ВАС отложи делото за втория GSM
СОФИЯ. Върховният административен съд (ВАС) вчера отложи делото по жалбата на "Румели Телсим Консорциум". Магистратите ще се произнесат по допустимостта на искането на турската компания на закрито заседание. Засега не е уточнена дата на неговото провеждане.
"Румели Телсим консорциум" обжалва това, че комисията, която организира и проведе търга за издаването на лиценз за втори GSM оператор, не допусна компанията до участие в него.
ВАС не даде ход на делото, защото в съдебната зала нямаше нито упълномощени представители на консорциума, нито неговия адвокат - Пламен Ялнъзов. Съдията Андрей Икономов съобщи, че е представено медицинско свидетелство, според което Ялнъзов има радикулит и затова му е невъзможно да участва в процеса.
МАРИЯ СТОЯНОВА, член на НИС на СДС:Правителството свърши колосална работа
- Г-жо Стоянова, на следващото си заседание на Националния съвет анализира управлението. Всички членове на НИС вече разполагат с екземпляр на правителствения отчет до края на декември. Какво е вашето впечатление и оценка?
- Да, стартираме една дискусия за изпълнението на актуализираната програма 2001. Предоставеният ни отчет обхваща всички нейни раздели. Той е много обемист, защото е свършена колосална работа, а ще бъде и допълнен с дейността, която ще се разгърне до началото на предизборната кампания. Мисля, че свършеното през този мандат е безпрецедентно в съвременната българска история. Не могат да бъдат подминати факти като приемането на герба на РБългария, въвеждането на валутния борд и финансовата стабилизация на държавата, концепцията за национална сигурност, изваждането ни от списъка на нарушителите на авторски права, присъединяваме се към ЦЕФТА, административната реформа, решаването на т.нар. езиков спор с Македония, ратификацията на рамковата конвенция за националните малцинства, подкрепата ни за НАТО в Косово, приключването на най-тежката част от реформата спрограма за изолация на десетки български предприятия, старта на Националната здравно-осигурителна каса, военната доктрина, поканата за стартиране на преговорите с ЕС в Хелзинки, решението за отмяна на визовия режим и още много съществени постижения. Оценката естествено трябва да е на базата на сравнението с 1996, когато националният резерв е бил 838 млн. долара, а днес е 3,5 млрд. долара. Това е невероятно. Същото се отнася и за чуждестранните инвестиции, от които 256 млн. долара по времето на Виденов сега са над 1 млрд. долара. Това правителство има много ясно политическа воля да изпълнява нелеката програма за управление и се отнася наистина отговорно към най-важното - икономиката.
- Стана ясно, че се прави и паралелна разработка за най-значимото, намерило отражение по страниците на медиите. Каква е нейната цел? Има разминаване между нея и отчета на правителството?
- Втората разработка на базата на публикациите в медиите се прави в централата на СДС. Направи ми впечатление, че някои доста значими неща не са намерили убедително място в пресата. Например през 1997 една много дебатирана тема за закона за нотариусите не намери достатъчно добър отзвук в медиите. Същото се отнася и за пенсионната реформа.
- Какви са вашите критики? Има ли нещо, с което правителството не успя да се справи или което можеше според вас да бъде свършено по-добре?
- Въздържам от критики. На дискусията на Националния съвет ще разгледаме отчета на правителството много подробно. Има някои области, в които не всичко е идеално. В областта на приватизацията например има известно забавяне и пропуски. Но въпреки това смятам, че постигнатото надхвърля онова, което сме си представяли, че е възможно. За първи път управляващата политическа сила изпълнява програмата си, за първи път това се отчита. Не може да подценим и обстоятелството, че на западната ни граница се случиха събития, които пречеха на инвестициите у нас и върху образа на България като цяло. Много наши потенциални инвеститори отложиха акредитацията си у нас, но независимо от това доверието на международните финансови инвестиции се покачва. Убедена съм, че след този дебат ще излезем с едно самочувствие.
- Кои основни задачи бяха откроени като приоритети на СДС във връзка с подготовката за изборите на извънредната работна среща на НИС в Боровец?
- Списъкът със законите, които трябва да приемем, е много голям. Част от тях трябва да улеснят преговорите ни с ЕС, други са свързани с изборите. На всяка цена трябва да бъде дебатиран на второ четене и законът за досиетата. Предстоят поправки в Кодекса на труда, финансови закони.
Надявам се, че още до края на сесията ще станат факт промените в конституцията - ограничаването на имунитета на депутати и магистрати, както и даването на възможност общините сами да определят местните данъци и такси. Европейската идентичност на този парламент ще се открои именно в тази посока, тъй като депутатите в европейските парламенти нямат този имунитет, който ние имаме в момента. Ние желаем това да се промени.
- В Боровец обсъдихте и коалиционната политика. Ще има ли предизборно споразумение с Народен съюз и действително ли се мисли за евентуално предизборно разширяване на кабинета?
- Това, което потвърдихме, е, че отношенията ни с Народен съюз са наистина залог за успешен мандат, за спечелване на предстоящите избори. Ние имаме с тях едно европейско партньорство, продължаваме да сме убедени, че ОДС е печеливша формула. За СДС по-добър е вариантът предизборно споразумение, но е възможно и следизборно. В тази посока трябва да изчистим всички програми, виждания. Убедена съм, че в най-скоро време ще има такъв документ, който ще бъде прецизно формулиран.
- Има ли някаква промяна на отношението към ДПС? Появиха се информации, че едва ли не движението е било заклеймено като основен враг на сините?
- Изобщо не е имало подобни неща. В програма 2001 и в резолюцията от конференцията имаме много важни неща, които засягат малцинствата. На ниво и изпълнителна, и законодателна власт ние доказваме, че работим за тези хора.
- Обмисляте ли вече създаването на предизборен щаб?
- Малко е рано. Продължаваме все още да работим по изпълнението на програмата си и за максимално натоварване на 38-ото НС в заключителната му пленарна сесия.
- Кога да очакваме същинския старт на кампанията?
- Това ще стане към края на работата на Народното събрание.
- Какво може да се очаква от визитата на НИС на СДС в Берлин?
- На 11 януари се открива редовната 20-та конференция на партийните лидери на ЕДС в Берлин. Първата работна сесия ще мине под мотото "Към разширения съюз". Има една нагласа ЕДС в близко бъдеще да премине към ЕНП и така да се слеят двете най-големи политически организации в дясното политическо пространство. За нас голям интерес представлява 14-ят конгрес на ЕНП. Ще обсъдим и предстоящата среща на ЕНП на върха в София през пролетта. Тя е много сериозен знак, защото досега ЕНП винаги е заседавала в Берлин, Брюксел или Мадрид. За първи път ще пренесе своето заседание в страна, която е кандидат-членка на ЕС. Привилегия на СДС е, че има редовно членство в ЕДС и ЕНП.
- Ще направите ли някакви стъпки за ускоряване на процедурата на решаване на визовия проблем на България?
- Да. На този конгрес ще присъстват ключови фигури, представляващи ЕНП в Европейския парламент и които са много важни за ускоряване на процедурата за окончателно премахване на визите.
НАТО И ПУСТОТО НАШЕНСКО "АКО"
Националният интерес ни повелява точка първа от дневния ред на България за 2001 да е НАТО.
През изминалите почти четири години първостепенната цел на външната ни политика беше да се осъществи такъв напредък по пътя към членство в Европейския съюз, че движението в тази посока да стане необратимо. Целта беше постигната в самия край на 2000 година. Първо дойде поканата да започнем преговори за членство. След това стъпихме на по-горното стъпало, като визовите ограничения ни бяха отменени. И накрая дойде кулминацията - държавните и правителствените ръководители на страните, членки на ЕС, приеха в Ница решение, с което потвърдиха, че мястото на България е в семейството на европейските демократични държави. Така ЕС всъщност прие защитаваната от демократичното правителство на България позиция, че геополитическите реалности на времето изискват страната ни да бъде призната за част от европейската общност. Логичният извод от този факт е, че оттук нататък редовното членство в ЕС е въпрос на време.
Всичко това обаче е по линията на едната от двете големи външнополитически цели на правителството. И няма добронамерен човек, който да не се съгласи, че за момента, тоест към края на миналата и началото на тази година, постигнатото е повече от достатъчно. По простата причина, че сега ни предстоят минимум 5-6 години допълнителни усилия, за да стигнем до реалното включване на страната ни в ЕС.
По линия на втората голяма цел на външната ни политика обаче - редовно членство в НАТО - времето вече здраво ни притиска. Известно е, че през 2002 ръководството на алианса ще решава към кои нови държави да бъде отправена покана за членство. За нас това означава, че сегашната 2001 ще е решаваща. Ние обезателно трябва да сме в числото на държавите в тази втора вълна от разширението на НАТО. Защото ако тогава не получим покана, ще има много да чакаме за трета вълна. Каквато не е изключено и да няма. Следователно никаква друга непосредствена цел пред България не може да се сравнява по значение за бъдещето на народа ни от тази - през идната година страната ни да получи от НАТО покана за членство. Цялото внимание на обществото и на държавните институции трябва да се фокусира върху това ново по-горно стъпало, което България е длъжна да изкачи, за да се приближи още повече до пълното си интегриране в евроатлантическите структури. Макар членството в ЕС и в НАТО да са две различни неща, истината е, че пътят към първото до много голяма степен минава през второто.
Но има ли проблеми и какви са те?
Проблеми има и те са свързани с хода на реформата във въоръжените сили. В печата невъднаж досега са се появявали твърдения, че реформата се забавя. Появи се и информация, че според заключението на екип експерти от НАТО, нает от Министерството на отбраната, изоставане наистина има. Заключението се съдържало в документ, връчен на 21 ноември м.г. на министър Бойко Ноев в Брюксел, като препоръката била да се ускорят две неща - преструктурирането на въоръжените сили и ликвидирането на излишните въоръжения.
Убеден съм, че съзнавайки огромното значение на онова, което страната ни трябва да стори, правителството ще се справи и с едното, и с другото. Не е случаен фактът, че първият делови гост на президента Стоянов след еуфоричното посрещане на новото хилядолетие беше шефът на генералния щаб ген. Михо Михов. При това срещата е била по инициатива на президента-главнокомандващ. Съмнение няма: проблемите на въоръжените сили ще са приоритет на правителството. А тъй като тези проблеми са съществена част от военната реформа, значи че реформата, а оттам и членството на България в НАТО, ще са N1 в дневния ред на правителството до самата среща на НАТО през 2002. Така и трябва да бъде, защото такъв е сега най-важният национален интерес на България.
Само че има една доста смущаваща подробност - 2002 е след парламентарните избори у нас. Въпросната подробност е смущаваща, защото в момента даже социолозите не са наясно какви поражения е нанесла продължилата няколко месеца антиправителствена медийна обработка върху мисленето на българина. Каква ще е страната ни след идващия юни? Днешният приоритет &numero; 1 на външната ни политика ще бъде ли приоритет &numero; 1 и тогава? Възможно ли е да стигнем до положение, че с гласа си избирателят сам да отнеме от България най-ефикасния инструмент за присъединяване към развитите демокрации - а именно досегашната ни политическа стабилност и неоспоримата способност на управляващите да поемат отговорност? Ако действително се получи така, че в бъдещото Народно събрание мнозинството зависи от "балансьор", какво ще стане с НАТО?
От така наречената Нова левица за всичко друго говорят с охота, само за НАТО мълчат като риби. Нали и две правоверни комунистически партии ще има в новото ляво обединение. Ще работят ли и те за членство в пакта? Ами БСП? Къде ще иде каруцарската духовитост по адрес на НАТО на един Иван Генов например, дето самата партия го пуска да се изявява като нейн най-изтъкнат външнополитически спец?
