- Господин Кисьов, наближават избори. Какво бихте посъветвали вашите читатели?
- Аз съм убеден антикомунист и за мен това не е политически, а морален избор. Който е чел романите ми "Джубокс", "Никъде нищо" и "Не будете сомнамбула", знае това. Младостта на моето поколение премина в страх, безнадеждност и отчаяние, които бяха тема на тези книги. Имах писателски шанс да бъда свидетел на безумието на диктатура, която превръща хора в морални уроди, престъпници в герои, лицемерието - в добродетел. Беше времето на комунизма. Днес "независими" медии пак опитват да реваншират историята и слугите на тоталитаризма. Те разчитат на късата памет на хората, мъчат се да изкарат някои престъпници светци или най-малкото - жертви на тази система. Бивши комунисти от преименуваната БСП точат зъбки пак да изсмучат колкото могат кръвчица от България в съюз с разни сродни бандитски организации, подкрепяни финансово от чужди. Какво би се случило, ако това стане? Да се превърнем в република на мутри и чалга, граждански войни, хиперинфлация и гето на Европа? Разбира се, това е невъзможно. За България няма друг път освен Европейския съюз и НАТО, пътят на Морала и Честността. Политиката е изкуство на възможното. Засега има една реална политическа сила, способна да служи правилно на България, и хората трябва ще гласуват за нея.
- Коя е тя?
- Аз съм писател, не казвам очевидни неща. Моите читатели са много умни хора и сами ще се досетят.
Няма радиоактивно замърсяване в Хан
СОФИЯ. Няма радиоактивно замърсяване или завишаване на каквито и да било радиоактивни норми в Хан, заяви вчера пред журналисти ръководството на единственото у нас постоянно хранилище за радиоакткивни отпадъци.
"След настъпването на новата година договорът с него не беше подновен и той търси лично отмъщение с клеветите, които изнася в пресата" - каза шефът на хранилището Милко Миланов.
"Вода в клетките с радиоактивни отпадъци наистина има, но тя се е получила от кондензиране на влагата, а не от някякъв теч", поясни още химикът. Такава кондензация била нормално явление в капсулирани съоръжения и не представлявала абсолютно никаква опасност.
Обеднения уран било антинаучно понятие
СОФИЯ. Обеднен уран няма и не може да има радиция, по-висока от допустимите норми. Дори и при военни действия не може да се получи радиоактивно заразяване по високо от естествената земна радиация. Около това становище се обединиха българските учени на нарочна сесия във сряда вечерта на тема "Обедненият уран". Във форума участваха представители на Българското ядрено дружество, Ядрения институт на БАН, Катетра "Ядрена физика" към СУ "Св. Кл. Охридски" и представители на министерствата на здравеопазването и екологията. Основните доводи на учените са, че използвният в мунициите уран има свойствата на естествения, който се намира в природата, но е с два пъти по-ниска радиация и за това понятието обеднен уран е научно погрешно. Лъченето се резорбира от организмите само когато части от снрядите са попаднали в тялото. В съвременната военна техника обедненият уран се използвал не само за бомби.
Одобриха спогодбата за САПАР
СОФИЯ. Кабинетът одобри вчера многогодишното финансово споразумение между България и Европейския съюз, което определя финансовите условия по изпълнение на програмата САПАРД, съобщиха вчера от пресслужбата на МС.
Програмата обхваща периода от 2000 до 2006 и е за развитие на земеделието и селските райони. Страната ще получава по нея безвъзмездна помощ в размер на 53 млн. евро за всяка от годините през този период.
Финансовото споразумение урежда условията за отпускане на средствата, компетентните държавни органи, техните правомощия и отговорности.
Оживялото минало
Вокалният дует "Лира" (Юлия Баръмова - мецосопрано, Димо Назъров - тенор, клавир и аранжимент Иван Баръмов) в своите аудиокасети с песни и литературни произведения от велики българи разкрива пред съвременниците душевността на предишните поколения, помага им да опознаят именити предци. Преодолявайки материални и звукозаписни трудности, дуетът за малко време издаде касети с песни и поезия на Пею Яворов, на П. Р. и Пенчо Славейкови, поезия и песни на Иван Вазов, бекярските песни на Добри Христов по Цанко Церковски, стари градски песни (ръководени от многобройните изследвания на проф. д-р Николай Кауфман) и др. А сега, само за една година, създадоха още пет аудиокасети. Поезия и песни на Димчо Дебелянов - поета, който след дълго, мъчително лутане в тъмнините на суетните градове достига до безкрайните спомени. Музикално-хумористичен образ на Алеко Константинов, в който освен откъси из творчеството на хумориста звучат и любимите му музикални пиеси (самият той е бил цигулар!): народни песни, руски романси, италиански канцонети, оперни арии и увертюри... "Българийо, дивиш ме ти" - драматичен портрет с оригинални изпълнения на театралния магьосник Константин Кисимов - и песни от епохата му. Христо-Ботеви песни и поезия с участието на Константин Кисимов, Йордан Матев, Стефан Гецов, Андрей Чапразов. Двадесет любими песни на Апостола на свободата Васил Левски - някои пети, други рецитирани от Славка Славова, Стефан Гецов, Константин Кисимов. И накрая - портрет на актьор-интелектуалец Андрей Чапразов - с най-популярните му изпълнения из пиеси и стихове, придружени от песни като подходящ мелодичен фон.
Разпространявани из училища и музикални книжарници, уникалните касети на "Лира" би трябвало да привлекат вниманието на по-широки културни кръгове. Защото става дума за високохудожествено пресъздаване на върхове на България.
Осиротялото бастунче на Милко Цанков
Едно изящно кафяво бастунче стои самотно и тъжно в ъгъла на стаята ми. През миналата пролет, когато отново беше дошъл от Франция в България за десетина дни, при заминаването си ми го остави Милко Цанков. Да му служи при следващото идване. Планираше го за ранната есен. От около десетилетие насам, след дългото си политическо емигрантство, той обикновено посещаваше родината си два пъти. Напредналата му възраст не беше пречка точно да изпълнява програмата си. А тя беше свързана преди всичко с чувството му на дълг, че като потомък на може би най-обруганата у нас фамилия - на професор Александър Цанков, трябва да допринесе да излезе наяве пълната историческа истина, новите поколения да не живеят единствено с втълпяваните от комунистите представи.
Син на брата на професора, той най-напред ме потърси за съдействие, за да бъде издадена на български книгата на баща му "Червеният бай Ганю". Асен Цанков преди 9 септември 1944 е виден член на социалдемократическата партия (широки социалисти), от 1913 до 1927 е депутат в Народното събрание. Известен е научният му труд "Социализъм и демокрация", в който, както и в още много други публикации, се отнася към болшевизма като към изродена издънка от социализма. Емигрира при установяването на комунистическия режим и до смъртта си в 1964 сътрудничи на радиостанциите "Свободна Европа", "Гласът на Америка" и Би Би Си. С него и с чичо си Александър Милко Цанков напуска родината съвсем млад и до 1989 е изгнаник, който не може и да си помисли, че ще се върне. Защото всички от сатанизираната фамилия Цанкови, до девето коляно, са преследвани.
На подобен фанатизъм Милко Цанков беше абсолютно чужд. Той просто искаше пред съда на историята да се чуе и другата страна, да свидетелстват и онези, взели участие в събитията, които бяха лишени от това право. Когато за пръв път ми довери, че Александър Цанков е оставил мемоари и че най-после се очертава възможността да се появят в родината му в една по-спокойна, по-толерантна и плуралистична атмосфера, той изрично подчерта: "Не е моя работа да отсъждам доколко е справедлив, обективен и точен, но не може България да пренебрегне гледната точка за едни от най-съдбоносните събития в историята й на политик, който 20 години е бил най-активен и който носи отговорността за особено важни решения. Мемоарите му трябва да са публично достояние на хората в родината му, пък нека преценяват къде е истината и къде са спекулациите с нея. Мой фамилен дълг е да направя всичко, за да не останат, както беше досега, непознати, а над автора им да тежи прокоба и той да няма право да се защити."
С изключителното съдействие на Милко Цанков книгата със спомени "България в бурно време" на проф. Александър Цанков беше отпечатана. Намерихме и реномирано издателство - "Прозорец", за да се открои в престижната поредица "Хроники" като сериозно документално свидетелство, а не като поредната жълта сензация. В доста публикации, включително и в "Демокрация", съм разказвал за съвместната ни работа около книгата, а и за още много други интересни факти, които узнах в нашите разговори и за цялата фамилия, и конкретно за професор Александър Цанков, който впрочем напуска през септември 1944 година страната благодарение на организирана от Милко Цанков акция. Той е на служба във военното министерство и урежда документи и билети за влак както за баща си и майка си, така и на семейството на професора. Помага им в тежките години на емиграция, особено в началото, когато е най-трудно.
Органично неприемащ комунистическия режим, Милко Цанков се вслушва в съвета на чичо си и решава с политика в емиграция да не се занимава. Във Франция се утвърждава като равен на най-добрите в юридическите дела, високоценен професионалист, извоювал си добро социално положение, но носталгията по родината не го напуска никога, както и усещането за дълг, че в нея трябва да се знае истината за неговата обругана фамилия.
И той докрая остана верен на това си чувство за дълг. През декември м.г. съобщих на страниците също на "Форум Култура", че благодарение на Милко Цанков е открит нов ръкопис с неизвестни, непубликувани спомени на професор Александър Цанков "Мемоари от моето време". И че в своята къща в Бандол, в градчето на брега на Средиземно море, Милко Цанков разчита "йероглифите" на чичо си и че в скоро време издателство "Прозорец" ще ги направи достояние на българските читатели. И че освен нагърбването си с ролята на "текстолог" при своите 85 години, той издирва и снимки, карикатури и други илюстрации, за да бъде бъдещият том по-привлекателен.
Когато ми се обади по телефона между Коледа и Нова година, каза ми, че напредва с разчитането. Даже му посвещавал повече часове и така се спасявал от депресията и самотата. Така, без сантименталност, като че ли между другото, той ми съобщи, че е починала жена му. Пък и самия него го бил връхлетял грип, повече кашлял, но това било от пустите цигари, от които нямал воля да се откаже. "Но кажи на Йоана Томова (издателката на "Прозорец"), че до пролетта ще бъдем готови. Ще стане по-хубава книга със спомени от първата."
Книгата ще стане, защото пълният комплект на ръкописа е изпратен в издателството. Но ще трябва да го разчитат други, защото Милко Цанков вече го няма. Със закъснение до мен достигна вестта, че на 6 януари го е покосил инфаркт.
И няма да мога да му подам оставеното бастунче, за да тръгне с него отново по софийските улици.
Откриват дневни центрове за наркомани и психичноболни
СОФИЯ. Предстои откриването на дневни центрове за зависими от дрогата, съобщи вчера д-р Христо Хинков, зам.-директор на здравната каса. Това ще стане по програмата на Министерство на здравеопазването за превенция, лечение и рехабилитация на наркомани, която ще се провежда от 2001 до 2005. Лечението в затворени места не дава резултати, вече имаме лошия пример от Суходол, коментира д-р Хинков. В дневните центрове ще се провежда и метадоновата програма. Здравната каса ще участва в разработването на стандарти и препоръки за семейните лекари за работа със зависими от алкохол и наркотици. Целта е ранното откриване на проблема. От средата на тази година или началото на следващата ще има и дневни центрове за психичноболни. Съществуващата мрежа от психодиспансери е неравномерно разпределена в страната, психиатричните болници у нас не следват принципа на местоживеене и това изолира болните, коментира специалистът. Центровете ще се финансират от МЗ, здравната каса и неправителствени организации. Психичното здраве е един от приоритетите в работата на министерството.
