което са свършили през всичките тези години, повечето от които са минали през цензурата и мракобесието на комунизма. Още първият брой, който е своеобразен гвоздей на експозицията, внушава, че започващото да излиза тогава издание няма да бъде най-партийно правилното. Първият брой излиза на 15 февруари 1946. Главен редактор е Димитър Чавдаров - Челкаш, а първият дежурен редактор е Радой Ралин. Карикатурата на титулната страница е на Борис Ангелушев. Хуморът, който са използвали създателите на вестника, от дистанцията на времето ни се струва наивистичен. Вицът на първа страница е следният:
Съдията пита подсъдим:
- Как се докарахте до такова опияняване?
- Станах жертва на обстоятелствата. Бяхме се събрали няколко души около една бутилка, обаче всички останали се оказаха трезвеници.
Сред експонатите са всички юбилейни броеве на изданието и книгите, които са издали авторите и сътрудниците на "Стършел". В отделен кът пък са събрани преведените на чужди езици творби на хумористите.
Особено атрактивни са обаче фетингизираните предмети на стършелите. Сред тях са преходната брада, която се връчва за брадати вицове, почетният знак на Бирената партия, чийто основател е "Стършел" и първата бирена халба на лидера Румен Белчев. Заслужено място е отредено на оригинален бумеранг. Реликвата е изпратена на редакцията от редовния им австралийски читател Емил Валентино с пожеланието "Бумерангът да се връща, комунизмът - никога". Изложбата е богато илюстрирана с творбите на карикатуристите от изданието. Сред тях с особен колорит се откроява карикатурата на Слави Митев. Рисунката представя среща между Тодор Живков и Юда, на която Живков укорява предателя на Христос: "Абе, Юда. Голям сребролюбец си бил. Продал си един човек за 30 сребърника. Аз цял народ предлагам за продан, без да поискам дори една копейка".
Духът на изложбата обаче най-точно е формулиран от настоящия главен редактор Кръстьо Кръстев при краткото представяне на експозицията. В него се прави аналогия между вестникът и стара къща, която има всичко - спомен, смях и грях.
Съдът в Триполи издирва Шейтанов
СОФИЯ. Представител на либийското Бюро за народен иск, което води делото срещу българските медици в Триполи, се е обърнал към българската страна с въпроса къде е адвокат Владимир Шейтанов, съобщиха либийски източници за "Демокрация". Новината, че защитникът на 5-те сестри и д-р Здравко Георгиев е в София, предизвикала изненада и негодувание у либийския представител. Бюрото и Народната адвокатура на Джамахирията откликнаха много бързо, за да осигурят възможност на Шейтанов да чете материалите по делото, а той не е тук, била реакцията на либийския юрист. Името на новия партньор на българския адвокат е Салех Мохамед бин Халим, уточниха от МВнР, предишният Маалюл също може да продължи работата си като защитник на нашите подсъдими, е решила адвокатурата. Ще замина веднага щом имам материална възможност, заяви за "Демокрация" Шейтанов. Той отказа да назове точно сумата, която му е необходима. Жилище, автомобил и храна получавах безплатно от "Техноекспортстрой", каза още адвокатът. Според него роднините нямали възможност да намерят пари дори за два самолетни билета до Триполи за Шейтанов и преводача му от арабски език. Депозирах вчера молба в Междуведомствената комисия по случая, с която искам среща с министъра на правосъдието Теодосий Симеонов, съобщи адвокатът. На тази среща Шейтанов се надява тепърва да разбере дали в новите 30 000 лв., които българското правителство отпусна, има предвидени пари и за него.
Следващото заседание на дело 44/99, насрочено за 17 март, ще се отложи, ако Шейтанов отново не се е запознал с материалите по делото.
Затова български журналисти, които отразяваха процеса в Триполи, решиха да подпомогнат г-н Шейтанов с част от хонорарите си, след като той ги информира за необходимата му сума.
Сърдечните аритмии не трябва да се подценяват
Проф. Младен Григоров е завеждащ Кардиологична клиника на II многопрофилна болница за активно лечение в София. Той е един от авторите на одобрената и финансирана от Министерския съвет програма на здравното министерство за борба със сърдечно- съдовите заболявания.
- Проф. Григоров, много хора получават сърдечни аритмии, това сигнал за сериозно заболяване ли е или само временно неразположение?
- Ритъмните нарушения сами по себе си не са болест, а са последица на болест. Аритмиите обичайно са причинени от едно от трите основни заболявания в кардиологията - високото кръвно налягане, исхемична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност. Те не бива да се надценяват, защото до 500 прескачания на сърцето могат да имат дори абсолютно здрави високоразрядни спортисти, така че има аритмии от съвсем невинен тип. По-важни обаче са втората група, които са свързани със заболяване, затова ритъмните нарушения не бива и да се подценяват. Основно правило в съвременната кардиология е, когато се открие ритъмно нарушение, обезателно то да се вкарва в едно от трите заболявания и точно да се определи сърцето с намалени функционални възможности ли е или с нормални. Ритъмните нарушения вероятно поради зачестяването на тези три заболявания се увеличават значително. Нашата болница приема годишно около 250 души с миокарден инфаркт, около 150 нестабилни ангини (прединфаркт) и остри аритмии - някъде около 200. Аритмиите, най-общо, се разделят на такива с учестена и със забавена сърдечна дейност. Сърцето се съкращава в денонощието около 80 000 пъти. На всеки един удар то изтласква по 100 мл кръв. Това са хиляди литри кръв за денонощието и когато има прескачане, се получава неефективно изтласкване на кръв. При навързване на няколко такива нарушения, става още по- лошо - артериалното налягане пада, започват мозъчни смущения, могат да се появят и други неприятни неща, включително застой в белите дробове, а в 20 процента от случаите някои от тежките аритмии могат да доведат до внезапна сърдечна смърт.