Изобщо с встъпването в новата година доста въпроси висят над страната ни - все въпроси, които не биха имали място в никой друг бивш сателит на СССР от Централна и Източна Европа. Но какво да се прави, това сме ние.
И все пак. Все пак! Възможното невинаги е вероятно. Сам се мъча да се убеждавам (и почти си вярвам), че даже и левите, сред които безспорно има умни хора, вече са разбрали истините на съвременността. Имам предвид световните истини, разбира се, защото те са, от които зависи и нашето развитие. Ако и там в лявото пространство са ги разбрали, притесненията ще са излишни.
А колко хубаво щеше да е, ако и "ако"-то беше излишно.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА 2001 ГОДИНА
Повечето обзори на българската "европейска" политика за изминалата година могат да се сумират в кратката оценка "Дотук добре! " Алюзията с известния анекдот не е случайна. Защото в много от анализите - освен съзнателното търсене на лъжичка катран - прозират опасенията, че темпото може да се окаже не по силите ни, че предизвикателствата в бъдеще са по-големи от преодолените през последните години. В подобни опасения има рационален елемент, защото предизвикателствата не са просто бариери за прескачане, а проблеми със собствена логика и основания.
Изминалата година затвърди у нас представата, че евроинтеграцията е път с няколко платна с възможност за различна скорост. (Дори само съизмерването ни с Румъния стигаше за подобно сравнение). Тази метафора ни бе необходима, за да успокоим подозренията си, че към кандидатите няма да бъде приложен еднакъв подход. "Принципът на регатата" обаче не означава наличие на коловоз, т.е. към членството в ЕС всяка от страните кандидатки се движи не само с различна скорост, но и по собствен път. Той е различен за Унгария, за България, за Румъния. Можем да ползваме чуждия опит, но той е все пак чужд. Той няма да реши собствените ни проблеми - те са наши.
След успехите на изминалата година вече знаем от собствен опит, че има неща, които зависят само от нас. (Търсенето на "вината" за собствените неблагополучия някъде другаде бе автотерапията за един народ, изгубен в дебрите на собствените си противоречия, спорове и боричкания). Но успехите не само лекуват българина от синдрома на външната вина. 2000 година всъщност разшири свободата ни в търсенето на собствен път, в избора на подходи. Можем вече да се замислим повече например върху критиките, че преписваме от чужди законодателства, без да се съобразяваме с нашите специфични условия (вж. Бялата книга на БИБА)... А ако сами сме постигнали някакви резултати, то сами ще сме си виновни и за провалите. Време е да пораснем за тази логика. Тя е предизвикателство към начина, по който българинът вижда мястото си в света през новия век, към обяснителните механизми, които мотивират поведението ни.
Второто предизвикателство е свързано с темповете на евроинтеграцията. Признанието за постигнатото, което получихме през 2000 година, е свързано с изкушението на кампанията "да извършим за десетилетие онова, което други народи са извършили за векове". В общи линии ние се опитваме да правим нещо подобно - да наваксаме изгубеното време. От което обаче не следва, че трябва да жертваме качеството на "продукта", на "направеното" за сметка на скоростта. Парламентът може да отметне тонове закони за синхронизиране с европейските стандарти. Но ако нормите не бъдат реализирани - в икономически, социални и политически практики, в промени на колективния манталитет и поведение - тогава в "Държавен вестник" ще имаме само писмени паметници на бързането. (Дори не става дума за това, че в бързината се греши много повече.).
Вярно е, че загубихме много време. Но високата скорост на наваксването - като всяка висока скорост - е свързана с повече рискове. Тъй като със сигурност ще грешим и в бъдеще, трябва поне да си даваме сметка, че качеството не може да бъде жертвано заради бързината - просто защото то, качеството, си го връща след време. Ако качеството и бързината са алтернативи (често пъти е точно така), по-добре ще бъде да изберем постоянната скорост вместо отчаяни опити за ускорение и изпреварване, които могат да строшат двигателя - или част от пътниците просто да изпопадат на завоите. Конструкцията на новия български обществено-политически ред е още крехка, а през 2001 година трябва да издържи на допълнително натоварване.
Защото балансът между качеството на резултатите и скоростта ще бъде подложен на тежко изпитание още в следващите месеци. Идват избори - време, в което популизмът жъне златна жътва. Изкушението да се деформира реалността и да се обещават бързи резултати ще бъде по-голямо отпреди. Защото успехите от 2000 година вдигнаха летвата на очакванията - и възможностите за обещания - много по-високо. Суровата истина е, че евроинтеграцията ще бъде съпроводена с усилия и жертви. Но избори трудно се печелят с обещания за жертви и усилия. Управляващите имат още една възможност да демонстрират европейско поведение - те могат да сложат на масата обещанията си от преди 4 години и да призоват общественото мнение да съди за изпълнението им. Това означава ОДС да гласуват доверие на здравия разум на българина - за да може той да гласува доверие на тях самите и на новите обещания. Доста рискова схема, след като популизмът е по-добре познатата и много по-лесна алтернатива. Но още от избора на схеми за предизборни послания може да се съди дали ще говорим за "български модел" на прехода без сарказъм.
Третото голямо предизвикателство е евроатлантизмът като елемент от философията на евроинтеграцията. Членството в НАТО и членството в ЕС имат очевидно различна обществена подкрепа. Причините за това са сериозни и много дълбоки, за да очакваме бързо преодоляване на тази разлика. Проблемът е, че в този случай бързината ни е крайно необходима: 2001 година е решаваща за едно голямо усилие на България (ако разчитаме на перспективата за разширяване на НАТО през 2002).
Предизвикателството тук е в начина, по който членството в НАТО да бъде направено разбираема и естествена част от евроинтеграцията, от "цивилизационния избор", от вътрешния консенсус, вече установен по въпроса за членството в ЕС. Кръстосаният огън на враждебни мнения - който често без особени основания наричаме "обществен дебат" - едва ли ще помогне много. За целта са необходими реални управленски усилия (и резултати), които да обяснят и мотивират съзнателния избор на българина. Ако усилия (и резултати) липсват: ако реформите в армията се провалят или зациклят, ако България през 2001 г. получи правителство с "атлантически скептицизъм" - тогава ще се препънем във вътрешно противоречие, което няма да бъде преодолимо с никакъв дебат. По стените на някои сгради в столицата още можем да прочетем "НАТО - вън! " Тези графити трябва да ни служат за предупреждение - не като паметник на настроения и концепции, а като всекидневна провокация за размисъл. Всекидневието не дава нито много време, нито много поводи на човек да се замисля за бъдещето на България. Тези надписи обаче помагат. "Вън" от къде? А "вътре" кой? "ЕС - вътре, НАТО - вън"? Накъде, с кого, защо?...).
Ако предизвикателствата са описани вярно, тогава изглежда, че българинът трябва да се бори не толкова с външна враждебност и препятствия, колкото със самия себе си. Което не прави борбата по-лесна. За пръв път от много време насам обаче имаме допълнителен психологически ресурс, който ни липсваше напълно през десетте години на прехода: патоса на възнаградени усилия; вдъхновението от реалния успех; усещането за постижим консенсус, за преодолимост на препятствията. Усещане за посока... Парадоксалното е, че днес така обясняваме на децата си възрожденските добродетели. Знаем, че само това не е достатъчно. Но ако сме в състояние да мислим в подобни категории, тогава имаме съвсем реални шансове да се преборим... дори със себе си.
СДС обмисля варианти за съставяне на листите
СОФИЯ. Само Иван Костов може да постави пред парламентарното мнозинство въпроса за разширяване на кабинета преди изборите и ако той го направи, ще се постъпи съобразно конституцията. Това заяви вчера главният секретар на СДС Екатерина Михайлова. Ще търсим най-добрия вариант за съставяне на листите за изборите, СДС не е партия, която се плаши от експерименти, каза тя по повод лансираната от Евгений Бакърджиев идея за провеждане на вътрешен вот в СДС. Все още нямало конкретни идеи за създаване на предизборен щаб. Не сме закъснели, в страната още няма предизборна ситуация, преценяват сините.
Росица Тоткова определи създаването на Новата левица като козметичен ход, без никакво реално съдържание. Това е опит на БСП да получи по-широка електорална подкрепа и да накара обществото да забрави наследството от управлението й през 1996, каза тя.
Сините коментираха и неявяването на Ахмед Доган на годишнината от създаването на кърджалийската организация на ДПС. Доган явно изпитва и страх, и притеснение да застане пред хората в града заради близостта си с БСП, която се сближава отново с БКП - извършителка на "възродителния процес", смята Екатерина Михайлова.
Главният секретар отказа да коментира напрежението между Евгени Чачев и Евгений Бакърджиев. Тя категорично отхвърли идеята за събиране на парламентарното мнозинство по този повод и обясни, че са несъстоятелни всякакви паралели със случая Христо Бисеров.
Светослав Малинов оглави отдела за анализи към СДС
Светослав Малинов от Софийския университет оглави новия отдел за политически анализи и стратегии на СДС. Той е доктор по политология и специалист по дясна политическа мисъл. Имам академична биография и не съм партийно обвързан, но реших да помогна с привнасянето на по-голяма научна рационалност при изготвянето на решенията на СДС, каза Малинов. Като един от водещите политолози, един от тези, които разбират най-добре християндемокрацията и консерватизма в България, го представи главният секретар на СДС Екатерина Михайлова. Тя обясни, че синята партия има нужда от професионална, експертна мисъл и че такива отдели има във всички европейски народни партии. Очакваме анализи, които могат да звучат провокативно, а не такива, каквито биха ни се харесали на нас, каза Михайлова. Идеята е на този отдел да сътрудничат и външни експерти, както и представители на граждански организации.
Алтернативи за Монтана има
Част от всекидневието на монтанчани е да разнасят туби и шишета и да се редят за вода пред градските чешми. От август миналата година в града е въведен режим на водоподаването. Сутрин от 6 до 9 и вечер от 6 до 10 жителите на областния град пълнят легени и бидони и кътат живителната течност за сухите часове.
Питейната вода за Монтана идва от язовир "Среченска бара". Хидровъзелът снабдява с вода много селища в пет общини - Монтана, Берковица, Вършец, Враца и Мездра. "Среченска бара" се пуска в експлоатация през 1985 година. Язовирът е с обем близо 16 милиона кубически метра. Статистиката сочи, че най-голямо засушаване в региона от въвеждането на "Среченска бара" в експлоатация има през есенно-зимните сезони на 1993 и 2000 година.
През 1994, когато сушата беше голяма, група от експерти, в която са включени представители на ВиК - Враца и Монтана, хигиенно-епидемиологичните инспекции на двата града решават, че единственият изход за Монтана е във водопроводната мрежа да се включи и водоизточник "Извора"
От него монтанчани са пиели вода до завиряването на язовир "Огоста". След това водата от "Извора" започва да показва завишени концентрации на арсен. След стотици анализи, продължили месеци, експертите са категорични, че водата от "Извора" е със съдържание на арсен от 0,045 милиграма на литър до 0,075 милиграма на литър, при пределно допустима концентрация 0,05 милиграма на литър. Тогава по тръбите потича вода, която се смесва в съотношение 1:1 с тази от "Среченска бара". Така преди 6 години се слага край на сухия режим, а след това благодарение на природата "Среченска бара" се пълни достатъчно, за да има живителна течност. Сушавата минала година обаче променя картината. През юли 2000 година инж. Нина Иванчева, управител на ВиК - Монтана, алармира Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че водата в язовир "Среченска бара" е паднала до 12,77 млн. куб. метра, а притокът е 250 литра в секунда, което на практика е 6 пъти по-малко от разхода. Така се стига до първоначалния превантивен режим и монтанчани остават без вода през нощта. Продължителното засушаване и високите температури обаче наложиха въвеждането на по-драстичен режим и от 28 август от чешмите тече вода само сутрин и вечер. Нивото на "Среченска бара" продължава да пада и на 8 януари 2001 година в язовира има 5 815 000 кубически метра вода.
