Македонската полиция арестува трима души и издирва още неколцина други във връзка с атентата, при който срещу полицейския участък в Теарце бяха изстреляни две гранати. Тогава един полицай загина, а трима други бяха ранени. Според говорителя на МВР Антонио Милошевски атаката е дело на "група от 5-6 души, които все още се намират на територията на Македония". Той не съобщи имената и етническата принадлежност на арестуваните.
Службите на македонското МВР съобщиха, че до този момент не разполагат с данни за съществуването на ОНА, а посоченият номер на факса, намиращ се в Германия, от който е изпратено съобщението, не съществува. Във факса на АОК пък се казва, че атаката е извършена от специални части на организацията и че "униформата на македонския окупатор ще бъде обект на нападения, докато не бъде освободен албанския народ".
Аферата с подслушването намери подобаващо място в македонските медии, с публикациите за разговора на президента Борис Трайковски със следователя по делото. Държавният глава се ангажирал да сътрудничи активно на следствието, с цел "истината около подслушването да бъде изяснена напълно". "Загрижен съм от последните събития в държавата", подчертал Трайковски.
Легенди на шоубизнеса
Когато в далечната 1955 Краля на кларинета в джаза Арти Шоу неочаквано спира да свири, публика, критици и колеги остават със смесени чувства. Защо, каква е причината един от именитите майстори в жанра да зареже блестящата си кариера на 45-годишна възраст - в зенита на професионалните си възможности? Отговора дава сам Шоу години по-късно в бестселъра си "Неприятностите с Пепеляшка". В тази автобиографична книга авторът описва мотивите, накарали го да скъса с инструмента и музиката въобще. На ръба на нервен срив от преумора (Шоу бе абсолютен професионал перфекционирст), работещ до пълно изтощение.
Но главната причина всъщност е несъгласието му с комерсиализирането на любимата му музика и неумолимите правила закони в шоубизнеса. Роденият в Ню Йорк през 1910 в семейството на полски емигранти евреи Артур Яков Аршавски е една от най-колоритните персони в американския джаз. Човек с невероятна ерудиция, който въпреки забележителните си професионални умения предпочита да има за приятели писателите Уилям Сароян или Скот Фицджералд, Шоу е известен и с осемте си прословути брака. В числото на съпругите му фигурират дъщерята на композитора Джеръм Кърн - Бети, от която има син, авторката на "Вечната Амбър" писателката Катлийн Уиндзор и такива актриси като Лана Търнър, Ейва Гарднър, Дорис Долинг и последната, с която е и до днес, Евелин Кийс.
В едно от последните си интервюта 90-годишният ветеран отговаря на въпроса защо толкова рано се отказва от свиренето с категоричното "за да остана жив! Вижте къде са покойните колеги Бени (Гудман), Уди (Хърман), Хари (Джеймс), Томи (Дорси)... ". Това е Арти Шоу, за когото Уди Хърман пише: "Най-тъжният момент в историята на суинга е този, в който Арти превърна кларинета си в нощна лампа!"
Ледена висулка рани колежка от "Демокрация"
СОФИЯ. Ледена висулка падна вчера върху наша колежка от в. "Демокрация" и тежко нарани главата и окото й. Инцидентът стана пред самия вход на редакцията на бул. "Дондуков" 52. Тя веднага бе откарана в ИСУЛ. По-късно от здравното заведение ни дадоха сведения, че колежката ни е прегледана и няма комоцио. Разкъсната рана на челото е била залепена.
На 7 януари, миналата година смъртоносни ледени блокове убиха на място 49-годишната Верка Михайлова пред блок 41 в "Красна поляна" в столицата.
Преди седмица, при първия обилен снеговалеж, Столичната община съдейства за изчистването на ледените висулки от сградата на "Демокрация".
Кънчо Чакъров, заместник-шеф на Щаба за оперативно реагиране, припомни, че веднага сред сигнала от редакцията за ледени висулки по сградата беше изпратена специална кола - вишка, която е почистила всичко. След този ден нито в пресцентъра на Общината, нито при началника на сектор "Чистота" е сигнализирано за нужда от специализирана техника. Той напомни още, че всички стопани на сгради, физически или юридически лица, по силата на наредбата на общината са длъжни сами да организират почистването и отстраняването на ледените висулки по сградите си.
Лепенки и дъвки залъгват с никотин
Кризата настъпва най-често на третия ден след като се оставят цигарите. Нарича се никотинов глад. Лепенки, дъвки или бонбони помагат тя да се преодолее.
Една четвърт от пушачите се отказват с помощта на никотинови лепенки. Пластирите се внасят и у нас. Те се слагат на рамото или на гърба и непрекъснато освобождават малко никотин, който прониква през кожата и намалява неприятните симптоми след отказването. Лепенката се подменя всеки ден. Този начин на отказване обаче е много скъп.
Дъвките "Никорета" трябва да се джвакат бавно в продължение на половин час. Те се използват като заместители на цигарата повече от 3 месеца. Никотин може да се вдъхне и чрез инхалатор. Използва се и спрей за нос, но трябва време, за да свикнете с него.
Първото лекарство в света срещу пушене е "Зибан". Таблетките действат два пъти по-ефикасно от лепенките и влияят директно на мозъка, като потискат желанието да си дръпнеш.
Летвата за бедност се вдига със 7,2 % от 1 март
СОФИЯ. Гарантираният минимален доход става 40 лв. от 1 март, реши правителството вчера. Увеличението е със 7,2 на сто. Хората с доходи под 40 лв. месечно имат право на целеви помощи, а през отоплителния сезон и на енегрийни. Над 500 хиляди семейства и отделни лица са регистрирани в центровете за социални грижи и получават помощи.
С 10 на сто се вдигат бюджетните заплати от 1 април, съобщи социалният министър Иван Нейков. Увеличението е договорено с представителя на МВФ за България Юха Каконен. Постигнахме съгласие списъкът от 120 предприятия с над 50 % държавна и общинска собственост, в които заплатите са замразени, да бъде намален на 60, уточни министър Нейков. С 5 на сто ще вдигнат възнагражденията си и фирмите, където наредбата за регулация на заплатите ще продължи да действа.
Маскирани опитаха да оберат касата на депо
СОФИЯ. Трима въоръжени и маскирани мъже нахлули в сградата на "Електротранспорта" на бул. "Мария Луиза" 193 малко преди обяд вчера и атакували касата на депо "Банишора", което е в съседство. Един бандит успял да сграбчи чувал с част от парите, другият взел няколко пачки и после побягнали. На двора апашите открили огън срещу изпречилите се на пътя им охранители от общинска фирма "Егида" АД. Служителите на "Егида" същото започнали да стрелят.
Нападателите успели да се измъкнат с предварително паркираното в двора на депото "Ауди-100", в което ги чакал съучастник. Докато тичали към колата, престъпниците изпуснали пачките и чувала с парите. Не е известно дали някой от тях е ранен при престрелката, казаха от МВР. Червеното ауди било открито изоставено край автомивка, недалеч от депото на ул. "Хвойна". По пътя колата блъснала микробус, по нея имало и много дупки от куршуми, установили полицаите при огледа.
Двата чувала с пари били за заплати на работниците от депото. Служители на "Егида" пренасяли сумата с брониран автомобил от клон на Общинска банка на ул. "Денкоглу" до административната сграда на "Електротранспорт" на бул. "Мария Луиза". За нейната охрана се грижи частна фирма, поясниха от "Егида". Служителите от общинската охрана имали задължение да пазят сумата до вратата на касата, която била на II етаж. Главният счетоводител и касиерът трябвало да заключат вратата й, докато преброят полученото от банката, но не спазили това иизискване. Точно този поропуск използвали, облечените в работни дрехи нападатели и нахлули в помещението. С чувал и няколко пачки двамата избягали по стълбите. Половин час преди пристигането на бронираната кола частното "Ауди" било пропуснато в депото и бариерата останала вдигната, станало ясно след първоначалния оглед на местопрестъплението.
"Служителите ни са реагирали адекватно и с риск за живота си са успели да спасят парите, предвидени за заплати на работниците. Сред нашите хора няма пострадали", казаха от "Егида".
Васил Найденов, директор на Столична компания за градски транспорт: "Беше изключително нагъл грабеж - истински екшън. Оказах се случайно на мястото на инцидента. В присъствието на четирима охранители от "Егида" маскирани и въоръжени мъже откриха огън и успяха да откраднат известна сума. Част от заплатите на работниците бяха спасени. Все още се уточняват липсите, но според мен взетите пари едва ли са много. Всички нападатели избягаха, не зная има ли ранени сред тях. Няма пострадали сред охранителите и присъствалите на инцидента. Всички, които видяха какво се случи, са много травмирани. Дали представителите на "Егида" реагираха адекватно, ще каже следствието.
Министър Нейков да каже за пенсиите по БНТ и БНР
На 16 т.м. присъствах на семинар, организиран от Национален граждански форум "Българка". Темата бе "Социални и здравни проблеми на твоя град". Сред поканените бе и министър Нейков. Там той обясни, че без пенсионна реформа изобщо не е можело да се мине. Подчерта още, че тя е едно общо цяло с много лесни за популистки атаки елементи. На практика промяната само на един елемент би довела до рухването на цялата реформа. Той каза, че 7% от общия брой на пенсионерите са тези, които получават над сегашния таван от 160 лв., което правело около 170 хиляди души. Около 20-22% от големите пенсии били за миньорите и за някои строители. Останалите 130 хиляди души били за бившата номенклатура.
Ако се ограничи размерът на пенсиите на 200 лв., ще се освободят пари за вдигане на по-ниските пенсии с по 2,5 - 3 лева, което е много малко. Таванът от 160 лв. щял да бъде премахнат след повече от 3 години. Подчертано бе, че всяка невнесена в НОИ вноска, намалява директно размера на пенсиите и обратно. Внасянето на задълженията от големите предприятия, мините, фирмите и другите работодатели, които дължат милиони левове на НОИ, създава предпоставка за рязкото им увеличение. Според мен и цялата аудитория която присъстваше на срещата, че министър Нейков трябва да излезе в най-гледаното време по БНТ и БНР, за да обясни всичките тези проблеми.
Мотивации на прохождането
Дъхът на хилядолетието носи със себе си особен аромат. Невъзможно е да го усетиш без щипка емоционален мистицизъм, без един вид "ясновидски" трепет, без самочувствието, че е възможно да го просънуваш и до най-съкровените му фибри. Отброи ли дванайсетия час, часовникът на бъдещето напуска новогодишната нощ и проехтява в пространствата на подсъзнанието. С него забравяме за собствената си ефимерност, за втъкнатия молив на житейския баланс зад ухото ни, за вече поизтръпналото ни от умора сърце и тръгваме из дебрите на неживяното с всичките денкове на мечтите си. И някак изненадващо за нас самите до един се опитваме през залеза си да прозрем утрото, точно така както в ретроспекцията на живота си се надяваме да нагласим контурите на онази "вавилонска кула", която, убедени сме, ще извисят потомците ни като триумф над окаяната ни биологична същност. Нищо че ние самите няма да сме свидетели на това "чудо". Достатъчно ни е това, че днес в знаците на миналото се опитваме да преоткрием бъдещето, че в гъстите дипли на настоящето се опитваме да разгърнем настъпващото.