- Кога човек трябва да потърси лекар?
- Тук медицината е съвсем наясно. Големият американски лекар д-р Лаун разделя ритъмните нарушения в пет класа. Първият е най-невинният - клас нула, при който има няколко прескачания в денонощие. Клас едно включва по-малко от едно прескачане на минута и по-малко от 30 за час. При втори клас те вече са 5-8 в минута и повече от 30 в час. Трети клас са тези, при които има едно нормално и едно ненормално съкращение и това се повтаря многократно. Следващият клас е, когато има едно нормално и няколко ненормални съкращения, и последният, пети, клас е, когато прескачането е много силно и електрическият импулс, който причинява, може да предизвика внезапно спиране на сърцето. Колкото е по-висок класът, толкова е по- опасна екстрасистолията. Препоръката на лекарите засега е, че нула и първи клас не се нуждаят от лечение. Втори клас може да се лекува, но не е задължително. И от трети клас нагоре трябва непременно да се лекуват с антиаритмични средства.
- Семейният лекар или "Бърза помощ" трябва да викаме при остро ритъмно нарушение?
- Семейният лекар не може да разпознае характера на ритъмното нарушение. Ако то е довело до клинична смърт, до спиране на сърцето, тогава всеки, включително пожарникар, полицай, всеки човек трябва да окаже първа помощ по известните маниери, които се прилагат в цял свят - сърдечен масаж през гръдния кош и дишане уста в уста. Целта е да се измъкне пациентът от клинична смърт, тъй като трите минути са фатални за мозъка. Такъв инцидент може да се случи не само от ритъмни нарушения, а например, ако сте пипнали гол проводник. Грехота е един 20- годишен човек да загине и другите да пищят около него, без никой да се сети просто няколко пъти да го натисне по гърдите и сърцето в 90 на сто от случаите ще тръгне. Изисква се едно масово обучение по първа помощ. Не му е работа на семейния лекар да лекува ритъмните нарушения, а трябва да ги открива и да изпраща болния при кардиолог. Когато човек получи по-остър пристъп, има чисто механични прийоми, които е добре семейният лекар да знае. Това са натискане на сънните артерии, запушване на носа и силно надуване, натискане на очните ябълки. Личният лекар трябва да използва тези прийоми до идването на спешните медици. След това действа екипът на "Бърза помощ" или откарват пациента в интензивно отделение. За съжаление ние още нямаме спешни отделения, където голяма част от хората, които са с добра прогноза, се оправят и си отиват вкъщи. Сега, тъй като липсва тази структура, пациентите се вкарват в интензивните отделения и те се претоварват.
- Каква е разликата между сърдечна аритмия и сърцебиене?
- В термина аритмии влиза и сърцебиенето, както и обратното - силно забавеният пулс. Сърцебиенето може да бъде ритмично, пристъпно сърцебиене, като понякога може да достигне 160- 180 в минута и след това да спре. Често обаче то не спира много дълго време и тогава е необходима много активна лекарска намеса. Същевременно има аритмично сърцебиене, което е почти ежедневие при един сериозен процент от хората над 65- годишна възраст. Първият тип е характерен повече за младите, за хората със заболявания на щитовидната жлеза, получава се и след препиване или при силни емоции, докато втората част е характерна за исхемичната болест на сърцето. Силно забавените сърдечни дейности също спадат към аритмиите и са голям проблем в целия свят. Когато пулсът спадне под 40 и особено под 30, се получава неефективно хранене на мозъка и човек получава малки загуби на съзнание. В тези моменти загиват милиони клетки от мозъка и синдромът на умствената недостатъчност се развива много бързо. Затова в напредналите страни са изчислили, че около 250 пейсмейкъра са необходими за 1 млн. души население. Тъй като в Европа, в това число и в нашата страна, населението много бързо застарява, тази цифра ще бъде увеличена. У нас трябва да се поставят 2000 пейсмейкъра годишно, а всъщност се правят половината. Това е много сериозен проблем, защото, ако не се слагат, човек е осъден на смърт или на много бързо оглупяване.
- Каква профилактика на сърдечно-съдовите заболявания препоръчвате?