Според инж. Нина Иванчева сушата ще продължи да се задълбочава и през март е много вероятно водата в "Среченска бара" да падне до мъртвия обем от 2 млн. куб. метра. Затова специалистите са категорични, че незабавно трябва да се търсят алтернативни водоизточници. За Монтана изходът е един - час по-скоро по водопреносната мрежа да се пусне вода от "Извора". Експертите са категорични, че съдържанието на арсен в нея е под пределно допустимите концентрации. Последните анализи са от декември миналата година и според тях съдържанието на арсен е 0,031 милиграма на литър. Тези дни ще бъде монтиран и хлоратор. Водата ще бъде обеззаразена и чиста и по химични, и по микробиологични показатели. При смесване 1:1 на вода от "Среченска бара" и "Извора" монтанчани ще могат да си отдъхнат, а чешмите ще остават сухи само през нощта. За да бъде облекчено водоподаването за Враца и Монтана, според експертите трябва да се потърсят начини за снабдяване на селата от местни водоизточници ВиК - Монтана, вече е започнала проектиране за отделяне на селата Стубел и Липен чрез включване на източника при с. Пали лула. Възможност за отделяне има при село Боровци, сочат анализите на експертите.
Наред със спешните мерки обаче, за да бъде надвито безводието, експертите обмислят и трайни мерки за глобалното решаване на проблема. За улавяне на всички води от Балкана се предвижда и изграждане на нова деривация, която ще преминава през с. Бързия. Строителството й е стара идея и още в началото на деветдесетте години трябваше да започне първият етап. Тогава обаче жителите на с. Бързия излязоха с кирки и лопати и не позволиха на багерите да влязат в селото. Сега деривацията ще започне да се строи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е включило обекта в разчетите си.
Най-важната задача обаче е да бъде извършена тотална подмяна на водопреносната мрежа категорична е инж. Нина Иванчева, управител на ВиК - Монтана. Над 50 на сто от водата се губи във вътрешните мрежи на селищата.
През последните години все повече се налага и мнението, че грандиозното решение за Монтана ще бъде търсенето на вариант за ползването на водите на язовир "Огоста" за битови нужди. Вторият по големина изкуствен водоем у нас в момента не се използва.
Алън Айверсън стана играч на седмицата
НЮ ЙОРК. Неуспешен дебют направи новият треньор на "Бостън" Джим О'Браян, който наследи подалия оставка Рик Патино. "Келтите" загубиха като домакини от лидера в Тихоокеанската девизия "Портланд" с 90:98, записвайки 6-а поредна и общо 12-а загуба в последните 15 мача. "Пионерите" пък регистрираха осми пореден успех и вече са с най-много победи в НБА - 25. В юбилейният си мач &numero; 1000 в лигата знаменитото крило от шампионският тим на "Чикаго" - Скоти Пипън, бе най-резултатен за своя тим, като отбеляза 22 точки.
Междувременно гардът на "Филаделфия" - Алън Айверсън, бе определен за играч на седмицата в НБА. Същият реализира съответно 54, 41 и 21 точки при победите над "Кливлънд", "Сиатъл" и "Атланта", а неговият отбор има вече 8 поредни успеха като гост. В същото време Род Стрикланд от "Вашингтон" ще застане пред съда във Вирджиния, след като бе обвинен в опасно шофиране и употреба на алкохол. Резултати в лигата: Кливлънд - Ню Джърси 92:90, Маями - Голдън Стейт 88:78, Чикаго - Далас 91:104, ЛА Клипърс - Индиана 82:85, Сакраменто - Минесота 100:97.
Апостроф
Лидерът на ДПС Ахмед Доган пропусна рождения ден на кърджалийското ДПС, нито дори си направи труда да изпрати поздравителна телеграма до хората, учредили в мразовитите януарски дни на 1990 първата окръжна структура на партията. Депутати и местни лидери повдигаха рамене в отговор на питанията на партийни активисти за отсъствието на гости от централата. Подобна неловка ситуация се получи преди десетина дни и в Момчилград на възпоменателния митинг по повод 16-годишнината от депортирането на българските турци. Неприятно впечатление остави и отсъствието на лидерите на ДПС на премиерата на филма на Татяна Ваксберг за насилственото преименуване. Защо се крие Доган, от какво? Демонстрираното неуважение към съпартийците му от Източните Родопи едва ли може да се приеме само като "наказателна акция" за загубените избори в три общини. След показните срещи с Първанов и внушенията за нов "ляв" завой той по-скоро не смее да застане очи в очи с хората от този край. Затова и пропусна да почете откриването на паметната плоча на 17-годишния Мюмюн от с. Равен, застрелян на 27 декември 1984 в центъра на Момчилград, да поднесе венец пред паметника на жертвите на тоталитарния режим. Доган можеше да изпрати поне свой заместник да вдигне наздравица по повод 11-годишнината на най-голямата организация на движението. Защото, ако го нямаше Кърджали, днес едва ли щеше да съществува правозащитната организация. Загубата на доверие между лидера и хората от този край май е взаимна, ако се съди по изборните резултати от 1999 и топящия се членски състав. Мнозина си тръгнаха разочаровани от "своите", които за 11 години изприказваха много обещания и изброиха много кусури на управляващите. И толкоз!
Богатите държави притискат офшорките на среща в Барбадос
СОФИЯ. Подготвянето на мерки за борба с данъчните нарушения, извършвани чрез офшорни финансови центрове, е целта на провежданата в Барбадос среща на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ООН и 33 страни и територии, наречени данъчни убежища. Това съобщиха световните информационни агенции вчера.
Това е първата среща от подобен род. Тя беше свикана, след като миналия юни ОИСР заплаши, че ще обяви санкции срещу страните, използвани като убежища от данъчни нарушители. Според САЩ и други членове на световната организация подготвяните в Барбадос мерки ще бъдат защитни. В срещата участват всички 33 страни, които ОИСР е включила в подготвения от нея "черен списък". В него преобладават малките карибски и тихоокеански държави. Европа пък е представена от Лихтенщайн, Монако, Гибралтар и остров Джърси.
Богатите страни искат да си възвърнат загубените от неплатени данъци милиарди долари. Тези държави са създали норми, които наричат международни стандарти, и искат те да бъдат спазвани от всички. Малките страни пък участват в срещата, за да защитят своите доходни банкови сектори. Те се оплакват, че се посяга на суверенитета им и на доходите, които си осигуряват малките им икономики, обяснява АП.
Ако по време на срещата в Барбадос не бъде постигнато приемливо споразумение, карибските страни смятат да отнесат въпроса до Световната търговска организация.
Български летопис
10 януари 1904 - започва да излиза в. "Българан" под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров. В хумористичния седмичник, излизал до 1909, сътрудничат Ал. Божинов, Елин Пелин, Д. Подвързачов, А. Протич, Д. Дебелянов, Ал. Балабанов, Ив. Андрейчин, Кирил Христов, Трифон Кунев и др. 10 януари 1918 - умира Константин Иречек, чешки историк, министър на просветата в току-що освободена България. Роден е на 24 юли 1854. Завършва история с докторат в Карловия университет в Прага. Професор по история на славяните и техните съседи във Виенския университет от 1893 до смъртта си. Още като студент проявява жив интерес към миналото на българите. Първата му научна работа е "Книгопис на новобългарската книжнина". Написва дисертация на тема "История на българите", която излиза на чешки (1876), на немски през същата година и на руски две години по-късно. Има много издания на български. Тя е първата цялостна научна история на България. През целия си живот Иречек добавя към нея бележки, уточнявания, допълнения. След смъртта му тези нови материали биват издадени в отделен том "История на България" (1939).
10 януари 1944 - "По обeд се извърши първото голямо терористическо въздушно нападение над София, при което бяха засегнати всички квартали на запад от "Ал. Невски" - пише в дневника си Богдан Филов. - Ние заседавахме тримата и напуснахме канцеларията, едва когато бомбите започнаха да падат наблизо. Едва-що бяхме слезли в партера, и зданието силно се разтърси, като се изпълни с прах. Оказа се, че една бомба бе паднала пред западния вход на "Св. София". От взрива почти всички прозорци на регентството се бяха изпотрошили. В стаята на Михов, в която заседавахме, едно парче от бомба бе паднало точно върху креслото, на което бях седнал аз."
10 януари 1975 - умира Стойчо Мошанов, виден деец на Демократическата партия, многократно избиран за народен представител. През август 1944 е натоварен от правителството на Багрянов да установи връзка с представители на Англия и САЩ. Със задачата да подпише условията за мир е изпратен в Кайро. Протака неоправдано преговорите.
Българските младежи се класираха на пето място
БЕЛГРАД. България зае 5-о място в крайното класиране на световното първенство за младежи до 20 години - трета дивизия, след като в директния двубой победи ЮАР с 3:2. Резултатът в срещата бе открит в началото на първата третина, когато Мартин Костадинов засече шайбата във вратата на южноафриканците. В четвъртата минута на третата част Калоян Николов удвои преднината на българите, а в следващата Борислав Благоев вкара трети гол след асистенция на Росен Христов. Крайният резултат бе оформен от Кристофър Джийвънс, който реализира два гола, вторият от които секунди преди края на мача. За българския отбор това бе втора победа в първенството в Белград, след като онзи ден си осигури третото място в предварителна група "А" с успех 4:2 над Мексико. Преди това нашите младежи допуснаха две загуби от Югославия с 1:9 и от Испания с 0:3. В среща за 7-ото място Мексико надигра Австралия с 5:3. Снощи се играха двубоят за третото място между домакините и Румъния, както и финалът, противопоставил Испания и Холандия.
Българското висше образование по пътя на евроинтеграцията
Вписването на българското образование в единното общоевропейско образователно пространство е неотменна част от процеса на присъединяването на страната ни към ЕС. Като посредник и участник в този процес висшето образование (ВО) в България през последните няколко години се интернационализира и става все по-мобилно за български и чуждестранни студенти. В този смисъл възникна и необходимостта българското ВО да се преструктурира така, че да бъде конкурентоспособно на висшето образование на страните - членки на ЕС, като същевременно съхрани културното си и лингвистично богатство в рамките на общността. Това е реално постижимо, тъй като всяка членка в Европейския съюз е лично отговорна за съдържанието и организацията на своята образователна система.
В сферата на университетското образование дейностите на ЕС имат за цел да стимулират сътрудничеството между университетите, улеснявайки по този начин взаимното академично и професионално признаване на квалификациите и дипломите за висше образование. Съветът на ЕС си постави тези цели още през 1997 в Лисабон, когато бе приета конвенцията за признаване на квалификациите от висшите училища и ги конкретизира през 1998 със Сорбонската декларация за хармонизиране структурата на европейската система за висше образование. Декларацията напомни за пореден път, че Европа не е само континент на еврото, банките и икономиката, а и на знанието и науката. В тази връзка Еврокомисията планира подпомагане на дейностите по сътрудничество в процеса на осигуряване на качеството на предлаганото висше образование в кандидатките за членство в съюза. Така за България вземането на решителни мерки за развитие на система за осигуряване и наблюдение на качеството на ВО се превърна в приоритет на държавната политика в сферата на образованието.
