Нравственото поведение на дядо Максим и обкръжението му и днес не се е променило и спорът се превърна в срамен фарс. В периодичния печат все по-често се споменава и твърди, че в църквата съществува разкол. Независимо от всички етапи на развитие, в които взеха участие и върховни съдебни власти, няма разкол. От двете спорещи страни не посегнаха на каноните на църковната институция.
Юридическият спор можеше да бъде разрешен още през 1992, когато с решение &numero; 255 от 5. ХI.с.г. тогавашният Върховен съд потвърди, че дядо Максим е "неканоничен, неуставен и незаконен" патриарх на БПЦ. Ако той се беше вслушал в себе си, беше преоценил постъпките си по времето като патриарх, както и бе уважил мотивите на Върховния съд, въпросът щеше да завърши без особени последици. Очерта се ясно, че връзката и отношенията на дядо Максим и синода му с бившата вече комунистическа партия е не само дългогодишна, но и нерушима. Затова още от самото начало на спора БСП открито и активно се застъпваше за патриарха. Следваха изложения, писмо, подписано от 55 депутати социалисти (преди няколко години), в което настояваха за неговото утвърждаване.
Спорът привидно приключи. Върховният административен съд на 18. Х.2000 в решението си определи, че съществуват институционално две български православни църкви. Правилно се преценява, че неоснователната упоритост на Синода на дядо Максим пречи за нормалното съществуване на вярващите, които държат техните свещенослужители, духовни наставници да са преди всичко честни, почтени хора, а не двулични и с недостойно минало. Още повече че станаха известни и документите за начините на избора им - с неспазване на устава на църквата и изискванията на законите в държавата.
Беглото отбелязване на някои други прояви на дядо Максим не са особено "духовни". Свидетели сме, че преди две години той направи посещение на Слободан Милошевич в Белград и му поднесе помощ 500 хиляди лева. По същественото обаче е, че при завръщането си дори не спря нито в Цариброд, нито в Босилеград. Там нашите сънародници го очакваха в църквите си, за да чуят гласа на "духовния водач" на българите. Дядо Максим през Западните покрайнини профуча все още опиянен от приятното посрещане и очакваните резултати от политическата си мисия и общението му с този тоталитарен режим.
Каква друга интересна и с последици дейност разви синодът на дядо Максим. На 4 април 1997 превежда 2 милиона щ. долара на Московската патриаршия. Закупени бяха два апартамента на Симеоновско шосе за 300 хиляди щ.д. Да не изреждаме и други търговски сделки. За разлика обаче от търговията на този Синод правителството в лицето на Дирекцията на вероизповеданията с отпуснатите й 800 000 лв. извърши постройки на църкви, параклиси у нас и в чужбина: църквата в община "Овча купел", осветена на 17. ХI.2000, църквата в село Св. Влас, параклиса в Кърджали, в Будапеща, закупен е иконостасът за параклиса в Лисабон - Португалия, и още много други ремонти из страната. 11 храма построи и освети Светият синод със Софийски митрополит Инокендий.
Остава да се изясни с каква вътрешна духовна нагласа, достойнство дядо Максим и митрополитите му са посрещнали Рождество Христово, без никакво покаяние за отстъпленията им като архиереи по време на комунистическия режим. В проповедите си Иисус Христос е изтъквал ясно пътя на всеки човек, като заявявал: "Съдът ще бъде безмилостен за оня, който не е показал милост" (Як. 2:13) или: "Не участвайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги" (Еф. 5:11).
Предпочитам да се лекувам при по-скромни стоматолози
Пиша по повод мнението на д-р Бойко Пенков, директор на Националната здравноосигурителна каса, публикувано във в. "Демокрация" през декември 2000, че Съюзът на стоматолозите в България лишава своите хора от правото на труд, забранявайки им да подписват еднолични договори с НЗОК.
Аз мисля, че като слагат долна граница на записалите се пациенти, от касата отнемат правото на труд на всички зъболекари, неуспели да съберат определената задължинелна бройка. Какво ще правят и онези специалисти, които сега завършват?
Като пациентка аз не желая да се записвам при звезди с дълги списъци от нуждаещи се хора , например 800 или 1000, защото те ще ми дадат час за лечение след месец, както беше в досегашните поликлиники. Ще отида при специалист с по-малко пациенти, защото ще ме приеме навреме, преди зъбът ми да е рухнал окончателно. И ако се наложи лечение извън определеното от касата, ще ме таксува по най-ниската тарифа. Предпочитам лекари с по-скромни претенции, които ще лекуват хора с по-ниски доходи като мен.
В. ХРИСТОВА, Стара Загора Няма граница за броя на пациентите при един стоматолог
От пресцентъра на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), уточняват, че в Националния рамков договор (НРД), определящ вида, обема и заплащането на медицинската и стоматологична помощ, която получават здравноосигурените лица, няма нито долна, нито горна граница за броя на записаните пациенти при един стоматолог. Всеки зъболекар, който обслужва здравноосигурени лица, може да сключи договор с Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), поясняват от пресцентъра. Разбира се, стоматолозите с по-малък брой зачислени гьраждани ще имат възможност да договарят повече часове. Онези, които имат до 300 пациенти в листите си, ще договарят 10 часа месечно за работа с осигурени лица. Ако те са над 300, зъболекарите ще договарят 15 часа за работа по стоматологичната програма за възрастни и 5 часа за работа по детската програма. Според НРД зъболекарят извършва задължително един обстоен преглед на пациентите си, до 2 лечебни дейности от пакета за възрастни и 3 лечебни дейности от пакета за деца. В случаите, когато пациентите се нуждаят от допълнително лечение, той ги записва в листата на нуждаещите се. Ако тя е запълнена за 2 месеца напред, стоматологът договаря допълнителни часове с РЗОК.
От здравната каса уверяват, че всички текстове в рамковия договор са изработени с консенсус от представителите на НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
Присадиха бъбреци на двама мъже
СОФИЯ - ПЛОВДИВ. Две операции за присаждане на бъбреци бяха извършени паралелно в клиниките по урология на Александровска болница и "Пирогов" в сряда срещу четвъртък през нощта. Това съобщи вчера доц. Петър Панчев, национален консултант по бъбречна трансплантация. Донор е починал в Пловдив 50-годишен мъж. Той е страдал от неврологично заболяване и смъртта е настъпила в Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивна терапия. Бъбреците му са били абсолютно здрави, уточни доц. Султана Попова, координатор по донорството за Южна България. Специална комисия от невролог, хирург и лекар е установила мозъчната смърт. Подписан е и протокол от близките, че органите могат да бъдат използвани за трансплантация. Експлантацията е направена от столични специалисти, като е продължила три часа.
Единият бъбрек е присаден на 47-годишния Славейко И. от Монтана. Той е на хемодиализа от от 1994. Вторият бъбрек е трансплантиран на 57-годишния Димитър Д. от Пловдив. Той страда от хронична бъбречна недостатъчност от 4 години. Пациентите се чувстват добре след операцията, започнали са да уринират, което е показател, че присадените органи се приемат от организма, каза доц. Панчев. В екипа, извършил двете операции под ръководството на националния консултант, са включени специалисти и от болница "Св. Екатерина". Това са първите операции за присаждане на бъбрек от починал донор за тази година. През 2000 са извършени 47 трансплантации, а през 1999 - 76. При повечето от тях присадените органи са взети от починали хора. Към 1300 души чакат за трансплантация на бъбрек в момента.
Процесът е тласнат в задънена улица
СОФИЯ. От справката за движението на делото от 1991 до днес се вижда, че първоначално са били привлечени като обвиняеми Тодор Живков, Димитър Стоянов (вътрешен министър), Георги Атанасов (премиер), Петър Младенов и Пенчо Кубадински по чл. 162, ал. 1 от НК (за подбуждане към расова вражда) и по чл. 387, ал.2 (за злоупотреба с власт). По-късно военният прокурор прекратява изцяло обвиненията срещу Младенов и Кубадински, а срещу Живков, Стоянов и Атанасов оставя отговорността само по чл. 387, ал. 2. С това обвинение о.з. полк. Валери Първанов изготвя обвинителния акт и го внася във Военната колегия на Върховния съд на 20.VII.1993.
Съдията Николай Чирипов, тогава шеф на Военната колегия на Върховния съд, умува година и половина след което връща делото на прокуратурата. Указанията му са да бъдат призовани всички пострадали при различните конкретни събития, чиято бройка се посочва в обвинителния акт, но не всички са изброени поименно. Според юристи не е задължително, нито е възможно да се призоват и разпитат всички потърпевши. Вторият юридически уязвим пункт на съдийското разпореждане е искането му да бъдат конституирани потърпевшите като граждански ищци. Напротив, дали ще предявят граждански искове пострадалите, е техен личен избор и не може да бъде пречка за разглеждане на делото, категорични са правници. Същевременно обаче указанията на съда са задължителни за прокуратурата, гласи НПК. Тук е ключът към задънената улица, в която, оказва се, всеки съдия може да тласне един процес, ако си е решил изобщо де не даде път към съдебната зала на някое дело. Точно това е направил и Чирипов, който днес охотно дава интервюта в своя защита.
Защо търсят отговорност от петима бивши държавници?
Къде са шефовете на различните управления на ДС, на други силови поделения? Къде са Антон Мусаков, Григор Шопов, Петър Стоянов (бивш шеф на Шесто, към когото Димитър Стоянов е отправил едно от своите нареждания)? Според прокурор Първанов те са били разпитвани като свидетели, но не можели да бъдат привлечени като обвиняеми, тъй като изпълнявали заповеди. Той цитира чл.16 от общите правила на НК, който гласи, че не се носи наказателна отговорност "при изпълнение на заповед, дори тя да е неправомерна, освен ако не налага очевидно престъпление". А заповедите на Стоянов и указанията на останалите партийни и държавни водачи не съдържали нареждания за употреба на сила и оръжие.
Поделения на армията не са участвали във "възродителния процес", заяви категорично прокурор Първанов. Вероятно затова и Добри Джуров не е търсен като отговорен по това дело. Въоръжените структури, които взели участие, са от Вътрешни войски, които били част от МВР, бе еднозначно заявено от прокуратурата.
През 1999 разследващият прокурор от Военната окръжна прокуратура прекратил и обвинението срещу Георги Атанасов, но не и срещу Димитър Стоянов. Междувременно Стоянов умира, а делото отива (пролетта на 2000) в по-горната прокуратура - Военно-апелативната. Едва на 5. I. т.г. военноапелативният прокурор се произнася: отказва да потвърди прекратяването на обвинението срещу Атанасов и изпраща делото обратно за довършване на работата по него.
