Цариградският епископ Павел (338-339) бил свален от катедрата си от имп. Констанций верен привърженик на Никейския символ на вярата, по-късно възстановен, а отпосле заточен и убит от еретиците ариани (проф. Ив. Снегаров, Кратка история на съвременните православни църкви, т. I, С.1944, с. 376-377). На негово място бил поставен Македоний - непризнаващ Дух Свети (духоборец), но скоро поради това той и няколко епископи били свалени и заточени .
Избраният по искане на народа за цариградски патриарх Св. Григорий Велики (Богослов) поради спор за избора му, си подал оставката пред II Вселенски събор (381 г.), на който той бил и председател, и се оттеглил в родното си място, дето и починал .
Св. Иоан Златоуст бил на два пъти заточаван заради изобличаване живота на императрицата и низвержението на 13 епископи, които не си гледали съвестно работата. Починал 404 г. като заточеник, но между неговите привърженици и противници възникнал разкол, който траял близо 34 г. За да прекрати настъпил раздор в Църквата, имп. Теодосий II избрал за цариградски патриарх антиохийския презвитер Несторий (428-431), който бил осъден от III Вселенски събор заради ерес носеща неговото име, и заточен в Египет, дето и починал около 439 г. По времето на имп. Юстиниан Велики (527-565) бил детрониран заради ерес цариградският патриарх Антим и вместо него поставен за патриарх презв. Мина, който свикал събор и анатемосал Антим .
По време на продължителната епоха на иконоборството патриарх Герман бил лишен от Царигр. катедра (730 г.), защото почитал иконите, а през 704 г. Царигр. патриарх Павел самоволно се отказал от катедрата си и отишъл в манастир защото по признанието му го мъчела съвестта му, че бил против иконопочитанието (Снегаров, там, с. 411). За негов приемник бил избран мирянинът Тарасий - държавен секретар, който в няколко дена преминал иерархическите степени и заел катедрата (784-806). Също и патр. Никифор бил избран още като мирянин за Царигр. катедра и преминал за няколко дена иерархическите степени, за да я заеме (806-815). По волята на императора патр. Никифор бил свален и на негово място бил поставен по същия начин мирянинът Теодор Каситер (815-821). По волята на императрица Теодора бил свален цариградският патриарх Йоан Граматик заради иконоборство и вместо него поставен Методий Изповедник (842-846).
Плъхове нападнаха Добрич
ДОБРИЧ. Градът е подложен на масово нападение от плъхове, алармира директорът на дезинфекционната станция в Добрич Мария Мирчева. Гризачите излизали от подземните шахти и оттам опустошавали мазетата на хората. Най-потърпевши са живеещите в централната част, каза Мирчева. По данни на станцията в сравнение с миналата година плъховете са се увеличили двойно.
Гризачите нанасят огромни щети и на телефонната мрежа, твърди началникът на "Съобщителен район" - кв. "Балик", Стою Русев. По 10 повреди от плъхове се регистрират месечно. През октомври пък те били 27. В края на декември плъхове прегризали сточифтов кабел в жилищен блок по ул. "Христо Ботев", щетите са за 1000 лева, каза Русев.
Полицаят, врязал се в кортежа на Доган, съди МВР
КЪРДЖАЛИ. В петък кърджалийският съд ще гледа делото на бившия полицай от РПУ - Подкова, Владимир Митков, който обжалва заповедта за дисциплинарното си уволнение. На 21 октомври 1999 сержантът се вряза с кола в кортежа на Ахмед Доган, който пътуваше за предизборна среща в с. Бенковски. Назначената след инцидента проверка установи, че експолицаят е шофирал с 1.42 промила алкохол в кръвта. Той бе освободен от работа за шофиране в нетрезво състояние и бе даден на военен прокурор от Хасково. След 14 месеца Митков търси правата си по съдебен път.
Преиграната паника срещу екстремистите
Ако човек прочете материалите, отразяващи дебатите в САЩ дали изгарянето на американското знаме в знак на протест е престъпление или не, ще види космическата разлика в зрелостта между онова общество и нашето, обременено от идеологеми и в хамбургерите. Този забележителен диспут по време на протестите срещу виетнамската война завърши с инкриминиране на проявата, защото обратното би оспорило свещеното право на свободна волеизява. Излишно е да се напомня, че американското знаме се вее не само по празници и над сградите на държавните институции, то е из цялата страна по обикновените къщи и ферми. Звездният флаг е особено почитан и обичан нематериален символ на нацията и в изгарянето някои съзряха поругаване на светостта му. Но свободата за американеца е още по-свята. Да не говорим, че там секти, раси, етноси и мнения съжителстват далеч не мирно и тихо, но просто като част от пейзажа, наричан демокрация.
Къде сме ние?
Още доста далеч от нормалното говорене. Всяко появяване на маскирани тийнейджъри предизвиква такава дива истерия в медиите, която кара и полицията да се престарава и допълнително да усложнява ситуацията. Недозрелият максимализъм и обществено чистофайничество с дебело удоволствие се използват от всякакви политици, които чакат подобни случки, за да влязат в новините.
Трусовете, които съпровождаха въвеждането на демократичните правила и институции, не можеше да минат без всякакви шантавии. Щеше да е истинско чудо да сме страна чиста от агитки на бръснати момчета, които независимо за какви се представят и чии свастики ползват за украса, са толкова наясно с идеологията на фашизма, колкото и пияните запалянковци. Във всеки случай те са идеологически по-безобидни по тези ширини, отколкото младежите, опияняващи се от Че Гевара в комбинация с марихуана. Не защото знаят за какво иде реч, а по простата причина, че има политически сили, които наричат себе си комунистически, и една хитроумна партия, която замени символиката на най-кървавия режим в историята на човечеството с абревиатурата БСП, но тайно възбужда носталгията по онези времена. И отгоре на всичкото лидерът й открито заяви, че щял да си сътрудничи с такива формации. Къде бяха социалистите, когато Милошевич извърши истински геноцид над косовските албанци? Протестира ли той, когато неговите хора тайно се срещаха със сръбския сатрап. Какво беше това, което се случи на запад от нашите граници? Лятна задгранична екскурзия на косовари по примера на българските турци през 1989?
Неколцината привърженици на младежкото революционно движение, кръстено на боливиеца Че, родиха поредния опит на "Позитано" 20 за предизборна загрявка. След като осъждат в кратък преамбюл проявите на революционерите, припознали БСП като свой водач, те преминават към "краставичката": "Истински подстрекатели на екстремизма в България са днешните управници", пише в изявлението. Плоско, но пък нали да не скучае електоратът. Иначе историкът Първанов няма начин да не знае какво се е случило в СССР през всичките 70 години под знамето със сърпа и чука. И може само да съжаляваме, че Европа не намери сили да осъди комунизма, както това стана с хитлеризма в Нюрнберг. Но нациите, които изпитаха на гърба си зловещия геноцид над най-свободомислещите, талантливи и умни свои хора, не бива да забравят това. За комунизма нямаха толкова голямо значение расовите, етническите и други разлики. Той изтребваше наред другомислието.
Екстремизмът у нас дойде с голямо закъснение и повтори онова, което ставаше в Европа през 80-те години. Явлението скинхедс е само част от ксенофобията, пламнала епидемично в развитите страни на континента като отпор срещу наплива на работна ръка и купуването на цветнокожи спортисти. Официално проучване сочи всеки 4 от 10 французи1 които признават, че са направо или донякъде расисти, а 6 от 10 мислят, че в родината им има твърде много евреи и араби. Което е двойно повече от Германия, Италия и Великобритания. Любопитен детайл в това изследване е, че за леви партии гласуват близо 30 % от заявилите се за расисти. Според авторитетни изследвания французите заедно с белгийците се очертават като най-расистки настроените западноевропейци.
На фона на това ние си оставаме остров на толератността, ако някой политик не реши да използва хулиганските агитки за създаване на напрежение. Ясно е кой има интерес това да стане. Според реакцията на БСП днешните властници показвали безсилие да се реши проблемът. Същото безсилие значи показват властниците в цяла Европа, но на тяхната опозиция надали ще й хрумне да обвини някого, че не е изкоренил явлението. Това ставаше по естествен начин в комунистическия лагер, където покрай многото жертви сигурно са попадали и ксенофоби. Кой ги знае, никой не си признаваше.