- Профилактиката е много ясна в целия свят, но българинът е малко упорит и труден в това отношение. А не може да има никакви извинения с финансовото състояние, защото това, което се препоръчва, облекчава кесията, освен че подобрява здравето. През 60-те години, когато излезе терминът исхемична болест на сърцето, англичаните я наричаха директорска болест, т.е. на хора, които са обездвижени и висят непрекъснато по офисите. Кои са рисковите фактори? Ако имаме предвид високото кръвно налягане като основно заболяване, най- важният фактор за неговото повишаване е наднорменото тегло, следвано от солта. На трето място е алкохолът. Към това се прибавя като основен рисков фактор при исхемичната болест на сърцето тютюнопушенето. То разрушава естествената тапицировка на кръвоносните съдове. Другият рисков фактор е високото съдържание на лошия холестерин в кръвта, което идва от яденето на много тлъстини. У нас малко се яде постно или пилешко, да не говорим за рибата, която е направо лекарство за съдовете. Яде се предимно тлъсто свинско и се полива с много алкохол. Ето ги нещата, които водят до сърдечните заболявания. Обездвижването също. Всеки нормален човек трябва да намери три дни в седмицата и поне 20 минути да се разхожда или да бяга леко. Една голяма част от възрастните хора имат исхемична болест на сърцето, т.е. имат стеснение на кръвоносните съдове, което може да завърши със запушване. Това налага профилактика с медикаменти, които пречат на образуването на тромб, на запушалка. Шампион в това отношение е аспиринът. Американците започват деня си с аспирин, като е доказано, че половин таблетка е напълно достатъчна за профилактика на инфарктите.
- Как могат да се променят навиците ни?
- Навиците на хората могат да се променят и това показа най-прагматичния народ в света - американския. Те го показаха ясно и категорично с неимоверна атака на медиите под диригентската палка на лекарите.
Уважаваме решението на българския съд за Симеон II
СОФИЯ. Народната партия на Испания уважава решенията на българската съдебна власт и щом сме тук, сме длъжни стриктно да се съобразяваме с тях. Това заяви вчера зам.-секретарят по външните работи на Народната партия на Испания Гилермо Мартинес Касан. Повод беше скандалът около публикацията в испанския всекидневник "АВС". В нея лишаването на Симеон II от възможност да се кандидатира за президент се определя като несправедливо, българският премиер е наречен диктатор, а управлението на СДС - срамно за България.
Касан, заедно с колегата си Хесус Сепулведа, от вчера гостува на СДС. Визитата е свързана с подготовката на срещата на върха на ЕНП на 5 април в София. Споделяме общи ценности и обща стратегия за Европа, заяви испанският политик. Готови сме да помогнем на премиера Иван Костов да доведе докрай необходимите промени в страната, за да стане възможно членството й в ЕС и НАТО, каза Касан. Той оцени България като един от най-значимите фактори за стабилността на Балканите. Всички държави от Европейската общност трябва да сме благодарни за българската позиция по време на косовската криза, подчерта испанският гост.
По време на срещата ще бъде обсъдена и подготовката на СДС за предстоящите парламентарни избори.
Увеличават офицерския състав по южната граница
СМОЛЯН. 20 офицери и 140 сержанти ще бъдат назначени през тази година в Регионален граничен сектор - Смолян, заяви шефът му полк. Красимир Вълкарев. Като част от преструктурирането на Гранични войски на всеки три месеца ще се намалява войнишкият състав и ще се увеличава офицерският. Същевременно ще се модернизира техническата база с около 8 ланд роувъра, нови GPS-системи и уреди за нощно наблюдение, уточни полк. Вълкарев. 130 км гранична зона в района на смолянската служба е добре охраняван. На турската граница, където загражденията са премахнати или откраднати, те се възстановяват със средства на ЕС, предвид на бъдещото й оформяне като външна граница на съюза.
Урокът от един протест
Като наблюдавам същността и развитието на конфликта в БНР, който очевидно става все по-манипулиран, си задавам няколко въпроса: има ли все още у нас една добра същност, която е останала непоразена от безогледния, политиканстващ посткомунизъм, и ако все още я има, не заслужава ли тя да бъде спасена, и то по най-решителен начин? И наистина ли сме така безразсъдно безразлични към себе си, към нацията, към европейския ни дом, към който ни е повело въпреки черния вятър на ретроградната съпротива едно смело правителство? Нима ще допуснем интересите на България да се подчинят на дълбоко съмнителните интереси на политикани, доказали политическата си и управленска некадърност? Нима така лекомислено ще обръщаме страниците на историята и ще забравим униженията на милиони българи - жертви на братоубийствения конфликт, създаден преднамерено от една безчувствена олигархия? Забравихме ли, че тези жертви са част от плътта на нацията? Не бива да допускаме многобройните и нелеки всекидневни проблеми, както и манипулативната компроматна война да ни заблудят до такава степен, че да забравим същностното, основното, което е единственият залог за утвърждаването на демокрацията, за пътя ни към европейското бъдеще, за гарантиране на българската ни идентичност и суверенитет.
