БМВ създава спортна суперкола
След като продадоха "Роувър", баварците си върнаха инвестициите и плюс рекордните продажби за 2000 година реализираха огромни печалби. Това им позволи да се концентрират върху създаването на нови модели. Един такъв проект е новата суперкола с кодово наименование М2.
Новата кола е тип купе и ще бъде най-високотехнологичният продукт, създаван от компанията. От неофициалните снимки се вижда, че това е много агресивен автомобил, който ще бъде създаден на базата на алуминиево шаси, комбинирано с купе от въглеродни материали. Те са много леки и същевременно здрави.
Двигателят ще бъде разположен централно. Това на практика означава почти идеално разпределение на тежестта между двете оси. Според първоначалните данни колата ще тежи 1200 кг. Това е с 50 кг повече от "Макларън F1" и толкова по-малко от "Порше 911 карера GT".
Мощността на мотора е 600 к. с., или толкова, колкото един трилитров V10 от болид във Ф1. Тази хала ще работи при режим от 15 000 оборота в минута и ще има на разположение 6-степенна скоростна кутия секвестенциален тип. От 0 до 100 колата ускорява за по-малко от 4 секунди. Нова система за управление на мощността ще позволява на шофьора да владее колата при това "космическо" ускорение.
Цената на това удоволствие се очаква да бъде в рамките на 250 000 лири стерлинги, а появата на пазара е предвидена за 2002 година. В този период се очаква да видят бял свят и суперколи от конкурентите "Фолксваген", "Ауди", "Бугати", "Порше" и SLR на "Мерцедес", който е съвместна разработка с "Макларън".
ВАС отново гледа утре делото за втория GSM оператор
СОФИЯ. Второто заседание на Върховния административен съд (ВАС) по жалбата на "Румели Телсим консорциум" ще се проведе утре. Турската фирма заведе съдебно дело, защото не бе допусната до участие в търга за издаване на лиценз за втори GSM оператор у нас. Ход на делото бе даден на 28 декември 2000 година. Тогава по искане на адвоката на "Румели Телсим консорциум" Пламен Янлъзов ВАС отложи заседанието. Причината бе, че защитата поиска отсрочка, за да се запознае по-подробно с документа, с който фирмата не бе допусната да участва в наддаването. Забележки върху резултатите и процедурата от самия публичен търг адвокатът на "Румели Телсим" няма.
За участие в търга документи подадоха пет фирми. Това са "Водафон - България", ОТЕ - Гърция, "ТИМ Интернешънъл", "Финтур холдингс" и "Румели Телсим консорциум", които не бяха допуснати до участие. Затова наддаването започна на 15 декември 2000 година с четирима участника. Два дни по-късно за победител бе обявена гръцката телекомуникационна компания ОТЕ, която предложи най-високата цена от 135 млн. долара. Преди коледните празници Министерският съвет също даде съгласието си на тази фирма да й бъде издаден лицензът.
Според съдията Андрей Икономов това, че делото вече е в ход, няма да спре изпълнението за издаване на лиценз на ОТЕ за изграждане и експлоатиране на GSM мрежа у нас. По време на заседанието в съдебната зала ще присъстват и представители и адвокат на гърците.
МСДС предлага програма за компютъризиране на всички училища
СОФИЯ. Програма за компютъризиране на всички училища в страната и създаване на компютърни центрове ще предложи Младежкият СДС на просветното министерство и на правителството, съобщи неговият лидер Велислав Величков. Според него това ще даде възможност за повишаване на компютърната грамотност на младите хора не само в големите градове, но и в по-отдалечените региони, ще ги приобщи към високите технологии и ще им даде шанс за по-пълноценно запълване на времето. Това е и вид борба с дрогата, смятат от МСДС, тъй като компютрите, работата с Интернет ще задържи учениците по-дълго в училище, предоставяйки им възможност за усъвършенстване. Убеден съм, че идеята ни ще получи отклик в МОН и в правителството, а при стартирал проект желаещите да помогнат финансово ще се увеличат, каза Величков.
Създаване на публичен регистър на младежката база в страната предлага още МСДС. През последните 10 години младежките домове в страната напълно загубиха същинските си функции, превърнаха се в бинго зали, в кина и дискотеки, във всичко друго, но не и в места, където младите да се събират и да общуват по интереси, смята Велислав Величков. Според него един регистър ще помогне при приватизацията на такива обекти да се даде възможност те да запазят своето основно предназначение. Пред министър Александър Праматарски сините младежи ще настояват към Държавната агенция за младежта и спорта да се създаде специален информационен център, който да предлага сведения по всички въпроси и възможности, свързани с проблематиката на младите хора.
Създаването на младежки бизнесцентрове в държавни сгради при преференциални условия е друга идея на МСДС. Според лидера на съюза това ще стимулира младежката инициатива, ще помогне за повишаване на конкурентоспособността и квалификацията на младите, както и за откриването на нови работни места. Свързани с това са и предложенията за откриване на регионални центрове към Агенцията за средни и малки предприятия и на изнесени младежки консултантски бюра за бизнес в горните класове на икономическите училища и в икономическите университети. Срещите с млади предприемачи на областно и общинско ниво могат да бъдат полезни като средство за предоставяне на информация за одобрените регионални планове, подчерта Величков.
На последното си заседание НИС на МСДС е обсъдил и участието си в подготовката на предстоящите парламентарни избори. Според него в предизборните щабове и на местно, и на национално ниво трябва да участват представители на синята младежка организация. На централно ниво пък щял да работи екип за политически маркетинг, представен от млади социолози и политолози.
ПЕДОФИЛИ
Блудството с малолетни е сред най-гнусните престъпления. И фактът, че педофилите са болни хора, не означава, че трябва да ги оставим да насилват и убиват децата ни. Тромавото българско правосъдие няма особени успехи и в тази област - наскоро педофил рецидивист изнасили и уби момиченце. Така че обществото чрез своите избраници трябва да се защити от тези изроди на човешкия род. Как да стане това?
Наказанията за блудство трябва драстично да се ожесточат. Минималната присъда да стане 10 години лишаване от свобода без право на амнистия, а при по-тежките случаи (да не говорим за настъпила смърт на детето) наказанието да е доживотен затвор. Обвинените в блудство да не се пускат под гаранция до произнасяне на присъдата. Това впрочем трябва да се прилага и към производителите и разпространителите на наркотици.
Доказаните педофили трябва да се изолират и движението им да се ограничава и следи. След излежаване на наказанието педофилът трябва да се подписва два пъти на ден в полицейското управление по постоянния си адрес, не бива да се приближава на по-малко от 200 метра до училища и детски градини, не трябва да се доближава и до деца, несъпроводени от родителите си. Нарушаването на всяко от тези ограничения да се счита за рецидив на блудство и да се наказва съответно. И естествено, хората трябва да бъдат официално информирани за живеещите в квартала им педофили.
Не трябва да се плашим, ако набедени правозащитници надигнат вой в защита на педофилските права. Интересите на децата ни са несравнимо по-важни от човешките права на педофилите. Демократична Англия наскоро се зае с проблема за педофилията именно по тоя начин. А в някои американски щати педофилите ги кастрират или екзекутират.
Народното събрание трудно намира повод за съгласие. Дано поне при озаптяване на педофилската сган депутатите ни се държат като отговорни граждани, а не като партийци.
ЦСКА смята да съди БК "Казънлък" заради неизплатени 14 000 лева
СОФИЯ. Ръководството на ЦСКА има намерение да заведе гражданско дело срещу БК "Казанлък" заради неизплатен трансфер за бившото крило на армейците - Николай Господинов. Както е известно, той подписа през лятото петгодишен договор с новака в "А" група, но в момента е със спрени състезателни права заради дълга на новия си клуб към столичани. "Досега не сме получили нито стотинка, а ни дължат 14 000 лева. Президентът ни Александър Чакмаков се връща в България на 14 януари и тогава най-вероятно ще заведем гражданско дело срещу "Казанлък". Ако имахме тези пари, щяхме веднага да ги използваме за привличането на нови играчи" - заяви треньорът на ЦСКА Росен Барчовски. Той добави, че днес може би ще бъде подписан договор с центъра на "Левски" Николай Балев, който ще бъде преотстъпен на червените до края на първенството. Според наставника на армейците все още съществувала възможност в отбора да заиграе и разтрогналият с "Автодор" (Саратов) руснак Алексей Калшников.
Българи, осъдени за убийство в Туркменистан, се прибраха
ВАРНА. 41-годишният Йонел Калчев от Хасково и Крум Бараков (29) от Варна се прибраха в родината, след като бяха осъдени за убийство в Туркменистан на 7 ноември м.г. Те бяха сред 600-те чуждестранни затворници, получили амнистия с указ на президента на Туркменистан Сапармурад Ниязов на 12 декември 2000.
В събота двамата пристигнаха в морската столица с автомобил на строителната фирма "Вега", за която работили зад граница.
Български летопис
8 януари 1887 - умира във Варна Сава Радулов, книжовник. Ръкоположен за дякон в Хилендарския манастир. От 1868 се отдава на книжовна дейност. Съставя учебници, превежда от гръцки, френски и руски език. Един от големите дарители за народна просвета.
8 януари 1914 - умира Димитър Моллов, основоположник на модерното здравеопазване. Роден е на 26 октомври 1845 в гр. Елена. Завършва медицина в Москва. Депутат в Учредителното народно събрание. Инициатор за построяването на Александровската болница.
8 януари 1931 - умира Христо Монев, агроном, директор на земеделските училища в Кнежа и в Образцов чифлик. Пропагандатор на съвременното земеделие. Автор на книги по земеделие и много статии.
8 януари 1924 - 8 януари 2000 - навръх рождения си ден умря Стефан Савов, потомствен политик, лидер на Демократическата партия от 7 ноември 1991 до смъртта си. Роден в София, в семейството на Димитър Савов, финансов министър в правителството на Иван Багрянов, Стефан Савов е изпратен на лагер в с. Босна. Петнадесет години работи като строителен работник, после става преводач от испански език. Бил е член на УС на Съюза на преводачите. След 10 ноември в изборите за Велико народно събрание е избран с огромно мнозинство. След това до края на живота си е депутат в общо четири народни събрания. От 7 ноември 1991 до 24 септември 1992 е председател на Народното събрание. От този пост беше свален с активното съдействие на Желю Желев и на Ахмед Доган. Днес на дома му на ул. "Паренсов" 39 ще бъде открита паметна плоча за изтъкнатия политик.
Верижна реДакция
И тъй като сме изключително позитивно настроени, а-ха да изпедепсаме панегирик за публикацията в "Дума" "Спокоен съм за безопасността на АЕЦ. " Прочее благодарим на г-н Йордан Йорданов, изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" за оптимистичното и неголословно интервю. Отминахме дребните заяждания и персоналните нападки към авторите ни, утвърдени белетристи и поети, когато скрупульозното ни око попадна на "Празнична интерпретация в чест на Никола Радев-Демон за снобите в Съюза на българските писатели". Стихотворен опит в римушки от някой си Димитър Иванов по М. Ю. Лермонтов. Поне над публикацията да имаше рубричка "Първи стъпки", защото: "Гордо демонът снага изправи/отмаляла гледаше го тя:/Прощавай, мила, заминавам/съюзът несретен ме зове. По този повод можем да обясним на "Дума", че няма "наши" и "ваши" поети. Има талантливи и бездарни. Димитър Иванов е от втората категория. "Сега" ни успокоява, че "Чушките и царевицата крепят социалния мир в Мексико", значи можем да бъдем спокойни, защото: "Любовта към лютото и боба сближава българската и мексиканската кухня. " Не можем да разберем обаче дали ние сме пропуснали някакво обединение на Балканите или "Сега" иска да предизвика конфликт, утвърждавайки и визуално, че сръбският президент В. Кощуница вече се казва Борис Трайковски. Съботният "Труд" е поверил нов прочит на Ботев на диоптрите на Недялко Йорданов: "Не искам да споря с политиците, но Ботев някак си не се вмества с възгледите си в днешната конюнктура. Комунист все пак. " (Тук бургазлията цитира фалшивото "Символ верую" и се диви: Как ли не се мъчиха да изтрият тези думи от перото му. Какво да го правиш човека - такива били убежденията му. ") Ех, бай Йорданов, май и при тебе е дошъл някой работник потен и рекъл: Пишете за Ботев. И пишеш. А неделният "Труд" е една идилия между Елена Йончева и Сергей Станишев: "Тя знае, че ще я чакам. " Почти като у Ботев. Сергей даже припомня, че баща му убедил Живков да си подаде оставката. Но забравя да каже, че името му е Сергей Дмитриевич Станишев. Зав.-отдел международна дейност на БСП. Таткото беше на БКП. Приемственост.
