БФС остава без лиценз
СОФИЯ. Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател Любка Илиева и членове Тодор Домузчиев и Дерия Проданова отхвърли жалбата на Българския футболен съюз по делото за регистрацията на промените в устава и в ръководството, приети на Третия редовен конгрес на 11 декември 1998 година.
Съдът определи жалбата на БФС като неоснователна и остави в сила решението на Софийския апелативен съд от 27 март 1999 година, с което бе отказано вписване на извършените промени в устава и ръководството на футболната централа поради нарушения на конгреса.
Основният мотив на тричленния състав на ВКС да отхвърли жалбата и да остави в сила решението на предходната инстанция са нарушенията по време на конгреса, най-голямото от които е участието при взимането на решения на членове от администрацията и другите ръководни органи на БФС - нямащи по закон право на това.
Това противоречи на Закона за лицата и семействата (по който е регистриран БФС) и на член 22 от устава на централата, който гласи, че членове на БФС са футболните клубове - юридически лица, и само техни представители имат право на глас.
Поради тези и други причини тричленният състав на ВКС смята, че налице няма основания за вписване.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок пред последната инстанция - петчленен състав на ВКС. Ако бъде пусната жалба, то до един месец трябва да се насрочи дело, а след това е необходим още един месец за излизане на решението, което ще бъде окончателно. Очаква се до средата на април сагата около регистрацията на БФС да приключи.
Най-вероятният изход е отказ за вписване, което ще доведе до нов конгрес. Най-висшият форум на БФС пък може би ще се проведе през май или юни. Освен ако Изпълкомът на футболната централа не определи по-ранна дата.
"От вас научавам, че вече решението е излязло. Не мога да коментирам, преди да съм го прочела и да съм се запознала с мотивите на съда. Но щом ми казвате, че един от мотивите касае редовността на делегатите, то приемам решението на съда", заяви пред националната агенция адвокатката Валентина Иванова, защитаваща интересите на БФС. "Може и да не обжалваме, а да стартираме в градския съд делото за регистрация на промените в устава на БФС на петия извънреден конгрес на БФС на 3 декември 1999 година. Нали затова тогава бе направен конгрес, за да се приведе уставът в ред. НСРТ гласува днес за директор на БНР
СОФИЯ. Трима кандидати за поста генерален директор на БНР представиха вчера пред Националния съвет за радио и телевизия концепциите си за развитие на медията през следващите три години. Сегашният радио-шеф Александър Велев заяви, че е против необосновани промени в програмната схема, и предложи в управлението на БНР да има програмен директор, изпълнителен директор, директор по човешките ресурси, както и програмна редакционна колегия. Кореспондентът на БНТ в Москва Валери Тодоров атакува поста с идеите да се намалят говорните модули и да се проследяват произведените от репортерите новини. На остра критика подложи настоящия си шеф Велев и директорът на "Хоризонт" Димитър Димитров. "Хоризонт" да няма блокови предавания през седмицата, "Христо Ботев" да стане програма - токшоу, а "България" да запази сегашната си структура, предлага Димитров.
Адвокат оспорва закопчаването на автомобилите със скоби
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Известният адвокат от старата столица Дечо Дечев може да създаде съдебен прецедент, ако спечели заведеното от него дело срещу общинската фирма "Паркинги и гаражи". Той бе провокиран от постъпката на нейни служители, които закопчаха със скоби личния му автомобил заради неправилно паркиране. Адвокатът отказал да плати поисканата му сума от 9 лв., за да бъде откопчано мепесето му. Тогава му бил съставен акт, който Дечев обжалва в съда.
Никъде в Закона за движение по пътищата не пише, че ако водачът е паркирал неправилно, трябва да бъде лишен временно от правото да управлява автомобила си. Санкцията за такова нарушение е само глоба, твърди адвокатът. Според него тази масова практика в цялата страна си е чиста форма на рекет.
Няма никаква логика, ако си паркирал на забранено място и колата ти действително пречи на движението, тя да продължава да стои там с часове, защото е закопчана. Чл. 168 от ЗДП позволява неправилно паркираните автомобили да бъдат премествани, и то само от органите на КАТ, но никъде не се регламентира използването на скоби, категоричен е Дечев. Той съветва всички водачи на мепесета - "жертви" на закопчаване със скоби, да не се плашат и да потърсят правата си в съда.
Български летопис
12 януари 1810 - роден в Стара Загора Атанас Иванов, учител. Ученик на Неофит Рилски, Христаки Павлович и Емануил Васкидович. Урежда през 1841 първото светско взаимно училище в Стара Загора. Бил е учител 44 години.
12 януари 1851 - роден в Стара Загора Димитър Наумов, популяризатор на модерното земеделие. Учил е в гр. Табор, Чехия, следвал в Германия и Австрия. Народен представител в Областното събрание на Източна Румелия, инициатор за откриването на земеделско училище в Садово. Умира на 23 юни 1884 в родния си град.
12 януари 1864 - роден в Русе Георги Губиделников, известен банкер. Завършил е право във Франция. Участва в основаването на застрахователното дружество "България" в Русе през 1891. Избиран е многократно за народен представител, бил е и подпредседател на Народното събрание (1896-1898). След 9 септември 1944 е репресиран от т.нар. народна власт. Умира в мизерия на 30 март 1952.
12 януари 1883 - роден в Охрид Иван Снегаров, историк на българската църква и на християнската култура, акедемик. Завършил е Духовната академия в Киев със специализация по византология. Дълги години е учителствал в Солун, Ямбол и София, след това става последователно доцент и професор в Богословския факултет на Софийския университет. Проучва главно историята на Охридската архиепископия, българо-византийските отношения, културното развитие на нашия народ. Автор на над 20 монографии и много студии, статии, рецензии. Умира на 1 март 1971.
12 януари 1951 - умира авторът на драмата "Майстори" Рачо Стоянов. роден е на 7 октомври 1883 в Дряново. Сътрудничил на много списания и литературни вестници.
В Лондон предупредили още през 1997 за обеднения уран
ЛОНДОН. Британското министерство на отбраната изготвило още през 1997 доклад, според който излагането на амуниции с обеднен уран е опасно за здравето и създава рискове от ракови заболявания, писаха вчера в. "Гардиън" и "Индипедънт". В доклада се посочва, че макар химическата токсичност на обеднения уран да е ниска, вдишването на прашинки от него може да подложи човек на дългосрочни рискове, да причини локална радиация в дробовете и като следствие да предизвика рак. Самото съществуване на доклада влиза в ярко противоречие с досегашната позиция на Лондон, че обедненият уран е напълно безвреден, коментира Ройтерс.
Говорител на министерството призна съществуването на подобен доклад, но го окачестви като "подвеждащ, научно неточен, пълен с грешки и дело на нисш служител". Той не е бил одобрен на високо ниво и това "всъщност не е нашата позиция", заключи говорителят.
Британски учен обаче добави масло в огъня като предупреди, че обедненият уран създава опасност и за здравето на хората, които живеят в близост до складове с подобни боеприпаси или заводи за производството им, като прахът от него може да се разсее дори до 40-50 км в диаметър. Шефът на Националната асоциация на ветераните от войната в Залива пък добави, че е загубил вяра в правителството, което се опитва да игнорира и омаловажи собствените си медицински документи. Той заяви пред радио Би Би Си, че досега 521 ветерани са починали, повечето от ракови заболявания.
Югоексперти са измерили нива на радиация от 9 до 1100 пъти над допустимото в 5 района в Сърбия и Черна гора, обстрелвани със снаряди с обеднен уран по време на кампанията през 1999, съобщи Ройтерс. Там са изсипани около 1-1,5 тона уран и около 2,5 ха са замърсени, но участъците са далеч от населени места и не са опасни за населението. Експерти на агенцията за околна среда към ООН взели проби от почвата в Косово пък препоръчаха същата процедура да бъде приложена и в Босна. Подготвеният от тях доклад ще бъде готов в началото на март. А немски войници от СФОР съобщиха, че са открили следи от радиация върху муниции, използвани през 1995 срещу сараевски квартал и останали в двора на бивш оръжеен склад.#
Верижна реДакция
"Членовете на научното дружество за марксистки изследвания и знания в София (...) и в други осем града са абсолютно убедени, че марксизмът има почва у нас и след 10. ХI.1989. " Доста години след брошурата за "почвата" на Д. Благоев, "Дума" ни занимава с маргиналните си проблеми "Има ли марксизмът почва в България. " Абе, то почва има, ама при тая суша и подобен бурен не може да "дръпне". В "24 часа" Георги Първанов обаче е убеден в противното: "-Какво място отреждате за себе си при една победа на левицата?-Имам различни варианти за собствената ми политическа реализация. Но нека първо победим. " Звучи като оня разказ на Вазов, разкриващ безсребреността на Левски. Само дето Седефчов не е пожелал да иде да пасе патки или "да помага на други поробени народи. " Все пак "Не казвай хоп, преди да скочиш! " "Почитат Путин като светец", съобщава с придихание "Стандарт". Ама Путин си опече работата и сега хич не му пука: "Най-странният портрет на Путин виси на най-неподходящо място в Санк Петербург - по средата на ресторанта на третостепенния хотел със странното име "Десонладога" (...) В центъра е президентът Путин (...) Отляво и отдясно стоят двама души, единият руснак, другият китаец (...) Оказва се, че това са двамата директори на хотела, който е съветско-китайско предприиятие."
"Идва Цървенковски" - радва се "Труд" и пояснява, че е поканен от БСП. И пак се намесва Георги Първанов: "Това е елемент от разчупване на отношенията между България и Македония. " Явно "историческата памет" на пернишкия историк изневерява. В последните години отношенията между двете републики никога не са били по-дружески. Вежди Рашидов също е с морна памет, коментирайки филма "Технология на злото": "Днес няма нужда да се бие тъпанът и да се прави предизборна политическа агитация. " Странно защо в "Труд" не се е подписал с "възроденото си някога име" Веждю Радишов? "Монитор" е доста прям към Меди Доганов: "Ахмед Доган винаги ще бъде свързан с политическата полиция, създателка на партията ДПС. " То тогава си беше милиция, а Маяковски беше писал: "Моята милиция ме пази."
Вечна памет за избитите след 9. IХ.
Темата за избитите след 9. IХ.1944 без съд и присъда е известно за кого е остаряла и безполезна за актуализиране. Националната статистика вече оповести броя на погубените "народни врагове". Ако вярно съм информиран, имената им са издълбани върху мраморен мемориал в съседство с НДК, който нерядко бива оскверняван. Кой върши това, не е трудно да се досетим. С деянието си тези хора правят опит да омърсят истината, която сегашното и бъдещото поколение трябва да знае.
