Делегация от финландски експерти ще дойде у нас, за да ни помага по конкретни въпроси от главите, по които преговаряме с ЕС, са се договорили още Муравей Радев и Саули Нинистър. Финландският финансист &numero;1 е подкрепил и идеята на българския си гост да се регламентира определена периодичност на бъдещите срещи на министрите на финансите на страните - кандидатки за ЕС, и колегите им от държавите - членки на Евросъюза.
Молят папата да отложи визита
КИЕВ. Украинската православна църква помоли папа Йоан Павел II да отложи заплануваното това лято посещение в Украйна и заплаши да скъса отношенията си с Ватикана, ако той се срещне и с представители на автокефалната украинска църква, предаде Ройтерс. Украинската православна църква е подчинена на Московската патриаршия и възприема като отцепници останалите две ортодоксални групи - Киевската патриаршия и автокефалната украинска църква.
Украинската православна църква се опасява, че посещението на папата ще предизвика още по-голямо разделение сред православните и католиците в Украйна и може дори да доведе до улични сблъсъци. Не особено ентусиазираната позиция на духовенството в Украйна, освен с разкола вътре в църквата се свързва и с притесненията, на които са подложени православните християни в Западна Украйна, предаде ИТАР-ТАСС.
Междувременно Втикана заяви, че папа Йоан Павел II ще осъществи без промени заплануваното посещение в Украйна от 23 до 27 юни.
Н.В. Симеон II пристигна без царицата
СОФИЯ. Цар Симеон II пристигна вчера следобед със самолет от Мадрид. Той бе посрещнат от прессекретаря си Галя Дичева и от летището замина за Врана. Царят ще живее в старата туристическа къща, строена във Врана от дядо му Фердинанд, която бе неотдавна ремонтирана. Пристигането му се очакваше за края на месеца, но точният ден и час не бе оповестен. Симеон II дойде сам, без царица Маргарита.
Все още не е изготвена програмата на пребиваването на цар Симеон II, каза Галя Дичева. Негово Величество прави всичко онова, което върши човек, завърнал се у дома, добави тя. Царят бе поет от служители на фирмата за охрана "Ипон". И при предишните посещения на Симеон II те бяха неотлъчно до него.
На "Раковски" 134 не се вълнуват от ЕКИП-а на Бисеров
СОФИЯ. Сините бяха пестеливи на коментари за новото сдружение на Христо Бисеров и Илия Петров, обявено като ЕКИП (екип за политически изследвания). Медиите повече се вълнуват, отколкото ние, не сме търсили разговори с тях, каза Екатерина Михайлова. Тя уточни, че сдружението е с нестопанска цел и много от членовете на СДС участват в подобни формирования.
Главният секретар на СДС Екатерина Михайлова възнамерява да повика на разговор депутатката Юлия Берберян по повод информацията в столичен всекидневник, че тя "отново е укрила данъци и пак в големи размери". Според публикацията тя и мъжът й дължат 25 000 лв. подоходен данък за 1999. Данъчните обещаха също да направят проверка на изнесените данни.
Насъщният
Паниката заради хипотетично поскъпване на хляба е неуместна. Зърното и брашното могат спокойно да изхранят България до новата реколта, категорични са експертите. Прогнозата е, че средната цена на добруджа няма да надхвърли 73 стотинки. Факт е също, че от три години у нас опашки за хляб не е имало. Тъжно е обаче, че насъщния все още го вплитат в политически спекулации. Воплите са от тези, които преди 5 години изнесоха всичкото зърно от страната. Те така плакаха и през лятото, когато олиото надхвърли 2 лева. Паниката продължи само месец. Цените се върнаха на предишните си нива. Защото пазарът вече сам се справя със спекулантите. Включително и с политическите.
Няма нарушение при ракетната сделка с Чехия
СОФИЯ. България ще предложи между държавите да бъдат разменени списъци на фирмите, правили нарушения при сключването на сделки с оръжие. Това каза вчера за "Демокрация" зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски. Той заяви, че при сделката със закупените от България за чешката армия противотанкови ракети комисията, която я е разрешила, не е извършила нарушение.
Преди ден пражки всекидневник побликува информация, че властите в Чехия разследват оръжейна сделка за десетки остарели противотанкови ракети. Те били закупени от България и Украйна, за сума от около 2 млн. евро. Според вестника предоставената от българската фирма документация по сделката била фалшива.
Но фициално запитване към българското правителство досега не е отправено, стана ясно вчера. Сделката е сключена по редовен начин. Комисията, която я е разрешила, не се интересува от взаимоотношенията между частните фирми, какъвто е този случай, коментираха запознати. Експертите са проверявали произхода на стоката, дали купувачът има право да купува специална продукция и за кого е предназначена тя.
Отворено писмо
Уважаеми господа,
С желание за доскорошна среща в съда.
Откриват над 30 000 работни места чрез регионални програми
СОФИЯ. Над 30 хиляди работни места ще бъдат открити през годината. Осигуряването на заетост в регионите с висока безработица и стимулирането на местните проекти за заетост ще са приоритет в политиката на правителството до края на мандата му. Предстои да стартират 21 регионални програми, които ще осигурят работа на над 27 хил. души. С дейности по залесяването и санирането на опожарените райони ще бъдат заети около 3 хиляди безработни. Бюджетът осигурява около 75 млн. лв. за нови програми , които ще осигурят заетост в районите с висока безработица през зимата.
129 проекта за над 60 млн. лв. ще бъдат завършени в общините Чипровци, Лом, Перник, Карлово и Монтана. Така ще бъдат открити 4725 нови работни места.
До края на ноември 2000 по програмата за разкриване на 250 хиляди нови работни места са реализирани 211 423, е записано в отчета на дейността на правителството до 31 декември 2000, който от вчера е в Интернет.
По програма "Красива България" 2 в 11 областни града са ремонтирани 221 обекта, от тях 111 паметници на културата. 5700 безработни са били включени в проекта. Програмата е оценена от Европейската комисия като една от трите най-успешни по линия на ФАР за България. Започна и третото издание на "Красива България".
Подписът на царя спира часовника в последния момент
Розика Ботева е начело на "Цион" от 20 декември 2000. С организацията се свързва от самото начало на възстановяването й, а от 1995 става редовен член. Родена е в Разград, където семейството й е било изселено през войната. Завършва висшето си образование в София, живее в столицата. Дълги години преподава в планинската школа в Мальовица. По-късно се ориентира към мениджмънта, маркетинга и рекламата - нейната втора специалност.
- Госпожо Ботева, както много неща в България, и еврейските организации са две - "Цион" и "Шалом". Колко са членовете на "Цион"?
- По списъчен състав са около 150 души, но имаме и доста скрити привърженици, хора, които не афишират симпатиите си.
- Как се обяснява тази плахост?
- Мнозина споделят, че симпатизират на идеите на "Цион", и аз, вече в качеството си на председател, ги каня да заповядат при нас.
- Какво ги спира да дойдат?
- Най-вероятно става дума за наслоявания през дългите години на тоталитарното минало, когато не бяхме учени да взимаме подобни решения, открито да заявяваме позициите си. Имаше и скрита заплаха, витаеща във въздуха.
- Значи това е още едно доказателство колко трудно се променя окастреният при социализма манталитет... - Да, за съжаление.
- Какви са взаимоотношенията ви с организацията "Шалом"?
- Това е труден въпрос. Срещи между "Цион" и "Шалом" са се провеждали по различни поводи. Имахме и общо открито събрание в Еврейския дом в София през 1998. Тогава присъстваха изявени български интелектуалци като Йордан Радичков, Радой Ралин. Повод беше гостуването на многоуважавания Хаим Асса, който е родом от България, а сега е главен равин на Лос Анжелос. Това беше удобен момент да заявим съществуването си независимо от "Шалом" и да покажем, че и ние сме част от еврейската общност, но желаем да останем такива, каквито сме и да не се лишаваме от идентичността си.
- Не остана ли обаче това изолиран опит за затопляне на отношенията ви?
- Да, но трябва да направим нужното различията да се преодолеят. Държа да подчертая, че ние в "Цион" не желаем да се конфронтираме. Но няма да се откажем от идентичността си, свързана с идеите на ционизма.
- Дълги години думата ционизъм беше едно от идеологическите плашила и все още малцина са наясно за какво точно става дума.
- "Ционизмът не е нищо страшно. Идеите му са свързани с теорията на Теодор Херцел, изложени през 1896 в книгата му "Еврейската държава". В нея Херцел изтъква, че за да се спасят от антисемитизма, евреите трябва да се завърнат в "Цион, т.е. в Ерусалим - в земите, откъдето са били прогонени. Тук е мястото да кажа, че първите евреи в света, които са прегърнали идеите на ционизма, са били от софийското дружество "Цион".
- Казвате, че хората около Еврейски комитет "Цион" определено не търсят конфронтацияа. В същото време хора, близки до "Шалом", участваха в акция срещу паметните плочи в Гората "България" край Ерусалим и това беше чиста проба търсена конфронтация, предизвикала проблем, който още не е решен цивилизовано.
- Ние отдавна заявихме чрез медиите позицията си по този въпрос и тя остава непроменена. За съжаление поколението на майка ми, на роднините й и техните съвременници евреи има свои спомени, чувства и те не бива да бъдат засягани. С въвеждането на Закона за защита на нацията през войната еврейската общност е била доста ограничавана - с вечерен час, жълти звезди, комисарство по еврейските въпроси. Това са събития и факти, към които проявявам дълбоко разбиране и съчувствие. От друга страна, ние, техните деца, нямахме никаква възможност дори и да се докоснем до точните факти. Спомням си как вкъщи, когато възрастните трябваше да си кажат нещо, което децата не биваше да разбират, за да бъдат предпазени, разговорът веднага минаваше на шпаньол. Имаше само по някоя отронена дума. Например моята баба Розика, която е родила 6 деца, е нарекла най-малкото си дете на цар Борис. А това означава, че близките ми са се чувствали уютно в България. Тази важна, свързана със семейството ми подробност се отрони един-единствен път от устата на майка ми Рахел. Нейният брат, вуйчо ми Шеломо, е бил музикант и участник в първия джазбенд в България на Борис Овчаров. Веднага след 9 септември вуйчо ми изчезва в Самоков при неизяснени обстоятелства и ние и до днес не знаем къде е гробът му.
- Десетилетия наред и спрямо българските евреи се налагаше "правилната" истина.
- Да, тя беше, че единствено БКП има принос за спасяването на българските евреи. Едва през последните години нещата започнаха да се поразчупват. Събитие беше представянето на "Извън хватката на Хитлер" - книгата на проф. Михаел Бар-Зоар, в Софийския университет през 1998, когато той стана почетен доктор на Алма матер. Със съдействието на фондация "Демокрация" се появи и книгата за Димитър Пешев "Човекът, който спря Хитлер", написана от Габриеле Нисим. Важни стъпки са филмите "Проект "Толерантност" с режисьор Светослав Александров и "Спасените" на Милена Милотинова. Аз лично буквално съм попивала информацията от всичко това. Очевидно историческата истина няма нищо общо с идеологемите. Защото общественици като Димитър Пешев, като членовете на кюстендилската делегация, интелектуалци, като редица други българи са влизали доброволно в огъня, за да помогнат на еврейските си съграждани. А цар Борис Трети с всичките свои възможности като държавен глава, с разнообразни политически ходове е успял да предотврати депортацията на евреите от България. Това е станало само 4 часа преди момента, определен за потегляне на вагоните. Подписът на царя, така да се каже, спира часовника в последния момент.
- Офанзивата, довела до свалянето на паметните плочи в Гората "България" обаче беше насочена всъщност срещу паметника на царя и царицата. Как си обяснявате това бушуващо настървение повече от половин век по-късно, и то след като паметните плочи вече са били в този парк няколко години?
