БТК инвестира в граничен пункт
ЯМБОЛ. Над 2 млн. лева ще инвестира БТК в изграждащия се граничен пункт Лесово-Хамзабейли на българо-турската граница, информира директорът на технологичен район "Далекосъобщения" - Ямбол, Атанас Карамарков. До пункта ще бъде положен оптичен кабел с дължина 70 км, което дава възможност по трасето да отпаднат аналоговите централи в Елхово и бившия общински център Тенево. На граничния пункт се предвижда да се разкрият около 130 телефонни поста, но при необходимост ще бъдат разкрити допълнителни. Трасирането се очаква да приключи до края на годината, а реализирането на самия обект ще стане след построяването на пункта. Очаква се обектът да стартира в началото на март.
ВВОВУ "Васил Левски" преминава към Генщаба
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Комисия от Генералния щаб на Българската армия, водена от неговия заместник-началник ген.-майор Орлин Маринчев, е на тридневно посещение във ВВОВУ "Васил Левски" в старата столица. Целта й е да се запознае отблизо с неговата учебно-материална база, имущество и инфраструктура и да подготви процедурата по преподчиняването на военното учебно заведение от администрацията на Министерството на отбраната към Генщаба. Юридически тя трябва да приключи до 1 април, веднага след това следва да бъдат утвърдени документацията и план-приемът на бъдещото Национално военно училище. На 1 септември се предвижда то да приеме първите курсанти, заяви полк. Георги Цветков - началник-отдел "Военно обучение" към Генералния щаб на БА.
МО потвърди липсата на радиация в Косово
СОФИЯ. Няма радиация в местността Сува река край Призрен, където е разположен българският взвод от силите на КФОР в Косово. Това сочат окончателните резултати на Генералния щаб, на Военномедицинската академия и на екоминистерството от проведените изследвания на почвата, водата и растителността в лагера на нашите рейнджъри. Вчера главният еколог на армията полк. Юрий Дунчев изнесе крайните резултати от направените проучвания на екологичната характеристика на Сува река. Пробите бяха взети на 5 и 6 януари, а на 7 януари в лабораторията за ядрена, химическа и биологична защита и екологически контрол на БА започнаха изследванията. Още тогава МО и ГЩ изнесоха предварителни данни от направен експресен радиометричен анализ, според който няма повишена радиация в района. Допълнително взетите 7 проби от почвата, 5 от вода, 1 от растителност и 1 от мазилка на сграда също потвърждават тези данни. При измервания с продължителност 24 часа експертите не са открили уран 235. При 60-часово изследване е открит изотопът уран 235, но в нормалното му съотношение към уран 238. Във всички проби не е открита радиоактивност, която да сочи, че има повишено съдържание на обеднен уран в Косово, категорични са Дунчев, Симеон Радев от лабораторията на ВМА, Александър Николов от лабораторията на МОСВ. Изследвано е алфа-, бета- и гама-излъчването в пробите, взети от лагерите на първия и на втория български взвод в Косово, които показват, че никъде няма повишение на естествения радиационен фон, уточниха специалистите.
Междувременно вчера стана ясно, че във връзка с появилите се в медиите предположения, че военното министерство не е взело всички мерки за защита на здравето и живота на военнослужещите в Косово, министърът на отбраната Бойко Ноев е наредил на главния инспектор на МО да се запознае с цялата налична в ГЩ информация, която е постъпвала от нашите контингенти както в Косово, така и в Босна и Херцеговина.
СДС c мандат за предизборно споразумение с Народен съюз
СОФИЯ. Националният съвет на СДС даде мандат на ръководството да води преговори с БЗНС-НС и Демократическата партия за сключване на коалиционно споразумение за съвместно участие на изборите и за общо управление. Според сините решението за явяване с общи листи е взето на базата на оценката за успешна политика, а натрупаният опит може да се реализира в бъдещо съвместно управление. Надяваме се в най-скоро време Народен съюз също да получи такъв мандат, за да договорим конкретните параметри, каза Екатерина Михайлова. В споразумението ще има възможност и за привличане на други партньори, но без БСП и нейните сателити. Според Е. Михайлова ОДС може да бъде разширена с партньори с близки управленски виждания и оценки за постиганатото и предизвикателствата пред страната. Имаме такива партньори в момента и в ПГ на СДС, които не бяха част от досегашното ни споразумение с Народен съюз, каза тя. Лидерът на СДС категорично отрече на заседанието на НИС в Боровец ДПС да е било квалифицирано като враг номер 1 на СДС.
ХЛОПАТ ЛИ ДЪСКИ В ЕВРОПА
В стара къща всичко има. И паяжини по тавана, и предмети със забравено предназначение, и нещо скърца нощем, може би таласъми и караконджули. Европа, също като старата къща, много неща е насъбрала. Забравен на тавана исторически опит, недонасметени в ъглите комплекси, дъски, които, ако не хлопат при сглобките, то скърцат мъчително при лошо време, а и призраци редовно се появяват в полунощен час. И не става въпрос само за призрака на комунизма, който, след като порита малко из западната част на континента, си намери много по-обширно поле за изява на изток, из мъртвите сибирски полета. Какво е правил точно призракът из Русия, в Китай, пък дори и в Източна Европа, западният човек все още не знае съвсем точно. Наскоро историците установиха, че жертвите на комунизма в Китай са някъде към 60 милиона, три пъти повече, отколкото в Русия. Такива числа обаче не стряскат европейското обществено мнение може би защото Китай е далеч, а може би защото средният китаец е много по-среден от средния европеец, тъй като е много по-разпространен и следователно пазарната му цена е ниска. Затова през 1968 година във Франция бъкаше от маоисти, цитатите на Мао се издаваха в обемисти тиражи, никой не се притесняваше да се обяви за негов привърженик, нито пък на някого му хрумваше да забранява маоистките книги или организации. Никой не забранява и обемистите книгописания на Ленин и Сталин и ако те вече не се издават и не се четат, то е само защото са скучни, пък и го няма СССР, за да плаща разпространението им. Друго нещо е, когато някъде се появи неонацистка организация или пък започне да се разпространява неонацистка литература. Всички веднага разпознават караконджула на хитлеризма. Всички веднага започват да се тревожат, да се възмущават, да припомнят и да забраняват. Това е обяснимо. В края на краищата той е вилнял точно тук - в Западна Европа, и хората бързо разпознават очертанията му, докато другият призрак се е размил някъде на изток или пък е придобил почти човешки черти под формата на комунистически партии, от които дори можеш да си назначиш министри в правителството. Затова Сталин, Мао и другите комунистически диктаторчета се приемат спокойно, но Хитлер - не. Неговата книга "Моята борба" например във Франция се издава в съвсем ограничен тираж и може да се ползва само от историци и научни работници. Което си е всъщност един стар, захвърлен на тавана и забравен европейски обичай. Не само от времето, когато Хитлер е горял писанията на своите противници, а още от времето, когато Инквизицията е издала прочутия си списък на забранените книги. В него е влизала дори Библията. Имали са право да я четат и да я тълкуват само кардиналите. Не са били глупави светите отци. Ще вземе някой редови християнин да я прочете и ще види, че Христос е казал за църквата само едно изречение - това, че първият в нея трябва да бъде слуга на всички. Къде отиват оттук нататък цялата църковна йерархия, всичките й богатства и цялата й полувоенизираната структура заедно с Инквизицията. Ами те се опират само на едното тълкувание и всички могат да разберат, че то е безсмислено, безумно и погрешно. Много е важно какъв откъс ще избереш от една книга и как ще го разтълкуваш. В Съветския съюз едно време непрекъснато са цитирали "Моята борба" на Хитлер. И най-вече един откъс от книгата, в който се казва, че германската нация трябва да потърси жизнено пространство на изток. И цялата съветска пропагандна машина непрекъснато натрапва своето заключение, че Хитлеровият поход срещу съветска Русия си е замислен още в началото на нацистката идеология и че той е едва ли не най-важната част от същността и смисъла на хитлеризма. И сякаш много глупаво са постъпили съветските агитатори, като не са разпространили цялата книга на Хитлер, та да види обикновеният съветски човек какъв враг си има. А всъщност никак не са били глупави агитаторите. Ще вземе съветският човек да прочете книгата и ще види, че за източните пространства се споменава само в едно-две изречения, а иначе за основни врагове на Германия наред с евреите са посочени Франция и французите. Което никак не е пасвало на съветската пропагандна идея, че всички капиталисти са еднакви и целта им е да унищожат прогресивната съветска власт. И никак не помага за прикриването на една очевидна истина, неразбрана и досега от европейците, това, че Сталин е замислил и планирал завладяването на Европа много преди Хитлер. Така забраната на една книга се вплита чудесно в невежеството и в лъжите, разпространявани съзнателно от цензорите. Които иначе имат много добри намерения. Да не би случайно някой свестен човек да се вдъхнови от злото. Сякаш средновековният инквизитор, мъчителят на вещици и еретици е бил свестен човек, вдъхновен от Христовите слова. Сякаш есесовецът, пуснал газ в камерите на концентрационния лагер, е бил свестен човек, вдъхновен от "Моята борба" на Хитлер. Сякаш чекистът, разстрелял хиляди кулаци, или пък нашият Газдов, убивал лагерниците с тояги, са били много свестни хора, но са се вдъхновили от томовете на Ленин. То и самият Ленин едва ли да си ги е чел. Иначе щеше да се съпикяса и да пооправи поне най-явните противоречия. Злото като слово и като писание, не идва при палачите от мътните томове идеология. Идва под формата на кратки и простички изречения. Като заповедта на Ленин за създаване на първите в света концентрационни лагери. Тази заповед са прочели Лениновите съратници, а не Хегел, Маркс, Ницше и томовете на своя вожд. Палачите само са изпълнили заповедта, нямало е защо дори да я четат. Но преди кратките заповеди и укази има все пак друг вид слово, което подготвя хората за приемане на неприемливото. Това е пропагандата. Всекидневната, упорита, тъпа, дива, замъглявща здравия разум пропаганда. Преди да дойдат на власт тоталитаарните режими и зловещите диктатори, цели рояци дълбокомудри мислители, полуобразовани журналисти, непризнати писачи, неосъществени творци, фрустрирани неграмотници и махленски пророци са повтаряли непрекъснато, че демокрацията е зло, че тя погубва народа, че му носи само мизерия и бедност, че всички са корумпирани, че нравствеността е в упадък, че демократичната държава е скапана, че тя не предлага на хората никакво бъдеще, че и тия са като ония, че светът е гаден, че никой не мисли за народа и че в края на краищата само една твърда ръка може да оправи всичко. Неща, които може да прочетем всеки ден из нашите вестници. За да се стигне дотам един недонастроен психически експонат, нарекъл себе си поет, открито да призовава от страниците на най-четения ни вестник към убийства, диктатура и затваряне на хората в концлагери, без никой от нашите така наречени интелектуалци да се възмути. Дотам, че никой да не се впечатлява особено от това, че уж модерна българска партия се съюзява открито с комунистите. Така че България, пък и Европа, като стари къщи, вместо да се плашат от караконджули и таласъми, по-добре да си оправят хлопащите дъски, да си поометат паяжините, да си припомнят кое как е било, кой предмет за какво точно служи, пък накрая да подредят всичко в един достъпен за всички музей.
Бандити застреляха двама полицаи
ВАРНА. Неизвестни бандити разстреляха почти от упор двама полицаи от автопатрул на 1 РПУ - Варна, в понеделник през нощта, съобщи вчера окръжният прокурор Ружа Големанова. Сержантите Филип Филипов и Ивайло Иванов забелязали две съмнителни лица, които мъкнели тежък сак по тъмната улица. Полицаите слезли от колата и им поискали документите за проверка, но бандитите извадили оръжие и открили огън. Сержант Филипов е прострелян с два куршума в главата, а колегата му е улучен в крака.
Лекарите са отказали да оперират простреляния в главата полицай, съобщиха източници от полицията, късно вечерта вчера. Прегледът показал, че куршумът е пробил мозъчния стол и е заседнал вътре. Филипов е на командно дишане и докторите не дават никакви надежди, че ще оживее.
