ДПС и БСП ще искат вот на недоверие на правителството
СОФИЯ. ДПС има готовност да поиска вот на недоверие на правителството заради престъпността, заяви вчера Ахмед Доган. Той определи отношението на кабинета към проблема като неадекватно, меко и "подценително". Емануил Йорданов става за всичко друго, но не и за вътрешен министър, а ген. Василев е изкупителна жертва, отсече Доган. Вече се водели разговори и с други партии, ДПС щяло да поиска среща и с президента, а окончателното решение за вота щяло да бъде взето след дебата за престъпността във вторник. В декларация движението изрази възмущението си от това, че държавните институции не са единни в оценките си за престъпността и че според МВР не се случва нищо сериозно. От ДПС смятат, че обвързването на зачестилите криминални актове с предстоящите избори е несериозно и много опасно.
Служителите на МВР са демотивирани, имат чувство на безнаказаност, на безпардонност и това е заради обстоятелството, че работят в условия на корупция и политически поръчки, каза Ахмед Доган.
БСП се присъединява към искането на ДПС за вот на недоверие, каза соцлидерът й Георги Първанов.
Това е груба политическа спекулация, опит да се използва трагедията на хората за евтини политически дивиденти, заяви в отговор зам.-председателят на ПГ на СДС Пламен Марков. Той припомни как по време на Беровото правителство мутрите обикаляха около МС въоръжени до зъби, с джиповете си и нямаше кой да ги спре. "Опитвате се да ставате защитници на народа - вие, които създадохте групировките, уличната престъпност и рекета", обърна се към ДПС Марков. Това действие на ДПС категорично потвърждава опасенията ни, че зад паравана на загриженост за обществото някои партии ще се опитат да извлекат политически дивиденти, за да постигнат цели, които не са насочени към това българското общество да бъде успокоено, заяви зам.-председателят на СДС Димитър Абаджиев. Той определи тази като национално безотговорна.
Не сме обсъждали, но за вот на недоверие е много късно, коментира Драгомир Драганов, зам.-председател на Евролевицата. До изборите остават 4 и половина месеца и тогава българските избиратели ясно ще кажат на кого гласуват доверие и на кого не, каза той.
ЕС обсъжда доклада за визите ни днес
СОФИЯ. Много положителен е докладът на експертите на Европейската комисия за граничния контрол и изискванията, които България трябва да покрие, за да задейства ефективно решението за изваждането ни от негативния визов списък. Това каза вчера министърът на външните работи Надежда Михайлова. Обсъждането на документа бе отложено за днес заради проблеми с превода. Докладът препотвърждава предложението на Европейската комисия визите за български граждани да отпаднат. Според Би Би Си е много позитивен и на практика дава зелена светлина за отмяна на визите. Документът е изработен съгласно уговорката за практическо приложение на решението от 1 декември 2000 на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието за падане на визите за български граждани. Тогава 15-те поискаха от Еврокомисията да представи доклад за мерките, предприети от страната ни за борба срещу нелегалната имиграция.
В близките дни Европейският парламент трябва да прегласува принципното решение за отмяна на визите за български граждани.
Докладът на експертите на Еврокомисията ще бъде представен за одобрение на Комитета на постоянните представители на ЕС, които след това ще го внесат за окончателно решение в Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на страните от ЕС. Заседанието им е предвидено за март. А визите за българи ще паднат 20 дни след като то бъде публикувано във в. "Дженерал офишъл" - официалния вестник на ЕК. Според дипломатически източници това означава, че от май ще пътуваме без визи.
ЦСКА се завърна отново в своя дом
СОФИЯ. След дълъг ремонт баскетболната зала на стадион "Българска армия" ще отвори отново врати. Официалното откриване на изцяло обновеното съоръжение ще бъде с мача от 17-ия къг на мъжкото първенство между "ЦСКА Cool condoms" и вицешампиона "MM Beer-Черно море". Ръководството на армейците не крие надеждата си, че радостното събитие по освещаването на залата ще бъде съпроводено и от победа над варненци. Самият ремонт започва на 10 юли 1999 година. Огромен проблем, с който се сблъсква веднага ръководството на клуба, се оказва липсата на техническа документация по строежа на залата, което налага допълнителни консултации със съответните специалисти. След това започва и цялостното възстановяване на залата. Изградена е нова силова инсталация заедно с две електрически табла. Канализацията и водопроводът са подменени. Радиаторите в залата са сменени, а котелното помещение е преоборудвано. Направен е нов дренаж на подовата настилка и е монтирана помпа, която регулира автоматично нивото на подпочвените води. Подменено е старото и прогнило от влага дюшеме, поставени са модерни кошове. Направена е нова вентилация и е монтирано модерно осветление от марката "Филипс". Предишните дървени пейки са заменени с пластмасови седалки, като са изградени три реда допълнителни трибуни зад двата коша, с които капацитетът на залата е увеличен от 250 на 700 седящи места. В съблекалните са подменени подовите и стенните настилки, фаянсът, батериите и душовете. Сменено е също старото информационно табло. В близко бъдеще предстои да бъдат открити фитнесът и сауната, които са изградени на мястото на бившата треньорска стая. Единственото оставено непокътнато е остъклението на залата, тъй като на този етап клубът не може да си позволи необходимите за подмяната му 50-60 хил. лева. "Можехме да вложим всичките тези пари, които изразходвахме за ремонта, за спечелването на дълго жадуваната от всички привърженици на ЦСКА шампионска титла. Цялото ръководство на клуба прецени обаче, че е по-важно да започнем постепенното и хармонично изграждане на основата, включваща и залата, върху която ще градим бъдещите ни успехи. Сега, когато вече се завърнахме в своя дом, ще съсредоточим средства върху усилването на мъжкия отбор, за да може той в най-скоро отново да възвърне позагубените си позиции не само в България, но и в Европа" - споделя амбициозният президент на армейците Александър Чакмаков.
Надяваме се подобна сериозна инвестиция на БК ЦСКА да бъде последвана и от останалите клубове не само в София, но и в цялата страна, защото подобряването на спортната база в страната е първата предпоставка за бъдещите успехи на спорта в България.
Ами ако Жан бе останал на власт още две години?
Обсъжда се календарът за направеното от ОДС през този мандат. Безспорно е, че правителството до голяма степен оправда надеждите ни. Има, рабира се, какво още да се прави. Никой не е казвал, че всичко ще свърши за един мандат.
Но като слушам БСП, само едно и също чувам - не искаме да гледаме успехите ви. Искаме да обсъждаме само несвършеното.
Добре, така да бъде, но при следните условия. Първо, да направят и те календар за успехите при Виденовото управление. Нека БСП да изготви календар за гафовете и провалите на ОДС за тези близо 4 години, но с факти, а не според платени вестникарски публикации, както прави досега. ОДС пък да изложат гафовете и провалите на Виденовото управление за двете негови години и да ги умножат по две, за да се получи един цял мандат.
Питам защо никой не изготви най-вероятната прогноза какво щеше да стане с България, ако Жан Виденов и БСП бяха продължили още две години да управляват. Не е ли сега моментът тази празнина да се запълни?
Досега от БСП твърдят, че ще увеличат пенсиите, че ще въведат безплатно здравеопазване, ще намалят безработицата, само че не казват как. Според мен те разчитат на парит, натрупани от правителството на ОДС в държавния резерв. А като ги изхарчат (както навремето прахосаха пенсионния фонд), какво ще правят след това? Може би заплатите пак ще станат по 15 долара... Бичът на престъпността е пускането под гаранция
СОФИЯ. Спешни промени в законодателството, с които да се ограничи възможността да се освобождават под гаранция задържани престъпници, ще представи правосъдният министър Теодосий Симеонов в понеделник. Над час и половина продължи вчера закритото заседание на кабинета, на което е бил изслушан Емануил Йорданов. Членовете на правителството са гласували доверие на вътрешния министър, съобщи премиерът Иван Костов. Той определи мерките, които ще бъдат гласувани като спешни. Те целящи да се засили ефективното противопоставяне на престъпността. Бичът на битовата престъпност, която тормози гражданите, е пускането под гаранция на заловени извършители на престъпления, каза още Иван Костов. Според министъра на правосъдието законовите промени ще засегнат най-много лицата с висящи дела. Публична тайна е, че по улиците се разхождат необезпокоявани хора с повече от две такива производства, които създават уличната престъпност, коментира Теодосий Симеонов.
На въпроса, кои са групировките в България, премиерът отговори: "Работа на полицията е да посочи кои са, кой кого взривява, ние сме политици". Емануил Йорданов каза, че отговор може да даде шефът на НСБОП полк. Румен Миланов.
В понеделник ще бъдат обсъдени и кадровите промени в МВР. Мнението на Йорданов е, че първите смени трябва да бъдат в Националната полиция. Ще бъде усилен и вътрешният контрол в органите на МВР. В министерството работят твърде много хора, необходимо е ние сами да погледнем по-критично към себе си, за да може по-бързо от системата да си отидат тези, чието място не е тук, допълни шефът на МВР. Министрите са възложили на Йорданов да провери дали сблъсъкът между групировките не е инсцениран, за да се търсят политически дивиденти, както и дали инициаторите му не са вътре в системата на МВР.
Емануил Йорданов оповести, че е подписал окръжно до директорите на национални и регионални дирекции с указания да се засили контролът върху притежаването на оръжие, да се обсъдят и евентуални промени в нормативните актове в режима за купуването и носенето му.
Преструктурирането на МВР изисква три-четири години според Емануил Йорданов. По-бързи резултати не могат да се очакват, убеден е министърът.
Днес той ще изслуша директорите на националните служби, а в събота ще свика съвещание на регионалните директори.
Броят на кравите расте
РУСЕ. С над 500 крави са се увеличили стадата в Русенска, Търговищка и Силистренска област, показва отчетът на Регионалната служба за контрол в животновъдството от януари 2001 в сравнение с миналата година. Опасностите от болестта "луда крада" не оказват влияние на тенденцията на увеличаване броя на животните, каза вчера Ганка Георгиева, началник на службата. Освен засиления граничен ветеринарен контрол на рискови продукти България притежава достатъчно възможности да задоволи без внос потреблението на населението, а също и възпроизводството на стадата. Сега в страната има 433 820 крави. Една част от тях са елитни и са под племенен селекционен контрол. В Русенско отделни животни дават над 9 хил. л мляко при средно за страната 4500 л. Заради богатия генетичен потенциал на местните животни, които са под контрола на регионалната служба, заявките от фермерите за купуване на нови животни не спират, обясни Ганка Георгиева.