Със снимчица и подходящ текст "Дума" приплаква, че набедили революционерите "Че Гевара" за нацисти. А те били просто крайнолеви и против НАТО. Може би същите, които камерите на телевизиите хванаха на площад "Батенберг" в новогодишната нощ с подобен флаг . Тогава обаче от "Позитано" 20 ореваха орталъка, че властта нехаела и не арестувала веднага скиновете. Като ги арестуваха, пуснаха по-либерални нюанси в изявите си. Щото те май не били такива, а други. Като че ли има съществена разлика от коя страна на скалата е идеологията на омразата - дясна, лява или центристка.
Принудили Велко Вълканов да подпише с БСП
СОФИЯ. Председателят на Българския антифашистки съюз Велко Вълканов подписал предизборното споразумение с БСП по принуда, разкри самият той. Вчера в една от залите на хотел "България" соцлидерът Георги Първанов преподписа договорите с коалиционните си партньори от Демократичната левица - БЗС "Александър Стамболийски" на Драгомир Шопов, Отечествения съюз на Гиньо Ганев и Демократичния съюз на жените на Емилия Масларова. До последно обаче не бе сигурно дали лидерът на БАС ще склони да сложи парафа си върху споразумението. Само минути преди "историческия миг" усърдни соцактивисти едва успяха да го уговорят да направи тази крачка.
"Подписах против волята си. Принуди ме бюрото на БАС, против чието решение аз гласувах, но останах малцинство", разкри Вълканов веднага след това. Според него договорът трябвало да се сключи едва след изясняване на отношенията с комунистическите партии. "В Българския антифашистки съюз има много комунисти, които сега поставяме пред свършен факт и едва ли не ще трябва да ги накараме да гласуват за БСП. Ами какво ще стане, ако решат да си направят собствена коалиция", тюхкаше се той и добави, че не може да приеме заради коалирането с лидера на "Социалдемократи" Николай Камов да пренебрегва собствените си партньори. "Комунистите са много по-сериозни съюзници. Каква е тази Нова левица? ", добави той. Днес Георги Първанов ще подпише предизборно споразумение с Комунистическата партия на България на тържествена церемония в къщата музей на Димитър Благоев.
Програми ще насърчават тютюнопроизводството
СИЛИСТРА-КЪРДЖАЛИ. Тригодишни програми за насърчаване на заетостта в тютюнопроизводството ще бъдат изпълнявани в Дуловската, Тутраканската и Главинишката община на Силистренска област, съобщиха от областната администрация.
Бюрото по труда заедно със седем фирми организира курсове за безработни.
В Крайдунавска Добруджа производството на тютюн е традиционно и сега дава поминък на повече от 3000 души. През миналата година са отглеждани 4700 декара ориенталски тютюн и 16 700 дка от сорта "Бърлей", с добив съответно от 100 кг от декар и 85 кг от декар. Исканите за тази година квоти за производство от общините в Силистренско са 971,3 т за ориенталски и 2173 т - за "Бърлей".
В преработвателния цех на "Кърджали Булгартабак" вчера започна заводската манипулация на тютюна от реколта 2000. 30-те приемателни комисии са изкупили и окачествили близо 4100 тона тютюн от миналогодишната реколта. По прогнозни данни на експертите в Кърджалийско тя е около 6000 тона.
Репортер на "Демокрация" признат за артилерист &numero; 1
За най-мощен артилерийски обстрел бе награден на церемония във Военния клуб Панайот Ангарев от "Демокрация". Командващият Сухопътните войски ген.-лейт. Тенчо Добрев му връчи статуетка на богинята на победата Нике. 347 публикации, написани главно от артилериста Ангарев, е посветила през миналата година "Демокрация" на реформата в армията ни по пътя към НАТО. МО раздаде вчера годишните отличия "Офицър" (кръстоска между "Офицер" и "Пулицър") за 2000 на журналисти, отразяващи военната тема. С бронзови богини и утешителни награди - бинокли, си тръгнаха от коктейла представители и на други медии. Колеги на Панчо го съветват да пази своята Нике за пред донаборната комисия, когато му дойде време за казармата.
Свободно договаряне на заплатите иска КНСБ
СОФИЯ. Свободно договаряне на заплатите и отпадане на наредбата за формирането им в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие поискаха вчера от централата на КНСБ. Тази позиция споделиха и представители на Българската стопанска камара. За среща с Юха Каконен от МВФ настояха още от профсъюза. На 10 януари КНСБ се кани да предприеме предупредителни стачни действия в столичния градски транспорт, като превозните средства ще работят със запалени фарове. И от БТК поискаха увеличаване на заплащането. Сега средната работна заплата там е 360 лв. Ако административният "диктат" не отпадне, ще бъдат предприети серия от индустриални актове - протести - граждански, публични и други, заяви Желязко Христов. От наредбата страдат печеливши предприятия и компании като БДЖ, Булгаргаз, БТК, НЕК, над 23 транспортни предприятия, всички топлофикации, уточни той.
Следовател участва в търг заедно със силова групировка
ВРАЦА. Следователят от окръжната следствена служба Пламен Т. от Мездра е участвал в търг с тайно наддаване като представител на ЕТ "Рей". Търгът бил проведен на 28 юни 2000 от "Враца-търговия" ООД, установи приключилата вчера проверка на регионално звено "Сигурност" при РДВР. На търга 29-годишният магистрат се явил заедно с членове на силовата групировка "Империал", доказа разследването. С тези си действия той е извършил търговска дейност по смисъла на чл. 286 от Търговския закон, с което е нарушил Закона за съдебната власт, категорични са полицаите. Явяването му като пълномощник на търговска фирма е несъвместимо със заеманата от него длъжност. Тъй като следователят се ползва с имунитет, ръководството на РДВР официално е уведомило директора на окръжната следствена служба и очаква той да вземе отношение по случая.
Съдът ще решава бъдещето на корабен завод
ВАРНА. Бъдещето на Варненския корабен завод зависи от позициите на съда и на съответните кредитори, каза вчера на пресконференция варненският областен управител проф. Николай Пантев. Той припомни виждането си за бъдещето на завода, че след като има официална държавна политика, не може едно държавно предприятие да оспорва тази политика, като визираше параходство "Български морски флот" - един от кредиторите, подали съдебен иск срещу оздравителния план.
Повод за изявлението на проф. Пантев бе публикация във варненския вестник "Черно море" за корабостроителницата.
На 29 декември варненският окръжен съд отхвърли възраженията на кредиторите и утвърди плана за оздравяване на корабостроителницата.
"На 4 януари решението на съда е изпратено с експресна такса за публикуване в "Държавен вестник", каза председателката на търговското отделение Ванухи Аракелян.
В седемдневен срок от обнародването му решението може да бъде обжалвано пред апелативния съд. "След окръжния съд още две инстанции могат да се произнесат, нормалните срокове за всяка са три-четири месеца", каза още Аракелян.
Съществува ли двуполюсен модел в България
Преди време американският писател Гор Видал беше казал, че в Америка има само една партия с две десни крила - републиканско и демократическо.
Година след като стана министър-председател, върху лейбъриста Тони Блеър се посипаха похвали, че от него се е получил един отличен консерватор.
Подобни похвали при подобни обстоятелства се чуха и за холандския премиер социалдемократа Вим Кок.
Общото в тези три твърдения е, че те отразяват - макар и по парадоксален начин - схващането каква трябва да бъде практиката на управление в една развита демокрация. В страните с най-усъвършенствани механизми на парламентарната демокрация - а споменатите три страни са несъмнено такива - тя се обляга на два важни принципа, резултат на многогодишна, даже вековна практика: обща цел и двупартийна система.