Вирус хищник напада чрез електронната поща
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Опасен нов компютърен вирус е плъзнал из Мрежата около Нова година, оплакаха се Интернет маниаци от старата столица. Много от тях са се опарили неприятно, когато без, да подозират за опасността, активирали получен в електронната им поща прикачен файл с наименование "Happy/New Year.jpg.vbs". Той обаче няма нищо общо с поздравителна картичка във формат "jpg", а представлява скрипт, написан на езика "Visual Basic". При отварянето му компютърът зависва и когато потребителят натисне трите клавиша за рестарт Ctrl+Alt+Del, вирусът се задейства и започва да унищожава стръвно паметта на твърдия диск, прецаквайки напълно BIOS на компютъра. За съжаление според запознати повечето от познатите антивирусни програми не действали ефикасно срещу новия Интернет агресор, затова е твърде възможно той да се превърне в поредното световно сайбър-бедствие след миналогодишния печално известен вирус с нежното име "I Lovе You".
Вицепремиерът Жотев: Бърз растеж очакваме през следващите години
СЕНОВО. Страната ни ще постигне още по-бързи темпове на икономически растеж през следващите години, показват анализите на експертите, заяви пред журналисти вицепремиерът Петър Жотев. Според него най-значимото събитие в икономиката ни през изминалата година е регистрираният растеж от 5 процента, при положение че средният в световен мащаб е едва 3,5 на сто.
Вицепремиерът Жотев, председателят на Икономическата комисия в парламента Никола Николов и новият изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Левон Хампарцумян бяха почетни гости на откриването на най-големия частен газопровод у нас преди ден. Той свързва фирма "Каолин" АД с газопреносната система на "Булгаргаз". Подобно мащабно строителство е резултат от подобрения бизнесклимат в страната, подчерта вицепремиерът. През миналата година "Каолин" е реализирала оборот от 30 млн. лв., което е увеличение с 45 на сто спрямо 1999 година. Мажоритарен собственик на фирмата е "Алфа финанс холдинг", която е инвестирала в строежа 3,8 млн. германски марки.
Страната ни ще се утвърди като център на Балканите и ще ги води към просперитет, прогнозира още вицепремиерът. Основата за успешното развитие е извършената приватизация, коментира Никола Николов. Той уточни, че е абсурдно да се говори за провалено раздържавяване, след като над 70 на сто от брутния вътрешен продукт е дело на частния сектор.
Притокът на чуждестранни инвестиции у нас ще се увеличи значително, когато страната си осигури достъп до европейските капиталови пазари, коментира Иво Прокопиев, председател на съвета на директорите на "Каолин". Според него това ще стане през 2002 година, когато се очаква държавата да излезе на тях с облигации. Благоприятен фактор за чуждите капитали е и очакваното повишение на кредитния рейтинг на страната.
Да не се ровим в миналото
Ние, българите, все още не можем да излезем от блатото на комунистическото минало. Като че ли тинята му е проникнала в телата ни, в мозъците ни и тежестта й, лепкавостта й не позволява да се доберем до спасителната твърда, здрава почва, откъдето да тръгнем с уверена стъпка напред.
Пагубната теза за ненужното ровене в миналото, че трябва да се гледа напред и че има достатъчно по-важни проблеми за решаване от разнищването на "стари истории", има, за съжаление, огромна тежест в България. Тази теза се оказва в продължение на 11 години винаги най-силната, най-убедителната, побеждаващата - всички опити за разкриване на комунистически престъпления, като се започне от "народния" съд, за да се препусне през многогодишния терор на Държавна сигурност, лагерите, в които са измъчвани, пребивани и убивани десетки хиляди хора без вина и без присъда, и се стигне до етническото геноцидно прочистване на българските турци, наречено цинично възродителен процес, си остават неуспешни опити, изчерпващи се в медийна дейност, парламентарни дебати, гласуване на недобри, недействащи закони, неосигурили сериозна санкция за неспазването им.
Повод за тези разсъждения беше срещата на група българи в Хамбург, при която се излъчи филмът "Главният свидетел трябва да мълчи". Той е заснет от студенти в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", катедра "Публична реч". Тази добре балансирана, несантиментална документация за съдбата на актрисата Надя Дункин, която след 1944 получава забрана да упражнява професията си, изпратена е без присъда на лагер, освободена и повторно въдворена на лагер в Ловеч, в Скравена през 1961 (!), измъчвана, бита почти до смърт, оживяла по случайност, освободена след осакатяването й, взета на работа като куриерка при митрополит Кирил, ни развълнува и угнети. До нас стоеше синът на Надя Дункин - Др. Иван Бакърджиев (живеещ в Хановер), който е финансирал филма и отпуска средства за студенти от НАТФИЗ, за да реализират ежегодно по един визуален проект по избрана от тях тема, водеща към създаването на едно отворено гражданско общество.
Надя Дункин е главен свидетел по делото за лагерите. Първото заседание се проваля по формални причини - съдиите нямат нужния ранг и т.п. До второ дело така и не се стига до ден днешен! Надя Дункин е направила писмено показанията си, тя не се страхува да посочи палачите, да опише подробно делата им, зверствата им. Скоро след провалилото се дело тя е намерена зверски убита в жилището си. Цинично медийно съобщение: "Убийство с цел грабеж"! (В чантата на убитата стоят непокътнати парите й за месеца, които й изпраща синът й от Германия!)
Сълзи се стичат по лицето му.
Ние, зрителите на филма, сме покрусени.
Делото по убийството на главния свидетел Надя Дункин е прекратено.
Цяла България знае голяма част от истината за лагерите, това не е първият филм на тази тема, но тъжното, ужасно познание не е довело до нищо. Убийците живеят без присъда. И българското общество толерира тази безнаказаност. А ние не искаме да се "ровим в миналото"!
Сега България има демократично управление, едно стабилно демократично мнозинство в парламента, нов главен прокурор, достъп до голяма част от архивите на БКП и на ДС. Питаме се - какво липсва, за да се задвижи апаратът на прокуратура и съдебна власт и огромните престъпления на тази партия и нейния главен инструмент - ДС, да бъдат съдебно преследвани и санкционирани?
Един от отговорите е със сигурност, че силата на бившите ченгета и бивши номенклатурчици е много по-голяма, отколкото изглежда на повърхността, че тяхната мрежа сред съдебно-обвинителните среди е много гъста и всеобхващаща, те работят с добре познатите им средства от миналото - заплахи (които при нужда се изпълняват!), изнудване, подкупване.
Трябва ли поради това, че нашата съдебна власт, лишена от етика, се оказва неспособна да действа, да се обърнем към европейските международни съдебни институции, за да издирят и накажат нашите престъпници?
А нашето общество, което търпи и мълчи, което не се бунтува срещу виновниците за лагерите, за "възродителния" процес, и те живеят без присъда, ненаказани, толерирани от съгражданите си, а някои - на ключови позиции в политиката, съда, икономиката, това общество се чувства засегнато, че Европа не го приема като равностойно. То трябва да съзнае собствената си решаваща роля за своите съдбини.
Девет загубени години за тунела Габрово - Шипка
Когато преди девет години Габровската община обяви като приоритетна задача в своя план "Изграждането на шосейния тунел Габрово - Шипка" (по проект от 1964 г.), своевременно беше сигнализирано, че:
1. Тунелът следва да бъде за авто- и жп превози и не горе под върха, а долу на котата на Габрово, приблизително по трасето от 1897 г. 2. Равностойно на южното направление (към Казанлък) следва да се разработва и проект за северно транспортно (гл. жп) свързване на Габрово със Севлиево и Добродан за съединяване с жп линията гр. Левски - Ловеч - Троян, както се е предвиждало през 1883 и 1912 г. 3. Предпроектното задание трябва да се определи на основата на актуализиран общ градоустройствен план (ОГП) и на териториалноустройствено обвързване с националните параметри.
Тези сигнали обаче и досега остават, общо взето, без отзив, макар че бяха публикувани и в централния печат. Обратно на очакванията, оповестено беше в друга статия в столичен вестник, че "Строителството на тунела под Шипка е въпрос на чест за габровци" и с това фактически започна обществена полемика между министерствата на строителството и на транспорта не какъв да бъде и къде да е тунелът, което е същественият въпрос, а на кого да се възложи строежът му при насрочените търгове.
По този повод в статия във в. "Демокрация" (от 1.VIII.1994) беше изтъкнато, че "за обекти от такъв мащаб се прави предварително комплексен териториалноустройствен план като част от схемата на техническата инфраструктура", която трябва да е съобразена с редица нови изисквания, най-важното от което е трасето на тунела да е с транспортно-коридорен габарит. А това означава то да е едновременно за авто- и за жп движение.
С най-пряко заинтересованото министерство (респ. Главна дирекция на БДЖ) предлаганият сега проект не е съгласуван. И понеже това и досега не е сторено, се налага пак да повторим въпросите от публикуваната вече в "Демокрация" статия: Нима може да се допусне и в бъдеще единствената железопътна връзка на габровския промишлен комплекс да бъде 82-годишният клон (сега вече 88-годишен) от гара Царева ливада? Нима може да се допусне, че в бъдеще габровската промишлена продукция ще може да се конкурира на световните пазари, ако и на север (към Севлиево), и на юг (към Шипка - Казанлък) не бъде свързан градът с модерна железопътна магистрала?
За съжаление тези въпроси не получиха отговор. И вместо вниманието да се насочи към тяхното решаване, започнаха да се търсят другиначини за увеличаване на превозите през предвиждания 3.5 км шосеен тунел под връх Столетов. Най-съществен "принос" в тази насока е преместеното трасе на път Е-85, по който минава трансевропейският коридор &numero; 9 (Хелзинки - Александруполис) от Хаинбоаз по път Г-5 през Габрово, за да премине през тунела. От 1999 г. то вече е нанесено на пътните коридори. Минусите от това изменение в национален мащаб обаче са много големи, защото се нарушава геометричната права на коридор 9 през България и е невъзможно по измененото трасе да се спазят магистралните параметри по ширина и по наклони.
Преди 107 години габровци настоятелно искаха железопътно трасе за тунела под Шипка, а сега със същия ентусиазъм - само автомобилно. Колкото и невероятно да е, сегашният проект за тунела не надхвърля нивото на мероприятията на КАТ за облекчаване на автомобилното движение и не може да става дума пътят да изпълнява международни функции, каквито му се приписват.
Наложената безалтернативност от страна на сегашните деятели за прокопаване на шосеен тунел "Габрово - Шипка" не им позволява да видят, че ако той бъде изграден, в близко време изобщо няма да може да става дума за втори тунел долу в ниското и за жп движение. А габровската промишленост тогава още повече ще се нуждае от по-удобни автомобилни и от железопътни транспортни магистрални връзки.
Девет години са достатъчно голяма загуба на време. Да се увеличава тази загуба още повече, от никаква гледна точка не е оправдано.
Делото за отлежава във военната прокуратура
Последната неофициална информация за съдбата на заведеното дело, придобило известност като "възродителния процес", е, че то се намира във Военно-апелативната прокуратура, където било изпратено преди година от Военноокръжната прокуратура с предложение за прекратяване на обвинението срещу Георги Атанасов. Все още не се била произнесла по-горната прокуратура.
Делото бе образувано преди 9 години. Веднъж бе внесено в съда - в тогавашната Военна колегия на Върховния съд, оглавявана от придобилия слава напоследък Николай Чирипов (сега прокурор), но бе върнато от него на прокуратурата за доразследване. Оттогава томовете се лутат в дебрите на правосъдието сред все по-отслабващия интерес на медиите. Междувременно намаляваше и броят на обвиняемите, които при образуването на делото бяха петима висши партийни и държавни водачи. Тодор Живков, Димитър Стоянов (вътрешен министър през 1984-1985), Пенчо Кубадински и Петър Младенов са вече покойници. Обвинението над последните двама бе прекратено приживе. Така делото остана с един обвиняем - Георги Атанасов, над чиято съдба магистратите умуват в момента.
Докато работи над филма си, Татяна Ваксберг открива в архива заповед на Димитър Стоянов до органите на МВР за започване на преименуването. Характерът на тази заповед е доста конкретен, преценяват юристи, което не може да се каже за действията на Георги Атанасов например. Възниква въпросът защо прокуратурата не е разполагала с този документ. Според запознати тази заповед би могла да подпомогне обвинението в конкретизирането на персоналната отговорност, тъй като в наказателното право вината не може да бъде колективна. От този правен принцип всъщност дойдоха и най-големите юридически трудности за прокуратурата. Този въпрос обаче се обезсмисли след смъртта на Стоянов. От друга страна, фактът, че делото бе разтакавано толкова години, не изключва хипотезата за договорките и пазарлъците между водещите опозиционни политици и Луканов в началото на българския преход, в които е било оплетено и правосъдието: просто да няма наказани. Все в името на мирния преход.
Странно е и че сред обвиняемите изобщо не фигурира Георги Танев, който по-късно играе най-активна роля - също в качеството си на вътрешен министър, при последвалото депортиране на турското население.
Не може да се прогнозира дали делото ще стигне до съда. Особено като се има предвид, че извън подсъдимата скамейка остана човекът, издавал заповедите за насилствения акт без подбор на средствата - Димитър Стоянов.