Български летопис
2 февруари 1839 - роден в Панагюрище Нешо Бончев, един от първите български литературни критици. След като учителства няколко години в родния си град, отива в Киев, където завършва Духовна семинария и после Историческия факултет в Московския университет. През 1868-1875 е учител по класически езици в Първа московска гимназия и в Лазаревския институт. На два пъти, през 1869 и 1873, обикаля България и събира народни песни, различни документи и исторически паметници. Песните публикува в сп. "Български книжици", "Братски труд", а някои дава за сборника на Димитър и Константин Миладинови "Български народни песни". Сътрудничи на "Периодическо списание... ", където отпечатва статиите си "За училищата", "Читалище, повременно списание", "Класичните европейски писатели на български език и ползата от изучаването на съчиненията им" и др. Прави първите преводи на български на "Разбойници" от Шилер и "Тарас Булба" на Гогол. Умира на 17 февруари 1878 в Москва.
2 февруари 1852 - роден в Стара Загора Атанас Илиев, фолклорист, общественик. Завършва гимназия в гр. Табор, Чехия, и славянска филология в Прага. Учителствал в Стара Загора, Горна Оряховица и София, бил е директор на девическата гимназия в Стара Загора. Окръжен управител на Стара Загора и Шумен. Участва в редактирането на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" и публикува много фолклорни материали от различни жанрове. Пише още в списанията "Читалище", "Ден", "Денница", "Надежда" и др. Автор на учебници, преводач. Умира на 12 февруари 1927.
2 февруари 1941 - умира Янко Сакъзов, един от лидерите на БРСДП(о), теоретик на общоделството. Учил естествени науки. Издавал сп. "Ден" и "Общо дело". Многократно избиран за народен представител.
Български православен храм във Франкфурт
Докато България се раздира от църковни спорове и синодални страсти, нашите сънародници във Франкфурт и околията му създадоха своя православна, българска църква. Храмът ще носи името на Свети цар Борис I, а църковното настоятелство започна акция за събиране на помощи за построяването на молитвен дом. По думите на госпожа Лили Шмидт, радетел за интегрирането на българската духовност в немските условия и учредител на благотворителна фондация за България, "сега и нашенците в града на Майн ще разчитат някой богат българин да се озове на благородния порив". Госпожа Шмидт е убедена, ча православната църква ще помага на емигрантите срещу забравата на език, род и традиции. Нека покажем на останалите етноси, че сме достойни и духовни люде, с които Европа няма да се срамува - допълва Лили Шмидт.
Верен ход на цар Симеон II
Покрай зачестилите криминални престъпления, което едва ли е случайно, посещението на Н.В. Симеон Втори и на царица Маргарита в България не привлече вниманието на обществото като друг път. Но въпреки това някои хора следят всяка негова стъпка на родна земя и се вълнуват при спомена за баща му - любимия на целия народ (освен на левите екстремисти) монарх Борис Трети. Тия дни цар Симеон се поклони пред гроба на чичо си княз Кирил, станал жертва на комунистическото злодеяние - избиването на регенти, министри и народни представители на 1 февруари 1945 г. Това отдавна трябваше да стане, но по-добре късно, отколкото никога, коментира по телефона нашият читател Стефан Трифонов от столицата.
Възрастният господин е доволен, че Симеончо, както всички с обич наричали престолонаследника, е намерил време да отдаде почит на невинно загиналия си родственик. Очаквам да го видя с китка цвете и пред паметната плоча на репресраните след 9 септември 1944 г., поставена до параклиса в градината на НДК, допълни г-н Трифонов. Отнасям се с огромно уважение към царската фамилия, затова го подсещам, уточни читателят ни и не скри възмущението си, че жълтата преса се занимава по недостоен начин с връщането на имотите на Н.В. Симеон Втори, които му се полагат по закон.
Верижна реДакция
"Соцлидерът Георги Първанов нагази смело в калта, за да убеди пернишките миньори, че като вземе властта, ще им осигури работа. " Този текст под снимка е във в. "24 часа". Имаш чувството, че четеш вестник "Рудничар". За точно "български вкус" говори и мрачната реклама, която ни гледа от същото издание и която може да я поръча я пиян американец, я шайен, препушил лулата на мира: "Отново хайдушки хамбургер". От което идва да се разбере, че няма български хайдутин, който да не е ял евтините хамбургери на фирмата "Макдоналдс". А за войводи има и специално меню: "Поръчайте пипер бекон или хайдушки мини макчикън и ще спестите до 23 %. " Още няколко заглавия в същото издание могат да ни разплачат от "национална гордост". "Преброителите ще питат и колко алкохол пием. " Да питат, като има кой да им поръчва, макар че според "24 часа" минимално ще е почерпването ни, защото "Вносните уиски и водка поевтиняват". Да виждате взаимна връзка между рекламата с американското кюфте и българското уиски? Има. И тя е май някой "специалист", завършил ВИИ "Карл Маркс", който за една нощ се превърна в УННСС. И за да ви бъде щастлив петъкът, не пропускайте да прочетете: "Венцислав Йосифов: в първото си интервю след излизането му на свобода: мисля пак за политиката (съчинение за деца до 7-годишна възраст). " "И се търси под вола теле, както се казва. По този начин се заблуждават хората, че се водят дела за банкови фалити, а такива няма... " Четем и се чудим дали да изядем вестника, или да вземем друг за десерт. Взимаме. "Обезглавяват пет театъра посред сезона". Това е заглавие от "Труд". Нещата в предизборна България са достигнали до такъв катарзис, че и за театър да се пише, пак ще има жертви в заглавието. Затова бяхме предвидили да прочетем и "Южен скандал", но разбрахме, че ще ни навреди на здравето. И спряхме.
Вторият стрелец от Варна е намерен мъртъв
ВАРНА. Издирваният вече 15 дни Златин Златинов, вторият стрелял срещу полицаите във Варна, бе открит вчера в дома на дядо си в Долни чифлик мъртъв.
Около 10,30 ч. барети от Специализирания отряд за борба с тероризма и полицаи от РДВР - Варна, започват претърсване на къщата и стопанските постройки към нея, уточниха от полицията. Около 10,50 ч. Златинов е намерен бездиханен на тавана на къщата, прострелян в главата. Официалната информация твърди, че в ръката му имало пистолет и той вероятно се е самоубил. Според подп. Веселин Петров, шеф на РДВР - Варна, служителите на СОБТ и варненската полиция не са произвели нито един изстрел по време на операцията.
"Чух изстрел към 10 ч. и втори след около 20 минути", разказа пред "Демокрация" един от съседите, но не пожела да каже името си. Районът около къщата бе отцепен, полицията не допусна вътре дори и близките на Златинов. В 15,45 ч. в чифлик пристигна линейка от Варна.
Бабата и дядото на Златин прекараха вчерашния ден в полицейското управление на чифлик.
Г. Божков ще води жените ни
СОФИЯ. Треньорът на "Славия" Георги Божков е новият наставник на женския национален отбор на България. Другите кандидати за поста бяха Иван Лепичев ("Монтана"), Красимир Драгоев ("Левски-Спартак") и гъркът Джон Цирогиянис. В проведеното гласуване на треньорския съвет той получи 17 гласа срещу 4 на основния му съперник Иван Лепичев. Божков бе помощник на дсегашния наставник на националките Иван Цанков. "Основната ми задача ще е да осигуря участието в отбора на възловите състезателки - Гергана Брънзова и Лидия Върбанова" - заяви Божков, след като научи от "Демокрация" за новото си назначение.
Ген. Михов получи естетски и летливи подаръци
Картини, цветя и реномирани марки алкохол бяха сред най-честите подаръци, които началникът на ГЩ ген. Михо Михов получаваше в кабинета си през целия вчерашен ден. Генерал &numero; 1 у нас навърши 52 години. Той събра приятели и колеги във фоайето на Генщаба, където почерпи за здраве с избрани бели, червени вина и мезета. Вестник "Демокрация" му пожела много щастие и късмет и безпроблемно пилотиране на армейската реформа по посока НАТО. Министър Бойко Ноев до последно запази във военна тайна личния си подарък за рожденика.
Германци помагат на малкия ни бизнес
СОФИЯ. Германският "Сениор експертен сървис" (СЕС) от влизането си у нас през 1993 година досега е изпратил повече от 240 професионалисти, каза вчера инж. Примо Първанов, представител на съюза в София. През миналата година СЕС е помогнал със съвети на 34 български фирми от различни браншове, като 64 експерти са работили с тях, уточни още Първанов. Фирмите са от областта на хранителната промишленост, на рибовъдството, електроулова и преработката на риба. За всяка фирма може да се намери подходящият експерт, увери представителят в София, защото в централата на СЕС в Бон се поддържа база данни с 5200 старши експерти. Организацията за германска експертна помощ за малките и средните предприятия е създадена по инициатива на Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие и на Съюза на Индустриално-търговските камари на ФРГ. Подбирането на подходящ експерт става лесно, фирмата трябва да подаде формуляр-заявка, поясни инж. Първанов. Подробна информация той обеща на GSM 088 721 352.
Девет нощи с Бетовен
От пазвата му транзисторът съобщи, че "Марс - 1" продължава своя полет. Програмата продължи с "Апасионата".
Разхождахме се с него, докато изгубихме образите си. Небето изпращаше върху кипящия тротоар своите сребърни звуци. След малко всички цветове изчезнаха. Остана само виолетовият. И тогава той ми каза:
- Какво небе, Лида! Това е нашето небе. Като че ли земята престана да се върти. Може би сега се носим върху гърба на огромен слон. Къде ли ще ни заведе той?
Стъпките на "слона" отекваха грухо в някакво безплътно подземие. Силно и слабо, силно и слабо, като удари на тимпан. Имаше нещо тъжно в тези стъпки.
- Струва ми се, че е стар... - Кой?
- Слонът. Ами ако отива в гробницата на слоновете?
- И така да е. Нали ние с тебе сме млади? Ние ще живеем... - Къде ме водиш?
- У дома.
- Какво ще правим там?
- Ще слушаме Бетовен... - Съвсем сами?
Така започнаха нашите девет нощи с Бетовен. И с моя момък. Той няма име. Нито едно човешко име, защото аз му го взех завинаги и няма да го дам на никого, въпреки че ми причинява толкова голяма болка.
Изкачихме девет стъпала. Оросихме ги с капки от небето и с пламналия шепот на нетърпението. Стъпалата бяха широки и тежки. Те кънтяха в глухия дом и препращаха ехото си. Докато щракна ключът. Докато спря шумоленето на дъжда. И въздишките. И пулсът.
