1.
Не измени на своята съдба, ни на народа си велик и мълчалив, отказа се от личното спасение и предпочете общото спасение.
Остана вярна на номадската си кръв, бездомна да скитосваш степите, или в отчаяната самота, там някъде във Комарово, да виеш с черни ветрове сред белия простор на ужаса.
Как издържа на всичко си знаеш само ти.
Излезе по-корава от мъжете, не се огъна в тежкия си път.
2.
Превърнах се във стих от Данте и като труп на гроба ти се сринах, в очите ми заплака тишината и розите в бурканите от вчера, донесени от твои обожатели с разплакано ухание ме гледаха... Бях насаме единствено с небето и в тайнствено общение със мъртвите и тайни мъки споделих със тях.
Те никога не са били предатели.
3.
Ти, най-красивата жена, по-хубава от тайнствените Музи, дали виновните не бяха те, че те орисаха така жестоко, еднакво да умираш и възкръсваш всеки ден, на живите кураж да вдъхваш, защото само със мълчание и хляб не се живее.
Позна из дълбините майчината болка със мъките на други руски майки, да чакате нахалния палач да вземе малкото храна и топли дрехи за ваште близки без вина виновни.
Горчи ни много ужасната цена на твоето безсмъртие, което предварително го имаше, но трябваше докрай да преживееш всичко, горчивата си чаша да изпиеш.
Такава е съдбата на великите.
4.
На гроба ти за теб се моля, мила Ана, безгрешна грешница на вечния живот, и гражданка на вечността, познахме заедно какво е болшевишко робство, платихме кръвен данък на червените палачи, но ненаказани и без възмездие останаха.
Прав беше Мориак, когато казваше:
"Четем ли стиховете на Ахматова, не можем да не плачем!"
Аз плача... Изкупен е 70 на сто от тютюна
КЪРДЖАЛИ. Търговските фирми са изкупили около 70 на сто от произведените през м.г. ориенталски тютюни в региона. В община Кирково са приети 1270 т суровина от произход "Крумовград" при квота 1750 т, в Крумовград - 1400 т при квота 2400 т, в Ардино - 70 т при квота 290 т, съобщи шефът на регионалния филиал на фонд "Тютюн" Любомир Петров. Търговците не проявяват интерес към договорираните количества от произход "Джебел басма". Проблемът с този произход съществува от няколко години насам. Обяснението е, че този тютюн трудно се реализира на чуждите пазари. Очакваният добив в региона за реколта 2000 е около 6000 т. Заради продължителната суша произведеният тютюн е по-малко от квотата, но за сметка на това е с по-добро качество.
През последните три години производството в областта е намаляло с около 20 на сто, а броят на регистрираните тютюнопроизводители се е смалил от 18 900 на 11 762. Отливът се дължи най-вече на ниските изкупни цени, предлагани от търговците.
Италианският "Бипоп" се колебае за Спас Натов
СОФИЯ. Ръководството на втородивизионния италиански отбор "Бипоп" (Реджо Емилия) все още умува дали да привлече българския национал Спас Натов. Както е известно, играчът на "Черно море" бе в края на миналата година на едноседмични проби в тима от серия А2, като междувременно премина и пълни медицински изследвания. "Всички в клуба останаха много доволни не само от баскетболните умения на Натов, но и от характера му. Италианците се убедиха, че е класен състезател, който има страхотен поглед върху играта. Проблема обаче е в това, че "Бипоп" се нуждае от типичен тежък център, а Спас не е такъв и затова клубът се колебае дали до го привличе. За тях най-важното е даден играч да може да пасне в схемата на игра, която практикува отборът. Надявам се, че днес ще се изясни дали Натов ще премине в тима от Реджо Емилия" - заяви мениджърът на Спас Натов - Георгиус Патапатиу. Междувременно треньорът на ЦСКА Росен Барчовски сподели, че армейският клуб е съгласен да вземе играча на "Левски" Николай Балев под наем до края на сезона, но без да плаща сумата от 3000 лева, която искат сините за преотстъпването на своя състезател.
Кои са днес на трудовата борса
Реконструкцията или закриването на предприятията е неизбежен процес. Това го e знаела и върхушката на комунистическата партия още по време на строежа на тези предприята, когато са залагали в тях морално остаряла техника, която понастоящем е и физически износена. Още повече, след като предварително са знаели, че страната ни няма суровина, с която да подхрани тези "гиганти" (справка Кремиковци). Не може заводи, които бълват некачествена продукция, при това с висока себестойност, да намерят прием на световния пазар и да конкурират високо- развитите в техническо отношение страни. Това можеше да стане само по времето на СИВ, но той рухна не под напора на демократичните промени, а под собствената си немощ. Тази продукция не се пласира вече и у нас. Всеки търси качественото и евтиното. Но по този въпрос мен друго ме тревожи. Кои са на трудовата борса днес? Това са хора предимно от нашите среди, които през мразовития януари на 1997 блокираха площади и улици за по-перспективно бъдеще и принудиха ненавистното комунистическо правителство да се оттегли от властта. А днес да знаете за безработни комунисти или техните деца да мизерстват от глад? А ако ги има, колко са и колко време остават без работа? Дори и в общини със сини кметски управи комунистически чеда седят зад бюрата, а нашите привърженици са на улицата безработни, изплашени и немощни. Ето това не може да не боли.
Легенди на шоубизнеса
Ако приемем Джуди Гарланд за суперзвезда на холивудския мюзикъл през 30-те, 40-те и 50-те години на нашия век, то следващите десетилетия несъмнено са на дъщеря й Лайза Минели и, разбира се, на Барбра Стрейзънд. И тя като Джуди е преди всичко певица пар ексаланс, танцьорка и великолепна актриса в комедиен план, която блестящо се справя с драматичните роли.
Родена в Бруклин през 1942, още от малка Барбра горещо желае да играе в театъра Шекспир и Чехов, но силата на призванието й я насочва към музиката. Става национална фигура в средата на 60-те години с мюзикъла "Смешното момиче", игран две години на Бродуей с огромен успех, а екранизацията му заслужено й носи "Оскар" за 1968. Оттук нататък, както казват, останалото е история.
Като професионалист тя е безмилостно взискателна както към работещите с нея, така и към себе си, но затова пък всичко, което носи марката Стрейзънд, е висока класа. Дори формата на носа й според нея не се нуждае от пластична хирургия, защото именно там й е чарът.
След като дълго време се бе посветила на киното като режисьор на "Йентъл" и "Принцът на приливите", неукротимата Барбра се върна с гръм и трясък в концертния живот. Междувременно към дългия списък от интимни приятели, сред които Омар Шариф и Райън О'Нийл, се прибави тенисистът Андре Агаси и накрая актьорът Джеймс Бролин, за когото се омъжва. В края на краищата и звездите от такъв ранг имат право на личен живот. Последната новина от певческата й кариера обаче ще разочарова феновете, тъй като този път тя решително слага край на изявите си. Утеха остават многобройните аудио- и видеозаписи. Както и филмите, от които Барбра, надявам се, няма да се откаже.
Лично мнение
Ако някой се беше сетил да го награди с някакво високо отличие на нова, демократична България, преди да беше напуснал този свят на 6 януари 2000, Илия Минев едва ли би се радвал да се нареди в една редичка с хора, които с оръжие в ръка са нахлузили върху врата на българския народ комунистическия хомот, които с таланта и словото си са утвърждавали прелестите на "социалистическия рай", а са отричали и громили с цялата мощ на дарованието и на властовите си позиции в културата "гнилия буржоазен строй и упадъчното буржоазно изкуство". Защото кой можеше да печата през изминалите мракобесни 45 години на пролетарска диктатура? Кой можеше да прави филми, да просперира в което и да е от изкуствата независимо от дарованието си? Може би има хора, които все още си спомнят, че това се позволяваше на верните на режима, на комунистите, дори и когато малко кривваха встрани от правата партийна линия.
Почти съм убедена, че ако беше жив, Илия Минев не би приел награда, която го приобщава към партизани, ятаци и възпевачи на комунизма и маркслениските глупотевини. Защото какво се оказа - че еднакво заслужили за съвременна демократична България, поела най-сетне пътя на евроатлантическите ценности, са както тези, които насаждаха тоталитаркомунизма и неговата идеология, така и тези, които с цената на живота си като Георги Марков се бориха срещу него. Аз не си спомням след 9 септември 1944 Георги Димитров да е наградил с най-високото отличие на страната например блестящия, световноизвестен траколог и археолог проф. Богдан Филов (ограбвайки неговото наследство, Людмила Живкова стана "учѓнка") или също световноизвестния хирург проф. Александър Станишев, нито яркия карикатурист и журналист Райко Алексиев, нито слависта и специалист по българска възрожденска литература проф. Борис Йоцов, нито авторитетния литературен критик Йордан Бадев или директора на в. "Зора" Данаил Крапчев. Тяхната награда беше куршумът на червените екзекутори и зачеркването им от българската наука и култура. А може би бяха наградени писателката Фани Попова-Мутафова, художникът Александър Добринов, журналистът Стефан Танев, проф. Михаил Арнаудов? Тяхната награда пък бяха затворите и лагерите, после интерниранията.
Илия Минев не доживя високата награда. Отиде си преди една година забравен, в мизерия. Самото му съществуване за мнозина криеше неудобство, защото беше жив упрек към конюнктурщината и изгодната търговия с идеали и ценности. Това, че някъде в гр. Септември дишаше този непримирим антикомунист и борец срещу кървавата диктатура, беше мълчалив укор към самоокичилите се със заслуги в свалянето на режима дисиденти като Жельо Желев, Петко Симеонов, Александър Каракачаном, Христо Смоленов, Стефан Гайтанджиев и други подобни. На 83 години Илия Минев затвори завинаги очи, изтикан от политическата сцена по груб, безпардонен начин от ченгетата. В най-новата история на България той остана един от малцината непрекършени от физическия и психическия терор на червените диктатори, които 27 години са го държали в затвора.
Перестройчиците продължават да тръбят какви мъченици са били - партията майчица ги била прогонила от редовете си, защото искали да обновят социализма. С методическата помощ на Андрей Луканов те създаваха през 1988-1989 клубове за гласност и преустройство, екологични дружинки с ограничен и строго определен състав от ченгета, възстановяваха набързо с кадри на Държавна сигурност стари партии. Но изобщо не споменават, че първата антикомунистическа организация у нас в ново време е създаденото на 16 януари 1988 в гр. Септември, в дома на Илия Минев, Независимо дружество за защита правата на човека. Събранието е по инициатива и под председателството на дългогодишния затворник на комунистическата власт и някогашен изтъкнат деец на Съюза на българските легиони. Управниците са слисани. Извънсценарната дейност трябва да бъде прекратена и властта не си поплюва. Някои от основателите са заставени да напуснат страната. На другите е направен обиск и са иззети всички документи на дружеството.