Банките трябва да мерят проектите по програма САПАРД с различен аршин
- Кога предстои акредитацията на фонд "Земеделие" като агенция по САПАРД, което всъщност ще даде старт на програмата у нас?
- Вече е факт т.нар. вътрешна акредитация, издадена от министрите на финансите и земеделието, която подлежи на одобрението на Европейската комисия. Комисията обаче направи одит още през декември 2000 г. и получихме уверението, че до средата на този месец акредитацията ще бъде одобрена. След одобрението ще можем реално да стартираме с програмата. Трябва да бъде подписано като формалност и годишното споразумение за усвояване на средствата, което също вероятно ще стане до края на януари.
- Откога ще започнете да приемате проекти?
- При условие че споменатите вече процедури приключат в тези срокове, имаме готовност да започнем да приемаме проекти от 1 февруари. Разбира се, не очакваме още на тази дата да дойдат, защото от началото на идния месец ще започнем да разпространяваме формулярите.
- Откъде стопаните ще могат да получават информация за програмата и условията?
От началото на февруари това може да става от регионалните дирекции на фонд "Земеделие" в 28-те областни центъра. Служителите там ще могат да дават и някои по-елементарни разяснения. Не искаме да вменяваме в задълженията им да консултират едва ли не земеделските производители, защото това навежда на други мисли.
- Какви са конкретните изисквания към проектите?
- Изискванията са много, ако говорим за съдържанието на проектите, но основното е да има бизнесплан, в който да е изложена целта на инвестицията, нейната обоснованост и жизнеспособност. Изискват се и редица документи, от които да стане какъв е всъщност потенциалният инвеститор - финансовото му състояние, образование и квалификация и т.н. Има и трети тип документи, които описват самата инвестиция. По тях ние преценяваме дали тя може да бъде подпомагана по САПАРД - не. Всички документи подлежат на проверка, за да се стигне до одобрение на самия проект и подписването на договор с кандидата, за да започне изпълнението на инвестицията.
- Смятате ли, че нашите селски стопани ще могат сами да си подготвят проектите, за да не се получи така, че да бъдат отхвърлени само защото не са оформени добре?
- Хубавото е, че държавен фонд "Земеделие" има голям опит в работата с инвестиционни проекти със земеделските производители у нас. Познаваме техните възможности. Не искаме чудеса или засукани проекти. Това, което искаме, сме го свели почти до попълването на документи, т.е., до отговора на определени въпроси и попълване на данни в стандартни формуляри. Включително и бизнеспланът е разработен в примерен модел, така, че следвайки този образец, всеки може сам да си го разработи. Разбира се, за някои сложни инвестиции като строителство, по-специфично оборудване ще се наложи да се ползва консултантска помощ. От друга страна, ще субсидираме и разходите за консултантска дейност, но, разбира се, в определени граници. Що се отнася до средния или дребния земеделски производител, аз съм сигурен, че ще бъде съвсем в неговите възможности да се справи с документацията.
- Тежка ли е процедурата по одобряването на проектите и колко време ще отнема?
- Тежка е, но в смисъл - достатъчно сериозна. Не може да е по-опростена, защото рискът за България е много голям. Всяка стотинка, използвана не по предназначение, подлежи на връщане в бюджета на Европейската комисия. А след това ние ще трябва да си търсим парите от злоупотребилия. Рискът пада върху българската държава и ние сме се постарали да разработим правила, които да намалят този риск до максимум. Пълният цикъл от приемането на проекта до окончателното получаване на средствата зависи от типа на инвестицията. Ако става дума за строителство, то може да продължи година-година и половина, ако става дума за закупуването на комбайн - може и само една седмица. Но сроковете са максимално стеснени - на два месеца ще бъдат одобрявани проекти, а самото разглеждане на молбата за изплащане, след като бъде изпълнен проектът, ще отнема не повече от месец. Единственото нещо, което ние не можем да контролираме, е срокът за изпълнение на инвестицията.
- Този срок няма ли да фигурира като условие в договорите, които ще подписвате със стопаните?
- Той ще бъде зададен в договора и никога няма да превишава две години. Но все пак в голяма степен се задава по желание на кандидатите съобразно вида инвестиция. Не можем да искаме при строеж на ферма срокът да е един месец.
- Какъв проект не може да получи субсидия по САПАРД?
- Подходът, който е възприел Националния, план за развитие на земеделието и селските райони, е обратният - кои могат. В нашите документи са изброени всички възможни инвестиции и всичко, което не е споменато не може да бъде субсидирано. САПАРД всъщност е огромен компромис между икономическите интереси на страните-членки на ЕС, които са особено чувствителни в сферата на земеделието, и интересите на страните кандидатки. За щастие България не е от най-големите аграрни икономики, които кандидатстват за членство в ЕС. Много по-големи са проблемите на Полша, Унгария, на балтийските републики. Това е и добре, и зле за нас, защото очевидно не сме на кой-знае какво ниво. Добре е, защото по-лесно успяваме да устояваме някои икономически интереси на страната. Така че в САПАРД са залегнали онези сфери, които не са особена заплаха за аграрната икономика на страните от ЕС. Именно с цената на този компромис е подпомагането на някои отрасли, които крият голям потенциал за развитие, но в момента не са толкова развити. От друга страна, извън програмата остават също някои отрасли, които разполагат с големи предимства, но пък могат да бъдат сериозен конкурент на производителите на европейските пазари, така че там средства няма да бъдат насочвани. Но нищо не пречи на българската държава със собствени средства да подпомага тези сфери. Ние запазваме досегашната схема на работа на фонд "Земеделие", за да можем да отпускаме средства именно в тези отрасли.
- Тоест САПАРД има определени акценти?
- Категорично. За България акцентът е върху частното земеделие, затова и стартираме с четирите частни мерки на програмата, а не с тези, свързани с инфраструктурата в селските райони например. Под частни инвестиции разбирам и преработвателните предприятия. Акцентите са в инвестициите в селските стопанства и в производството на някои ключови култури като зърно, закупуване на техника, отглеждане на зеленчуци, плодове, трайни насаждения, които също са ключови. По-ограничен е акцентът в сферата на млечното животновъдство, защото навлиза в чувствителната сфера на ЕС, но там също сме успели да извоюваме някои значителни предимства спрямо други страни. Така че условията категорично са доста благоприятни за България. Основен акцент поставяме и върху преработката на грозде, на плодове и зеленчуци - отрасъл с голям потенциал. Залагаме и върху социалната насоченост на програмата. Затова е въведена и мярката за разнообразяване на дейностите в селските райони - намиране на алтернативни източници на доходи чрез стимулиране на занаятите, селския туризъм. Това е сфера, в която са нужни малко инвестиции, а ефектът може да е много голям. И последната сфера това е стимулиране на развитието на групите производители.
- По какъв начин?
- Ще стимулираме всички форми на организирана работа. Държа да подчертая, че не изключваме и кооперациите. Те специално като група производители ще получават повече, отколкото индивидуалните земеделски стопани. Има възможност програмата да подпомага някои административни разходи на групата по осъществяването на общата дейност. Всякакви организации и асоциации могат да бъдат такава група, ако са регистрирани в Министерство на земеделието. Това е един от начините да се решат някои проблеми на земеделието като раздробеността на земята например. Този процес се подпомага и от мярката "изграждане на тържища". Така се надяваме да създадем конкурентни предимства на българските производители, с които те да излязат успешно на европейския пазар.
- Основен проблем обаче си остават собствените средства, с които стопаните трябва да съфинансират проектите си... - Разчитаме на активната позиция на банките. Освен това трябва да се знае, че обемът на програмата не е такъв, какъвто изглежда на пръв поглед. 53-те млн. евро, които ще получаваме годишно ще бъдат допълнени от още 25 на сто от нашия бюджет и така стават 70млн. евро, което е около 140 млн. лева. Те могат да представляват до 50 на сто от инвестицията, значи реално говорим за около 280 млн. лв. инвестиции годишно, а това никак не са малко пари. Не е по силите на самия земеделски сектор да поеме тези инвестиции сам. Никога досега банковият сектор не е отделял такъв портфейл като цяло за земеделието.
На няколко срещи, които проведохме с банките, изтъкваме, че САПАРД е нещо по-различно по една проста причина. Има огромна разлика между кредит за проект, който се възвръща на 50 процента в рамките на максимум 2 години, и този, който се връща по стандартния начин. Така че ние настояваме тези проекти да се мерят с различен аршин. Настояваме и БНБ да обърне внимание на този процес чрез промени на някои наредби, така че да бъдат развързани ръцете на банките да кредитират такива проекти. Аз мисля, че те и сега могат да го правят, но е нужно да подходят малко по-банкерски. За щастие банките у нас не са малко, много от тях вече имат и чужди собственици и ако нашите не се сетят, мисля, че другите бързо ще навлязат. Възвръщаемостта в земеделския отрасъл продължава да е добра и съм уверен, че в бъдеще много банки ще се насочат към него.
- Имате ли досега уверенията поне от една банка, че ще финансира тези проекти?
- Всяка банка, с чието ръководство съм разговарял, изявява огромен интерес, но се поставят условия за жизнеспособността на проекта и в това няма нищо неестествено.
- Какво се случва с един одобрен от вас проект, който не получи подкрепата на някоя банка?
- За да бъде одобрен един проект по САПАРД, трябва да разполага с писмено уверение от банка или с извлечение, че разполага със собствени средства за реализацията. С други думи, финансовата обезпеченост на проекта трябва да е налице, защото в момента, в който одобрим проекта, блокираме средствата за него в рамките на 2 години. Това означава че накрая на този период те могат да бъдат загубени, защото проектът не е реализиран. Така че държим банките от самото начало да поемат ангажимент. Този интерес е възможно по-късно да бъде загубен - тогава инвеститорът разполага с още време да търси нов източник на средства.
- Как виждате ефекта от програмата след нейното приключване? Дали като цяло нашето земеделие ще е по-конкурентоспособно?
- Програма САПАРД, погледнато от страна на ЕС, има съвсем различна цел - тя е едно голямо упражнение за създаване на необходимите административни структури в страните кандидатки. ЕС не гледа на програмата като на начин за развитие на земеделието, а по-скоро като създаване и нагаждане на структурите, за да посрещат бъдещите реални пари от структурните фондове. Но по стечение на обстоятелствата България е сред страните, които получиха пропорционално най-голям дял от общата сума на програмата, защото Словения например разполага с 6 млн. евро.
- Може би тя няма нужда от такава сума като нашата... - Може би, но представете си, ако едно правителство трябва да харчи пари за създаването на всички тези структури по програмата, за да усвоява 6 млн. евро. Това е неоправдано. Българският бюджет отделя по-малко средства, отколкото ще идват по линия на ЕС и ефектът ще бъде неминуем - ние го очакваме. Преди всичко очакваме не толкова увеличаване на обема на производството, колкото повишение на качеството, така че продукцията да бъде експортирана за европейските и други пазари. А това е и основният акцент на програмата - достигане на качествените стандарти на ЕС. Естествено, очакваме увеличение на производството в някои ключови за нас отрасли, като това ще бъде внимателно наблюдавано, за да не изпадаме в конфликт със страните от ЕС. Третият ефект, който очакваме, е готовността на българското земеделие да усвоява такива фондове. Радостното е, че България изпревари всички други кандидатки в тази посока.
- А доколко нашите стопани са наясно с тази програма след образователните семинари, които проведе министерството?
- Наясно са, че има такава програма, интересът е огромен. Това, което мен лично ме притеснява, е, че не всички знаят какво може да се ползва. Но това е пак наша работа. В момента, в който започнем да даваме информация чрез регионалните дирекции на фонда, мисля, че стопаните много бързо ще се ориентират в подробностите. Очакваме огромна вълна от проекти, която ние с малко уплаха, но с готовност ще посрещнем.
- Може ли едни и същи кандидати да предложат няколко проекта за цялото време на действие на програмата?