Първият означава, че на въпроса какво да се прави е намерен отговор. В обществото има съгласие по това кое е най-добро за държавата и по кой път тя да върви. Вторият, който е чисто технически, отговаря на въпроса кой да го прави. Партиите са две, а не една, за да има състезателност и втори отбор, който периодично да заменя изхабения от политиката управляващ. Те са две, а не повече, защото така се осигурява абсолютно мнозинство за победителя в изборите и оттам - възможност да състави силно правителство. Лесно е да се провери, че при три партии това мнозинство вече не е гарантирано, нещо по-лошо - възможно е най-малката от трите да поеме ролята на балансьор, като подкрепя тази от другите две, която й предложи повече. При четири и повече партии нещата стават още по-сложни, а освен това се появява и друго обстоятелство: малките партии нямат достатъчен ресурс от хора и идеи, за да управляват. Двупартийната система отрязва всички тези възможности. Накратко казано, пред обществото, възприело този модел , въпросът, който стои, не е какво да се прави, нито дори как да се направи, а: как да се направи по-добре.
Има и още една подробност: обикновено тези партии са стари, исторически оформили се и това гарантира ясност на намеренията и предвидимост в действията им.
Ако напомняме тези общоизвестни истини, то е, защото в българската политика днес властва друг модел, който всички наричат двуполюсен. Винаги потрепервам, когато чуя колко спокойно се произнасят, дори от политици, тези две думи - двуполюсен модел! Той се различава от двупартийния по липсата на първия принцип - общата цел. При него двете партии, редуващи се във властта, имат различни, съдейки по името - даже полярно противоположни виждания за това накъде да поеме държавата. Всяка от партиите, идвайки на власт, ще заличава стореното от другата и ще започва нов градеж. Този модел не може да съществува в нормална страна. Та коя страна, освен най-изостаналата, в която пропастта между управляващи и управлявани е непреодолима и това, което става в столицата, не стига до селянина в полето - коя друга би издържала такова редуване? Двуполюсният модел е заплаха за обществото и това, че той спокойно се подмята в т.нар. публично пространство у нас, е още един факт, на който не може да се намери обяснение.
Съществува ли все пак двуполюсен модел в България? Едната от големите политически сили - СДС, е с определени виждания за бъдещето на страната: парламентарна демокрация, пазарна икономика, евроинтеграция, ориентиране към християндемократическите ценности. Какви са намеренията на другата - БСП - не е ясно може би и на ръководството й. Но разстоянието между политическата предсказуемост и политическата яснота също може да бъде разглеждано като полярно! Практиката го потвърждава. Само цикъл и половина на редуване във властта бяха достатъчни, за да причинят кризата от 1996-1997 г. - най-тежкото състояние, до което е достигала Третата българска държава за цялото си съществуване.
И въпреки това на двуполюсния модел у нас се гледа с равнодушие. От време на време се говори за необходимостта той да бъде "разчупен", което на местния политически жаргон означава възможност и за другите, по-малки партии да влязат във властта, т.е. критиката не е по същество и се прави от тези, които разглеждат политиката като софра. Всъщност точно в условията на такава "разчупеност" той се прилага през последните десет години. Очевидно е, че това не премахва неговите недостатъци, а само допълнително влошава картината на политическия живот.
Важният въпрос, който стои пред цялото ни общество, е: как да се премахне двуполюсният модел в България и да се замени с двупартиен?
За съжаление наличието на двупартиен модел предполага достатъчна политическа зрелост на обществото. Ако такава липсва, най-вероятно той няма да вирее в него. Рецепти за ускорено зреене не са ни известни и с това можехме да приключим, ако въпросът не беше толкова важен, дори съдбоносен, че ни задължава да положим всички възможни усилия, за да го изясним.
В световната практика има случаи, когато демократично управление се въвежда в страни, в които няма достатъчно условия за функционирането му. Това се прави с допускането, че упражняването на неговите механизми все пак ще създаде известни навици и така ще повлияе върху начина на мислене в съответното общество. Някои от тези случаи са успешни и това ни дава надежда, че нещо сходно може да се приложи и в нашия. Нека разгледаме възможностите за подпомогнато излизане от сегашното състояние.
Ограничаването на броя на партиите не представлява принципна трудност. То може да стане с подходящ избирателен закон, допускащ до парламентарно участие само първите две политически сили в изборната класация. По-трудна е втората част от задачата - да се намерят двата необходими отбора. Тук възможностите са няколко. Първата е едната от двете големи политически сили - в случая БСП - да еволюира до състоянието на нормална политическа партия. Тази възможност не е перспективна, защото еволюцията е бавен процес, а през това време тя трябва да бъде удържана далеч от властта. В скоби казано, трудно е да си представим положителната еволюция на партия, основана през 1990, в членските документи на която може да се срещне текст от рода на: "член на БСП от 1946 г.". Втората възможност е да се създаде нова партия с лява фразеология, но с нормално политическо мислене, която да привлече членовете на БСП и да ги "вкара в правия път". Такъв опит беше направен в лицето на Евролевицата и засега може да се смята за неуспешен. Третата възможност е в маргинализацията на БСП. Ако тя бъде трайно сведена до една незначителна сила, СДС би могъл да се раздели на две големи партии, които да заемат практически цялото политическо пространство. Това би бил и най-добрият вариант на преход към двупартийна система.
Оттук следва, че маргинализирането на БСП трябва да бъде подпомагано по всякакви начини. Един от тях е тя да бъде забранена. Досега българското общество не намери сили да стори това и едно от оправданията беше, че това е безсмислено, защото тя ще се регистрира отново под друго име. Това, разбира се, е така, но с една малка разлика - днес вместо "име" можем да кажем "имена". Кандидатите за спасители ще са много и няма да се разберат кой да води дружината. Вероятността всеки от тях да развее байрак, под който да събира останките, съвсем не е за пренебрегване.
Това все пак са само теоретични постройки. Практиката е далеч по-сложна. Дори само едно повишаване на четирипроцентната изборна бариера ще предизвика неодобрението на Съвета на Европа. Не искам и да мисля какъв шум би се вдигнал при забрана на компартията. Малко вероятно е сегашното правителство да се реши на това.
Съветът на Европа обаче не живее със сто долара на месец. Ние сме тези, които го правим. Ако се провалим на поредните избори, както сториха румънците, и махалото тръгне в обратна посока, за СЕ това ще бъде просто една грешна преценка. За нас ще е поредният гвоздей в ковчега. За някои - и последният.
Терзания
Точно насред пътя към властта Първанов се оплака, че му писнало да сключва споразумения. Как да не го разбереш! Че то си е нужна тежка умствена дейност да измисляш за различните партньори противоположни аргументи да влязат в коалицията ти. Да убеждаваш Камов, че ще ходиш в НАТО, докато разясняваш на комунистите, че първом ще правиш референдум, а междувременно се чудиш как по пътя да не изпаднат останалите нарочени плюсчета във вид на граждански сдружения и за десерт Велко Вълкановци да те докарат до шизофрения. Иначе как, освен с раздвоение на личността да си обясним, че Първанов няма да допуска политически реванш, както записа в програмата на Новата левица, а заедно с това ще преразглежда "незаконни сделки"?
Трима загинали и осем ранени от пожари
СОФИЯ. Трима души загинаха и осем са пострадали при пожари в през почивните дни, съобщиха от Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност". Двегодишно дете, 25-годишната му майка и 25-годишен мъж пострадаха при пожар в къща в столичния кв. "Слатина".
До електрическа печка в дома на ул. "Саранци" 40 е била поставена сушилня с дрехи, която се е подпалила. Детето заедно с двамата си родители по това време се е намирало в дома. Пожарникарите са пристигнали броени минути след сигнала в 14,21 ч. на 7.I.2001 г. 2-годишното момиченце и майка му са откарани в "Пирогов" с 5 процента изгаряния по лицата. Бащата е пострадал леко. Няма опасност за живота на пострадалото ромско семейство.
57-годишна жена инвалид от хасковското село Тракиец е загинала при пожар във фамилната къща в селото също на 7.I.2001 г. В дома е било изключено електрозахранването от енергоснабдяване и хората са използвали свещ за осветление през нощта.
Вероятно възрастната жена се е опитала да запали свещта.