Шефът на Военно-апелативната прокуратура полк. Георги Кювлиев отказа да огласи с какви указания е изпратено делото за приключване, нито дали ще бъдат привлечени нови обвиняеми, например Георги Танев, който е жив и здрав. И е известен с изключителното си старание първо като окръжен партиен лидер в Кърджали, а през 1989 и като вътрешен министър, точно по времето на изселването на българските турци.
Прочетете тази книга - напишете тази книга!
В суетнята по надписване на посвещения по случай второто издание на моя книга почти не успях да обърна внимание на една жена, която, освен че поиска автограф, ми поднесе малък, старателно увит пакет, за който каза нещо, което не дочух. Едва вкъщи разтворих пакета, оказа се книга от непозната за мен авторка, Елена Атанасова, с мило, високо надценяващо ме посвещение. Хареса ми заглавието "Когато вече не мълчим" и се зарадвах на малко старовремския шрифт - едър четлив, нямаше да измори очите ми. От кратката биография на корицата научих, че г-жа Атанасова е художничка с международна известност.
В предговора прочетох едно изречение, което събира мотивите на авторката и което интерпретирах като заглавие на настоящата рецензия: "Започнах да пиша, защото моето поколение си отива заедно с бремето на спомените за видяното и преживяното. Ние сме последните, които могат да разкажат от "първа ръка". Всичко следващо вече ще е "преразказано". "Изчетох още няколко страници, в които г-жа Атанасова въвежда читателя в своята история, всъщност, на пръв поглед, една семейна история. Реших да й се обадя по телефона, макар че не бях стигнал и до 17-а страница и да й благодаря за книгата, като й обещая, че ще я прочета. Чух интелигентен, приятен глас, разменихме няколко думи на вежливост и това беше всичко.
Сега моля любезния читател за още малко търпение за да обясня защо започвам толкова отдалеч и какво имам наум. Не съм писал рецензии за книги от 15 години. Не съм писал положителни рецензии никога, просто разбиранията ми за този жанр бяха категорични и безпрекословни. В два случая направих опит да се измъкна,, като напиша аналитична вместо епилептична рецензия. Получи се, никой нищо не каза, никой нищо и не разбра. За един литератор обаче това беше стъпало, което не можеше да се прескочи. Нормата беше към 50 парчета за по-големи или по-малки големци, след което в йерархията следваше възлагане на обзорна статия. По-нататък идваха прегледите на годишна литературна продукция. Стигнеш ли до тях, значи са ти дали "карт руж", да се бориш да те приемат в съюза на Тошопомазаните: Хайтов, Левчев, Джагаров, Гранитски и други питони на социалистическия мазохизъм. Някъде около петдесетте, превърнат в нещо като душевен локум за разтуха на питоните, може и да получиш величайше благоволение - да седнеш в ресторанта на "писателите" и превърнат в слуз (не е правописна грешка, г-н редакторе), да послушаш благоговейно как някое величие, слязло от собствения си бюст, шумно сърба чорбата си от съседна маса. Истинската причина за упоритите ми занимания със семиотика е непоносимостта, която развих към този соцводевил. Просто открих, че товарищите от семиотика нищо не понимаят и поради това нехаят. Добре дошло, берекет версин. Като ме питат честичко, "абе, тебе кой ти даде образованието" (пак не е правописна грешка, г-н редакторе, а бетонен социдиотизъм), и очакват да не мога да им кажа, ето да знаят - ами те ми го "дадоха", заради тях залягах, да не им слугувам, литании да не им припявам, чорбата да не им сърбам.
Одумах се, че рецензии не съм писал и че това, което ще последва, е нарушаване на този ми 15-годишен принцип, дай, Боже - за добро. Защото книгата на г-жа Атанасова заслужава и по-добър рецензент, но едва ли ще намери по-спонтанен отзив.
Не ме е молила и едва ли е очаквала това от мен. Аз пък допреди половин час не знаех, че няма да издържа и ще седна да напиша тази статия на един дъх. Защото книгата ме развълнува, очарова, накара да мисля и всичко, което става, когато човек прочете нещо толкова искрено. (Нищо, че накамарих цял кош клишета, те са си на място.).
По стар навик от отминали литературни години се попитах кое е първото, което бих посочил като отличително за книгата на г-жа Атанасова. Отговорът ми е, "непретенциозност". Леко, без усилие човек се зачита в първите глави, впечатлението, че ще прочете нещо интелигентно и добро, не го оставя до края, но и не се натрапва, материалът е умело организиран, повествованието не се разпада и не уморява. Начинът за постигане на това отново е непретенциозен и затова - успешен. Г-жа Атанасова седи в своята стая и слуша Радио "Свободна Европа". Предават различни новини, а тя не се сдържа и реагира - със своите спомени, негодувания, недоумения и разкази. Чудесна композиция! Уви, при следващата й книга това няма да стане. Правиха, струваха авакумзаховците и тая крепост на демокрацията превзеха и олигавиха. Точат се сега въпросите на комуноидите и отговорите на "приятно наивните". Една жена, която, вместо да говори, вика, като с това сигурно си мисли, че компенсира тоталната си неинтелигентност, и двама-трима мрънльовци - ето какво остана от радиостанцията, чийто сигнал ни караше някога да настръхваме. Сега след него мрънльовците започват дискусия по "проблемите на приватизацията", а викачката вика "не е ли жертва Вапцаров на демокрацията"? Един тукашен приятел, емигрант, най-после се реши да изхвърли стария си радиоапарат, с думите "Не искам да слушам повече новото "Радио Москва". Аз също, но какво ли прави г-жа Атанасова, за която това е било всекидневното прозорче към надеждата?
В най-широк план "Когато вече не мълчим" е семейна сага с всички характеристики на този жанр, независимо дали точно това е искала да постигне авторката. Тя разказва чудната и дълбоко трагична съдба на своето семейство, състоящо се от баща, световноизвестен учен, професор по фитопатология и майка холандка. Бащата, професор Димитър Атанасов, е човек с приноси към българската и световната наука, за които и днес мълчанието е престъпление. Това е човекът, който като министър на земеделието създава първия закон за защита на природата, с който Витоша се обявява за национален парк - през 1936 година! С неговата решаваща помощ е построена прекрасната сграда на Агрономическия факултет до националното радио (днес там е съдът). Разказът за това, как Димитър Атанасов е успял да се изучи в Европа, после в Америка, как е стигнал до блестяща академична кариера, поканен е да работи при великолепни условия в Холандия, но се завръща в България, за да създаде почти от нула основите на агрономическата наука у нас, как стига до министерски пост и до уважаван учен, ми напомни едновременно "Записките" на Захари Стоянов и красивите приказки за сбъднатата американска мечта (сбъднала се заради положения труд и наличния талант).
А последвалите удари на съдбата, които го натикват в комунистически лагер и го лишават от научните му занимания, вече си приличат със страшните съдби на хората от Гулаг, български и съветски вариант. Напомниха ми за участта на проф. Иван Сараилиев, който така и можеше да си остане никога неоткрит като първия български философ, последовател на прагматизма, чиито книги са иззети от комисарите по философия, а на студентите му е забранено да го посещават, за цяла плеяда негови колеги, Янко Янев, Спиридон Казанджиев, Димитър Михалчев, професори по философия и теософия от Университета и от някогашната Духовна академия, за адвокати, литератори и всякакви "гнили интелигенти", осъдени от миришещите на пот и чесън "здрави пролетарии", слезли от гората и харесали си, кой знае защо, професорски кабинети.
Съдбата удря това семейство отвсякъде - лишават бащата от професионална реализация, не разрешават на децата да учат, откъсват всички от роднините им в Холандия, отчуждават къщата им, затриват имотите им, съсипват живота на майката. Но авторката съсредоточава вниманието си най-вече върху баща си, както самата тя казва "големите дървета хвърлят дебела сянка". Трудно е било на недодяланите комунистически парвенюта, наследили направеното от баща й, да търпят тази широка и хладна сянка. И започват това, което те си знаят - изселвания, забрани, погроми, страх, терор. Мислех си, какво е помогнало на това семейство да издържи, какво се повтаря в поведението, в реакциите, в отношението към мъчителите. Мисля, че го открих или по-скоро, преоткрих - в спомените ми за първите предавания от заседанията в парламента на Великото народно събрание.
И вие сигурно ще си го спомните: от едната страна - старите, бивши "лагерници" хора измъчени, но и спокойни някак просветлени, с интелигентни лица, които повече говорят, а по-малко ръкомахат. И от другата - "лявата половина", която и днес си е същата - с разкривени лица с бйчи израз, размахващи юмруци в безсилни напъни да докарат някое облаче - подобие на мисъл, в очите си. От едните се излъчват толерантност и стаена интелигентност - вътрешният печат на един религиозен образ, непознат на другите, които пак се готвят да ни зачуголят с по един чувал на главите, за да се радваме като туземци, когато след още 10 мъртви години ни допуснат до някое западно фоайе.
Не искам да идеализирам разказа на г-жа Атанасова, бих й направил лоша услуга. Той е накъсан и неравен като ритъм, често е нервен като събитията, които описва. (Да не забравяме, че авторката не е литератор.) Тя реагира непосредствено, без да изчака те да улегнат, и едва тогава да ги осмисли, няма защо да търсим в разказа й неща, към които не се е стремяла - изискана метафорика, дълбока философия или многопластова структура. Дори напротив, има дразнещи правописни грешки, замъгляване на смисъла поради логическа неиздържаност, неточна пунктоация. И всичко това - при изненадващия факт, че най-отзад, в карето на книгата, се гуши името на "редакторка", Ана Боянова. Ако въобще е правила нещо, тя демонстрира грамотност, която би й позволила без конкурс да постъпи в шоуто на Слави Трифонов. Предлагам да се издаде каталог на издателствата - печалбарници, като се анотират мошеничествата, с които всяко си служи, и се подредят в класация. Ще бъде любопитно и полезно четиво.
Госпожа Атанасова не се опитва да охудожествява тъкмо напротив, на места дори натуларизира, но какво друго да направи, като иска да остави свидетелство за времето, а не индулгенция за страха. Как ли й звучи на нея генералската мъдрост Джурова, че "такива били времената"? Или сръднята на днешните техни дечица, загдето вече не забравяме и не се обединяваме. Госпожа Атанасова описва държането на една такава "джуровка", журналистката от в. "Труд" Валерия Велева, в предаване по "Свободна Европа". Ето реакцията й на въпрос от водещия за "репресираните" по времето на комунизма: "Тя с нервен, креслив тон се обади: "Ах, моля ви се, нека не се занимаваме с тях. Аз съм от друго поколение и не желая да мисля какво се е случвало преди!"