Още през 1995 с тогава приетия закон за ВО се взе решение за създаването на Национална агенция за оценяване и акредитация, която да осигури оценяването и акредитацията на висшите училища у нас и да изгради система за оценяване на качеството на ВО в България. Подобни агенции и организации за оценяване отдавна функционират в повечето европейски страни. Така например във Великобритания работи Агенцията за осигуряване на качеството, в Холандия - Центърът за осигуряване и оценяване на качеството на висшето образование, в Унгария такава структура е Унгарският комитет по акредитация и т.н. Дейностите на тези национални структури се координират от няколко международни образователни мрежи като Европейската мрежа за осигуряване на качеството, Международната мрежа на агенциите за осигуряване на качеството на висшето образование и др. Изграждането на системата за качеството на висшето образование в България започна най-напред в самите висши училища, които получиха задачата да развият своето самоуправление и мениджмънт като самоподдържащи се и саморегулиращи се институции. Успешно развиват такива вътрешни системи за осигуряване и мониторинг на качеството няколко частни университета у нас (например Нов български университет), но и все повече държавни висши училища осъзнават, че това е единственият път за модернизацията на нашето висше образование и за осигуряване на отчетност и прозрачност на университетските дейности чрез системата за външно оценяване на университетите. Само така може да бъде съхранена трудно извоюваната университетска автономия.
Традиционен подход на британската университетска система например е използването на външни експерти за мониторинг, които правят независима преценка на качеството на предлаганото обучение в една или друга професионална област. В Метрополитън университет в Манчестър, един от най-големите университети във Великобритания, системата за оценка от външни експерти се използва във всички основни дейности - при приемането на нова програма, при ежегодното преразглеждане на съществуващите програми, за наблюдение на нововъведени програми, както и при оценяването на студентите.
Тази система за външно оценяване започна постепенно да се прилага и у нас, макар и в немного университети, защото срещна съпротивата на представители на българското висше образование, чиито нагласи са твърде закрепостени и спъват процеса на модернизация на образованието. В този смисъл ни предстои да създадем нова традиция за общуване в сферата на висшето образование, която да промени цялостната културна нагласа на българския академичен елит.
Като страна, кандидат-член на ЕС, България участва в планираните от комисията на съюза европейски образователни програми. Те са способ за подпомагане на инициативите за сътрудничество в процеса на осигуряване на качеството на образованието. Най-популярна сред българските университети е европейската програма TEMPUS (TEMPUS-PHARE), която е и първата в областта на висшето образование, съществуваща у нас от 1991. Университетските общности в България участват в една или друга форма на международно сътрудничество и в програмата ERASMUS, която като част от специализираната образователна програма SOCRATES е с насоченост към висшето образование.
Важна особеност на академичните общности у нас е тяхната положителна нагласа към междууниверситетското сътрудничество и инициативите на ЕС за осъществяване на процеса на евроинтеграция в областта на висшето образование. Доказателство за това е старанието на нашите университети да хармонизират учебните планове и програми за обучение на студентите с тези на западноевропейските университети. Този факт се обуславя от вече многократно декларираното желание на българските висши училища да бъдат признати нашите дипломи и сертификати като еквивалентни на тези от университетите в страните от ЕС.
Крачка напред в това отношение е вече осъщественото хармонизиране на образователно-квалификационните степени с тези на страните от ЕС, както и въведената кредитна система за обучение. Тя вече няколко години се развива успешно в България, макар и засега само в няколко университета. Кредитната система дава числен израз на съдържанието на учебните дисциплини и обозначава натовареността на студентите. Тя е необходимо условие за признаване на българските дипломи за висше образование, тъй като кредитите са един от елементите, необходими за въвеждане на Европейската система за трансфер на кредити. (ECTS). Тя изгражда мост между различните университети и представлява система за международен обмен и мобилност на студентите. Ето защо засилената чуждоезикова подготовка на студентите (подпомагана от европейската програма LINGUA за чуждоезиково обучение и мобилност) е приоритет на университетите в областта на евроинтеграционните процеси.
В резултат от участието в проекти от посочените програми и в други европейски прояви се осъществиха редица промени в работата на българските университети, които показват техния явен стремеж да достигнат европейските стандарти за висше образование. Едно по-активно участие и в останалите образователни програми (COMENIUS - за училищно образование, LEONARDO DA VINCHI - за професионално образование, както и програмите GRUNDTVIG, подпомагаща образованието за възрастни, и MINERVA - за отворено и дистанционно образование, базирано на информационните технологии в образованието) ще изгради трайна институционална политика за създаване на подходящи условия за съвместно съществуване в общоевропейското образователно пространство. По този начин България ще може да утвърди своето място в Европа, запазвайки националната си идентичност.
Верижна реДакция
Много често, почти всекидневно, в централния всекидневен печат се правят най-различни класации от най-неочаквани социологически агенции. Има една "Алфа Рисърч", която е заляла газетите с конгениалното си "изследване": "Президентът Петър Стоянов, шоуменът Слави Трифонов и Симион II (предполага се Н.В. цар Симеон II) са най-предпочитаната компания за вечеря според националното проучване на агенция "Алфа рисърч" от декември м.г. " Дописката прочетохме в "Труд", но агенцията е пропуснала много съществено уточнение: кой ще плати вечерята? В същия вестник е отделено доста място на извънбрачните деца от далечната световна история: "Домашен лекар може да е истинския баща на Ленин" и "Моцарт имал дете във Венеция". Нужна и навременна информация, която обаче бледнее пред заглавието "20 пениса ще теглят самолет", което сигурно има пряка връзка с обнадеждаващата информация от стр. 7 "Държавата ще дава кураж на "Балкан". " По този повод в блестящата си критическа статия "Стратегията на лъжепророците" Георги Цанков пише в "Литературен форум": "Целият този кошмар в управляваното от препралите капиталите си болшевики вестникарско, телевизионно и радиопространство е заменен с водевилната приказка за пороците на хората (...) Може би за да бъдат убедени хората в лъжливостта на провъзгласения "медиен Апокалипсис" те просто трябва да си представят (...), че само за един ден се е върнало времето на очуканите москвичи, на вмирисаната сланина, на километричните опашки за хляб, на рабфаковците и чевръстите чекисти... ". А по повод филма, който гледахме снощи по БНТ "Технология на злото" на Татяна Ваксберг, "Дума" направи предварителна разяснителна процедура: "Антибългарската насоченост на филма беше изразена от Ваксберг, която (...) охарактеризира "възродителния процес" като "престъпление, извършено от българската държава", а не от тогавашния режим в България. С това тя се изяви като изразител на тоталитарната фашистка теза за колективната вина... " Това на турски се казва гьонсуратлък, а по научному тепигьозлък. Добре е да се използва и манипулация.
Висок професионализъм и гражданско съпричастие показа случаят "Деница"
Десети ден цялата страна е потресена от гнусното престъпление в Нови пазар. Тъга и гняв изпълват реакциите на обществото. Чуха се отново призиви за връщане на смъртното наказание, за възмездие, адекватно на престъплението. Изнасилването, а след това и убийството на 6-годишната Деница обаче не е само родова трагедия с широк обществен отзвук. Престъплението се превърна в поредно изпитание за органите на МВР. Тест, с който те без съмнение се справиха успешно.
- Г-н полковник, за сравнително кратък срок успяхте да разкриете жестокото престъпление, каква е оценката ви за свършената работа?
- От 21 ч. на 31 декември до 18 ч. на 8 януари състав на РДВР, в който влиза целият сектор "Криминален", РПУ - Нови пазар, научно-техническата лаборатория в дирекцията, подразделението на Национална служба "Жандармерия" в Нови пазар, обществеността на града положиха много усилия за издирването, залавянето и доказването на извършителя на това тежко деяние. Няма да е съвсем коректно аз да давам оценка за свършената работа, защото през цялото време ръководех действията на споменатите сектори и управления, но мога да предам думите на полк. Ботьо Ботев, началник на направление "Тежки престъпления против личността" в ДНСП, който беше тук и работихме последните два дни съвместно. Той даде отлична оценка за създадената от самото начало организация, за ефективната последователност на провежданите мероприятия, за доброто взаимодействие между отделните звена и за бързината, с която бе събран много доказателствен материал. Всичко това говори, по думите на полк. Ботев, за висок професионализъм.
- Спонтанната реакция на обществото, породена от ужасния факт, ни е известна, как вие квалифицирате престъплението?
- Като специфика това е изключително рядко деяние. В криминалистиката има описани 3-4 такива случая. Аз съм полицай от края на 1967, такъв случай не съм имал. Престъплението е от тези, които трудно се разкриват и много трудно се доказват. Бяхме си поставили задача за бързо залавяне на извършителя и бързото откриване на Деница, за да отнемем възможността за заличаване на следите.
- Ако приемем, че досега полицията е свършила 100 процента от своите задължения по случая, какво очаквате оттук нататък от другите органи от правозащитната и правораздавателната верига?
- На този въпрос най-точно може би ще отговорят следствената служба и окръжната прокуратура, но като имам предвид тежестта на деянието, отражението му в обществото и настроението на хората, това следствено дело трябва да се приключи по най-бързия начин и веднага да влезе в съда. Така засегнатите ще получат някаква морално удовлетворение, пък и не само пряко засегнатите.
- Споменахте за активното включване на жителите на Нови пазар при набирането на доказателствен материал срещу заподозрения. Има ли обаче в достатъчна степен нагласа у хората да съдействат при разкриването не само на такива тежки деяния?
- Конкретно за случая мога да отговоря, че още от самото начало много местни жители ни помогнаха в издирването на Деница, за което им благодаря. Съвсем навременно реагира и гражданинът от Варна, който, след като прочел съобщението за издирването на Илия Илиев, веднага се обадил, за което също благодаря. Но все още обществеността като цяло не е настроена към 100-процентово съдействие на полицията. Определено мисля, че пастирът, за когото вече се писа и който пръв е видял Илия Илиев на местопрестъплението, ако беше уведомил по-навреме РПУ, можеше да не се стигне до този трагичен край за Деница.
- Обръщат ли се към вас хора от Нови пазар с настояване за най-жестоко наказание на Илиев?
- Да, Нови пазар е потресен и хората възнамеряват да организират подписка за смъртно наказание.
- Какво бихте ги посъветвали?
- Знам колко дълбока е болката, особено за близките, но моят съвет е да не се реагира емоционално, да се изчака приключването на следственото дело. Смятам, че съдът ще наложи заслужена присъда на извършителя.
Висш черногорски полицай беше показно застрелян в Подгорица
ПОДГОРИЦА. Високопосавен черногорски полицай беше показно разстрелян на претъпкан площад в Подгорица в понеделник вечерта, а убиецът му избяга почти незабелязан, предаде Ройтерс. Дарко Распопович, шеф на дирекция, отговарял да униформената полиция и бил на пряко подчинение на вътрешния министър Вукашин Мараш. Според агенция Бета от години той се занимавал с разследане на икономически и финансови престъпления, а миналата година бил взривен автомобилът му, но не се стигнало до жертви.
До снощи нямаше и предположение, кой стои зад убийството, извършено пред множество свидетели. Техните показания обаче си противоречат. Според едни Распопович бил застрелян от кола, а според други убиецът му излязъл от входа на сграда, пред която полицаят паркирал колата си. ТАНЮГ съобщи, че убиецът бил сам, стрелял с пистолет със заглушител и веднага избягал. Районът е отцепен от полицията, а по време на инцидента там е имало около 1000 души.
Това е второто подобно убийство в Черна гора за по-малко от година. През май 2000 беше застрелян съветникът по сигурността на президента Мило Джуканович Горан Жугич, а убиецът му не беше открит.
Повечето етнически албанци, напуснали домовете си в Южна Сърбия в края на миналата година поради избухналото там насилие, са се завърнали по родните си места, съобщиха представители на местна правозащитна организация, цитирани от ДПА. Комитетът по човешките права във Велики Търновац, албанско село с 1400 жители, посочи, че 90 процента от семействата вече са се върнали. Завръщането им било организирано и наблюдавано през уикенда от международната организация на Червения кръст. Напрежението в буферната зона между Косово и Южна Сърбия продължава да е сериозно, но в последно време започна да спада, след като Белград се ангажира да реши проблема с политически средства, а КФОР започна да патрулира по сериозно по границата срещу навлизане на албански бунтовници.
