ВМРО: срещата на БСП с Цървенковски е провокация
СОФИЯ. Недопустимо е български политици да легитимират като нормална антиевропейската и антибългарската политика. Това заявиха вчера от ВМРО по повод на посещението на бившия македонски премиер и лидер на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Бранко Цървенковски. Той е в страната по покана на шефа на БСП Георги Първанов. В специално съобщение до медиите от ВМРО припомнят, че по време на всички свои предизборни кампании СДСМ е водело яростна антибългарска пропаганда. Това са преувеличения, антибългарската политика никога не е била коз в предизборните ни кампании и няма да бъде, заяви вчера Цървенковски след разговорите си с шефа на Евролевицата Александър Томов и председателя на БСП Георги Първанов. Той отрече да е чувал за план за разделяне на Македония между България и Албания, въпреки че тези инсинуации бяха издигнати точно на митингите на СДСМ. Цървенковски прогнозира, че е възможно в Македония да има предсрочни избори. Той заяви, че ако отново стане премиер няма да ревизира двустранните споразумения с България. Пак вчера лидерът на БСП Георги Първанов заяви, че в сегашния състав на соцпартията на Милошевич не са възможни никакви връзки между сръбските социалисти и БСП.
ДОС дава рамо на Кощуница
БЕЛГРАД. Политическите съмишленици на югопрезидента Воислав Кощуница от Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС) приеха на среща в неделя Платформа за уреждане на отношенията между Сърбия и Черна гора, предложена от самия Кощуница. В Платформата се предвижда запазване на съюзната федерация.
Съставената от 18 партии ДОС вече е готова да разговаря с Черна гора. Лидерите на коалицията подчертават, че започват преговорите "с твърдия избор за запазване на общата държава и желаят разговорите да се водят в коректна атмосфера, без натиск и еуфория". Кощуница ще се срещне в сряда с президента на Черна гора Мило Джуканович, за да обсъдят за първи път бъдещето на Югославия. Преди седмица Кощуница публично изказа виждането си за конституционна промяна във федерацията на две държави. На разговорите ще присъства и номинираният за премиер Зоран Джинджич. В предложението си Кощуница призовава към обща отговорност за външната политика, отбраната, икономическата сратегия, транспорта и комуникациите.
Черногорското правителство на свой ред одобри в края на декември собствен проект за проустройство на отношенията във федерацията, който предвижда двете югорепублики да станат независими международно признати държави.
По повод на обвиненията срещу Кощуница, че се е срещнал с бившия президент Милошевич, той отвърна, че за първи път е общувал с лидер на опозиционна партия, което преди в Сърбия не се е правело. Според Кощуница отрицателните реакции показват, че някои сили все още изпитват носталгия по предишния стил на управление, когато управляващи и опозиция не си общуваха.
Главният прокурор на трибунала за военнопрестъпления в Хага - Карла дел Понте пристигна вчера в Загреб, за да се опита да преодолее сериозните различия с реформисткото хърватско правителство. Дел Понте ще се срещне с премиера Ивица Рачан, вицепримиера Горан Гранич, който оглавява Хърватската комисия за сътрудничмеснтво с трибунала, както и с министъра на правосъдието Степан Иванишевич. Дел Понте пристигна в Загреб, след като миналия месец хърватският кабинет обяви 13 условия за бъдещото сътрудничество и се надява с посещението си да изглади някои недоразумения. Главният прокурор ще се срещне и с майките на изчезналите хървати по време на войната през 1991-95. Междувременно Живко Корач, бивш член на сръбските бригади, воювали срещу хървати, се самовзриви с граната, когато преследващите го полицаи го обкръжиха. За Корач се смята, че е убил четирима души, а полицията го издирваше от 5 години. #
ДФК глоби шефа на "Мобиком" с 5000 лв. СОФИЯ. ДФК глоби шефа на "Мобиком" Джон Мънъри с 5000 лева, съобщиха вчера от Главното управление "Държавен финансов контрол". Издаденото от началника на ДФК Цветан Цветков наказателно постановление е в резултат на ревизия в ръководената от Мънъри "Радиотелекомуникационна компания" за спазването на Закона за обществените поръчки.
Проверката е установила, че на 2 ноември 1999 Мънъри е сключил договор с "Мойра - принт" ЕООД за изработка и доставка на рекламни часовници на обща стойност 52 860 лева, без да е спазил изискваната от закона процедура за възлагане на обществена поръчка.
Наказателното постановление е връчено на Джон Мънъри на 11 януари 2001 и подлежи на обжалване пред Софийския районен съд в 7-дневен срок от тази дата.
МВР започва проверка на туристически фирми
СОФИЯ. Вътрешното министерство е поискало от белгийското МВР повече данни по появилата се информация в тамошната преса, че български туристически бюра са организирали нелегално прехвърляне на имигранти в Брюксел. В неделя медиите в белгийската столица разпространиха информацията, че 19 нашенски фирми предлагали всички необходими документи за изселване в Белгия. Цената на човек била по няколко хиляди марки. За набавянето на визите туроператорите разчитали на свои съучастници в германската и френската мисия в София.
Според в. "Дерниер йор" само за миналата година 1500 българи са поискали политическо убежище в тази страна. Запознати твърдят, че докладът е бил изготвен от служителка на белгийските емиграционни служби, която преди четири месеца е била у нас. Вчера от МВР очакваха да получат документа. На пресконференция началникът на дирекция "Документи за самоличност и чужденци" полк. Стоян Захариев заяви, че изнесените данни не са нови за българската страна. Според него ситуацията, описана в белгийските медии, е отпреди няколко месеца и този проблем вече не съществува. През декември група експерти, в която е бил и Захариев е била на посещение в Брюксел, където е обсъден въпросът с нелегалната емиграция. Темата е била дискутирана и при посещението у нас на белгийския вътрешен министър Антоан Дюкен. От 1500 наши сънародници, които са поискали убежище в Белгия, 70на сто са от турски, а 20 на сто - от ромски произход, обяви Захариев. Властите в Брюксел са уверили нашите експерти, че тези хора вече не представляват интерес за тях. Било е установено и рязко намаляване на българските емигранти, след като белгийското правителство предприе строги мерки за ограничаване на чужденците. Според Захариев досега МВР не е получавало сигнали за туроператори, които са организирали мрежа за емигранти. В министерството са постъпили само оплаквания срещу фирми, които са измамили граждани с фалшиви визи, обясни той. Захариев изрази увереност, че изнесените данни няма да попречат за излизането на България от черния списък. Вчера сутринта той е разговарял и с представител на Европейската комисия по въпросите с падането на визите. Станало дума кога, а не дали ще паднат визите.
Пред БТА Донка Соколова, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА), заяви, че има български туристически фирми, които се занимават с нелегална имиграция и обещават шенгенски визи в кратки срокове, но не може всички туроператори да се слагат в общия кюп. Според нея недобросъвестни фирми мамят хората и излагат България пред света. Асоциацията има ежегодни срещи с представители на чуждите консулства в България, на които дава списък с имената и адресите на фирмите, за чиято лоялност гарантира, каза Соколова. Преди Нова година френското и австрийското посолство отказаха да издадат визи на няколко туристически фирми, които не са в списъка, добави тя.
МВФ очаква силен растеж и през 2001
СОФИЯ. През 2000 г. България има най-високия растеж през последните 10 години и се очаква през 2001 г. той да бъде също толкова висок, каза вчера на първата си среща с министъра на финансите шефът на мисията на МВФ Юха Каконен. Инфлацията е резултат от временни явления като поскъпването на горивата и силния долар и може да бъде овладяна, смята Каконен. Мисията е тук за последния, пети преглед по тригодишното споразумение между България и фонда и ще продължи около две седмици.
МВФ прогнозира висок ръб на икономиката през 2001 г. СОФИЯ. Имаме съгласие по основните параметри на макрорамката след съвсем първоначалния преглед, каза министър Муравей Радев след срещата си с шефа на мисията на МВФ Юха Каконен. Според него по-високата инфлация в края на миналата година се дължи до известна степен на промяна на методиката, но тя е в рамките на допустимото и не заплашва тези параметри. По-високата инфлация не е резултат на икономическо събитие, а на временни фактори, каза Радев. Има съгласие и по отношение на заложения и изпълнения икономически растеж, както и за текущата сметка и платежния баланс. Заедно с експертите на МВФ търсим начини да компенсираме недостига на приходи след решението на парламента за отлагане на събирането на ДДС за туризма. Мисията не е на безоблачно заключително посещение, смята министър Радев, като прогнозира успешен завършек на прегледа. Според Юха Каконен има добри предложения за дискусии относно ДДС, които ще бъдат разгледани. През миналата година най-високият регистриран икономически растеж в България от 1980 година дава спокойствие на експертите на МВФ дори при високата инфлация. Юха Каконен прогнозира висок растеж на икономиката и през тази година. Днес разговорите на мисията на фонда ще продължат на среща с вицепремиера Петър Жотев според предварителната програма.
ОДС се отчетоха за мандата си
СОФИЯ. Управлението на ОДС е успешно, констатираха лидерите на СДС и Народен съюз вчера. Близо 4 часа Иван Костов, Екатерина Михайлова, Йордан Соколов, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер, Стефан Личев, Александър Праматаров и Николай Христов обсъждаха отчета на правителството за свършеното от 1997 до декември 2000. Те приеха специален документ от 12 страници текст и 4 страници таблици, наречен "Календар на най-значимото от постигнатото". От днес той е в Интернет и всеки има достъп до него на електронните адреси на правителството и на СДС (www. government.bg и www.sds.bg). Този документ ще стане основа на широк дебат в партиите от коалицията, в парламента и в цялото общество, заяви премиерът Иван Костов. Според него хората трябва да видят, че България е дълбоко реформирана страна, да си дадат сметка какво са плащали с цените на лишенията. Подобна дискусия е необходима на цялото общество, за да видим и постигнатото, и отрицателното, и пропуснатото, подчерта Костов. Когато се проправя нов път, е много важно всичко да бъде отчетено, изтъкна лидерката на БЗНС-НС Анастасия Мозер. Според оценката й управлението на ОДС е било успешно и е изпълнило в по-голямата си част поетите обещания.
Костов уточни, че дебатът започва именно сега, за да може да се направи ясна равносметка за постигнатото съвместно от СДС и Народен съюз. На тази основа щяло да се вземе и решението за ново споразумение във връзка с предстоящите избори. Днес Националният съвет на сините също ще се произнесе относно коалиционната политика и СДС ще направи следващия ход в тази посока. Лидерите на двете партии отрекоха да е било обсъждано евентуално разширение на кабинета преди парламентарния вот.
Иван Костов определи като необосновано твърдението на Ахмед Доган от последните дни, че управляващите извършват пълзяща асимилация на турско население. Истинският опит за асимилация се нарича "възродителен процес", каза премиерът и посочи основните стъпки на правителството, предприети за интегриране на турското население у нас: Рамковата конвенция за малцинствата, споразуменията с Турция за изплащане на пенсиите и за събиране на разделените семейства, въвеждането на майчиния език като задължително избираем в училищата, назначаването на етнически турци във висшите ешелони на изпълнителната власт.
ПЕС даде соломоновско решение за процесите в левицата
СОФИЯ. Партията на европейските социалисти подкрепя единствено и само Солунския процес. С тази формулировка за процесите в българската левица излязло ИБ на ПЕС миналата седмица. Вчера председателят на БЕЛ Александър Томов и лидерът на "Социалдемократи" Николай Камов изпаднаха в противоречиви тълкувания на решението. "Чрез него ПЕС категорично подкрепи Новата левица", заяви на специална пресконференция Николай Камов. Той съобщи още, че европейските социалисти са отхвърлили искането на Томов да се ревизира представителството на Солунския процес и да се смени представителят на левицата в ПЕС Филип Боков. "Не сме искали отзоваването на Боков", заяви обаче евролевият шеф. По неговите думи в писмото си Евролевицата единствено е казала, че бившият им член вече не може да представлява процеса. "Стопроцентово сме доволни от решението на европейските социалисти", коментира още евролевият лидер. Според него решението подкрепяло твърденията на Евролевицата, защото съглашението в Солун било подписано от четири партии, сред които е и БЕЛ, а фактът, че тя не участва в Новата левица, означава, че има опит за подмяна на процеса.
САЩ: Най-добрата цена за петрола е до $28
КУВЕЙТ. Най-добрата цена за петрола и за производителите, и за потребителите е между 25 и 28 долара за барел, каза американският министър на енергетиката Бил Ричардсън след обиколка в страните от Персийския залив, предаде АП. Той искаше да убеди държавите от ОПЕК да не съкращават рязко производството си, но според него визитите му са приключили без никакви конкретни ангажименти.
Ако ОПЕК наистина трябва да намали производството си, Вашингтон желае съкращението да е малко, за да не нараснат рязко цените на петрола, заяви Ричардсън преди отпътуването си от Кувейт, където бе последната спирка от обиколката му из Залива.