Нека за момент се попитаме до какво води един такъв "възглед". Госпожа Атанасова ни припомня, че забравихме да питаме кой уби Надя Дункин, единствената свидетелка, след чийто разказ черните стени на доминото, които ограждат мисленето ни, можеха да започнат да рухват, стоварвайки тежка справедливост върху днешните благи джуровци и мили наивници. Да вземем още един подходящ пример. В полога на руската мафия един български вестник, с не-Стандарт но име, измътили поредния запъртък, зает, както винаги, от чужд курник. Там питат "видни български личности" за личност и събитие на века.
Прескачаме имената на питаните (щях да напиша "питоните", г-н редакторе, и това пак нямаше да е грешка) и техните компетентни отговори, за да се спрем на един - даден от Миряна Башева. Цитирам буквално: за нея "събитие на века е Великата Октомврийска Социалистическа Революция (изписана без съкращения, зер, позабравихме ги някои работи), защото се опитала да въплъти християнските идеали в действителност" (край на цитата, начало на дълго и нестихващо "ура").
Сега моля за максимална обективност, без каквито и да са опити за евтини или цинични забележки. Може ли Башева да не знае, че още в първите години на ВОСР около 7 милиона руснаци измират от глад в Поволжието? Може ли да не е чувала, че по руски сведения около 50 милиона руснаци са изгинали в сталинските концентрационни лагери? За 70-те години ВОСР броят само на избитите от съотечествениците си руснаци, по най-занижени, руски данни, е близо 70 милиона (по милион на година). Не слагам глада, мизерията, униженията, изоставането с поне половин столетие от останалия свят. Оставям въпроса отворен и отговарям на "тяхното" възражение. Това не е трудно, защото "оригиналност" е вражеско качество в стегнатите редици на българските русолюбци комуноиди. Те несъмнено ще попитат колко жертви са паднали в името на християнските идеали. Ще бъдат прави да питат, ще трябва да се отговори. Много, макар и не толкова много, колкото в името на ВОСР. Да продължим отговора си. Ако не беше християнството, щяхме и досега да се избиваме един друг, за да се изяждаме. Идването на ВОСР отбеляза масови случаи на канибализъм. Точка.
Продължавам питането си: може ли Башева да не знае всичко това. Отговор: може, ако никога не е чела Солженицин, Сахаров, Окуджава, ако никога не е слушала Висоцки, ако кракът й не е стъпвал в СССР. (Не беше ли Башева завършила там за поет?). Може, ако е чела през всичкото това време брошурки от пленумите и конгресите на КПСС. Може, ако... хайде да оставим догадките отворени за всеки да си отговаря сам.
Но да не замълчим, както сме се умълчали пак, вцепенени от тяхната бруталност. Да започнем най-после да реагираме, да пишем писма, да се обаждаме по телефоните, когато слушаме безсрамните им лъжи, да не ги оставяме, защото те са си нагли, а ние - възпитани. Не разбрахме ли докъде ни доведе търпението? Нека най-после проговорим, както се е решила г-жа Атанасова, с универсалните, човешки истини, които не могат да бъдат присвоени. Не че не се опитаха, но вижте как го правят техните поети и писатели, всъщност тяхната "интелигенция". Все пак между нас се разхождат много истински хора като г-жа Атанасова. Ще прочетат нейната книга, ще напишат своята книга. Един ден още ще проговорят и на душите ще стане по-светло. После други ще ги последват. Ща стават все повече. Ще съмне. Ох, пак ли след 10 години?
Статиите на Иван Младенов имат една много съществена особеност - не остават незабелязани. За всяка от тях, която се е появявала в "Демокрация", реакциите са полярни. Едни от читателите одобряват категоричния им "хард" стил, Но други се дразнят от него и намират, че в някои обобщения прекалява, както и че е твърде безцеремонен с опонентите си. Не искам да заемам ролята на адвокат на Иван Младенов, той е автор на текстовете и поема отговорността за оценките и позициите си. Да ни се внушава, че трябва да я поделяме, защото му се предоставя място във вестника, е просто нелепост, защото доживяхме времето, в което се приема за нормално, че мислим различно. И че всеки е свободен да избере начина за общуване с публиката. Моя милост, може би защото е от по-възрастно поколение, а защото вероятно е и с пї друга душевна нагласа, се въздържа от субективни увлечения, търси "златната среда" на нещата, нюансираността им, избягва черно-бялата ярка контрастност. От отделен жест на някого чак до цялостни характеристики се предпазва да отива, както и до тотално низвергване примерно на някоя медия, което за Иван Младенов обаче не е валидно условие. И в най-новата му статия подобни изхвърляния не липсват, аз ги приемам лично за твърде крайни, но означава ли това да му пречим да ги прави обществено достояние? Той търси накала на дискусията, на престрелката с опонентите, на сблъсъка с несъгласията им, но заради това трябва ли да му се пречи да изложи позициите си? Той тъкмо заради това се обръща към "Демокрация", защото има доверие във вестника, който отстоява правото на личността да се изразява автентично. Както и правото на читателя на своя оценка и свои несъгласия.
Рецептата е втори мандат на СДС
На 23 ноември т.г. във връзка със 100-годишнинита от БСП и 80 години от Дупнишката партийна организация градът беше посетен от лидера на БСП г-н Първанов. Той направи няколко изказвания за некадърни министри, ганстерска война, конфронтационна политика на СДС.
Останах особено изненадан, защото явно хората трябва съвсем да са си изгубили ума, че да са забравили какво стана преди няколко години. Кой доведе България до фалит? Кой раздаде националното богатство на страната ни? Нека си припомним социалистическия парадокс - предприятията, които господата бяха създали, произвеждаха беднота, а не богатство. Това породи безработица, която не може да се компенсира със създаването на достатъчно нови работни места.
Затова си мисля, че основната работа, която трябва да се върши преди изборите, е не толкова политическа агитация в тесния смисъл, а просветителска. Който мисли за България, не би могъл да не си дава сметка, че единственото нещо, което е полезно за нея, е вторият мандат на СДС.
Сестрата на кралица Елизабет влезе в болница
По-малката сестра на британската кралица Елизабет Втора - Маргарет, е била приета в болницата "Крал Едуард VII", предадоха световните агенции. Лекарите са разтревожени от здравословното й състояние, тъй като тя не се е възстановила след микроинсулта, който получи преди Коледа. 70-годишната принцеса вече 15 дни не се храни добре, а наскоро британският печат я описа като "болезнено слаба".
Сменят Беляков след само 20 секунди игра
РИЗА. Бившият нападател на "Ловеч" - Димчо Беляков, вбеси треньора на лидера във Втора бундеслига "Нюрнберг" - Клаус Аугенталер, по време на турнира на малки вратички. Само 20 секунди след като се появи на терена в мача срещу Кьолн (1:3), Беляков бе изваден от игра от своя наставник. Причината бе, че българският нападател излезе на игрището без настроение и започна да играе без желание. Аугенталер се разяри от поведението на Беляков, смъмри го и точно на 20-та секунда отново го закова на резервната скамейка. Това бе горчиво за българина, който през новата година искаше да направи ново начало, след като през есенния полусезон от титуляр се смъкна до нападател "&numero; 4" в отбора. По този начин няма да бъде оползотворен шансът, който Аугенталер му е обещал, коментира специализираното футболно издание "Кикер".
Сокола прави политика за себе си Като политик лидерът Доган (Сокола) ще се помни с умението му да се занимава с много изкуства. Най му приляга да е балансьор и артист зад кулисите, сценарист на компромати, да сваля и качва правителства, да иска оставки. Изглежда, най-много обича да уврежда имиджа на държавата и властта, да дружи и вярва на приятелите си от ДС. Господинът влиза по 1-2 пъти в годината в НС. Участва в дебати по интереси. Режисира заместниците си какво да правят в негово отсъствие, определя им посоката на вятъра. Учи и съветва, но той лично не поема никаква отговорност. С гръмки слова обещава светло бъдеще на електората си, но нищо не му дава. Бори се за предавания по телевизията на майчин език още от времето на Беровото правителство, но ги получи при правителството на Иван Костов. Крие имуществото си. Прави политика, но за себе си. Електоратът му е нужен при избори. Не приема от високомерие протегнатата му ръка на ОДС и СДС, прегръща БСП. Надява се на успех. Но ако се провали, Сокола може и да изхвърчи от топлото си гнездо! На кого ще остави измършавелите си пилета? Вероятно на приятелите си от "възродителния процес".
София има нужда от 3-4 спешни центъра
На 1 юли 2000 настъпи дългоочакваният старт на здравната реформа, отлаган почти цяло десетилетие. Здравеопазването сигурно е най-консервативната сфера и винаги промените и новостите тук се усещат най-чувствително и болезнено от всички. Как изглеждат промените шест месеца по-късно от позицията на семейния лекар? Всъщност точно той се явява основна фигура в реформираната доболнична помощ, с качествено различен начин на организация на работата, на заплащането, но и с много по-големи отговорности. Самият аз само допреди година-две едва ли съм предполагал, че ще ми се наложи да изпълнявам тази роля. Не бих искал да ви занимавам с проблемите и трудностите ни, но държа да обърна внимание на някои важни страни от нашата работа, свързани с оказване на медицинска помощ в условията на спешност и неотложност, както и прословутото ни 24-часово разположение. Според мен в Националния рамков договор тези въпроси са неизяснени. Няма никъде посочена ясна граница докъде се простират отговорностите на семейния лекар и откъде започват ангажиментите на "Бърза помощ". Това води до редица недоразумения, а понякога и конфронтация между спешните и семейните медици.
Преди 1 юли работех в неотложното отделение на ХХI поликлиника, обслужващо по-голямата част от район "Младост". На практика то поемаше всички неотложни и голяма част от спешните случаи и се явяваше необходимият буфер в дейността на "Бърза помощ". От друга страна, на него се опираха и предишните участъкови лекари, особено по време на грипни епидемии и при обслужване на тежко болни. Може би имаше и известно дублиране на работата с "Бърза помощ", но все пак се създаваха условия за бързо и адекватно реагиране, особено нощем и през почивните дни. Със старта на реформата тази структура се оказа излишна и отпадна. Сега столицата с население към 1,5 млн. жители, има само една "Бърза помощ", отдалечена значително от редица квартали. В очите на колегите от спешната помощ ние обираме плодовете на реформата, а за тях остава само черната работа. В същото време, семейните лекари не са в състояние по 24 часа в денонощието да обслужваме пациентите си - първо в кабинета, а след това при необходимост и по домовете. Кажете ми, ако всяка нощ ходите на адрес, как ще работите следващия ден?