Що се отнася до конкретни престъпления на милиционери и цивилни сътрудници на милицията из страната през 1984-1985 и 1989, няколко процеса завършиха с осъдителни присъди от военните съдилища. За убийство на човек в участъка в Провадия присъдите бяха потвърдени и от Върховния съд.
Деца от Угърчин влязоха в Интернет
УГЪРЧИН. Наскоро в столицата се състоя премиерата на една необикновена книга. Автори на "Жълти прозорчета" са възпитаниците на Дома за деца и юноши "Здравец" в Угърчин. Това са текстове и рисунки, родени през времето от март до юли 2000 година. В експеримента са се включили 70 участници на възраст от 7 до 18 години. Творческите занимания по проекта "Детска книга" са инициатива на фондация "Покров Богородичен", чийто интерес към угърчинския дом не е инцидентен. След появата на книжния пазар вече и online-версия на "Жълти прозорчета" може да бъде разгърната в Интернет. Досега в Мрежата на нейния адрес има около двеста посетители. Съставител на детската книга е Александра Иванова.
Дончо Донев подписва днес с "Локомотив" (Сф)
СОФИЯ. Завърналият се от Турция нападател Дончо Донев ще подпише днес договор с "Локо" (Сф), съобщи изпълнителният директор на клуба Бойчо Величков. Същият добави, че в края на седмицата ще се състоят разговорите с неговия колега от "Динамо" (К) Йозеф Сабо относно точните дати и мястото на двата контролни мача между българския и украинския отбор. Както е известно, те са част от контракта на Георги Пеев, който бе продаден на киевчани в края на миналата година.
Започна изкупуване на тютюна
КЪРДЖАЛИ. 440 сортировачки започват работа от понеделник в цеховете за преработка на тютюн на "Кърджали - БТ". С тях броят на назначените работници и експерти за тазгодишната изкупна кампания става 810. Дружеството има сключени договори за изкупуване на 4000 т ориенталски тютюни, което е 2/3 от реколта 2000. Плащането става в 10-дневен срок след приемане на суровината.
Освен кърджалийското дружество на "Булгартабак холдинг", тютюн в областта купуват още "Даймон България", "Асеновград - БТ", "Ники БТ", ВК "Младост" - Момчилград, "Михайлидис". Конкуренцията вдигна с 30-40 ст./кг изкупните цени, с които тръгна кампанията през ноември.
Звукозаписният бум и пазарът
Едва през последното десетилетие на ХХ век джазът в България бе осъзнат и като търговски продукт, което позволи широката му социализация. 90-те години развързаха чувала на инициативността, а голяма част от музикантите доловиха промените на времето. Пръв направи това Анатоли Вапиров във Варна, който покрай създадения и ръководен от него международен фестивал натрупа и респектиращо количество звуконосители - няколко десетки (!). Той най-точно осмисли липсата на художествена, в това число и джазова, критика в медиите (лекомислено убита от булевардната "нова преса") и се постара да остави колкото се може повече звукозаписни документи за изсвиреното във Варна. Имаше и допълнителна мотивация - присъствието на множество първокласни артисти на световния джаз, които промениха духа и естетиката на съвременното джазово изкуство.
Примерът му, осъзнат или не, бе последван от множество частни фирми, макар тяхната мотивация да бе чисто търговска. Така се нароиха касети (повече) и компактдискове (по-малко) с музикална продукция, към която често и чисто спекулативно се прикачи думата "джаз". Но от друга страна, се разгъна едно непознато многообразие на стилови предпочитания, както и непознато до този момент количествено натрупване. Няма да е пресилено, ако кажем, че само през това десетилетие бяха произведени звуконосители в пъти повече, отколкото всичко, появило се на пазара за трите десетилетия от 60-те до 90-те години. Което е културен рекорд, незабелязан от оплаквачите на българската култура.
Но светът, доказа се, не се развива според историческия и диалектическия материализъм и количествените натрупвания невинаги водят до качествени преобразувания. В този смисъл многото звуконосители с джаз откроиха само няколко постижения, които можем да приемем като продължение на най-доброто от предишните десетилетия. По хронология най-напред е касетата "Ломброзо" (1993) на Васил Пармаков квинтет с англичанина Анди Скофилд (саксофон) и Росен Захариев (тромпет). Специално отбелязвам Росен "Роко" Захариев, независимо от редките му участия в живота на българския джаз. По ирония на съдбата този най-талантлив и цялостно завършен наш музикант от младото поколение, живеещ зад граница, участва както в първия, така и в последния значим звукозаписен продукт на 90-те години - този път с Румен Тосков. В промеждутъка се нареждат няколко интересни и качествени продукта - на флейтиста Борислав Ясенов "Крейзи уърлд" (1998), на интернационалния биг бенд на Анатоли Вапиров "Диз тайм форевър" (1996), на триото Вапиров, Спасов, Янкулов "А фейъри тейл" (1997), на пианиста Атанас "Наско" Гунов "Ди енд ъф хистори" (1997), на "Бели, зелени, червени" "Сейлинг ин дъ дарк" (1997), на "Акустична версия" "Дум-ба-та" (1999), на Христо Йоцов квартет "Опиум" (1998) и още няколко други. В този списък не включвам, разбира се, звуконосителите с музика на "емигрантския сектор", някои от които, в това число и с участието на български музиканти, заслужават по-особено внимание - Милчо Левиев с Теодосий Спасов и с Анатоли Вапиров, Йълдъз Ибрахимова с Васил Пармаков и др. Не включвам и българските реализации с чужди музиканти - на Марио Станчев във Франция и САЩ, на Николай Иванов в Унгария и Германия и т.н. Техните звуконосители, уви, не могат да бъдат намерени в България. Което пък достатъчно красноречиво говори за манталитета на българските търговци, заради които доста много независими чуждестранни фирми са вдигнали червен картон на продажбите в страната ни.
Земеделието - между връщането на земята и стремежа към ЕС
Като предколеден подарък за българското земеделие беше подписването на 18 декември на споразумението за програма САПАРД. През изминалата година привърши поземлената реформа - 99,58 на сто от земята вече е върната. Напредна и реституцията на горите. Подписахме дългосрочно споразумение за търговия на селскостопански стоки с ЕС, част от които се търгуват безмитно в двете посоки. И през 2000 не мина без опити да се повишат изкуствено цените и да се спекулира с недостига на зърно.
Страната ни първа сред другите 10 асоциирани държави в ЕС подписа с Европейската комисия споразумението за старта на програма САПАРД на 18 декември в Брюксел. Годишно стопаните ни ще могат да ползват по 53 млн. евро, за да осъществят проектите си. Сериозно изпитание за тях обаче ще бъде намирането на собствен ресурс за финансиране на проектите, тъй като е ясно, че САПАРД покрива само част от тях, и то след като се изпълнят дейностите. Ръководството на аграрното ведомство се срещна на няколко пъти с шефовете на банки у нас, за да ги убеди в липсата на сериозен риск да се кредитират проекти, подкрепени от програмата. Тепърва ще видим дали ще се пречупи резервираността на кредитните ни институции към земеделския сектор.
Европейската субсидия от 53 млн. евро през всяка от следващите пет години все пак не може да бъде спасението за родното земеделие, но поне е основа у нас да се изградят конкурентоспособни производства, които да отговарят на европейските изисквания, станали вече в голяма степен част и от родното законодателство.
Връщането на земята на собствениците й дава възможност на реална основа да се развива производство. Проблем обаче си остава раздробеността на имотите - както за техните собственици, така и за тези, които искат да ги купят. Последните имат доста главоболия с наследниците, т.е. трябва да обходят всеки от тях, за да получат евентуално съгласието им за сделката. В момента земеделското министерство подготвя проектозакон за комасацията, който ще даде възможност за уедряване. То обаче ще бъде на доброволен принцип. Очаква се това да облекчи пазара на земята, който към момента върви мудно. Макар че по данни на земеделското министерство за последните две години стойността на земята се е покачила за всички райони на страната с около 50-60 процента, това не означава, че на практика има оживена търговия.
През годината от много страни се чуха предложения за административни санкции за хората, които не обработват земите си. Според авторите на идеята това би стимулирало пазара на земята. Такъв подход обаче не беше възприет нито от земеделското министерство, нито от депутати. И сигурно с основание, защото това още веднъж би взривило недоволството на собствениците след ходене по мъките покрай реституцията. Истина е обаче, че много наследници на земи не се интересуват от тях по една или друга причина. В момента съществува порочен кръг, от който все някак трябва да се излезе - живеещите в града искат да продадат земята си, но или няма на кого, или пък цената е скандално ниска за бащините имоти. Купувачите пък трябва да ходят по мъките и да убеждават всички наследници, поне един от които обикновено не е съгласен.
Подобна сага за щастие не се разигра с реституцията на горите, която доста напредна през предходната година. В 97,7 на сто от землищата в страната поземлените комисии са издали решенията за възстановяването на горите. Всъщност 2000 беше годината на първите реални собственици на гори и земи от горския фонд.
Малко след началото на предходната година правителството и браншовите структури, свързани с производството на хляб, подписаха джентълменско споразумение, в което залегна съотношението между цената на зърното, брашното и хляба. Браншовиците веднага се възползваха от възможността да оправдаят плановете си за вдигане цените на насъщния в името на записаното съотношение от 1:2:4 - зърно-брашно-хляб. Едва бе прибрана реколтата от зърно и от всички браншови организации започнаха да се надпреварват да обясняват защо и с колко трябва да поскъпне насъщният. Благодарение на конкуренцията обаче в защита на собствените интереси браншовите обединения досега не постигнаха значителен напредък. Като най-вероятна дата за поскъпването по традиция се сочи краят на годината. Още в първите дни на новия век федерацията побърза да "прогнозира" поскъпване с 15 на сто още този месец. Причини - бол. На потребителя му остава само да се надява, че докато браншът не е единен - няма страшно.
Въпросът за вдигането на цените обикновено се повдига още преди да се прибере реколтата, като се твърди, че тя е недостатъчна за изхранването на населението и за връзването на баланса или пък че зърното не е качествено, или пък ще има голям износ. Всяка година сценарият е един и същ и се разиграва от едни и същи хора, които на организираните срещи в земеделското министерство показват висша степен на сговорчивост, която се изпарява тутакси, като се прескочи прагът на министерския кабинет.
От 1 юли влезе в сила ново търговско споразумение с Европейския съюз за селскостопанските стоки. Въведе се принципът на т.нар. двойна нула, при който безмитно се търгуват в двете посоки определени количества аграрни стоки. Това даде възможност страната ни да увеличи безмитните си квоти за износ на вино, гъби, пчелен мед, замразени плодове и зеленчуци. В същото време с ЕС договорихме премахване на експортните субсидии при вноса на особено чувствителни стоки като свинското и пилешкото месо. Статистиката обаче показва, че значителна част от квотите не се изпълнява от наша страна. Сред причините специалистите сочат незадоволителното качество на родната продукция, високата й себестойност и др. Тепърва обаче предстои битката на българските производители с конкуренцията в Европейския съюз.
880 месопреработвателни и 596 млекопреработвателни предприятия провериха през годината ветеринарните власти. Някои от тях бяха затворени без право на дейност заради липсата на елементарни хигиенни условия, на други направиха предписания. Изискванията към преработвателните ни предприятия вече се покриват с тези в ЕС. Четири наши фирми имат право да изнасят продукцията си в ЕС и още толкова - преработени патешки и гъши продукти.
Със средства по програма ФАР започва изграждането на гранична ветеринарна инспекция на Капитан Андреево.
31,7 млн. лева за публични инвестиции са предвидени в бюджета на земеделското министерство за тази година. По линия на Държавен фонд "Земеделие" са отделени 26 млн. лв. за инвестиционни проекти, други 25 млн. лв. ще бъдат отпуснати за краткосрочно финансиране на стопаните. За подпомагане на тютюнопроизводителите се предвиждат 25 млн. лв. От този месец се увеличават от 10 на 30 на сто вноските във фонд "Тютюн", които се отчисляват от стойността на акцизите. Така ще има допълнителни средства за стимулиране на производството.
Изворите на самочувствие
Преди повече от сто години безсмъртният автор на "Бай Ганьо" Алеко Константинов ни е дал ясни указания къде да търсим изворите на националното си самочувствие. В един от пътеписите си той казва: "Ако нямаме славна история като гръцката, ние имаме чудна природа, като швейцарската. Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците. " А в друг свой пътепис Щастливеца се провиква: "Най-отрадно впечатление във Враца ми направи фабриката на Орозова, или по-вярно, самата личност на Орозова. Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г. Орозова и пожелай на България повече такива труженици!"
И днес изворите на национално самочувствие са същите, каквито ги посочи и Алеко: красива природа, плодородна земя, предприемчивост. И все пак кому да свалим шапка?