А едва прохождащият век отнема дъха ни с химерите си, нажежава до бяло с илюзиите си, напоява ни и напъпва с нас филизите си... Всичко е едновременно и реално, и фантастично с патетиката си... Защото кой би могъл да отрече, че чудото на нашата "модерност" Интернет не зачеркна завинаги и тоталитаризма, и тиранията над мисълта с необозримите и неподдаващи се на контрол параметри на информацията си, така както преди столетия щерките на книгопечатането Реформацията и Ренесансът пречупиха гръбнака на мракобесието и каноничната схоластика? И нима границите на любовта не се превърнаха днес в напълно имагинерни благодарение на новите артикули на "виртуалния секс" и на "киберсношенията" - на всичките там "кибервърволици", "футуристични устни", "робосуци", "вибриращи мустаци и костюми" и десетките други продукти и средства за "необичаен оргазъм", за преодоляване на пространствените и човешките дистанции, за превръщането на сексуалността в лесно, показно и спонтанно удоволствие, за придаването й на един вид диогеновска, киническа невинност? Нима революцията в генното инженерство и в клонирането не визират вече съвсем реално предизвестения от Ницше "свръхчовек на бъдещето", времето, когато "обществото ще направлява по хиляди начини раждането?"
И най-важното от модерното възкресение на ретроутопиите
- Европа е вече общност, Европа тупти с едно сърце и вече не като мираж в пустиня, а като забързано всекидневие, като амалгама от милиони човешки контакти и хибриди на институции. Континентът се рее в общата си информационна аура, глези се с едни и същи продукти на технологията и комфорта, поставя си идентични, конкретни цели. Животът без граници вече не е просто формула, футуристична концепция или абстрактен дискурс. Днес глобализмът е едновременно и битова проза, и мечти. Преди повече от век един навъсен философ предсказа това образувание като "европейски съюз, в който всеки народ ще има статута на кантон" и в който ще бъде създаден "новият наднационален човек и номад", както и "расата на европееца, преодоляла атавистичните принципи на патриотизма и привързаността към парче земя". Надсмях му се. Ала точно този безумец мислител се оказа прав в "утопиите" си, като не сбърка и летоброенето им - 2000 година. По този начин ни откри и тайната на "пророчеството", а именно - че мисленето придобива сила само когато се отърсва от дребното, когато става инструмент за велики интерпретации и цели. Тъй като не в сурогата на дребната фактология, на прецизните калкулации и на псевдонаучните текстове се крие ядката на истината, а в плода на химерата, в настървената воля за импровизация и градеж, във всичко онова, което мотивира и окриля порива.
В този ред на мисли именно се крие и
"ключът" за собствения ни поведенчески манталитет за етническия ни ребус. За да се впишем автентично в Европа, акутно са ни необходими вяра в силите ни и воля за пластично мислене, а не негативистичен мазохизъм. Нужно е да се освободим от страдалческия си славянски "сплин" и от наследения от робството ориенталски фатализъм, който между другото усвоихме така добре, че задминахме дори петвековните си учители. Неслучайно у комшиите още битува пословицата за националния ни афинитет към "мрачно" мислене - "Българска глава - кофа за катран". Ами за "гения на завистта", за който нееднократно ни упреква Елин Пелин, или пък за латентно живия ни "жертвен синдром", от който не можем да се освободим и в най-безоблачните си мигове? Нима не е време да се откажем от пагубната си страст сами да дегизираме балканския си дом на катафалка, а себе си - на селски оплаквачки? Да направиш от доброто самочувствие непозволена привилегия за себе си означава да се самоосъдиш на безплодие, на перманентно самоизяждане, на нескончаеми признания за личен банкрут и непълноценност.
За да се научим на азбуката на "прохождането" (нека го кажем направо - панацеята), е необходимо в националната ни "модерност" да се издигнем до глобалното, мащабното мислене (но не в декларативния му аспект), надхвърлящо както крясъка на маргиналните и фрагментарни истини, така и възглавниците на теснонационалния ни интерес, които все ни съблазняват да легнем сред собствените си неволи и да се гърчим долу замрели от примирение. Не друг враг, а робската ни спсихика въздиша тъй често по култа към страданието и по екзалтацията на самоокайването и точно бързоречието на празния вестникарски шум ни прави марионетки на апатията и на отвращението. Ала европейското у нас иска съзидание чрез пориви и съпричастност чрез обща воля и национална решителност. В този смисъл да бъдем като нация оптимисти е и етнодълг, и европейско бъдеще.
Националният план за регионално развитие работи по 754 проекта
СОФИЯ. 754 проекта са включени в националния план за регионално развитие, по който ще се работи до 2006 година. Това съобщи вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, след като кабинетът одобри измененията и допълненията в документа. Общата стойност на проектите е 2,597 млрд. лева. За реализирането на националния план държавата ще отпусне 1,513 млрд. лева. Останалата част от парите ще се осигури от частни инвестиции, както и от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, т.е. по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Идеята e в проектите, свързани с регионалното развитие, да се увеличават частните инвестиции за сметка на публичните, каза зам.-министърът на регионалното развитие Васил Гарнизов. Той допълни, че мащабната инвестиционна програма няма да се извършва за сметка на увеличаването на данъчната тежест.
В националния план за регионално развитие са включени проекти от различни области. Те са свързани с водоснабдяването, подобряването на пътната инфраструктура, енергетиката, земеделието, туризма, екологията. Освен това има и такива, които са насочени към развитието на малките и средните предприятия. Най-скъпият проект от плана е този за летище София, каза министър Чачев. Освен реконструкцията и модернизацията на столичния аеропорт чрез програмата за регионално развитие ще бъдат отворени отново и летищата във Видин и Русе. Изцяло с частни инвестиции и с институционалната подкрепа на държавата ще бъдат изпълнени инфраструктурните проекти в Силистренско.
От тази година по линия на ФАР в Северозападна България и в Родопите ще се работи по програма за икономическо и социално развитие.
Непечатани стихотворения от архива
Преди една година, на 5 януари 2000, си отиде Стефан Гечев, всепризнатият ерудит, поет, белетрист, преводач. Той е сред онези немногобройни елитни интелектуалци, които през годините на комунистическа диктатура запазиха своето човешко достойнство, като платиха скъпа цена - принудени бяха да замълчат, да се задоволяват със съществуване в сянка. Сега, в навечерието на 90-годишнината от рождението му, предлагаме негови непубликувани стихове. Заради стихосбирката "Бележник", появила се по чудо през 1967, той не може да публикува в продължение на двайсет години нито ред от личното си творчество. Така папките набъбват с поезия, с драми, спомени, размисли, които сега преоткриваме. Негова е мисълта: "Има ли го един творец, той се чува и когато не се чува! Не беше ли точно така с един Далчев - колкото повече го отричаха и премълчаваха, толкова повече младите - и поети, и философи, и естети, се учеха от него. " Нещо подобно се случва сега и със самия Стефан Гечев.
Този аристократ на духа е син на литературния критик Алберт Гечев, отишъл си твърде млад от света през 1915, и на Рада Минчева, потомка на известния хасковски род на хаджи Иванчо Минчев, дал на България много борци за национално освобождение и изтъкнати интелектуалци. Благодарение на една командировка на майка му във Франция Стефан Гечев започва да опознава непосредствено света. В Гърция живее 7 години, следват Братислава и Варшава, където е дипломат. Чудно ли е тогава, че този гражданин на една вселена, обхващаща най-доброто от постиженията на човешкия гений, става трън в очите на идеологическите мракобеси, които вилняха половин век в България? Няма съмнение обаче, че неговото наследство тепърва ще бъде оценявано.
Тема за картина
Конете трябва да се черно-лъскави а пътят - кърваво червен наоколо гората злобно-зелена.
Синевината не се вижда.
От някъде отгоря само падат през етажите листа.
Светли капки.
Мистерии 4
Непълната луна е проснала по тихото море жълта пътека. Сега я гледа с наведена глава и се учудва:
Къде ли води неизвестната пътека?
Да тръгне ли по нея?
Мигновено безсмъртие
Там дето пълната луна залезе за малко време мракът бе пълен с бледа светлина.
Варианти
Една червено-керемидена змия се хлъзга по отровно- зелените листа на стогодишната маслина
(на древно лаврово дърво) със двойното си синкаво езиче докосва листите
(докосва клонките).
Сега те са готови да украсят челото ти, мъдрецо.
(о, победителю!)
Безлуние
Когато в кладенеца нощен пада една сълза от прилеп ослепял потръпва борът цял и за награда се скрива месецът над облак потъмнял.
Говорих доста, каквото трябваше и каквото можех го казах.
Каквото казах, или съм пошепнал, то беше само морски плисък, или дъжда.
Но плисъка или дъжда говореха когато се разплискваха по мене.
Самоувереност
Не, Бог не ми е подарил душата.
Аз сам съм я спечелил с векове на труд и грехове - по Неговата воля.
Липсваше ти нещо много малко за да станеш истински човек.
В този бледен пролетен следобед от едно дърво със свежи листи непозната птичка ти запя.
И от песента й едно звуче на математическата гама неизвестна влезе в твоето сърце.
Непротивоезикоругателствувайте
Преди около двайсет години в нашата реч, и то в речта на печата, за пръв път се прокрадна думата нелицеприятен. Тогава тя се използваше от литературните критици, но след това те като че ли я позабравиха. Причината за появата й трябваше да се търси като че ли преди всичко в това да се избегне езиковото клише, да се вкара нова, по-оригинална дума, която да разнообрази текста и да обогати емоционално контакта между пишещия и читателската публика.
Днес думата нелицеприятен отново е на мода и ще я срещнете не само във вестниците, но и ще я чуете от много хора. Говори се за нелицеприятно интервю, за нелицеприятен диалог, за нелицеприятен въпрос, нелицеприятно мнение или нелицеприятно решение. Естествено чува се и противоположното - лицеприятен, пак в подобни съчетания.
Основните ми възражения срещу употребата на тези думи са в това, че когато ги употребяваме, ние сме привлечени преди всичко от тяхната странност, а всъщност не знаем какво означават. Макар и на пръв поглед да ни се струва, че поради ясната им структура тяхното съдържание е ясно, това съвсем не е така.