Ще се опитам да разкажа какво се случи в моето родно село Ръжево Конаре, община Калояново, Пловдивска област. Бях 16-годишен. По обвинение, че е предател и водач на легионерите в селото, партизаните от Стрямската чета изведоха от дома моя приятел и съидейник Денко Начев и го заклаха на 500 м. от къщата му. Нахлули в дома му вечерта, арестували го, по пътя го дупчили с ножове и го питали да го разстрелят ли или заколят. Той им отговорил хладнокръвно :"Както искате, но смятам, че патроните ще са ви необходими за друг случай. " Държал се хладнокръвно и не молел за прошка, което вбесило палачите му. Тогава го съборили на земята и Петко Хвъркатски му прерязал гърлото. Мълвата, че Денко е заклан, потресе цялото село. Колко още хора бяха затрити така без никаква вина? Няма да е морално да забравим всички тези герои.
Военните ни в Косово ще бъдат изследвани допълнително
СОФИЯ. Подготвя се глобална програма за медицински и екоизмервания, която ще включва и допълнителни изследвания на българските военни в Косово, съобщи министърът на отбраната Бойко Ноев вчера. Тя вече е в ход, ангажирани са еколози, химици и лекари, за да бъдат обхванати всички безпокойства на обществеността във връзка с така наречения балкански синдром. Резултатите от проучването на околната среда и данните за здравословното състояние на нашите бойци в Косово са изпратени и в лабораторията на екоминистерството. Както вече стана ясно, експертите на Министерството на отбраната не откриха следи от замърсяване с уран. Окончателните заключения от паралелната експертиза ще бъдат оповестени след няколко дни, уточни Бойко Ноев. Министърът не се съмнява в коректността на методиката на изследванията, които бяха направени в Косово. Засегнатите от реформата в армията сега критикуват МО, коментира Ноев. Той съобщи, че преди два дни е разговарял по телефона с холандския си колега и се е убедил, че за нашите момчета се взимат точно такива мерки, каквито и за холандските. Няма нищо в ситуацията в Косово, което да сме скрили от медиите, на този етап нито една от страните, които имат военни части в областта, няма основание да преосмисли присъствието си там, нямаме основание и ние, каза още военният министър.
На полигона в Ново село френските военни не са използвали амуниции с обеднен уран, това показа проверката, извършена по нареждане на ген. Михо Михов, за която "Демокрация" първа написа.
Въвеждат нови условия за българско гражданство
СОФИЯ. Чужденците, които кандидатстват за българско гражданство, ще трябва да се откажат от досегашното си. Това предвиждат промените в Закона за българското гражданство, одобрени от правителството вчера. По този начин ще се ограничат случаите на множествено гражданство, промяната е свързана и с ангажиментите на страната ни към ЕС. Подобен режим има в почти всички европейски страни с изключение на Франция и Испания, обясни зам. правосъдният министър Златка Русева. С промените в закона ще се изискват три години постоянно пребиваване в страната, ако чужденецът желае да получи българско гражданство. След тази дата той ще трябва да подаде документи, за да уреди новия си статут. Ограниченията не засягат българите по произход, които живеят извън страната, те запазват правото си на множествено гражданство и ще могат да го възстановяват, без да е необходимо да се връщат в България.
През 2000 гражданство са получили 970 лица с български произход и 241 от небългарски.
Възмездието
Луко Захариев е автор на книгите "Литературни бдения", "В търсене на националното", "Ранни срещи" и "Български видения". Предлаганият разказ е от подготвяния сборник "Непоправими хора" ("Каменишки разкази"). Части от книгата са печатани във вестниците "АНТИ" и "Литературен форум".
Чрез образа на Ангел Канов е предадена драмата на българския селянин, който крепеше като Атлант някогашна България и чиято трагедия, уви, остана невъзмездена.
Още като пристигнаха пред портата на Ангел Канов, малкият Луканчо се стресна от надписа с червена боя върху високия дувар: "Тук живее народен враг! " Годината беше 1952.
Луканчо дойде от Каменица заедно със своето приятелче Йово, който беше в IV клас, а Луканчо във II. Те бяха спазарени за ратайчета в село Огняново. Чичо Ангел се шегуваше по-късно, че ги докарал сложени от двете страни на дисагите. Толкова дребни бяха двете момчета, почти като врабчета. Каменица остана на 30 километра. Те вече не се виждаха, защото стопаните им живееха в срещуположните краища на Огняново и пасяха стоката си на различни мерй.
Ангел Канов беше най-богатият и най-едрият селянин тук. На Луканчо му изглеждаше, че е висок като телеграфен стълб. Як, червендалест, с грамадни мустаци и с широк черен пояс, чичо Ангел беше от редките хора, за които казват: "Камък да стисне - вода ще пусне! " И домът му беше висок, и зидовете, и конете, и биволиците. Една от тях, Мара, беше с големината едва ли не на слоница, само дето имаше огромни извити в кръг рога.
Първия път чичо Ангел придружи Луканчо и заедно изкараха биволиците на паша. Щом като си тръгна той, Мара изпръхтя и се спусна към Луканчо. Детето изгуби ума и дума. Отстъпвайки назад, то се спъна и падна по гръб. Чичо Ангел веднага се върна и успокои момчето: "Не бой се, Луканчо, Мара е добра, тя само се шегува. " Тази биволска шега причини заекване на ратайчето, от което то се отърва след година. След този случай Луканчо и Мара станаха най-добри приятели. На гърба й скачаше на овчарски скок с дълга тояга. Иначе трябваше да търси висок бряг, висок камък или високо дърво. При всички биволски надбягвания с другите хлапета Мара излизаше първа, защото галопът й беше невероятен.
Стрина Стойка, жената на "народния враг", се грижеше за Луканчо като за своите деца. Тя имаше двама по-големи синове, които учеха в града. Наричаше ратайчето гальовно Лунето. В торбичката му всякога слагаше от най-хубавото ядене вкъщи. Детето беше винаги с чисти дрехи и се чувстваше наравно с останалите селски деца. Зимно време Луканчо ходеше на училище, а през лятото пасеше биволиците. Веднъж по-големият син на чичо Ангел и стрина Стойка му обеща един лев, ако се качи на една гладка и висока топола. Момчето се изкачи като същинска катерица, но като слезе, не получи нищо. "У, Санде - скара се стрина Стойка на сина си. Защо си излъгал така Лунето? " Тя бръкна в дълбокия джоб на фустана си и му подаде цели пет лева. Детето не знаеше къде да се дене от радост.
Злините, които се случиха в дома на Ангел Канов, не дойдоха отвътре, а отвън. В ония години като жесток валяк през всички български села минаваше колективизацията. Малцина устояха на насилственото коопериране. Между тях беше и огняновският най-богат стопанин. Преди да дойде Луканчо, той беше изкарал две години в лагер на остров Белене. Наклеветил го беше Черньо Топчев от чиста завист. Топчо, както го наричаха всички, завиждаше на имота на Ангел Канов, на добре обработените му ниви, на добре гледаните му животни. Завиждаше му и за стройната, миловидна и хубава невеста. Някога като ергенин беше пожелал да се ожени за стрина Стойка, но тя отхвърлила предложението му и се оженила за Ангел Канов. Когато комунистите идват на власт на 9 септември 1944, Топчо влязъл в стихията си. Определил кои са врагове и кои приятели на "народната власт". Сред първите бил стопанинът на Луканчо, затова изписал с червена боя и зловещото "Тук живее народен враг" върху Кановия дувар.
Топчев не престана нито за момент да трови цялата Канова фамилия като председател на ТКЗС, като партиен секретар, а след това и като кмет на Огняново. Той не даде бележки на синовете на чичо Ангел да продължат образованието си, осакати един от конете му, определяше му непосилни данъци, постоянно се заканваше, че ще го изпрати отново в Белене. Не беше отминал и меракът му някой ден да има хубавата Канова жена.
Омразата на Топчев се беше прехвърлила и към малкото ратайче. Луканчо не разбираше защо този човек го гледа така свирепо, сякаш и той е "народен враг". Кметът постоянно дебнеше биволарчето дали не пасе биволите край нивите на ТКЗС, за да ги откара в "капана" на общината. Чичо Ангел трябваше да плати голяма глоба, за да освободи животните.
Веднъж Луканчо се беше покачил с овчарски скок върху гърба на огромната Мара и си пееше песента на Вазов "Когато бях овчарче". Беше я научил в училище. Биволиците кротко пасяха сочния бозалък. Наоколо избуяваше майската природа и стотици птички пригласяха на Луканчо. Внезапно силен и зловещ глас прекъсна песента на ратайчето: "Мамка ти и кулашко копеле, защо пасеш биволиците край стопанските ниви? " Както се беше опрял върху дългата тояга, Луканчо се струпули от гърба на Мара и падна на тревата. Изпита непоносима болка. При падането беше счупил дясната си ръка. Едно от пастирчетата отиде в селото да извика чичо Ангел. Селският гигант дойде запъхтян, взе на ръце Луканчо, сякаш носеше птице с пречупено крилце. Закани се да не прости на Топчо.
Вечерта селската знахарка намести ръката на Луканчо и прокле селския негодник: "Хаир да не видиш, мъртъв да те влачат и никой за теб да не заплаче."
Веднъж селските деца направиха надбягване с коне. Луканчо беше с кобилата на чичо Ангел, която имаше жребче и се казваше Кула. Потеглиха на няколко километра от селото. Кула още в началото взе преднина. След нея тичаше и малкото жребче. По едно време Луканчо видя, че след него няма никой. Другите деца бяха останали много назад, а Кула продълажаваше да лети с бясна скорост. Ратайчето се държеше здраво за гривата, прилепило малкото си телце до горещото тяло на кобилата. Искаше да я спре, но нямаше юзда, а Кула се беше разтревожила за жребчето си. То не беше напред, накъдето тичаше тя, а беше останало много назад с останалите коне. Когато наближиха центъра на селото, пред общината Луканчо съзря хищната фигура на Топчо. Току-що беше свършило честването на 9 септември, Топчо беше подпийнал хубаво: "Стой - изпречи се той пред уморената вече кобила и я хвана здраво за запенените ноздри. - Мамка ти и кулашко копеле, ти демонстрации ли ще правиш насред село? Днес е денят на социалистическата победа, а не ден на кулаците! " После хвана Луканчо за единия крак и го смъкна на земята. Детето държеше в ръка част от изскубаната грива на кобилата и се тресеше в прахта. Нищо не можеше да го успокои от незаслужената обида.
Беше 24 май, денят на Кирил и Методий. Сутринта Луканчо получи свидетелството си за III клас с пълен отличен. Чичо Ангел и стрина Стойка му се радваха като на собствено дете. За награда му купиха нови-новенички сини платненки. Това бяха градски обувки, а не гумени цървулки, с които ходеше досега.