НЗОК ще сключи договори с болниците за извършване на високотехнологични медицински изследвания. В пакета услуги ще бъдат включени четири групи рентгенологични снимки, хормонални и туморни маркери. Касата ще плаща по 45 лв. за изследване на скенер, до 150 лв. за ядреномагнитен резонанс, 25 лв. за сцинтография на бял дроб или бъбреци и 15 лв. за щитовидна жлеза. Така хората от цялата страна ще имат по-широк достъп до специализираните процедури, без да плащат от джоба си за тях. Болните ще се изпращат за изследвания от специалистите от извънболничната помощ. Семейните лекари нямат право да назначават високотехнологични процедури.
Отпадат разрешенията за брокерите на стокови борси
СОФИЯ. Да отпадне разрешителният режим за брокерска дейност по Закона за стоковите борси и тържищата, предлага кабинетът. Според проектопромените в документа режимът се заменя с регистрационен.
Предложението е във връзка с актуализираната програма "България 2001" и в съответствие с решение на МС за облекчаване на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими у нас.
В проектозакона са записани минималните изисквания за въвеждане на регистрационен режим - определяне на орган, който да извръши вписване в регистъра, условията на вписване, основанията за отказ и реда за обжалване, сроковете за произнасяне, за вписване и основанията за заличаване.
Целта на предложените изменения е да се облекчи режимът за осъществяване на брокерска дейност, избягването на излишни формалности и постигане на по-висока степен на ефективност и прозрачност, както и създаване на условия за прилагане на принципа на равнопоставеност и развитие на предприемачеството.
Отпускат 54 млн. лв. за водния проблем
СОФИЯ. Бюджетът отпуска 54 млн. лв. за спешни мерки, които да решат проблема с водоснабдяването в страната. Това предвижда приетата вчера програма на правителството за гарантиране на водния баланс на страната до 2005. 46 млн. лв от тях ще бъдат вложени в строителните дейности на язовирите "Христо Смирненски", "Среченска бара", "Нейковци", "Кюстендил", "Индже войвода" и "Пловдивци", които трябва да бъдат надстроени до края на 2001. Така ще се реши проблемът с водата за 460 хиляди души. 33 млн. допълнително ще отпусне финансовото министерство, а 13 млн. са заложени в инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие. Сред приоритетните мерки е изграждането на тласкател от язовир "Долна Диканя" към опашката на яз. "Студена", което ще осигури вода за над сто хиляди перничани.
Към всяко ВиК дружество ще се създаде инспекторат, който ще следи за кражбите на вода. Над 10 на сто от загубите на дружествата се дължат на кражби. Министерствата първи трябва да дадат пример за пестене на вода. До края на март министрите трябва да оценят състоянието на водопроводите и да монтират средства за пестене на водата, обясни министър Евдокия Манева. Сред тях са аераторите - уреди, които контролират налягането и могат да се монтират към всяка батерия. Уредите са с цена 3,50 лв. и се продават във всеки специализиран магазин. Според експерти това икономисва 30 на сто от използваната вода.
Ако всички мерки за пестене на вода до края на годината се изпълнят, това ще намали загубите с 5-10 на сто, смята министър Евгени Чачев. Той припомни, че от 1 януари гражданите, които не са монтирали водомери, ще плащат водата по удвоена база. Досега нормативната база бе 6 кубика на човек в топлофицирано и по 5 кубика в жилище с парно.
Писмо до редактора
Нормално е човек да сменя възгледите си. Например Слави Трифонов пееше за демокрацията, а сега - не. Очаквал ли е нещо, пък не го е получил? Нейсе. Неморално е обаче съзнателно да заблуждава зрителите, че 65-а аудитория не била пълна по време на срещата на Иван Костов с интелектуалците. На другия ден научавам, че 15 минути преди срещата залата била препълнена. И че видни люде останали правостоящи повече от 2 часа.
Всички помнят антикомунистическите изяви на проф. Иван Славов в началото на промяната. И заслужи посланическо място. След завръщането си в родината същият професор (по научен комунизъм) представи книгата "100 години БЗНС". И цял час говори, че България пропада. Че имала само една лодка (нямала кораби), и то продупчена отдолу, че земеделското стопанство е разорено през 1992 и че сградите на бившите ТКЗС с изкъртени прозорци зловещо напомняли слепци с черни очила. Ужас! След последното изречение бившият посланик в Братислава се извини пред аудиторията, че го чакали другаде да говори, и излезе... Залата онемя. После прочетох в "Стандарт" (15. ХII.) как очерня политическата сила, която го бе предложила да представлява демократична България в чужбина. Цитирам: "Управниците ни лъготят безсрамно и цинично"..., "укриват богатства, натрупани за рекордно къси срокове", "Иван Костов и компания не издържаха изпита по морал и етика". Той се возел със "специален хеликоптер", а "хубавото Наде - с луксозен самолет". "И двамата разчитат отново да яхнат властта с демагогски похвати... " Професорът наблюдавал "разрастваща се полицейщина в ерата на тоталитарна манипулация". Спирам дотук, че ми причерня. Ако и така говори пред студентите си... Иди вярвай на интелигенти от рода на тези, които посочих.
Писмо до редактора
През 1991 влезе в сила Законът за земята, отнета насила от собствениците между 1948 и 1956 от тоталитарната власт, за да направи пролетарска държава на послушниците. В онези години България имаше жизнено равнище равно на това на Дания, която беше прекарала петгодишна хитлеристка окупация. Днес Дания е сред първенците на континента, нашата хубава България е на едно от последните места по жизнено равнище.
През 1992 започна работата по връщането на земята. Две-три години след това се появиха и започнаха да влизат в сила земеразделителните планове за отделните землища. Стотици хиляди собственици на земи, най-често наследници на своите бащи и деди, най-напред получиха решенията на поземлените комисии, с които им се признаваше правото на собственост, а след утвърждаването на земеразделителните планове им бяха издадени и окончателни решения заедно със скици на парцелите, в които им се връща земята. И когато трябваше да започне изготвянето на нотариални актове, някой, който явно не мислеше за връщането, а за това как да се забави този процес, реши, че това може и следва да става въз основа на молби от собствениците, придружени с решенията и скиците към тях. Но кому беше нужно това истинско чудо, след като всички документи се изготвяха на името на наследодателите? Правителството реагира светкавично и издаването на нотариалните актове по този ред беше спряно. Веднага бе внесено предложение за промяна в закона, с което решенията със скиците към тях бяха обявени за нотариални актове.
Земята в общи линии е върната, макар и при все още много недоволства в отделни селища и райони на страната. Да, но хилядите нейни собственици, прогонени някога от родните села, продали бащин дом, не могат да се върнат, за да започнат да я обработват. А едва ли ще бъде рентабилно, ако всеки собственик започне да обработва земята си сам, след като никъде по света подобно нещо не се прави. Не се прави и в Дания, която ни подмина с космическа скорост.
Приети бяха Закон за арендата на земята и Закон за кооперациите. Появиха се и частни фирми, и нови кооперации, най-често със старите си ръководства и незабравени навици за кражба и изнудване.
Но в тези два закона - за арендата и кооперациите - вместо да се реши на първо място и да се запише в какви граници може и трябва да се определя в проценти от общия доход рентата за земята, някой отново измисли как да мори собственици и арендатори, като ги накара да заверяват договорите помежду си при нотариусите. Нещо, никому ненужно, но носещо пари за някои, а за други излишни разходи, студ, болести, пълни влакове и рейсове с хора, тръгнали за нищо. Защото кооперацията или фирмата, на която собствениците на земите ги предоставят само и единствено за арендуване, са регистрирани по същия начин като нотариусите, само че във фирмените отделения на Софийския градски съд или окръжните съдилища в страната и по съответния законов ред. В документа за регистрацията са записани трите имена и EГН на ръководителя - председателя или управителя на фирмата, както и правото на печат. Нещо, което с нищо не се различава от документа и печата на нотариуса, който обаче се поставя срещу значителна сума. А договорът за арендата, подписан и подпечатан от председателя на коотерацията или управителя на фирмата арендатор и заверен с печата на нотариуса, не става нито по-тежък, нито по-важен, нито по-законов. При това нотариусът не взима никакво участие при редактирането му, той само удостоверява подписите на двете страни. И нищо друго.
А проблемът - вместо с хиляди разходвани левове, излишни харчове за хората, студуване, пътуване и т.н. - може да се реши много по-лесно, а именно като към датата, на която започва подписването на договорите, арендаторът - кооперацията или фирмата - поиска от фирменото отделение на съответния окръжен съд само едно удостоверение за актуалното състояние на фирмата, т.е. кой е човекът, който единствен има право на подпис и печат под договора. Това удостоверение се залепва на няколко места в селото, а в 50-100 екземпляра, отпечатани за 5-6 лева, се раздава, за да го имат поне една трета от хората, подписали договорите за арендата.
Нека да пощадим стотиците хиляди хора, защото това, което някои са измислили, е нещо според мен равно на нищо, но струва много пари и нерви на хората.
Писмо на броя
Гледах документалния филм на Татяна Ваксберг "Технология на злото". Възхитих се от нейния петгодишен труд и възмутих от дългогодишното почти бездействие на лидерите на ДПС по този проблем. Как една журналистка успя да се добере до толкова много документи и свидетели, до секретната заповед на ген. Димитър Стоянов за започване смяна на имената на българските турци, а едно движение, защитаващо уж правата на електората си, нищо не направи. Защо лидерите Доган, Лютфи, Октай и още други не се осмелиха да поискат резсекретяване на документите на ДС, не се запознаха с архивите на МВР по този въпрос, въпреки че имаха възможност по време на Беровото правителство, което де факто си беше тяхно? А сега дори не присъстваха на премиерата на филма "Технология на злото"?!
Но нека техният електорат се опита да си обясни този абсурд. Разбира се, те биха се оправдали - поставяли са въпроса и в НС, и пред прокуратурата. Но защо, когато са имали възможност, не са го решили в полза на истината? Възниква въпросът лидерите на ДПС търсят ли справедливо възмездие за "възродителния процес"? Това очакваме да разберем, след като от филма се разбра, че "заповедивъзродителния процес и депортирането сочат конкретна отговорност на конкретни лица!
Подготвят нова наредба за търговията с метални отпадъци
СОФИЯ. До два месеца Министерството на икономиката ще предложи на Министерския съвет да приеме нова наредба, която да регламентира търговията с черни и цветни метали. Това съобщиха вчера от ведомството. В изработването й ще участват и представители на Българската асоциация на търговците на метали (БАТМ). На първото си заседание за тази година кабинетът измени сега действащия нормативен документ и прие нов специален ред за търговската дейност с определени видове метали. Целта бе да се спрат кражбите. С направените промени наказанията за нарушителите бяха увеличени десетократно. Глобите са от 15 000 до 50 000 лева. Те ще влязат в сила след обнародването на измененията в наредбата. Такива санкции ще се налагат не само на нелегално работещите фирми, а и на дружествата, които имат лиценз за тази дейност, но са хванати в нарушение. Министерството на икономиката съвместно с Министерството на вътрешните работи ще започне проверки на лицензираните търговци веднага след публикуването на постановлението в "Държавен вестник".
От Българската асоциация на търговците на метали предлагат контролът върху незаконните фирми да се поеме от Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, прокуратурата и съда. Според тях в НПК трябва да се предвидят специални текстове за нарушители, които купуват, продават или държат на склад отпадъци от мед и алуминий без писмени доказателства за легалния им произход. Освен това те искат на нелицензираните търговци да се конфискуват стоките, да се запечатват незаконните обекти, а техниката им да се отнема в полза на държавата.
Само за последните две седмици в БАТМ са постъпили сигнали за 13 физически лица, които търгуват незаконно с метали в Добрич. По данни на асоциацията в София и в Благоевград те са по четирима, а в Кнежа един. В столицата ще бъдат разкрити два горещи телефона, на които гражданите могат да се обаждат и да подават сигнали, че са засекли нелегални търговци. От асоциацията гарантират, че при обаждане на тел. 953-32-88 и 52-60-98 анонимността им е гарантирана.
Правят общ регистър на записите
СОФИЯ. Компенсаторните записи ще се записват в централен регистър, съобщиха вчера от правителствената пресслужба. Кабинетът прие наредба, според която данните ще се събират от Центъра на масова приватизация.
