БТПП иска отваряне на ГКПП "Калотина"
СОФИЯ. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) ще постави пред югославски бизнесмени въпроса за отваряне на границата на ГКПП - Калотина, и превръщането на магистралата Истанбул - София - Белград в най-краткия път от Близкия изток до Европейския съюз. Това ще стане по време на организираната от БТПП в понеделник контактна борса с представители на деловите среди от региона на Ниш, съобщиха от палатата вчера.
БТПП ще настоява пред ръководството на нишката палата да бъде разгледан и въпросът за връщане на отнетите суми от български граждани при преминаването им през югославска територия, за които има съставени преписки. Изграждането на новото трасе на магистралата София - Ниш, преминаването през югославска територия на товари, в които има акцизни стоки, и уреждането на задълженията на югославски фирми към техните български партньори също ще бъдат обсъдени по време на срещата.
Очаква се в контактната борса да вземат участие представители на седем югофирми, работещи в областта на машиностроенето, текстила, тютюнопроизводството и производството на гуми за автомобили, както и хора от югославското посолство в София. От наша страна в срещата ще участват представители на Министерството на икономиката и на над 50 фирми.
Контактната борса е продължение на усилията на БТПП за активизиране на двустранните икономически отношения между България и Югославия, подчертаха от палатата. Очаква се през март да заседава и смесена междуправителствена комисия.
ВМРО иска смъртно наказание за педофилите
СОФИЯ. Промени в Наказателния кодекс, възстановяващи смъртното наказание за хората, изнасилили или убили деца или бременни жени, готвят от ВМРО. Това съобщи вчера лидерът на организацията Красимир Каракачанов. В началото на 90-те бе наложен мораториум върху смъртното наказание, а през 1999 то бе премахнато и в момента най-тежката санкция е доживотен затвор без право на обжалване. В сряда от Евролевицата настояха убиецът на малката Деница да получи точно тази присъда.
Във връзка със зачестилите прояви на педофилия воеводите са започнали подписка из цялата страна под наслов "Да защитим децата". В средата на март те ще внесат документа в Народното събрание с искане за дебат по темата.
ЕБРР дава 2,7 билиона евро за Източна Европа
СОФИЯ. 2,7 билиона евро е отпуснала Европейската банка за реконструкция и развитие (ЕБРР) за страните в преход от Централна и Източна Европа. Това е докладвала депутатката Мария Стоянова в качеството си на член на Комисията по икономически въпроси и развитие към ПАСЕ. Тя е главен докладчик на форум на Европейската банка за реконструкция и развитие, който се провежда в Лондон. Тя се е срещнала с директора Жан Лемиер и висши служители на банката, които са изказали задоволство от работата си с правителството, институциите и частните фирми в България. България заедно с Унгария, Полша и Чехия се нарежда сред най-активните страни, осъществили проекти чрез ЕБРР.
ЕС: Селските стопани не бива да разчитат на субсидии
СОФИЯ. Ако българските селскостопански производители очакват да получават субсидии от ЕС, ще бъдат разочаровани. Тенденцията в Евросъюза е да се преразгледа селскостопанската политика и да се намалят субсидиите. Това заяви посланикът на ЕС у нас Жак Вюненбюрже по време на проведената вчера среща с Евроклуба при БТПП и шведския посланик Стен Аск. Според Вюненбюрже производствените мощности и на стоманодобивните предприятия у нас ще трябва се намалят, тъй като пазарът вече е разпределен.
Не смятам, че в България има функциониращо пазарно стопанство, заяви посланикът на Швеция Стен Аск. Основният проблем според него е в практическото приложение на нормативната уредба.
Той смята че в бюджета за тази година не са предвидени достатъчно пари за укрепване на съдебната ни система. Заплатите на магистратите у нас са в пъти по-големи, отколкото на държавните служители, отговори Мария Серкеджиева, заместник-министър на правосъдието.
България не може да си позволи да направи всички инвестиции изведнъж, но трябва да има политическа воля да се промени начинът на управление на съдебната система и на митниците, смята Вюненбюрже.
КРЪСТЮ ПАСТУХОВ: Посвещения и само стихове
Включва тази първа за новия век подборка стихове от един нежен писател, който последните години ни поднася лиричните си умъдрявания. Точно за празника на Св. Св. Кирил и Методий, Къци ще навърши шейсет години. И ще е някак неудобно да се обръщаме така лежерно към него. Но дотогава той обещава да порасте, а издателят Анго Боянов да издаде тези и още 39 стихотворения в едно томче под заглавие: "Всичко наоколо". Хубаво е, когато поет от миналия век вижда около себе си само и единствено поезия. Значи той е щастлив. И е за завиждане. Ние го правим най-благородно.
На Ана
Не можах да взема цялата поляна, за да ти я метна на трапезата вместо бохча
Великденска.
Нося ти само стрък от лютиче в шепата грейнало.
На Марта
Топъл вятър лъхна та откърши бяла ружа от стъблото сухо и написа на листцата ситно пйсмо, па го прати зад море далечно, дето няма ни кладенче бистро, нито сянка над него от джоджен.
На Катя Паскалева
Тази нощ от скръб измръзнах.
На сутринта намерих си кокичета между петите.
***
От всяко дърво огън става, но не от всяко
Кръст.
***
Изсъхнали са корените ми небесни.
Дори власинка не откривам от своята звезда.
***
Объркана е пеперудата, защото вятърът подмята я насам-натам.
Кому да се оплаче в тази пощуряла пролет, когато всички са обърнали очи към соковете си.
***
Тъй малък бях, когато се наведох в люцерната към теб. ...
Събуди ли се? - сега съм детелина.
***
Като вълна над камъче се плъзна над мене
Любима.
Като въздишка по пясъка заглади ми бръчките.
МВФ няма да ни притиска за тока
СОФИЯ. МВФ няма да ни притиска за повишаване на цените на тока и парното при сегашната мисия на фонда у нас, съобщиха вчера източници от агенцията по енергетика.
Миналата година кабинетът реши енергийните цени да се замразят до края на този отоплителен сезон. Експертите от фонда се съгласиха с решението. Въпросът за поскъпване на тока и парното ще бъде оставен за решаване при обсъждането на следващото споразумение с МВФ, твърдят подчинените на Иван Шиляшки.
Абаджиев къса с щангите
СОФИЯ. Треньор &numero; 1 на България за XX век Иван Абаджиев се отказа от треньорската кариера на официална пресконференция вчера. С активния спорт къса и неговият възпитаник Иван Иванов, бивш олимпийски шампион по вдигане на тежести от Барселона'92.
"Нямам повече работа в националния отбор по щанги", заяви Абаджиев. - Оттук нататък, ако бъда потърсен, разбира се, ще помагам с каквото мога на своя приемник. Понеже Нораир Нурикян съвместява много дейности едновременно, ще трябва да бъде назначен някой, който да се занимава ежедневно с щангистите, нещо като старши треньор. С това може да се справи Иван Иванов, може би Антон Николов или Нено Терзийски. Но това ще го реши федерацията", добави старшията.
Един от най-добрите ни щангисти в последните 10 години - Иван Иванов, заяви, че повече няма да се състезава и ще се отдаде на висшето си образование, а по нататък - на треньорска кариера. "Амбициите ми са да остана в спорта, но като треньор - сподели Иванов. - Четири месеца няма развитие по въпроса дали ще бъде намалена двегодишната ми дисквалификация след олимпиадата и не мисля, че ще бъде направено. Вече съм почти на 30-годишен и съм дал достатъчно но българския спорт като състезател", добави той.
Абаджиев заяви, че иска разследването на допинг-скандала с щангистите ни от Сидни 2000 да продължи до пълното изясняване на случая. "Дотук се разбра, че производителите нямат вина и от техните цехове лекарството излиза без забраненото вещество. Май трябва да повикаме комисаря Рекс или Коломбо, за да се разбере кой е виновен", смята той.
Иван Абаджиев бе назначен за пръв път като старши треньор на националния отбор по вдигане на тежести през далечната 1969 г. Абсурди
На целокупния български народ вчера му бе спестено да гледа поредния цирк от парламента. Само че заслугата е не на добрата воля на депутатите, а на тяхната недосетливост - забравиха да гласуват дебатът по закона за партиите да се предава пряко по телевизията. Иначе електоратът щеше с часове да гледа абсурдни спорове по документ, чието приемане се точи от близо година. То не бяха консултации, не бяха дебати в комисиите и като се стигна до приемането на уж консенсусен закон - хоп, отново скандал. А след това пак ще се сипят обвинения върху СДС за ниския рейтинг на НС. Докато всички народни избраници не осъзнаят отговорността си и не започнат да вършат качествена работа, той ще продължава да пада.
Автобусна линия 72 ще обслужва инвалиди
СОФИЯ. Частна автобусна линия по маршрута на 72 за превоз на инвалиди и трудноподвижни хора ще бъде открита скоро. Изграждане на трасето на метрото в участъка от метростанция "Сливница" до метростанция "Обеля" ще бъде предложено за одобрение от Столичния общински съвет на 20-ото му заседание в понеделник, 22 януари т.г. 15 000 лв. е предвиденият лимит за реализирането на строителството му.
В отговор на нуждите Столична община да развива превантивни и информационни програми по проблемите на наркоманите Столичният профилактично-лечебен център по проблемите на наркоманите ще бъде преобразуван в Столичен превантивно-информационен център.
Със званието "Почетен гражданин на София" ще бъде удостоен архитект Атанас Агура.
Анна Сендова - меценат на киното и мъжа си
СОФИЯ. Пред рехава публика от тридесетина червени депутати и симпатизиращите им интелектуалци неуморимата Анна Сендова успя да доведе част от екипа на филма "Извън хватката на Хитлер" вчера следобед във Военния клуб в София. Пред Пирински, Кюранов, Иво Атанасов, Жорж Ганчев, Гиньо Ганев, Левчев, Ст. Дичев и скучаещи другарки тя извини г-жа Шуламит Шамир за отсъствието й и представи М. Бар-Зоар, Ницан Авирам и посланик Емануел Зисман за свои гости. Не се разбра дали това парти е под шапката на фондацията й "Културен диалог 21", или е частна инициатива. Проф. Андрей Пантев вездесъщо говори за търпимостта между българи и всички етноси и подчерта, че затова щяло да бъде много неправилно, ако се акцентира върху личността на отделен човек за спасяването на българските евреи от т.нар. стара България. Неговото експозе бе като принудено оправдание на антибългарското поведение на съпруга Сендов, персонално подписал искане за премахване на паметната плоча на цар Борис III и царица Йоанна, довело и до свалянето на паметниците на екзарх Стефан и Димитър Пешев от Българската гора в Израел. На соарето бе и Емил Кало, представен като председател на Еврейската организация в България, без да се уточни коя. Срещата на вежливост завърши с народни песни без танци. В съседство комунисти честваха смъртта на Станко Тодоров, а Бл. Сендов така и не се появи.
Атакуват ни щамове "Москва", "Нова Каледония" и "Пекин"
Има три основни групи вируси - А, В и С. Вирусите от група А са най-агресивните и виновниците за епидемии. Поразяват птици, животни и хора. Разновидностите му се появяват на цикли от 2-3 години. Тазгодишните "Москва" и "Нова Каледония" са тип А. Тип В нападат само човека. Предизвиканият от тях грип протича по-леко и дава усложнения само при децата. Щамът "Пекин" е тип В. В северното полукълбо той се задържа вече трети сезон. Вирусите от група С се откриват много трудно, защото не предизвикват определени симптоми на болестта, но изтощават организма. У нас вече са регистрирани болни от грип. Това става в Националната лаборатория по грип, където се правят кръвни изследвания. Болният е като бомба, която поразява околните. Вирусът се предава по въздушно-капков път и прониква през мембраните на очите, носа и устата. Заразата се хваща и от замърсени чаши, общи кърпи за ръце, дори от телефонната слушалка. Грипът е сериозно заболяване, въпреки че смъртността от него е ниска - 0,01 процента. Тя не се дължи на самата болест, а на усложненията - бактериални инфекции, бронхити и пневмонии.
Няколко стъпки срещу заразата
- Пазете се от настинка - тя отваря вратите на вируса. Дръжте краката сухи и топли по всяко време.
- Ограничете посещенията на многолюдни места и редовно проветрявайте и почиствайте работните помещения и дома.
- За да се увеличат защитните сили на организма, консумирайте повече витаминозна и висококалорична храна, пийте сокове от моркови, ябълки и портокали. Осигурете си пълноценна почивка.
