ДАИ започва масови проверки на маршрутките
СОФИЯ. Още от другата седмица Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) започва масови проверки на маршрутките в София и в областните градове. Това съобщи вчера зам.-министърът на транспорта Любомил Иванов.
ДАИ ще глобяват маршрутките, които возят правостоящи, не издават билети или спират на забранени места. Има много сигнали за нарушения, каза Любомил Иванов. Много микробуси пренебрегват знаците и маркировката, само за да спрат на мястото, където поиска клиентът. Някои маршрутки дори не подават мигач. При драстични нарушения ще се отнема лиценза на превозвача, каза зам.-министърът.
От 1 февруари ДАИ започва проверки и на такситата за наличие на апарати с фискална памет. Срокът за снабдяване с машинките изтече на 14 декември. Превозвачите бяха предупредени, че удължаване няма да има, каза Любомил Иванов. Такситата без фискален апарат могат да останат без лиценз. Инспекторите на ДАИ освен това ще проверяват дали шофьорите издават касови бележки на клиентите.
ДПС отбелязва 11 години отново в опозиция
На 4 януари Движението за права и свободи навърши 11 години. И до днес продължават догадките кой или кое роди в студените зимни месеци на 1990 организацията, обединяваща турския етнос, мюсюлманите. Отговорите обхващат широка гама. От този, че ДПС е рожба на тогавашните служби за сигурност до онзи, че движението е било убежище за жертвите на т.нар. възродителен процес и на събитията от лятото на 1989. Страхът от "турската" партия през годините бе заменен с любопитство, а по-късно и с "откритието", че тя не е по-различна от останалите български партии по поведение, взаимоотношения с избиратели, управление на местно ниво. Неизменен лидер на партията от основаването й досега е Ахмед Доган. Политикът, чието име фокусира най-противоречивите оценки с атрактивното си поведение, с постъпки, които остават често неразбираеми и неприемливи. Доган е човекът на "нишаните", често захласващ се в ролята на онзи зад катедрата, който единствен е в правото си да посочи кой е в час и кой не. Оценките му невинаги са най-точните. На няколко пъти от основаването си досега движението бе разтърсвано сериозно от вътрешнопартийни конфликти, в чиято основа лежат неодобрения на коалиционни партньори, отношения с други политически сили. При такива сътресения върхушката на движението пускаше винаги в ход формулата "Разделяй и владей". Разделението север-юг досега вършеше работа. Първият вътрешнопартиен конфликт роди ПДП. Ядрото на недоволните бе от Кърджалийско, където бе най-голямата и силна местна организация на Доган. Башлидерът спретна наказателна акция и дълги месеци не стъпи в Родопите. Поредният ляв завой роди на север НДПС. Дубликатите не застрашиха сериозно ролята на ДПС като водеща сред етническите партии, но бяха сигнал, че има алтернатива за разочарованите и че трябва да се воюва за всеки глас, който в първите години след демокрацията се смяташе, че принадлежи по право само на ДПС.
11-те години присъствие на политическия небосклон се оказаха достатъчни за развенчаване на мита, че движението е единствената политическа сила - гарант за етническия мир в страната, и единствен защитник на правата и свободите на етническите и религиозните малцинства. В ДПС са особено чувствителни на тази тема. Това пролича при назначенията на хора от турски произход в централната изпълнителна власт. Догановото обкръжение, което години наред уверяваше, че целта им е присъствие във властта, за да защитят по този начин по-добре интересите на малцинствата, се обяви против назначаването на кадри, неодобрени от тях. Всъщност и досега няма смислен отговор на поведението на ДПС, което се оказа неизменна опозиция на всяка власт с изключение на Беровото управление. Доган ли бяга от властта, или ДПС е нежеланият партньор? Внушенията, че ролята на вечен балансьор между политическите мастодонти е винаги печеливша карта, не са съвсем верни. Каква е файдата от тази поза, ако не можеш с реална политика да изпълниш поне част от обещанията си към хората, чието доверие те държи на политическата сцена.
През годините се разсея обяснимо високият интерес към реултатите на ДПС на местни и парламентарни избори. Оказаха се верни прогнозите, че движението няма как да разшири влиянието си сред изселилите се в чужбина мюсюлмани. Ясно е, че ДПС ще присъства отново в следващото Народно събрание. Въпрос на време и обществени настроения е да разберем дали като трета или по-назад в класацията политическа сила. Предпочитанията към президентската кандидатура вероятно ще се огласят, след като стане ясно кой е победителят в парламентарните избори.
Напоследък се налага мнението, че Доган е единственият готов за изборите, че цената на политическия пазар му е добра. Така е само на пръв поглед. Състоянието на местните структури обаче не е цветущо. Шамарът, който отнесе движението в три общини на Кърджалийски регион на местните избори, предизвика смущаващи сътресения в общинските организации на партията. Конфликтите между отделните лидери и активисти не стихват вече година. Картината едва ли ще се промени коренно в близките месеци, за да се изпълни поставената от Доган задача - Кърджали да се реваншира на парламентарните избори след провала през есента на 1999. В момента в ход е новата наказателна акция на Доган към Юга в ДПС. От последната извънредна конференция на организацията в началото на лятото той не стъпи в региона. Нито един представител на централата не уважи и възпоменателните митинги по повод 16 години от насилственото преименуване. Депутат обясни, че отношението към Кърджалийско е такова винаги в случаите, когато организацията е слаба и че се прилага двоен стандарт към Севера и Юга в движението. "Разделителната" линия подсказва, че не всичко във вътрешнопартиен план в ДПС е така, както им се иска на лидерите в София. А това крие рискове за неприятни изненади, макар и в не особено голям мащаб.
