БСП: преди четири години и днес
Обществеността ни следи активизираната дейност на БСП за участието й в предстоящите избори. Това е естествен стремеж на всяка политическа организация, особено за социалистите след поражението им на изборите през 1997. При публичните си изяви БСП изтъква и внушава, че тя е вече преродена в "нов тип лява партия". Социалистите обаче избягват да си спомнят миналото, за конкретни политически и икономически недомислия и престъпления, довели до кризисни сътресения за народа и държавата. За тях това е история. Вярно е, минало, което тепърва ще бъде изследвано и описвано.
Древногръцкият писател Менандър счита, че "всяка истина се разкрива с времето". Такива истини се изнесоха и потвърдиха на 42-ия извънреден конгрес на БСП - 21-22 декември 1996. В доклада си Жан Виденов засегна подробно последиците от редица премълчавани факти. Един от тях е, че по време на техните управления България е натрупала външен дълг, който в края на 1989 е 11 млрд. долара. Размерът е потвърден и от Висшия съвет на БСП в декларация от 28 март 1991 (в. "Дума", 88, 1991).
За да не бъдем обвинени в субективизъм или в преиначаване на икономическите проблеми, ще цитираме отделни пасажи от доклада, отпечатан в "Дума" (бр. 303 от 23. ХII.1996, стр. 7-8). Жан Виденов разглежда по-обширно и конкретно: "...Някак много бързо забравихме, че още в края на 80-те години страната вече беше в остра икономическа, финансова, структурна криза... криза на доверието, криза на морала... бяха вземани огромни кредити от чужбина - за проекти и за чиста консумация от населението, и за притъпяване на недоволството от властите, и за скриване на остротата на кризата... " (с. 7) И Виденов продължава: "Вземаха се дългове кой откъдето и колкото може, без всякаква мисъл кога и дали ще се връщат. Не се плащаше за нищо старо, не се спестяваше за нищо ново. Ограбваха се "със задна дата" няколко минали поколения. Ограбваха се "с предизвестие няколко бъдещи поколения... Пълен хаос в националното стопанство, но пък бурен растеж на сенчестата икономика... " (с. 7).
В доклада се набляга и върху опасността да не се обслужи и вътрешният дълг, което разпалва хиперинфлацията, "изразяваща се в стотина процента ръст на цените ежемесечно... и безжалостно ще обезцени част от националното богатство... " Ж. Виденов отбелязва, че останалата част от това богатство ще се преразпредели в полза на "онези, които открай време са си имали имоти в чужбина, недвижима собственост в България, валута. А останалите осем милиона българи ще направи равни в една крайна и ужасяваща нищета... " (с. 7).
В доклада се разглежда широко и въпросът за държавния резерв. Ръководството на БНБ е съкратило валутния резерв наполовина и част от него е изразходван "за безсмислено поддържане на създадените... псевдобанки... Това намаление застраши платежния баланс... започна търсене на валута. Подронено бе доверието към лева... Избуяха инфлационните очаквания... Намаля паричната маса в обращение и доходите спаднаха..."
Жан Виденов накрая се пита дали всичко това би могло да бъде предотвратено и счита, че е била необходима "сурова финансова дисциплина в предприятията, ...преструктуриране на банките, по-смела приватизация... Грешка беше, че подценихме кризата... " (с. 8).
Изнесените данни пред 42-ия конгрес на БСП са само малка част от истината за пълната разруха на българската икономика. Учудващо е, че не се потърси отговорност от развихрилата се отново БСП. Молиер е казал: "Ние отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим. " Учудващо е след всичко това наглото държане и поведение на някои днешни лидери на БСП. Те отричат всичко сторено и избягват обясненията за политическите си и икономически провали. Не си дават сметка за засегнатите човешки съдби, за драмите в стотици хиляди обикновени семейства.
Смятам, че отговорност имат и онези избиратели, които проявиха наивитет и повярваха на обещанията на БСП на изборите през 1994, че ще живеят вече "по-добре". Две години по-късно се попариха техните надежди. Ще повторя отново думите на Ж. Виденов, че "чрез заемите (лявото правителство) притъпи недоволството на хората от властта". Хората го почувстваха и разбраха, защото бяха доограбени окончателно.
В момента БСП репетира, за да изиграе по-сполучливо коварната роля от приказката за вълка и Червената шапчица. Които искат, нека се доверят на червения вълк. Този път обаче в пиесата няма да има ловджия, който да спаси детето, в преносен смисъл - българския народ и България.
БТК отчита печалба от 135 млн. лева за 2000 г. СОФИЯ. По предварителни данни нетната печалба на Българската телекомуникационна компания (БТК) за 2000 година ще бъде 134 789 000 лева, съобщи главният директор на дружеството Елена Георгиева. През миналата година компанията има приходи от 846 277 000 лева, с което е преизпълнила приходната си част с 3,3 на сто. Промени във финасовите резултати ще има след окончателното остойностяване на приходите и разходите на БТК по очаквани сметки за международни разчети с чуждестранни оператори и допълнителни амортизационни отчисления.
Заради оптимизацията на цифровата телефонна мрежа временни проблеми с телефонията ще имат утре жителите на столичните квартали "Люлин", Банкя, Иваняне и Мало Бучино, съобщиха от РУ "Далекосъобщения". Това ще се отнася най-вече за абонатите, чиито телефонни номера започват с 952 и 997.
ГЩ ще послуша НАТО за противовъздушната ни отбрана
СОФИЯ. Ръководството на ГЩ на БА ще се съобрази с препоръките на група експерти на НАТО, която е направила изследване на противовъздушната ни отбрана, заяви вчера ген. Михо Михов. Както "Демокрация" единствено писа, натовски специалисти са установили, че трябва да се запазят някои от бойните поделения край Варна, за да може да бъде защитена Източна България по въздух. Зам.-началникът на ГЩ и един от ръководителите на изследването ген.-лейтенант Никола Колев уверява, че в момента ПВО е мощна, действаща и функционираща. Според него проучването целяло да се даде оценка на плановете за реформиране на противовъздушната ни отбрана, които трябва да се актуализират през следващите 3-4 години.
Вероятно от недооценка или бързане имаме известни пропуски, но точно заради това бе изследването, за да видим дали са ни правилни плановете, обясни ген. Колев. Той потвърди информацията на "Демокрация", че натовците са оправили препоръки, които козметично да променят плана за реформа на системата за ПВО.
Темата за реформата в противовъздушната отбрана бе обсъждана и на вчерашната среща между ген. Михов и командващия Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа адмирал Джеймс Елис. Той пристигна на еднодневно работно посещение у нас, за да се запознае с обстановката на Балканите, след като преди седмица пое командването на КФОР в Косово. Общо мнение на двете страни по време на разговорите е, че българският опит в изграждането на съвременна ПВО може да бъде пример за модерно военно строителство. Обменени са били мнения и за бъдещата съвместна работа на България и контингентите от армиите на страни - членки на пакта, за по-нататъшно стабилизиране на района. Визитата има не само протоколен, но и практически смисъл, след като армията ни при влизането на страната в НАТО ще бъдат зачислена към южното командване на съюза в Европа, подчерта ген. Михов.
Адмирал Елис разговаря и с министъра на отбраната Бойко Ноев. След срещата гостът заяви, че въоръжените сили на САЩ ще продължат да участват в мисията на КФОР. НАТО и занапред ще предоставя на обществеността информация за радиационната обстановка в Косово, увери Елис. В докладите на различни екипи, изследващи околната среда в Косово, се съобщава за наличие на плутоний, но в твърде малки количества, които не са свързани с никакви последици за здравето на военнослужещите и за местното население, доплъни той.
ЕС ще пише Бяла книга за разширяването си
СОФИЯ. Възнамеряваме да напишем Бяла книга по проблемите на разширяването на ЕС, заяви Жак Вюненбюрже, ръководител на Делегацията на Еврокомисията, в България по време на срещата си с посланика на Швеция Стен Аск и с Евроклуба към Българската търговско-промишлена палата. Всички страни трябва да помислят как разширяването ще се отрази на вътрешната политика на Евросъюза. Важно е да се знае какви ще са връзките ни с Русия и с държавите от Черноморския регион, особено в областта на енергетиката, подчерта посланик Вюненбюрже. По време на белгийското председателство всички страни членки и кандидатките за ЕС ще бъдат попитани как виждат разширяването.
България е кандидатка, която се ползва най-голяма подкрепа за разширяването на Евросъюза. Не съм убеден обаче, че селските стопани и промишлените работници у вас знаят точно за какво става дума, заяви г-н Вюненбюрже. Той уточни, че субсидии за селското ни стопанство не трябва да бъдат очаквани. Освен това може да се наложи България да намали производствените си мощности в стоманодобива. Предимствата от разширяването на ЕС ще се натрупват, но първо трябва да се плати цената му, подчерта европосланикът.
Укрепването на съдебната система трябва да бъде основният ви приоритет, заяви още Жак Вюненбюрже. Той предупреди, че липсата на благоприятна стопанска среда в страната ще подкопае развитието ни. Достиженията на правото на страните в ЕС не само да бъдат приети като нормативна уредба, но и да се прилагат 100% у нас, препоръча той. Според него досега България се справя добре с приемането на законите, но практическото им приложение изостава.
В държавния бюджет за 2001 няма достатъчно пари за укрепване на съдебната система в България, заяви посланикът на Швеция Стен Аск. Необходими са силни институции, които да гарантират лоялна конкуренция на пазара, подчерта той.
Заплатите на магистратите у нас са в пъти по-големи, отколкото на останалите държавни служители, отговори Мария Серкеджиева, зам.-министър на правосъдието. Тя подчерта, че икономическата и финансовата стабилност в България е едва от 3 години, което очевидно е недостатъчно, за да се пристъпи към цялостно финансово укрепване на съдебната система.
Вярно е, че България не може да си позволи да направи всички инвестиции наведнъж, но трябва да има политическа воля да се промени начинът на управление на съдебната система и митниците, заяви Жак Вюненбюрже. Ако митническите служители продължават да бъдат назначавани по същия начин и съдиите - по предложение на колегите си, ще се отварят много вратички пред корупцията, предупреди той.
Вместо да се създават специализирани търговски съдилища, може да се използват възможностите на арбитража, предложи Цветан Симеонов, зам.-председател на БТПП. Той уточни, че през миналата година Арбитражният съд към палатата е разрешил повече от 200 дела за над 50 млн. лева. С промени в Закона за международния арбитраж ще бъде дадена и възможност търговски спорове на наши фирми да се разглеждат и от международни арбитражни съдилища.
НАТО отново обсъжда обеднения уран
БРЮКСЕЛ, БЕРЛИН. Комитетът, създаден от структурите на НАТО, за да проучи последствията от употребата на боеприпаси с обеднен уран на Балканите,отново заседава вчера в Брюксел. Германският министър на отбраната Рудолф Шарпинг предложи на комисията по отбраната в Бундестага научен експеримент, който доказвал, че боеприпасите с обеднен уран не са опасни. Директорът на Центъра за изследване на околната среда Хервинг Парецке доказал на министъра, че радиацията при трансатлантически полет е 20 пъти по-голяма, отколкото ако човек е изложен в продължение на 6 месеца на радиацията от изстрелването на снаряд с обеднен уран.
Обеднен уран се съдържа и в бронята на американските танкове М-1 Ейбрамс с цел повишаване на здравината им. Над хиляда такива танка се намират и в Германия на местата, където са дислоцирани сили на САЩ. Германският в. "Билд" отбелязва, че здравето на военните е подложено на опасност при сблъсъци или опожаряване на танковете с обеднен уран в бронята.