- Сменете кафето с билков чай с мед и лимон. Кафето разгражда витамините, а билките чистят дихателните пътища, стомаха и бъбреците. Пийте чая топъл, а не горещ.
- Ограничете тютюнопушенето, особено в жилища с малки деца и възрастни. Избягвайте употребата на алкохол.
- Обличайте дрехи от естествени материали като вълна и памук. Те топлят, без да запарват тялото.
- Ако усещате първите признаци на заболяването, натопете вечер краката си в гореща вода с морска сол. В същото време пийте чай, за да се изпотите. След това се преоблечете и си легнете.
- Ако настинката вече е факт, вземете по 4 г витамин С два пъти през 12 часа. При тежки случаи дозата може да се увеличи.
- При главоболие и хрема останете вкъщи, пийте много течности и си починете добре. Това ще помогне на имунната система.
Безразличието
Безразличието - едно от болните последствия на закъснялата у нас промяна. Даде се възможност на комунистите да заемат ключови обществени и административни позиции и те проявиха завидна активност, улеснени от нашето пасивно поведение. Започнаха да уволняват и назначават, да се намесват пряко в съдбата на "опасни" за тях личности. Развихриха се дотолкова, че много уж честни, но кротки, боязливи хора предпазливо се свиха в черупките си. Подейства робският принцип: "Преклонена главичка сабя не я сече". Редица граждани започнаха твърде много да държат на главичките си, на местенцето си в служебната йерархия, на службицата си. А още Сартр и Камю бяха казали, че животът е всекиминутен избор. Но 50 години жестоки репресии срещу непослушните и инстинктът за оцеляване разви психологическия синдром на пасивност, на нереагиране. Ако овчарят, чул детския плач, не беше мълчал, шестгодишното момиченце щеше да бъде спасено. Ако съществуваше солидарност между застрашените, своеволията щяха да бъдат по-малко.
А какво става в действителност - слаби дисертации обикалят научните инстанции по 20-30 години и най-накрая някой милозлив критик ще се смили и дисертацията ще мине, дори през общо взето критичния ВАК. Да, има нещо гнило в духовния ни живот; в допускането на злото, в примирението. Но по-точно би било да се каже, че в определени кръгове, носители на идеи от миналото, тренирани в пряко обслужване на комунистическия политически апарат, пренасянето на стари, комунистически похвати в днешната обстановка се удава извънредно добре. Еднакво брутални, комунистите на власт и комунистите в опозиция са едни и същи. Днешната комунистическа опозиция с властови функции - едва ли има по-сбъркано, по-перфидно явление... удобни и захаросани, любимци на властта в миналото и сега, те едновременно говорят благонамерено от телевизията и безшумно ни изхвърлят.
Както в миналото, те искат покорство, послушание, безличие, подчинение. Всеки критичен глас се трактува от тях като грубо политическо вмешателство. Тяхната цел е несправедливо засегнатите да укорят демокрацията и културните институции.
Не демокрацията е виновна в подобни случаи, а тези, които искат съзнателно да подкопаят, да унищожат демокрацията, да се подиграят с нея, да ни покажат, че са по-силни. Не демокрацията е причина за злото, а ченгето вън от нас, което ни слага черни очила на нас самите, което се чувства застрашено и стреля - по нашето самочувствие и достойнство.
На този, който дръзне открито да защитава мнението си, въпреки общопризнатата свобода на словото, не му е леко. Колко по-удобно е да не си създаваме неприятел, да изглеждаме аполитични, надидейни, "обективни", надлични. Забравяйки, че в литературата надличната гледна точка е художествена игра, привидна обективност. Не е така в обществото: веднъж скриване, два пъти премълчаване на истината, и третия път се озоваваш в друга човешка категория - замижаваш пред истината, замижаваш завинаги като нормален човек, минаваш в зоологическия вид на мекотелите, на безличните и удобните.
Изхвърлят те от някоя комисия, например на ВАК; не ти подновяват договора на мястото, на което работиш, спират да те печатат, задържат книгите ти с години - начините за справяне с неудобните са много. Изправяш се пред мимикрия и внезапни удари, добре замислени и организирани, сблъскваш се с преградата на мафиотски похвати, пред явни заплахи като тази, отправена към една от членките на ВАК: "Ако продължаваш по този начин, ще бъдеш изхвърлена от съвета. " Сблъскваш се с познатите похвати на БСП, която се бори яростно за всяко място, воюва поименно, стреми се да унищожава поединично. Напразно старание. БСП се усъвършенства в безпринципна борба и безхарактерни компромисни обединения, без да роди нищо ново, нито нова програма, нито нови идеи и принципи. Специализира се по популистки предизборни обещания.
Ще лекува децата и пенсионерите безплатно - с ограбените от самата нея фондове, със средствата на едно разорено от нея стопанство, което едва сега тепърва започва лека-полека да стъпва на краката си. Ще спасяват обществото така, както в миналото: част от хората доносници, непослушните - на свинете в Белене.
Зная, че една партия, чиито идеали се оказаха извън нормалното развитие на човечеството, която изби повече хора, отколкото хитлеристите, която естествено ражда фашистки имена и свастики, която няма идейни и социално-обществени перспективи, не може да се бори почтено. Тя ще се бори кокошкарски: ще отлага процеси, ще измисля нови причини за нереализирането им, ще търси административни пречки, ще убива живите свидетели, ще уволнява, когато може, ще изхвърля неудобните, ще мачка тези, които не се съобразяват с нейните ходове, дори ще се явява със свои хора пред телевизията, с невинното изражение на идейни доброжелатели.
За да не бъда голословна, ще дам пример от собствената си практика
Намесих се в спора в няколко заседания на ВАК по докторската дисертация и евентуална бъдеща професура на известно софийско ченге, заемащо служебен пост в бившата партийна администрация.
Взех становище при обсъждането на един журналистически труд, където като пример за лош, нецензурен език се сочеше в. "Демокрация", вън от контекста на останалата преса. Изказвах се неведнъж срещу остаряла политическа терминология от типа на "класова борба", стремях се да внушавам, че идеологическите, обществено-политически възгледи на определен автор не са нещо извън общия естетически критерий. Резултатът беше изхвърлянето ми от комисията при реорганизацията на ВАК, а много преди това ми беше отнета възможността да чета лекции в София. Тези и други примери ме убедиха, че мафията не е само на социално-икономическия сектор, тя не е по-малко силна и опасна, не по-малко активна и в звената на културния живот.
В порядъка на тези мисли разсъждавам за критерия по който ме изхвърлиха. Сигурно е много висок, недосегаем, щом 52 години преподавателски стаж и над 20 научни книги и стотици статии не можаха да го достигнат. Голям критерий, ще изпоплаши членовете на комисията и на самия президиум, ще започнат да бъркат двойката и нулите или да пресмятат само нулите в собственото си творчество... Но не мога да откажа големия им идеен принос към тезата за идеологическото побратимяване, за големия обществен компромис: натикват "класовия враг" в миша дупка, дават му да разбере къде се намира и какво значи да държиш главата си изправена - хем лесно, хем добре познато и изпробвано в миналото. При това е толкова ясно: "Ние сме още тук!"
Зная, че комунизмът е дръзък, неуморим и циничен че не се спира нито пред компромати, нито пред убийства - духовни и физически. Но само едно нещо забравят неговите функционери: че на тяхната разрушителна сила, използвала и хаоса, и националното предателство, и личната разправа с неудобните, се противопоставя друга, по-голяма сила. И тя изниква, когато не я очакваш. Изниква на площада, когато избликнат народният гняв и възмущение, изниква в човешкото сърце, в чувството за справедливост, в неугасимото творческо съзнание на човека; изниква от съзнанието, че докато дишаме въздуха на промяната, сърцата ни няма да бъдат сломени. Познавам човешката слабост и несъвършенство. Но в тези месеци, в които се решава съдбата на България, критериите се променят.
За да не съжаляваме отново този път не само че сме пропуснали годините, но че сме закъснели завинаги, че сме проиграли единствения си исторически шанс. Дошло е време, когато не трябва да оставяме обществената вълна да мине над главите ни. Години примирението и политическият скептицизъм съзнателно се насаждаха като последна идейна диверсия на комунизма: да накажем правителството за грешките, да не гласуваме, да си останем у дома, чисти и удобни, слепи за всяко престъпление спрямо родината. Дори и надеждата за невъзвратимост на злото може да се превърне в част от тази духовна мимикрия. Защото злото е възвратимо, ако спрем процеса на развитие, ако застанем насред път, ако се окажем отново пред затворените врати на света и историята, ако не прекрачим през прага на вратите, отворени за там, където мястото ни е вече определено.
Само месеци ни делят от изборите. Време, в което безразличието е единствено в услуга на миналото, готово да изплува отново, готвещо се отново да управлява. На 10-11 януари 1997 сложихме истинското начало на най-новата ни история; народният гняв наложи ясни задачи и нови темпове. Спирането насред път ще означава връщане без изход, връщане към началното безвремие, към едно начало без път и без перспектива. Ще го допуснем ли?
Бивш колоездач заплашен за втори път с бомба
КАЗАНЛЪК. Бомба избухна в двора на къщата на Веселин Топалов в града, съобщиха от РДВР. Инцидентът станал в 3,50 ч. на 18 януари. От взрива били потрошени стъклата на околни сгради. Пострадал е и мерцедесът на Топалов, разрушена е част от гаража му. Жертвата на атентата е известен в миналото състезател по колоездене и настоящ бизнесмен. В Казанлък свързват името му със среди от силовата групировка СИК. Запознати припомнят, че това не е първото посегателство върху собственост на Топалов. В края на миналата година неизвестни хвърлиха бомба и в двора на неговото заведение "Старата къща".
Взривът от 18 януари е трети за тази година в Старозагорско. През 2000 г. общият брой на взривовете бе 8 и всички те бяха в Казанлъшко.
Български летопис
19 януари 1882 - роден в Габрово Йордан Сейков, драматичен артист. Актьорско майсторство е учил в Москва и Петербург. Дебютира в Народния театър в ролята на Меркуцио от "Ромео и Жулиета". Играл е в театрите във Варна, Бургас, Плевен. Изявява се като комедиен актьор. Умира на 16 юли 1947.
19 януари 1884 - роден в Пещера Георги Кьосеиванов, виден политик, дипломат, министър-председател на България от 1935 до 1940. През 1905 завършва право в Париж. Първата му дипломатическа мисия в Рим (от 1912), а след това последователно е дипломатически агент в Цариград, Берн, Берлин и Париж. През 1924 става управляващ българската легация в Букурещ. В периода 1929-1934 е пълномощен министър в Атина, Букурещ и Белград. След преврата на звенарите става началник на канцеларията на цар Борис III. В кабинета на Андрей Тошев е министър на външните работи и изповеданията. Като министър-председател Г. Кьосеиванов полага усилия да нормализира отношенията на страната със съседните държави. През ноември 1940, след като от 15 февруари министър-председателският пост е поет от проф. Богдан Филов, Г. Кьосеиванов е назначен за пълномощен министър в Берн. На тази длъжност остава до 1 октомври 1944. Не се завръща в България. Умира в Швейцария на 27 юли 1960.
19 януари 1931 - умира в София Петър Ив. Пешев, виден български политик, дългогодишен председател на софийския адвокатски съвет. Роден е на 27 юли 1858 в с. Горско Сливово, Ловешко. Завършва право в Московския университет. Многократно избиран за народен представител. Бил е министър на правосъдието в правителствата на Т. Иванчов и д-р В. Радославов, както и министър на народното просвещение.
Бързо забравихме за привилегиите дo 1989
Изборите се задават и комунистите пуснаха в действие познатия от миналото арсенал на лъжи и слевети. Умело използват пресата. Възмущават ме до болка наглостта на тези хора, късата им памет и липсата на морал. В последно време се забелязва една масирана атака срещу държавните ни ръководители. За едни се пише, че живеели в охолство и едва ли не в палати. За други, че злоупотребявали с държавни пари и че семействата им се ползват със социални и други привилегии. Но каква е истината?
Към протокол Б номер 13 "Строго секретно", екземпляр единствен, смятан от 1 юли 1974, лимитът за храна месечно на първия секретар на ЦК на БКП е трябвало да бъде 1300 лв., за членовете на политбюро по 1000 лв. Ревизионните актове показват, че докато са били на работа, са получили общо: Цола Драгойчева 130 650 лв., Александър Лилов 127 600 лв., а пък Добри Джуров 129 000 лв. По това време средната работна заплата е била 135 лв., белият хляб 0.35 лв., а килограм месо 5.50 лв. Пак според протокол 13 парите за храната партийната върхушка е получавала отделно от заплатата. Според същия документ комунистическите велможи и техните семейства са ползвали многобройни привилегии.