НАТО се събира заради бомбите с обеднен уран
СОФИЯ. На 9 януари Съветът на НАТО и политическият комитет на алианса ще се съберат по искане на Италия, за да бъдат обсъдени въпросите, свързани с използването на оръжия с обеднен уран на Балканите. В интервю за италианския вестник "Стампа" държавният секретар в италианското министерство на отбраната Марко Минити заяви, че НАТО трябва да обсъди предложението за налагане на мораториум върху използването на оръжия, съдържащи уран. Според него няма връзка между смъртта на шестимата италиански военни и цивилни, изпълнявали мисии на Балканите, и използването на муниции с обеднен уран. Минити бе категоричен, че трябва да се определят точни и задължителни правила както по отношение на информацията, така и относно видовете оръжия, които може да се използват в операции по налагане на мир.
Към предложението за събиране на НАТО идния вторник се присъединиха и Франция, Белгия и Португалия. Според френския военен министър Ален Ришар САЩ трябва да бъдат открити по въпроса с бомбите. Той допълва, че досегашните изследвания показвали, че тези муниции можели да се използват и занапред.
Една от основните страни - участнички в НАТО, Турция, съобщи вчера, че няма данни за заразени от уран турски войници, които са служили в рамките на НАТО в Косово. До момента са изследвани двама военнослужещи, които са били подложени на безопасна доза радиация.
Атинският вестник "Ексусия" публикува вчера доклад на четирима видни гръцки учени, според който замърсяването на околната среда от снаряди с обеднен уран по всяка вероятност е причина за смъртта на войниците от левкемия.
Български миротворец отива на лечение в Германия
Сержант Данаил Данаилов, който е участник в първия български взвод от силите на КФОР, ще бъде изпратен във военната болница в гр. Улм в Германия, където ще му се направят обстойни изследвания. През март м.г. Данаилов се завърна спешно от Косово, след като му бе дадена диагноза разпадане на мускулите. И досега не е ясно каква е причината за заболяването му. След 8 месеца престой във Военномедицинска академия, където Данаилов бе настанен с редица оплаквания, той бе изписан като напълно здрав и годен за военна служба. Според военния министър Бойко Ноев лекарите от Военномедицинска академия са преценили, че заболяването на сержант Данаилов не е вследствие на престоя му в Косово. Той ще бъде изследван и в Германия, а резултатите ще бъдат сравнени с тези на българските медици, обясни Ноев.
Пращаме още полицаи в Косово
Дирекция на НС "Полиция" ще изпрати днес още 25 български полицаи в Косово, които да се присъединят към полицейския контингент там, съобщиха вчера от ДНСП. С тях общият брой от служители на дирекцията в бившата югославска провинция ще стане 100 души.
Анализ на управлението прави Националният съвет на СДС на следващото си заседание
СОФИЯ. Националният съвет на СДС ще направи анализ на управлението на следващото си заседание, което ще се проведе на 16 или 23 януари, съобщи Мария Стоянова, член на НИС. Това е било решено на извънредна работна среща на централното ръководство на синята партия в Боровец в сряда, свикана в последния момент от Иван Костов. Нормално е в края на 4-годишния мандат да направим обобщение на свършеното и да го предложим на обществото, коментира Стоянова и уточни, че това не се прави по настояване на лидера на СДС - София, Евгений Бакърджиев. Тя обясни, че анализът ще бъде на базата на сравнението със ситуацията, заварена в началото на 1997. Сините подготвяли две разработки - едната за работата на кабинета според това, как е отразена в медиите, и другата - за най-важните постижения при изпълнението на програма 2001 според СДС.
Датата на предстоящата национална партийна конференция не е била уточнена в Боровец. Решено било обаче да се създаде цял отдел за политически анализи и стратегии, който да предлага на НИС концепции и проекти в предизборния период. Такива структури имало във всички европейски партии.
Сините обсъдили и законодателните си приоритети до края на парламентарната сесия. Сред тях са законът за политическите партии, за изборите, поправките в Кодекса на труда, законопроекта за електронните документи и електронния подпис. Предстои ни много интензивна работа, всичко трябва да приключи до великденската ваканция, тъй като след нея остават съвсем малко дни до края на сесията, каза Мария Стоянова.
НИС участва XIV конгрес на ЕНП в Берлин
Цялото ръководство на СДС ще вземе участие в XIV конгрес на ЕНП в Берлин на 12 и 13 януари. Там ще бъдат председателят на комисията по външна политика Асен Агов, Лъчезар Тошев, председател на делегацията ни в ПАСЕ, председателят на МСДС Велислав Величков и още трима членове на младежката синя организация, които ще участват в конференцията на 20-ата конференция на Европейския демократичен съюз. На двата форума делегацията ни ще постави въпроса за ускоряване на процедурата по практическото отпадане на визите, както и подготовката на срещата на ЕНП на върха през пролетта в София. На 12 и 13 януари Иван Костов също ще бъде в Берлин. Той ще се срещне с кмета Еберхард Дипген, с когото ще обсъдят ускоряването на преговорите за присъединяване на България към ЕС, както и двустранното икономическо сътрудничество. Костов ще се срещне и с български студенти, учещи в Германия.