Нещастно е онова общество, което смята, че е демократично, че се радва на свободата на словото, на правата и задълженията си, и в същото време открива, че във всекидневието си всъщност е подчинено на анонимни решения и действия, които по позволен и непозволен начин искат да подменят установения ред и законност. Конфликтът в БНР е едно фрапантно доказателство за това. Аз действително се замислям със загриженост, когато наблюдавам ожесточеното поведение на една група журналисти от БНР, очевидно решени да запазят на всяка цена заетите от тях позиции в дадена програма и очевидно ръководени от съмнителни вдъхновители. Група, която отказва арогантно всякакъв диалог със законно избран генерален директор, и която поставя ултимативни условия за премахването на една институция (НСРТ) и за отмяна на важен закон, приет от Народното събрание. Група, която стигна дотам, че в началото на седмицата, "окрилена" от изказването на президента в Пловдив във връзка с конфликта в БНР, си позволи да видоизмени тенденциозно смисъла на казаното от него и още същия ден бе принудена да се извини по ефира за очевидната си недобросъвестност, най-вероятно след протестно телефонно обаждане. Подиграва ли се тази група с държавата, с нейните институции и с нейните ръководители? Каквито и да са професионалната компетентност, опитът, талантът и пр. на протестиращите, то техните аргументи служат всъщност за едно демонтиране на демокрацията и отричане на свободата. Защото всяко решение на дадена институция става закон (с главно З) за обществото и само по законен път може да се оспорва. Всяко друго решение или действие, дори скрепено с аргумента "компетентност", е лъжлив претекст, а много често плод на политическа поръчка. Затова е резонен въпросът - в името на какво и от името на кого поставят своя ултиматум за НСРТ и за Закона за медиите и кой е източникът на тяхната легитимност? Тази тъжна картина получи допълнителен колорит от байганьовската мъгла в управителния съвет на Сдружението на български писатели, който по възможно най-несръчния и комичен начин се включи в играта, ако не за друго, то за да утвърди балканския синдром, от който за съжаление не можем да се освободим.
Общество, в което всичко е позволено, прилича на тяло, което се разлага от болести. Нека не забравяме, че пороят на разрушението изчерпва силата и мъдростта на една нация и я води до морално опустошение, до изчезване на валидните критерии, до изсъхване на добрите корени. Истинската демокрация е винаги носител на възвисена свобода, на уважение към другите, на ясен, искрен и отговорен диалог. Истинската демокрация е носител на права, но и на задължения, а свободата, която тя олицетворява, е преди всичко отговорност.
Установиха кражби за 257 000 лв. СТАРА ЗАГОРА. 17 тона меден проводник, 14 тона алуминиев, трансформатори и апаратура за над 257 000 лв. са откраднати от електроразпределителната мрежа на дружество "Електроразпределение - Стара Загора" през миналата година, съобщиха от ръководството. Още толкова средства са били вложени за възстановяване на задигнатите съоръжения. Задълженията на неизрядни платци към момента са около 2,5 млн. лв. Проблем представлявала и кражбата на електроенергия от частни абонати, оплакаха се от дружеството. В Казанлъшко от дълго време действали организирани групи, които предлагали срещу заплащане и с гаранция разпломбиране на електромери и промяна в показателите им. Многократно, при проверки съвместно с полицията, сме установявали подобни нарушения, съобщи управителят на дружеството Стефан Заманов. След това обаче мошениците се връщали и отново повреждали измервателните уреди.
Финансови експерти на страните - кандидатки за ЕС, се срещат в София
СОФИЯ. Висши представители на министерствата на финансите на дванадесетте страни - кандидатки за присъединяване към ЕС, ще се срещнат днес в София. Срещата е по инициатива на министър Муравей Радев.
Експертите от България, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия ще обсъждат проблемите на макроикономическата устойчивост в средно- и дългосрочен план. Друга тема на разговорите ще бъде ролята на валутните режими за стабилността.
Всички обсъждания ще бъдат в контекста на изпълнението на еврокритериите от Маастрихт, подчертаха от финансовото министерство.
Хитрости
Доган поиска преброяването да се отложи от март за есента заради предстоящите парламентарни избори. Той вероятно е притеснен от нелицеприятните данни, които преброителите ще установят най-вече в смесените райони, където управлява ДПС. И с просто око се вижда, че потенциалните избиратели на Доган сериозно са оредели. Факт, който може да доведе до орязване на мандати в избирателни райони, като Кърджали например. Това ще попречи на Доган да спечели жадуваните 28-32 места в НС и ще повлияе върху ролята му след изборите. Наесен също ще се гласува за президент. Но Доган вероятно си прави сметката, че дотогава ще е успял да се промуши във властта.
Християнски календар
Това е фразата, която ще си разменят православните християни в навечерието на великия пост, неделя Сиропустна - деня, определен от църквата за всеопрощение.
Преди да започнем своя физически и духовен пост, ние трябва да простим един на друг прегрешенията си. За да бъдат действени плодовете на покаянието, постът и молитвата, Спасителят поставя като необходимо условие не само милосърдието към бедните и извършването на добри дела, но и помирението с всички човеци: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. " Прошка за прошка. Господ винаги е готов да прости нашите всекидневни, дори и тежки грехопадения, но от нас изисква и ние да бъдем готови да прощаваме на нашите оскърбители и врагове грешни постъпки и обиди, които сме понесли от тях. Всеопрощението е коренът и същността на християнството. Актът на всеопрощение се гради върху любовта към хората. Никой не е безгрешен и не можем да смятаме и себе си за такива. За да намерим мир в душата си, е нужно да прощаваме с любов на другите.