Ето това е истината и не трябва да я забравяме. Като я помним, лесно ще можем да си обясним кой осакати пенсиите ни и докара народа ни до просешка тояга.
В Пловдив ще вдигат паметник на убитите без съд и присъда
Инициативният комитет на Клуба на репресираните след 9 септември 1944 в Пловдив желае да изгради паметник на избитите без съд и присъда по време на комунистическия терор. В Пловдивска област жертвите са над 700 души.
Общинският съвет в града реши паметникът да бъде издигнат в центъра на "Гурко" 4 на мястото на ДС в града.
Необходимите средства за тази инициатива ще бъдат от дарения. Затова се обръщаме към всички демократично настроени българи с молба кой с колкото може да помогне. Банковата сметка за набиране на парите е - "Общинска банка" АД, клон Пловдив, банков код - 13072818. В левове - 9010038015, в долари - 9110038003.
Велевиада
Лоша услуга направиха доста журналисти на Александър Велев, ген. директор на БНР от най-близкото минало. Преекспонираха го, префасонираха го, пререкламираха го. И му се подиграха. Най-откровено. Е, не в очите, а в ушите. Той бе за една вечер и летящ холандец в Би Ти Ви, Волгиновия "Без контрол" на доскоро повереното му БНР и Канал 3 - отскоро, но не задълго, поверен на адаша му Сашо Диков. Навсякъде търсещ подкрепа, опование и рамо: И ако президентът Клинтън утре в 19 часа българско време ще изгуби Овалния кабинет и най-модерна лимузина "Линкълн", то колегата Велев, подвластен на суета, неподходяща за боя му, губи неремонтиран кабинет, стар джип и малко останалото му мъжко достойнство. Не ми е работата да давам рецепти на началници о.з. Но едва ли Сирак Скитник щеше да потърси подкрепата на популярния в онези години еротичен писател Слави Езеров, за да запази на всяка цена директорското си кресло. Но Сирак Скитник е бил интелектуалец. Заобиколен от сродни души и характери, а не еднодневки - суетни създания, които заради своите 15 минути слава са готови да посветят не само порнографски роман на майка си, а и бъдещето си на лица от типа на Георги Първанов и Велко Вълканов. Темата на този текст е суетата и манията за незаменимост. Това доста сполучливо (без да подозира) експонира в протяжното си тв показване бившият скиор Сашо Диков. В зле декорираното студио на частната медия се бяха събрали все бивши "звезди", които прочее се опиваха от някогашната си известност и искаха да убедят 16-годишните зрители, че преди 10 лета без тях много трудно се е съмвало в България. Виза Недялкова, Светослава Тадаръкова и Елена Йончева вещаеха черни прокоби за страната. Кефеха се от съдбата на великомъченика Велев и призоваваха Иван Костов да дойде при тях, та те да му обяснят някои неща. И никой от четиримата бивши "лица от новините" немћ силата да си признае, че просто времето вече е друго и тяхното послание е остаряло и ненужно. В тази зимна "Велевиада" пролича, че журналистическият морал у нас е много под зимните улични температури, езикът е ограничен и тротоарен, а взаимоотношенията - канибалски. Е, за кого да съжаляваме тогава? Велев също.
Верижна редакция
Когато тази седмица вървим през снежните и ледени столични тротоари, се сещаме за неизброимите състезания по фигурно пързаляне, които ни показваха по единствената ни Българска национална телевизия. Сега си имаме частни магазини и частни телевизии, но никой не си чисти снега пред дюкяните. Щом обаче стигнем датското посолство, четем една предупредителна табелка на български и на останалите световни езици: "Внимание, стълбите са опасни! " А там има две стъпалца от чер мрамор, излъскани до блясък. Навехнеш си крака и хоп, осъдиш датската кралица. А едва ли по стълбите към връх Шипка има подобен зимен надпис. Тези мисли ни връхлетяха в главите, преди да прочетем вчерашните вестници. Но ни бяха много полезни, когато в "Дума" видяхме отново "имидж-интервю" със Сергей Станишев, секретар по международната политика на БСП. Наследил креслото от татко си Димитър Станишев, аналогичен секретар на БКП. "Европейските страни са социални държави". Това е заглавието на "Дума", а ето и част от приказките на Сергей Дмитриевич (така е момчето по паспорт. Българче!) "БСП е отстоявала винаги европейската интеграция на страната, и то не само като външна политика, а като избор на модел общество (тук се замисляме) (...) Що се отнася до отношенията с Русия (...) Ние никога не сме се опитвали да партизираме българо-руските отношения". Естествено, когато партия и държава са "близнаци-братя", не само по Маяковски.
А иначе в Русия се живее добре при Путин. В това ни убеждава "Сега": "С указ на руския президент Владимир Путин, ултранационалистът Владимир Жириновски, депутат в думата, получи званието "заслужил юрист". " А защо не и потомствен такъв? Нали сам твърдеше, че майка му е украинка, баща му юрист. А двамата с Путин-разведчици. Това социално статукво иска да върне Сергей Дмитриевич Станишев. "В синия кръг "агнешките главички", който се събира в ресторанта на ЦКС на ул. "Раковски", шефът на икономическата комисия Никола Николов уговорил избирането си за член на НИС на СДС. " Подвеждащата информация е на "Труд". За такова нещо сигурно трябва и добрата дума на Иван Костов, а той е вегетарианец. Колеги, потърсете адреса на вегитариански ресторант. "Лъжата е важна за оцеляването. " Това е цитат от "Стандарт", но върши работа. Като онази табела пред посолството на Дания.
Воден режим в Пловдив няма да има
ПЛОВДИВ. Опасност от въвеждане на воден режим в Пловдив няма, информираха от ВиК. В момента водоснабдяването в града е осигурено с общо 54 кладенеца, предстои изграждането на нови осем към най-старата помпена станция "Юг". В новите сондажни кладенци ще може да се вади вода от 25 м, уточни директорът на ВиК инж. Георги Семерджиев.
Възрожденските къщи
Чудно е, че къщите на подвластните на турците възрожденски българи и до днес запазват осанката си на княжески резиденции, докато, сравнени с тях, нашите домове на уж свободни и цивилизовани хора приличат на жилища на най-окаяни роби.
Достатъчно е да съпоставим запазените или реставрирани възрожденски къщи в Стария Пловдив с кое да е днешно гето от жилищни блокове с пропукващи се панели, за да съзрем достолепието на възрожденските фасади, дворове, градини, огнища и кладенци като знак не само за родова самостойност, но и за личностна и стопанска независимост.
Обградени често от творения на най-груба архитектурна конфекция, недопускаща каквато и да било неповторимост, днес възрожденските къщи още повече изпъкват с облика си на самобитни архитектурни шедьоври. Никак не е случайно например, че първата награда на последния засега конкурс за най-добър архитектурен проект на годината в България бе спечелена от проект за еднофамилна къща във възрожденски стил и този факт показва съживяването на съвременната ни архитектура, завръщането към една насилствено загърбена традиция.
За да не бъдат обаче възрожденските архитектурни навеи само израз на снобска или парвенюшка показност у едно малцинство от заможни хора, ние би трябвало като общество от истински свободни личности да си възвърнем възрожденските нравствени и духовни стойности, които сме прокудили от сърцата си. Едва тогава възрожденският стил ще престане да бъде само външно, музейно украшателство и ще заблести с неподправената си красота като ежедневен израз на един духовен светоглед и начин на живот. Така ще осъзнаем по-проникновено и предназначението на градината във възрожденската естетика, като действен образ на съвършеното жилище, като късче от Едемската градина и земен начатък на небесното битие.
Някои, обезверени от непосилното си съществувание като крепостници на държавните предприятия по електро-и водоснабдяване и далекосъобщения, биха възразили, че възрожденският стил би оставил домовете ни без електричество. Оказва се обаче, че дори и в тази насока е възможна пълната независимост на дома. Още в началото на 90-те години, по време на едно пребиваване в Швеция, можах да видя пред пътната врата на много тамошни домове електрически агрегати, които снабдяваха къщата с ток напълно самостоятелно. Агрегатът имаше формата на хладилен шкаф и аз никога няма да го забравя, защото той ми показа, че родният дом дори и в буквалния смисъл може да грее със собствена светлина.
Грипът вече е тук
В края на есента и началото на зимата започва нашествието на грипните вируси. Още от първите студени дни из въздуха плъпват по-безобидните грипоподобни вируси и поликлиниките се изпълват с кашлящи и кихащи хора. Обикновено пикът на заразата идва в края на януари и началото на февруари, но епидемия може да настъпи и чак през март. Затова ниската заболеваемост, регистрирана досега, не трябва да ни успокоява. Специалистите обаче смятат, че има вероятност тази година епидемията да ни подмине.
Броят на заболелите от респираторни инфекции до момента е много нисък - 48 на 10 000 души. При епидемия боледуват по 300-400 души от 10 000. През миналата седмица са наблюдавани 550 лекарски практики, които обхващат малко над 1 млн. души. От тях са заболели 5165 души, съобщи доц. Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология. По принцип дихателните инфекции винаги са най-разпространени при малките деца и постепенно с възрастта броят им намалява докато по време на епидемия боледуват всички групи. Сега при възрастните заболеваемостта е съвсем нищожна. Може би причината е във ваканцията на децата, но фактите са си факти. Въпреки това вече са изолирани четири грипни вируса, така че заразата е тук.
Как да се предпазим?
Най-доброто средство е ваксината, но тази година тя свърши. Броят на имунизираните обаче е около 4 пъти по-голям и специалистите се надяват, че рисковите групи са взели навреме мерки. Според доц. Кожухарова най-сигурно човек може да се предпази, ако ограничи контактите. Грипът се разпространява по въздуха - при говор, кашляне, кихане и при епидемия от грип или от друг вирус, причиняващ дихателни инфекции като парагрип, аденовируси, риновируси, е добре човек да си остане вкъщи. Особено опасни са контактите в затворени помещения. Ако ходите на екскурзия или на разходка, не е страшно, но пътуването в един претъпкан автобус носи риск, дори ако само двама души кихат вътре. Тези съвети основно могат да се използват от пенсионерите, но пък те са най-рисковата група. Хората, които работят, не могат да избегнат контактите. Излишните излизания обаче трябва да се намалят. Другото, което трябва да се има предвид, особено за хронично болните, е задължителното посещение на лекар, защото самолечението при грип понякога става опасно. Начинът на живот също има значение - препоръчително е разумното хранене. Тютюнопушенето е фактор, който допринася за дихателни инфекции и за по-тежкото им протичане.
Антибиотиците не лекуват грип
По принцип не е необходимо човек, като кихне, да започне с антибиотици, защото при чиста вирусна инфекция не помагат, казва доц. Кожухарова. Те са основно предназначени да лекуват усложненията на грипа и на другите дихателни инфекции, но тук е важна преценката на личния лекар - какъв да бъде антибиотикът, каква да е дозата и въобще дали е необходим. По време на грипна епидемия за профилактика могат да се използват препарати от типа на ремантадин. Той всъщност е основно средство за лечение на грип А, но на грип В и С не действа. Би могъл да се използва и за профилактика, но има и противопоказания, затова за да се пие, също е необходима препоръката на лекар. Прилага се основно на възрастни хора с хронични заболявания. Не се използва от пациенти с болен черен дроб, бъбреци и бременни. Аспиринът е полезен за възрастни хора, американците го харесват много и започват деня си с него. За деца и юноши обаче той не се препоръчва, парацетамолът е за предпочитане. При по-възрастните пациенти аспиринът е добро средство за понижаване на температурата, има и обезболяващо действие. Комбиниран с една ампула витамин С, той е добро профилактично средство. не всяка хрема с температура е грип.
В страната циркулират около 200 вируса. Те също причиняват инфекциозни заболявания, но картината при тях е друга. Разстройството не е характерно за грипа. При много малки деца, при които симптомите са нетипични, може да има оплаквания от страна на храносмилателната система, но при възрастните заболявания, които са със симптоми на дихателната система и едновременно с това диария и повръщане, показват, че това не са грипни вируси. Настинките минават от високи дози витамин С, аспирин, парацетамол, фервекс и комбинирани лечебни бонбони за хрема и гърло.