Армейската реформа като в нашенска приказка без край
Навремето имаше един филм, казваше се "Приказка без край". В него доброто побеждаваше злото, след тъмнината идваше светлина и други такива, т.е. случваха се все хубави неща. С подобен сценарий се разигра и реформата в армията за 2000 година. Краят на второто хилядолетие съвпадна с края на първия етап от "План 2004" за преструктуриране на въоръжените ни сили, който беше отчетен като успешен, т. е всичко завърши хубаво. Почти сигурно е, че направеното сравнение между нещо толкова сериозно като армейската реформа, т.е. националната сигурност, и едно развлекателно филмче с хепиенд ще се стори странно и лековато. Последното ще важи именно за зложелателите на преструктурирането на войската, или по-точно на тези, които милеят за хаоса в армейското минало, но не и за тези, които могат да видят отчета на Генщаба за свършеното през годината.
Неслучайно военният министър Бойко Ноев и началникът на Генералния щаб ген. Михо Михов определиха 2000 като основна, преломна и съдбоносна. Само за една година 600 поделения са претърпели организационно-щатни и дислокационни изменения, сочи отчетът за 2000 г. 186 от тях са били реорганизирани. Разформировани са били 149 поделения. Новосъздадените са 55, а други 210 поделения са били преподчинени. Армията е бракувала 1631 броя въоръжение и техника. Извадени от БА и предадени за продажба са били 285 единици техника и 190 тона имущество. През изтичащата година са разместени повече от 7 хил. единици техника и 45 000 тона имущество.
От Генщаба отчетоха и голямо количество свършена работа по оношение на кадровите промени. От военна служба са били освободени 989 офицери. От тях по собствено желание - 479, поради навършване на пределна възраст - 104, и с предизвестие от - 525. С пагона са се разделили над 800 сержанти. През годината над 6 хил. офицери и 5 хил. сержанти са получили служебно развитие в армейските структури. Това е 52 % от списъчния състав на офицерите и 30 на сто на сержантите, показва статистиката. Във военно звание са произведени 55 генерали и адмирали и 2245 офицери. Званията влязоха в съответствие със стандартите на НАТО, след като парламентът прие поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Тази година може да се запомни и с първия успех по отношение на набирането на професионални бойци. За 2000 г. общият им брой достигна 1789. Най-голяма окомплектованост с войници, подписали договор, имат ВМС - 277, Карловската бригада от силите за бързо реагиране - 499, и Беленската инженерно-сапьорна бригада - 138. Промяната според анализа на ГЩ се дължи на изменението в отношението на командирите към кадровите войници и матроси. Командващите вече ги поставят над наборния войник. Положителен акцент е и начинът на набирането им. МО и ГЩ се отказаха от провеждането на скъпите и тежки кампании и откриха приемни във военните окръжия.
Въпреки многото свършена работа и решени задачи пред екипите на МО и ГЩ възникнаха нови, изненадващи проблеми. Първият и основен бе свързан с донаборниците. Паради съкращаването на поделенията броят на момчетата, които трябва да служат, нарасна застрашаващо и много от тях не можаха да влязат в казармата с набора си. Това накара МО да измени армейския закон и да намали службата на 9 и 6 месеца за завършилите висше момчета и за останалите. Последните създадоха и друг проблем - ниската образованост. След закриването на Строителни войски в армията влезе голям контингент от момчета без основно образование, които нито можеха да прочетат армейските устави, нито да се запознаят с инструкциите за боравене с оръжие. Последното пък създаде нередности във войсковите редици - войници бягаха с автомати, отвличаха таксита и т.н. Военното и цивилното ръководство веднага реагираха и пласираха в медиите идеята за въвеждане на образователен ценз за донаборниците. Той най-вероятно ще стане факт при гласуването на новите промени на Закона за отбраната, които ще станат факт през следващата парламентарна сесия.
Другият важен проблем, с който се сблъскаха през тази година в МО, бе кадровото развитие на военнослужещите в БА. В хода на реформата приетият преди година и половина Правилник за кадрова военна служба се оказа неприложим и това наложи изготвянето и приемането на нов. Последният вече очертава пътя на младшите офицери в изкачването им по армейската пирамида.
Екипите на Бойко Ноев и ген. Михо Михов положиха и много усилия и при изготвянето на нови документи, с които в армията ни вече ще се прилагат същите принципи като в НАТО. Само за изминалата година в Генщаба и главните щабове са разработили 12 документа, сред които Военна стратегия на страната, Концепции за Силите за бързо реагиране, за силите за специални операции, за логистична поддръжка на въоръжените сили, Доктрини за съвместните операции и тези, различни от война, за подготовка на войските и силите, на видовете въоръжени сили, Тилова доктрина, Директива за бойната готовност и Устав за войсковата служба. Два документа обаче изпъкнаха над всички. МО, ГЩ и армията се отчетоха и пред парламента и обществото, като изготвиха за първи път доклади за състоянието на националната сигурност и въоръжените сили през 1999, с които се направи равносметка за свършеното през предходната година и се очертаха приоритетите пред армейската реформа и гарантирането на суверенитета на страната.