В знак на протест и с искане да бъдат върнати архивите Илия Минев обявява гладна стачка. Властта не реагира. След две седмици обаче общественото мнение в чужбина дава знак, че се интересува от битката между управляващите и Илия Минев. На 50-ия ден той е без сили и постоянно на легло, но това не го поколебава в решението му. В навечерието на 58-ия ден смъртта се беше вече надвесила над крехкото старческо тяло, но духът на Илия Минев остана свободен и силен. Международният отзвук принуди комунистите да капитулират два дни по-късно и да върнат архива на дружеството. Но това ги амбицира на всяка цена да превземат организацията. Със задачата се справи Румен Воденичаров.
Своята закалка роденият през 1917 в Саранево (дн. Септември) Илия Минев получава в редовете на Съюза на българските национални легиони. Още като ученик той ясно определя пътя си и позицията си - срещу болшевизма и неговите слуги у нас, в защита на демокрацията и парламентаризма. Защото чисти комунистически измислици са, че Националните легиони и водачът им Иван Дочев са фашисти, които искат да потъпчат правата на гражданите чрез диктатура. Както знаем, диктатурата на "пролетариата" е лозунг и дългогодишна кървава практика на самите комунисти.
Националните легиони са били срещу преврата на 19 май 1934, извършен от същите републиканско-сърбофилски лица, направили преврата заедно с комунистите и на 9 септември 1944. Легионерите са, които се борят срещу потъпкването на парламентарния ред, срещу забраната на политическите партии и организации. В средата на 30-те години сред дейците на Легиона от по-младата генерация изпъква наред с Васил Златаров от Ямбол, Владимир Абаджиев от Варна, Дянко Марков от Плевен, Венелин Шутилов от Видин и Илия Минев.
Още с идването на комунистите на власт завършилият през 1941 инженерна химия в Тулуза, Франция, Илия Минев е обявен за "народен враг" и е осъден на смърт.
По-късно смъртната присъда е заменена с доживотна. Нищо не е в състояние обаче да го пречупи и той е един от малцината, неподписали декларация за сътрудничество с комунистическата власт. Как да допуснеш такъв човек в политиката по време на режисирания преход към демокрация? Желевци, кюрановци и вагенщайновци му затварят устата още на първия митинг на 18 ноември 1989 в София и го изтласкват встрани, за да не накърни трогателното единство на партията с "дисидентите". Нищо че публично крещяха за защита на правата на човека. А кой, ако не Илия Минев, е първият правозащитник в България?
До международната конференция в Белград през 1977, състояла се две години след конференцията в Хелзинки, Илия Минев и Васил Златаров отправят петиция, че българското правителство не е изпълнило абсолютно нищо от споразуменията за защита на човешките права, макар в Хелзинки Тодор Живков да слага подписа си под документа. Вбесени, комунистите ги арестуват и осъждат на 4 години затвор.
Признание за неизменната си антикомунистическа и отечественолюбива позиция Илия Минев получава единствено в САЩ, където заедно със съпругата си гостува през февруари-март на Българския национален фронт. Той е почетен гост и главен говорител на събирането за националния ни празник в Ню Йорк. А тържества в негова чест са организирани в Бъфало, Лос Анжелос, Вашингтон, Чикаго, където е награден със златния орден на БНФ "За свободата на България". Но истинското отличие за него е, че в паметта на потомците най-дългогодишният затворник в комунистическите душегубки ще остане като пример за последователност и непреклонност, за духовна сила и несломимост.
Непротивоезикоругателствувайте
Твърде често някоя дума от езика може да добие ново значение, което да се наложи в речта. Това се случва и с названията на четирите посоки на света, които, вече написани с главна буква, бележат земи, държави, народи, а с допълнителни определения към тях може още повече да се конкретизира съдържанието на названията. Така се ражда и наименованието Близкият изток.
Включването на определението като задължителна съставка в новото словосъчетание дава своето отражение върху правописа. Сега с главна буква започва да се пише определението, а съществителното, към което то се отнася, я загубва. По този начин се постига изравняването на писането с названия на географски обекти като Стара планина, Бели извор, Слънчева система.
С това обаче езиковият проблем не приключва, защото се намесва и граматиката. Въпросът е как да се употребяват тези названия в изречението и извън него. В рамките на речта естествено се стига до изречения от типа на Обстановката в Близкия изток е отново напрегната, тоест определението от названието бива членувано. Но какво да се прави, когато това наименование стои самостоятелно написано или изговорено, например като заглавие - Близък изток (както все още го срещаме много често) или Близкият изток?
При решаване на възникналите спорни случаи в граматиката обикновено се прибягва до принципа на аналогията. В речта ни вече съществуват редица названия, собствени имена, изградени по подобен начин, тоест от прилагателно и съществително име от мъжки род. А това означава, че те трябва да се използват като модел и при разрешаването на разглеждания случай.
Общо споменатите наименования се делят на две групи - когато съществителното е собствено име, прилагателното, включено в названието, се употребява нечленувано - Северен Урал, Южен Виетнам, защото самото съществително собствено вече е достатъчно определено. Понякога обаче в тези случаи е възможно прилагателното да бъде представено със специална, разширена форма, завършваща на и - Горни Лозен, Бели Искър, Осъм, Долни Дъбник.
Когато обаче съществителното е нарицателно име, както е при нашия случай, при названията се среща само разширената форма на прилагателните имена - Бели извор, Зли дол, Нови пазар, Сини вир. (Случаи като Червен бряг са действително изключения.)
Така че не би могло да има място за спор относно формите Близък изток или Близки изток. Важното е, че в момента вече наименования с прилагателните на и в българския език не се образуват. А това означава, че не можем да употребим названието Близки изток. Това пък подсказва, че в този случай, като при ново название, трябва да прибегнем до наложената форма за определеност на прилагателните и така да достигнем до названието Близкият изток. (Сравнете и названия като Златните мостове, Побитите камъни.)
Точно в този вид названието трябва да се употребява и в изречението, и когато стои извън него, тоест ако само представлява изречение, например във вид на заглавие.
Между другото, съвършено същото е положението и с другото съчетание, в което участва името Изток - Далечният изток, където също трябва да се избере членуваната форма на прилагателното в наименованието.
Ние в XXI век
На много личности може да се припише авторството на тази мисъл, но Людмил Георгиев не крие, че в края на миналата година, когато държавният глава Петър Стоянов го декорира с най-високото българско отличие - орден "Стара планина" - първа степен, пак му я припомнил.
Той после на мен, аз на вас... и така се получава онази приемственост, която примерно във Великобритания наричат традиция, във Франция - вкус, в САЩ не зная как е, защото там за някои и джаз, и живот са едно и също. Поне от два века. В България празничната еуфория току-що е отминала и покрай гозбите и вината ние сме се озовали в нови измерения. С Людмил Георгиев се шегуваме, че сме автори от миналия век. Сиреч остарели, макар че седемдесетте си години той носи с достойна осанка. Виждаме се често, нали е постоянен автор на рубрика. (Само отгърнете страницата.) И може би затова забелязвам укор в погледа му: един вид след високия орден всеки иска интервюта, дори и най-близките! Може би е прав? И това доказва, че Л. Георгиев е скромен. Дотолкова, доколкото скромен може да бъде един артист, излязъл на сцената на 15-годишна възраст. Минал през комунистически лагер заради свиренето на джаз, после с него (джаза) и заради него обиколил света. А сега уж е кротнал в дома си в центъра на София, пише книги и се чуди и той като нас какви ще трябва да сме в XXI век.
- Е, след честитките и пожеланията може и да поработим, нали в новия век така трябва. Как ще коментираш новогодишната програма на централния софийски площад, излъчена по БНТ?
- Хареса ми. Естествено че ще ми хареса, една по-различна форма на изявата на радост и в България. Това беше и европейско, и световно усещане. След като и в Китай даже хората бяха на улиците в уреченото им "китайско" време, някак не върви ние да си останем сред пиенето и мезетата... Разбира се, това е въпрос на виждане, на желание, на чувство, на съвременност. Макар че е много трудно днес да определим каква трябва да бъде именно съвременността на XXI век.
- Може би човещината?
- Може би. А може би красотата. Прощаването с остарелите представи за битуване и живуркане. Тези, заради които миналия век ме изпратиха на лагер. Заради свирене на "американска музика". Копаех после един канал край село Чомаковци - Белослатинско, и даже там свирих джаз. А когато ме освободиха, ми забраниха да казвам къде съм бил през изминалото време. Било грешка. И всичко заради любовта ми не към нещо престъпно или неморално, а заради музика, която ни прави близки с още един, и то непознат свят.
- Не съм специалист, но според общото мнение и днес джазът у нас не е за завиждане.
- Трябва да се съгласим, че традициите на джаза в България не са големи. Независимо от факта, че първите наченки на тази музика у нас датират още от 30-те години. Ще кажеш: "Та нима седемдесет години са малък срок; за половината от това време американците бяха привършили с традицията и шеметно бяха започнали да развиват различните стилове, тенденции и течения. " Вярно, само че зад океана далеч преди джаза имаше блус, холърс, трудови песни и спиричуълс. Това бяха жизнените корени, от които джазмените черпеха в своята еволюция. А от какво са черпили нашите пионери в началото? Положително не от нашия фолклор, нито от турския или от който и да е балкански. Единственото, което са правили първите наши джазмени от "Овчаров", е било да се обърнат към джаза такъв, какъвто е бил през 30-те години в Америка. Или с други думи те е трябвало да усвояват чужда традиция. Точно това, което са правили всички други нации, когато за първи път са чули новата музика, известна като джаз. При това положение единствената алтернатива е била да се копира дословно от плочи американският джаз. Дарчо Сакеларев ми беше казал, че някъде в края на 40-те години направил първия опит да разработи в джазов идиом народната песен "Стъпил Добри". Можем да кажем, че това е първата българска джазова пиеса. Чак през 60-те години Милчо Левиев се захваща с композирането на български джазови творби. Но дори и днес все още не сме създали традиции в това отношение. А и не е лесно да адаптираш какъвто и да е фолклор (може би само с изключение на латиноамериканския) към каноните на джаза. Затова, струва ми се, по-правилно е да не говорим за български джаз, а за джаза у нас.
- След попфолка няма ли да ни изненада през новото столетие и понятието джазфолк?