- Станалото е обяснимо и не е нещо извън контекста на определено политическо поведение. По-важно е да се разбере и да се изтъкне в името на какво беше направено това. А целта беше не само да бъдат изцапани паметниците, а да бъде опетнено и името на България. Защото стореното от България към евреите започна да получава международно признание през последните години. Какъвто и отрицателен етикет да сложим на случилото се, той ще му приляга - и поругаване, и безчестие, и оскверняване, защото това е позор. Въпросът е как България да реагира на този акт. Важното е да не се оставят нещата така. Трудно е да се обясни как изведнъж тези паметни плочи станаха толкова омразни. Разбираема е мъката на евреите от Тракия и Македония, които са загубили свои близки. Но в благодарствената Гора "България" няма място за скръб. Съгласна съм с тезата на преобладаващата част български евреи в Израел, изразена особено категорично от Сами Рафаел, че мястото на плочи в памет на загиналите е по-скоро в Скопие, в Атина и в Загреб. Там, където нищо не е направено за спасяването на местните евреи. Неслучайно Ейбрахам Фоксман - лидерът на уважаваната американска Лига против поругаванията, каза, че ако през войната в Европа е имало повече държавници като цар Борис, много по-малко евреи са щели да загинат. Но и неговото писмо не разубеди израелската комисия, която се поддаде на натиска и реши паметниците да бъдат махнати.
- Резултатът е налице - независимата комисия начело с уважавания съдия Моше Бейски се остави да й наложат становище.
- Аз нямам информация как е работила тази комисия и кой й е давал съвети. Затова не мога да взема отношение. Мога само да кажа, че самият еврейски народ много е страдал от поругавания на надгробни плочи, на паметници, синагоги и училища.
- Именно затова е твърде необичайно и стряскащо точно от еврейска страна да бъдат цапани паметници и после да се стигне и до тяхното сваляне, без преди това вандалите да бъдат наказани.
- За съжаление ние не знаем кои са били извършителите.
- А смятате ли, че инициативата, дошла от еврейска страна, да бъдат издигнати нови паметници, без да бъде възстановен този на царя, ще реши въпроса?
- Моето лично мнение е, че цар Борис Трети заслужава уважение за това, което е направил. Без неговия подпис и печат всички дотогавашни усилия за спасяването на евреите щяха да бъдат напразни. И България щеше да стане част от общия пожар, изгарял по това време цяла Европа.
- А и самият цар плаща много висока цена за това, което е дръзнал да направи.
- Да, в крайна сметка и той плаща с живота си.
- Но поругаването на паметника му в Израел не е просто вандалски акт към паметна плоча. Това е повторно поругаване на самия монарх. Първото е станало, когато скоро след смъртта му ковчегът му е изваден и изхвърлен.
- Стилът наистина е същият.
- Очевидно фигурата на царя продължава да не дава покой на определени среди, очевидно е също, че има хора, които искат да омаловажат заслугите на България.
- Това са бивши комунисти, които са не само в България. Преди пет години цар Борис беше награден посмъртно с високото отличие Праведник на народите. То беше връчено на цар Симеон на церемония в Лос Анжелос. Иначе е много полезно да се помни древното правило, че ако решиш назидателно да посочиш някого с пръст, трябва да си даваш сметка, че други три пръста сочат срещу теб. Тоест трябва да си три пъти по-добър от този, когото осъждаш, за да можеш да си го позволиш. А в този случай това съвсем не е сигурно. Моето поколение беше принудено да живее във време, когато от всички посоки заплашително ни се размахваше пръст. Поучаваха ни, потискаха ни, сплашваха ни, решаваха вместо нас какво поприще да изберем.
- По Нова година на два пъти на публично място се появи свастика. Това разтревожи и еврейската общност, а беше използвано за раздухване на нов скандал. Оказа се, че нацисткият символ е издигнат от неокомунисти.
- Мисля, че сега със свастиката се свързват по-скоро невежи лица, които въобще не са наясно какъв символ е това. Жалко е, че именно новогодишната нощ - прагът между две хилядолетия, беше помрачен със свастика. Но слава Богу, общото настроение не пострада. Това според мен са изолирани явления и отделни залитания. Но не е изключено да става дума за провокация. На площад "Батенберг" се стекоха извънредно много хора, поканени от премиера и президента. Фактът, че гражданите отидоха да празнуват там, приемайки поканата, може да се тълкува и като своеобразен вот към сегашното управление. Радостното множество не може да не е подразнило опоненти, решили на фона на наближаващите избори вместо с лъжица катран да си послужат със свастика.
- Не е ли парадоксално, че комунистите, които 50 години твърдяха, че те са спасили евреите, сега издигат нацистки символ, свързан с ненавист към същите тези евреи?
- Изненадана съм, че млади хора като тези от "Че Гевара", могат да прегърнат като свое кредо такива идеи и така да прокламират недоволството си, че България се стреми към членство в НАТО.
- В края на миналата година се заговори за забрана на анонимния превод на "Моята борба". Доколко е съвременно днес да се настоява за табу върху книга и не е ли редно при това положение да се иска забрана и на съчиненията на комунистическите патриарси?
- Трудно ми е да ви отговоря, защото изцяло съм прегърнала идеите на демокрацията и вярвам, че човек трябва да бъде толерантен. Но дали пък толерантността не обслужва именно екстремистите, които много добре знаят как да извлекат максимума от нея. Аз не се интересувам от идеите, заложени в "Моята борба", и никога не бих се докоснала до този текст, защото виждам резултатите от неговото прилагане. Но нека се върна на темата за спасяването на българските евреи. Важното е, че аз, моите деца, внучката ми са се родили благодарение на този акт на спасяването.
- Не сте ли съжалявали, че и вие не сте се изселили в Израел?
- Имах възможност да го направя през 1981. Това беше първото ми пътуване до Израел след много откази. Бях 4-годишна, когато повечето ми роднини напуснаха България. Но така и не се реших да остана там.
- Какво мислите за филма, посветен на т.нар. възродителен процес. В него технологията на злото е в ръцете на онези, които иначе твърдят, че са спасили евреите.
- Смятам, че документалният филм на Татяна Ваксберг разкрива истинската същност на партията държава.
- А не е ли дошъл моментът да се направи нужният български филм, който да каже истината за спасяването на българските евреи?
- Да, моментът за това е назрял.
- Как преценявате документалния филм на Ницан Авирам по книгата на проф. Бар-Зоар? Това е инициатива, в която има само един български участник.
- Като първи по рода си филм "Извън хватката на Хитлер" е похвално явление. Но това трябва да е само началото. Защото всеки пречупва нещата през своята гледна точка. Режисьорът е положил много труд, но все пак той не е живял в България. Затова ми се струва, че българският дух не беше напълно уловен и предаден. Направи ми впечатление как залата спонтанно реагира, когато проф. Бар-Зоар в словото си след прожекцията спомена и приноса на цар Борис. В заключение проф. Бар-Зоар каза: "Всички са помогнали, но най-много - българският дух. " Наистина е много хубаво да се напомня, че българският дух е непобедим, но това ми прозвуча малко като удобен хепиенд - така че да бъдат доволни и отляво, и отдясно.
Поглед отвън към нашата история
Милан Огнянов, режисьор, кинодокументалист
Филмът много ме развълнува, но аз не съм достатъчно отдалеченият и безпристрастен към него човек. Неслучайно бях в зала "Света София", неслучайно съм приятел на "Цион", откакто съществува в България. Семейството на съпругата ми е еврейско. Това е филм, който е на границата между научното изследване и документалния и артистичен филмов материал. Движи се по ръба, а това е много трудно. Страшно се дразнят изкуствоведите и подреждачите на хората, събитията и нещата по разни чекмеджета, когато не могат да намерят дефиниция на някой филм. "Извън хватката на Хитлер" е стъпил върху перфектно научно изследване. Като прочетох книгата на Бар-Зоар, моментално му изпратих факс с пожелание за успех и му писах, че бих желал да работя за успеха на неговата филмова кауза в България. И ако за нещо мога да съм неудовлетворен, то е, че не бях поканен. Сега разбирам защо и не изпитвам грам ревност - защото по този начин се е получил филм за България и за част от нейната история, направен с поглед отвън.
Книгата дава абсолютна сигурност за достоверност. Може би тук е един от малките недостатъци на филма: че не претендира за изчерпателност. Бидейки съвестно изследване на историческите факти, след всичко, което се случи в Гората "България" в Израел, филмът някак си не че загърбва, но не се занимава с това. В "Извън хватката на Хитлер" се казва достатъчно ясно каква е ролята на цар Борис III. И точно това раздразни залата още в началото. Защото голямата част от присъстващите бяха от еврейските организации, съществували в България през тоталитаризма и които бяха в стройните редици на световния антиционизъм. Те още преди да започне прожекцията, изразиха своето отношение, когато се спомена името на царя обединител.
Затова ми се струва, че е най-добре на организацията "Шалом" да й се даде възможност да каже публично мнението си във вашия вестник, ако искате. Попитайте ги, защото, криейки се зад дюдюкания и продължавайки да търпим неща, които се случиха миналата година с демонтирането на паметниците в Гората "България", ставаме съучастници на престъпление спрямо българската история. Онова, което се е случило преди 50 години, продължава днес - с хората, които участват във филма. И ако не сме внимателни към случващото се около историята на еврейско-българските отношения в момента, с поведението си ставаме още по-опасни за това, което ще се случи вдругиден.
С оригиналния си подход в музикалната партитура филмът е направо в деситката. Емоционалната му сила е там, защото другото е съвестно подреждане на материали, свидетели и свидетелства за събитията, които са станали.
Покръстването на помаците - генералната репетиция на "възродителния процес"
Генералната репетиция на така наречения възродителен процес БКП проиграва още в началото на 60-те години с опита за смяна имената на помаците. Акцията се провежда и в района на Чеча, в общините Гърмен, Гоце Делчев и Сатовча, където това население е най-компактно. Включени са сили на армията и милицията, доброволци, партийният актив и шефове от ДС. Експериментът среща неочакван отпор от страна на българомохамеданите.
В село Рибново е струпана войска, която обаче била обезоръжена от населението, твърдят свидетели на драматичните събития. Говори се, че точка в конфликта сложил външният министър Иван Башев, който пристигнал с хеликоптер в селото. Пак по това време около 200 души от селата Корница, Брезница, Лъжница и Буково са спрени в Рила, преди да успеят да стигнат пеша до София, за да протестират срещу смяната на имената. Спасение в гората търсят повечето от помаците. Опитът за покръстване трае седмица. Всичко изведнъж спира, вероятно след въздействие отвън, гадаят и до днес потърпевши. След 10 години операцията обаче е повторена, но този път държавната машина смазва всеки опит за съпротива. През декември 1972 в милицията в гр. Гоце Делчев са привиквани един по един по-будните мъже от село Корница. Някои от тях подписват декларации, че ще си сменят имената, и се връщат обратно в селото, без да казват нищо. Онези, които отказват са заплашвани и бити. Директното стълкновение между властта и хората започва, когато в Корница пристига с джип шефът на VI отдел на ДС в гр. Гоце Делчев Георги Тойчев, разказва Ибрахим Кадир - живата история на корнишките събития. "Тойчев дойде, за да задържи полевъдния бригадир Реза. Жените тогава скочиха да го защитават и обградиха джипа. " ДС шефът бе принуден да се изтегли, но прати след себе си милиционерско звено с кучета. Хората обаче стояха на площада и чакаха. В продължение на три месеца те не мърдаха оттам. На 29 януари 1973 около черквата са запалени огньове, но после мюсюлманите се преместват, за да не пречат на християните да влизат в храма. На 10-ия ден от денонощните бдения в селото идва първият секретар на ОК на БКП Петър Дюлгеров. "Той и свитата му дойдоха да ни убеждават от позицията на силата, че сме българи. Обеща, че ще има по случая анкетна комисия", продължава Ибрахим Кадир. Минава време и в Корница се стоварват над 15 джипа с военни начело с началника на Първа българска армия ген. Карамфилов. Той пие коняк и яде краставички с протестиращите край огньовете. Около 20 март пристига и депутатът от Банско Крум Радонов, който изслушва хората в препълненото читалище. "Всеки, който тогава се изказа, после отиде в затвора или беше изселен. Само аз се спасих, защото бях непълнолетен. Попитах го защо ми се пречи да уча в Банско. В дневника аз фигурирах само с фамилното си име Кадир. Личното и бащиното бяха означени с хикс и игрек. Затова че не бях сменил името си, не ме допуснаха до матура. " Депутатът също обещава, че ще има анкетна комисия. След седмица тя наистина идва. Над 2000 души, облечени във военни униформи, въоръжени с автомати и колове, следвани от танкове, спират в центъра на селото. Корница е обградена, изходите са блокирани от картечари. "Дойдоха на 28 март около 3.45 ч. призори. Бях в джамията, за да сменя баща ми, когато чух как затракаха автоматите. Излязох и видях, че бяха вързали с тел за ръцете двама и ги опряха в тази стена, посочва мястото Кадир. - Започнаха да ги удрят с приклади. Хората от площада се отбраняват с камъни и колове. Изведнъж стана много тихо. Чухме как се отварят капаците на пожарните коли, а на стъпенката до шофьора бяха застанали войници с автомати. Тогава започнаха да стрелят на месо и ни разгониха с водни струи. Хората побягнаха. Аз успях да прескоча убития, който беше паднал по очи, облечен с руска ватенка. Втурнах се към реката и се скрих в една плевня."