Да поискаме прошка не е слабост, а проява на духовна сила. Това, че някои не желаят и не могат да го направят, говори единствено за духовната им нищета. Търсейки прошка, показваме, че сме надмогнали в себе си, че сме се отърсили от егоизма, суетата и гордостта. Пристъпването към тази крачка разкрива широтата на човешката душа и сърце. Признак е на благородство и духовна извисеност.
Често в живота ни се струва, че сме прави, съдейки другите. В такива мигове трябва да си припомняме думите на Христос: "Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени. " Всеки от собствения си опит знае, че човек е повече склонен да съди, отколкото да прости, а Синът Божи ни призовава: "Прощавайте и простени ще бъдете."
Много са хората, непотърсили прошка от своите ближни в нашето съвремие, всеки от тях носи собствената си вина, но трябва ли да приличаме на тях? В навечерието на Св. Четиридесетница ще намерим ли сили да премахнем злобата и омразата от сърцата си, зависи от самите нас. Остават още няколко дни, за да поискаме прошка от всички, които сме оскърбили волно или неволно. Нека изчистим духовната ръжда от душите си и намерим сили да се примирим и с всички, поискали ни прошка. Да победим гордостта, себелюбието и жестокосърдечието в нас и намерим път към другите.
На всички православни християни леки пости.
Часовникът
Стрелките се въртят в малкото небе на циферблата като перките на вятърните мелници на Дон Кихот и ние вечно влизаме в сражение с тях или с поизостанали души тичаме подир техните сенки. А те се въртят така спокойно и равномерно в своя затворен кръг, който сякаш няма и няма край. Замислено и съсредоточено намотават в своя скрит подстъклен свят преживяното.
Циферблат. Венчален пръстен. Затворен кръг.
Колко много свят е намотал на своето кълбо и моят ръчен часовник, който движението на земното кълбо е въртяло на пръста си с хладна учудваща равномерност, която никак не отговаря на нашия забързан ход. Нали все тичаме. Все гоним Михаля. И все не можем да го стигнем. А часовникът върви с нас като бавен кантонер, измерващ разстоянието на времето. Мести своите жалони. Навива на своята рулетка нашите терзания, болки, страсти и неволи, любови и омрази, глух за всеки напън да го изпреварим, да постигнем за няколко години онова, "което други народи са постигали за векове".
Навива, навииива дългата нишка на времето, докато един ден, внезапен или чакан ден, се скъса нишката на малката пружинка, навита като змия в корема на часовника, и ние спрем, престанем да вървим. А часовникът, отбелязал нашия край, продължава равнодушно да върви.
Часовнико мой!
Ще пусне ли някой някога твоята магнетофонна лента? Ще прослуша ли всичко, което ти записваше в моя живот с безразлична душа? Колко много се е навъртяло на твоята малка пружинка, на твоя подслушвателен апарат? Връщам лентата назад, назад, десетилетия назад. Премятам мънистата на годините като мъниста на броеница.
Десетилетия мои. Десетилетия мои.
Детството не го броя. То беше хубаво. Мина и без часовник. Не е имало часовник дори в мига на моето раждане там някъде между онзи осми и онзи девети ден на ноември, преди или след, или може би точно - в полунощ. Между два твои пълни кръга, регистраторе на изгубеното време! Дали не съм се промъкнал тайно към белия свят с едно друго часовниче, биещо скрито в мене. Нали то беше подозирано и наблюдавано цял живот може би тъкмо затова.
Късно усетих примката на часовника. Впи се в ръката ми като пранга. Когато тръгвах към гимназиалния град, баща ми свали своя часовник от ръката си и закопча каишката му върху моята. Оттогава започна за мене броеното време. Той беше и съвест по моя път, защото беше записал преди това два други живота. Единия кратък. Другия недовършен, но прехвърлен на отчет към един джобен турски часовник, подарен на баща ми от княза на България, чийто шофьор е бил някъде на Южния фронт през Балканската или Първата световна война, когато ръчният часовник, лонжинът, който получих между своето детство и юношество, беше предрекъл края на чичо ми, отбил се в погранично ханче някъде до Чупрене да утоли своята жажда в мига, когато стъклото се спукало.
- Това е лош знак. Не тръгвайте, господин поручик. Останете да преспите в хана - го помолила ханджийката.
- Не се безпокойте, не се безпокойте. Този, който ще ме убие, още не се е родил - отсякъл младият поручик, метнал се на чакащия го пред хана кон и потънал в тъмната нощ.
Дълго, плачещо дълго цвилил после враният кон, докато дошли селяни от Чупрене и намерили поручика мъртъв. Вестта вцепенила селото на хълма. Цялото Раковци било в траур. Дядо ми няколко пъти грабвал брадвата и налитал към дръвника да се самоубива. Измежду вещите на поручика, получени от фронта, цъкал часовникът със спуканото стъкло.
Пророческото! Предупреждаващото!
Когато се връщах във ваканция на село с този часовник, законспирирал в себе си онази далечна история, все се страхувах да не се пръсне някой ден в нечакан миг стъкленото му око, втренчено в мене.
