БСП и ДПС да изчистят следите от позора
Изплувалият горчив и потискащ спомен за "възродителния процес" предизвиква размисли, свързани със съвсем пресни събития от политическия ни живот. След историческата среща на "Позитано" 20, където Ахмед Доган отиде с червена роза в ръка, гостът и домакинът му Георги Първанов би следвало да заявят осъждат ли извършените опити за асимилиране и насилствено изселване на българските етнически турци като престъпление на управляващата тогава БКП. Логично е също тъй да бъдат попитани двамата лидери, които явно намериха общ език, настояват ли да се потърси съдебна отговорност от извършителите на "възродителния процес" на всички равнища. Впрочем защо ДПС и БСП не предложиха свои съдебни заседатели за процеса срещу "възродителите"? Или това дело не ги засяга.
Възниква и друг въпрос: дали от двете партии са изключени лицата, участвали в насилствените опити за асимилация и принуждавали хората да предприемат "голямата екскурзия", както цинично я нарече Тодор Живков. Правозащитното движение и социалистическата партия не може да не си знаят хората, кой къде е бил и какво е вършил по онова време. Да си спомним и неуспелия опит за отнемане имунитета на депутата от БСП Димитър Велев. Същият, който влезе в историята като рушител на цял квартал на етнически турци в Хасково. През 1994 народните представители на ДПС шокиращо прибавиха гласовете си към тези на ПГ на БСП, за да попречат да се потърси наказателна отговорност от Велев!
Дали в разговорите между Първанов и Доган болната тема за "възродителния процес" се засяга, или елегантно се заобикаля от партията-приемник на БКП, и от движението - защитник на интересите на етническите турци? Като се готвят за коалиция, двете политически сили би следвало да изчистят помежду си този най-тежък проблем, наследен от близкото минало. Бъдещите коалиционни партньори трябва да го решат и чак тогава да си разменят рози и захарни усмивки за пред обективите.
НЕК иска да изнася електричество за Македония
СОФИЯ-СКОПИЕ. НЕК е подала оферта за износ на ток за Македония, съобщи вчера БТА. Конкурсът е организиран от македонското "Електростопанство". Резултатите от него се очакват до края на седмицата.
НЕК е предложила да изнася 50 мегавата в режим, който сама определи в зависимост от възможностите на системата. Цената няма да бъде по-ниска от тази за Косово и Сърбия. Ако офертата бъде одобрена, НЕК ще осъществява износа до април. Македония се нуждае от 260 млн. киловатчаса за зимните месеци, за да гарантира електроснабдяването в страната.
НЕК е едиствената от компаниите на съседните на Македония страни, подала оферта в конкурса. Според източници от Скопие този факт показва, че цялостната електроенергийна ситуация в района е незавидна и всички държави наоколо се сблъскват с недостиг на ток. Експерти от НЕК твърдят, че България е реално единствената страна, от която Македония може да внася електричество. В момента НЕК доставя ток за Сърбия, Косово и Турция.
Системите на България и Македония са свързани чрез два 110-киловолтови далекопровода. Те са с ограничен капацитет, но това няма да затрудни доставките, тъй като количествата са малки. Двете страни заедно с Албания подписаха споразумение за строеж на 400-киловолтов трансбалкански далекопровод. Чрез него НЕК ще може да снабдява с електричество Албания и Македония.
НЕК ще изнася ток за Македония
СОФИЯ. НЕК е подала оферта за износ на ток за Македония, съобщиха от македонското "Електростопанство" вчера. Българската компания е единствената сред фирмите от региона, която участва в конкурса.
Предложението на НЕК е да доставя 50 мегавата в режим, който сама ще определи. Износът ще продължи до април. Македония се нуждае от 260 киловатчаса електроенергия през зимните месеци.
Резултатите от конкурса се очакват още тези дни. Офертата била предадена лично от представител на НЕК, който бил в Скопие през миналата седмица.
ОПОЗИЦИОННИ МЕЧТИ
Най-розовата, най-чистата и най-святата мечта на всеки опозиционер, изместила дори изконните му кървавочервени революционни блянове, е цената на хляба. Той вижда светлина в тунела, бъдеще за България и благоденствие за народа само при условие, че цената на хляба скочи на три, на два, или поне на един лев. Той милно питае тази си крехка надежда, нежно я обгрижва и страстно я въжделява вече четири години. През тези четири години не се е минал нито един месец, ако не и ден, без опозиционните вестници да предскажат, че хлябът скоро ще стане един лев, ако не и повече. Поради това, че се задава жътва, или пък че е минала жътвата. Затова, че се задава сеитба, или пък, че не се. Затова, че е изорано, затова че не е изорано, затова че правителството е лошо, затова, че е топло през декември, или просто заради това. Причината за жежкото опозициОнно рвение е много проста. Социалистите изгубиха властта си след хлебна криза. И вярват, че днешната власт може да падне само след хлебна криза. На това ги е научил целият им политически, исторически, опозиционен и международен опит. Затова и не разчитат на идеи, програми, виждания, или предизборна борба. Трябва им криза. И то не каква, ами хлебна, та народът да се жегне и да се разбунтува най-после.
Втората, по-малко розова, не съвсем чиста и съмнително свята, но все пак мечта на всеки опозиционер, са Догановите агентурни разработки. Все още се помни как навремето Ахмед Доган подпомогна свалянето на първото демократично правителство, как заедно със своите другарчета от Държавна сигурност му спретна оръжеен компромат, и как след това се сортачи с комунистите. Опозицията не може да не се опре на този си огромен интелектуален и агентурен опит. Затова с безмерно очарование и възторг посреща всички нови компроматчета, гейтчета, скандалчета и хитринки на съответните политичета и службички.
Третата опозиционна мечта е малко по-чиста, също толкова свята, но затова пък вече съвсем не е розова. Тя е синьо-зелена. При нея сините се разцепват, президентът и премиерът се изпокарват, Петър Стоянов излиза на зелените боянски ливади, заклеймява СДС и коалицията губи изборите, за да дойдат отново на власт социалистите заедно с Доган. Затова всеки намек за охладняване на отношенията между президент и премиер горещо се насърчава и охотно се преувеличава. Тези си сияйни висоти опозиционната стратегическа мисъл е достигнала, разбира се, благодарение на огромната си интелектуална мощ, неизчерпаемите си човешки ресурси, необозримия си исторически опит и благодарение на два-три сладки спомена от лето деветдесет и второ.
Тези три мечти, а не някакви си програми, които могат само да залъжат народа, са в основата на съвременното опозиционерство. Те са неговите три кита, три влъхви, три грации, трима мускетари, три вещици от Макбет и трима особняци от Доньо Донев. И няма как рано или късно тези мечти да не се сбъднат. Защото, както казват поетите, мечтата на идиота винаги се сбъдва. Само дето това става по идиотски начин. Хлябът наистина ще скочи до един лев, някой ден може би. Но ще скочат и заплатите, така че до бунтове няма да се стигне. Агентурчиците пак ще се изагентурят точно преди изборите. Но най-вероятно ще бъдат изработени от собствените си разработки. А президентът и премиерът наистина ще се изпокарат някой ден може би. Но в този ден те вече няма да са президент и премиер. Или пък ще престанат да бъдат на следващия.
СУ благодари на кабинета за големия бюджет
СОФИЯ. Преподавателите и служителите от СУ "Св. Климент Охридски" ще получат най-голямото увеличение на заплатите си в сравнение с колегите им от останалите висши училища. Това стана ясно на проведеното вчера общо събрание на Алма матер, което обсъди перспективите за развитие за следващите три години. Още от тази година ще започне и сериозно финансиране на научноизследователската работа. Това ставало възможно, защото за първи път правителството изпълнило миналогодишния бюджет изцяло, а тазгодишният за първи път има увеличение, и то сериозно, казаха от ректорския съвет, за което са благодарни на кабинета и лично на премиера Иван Костов. Висшият управителен орган даде мандат на Академичния съвет и ректора проф. Боян Биолчев да разширят международния научен обмен и да приведат учебните планове и програми, ако те противоречат на изискванията на новия закон за образованието. През оставащия мандат на ръководството ще бъде финализирано връщането на имотите на СУ, които сега се ползват неправомерно от различни организации, обеща ректорското ръководство.
Автобус се блъсна в зърновоз на автомагистрала "Тракия"
ПАЗАРДЖИК. Автобус "Неоплан" с босненска регистрация се е блъснал в ремаркето на движещата се пред него "Шкода Европа", при което е загинал Мирсад Дупанович (39). Трагичният инцидент е станал на 75-ия километър на автомагистрала "Тракия" в 7.25 часа близо до Калугеровското ханче в посока София. Босненският автобус бил управляван от Мухарем Курдевич. В неоплана пътували общо 15 пасажери и втори шофьор. Шкодата със старозагорска регистрация била управлявана от Калчо Калчев, който бил заедно със сина си в кабината и е превозвал към София соев шорт.
Неопланът се е ударил в лявата задна част на ремаркето, уточниха очевидци. Зърновозът се е движел с намалена скорост около 70 км, т.е. сравнително бавно поради натовареността си и стръмнината в този пътен участък. Според твърденията на Калчев, който се е отървал без наранявания, управляваният от него камион не е засякъл автобуса. При удара шкодата е отскочила 4-5 метра напред.
Дупанович, който бил ръководител на групата и е от град Бихач, загинал на място. С леки наранявания са 10 от пътниците. В КАРИТ в пазарджишката болница е настанен шофьорът Курдевич, който е с комоцио. По-тежко са пострадали две жени - едната със счупен таз, а другата с фрактура на ръката и комоцио. Всички пътници били в шок, уточниха от полицията.
Автобусът е пътувал от Истанбул до босненския град Бихач. Пътниците в него се занимавали с куфарна търговия и са се връщали след пазаруване в турския град. Предполага се, че причината за тежката катастрофа е заспиване на шофьора на автобуса, каза ст. лейтенат Димитър Табаков. Поледица или мъгла в този ранен час не е имало. Движението вчера не беше спряно, а се извършваше в крайната аварийна лента. Работници по поддръжка на магистралата разсипваха пясък, тъй като е имало разлив на моторно масло.