ОПЕК планира да съкрати добивите на петрол с 5,6 на сто от установения през ноември производствен таван от 26,7 млн. барела дневно.
СУ и външно министерство сключват договор
СОФИЯ. Министерството на външните работи ще подпише днес рамков договор за сътрудничество със Софийския университет "Св. Климент Охридски".
От страна на МВнР договорът ще бъде сключен от заместник-министър Василий Такев, от страна на СУ - от заместник-ректора по учебната дейност и международното сътрудничество доц. Майя Пенчева.
Целта е обединяване на усилията на двете институции за подобряване качеството и ефективността на работата им и повишаване на квалификацията на служителите, преподавателите и студентите, усъвършенстване на библиотечното дело и дипломатическия архив.
ХДС ни иска по-скоро в НАТО
МАЙНЦ. Разширяването на НАТО да продължи през 2002 чрез интегрирането на Словакия, Словения, България и евентуално Румъния. Това се казва в документ на германските християндемократи, озаглавен "Принципи на активната външна политика и политиката на сигурност".
Той бе представен вчера в Майнц от заместник-председателя на ХДС и бивш министър на отбраната на Германия Фолкер Рюе. ХДС се обявява също за бързи, но диференцирани преговори със страните, кандидатки за членство в Европейския съюз.
В документа се настоява Европа и в частност Германия да участват в програмата на САЩ за изграждане на система за противоракетна отбрана, тъй като по думите на Рюе досегашаната система на възпиране трябва да бъде заменена със стратегия на разширена отбрана.
Артсалон празнува 15 години с "Непоказвано"
Близо 80 творби, повечето непоказвани, е изложила Галерията за чуждестранно изкуство от средата на декември. Поради технически причини (течове) експозицията "Непоказвано" бе преместена от зала "Нова" в зала 16 и вече е отворена за посетители. Уникалните картини от фондовете на галерията ще могат да се гледат до края на февруари. Акцент в изложбата е емблематичната композиция на Джовани Росо от 1526 г. "Мадоната с Младенеца, Св. Себастиан и Св. Роко". Тя не е показвана повече от 10 г. Включени са и две копия от Сергей Ивойлов, правени в Лувъра, за които "Демокрация" първа съобщи. Това са копията на "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи и "Хубавата градинарка" на Рафаел.
За първи път се представя колекция, илюстрираща културата по земите на Доколумбова Америка. Тя включва керамични съдове, фигурална пластика, музикални инструменти. Част от фигурите са предназначени за култови и погребални ритуали.
По-голямото количество от живописните и графичните творби са на автори от ХIХ и ХХ в. , получили образованието си в Париж, Рим, Мюнхен, Берлин, Виена, Прага. За първи път се показват произведения на художници, изявени в официалното портретно изкуство на Австро-Унгария. Между авторите е Йосци Арнад Конай (портрети на Н.В. цар Фердинанд I Български и княгиня Мария Луиза).
Наредени са образци на автори от Парижката школа от началото на ХХ в. Артистичният климат на следвоенен Париж става притегателен център за художници като Пикасо, Шагал, Модиляни, Кислинг, Паскин. Ценителите могат да видят в НГЧИ графични листове на Жул Паскин (1885-1930) и Жорж Папазов (1894-1972). За първи път се показва библиофилското издание "Еротикон" на Паскин. Публикувано след смъртта на художника, то съдържа 9 оригинални офорта, чийто финес заставя зрителя да пренебрегне шока си от сюжета. Между произведенията на Папазов (отнесени към дадаистичния му период) има и един автопортрет. Зрителите могат да видят и великолепно голо тяло от Моис Кислинг.
Сред останалите интересни творби са "В храма" на Ханс Рьом, "Изкушение" на Теодор Жак Рали, рисунка на Йожен Дьолакроа, пейзажи на Матия Яма. Показани са произведения на Целестин Медович, Бранко Шеноа, Фердо Ковачевич и други.
Берлин роди добри новини
Посещението на премиера Иван Костов в Берлин (той участва и в конгреса на Европейската народна партия като лидер на СДС) роди добри новини за България. Първата, за отпадането на визите още в края на май, зае подобаващо място на първите страници на българските вестници. По-късно стана ясно, че премиерът Иван Костов е убедил председателката на Християндемократическата партия Ангела Меркел в необходимостта Германия да подпише заключителния документ от срещата на върха в Ница. Оказва се, че българското присъствие в Берлин е раздвижило позицията на страната домакин. Нещо, за което настоя пред партийния форум и бившият канцлер Хелмут Кол ден преди това. Без съмнение за България е важно да има свои представители в Европейската народна партия, защото това де факто означава пряко участие в структурите на Европейския съюз - Европарламента и Европейската комисия. Дали това се харесва на опозицията или не, представители на страната ни в ЕНП са СДС и БЗНС-НС с лидер Анастасия Мозер. Преди няколко години това би било немислимо. На конгреса бе приета и поправка в устава, която има български корен. Това е възможността партии с десноцентристка ориентация, които са страни членки на Пакта за стабилност (става дума преди всичко за Югославия), да получат статут на наблюдатели в ЕНП. Косвено това е признание и за стабилизиращата роля на страната ни в региона, факт, който признаха и кметът на Берлин Еберхард Дипген, и лидерката на ХДС Ангела Меркел. На форума в Берлин бе дискутирано и бъдещето на Европа, в документа на партията се въвежда понятието "федерална Европа", ето защо разширяването на ЕС е и най-голямото предизвикателство пред всяка една от страните - кандидат-членки за ЕС.
Нормално е министър-председателят и лидер на СДС да вижда в лицето на ХДС потенциален застъпник, който ще лобира за бъдещото ни членство в европейското семейство. Впрочем ден след визитата на премиера в Берлин стана ясно, че в документа си "Принципи на активна външна политика и политика на сигурност" партията на Ангела Меркел третира България като бъдещ член на НАТО още през 2002 и се обявява за бързи и диференцирани преговори със страните кандидатки.
"Не се нуждаем от подкрепа, за да спечелим изборите", така премиерът и лидер на СДС отговори на български журналист в Берлин, който го попита дали една от целите на посещението му в Германия не е получаване на директна подкрепа от християндемократите. Въпреки директността на отговора част от медиите в България видя един сценарий за "тайни предизборни съглашения" между НИС на СДС и коалиционните партньори БЗНС-НС и Демократическата партия - нещо, което там не се състоя, тъй като противоречи на откритата медийна политика на ОДС.
Не можем да не отбележим, че страната ни ще е домакин на първата среща на върха на ЕНП, която за първи път ще се проведе в страна от Източна Европа. Тогава в София ще пристигнат Хосе Мария Аснар, италианският медиен цар Силвио Берлускони, лидер на "Форца Италия", който вероятно през април ще оглави новото правителство на Италия.
Естествено е СДС да обсъди посланията, които звучаха на конгреса в Берлин, и да използва най-рационалната част от предложенията в предизборната си програма. Още повече че става дума за стимулиране и подпомагане на бизнеса, за заетостта, сигурността на региона. Въпроси, които са ключови за актуалната програма на коалицията ОДС. Бъдеща федерална Европа трябва да оцени преди всичко идентичността на българите, защото не бихме могли да се наречем европейци, ако преди всичко не ни оценят като нация, каза премиерът на срещата си с българските студенти в Берлин.
Какво спечели СДС от участието си в конгреса на ЕНП? Важно е, че наред с международното признание за сините като народна партия новините за България от Берлин са добри и оптимистични. При това положение напъните на опозицията да представят резултатите от посещението в Германия като несполучили са доста съчинени. Странно е как някои хора се опитват да четат ясните знаци на българските успехи. Нещо като дяволския прочит на Евангелието.
Бивши шефова на съдят директора на "Леденика"
СОФИЯ. Емил Генов и Цветан Иванов, търговски и финансов директори на "РМД Леденика" АД - купувач на пивоварната, са завели дело срещу решението на общото събрание на дружеството за промяна на ръководството. Първото съдебно заседание срещу изпълнителния директор на пивоварната "Леденика" Иван Бадински е насрочено за 13 февруари. На 14 февруари пък ще се проведе ново общо събрание на дружеството и тогава ще бъдат променени ръководството и уставът му.
В края на миналата година се проведе общо събрание на фабриката. Комисията по регистрация на акционерите не допусна до участие в него Емил Генов. Причината е, че мездренският районен съд е издал обезпечителна заповед, с която е наложен запор върху акциите му. Той и финансовият директор притежават по 17 на сто от акциите на РМД-то, което през 1997 купи пивоварната. Така Бадински си осигурява 2/3 от гласовете и уволнява Генов и Иванов. Според адвоката на двамата запорът върху акциите засяга правото да се продават акциите, но не и да се гласува. Общото събрание е нарушило устава на дружеството, защото не е дало възможност на двамата акционери да гласуват против решенията на събранието. В борда на директорите на пивоварната сега има двама представители на "Варненско пиво", а за търговски директор е избрана съпругата на Бадински.
Боков-младши се сблъскал с крадена кола
ВРАЦА. Сивото "Ауди 80", с което катастрофира в петък вечерта синът на Филип Боков, като се удари челно в товарен МАН, със сигурност е крадено, съобщиха вчера от РДВР - Враца. Регистрационните номера са от "Мерцедес" С 42 23 РВ, отнет противозаконно от София преди два месеца. При разпита Георги Боков заявил, че взел автомобила от свой приятел от Русе. Проверката показала, че на посочения адрес не живее такъв човек. Боков-младши признал, че регистрационният талон на колата не е у него и не знае къде е, няма и пълномощно да я кара. Баща му го е посетил в събота във врачанската болница, където е на лечение. В неделя по обяд е свалена и охраната на пострадалия. Докторите от стационара недоумяват защо катастрофиралият е настанен в интензивното отделение, след като е само със счупен крак.
Техническата експертиза и резултатите за причините, довели до катастрофата със сина на бившия червен депутат, ще бъдат готови днес. Засега са излезли само кръвните проби. Те показват, че Георги Боков и шофьорът на камиона Красимир Ангелов не са употребили алкохол, преди да седнат зад волана.
Български летопис
16 януари 1880 - утвърден от Софийската община първият градоустройствен план на столицата, изработен от френския инженер С. Амадие.
16 януари 1880 - роден в Русе Антон Прудкин, един от най-прочутите терористи. Автор е на 14 атентата, като 8 от тях са доказани с абсолютна сигурност. По време на правителството на БЗНС е столичен градоначалник. На 3 март 1920 взривява кино "Одеон". След атентата в църквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 е осъден на смърт, после присъдата е заменена с доживотен затвор. Освободен през 1936. Установява се във Варна, където събира шпионски сведения за българските войски и Черноморското ни крайбрежие, които изпраща в СССР. Организира през 1941 терористична група. Взривява унгарски параход. Арестуван през юли 1942. Осъден на смърт и обесен.
16 януари 1904 - роден в с. Щръклево, Русенско, Димитър Добрев, писател, основател и редактор на в. "Светлоструй", който излиза от 1928 до 1941 - най-големия провинциален културен и литературен вестник. След 9 септември 1944 става главен редактор на издателство "Народна култура".
16 януари 1908 - Александър Малинов, стоящ начело на Демократическата партия, образува ново правителство. Нему бе съдено да подготви обявяването независимостта на България при активната дипломация на цар Фердинанд.
16 януари 1938 - умира Стоян Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо, един от пионерите на българската детска литература. Роден е на 2 февруари 1865 в с. Заберново, Бургаско. Повече от половин век е бил учител. Той е сред учредителите на Съюза на българските писатели. Редактирал е много списания и вестници за деца. Превежда пръв приказките на Братя Грим. Събирач на народни песни, приказки, гатанки и др. Бюджетните заплати ще се увеличавт с 22 на сто
СОФИЯ. На предстоящата си среща с представителя на МВФ за България Юха Каконен социалният министър Иван Нейков ще поиска наредбата за регулация на заплатите в печелившите фирми да се прилага диференцирано, заяви той на БНР вчера. Става въпрос за предприятия с над 50 на сто държавно и общинско участие. В тези фирми работниците получават възнаграждения колкото през третото тримесечие на 1999, защото те имат неизплатени дългове или са на субсидия от бюджета, както например БТК и градският транспорт. Ще обясня на МВФ, че БТК има специфика и може да бъде на специален режим, каза министър Нейков вчера. По думите му наредбата все още трябва да се прилага, но като се усъвършенства. Премахването й ще означава, че шефовете на предприятия няма да се стремят към пазарно поведение.
Увеличението на бюджетните заплати през годината ще е 22 на сто. Нарастването на доходите ще стане на два пъти - през април и октомври. Очаква се средното възнаграждение в бюджетната сфера да стане 251 лв. Министър Нейков напомни, че заплатите на учителите вече са над средните за страната. Няма оплаквания от семейни лекари за заплащането на труда, обърна внимание Иван Нейков. Очаква се мисията да подкрепи финансово програмите за заетост, които ще стартират в следващите месеци.