- Програмата позволява това. С таваните, които са зададени за инвестиции в земеделските стопанства и в преработката - съответно 500 000 и 1,5 млн. евро - програмата дава възможност тези средства да бъдат усвоявани през всичките години до 2006. През този период всеки потенциален инвеститор може да участва за каквато сума иска като част от този общ таван, но не повече от три пъти.
- Средствата, които се отпускат по програмата за една година, могат да бъдат използвани и през следващата... - Точно така. Допълнителната полза за България е, че подписахме дългогодишното споразумение за средствата през миналата година, което означава че цялата сума за седемте години е запазена вече за България, но годишното споразумение ще подпишем през тази година и фактически първата сума - за 2001 година, ще може да бъде усвоявана до края на 2003. И вълнообразно следващите суми се натрупват върху това с две години изоставане.
- Коя е финалната година при това положение?
- Реално с това натрупване финалната година е 2008. Но ние се надяваме, а и би трябвало, да усвоим средствата преди това. Защото, ако станем член на ЕС през 2006, както всички се надяваме, програмата ще престане да съществува в сегашния си вид. Тогава ще имаме достъп до нормалните структурни фондове.
- Смятате ли, че българското земеделие ще е готово за ЕС до 2006 година?
- Предстоят ни много неща, които трябва да свършим. Както казах, програмата е упражнение по усвояване на пари, но тепърва трябва да се упражним в изкарването на пари. Според мен не всички стопани у нас са наясно как става това. Трябва да бъдат въведени и механизмите на общата селскостопанска политика.
Съдейки по досегашния прогрес, смятам, че това ще стане, но всичко зависи и от наличието на политическа воля. Искам да подчертая, че една от констатациите на проверяващите от ЕС е, че България засега е единствената страна, в която има ясна политическа воля за реализация на програмата САПАРД.
Белгия подкрепя България за членство в ЕС
СОФИЯ. Докладът на белгийското вътрешно министерство за пътищата за нелегална имиграция от България няма да попречи на окончателното изваждане на страната ни от негативния шенгенски списък. Това заяви вчера държавният секретар във федералното правителство на Кралство Белгия г-жа Анеми Нейтс, която е на посещение у нас. Документът ще бъде предоставен на нашите власти, които от своя страна ще предприемат мерки срещу родните туроператори, прехвърляли нелегално хора, заяви зам.-министър Владимир Кисьов след среща с белгийската си колежка. Г-жа Нейтс уточни, че след визитата на вътрешния министър Антоан Дюкен в страната ни е намалял броят на българите, потърсили политическо убежище в Белгия. Никой гражданин на държава, кандидатка за членство в ЕС, няма шанс да бъде приет за бежанец в страна, членка на съюза, каза Кисьов. Всеки българин, нарушил законодателството на Белгия, ще бъдевръщан у нас, а правото му за пътуване в чужбина ще се отнема за 1 година, допълни зам. външният министър. Предвиждало се срокът да бъде увеличен на 2 години. Искаме да насърчаваме нормалните двустранни отношения и да облекчим пътуванията на българите в страните от ЕС, подчерта заместник-министър Нейтс. Тя съобщи, че белгийският министър-председател Ги Верхофстат ще посети България през март.
Вчера в МВР се състоя работна среща с 4-членната делегация на Европейската комисия, която трябва да изготви до 31 януари допълнителен доклад за състоянието на граничния ни контрол, визовата и миграционната политика във връзка с приемането на новия визов регламент на Евросъюза. Очаквам да получа лични впечатления от организацията на граничния контрол, особено на летищата, които са най-сложните пунктуве и в шенгенското пространство, заяви директорът на "Правосъдие и вътрешни работи" Джон Ейдриан Фортескю. Той поздрави страната ни за постигнатото досега. Министър Емануил Йорданов увери гостите, че България ще бъде сигурна външна граница на обединена Европа.
България ни освободи от комплекса на Холокоста
Естер (Ени) Розенберг е родена е в София, където преминават детството и младежките й години. През 1943 завършва гимназия. 1943-1944 е интернирана с мъжа си в Камен дел, Провадийско. В селото имало 75 къщи, а хората приемат младото семейство като свои деца, макар че за удобство им побългаряват имената - Ени става Елена, а Бернард - Борис. През 1944 Ени се връща в София и започва да учи право. В 1948 заминава за Израел с мъжа си и едногодишната си дъщеричка Кая и първоначално се установява в Яфа.
- Госпожо Розенберг, какъв е поводът за сегашното ви завръщане?
- Аз съм тук като гостенка на България и пристигнах специално за българската премиера на документалния филм "Извън хватката на Хитлер". След излизането на едноименната книга на Михаел Бар-Зоар, преди около 8 месеца у нас в Тел Авив дойде режисьорът Ницан Авирам. Той се познава с моя съпруг Бернард Розенберг, който също е написал книга на тази тема. Г-н Авирам каза, че снима документален филм по книгата на Бар-Зоар, и поиска да ни интервюира. Така се стигна до участието ми в "Извън хватката на Хитлер", чиято първа премиера беше на 5 декември 2000 в ООН в Ню Йорк.
- Как се казва книгата на съпруга ви?
- "Изтръгнати и посадени". Тя проследява живота на 4 поколения от едно еврейско семейство. Излезе от печат през 1997 първо на български, после я преведоха и на иврит.
- Значи така и не сте се отдалечили от тази тема?
- Така е. Винаги, когато мога да кажа нещо за България, да изтъквам отново и отново сторената към нас добрина, съм готова да го направя. Бях много силно впечатлена от книгата "Извън хватката на Хитлер", чийто автор доскоро не познавах лично. Според мен тя е един изключителен документ.
- Кога за първи път се върнахте в България?
- През 1965 за 10 дни.
- Как се почувствахте тогава?
- Бях направо болна от носталгия. Беше много особено състояние. Цяла седмица не бях в състояние да ям. Просто не можех да преглъщам. После си идвах още един път и след това преди 3 години бяхме тук с дъщеря ми и внука ми Ариел, който пожела подаръкът му за завършването на университета да бъде посещение в България.
- Вие сте в София във връзка с премиерата на филм за спасяването на българските евреи. За съжаление един от скандалите на миналото лято беше свързан с премахването на паметните плочи в Гората България в Израел, станало под натиска и на български инициатори.
- Спасяването на българските евреи мога да нарека подарък, който българите дадоха на своите съграждани евреи. Този подарък ни осигури първо живот и бъдеще. Второто нещо, което ние получихме, беше освобождаването ни от комплекса на Холокоста. Това е огромно бреме за евреите, дошли в Израел от Германия, Полша, Чехия, Унгария, с което те са обречени да живеят. На нас това ни беше спестено. Същевременно групата на гръцките и македонските евреи в Израел има много роднини, които са били изпратени на смърт. Те обвиняват за това цар Борис, който можел и тях да спаси. Според мен обаче тези две неща - спасяването на българските евреи и трагичната съдба на евреите от Гърция и Македония, трябва да се разграничат. Едното е много трагично събитие, другото е събитие, което ни спаси живота.
- Кога започна кампанията на противопоставяне срещу паметниците в Гората България?
- Още щом се заговори за тази идея. Опонентите бяха много активни. Това лоби, макар и много по-малко от евреите, които са на различна позиция, успя да надделее. Мнозинството от българските евреи в Израел не са съгласни с тази позиция и я смятат за грозна.
- Какво смятат те?
- Убедени са, че нашето спасение се дължи на няколко неща - на България като цяло, на българския народ, на обществениците, на църквата и накрая - на един подпис, този на царя. Затова е много трудно днес, както беше и преди 30 години, нещата да се мерят на кантар. Това не е бакалия. Това са чувства, отношения, съдби, политика, външен натиск. Но въпреки този чудовищен натиск цар Борис устоява и малка България направи това, което никой друг в Европа освен Дания не поиска да стори. С по-малка или по-голяма охота всички държави предадоха евреите си. България се изправи срещу нацисткия гигант и каза "не". Затова не е достатъчно нашето спасение да бъде известно само на нас и децата ни. И на част от българския народ. Трябва да го знае целият свят.
- Оказа се обаче, че светът не знае. Не се ли дължи това и на липсата на достатъчно активност от страна на самото еврейство?
- Българските евреи в Израел не са политически ангажирани. Нямаме влиятелни депутати в Кнесета. Повечето евреи, дошли от България в Израел, са главно лекари, адвокати, въобще хора, които не се занимават с политика.
- Но това не е политически, а морален въпрос.
- Морален е, но трябва да получи определена насока от политиците.
- Ако българският и датският пример са достойно за уважение изключение, защо трябва за популяризирането им да има политическо лоби?
- Защото така е устроен светът. Ако няма политици, които да подемат това, нещата не се променят. Хора като мен, като дъщеря ми нищо не могат да направят. Ние може да издействаме една публикация, която минава и заминава. Това, което трябва да се направи, е този филм, който казва истината за нашето спасение, да бъде излъчен от всички възможни телевизионни канали. И то не в пет часа сутринта или след полунощ, а в най-гледаното време.
- Не е ли малко късно за всичко това. Българските евреи са били спасени преди близо 60 години, в средата на вече отминалия век?
- Не мисля така. Точно сега моментът е подходящ. Защото е минало време и можем да погледнем на събитията от разстояние. Можем да гледаме на случилото се много по-спокойно и много по-спокойно можем да кажем, че българският народ е бил уникален в постъпката си. Един изключителен народ. Народ, който е имал доблестта да се изправи и да защити застрашената със смърт част от съгражданите си. Ние наистина се чувствахме равноправни граждани на България.
- Казвате, че вече може да се гледа спокойно на нещата, но от друга страна, хората тук бяха неприятно изненадани от случилото се с Гората на България и едва ли може да се иска от тях да бъдат спокойни, щом стане дума за това.
- Това, което се опитвам да кажа, е, че ние, българските евреи, нямаме никакво участие в тази постъпка. На пръстите на ръката се броят онези, които са се вкопчили в този начин на борба срещу паметника на царя край Ерусалим. Мнозинството от българските евреи никога не са искали плочата за царя и царицата да бъде махната.
- Как виждате развоя на този въпрос? Какво може да се направи?
- Ако бях политик, щях да ви кажа... Имам усещането, че и политиците в Израел не са доволни от станалото. Много е трудно да се поправят нещата.
- Вие сама казвате, че има хора, които знаят какво точно се е случило и кой има заслуги за оцеляването на българските евреи. Но премахването на паметните плочи вече е исторически факт. А след още няколко години онези, които имат лични спомени как са се развили събитията през 1943 в България, ще станат по-малко. Постепенно ще започне да доминира неправилната интерпретация, и то от втора ръка.
- Разберете, винаги страданието е по-силно от останалите чувства.
- Очевидно нито едно добро не остава ненаказано... - Страданието на евреите, загубили близки, е много силно и е съчетано с омраза и недоволство, които не заглъхват. Да се надяваме, че един ден те все пак ще осъзнаят, че това поведение не е редно. Защото ние, спасените, сме 50 хиляди.
- Сега, след като паметниците ги няма, уталожиха ли се страстите сред евреите от Македония и Беломорието?
- Да, но ако пак се заговори за това, страстите ще се възпламенят.
- В София се чуват гласове, че няма смисъл да се правят нови паметници за България и за църквата ни, тъй като може отново някой да ги изцапа. Има и предложение свалените плочи да бъдат донесени у нас и да ги поставят в центъра на София.
- Не искам и да мисля за такова нещо... Надявам се, че ще бъде постигнато съгласие и че паметниците ще останат там, където са. Трябва да се примирим, че винаги ще има лоши и завистливи хора, интересчии. Но винаги ще ги има и българските евреи, които поколение след поколение ще бъдат благодарни на България за това, което имаше смелост и човещина да направи за тях. Все си мисля, че трябва въпреки всичко да се опитваме да се издигаме над дребните неща. Убедена съм в едно - истината за спасяването на българските евреи трябва непрекъснато да се изтъква, да се повтаря и потретя. Не е пресилено да се каже, че светът трябва да вземе една корона, на която е написано "Хуманност", и да увенчае с нея България.
- Редно ли е обаче човек да говори непрекъснато как е направил добро?