Убиецът на Деница направи признания
ШУМЕН. Пълни самопризнания за извършените от него престъпления направи Илия Илиев, заподозрян в убийството на 6-годишната Деница Петрова от Нови пазар, съобщи говорителят на РДВР Ивелина Дянкова. Момичето, което изчезна на 31 декември, е било изнасилено и удушено още същия ден. Трупчето беше открито на 5 януари в блатната тръстика на 4,5 км от съседния град Каспичан. По думите на началника на РПУ - Нови пазар, полк. Димчо Добрев случаен свидетел, селски козар, можел да спаси детето, ако веднага е сигнализирал в полицията, след като видял проснатия край канала Илия Илиев и му се сторило, че чува детски глас. Козарят обаче се уплашил и тръгнал в обратна посока. Едва вечерта се разприказвал в местната кръчма и собственикът на заведението го накарал да отиде в полицията. Междувременно убиецът напуснал мястото заедно с жертвата си.
Криминалистите характеризират 53-годишния Илиев като изключително корав престъпник и изпечен лъжец, а полицаите, разследващи убийството, твърдят, че не познават в практиката си такова гнусно престъпление. Срещу Илия Илиев е образувано следствено дело по чл. 116 от НК, за предумишлено убийство по особено жесток начин, който предвижда доживотен затвор без право на замяна. Назначен е следствен експеримент за установяване механизма на престъплението.
Унищожаваме 46 ракети от типа "земя-земя"
СОФИЯ. През тази година Българската армия ще унищожи 12 установки с 46 ракети Р-300, съобщиха вчера източници от Генщаба. Те са от типа "земя-земя", поразяват цели на разстояние 300 км и са сред най-мощните възпиращи оръжия в БА, които са годни да носят ядрени бойни глави. Други толкова мощни са СС-23, които също са на въоръжение у нас. Ликвидирането на ракетите ще стане една година преди предвиденото в "План 2004", заявиха офицери. Решението за унищожаването на Р-300 е взето след посещение на американски военни експерти в поделение в Ямбол, където те се съхраняват. Ликвидирането на ракетите е вследствие от решението за закриване на поделението. За тази цел е била поканена комисия от САЩ, която да направи съответния анализ. Групата е пристигнала в България на 5 декември. В резултат на визитата се е стигнало до мнение, че трябвало да бъдат разкомплектовани онези машини в поделенията, които могат да се използват, а тези, които не са годни, да бъдат унищожени. Според запознати във връзка с това е имало анекси на Генщаба за извършването на тази процедура, включително къде и кога да стане това.
Учредиха трети парк за високи технологии
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Да гарантира по-добри условия за развитието на малкия и средния бизнес в общината е целта на новоучредения консорциум "Високотехнологичен парк" във Велико Търново, съобщи БТА.
Учредители са девет юридически лица, сред които общината и частни фирми.
Сред приоритетните задачи на парка са оказване на услуги в областта на информационните технологии, екоземеделието и туризма.
Около 10 000 долара е необходимият стартов капитал на консорциума. Средствата ще се осигуряват от учредителите и от международни проекти.
Инвестициите ще бъдат насочени към фирми, ориентирани към иновациите и работещи в партньорство с чужди инвеститори. Ще бъдат подкрепяни проекти с рисков финансов капитал.
"Високотехнологичен парк" във Велико Търново е третият в страната след учредените в Пловдив и София.
Централата на НАТО не ни е предупреждавала за бомбите в Косово
СОФИЯ. Българското военно министерство не е било предупредено от ръководството на НАТО за евентуални опасности, свързани с мунициите с обеднен уран, съобщи вчера министърът на отбраната Бойко Ноев. Така МО шефът отговори на въпрос дали България подобно на Германия е била предупредена от алианса за опасностите от бомбите. Вчера германското военно министерство потвърди информацията, че през юли 1999 е получило предупреждение за рисковете от боеприпасите, използвани от САЩ по време на въздушната операция над Югославия, заради пробивните им качества. Според документ на министерството с дата 16 юли 1999, публикуван във в. "Берлинер Моргенпост", алиансът предупредил военнослужещите и помощния персонал за "възможна токсична заплаха" и ги посъветвал да вземат "превантивни мерки". Министерството на отбраната в Берлин заяви, че е реагирало веднага, като е инструктирало военнослужещите как да действат в райони, подложени на въздействие на боеприпаси с обеднен уран, отбелязва АП. От своя страна военният министър Рудолф Шарпинг заявява в интервю за в. "Билд", че не вижда никакви рискове за германските войници, служили в мироопазващите сили на Балканите, произтичащи от използваните от НАТО снаряди с обеднен уран. По думите на Шарпинг след медицински изследвания на 120 произволно избрани германски миротворци, които са служили на Балканите, лекарите не са констатирали увеличен риск за ракови заболявания, свързан с радиация. Затова министърът не смята, че е необходимо да нареди да се извършат медицински прегледи на всичките 60 000 войници на Бундесвера, служили в района.
Чачев готви смяна на двама зам.-министри
СОФИЯ. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев е готов да поиска оставките на двама свои заместници, съобщи министърът пред "Демокрация" вчера.
Зам.-министър Ваня Зегова е в болнични до края на януари. Може да се наложи след като се върне на работа, да й поискам оставката, каза Чачев. Срещу Борис Милчев пък в момента тече проверка във връзка с приватизационна сделка. От резултатите до голяма степен ще зависи дали той също ще напусне поста си.
Министърът заяви, че той работи прекрасно с третия си заместник - Васил Гарнизов. Слуховете, че Гарнизов също може да бъде сменен, били поредната манипулация.
Чачев мотивира предстоящите рокади с нуждата от прозрачност и ясни правила. Той заяви, че на нарочените за смяна им липсвала визия за политиката на министерството. Поради подобни причини си отидоха бившият шеф на пътищата Димитър Коевски и ексшефът на строителния надзор Иван Цацов.
Министърът отрече рокадите да са заради негов конфликт с бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. "Не оценявам хората по това кой е кум, кой е братовчед, а само по деловите им качества", каза министърът. "Не съм се виждал с Бакърджиев от 2 месеца. За 1 година сме се срещали само 3-4 пъти", отговори министърът на въпрос дали е в конфликт с бившия вицепреиер.
Не очаквайте да хвърля камък върху Чачев, няма да го направя. Така коментира вчера Евгений Бакърджиев обвиненията, отправени срещу него от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според Бакърджиев всеки трябвало да се опита да допринесе за стабилност в управлението на СДС. Той заяви, че атаките срещу него не били събитие, защото е свикнал. "Но е тъжно, защото аз съм от тези, които помнят, и си спомням как преди години се опитвах да помогна на Евгени Чачев да настани баща си в старчески дом, когато беше болен, а брат му бе в инвалидна количка", добави лидерът на СДС - София.
СДС-Бургас ще работи единно и прозрачно
Стоян Жечев е роден на 9 ноември 1949 в с. Велислав, община Сунгурларе. Завършил е гимназия "Георги С. Раковски" в Бургас. След това завършва висше образование във ВХТИ "Проф. д-р Асен Златаров", специалност "Технология на каучука и пластмасите". Започва работа в производството на "Нефтохим" през 1971, три години след което преминава в "Нефтохимпроект", където е досега. Преминал е през цялата йерархия на института - от редови проектант, ръководител на група до главен проектант. Женен е. Съпругата му е медицинска сестра. Синът му работи в корабна агенция. Дъщеря му е завършила ВИАС - София, но е без работа. Жечев определя себе си като коректен и честен, демократ по убеждение. Това го отвело на първия митинг на СДС в Бургас. Той е един от хората, които създадоха първите местни клубове в града. Председател на местен клуб 2 в жк "Меден рудник". Този клуб издигна кандидатурата му, когато на извънредно събрание бе избран за председател на СДС - Бургас, на 22 декември 2000. Време за лични занимания почти не му остава, но опитвал поне веднъж годишно с колеги от "ЛУКойл Нефтохим" и членове на туристическо дружество "Морски вълни" да отдъхва на планина.
- Г-н Жечев, какво е състоянието на общинската организация на СДС от момента, когато вие я поехте като председател?
- Поех общинската организация в момент, в който бе назряла необходимостта от промяна. На фона на нарастващото доверие в СДС на национално и международно равнище като управляваща партия, доверието в Бургас спадаше. Решаването на трудностите в организацията се търсеше в медийни изяви, а не в работа по структурни и организационни промени. Заварих клубове, които не отговаряха на условията, на устава на СДС, липсваше единна позиция на членовете на старото ръководство, по проблемите нямаше координация между тях. Лошата отчетност и неясният брой членове допълват картината.