Авторът на Кървавото писмо се самоубил, за да не издаде някого
Преди 150 години, на 13 януари (н. ст.) 1851, в Копривщица се ражда Тодор Каблешков, един от ръководителите на Априлското въстание в Панагюрски революционен окръг. В историята той остава с написването на прочутото Кърваво писмо, с което приканва панагюрци да последват примера на копривщенци. Енергията, с която ръководи заедно с Волов четата от въстаници, е удивителна за този умен, образован за времето си и болен от туберкулоза син на заможно и родолюбиво копривщенско семейство. След потушаването на въстанието се изтегля с други въстаници в Балкана, които се разпръсват, бягайки от турската потеря. Каблешков е заловен в Троянския балкан. Подложен е на изтезания в затворите на Ловеч и Търново, което досъсипва здравето му. За да не издаде неволно някого от другарите си, той се самоубива в конака в Габрово на 3 юни 1876.
С поклонение пред паметника на Т. Каблешков в двора на ВТУ "Т. Каблешков" в София на 13 януари 2001 от 11 ч. ще бъде отзелязана 150-годишнината от рождението на големия революционер. Същата вечер от 18 ч. във Военния клуб ще има тържествено събрание.
На 1 и 2 май в Копривщица ще има възстановка на моменти от избухването на въстанието и научна конференция на тема "Априлското въстание в IV революционен окръг". Националният организационен комитет за тържествата предвижда през май родова среща на Каблешковия род в София.
Агенция ще регулира цените на храните
СОФИЯ. Агенция да регулира пазара на основните храни при спекулативно поскъпване, предлага Георги Михнев, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Агенцията ще пуска на пазара олио, захар, брашно, пшеница при спекулативни разлики в цените на тези стоки на вътрешния и международните пазари. Не е работа на Държавния резерв да изпълнява тази функция както беше досега, уточни Михнев.
Агенция ще се намесва на пазара при спекулации
СОФИЯ. Да се създаде държавна агенция, която да се намесва на пазара при спекулации, предлага Георги Михнев, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Агенцията ще пуска на пазара основни хранителни стоки - зърно, захар, олио, брашно, когато някой се опита изкуствено да вдигне цените.
В момента Държавният резерв изпълнява функцията на такава интервенционна агенция, но това не е негова работа, коментира Михнев. Резервът може чрез тази агенция да излиза на пазара при обновяването на запасите си. През миналото лято от него беше деблокирано олио, за да се нормализират цените на пазара, които за кратко време се покачиха значително.
Европейският съюз харчи общо 50 млрд. евро годишно за регулиране пазара на хранителни стоки, но това се прави по административен път, коментира Георги Михнев.
Армията в имена
Полезен енциклопедичен справочник предлагат за специалисти и любители на историята Ташо Ташев и Светлозар Недев, издаден от Университетското издателство "Св. Климент Охридски". В трите глави на книгата им "Върховното ръководство и висшето командване на Българската армия. 1879-1999" в синтезиран вид е дадена най-съществената информация за висшето офицерство и за военните министри, както и за главнокомандващите на армията от Освобождението до днес. В предговора проф. д-р Георги Марков изразява надежда, че справочникът ще бъде от полза за онези, които са верни на истината и достоверността в науката. Авторите са направили опит да изчистят от политизация биографичните бележки за висшите офицери и цивилни лица, заемали най-високи постове във военната йерархия на армията и определили до голяма степен развитието на българската войска. Дадена е библиографска справка за книгите, студиите и статиите, както и заглавия на периодични издания, в които военният министър или началникът на ГЩ е сътрудничил.
Бедни балкански области бленуват за мост
Дунав тече зелено-кафяв и широк под прозорците кмета на град Видин Иван Ценков. На интервали от по няколко часа преминава самотен шлеп или ферибот, теглен с въжета от влекач, се плъзга по течението или пори водите напречно по посока към румънския град Калафат.
От векове реката е източник на благосъстояние за Видин и Калафат. Жито и други зърнени култури от тази плодоносна долина са били пренасяни нагоре по реката към изпитващите недостиг на земеделски продукти пазари на Западна европа. По време на комунистическия режим нови предприятия са изпращали машини местно производство, химикали и други стоки нагоре и надолу по реката.
Сега и двата града са крайно обеднели и изолирани. Осем години война, санкции и в крайна сметка разрушенията, останали от въздушните нападения на НАТО срещу сърбите през 1999, практически спряха по-голямата част от речния трафик, докато 11 години на посткомунистически преход оставиха централнопланираните икономики на района открити за капризите на свободния пазар.
От своя прозорец г-н Ценков посочва символите на някогашното богато минало на Видин - минарето на изоставена джамия от 19 век и разрушена синагога, изразявайки надеждите си за бъдещето. "Там", казва той с жест към керемидените покриви, покрити със сажди - в края на кафеникавото поле, където, ако бъдат осъществени добре изготвените планове, през следващите 5 години ще бъде издигнат мост за 200 милиона долара. Благодарение на свързването на тази западнала част от Балканите със Западна Европа, мостът обещава да бъде ключът към съживяването на района.
В началото на декември институцията на Европейския съюз, ангажирана с развитието - Европейската инвестиционна банка, най-накрая одобри заем от 50 милиона евро (48 милиона долара) за България за работите по започване на моста. Строежът трябва да стартира през пролетта. Когато бъде завършен, мостът ще допълни пътната артерия Е-79 - магистрала, известна още и с наименованието Коридор &numero; 4. Магистралата, която ще бъде двупосочна, с няколко пътни ленти във всяка посока, ще свързва Турция с пазарите на 15-те страни членки на Европейския съюз, към когото се надяват да се присъединят обозримото бъдеще както България, така и Румъния.
Пътят от българската столица София до Висдин е целият в дупки и е истинско изпитание да се пътува по кратерите на асфалта. Преминаването на фериботи през Дунава в Румъния води до път, който е в също толкова плачевно състояние. Камионите, пътуващи по претоварения търговски обходен маршрут, заобикалящ Видин, преминават през единствения мост на Дунав на близо 320 километра по-надолу по течението при Русе или тръгват по наново откритите пътища на север през Сърбия.
Балканските етнически разногласия засягат дори пътищата. Поддръжниците на моста твърдят, че по-голямата част от турските тираджии, като мюсюлмани, сега предпочитат да заобикалят православна християнска Сърбия.
Обсъждано близо десетилетие, осигуряването на средства за моста най-после намери разрешение миналата година, след значителен натиск, оказан от Бодо Хомбах, оглавяващ Пакта за стабилност в Югоизточна Европа - европейска инициатива за подпомагане на развитието и инвестициите на Балканите.
"Техните аргументи бяха много прости - Румъния искаше да развива своето черноморско пристанище Констанца и да има изгода от пътния трафик през румънска територия", заяви Николай Минков, бизнесконсултант в София, извършил проучвания по проекта на моста.
Сега България даде съгласието си да поеме отговорността за мащаба на строежа, използвайки отпуснатите от Европейския съюз фондове, като се задели средства в своя бюджет за 2001 за реконструкция на пътя до Видин. Румъния, която в момента е една от най-бедните страни на Балканите, все още се очаква да обявиплановете си за пътя от Калафат до унгарската граница. С 24 на сто безработица, Видин е сред най-бедните градове в България, където средният месечен доход е под 100 долара. Отвъд реката в Калафат безработицата възлиза на 72 процента, а средният месечен доход е около 50 долара.
За живеещото в недоимък население на двата града мостът обещава работни места и подобряване на жизненото равнище. Съоръжението ще позволи също техните градове да бъдат поставени в буквалния смисъл на думата на пътя на Европа.
"Икономическото състояние на този град е ужасяващо", каза г-н Ценков. Най-крупният работодател в района - заводът за гуми "Видахим" затвори врати миналата година, като лиши от работа 3 500 работници. Този инвестиционен климат ще се промени след започването на строежа на моста", заяви уверено той.
Отвъд реката, в Калафат, кметът Петре Трайстару поздрави гостите, облечен с палто, в слабо отопленото кметство - стара сграда с артистична архитектура, украсена с барокови пластични елементи и филигранни резби. Къщата, която е била посторена от местен магнат през миналия век, е като спомен от богатото минало на Калафат, когато десетки такива сгради са се издигали по протежението на Виа Траяна, главната улица на града.
При официална безработица от 72 процента в този град с население от 20 000 души, г-н Траистару изразява недвусмислено своето затруднение: "Проблемът е, че тук икономиката не работи добре".
И наистина седем от осемтте завода в града са затворени. единствено текстилната фабрика все още функционира, кан то изпълнява поръчки на италиански компании.
Мостът означава по-добър живот каза кметът. Той ще задвижи отново местната икономика, довеждайки чуждестранни инвестиции, привлечни от новото положение на града, намиращ се на основен търговски път, както и от най-големият ресурс на Калафат - висококвалифицирани работници, занаятчии и инженерни кадри, сега за нещастие остали без работа, поради ударите, нанесени на стопанската дейност от свободния пазар.
Самото построяване на моста ще открие няколко хиляди работни места за района и вероятно всеки ден заради него ще идват стотици камиони и автомобили, които ще искат да прекосят Дунава, превръщайки Калафат в център за наемане на тежкотоварни и леки автомобили. Очаква се този забравен от света балкански район да се изгради като основен транспортен възил за бъдните поколения.
Спирки за камионите, гаражи и евентуално малки фабрики и работилници се очаква също да бъдат изградени покрай самия път, поради най-лесния достъп до Европа.
Европейският съюз официално заявиче е възможно да прогнозира икономическия ефект, но България и Румъния, които са се ориентирали към членство в Европейския съюз, заявяват, че са необходими още и по-добри пътища за да се свържат още по-солидно Балканите с останалата част от Европа. Експерти, като Красен Станчев, директор на Института по пазарна инокомика в София, смята, че мостът е закъснял твърде много, с около десетина години. И това, според него, е много жалко, особено сега, след войните в Югославия, когато се очаква реката отново да бъде открита за превози през пролетта. "Това е временно затруднение за икономиката, защото трафикът не е голям - кой ще дойде тук? ", се пита г-н Станчев. Митнически служители и оператори на фериботи ще додат, за да подобрят работата и да ускорят обсллужването, но само когато и ако се развие търговския трафик. Само тогава мостът ще има смисъл", заключи Станчев.