- А слонът? Къде отиде слонът? Мъчно ми е за него.
- Той може би ще умре в своята гробница. А ние... - Ще живеем ли и ние? - продължавах да шепна в тишината на преддверието, което беше тъмно като скръб. Сякаш се прощавах с гласа си. Сякаш се опомнях след сън. Сякаш започвах да виждам образа си в огледалата на заключен лабиринт.
- Ние сме сами, Лида! - извика той.
Останах сама в преддверието. Свалих палтото си и бавно го оставих да виси върху никелирания рог на закачалката. И се вгледах в него. От полите му се изцеждаха виолетовите думи, които току-що бяхме разменили по тротоара. Ръкавите бяха кухи. Палтото мълчеше празно. Лида я нямаше там. Викаха я в хола да бъде съвсем сама с някого, а тя беше отишла с въображението си в своя роден град. И слушаше оркестъра в мраморната зала. Сама. Откакто се помни, тя винаги е била сама, кротка, натъжена, потисната, обидена и страхлива, като капка чиста вода, която не се решава да падне от стряхата в блясъка на локвата. Нейният баща беше стрелочник с омаслени черни дрехи. Той обичаше белия цвят. А Лида обикна Бетовен и винаги го оприличаваше на стрелочник с бели дрехи, който се движи между преплетените линии на човешките чувства с разкошен бял фенер, пламнал от музика. Бетовен дава път на всички самотници, на всички кротки, натъжени, потиснати и обидени хора. Лида беше свободна в подземните, дългите, ехтящите лабиринти на Бетовен. С него тя никога не беше сама.
- Лида! - извика момъкът.
Влязох. Бях твърдо решена да се срещна отново с великия бял стрелочник. Отдавна не бях чувала безплътните му думи. Университетът отне свободните ми часове. Учебниците ме ревнуваха. Те ме заключваха от сутрин до вечер. Отново бях останала сама. Кротувах пред зорките бръчки на хазяйката, тъгувах за оркестрите в мраморната зала, потискаше ме студената неизвестност на предстоящите изпити, страхувах се от сенките на хората зад катедрите, обиждаше ме тяхното недоверие. Докато изведнъж срещнах момъка, който ме заговори за Бетовен. Той ми каза, че изпитва същите чувства като мене. Аз му вярвах. Няма по-хубаво нещо от това, да вярваш в този, който ти носи освобождение. Няма по-велико нещо от освободителя.
Потънах в здрача на големия хол. Дори не се запитах как са могли родителите на моя момък да станат притежатели на толкова широко жизнено пространство. Не ме интересуваха боиграфиите. Важното е, че се реших да стъпя върху персийските цветя, които се разстилаха далече около мен, далече... до черната, стъклена суровост на библиотеката, в чиито стегнати, малки и големи кожени ковчежета лежаха мислите на световни мъдреци. Защо ме обзе страх? Не знам. Може би в този хол имаше прекалено много въздух, който започна да ме задушава. Или стъклата на библиотеката и вишневите фотьойли, и тежките плюшени завеси ме гжледаха с повече гордост, отколкото беше нужно. А може би моят момък беше пребледнял повече от мен. Той наливаше ром в две кристални чаши, сякаш се страхуваше от негърчето с големите мехурести очи, кръстосало крака върху махагоновия шкаф. Негърчето държеше две палки и всеки миг би могло да тропне с тях по своя барабан.
- Седни, Лида! - прошепна момъкът.
- Гледам маската на Маестрото! - казах аз.
Без да искам, излъгах. Точно в този миг усещах, че някой ме наблюдава от стената над негърчето. И чудното беше в това, че този някой спеше с глуха тържественост, от която настръхвах.
- От гипс ли е?
- От гипс.
Седнах и изтегнах гърба си върху високото облегало на фотьойла. Постарах се да не мисля за нищо, когато звъннаха чашите. Допрях тънкия стъклен ръб до устните си и притворих очи при първата глътка. С първата глътка дойдоха звуците някъде иззад предметите, които ме заобикаляха. Някой прошумоля край мен, лъхна на ром и отмина. Нощната лампичка до кушетката светна, замисли се и угасна. Чух тежкото си дишане. Докоснаха ръката ми. Кръгче цигарен дим се разби в челото ми. И започна. Започна нощта. Тя прииждаше из долните и горните процепи на холните врати. Една странно светла, примамливо нежна, задъхано човешка, шептяща и топла като изповед нощ. Нямаше повече думи. Не исках да виждам нищо. Думите и предметите, и момъкът, и разлюляната ми гръд, и димът на цигарата се изгубваха като сенки в сиянието на Бетовеновите въздишки. Познах, че той пусна Деветата, и не попитах защо. Нищо, тя е по-радостна, най-празничната от всички. В нея има най-много мисли и тревоги, и сражения, и победи с искрящи тържества. Спящата маска на стената над негърчето подпали душата ми. Вечно сънуващите очи на Маестрото бяха от гипс. Но те ме гледаха през похлупаците на клепките си като очи на страдащо божество. Кой беше наранил този исполин?
Твоите очистителни пламъци изгарят всякакъв страх, Маестро! Позволи ми да се помоля пред твоята мъка. Ти ме правиш силна като надежда. Ти избърсваш очите ми, преди да съм се разплакала. Обливай ме с любов, закрилнико! Вдъхвай ми дръзкия си въздух, предупреждавай ме, помагай ми да празнувам в делниците, води ме в твоите лунно-тъжни долини, по ръба на мрачни пропасти, в зеещите, кънтящи пещери на небесночистата радост! Искам да слушам с векове воюващото ехо на твоето оръжие! Ето, аз затварям очи под безкрайно дълбоките куполи на твоя храм и се моля да ме вземеш със себе си... Вземи ме!
Изпих до дъно чашата с рома и отметнах глава над ръба на фотьойла. Мълчах, слушах и очаквах да се случи някакво чудо. В хола беше станало много тъмно. Последваха няколко уводни акорда към Шилеровата ода. Като светваше и угасваше, едно огънче се приближаваше към мене. То стъпваше като слона, който може би отдавна беше отишъл в гробницата на слоновете. Унасях се в някакъв виолетов сън. Изкачвах се по девет широки и тежки стъпала. Пулсът ми залиташе от щастие. И в този миг ме притиснаха горещите устни на момъка.
- Каква нощ, Лида! - каза той. - Това е нашата нощ!
Не виждах образа му. В хола нямаше образи. Имаше само божествен план. Свиреше орган. Звучаха, пееха, тътнеха, възвисяваха се и ослепително блестяха опиянени небеса и слънца. Светът се тресеше от гордост, от мъжество и сила. Нямаше нощи и наши и ваши. Нямаше робства и обиди. Беше настъпил часът на безграничното озарение.
Негърчето биеше с всичка сила барабана си. Гипсовият дух на Маестрото се усмихваше. А момъкът ме целуваше. Той разбра, че е настанало време да ме целува. Той разбра, разбра и хиляди пъти разбра, че съм свободна!
И аз бях опожарена от свобода през тази първа нощ.
Последваха още осем дъждовни следобеда. Разхождахме се с момъка, докато загубвахме образите си. Оставаха само чувството и моят виолетов дъждобран. Небето изпращаше върху него и върху кипящия тротоар своите сребърни звуци. После идваше слонът, чиито стъпки отекваха глухо в някакво безплътно подземие. Силно и слабо, силно и слабо, като удари на тимпан. Имаше нещо тъжно в тези стъпки. И преди да продължи към своята гробница, той ни оставяше съвсем сами в нощите на Бетовен.
Звуците идваха след звъна на първите чаши с ром. Долетяха светлините на Шестата симфония. Станах пастирка, или по-скоро - душа на бяло облаче, което бди над кротко унесени кошути. Бълбуках като въздушно синя, разпенена и бързотечна планинска кръв, слизах надълбоко под земята, както слиза коренът на вековно дърво, възкачвах се като сладък пролетен сок и онемяла слушах тъпите тътени на брадвите, и сълзях по бялата плът на отсечените клони, и догарях като главня в пепелта на нощните овчарски огнища.
После се сгърчих като сянка на върховно страдание в траурните водоскоци на Ероиката. Оплаках милиарди чисти полети и останах сама като ковчег след погребение... ...и възкръснах - при Петата - като зла вещица, която бие с кривия си жълт нокът по залостената врата на странника. Блъсках, докато ме заболяха ръцете. Отеквах като съдба. Тръпнех като предсмъртно чувство и чаках да оглушея, да оглушея на следната и на по-следната нощ от следващите опуси, в следващите подземни космоси на Маестрото.
Но аз не оглушах. Случи се нещо друго. Неусетно, безболезнено и може би страшно, всеотдайно и може би безполезно, по девет пъти на час в тези девет дни и нощи аз усещах как окапват едно по едно перата на моите здрави крила и престанах да бъда свободна, затръшната като робиня под бледната маска на Бетовен и на моя момък. Моят момък. Той няма име. Нито едно човешко име, защото аз му го взех завинаги и няма да го дам на никого, въпреки че ми причини толкова голяма болка. След всяко дихание на щрайха и след всяко боботене на тимпаните, след всяко нажежаване на душата ми той ставаше все по-блед и по-блед, все по-студен и мъртво безразличен. Той пиеше ром с досада и горчиво ожесточение. Все повече и повече аз започвах да разграничавам неговите очертания в големия здрач на хола с персийските цветя до черната, стъклена суровост на библиотеката. Все повече и повече виждах ясно, че очите му не са чисти, че вместо сърдечен поглед в тях има глина. Защото грохнала, душата на този момък пътуваше върху гърба на стария слон към своята гробница. След като тази жестока душа ме научи да летя към виолетовите хоризонти в името на Бетовен! След като ме освободи! След като ме пороби!
Презрях тези девет нощи на маскирано благородство и величие. На десетия ден бях отново сама, отново кротка, тъжна, потисната, обидена и страхлива.
Но минаха седмици и месеци на покруса и на отчаяна самоизмама, докато изведнъж, съвсем изведнъж, изневиделица, с погнуса и радост, с гняв и ликуващо просветление аз разбрах, че продължавам да обичам моя момък. Той идваше в съня ми като звън на чаша, като лъх на ром, като тежко дишане. Разбиваше се като цигарено кръгче в челото ми, заспиваше до мене със стон на страдащо божество, водеше ме в лунно-тъжни долини, по ръба на мрачни пропасти, в зеещите, кънтящи пещери на небесночистата радост. Мълчах, ослушвах се и започвах отново да го очаквам като някакво чудо, като приближаващо се огънче със стъпките на слон. Ежечасно и ежеминутно търсех да уловя неговия невидим образ, божествения плам, органа, опиянените небеса и слънца, безграничното озарение.