Следобед Луканчо изкара биволиците на паша. Беше в неописуемо радостно настроение. По едно време заваля тих майски дъжд. Момчето приседна на тревата, загърна се с ямурлучето и прикри с тялото си новите обувки. То не искаше на никаква цена да ги намокри дъждът. Наблизо бяха текезесарските ниви. Полека-лека биволиците наближиха нивите и навлязоха в тях. Луканчо не виждаше нищо. Той беше заспал и сънуваше своята починала майка. Тя му се радваше за свидетелството с шестици и го галеше по главата.
"Луне, чедо! - чу по едно време гласа на стрина Стойка и лекото погалване по главата го събуди. - Стани, моето момче, че биволиците са в текезесарските ниви, а Топчо дебне отсреща от общината, за да ги откара в капана."
Дойде сенокос. Цялото поле ухаеше на прясно окосена трева. Биволиците на Луканчо прежйвяха легнали под близкото дърво. Ненадейно отнякъде се появи Топчо на кон, но този път не гледаше свирепо, а си свирукаше весело. Отмина към ливадите на чичо Ангел. По някое време оттам екна гласът на стрина Стойка: "По-мо-о-щ! " Луканчо скочи на крака и се затича нататък. В неокосената ливада видя стрина Стойка съборена по гръб със заголени бедра и разпокъсана рокля. Върху й с треперещи колене Топчо се оптваше да я укроти. Стрина Стойка се мяташе в тревата и го отхвърляше от себе си, но той отново се нахвърляше върху нея. Луканчо не можеше да разбере какво става. Тъкмо да извика: "Чичо Ангеле-е-е! ", и отсреща изникна самият чичо Ангел. Носеше в ръката си дебело въже, с което връзваше кобилите. Докато разбере какво става, селският гигант беше стигнал при Топчо и го държеше здраво за врата. "Сега ще ми платиш за всичко! ", извика той и обви с въжето шията на Топчо. Всичко по-нататък беше като в кадри от луд филм. Чичо Ангел приповдигна от земята тялото на кмета и като пристегна въжето от двете страни, онзи започна да рита с крака. Колко продължи тая сцена Луканчо не можа да определи, но по едно време видя как чичо Ангел захвърли безжизненото тяло на Топчо. После се наведе, хвана въжето и метна Топчо на гърба си. Бавно и величествено гигантът тръгна към селото с безжизнения товар на гърба си. На улицата ги срещна селската знахарка и подхвърли като че ли на себе си: "Видя ли, изеднико, дойде и твоят край! " По пътя никой не заплака за негодника. Чичо Ангел отнесе Топчо чак пред общината и го захвърли пред входа. Отгоре с едри букви беше написан следният лозунг "Социализмът победи в българското село! ". Отстрани самодоволно висяха портретите на Сталин и Червенков.
Още същия ден довтасаха милиционери от града и прибраха чичо Ангел. По бързата процедура той беше осъден на смърт и разстрелян. Домът му се разори, бащата на Луканчо дойде и го върна обратно в Каменица. Синовете на чичо Ангел се спасиха някъде по далечните градища, а стрина Стойка не издържа дълго и последва стопанина си на оня свят, за да търси справедливост. Само на дувара на къщата продължаваше да стои безсмислено червеният надпис: "Тук живее народен враг! " А не живееше вече ни враг, ни свой.
Тази история е описана така, както се случи, защото Луканчо, това беше самият автор.
Върховният административен съд отхвърли жалбата на "Румели Телсим консорциум"
СОФИЯ. Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата, която "Румели Телсим консорциум" подаде заради недопускането й до участие в публичния търг с тайно наддаване за издаването на лиценз за втори GSM оператор. Това стана преди ден, когато на закрито заседание съдът е постановил, че жалбата трябва да бъде оставена без разглеждане. Решението може да се обжалва в седемдневен срок пред петчленен състав на ВАС.
Турската компания възрази срещу решението на комисията, която организира и проведе търга за втория GSM. Наддаването се проведе от 15 до 17 декември 2000 година. Документи за участие в него подадоха петима кандидати - "Водафон - България", ОТЕ, "Финтур холдингс", "ТИМ Интернешънъл" и "Румели Телсим консорциум". Последният не бе допуснат до участие в търга, тъй като не бил спазил едно от предварителните изисквания. Става въпрос, че вторият по големина GSM оператор в Турция - "Румели Телсим консорциум", не е регистрирал юридическо лице, което да участва в тръжната процедура. Затова сега турската компания атакува решението, с което комисията, организирала и провела наддаването не я допусна до участие.
Делото, което "Румели телсим консорциум" заведе, не е пречка за издаването на GSM лиценза. Той бе спечелен от гръцката телекомуникационна компания ОТЕ, която предложи най-високата цена за него - 135 млн. долара. В резултат от проведения публичен търг правителството определи ОТЕ за втори GSM оператор у нас. Ако турците обаче обжалват това решение на Министерския съвет, процедурата по издаването на разрешитеното за работа на новия мобилен оператор ще бъде блокирана. След първото заседание на ВАС адвокатът на "Румели Телсим консорциум" Пламен Ялнъзов каза, че няма забележки върху резултатите и поцедурата от самия публичен търг.
Георги Атанасов - единствен обвиняем
СОФИЯ. Георги Атанасов, министър-председател по времето на насилственото преименуване на българските турци, остава единствен обвиняем по придобилото печална слава дело &numero;1 от 1991 на Прокуратурата на въоръжените сили. Тя е разполагала с всички документи, секретни и явни, още при образуването на делото. Това се разбра вчера на пресконференцията, дадена от работилите по процеса прокурори. Те опровергаха, че липсата на някои заповеди и указания на привлечените под отговорност висши държавни и партийни водачи затруднила процеса. Напротив, заяви о.з. полк. Валери Първанов, който е изготвил обвинителния акт и го е внесъл в съда на 20.VII.1993. "Разполагали сме с всички налични към оня момент материали, посочени във филма на журналистката Татяна Ваксберг, а и с непосочени от нея", допълни прокурорът. Само секретните материали заемат два тома от 19-томното дело, е видно от приложенията към обвинителния акт от 47 страници, който бе раздаден на медиите заедно с пълна справка за движението на делото от образуването му досега.
Дамян Дамянов запази поста си
СОФИЯ. Вчера треньорският съвет на федарацията по кану-каяк преизбра за треньор на мъжкия национален отбор през следващите 4 години досегашния наставник на тима - Дамян Дамянов. Той получи 12 от общо 18-те класа, като останалите 6 бяха за бившия състезател на представителния ни тим Мартин Маринов. За помощник на Дамянов, който заема поста от далечната 1985, бе определен Марин Маринов - личен треньор на двойния сребърен медалист от олимпиадата в Сидни Петър Мерков. В същото време женският национален състав занапред ще бъде воден от Виолета Малева. В рамките на един месец ще се свика управителеният съвет, който трябва да потвърди официално тези назначения. "Постиженията на Дамянов са безспорни и ние му гласуваме пълно доверие за следващия олимпийски цикъл" - заяви след заседанието генералният секретар на федерацията по кану-каяк Виктор Кирин.
Данъчните ще работят и в събота и неделя
СОФИЯ. Данъчните служби и бюра в цялата страна ще работят и в събота, и в неделя тази седмица, за да приемат патентните декларации за 2001. Това съобщиха вчера от Главната данъчна дирекция (ГДД). Работното време на данъчните през двата почивни дни ще бъде от 10,30 до 15,30 часа.
Освен патентните, в събота и неделя ще бъдат приемани и годишните декларации за доходите през 2000 и справки-декларации по Закона за ДДС.
Крайният срок за подаване на патентните и на справките-декларации е 14 януари, който тази година е неделя. Затова тези документи ще бъдат приемани и в понеделник, 15 януари, подчертаха данъчните. В този ден данъчните служби и бюра в цялата страна ще работят извънредно до 19 часа. И след този час ще бъдат приемани декларации, ако има чакащи граждани, обещаха от ГДД.
Дипломат не се яви на дело за побой над него
СЛИВЕН. Бившият вицеконсул на Турция у нас Мехмед Коза не се яви вчера в окръжната прокуратура, за да даде свидетелски показания по делото за побой над него. Причината била, че Коза в момента бил на дипломатическа работа в Париж, съобщиха от прокуратурата. Това е второто повикване на турския дипломат за очна ставка с побойниците. От турското консулство в Бургас са информирали, че следващия път той ще дойде. С неговото неявяване ходът на съдебното дело се проточва с два месеца.
Инцидентът с Мехмед Коза стана на 12 ноември м.г. край с. Тополчане, Сливенско, когато трима души го нападнаха и пребиха. Няколко дни по-късно екипи на РЗБОП и Националната полиция задържаха бандитите.
Ексшефове нанесли щети за милиони долари
ПЛЕВЕН. Бившите шефове на държавната фирма "Геоком" Иван Вачков и Иван Георгиев са обвинени в нанасянето на щети за милиони долари, съобщиха вчера ревизори от ДФК - Плевен. Те са направили ревизия на скандално известното дружество, в състава на което са двете ни фирми, разработващи нефтените концесии в Либия. Според акта за начет Вачков ще трябва да връща на държавата над 3 млн. долара и 1,558 млн. лихви, а Георгиев ще отговаря за 272 хил. долара и 117 хил. лихви. Тези щети са нанесени от май 1995 до 1998.
Здравната каса с преизпълнен бюджет
СОФИЯ. Приходната част на бюджета на здравната каса е преизпълнена с 12,6 млн. лв., съобщи вчера д-р Димитър Илиев, зам.-директор на НЗОК. Допълнителните пари са дошли от санкции, лихви и глоби. Събраните средства са общо 547,8 млн. лв. при предвидени 535 млн. лв. В същото време разходите са по-малко от очакваните, каза д-р Илиев. НЗОК ще открие 120 общински офиса в страната до края на януари. В София новите приемни ще са пет - в "Люлин", "Младост", "Красно село", "Обеля" и "Надежда". Целта е да се улесни комуникацията между гражданите, лекарите и здравната институция, коментира д-р Веселин Иванов, директор на Столичната здравна каса. В страната офисите ще бъдат отворени в общински сгради. Касата ще осигури оборудването и заплащането на служителите.
415 лекари и стоматолози трябваше да подадат документи за договор със софийската каса на 10 януари. На 300 от тях документите са изрядни, 100 души са върнати за допълване на информацията, 65 не са се явили в предварително определения график. Срокът за приемане на документите е 16 януари. 10 на сто от столичани са сменили семейния си лекар, отчетоха още от СЗОК. На 15 януари изтича времето за избор на нов доктор. 350 000 здравни книжки са раздадени в София.