Гръцките власти проверяват щателно всички товари за обеднен уран, влизащи в страната. Според експертни оценки в проверените досега стоки не е открито съдържание на уран или цезий. Изтъква се, че най-щателно се проверяват зеленчуците, идващи в Гърция от балканските страни.
Арестуваха шестима за взрива в Бургас
БУРГАС. Шестима са арестувани за бомбения атентат пред латиноклуб "Фънки", при който бяха убити двама души и ранен шефът на СИК Пламен Дишков-Кела, съобщиха от РДВР. Петима от заподозрените са в полицейския арест, а шестият е в затвора. Това е 28-годишният Йордан Стойков Дросев от кв. "Долно Езерово". Той имал да излежава остатък от присъда за краден джип. От полицията категорично отказаха да съобщят подробности около арестите и имената на петимата заподозрени.
В прокуратурата е образувано дело срещу неизвестен извършител, каза окръжният прокурор Емил Христов. По неофициална информация са били разпитвани хора от обкръжението на варненския бос Митьо-Очите. Негови момчета наръгаха преди по-малко от месец Кела в бар "Жега" в Бургас. Двамата убити при взрива Димо Колев-Чирпана и Добрин Кафеджиев-Кафето бяха погребани вчера. Единият починал на път за бургаската болница след взрива, а другият в рентгеновото отделение час по-късно. "Те нямаха нищо общо с Кела. Димо се познаваше с него покрай тренировките по бокс, двамата бяха в Спортното училище", казваха близките на загиналите. Димо държал ресторант "Фрегата" край морето в Бургас и кафе на централния плаж. Добрин пък имал магазини за авточасти. Близките смятат за фатална случайност, че са били заедно с Кела по време на атентата. Над 50 роднини и приятели погребаха Димо. Сред присъстващите бяха забелязани Румен Гумата и Георги Бунарджиев - бивш гард на Кела, както и много боксьори.
Атентати тормозят Западна Европа
ГРЕНОБЪЛ, ЛОНДОН. Мощна бомба избухна в понеделник вечерта в сградата на съда във френския алпийски град Анеси, като рани един човек и причини големи щети, предаде Ройтерс. Според френското радио двама души на мотоциклет са видени да се отдалечават малко преди експлозията. Никой не е поел отговорност за нападението.
Още един човек бе ранен при експлозия в непосредствена близост до британска казарма в северноирландския град Лондондери. Бомбата била поставена в паркирана наблизо кола. 300 семейства от околните домове бяха евакуирани, докато бомбата бъде обезвредена. През последните две седмици силите за сигурност в Северна Ирландия са обезвредили две бомби, заложени в коли. Според полицията атентатите са дело на радикални групировки, отцепили се от ИРА.
В испанския град Гечо в Страната на баските полицията обезвреди мощно взривно устройство, заложено в автомобил.(на снимкота) В колата са открити 50 кг динамит. За шест месеца това е вече третата бомба, обезвредена в Гечо, където живеят влиятелни баски бизнесмени. При атентати през юни и юли 2000 година там пострадаха 10 души.
Балканска "лаборатория" на бъдещето
Раймонд Вебер е генерален директор на дирекция IV (Култура и културно наследство) на Съвета на Европа и на 19 януари в София откри първия по рода си Дом на Европа у нас, който ще се помещава в Студенския дом. На Запад г-н Вебер е известен като културолог, мислител и интелектуалец. Целите на Дома на Европа в София са да подкрепя приобщаването на България към евроструктурите и да представя европейската политическа и комуникационна култура.
СОФИЯ. В културата на Югоизточна Европа процесите вече се раздвижват за разлика от миналото, смята Раймонд Вебер. Много повече се търсят процесите и траекториите, а не готовият продукт. Многополярността на партньорите и премахването на институциите е белег на съвремието ни, а гражданското общество иска и участва във вземането на решения. Сега се залага на проектите и на мрежите. Според Вебер вече се отдава значимото на новонавлизащите култури и докато в миналото се говореше за другия, за различния, за чужденеца, днес акцентът се поставя на дълготрайното сътрудничество.
Ако тази промяна в културното светоусещане е валидна за Западна Европа, то в Югоизточна Европа тя е много по-задълбочена и силна, подчерта Вебер. Западна Европа имаше достатъчно време да прекоси петте основни етапа на културно взаимодействие: помиряването, говоренето на един и същ език, взаимното припознаване, общата комуникация, новият дискурс, намирането на общи решения, многокултурните предизвикателства. Това ставаше от 50-те години досега, а днес ние очакваме от Югоизточна Европа да извърви същия този път само за няколко години.
Г-н Вебер призна, че културното сътрудничество се опира и на социално-политическото развитие на отделните страни. За Балканите непрекъснато се набиват клишета, че са барутният погреб на Европа, което донякъде служи за алиби на Запада - да не поема отговорност.
На въпрос, дали балканският синдром няма да се окаже новото клише за Балканите и препятствие пред културното сътрудничество, Вебер заяви, че трудностите в региона трябва да бъдат превърнати в предимства. Важното е в Югоизточна Европа да се научим да работим заедно първо помежду си, а след това и със света. Вебер смята, че ако има обща позитивна воля, то българите може да обединят енергията си и да са част от балканската лаборатория на бъдещето.
В момента в Съвета на Европа се разработва програмата "Музаик" за страните в преход свързана с промени в културната политика. Вече ще се залага на по-прагматичен подход и ще се правят заявки за съхраняване на културното наследство и за културен мениджмънт.
Барак предлага съвместна власт в стария Ерусалим
ТАБА, Египет. Израелци и палестинци се стремяха вчера да очертаят контурите на мирно споразумение, а израелският премиер Ехид Барак призова за "съвместна администрация" на старата част на Ерусалим, свещена за християни, евреи и мюсюлмани, съобщи Ройтерс. Всяка от страните работи сериозно в египетския курорт Таба на Червено море, където в неделя започнаха преговори в опит да бъде постигнато споразумение за наречената от шефа на палестинската делегация Набил Шаат "рамка" за мир. Но израелският външен министър Шломо Бен-Ами изрази съмнения, че сделката може да бъде сключена преди 6 февруари, когато след вота е много възможно премиер да стане твърдолинейният Ариел Шарон. Последните анкети прогнозират категорична победа на Шарон над Барак.
Израелският президент Моше Кацав пристигна вчера на официално посещение в Москва и веднага отиде в Кремъл, за да разговаря с президента Владимир Путин. На срещата Путин изрази увереност, че Русия ще помогне на Израел и на всички участници в близкоизточния конфликт да решат сложните проблеми. Според него отношенията между Русия и Израел са в подем, особено в политическата област.
Буш започна от абортите
ВАШИНГТОН. Едно от първите действия на президента Джордж У. Буш след встъпването му в длъжност беше да демонстрира ярката си консервативност, като забрани федералното финансиране на международни организации за семейно планиране, подкрепящи абортите. Това е фактическо връщане към политиката на Роналд Рейгън, въведена през 1984 и отменена през 1993 от Бил Клинтън, припомня Ройтерс. Актът обаче заплашва да подложи крак на прокламираното от новия президент обединяване на страната, дълбоко разделена след спорния ноемврийски вот и последвалите съдебни битки във Флорида.
Решението на Буш съвпадна с демонстрации на привърженици на абортите, отбелязващи 28-та годишнина на възловото решение на Върховния съд, разрешило аборта. Така възпоменателните походи спонтанно се превърнаха в протести срещу консервативния акт на новия президент. Актът му беше порицан и от еврокомисаря по социалната политика Анна Диамантопуло, която вчера прогнозира, че това е само началото на сериозен консервативен завой от страна на официален Вашингтон.
След абортите се очаква Буш да подхване и образованието, като изпрати в Конгреса предложенията си за реформи, които да позволят на деца, провалили се в държавните училища, да могат да учат в частни. Същевременно той прокламира въвеждането на нови етични стандарти в управлението като контраст на скандалите от времето на Клинтън, но спорният акт, с който започва управлението ,поставя под въпрос този му призив, коментира Ройтерс.
А шегаджии от отишлата си вече администрация на Клинтън погодиха номер на Буш, като го ставиха без средното му име (Уокър). Клавиатурите на много от компютрите в Белия доме се оказаха без възловата в дадения случай буква W. Сега десетки сътрудници са впрегнати да поправят гафа.
България няма вина за депортираните евреи
Шуламит Шамир - съпруга на бившия израелски премиер Ицхак Шамир, е родена в София. Изселва се от България в Израел през 1941, току-що завършила гимназия, но и до днес говори чудесен български език. За пръв път се връща едва през 1986. Допринася много за възстановяването на дипломатическите отношения между двете държави. Свързана е с филма за спасяването на българските евреи още от оформянето на замисъла за него. Подкрепя ревностно реализацията му и дава насоки как да се улови типичната атмосфера в родината й.
- Госпожо Шамир, екипът на филма "Извън хватката на Хитлер" е единодушен, че вие сте благодетелката на този проект. Кой ви запали за идеята?
- Идеята беше моя. Когато прочетох едноименната книга на проф. Михаел Бар-Зоар, за пореден път си дадох сметка, че спасението на българските евреи през Втората световна война, станало в държава - съюзник на Хитлер, не е достатъчно известно по света. Когато съм придружавала съпруга си - израелския премиер Ицхак Шамир, на визити в чужбина, и в Европа, и в Америка, съм се убеждавала, че никой не е и чувал за този акт на хуманност. Аз, разбира се, при всеки удобен случай изтъквах ролята на България, която е проявила смелост и човечност, макар че е била част от оста Рим-Берлин-Токио, но събеседниците ми реагираха в смисъл "прекалено хубаво звучи, за да е вярно".
- Не беше ли уместно и самите евреи от български произход да направят повече за популяризиране на този исторически факт през изминалите оттогава близо 60 години?
- По-скоро ми се струва, че самата България през всичките тези години не съумяваше да говори на висок глас за това как е спасила евреите си. Някак самите българи не знаеха как да покажат най-красноречиво на света какъв народ са.
- Значи книгата "Извън хватката на Хитлер" даде, макар и късно, необходимия тласък в тази посока?
- Да, аз не познавах отпреди Михаел Бар-Зоар, срещнахме се след публикуването на книгата му и аз му казах, че по неговия задълбочен текст може да се направи филм, който да получи възможно най-голямо разпространение. Бях приятно изненадана, че проф. Бар-Зоар също вече беше мислил по въпроса и дори се беше спрял на режисьор, който да осъществи проекта. Любопитно е също, че при предишното ми идване в България преди две години разговоряхме със съпругата на президента Стоянов. Тогава аз й разказах за "Извън хватката на Хитлер" и обещах да й изпратя книгата на български език. Г-жа Стоянова също беше на мнение, че по такава книга може да се направи филм. Сега се видях с Антонина Стоянова отново и двете бяхме много доволни, че идеята е вече успешно реализирана.
- В какво се изразяваше участието ви в подготовката на филма?
- Аз се заех със създаването на инициативен комитет и поканих в него хора, за които смятах, че ще откликнат и ще бъдат полезни.
- Лесно ли намерихте пари?
- Никой не дава лесно пари. Но режисьорът Ницан Авирам прояви настойчивост и находчивост и намери средства от два източника в Израел. Отзоваха се и частни лица.
- Доволна ли сте от резултата?
- Аз не съм специалистка по кинокритика, но мисля, че това, което искахме да стигне до зрителите, е постигнато. С президента Петър Стоянов се договорихме да бъде създаден българо-израелски комитет, който да съдейства за разпространяването на този филм в Европа и в САЩ. Кинодокументът ще изпъкне на фона на насилието и агресивността, които са част от днешната действителност в цял свят.