Вратата на Ориента на две крачки от нас
Чуждестранните туристи в зимния Истанбул са значително по-малко, отколкото през другите сезони. И все пак не липсват въоръжени с фотоапарати пришълци от цял свят. Всички те изуват като мюсюлманите обувките си, преди да влязат в Синята джамия и многобройните други храмове с минарета, жените задължително покриват главите си с кърпи като ханъми. Край "Света София" и другите исторически паметници преуспява търговията със сувенири. Продават се фесове, шалове, килимчета, сребърни съдове, чибуци, наргилета. В целия град процъфтява амбулантната кулинария. Количките са отрупани с лакомства. Отвсякъде се носи аромат на дюнери, миникюфтенца на скара, печени кестени, пилета на грил, гевреци, ядки. Разносвачи на салеп мъкнат гюмове с горещата напитка, която навремето се е рекламирала от албанците у нас като "Пћри гуша, вади кашлица". Витрините на сладкарниците примамват с планини от разноцветни локуми и тави, пълни със сиропирани специалитети.
Централните улици са относително чисти, но в покрайнините и около пазарите щедро е разпиляна смет. Вятърът разнася найлонови торбички и хартии. Боклукчийските коли явно ни смогват да съберат отпадъците. Заради масовото пушене на тютюн по обществените места и най-вече по спирките на градския транспорт са поставени сандъчета за фасове. Безстопанствени кучета почти не се срещат. За сметка на това навсякъде се разхождат котки. При изобилието от храни не е чудно, че четириногите са толкова охранени. Те поне не поднасят неприятни изненади на минувачите по тротоарите.
На двата най-големи истанбулски рибни пазара е особено живописно, но цените са твърде солени за нашия джоб. Морските дарове не падат под 10 германски марки за кило, а "кралските" скариди и октоподите стигат и до 20 DM. Калкани с внушителни размери, лавраци, розови барбуни, лъскави паламуди, змиеподобни заргани - изобилието е впечатляващо. Сергиите са чисти и грижливо подредени. Рибата е естетично нагласена върху папрат в големи панери. Стоката изглежда като току-що извадена от морето, търговците постоянно я поливат с вода, носи се само лек аромат на водорасли. За да удостоверят, че всичко, което предлагат, е прясно, продавачите са изкормили и извадили на показ яркочервените хриле на скумриите. Рибните ресторантчета са пищно осветени. Пред всяко от тях е поставен ценоразпис с обяснения на няколко езика. Няма безсмислени текстове върху черна дъска от рода на "Банан еротик", каквито се срещат в София.
Сред многобройните реклами по улиците се открояват и доста на кирилица. Само че не на български, а на руски език. Отприщването на бившия СССР е довело хиляди руснаци в Истанбул в търсене на поминък. С просто око се вижда, че преуспява и търговията със славянска плът. Силно изрусените и гримирани момичета, облечени предизвикателно в скъпи кожени палта, не могат да бъдат сбъркани с друга националност. Ако на оживения булевард "Ататюрк" извикаш "Маша" или "Наташа", със сигурност ще се обърне поне една хубавица. Кръстосват града и представители на екссъветските републики - грузинци, украинци, средноазиатци.
Съседството с Турция може много да работи в полза на нашия международен туризъм. Като си почистим плажовете и градовете, като намалеят кражбите, прекрасната ни природа, европейска култура и забележителности чудесно могат да допълват едно пътуване на чужденците до Истанбул, например. Пътищата ни вече се оправят, качеството на обслужването чувствително се повиши. Но сравнени с турските гостилници от народен тип, нашите сродни заведения губят по точки. Никъде в югоизточната ни съседка няма да предложат на клиента извадено от фризера и затоплено в микровълнова печка ястие, както правят на много места у нас. Цялото меню е сготвено същия ден и е пред очите на госта. Пред всяко заведение дежури рекламен агент, който прави всичко възможно, за да привлече хората от улицата. Продавачките са много по-малко от мъжете зад щанда. Човек никъде не може да види отегчени търговци, запалили цигара пред вратата на магазина, което е обичайна гледка у нас. Сигурно е, че ние няма да сме конкурентоспособни на комшиите, ако си служим с тарикатлъци на дребно.
Турската валута - лирата, плаче за спешна деноминация. В това ще се убеди всеки, дори и да не разбира нищо от финанси, когато плати един милион за чаша кафе, 200 000 за геврек със сусам или 300 000 за трамваен билет. Броят на нулите върху банкнотите е толкова голям, че последните три от тях понякога са обагрени в друг цвят, за да се различават малките от големите пари. Всички турци са милионери, но далеч не всички са богати, вижда се с просто око. На две крачки от лъскавия център животът тече трудно, както личи от олющените къщи, износеното пране и облеклото на дечурлигата, които играят до късно навън. И все пак, при многобройните си проблеми - стопански, социални, демографски, верски - се чувства, че югоизточната ни комшийка не е усетила болшевишкия ботуш върху територията си. Огромната разлика с България е, че в Турция не е бил отнет шансът на хората да се борят за съществуване чрез частната собственост и конкуренцията.
По улиците на Истанбул - град на два континента и врата към Ориента, както го рекламират в туристическите справочници, е пълно с народ предимно от силния пол. От хлапета и младежи с GSM в ръка до старци с характерните местни плетени шапки, всички бързат нанякъде. Картината напомня български градски пейзаж преди голям мач. Този внушителен мъжки поток е бивш и бъдещ аскер в страната членка на НАТО. Могъщата турска войска, както е известно е стълб в пакта, към който се стремим. Присъединяването към Европейския съюз е заветна цел и на двете държави.
312 268 българи са пътували до Турция през миналата година, сочи статистиката. В сравнение с предходната 1999 г. числото е двойно по-голямо. Бумът е въпреки високата цена на визите за югоизточната ни съседка, които струват 90 лева.
Газдов показва "История на истерията"
Поредната изложба на Иван Газдов отново е с провокативно и насмешливо име - "Сбъркани рисунки". В столичната галерия "Ведарт" са наредени два цикъла творби: серията "История на истерията" представя в 100 рисунки "онова, което е рисувано преди и след това, което художникът смята да покаже". С една дума авторът показа безумията на твореца около подготвянето на произведенията за изложби. Така настоящата експозиция излага кухнята или черновата в "истеричен" колаж от еротични символи, знаци, ръце или просто драсканици. С необходимата доза чувство за хумор. Другият цикъл са визуалните игри. "Тук има подобни мотиви като в графикатурите ми, но в друга плоскост: от едната страна композиция от фигури, а в другата част чрез малки добавки се получава пространство без допълнителни елементи на перспективата. Така картината става обемна", казва г-н Газдов. Именно заради играта на сетива и мисъл авторът е нарекъл рисунките си сбъркани. "Тези игри доставят удоволствие, когато се схванат. Има хора, които не ги разбират."
За музикален еквивалент т.е. озвучаване на рисунките си, художникът избира джазизпълнения на "Акустична версия" - първата плоча на Христо Йоцов и Антони Дончев. И понеже стана дума за добра и лоша музика, според графика зомбиране има както в музиката, така и в изобразителното изкуство. "Не упреквам художниците чалгаджии, но от тях трудно може да се намери свободно място. Като дамите в попфолка: колкото по-сексуални, толкова по-музикални. Да, ама не", категоричен е Газдов. Иначе признава, че всичко може да го докара до истерия. "Не мога да понасям много шум, звуци, тълпи... Обграден съм от четири апартамента, в които подрастващите младежи ме атакуват с всякаква музика", споделя художникът. Какво е спасението, го питам. "О, слагам си китайски наушници. Чувствам се като в стрелбище. Най-хубаво ми е, когато рисувам в с. Медвен, където е тихо", допълва той. Но Иван Газдов не е само график, а и ректор на Националната художествена академия. Така че задълженията му в столицата са големи.
На 13-и, в края на изложбата, проф. Газдов ще заведе студенти от академията във "Ведарт", за да чуе техните въпроси и мнения. "Любопитно ми е какво мислят. Така преди време студенти от Колорадо ми изпратиха анализ на два мои плаката. В една страничка те разказаха какво са схванали. Това вече е диалог, обратната връзка е много важна. Още повече че младите мислят много по-бързо и интересно", споделя Иван Газдов.
Що се отнася до интелектуалната игра, достатъчно е да проследим изявите на Газдов, за да се уверим, че той е на ти с нея. Художникът обича да провокира и да бъде провокиран. "Но вече не разчитам на импулсивното рисуване, както правех преди години. Всеки автор си има развитие", уточнява Газдов. Що се отнася до посоката в изобразителното изкуство въобще, той е категоричен: "Художникът живее в този век, в който са неговите картини. Много автори са в ХIV, ХV или ХIХ век. Чрез изкуството си те живеят в избраното от тях време. А тези, които вече са на ти с ХХI век, можем само да ги усетим. " И допълва, че компютърът е четка и средство, а не цел. "Удоволствието от пипането, от драснатото няма да може да бъде заменено. Това е една от същностите на изкуството. Досегът от ръката, от живата енергия те кара да настръхваш от видяното."
Грешки в документите бавят пенсиите на 5 хил. изселници
КЪРДЖАЛИ. Около 5000 български изселници не получават пенсиите си по местоживеене поради допуснати грешки в подадените документи, съобщи в Кърджали депутатът Ахмед Юсеин, който наскоро имаше среща в южната ни съседка с пенсионери, устроили се в Истанбул, Бурса, Измир. Проблемът на тези хора ще се реши чрез подаване на нови документи. Според данни на НОИ 34 хил. души, преселили се в Турция, имат право да получават на място парите си. Обработени са документите на 22 хил. от тях.
Джордж У. Буш нетърпелив да работи с Костов
СОФИЯ. "Убеден съм, че в дух на взаимно уважение, сътрудничество и открит диалог можем успешно да посрещнем предизвикателствата, които ни очакват през идните години", се казва в писмо на американския президент Джордж У. Буш до премиера Иван Костов. То е в отговор на поздравленията, които министър-председателят Иван Костов изпрати до новоизбрания държавен глава на Щатите. САЩ и България биха могли заедно да работят в полза на мира, свободата и благоденствието на двата народа, се казва още в писмото. Вашата подкрепа е чест за мен, с нетърпение очаквам да работя с вас, завършва Джордж Буш.
Според бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър България ще спечели от непоколебимото поддържане на линията за членство в НАТО. Цитатът е от писмо на д-р Кисинджър до министъра на външните работи Надежда Михайлова. Бившият първи дипломат на САЩ прочел с интерес българската концепция за национална сигурност, изпратена му от г-жа Михайлова. По думите му документът е важен атестат за ангажимента, който България има към Запада. Моето лично мнение е, че държава, която поддържа своята прозападна ориентация и демократичния си път, заслужава силна американска подкрепа, заявява в писмото си Хенри Кисинджър.