Други имат по-нюансирано виждане за нещата. "Това е част от верига", каза Христо Томов, директор на свободната от мита индустриална зона във Видин. "Ако има мост в района, това ще увеличи стабилността му и хората ще си кажат: "Щом Европейският съюз инвестира тук, защо не и аз?"
Томов вярва, че инвеститорите ще заложат на квалифицираната рабонта ръка в района за да създадат малки и средни предприятия, след като мостът бъде построен.
За Ценков, мостът е източник на вдъхновение и блянове - "постройте го и камионите, колите и влаковете ще дойдат". "Това е най-късият път до Скандинавия и същевременно е независима алтернатива за Западна европа".
Бритни Спиърс - първа сред повлеканите на 2000 г. ЛОС АНЖЕЛОС. 19-годишната поппринцеса Бритни Спиърс оглави класацията на най-безвкусно облечените жени през годината, предаде Ройтерс. Самообявилият се за моден гуру хроникьор г-н Блакуел, който крие ревниво малкото си име, представи в сряда тазгодишния си списък на повлеканите сред знаменитостите. Изненадите са две: извън челната десетката остана дежурната "титулярка" на Блакуел Дженифър Лопес. Затова пък на 10-о място кацна жена политик - щатският държавен секретар на Флорида Катрин Харис. Очилатата дама получи медийния прякор Злобара де Вил (по антигероинята от "101 далматинци") след кашата около броенето на бюлетините за президент във Флорида.
Втора в класацията е носителката на "Оскар" Анджелина Джоли, а трета - исландската певица и актриса Бьорк. "Тя танцува в мрака и явно там се и облича", ехидно подметна за нея Блакуел, имайки предвид сензационната й роля във филма на Ларс фон Трир. На четвърта позиция е Мадона ("все още кичозна, кичозна, кичозна"). На пета е британската манекенка и актриса Елизабет Хърли, прочула се с разголваща рокличка, крепена да не се смъкне съвсем с безопасни игли.
В десятката на Звездите с най-шантави тоалети са и певиците Кристина Агилера (6-о място), Къртни Лав (8) и Марая Кери (9).
Български летопис
11 януари 1862 - умира в Цариградския затвор Димитър Миладинов, само четири дни след смъртта по-малкия му брат Константин. Вероятно двамата биват отнесени от тиф. Усилията на цариградските българи да освободят Миладинови от затвора са безуспешни. Те стават жертва на фанариотите, които са обезпокоени от просветителската дейност на Димитър. Дълги години той е учител в Охрид, Струга, Кукуш, Битоля и навсякъде воюва срещу гръцката асимилаторска политика. Събира народни песни, подтиква и брат си Константин към същото. Неоценимата сбирка бива издадена с материалната помощ на хърватския епископ Й. Щросмайер през юни 1861.
11 януари 1891 - роден във Варна Борис Митов, художник, син на Антон Митов. Ученик на Мърквичка. От 1924 до 1959 е преподавател, професор в Художествената академия. Работи в областта на портрета и голото тяло. Много негови творби се намират в Националната художествена галерия. Сред по-забележителните му портрети са тези на Мърквичка, на Сирак Скитник, на Андрей Протич и др. Умира на 6 юли 1963.
11 януари 1892 - роден в Казанлък Никола Кожухаров, живописец и сценограф. Ученик на Мърквичка. Специализира в Париж. Преподавател и професор в Художествената академия от 1924 до 1962, след това до 1967 във Велико Търново. Създава композиции на исторически, военни и битови теми, рисува пейзажи. Умира на 1 юни 1971.
11 януари 1905 - роден в Русе Светозар Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин. Автор на много исторически разкази, повести, романи, някои отличени с престижни награди. Близък приятел на Елин Пелин. Сътрудничил на сп. "Хиперион", "Българска мисъл", "Родолюбие" и др. Написал е и много произведения за деца. Умира на 25 август 1958.
Българското самочувствие минава през самопознанието
- Г-н Цветков, много се изписа за календарите в навечерието на новото хилядолетие. Малко хора обаче знаят, че преди хиляди години българите също са умеели да отчитат времето. За да изтъкнем славните си предци, като че ли повече наблягаме на военните успехи?
- Уви, така е. Календарът, който българите употребяват до покръстването, е свидетелство за една изключително висока цивилизация. Това фактически събаря представата за българите като някакви чергари, които не слизат от конете и нямат понятие от земеделие. Първо, поначало скотовъдство без земеделие трудно се развива. И второ, една цивилизация в доста напреднал стадий на селско стопанство и изобщо в изхранването няма начин да не изпитва нужда от такъв календар. Проблемът за потеклото на календара обаче е спорен. Дълго време господстваше мнението, че това е календар, който българите са взели от китайците. Още навремето, през 30-те години, Димитър Съселов подхвърля тази теза. Мотивира се с факта, че китайците са притежавали доста точна система за измерване на годината. Но не са имали тези по-обективни критерии за броене на годините. Тъй като китайците подобно на римляните и на редица други народи от античността са броели годините примерно като година еди коя си от царуването на еди кой си император. Смени ли се обаче императорът, всичко започва отначало. Докато при българите, по-късно вече и при китайците, годините се групират по дванайсет, като всяка отговаря на определено животно. Освен това този дванайсетгодишен кръговрат се разделя на още по пет големи групи, които отговарят на елементите - земя, въздух, огън, вода и дърво. Като минат пет по дванайсет години, става един шейсетгодишен кръговрат, след което се започва от начало. Както виждаме, това е една по-обективна система на летоброене.
- Очевидно нещата са в сферата на хипотезите, но все пак кои са следите, които водят към българите като хора, умеещи и други неща освен да яздят коне?
- По всяка вероятност първите народи, които са стигнали до система за мерене на времето, са били шумерите или някой друг народ, живял в Междуречието. И може би българите, като част от тази по-голяма хунорска общност, са пренесли този календар от Месопотамия към Китай. Той е много древен и свидетелства за истинска цивилизация, защото се базира на точни знания. Известно е, че българите освен скотовъдци са били и много добри земеделци, познавали са такива трайни култури като лозовите. Любопитно е, че тази лозарска терминология няма нищо общо със славянските думи, но и с тези на съседните ни в момента народи, които описват този занаят. Което е още едно доказателство за неславянския произход на предците ни и една древна култура и цивилизация, донесена на Балканите много отдавна.
- На колко години е календарът на българите?
- Доста е древен, говори се за 4000 години, според някои е дори още по-стар. За да се пресметне възрастта по-точно, за отправна точка се взема опозицията на една звезда, която според Съселов българите са наричали Единак. Тя е била в такова положение, каквото отбелязва древният български календар, преди хиляди години. Не съм специалист в областта на астрономията, затова няма да се спирам на този факт. Онова обаче, което категорично може да се каже на база на запазеното от този календар, са народните обичаи преди покръстването. И понеже са били силно затвърдени в народните традиции, по някакъв начин се свързват и с християнски дати. Тези обичаи по много характеристики съвпадат твърде много с описаните в древнокитайската Книга на промените, която според някои автори също е била привнесена от хунорите. Тази книга е в основата на даоизма, но любопитното е, че нашата фолклорна система от ритуали намира своето обяснение единствено ако се сравни с описаното в Книга на промените. Много често в обкова на чисто християнски книги незнаен майстор слага символи и знаци, които категорично са от преди християнския период на българите. Споменът за този период остава жив в съзнанието на народа, но вече доста пречупен и осъвременен.
- Славянската лексика на българския език обикновено е сред най-силните аргументи за славянския ни произход.
- Думите лесно минават от един език в друг. Аз често съм давал като пример едно българско изречение: "Ще се върнете вкъщи, ще ядете една чорба, ще легнете на дюшека и ще се завиете с юргана. " Тук има няколко думи от турско-арабско потекло, които са навлезли в езика и не са намерили заместител. Но структурата на езика е онзи консервативен елемент, който не може да се подменя току-така. И тук българският рязко се различава от граматиката на славянските езици. Неподатлива на промени е и местоименната система на езика - общославянската дума на личното местоимение е я, докато за българския тя е аз (язе, язека - в диалекти), само в нашия език съществува членуването, предложната система за разлика от падежната, удареното ъ, липсата на натрупване на съгласни и т.н. - неща, характерни за граматичната система на останалите славянски езици.
- Защо някои учени толкова упорито защитават изконната ни принадлежност към славянството?
- Има едно простичко обяснение. Такива учени не приемат никакви аргументи, дори не са склонни да водят спор по въпроса, защото научните им кариери трябва да бъдат зачеркнати. А защо са поддържали и поддържат такава теза, не е трудно да се досетим, че тя има повече политически, отколкото научен характер. Обикновено реакциите им са единствено на емоционално ниво и те не желаят дори да чуят други аргументи.
- Сигурно сте чували от някои иначе разумни хора мнението, че не бива да се задълбаваме много-много в тези неща, за да не се конфронтираме с някои големи братя? Толкова ли е важна тази истина?
- Разбира се, че е важна тази и всяка истина. Защото най-страшното при нас е, че сме народ с подменена национална самоличност в резултат на чужда пропаганда. Руският панславизъм приписва не само на нас славянско потекло, но и на румънците. Трябва да го знаем, ако искаме да бъдем пълноценни европейци. Истината за нашата идентичност не бива да се свежда до кампанийни прояви, а на системна и задълбочена работа на нашите учени. Сигурно е, че Европа не очаква от нас да бъдем някакви консуматори, а да придадем повече тежест на собственото си участие в съюза. Ние не бихме ли искали същото? Много пъти сме казвали, че сме участвали в изграждането на европейската цивилизация, сега трябва да докажем, че не сме просто народ, който чака да го нахранят и освободят.