Петима са убитите, много от ранените се страхуват да отидат в болницата и лежат по къщите. Бащата на сегашния кмет на Корница Ибрахим Садул оцелява, защото по време на престрелките се покрива с българското знаме. След като протестите са смазани, в центъра на селото разполага маси секретарят на ГК на БКП Борис Аврамов и тогава хората сами се извървяват да подписват молби за смяна на имената.
"Моето име бе променяно два пъти. Имаше един секретар, още е жив, кръсти ме Искрен. Но кметът Кольо Янев не бе доволен и след месец станах Илия."
В село Вълкосел, едно от най-големите села в Сатовча, насилствената смяна на имената започва през 1981-1982. Първо са арестувани 11 мъже, които са откарани в гр. Гоце Делчев и осъдени набързо за дребно хулиганство. По 4-5 пъти на ден ме биха, пред мене потрошиха брат ми, но той бе млад и издържа. Един възрастен човек обаче умря седмица след това", спомня си Талиб Трохлев (60) от Вълкосел. След 29 денонощия в ареста той е изпратен в централния софийски затвор. През това време селото е обградено и се започва издирване на хората по къщите. Една нощ цялото село изпълва площада, готово вкупом да избяга в Гърция. "С кучета ме гонеха през снежните преспи. Стреляха, но не ме улучиха, защото бе сумрачно. Преследваха ни като престъпници", разказва Исмет Даилов. Затова че не си сменя името до края на комунистическия режим, родителите му не получават пенсии.
В село Слащен покрай един трактор са сменени имената на 12 мъже. През месец всеки един от тях е бил назначаван за тракторист, принуждаван да си смени името, след което е уволняван. На негово място идвал следващият кандидат за работа.
В трите изцяло турски села - Хвостяне, Блатска и Дъбница, в община Гърмен населението е държано без хляб, докато не кандиса. Началото на етническото прочистване е дадено през 1984. Сценарият е един и същ: танкове, военни, гонитба с кучета и претърсване на къщите. "Караха ни да почистваме улиците, преди да дойде Милко Балев", казва кметът на село Хвостяне Исмаил Газиев. От "възродителния процес" той има неизличим спомен, след като с дулото на автомат му е разбита челюстта. Сега селото е обезлюдено, защото след 1989 половината от него се преселили в Турция.
Гаврата с това население продължава, като се посяга грубо на етнообичаите им. През 1986 четири жени от Вълкосел са хвърлени в затвора за по осем месеца, защото децата им били обрязани. След като излежават присъдите, Асиме Чобанова, Адиле Топова, Фатме Топова и Вени Пакабайрам са дамгосани за цял живот, защото никой от селото не вярва, че в затвора не са били плячка за други мъже. Когато си търсят по-късно правата, за да получат някакво обезщетение, удрят на камък.
"Виновни бяха държавният апарат, армията, милицията, ДС и доносниците. Затова подкрепям филма "Технология на злото", защото е положена основата за разкриване на истината. Тази етническа межда, която направи БКП, не трябва да се отваря наново, категоричен е Исмет Даилов.
От 1993 създателят на ДПС в Чеча Ибрахим Кадир все пише жалби до МВР, в които настоява да се разкопае около водохващането над село Петрелик, където според мълвата са заровени петимата убити при Корница. Официалната версия е, че те са загинали при опит за бягство през границата. Смъртни актове няма. Хората упорито твърдят къде е масовият гроб, точно където сега ще минава пътят за Драма. "Сега нашите мъртви ще гледат как се строи пътят, въздиша Ибрахим Кадир. Чудно ми е защо никой от нашите депутати не поде инициатива за разкриване на гроба. " Той е един от създателите на структурите на ДПС в региона. Напуска организацията през 1994 като член на оперативното бюро на ДПС. "Не мога да оправдая хора, които са били жертви на "възродителния процес", сега да гласуват заедно с БСП. Това е въпрос на морал, чест и принципи. Не мога да се примиря."
Поскъпват билетите за влак
СОФИЯ. Жп билетите от София до Варна и от София до Бургас ще струват съответно 11,70 и 9,70 лева с влак втора класа. Новите тарифи влизат в сила от 1 феуврари, съобщиха от БДЖ. Досега цените на билетите до морето бяха 10,40 и 8,50 лева. Средното поскъпване е 15,7 на сто, като за различните релации скокът е различен. Най-евтиният билет - за вътрешноградските линии, от 30 ст. става 40 ст. Билетът за втора класа от София до Русе ще струва 9,70 лева при 8,50 лева досега. От София до Пловдив ще се пътува за 4,60 лева. Сегашната цена е 3,90 лева. Билетите от столицата до Благоевград, Силистра, Шумен и Кърджали стават съответно 4 лева, 13,70 лева,10,10 лева и 7,80 лева.
С 10 на сто поскъпва пращането на колети по влака. Билетът за кушет-вагон от 3,50 става 4 лева, а за спален - от 6,70 на 7,70 лева.
Преработваме сами отпадъците от АЕЦ
РУСЕ. Предприятие за преработка на радиоактивни отпадъци ще се открие на 26 януари в Козлодуй, съобщи вчера проф. Димчо Евстатиев, началник на сектор в БАН и ръководител на групата, извършила геоложките проучвания. Досега твърдите отпадни вещества са се събирали в специален склад, а водите във варели. Фабриката е голямо достижение на ядрената ни промишленост и отговаря на най-високите изисквания на МАЕ. В строителството и оборудването й са участвали много български фирми, подчерта проф. Евстатиев.
Втората част от процеса на пълното неутрализиране на ядрените отпадъци е изграждането на специални хранилища, в които те ще бъдат държани. По времето на Елцин Москва забрани отработеното гориво от нашата АЕЦ да се погребва в Русия. Според новите изисквания на Кремъл използваните в реакторите т.нар. плутониеви пръти от Козлодуй се връщат в Русия и след като от тях допълнително се извлече плутоний, те ще се погребват в България, обясни проф. Евстатиев.
С тези проблеми у нас вече ще се занимава организация за управление на ядрените отпадъци. За целта НЕК създаде специален фонд, в който постъпват отчисления от всеки произведен киловатчас електроенергия.
Радиоактивните отпадъци от АЕЦ се делят на 4 групи - плутониеви пръти, високо, средно и нискоактивни. Предвижданията са, че от експлоатацията на АЕЦ "Козлодуй" и евентуално от бъдещата АЕЦ "Белене" ще се натрупат около 1000 т високоактивни отпадъци. Първоначално на територията на страната са били набелязани 20 площи за проучване за гробища на високоактивни отпадъци. В процеса на изследване са останали 4 в западната част на Предбалкана и в Югоизточна България.
При визита на папата у нас БПЦ го посреща с почести
ВАТИКАНА. Ще посрещнем папа Йоан-Павел Втори с подобаващо уважение и почести за църковен глава при евентуално посещение в България, заяви вчера митрополит Галактион от Максимовия синод, който е на едноседмично посещение като наблюдател на молитвената среща на християнските общности от целия свят по покана на Светия отец.
Международен симпозиум "Утрешна България в светилната на две големи личности - Блажен Евгений Босилков и Блажен Йоан ХХIII", се състоя вчера в аулата на папския университет "Латеранум" във Ватикана. На форума, открит от монсиньор Анджело Скола, бяха изнесени пет доклада за историческия героизъм на Босилков и монсиньор Ронкали.
Председателят на парламентарната Комисия по вероизповеданията Иван Сунгарски присъства на Деня на България, който завърши с молебен, отслужен от кардинал Едуард Касиди.
Регистрираха фирмата на GSM-2
СОФИЯ. ОТЕ регистрира вчера у нас търговското си дружество "Космо България Мобайл". Това съобщиха за "Демокрация" българските адвокати на гръцката компания. Фирмата, която ще стопанисва втория GSM, ще се управлява от съвет на директорите. На първото заседание на ръководството на "Космо България Мобайл" за шеф е избран Анастасиос Михалохристас.
В края на миналата седмица председателят на Държавната комисия по далекосъобщения Иван Таушанов официално връчи на ОТЕ лиценза за изграждане и поддържане на втора GSM мрежа у нас.
Речникът на Обединена европа
Европейският парламент се включва интензивно в дискусията за реформи. При това той излага разсъждения с много различен обхват. При всички инициативи Европейският парламент се стреми да засили своята политическа роля, да подобри ефективността на своята процедура и да проправи път за радикално разширяване на компетенциите си. Наблюдават се различни стратегии на парламента за реформи:
От една страна, парламентът продължава да се опитва чрез фиксиране на политически факти да поставя основата за по-нататъшни претенции, без за това вече да са налице правни основи. Така през 1981 Европейският парламент провежда инвеститурен дебат за встъпване в длъжност на новата комисия, без да притежава правна компетенция за това. В допълнение Европейският парламент изтегля от различни доклади за реформи малки и средни разширения на компетенциите си и подобрения на своите позиции, които не предполагат изменения на договорите. С най-далеч стигащ обхват несъмнено е намерението да се изработи Европейска конституция.
На 14 септември парламентът приема съответно решение, което съдържа принципите и ръководните насоки за европейска конституция - Европейският парламент говори за "договор за създаване на Европейския съюз". При тази акция Европейският парламент мисли не на последно място и за самия себе си: за равносметката от неговата работа в първия избирателен период и за присъдата на избирателя през юни 1984 на вторите европейски избори. Конституцията като психологическо средство за самоувереност на Европейския парламент - така по-остро би могло да се формулира. Защото работата на Европейския парламент през първия избирателен период показва двойствена равносметка: неговите действия остават без разбираем профил, без приоритети. Отношението към обществеността си остава оскъдно. Видима обаче е потребността да се демонстрира силно политическо самосъзнание.
Няма съмнение в това, че Европа се нуждае от конституция. Правните основи са станали необозрими; реформирането на Европа е просрочено; елементарното съгласие на европейците се нуждае от фиксиране. Европейската конституция би могла да стане важен елемент за ориентиране:
1. Нейното приемане отново би създало прегледност на обединителния процес и би могло да осветли по нов начин всички "за какво" и "защо". Изглежда, че конституцията би могла да представи смислено подреждане и ново нареждане на многообразните институционни начала и ход на решенията.
2. Без съмнение европейските избори означават дълбоко врязване в институционната структура на общността, дори с тях да не бяха свързани непосредствени измествания на компетенции. Една конституция би предоставила възможността за приспособяване на институционната структура към новите политически дадености.
3. В допълнение конституцията би могла да предостави възможността да се вмъкнат в правните актове на общността новите възлови политически проблеми. Ако в центъра на Римските договори стояха още селскостопанският пазар, митническият съюз и свободното движение, междувременно допълнително на преден план излизат други задачи, за които в Римските договори не са предвидени еднозначни постановки - опазване на околната среда, енергийна политика, регионална политика, външна политика и политика за сигурност.