- Кои са основните проблеми в местната структура?
- Най-напред е необходимо да се сложи уставен ред в местните клубове. Все пак те са гръбнакът, на който ще се опрем и за предстоящите избори. Трябва да знаем реалния членски състав на партията. Там, където е необходимо, ще създадем нови клубове, а някои ще преструктурираме. Трябва да спрем отлива на членове, да отворим организацията за нови хора. Бургазлии живеят с мисълта, че СДС е организация за защита на лични интереси, а не политическа сила, създадена в полза на обществото, която работи за решаване проблемите на страната. Повечето хора не виждаха смисъл от членство, понеже не им се даваше възможност за изява и израстване. Трябва да привлечем хора, които имат желание да работят за организацията, но по една или друга причина са стояли настрана.
- Кои от слабостите, допускани досега, трябва да бъдат преодолени незабавно и как?
- Първото, което е необходимо да се направи, е да върнем вярата в самите себе си. След това ще излезем с ясни послания към гражданите на Бургас. Необходима е пълна прозрачност в действията на общинската организация на СДС. Трето - да върнем доверието на хората. Трябва да ги мотивираме. Знаем, че това не е лесно, но друг път няма. Основна задача на новото ръководство трябва да бъде ангажирането на повече хора от клубовете в работата на организацията, в популяризиране на правителствените програми, свързани със заетостта и инфраструктурни проекти, разработване на местни инициативи за кандидатстване по различни програми. Радикална промяна е необходима и в начина на работа с медиите. Трябва да се спрат конфронтациите и да се обърне повече внимание на свършеното, а не да се търси очерняне на един или друг член на организацията. Компрометирането не е в полза на никого и води до срив в СДС, а не мисля, че СДС за четири години постигна малко. Стабилизацията на икономиката, интегрирането на България в европейските и евроатлантическите структури са достатъчни аргументи за заявка за едно ново четиригодишно управление на страната. Липсата на вътрешнопартиен диалог и конфронтацията не правят чест на никого.
- Кои ще са първите стъпки на новото ръководство?
- Ще започнем от местните клубове. Община Бургас трябва да бъде покрита реално с местни структури. Ще бъде засилена дейността на клубовете по интереси и работата с неправителствените организации. Искаме да активираме и местната интелигенция за каузата на СДС. Особено внимание ще насочим към младите хора. За нас те са бъдещето на новите идеи. Вътре в самата организация - да изградим нови взаимоотношения. "Не" на враждите, "не" на клеветите, "да" на съзиданието. Само тогава хората ще повярват в нас. Необходимо е ново лице на общинската организация - такова, каквото тя отдавна трябваше, а и бургазлии желаеха да има. Ще се стремим към пълна прозрачност на действията си. Мисля, че това е правилният път.
- Има ли вече конкретни задачи, които си поставяте за подготовка и спечелване на парламентарните избори?
- Времето до парламентарните избори е съвсем кратко. За няколко месеца всички заедно трябва да извървим нелек път. Хората да бъдат мотивирани, да повярват, че предстоящият мандат е особено важен за България. След Шенген следват още две особено важни стъпки - НАТО и ЕС. В това отношение ще разчитаме на подкрепата на СДС като управляваща партия чрез съответни регионални икономически проекти, които биха увеличили трудовата заетост на населението от региона. Бургас е важна икономическа зона. Предстои реализацията на проекти, които наистина биха вдъхнали кураж у хората, а когато това стане реалност, доверието започва да се завръща. Това е пътят. Не е лесен, но трябва да бъде извървян. Ще бъде жалко, ако спрем по средата. Оптимист съм. Разчитаме на разума на бургазлии да подкрепят една реална и позитивна предизборна кампания.
- Как ще работите с председателите на местните клубове и с областния съвет на СДС - Бургас?
- Това е едно от най-важните неща. Новото ръководство на общинската организация ще разчита на взаимната толерантност и най-вече на прозрачност в отношенията. Всеки, който прекрачва прага на сградата на "Богориди" 34, трябва да е чист и готов да работи за синята идея. Когато целият общински съвет е единен, резултатите неминуемо ще дойдат. Ще разчитаме и на подкрепата на областния съвет на СДС, на групата в местния парламент. Ще търсим контакти с общинските съветници, чрез които ще се опитаме общинският съвет да бъде реално работещ, а не място за конфронтация и сблъсък на интереси.
VII. Сушата през XXI век: дали 2/3 от човечеството ще останат без вода
Едно пътуване в сърцето на бъдещия век е не само полет на въображението, но и винаги крие в себе си рисковете на прогнозата. Равносметки на отиващото си ХХ столетие не само че не липсват, а направо изобилстват, пък и историците тепърва ще ги правят. Как обаче ще посрещнем новия XXI в.? Готови ли сме за проблемите, пред които той ще изправи човечеството? С тези въпроси решихме да се обърнем към водещи специалисти в различни области, за да очертаем един по-глобален поглед към света през идното столетие, уловен в неговата новост: климат, население, борба за водни ресурси, свободни градове, управленски елити, информационни мрежи, дигитално изкуство, кръстоски на културите, биологично разнообразие. Така или иначе жребият е вече хвърлен. И дано през последните дни на XXI в. потомците да се удивляват на прозорливостта ни, а не да се присмиват на лековерието и надеждите ни.
В много страни по света - в Близкия изток или на африканския континент, водата си остава ключ към всички проблеми. Ключ към здравето (зависещо от личната хигиена), към земеделието (напояване на културите и усвояване на нови земи), изобщо към оцеляването на населението. Сухите сезони обаче ни навестяват все по-често, в което се убеждаваме от собствен опит. Защото глобалната промяна в климата засегна и България (експерти твърдят, че вследствие на глобалното затопляне излизаме от умеренея пояс и по-скоро навлизаме в субтропика). В резултат на което в близките 2-3 години дъждът все по-рядко ще напоява нашите земи и колкото и да изглежда невероятно нищо, чудно у нас да започнат масово да виреят лимони, портокали и маслини.
Едно навлизане в субтропика определено ще постави проблеми пред българите - както в селското стопанство, така и за здравето на населението (особено при възрастните и децата, които ще имат трудности с адаптацията). Но какво да се прави, тенденцията е световна и пред нея е изправено цялото население на планетата.
По данни на Програмата на ООН за околната среда близо 2 млрд. души (една трета от населението на света) в недалечно бъдеще и вследствие на затоплянето ще се окажат в ситуация на "воден стрес". Понятие, което обозначава кризисна ситуация, при която нивото на потребяваната вода надхвърля едва с 10 % наличните запаси от питейна вода. С други думи, "намаляването на световните ресурси от питейна вода в количествени, както и в качествени термини би могло да се окаже основен проблем на околната среда и на развитието през XXI в.", са категорични автрите на доклада.
Новият климат, изглежда, че отпраща в миналото и трайното различие, според което Северът разполагаше с вода, а Югът страдаше от хроничен недостиг на водни източници. "Развитите и индустриални държави - отбелязва Жан Марга от френския Център за геологически и минни проучвания - също имат проблеми с водните ресурси. Разликата обаче е, че Китай и Индия, взети заедно, ползват много повече вода, отколкото е общото потребление на Съединените шати, ЕС, Япония и Русия... " Явно голямата част от водата отива за неконтролируемото напояване.
Друг сериозен проблем е, че дори и да има вода, много често тя е със сериозно влошено качество. Ситуацията допълнително ще се влоши и от демографския бум: очаква се към 2050 г. населението на земята да достигне 8,9 млрд. души. А това означава още гърла за изхранване и допълнително поливане на земеделските земи. Според експерти днес 70 % от потреблението на вода отиват за хидромелиорация. Ако тенденцията се запази, отбелязва комисията на ООН за околната среда, ние наистина ще се окажем пред катастрофата. Нещо трябва да се направи, и то бързо. Първата мярка, която препоръчват специалистите, е въобще да се преосмислят принципите на напояването, като за тази цел се използват предимно подпочвени води (при условие че бъдат предварително подложени на контрол). Пдобни мерки отдавна се прилагат в Саудитска Арабия или в Аризона (САЩ). По този начин спестяването на водни източници е наистина впечатляващо, а запасите позволяват далеч по-спокойно да се посрещне поредната изненада в климата.