Издирват заподозрян за изнасилване на 13-годишна
КЪРДЖАЛИ. 13-годишно момиче е било подмамено и изнасилено със съучастието на близък на семейството й мъж. Той и брат му подмамили непълнолетната и я качили в такси по пътя за с. Енчец. Завели я в Хасково, където я настанили у свои роднини. Близкият на семейството се прибрал в Кърджали, а на другия ден брат му изнасилил момичето. Родителите разбрали за случилото се и подали жалба в РПУ. При проведените издирвателни работи е заловен съучастникът Юмер А. (21) от с. Срединка, съобщиха от РДВР. Заподозреният за гаврата с детето е обявен за издирване. От местопрестъплението са иззети веществени доказателства и други материали по случая.
Истината за "възродителния процес" излезе наяве
Това, което не свърши правосъдието, явно ще се наложи да го свърши журналистиката. Филмът на Татяна Ваксберг "Технология на злото" разгоря наново дебата за истината относно "възродителния процес". Защото за 9 години съдебни дирения вината не беше персонифицирана. А след смъртта на Тодор Живков и Димитър Стоянов делото почти беше на път да се закрие. Въпреки че документите за това, кои са идеолозите на асимилацията и имената на героите "възродители", са налице. И голяма част от тях са в редовете на преименуваната БСП, която днес коалиционно се рекомунизира и дори търси партньорство с ДПС. В реакциите си след филма "Технология на злото" българските турци обаче са категорични, че нищо не са забравили. Просто защото на жертвите и палачите тепърва предстои да се изправят очи в очи.
Извършителят
От хилядите доскоро секретни страници в архивите се открои фигурата на човека, разработил и осъществил асимилацията на българските турци.
Неговото име е Димитър Стоянов (1928-1999). Чин: о.з. генерал-полковник. Занятие: в продължение на 16 години (1973-1989) ръководител на МВР и на пряко подчинения му Комитет за Държавна сигурност.
Биографичната му справка е отчайващо казионна: произхожда от семейство, "активно участвало в антифашистката борба". Завършва история в Софийския университет, наблягайки на комсомолската дейност. Още като студент е издигнат за секретар на ЦК на ДКМС, а по късно и за първи секретар на окръжния комитет на БКП във Велико Търново. Слепият му партиен фанатизъм и личната му преданост към Живков явно изиграват роля и скоро след това, едва 45-годишен, той оглавява МВР. Междувременно учи във висшата школа на КГБ.
Като награда за успешното провеждане на "възродителния процес" става кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. А през 1989 запазва само партийните си постове, защото Тодор Живков вече има ново протеже - Георги Танев, който провежда депортирането на турците, получило прозвището "голямата екскурзия".
През 1992 Димитър Стоянов е бил привлечен по делото за "възродителния процес". Но до смъртта си през 1999 той не получи никаква присъда. Твърдеше се, че липсват документи, които да потвърдят ръководените от него операции.
Напротив, през 1997 този "най-голям нестинар в държавата" (както го нарече наскоро един тиражен вестник) дори написа книга в свое оправдание. И я нарече "Заплахата", посвещавайки я на "служителите на Държавна сигурност - самоотвержени защитници на сигурността, националните интереси и териториалната цялост на България". В книгата си този ревностен член на преименуваната БКП в БСП продължи да отстоява налудничавите си бръщолевения за световен американски и мюсюлмански заговор, провъзгласявайки ДПС за антиконституционна партия.
Което дава повод за размисъл: дали на някоя по-сетнешна сгляда с ръководството на ДПС-бивши негови сътрудници заедно с щатните разузнавачи (сега мнозинство във Висшия съвет на БСП) няма вместо традиционните червени карамфили да вземат и да я преподнесат създадената с благословията на Луканов ДПС на Ахмед Доган, но вече с дарствен надпис.
АДЕМ КЕНАН, депутат от ВНС, лидер на нерегистрираната Турска демократическа партия, с. Ясенково, Шуменска област: Филмът е само начало към истината.
Гледах "Технология на злото" с интерес и го приемам не само като добър документално-публицистичен факт, но и като начало на разбулване на истинските мотиви за т.нар. възродителен процес. Трябва да стане ясно на хората, че преименуването не беше предприето заради искане автономия от турците в България. Действителната причина е идеята за претопяване на турското население. Според мен разследването трябва да продължи и да се разбере още, че виновници за "възродителния процес" са не само българските управници, а и част от самите турци, които обслужваха БКП по-предано и от българите. Само един пример: тогавашният районен мюфтия в Пловдив Тахсин Иляз получи два ордена - "Червено знаме" и "Народна република България", за участие и заслуги към насилствената асимилация. Награди получиха и много други партийни секретари и активисти на БКП. А колко турци бяха вербувани от ДС точно заради успешното провеждане на "възродителния процес", който всеотдайно вършеха доносническата си задача. Трябва, трябва най-после виновниците да бъдат изправени пред съда.
ГЮНЕР ТАХИР, лидер на НДПС: Не само партийната върхушка бе виновна.
Филмът постави въпроса за моралната присъда, която ще бъде произнесена тогава, когато поименно бъдат посочени всички виновници за издевателствата. Категорично твърдя, че те не са само сред висшите партийни кадри, замислили пъкленото дело. Факт е, че много служители на репресивните органи на тогавашната власт проявяваха лична инициатива и изобретателност в тормоза над мирни хора. Сега същите тези палачи си живеят спокойно, като че ли нищо не се е случило. У нас все още има много въпроси, на които трябва да бъде даден отговор, за да бъде затворена завинаги тази позорна страница от нашата история. Въпросът е дали това е точно така. Нали по време на 36-ото Народно събрание групите на ДПС и БСП заедно гласуваха против отнемането на имунитета на депутата от БСП, бивш секретар на окръжния комитет на БКП в Хасково, Димитър Велев. Същият бе разпоредил да се срине цял квартал в този град, в който са живели предимно български турци. Считам, че този пример е много показателен за истинската роля, която са играли Ахмед Доган и приближените му в ония срамни събития.
Правосъдието се размина със справедливостта
Изводът от продължилата час и половина пресконференция вчера на висши прокурори е тъжен: излиза, че всяка структура на съдебната власт, облечена в правомощията да установи истината и да отмери вината, е права сама за себе си. Междувременно обвиняемите си отиват от тоя свят. Докато остана един - Георги Атанасов.
Ето защо въпросите ни оттук нататък ще бъдат само конкретни:
- Защо съдията Николай Чирипов, след като получава обвинителния акт през юли 1993, вместо да насрочи делото, го прекратява и връща за доразследване? От разпореждането на съдията се вижда, че той го връща не толкова заради процесуални нарушения, а заради непълнота на доказателствата (според него), което не е негова работа в оня момент? Да го беше насрочил, пък ако не достигат доказателствата, нека оправдае подсъдимите!
- Защо прокуратурата след първото връщане на делото се мотае две години до повторното му внасяне - с изпълнени или неизпълнени указания?
- Защо председателят на Върховния съд се бави още толкова време докато реши по коя процедура и при коя инстанция да продължи наказателното производство?
Как по-конкретно протича преименуването, започнало от пролетта на 1982 г.?
Възникващата ситуация изисква навсякъде, където се извършва преименуване, да бъдат създадени комисии към народните съвети, в които влизат служители на съветите, представители на партията, на обществените организации - Отечествения фронт, БЗНС, Комсомола и Профсъюзите, стопански, административни ръководители и други активисти. В тях активно участие вземат и лица от тюркоезичното население. Именно тези комисии извършват конкретната проучвателна работа, свързана с родовия корен на гражданите и на децата от смесени бракове. Те максимално улесняват смяната на имената им на основата на получената документация.
Преименуването започна в крайграничните окръзи - Кърджалийски, а след това и Хасковски, където децата от смесените бракове и непреименуваните през 1969-1971 г. българи-мохамедани представляват значителна част от населението. За около 2 години, от пролетта на 1982 г. докъм края на 1984 г., променят имената си около 50 хил. души.
Млади хора, потомци на българи-мохамедани, посрещат отказа от чуждите имена като нещо естествено и което се разбира от само себе си. В двата окръга младежи и преди това променят имената си.
Кощуница и Джуканович в спор за федерацията
БЕЛГРАД. Президентът на Югославия Воислав Кощуница предложи проект за ново конституционно устройство на федеративната държава, който предполага преразглеждане на отношенията между Сърбия и Черна гора в състава на федерацията.
В документа Кощуница признава правото на всяка от републиките в състава на СРЮ на отделни пълномощия като независима държава. Той предлага минимум функции за общите съюзни органи - президент, парламент и правителство, докато черногорската позиция засега е двата субекта на федерацията да станат независими държави, а след това да оформят "хлабав съюз". При сегашният състав на Югославия (плюс Косово) нейното население се състои от 63 процента сърби, 6 процента черногорци, 14 процента албанци, плюс "други", сред които най- многобройни са унгарците в ъв Войводина .
Администраторът на ООН в Косово Бернар Кушнер призова косовските албанци да се помирят със сърбите. Това той направи в своята прощална реч, предавана по телевизията. На 15 януари Кушнер предава пълномощията си на досегашния датски министър на отбраната Ханс Хекеруп.
Очаква се СР Югославия да получи статут на специално поканена страна в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, предаде АФП, позовавайки се на изказване на Клод Фрей, ръководител на делегацията на Парламентарната асамблея, изпратена да прецени намясто демократичния напредък в Югославия. Очаква се Парламентарната асамблея да открие свое бюро в Белград през следващия месец.
Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС), която още не е сменила името си, въпреки че е вече със смазващо мнозинство в парламента, затвърди победата си от предсрочните парламентарни избори в републиката след произведеното частично повторение на вота в 19 от общо 8700 секции. В тях ДОС печели близо 70 процента от гласовете.
Крадци демонтираха ски-влек
ПЛОВДИВ. Неизвестни извършители са демонтирали ски-влек в местността Юндола над Велинград, съобщиха от полицията в Пазарджик. Съоръжението е собственост на Иван Лебанов, който е първият български олимпиец, спечелил медал в ски-бяганията за България. Лебанов има и собствена ски-школа. Апашите са откраднали 500 метра стоманено въже, металната конструкция, колелата, които предават движението, и трифазен елдвигател, уточниха от полицията. Щетите възлизат на над 10 000 лв. Междувременно стана ясно, че автокрадци са задигнали личния "Мерцедес 250 Д" на Христина Калчева. Извършителите й искали откуп от 2500 марки.
Легенди на шоубизнеса
В последните години голяма част от джазаудиторията в Америка и Европа проявява определен интерес към музиката от 30-те, или по-точно "Златната ера на суинга". Споменът за саунда на големите оркестри и неустоимия драйв на суингиращия ритъм като че ли отново става моден. Сред музикантите, обърнали очи към легендарната ера, се откроява особено диригентът, композиторът, аранжорът, пианистът, певецът и танцьорът Хари Коник Джуниър.