Добрич вече не е пустиня
Сушата открай време е била болезнен символ за житницата на страната Добруджа. Възрастни добруджанци още помнят нацепения от жажда чернозем от началото на миналия век и талигите, разкарвали вода по селата тогава. Демократичните промени завариха Добрич с петдесетгодишен надупчен от старост и повреди водопровод, а освен скъпата питейна благост гражданството вече преглъщаше и почти непрекъснатите режими в чешмите. От времето на Жан-Виденовото властване пък дойде крилатата препоръка на водния зам.-министър Джаджев, който буквално шашна настръхналото от гняв население с безочливия си призив: "Като нямате вода, пийте бира! " А в същото време Световната банка вече тропаше по вратата на проблема с предложението за воден заем, само дето престъпно безхаберие и административно мотаене отложиха реализацията на този проект, а той, както и куп други неизпълнени ангажименти към нацията, се стовариха върху министерския екип на ОДС. И този екип трябваше като магьосник да поднови най-дългата в страната водопреносна мрежа от 3.260 км, отдавна забравила края на експлоатационната си годност (от чиито етернитови пробойни над 80-90% от изпомпаните водни потоци се връщаха обратно в земните недра). Което и в момента освен регионален добруджански проблем си е чиста проба разсипия на национално богатство и една от многото социалистически бомби със закъснител, заложена пред кабинета Костов. Тя пък зацъка заедно с глобалното засушаване, което безмилостно се стовари и върху нашите ширини. Слава Богу, природата до известна степен се оказва благосклонна към Добруджа, като я е дарила с подземни водни пластове, формирани на голяма дълбочина. По тази причина за разлика от гравитачно напояваните райони на страната, питейните ресурси в Добруджа не се влияят от липсата на валежи, коментира шефът на ВиК - Добрич, инж. Георги Михов. Водоснабдяването на цялата област се извършва от два основни хоризонта намиращи се на дълбочина между 80 и 300 м. Стратегическите помпажни системи са предимно в местността Македонка, община Балчик и в Шабла, като шабленските сондажи вече са разчетени предимно на резервен режим. Въпреки добрите водни запаси за Добрич местното ВиК дружество предприе мерки за пестене на скъпоценната течност в чешмите. Водният режим е установен от 1 декември 2000, като водоподаването се спира от полунощ до 4 часа сутринта, за да се икономиса и електроенергия. Този режим идва, след като бившият воден управител Петър Ников в продължение на две години се постара кранчетата да остават сухи само по време на отстраняване на аварии. Подобно щастие за добруджанци беше невъзможно до 1998, а почти денонощното понякога спиране на водата ги тормозеше от двайсетина години. Тъжна пустинна картинка беше Добричка област в първата година от мандата на ОДС управлението, припомнят препатили хора от различни селища в областта. Най-насъбран гняв от хронично безводие бликна в шабленското село Стаевци, чиито жители в лятната жега на 1997 преградиха международния път към Румъния и замалко не потърсиха защита на човешките си права за вода в Страсбург.
Сега основната водопреносна система в община Шабла поетапно се реконструира от водния заем и безводните неволи на населението са в историята, каза кметът на Шабла Коста Костов. За да не погине от жажда добитъкът по дворовете, из много села завървяха водоноски, каруци и автомобили с бидони и туби, пълнени от позабравени стари извори и чешми. Сухият режим по цели седмици беше на път да стопи туристите и в Каварненско. Още преди летния сезон на 2000 обаче там беше пуснат допълнителен сондаж и чешмите сушеят само при възникване на аварии. Хубавото време позволява на добричкото водно дружество да продължи и през януари и февруари подмяната на прогнилите тръби по водопроводите в Ген. Тошево, Тервел, Балчик, а в Добрич е реконструиран основният градски водопроводен пръстен.
Строително-монтажните работи обаче се забавиха с месеци заради провокации от страна на кметската управа начело с Лъчезар Росенов.
Общината не разрешила при зимни условия да се асфалтират изградените вече участъци, заплашвайки, че няма да участва в приемателната комисия, каза инж. Михов. Освен това строителните разрешения за обектите били издавани от името на общината като инвеститор, при положение че реалните капиталовложения са от водния заем, от МРРБ и от бюджета на водното дружество.
Без да има правомощия за това, кметът Росенов води и преговори с потенциални приватизатори или концесионери на водното дружество, което не е нищо повече от предизборни фойерверки на местния евроляв управник.
Така или иначе, строителните обекти по водния заем, общо взето, вече са на довършване, а крайният срок за усвояването му от края на 2000 беше удължен до юни тази година, каза още инж. Михов. С пари от заема вече са доставени 88 потопяеми помпи и 66 хоризонтални, които ще заменят почти напълно амортизираните съоръжения по сондажите.
Дълбочинният добив на вода обаче е причина добричлии да я плащат най-скъпо в цялата страна (1.40 лв.), особено след като правителството отмени решението си консумираната електроенергия от помпите да се плаща по цени за битов ток, което започна от 1 август м.г. Заради въведената от тази година такса от 2 ст. на кубик добита вода добричката питейна течност ще се оскъпи с около 8 ст., заради обстоятелството, че ВиК фактурира едва 25% от общото количество, изтласкано от помпите, докато другото потъва там, откъдето е дошло.
Жаждата на четири града
Гoрещите и сушави летни месеци на 2000 г. и сегашното почти безпрецедентно отсъствие на сняг разкриха по много остър начин преблемите на водоснабдяването, за да установим, че почти навсякъде те се дължат на липса на далновидност, обикновено нехайство и трупани от години и десетилетия негативни практики. Чрез своите кореспонденти "Демокрация" дава картина на четири от най-тежко засегнатите от безводие региони в страната с надеждата, че дебатът по този главоболен обществен проблем ще доведе до постепенното му разплитане по места.
Безводието мори 200-хилядно население от две области - Ловешка и Плевенска, не от лятото на 2000. Този жизненоважен за над двайсет селища, вързани към водоснабдителната система "Осъм", проблем съществува от няколко десетилетия.
В същото време едва половината от подадените за 1999 г. 5,5 млн. кубика вода за Ловеч е била полезно използвана, твърди инж. Снежина Цанкова. Големи са загубите поради амортизираните водопроводи. По линия на "водния заем" от Световната банка в размер на $1,5 млн. е подменена голяма част от корозиралите тръби в районите с най-много аварии и течове.
Реконструкцията на водопроводната мрежа може да подобри системата, но не може да докара вода, категорични са експертите. Според тях единствената алтернатива на безводието в района е строителството на язовир "Осъм".
Преди десет години започна това като че ли вече историческо строителство, гласено поне отпреди три десетилетия. Създадена беше организация, отчуждени терените, машините започнаха изкопите. Но тогава дойдоха "живите вериги". Екозащитници начело с актьора Петър Слабаков и жителите на селата Осъм и Орешак препречиха пътя на булдозерите.
Сега всичко трябва да тръгне почти отначало. На първо време да се "размрази" строителството, като се отмени заповедта за спирането. Но преди това е необходимо строителството да получи широка обществена подкрепа.
Изграждането на хидровъзел "Осъм", състоящ се от язовир, ВЕЦ, пречиствателна станция и водопровод, е единственото и най-добро решение на безводието, твърди инж. Пламен Никифоров, директор "ВиК" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Д-р ГЕТО ДЖУРКОВСКИ, управител на Ловешка област:
Това не е каприз, а насъщен проблем
- Безводието е един от тежките социални проблеми в региона. Какви са начините за разрешаването му?
- Едва ли има друг регион в страната с толкова сложна ситуация по отношение на водата. От три-четири години ние сме на воден режим. Язовирът е стара идея и мнозина се обединиха около виждането, че друг вариант просто няма. Той е наложителен. Отчасти водоснабдяването може да се подпомогне и чрез втори проект, засягащ осем села, също замразен наполовина. Става дума за западния клон на Златна Панега. Но той също трябва да бъде преразгледан и актуализиран. Говори се за подземните води, но това би било десетократно по-скъпо и може би нетрайно решение. Ако започнатото през 1990-1991 г. строителство беше продължено, отдавна да сме забравили безводието.
- Колко ще струва сега строителството на язовир "Осъм"?
- Язовирът ще струва около 70 млн. лева. В момента в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се водят преговори с трима-четирима кандидати, които искат да поемат язовира на концесия. Държавата няма да бъде натоварена.
- Какъв е личният ви ангажимент към "Осъм"?
- Става дума за насъщната вода, а не за някакъв лукс. Дори само това да се изпълни от областния план за развитие, който обхваща периода до 2006 г., за мен удовлетворението ще е 99 %.
- Вероятно ще има нови екопротести.
- Едно от условията, което поех, е, а това е и моя лична теза, да не започваме строителството, докато не отговорим на всички въпроси, на всички опасения на противниците на идеята. Докато не отговорим на страховете на хората, които ще живеят под язовира - и за пътищата, и за микроклимата, и т.н. Аз също съм човек, който обича природата.
- Колко време ще продължи строителството?
- Фирмите, с които сме разговаряли, гарантират изграждането на язовирната стена да не отнеме повече от две години. Завиряването може да започне веднага след това, а допълнителните съоръжения да се строят поетапно.
Желязков преговарял в Германия и за дълга на "Локо" към "Хамбургер"
СОФИЯ. Посещението на главният мениджър на "Локомотив" (Сф) Андрей Желязков в Германия не е било свързано само с неосъществения трансфер на южноафриканския нападател на железничарите - Макдоналд Мукаси, разкри "Демокрация". Изпълнителният директор на тима от "Надежда" - Бойчо Величков съобщи, че другата цел на Желязков е била свързана с уточняване на точната сума, която червено-черните дължат на "Хамбургер" (Шф) за Мартин Зафиров. Както е известно, в края на миналата година в БФС бе получено официално предупреждение от ФИФА. В него международната централа уведомяваше "Локомотив", че клубът все още е изчистил финансовите си взаимоотношения с германския отбор. На първата тренировка за тази година президентът на железничарите Николай Гигов съобщи, че на "Хамбургер" са преведени преди време 500 000 марки, а сего оставали около 80 000 марки лихва. "Не знаехме, че има такива, и ще водим преговори сумата да бъде намалена. При всички случаи обаче ще я изплатим, като всичко трябва да бъде изчистено до края на месеца" - заяви на 4 януари Гигов. Междувременно Бойчо Величков сподели, че двете контролни срещи с "Динамо" (Киев), които са част от договора за трансфера на Георги Пеев в украинския гранд, най-вероятно ще бъдат изиграни по време на някоя от паузите в родния шампионат.
Заловиха обявен за национално издирване
СТАРА ЗАГОРА. Полицаи от РПУ заловиха обявен за общодържавно издирване престъпник, съобщиха от РДВР. На 9 януари около 3,30 ч. автопатрул спрял за проверка такси "ВАЗ". Возещият се в колата Сезгин Ф. (25) от Ихтиман обаче ударил с вратата главен сержант Танев и се опитал да избяга. Полицаите се принудили да го спрат със стоп-патрони, един от които уцелил младия мъж в крака. След задържането на Сезгин станало ясно, че малко по-рано с приятеля си Сайхан Ф. (24) от Кърджали са откраднали от магазин в Стара Загора 20 кашона с теракота.
Златни пръстени ще носят възпитаниците на ВВМУ - Русе
РУСЕ. Честването на 120-годишнината от създаването на Висшето военноморско училище започна вчера в Русе. В момента в него се обучават около 1300 курсанти и студенти в два факултета, каза директорът му кап. I ранг Михаил Йонов. За пръв път златен пръстен със символите на училището ще отличава неговите възпитаници. До няколко дни министърът на отбраната Бойко Ноев ще внесе предложение за бъдещето на вуза. Очаква се той да получи самостоятелен статут в планираното единно военно училище.
ВВМУ е единственото учебно заведение у нас, което има сертификат за качество, даден му в края на м.г. от английския "Лойд регистър". От 60-те години е легитимирано от морската организация на ООН и е първото наше учебно заведение, чиито дипломи се признават по целия свят без приравнителни изпити. От юли 2000 то стана единственото военноморско школо в света, член на Международната асоциация на морските университети. През ноември ВВМУ беше обявено от Бялата книга за морската администрация, издавана в Лондон, за едно от 20-те учебни заведения, което получава право на пълен пакет специалности за подготовка на морски кадри, обясни Михаил Йонов. Училището е открито на 9 януари 1881 г. в Русе и затова честванията, които са под патронажа на президента Петър Стоянов, започват оттук. През март те ще продължат в София, Бургас, Созопол и във Варна.