Действително и съществителното лице, и прилагателното приятен се употребяват в езика ни и така се създава впечатлението, че в български в търсене на по-особен експресивен израз се е създала нова дума. Това би означавало, че значението й като на сложно образувание трябва да бъде сума от значенията на използваните елементи. Така поне го очаква носителят на нашия език, който познава законите му и търси и в този пример тяхното потвърждение. Всъщност обаче прилагателното лицеприятен не означава, че някой е приятен на някого, както може да се предположи. Същинското значение на думата е "пристрастен". Нелицеприятен пък съответно означава "безпристрастен". А това, както личи, не може да се изведе направо от смисъла на отделните съставки.
Причината е, че тези думи не са възникнали в нашия език, а са заети направо от руски. Там те са възникнали отдавна и днес се възприемат като книжни и остарели. Заради това и употребата им е относително ограничена. Очевидно тези факти не са известни на хората, които използват лицеприятен и нелицеприятен в български. Заради това те правят опит да ги въведат сега в български, след като дори и в периода на Възраждането, когато от всякакви стилове в руски проникват толкова думи, те не са навлезли. Това показват поне речниците на българския език от Найден Геров насам. Показва го и езикът на големите ни писатели в миналото и днес.
Като оставим настрана специфичната стилистична употреба на думите лицеприятен и нелицеприятен в руски днес, вероятно трябва да посочим, че те са добър пример за необходимостта при заемането на чужди думи, особено от сродни езици, да се обръща внимание и на тяхната структура. И ако тя подвежда българина, да си помислим добре дали такива думи да се използват. Защото в противен случай те непременно ще останат неразбрани. Читателят ще проумее, че авторът на подобен текст е потърсил средство да изрази по оригинален начин онова, което има да му каже, но няма да може да разбере казаното.
Защо в такива случаи се избягват думи като пристрастен и безпристрастен, които наред с разбираемостта си носят в себе си и достатъчно страст в разкриване на емоционалното отношение на говорещия или пишещия, за мене остава неясно. Ясно ми е само, че страстта за изграждане и използване на оригинални изрази за някои хора се превръща в самоцел, но от това голяма полза при общуването ни няма.
Ние в ХХI век
В началото на 70-те години в центъра на София все още се спотайваха тихи и непретенциозни кръчмици, където можеше до късно да се пие вино в канички, да се хапне евтино мезе (блян за бохемата) и да се говори, говори, говори. Точно в такъв "локал" с наистина бохемисткото име "Славия" се запознах с дошлия от варненското село Цонево и утвърждаващ се художник Иван Нинов. Няколко години по-възрастен от мен, той мълчаливо драскаше върху бележки от сметки, празни цигарени кутии "Слънце" и търсеше и жилище, и ателие, и софийско жителство, и спокойствие. Изкуството вече бе намерил в себе си. Знаеше това. Беше убеден в своя талант, но той не се проявяваше в маниашки хепънинги. Това понятие в кръчмата "Славия" бе непознато. В безсловесните ни вечерни срещи той идваше с ръкопис на накоя детска или поетична книжица, отпусната му като хаир от "щедро" издателство, за да я илюстрира и да преживее до следната поръчка. Художниците са мълчаливци. Невербални хора. Иван `Нинов - особено. Той потъна в своя графичен свят на изчистените форми в бяло и черно. Предпочете класическата техника и заживя заради и в изкуството си. Ако има човек, който трябва да закачи на вратата си табелка: "Свободен художник", то това би бил Иван Нинов. Никога не е живеел охолно и богато. И сега, тридесет и кусур години след първите ни срещи, не живее сито. Напротив. Но не се оплаква. Защото знае, че най-голямото отмъщение на изкуството е, когато го комерсиализираш и започнеш да правиш чалга, ширпотреба и евтина реклама, за да задоволиш суетата си. Суетата Иван я ласкае на изложби, пленери. А в ателието си той говори само с изкуството.
- Иване, като всеки творец, предполагам и теб, настъпването на новия век те е довело до естествен катарзис, размисъл или някаква равносметка. Плаши ли те ХХI век, или те радва?
- Въпреки че съм традиционалист и като човек, и като художник, идването на новата година, новия век и новото хилядолетие малко ме сепна. Защо? Задавам си въпроси, на които единствено времето може да даде своите значими отговори. Докъде аз и моето рисуване ще бъдем нужни за хората, които ще живеят в бъдещите времена? Може би изведнъж нещо ще се промени (дано да е за добро) и изкуството, независимо какво е то, да стане по-нужно и по-възприемано от хората. Защото тази скотска битка за оцеляване едва ли дава на човеците най-добър сън и най-добър начин на изява. А човек трябва да обича, освен да се храни. Изкуството е призвано да дарява любов там, където нея я няма.
- Е, след като размишляваш върху тези неща, какво изкуство е нужно като послание през новото столетие?
- Чакай сега. Аз съм малък човек. Кой съм аз, та ми задаваш такъв сложен, глобален въпрос. Аз мога да кажа за моите рисунки и за моите графични листове. При всички случаи и в ХХ, и в ХХI век аз правех и ще правя чисто изкуство. Пък и кому е нужно да се датира изкуството?
- Как кому? Виж в националните художествени галерии. Там някога ще пише Иван Нинов - суха игла, ХХ-ХХI век. Блазни ли те такава перспектива?
- Ха, ха... Много бързо ме погребваш, бе. Но май си прав. Ще се опитам да ти отговоря, макар че не съм много силен в квалификациите. Значи още повече ще чистя изразните средства. Ще ми се да стигна до символи. до допиране на изчистени форми. Та да звучат като редове от стихотворение, където просто няма какво да добавиш. Мразя бъбривата графика. Бягам от разказа, макар че не съм посегнал към някакви модерности и други глупости. "Измите" в изкуството ме притесняват. Затова избягвам да нося и вратовръзка. Многословието е бич за художника, то говори за творческа немощ. Търся знаковото, синтетичното изкуство, което да обобщава всичко във вечното, а вечното да е душата на твореца.
- Брей, как го каза! Май отдавна не си разговарял с чужди хора. Това умъдряване ли е, или плод на натрупани мълчания. Нали си известен със своята затвореност и интровертност както в творбите си, така и в битовия живот.
- Те, критиците, като си нямат работа, какви ли неща не пишат. Стига да има човек време и желание, за да ги прочете. Каква интровертност, след като съм си поставил задачата дори малките ми графики, които представям на повечето изложби по обясними финансови причини, да звучат като плакат. По-близо до плаката. Нали и плакатът е своего рода графика. Синтез на чувства и нещо, което се ражда между пръстите... Не знам точно.
- В твоя своеобразен каталог, издаден в Пловдив миналата година, галеристът Ганю Ганев-Ганди пише за изложбата ти "Рисунки и графики" следното: "Херменевтичен консепт, облечен в тъжна форма в търсене на ключа за вратата на материята. Безкрайна регресия - посока на редукцията натюрморт, драперия, фрагмент, структура. Деперсонализиране в портрета, в акта. Конгруентна психическа форма. Ако в една дума е нагъната цялата реч, в една форма се съдържат всички останали. Тази декодираща субстанция - интелектът, поражда семантичния модел."
Ох, изморих се, докато го прочета! Много сложен автор си станал, Иване. И откога е така? Верни ли са тези енциклопедични определения на Ганди?
- След като ги пише, значи и от такова нещо има нужда. За мен е важно да рисувам и още по-важно е да продавам. Рисувам, но продажбите вървят трудно.
- Защо, бе? Толкова много галерии се нароиха и в София, и в страната. Ти си от уважаваните творци. Творческата ти биография, особено в последните години, никак не е скромна. Не се ли оплакваш прекалено?
- Виж сега. Хубаво е, че има много галерии, но галерия, в която влизат гражданите, гледат, цъкат и си излизат, не е голяма радост за художника. Нямаме ние подготвени галеристи, разбира се, с малки изключения, които компетентно да представят творбите ти на ценителите, меценатите или просто купувачите. Много е стеснен пазарът на истинското изкуство в България. Дори и на мен ми се е случвало следното. Отивам при съответния "галерист", който си е жив бакалин, обаче продава рисунки и маслени платна, и той ми казва: Иване, нарисувай ми паралелни неща. Половината за излагане, за теб. А другата половина, малко пї така. За продан. Ама аз не мога. Не мога и да си го помисля. Аз нямам две лица в изкуството. Разбираш ли ме? Който е двулик, той е обречен на вечен неуспех и творческа мимикрия. Не трябва пазарът да ти заповядва какво да рисуваш, да пишеш, да композираш. Ти си автор, щом сам създадеш пазар за своите си творби. Не мога да рисувам картички, да боядисвам футболни топки и други глупости. Особено сега.
- Какво имаш предвид, като казваш сега?
- Сега, когато отпаднаха всички цензурни ограничения в изобразителното изкуство. Това е най-важното нещо, което за мен се случи през ХХ век в България. А това, че някои "меценати" искат да им рисуваш кичовщини, това е от ден до пладне.
- Ти си човек, който не се занамава с политика, но си представи, че за една седмица те направят министър на културата. Какви белй ще направиш?
- Ха, ха, ха... Че точно мене ли, бе?! Пък и защо белй? Ще взема да подпиша заповедта да се даде помощ на стари художници, които мизерстват. Ще събера председателите на творческите съюзи и ще им кажа, че тези организации трябва да се преустроят по нов начин. Щото сегашният си е изживял времето. Ще помагам при контактите на творците в чужбина. Ще прегледам обучението на младите художници. Първо да се научат да рисуват, а после да правят "панаири". Това не са белй.
- А ако станеш министър-председател пак за една седмица?
- Точно пред изборите ли, бе? А той, Иван (Костов), добре си върши нещата. Обаче аз няма да имам време да съм министър-председател. Имам си много работа. Но ако той иска, трябва да тръгне и по изложби, и на театър, и на... Ние сме хора, които искаме да ни почитат и физически. И не е вярно това, че интелигенцията е продажна. Да си ме чул да искам пари? Макар че... - Е, значи трябва... - Трябва да се работи и да се пробие на международния пазар. И когато българинът има пари, и аз ще съм добре, защото ще ми купува рисунките, графиките.
- Понеже сме стари приятели, ще ми кажеш ли за кого ще гласуваш на бъдещите избори?
- Абе, виж сега. След като разговаряме в редакцията на демократичния вестник, то е ясно. Дори и много работа да имам, пак ще ида да гласувам. За да можеш да недоволстваш от едно правителство, ти трябва да проявиш някакъв ангажимент към него. Значи да гласуваш. Иначе нямаш право нито да ръкопляскаш, нито да ругаеш. Не трябва да се живее с две лица. Но това май вече го казах... - Значи това е важно за теб. Да го сложим за заглавие на разговора?
- Бива, но искам да ми публикувате и рисунките. Иначе що за художник съм. Не съм дето ходят по коктейлите, та всички ги знаят... П. П. Изпълняваме молбата на Иван Нинов и публикуваме две негови графики от последния му период. Миниатюрите се казват "Въображаем пейзаж" и "Композиция". Техниката е суха игла. Класика.