Роден в старата люлка на джаза Ню Орлийнс на 11 септември 1967, той сяда на пианото едва тригодишен. Дебютира на десет с местен джаз бенд в един клуб, учи пиано с Елис Марсалис и печели няколко конкурса. На 18 години отива да учи в колежа Хънтър и прочутото училище по музика "Манхатън". Дебютният си албум Хари издава с басиста Рон Картър и критиците го оценяват високо. Те намират, че 19-годишният музикант определено има собствен характерен стил - главно като много добър пианист, аранжор и певец в браздата на Франк Синатра.
Освен отличния биг бенд, който Коник с вещина ръководи, той с много чар се изявява и като блестящ шоумен. Удоволствие е да се наблюдава на концерт този млад талантлив човек, поднасящ ни с майсторство, вукс и чувство за хумор една полузабравена, но високостойностна музика. Жалко че у нас той е известен само като композитор на музиката към чудесния филм "Когато Хари срещна Сали". За щастие там би могъл да бъде чут в няколко прочути американски стандарта. Успехът на филма естествено доведе до първия му мултиплатинов албум. През 90-те години популярността и наградите го навестяват все по-често - печели "Еми" и дори прави много сполучлива актьорска роля във филма "Сорусат" заедно със Уивър.
Мари Врина-Николов: Каравелова - един урок по оптимизъм
МАРИ ВРИНА-НИКОЛОВ започва да изучава български още тринадесетгодишна и му остава вярна. Изследва нашия език и литература като професионалист. Завършила е класическа филология в "ЕКОЛ СЮПЕРИОР" в Париж, а по-сетне и българска филология в "ИНАЛКО"-институт за източни езици и цивилизации във френската столица. Докторатът й е върху емоционалните частици в българския език и съдържа 400 страници изследване. Пише върху езикознанието. Превежда. Съставила е 14 книги с наши разкази и новели. Подготвя литературоведски труд на тема: Историческият роман по времето на комунизма. В момента е на работа във Френския културен институт в Будапеща. Преди две години е била в Софийския. Усвоява унгарски, но обича да говори на български, който й липсва. Липсват и българските й приятели - Людмила Генова, Дина Манчева, Антоанета Войникова, Фани Дренкова, Николай Аретов. В книгата: "ПОРТРЕТИ НА ПРЕВОДАЧКИ", която предстои да излезе в Отава - Канада, е включена и студията на Мари Врина за Екатерина Каравелова.
- Как стигнахте до Екатерина Каравелова, кое пробуди интереса ви към нея, как разбрахте за нейното дело?
- Бих казала, това е сноп от случайности. Занимавам се с преводи и научни изследвания за българската литература и постепенно у мен се събуди желанието да се заема с история на превода в България, да проследя формирането, разширяването и обогатяването на културата й по време на Възраждането и след това и влиянието на тези процеси върху езика. Преди около година зачетох книга, която отдавна имах, но още не бях прочела: "Българското Възраждане и Европа" от Николай Аретов. За първи път там срещнах името на Екатерина Каравелова при описанието на московския интелектуален кръг, Аретов казва, че тя е много по-млада от хората, за които той пише, че ще развие своята дейност малко по-късно, когато ще преведе... и изрежда няколко имена. Не знам защо съм запомнила това. После четох "Хромият титан" от Здравко Дафинов - там също се споменава името на Каравелова като преводачка, оказала влияние върху Пенчо Славейков. През лятото в една антикварна книжарница случайно намерих "Спомени на Екатерина Каравелова", издадени през 1984, под редакцията на Величка Филипова, започнах да чета с все по-голям интерес за нейния живот, а след това благодарение на Людмила Генова се сдобих с книгата "Като антична трагедия" - съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в дневници, писма, фотографии, представени от Фани Дренкова, 1984.
Много се възмутих, защото никъде в справочните, в енциклопедичните издания не намерих нищо писано за нея. Само в новата Българска енциклопедия, 1999, я споменават като съпруга на... като майка на... и като създателка на Българския женски съюз. Но не и като преводач.
- Нито като публицист, още по-малко като първата българка, писала фейлетони и памфлети в края на ХIХ век. Навярно това е засилило желанието ви да поправите неправдата и да представите тази невероятна личност в светлината, която заслужава.
- Ядосах се. И когато Жан Дьолил, ръководител на катедрата по превод в Отавския университет, Канада - и връзката с него стана сякаш случайно, да живее Интернет, - ми предложи да участвам със студия в подготвяната от него за печат книга "Портрети на преводачки", веднага се съгласих. Беше включил вече моя статия върху начина, по който са превеждали по времето на кръга "Мисъл", дейността на д-р Кръстев, Пенчо Славейков и т.н. в своя сд-ром за световната история на литературата. Беше излязла и книгата "Портрети на преводачи", пролуката от време, в която трябваше да направя своя избор, беше съвсем малка. На поканата отговорих с имейл "Да, разбирам. " А Жан Дьолил с "Добре, очаквам".
Честно казано, отначало се колебаех дали да не напиша за Мара Белчева, но после ми стана ясно, че тя има много дейности, пише поезия, но в сравнение с Каравелова е превеждала малко. Тревожех се дали преводите на Каравелова ще се окажат на висотата, за която само бях чела.
- Наистина те са отдавнашни, днешната публика не ги познава, макар да са имали много висока стойност за времето, когато са публикувани - 1888-18999.. Това е годината на последния й литературен превод от немски, на "Княжество България" от Константин Иречек.
- Познатите ми, с които говорех по телефона, изразяваха известен скептицизъм дали наистина съм направила подходящия избор. Сега вече зная, че съм го направила, преводите на Каравелова са много хубави, използвах повода, за да пиша малко повече и за живота й, за епохата, в която работи. Но тя никъде не пише за това как превежда, какви са възгледите й за превода. Това ме кара да мисля, че тя интуитивно превежда хубаво. Интуитивно се стреми да пресъздава ритъм и за студията избрах три откъса, много различни по дух и ритъм на фразата (В. Юго "Свободата на печата", Г. Флобер - "Иродиада" и Г.дьо Мопасан "Нощта").
- Предлагате и оригинала, и превода успоредно?
- Да, за да покажа как пресъздава на своя език, без пропуски, много точно. Има няколко думи от печатарския занаят от времето на Юго, които е махнала.
- Вероятно не са били познати у нас.
- Да, за нея яснотата е много важна. Има и някои други дребни неща, които ще спомена, защото не е възможно всичко да е съвършено и най-важното: които ме навеждат на мисълта, че е работила без речник, до такава степен е владеела френски. Съдя и по тетрадките-дневници, статии, изпъстрени с думи на този език. В превода на Алфонс Доде тя превежда една дума литературно, а в диалекта на Южна Франция думата има съвсем друго значение. Дори за мен като французойка без бележката под линия на редактора е трудно да отгатна, камо ли за Каравелова!
- Какво е характерно за нейните преводи?
- Предпочита съвременни и познати й автори. Превежда кратки творби, най-често разкази, което е разбираемо, при положение че са публикувани в списания. Превежда в ограничен период. Защо изоставя превода? Тъй като не казва нищо в спомените си по този въпрос, пред изследователя изниква предположението, че като роден педагог тя просто е искала да помогне на тогавашните читатели да опознаят произведенията на европейската литература. Целият й живот свидетелства за едно отдаване: дали ще е интелектуална, политическа, семейна, педагогическа дейност, тя я върши, без да изпитва необходимост да теоретизира своя опит. С изключение на преводите в областта на педагогиката и логиката, работата й е насочена към литературните списания и най-вече към създаденото от нейния съпруг Петко Каравелов през 1888 и излизало до арестуването му през 1891 списание, изиграло изключителна културно-просветна роля, Библиотека "Свети Климент".
Екатерина Каравелова превежда директно от френски, немски, английски и руски. При своите пътувания в чужбина е произнасяла речите си на съответния език. За френския мога да кажа, че докладите, за които има запазен текст, са като на родѓна французойка. Всъщност френски език - както и останалите езици - е учила като съвсем млада в Русия.
След като опознах делото на тази жена, доживяла преклонната възраст 87 години, изстрадала твърде много, която дори в залеза на своя живот, почти сляпа, ни дава урок по оптимизъм, когато на едно честване, посветено на неин юбилей, казва, че е доволна от своя живот, дойдох в София и исках да се поклоня на гроба й зад църквата "Свети Седмочисленици". Знаех, че е погребана до своя съпруг. Та там няма дори името й! Това е... Не намирам думи.
Мач на АЕК бе прекратен от буйстващи фенове
АТИНА. Мачът за Купата на Гърция между АЕК и "Олимпиакос" бе прекратен заради размирици по трибуните, причинени от феновете на домакина АЕК. Те започнаха да замерят съдиите с предмети, след като бе изгонен Зикос, а секунди по-късно го последва за оспорване на съдийско решение и Николаидис. Същият откри резултата за АЕК в 46-а минута, а веднага след почивката Ниниадес изравни. Това изнерви още повече феновете на домакините, които започнаха да обстрелват терена. Мачът бе спрян за 35 минути, но запалянковците продължиха да буйстват и срещата бе прекратена окончателно. Милен Петков се отличи с жълт картон. Гръцката федерация ще анулира резултата от срещата и той вероятно ще се преиграе.
Месиански неволи
Спомням си едно стихотворение на Недялко Йорданов от началото на 60-те години. Войници гледат през оптически уред жена, която слиза по отсрещния склон. Един отчита, че тя има хубаво тяло, друг потвърждава това. Едва когато жената идва наблизо, разбират, че тя е стара и прегърбена. Поетът накрая заключава: "Разстоянието е голям художник".
Напоследък забелязвам в неговата публицистика подобна склонност - да се наблюдава комунизмът от разстояние, за да бъде украсен. За тази цел г-н Йорданов не пощади и Ботев. Отново се върна към неговия "единий светъл комунизъм". С лекота прелита десетките години реален комунизъм, за да може неговите мрачни "поправки на недъзите на обществото" да изсветлеят чрез Ботев. Подобно пране на идеи чрез скок в миналото може би е приемливо като литературен похват, но като политически ход е неморално. Ботев е загинал преди октомврийската революция и не може да възрази нищо. В този смисъл той е удобен за Недялко Йорданов, когато казва за него: "Комунист все пак". И с лекота го натоварва на същия влак, докарал Ленин от Финландия в Санкт Петербург.