- Такъв човек, такъв народ трябва да бъдат обсипвани с цветя - и пряк, и в преносен смисъл.
- Да, но сега се оказва, че трябва да се оправдаваме за добрината. Или да говорим само за част от нея, за да няма обидени. Защото има хора, които са против.
- Против какво?
- Да кажем против паметниците. Затова ги изцапаха с боя. Приносът на царя е част от доброто, но определени хора не го приемат. Затова трябва да се откажем от част от доброто, за да няма лица, които тръбят, че са обидени.
- Не! Именно затова трябва нещата винаги да се разделят - депортирането на нещастните евреи от Тракия и Македония и спасяването на 50-те хиляди български евреи. Цялата грешка в тези дебати беше, че тези две събития бяха поставени едно до друго. Нашето спасение е едно от редките красиви неща, случили се в период на мракобесие в цяла Европа, който ни върна към Средновековието. И на този фон България издигна факел и тръгна с него. Затова не харесвам думата толерантност, т.е. търпимост. В България нас не просто ни търпяха, нас ни обичаха и затова ни спасиха.
Каярда Декелбаум:
Майка ми изтъкна, че българските евреи са освободени от комплекса на Холокоста. Аз, като второ поколение, също родена в България, се чувствам свободен човек. Така се чувстват и четирите ми деца, които знаят истинската история. Те са чели не само книгата на дядо си, но и тази на Михаел Бар-Зоар. Ако в Ню Йорк, където живея от 1986, ме попитат откъде съм, каква съм, винаги казвам: българка и израелка. Винаги търся възможност да разказвам как българите са спасили евреите си. Често хората се учудват, защото не са чували нищо за това. За съжаление в Музея на Холокоста във Вашингтон се споменава за загинали български евреи. Аз се заинтересувах откъде са тези данни. Оказа се, че става дума за евреи, които са напуснали България и са били депортирани от други европейски държави. Но е регистрирано мястото, откъдето са заминали. Това е груба неточност, която следва да бъде заличена, защото подвежда. . Аз се чувствам и дъщеря на България. Пълното ми име е Каярда и то не е еврейско. Това е турското име на село Камен дел, където родителите ми са били изселени. След много години имах щастието да посетя Камен дел. Тогава с Васил - синът на хората, у които мама и татко са живели, излязохме в градината. Случайно мина непознат на мен човек и Васил го попита: "Знаеш ли коя е тази жена? " Човекът, естествено, не знаеше. А Васил му каза гордо "Тази жена е била родена в Камен дел и затова се нарича Каярда! " Аз погледнах недоумяващо, понеже всъщност съм родена в София. А Васил ме успокои с думите: "Знам, знам, но това е още по-хубава история! " Интересно е също, че двете с майка ми сме родени на 30 януари, деня, в който е бил роден и цар Борис. Затова тази дата винаги е била голям празник в нашия дом.
Български летопис
17 януари 1870 - роден в Габрово Стефан Бончев, геолог, основоположник на тектонските изследвания у нас, създател на българската геологична школа. Следвал е естествени науки в Женева. Професор и ръководител на Катедрата по геология и палеонтология при Софийския университет. Основател и председател на Българското геологическо дружество. Умира на 21 февруари 1947.
17 януари 1898 - родена в София княгиня Евдокия. Едва двегодишна остава сираче. Когато Фердинанд абдикира, тя и сестра й княгиня Надежда го последват в родовото имение в Кобург. Благодарение на Александър Стамболийски, който отчита, че младият цар Борис остава твърде самотен в София, двете княгини се връщат в България. Рождения си ден на 30 януари 1922 царят празнува вече в семеен кръг. Скоро по-голямата му сестра Евдокия се превръща в неговия най-близък довереник и съветник. Бащата й определя бъдеще на императрица, но тя се влюбва първо в младия флигеладютант Иван Багрянов, а по-късно в Първан Драганов, също флигеладютант на царя. Фердинанд не й разрешава сватба с "простосмъртен". Княгиня Евдокия е талантлива художничка и меценатка. Тя проектира и изработва бойните знамена на дивизиите и полковете на българската царска армия. Арестувана е след идването на комунистите на власт и месеци е била подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето й. Умира през 1985 в санаториум на Боденското езеро.
17 януари 1978 - умира Атанас Далчев, един от най-големите български поети на ХХ век. Роден е в Солун на 12 юни 1904. Завършил е философия в Софийския университет. Дълги години самотникът Далчев превежда от френски, немски и италиански, за да издържа семейството си.
В наш интерес е да си помагаме по пътя към Евросъюза и НАТО
- Господин Мигаш, казахте, че това е първото ви посещение в чужбина през тази година. Добре ли започва за вас 2001?
- Аз наистина се радвам, че първото ми задгранично посещение през започващата година като председател на словашкия парламент е именно в България. Разговорите ми с председателя на Народното събрание Йордан Соколов бяха много конкретни. Договорихме се да си сътрудничим при подготовката ни за присъединяване към ЕС. Ще си помагат най-вече нашата комисия за евроинтеграция и вашата парламентарна комисия, която работи в тази сфера. Ще обменяме дори и отрицателния си опит, за да не повтаряме едни и същи грешки. Двамата с господин Соколов констатирахме, че преговорите, които нашите две страни започнаха с ЕС през миналата година, бяха успешни. И Словакия, и България ги чакат доста тежки глави, особено Околна среда и Селско стопанство. Ще си сътрудничим и по въпросите за пълноценното интегриране на ромското население. Що се отнася до Пакта за стабилност - това е още една възможност да работим съвместно за обновяването на Балканите. Словашките фирми са готови да се включат в задачите по изпълнение на проекти, включени в пакта. Естествено, ще търсим допирни точки също в образованието, културата и туризма, с други думи, ще вървим към сближаване на обикновените граждани. Държа да подчертая, че определено ни е много лесно да разговаряме и да обсъждаме различни въпроси, защото между страните ни няма никакви политически проблеми. Така че можем да се съсредоточим върху конкретни посоки на сътрудничеството. А колкото до ЕС и НАТО, не сме конкуренти, а държави, които си помагат, за да можем по-бързо да реализираме евроатлантическата си интеграция. В интерес на стабилността на Балканите е България да стане член на НАТО. Специално честитих изваждането на България от черния списък.
- Визите обаче си остават деликатен въпрос. Въвеждането им за Русия се използва от някои среди у нас като плашило. Твърди се, че щяло да се стигне до търкания в отношенията с Москва. Братислава е в аналогична позиция. И у вас ли този проблем се политизира?
- От 1 януари 2001 Словакия въведе визов режим за гражданите на Руската федерация. Правителството прие решение и от това не възникна политически проблем. Ще видим как ще се реализира по-нататък този визов режим. Не бихме искали той да затрудни контактите между бизнесмените, нито да намали броя на руските туристи през ваканционния период.
- Особено актуален за държавите-кандидатки за ЕС, е въпросът за положението на по-малките общности. Такива са словаците в България, българите в Словакия. Предполагам, че не сте чули оплаквания за положението на своите сънародници у нас?
- Не съм чувал да има оплаквания тук, нито от българите в Словакия.
- В неделя по телевизията беше излъчен филм за 8-хилядната българска общност в Словакия, която се чувства много уютно. Беше казано също, че от миналата година има опасност сградата на българското училище "Христо Ботев" да бъде отнета, ако не бъде своевременно закупена от българската държава. Вече е била отнета сградата на българския център в Братислава. Имате ли информация за това?
- Признавам, че не съм информиран за случая. Ще говоря по този въпрос с българския посланик в Словакия. Разбира се, ще спомогна доколкото мога за това българското малцинство да се чувства добре у нас. Светите братя Кирил и Методий така здраво свързаха нашите два народа, че трябва да си сътрудничим на равнище, съзвучно с посланията, които те са ни оставили.
Вдигат летищните такси
СОФИЯ. Министерски съвет ще решава да се вдигнат летищните такси на заседанието си в четвъртък, съобщиха вчера от транспортното министерстсво.
Таксата, която авиокомпаниите плащат на летище София за всеки продаден билет, ще се повиши от 8 на 9 евро. Увеличението ще се отрази и на цената на билетите, твърдят експерти. В същото време таксата за паркинг за българските авиокомпании става такса за базиране, като размерът й се намалява от 25 на 5 на сто.
В транспортното министерство днес ще има висш експертен съвет, който ще разгледа проекта за нова писта на летище София. Оферти в конкурса за предквалификация на фирмите се събират до 1 февруари. Новата писта ще струва 64 млн. евро
Венцислав Върбанов: Имаме потенциал за износ на екохрани за ЕС
СОФИЯ. Страната ни има потенциал да заеме празната ниша на екологичните продукти в европейския пазар, заяви земеделският министър Венцислав Върбанов на семинар вчера, на който се обсъдиха резултатите от прегледа на организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) за аграрната политика на България.
Според министъра предимството ни е, че сме освободени от някои екзотични заболявания, което ни прави атрактивни на пазара на селскостопанска продукция.
Недостатъчното финансиране в земеделието затруднява развитието на нови структури, необходими да се отговори на изискванията на пазарната икономика, се констатира в доклада. Постигнат е известен напредък в обучението, научните изследвания и съветите в земеделието, но усилията за тяхното подобряване трябва да продължат, заяви Жерар Виат, шеф на дирекция към ОИСР.
Верижна редакция
Винаги сме казвали, че местната преса крие много истини и странности. Ето какво прочетохме във вестник "Чирпански новини": "По идея на г-н Тодор Иванов - председател на общинския съвет, в рамките на тазгодишните Яворови януарски дни - на 18 януари от 14.30 часа ще бъде възстановен дългогодишният (!!!) републикански крос на името на поета (...) инициативен комитет подготвя в момента организационно нещата около провеждането му. " На нашите читатели сме длъжни да поясним, че тази година се навършат сто години от първата стихосбирка на П. К. Яворов - "Стихотворения", а не от прохождането му. И още една информация, която ни убеди в разностранността на редакторските предпочитания: "Инж. д-р Димитър Арабаджиев ще събира в известната чирпанска гора 30-ина мечки. Местността край града ни била най-удобна за приют на мецаните. Това щяло да възпитава хората в областта на екологията. " Как точно и в коя екологична област ще ни възпитават мечките, и в Чирпан не знаят, но девиз на вестника е "Човек вижда толкова, колкото знае. Гьоте". Какъв ли е девизът на вестниците във Ваймар? С феноменологията на адвокатското пледиране ни запознава "Сега": "От 1 януари т.г. Майкъл (Капустин) е обявил гладна стачка. Вчера той си донесе моливи в съда и рисува "морални и физически изтезания", а защитата му настоя рисуването да се отбележи в протокола и поиска петорна експертиза, която да установи дали Майкъл не е изпаднал в "депресия на изкореняването", предизвикана от "изолация в изолацията. " Семейството на Т. Живков отново е включено в предизборната борба: "Жени Живкова иска да пробие в ЕС", апелира "Дума". Ами да пробие! Нали Батето й нареди да пробие чак в Австралия, като облече нашите олимпийци. С конкурс... разбира се.
"Диария тръшна 10 работници" загрижено съобщава "24 часа", споделяйки мъката и на британците, че "Кралицата майка си падна на задника (...) Елизабет подала ръка на 100-годишната си майка. " "Конкурсът за директор на БНР е цирк, твърди сегашният шеф на радиото Велев... ", по този въпрос е загрижен "Земя" и предвещава "чешки вариант". Този цирк обаче ние вече сме го виждали, без бира и кренвирши, но с вяра в "Свободното слово".
Тогава Велев май пак нещо...? Ама стана директор и му мина!
Във Военния театър си баят на бълхите
Крикор Азарян смесва кино и театър в мистичната трагикомедия "Бая си на бълхите" от Боян Папазов - една нова постановка на театър "Българска армия", чиято премиера е планувана за 25 януари. "На кино" зрителите проследяват какво се случва с героите след смъртта или как се разделят с живота. Кадрите в наивистичен стил са заснели Георги Богданов и Борис Мисирков.