Нямам имот в Трекляно, моля, оставете ме на мира
Всяка година получавам натрапчиво съобщение да платя данък за някакъв имот в село Побит камък, махала Гарата Трекляно. Работата е там, че аз не само не притежавам нищо в този край на страната, ами кракът ми никога не е стъпвал там. След дълги разправии в данъчни и общински служби данните ми бяха изрично вписани в компютъра на град Елин Пелин, тъй като наследих от баща ми вила в Побит камък край с. хан.
Александър КОЦЕВ
ЕГН 8005176609
София
Успокойте читателя, нещата бързо ще се оправят
За коментар се обърнахме към директора на Териториална данъчна дирекция - София окръг, Илия Стамболов. Той беше категоричен, че не е възможно да вземат на читателя ни допълнително данъци и от другото място. Но за да не продължава допусната грешка, г-н Стамболов посъветва Александър Коцев да подаде жалба до тях на адрес София, бул. "Витоша" 4, ет. 6. Те от своя страна ще изпратят официално писмо до Кюстендил и там на място ще заличат данните на жалбоподателя. Имаме такава практика, нещата ще се оправят, увери Илия Стамболов.
Открита сцена
Драматичен театър "Апостол Карамитев" - Димитровград, представя новата си премиера на френската пиеса от Пол Емон "Непостижими любови". Известният с ярката си индивидуалност актьор и режисьор Александър Илинденов като негов директор прояви инициативата за реализирането на това непознато за българския театрален афиш заглавие. Макар и поставен в крайно трудна ситуация, Сашо успява да поддържа откритата сцена и да играе на нея. Режисьор на новата постановка е Илиян Николов - едно самобитно присъствие в българския театър. От доста години след щатната си работа в Родопския драматичен театър - Смолян, където се изяви със спектаклите на "Чайка" и "Идиот", той е на свободна практика и търси най-подходящата ниша за себеизява.
Христо Гърбов и Мария Гинкова са другите двама участници, популярни сред актоьрското съсловие с високия си професионален критерий към работата. Показателно е, че заради творческо приятелство и единомислие Гърбов се е съгласил в средата на зимата да пътува до Димитровград. Този малък спектакъл на открита сцена като че утвърждава смисъла на театралната реформа - събират се свободни хора, творци, подбрали сами заглавието, обединени от общите си естетически схващания, за да се получи един сериозен резултат. Всеки от тях бе в първата фаланга на радетелите за този начин на творчество сред театралите.
Творческият факт на тази интересна премиера провокира много въпроси относно професионалното битие на театралите. А именно докога в повечето театри, предимно столични, ще продължават да битуват необезпокоявани и непоклатими имена още отпреди времето на демократичните промени? Стана така, че творци със собствена позиция, които с риск за професионалното си съществование заявиха самостоятелност и не се поддадоха на налаганите им с години щампи, сега са отново в периферията на театралния живот. Нищо против утвърдените творци, но крайно време е да отправим погледа си и към по-нетривиалните, тези, които не можаха да получат достойната обществена популярност, и то не поради неспособност, а заради съзнателното им игнориране от определени среди, тиражирани доста безотговорно в най-масовите издания. Как да обясним на незапознатите колко трудно се идваше навремето в София "на щат" и как общоизвестните имена, натрапвани от телевизия, радио и вестници бяха всъщност толерираните храненици - поклонници на режима в по-голямата си част? Може би тези болни и доста сложни въпроси стоят на вниманието на непредубедената журналистика, а и на убеднената професионална театрална критика. А че такава има и ще има все повече - в това искрено вярвам.
Петя Гергова с полска топнаграда за журналистика
Зам. главният редактор на "Демокрация" Петя Гергова получи вчера голямата награда на полското посолство в София. Отличието за най-професионално и талантливо отразяване през 2000 г. на живота в съвременна Полша й беше присъдено лично от Н. пр. посланик Ярослав Линденберг. Състезанието за приза беше между журналисти от всички български медии. Наградата е впечатляваща сума в зелени банкноти. Екипът на "Демокрация" е изпълнен със законна гордост и очаква почерпка по радостния повод.
Писмо на броя
На 17 декември 2000, в навечерието на Рождество Христово, след църковната служба в българския храм "Св. св. Кирил и Методий" в Ню Йорк и след неделната проповед на свещеника взе думата гостуващият тук Западноевропейски митрополит Симеон. Противно на очакванията на черкуващите се, че ще говори за предстоящия светъл християнски празник, словото на светиня му беше своего рода анатема срещу управлението в България. Срещу властта, че "благословила разцеплението" на БПЦ с решението на съда, отхвърлящо Максимовата молба. Вдигнал нагоре двете си ръце, с гневни думи владиката Симеон едва не призова Божия гняв над "разколниците-управляващи", които създавали "две църкви".
Въпросният митрополит е отдавна известен на по-старите емигранти от по-раншното му служене тук с много свои деяния от различно естество. След службата го попитах място ли е Божият храм за политически речи. Разгневен, ми отвърна: "Те просто не знаят какво правят! Ние трябва да браним единството на църквата! " (Разбирай: да браним хляба на Максим, чието име от шест години не се споменаваше, но от май отново редовно присъства в богослужението тук.) И отново т.г. празнуваме Дядо Мраз на 31. ХII. вместо Дядо Коледа на 24 или 25. ХII.
Платна на Пикасо нелегално в Турция
ИСТАНБУЛ. При операция на турската полиция в къща в град Шърнак бе конфискувана оригинална картина на Пабло Пикасо. Според специалистите творбата, рисувана през 1931, е била открадната от кувейтски музей по време на войната в Персийския залив и нелегално е била пренесена от Северен Ирак в Турция. Това е третият случай в Югоизточна Турция, при който полицията изземва картини на гениалния испанец.
Подробности
Катастрофа, мор, апокалипсис, невиждани злощастия и нечувани беди ще се стоварят върху българския народ. С такова впечатление остават всички, като прочетат една вчерашна статия "Балканите отровени за поколения напред". В нея между другите страхотии се разправя, че "в пограничните райони на България са установени концентрации на олово, мед и кадмий, които надхвърлят средните стойности съответно 3,1400 и 30 пъти. Предполага се, заради конфликта в Косово. Така се твърди в доклада на украинския депутат Курикин. Който пък се позовава на изследванията на някакви си областни организации за последствията от югославсата война. Ето значи как велики организации казват истината, а пък нашето правителство само ни успокоява и будалка. И се втурва, разбира се, всеки обезпокоен журналист да разбере повече подробности. Намира в Интернет страницата на съответната организация. Оказва се, че публикуваните данни са верни. Само дето вестникът е пропуснал изречението след данните: "Изглежда, че главният източник на замърсяване са отпадъците на мини "Бор" в Югославия и не се дължат на конфликта. " - такова е тяхното заключение.
И тук е време да се успокоим най-после. Никакви злощастия, беди, мор, глад и катастрофи няма да ни сполетят. Такъв е основният извод на същата тази независима организация, поне що се отнася до България. И това показват всички нейни данни и изследвания, на които се позовава и украинският депутат. И още еднаа подробност. Откъде са събрани те, от кои специалисти и от кои лаборатории. Повечето изследвания са на Министерството на околната среда и водите. Организациите просто съобщават изследванията на Министерството на околната среда и водите. Нашето министерство! Което пък ги е съобщило на нашите си журналисти още през 1999. И се появят те две години по-късно със заплахи за мор, глад и катастрофи. Добре, някои от вестниците си имат своя политика, пишат всякакви небивалици, може би желаят народа да лудне, те са независими. Ама как пък не се намериха други независими или обезпокоени за съдбата на България журналисти, които да проверят истината. Не би им отнело много време, само пет минути в Интернет.
Получаваме нов транш от МВФ
СОФИЯ. България ще получи нов транш от МВФ, стана ясно вчера. Повече от шест часа продължи късно завчера срещата между вицепремиера Петър Жотев и шефа на мисията на фонда за България Юха Каконен. Дискутиран е бил и въпросът за енергетиката, като правителството поело ангажимента до края на март да направи промени в Закона за енергетиката и да ги внесе в НС. Според Петър Жотев не трябва да се очаква увеличаване на цената на електроенергията за индустриални нужди. Топлоенергията, която се подава на населението, съдържа значителна субсидия, която трябва да бъде намалена, допълни той. Вицепремиерът каза още, че не е изненадан от получената единствена оферта на кандидат-купувач на банка "Биохим". Тя ще бъде разгледана и тогава ще стане ясно дали ще започнат преговори.
Почти като за едра шарка
Когато личната ми лекарка, моето първо джи пи, ме запита какви ваксини са ми правени, аз отговорих "никакви". Разбира се, тя се интересуваше за нейния си, медицинския й аспект. А аз съм ваксиниран, и то с перманентно приемани дози, почти като за рецидивирала едра шарка. Само че ваксините ми не са сондирани от медицински лица. Те са ментални, колкото и префарцунено и модернистично (но все пак в духа на Лиотар) да изглежда така предпочитаният от мене онлайн дискурс (сега или ги говориш такива, или те няма в никакъв сайт; виж World Wide Web. Сладка храна за мозъка Http: //members. aol. com/ word plays/words.html, т.е. най-новите названия, обиди и цитати за раздвижване на мозъчните гънки). Или, както сполучливо отбелязва Роман Должански: "Интересно е само неразбираемото."
Колкото завоалиран съм дотук, толкова по-впечатляваща се очертава да бъде точката, с която този файл ще се трансферира за актуализиране на Web страница. Изненадата е в това, че заради приетите от мене ваксини аз ще се окажа себеоткрил се и себепризнал се като експериментално поле на писателски фикции, съчинявани от две добре известни лица И. В. и З. Ст., чиито референциални илюзии несъзнателно, но от душа и сърце, почти опиатно съм подкрепял от детските години до ден днешен. Което, вече осъзнал се, признавам, че сухите ми и за смъртта очи се напълват със сълзи, когато видя на телевизора как някъде там на олимпиада или нещо подобно българското знаме се издига над другите знамена и се свири само нашият химн, въпреки че надпреварвалите се с нас страни са толкова, колкото ги има на картата на света. Това е то мигът, в който излитам четири крачки в облаците, взел със себе си "Опълченците на Шипка" и всички, които не се явяват на вечерните проверки. Плача, защото съм се ваксинирал за кудкудякането на емоционални кастрати, които не знам от какъв зор викат на площада колко "неадекватни са автори от типа на Вазов към днешните световни нагласи". Гневя се и нивото ми спада до псувни като прочета, че многодипломник някой чегърта със своя курсив овчарлъка на Захари Стоянов и толкова закъснялото му начално образование. И още нещо: същото това овчарче в друг случай, представено като заядливче и заекващо при говор, но пък без кусур при песните. Вече по-снизходително наричан самоукият публицист - селянинът от Медвен, бил оставил в архива си и една много обичана от него песен:
La guerre est ma patrie,
Mon harnois - ma maison,
Et en toute saison
Combattre c'est ma vie.