Симптомите
От няколко часа до 1-2 денонощия протича инкубационният (скрит) период, след който грипът започва внезапно с втрисане, световъртеж, болки в ставите и мускулите, отпадналост, болки в очите. Температурата още в първия ден се повишава и достига 38-39 градуса. Получават се болки в гърлото, оток на носа и хрема, пресипнал глас и най-често суха кашлица. Това тежко състояние на болния продължава обикновено 2-3 дни и постепено настъпва подобрение. Ако в този период не се излекувате, има опасност от усложнения. Най-чести са възпалителните заболявания на гърлото и белите дробове - ангини и пневмония. Не са редки случаите на засягане на централната и периферната нервна система, менингит, дори енцефалит. Усложненията са много опасни при децата и възрастните хора и могат да доведат дори до смърт. Затова грипът не бива да се подценява и навременните мерки срещу него са задължителни. новости в лечението.
В областта на лечението на грипа има новости - в света от една година са известни препарати, които директно унищожават вирусите. Те все още не се използват масово, но сигурно скоро ще навлязат и в България. Казват се инхибитори на невраминидазата - химически вещества, които убиват грипните вируси, обясни доц. Кожухарова. Това е лечебно, а не предпазно средство, но е хубаво да разполагаме с него, смята националният ни консултант по епидемиология.
В момента не е започнала епидемията, дори няма сигнал за началото й. При положение че миналата година имаше относително интензивна епидемия и сега се изолират същите вируси, съвсем логично е да се очаква, че при толкова много имунизирани и преболедували предходната година е възможно да се разболеят по-малко хора, смята доц. Кожухарова. Но грипът е едно непредвидимо заболяване, така че изненадите не са изключение.
Джейсън Нюстед напусна "Металика"
След 14 години яки жици, 1000 концерта и 5 награди "Грами" басистът на най-прочутата хевиметъл банда в света "Металика" обяви, че я напуска поради лични и здравословни проблеми. "Това е най-трудното решение в живота ми" пише Джейсън Нюстед в официалната уеб-страница на групата. "Разделяме се с Джейсън с повече любов, взаимно уважение и разбиране от когото и да било преди," коментира барабанистът Ларс Улрих. Тримата останали от "Металика" потвърдиха, че през пролетта започват записа на нов студиен албум, който трябва да излезе към края на тази или началото на 2002.
Докога Дон Цеци ще има думата в НС
В новия закон за изборите и партиите задължително трябва да има забрана за ченгета с доказани досиета. Такива хора веднъж завинаги трябва да се простят с тази аванта. Знаем кои са Доган, Октай, Лютфи. Техният електорат доказа на последните избори за кметове, че не ги желае и на много места ги игнорира. Как да си представим Народното ни събрание да има зам.председател пак ченге. В коя страна съществуват подобни аномалии? Ами последното чудо, отпреди дни? Осъден човек, с отнет мандат, се завръща в парламента на бял кон като победител и предлага да кове закони. Докато такива като Дон Цеци имат думата у нас, нещата много трудно ще вървят в държавата.
Донков бележи за "Кьолн"
КЕРКРАДЕ. Националът Георги Донков се разписа при загубата на своя тим ,,Кьолн'' с 2:3 като гост в приятелска среща с холандския първодивизионен ,,Рода''. Юношата на столичния ,,Левски'' влезе като резерва в началото на второто полувреме и в 83-ата минута при резултат 1:3 намали поражението на своя отбор.
В началото на срещата нападателят на ,,козлите'' Дирк Лотнер бе извел германците напред в двубоя, игран пред 1500 зрители на градския стадион в Керкраде. Преднината на ,,Кьолн'' се запази до края на първата част, след която наставникът на германците Едвалд Линен направи десет промени в стартовата единадесеторка, което намали остротата на атаката на тима му. От това се възползваха домакините, които в рамките на 20 минути успяха да обърнат резултата в своя полза.
Държавата не е ли и ваша?
Има един анекдот, който може би е стопроцентова измислица, но пък е хубав: известен столичен актьор отишъл в крайморски град на гости на брат си - също актьор, но третостепенен, известен повече с гуляйджийските си подвизи. Вечерта седнали в моряшка кръчма, пийнали повечко и както се полага, се оказали въвлечени в пиянска свада, при която някой напсувал местния актьор, а той рицарски се хвърлил в бой, за да защити честта на майка си. Само че опонентите му били няколко и след минута, вече проснат на пода, победен и окървавен, виждайки как брат му си пие спокойно питието, се провикнал горестно: "Абе, Владо, тази майка не е ли и твоя?"
У нас всекидневно се гаврят с хората, които стоят начело на държавата. Гаврят се пет дни от седмицата всяка вечер по телевизия Би Ти Ви, наричайки този акт политическо шоу. На шестия ден щафетата поема Дарик радио от 1 до 3 пообед с пр предаване, носещо криминалното заглавие "Досиетата Хъ". Нямам нищо против политическото кабаре или шоу, или както го наречете, но то би било такова, ако критикува, осмива или дори разкрива грешки, гафове, престъпления против закона или поне неморални прояви на публични личности, но да обсипва ежедневно хората, които са лице на дъражавата, с цинични и вулгарни подмятания, е не само безвкусно, то е антибългарско. Ако филмът "Технология на злото" на Татяна Ваксберг бе обявен за политическа поръчка, то шоуто на Слави Трифонов и "Досиетата Хъ", интелектуален продукт на една и съща компания, са също политическа поръчка освен ако някой не реши да я нарече естетическа. Г-жа Ваксберг спря филма си до изборите, а хъшовската компания не е ли редно да направи същото?
Както и да е. "А ла гер, ком а ла гер! " Разбираемо е всяко действие на опозицията и ако тя е достатъчно богата да купува радиа и телевизии, няма как, ще се примирим. Това, с което лично аз не мога да се примиря, е мълчанието на прославените български интелектуалци, същите, които са във всяко жури, на всеки прием, коктейл, получават награди и ордени и бързат да кажат мнението си по всеки въпрос и да сложат името си под всяка подписка, която смятат, че ще им донесе популярност. Те, тези несменяеми, бих казала, канонизирани български интелектуалци, които от няколко месеца търпят мръсотиите на "Досиетата Хъ" да се плискат над всички ръководители на българската държава, слушат безвкусните куплети на Слави Трифонов, защо и те като прочутия актьор безстрастно мълчат? Защо не направиха поне едно изказване, с което да покажат своето недоволство? Защо не пуснаха подписка в защита на тези, които представляват българските институции, следователно и самата България? Бих искала да ги запитам: "Абе, хора, тази държава не е ли и ваша?"
Държавата ще субсидира политическите партиите
СОФИЯ. Всяка година партиите, получили поне 1% на последните парламентарни избори, ще получават държавна субсидия независимо дали са представени в парламента или не. Това предвиждат приети от депутатите вчера на второ четене текстове от закона за политическите партии. Дейността на тези формации се финансира от собствени приходи и от бюджета на държавата, записаха в документа народните представители. Под "собствени" се разбират постъпленията от членски внос, недвижими имоти, дарения и завещания, както и средствата, идващи от издателска дейност на организацията, авторски права и ползване на интелектуална собственост. Субсидията за партиите ще се определя ежегодно в закона за държавния бюджет и ще се разпределя пропорционално на получените от тях гласове. Средствата ще бъдат давани на четири транша - на 31 март, 30 юни, 30 септември и 20 декември. "Партиите, получили над 1% на тазгодишните избори, ще започнат да получават субсидията си от държавата през 2002", обясни депутатът от СДС Юрий Юнишев. Той уточни, че траншът от 31 март 2001 ще бъде разпределен между формациите, преминали еднопроцентовата бариера на предишните парламентарни избори през 1997. В бюджета за 2001 не е предвидено специално перо за финансиране на партиите, но министър Муравей Радев е обявил, че има готовност да осигури средства.
Спор за правилата за учредяване на политическите формации прекъсна вчера за няколко часа обсъждането на закона. В проекта е предвидено партии да се регистрират при минимум 500 учредители, но част от народните избраници предложиха цифрата да бъде променена. Учредяването да става при най-малко 1000 членове поиска земеделецът Петко Илиев. Независимият Веселин Бончев пък призова изискването за брой на учредителите въобще да отпадне. Спорни се оказаха и текстовете, изискващи от ръководството на партията да подава в съда нотариално заверена декларация за истинността на учредителния си акт. Като видя, че дискусията заплашва да прерасне в скандал председателят на Народното събрание Йордан Соколов даде почивка, по време на която правната комисия да намери решение на спорните въпроси.
За Сокола и радиошефа
Можехме да напълним цяла страница с читателски писма, свързани с припомнянето на болезнената тема за "възродителния процес". Най-голямо негодувание предизвика изявлението на Ахмед Доган, направено в Кърджали, че такава е била държавната ни политика от 100 години насам. Това е черна неблагодарност към толерантния ни народ и опит да се омаловажи вината на БКП за насилственото преименуване и прогонването на нашите сънародници мюсюлмани, коментират читателите на "Демокрация". Те оценяват като смехотворни признанията на Сокола за 120-те вербувани доносници в ДПС, които обаче не били донасяли.
Другата тема на деня - избирането на директор на Българското национално радио по нов принцип, още не е обсъждана в писмата до редакцията. Но техните мнения срещу начина, по който работеше медията на "Драган Цанков" 4 досега, не се побират и в дебела канцеларска папка. Доста от преценките са намирали място и на страница "Споделено от вас". Най-често вдигаха кръвното на гражданите необективните прегледи на печата, тенденциозно съставяният сутрешен блок "Хоризонт преди всички" и водещата на "Неделя 150" Л. Маринкова - прелюбезна към опозицията, прекъсваща по средата на изречението управляващите.
Много държим на обратната връзка, уважаеми читатели, благодарим ви.
За живите и за умрелите
Бавно вървеше оскъдното шествие през Софийските централни гробища към последния пристан на деветдесетгодишната усопша. Изведнъж си дадох сметка, че наоколо няма кръстове и ангели, а необичайните за мен надгробия с еврейски имена. Значи това е столичното юдейско гробище. Никога не бях идвал в него и с любопитство гледах какви са паметниците, какво има писано и изобразено по тях. Неведнъж съм си казвал, че трябва да видя арменските и еврейските гробища (в католически съм бивал неведнъж), но сгода не ми падаше, пък и за безчет неща все с каненето оставам. (Сега случаят ме бе отвел там неочаквано, бях питал къде са и бяха ми казали в "Орландовци".) На връщане от прясно зарития трап нарочно кривнах по-навътре сред еврейскитенадгробия, за да придобия по-широка представа за тяхното художествено разнообразие в култовото единство. Ала не за естетика ми е думата.
Между православното и еврейското гробище нямаше не само преграда, но и какъвто и да било знак, че свършва едното и почва другото, че донякъде лежат християни, а отнякъде лежат юдеи. Без ни най-малко разграничение, примерно по-широка ивица земя, ограда или нещо подобно, православното гробище преминава в еврейско или обратно. И толкоз. Само надгробията стават различни. На дело гробището е общо, еврейското е малък кът от него. Не знам кому е хрумнало тъй да бъде, кой е взел това решение, ала в осъществеността му видях поредно доказателство за изключителната веротърпимост на българското православие, за великодушието на българина.
Когато говорим и пишем за спасяването на евреите ни, трябва да си спомняме и за ония неизвестни днес люде, постановили православни и юдеи да бъдат погребвани по този начин, редом, без дори намек за стобор между тях, камо ли нещо повече като отдалеченост в два различни края на града, както бива другаде. Там, в тлъстия чернозем, гдето без никакъв боговерски дувар почиват за вечни времена християни и юдеи, са посети семена на пословичната българска веротърпимост. Да бяха отишли веднъж в Софийските централни гробища, по-точно да бяха веднъж видели, че едни до други лежат тленните останки на православни и евреи, хитлеристите щяха да разберат една същностна отлика в умонагласата на българина и щяха да си спестят нахалостни напъни да го придумват да подгони евреина.