Верижна редакция
Вестник "Новинар" си трае, трае, пък като вземе и направи някоя прогноза, та капата да ти падне. И короната също: "Царят депутат от ВМРО", информира изданието с безпрекословна убеденост. И не само това: "Негово Величество обещал да призове всички монархисти да гласуват за ВМРО! " Още една новина има в "Новинар", която сама себе си опровергава: "Гласят Шаламанов за мястото на Ноев" (заглавие на първа страница), а на осма: "Изборите ще спасят Ноев". Да се чуди бедният читател коя страница да предпочете? В "Монитор" Волен Сидеров щудира "Марксизмът - сбърканата теория на един сбъркан мозък". В иначе скучната и огромнейша статия има и ведри мигове като: "Из писмо на Енгелс до Маркс, 1847 г., с която го кани в Париж: "Ще се пошляем... Ако разполагах с рента от пет хиляди франка, щях само да се забавлявам с жените, докато не се скапя съвсем. На този свят не си струва да се живее без французойки! Но понеже се намират малки, палави работнички, няма проблем... ". Историята по-сетне е известна. Липсата на парици приобщава Марксовата съпруга до вкусовете на другаря Енгелс. Похвално, Сидеров, но изпипвай нещата! Многотия писачи станаха известни и богати заради спомените си около Тодор Живков. Последният хит на "Труд" е писанието на гавазина Красимир Петрушев, което сме склонни да приемем за автентично: "Някои правят съпоставка между вас и Чаушеску. Какво бихте казали? - Чаушеску беше шизофреник! Не е тайна, че през последните три години аз отлагах посещението си в Румъния... С него имахме тежки разговори около закриването на завода в Гюргево (...) Имахме дори готовност да изместим града, ако преговорите ударят на камък. " "Живков има предвид евентуална евакуация на Русе... " Е, как да не си спомняш с любов за този... новатор и мил човек родолюбец? "Имаме много пари и голяма армия от гласоподаватели, но проблемът е, че ни липсват кадри (...) На въпрос откъде са парите им, той уточни (Цв. Кънчев): "Събираме си ги. При нас е лесно - 1000 души по 1000 марки, ето ти 1 милион марки! " Брей, какви заплати получават някои хора, дори когато са в затвора? Направо са за завиждане!
Видях двата полюса на човека
Той е 27-годишен. Завършил е пиано в музикалното училище - София. След това три години учи джаз в "Бъркли колидж мюзик" в Бостън, САЩ. И директно оттам заминава за Индия, където остава 4 години и научава тибетски език. През това време не е виждал пиано. В момента е хоноруван асистент в Нов български университет. В края на миналата година Николай издава книгата "Жития на безделници и пропаднали мистици". В своя авторски послеслов той казва: "Може да звучи невероятно, но героите в тази книга не са измислени. Ом Гириди, свещеникът, сигурно продължава да изпушва своята цигара с хашиш точно в пет часа следобед и със светнал поглед да разказва за своите невероятни срещи с огромни хималайски леопарди, които са измръзнали от студ или се крият зад някой храсталак като срамежливи кози. Моят приятел Джатиндър, тайният полицай, вероятно пак подслушва хорските къщи, събира сведения за привичките на особняците и прилежно описва своите наблюдения в архивите на полицейското управление. Сакатият музикант и сакатият пощальон сигурно продължават да наблюдават залеза в бараката, надвиснала над пропастта, обвити от безпаметни конопени зловония. " За своето невероятно пътешествие от източното крайбрежие на САЩ до странните хора, обитаващи Великата хималайска пустиня, разказва момчето, осъществило една своя мечта.
- Вие сте познавали тези безделници и мистици, за които разказвате в книгата.
- Това са хората, сред които съм живял в Хималаите - прокажени, просяци, бездомници - но по особен начин те са святи като личности. Това наистина са уникални същества и съм убеден, че са съвършени от друга гледна точка, недостъпна за конвенционалния човек. Има доста причини за това. Една от тях е, че почти нищо не е преведено от изключителната източна култура. Става дума за милиони текстове, наистина милиони. Рядко се намират преводачи например на тибетски език. Трябваше да живея там, за да го науча. Доста труден език, според някои по-труден и от китайския. Ако знаеш само говоримия език, никога няма да разбираш написаното, както и обратното.
- Да не би да са религиозни фанатици?
- Не, нищо общо нямат с никаква религия. Те са абсолютни аутсайдери и нямат общо нито с тяхната религия, нито с някакъв фанатизъм. Но, разбира се, съзнателно или не, те са пропити от цялата индуистка философия за човека и природата, за илюзията и т.н. - Как ви хрумна да тръгнете от Бостън и да стигнете до Хималаите?
- Това беше една моя детска мечта. Представях си как вървя из Хималаите и изведнъж случайно откривам пещера, където намирам нещо, което всички смятат за изгубено завинаги.
- А САЩ беше ли ви детска мечта?
- Не, там отидох с ясното съзнание да си продължа образованието. Но и това не беше лесно. Американското посолство ми отказа виза, въпреки че имах вече пълна стипендия. "Бъркли колидж" направи конкурс за цяла Европа в Германия за две места. Класирах се и по-късно все пак успях да замина. И след три години тръгнах към Индия. Точно когато трябваше да взема бакалавърска степен, реших и заминах. Не съжалявам, защото видях двата полюса на човека.
- Нещо случи ли се?
- Не, но имаше неща, които не ми харесваха. Отдалече изглежда по един начин, но когато се потопиш в средата, картината се променя. Наркотиците са обезобразили страшно много хора. Ако ти се развали колата, докато преминаваш през някое от гетата, може да стане страшно. Хареса ми обаче невероятната уникалност на тази страна да съвместява представители на всички раси, народности, религии, мнения. Дори там намерих повече съмишленици, отколкото тук.
- Защото сме с по-закостенели стереотипи ли?
- Не знам, не мога да си го обясня. Факт е обаче, че в Щатите и в Индия имам много повече приятели, отколкото тук. Макар че винаги съм искал да се върна в България заради приятелите. Но като си дойдох, вече не беше същото - едни са се пропили, други седят и не помръдват в някаква рамка на времето, нито приемат, нито предават.
- Сам ли тръгнахте към Индия?
- Това беше може би най-интересната част от пътешествието. Напуснах последния си семестър от колежа и се хванах да работя като хамалин половин година, за да събера пари за пътуването. Посетих хиляди и хиляди американски домове, запознах се отблизо с различни характери, това е невероятна галерия, представяща американския начин на живот.
- Кое те учуди най-много?
- Когато пристигнах най-напред и отседнах при познати българи в Ню Джърси за няколко дни, бях изумен от липсата на географска култура у американците. По-точно те не се интересуват особено от нещата, които стават извън тях. Сигурно не всички, но тези, с които се запознах. Трябваше да мине доста време, след като бяха разбрали, че съм от България, за да запомнят името на страната. Най-често я бъркаха с Боливия. Една американка например ме пита как са нещата в страната. Това беше през 1991. Казвам й, че те са толкова ужасни, че дори за да си заредиш колата с бензин, трябва да се наредиш на опашка и да чакаш една нощ. И евентуално на втория-третия ден да успееш. А тя ми вика: "Е, и какво толкова! " Обяснявам й, че това означава още и линейките да не могат да се движат. След което тя изведнъж възкликна:" Боже, ами като няма бензин, с какво си косите ливадите пред къщите. " Представяте ли си?
- Сигурно е била блондинка?
- Е, това сигурно обяснява всичко.
- Казахте ли й, че заради кризата английските ни ливади са стоели неокосени?
- Не, нямаше да ме разбере.
- Останало ли е нещо от хипитата, които през 60-те тръгнаха към според тях обетованата земя Индия?
- Единственото, което е останало, са дълбоко дрогирани типове, които не могат да вържат една мисъл с друга и цялото им съзнание е една голяма пауза. Те вече не се смеят на нищо. Има ги още в Индия, но почти нищо не е останало от тях и от идеите на 60-те. Там са единствено да се друсат. Останалите бивши хипари се върнаха и са юпита. Продажбата на хашиш в Индия няма никакви правила. Дори свещениците продават дрога, за да се издържат. За тяхното общество това е нормално. Те обаче не могат да разберат западняците, които нищо друго не правят, освен да се дрогират.
- Кое беше първото ви впечатление от Индия?
- Потрес. Когато на летището в Делхи разбрах, че целият ми багаж е изгубен. Когато се озовах, така да се каже, лице в лице с Хималаите без нищо, абсолютно нищо, само с две празни ръце. Добре поне, че имах малко пари.
- Какво е това Индия?
- Това е една страна на абсурда. Нека го кажем, на магическия абсурд, защото всичко е сведено до това понятие. Бедността е абурдна, богатството е абсурдно. И всичко това се случва на едно и също място, по едно и също време. Бях наистина шокиран. Сутрин виждаш мъртви тела по улиците, които спокойно прибират с колички. Просяците умират от студ. Огромна доза безотговорност и вяра в предопределението - това е Индия. Градчето,в което бях, се нарича Дарамсала. Това е мястото, където се намира цялото тибетско правителство в изгнание, там е Далай лама. Намира се в Хималаите на 1800 м надморска височина. Нататък чукарите им са на 4-5 хиляди метра.
- Как се придвижвахте сред чукарите?
- Техните автобуси са моята голяма страст. Това е най-необикновеното ми преживяване. Всеки ден там падат по един-два автобуса в пропастите. Имах чувството, че съм попаднал на друга планета. Такива неща като пътни знаци и пътна полиция няма. Има единствено предупредителни табелки като например "Внимание! Животът, който ще спасите, може и да е вашият! " В книгата си съм описал тези автобуси. Шофьорите са задължително мъртвопияни. Наливат се с някакъв долнопробен ром, от който след известно време се ослепява и няма нищо общо с истинските алкохоли. По същия безотговорен начин, както гледат на всичко, празнуват. Всъщност те не съществуват по никакъв друг начин. Просто не спират, докато не се навъргалят от пиянство. Сигурен съм, че циганите са дошли оттам, но явно тук всичко им действа депресиращо. Живеят като в някаква тъмна дупка, която изсмуква всичко от тях. Времето малко ги засяга. И затова пътниците в хималайските автобуси винаги се молят. Една позната българка получи халюцинации от уплах. Освен водачите обичат да се забавляват, като карат един срещу друг до последния момент, така че челните сблъсъци са нещо обичайно.
- Искаше ли ви се да се върнете?
- Искало ми се е. Особено като се подложих един-два пъти на автобусното пътуване. Но после се поотпуснах и почна да не ми пука. Индия действа така. Придобиваш някаква блажена безотговорност за себе си. В това има и някакъв момент на щастие - да се прежалиш и да се оставиш в ръцете на провидението.
- Какъв е битът им?
- Живях като тях. Никакви битови удобства - покривът тече, канализацията е непознат лукс. Лятото обаче е невероятно красиво, просто не мога да опиша тази пищност на природата.
- Те знаеха ли нещо за България?
- Да, знаеха. И Стоичков, и Лечков им бяха познати.
- Как научихте тибетски?
- Две години учих само език, след това влязох в университета, нещо като манастир на Далай лама, изгонен от комунистически Китай, където всичко се учи на тибетски. Най-интересният предмет е будистка логика. Това е разработена система на дебат между двама души. Такива са правилата, че едната теза винаги печели, но никога това не е случайно. Заковано е в строги правила и желязна логика. Винаги съм си мислел, че ако в нашия парламент дебатите се провеждаха по този начин, нещата щяха да се ускорят доста.
Един ден чакаме учителят да влезе и се приближава един от монасите и пее нещо, което ми звучи страшно познато. И изведнъж се сещам, че това е мелодийката от сериала "На всеки километър". Шашнах се - на 1800 метра, в Хималаите, аз съм единственият българин. И стои някакъв монах и ми се хили. И пак тананика, като завършва с думата "километър". И тогава той ми казва, че бил монголец, където този сериал бил много популярен. Е, наистина на всеки километър, и то на края на света. Като се има предвид, че всички тибетци дълбоко мразят комунизма. Наистина странни хора.
Годината на дебютите обособи ново поколение?
Поетическата 2000 година може да бъде наречена година на дебютите. Но не заради статистическия брой на първите стихосбирки. Като цяло количеството дебютна продукция не е по-голямо в сравнение с предишни години. Става дума обаче за едновременна поява на забележими стихосбирки, които представят сходни търсения, но без да зачеркват различията между авторите си. Ако "първото поколение" на 90-те се дефинира чрез разразилалата се след 1989 г. свобода на словото и възможността за постмодерно събиране на различни културни традиции в едно общо литературно поле, то "второто поколение" като че ли бива излъчено от своеобразната нова социалност на протеста от 1997 година и преоткриването на ролята на медиите и Интернет. При младите поети, дебютирали след 1997 г., все повече се подчертава интересът към социалното, но без да се изпада в пошли политически възпеви или активистки ангажименти. Общите им белези: изключително внимание към различни лични и социални равнища на действителността, като главна тенденция се очертава "новият автентизъм", а като доминираща стилистика - "лекото писане".