Тези въпроси стоят не толкова пред нас, колкото пред цялото здравеопазване, и изискват бързо и отговорно решение. Не бих искал да нагнетявам чувство за обреченост на реформата. Напротив, смятам, че здравноосигурителната система няма алтернатива - тя тепърва ще се усъвършенства и доказва, особено след промените, които ще бъдат направени и в болничната сфера. Но за да продължи гладко реформата, тя не бива да си създава противници нито в лицето на обществото, нито сред лекарите и цялото медицинско съсловие. Всички трябва да усетят, че има повишаващо се качество на медицинското обслужване, а оказването на адекватна и навременна спешна помощ е задължително условие за това. Смятам, че проблемът, който е най-остър именно в София, има разрешение и то е в две насоки. Първата е кардинална и е свързана с цялостното преструктуриране на сегашната "Бърза помощ". На град с такова население са необходими поне 3-4 спешни центъра. Освен това "Бърза помощ" задължително трябва да разполага със собствена болнична база, където нуждаещите се трябва да бъдат настанявани. Още повече че в столицата има шест градски болници, всяка от които разполага със значителна леглова база. Във всяка от тези болници би могъл да се сформира център, който да поеме обслужването на съответния район. Това е и един допълнителен резерв за нови работни места на лекарите, съкратени в резултат на реформата. Всичко това обаче не намалява задълженията на личния лекар - той ще продължи да се явява необходимият допълващ елемент при оказване на спешна и неотложна помощ, но в същото време ще му даде възможност да отделя повече време за прием на пациентите, които сега трябва да зареже, ако се налага да отиде по спешност в дома на друг болен.
Сръбски десант в сатирата
Както вече е известно, тазгодишната международна награда "Алеко" за хумористичен разказ бе присъдена на писателя Драгутин Минич-Карло, известен в родината си поне толкова, колкото еталона Йордан Попов у нас.
Ясно, че не се размина само с това. Снощи в компанията на още трима свои колеги и съотечественици (сърби, разбира се) лауреатът отчете причините за успеха си по подобаващ начин. Срещата, организирана от в. "Стършел", действително оживи аудиторията в малката зала на Сатиричния театър. Писателите Радивое Бойчич, Милован Вържина, Душко Петрович и призьорът Карло показаха, че не само Лепа Брена умее да събужда духовете.
Стар шлагер
Още в първия ден на последната за този мандат пленарната сесия опозицията пусна изтърканите плочи със старите си предизборни шлагери. Първанов, изпаднал в опиянение от последните си начинания и повярвал си силно, че ще е бъдещият премиер, развя знамето на популизма и обеща на кило по-високи пенсии, заплати и безплатно здравеопазване. Той смело обяви за брак всички закони, гласувани до момента. Нищо, че те ни доведоха да свалянето на шенгенската завеса и до признанието на Европа. ДПС пък на нов глас се жалва, че управляващите още не са ги овъзмездили за "възродителния процес". Сякаш не те, а някой друг се забави и изобщо не посочи нужните за стартиране на делото съдебни заседатели. Опозицията продължава да е все така безнадеждна и да е далеч от потребностите на един европейски парламент.
Стартира финалната сесия на парламента
СОФИЯ. Финалната парламентарна сесия на 38-ото народно събрание, която стартира вчера. В пленарна зала се събраха, както отдавна не се е случвало, почти всички депутати. Лично премиерът формулира приоритети според правителството и пожела на народните избраници спорна работа в името на България. "Нека си припомним, че в началото на това Народно събрание имаше декларация за националното съгласие - сега трябва да има съгласие по постигнатото и по пропуските", заяви Иван Костов и подчерта, че за първи път в страната ще се затвори пълен цикъл на изпълнение на политическа програма. Министър-председателят припомни, че малцина преди четири години са вярвали, че парламентът ще изкара пълен мандат. Приоритетно за нас ще бъде създаването на възможно най-добри условия избирателите да бъдат мотивирани да гласуват, да се върне политическият им интерес към съдбата на страната, защото това е начинът да се даде нова сила на българската държава, обеща Костов. Премиерът обяви, че до края на шведското председателство цел на правителството ще бъде отварянето на 9 до 11 нови глави в преговорите с ЕС.
Сериозно повярвал си, че ще вземе властта, лидерът на БСП Георги Първанов го удари на безплатна предизборна агитация от парламентарната трибуна. Средна заплата 250 - 300 лв., средна пенсия 100 лв., безплатно здравеопазване, намаляване на администрацията с 20% и други екстри обеща той на обществото. Според него досега парламентът е произвеждал единствено некачествена продукция и законодателен брак. Аз също ще си припомня ситуацията преди 4 години, защото тогава парламентът осъмна разбит, разгромен и поруган, каза той и допълни, че тогава е бил извършен погром срещу храма на българската демокрация.
Наистина българският парламент беше разбит, но всъщност българските граждани направиха с него това, което Виденов направи с цялата държава, репликира Стефан Личев от Народен съюз. Той припомни, че преди 4 години държавата е била разбита, а сегашното управление я е довело до прага на ЕС и до международно признание, което не сме имали през последните 50 години. Личев пожела на левицата изборен успех, за да бъде по-силна опозиция в следващия парламент, а на мнозинството - още по-добро управление на България.
Да критикуваш, без да предлагаш, е пропаганда от ОФ тип, каза лидерът на Евролевицата Александър Томов и обеща групата му да бъде конструктивна в критиките си. Той щял да предложи за депутати да не могат да се кандидатират хора, пряко отговорни за провала на България, за "възродителния процес", за кризите, както и личности, облагодетелствали се от приватизацията. Много е добре, че Първанов иска 300 лв. средна заплата, ако иска да я направи и 400 лв., само да не я върне на нивото на 10 лв. от 1997, коментира Томов.
"Актуализираната програма 2001 обеща, че след една година страната ни ще бъде по-хубаво място за живот и по-перспективна среда за децата ни. Това за жалост е стана", заяви Кемал Еюп от ДПС. Той упрекна правителството в неизпълнение на обещанията за икономически растеж и преодоляване на безработицата. Кабинетът според него не направил нищо за възродителния процес.
Избирателните и социалните закони - приоритети на мнозинството
Двата избирателни закона - за партиите и за изборите, и промени в регламентирането на социалните дейности ще бъдат приоритети за мнозинството през последната сесия на НС. Те бяха очертани от председателката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова. Законът за партиите щял да бъде окончателно приет още до края на месеца. Промени в Кодекса на труда, законите на социално-инвестиционния фонд, за социално-икономическия съвет, промени в законите за рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите са най-важните за управляващите. Другата основна насока продължава да бъде европеизацията на законодателството ни. 557 са приетите закони до момента от 1997 насам. Точно тази "некачествена" продукция доведе до падането на шенгенската завеса и това Европа го призна, подчерта Екатерина Михайлова. Тя призова опозицията да не връща омразата и мракобесието от трибуната на НС.
Дон Цеци ще кове закони
Изненадата на деня бе завръщането в парламента на евролевия депутат с отнет имунитет Цветелин Кънчев. Новината за появата му обиколи кулоарите със скоростта на светлината.
"Връщам се на работното си място. Виждам, че повечето ми се радват, а тези, които не се радват, не смеят да го покажат", отбеляза той и съобщи, че смята да се заеме със законодателна дейност. Кънчев и Георги Дилков - Лорда вече се внесли в деловодството на Народното събрание общо четири законопроекта. Дон Цеци заяви, че има намерение да се кандидатира за депутат и в следващото Народно събрание.
Миналата година Цветелин Кънчев бе осъден на първа инстанция на 6 години затвор. Адвокатите му обаче обжалваха присъдата и в момента депутатът е освободен срещу гаранция от 30 000 лева. През февруари Апелативният съд ще гледа делото му.
Съвет ще решава за нова АЕЦ
СОФИЯ. През следващите дни ще заседава междуведомствен технико-икономически съвет, който ще обсъди изграждането на нова ядрена мощност у нас. Това съобщи вчера Иван Шиляшки, шеф на Агенцията по енергетика. Необходимо е отново да се обсъдят всички сеизмични характеристики, икономически показатели и оценки за ефективността на новата мощност. Не мога да кажа къде ще бъде тя - при АЕЦ "Козлодуй" или в Белене, заяви Шиляшки.
Разширен е съставът на експертите и организациите, които ще дадат окончателно становище за изграждането на нова ядрена мощност у нас, уточни енергийният шеф.
Ти чие момче си?
Безобидният и простодушен въпрос може и да мине за епизод от селската ни белетристика, в който старец дреме кротко на припек и заговаря минаващ момък. Де да беше така. Въпросът "Ти чие момче си", работеше като идентификационен код в публичното пространство, в едно (дай, Боже) минало време, пък било то и недалечно. Кажи ми родовата или приятелската си принадлежност и ще ти кажа кой си и докъде ще стигнеш в българската йерархия отпреди 10 години. Политическата маркировка беше задължителен модел за местен просперитет. Партийните приятелства и обвързаности бяха в основата на така нареченото връзкарство. "Мамини, татови и дори баджаначкови и ятачкови" са били изтиквани на гребена на вълната, откакто свят светува. Елитите по света винаги са излъчвали свои фаворити. Но в нормалния свят едно от изискванията към тях е и да могат нещо. У нас бе достатъчно само роднинството и приятелството. Което се декодираше като лоялност към комунистическия режим. Този родово-приятелски нагон като първия и най-важен коз за успешна кариера и просперитет по правило се коментираше само в частни и, уви, горчиви разговори. Което означава, че се радваше на обществена толерантност. Той ползваше както раздаващите блага, така и получаващите. Не са нужни примери, за да стане ясно, че проспериращият излизаше от домовете на държавни и партийни величия, нежели от приют за сираци или от някое безпартийно семейство.
И до ден днешен психолозите и педагозите приемат доста свенливо като интересен повод за изследвания последиците от летящия старт в живота направо от родилното и всички улеснения, произхождащи от парите и връзките на мама и татко. Сигурно сума учени тепърва ще разсъждават доколко тези "сбъднати приказки или сапунени опери" са променили ценностната система на социума и що за догматика се е проповядвала на ниво домашна педагогика. Вариациите на поговорката "Ако имаш вуйчо владика, ще станеш патрика", при нас отдавна се прилагат успешно в живота. По правило тези, които си доучваха в странство, бяха отрочетата или роднинчета на партийните величия. Университетското им битие обаче, случило се или не, изобщо не беше задължително за настаняване на висок пост или (както стана в днешно време) за започване на готов, успешен бизнес. Битието на редови даскали или доктори въобще не им се случваше.