Това е първата постановка на пиесата, писана от 1993 до 1999 г. Има нещо особено в текста, което го отделя от всичко, което съм чел през последните 10 г., е мнението на режисьора Крикор Азарян. По думите му пиесата е класическа по отношение на образите, а структурата й е модерна, изградена е от монолози и видения, с редуване на видимия и невидимия свят. В спектакъла се появяват и обитатели на отвъдното - таласъми, духове, гадатели, дори Исус Христос, както и мъртви приятели на някои от героите.
Мистичната атмосфера е втъкана в сценографията на Никола Тороманов. Решена е на принципа на камера обскура. В черни пространствени отверстия се появяват видеоизображенията или протича действието, разказва режисьорът. Реалните персонажи са три поколения от едно семейство. Родоначалникът Аврам (Васил Михайлов) изповядва философията на непукизма и нихилизма - едно от възможните тълкувания на заглавието "Бая си на бълхите". Той е извършил братоубийство заради злато и грехът тегне над потомството - сина Лазар (Деян Донков) и внука Зарко (Камен Донев). Не са щастливи и техните любими. Бившата жена на Лазар Победа (Кристина Янева) е проституираща наркоманка. Приятелката на Зарко Линда (Стефания Колева) е отчаяна от липсата на човешка близост и топлота. Те са объркани, греховни хора, които не могат да намерят морална опора, защото са неверници. В мир със себе си и света е само жената на Аврам Спасия (Меглена Караламбова), единствената вярваща сред тях, обяснява Азарян. За него внушението на спектакъла е в това, че има кой да ни прости и кой да ни накаже за греховете, които извършваме. Философските обобщения и житейските мъдрости не натежават - в представлението има много хумор и криминална интрига, макар тя да е само канава, бърза да се застрахова режисьорът.
Музиката е на Стефан Вълдобрев. Заради древното, библейско звучене са включени и изпълнения на дудук на прочутия арменски композитор Каспарян, който живее в Канада. Фрагменти от негови произведения, основани на арменския фолклор, е използвал и Питър Гейбриъл във филма на Мартин Скорсезе "Последното изкушение на Христос". Постановката "Бая си на бълхите" е осъществена със съдействието на Националния център за театър при Министерството на културата и Американския център в София.
Външнополитическата доктрина на БСП - от нищото се получава пак нищо
БСП реанимира опитите си да се добере отново до властта. Без съмнение това е мъртвородена акция. Само че в БСП още не го знаят. Няма значение, на парламентарните избори ще го научат и ще имат достатъчно време да разсъждават върху това. Въпреки обаче очевидната несериозност на подобни опити е нужно непременно да вземем погледа на БСП върху външната политика на страната напълно сериозно.
Преди всичко трябва категорично да се подчертае, че каквото и да твърди днес тази партия за промяна на външнополитическата си доктрина, това са само думи, лишени от всякакво реално съдържание. Тези, които БСП изтъква и възхвалява като нейни кадри, притежаващи знания и интелигентност, всъщност са само сбирщина от провалени обществени позьори. Въпросът, който всички ние трябва непрекъснато да си задаваме, е допустимо ли е да бъде забравено наследството на тази партия във външнополитическите й действия, контакти и нагласи, от които тя не само не се е отказала, но и по общо мнение няма никакво намерение да го направи.
Балканската политика на БСП например се изпълва със съдържание главно чрез контакти с гръцката ПАСОК и Социалистическата партия на Сърбия. Още от времето на диктатора Т. Живков тогавашната БКП поддържаше контакти с ПАСОк като част от един по-глобален процес на опити да се вбие клин между Гърция и Турция. От своя страна Атина под очевидно хипертрофираното усещане за заплаха от Анкара дори достигна дотам, че през периода 1987-1988 започна военно сътрудничество с комунистическа тогава България.
В този странен съюз Гърция пое конфузната роля да се окаже единствената западна страна, която не осъди комунистическото престъпление, наречено с оруелски евфемизъм "възродителен процес".
Когато през юни 1995 тогавашният социалистически премиер Жан Виденов направи посещение в Атина, неговите цели бяха основно две: първо, ПАСОК да подкрепи кандидатурата на БСП за членство в социалистическия интернационал, и второ - да демонстрира готовността на неговото правителство да участва в руските проекти за транспорт на нефт и газ, където ключово място се отделяше и на Гърция. Забележете, че когато през същата 1995 на посещение в България пристигна тогавашният началник на Генералния щаб на руската армия ген. Михаил Колесников, той заяви, че проектът за петролопровода Бургас - Александруполис е стратегически проект на руския Генерален щаб. Очевидно е, че тогавашното правителство виждаше България като страна в една схема, която трябваше да бъде руска алтернатива на западния проект АМБО (Албания, Македония, България, Ойл).
Напълно безкритичната подкрепа за партията на Милошевич пък е другата отблъскваща характеристика, която се ожесточаваше в геометрична прогресия всеки път, когато БСП или нейни креатури се докопваха до властта. През февруари 1996 Жан Виденов бе на посещение в Сърбия и Черна гора. Паметно ще остане, че в момент на безпрецедентна международна изолация на режима на Милошевич правителството на БСП подписа в Белград междуправителствена спогодба във военната област, както и определянето на Западните покрайнини като "сръбски източни покрайнини". С това определение социалистическият премиер Виденов се изяви като пряк наследник и ученик на коминтерновските предатели от своята партия. Макар че преди тази визита Виденов в неформални разговори бе заявявал, че тайният му коз ще бъде да договори с югославската страна изравняване на правата на българското малцинство с правата на другите малцинства, той претърпя пълен крах и в това.
Провалите на Виденов във външната политика са идентични, ако не и по-стряскащи от тези във вътрешната. Правителството на БСП изпадна в такава изолация, сравнима само с тази на комунистическия режим на Живков в периода 1984-1989. Когато на 29-30 април 1996 Виденов замина на посещение в Австрия по покана на тогавашния австрийски канцлер Франц Враницки, той обещаваше отпадането на входните визи за българите и предизвикването на подкрепа за изваждането на България от шенгенския списък. Нищо от това не бе постигнато и е задължително да го кажем сега, когато благодарение на успешното управление на ОДС и изключително успешната и продуктивна външна политика на сегашното управление страната ни бе извадена от шенганския списък.
А какво да кажем за пълния провал, който претърпя участието на Виденов на заседанието на страните - членки на централноевропейската инициатива, на 8 и 9 ноември 1996 в Грац. Там той не свърши практически нищо. Такъв жалък резултат се получи и с инициираната от Виденов среща на министрите на външните работи от балканските страни на 8 и 9 юни 1996. Македония например не изпрати представител на подходящо ниво, а Хърватия и Босна и Херцеговина присъстваха само като наблюдатели.
Българите не бива да допускат връщането на БСП във властта дори и в най-лошите си сънища и поради още една причина от вътрешнополитическо естество. Извън всякакво съмнение е, че сегашният президент Петър Стоянов ще спечели втори президентски мандат. Представете си как ще се държи едно ляво правителство, ако изхождаме от опита на катастрофиралия кабинет на Жан Виденов и отношенията му с тогавашния президент Ж. Желев.
Двамата не пропуснаха да демонстрират взаимната си неприязън, както това стана на 9 май 1995 по време на парада в Москва по случай 50-годишнината от това, което руснаците наричат "победа над фашистка Германия". Няколко месеца по-късно, на 15 декември, в Мадрид започна среща на върха на страните-членки на ЕС, и асоциираните държави. Когато разбра, че на форума ще отива и президентът Желев, Виденов отказа посещение и изпрати външния си министър Георги Пирински. С няколко думи, ако БСП се върне във властта, подобни ориенталски навици и балканска куртоазия ще бъдат реставрирани в официалната ни външна политика. Важният въпрос, който всички ние трябва да си задаваме, е възможно ли е днес, при днешното състояние на отношенията ни с ЕС (след срещата в Ница) и НАТО, да си позволим да платим цената за ново варварско връщане назад. А че цената е недопустима, не бива никой да се съмнява - това е нашето бъдеще и това, което идва след него. Спомнете си какава алтернатива на нужната за България прозападна ориентация ни предоставиха БСП и нейното правителство. Това беше едноседмично - от 20 до 26 май 1996 - визита на Жан Виденов в Китай и Виетнам. Зловещата ирония в това посещение бе, че то се състоя в момент, когато всички ние чакахме с часове на опашки за хляб и бензин. Защо му бе нужно на Виденов да ходи за обмяна на социалистически опит в Ханой, когато отново бяха постигнати единствено възможните от подобен опит резултати в собствената му страна, и то след само година и половина "управление" на БСП.
Нелепо е, но в момента БСП се държи като в една испанска поговорка - бесели вълка, а той питал за овцете. Нима може да се пренебрегне фактът, че БСП в огромната част от своите външнополитически навици, стереотипи, послания, структури и кадри продължава да бъде отблъскващо копие на престъпната БКП.
След 1919 в България само една-единствена партия изповядва тоталитарна идеология и това е БКП, създадена като секция на Коминтерна, с една цел - съветизацията на България. Цел, в постигането на която тя преуспя и успява все още коварно да се изплъзва от възмездие за тази си дейност. Поради този предателски характер има също драстично противоречие в наименованието й - българска. Но тези хора не са имали и нямат и сега българско национално самосъзнание. Затова най-правилно е да ги наричаме местни комунисти, а партията им местна комунистическа партия. Днешните лидери на тази местна комунистическа партия се опитват по множество външнополитически теми да играят по-рафинирано, но по общо мнение не могат да заблудят много хора. Подобно на своя електорат, който продължава да възприема НАТО в образите и схемите на съветския маршал Гречко, БСП-лидерите запазват същата оценъчна плоскост, но мултиплицират ефекта, като си служат с това, което в консервативната политология се нарича "диверсионна семанатика". Същността на това понятие, предложено в научен оборот от Дж. Барнъм, представлява разобличаване на една от пропагандистките комунистически практики на изобретяване и въвеждане в политическата лексика на т.нар. "кристализационни" термини, лозунги или послания. С няколко думи, кристализационните методи на пропаганда, които днешната БСП директно е заимствала от БКП, представляват събиране и насочване на най-широки слоеве от обществото към една обща, некомунистическа по своя характер цел, а отговорността на БСП по свързани с нея въпроси да бъде размита. Така интимната мисъл на БСП е в благовидната кампания да бъдат привлечени и хора, които никога не биха се ангажирали с проява на тази партия.
По въпроса за членството на България в НАТО наследниците на местната комунистическа партия в България са или изразители на руската позиция, че НАТО трябва да бъде разрушена чрез ерозията й до организация за колективна сигурност (Г. Пирински), или са обикновени машй на Русия за превръщането на България в троянски кон в НАТО (Бригадир Аспарухов), или директно заявяват, че България няма място в НАТО (Бл. Сендов). Заблуда с далеч отиващи последици може да се получи, ако бъдат взети за истини заявления на лидери на БСП, че партията им е за пълноценно членство в НАТО, и се пренебрегват базисни прояви като например настояването на Г. Първанов страната ни да търси позволението на Москва за подобно членство. Заявления като това са жалонни и поради тази си природа е задължително да им се отдава полагащото им се в случая внимание във всеки анализ. Членството на България в НАТО се разглежда от тази партия единствено и само като функция от отношенията Русия - НАТО. Казано накратко, БСП е за "финландизация" на България. Не се подлъгвайте от понятието. То не означава, че БСП смята да направи от страната ни Финландия на Балканите. В дясната и консервативна версия на теорията на международните отношения това понятие има изключително подигравателен и пренебрежителен смисъл, тъй като описва срамното състояние. То е налице, когато една държава има в определена степен независима вътрешна политика, но външната й политика е съобразена с волята на Москва. Ако перифразираме думите на Андрей Громико пред ХХV конгрес на КПСС, може да кажем, че финландизираната държава не прави нищо във външната си политика срещу волята или без да се допита до Кремъл.