Много от стихосбирките крият или поне не заявяват по страниците си, че са първи за своите автори. Затова често научаваме за една или друга първа книга от информация "на ухо" или по институционални маркери - дали е участвала в конкурс за дебют или пък е включена в поредица, акцентираща върху съвсем нови имена. През 2000 година към дебютите проявиха интерес множество институции. Център за изкуства "Сорос" чрез конкурс излъчи пет първи поетически заглавия. Във възстановения конкурс на Националния център за книгата също приоритетно бяха подкрепени дебюти. Стартираха поредици като "Поетики" на пловдивското издателство "Жанет-45", акцентиращи върху дебютанти. Отпечатаха се книги на победителите в младежкия конкурс "Веселин Ханчев" в Стара Загора ("Фотографии" на Оля Стоянова) и в студентския конкурс в Шумен ("BGИНФАНТИ" на Ралица Чернева). Така заедно с излезлите преди две-три години книги на Стоил Рошкев, Радостина Григорова, Николай Атанасов и др. новите дебюти зададоха хоризонта на "второто поколение" на 90-те.
Преди повече от месец вече писах за първите книги на Ралица Чернева и Красимир Вардиев като автори на новата студентска публичност и за спецификата на тяхното леко писане. Нека видим и другите. В един от най-силните дебюти на 2000 година - "Минавам" на Галина Николова, лекото писане е доминирано от особена, ранна "мемоарна" реторика. Стиховете непрекъснато възвръщат паметта за току-що отместеното в миналото детство. При Галина Николова тече гъста носталгия по ежеминутното прощаване с детайлите от настоящето, по отминаването и заминаването на мига, по минаването на човека, който съществува в ситуация на постоянна, траеща раздяла.
Соня Николова дебютира с "Пастирът и левантинките" и вече взе наградата на името на Владимир Башев за първа книга. Тя често предпочита да остава някак встрани от лекото писане и чрез фолклорни стилизации да намира слабите места на езика, да сплита античното и българското по начин, който пак и пак въвеждат сноп от традиции в съвременността.
В дебюта си "Много лека нощ" Елица Великова безпогрешно води доверителния разговор на (авто)биографичното писане с всички подкупващи подробности на овладения чрез поетическата ситуация бит. Много леко писане. Рядко се случва в поезията ни изобилието да бъде така изящно, както в "Много лека нощ".
Дебютът на Благовест Петров "Разказвам неделя" разчита на взирането в мига (на точно този миг), удивлява се от спокойствието, с което се разхожда срещу предстоящите събития. Нищо не може да изненада тези стихове, никого не иска да изненадват. Като че ли искат да прави само едно - да разказват. Една поезия, която не търси метафорически и метонимически открития, липстват й всякакви видими амбиции и тъкмо в това е нейното очарование. И ако на места читателят има чувството, че "авторът нищо не казва", може би точно това е искал да направи - да не казва, да следва битието от метафизическа дистанция и просто да го записва.
Щом зачетем "Метафизики" на Николай Бойков, нищо чудно да останем в кръгове от питания: Кому са нужни днес тези възхитителни детайли от живота? Все още ли има такива хора, които толкова внимателно и всеотдайно живеят писането си? Николай Бойков сякаш вдишва литературата във всекидневието, както се смърка енфие (тук дрогата наистина няма място), и разгръща подробно и леко своята си биография на поезията. С прозаизираните си стихове и опоетизираните си бележки и прози "Метафизики" представлява богат екстрат на късната екзистенциална постмодерност.
В самото начало на новата година излезе позабавилата се първа книга "Героин. Rec. " на Тома Марков, носеща знака "2000". Тя окончателно окръгля годината на дебютите. Онзи читател, който е слушал стиховете на Тома Марков по време на неговите рецитали и пърформанси, не може да не чува гласа на поета, докато чете тази книга. "Героин. Rec. " се ражда от гласа и четенето. Има акустика в тази поезия, музициране вътре в обемите на езика. Повторенията, рециклирането на образи, имена и мотиви, ремиксираните песенни интонации - всичко това събужда въображението ни за фигурата на четящия в нощен клуб поет, за който сме слушали, че обитава американската поезия. Сега - и българската. Това е и блусарска, и джаз, и електронна поетика, ако може така се изразим. Най-после имаме партитурата на Тома-Марковите упоителни четения.
И така, съществува ли наистина "второ поколение" на 90-те? Този текст казва: по-скоро, да. Може би това утвърждаване звучи прибързано. Но ми се струва, че тъкмо това й е работа на критиката - понякога да прибързва. Не да се оглежда и ослушва, не да си повтаря, че "нищо не става" и че "няма млади добри автори", не да високомерничи и да я мързи да забележи и отбележи новото. А да бъде любопитна, да си дава труд да чете, да й е интересно да чете и да записва четенето си. Защото по-добре прибързано, отколкото късно и никога.
Да излезем от омагьосания кръг
Ако искате да видите европейски дипломат от времето на т.нар. просветени демокрации, то задължително трябва да се запознаете с г-н Любиша Георгиевски. Вярно е, че не е учил за дипломат (като че ли това се учи?), а за режисьор. Битоля е неговият роден град, както се пее в една популярна песен и в двете държави. А Георгиевски познава много добре и бита, и душевността, и психологията им. Завършва през 1974 Белградската театрална академия и името му става емблема за нетрадиционен театър и в онези, и в по-новите времена. 160 театрални постановки не са малко. Прави и четири игрални филма. Известността му го довежда и в България. Поставя пиеси в Пловдив и в София. Пише книги и пиеси. Има редовна рубрика в най-четените македонски издания. Кандидатира се за президент преди време, за да докаже на Киро Глигоров, че времето на комунистическите велможи е отминало безвъзвратно. Глигоров отказва публичен телевизионен диспут с интелигентния си опонент, но Любиша Георгиевски губи изборите. Има обяснение защо, но времето вече е друго... В България е назначен с първи посланически мандат и не съжалява. Ние също не бива да страдаме, че не е "дипломат от кариерата", защото човек трябва да вярва и на приятел, комуто е ръкопляскал и който се е покланял пред народа, отколкото само на титулувани особи с любезни усмивки. Моли да го заснемем без цигара, а пуши през цялото време. Монологът му е човечен, но не театрален. Убеден е, че няма нищо по-лошо от лош театър и лоши съседи.
- Известен сте с това, че от всеки разговор правите драма, а от всяка драма диалог. Драматичен ли е днес диалогът между нашите две съседни държави?
- От любов към журналистическата реторика някой от журналистите ми приписа тези качества, а след това и другите журналисти ги възприеха. Ако това е така, най-вероятно става дума за комбинация от характерни качества и професионална деформация. Животът е преплетен от противоречия, нарушеният баланс на които ги превръща в драма. Битието на човека е разпънато върху хоризонта на времето, което определя качеството на диалога, както и неговата атмосфера. Драматичността на конкретния диалог, за който питате, зависи пряко от това доколко двете страни са жертви на ХIХ и ХХ век, т.е. доколко далновидно са настроени към ХХI век. Тези, които мислят да вървят напред с очите на тила, не само че ще се сблъскат един с друг, но и със самите себе си.
- В пиесата си "Филоктет" вие утвърждавате еволюцията на разума за един продължителен период. Защо именно на Балканите всичко се променя твърде бавно? Впрочем кои държави не подлежат на еволюция?
- "Филоктет" е пиеса за политическата манипулация в името на актуалните духовни, морални и културни ценности, за които може да се каже, че в ХХ век не са преминали през що-годе по-силна феноменологична деструкция в смисъла на Хайдегер. Иначе еволюцията е процес, който не може да се наблюдава с просто око, по дефиниция. Според това еволюцията не може да се определи като бавна или бърза... Ако говорите за промените без кървава революция, разбира се, те са бавни. Това се дължи на един иначе лош навик на балканските народи, като изход от техните многобройни провали: вместо с работа, със съзидание и с добре организирана енергия те си наумили да живеят по-добре с насилие на едните над другите. Така се редуват прославите на цикличните победи, та дори и поражения, защото в балканските учебници по история всички национални армии са поначало непобедими. Оттук пряко произлиза оръдието за взаимна национална сатанизация. Не е ли крйно време в ХХI век да излезем от този омагьосан кръг?
- Само национализмът ли ни пречи?
- Собствената духовна и материална беда, както и липсата на концепция как да се излезе от нея, по правило са родители на всякакъв тоталитаризъм, а според това, и на национализъм. На Балканите има толкова "святи национални мисии", толкова "възвишени страдалци" за своя народ, че ще стигнат за една дузина планети.
- Преди време твърдяхте, че можете да правите само театър, нищо друго. Сега сте променен. Как и защо се променихте?
- "Светът е просто сцена, а хората са актьори, които идват и си отиват", казва Шекспир. Не дай си Боже, някой шегаджия да "установи", че и той по потекло е от Балканите, и ето ви трета балканска война: ще се избием, докато установим чий е. Иначе човекът е принуден да играе роли: на баща, майка, съпруг, син, дъщеря, брат (сестра), генерал, режисьор, актьор, пощаджия и пр. Част от тези роли не зависят от него, част зависят. В САЩ например всеки човек в течение на своя живот променя средно по осем работни места на различни нива. При мен става дума за промяна на роля, а не за обрат. Човекът или знае, или не знае да ги играе своите роли. Това е всичко.
- Защо деконструктивизмът на Балканите е в апогей? И в изкуствата, и в живота?
- Балканите тичат по европейската мисъл (Кант, Хегел, Киернегор, Хайдегер), защото нямат своя. Деконструктивизмът е само една закъсняло приложена концепция. Ние, едва сега, с 20-годишно закъснение (липса на преводи) откриваме, че историята е мъртва и стоим зашеметени пред това откритие. "Господ е мъртъв" - казал Ницше в края на ХIХ век, а ние все още, днес и тук, твърдим, че Господ е с нас, а не с другите, съседните братя. Не забравяйте, че на токите на коланите на Вермахта пишеше "Got mit uns" (Господ е с нас). Европейската мисъл феноменологично унищожава (деконструира) всяка ценност, за да види, че всъщност представлява добре изтъкана мрежа от предразсъдъци. Митовете падат като гнили ябълки. Двадесет и първият век след целия този деконструктивизъм ще създаде нови съзидателни мисловни модели: светлина, мир и любов.
- Наричате себе си "занаятчия". Това престижно мъжко понятие можем ли да го впрегнем и в политиката?
- Политиката е един от най-старите занаяти на света. Всичко зависи кой и по какъв начин и на кое интелектуално, морално и естетическо ниво я води.
- Зад гърба ни е един век от доста неморални събития. Какво ще трябва да коригираме от морала си през ХХI столетие?
- Пазете се от моралисти без естетическа подложка. Сред тях се крият най-неморалните. Доброто без виза от Красивото не може да бъде Истинско. Голият морал е само приказка. Приказката е мит, а историята е приказка. Всичко заедно е мъртво. В ХХI век или мирът ще възтържествува, или няма да го изживеем. Всичко друго е логорея, която, за мен поне, представлява най-жесток екологичен проблем: нашето мислене е толкова замърсено, че вече става неприлично да се мисли изобщо.
- Има ли отърваване от манталитетния тоталитаризъм?
- Има. За съжаление обаче много по-декларативно (логорея!), отколкото истинско. Държавите, които преживяха комунизма, днес все още го преживяват. Защото комунистическият манталитет не може да се изкорени още 2-3 поколения.
- Кой трябва да възпитава добрия вкус у съвременниците си? Що за човеци са тези "възпитатели"?
- Ако имате предвид Сталиновите "инженери на душата", прав сте. Това са сюблимни Тартюфи. Впрочем и да не са, от Сократ до днес никой никого не е успял да "възпита" без камшик. А знаете ли как е полудял Ницше? Видял един кочияш безмилостно да бие с камшик собствения си кон, който не можел да изтегли претоварената кола по нанагорнището. Ницше заплакал, прегърнал коня и всичко забравил: всички езици, цялата философия, отказал да говори. Останало му само умението да свири на пиано. Чисто Божие поръчение за това какъв ще бъде ХХ век. В него глупците затварят умните в лудници или в лагери на смъртта. В него добродетелта моли за прошка злодеянието. А ние все още обръщаме очи и като стари моми цитираме история.
- Влизането ви в политиката не е ли плод на интелектуалното опиянение на балканеца?
- Де да беше така! Де да имаше повече интелектуалност в политиката на Балканите! Тогава Европа щеше да ни моли да се присъедини, а не обратно. В президентския дуел Ширак-Жоспен от устата на Ширак съвсем спонтанно излязоха два стиха от Лермонтов (обърнете внимание, не от Юго или Рембо) като аргументация на своята теза във връзка с кризата в Чечения!? Без далновидност няма политика, а за каква далновидност може да става дума без интелектуалност, без ерудиция? Политиката е или баланс между силата и мъдростта, или е много съмнителна професия.