В централния регистър ще се събира информация както от закритите, така и за незакритите партиди от компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. Достъп до данните ще имат министрите на държавната администрация и на финансите. За областните управи достъпът ще е ограничен.
Представяме пред Европейската комисия петгодишна икономическа програма
СОФИЯ. България ще представи през май пред Европейската комисия предприсъединителна икономическа програма. Това съобщи главният преговарящ с ЕС Владимир Кисьов след заседанието на Съвета по евроинтеграция вчера. Тя ще е за срок от пет години, като ще се актуализира ежегодно. Особено внимание в документа се обръща на гарантиране на макрорамката и стабилността, както и на елементите, които осигуряват ръст на брутния вътрешен продукт. Български екип ще представи до 10 февруари работен вариант на програмата. Средствата за нея са от бюджета, тя ще бъде подпомогната частично от програма ФАР и предприсъединителните фондове на ЕС.
По време на шведското председателство на ЕС страната ни ще открие не по-малко от 9 глави за преговори. Те са свободно движение на стоки, конкуренция, рибно стопанство, транспортна политика, митнически съюз, финансов контрол, околна среда, данъчна политика, правосъдие и вътрешни работи. През март ще бъдат открити най-малко четири теми, останалите - през май, уточни Владимир Кисьов. Позицията за правосъдието и вътрешните работи ще е готова до края на февруари, а в началото на март - тази за околната среда.
Няма закъснение по прилагането на мерките по подобряване на граничния и митническия контрол. До 1 март ще бъдат готови информационните материали, безплатни диплянка ще информират гражданите по условията при безвизовите пътувания в ЕС. В Интернет е качена и информация за услугите, които трябва да извършват консулските служби.
Прекупвачи на дърва мамят с фалшиви марки
БАНСКО. Прекупвачи на дървен материал мамят с фалшив валута в Рило-Пиринския район. В началото на седмицата пловдивчаните Димитър К. на 24 г. и Тодор К. но 38 г. закупили голямо количество дървен материал от частно лице в района на Банско. Материалът бил със съмнителен произход и затова сделката била извършена по тъмно, в 21ч. вечерта. Пловдивските тарикати използвали тъмнината, заплатили сумата от 2100 германски марки с фалшиви банкноти и изчезнали. Изгорелия дървосекач усетил измамата и уведомил полицията. Организираната от РПУ Банско хайка завършила безуспешно. Едва при втората блокада в района на Велинград товарът и измамниците били заловени и задържани.
Първанов страда от комплекса "Костов"
Да имаш комплекси от нещо или от някого е много неприятно. Събудиш се сутрин рано и хоп, нещото или онзи е пред очите ти. Легнеш да спиш през нощта, то пак не ти дава покой. И най-накрая решаваш да си отмъстиш на онзи или на онова нещо. Започваш да говориш наляво и надясно против тези, които смущават спокойствието ти, да ги черниш, да ги хулиш, да им прилагаш какви ли не епитети и да им приписваш какви ли не грехове. Това се превръща в твоя натрапчива мисъл. Не те задоволяват само разговорите със събеседници по улиците или в кръчмите. Намираш съмишленици и сред някои медии. Преди няколко седмици в предаването "Гласове" на Явор Дачков негов събеседник беше Георги Първанов. Тогава останах с впечатление, че последният има комплекси от г-н Иван Костов. Това, разбира се, не бе незабелязано и от водещия, и от нас, зрителите, също. Не е лесно да си комплексар, а в последно време много червени лидери ни демонстрираха точно това. Дано да намерят все пак някакво спокойствие поне в новото хилядолетие, че то с комплекси трудно се живее.
Първи кандидат за радиодиректор в НСРТ
СОФИЯ. Първата номинация за генерален директор на БНР постъпи вчера в Националния съвет за радио и телевизия, съобщиха от НСРТ. Кандидатурата е внесена от режисьора Симеон Ненов, който отпадна от приключилия без успех конкурс за шеф на "Драган Цанков" 4. От медийния съвет обаче ще обявят официално всички номинирани имена днес, когато изтича крайният срок за приемане на предложения. Свой кандидат ще издигне и Българската медийна коалиция, обсъжданията продължават, каза председателят й Димитър Сотиров. Не желая да ставам генерален директор на БНР, отказах да бъда номиниран за поста, уточни за "Демокрация" радиожурналистът Ясен Бояджиев. Той бе поканен от "Свободно слово" в радиото.
Журналистите от програма "Христо Ботев" са против подмяната на основния въпрос "Коя е най-добрата концепция" с поставяния сега "Кой да бъде избран" в конкурса за генерален директор на БНР, се казва в отворено писмо до НСРТ. Само обществен орган като Националния съвет за радио и телевизия гарантира развитието на радиото като независима и обществено отговорна медия. В представянето в Интернет на предстоящото събеседване с номинираните кандидати журналистите виждат надеждна гаранция за демократичен и независим избор.
Рейнджър отказа да замине за Косово заради урана
СОФИЯ. Един рейнджър се отказа да замине вчера с третия ни инженерен взвод за Косово, съобщи шефът на отдел "Инженерни войски" в Генщаба полк. Георги Стоичков. Това е старшина Стоян Стоянов от под. 34280 в Ямбол, който не се яви пред сградата на военното министерство до института "Пирогов", където бе сборът на нашите военни. Според полк. Стоичков най-вероятно старшината се е уплашил от писанията във вестниците за опасността от обеднен уран.
Общо 39 души включва третият ни взвод в КФОР, който ще замине в лагера Сува река край Призрен на мястото връщащия се днес у нас втори български взвод. У повечето от военните, които заминаха за Косово, не се усещаше страх от "балканския синдром". От тях 12 души вече са участвали в умиротворителна мисия в Босна и един - редник Емил Панов - е бил в първия ни взвод в Косово заедно със сержант Данаил Данаилов, за когото има съмнения, че е пострадал от обеднения уран. Военните не крият, че заминават за размирната югославска провинция заради финансовите условия, които предлага службата зад граница. За 6-те месеца, през които ще бъдат в Косово, ще спечелят около 6 хил. германския марки. Преди заминаването си те са се подготвяли 3 месеца в Белене и 45 дни в Холандия. Всички са категорични, че са получили инструкции за ядрена безопасност. Пред бойците ген.-лейтенант Никола Колев, който ги изпрати, предаде уверенията на министъра на отбраната Бойко Ноев и началника на Генщаба ген. Михо Михов, че няма опасност за тяхното здраве в Косово. Пред "Демокрация" той заяви, че ГЩ и МО изпращат спокойно военнослужещите, тъй като проверките, направени в Косово, са показали, че параметрите на живот и работа там са в границите на нормалните. Той обеща, че независимо от това контролът ще продължи и при възникване и на най-малки опасности за живота и здравето на нашия контингент ще предприемат необходимите мерки. Зам.-шефът на ГЩ обясни, че на рейнджърите са им били направени пълни изследвания, преди да заминат.
Редник Емил Панов, участник в първия взвод в Косово: Не ме е страх да се върна
-Не те ли е страх да се върнеш в Косово?
-Не.
-Не се ли притесни, че имаше хора, които се разболяха в първия взвод?
-Не, не се знае сержант Данаилов от какво е болен. Засега той е първият случай.
-Ти как се чувстваш? Много военнослужещи от първия взвод в Косово се бяха разболели от грип?
-Повечето бяха с лека настинка и кашлица. Аз не се разболях.
-Защо се връщаш? Смяташ ли, че парите, които ще получиш, оправдават риска?
-Смятам, че не го оправдават, но условията са добри.
-Повече ли са мерките за безопасност, които са взети сега, в сравнение с първото ти заминаване за Косово?
-В момента мерките са повече. Става въпрос за оборудване и ръкавици. Сега всичко е предвидено, защото при първия взвод не се знаеше каква ще е ситуацията.
-Не те ли притеснява тази информация, която пристига от чужбина, за разболели се от левкемия?
-Не, убеден съм, че няма нищо и като гледам телевизия, виждам, че няма опасност.
-Познаваш ли сержант Данаилов?
-Познавам го като приятел.
-Не те ли притеснява, че може да ти се случи същото като на него?
-Не. Смятам, че неговото може би не е оттам, а от по-рано.
Сержант Данаилов замина за Германия
Сержант Данаил Данаилов, който бе в първия ни взвод в Косово и за него имаше съмнение, че е пострадал от обеднения уран, замина вчера за германския гр. Улм. Там ще му бъдат направени пълни изследвания, за да се установи неговото заболяване. Диагнозата на българските лекари бе остра интоксикация с отрова за мишки. След завръщането си от Германия Данаилов ще бъде лекуван безплатно с лекарство, осигурено от "Софийски аптеки".
Реплика
"Сега" направи епохално откритие: архивите щели да покажат, че сред активните автори от кръга около "Демокрация" имало гласували в подкрепа на партийното решение по случая Солженицин. Известно е, че когато на Втората национална конференция на българските писатели в края на ноември 1970 се гласува протестно писмо до Нобеловия комитет, против е само безпартийният Благой Димитров, а въздържали се са Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев и Валери Петров. Следователно всички останали са гласували "за". Да, сред тях са и автори на "Демокрация". И как иначе, като са членували в СБП и не са сред споменатите петима възпротивили се на партийната директива.
Архивите от това време обаче свидетелстват, че яростни застъпници на "правилната линия", ругатели на Солженицин и Нобеловия комитет са Рангел Игнатов, Пантелей Зарев, Младен Исаев, Челкаш, Ст. Ц. Даскалов, Евтим Евтимов, Георги Караславов, Слав Караславов, Богомил Райнов, Димитър Гундов, Ефрем Каранфилов, Божидар Божилов, Камен Калчев, Чавдар Добрев, Николай Зидаров, Леда Милева, Георги Джагаров. Никой от тях не е бил и не е сред "кръга около "Демокрация". А колкото до "ренегатите" - любимата ругатня на твърдокаменните леви догматици - явно е, че продължават да смущават съня и спокойствието на хората с гузни съвести.
Руското заплитане в "българската криза" и създателят и Александър III
На 9 август 1886, по таен заговор с руско внушение, българският държавен глава княз Александър Батенберг бе обявен за свален и бе задигнат в Русия. Само дни подир това обаче офицерите клетвопрестъпници бяха в затвора или предрешени, офейкаха зад граница. Княз Александър бе върнат на престола. Знаейки вече добре ненавистта към него на новия руски цар и окръжението му, той се реши доброволно на една изненадна за българите, но морална и самоотвержена постъпка: абдикира, за да не пречи на възстановлението на добрите отношения с Русия. Неговият жест обаче не "смили" руския самодържец. Сега, явно не желаейки самостоятелността на България, той не допуска свободното избиране на нов български княз, нито русин, нито европеец. Така създадената от него "българска криза" задълго се превръща и в международна политическа, много опасна и безизходна.
"... Страшното наежаване на Австрия и Русия една срещу друга даде сега на Бисмарка да разбере, че усилията му да ги доведе до едно разбирателство бяха безплодни. На 4/16 ноември той пишеше на бялото поле на един рапорт на генерал Швайниц, в който се изтъкваше ядът на императора от всяко напомняне Русия да не търси връзки в Сърбия, следната бележка: "Австрия има толкова желание за едно разграничение на влиянието, колкото и Русия; по-добре е значи да се откажем от тая мисъл и да я изоставим. " Бисмарк предаде това си заключение по частен път в Петербург.