Освен това днес 80 на сто от запасите от вода на Земята са в замръзнало състояние: на двата полюса, Гренландия и ледниците в планините. Ето защо при сегашните емисии на въглероден двуокис има реална опасност ледниците да се стопят дори с една трета, което пък ще поведе със себе си трайни промени в морските, крайбережните и планинските екосистеми. И не е ясно дали всички животински и растителни видове ще се аклиматизират към новите условия (затопляне с повече от 6 градуса може да е пагубно за оплодения хайвер на рибите).
Дали все пак XXI в. ще бъде векът на жаждата? Френският експерт Ерик Гом твърди, че "географията на водните проблеми през новия век няма да ни изправи пред катастрофа още от самото начало, но проблемите съществуват и ще се задълбочават". Затова и икономиите на водни ресурси е най-добре да се постановят чрез международна конвенция. Защото тенденцията да се икономисва живителната влага и без това от десетилетия съществува в САЩ и в Европа. Въпросът е доколко подобно икономисване ще е възможно в страните от Африка или от третия свяг, където по последни данни между 40 и 60 % от водата за напояване просто се губи по трасето и така и не стига до предназначението си.
От друга страна, презапасяването с вода и изграждането на гигантски изкуствени водоизточници също поставя екологични проблеми. Същото според експерти е и валидно за изкуствено провокираните дъждове. Но какво да се прави, цикли от сухи години направо се заредиха и в Западна Европа, която доскоро ръждясваше от валежи. Сега обаче на територията на Стария континент се установиха сухи цикли с продължителност от 7-8 години. Такива особено тежки сухи години помни и България (1928, 1946, 1958, 1994). И ако залогът за господство през ХХ в. беше контролът над петролните източници, днес мнозина световни политици с право се питат дали този, който управлява водите през XXI в. всъщност няма да определя политиката и развитието на цялата планета.
Източникът на конфликти
*Израел от дълго време спори с Йордания за водите на река Йордан и контрола на Голанските възвишения, където е водоемът, от който са лишени Сирия и Ливан. Палестинците оспорват правото на израелците над водните източници в окупираните територии и настояват за тяхната подялба.
*Турция възнамерява да построи баражи над Тигър и Ефрат, които биха били в ущърб на водните ресурси на Ирак и Сирия.
*Индия построи над река Ганг съоръжения, които лишават Бангладеш от част от водите на реката.
*Етиопия оспорва монопола на Египет и Судан над водите на Нил.
*Между САЩ и Канада също има воден спор. Канада е подложена на натиск, за да изнася вода на юг.
За да няма локални конфликти, ресурсите трябва да се разпределят
Даниел Митеран, съпруга на бившия френски президент Митеран, една от инициаторите за приемане на световна Харта за разпределение на водните източници:
Светът през XXI в. не трябва да се превръща в една компания монополист. Сега стремежът е да се пренасочи ходът на политиката към нещо по-различно, на дневен ред излизат и нови проблеми. Един от най-сериозните между тях ще е разпределението на водните ресурси. Не е изключено да се стигне до истинска битка за вода. Ето защо, за да се избегнат локалните конфликти, трябва да се потърси най-доброто колективно решение.
VIII. Новите мегаполиси през ХХI в.: ще живеем ли в свят без градове
Едно пътуване в сърцето на бъдещия век е не само полет на въображението, но и винаги крие в себе си рисковете на прогнозата. Равносметки на отиващото си ХХ столетие не само че не липсват, а направо изобилстват, пък и историците тепърва ще ги правят. Как обаче ще посрещнем новия XXI в.? Готови ли сме за проблемите, пред които той ще изправи човечеството? С тези въпроси решихме да се обърнем към водещи специалисти в различни области, за да очертаем един по-глобален поглед към света през идното столетие, уловен в неговата "новост": климат, свободни градове, население, борба за водни ресурси, управленски елити, информационни мрежи, дигитално изкуство, кръстоски на културите, биологично разнообразие. Така или иначе, жребият е вече хвърлен. И дано през последните дни на XXI в. потомците да се удивляват на прозорливостта ни, а не да се присмиват на лековерието и надеждите ни.
Дори да имаме безпокойства как ще изглеждат градовете през новия век, те са направо несъпоставими с неподправения ужас, с който XIX в. гледа на оформилите се гигантски поселища, към тези Левиатани, в чийто търбух ще бъде отгледано човечеството през 20-ото столетие. Едно разлистване на романите на Зола или Юго тутакси ни убеждава в това.
Днес обаче проблемите са други. И ако през XIX в. новото е свързано с мрачни предчувствия, то на прага на XXI в. по-скоро актуални са обвиненията, че градовете на бъдещето не са се оказали сияйни и слънчеви градини, както дълго време (и особено през 70-те години) са ни убеждавали архитектите модернисти. Наблъскани в бетонни жилища клетки (рожби на бума в панелното строителство), милиони хора по-цял свят мечтаят да си върнат въздуха и светлината, както и да се изплъзнат от убийствения ритъм на големите градове. Ала икономическите реалности са такива, че именно тези градове дават работа. Нещо, което предварително обрича мечтите за всякакво връщане към природата на явен неуспех.
"Градовете, това е провалът на века", признава френският архитект и философ Пол Вирилио и призовава в следващото столетие в никакъв случай да не продължаваме по този път. Ала по кой път тогава да поемем?
Запазете спокойствие, от друга страна призовават мнозина съвременни архитекти и предричат, че в близкото десетилетие може би ни очаква изненада. Защото световната икономика е в решаващ етап на промени, свързани най-вече с комуникациите (твърдят, че това е най-сериозната индустриална революция от времето на Ренесанса). А това означава, че свързването с една или друга точка на планетата вече няма да представлява никакъв проблем. И няма на всяка цена да е необходима концентрацията на толкова много хора на едно място. Така че хората, които се занимават с финанси, компютърни продукти и различни свободни професии, ще могат да работят дори в уединението на някоя пустош. При условие, че са част от "хиперграда", тоест, че имат връзка с Интернет, което всъщност ще им позволи да са на работа.
Но докато тези нови предпоставки се осъзнаят, предупреждава Сейския Сейсън, професор по социология от университета в Чикаго, урбанизацията няма да намали темпа си. След 2005 г. половината от населението на планетата най-вероятно ще е концентрирано в градовете, а през 2025 г. 2/3 от човечеството ще са градски жители. Когато това стане, твърди френският демограф Жан-Клод Шене, ще присъстваме на един поврат: градовете ще станат вече толкова огромни, че техните граници направо ще се заличат. Гигантските поселища бавно но неудържимо, ще нахлуят в крайградските зони. Но пък и новите квартали ще имат своите предимства: далеч по-чист въздух и повече свободни пространства, за разлика от центровете на мегаполисите. "Дали тогава ще присъстваме на раждането на урбанистичен свят без градове? " - пита проф. Мануел Кастълс от университета в Бъркли. И как следва да разбираме всичко това? Като смърт или като експанзия на градовете?
Все още не е никак лесно да дадем отговор на този въпрос. Но експертите ни очертават рамката: огромни и разпръснати поселения, липса на съсредоточена магазинна мрежа или на индустриални райони. За сметка на това многократно ще нарасне честотата на магистралите и пътищата, защото хората ще работят вкъщи, ще са твърде мобилни и с лекота ще покриват големите разстояния. Европа вече познава този модел, твърди френският социолог Франсоа Ашер и го нарича "мета-полис" - местата отвъд града, експанзията на големите населени центрове към възникващите безкрайни предградия. И ако през средновековието стратегическите места на градовете са били градските врати, заместени в новото време от гарите, днес стратегическите точки са други: това са летищата, тези огромни транзитни пунктове, откъдето бързо могат да се покрият големи пространства. Затова едни градски центрове отмират, а други ще възникват. Пък и едва ли някой, твърди Питър Хол, от университета "Бартлет" (Лондон) ще може да ви каже през новия век дали дадено населено място е вътре или извън рамките на града.