По принцип инициативата на Европейския парламент за конституция следва тези изисквания. Европейският съюз би трябвало да образува "покрива" на Европейската общност, европейската валутна система и европейското политическо сътрудничество. Той би трябвало да получи съществено разширени компетенции и като втора камара до Съвета на министрите да участва равноправно във всички законодателни начинания. За много измествания на компетенции предложението предвижда гъвкав постепенен начин на действие. Договорът за образуването на Европейския съюз е приет от Европейския парламент на 14.II.1984 с мнозинство от 237 гласа при 34 гласа против и 54 въздържали се.
Русия ще се отказва от имперските си амбиции? Хайде не ни разсмивайте!
В интервю за няколко руски медии в края на 2000 президентът на Русия Владимир Путин отбеляза: "Ние трябва да се избавим от имперските си амбиции. " Руският президент направи през първата година от своя мандат доста обезпокояващи заявления, но това като че ли е несъизмеримо, защото дозата цинизъм в него е силно смущаваща. Защо е така?
Първо, въпросът с московския имперски синдром е толкова важен, че по необходимост се налагат повече разяснения, включително и в исторически план. Ако си позволим една метафора, самата ДНК конфигурация на руския опит в изграждането на държава е злокачествена, тъй като е изплетена от и в името на имперски стремежи, цели и методи. Още от ХIV в. Московска Русия представлява безкрайно безмилостен колонизаторски проект на североизточните князе. Неговата основна черта била, че в осъществяването си изпреварил образуването на независими от политическата власт общности. Претенциите на Москва за световно господство са формулирани като историческа програма още от Иван Калита. През 30-те години на ХIV в. в Москва е взето решение за създаване на световна империя. За изходен пункт е определена Москва. Това, което стряска, е, че днес, близо седем века по-късно, програмата максимум на руската държава и на господаря в Кремъл е непроменена. Обобщен с няколко думи, генезисът на руската държава се развива в строгото следване на принципа, който "отъждествява политическата власт с разширяването на територията, а разширяването на територията - с абсолютна, "вотчинна" власт" (Ричард Пайпс). Нима пак ще вярваме в добрите намерения на руснаците, след като например през юни 1996 "реформаторът" Б. Елцин заяви, че "целият свят е сфера на националните интереси на Русия". Приемникът му Путин обаче отиде още по-далеч. Той не говори за световните аспирации на Москва (дори напротив, както изглежда от цитираното интервю, той се опитва да провежда школувани дезинформационни кампании, които да притъпят бдителността на свободния свят). Той просто действа. В момент, когато Русия продължава да носи характеристиките на отчайващо бедна държава (въпреки неколкократното увеличаване на цените на петрола през последните две години), главният стратег в Кремъл е концентрирал своята воля, енергия и въображение в поредния опит да я превърне в световна сила. На свойствения си жаргон руските господари наричат този парадоксален процес на насилие "европеизация". Според историка Павел Милюков социалното инженерство на Петър I, което пак се е извършвало под лозунга за "европеизиране" на Русия, е струвало на руснаците намаляването им с 14,6 %, което като пропорция днес е равностойно на 20 млн. погубени човешки същества. Доста преди "жътвата на скръбта", сътворена от Ленин и Сталин, Русия вече е имала този трагичен опит.
В исторически план Русия винаги е придобивала международното си влияние чрез безогледната демонстрация и използване на военна сила. Затова и дефинирането на стратегическата й цел днес не може да има друго измерение освен в милитаристичен план, каквото и да говорят мистици като президента Путин. Окаяното състояние на руската икономика, която става все по-съветска по своя характер (в смисъл че се крепи единствено на износа на енергийни ресурси и други суровини), усложнява постигането на глобалната цел на Москва. В резултат на това ще бъдем свидетели на прекомерно пренапрягане на човешките и материалните ресурси на държавата и населението. Брутният национален продукт на Русия е 14 пъти по-малък от този на Япония, 7 пъти по-малък от този на Германия, по-малък е от БНП на Южна Корея и Испания. Във вътрешнополитически план амбициите на Владимир Путин за реанимирането на Русия като световна сила (макар и успешно маскирани) ще продължат реставрацията на тоталитарната матрица в политическия режим. Причината за подобна метаморфоза е, че оскъдните ресурси на държавата трябва да се концентрират в изпълнение на тази стратегическа цел, а това е възможно само в тоталитарна среда. И както винаги досега, характерът на политическия режим ще се оформя като вторичен резултат от едно дълбоко противоречие. Противоречие между това, от което страната действително се нуждае, и възможностите да бъдат постигнати свръхцелите, поставени през различните епохи от монарха, генералния секретар или президента. Невъзможността да се реши този класически за Русия ребус на радикално противоречие между цели и средства е като че ли най-точно описана от покойния Франц Йозеф Щраус. Той обичаше да заявява, че да се реформира Русия е все едно да се правят опити да се пържи сняг.
Днешна Русия се превръща в познатата от миналото полицейска държава, в която Путин обеща да въведе "диктатура на закона". По сполучливото описание обаче на писателя Фазил Искандер "очаква ни просветена диктатура с дефицит на просветеност". Руският президент назначи бивши и сегашни шпиони на ключови места в държавния апарат, правителството и президентството на Русия. На отговорни постове в Кремъл са генералите от Федералната служба за сигурност Виктор Иванов и Александър Стрелков. Секретарят на Съвета за сигурност Сергей Иванов е от същата категория. Няколко десетки парламентарни инспектори също са от бившия КГБ (сега ФСС). Но особено фрапантен пример за бушуващата полицейщина в Русия представлява новото административно териториално разделение на Русия по силата на подписания на 13 май м.г. от Путин указ "За пълномощните представители на президента на Руската федерация във федералните окръзи". Две неща правят впечатление в тази реформа: границите на новите федерални окръзи странно съвпадат с границите на военните окръзи, а от тези седем президентски представители двама имат пагони от КГБ-ФСС, а трима от армията. Оказва се, че президентските представители имат статут, който напълно копира този на някогашните наместници на монарха. Те изпълнявали ролята на главни губернски представители на вътрешното министерство, т.е. изпълнявали преимуществено полицейски функции.
За момента "съветизираната" руска икономика получава солиден тласък от драстичното поскъпване на нефта. Във връзка с това е интересно да се посочи, че през първата си работна седмица като избран руски президент Владимир Путин изпрати първото си международно послание до алжирския президент. С него очевидно се целеше започването на интензивни контакти, които да създадат люби на Русия в ОПЕК, член на която е Алжир, а Русия не е. Стъпката на Путин бе синхронизирана с началото на агресивна политика на изтласкване на западните компании и западното влияние от централноазиатските бивши съветски републики чрез поредица от точно преценени посещения и конкретни действия. По същото време най-голямата руска нефтена компания "Лукойл" обяви, че е открила в северната част на Каспийско море голямо находище, от което по първоначални оценки могат да бъдат извлечени 300 млн. тона петрол. Чрез изкупуването заедно с Иран на целия туркменски газ Русия на практика преустанови плановете за строеж на газопровод от Туркменистан през Турция за Европа. Но истински важното е, че в тези си стъпки Путин се ръководи не от икономически, а изцяло от политически мотиви. Оттук се налага изводът, че политическите мотиви ще преобладават над икономическите, което потвърждава тезата за "съветизация" на руската икономика. Такава е била винаги перверзната логика на руското икономическо развитие - да осигурява единствено база за експанзионистична външна политика.
Относителното забавяне на действията по реанимирането на империята в нейните съветски граници може да се обясни с два дългосрочни фактора. Първо, с твърдото убеждение на Кремъл, че този реанимационен процес трябва да доведе до образувание, което да изключи възможността за евентуален разпад в бъдеще, и второ, с очакването на Москва подлежащите на повторно анексиране страни да могат да обезпечат достатъчно високо ниво на замогване, което чрез секвестирането му от Русия да оправдае противоестествения характер на всяка бъдеща имперска реставрация в границите на бившите Съвети.
Москва активно и без оглед на икономическата неефективност продължава политиката, започната още през 1996, на възстановяване на системата от стратегически съюзи и военни бази на териториите на изключително бедни държави, управлявани от тоталитарни, комунистически, радикални или терористични режими. Формулирано накратко, с тази си политика Путин продължава директно делото на Ю. Андропов по създаването на световен терористичен интернационал. Тази политика е съчетана с паралелни икономически банкрутирали оръжейни доставки за държави, които продължават да дължат милиарди долари на Москва по стари оръжейни доставки. На територията на Виетнам например близо до стратегическия Малакски пролив Кремъл поддържа военноморската и военновъздушната база Кам Ран. Използвайки за претекст операцията на НАТО в Косово, Русия извърши модернизация на базата си Таршиш в Сирия. Наскоро Путин бе на посещение в Куба, където в предградието на Хавана - Лурдес, Москва поддържа най-голямата база за радиоелектронно разузнаване в западното полукълбо, както и 1800 души военен персонал.
С почетен салют изпратиха старши сержант Филипов
ВАРНА. Близки, колеги и приятели изпратиха вчера починалия в понеделник старши сержант Филип Филипов. На траурната церемония в старите варненски гробища присъства ген. Васил Василев, шеф на дирекция "Национална служба полиция". Съболезнователно слово прочете директорът на РДВР - Варна, подп. Веселин Петров. Обещавам, че ще има справедливо възмездие за престъпниците, каза той. Венец бе изпратен от вътрешния министър Емануил Йорданов. Почетен салют и едноминутно мълчание изпратиха застреляния сержант в последния му земен път. Пред гроба се поклониха още зам. областният управител Огнян Спасов, кметът Кирил Йорданов, председателят на СДС - Варна, Благой Димитров.
Обвиненият за стрелбата срещу варненските полицаи Йордан Петров не се е възползвал от възможността да обжалва определената му мярка за неотклонение задържане под стража, стана ясно вчера. Според запознати той признал, че двамата със Златин Златинов са стреляли в нощта на 16 януари.
Полицията продължава да търси Златинов около Долни чифлик. Малка е вероятността той да е избягал зад граница, коментираха от полицията.
Световната банка ще контролира парите за здравната реформа
София. Имаме желание средствата от Световната банка, предназначени за здравната реформа, да бъдат използвани максимално ефективно и при по-голям контрол, заяви председателя на КТ "Подкрепа" К.Тренчев след състояла се среща с постоянния представителя на СБ у нас Томас О'Брайън. Той намекна, че иска да предупреди донора за възможността една част от парите му да бъдат отклонени. О' Брайън запознал представителите на "Подкрепа" с критериите по които СБ ще дава парите и какъв ще бъде контролният механизъм от тяхна страна. За административни нужди, д-р Тренчев напомни, че могат да бъдат използвани до 4 на сто от здравната каса, а той подозира, че тя отдавна е надхвърлила тази бариера. Достъпност до всички нива в доболничното здравеопазване за всеки български гражданин поискаха от профсъюза. И още целево да бъдат субсидирани и здравни програми, свързани с онкологичната помощ, сърдечно-съдовите заболявания и ендокринните такива.
Сините започват срещи с по-малките си партньори
СОФИЯ. СДС ще започне срещи с БСДС, БЗНС-Петко Илиев, НДПС,а след това и с ВМРО и БЗНС-Пинчев, обяви вчера Росица Тоткова, отговорник за коалиционната политика в НИС. Разговорите с тях са за евентуално разширение на ОДС. Сключването на коалиционно споразумение и с други партии ще бъде общо решение на СДС и Народен съюз, но считаме за необходимо да проведем предварителни срещи, обясни Тоткова. Оценяваме много високо факта, че Централното бюро на Демократическата партия даде мандат на Александър Праматарски за преговори с нас за споразумение за общо участие в изборите и съвместно управление, очакваме подобен ход и от страна на БЗНС-НС, заяви Димитър Абаджиев. Според него е нормално е сред членовете на БЗНС - Народен съюз да се проведе дискусия по този въпрос. Сините искали да имат партньори със собствена тежест и уважавали самочувствието им, че могат да се явят и самостоятелно.