- Знаем, че основните съставки на джаза са суингът и блусчувството. Ако ги няма, няма и джаз, казват пуристите. И не само те. При това вездесъщият Дюк Елингтън декларира: It don't mean a thing if it aint got that swing. Но в съвременния език на джаза някои не се съобразяват с тези канони. Често слушаме музика, обявена за джазова, в която няма и помен от чувство за блус или суинг. Изглежда, думичката джаз особено много се харесва на такива изпълнители и те страшно държат на този етикет. Фактът, че изпровизират, не е достатъчен. Импровизирали са Лист и Паганини в класиката, импровизират блус- и рокмузиканти, импровизират и нашите народни музиканти. Значи ли това, че те са джазмени? Моето мнение и не само моето е такава музика по-добре да бъде дефинирана като съвременна или модерна, да речем. Но габаритите на днешния джаз се разшириха до такава степен, че човек днес не знае кое е и кое не е джаз. Всичко това се прави от продуценти на плочи, организатори на концерти, фестивали и други само в името на печалбата. Комерсиалният успех е над всичко и много важно, че голяма част от публиката смята за джаз точно това, което не е джаз.
Журналистите от своя страна пишат във вестници и списания или излъчват в ефир по радиото или телевизията материали за джаза. В сравнение с това, което правят за други жанрове като поп, попфолк, народна музика, рок и тям подобни от така наречената развлекателна музика, джазът е само капка в морето.
- Какви ценности трябва да пренесем в новото столетие или да придобием евентуално, които отново да ни наредят до духовно водещите нации в света? За Европа не говоря, тъй като ти си обиколил кълбото и Европа ти е тясна.
- Дано на всички ни стане тясна Европа, предвид това, което стана и ще става с ограничителните визи. Тясна, но с акъл. А не едно безразборно ходене и лутане без работа и обезпеченост, което за никого не е добре. Аз говоря единствено и само като музикант и българин, който обича страната си. Искам повече хора да обърнат лице към истинската музика, онази, която е със стойности и има своя вътрешна естетика. Знам, че това никак не е лесно. Трябва да слушаш музиката от малък, защото е знайно, че децата, които от малки са възпитавани с класика, блус, джаз, са много по-отворени за света. По-лесно намират правилната насока. Ето тук държавата трябва да се намеси в културата индиректно. Наложително е в българското училище да са повече часовете по музика. Да има и попмузика, да има и мюзикъл, джаз да има. Класиката е обезателна и повече от задължителна. В това е началото на общочовешкото ни приобщаване към нови усещания и едно променено и позитивно мислене, което ни е страшно нужно в новото време, в което вече живеем. Няма шега! Бах, Хендел, Моцарт, Бетовен... Чайковски след това. Вагнер даже. Всичко трябва да се знае. Не може да обичаш нещо, когато не го познаваш. В Европа не искат необразовани, неуки хора. Това е реално изпълнимо. Всички учители по музика са завършили академия, значи не е трудно да пренесат своите знания и върху новото, младото поколение, което трябва да мисли по европейски. Ако не могат да се справят с джаз, хора като мен и мои колеги ще им помагаме. Един път в месеца всеки би отишъл да разказва историята на джаза. За мюзикъл... Това и сега го преподавам в НАТФИЗ. Ето за тези ценности исках да говоря и го правя с чистото съзнание, че са наложителни, защото са вечни.
- Предполагам че някой, от когото зависи това, ще го прочете и може наистина да свършим полезна работа, обаче всичко това ще стане само ако след половин година сме наясно кому да дадем гласа си на изборите. Твоята кратковременна прогноза?
- Трудно ми е да правя прогноза толкова рано, пък и немалко позиции се накърниха. Но аз продължавам да съм оптимист и вярвам, че пак ще спечелим изборите. Синята идея не е износена като послание и надежда за българите. Тя наистина е идея, в която трябва да вярваме. Е, естествено ще бъда радостно изненадан, ако спечелим с оня съкрушителен резултат като през 1997, но всичко в света се променя, затова, от друга страна, чукам на дърво, дано никога да не се връщат предпоставките за тази изборна победа.
- Имаш предвид управлението на БСП и кабинета на Жан Виденов.? - Точно това имам предвид. Но съм убеден, че хората, българите, ние станахме много по-разумни и сами няма да вкараме вълк в кошарата си. Сами ще си оправим играта. Векът е млад, но нали сме от миналия век и доста неща сме преживели и препатили. През последните години, особено след инфаркта, често си мисля за взаимоотношенията между хората, за вниманието, учтивостта, възпитанието, уважението, за колегиалността, приятелството, любовта, толерантността, искреността и вярата. Дали ако хората притежават всички тези качества или поне някои от тях, светът ще стане по-добър? Явно е обаче, че светът е несъвършен. Не можеш да накараш човека да стане по-добър, затова опитай се ти да станеш такъв. Тогава може би временното ни пребиваване на тази грешна земя ще бъде по-поносимо и духът ни - по-извисен. Всички се раждаме с отделна мисия и с предопределена съдба и само Онзи от горе решава всичко. Знаейки това, се питаме защо тогава има войни, престъпления, вражди, подлост, омраза, лъжа, равнодушие и завист? Но да оставим тези проблеми на философите и може би политиците. Защото именно те са тези, които дърпат конците и решават съдбините на народите. Някой беше казал, че демокрацията положително не е съвършената форма на управление, но засега по-добра не е измислена.
Новите паспорти плашат анонимните пътници
- Полк. Захариев, 1 януари 2001 завари някои пътуващи български граждани неподготвени за сроковете за подмяна на паспортите за пътуване в чужбина?
- Многократно бе обявявано, че този срок изтича в края на 2000. Беше ясно, че тези български граждани, които пребивават в чужбина под чужда самоличност, трябва да се върнат в страната и да се снабдят с новите паспорти, иначе рискуват да останат без документи. Всеки българин, живял по-дълго в чужбина, знае колко е неприятно да се сблъска с такъв човек. Същите тези хора с неясна самоличност извършваха престъпления от името на нищо неподозиращи други граждани. Изискването за нови документи за самоличност - равни или по-добри от тези на западните граждани - бе и едно от условията за изваждането ни от шенгенския визов списък. Именно това направихме. Колкото до сроковете, отнасящи се за гражданите, те бяха съобразени с тежката процедура, но не бяха никак малки. Откакто започнаха да се издават документите, измина година и шест месеца.
- С липса на информация ли може да се обясни недоволството на някои често пътуващи българи?
- За някои, живели дълго зад граница, може да става дума и за липса на информация. Но как да си обясним тогава неинформираността на онези, които са тръгнали да излизат след 1 януари 2001 от страната и не били чули за никакви срокове. Ами нали една година непрекъснато се говори за това. Всички медии непрекъснато информираха и коментираха тези срокове. Ясно бе посочено, че ще се удължи срокът само за издаване на личните карти, защото са много по-голям брой. Предполага се, че към 7 млн. български граждани ще подменят старите си граждански паспорти с нови лични карти. А както се вижда от статистиката, граничните паспорти биха могли да си подменят около 3 млн. души, което е два пъти по-малко. Обикновено лицата, които имат намерение да излизат от страната, предприемат стъпката да си подменят граничните документи. Досега това са 1,543 млн. българи.
- Какво трябва да направят гражданите, които вече имат шенгенска виза в старите си паспорти и не биха искали отново да се редят по опашки пред посолствата?
- Тези лица няма да бъдат спирани от шенгенските държави, както беше и досега. Те могат да поискат стария си паспорт при изваждане на нов, в който е запазена тази виза, и да пътуват с двата документа едновременно.
- Вие споменахте, че ваденето на нови задгранични паспорти ще пресече пътя на някои наши граждани, ползващи чужда самоличност. Да не говорим за фамозните случаи на пътуващи с по няколко паспорта лица, издирвани и от Интерпол. Какво стана с проекта за единен регистър, чрез който всеки влизащ и излизащ от страната ще може да бъде идентифициран по онези показатели, интересуващи различни институции на страната, и как вашата служба ще участва в това?
- В МВР има такава служба, която се занимава с такъв анализ и там се използват всички информационни системи - за самоличност, за граничен контрол и т.н. Те са построени на база данни ЕСГРАОН, а значи за всички български граждани с ЕГН, както и за чужденците с такъв личен код. Това е цивилна система и се ръководи и експлоатира от Министерството на регионалното развитие.
- Може ли да посочите с каква скорост информацията, например за загубен документ, стига до граничните пунктове, летища, банки и т.н. ?
- Такава информация се разпространява веднага до тези системи и до всички регионални дирекции на вътрешните работи. Но това зависи и от гражданите, които обявяват своевременно загубата. Преди година имаше случай с българин от Варна, който не бил обявил повече от две години , че е загубил паспорта си и доста по-късно, като си вади друг паспорт, отива в германското посолство, но там му отказват виза, защото се оказва, че лицето, употребило документа му, е излязло с него от страната и съдено в Германия. И не само е съден, но и е излежал присъдата си. Отгоре на всичко той дължал от негово име и сумата 10 000 ДМ. За да докаже нашият варнененц, че онова лице не е той самият, са му били необходими адвокати, и то в Германия, които да докажат неоспоримо, че той не е напускал страната. Няма да казваме за какви пари работят германските адвокати и каква процедура го чака. И всичко това заради "невинния" пропуск да отиде до най-близката служба на МВР и да заяви загубата на документа.
- Какво трябва да знаят българите с двойно гражданство, които пребивават в чужбина? Могат ли да си извадят новия документ, без да се налага да идват в страната?
- Законодателят даде възможност чрез упълномощени лица на територията на страната тези граждани да си изваждат паспорти. Като ползват услугите на някои куриерски служби, имат такава възможност. Обикновено за около един месец това може да стане. трябва да отидат в консулството, да заверят заявление, пълномощно до лице на територията на България. Изпращат този комплект и ние издаваме паспорта и той отново се връща в консулството. Мнозина се възползваха от тази възможност, защото тя е сериозно облекчение. Например от Западното крайбрежие на САЩ, където живеят няколко десетки българи, са се организирали и ежемесечно упълномощен от тях куриер пътува до България, издава документите и се връща за десетина дни. Просто предприемчиви българи.
- Нека повторим каква е процедурата за пътуващите от и за страната българи след януари 2001 със стари документи, които още не са разбрали промените.
- Старият им граничен паспорт се иззема и им се дава временна бележка, докато се сдобият с нов документ. Ако много бързат, могат да упълномощият съответно лице. Но бих ги посъветвал да не изчакват тази процедура, а да се възползват от възможността да направят това задочно. Проблем ще имат онези, които не са двойни граждани, но имат например зелена карта. На тях ще им се наложи да притежават и валиден национален документ за самоличност, тоест български паспорт. Не би трябвало да изчакват да свършат цялата работа, като дойдат в страната, а да потърсят нашите консулски служби в съответната страна. Добре е те вече да са уведомили българските колонии в съответните страни неколкократно. Говорихме с директора на дирекция "Консулски отношения" Красимир Стефанов да потвърдят до всички наши колонии зад граница, че срокът на паспортите е изтекъл.
Как е вървяла смяната на паспорти през 2000 (в хиляди души) март - 155 април - 155 май -145 април - 155 юни - 142 юли - 155 август - 160 септември - 123 октомври - 111 ноември - 95 декември - 83.