- Имаше ли момент през подготвителния период, когато ви се е струвало, че няма да можете да доведете нещата докрай?
- Не. Аз и не бях вътре в същинското производство на филма, просто защото не разбирам от това. Но екипът знаеше, че винаги може да разчита на мен.
- Кога гледахте за пръв път филма? На премиерата в ООН?
- Не. Първо го гледах още в суров вид, защото Михаел Бар-Зоар и Ницан Авирам ме поканиха да си кажа мнението и да дам препоръки. После го гледах завършен.
- Каква е вашата позиция по отношение на случилото се с паметниците в Гората "България"? В тази постъпка също беше проявена агресивност.
- Не мисля, че трябваше да се стига до свалянето на плочите. На всеки един, на когото там беше издигнат паметник, това се полагаше по право. И на Димитър Пешев, и на духовниците Стефан и Кирил, и на цар Борис. Те всички са действали, окрилени от поведението на обикновените си сънародници. Затова според мен има смисъл да бъде поставен и мемориал за благодарност към българския народ. Обаче каквото и да бяха правили и Пешев, и екзарх Стефан, то щеше да е напразно, ако царят не беше подписал разпореждане българските евреи да не бъдат изпратени на смърт. Според мен българската държава няма вина за депортирането на над 11-те хиляди евреи от новоприсъединените земи, защото там реално са командвали нацистите. Ако можеше, българският народ щеше да помогне и за тяхното спасяване, но това не е било възможно.
- Все пак, всички са единодушни, че спасяването на българските евреи е нещо уникално. Защо Държавата Израел реши да нарече един парк Гора "България" едва преди няколко години? Известно е, че различни държави, които в определени периоди са направили нещо добро за Израел, са почетени с такива паркове, наречени на тяхно име. Българските евреи бяха спасени още през 1943?
- Това не мога да ви кажа. Нямам информация за тези подробности.
- За съжаление и в Музея на Холокоста във Вашингтон няма подобаващо място за спасяването на българските евреи.
-Наистина ли? Аз не съм била там и не знам. Ако е така, това потвърждава думите на Михаел Бар-Зоар, че спасяването на българските евреи е най-голямата тайна на Втората световна война. Именно затова филмът "Извън хватката на Хитлер" е толкова важен.
- Не смятате ли, че той не е закъснял?
-Закъснял е, но по-хубаво късно, отколкото никога. А и вече се обмисля и снимането на игрален филм по книгата на Михаел Бар-Зоар.
- Значи ще се търси резултат, който да повтори този на "Списъкът на Шиндлер"?
- Целта е да се разкаже история, в която са спасени много повече от онези, оцелели благодарение на Шиндлер.
- Разбира се, българският списък е от 50 хиляди души. Само дано някой не каже пак "прекалено е хубаво, за да бъде истина".
Емблема на хуманността ни
Иван НИЧЕВ, кинорежисьор
През 1994-1995 посветих голяма част от времето си на документалния филм за БНТ "Срещите на цар Борис с Хитлер". Темата ме запали и се увлякох в изучаване на протоколите от тези срещи. Пред мен оживяваха дипломатическата акробатика на цар Борис, неговото лъкатушене, що се отнася до ултимативните фашистки изисквания: депортирането на българските евреи и изпращането на български войски на Източния фронт.
Помня и лаконичния коментар на Хитлер пред секретарите му, че по тези въпроси "вечно лъкатушещият български цар предизвиква желанието му да го срита по задните части". Докато снимах филма, се стараех да достигна до максимална обективност, да дам думата на историците - покойния вече проф. Николай Генчев, на проф. Георги Марков. Тогава все още беше много силен споменът ми от игралната ода за това как "Янко" и комунистите спряха "ешелоните на смъртта". Ала не исках моят филм да се превръща и само в монархически епос за спасяването на българските евреи.
Не крия, че продължих да се интересувам от темата. Към нея ме връщаха зрителите по време на дискусиите на многобройните филмови фестивали, на които присъствах след прожекциите на "След края на света". Тогава научих и за книгата на проф. Михаел Бар-Зоар "Извън хватката на Хитлер". Веднага след като излезе от печат на български, побързах да си я набавя. Още повече се зарадвах, когато разбрах, че е създаден документален филм по нея.
Филмът "Извън хватката на Хитлер" носи цялото богатство на фактите, предизвиква сериозен размисъл, но според мен най-значимото постижение на създателите му е, че не остава зад пожълтелите от времето документи. Творбата на режисьора Нитцан Авирам е жива, защото излага фактите в градация на чувствата. В шестдесетте минути на документалния филм за събитията отпреди 58 години мястото на архивните кадри е ограничено в полза на свидетелствата на спасените и техните потомци. Тъкмо в техния избор е магията на оживяващите пред зрителите събития. Силата на подобни свидетелства е безспорна, неслучайно Стивън Спилбърг съхранява стотици километри видеолента, посветена на оцелелите евреи "Sloah".
Проф. Михаел Бар-Зоар е не само генераторът, но и пламенен изпълнител на инициираната от него мисия - да бъде огласен историческият факт за спасяването на 50 000 български евреи. Разкривайки ролята и дейността на всички известни участници в паническите акции по спасяването им в последния момент - и на Пешев, и на водачите на българското духовенство, хората от Кюстендил, за да се стигне и до цар Борис III. Ала във филма "Извън хватката на Хитлер" наравно с тях главни действащи лица стават българските комшии на еврейските семейства. Обикновените хора, които им съчувстват. Българите, които им дават хляб или подслон при интернирането. Войничетата, които се държат като с равни с еврейските момчета и на запазените фотографии позират усмихнати редом с тях. Солидарността на съучениците на еврейското момче от българското училище, които си сложили еврейските значки, направени от тиква. Ликуващите българи, които прегръщат спасените пловдивски евреи.
Свидетелите във филма често споменават за "чудото" в интервютата си. Филмът е посветен тъкмо на това чудо. А то е в българския дух.
Патриотичните ми чувства проговориха навярно, но защо пък не. Този филм ме накара да се почувствам горд като българин. Както и Израел е може би една от малкото страни, където да си българин означава уважение. И това не е преувеличено. Това е казано в интервютата, включени във филма "Извън хватката на Хитлер" и особено в това на известната германска еврейка писателката Шрьобсдорф - спасена тъкмо в България. В думите на Еми Розенберг, която изтъква, че българските евреи не познават Холокоста и те, както и техните деца не страдат от синдромите, свързани с него. И в личния дълбоко развълнувал ме като образ спомен на проф. Михаел Бар-Зоар. Кулминацията на филма е в кадрите от граничната бразда на заминаването им от България към Израел. Пътуващите във влаковата композиция евреи слизат от влака, за да се простят с България, като един по един запяват "Мила Родино" и плачат... За мен "Извън хватката на Хитлер" е документален филм - паспорт за света на българската толерантност, а за нас, българите, е признание и достойнство.
Български летопис
24 януари 1903 - умира Петко Каравелов, един от строителите на българската държава, водач на Либералната партия и на Демократическата партия. Роден е на 24 март 1843 в Копривщица, брат на Любен Каравелов. През 1860 отива в Москва, където завършва гимназия и следва в Историко-филологическия, а след това в Юридическия факултет на Московския университет. Депутат в Учредителното събрание, председател на I обикновено НС. Четири пъти е бил министър-председател на България, няколко пъти министър, член на регентския съвет след абдикацията на княз Александър Батенберг. По времето на Стамболов е затворен четири години в Черната джамия.
24 януари 1905 - родена в с. Церово, Пазарджишко, Елена Николай, псевдоним на Стоянка Николова, световноизвестна оперна певица. Завършила е американски колеж в Самоков, след което учи пеене при Ив. Вулпе в София. Известно време следва философия в САЩ, но през 1929 заминава за Италия, където въпреки голямата конкуренция е приета първа по успех в Миланската консерватория "Джузепе Верди". Завършва класа по пеене на В. Пинторно. Дебютира през 1934 в гр. Азола с ролята на Азучена от "Трубадур". През същата година оперният театър "Сан Карло" в Неапол й предлага творческо сътрудничество, което продължава 22 сезона. Пее в оперните театри на Болоня, Палермо, Венеция, Парма, Триест, Торино, Флоренция и др. От 1938 до 1959 е солистка на "Ла Скала" в Милано, като междувременно гастролира по всички големи световни оперни сцени. Елена Николай е сред най-значителните световноизвестни мецосопрани.
24 януари 1930 - основан е клуб на българските писателки. Дейността му е особено активна през 1934-1940, когато в него членуват Багряна, Мара Белчева, Д. Габе, Бленика, Ана Каменова, Ф. Попова-Мутафова, Евгения Марс, Санда Йовчева и други.
Български фирми искат да строят оборудването на "Горна Арда"
ПЛЕВЕН. Консорциумът от 8 български фирми "Хидро България" ще участва в търга за производството и монтажа на оборудването на каскадата "Горна Арда". Това съобщи изпълнителният директор на машиностроителния завод "Вапцаров" Арменак Халваджиян. Плевенската фирма е единствената в Източна Европа и на Балканите, която произвежда турбини за електрически централи. Сега в завода се работи над две 120-мегаватови турбини, които ще бъдат включени в електроснабдителната мрежа на Лос Анжелос, Калифорния. Миналата година "Вапцаров" проби и на този пазар в Канада, а тази година се чакат първите заявки за Англия. "Вапцаров" е поддоставчик на реномираната "Дженерал илектрик" чрез дъщерната компания на фирмата в Норвегия. От 5 години "Вапцаров" е основен доставчик за оборудване на централи в Испания, Франция, Италия, а отскоро проби и в Германия. Турбините и многотонните й преси, които работят в заводите на най-големите автомобилостроители в Германия, са носители на европейския знак за качество I 0 9001 и СЕ.
Консорциум "Хидро България" включва освен "Вапцаров" Силнотокови заводи "Енергопром", "Енергомонтаж", "Енергоремонт", заводите в гр. Септември и други фирми, които са изработили и монтирали оборудването на ПАВЕЦ "Чаира". От плевенската фирма уверяват, че могат да се включат веднага в оборудването на бъдещата АЕЦ "Белене". 78 процента от "Вапцаров" се държат от частна групировка, регистрирана в САЩ, а средната работна заплата в дружеството е 400 лв. В Румъния арестуват съдии за корупция
БУКУРЕЩ. Двама румънски съдии от град Клуж, Северозападна Румъния бяха арестувани по обвинения, че са оказали натиск върху колегите си за намаляване присъдата на обвинения в корупция Габор Лажос, предаде АП. Задържани са Виорел Бурзо, началник на Наказателния отдел в Апелативния съд, и Золтан Халтек, работещ в местния граждански съд, а съпругата на Бурзо - Михаела, която ръководи Окръжния съд в Клуж, подаде оставка.
Разследването по случая започна още през 1998, когато трима съдии, сред които и Бурзо, бяха заподозрени, че са освободили няколко важни престъпници. По-късно, след като Бурзо стана шеф на Наказателния отдел на Апелативния съд, разследването беше спряно.
Новият случай излезе на бял свят, когато през октомври 2000 Лажос беше пуснат на свобода след 19 месеца зад решетките с присъда за корупция. Веднага след освобождаването си той съобщил на полицията, че подкупил служители в затворите и съда, за да получи свобода. Още през ноември бяха арестувани двама работещи в съда и един началник на затвор за вземане на подкуп от Лажос. Същевременно през януари оставка подаде шефът на Агенцията за борба с корупцията към Министерството на правосъдието, като призна, че в управлението й има сериозни грешки.