(Сиреч: Войната е моя родина, ризницата ми е къща, и през всеки сезон, да се бия - това е моят живот.)
В пеенето си човекът е бил без кусури. С нелош за едно българско овчарче френски.
Няма да забравя колко време се кандърдисвах, за да скоча от скалите в тресящите се води на медвенския вир. Представял съм си на това мое място как момчето Джендо е треперило уплашено и от височината, и от блъскащата се в камъните стихия. Вир като медвенския прави един човек решителен още в детството, въпреки че по природа детето може да е малодушно, дори страшливо. Стига да се е досадил до самопрезрение от себе си, всеки ще скочи във водата.
Не мога да повярвам, че големият вече Джендо случайно оживява във водите на побеснялата планинска река след гибелта на Бенковски.
Прекарах един цял ден и в медвенската къща на Захари Стоянов, когато там беше пристигнала дъщеря му Захаринка, по мъж - Громбах. Бяха дошли и момчета от селото - някои от тях вече бях видял в безстрашни изпълнения на скокове от скалите във вира. Накараха ги да кажат пред г-жа Громбах по нещо от "Записките". Оказа се, че не са им били лоши читатели. И аз на техните години вече бях изял книгата с кориците. Дори си изпатих точно заради това й четене - разжалваха ме като дружинен барабанчик, защото, когато започна маршът на дружината, аз се оказах с една палка - другата я бях забравил в палатката, където се криех, за да чета книгата. Общо взето, в това четене и препрочитане най-много време съм прекарал на най-срамотните места, например там, дето един апостол, като какъвто вече се иронизира сам авторът, се прави на нечленоразделно мучащ идиот, за да не бъде разпознат от хваналите го турци. На свой ред и аз не посмях да кажа пред децата от Медвен и довелите ги пред "танте Захаринка" отечественофронтовски активистки, че въпросният марш, в който трябваше да се изявя като дружинен барабанчик, беше браннически (какъвто бях и аз).
По време на евакуацията, след бомбардировките през 1944, не учехме, но ни събираха, за да изнасяме реферати. Аз пожелах да пиша за Бенковски. Много се вживях, дори не излизах да играя. Просълзявах се и удрях с юмрук по масата, започнах да пия и кафета (ръж и леблебия), защото, както знаем, Бенковски е пил по 22 на ден. Учителят - и той евакуиран като нас - беше известен като комунист идеалист. Каза, че съчинението ми е патриотарско подражание на Вазовия романтичен национализъм и че съм сбъркал, като съм се позовал на безпомощния реалист Захари Стоянов. Като че ли аз не бях преразказал всичко от "Записките". Не беше във възможностите на този също като мене идеалист, но комунист и бъдещ професор по география, да проумее, че у мене Вазов и Захари Стоянов бяха станали едно и също АЗ. "Живото само чрез това се отличава, че прави противоречие. " (Мисъл на Белински, вписана от Захари Стоянов в неговия свитък "Обскуранти и мистици в литературата".) Металитературността не ми е идеал и аз никога не съм си правил попарата с букви. Мисля, че съм бил като занаятчия, който събира златни парчета, но каквото прави, го прави с претопеното от тях злато, без да се е вглеждал кога и как предишните парчета са заблестявали в новата си форма. В младините си Вазов бил заслепен от поезията на Юго и Беранже. Едно по едно изучил наизуст техните стихотворения. Обясняват голямото му израстване с това натрупване. Не знам дали нещо от френските поети, обогатило Вазов, не е рефлектирало и до мен. Защото като човек, който някак си ей така попада на нетърсено откритие, например че не е съвсем син на баща си, докато пак ей така нћ установява с подсказвания оттук и оттам, че моделът му не е толкова биологичен, колкото литературно-исторически, така да се каже вазовски.
Само че с доста, и то важни допълнения от "Склада за сурови материали", както Вазов нарича "Записки по българските въстания".
Как и за какво двамата основоположници са сучели мустаци един срещу друг аз научих, когато беше късно да им свалям нашивките. Оставих ги на въоръжение, защото литературоведчици от ню ейдж вече си позволяваха да отварят гробовете им и да извършват ексхумации за дипломни работи, докторски дисертации и научни степени. Така че вместо да седна на трибуната и да гледам като някакъв фен на по-силния играч в момента, заковах съзнанието си точно в завещаните параметри за българи и по зададените от нашата обща кауза образци. По въпроса за същинското бащинство аз казах, че се самоосиновявам (естествено пак ментално). В нашия отбор сега на мен ми е най-малко зле и няма да се съглася на трансфер - виждам, че искат да ме направят някакъв politicaly correct с "минимализирана българска идентичност, говореща не като мен, а с наратива на разсейването и отвореността"??? Иска ми се да сложа край на това интерпретиране на интерпретираното, което върви към свръхинтерпретиране, готово да допусне произволи, въпреки ползването на идеята за неограничена семиоза. (При колебание виж специално On deconstruction - Ithacamy, 1982).)
- Де пуста дреновица! - сигурно щеше да каже дядо Никола Джумера. Той ми беше прадядо, а по времето на Захари Стоянов в Панагюрския революционен окръг се включил в Хвърковатата чета с най-бързата кобила, която някога е имал. Заварих го стогодишен, беше се пропил и все го избиваше на песни. Както се е полагало на много поборници от ония времена, спеше в една барака зад кучешката колиба. Остави ми песнопойката си, но аз бях много малък, за да оценя стойността на този подарък. В замяна на това винаги се просълзявам, когато по телевизията показват българи юнаци и свирят "Мила родино".
В заключение може да се каже, че наследството на тандема Вазов-Стоянов и сега се ползва, щом някои видове обстоятелства позволят това. Но ще има 200-годишнина, така че пак ще си говорим за тия работи. Особено ако дотогава сме се вгледали в дълбокото на тая плитчина, която сега е наоколо.
И на нашата street ще изгрее сайт.
Праведната молитва на Атанас Далчев
Изумително е единството между Стария и Новия завет, при което Бог не само потвърждава, но и разяснява неизменното Си слово.
В книгата на пророк Еремия е писано: "Така казва Господ: Застанете на пътищата, та вижте, и попитайте за древните пътеки, где е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой на душите си" (Еремия 6:16).
В Евангелието виждаме изпълнението на това пророчество. Христос казва: "Аз съм пътят и истината и животът (Йоан 14:6) - Вземете моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си" (Матей 11:29).
Този Божи повик "Научете се от Мене" ми напомня и за поантата на Атанас Далчев в стихотворението "Молитва": "Научи ме, Господи велик, да живея като всички хора."
И едва сега, поразен от хармонията между библейско и поетическо слово, осъзнавам цялата задълбоченост и одухотвореност на молитвата у Атанас Далчев - не само като дар от Бога, но и като съкровен разговор между Бога и човека, като всеотдаен човешки отклик спрямо Божието призвание.
Стихът "Научи ме, Господи велик" е доблестна изповед на човешкото несъвършенство и безсилие и същевременно осъзнаващ Божието величие порив към духовните добродетели като дар от Христос.
Чистосърдечното милосърдие, радостното детско изумление от досега с природната красота, смелостта да се говори "с простите на прост неук език" - тези дарби са поискани в молитвата, за да може личността да служи на другите, да пребъдва в единение с онези, които живеят в съзвучие с невинността на красотата. И затова, обглеждайки личността и творческото дело на Атанас Далчев, можем да се убедим, че тази несебелюбива и човечна молитва се е изпълнила в живота на поета. Неговото творчество разкрива неподправената красота на "цял един нов и дивен свят" от ежедневни и безизкусни думи, с които, отхвърляйки суетата, големият поет изрази своето преклонение пред живия живот.
Предлагам лозунг на новата левица
На изборите през 1994 партията на г-н Първанов се яви с призива "Да спрем разрухата и да обновим България", но тогава БСП излъга хората, защото докара разрухата. Предлагам за следващите избори Новата левица да излезе с призива пред електората си "Да спрем България и обновим разрухата", защото едно е сигурно, че БСП ще спре България по пътя й към Европа и ще обнови разрухата, както го направи при правителствата на Луканов, Беров и Виденов, но този път социалистите ще бъдат честни и откровени пред своите избиратели.
На г-н Първанов като предизборна емблема предлагам карта на България, в средата буквите ОФ, а от трите страни - орел, рак и щука, които да символизират БСП, БСДП и БКП. Мисля, че няма нужда да обяснявам на какви посоки ще теглят България трите животинки, тоест партии.
Президентът: През последните години България постигна забележителни успехи
СОФИЯ. Трябва да си сляп, за да не видиш успехите, които постигна България през последните три години и половина. Така президентът Петър Стоянов коментира вчера, преди заминаването си за Световния икономически форум в Давос, изявлението на вицепрезидента Тодор Кавалджиев по БНР, в което се отправят опасения, че управляващото мнозинство ще загуби парламентарните избори. Той отказа да го коментира в подробности, но допълни, че не споделя такива крайни констатации. Това не значи, че вземам участие във вече започналата предизборна кампания, обясни Стоянов. Никога не съм скривал своите критики и своите разочарования, че стандартът на живот на българските граждани, за съжаление, не се увеличава толкова бързо, толкова добре, но нека да бъдем наясно, че това не може да постави под съмнение онова, което България постигна за три години и половина, каза още Петър Стоянов.
Петър Стоянов, който е придружаван от вицепремиера Петър Жотев, ще участва във встъпителната сесия на форума в Давос с доклад "Разширяването на Европейския съюз: формиране на бъдещето". Държавният глава ще има срещи с комисаря на ЕС по разширяването Гюнтер Ферхойген, зам.- директора на МВФ Стенли Фишер, президента на Мексико Винсенте Фокс и на Полша Александер Квашневски.
Приемането ни в ЕС и НАТО е въпрос на суверенитет
Четири години след общонародния бунт срещу управлението на Жан-Виденовата мафия падналите от власт комунисти не спират да изопачават и профанират истината за историческия си провал, довел страната до национална катастрофа.
Януарските събития от 1997 завариха една френска военна делегация на посещение в България. Естествено, при тази обстановка дипломатичните французи побързаха да се завърнат в родината си, за да не бъде изтълкувано превратно присъствието им тук. За съжаление не такава политическа етика вълнуваше ръководството на т.нар. пета колона. Тогава депутатът Иван Генов си позволи да покани в страната делегация от руската Дума. Според мен това беше един неформален опит за външен натиск върху парламентарно представената опозиция в България. Нещо недопустимо в условията на крехката демокрация и безпрецедентна политическа криза. Ето защо не могат да бъдат приемани безкритично внушенията на червената пропаганда, че видите ли, ако не е Русия политически доминиращата сила в страната, то това щял да бъде "лошият" Запад. Убеден съм, че приемането на България в Европа и НАТО е въпрос и на национален суверенитет.