Обмисля се освобождаване на търговията с цигари
СОФИЯ. В момента се подготвя предложение за либерализиране на пазара с тютюневи изделия. Това съобщи вчера Детелина Кръстева, шеф на дирекция в Министерството на икономиката. Тя уточни, че предложението на икономическото ведомство вероятно ще бъде готово до края на март и ще бъде внесено за одобрение от Министерски съвет. То се подготвя съвместно с експерти от земеделското и финансовото министерство. В момента правителството определя цените на цигарените изделия по предложение на производителите или вносителите. Либерализацията на пазара и на тези изделия е в съответствие с практиката в страните от Европейския съюз, коментират специалистите.
Цените на нови марки вносни цигари и пури, одобри вчера кабинетът. Така на българския пазар стъпват нови марки на две гръцки фирми - "Карелия" и "Папастратос", американски пури с марката "Давидоф" и нови марки на компаниите "Бритиш-американ тобако" и "Реемсма".
Най-висока цена на нашия пазар ще държат цигарите "Трежърър", които ще се продават в луксозна метална опаковка срещу 34 лева за кутия. Първенство по висока цена сред пурите пък държи марката "Леон Хименес Беликосо". Ценителите й ще трябва да се бръкнат с 590 лв. за 25 броя.
Марките "Карелия" ще се продават по 2,20 кутията, а "GR" - по 2,60 лв. Пурите "Давидоф" ще се продават между 75 лева и 570 лева кутията.
И на новите за нашия пазар марки цигари задължително цената ще се изписва на бандерола.
Одобрена е спогодбата за реадмисия с Украйна
СОФИЯ. Правителството одобри вчера проект на спогодба с Украйна за приемане и предаване на лица, които пребивават нелегално на територията на двете страни. Това обяви министърът на външните работи Надежда Михайлова. Едва след приемането й може да се обсъди и спогодба за облекчен визов режим. Очакваме отговор от руската страна на нотата за едностранно прекратяване от наша страна на безвизовия режим между двете страни.
Освобождават цените на цигарите
СОФИЯ. Икономическото, финансовото и земеделското министерство подготвят предложение до МС за либерализиране на търговията с тютюневи изделия, съобщи вчера Детелина Кръстева, шеф на дирекция в икономическото ведомство. Предложението вероятно ще бъде представено на кабинета до края на март, стана ясно вчера.
Държавата ще остане консервативна по отношение цените на тези акцизни стоки, коментира пред "Демокрация" Христо Михайловски, заместник-министър на икономиката. Той уточни, че в цяла Европа държавата има монопол в цигареното производство и никъде няма пълна либерализация на пазара на тези стоки.
Петима кандидати за областен на Стара Загора СТАРА ЗАГОРА. Ръководството на СДС няма да коментира оставката на областния управител Радомир Енев, защото тя е по лични причини, заяви вчера след заседание на областното ръководство на синята партия депутатът д-р Ваньо Цонов. Пет кандидатури за нов областен управител депозирали сините народни представители в МС, допълни той. Засега имената няма да бъдат оповестени, те ще станат ясни след приемането на оставката на Радомир Енев от кабинета. Вероятно сред кандидатите за поста са заместниците на г-н Енев - Евгений Жеков, общински лидер на БЗНС-НС, и Петър Рахманлиев. Твърди се, че председателят на Общинския съвет на СДС в Стара Загора арх. Иван Иванов също е сред номинираните.&numero;
Писмо до редактора
Инвалид съм. Вкъщи се движа с количка. Единствено автомобилът ми позволява да видя нещо извън стените на моя дом. Преди около месец го откраднаха. Съобщих в полицията, без каквато и да било надежда, че ще ми помогнат. Намериха го някъде около Дупница. По-късно разбрах, че акцията била ръководена от офицерите Гълъбов и Габровски. Това е най-големият коледен подарък, който съм получавала.
Благодаря на дупнишкото управление, а също и на всички служители на МВР за денонощния им самоотвержен труд. Желая им щастлив и спокоен нов век, през който хората да станат по-добри, та полицаите да имат по-малко проблеми и напрежение!
Писмо на броя
Днес лекарят е подложен на жестоки изпитания: обвинен е, че е корумпиран, неотзивчив, нетактичен. В същото време го търсим в нужда и тревога, по необходимост или каприз. Лекарят се стреми да удържи битката с разбитото ни здраве и лошо възпитание, с роптанието ни за всичко.
Аз също съм лекар, пенсионер. По спешност внукът ми беше приет в детската хирургична клиника на институт "Пирогов". Час след това започна и операцията. Трябваше да е бърза и лесна. Когато след три часа, които бяха най-дългите в живота ми, излезе операторът и обясни какво е правил, спонтанно се хвърлих върху му и го целунах.
На гърдичките на внука ми нямаше табела, че баба му е лекар. Аз също не развях знаме, че съм колега, с което да заплашвам и изисквам. Това не беше нужно. Човеците в бели престилки показваха, че освен чудесни специалисти са и прекрасни хора.
Оперира внука ми доцент д-р Огнян Бранков.
За изключителните му способности като хирург бях чувала - сега се възползвах от тях. За почтеността и чувството му за отговорност не съм се съмнявала - той ги потвърди. И какво щеше да бъде моето впечатление от всичко, което беше сторил на операционната маса, ако след това ежедневно с топли думи, съвети и внимание не бяха обградени болното дете и тревожната майка. Благодаря ти, Огняне!
Сигурно в нашата гилдия има и търговци, има и по-малко знаещи и можещи лекари. Те обаче ще си останат единици.
Почти всичките ми познати и приятели медици, а списъкът е дълъг, заслужават моето уважение и възхищение. С настъпването на XXI век желая на всички тях здраве, много щастливи мигове и сили, за да се преборят с всяко професионално и лично предизвикателство.
Поканата
В началото на новото хилядолетие папа Йоан-Павел Втори, който поради твърдоглавието на нашите синодали не бе поканен в България, се обърна към дядо Максим да посети Рим и да присъства на религиозните чествания на 25 януари. Отговорът ще стане ясен на 9 януари, когато е първото заседание на Св. синод през 2001. По-сигурно е, че във Ватикана ще отиде някой представител на предстоятеля на БПЦ, което е един вид отказ от среща. Паметта на дядо Максим сигурно му изневерява и трябва да му се припомнят някои факти от изминалия век, ако се интересува от своето паство и мисли за неговото добруване и просперитет.
Преди две години папата посети Букурещ и се срещна с румънския патриарх Теоктист. Тогава нашите архиереи се скриха в черупките си и като че ли не обърнаха внимание на този факт. Нима Румъния е по-малко православна от нас? Единствената разлика е, че Негово светейшество Теоктист зае гражданска позиция и имћ доблестта да се извини на своя народ за годините на мрачен комунизъм, с което спечели уважението на румънците и възможността да бъде помолен от православните в страната да продължи да оглавява тяхната църква. Но да се върнем на посещението на папата. Защо нашите архиерей не прозряха още тогава, че Христовото учение е неделимо, църквата е една и няма място за разцепление. Не се ли замислиха, че можехме да бъдем първата православна църква, посетена от папата? Можехме да бъдем началото на обединението между двете най-големи християнски деноминации.
Миналата година Максим обяви, че няма да кани папата, защото българският народ бил силно православен и щял да бъде смутен от гостуването. Няма да се спирам на това как благодарение на дългогодишните боричкания в БПЦ много хора се отдалечиха от храма Господен, а Св. синод не направи нищо, за да ги приобщи към традиционното ни вероизповедание. Обаче е нужно да се припомни на беловласия архиерей, че Христовата църква е "една, света, съборна и апостолска" и че сам Спасителят е казал за нея: "И портите адови няма да й надделеят". Православната църква се основава на най-демократичния принцип - вишегласието, и следва учението на Христос: "Който иска, да върви след Мене". Онзи, който наистина го следва, е свободен и отворен към всички, защото не робува нито на материалните блага, нито на егоизма си. А върви по пътя си съгласно Божията воля, която е любов както към Бога, така и към човека.
Правят експресни медицински изследвания на военните ни в Косово
СОФИЯ. Екип от лекари спецалисти отлетя вчера с вертолет за Косово, съобщи военният министър Бойко Ноев. Българските медици ще направят пълен преглед на военнослужещите от българския взвод в провинцията. В групата са включени и експерти по химическа и радиационна защита, които ще проверят на място дали има промени в радиацията след използването на оръжия с обеднен уран в бивша Югославия. Резултатите от изследванията се очаква да станат ясни най-късно днес. "Това е извънредна проверка, а резултатите ще бъдат сравнени с тези на немските експерти. След няколко дни ще посетя Косово и на място ще видя състоянието на бойците", каза Ноев. Причината български лекари да направят спешните здравни тестове са появилите се публикации в чуждестранни медии за заболявания на военни, участвали в мироопазващите мисии на КФОР в Босна и Косово. Досега подобни прегледи и измервания не са правени, тъй като българите са в състава на германския контингент, обясни министър Ноев. Имаме пълно доверие на немските колеги, които са изследвали нашите момчета досега, военнослужещите преминават през медицинска проверка и след завръщането си от чужбина. Няма доказани проблеми с българския взвод в Косово, смята министър Ноев. Според него за година и половина проверки на екоминистерството и на специалните служби на МО не са доказали, че околната среда у нас е замърсена след ударите на НАТО в бивша Югославия, когато са били използвани боеприпаси с обеднен уран. Не е възможно и да се появят подобни замърсявания, вероятността това да стане е равна на нула, обясни министър Бойко Ноев. При най-малкото съмнение за изменение в околната среда обществеността ще бъде информирана.
Продават 34 000 дка държавна земя
СОФИЯ. В пет общини на територията на Добричка област стартират търгове за продажба на земеделски земи от Държавния поземлен фонд чрез поименни компенсационни бонове, съобщиха вчера от земеделското министерство.
Около 34 000 дка земеделска земя от държавния фонд ще се продават в първата тръжна сесия. В нея могат да участват всички собственици на поименни компенсационни бонове, издадени на територията на общините, където са обявени търговете, както и притежателите на компенсаторни и жилищно-компенсаторни записи, уточниха от агроведомството.
Крайният срок за подаване на заявленията за участие в търговете на общинско ниво е 10 февруари, а резултатите ще бъдат обявени на 25 февруари.
Променят закон заради две ТЕЦ
СОФИЯ. Министерството на правосъдието подготвя промени в Закона за търговския арбитраж, за да стартират проектите за изграждане на нова мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1" и за модернизация на ТЕЦ "Марица-изток 2". Това съобщи вчера шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Георги Табаков.
С промените ще се даде възможност две български юридически лица да могат да договарят помежду си клаузи за международен арбитраж, което сега не се допуска от закона. Целта е чуждите инвеститори, които са регистрирали дружества по българското законодателство, да могат да подпишат договори с НЕК с подобни клаузи.