Сега напълно се облещи безизходността на руската политика
За разрешението на българската криза тя имаше три средства. Окупацията: императорът не искаше да чуе за нея. Разбирателството с Австрия: дори и Бисмарк - видяхме - се отчая от него. Какво оставаше? Една саморазправа с Австрия. Тая идея почваше да се шири както във времето - въстанието в Босна и Херцеговина - когато генерал Фадеев бе казал: "Пътят за Цариград минава през Виена. " Бюлов донасяше: "Сега чувам отвсякъде: il faut dѓplacer la question bulgare. Това значи - Русия да се извади от българското блато, като си обърне фронта срещу Австрия. " Но това не можеше да стане без съгласието на Германия. А Бисмарк не оставяше на руската дипломация никаква илюзия в това отношение. Когато през октомври руският посланик бе на гости у него в имението му във Фарцин, той ясно му каза, че Германия не може да остане неутрална при едно руско нападение върху Австрия. "Съдбата на България, обясни му той, и даже самият източен въпрос не са за нас причина да водим каквато и да е война. Обаче нашият интерес в запазването на Австрия и на нашите добри отношения с нея е във всеки случай доста голям, за да ни принуди към война, въпреки всичката ни добра воля, ако Австро-Унгария е сериозно застрашена."
Бисмарковото предупреждение можеше само да дразни Русия, но то в действителност беше безпредметно. Повикът за война срещу Австрия беше израз на накипяло чувство, но не на някаква политическа замисъл. Императорът оставаше непоколебимо привързан към мира; и Гирс по природа гледаше с ужас към всяко усложнение. Неговите заплашителни думи към Австрия след речта на Калноки издаваха само едно минутно възбуждение. Това, което можеше да се задържи от тях, то бе, че той вече не вярваше във възможността на едно разбирателство с Виена. При тия тежки условия върху него се слагаше бремето да търси изход от българската криза.
Едва ли е имало министър тъй несправедливо нападан както Гирс от руския печат. От всички руски грешки, извършени в България, нито една не бе негова. Всички до една бяха, напротив, дело на императора. Гирс се бе опитал да ги предотврати и не можа. Това бе единственият негов грях. Друг някой щеше ли да успее там, дето той не бе можал? Някои го упрекваха в малодушие. Великият княз Владимир при едно посещение в Берлин казваше на граф Херберт Бисмарк: "Нещастието на тоя беден Гирс е, че той няма кураж да говори открито на императора: в това той пренебрегва дълга си... " Безспорно.
Гирс не беше храбър
В едно решително време, когато Германия имаше Бисмарк, Англия - Солзбъри, Австрия - Калноки, човек умерен, но сѓ с маджарски темперамент и способен за смелост, когато България имаше Стамболова, той се явяваше, във всяко отношение, като човек от по-малък мащаб. Но качества не му липсваха. Той бе здравомислещ, с вроден такт и с една от дълга служба добита дипломатическа опитност. Чувството на дълг у него бе голямо и се издигаше, в някои обстоятелства до висотата на истински нравствен кураж. Но неговото положение изискваше много повече гъвкавост, търпение и бдителност нежели кураж. Защото той имаше да служи на един много мъчен господар.
Казаното досега показва някои от чертите на Александра III, неговите предубеждения в политиката, неговата безплодност, възбудимостта му. Но той бе в центъра на тая драма, която бе българската криза - едновременно първият двигател на действието и единствена пречка за развръзката.
Една по-пълна представа за неговата личност е нужна. Известията, които имаме за него, са малобройни, но му дават ярък облик. Ламсдорф в своя "Дневник" го рисува като един мужик, облечен във властта на азиатски сатрап. Бележките, които е поставил върху официални книжа, показват наистина една крайно груба природа, нестеснявана от никое приличие. На едно донесение против директора на полицията Дурново той пише: "Немедлено убрать ту свинью. " Върху един рапорт от Белград за сръбския крал: "Какой подлець и скоть Милань! " Тази грубост не се спира дори пред най-високите положения и най-близките родствени връзки.
За своя чичо великия княз Николай Николаевич, главнокомандуващия в руско-турската война, той бележи: " сли б Н. Н-чъ не б лъ б просто глупъ, я б лъ прямо назвал его подлецом. " Тази простащина у Александра III беше толкова по-странна, че всички руски царе от Павел I насам бяха хора с отлично възпитание и в своите обръщения напълно европейци. Имаше очевидно у него нещо сурово и необуздано.
Бюлов чуваше от лица, близки до двора, че понякога той ставал просто ненормален. Така на 3/15 ноември, два дена след речта на Калноки, той пишеше в едно частно писмо: "В августейшата глава на императора цари в тоя момент едно състояние, което безспорно не мога да нарека умопобъркване, което обаче изисква патологическо наблюдение. " Той излагаше и причините за това му състояние. Както ставало и в други подобни случаи, душевните ненормалности на Александра III се обяснявали с физически причини. Тоя 41-годишен човек, с исполински ръст и снага, пълнокръвен, не правел достатъчно движения. На това лекарите отдавали ярко проявените напоследък симптоми: кръвните приливи в главата, нервозността му, която се проявявала кога във възбуденост, кога в тъпа мълчаливост, болките в бъбреците и в черния дроб.
От друга страна, Александър III претърпявал според мнението на един близък до него генерал това пагубно влияние на безграничната власт, което след известно време на владичество се проявявало у повечето руски царе в някакъв вид ексцентричност. Павел станал маниак, Александър I - мистик, Николай се мислел за полубог, Александър II се обърнал накрая в невропат.
Болестта на Александра III се изразявала в едно безразличие, надминаващо всяка граница. Както толкова други от приближените на царя, и тоя генерал се провиквал: il croit pouvoir se fiсher de tout, т.е. каквото и да става, не ще да знай. Това безразличие обаче се съчетавало и придружавало от вродена наклонност към припадъци на ярост. От Ламсдорфа знаем какъв трепет те поддържаха около него.
Бележките на Ламсдорфа, на Бюлова, тук-таме на Гирса, са случайни. В своите мемоари генерал Фон Швайниц ни дава за Александър III пълен портрет. Посланик в Петербург от дълги години - още отпреди руско-турската война - с достъп до двора, той познаваше добре царското семейство и на неговото свидетелство можем да се доверим. Швайниц говори за частния човек у Александра III не без симпатия. Показва добър съпруг, добър баща, според природния му първобитен нрав.
Тоя цар от деветнайстия век бил в своето семейство както цар Алексей в своя терем**. Че Александър III беше с ограничени дарби, че образованието му бе оскъдно - той не бе можал да научи правописанието - това е добре известно. Новото, което учим, е, че противно на някои владетели, които са били като него, той сам съзнавал своята слабост. "Той често и живо чувства, пише Швайниц, че други стоятпо-горе от него по ум и знания, и понеже смята, че неговото положение е застрашено от това, е не само недоверчив към тия, що са духовно по-високо надарени, но и вътрешно завистлив и враждебен спрямо тях. " Затова сношаването с него било толкова мъчно, "той не желае хората да го доближават, избягва колкото може лични разисквания; когато се дойде до някое разискване, отсича го с едно автократично решение, и най-вече обича да работи върху книжа и писмени доклади, без да се съвещава със съответните министри". На него можело при все туй да се влияе, но трябвало за това особено изкуство. Който умеел, както Победоносцева, да не изпъква пред него със своите познания, да се държи на автократическа и религиозна почва, да представя идеите си като негови, да крие своето превъзходство, за да не буди завист, той можел да спечели влияние. Иначе Александър III веднага се наежавал и ставал мнителен.
Докато обаче мнителността му не била събудена, той имал детинска доверчивост. Поради тази си слабост той бил обграден от една мрежа на "лъжи и съзнателна измама". Неговите приближени, между които имало и жени, карали го да вярва в неща, стоящи в противоречие с най-добре установените факти. "Да се разклатят такива представи у него, казва германският дипломат, е трудно, защото той би се почувствувал засегнат в своето достойнство, ако се откаже от тях и неговото много силно самочувствие би въстанало... По-скоро наклонен е той срещу доводите на разума да се позовава на божествените вдъхновения на царизма. " Неговото невежество върху вътрешните и външните условия на империята било страшно. Той вярвал всевъзможни неща: че руският народ е благоденствуващ и щастлив, че религиозната търпимост царува в Русия, че недоволните са безбожници... За България бил убеден, че народът бил отстранен от руското влияние насила и викал Русия на помощ. От това му убеждение изскочила идеята му да изпрати Каулбарса. "Той мислеше, пише Швайниц, че целият български народ освен Батенберговите тирани, които той смята за пирати и кръвопийци на народа, ще се обяви за руския цар и че само с измама и насилие той е държан в подчинение."
Победоносцев, неговият възпитател, бе учил Александра III, че е Господ в православната църква, че предопределеният вожд на тая църква е царят, че той е на земята представител на Бога, от него направо вдъхновяван. "Той се мисли за богопомазан в буквална смисъл на думата", пише Швайниц. Оттам и идеята за безпределната му власт. Оттам и идеята за неговата собствена непогрешимост. В тая му вяра, че той е ръководен свише, имало нещо мистично. При самовнушение както това, внедрено в една природа като неговата, наклонна към избухвания на буйство не е странно, че той не е търпял противоречия. За неговото буйство има много легенди. Разказваше се, че върху хора, които възбуждали неговия гняв, хвърлял каквото му се падне под ръка. Швайниц говори за неговите изстъпления забулено.
Страхът от покушения го правел нервен, мнителен, раздразним. "Един необичаен шум, пише той, може да го накара да се нахвърли с всичката си телесна сила върху близкостоящия. " А телесната му сила бе огромна. Той можел да се бори с всеки атлет и в семейството му го наричали, като бил малък, б че, малък бик.
Събирайки наедно всичките му черти, Швайниц го намираше добър като човек, но създаден за частен живот, а не за цар. За цар липсвали му стремеж, любов за работа, амбиция, радостта да бъде властител, политически разум и съждение. Отсъствието на радост е може би най-поразителното у него. Тя, липсващата му радост, е, която го отделя от човечеството и го прави една трагична фигура. Усамотен в Гатчино, лице с лице със своите призраци и с една съдба, мрачно надвесена над него, той, от когото толкова души страдаха, страдаше много и сам. В едно писмо до Победоносцева той пишеше: "Такъ тягостно, такь тяжело б ваетъ по времени что сли б я не верилъ въ Бога и въ его неограничительную милость конечно, не оставало б ничего другого какъ пустать пулю в лобъ."
Между неговите мъки обаче не беше мъката за Русия. Начинът, по който Русия се беше изложила по българския въпрос и който даваше толкова огорчения на руското общество, оставяше го доста равнодушен. "Той не е, бележи Швайниц, много чувствителен към мнението, което имат в Европа за честта на Русия, той се смята за по-горе и се чувствува по-засегнат, когато е нападната неговата лична чест, отколкото когато е изложено достойнството на империята. " Неговата лична чест изискваше според него, щото княз Александър да се махне от България. Той си отиде. За Александра III българският въпрос бе загубил своята острота и можеше да бъде оставен на времето. Това бе безразличието му, за което тъй много се говори в дипломатическите документи... * Предлаганият текст ни беше предоставен от сина на големия дипломат, журналист и публицист - г-н Траян Радев, който обърна внимание, че посочената в Енциклопедия България (том 5) рождена дата на Симеон Радев, 9 януари 1879, не е вярна. Истинската дата е 19 януари.
** Тѓрем - стая на най-горната част на къща, дворец или кула, позволяваща широк поглед далече наоколо.
Смениха шефовете на "Балкан"
СОФИЯ. Авиокомпания "Балкан" ще има нов борд на директорите, реши вчера общо събрание на превозвача.
Председател е Йосиф Новак, а членове са Йосиф Антверг, Иван Минев и две юридически лица - ZBI и ZBIA. Двете фирми са собственост на Гад Зееви и са български юридически лица. Те бяха учредени заради скандала с арабските страни, които забраниха полетите на "Балкан", след като авиокомпанията стана собственост на израелска компания.
Всички членове на борда са представители на "Зееви груп". Държавата няма свой участник, защото не е предложила такъв, твърдят от "Балкан".
От борда на директорите излизат Давид Голан, Барух Чакъров и Филип Мустаков. Чакъров напуска и поста прокурист на авиокомпанията, но остава представител на "Зееви" по други проекти в България. Авиокомпанията остава само с изпълнителен директор - Цви Франк.
В последните няколко дни "Балкан" е изплащала на три пъти по 100 лева на работещите заради финансови затруднения. Пълният размер на заплатите трябва да се изплати до края на седмицата.