Дядо ми задържаше често погледа си върху лонжина и очите му се навлажняваха. Баща ми вадеше от малкото джобче на жилетката си своя турски часовник и верижката, с която беше закопчан на един от илиците, трептеше във въздуха, натискаше с палец връхчето на отварящия го механизъм, капакът отскачаше послушно до краен предел и баща ми се свеждаше над циферблата му:
- Колко ти е часът? - ме питаше.
Взирах се в стъклото на чичовия часовник и отговарях.
- Верен е - казваше баща ми. - И двата са верни. Добре вървят - и затваряше капака, пъхаше часовника в джобчето на жилетката си. Верижката правеше обърната сребриста дъга върху тъмния плат и аз усещах, че времето е скачено с нея, с баща ми, с училищните часове, с мене, с моите часове в гимназията. А баща ми, за кой ли път, ми разказваше как князът, който беше вече цар, му подарил този часовник по времето на една война някъде на южния фронт... С чичо Йотовия часовник завърших и университета с малко прекъсване в един момент, когато пружинката му не беше издържала на напрежението и се скъса. Но после продължи да тиктака отново в своя равномерен тих ритъм.
Помня как след години, застанал за пръв път в подножието на извисения на кулата на пражката община огромен часовник, в който скелетът на смъртта дърпаше ритмично секундите, изтръгваше от някакви дълбини на кръгли часове съответния брой удари, прозорчетата се отваряха и апостолите благославящо се покланяха в тяхната рамка, и аз си сверявах часовника с него.
Пред колко много часовникови кули заставах в своя живот. Отмествах леко с дясната си ръка ръкава на лявата и поглеждах към кръглия циферблат като към око на времето. Напомняше ми окото на оня геран сред мегдана на моето село или окото на дълбокия кладенец на Карлщейн, взряло в миналото. И слушах времето. То биеше в ушите ми. Понякога имах чувството, че ще ми спука тъпанчетата това зловещо време, и все виждах оня скелет на чешкия орлой, който дърпаше с костелива ръка камбаните на годините. Друг път забравях, че часовникът върви с безпощадна хладина, омотан в мрежата на нехайни увлечения. И все си спомнях. Когато дойдоха освободителите ни от север, задигнаха де що видеха часовник. Бяха живели затворени във великия си лагер. Не бяха се докосвали до света на часовниците и като им се мернеше часовник на ръката на някого, възкликваха: "Ой, какие час! ", и откопчаваха каишката от ръката на освободения. Отнесоха си толкова "час " от "Хороша страна Болгария".
В моето село дойде само един освободител. Нали беше захвърлено на хълма встрани от централния път. Прибръмча най-неочаквано на своя мотор и спря на площада. Беше симпатичен братушка. Имах чувството, че случайно се е залутал по черния път. Поогледа се наоколо. Може би видя, че няма какво да реквизира, а може би наистина беше повярвал, че ни освобождава, както бях повярвал и аз, та по-късно дори му посветих стихотворение от благодарност, че не ни причини нищо лошо. И през ум не му мина да попита дали някой има "час ".
След две десетилетия, когато нещата бяха се понаместили в своето време, моят приятел Иван Давидков, изпратен в Киев да учи украински, си донесе оттам наистина хубав часовник и все му се възхищаваше. "Хорошие час - ми се хвалеше при всяка среща. - Хорошие. " При всяко връщане от тази страна си донасяше нов. Остави след себе си богата колекция от часовници, всеки от тях съхранил хубави мигове от градовете на Европа, които му се удаде възможност да посети.
Донесох си и аз от Прага електронен стенен часовник от цветен порцелан. Сменям толкова години вече батерийката и той брои секундите на глас. Неведнъж, завръщайки се след дълго отсъствие и отваряйки външната врата, съм усещал, че вкъщи има живо същество. Посрещаше ме с радостни звуци, които ми напомняха, че не съм сам на този свят. В такива случаи се обаждаше сякаш по-чуто и часовникът на ръката ми, който откликваше на възклика "До-бре до-шъл! До-бре дош-шъл! " на своя по-голям брат с възклика "Бла-го-да-ря! Бла-го-да-ря! Как си? Как си? ". И това беше едно от най-добрите доказателства, че домът живее и не ме е забравил. Именно тогава като че ли съм вярвал, че часовниците имат души като душата на моя лонжин. Една близка позната ми разказваше веднъж, че дядо й още в гимназията й обещал, че ако завърши с отличен успех, ще й купи златен часовник. Отишъл си старецът неочаквано от света. Минали години. Тя все разказвала на своя съпруг за обещанието на дядо си, но съпругът й така и не разбрал намека й. Много по-късно брат й, който заминал за чужбина, изпълнил обещанието на дядото. Кръвта вода не става - казваше тя. А аз си мислех, че сигурно гузната съвест на дядото е внушила от небесните селения точно по този природен закон на своя внук да направи това, което той приживе не е успял да направи.