Рисковете на растежа
-Мегаполисите. През 1950 г. е имало само два мегаполиса (град, чието население надхвърля 8 млн. жители) - Ню Йорк (12 млн.) и Лондон (8,7 млн.). През 1995 те са вече 22, от които 16 в развиващи се страни. 5-те най-големи са Токио (26,8 млн.), Сао Пауло (16,4 млн.), Ню Йорк (16,3 млн.), Мексико (15,5 млн.) и Бомбай (15,1 млн.) През 2015 г. ООН прогнозира, че ще има 33 мегаполиса, 27 от които в развиващите се страни.
- Катастрофите. 40 града с над 1 млн. жители се намират в сеизмични зони.
Манила е типичен пример на мегаполис, където рискът от земетресения е постоянен. Проучване на "Интернешънъл джеографик юниън" отбелязва, че сред десетте рискови града - Токио, Мексико, Сан Франциско, Дака, Лима, Сеул, Сидни, Маями, Лондон и Лос Анжелос, заплахата от земетръс нараства с урбанистичното разширяване.
-Мексико. Градът ще надхвърли 20 млн. жители в началото на новия век. Въздухът в град Мексико е един от най-замърсените на планетата, а водата идва от високи плата на повече от 150 км разстояние.
Проф. д-р Стефан Попов, архитект: София има свободен потенциал за развитие
Архитектурата е изкуство на бъдещето. И в този смисъл съдбата на София не може да ни е безразлична, още повече че градът може да се развие по много интересен градоустройствен начин. Най-важното в настоящия момент е да не прережем именно възможностите на бъдещето. По-добре е да действаме с нужната предпазливост, за да не бъдат следващите две поколения принудени да събарят построеното. Що се отнася до дебата за центъра на столицата, вярно е, че той е изграден в т.нар. сталинска архитектура. Още при създаването си тези сгради са били повече от старомодни и несъответстващи на времето си, но колкото и да изглеждат грозни, могат да минат за еклектични сгради от XIX в. По-интересна в случая е частта на запад, срещу бившия партиен дом, която е някакво продължение на ларгото и може да се превърне в бъдещо Сити на истински европейски град. Парцелите, които са там, са застроявани с амортизирани и паянтови сгради, които така или иначе трябва да се махнат. И ние сме в благоприятната ситуация в центъра на един европейски град да има много свободни места за бъдещо застрояване. Нито една европейска столица в момента не може да се похвали с подобен потенциал.
2000 - умора и оотваряне към света
Всеки времеви период има своите граници и амплитуди в случванията, които побира. В този смисъл българското изобразително изкуство през 2000 като че ли не блести с особено качество. Осъзнавайки субективизма на тази оценка, прегледах обзорите си от края на декември през последните няколко години. Най-общото, което може да се каже, е, че през 2000 отсъстваха протуберансите от нова и алтернативна художествена енергия, които наблюдавахме често след 1989. Почти не се забелязват нови осъществявания, било като явления или като етапи в индивидуалните художествени биографии. Дори и когато са концептирани като постижения, те като че ли нямат иновационна стойност, защото, общо взето, изразяват "рециклирането" на едни и същи автори, които знаем от доста време. Същевременно почти не се появяват нови. Винаги съм търсил кой е най-интригуващият дебют през годината, но ето че сега ми е трудно да назова име без уговорки. Дори и чисто статистически некомерсиалното изкуство, което не прави компромиси, като че ли е преминало в някакъв заден план.
Причините за тази видима умора са комплексни, но съвършено ясно е, че голямата продължителност на прехода и тежките условия, в които са поставени творците, си казват думата. Да направиш самостоятелна изложба сега е начинание, което в 99 % от случаите води до фалит. А на практика предприемането на подобна стъпка от начеващи художници е по-скоро невъзможно. Всъщност убеден съм, че една от причините да не се появят по-ярки нови имена е невъзможността те да реализират идеите си в чисто материален план. А че има нови идеи, това можеше да се забележи при внимателен анализ на така наречената младежка изложба. Ще отворя една скоба за тази проява. За съжаление това бе една аморфна и хаотична изложба. Наистина новото се изгуби след масата от одиозни участия (така наречениете ателиета) и "млади" художници, които познаваме от 10-15 години. А краткият срок, през който беше отворена за посещение, не позволи нещата да се видят и анализират. И впрочем докога ще се използва миришещото на комунизъм понятие "млади творци", което всъщност има репресивен характер и внушава, че трябва да чакаш на опашка, докато гениалните батковци пуснат кокала... Както споменах, проблемите са най-различни, но да вземем само този със струпването на поколенията
Ефектът на догонването на идейните и образни постижения на световното изкуство след дълия период на самотност и херметизъм на българското изкуство доведе до това, което бе определено от един литературовед от български произход като "ускорено развитие". Тоест за кратък период трябва да се "усвоят" различни евристични подходи и стилови формули, които в нормални условия са имали естествена и пълноценна еволюция, която при това ускорено развитие няма как да се постигне. Вторичността води не само до възникване на явления без ясна и достатъчна мотивировка, но и до струпване на поколения от художници, които искат да се реализират в един и същи период. При незрелостта на обществото и при липсата на институционална подкрепа в тази ситуация най-младите наистина се чувстват нетърпимо. Колкото по-нов възглед изразяваш и колкото по-късно си посегнал към заниманията с изкуство, толкова по-притиснат си до стената от недоимък. Да не говорим за публиката - струпването на поколения я разреди под "санитарния минимум".
Оттук нататък какво да мислим за вече 10 години несъстоялия се пазар на изкуство? Ще посоча един фактор, който първоначално много ни радваше, но се оказа, че е един от основните за подяждането на хляба на художника. Става дума за безбройните пленери.
Никой няма точна статистика за броя им, но запознати твърдят, че никъде в Европа те нямат такъв масов характер. Твърденията, че така се осигурява почивката на художниците, че те се събират да обменят идеи, всъщност е прикритие на факта, че пленерите са най-евтиният начин да се направи колекция. Принципът е следният - събират се няколко именити художници, които десетина дни са на издръжка на домакина организатор. В замяна за гостоприемството те му оставят обикновено 2-3 произведения. Придобитите така картини излизат много по-евтини, отколкото ако се купят по нормалния начин. И така пленерите подяждат пазара, защото организаторите им придобиват евтина продукция, която след това пласират многократно по-скъпо. Непонятно е как художниците все още се хващат на евтината уловка пленер, предлагана им от откровено търговски галерии.
За негативите на българския художествен живот може да се говори още много. Като че ли единствената радостна и категорично очертала се нова тенденция през 2000 са няколкото интересни гостувания и лекции от значими имена от Европа като куратора на Венецианското биенале Харолд Земан (България възобновява участието си на този най-стар световен форум през 2001 след няколко десетилетия отсъствие) или австрийския акционист Херман Нич - наистина легендарни личности. Наред с още няколко други любопитни посещения най-голям се оказа десантът от италиански професори, художници и куратори, като най-големият дял от тях бе осигурен чрез инициативата на галерия XXL за представяне на съвременното европейско изкуство. Най-обнадеждаващото е, че тези радостни факти се осъществяват по правило по частен път, което е доказателство, че отварянето на България към света и в областта на изобразителното изкуство е вече в ход.
По-забележителни експозиции през годината
Излезе от печат бр. 75-77 на сп. "Изкуство/Art in Bulgaria", който изцяло е посветен на изкуството на най-младото поколение художници и на проблемите на реализацията им. Представени са почти или напълно неизвестни имена - Ваня Вълкова, Галина Йотова, Албена Казакова, Елена-Мария Хараламбиева, Ева Тенева, Александър Вълчев, Светослав Недев, Соня Ковачева, Симеон Симеонов и др. 250 деца от Търговищко получиха дарение от "Бъдеще за България"
ТЪРГОВИЩЕ. 250 деца от социално слаби семейства и ученици от четири села в Търговищка община получиха дарение - топли кожуси. За да изпълни волята на дарителя, в Търговище пристигна лично председателката на фондация "Бъдеще за България" Елена Костова, придружена от зам.-председателя на НИС на СДС Димитър Абаджиев. Децата бяха зарадвани с топлите зимни дрехи от анонимен дарител от Турция. Освен дрехи децата получиха лакомства, осигурени от фондация "Бъдеще за България". Щедрото дарение е на обща стойност над 105 000 лв. Да не престават да мечтаят и да вярват в доброто", пожела Елена Костова на децата.