- Къде са по-коварни песните на сирените, пред театралната завеса или зад парламентарната трибуна?
- След като сме вече при сирените, Одисей от пиесата ми "Филоктет", която се играе вече четвърти сезон, е почти съвършен политик-прагматик, но това не означава, че не е мъдър - напротив. Лично на мен косата ми се изправя от ужас и в двата случая: и когато някой въобразил си дилетант реже с пила стиховете на Молиер, и когато някой политически простак изтърсва монументални глупости от парламентарната трибуна.
- Как ще обясните съвременната политика според вашата книга: "Феноменологията на театъра"?
- Тежък въпрос. Да можех да ви отговоря на толкова малко място, нямаше да напиша цяла книга. Изправен пред такива въпроси, а с намерение поне малко да отгатна отговорите им, целия си живот или съм режисирал, или съм писал книги. И пак накрая, останах длъжен и на себе си, и на другите, колкото и точен да е отговорът ми.
Да не спекулираме с наркоманията
След новогодишните празници една от поредните атаки срещу държавата е, че е изоставила наркоманите. Поводът: Столичната община ще закрие профилактичния лечебен Център по проблемите на наркоманите. Внимателното вникване в ситуацията показва, че реакцията е насочена срещу метадоновата програма, в която са включени само 47 пациенти, които се пренасочват за лечение в Националния център по наркомании, т.е. лечението не се прекъсва. Знае се само, че метадонът се получава от фирмите безплатно, а как се включват в програмата чакащите с надежда болни, никой не знае.
Известно е, че метадонът е един от най-оспорваните медикаменти. Някои смятат, че употребата му е компромис в медицината. Всъщност той също е наркотик. Все едно да "излекуваш" един алкохолик от злоупотребата с водка, като му предложиш консумацията на бира. Известно е, че вече метадонът се предлага от наркопласьорите на черния пазар. Вземането на метадон не изключва, а напротив, много често се случва, да се комбинира с алкохол, медикаменти, кокаин, хероин и други. Има тийнейджъри, които се включват в метадоновата програма, за да заблудят родителите си, че провеждат лечение срещу наркотика. Други се съгласяват да участват в програмата поради липса на финанси за твърд наркотик или просто да си "починат". Т.е. те не са искрени в желанието за оздравяване от пристрастяването. Неслучайно в Германия метадонът намира място в лечението на зависимите от хероин твърде колебливо. На практика метадонът потиска физическата (телесната) зависимост, но психическата и социалната зависимост остават. И затова след приключване на метадоновата програма приблизително 90 % се връщат към взимане на хероин.
Несправедливо е обаче напълно да се отрича метадонът. Но метадоновите програми се прилагат за строго определени контингенти от хора. Консенсус между нарколозите има, че към метадона се пристъпва след най-малко 10 години злоупотреба с хероин при многократни безуспешни опити за лечение и при съвсем "пресни" наркомани. Достойнствата на препарата са, че подобрява социалното функциониране, няма риск от заразяване от СПИН, намаляват престъпните деяния (кражби, проституция), значително се избягват предозирането и смъртта. Идеално би било, ако след метадоново лечение тийнейджърът започне живот "без дрога". В единични случаи се постига.
На нарколозите е ясно, че основното при лечението на наркоманите е:
1. Наркоманът да има искрено желание за излекуване. Съвременният човек сам трябва да се грижи за здравето си. Мина времето, когато една партия "отговаряше" за всичко. И за здравето на хората.
2. Наркоманът трябва да се откъсне от наркозата. Първият етап от лечението - детоксикация, може да се проведе у нас почти във всяко психиатрично или токсикологично отделение. Но следващият етап - рехабилитацията, е неподходящо да се провежда в "полите на Витоша" (75 % от наркоманите са от София), а най-добре в малко отдалечено планинско градче. И лекуващият се да бъде с близък човек и да има периодични срещи с лекар специалист.
3. Почти задължително е да има синхрон между лечебните заведения, фондации, благотворителни дружества, частни лица и прочие. В противен случай парите от различните места, дошли за лечението, "потъват".
Вероятно лекарите от софийския център са добри специалисти, създали са добри взаимоотношения с пациентите си и желаят да продължат метадоновите програми. Но реформата в здравеопазването изисква по-ефективно разпределение на финансовите и човешките ресурси. Това именно се цели със закриване на центъра и трябва да се разбере.
Държавата не е абдикирала от лечението на наркоманите. Може би това е единственото правителство, което има амбицията и куража да се пребори с проблема. Затова говорят поредицата от законодателни актове и тяхното вече започнало практическо приложение.
Дело за смъртта на войник влиза в съда
СТАРА ЗАГОРА. Следствието по случая с починалия в старозагорското поделение 48440 войник е приключено, съобщи военният следовател майор Дичо Атанасов. Редник Димитър Димитров почина на 18 декември м.г. на полигона на поделението. Заедно с още няколко войници момчето било наказано за закъснение от младши сержант Кръстьо Недялков. Те трябвало да тичат и да правят лицеви опори с противогази на главите, съобщиха след смъртта на Димитър неговите родители.
Срещу Кръстьо Недялков е повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 4 от НК за непредпазливост, причинила смъртта на редника, уточни майор Атанасов. Очаква се до края на седмицата заключителните материали по делото да бъдат внесени във военна прокуратура за издаване на обвинителен акт. Назначената тройна съдебно-медицинска експертиза е установила, че смъртта на редник Димитров е причинена от скрито протекло заболяване на мускулите на сърцето и на белия дроб.
Депутат иска промени в Закона за досиетата
ПЛОВДИВ. При второто четене на промените в Закона за отваряне на досиетата да се приеме, че за укриването на поверителна информация се носи наказателна отговорност. Това предлага пловдивският син депутат Велислав Величков. Според него след като архивите бъдат обявени за публични, трябва да се преустанови порочната засега практика поверителна информация, притежание на дадено лице, да се използва за лични или корпоративни интереси. Народният представител предлага още в закона да бъде даден срок за доброволно предоставяне на информацията, а ако впоследствие бъде разпространен компромат, да се носи наказателна отговорност.
До 500 лева е глобата за неподадена патентна декларация
СОФИЯ. В 19 часа вчера изтече срокът за подаване на патентните декларации за дейностите през 2001. Данъчните приемаха попълнените формуляри и след този час, ако имаше чакащи граждани. Глобата за неподадена в срок декларация е до 500 лева, уточниха от Главната данъчна дирекция (ГДД).
Ако обаче сте попълнили неверни данни, които водят до по-нисък налог, санкцията е равна на двойния размер на патента при първо нарушение. При рецидив санкцията скача на петорния размер на патентния данък, припомниха от ГДД.
Патентният данък се плаща на три равни вноски през годината - съответно до 31 януари за първите четири месеца, до 31 юли за следващите четири и до 31 октомври за последните. Ако дължимият за цялата година налог бъде внесен в държавната хазна до 31 януари, отстъпката е 5 на сто.
Данъчните служби и бюра в цялата страна приемаха патентни декларации и в събота и неделя, но нямаше голям наплив от страна на дребните предприемачи. 9683 са подадените декларации в събота и 10 524 - в неделя, уточниха от ГДД.
Патентен данък плащат търговци и занаятчии, които през миналата година са имали оборот под 75 000 лева, нямат регистрация по ДДС и смятат и през 2001 да извършват една от дейностите, които се облагат с този налог. Сред тях са таксиметровите превози, шивашки, дърводелски, обущарски и други услуги, производството на хранителни стоки и др. Доган и "възродителите"
Тези дни Ахмед Доган реши, че е дошло времето да внесе едно уточнение: всъщност "възродителният процес" не се състоял през 1984-1985, а далеч по-рано. Сиреч 100 години назад, и е постоянна българска държавна политика.
Изявленията на лидера на ДПС не могат да не смайват. И то по няколко причини. Първо, защото петното на позора с лека ръка бе лепнато върху цялата българска история. И, второ, понеже с думите си Ахмед Доган на практика оневини конкретните "възродители", хората, които в периода 1984-1989 смениха имената и изгониха голяма част от българските турци. Щом "възродителният процес" и асимилацията на турското население траят близо век, тогава проблемът очевидно отпада от ресора на правосъдието и представлява интерес предимно за историците. И дори през 1984-1985 да е имало някакви "извращения" (както твърдяха перестроечните лидери на БКП), то явно времето е било такова (както обича да повтаря Добри Джуров).
А има и едно правило още от Монтен, сигурно добре познато на философа Доган: когато две страни в спор внезапно стигнат до едно и също заключение, те престават да бъдат опоненти. Оттук нататък те могат да са само съратници. И интересното е, че днес Ахмед Доган, воден от някакви свои вътрешни подбуждения, на практика преповтаря тезите на ген. Димитър Стоянов, на "бащата на възродителния процес", дословно записани в книгата му "Заплахата" (1997). В нея Димитър Стоянов е категоричен, че нито той, нито някой от "доблестните кадри" на ДС са сторили нищо осъдително. Те само са подкрепили покръстванията в Родопите, започнали още през есента на 1912 по инициатива на прошенописеца Енвер Хакю. И ако оправданията на подсъдимия Димитър Стоянов са ясни, то съвсем не е ясна целта на Доган. Защо му е да приема тезите на някогашните "възродители"? Защо му е да твърди, че през последните 10 години асимилацията на турското население продължава, когато всеки може да му възрази, че България подписа Конвенцията за малцинствата, че по БНТ се излъчват новини на турски и турците имат място в държавната администрация. Отговорът може да е само един: скрито споразумение с БСП, в името на което Доган е готов да загърби дори "възродителния процес".
Журналисти от "Хоризонт" искат оставки в НСРТ
СОФИЯ. Всички членове на НСРТ да подадат оставки поискаха в подписка част от работещите в програма "Хоризонт". Според тях медийният съвет е унижил БНР като цяло, след като отхвърли тримата кандидати, явили се на конкурс за поста генерален директор, и определи номинирането от медийни организации като начин за участие в надпреварата. "Струва ми се, че позицията на колегите не е конструктивна", коментира искането Георги Лозанов, кандидат за председател на НСРТ от президентската квота. Абсурдно е, че те настояваха да има номинации, а сега, когато това се случи, не предлагат никого", допълни Лозанов. Според него високият рейтинг и общественото доверие към БНР нямат нищо общо с липсата на идеи у конкретните кандидати за директори.
Журналистите от радиото едва ли ще успеят да се обединят около една личност, която да предложат за свой шеф, тъй като вътрешните конфликти са много, коментираха репортери от електронната медия. "До 19 януари ще изпълнявам задължениета си", заяви сегашният радионачалник и неуспял кандидат за нов мандат Александър Велев. След това обаче на "Драган Цанков" 4 оставали без ръководство, тъй като според Закона за радио и телевизия БНР трябва да се управлява от генерален директор и управителен съвет, чийто мандати изтичат едновременно, обясни Йордан Василев от УС. "Ще искаме тълкуване от юристи и създателите на закона в парламента", допълни Василев.
НСРТ ще избере свой председател след приключване на конкурса за радиошеф, решиха вчера единодушно членовете на съвета.
Сред темите, по които ще се дискутира с номинираните и одобрени от НСРТ на 22 януари кандидати, са цялостен възглед за развитието на БНР като обществена медия, оценка на радиото в съвременната медийна среда, механизми за колегиален диалог и за защита независимостта на журналистите.
Змия стана Кралица на красотата
Москва. Посетителите на терариума на град Тула избраха Кралица на красотата сред змиите, съобщи БТА. За Змия на годината била обявена калифорнийска змия-албинос. Нейна подгласничка е Мис Русия - силно отровно 30-сантиметрово влечуго с оранжева зигзагообразна шарка. Всички претендентки били настанени в отделни аквариуми и представяли своята историческа родина. По време на необичайното състезание Мис Венецуела дала живот на пет малки змийчета. Тулският терариум притежава най-богатата колекция от змии в света.
И Лондон предупреждавал за рискове от обеднения уран
ЛОНДОН, БРЮКСЕЛ. Британска правителствена агенция за контрол по ядрената сигурност e публикувала предупреждение за рисковете за здравето, свързани с използването на снаряди с обеднен уран по време на войната в Персийския залив през 1991, съобщи вчера "Таймс". Според "Таймс" в поверителен документ на британската Агенция за атомна енергия се казва, че "боравенето с муниции с тежък метал представлява потенциален риск, както и възможност за разпространяване на радиоактивно и токсично заразяване в резултат на стрелбата по време на битка". Нивото на обеднения уран в боеприпасите, използвани тогава само от американските и британските танкове, е достатъчно, за да убие 500 000 души, ако тежкият метал бъде вдишан, посочват експертите в доклада. Те препоръчали незабавно прочистване на бомбардираните райони в Кувейт и решаване на проблема, "преди природозащитниците да са го превърнали в политически".