Всеки знае за себе си кому и защо. Аз търся отговор, като прелиствам журналистическия си бележник за изтеклата година - там съм записвал имена, случки, дати... Да, бих свалил шапка на един млад хотелиер от град Гоце Делчев - Валентин Маламов, или Вальо Майца. Родната си къща е преустроил, модернизирал и е направил чудесен хотел "Маламовата къща", а строи и втори хотел, защото смята, че туризмът ще бележи бъдещето на родния му край. Деен, енергичен, той казва: "Българинът си ляга гладен, но изморен - не! Ако изпечеш едно агне, идват сто човека, ако лееш плоча, няма и един да дойде! " Няма благоденствие без работа - това е разбрал Вальо Майца в Съединените щати, където е работил две години и е пестил всеки цент, за да върне спечеленото в родния си град.
Друг човек, на когото бих свалил шапка, е инж. Армянов от Смолян. Той залага апартамента си, за да вземе кредит и да направи един цех за производство на колбаси. Какви цели си поставя инж. Армянов? Прости, но благородни. "Българинът трябва да яде качествени колбаси, а не да блъска в червото каквото му падне. Искам наденицата да е апетитна и вкусна, а не някакъв конгломерат от смлени обрезки, нишесте, трътки, рога и копита!"
Свалям шапка на Ангел Павлов от Търнава, Врачанско, който е дал от своята земя, без да иска аренда, на комшията си циганина Аладин, да я обработва, да сее фураж, да гледа животни. Свалям шапка и на Йордан Тодоров от Жилинци, който не се е уморил години наред да произвежда тонове птиче месо в Свищовско, тонове ягоди в Кюстендилско, за да доказва на скептиците какво може да даде българската земя.
В центъра на родопския град Джебел се извисява комин с щъркелово гнездо. Преди години бутнали комбината с фурната, но оставили комина заради гнездото. Хората не можели да си представят, че щъркелите ще се върнат от топлите страни и няма да заварят гнездото си. Какъв по-хубав паметник на екологията от този, какъв по-добър символ на разум и човещина за града от този? И на джебелци им свалям шапка.
Но да се върнем при Алеко Константинов. На въпроса: "Коя съдба ви се вижда най за окайване? ", Щастливеца не казва: "Да останеш без хляб", а "Да се разочароваш в силата на честността! " Нека не трупаме планини от огорчение, неверие и злоба, нека изплуваме от блатото на безразличието и направим една своя крачка към идеала - такъв, какъвто ни го сочеха светлите умове на България.
Има доказателства за убиеца на Деница
ШУМЕН. Разполагаме с всички доказателства, че Илия Харалампиев Илиев, заловен в петък вечерта от варненски полицаи, е физическият убиец на 6-годишната Деница Петрова от Нови пазар, съобщи вчера шефът на служба "Полиция" към РДВР - Шумен, полк. Йордан Даскалов. Безжизненото тяло на детето бе намерено в петък сутринта, захвърлено в папура на 4,5 км от Каспичан. С прокурорско постановление първоначално наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" на заподозрения от 24 е продължена на 72 часа, а ДНК-анализите и кръвните проби са изпратени в Националния институт по криминалистика и криминология в столицата. Освен местни криминалисти с разследване на убийството по особено жесток начин на детето след многократно изнасилване са ангажирани и полковниците от отдел "Убийства" към Национална служба "Полиция" Ботьо Ботев и Иван Граматиков. До вчера следобед, когато бе извършен втори оглед на местопрестъплението, Илиев не е направил никакви самопризнания, твърдейки, че не си спомня с какво се е занимавал в деня на мистериозното изчезване на детето. Според разпитани свидетели обаче на 31 декември той е бил забелязан с жертвата. По данни от полицията 53-годишният мъж има солидно криминално досие, с две присъди за кражби и принудително заселване в Плиска за неизплащана издръжка на дъщеря си от първия му брак. Преди 15 години е бил разследван и за блудство. Работел е от време на време в строителството, но по-често скитал из Североизточна България.
В събота малката Деница беше изпратена до гроба си от почти всички жители на 20-хилядния град. Нови пазар не помни такава трагедия от 1962, когато по същия начин е отвлечена и убита 9-годишната Добринка.
Истините
Неспособна да озапти гравитиращата около нея левичарска групировка с екстремистки уклон "Че Гевара", БСП след скандала на Ботевото тържество направи опит да прехвърли собствените си грехове на гърба на днешните управляващи. Но крайно несериозно е твърдението, че появата на хитлеристки свастики се дължало на това, че бил реабилитиран пронацисткият режим в страната до 1944. Всъщност ги е подразнило, че миналото вече не е монопол на комунистическите историци и че класово-партийните им критерии не са единствено правилните и общовалидните. И че много лъжи са развенчани, и много премълчавани истини излязоха на бял свят. Истините не раждат нацизъм или комунизъм.
Кой как изпрати столетието и влезе в новия век?
Този въпрос е доста кардинален в света на автомобилите въпреки своята традиционност. В промишлеността, свързана с колите, се преплитат всички отрасли на икономиката. Точно затова здравословното състояние на компаниите производители е индикатор за глобалните икономически процеси.
В този ред на мисли най-облагодетелстван е потребителят. В острата конкуренция се налагат все по-съвременни технологии и се създават все по-добри автомобили. Естествено и цените се променят, но в този случай всички екстри накуп са по-евтини от досегашното им поръчване. Трябва да се отбележи, че цената е и следствие от все по-големите разходи, които се правят за новите модели при разработването и внедряването им.
Но резултатът винаги е в полза на клиента. Вече са на почит индивидуалистите и хората, водещи активен живот. Затова последната мода в този отрасъл са вановете, комбитата и спортните коли. Битката за клиенти и пазари обаче наложи на производителите не само да обновяват продуктите доста по-бързо, но и да реализират икономии.
Така се стигна до естествения извод за глобализацията на автомобилостроителните компании. 2000-та започна именно с това. Големите акули започнаха да купуват по-малките играчи и битката за оцеляване навлезе в решителната си фаза. Чрез окрупняването не само се уеднаквяват платформите, но разходите падат. Следващият ефект е регулирането на пазарите в различните части на света.
След като "Даймлер" закупи "Крайслер", германците стъпиха на пазара в САЩ много по-здраво. Навлязоха сериозно и в Япония след придобиването на "Мицубиши". Но поемането на други фирми донесе огромни загуби на педантичните немци. Резервът на гиганта се стопи до 3 милиарда долара и вероятно това ще коства главата на изпълнителния директор Юрген Шремп.
"Дженерал мотърс" все още задържа лидерството, но започна да се задъхва. Най-голямата фирма за автомобили в света спира производството на "Воксхол" във Великобритания и затвори няколко завода. Спира и производството на марката "Олдсмобил" в САЩ като неоправдала надеждите.
За да намали разходите и да увеличи рентабилността, започна преструктурирането си в Европа . "ДЖ. ЕМ" започна да създава нови, общи фирми с ФИАТ, в които 20 % от акциите са на американците. Лидерите вече са еднолични собственици на СААБ и започнаха да увеличават дела на пазара на марката. Сега те са и вероятните нови собственици на южнокорейската "Деу", която изпадна в несъстоятелност. Поради намаленото търсене коледната ваканция на "Опел" бе увеличена до 7 януари, но от фирмата увеличават инвестициите в нови мощности и разработки. Така атаката нагоре продължава безкомпромисно.
Не е по-розово и положението с втория в класацията - "Форд". Европейският клон на концерна отчете рекордни загуби. За сметка на поделенията в останалата част от света. Като капак на всичко това в САЩ компанията има сериозни проблеми с доставчика на гуми "Файърстоун". Те станаха причина за 100 нещастни случая и "Форд" се наложи да подмени за своя сметка над 6 милиона гуми в целия свят.
Въпреки това се сдобиха с перлата на шведската индустрия - "Волво" и бестселъра при колите със задвижване 4Х4 - "Ланд роувър". Това ще позволи на "Форд Европа" по-бързо да получи обмен на технологии и да обнови гамата. Изпълнителният директор Джак Насър в Париж обяви, че през следващите 3 години ще има поне 33 промени - изцяло обновяване или рестайлинги на съществуващите модели.
Масово навлезе при създаването на колите и компютърът. Така не само се съкращават разходите, но намалява и времето, необходимо за конструирането на новия продукт.
В жестоката борба се намесват "Тойота", "Рено", "Пежо-Ситроен груп", "Фолксваген" и "БМВ". Всеки един от тях се нуждае не само от пазари, но и от имидж. Ето защо се опитват масово да навлизат в екстремните моторни спортове като Формула 1, 24-часовите състезания и тези от американските серии. В тях не само се изпитват най-добре последните върхови разработки, но и спечелените битки носят допълнителни имиджови дивиденти, изразяващи се в увеличени продажби.
Пресен пример в това отношение е нарастването на продукцията и увеличеното пазарно присъствие на "Ферари", "БМВ" и "Мерцедес". Така че въпреки полюсите при различните играчи в края на века всеки отчете както големи загуби, така и увеличен пазарен сегмент. Това още веднъж показва, че големите са си големи и наличието на свободни пари ще продължи да бъде основният двигател на прогреса.
Друг е въпросът дали това гигантизиране на оцелелите ще бъде от полза на всички потребители. Все пак ще изчезнат някои марки, които са били на отделни локални пазари в продължение на десетилетия. За сметка на това оставащите продукти ще бъдат по-качествени и на много по-високо равнище, на приемлива цена. Големите вече ще могат и сами да регулират мощностите , дори ако се наложи да създават изкуствен глад за поддържането на огъня. Това пък облагодетелства гигантите, които винаги ще си останат такива... Мъглата блокира летище София
СОФИЯ. Мъгла затвори летище София от 17 часа в събота. Всички авиокомпании отмениха полетите си от и за столицата, съобщиха от аеропорта. Вчера официално са анулирани полетите на "Тором", на "Ер Франс", "Балкан-Варна" и "Балкан-Истанбул". В събота бяха анулирани осем полета на български и чужди самолети, които е трябвало да кацнат в София. Не са осъществени и четири излитания от столицата. Вчера вечерта обаче полетите бяха възстановени.
На Богоявление бяха осветени бойните знамена и спасен кръстът
СОФИЯ. Тържествена церемония по освещаване на бойните знамена, светини на Българската армия, бе извършена завчера пред ротондата "Св. Георги - Победоносец" в столицата. Традицията, прекратена през 1946, е възстановена през 1993 и оттогава православното Богоявление се чества и като празник на БА. Отец Йоан от ротондата "Св. Георги" отслужи тържествен водосвет. След това свещеникът поръси с китка здравец знамената и присъстващите за здраве и успехи. На церемонията присъстваха президентът Петър Стоянов, министърът на отбраната Бойко Ноев, началникът на ГЩ ген. Михо Михов и военните аташета, акредитирани у нас. За първи път такъв водосвет е извършен през 917 г. от цар Симеон I преди битката при Ахелой. След Освобождението традицията е възстановена от първия военен министър на княжество ген. Паренсов, която продължила до 1946 г. На Богоявление 23-годишният Тодор Дунов от "Люлин" в столицата пък успя да извади кръста от езерото в "Дружба". Студентът от четвърти курс в Националната спортна академия си призна, че скача за пета година и този път най-после късметът му се усмихна. Кръстът преди това бе осветен от митрополит Инокентий. Младото момче успя да се пребори с голямата конкуренция от общо 21 смелчаци, които се хвърлиха в леденото езеро, за да "спасят" кръста. Поверието е, че който хване божия символ, ще има здрава година и много късмет. Това си пожела и победителят. Сигурността на плувците беше гарантирана от Гражданска защита.
Рекорден брой моржове щурмуваха и морето в Бургас за кръста на Йордановден. 16-годишният Мартин Монев го улови, и то за втора поредна година. Сред смелчаците се открояваха и две представителки на нежния пол - Румяна Генова и Таня Илиева. От бургаския мостик скочиха и 66-годишния Димитър Петков, и 9-годишният Елиян Димитров пред очите на около 10 хиляди зрители.
200 долара и живо прасенце пък получи 23-годишният Димитър Цветков, който спаси кръста край Шабла. За трети път 18-годишният смелчак Момчил Белчев от Каварна извади божият символ. Само двама ентусиасти се престрашиха да скочат в морето край Балчик. Победител стана Лазар Симеонов на 23 години.
Криминалистите от Първо РПУ в столицата пуснаха на свобода задържаните в събота четирима младежи от движението "Че Гевара". Петият от тях, непълнолетният С. С, бе освободен още същия ден и предаден на родителите му. При честването на 153 години от рождението на големия поет и революционер Христо Ботев на 6 т.м. петимата мледежи се появиха на церемонията в Борисовата градина, носейки плакат срещу НАТО, на който имаше изрисуван и пречупен кръст. Провокиран от техните действия, президентът Петър Стоянов заяви, че това е кощунство и обида не само към паметта на Ботев, но и към всички българи. Щурмовите отряди на левицата очевидно са способни да опорочат всеки български празник, дори и най-светите, коментира случая и министърът на отбраната Бойко Ноев. Това са хора, за които пролетарският интернационализъм не е отживян.