Избраниците по правило се номинираха и назначаваха от отговорен (свой) човек, условно наречен тук халваджията. Той е близък приятел на бозаджията, който по една случайност е баща на кандидата. Те двамата добре помнят как някъде, в школата, в землянката или в низовата партийна организация, са опитвали заедно от халвата и бозата. Достатъчни са магическите думи "Виж там... има едно наше момче... " и липсата на професионални качества направо се елиминира от връзки и роднинства. По този начин настаненият на работа и началникът му придобиват комфорт, чувство за сигурност и лоялност. Резултатите от симбиозата едва ли могат да се търсят в качествена работа. Но рожбите й бяха навсякъде. През последните десет години стана ясно, че българската култура може и без тях, а за българската държава е направо задължително да ги държи настрана, ако иска изобщо да има български народ. Останаха им обаче подарените (или ограбени) пари, с които завъртяха бизнесче или бизнесище. Тук митът за равния старт само потвърди, че някои (особено по Берово и Виденово време) бяха равни, а други (цял един народ) бяха изравнени със земята. Остана и горчивината, че тогава не можеше да се участва в истински честно състезание за собственото бъдеще, защото по пистата все ще се намери някой, яхнал хранен и харизан кон. Остава и съмнението, че такива псевдосъстезателни коне раздават и днес. В модифицирани породи.
Търговците на черни и цветни метали ще бъдат прелицензирани
СОФИЯ. Фирмите, които търгуват с отпадъци от черни и цветни метали, ще бъдат прелицензирани, след като влезе в сила новата наредба, която регламентира дейността им. Тя ще е готова до два месеца. В нея ще се промени и таксата за издаване на лиценз. Тя трябва да е по-ниска, държавата не желае да печели от лицензи, но контролът върху дейността на фирмите ще бъде затегнат. Това заяви вчера вицепремиерът Петър Жотев, след като кабинетът одобри промени в сега действащия ред за този вид търговия. Глобите за нелегална търговия с черни и цветни метали скачат на 15 000 - 50 000 лева вместо досегашните 1000 - 3000 лева. В понеделник вицепремиерът Петър Жотев, вътрешният министър Емануил Йорданов и директорът на националната полиция ген. Васил Василев ще се срещнат, за да уточнят мерките за борба с крадците. В сравнение с предходната година търговията с тези метали се е увеличила многократно, а българската икономика не може да генерира такива количества, което означава много кражби. Те застрашават дейността на НЕК, БТК и други фирми в областта на инфраструктурата и услугите, коментира вицепремиерът.
Занапред метали от жп, водопроводни, електроелементи ще могат да се продават само от дружествата, които имат такива собствени отпадъци. А ще ги изкупуват само търговци с лиценз и мощности за преработката им.
Промените, гласувани вчера от правителството, ще бъдат обнародвани след две седмици. Дотогава даваме срок на нелегалните търговци да излязат от бизнеса, защото след това ще пресечем всички канали, категоричен е вицепремиерът Жотев.
Държавата ще запази златна акция в специалното производство на ВМЗ "Сопот", така че решенията на общото събрание ще се вземат с изричното й съгласие. Това гласи стратегията на кабинета за приватизацията на дружеството. Като начало ще се продават обособени части от фирмата - главно гражданските производства, към които има инвеститорски интерес, обясни Петър Жотев. Най-перспективно е производството на лагери, уточни той.
У. Коен: Обедненият уран не е опасен
ВАШИНГТОН. Американският военен министър Уилям Коен заяви, че боеприпасите с обеднен уран не представляват никаква опасност за здравето на хората, но опасност създава техниката, поразена с подобни боеприпаси. "Ако след взрив последва окислителен процес и във въздуха се разпространят частици прах, които бъдат вдишани, тогава има рискове", призна той. Когато дъждът измие праха, той измива и опасността, заключи министърът. Коен посочи, че на бойците от КФОР са били дадени специални инструкции как да действат с поразените от такива снаряди танкове.
НАТО ще извади от употреба боеприпасите с обеднен уран, ако те се окажат вредни за здравето, посочи вчера зам.-генералният секратар на алианса Клаус-Петер Клайбер. Засега това е изключено, заяви той.
Френската академия спешно търси кандидати
Спешно търси кандидати - това би могло да бъде обява на Френската академия, където четири вакантни кресла очакват наследниците на Жан Гитон, Ален Пейрефит, Мишел Дроа и Жозе Кабанис. Търсенето на приемник на Гитон, починал през март 1999, започна преди повече от година: двата първи избора на 30 март и на 22 юни 2000 се превърнаха във фиктивен вот, изправяйки рамо до рамо Пол Ломбар (10 гласа) и Рено Камю (7 гласа), Жан Распай (11 гласа) и Макс Гало (6 гласа). Мълвата твърди, че кандидатите не се натискат за това кресло, смутени от перспективата да погълнат обилното творчество на философа, за да подготвят своето слово при приемането им. Според други мястото било запазено от Морис Дрюон за Едуар Баладюр.
За първи път от освобождението Академията се намира в парадоксално положение - от една страна, изобилие от неизвестни кандидати, може би нелишени от заслуги, но без действително общопризнат престиж. За цялата 2000 година Академията регистрира кандидатурите на Флоран Годен, д-р Анри Аморозо, Луи Кристиенс, Жорж Лосфелд, Пиер Клаво и на университетските професори Шарл Дедейан и Албер Меми.
От друга страна, е налице недостиг на именити фигури. Безспорни авторитети, като писателите Патрик Модиано и Жюлиен Крак, досега отклоняваха поканата. Ето защо рядко, но се случва академик да моли свои близки да търсят нови лица в областта на киното, литературата и аудиовизуалните изкуства. Така преди двадесет години се роди идеята да се кандидатира певецът Шарл Трене. Поради същата причина редовно се спрягат имената на Бертран Таверние, Бернар Франк и Филип Лабро... Трудността идва преди всичко от факта, че много от претендентите са отблъснати от суровите правила на селекция и избор - трудно преодолима преграда, издигната пред желаещите да влязат в импозантната сграда, често наричана Купола. Малко могат да се ползват с привилегията да бъдат избирани чрез т.нар. маршалски избор - без съперници и без рискове, като Маргьорит Юрсенар и кардинал Люстиже. Колко кандидати, като Кабани или Руар бяха елиминирани на няколко пъти, за да бъде избран от първи опит Ерик Орсена?
А и няма изгледи системата скоро да претърпи промени. Че защо академици, избрани след мъчителна и продължителна борба като кандидати, ще приемат техните по-млади колеги да не бъдат подложени на същите изпитания?
В действителност Френската академия е къща, чиито врати се отварят чрез комбинация, която само трябва да откриеш.
Как можеш да бъдеш избран?
КЛЮЧОВЕ
Академията е изградена въз основа на вещо дозиране (съотношенията варират при всеки избор), при което се смесват интелектуален престиж, личен талант, литературно творчество, тежест на евентуална институция. Но рецептата никога не е закована.
Престиж
Успехът в театъра на един Фелисиен Марсо или на един Рене дьо Обладиа, чарът и количеството продадени екземпляри на Жан д'Ормесон или на един Ерик Орсена направиха много за избирането им. И обратното - в кулоарите на института се спряга името на един голям експерт по история на средновековието, когото академиците в никакъв случай не желаят да видят сред тях. Ученият е известен с лошия си характер.
Както казва Людовик Халеви: "В Академията се срещат хора с талант и други, които нямат дарба. Трябва да бъдат ценени вторите - те са по-силни, защото са успели без талант."
Така че може да се намесят и други критерии.
Творчество
Наложително ли е да се пише? Не, противно на това, което мислят онези, които в навечерието на кандидатурата си се хвърлят да сътворят някакъв текст. Мореплавателят и изследовател Кусто бе избран в Академията, защото бе най-известният французин в света. Но Пол Моран или Жюлиен Грийн бяха избрани заради литературния им престиж. Именно поради този критерий Модиано е канен често да се кандидатира.
Институция която може да представлява кандидата, не е за пренебрегване при избора на безсмъртните: Жорж Ведел, избран през 1998, олицетворява Конституционния съд, така както Рене Ремон - френския университет и Жан-Мари Руар сп. "Фигаро литерер". Този аспект може да насърчи за кандидатура председателя на Сметната палата Пиер Жокс, бившия президент Валери Жискар д'Естен и известни автори на редакционни статии като Жан Даниел, Жак Жюийар и Клод Ембер.
И накрая съществува един параметър, който трудно се поддава на преценка - нещо като "социална обвивка" на кандидата, тефтерчето с адресите, важните хора, на чиято подкрепа претендентът разчита, хората, които правят или провалят един избор. Именно този параметър много по-често, отколкото се предполага, обяснява ненадейните избори, фиктивните вотове, провалите. Защо Жюл Роа беше системно обект на отказ, а днес това са Морис Херцог или Владимир Волкоф? И обратно - как да си обясним изключителното благоволение към Флоранс Дьоле (която се кандидатира за креслото на Гитон), ако не защото е дъщеря на академика Жан Дьоле, настанен в сграда, собственост на Академията. И когато към всичко това се прибавят неговата литературна репутация (наградата "Фемина" 1983), както и имиджът, който тя придаде на "Процеса на Жана д'Арк" на Бресон, резултатът е една странна алхимия, коментирана с шепота "Стана" в кулоарите, след като четиридесетте академици бяха гласували да му присъдят своята Голяма награда на критиката.
Все едно да се каже, че "свободните избори" са рядкост в Академията за тези, които дължат зелените си фракове само на своите собствени заслуги. Персонаж, олицетворяващ тази раса безсмъртни, е Жозе Кабанис, изтънчен критик и превъзходен писател, оттеглил се в Тулуза, който си позволи, приемайки парижанина Пиер Розенберг, директор на Лувъра, да му изнесе един силен урок по история на изкуството.
КЛАНОВЕ
Като всяко човешко общество и Френската академия е съставена от повече или по-малко затворени или "непромокаеми" кланове (може да се участва в няколко от тях) и от няколко велики избиратели (Дрюон, Реймс, Елен Карер д'Анкос). Дори да не са всесилни, не е възможно да се мине без тях. Откакто починаха Кастри, Броли, Фош и Жюен, вече не съществува партията на херцозите, както и тази на маршалите. Други останаха.
Голистката партия
Към нея се числят Морис Шуман, Ален Пейрефит, Андре Фросар, Мишел Дебре. Тя още се представя от Пиер Месмер, Жан Дютур и Морис Дрюон, чийто статут на бивш постоянен секретар му позволява да оказва влияние върху колегите си.
Католичката партия
Обезглавена след кончината на Гитон, Шуман, Фроасар и Грийн, към нея принадлежат отец Каре, кардинал Люстиже, Жак дьо Бурбон-Бюсе и Рене Ремон.
Партията на левицата
В пълен подем от петнадесет години насам с идването заедно с Пиер Моано на Бертран Поаро-Делпеш, на Ерик Орсена и на Жан-Дени Брьоден, на Рене Ремон.
Партията на "Фигаро"
До вчера представена от Ален Пейрефит, Мишел Дроа, Андре Фроасар, а днес олицетворена от Жан д'Ормесон, Жан-Мари Руар и Елен Карер д'Анкос.