Психоза
Над 10 000 души са били подслушвани незаконно у нас, тръби вчера пресата. От което на обикновения българин му настръхват косите, което е и целта на мероприятието. Защото никой не обяснява, че всъщност бройката 10 000 е не за хора, а за издадени разрешителни за използване на специални разузнавателни средства. И то не от МВР, а от съда, както е регламентирано в закона. И че не е за период от един месец, а за срок от две години. Малко или много са те в държава, където са станали около 100 000 престъпления, авторите на психозата не уточняват. Обаче защо никой не прави проверка на твърденията без доказателства на прокурора Чирипов, за подслушването на политици и журналисти? За да я има психозата.
Репресиран художник откри изложба
61-годишният художник Георги Караджов откри снощи постюбилейна изложба в Клуба на културните дейци в Стара Загора. Живописецът има зад гърба си не само богата творческа биография. През 50-те години той е бил осъден от комунистическата власт за опит за бягство през границата. Лежал е в една килия със сегашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев. Веднага след 10 ноември Караджов е един от възстановителите на БЗНС "Никола Петков".
Изложбата на прочутия радневец включва около 30 платна. Сред тях е и портрет на Владимир Висоцки, който е бил личен приятел на художника.
Селски синоптик ще изпраща анализи на министър Върбанов
ДОБРИЧ. Пенсионер от добруджанското село Великово ще изпраща синоптични анализи на министъра на земеделието Венцислав Върбанов, съобщи БТА. Бай Симеон Монев от 30 години мери температурата и дъжда в равнината. Селският колега на Минчо Празников е натрупал архив как се е държал всеки божи ден от 1973 година насам. Бай Симеон Метеоролога чертае таблици и диаграми и после пуска специален "тираж" за местните фермери, като плаща на "Копирни услуги". "И на земеделското министерство ще изпращам моя дневник за капризите на природата", дава дума селският синоптик. Бившият полевъден бригадир е достигнал до някои изводи по емпиричен път. "Ако през август жегата е 38 градуса, за ден на квадратен метър се изпаряват 5 литра и 200 милилитра вода. Ако термометърът спре на 42 градуса, отиват още 600 милилитра влага. Изпаряването го меря много точно. Имам една тава - покривам я с тензух, да не пият птичетата вода. Всичко да е ясно като бял ден. Сега ще се моля на фермерите да ме спонсорират, да ми направят четири тави - 50 на 50 сантиметра, та по-лесно да пресмятам", казва бай Симеон.
Метеорологът дава кураж на фермерите да не се страхуват от голямата суша. "Нали гледам моя дневник. През есента на 1952 за малко да не можем да засеем. Цялата околия излезе на полето да разбива буците. Винаги е имало изпитания. Едната година като се случи калпава, следващата е по-добра. Най-важното е да не сърдим Дядо Господ. Да сме наясно, че не ние, хората, пеем в природата", заключава колегата на Минчо Празников.
Симеон Пиронков - творецът, философът, приятелят
ЛИПСВА НИ... На 25 януари 2000 си отиде
Симеон Пиронков - творецът, философът, приятелят. Липсват ни деликатно-завладяващото му присъствие, ведро излъчване, светлият, проницателен и малко ироничен поглед, изисканата непринуденост, леката многозначна усмивка... Докосването до неговата висока нравственост, концентрирана духовност, култура, всеобхватна мисъл, мъдра философия. Неизменната му подкрепа, съвети, приятелство. И недонаписаните му страници - с музика и слово.
Васил Казанджиев:
"Симеон Пиронков е интересно явление в българската музика, което тепърва ще бъде изследвано и разгадавано. С вродената си склонност към проникване в най-тънките и деликатни сфери на музиката той създаде едно творчество, самобитно със своето изящество, простота и изискан вкус. Неговата дълбоко органична връзка с киното и театъра го инспирираше при работата му във всички жанрове - камерен, симфоничен и оперен, където успя да извая редица неповторими образи и вълнуващи ситуации, белязани със знака на висше естетическо вдъхновение. Нима това не е достатъчно да му осигури място във вечността?"
Творческото наследство
- около осемдесет опуса в най-различни жанрове, сред тях - оперите "Добрият човек от Сечуан" (по Брехт), "Пъстрата птица" и "О, моя мечта" по собствени текстове, ораторията "Житие и страдания грешнаго Софрония", "Истинската апология на Сократ" по К. Варналис, "Нощна музика", "Реквием за един неизвестен млад човек", "Кончерто рустико", "Балетна музика в памет на Игор Стравински", "Движения", "Лирична сюита", "Ел танго", "Паметта на едно пиано", "Песни на живота" и "Песни на смъртта" по Е. Дикинсън, песни по Брехт, Хайне, В. Ханчев, собствени текстове, десетки камерни творби... Музиката към повече от 170 филмови, театрални, радио и телевизионни постановки. И книгата "По стъпалата на времето"... Георги Димитров:
"С г-н Симеон Пиронков се запознахме, поставяйки в Русе последната му опера "О, моя мечта".
От тази паметна за мен 1987 година станахме неразделни колеги и приятели до неговата преждевременна кончина.
Това беше човекът, с когото споделях творчески и житейски планове, съмнения, радости, веселие.
Днес неговите мисли в издадената книга "По стъпалата на времето", която е мое настолно четиво, ми напомнят много забравени през тези години моменти на прозрения, които той споделяше в нашите безкрайни разговори.
В края на миналия век си отидоха много гиганти на българския дух - той беше един от тях и много ми липсва..."
Приятелите
- композитори, изпълнители, колеги от различни краища на света, Дружеството за нова музика в България (той бе един от създателите му през 1990 и негов председател в последните години от живота си), кръгът около фестивала "Мusica Nova", творци с различна естетика, от различни изкуства - художници, поети, артисти, режисьори, писатели... Всички, които даряваше със своя финес, благост, духовна хармония, прозорливост в дълбините на съвремието и в бъдещето... Юлия Ценова:
"Симеон Пиронков - творецът, с мащабно артистично присъствие, човекът, внушаващ толерантност, дипломатичност и уравновесеност. Мисля за тези два образа и откривам за себе си нов нюанс, а може би щрих към неговата невероятна личност. Сякаш някъде във времето, в звуковото пространство, композитор и човек се покриват и отъждествяват взаимно и изцяло, а в други моменти динамизмът и драматизмът на музикалната мисъл като че ли не се вписват към респектиращо балансираното му духовно излъчване.
Тайната на творческата същност, на непознатото и изплъзващо ни се откровение е там - в музиката. В неговите партитури е истината, цялата и пълна истина за един всеотдаен, почтен и благороден духовен мир на творец, белязан с ярък талант, интелект и вдъхновение."
Драгомир Йосифов:
"Какво харесвах у Симеон Пиронков: - много неща, които у другиго биха ме дразнили
Признанието
- международната награда "Готфрид фон Хердер" във Виена, най-високите навремето национални награди за творчество, най-високи оценки при премиерното прозвучаване на всяка негова нова творба - в България, Германия, Холандия, Италия, Австрия, Франция, Белгия, Чехия, Полша, Словения, Унгария, Словакия, Румъния, Русия, Швеция, САЩ, неизменният интерес към неговата музика на изпълнители от всички поколения, на критици, изследователи, слушатели... Пламен Джуров:
"Изглежда че с напредването във възрастта човек все по-често търси задочните диалози с приятелите, с които се е разделил... Липсва ми Симеон Пиронков... Липсва ми заради простите житейски ситуации, които все поднасят въпроси и отговорите не могат да бъдат еднозначни... Понякога го питах за разни възвишени неща, а той ме заземяваше, друг път го питам за нещо просто, почти битово, а той го одухотворяваше... При цялата си словесна сдържаност отговорите му бяха сентенционни, много пъти парадоксални или образни.... Сигурно затова изглеждаше неразгадаем... А и цялостното му по европейски сдържано поведение, немско възпитание и организираност... По-лесно можеше да се навлезе в чувствителността му, когато изпълняваш негова музика - тогава от кратки реплики, образни конструкции или тълкование на нотната графика се разбира ярката категоричност и свобода на музикалните му представи... Категоричност и мекота, добронамереност и критичност, чувствителност и сдържаност - липсва ми... Сигурно не само на мен..."
Скандалният Хавлин няма да оглави чешките центрове в чужбина
СОФИЯ. Посланикът на Чехия у нас Ондржей Хавлин, който напуска България на 31 януари, няма да оглави чешките центрове в чужбина. Това заяви вчера директорът на Чешкия център в София Алеш Бенда на въпрос на вестник "Демокрация" след някои слухове от Прага. Както вече стана дума в български медии, известният със скандалните си прояви у нас Хавлин е бил вероятно в основата на предложението за закриването на Чешкия център в София.
Такава опасност вече не съществува, каза вчера пред журналисти г-н Бенда, който се позова на думите на премиера Милош Земан по време на държавното посещение в Прага през декември на българския му колега Иван Костов. Алеш Бенда представи програмата на центъра за 2001. Бюджетът вече е получен, макар и доста намален в сравнение с миналата година, но това се отнася за всички чешки центрове в странство, каза още г-н Бенда. Той се надява да намери пари от различни източници, за да не се свива дейността, която се посреща добре от българските граждани и медиите.
Срочни трудови договори ще се сключват най-малко за 1 година
СОФИЯ. Срочните трудови договори могат да се сключват за не по-малко от една година, реши вчера парламентът при второто четене на промените в Кодекса на труда. Отпадат тримесечните и шестмесечните договори. Поправките предвиждат срочни ангажименти само при временна, сезонна и краткотрайна работа. За други дейности по изключение също може да има срочен трудов договор, но пак с продължителност не по-малко от една година. По-кратък срок е възможен само ако има писмено искане на служителя. Занапред работодателите няма да могат да сключват срочни договори с един служител повече от два пъти, а договор с изпитателен срок на един и същ служител за една и съща работа може да се сключи само веднъж.
При поправките в КТ са използвани документи от европейската практика, които не забраняват срочните трудови договори, а регламентират възможността те да се прилагат за временна работа, обясни Светлана Дянкова, председател на социалната комисия в Народното събрание. Служителят ще може да сключва повече от един трудов договор за работа по времето, което е извън в фиксираното основното му правоотношение. Досега за това се изискваше предварителното съгласие на работодателя. Депутатите решиха също да отпадне досега действащият текст, според който пенсионер не може да бъде нает на работа, ако за същото място има кандидат в активна възраст. Според Руси Статков от ПГДЛ отпадането на този текст не защитава интересите на младежите и на хората на средна възраст и припомни, че в България има висока младежка безработица. Работодателят трябва свободно да избира работниците си, отговори Светлана Дянкова. Приети бяха и текстове, регламентиращи сключването на колективните трудови договори, предоставянето на информация от страна на работодателя за икономическото състояние на фирмата, както и запазването на трудовите правоотношения при промяната на работодател. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков каза, че очаква промените да влязат в сила от първи март.