Софиянка спечели телевизор от Rambler.bg
СОФИЯ. Интернет-порталът Rambler.bg връчи най-голямата награда, осигурявана досега в българската Интернет-мрежа. 29-инчов телевизор SONY TRINITRON бе спечелен от победителката в новогодишната томбола, в която имаха право да участват потребителите на безплатната поща на Rambler. Щастливката е 22-годишната софиянка Бонка Пандурска, а останалите награди за абонатите на безплатната услуга са 10 Интернет-карти, 200 тениски и 100 шапки с логото на компанията, уточни главният редактор на портала.
Rambler.bg, който е един от двата чуждестранни клона на най-мощния руски Интернет-холдинг Рамблер, е в световната мрежа от 25 септември, като за тримесечното си съществуване пощата се ползва вече от 3 500 души.
Интерес за потребителите представляват безплатните услуги на портала, сред които се откроява търсачката, чийто "паяк" е обхванал практически целия български Web. От Rambler.bg обещават още томболи, в които всеки ще има шанс да спечели, стига да е абонат на безплатната пощенска услуга mail.rambler.bg.
Съдът не уважи жалбата на Чорни
СОФИЯ. До няколко дни в закрито заседание Върховният административен съд (ВАС) ще се произнесе по жалбата на Майкъл Чорни срещу забраната да пребивава в страната. Това се разбра вчера, след като съдът не даде ход на обжалването. По-вероятно е съдът да прекрати делото, като се мотивира с новоприетото тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците, прогнозира адвокатът на Чорни - Тодор Батков. Според него не могат да се обжалват принудителните административни мерки, когато са свързани с интересите на националната сигурност.
Тв колеги изяли сладоледа на "Чай"
СОФИЯ. Два милиона зрители - според последните социологически проучвания, гледат "Чай" по Канал 1, съобщи вчера водещият Драгомир Драганов. Той почерпи на пресконференция журналистите с шампанско за 1-вия рожден ден на предаването. 90 на сто от рекламите в неделя са при нас, твърдят от екипа. Най-инфарктните ситуации досега не са успели да се превърнат в сериозни тв гафове, радват се в "Чай". Куриозите обаче изобилстват: един от поканените гости дошъл мъртвопиян навръх Великден, от "Дарко" им докарали сладолед, който трябвало да се сервира в ефир, предишната вечер, и колегите им от 4-то студио го изяли. Камбаните на "Св. Александър Невски" пък бйли по-кратко и по-тихо за църковна служба, за да не заглушат със звука си разположените наблизо микрофони на "Чай". Предаването ще отпразнува годишнината си с голям купон в балната зала на Централния военен клуб в понеделник. Поканени са 350 души, музикален домакин на вечерта е "Акага", а сред очакваните са Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Лили Иванова, Васил Найденов и още много звезди на родната музика, театър и шоубизнес. Естествено поканили сме и всички гости на предаването, уточнява сценаристът Роберт Ковачев. В неделя "Чай" ще покаже избрани моменти от излъченото досега. Зрителите ще видят отново как Лили Иванова прави гимнастика в студиото, как Тони Димитрова и Д 2 пеят песен на Васил Найденов и как кандидатки за Мис България дефилират в коридорите на "Сан Стефано" 29.
Топалов направи реми с холандец
ВАЙК АН ЗЕЕ. В четвъртия кръг на големия международен турнир в холандския град нашият гросмайстор Веселин Топалов с белите фигури завърши реми на 49-ия ход с Лук ван Вели (Хол). Така българинът събра актив от 1,5 точки и дели 10-ото място в класирането заедно с Алексей Фьодоров от Беларус. Начело в подреждането с по 3 точки са руснаците Гари Каспаров и Владимир Крамник, както и играещият за Испания руснак Алексей Широв. В петия кръг днес Топалов ще играе с черните фигури срещу англичанина Майкъл Адамс, от когото загуби на четвъртфиналите на световното първенство в края на миналата година. Ето и останалите резултати от четвъртия кръг: Василий Иванчук (Укр) - Гари Каспаров (Рус) - реми, Алексей Фьодоров (Блрс) - Вишванатан Ананд (Инд) - реми, Александър Морозевич (Рус) - Майкъл Адамс (Анг) 0:1, Алексей Широв (Исп) - Йерун Пикет (Хол) 1:0, Владимир Крамник (Рус) - Сергей Тивяков (Хол) 1:0, Петер Леко (Унг) - Ян Тиман (Хол) - реми.
Тъгуващата роза на Малкия принц
В преситения ни книжен пазар се появи интригуващо заглавие - "Спомените на розата" с подзаглавие "Ще ви загърна с любовта си за вечността". Двайсет години след смъртта й възкръсват спомените на Консуело дьо Сент Егзюпери за любовта, брака и творчеството на неустоимия летец и писател Антоан дьо Сент Егзюпери. Хосе Мартинес Фруктуосо, генерален наследник на Консуело, решава да ги извади на бял свят заради стогодишнината от рождението на автора на "Малкият принц", "Южна поща", "Нощен полет", "Земя на хората".
С помощта на Министерството на външните работи на Франция и на отдела за сътрудничество и културна дейност на френското посолство у нас завладяващият разказ на Консуело се появява на български във великолепния превод на Албена Попова, издаден от издателска къща АЛБОР. Книгата се чете буквално на един дъх. В нея има любов и ревност, страст и изневери, съвършено щастие и патологично отчаяние. Салвадорката Консуело е прекрасната роза на Малкия принц, честно наранявана и изоставяна, но владетелка завинаги на неговата безсмъртна любов. Аристократичната френска фамилия Егзюпери гледа с насмешка на чужденката от Латинска Америка - сърдечно я приема единствено свекърва й. С пренебрежение се отнасят към нея и многобройните почитателки и ухажорки на чаровника Антоан, това физически голямо момче, което носи душата на поет и сърцето на Дон Жуан. Но дали дребната, изящна скулпторка заслужава високомерието и презрението на претенциозните претенденти за дял в славата на писателя?
Спомените на Консуело, писани на френски върху тънка хартия и подвързани с дебел черен картон, са стояли 55 години в огромните сандъци, събрали историята на съвместния й живот с Тонио. Те не само разкриват една малко позната страна от живота и характера на писателя, но и рисуват образа на жена, достойна да бъде вдъхновителка на поет, способна да покори завинаги един мъж. Бракът и любовта й с Тонио са неизбежни, както е неизбежен земетръсът, както е неотвратима пясъчната буря. Докато е била още съпруга на гватемалския дипломат и писател Гомес Карийо, Консуело се сприятелява с Морис Метерлинк, Габриеле Д'Ануницио, Мореа, а след 1931, когато се омъжва за Егзюпери, тя влиза в компанията на Андре Жид, Пикасо, Дьони дьо Ружмон, Салвадор Дали, Андре Брьотон, Андре Мороа... Деликатна, чувствителна, очарователна, импулсивна - Консуело е като пламък, като аромата на роза.
Нейният Тонио й признава: "Когато съм сред звездите и видя в далечината светлина, но не знам дали тя е звезда или някое светило на земята, което ми дава знаци, все си мисля, че това е моята малка Консуело, която ме вика, за да ми разказва своите истории, и уверявам те, аз се насочвам към тази светеща точка. " Спомени на Консуело възкресяват едно емоционално море от нежност, преданост, търпение, любов - безценните качества, с които тя е заслужила, преди да замине да се бие за родината си Франция - пътуване, от което не се завръща, Антоан дьо Сент Егзюпери да й каже: ". ... ти си моя съпруга за вечността и заедно ще плачем за дните, които ще са помежду ни и ще отминават, без да виждаме заедно едни и същи неща. Малко момиче, не плачи, защото и аз ще се разплача. Изглеждам силен, защото съм едър, но ей сега ще припадна и тогава, ако моят комендатът или моят генерал се появят на вратата, няма да са никак горди с войника си!"
Футболистите от Винерберг
Д-р Георг Потика е посланик на Република Австрия в България. Завършил е юридически науки и е публикувал студии върху правни проблеми. Бил е на дипломатическа служба в Делхи, Исламабад, Хага, Багдад, САЩ. Владее английски, френски, руски, холандски език. Наред с дейността си на дипломат се занимава и с литературно творчество. Читателската публика у нас вече познава издадения му на български език роман "На бас с живота". Д-р Г. Потика редовно сътрудничи с кратки сатирични текстове на авторитетни австрийски издания като "Ди пресе", "Куриер", "Виенски журнал", "Журнал".
По времето, когато на южния склон на Винерберг още можеше да се играе футбол, там риташе едно момче на име Андреас със своите приятели. То беше вече достатъчно пораснало, за да може да уцели с топката стъклото на някой затворен прозорец и заради това играеше на Винерберг, където имаше много място и нямаше стъкла на прозорци. Когато стана пет часът и вече беше вкарало два гола, момчето си тръгна към къщи.
Там го посрещна майка му:
- За Бога, хубавите ти панталони целите са изцапани с трева и дори си ги скъсал!
- Такава свинщина! - добави баща му и му удари един шамар.
За Андреас това беше несправедливо. Той не беше успял да си смени панталоните преди мача, защото по обяд беше ходил до един приятел.
Шамарът ръмжеше в него. През нощта дълго не го остави да заспи и на следващата сутрин пак се обади. На път за училище Андреас мина покрай вратата на една къща с дълъг ред звънци. Харесаха му. Той ги разгледа, натисна най-долния, който можеше да достигне най-лесно, и след това избяга.
После му олекна.
В жилището, на което беше звънецът, един мъж натисна копчето на домофона и установи, че никой не отговаря. После погледна през прозореца, видя в далечината Андреас да се отдалечава на бегом и всичко му стана ясно.
- Пак тези гадни гамени на гастарбайтерите! - изръмжа той и седна да закусва, скърцайки със зъби.
Вечерта той написа едно читателско писмо до своя вестник, в което посочи колко са глупави австрийците да плащат детски надбавки на гастарбайтерите само за да могат техните деца после да звънят по вратите на мирните австрийци, доколкото тези деца и без това не са измислени само за пред финансовите служби.
Когато три дни по-късно той видя пред себе си читателското писмо отпечатано във вестника, се почувства по-добре.
Това писмо беше прочетено от един сериозен млад мъж.
Веднага след като го прочете, той удари по масата, хвана химикалката и лист хартия и се залови с изпълнението на едно отдавна запланувано намерение, за което вече се чувстваше достатъчно силен: започна да пише книга за корените на австрийския национален характер в австрофашизма и националсоциализма.
При това заразказва отдалеч: започна със съучастието на Австрия на испанската инквизиция, което следваше от общата принадлежност на Австрия и Испания към една и съща империя; разгледа ръководната сила на антиреформацията и на неоабсолютизма, описа, че омразата към чужденеца е основополагаща черта в австрийския национален характер и стигна до заключението, че и днес още 99 процента от всички австрийци биха гласували за аншлуса към една националсоциалистическа държава, само да има някоя истинска националсоциалистическа държава, към която си струва да се присъединят.
Книгата беше отпечатана и след това подробно беше обсъдена в печата, по радиото и по телевизията. Повечето рецензенти намериха, че авторът е напълно прав. Той се почувства щастлив, че произведението му беше прието така ласкаво, и му се стори, че народът все пак не е чак толкова лош, както си беше мислил.
Една жена обаче, която слушаше информация за книгата по радиото, беше на друго мнение:
- Такава свинщина е да се пишат такива неща! - изруга тя. - Тия драскачи само трябва да погледнат как другаде се отнасят към чужденците!
После тя разгневена отиде на пазара да купува продукти. Някакво куче подуши пазарската й мрежа.
- Махай се! - изръмжа тя и шибна един шамар на кучето.
Зад кучето един господин купуваше салам за семейството си. Господинът беше съдия и тъкмо след обедната си почивка се връщаше в съда. Искаше следобеда от време на време да помирисва салама и да се радва на вечерята. Удареното куче му се хвърли изотзад. При това падна едно парче салам. Кучето го грабна и избяга. Така то получи възмездие за шамара за сметка на съдията. Съдията пое шамара, който по този начин беше достигнал до него, и мрачно тръгна към съда.