Като се говори за филми, не трябва да се забравят и героите в тях. Докато в "Приказка без край" те бяха много, то в нашия армейски вариант това са Бойко Ноев и ген. Михо Михов. За първи път двамата показаха, че цивилни и военни могат да работят заедно, без да заглушават армейските проблеми с безплодни скандали и интриги. Ако може да се сравни преходната 1999 с изминалата 2000 по отношение на интриги, скандали и комплоти между МО и ГЩ, последната определено може да се нарече скучна. Екипите на Ноев и Михов показаха завидно единомислие и воля по отношение изпълнението на "План 2004" и решаването на проблемите. В този контекст не бе изненада за никого, че военният министър предложи на правителството да бъде удължен мандатът на генерал &numero; 1, не бе изненада и фактът, че последният прие. Естествено и във всеки филм си има инфарктни сцени. За изминалата армейска година силен момент бе оставката на зам.-министъра на военно-икономическите въпроси Пламен Радонов и стартиралото следствие срещу него по искане на прокуратурата. Контактите пък на шефа на МО с ведомството на Никола Филчев бяха доста чести. Още с идването си министър Ноев обяви война на корупцията в МО, ГЩ и армейските структури и успя. Половин година след влизането си в длъжност Ноев предаде на главния прокурор Никола Филчев 300 папки за злоупотреби във войската.
И както знаем, всеки филм си има начало и край. За разлика обаче от седмото изкуство в нашия армейски филм няма да има финал. Реформата през изминалата година показа, че и в новото хилядолетие пред Българската армия ще възникват нови и нови задачи, които ще трябва да бъдат решавани. Ще има и нови проблеми, които ще бъдат отстранявани. Естествено ще има и зложелатели. Истината обаче е, че армията винаги ще се реформира, за да отговаря на предизвикателства пред националната сигурност на страната, т.е. ще си имаме нашата приказка без край.
България е с най-много визити на шефове на НАТО
Само през два месеца от изминалата годината не е имало посещение на шефове на Северноатлантическия съюз у нас, показва статистиката. Серията започна посланик Ричард Шифтър и завърши с посещение на председателя на Американския комитет за разширяване на НАТО Брус Джаксън. По два пъти у нас са пристигали генералният секретар на алианса лорд Джордж Робъртсън и върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. Гъстота на визите накара много от коментаторите да направят извода, че пред 2002 в Прага, на срещата на върха, България ще бъде поканена за член на съюза. Повод за подобни анализи станаха и думите на Брус Джаксън, според когото Бъгария е страна, която заслужава внимание при разширяването на НАТО. Не по-различно бе разбрани и поздравът на Робъртсън, че страната ни е изпълнила едно от основните условия за влизане в пакта, а именно ангажираност към евроатлантическите ценности и сигурност.
През изтеклата година в България са гостували 313 военни делегации, като от тях в Генщаба са били 60, в главните щабове на видовете въоръжени сили - 59, и в армията - 30, сочи статистиката на армията. От наша страна 242 делегации са посетили страните партньори през 2000 г. Според друга статистика от 1997 досега БА пък е изпълнила всички поставени от НАТО цели за партньорство. Това е дало основание на ръководството на пакта да възложи на армията ни нови 82 цели. 79 от тях са изцяло за БА, като 25 от тях се отнасят до трите вида въоръжени сили.
Седем модерни американски вертолета с марка "БЕЛ" бяха закупени през година от военното министерство за нуждите на БА. Това е първата покупка на модерна техника за последните десет години. Общата стойност на машините надвишава 10 млн. долара. Някои от тях веднага влязоха в употреба и бяха използвани при борбата с пожарите през лятото. МО успя за вдигне във въздуха и 28 бойни самолета, като закупи така ценните пиропатрони. В края на годината министърът на отбраната Бойко Ноев съобщи, че започва смяна на старите калашници с нови български автомати 5, 56 АР, които са по натовски стандарт. Превъоръжаването с тях ще започне през 2001.
Без коментар
"Когато бях председател на бюджетната комисия на общинския съвет (в Бургас - б.р. ) до 1995, аз лично съм отпускал два заема за автобуси, за резервни части, за гуми от общинския бюджет и на следващата година пак аз съм ги опрощавал.
Той (кметът на Бургас Йоан Костадинов, подкрепян от БСП - б.р. ) по тоя тертип подходи и в национален мащаб. Взе заем, купи автобусите и след това искаше аз да му ги опростя. Да, можех да му го опростя, братко, ама то биваше да има малко държание насреща. Малко уважение да има. Да каже: "Чакай сега тука, направих една грешка. Купих счупени автобуси, не ми свършиха работа, ама нали, пичове, сме тука, аз няма да разрешавам да те плюят тука, нали, както ти не ме плюеш. " Пък той, като дойде, прави интриги и опрости ми тука 10 млн. DМ. Как да стане тая работа, на какво отгоре?"