- Съгласен ли сте с твърдението, че народната памет за традицията не е просто пренасяне на ритуали, а формиране на национално самочувствие, в което се потапят дори хора, които не се интересуват от родовата памет? С други думи, в каква степен съвременността се отнася към историята днес, когато глобализацията слага своя печат и върху културната идентичност?
- Това е много сериозна тема. Славянският мит за нашето потекло идва по чисто политически мотиви. Естествено, когато отец Паисий Хилендарски пише своята история, тя е и нещо като програма за освобождаване от османска власт. Фактът, че можем да се окажем роднини на турците, би провалил целия замисъл. Поради което той държи за връзките ни със славянството. По-късно този мит влиза в съзвучие с някои настроения у българите и за поддържането му отиват огромни финансови средства.
- Но някои автори оспорват тюркския ни произход?
- Аз също го оспорвам. Не може един народ, който е споменат в древните китайски летописи, да има такъв произход. Не е логично. Това означава да слагаме каруцата пред коня. Физическият облик на българите като южноевропеидна раса не е претърпял големи промени според специалистите и също говори за нетюркското ни потекло. Това е важно не за да се разграничим, а да се определим. Трябва да разберем, че имаме нужда от това самопознание, изчистено от политически сметки, вдъхновили много дисертационни трудове.
Верижна реДакция
Вчерашната преса бе неравнодушна към две събития: непокорството на българите към правителството на БСП, избухнало на 10 януари 1997, и един документален филм на журналистката Ваксберг, още веднъж заклеймяващ т.нар. възродителен процес. Николай Коев, който се е подписал в "Дума" като "Свидетел на погрома" (???), ниже спомени в качеството си на служител в парламентарния пресцентър. Озаглавени са "Диктатът на паветата" и в частност визират и поведението на журналистическата колегия в онези часове преди четири години: "Искрата обаче бе подадена от сини депутати (...) а неин купен глашатай бе столичното Радио "Дарик". То просто сееше лъжи в ефира, инсценираше несъществуващи ситуации. Призоваваше хората да тръгнат към площада за последен бой с омразната власт. И до днес се чудя как тихите в сравнение с останалата радиоколегия репортерки на тази ефирна медия успяха за миг да се превъплътят в толкова агресивни, безпардонни и най-вече необективни журналисти. " Така мисли вече бившият парламентарен чиновник Николай Коев, който днес се опитва да бъде "обективен" с тиха и червена носталгия и обобщава: "И още нещо за колегията. В мразовития следобед и нощта на 10 срещу 11 януари всички журналисти, с които общувах, бяха противници на насилието. " Естествено, всички сме мирни хора. Странно защо Коев е провеждал такива анкети - "за" или "против" насилието? Иначе казано, текст с опити за насълзяване на БСП електората. Стил мелъди-блус. "Стандарт" коментира едно политическо поведение под заглавие "Поп Кръстьо подложи крак и на левицата": "Дребничкият професор от АОНСУ изразъси и друга едра лъжа - измислената му партия ОБТ щяла да донесе 100 000 гласа на левите. Като се има предвид, че сподвижниците му са един файтон хора, как си е направил сметката, само той знае. " Естествено, както през всичките тези години на мимикриране - без кръчмар. И поетите могат да бъдат гневни. В "Сега" уж нежният лирик Бойко Ламбовски пише: "Ма ти си правителство, а не християнин, хеле православен, ще кажеш. И гониш уж всенародната файда, а не сълзливо човеколюбие някакво... Пък аз ти казвам - гониш ми дедовия". Розов авангардизъм, посолен с фолкжаргон.
Възстановяват Ботевия подпис на козлодуйския бряг
ВРАЦА. Акцията за почистване и възстановяване на Ботевия парк на козлодуйския бряг започна, съобщи председателката на фондация "Спасение на кораба "Радецки" Ангелина Митрева. 80 безработни са ангажирани в почистването на храстите и възстановяване на уникалните иглолистни насаждения, които изобразяват подписа на войводата на Крушов баир. Около дърветата ще бъде засята лайка и за честването на 125-годишнината от подвига на Ботевата чета зеленият подпис ще изпъкне на белия фон от цветните поляни. АЕЦ "Козлодуй" пое неотложния ремонт на парахода "Радецки" и задели 40 000 лв., за да бъде готов той за плаване през юбилейната 2001 година.
Гайтанджиев и Каракачанов ще забраняват обеднения уран
СОФИЯ. Проект за решение за забрана на производството, вноса, складирането, употребата и транспорта през територията на България на боеприпаси с обеднен уран внесоха в парламента шефът на ПК "Екогласност" Стефан Гайтанджиев и лидерът на Зелената партия Александър Каракачанов. Засега в страната все още не се произвеждат подобен вид оръжия, но това не притеснява авторите на проекта. "Ние сме длъжни да го предвидим. Каква е гаранцията, че няма да тръгнат да го произвеждат? ", обясни Каракачанов. Той уточни, че ако депутатите одобрят решението, следващата му стъпка ще бъде да предложи международна конвенция за забраняването на боеприпасите с обеднен уран.
Геройското чедо на Македония българката Менча Кърничева
- Ела да ти покажа един портрет - настоя Жана Николова-Гълъбова. - Искам да ти говоря за Менча Кърничева - додаде тя.
Така на Богоявление, докато пиех чай и ме гощаваше с домашна торта, невероятната Жана, необикновената българска интелектуалка, която живее с книгите и неспирното пълноценно творчество, ми разказа историята на Мелпомена (Менча) Кърничева, какво знае за убийството на Тодор Паница във виенския Бургтеатър, как е минал процесът срещу смъртно болното момиче.
Картичката с образа на Менча е избледняла от времето, десетилетията са я правили все по-невеществена, изчистили са я от детайлите и са оставили само неуловимото, духа, онова нетленно, което е истинската същност на човека. Как се е запазила, след като самата Жана Гълъбова е изгорила след 9 септември 1944 много писма, документи, снимки? А тази картичка е оцеляла.
"Запазила съм я и съм я пазила толкова години - каза Жана, - защото за мен тя е символ на копнежа по свободата и родината. Знаеш, че детството ми е минало в Цариброд и цял живот съм мечтала за този край. Помня Менча от Цариброд още като бях дете, защото тя правеше впечатление на всички. Беше висока, стройна, много фина и мисля, че още тогава е била болна. По-късно, когато убива Паница, вече е изтляваща сянка. Отличаваше се със своето изящество и нежност.
Тя живееше в Цариброд с родителите си, бегълци от Македония. Баща й се занимаваше със сарафска дейност, имаше бюро на гарата."
Менча е родена в Крушево - "град, обитаван главно от жени, деца и стари хора", едно гнездо "кацнало на една височина над хиляда метра", сякаш "нарочно построено там за епопеята", която населението му изнася през Илинденското въстание, както го помни и усеща тя през 1951, когато изненадва съпруга си Иван Михайлов с написаните на машина подробни бележки от случая в Бургтеатър. Баща й бил емигрирал в София още преди да се ожени и като повечето крушовчани след брака си отново се връща на работата си и в къщата си в Майка България. След погрома на въстанието обаче семейството й тръгва да търси убежище при него: "Майка ми, дядо ми и аз сме се прикрили под някакъв мост, където намерили убежище и други десетки крушовчани. Полуоблечени, боси, както сме били в леглото, сме се озовали под този мост във водата. Там сме останали 24 часа. Майка ми дълго ме е държала на ръце, но като не е могла повече да издържи, пуснала и мене във водата."
Навярно оттогава здравето на Менча е силно подкопано, а една ледена пързалка в Цариброд й "подарява" туберкулоза. Тя ще страда през целия си живот ту от остра форма на ревматизъм, ту от възпаление на бъбреците, ту от изтощение, което ще я държи дълго на легло. В Цариброд малкото момиче намира своя нов "бащин дом" и там прекарва почти цялото си детство.
- Знаеш ли, цял живот съм мечтала за този божествен край - въздъхна силно развълнувана Жана Гълъбова. - Загубата му е една рана в душата ми, каквато рана е и за хилядите бежанци. Живите все още милеят за родното място. Българите пък, които живеят там, копнеят за своята родина Майка България.
На 2 септември 1918 Менча заминава за Германия с намерението да учи търговия. По пътя тя се запознава с балдъзата на Тодор Паница.
Магдалена Измирлиева
В Мюнхен съдбата ги сближава и "тогава за пръв път чух за Сандански, Мълчанков, Стоян Филипов".
Менча пише: "Тя умееше да разказва. Бе ми симпатична и бях склонна да й вярвам. По нейните приказки и хвалби у мене поникна известно уважение за героизма и революционната дейност на Паница. Но тя не ми говореше за македонското робство, за страданията и жертвите на поробения народ, а за борбата на Сандански против Мълчанков, Филипов и за нейния бачо Паница. Тя не бе човекът, който можеше да ме въведе в македонската идеология и дело."
Защото Магдалена израства в комунистическа среда, надъхана с леви идеи. Човекът, който я въвежда в тази идеология и в трагичните тайни на делото, е Иван Михайлов.
Срещата им "Виждам в стаята един господин в зимно палто, опрян до писалището, с руса къдрава коса, с дебел бастун в ръката... Слаб, блед, нещо си мисли човекът. " Но едва на 6 март 1924, няколко месеца след запознаването им, е паметният разговор между тях. На 15 март тя полага клетва за делото. Успоредно се ражда и любовта им.
Делото я отвежда през януари 1925 във Виена. Претекстът е да се лекува. От нея Ванчо иска само да помогне при издирването на Тодор Паница. Тя обаче не се съгласява: "Ако го открия, аз ще му платя. Отдавна съм схванала, че той заслужава най-тежко наказание."
- Подробностите по убийството знам от Ана Христова, дъщерята на Кирил Христов, която беше приятелка на Борис Бумбаров, емигрант земеделец, за когото се омъжи балдъзата на Паница Магдалена. Тя ми е разказвала за сближаването на Менча с пристигналия във Виена Паница, за това как поканила семейството му и Бумбарови на представление на "Пер Гинт" от Ибсен в Бургтеатър - продължи емоционалния си разказ Жана Гълъбова.