Защо бургаският поет, след като толкова му е домилял комунизмът, не посъветва своите другари от БСП да си върнат буквата "К"? Защото не това е целта му. То се обръща към младите. Както казва, към "тези, които не знаят". Търси тези, които не помнят комунизма, за да им го поднесе в целофан и с джувка. И тук в своя популистко-стадионен подход той се издънва и като литератор. В непохватния си стремеж да се хареса на своята аудитория Недялко Йорданов разказва една биография на Ботев, която би затъмнила всички досегашни кандидат-студентски бисери. Приравнява се с онези даскали, които, за да пробудят задрямалия си клас, поднасят класиката с жаргонна пикантерия. И не само това. Омагьосан от идеята си да превърне Ботев в червен предизборен плакат, той забравя обекта на своето писание и ни в клин, ни в ръкав подсказва на младите за кого не бива да гласуват. В резултат на което допуска две доста конфузни неточности, цитирайки Ботев. Първата е класическата закачка на учителя с разсеяния ученик: "Какво вино иска Ботев? Тежко? " Е, според цитата на г-н Йорданов виното наистина е тежко. А другата непочност е "хладен гроб - хладна почивка". Сладка почивка, г-н Йорданов, сладка. "Хлавна почивка" е ресторант, където можете да пиете студена бира след тенис. Ето докъде води политическата тенденциозност - дори и на вас, поета, текстът на Ботев не ви се подчинява. Сиреч оказва се неудобен и за вас.
А беше ли удобен за комунистическата власт? Отговор могат да ви дадат писанията на Тодор Павлов, ако не заспите от дългите му изречения. Той дори се опитва постфактум да съветва Ботев как да пише. Общо взето, комунистическите естети добре се справяха с великите покойници. Едва ли вие ще може да добавите нещо повече. По-добре се занимавайте със себе си. Това го правите по-сполучливо.
Непознатата зима
Тъкмо кметствата из страната създадоха антикризисни щабове за борби със стихиите, снеговете и ледовете и дядо Боже си направи поредната шега върху снагата на България. Три месеца не пусна и снежинка. Е, прехфръкна малко снежец, колкото да покажем на неколцина сахарци фрагмент от "Четирите годишни времена", а дузина автомобили да се натръшкат по магистралите. Останалото е спомени за снежни човеци, исхемични болести и кахъри за скиорите. Това, разбира се, е нищо пред възможността да се бръснем лятос с бутилирана минерална вода и да внасяме спанак от Исландия. Иначе в столичния квартал "Младост" видяхме дори "летяща чиния", която не е нищо друго освен дълго чакан снежен облак. Дано пребори застойната българска мъгла, бич за самолетите на "Балкан". И дано и лунното затъмнение не стане повод за ясновидците, та да предсказват победа в бъдещите избори на партията на Йоло Денев примерно. Знаете що за суеверен народ сме. Такъв, с най-много черни котки, които, и да се проврат под дъгата, пак вещаят нещастие. Затова нека се молим за дебел сняг - дебел комат. Наче трябва да внасяме и пасти. От Лондон, разбира се.
Непротивоезикоругателствувайте
Както е добре известно на всички ни, в съвременната българска книжовна реч учтивостта се изразява с формите за второ лице множествено число на глаголите. Това означава, че единствено правилни в такива случаи са изречения като Вие ще отидете там вместо мене или Вчера отидохте ли у тях навреме? От друга страна, това значи, че изречения като Господинът ще отиде ли вместо мене на срещата?, с които се сблъскваме понякога, където като израз на учтивост е използувана формата за трето лице единствено число, трябва да се разглеждат или като остарели, или като претенциозни, формирани под чуждоезиково влияние.
Всъщност въвеждането на учтивите форми в книжовната ни реч става преди около век и половина, тоест не много отдавна, и това дава своето отражение във факта, че при прилагането на нормите има доста колебания и неясноти. Най-големият проблем в подобни случаи обаче се проявява, когато глаголът в изречението е употребен в минало време с помощта на съответното причастие.
Така много често се достига до изречения като Господине, Вие сте дошъл навреме или Госпожо, Вие сте дошла навреме, макар че и в двете е допусната еднотипна грешка. И в двете изречения сложната форма на глагола за минало време е съм дошъл. А във второ лице множествено число, както е известно, тя гласи сте дошли. Това означава, че не би трябвало да има значение дали се обръщаме учтиво към мъж или жена, защото глаголната форма, която ще използваме и при двамата, е само една, а изречението може да бъде само Вие сте дошли навреме.
Вероятно за грешките и колебанията в подобни случаи оказва влияние фактът, че мнозина разглеждат миналите причастия от рода на дошъл, видял, казал като прилагателни. Защото при прилагателните имена действително съгласуването се съобразява с пола, тоест казва се Госпожо, Вие сте хубава. Вярно е, че понякога от престараване може да се достигне до Госпожо, Вие сте хубави, но това става рядко и говори единствено за факта, че човек си спомня нещо от училище, но не знае как трябва да го приложи.
Думи като дошъл се възприемат като прилагателни, също както се възприемат и страдателни причастия от рода на манипулиран в изречения от рода на Както забелязвам, Вие сте манипулирана или Вие сте манипулиран. Същото важи и за страдателни причастия като бит в изречения като От кого сте бита? или От кого сте бит? При учтивост обаче тези страдателни причастия се променят въз основа на пола на лицето, към което се обръщаме, защото не са съставна част на сложната глаголна форма.
Още по-сложно става, когато страдателното причастие се употребява наред със сложна глаголна форма. Тогава от гледище на нормите на книжовния ни език трябва да се достигне до изречения като Вчера продължиелно сте били разпитван, а не сте бил разпитван, или (по-рядко) сте били разпитвани, както ще срещнете употребени формите. Сходна е и комбинацията в изречението Госпожо, Вие сте много хубава с новата рокля, която сте си ушили.
Макар и за мнозина подобни изречения да звучат твърде странно поради успоредната употреба на различните по число форми, те трябва да се изграждат точно по този начин. В масовата практика обаче редуването на формите води до уеднаквяването им, като все повече натежава съобразяването с пола на лицето, към което се обръщаме. Така учтивостта води до пренебрегването на граматическите правила, от което страда самата книжовна реч.
Ние в ХХI век
На четвърти март "младият" драматург Румен Шомов ще навърши петдесет години. Пиша го това млад в кавички, защото в България, докато не се пенсионираш, все те пишат за млад творец, дори да си написал осем пиеси, шест книги и куп сценарии за телевизионни постановки и деткки сериали. Бавно умъдрява българският автор, защото все трябваше някой друг, а не творчеството му да докаже, че е зрял. При Шомов това бе много по-трудно, тъй като да пишеш за деца, у нас е доста неблагодарна работа. За несериозен и вдетинен те имат. Шомов не може да работи по специалността си киноикономика, защото у нас кино практически не се прави. Пари няма, значи няма нужда и от икономисти. Осемте си пиеси написа с гърч и безпаричие. "Лов на малка моруна" се изигра успешно и в София, и в страната преди два сезона, а сега "Гълъбът" направи впечатление едва след като получи престижна международна награда в Лондон и бе поставена първо там. По това време една театроведка със странно творчество го уволни от зле платената му щатна работа. Да се радва или да страда Шомов, това не знае. Но знае да пише. И обещава да го прави и през ХХI век. После обещава да заработи някъде без заплащане. Нали в новото столетие и парите ще изчезнат! Ще останат само красотата и любовта. Дрън-дрън... - Навлизаме в нов век, в ново хилядолетие, провокира ли те това? Какво е отношението ти към времето?
- Известно е, че пространството и времето са човешки понятия. Всъщност живеем в безвремие. Но в книгата си "Квантово лечение" д-р Дийпак Чопра казва, че в съвършеното устройство на Вселената всичко е вечно. Човешката душа е трайна, колкото и звездата. Ние сме наследници на друга философия - захранени сме с разбирания от рода на "След мен и потоп". Наивно е да се смята, че пагубните й последици ще бъдат изтрити с вълшебна гумичка само защото сме навлезли в ново хилядолетие и нов век. Но за разлика от компютъра понякога човешките същества имат способността да се събуждат сутрин с решението да променят отношението си към живота. Сякаш някакъв висш интелект знае как и кога да ни променя. Често това става в най-неочакван момент. Осенява ни вдъхновение. Започва духовно пробуждане. Ето затова дълбокомислените схващания, че ние първо трябва да оправим икономиката, а после изкуството и културата, могат да нанесат изключителна вреда. Нужен е баланс.
- Смяташ, че изкуството и културата могат да променят хората?
- За нас днес няма нищо по-важно от това да променим себе си. Просто нямаме друг изход. Иначе ще креем, докато не изчезнем като нация. Шекспироведът Франсис Едмъндс твърди, че мисията на изкуството не е нито да забавлява, нито да носи наслада, а да ни кара да израстваме в своята човечност. Истинското изкуство ни опълчва срещу самите нас. Ако се окажем способни да се опълчваме срещу самите себе си, ще можем и да се променяме.
- Мислиш ли, че българинът обича промените?
- И да, и не. Българинът предпочита да иска другите да се променят, а той, ако може, да мине метър. Някой друг да му свърши черната работа. Политиците да станат ангели, а той да продължи да покрадва от обществения казан, без да го види никой... - Може би затова поглъща като топъл хляб хулите на така наречената "независима" преса срещу правителството?
- Всеки нормално зрящ човек вижда каква страховита манипулация върху общественото съзнание се извършва по отношение на най-успешното до днес българско правителство. Да не говорим, че цял куп доморасли шоумени и радки-пиратки натрупаха състояния, експлоатирайки, най-общо казано, нежеланието на българина да промени себе си - тези от сорта "ние сме си много добри, ама политиците ни са боклук" подгряват точно тази постна зелева чорбица. Не че политиците до един са от фино тесто "Бела" - далеч съм от тази мисъл, но безпочвените спекулации, безалтернативното кудкудякане, самоцелното щипане по задните части доста успешно омесват меда с катрана и спират желанието да се отсее зърното от плявата. И все пак ми се струва, че след толкова увъртане и лутане - та постепенен преход ли не щеш, та връщане към социалистическо управление ли, та антинатовски настроения ли... - българинът разбра, че тежестите, корупцията, престъпността и безнаказаността са едно, а приемането на европейските ценности е посоката, без която тунелът ще си остане все така непрогледно затворен. И има мигове в живота, в които, ако не вземеш правилното решение, грешките са непоправими или най-малкото струват дяволски скъпо. А такива грешки, слава Богу, не бяха направени.
- Не гледаме ли на европейските ценности само като на възможност да загладим косъма - да се сдобием с богатство и лъскави автомобили?
- За съжаление твърде много хора гледат на нещата точно така. Не че има нещо лошо в богатството и лъскавите автомобили - дай, Боже, всекиму! Само че ако това е целта на целите, ние ще се окажем отново там, откъдето сме тръгнали - точно толкова далеч от цивилизацията, към която се стремим. Хората на Запад постепенно разбират, че материалното преуспяване не е достатъчно. Научните постижения доказват, че дори на ниво атоми всички предмети представляват 99.9999% празно пространство. Макар и бавно, човешкият ум накрая ще пожелае обратното на онова, което има. Тогава остава едно-единствено нещо - божественият смисъл на сътворението - любовта. "Кой я разкрива пред нас? Любовта. Какво ни разкрива? Любов. Защо ни я разкрива? Заради любовта... " Културата възниква като резултат от стремежа към единство, тя е нещо надматериално и политика, която с лека ръка пренебрегва нейното послание, отрязва своето бъдеще и бъдещето на нацията.