Всяко селище има свои забележителности, явни и тайни, по-точно шумно разгласявани и скромно потулени. Онова изненадващо неразграничаване в гробището между православни и юдеи не само принадлежи към потулените забележителности на столицата ни, но и към най-чистите, най-човечните. Мисля, че неслучайно стои далеч от людска гмеж и суета, от всекидневните залисии по насъщния: за да не бъде опошлено от многоглаголствания. Мястото на онова място е тъкмо там, гдето човек отива да сведе глава пред скъпи нему покойници, да се убеди в бързопреходността и всуепразнотата на земното ни мигновение. Онова е от ония избрани, изключително малко по брой места, на които е съдено да стоят почти безлюдни, та да е още по-свята светостта им. Онова е едно от ония места в София, които най-достойно онагледяват, че в името й е заложена мъдрост, а тя е неразлъчна от човеколюбство.
Когато някой вземе да ни поучава (срещу заплащане, зер всичко е пари) как да сме изградели обществена търпимост към другостта, нека гостолюбивите ни домакини го заведат в Софийските централни гробища. Там ще му стане ясно кой кого трябва да поучава.
Законът за арендата не е изпипан
Законът за арендата предвижда договорите, с които собствениците предоставят само за арендуване своите земеделски земи на новообразуваните кооперации или на фирми арендатори, да се заверяват от нотариуси.
С този никому ненужен, но твърде скъп подпис договорът не става нито по-тежък, нито по-законен. Много студ, болести, пътувания, разкарвания, неудобства струва този нормативен акт на стотиците хиляди собственици на имоти.
За коригирането на недомислието е необходимо само новообразуваните кооперации и фирмите арендатори, преди да започнат подписването на договорите, да си извадят от фирмените отделения на окръжните съдилища, където са регистрирани, удостоверения за актуалното им състояние. От документа да е видно кой единствен може от тяхно име да подписва тези договори и фотокопия да бъдат разлепени на десетина места в населеното място. Само за 4-5 лева могат да се направят и 50 до 100 копия, които да се раздадат ако не на всички, то поне на една трета от собственици на земи в населеното място. Това е напълно достатъчно.
Тошко АНТОНОВ
София
Собствениците с право реагират остро, признава министерство
Да коментира писмото на нашия читател помолихме зам.-министъра на земеделието и горите Георги Каркъмов. Той призна, че по някакъв начин трябва да се облекчи механизмът при сключването на договорите. В момента тази процедура изисквала доста време и собствениците с право реагирали остро и негативно към сегашната практика. Трябва да видим какво е възможно да направим. Ще обмислим как това да стане възможно, обеща зам.-министърът.
Заловиха банков измамник
СОФИЯ. Икономически полицаи от III РПУ в София заловиха измамник. който се опитал да изтегли 106 000 долара от "Булбанк", съобщиха вчера от СДВР. Униформените щракнали белезници около китките на 26-годишния Борислав Цветков от Перник след получен сигнал за теглене на крупна сума във валута от банката. При залавянето на измамника полицаите установили, че той предварително се подготвил за престъплението. Борислав се подсигурил с подпрвени личен паспорт и фалшиво пълномощно от фирма "Медика", регистрирана в гр. Сандански. Целта на мошеника била да изтегли парите от сметката на въпросната фирма. Задържаният ще остане в ареста 72 часа по силата на издаденото за това прокурорско рзпореждане. Криминалисти продължават работата по случая.
Засушаването не е повредило посевите с есенни култури
РУСЕ - СИЛИСТРА - ДОБРИЧ. Необичайното зъсушаване не е повредило есенниците в Русенска област, показват резултатите от 7-дневна проверка. Само 5 на сто от засетите с пшеница 663 000 декара в областта са в опасен стадий на поникване и минусовите температури могат да ги унищожат. Тези констатации правят разораването на есенниците и сеитбата на други култури неефективни. Комисията е установила, че земеделските производители са готови за азотно наторяване на нивите.
Есенните посеви в силистренско се намират в много добро състояние, съобщиха от областната дирекция "Земеделие и гори" в Силистра. От засетите 563 000 дка с пшеница заплашени от проваляне са само 10 на сто. Причините за това не са само в засушаването, а и в други фактори. Сред тях са неспазването на агротехническите изисквания при сеитбата, недоброкачествените семена, както и некачествената обработка на земята. В Силистренско все още не е валял никакъв сняг. Влагата вече се намира на критичния минимум и ако засушаването продължи, то може да се окаже причина за пропадането на по-голям процент посеви. Напаст от мишки, за каквато съобщават от съседните области, засега не се наблюдава.
С 43 са се увеличили длъжниците на фонд "Земеделие" в Добрич, съобщиха от кредитната дирекция на фонда в града. Неизрядните стопани имат да връщат 488 000 лева по отпуснати стокови кредити за реколта 2000 година. Ако до седмица те не се издължат, ще бъдат дадени на Агенцията за държавни вземания. 5,264 млн. лева е общата сума на раздадените осем вида стокови кредита в Добричка област за 2000 година. От тях са се възползвали 474 стопани, като 199 от тях са разсрочили дълга си заради пораженията на сушата върху реколтата им.
Златка Русева: Осиновяването строго регламентирано
СОФИЯ. Срещу 16 хил. долара чужденци можели да осиновят по Интернет и бебета от България, както и от други страни, съобщи сензационно печатът вчера, позовавайки се на английския в. "Таймс". Този "бизнес" бил рекламиран в световната електронна мрежа и богатите мераклии, най-вече от САЩ, се ползвали масово от улеснението.
В коментар зам.-министърът на правосъдието Златка Русева, която в момента е на посещение в Англия за запознаване със съдопроизводството за деца, обясни, че в България осиновяването е ясно регламентирано и то става по съдебен път. "Има Семеен кодекс, който стриктно се спазва. Всеки друг начин излиза извън нормите на закона и е престъпление", каза тя и уточни, че, ако е имало такива случаи, те са криминални и би трябвало да са разкрити от полицията и разследвани от прокуратурата. а виновните да са предадени на съд. Русева не знаела случаи на такъв вид осиновяване.
Избор на владика разбуни Ловчанска митрополия
ЛОВЕЧ. Напрежението сред църковните среди в Ловчанската митрополия се засилва с наближаването на деня за избор на митрополит тази неделя. Четирима висши духовници се спрягат като сигурни кандидати за овдовелия след смъртта на дядо Григорий владишки престол. Това са епископите Гавраил, Геласий, Генадий и Нестор. Зад кандидатурата на Гавраил стоял, според запознати с делата на БПЦ самият неин глава Максим.
В битката се използват всякакви оръжия - от клеветнически публикации в пресата за подкупи до обвинения в "светски начин на живот", "сексуален тормоз", хомосексуализъм и пране на пари на Българската православна църква в Москва. Напрежението се покачи още повече, когато на панихидата по повод 40 дни от кончината на дядо Григорий в Ловеч се появи скандално известният отец Димитър Амбарев. Преди време той беше негов викарий и бранеше Ловчанската митрополия от т.нар. разколници на Калиник.
Изборът е насрочен за 21 януари, като ще има и втори тур на 28 януари.
Изгревът на младо дарование
Диригентски дебют на Божидар Абрашев? Та нали всички познават проф. д-р Божидар Абрашев, една от най-крупните личности в музикалния ни живот, самобитен композитор, зам.-ректор на Държавната музикална академия, ерудиран педагог в няколко университета, дългогодишен и последователен поддръжник на демокрацията! Но не! Става дума за неговия син, който носи същото име. Студент в ДМА по четири специалности, Б. Абрашев-син се появи за първи път като водач на цялостен симфоничен концерт на 12 т.м. Под палката на възпитаника на проф. Иван Маринов и проф. Борис Хинчев симфоничният оркестър на Държавната музикална академия поднесе рядко изпълнявани творби: Зигфрид - Идилия от Вагнер, Симфония &numero; 1 от Бетовен и Концерт за пиано и оркестър &numero; 20 от Моцарт. Младият диригент разкри способността си да усеща специфичното в съдържанието на великите немски композитори. Величествената идиличност на Вагнер! Взривната мощ, заместваща класическата уравновесеност с драматични пулсации при ранната симфония на Бетовен - ранна, а съвсем бетовеновска! А в Концерта за пиано и оркестър от Моцарт дебютиращият диригент разби едностранчивата представа за Моцарт като изцяло слънчев творец, разкривайки вещо драматизма, който предвещава трагизма на "Дон Жуан"... Под палката на младия диригент оркестърът на ДМА се изяви с максималните си възможности. В трактовката се открои пълнокръвното сливане на емоционалното с рационалното начало. Абрашев отсега се е отдал и на обществена дейност. И в това отношение следва пътя на баща си. Убеден съм, че концертът на Абрашев е изгревът на многообещаващо дарование.
Изнасилвач гаврил се с над 20 жени, арестуван за пореден път
СОФИЯ. Криминалисти от СДВР и IХ РПУ в столицата заловиха изнасилвача -рецидивист Петър Асенов , известен с прозвището Поро, съобщиха вчера от МВР.
36-годишният ром е стар познайник на полицията. В криминалното му досие са регистрирани над 20 сексуални гаври с млади жени. Асенов е заловен след оплакване на последната му жертва , направено в края на м.г. Маниакът нападнал 19-годишна жена на спирка "Триъгълника" в жк "Люлин" на 27 декември сутринта. Циганинът завлякъл момичето в тунел до жп линията на "Бакърена фабрика". Там Поро се гаврил с жертвата, изнасилил я, след което я ограбил и си тръгнал. Пострадалата подала жалба за случилото се в IХ РПУ и направила описание на насилника, което помогнало на полицията за разкриването и залавянето на изнасилвача, поясниха от МВР. Криминалисти продължават да разследват престъпната дейност на Поро в столицата.
Рецидивистът попаднал за първи път в килия по обвинения за сексуално насилие над шестокласничка преди пет години. След дълго разследване се установила, че Поро нападал само млади момичета. Изключение прави само една красавица над 40 години. За нея се предполага, че случайно е попаднала в обятията на циганина. Той издебвал жертвите си около училища и автобусни спирки. Нагона си задоволявал по светло, между 10 и 13 ч. Пред изплашените жени се опитвал да режисира запознанство или пък се представял като член на бившите застрахователни групировки ВИС и СИК и молел да го упътят за измислен адрес. Ако жените не се хванели на приказките му, изваждал кама и я опирал в гърба им, след което ги откарвал в строежи или храсти. По описание на жертвите извратената еротична програма на Поро в различни варианти траела около пет-десет минути. Следвало сваляне на бижутата и обещание, че ще ги върне при следващата среща. Поро бил изключително чистопълътен циганин, но излъчвал специфична миризма, която родила и прозвището му, разказали пострадалите момичета пред следствието. Татуировки на икони, женски глави и имена красели гърдите, гърба, раменете и бедрата на циганина, който има и 17-годишна присъда за съучастие в обир и убийство на таксиметров шофьор през 1983 г. Искаме състезание на политически модели, а не на дезинформация
Календарът на най-значимото, постигнато по време на управлението на ОДС, променя политическия дебат в България в две посоки. Той дава възможност да се сравнява постигнатото с декларираното. Да се изпълни максимата "По делата им ще ги познаете". Така за първи път българското общество може да припознае една коалиция според направеното от нея. Още повече че има много неща, които са направени, без да са били заявени като предизборен ангажимент. Второто достойнство на календара е, че за първи път той дава възможност политическият дебат да се води като състезание между политически модели за управление. Поредицата от сухи факти показва как въпреки трудностите и тежките реформи беше реанимирана държавата. Как въпреки кризата в Югославия сме следвали един ясен модел на управление, който се основава на принципите и ценностите на народните партии. Всеки факт от този календар може да бъде съотнесен към определена ценност на християндемокрацията - свобода, справедливост, солидарност - или към нейните принципи. Субсидиарност, баланс на интересите и т.н. Така че ние вече говорим за един политически модел, който иска да се състезава с други политически модели. Защото ние казваме: "Това е нашият политически модел, това са нашите резултати. " Дайте вие вашите политически модели, за да може обществото да ги сравни. А не да има състезание между дезинформация, компромати и антитези. Календарът е в съответствие и с основните принципи, декларирани в магистралния документ "Съюз на ценности" на ЕНП, който беше приет на нейния последен конгрес, където присъствахме и ние. Друг е въпросът какви са възможностите на България в този момент в сравнение със западноевропейските демокрации.
Затова, когато се коментира календарът, това трябва да се прави не изобщо, а от гледна точка на конкретния период от време. На обещаното и изпълненото. Ясно е, че очакванията на обществото са винаги по-големи от статуквото, независимо от етапа на развитие, на който се намира дадено общество. Има три важни компонента и те са: календарът на завареното, календарът на свършеното и предизборната платформа - т.е. календарът на бъдещето. На тази база ще стъпим, когато изработваме предизборната си платформа до 2004 година.