Шефовете на военномедицинските служби на НАТО се събраха вчера в генералния щаб на белгийските въоръжени сили в Брюксел, за да обменят информация за евентуалните опасности за здравето от използването на муниции с обеднен уран, съобщи Ройтерс. В срещата участваха освен представители на страните-членки на пакта и представители на страни участавали в мисиите в Босна и в Косово.
Министерството на отбраната на Германия е било уведомено още в началото на 90-те години за рисковете от американските боеприпаси с обеднен уран, използвани във войната в Босна и през 1999 в Югославия. Според германския военен министър Рудолф Шарпинг обществените тревоги около боеприпасите с обеднен уран са примесени с истерия, а въпросът се използва за да се постави под съмнение легитимността на ролята на НАТО на Балканите.
Министерството на отбраната на Франция, заяви днес, че медицинските изследвания на петима френски войници, служили на Балканите, които в момента страдат от рак, не са показали никакви следи от обеднен уран.
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) участва активно в усилията на международната общност за оценка на въздействието, което има използването на оръжия с обеднен уран в Косово, заяви в края на миналата седмица генералният директор на агенцията Мохамед ел Барадей. Той подчерта, че преди да се направи каквото и да е отговорно заключение, трябва да се извърши подробно изследване на територията, където са използвани подобни оръжия, както и на хората, които са били в контакт с него. Същевременно трябва да се предприемат предпазни мерки, заключи той.#
Капустин обяви гладна стачка
СОФИЯ. Подсъдимият бос на рухналата пирамида "Лайф чойс" интернешънъл" Майкъл Капустин е започнал гладна стачка от 1 януари и оттогава приема само вода, обяви адвокатът му пред съда вчера и поиска отлагане на делото и настаняване в болница на подзащитния му за медицинско изследване. Капустин поиска отвод на председателката на съдебния състав Емилия Миткова и на прокурора Марио Стоянов, като ги обвини в предубеденост. Накрая защитата настоя за петорна съдебно-психиатрична експертиза за Капустин, като посочи, че той "непрекъснато рисува, даже и в съдебната зала". Съдът отхвърли всички искания на подсъдимия и обяви, че от днес ще продължи да гледа делото по същество без прекъсване до 28. II.
Княз Кирил стана член на Съюза на работодателите
СОФИЯ. Почетен член на Съюза на работодателите в България стана княз Кирил Преславски, съобщи председателят на съюза Васил Василев. Синът на Симеон Втори работи в лондонската инвестиционна банка "Лемън Брадърс". Той е и съветник по икономическите въпроси на президента Петър Стоянов. Князът е обещал да съдейства при подготовката на конгреса на Съюза на работодателите в България, който ще се проведе на 6 март тази година. Тогава ще се приеме програмен документ на организацията. В него ще бъде отразено това, което работодателите ще искат, а също и това, което няма да искат от следващото правителство да направи в областта на икономиката, допълни Васил Василев.
В разработването на документа ще участват бизнесмени от цялата страна, както и водещи световни експерти. Първият тезисен вариант на документа ще бъде готов до 25 януари, а на 15 февруари - окончателният вариант.
Съюзът на работодателите очаква в проекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки да влезе искането им българските производители да ползват 20 на сто преференции при търговете за обществени поръчки.
Костов призова словаците да сe върнат на Черноморието
СОФИЯ. Словаците да си спомнят за Черно море и да се върнат в България. Това призовал вчера премиерът Иван Костов на среща с председателя на словашкия Национален съвет Йозеф Мигаш. Двамата обсъдили възможностите за сътрудничество на България и Словакия в областта на енергетиката, инфраструктурата и туризма. По последни данни на Министерството на икономиката през 2000 общият брой на словашките туристи, посетили страната ни, е бил 18 739 и се е увеличил с 40,92% спрямо 1999.
"Пактът за стабилност в момента съществува само на хартия и е наложително да премине от чисто формално състояние към осъществяването на конкретни задачи. Нещо, за което са готови и България, и Словакия", смята Мигаш. Двамата с премиера са единодушни, че приоритетно трябва да се възстанови корабоплаването по Дунав. "България напредва успешно в адаптацията си с изискванията на ЕС", сподели Мигаш след среща с Йордан Соколов и изтъкна, че в хода на преговорите си двете страни трябва да отстояват позиции от общ интерес по ключови теми като селското стопанство и защитата на околната среда. Късно вечерта вчера словашкият спикер се срещна и с президента Петър Стоянов.
Кошмарите на миналото
Паметта на един народ е основна предпоставка за неговото родолюбие. Тя формира и неговите добродетели, изграждани през вековете. Нарушена ли е или осквернена народната памет, този народ губи своята идентичност. Точно това целеше комунистическата власт, която побърза още в първите години на своето господство да посегне тотално върху имената и паметта на градове и селища. Спомняме си смехотворното и кощунствено преименуване на селища с утвърдено през вековете историческо име като Варна в Сталин, Шумен - Коларовград, Добрич - Толбухин, Фердинанд - Михайловград, новото селище край гара Марица - Димитровград и много други. Някои от тези имена не издържаха дори и при комунистическата власт, която се принуди да върне историческото име на Варна. Други останаха допреди години, трети тормозят националната ни съвест и до днес.
Комунистическият нихилизъм посегна първо на имената на онези селища, които бяха кръстени на съвременни членове на царската фамилия - Борисовград получи безличното название Първомай, пловдивското село Фердинандово стана Първенец, с. Клементина сега се казва Труд (!?). Други селища бяха преименувани на съветски учени или политически дейци, които нямат връзка с каквито и да е събития или заслуги, трети - това бе масовата практика - на партизани или комунистически дейци, много често със съмнителни заслуги или дейност като Мичурин и Толбухин, или Благоевград, Велинград, Морозово, язовир "Антон Иванов", язовир "Васил Коларов", Антон, Йорданкино, х. "Партизанска" и стотици други по-малко известни селища и местности. Все още международният боксов турнир носи партизанското име на един от инквизиторите на Държавна сигурност Кирил Николов-Странджата. Пред очите ни всеки ден е огромният надпис над ниския корпус на болницата "Света Ана" - Първостепенна окръжна болница д-р Рачо Ангелов". Кощунствено е селища с такава героична история като Чепино и Лъджене да носят името на партизанка, която бе изоставена от съпартизаните си, за да им прикрива бягството от боя с жандармеристите. Кощунствено е предприятия и улици все още да носят името на Методи Шаторов, по чието нареждане бе изоставена Вела Пеева, а смъртта му и до днес е обвита в неизяснени обстоятелства, които сочат съмнения, че е разстрелян в тила от съперник във водачеството на отряда. Според бивш партизанин от този отряд дни след разстрела Шаторов е бил все още жив, доживял е 9 септември, като се тътрил окървавен из Ихтиманска Средна гора, дори и в деня, когато партизаните са дефилирали в близкото Белово. В онези дни никой не се е сетил да посети мястото на сражението, да погребе съпартизаните си или да окаже помощ на изоставените ранени. Оцелелите са празнували!
Нямаме намерение да отричаме правото на всяка партия да има свои герои и имена. Но нека те си останат в нейните спомени и история. Мащабите на националната история са много по-внушителни, за да ги кичим с преходни или партийни имена.
Сега въпросът е друг - защо се оставят имената на съмнителни или на чисто партийни функционери да кичат селища, местности и учреждения с опорочени или съмнителни названия!? Промяната им се налага най-малко заради това, че те мотивират старите партийни кадри да поддържат страховите преживявания на много мирни хора и родове, станали жертва на партийните произволи. Синовен дълг е на сегашното поколение да освободи народа ни от кошмарите на миналото! Налага се също тази промяна да стане в един много кратък срок, преди парламентарните избори. В преименуването да вземат участие учени и общественици, доказали своето безпристрастие и родолюбие. Едва ли е необходимо да се подчертава, че това освен синовен дълг, е също и отговорна политическа мисия.
Наши фирми ще строят тунел под Босфора
ВАРНА. Наши фирми могат да участват в строежа на тунел под Босфора в консорциум с чуждестранни изпълнители, заяви вчера във Варна министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински след посещението си в Турция. Става въпрос за грандиозно начинание, в което ще бъдат вложени милиарди долари. В момента съоръжението е на фаза проектиране, скоро ще бъде направен и търг за изпълнители.
Приватизацията на БТК е неминуема, бъдещето на телекомуникациите е в частните оператори, заяви министър Славински по време на официалното откриване на нова цифрова централа в морската столица. Тепърва ще се решава какъв процент ще се продава или пък част от акците ще бъдат пуснати на борсата.
Писмо до редактора
Защитната теза в момента на г-н Доган е, че те са направени насила доносници и че не са помагали на ДС, а напротив. Може и да е така. Но може и да не е. Защото е недоказуемо. Защото голяма част от архивите са унищожени от самата ДС с цел заличаване именно на такива доказателства. Независимо от всичко те са подписали съгласие за сътрудничество, като някои от тях са получавали и възнаграждение за това. Лоялността им към БКП, БСП, цялата им политическа дейност досега (свалянето правителството на Ф. Димитров, посещението на добра воля при Т. Живков и мн. др.) са доказателство, че са верни на подписаните декларации и до ден днешен. Дори и твърдението им за насилствено съгласие да е вярно, не е редно такива хора да имат място в Народното събрание и да решават съдбата на България!
Правим национален команден център
СОФИЯ. България ще има национален военен команден център и за неговото изграждане ще си сътрудничим с американското военно министерство. Това стана ясно вчера, след като началникът на ГЩ на БА ген. Михо Михов замина на петдневно официално посещение в САЩ по покана на председателя на Съвета на началник-щабовете на Въоръжените сили на щатите ген. Хенри Шелтън. По време на посещението ще бъдат обсъдени възможностите за сътрудничество при изграждането на командния център. Шефът на Генщаба ще се запознае с американския опит в управлението на подразделения в специални операции и с участието на военни формирования в борба срещу нетрадиционни рискове и заплахи. Ген. Михов и генерал Шелтън ще обсъдят бъдещото интегриране на България в НАТО.
Пътищата са проходими, коли пречат на снегорините
СОФИЯ. Градският транспорт в столицата вчера с редки изключения се движеше по график. Основните артерии, всички спирки и пешеходните пътеки на кръстовищата бяха почистени и опесъчени. Общо 1182 работници и 481 снегопочистващи машини на фирмите "Чистота", "Волф-96" ООД, "Дитц" АД и "Пътища и съоръжения се трудиха през нощта на 14 срещу 15 януари т.г. Снежната покривка в София вчера достигна 35 см. 188 снегорини продължиха работата си и през деня.
Столичната община благодари на всички, които почистват тротоарните площи и междублоковите пространства пред своите домове, офиси и магазини. След сигнали на граждани по горещия телефон на общината 12-64, за възникнали проблеми по пътя за Банкя, Бояна и "Овча купел". Машините са отишли веднага на посочените места. Столичани се умоляват да не паркират на забранените места, за да не затрудняват работата на екипите, както и да имат готовност да преместят автомобилите си при нужда.
Въпреки постоянния снеговалеж проходът Шипка бе отворен за движение без ограничения за всички превозни средства, включително и за тежкотоварните автомобили, съобщиха от Пътно управление - Габрово. Настилката се почиства и опесъчава своевременно. Подобно е положението и в Прохода на републиката. Но там товарните коли, трябва да са с вериги и да се движат без ремаркета.
Във Великотърновска и Габровска област цялата пътна мрежа е проходима. Около 30 см е снегът в Пиринско. В местността Предела автомобилите трябва да са задължително с вериги, предупредиха от КАТ.
И в Пловдивска област всички пътища бяха проходими, затворен както всяка зима остана само проходът Троян-Кърнаре. В планинските райони придвижването трябва да става с вериги без ремаркета и полуремаркета, казаха от Пътно управление- Пловдив. Комисии от районните кметства ще оглеждат почистено ли е пред офисите, фирмите и заведенията. Глобата за неизринат от частниците сняг почистване е 50 лв., напомни кметът д-р Иван Чомаков.
В Ловешка област е достъпно за коли навсякъде. Но улиците на града остават непочистени и хлъзгави.
Пътят към радиото
След изявлението миналата седмица на лидера на БСП Георги Първанов, че ако партията му дойде на власт, ще ликвидира НСРТ, група журналисти от БНР, самопровъзгласили се защитници на обществения характер на медията, поискаха на практика същото - оставка на съвета, като заплашиха със стачка. И то точно когато НСРТ опитва да разкъса омагьосания кръг, в който се мята самозадоволяващото се по волгиновски радио, като потърси фигура с по-висок професионален и обществен престиж. А това при всички случаи е по-пряк път към общественото радио от скандалния ремонт на отпадналия директор Велев и отказа за спазване на всякакви журналистически и демократични правила от някои негови подчинени.