- И все пак коя култура, каква култура? Чалгата също претендира, че е някакъв вид културен продукт, при това с доста голяма популярност. Социологически изследвания, и то сред млади хора, поставиха на шесто място като най-популярна личност президента Петър Стоянов и някаква чалга-певачка. Да не говорим кои са пред тях... - Мисля, че това е извънредно сериозен повод за размисъл на политиците. Чалгата е типичен продукт на изкуствено потисканите от комунистическата цензура ниски страсти, които сега отпушиха капака на гърнето. Това е музиката на мутрите и духовното опустошение. Както поплювките срещу правителството, тя щедро се толерира от "независими" печатни издания, при това уж иронизирайки я. Най-лошото е, че в тези продукти, дори зад най-безобидните на пръв поглед текстчета се съдържа една невидима, но доста силно въздействаща на подсъзнателно ниво агресивност, атавизъм, простащина и безцеремонност... - Не говориш, че чалгата трябва да бъде забранена, нали?
- Една демократична система не може да си служи с цензура, но тя трябва да води смислена политика по отношение на културата. Напоследък виждам някои положителни тенденции в тази посока - те все още не са достатъчни. Не бива да се забравя, че онези "хубави" 45 години с някои изключения толерираха изкуство, което беше втръснало на всички нормални българи. После ни задръстиха с екшъни и лигави сериали за процъфтяващи западни милионери, които "също плачат"... Българинът престана да търси в един културен продукт себе си, своите болки, своята мъка, своята надежда. Той престана да иска да гледа и чете за себе си. Днес между хората и създателите на културата зее една страховита пропаст и тя не може да бъде запълнена нито с егоцентрично презрение към "тълпата", нито с чужди "вагини", нито с романи за клозета, нито с изтупани от нафталина стари мундири, набързо преправени, за да минат за актуални. Работата на политиците е да познават българската култура и да подпомагат онази част от нея, която е в състояние да прекара някакви мостове към сърцата на хората, опитващи се или искащи да се променят. И то не като имитират чужди образци, а като запазят своите национални ценности, своята духовност и идентичност - енергията, излъчвана след шест хилядолетия цивилизован живот по нашите земи.
- След наградата на пиесата ти "Гълъбът" в Лондон и трийсет представления на сцената на "Уеърхаус тиътър" днес тя се играе и на българска сцена. Как я приема публиката?
- На премиерата през септември влязох с голям страх в залата на ямболския драматичен театър, но той се оказа напразен - приеха с изненада и радост спектакъла на младия талантлив режисьор Христо Стойчев. И досега, доколкото знам, представлението върви много добре. Не бях имал контакти с този театър и мога да кажа, че Ямбол притежава прекрасна публика и чудесна театрална трупа, която трябва да бъде подкрепяна. В София ходя на всяко представление в Сатиричния театър и виждам как от лицата на хората, излизащи си от салона струи светлина. Освен стилистичните достойнства на постановката режисьорът Николай Поляков, художничката Мария Диманова и талантливите актьори направиха много, за да балансират смешното и трагичното, земното и надреалното, да откроят всички детайли, нюанси и дълбочини в текста. Изпратих видеозапис на спектакъла в Лондон и отзивите са възторжени, дори в писмото на Джанет Смит - поставила "Гълъбът" там, откривам лек оттенък на много мила и, разбира се, благородна завист.
- Да се върнем отново на новия век, на новото хилядолетие, какво ни чака? Как гледаш на бъдещето?
- Общо взето, това не е характерно за мен, но не съм песимист. Смятам, че ако нещата вървят нормално само до пет години България ще дръпне много напред, но това няма да дойде нито само отвън, нито наготово, нито от само себе си. Изборът е наш. Наше е правото да си останем с ерзац ракийката и салатката, радващи се на дребен келепирец от измама над други като нас и псуващи управляващите, или да се научим да различаваме голямото от малкото и доброто от лошото.
Очаквайте читателски конкурс
"Писмо на броя" стана постоянна рубрика на страница "Споделено от вас". В нея намира място най-находчивото или добре написано послание до "Демокрация" през изтеклата седмица. За да стимулира читателското творчество, редакцията възнамерява да обяви специален конкурс, като в скоро време ще публикува в няколко броя условията за участие. На нашите верни приятели ще дадем възможност да се изявят по предложена от нас тема, предвидени са и интересни награди. Най-добрите работи, разбира се, ще бъдат публикувани.
Писмата, които се получиха напоследък, както винаги, бяха антикомунистически. Никакви нови левици и прочие комбинации на политическата сцена не са в състояние да заблудят интелигентните ни читатели. Те реагират с коментари от рода на "Преоблякъл се Илия, погледнал се - пак в тия"... Продължаваме да получаваме, макар и по-рядко, стихове и цели оди. Напомняме на любезните симпатизанти на СДС и в."Демокрация", че не публикуваме мерена реч на страница "Споделено от вас".
Първо по телефона, след това от София, после от страната пристигат реакциите на последните събития у нас, както обикновено. Тия дни в центъра на вниманието на хората явно са филмът на Т. Ваксберг за "възродителния процес" и спекулациите около годишнината от 10 януари 1997 г. Очакваме вашите мнения.
Паганини на ХХ век
Така озаглавих готовата ми от седем месеца книга за многостранния български музикален гений Васко Абаджиев, която е под печат и ще бъде представена на 29 януари в камерната зала "България". Именно Паганини на ХХ в. и новият Йехуди Менухин чуждестранни специалисти наричаха уникалното дете-чудо, концертирало в редица европейски държави под палката на Фуртвенглер, Бьом, Менгелберг, Абендрот и други знаменитости и предизвикало възторг и възхищение, любов и умиление. Срамно е обаче, че този феноменален цигулар, забележителен пианист, виолист, композитор, импровизатор, а често и ерудиран лектор към свои концерти повече от 20 години бе табу в България. За това допринесоха не само политическите превратности у нас след 1944, но и прословутата нашенска завист и нерядко бърза забрава на духовните ни първенци.
От най-ранно детство познавах Васко Абаджиев, а и родителите ни бяха колеги (бащите ни - професори в Държавната музикална академия, а майките ни - пианистки). Затова от 1987 насам издирвах в тогавашната ФРГ данни за последните двайсетина години от 52-годишния му прекаран там живот, които се оказаха низ от страдания, лишения, обиди, унижения и трагична самота. През 1992 ги публикувах в голяма статия в сп. "Музикални хоризонти" (кн. 7-8, с. 3-14), а през 1996 ги записаха в Златния фонд на БНР.
На 14 януари 2001 Васко Абаджиев щеше да навърши 75 години. Ето с няколко щрихи необичайния му жизнен път. След като невръстният Васко с часове слуша цигулката на баща си или свиренето на майка си, седнал върху възглавница до педала на пианото, строгият проф. Никола Абаджиев започва системно да обучава необикновения си ученик.
Има нещо моцартовско в ранното му развитие, както и в духовната атмосфера у Абаджиеви. Там на шестия си рожден ден Васко, акомпаниран от майка си, свири пред гости не само Моцартов концерт, но и ла минорния концерт от Вивалди, научен наизуст за един ден! Тези и други творби той изпълнява на 3 май 1932 в тогавашния италиански културен институт "Про Ориенте" и предизвиква сензация. Месец по-късно проф. Абаджиев е член на жури на I международен концерт по цигулка във Виена. Макар и без право на участие, Васко изпълнява трудна програма пред изтъкнатите журьори (Куленкампф, Хуберман, Кубелик, Енеску и др.), акомпаниран от Енеску. Пресата сипе суперлативи за шестгодишното дете.
В софийското уличище "Априлов" Васко завършва основното си образование за две години с отличие. През 1933 той свири, вече и собствени творби, пред Е. Дохнани в Будапеща. На следващата година Ж. Тибо го прослушва в София и е удивен от феноменалното българче.
А то на 9 години завършва средното си образование и след концерт в тогавашния "Военен клуб" произвежда фурор, който добре си спомням.
През декември 1936 Никола, Лала, Васко и по-малката му сестра Янка заминават за Брюксел. Отново като малолетен десетгодишният ни цигулар участва там в I международен конкурс "Е. Изаи" неофициално, и то с 4 концерта и 6 други творби, и получава най-високата оценка и "специална награда", а първа награда дават на вече 28-годишния Д. Ойстрах. Този факт умишлено се премълчаваше по време на комунистическия режим.
На 11 години Васко е редовен студент в майсторския клас на Брюкселската консерватория, една година по-късно получава първа награда на международния конкурс "Ф. Крайслер" в Лиеж, а 13-годишен като абсолвент е удостоен с първа награда и гостува на крал Леополд III. Следват триумфални концерти из Белгия, Германия, Франция, Италия, Дания и Швеция.
Наистина удивителна, фантастична е била психическата и физическата издръжливост на това чаровно дете, което научи френски, немски и италиански, по-късно и унгарски, а е учило и латински и старогръцки език! И над всичко стоят изключителното му трудолюбие и безмерната му всеотдайност към музиката.
През Втората световна война Абаджиеви се преместват в Берлин, тъй като тогавашният директор на Държавната музикална академия проф. д-р Стоян Брашованов бе издействал стипендия за Васко в тамошното Висше музикално училище, чийто директор казал на Брашованов дословно: "Вие в България възлагате на Васко Абаджиев големи надежди като забележителен цигулар. Но той има още по-големи данни да се развие като световноизвестен композитор. " Уви, отново българска завист не позволи това пророчество да се сбъдне!
Лишенията, гладът и местенето от град в град през тежките военни години се отразяват зле на извънредно чувствителната психика на Васко. При поредна бомбардировка Абаджиеви загубват цялата си покъщнина. Многозначително е, че след капитулацията на Германия Васко за пръв път изпълнява там концерта от Менделсон, забранен от националсоциалистите. Преживял много тежко смъртта на баща си през 1947, Васко цяла година композира и свири само в камерни състави. После се лекува в Будапеща, където по-късно концертира под палката на Д. Шолти.
Между април 1952 и май 1956
Васко Абаджиев свири 18 пъти със Софийската филхармония, и то 8 различни концерта, под диригентството на Абендрот, Саша Попов, Васил Стефанов и Влади Симеонов, а през септември и в Русе под палката на Добрин Петков, както и в Разград. Това бяха незабравими празници на духа! Незабравима за нас, студентите, остана и многочасовата му задълбочена лекция върху соловите сонати на Бах, коит той свиреше и анализираше. През тези години направиха в Радио София записи с Васко Абаджиев, а и на негови композиции, повече от които обаче впоследствие загадъчно "изчезнаха". Това съвсем не първо срамно явление там се е случило, когато той - макар и станал "лауреат на Димитровска награда" и затова заставян да свири в заводи и пред всякакви "колективи", но със забрана да концертира в "капиталистически държави" не се завърна в родината си, след като по време на т.нар. унгарски събития бил нападнат във влак между Прака и Будапеща и ранен в главата. Така и на него лепнаха новоизфабрикуваното прозвище "невъзвръщенец"!