Реших да издебна един дъждовен следобед, да изгубя образа си, да се превърна в чувство под моя виолетов дъждобран, да изкача отново деветте стъпала. В глухия дом. Докато спре шумоленето на дъжда. И въздишката ми. И пулсът.
Почуках и замрях. Почаках минута, две. Потръпнах. Отстъпих няколко стъпала надолу по стълбата. Върнах се отново нагоре. И вратата се отвори.
И той застана там - строен, блестящ... ...и кух, и празен, като ключ... Не, аз не обичах него! Не го обичах! Аз обичах нещо друго, нещо съвсем друго... Момъкът ме гледаше бездушно, както в деветата нощ, сурово и гузно. Сякаш не ме познаваше. Бях сигурна, че искаше да си отида час по-скоро.
Стоях пред него като окаменяло обвинение.
И не му казах нито дума. Защото и той беше онемял. Защото в този миг в познатото преддверие прииждаха траурните водоскоци на Ероиката. Защото, кълна се в най-светлите си чувства, в този миг вътре, в хола, нечия бедна сянка с виолетово въображение оплакваше милиарди чисти полети и оставаше сама като ковчег след погребение. Защото виждах нейното палто, увиснало върху никелирания рог на закачалката. От полите му се изцеждаха цветните думи, разменени по тротоара. Ръкавите бяха кухи. Палтото мълчеше празно. Както преди оная първа нощ, когато Лида беше отишла в своя роден град. И слушаше оркестъра в мраморната зала. Сама. Откакто се помни, тя е била винаги сама, кротка и страхлива като капка чиста вода, която не се решава да падне от стряхата в блясъка на локвата. Нейният баща беше стрелочник с омаслени, черни дрехи. Той обичаше белия цвят. А Лида обикна Бетовен и винаги го оприличаваше на стрелочник с бели дрехи, който се движи между преплетените линии на човешките чувства с разкошен бял фенер, пламнал от музика. Бетовен дава път на всички самотници. Лида беше свободна в подземните, ехтящи лабиринти на Бетовен. С него тя никога не беше сама. Само с него.
Излязох от големия глух дом, чиито стъпала препращаха ехото си, мъдра като слънце. И досега съм сигурна, че в някой слънчев ден ще срещна в парка или по улиците моя истински, божествен Маестро и ще му се оплача, и ще бъда много, много щастлива, и ще му се помоля да избърше очите ми, преди да съм се разплакала, да ме облее с голямата си любов на закрилник, да вдъхне в гърдите ми дръзкия си въздух, да ми помогне да празнувам в делниците.
За съдиите в Страсбург
Eвропейският съд по правата на човека в Страсбург е една от институциите на Съвета на Европа. Той се произнася по жалби на граждани, свързани с нарушаване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи в случаите, в които са изчерпани всички вътрешни съдебни процедури и институции в страната членка.
Първоначално в Съвета на Европа имаше две инстанции - Европейската комисия по правата но човека и Европейския съд.
С приемането на протокол 11 те се сляха в една институция - Европейски съд по правата на човека, чиито съдии бяха избрани от ПАСЕ преди около две години. С цел да се осигури ротация на съдиите, но да се запази и приемствеността, беше теглен жребий, при който някои от съдиите получиха тригодишен мандат, а други седемгодишен. Българският съдия Снежана Ботушарова изтегли тригодишен мандат, поради което сега отново започва процедурата за избор на български съдия. Съгласно процедурата Комитетът на министрите внася в ПАСЕ списък с три имена, предложени от съответната страна, които се явяват на събеседване в подкомисия към Комисията по правни въпроси и правата на човека. Съгласно процедурата комисията излиза с препоръка до ПАСЕ да избере един от тримата кандидати, но депутатите са свободни да изберат когото искат - изборът е таен.
При предишното издигане на съдии имаше случаи, когато някои от кандидатите бяха отхвърляни от подкомисията и трябваше на тяхно място да се посочат нови кандидатури.
В случая с България от първата листа беше одобрена само Снежана Ботушарова, а г-жа Жасмин Попова и г-н Силви Чернев не бяха одобрени. Това наложи двамата да бъдат заменени с г-н Т. Чипев и г-жа Кина Чутуркова, които преминаха успешно събеседването в подкомисията. Все пак г-жа Ботушарова беше посочена като предпочитана кандидатура на комисията. При тайното гласуване в ПАСЕ тя спечели убедително и беше избрана за съдия в Европейския съд.
При настоящата процедура Министерският съвет беше поканен да издигне кандидатури за новия мандат, който ще бъде седемгодишен. Министърът на правосъдието поиска кандидатури от различните структури на съдебната система. При процедурата беше консултиран и председателят на Народното събрание, както и ръководителят на българската делегация на ПАСЕ.
Въпросът дали парламентът трябва да бъде предварително консултиран и оставен открит при отговора на Комитета на министрите на препоръка 1429/2000 г. на ПАСЕ. Министрите отбелязват, че в някои страни има такава практика, но ПАСЕ се състои от депутати, идващи от националните парламенти, които извършват крайния избор. Ето защо дали такива консултации трябва да бъдат извършвани, е оставено на всяка страна да реши сама. В обратния случай, когато ПАСЕ и съответно националните парламенти представят кандидатури за избор от Комитета на министрите, не е известно правителствата да са консултирани или дори информирани.
Процедурата по настоящия избор включва предварително обсъждане на кандидатурите в Комитета на министрите до края на януари т.г. В края на март и началото на април кандидатите ще се явят пред подкомисията към Комисията по правни въпроси и права на човека на ПАСЕ и в края на април ще се извърши тайният избор по време на пленарно заседание на Асамблеята.
Логично е, че в списъка с кандидатури за България е и досегашният съдия в Страсбург - г-жа Ботушарова, която очевидно има нужните качества и вече веднъж е преминала успешно през тази процедура. Що се отнася до това защо Министерският съвет е издигнал едни, а не други кандидатури, трябва да се знае, че при избора са включени редица професионални критерии, езикова подготовка и пр., но и са подбрани кандидати, чието минало не е засенчено от сътрудничество с бившата Държавна сигурност.
Заловиха зърнени измамници
ДОБРИЧ. Двама зърнени измамници са били заловени при акция на Икономическа полиция в земеделската кооперация в тервелското село Безмер, съобщиха от РДВР. При осъществяване на сделка със слънчоглед между кооперацията и фирма от вътрешността на страната от шахтата на кантара бил измъкнат един от купувачите - Здравко Т. (23) от сливенското село Богданово. Той се вмъкнал в шахтата през нощта и докато се товарели камионите със стоката, регулирал с магнит кантара така, че да отчита по-малко от натовареното. През това време минали общо 40 тона зърно в три камиона, като по този начин били спестени по около тон-два от всеки товарен автомобил. Задържан е и съучастникът на Здравко Крум А. а (37) от Нова Загора. И двамата са били криминално проявени, показала проверката.
Според началника на Икономическа полиция - Добрич, Димитър Порязов, това е вторият сигнал, по който се работи напоследък, а оплаквания за подобни удари в кантара прииждали от една година насам. Измамите ставали най-често там, където нощната охрана в стопанствата не е особено бдителна или продавачите са подмамени с по-висока цена. Съмнителни били оферти за 330-340 лв. за тон слънчоглед при реални сделки със стойности 310-315 лв. Разкритата фирма в Безмер била чест клиент на добруджанските зърнопроизводители, но от РДВР отказаха да огласят името й.
Заловиха издирвана измамница
СОФИЯ. Криминалисти от III РПУ задържаха Валентина Р. (29) заради обир в апартамента на столичанина К. Д. в жк "Захарна фабрика", съобщи вчера МВР.
Валентина се запознала с обрания мъж, представяйки му се с чуждо име. Той я поканил в дома си, където тя сложила в питието му упойващи таблетки. След като мъжът заспал, Валентина претърсила жилището му, взела намерените около 1200 лв., някои ценни вещи и си тръгнала. Престъпницата е регистирана в полицията като измамница и е осъждана. Тя била обявена за общонационално издирване. Валентина е задържана и се намира в килия на III РПУ, срещу нея е образувано дознание. От полицията предупреждават, че напоследък са зачестили случаите на измами, придружени с упояване и последвани от обири.
Златю Бояджиев - тържество на волята и красотата
Преди 25 години, на 2 февруари 1976, умира големият български художник Златю Бояджиев. За неговото изкуство проф. Димитър Аврамов казва, че то се издига до равнището на своеобразна житейска философия. "Тази философия - пише големият ни изкуствовед - е просмукана от носталгията по изгубения рай на детското и примитивното; от копнежа към света, в който природата, хората, животните и птиците са свързани в пантеистично цяло; от тържеството на победата над силите на преходното, неразумното и хаоса."
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 в с. Брезово, Пловдивско. През 1932 завършва живопис в Художествената академия като ученик на проф. Цено Тодоров и на проф. Никола Ганушев. Първите му изложби са в Пловдив съвместно с Владимир Рилски, през 1936 и 1938. Участва в изложбите на Дружеството на южнобългарските художници и в общите художествени изложби. Работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. През 1942 участва във Венецианското биенале с "Брезовски овчари" - една от емблематичните му картини. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1946.
Тежка парализа отнема през 1951 способността на Златю Бояджиев да рисува с дясната ръка. След няколко години упорит труд и с огромни усилия на волята започва да работи с лявата. Това изпитание на съдбата слага межда в творчеството му и го разделя на два ярки периода. През втория картините му са заредени с драматизъм, те са силно експресивни, завладяват с причудливия свят, който пресъздават. С творбите си Зл. Бояджиев достига върховете на българското изобразително изкуство. Макар променил значително живописната си техника, той с особена любов продължава да пресъздава емоционално наситените моменти от бита на българското село, чиито герои обича и прекрасно познава тяхната душевност. Тази особеност в светоусещането на Зл. Бояджиев чудесно е уловил Цанко Лавренов, според когото художникът рисува трудовите дни на косачи, орачи, овчари не като делнични дни, а като празници.
Творчеството на Златю Бояджиев е богато, негови картини има в Националната художествена галерия, в Столичната градска художествена галерия, в галериите на Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Плевен, Смолян, Сливен, Видин, у частни колекционери. Част от това богатство - 22 творби - ще бъде показано днес от 19 часа в галерия-музей "Класика". "Числото не е произволно - твърди собственичката на галерията Цветелина Стефанова, - тъй като вярвам в символиката на неговия живот и неговото творчество. " Седем от творбите ще се продават. На вечерта, посветена на художника, ще бъде представен и 45-минутният видеофилм "Живописецът от Брезово".