Така че нека рекапитулираме. БСП нищо ново не е научила във външната политика и нищо старо не е забравила. Нейното разбиране за ориентацията на страната към ЕС и НАТО прилича (ако използваме метафората на бившия японски премиер Ясухиро Накасоне, казана по друг повод) на източна миниатюра - няколко тънки и неопределени щрихи, с празно пространство между тях. Проблемите на БСП във външнополитическата сфера са вечни. Основната слабост на нейните външнополитически обещания е тяхната несъвместимост - доброто решение на всяко от тях е в непреодолими противоречия с правилното и добро за нацията решение на другите.
Въоръжени бандити обраха поща
СОФИЯ. Двама въоръжени мъже откраднаха 2600 лв. от пощенски клон в столицата в понеделник следобед, съобщиха от МВР. Бандитите нахлули в офиса на ул. "Кирил и Методий", маскирани с черни скиорски шапки и овързани в шалове. Те заплашили с пистолети служител от гишетата и за секунди измъкнали парите от отворената каса. Криминалисти от I и III РПУ в столицата пристигнали на мястото на инцидента минути след получаване на сигнала за нападението., но от крадците нямало следа. Униформените служители на реда направили оглед на местопрестъплението и разпитали пострадалите, уточниха от СДВР. Полицията продължава издирването на престъпниците по описанието, дадено от свидетели.
Гласове от конгреса на ЕНП в Берлин
Изтъкнати представители на германските християндемократи оцениха високо курса на реформи в България и обещаха подкрепата си.
Ангела Меркел, генерален секретар на ХДС: Мнението ми за България винаги е било добро, но аз се информирах още по-подробно особено от доклада на г-жа Надежда Михайлова на колоквиума за социалното пазарно стопанство и разбрах, че напредъкът е наистина голям. Например стабилността на цените е достигнала задоволително ниво. Затова смятам, че България е на правилния път.
Ханс-Герд Пьотеринг, председател на фракцията на Европейската народна партия в Европейския парламент: Курсът на реформи в България през последните години е забележителен и това се оценява в Европейския съюз. Ще направя всичко възможно въпросът за отпадането на визовите ограничения за български граждани да бъде поставен за разглеждане още през март, за да може неговото решение да стане по най-бързия начин.
Дипген - български лобист
След срещата си с Иван Костов кметът на Берлин Еберхард Дипген отговори на въпроса как оценява съвместната работа с българските си колеги и какво цени у тях: Нашата съвместна работа е много добра и протича на базата на взаимно доверие. Това, което ценя, са благонадеждността и приятелската откритост. Възхищавам се от големия напредък на страната през последните години при една трудна изходна позиция. Това непрекъснато развитие (а аз знам за какво говоря, защото ние имаме същите проблеми тук, в Берлин) е, което буди възхищение у мен.
- Лобирате ли за България?
- Да. В смисъл на една по-тясна съвместна работа в една голяма Европа.
Глигани се спасяват от ловци в открит рудник
РАЗГРАД. Обитаващите горите около Сеново и Вятово глигани масово прибягват до нова тактика в борбата за оцеляване, съобщиха местни хора. Дивите животни търсели спасение от шетащите ловни дружинки върху територията, на която са разположени откритите рудници и обогатителни фабрики на фирма "Каолин" АД - Сеново. Според служители на дружеството наскоро в един от цеховете влетял мъжкар, който видимо тежал поне 250 кг. Той се лутал объркано между машините, но не проявил агресивност към обслужващите ги хора. За да се измъкне, горският обитател накрая строшил със зурлата си един от прозорците и избягал. При друг подобен инцидент пък 4 диви свине потърсили убежище в един от откритите рудници на "Каолин". Животните се спуснали по терасовидните му склонове и се спотаили долу в ниското, докато отмине опасността. Свидетели на случката твърдят, че в поведението на глиганите, които не проявявали никакъв страх от хората без оръжие, си личала голямата им интелигентност. Изглежда е истина, че прасетата са по-умни даже от кучетата, а и са най-близо по анатомично устройство до човека, смятат оттогава работниците.
Граждани ще решават за строеж на завод
СЛИВЕН. Допитване сред населението ще решава дали да бъде започнат строежът на завода за унищожаване на опасни отпадъци край града. Проучването ще се извърши от българо-чешка фирма, по настояване на областния управител д-р Пеньо Семков. Кметът на града Асен Гагаузов отказа да подкрепи проекта заради опасността за здравето на жителите от региона. Д-р Семков увери, че място за тревога няма.
Двама полицаи ранени в престрелка, състоянието на единия е критично
ВАРНА. Двама полицаи от I РПУ са пострадали в нощна престрелка в понеделник, съобщи вчера заместник окръжният прокурор Ружа Големанова. Сержант Филип Филипов, на 30 години, е прострелян с два куршума в главата и състоянието му до вчера следобяд беше критично. Ивайло Иванов (24) е улучен в крака, вследствие на което е счупена тазобедрената му става.
И двамата спешно са оперирани в окръжната болница през нощта. Филипов е настанен в реанимация, а Иванов - в ортопедичното отделение. Лекарите, участвали в операцията, казват: бандитите са стреляли почти от упор.
Според официалната версия екшънът се разиграл около 2 ч. след полунощ. Автопатрул на районното управление забелязал две съмнителни лица на улицата. Двама от униформените слезли от колата и поискали документите им за проверка. Мъжете носели огромен сак. Вместо да извадят паспорти, те бръкнали в чантата и извадили оръжие. Живеещите в района на улиците "Христо Самсаров" и "Дрин" разказаха, че чули изстрелите, но не видели нищо. Възрастна съседка разказа, че първо се чули единични изстрели, а след това и автоматичен откос. Само 10 минути след първия изстрел на мястото пристигнали още две полицейски коли.
Според източници от болницата, пожелали анонимност, сержант Филипов починал още на операционната маса. В 15 ч. вчера от реанимацията отрекоха с лаконичното: "Още е жив".
В Окръжна следствена служба - Варна е образувано дело срещу неизвестен извършител, уточни прокурор Големанова.
Днес е премиерата на филма "Извън хватката на Хитлер"
СОФИЯ. Документалният филм за спасяването на българските евреи "Извън хватката на Хитлер" по едноименната книга на Михаел Бар-Зоар ще бъде показан тази вечер в зала "Св. София". 67-минутната лента е била заснета в изключително кратки срокове през март и април 2000 в няколко български града, в църкви и манастири. На 5 декември беше премиерата й в седалището на ООН в Ню Йорк. На 24 януари предстои втора прожекция на кинодокумента, вече в двойно по-голяма нюйоркска зала, съобщи вчера на пресконференция съсценаристът проф. Бар-Зоар. Премиерата в Израел ще бъде през март, а през април ще бъде излъчен и по израелската телевизия.
За събитието в София са пристигнали Ницан Авирам - режисьор, сценарист и продуцент, г-жа Шуламит Шамир - председателка на инициативния комитет в Израел за създаването на творбата, български евреи, чиито спомени са съществена част от кинодокумента. В него за първи път са показани и архивни кинохроники. Средствата за филма са набирани в Израел, а работата у нас е била улеснена от български институции, някои от които са били и спонсори. Съобщено беше, че лентата е поискана от Музея на Холокоста във Вашингтон, където вече ще има и документи за спасяването на българските евреи. Водят се преговори с разпространители от Европа и САЩ, за да може "Извън хватката на Хитлер" да бъде видян от възможно по-голяма аудитория. Днес екипът ще го предостави на БНТ за излъчване. Според посланика на Израел Емануел Зисман филмът трябва да се използва като средство за популяризиране на човечността и ролята на България.
Документ
Решения:
I. НС на СДС приема "Календар на най-значимото от постигнатото при управлението на ОДС" като отчет за успешно изпълнение на предизборната платформа на ОДС и като факти, доказващи, че ние променихме България за добро.
Националният съвет възлага:
1. На НИС - да отрази направените предложения и да издаде отчета в подходящ тираж;
2. На областните ръководства - да обсъдят и предложат своя областен календар на постигнатото от нашето управление;
3. На общинските ръководства - да проведат дискусия по местните клубове по отчета.
II. На основание т. 7 от Резолюцията на ХI вационална конференция на СДС, чл. 16, ал. 1 от Устава на СДС и решенията на НС на СДС от 4. ХI.2000 г. НС на СДС реши:
Дава мандат на НИС на СДС да води преговори с ръководството на Народен съюз - БЗНС - НС, ДП и сключи Коалиционно споразумение за съвместно участие в парламентарните избори и общо управление.
Споразумението да предвижда възможност за привличане и на други партньори.
Европейският съюз - единство и сблъсък на интереси
Банчо Банов е завършил УНСС, има подготовка и при професори от университетите в Уисконсин и Калифорнийския университет - САЩ. Специализирал е в Рейнския Фридрих-Вилхелмс университет - Бон. Финансов експерт в БНБ с подготовка и в Бундесбанк, Банк де Франс, Ландесбанк Хесен, Европейската комисия - Брюксел.
- Какво не знаем още от първоначалната история на Европейския съюз?
- Историята на Западна Европа е много тясно свързана с историята на Германия. Без познаването на нейната история би било невъзможно да си обясним европейските процеси. Германия освен основен двигател на европейските процеси е и основен донор на средства в Евросъюза. Парадоксално е, но тя има най-дълъг стаж в обединяването на интереси и държави, в търсенето на баланс - от създаването на единна държава през 1871 до обединението на двете Германии и следващите процеси.
- От какво се състои съюзът на обединените европейци, какво включва той?
- Нека си представим, че това е сграда, която се крепи на три основни колони. Първият стълб е Европейската общност с три подразделения - ЕО за въглища и стомана, Евроатом и икономическата общност. Вторият голям стълб е общата външна политика и политиката по сигурността, а третият е сътрудничеството в областта на правото и на вътрешните работи.
- Кои причини налагат създаването на Европейския съюз?
- Първата причина са десетилетните войни и противоборства. След края на Втората световна война европейските империи осъзнават, че са вече бивши, притиснати между две суперсили - САЩ и Русия. Например Великобритания, която е в тройката на победителите от войната, е вече суперсила без сила. Това кара Чърчил през 1946 в реч в Цюрих да говори за един вид "европейски съединени щати".
Другото нещо е еволюцията по отношение на Германия. През 1945 са искали да направят от нея слаба страна, без индустрия, но СССР предприема действия по разширяване на своето влияние - преврата в Прага през 1948, блокадата на Берлин от юни 1948 до май 1949 и т.н.
На изток България участва с още шест държави заедно със Съветския съюз в учредяването на СИВ през 1949. Но СИВ е отговор на създадените година преди това Организация за европейско икономическо сътрудничество и митническия съюз на Бенелюкс.
- Кои са в началото движещите сили на европейската интеграция?
- Това са Германия и Франция и въпреки че първоначално Франция прави предложенията, те са от голяма услуга за Германия. Европейското обединение за въглища и стомана бележи началото на кооперирането на двете държави, воювали столетия в името на по-добър живот. Услугата към Германия е голяма, защото като на победена страна на нея са й били наложени ниски квоти за производство на въглища и стомана, срещу които немското правителство и лично министър Лудвиг Ерхард са се борили.
В договора за европейското обединение "Общество за въглища и стомана" е записано като цел разширяване на икономиката и повишаване на заетостта. По-нататък следва непрекъснато сътрудничество с много жестове на приятелство и добра воля.
- Какви са тези жестове на добра воля и какви събития ги последват?
- През 1950 се обявява планът Робер Шуман за въглищата и стоманата. Той е подписан на 18 април 1951 в Париж от Франция, Германия, Италия и Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург), а на 29 май 1956 шестте одобряват всеобхватен икономически съюз и съюзът в областта на атомната енергия и употребата й за мирни цели.
На 1 януари 1957 Франция прави голям жест като връща провинция Саарланд на Западна Германия. А на 25 март 1957 е подписан Римският договор, създаващ ЕИО - Европейската икономическа общност, и Евроатом. Договорът влиза в сила в първия ден на 1958.
- Какво е характерно за процеса на интеграцията?
- Първо, това е защитата на общия интерес в международен план. Другото е, непрекъснат сблъсък на национални интереси. И оттам вече като баланс търсене на консенсус, търсене и намиране на балансирани решения на проблемите. Така Евросъюзът има функцията да дефинира и решава професионално проблемите си и оттук - идва и важният сигнал за нас.