Характерен цитат от интервюто на Йордан Цонев пред "Сега"
Близо милион лв. източени от "Велпа 91"
СТРАЖИЦА. С почти 1 млн. лв. е ощетено едно от най-големите предприятия в Стражица - "Велпа 91", което произвежда картон и амбалажни опаковки. Това е констатирала приключилата ревизия на ДФК - Велико Търново, обхващаща периода от юни 1997 до април 2000. Според ревизионния акт по вина на тогавашния директор Дончо Алексиев фирмата е била принудена да заплати близо 386 000 долара неустойки на канадската компания "Оверънт трейдинг корпорейшън" за доставена, но неплатена навреме суровина. Алексиев е ощетил "Велпа 91" и чрез неизгодни договори за доставка с германската фирма "Нореком", която впоследствие става мажоритарен собственик на предприятието. Вместо да инвестира в него обаче, тя започва целенасочено да го източва. Почти 250 000 лв. са причинените загуби от въпросните договори. Материалите от ревизията във "Велпа 91" са изпратени за становище в прокуратурата.
Британка излезе на второ място
ПАРИЖ. Елън Макартър (Вбр) бе принудена да слаломира между седем айсберга, за да измести Ролан Журден (Фр) от второто място във временното класиране в околосветската нонстоп регата за самотни мореплаватели "Венде Глоб". Движейки се на юг, около 57-ия паралел, младата британка се натъкна на ледени блокове, които обикновено се срещат след 60 градуса южна ширина. Междувременно лидерът Мишел Дежоайо все още не е успял да се справи с повредата на електрогенератора си. Той се насочи на север по по-дългия, но по-сигурен път, който освен това може да му осигури повече слънчеви лъчи, необходими за зареждане на соларните батерии.
Български летопис
5 януари 1860 - роден в Сопот Георги Вазов, брат на Иван Вазов. Завършва пехотно-юнкерското училище в Одеса и Николаевската военна инженерна академия (1888) в Русия. Участва в детронирането на княз Александър Батенберг през 1886. След контрапреврата емигрира в Русия, където около десет години служи в руската армия. През Балканската война 1912-1913 войските от командвания от ген. Вазов Източен сектор осъществяват пробив в отбраната на одринската крепост. Министър на войната в правителството на д-р Васил Радославов (27 юни - 28 август 1913). После минава в запас и се отдава на публицистична и обществена дейност. Умира на 13 август 1934.
5 януари 1864 - умира Марко Павлов, първият български дипломиран лекар. Учил медицина във Венеция, той завършва в Монпелие, Франция. Участва като доброволец в армията на Наполеон, в гръцкото националноосвободително въстание през 1821. После се установява в Търново, където работи до края на живота си.
5 януари 1889 - с указ Висшият педагогически курс в София е преименуван във Висше училище. Пръв ректор е Александър Теодоров-Балан. Приети са 43 студенти в двата факултета - Физико-математическия и Юридическия.
5 януари 1894 - умира в. с. Поибрене Делчо Оливеров, член на местния революционен комитет, представител на Оборищенското събрание. След обявяването на въстанието застава начело на конна чета, която се присъединява към Хвърковата чета на Бенковски.
5 януари 1907 - умира Георги Кърджиев, публицист и учител, редактор издател на вестниците "Варненский вестник", "Работник" заедно със Захари Стоянов, "Братство", "Напред" и др. Преслав си върна златното съкровище
ШУМЕН. Голямото Преславско златно съкровище след 22 години отново е в историческия музей на старопрестолния град и от 9 януари ще бъде експонирано за посетители, съобщи директорът на музея ст.н.с. Тодор Балабанов. Основната част от съкровището - диадемата, беше открита през 1978 от група земеделски работнички в местността Костана. След това археолози намериха още 172 елемента. Уникалното украшение от Х в. беше пренесено в Националния исторически музей в столицата и оттам обиколи най-авторитетните експозиции в света.
Верижна редакция
Има човеци, които и в третото хилядолетие продължават да се изживяват като живи месии, Божии наместници или архангели някакви на съдбата. Смятат го като служебен или партиен ангажимент. Поетесата Лиляна Стефанова гостува на "Дума" и пожелава: "Ботев да ви благослови", явно има доста тесни връзки с Войводата, след като си го позволява. И отдавна помни: "Помните ли как буквално за двадесет и четири часа известни певци на социализма, редактори, цензори, доносници, творци с надути имена, звания и постове лъснаха с новите си лица на хора, които, оказа се, че са ненавиждали това, което толкова всеотдайно до този момент са вършили. Или просто ги е нямало. Айде бе! " Поетичен завършек, няма що. А защо бившата зам.-министър на просветата е толкова гневна, и до края на интервюто не става ясно. "Честито! Борислав Николов - "човек на XXI век" се провиква "Земя" и уточнява: "Г-н Борислав Николов получи приза на телевизия 7 дни за "Човек на XXI век". И тъй като веднага разтворихме вестник "Сега", прочетохме: "Божилова: Медиите са изпрали много пари (...) заяви вчера по БНР Светлана Божилова от НСРТ. Като пример за формално почистване на капитал с мръсен произход тя даде телевизия 7 дни. Собственикът на телевизията Георги Агафонов, който е кредитен милионер, първо беше прехвърлил акциите на сина си, а после на трето лице... " Това е за зрителите, ние сме читатели, които оценяваме написаното от Стефан Продев, дори когато е "Еретично": Христос няма нито корона, нито жезъл, нито трон. Той продължава да е босият пророк, който съди храма. Не храма като символ на доброто, а като институт, като къща на лицемерието". Или, казано според комунистическата традиция, "Религията е опиум за народа". А г-н Продев се гордее, че е еретик. Лошото, че не е единственият... "Не обичам двуличниците като Костов", най-сетне си признава в същото издание небезизвестният със скъпите си тоалетни принадлежности депутат от мнозинството Йордан Цонев: "...Жена ми казва: "Чакай бе, кви са тия глупости, за кво ми говориш? " Избрани мисли от това интервю можете да прочетете на страница 11. И се пазете, защото "Дупка глътна валяк" във вестник "24 часа".