Експозицията е по идея на семейството на Златю Бояджиев и е осъществена конкретно със съдействието на внучката му Цена Бояджиева. Посетителите ще могат да видят още палитрата на художника и бронзовата глава на Златю Бояджиев - работа на скулптора Иван Топалов.
Галерия "Класика" започва цикъл "Стари български майстори и съвременни художници". През петък любителите на изобразителното изкуство ще могат да разговарят на живо с творците или да се срещнат с тях чрез кратки видеофилми.
Иван Костов: Има сблъсък между групировки
СОФИЯ. Министрите разбират, че обществото очаква от изпълнителната власт да отговори на серията от криминални акции в страната, конкретните мерки ще станат ясни на извънредно заседание на кабинета в понеделник. Това заяви пред журналисти на "Дондуков" 1 премиерът Иван Костов. Правителството е стигнало до извода, че серията от криминални и битови престъпления се дължи на сблъсък между групировки. Близо два часа продължи закритото заседание на правителството вчера.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов е натоварен да провери дали напрежението не е политически инсценирано.
Излагат мебели в НДК от вторник
СОФИЯ. Международната изложба "Мебел 2001" ще бъде открита във вторник в НДК, съобщиха вчера организаторите от БТПП. Това е седмото поредно издание на изложението, в което ще участват 32 наши производители и 19 представители на водещи мебелни фирми от Англия, Австрия, Белгия, Германия, Италия, Испания, Китай, Полша, Украйна, Франция и Холандия.
Освен мебели другата седмица в НДК ще бъдат изложени и дамаски, камини и други изделия от мрамор. Различни видове подови настилки, тапети, килими, пердета, както и вътрешно и външно озеленяване също ще могат да бъдат видeни по време на изложението. Ще бъдат представени и материали за мебелната промишленост.
По време на изложбата хора на полска мебелна фирма ще търсят партньори и представители за нашата страна, съобщиха още от БТПП.
Испански видения
В последно време поетесата Рада Панчовска отпечатва свои стихове повече в Испания, нежели в родината си. И нищо лошо в това! Уважават я испанските й колеги, ценят таланта й и й доверяват да превежда и издава техни книги в България. Но освен достоен и работлив преводач, не трябва да забравяме и поетичния свят на Панчовска, който тя изгражда така фиброво повече от двадесет години. Автор на осем поетични сборника и съавтор дори на речник, поетесата пише неповторимо национално и разбираемо за Европа. Последното й пътуване под Пиренеите вдъхнови Рада за цикъл стихове, странни по вид, но прекрасни като поетична стойност. Нейните испански видения вълнуват и те правят съпричастен читател, макар че съпреживяното с поезията е винаги различно. Затова ви препоръчваме най-новите стихове на Рада Панчовска, където ще я откриете и талантлива, и по-непозната, и вглъбена в тайните на своите видения. Макар че тя също ходи на пазар и купува пиле, вижда катерички. Страда. Странен е животът, поетичните страдания най-често се оказват наслада за читателската душа. Тези стихове са точно такива.
Слънце в мансардата
На Палома Сан Мигел
Направи ми тази добрина да си щастлива.
Позволи на твоята усмивка да ти ослепи лицето.
Отвори на Слънцето Вратата, в светлината полети.
Край Сегура
На Вероника Маер и Анхел-Луис Пуханте
Сън в лятна нощ ли беше - даже катедралата опасана е с каменна верига, да не литне в призрачния въздух, пропит от спомен за река.
Разсъмване в полите на Монкайо
На Бруно
Изпукалата съчка очерта пътеката.
Излитна птица, по-изплашена и от сърцето в гърлото.
Мъглата сложи кърпичка върху прозявката на утринта.
Уикенд в Малага
На Мария Виктория Атенсия и Рафаел Леон
Застиналият въздух отехтя въздишката на тишината.
В прозореца се мярна сянката на Фара.
Отвесни гледки. Взират се душа в душа от птичи полет.
Ключът
Когато се затворят всичките врати, освен онази, през която не се излиза.
Затваряш се и ти отвътре в себе си и драскаш по стените си нагоре, докато усетиш, че посоките са равноправни и си в центъра им.
И държиш в ръцете си ключа на всичките ключалки.
Следобедна закуска
Катеричката се приближи до пейката ми и подскочи до отворената чанта, от която се подаваше следобедната ми закуска.
С кръглите очи ми се зачуди и се връцна по обратната посока на пазарчето за антикварни книги, тя самата като че излязла изсред техните корици.
Пилето ...
Един човек купува пиле в Халите.
Измерват го, увиват го в хартия, пиле като пиле.
Човекът го поема, нещо си говори, плаче.
Върви край щанда, гост на столицата явно, въздиша, в себе си погълнат, сам си.
Обезглавено и изкормено, и замразено пилето лежи сред кошницата с другите продукти.
Дали петел или кокошка щяло е да стане, знае ли се.
Човекът спира, тръгва, мъката му няма име.
За името говори нещо, плаче, плаче, плаче... В навалицата някой спре, погледне. Свие се, отмине.
Коалиционни
Да им я имаме и коалицията на социалистите. Създадоха я с фанфари преди броени дни, скрепиха я с мажоретки и с легионерското "За България" и я пратиха да печели избори. А тя вече се клати с пълна сила. Първо Велко Вълканов си плю на петите. След това пък набеденият за шеф на АСП Васил Велинов излезе подследствен за фалшификация на документи, а "социалдемократът" Петър Агов е нелегитимен и по всичко изглежда, че такъв ще си остане. Както е тръгнало, редиците на избраниците на БСП доста ще оредеят до изборите. То народът си го е казал: "Бързата кучка слепи ги ражда", ама кой да ти слуша. Нали кокалът е важен. Победата на всяка цена. Ама с такива партньори Първанов май ще я гледа през крив макарон.
Контрол само в рамките на закона
В средствата за масово осведомяване все по-широко се отразява работата по допълнителното пенсионно осигуряване - задължително и доброволно. Правят се полезни препоръки и се отправят основателни критики към всички участници в този процес. Това допринася за утвърждаването на допълнителното пенсионно осигуряване като важна съставна част на реформираната пенсионна система в България.
Държавната агенция за осигурителен надзор, като специализиран държавен орган за надзор върху тази нова за страната ни социална дейност, внимателно следи, анализира и своевременно реагира на поставени въпроси в информации, публикации и други материали в средствата за масово осведомяване. Това ни помага да намираме верни решения на много от въпросите, които всекидневно възникват в практиката.
Но макар и рядко, в някои от тези материали се отправят неоснователни препоръки, предложения и критики към ДАОН по въпроси, които не са от нейните компетенции.
Пример за това са препоръките по въпросите за конкуренцията, отправени към ДАОН в интервюто на г-жа Людмила Векова - изпълнителен директор на СКПОК "Родина" АД, публикувано във вестник "Демокрация" от 27. I. т.г. Добре известно е, че въпросите на конкуренцията, в т.ч. и между пенсионноосигурителните дружества, са уредени в Закона за защита на конкуренцията, а специализираният държавен орган в тази област е Комисията за защита на конкуренцията. Държавната агенция за осигурителен надзор, като отраслов надзорен орган, винаги е съдействала и в бъдеще ще сътрудничи на Комисията за защита на конкуренцията по отправени към нея въпроси, свързани с конкуренцията в допълнителното пенсионно осигуряване. Но ДАОН по закон няма право да взема решения и да налага санкции в тази област.
Не могат да се приемат и "препоръките" на г-жа Л. Векова към ДАОН, че "по-активно трябва да започва да контролира"; "служителите на агенцията да влязат в предприятията и на място да видят какво става там" и т.н. , и т.н. В рамките на своите компетенции агенцията изпълнява задълженията си, предвидени в закона. Неразделна част от надзорната дейност е и лицензирането. Същевременно агенцията направи и продължава да прави проверки по редица сигнали, включително и по някои от въпросите, посочени в интервюто.
Лоялната конкуренция според нас, както навсякъде по света, е преди всичко въпрос на поведение и на взаимоотношения между участниците в дадена дейност, в частност и в допълнителното пенсионно осигуряване. Едва ли трябва да се разчита само на санкции от държавните органи. Справедливо е да се посочи, че "за да не се опорочат нещата по-късно" и "да не се наложи някакъв негативен имидж върху компаниите", в най-голяма степен зависи от поведението и действието на самите компании. Много полезно в това отношение би било по-бързото приемане от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване на етническия кодекс. Нека не прехвърляме и въпросите по конкуренцията между пенсионноосигурителните дружества от болната глава на здравата.
Крадец остави мюзикъл без микрофони
СОФИЯ. Нагъл крадец лиши от озвучаване предпремиерата на мюзикъла "Йестърдей" в Младежкия театър на 31 януари. Откраднати са всичките 5 микрофона, а свързващите кабели са били открити прерязани, което навежда на мисълта за саботаж, съобщи за "Демокрация" Стефан Мавродиев. Популярният актьор е написал текста на спектакъла по музика на Любомир Пенев. В него участва цялата трупа на театъра.
Според режисьора на мюзикъла Андрей Аврамов липсата лъснала половин час преди предпремиерата. Микрофоните, всеки от които струва над 1000 германски марки, изчезнали от мястото, където се зареждат. Извършителят е вътрешен човек, който има достъп до тях, смята постановчикът. Безобразието е дело на болен мозък, убеден е актьорът Явор Спасов. Полицията веднага е била известена за кражбата.
Народният театър заел микрофони на колегите си и така спасил предпремиерата. Вчера театралите трескаво търсеха озвучителна техника за следващите представления.
Легенди на шоубизнеса
След повече от 60-годишна кариера като един от най-блестящите джазпианисти на нашето време, Джордж Ширинг е все още на първа линия. Роденият в Лондон през 1919 сляп по рождение английски маестро издаде собствена видеокасета, озаглавена по името на голямата си световна композиция "Люлчина песен от Бърдланд". Ширинг като че ли отново изживява първа младост, реализирайки и два нови албума - "Роди се песен" заедно с неотразимия джаз-блус певец Джо Уилямс и "Чувам рапсодия" с триото си.