А Менча описва след години така действията си: "Бях много спокойна, както всеки човек, който е взел едно безвъзвратно решение... След първите изстрели, дадени срещу Паница, жена му хвана ръката ми. Аз я издърпах и тогава съм ранила нея в устата. Това обаче научих по-късно в затвора; то не влизаше в намеренията ми. Яне Богатинов се опита да стане, но изгърмях в краката му и той похлупи главата си върху перилата на ложата. Гърмежите в ложата се сляха с тия на сцената, където се възпроизвеждаше корабокрушение или буря. Никой измежду публиката не разбра нищо. Аз спокойно напуснах ложата и слезнах долу на улицата, за да търся полицай, комуто да се предам."
- Второто действие на тази драма знам вече от съпруга си проф. Константин Гълъбов - продължава Жана. - През зимата той пада по стръмната ул. "Велико Търново" и получава сътресение на мозъка, а едното му око почти ослепява. Заминава през лятото да се лекува във Виена. Отсяда в един хотел, където идва полицай, за да установи самоличността на българите, гости на Виена. Обяснил, че на другия ден ще се гледа делото на българката Менча Кърничева и властите се опасяват, че могагт да се разиграят кървави събития като отмъщение. Професор Гълъбов се представя на един изящен немски и поисква съдействие да присъства на процеса. Така той е можал да чуе превъзходната пледоария на адвоката Рихард Пресбургер, най-известния по това време адвокат в Австрия. В защитата си той сравнява Менча с Шарлота Корде и с Орлеанската дева.
След процеса на който Менча е осъдена на 8 години затвор, но веднага експулсирана поради крайно тежкото си здравословно състояние, ВМРО отпечатва книгата "Трите дела". Човек потръпва, като чете великолепната реч, като долавя състраданието на този превъзходен юрист към теглилата на българския народ, разпокъсан първо от Берлинския договор, а после от жестокия Ньойски договор.
- В случая с Менча всеки би се замислил коя е тая стихия, която действа в това младо момиче - обобщи Жана своя разказ. - За мен това е стихията на българка. Родителите й са българи от Македония, изградили едно битие, което турското робство разрушава. Отиват в Цариброд, изграждат ново битие, но идва 1919 и ньойският диктат ликвидира брутално и това битие. За Менча, която се влюбва в един необикновен българин, свободата и любовта се превръщат в Родина. В любимия мъж тя търси отново своята родина. Като българка от Македония нея я владеят две стихии: безотечественост и любов. Когато Стефан Цвайг емигрира в САЩ по време на Втората световна война, той не може да понесе загубата на всичко скъпо, срутването на своя свят и се самоубива. Така че можем да разберем защо Менча тръгва на саможертва, застрелвайки Тодор Паница.
До последния си дъх през 1964 Менча Кърничева е неотстъпно до Иван Михайлов - негов съратник, другар, любима.
Градини майки ще осигуряват разсад за овошки у нас по евростандарти
Тази пролет българо-немският проект за насърчаване на овощарството и лозарството в България и на земеделието в планински регион Ловеч навлиза в приложната си фаза, заяви ръководителят на начинанието д-р Франк Пол. Това ще стане от април следващата година. Програмата е известна под името ФАМАД. По време на първия етап е бил направен анализ на ситуацията в района, в който според специалистите тепърва ще се възраждат с ускорено темпо животновъдството и овощарството като най-доходни за местното население.
Защо Ловеч е избран за модел? Амбицията на авторите на проекта е да направят от един изостанал в това отношение край образец за развитие. Д-р Пол държи да изясни, че целта на ФАМАД е техническо сътрудничество, а не кредитиране на земеделските стопани, за което се грижат други програми.
За около две-три години ще бъдат създадени четири маточни градини майки в цялата страна. В тях ще се отглежда разсадъчен материал, отговарящ на европейските стандарти. Градините ще са в Троян - главно за традиционните местни сини сливи, в Кюстендил - за череши, в Пловдив - асорти, от всичко по малко, и в Сливен - за праскови и нектарини. След изтичането на 6-годишния период, който е предвиден по проекта, българската страна поема нещата в собствените си ръце.
ФАМАД подпомага с технически средства новосъздадената Служба за безплатни съвети към земеделските стопани в Ловеч. Ангажира се и с регионалното сдружение на млекопроизводителите, което се формира тези дни. Работи в тясно сътрудничество с аграрните министерства в Германия и България, по поръчение на дружеството за техническо сътрудничество GTZ.
Дадоха лиценз на още 7 енергийни фирми
СОФИЯ. Държавната комисия за енергийно регулиране реши да издаде лицензи на още 7 енергийни дружества, съобщиха вчера от ДКЕР. Това са топлофикациите в Плевен и Перник - за срок съответно 20 и 15 г., електроразпределителните фирми в Плевен, Пловдив и София-област - за 30 г., и на две газоснабдителни фирми - "Газоснабдяване Попово" и "Раховецгаз 96" - за срок от 10 г. Комисията е отказала издаването на лиценз за разпределение на природен газ на територията на цялата община Разград на фирмата "Турбогаз". Дружеството не можело да докаже, че е извършвало дейността си преди влизането на Закона за енергетиката в сила.
С новите решения лицензираните фирми в страната в областта на енергетиката станаха 39. Различни компании са подали завления за издаване на 140 тапии.
Според Закона за енергетиката всички фирми, занимаващи се с производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, трябва да бъдат лицензирани. В зависимост от дейността си някои от компаниите кандидатстват пред ДКЕР за повече от един документ.
Две млади жени срещу пустинята в човешката душа
Казвали са ми, че до 9. IХ.1944 нравственото възпитание, в това число и патриотичното, се изграждало на четири места: в семейството, в училището, в църквата и в казармата. Похвално и навременно е решението на две млади учителки с богословско образование, преподавателки по религия, да изградят кабинет по "Религия и родолюбие" в училище "Христо Ботев", в най-голямото българско село - Айдемир, Силистренска област.
Идеята на Живка Жекова и Надежда Стоева получава благословията на директорката на училището Славянка Стоянова и на Районния инспекторат по образование в Силистра.
В клуба кабинет е създадена подходяща обстановка за религиозно и патриотично възпитание на децата. Още от прага малчуганите са посрещнати от надпис с Христовите думи: "Оставете децата да дохождат при мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие" (Лука: 18:16). Миниатюрен стенен иконостас създава религиозна атмосфера и настроение и навява желание за общение с Бога. Подредбата в кабинета е осъществена така, че да даде възможност да се съчетае религиозното въздействие с етнографските и народоведски материали, за да се постигне единството религия-родолюбие.
Дано и в други училища има кабинети по религия и айдемирският да не е единствен. Но това го прави засега уникален - в него ще се провеждат уроци по религия, литература и история в допирните точки с религиозното възпитание и образование. Там учениците ще влизат в досег с това, с което двете учителки ги въвеждат чрез своите беседи неусетно. Ден след ден ще се изгражда онова, което е в основата на християнството: да прави хората свободни и да ги кара да чувстват всеки човек като свой брат, да разчитат на силата на своята индивидуалност, защото Бог е създал всеки един от нас единствен.
В навечерието на най-светлия християнски празник - Рождество Христово, в съслужение с други свещеници иконом Добри Чаков заедно с ученици родители освети необикновения кабинет.
"Благославя се този кабинет по религия със светена вода в името на Отца и Сина и Светаго Духа", произнася отец Чаков и поръсва всички със светена вода. После раздава на децата книжки с религиозно съдържание. Кметът на община Силистра инж. Иво Андонов подарява икона на кабинета и пожелава примерът на айдемирското училище да се последва и от други училища, защото вярата е необходима на човека като компаса на моряка сред бурното море. "На добър час! " пожелаха директорката на училището, представители на родителите, които развълнувано поздравяваха децата си, избрали уроците по религия (в училището има три групи в началния курс и три в средния).
Но най-прекрасно и вълнуващо в тържеството бяха децата и програмата, която изнесоха. Трябваше да чуете песните на младите хористи от клуба, да видите отблясъка на запалените свещички в детските очи, за да почувствате пътя, който са извървели малките деца към Христос и вярата, водени от своите учителки. Да чуете благословиите на младите коледари и да видите с проникновение пресъздадена атмосфера на празника Бъдни вечер. "Господи, доживяхме, Господи!
Доживяхме... - повтаряше през сълзи побелелият вече поп Руси и галеше косите на малките хористи и актьори, които пееха и разказваха за това, в което вярваха. Много трудно беше да се отдели докъде свършва религиозното възпитание и откъде започва патриотичното: в онова, което представяха децата, те са неотделими. А органичността, с която го изпълняваха, ни кара да вярваме, че за тях това не е само пресъздаване на заучен ритуал, а нещо дълбоко осмислено, което духовно ги обогатява. Само от такава позиция можем да разберем стойността на онова, което правят двете учителки, и което създава особена атмосфера в цялото училище.
Едни от най-поетичните страници в Светото писание са тези, в които е разказано за изкушението на Христос в пустинята от Дявола - в страшната пустиня, която понякога изпълва човешките души. Струва ми се, че Живка Жекова и Надежда Стоева, без да вършат чудеса (и Христос отказва да извърши чудо в пустинята!) са намерили най-верния път към детските сърца, като ги обогатяват нравствено и ги имунизират срещу духовната пустиня. Завинаги.
До 78 % е влагата в почвата
СОФИЯ. Между 65 и 78 на сто е влагата в двадесетсантиметровия почвен слой на засетите с пшеница земи в Крайдунавска Добруджа, показва справка от метеорологичната обсерватория в Силистра.
Според специалистите очакваните валежи през януари ще увеличат влагата в почвата, но няма да бъде променено съществено есенно-зимното запасяване с влага. Месечната норма на валежите през януари в Силистренско варира между 33 и 48 литра на квадратен метър.
Долар - евро: Европа прехвърля проблемите си на Америка
Какви са причините за падането на долара напоследък? Федералният резерв на САЩ отряза лихвените проценти, намали и дисконтовите проценти с една четвърт до 5,75. Някои наблюдатели смятат напълно основателно, че това е елемент на паника. Намалението е по искане на няколко от резервните банки. В щатската икономика има сериозни дисбаланси и трендове, които трябва спешно да се овладеят.