Там можеше да се случи нещо ужасно: той трябваше да произнесе присъдата за един човек, откраднал салам. Крадецът със слюнки на устата изведнъж му се стори особено опасен престъпник. Реши да му даде най-суровата присъда. А докато крадецът на салам щеше да седи в затвора, никой нямаше да се грижи за децата му и те самите в края на краищата също щяха да започнат за крадат.
Но докато по пътя съдията ковеше мрачните си планове, Андреас се появи на бегом иззад ъгъла с топка под мишница и се блъсна в него.
- Гамен! - извика съдията и бутна момчето така, че то падна.
Така съдията се освободи от шамара, а крадецът на салам се отърва с по-лека присъда.
Естествено Андреас забеляза, че нарочно го блъснаха. Шамарът от някога отново беше у него. На футболното игрище още при първата възможност той се засили и изстреля топката в противниковата врата.
Всички закрещяха:
- Браво!
Така шамарът беше отлетял с топката и остана да лежи на тревата, докато при строежа на новото игрище за голф багерите не го отнесоха. Затова сега футболистите от Винерберг трябва да се забавляват по друг начин. Днес Андреас ходи в студио за бодибилдинг, а неговите приятели крадат коли и предизвикват така нови шамарени кръговрати.
1993
Добрият човек на дявола
- Защо гледаш така лицемерно? - попита Луцифер Мефисто.
- Аз, лицемерен? - Мефисто се обиди.
- Ами да, така благочестиво и предано Богу.
- От време на време ми доставя удоволствие да виждам стария - заради това сега по изключение искам да му доставя радост и да сътворя един наистина добър човек.
- И какъв трябва да бъде той тогава?
- Трябва да обича мира, да се отвращава от всякакво насилие и винаги да бъде с чиста съвест - отговори Мефисто и започна да действа.
След известно време той викна на Луцифер:
- Ето го!
После му показа един обикновен, незабележим човек, когото никой не можеше да подозре в насилие.
- Покажи ми какво може! - поиска Луцифер.
Човекът тръгна по улицата, Луцифер и Мефисто - след него. Изведнъж те видяха някакъв мъж да бие с тояга друг, който викаше за помощ. Миролюбивият човек се приближи до двамата и каза:
- Вие трябва да решите спора си по мирен начин!
Побойникът не му отговори и продължи да удря, а другият изкрещя:
- Подай ми онази пръчка, за да мога да се браня.
- Не, това само ще задълбочи конфликта - отговори миролюбивият човек и продължи по-нататък.
След малко той стигна до една къща, която една въоръжена шайка бандити тъкмо разграбваха. Хората, живеещи в нея, стояха безпомощни отпред. Добрият човек се приближи към тях и им заговори:
- Трябва да преговаряте с тези хора. Най-добре е да им отстъпите част от къщата, тогава може би ще са доволни.
А на бандитите извика:
- Хей, не искате ли да преговаряте?
Те обаче бяха твърде заети с грабенето и изнасянето, за да го чуят, и той продължи нататък.
- Досега май още не си положил усилие за нищо - каза Луцифер на добрия човек. - На тебе, изглежда, са ти втълпили някаква съзерцателна житейска философия, а?
- Едните простаци бият, другите простаци търпят - отговори добрият човек. - Хора, които се карат, по принцип са ми несимпатични.
Луцифер го остави да отмине няколко крачки и после каза на Мефисто:
- Ти си заложил в него основните елементи от греховното високомерие. За мене обаче това е твърде малко за едно итинско дяволско забавление, а за стария сигурно ще е твърде много за радост до небето. Твоят добър човек ще трябва да покаже малко физиономия, за да бъде разпознат по делата му. Инак старият няма да знае в деня на Страшния съд дали да му каже "Влез! " или "Махни се от мене! " Тъй като вероятно ще твърди "Аз бях... а вие ме... ", няма да му хрумне нищо при твоето творение.
- И той си има физиономия, но по по-особен начин. Хората наричат такива като него колебливи - отговори Мефисто.
- Колебливият се стреми да постигне нещо чрез изчакване, но първо все пак трябва да си го пожелае. При твоя човек обаче не забелязвам такова нещо - каза Луцифер.
След малко попаднаха на един мъж, който, скрит зад един плет, се целеше с автомата си в едно играещо дете. Добрият човек го погледна за миг и продължи.
Тогава дори на Мефисто търпението се изчерпи:
- Ето! - изкрещя той и подаде пушка на добрия човек.
Той се дръпна ужасен:
- Никога няма да взема оръжие в ръка! Никога няма да вдигна оръжие срещу друг човек!
Тогава Луцифер викна на Мефисто:
- Що за боклук си сътворил? Старият горе в никакъв случай няма да го вземе, а при нас той само ще добави пушек към адския огън, та никаква служба за прочистване на газове да не може да ни помогне. Да не си посмял някога да ми го докараш в ада!
Мефисто беше слисан. Накрая измънка:
- Какво да правя тогава, ако и онзи горе не го иска?
- Хващай го за яката и го пъхай в политиката. Може би там от него ще излезе дяволско печено, което да става за ядене.
Мефисто се измъкна с подвита опашка и направи както му казаха. А добрият човек незабавно се залови с решаването на босненския проблем.
1995 г. Хванаха един от стрелците срещу варненските полицаи
ВЕЛИКО ТЪРНОВО - ВАРНА. Йордан Стоянов Петров - единият от нападателите, стреляли срещу варненските полицаи на 16 януари, бе задържан в 1 часа след полунощ на 18 януари край Дряновския манастир, съобщиха осведомени. Информацията бе потвърдена от полицейски източници и лекари. Според неофициални данни при предварително разработена полицейска операция на РДВР - Габрово, и служители на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) е задържан 24-годишният Йордан Петров от Варна, обявен за общодържавно издирване заради нападението над варненските полицаи заедно със Златин Добрев Златинов (28). Петров се укрил в празно бунгало на къмпинг "Стринава" край Дряновския манастир. Полицаите са действали след подаден сигнал за укриващо се съмнително лице. Задържаният Петров е откаран в ареста на РДВР-Габрово. Той имал огнестрелни рани в двете бедра и в три часа след полунощ полицията е потърсила за ранения спешна помощ. Арестуваният най-вероятно е ранен при престрелката с полицаите на 16 януари. Във Варна новината за ареста на Петров не бе потвърдена нито от прокуратурата, нито от полицията. По неофициални данни обаче още вечерта след стрелбата по сержантите от автопатрула на 1 РПУ Филип Филипов и Ивайло Иванов полицията влязла в дирите на двамата нападатели. Установена била дори една от явките на бегълците. Въпреки усилията на служителите на реда обаче бандитите успели да се измъкнат. Според информирани криминалистите намират общи белези с почерка на тройното убийство в Куманово и нападението над полицаите. Има сходства и в мунициите за използваните пистолет и пушка, които са стреляли с куршуми с изместен център на тежеста. В Куманово през лятото бяха разстреляни трима души, а убийците избягаха с луксозната им кола.
Няма промяна в състоянието на тежко простреляния сержант Филип Филипов, съобщи вчера д-р Веселин Калоянов, директор на болница "Света Ана". Другият ранен в нощния екшън сержант Ивайло Иванов засега е добре. По време на операцията лекарите успели да извадят куршума от таза.
В късния следобед вчера варненските полицаи обградиха местността Марин тепе в землището на град Долни Чифлик. Местни хора там са забелязали кървави следи и бинтове. Полицията предполагаше, че вторият издирван стрелец Златин Златинов се укрива в околността.
Емануил Йорданов: Полицията има нужда от подкрепа
Няма заповед патрулиращите полицаи да използват само стоп-патрони, каза министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов вчера. Става въпрос за методика, утвърдена от 1993 от тогавашния директор на Националната полиция полк. Бацаров, според която полицаите трябва да разполагат с два пълнителя - единият за стоп-патрони, другият - с бойни. Случаят с простреляните полицаи не поражда необходимост да се разширяват правомощията им. Ние трябва да подкрепяме полицията , когато работи и ползва законовите си правомощия, каза вътрешният министър.#
Християнски календар
"Евтимий на Търново в дните ужасни последний бранител и последний цар. " Така ни напомня дядо Вазов за Св. Патриарх Евтимий Търновски, чиято памет се възпоменава утре. Основал Търновската книжовна школа през ХIV век, заедно със своите помощници развива огромна просветна дейност за българите. Безупречен монах, учител, писател и духовен водачq Св. Евтимий влива нови струи в нашия религиозен живот, обновява традиционната ни вяра и превръща богословието в живот. Обновителният дух на светеца прониква дълбоко и в българската средновековна литература. Избран за български патриарх през 1375 г., до края на живота си светителят се грижи за духовното здраве на своето паство, като успешно ръководи и църквата. По време на обсадата на Търново духовният водач, притежаващ гражданска доблест и пастирска смелост, не се скрива, нито бяга, а веднага се явява пред завоевателите да моли пощада за мирното население. Готов да умре за своите пасоми, патриархът докрай подкрепя търновци и им вдъхва духовни сили. Осъден на смърт чрез посичане, при замахването става чудо, ръцете на палача се вцепеняват и мечът пада на земята. Изплашени и стъписани от станалото, турците го изпращат на заточение.
На 25 януари Православната църква отдава почит на Св. Григорий Богослов, единствения след Св. Йоан, получил това високо звание. В прочутите си пет слова "За богословието" със задълбочената си и бистра мисъл ясно разкрива несъстоятелността на лъжеученията на евномиани и македониани. Известен с продуктивната си литературна богословска дейност, той е признат за неоспорим авторитет, тъй като в произведенията му са залегнали основните начала на християнската догматика. До голяма степен сведения за Втория Вселенски събор (381) черпим от неговите произведения. Негов сподвижник в Константинопол е Св. Василий Велики, където с присъщата им жар отстояват принципите на православието и "Символ на вярата" придобива окончателния си вид. Св. Григорий зачита обета, даден от майка му, и пренебрегва житейските съблазни. Спазва повелите на монашеството, без да се стреми към високи йерархически служби. С лекота отказва предложените му епископска и патриаршеска катедри, но не оставя без водач осиротялото паство на баща си. По отношение на християнската мисия сред славяните трябва да се отбележи, че Св. Григорий е най-уважаваният Св. отец от Св. Константин Кирил Философ, който изучава произведенията му наизуст и пише похвала в негова чест. Осъзнал, че свещенослужителят без личното си нравствено, книжовно и богословско усъвършенстване не може да бъде учител на другите и оценил висотата на пастирското служение, светителят отбелязва: "Трябва преди всичко сам да се очистиш, след това да очистваш другите, сам да станеш мъдър, след това да умъдряваш другите, да станеш светлина и след това да просвещаваш другите, да се приближиш към Бога, след това да привеждаш другите към Него, да се осветиш, след това да освещаваш. " Думи, които, ако бяха осъзнали нашите свещенослужители, нямаше да се стигне до проблемите в Българската православна църква.
Ще открием стационар и хотелска база в Националния онкологичен център
Доц. Страшимир Каранов е завършил медицина в София през 1978. Кандидатска дисертация защитава през 1985. Има три специалности - обща хирургия, онкология и здравен мениджмънт. Трудовия си път започва в Троян като ординатор хирург. След това е аспирант в Научния институт по онкология, завеждащ диспансерно поликлинично отделение и завеждащ лазерно отделение. Хабилитира се през 1996, става доцент и завеждащ Клиника по обща хирургия с профил "Хирургия на хранопровода и стомаха, лазерна и фотодинамична терапия". След това е главен научен секретар на онкологията. Последните две години е заместник- директор на Националния онкологичен център. От 1 септември 2000 е изпълнителен директор в съвета на директорите на преобразувания НОЦ. Участва в различни международни асоциации. Действителен член е на Нюйоркската академия на науките и от 1999 е зам. генерален директор на Международния биографичен център в Кеймбридж. Участва в борда на научните съветници и на Американския биографичен институт.