Партията на десницата
До вчера силна с присъствието на Пиер Гаксот, Жан Митлер или Тиери Молние, сега тя може да разчита на Фелисиен Марсо, Мишел Деон, Мишел Мар, Жак Лоран или Марк Фумароли.
Отсега нататък за наследниците на безсмърните изборът на Академията изглежда като бягане с препятствия, което е още по-опасно, защото и преградите са невидими. На пръв поглед като че ли няма нищо по-неформално от това - едно "обикновено писмо за кандидатстване", се посочва в правилника. "Обикновено"? В кулооарите на института се разменят присмехулни реплики за Клод Ажеж, който в своето писмо се кандидатира "относно креслото на Ален Пейрефит" - формулировка, сметната за неуместна за перото на един лингвист!
На кандидатите се оставя сами да преценят дали да направят посещение при безсмъртните с цел да мотивират направената постъпка. Но как да се разграничи визитата, която не бива да се пропусне, и онази, която следва да се избегне? Жан-Мари Руар още разказва за посещението си при Жан Гитон. Разговаряли надълго и нашироко за творчеството на стария философ. Изпращайки го на стълбищната площадка, Гитон подхвърлил към чирака-академик: "Ах, как ми се искаше да ми бяхте говорили и за моята живопис!"
А що се отнася за самия избор - нищо на света не е по-непредсказуемо. През юни миналата година Жан Распай, който залагаше на 14 гласа, събра за свой ужас едва 11 на трите кръга на избора. При обявяване на резултата той си даде сметка, че много негови приятели академици, в които е бил сигурен, че ще гласуват за него, са се отметнали. Или както гласи една крилата фраза: "Бях му дал думата си, нямаше да му дам на всичко отгоре и гласа си..."
Мечтаят за Академията:
Филип Солерс - активен разпространител на идеи от 1958, издател в издателство "Галимар", за да е сигурен, че ще бъде публикуван. Безспорен блясък, ярка култура, войнствена стратегия. Пречка: обиди академиците, които му присъдиха наградата Пол Моранд през 1992 (300 000 франка), като им съобщи под форма на благодарност извлечение на банковата си сметка.
Едуар Баладюр - бивш премиер, автор на няколко труда, носител на медал меценатството на френската Академия. Предимства - фигура на държавник, елегантност на кардинал и подкрепата на Морис Дрюон. Пречка - обикновено кандидатурите му са неуспешни.
Жан Даниел - голяма чиста съвест на сълзливата левица след кончината на Албер Камю. Директор на сп. "Нувел Обсерватьор". Каден с тамян от критиката, превърнат в светец от лявата интелигенция. Многобройните му писма молби и посещения биха раздразнили някои от академиците
Елизабет и Робер Бадентер - златна двойка-маяк на рекламната мисъл. Тя е наследница на психолога Марсел Бльостейн-Бланше, той - бивш министър на правосъдието, бивш председател на Конституционния съвет. Предимство: безукорен морал, позиции срещу войната, смъртната присъда, дейност в името на доброто. Пречка: двама са.
Валери Жискар д'Естен - бивш президент на републиката, автор на романи, есеист. Радва се на подкрепата на Жан д'Ормесон. Пречка: неговата блестяща част хвърля сянка. И освен това може ли някогашният покровител на Академията да стане неин член?
Жан-Мари Гюстав Льо Клезио - писател, лауреат на Голямата награда "Пол Моран", на наградата на принц Пиер Монакски. Безспорно признато творчество. Насърчаван да се кандидатира от съпругата си Жемия. Естествената му резервираност, скромност, вкусът му към пътуванията в действителност го карат да страни от тази прекалено авторитетна институция.
Филип Лабро - човекът оркестър, той въплъщава литературата, киното, аудиовизуалните изкуства, шансона. Доктор хонорис кауза на Вашингтонския университет, бивш шеф на Ер Те Ел, на когото много хора са задължени. Лауреат на приза "Интералие", винаги е мечтал за "Гонкур", без да го получи. Академията би била за него маршалският жезъл. Основна пречка: Академията не обича глезените деца.
Хленч - дотук!
Две поколения българи израснаха и се формираха през тоталитарния режим като безлични, пасивни и наплашени поданици, отчуждени от обществените дела. Ако се надяваха все пак на промяна, тя трябваше да бъде наложена отвън, без тяхното дейно участие, едва ли не свише. Не бе никак лесно верноподаникът да се превърне в гражданин на една демократична държава, да повярва във възможностите си, да усети силата си. "Безсловесен" в близкото минало, той се превръща днес в досаден мърморко. "Нищо не зависи от мен", е неговата пораженческа позиция. Той недоволства, обвинява другите и никога не се запитва какъв е неговият собствен принос за успешения завършек на тоя мъчителен преход. Изряден ли е наистина в гражданските си задължения? Подкрепя ли съзидателни инициативи?
"Живеем в свободна страна", тая позната реплика от американските филми е израз на гражданско самочувствие и достойнство. Най-тежките дни са вече зад нас, принудени са да го признаят и черногледците. Решенията на Европейския съюз за визите и присъединяването са сигурно доказателство, че там ни зачитат, ценят и признават като надежден бъдещ партньор. Да продължаваме и занапред да бъдем хора без самочувствие и самоуважение, би било истински парадокс.
Човекът е сложна и противоречива натура. "Възникналите в условията на фрустрация форми на поведение се фиксират и запазват дори тогава, когато са станали вече безсмислени" (проф. Майер). Тъкмо така могат да се окачествят днес проявите на малодушие, безверие, униние. "Живеем в свободна страна! ", нека повтаряме по-често тази фраза, като не забравяме, че свободата не предоставя само права, тя вменява и задължения, и отговорности.
На среща с бай Йосиф Петров по случай неговата 90-годишнина юбилярят изнесе едночасов рецитал от свои творби - от първите, съчинени в Белене и само запаметени, до последните сочни и дръзки любовни стихчета. Не се запъна никъде. На последвалите многобройни въпроси намери умни и находчиви отговори, твърде често и римувани. Накрая се провикна: "Стига униние, хленч и вопли! Щом аз, старецът, страдалецът и слепецът, не се отчайвам и не се предавам, какво остава за вас, по-младите. Все още се радвам и дивя на живота - това невероятно чудо.
Нима съм единственият щастливец сред осем милиона нещастници?"
Хомеопатията - нежната медицина на ХХI век
Наричат хомеопатията нежна медицина, защото не вреди, не натоварва организма, не води до натрупване на вредни химикали, не предизвиква лекарствена зависимост или алергии от приема на медикаменти. Хомеопатичният метод стимулира естествените защитни сили на организма и те сами се справят с проблема. Още през IV век пр. Хр. бащата на медицината Хипократ казва, че "нещата, които са причинили заболяването, могат да го излекуват". Водейки се от този, принцип той лекувал холера с растението чемерика, което, ако се приеме от здрав човек, предизвиква симптоми, приличащи поразително на холерата - разстройство, изпотяване, болки в корема.
За основоположник на хомеопатията като лечебен метод обаче се смята немският лекар Ханеман (1755-1843), виден токсиколог и химик, работил в Лайпцигския университет. След продължителни експерименти той установил, че веществата, които в определени дози могат да причинят болест, в минимални дози лекуват болестите, които протичат със сходни симптоми. Оттук идва и името хомеопатия (homeos - подобен, и patos - болест). За да обяснят какво представлява методът, лекарите често дават примера с пчелната отрова, която се използва като хомеопатично лекарство за лечение на последствията при ужилване от пчела. По този начин се лекуват и хранителни обриви, и различни кожни възпаления. Става ясно, че хомеопатията е основана на принципа на подобието и използва лечебните вещества в малки или безкрайно малки дози. Медикаментите се произвеждат на базата на основата на природни субстанции - билки, минерали. Приемат се на гранули, прахчета или капки и се оставят да се разтворят под езика. Могат да се прилагат и външно. Съхраняват се в плътно затворени съдове, на тъмно и хладно, далеч от силни миризми и електромагнитни полета. Друг основен принцип на хомеопатията е принципът на индивидуалния подход към болния. Затова при една и съща диагноза отделните болни могат да получат различно лечение - хомеопатът взема предвид физическите, психическите и душевните особености на пациента.
Хомеопатията възниква преди 200 години. В началото на нашия век всеки четвърти лекар прилага метода, но с развитието на фармацията се оказва, че химичните лекарства носят по-голяма печалба. Така първо в Америка, а после и в Европа се подема кампания срещу тази алтернативна медицина. Въпреки всичко тя успява да оцелее и до днес, защото е изключително ефикасна и дава добри резултати. В много страни хомеопатията вече е уважавана дисциплина и се преподава в медицинските университети. Около 30 процента от френските лекари сега изписват хомеопатични лекарства, а здравноосигурителните каси във Франция заплащат за прегледа и предписаните хомеопатични медикаменти. Почти половината от пациентите използват този вид илачи. И в това няма нищо чудно, защото хомеопатията е по-евтина и по-ефективна, смятат специалистите, които я практикуват. Освен това докато алопатичните (традиционни) лекарства потискат болестта, хомеопатичните отключват потенциала, заложен във всеки организъм, да се справи с възникнал в него болестен процес.
Елизабет II се лекува само с алтернативните илачи
На хомеопатичния метод на лечение се доверява целият британски кралски двор. Самата Елизабет II винаги държи куфарче с хомеопатични медикаменти. Нейно величество участва активно в работата на Британската асоциация по хомеопатия и е патрон на лондонската Кралска хомеопатична болница. Херцогът на Глостър, първи братовчед на кралицата, оглавява федерацията по хомеопатия, а майка му принцеса Алис спонсорира център за научни изследвания в областта на хомеопатията.
Лекарства против грип и простуда
"Осцилококцинум" - най-често използваният в света препарат за лечение на грип и други вирусни инфекции на горните дихателни пътища. Ако при първите белези на простуда от него се приемат под езика три флакона през интервал от 6 часа, развитието на вирусната инфекция може да бъде спряно. С профилактична цел се препоръчва всяка седмица в период на опасност от зараза да се смуче по един флакон. Ако вече сте болен, добре е три дни да вземате сутрин и вечер по една доза.
"Хомеожен 9" - помага при възпалено гърло. Препоръчва се таблетките да се смучат през 1-2 часа.
"Хомеовокс" - прилага се при възпалено гърло и проблеми с гласа - дрезгавост, пресипналост.
"Колизалия" - лекува хремата.
"Парагрип" - при главоболие, болки в мускулите и очите, температура и силна отпадналост се смучат по 2 таблетки на всеки 1-2 часа.