Защо това решение идва едва след като започна новата година? Има негласно споразумение и джентълменска договорка в Щатите преди избори да не се променя паричната политика, за да не се влияе на резултатите. Федералният резерв ги изпълнява стриктно, но изборите минаха и е ясно кой е новият президент.
Първата среща, която Буш проведе като избран, беше точно с шефа на резерва Алън Грийнспан, защото явно икономиката има спешно нужда от помощ.
Процесът на отслабване на долара и засилването на еврото трябва да се оценява в светлината на глобализацията. Този процес, който тече в момента, може да се каже, че е битка на титаните. В момента компаниите ожесточено се борят една срещу друга. Глобализацията означава и още нещо - растежът има граници и е нормално в Щатите след 10 години растеж да има или леко забавяне, или рецесия, или даже спиране на растежа.
От година и половина, откакто е въведено еврото, то падна от 1,18 до много ниски нива. През 2000 бяхме свидетели на обезценка на еврото, което засили европейския износ за САЩ. Това веднага доведе до растеж на европейската икономика и до отслабване на американската, просто Европа прехвърли своите проблеми върху здравата глава на Америка. Тя пък от своя страна не можеше да намали лихвите и да стимулира националната икономика преди изборите, защото щеше да повлияе на предизборната борба със сигнала, че нещо в икономиката не е наред.
Една от важните тенденции е и възстановяването на Източна Европа като конкуренция на Западна Европа, на Щатите и на Япония. Растежът в Западна Европа се генерираше от растежа в Източна Европа. Например източните страни и страните от бившия СССР купуваха много стари автомобили и това предизвикваше огромни продажби, а западноевропейците си купуваха нови автомобили. Това възбуди националния им пазар и го направи много по-конкурентоспособен. Обаче в момента световният пазар на автомобили започна да се насища и по този начин започна ожесточена конкуренция и по-силните започнаха да изяждат по-слабите.
Всички дисбаланси, изброени дотук, показват, че светът навлиза в глобална икономическа рецесия или в глобално забавяне на икономическия растеж. От това следват няколко неща за нас.
Ако еврото продължи да възстановява своите стойности и да се покачва спрямо долара, българският износ за доларовата зона ще става малко или повече неконкурентоспособен. България трябва да заложи на технологично обновяване на производството си, да го направи конкурентоспособно и да снижава разходите си. За икономическите субекти - българските фирми, които търгуват с Европа, трябва да бъде ясно, че пазарът на високите технологии ще се пренасочи към други продукти. Може би това ще предизвика преориентиране на повече фирми от американската доларова зона към европейските пазари, защото доларът ще губи все по-вече от своята стойност и на фирмите това ще е неизгодно.
Може да се очаква, че поскъпването на еврото ще продължи, ще има лека корекция към поевтиняване, но генерално тенденцията ще се запази и еврото до февруари-март ще продължи да поскъпва. Неговото поскъпване зависи от размерите на рецесията в американската икономика и дали тя ще бъде предотвратена, или ще настъпи.
Има и очаквания, че еврото ще достигне стойност едно към едно - едно евро ще е равно на долар и може би ще повиши и стойността си над тази граница. Да не забравяме, че в началото курсът му беше 1,18 евро за долар.
По принцип по-голямата част от българската икономика работи за еврото и няма да бъде повлияна негативно от този процес. От друга страна пък, Гърция също влиза в еврозоната и имаше изказвания, че драхмата няма да бъде девалвирана спрямо еврото и лева. Така българските фирми ще имат по-благоприятни позиции например на гръцките пазари. Може да се очаква в този смисъл преориентиране към гръцките пазари. Още повече че балканските страни търгуват смесено - в марки и в долари, и може да се очаква, че от чисто доларовите пазари много наши фирми ще се преориентират към балканския пазар. Някои експерти предвиждат известна загуба на работни места, но само при много драстични позиции на спадане на долара.
Етнограф преоткрива силата на амулетите
Амулетите и свързаните с тях магически вярвания са съпътствали човека от най-дълбока древност. Нашите прадеди са усещали, че светът, в който живеят, е населен освен с различни земни обитатели и със страшни демонични създания, зли сили и невидими духовни същества със силно агресивно спрямо хората негативно излъчване. Благодарение на необикновените способности и дарби на своите мъдреци и шамани, "виждащи" и в отвъдното, те са създали и развили истинско, уникално учение за това как да се предпазват от такива опасни влияния и да се противопоставят над стремящото се да ги завладее Зло.
Амулетите са предметите на позитивната, светлата Сила, която защитава човека от силите на Мрака и всякакви видове зловредни духовни интервенции - урочасване, лош поглед, завист, черна магия. Днес всичко това ни звучи като празни суеверия и бабини деветини, но габровският етнограф Ангел Гоeв е посветил живота си на изучаването на древните магически (особено на традиционните народни български) вярвания и обреди, за да докаже, че всъщност в тях се крият дълбока мъдрост и хилядолетен житейски опит, отзвук от времето, когато духовните очи на хората за контакт със свръхсетивния свят са били много по-отворени, отколкото сега - в днешния материалистичен свят.
Ангел Гоев 20 години проучвал традицията от векове
Той е роден преди 52 години в габровското село Царева ливада. Веднага след като завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност история, започва работа като етнограф в архитектурния резерват "Етъра" край Габрово. Още като студент се занимава сериозно с етнография; по-късно защитава докторат към Етнографския институт на БАН на тема "Магическите народни вярвания", има повече от 60 научни и над 300 научнопопулярни публикации. Подготвя поредица книги на същата тема, първата от които - "Урочасването", вече е издадена. "Опитвам се да направя и една крачка над чисто научното изследване - споделя етнографът - освен всичко друго, да бъда и реставратор на древните магически традиции и на материалните им проявления, каквито са амулетите. " Повече от 10 години Ангел Гоев изработва по автентична технология тези т.нар. апотропейни (от гр. защитавам, предпазвам) предмети. За да овладее всички тънкости, за да се почувства уверен в уменията и способностите си, той в продължение на 20 години е събирал най-разнообразна информация от различни източници - научни изследвания, древни книги, народни предания и песни, лични срещи със стари хора по селата, съхранили отделни частици от вековната традиция (интервюирал е над 500 души от всички кътчета на България).
Разказът му е интересен и увлекателен. Навремето нашите прадеди са били убедени, че силите на Злото проникват в човека най-лесно през откритите части на тялото му - врата, главата, пазвата, ръцете, краката. В същността си съвременните накити, украшения, огърлици, гривни, обеци, пръстени и пр. предмети, на които днес придаваме само чисто естетически функции, преди хилядолетия са се появили и са били използвани от хората именно като защитни амулети. Същата роля - на апотропейни знаци - са играли и разнообразните шевици, поставяни по краищата на традиционното народно облекло. В запазените днес по нашите земи остатъци от древните езически вярвания и предания за същността на амулетите се открива синтез от три култури - на траки, славяни и прабългари.
Гоев, който е обиколил доста държави в Европа, Азия, Африка и Америка, за да се докосне до тамошните магически ритуали и до традиционната култура на различните народи по света, е убеден, че въпреки специфичните антропологични и национални различия под повърхността си, в своята основа, всички те притежават много сходни черти, което пък доказва общия духовен източник на Мъдростта у древните цивилизации.
Истинското херменевтично изкуство представлява направата на всеки защитен предмет.
Амулетът е личен и уникален, помага само на един-единствен човек
Ако се преотстъпи на друг, губи силата си. Много е важно майсторът, който го изработва, да знае точния час, датата и годината на раждане на този, за когото е предназначен амулетът - за да може да изчисли по тайни формули какъв точно (по форма, размери, материали и изображения) е най-подходящ за конкретния човек. Процесът на изработка може да трае от 3, 5, 7 до 40 дни. Най-често използваните материали са дърво, метал, кожа, кости, зъби, пера, различни скъпоценни и полускъпоценни камъни. За целта са подходящи около 40 дървесни вида - дъб, ясен, бряст, дрян, трепетлика, глог и др. Иглолистните видове не се използват, защото са вечно зелени а материалът трябва да бъде взет задължително от неразлистено дърво (обикновено през зимата). Не е без значение и коя част ще се използва - стволът, клоните или корените. Важно за силата на амулета е и да се знае на какъв склон е расло дървото - на изток, срещу изгрева или на запад, срещи залеза; дали е самораслек, или е в гора; кога ще се отреже - сутрин, обед, вечер или през нощта, и т.н. Най-употребяваните в изработката на амулетите метали са мед, бронз и месинг - най-ранните метали, познати на човека (заедно със златото, среброто и желязото). Ако пък е наложително в амулета да се вплетат части от кости, зъби или пера, те трябва да са от жертвено животно. Направата на всеки амулет преминава задължително през строго определени магически обреди - с огън, вода, билки и тайни заклинания (наричания), които трябва да са съобразени с моментното положение на звездите и зодиакалните знаци. Със специален магически ритуал върху предварително подготвения материал - с нажежено острие или чрез метална инкрустация, се нанася персоналният апотропеен знак който е от изключителна важност за силата на амулета. Самите знаци са стотици, дори хиляди разновидности, но в основата си са съчетания от главните геометрични фигури - квадрат, кръг, триъгълник; кръстови или свастични мотиви, антропоморфни или зооморфни елементи или пък знаци от глаголическата азбука, чиито изображения според някои изследователи имат много общи черти с древното руническо писмо, притежаващо силна магичеки сила.