Ще пътуваме без визи още от април
СОФИЯ. След шест дни, на 1 март, Европейският парламент ще разгледа падането на визите за българи, а Съветът на министрите на вътрешните работи и правосъдието на страните от ЕС ще вземе окончателното решение на 15 март. Посланикът на Швеция у нас Стен Аск вчера е съобщил графика на председателя на Съвета по европейски въпроси към НС Димитър Абаджиев. Решението за безвизовото пътуване ще бъде обнародвано и 20 дни след публикацията, в началото на април, ще влезе в сила.
124,219 млн. лв. налози са събрани през януари в София
СОФИЯ. Чистите постъпления от данъци, такси и други приходи в държавния и в общинския бюджет на столицата в края на януари са били 124,219 млн. лв., съобщиха вчера от Териториална данъчна дирекция - София. Тази сума е с 23,665 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Постигнатият ръст на приходите е 23,53 на сто.
От общата сума постъпленията в държавната хазна са 100,192 млн. лв., а в местната - 24,027 млн. лева. Отчетеният ръст на приходите пък е съответно 18,49% за републиканския и 50,18% за общинския бюджет.
Събраните от ТДД - София, данъци са 117,118 млн. лева, което е с 19,68 на сто повече спрямо януари 2000. От такси са постъпили 3,653 млн. лв., или 5,5 пъти повече спрямо същия период на миналата година. Това увеличение се дължи основно на двойно повишената такса смет в столицата. Неданъчните приходи през януари пък са били 3,448 млн. лв., което е с 69,31 на сто повече, отколкото през първия месец на 2000.
На ДДС се падат 55,35% от събраните от ТДД - София, постъпления. Следват платените данъци върху доходите на физическите лица, на които се падат 23,76 на сто от общата сума. Приходите от налога върху печалбата представляват едва 3,74 процента от събраните от ТДД - София, пари, което ги нарежда на третото място. Следват отчисленията за общините - с 2,08 %, и акцизите - с 1,64 на сто от общата сума.
13 138 граждани на столицата са платили целия си данък върху общия доход до 31 януари и са ползвали 2 % отстъпка. Постъпилите от този налог средства са 9,133 млн. лева. 24 394 предприемачи пък са внесли патента си до края на миналия месец, като са получили законовата отстъпка от 5 на сто. Събраните пари от патенти са 3,160 млн. лева.
Приходите от ДДС през януари са 68,757 млн. лв., което е с 8,709 млн. лева повече в сравнение със същия месец на миналата година. Увеличение има и при постъпленията от хазартни игри, както и от производство на игрални автомати, маси и съоръжения, като са събрани общо 2,038 млн. лв. акцизи.
42 млн. лв. за честните фермери
СОФИЯ. Над 12 000 кредита на обща стойност около 42 млн. лв. е отпуснала през петте години от съществуването си Федерацията на кооперациите "Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани". Отпусканите кредити за срок от 1 до 3 г., са до 30 хил. лв. Това съобщи доц. д-р Димитър Димитров, председател на федерацията. Тя е създадена през 1996 г. по проект на програма ФАР "Схема земеделски капиталов фонд". Този проект на Европейската комисия е сред най-успешните. Федерацията продължава да работи с подкрепата на Германския кооперативен Райфайзен съюз като активен участник в Националната програма за развитие на земеделието 2000-2006 г. От една година федерацията и Министерството на земеделието са българските партньори в проекта на Пакта за стабилност "Насърчаване на кооперативните структури в България". Целта му е до 2003 г. да бъде изградена стабилна кооперативна система , която да създава работни места и постоянни доходи на населението от селските райони. Приемането на Закона за влогово-кредитните кооперации, както и допълнителният кредитен ресурс от международни програми и други финансови институции ще гарантират средства на много малки и средни стопанства в България, смятат от федерацията.
"Зееви" претендирал за $ 470 млн. СОФИЯ. Претенциите на купувача на "Балкан" - "Зееви холдингс", срещу българската държава в парижкия арбитраж били за 470 млн. долара. Това заявиха вчера соцдепутатите Румен Овчаров, Петър Димитров и Михаил Миков. Тримата внесоха вчера в прокуратурата материали за това как авиокомпанията е била източвана след продажбата й. Проверката поема зам. главният прокурор Христо Манчев.
Междувременно юристът Владимир Стратиев заяви на обществено обсъждане, организирано от Клуб 100, че ако Гад Зееви успее да осъди България в Париж, по силата на т.нар. Ньойска спогодба решението ще бъде валидно за всички съдилища в Европа, дори то да не бъде признато у нас. В този случай всички сметки и имоти на българската държава може да бъдат запорирани до удовлетворяване на претенциите на "Зееви", твърди Стратиев.
Не е вярно, че "Балкан" е заличена от световната резервационна система, заяви пък говорителят на авиокомпанията Виктор Меламед. Данните били изтрити само за отменените полети на превозвача.
"Химко" увеличи продажбите
ВРАЦА. Продажбите на карбамид за вътрешния пазар през януари и февруари са нараснали с 40 процента спрямо същия период на миналата година, съобщиха от "Химко". Прогнозата е, че търсенето ще се увеличи. Държавният фонд "Земеделие" отпусна 10 млн. лв. целева финансова линия, за да подпомогне селскостопанските производители. Директен договор между "Химко" и фонда обаче няма, всеки стопанин си избира какъв изкуствен тор да закупи с кредита. Схемата на заема е 60 процента субсидия с 3 на сто лихва, 20 процента собствени средства на земеделците и още 20 на сто безвъзмездни, ако се погаси в срок.