- Доц. Каранов, какви са задачите на ръководния екип на болницата след преобразуването й в търговско дружество?
- Трудно може да се отговори еднозначно. Предстои ни да доразвием няколко неща. Първо, да започнем да правим нашата болница печеливша. Не от това, че ще продаваме здравни услуги, а от други дейности, които и до момента се извършват, но досегашната законова уредба пречеше да се печели реално от тях. Например отдаване под наем на терени и площи. Средства ще влизат в болницата и от сключване на договори с националната и районната здравна каса за специализирана диагностична дейност, такава, каквато не могат да извършат никъде другаде в София. В предмета на нашата дейност е активното лечение по онкология, а съществуват не само нормативни документи, но и реални предпоставки за разгръщане на една национална програма за профилактика и скрининг на ракови заболявания, така че ние ще трябва да се включим по възможно най- активния начин в нея. Безспорен приоритет е повишаването на здравните услуги, които извършваме. Това трябва да настъпи в две посоки - повишаване квалификацията на персонала и модернизиране на и без това много добрата материална база. Първите стъпки в това отношение вече са направени - от септември досега закупихме много ценна и доста скъпа апаратура за операционния блок, изградихме добре функционираща вътрешна информационна мрежа. Така че във всеки един момент вече знаем къде свършват консумативите, къде има излишъци, за да могат да бъдат преразпределени, и да не се разходват безсмислено средства. Въобще строг контрол върху средствата е другата ни основна задача. Аз не мога да си представя някой да води домакинството си, без да държи сметка на доходите. Ясно е, че разходите не могат да превишават приходите.
- По закон болниците нямат право да начисляват печалба, така че за какво ще бъдат използвани парите?
- Мисля, че разбирате неправилно закона. Длъжни сме да образуваме един фонд "Резервен", който първоначално трябва да бъде 10 процента от активите на дружеството. Когато успеем по напълно законен начин да го напълним до 25 процента от активите, тогава ще можем да използваме новите постъпления за различни неща. Примерно, за закупуване на апаратура, за повишаване заплатите на персонала. Вероятно разбирате, че в момента се появи един такъв парадокс на сцената - общопрактикуващ лекар получава приблизително двойно повече от републиканския консултант. Ние се стараем, разбира се, дори използвахме максимално подкрепата на министерството и увеличихме с 16 процента възнагражденията. Ликвидирахме някои от диспропорциите, натрупани през времето, например една сестра с каквато и да е квалификация да получава повече от един млад лекар. За себе си считам това за напълно неприемливо. Увеличи се вредният труд, възнагражденията за хирургичен труд и за домашни консултации. Така че и в момента използваме възможностите, които ни дава законът, за да ликвидираме някои диспропорции.
- Готови ли сте за акредитацията на болницата?
- Най-точният отговор е: работим за нея. Сега се връщам от министерството, където получих някои допълнителни указания за методиката, но по закон срокът за акредитация тече след получаване на лиценз от нашия работодател - министъра. Така че формално за нас този срок ще започне от края на януари и ще продължи до края на юли. При всички случаи имаме 40-45-процентна готовност. Ние получихме статут на национална болница наред със сърдечно- съдовите, с детската онкохематология, което ни дава права да извършваме и учебна дейност на студенти. Бих желал това непременно да го включим в акредитационната процедура. В този смисъл са насочени усилията ни.
- Каква част от дейността ви може да се извършва по договор със здравната каса?
- Знаете, че от 1 юли ще започне частично договаряне на здравната каса с различни болници. Вероятно последните, които ще работят с касата, ще бъдат националните болници, в това число и нашата. Засега полагаме усилия да се подобри битът в клиниките, или както вашего брата журналистът фигуративно се изразява - звездичките на здравното заведение да се вдигнат. Те за мен са много съществени, защото апаратура и специалисти имаме. Оттук нататък онова, което ми е позволено от закона и което възнамерявам да предложа на съвета на директорите като решение, е 10 процента от легловата база, предвидени за лечение със свободно формирана цена, да бъде разрешено там, където е възможно. Разбира се, не може в една клиника, където има чакащи за легло, да се заделят четири процента за частна практика.
- Каква е използваемостта на леглата в центъра?
- Използваемостта е над 90 процента, но е много трудно някои неща да се калкулират. Оперативната активност е нараснала спрямо миналата година с 25 процента, което никак не е малко. И това стана, без да се увеличават оперативните легла, дори миналата година те бяха намалени. В момента се подготвяме за разкриване на дневен стационар за химиотерапия. Обсъждаме варианти да разкрием малка хотелска база в двора за хората от страната, които ще минават през дневния стационар. По предварителни разчети една нощувка в него ще излиза от порядъка на 3 до 7 лв. Това ще увеличи потока за химио- и лъчетерапия. Очакваме и монтажа на линейния ускорител, който ще увеличи неизмеримо качеството на лъчетерапията, която извършваме в центъра. Първата фаза на монтажа ще завърши някъде около март, а реалната работа ще започне есента, защото има период на напасване на апаратурата и на персонала към нея. Какво представлява той? Представете си, че облъчвате нещо така, че в дълбочина постигате желаната доза, а тъканите, които лежат пред този облъчван обем, не са засегнати по никакъв начин. Това може да бъде постигнато само с линейния ускорител.
- Колко чакат болните, за да влязат за операция?
- Най- много хора чакат за гинекологичната клиника - средно има записани около 20-ина души. Във всички останали клиники сме се разбрали да се работи гъвкаво, да не се плануват за приемане пациенти, а при възможност веднага да се оперират. Обикновено сред празници обаче се получава взривно напълване на онкологията и вероятно сега ще се появи лист на чакащи, но това е само в определени периоди.
- Запазва ли се тенденцията за увеличение на раковите заболявания?
- Да, макар и бавно, в течение на годините тя нараства, но веднага искам да подчертая, че това не е валидно само за България. Така е в цял свят - непрекъснато се увеличава онкологичната заболеваемост. Онова, по което си струва да се съизмерваме с тях, е ефектът от лечението, изразяващ се в болестност и смъртност. Водещите страни имат по- ниска смъртност и по- голяма болестност, което означава, че дават по- голям шанс на пациентите си. Но онкологията е една изключително скъпа медицина. Лечението не е по джоба на нито един пациент, това може да го направи само държавата и тя го прави.
- Подготвя се национална програма за борба с рака. Какво е участието на специалистите от болницата?
- Много голямо. Най- напред е съзадена комисия по онкология към МЗ, която трябва да изгради стратегията на борбата с рака. Тя се председателства от доц. Александров. Членове сме аз, проф. Черноземски, доц. Данон, доц. Валерианова, проф. Тодоров, д- р Дудов, има представители на НЗОК. До края на януари трябва да излезем със суровия вид на националната програма, която ще се състои от две части - какво и от кого трябва да се прави и как да се прави. На втория въпрос - имаме физическа готовност до края на месеца да дадем за печат публикувани обновените ни методични указания за профилактика, скрининг, диагностика, лечение и проследяване на онкоболните. Те ще отговорат на въпроса как следва да бъдат лекувани пациентите така, че да постигнем резултати, съизмерими с тези на големите държави. В момента работим върху това какъв следва да е пътят на пациента, как да го облекчим по най- добрия начин, така че без да губи време, без да изпълнява строго формулирани административни изисквания за попълване на обменни талони, ако нещо не му харесва в лечението или диагностиката, да се обърне към най- добрия специалист в областта. Това е, което ни води в изграждането на тактиката. Отделно пък как точно ще върви обсъждането на националната програма за скрининг, трудно ми е да отговоря на този етап. През есента започнаха пилотни проучвания във Великотърновски и Старозагорски окръг. Засега резултатите са много добри.
- Основният проблем в България е, че раковите заболявания се хващат в напреднал стадий. Смятате ли, че семейните лекари са достатъчно подготвени за ранното откриване на заболяването?
- Не залагаме много на това и в този смисъл бяха думите ми, че искаме да опростим пътя на пациента до най- добрия специалист в съответния район. Ще му дадем възможност да се обърне първо към специалистите онколози от групова практика или диагностико- консултативен център. И ако не е доволен, веднага ще може да отиде в съответния диспансер за онкологични заболявания и ако и там нещо не върви, ще има право да потърси директно помощ от Националния онкологичен център.
- Има ли новости в профилактиката на онкозаболяванията, защото лозунгите "Не пуши! ", "Не пий! " не вършат работа?
- Не вършат работа, защото винаги са били лозунги. Когато елементарни истини се сведат до кампания, предизвикват негативно действие. Мисля, че основните усилия трябва да бъдат насочени към по- младото поколение, когато се усвояват тези вредни навици - в училище, в семейната среда. Всъщност не мога да твърдя, че има линейна зависимост между броя на изпушените цигари и появата на карцином, но тютюнопушенето е предразполагащ фактор, защото променя лигавицата на дихателните пътища, стимулира отделянето на конкретни видове ензими от задстомашната жлеза, от стомаха, от дебелото черво и защото като съвкупност е неблагоприятен фактор по отношение на рака, макар че основното му действие е най- вече върху сърдечно- съдовите инциденти.
- А можете ли да коментирате твърденията, че обедненият уран предизвиква рак?
- Не мога да коментирам, защото никой досега не си даде труда да обясни какво значи обеднен и от какво е обеднен, какъв вид излъчване има - гама, алфа, бета. Твърди се, че човек трябва да мие ръцете и лицето си, което предполага да има алфа-излъчватели в него. Само те ли са? Откъде в такъв случай се явяват горещите частици, за които говореше в интервюто си проф. Белоконски? Те се свързват с гама-радиация. Не мога по никакъв начин да коментирам.
1,012 млрд. долара приходи от туризъм
СОФИЯ. Приходите на страната ни от международен туризъм за 11-те месеца на 2000 са 1,012 млрд. долара, съобщиха вчера от Министерството на икономиката. Това е с 15,72 на сто повече в сравнение със същия период на 1999. Само до края на ноември 2000 постъпленията ни от чуждите туристи са били с 80,5 млн. долара повече в сравнение с цялата 1999.
За 11-те месеца на миналата година българите са похарчили 500 млн. долара за пътувания в чужбина. Така положителното салдо от туризма в платежния ни баланс е 512,2 млн. долара. Увеличението е с 31,13 на сто спрямо същия период на 1999.
4 млн. лева получават съкратените миньори
СОФИЯ. 4 млн. лева ще бъдат преведени във фонд ПКБ за изплащане на обезщетения на съкратените миньори във въгледобива, реши кабинетът вчера.
Съкращенията се налагат заради подготовката на отрасъла за ускорена приватизация и закриване на губещите рудници и участъци. За това е необходимо своевременно да се осигурят средства за изплащане на еднократни парични обезщетения на потърпевшите работници. Сумата за това ще бъде предоставена чрез целеви трансфер от Министерство на финансите.
Кабинетът реши още да даде мандат на шефа на Агенцията по енергетика да проведе преговори по изготвянето на проектопротокол за транзита към Договора за Енергийната харта.
Протоколът ще осигури прозрачни и обективни критерии за предоставяне на достъп до действащи транзитни съоръжения. Целта е също да се спре незаконното вземане на енергоносители и енергия при транзита.
924 000 лв. дължат абонати на енергото
РАЗГРАД. 924 000 лв. дължат абонатите на местния клон на "Електроразпределение", съобщиха от дружеството. 90 на сто от сумата е от неразплатените сметки на бюджетни организации. Задълженията на частните абонати пък са 7-8 на сто. През последните два дни е бил прекъснат токът на 700 семейства, казаха още от "Електроразпределение". Те били длъжници, неплащали еленергия повече от два месеца и натрупали сметки по над 100 лева.