Иманяри рушат Деветашката пещера
ЛОВЕЧ. Иманярски набези продължават да опустошават уникалната Деветашка пещера, намираща се на 20 км от Ловеч. По време на комунистическия режим огромните подземни зали на природния феномен бяха използвани за секретни складове на петрол. Напоследък крадци разглобявали и изнасяли релсите от железния път на съоръжението, алармираха местни жители. Това можело да стане само със специална техника, уточниха специалисти. Ограбена е и триетажната сграда до пещерата, подслонявала археологически експедиции. Стопанисването на Деветашката пещера било поверено на местно военно поделение, което нямало възможност да я охранява.
Канят МЕТРО в Плевен
ПЛЕВЕН. Плевенската управа води преговори с МЕТРО, БИЛА и други международни търговски вериги за откриване на техни хипермаркети в града, съобщи вчера кметът Найден Зеленогорски. Според него само насърчаването на международните инвестиции в търговията може да създаде по-сериозна конкуренция между търговците в града.
Общината възнамерява да преразгледа и цените за отдаване под наем на търговските обекти, за да се създадат по-благоприятни условия за бизнеса, стана ясно вчера.
През миналата година в областния град са били регистрирани 990 питейни заведения, 1000 павилиона и щандове, 477 частни производствени ателиета, 12 бензиностанции и автомивки. 6429 са законно регистрираните търговски обекти, като 2000 от тях предлагат хранителни стоки.
Средно с една стотинка е поскъпнал белият хляб в града за последния месец, показват данните на регионалното статистическо бюро.
Кънтрисемейство отмъкна четири от Американските музикални награди
ЛОС АНЖЕЛОС. Кънтрипевицата Фейт Хил грабна три приза на церемонията по връчване на Американските музикални награди, която се състоя на 8 срещу 9 януари в "Шрайн Одиториъм", предадоха световните агенции. Красавицата триумфира в три от четирите категории, в които бе номинирана: за най-добър кънтри албум ("Breathe"), най-добра кънтриизпълнителка и най-добра поп/рокизпълнителка. Съпругът й Тим Макгроу пък бе отличен като най-добър кънтриизпълнител.
Шоколадовата Тони Бракстън получи две награди - за най-добра соул/ритъмендблус изпълнителка и за най-добър соул/ритъмендблус албум ("Heat"). Рокгрупата "Крийд" също излезе два пъти на сцената - за да получи статуетките за най-добър попалбум ("Human Clay"), побеждавайки тийнейджърски сензации като Бритни Спиърс и "Ен Синк", и за най-добри алтернативни изпълнители.
Селин Дион, която не присъства на церемонията, стана победителка в категорията най-популярен утвърден съвременен изпълнител. Д-р Дре се наложи над протежето си Еминем като най-добър рап/хипхоп изпълнител на годината. Кид Рок, който бе обявен за любим поп/рокизпълнител, отдаде почит на музикантите, починали през миналата година. Сред тях бе приятелят му Джо Си, който издъхна на 26 години от хронична чревна недостатъчност. "Дестинис чайлд" бяха избрани за любима соул/ритъмендблус група, а Донъл Джоунс спечели награда за най-добър соул/ритъмендблус дебют.
Рокдинозаврите "Аеросмит" получиха специалната награда "Международен изпълнител" и незабавно изпълниха на сцената новия си сингъл "Jade". Въпреки че бе номинирана в две категории, Бритни Спиърс трябваше да се задоволи само с ролята си на една от водещите. Еминем, който не уважи церемонията, също бе номиниран в две категории, но не спечели в никоя от тях. Латинозвездата Марк Антъни бе пренебрегнат в три категории. Носителите на Американските музикални награди се определят след допитване, в което участват 20 000 американски меломани. Номинираните се определят в зависимост от музикалните продажби на дребно и излъчванията в радиоефир.
Либия огорчена от наши медии
СОФИЯ. Устен демарш е бил направен от либийската страна пред българското посолство в Триполи по повод изявления по Дарик радио на Емил Узунов, съпруг на една от обвиняемите сестри - Валя Червеняшка, че е извършвано насилие над задържаните български медици. Либийският зам. външен министър по информационните въпроси и сътрудничеството Хасуна Шауаш изразил огорчение и определил твърденията като недопустими за добрия тон в двустранните отношения, информира говорителят на МВнР Радко Влайков.
Ние отговорихме, че е изразено само мнение на близки на обвиняемите и че медиите имат свободата да го отразят, каза Радко Влайков. Той посочи допускането на голям брой български журналисти на процеса като пример за добра воля от либийската страна.
Пред журналисти в Триполи адвокат Владимир Шейтанов посъветва близките на подсъдимите медици да се въздържат от емоционални реакции, защото изявления като тези на Емил Узунов вредят на задържаните българи.
Магнитни карти ще заместят билетите на столичани
СОФИЯ. Амбициозна програма си е поставила Столична община за следващите няколко години. Ще започне развитието на широкорелсовия трамваен транспорт. Такива мотриси ще стигнат до депо "Красна поляна" и "Овча купел-2". В рамките на мандата метрото ще бъде пуснато и до "Обеля". Ще започне и строителството по посока "Младост", съобщи столичният кмет Стефан Софиянски.
Обмисля се и нова система за таксуване на пътниците. Пасажерите ще ползват магнитни карти, с които ще плащат точно толкова, колкото са се возили. Например за две спирки ще се отнема 1 импулс, за 22 пък 10 такива. Тези, които ще предпочетат по-консервативния начин за превозване с билети, ще могат да ги закупуват направо в общественото превозно средство. Ще бъде въведена и автоматизирана система за контрол на движението в транспорта чрез компютри.
Меморандум между Европейската банка за инвестиране и развитие и кмета Софиянски ще осигури 50 милиона долара за Столична община за следващите 3-4 години.
Матине събра ценителите на Васко Абаджиев
В памет на именития цигулар Васко Абаджиев, наричан "Паганини на ХХ век", бе концертът матине в зала 6 на НДК в рамките на Новогодишния музикален фестивал. Поводът е 75-годишнината на музиканта, определян като най-забележителния изпълнител на Бах и Паганини през ХХ век от величини като Йехуди Менухин и Давид Ойстрах. На концерта звучаха записи с изпълнения на Васко Абаджиев от Златния фонд на БНР. Спомени разказаха Владимир Аврамов, Петър Христосков и Емил Янев. Представени бяха компактдиск на цигуларя и книгата "Забравеният Велик... Васко Абаджиев" от Александър Абаджиев и Николай Пиперов. Авторски композиции на музиканта изпълни цигуларят Недко Боянов. В концерта участва и френският посланик Доминик Шасар.
Васко Абаджиев печели международно признание едва 12-годишен, когато през 1938 г. в Лиеж получава единствената награда от конкурса "Крайслер". Обявяват го за "дете чудо", "втори Менухин", "Паганини на ХХ век". Преди това блестящата му дарба е забелязана във Виена през 1932 г. и на конкурса "Изаи" в Брюксел през 1937 г. За първи път на концертен подиум Васко Абаджиев стъпва официално 9-годишен във Военния клуб. На шестия си рожден ден той дебютира с домашен концерт в присъствието на изтъкнати интелектуалци. Баща му е известният цигулков педагог и ректор на Музикалната академия проф. Никола Абаджиев. Майка му Лала Пиперова-Абаджиева е пианистка.
Васко Абаджиев е изнесъл стотици концерти в цяла Европа с прочути диригенти и с най-добрите оркестри. Още се носят легенди за незабравимите му самостоятелни рецитали, концерти с акомпанимент на Панчо Владигеров и като солист на Софийската филхармония и други наши оркестри от 1951 г. до 1956 г. Трагични събития през следващите години прекъсват невероятната му кариера. Васко Абаджиев умира в мизерия в Хамбург през 1974 г. Подробности четете в приложението на "Демокрация" "Форум Култура"
Митрополит Галактион ще представлява църквата във Ватикана
СОФИЯ. Старозагорският митрополит Галактион ще представлява БПЦ във Ватикана за общохристиянските тържества от 18 до 25 януари, реши вчера на заседание Светият синод.
Митрополит Галактион заминава не за да участва в церемонията а като наблюдател по време на молитвената седмица, организирана от папа Йоан Павел II, заяви главният секретар на синода митрополит Геласий.
Мошеници мамят лековерни с мними печалби
ПЛОВДИВ. Няколко граждани били измамени с по 75 лева с обещание за участие в томбола в телевизионното шоу "Риск печели, риск губи", се разбира от подадените им жалби в карловската полиция. Измамниците били заловени в понеделник, почти веднага след подадения сигнал от излъганите. Това са руската гражданка Екатерина Г. П. (22) и приятелят й Цветан И. И. (26) от Пловдив. Срещу сумата двамата раздавали специални талони, които гарантирали участие в тв играта и задължително спечелване на предметни награди. Междувременно същия ден шестима карловци са били измамени с по 150 лв. с обещание за работа и виза за Испания. Мнимият посредник бил 70-годишният Иван Станев от София, уточниха от полицията.
Подобни измами бяха регистрирани през миналата година в Пазарджик. Тогава мошениците обясняваха на възрастните хора, че са спечелили от игра фризери, хладилници или телевизори, за които трябвало да платят само разходите по доставката. "Таксата" варирала между 50 и 100 лв. Надежда Михайлова изнася доклад на конгреса на ЕНП
СОФИЯ. Външният министър Надежда Михайлова, която е и зам.-председател на Eвропейската народна партия, изнася днес доклад в Берлин пред работната група на ЕНП по разширяването на ЕС. Темата на заседанието е "Европа след Ница". Ще говори и премиерът на Унгария Виктор Орбан, очаква се и изложение от шефа на Европейската комисия Романо Проди, чиито партии са членки на ЕНП. Михайлова участва днес и в заседанието на Председателството на ЕНП, предшестващо ХIV конгрес на партията, който се открива в четвъртък. Българският външен министър ще участва и в колоквиума "Предизвикателствата пред новата пазарна икономика" с участието на представители на страните, членки на ЕС, и на страните кандидатки.
В събота участие в конгреса на ЕНП ще вземат премиерът Иван Костов и председателят на парламента Йордан Соколов. Предвидена е среща на министър-председателя с испанския му колега Хосе Мария Аснар. За форума на ЕНП в Берлин заминават и Димитър Абаджиев, Асен Агов, Лъчезар Тошев.
Натискът върху НАТО нараства заради мунициите с обеднен уран
БРЮКСЕЛ, НЮ ЙОРК. Експерти от 19 страни от НАТО, участваха вчера в заседание на политическия комитет на алианса в Брюксел и обсъдиха евентуалните рискове за здравето от използването на боеприпаси с обеднен уран. Същата тема бе дискутирана и от посланиците на страните от пакта, но конкретни решения на НАТО не се очакваха преди седмичното съвещание на постоянния му съвет днес. Висши представители на Международната контактна група за Балканите планират да се срещнат утре в Париж, за да разгледат влиянието на обеднения уран в боеприпасите върху здравето. Във френската столица ще се съберат политическите директори и евентуално външните министри от САЩ, Русия, Великобритания, Германия, Франция и Италия.
Същевременно американският държавен секретар Мадлин Олбрайт заяви, че няма доказателства за връзка между обеднения уран в боеприпасие, използвани на Балканите, и заболяванията от левкемия на военни от мироопазващите сили в района. Експерти от Световната здравна организация също не бяха категорични относно причината за зачестилите случаи на левкемия и смятат, че е твърде рано да се твърди, че използването на оръжия с обеднен уран представлява опасност. Вестник "Ню Йорк таймс" пък разкрива документ на Съвета на началник-щабовете на американските от юли 1999, от който става ясно, че европейските партньори на САЩ от НАТО са били предупредени при влизането си в Косово да вземат предпазни мерки заради използваните боеприпаси с обеднен уран. В него се отбелязвало, че здравето на военнослужещите в Косово ще е в опасност, ако при работа с паднали снаряди с обеднен уран или други заразени материали, те не използват противогази и защитни дрехи.