Цианидното замърсяване на р. Сирет през миналата седмица е извършено умишлено, съобщиха официални румански държавни представители, цитирани от АП. Висока концентрация на цианид е била установена по течението на реката над завода за перилни препарати "Метадет", смятан за източник на замърсяването. На завода е наложена глоба от 800 долара. Други две химически предприятия - "Далекс" и "Пиета", също имат складове с химикали в района и са сред вероятните замърсители. Засега на е ясно колко цианид се е излял в реката, но в края на миналата седмица концентрацията му беше 128 пъти над допустимото, а властите в Сирет пуснаха допълнително вода по реката, за да я намалят. Около 60 души са постъпили в болница със стомашни и бъбречни проблеми, след като яли отровена риба, подчертава АП.
Верди, който се осмели да бъде човечен
На 27 януари от 18 часа в Софийската опера ще се състои тържествен спектакъл на операта "Дон Карлос" от Джузепе Верди, посветен на 100-годишнината от смъртта на композитора. В него специално участие ще вземат световноизвестните български певци Гена Димитрова като Елизабет, Никола Гюзелев в ролята на Крал Филип II и Димитър Петков - Великия инквизитор. Режисьор-постановчик на спектакъла е директорът на първата ни оперна сцена Пламен Карталов. На диригентския пулт ще е маестро Георги Нотев, а художници на постановката са Даниела и Любомир Йорданови.
Това ще е първият от поредицата гала спектакли на националния оперен театър, посветени на Годината на Верди. Нейното официално откриване бе на 16 ноември 2000 г. в "Ла Скала" с концерт под диригентството на Рикардо Мути.
На 21 януари 1901 година, неделя, в 2.50 часа сутринта в миланския "Гран хотел "Милан" склопва очи Джузепе Верди. Завещанието му е просто: "Двама свещеници, две свещи и един кръст са достатъчни. " Над цяла Италия, но и над целия цивилизован свят пада тежък траур. Погребението е насрочено за 31 януари, сряда, а опелото се извършва в близката църква "Сан Франческо да Паола". В последния си земен път Маестрото е ескортиран от кавалерия и пехота, а към погребалната процесия се присъединяват 200 хиляди италианци. В Рим се провеждат траурни заседания на всички държавни и обществени организации. Сенатът обявява родната къща на композитора в Ле Ронколе за национален паметник и взима решение ковчезите на Верди и съпругата му Джузепина да бъдат пренесени в Почивния дом за музиканти, създаден от самия Верди.
На 1 февруари миланският оперен театър "Ла Скала", затворен, докато Маестрото бере душа, предоставя сцената си за възпоменателен концерт с участието на тенорите Енрико Карузо, Джузепе Боргати, Франческо Таманьо, баритона Антонио Маджини-Колети, баса Оресте Лупи и сопраните Амелия Пинто и Ема Карели. Диригент е Артуро Тосканини. На 27 февруари Джузепина и Джузепе Верди са препогребани в ораториума на музикантския дом.
Джузепе Верди е връстник на другия голям в оперната история - Рихард Вагнер, но го надживява с цели 18 години, за да продължи и през ХХ век да дели място с него на оперния Олимп. Но публиката в цял свят вече е направила своя избор - Верди и до днес (до кога?) продължава да бъде най-играният автор, а триадата "Риголето" (1851), "Трубадур" (1853) и "Травиата" (1853) се превръща в репертоарен гръбнак на всички оперни театри по света. Това са все произведения от средния творчески период на Маестрото, когато - началото на 50-те години - той напуска историческия и музикален романтизъм и поема по пътя на реализма с неговите драматични конфликти и богати житейски съдби. Вече е заслужил прозвището Маестрото на италианската революция, с което са го удостоили неговите съотечественици. Първите от неговите 26 опери и особено някои от хоровете в тях (от "Набуко" та чак до "Отело") се превръщат в изразител на героико-патриотичните чувства и на националноосвободителните идеи на италианския народ. Заслугата му за този интегриращ акт е обобщена също от неговите съотечественици, които го наричат ил папа деи кори (бащата на хоровете).
Верди сякаш е посочен от Бога да служи на театъра. Неговият драматургичен инстинкт го превежда бързо през изкусителните плитчини на италианската либретистка индустрия, за да го насочи към произведенията на големите майстори. Така той се превръща в "селянина, който чете Гьоте, Шилер и Шекспир". Романтичните елементи в драматургията на Шилер го правят по-податлив за либретата на Вердиевите опери чак до "Дон Карлос". Цяло десетилетие композиторът търси либретист, който убедително да "преведе" драматургичната мощ на Шекспир, но едва приятелството с Ариго Бойто след 1880 му предлага този шанс. Бойто, също композитор и автор на операта "Мефистофел" (1868), вече е оглавил "младите", които упорито превръщат класическата италианска опера, задръстена от клишета, в музикална драма. Сътрудничеството им помага на Верди, вече проникнат от духа на новото в музиката, да направи следващата крачка до "Отело" и "Фалстаф", където постига мащаба и дълбочината на Шекспировия първоизточник. Но въпреки убеждението у самия композитор, че оркестърът е важен инструмент за по-внушителен драматичен израз и по-завършени характеристики на образите, Верди си остава майстор на мелодичните вокални линии. Характерно е едно негово писмо до германския пианист и диригент Ханс фон Бюлов от 1892, което може да се приеме и като негово творческо кредо. "Вие сте синове на Бах, пише Верди, ние сме синове на Палестрина. Всеки трябва да остане в страната си. " И добавя: "Мислите ли, че аз бих могъл под това слънце, под това небе да напиша "Тристан"?
Приживе Джузепе Верди е високо оценен не само от публиката и певците, но и от критиката и администрациите, за което говорят множеството поръчки за написване на опери от чужбина. Не всички са приети. Но "Дон Карлос" е създадена за Парижката опера, "Аида" - за откриването на Суецкия канал, "Силата на съдбата" - за "Мариинския театър" в Санкт Петербург. Влиянията при написването им - към самия Верди и от него към други композитори - са сложни и нееднозначни, но са факт. Да не говорим за няколкото поколения оперни артисти, възпитани в естетиката на Верди и наложили я по всички краища на света. Сред тях са и почти всички български певци с международна кариера.
Тайната на този успех, роден през ХIХ и пренесен в ХХI век, може да се обобщи с простата, но дълбока фраза на Ариго Бойто: "Той се осмели да бъде човечен."
България обича гения
В календара на ЮНЕСКО 2001 г. е записана като световна година на Верди. Но там липсва естествено един друг юбилей, който е чисто български и при малко по-голяма инициативност би могъл да се отбележи по достоен начин. Става дума за 110-годишнината от първите изпълнения на Верди у нас, които са осъществени от оперното отделение при театър "Сълза и смях". Това са оперите "Травиата" и "Трубадур", а една година по-късно същата трупа реализира и операта "Ернани".
По-голямата част от премиерите на Вердиеви произведения са направени в София: "Аида" (1914), "Риголето" (1920), "Отело" (1922), "Бал с маски" (1926), "Силата на съдбата" (1934), "Дон Карлос" (1936), "Симоне Боканегра" (1942), "Фалстаф" (1943), "Набуко" (1967), "Макбет" (1974), "Сицилианска вечерня" (1982), "Луиза Милер" (1995). В София са направени и две балетни постановки върху музика на Верди: "Сюита върху една тема" (1972) и "Дамата с камелиите" (1986). Извънстоличните театри, показали Вердиеви опери за първи път в България, са: "Атила" (1976) в Бургас и "Стифелио" (1996) в Русe.
Най-много поставяни на българска сцена са оперите "Травиата" (30 пъти), "Риголето" (19), "Трубадур" (19), "Аида" (18), "Дон Карлос" (12), "Бал с маски" (12), "Отело" (13), "Набуко" (9) и др. Трябва да се отбележи, че тези постановки са правени във всички наши оперни и дори оперетни театри, а някои заглавия присъстват в афиша на всички оперни трупи в България. Включени са само сценичните реализации. Ако прибавим и концертните изпълнения, както и множеството изпълнения на "Реквием" от Верди, бройката ще скочи значително.
Верижна реДакция
Едва ли издателите на всекидневници в България са наивници на средна възраст, които от кьорфишек с неизяснен източник могат да превърнат страниците си в манипулативни листове. Този път изборът на обекта е бившата гимназиална преподавателка по английски език М. Макдермот, живяла сито и безпроблемно дълги години в София. Точно тук тя преживя и графоманския си връх, обслужван от държавните издателства. Даскалските й текстове се даваха за пример в историко-документалната проза, а поведението й на британски комунист бе оценявано като пирон в капиталистическата политика на Джон Бул. Феноменален е случаят с недопускането й в САЩ в състава на българска писателска делегация. Когато разреваната биографка на Левски и Яне споделя, че пътува с Джагаров, Левчев и Голев, ортодоксални български комунисти, но пропуснати зад щатските граници, емиграционният офицер й отговаря аргументирано: "Госпожо, те за разлика от Вас нямат друг избор! " След падането на стени и предразсъдъци Макдермот си замина, за да се завърне скандално в "24 часа", като: "Тя поръча да убият Г. Марков". Естествено "Монитор" отговаря на две страници с огромно заглавие: "Истинска мръсотия (...) Безкрайно съм огорчена и обидена, че в български вестник се е появила публикация, която ме набеждава, че съм организатор (!!!) на убийството на писателя Георги Марков. Аз въобще не го познавах, чух за него, когато го убиха. Погнусена съм". От убийството или от дописката? Сериозният печат отмина с мълчание тази история. "Върхушката на "Позитано" ще ликвидира БСП" Добрата новина е в "Новинар", съобщена от Красимир Премянов: "- Вие с какво се занимавате сега? - Аз съм адвокат. - Къде адвокатствате в момента? - В Софийската адвокатска колегия. Работя по профила на моята специалност - международно право (...) - На каква сума осъдихте "Капитал"? - Сумата беше формулирана от момчилградския граничен отряд (...) Те помолиха да им се помогне с 10 000 лв., за да си направят банята и санитарните възли". Чист човек е Премянов, свикнал е всичко да е чисто и препрано. Затова би защитавал и В. Йосифов. Човеколюбец!
Гигантски риби вадят от Дунав
ВИДИН - ЛОМ. От началото на годината рибарите от Видин до Лом вадят от водите на Дунав огромни моруни и есетри. Майсторите на мрежите до момента са измъкнали от голямата река над 10 риби гиганти. Тази година обаче най-големи късметлии са не както досега рибарите от известната ломска махала "Боруна", а колегите им от селата Добри дол и Долни Цибър. Потомственият риболовец Любен Иванов от Добри дол е извадил от голямата река 4 моруни с тегло между 100 и 200 кг. Тези дни пък късметлии от Долни Цибър измъкнали от ледените води на Дунав още две гигантски моруни. Според риболовните инспектори всяка година през декември и януари в мрежите се хващат огромни риби. Тези месеци рибарите наричат сезона на гигантите. Но не само едрият и богат улов радва рибарските фамилии. "Сезонът на гигантите" е и времето, когато те успяват да поскътат някой лев от добрата печалба. Едрите моруни часове след улова заминават към кухните на елитните ресторанти в цялата страна. Безспорно обаче най-добри пари рибарите печелят от хайвера на дунавските гиганти. 150-160 щатски долара за килограм плащат търговците. В 14-килограмова есетра обикновено има по около 3-4 килограма хайвер, разказват рибарите. Освен че печелят от хайвера, мъжете с лодките търгуват добре и есетрите. Според тях те за разлика от моруните се срещат по-рядко и са истински деликатес.