Двата проекта са на обща стойност 1,2 млрд. долара. Централите трябва да бъдат пуснати през 2003.
Пускат в чужбина само с нови паспорти
СОФИЯ. При излизане от страната всички български граждани трябва да представят новия образец паспорти, включително и в случаите, когато притежават валидна чуждестранна виза, положена в документ за задгранично пътуване по стар образец, съобщиха вчера от НС "Гранична полиция" - МВР. Съгласно Закона за българските документи за самоличност от 1 януари задграничните, дипломатическите, служебните и моряшките паспорти на български граждани от стария образец се считат за невалидни за напускане на страната.
Според данните на "Гранична полиция" за първите три дни на януари на граничните пунктове не са били допуснати да излязат със стари паспорти 36 български граждани.
Рекламата прави човека... И какво по-точно прави от него? Един послушен и поуплашен от търговците човечец, който си върви край огромните плакати или билбордове (рекламни табла) и се чуди защо именно него, средностатистическия гражданин, така го ухажват. Манекенки го ухажват, ближейки сладолед, американските филмови компании всяка вечер го прикоткват пред телевизора и дори в стъклата на лъскавите лимузини Дядо Коледа със закачлив женски поглед му се глези и ахћ да му поднесе подарък. Но не му го дава! Защото човечецът, тоест аз, трябва да си го купя. И си го купувам въпреки всичките предразсъдъци, че... "Мерцедес" не се нуждае от реклама. А нима някога БДЖ имаше конкурент в България, та гледахме само тази реклама или: "Спестявайте в ДСК - за море". За "25 години социалистически локум" няма да говорим. Рекламата те прави свободен да избираш.
Само нашата църква не подкрепи промените
Коледните и новогодишните празници отшумяха. Благодарение на усилията на управляващите по-уверени и по-обнадеждени пристъпихме в новото хилядолетие. Но без духовен ориентир. Родната православна църква продължава да е раздвоена, безлична, потънала в сплетни.
Държавата наистина не трябва да се меси в църковните дела, но тя повече не трябва да остава безпристрастна към разприте в духовенството. Ние сме единствената страна в преход, където църквата като цяло не подкрепя и не благославя колосалните промени. Синодът на Максим все още отклонява попътния вятър на демократичните реформи, криейки се зад канона. Няма духовна просвета, милосърдието е епизодично, благонравието и търпимостта се заобикалят, богоугодните дела не се популяризират. Затова престъпленията, атентатите, убийствата и наркоманията намират почва у нас. Духовното спокойствие на обществото е смутено. Молитвеният зов на синодалните старци около Максим не е искрен. Вместо с "мир вам! " те се опълчват срещу демократичните порядки, не подпомагат да бъдат отстранени неминуемите трудности на прехода, държат се предизвикателно към управляващите. Време е да се разобличат.
Атанас ХРИСТОВ, София
Бел. ред. Да се отварят досиетата и на висшия клир, предложи гражданка от Варна по телефона, която споделя мнението на г-н Христов.
Свиждане с арената на любовния спомен
Разхождайки се в София 15 години след началото на следването си, отбивам се да зърна къщата, където в една приземна стаичка бе първата ми студентска квартира.
Стигайки до познатия адрес, установявам, че тази стара и схлупена къща вече не съществува. На нейно място се издига нова, изискана кооперация.
Сепва ме утешителната мисъл, че къщата на студентските ми любовни грехове е разрушена и сякаш греховете ми са заличени, а новата постройка е метафора на новия ми, дарен по милост живот.
Наблизо зърнах и кооперацията, където бе втората ми и последна студентска квартира и където се срещнах веднъж с момичето, любовта към което, макар и най-силна в живота ми, си остана платоническа. Може би заради този мой невинен любовен спомен домът бе останал неразрушен и пощаден от времето, макар че, както се казва, времето днес е друго. Сега в двора на всяка къща, а и на самата улица, лаят сърдито и раздразнено кучета, усетили в мое лице непознат и подозрителен човек.
Дори и обитателите на квартала, тъкмо тръгвайки на работа от дома си в ранната утрин, ме поглеждат уплашено и тревожно.
Може би ме мислят за крадец или дори за наемен убиец. Но аз съм дошъл не на местопрестъплението, а на арената на далечния свиден спомен.
Пътят
Жена ми понякога, когато непременно иска да се съглася с желания от нея маршрут за семейната разходка, изпраща при мен с тази молба дъщеря ни, на която от обич не бих могъл да откажа и бих изпълнил всяко добро нейно желание.
Чрез тези случаи разбрах колко важно е за нас да молим Бога в името на Христос, защото Той е този възлюблен Син, на Когото небесният Отец не може да откаже никое добро.
Нашето дарение за Бога
Веднъж дадох на шестгодишната си дъщеря една по-значителна, поискана от нея парична сума, предназначена за харчене по собствено усмотрение.
Както се случва с всяко дете, и дъщеря ми реши да похарчи всичко за нещата, които най-много я привличаха, и когато бе задоволила, доколкото бе възможно, прищ евките си и в джоба й бяха останали само няколко дребни монети, с които вече нищо не можеше да се купи, тя внезапно се спря сред свечерената търговска улица, по която се разхождахме, подаде ми дребните монети и рече: "Тате, вземи ги за дарение за Бога".
Тази детска молба ме сепна. Не бяха ли и нашите дарения, дарения на възрастни хора за Бога, също така лекомислени и обидно нищожни като това детско дарение? И ние по същия начин разпиляваме силите, способностите и парите си за изпълняване на прищевките си и чак когато имотът и животът ни се превърнат в непотребна монета, решаваме, поради невъзможност да си осигурим с тях светско удоволствие, да ги предоставим на Бога.
Сезоните на инсулина
Паника за инсулин обхваща поне два пъти годишно страната. Тогава възрастни диабетици и родители на деца със захарна болест звънят разстроени на редакционните телефони и търсят помощ. Безпокойството им е обяснимо, защото лекарството е животоспасяващо. Внимателното наблюдение на ситуацията обаче показва, че инсулиновите кризи имат сезонност. А в това нещо няма логика, защото продуктът е необходим през цялата година в еднаква доза. Статистиката показва, че потреблението нараства през есента и зимата, за сметка на това намалява лятно време. Упоритото търсене на причините доведе до намирането на част от отговорите за инсулиновите кризи. Първо, диабетно болните хора се притесняват, че могат да останат без лекарство, и искат да имат определено количество в запас. Но медикаментът се изписва от лекар, и то в определени дози. Тогава се намират мъдри съветници, които карат болните да хапнат шоколадови бонбони, преди да отидат при ендокринолог. Така кръвната захар скача и докторите са принудени да изпишат повече от медикамента. След това допълнителните количества отиват в хладилника. По времето на отпуските има миграция, хората заминават по вили, в малки населени места, използват си запасите и затова лятото лекарството се търси по-малко, а в аптечната мрежа няма натиск. Когато диабетиците се приберат отново в големите градове, пак започва попълване на персоналните запаси. Лекари споделиха пред репортер на "Демокрация", че дълго време водещите клиники в страната не са си купували инсулин, а са го получавали от болните. Съвестни хора, които нямат сърце да изхвърлят излишните количества, ги носят в болницата, за да бъдат използвани. Това също доказва елемент на презапасяване, но има и друга причина. Проверките на здравната каса установиха, че някои лекари изписват инсулин на пациенти, които въобще не са преглеждани. Ясно е, че целта е лично облагодетелстване. От НЗОК казаха, че вече са сезирали прокуратурата за такива случаи. Друг отговор на въпроса защо изчезва инсулинът е неравномерното разпределение на медикамента в аптечната мрежа. Примерно когато в Русе липсваше една от позициите инсулин, в съседна община имаше толкова, колкото да се покрие нуждата за месеца на няколко града. За да няма такова нещо, е необходимо коректно отношение по цялата верига, обясни директорът на здравната каса д-р Бойко Пенков. Трябва аптеката, която продава лекарството, да поиска толкова, колкото е потреблението. Необходимо е и търговецът на едро да следи доставките. Красноречив пример за злоупотреби е аптека в Сандански, където доставят 450 опаковки инсулин, а на другия ден няма нито една. Къде е отишъл медикаментът, какво е станало с него, в момента изясняват оторизираните органи. Другият начин за двойна застраховка е изписване на необходимата доза от семейния лекар веднъж и след това от ендокринолога. За да няма такова дублиране, НЗОК въвежда специална рецептурна книжка, в която личният лекар ще описва рецептата за инсулин и специалистът вече ще знае, че болният има достатъчно от лекарството. Сега проверките на независими ендокринолози доказаха, че се изписва 20 процента повече от необходимото.
Стремежът на болните да се презапасят с медикамента е обясним, но каква е причината лекарите да изписват повече от нужното количество? В медиите се промъкнаха съмнения, че някои дистрибутори на продукта подкупват медиците. Италианската преса дори публикува анонимно интервю на доктор, който протестираше, че производителите на лекарства са го затрупали с телевизори и перални, а той искал други неща. У нас пък самият д-р Крум Касабов, генерален представител на "Ново Нордиск", заяви пред журналисти, че фирмата не плаща на лекарите, но ги изпраща на конгреси. А конгресният туризъм в чужбина е добро нещо за отплата към лоялните медици. За това обаче санкции не са предвидени в закона.
Бумът на инсулиновото напрежение настава обикновено когато фирмите производители сключват договори с министерството или с Националната здравна каса за доставка на медикамента. Тогава настъпва истинска война. Звучат обвинения за монополизъм, за изместване от пазара и т.н. Истина е, че "Ново Нордиск" държи почти изцяло българския пазар. Това е една фирма с големи заслуги в света в рамките на диабетологията. Инвестициите, които прави у нас, също са сериозни - почти всички български ендокринолози са обучавани на нейни разноски, издала е много ръководства, книги, брошури, материали за пациентите. В продължение на години се осъществяваше и програма за обучение на болните, която се финансираше от "Ново" и датското правителство. До 2000 "Ново Нордиск" имаше 90-92 процента от пазара. През 1999 фирмата отпусна човешки инсулин на цена на животински и това позволи всички диабетици да минат на по-добрия препарат. За да има конкуренция обаче, през 1997 у нас е поканена и немската "Хьост" ("Авентис"). В резултат на това между 1997 и 1999 цените на инсулините, които българската държава плаща, спаднаха със 6 млн. марки (15-20 процента). Естествено е всяко правителство да търси по-добри условия за закупуването на лекарства, за да може да спести пари за повече медикаменти. В момента три световноутвърдени производителя се борят за превъзходство на пазара. Датчаните искат да задържат монополното положение и на практика го правят. Съотношението в момента е 60:30:10 за "Ново", "Ели Лили" и "Авентис". Отстъпването от пазара обаче ги кара да активират цялото си лоби в обществени организации и медии. Дотук всичко е разбираемо, но има потърпевши - пациентите. Затова министър Илко Семерджиев заяви, че няма да позволи търговските интереси да застрашат здравето и живота на българските граждани. Дали ще има нова инсулинова война и криза на доставките, ще разберем скоро, защото в момеинта текат търговете за мдикамента. Дано този път страните се споразумеят, без да използват натиска. Защото в медицината само пазарните принципи не са достатъчни. Необходим е и хуманизъм.