Стилът на знаменития пианист, т.нар. заключени ръце, явно повлиян от изтъкнатите пианисти от 20-те и 30-те години Фатс Уолър и Теди Уилсън, продължава да носи успех на неостаряващия маестро. Още дете Джордж започва да учи музика в училището за слепи Линдън Лодж и кариерата му естествено стартира от джазклубовете. След кратък престой в един 17-членен оркестър от незрящи, Ширинг решава да почне работа като солист пианист.
През 1949 сформира прочутия си квинтет, в чийто контекст работи и до днес. Начинът, по който той използва китарата и вибрафона в бленда с пианото, способства за раждането на оригиналната му звучност. Групата скоро става една от най-популярните в полето на световния джаз и самият той нееднократно е класиран на призови места в анкетите на авторитетни джазсписания. Майсторството му на пианист води често до сътрудничество с редица симфонични оркестри. Джордж Ширинг е почетен доктор по музика от Уестминстерския колеж в Юта - САЩ, носител е на многобройни награди от телевизията и грамофонната индустрия, но най-важното, разбира се, остава невероятно активната му изпълнителска дейност. А неговата "Люлчина песен" продължава да е една от най-изпълняваните джазтеми в света на джаза.
Лекари пришиха отрязана ръка
КЪРДЖАЛИ. Хирурзи от ВМИ - Пловдив, са присадили успешно отрязаната над лакътя лява ръка на 24-годишния Ерджан Шабан от с. Карамфил. Младият мъж, който работи във фирмата "Шен-ОЛ", не спазил технологията за безопасност при работа с циркуляр. Колегите му веднага го откарали в Момчилград. Впоследствие пострадалият е приет във ВМИ - Пловдив, където след 6-часова операция хирурзите успели да пришият отрязаната ръка. Фирмата е поела всички разходи по лечението, които досега възлизат на 1600 лв. Младежът е изписан от клиниката и се възстановява добре.
Лекуват либийски деца от СПИН и в Италия
СОФИЯ. От няколко месеца близо 400 либийски деца се лекуват в специализираните центрове на болницата "Сако" в Милано и в "Бамбин Джезу" в Рим, съобщи италианската агенция АНСА, цитирана от БТА. Пребиваването им там било обгърнато в абсолютна тайна. Децата били заразени по време на лечение в Педиатричната болница в Бенгази, като били констатирани случаите на заразяване, либийците се обърнали най-напред за помощ към Австрия, Швейцария и Франция. След това правителството в Триполи се ангажирало да финансира с 60 милиона долара анализите и лечението на малките пациенти в Италия, посочва агенцията, позовавайки се на подготвена за печат статия във в. "Диарио".
Вирусологичните изследвания на института "Пастьор" в Париж, направени на лекуваните във Франция заразени либийски деца, доказват несъстоятелността на тезата за предумишлено убийство в случая със заразените от СПИН либийски деца в болницата в Бенгази, пише още в статията. Тя разказва за процеса в Триполи, в който са обвинени и шестте българи. Изследванията показали два клона на вируса HIV и на други инфекции, като хепатит В и С, което означавало, че болестта е причинена от немарливост или от недостатъчна медицинска взискателност в болницата в Бенгази.
Следващото заседание на Бюрото на народния иск в Триполи по делото срещу българските медици е насрочено за 10 февруари.
Лично мнение
Получих покана от Пловдив да участвам на 4 февруари в дискусия на тема: "Каква ще е съдбата на Центъра за съвременно изкуство - Пловдив". Както е известно, преди четири години в града на тепетата започна нещо пионерско и интересно - старинната Чифте баня, паметник на културата, бе реставрирана и превърната именно в Център за съвремено изкуство - първа по рода си у нас подобна институция под държавна шапка. Всички, които сме съпричастни към темата, знаем, че през цялото време около това ново и несъмнено много необходимо начинание пушеше фитилът на скандала. Очевидно сега е дошъл моментът, когато нещата трябва се разрешат с арбитражната намеса на община Пловдив. Не съм в течение на най-новите развития около този скандал и не бих искал да навлизам във вътрешните му измерения. Затова ще изразя принципна позиция, която адресирам преди всичко до културната общественост, до всички приятели художници, изкуствоведи и галеристи, а и до община Пловдив.
Известно е, че спорът е между Държавна художествена галерия - Пловдив, която юридически владее помещенията на Баня старинна, където се помещава Центърът за съвременно изкуство от една страна, и фондация "Изкуство днес", която вдъхна живот и организира редица прояви в центъра, най-известната от които е международният фестивал на съвременното изкуство "Фронт за комуникация", от друга страна. Не бих искал позицията ми да се възприема като лично отношение към нито една от двете основни личности замесени в този спор, които познавам отдавна и дълбоко ценя, а именно - директора на ХГ - Пловдив г-н Красимир Линков, и председателя на фондация "Изкуство днес" г-н Емил Миразчиев.
Уважаеми господа, приятели от Пловдив, моля ви да осъзнаете, че създаването на Център за съвременно изкуство би трябвало да е повод за гордост на вашия град с изключителни традиции в изобразителното изкуство. Затова никой не би трябвало да пречи на утвърждаването и развитието на тази крехка и пионерска по характера си институция. В Пловдив има достатъчно галерии и пространства за експониране на класическо изкуство. Не посягайте на различните между вас. Не посягайте на усилията на младите художници от Пловдив и всички техни гости от Европа и света, които посещават фестивала "Фронт за комуникация". Центърът за съвременно изкуство според мен трябва да стане независима институция, която да се развива по своя логика, като дава шанс и предимство на всички експериментиращи артисти, които от своя страна успяват да се самопродуцират. Разбира се, собственността на сградата трябва да остане към община Пловдив. Колеги, художници и изкуствоведи, не бива да се допуска грешка по толкова важен въпрос за бъдещето на изкуството в България. За всички има място под небето. Още повече в една от културните столици на България - древния Филипопол.
Майката на убитата Станиела се срещна с Елена Костова
СЛИВЕН. Съдействие за среща с главния секретар на МВР Славчо Босилков поиска вчера от Елена Костова майката на убитата преди две години Станиела Богова. Преди разговора с председателката на фондация "Бъдеще за България" близките на убитото момиче са помолили кмета на града Асен Гагаузов да изсели убиеца на дъщеря им - сержант Здравко Попов, който е техен съсед.
За тежкия инцидент, станал на Петолъчката край Сливен, военният съд постанови на Петков 30 месеца затвор за убийство по непредпазливост. В момента бившият полицай излежава присъдата си в Бургаския затвор. Над 3000 подписа са събрали от съгражданите си близките на Станиела с настояване за по-тежко наказание.
Мераци
Става дума не за мераците на позастаряващи люде, разпалвани от големи цветни фотографии на голи или полуголи красавици в многотиражните издания. Или от някои среднощни тв програми. Мераклиите за подобни преживявания обикновено са потайни. Те не споделят интимните си фантазии. Ясно им е, че тяхното реализиране е близо до сферата на илюзиите.
Не така стои въпросът с мераклиите да се включат в играта на блестящо осветената политическа сцена. Нито претърпените провали, нито напредването на възрастта са цяр за неспокойното им въображение. Безпрецедентното разместване на обществените пластове след 1989 създаде нови възможности за забележителни, макар и неизвестни дотогава личности, но и за случайни гастрольори. Тези неочаквани проблясъци в биографиите на вторите вече години не им дават душевно спокойствие. Използват всяка възможност да предлагат съвети, да посочват действителни или мними грешки на управляващите и да бъдат в постоянна готовност за завръщане на политическото поприще.
Преди години появилият се след неколкомесечен престой в САЩ Емил Кошлуков попадна пред тв камери. Направените с необикновено самочувствие нетърпящи възражение негови преценки и препоръки предизвикаха тогава мастития Стефан Савов да се намеси в разговора и да охлади безпардонното самочувствие на прохождащия кандидат-политик. Приблизително по същото време (1995) видяхме отново Кошлуков в редицата на кандидат-генерали, които си търсеха достойни за тях армии. Един от тях, Венци Димитров, не си намери подходяща армия, но успя да попадне в ракетата-носител на ДПС. Вече пълен мандат той ощастливява парламента с несекващите си предложения. Днес ракетата на ДПС е с доста пробойни и едва ли на нейния борд отново ще се намери място за мераклии като Венци и Луджев. След разпускането на 38 НС другата ракета-носител "Жорж" вероятно ще бъде пренесена сред експонатите в музея на новия ни парламентаризъм. Преди няколко дни стана ясно, че Кошлуков протяга крак към стремето на царския кон. На него е хвърлила мерак и една амазонка, бивш служебен министър-председател, с пълна торба идеи за възхода и просперитета на България. Но вече сме в 2001 година и се съмняваме, че царският кон ще се остави да бъде яхнат от амбициозни политикани с незадоволени мераци. Това не значи, че те ще се откажат от тях. Една стара реклама на Държавната лотария гласеше: "Не губи кураж, идва нов тираж!"
На крива ракета "Демокрация" и пречи
От няколко дни вестник "Труд" освен с Доган, Богомил Бонев и Кирил Радев се занимава и с "Демокрация". Зам. главната редакторка Светлана Джамджиева ни нарече циници, щото се била родила в България, а вчера пък по-първият зам. главен Кицевски ни държи сметка защо сме направили "епохално откритие", че бившето ръководство на МВР укривало дела. За сведение на Кицевски ще посочим, че "Демокрация" не си го е измислила този факт, а информацията е на главния секретар на МВР ген. Босилков и я има във всички вестници от сряда. Това, че на "Труд" не му отърва тази констатация поради факта, че обслужваше МВР по времето на Бонев и се кани да обслужва партийката му, известна и като "партията на ченгетата", и по време на предизборната кампания, си е негов проблем. Не може де се разбере какво "Демокрация" му е виновна. В коментара на Кицевски обаче също има епохално откритие, че откакто Теодосий Симеонов дошъл в Министерството на правосъдието, срокът за разтакаване на съдебните дела не се бил скъсил, а даже се удължил. В задачата се пита: като не познава конституцията, според която съдебната власт е доста далеч от правосъдното министерство, що първият на "Труд" хаби хартията и мястото? Така е, когато цивилни книгоиздатели пишат по вестниците.
Намаляваме вносните мита за алкохолните напитки от ЕС
СОФИЯ. Намалението влиза в сила със задна дата, от началото на тази година, реши правителството. С нулево мито в България могат да се внесат 70 хиляди хектолитра вино и почти двойно, до 3000 хектолитра високалкохолни напитки от ЕС. Досега ставката беше 12-13 евро за хектолитър. От 20 на 15 процента падат ставките над определените лимити. 700 хиляди хектолитра вино е безмитната квота на страната ни за Евросъюза, макар че в последните години не можем да я изпълним. За всички количества вина и високоалкохолни напитки, които изнасяме над лимита, ставката е намалена от 20 на 15 на сто. Да не се обмитява вносът на щраусови яйца и на живи щрауси реши още правителството. Така ще се помогне на производителите, решили да създават щраусови ферми, обясни Анелия Ангелова, н-к отдел в агенция "Митници".