Гостът от ЕНП се среща с Надежда Михайлова днес
СОФИЯ. Външният министър и зам.-председател на Европейската народна партия (ЕНП) Надежда Михайлова ще се срещне с Алехандро Агаг, главен секретар на ЕНП, днес. Ще бъде обсъдена предстоящата среща на върха на ЕНП, която ще се проведе през пролетта в българската столица. Изборът на София за домакин бе направен преди няколко месеца в Гданск. Това е голямо признание както за постиженията на СДС като християндемократическа партия, така и за сериозните позиции, които сините имат чрез високия пост на Надежда Михайлова в ръководството на ЕНП.
Алехандро Агаг ще разговаря и с председателя на СДС Иван Костов в партийната централа на "Раковски" 134.
Готови са помагалата за 9 и 10 клас на френските гимназии
СОФИЯ. Новите учебни помагала за 9 и 10 клас на френските гимназии бяха представени от послнник Доминик Шасар и министъра на образованието проф. Димитър Димитров на специална промоция. Това са учебници по история, химия, физика, математика, биология и география. Методиката, по която са съставени, е съобразяване с индивидулните особености на всеки ученик. Уроците са съгласно българските държавни изисквания, но са написани само на френски. Подобни помагала се издават за първи път след промените у нас. Досегашната практика копираше комунистическата цензура, според която текстовете на езиковите гимназии имаха задължителен превод на български език.
Проектът е финансиран в голямата си част от Френския културен институт. Министерството на образовнието и фондация "Отворено общество" са спонсорирали специализациите на съставителите на помагалата във Франция. Пособията веднага ще бъдат пуснати на пазара и ще могат да се използват още тази учебна година. В книжарниците те ще се продават на производствената им цена от 10 лв. Общият тираж е по 2000 бройки за всяка дисциплина, което е дастатъчно за младите франкофони, твърдят от МОН.
Д-р Илко Семерджиев: В спешната медицинска помощ са постигнати европейските стандарти
ВРАЦА. Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев откри вчера модернизираните центрове за спешна медицинска помощ във Враца и Бяла Слатина. Ремонтните дейности са финансирани от Световната банка. Само във врачанския център са инвестирани около 100 000 лв., а още 40 000 лв. - във филиалите и приемните на областта.
В спешната помощ вече са достигнати европейските стандарти, заяви министър Семерджиев. Според него подобряването на системата за спешна медицинска помощ е един от приоритетите, залегнали в актуализираната програма на правителството "България 2001". Световната банка отпуснала 1,6 млн. щатски долара за реконструкцията на центровете за спешна медицинска помощ в цялата страна, допълни министърът. Той дари дефибрилатор, 6-канален портативен електрокардиограф и комплекс реанимационно оборудване на спешния център във Враца, а на филиала в Бяла Слатина - 3-канален електрокардиограф.
Дел Понте пристигна в Белград с призовка
БЕЛГРАД. Прокурорът на Международния трибунал за бивша Югославия Карла дел Понте пристигна вчера на тридневно посещение в Белград с тайна заповед за арест на неизвестен виден военнопрестъпник, предаде Ройтерс. Говорителка на Дел Понте изтъкна, че в Хага знаят "къде е въпросният човек и бързо се нуждаят от него". От откъслечната информация не стана ясно дали обвиняемият е свързан с войната в Босна или с конфликта в Косово. Според сътрудниците на прокурорката 15 от 27 издирвани военнопрестъпници, които са все още на свобода, живеят именно в Сърбия, а между тях са ген. Ратко Младич и Радован Караджич.
Югопрезидентът Воислав Кощуница отначало беше отказал да се срещне с Дел Понте, но после склони и срещата им беше насрочена за снощи. Той обаче предупреди, че ще направи публично достояние всяка тайна заповед за арест, която получи от прокурорката. Нейната говорителка изтъкна, че се надява все пак той да запази поверителността на информацията.
Няколко националистически групировки обявиха, че ще проведат протести срещу визитата на Дел Понте в Белград, но вчера до инциденти не се стигна.
ЕС открито застана в понеделник на страната на Белград, като посъветва Подгорица да забрави мечтите си за независимост и да остане в една преосмислена югославска федерация, предаде Ройтерс. Външните министри на съюза в опита си да предотвратят допълнително раздробяване на Балканите заявиха, че Сърбия и Черна гора трябва да постигнат ново конституционно споразумение в рамките на съществуващата сега федерална система. Експерти обаче предрекоха, че походът на Черна гора към независимост ще продължи. А черногорският външен министър Бранко Луковац разкритикува вчера решението на ЕС да застане на сръбска страна в дебата за бъдещето на Югославия.#
Делото срещу Атанас Семерджиев насрочено за 23 април
СОФИЯ. Задвижени са делата, изостанали от години поради липса на съдебни заседатели, съобщиха от Върховния касационен съд. За 23 април е насрочен процесът за унищожаването на архиви на бишвата ДС, по който обвиняеми са о.з. генералите Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева. На 26 февруари пък влиза в съдебната зала злоупотребата при купуване на гориво за Висшето строително училище в София. За 26 март е насрочено делото за "албанската сделка". Съдът ще трябва да изясни как 100 минохвъргачки на стойност 17 300 000 лв. са изчезнали в Македония на път за Албания.
Останалите шест от общо деветте дела, които ВКС трябва да разгледа по старата процедура за подсъдност, тъй като те бяха започнали преди промените в НПК, са разпределени на съдии докладчици и в най-скоро време също ще бъдат насрочени.
Сред тях са т.нар. генералско дело, процесът за лагерите в Ловеч и Скравена и др. Димитър Николов: Българският творец има място в пространството на нова Европа
55-годишен, светлокос, привидно спокоен, а всъщност много емоционален и скромен. Притеснен вади кутийката със сребърен медал - отличие от Ватикана. Друг на негово място би разгласил къде ли не, че по случай 2000 години от рождението на Исус Христос Негово Светейшество Папа Йоан-Павел II удостоява за изключителен принос 6000 души по света - за особено големи постижения в науката, политиката, културата и за укрепване на мира и християнските добродетели. Чрез папския нунций в България, монсеньор Коласо, на Димитър Николов е връчен медал 0630. Всяко отличие е номерирано и придружено със сертификат за автентичност. Нашият композитор получава престижната награда за творчество, което няма аналог в съвременната музика.
Кое е специфичното у Димитър Николов? Ако питате него, ще ви каже, че е обикновен човек. Много обича работата си. Всеки ден изминава пътя от дома си в столичния квартал "Дружба" до Българското национално радио. От години е музикален редактор в "Предаване за чужбина". Затова името му чуват слушателите зад граница, но то е почти непознато за радиопочитателите у нас. В специализираната музикална аудитория обаче нещата изглеждат различно.
Първият куриоз който събуди недоумението у едни и заслужи уважението на други, е отношението на композитора към собствените творби, написани до 35-годишна възраст. Оставя основаната от него формация "Колегиум", унищожава творби за електронна музика, включително за над 40 игрални и документални филма, поп- и рокпесни. Твърди, че да се върви в тази посока е лесно, удобно, но не търси това от живота. Отваря нова, по-трудна страница, а онова, което започва, за околните е вторият куриоз.
Това е особена, нетипична музика. Тя е плод на четене и размисли, търсене на драматургичното начало в симфоничната творба.
ДИМИТЪР НИКОЛОВ: "През 60-те години, в предговор към романа на Булгаков "Майстора и Маргарита" прочетох за похвата менипея, който той прилага. Използвали са го още древните елини: да съчетават различни стилове в името на една драматургична идея. По това менипеята се отличава от еклектизма, който механично и без вкус събира разнородни стилове... Търсенето на Булгаков бе отговор на моите въпроси за посоките на съвременното изкуство. Замислих се: може би за творците на ХХ век отличителната черта ще е тъкмо опитването на какви ли не стилове и похвати?! Хубаво, че в музикално отношение бе преоткрит фолклорът на отделни страни и етноси. Бе откроена тяхната идентичност. Българската музика също преживя звезден миг. Заговори се за мистерията на българските гласове, за удивителните ни ритми и неравноделни тактове. Но светът със съвременни комуникации бързо се пресища. Премина през модата на ирландската музика, латиноритмите... Особено при толкова промени на Стария континент, как индивидуалният творец да съхрани неповторимото у себе си и да съчетава специфичния народностен дух с европейските ценности? В богатото звуково многообразие на обединена Европа тези въпроси в бъдеще ще стоят с още по-голяма важност.
Димитър Николов пише клавирни пиеси, сонати за различни инструменти, триа, квартети, квинтети, вокални произведения, оркестрови пиеси, симфонии... Димитър Николов: "Признавам, че винаги съм бил изкушен от словото и рисуването. Дори опитвам да ги вплитам по време на концерт. В "Машина на времето" изпълнителите не само свирят, но и рецитират на различни езици стихотворението ми "Диес ире" ("Ден на Божия гняв"). Каква е драматургичната основа на творбата? Хората винаги са мечтали да открият машина на времето. Какво би се случило, ако подобно изобретение попадне, да речем, у един оркестър? Отначало музикантите се забавляват. Преминават през различни епохи. Опитват да правят какво ли не. Накрая за малко играчката не става плачка, тъй като любопитството ги отвежда в апокалипсиса. Всичко се оправя, слава Богу... Исках да покажа какво може да се случи, ако могъщо откритие попадне в ръцете на хора, които не си дават сметка за последствията. Това е глобален въпрос на нашето време. Мисля, че стиховете допълват музикалното внушение, особено като звучат на различни езици."
От 1992 до 1999 композиторът работи върху цикъл от 4 творби, посветени на 2000-годишнината от раждането на Исус Христос. В тях поставя вечните човешки проблеми. Симфония &numero; 1 е наречена "Вавилонската кула". Тя е по библейската притча, но отразява стремежа и на съвременните хора да търсят все по-нагоре път в откритията. В симфония &numero; 2 "Спасете нашите души" лайтмотив е библейският сюжет "Каин убива Авел". Историята на света е низ от кървави войни, алчност, подлост и вероломство. Бъдещето ни трябва да носи послание за мир, хуманизъм, етичност между хората. Творбата е за симфоничен оркестър, дамски хора два струнни квартета, орган, рецитатор и два сопрана. Останалите произведения от цикъла симфония &numero; 3 "Потопът" и симфония &numero; 4 "Между ада и рая" също изискват много и разнообразни изпълнители, синтезаторна техника.
Светът продължава да се променя. Научните открития и техниката бурно нахлуват във всекидневието. Но могат ли да ни направят по-добри в духовен план? Освен философски въпроси композиторът поставя в творбите интересни професионални проблеми. Как слушателят да почувства развитието на музикалния материал едновременно във времето и пространството?
Димитър Николов: "Първите ми експерименти в тази посока предизвикаха доста спорове. Представяте ли си например публиката да не седи в залата, а да върви след диригента?! През 1993 година премиерата на "Пространствени ансамбли В-А-С-Н" в Софийска градска художествена галерия отвори работа на доста хора. Не стига че оркестърът беше разположен в двете зали на галерията, но за да следи развитието на различните стилови вариации по Бах, публиката вървеше след диригента непрекъснато - от зала в зала. През цялото време оркестровите формации също не оставаха постоянни. Те се трансформираха в триа, квартети и т.н. За публиката бе неочаквано - имаше изненада, противоречиви мнения, възторг. Но имаше реакция от служителите на галерията, които трябваше в съзвучие с музикалните мотиви да носят и пренареждат картини от фонда."