Календарът на завареното положение, който ще изработим, също подлежи на анализ. Защото когато критикуват, политическите партии и особено левицата в лицето на БСП и нейните сателити е редно да покажат календара на своето управление. Когато представят предизборните си програми, нашите опоненти ще трябва обосновано и реалистично да докажат по какъв начин ще постигнат резултатите, които обещават. Това, което ги поставя в неблагоприятна позиция, е, че те нямат доказателства, че могат да постигат позитивни резултати. Те не могат да покажат на обществото своя положителен продукт, защото продуктът на тяхното управление беше злокачествен. Техният политически календар беше злощастен за българското общество. Той е свързан с финансова разруха, с разруха на банковата система, с хиперинфлация, с организирана престъпност, с мафиотски структури. Докато ние имаме достатъчно основания да кажем, че знаем как да продължим напред.
Често срещана теза е, че средният българин мисли с джоба си и това ще определи за кого ще гласува. За съжаление състоянието на отделните хора не е каквото бихме искали да бъде. Но като общество ние загубихме изключително много и изключително ценно време. Другите политически партии се уплашиха от реформата. А за да може обикновеният човек да почувства подобрение на своето положение, трябваше да се премине през един мъртъв период на преструктуриране на икономиката и собствеността. ОДС успяха да преструктурират собствеността и да променят структурата на икономиката. Днес над 2/3 от БВП се произвежда от частни предприятия. Но това беше период, който с оказа труден за обикновените хора. За част от тях той беше с отрицателен знак, защото доведе до безработица. Ако не бяхме преминали през него обаче, нямаше откъде да започнат да идват добрите резултати за всеки от нас. През следващите 4 години те ще стават все по-значими. Сигурен съм, че тогава ще сме постигнали успехи, които днес ни изглеждат непостижими. И когато се прецени откъде сме тръгнали преди 4 години и какво е постигнато, всеки, който разсъждава разумно и безпристрастно, ще разбере, че трябва да продължим по този път. Че е постигнато много, но че има още много неща, за които си заслужава да действаме.
Искат фонд за гарантиране на кредитите за малкия бизнес
СОФИЯ. Да се учреди фонд за гарантиране на кредитите за малките и средните фирми, искат от ВМРО. Предложението за промени в Закона за малките и средните предприятия е внесено вчера в Народното събрание, съобщи лидерът на партията Красимир Каракачанов. Според нето парите във фонда трябва да се набират от приходи от приватизацията, от държавния бюджет и по линия на международни програми.
Управлението на фонда пък трябвало да се контролира от Консултативен съвет под егидата на премиера, в който да влизат представители на парламентарни комисии , на Агенцията за малки и средни предприятия, на Националното сдружение на общините, както и на работодателски и браншови организации.
ВМРО предлага да бъдат разширени критериите за малки и средни предприятия. Ако това бъде прието, повече фирми ще могат да ползват даваните преференции.
Колко опасен е обедненият уран
Ивелин Кулев е доктор на химическите науки, доцент в Катедрата по аналитична химия на Химическия факултет при Софийския университет, където чете лекции по ядрени методи за анализ.
От две години е гост-професор в Техническия университет, Фрайберг, Германия, където чете лекции по радиохимия, инструментални методи за анализ и археометрия.
Преди повече от година и половина в България се беше разразила остра дискусия на тема пораженията върху здравето на българските граждани, предизвикани от евентуално попадналия в хранителните продукти "обеднен уран", довеян от вятъра от съседна Сърбия.
Едва ли е нужно да отбелязвам, че темата бе експлоатирана главно за да се насаждат антинатовски настроения у българските граждани. Тогава се изкуших да напиша статия, даваща някои разяснения от чисто професионална гледна точка за урана и опасността от него за здравето на населението ("Демокрация", 2.VI.1999).
От около месец време по медиите в цяла Европа и Щатите отново се заговори усилено за бомбардировките на НАТО, в Косово и Сърбия и мунициите с обеднен уран. Поводът този път беше смъртта на няколко италиански войници от левкемия, служили известно време в мироопазващите сили на НАТО в Косово. Като причина за заболяването бе посочено въздействието на обеднения уран.
Разбирам скръбта на близките! Вероятно това бе причината ръководителите на някои европейски страни - членки на НАТО, да се поддадат на натиска на медиите и на "зелените" организации и преди да бъдат чути мненията на специалистите по въпроса за опасността, която представлява обедненият уран за здравето на населението, те поискаха забрана за използване на мунициите, съдържащи обеднен уран. Гласуването в Съвета на НАТО отхвърли това искане.
Кампанията в медиите, водена често от неграмотни в областта на лъчезащитата и биомедицинските въпроси журналисти, се превърна в удобна форма за насаждане на настроения срещу европейската ориентация на страната и българските граждани.
Какво трябва да се знае за урана
Уранът е най-тежкият химичен елемент, участващ в изграждането на земната кора, където се срещат три негови изотопа: уран-238, уран-235 и уран-234. Най-разпространен сред тях е уран-238 - 99,275 %, следван от уран-235 - 0,72 %, и накрая уран-234 с 0,005 %. С други думи природният уран представлява достатъчно чист уран-238 с малък примес от уран-235. И трите изотопа на урана са радиоактивни и се разпадат чрез изпускане на алфа-частици. До откриване на деленето на урановите ядра под действието на неутрони, направено през 1938 г., единственото приложение на урана е било като боя - интензивна жълто-зелена флуоресцираща боя. След 1939 г. обаче, когато е разбрано, че при деленето на урановите ядра се отделя огромно количество енергия (при деленето на 1 кг уран се отделя енергия, която е 2 милиона пъти повече, отколкото при изгарянето на 1 кг високоенергетични въглища), интересът към урана като възможен източник за изработване на свръхмощно оръжие го превръща в стратегическа суровина. Същевременно бе установено, че най-успешно под действието на неутроните се делят ядрата на уран-235. От него беше изработена бомбата, хвърлена над Хирошима. Както и горивото на енергетичните ядрени реактори, каквито например работят в Козлодуй. За да бъде обаче успешно приложението на урана като гориво в ядрените реактори от типа, който се експлоатира в АЕЦ "Козлодуй", а той е най-разпространеният тип ядрени реактори в света, е необходимо да се използва уран, обогатен на уран-235. Обедненият уран, както и природният, е също радиоактивен, но равно количество обеднен уран притежава активност, която представлява 60 % от активността на природния уран - един грам естествен уран изпуска 25 000 алфа-частици за секунда, докато същото количество обеднен уран - 15 000. Това съответства на 25 и 15 килобекерела (бекерел е единицата мярка за активност, отговаряща на едно радиоактивно разпадане за една секунда).
Много или малко е това?
За сравнение активността на радона - газообразен продукт на разпадането на урана, съдържащ се в един куб. метър атмосферен въздух, който всеки от нас диша спокойно, възлиза на 4 бекерела. Активността на един килограм богата уранова руда, съдържаща 10 % уран в равновесие с всички продукти на радиоактивното разпадане на урана, с която урановите миньори са в непрекъснат контакт в продължение на години и прехвърлят тонове от нея, възлиза на 130 000 бекерела. Радиоактивните източници, с които се провежда лъчетерапия на заболелите от рак и се спасява животът на голяма част от тях, е от 75 000 до 200 000 милиарда бекерела, а активността, създадена минута след взрива на атомната бомба над Хирошима, отнела живота на хиляди хора, бе около 75 и 21 нули след това число бекерела.
Като се има предвид, че уранът е алфа-излъчвател и пробегът на алфа-частиците във въздуха не превишава няколко сантиметра, то обедненият уран представлява опасност от облъчване само ако попадне в организма на индивида. Опасност от външно облъчване практически не съществува.
За какво се използва обедненият уран?
Уранът е много плътен метал и се характеризира с плътност от 19,1 г/куб. см. За сравнение много скъпият иридий има плътност 22,4 г/куб. см, тази на златото е 19,3 г/куб. см, а на оловото и медта съответно 11,4 г/куб. см и 8,9 г/куб. см. Ето защо обедненият уран като много тежък и плътен, същевременно евтин материал, намира разнообразни приложения. От него се изготвят контейнери за съхранение на отработеното гориво на ядрените реактори, балансни тежести за управляващите клапи на големите самолети. Намира приложение и за военни цели. Тук вероятно трябва да се каже ясно, че тези снаряди нямат нищо общо с атомни заряди и тяхното действие не е свързано с взривяване на ядрени бомби. Това е причината да се оспорва оценката относно радиационната опасност, която носят мунициите с обеднен уран.
Съществуват примери за използване на такива муниции както във войната в Персийския залив, така и при бомбардировките на някои обекти в Косово. При това във войната в Залива бяха употребени около 300 тона обеднен уран, а в Косово - 10 тона.
Какво е въздействието на обеднения уран?
Трябва веднага да кажа, че възможното действие на обеднения, както и на природния уран върху живите организми не се дължи на неговата радиоактивност, а преди всичко на чисто токсичното му химическо действие.
За да обоснова това твърдение, ще приведа следните данни: ако човек се намира на разстояние 1 метър от парче от 1 кг обеднен уран, в продължение на една година би получил допълнително лъчево натоварване по-малко от 1 милисиверт (1 сиверт е единицата за ефективна доза). Живеещият си спокойно под слънцето български гражданин, който се намира далеч от всички изкуствени източници на радиоактивно лъчение, получава за една година от естествените източници (космическо лъчение, разсеяни радиоактивни елементи в почвата, стените на сградите и т.н. ) 2,3 милисиверта. За сравнение един швейцарец, поради по-голямата средна надморска височина на страната му, получава около 3 милисиверта годишно. Тези, получавани по естествен път лъчеви натоварвания не водят до никакви здравословни проблеми нито у швейцарците, нито у недоверчивия българин, тъй като дози от порядъка на милисиверт не могат да доведат до акутни радиационни поражения, а вероятността да бъде предизвикано раково заболяване е неизмеримо малка.
Ако попадналият в човешкия организъм уран е неразтворим във вода, то от хранително-чревния тракт не постъпва практически нищо, а вдишан в неразтворима форма, уранът може да остане в белите дробове в продължение на години и ще въздейства само чрез радиоактивното си разпадане, без обаче при това да представлява реална опасност за здравето на индивида. Това личи от следната преценка: ако бъдат вдишани 100 мг уран в неразтворима форма и се вземе предвид, че дозовият фактор на уран-238 е 0,1 милисиверта на мг уран, то рискът от развитие на рак се оценява на 0,04 %.
Как се открива присъствието на обеднен уран?
Тъй като от изработването на снарядите и тяхното взривяване са изминали поне няколко години, то уранът се намира в равновесие с първите два члена на веригата радиоактивни продукти на неговото разпадане, които са бета-излъчватели, т.е. изпускат електрони, които са малко по-проникващо йонизиращо лъчение от алфа-частиците, но липсват мощните гама-излъчватели. Ето защо обедненият уран би могъл да бъде открит с конвенционални броячи на разстояние от десетина сантиметра. Доказването обаче, че повишената активност на почвата например се дължи на присъствието на обеднен уран, може да стане едва след неколкодневна работа в лаборатория, снабдена със скъпи уреди (мас-спектрометър) или след прецизна радиохимична работа и алфа-спектрометрия.
Всичко това естествено затруднява картирането и обозначаването на евентуално замърсените с обеднен уран сравнително големи площи в Косово, както се настоява от някои "зелени" организации.
Как стоят нещата с войниците?
Изследванията, които са проведени при въвеждане на мунициите с обеднен уран, показват, че в зоните на военни действия при взривяване на снаряд основната част от обеднения уран изгаря и се превръща във воднонеразтворим оксид. Една малка част при пробиването на танковата броня се превръща в аерозол и се самозапалва. В сравнение с рисковете, които предлага участието в едни военни действия, тези рискове основателно се приемат за незначителни. За войниците, които в този момент се намират на открито край танка, възможните въздействия от обеднения уран са десетки пъти по-малки.
Какво е очакваното въздействие върху войник, в тялото на когото попада осколка от обеднен уран, без да предизвика летален изход? В такива случаи се очакват кратковременни нарушения в бъбречната функция и допълнително лъчево натоварване под границите на допустимото годишно дозово натоварване.