Репортери искат съд за членове на ДПС
КЪРДЖАЛИ. В разпространена чрез БТА декларация до СБЖ, медиите, ЦС на ДПС, ПГ на ДПС и Комисията по култура и медии в НС журналистическата колегия в Кърджали осъжда остро заплахата за физическа саморазправа на членове на ДПС в Момчилград срещу журналиста от в. "Нов живот" Филип Хорозов.
На 12 януари т.г. Фикрет Расим и Ахмед Хайрула без всякакъв повод пред сградата на общината заплашваха колегата с физическо нападение за това, че той и вестникът, в който работи, отразяват политическия живот в Момчилград. Заканата е отправена задочно и към Иван Бунков, главен редактор на в. "Нов живот".
Настояваме да бъде потърсена наказателна отговорност за заплахата за живота на журналистите и свободата на словото, се казва още в декларацията.
С 12,92% повече туристи сме посрещнали през 2000
СОФИЯ. С 12,92 на сто се е увеличил броят на чуждестранните туристи през 2000 спрямо 1999, съобщиха вчера от Министерството на икономиката. 2 354 051 чужди граждани са посетили нашата страна през миналата година, което е с 269 000 повече в сравнение с 1999. Само за декември статистиката на министерството показва 10,5 на сто увеличение на чуждите туристи в България въпреки липсата на сняг.
Най-голямо - 101,80%, е увеличението на руските туристи у нас през 2000. Като брой обаче те все още са много малко - едва 105 622.
Най-много от посетилите България чужденци са македонците - 658 395. При тях обаче статистиката показва и най-голямото намаление - с 9,01 на сто в сравнение с 1999. На второ място по брой туристи у нас през 2000 е Гърция с 321 651 души, което е с 9,30% повече в сравнение с 1999. Следва Германия с 263 034 туристи, или с 27,47 на сто повече в сравнение с 1999.
Хотелите в зимните ни курорти в момента са с достатъчно ниво на заетост, заяви вчера по БНР Мариана Асенова, зам.-министър на икономиката. Заради липсата на сняг доскоро обаче Пампорово отчита загуби от непродадени ски-услуги, допълни тя. По-слабо е било началото на сезона и в Банско.
Смисълът на 10 януари 1997
Поляците имаха своите бунтове в Познан и Щетин. Източногерманците имаха своя ден "Х" в Берлин. Унгарците удивиха света с героизма си в края на 1956. Чехите защитиха волята си за социализъм с човешко лице през 1968. В Румъния Чаушеску се държеше независимо от Съветския съюз.
У нас такива неща нямаше. Ние бяхме най-верният сателит на Москва. Ние бяхме най-покорната рая на комунистическата диктатура. Така ни схващаше светът. Така със свито от болка и отчаяние сърце се чувствахме и самите ние. Народът се утешаваше с вицове. А интелигенцията целуваше ръка на вождове и татовци. И беше особено щастлива, ако успееше да пробута езоповски по някоя полуистина.
Всичко това, разбира се, имаше своята причина. В никоя друга страна, окупирана от червената армия, комунистическият режим не бе наложен така тотално и така брутално. Никъде не бяха осъдени на смърт толкова управляващи по време на войната. Никъде не бяха избити без съд и присъда десетки хиляди хора. Никъде не бяха пратени в толкова гулагоподобни лагери толкова много невинни граждани. Никъде нямаше такива масови изселвания. Никъде колективизацията на земята не се извърши с такова зверско разкулачване. Никъде на толкова хора не бе отнет поминъкът. Никъде не бяха изключени толкова много студенти и ученици. Никъде не бяха прогонени от университетите толкова много учени. Никъде не бе организиран такъв масов, вездесъщ и всекидневен политически и полицейски терор.
Но светът не разбираше всичко това, за да ни оправдае. Защото не може да разбере какво е комунизъм, който не е преживял комунизма. Както не може да разбере какво е зъбобол, който не го е изпитвал.
Затова нашето покорство не беше разбрано
И не беше оправдано. В очите на Европа ние си оставахме рая.
Но не само в очите на Европа. Ние започнахме да ставаме рая и в собствените си очи. Отколешният вопъл на дядо Петко Славейков "Не сме народ, а мърша" отново завладя съзнанието ни. Почнахме сами да се презираме. Да не вярваме на себе си. Започнахме дори да се съмняваме дали българският народ въобще е достоен за свобода. А липсата на вяра в достойнството на народа унищожава волята да се служи на този народ. Но щом народът е недостоен да му служим, не ни остава нищо друго освен циничния избор да служим само на себе си. Да греем личното си благополучие на огъня, в който изгарят народните интереси и националните идеали.
Но ето, че дойде 10 януари! Дълго сдържаното народно недоволство избухна в страхотна гръмотевична буря. И то не само в София. А в цялата страна. Народният гняв бе насочен не срещу сградата на парламента. Не срещу Народното събрание като институция. Народният гняв се вдигна против полувековните издевателства на комунистическия режим срещу българския народ. Против безчовечната упоритост на една фанатична партия да наложи в страната своя маниакален строй. Като смачка и унищожи всичко свято в душата на българина. Наскоро видяхме една прекрасна екранизация на проникновения роман на Ивайло Петров "Хайка за вълци". Видяхме издевателствата, които извършваше върху своите съселяни партийният секретар Стоян Кралев. Почувствахме омразата, която постепенно се натрупва в душите на изтерзаните от него хора. И разбрахме как той накрая не може да не бъде убит. В една хайка за вълци. В един ден за разплата. За да възтържествува справедливостта.
10 януари 1997 беше една всенародна хайка против хищническия комунистически режим. Хайка, която не убиваше. И с това показа човешката търпимост на нашия народ. Хайка, която искаше само да прогони омразния комунистически режим. С неговата номенклатура. И с нейната фарисейщина.
Поводът за 10 януари беше безспорно некадърното управление на последното комунистическо правителство. Довело до пълна стопанска разруха. До финансов крах. И буквално до глад. Но истинската причина за 10 януари е гневът, натрупан в народната душа от комунистическите издевателства върху нея. Първият взрив на този гняв избухна още на 14 декември 1989. Искайки отмяна на чл. 1 от живковската конституция, народът искаше премахване на комунистическата власт. И гневът му пак беше неудържим. Затова именно Младенов не посмя да повика танковете. С 14 декември 1989 и 10 януари 1997 българският народ изми от челото си позора от своето покорство пред диктатурата. Доказа, че е достоен за свобода. Доказа, че е готов да воюва за своето достойнство без страх от бичове, от калашници и дори от танкове. Доказа го пред света. Доказа го най-вече на самия себе си. Доказа, че е способен да отстоява човешките си права и свободи, ако трябва дори чрез революция. Който не е разбрал това, не е разбрал нищо. А изглежда, че много хора не го разбраха.
И тук именно стана нещо странно. И на 14 декември, и на 10 януари революцията не успя, защото бе размита в едно капитулантско съглашателство. На 14 декември Желю Желев призова хората да се приберат по домовете си, преди да са постигнали своите искания. Започна една мъчителна игра около кръглата маса, която даде възможност на комунистите да се окопитят. Да се освободят от първоначалния си страх. Да наложат едно мирно съвместно съществуване, което не означаваше нищо друго освен запазване на статуквото, т.е. на тяхното господство. Това забавяне на действителния преход им даде възможност да превърнат политическата си власт в икономическа. Да станат от червени феодали жълти капиталисти според теорията на философа президент Желев.
След 10 януари революционният подем също се разми в мекушаво съглашателство. В сладки и медени думи за реформи, за търпимост, за европейска интеграция. И какво излезе от всичко това? Рейтингът на СДС спадна от 63% в началото на януари 1997 до 53% по време на изборите през април. БСП успя да се измъкне от отговорност за разсипването на стопанството и за буквалния срив на финансовата система. Успя да се засили, преструвайки се, че отслабва. Успя да вземе реванш на общинските избори. И всичко това в името на едно неискрено, коварно и лукаво национално съгласие.
Човек трябва да е много глупав или съмнително честен, за да вярва във възможността за почтено споразумение с комунистите.
БСП всъщност е една руска матрьошка
Отгоре е нарисувана социалдемокрация, захаросана с евтин либерализъм. Отвориш ли тази първа кукла, отвътре се ухилва перестройчикът. Отвориш ли и втората кукла, насреща се озъбва теснякът. Болшевикът. Чекистът. Който е всъщност душата на матрьошката. Национално съгласие, истински реформи, евроатлантическа ориентация обещава и договаря само куклата външен похлупак. А отвътре се подсмиват перестройчикът и чекистът, доволни, че са излъгали наивните партньори на маскировъчния си похлупак. И готови всеки миг да покажат истинския си лик. Както вече веднъж го направи Жан Виденов. И както пак се готви да го направи, ако намери достатъчно наивници, Първановата левица.
"С тираните нищо общо", е казал навремето Цицерон. И това важи и днес. За всички тирани. Бивши. Наследници на бивши. Сегашни. Или бъдещи. Това е най-важната поука от 14 декември и 10 януари.
Да кажем накрая едно слово и за другия радетел за национално съгласие. Ахмед Доган направи напоследък две знаменателни изказвания. Първо, в ДПС от самото начало имало внедрени маса агенти на ДС. Но те не си вършели работата добре и с това вместо да вредят, помагали на движението. И, второ, "възродителният процес", борбата срещу етническите турци започнали още през 1912.
"Воловете - казва народът - се връзват за рогата, а хората за езика! " И само една реплика: Какво стана с четиристотинте хиляди българи, които живееха до 1913 в Източна Тракия? И каква е разликата между тяхната съдба и съдбата на българските граждани от турски произход от 1912 (че и преди това) до... До "възродителния процес", измислен и наложен по болшевишки от партията, на която служеше и Доган, и другите, внедрени от ДС в редовете на българските турци?
С такива лидери, кардашим, ортаклък не става!
Старинен топ краси хола на офицер
СТАРА ЗАГОРА. 300-годишно абордажно оръдие с картечен заряд краси хола на командира на старозагорското поделение 44200 полк. Валери Цветков. Антиката в комбинация с отливката тежи 200 кг и е ръчна изработка. Топът се намира в дома на полк. Цветков в Плевен. Отстрани е украсен с изображение на лъвове и с резба. Оръдието било открито случайно в задния двор на селска къща и е напълно съхранено. Зарежда се с барут, може да гърми и без метален заряд. Доказателство за това е празничната илюминация с пълнеж от кълчища и безир, която полк. Цветков спретнал навръх Нова година в родния си град. Освен топ в частната колекция на командира са скътани още старинни ятаган и нож. Основното хоби на офицера обаче са риболовът и гъбарството, кълне се самият той.
Стилът на "Сленг" е уникален и ще успее в Америка
Матю Чернявски е американец, занимаващ се с фамилния бизнес на семейството: поправяне на комини. Младият мъж има и друга страст - музиката. Нещо повече - решил е да популяризира родната група "Сленг" отвъд океана. Песента на българските музиканти "Мой свят" оглави родната класация топ 50 за поп- и рок- хитове. Това е бандата, заслужила уважението на Васко Найденов, както и на доста величия от бранша. "Авеню пръдакшън" издаде дебютния албум "Синьо" на "Сленг". Бандата си създаде постоянна публика и верни фенове. Признанието зад граница е следващата стъпка. С това се е нагърбил Матю Чернявски, който ще ги представя с албума им на английски. Дали ще имат усилията му успех, скоро ще научим. Преди да си тръгне от България, американецът сподели мисли за читателите на "Демокрация".
- Как се запознахте със "Сленг" и защо избрахте точно тях?
- През март дойдох в България, а през април се запознах със "Сленг". Когато ги видях, веднага ги харесах. Слушах и други групи, но "Сленг" имат нещо особено в стила си. Слушах и чалга, но да я забравим. Мисля, че музиката на "Сленг" може успешно да мине границите и да стане известна в САЩ. Те отначало не повярваха, че ще им помогна да станат популярни в Америка.
- Какво точно ще направите за тяхната популяризация отвъд океана?
- Ще направя оферти и ще се свържа с необходимите хора. Имам малко познанства в тези среди, но мисля, че те са обещаващи. Ще говоря за тях в Чикаго, Детройт и други градове от Средния запад.
- Как виждате изявата на групата ни там?
- Основно по клубовете. Като начало. Зная, че има много добра музика, която не стига до върха. Но това е въпрос на свързване с подходящите хора, защото музикалната индустрия се прави с много пари. Бизнесът се контролира от хората с много пари. Доста от хитовете по MTV не са по върховете заради супердобрата си музика, а заради парите, с които са подкрепени. Зная, че начинанието ми ще е доста трудно. Това не означава, че не трябва да се опита.
- Вие каква музика обичате?
- Харесвам модерен джаз и алтернатив. Допадат ми "Ар и Ем", Дейвид Грей и много други.