Мистичната връзка име, буква - човек
Органичната мистична връзка име, буква - човек, сила е била добре позната на нашите древни прадеди. Особен вид типично български амулети, които са изучени, описани и разработени от Ангел Гоев, са т.нар. кучета съботници. Според старите вярвания всички същества, но особено кучетата, родени в събота, са надарени със способности да усещат и прогонват злите сили. Такъв тип амулети се правят от тръните на бодливи дървета - глог, акация, дива слива, дива круша и др., като бройката им е строго определена - 3, 5, 6, 9 или 12. Апотропейна сила имат и различните цветове и съчетанията им (пр. червен конец, синьо мънисто). За да се превърне в истински защитник от злите сили и зловредните влияния, амулетът трябва да "преспи" една нощ под възглавницата на притежателя му, който на изгрев слънце трябва да го постави на врата си, за да го огреят слънчевите лъчи. Освен разнообразни персонални амулети, Гоев изработва и амулети за защита на дома (които се поставят срещу входната врата или ако има огнище - вдясно от него). Досега изпод ръцете му са излезли общо над 1500. Представял ги е в повече от 40 изложби в България и чужбина, негови "творби" има в пет континента по света, вкл. и в Австралия.
Много често Гоев е обвиняван, че това, с което се занимава, са празни суеверия и че насажда сред хората езически обичаи и магически вярвания, които са в разрез с учението на православната църква.
Отговорът му е повече от убедителен: "Аз съм етнограф. Целта ми е да проуча и съхраня за поколенията една древна народна традиция, част от богатата съкровищница на българската национална култура, в чиито здрави основи стои именно езическото наследство - на траки, славяни и прабългари. На базата на техните вярвания и духовна мъдрост през вековете е бил изграден моралният кодекс на българския народ, неговата ценностна система. Древните неписани духовни и обредни традиции са регламентирали в продължение на столетия изцяло начина на живот на нашите прадеди. Те са основната част от традиционната ни народна философия, в която изкристализират представите на българите за себе си, за света и за Вселената. " Ангел Гоев е против изкуственото антагонистично противопоставяне между езичество и християнство. Според него християнството преосмисля и адаптира езическите традиции и вярвания и се обогатява от това. Неслучайно православните храмове са строени на основите на древните капища, а в ритуалната символика на почти всички църковни празници и до ден-днешен се е запазила много от специфичната за различните езически народни празненства обредност. А кръстът (който е един от най-старите и универсални духовни знаци - символ на Реда, внесен в Хаоса) и иконите фактически се явяват най-разпространените днес християнски амулети. И в християнския езотеризъм също има специфична обредност (ритуали, заклинания) за защита от зловредни влияния и за прогонване на зли духове.
Ангел Гоел е твърдо убеден, че изработваните от него предмети на светлата сила, подобно на добрите лекарства, дори и да не помогнат, никога няма да навредят на човека, те нямат нищо общо с т.нар. черна магия. Самият той поддържа контакти с много от хората, притежаващи негови амулети, и досега нито веднъж не е срещнал от тяхна страна разочарование или недоволство. "Разбира се, най-важното условие за това амулетът да помага на "господаря" си е последният силно да вярва в неговата вълшебна сила - казва известният етнограф. - Жалко е само, че няма как да се създаде амулет, който да предпазва от зли сили и нещастия цялата ни държава и целия ни народ. Ако това бе възможно, бих посветил живота си да го изработя."
Задигнаха картини от градска галерия
ВАРНА. Седем картини са откраднати от Художествената галерия в Провадия, съобщиха вчера от РДВР - Варна. Сигналът за кражбата е подаден във вторник. Галерията не била оборудвана със сигналноохранителна система. Крадецът е успял да отключи секретната брава и е влязъл през централния вход. Вероятно оттам са изнесени и платната. Все още не е ясно кога е станала кражбата. Стойността на отмъкнатите картини още не е установена. По случая е образувано полицейско дознание. Полицията умолява гражданите, които имат информация за изчезналите картини, да се обадят на тел. 652-369 в РПУ - Провадия, или на тел. 225-118 в РДВР - Варна.
Започват проверки за цветните метали
СОФИЯ - ДОБРИЧ. Вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев ще внесе днес в Министерския съвет проект на постановление за въвеждането на нов специален ред за търговската дейност с определени видове черни и цветни метали. Освен това той ще предложи на кабинета да бъде одобрено изменението и на наредбата, която регламентира този вид търговска дейност. След приемането на тези нормативни документи Министерството на икономиката съвместно с Министерството на вътрешните работи ще започнат проверки на лицензираните дружества.
Лицензът за търговия с черни и цветни метали на най-малко пет фирми ще бъде отнет, съобщиха вчера от икономическото ведомство. Причината е, че тези дружества не са отразили в своите регистри сключени делки, не са представили необходимите тримесечни справки за дейността си в министерството, а при някои от тях са открити и метали с неизяснен произход.
От "Електроснабдяване" - Добрич, алармираха вчера, че в града и областта вилнее мафия от крадци и изкупвачи на цветни метали. Месечно аварийните групи отчитат най-малко до четири атаки на електропроводници с високо напрежение. Десетки къщи в ромската махала на Добрич са превърнати в нелегални леярни, казаха от местното ръководство на "Феникс ресурс". За тези случаи вече са информирана полицията, РИОС Варна и областната управа на Добрич, каза управителят на фирмата Йордан Йорданов. Според него нелицензирани търговци от цяла Североизточна България прибират "продукцията" от нелегалните добрички леярни.
Здравната каса се договори с 62 аптеки
ВАРНА. Районната здравноосигурителна каса е сключила договори с 62 аптеки за тази година.
Шест аптеки не са подали документи, а на една е отказан договор заради констатирани нарушения в дейността й, уточни Ирена Желева от пресцентъра на касата.
От 2001 г. отпада таксата от 20 стотинки за изпълнена рецепта, уточниха от касата. В сила обаче остава правилото скъпите лекарства, отпускани от комисиите на РЗОК и НЗОК, да се получават само от три аптеки в града. Това са образцовата аптека на ул. "Д-р Кюскюлиев" 22, "Санита" на адрес "Генерал Колев" 72 и аптека "Марешки" в кв. "Владислав Варненчик" до бл. 408.
До 15 януари гражданите могат да изберат нов семеен лекар или стоматолог, припомниха от РЗОК. До 18 този месец докторите трябва да представят данните за новите си пациенти.
След като информацията бъде обработена, ще започне подписването на новите договори. Процедурата трябва да приключи до 15 февруари.
Здравословното състояние на медиците ни в Триполи е добро
СОФИЯ. Шестте български медици са в добро здравословно състояние. Българският консул в Либия Емил Манолов е получил това уверение вчера от затворническите власти в Триполи, съобщи БТА. Консулът е посетил както всяка сряда затвора, където се намират българите. Хранителни продукти и плодове, кръстословици, препарати за чистене и лекарства - антибиотик и за главоболие, неща, поискани от задържаните, е занесъл г-н Манолов в затвора. От името на Нова телевизия на българите е била предадена и икона с лика на Богородица и Новия завет. За да бъдат определени дата и час на срещата на адвокат Шейтанов със задържаните и да започне той да се запознава с документите, е необходимо да направи постъпки за това заедно с народния адвокат Маалул. За да общуват двамата, е необходим преводач, тъй като Маалул не знае друг език освен арабски.
Земеделските имоти ще се уедряват по закон за комасацията
СОФИЯ. Комасацията на земеделските имоти ще активизира пазара на земя у нас, заяви вчера Георги Каркъмов, заместник-министър на земеделието. Той представи законопроекта за комасацията, подготвен от няколко министерства. Основната цел на документа е да се даде възможност за създаване на по-големи стопанства.
Процесът на окрупняване ще е доброволен. За да се направи комасация обаче, трябва да са съгласни поне 50 на сто плюс един от собствениците на земеделски земи или от собствениците, които притежават не по-малко от две-трети от земите. Арендатори, наематели и ползватели също могат да поискат уедряване. Те трябва обаче да разполагат с писмено съгласие на собствениците.
Разходите по уедряването ще се поемат от хазната, от вноски от самите собственици и от международни програми. Бюджетът ще финансира 60 процента от тях.
За комасацията данни ще се вземат от плановете за земеразделяне, ще се извърши категоризация на земите и ще се направи оценка. Това ще става по наредба, която агроведомството предстои да изготви. Несъгласните с уедряването могат да го обжалват.
Комасацията дава възможност разпокъсаните имоти на едно домакинство да се съберат на едно място, коментира земеделският министър Венцислав Върбанов.
След влизането в сила на закона комасацията ще стартира с два пилотни проекта, които вероятно ще бъдат финансирани от ФАР и ФАО, уточни Георги Каркъмов.
Зоопарк се сдоби с 4 хищни бебета
ЛОВЕЧ. С 4 диви котета посрещна ловешкият зоопарк новото хилядолетие. За първи път от няколко десетилетия зад решетките на клетки се родиха две лъвчета и две ягуарчета, не скрива радостта си директорът на менажерията д-р Георги Вълков. Хищните бебета той отглежда вкъщи, докато закрепнат. Паркът се обогати и с нови обитатели - лами, докарани от Кнежа. За изхранването и отоплението на всичките около 200 животни са осигурени необходимите средства.
Избират изпълнител за проучване на жп линия
СОФИЯ. Изпълнител на ново проучване за строителство на железопътната линия между България и Македония ще бъде избран до края на тази седмица. Това съобщиха вчера от Министерството на транспорта и съобщенията. Комисия от български и македонски експерти трябва да разгледа офертите на 7 американски консултантски компании.
Проучването ще струва 234 хиляди долара. Средствата са осигурени с безвъзмездна помощ от Американската агенция за търговия и развитие US TDA.
За доизграждане на железопътната връзка България - Македония са необходими около 200 милиона долара.
Издателство "Абагар" ще съди "Шалом"
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Най-голямото великотърновско издателство "Абагар" ще заведе дело срещу еврейската организация "Шалом" за тиражираните в медиите обвинения, че в неговата печатница е била отпечатана книгата "Моята борба" на Адолф Хитлер. Това заяви вчера главният редактор и председател на борда на директорите на "Абагар" Иван Петров. Компенсация в съда за нанесените морални и евентуално бъдещи материални щети ще бъде търсена и от в. "Стандарт". Петров категорично отрече каквато и да била връзка между издателството и скандалната книга.
Според него това е част от кампания, целяща да срине престижа на великотърновското издателство, което наскоро спечели съдебно дело за името си срещу софийското издателство "Абагар".