Националната конференция на СДС ще е една и ще се проведе преди парламентарните избори, уточни Екатерина Михайлова. База за критериите за определяне на кандидат-депутатите щяла да бъде Хартата на ценностите, а конкретните детайли щели да станат ясни, след като се реши дали СДС и Народен съюз ще участват заедно във вота.
БСП опъва политически чадър над Венцислав Йосифов
БСП се ангажира с ареста на Венцислав Йосифов, което е доста странно, заяви Екатерина Михайлова. По думите й е недопустимо една партия да се бърка в работата на независимата съдебна власт. Червените започват съвсем ясно да опъва политически чадър над хора, атакувани от съда, това е втори подобен случай след инцидента със сина на Николай Добрев, смятат в СДС. Те били наясно с близостта на Първанов и Йосифов, след като соцлидерът бил на сватбата на шефа на бившата ПЧБ, но намирали партийната позиция за недопустима.
Социалната пазарна икономика и Лудвиг Ерхард изведоха Германия от катастрофата
За да успеем, трябва да тръгнем по пътя на Германия след 1945. Цялата в развалини, с откъснати територии и прииждащи бежанци, поставена на колене от съюзниците, с нефункционираща икономика, зависима от внос и недостиг на храни. В този съдбоносен момент ученият Лудвиг Ерхард е назначен за министър на икономиката, пост, който е заемал в продължение на 14 години. От 1963 до 1966 е канцлер на Германия. Той е бащата на немското икономическо чудо. Преди 1945 се е занимавал с научна работа и в продължение на 15 години внимателно обмислял всеки сектор на стопанството, проблемите му и възможните решения за тях.
Създаденият през 1946 МВФ и тогава се е опитвал да дава съвети на ФРГ, но тя заляга на немските учени. На въпроса как успява да направи икономическото чудо, Ерхард пише: "Просто се опитах да преодолея вековната антитеза между дивия либерализъм и бездушния държавен контрол, за да намеря разумния път между неограничената свобода (слободията - б.а.) и тоталитаризма" (Л. Ерхард - "Благоденствие чрез конкуренция"). Ерхард дефинира няколко прости принципа за благоденствие. Социална пазарна икономика, включваща съвършена конкуренция, лесен достъп до пазара, Ordnungspolitik - политика на реда, регулиране на монополите. Свобода трябва да има, но никой не бива да я използва, за да нарушава правата и свободата на другите.
Социално пазарно стопанство не означава социалистическо. То се основава на глобална философия за основните човешки ценности, доказали ролята си за благоденствието на човечеството. Свободата, отговорността, толерантността, взаимопомощта между хората в името на общото благо. Изхожда се от тезата, че при държава, която преразпределя много голяма част от БВП, и особено при икономическата активост тя ще трябва да вземе от едни, за да даде на други. Така ще се оформят две противоборстващи групи. Богати, които гледат да дадат по-малко, и понеже това е свързано със стопанската активност, гледат да не работят много, за да не дават много. Обратно - бедните, вместо да запретнат ръкави, гледат да увеличат максимално своите претенции. Така се стига до конфликт на интереси. Ерхард го избягва с решението за свободен достъп на всеки до пазара, така че той със собствени усилия да реализира там своето благоденствие. Философията му е "Благоденствие за всички" и "Свобода за всеки". При социалната пазарна икономика държавата се грижи само за тези, които няма как да получат доходи от достъп до пазара - болни, деца, пенсионери и др. Свобода в Германия означава и отговорност на всеки за действията му на пазара - само тогава системата е стабилна, а не да се правят пари без оглед на средства или последици. Обществото благоденства, когато всчки субекти и институции носят отговорност не само за своите действия, но и за своето бездействие. Идеята е, че ние реализираме рамките на доходи в дадено общество и трябва да се грижим за него. Конкуренцията се е доказала като един от най-ефективните лостове на прогреса. Но само когато е честна и става при общовалидни правила и равни условия за всички. Тук идва достъпът до пазара. Без него няма да има и конкуренция.
Така например Ерхард е установил, че и преди, и след войната Германия е била зависима от вноса на селскостопански продукти - от САЩ и други страни. Така земеделието се е ориентирало по международни цени, но в Германия климатичните условия и земята не позволяват да се произвежда толкова ефективно, за да са способни да се конкурират с международните производители (т.е. условията за конкуренция не са били еднакви). В резултат малко хора са се занимавали със земеделие. Затова Ерхард извадил земеделието от системата на свободния пазар и държавата е започнала да го подпомага, за да се осигури стабилност на земеделската продукция. То ставало на база производство - реална база, а не на база внос - нестабилна база. От друга страна, Германия трябва да настрои икономиката си съобразно предлаганите световни цени за индустриална дейност, за да е конкурентоспособна, да изнася и да регистрира растеж.
Тук паралелът с България е неизбежен. Нека си припомним кога у нас държава, институция и ръководещите ги са поели отговорност за грешни действия или бездействие при появяването на пирамиди, източване на държавни банки и предприятия и т.н. Честната конкуренция при равни условия е трудно постижима и трябва непрекъснато да се насърчава. Заслужава да се помисли дали например селското ни стопанство при току-що върната и силно разпокъсана земя, неприемането й от банките като залог за кредити, липсата на механизация могат да се борят с европейското. Като се има предвид също, че курсът на лева е фиксиран за еврото, а в ЕС селското стопанство се субсидира. Тогава възниква въпросът - дали да не отложим свалянето на митата и временно да започнем да го подпомагаме по примера на Германия? Съседни нам страни нямат субсидии, но имат обезценяващи се валути и високоефективно земеделие, непознаващо национализация. Ако пък се въведат мита, които да изравнят условията за конкуренция и да се подпомага нашето земеделие, ще се реши проблемът с пустеещите земи и безработицата в малките градове и селата. Въпреки че е в криза, Южна Корея субсидира корабостроенето, което накара европейските корабостроители да поискат от Брюксел увеличение на техните субсидии. Добре стана, че се отложи ликвидацията на Варненската корабостроителница, чието построяване е струвало милиарди долари, и се търси друго решение. При Лудвиг Ерхард Западна Германия стриктно следи търговския си баланс с всяка държава и не допуска дефицити. Нашият с Русия е за над милиард долара минус, защото върху нашите стоки тегнат двойно по-високи мита, отколкото за Югославия. Трябва да продължим с усилията за сваляне на митата или да предложим бартер - нефт и газ срещу стоки, за да може търговията ни да се балансира, както и с усилията ни за по-благоприятни цени на руския газ. От юни 2000 1000 куб. м газ струват 110 долара без ДДС, а в Румъния - 65 долара. Как нашата индустрия да се конкурира с румънската?
Нека да споменем и за плана Маршал. За него у нас се счита, че е свързан с изсипването в Западна Германия на много пари и благодарение на тях страната се е оправила. Не е важно колко пари взимаш, а как ги харчиш. Този план е действал в цяла Западна Европа, но само Германия прави икономическо чудо.
По плана Маршал ФРГ е получила 1,6 млрд. долара на заем (много по-малко от останалите) за периода 1948-1952. Средствата са използвани за закупуване главно на суровини и материали и са вложени в индустрията, а една съвсем малка част отива за потребителски стоки. Заслужава да се помисли дали и ние да не преориентираме част от заемите за инфраструктура, сметища и пречиствателни станции към промишлеността си (а защо не и към доизграждането на АЕЦ "Белене").
Икономическото планиране и кейнсианските усилия за фина настройка на икономиката чрез краткосрочни фискални и монетарни мерки са отхвърлени. Вместо тях Ерхард прави политика на реални цени, умерена (а не ортодоксална) валутна стабилност, заедно с програми за насърчаване на производството, данъчни облекчения за инвестициите, носещи растеж. Държавата субсидира и насърчава науката и изследванията като основа за прогреса.
Резултатите от социалната пазарна икономика и идеите на Л. Ерхард говорят сами за себе си. За 10 години от началото на прилагането им приходите на работодателите са се увеличили с 5 пъти, на населението 3 пъти (вж. таблицата). Ръстът на БВП на ФРГ за периода 1950-1959 е средно 10% годишно.
От нетен вносител през 1945-1949 Западна Германия се превръща в износител, търговският баланс от дефицит излиза на излишък. От длъжник Германия се превръща в кредитор. Безработицата от 9,4% през 1950-1954 пада на 0,9% през 1960-1964, въпреки десетките хиляди бежанци от откъснатите райони и ГДР, което на практика е постигане на пълна заетост. Още през 1952-1954 западногерманската икономика започва да изпитва недостиг на работници и привлича работници чужденци (гастарбайтери), които идват от Източна Европа и Турция.
Въпреки успехите Ерхард твърди, че това не е негова цел, а е резултат от личните решения и свобода на всички да работят и да постигат повече за собственото си благосъстояние. "Щом са решили - добре", казвал той.
Период Доходи на населението в млрд. германски марки
Към резултатите трябва да прибавим и невероятния изборен успех на Христяндемократическия съюз
(ХДС), който управлява Германия в продължение на 17 години без прекъсване - рекорд в най-новата й история. Парадоксът е, че ученият Ерхард в началото даже не е бил член на ХДС - просто е работил за благоденствието на Германия, което е означавало и успех на управляващата партия.
Стимулират малките фирми
ШУМЕН. Агробизнесцентър и бизнесинкубатор ще заработят до края на юни в града, съобщи председателят на общинския съвет Асен Георгиев. Центърът се изгражда по проект "Заетост чрез подкрепа на бизнеса", включен в Програмата на ООН за развитие в България и ще управлява схема за микрофинансиране и лизингова схема, разполагаща със 100 000 щатски долара. Схемите предвиждат откриване на нови работни места и финансиране на малки фирми, които нямат друга възможност да получат кредит.
Столичните криминалисти се отчетоха за 2000 година
СОФИЯ. През миналата година в столицата са регистрирани 29 310 престъпления, от тях са разкрити 33,5 %, стана ясно вчера от годишния отчет на СДВР. Най-много са били кражбите - 61%, а посегателствата срещу личността са 0,8 % . Изнесените данни показват увеличение в сравнение с 1999 г., когато бяха фиксирани 22 399 престъпления.
Криминалистите от СДВР са разкрили 34 убийства от общо 50 и 30 опита за отнемане на човешки живот от регистираните 30. Според данните през 2000 в сравнение с предходната има повишаване на убийствата и намаляване на опитите за убийство и изнасилване. 59 жени са претъпли сексуално насилие, 49 от извършителите са разкрити. В дирекцията отчитат, че през миналата година са се увеличиликражбите на автомобили. Броят на откраднатите коли е 5413, от тях 2628 са издирени и върнати на собствениците им. Най-често те са ставали жертва на застрахователни измами или искане на откуп.
Установени са 6382 извършители на криминални престъпления, от тях 15 % са непълнолетни, а. 5% от погазилите Закона са чужди граждани. През 2000 г. са разкрити 1837 икономически престъпления, което е със 705 по-малко в сравнение с предходната. Полицаите са задържали 14 000 пиратски компактдиска, 2300 видеокасети, около 1500 аудиокасети и 45 компютърни програми.
От началото на 2000 бе въведено досъдебното полицейско разследване, във връзка с това в СДВР са заведени 26 513 преписки, като 699 от тях са били по т.нар. бързо производство. От полицията на прокуратурата са предадени 5473 с мнение за повдигане на обвинение, произнесени са 752 присъди.
В СДВР са доволни от резултатите при издаването на новите документи за самоличност, 583 496 столичани са сменили старите си зелени паспорти с лични карти, а 333 841 - международните паспорти. В Столичната дирекция са постъпили 14 сигнала за корупция срещу нейни служители, 8 от тях са потвърдени. Наказани са 13 души, а 7 са уволнени дисциплинарно.