Музикално-пространствените търсения продължават в симфония &numero; 3 "Потопът", достигайки до синтез на различни изкуства. Изпълнителите свирят, пеят, движат се, играят. Около публиката са разположени колони, през които последователно преминава звук от 8-канален запис. Изживяването е невероятно, сякаш слушателят попада в центъра на потопа.
Димитър Николов: "Светът трудно може да бъде изненадан с нещо ново. Но смея да твърдя, че българският творец отдавна не догонва европейските и световните тенденции в изкуството. При концертите в чужбина съм изпитвал гордост от уважението към българския композитор и музикант. Има какво да даваме и занапред в европейското културно пространство. Вярвам в нашите политици, защото те ни доведоха до една обединена Европа. Но бих искал да помислят за съдбата на нашия творец, за да се развива тук българското изкуство. Законите повече трябва да стимулират родните творци. Има още какво да се направи."
Границата между две хилядолетия Димитър Николов посрещна в Будапеща заедно с квартет "Хорс". Сънародниците ни, живеещи и работещи в Унгария, присъстваха на Коледен концерт в Българския културен център. Анастасия Абаджиева, Мариана Пързулова, Пенка Дженева и Палмира Томанова от квартет "Хорс" представиха творби от Моцарт, Григ, Шопен и Димитър Николов. При изпълнението на Струнен квартет &numero; 3 "Валс в края на века" солист бе известният пианист с унгарско-българско потекло д-р Александър Варро. Нашите музиканти са възхитени от самоотвержеността на Българския културен институт в Будапеща с директор Валентин Стоичков. Центърът прави наистина много за популяризиране на родната култура: непрекъснато гостуват писатели, поети, художници, музикални дейци.
През новото хилядолетие Димитър Николов се надява заедно с квартет "Хорс" да имат съвместни изяви и в културните ни центрове в Братислава и Виена. Негови клавирни пиеси са отпечатани в Швейцария, а пет партитури се съхраняват в Международната библиотека за съвременна музика в Париж.
Европейското гражданство - препъникамък или утопия?
Европейският гражданин се роди в Маастрихт, Холандия, на 7 февруари 1992, когато бе подписан Договорът за Европейския съюз. Европейското гражданство се придобива чрез националността на гражданите на една от страните членки, но то, както изглежда, все още търси своето съдържание поради липсата на обща валута, език, история и на силни основополагащи символи. Европейското гражданство ще може да се осъществи пълноценно само ако се опира на миналото, паметта, традициите и ако изгражда доброволна и политическа гражданска самоличност.
Да бъдеш гражданин на Европа е голям проект, който излиза извън рамките на основния член 8 на Договора от Маастрихт. В началото съществува разделение между националността и гражданството, което е конституционна новост. Впоследствие отвъд границите на държавите започва да се формира обща култура, в резултат на която се очертава транснационално гражданство, поставящо политиката в съответствие с движението на хора, идеи и стоки. И в крайна сметка това е приемане на нови граждански ценности, незасегнати от Общата декларация за правата на човека и гражданина от 1789: отхвърляне на дискриминацията, културен плурализъм и многообразие на основанията и избора, солидарност и отвореност към ценностите на другите националности.
Във времето на политическия съюз и на отварянето към изтока гражданството търси себе си. Илюстрация на този факт са пробуждането на всякакъв вид национализъм на Изток, открояването на малцинствата в Европа на 15-те, изключването на идеята за европейско гражданство на населението, намиращо се в периферията на Европа. Но преди всичко, както изглежда, европейското гражданство акцентира върху обособяването на дуалистично общество. Около европейската градска култура и гражданственост, ограничена в рамките на хора, които споделят общи ценности (демокрация, Европа на правовите държави, стремеж към политически консенсус, помирение с предприемчивостта на индустрията, индивидуализъм и предимство на частния живот), се изгражда Европа на гражданите, но също и Европа на две скорости.
От Европа на трудещите се към Европа на гражданите
Една социална канава се създава около градски ценности, носители на идеологията на средната класа, и едновременно и встрани от нея съпроводена от отхвърлените от обществото. В същото време Европа на гражданите е следствие на Европа на трудещите се. Преходът от трудещия се (от 1957) към гражданина (от 1992) предполага човек, който познава европейските институции, може да упражнява в тях своето право на гражданство, както и, съзнавайки техните граници, да реагира срещу отклоненията в "управлението" (използването на тайната, бюрокрацията, лобирането, множенето на експертни комитети) или срещу Европа на "търговците". Европа на гражданите, извършила качествен скок в Маастрихт, не може да бъде изградена нито с укази, нито с договори... Според член 8.1 от Договора от Маастрихт "гражданин на съюза е всяко лице, което има националност на страна членка". Все пак нацията като общност приема няколко значения: политическо (това е френският случай, основан на обществения договор, база за национален консенсус, символизиран от конституцията), културно (германският случай) или териториално (англосаксонският). Съобразно с отделните държави определението за национално, всъщност за европейско, се различава, тъй като зависи от историческото съзнание на всяка страна, а понякога дори от нейното колониално минало.
Европейското гражданство, основано на взаимността на правата между европейците, в много отношения се явява като нова граница. Докато националността на приемната страна беше основният мотив за разделение между хората от съответната националност и чужденците, разграничението оставаше двойствено и клонеше към изчезване благодарение на равноправието в социалните права, извоювано от имигрантите - които в по-голямата си част са били трудещи се. Положението се промени след въвеждането на категорията европейци, която задълбочава различията в статутите, от една страна, на членовете на общността, и от друга - на хората извън общността.
По пътя към обединението Европа на общността се проявява с постепенното превръщане на свободата на движение на трудещите се в рамките на един общ пазар, в свобода на движението на хората в общностното пространство, а впоследствие и в признаване на гражданство на Европейския съюз. Предхождаща Маастрихт, тази свобода на достъп и на пребиваване между европейците бе осъществена с подписаните на 14 юни 1985 договори от Шенген за премахване на външните граници между страните, поставили подписа си под документите.
Всеки гражданин на съюза, живеещ в страна членка, на която той не е гражданин, има правото да гласува и да бъде избиран на общински избори и на европейски избори. Това право бе упражнено още на европейските избори на 9 и на 12 юни 1994. Засега първата от тези две възможности бе отложена за общинските избори през 2001.
Обогатява ли гражданството на Европейския съюз националното гражданство? Допринася ли то за преодоляване на недостига на демокрация, произтичащ от един европарламент с ограничени правомощия в сравнение с националните парламенти и много по-отдалечен от своите избиратели?
В крайна сметка, ако смята, че неговите права са потъпкани по отношение на общностното право, европейският гражданин може да се обърне към Европейския съд в Люксембург чрез националните юрисдикции или, в отделни случаи, чрез пряк достъп.
Изграждане на европейския мит
Европейското гражданско възпитание или общата памет са необходими за осъществяването на културна Европа, която има за основа многообразието на своите символи. Четиридесет години за изграждането на културна самоличност - това е твърде къс период за хора, които до вчера са били в конфликт, които нямат колективна идентичност.
Европейското гражданство не е само институционален препъникамък, нито е "последната утопия". Това е политическа и философска проблематика, присъща на постнационалното общество. Европейското гражданство е компромис между либерална концепция и волунтаристкото измерение на гражданството, между политическо гражданство и културното гражданство.
(Сп. "Лабел")
Катрин Витол дьо Вандан, директор на френския Национален център за научни изследвания
Музеят на Европа, който се създава в момента в Брюксел и трябва да отвори врати в края на 2003, е резултат на констатацията, че Европа вече е проект за политически съюз. Всъщност при такъв проект нищо голямо не се изгражда без усещането за принадлежност към едно общо културно пространство. В този смисъл е важно на европейците да се предоставят културни инструменти, които да им помогнат да разберат, че това общо културно пространство е нещо повече от проект - то е действителност, стара като самата Европа. Оттук нататък вече е много лесно да се определи амбицията на музея на Европа - да съдейства за появата на европейски дух.
Музеят на Европа ще бъде напълно хронологичен и тематичен исторически музей, който ще покаже как постепенно са се изградили и оформили структурите на самобитна цивилизация, основана върху тройното гръко-римско, юдейско-християнско и феодално наследство, чието съчетаване е европейска особеност. В края на експозицията посетителят би трябвало да осъзнае основополагащия факт, че въпреки многообразието на езиците, на местните особености и най-вече на политическите организации цивилизацията на Европа винаги е била единствена по рода си и именно тя е проявявала през вековете повече или по-малко явно стремежите си към единение, изразени в днешните стъпки към обединение.
Музеят е замислен като част от по-обширен проект - мрежа от музеи на Европа из всички членки на Европейския съюз, които ще бъдат "спирки" по откривателския маршрут на цивилизация, чието единство и уникалност все още не се осъзнават напълно.
Експертен законопроект за изборите влиза в НС
СОФИЯ. Най-много 8 политически формации ще участват във вота през юни, прогнозира вчера по радио "Свободна Европа" доц. Михаил Константинов, член на ЦИК и автор на експертен законопроект за изборите, който днес ще бъде внесен в парламента. При това положение те щели да получат равен достъп до медиите. Такива циркове с по 50-60 партии, показващи се за по 15 секунди по телевизията, българският зрител вече няма да наблюдава, каза той. Предвидени били и сериозни глоби за нарушения.
С проекта се регламентира запазване на пропорционалната избирателна система с 4-процентен праг и с възможност за участие на независими кандидати. Според доц. Константинов обаче независим кандидат няма да може да влезе в парламента. Цветните бюлетини щели да се запазят, тъй като вече имало политическо решение за това. Двата основни цвята - синият и червеният - си остават съответно за СДС и БСП. ЦИК щяла да реши допълнително за оранжевото и зеленото, тъй като предложението в законопроекта е партията да вземе цвят, с който е участвала на предишни избори, без това да означава на последните.
Партиите сами ще плащат бюлетините си и ще определят броя, който им е необходим, обяви Константинов.
Предложенията на ЦИК до голяма степен се покриват с основните положения, до които СДС и НС стигнали при консултациите по Избирателния закон, коментираха на "Раковски" 134. Според Екатерина Михайлова обаче никой не може да каже точно колко партии ще участват. Това щяло да се реши съобразно закона за партиите, който в момента се гледа на второ четене, а сините били заинтересовани да има повече участници. Въпреки че СДС има интерес да не е равно времето в дебатите, именно от нас дойде предложението политиците да не бъдат поставени в положение, в което да могат да си кажат само името и партията, която представляват, каза Михайлова. Според нея регламентът за парламентарните и извънпарламентарните сили трябва да е различен.
СДС не подкрепя идеята за Лучников за етническите партии
Ръководството на СДС не споделя идеята на Свeтослав Лучников в Закона за политическите партии да бъде записано определение за това какво е партия на етническа или верска основа. Винаги една дефиниция крие риск да не отрази точно нещата, а по въпроса се е произнесъл двукратно и Конституционният съд, коментира Екатерина Михайлова.
Желязков постави ултиматум на Ишков
СОФИЯ. Главният мениджър на "Локомотив" (Сф) Андрей Желязков заяви, че ако днес не се срещне с президента на "Спартак" (Вн) Николай Ишков, преговорите за привличането на Диян Дончев в състава на железничарите ще бъдат прекратени и трансферът ще пропадне. Желязков съобщи, че днес най-накрая ще бъде сключен договор за 1,5 година със завърналия се от Турция нападател Дончо Донев. Както е известно, той се подготвя с червено-черните от началото на тяхната подготовка и бе само въпрос на време кога ще подпише с железничарите. Ръководството на "Локомотив" е останало доволно от досегашното представяне на защитника от "Белите орли Мая" - Радослав Стоянов, но едва след контролите с "Металург" (днес) и "Славия" (събота) ще бъде решено дали той ще бъде привлечен в отбора. Продължават разговорите с "Миньор" за привличането на Антон Евтимов, който игра под наем за столичани през есенния полусезон. Тимът от "Надежда" ще замине за Португалия в понеделник. Там железничарите ще изиграят наколко контролни срещи, като противниците ще бъдат уточнени на място. Единственият сигурен съперник е "Фарензе", с който българският клуб има договорка по договора на бившия играч на червено-черните - сърбина Данило Дончич. Тримата юноши на "Локомотив" Венцислав Бонев, Ради Иванов и Димитър Стефанов ще пътуват също за Португалия.