Пред полицаите задържаните заявили, че не изповядват нацистки идеи, и обяснили, че не искали да нарушават обществения ред. Немски икономисти изследват страните в преход
КЬОЛН. Икономическото състояние на бившите социалистически страни след 10 години на реформи изследва Германският икономически институт. След десет години се наблюдава по-висок икономически растеж, въпреки че макроикономическите показатели все още показват слабости, както и дефицити в държавните бюджети. Налице е относително голям, но различен в отделните държави успех по отношение на финансовата стабилизация, нарастването на износа и навлизането на инвестиционен капитал, показват данните на германските анализатори.
Най-интересният факт, констатиран от експертите на икономическия институт, е, че за периода 1994 - 1999 година Албания е постигнала най-големия реален растеж - средно с 6,4 процента годишно. След нея се нареждат Полша с 5,7, Армения с 5,3, Словакия с 5,1 и Хърватска с 4,5 процента. За този период в България е регистриран спад на реалния вътрешен продукт с 1,2 процента и страната се нарежда след Унгария, Естония, Словения, Литва, Македония, Беларус, Румъния. Страните от Централна Европа направиха много усилия по отношение на приближаването и уеднаквяването на стандартите със Западна Европа, смятат немските експерти.
Няма желаещи за ферибота за Гюргево
РУСЕ. Ро-ро трафикът вчера между двата бряга на Дунав беше минимален, тъй като няма желаещи да пътуват по фериботната линия Русе - Гюргево. За по-сигурно пътуващите продължаваха да преминават през Дунав мост, съобщиха вчера диспечерите от пристанището. От събота бяха възобновени връзките между двата бряга след 20-дневна "война" между фирмите превозвачи - българската "Комко спед" и румънската "Мука". Още на 18 декември Брумарел Мука забрани българските плавателни съдове да спират на неговия терминал, защото му дължали пари. От "Комко спед" също показаха неплатени фактури за тройно по-голяма сума. В петък бяха изпълнени формалностите за възстановяване на връзката между двата бряга.
Облекчават режима на подсъдимите българи в Либия
София. Шестимата подсъдими български медици в Либия ще имат възможност за по-дълги разходки, по-свободно движение вътре в затвора е право на повече посещения. Така адвокат Осман Бизанти обясни пред българските журналисти вчера смисъла на приетото в събота от съда искане на защитата да бъде облекчен режимът на задържаните. Това се отнасяло и за обвиняемия палестински лекар Ашраф ал Хаджудж, съобщи неговият адвокат Туми. Определението на съда е изключително важно, като се има предвид, че д-р Здравко Георгиев досега не е имал правото да излиза на въздух.
На 10 февруари обвинените в умишлено заразяване със СПИН български медици, палестинският лекар Ашраф и още девет либийци ще застанат за осми път пред съда, след като в събота делото бе отново отложено. Този път - заради закъснението на защитниците на палестинеца Ашраф.
Адвокат Бизанти отказа да прогнозира дали на 10 февруари ще бъде даден ход на делото, за което задържаните отдавна настояват. Това не е въпрос на виждане и желание на подсъдимите, а на съдебна процедура, каза юристът.
На въпрос каква е връзката между палестинския обвиняем и българите, адвокат Туми припомни, че те са работии заедно в една болница, но отказа да коментира дали д-р Ашраф е давал показания срещу българските медици. Запитан дали е било упражнено насилие над неговия подзащитен, адвокатът отговори, че "журналистите ще чуят истината от самия подсъдим в съда". Кореспондентът на БТА се поинтересува съвпада ли защитата на палестинеца и българите и дали няма противоречие на интересите, на което адвокат Бизанти отговори, че "имало съвпадение на интересите". Той каза, че на предварителния етап палестинецът и българите свидетелствали едни срещу други, но по-късно и той, и медицинските сестри Нася Ненова и Кристияна Вълчева се отказали от показанията си.
Нашите медици бяха спретнато облечени в тъмни спортни дрехи. На първия ред зад решетката седяха Снежана Димитрова, Валя Червеняшка, Нася Ненова и Валентина Сиропуло, а зад тях - Кристияна Вълчева и д-р Здравко Георгиев. При тях бе настанен и палестинецът Ашраф, а в друга клетка бяха подсъдимите либийци. Най-внушителна сред публиката бе българската група. Присъстваха не само журналистите, но и представители на посолството, шефът на Националната лаборатория по СПИН д-р Данаил Бешков, който ще остане там до 10. II.
Доверието към българските медици в Либия е голямо въпреки това, което се случи с либийските деца. Това заяви Жума Белхар, шеф на дирекцията по външноинформационните въпроси в либийското Министерство на външните работи, на среща с българските журналисти. Той подчерта, че не бива делото да се отрази на добрите отношения между двете страни, и напомни, че българите са участвали в изграждането на джамахирията, а и в момента там продължават да работят много българи.
Очаква се решение на МС за АЕЦ "Белене"
РУСЕ. В скоро време правителството ще вземе решение за бъдещето на АЕЦ "Белене". Вицепремиерът Петър Жотев подготвя доклад, който ще бъде внесен в МС, каза той в отговор на въпрос на в. "Демокрация". За съжаление строителството на АЕЦ "Белене" беше изоставено много години, обясни Жотев. Вицепремиерът каза, че преди да внесе доклада, няма да съобщи становището си. Ако има строежq ще се търси оборудване на високотехнологично и безопасно ниво. Колкото за участието на Русия, каза Петър Жотев, ще се предпочетат фирми, които могат да осигурят необходимата сигурност. За един месец генералният консул на Русия в Русе Владимир Посохин два пъти каза, че Русия има бизнесинтереси към строителството на АЕЦ "Белене".
Радиацията в Косово по-малка отколкото в нашата столица
СОФИЯ. Радиацията в столицата е по-голяма от тази в района на Призрен, където живеят и работят българските военнослужещи от силите на КФОР. Няма риск за здравето на нашите рейнджъри. Това съобщи вчера на специална пресконференция след завръщането си от Косово екипът от военни медици и еколози, който бе изпратен в петък в германския лагер край Сува река, за да изследва здравословното състояние на българските бойци и радиационния фон на околната среда. Проверката бе наредена от министърът на отбраната Бойко Ноев, след като от различни части на Европа започнаха да идват информации за разболели се и починали от левкемия войници, служили в мисии на Балканите.
Според данните на главния еколог на армията полк. Юрий Дунчев измерените показатели на радиацията в района на германския лагер, където са и нашите войници, са 0,0020 милирентгена в час, което е напълно в нормалните граници. Той посочи за сравнение показанията на радиационния фон на София, които са 0,0025 милиренгена в час. През цялото време на полета на екипа от медици и еколози до Призрен са били правени изследвания за повишена радиация, която обаче не е било установена. На място са били взети и 10 проби от почвата и 5 проби от водата, където живеят и работят българите. Резултатите от тях обаче ще станат ясни след 72 часа. Направени са изследвания и от мястото, където бе разположен първият български взвод край Призрен.
Началникът на Военномедицинска академия бригаден ген. доц. Румен Златев заяви, че не е установена промяна в здравословното състояние на 39-те български военнослужещи в сравнение с здравните им картони, направени преди заминаването им Косово. Това е било установено и от направена кръвна картина, и от пълния медицински преглед. Не са констатирани никакви промени, които да дават повод да се мисли, че има някакво въздействие с обеднен уран или с други токсохимически вещества, обясни Златев. Очаква се до два дни да станат ясни и данните от изследванията на взета от бойците урина. По думите на Златев данните от изследванията съвпадат изцяло и с тези на австрийските и германските медици, които се грижат за нашите в лагера край Сува река. Всичките ни военнослужещи ще бъдат отново изследвани и в края на месеца, когато те ще се завърнат от Косово, а за района ще замине трети български взвод.
Досега не сме имали никакви основания да смятаме, че нашите военнослужещи в България или зад граница работят в условия, които са вредни за тяхното здраве, или са изложени на риск, за който ние не сме били осведомени или не сме знаели, заяви министърът на отбраната Бойко Ноев. Той допълни, че в момента няма рискове, за които МО и ГЩ да знаят и за които да не са взети мерки, така че животът и здравето на българските военни да са изложени на опасност. Според него все още няма достатъчно основания да се правят каквито и да било категорични заключения относно въздействието на обеднения уран върху здравето на хората.
Началникът на ГЩ на БА ген. Михо Михов също заяви, че няма основание да иска отзоваването на нашите военнослужещи от Косово и Босна, тъй като няма риск за тяхното здраве.
Започва проверка на полигон по настояване на "Демокрация"
По настояване на "Демокрация" вчера началникът на ГЩ на БА ген. Михо Михов нареди проверка на полигона "Ново село" за наличието на радиация. В петък екоотделът на община Сливен поиска изследване на радиационния фон на полигона по настояване на жителите на селата Горно Александрово, Пъдарево, Трапоклово и Мокрен. Измерванията се правят заради съмнения за завишена радиоактивност на почвата в близост до "Ново село". Според местни жители тя се дължала на проведените през 1999 и 2000 година две учения на френски части с близо 200 танка. Селяните твърдят, че след края на маневрите животните им почнали да боледуват безпричинно и зачестили абортите при тях.
Ген. Михов заяви, че няма данни френските танкове да са използвали при ученията снаряди с обеднен уран, подобни на тези в Косово. Той обаче разпореди проверка, резултатите от която ще са ясни до една седмица.
Радко: Аз съм българин от Македония
През септември 1989 журналистът от Скопие Борис Вишински поиска да направи интервю с водача на македонското освободително движение Иван Михайлов. Желанието му за едно такова интервю бе изказано пред среди на Радио Ватикан, които влязоха във връзка с журналиста при същото радио Антон Попов, който бе и дългогодишен главен редактор на в. "Македонска трибуна", излизащ в Съединените американски щати, както и един измежду най-доверените хора на Иван (Ванчо) Михайлов в чужбина. Радко, както ние наричахме Иван Михайлов, предчувствайки скорошния край на така наречената Югославия, се съгласи за такова интервю, но пожела да бъде отговорено писмено на въпросите. Така и стана. Журналистът Борис Вишински предаде писмените въпроси и Антон Попов ги препредаде на Иван Михайлов.
Оттогава изминаха цели единадесет години. Мозаична Югославия рухна. Сега "републиката" Македония е държава и се радва от две години насам на демокрация. Това интервю смятаме, че ще се прочете от народа свободно.
Колкото за журналиста Борис Вишински - не може да не му се признае неговият усет. Благодарение на него ще се запази в нашата история и последното предсмъртно завещание - политическо (ако може така да го наречем), за бъдещето на Вардарска Македония. Също така и едно признание от страна на македонската - вардарска интелигенция, че само той, Иван Михайлов, бе водачът, чиито слова са и ще бъдат най-меродавни за бъдещето на нашата изстрадала Македония.
Поклон пред светлата му памет!
Вида Боева ПОПОВА 19 декември 2000 Рим
- Господин Михайлов, вие сте роден в края на ХIХ век. Вие сте съвременник на хората, които създадоха организираното националноосвободително движение в Македония. Сега навършвате 93 години. Според това сте живата история на Македония. През това столетие Македония премина през много премеждия. По турско време тя беше цялостна, после разкъсана и, кажи-речи, избърсана от историята. Чак през Втората световна вайна отново стъпва на историческата сцена. Но голготата на Македония продължава. Вие като лидер на македонското движение имахте историческия шанс да прогласите независима Македония като македонска държава, равноправна с всички останали държави на Балканите. Защо не го направихте?
- По този въпрос накратко може да се каже следното: а) Освобождението от ярема на Югославия, който е бил налаган като един сорт от режимите на крал Александър Карагеоргевич, е било дочакано с голям възторг от нашето население в Македония; или още по-точно казано от оная значителна част между него, която не само се чувстваше - както винаги дотогава - като българи, но никога не е отбягвала от увеличението на България до Охрид, до Хрупища под Костур и до брега на Бяло море при Кавала.
Тия именно българи са излезнали на най-първа линия при дочакването на българската войска в Македония, когато пропадна Югославия. В този момент и седмици след това радостта на тоя широк кръг патриоти с нищо не е намалявала. б) Два-три дни подир този ден на освобождение или даже само десетина часа след него би било вече малко баято (загубило вкус) едно провикване пред народната тълпа в Скопие и другаде със съдържание "Да живее автономна Македония". Затова и никой наш човек не биде насърчен да държи такава реч. Иначе би могло и между най-върли патриоти българи там да се стигне до побоища. в) С най-интимна искреност трябва да се каже, че в онова време имаше наши хора, които интимно бяха колебливи във вярата си, че положението, което настъпва в Македония тогава, ще бъде трайно.
Иван Михайлов бе един измежду онези (сигурно повечето на брой мълчаливи), които още от началото вярваха, че войната ще почне с надежди за българите. Но тая война, от която те очакваха крайни решения, ще бъде война загубена. г) Защото войната ще бъде загубена за Германия и свързаните по един или друг начин народи с нея, в началото бе направен опит до воюващите в полза на независима Македония. Понеже бе още началото, вероятно затуй не получихме никакъв насърчителен отговор. д) Когато войната вървеше към привършване, същите фактори изрично насърчаваха Иван Михайлов публично да обяви независима Македония. Но това бе така късно, че аз нарочно отидох в Скопие със съпругата си; и оттам съобщих на немците, че предложението им не мога да приема, защото е твърде късно. И добавих при отказа си, че не желая да поемам върху себе си отговорности за пакост, която може да докарам с мои постъпки пред собствения ми народ. Самите немци в книга ("Дигехайме фронт" от Валтер Хаген) писаха, че колкото и да им е неудобен този отговор, те считат, че Михайлов правилно изпълнява дълга си към своя народ. е) След разделянето на Македония (1912) между съседните държави македонският въпрос в никой случай не е бил заспал и не бе забравен нито от съседите на Македония, нито от великите държави.