Всички тези оценки са потвърдени от наблюденията, провеждани върху над 100 ветерени от войната в Залива, където в резултат на погрешна стрелба са ударени танкове от армията на САЩ със собствени снаряди обеднен уран. Между тях има около 30 души, които и в настоящия момент живеят със заседнали в телата им парченца обеднен уран, които не са били извадени при медицинската интервенция след раняването им.
При всички тези случаи не е регистрирано отклонение от здравословното състояние на пострадалите в посока на левкемия или друго раково заболяване!
Ето защо е трудно да се направи връзка между заболяването от левкемия на някои войници от KFOR в Косово и евентуално присъстващия там обеднен уран. Причините за заболяването им трябва да се търсят другаде. Колкото по-бързо, толкова по-добре!
Съществува ли опасност за българския военен контингент в Косово и за населението, живеещо в районите непосредствено до поразените обекти?
Както вече бе отбелязано, за въздействие на обеднения уран върху човешкия организъм има смисъл да се говори тогава, когато уранът бъде погълнат или вдишан от съответния индивид във водноразтворима форма. Изследванията показват, че обедненият уран се намира изключително под формата на воднонеразтворими частици. Естествено е обаче да се очаква, че попадналият в почвата обеднен уран може бавно да бъде усвоен от растенията, израсали върху нея, и чрез храната да попадне в човешкия организъм и да предизвика поражения. Трябва веднага да бъде отбелязано, че една такава възможност е с много ниска степен на реализация, тъй като коефициентът на преминаване на урана от почвата в растенията е с много ниска стойност (от порядъка на 0,01 - 0,001), а животните и човекът имат допълнителни защитни механизми, което изключва болестотворното въздействие.
Българските войници, които не влизат в поразените от снарядите с обеднен уран останки от танкове и не се занимават с разчистване на евентуални части от муниции с обеднен уран, могат спокойно да забравят за присъствието на обеднения уран в Косово и да се отдадат на много по-приятни мисли.
Искам да вярвам, че приведените дотук факти могат да успокоят всички български граждани, да дадат на близките на българските войници, изпълняващи своя дълг в Косово, известно спокойствие и вяра, че те ще се завърнат живи и здрави в своите домове.
Кукери
Странни хора сме балканците. Правим свински погребения и кучешки сватби. Балкански синдром ни тресе и балкански махмурлук. Сами викаме, а после пак сами си гоним злото. Как? Ами с кукерите. Няма да обяснявам как са се появили те по българските земи. Това всички го знаем. Но какво се крие зад страшните и нелепи маски? Зад мечешките костюми и мъжете, навлекли женски одежди. Зад грохота на чановете и громоленето на звънците. Това е желанието за свобода и очистване пред света. Това е прощаването с изживяната мъка в грях и превръщането на страстите български в глума. И така от Перник до Ямбол. От Брезник до Чепеларе. Навсякъде страховитите маски излизат в началото на годината, за да се превърнат в обновени човеци през останалите дни. Но костюмите и традициите остават. Което значи, че едва ли ще се разделим със страстите си и с желанието да бъдем неподвластни тям. Чувате ли кукерите пред вратите си?
Легенди на шоубизнеса
Натали Коул наистина е сред малкото деца на знаменити певци в шоубизнеса, наследили таланта на баща си. Особено като имаме предвид, че бащата не е някой друг, а един от титаните в американската песен. Натали се ражда на 6 февруари 1950, точно по времето, когато Нат Кинг Коул е на върха на славата си. Действително е трудно да растеш под крилото на такъв забележителен родител и затова може би като малка тя не е насочена по пътя на общоприетата традиция в такива семейства. Едва след смъртта на Нат Натали, която е 15-годишна, хвърля поглед към рпеенето.
Отначало това са плахи опити да подражава на някои от именитите колежки, участвали в постоянното шоу на баща й, като Ела например. Чак през 70-те години благодарение на продуцента Марвин Янси - неин бъдещ съпруг, тя избира музикалното поприще. Така в 1975 излиза първият й албум "Inseparable", а песента "This Will Be" намира място в американската Топ 10 класация. Ранният успех е причина за издаването на няколко нови албума, в които въпреки известна липса на ярка индивидуалност при тези първи стъпки е ясно, че дъщерята носи гена на баща си. Тя поддържа нарастващата си популярност през 80-те, но точно тогава се сблъсква с проблема наркотици.
Слава Богу след успешна рехабилитация Натали успява да се отърве от порока и с нови сили се хвърля в професията си. Резултатът е появяването на албума "Everlasting" - 1987, в който песента "Pink Cadillac" окупира &numero; 5 в класациите на Великобритания и САЩ. В 1991 излиза уникалният й албум, посветен на баща й, а дуетът с него "Unforgettable" се превръща в суперхит. Успехите просто валят - препълнени концертни зали, 8 награди "Грами" и увереността, че дъщерята твърдо върви по пътя на забележителния си баща.
Майсторът на портрета Иван Соларов
Великолепен портрет на Васил Левски краси кабинета на държавния глава. Негов автор е художникът Иван Соларов, който си отиде тихо от този свят на 27 ноември 2000 и остави спомена за един високоморален човек, пламенен родолюбец и достоен гражданин. Той е пример за това как истинският талант рано или късно се налага и как любовта към изкуството може да победи дори най-неблагоприятни обстоятелства.
Иван Соларов е роден на 24 май 1925 в София, в семейството на генерала от кавалерията Константин Соларов, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, носител на високи бойни отличия. При атентата в църквата "Света Неделя", извършен от комунисти-терористи под диктовката на Москва на 16 април 1925, той е ранен. Поради това че не одобрява просръбските и републикански пристрастия на звенарите, генерал Соларов подава оставка след идването им на власт чрез преврата от 19 май 1934. Майка на художника е най-голямата дъщеря на проф. Любомир Милетич - Злата. Тази среда на интелектуалци и военни, които се прекланят пред българщината, формира душевността и пристрастията на бъдещия портретист, който избира за главна тема на творчеството си борбите на българския народ за освобождение, героичните му усилия за обединение на всички български земи и личностите, въплътили националния идеал.
След като завършва гимназиалното си образование, Иван Соларов влиза в Художествената академия. Надарен, трудолюбив и скромен, той е сред най-добрите ученици на проф. Борис Митов - майстор на портрета и голото тяло. От него Соларов усвоява психологизма при портретуването и изтъкването на характерните черти. Когато е завършил вече дипломната си работа, в самия края на следването си, Иван Соларов е изключен от академията - комунистическата тоталитарна власт е специалист по прекършване на човешки съдби, по безсмислена омраза и отмъстителност.
Съпругата му Мария Соларова разказва, че цял живот се е издържал, като е работил в някаква кооперация - правел фирми за различни предприятия. Душата му на художник обаче никой не можал да смачка, нито да унижи. Рисувал за себе, а не за многобройните общи и национални изложби, на които допускаха единствено верни на режима художници. На картините му се радват само приятелите, за които общуването с него е празник, духовна радост. За 1300-годишнината от създаването на българската държава, отбелязана през 1981, Иван Соларов успя да направи изложба. В картинте си проследяваше родната история, чийто отличен познавач беше.
Въпреки невероятния успех Соларов не успявал да продаде нито една картина. Една-единствена взема Пенчо Кубадински и това е портретът на Васил Левски. През последвалите години художникът подарява всичко на музеи и читалища из цялата страна.
Днес негови картини са изложени в столичната галерия "Класик". Сред тях са портретът на цар Симеон II, както и последната творба на художника "Ваза с цветя". Като изключително добър портретист, Иван Соларов се нарежда сред майсторите на този жанр в българското изобразително изкуство.
Медиите да служат само на истината
Изненадваща новина заля цялата страна в края на миналата година. Журналистът Н. Шумков живял цяла година в Европа с подправени документи. Но ето че почти всички медии мълчат по въпроса. Явно много по-лесно е да не говорят за своего брата. Много по-атрактивно за тях е да се критикува властта, респективно правителството. Колко халосни фойерверки гръмнаха и още не са заглъхнали по жълтите страници на почти всички всекидневници. Нито намек за нещо положително, за някакви успехи, макар и постигнати с твърдост и упоритост от страна на правителството, с доста големи трудности. И лошото се тиражираше всеки ден. Не омръзна ли на тези журналисти да ни надуват главите с измислици и лъжи? Защо правят компромиси със съвестта, защитавайки чужди интереси? Бих приела мнението им само тогава, когато са безпристрастни и разкриват истината. Смятам, че медиите, ако държат на доброто си име, трябва да служат само на нея.
Михайлова: Свършваме преговорите с ЕС до 2004
БЕРЛИН. Годината не е произволно избрана, а е резултат от реалистичната самопреценка на икономическото развитие на страната, заявява в интервю за в. "Берлинер цайтунг" външният министър Надежда Михайлова. Тя разкритикува проекта ЕС да забрани за определен период свободното движение на работна сила от източноевропейските страни, както и отпускането на аграрни субсидии за новите страни- членки. Новите страни-членки трябва да се ползват с всички права и задължения, като останалите държави, казва Михайлова.
Според нея преценката на Европейската комисия за състоянието на българската икономика не отговаря на действителността, защото пазарната икономика в страната набира сили и в средносрочен аспект ще може да се справи с конкуренцията на пазара на ЕС. Българският дипломат &numero; 1 смята, че корупцията не е специфично източноевропейско явление, но е и проблем, с който се сблъскват и държави от ЕС.
Над 1000 зрители на филма "Извън хватката на Хитлер"
СОФИЯ. Зала "Св. София" не помни толкова много хора, колкото дойдоха в сряда вечерта за премиерата на "Извън хватката на Хитлер". Документаният филм по книгата на проф. Михаел Бар-Зоар за спасяването на българските евреи събра повече от хиляда души. 800-те седалки не стигнаха и по пътеките и в ложите се напълни с правостоящи. Сред множеството, някъде по средата на реда, беше и държавният глава Петър Стоянов. Народни представители, министри, главният прокурор Никола Филчев, председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров, посланикът на Израел у нас Емануел Зисман и нашият в Тел Авив проф. Цанко Яблански също бяха сред зрителите. Режисьорът Ницан Авирам и другите създатели на филма, които пристигнаха специално за софийската (след нюйоркската в ООН), премиера бяха на първите редове. Присъства и г-жа Шуламит Шамир, допринесла с ръководения от нея инициативен комитет за появата му на екран.
Авторът Михаел Бар-Зоар показва както заслугата на отделните личности, така и етническата и религиозната толерантност на българския народ, каза председателят на парламента Йордан Соколов, представяйки документалната лента. При споменаването на ролята на цар Борис III за оцеляването на сънародниците ни евреи, комунист от залата се провикна: "Не е вярно! " Обадиха се още един - двама. В "Св. София" имаше и много евреи с леви убеждения, наследници на ентусиазирани строители на социализма в България, докато се е изграждала Държавата Израел. Между редовете развя бяло расо и Максим.
Бурни аплодисменти гръмнаха след заключителните кадри на филма. Петър Стоянов, Йордан Соколов, политици, интелектуалци и обикновени граждани поздравиха творците с благодарност за това, че чрез този филм истината за уникалната българска смелост и човечност най-сетне ще стане достояние на света.
Надзиратели разтревожени от решение на ВАС
ПЛОВДИВ. По решение на Върховния административен съд писмата на подсъдимите и обвиняемите няма да бъдат проверявани. Така обаче задържаните ще могат да получават пари и малки дози наркотици, тъй като зад решетките не разполагат с техника, която да разпознава дрогата, притеснени са пловдивските надзиратели. Те разполагали с преносими металотърсачи, които откриват само ключове за белезници в пратките, пилички и т.н. Чрез непроверените писма задържаните ще могат да поддържат връзка със свои приятели и да обмислят планове за бягство, каза зам.-началникът на пазарджишкия затвор Гаврил Станчев. Очаквало се да завалят писма и към институциите с клевети към магистрати и служители на затвора.
Непротивоезикоругателствувайте
В различните поздрави, които употребяваме в съвременната ни реч, има някои особености, които не всеки може да си обясни, защото те имат своя специфика, проявяваща се преди всичко при съчетаването на думите в самите тях или при свързването им в рамките на изреченията, в които биват включени.
Когато говорим например за масовата грешка при употребата на учтивите форми в съвременния български език, сочим, че в изречения като Господине, Вие сте дошъл навреме или Госпожо, Вие сте дошла навреме глаголната форма, която използваме, трябва да е само една, а изречението може да бъде само Вие сте дошли навреме. Това означава, че не може да окаже никакво влияние полът на лицето, към което се обръщаме, защото формата за второ лице множествено число, използвана в речта ни при учтивост, е само сте дошли.