Нарушения при изписване на медикамента
РЗОК Плевен
В три амбулатории за първична извънболнична помощ в община Червен бряг и в една в Плевен проверяващите екипи са установили изписване на лекарствени средства на пациенти без тяхното знание и присъствие. Рецептите са изпълнени, но медикаментите не са получени от болните. Подписите в полето "получател" на рецептите не са на пациентите. Като доказателствен материал към протоколите на проверяващите екипи са приложени декларации от гражданите, че не са вземали лекарствата от аптеките. Изписаните медикаменти са на стойност 2524 лв. По случая е сезирана прокуратурата. За нанесена вреда в особено голям размер РЗОК е наложила глоба от 790 лв. на всеки един от общопрактикуващите лекари.
РЗОК Пловдив
Семеен лекар от община "Родопи" е изписвал животоподдържащи лекарствени средства на пациенти от друга община, които не са записани в неговата листа. Стойността на инсулина, с който е ощетил касата, е 432 лв. РЗОК Русе
62-ма общопрактикуващи лекари и специалисти са изписали неправомерно лекарства за 1472 лв. РЗОК Силистра
Общопрактикуващи доктори са изписали в нарушение на Националния рамков договор инсулин за 245 лв. Служил съм караул около двореца
Завършил съм Военното на Негово Величество училище и съм служил караул около двореца. Безспорно имам известни сантименти, но съм републиканец. Безрезервно подкрепям президента, правителството, СДС и призива на движението "Път за България", иницииран от този чист човек, когото искрено уважавам - Светослав Лучников.
Фотографирах двореца и снимката излезе сполучлива. Още повече че пред мен не се виждаше гнусната сграда на мавзолея. Когато натисках бутончето за експонация, за миг си представих, че с този кадър оказвам почит на нелепо загиналите при строежа му невинни трудовачета. А в ушите ми още звучаха заплахите на др. Гърбузанов, които чух пред Народния театър: "Ние имаме опит, другари, и знаем как да свалим престъпниците от власт, но има време! "... А агитката откликна: "Народен съд за гадовете!"
Смисловият знак на театралната реформа
Реални ли са промените в българския театър? Да. Макар горещо обругавана, театралната реформа "се случва" и предстои да бъдат отново внимателно обмислени нейните следващи етапи. Целите са ясни: по-нататъшното структуриране на държавната подкрепа и тя по възможност да следва естествените процеси в развитието на театъра. А това е възможно само при ясни правила за определяне на параметрите при оценка на работата в театралните структури и напълно прозрачно и демократично контролирано субсидиране.
Националната театрална комисия, която в края на 1999 определи държавната субсидия на българските театри за 2000 и 2001 година, ще се събере в края на януари, за да огледа резултатите на театрите и да прецени до каква степен се изпълняват художествените и мениджърските показатели, депозирани в програмите на театралните директори. В почти всички театри през изминалите ноември и декември отидоха групи театрални критици, за да бъде оформена една приблизителна визия за художествените търсения. Комисията ще разполага и с впечатленията на общините, които заедно с държавата участваха във финансирането на трупите на тяхна територия.
Сегашната сесия на Националната театрална комисия е стъпка към по-внимателен и прецизен анализ на критериите при определяне на държавната субсидия и търсене на оптимален инструментариум, чрез който по-динамично да се следи животът в отделния театър. Пазарът на идеи и театрална продукция е все още само мечта на театралите.
В търсене на новото поведение на театралните трупи нека си кажем, че много от добрите им идеи се давят в недоимъка на общинските бюджети. Почти не зная да има община, в която да няма консенсус относно участието й във финансирането на местния театър и почти навсякъде в областните градове бяха сключени договори за смесено финансиране. Само че в действителност на пръсти се броят българските общини, които се ангажираха да споделят финансирането на трупите и коректно изпълниха този си ангажимент - общините в Пазарджик, Плевен, Силистра, Шумен, Габрово, Ловеч... Останалото в голямата си част остана на книга, макар че редица общински съвети бяха гласували малък процент на участие във финансирането. Знаен е халът на общинските бюджети, но също тъй знайно е, че движението към децентрализацията във финансирането на културата е еднопосочно и общинските съвети следва внимателно да огледат своите приоритети и да заявят истинското си отношение към театрите на своите територии. И дано това отношение не е заложник на политически страсти, а да очертава ясната културна стратегия на дадена община - само така ще се оттласнем от илюзиите и пожелателните напъни уж на всяка цена да съхраним дадена културна институция, а всъщност в битието си тя мъчително да вегетира в унизителното положение на изтикан в ъгъла беден роднина. Впрочем, ако се погледне статистиката на реално преведените средства от общините в сметките на българските театри, картината ще изглежда доста покъртителна! Националният център за театър ще търси все по-голяма яснота в диалога си с общините, за да се формулира точно доста мъглявата граница между пожелателната и реалната готовност по места за участие във финансирането на театралните институции. Без тази яснота няма да са прогнозируеми средствата за сесиите по Програма за подкрепа на проекти за театрална дейност, нито ще могат да се депозират темите за целеви програми - а именно това са средствата за дейност. И това е смисловият знак на реформата - все по-голямото и равнопоставено участие на различни театрални формирования в състезанието за държавните средства. Това наистина би бил знакът, че българското театрално пространство се оптимизира и се изпълва със съживителни механизми и енергии.
Струва ми се, че съсловието прие състезателния характер на субсидирането. Сега то трябва да бъде насърчено да преодолее стереотипа на своето уж спокойно, макар и бедно, щатно битуване. А за това е нужна една друга чувствителност към проблемите му и друга рефлексия при решаването им. Очевидно непрестанното охкане и сълзливата сантименталност не вършат работа. Сега е времето на риска и ще успее този, който съумее да го поеме!
Социологически гарнитури
Социологическата агенция на Кънчо Стойчев, украсена с традиционните замаскиращи гарнитури като "интернешънъл", "демократичен", "граждански", "надпартиен", "независим" и какъв ли още не, известна и като български филиал на ГАЛЪП, обяви наскоро следните капитални изводи:
Дезинформацията и манипулациите, завоалирани с откровен популизъм, са основните оръжия на комунистите, на техните превъплъщения и сателити и те никога няма да ги захвърлят.
Да се надяваме и да вярваме, че с Божията помощ и с ума и прагматизма на българския народ едни от най-достойните и национално отговорни политици на днешна България, каквито безспорно са Петър Стоянов и Иван Костов, ще продължат успешните си мандати на същите държавни постове, които заемат и сега, в интерес на целия народ, а разликата между СДС и БСП да бъде такава, че след изборите през тази година ОДС да имат решаващо мнозинство над бившите комунисти, псевдосоциалдемократите и псевдоцентристите, за да можем да продължим започнатото възраждане на държавата.
Съживяват летище Търговище
ТЪРГОВИЩЕ. Идеята за съживяването на летище Търговище доби нови очертания след вчерашната работна среща между кметовете на Търговище, Шумен и Разград. На нея стана ясно, че се учредява съвместно дружество с капитал 51 хил. лева, който е разделен в поименни акции по 1000 лв. Всяка община ще притежава една трета от капитала. Седалището на дружеството ще е в Търговище, а за изпълнителен директор тримата кметове са се обединили около кандидатурата на Христо Георгиев, бивш директор на летище Варна. Идната седмица ще се проведе учредително събрание, за да бъде уточнен бордът на директорите. В него ще бъдат включени по двама представители от Шумен и Разград, а Търговище отстъпва квотата си за представител на Министерството на транспорта.
Предвижда се удължаване на пистата с още 300 м и изграждане на допълнителни инфраструктурни обекти до летището.
Три са причините за заболяването
Три са главните причини за развитието на диабет. Основен е наследственият фактор - ако имате кръвна връзка с диабетик, рискът да заболеете е многократно по-висок. Захарна болест може да се развие и вследствие на стрес. Не са малко случаите, при които хора, преживели катастрофа или друга голяма уплаха, качват трайно захарта. Всички с наднормено тегло пък образуват третата рискова група.
Диабетът е заболяване, свързано с обмяната. Изразява се в недостиг на хормона инсулин. Когато той липсва, кръвта е богата на захар, а клетката е гладна. Това е причината болният да се чувства много отпаднал. Високите стойности на захарта засягат най-много очните дъна, затова много от хората с диабет са с нарушено зрение, което може да стигне до пълна слепота. Тези болни по-често получават инфаркти и инсулти. Лечението на болните е с перорални таблетки, които стимулират отделянето на инсулин от панкреаса. В напреднал стадий на диабетиците се инжектира директно инсулин. Много важен за захарната болест е хранителният режим.
250 000 са диабетиците у нас. Това означава, че във всяко 6-о семейство има човек с това тежко страдание.
Уникалният "Вестник на гениите"
През януари 1936 в българската литературна периодика се появява съкрушаващо всяка представа за литература и време издание. Заглавието му е обезсърчаващо и най-твърдите представители на модернизма и футуристичния авангардизъм: "Вестник на гениите". Излиза веднъж на сто години, макар вестници с гении да се появяват по-късно в славното време на социализма и на постсоциализма от края на XX век. Редактори са критикът Жорж Нурижан и литераторите Тих. Павлов (псевдоним на Ал. Павлов) и Ал. Петков. Вестникът е "орган на гениите в България и по цялото земно кълбо, вкл. и на Канарските острови". От друг орган българските гении не се нуждаят, тъй като те според редакторите са неорганична (нетленна) материя без период на разпад, а само на експроприация и пресемантизация.
Програмната статия на "Вестник на гениите" има приносен характер за практическо-приложното разграничаване на гениите от талантите. Докато "гениите са отвлечени абстракции", талантите са "метафизична категория и се явяват двояко: таланти в проекция и таланти на буци". Буцовостта е знак за шепа (колектив) чернозем, свит в юмрук и летящ из алувиално-делувиалния хаос на българския субдуховен етер. Обект на изданието обаче са гениите. Те са "самосъзнаващата се същност на трансценденталните трансмисии на квалифицираната презумпция от латентната диаболистика на микрокосмоса". На по-разбираем език: "рефлективна прогностика от каталептически симбиози и по отношение на доминантната в мелиоративната трансформация на магнитното поле играят роля на доломени в ирадиацията и сфероидната траектория на четвъртото измерение". Перфектно дефинирайки гения, авторът на удовната статия представя простия модел на българския гений. Това е "само оня, който лично се признава за такъв и за какъвто го провъзгласяват неговите приятели в литературните и други издания, в специални съчинения и юбилейни сборници". В системата на световните гении българските се конституират като "перпендикулярни халюцинации на окултния далтонизъм и колоратурна аперцепция на церебралнатафосфоресценция". В този смисъл са представени и гениите, чиито имена още се носят из неартикулирания церебрален мрак на нашата култура.