За поддържането му открит е служел наш печат на български и чужди езици. Но успоредно с това световната преса постоянно се е занимавала с ефектите от атентати на поробените македонски българи. Борбата продължаваше със своите герои и водачи и името на поробена Македония бе постоянно в колоните на чуждия печат.
- Има събития, които са свързани с вашата личност. Те и днес са обвити с тайнственост и за тях се спори по различни начини. Можете ли вие да поясните следните въпроси: а) Защо се дойде до убийството на Тодор Александров? б) Как застанахте начело на ЦК на ВМРО? в) Защо се стигна толкова късно до вашето присъствие в Скопие през септември 1944?
- Едно е абсолютно сигурно: ако не съществуваше безхарактерният негов колега (генерал Протогеров) нямаше да успеят никои от ония, на които се харесваше да не съществува Тодор Александров.
В книга III на моите спомени е поместена цяла глава относно убийството на Тодор Александров. Там са споменати редица неща, между които е специално изтъкната непрестанната завист на Александър Протогеров спрямо Тодор Александров.
Още докато бях студент първа година, поддържах връзки и завързвах познанства с множество наши четници (между тях и войводи), които имаха нелегални връзки с народа ни в поробена Македония. Имах добри връзки с нашите студенти националисти от Македония. Имах познанства всред млади хора в младежките македонски организации в България. Поддържах връзки с пунктовете на ВМРО, гранични с Македония, където често ставаха мои познанства с хора, които вършат едни или други поръчения към поробения край. Така или иначе години преди да влезна в ЦК на ВМРО, много наши четници и особено войводи предварително са изказвали на мои лични приятели убеждение, че моята работа и начин на отношение ги е правила да желаят едно мое все по-голямо приближаване до делото от всякакъв характер на ВМРО. Така се е стигало почти до общи симпатии на деловите и боеви легални и нелегални, множество патриоти да ме посочват като подходящ човек за делото на ВМРО още докато бях студент.
- Историците не само от балканските земи, но и по-широко до днес спорят около това кой стои зад убийството на крал Александър Карагеоргевич. Едни пишат, че това е дело на ВМРО, други, че е дело на Хитлерова Германия, трети загатват, че тук са намесени пръстите на Съветския съюз. Неотдавна прочетохме в белградското шовинистично списание "Дуга" (2 септември 1989), че зад това убийство стои Димитър Влахов. Вие досега нямате казано, речи го нищо, а дали можете да дадете някое обяснение за това събитие?
- "Извършеното от него (Владо Черноземски) в Марсилия не може да се нарече убийство. Това е така ясно за всеки, който що-годе познава режима на крал Александър и плановете на Бялград. Всъщност значи убиецът бе Александър и белградската политика. А Владо се яви само като изпълнител на наказанието, което чрез хиляди клетви, потоци сълзи и кръв бяха произнесли срещу него цели народи - като македонските българи, хърватите, албанците, както и други милиони недоволни граждани и селяни всред другите народности в тая държава; между тях и доста сърби. " Горните думи са писани в книга IV от моите спомени в главата "Събитието в Марсилия".
Целият народ в нашата родина, а поне голямото му мнозинство и в други народи в Югославия тържествуваха при известието, че е наказан сръбският крал. Знам, че собствената ми майка, живуща тогава по необходимост в Сърбия със семейството си, два пъти е молила по-малкия ми брат да я води в Бялград, за да види в музея револвера, с който е убит кралят. "Да му цъфти ръката! " - е казвала, виждайки тоя револвер. Благословията се е отнасяла очевидно за онзи, който наказа антинародния тиранин крал Александър; но е замествала - логически е ясно - благословиите и на безброй вдовици и сираци, жертви на режима.
Зад убийството на краля стоят неговите безбройни престъпления на кралската власт.
Убеждението на оня, който прекъсна дните на Александър Карагеоргевич в Марсилия, и настроението му - разбираемо е - са убеждение и настроение на цялата ВМРО. Впрочем нашият народ правилно е отговорил чрез песни откъде е дошло наказанието на престъпния коронован глава в Белград.
На мене не е известно, че в наказанието на Ал. Карагеоргевич били замесени пръстите на Хитлерова Германия и на Съветския съюз.
Нищо друго, чини ми се, не би будило толкова отвращение, колкото едно приписване на този подвиг на Димитър Влахов. Всички усилия в която и да е посока на Димитър Влахов са носили само полза за сръбския крал. А тяхната така наречена "ВМРО-обединена" е една долнопробна измислица на Георги Димитров. Сам Георги Димитров е казвал, че тия две думи "ВМРО-обединена" е лична негова измислица. Това е писано и в едно печатно издание на приятели на Георги Димитров от Америка, че ВМРО-обединена е негова измислица.
- Македонският поет Кочо Рацин (1908-1943) в една своя реч за прослава на Илинден, в 1940, говори, че той иска Македония да стане Швейцария на Балканите. А и вие също така застъпвате тази идея. Дали това е случайно съвпадение, или това е бил девизът на македонското освободително движение? Какво подразбирате под това?
- Искрено се радвам, че Кочо Рацин е обичал швейцарската политическа уредба. Не съм го познавал лично. Но драго ми е, че и той е идвал - като пример за Македония - преди всичко до убеждението, че Македония ще трябва да стане Швейцария на Балканите.
Що се отнася лично до мене, аз много време преди годината 1940 съм мечтал за швейцарската политическа уредба и не помня - дали предимно в речи пред наши хора, или пък някога в статия да съм вмъкнал тази идея и съм пожелавал Македония така да се уреди. Не съм чел някой български общественик да се е спирал някога върху същата идея.
Като девиз на македонското освободително движение не се е явявала швейцарската формула за копиране. Девизът на македонското освободително движение е бил свободна и независима Македония.
Какво разбирам под думите "Швейцария на Балканите", питате. Чини ми се, че на този въпрос малко даже по-обширно съм отговорил в книгата ми "Македония - Швейцария на Балканите". Тая книга я нахвърлих веднага след Втората световна война като бежанец в едно алпийско село. Но на въпроса тук отговарям съвсем накратко: разбирам онова, което всеки народ - по мое убеждение - най-много желае. В Швейцария напълно граждански и законно признаха даже най-малката народност, която досега по брой на хората си едва ли е много надхвърлила цифрата 50 хиляди души. Но естествено там се ползва с всички права и е зачитана от всички закони в държавата.
- Днес се поставя въпросът жив ли е Ванчо Михайлов? Мнозина млади македонци казват, че Ванчо Михайлов е най-големият македонец. Те не се съгласяват с твърдението, че Ванчо Михайлов е българин и че е най-последователният защитник на българщината в Македония. Без да коментирам това, дайте вие вашето пояснение.
- Иван Михайлов по дейност е жив и винаги активен. Пише много често с псевдоними или без име както в страниците на "Македонска трибуна" - печатен орган на Македонските патриотически организации, които защитават този идеал, така и в други вестници. Тези именно наши организации събираха и пари за отпечатване на мои спомени.
В Европа преди години издавах вестник на четири езика, посветен почти в 90 % на македонското движение и идеалите му. Името на вестника бе "Македония".
За известно време от Мадрид се предаваше радиочас на литературен български език и битолски диалект, посветен на Македония и нейните освободителни усилия.
Отговарям решително: аз съм българин от Македония. В същото време никога не съм пренебрегнал географското име на нашата родина Македония. С географското име "македонец" с мене лично са се запознавали поне 200 души турци в Мала Азия, когато там бях задържан (да не продължа пътя си към Запада - по желание на Бялград и на балканските му съюзници). Всеки турчин радостно ми е казвал при запознаването ни: "бенда македоняли им" (и аз съм македонец). Виждаме, че турците отлично виждат разликата между географското име и националното име - казва, че е македонец, но преди това е казал, че е турчин. Младите или даден процент от тях във Вардарска Македония очевидно са научени от други, че Ванчо Михайлов не е българин, и продължават да си вярват, че е само македонец (по рождение). Други пък нашенци в цялата огромна наша емиграция, особено в България, също тъй в цяла Пиринска Македония, а немалко и в другите части на нашата родина Македония отлично знаят, че Ванчо е твърд българин. Той помни отлично дядо си, който се помина през 1907 близо 80-годишен. Дядо ми отлично помнеше своя дядо, който е раждан нейде около първите две десетилетия на ХVIII век. От безброй приказки на дядо ми, отнасящи се и до спомени за неговия дядо, безпогрешно съм заключавал, че приблизително до времето на отца Паисия българското име и съзнание всред нашия род е било толкова бистро, колкото е днес моето.
- През последните месеци в Македония се появиха много неясноти, много загадки. Сега възниква въпросът за Ченто, за Темпо, за Шаторов, за Колишевски, за тяхната роля и място в историческите събития. Имате ли възможност да следите тези разправии? Дали можете да дадете вашето мнение?
- Имал съм случай да прочета по нещо по споменатите в тая точка разправии. Шаторов от Прилеп е българин. Правилно е смятал, че българската войска не е дошла в Македония като окупатор. Що се отнася до Колишевски, видяхме го на дело, че е нещо като сърбоманин. Темпо за мене си остава човек, мислящ по сръбски относно Македония, защото и всъщност е сърбин (черногорец).
Има наистина някои, които днес желаят да минат като някаква особена категория реални борци срещу сръбската тирания. Чини ми се, че нито един от тях не е успял да посочи някому поне едно перце, което е откъснал от крилото на някоя сръбска окупаторска кокошка. Маса сведения сме изнасяли в редица години за истински злочинства на управляващите елементи в Югославия.
Чета, че се явяват бивши сръбски колонисти за господари на македонски земи. Около въпроса за някогашните сръбски колонисти трябва да се държи специален език. Навремето ВМРО проговори с тоя език.
- В цяла Югославия са много актуални разговорите с емигранти - сръбски, хърватски, словенски. Правят се интервюта с Александър Карагеоргевич, сина на принц Павел, после с престолонаследника Александър. В няколко последователни броя загребското списание "Старт" публикува разговора с Анте Цилига, който е проведен в Рим и други. Всичко това беше немислимо допреди известно време. При това в печата се споменава и един интересен факт. Един македонски историк открито постави въпроса: Какво щеше да стане с Македония, ако Ванчо Михайлов през 1941 беше дошъл в Македония и беше прогласил македонската държавност? Интересът към вас в Македония расте все повече и повече. Ще дойде ден, когато и вашите книги и изказвания ще бъдат привлекателни четива за сегашните и идните поколения. Какво трябва да знаят тези поколения за вас, какво бихте им препоръчали вие?
- Когато в 1941 се отвориха българските училища в Македония, никъде там не се появи бунт и не се поискаха други училища. Във възрастните хора, всред по-старото поколение още бе свеж споменът им за учението им в отделенията на българските училища в Македония при турския режим.
Ако в 1941 се създадеше независима Македония, а населението я приемеше с радост, то би се борило, за да запази тази държавност и по-нататък. Но едно е ясно: нямаше да има възможност за измисляне и създаване на "македонска народност" и "македонски език". Френският социолог проф. Ги Еро правилно обясни в книгата си "Народи и езици в Европа", че този език и тази народност са създадени да объркат понятията на хората.
Препоръчвам на младите в Македония здраво да държат, че ние сме българи от хиляда години насам. Но и да не избягват от идеята за независима Македония с признатите в нея исторически народности. Свидетели за миналото на българите в Македония са гърците, аромънците, албанците, турците, евреите. Тези народности и днес си живеят с вековните национални техни имена.
- В Македония, имам предвид Вардарския дял, интензивно се развива една култура, една литература, която е самостойна, далече и от сръбската, и от българската култура и литература. Тая култура и литература все повече се представя в света, в Европа, в Америка и на Изток. Следите ли тия процеси и какво мислите за тях? Чели ли сте някои от тези литературни произведения?
- Отдавна бях чел някои стихове на "новия язик". Друго на този език не съм чел. Лично аз признавам само български диалекти в Македония. Онова, което вие считате като специална литература и култура, според мене не е друго, освен една диалектна гранка на българската национална литература.
- Писателят Стоян Христов вече се приобщи към съвременната македонска литература. Вие познавате този човек. Какво мислите за неговото книжовно дело, увенчано със слава в американската общественост, а днес и по-широко?