Взривиха колата на наркодилър
СОФИЯ. Лек автомобил "Лада" беше взривен в 21,30 ч. в сряда вечерта пред бл. &numero; 430 в столичния комплекс "Люлин". Автомобилът е собственост на 23 годишния Георги Никифоров от Волуяк. Експлозията е станала 10 секунди след като младежът е паркирал колата и я е напуснал, което по чудо е спасило живота му. Колата е разпарчетосана на съставните й части. Бомбата е издълбала внушителна дупка в асфалта на паркинга пред блока. Унищожен е паркирана в близост друга "Лада, потрошен е хранителен магазин на вход "Б", избити са и стъклата на първия и втория етаж на блока. Криминалистите от СДВР работят по основна версия за война в наркотрафикантските среди. Адската машина е целяла убийство, а не предупреждение, твърдят свидетели на покушението. Живеещите в бл. &numero; 430 не познават Никифоров. Той съвсем наскоро е наследил апартамент на 10-ия етаж, който дори не ползвал често, твърдят съседи. За него се знаело, че живее със семейството си в столичния квартал Волуяк. До обяд в четвъртък съседи разчистваха пораженията от взрива. Калници, фарове и части от гръмнатата кола се подмятаха из паркинга пред блока през целия ден.
Вместо обещаните 50 лв. за Коледа получих само 20
Пенсионерка съм от 1992 с 33 г.8 м. трудов стаж. Поради заболяване през 1996 бях категоризирана като инвалид първа група с придружител и продължавам да съм такава. Пиша по повод допълнителните суми за Коледа. Според таблиците, разпространени от вестници и телевизии, аз трябваше да получа 50 лева, тъй като пенсията ми е 72 лева. Нямам увеличение и вземам 30 лева за придружител. Изненадата ми беше голяма, когато се разписах за 20 лева допълнително.
Поисках обяснение в "Пенсионно осигуряване. Търсих и г-н Нейков в социалното министерство, но не успях да се свържа.
Защо, когато има повишение, то се изчислява върху основната ми пенсия? Така стана и с допълнителните социални пенсии за инвалиди първа и втора група. Има постановление от 1998, че който е получил инвалидна група по време на пенсиониране, групата вече е пожизнена. И какво стана? Пак необмислени неща - хората отново висят по опашки за преосвидетелстване!
Офелия ДИМИТРОВА, София
Няма грешка в изчисленията
За обяснение се обърнахме към Евелина Желчева, шеф на пресцентъра на Националния осигурителен институт. Тя обясни, че наредба &numero; 105 на Надзорния съвет на НОИ е във връзка с решението на правителството да бъдат предоставени 91 милиона лева на пенсионерите. Тези пари са били разпределени като еднократна сума към пенсиите за декември 2000. Размерът им се е изчислявал в зависимост от получаваната пенсия или сбора на пенсиите и добавките към тях, както е в случая с нашата читателка. Така че не е допусната грешка при определянето на добавката към месечното възнаграждение на Офелия Димитрова от София, заключи г-жа Желчева.
Гордея се, че българи създадоха такъв филм
Обикновена смъртна съм - в смисъл, че нямам никакви претенции на обигран критик на филмовото изкуство. И все пак, някъде вътре у мен има някаква подготовка за правилна преценка, като кажа скромно, че не съм пропуснала (в моето ученичество!) нито една пиеса, поставена от Масалитинов и други талантливи режисьори, в които играеха Сава Огнянов, Кръстю Сарафов, Владимир Трендафилов, Зорка Йорданова, Петя Герганова и много други, които не изброявам, но все от същата възхитителна театрална епоха.
И днес, след толкова години на равнодушно приемане на нови пиеси и филми, отново почувствах възторг от великолепния филм "Хайка за вълци" (сценаристи - авторът на романа Ивайло Петров и режисьорът на филма Станимир Трифонов). Според мен тяхната творба е безукорна, мога само да се гордея, че филмът е създаден от българи, в България. Като се почне от сполучливия подбор на типовете на героите, малкото думи с дълбоко съдържание, обстановката, природата, съкратеното и все пак ясно съдържание на големия роман.
Да говоря за великолепната игра на артистите ще е банално, защото те не "играят", а живеят пред нас и дълбоко ни затрогват. Благодаря на режисьора Станимир Трифонов и на всички великолепни изпълнители за вълнението, което ми поднесоха. Не познавам лично никого от споменатите лица, така че възторгът ми излиза направо от душата.
Да си изживееш живота
Лежах неподвижен върху болничната количка. Санитарят, облечен в зелен халат, стоеше срещу мене, докато огромният асансьор ни спускаше към Долната земя, а аз знаех, че връщане назад вече няма. Така или иначе всичко това все някога трябваше да свърши!