Значително повече количества наркотици са иззети през миналата година в сравнение с 1999. Полицаите са заловили 42 кг хероин, 0,5 кг кокаин, 16 кг канабис, 12,5 кг синтетични наркотици и 3 кг прекурсори. Служителите на реда са установили 76 накросборища, в столицата и са задържали 423 пласьори на дрога.
Състоянието на есенниците е по-добро от миналата година
СОФИЯ. 12 милиона декара с хлебна пшеница са засети миналата есен. Площите с ечемик са 2 милиона и 600 хиляди декара. Над 13 милиона от засетите с есенници площи са в много добро състояние, увери заместник-министърът на земеделието Георги Кирилов. Само 53 хиляди декара в Югозападна България са пострадали сериозно от сушата. Засегнати са посевите в Кюстендилски, Ловешки и Софийски регион. На много места там зърното не е поникнало. Данните са от завършилата масова проверка, в която са участвали министерството, Националният център по аграрни науки и всички браншови организации.
За провеждането на пролетната кампания производителите очакват да няма повишение на цената на изкуствените торове. Водят се преговори с българските заводи в Димитровград, Девня и Враца. Седем милиона лева за обезпечаване на кампанията ще отпусне фонд "Земеделие". Отмяна на 40-процентните мита върху вносните изкуствени торове обмислят в Консултативния съвет по хлебното зърно. Мярката, приета от Министерския съвет миналата година, целеше защита на българските производители. Торовите заводи обаче повишиха цените, което предизвика недоволството на земеделските производители. От съвета очакват торовите заводи да преосмислят търговската си стратегия. В противен случай ще се наложи на пазара да бъдат пуснати вносни изкуствени торове, които ще регулират цените.
Това е положението
Когато се повишиха цените на нефта и поскъпна доларът, таксиметровите фирми тутакси повишиха цената на билетите (които не се издават!) с 25 на сто. Поскъпнаха и цените на редица хранителни стоки с 8-15 на сто. Оправдаваха се с влиянието на международните цени на нефта и покачването на долара спрямо еврото. Закономерно е. Но също така би трябвало в една пазарна икономика да е закономерно съответното падане на цените, когато падат и световните цени на нефта и цената на долара, както се случи и през декември - януари. Но у нас противно на всички правила през тези два месеца цените скочиха с 5-6 процента. Безспорна е спекулацията на производители и търговци. Такова непазарно поведение не се вмества в саморегулиращия се механизъм на пазарната икономика, която би следвало динамично да реагира на световните цени. Мисля, че в такива случаи държавата трябва да въведе в действие регулативни механизми, които да изключат спекулата и стремежа към бързо забогатяване за сметка на потребителя.
Турция спря многократните визи за българи
СОФИЯ. Министерството на външните работи ще поиска по дипломатически път разяснение от турска страна за постъпилите сигнали за временно преустановяване на издаването на многократни визи за български граждани, съобщиха вчера от МВнР. Радио "Свободна Европа" информира, позовавайки се на служители от турското генерално консулство в Пловдив, че визи за многократно пътуване на наши граждани не се издават като реципрочна мярка на същите ограничения от българска страна. България не е спирала издаването на многократни визи за турски граждани, допълват от МВнР.
Учени събират информация за Дунав мост 2
ВИДИН. Немски и наши учени започнаха да събират информация за предварителен доклад, в който ще бъде направена оценка на въздействието на строителството на Дунав мост 2 върху околната среда. Основен изпълнител на проучването е немската фирма "Ламайер", а подизпълнител фирма "Айрин" - София. При изготвянето на предварителния доклад ще се включат и учени от Университета по архитектура, строителство и геодезия, както и експерти еколози. Според д-р Норберт Рашке, представител на немската "Ламайер", която освен изпълнител е и основен консултант в проучванията, след предварителния доклад задължително трябва да има обществено обсъждане по темата. Чак след това немските експерти ще изготвят окончателния документ за въздействието на строителството на моста върху въздуха, земята, водата, флората и фауната в района. Същото проучване ще бъде направено и на румънския бряг. Според експертите предварителният доклад ще бъде готов след 5-месечни проучвания.
От 17 януари започнаха геоложките и хидрогеоложките проучвания на мястото на бъдещия мост - км 796 на Дунав. До края на март двете сонди ще направят 50 сондажа, 30 от които на брега. 200 хиляди лв. е сумата, която ще се вложи за геоанализите.
По предварителни данни цялостното изграждане на Дунав мост 2 ще струва между 160 и 190 млн. евро. 50 млн. евро от ЕИБ вече са преведени. 70 млн. евро ще дойдат по програма ИСПА, а 51 млн. от Немската и Френската агенция за развитие.
Хората на Лъже-Петър не стават и за темел на ОФ
Младен Димитров е един от основателите на БСДП в Плевен. Два мандата е бил председател на партията в града и два мандата член на ИБ на БСДП (БСДС).
- БСПД продължава да се цепи, а спорът за нейната марка става все по-сериозен. Докъде ще стигне той?
- На разделителния конгрес в Пловдив през 1998, на който присъстваха много по-голямата и, мисля, по-добрата част от БСДП, ние обсъждахме повече принципни позиции на базата на национални интереси, отколкото за сметки и бъдещи съдебни дела. Сега делото за наследството на БСДП и за марката остана в съда. Само той може да реши този правен казус.
- Излиза, че легитимността на Петър Агов е съмнителна?
- След смъртта на д-р Петър Дертлиев (Бог да прости греховете му) Петър Агов е Лъже-Петър, когато претендира за лидерство в БСДП. Преди решението на съда той дори подписва коалиционни документи! Така лъже Първанов и старата му нова лява компания, като прави опит да им продаде нещо (марката БСДП), което не му принадлежи.
- Как Партията на европейските социалисти (ПЕС) гледа на тези процеси?
- Социнтернът, ПЕС са могъщи организации, които имат огромен политически, организационен и управленски опит и възможности. Техните членове управляват много европейски държави. Те са добронамерени към България и ни помагат. Но европейците със своите точни политически координати за ляво, дясно и център, с установените си принципи и процедури, с цялата си ценностна система трудно се ориентират в необятните балкански възможности за демагогия, измами и контрабандни облаги в тия слабо охранявани простори. Единствен представител на българските, пръснати като мъниста, социалдемократи пред ПЕС е Филип Боков - същият, който "поема вината с мезе". Същият човек носи сведения на европейците оттук. А на нас - мнения и оценки. В тоя работен механизъм липсват гласност и прозрачност и явно не е демократичен. Това повдига подозрения, че в един хубав ден може да се окаже, че г-н Рол (представител на ПЕС за България) е ходил с лоши другари, и да му падне рейтингът. Който притежава пълномощия и права да оценява подобни на нашите дела, единствен поема и носи отговорността си.
- Как виждате бъдещето на тези сложни отношения?
- Струва ми се, че след толкова баталии около марката БСДП тя стана нещо като 13-ия стол към 12-те на Илф и Петров. Единствено хората, тяхното достойнство и делата им придават стойност на абревиатурите. В политиката най-силни са истината и искреността. Но те са редки и скъпи сечива. Плащат се със страдания и мъжество. Които не ги притежават, се успокояват, че политиката е нещо като как да излъжем този и онзи. Да, само че за кратко. Напук на всички конгресни решения и на други високи партийни форуми за съюз с ОДС, за твърда подкрепа на българските реформи към парламентарна демокрация, социално пазарно стопанство, европейска интеграция и т.н. Петър Агов по лични убеждения или хонорарни договори иска да предостави марката БСДП на БСП. Това, което остана от реалната БСДП зад Агов, се сви до размерите на смокинов лист и така се проскуба откъм електорат и авторитет, че не само не става за темел на нов Отечествен фронт, но не може да спре и резилите му. Агов разчита на няколко души като него, с мерак за политическа власт и облаги. Те си знаят, че нищо няма да излезе от тая им деятелност, но не смеят да се пуснат от хорото. И надеждата, дали пък няма да се скваси морето, умира последна.
- Каква е плевенската случка с Петър Агов, на която през 1998 той подписва декларация, заклеймяваща "бившата тоталитарна партия и сегашните й превъплъщения"?
- През есента на 1998 Агов с няколко души, неканени и нечакани, се появиха на едно събрание на БСДП - Плевен. Напук на всякакъв морал и партийни решения, те се опитаха да обърнат политическия курс на БСДП към излизане от ОДС, да ме бламират като председател на плевенската организация и да я привлекат към сегашната си кауза. Събранието ги изслуша внимателно, не прие тезите им и те напуснаха. С тях излязоха и още няколко души, вероятно случайно попаднали сред плевенските социалдемократи. Събранието продължи работата си. В развоя на дебатите Агов, може би за да докаже, че и той е искрен социалдемократ като мнозинството присъстващи, подписа едно изявление на плевенската социалдемократическа конференция, която осъди натиска на БСП в лявото политическо пространство у нас. Сега тия проблеми са общоизвестни. Тогава бяха дискусионни. Тоя подпис на Агов под документа и подписът му под проекта "Нова левица" се изключват взаимно. Единият от тях очевидно е фалшив. Всъщност фалшиви са и двата.
Христо Данов отново обвиняем
ПЛОВДИВ. Всички обвинения по мегаделото "Агробизнесбанк" да бъдат повдигнати отново, иска апелативният прокурор Росен Димов, който е и член на ВСС. Той предложил на Върховната касационна прокуратура да отмени определението на пловдивските магистрати за частично прекратяване на делото. Ако това стане, ексбанкерът Христо Данов, който беше оневинен по него, може да стане отново обвиняем. Очаква се съвсем скоро ВКП да внесе искането за отмяна. Апелативната и Върховната касационна прокуратура смятат, че няма основание за това частично прекратяване, коментираха магистрати.
Частни радиа протестират срещу решение на ВАС
СОФИЯ. Сдружението на частните радиостанции (АБРРО) иска да бъде конституирано като страна по делата, с които отхвърлени кандидати от конкурса за регионални радиа в София спряха връчването на лицензите на победителите, съобщиха вчера от АБРРО. На 16 януари ДКД връчи лицензите на всички одобрени от комисията и НСРТ кандидати за най-големите градове на България без София. Блокирането на лицензите е по решение на Върховния административен съд, уважило молбата на некласираното Радио+ процедурата да бъде спряна. Вече се говори за втори конкурс за незаетите радиочестоти, което е втори шанс за неиздържалите, смята председателят на АБРРО Константин Марков. Абсурдно е положението, при което спечелилите радиооператори не могат да започнат излъчване заради злоупотребата с право от радиостанция, която е започнала да работи без лиценз, изгубила е конкурс и продължава да излъчва безнаказано, каза още Марков. Ще пуснем програмата си и ние, предупреди Радослав Янкулов, който има регионален лиценз за радио "Спорт".
Българската медийна коалиция обяви, че ще приема предложения за генерален директор на БНР на тел. 980-58-56. Кандидатури могат да се предлагат и в специална пощенска кутия в сградата на БНР. На 27 януари БМК и НСРТ организират публична дискусия за избора на радиошеф.
Чужденец може да поеме националките ни
СОФИЯ. Чужденец е сред кандидатите за треньор на женския национален отбор на България. Това е 37-годишният грък Джон Цирогиянис, който в момента е наставник на гръцкия първодивизионен "Мегасалександрос", заемащ 10-о място във временното класиране на страната. На 1 февруари треньорският съвет към БФБ трябва да се събере и да излезе с предложение за нов треньор, а окончателното решение ще бъде взето от УС на федерацията. Другите кандидати за поста освен гърка са наставниците на "Славия" Георги Божков и на "Левски-Спартак" Красимир Драгоев. Междувремнно вицешампионът и тазгодишен носител на купата на България при жените "Славия" иска да привлече бившата си състезателка Евелина Гунева. Девойката на столичанки досега се състезаваше в колежанското първенство на САЩ, а в България за последно игра с екипа на разпадналия се "Кремиковци". До края на седмицата 183-сантиметровата баскетболистка трябва да даде отговор на белия клуб. Ако подпише договор, тя ще бъде картотекирана веднага в БФБ и ФИБА и ще може да играе в предстоящите 1/8 финални мачове от турнира за купа "Ронкети" с германския "Дивите котки". В същото време изпълнителният директор на "Академик - Тест" (Пд) Станил Станилов заяви, че до края на първенството отборът ще бъде воден от Любен Гичев и Божидар Бояджиев. "Това се налага, защото в момента няма свободен специалист от чужбина. Той ще бъде привлечен през лятото и ще направи селекцията за следващия сезон" - каза Станилов. Междувременно ръководствата на шампиона "Монтана" и "Лукойл - Нефтохимик" са се договорили за трансфера на сръбкинята Ивана Тодорович в бургаския клуб.