"Левски" се класира за 1/8 финалите в "Корач"
СОФИЯ. Отборът на "Левски" се класира за 1/8 финалите в турнира за купа "Корач", въпреки че снощи загуби като гост с 82:86 (21:30, 44:45, 62:67) последния си мач от група "С" срещу "Желедник" (Белград). Сините завършиха втори, след като в Истанбул местният "Дарушафака" победи "Химки" (Москва) с 85:74 и зае първото място в групата. Следващият съперник на българите е турският "Фенербахче", който ще гостува в София на 31 януари, а реваншът е на 7 февруари. "Левски" започна мача със сърбите в състав: Георги Младенов, Любомир Минчев, Бойко Младенов, Хрисимир Димитров и Аджани Уилямс и след първата част натрупа пасив от 9 точки. В следващата четвъртина в игра влязоха Росен Геков и Петър Петров, които се включиха много успешно и в края авансът на "Железник" бе стопен до една точка. Българите започнаха много силно третата част и след 4 поредни коша поведоха с 55:51. Няколко минути по-късно сините научиха, че "Дарушофака" е победил "Химки" и това класираше "Левски" в следващата фаза на турнира, като изходът от срещата в Белград беше без значение за крайното подреждане в групата. Най-резултатен за нашите в този мач бе играещият президент на клуба Георги Младенов - 23 точки, а Любо Минчев добави 14. Маждувремнно стна ясно, че глезенът на бахамския център на българските шампиони Чък Стюарт не е счупен и гипсът от крака му вече е свален. Очаква се Стюарт да е готов за игра след около десетина дни.
БЕЛ пуска по Интернет кандидат - депутатите си
СОФИЯ. Евролевицата ще обяви в Интернет кандидатите си за депутати. Това решиха членовете на Националния съвет на партията. Имената на номинираните ще се появят в сайта на БЕЛ в средата на февруари и ще трябва да отговарят на 7 критерия, сред които да не са били доносници на ДС, да не са осъждани и да нямат пряка вина за големите икономически провали на България през изминалите 10 години. Евролевият лидер Александър Томов призова останалите партии също да пуснат имената на своите кандидат-депутати в Интернет и да ги подложат на публичен дебат. До средата на април трябва да бъде готов окончателният вариант на депутатските листи на БЕЛ, като от ръководството на партията обещаха 1/3 от избираемите места в тях да бъдат заети от жени.
СДС - Търговище, ще се стреми към удвояване на членовете си
ТЪРГОВИЩЕ-БЯЛА. След близо година общинската организация на СДС в Търговище избра свое ръководство на проведеното в събота отчетно-изборно събрание. На него присъстваха главният секретар на НИС на СДС Екатерина Михайлова и зам.-председателят на сините Димитър Абаджиев. И. д. общински председател Красимир Русев оглави местната синя структура. За секретар бе избран Тончо Димтров, бивш областен управител. Новият лидер обеща да работи за удвояване на членската маса. "Ние сме фаворитите на предстоящите парламентарни избори", допълни Красимир Русев.
Посещението на гостите съвпада с официалното откриване на пресцентъра в областната администрация.
Провеждането на служебно събрание в Бяла спомогна за бързото решаване на допуснатите по-рано организационни слабости. Вече няма неразрешени проблеми между областното и общинското ръководство, каза в Бяла Екатерина Михайлова. Тя води служебното събрание за избор на ново ръководство. С явно гласуване за председател бе избран Драгомир Драганов, зам.-председатели са Йордан Маринов, Георги Лунгов, Стоян Петров, Петър Костов, Тодор Тодоров, а секретар - Валери Върбанов. На 15 декември м.г. областният съвет на СДС прекрати предсрочно правомощията на старото ръководство за лошо състояние на организацията.
Австрийски учени ще лансират българската култура в Европа
СОФИЯ. Възможностите за по-разширено представяне на българския език и култура в Австрия и в останалите страни от ЕС обсъждаха на двудневен семинар български и австрийски учени. Форумът се състоя в рамките на дните на българистиката във Виенския университет и бе организиран от Института по славистика към университета и нашето посолство в Австрия. В специално обръщение премиерът Иван Костов благодари на участниците за усилията им да утвърдят авторитета на България и заяви желанието си България да проведе в сътрудничество с други страни съвместни конкурси за дисертационни проекти, свързани с българистиката. Целта е да се привлече творческият потенциал на чуждите учени, работещи в тази сфера.
Ако има балон, който ще изгърми, това е "новата левица"
Нежеланието на ПЕС да легитимира новата левица развенчава приказките, че европейската социалдемокрация възлага особени надежди на тази формула. Въпреки това да се твърди, че соцпартията няма лоби в западноевропейските социалдемократически партии, не би било съвсем точно. За един период от време социалистите имаха възможността да манипулират българските медии и общественото мнение, използвайки всеотдайното въздействие на г-н Фридрих Рол в битността му на един от изпълнителните секретари на ПЕС за Източна Европа. Тази възможност се базираше до голяма степен на чисто лични взаимоотношения. Известно е, че в своята младост г-н Рол е работил в международен студентски съюз с откровено комунистическа ориентация заедно с Филип Боков и други познати за нас левичарски функционери. В международните връзки личните контакти са изключително важни. На моменти те могат да станат основополагащи. Такъв беше и сканадалният случай с писмото на г-н Шарпинг до левите партии у нас, в което Евролевицата беше тенденциозно пропусната. Впоследствие се оказа, че на Шарпинг е било поднесено готово писмо, което той е подписал, без да се замисли каква интрига може да роди българска почва. Г-н Рол вече не изпълнява функциите на изпълнителен секретар. Той става шеф на Форума за демокрация и солидарност, което не го лишава от възможности за влияние, но доста ги ограничава. А това означава, че той просто няма да има възможността повече да поднася писма, ако мога така да се изразя... Давам си сметка, че дотук нещата изглеждат някак доста персонални. Но това, което не е персонално, е информацията, че Партията на европейските социалисти е отказала да приеме за наблюдател, ако мога така да се изразя, новата левица. През миналата седмица това беше потвърдено както от колегите ни от Евролевицата, така и от други източници.
Въпреки че не съм изненадан от това развитие на събитията, заслужава си то да бъде анализирано. Защото, за да се кандидатства в ПЕС, е необходимо да бъдат изпълнени няколко условия, на които, най-общо казано, новата левица не отговаря напълно. Има и няколко изключения - 3 на брой. Явно е, че нашите социалисти по навик са се опитали да минат в този порядък. Но позицията на ПЕС вероятно е била продиктувана и от желанието да не се пренебрегва напълно Евролевицата. БЕЛ е наблюдател в Социнтерна и макар и формално отговаря на изискванията за получаването на същия статут в ПЕС. Има потвърдена информация, че холандският социалдемократ Ян Маринос Вийерсма, който е новият наблюдаващ на ПЕС за България е дал доста уклончива оценка за БСП. Нещо като: "Да, вие напредвате. Посъбрали сте около вас леви социалдемократически партии. Ние одобряваме това ... ", след което е отрязал техните амбиции от по-високо ниво. Въпреки това не смятам, че новите-стари сателити на БСП ще се отдръпнат от играта със соцпартията. Те са там, за да получат депутатски мандати и това е ясно за всички. Проблемът е друг. Чрез медиите ние многократно предупреждавахме г-н Първанов, че господата Агов и Анастасов са му снесли едно куковиче яйце в гнезденцето. Защото абсолютно сигурно е, че името БСДП няма как да присъства сред партиите-основателки на новата левица. Причините са изключително правни и процесуални. Съществува реална възможност до изборите БСДС да вземе тази марка. Но това по никакъв начин не може да се осъществи от Петър Агов. Ние знаем, че г-н Агов е писал до Брюксел, за да разяснява неловката ситуация, в която изпадна. Това е още един сигнал, че в новата левица четирите букви "БСДП" ще може да ги има само в нарушение на закона, и то върху някой плакат. Оттам нататък цялото начинание отива по дяволите и ако има балон, който тепърва ще изгърми, това е самата марка "нова левица". Защото без марката "БСДП" в новата левица ще останат само ОБТ, която неслучайно наричат виртуалната партия и фракцията на г-н Камов, която се върна там, откъдето дойде. А това още веднъж поставя въпроса "Кое й е тогава новото на новата левица? ".
Убеден съм, че западноевропейските социалдемократи са информирани за тези проблеми и си задават тези въпроси. Това се потвърждава и от нервността на Първанов, който вече усеща как се е подхлъзнал. Заканите му, че щял да предизвика международен скандал, ако не бъде регистрирана БСДП на Петър Агов, са поредното изпускане на нервите. Защото както твърди и нашият приятел г-н Рол, ако българският съд не може да решава кои са социалдемократите в България (и в това има нещо вярно), точно българският съд ще се произнесе кой е законният представител на партията БСДП. Така че тук г-н Първанов просто го е загазил... Спомням си как през 1993 г. той предложи да се хванем на бас, че БСП щяла да влезе в Социнтерна, преди БСДП да влезе в парламента. Този бас той вече го загуби, но това е само началото. Просто защото лелеяната мечта на историка - председател на БСП, да събере БСДП и БСП в едно няма как да се осъществи в правния мир, а и в самата реалност.
Още повече че европейците в никакъв случай няма да рискуват да инвестират в новата левица и по този начин, образно казано, да "потопят" Евролевицата. Тезите, че Първанов е добрият "социалдемократ", а пък Томов, да речем, е "лошият", са пропагандни тези, които обслужват БСП. Но това едва ли е от особено значение. Ако някой попита Александър Томов, той вероятно ще каже, че "солунският процес" не е мъртъв, но че Първанов го е разрушил, защото не е спазил нито една от клаузите по тази договореност. Истината обаче е, че солунският процес вече е напълно изпразнен от съдържание. Групата на Петър Агов и групата на Кръстьо Петков са маргинални формации с нулево значение в българския и в международния политически живот, а при отсъствието на БЕЛ Първанов отново остава сам на игрището. И би било просто невероятно от ПЕС да смачкат авторитета на една партия, която все пак е наблюдател в Социнтерна, заради имагинерната конструкция нова левица. В този смисъл не бива да се очаква някаква възторжена подкрепа за БСП и нейните сателити. Няма да има и материална подкрепа за тях. Материалната подкрепа вече беше направена, изхарчена и отчетена изцяло в графата загуби. Имам предвид и проектите, които бяха финансирани от фондацията "Фридрих Еберт", и социалдемократическият институт на Андрей Райчев, който за много пари роди само две книжки... Що се отнася до политическата подкрепа, западноевропейските социалдемократи ще бъдат много сдържани и поради чисто геополитически съображения. Вярата, че Първанов е прегърнал не само европейските, но и евроатлантическите ценности през последните седмици беше, меко казано, силно разклатена от подписването на двустранното споразумение с комунистическата партия на Паунов. На практика се оказа, че в мегакоалицията, която подготвя БСП, част от нейния фракционен състав ще има правото да бъде на различно мнение по въпроса за НАТО. Това обаче влиза в противоречие с решенията на БСП и на нейния Висш партиен съвет, според които всеки, който се коалира с тази партия, трябва да възприеме базовите постановки от нейната платформа. А там, макар и от лицемерие, въпросът за присъединяването към НАТО е вече записан. Приемането на партията на Паунов, предстоящото вероятно подписване с червените еколози, парафирането с Велко Вълканов ясно показват обаче, че на практика става дума за поредното шикалкавене и мимикриране на БСП. Логично е отношението на международната общност да бъде твърде резервирано към подобна коалиция, която по същество е еклектична, а не социалдемократическа. Защото в крайна сметка новата левица е поредният тюрлюгювеч от комунизъм, неокомунизъм и квази социалдемокрация.
Бебето "Ягуар X - type" ще се роди напролет
Името на най-новият представител от фамилията котки се казва "Ягуар X-type". Той ще се появи на пазара през лятото и от сега вече се знае, че представлява изцяло нов продукт. Той е компактен, спортен салон и ще се бори на пазара с такива конкуренти, като Mercedes C class, Audi A4 и BMW 3-а серия.
За първи път в своята история скачащата котка предлага като стандарт задвижване на четирите колела. Това превръща новият автомобил в удобно за шофиране зверче, което преодолява всякакви терени. Естествено, не се препоръчва с ягуара да се кара по полето или да се ходи с него на лов.