Само че защо той така вторачено ме гледа, без очите му да изразяват каквото и да било - нито съжаление, нито съчувствие, нито дори издаваха някакво превъзходство над мене: е, аз съм здравият, нали? Гледаше ме така, като че върху количката не лежи все още жив човек, а там имаше куп вещество, облечено в болнична пижама - без очила, без часовник на ръката, без брачна халка на пръста. Всичко беше свалено и оставено горе в найлоновото пликче с другите вещи.
Реших да не забелязвам повече санитаря, броях етажите, които се изнизваха над нас, ала странният му поглед продължаваше да ме дразни.
Бях вече на път да избухна, но - слава Богу! - най-после асансьорът потръпна и спря, а вратата с глухо стъргане се отвори.
Бяхме стигнали на Долната земя.
Количката ме задруса по широк и много дълъг коридор - като огромно хале в кланица, а от двете му страни бяха разположени операционните зали. Отнякъде се чуваха равномерните писукания на апарат, който следеше работата на нечие сърце.
А моето сърце беше притихнало - никакви вълнения, никакъв страх. За няколко дни бях привикнал и със сондата, забодена като хобот в носа ми, та чак до нещастния ми стомах, бях привикнал и с инжекциите, и с вземането на кръв от вената. Бях се примирил с всичко това, като че оттук нататък ми беше все едно какво ще правят с мене. Но имаше моменти обаче, когато се улавях в мазохистично любопитство и нетърпение към това, което ми предстоеше.
Неусетно бях заживял в друга, неподозирана досега действителност и тя нямаше нищо общо с тази, извън стените на болницата.
Действителност без мечти, без намерения, без стремеж за близост!
В която не изпитваш дори самота!
Даже и шумът на трамваите, от време на време достигащ дотук, като че идваше от светлинни години далече... Най-после санитарят ме спря пред една от операционните зали:
- Тоя е за тука!... Тутакси над мене се надвесиха две жени - сестри или лекарки, все едно, започнаха да ми говорят ласкаво и утешително, вземайки ме сякаш за уплашено дете, а аз се досетих за оня осъден на смърт, при когото вечерта преди екзекуцията влязъл пазачът, погъделичкал го по гушката и също тъй ласкаво казал: "Гъди, гъди, гъди, кого ще бесиме утре? " Помислих да им го разкажа, но те вече ме прехвърляха върху операционната маса, разпънаха ми ръцете като на Исус Христос на кръста и така разпнат ме вързаха.
Появи се и доктор Пернишки, който щеше да извърши заколението:
- Всичко е наред, нали?
- Надявам се - рекох.
Това бе последната ми дума.
После преметнаха нещо над главата ми, намотаха го като тюрбан, едно брадато лице се надвеси над мене и едва не ме задуши с дъха си на току-що изпушена цигара:
- Готов ли си?
Не разбрах за какво да съм готов, но и не попитах.
Брадатият поднесе маска пред устата ми и каза:
- Дишай дълбоко!
Откъде ми хрумна да броя колко пъти ще вдишам?
Едно: вдишах, издишах.
Две: вдишах, издишах.
Три: вдишах, издишах.
Четири: вдишах, издишах.
Пет: вдиш... Дотук беше!... Върху мене като отсечена се стовари абсолютната оглушителна тъмнина на Долната земя и аз изчезнах.
Нямаше ме вече в тялото ми - оставих им го заедно с онова коварно нещо в него, от което щяха да се опитат да ме освободят.
А аз не знам къде бях!
Мога да ви уверя, че там нямаше нищо!... Горната земя
Първото нещо след възкръсването ми беше усещането за невероятен студ - сякаш току-що бяха ме извадили от фризер. Целият се тресях, зъбите ми тракаха, тялото ми подскачаше върху леглото. Медицинската сестра метна над мене още едно одеяло и постави длан на челото ми:
- Всичко мина, миличък. Всичко е наред!... Това не ме успокои - продължавах все така да се треса и попитах къде съм.
- Тука си. Току-що излезе от упойката след операцията - обясни ми тя и ми даде да пия вода.
Огледах се. Съзрях някакви човешки фигури, които още не можех да фокусирам, а в ушите ми шумеше. Постепенно взех да се постоплям. Сестрата ми постави болкоуспокояваща инжекция и аз се отпуснах, унесох се отново, но то не беше вече като в оная страшна глуха тъмнина на Долната земя. Тук в просъницата си долавях гласове, дочувах дишането си, усещах присъствието на хора... Когато отново отворих очи, медицинската сестра все още стоеше до леглото ми, готова да откликне на всяка моя прищявка.
- Как се казвиш? - прошепнах.
- Валя - отвърна ми тя.
- Добрата самарянка Валя... Ти ли отмести камъка?
- Какъв камък?... Смръщих чело:
- Аз май бълнувам... Самарянката Валя навярно бе бдяла над стотици такива като мене, та аз не й бях някаква новост.
- Опитай да поспиш - рече тя. - Имаш нужда от почивка... - Да - съгласих се. - Ида отдалече. Ще опитам... Когато се събудих, бе все още светло. Самарянката Валя я нямаше до леглото ми. Видях през прозореца синьото привечерно небе, малки бели облачета се носеха нанякъде.