С блестяща студия, интервю и описание на най-важните му открития е представен д-р инж. Михаил Зидаров. Той е гений в ромбоидна система с тая разлика че "у него екзотичните молекулни субстанции трансперират небесната шир чрез ултравиолетовите лъчи". Сиреч, освен че е Винчи, алхимия, геология, физика, математика, музика и философия, Зидаров е и всички литературни видове и жанрове. Вестникът публикува неговата "Антология на безсмъртния", включваща 5 стихотворения. Те потвърждават констатациите от студията, че в гениалността му "се преломват първообразните отсенъци на индивидуализма с тия на спекулативната мисъл на Шопенхауера".
Поезията на Зидаров синтезира всички особености на модернизма и авангардизма. Тя не се нуждае от фройдо-фукоистките придатъци на марксистката модерност, с която днес много краевековни поети подменят класицистичната си литературност. Вечните теми за майката, за жената, за подвига на гения, за гения и природата, за злите сили безусловно се вписват във вечността именно с нетрадиционната си интерпретация и на съдържанието, и на формата. Игрива рима, преминаваща от стихотворение в стихотворение; клатушкаща е из правата метрика на духовните колизии стъпка; ботевска напеченост и ред други особености внасят "непреходност" в Зидаровата поезия:
Стиховете на Зидаров и философа Громов стоят в основата на съвременния модернизъм (без да пренебрегвам приноса на двамата гении в другите области). Громов е представен във вестника с пространно интервю и стихотворението "Епоха". То е модернистичен синтез на Ботево-Вазово-Яворовите традиции и представя редуцирана транслация на техните художествени съвети към авангардните навеи и сипеи на поезията ни от редколегиите на публикувания край на XX век:
Без произведения, но с подробна анотация на томовете му "Вестник на гениите" отделя внимание и на Кръстю Кръстев. Литературен факт е, че без сянката на именития доктор по философия не може да се случи нито една литературна епоха. Въпросният Кръстев е гений от 30-те години на XX в. Очевидно веднага след смъртта си талантливият само доктор се преражда, за да напише 17 тома. После пак умира, за да изчака соцреалистическата революция, която да го откърми с блясъците си в майчинските гънки на Постбалкана. След всепоглъщащия залез на соцреализма, съобразно принципа на споменатата фосфоресценция, с новото си прераждане Кръстев разпръсква церебралния мрак над България и поема модернизма в свои ръце. Кръстев от 30-те обаче е преходен етап между класическия символизъм на 20-те и символическия модернизъм на 90-те. Неговите стихотворни томове оказват силно влияние върху театъра, а прозаическите му - върху телевизионните програми.
"Вестник на гениите" отбелязва и 50-годишнината от появата на "Нищожна фамилия и въздушна природа" - знаменитата творба на Н. К. Семков, която го нарежда сред първите български гении. Редакторите препечатват предговора на "Нищожна фамилия... " и с горчивина отбелязват, че у нас се знае повече за Шекспир, отколкото за Семков.
Изданието на Нурижан и екипа му превъзхожда "висшата телеология и партикуларизация на меридианите и паралелните кръгове на нашата планета". То е нещо повече от вестник. Произведенията на гениите, студиите, статиите, а също и рубриката "Писма от провинцията" са откровено адресирани към читателите на третото хилядолетие. Редакторите поставят началото на една вековна традиция, без която българският духовен и културен живот би изгубил смисъла си.
Хлебари: 250 лв. за пшеница е изнудване
ДОБРИЧ. 230 лева за тон пшеница без ДДС е нормална цена и искане от 250 лева е изнудване, коментира вчера шефът на "Добруджански хляб" АД Енчо Малев. Нека на всеки производител стане ясно, че в България не може да се продава над средноевропейски цени, коментира още Малев. В момента търсенето изпреварва предлагането и цените на житото спекулативно се повишават, смятат хлебопроизводители.
Съвсем скоро пазарът ще се напълни с пшеница, прогнозират добрички брокери. Публичните складове и лицензираните зърнобази са пълни с пшеница заради субсидията от фонд "Земеделие". До 31 декември фондът плащаше таксите за съхранение на зърното на производителите и те умишлено го задържаха. От 1 януари т.г. обаче ДФ "Земеделие" не поема това перо и производителите ще бъдат принудени да продават. Тогава ще стане и балансиране на зърнения пазар, твърдят брокери.
Християнски календар
На 6 януари православната църква чества един от дванадесетте Господски празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление и Просвещение. На този ден Иисус Христос е кръстен в река Йордан от Св. Иоан, наречен Кръстител. Действието, което той извършва, е "покайно кръщение за опрощаване на греховете". Кръщението, извършено на Сина Божий, е не за Самия Него, а за нас, човеците. Като наш Изкупител Христос взима греховете ни върху Си. Синът Божий установява тайнството Кръщение, което вече има сакрален характер и е врата за влизане в Христовата църква, основана от Него на земята. През това тайнство минава всеки християнин, за да излезе очистен от първородния грях на прародителите, а след миропомазването човекът получава благодатния дар на Св. Дух за физическо и нравствено усъвършенстване. Сам Господ казва: "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие", приготвено за нас от създание мира.
За първи път при Кръщението на Спасителя Бог се открива пред човеците в своите три неразделни Лица: Отец, Син и Дух Свети, заради което празникът се нарича и Богоявление. На този ден Бог Син се кръщава, Бог Отец свидетелства от небесата: "Този е Моят възлюблен Син, в Когото и Моето благоволение", а Бог Дух Свети, явил се в лицето на гълъб, потвърждава тези думи.
Чрез Йорданското събитие Бог ни просвещава, като ни разкрива Същността Си в недостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Бог е светлина, Христос като Негов Син е "светлината на света", "която просветлява всеки човек, идващ на света".
Това е един от празниците, установен още от апостолско време. Традиционният водосвет, извършващ се на 6 януари, ни напомня, че на река Йордан Бог е обновил нашата грешна природа чрез вода и Дух. На нас е оставена възможността да се възползваме от Божията милост, като се опитаме да просветим и осветим мислите си, за да станем чеда на светлината и възприемници на истинското богопознание.
Църквата от древност е постановила деня след Богоявление за възпоменаване на Господния кръстител Иоан. На границата между двата Завета той е последният най-велик пророк Божий. По думите на Спасителя: "Няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя."
По Божие повеление, достигнал духовна зрялост, Предтеча Христов се появява край р. Йордан при Витавара и проповядвайки покайно кръщение, подготвя евреите за посрещане на очаквания Месия. По време на своето служение той смело изобличава всички отклонили се от пътя Господен без значение какво място заемат в обществото. Така си навлича и омразата на царския двор. Беззаконниците винаги служат с насилие, така постъпва и Ирод, хвърляйки пророка в Махеронската крепост, след което по желание на доведената си дъщеря Саломе отсича главата му, пожелана от нея на блюдо.
Невинно пролятата кръв е винаги смъртен грях пред Господа и никой, пролял такава кръв, не ще избегне Божието възмездие. Гласът на истината никога не може да бъде спрян. Този глас не само предсказва идването на Спасителя, но и проправи пътя на Светлината, озаряваща вече трето хилядолетие света.
Чачев несъгласен с амнистията за незаконните строежи
СОФИЯ. Амнистията за незаконните строежи може да падне, преди още да бъде въведена, стана ясно вчера. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев заяви, че не е съгласен с текстове от Закона за устройство на териториите, според които част от незаконните постройки може да не бъдат премахнати.
Това не е съгласувано с мен, законът е изготвен при Евгений Бакърджиев, каза Чачев. Аз лично съм възпирал предшественика си да го внася, тъй като документът не е достатъчно доработен, добави той. От Министерски съвет обаче също не били излизали подобни текстове. "Депутатите доста се потрудиха и в крайна сметка го приведоха в приемлив вид. Не знам как се е получило това в последния момент", коментира министърът.
Той съобщи, че ще събере широка група от експерти, които да обсъдят закона и да решат какво да се предприеме. В групата ще влязат представители на Съюза на архитектите и на браншовите организации.
Законът за устройство на териториите бе обнародван преди два дни, но влиза в сила от 31 март. Според него няма да се събарят сгради, построени до 7 април 1987, които нямат строителни книжа, но са били допустими по подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите по време на строителството им или пък съгласно новия закон. Незаконните строежи, изградени между 8 април 1987 и 30 юни 1998, както и тези между 30 юни 1998 и 3 януари 2001 също няма да бъдат премахнати, ако са декларирани пред одобряващите органи и отговарят на същите условия.
Четири инвестиционни посредника за "Софарма"
СОФИЯ. Четири са кандидатите за инвестиционни посредници за продажбата на 18,22 на сто от капитала на "Софарма". Това съобщиха вчера от Агенцията за приватизация. В 17.30 часа изтече срокът за подаване на оферти за избор на посредник, който ще продава остатъчния пакет от акции на дружеството на Българската фондова борса. Кандидатите са ИП "Общинска банка" - София, "Булброкърс" - София, Първа инвестиционна брокерска къща - София, и "Авал - ИН" - София.
Мажоритарният пакет от акции на "Софарма" бе продаден през миналата година на софийското дружество "Елфарма".
VI. Метаморфозите на атеизма: завръщането на религията през XXI в.
Едно пътуване в сърцето на бъдещия век е не само полет на въображението, но и винаги крие в себе си рисковете на прогнозата. Равносметки на отиващото си XX столетие не само че не липсват, а направо изобилстват, пък и историците тепърва ще ги правят. Как обаче ще посрещнем новия XXI в.? Готови ли сме за проблемите, пред които той ще изправи човечеството? С тези въпроси решихме да се обърнем към водещи специалисти в различни области, за да очертаем един по-глобален поглед към света през идното столетие, уловен в неговата новост: климат, население, религия, свободни градове, управленски елити, информационни мрежи, виртуално изкуство, кръстоски на културите, биологично разнообразие и борба за ресурси. Така или иначе жребият е вече хвърлен. И дано през последните дни на XXI в. потомците да се удивляват на прозорливостта ни, а не да се присмиват на лековерието и надеждите ни.