За да има ефект от хомеопатичното лечение, 15-20 минути преди и след приема на медикамента не трябва да се консумира нищо. Всички лекарства се смучат под езика - така се осигурява най-бърз ефект.
Християнски календар
Антоний Велики е един от основоположниците на пустинножителното монашество.
Св. Атанасий е роден в края на трети век в Александрия. Закърмен с християнската вяра, получава солидно образование в родния си град. Свещеническото си служение започва през 319 г. като дякон. Радетел за чистата вяра, той е един от участниците в Първия вселенски събор (325), където използва цялата си ерудиция за оборване на арианската ерес. В 328 г. е ръкоположен за Александрийски архиепископ. Това не е тих пристан, а голяма отговорност за онова размирно време. Станал жертва на сплетните и клеветите на арианите, той пет пъти е отстраняван от архиепископската катедра. Независимо къде се намира, винаги неговата мисъл и действия са свързани с паството му, а в трудовете си неотлъчно застъпва православното учение. Произведенията му третират нравствени, догматични, апологетични, егзегетични и историко-полемични проблеми, обогатяващи християнската литература, актуални и днес. Авторитетът на светеца е толкова голям, че дори и враговете му са принудени да се съобразяват с него. Известни са връзките му с посестримите църкви, които ползват трудовете му за укрепване единството на църквата.
Христо Василев остана духовно свързан с родината
Неотдавна в Германия почина Христо Григоров Василев - един българин, чието родолюбиво чувство не го напуска до края на живота му и който с делата си оставя следи в българската култура.
Той е роден в семейството на Григор Василев - виден наш общественик, адвокат, публицист, депутат от Демократическата партия, и Мара Станишева-Василева.
Христо Василев е роден на 7 март 1922 в София. Завършва Втора мъжка гимназия. През 1940 заминава за Виена, където следва инженерство, но се прехвърля и завършва славянска филология. След дипломирането си във Виена,отива да живее и работи във Франкфурт на Майн. Работи като преподавател в Университета във Франкфурт и е автор на повече от 90 научни труда в областта на българистиката и славистиката. Пенсионира се като хоноруван доцент по славистика.
Независимо че дълги години живее в Германия, Христо Василев духовно остава свързан с родината си. По примера на своя баща - голям меценат на изкуството, той също има заслуги за нашата култура. С негова финансова подкрепа излизат книгите на и за баща му: "Бележки на деня", "Един вдъхновен българин" и двутомникът "Един живот в писма" - осветляващи документално и историко-аналитично мястото и ролята на този забележителен човек.
Същевременно Христо Василев финансово подпомага и отпечатването на двете издания на книгата на неговата сестра - поетесата Весела Василева, трагично загинала през 1944 - "Весела Василева. Стихотворения. Лирични фрагменти. Писма" (1981, 1990).
Благодарение на тези негови жестове редица непубликувани документи и текстове излязоха от архивите, открои се необикновената по значимост фигура на големия патриот Григор Василев, оживя поезията на Весела Василева, позната дотогава главно от страниците на ученическите издания "Звън" и "Ученически подем" и се вписа сред талантливите гласове на поколението поети на 40-те години: Ал. Геров, Ал. Вутимски, Б. Райнов и др. Меценатството на Христо Василев се оказа нужно и навременно за духовната ни история. То беше и особено необходимо в тези преходни години. Но то и символизира, че не са прекъснати духовните нишки между бащи и деца, което е и надежда, че и в бъдеще ще има такива българи - благородно отстояващи родовите си корени и с желание да бъдат в помощ на родината си.
Шефове на Бургаския свободен университет погазили закона
БУРГАС. В сградата на апелативния съд вчера се срещнаха местни магистрати, ректорът на Бургаския свободен университет (БСУ) проф. Петко Чобанов, областният управител Георги Станилов и заместникът му Васил Камберов. Поводът бе спорът за осигуряване сграда за БСУ и съда. Присъстваха председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров и главният прокурор Никола Филчев.
Дойдохме добронамерено, с голямо желание да съдействаме на страните да решат спора за сградата в интерес на всички, каза след срещата Иван Григоров пред "Демокрация". В хода на разговора се изнесоха факти, които дават сериозно основание да се предположи, че от страна на ръководството на университета са извършвани действия, които представляват сериозно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. При това положение главният прокурор Филчев прекрати срещата и заяви пред присъстващите, включително и пред ректора, че при наличието на такива данни не би могло да се водят каквито и да е разговори, а въпросът ще се решава от компетентните органи - прокуратура и следствие.
- Г-н Григоров, ще продължи ли бездомието на бургаските съдии и прокурори?
- Категорично не. Решението на Министерския съвет ще бъде изпълнено, защото е напълно законосъобразно и отговаря на конституцията.
- Какво по-точно имате предвид?
- Става въпрос за това, че органите на изпълнителната власт имат задължението да обезпечат със сгради преди всичко конституционно регламентираните държавни институции. А интересите на каквито и да било други структури, включително и на частни учебни заведения не могат да имат приоритет. Държа да отбележа, че независимо от това, в конкретния случай реално на БСУ се отнемат само 70 кв.м. Той в бъдеще ще продължава да обитава и ползва 5647 кв. м - неколкократно повече от магистратурата. Като за тази площ ще плаща смешната сума от 5400 лева.
Шефът на паспортната служба в "Младост 3" е за пример
Имах затруднения при подаването на молбата си за нова лична карта, тъй като не можех да представя дубликат от бракоразводното ми дело (от преди 32 години). Уведомих Димитър Манчев, началник на паспортната служба в "Младост 3", че нямам физическа възможност да обикалям по други инстанции. Тогова той написа в ъгъла на молбата ми да бъде приета без този формуляр. Не мога да забравя този жест! След време в автобуса ми откраднаха документите заедно със стария паспорт, без който не можех да получа новата си лична карта. Наложи се отново да поискам помощ. Г-н Манчев откликна на тревогата ми съвсем по човешки. Старият ми паспорт бе анулиран и за много кратко време ми подготвиха новата карта. Това надмина и най-смелите ми очаквания.
Дълбоко съм убедена, че този човек е проявил доброта и човечност и към други хора, нуждаещи се от помощ като мен. Благодаря му най-искрено!
Ще държим на стриктното изпълнение на Националния рамков договор
Д-р Веселин Иванов е роден през 1953 в София. Завършил е Медицинска академия през 1978. Специализира хирургия, впоследствие печели конкурс за научноекспериментална и преподавателска дейност и работи като главен асистент и преподавател по професионални заболявания. В процес е на завършване на второ висше образование - публична администрация. След създаването на Националната здравноосигурителната каса става главен експерт, началник-отдел "Медицински одит" и след това главен секретар на НЗОК. Сега е директор на Столичната здравноосигурителна каса. Семеен, с 2 деца.
- Д-р Иванов, от 10 януари започна приемането на документи за сключване на договори със семейните лекари, стоматолози, диагностико-консултативни и медицински центрове. Срокът е само 6 дни, смятате ли, че ще се справите?
- В Столичната здравноосигурителна каса непосредствено след подписването на Националния рамков договор на 22 декември бе разработен механизъм на договаряне с партньорите ни. Този механизъм включва период от 6 дни за приемане на документите - толкова, колкото е времето за внасяне на финансовите отчети. Ще работят три отделни екипа - за първична, стоматологична и специализирана помощ, към тях ще има и определен брой оператори, които ще обработват информацията. За да приключи процесът на договаряне до 31 януари, е подготвен график за медиците. Лекарите получават указания за необходимите документи и покана с точния ден и час, в който трябва да ги донесат в касата. Подписването на договорите започва от 22 януари.
- Какви са очакванията ви, ще се увеличи ли броят на желаещите да работят с касата, или ще има отлив в полза на частната практика?
- Договорите ще бъдат поне със 100 повече в сравнение с миналата година. До този момент всички наши партньори са приели поканата с графика за подаване на документи, към договорите интерес проявяват и други лекари. Това е достатъчно доказателство, че медиците в София приемат реформата и искат да работят със здравната каса. Очаквам сключването на около 2300 договора, които да обхванат около 3200-3300 лекари от столицата. Това е една трета от всички медицински кадри, които ще работят с Националната здравноосигурителна каса.
- Лекарите недоволстваха от изискването непрекъснато да са на разположение на пациентите си. Какво показват проверките, изпълнява ли се тази клауз от договора?
- Мога да кажа, че по-голямата част от индивидуалните и груповите практики за първична извънболнична медицинска помощ изпълниха задълженията си по Националния рамков договор за това непрекъснато разположение на лекарите за оказване на медицинска помощ. В НРД-2001 изискваме от общопрактикуващите лекари да ни предоставят план за организацията на непрекъсната медицинска помощ. Разбира се, те няма да бъдат ангажирани по 24 часа, а ще дават дежурства само в определени дни от седмицата или месеца, ако се ориентират към групови практики. Оказването на неотложна медицинска помощ зависи изцяло от начина на организация, която ще се създаде от самите лекари. Столичната каса е готова да окаже методична помощ по разработнавето на такива програми. СЗОК винаги е отворена за всички наши договорни партньори, както и за гражданите в столицата, като аз лично смятам, че това е една много добра форма на комуникация и изясняване на проблемите, които възникват в работата.
- Много ли са жалбите на гражданите през последните месеци и кои са най-честите оплаквания?
- Броят на жалбите на гражданите намаля драстично и в края на годината сме получили само 2-3. Най-често хората се оплакват от продължителното чакане пред кабинетите на лекарите, от липсата на работен график и на обявено работно време. Според мен опашките пред кабинетите са проблем, който също може да бъде решен от самите общопрактикуващи лекари. Когато те имат много пациенти, са задължени да наемат допълнителен среден и висш медицински персонал. Ако не изпълнят това изискване, физически няма да издържат и при постъпване на жалба от гражданите ние ще извършим проверка, която пък ще ни даде основание да наложим санкции.
- Работата по определени програми защитава правата на гражданите, но няма ли да увеличи значително ангажиментите на лекарите?
- Напротив, предлагането на програми за управление на т.нар. здравни приоритети - това са специфични заболявания, от които страдат определен брой граждани в страната, ще даде възможност на общопрактикуващите лекари за допълнителна дейност, която НЗОК ще заплати. Така че работата по здравните приоритети ще донесе допълнителни приходи за семейните лекари.
- Какви са новите изисквания за оборудването на кабинетите?
- Оборудването е записано в документите за сключване на договор. На всички специалисти освен работата по универсаления пакет от медицински услуги се предоставя възможност допълнително да си договорят изпълнение на високоспециализирани медицински дейности. Те също ще бъдат заплащани, но за да могат лекарите да ги изпълняват, е необходимо да представят към момента на подписване на договора документ за работа с определен вид медицинска апаратура. Този документ те могат да получат от съответното висше медицинско заведение. С него трябва да докажат, че имат право да работят например с ехограф или други медицински апарати. Високоспециализирани дейности са компютърната томография, ядрено-магнитният резонанс и др. За София-град възможностите в това отношение са добри, имаме дори желание да поемем граждани и от околностите на столицата, и от някои по-големи градове около София за извършване на този вид изследвания.