- Стоян Христов беше идвал навремето при мене. Той и придружаващите го от София другари ми донесоха новината, че сърбите са убили в Щип невинните мои баща и брат. Пред тях бях заявил, че ВМРО никога няма да падне до нивото на сръбската интелигенция, която вдъхновяваше избиването на много наши братя и сестри из Македония, хора невинни. Първите му стъпки на писател ги помня. Нищо по-нататък за него и неговата литературна дейност не съм чувал.
- Дали имате, господин Михайлов, някоя поръка за Македония сега, на прага на ХХI век? Какво бъдеще я очаква тази земя?
- Нямам кураж да правя предсказания. Зная, че македонският въпрос и днес стои неуреден. Но могъл би да бъде уреден, ако отговорните фактори се ръководят от правдата. Македония не трябва да попада под властта на никой съсед, а сама трябва да се уреди и ръководи по швейцарския образец; на народностите в страната трябва старателно да се зачитат особено историческите им права. Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа. Дано началото на ХХI столетие зарегистрира възможно по-важни успехи в тая посока.
Иван МИХАЙЛОВ 1 октомври 1989 Рим
"Българското име и съзнание всред нашия род е било толкова бистро, колкото е днес моето."
" Има наистина някои, които днес желаят да минат като някаква особена категория реални борци срещу сръбската тирания. Чини ми се, че нито един от тях не е успял да посочи някому поне едно перце, което е откъснал от крилото на някоя сръбска окупаторска кокошка. Маса сведения сме изнасяли в редица години за истински злочинства на управляващите елементи в Югославия."
"Когато в 1941 се отвориха българските училища в Македония, никъде там не се появи бунт и не се поискаха други училища."
"Онова, което вие считате като специална литература и култура, според мене не е друго, освен една диалектна гранка на българската национална литература."
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Разследват сержант Данаилов за подменен медицински картон
СОФИЯ. Военното министерство проверява дали медицинският картон на сержант Данаил Данаилов е бил подменен преди заминаването му за Косово, съобщи вчера министърът на отбраната Бойко Ноев. Данаилов е единственият наш военнослужещ, за когото имаше съмнение, че е пострадал от обеднения уран. Той бе върнат през март м.г. , след като се разболя тежко. След 8-месечно ходене по болниците той бе изпасан с диагноза разпадане на мускулите. Според Ноев има данни за подмяна картона на сержанта. Източници от МО съобщиха, че в сержантското училище Данаилов е боледувал много често и за да замине за Косово, е бил подменен картонът му. Ако това се потвърди, случаят ще се разглежда като документна измама, каза министърът. Въпреки съмненията Данаилов ще бъде изпратен за изследвания в Германия. Това е жест от страна на министерството, добави Ноев.
Директорът на ВМА доц. Румен Златев потвърди вчера диагнозата на сержанта, но допълни, че той е клинично здрав и оплакванията му вероятно се дължат на грипна инфекция. Той обясни, че при анализ в кръвта на сержанта и на други от бойци от взвода е била открита отровата 2-кумаронон, което представлявала отрова за мишки. Златев допусна, че присъствието й в телата на военните се дължи на неспазване условията на труд.
Ромите към командира: Девет месеца казарма ? Хайде стига ,бе!
СОФИЯ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Полковникът застана пред насъбраното множество. С благ и същевременно строг тон той започна да обяснява как момчета, които в момента влизат в казармата, ще имат всичко необходимо, няма да им липсва семейството, тъй като ще могат да си пишат и да се чуват по телефона, ще се хранят по три пъти на ден, ще има кашкавал и сирене и ще служат 9 месеца казарма... "Хайде стига, бе", отговориха дружно родителите, събрани от командира на новобранския център на жп войските в Горна Оряховица полк. Георги Гугучков, за да им обясни, че не трябва да се притесняват за своите синове от набор'82-II смяна, които на 3 януари влязоха в бойните редици на войската. Момчетата са предпоследното попълнение на войските на Министерството на транспорта, преди те да бъдат преобразувани в държавно предприятие от 1 януари 2002. Повече от 90 процента от тях бяха от ромски и турски произход.
Истина е, че малко бяха тези родители и близки, които повярваха на казаното от полковника. Те не вярваха, че новобранците ще поддържат връзка със семействата си, не защото Гугучков говореше лъжи, а защото повечето от техните синове могат да пишат ограничено. За пример служат данните на приемателната комисия. От 201 приети момчета 67 бяха с завършен IV клас, 94 бяха с основно образование и незавършен VIII клас и 40 момчета - със средно образование. Не по-различна е картината и с предишния набор '82-I смяна, който влезе през октомври миналата година. От приети 361 души 41 процента бяха неграмотни, 32 % с незавършено основно, 3,9 процента с основно и само 2, 9 % с друго образование.
Родители и близки също не повярваха на полковника, че ще се чуват с техните синове, братя и бащи по телефона, защото картите с телефонни импулси са непосилни за техните джобове. Повечето от постъпилите новобранци са от социално слаби семейства. Това бе и причината за виковете и смеховете в залата, които се чуха, когато командирът на центъра съобщи, че момчетата ще се хранят по три пъти на ден и в менюто им ще има кашкавал и сирене. Според командващите тук отново недоверието се появява заради факта, че преди да влязат в казармата, повечето от донаборниците са се хранили доста нередовно. Пак според тях много от момчета никога не са спали на чаршаф. Като легенда из поделенията се носи случаят, при който млад войник, след като му дали калъфка на възглавницата, той я помислил за торба и започнал да си слага личните неща в нея.
Образованието не е единственият проблем във всеки набор войници на жп войските. Доста от новобранците са с противообществени прояви. В последното попълнение бяха открити 46 души, които са съдени и следствени, трима са употребявали наркотици и един е с хомосексуални наклонности. Картината е същата и в октомврийската смяна. Тогава от новобранците на ВМТ 15,7 процента са били осъждани ефективно и условно, а 15,4 % са били следствени и регистрирани в детската педагогическа стая. Като цяло за 2000 година от 2124 войници 15 процента е бил криминалният контингент.
Последното, което предизвика вълнения в залата, препълнена с родители и близки, бяха думите на пол. Гугучков, че новобранците ще служат 9 месеца, а не една година. Една голяма част от множеството просто не бе чело вестници, за да се информира, че още преди половин година парламентът намали войнишката служба и набор '82-II смяна ще бъде първият, който ще служи по-малко. Или както се казва крушката, винаги си има опашка.
Изложените факти за пореден път доказват, че съществуването на жп войските трябва да бъде удължено минимум до 2004. Защото модерната Българска армия, към която се стремим, трудно ще преглътне хапката с т.нар. трудни момчета. В това не се съмняват и командирите във Войските на Министерството на транспорта, които просто казват: "Не завиждаме на армията."
Момче се моли да служи в армията
СОФИЯ. До парадокса донаборник да се моли да служи в армията се стигна тези дни при приемането на набор`82-II смяна, научи вчера "Демокрация" от военното министерство. 19-годишният Борис Чорбаджийски от Ихтиман, който вече 1 година чакал да влезе в редиците на армията, сам отишъл в приемната на министъра на отбраната Бойко Ноев и помолил да влезе в казармата. Според него идея за това му дали от военното окръжие в Ихтиман, след като станало ясно, че за втора година той ще бъде отложен от БА. При посещението му в МО на 28 декември м.г. оттам го посъветвали да отиде на 3 януари в Горна Оряховица, където в Центъра за подготовка на новобранци на Войските на Министерството на транспорта приемали нов набор, допълва Чорбажийски. Послушал съветите, Борис пристигнал миналата седмица в центъра без каквито и да е документи, разказват офицери. За да убеди офицерите, че трябва да влезе в казармата, момчето заявило, че е разговаряло лично министър Ноев, който го почерпил с кафе и четири вафли и го посъветвал да отиде в Горна Оряховица. По-късно се оказало, че той е излъгал и за съвета, който му е даден в приемната на МО. След направена справка с военното окръжие той бил върнат в родния му град. Пред репортер на "Демокрация" Борис заяви, че искал да служи с набора и приятелите си и затова отишъл да се моли на военните. Той имал завършен III клас и хляба си изкарвал като резач на дърва.
Савон спира да се боксира
ХАВАНА. Трикратният олимпийски и шесткратен световен шампиот в тежка категория Феликс Савон (Куба) обяви официално, че прекратява състезателната си кариера. Занапред той ще помага при подготовката на кубинските боксьори за следващата олимпиада в Атина през 2004 година. Савон бе длъжен да се оттегли от ринга през септември, когато навършва 34 години и според правилника на Международната аматьорска боксова организация (ИАБА) няма право до се състезава повече. Сегашното му решение означава, че той ще пропусне световното първенство през юни в Ирландия, но не е ясно защо Савон се отказва от последния си голям шампионат. Кубинецът обаче ще придружи националния отбор като треньор. В своята кариера легендарният боксьор има 358 победи и 17 загуби. Заради него спортните власти в Куба лобираха пред АИБА за вдигане на възрастовата граница за участие на 40 години, но безуспешно.
Следи от последното джаздесетилетие
Те са повече, отколкото очаквахме. Както и липсите! Все още е невъзможно да определим с прецизна точност едните и другите - нямаме задължителната дистанция във времето. Но основните следи все пак могат да се проследят. Телеграфно:
Сценичният живот и неговите форми
Посттоталитарният преход, който далеч не е приключил (уви!), внесе сериозни промени във формите на живо общуване с джаза. Според манталитета, познанията и мотивацията на нароилите се частни собственици на заведения и мениджърски фирми класическата, сложила се исторически още в зората на джаза триада - клуб, концертна зала, фестивален подиум - се разпадна. Примитивната спонтанност взе връх над рационалната мотивираност, а до необходимостта от качествен интелектуален продукт все още никой от "частниците" не се е добрал. Така контактът с живата музика се скупчи около т.нар. клубове, които чисто манипулативно започнаха да произвеждат и своите "звезди". Едва напоследък се забелязва някакво жанрово разделение, което изведнъж ни изправи пред голия факт - в София що-годе приличен джазклуб е само един, "Суингинг хол", макар и той да е изкушен от рок-разновидностите. Всичко останало е ако не менте, то поне чиста халтура за музикантите и съставите, оставени на техния вътрешен критерий.
Концертният живот в джаза се стопи към средата на 90-те години, за да отбележим пълната му липса днес. И никой, нито музиканти, нито агенции и фирми се допитаха до общоприетия в света факт - концертната програма в стандартен формат е основата на всички звукозаписни и медийни продукти.
За сметка на концерта се сложи акцент върху фестивалната проява, и то върху нейната декоративно-показна функция. Нежеланието на "честните частници" да впишат като приемници на съществуващите фестивали тяхната равномерна разпределеност през годината, натрупания положителен опит и географска логичност, мълком приетата календарна градация, доведе до спорадичност и хаотичност на проявите. Старите фестивали залиняха и почти изчезнаха (само Габрово и неговият "Диксиленд парад" героично се съпротивляват и чакат по-добро време), а от новите внимание заслужават само три. Варненският фестивал умно се приобщи към новата културна политика на общината, единствен предложи оригинална формула (европейски авангард и етноджаз от Черноморския басейн) и максимално добре оползотвори сътрудничеството си с държавите от Европейския съюз. При това той отвори и ниша за оригиналното мислене на младите български музиканти и състави, които по традиция откриват празничните дни във Варна. Подкрепен от традиционните съпътстващи продукти - програма, звуконосители, радио- и тв покритие - този фестивал доминира в културното пространство с реални факти.
Частният фестивал в София напоследък се сблъска с апетитите на други частници и почти без остатък изчерпа лимита от авторитет на софийските фестивали от втората половина на 80-те години. Импортната тенденция доминира, а благодарение на щедрите спонсори на сцената на НДК се представиха и някои наистина големи артисти на световния джаз. Но българите са видимо нежелани гости, а изборът им следва не качеството на предлаганата музика и артистичното присъствие, а конюнктурни, обикновено дребни мотиви. Липсват интелектуалната осмисленост, импресарската тактика, културната документация.
Модният писък от края на десетилетието се нарича Банско. Формулата, както и в София, следва най-малкото мисловно усилие - важни са имената, а не музикалната концепция. Дори когато тези имена са съвършено непознати в България и представят коренно противоположни стилови направления. Липсата и тук на дългосрочна стратегия и солиден интелектуален капитал ме кара да бъда песимист за бъдещето на този фестивал.
Някъде между споменатите форми на живо общуване с джаза се побират многобройните "светски" прояви - купони, приеми, коктейли, тържества и пр. Което си е чиста халтура, макар и добре заплатена.
Хвалят ни за свободата на медиите
ВАРШАВА. Независимата организация "Фрийдъм прес хаус" с централа в Ню Йорк посочи, че България, Полша и Литва са извършили значителен напредък по отношение на свободата на пресата, предаде радио "Дойче веле". Основания за преценката дава фактът, че директорите на държавните медии в тези страни не се избират вече от правителството, а от специални съвети. Специално за България се посочва че директорите на БНТ, БНР и БТА се назначават от съвет, съставен от представители на партиите и президентството.