Европейският съюз приема страни, научени да се справят с проблемите, като допринасят с решаването им за разрешаване на големите проблеми в съюза. Напълно погрешно е схващането ни, че България се стреми към ЕС, за да ни реши той проблемите.
- Бихте ли дали пример за сблъсък на международни интереси и за сблъсък на национални интереси.
- Такъв пример е спорът на ЕС и САЩ за бананите, въпреки че нито една от спорещите страни няма климатични условия за тяхното производство.
Формално Съединените щати защитават свободната търговия, а Франция - производството от колониите си, което е нищожно. Де факто обаче компаниите за износ на банани са щатски, а самите банани са заместители на редица европейски плодове - ябълки, круши и други, и ако се допусне евтин внос на банани, той ще удари европейските фермери.
Един от известните примери за сблъсък на национални интереси, е когато германска фирма внася свои отпадъци в Белгия. Белгийците веднага се надигат и спират вноса. Фирмата обаче се мотивира със свободното движение на стоки, а белгийците веднага контрират, че немският боклук им замърсявал околната среда и не е стока, защото няма стойност. Стига се и до съд. Съдът определя, че макар и с негативна стойност, отпадъците имат стойност, освен това са ресурс и за преработка. Белгия е принудена да отстъпи.
- Има ли куриози в европроцесите?
- Да, например в правото на Евросъюза. Понякога терминологията доста се различава от обикновената практика и на места почти се опитва да скрие колко дълбоко са стигнали процесите на интеграция.
До 1970 европейската общност се е финансирала от контрибуции на страните членки. След това започват да събират данъци - част от ДДС върху вноса, данък върху вноса на земеделска продукция и други. За да няма протести на гражданите, че данъците се увеличават, общността ги нарича "собствени ресурси", като това е чист евфемизъм.
Има и един девиз - "no taxation without representation" , т.е. страните са поставили условие, че няма да бъдат плащани средства, без да имат достатъчно представителство в органите за управление. Така и ние в бъдеще за тези места, които ни се полагат в управителните европейски органи, ще трябва да плащаме съответни данъци.
Другият куриоз е политиката на т.нар. "празен стол", започнала от Франция през 1969. Тогава решенията се взимали с единодушие и ако липсва един от участниците, до решение не може да се стигне. Така Франция, вместо да гласува против, просто не присъства. Тази политика води до компромиса от Люксембург, а по-късно - през 1985, и до Единния европейски акт за квалифицираното мнозинство от 70%.
- Има ли различни скорости за присъединяването към ЕС и можем ли да разчитаме на това?
- Да, Гърция подписва споразумение за асоцииране с ЕИО през 1961 и е приета след двадесет години, Турция го подписва през 1964, но още не е влязла дори след 36 години. Всичко зависи от българската писта.
Европейското ще бъде в Албена
СОФИЯ. От 3 до 7 май тази година в черноморския ни курорт Албена ще се проведе 18-ото европейско първенство за всички възрасти. Очаква се огромен интерес към шампионата, като заявки за участие са изпратили всичките 26 страни, членки на континенталната федерация - абсолютен рекорд в досегашните първенства. По предварителни прогнози се очаква да пристигнат общо около 500 състезатели, които ще бъдат настанени в хотел ,,Добруджа''. Всички разходи по престоя се поемат от Българската федерация по самбо. ,,Подготовката ни върви по план. Другата седмица ще бъдат готови всички рекламни материали и сувенири за шампионата. Националите се събират на 27 януари, когато започва републиканското лично първенство. На него ще се види кой в каква форма е след новогодишните празници. Отсега мога да кажа, че най-големи надежди за успешно представяне на европейското първенство при жените възлагаме на Елица Ръжева, шампионка на Европа за девойки, а при мъжете - на златния медалист от предишното първенство Георги Гергиев, както и на Георги Тонков. Поканихме и шампиона от 1996 г. Яким Ранков, но той все още не е потвърдил своето участие'' - заяви изпълнителният директор на родната ни федерация Весела Лазева. Тя допълни още, че последните проверки за елитните ни самбисти ще бъдат силните международи турнири ,,Мемориал Харалампиев'' в руската столица Москва, което е в началото на март, и ,,Дъч оупън'', който ще се проведе от 15 до 18 същия месец в холандския град Далфсен.
Забавят глобата за "Мобилтел", за да не пострадат абонатите
СОФИЯ. Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) забавя издаването на наказателното постановление срещу "Мобилтел", за да се защитят интересите на GSM абонатите, каза вчера председателят на комисията Иван Таушанов.
На GSM оператора ще се наложи глоба в размер малко над 500 000 лева. Причината е в нарушаването на Закона за далекосъобщенията. Фирмата е изградила 21 рилейни линии, около които има обособени GSM мрежи, без предварително да е получила лиценз за това, каза членът на ДКД Иван Балтаджиев. В момента, в който наказателното постановление се подпише, "Мобилтел" се задължава да изключи от мрежата си тези рилейни станции, а това ще бъде в ущърб на GSM абонатите, каза Таушанов. В края на миналата седмица той се срещна с изпълнителния директор на компанията Румяна Кючукова. Тогава ръководството на "Мобилтел" не е възрази срещу подготвяната санкция. От фирмата съобщиха, че каквото и да е наказанието, те няма да го обжалват.
Според шефа на ДКД подписването на наказателното споразумение ще стане паралелно с прелицензирането на GSM оператора.
Този петък ОТE ще получи официално от ДКД лиценза за втори GSM оператор у нас. Документът дава право през следващите 15 години гръцката телекомуникационна компания да изгради и поддържа GSM мрежа. ДКД е открил в БНБ валутна сметка, чрез която ОТЕ трябва да преведе 135 млн. долара. Срещу тази сума гърците спечелиха търга за втори GSM оператор.
Изгонен от САЩ хакер вилня в бар
КАЗАНЛЪК. Изгонен от САЩ хакер вилня в бар и простреля тежко диджея, съобщиха от РДВР - Стара Загора. Екшънът се разиграл на 16 януари през нощта във фоайе-бара на хотел "Палас" в града. Пламен Т. (31) се скарал с посетители на заведението. Скандалът прераснал в масов побой. В мелето мъжът извадил пистолет и започнал да стреля хаотично. Един от куршумите улучил в левия крак диджея Любомир С. (24). Раненият младеж бе откаран вчера в Стара Загора. Късно следобед той беше опериран в клиниката по съдова хирургия на Медицинския факултет при Тракийския университет.
Пламен Т. пребивавал преди време със зелена карта в САЩ. Наскоро обаче бил екстрадиран оттам заради хакерство, съобщиха полицаи. Като се върнал у нас, продължил да се занимава с компютри. Оръжието - пистолет "Берета", с което е стрелял, е законно притежавано. Стрелецът е задържан за 24 часа в РПУ - Казанлък.
Имперският вирус изтощава Русия
На прага на новото столетие идва ред на въпросите. Накъде ще поеме Русия, пита известният руски политолог и икономист Генадий Лисичкин в опит да преосмисли миналото и настоящето на имперската политика на Кремъл. Въпрос, който след войната в Чечения добива нова актуалност, поради което предлагаме този анализ с незначителни съкращения.
Навремето великият Гогол, говорейки за стремглаво летящата птица-тройка, от която разумно са се дърпали всички наоколо, замислено се е питал: "Русия, накъде се носиш ти? Дай отговор... " Отговор, както е известно, той не е получил. Мнозина в онези времена са се спирали пред Медния конник, питайки с тревога: къде той ще тропне с копито? И няма ли да прегази някого до смърт? Тази тревога, съгласете си, я има и до днес.
И тъй като човешката памет е кратка, тази тревога, както и всички днешни беди мнозина свързват само с октомврийската революция и дългогодишното управление на болшевиките, уверени, че самото им отстраняване от властта вече ще донесе благоденствие на страната. Де да беше така!
Русия е много по-сериозно болна, болна е не само от 1917 и не само от болшевиките. Те, болшевиките комунисти, само продължиха и изостриха пагубните процеси, които не едно десетилетие поразяваха руското общество. Но защо страната не можа да отхвърли от шията си тази историческа примка? Какво пречи за това? Ще се спра на три исторически аспекта.
Първи аспект. Комплексираната империя.
Царска Русия е била империя, която е имала комплекси от това, че никак не е успявала да прикове щита си на вратите на Цариград. Съветска Русия се е блазнила от същото. Само че своя "щит" тя е възнамерявала да забие не само в Цариград, но и по всички страни по света, което е заявено още в контурите на нейния герб: в лентите, опасващи снопа, е имало много свободни места за "по-малките братя".
Ето защо независимо от всички сътресения Русия не само е била империя, но и си е останала такава.
Империята е не само териториално понятие, но на първо място идейно. А вече каква идея ще бъде заложена в нейната основа - религиозна или светска, е второстепенен въпрос. Царската империя е оправдавала агресивното си съществуване с необходимостта да разпространява по света православието, водейки кръвопролитни войни с "неверниците", с инакомислието и с евреите. И всичко това се е обяснявало не с користни и егоистични намерения, а с благородния и месиански стремеж да се приобщят людете към доброто и просвещението. За тази цел империята не само че не се е свеняла, а напротив, се е уповавала на военна и полицейска сила в борбата с тези, които не разбират собствената си изгода.
Съветската империя също не се отказа от благородното месианство, заменяйки само дотогавашния идеен гръбнак (православната религия) с религията на комунизма и на интернационализма. Затова и методите за натрапване на съседите на измислен начин на живот изобщо не бяха променени. За това могат да разкажат унгарците, чехите, афганистанците, чеченците... Но месианството е безумно скъпоструващо дело, доколкото несъзнателните народи трябва да бъдат подтиквани към щастието чрез сила. Империята, стоварила на плещите си тази благородна задача, трябва да разполага с мощен силов апарат. Царският режим го е създал, за да бъде жандарм не само вътре в страната, но и в Европа и Азия. Съветските наследници го утроиха и удесеториха, възстановявайки зрънце по зрънце всички постижения на армейските и на репресивните органи, постигнати при Малюта Скуратов, Петър I и другите като тях.
Имперската икономика - било царска, било съветска, е била милитаризирана до краен предел. А откъде да се вземат пари?
Отговорът на този въпрос разкрива пределната липса на фантазия сред тези, които управляват империята. Пари за поддържане на имперските фантазии естествено трябва да дават гражданите, а не производството, което почти винаги е било на загуба. В Русия най-ефективният начин за изземане на средства от населението е било "крепостното право" (?!), а в съветско време - неговата модификация във вид на колхози и ГУЛАГ. Безплатен наемен труд под всякаква форма е основата на всички империи. Сталин успешно и бързо е претворил в живота тази истина, което е било и условието за възстановяване на Руската империя в цялото й зловещо величие. Сега ругаят Сталин по всякакъв начин. И с право. Но никой от критиците му през всичките години след смъртта му не е отрекъл самата идея за империя, на която Сталин е служил самоотвержено и успешно.
И ако размишляваме над въпроса накъде се "носи" Русия и "носи" ли се тя изобщо на някъде, не можем да не обърнем внимание и на едно второ забележително обстоятелство - на непоклатимостта на руското самодържавие. Едва ли е нужно да се доказва, че след смъкването на царя Русия е поставила на трона още по-жесток самодържец - Сталин и неговите наследници. От това, че съветските самодръжци са се наричали генерални секретари или президенти, същината на самодържавната власт не се е изменила. Може би само нейното качество да се е влошило.
Болшевиките (и това е третата им заемка от царския режим) само са пренесли системата на самодържието. А то, от една страна, е немислимо без върховната роля на силовите органи, а от друга - без ръста на нищетата и на безправието.
Втори аспект.
Азиатският начин на производство.
Известно е твърдението на Маркс, че наред с общоизвестните начини на производство като феодализма, капитализма и империализма има още един: азиатски начин на производство. Именно той е и главната причина за руските реформаторски поражения.