Сън в зимна нощ
Това леко променено наименование на една от известните пиеси на Уилям Шекспир неволно изникна в съзнанието ми, когато прочетох изявлението на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган, че в предстоящите парламентарни избори неговата партия ще спечели 28-32 депутатски места. И както можеше да се очаква, определени медии и коментатори без никакъв сериозен анализ започнаха да тиражират бройката и дори да я използват като база за различни следизборни коалиционни конструкции.
За да не повтаряме този грешен подход и за максимална обективност по отношение на възможностите на ДПС в тазгодишния вот, нека си припомним с цифри и факти от какви позиции тръгна движението преди 10 години и какви са те днес. В парламентарните избори през 1991 ДПС бе подкрепено от 418 000 души и спечели 24 депутати, а на изборите през 1994 от 283 000 души със спечелени 15 депутатски места. В местните избори през 1995 за партията на Доган бяха подадени около 270 000 гласа. На парламентарните избори през 1997 ДПС участва в коалицията ОНС, която бе подкрепена от 324 000 души. Счита се, че около 270 000 от тези гласове са на избиратели на ДПС, а останалите около 55 000 гласа са дошли от Федерация Царство България и съюз "Нов избор", които при самостоятелното си участие в изборите през 1994 спечелиха общо 150 000 гласа. А на последните местни избори през 1999 за кандидатите на ДПС (самостоятелно и в коалиции) гласуваха между 200 000 и 210 000 души.
Какви изводи могат да се направят от тези резултати? Първото и налагащо се впечатление е непрекъснатата тенденция на намаляване на подкрепата за партията на Доган, и то в рамките на един ясно дефиниран и подчертано дисциплиниран електорат, който за съжаление все още запазва своите етнически очертания. От 1991 до 1999 ДПС е загубило половината от своите избиратели, и то главно в два периода (1991 - 1994) и (1997 - 1999). Логично е да се запитаме коя е причината и къде са отишли тези загубени гласове?
Отговорът на първия въпрос се крие в пълното разминаване между политиката и политическото поведение на ръководството на ДПС и интересите на българските турци. Не може да има съмнение, че в основата на първия най-голям срив в доверието на избирателите към партията на Доган стои разочарованието от предателството към процеса на демократизация в България и от съвместните действия с БСП за сваляне на правителството на Филип Димитров и за изграждането на общо парламентарно мнозинство с бившите комунисти в подкрепа на кабинета на Любен Беров. През двете години на управление с БСП (1993 - 1994) върхушката на ДПС само консумираше властта, без да направи абсолютно нищо за подобряване на тежкото икономическо положение на българските турци. И още нещо. Когато през 1993 изтече срокът на Закона за възстановяване по административен път на насилствено сменените имена на това население, същата върхушка не си мръдна и пръста, за да се продължи този срок, макар че за това бяха необходими само пет минути парламентарно време. Разбира се, от страх да не разсърдят своите приятели от БСП. И съвсем закономерно в изборите през 1994 дойде и загубата на 135 000 гласа за ДПС, тоест около 1/3 от неговите избиратели, една част от които не гласуваха, а другата, по-голямата, изгубили вяра в бъдещето, вече бяха емигрирали в Турция.
Вторият съществен срив в доверието и подкрепата към ДПС се прояви в периода 1997 - 1999. И тук причината е отново в разочарованието на симпатизантите на движението от поредната конфронтация с демократичните сили и от политическия флирт с БСП, който е органически неразбираем за българските турци. В резултат загуба на нови около 60 000 избиратели, т.е. около 20%, в изборите през 1999. Особено важно от политическа гледна точка е, че за първи път по-голямата част от тези гласове (над 50 хил.) отидоха в подкрепа на създаденото само месеци преди изборите Национално движение за права и свободи на Гюнер Тахир, пряк конкурент на ДПС за гласовете на българските турци. Не случайно политици и медии, които усилено венцехвалят сегашната политика на Доган и разчитат на него днес и в дългосрочен план, се опитват да омаловажат сериозния пробив на НДПС сред избирателите на ДПС. Защото си дават сметка, че ако този пробив се задълбочи, той може да постави под въпрос самото присъствие на партията на Доган в бъдещите парламенти.
И това не е нечие субективно желание, а реална оценка на фактите. А те показват, че в момента ДПС разполага с електорат между 200-210 хиляди души. При най-оптимистичния вариант - участие на около 4 милиона избиратели в тазгодишните избори и без допълнителни загуби на гласове - резултатът за движението ще бъде около 5 процента от гласовете и между 12-15 депутати. При най-песимистичния - по-масово участие на около 5 милиона избиратели (което обаче е по-малко вероятно) и допълнителна загуба на само 10-20 хиляди гласа, под въпрос за ДПС ще бъде самото преминаване на 4-процентната бариера. Все пак като най-реалистична се очертава бройката от 10-12 депутати и един или двама допълнително от преразпределението на гласовете, подадени за партии, непреминали 4-те процента.
Така че приказките на Ахмед Доган, че в следващия парламент неговата партия ще бъде представена с 28-32 депутати са очевидно поредният кьорфишек или, казано по-деликатно, вълшебен сън в студена зимна нощ. Но какво ли не правят някои, за да си вдигнат цената в предизборните пазарлъци!
Три кандидатури за Страсбург
СОФИЯ. Три кандидатури за съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург одобри вчера Министерски съвет - Ваня Алексиева от ВКС, Антоанета Арнаудова от ВАС и досегашния ни представител в институцията Снежана Ботушарова. ПАСЕ ще избере едно от предложените имена на следващата си сесия през април.
Упълномощеният да прави предложения орган е МС, а министърът на правосъдието е осъществил консултациите.
Фрапиращи нарушения установили синдикалисти
ЛОВЕЧ. Фрапиращи нарушения на трудовото законодателство и основните права на работниците констатирала проверка на КНСБ в Тетевен, съобщи лидерът на синдиката Желязко Христов. Във фирма "Хармония", например се поддържал изкуствен списък от 100 работници, а постоянно заети били едва 30. Заплатите били мизерни - по 20-40 лева и се изплащали по две ведомости - "черна" и "бяла". Осигуровки не били внасяни от три години, установила проверката. Предприятието е приватизирано от холдинг "Спартак". Проверяващите се натъкнали на много случаи на незаконни уволнения и неизплащане на трудовите възнаграждения и в останалите тетевенски фирми - "Дебриплат", "Елпром-ЕМТ", "Тетевенка".
Екипът на Желязко Христов не е бил допуснат в ловешкия завод за високоякостни чугуни "Осъм", оплакаха се синдикалистите. Оттам те били получили писмени сигнали за незаконни уволнения, официално въведен 9-часов работен ден, неизплащане на извънреден труд.
Християнски календар
В Цариград през единадесети век се стига до разделение между вярващите, които неуместно започват да се обявяват за "василияни", "григоряни" и "иоанити". Прекратяването на спора, кой от Св. Василий , Св. Григорий Богослов и Св. Иоан Златоуст е по-достоен за почит сред християните, налага благодатната намеса на тримата отци на църквата.
На същия ден църквата отдава почит и на Св. благоверен цар Петър, сина на цар Симеон Велики. Би следвало да няма българин, който да не познава живота и дейността му като историческа личност, но малцина са тези, на които е известно, че е канонизиран за светец. В края на десети век са известни две църковни служби в негова чест, стигнали до нас. Единият ръкопис се намира в Зографския манастир, а другият е собственост на Белградската библиотека. За цар Петър се пише като за светец в българския летопис от единадесети век и в грамотата на цар Константин Асен от дванадесети век.
След дългогодишни военни действия на 8 октомври 927 се сключва дългоочакваният 30-годишен мир в Цариград. Според условията му Византия признава Петър за цар на българите, а българският църковен глава - за патриарх. Това е мирът, осигуряващ официално жадуваната още от Св. княз Борис самостойност на Българската православна църква. Кротък по нрав, цар Петър не блести с военни подвизи. Миролюбието за него е една от най-присъщите му добродетели. Известни са писмените му връзки със Св. Иоан Рилски и Св. Павел Латърски, които му носят духовен мир и способност за нравствено усъвършенстване. До края на живота си Св. цар Петър остава верен на Христовите думи: "По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си."
Шефът на "Унисон" застрелян в главата
СОФИЯ. Бившият шеф на фирма "Унисон" Емил Петров Димитров, известен с прозвището Макарона, беше убит на място пред фитнес-зала в блок на ул. "Кораб планина" 38 в столичния квартал "Лозенец" в сряда към 19,30 ч., съобщиха от МВР.
Неизвестен килър изстрелял в главата на скандалният бизнесмен три 9-милиметрови куршума. Два от тях попаднали в черепната кухина, а третият одрал лицето на жертвата, станало ясно след направената аутопсия. Според първоначално събраните от полицията данни в убийството са участвали поне двама души.
Предполагаeмите извършители проследили Емо Макарона по един от обичайните му маршрути, по който отивал всяка вечер до фитнес-залата да помпа мускули. Запазеният час за тренировки бил известен на много хора, твърдят запознати с разследването. Стрелците пристингнали пред бар "Майорка" с червен "Фолксваген -Голф". Изчакали Макарона да излезе от фитнеса и секунди след като той седнал в белия си "Фиат-Пунто", открили огън през дясното странично стъкло на колата му. Убийците са целили само главата на бизнесмена. Шофьорът му Иван Белев, който също бил във фиата, се отървал без драскотина, казаха от полицията. Белев успял да се измъкне от автомобила, но подплашен от пукотевицата, избягал и се скрил в бар "Майорка", разказаха пред "Демокрация" посетители на заведението. Те твърдят, че в момента на стрелбата Белев не е бил в колата, а изчаквал шефа си Димитров да излезе от фитнес-залата. Той набрал кураж и се върнал на мястото на инцидента след около час. Димитров лежал мъртъв и облян в кръв в колата си. В джобовете му били открити 4000 ДМ.
Криминалисти от СДВР пристигнали веднага на местопроизшествието, изолирали района и направили оглед, след което трупът бил откаран в Катедрата по съдебна медицина. Директорът на СДВР полк. Румен Стоянов лично е ръководил следствено-оперативните действия до сутринта. Полицията продължава да издирва очевидци на престъплението.
Служители на реда открили на ул. "Крум Попов", недалеч от IV РПУ изоставения червен "Фолксваген-Голф", с който се предполага, че са избягали убийците. Колата е прибрана за оглед. Криминалисти изясняват собствеността на автомобила. Твърде възможно е той да е краден, поясниха от СДВР.