Цивилизацията: начин на живот
Преди няколко години на страниците на вестника Енчо Мутафов поддържаше рубрика с подобно на това заглавие. Редакцията се обърна към автора да продължи рубриката и той прие с удоволствие. Писаните през тези години малки есета, които са интимната любов на учения, критика и гражданина, ще видят бял свят всеки понеделник на това място - в същия вестник, на който той бе и главен редактор.
Признаците на различните общества, на различни култури и цивилизации или, ако щете - мястото на човека под слънцето - може да се види както от едрите им характеристики, така и от по-малките, понякога дори незначителни. Затворено или отворено общество, устно или писмено слово, първобитен или цивилизован човек - под тези начала се крият куп признаци и вероятността да сгрешим в тяхното определяне е малка. Но няма да сгрешим и с наглед по-частните признаци. Ето един, който ме удиви твърде много: полагането на клетва пред съда.
Как се върши това днес? С думи, които не са повече от думи. Не че не значат нищо. Установи ли се нарушител на клетва, тежко му. Но какво става в душата му? Нищо или почти нищо. Едва ли в него трепва нещо, освен страх пред съда. А как се е полагала клетва пред съда в други общества? Ще ползвам едно свидетелство на Димитър Маринов от неговата прекрасна книга "Българското обичайно право". Той говори за правото в традиционното българско общество. От свидетеля се е искало същото, което се иска във всички общества - почтеност. Задължавали са го по следния начин: "Вместо клетва давали са им земя в двете ръце и така с тази земя в ръцете те са давали своите показания. " Какво задължаване - със земя в ръцете! С извора на препитание, самата тя богиня, измолвана с обреди и заклинания за плодородие... С нея в ръцете никой не е престъпвал чертата - дори да е бил мошеник. В традиционните общества няма вярващи и невярващи - всички вярват в боговете на общността. С тази вяра, която не се избира, земята в ръцете е санкция. Ако щете, тя е дори суеверният страх от проклятието на глада.
В християнството земята (или други божествени символи) се заменя с големите атрибути на Христовата вяра - Евангелието и кръста. С тях в ръцете е трудно да се излъже. Но свидетелят може да не е вярващ. Християнството е избор, не е обща за всички религия. Такива са универсалните религии, продукти на късните цивилизации. Общи за всички в племето са т.нар. езически религии. В древните архаични общности моралът не играе роля, той е късно цивилизационно явление, индивидуалистичен продукт - на лично решение и личен избо на поведение. В патриархалната общност, каквато описва Маринов, решението е високата санкция, която задължава всички и никой не я оспорва. Земята в ръцете е символ на тази висша санкция.
Кръстът и Евангелието също са високи символи, но не са общностна санкция. Не всеки е задължен с тях, клетвата може и да се погази. Показваха го и нашите народни движения през Възраждането. Днес в ръцете се държи искането за почтеност, което е морална абстракция. Думите нямат сила, защото нищо не ги санкционира, а още по-малко ги сакрализира. Ако се спазват, то е само от страх пред наказанието. Гражданското чувство за истина не променя нещата. Днешната клетва е игра на истина, игра на субекти.
Изследователят на културите може да подходи само с този инструмент - клетвата пред съда. С него той би написал изключително интересна книга. Възможността да сгреши е малка, защото навсякъде ще борави с предмети и символи от сърцевината на всяка култура, на всеки начин на живот.
Църковен скандал тресе Поморие
ПОМОРИЕ. Църковен скандал тресе Поморие. Православните християни окупират църквата "Рождество Богородично" от няколко дни. Те искат свещеника в храма отец Димитър да остане в града. Миряните се разбунтуваха, след като архиерейският наместник Борис Беров дойде със заповед за преназначение на отец Димитър от Поморие в бургаския квартал "Долно Езерово". В Поморие бе изпратен свещеник от Ямбол. Хората обаче отказаха да влязат в храма, а Богоявленският водосвет бе отслужен пред портите на църквата. След бунта на миряните отец Димитър остана в града, а духовниците от Ямбол напуснаха храма. Очаква се в Поморие да търгне подписка в защита на свещеника.
Битката на отец Димитър с Борис Беров се води вече месеци. Архиерейският наместник обвинявал поморийския свещеник, че живеел с друга жена, че имал разколническо календарче.
Четири леви партии се обединиха
СОФИЯ. БСП, Политическо движение "Социалдемократи", ОБТ и БСДП подписаха в НДК вчера общ проект "Нова левица". Формирането на политическия съюз е израз на това, че левите партии искат властта, заяви Георги Първанов, след като подписа меморандума заедно с Николай Камов, Петър Агов и Кръстьо Петков. Според Първанов "Нова левица" желаела властта не заради облагите, а за да предложи нова платформа и модел на социал-либерално управление. Съюзът ще бъде фактор в налагането и развитието на българския етнополитически модел, смятат лидерите й. В меморандума политическият съюз "Нова левица" се обявява за създаване на силна и трайна левоцентристка коалиция, за формиране на правителство със силно експертно присъствие, общи кандидати за предстоящите президентски и парламентарни избори.
460 коня за "Порше 911 турбо S"
През тази година компанията "Порше" ще пусне на пазара нова, специална модификация. Нейното обозначение ще бъде 911 турбо S. В автомобилните издания вече се появиха и някои подробности около новата кола.
Според английското списание "Ауто Експрес" автомобилът ще бъде построен върху базата на добре известното 911 турбо, но ще получи по-мощен, форсиран двигател.
Промените са предимно в електронната система, която управлява работата на двигателя, и в системата на запалване. Това позволява на мотора да достигне мощност от 460 конски сили, а шофьорът ще може да се движи със скорост от 350 км/ч.
Така новото "Порше" влиза в една категория с коли като "Ферари" и "Макларън F1". Естествено това означава, че и спирачните дискове ще бъдат сменени с керамични, а спойлерите отзад ще бъдат по-големи. Според очакванията цената ще бъде около 150 хиляди долара.
"Ауди" пуска модел ТТ със 150 к. с. От януари на пазара в западната част от континента вече се предлага "Ауди ТТ" със 150 к. с. Двигателят на този роудстер има обем от 1.8 литра и ускорява от 0 до 00 за 8.2 секунди. Максималната скорост е 214 км/ч., а разходът на гориво усреднен цикъл не надвишава 8.2 литра на сто.
Външно новата кола не се различава по нищо от по-мощните си събратя, носещи същото обозначение. Дори пакетът от системи за безопасност е същият, както и при другите членове на фамилията ТТ: АBS, тракшън контрол, четири въздушни възглавници и още доста неща от този род.
Според официалната информация базовият вариант на роудстера в Германия ще се продава за 54 568 марки, или с 5 хиляди по-малко от версията със 180 к. с. "Технология на злото" откри дебат още с премиерата си
СОФИЯ. Не съм готов с отговори след този филм, разтърсен съм като гражданин, каза министър-председателят Иван Костов след премиерата в петък на документалната творба "Технология на злото" в столичния Дом на киното. Според премиера заслугата на филма е, че провокира дебат за същината на събитията около т.нар. възродителен процес, който той нарече асимилация, последвана от депортация.
Журналистката от Радио "Свободна Европа" Татяна Ваксберг работи пет години върху журналистическо разследване, което завършва с филма "Технология на злото". Режисьор е Марта Илиева, оператори са Красимир Михайлов и Иван Обрейков, а продукцията е на сдружение Българско информационно общество. В препълнената зала в петък освен премиера и съпругата му Елена Костова бяха министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов и министър Александър Праматарски.
Политици, общественици и интелектуалци бяха дошли в Дома на киното, а сред правостоящите беше и министърът на транспорта и съобщенията Антоний Славински. Двама от героите на филма също бяха сред публиката, на които след края на прожекцията г-н Костов с уважение стисна ръка. Техните развълнувани изповеди във филма имат същата обвинителна сила, както и фактите от зловещия, човеконенавистнически план. В залата не бяха забелязани лидерите на ДПС Ахмед Доган, Юнал Лютфи и Осман Октай.
В "Технология на злото" има много неизвестни факти, до които се е добрала Татяна Ваксберг. Тя е открила в архивите на МВР, както вече съобщихме, заповедта за провеждането на т.нар. възродителен процес. Тази заповед, издадена през декември 1984, доказва конкретната отговорност на тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов в насилствената асимилация на българските турци, каза Ваксберг. Тя смята, че заповедите за "възродителния процес" и депортирането сочат конкретната отговорност на конкретни лица.
Татяна Ваксберг: Искам да наруша конспиративния консенус на тишината
- Г-жо Ваксберг, в "Технология на злото" вие говорите за идеолозите на т.нар. възродителен процес, но има и доста анонимни личности, които са изпълнители на самите жестоки репресии. Ще разберем ли и техните имена?
- Този филм трябваше да сложи праг на отговорността. Да отдели дребните престъпници от идеолозите. Но под "дребни престъпници" разбирам онези, които са съсипали живота на десетки и стотици хора. Да ги отдели от другите, които носят отговорност за съдбата на 840 000 души. За БКП сложих този праг на ниво секретариат на ЦК, а за Министерството на вътрешните работи - началник на управление. Поради темата на филма в него става дума и за първия секретар на окръжния комитет на БКП в Кърджали. Колкото за другите, това е работа на прокуратурата. Те всички могат да бъдат открити и всеки един от тях трябва да понесе своята отговорност.
- Според филма много е деликатен въпросът с доносниците на ДС от турски произход. Вие твърдите, че често тяхното вербуване е по план и е съпроводено с жестоки репресии. Как трябва да се процедира при отварянето на техните досиета?
- Много е сериозен този въпрос. Това е един пример как трябва да подходи бъдещата комисия за разсекретяване на досиетата. При насилствената асимилация на българските турци да обявиш за доносник някой, който е бил вербуван след 1 януари 1985 е също толкова голямо престъпление, колкото и ако си го бил вербувал. Защото всички завербувани турци след тази дата са били обработвани или за да изпълни ДС някакъв свой социалистически план, или са подписвали тези декларации за сътрудничество с цената на заплахи, които ние въобще не можем да си представим. Целият този архив трябва да бъде отворен в последователността: събития - хора, а не обратното. За сметка на това всички останали сътрудници на ДС от турски произход, вербувани преди тази дата, биха могли да бъдат третирани както всички останали доносници в страната.
- Каква е вашата цел с този филм?
- Да наруша конспиративния консенсус на тишината след 10 ноември. Тази масова тишина, която налегна българското общество, сякаш това никога не се е случвало. Изведнаж възниква някакъв термин "толерантност". Каква толерантност, това е забрава?! Толерантността, идва след като осъзнаеш, че има престъпление, че то се е случило и ти си го погребал в миналото. Но то не може да бъде погребано, преди да бъде разказано!
Иван Костов: Заслугата на филма е, че нарича нещата с точните им имена
- Г-н Костов, какво може да промени такъв филм и други подобни журналистически разследвания оттук нататък?
- Първо, трябва да ни промени в този смисъл да видим злото и да благодарим на тези хора, които говориха във филма и събраха мъжество да ни кажат истината. Защото на тях никак не им е лесно да говорят. Тези хора позволяват на цялото българско общество да различи злото в целите му зловещи мащаби. Защото то очевидно се прикрива. Очевидно мимикрира и търси нагли, нахални, цинични начини, при които да се представи за добро. Ето, самата депортация е наречена възродителен процес. Ние всички използваме термина "възродителен процес" със сарказъм, но трябва да почнем да наричаме това депортация, опит за асимилация, последвана от депортация. Трябва да дадем точните имена на нещата и мисля, че това е огромната заслуга на Татяна Ваксберг.
- Ще има ли скоро осъдени?
- Не съм председател на Върховния касационен съд, нито върховен прокурор. Това, което зависи от изпълнителната власт, е направено и тя ще продължи да го прави. Мисля, че трябва да благодарим и на министъра на вътрешните работи г-н Емануил Йорданов, защото той е първият, който на практика показа граждански контрол върху Министерството на вътрешните работи. Това е човекът, който отвори архивите. Ние допреди една година даже нямахме министър, който да разбира гражданския и политическия аспект на този въпрос.
- Как мислите, че сега БСП и ДПС ще продължат да преговарят?
- Това е един въпрос, който въобще не ме интересува.
- Героите на филма споменават за хора, които жестоко физически са ги репресирали. Те остават анонимни и са извън кръга на основните инициатори, но дали някога ще разберем и техните имена?
- Трябва да има следствие под ръководството на вещ прокурор, което да достигне до тези хора. Това обаче е материя наистина в областта на Наказателно-процесуалния кодекс. Там трябват специалисти, хора, които разбират от тези неща. Това, което си мисля, че стана лошо в България, е, че някъде в 1989, особено след декемврийските протести, като че ли се намери някаква формула за оцеляване на нещата, някакъв "модус вивенди". Потърпевшите се успокоиха, ние ги защитихме и май с това се изчерпа нашето гражданско мъжество в онези дни на протести. Спомням си колко ни беше страх да не избухнат тогава етнически конфликти в България. И като че ли и моята политическа сила реши, че си изигра ролята, а се вижда, че на практика това само ни е накарало да си мислим, че сме решили въпроса. А всъщност не е така.