Представители на Европейския съюз обещаха завчера да бъде преработена програмата за помощ за Балканите, в случай че международните изследвания покажат връзка между използваните от НАТО боеприпаси с обеднен уран и здравословни и екологични проблеми в региона.
Неговият цивилизационен избор
На 4 януари 2001 - в навечерието на арменската Коледа, в годината, в която се навършват 1700 години от приемането на християнството като държавна религия в Армения, в един от салоните на бившия царски дворец беше открита експозиция на Аршак Нерсисян. Гостуването на Аршак в София е организирано от столичното Арменско училищно сдружение "Степаннос Ховагимян" и е в рамките на едногодишната изложба в Етнографския музей "Арменците в България". Роден в Ереван през 1952, Аршак Тигран Нерсисян завършва там Художествена академия. Негови творби участват в арменски изложби и в прояви в рамките на бившия СССР. Г-н Нерсисян е представял свои работи в Иран, Чехословакия, Финландия. През 1996 пристига в България и се установява във Варна. Така започва българският му период. Вече има зад гърба си 3 самостоятелни експозиции във Варна. Участва и в съвместни изложби с български художници. Аршак има принос в реставрацията на църквата във варненския квартал "Аспарухово". У нас го пленяват морето и цветята. В момента е запален по испански цикъл, който включва образи на тореадори, музиканти, танцьорки, на Дон Кихот и Санчо Панса. През 1999 и 2000 картини на Аршак са представени и в телевизионни аукциони. Аршак издържа семейството си във Варна само с живописване и твърди, че нито за момент не е съжалявал за варненската си авантюра.
- Господин Нерсисян, вие сте имали успехи и признание и в Армения, защо решихте да дойдете в България?
- В Ереван децата ми ходеха в училище "Пейо Яворов". Аз се интересувах от българска история и култура. Започнах да уча и езика и продължавам и сега да се старая да говоря все по-добре български. Не смятам, че съм напуснал Армения. Просто всеки творец има нужда от промяна на средата, от нови стимули и обстановка. За мен България е именно това.
- Кога за последен път бяхте в Армения?
- Преди две години.
- В изложбата ви няма нищо арменско - предпочели сте испански теми и варненски морски мотиви, цветя. Това случайно ли е?
- Не. При мен нещата преминават през различни "сезони". Тези теми ме интригуват в момента. Човек не може да каже всичко в една картина. Това са различни части от едно цяло. Затова авторът обикновено се изразява в цикъл от 10-12 творби.
- Липсва ли ви нещо в България, има ли нещо, което ви кара да съжалявате, че сте тук?
- Носталгияга не е чужда за никого. Но, от друга страна, България е вече нещо по-специално за мен. Да не говорим за Варна. Мисля, че дори да ме поканят някъде другаде, аз пак бих избрал да живея точно във Варна. Не само заради морето, а и заради хората.
- Смятате ли, че хората тук наистина ви приемат, или, живеейки във Варна, правите компромис?
- Не, ни най-малко. Отидох във Варна, без да познавам никого. Нямах приятели и сред местните арменци. Започнах сам, но не мога да кажа, че съм имал критичен период в началото.
- Защо избрахте именно Варна?
- Полетите от моята страна бяха до Бургас и до София. Аз реших да отидем в Бургас, а оттам се преместихме във Варна. Семейството ми също се чувства комфортно. Синът ми Нарек ходи на училище и вече говори чудесно български, въпреки че името му е свързано с родното място на големия средновековен арменски поет Крикор Нарекаци. Той е роден в село Нарек и е написал прочутата "Книга на скръбни песнопения".
- А какво означава Аршак?
- Така се е казвал един от арменските царе, името означава голяма мечка.
- Нужни ли са качества на голяма мечка, за да може днес човек да живее в България?
- Възможно е, ето аз живея само от изкуството си, което по принцип си е трудна работа. Радвам се, че вече имам и първа изложба в София.
- Има ли неща у нас, които ви дразнят и не можете да приемете?
- Аз съм изпитал и далеч по-тежки моменти от периода, който България сега преживява. А тук българите ми помогнаха много, макар че не ме познаваха. Във варненския квартал "Галата" вече всички ме знаят. Като говорят за мен, казват "нашият арменец".
- Разкажете за възстановяването на църквата в квартал "Аспарухово".
- Става дума за пълно подновяване на изографисването на църквата "Св. цар Борис" през 1997. Аз не съм автор, а изпълнител на проекта, който правихме заедно с Явор и Тоня Цаневи. Църковният канон в България и Армения се различава и аз не се чувствах достатъчно наясно с тънкостите, затова нарисувах в църквата това, което Явор и Тоня създадоха.
- Как ще участвате в честването на 1700 години от приемането на християнството като държавна религия в родината ви?
- Това е наистина знаменателно събитие. Обмислям цикъл от образи на арменски владетели и сцени от арменската история и митология.
- Вече сте изграден художник. Но от кого се учихте в началото?
- От школата на импресионистите.
- Интересно е, че при вас жълтият цвят е много силно изразен. Защо е така? Това не е ли арменският мотив в картините ви, независимо какво рисувате. Прилича на слънце "зад кадър".
- Наистина е слънцето. В Армения усещането за него може да се изрази именно в това наситено жълто.
- Трудно ли ви е да започнете нова картина, особено в България?
- Да, наистина се страхувам от белия лист. Но като свърша нещо, веднага го показвам на съпругата си. Тя е първият ми критик.
- Съобразявате ли се с нейното мнение?
- Не е задължително. В Армения имаме поговорка, че като чуеш нещо, веднага правиш обратното.
- Къде другаде сте били в България?
- В Пловдив, Стара Загора, Велико Търново. Мечтая да рисувам и там. Едва ли е случайно, че посрещнах новото хилядолетие във Варна.
Севда Севан - посланик на Република Армения: Тъкмо изкуството, за което иначе се говори, че е универсално, е белязано с матрицата на нацията, от която извира и която представлява. Щастлива съм от изложбата на Аршак и по друга причина. Поради тежката съдба, сполетяла нашия народ през последните години, много арменци напуснаха родината си и се пръснаха по света. Много се радвам, когато мои сънародници идват в България, избирайки я пред САЩ или Канада. Защото знам, че от всички места по света арменецът най-добре се чувства именно тук, както впрочем и аз самата. Още по-добре е, когато тези хора имат принос в културния живот не само на арменската общност в страната, а и въобще в България. Арменецът е носител на ценностите на древна цивилизация, изкуство и култура, благодарение на които е оцелял и продължава да живее. Аршак донесе не само светлината и цветовете на родината си, но и цяла една цивилизация, която е в унисон с българската култура. Чрез Аршак културата на Армения съществува и в българска среда. Какво по-хубаво от това! А да храниш семейството си, като рисуваш и успяваш да продаваш картините си, наистина е достойно за уважение.
Николай Гяуров бе отличен със "Золотая муза"
Наградата "Золотая муза" за 2000 година бе дадена на Николай Гяуров за концерта "Песни и танци на смъртта" от Мусоргски в Софийската опера и за цялостното му творчество. Отличието - бронзова статуетка от Петко Генов, диплом и 200 долара, се връчва за принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България и в укрепването на българско-руските културни връзки. На снощната церемония по награждаването в Руския културно-информационен център в София звуча на запис гласът на прочутия бас, който не можа да присъства лично.
Специална награда - плакет с изображението на статуетката "Золотая муза" и 100 долара, получиха Теди Москов - за спектакъла "Майстора и Маргарита", Емил Табаков - за поредицата концерти с руска класика, Доротея Тончева за ролята си в "Без вина виновни" от Островски, проф. Петко Троев - за алманах за творчеството на Пушкин, писателят Любен Георгиев, автор на 15 книги за руската култура, сред които монографии за Окуджава, Висоцки, театър "Таганка". Отличените учители по руски език са Наталия Канчева от 35 СОУ, Нина Тодорова от 133 СОУ и Елена Чакърова от Природо-математическата гимназия в София.
Александрина Милчева, Атанас Куртев, Недялко Йорданов, Ставри Калинов и Нели Волкова са в журито, което определя лауреатите. Тази година "Золотая муза" е под партонажа на столичния кмет Стефан Софиянски, с подкрепата на Столичната община, Общинска банка и "Главболгарстрой". Антонина Желязкова, шеф на Международния център по проблемите на малцинствата, РКИЦ, Руското посолство, "Ариес Уникат" и "Миксфльор" са сред спомоществователите на наградата.
Николай Чирипов: Делото за "възродителния процес" може да завърши
Юристи твърдят, че указанията на съда по делото за т.нар. възродителен процес били неизпълними. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Чирипов, съдия до 1999, е решил това дело да бъде върнато на прокуратурата за доразследване. С него разговаря журналистът от Радио "Свободна Европа" Васил ЧОБАНОВ.
- Г-н Чирипов, какви са били вашите аргументи? Вие сте действали еднолично като съдия тогава в бившата Военна колегия на бившия Върховен съд.
- Това дело няколко пъти се връща с изпълними, а не с неизпълними указания. Целта на връщането беше, за да се създадат условия за точното и спокойно гледане на наказателното производство. Основната цел на съда беше да даде възможност на всички пострадали да се явят по делото и да заявят своите граждански претенции в качеството на граждански ищци и частни обвинители. В противен случай трябваше да изчакат всички пострадали края на наказателното дело, след което да се опитат да водят отделни граждански дела за всеки конкретен случай. Подходът по този начин би бил изключително неправилен и несправедлив към тези хора. Фактически те биха били наказани още веднъж, защото за справедливите си искания те трябваше да платят отделно твърде висока такса, съобразно с размера на иска или исковете, които биха могли да предявят. Мен ми се струва, че по делото съществуваха и отделни непълноти, които много лесно биха могли да бъдат изправени, като се разпитат хората, които наистина са присъствали на начина на провеждане на възродителния процес и които са тук, в България. А до момента, докогато аз разглеждах и проучвах делото, такива хора се обаждаха или по страниците на вестниците, или по телевизията, или лично чрез писма, че нито са викани, нито са разпитвани. Така че не съществува правна невъзможност, за издирване на лица и включването им в списъчния състав на свидетелите. Защото съдът сам не може да разширява кръга на обвиненията и кръга на свидетелите. Това е изключителен прерогатив на страните по делото. Може да го иска прокуратурата, може да го иска адвокатурата. Мисля, че единственият проблем, който би могъл да се получи, е трудно да бъдат издирени заинтересованите лица, които са отишли в Турция, но тоя проблем, не е непреодолим при сегашните комуникации.
- Може ли да бъде аргумент това едно дело да не започне само защото не са разпитани всички пострадали, а явно част от пострадалите са в Турция? Може ли това да бъде аргумент делото да не завърши десет, вече единадесет години и фактически това не представлява ли отказ от правосъдие? Сега ние нямаме като държава завършен юридически акт, който да казва - има виновни, тези са виновни или това е направено по такава и такава заповед.
- Трябва да е ясно, че указанията на съда трябва да бъдат изпълнени. Ако не бъдат изпълнени указанията на съда, ход по делото не може да се даде. Ако приемем делото с неизпълнени указания, първата атака на адвокатурата ще бъде в тази посока и ние трябва да го прекратим вече в съдебно заседание при даден ход. Така че единственият начин е да се изпълнят указанията, делото да се внесе и да започне да бъде гледано.
- А това, че са минали толкова години, това, че имаше толкова много хора, които свидетелстваха за действията на тогавашната милиция и войска, могат ли да бъдат за делото тези факти и тези хора?