Още в средата на 70-те години Андре Малро произнася знаменитата си фраза, че XXI в. или ще бъде религиозен век, или изобщо няма да го бъде. И тъй като новото столетие вече отброява първите си дни, прогнозата на Малро е особено интересна, защото в известен смисъл е и някаква равносметка на XX столетие. На един век, който уж трябваше да мине изцяло под знака на смъртта на Бога (за която говори още Ницше) на научния атеизъм на комунистическата идеология и на левичарските бунтове от май 1968 г., низвергващи всички светини и авторитети.
Не малко аргументи с днешна дата обаче ни показват колко преждевременни са били тези прогнози. "Ако се опитаме да потърсим мястото на религията в съвременния свят, отбелязва френският социолог Марсел Гоше, ще трябва да кажем, че независимо от светскостта на нравите и прогреса в науката и техниката, излаз от религията така и не се осъществи. " Не че песимистичните прогнози относно залеза на религиите не са имали своите основания. Напротив, камбаните на църквите в целия съветски блок бяха замлъкнали за десетилетия, а идеологическата цензура не разрешаваше отпечатването на каквато и да е книга с религиозно съдържание. На Запад пък моделът на консумативното общество значително намали ролята на католическата църква. Еврейската диаспора бе до голяма степен асимилирана от модерните общества, а в ислямските страни (често тръгнали по социалистически път на развитие) също бе наложен определен светски модел.
И въпреки това категорични са социолозите, занимаващи се с религията, краят на 70-те години отбеляза връщане към религията, и то в световен мащаб. В книгата си "Реваншът на Бога" (1992) социологът Жил Кепел изследва и основните фактори за това: успешната "нова евангелизация", предприета от папа Йоан Павел II още щом през 1978 г. той заема престола на Св. Петър; падането на комунистическите режими, които възвърнаха свободата на вероизповеданията в Източна Европа; иранската революция (1979), която активизира определени течения в исляма; разширяването на влиянието на ортодоксалните евреи в Израел.
Освен това не бива да забравяме и за т.нар. нови религиозни движения и направлението "Ню Ейдж", което се оказа не толкова кратковременна мода. ню ейдж, което възникна в края на 70-те и началото на 80-те години в Америка и в което религията и мистиката съседстват с езотеризма и американската контракултура, бързо намери разпространение в Западна Европа. Основната парадигма в това движение е заимствана от зодиите: през 2000 г., твърдят някои от неговите лидери, светът е преминал от астрологическата ера на Рибите в тази на Водолей. А невероятният световен успех на романа на Пауло Коелю "Алхимикът" пък е особено показателн според американската социоложка проф. Джина Брандет за днешната религиозна амалгама, където откриваме в едно смесица от християнство, шаманизъм и тибетски будизъм заедно със заемки от философски системи. Ето защо всичко това не може да не ни наведе на заключението, че духовната жажда на съвременния човек се е запазила, независимо от идеологическите и идейни експерименти през миналото столетие. Иначе как да си обясним възраждането на религията, пита френският философ Фредерик Леноар и дава следния отговор: религията никога не е изчезнала, просто днес присъстваме на метаморфозите на атеизма.
Фактите
Християнството е най-разпространената религия в света, която обединява около 2 млрд. вярващи в различните си деноминации. Половината от тях са католици (предимно в Западна Европа и в Латинска Америка). Православните са около 200 млн. души в Източна Европа, на Балканите и в Близкия изток. По-трудно установим е броят на протестантите поради множеството разклонения в тази деноминация: англиканите са около 70 млн. (Великобритания и бившите й колонии). С най-голям брой сред останалите протестантски разклонения са лутераните (80 млн. в Германия и Скандинавия).
Ислямът наброява около 1 млрд. вярващи Индуизмът обхваща около 700 млн. души, будизмът - около 350 млн. практикуващи, а юдаизмът - около 12 млн.души в Израел и САЩ).
Няма връзка между вярата и фанатизма
Зое Валдес, кубинска писателка, получила политическо убежище във Франция
Нека тръгнем от безспорния принцип: Бог е във всеки един от нас. Не смятам, че трябва непременно да се интересуваме от религиите, за да имаме връзка с Бога. Родена съм на един отстров, където господстваща роля играе католицизмът, но където има африкански култове и различни религиозни ритуали. И всичко съжителстваше много добре. Поради това не виждам връзка между религията и фанатизма. Още като дете съм виждала в Куба как един и същи човек сутрин взема причастие, а след това присъства на жертвоприношение на петел. И за мен в бъдеще ще е възможно съвместното съществуване на религиите, без техните практики да изправят хората в конфликт едни срещу други.
Да загърбим различията с останалите християни
Проф. Георги Бакалов, историк
Християнството все още не е изпълнило своята мисия сред цивилизованото човечество, тъй като значителна част от хората все още не са възприели постулатите на християнската нравственост. И затова се надявам, че XXI в., доколкото може да се съди по определени податки, ще мине под знака на християнското разбиране за доброто. Основният закон на християнството - примерът на Любовта, щ намери реализация именно през този XXI в. Нещо, което ще сбъдне предвижданията на дълбоките и проникновени християнски богослови от края на ХIX в. и началото на XX в.
Крайно време обаче е християните от различните деноминации, и то от трите най-големи - католици, православни и протестанти, да намерят начин за диалог помежду си. Защото в Символа на Вярата, който е основният документ за християнството и е конституция на вярата, е казано, че Църквата Христова е една, вселенска и свята. В този смисъл не може да има разделение между църквите и противостояние между тях. А това означава, че всяка инициатива за диалог между християнските общности е проява на истинско християнско отношение по въпроса. Аз мисля, че българите са толерантни спрямо другите конфесии и вероизповедания. Тези дни пристигна и поредната покана от папа Йоан-Павел II към патриарх Максим и аз много се надявам Българската православна църква да поеме ръката, която й се подава от най-великия между папите през XX век.
112 служители на НОИ ще ни консултират за декларациите
СОФИЯ. 112 служители на НОИ са командировани в големите данъчни служби в цялата страна, съобщи вчера Тенчо Тенчев от Националния осигурителен институт. Специалистите ще дават безплатни консултации на гражданите при попълването на включените в данъчната декларация две справки за годишно изравняване съответно на социалните и здравноосигурителните вноски.
Тези приложения, които ще бъдат изпращани в НОИ, трябва да бъдат попълвани задължително от едноличните търговци, хората със свободни професии, занаятчиите, съдружниците в търговски дружества, както и от земеделските производители, които не извършват само земеделска дейност. В справките се изисква информация за получените всеки месец доходи. Не е правилно да бъдат попълвани само годишните данни, заяви Тенчо Тенчев. Той посъветва хората, които не пазят издаваните им служебни бележки при получаване на парите всеки месец, да потърсят съдействие от съответните счетоводства.
За неправилно попълване на двете справки за НОИ може да бъде наложена глоба от 50 до 1000 лева. Гражданите и фирмите, които коректно са си правили вноските през годината, обаче нямало да бъдат глобявани.
Дължимите след годишното изравняване на осигурителните вноски суми трябва да бъдат внесени с платежно нареждане по набирателните сметки на НОИ. Срокът за плащането им е 30 дни след подаване на декларацията. След това ще се начислява лихва за закъснението, равна на основния лихвен процент, плюс 10 пункта, уточни Тенчев.
59 незаконни оръжия са иззети в Плевенско
ПЛЕВЕН. 59 единици незаконно притежавано оръжие са иззети от 55 лица в областта през 2000 г., съобщи вчера РДВР. 37 от тях са предадени на съд. Полицията е разкрила и 8,3 кг незаконни взривни вещества, 32 капсул-детонатора и огнепроводен шнур. Трима от притежателите на взрив са предадени на съда. През миналата година в града и региона имаше 12 взрива, като авторите на по-сериозните бяха разкрити от полицията. През изтеклата година са станали 66 престъпления и злополуки с огнестрелно оръжие. 58 от тях са с незаконно притежавани пушки и пистолети.
"България Инвест" въвежда плащания по телефона
СОФИЯ. От края на месеца търговска банка "България инвест" първа стартира система за разплащане на своите клиенти по телефона, информира вчера ръководството на банката. Освен с плащане на сметките например за парно или телефон, клиентите на банката ще имат и пълна информация за състоянието на разплащателните си сметки или набраните суми към пенсионния фонд. Банката е амбицирана до края на годината клиентите да имат възможност на едно гише да получават освен банкерски и пенсионни услуги. Предлага се и пакет от услуги за пенсионери, като ще им бъдат издавани безплатни дебитни карти. Картите на "България инвест" за миналата година са 5300, като след като достигнат 20 хил. ще бъдат издавани и кредитни карти според международните изисквания, казаха още банкерите.
Печалбата за 2000 година е 1,212 хил. лв. Тя ще бъде използвана за осъществяване на амбициозната програма за следващите две-три години, каза председателят на борда на директорите Димитър Желев, който е и шеф на основния акционер "Алианц България холдинг".
"Ем Джи Елит" не допусна представител на държавата на общо събрание на "Интерхотели"
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. При пълна секретност и учудващо сериозни мерки за сигурност в 7.00 ч. сутринта на 2 януари в бившата резиденция в Арбанаси се е провело общо събрание на акционерите на "Интерхотели Велико Търново - Арбанаси палас", наскоро пререгистрирано като "Грандхотел Велико Търново" АД. Около 60% от капитала на дружеството са собственост на бившия приватизационен фонд "Ем Джи Елит" на Илия Павлов. Блокиращата квота от 35% притежава държавата. Нейният представител - юрисконсултът на Министерството на икономиката Владимир Попов, обаче не е бил допуснат да участва в общото събрание, въпреки че е е имал изрядни пълномощни, подписани лично от вицепремиера Петър Жотев. Мандатната комисия намерила формален довод да го отстрани поради някаква измислена нередност в документите му от Централния депозитар. Аргументите за отстраняването ми са неоснователни, тъй като с подобни документи от депозитара представителите на държавата са участвали и в други събрания на холдинга, заяви за "Демокрация" г-н Попов. Той отказа коментар относно истинската причина, заради която не е бил допуснат да участва в събранието, преди да запознае подробно със случая министър Жотев. Но според запознати представителят на министерството е трябвало да се противопостави на някои от подготвяните промени в устава на дружеството, накърняващи интереса на държавата. В най-скоро време вицепремиерът Жотев ще получи доклада на своя юрисконсулт и след като се запознае с фактите, не е изключено да оспори в съда легитимността на проведеното събрание.
Все още не е приключило делото, заведено преди повече от 2 години от тогавашния министър Валентин Василев, чрез което държавата оспорва незаконното двойно увеличение на капитала на дружеството с участието на подставена офшорна фирма, регистрирана в Лихтенщайн. По този начин бившата Мултигруп де факто се превърна в мажоритарен собственик. В най-скоро време Върховният съд трябва да излезе с решение по казуса и ако то е в полза на държавата, цялата сделка по приватизацията на бившите "Интерхотели Велико Търново - Арбанаси палас", трябва да бъде обявена за невалидна.