Ще останем верни на автентичната социалдемокрация
Членът на изпълнителния съвет на БСДП Иван Стоянов е от групата социалдемократи, които не са съгласни с политиката на председателя на тази партия Петър Агов. По професия е юрист, член на БСДП от декември 1989 г. Роден е през 1958 г. - Г-н Стоянов защо вашата група се противопоставя на толкова възхвалявания от опозицията съюз на БСДП с БСП?
- Ние се противопоставяме на съюза "БСП - БСДП", защото той не е резултат нито на идейно сближаване, нито дори на политическа сделка - той е резултат на цинично превземане на БСДП от БСП. Превземане с пари, обещания и масирано организационно навлизане в нашата партия. Първоначално бяха задействани парите и обещанията, а когато те се оказаха недостатъчни, дойде редът на "конспираторите".
- Д-р Дертлиев почина и като че ли неговата роля в това, което се случва сега, не е съвсем ясна. От една страна, той работеше за единна левица, от друга, винаги в годините след 1989 г. отказваше сътрудничество с пребоядисаните комунисти?
- Съюза нямаше да го има, ако Дертлиев беше жив. Той наистина е бил радетел на сближаването вляво - но сближаване, не продажничество. Политическата ценност на БСДП е именно в това, че досега тя не се е продавала. Точно защото е разбрал какво подготвя Петър Агов, Дертлиев в последните си дни тръгна на директна борба с него, точно затова нарече в предсмъртното си интервю него и неговия заместник Анастасов "политически плъхове и обикновени измамници".
- Каква всъщност е ролята на Петър Агов според вас?
- Агов се опита да заведе партията в БСП на два пъти. През юли той "намери" пари да наеме хотел "Родина" за двудневна конференция и на нея за първи път предложи коалиция с БСП. Присъстваха 195 делегати, като предложението му е било отхвърлено. Взе се решение да се подготви и до 30 октомври да се представи програма за самостоятелно явяване на изборите. Скоро след това Дертлиев се разболя. Агов и Анастасов веднага отстраниха дългогодишния оргсекретар на партията Йордан Йорданов. На 9. ХII.2000 в парк-хотел "Москва" те събираха нова конференция, вече с близо 400 делегати. Откъде? Ами, оказа се, че за няколко седмици партията е изживяла бурен организационен растеж. Най-поразителното при този растеж е, че той се е осъществил там, където тя от години не е успявала да се укрепи. В регионите, където от години не е имало структури на БСДП, внезапно се създадоха десетки и десетки нови, най-вече селски организации. Всички те под строй, както е характерно за БСП, изпратиха свои представители и осигуриха на Агов желаното решение.
- Какъв според вас ще е резултатът за българската политическа система от съюза на БСДП с БСП?
- Наясно сме, че този политически епизод не е от жизнен интерес за обществото, и затова искаме да привлечем към него общественото внимание. Защото съюзът е крайно показателен както за политическия цинизъм, така и за политическите умения на "съюзниците". За всички е ясно, че единственият му смисъл е в използването на името БСДП. Тук е и първият проблем - Петър Агов няма законово право да се подписва от името на тази партия. В момента дори не е ясно кому принадлежи то и дали на изборите въобще някой ще може да го използва. Най-доброто свидетелство за това е, че самият Агов още на 18 август м.г. си запази в съда името "БСДП - обединена".
- В исторически план като че ли съюзът на БСДП с БСП има рецидив?
- Сегашният "съюз" повтаря "обединението" от 1948 г., когато по абсолютно същия начин БКП превзе част от БСДП. Цялата разлика е, че тогава му викаха ОФ, вчера - "БСП+", а днес - "Нова левица". Какво й е новото, когато всички участници в нея имат само минало и се връщат към най-компрометираните политически похвати?
- От друга страна, не може да се отрече, че върхушката на БСП направи крачка към НАТО, което електоратът й не споделя напълно.
- Най-лесно е да се каже, че БСП козината си мени, а нрава не. Истината обаче изглежда по-сложна, а и по-неприятна за нея. Аз лично вярвам, че през последните години тя бе искрена в усилията си да се демократизира. Демократизирането означава съзнателен отказ от конспиративни и насилствени средства, колкото и печеливши да изглеждат те в краткосрочен план. Основният инструмент на демократичните партии е убеждаването. Убеждаване, но в какво? Ето тук е същинският проблем на БСП - липса на работеща идеология. Защото комунизмът не е нито Марксовата политикономия, нито Лениновата теория на революцията, нито Сталиновите репресии. Комунизмът е наивната човешка вяра, че проблемите на обществото могат да бъдат решени бързо, лесно и завинаги. Именно затова той успява при наивни, политически неузрели хора и общества. Българското общество от средата на ХХ век е идеалната среда за комунистически идеи, но в края на този век то вече категорично ги е надраснало.
-Какъв е проблемът на БСП според вас?
- Ако е верно твърдението, че няма нищо по-практично от една добра теория, то трябва да се каже, че БСП няма никаква, затова няма и практика. След като БКП е дискредитирала, днешната БСП е надживяла комунистическата идея и замръзналият от години неин рейтинг убедително доказва това - колкото и да е тежко за хората днешното управление, никой от разочарованите не вижда алтернативата в нея.
- Какво ще е поведението на вашата група в предизборния период?
- Ако БСДП не беше превзета, тя можеше да оглави този процес. Такова е и политическото завещание на Дертлиев - "Да се явим на изборите сами или начело на социалдемократическа коалиция". При сегашната ситуация възможностите ни са много по-ограничени. Затова най-реалистично изглежда да работим за създаване на гледаща напред коалиция, която на предстоящите избори да се яви самостоятелно, под свое знаме, с национално отговорна позиция и да я защити лице в лице с избирателя.
Eвропейският съюз - година 2000 и след това
Безспорно Европейският съюз от 2000 година не е Европейският съюз от 1990 г. още по-малко Европейската общност от 60-те и 70-те години. Много смели и силно критикувани проекти като единния пазар и икономическия и валутен съюз са вече реалност. Мястото на бащите основатели е заето от ново поколение политици, вярата и идеализмът на основателите са сменени с реализма и прагматичността на строителите.
Но реализмът без конкретно стратегическо виждане за въвличане на цялото общество в европейската интеграция трудно може да даде положителните резултати, които политиците очакват. Често може да се чуе твърдението, че Европейският съюз няма необходимия устрем. На всички е известно, че Договорът от Амстердам остави нерешени въпроси. На 7 февруари 2000 започна нова междуправителствена конференция, която завърши в началото на декември в Ница. Нейната цел беше много ясна - да направи това, което не беше свършено в Амстердам през 1997. Четири основни проблема бяха на масата и очакваха своето разрешение: съставът на Европейската комисия, разширяването на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите, разпределението на гласовете между малките и големите държави при гласуването с квалифицирано мнозинство и накрая регламентирането на т.нар. засилено сътрудничество - т.е. възможността група държави членки да вървят напред, без да чакат по-бавните и по-нерешителните. Решението на тези четири въпроса беше необходимият минимум, за да не блокира институционно моторът на интеграцията при разширяването. Амбициите бяха да се осигури подписването на договор, разрешаващ най-малко тези проблеми.
Може би е още твърде рано за окончателни оценки, за хвалебствия или присъди. Но на Европейския съвет в Ница могат да се прикачат най-малко пет най-: най-очакваният (от държавите кандидатки), най-дългият (започнал на 7, той завърши в ранните часове на 11 декември), най-емоционалният (много емоции имаше на само по време на внушителните демонстрации по улиците на Ница, но и при самите дискусии, които понякога бяха на ръба на блокирането), най-междуправителственият (много силно се откроиха националните интереси), най-оспорваният (оценките варират между крайностите - огромен успех, съвет, който ще остане в историята до минимални резултати или дори направо лош договор).
Факт е, че Договорът от Ница вече съществува, макар и още нератифициран. Какво реши съветът в Ница по четирите основни въпроса:
- Европейската комисия ще има по един член от всяка държава, членуваща в ЕС, докато техният брой достигне 27. След това броят на членовете на Европейската комисия ще бъде по-малък от броя на държавите членки. Членовете на комисията ще се определят на ротационен принцип, чийто конкретен механизъм се определя от съвета с единодушие. Тази промяна ще се приложи за първата Европейска комисия, която ще бъде назначена след датата на присъединяване на 27-ия член на ЕС;
- Вземането на решения с квалифицирано мнозинство е разширено в 29 области, но за важни сфери се запазва единодушието: данъчното облагане, социалното осигуряване, имиграционните въпроси, търговията с услуги в областта на културата и аудиовизията. Специална клауза за регионалната политика запазва единодушието за финансовия план 2007-2013 г.;
- Засиленото сътрудничество е регламентирано, така че група от най-малко осем държави членки може според определени в договора правила да върви напред в европейската интеграция;
- Претеглянето на гласовете на държавите членки - сегашни и бъдещи - в Съвета на министрите предизвика най-горещите дискусии, най-големи спорове и най-критични моменти за блокиране на срещата и на решенията й. Може би много европейци нямат представа каква е всъщност ролята на Съвета на министрите. Но за тези, които са част от европейския интеграционен механизъм, съветът е все още най-важната институция при вземането на решения по създаването актовете на европейското законодателство. Той има много по-голяма власт реално и от Европейската комисия, и от Европейския парламент. Ето защо броят на гласовете на всяка държава членка в съвета има толкова важно значение и предизвиква оживени спорове. Неслучайно почти всички европейски лидери дойдоха в Ница въоръжени със софтуерни програми и със солидни аргументи и бяха готови да спорят за бройките до предела на физическото изтощение.
Не е случайност и фактът, че битката за поделянето на гласовете зае почти половината от времето на срещата. Всъщност трябваше да се реши колко гласа ще има всяка държава членка, като се имат предвид и хипотетичните 12 нови държави членки, които в момента водят преговори за присъединяване. Технически най-просто е гласовете да бъдат пропорционални на населението на всяка държава членка. Но като се има предвид, че простотата никога не е била характерна черта на европейския процес на вземане на решения, този подход беше отхвърлен още първия ден, и то не от кого да е, а от страната-председателстваща срещата - Франция. Не бива, обаче веднага да отправяме обвинения към председателстващата държава, тя също поддържаше тезата, че държавите с по-голямо население трябва да имат повече гласове, но... поиска да се запази едно положение, което досега несъмнено е било в сърцевината на европейската интеграция - една символична договореност големите държавите членки Германия, Италия, Франция и Великобритания да си поделят равен брой гласове. Интересното в случая е, че Германия много бързо отстъпи и се съгласи на запазване на статуквото, но тази дискусия пусна духа от бутилката и сякаш всички останали държави членки веднага се огледаха за сравнение със свои стари съперници и съседи дори от чистата страст за сравнения. Например Испания, която е може би най-печеливша от Ница, тъй като получи увеличена пропорционална тежест в гласуването, се приближи повече към големите, отколкото към средните по размер държави. Испания заздрави своята позиция на посредник между големите и малките членки, но след твърде сериозна битка на своя министър-председател. Жестът към Испания, която получи гласове почти колкото големите, веднага възбуди синдрома за сравнение у поляците и въпреки че Полша още не член на ЕС, тя реагира много бързо, искайки равен брой гласове с Испания. Истински недоволните всъщност бяха малките страни, на които се наложи да загубят част от своята тежест при новото претегляне на гласовете в съвета. Португалия не беше доволна от сравнението със съседката си Испания. Португалците заплашиха, че ще блокират постигането на споразумение поради намалената относителна тежест на гласовете им. Белгия настояваше да има точно толкова гласове колкото своята съседка Холандия. Тя се оказа най-упорита и срещата беше почти пред провал. Дори Финландия се намеси с предложението да се отиде към ясната система на връзка между население и брой гласове.