Заловиха педофил, блудствал със 7-годишно момиче
ПЛЕВЕН. Полицаи от РПУ - Червен бряг, са задържали 63-годишния педофил Васил М. от с. Бресте, който блудствал със 7-годишно момиченце от съседна къща. На 20 т.м. бабата на детето отишла до магазина, но се върнала необичайно бързо и заварила педофила да извършва блудствени действия с момичето. Впоследстие било установено, че това не е първото посегателство на Васил върху съседското дете. Срещу насилника е образувано следствено дело. Той имал 8 деца, като двамата му най-малки синове по на 13 и 16 г. живеели в дома му.
Зърното ще стигне до новата реколта
СОФИЯ. 578 хиляди тона хлебна пшеница има при търговците и в мелниците, съобщиха от Консултативния съвет по зърното. Само в лицензираните складове количеството е 277 хиляди тона. Данните, които съветът огласи след първото си заседание за тази година, напълно съвпадат с тези на Националната служба по зърното и са приети от всички браншови организации. Ако се изразходват по 100 хиляди тона месечно, което е нормално и достатъчно, пшеницата ще стигне до новата реколта, прогнозира председателят на съвета Христо Миленков. Според него цените на брашното остават непроменени, докато пшеницата поскъпва. Парадоксалната ситуация, която води до не съвсем основателно оскъпяване на хляба, не е предизвикана от зърнопроизводителите, защото при тях няма запаси от зърно. Вероятно търговците задържат известни количества и трябва да се обмислят механизми, които да ги стимулират да изнесат зърното на пазара, смята Миленков. В момента тон пшеница се предлага за 235-240 лева за тон, но мелничарите твърдят, че няма да издържат дълго на тези цени. От 5 години обаче се проследява тенденцията през януари пшеницата на нашия пазар да достига най-високите цени. Нивћта през миналата година бяха около 220 лева за тон, а след месец паднаха до 205, припомни още той. Възможна мярка, която да успокои цените на пшеницата и да раздвижи предлагането на пазара, е деблокиране на количества зърно от Държавния резерв. Това са предложили някои браншови организации на съвета. Това обаче не е наложително, заяви заместник-министърът на земеделието Георги Кирилов. Не са налице обстоятелства, които да налагат интервенция на пазара, категоричен бе той. С капацитета си мелниците могат да изхранят три Българии, мелничните запаси надхвърлят над три пъти потребностите, допълни Христо Миленков. Националната база данни, която се подготвя чрез анкетни карти, попълвани от зърнопроизводителите, мелничарите и хлебарите, ще бъде готова през март. Тогава ще има пълна картина на производството, съобщиха още от съвета. От общо 3105 карти хлебопроизводителите са попълнили 2589, от 286 мелничарите са обработили 273, а окончателните си данни са предали 2438 зърнопроизводители.
Изходът
500 нови сезонни работни места тази година и още толкова през 2002 осигурява стартиралата преди дни в община Каолиново програма за трудова заетост в тютюнопроизводството. След необходимото обучение, до 1 март тютюнопроизводителите ще бъдат назначени по всички изисквания от Кодекса на труда. Фирмата работодател обещава минимум 105 лв. месечно възнаграждение, а след приключване на производствения цикъл освободените вече тютюнопроизводители ще имат право на парични обезщетения. Извън тази суха информация заслужава внимание фактът, че програмата е изготвена съвместно от общинската администрация, Бюрото по труда и споменатата фирма работодател. Сиреч местното ръководство е осъзнало, че спасяването от високия процент безработица може да бъде дело на самите безработни. И още нещо, програмата в Каолиново не е изолирано явление за общините в Североизточна България, чиито кметове са избрани с листата на ДПС. Умишлено политизирам иначе чисто социално-икономическата тема, защото са налице най-малко две обстоятелства, които жителите на тези райони не могат да не отчетат. Особено във време на предизборна кампания. Едното обстоятелство напомня за щедро обещаваните преди четири години от кандидат-депутатите на ДПС мерки за намаляване броя на безработните. Мераклиите за народни представители на висок тон говореха за изграждане на ферми и шивашки фабрики, за преференции и законодателни инициативи. Не дойдоха обаче нито в парламента, нито в изпълнителните органи конкретни предложения от страна на ДПС за борба срещу безработицата. Не се появиха в тези селища и широко рекламираните представители на турския бизнес, с които лидерите на ДПС поддържали много тесни връзки и щели да ги доведат барабар с инвестициите им при техните кръвни братя в България (в Шумен наистина инвестираха крупни турски индустриалци, но ДПС няма пръст в тази работа). И второто обстоятелство, което добропаметният избирател няма да отрече: през същите четири години не друг, а управляващите разкриваха и по законодателен, и по практико-приложим път възможности да се развие инициативата на местното самоуправление, да се впрегне в работа потенциалът на всяко населено място. За да се стигне до реализацията и на програми като тази в Каолиново.
Има светлина в тунела
Цочо Бояджиев е един от най-видните съвременни български философи, известен с работите си в областта на средновековната и антична мисъл. Роден е през 1951 в Троян. Професор по история на философията в СУ "Св. Климент Охридски". Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Автор е на книгите "Неписаното учение на Платон" (1984), "Студии върху средновековния хуманизъм" (1988), "Античната философия като феномен на културата" (1990,1994), "Ренесансът на XII в.: природата и човекът" (1991), "Августин и Декарт" (1992), "Философия на Европейското средновековие" (1994), 'Кръговрат на духа" (1998). А днес от 16,30 ч. в зала 1 на Софийския университет е премиерата на най-новата му книга "Нощта през средновековието" - мащабно изследване върху този аспект от културната антропология на средните векове, над което проф. Бояджиев е работил цели 12 години, и то в някои от най-големите европейски библиотеки.
- Проф. Бояджиев, последното десетилетие на промените отне като че ли енергията за написването на големи трудове. На този фон появата на книга като "Нощта в средновековието", която по своя европейски дух се нарежда до работите на Умберто Еко или Жак льо Гоф, е направо истинско чудо. Как ви се удаде да направите този преход - от залеза на комунизма в средновековната нощ?
- Тази книга беше замислена още по времето на комунизма, към неговия край. Изобщо заниманията с миналото, с едно минало, което като че ли не ни засяга пряко, имат това предимство, че дават един по-широк и по неутрален смислов хоризонт, от който бихме могли да гледаме по-принципно нещата, които ни връхлитат ежедневно. Така няма да потънем изцяло в мътилката на всекидневието. Струва ми се, че заниманието с подобни теми има и някакъв терапевтичен смисъл. И че не само писането, но и четенето на подобни книги е изключително важно.
- Като духовно освобождение ли?
- Да, а, от друга страна, това ни дава по-различна визия за случващото се. Една наистина не толкова непосредствена визия, тъй като събитията ни връхлитат. За да можем обаче добре да се ориентираме в тях, би трябвало да имаме по-глобален поглед. А не само да реагираме на това, което ни спохожда. Разбира се, авторът дори на подобна книга не може да живее, като че ли нищо не става около него. Особено след като край нас се случиха толкова много драматични, но и толкова много прекрасни неща - върна се личната ни свобода.
- Представяте ли се как биха реагирали на появата на подобна книга някогашните марксистки идеолози?
- Смятам, че издаването й просто не би било мислимо в онези условия. Не искам да се представям като репресиран. Напротив, издателите и моите колеги бяха толерантни към мен, към моите възгледи и писания, които определено не бяха в канавата на марксизма. Но все едно, подобна книга щеше да е невъзможна в онази идеологическа парадигма.
- За широката публика, която ще разгърне книгата ви, средновековието все пак си остава "мрачно време". Какво тогава е нощта през средновековието - потъване в още по-дълбок мрак?
- Любопитно е, че средновековието възприема нощта в нейната отрицателност дори по-силно, отколкото нашите съвременници. Това е разбираемо.
- Защо е така?
- Средновековната нощ е значително по-тъмна от съвременната нощ (липсват средствата за осветяване, на които ние можем да разчитаме). Освен това нощта се възприема като време на страх и на концентриране във всевъзможни опасности. В този смисъл средновековието интрепретира негативно нощта, но я и преутвърждава с една друга рецепция: на достойнството и красотата на многобразието, на цветовете, на светлината и т.н. - В наши дни не е ли същото? Нощта отново е израз на страхове, най-вече около връщането по мрак? Как изглежда една нощ примерно пет века назад?
- Има описания на градски нощи, които са наистина потресаващо зловещи. Например Венеция от XV в. наподобява Чикаго от гангстерските романи. Нощта е едно крайно опасно време, изцяло подвластно на някакви маргинални групи, на разбойници, крадци и проститутки.
- В книгата си обаче показвате, че нощта е и времето на влюбените, както и време за молитва. Нали така?
- Разбира се, нощта е и време за духовно съсредоточаване и молитва. Св. Бернар от Клерво специално подчертава, че съкровеността на молитвата се реализира именно в онова време, когато оставаме насаме с Онзи, комуто се молим. Що се отнася до ситуацията с любовта, тя е малко по-специална. И това беше моята изненада при изучаването на темата. Средновековието интерпретира любовната нощ, но като време на опасности, при това от различно естество. Опасности, породени от това, че нощем не можем да различим кой кой е, дяволът често може да заеме мястото на любимата. Нощем отпадат и определени задръжки, правилата на почтеното поведение, което е също опасно за човека.
- Затова ли и до днес ние се боим и същевременно искаме да скъсаме с мрака?
- Ние не можем да скъсаме с мрака - нито с естествения, нито пък със символичния мрак, доколкото сме тварни създания, доколкото сме съчленени от светлина и мрак. Големият въпрос, който стои обаче както пред средновековието, така и пред модерния човек, е как да надмогнем мрака. В книгата си показвам усилията на средновековното общество да регламентира живота си във време, което само по себе си изглежда проблематично. Имаме двоен избор: или природно да се пригодим към нощта и, доколкото тя е бездейно време, да потушим всяка активност в себе си. Или да останем активни като налагаме допълнителен регламент към това време и да въведем ясни правила.
- От дистанцията на средновековието станаха ли ви по-ясни източниците на днешното безпокойство? Кои са недъзите на българската демокрация?
- Заниманията ми със средновековието изградиха у мен едно ясно убеждение за основния дефект в нашето световъзприемане. Това е неспособността ни да подреждаме ценности, да изявяваме приоритети. Много от реакциите през последното десетилетие в България бяха твърде импулсивни към промените: ние реагирахме на непосредствени дразнители, а не бяхме в състояние да подредим важното за нас. И веднага ще дам няколко примера. В самото начало на промените противниците на демократичннте сили непрекъснато повтаряха: "Онези там с брадите". Това, че някой има брада, може да ни харесва или да не ни харесва, но не това следва да определя реакциите ни. Този политологичен слог, уви, битува и до ден днешен. В коментарите си медиите непрекъснато хиперболизират например някакви роднински връзки, често без всякакво значение. А същевременно се минимализира значението на факти като поканата ни за членство в Европейския съюз или отпадането на визите, които очевидно засягат всички. Именно йерарахията на ценностите е нещо, което може да снеме определени тревоги в днешната политика. Как вече ще се култивира подредбата на ценностите сред българското общество, е отделен въпрос.