- Какви са проблемите на диагностико-консултативните центрове?
- Проблемите на ДКЦ идват предимно от начина на управление и от организацията, която е създадена. Когато се прилага необходимият мениджърски подход, тогава няма да има недоволни. Необходимо е също така да се подхожда диференцирано при разпределение на финансовите средства. Управителите са задължени да изплащат минимум 30 процента от средствата на лекарите. Ако се създаде тази организация и се изпълняват изискванията на НРД, мисля, че нито един от центровете няма да има проблем. Заплатите на лекарите в ДКЦ са различни - от 250 до 300 лв. Какви могат да бъдат те, решават във всеки един център и това не касае НЗОК. Има и диагностични и медицински центрове, където заплатите са по-ниски. Това зависи от броя посещения на гражданите, от броя прегледи, които са извършили, и т.н. В страната има ДКЦ, в които работи само по един рентгенолог. Той извършва не само рентгенологични, а и ехографски изследвания и внася в касата на ДКЦ по 1500 лв. на месец, така че управителят може да му определи по-висока заплата.
- Какъв беше проблемът с 27-и диагностико-консултативен център?
- Имаше проблем с изплащането на финансовите средства. Там всички лекари получаваха средно по 75 лв., което е много ниска заплата. След проверката, извършена от столичната здравна каса, бяха констатирани пропуски в работата на управителя, в резултат на което средствата бяха изплатени на лекарите и този въпрос беше решен. Центърът със заповед на кмета Стефан Софиянски вече е преориентиран към 25-и ДКЦ.
- София е град с население около 1,5 млн. души. Има ли случаи, при които престъпна лекарска небрежност е станала причина за смъртен случай в извънболничната медицинска помощ?
- Категорично мога да заявя, че за престъпна лекарска небрежност в извънболничната помощ не може да се говори в столицата. Нито един от лекарите не е допуснал такава грешка, която да е в ущърб на здравето на гражданите. Разбира се, има оплаквания за качеството на медицинската помощ, но сериозни престъпления няма. Смъртни случаи поради небрежност на лекарите не са допуснати и се надявам, че и в бъдеще няма да има.
- Очаквате ли много хора да сменят лекарите си?
- Не очаквам процентът на гражданите, които сменят лекаря си, да е много висок. Към момента около 10 процента от хората са направили смяна на своя лекар и стоматолог. Смятам, че до 15 януари около 20 процента от столичани ще направят нов избор. Останалите граждани ще запазят взаимоотношенията си със стария доктор. Искам да подчертая, че в повечето случаи гражданите прибягват към нов избор поради личностни конфликтни ситуации. Надявам се през тази година тези проблеми да бъдат много по-малко.
- Каква е сумата на наложените от СЗОК глоби на медици?
- Някъде около 1600 лв. е общата сума на наложените парични санкции на лекарите от София. Това е сравнително нисък процент. Искам да подчертая, че налагането на санкции от органите на НЗОК не е наказателна мярка. Ние сме задължени да извършваме проверките, за да показваме пропуските на нашите договорни партньори, и по този начин, колкото по-бързо се отстраняват нередностите, толкова по-добро ще бъде и качеството на оказаната медицинска помощ. По изпълнението на НРД-2000 на всички наши партньори беше дадена възможност за отстраняване на допуснатите пропуски в тяхната дейност. Сега вече лекарите са запознати с работата по НРД, така че в хода на проверките ние ще бъдем много стриктни по изпълнението на поетите задължения по договора. Ще държим изключително много на оборудването, защото то е в основата на оказване на добра медицинска помощ, ще държим на обявяването на работен график, на формите и начините на повикване, тъй като това са най-често допусканите грешки. Ще следим и за спазването на правилата за оказване на добра медицинска и стоматологична помощ. Това са изключително важни показатели. Ще проверяваме и начина на изпълнение на програмите по здравните приоритети.
Щели да ни купят нов камшик
"Дий! Хайде, милички, теглете. Па като стигнем Ловеч, ще ви купя нов камшик! " Тия думи на файтонджията бай Петко и досега се повтарят из нашия край. Само че имаше време, когато се шепнеха от ухо на ухо. И смисълът, влаган в тях, бе по-скоро политически, отколкото битово-присмехулен.
Естествено е да се предположи, че не ни оставаше друго, освен да теглим талигата на властта и да се надяваме на нов камшик. Какво друго можехме да очакваме, след като бяхме впрегнати в раздрънканата каруца на комунизма, поела по неизвестни, съмнителни пътища към никому неизвестна, още по-съмнителна цел?
Колкото до камшика, другарите наистина бяха неподражаеми. Толкова панделки пришиваха по тоягата, с която ни налагаха: ту някакви си сияйни върхове, някакво си светло бъдеще, някакви си преизпълнени планове, някакво си братство, вечна дружба и безкористност, която никой не видя и не чу.
А в това време жилите ни се късаха от непосилния товар, сърцата ни се късаха и ние самите се сгромолясвахме в калта.
Най-лошото бе не че ни използваха като впрегатен добитък, но че се и гавреха с нас. Така, спомням си, пред трудовашката рота от двеста души изключени студенти политическият командир почти винаги започваше словата си по един и същи начин, с едни и същи думи: "Вие трябва да сте щастливи, че ви изключиха от университета, защото това показва, че има бдителност!"
Какво щастие, наистина: бдителност! Е, как да не викаш "ура"?. Убива ти се бъдещето, здравето ти отива по дяволите, целият ти по-нататъшен живот е дамгосан с нажежени букви "враг". Но ти трябва да си доволен, защото ченгетата от Шесто били на своя пост и си вършели мръсната работа.
Тук дори не ставаше дума да ни се обещае нов камшик. Държавна сигурност не си служеше с подобни залъгалки. Може би защото се надяваха, че ще издъхнем някъде по пътя, а и всъщност това беше целта им: да ни ликвидират.
Защо разправям всичко това днес, когато нещата са променени, никой никого не впряга в идеологическата си талига, никой никого не изключва от университета, никой никого не утешава с варварска бдителност?
Боли ме, че миналото твърде бързо се забравя. И още пї ме боли, че младите изобщо нямат представа за него. Не само не са го преживели, но не са го и сънували. Затова нашите вопли може би ще им се сторят пресилени, ако бившите палачи са се променили. Но те са си същите. Вслушайте се по-внимателно в думите им, доловете яростта, заканите, патоса на отрицанието, готовността им да сключат съюз и с дявола, но само и само да се докопат до властта, и ще разберете нашия страх от повторното им пришествие.
Ще ми се възрази, че много неща са вече невъзможни и комунистическата горчилка няма как да се повтори. Вярно е. Но само отчасти. Защото по митингите им още се вдигат лозунги за нов "народен съд", за нова национализация, за кървава разправа с врага. Революционният бяс не е излекуван. Омразата, затаявана дълго, е готова отново да избликне навън и тогава - тежко ни и горко.
Патили сме го. Но искаме да предупредим лековерните наивници да не се оставят да ги мамят с обещания за нови камшици. Добър камшик няма. Дори бутафорният, попаднал в лоши ръце, може да натвори доста пакости.
За щастие синът на бай Петко файтонджията сега кара междуградски рейс. И когато пристигне в Ловеч, той не хуква да търси нов камшик за стоте коня на автобуса си, а купува едно цвете и отива в близкото кафене.
Зад бара го посреща младо момиче, което му се усмихва така, че по лицето му разцъфтява доволството на свободния човек, на когото вече никакъв страх не може да попречи да дарява не камшици, а цветя!
2 кг злато и 1000 пиратски диска хванаха на границата
СВИЛЕНГРАД-КЮСТЕНДИЛ. Златни накити с общо тегло 2,242 кг задържаха митничари на границата с Турция при проверка на ТИР "Мерцедес" вчера, съобщиха от свиленградската митница. 14-каратовите изделия на стойност 40 306 лв. по експертна оценка били фина изработка. Камионът, пътуващ за Косово, превозвал текстил и дрехи. Общо 485 медальона, пръстени, гривни, обеци и колиета били дслшнш в две кутии, замаскирани в чували между конфекцията.
В същото време митничарите на ГКПП - Гюешево, осуетиха опит за контрабанден износ на пиратски компактдискове в Македония. След проверка на лека кола "Пежо-206" с македонска регистрация служителите са открили 1020 CD под предните седалки. Пазарната стойност на стоката в Република Македония надхвърля 5000 DМ. На нарушителя С. С. (31) е съставен акт за митническо нарушение. Преди два дни пак там бе предотвратен опит за нелегален износ на 1370 пиратски компактдиска, отново от македонски гражданин.
Вчера рано сутринта на митница Кулата пък е открита контрабандна стока от Китай, съобщи пресаташето Иван Наумов. В товарен автомобил са открити 12 недекларирани кашона, пълни с 4300 портмонета от изкуствена кожа и 780 детски и дамски чанти на обща стойност 3000 лв. В друг ТИР са намерени 92 недекларирани палети с анцузи и 3 палети с радиокасетофони, на обща стойност 19 000 лева.
"Кристъл Палас" победи "Ливърпул" в първия полуфинал
ЛОНДОН. Английският първодивизионен "Кристъл Палас" победи "Ливърпул" с 2:1 в първия полуфинал от турнира за купата на лигата. Латвийският национал Андрей Рубин откри резултата за домакините в 56-а минута, а Клинтън Морисън удвои преднината на лондончани в 77-а. Секунди по-късно след пас на новото попълнение на гостите - Яри Литманен, чешкият национал Владимир Шмицер върна един гол и запази интригата за реванша на "Анфийлд". Отборът на "Ливърпул", който е печелил тази купа 5 пъти, направи доста пропуски в срещата. След мача неговият мениджър Жерард Улие не можеше да повярва, че е загубил тази среща. "Понякога се случват такива неща във футбола. Доминирахме през цялото време и създадохме много положения, но така и не успяхме да вкараме повече голове" - заяви Улие.
"Сладки мечти" пеят за първия учебен ден от новия век
РАЗГРАД. Концерт за първия през новия век учебен ден - 15 януари, организират на същата дата областният управител Пейчо Георгиев и баскетболен клуб "Лудогорец". За младите хора в града ще пее вокална група "Сладки мечти". Концертът ще бъде в спортна зала "Абритус", а входът за него е безплатен. Областният управител е поканил в града и известните групи "Д 2" и "Антибиотика", които ще пеят в навечерието на националния празник 3 март.