Полицейската блокада около мястото на инцидента беше свалена вчера сутринта. На лобното място на Макарона се въргаляха частици от изпотрошените матирани стъкла на фиата му. Обитателите на блока над фитнес-залата чули няколко последователни гърмежа, но помислили, че деца гърмят с пиратки.
Съпругата на бизнесмена Димитров Стойка и нейна близка са били пред Съдебна медицина в 8 ч. сутринта в четвъртък, научи "Демокрация". Жените се интересували кога ще могат да приберат тленните останки на убития. Съдебните лекари са приключили аутопсията към 11 ч. и нямало пречка тялото да бъде освободено от моргата.
Патоанатомите установили две рани от 9-милиметрово огнестрелно оръжие зад ухото на жертвата и едно одраскване от куршум в областта на носа. Намерени са двата куршума, заседнали в черепната кухина, единият в мозъка, а другият - в тила. Взети са проби за наличие на алкохол в кръвта на убития. Дали Макарона е бил пиян във фаталната вечер ще стане ясно след около месец, когато се очаква резултатите от анализите.
Стреляли са професионалисти, изтъкнаха запознати със случая. Първият куршум попаднал в мозъка и е бил смъртоносен. Следващите два изстрела убиецът най-вероятно е изстрелял, за да е сигурен, че ще ликвидира жертвата, смятат криминалисти.
Семейството на бизнесмена Димитров от известно време живеело в постоянен страх, споделила пред приятелка съпругата на Макарона. Тя настояла пред мъжа си да купи бронирана кола, с която всеки ден децата им били карани и връщани от училище. Освен това малките не мърдали никъде без охрана. Димитрови живеят в огромна къща на ул. "Панорамен път" в кв. Бояна. Няколко бодигарда пазят опасания с двуметров дувар дом на бизнесмена. Камери за наблюдение са монтирани на ъглите и входа на имота. За сигурността на собствениците се грижат и две-три свирепи кучета.
Разследването на убийството на Емил Димитров е поверено на Столичната следствена служба. Там е образувано дело срещу неизвестен извършител.
Югославия ще върви по българския път
СОФИЯ. Спогодба за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица подписаха вчера министрите на външните работи на България и Югославия Надежда Михайлова и Горан Свиланович, който е на еднодневно посещение в нашата страна. Обсъдихме широк кръг проблеми, което пристигна обяснимо след периода на застой в двустранните ни отношения, каза след срещата министър Михайлова. Тя съобщи, че България е предложила и проект за спогодба в областта на науката, културата и образованието. Документът регламентира и въпроси, свързани с образованието на българското малцинство в Сърбия, така че тези хора да се превърнат в мост, свързващ двете държави, изтъкна Надежда Михайлова. Тя припомни, че при предишната власт в Югославия темата е поставяна многократно без никакъв резултат. Според българския външен министър има коренна промяна в отношението на Белград към българското малцинствов Западните покрайнини. Свиланович изрази задоволството си, че българите в Югославия са участвали в демократичните процеси в страната. Всички теми, по които разговаряхме с министър Михайлова би трябвало да подобрят и живота на вашите сънародници у нас, допълни югославският дипломат &numero; 1.
Двамата външни министри са коментирали възможностите за сътрудничество на МВР в София и в Белград в борбата с престъпността, подобряването на работата на граничните контролно-пропускателни пунктове и разчистването на р. Дунав. Като обща цел югоминистърът изтъкна участието в Пакта за стабилност и включването в големи регионални инфраструктурни проекти като изграждането на магистралата София - Ниш. Оценяваме пътя, който България измина през последните няколко години, особено международните позиции, които страната си изгради - Югославия иска да тръгне по същия път, каза Свиланович.
Югославия да се включи във всички балкански инициативи за борба с организираната престъпност и корупцията, предложи президентът Петър Стоянов на вчерашната си среща с Горан Свиланович. Акцент в разговорите на югоминистъра с премиера Иван Костов са били икономическите и търговските отношения и подобряването на граничния контрол. "Сега е моментът да създадем най-добрата част от общата ни история", казал Свиланович на министър-председателя, цитиран от правителствената пресслужба. Външният министър на Югославия се срещна и с председателя на парламента Йордан Соколов.
Чедомир Радойкович, член на ръководството на Гражданския съюз на Сърбия, ще бъде новият югославски посланик у нас, съобщи вчера говорителят на МВнР Радко Влайков. В момента дипломатическата мисия на Югославия у нас се ръководи от временно управляващия Данко Прокич .
1 млн. марки ни даде Германия за обучение на журналисти
СОФИЯ. Центърът за развитие на медиите откри вчера нова учебна база, в която ще добиват професионална квалификация журналисти и работещи в медиите от България и цяла Югоизточна Европа. Проектът се финансира от правителството на Германия в рамките на Пакта за стабилност, като средствата в размер над 1 млн. марки идват от Германската агенция за международно техническо сътрудничество - (GTZ). Нейно Превъзходителство посланикът на Федералната република в България г-жа Урсула Зайлер-Албринг, директорът на GTZ г-н Кнобелсдорф и ръководителят на отдела за международно обучение към Радио "Дойче веле" г-жа Барбара Скерад бяха официални гости на събитието. Те представиха целите и перспективите на проекта - сътрудничество между страните-членки и кандидатки за членство в Европейския съюз, и създаване на мрежа от независими и свободни медии в Югоизточна Европа като предпоставка за по-бърза и пълноценна евроинтеграция.
10 стъпки за отказване на цигарите
Стъпка 1 - Определете дата за спиране. Отбележете деня в дневника си. Наденете хомота и понесете последиците. Намаляването на броя на цигарите няма да ви свърши работа.
Стъпка 2 - Скъсайте с изкушението. Изхвърлете на боклука цигарите. Скрийте пепелниците.
Стъпка 3 - Пийте повече вода и други течности - газирани или минерални. Хапнете парче плод. Това ще прочисти организма ви.
Стъпка 4 - Правете физически упражнения. Щурейте, лудувайте! Опитайте всичко - тичайте по стълбите, играйте гимнастика, плувайте, пързаляйте се с кънки. Колкото повече се занимавате, толкова повече ще ви се иска да го правите и ще ви е по-лесно.
Стъпка 5 - мислете позитивно. Ако почувствате главоболие или болки в гърлото, това може да означава, че вашият организъм започва да се възстановява. Оплакванията ви скоро ще изчезнат.
Стъпка 6 - Разбунтувайте се срещу рутината. Някои привични ситуации ще усилят желанието ви да запушите - кръчма, бар, дори едно кафе. Установете моментите на най-силно изкушение. Не допускайте те да ви "хванат".
Стъпка 7 - Една цигара е твърде много. Не си позволявайте "само" една, защото тя ще ви провали. Не си намирайте оправдание за едно "дръпване". Ако сте пристрастен към никотина, една цигара ще повлече хиляди.
Стъпка 8 - Погрижете се за себе си - без цигари ще имате повече пари! Разхождайте се и си създайте удоволствия. Купете си подарък. Позволете си нещо, за което дори не изгаряте от желание.
Стъпка 9 - Изстрадайте изкушението да закусите. Ако се безпокоите, че ще напълнеете, яжте плодове, пресни зеленчуци, дъвчете дъвка без захар. те ще ангажират устата и ръцете ви, но оставете талията си на мира.
Стъпка 10 - Един ден, по някое време... Не мислете за цял живот без цигари. Просто мислете за днес. Вие няма да запалите цигара. Вие можете да го направите.
"Тъй рече Заратустра" излезе в библиофилски тираж
В края на декември 2000 в луксозно подвързан том се появи второто преработено издание на "Тъй рече Заратустра" от Фридрих Ницше в превод на Жана Николова-Гълъбова. То е посветено на 100-годишнината от смъртта на гениалния немски философ, която беше отбелязана на 25 август 2000. Осъществено е от издателство "Летера" и включва обширна встъпителна студия и послеслов от Жана Гълъбова.
Бележитата наша германистка и отлична есеистка поднася на българския читател проникновен анализ на философията на Ницше, навлиза в дълбините на неговата идея за свръхчовека - идея, заради която десетилетия името му беше анатемосвано от скудоумните тъй наречени философи, зобящи в яслата на Маркс и Енгелс. Ницшевата философия беше преднамерено фалшифицирана и идеологически манипулирана за целите на една войнствена пропаганда. Авторът на "Ecce homo", "Отвъд доброто и злото", "Генеалогия на морала", "Човешко, твърде човешко" беше квалифициран едва ли не като фашист и беше държан отговорен за появата и практиката на националсоциализма. Всъщност сърцевината на учението за свръхчовека е стремежът към съвършенство. "Свръхчовеците", тоест богопомазаните творци, както отбелязва в студията си Жана Гълъбова, имат призванието да облагородят човечеството, да изгонят злото от живота, да преведат нещастния човешки род по тънкото въже над бездната до едно съвършено и красиво общество без омраза и войни.
Великолепно написаната студия ни запознава и с малко известни факти от живота на поразения от сифилис философ, чиито последни десет години преминават в тотално умопомрачение. Използвани са писма и спомени от архива на Ницше, които дават възможност творчеството му да бъде поставено в контекста на времето и съизмерено с духовните търсения от края на ХIХ век. Част от тази проникновена студия беше публикувана в приложението "Форум Култура" под наслов "Ницшевият свръхчовек в светлината на Библията и Гьоте".
Ще припомня, че за превода си на "Тъй рече Заратустра" Жана Николова-Гълъбова беше наградена. Макар неугледно издаден през 1990, нейният перфектен труд запълни огромна празнина в българската култура - задоволи необходимостта от съвременен прочит на оказалото изключително влияние върху българската култура - достатъчно е да си припомним възхитата на Пенчо Славейков - гениално произведение. В послеслова Ж. Гълъбова проследява българските превъплъщения на "Тъй рече Заратустра" - превода на първите две глави, направен от Д. Дечев през 1905, този на Мара Белчева, излязъл десет години по-късно, и най-сетне опита на Николай Райнов да поднесе един невъзможен Ницше от архаизми, диалектизми и новостъкмени думи, звучащи в простонародна реч. Макар всеки от трите да има своя стойност за времето, те отдавна са надживени езиково и стилистично. Да не говорим, че много отдавна всички те са библиографска рядкост.
В този смисъл е и недоумението, породено от новото издание. Още с появата си през 1990 преводът на Ж. Гълъбова се изчерпа. За изминалите десет години израсна ново поколение, което също трябва да наваксва пропуснатите шедьоври. Стилно оформеното от Д. Келбечев томче обаче е отпечатано като че ли само за библиофили - едва в тираж 500 екземпляра. Забележителният превод на Жана Гълъбова заслужаваше да стигне до много повече читатели.