При азиатския начин не богатството обезпечава себе си с власт, а напротив, властта и близостта до нея гарантират богатството. Загубата на близост до властта означава едновременно с това и загуба на богатството. В царска Русия в навечерието на октомврийския преврат е имало разцвет не на капитализма, а именно на азиатския начин на производство. В повечето случаи не деловите качества на предприемача, а почти винаги неговите връзки и познанства с распутиновци на всякакво ниво са му обезпечавали успех. На Запад краката хранят вълка, а на Изток на вълка дори не са му нужни крака. Той може да се търкаля в леговището си, а дивечът сам ще се реди на опашка пред него, ако вълкът поддържа угоднически отношения с лесничейското началство.
При азиатския начин на производство както и преди, така и сега парите се дават не за инвестиции в производството, а за дворци, хареми, брилянти и пищни балове за придворните.
В хода на днешните реформи възстановихме не само одърпаната система на самодържавието, но и нейната икономическа основа - азиатския начин на производство. Всички ние разбираме, че подобните на Березовски не са фордовци, рокфелеровци и гейтсовци. Те за един час станаха милионери не защото имат производство, а защото своевременно са се оказали близо до Семейството (на Елцин - б.р.) и неговите филиали по места. Целта не е повишаването на ефективността на производството заради нарастването на благосъстоянието на населението. Пък и какви надежди можем да имаме в бъдещето при сегашния курс на страната!
Трети аспект.
Разхайтеното общество
Въпреки имперските и монархически амбиции на предишни и днешни ръководители, не само азиатският начин на производство пречи на модернизацията на Русия. С тези пороци рано или късно можем да се справим, ако голямата маса от населениета не бе предразположена телом и духом към тяхното съхраняване и заздравяване.
В традиционните руски условия има всички възможности за максимална разхайтеност, понеже изискванията към квалификацията на работника са повече от снижени. Погледнете какво е нивото на реколтата, на добитъка, качеството на обувките, облеклото и услугите... В нормални условия руските работници или биха се гръмнали заради резултатите от дейността си, или биха умрели от глад. А у нас всичко минава. Как тогава да не обичат системата, в която живеят... И накрая, четвъртото "родово петно", с което е белязана старата и "нова" Русия. В разглеждания от нас период Русия не е станала по-християнска страна, отколкото е била някога. Белински в спора си с Гогол отбелязва: руският мужик, докато говори по религиозни дела, се чеше не по тила, а по задника. През 1917 и следващите години именно тази част от човешкото тяло е помогнала да се рушат храмове, да се избиват свещеници и изискано да се богохулства. Но нали и православната църква, превърнала се след Петър I в своеобразен департамент на държавния апарат и изцяло сраснала се не с народа, а със самодържавието, също не е безгрешна? И в какво днешна Русия се е изменила?
За срастването на църквата със съветската власт свидетелства дори този факт, че патриарх Алексий I е бил четири пъти удостоен с орден Червено знаме на труда. Днешната църква както и преди се заиграва с властта, както и властта с църквата. А енориашите повече се увличат от ритуалите и в по-малка степен от желанието да вършат добри дела. Напротив, враждебността и раздразнението дори се увеличиха в обратна пропорция с възстановяването на православието. С други думи, в морално отношение Русия не е преодоляла своето исторически ниско ниво.
Може и да изглежда тъжен този мой отговор на въпроса "накъде се носи Русия", от който излиза, че тя тъпче на едно място.
Но интелигенцията дълго е била убедена, пък и още не се е избавила от идеята, че нашият народ е народ богоносец. Това народопоклонство се обърна в братоубийствено клане и продължи десетилетия. Време е да се научим да различаваме понятия като народ и тълпа.
По време на колективизацията съветската власт решително застана на страна на тълпата от лумпен-пролетарии и срещу народа. Сега дойде време да се сменят съюзниците. Но е време да се сменят иконите, образите, на които и до днес се молим. Историците трябва да изиграят основна роля в преориентацията на общественото съзнание. Като според мен следва да се започне още с Петър I, комуто винаги в Русия са се покланяли и се покланят, както неотдавна се кланяха на Ленин - Сталин. А още Лев Толстой му е дал изчерпателна характеристика: "С Петър I започват поразяващите, особено близки и понятни ужаси в руската история. Беснеещ, пиян, гниещ от сифилис звяр, пропилял 1/4 от столетието, който екзекутира и заравя живи хора в земята..."
Питам се: защо тогава и до днес се молим на същия този Петър. И си отговарям с думите на Максимилиан Волошин: "Защото Петър е бил за Русия "първи болшевик". С това той е скъп на онези, които изповядват болшевишката религия. С управлението на Петър I окончателно се оформя този курс от развитието на Русия, за който Карамзин е казал: държавата е тлъстеела, а народът е бедствал.
Ще се удаде ли на Русия да се измъкне от този затворен кръг? Ще проработи ли отдавна спрелият часовник? Не знам.
Генадий ЛИСИЧКИН, "Литературная газета"
Италианската "Дженерали" няма да наддава за ДЗИ
СОФИЯ. Италианската "Дженерали" официално се е отказала от наддаването за ДЗИ, съобщи вчера Александър Съботинов от "Райфайзен инвестмънт", консултант на италианците по сделката. Според него причината за оттеглянето на "Дженерали" е, че като цяло печалбата на Групата ДЗИ е сравнително ниска и възможностите за преструктуриране на държавния ни застраховател не отговарят на изискванията им.
Общите приходи на ДЗИ за 2000 са около 33 млн. лeва, от които 20,5 млн. лв. са постъпления от застрахователни премии, съобщи Валери Алексиев, изпълнителен директор на животозастрахователното ДЗИ ЕАД. Той подчерта, че Група ДЗИ е имала отрицателен финансов резултат само през 1999, който се е дължал на операции извън животозастраховането.
След оттеглянето на "Дженерали" в наддаването за ДЗИ ще участват международният консорциум ЮРЕКО и консорциумът между "Ти Би Ай холдинг къмпани" - Холандия, и РМД "ДЗИ 2000".
Комунисти не искат съюз с БСП
СТАРА ЗАГОРА. На пленума си на 20 януари ще решаваме дали въобще ще ратифицираме споразумение с БСП, съобщи лидерът на Комунистическата партия в България Александър Паунов. Червеният вожд не скри, че мнозинството от хората му били против съюз със социалистите. БСП водела дясна политика, която противоречала на идеалите им. "Мръсници, които само ни използват да вкарат повече хора в парламента", нарече съпартийците на Георги Първанов разпален червен активист. С бурни ръкопляскания негови беловласи съмишленици подкрепиха това мнение.
Контрабанди за милиони са разкрили дунавските митничари
РУСЕ. Пет крупни контрабанди за 603 310 лева, 346 765 долара и 13 танкера бензин и дизелово гориво разкри отдел "Митнически и валутни нарушения". Отделът беше създаден през февруари 2000 и още през първите дни разкри канал за източване на държавни средства от Министерството на отбраната при доставки на авиационно оборудване от Украйна. Чрез офшорни фирми са нанесени щети от 346 765 долара, проверката на Софийската военна прокуратура продължава, съобщи вчера Лъчезар Апостолов, директор на районната митническа дирекция. По искане на данъчните служби спецмитничарите разкриха фиктивен износ на лазерна техника от русенската фирма ЕТ "Миланка Димова - ТЕ-Хрис" и предотвратиха теглене на ДДС за 170 000 лева. В крупната измама били замесени и двама митничари от Оряхово. Пак в Оряхово отдел МВН установи отклонение от внос на 2 камиона със свинско месо за 140 000 лева от "Агропромстрой" - Монтана. В двойна митническа измама за 293 310 лева при внос на 15 тира сухо мляко беше уличен и ЕТ "Боряна-Йордан Колев" - Русе. В сътрудничество с Бригадата за наблюдение и митнически контрол - Гюргево, дунавските митнически служители пресякоха канал за фиктивен износ на нефтопродукти от Румъния за България. Проверката показа, че в нарушение на ембаргото срещу Сърбия румънски фирми изнесли за там 13 танкера с бензин и дизелово гориво, като използвали фалшиви български митнически документи. Миналата година са открити 321 кг наркотици на дунавските митници. Въпреки политиката на либерализация и намаляването на митата, приходите от митни сборове за държавния бюджет през миналата година са се увеличили с 60 млн. лева и са вече 254 млн. лева.
Костов: Успешната приватизация е най-значимото ни постижение
СОФИЯ. Най-значимото ни постижение, фактът на фактите от началото на управлението ни е успешно проведената политика на приватизация. Това заяви вчера премиерът Иван Костов след дебата по отчета на правителството в Националния съвет. По думите му тя е направила възможно всичко останало. В календара за постигнатото има главно факти и съвсем малко политически оценки, отбеляза Костов. Така обществото получавало възможност обективно за оцени всичко. Разбира се, не храним надежда, че читателите на "Дума" ще направят това, те дори ще отрекат самите факти, прогнозира премиерът. Целта ни е да освежим паметта на тези, които са ни избрали, защото и те може да са имали моменти на недоволство и разочарование, каза той. Ние не сме се съобразявали с очакванията на българското общество за управление изобщо, ние сме изпълнявали предизборната си платформа и това е десноцентристкият отговор на предизвикателствата към страната, подчерта лидерът на СДС. В обещанията и популизма по време на изборите няма да сме на първо място, но хората могат да видят, че сме изпълнили обещанията си, каза той. Сините потвърдиха куража си да се отчетат, да застанат пред критичния поглед на собствената си политическа сила и обществото. Те обещаха да направят и аналогичен документ със завареното след управлението на Жан Виденов.
По време на дебата членовете на Националния съвет дали изключително висока оценка за направеното. Всичко, поднесено по такъв начин, ни дава едно наистина по-високо самочувствие, коментира Иван Сунгарски. Юлиян Буров от СДС - София, предложил в календара да бъдат включени и пропуските. Костов обаче обяснил, че пропуснатото ще бъде част от програмата "България 2005". Страната трябва да има единна оценка и за завареното, и за постигнатото, и за пропуснатото, само така можем да вървим напред към втори мандат, каза премиерът. Той отрече опитите да се внуши на обществото, че България има големи постижения във външната политика и провал във вътрешната. Някои си мислят, че птичката щастливо е кацнала на рамото на Надежда Михайлова, но не е така, каза той и подробно изброи всичко, направено вътре в страната - герба, подмяната на документите, множеството законодателни промени, за да се стигне до решението за сваляне на шенгенските визи.
СДС-София, формулира 4 приоритетни задачи до края на мандата
4 най-важни до края на мандата задачи посочи софийската синя организация. Първата е справяне с безработицата. Болезнено се поставя този въпрос с аргументът "Покажете ни безработен комунист", "Защо няма уволнени демократи? ", казаха от СДС-София, и подчертаха, че членовете на левицата са се бетонирали във и под средния управленски ешелон. Поставен бе отново въпросът за кадровата политика и използването на потенциала на СДС. Пропорционалното увеличение на пенсиите бе определена като несправедливо, тъй като обслужва бившата партийна и управленска номенклатура. СДС-София, призова за окончателно решаване на въпроса с компенсаторните записи. Другата неотложна задача било окончателното реабилириране на незаслужено осъдените и малтретирани по Наредбата-закон за народния съд.
Цялостната оценка на СДС-София, е, че е извършена огромна работа, която дава основание да се направи заявка за втори мандат.
Купуват жито "на зелено"
СОФИЯ. Стартира фючърсната търговия с пшеница в системата за електронна търговия "Омекс Интернет", съобщиха вчера от борсата. Падежът на сделките е март 2001.
В първия борсов ден бяха сключени сделки за 825 тона пшеница. Цената на закриване на първата сесия е 1 704,44 долара за контракт от 15 тона. В нея не са включени данъци, акцизи и такси.
В системата действа временно ограничение, според което един участник не може да търгува повече от 300 тона.
Във вчерашната сесия се включиха 23 участника. Големият брой купувачи и продавачи и сключени сделки са гаранция на справедливостта на пазарната цена за март. Това дава основание да се очакат и силен спот пазар в началото на пролетта.