Нападателят на Агов сам се предал
СОФИЯ. Задържаният за побоя над депутата Асен Агов Светослав Миленков-Боксьора (29) сам се е предал в I РПУ в сряда, следобед, научи "Демокрация".
В криминалното досие на Боксьора има регистрирани грабеж и множество кражби. През миналата година Миленков е бил обявен за общонационално издирване във връзка със следствено дело за тежко криминално престъпление, уточниха от СДВР.
Боксьора има адресна регистрация в столичния квартал "Бенковски". Той обаче рядко се появявал в родната си къща, предпочитал да живее в различни квартири в София и околностите, установили полицаите.
Миленков е бивш боксьор, откъдето идва и прозвището му. Пострадалият е разпознал в лицето на Боксьора своя нападател от нощта на инцидента на бул. "Паренсов" в столицата, съобщи МВР.
Извършителят на нападението е категорично установен, абсолютно несъстоятелни са появилите се твърдения в някои медии, че със случая има нещо общо полицай от IV РПУ на име Ивайло, брат на военен прокурор. Това заяви шефката на пресцентъра на МВР Нина Селвелиева. Недоумявам кой и какъв интерес преследва с тази дезинформация. Веднага щом я чух по Дарик радио в сряда, се обадих и направих опровержение, допълни Селвелиева.
Нараства разпространението на сифилис
Случаите на вроден сифилис в България през последните 10 години са нараснали пет пъти. Докато през 1990 са регистрирани само 378 болни, през 1998 те вече са 2714. ХИВ позитивните лица са 306, от тях 78 вече са развили СПИН, а 84 са починали от това заболяване. Въпреки че този брой все още е малък, съществува опасност от епидемия от СПИН, като се има предвид връзката между полово предаваните болести и разпространението на заболяването. Проучвания, осъществени от Световната здравна организация, показват, че лекуването на 100 случая на сифилис в рамките на рисковите групи, могло да предотврати близо 1200 инфекции с вируса ХИВ през идния 10-годишен период.
Наско Сираков: Ще вземем още играчи
СОФИЯ. Играчите на шампиона "Левски" се прибраха от Кипър вчера следобед, където в курорта Агия Напа се проведе вторият етап от подготовката им за пролетния дял на първенството по футбол.
Изпълнителният директор на отбора Наско Сираков смята, че имало полза от лагера в кипърския курорт. "И в трите мача, които изиграхме, отборът стоеше добре на терена. Бразилецът Гаучо е симпатично момче и се видя, че може да играе футбол", каза той. Голмайсторът на "сините" за всички времена заяви, че шампионите ще закупят още играчи до началото на шампионата.
Новото южноамериканско попълнение на "Левски" Гаучо сподели, че играчите и ръководството на тима са го посрещнали много добре. "Искам да играя моя футбол, но ще ми трябва време, за да се аклиматизирам. За пръв път виждам сняг, а освен това десет дни само пътувам", каза той.
Треньорът Люпко Петрович не се прибра с отбора, тъй като имал ангажименти в Гърция.
Натъкнах се на далавера с преброителите на населението
Предстои преброяване на населението у нас. За целта се набират преброители, които подават молби в общината. Една позната ми каза, че не е лошо да подам молба и да участвам в тази работа, но да не казвам на никой друг, защото става с връзки, само за свои хора. Заплащането било добро и цели фамилии се уреждали. Срокът бил до 25 януари.
На 22 януари отидох в отдел "Деловодство". Там имаше няколко служителки и на въпроса ми къде се подават молбите ми отговориха, че госпожата, която се занимава с това, днес отсъства. Естествено ми казаха да дойда утре. Бях упорита и на другия ден пак отидох, но получих същия отговор. На следващия ден ме увериха, че не знаят кога ще дойде госпожата, нито защо отсъства. Остана само датата 25 януари, т.е. последният срок. Каква беше изненадата ми, когато на вратата прочетох обява, че молби не се приемат. Влязох пак и попитах къде е госпожата и пак ми отговориха "Не знаем нищо".
Та тези служителки, които се издържат от нас, данъкоплатците, си седят тихо и кротко пред екраните на компютрите на топличко (вътре беше около 25-30°) и чакаха времето за кафето, за да се освежат.
Възмутително и безотговорно отношение към гражданите!
Я. ЗАРКОВА, Бургас
Няма върнат гражданин, пожелал да участва в преброяването
Секретарят на община Бургас Тинка Желязкова заяви за "Демокрация", че случаят й е познат и не става въпрос за отказ от страна на служителите в отдел "Деловодство", а за пропускане на срока подаване на молби от читателката ни. По указания на Националният статистически институт документите трябвало да се приемат до 15 т.м. Но с оглед да бъде набран необходимият брой хора, е бил удължен до 10 часа сутринта на 22 януари. За това своевременно е била уведомена пресата, обяви били пуснати и в Центъра за административно обслужване към общината. Г-жа Заркова се е срещнала с г-жа Желязкова на 29 т.м. , и е било изяснено, че читателката ни не е била в "Деловодство" на 22 януари и поради тази причина е изпуснала срока за подаване на документи.
Тя е единственият такъв случай, но вината не е у нас, заяви секретарят на община Бургас. Нямало върнат гражданин, който да е изявил желание за участие в преброяването в определения срок, бе категорична на г-жа Желязкова.#
Наши разказвачи в Македония
За българо-македонските книжовни връзки 2000 година, векът и хилядолетието приключиха със сборника "Време слично на ястреб". Осъществи го скопското издателство "Сигмапрес". "Антология на бугарскиот рассказ", подзаглавно уточнява то. Напук на коричната шарения, разплутост, заливащи чрез бестселъри, трилъри, екшъни и секшъни пазара, томчето е издържано в пределно стегнат, изящно опростен вид. Включва с по едно заглавие тридесет и един творци, подбрали са ги Пенка Ватова и Мая Петрова от Института по литература към БАН. Техни са и библио-биографските бележки, а Ватова е написала предговора "За видното и невидното". Започвайки с Вазов ("Дедо Йоцо гледа"), изборът на имена свършва с родения през 1963 Стефан Кисьов ("Срамежливиот крадец").
Невъзможно е тъй широк времеви обхват да не повдига въпроси от порядъка на защо тоя, а не оня, особено сред последните участници в книгата. Едно съставителство е неотменно изява на собствено мерило, излишно би било да се впускаме в обосновки на отсъствия и присъствия. Хубавото е, че тук срещаме имена, които при тоталитарсоциализма по идеологически съображения биваха отминавани в най-представителните ни подбори (Николай Райнов, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов). Преводач е Евтим Манев. За мен македонски език няма, строго погледнато следва да бъде наричан македонистки, всъщност - югозападен български (обилно и користно пропъстрен със сърбизми и западнизми, та божем по-убедително да бъде отдалечен спроти книжовния общобългарски).
С твърдението си не откривам Америка: арменците имат източен и западен арменски, обаче никой не отваря дума за два различни езика; португалският съществува в две разновидности - европейска и бразилска, и т.н. , примери колко щем. Решението на нашия случай чакам в обединена Европа без граници, и то с взаимни и доброволни отстъпки между Р България и Р Македония за възстановяване на органичната ни езикова целокупност. Дотогава нямаме друг изход, освен жителите на двете държави да общуваме колкото можем повече, за всеобщо наше благо. Ако броим за език македонисткия, трябва да сторим същото и с банатския ни и с бесарабския ни говори. Казва се, че Македония трябва да бъде Швейцария на Балканите. Тук не е уместно да се впускам в теоретизиране, затуй сам ще река, че според мен при неповратимо изминалите обстоятелства за Р България и Р Македония единствената правилна възможност е да следват издържалия проверката на времето пример на Германия и Австрия с общ език и две отделни държави.
Не приеха оставката на шефа на полицията
СОФИЯ. Президентът Петър Стоянов и министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов отказаха да приемат оставката на директора на Национална служба "Полиция" ген. Васил Василев. Това стана ясно след вчерашната среща на държавния глава с шефа на МВР на "Дондуков" &numero;2 в късния следобед. Обединихме се около мнението, че в този момент не е необходимо да се правят кадрови промени в МВР на такова ниво, коментира за "Демокрация" г-н Йорданов. Президентът заяви подкрепата си за ръководството на министерството, като се позова и на редицата бързо разкрити извършители на тежки престъпления в последно време, добави той. Останалите кадрови промени са на такова ниво, че зависят единствено от мен и те ще бъдат уточнени с главния секретар ген. Босилков, като в близките дни ще пристъпим към действие, каза още Емануил Йорданов.
Продължавам да си гледам задълженията, разговаряхме с министъра и смятаме, че имаме срашно много работа да вършим, коментира за "Демокрация" решението, което бе научил току, що ген. Васил Василев.
Непротивоезикоругателствувайте
Според повечето съществуващи граматики на съвременния български книжовен език формата на глагола съм във второ и трето лице единствено число минало свършено време е бе, тоест ти бе, той бе. В скоби обаче обикновено се посочва и другата форма - беше, тоест - ти беше, той беше. (В някои граматики в този случай се сочи и един съвсем различен вариант - биде, но той е твърде остарял и днес почти не се употребява.)
Когато глаголното време е минало несвършено, в справочниците за второ и трето лице единствено число се препоръчва беше, но в скоби се отбелязва и бе.
И така излиза, че и двете форми, и беше, и бе, се употребяват и в минало несвършено, и в минало свършено време. Остава само да си обясним каква е ролята на използваните в справочниците скоби и защо веднъж едната, веднъж другата форма се появява изписана в скоби.
Обикновено, когато искаме да отбележим, че две думи или две форми са равностойни и се употребяват еднакво често, при тях като връзка се пише наклонена черта. Скобите обаче означават нещо по-различно - че преди всичко се използва едната форма, а другата, записана в скобите, се среща по-рядко. Причината обикновено е в по-особената й стилистична характеристика, която ограничава разпространението й в речта.
В разглеждания случай скобите означават, че в минало несвършено време се използва формата беше и по-рядко бе, а в минало свършено време се дава предпочитание на формата бе и по-рядко - на беше.