Когато описвах в книгата си последните злочести 22 години, които Васко Абаджиев прекарва в Германия, а и когато стоях просълзена пред скромния му гроб в Берлин през април 2000, се мъчех да си обясня психологически необикновената му съдба. След смъртта на властната си майка през 1965 това абсолютно непрактично и несамостоятелно възмажало дете изпада в трагична безпомощност. Неизживял истинско детство след нова черепна травма вследствие на автомобилна катастрофа, Васко е принуден да изкарва хляба си като куриер в издателство и да свири в моряшки кръчми. Не приел чуждо гражданство, както някои бивши "народни артисти", живеещи в чужбина той бива изоставен и забравен. И в трагичния му житейски финал има нещо моцартовско.
На 14 декември 1978 хамбургски вестник съобщава с едри букви: "Дяволски цигулар намерен мъртъв в ес-бан", и то в останал на страничен коловоз второкласен вагон между две предградия на Хамбург. От поместената към обширното съобщение снимка ни гледа изтощен, съсипан български музикален гений, притиснал цигулката си - неотлъчния му и може би въобще единствения му другар.
Явлението Васко Абаджиев безспорно е национална гордост. То би трябвало да бъде скъпо на всеки български музикант, на всеки културен българин. За него не бива да се пише повърхностно, недобросъвестно и некомпетентно, а още по-малко дилетантски и пикантно! Всичко, свързано с живота, изпълнителското изкуство и творчеството му, трябва да се огласи напълно обективно и честно. Истината за всичко и за всеки рано или късно излиза наяве.
Пазарите за социални нужди увеличени 32 пъти за 4 години
СОФИЯ. 32 пъти са се увеличили разходите за социално подпомагане по време на управлението на правителството на ОДС, обяви председателката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова при откриването на финалната сесия на 38-то народно събрание вчера. От 10,4 млн. лв. през 1996 те са скочили на 319,9 млн. лева за четири години, сочат разчетите. В момента кабинетът има натрупан фискален резерв от 2389 млн. лв., при положение че през 1996 той е бил нула. Минималната заплата преди 4 години е възлизала на 18,5 лв., а през 2000 е била 79 лв. Размерите на средното работно възнаграждение за 1996 и за 2000 са съответно 66,6 лв. и 245 лв. В последната година на управлението на Жан Виденов минималната пенсия е била 10,6 лева, а сега е 40. Средната пък се е вдигнала от 19 на 83 лева.
Пак вдигат цените на бензина
СОФИЯ. По-високи цени на бензина от днес обяви "Лукойл Нефтохим Бургас" вчера. Повишението при А-91 е с 4,84% до 1298,40 лв. за тон. Цената на А 95Н се увеличава с 4,79% до 1312,80 лв. за тон, а на А-98 - с 4,43% до 1696,60 лв. за тон.
Като причини за увеличението компанията посочва повишаването на международните цени на суровия петрол и пазарната конюнктура.
С 4,07% по-ниска цена има от днес пропан-бутанът - 991,20 лв. за тон. Намаление има и при дизела - с 2,34% до 964,80 лв. за тон, и при газьола - с 2,74% до 639,60 лв. за тон.
Парламентът ще работи до 7 май
СОФИЯ. 30 закона ще приеме мнозинството в парламента приоритетно, като 20 от тях са абсолютно задължителни. Това бе решено вчера на среща между ръководствата на СДС, Народен съюз, правителството и председателите на постоянните парламентарни комисии. Първата група законопроекти са свързани с подготовката на изборите. Още следващата седмица законът за политическите партии ще влезе в пленарна зала, а съвсем скоро трябва да мине и този за изборите. Важен пакет социални нормативни актове също ще бъде приет до края на сесията, обяви Светлана Дянкова, включително поправките в Кодекса на труда. Важно място ще заемат законите, свързани с падането на визите и необходимостта от затягане на граничния контрол. В графика на мнозинството са също досиетата, експортното застраховане, електронните документи и електронният подпис. Законът за личните данни бил в списъка на препоръчителните документи.
Надяваме се да съберем необходимите гласове и за планираните от нас промени в конституцията, но времето няма да ни стигне, ако се наложи да минаваме по дългата процедура, обясни Пламен Марков, зам.-шеф на ПГ на СДС. Категорично нямало да остане време за законите за училищните възпитатели, за нормативните актове и за Семейния кодекс. Николай Христов препоръчал най-настоятелно правителството да продължи да подготвя проекти, които да са готови за гледане от Народното събрание след изборите.
Парламентът ще бъде разпуснат на 7 май, съобщи Пламен Марков, тъй като това е датата на неговото конституиране. На 4 май се предвиждало да е извънреден работен ден. Тогава в парламента ще бъдат прочетени двата указа на президента - за разпускане на 38-от НС и за насрочване на изборите. По конституция вотът трябва да е до 2 месеца след този акт. Мандатът на правителството се прекратява с избора на ново правителство, обясниха от СДС и Народен съюз. Затова членовете му, които искат да се кандидатират за депутати, ще трябва да ползват служебен отпуск.
Писмо на броя
За премиера бих казал, че миролюбието, действеността и неговата толерантност му прилягат добре. Той е човек, който не налага мнението си със сила и бруталност. Почти винаги се усмихва на нападките с лека ирония. Изключително трудолюбив е. За това говорят делата му и резултатите от тях. Много толерантен е и към опонентите си. За него може да се пише още, но не е необходимо. Същото се отнася и до първия дипломат на страната ни - г-жа Надежда Михайлова. Много от министрите са като "нестинари" в политиката, както точно ги определя г-ца Екатерина Михайлова.
За съжаление същото не важи за политиците от БСП. За тях определението въжеиграч е много добро според мен. А ето и фактите. Например Георги Седефчов Първанов и хората около него допреди няколко месеца бяха напълно против Европейския съюз и НАТО. Отскоро обаче без свян и задръжки се обявиха за най-големите привърженици на тези структури. Що за политици са това?
Едно от нещата, които бих си пожелал за тази година, е да спечелим отново изборите. В противен случай ни очаква много труден живот начело с въжеиграчи... Плавшич не се призна за виновна пред съда в Хага
ХАГА. Бившата босненска сръбска президентка Биляна Плавшич не се призна вчера за виновна в извършване на военни престъпления, включително геноцид пред Международния трибунал на ООН в Хага, съобщи Ройтерс. Плавшич, първата жена, публично обвинена от трибунала и втората ключова фигура от бившето босненско сръбско ръководство, пристигнала в Хага, не се призна за виновна по всичките девет пункта на обвинението за военни престъпления. "Обвинението ми бе връчено вчера. Обстойно го разгледах и не се признавам за виновна по нито една от неговите точки," каза пред съда сивокосата биоложка.
Адвокатът на Плавшич заяви вчера, че ще поиска временното й освобождаване до започването на процеса. Според адвоката Кръстан Симич, ако искането бъде прието, довереницата му ще се върне в Босна, за да изчака края на делото. Той изтъкна, че босненското сръбско ръководство е готово да даде гаранции за своята отговорност в случай, че Плавшич се укрие. 70-годишната Плавшич, която се предаде доброволно завчера в Хага, в миналото бе съюзник на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич, също обвинен от Хагския трибунал. При появяването си вчера сутринта в съда тя изглеждаше спокойна.
Международният трибунал на ООН в Хага не се е споразумявал предварително с бившата президентка на Република сръбска Биляна Плавшич преди тя да се предаде в Хага, заяви говорителят на ООН Фред Екхард.
Победа и загуба записаха българките
МЕЛБЪРН. С победа и загуба започнаха участието си българските състезателки в Откритото първенство на Австралия - първия турнир от Големия шлем за годината. Десислава Топалова отстрани в I кръг на квалификациите при жените Лаура дел'Анджело (Ит) с 6:3, 7:5, а Антоанета Панджерова отпадна след 2:6, 2:6 срещу Мая Палавершич (Хърв). С успеха Десислава Топалова се приближи на два мача от основната схема на турнира. Във втория кръг от квалификациите тя ще играе срещу _ 2 в схемата Андреа Глас (Гер). Ако българката успее да я преодолее, ще спори за влизане в основната схема с победителката от мача между Михаела Пастикова (Чех) и Милагрос Секера (Венецуела). Вторият кръг от квалификациите е днес, когато ще се тегли и жребият за основната схема на Откритото първенство на Австралия.
Подгорица- Белград: Покер с нова миза
До неотдавна черногорския президент Мило Джуканович играеше трудна партия "покер на две ръце" ексюгославския посткомунистически диктатор ( и негов бивш съратник...) Слободан Милошевич, в която залогът беше откъсване на демократичната Черна гора от тоталитарната Сърбия и произтичащата от това още по- голяма изолация на режима в Белград. Сега, след бурята от 5 октомври пред Скупщината и след настъпилите промени в Сърбия ( плюс промените в отношението на света към новите лица в Сърбия), югославската и международната общественост е свидетел на своеобразно продължение на партията покер по линията Подгорица- Белград. Новата миза на практика е старата - желанието на Джуканович и на тези, които го поддържат, да продължат започнатото и да постигнат ако не пълно скъсване под известното правило "да си малък е прекрасно", то поне "съюз между две независими и международно признати държави", от една страна, и стремежът на президента Кощуница да опази федерацията , предлагайки промени, чиято цел е да се опази Югославия в сегашния и вид, но при реформирана федерация, в която федералната власт да бъде намалена - от друга. Казано в резюме, Подгорица се обявява за съюз на независими държави, а Кощуница - за обща държава. Джуканович иска "съвместна отговорност" за обща външна политика, общ пазар, обща отбрана и конвертабилна валута (сега в Черна гора в оборот е германската марка, докато в Сърбия е динарът - б.а.). Кощуница прибавя транспорт, икономическа система и социална политика , което не радва Джуканович . Е, предстоят преговори, които едва ли ще бъдат леки. А и нищо чудно Джуканович да организира референдум по въпроса за отделяне или не на 650 000 черногорци от 10- те милиона сърби. Залогът никак не е малък .
Покаянието като изход
Спорът в Българската православна църква (БПЦ) от 1992 до днес се съпътства с неприятни и недостойни прояви за уреждането му. Началото бе поставено, когато духовници и миряни чувстваха и разбираха унижението от уронения престиж и състояние на БПЦ. Те настояха Синодът начело с дядо Максим да се извини публично за срамното си поведение и слугуване на сваления вече комунистически режим. Всички те милееха родната ни църква, с вековни традиции и изтъкнати духовници, отново да поеме призвания си път като духовен попечител на българския народ.