Малките държави се бориха много упорито за повече гласове и за запазване на общностния дух - някои успяха. Например Португалия постигна увеличение на броя на гласовете си от първоначално предложените 10 на 12. "Борихме се за принципи, не за бройки", каза португалският премиер Антонио Гутереш. Героят на Европейския съвет беше белгийският премиер Ги Верхофстат. "Имаше някои хора около масата - не много, които работеха за общото добро на Европа", беше неговото твърде горчиво заключение. Той получи заслуженото одобрение на председателя на Европейската комисия Романо Проди. В изказването си пред Европейския парламент след срещата в Ница той специално поздрави Верхофстад за това, че отстоява много активно не само историческата роля на Белгия в европейското обединение, но и каузата на държавите кандидатки и интересите на общността като цяло. Накрая белгийският премиер отстъпи, отказа се от блокирането на решението, но все пак получи компенсация за страната си, предложена от френския президент Жак Ширак и приета от останалите държави членки. Компенсацията е, че според договора от Ница, всеки втори Европейски съвет ще се провежда в Брюксел, а след като държавите членки, станат 18, всички Европейски съвети ще се провеждат в Брюксел. Това не само ще затвърди белгийската столица като столица на Европа, но естествено ще има и положителни икономически последици за туристическия бизнес. Холандците дори се шегуват, че всъщност това, което получи Белгия, е нещо много по-съществено и по-практично, отколкото един глас в съвета.
Европейският съвет в Ница показа, че е много трудно да се намери точният баланс между непосредствените интереси и дългосрочната визия за европейското обединение.
Въпреки че е рано за задълбочени оценки на станалото в Ница по отношение на претеглянето на гласовете в съвета, тъй като то все още не е заработило на практика, положителният резултат е, че има резултат, макар и постигнат с цената на дълги спорове и компромиси. Важното е, че това е политически резултат. Ако всички заплахи за блокиране се бяха осъществили, разочарованието у държавите кандидатки щеше да бъде много голямо, дори непредвидимо. И все пак не можем да не отдадем дължимото и на Жак Ширак - с твърде уморен вид и зачервени очи той каза накрая: "Ако не бяхме успели, мисля че за всички държави кандидатки това щеше да бъде наистина лоша новина. " И този път държавите членки показаха, че въпреки трудностите, вътрешните си проблеми и наближаващи в някои от тях избори. Те могат да работят заедно в името на бъдещето на обединена Европа. Противното би било не само лоша новина за конкретното развитие на процеса на присъединяване, но и много лош знак за бъдещите държави членки. Бързото ратифициране на Договора от Ница би било още едно доказателство за сериозните намерения на ЕС към държавите кандидатки. Недотам положителен е практическият резултат - процесът на вземане на решения с квалифицирано мнозинство става по-сложен, а блокирането му по-лесно (докато първоначалната цел беше точно обратната).
Компромисът е постигнат и решението е взето. Но всъщност достатъчно ли е това? Дори участниците в Европейския съвет в Ница са убедени, че не е, след като приеха специална декларация за необходимата дискусия относно бъдещето на ЕС. Ако Ница обърна по-голямо внимание на техниката, безспорно необходима за разширяването, новата междуправителствена конференция през 2004 трябва да даде предимство на визията за Европейския съюз на новия век.
Тук идва мястото на големите проекти: на 12 май миналата година Йожка Фишер - министърът на външните работи на Германия, предложи създаването на европейска федерация между страните, които най-много желаят да се интегрират. Френският президент Ширак отговори, пледирайки в своята за европейска конституция и напредване на "пионерска група" от държави. Жак Делор подкрепя много силно идеята, изразена още през 1989 от Франсоа Митеран за създаване на конфедерация на европейските държави. Това е начин да се каже на държавите, които стоят пред вратата на ЕС: "Вие сте от семейството с всичко, което това означава от гледна точка на вътрешна и външна сигурност, но за да се присъедините към един голям единен пазар, ще ви трябва време, защото вашите икономики не са готови да понесат тежката конкуренция и нашите правила."
Какво се дискутира в тази насока - преди всичко определяне на минимум правила, които да са валидни за всички, които да са в интерес на всички, а за тези, които искат да вървят напред - създаване на авангард,сърцевина, ядро, събиращо във федерация националните държави, отворено за всички, които биха приели да изпълняват произтичащите от това права и задължения.
Европейският съвет в Ница постави за дискусия важни въпроси:
- Как да се установи и да се поддържа по-точно разделение на компетенциите между ЕС и държавите членки, което да съответства на принципа на субсидиарността.
- Какъв да бъде статутът на Хартата за основните права на гражданите на ЕС , обявена в Ница.
- Как да се опростят договорите, така че да бъдат по-ясни и по-разбираеми, без да се променя техният смисъл.
- Каква да бъде ролята на националните парламенти в европейската архитектура.
Към тях могат да се добавят и други не по-маловажни въпроси: могат ли всички 27-30 членове да постигнат целите на ЕС? Чуват се много сериозни предупреждения, че не е възможно 27-30 членове да си поставят целта за пълно прилагане на Маастрихтския и Амстердамския договор. Смята се, че 27-30 страни не могат да имат едни и същи цели и амбиции, посочени в един договор - колкото повече стават страните около масата, толкова се увеличават разликите във вижданията на партньорите, което прави много трудно постигането на съгласие относно общи действия. Като пример се дават трудностите по осъществяване на всички разпоредби на Договора от Маастрихт. Трябва да се започне откровена дискусия и в държавите членки, и в държавите кандидатки за това какво искаме и какво можем да постигнем заедно. И още веднъж може би всички трябва да си зададем ясно въпроса защо искаме да сме част от ЕС, какви цели преследваме. Имаме ли всички волята да се справим с трудностите, които несъмнено ни предстоят? Как би се отразило евентуалното създаване на авангард, отворен за всички държави членки, и създаването на федерация на националните държави като начин за съвместяване на разширяването и задълбочаването? Мненията са различни - според едното този авангард ще помогне за осъществяване на разширяването, ще бъде като локомотив, според другото - този подход ще сложи край на мечтите на държавите кандидатки да участват като равноправни и пълноправни членове в ЕС. Тук става дума за принципа, според който нито една държава членка не може да бъде заставена да отиде по-далеч отколкото може или отколкото желае, но тези, които не искат да отидат по-далеч, не трябва да пречат на другите да го направят.
На практика основният въпрос е да се определи, да се дефинира проектът на голяма Европа, отговаряйки на въпроса какво искаме и какво можем да направим заедно. Бъдещият европейски договор трябва да се основава на конкуренция, която стимулира, на сътрудничество, което засилва, и на солидарност, която обединява. Активизирането на дискусията, изказването на мнения, идеи и възгледи за това каква Европа всъщност искаме, е много важно за съпричастността на нашето общество към европейската интеграция. Споделяйки проблемите, които ни тревожат, и надеждите, които имаме, ще можем да стимулираме размислите за бъдещето на Европа, за Европа на утрешния ден, която е и нашата Европа.
72 милиона долара са немските инвестиции у нас
СОФИЯ. 72 млн. долара са дошли като ивестиции на българския пазар от федералната република за изминалата година и единствено сделките с Булбанк и втория GSM оператор надвишават ръста на българо-немското икономическо партньорство. Това съобщи председателят на Българо-германския форум Валентин василев, който отчете дейността за изминалата 2000. На форума присъстваха посланичката на Германия у нас г-жа Урсула Зейлер Абринг, представители на БЧК и Агенцията за чуждестранни инвестиции, на българо-немски фирми, фондации, гости и симпатизанти на форума. Василев изнесе отчетен доклад, от който стана ясно, че форумът е давал своите съвети и е посредничил за прохождането на все повече немски филми у нас. От началото на 90-те години Германия се утвърждава като най-големия инвеститор в страната ни. През 2000 година под егидата на форума са се провели множество срещи в България и чужбина за размяна на културни и икономически проекти.
"Виадуктът 2... " се премести от Видин в София
СОФИЯ. "Виадуктът 2... " е името на изложбата, която се открива днес в зала "Средец" на Евробългарския център в столицата. Наредени са надживописвани фотокопия, скулптури, пластични скици от теракота, метали и камък. Автори са Богдан Александров, Цветан Тимотеев и Чавдар Петров от Видин; Богдан Бреза и Йонел Кожокариу от Букурещ, Георги Минчев, Орфей Миндов, Румен Михов-Попа от Велико Търново и други. Куратори на проекта са изкуствоведът Руен Руенов и Богдан Александров. Идеята е обогатяване на символиката на моста, обединяване на брегове и хора, а поводът - бъдещият Дунав мост 2.
"Маритимо" бие с човек по-малко
ЛИСАБОН. Отборът на Илиан Илиев - "Маритимо", спечели с 2:1 срещу гостуващия "Алеверка" в последния мач от 18-ия кръг на португалското първенство, въпреки че игра в една четвърт от мача с човек по-малко. Домакините поведоха в резултата в края на първото полувреме с точно попадение на Куим Ферас. Малко след почивката Рокардо Рамирес от гостите си отбеляза автогол и удвои аванса на "Маритимо". В 68-ата минута обаче домакините останаха с 10 души на терена, след като бившият футболист на "Уест хям" Хуго Порфирио бе отстранен от игра. Гостите се възползваха от численото си преимущество и успяха да вкарат почетен гол чрез Педро Манторас 6 минути преди края на мача. С тази си победа тимът на Илиан Илиев излезе на 8-о място във временното класиране с 26 точки. Лидер е "Боависта" с 41 пред "Порто" с 37 и "Спортинг" с 36.
"Портланд" бе унизен от "Кливлънд"
НЮ ЙОРК. В единствената среща от вчерашния ден в лигата "Кливлънд" нанесе унизително поражение на "Портланд" с 84:58. Звездата на гостите Шон Кемп, който бе бурно освиркан от запалянковците на домакините при всяко докосване на топката, отбеляза едва 4 точки за 18-те си минути игра. Както е известно той, напусна "Кливлънд" като част от сделка, включваща трима баскетболисти, и премина през лятото в настоящия си отбор. "Портланд" имаха ужасяващ ден в стрелбата, като успяха да вкарат едва 21 от 75 опита, което прави скромните 28 процента. Гостите записаха и антирекорд за най-малко отбелязани точки в един мач в лигата. Треньорът им Майк Дънлеви не издържа безсилието на своите възпитаници и 1:40 минута преди края си изпроси два технически фаула, за което бе отстранен от пейката на тима. Най-резултатен за "Кливлънд" в срещата бе Андре Милър, който реализира 18 точки, а Крис Гатлинг и Джим Джаксън добавиха по 15 за четвъртата победа на тима в последните 17 мача. От "Портланд" Рашид Уолъс, Стийв Смит и Стейси Огмън завършиха с по 12 точки.
"Чарлтън" прави равен с "Уест Хям"
ЛОНДОН. "Чарлтън" с българския национал Радостин Кишишев постигна равенство 1:1 в лондонското дерби от ХХIV кръг на Висшата лига като домакин срещу бъдещия тим "Уест Хям" на Светослав Тодоров. Резултата за "Чарлтън" откри южноафриканският национал Шон Бартлет още в 7-ата минута на срещата. Той се възползва от груба грешка на финландеца Хану Тининен и с диагонален удар порази вратата на "чуковете". Липсата на основни единици не попречи на възпитаниците на Хари Реднап да наложат своя начин на игра. При една постепенна атака в 74-ата минута италианецът Паоло ди Канио намери пролука в защитаваната от Дийн Кайли врата и срещата завърши 1:1.