Дотук като че ли всичко е ясно. И все пак. Колко често в устната си реч ние прибягваме до формата бе в минало свършено време? Колко често казваме например Цялата година той бе на лечение? Наблюденията ми са, че почти не може да се чуе подобен вариант, защото в такива случаи винаги се предпочита беше. И така излиза, че формата бе, ако изобщо се използва, се предпочита преди всичко в писмената ни реч. И това е наистина така. Ако обърнете внимание на речта и във вестниците, и в издаваната литература, сигурно ще ви направи впечатление колко често се сблъскваме именно с нея.
Другата форма, посочената в скоби беше, в писмените текстове почти не се употребява. Даже като че ли авторите и редакторите съвсем съзнателно я избягват. Съзнателно я заменят с бе и тъкмо това буди възражение.
Защото по описания начин поради различни причини (и според мене преди всичко за печелене на място) в писаното ни слово съвсем умишлено се поддържа една форма, която днес най-общо можем да определим като книжна, тоест с точно определена стилистична характеристика и поради това неподходяща за всякакъв случай, за всякакъв вид текст. Този факт налага и при случаите на минало свършено време да извадим от скобите формата беше и да я употребяваме по-често. И е нужно това да става не само, както досега, при говорене, но и при писане. Другото бе, за минало несвършено време (ако изобщо подобно разграничение е възможно в наше време), нека си остане в скобите, защото наистина се употребява рядко.
Изобщо мисълта ми е, че бе постепенно и при двете времена трябва да премине на втори план. И ако в граматиките все още го извеждат напред, мисля, че това е направено само за да се намери материален израз на различията във функциите на двете форми, които на практика не съществуват. Нужно е да се запомни, че дори и при писане формата бе вреди на естествеността на речта и заради това употребата й трябва да се ограничава, колкото е възможно.
Ние в ХХI век
Той наистина е роден на 4 февруари 1940. Когато през 1997 започва документалния филм "4-ти февруари... ", Стойчо Шишков е убеден, че рожденият му ден е датата, която ще промени изоснови най-новата история на България. Още една знаменателна дата... Богата е страната ни с такива. И историята. Шишков доста от тях е преживял, но февруари 1997 е паметна за един режисьор документалист. После сам ще ми каже, че създатели на филма са стотиците, хилядите хора, които извоюваха свалянето на правителството на Жан Виденов. Площадът е създал филма. Улицата, и то в най-истинския си демократичен и разбунен вид.
Стойчо Шишков работи в киното от 1974, въпреки че по образование е филолог. Дебютира с игрална новела, но уважава постиженията си в документалистиката: "9-те крачки", "Спомени от лодките", "Министър-председателите на България", "Министерски съвет", "Изминаха 10 години... ". Така изброена, част от филмографията му може да заблуди, че Шишков е едва ли не поръчков документалист. Твърди, че не е. Напротив. Колизиите, катаклизмите и катарзисът в обществото е импулс, който го кара да постави камерата на нужното място в нужното време и да снима. Конфликтите у хората доизграждат посланието на режисьора. Той е убеден демократ, вече по-умерен и премерен в очакванията си. Може би уморен от тях. Но непоколебим, че връщане назад няма. Ала също така, че пътят напред трябва вече добре да се премисля. Тревожи го влизането в ХХI век със старите критерии и остарели ценности.
- Шишков, преди да задам първите въпроси, нека се върнем към събитията, дали тласък на една историческа промяна, която успя да запечаташ на филмова лента. Все пак не всички наши читатели, дори и участници в събитията, са видели филма. Ще цитирам някои факти, отбелязани като вестникарски заглавия: "Гордото понятие улица", "Вече стъпихме на верния път", "След тридесет дни протести на площад "Св. Александър Невски" се празнува", "Едномесечната вълна от протести сломи ината на управляващите". "Иван Костов: "Трогвам се до сълзи от мъжеството на младите хора". И една ценова справка: 1 яйце = 100 лева. Хляб - няма. 1 кг кашкавал = 4450, 1 кг наденица = 5450. Цигари - няма.
С какви чувства сега посрещаш тази неюбилейна годишнина? Какви разлики виждаш, този път не през окото на камерата?
- Най-важното, което стана преди четири години на 4 февруари, бе опиянението, желанието, упованието и надеждата, че трябва да се подпише в България нов обществен договор между управляващи и народ. Това първи го каза г-н Петър Стоянов. И до днес си спомням каква вълна от одобрение и радост го заля. Такъв е и финалът на моя филм: именно желанието за обновен, друг, разбираем, човешки обществен договор. Имах предвид изборите, които предстояха, и управлението на ОДС. Едно голямо очакване! И ето на, четири години по-късно ние отново сме изправени пред подписването на поредния обществен договор. Сега, след четири години, мисля, че нещата стават много сериозни. Защо? Защото в четирите месеца преди изборите на Съюза на демократичните сили предстои да представи пред обществото (независимо дали са съмишленици или противници на демократичните идеи) своите нови виждания за бъдещото управление на страната. Своите нови виждания и новите лица, които трябва да извършат несвършените досега промени. С много тъга в душата трябва да кажа, че през тези четири години СДС не можа да използва своя огромен кадрови, творчески и съзидателен потенциал от съмишленици.
- Защо мислите така?
- Защото привържениците на СДС или ОДС не се изчерпват само с листите на сините депутати или на чиновниците в областните организации. Когато един стопанин забележи, че работата в неговото стопанство не върви, той не променя местата на нескопосаните работници, а ги сменява с по-кадърни или по-работливи. Знам, че не казвам нищо ново. Но онова, което наблюдавам около себе си, ме довежда на тези нерадостни мисли. И по-добре сега да са нерадостни и да разгневят някого, отколкото след изборите да изпаднем в ситуация, от която наистина ще пострада не само СДС като партия, идея или вдъхновено поведение, а цялото общество, което е дало заявка за своето европейско извисяване. Наистина председателят на партията г-н Костов сериозно трябва да помисли кого да качи в каруцата, с която ще предприеме едно ново и дълго, и трудно пътуване. Видяхме, че на част от претендентите за управленски места не им достигнаха сили, качества или възможности, за да се наложат като безспорни авторитети във властта. А това съвсем закономерно засегна престижа на цялата структура, която като управляваща партия е силно уязвима от опозицията. И макар че много хора вече дават акъл, аз също ще напомня: времето е твърде малко, трябва да се работи къртовски. Не, разбира се, като комунистите да се стига до смешни дефилета с манекенки и фанфарни трели, а да се запознаят избирателите с новите лица, които ще могат да доведат започнатата работа до един естествен и добър финал.
- Не сте ли прекалено критичен? Няма ли доза субективност в оценките?
- Не мисля! Всичко, което съм направил в името на идеята, може да докаже точно противното, но понеже знам, че този разговор ще излезе на страниците на единствения демократичен и неманипулиращ вестник, аз съм длъжен да споделя моите тревоги, вълнения и бъдещи очаквания. Нека приемем, че първите четири години са били перспективните прояви във властта. Разминиране на системите, стиковане на управления. Неудачи. Оттук насетне никой няма право да се оправдава, че предишното управление му е оставило лошо наследство. И това е плюсът на екипа на Иван Костов. Просто трябва да покажат и да докажат на хората, че те ще продължат да управляват, защото страната има точно такава нужда: от непрекъсване на реформаторското начало. Че всяко разклащане на структурите ще бъде гибелно за държавата, за хората. Вече може да се мине даже без първите прословути "сто дни" на правителството или трите месеца. Просто продължават да си вършат работата с подобрен екип и капацитет. И никой никого няма право да обвинява в недалновидност или в злонамерена окупация на властта. Представяте ли си само тази "Нова левица" да тръгне да управлява? Ами те сега се изпокараха, непосредствено след фанфарите, а какво ще бъде след изборите? Ще си издерат очите кой да бъде депутат и кой началник на пожарната команда. И от това кой ще спечели? Велко Вълканов, единствено. Защото ще взима по-голяма сума, отколкото му се полага като възрастен пенсионер.
- Убедителен монолог направихте за човек, който не е бил в коридорите на властта. Да нямате намерение да се кандидатирате за депутат?
- Може и да ме обвинят разни люде, но наистина ще дам заявка, че моят потенциал трябва да се използва. Стига с тази прословута интелигентска скромност или пък с доводите на демократично ангажираните творчески личности, че си по-нужен като писател, като актьор, като журналист, отколкото като ръководител или политик. Аз единадесет години съм в котела на идеите, на дрязгите и вдъхновенията. Нима не бих могъл да бъда полезен в един бъдещ "Филмов център" или в някоя специализирана комисия по културата? Мога и ще докажа, че съм полезен.
- Е, значи "произведохме новината", че Стойчо Шишков ще се кандидатира за депутат. Смятате ли наистина, че ще помогнете на българското кино като администратор?
- Все нещо ще раздвижа. Стига колегите са се оправдавали с доводите, че пари няма, кино няма. Културата загивала! Ще се направят промени във взаимоотношенията с телевизията. Ако трябва, ще се смени неработещата комисия, която оценява творческите проекти, ще се обновят и критериите за отпускане на средства. И вместо да се направят три посредствени, но евтини филма, да се заснеме един, но стойностен.
- Кинаджиите наистина се жалват от беднотията, а онова, което излиза на екран, се оказва немощен киноразказ или маниашка претенция. С право обществото реагира срещу безпочвените финансови поплаци или масовите кинофестивали в България, където се награждават китайски филми.
- Прав сте. При положение че няма наша продукция, достойна за показване на екраните в страната, на пръв поглед кинофорумите са излишни със своята пъстрота и многообразие. Но ако и това нещо изчезне, тогава от културната карта на страната ще изчезне цял период от киноисторията. Иска ми се да бъдем и прагматици, но и творци. Да знаем, че само с хляб не се живее, но в същото време да помним, че културата се прави от талантливи хора, а не от набедени за това чиновници.
- Колко филма откроявате, които могат да преминат бариерата на ХХI век?
- Не съм критик, но експромтно бих посочил "Козият рог", "Оркестър без име", "Осъдени души" и май... това са. Лошото е, че ще обидя много хора, но нищо друго не бих взел със себе си на касета в новия век, което да ми достави естетическа наслада. Сигурно пропускам... но нали и двамата не вярваме в класациите. Трябва на киното да се гледа с очите на съвременник. Това с "Броненосецът "Патьомкин" все ми се струва страшно нагласена ситуация. И то не защото е на Айзенщайн. Не бих взел и "Отнесени от вихъра" в ХХI в.
- Нека малко да помечтаем: ако изневиделица намерите пари, време и съмишленици, какъв филм ви се ще да заснемете?