- Колко пъти сте идвали в България и каква картина виждате тук?
- Това е четвъртият ми път тук. Първият път дойдох като турист. После се запознах със "Сленг" и идването ми бе свързано с тях. Това, което виждам тук, е, че българите имат добър обществен живот. Харесва ми това, че хората се виждат, общуват. В Америка всеки робува на телевизор и кола и реалната човешка среща се губи. Тук хората се срещат по улиците, говорят си... За съжаление икономическото състояние при вас не е много добро и това утежнява живота на хората. Но нещата се подобряват.
- Повече прилики или разлики виждате между българи и амеркинаци?
- Много си приличат, но условията на живот са различни. Нещата, които обичат американци и българи, са подобни. И доста американци, идващи в София, харесват особения приятен стил на града.
- Обичате ли да пътувате?
- Бил съм в Италия, Мексико. В САЩ също има много места за пътуване, но ми харесва чарът на Европа.
- Разкажете нещо за семейството си?
- Израснах в много голямо фермерско семество в Мичиган. Ние сме 14 деца. Бизнесът с попряване на комини е интересен и добър. Майка ми е полякиня, а баща ми е от Украйна.
- Кое най-силно ви впечатли у нас?
- Контактът ми тук винаги е бил с много интересни и образовани хора. Бях и в много клубове, запознах се с доста музиканти.
- Желанието ви за новия век?
- Ще ми се хората да се сближат. А за това ще помогне най-вече музиката. Голямото ми желание е добрата българска музика да бъде забелязана на Запад.
Филмът за спасяването на евреите ни тръгва по света
СОФИЯ. Международен комитет ще разпространява израелския документален филм "Извън хватката на Хитлер". Това решиха вчера създателите му и президентът Петър Стоянов. Комитетът ще изпраща към целия свят послания за толерантност, подчерта след срещата с държавния глава сценаристът проф. Михаел Бар Зоар. Авторите подариха лентата на президента Стоянов в знак на благодарност към българския народ. Режисьорът Ницан Авирам, съпругата на бившия израелски премиер Ицхак Шамир и г-жа Шуламит Шамир (председателка на инициативния комитет в Израел, подпомогнал филма) посланиците на Израел и на България Емануил Зисман и Цанко Яблански, бяха сред гостите на "Дондуков" 2.
Петър Стоянов благодари, че филмът е заснет в момент, когато в основата на много от балканските конфликти стои етническата нетолерантност. Според него "Извън хватката на Хитлер" идва много навреме, защото ще покаже, че в близкото минало на Балканите са се вършили и добри дела. Важно е това да се знае сега, когато на много места в света се създава отрицателен образ на Балканите като място на войни, бруталност и агресия, каза държавният глава. Той подчерта, че филмът дава нова гледна точка към историята на българския народ и неговият характер днес, когато искаме да се върнем към европейската общност, където е естественото ни място и откъдето насила бяхме изтръгнати след 1944 г. Най-голямата тайна на Втората световна война нарече спасяването на българските евреи проф. Бар Зоар. Посланик Емануил Зисман пък забелязал, че в нашите учебници по история пише, че България е една от малкото страни, спасила евреите си. Това не е вярно - България е единствената страна, направила този хуманен жест, посочи той. По думите му причините за мълчанието са политически, защото в този акт са взели участие различни слоеве от населението - църквата, царят, мнозинството в парламента. И комунистите са имали дял, но те не биха могли да го направят сами, добави г-н Зисман.
Хванаха статуетки от кокаин
СОФИЯ. Уникална пратка кокаин заловиха митничарите на столичната аерогара в събота. Опиатът е с чисто тегло 18 кг и от него в смес с друго вещество са изработени две масивни статуетки с височина около 50 см, със златисто покритие. Подобен метод на наркотрафик, при който от дрогата се изработват предмети и при доставяне се извлича чистото вещество, не е познат в Европа, твърдят минтичарите. Пратката, чието брутно тегло е 25 кг, идва от Еквадор. Информация за заловената пратка ще бъде разпространена в международния митнически обмен, съобщи началникът на митницата Димитър Маринов.
Шейтанов се срещна с подсъдимите в Триполи
СОФИЯ. Защитникът на подсъдимите българи в Триполи Владимир Шейтанов се срещна вчера с петте медицински сестри и д-р Здравко Георгиев, научи "Демокрация" от МВнР. Юристът, нает от близките на задържаните, се е обадил в посолството ни и е съобщил за срещата. Допълнителна информация за разговора му със затворниците обаче няма. От няколко месеца те непрекъснато питат за българския си защитник, вчера бе първата им среща с него. Шейтанов ще стои в либийската столица до следващото заседание на съда на 10 февруари. Очаква се той да започне да чете материалите по делото заедно с колегата си Абу Аджейла ал-Маалул.
11 000 софиянци с вентили за парното
СОФИЯ. 11 000 апартамента в София вече имат винтили и разпределители на радиаторите, съобщиха от столичната "Топлофикация". С уредите сметките за парно могат да се намалят средно с 25-30 %. Фирмите за топлинно счетоводство, които ги доставят, едва смогват с поръчките, твърдят от "Топлофикация". Процентът на жилищата, в които тази система е внедрена, обаче все още е твърде малък. Топлофицираните апартаменти в столицата са 365 000.
Уредите могат да се монтират само в сградите с общи топломери. С топломери са снабдени вече 10 300 абонатни станции в София от общо около 14 000.
От вчера на касите на "Топлофикация" може да се плащат декемврийските сметки за парно. Те са по-високи от ноемврийските заради по-ниските температури, но процентът вече е различен за отделните сгради. Причината е, че повечето блокове и кооперации вече имат общи топломери, което позволява регулиране на потреблението.
90 души на ден със счупвания в "Пирогов"
СОФИЯ. Средно 90 души на ден преминават през кабинета по травматология на "Пирогов" след падане на снега, съобщи д-р Неди Цекулов, шеф на екипа. До 15,30 часа вчера 60 пациенти бяха потърсили спешна помощ от специалистите. Петима от тях са останали за операция в института. Най-често идват граждани със счупвания на китката, глезена и тазобедрената става, каза докторът. Той обясни, че към 17-18 часа напливът е най-голям, защото хората излизат от работа и бързат да се приберат вкъщи. Добре е възрастните да внимават повече, да избират подходящи обувки, защото травмите при тях са по-сериозни, препоръча д-р Цекулов.
"Есенна соната" - урок по психология на характери
Към така наречения психологически театър у нас има специално отношение. Допреди десетина години той беше считан за единствено "правилен". Като всичко художествено беше ваденка на политическата идеология, според която изкуството отразявало живота. Затова и "психологическият" театър в смисъла, в който го разбираше школата на Станиславски, стана синоним на демодирано и ретроградно. На модния театрален подиум се възкачиха авангардистите, които пък захванаха да изпробват театрални практики от средата на 60-те. След като българският театър преживя своя пубертет, дойде времето, в което вмъкването на методи в определения стана отживелица. Изкуството и у нас постепенно престана да работи с категории за тип, за да назовава качество. И всички разбраха, че "психологически театър" не е мръсна дума. Защото театърът се дели само на добър и лош.
Започвам статията си за премиерния спектакъл на Театър 199 "Есенна соната" с режисьор Младен Киселов с тази уговорка, защото самата аз не проявявам особен афинитет към театъра на психологизъм и характери. Моите предпочитания, както и тези на когото и да било обаче, не могат да бъдат мерило за достойнствата на един художествен факт. Както самият Младен Киселов казва, театърът е огромна сграда с много ъгли, където има място за всеки. В този смисъл неговият перфектно структуриран и аналитичен сценичен прочит на Бергмановата пиеса има безспорни качества.
Сюжетът на "Есенна соната" си е академичен пример за обучение на психоаналитици. Става дума за взаимоотношенията между три жени - майка, отдадена на кариерата си, дъщеря, загубила целия си живот да се мъчи да й се хареса, и по-малката й сестра, прикована на инвалиден стол. Всяка от тях носи своята вина - майката Шарлота, че не понася отговорностите на майчинството, дъщерята Ева, че не може да й прости, и сакатото момиче Хелена, че е причина за всичко това. Като сянка от друг свят до тях съществува съпругът на Ева - Виктор, принуден да бъде безмълвен наблюдател, от когото никой не се интересува.
Характерите на героите са завършени. В хода на действието те се разкайват, плачат, обвиняват се, страдат, но не се променят. Диалогът, който тече между тях, е само привиден. Всеки говори на своя собствен език, контактът е болезнен, но мигновен. Откровенията помежду им са само низ от думи, които отекват в празното. За час и половина героите и публиката извървяват път, който отново ги връща в началната точка.
Зад практическото осъществяване на тази игра на характери стои солидна режисьорска партитура. Всеки герой носи на сцената своя неповторима житейска биография. Благодарение и на сценографията на Вечеслав Парапанов малката сцена на Театър 199, облечена изцяло в черно, придобива магическото качество да бъде "универсалното място", където всичко се случва. Тя е едновременно конкретната стая, точното местонахождение и обремененото, измъчено поле на съзнанието. Условността на тази сценична "черна дупка" малко контрастира с играта "на живот и смърт" на актьорите. Талантът на Илка Зафирова, Жорета Николова, Атанас Атанасов и Йоана Буковска е подчинен естествено и логично на психологията на техните персонажи. Условности тук няма - когато героят страда, те страдат наистина, когато плаче - наистина плачат. Мощното им присъствие завладява и публиката, която преживява историята заедно с тях.
Смисълът на всяко изкуство е да те пренесе в друга реалност. Краткият живот в нея те прави различен. "Есенна соната" е спектакъл, който знае един от пътищата към това неповторимо измерение. И затова е достоен художествен факт.
"Ловечгаз'96" получи лиценз
ЛОВЕЧ. Газоразпределителното дружество "Ловечгаз '96" е получило лиценз за дейността за срок от 10 години, съобщи изпълнителният му директор Владимир Илиев. За четири години, откакто фирмата съществува, е изградила 25 000 метра газопреносна мрежа, която дава възможност за захранване на повече от 1000 абонати. Потребители на газ в Ловеч са 50 промишлени предприятия и обществено-административни сгради, както и 64 домакинства. В момента се подготвя присъединяването на още 36 частни потребители на синьо гориво. През октомври миналата година "Овергаз" направи в Ловеч първия си демонстрационен център. В ловешката фирма съдружници са "Овергаз Инк. " и общината.
"Хайка за вълци" надмина очакванията ми
Чудех се дали да се включа в разговора за сериала по едноименния роман на Ивайло Петров - едно, че не бих могъл да изкажа професионално мнение за филмовата творба, и, второ - че не само не съм безпристрастен, а напротив - крайно съм пристрастен към всичко, свързано с творчеството на Ивайло Петров.
Чел съм почти всичко, излязло изпод перото му - от поемата "Млади", която той издава на деветнадесет години като ученик в последния клас на Добричката гимназия, до последния роман "Баронови". Изкушен съм от творчеството му по ред причини, които сега няма да спомена. Освен една - че аз също съм добруджанец и се лаская от мисълта, че усещам работите му чрез гените си.
Особено съм пристрастен към романа му "Хайка за вълци". От излизането на първите четири книги в списание "Септември", през първата част, обособена като отделен том, та до целия текст през 1985 г. Навремето искрено се забавлявах с реакциите на нашите "мастити" критици. Както и от купищата приказки, които се изприказваха на онези прословути априлски дискусии - те тогава се провеждаха в парк-хотел "Москва". Знам, че тогава само Радичков оцени романа в типичния си стил: "Ивайло хвърли един добруджански сноп на масата на българската литература... " (цитирам по памет).
Станимир Трифонов познавам бегло от началото на деветдесетте, когато правеше опит да пренесе романа на добричката театрална сцена. Тогава това ми се струваше отчаяна работа - доколкото имам хабер от театър. И затова появата на сериала очаквах със свито сърце и с огромна надежда. Защото се оказа, че едно от най-големите (изкушавам се да кажа: най-голямото) белетристично платно от втората половина на ХХ век в нашата литература съвсем не е така познато на нашата читателска публика, както би ми се искало.
Резултатът надмина очакванията ми. Въздържам се от много силни думи, но свалям шапка както на Ивайло Петров за сценария, така и на младия режисьор за работата му. Защото - първо: да пренесеш такова епично литературно платно на екран вероятно е убийствено трудна работа. Второ: да успееш да обединиш тези страхотни български актьори да изиграят ролите си както ти искаш, е огромно режисьорско постижение. Трето - убеден съм, че този български сериал е най-доброто, което е правено у нас от доста дълго време. Поздравления на БНТ, че се захвана с това дело. Иска ми се да вярвам, че няма да чакаме години, за да го повторят.
И последно - благодаря ви, момчета, че ме накарахте да се почувствам българин през шестте вечери, в които течеше сериалът. Благодаря ви като обикновен зрител, който дори не се опита да скрие сълзи пред семейството си.