Иван Костов: Ще се търси нов инвеститор за "Балкан"
РАЗГРАД. АК "Балкан" трябва бързо да бъде оздравена и да се търси нов стратегически инвеститор, съобщи през уикенда премиерът Иван Костов. За целта е необходимо да се извърши ефективна процедура по обявяване в несъстоятелност и възстановяване на полетите.
Правителството ще търси нов стратегически инвеститор или възстановяване на авиокомпанията по схемите, които вече са прилагани в други страни от Източна Европа, каза премиерът.
Купувачът е поел при сделката ангажимента да покрие 65 млн. долара от задълженията към държавата и различни доставчици, заяви Костов. В договора са били предвидени и крупни инвестиции. Една несполучлива сделка не може да е основа за атака срещу цялата приватизация, защото при избора на инвеститор винаги има риск, каза премиерът.
Поправеният Кодекс на труда може да влезе в сила със задна дата
СОФИЯ. Парламентът едва ли ще успее да приеме до края на февруари поправките в Кодекса на труда, съобщи за "Демокрация" министърът на труда и социалната политика Иван Нейков вчера. През последните две седмици по предложение на БСП депутатите дебатираха по темата престъпност и внесоха вот на недоверие към правителството, който бе отхвърлен. Въпреки че са минали през социалната комисия, последните части от кодекса няма да бъдат приети до края на февруари и обнародвани в "Държавен вестник", обясни Нейков. По думите му коректно ще е парламентът да реши новият кодекс да влезе в действие от 1 април.
Според Дикран Тебеян от Българска стопанска камара ако промените бъдат одобрени до 10 март, няма проблем те да важат със задна дата от 1 март. Дори и да закъснеят с месец, промените няма да попречат на работодателите, тъй като не са обвързани с бюджетни разчети, коментира Тебеян. Представители на Стопанска камара тръгват на двумесечни обиколки из страната, за да консултират членовете си по приетите тънкости по сключване на колективните трудови договори.
Разумно
Както вчера в студиото на "Неделя 150" вместо истеризиране имаше ред и спокойствие, такава трябва да бъде и цялостната атмосфера на обществото ни. Особено преди изборите това е дълг и на властта, основно изискване на закона. Несекващите провокации, компромати и сплетни, целещи страх и хаос, трябва да бъдат подминавани със здрави нерви и хората да бъдат насочвани към извършеното през неслучайно за пръв път изкарания мандат. И да преценят трезво на кого да имат доверие. Не бива съчки в огъня на напрежението да хвърлят и управляващите, някои по-хард кръгове, сега може и да се отстъпи, нещо да се отложи за по-нататък, в името на главната цел: поетият верен път да бъде продължен.
Слаб е интересът към Симеoн II като политик
СОФИЯ. Симеон II едва ли ще се ангажира категорично в предизборната кампания, смятат 24 % от българите според изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ ). Така мислят една трета от високообразованите, една трета от столичаните, 25 % от електората на СДС и 22 % от този на БСП. Според 16,6 % царят може да постигне успех единствено като обединител на монархически партии или коалиция от монархисти (14,8 % ). Други 12 % са на мнение, че Симеон II ще претърпи неуспех, ако участва в изборната кампания по какъвто и да е начин, а 11 % заявяват, че тази тема не ги интересува. Най-слаб е интересът към възможното политическо участие на царя сред симпатизантите на ДПС и сред хората до 30 години. Хипотетичната коалиция Федерация Царство България - "Гергьовден" - ВМРО би получила 5,4 % от гласовете към 15 февруари. Самостоятелно "Гергьовден" събира 2,1 % от вота, ФЦБ - 3,9 %, ВМРО - 1,6 %.
Царят бил в командировка
Вчера лидерът на движение "Обединени монархисти" Иван Георгиев заяви на пресконференция, че цар Симеон II не е напуснал страната по свое желание, а с решение на Министерския съвет и може да се счита, че той е в командировка от 1946 г. В решението на КС се казва, че не се счита за престой в чужбина времето, в което лицето е изпратено там от държавата.
Ултраси на ЦСКА потрошиха стадиона си
СОФИЯ. Близо 200 ултраси на ЦСКА потрошиха стадион "Българска армия" в събота вечер, след като любимците им загубиха срамно с 0:3 от "Ловеч" в първи четвъртфинал от турнира за купата на България, играл се няколко часа по-рано в града на люляците. Според директора на стадиона Тодор Колев щетите са за около 2500 лева.
Счупени са двете футболни врати на терена, четири седалки със сенници за резервните състезатели, част от тунела за излизане на отборите и 40 пласмасови седалки по трибуните.
"Разполагаме с резервни врати и служителите вече възстановяват разрушеното, така че всичко ще бъде ремонтирано за приятелския мач между младежките национални отбори на България и Германия" - заяви г-н Колев.