"Аркадия" - състояние между небето и земята
Има текстове, които респектират. Карат те да мислиш извън рамките на сетивата. Завихрят те в лабиринт от тези и доказателства за истини, в който губиш вяра в собствената си интелектуална значимост. Или пък започваш да й вярваш повече. Когато това е драматургичен текст, умът ти става не просто част от някакво вселенско рацио, а герой сам по себе си.
Никога не ми е било по-трудно да напиша критически текст за което и да е представление, колкото за "Аркадия" от Том Стопард в постановка на Галин Стоев на сцената на Народния театър. Пред такава съвършена пиеса, в която става дума за ландшафт, Просвещение и Романтизъм, теория на хаоса, втори закон на термодинамиката, Байрон и компютърни яребици, се чувствам като Алиса в Страната на чудесата, която точто е гризнала малко от вълшебната гъба и се е смалила. Изкушавам се да изпадна в безкрайни разсъждения за универсума, кръговрата, необяснимите неща, подредения хаос. И едва ли мога да кажа нещо повече от самия автор.
Режисьорът Галин Стоев твърди, че "Аркадия" носи смисъл, който не може да бъде изчерпан със средствата на театъра. Аз обаче за първи път видях как един философски в същността си текст може да бъде превърнат в тричасов спектакъл, без да доскучее нито за минута.
През 1986 година Жан Жак Ано филмира гениалния роман на Умберто Еко "Името на розата". Филмът елиминира най-важното качество на книгата - нейната елитарност, и разказа талантливо една криминална история. Знаците, закодирани в текста, останаха извън екрана и можеха да бъдат разгадавани само от зрители с определен културологичен потенциал.
"Аркадия" не щади публиката от размисъл. Разговорът й с нея е интелектуален, но не претенциозен. Аркадия, или митичната земя на съвършенство и хармония, не е просто една красива метафора за розовите облаци на всеки един от нас. Двете групи герои в пиесата, разделени помежду си с два века, извървяват един и същи път в търсене на истината, знанието и предопределянето на хаоса. Парадоксът е, че всяко ново знание отдалечава от истината. Затова и в крайна сметка всичко, което сме знаели, е погрешно.
Преводът на този едновременно философски, романтичен и дори комичен текст на театрален език е само по себе си пътуване към Аркадия. Вероятно и затова самият Галин твърди, че се е почувствал беден откъм режисьорски средства. Пиесата е поставена добросъвестно, без така лобимите на този режисьор заигравания на асоциации. Представлението се случва в единия край на сцената. Публиката е на въртящия се кръг и по време на спектакъла прави няколко пълни завъртания, за да маркира смените във времето на действие. Идеята за цикличността, която е силно водеща в текста, присъства и в сценографията на Вечеслав Парапанов. Декорът следва формата на кръга. Голямата сцена на театъра е обрамчена от кръгли черни кулиси, които в края на спектакъла се свличат, за да "оголят" организма на театъра. И зрителят, тъкмо помислил, че се е докоснал до своята истина за съществуващото, попада сред непознатия му хаотичен лабиринт на задсценичното пространство.
Плюсовете за режисьора Галин Стоев в тази постановка са много. Първият от тях е, че е успял да намери точното си място - нито да преклони глава пред философията на "Аркадия", нито да се опитва да я пренаписва. Подборът на актьорите е направо отличен. Има изградени характери, образи, които боравят с тежката говорна партитура естествено. Предполагаемата за психологическия театър дистанция на зрителя е претопена не само чрез приобщаването му към общото търсене на смисли, но и чрез физическото му присъствие на място, където е напълно манипулируем. Дори накрая се оказва в центъра на гола сцена, а около него танцуват влюбени. За три часа Галин Стоев издига зрителя си в едно особено състояние между небето и земята, в оня момент, когато чакаме Годо, пътуваме към Итака, търсим Името на розата, изпадаме в Страната на чудесата, преживяваме Аризонска мечта или мечтаем по Аркадия. И го поставя накрая отново на ръба на кръга, когато хем сме далеч от целта си, хем сме близо до нея. Защото и тя, и ние съществуваме на крехката линия на една и съща окръжност.
"Булброкърс" ще продава "Софарма"
СОФИЯ. "Булброкърс" ще продава остатъчния пакет от акции на "Софарма". Това съобщи вчера изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Левон Хампарцумян. Инвестиционният посредник ще търгува 18,22 на сто от капитала на софийския фармацевтичен завод на Българската фондова борса. Сега акциите на дружеството се търгуват на цени от 12,50 лева до 18 лева.
През миналата година софийската фирма "Елфарма" купи 66,94 на сто от капитала на "Софарма" при цена за една акция малко над 38 долара.
На проведеното вчера общо събрание на "Софарма" акционерите на дружеството решиха капиталът да бъде увеличен от 942 717 лева на 6 млн. лева, съобщи за "Демокрация" изпълнителният директор Огнян Донев. Новата емисия акции ще се разпределя между акционерите на фирмата към 8 януари тази година. това означава, че ако има нови акционери, те няма да могат да участват в увеличението на капитала.
Съгласно инвестиционната програма през тази година "Елфарма" ще инвестира най-малко 2,5 млн. долара в "Софарма".
"Клипърс" победи отново "Лейкърс" след 4 години
НЮ ЙОРК. "Лос Анделос Клипърс" спечели градското дерби с "Лейкърс" за първи път от четири години насам, като се наложи със 118:95. Така тимът прекъсна серията от 16 поредни загуби срещу настоящия шампион в НБА. Звездата на "езерняците" Шакил О'Нийл реализира 33 точки, а Кобе Брайнт отбеляза 27 и записа 20 борби, но това не бе достатъчно, за да се избегне неочакваното поражение. Междувременно играчът на "Торонто" Алвин Харисън вкара кош една десета от секундата преди края на домакинския мач със "Сиатъл" и с това донесе победата на своя тим с 94:92. Съотборникът му и лидер на тима Винс Картър напусна играта 1,20 минути преди последната сирена заради контузия. В същото време треньорът на "Бостън" - Рик Патино обяви вчера, че подава оставка. Останалите резултати: Ванкувър-Милуоки 120:117, Ню Йорк-Вашингтон 103:87, Финикс-Минесота 88:108, Денвър-Шарлот 94:87.
"Ол сейнтс" се разпадат
Сестрите Никол и Натали Епълтън (крайните вдясно и вляво на снимката) възнамеряват да напуснат "Ол сейнтс" и вече са информирали колежките си Мелани Блат и Шазни Люис, че не искат да работят с тях, пише таблоидът "Сън". Отношенията между четирите дами са особено обтегнати от Коледа насам. "Никол и Натали пренебрегват истината, че всъщност Мелани и Шазни са талантите в квартета. А последните ревнуват, тъй като двете сестри обират обществените възторзи", разяснил осведомен източник.
"Ямболен" спря работа
ЯМБОЛ. В едномесечен принудителен отпуск са 700 работници на "Ямболен" АД от понеделник, информира председателят на борда на директорите Динко Чалъков. Причина за спирането на работата е технологично преструктуриране в някои от цеховете. В него са ангажирани 260 души. От начолото на февруари производството ще бъде подновено, категорични са от ръководството на фирмата. Целият персонал, наброяващ близо 1000 души, бе пуснат в коледна ваканция от 22 декември. Работата трябваше да бъде подновена вчера, но още сутринта работниците са върнати. Като се позовават на опита си от миналата година, когато заводът остана затворен няколко месеца, работниците са убедени, че в началото на февруари дружеството няма да заработи.
"Ямболен" бе приватизиран след продължителни преговори в края на април 1999 от "Химимпорт Инвестмънт енд Фъртилайзърс". Няколко месеца по-късно, през октомври, производството бе прекратено. Едва през пролетта на 2000 фирмата отново заработи.