Издигналите нацисткия знак са разследвани за хулиганство
СОФИЯ. Активистите на левичарското движение "Че Гевара", които в събота издигнаха антинатовски лозунг с пречупен кръст по време на тържеството за Ботев, ще бъдат разследвани по разпореждане на ВКП за хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК, а не за проповядване на фашистка идеология, съобщиха осведомени източници.
Вчера главният прокурор Никола Филчев и заместникът му Христо Манчев се срещнаха с директора на Национална служба "Полиция" ген. Васил Василев. Те обсъдили взаимодействието при полицейските дознания. Констатирано било "добро взаимодействие от досегашната съвместна работа", съобщи пресслужбата на прокуратурата. Предния ден обаче - във вторник следобед, пресслужбата пусна съобщение във връзка с разветия лозунг, в което се казва: "Тъй като до този момент органите на МВР не са започнали полицейско производство, както законът ги задължава, Върховната касационна прокуратура разпореди незабавно да започне полицейско дознание по случая."
Органите на МВР още на тържеството арестуваха петимата с лозунга в I РПУ и след 24 часа ги освободиха, след като дежурният прокурор от Софийската районна прокуратура отказал да даде санкция за продължаване на ареста, нито за образуване на наказателно производство, тъй като не установил данни за престъпление. А според НПК полицията работи под надзора на съответния прокурор и е длъжна веднага да го уведоми, започвайки полицейско разследване, което е и направила. Тогава кое свое задължение не са изпълнили органите на МВР, питаха се униформени във вторник.
На вчерашната среща с ген. Василев били набелязани мерки за усъвършенстване на координацията между прокуратурата и МВР при разкриване на престъпленията при бързи и неотложни случаи.
Имаме достатъчен запас от хлебно зърно
СОФИЯ. Страната разполага с 575 000 тона зърно в момента, при положение че месечно трябват около 80-100 000 тона. Това заяви вчера земеделският министър Венцислав Върбанов в отговор на изявления, че не е ясно с колко хлебна пшеница разполага страната. От реколта 2000 досега са изнесени 488 285 тона пшеница, а в момента експортът е спрял, уточни земеделският министър.
Всяка година по това време се появяват спекулации с цената на пшеницата, под предлог че тя няма да стигне до нова реколта, коментира Върбанов. Той уточни, че в момента сделки се сключват при 220-230 лева на тон и заявените на борсата 280 лв. за тон са неоснователни.
Коалиция ОДС ще обсъди резултатите от управлението
СОФИЯ. Решение да започне обсъждане на управлението на Обединените демократични сили бе взето вчера на среща между премиера и председател на СДС Иван Костов и коалиционните партньори от Народен съюз Анастасия Мозер и Александър Праматарски. Общата позиция за постигнатите резултати до края на 2000 г. ще бъде тема на среща между СДС и Народен съюз в понеделник.
Днес в 14.00 ч. в Министерския съвет ще се срещнат ръководствата на ПГ на СДС и БЗНС-НС и правителството. Ще участват и председателите на постоянните парламентарни комисии. По-рано кабинетът ще разгледа отчета за изпълнение на актуализираната Програма 2001 до края на декември.
Легендата Прошекови
Богдан Прошек идва в България през 1878 година, след като е завършил Висше техническо училище в Прага с диплома на строителен инженер. В София пристига по покана на своя по-голям брат инж. Иржи (Георги) Прошек, който от 1870 година работи като строителен инженер в предприятието на барон Хирш по строежа на линията Одрин - София. Когато Богдан идва в новоосвободена България, Георги Прошек има зад гърба си живо участие в освободителната борба на българския народ, бил е член на революционния комитет на даскал Ралев в с. Ябълково (Алмали) и неколкократно се е срещал с Васил Левски. После работи е в кметството на София, проектира и строи с по-малкия си брат Богдан и двамата си братовчеди Вацлав и Йозеф Прошек градоустройствения план на София, който е валиден да 1944 година, т.е. до бомбардировките на столицата.
След Априлското възстание въпреки строгата цензура от страна на турските власти в европейските столици са се появили информации за жестокостите, извършени при потушаването му. За баташкото клане, за заточените патриоти и др. Дописките на чуждите кореспонденти са цензурирани, но не и личните писма на Георги Прошек до брат му, студент в Прага.
Богдан Прошек превежда пасажи от писмата и ги разпраща до редакциите на вестници в Лондон, Виена и Париж. По този начин светът е в течение на станалите събития. Никой не предполага, че каналът, по който минават тези информации, е всъщност частната кореспонденцея на двамата братя Прошек.
Седя в уютния пражки апартамент на г-жа Вера Дворжакова, дъщеря на Богдан Прошек-младши, и слушам фамилната история, разказвана на завиден български език:
"Дядо ми започва да работи в България заедно с брат си Иржи. Впоследствие в София пристигат и призованите от Иржи Прошек техни двама братовчеди, инженери-архитекти Прошек - Йозеф и Вацлав. Една от първите им задачи, която спешно завършват, е първият градоустройствен план на София, валиден до бомбардировките."
По-късно тогавашният кмет на София, опълченецът Димитър Петков, ги натоварва със задачата да проектират и построят Орловия и Лъвовия (Шарения) мост. По ирония на съдбата Димитър Петков е убит именно до Орлов мост, през 1907.
И трите сестри Пециновски се задомяват в София
Анна Роубалова пристига в България през лятото на 1878 година,като годеница на Иржи Прошек. Придружена е от своята приятелка Ана Стршибрна, която отива при брат си, проф. Стршибърни, преподавател по ботаника в София. Пътуването им е дълго. С кораб по Дунава до Лом и оттам с биволска талига до София. Голямо приключение, понеже заедно с тях пътува и пианото на завършилата музикално училище в Прага Анна Роубалова. Впрочем това е и първото пиано-роял в България. Иржи и Анна се венчават в България през есента на 1878 г. в католишката църква "Св. Йосиф" на ул. "Лавеле".
Същият път, изпълнен с приключения, изминава през 1871 г. и моята баба Вилемина Пециновска, която придружава най-малката си сестра Албертина - Берта, тогава вече омъжена за проф. Ян Брожка, професор по класическа филология в София. Берта е бременна и прабаба ми Антония Пециновска решава разумната Вилемина да бди над сестра си по време на това странно пътуване за непозната страна. Да остане в София няколко месеца да помогне на сестра си с новороденото бебе и след това да се завърне в родния град Тршебон, при родителите си. Но съдбата решила друго. Всяка неделя, както е редно, Вилемина се черкува в католическата църква "Св. Йосиф". Там много й харесва един млад, достоен, красив мъж, забелязва, че и той се заглежда в нейна посока. Затова, когато един ден професор Брожка на шега й споменава, че иска да я запознае с един много приятен млад човек, тя отказа, заявявайки смутено, че си има тайна любов. По това време и Иржи Прошек предлага на брат си Богдан да го запознае с една новодошла от чехия хубава девойка, като подхвърля, че вече е крайно време и той да се задоми. Богдан отказва и признава, че харесва и е обикнал една млада жена, която вече няколко седмици вижда в църквата, и не ще и да чуе за някоя друга. Ян Брожка и Иржи Прошек все пак решават да запознаят младите хора. Смутените, но и щастливи Вилемина и Богдан се запознават на един излет до Княжево и през февруари 1882 г. Прошекови вдигат нова сватба. Когато в края на 1882 г. младото семейство очаква рождението на първото дете, в София пристига най-голямата сестра Пециновска - Антония, за да помага на Вилемина. Там тя се запознава с братовчеда на Иржи и Богдан - инж. Йозеф Прошек. И тъй в разстояние на три години три сестри Пециновски се задомяват в София. Четвъртата им сестра Хедвика и мъжът й Глиман - пивомайстор, идват в София едва когато започва строежът на бирената фабрика "Братя Прошекови", т.е. някъде към 1883 г. Как беше построена първата бирена фабрика
По онова време в София вече живеят доста чешки семейства. Те често се събират в дома на Иржи Прошек на ул. "Гурко", където една до друга са и къщите на останалите Прошекови. Събират се на чаша вино и въпреки че харесват виното, и то много, с умиление си спомнят за вкуса на хубавата чешка бира. Това е добър повод за предприемчивия ентусиаст Богдан и той решава, че трябва да построят бирена фабрика, за да пият своя бира и да научат българските си приятели на хубаво питие.
От дума до дело само скок - това сякаш е девизът на братя Прошекови. Първо купуват една малка пивоварна в Княжево, в която някаква белгийка напразно се мъчи да вари вкусна бира. Бирата й не струва, българското население не я купува и тя много бързо продаде обекта и се върна в Белгия. Понеже сградата е малка и няма повече място за разширяване на варенето на бира, братя Прошекови решават да купят предлаганото им от кметството място до Орлов мост, до старите турски гробища, тогава извън предела на центъра на града.
Дядо Богдан решава, че сградите обезателно трябва да са построени от качествен материал, а не от непечени тухли, които тогава се употребяват при повечето строежи в София. Веднага се запретва да обикаля околностите на София, за да открие подходяща пръст. След известно време той кани специалист от Чехия и скоро откриват близо до 4-и километър, към река Искър, подходяща пръст. Но в крайна сметка построяват тухларница в Долни Богоров където намират най-качествената пръст. Тухлите, които изкарват оттам, са много качествени и производството им продължава години наред. Всичките пристройки към пивоварницата и жилищата около нея са построени от собствени тухли. Дори и красивата къща, която Иржи Прошек построява на ул. "Шипка", е изцяло построена от тези тухли. Въпросната къща впоследствие бе откупена от френския колеж "Св. Йосиф" на ул. "Лавеле" и там създадоха клон на колежа с название "Св. Тереза", адрес "Шипка" 32.
Това училище посещавах и аз от 1941 до 1947 година. Около къщата имаше много красива градина - двор с хубави, високи дървета. Когато през 1967 или може би 1966 година при посещение в София отидох да видя моя си квартал и моето училище, останах изумена от промяната на мястото. Вместо приветливата къща бе построен Дом на съветската наука и култура. С изключение на една топола всички останали дървета и зеленина бяха изкоренени. Жалко. София изгуби една от колоритните, красиви, необарокови постройки.