- А от какво идва пренебрегването на същинските ценности? От незрелостта ни да избираме?
- Да, най-вече от това. Предстоят важни избори, но всъщност всеки от нас винаги е в състояние на избор. Понякога обаче тази ситуация има строги политически измерения. И ми се струва, че всеки български избирател трябва ясно да си даде сметка коя политическа програма генерално работи в негов интерес. Никой политически субект не може да реализира напълно нашите интереси по простата причина, че е различен от нас. Въпросът е коя политическа сила съответства на нашия проект. И ако смятаме - какъвто е моят случай, че моето лично бъдеще и бъдещето на страната ни са свързани с европейската ценностна система, а оттам и с европейските структури, тогава изборът за мен е ясен. И той не се предопределя от конюнктурни обстоятелства или от критики към един или друг лидер. Политиката е инструмент, чрез който трябва да бъдат реализирани моите, на моите близки и на страната ни цели. А не аз да ставам инструмент на чужди цели.
- Но за да стане това, не следва ли още по-дълбоко да се взрем във фундамента на ценностите? Ние като че ли невинаги разграничаваме доброто от злото?
- Разбира се, че това е много важно. Без фундаменталното разграничаваме на добро и зло не може да съществува нито едно общество. Безкрайното обръщане на доброто в зло и на злото в добро е развращаване на нацията. Уви, тази игра се проточи през последното десетилетие, понякога съзнателно, а понякога и от лекомислие. Но ще се отнася до политическия ни избор, ние, струва ми се, не трябва прекалено да експонираме моралната доминанта. Трябва да гледаме по-хладнокръвно на политическото действие, доколкото то ни помага да живеем по-добре.
- И тъй като сме на вълната на метафорите, свързани с нощта, искам да ви попитам виждате ли в политически план светлинка в тунела?
- Струва ми се, че само злонамереност и слепота могат да карат някои да твърдят, че не я виждат. За мен няма съмнение, че през последните три години и половина нещата в България се промениха значително, и то към добро. И много би ми се искало тази промяна да бъде необратима. Но за да стане това, българското общество се нуждае от още едно решаващо действие и от решаващ избор - да подкрепи промяната. Еднакво нелепо би било да не разчетем сигналите, които вече дойдоха от Европа, както и някой да си въобрази, че има връщане назад и че това е алтернативата. Защото това би било пагубно и би означавало след още няколко години пак да се питаме "ще има ли светлинка в тунела? ". Светлина в тунела има, но това трябва не само да се осъзнае, но и да се подкрепи с действия.
Инвестираха още 9 млн. долара в "Рила сълюшънс"
СОФИЯ. ЕБВР, "Аргус капитал партнърс", частен холандски инвеститор, и Джордж Сорос вложиха общо 9 млн. долара в капитала на "Рила сълюшънс", съобщиха вчера от българската софтуерна фирма. Новите инвеститори ще вземат дялове от увеличения на 12,5 млн. долара капитал на компанията, но Сорос и занапред ще остане мажоритарен собственик, заяви изпълнителният директор Кристофър Хенсън. Акционер и съучредител на фирмата е и БТК.
През миналата година "Рила сълюшънс" е разкрила над 120 нови високотехнологични работни места, като е утроила броя на служителите си. Това съобщи шефът на българския офис Мирослав Илиев. Приходите на компанията пък са се увеличили 6 пъти през 2000. Имаме намерение тази година да разкрием около 120 нови работни места за програмисти, заяви още Илиев. Според него само 3 на сто от работилите в "Рила сълюшънс" са напуснали.
Компанията работи с водещите технологии в света. 75 на сто от клиентите й са от САЩ, а останалите 25% - от Западна Европа, съобщи новият директор по оперативната част на американския офис Том Горджило. Според него у нас освен БТК "Рила сълюшънс" има само още един клиент.
Колко е далеч Турция от Европа?
Една от най-важните точки в преходния период, водещ към приемането в Европейския съюз, е Националната програма, която страните кандидатки трябва да подготвят. Лидерите на политическите партии, съставляващи коалиционното правителство в Турция, се срещнаха преди броени дни, за да обсъдят темите, които ще намерят място в националната програма на страната. Един от най-деликатните въпроси при съставянето на рамковата програма, на който Турция трябва да намери окончателен отговор, е "обучението на майчин език". Обучението на майчин език е сред критиките на Копенхаген. Става въпрос за обучението на кюрдското население на майчин език и предавания на кюрдски по телевизионните канали. Знае се, че Националистическата народняшка партия на Девлет Бахчели, участничка в коалицията, е против този критерий.
След тричасова среща на партиите от коалиционното правителство турският премиер Бюлент Еджевит заяви, че оформянето на националната програма засега се обвързва с одобряването на кредитите, които Евросъюзът трябва да предостави на Турция. Но да приемем, че Анкара ще даде сигнал за обучение на кюрдски, макар че това няма да стане толкова лесно, като се имат предвид и мненията, идващи от средите на турската общественост. Възниква друг проблем, който е толкова труден за решение, колкото отварянето на пътя за обучението на кюрдски на език. Както се знае, в света няма единен кюрдски език. Съществуват различни диалекти. Кюрдите в Турция, общуват на 3-4 диалекта. Примерно кюрди, живеещи в две съседни села, трудно могат да се разберат, защото говорят на различни диалекти. Други пък въобще не знаят кюрдски. Оттук идва въпросът, на който не е лесно да се намери отговор: на какъв диалект ще се проведе обучението?
В уводни бележки турски вестници пишат, че страната е далеч от Европа. Прогнозата изглежда обективна, като се разгледат сериозните проблеми, които Анкара трябва да решава по пътя към Европа.
Криминалисти разбиха наркоканал
СЛИВЕН. Канал за разпространение на канабис разбиха вчера служители от сектор "Криминална полиция". С разрешение на районната прокуратура и по сигнал са били обискирани три частни квартири в града, съобщиха от РДВР. В дома на 24-годишния Николай Г. са и иззети 2,8 кг суха листна маса и 51 дози, разфасовани по 5 грама. Полицаите са конфискували машинка за ръчно свиване на папироси и кутия с цигарена хартия. По предварителна оценка на черния пазар иззетото количество канабис струва 4000 лв. Лицемерите
В края на 1944 един голям демократ се провикна: "Не ме изкушавайте, лицемери! " Този вик бе едно от най-внушителните предупреждения за настъпващите покушения върху политическата съвест на народа ни. След него последваха погромите. Народът ни бе твърде малоброен, за да се противопостави едновременно на вътрешните си врагове и на техните покровители, нахлули в страната ни от една могъща за времето си тоталитарна държава.
За съжаление изконната слабост на българската политическа психика, известна още от байганьовския период на политическата ни история - партизанщината, се оказа по-силна от мощта на реалната политика дори и след като бе преодолян тоталитаризмът. В голяма степен осъзнато поощрявана от злокачествените комунистически образувания, многопартийността взе застрашителни размери, критични за нашето общество. Размиването на политическите и идеологическите очертания на някои партии бе следствие от настъпилото несъответствие между остарелите идеологически, политически и икономически постулати и условията на обществения живот след преодоляването на съветизма. Така се създаде критично мнозинство от партийки, повечето фиктивни, гравитиращи около една оригинална стара идея, с претенции, че я обновяват и представляват.
Този процес се отрази най-трагично върху някои от традиционните за обществения ни живот партии - земеделската, социалдемократическата, радикалната и комунистическата. Техните производни вече наброяват десетки. Към производните на БКП ще трябва да прибавим и издънките на някогашната ДС, които имат претенции в политическия живот, макар в повечето случаи да се афишират като организации с идеална цел. Ново явление са екологичните партии, които се опитват да отричат партийната си същност, но практиката им я доказва по неоспорим начин. Общото в тях е променчивата или аморфна идеология.
Относително компактно запазени останаха СДС, който в момент на разложение на другите сили постигна своето обединение и структурно единство, както и Демократическата партия. СДС запази целостта си не само поради обединяващата мисия на управленските функции, които пое, но и поради еволюцията му в посока на християндемократическите ценности. Запазването на Демократическата партия се дължи както на нейния консервативен дух, така и преди всичко на политическата й програма, която бе създадена в началото на ХХ век, но не изгуби актуалността си до днес, още повече след като бе съгласувана с неоконсервативните тенденции на нашето време.
Останалото пространство се изпълни с партии и партийки, в повечето случаи с неопределена физиономия и политическа идентификация. Единствена БСП държи все още стабилна позиция не толкова поради идеологическата си същност (която тя в действителност изгуби), колкото поради това, че се оказа защитник на победения комунизъм.
Евросоциалистите представляват нов политически елемент в обществото, който очевидно има бъдеще с оглед тенденциите сред социалните партии в Европа.
Целият ни политически живот през последното десетилетие не бе достатъчен, за да се утаят и избистрят политическите тежнения и насоки в обществото ни. Това предвещава сериозни колебания за избирателите извън двете основни сили. Така че изразът "Не ме изкушавайте, лицемери" приляга и на ситуацията днес. На разумния избирател остава да реши кои са лицемерите, макар в политическата ни история през последните пет десетилетия те да се легитимираха достатъчно ясно.
Лондон одобри клониране на човешки ембриони
ЛОНДОН. Британската Камара на лордовете в понеделник одобри закон за ограничено клониране на човешки ембриони за научни и терапевтични цели, с което пренебрегна мнението на духовни лидери, предаде Ройтерс.
Законът влиза в сила на 31 януари. Дебатът продължи 7 часа и бе приет с гласовете на 212 лордове "за" срещу 92 "против". Пред декември м.г. Камарата на общините (долната) в парламента прие проектозакона с мнозинство от две трети. Биотехнологичните компании в Обединеното кралство приветстваха закона, който ще ускори откриването на лечение за болестта на Паркинсон, за уврежданията на гръбначния стълб и заболявания на сърцето. Британската асоциация на лекарите, представяща 120 000 души, също се зарадва на нормативния акт, който според тях може да облагодетелства много пациенти.
Независимият лорд Алтън обаче вчера разпространи писмо на духовния тибетски лидер Далай Лама, архиепископа на Кентърбъри Джордж Кери и главния равин Джонатан Сакс, в което тримата настояват парламентът да не приема закон за клонирането на човешки ембриони. Лорд Алтън смята, че има силни етични и научни аргументи срещу клонинга, но призна, че тези въпроси трябва да се решават в международен мащаб.
Според премиера Тони Блеър новата мярка ще позволи на Великобритания да бъде авангард в развитието на биотехнологичната индустрия. Европейският парламент прикани Лондон да не дава зелена светлина на закона.
Може да влезем по-бързо в Еврозоната
СОФИЯ. По-добре е нашата страна да запази валутния борд и след приемането й за член на ЕС. За това са били единодушни финансовите министри на България и Финландия Муравей Радев и Саули Нинистър по време на вчерашните си разговори в Хелзинки. По този начин ще намалим срока за приемането ни в Европейския валутен съюз.
Ако бъде признато, че действащият у нас паричен съвет дисциплинира валутата ни, няма да има нужда ЕС да наблюдава стабилността на лева още две години след приемането ни за пълноправен член, обясни Муравей Радев за "Демокрация". В такъв случай България ще може да се присъедини към Еврозоната една година след като стане член на ЕС. По принцип Евросъюзът препоръчва на новите си членове плаващ валутен курс спрямо еврото в коридор от - 15 до +15 на сто.