Този факт подвежда понякога и често може да се стигне до някои колебания при поздравите, в които се появява причастието дошъл. Разбира се, става дума за поздрава Добре дошъл! или Добре дошла!, когато той се употребява в учтивата форма. Нормално е да се очаква, че и в такива случаи също трябва да се даде предпочитание на обобщаващото Добре дошли!, пак без да се отчита полът на лицето, към което се обръщаме, но именно в това се състои грешката.
В речта ни и поздравът Добре дошъл!, и Добре дошла! имат право на живот, когато ги използваме учтиво. Научното обяснение е, че тези съчетания представляват, според езиковедската терминология, именна част от сказуемото, а не част от сложна глаголна форма. Това значи, че и изречения като Винаги сте добре дошъл или Винаги сте добре дошла, в които участва поздравът, са напълно правилни. Само когато човек се обръща към много лица, трябва да се даде предпочитание на Винаги сте добре дошли. Когато поздравът бъде трансформиран например в Добре сте дошъл или Добре сте дошла и сказуемото раздели двете части на съчетанието, причастието пак трябва да остане в единствено, а не в множествено число.
Между другото ще припомня, че в речта на мнозина има колебание в самата форма на причастието дошъл, което се среща и във вида дошел. (Подобно е и положението с отишъл и отишел.) Тази форма обаче днес се възприема като остаряла и заради това трябва да се дава предпочитание на дошъл.
При поздрава Добър вечер! колебанията при употребата му идват от съвсем друга посока. Доколкото за съвременния българин съществителното вечер е от женски род, той не може да си обясни поради каква причина прилагателното тук трябва да бъде употребено в мъжки род. Заради това често може да се чуе например и поздрав Добра вечер!, особено ако той бъде разширен в изречението, например Добра ви вечер!. (Ще припомня, че някои дори решиха по същия модел да създадат и свой поздрав Добра привечер!, но той се възприема все пак като твърде маниерен и заради това не може да се наложи масово.)
Обяснението за формата на определението се крие във факта, че в миналото съществителното име вечер е било от мъжки род. Поради това и съгласуването с прилагателно име в мъжки род е било съвсем оправдано. Доколкото целият поздрав обаче, както и почти всички останали, наложили се в речта ни, се е запазил като своеобразно клише, което не подлежи на промяна, в този случай определението носи информация за историята на съществителното име, за която инак няма откъде да научим.
Ние в ХХI век
Признавам, че подобно нещо не бях наблюдавал доста години. Литературните влъхви единодушно оцениха творческия успех на български автор, белетрист, и едва ли ще повярвате: все още ненавършил и четиридесет години. Сега СТЕФАН КИСЬОВ е на 37. Има доста отпечатани разкази в литературния печат и три романа. През 2000 година "Никъде нищо" и "Не будете сомнамбула" бяха оценени като върхови постижения в младата българска белетристика. Първият роман на Кисьов носи остарялото рокаджийско понятие "Джубокс" и още в началото на 90-те години провокира читателите си с неподправени, искрени и антиманиашки послания. Кисьов е роден в Стара Загора и има незавидната съдба на емигрант, сервитьор, репортер, галантен (и недотам) съпруг и баща. Провокиран сигурно от поредица руски филми, Кисьов прави и дебют в драматургията с текста "Особености на българския национален секс". Пиесата се играе в Благоевградския драматичен театър и събира много млади хора в салона, но критиците са повече от сдържани. Е, май много ще му дойде на Стефчо съвсем пълно признание. В момента води живот на "свободен художник", който освен свобода, за жалост не му носи никакви средства. Всички се радват на успехите му, но никой не приема на работа писатели. Напротив, неотдавна в един литературен седмичник видях обява: "Търся редактор, който не е писател! " Което идва да рече, че положението на съвременния ни литератор не е никак розово и през ХХI век. За него и за дереджето на свободните хора разговаряме със Стефан Кисьов и се окуражаваме взаимно. Както си му е редът.
- Г-н Кисьов, преди броени дни посрещнахме новото хилядолетие. Плаши ли ви то?
- Да, но аз съм голям пъзльо. За мен неизвестността е заредена със страх, а и страхът е олицетворение на неизвестността. Може би човешката природа е съчетала в себе си способност да се бои и надява - на по-добро, по-справедливо и на щастието. Затова и аз посрещнах третото хилядолетие със смесени чувства. От една страна, предпазливо, от друга - ентусиазирано. Но това за мен - поне емоционално - стана още миналата година, когато посрещахме 2000. От дете бях свикнал с мисълта, че каквото има да се случи, то ще се случи тогава. Сега приех нещата много по-спокойно и без драматизъм - просто се забавлявах. Но така или иначе вече сме в нов век и ни очакват чудесата на новото време, неговите предизвикателства и трагедии, както и това, че много от нещата, с които не можем да се разделим, са част от безвъзвратно отиващото си минало.
- Кои са тези неща?
- ХХ век беше белязан с две ужасни войни и два тоталитарни режима - комунистическия и фашисткия, с противопоставяне на хора, създаване на модерното общество и началото на глобализацията в икономиката и политиката. Уж всичко е по старому, но всъщност става дума за друг свят - света на компютрите, Интернет, мобилните комуникации, глобалните измерения на икономиката, сътрудничеството между демократичните общества. Светът не е онова, което беше, налице са признаците на новото време, което ще промени и живота на всички нас, жителите на майката Земя.
- А кое остана непроменено?
- Моралът. Аз съм голям моралист. Не знам защо. Но замислете се. Без морал не могат да съществуват нито науката, нито политиката, нито изкуството. Вярвам, че моралът е онова, което не се е променило от възникването на човешката цивилизация, въпреки че през вековете някои от неговите показатели са излизали пред други, после са сменяли местата си. Моралът на обществата от времето на Омир до днес си остава непроменим, защото той крепи света от разпад. Десетте божи заповеди са онова мерило за величието на човека, което е било и ще остане негов компас по пътя на избавлението. Тези "Божи заповеди" са принципите на всички общества от древността до наши дни, които преведоха човечеството през бури и нещастия до днешната степен на цивилизованост. Религии, идеологии и цивилизации се подчиняваха на тези принципи и никой не посмя официално да ги отрече, независимо от времето, политическата форма на управление и икономическото развитие на съответната държава. А според това доколко стриктно тези правила бяха спазвани, общества и страни съответно просперираха или западаха.
- Стефан Кисьов морален ли е?
- Морални са само ангелите. Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо. Дори пътувам понякога без билет в градския транспорт.
- А какъв ще бъде моралът на ХХI век?
- Същият като предишните 20. Вечните десет Божи заповеди - принципи за честност, справедливост и любов между хората. Моралът е вечен. Хората се променят в детайлите, но не в главното. Те са раними, слаби и самотни, като светулки в необятния Космос на собствените си вселени, велики духове в слаби тела, обречени на остаряване, смърт и забрава. Това не би могло да се промени. Дори да започнем да живеем хиляда години - пак ще ни се струва малко. Така сме устроени, че никога не сме доволни от себе си, както и от другите. А и така трябва да бъде. Без недоволство няма прогрес. Тоест моралът на новото време трябва да остане същият, защото ценностите не са се променили. Любов, добро, зло, красиво, грозно, честност, саможертва, достойнство и т.н. Може да се спори за това какво е любов и добро или зло - но те ще съществуват за нас и ние - да вярваме или да се борим за тях. Така ще продължаваме да оцеляваме.
- А според вас, г-н Кисьов, каква ще бъде ролята на литературата и изкуството?
- Затова продължавам да пиша и да се усъвършенствам в този занаят. Да вярвам в книгите. Литературата като царица на всички изкуства съчетава в себе си по нещо от тях и остава неповторима. Литературата ще продължи да изпълнява ролята си да бъде мост между духа и материята, между страха и надеждата, между доброто и справедливото. Човечеството ще продължи да има нужда от храна за най-жадните, съкровени кътчета от душата си, които могат да бъдат нахранени само с красотата на мечтите и въображението. Могат да се променят формите и начините, чрез които да стига до съзнанието на хората - може това да става чрез Интернет или дискети в компютрите или чрез други измишльотини. Но нищо няма да се промени в душата, тъй както никога не се е променяло и до днес от времето на Омир и Вергилий, а и тя е божествена. Някога може да са писали романите си на пергамент с паче перо, а днес на компютри. Нима това има значение? Важното е да съществува Духът на изкуството, а той ще съществува, докато има човечество. Ако изкуството и литературата умрат, значи човечеството е също мъртво или му предстои да умре. Но аз не вярвам, че това ще се случи.
- Разговорът ни заприлича на интервю с Нострадамус.
- Аз също бях Нострадамус. В балкански мащаб. Прочетете нещата, които съм писал преди петнайсет години, и ще видите. Всеки, който се занимава с изкуство и има изострена чувствителност и силна интуиция, може да гадае бъдещето. Стига да се довери на инстинкта си. Интуитивните предсказания на творците са факт. Всичко опира до желание да ги четем и тълкуваме. Имах видения, които са се сбъдвали, видения, свързани както със самия мен, така и с времето или други хора. Имах и видения, които не са се сбъдвали. Но може би са се случили на някой друг, кой знае? Човешката душа е сложно нещо, а душата на творците - истинска видеотека на фантазии, сънища и пророчества.
- Ако сега Стефан Кисьов трябва да напише роман за ХХI век, как би изглеждал той?
- Това би бил любовен роман. Няма друг роман освен любовния роман. Роман значи любовен роман и на който не му е ясно това, значи нищо не му е ясно. Само любовта прави от думите изкуство и от някоя книга роман. Такъв беше вторият ми роман "ДЖУБОКС", който написах през 1988 година и в който отрекох комунизма чрез любовта и невъзможността да обичаш между българин и ирландка по време на студената война. Такъв ще бъде и романът на ХХI век, включително и моят евентуален такъв. Няма чувство по-важно, по-силно и по-човешко от любовта и няма да има. Тук не става дума само за любовта между мъжа и жената. Става дума за Любовта с главно "Л", Любовта от първата Божа заповед. Ако хората не изпитват такава, значи планетата Земя не е населена с човеци, а с биологични паразити. Но аз не вярвам да стане това. Не през това хилядолетие.
- Г-н Кисьов, вашият герой в романа "Не будете сомнамбула" е потомък на Ганьо Тенев Сомов - прототипа на Бай Ганьо. Как би изглеждал Бай Ганьо на ХХI век?
- Бай Ганьо на ХХI век, това е българинът на ХХI век, днешният българин. Всички излязохме изпод ямурлука на прочутия енинец и носим в себе си негови черти. Българите са байганьовци независимо дали им се иска. Литературата не борави с понятия като добро и лошо. Бай Ганьо е българският дух. Той не е нито добър, нито лош. Както огледалото не е такова. В момента у нас изглежда, че глупостта на медиите, изразена чрез джуджетата , които се опитват да се превърнат в слонове, е на път да завладее последните остатъци от интелект, здравомислие и морал на България. Свободата на словото, съчетана с продажност, липса на честност и възможности, са причина цената на този продукт да девалвира в още по-голяма степен, отколкото дори по времето на най-върлите комунистически гаври с думите. Ако прочетете "Не будете сомнамбула", всичко ще ви стане ясно. Той беше алегория на българския ХХ век. Разбира се, нещата не са елементарни, но това не ги прави по-малко абсурдни. Вихренето на простотия в обществото създаде нездравословна среда за всички що-годе интелигентни и симпатични хора и те гледаха да избягат от тази действителност по един или друг начин. Реставрацията на диктаторското изкуство беше във възход. Бившите писателски мижитурки от разширените пленуми на ЦК в резиденция "Бояна" триумфираха от екраните, от страниците на вестниците и списанията. Целият български народ си беше загубил ума, паметта и съвестта. Хора, които ядяха и пиеха с убийците, бяха гласове и съдници на новото време. Малоумници с бръснати глави забавляваха българския народ със затворническа философия и откровен цинизъм.
- На какво се дължеше това?
- На търпението и псевдотолерантността, с която си мислехме, че сме надарени, а всъщност сме обременени от векове от липсата на решимост да защитаваме позициите си. Боли, когато разбереш, че не си онова, което искаш да бъдеш. Но ако искаш да се промениш, трябва да се огледаш в огледалото. Без розови очила. Писателят е духовен кинжал. Изкуството е морално нещо и честността е най-важното качество, за да успееш в него.