Полека-лека взех да разбирам, че съм се върнал на Горната земя. Попипах внимателно корема си. Превръзка от гърдите, докъдето бе възможно надолу, покриваше огромния разрез, през който бяха тършували четири часа из вътрешностите ми... Опитах се да се раздвижа. Обърнах глава към съседното легло, обитавано от друг нещастник като мене.
И долових миризмата!... Някаква странна, тежка, задушаваща миризма, която се излъчваше от него. Досега не бях подозирал, че човешкото тяло може да търпи в себе си такива гадости.
Съседът ми ме погледна и кимна, поздравявайки ме.
Опитах се да му отвърна със същото, но съзнанието ми бе заето с мисълта за миризмата. И ужасен попитах:
- Аз мириша ли ти?
Той едва-едва се усмихна:
- След операции като нашите всички миришем... "Господи! " - прехапах устни.
А съседът ми добави:
- После минава. Днес аз мириша по-малко от вчера.
От това не ми стана по-леко.
Самата мисъл какви гадни миризми се крият в мене сякаш ме хипнотизира и през следващите няколко дни не ми даде покой.
Върви после че говори за съвършенството на човешкото тяло!
Каква гавра на Създателя с нас!... А може пък и да не е гавра?
"Може би това е някакво напомняне за нещо? - рекох си. - За нещо, което трябва да осъзнаем, за да не забравяме, че сме стъпили на земята. Но как да го осъзнаеш, преди да ти се е случило?"
Може би е напомняне, че напук на болните си амбиции, напук на непрекъснатия си стремеж към нещо по-съвършено, напук на ламтежа за забогатяване или на трупане на още по-големи богатства, напук на суетната слава, напук на своето могъщество или нищожество, напук на всичко човекът отвътре мирише.
И царят мирише така, както и последният поданик на царството му.
И министърът мирише така, както и овчарят, който цял ден следва стадото си.
И най-красивата манекенка, която дефилира по световните подиуми и обира овациита на снобите, мирише така, както и снобите миришат, както мирише и селянката, която от сутрин до вечер се труди на полето.
Но те не знаят и тъкмо това е гаврата с тях.
А аз вече знам и в това е моето предимство, за което платих много висока цена.
Видях Долната, опитвам се да осъзная и Горната земя.
И все пак с миризма или без нея, предначертанието ни е да си изживеем живота. Не питам докога, но работата на всеки е - как!
Двама нови футболисти започнаха вчера подготовка със столичния "Локомотив"
СОФИЯ. Само двама нови футболисти се появиха на първата за годината тренировка на "Локомотив" (Сф), която се проведе вчера на стадиона в "Надежда". Това са завърналият се от Турция Дончо Донев и левият бек на "Белите орли Мая" (Пл) Радослав Стоянов. Първият ще подпише договор до края на седмицата, докато за Стоянов ще се водят тепърва разговори между двата клуба. В следващите дни към заниманията на отбора ще се присъединят и други играчи, като най-вероятно само един от тях ще бъде привлечен. Треньорът на железничарите Ради Здравков заяви, че сегашната група от над 30 футболисти трябва да бъде намалена в най-близко време до 24-25 души. На първото занимание отсъстваха южноафриканецът Макдоналд Мукаси, който до края на седмицата ще мине медицински прегледи във втородивизионния германски отбор "Арминия", и Антон Евтимов, играл през есенния полусезон под наем от "Миньор". Подготовката на тима ще продължи в София до 9-и, след което ще се проведе лагер в грандхотел "Варна" до 20 януари. След това предстои турне в Португалия. Завръщането на "Локомотив" в България ще е около 8 февруари, като до първия официален мач - срещу "Пирин" за купата на страната, ще се тренира в столицата. Президентът на клуба Николай Гигов отрече, че ще бъдат привлечени защитникът на "Нефтохимик" Саид Ибраимов и играчът на гръцкия АЕК Диян Дончев. Според него да края на месеца ще бъдат изчистени 80 000 марки лихва, които "Локомотив" дължи на "Хамбургер". Освен това Гигов заяви, че няма намерение да се кандидатира за президент на БФС.
Денис е бебето на хилядолетието
СОФИЯ. Бебето на хилядолетието се казва Денис Шукри. Момченцето е родено в столичната болница "Майчин дом" и е проплакало в ръцете на акушер-гинеколога Димитър Гунев в първата минута на 2001. Бебето тежи 3,150 кг и е дълго 49 см. Костадин Костадинов пък е детето на отминалия век. Той е роден също в "Майчин дом" в 21,9 часа на 31 декември 2000.
Общо 77 деца са се борили за титлата "Бебе на хилядолетието", съобщи вчера д-р Антония Григорова, изпълнителен директор на сп. "9 месеца". 52 от тях са момичета, момчетата са 25. Въпреки че разликата между децата е само часове, 30 от тях ще могат да се похвалят, че са родени в миналия век. С най-много бебета на границата на хилядолетието се е разписала София - точно 17. На 20 януари, в навечерието на Бабинден, на бала на акушер-гинеколозите Денис и Костадин ще бъдат затрупани с подаръци от организаторите на конкурса - сп. "9 месеца" и БНР. Децата ще си тръгнат от тържеството с нови креватчета, проходилки, биберони, храни за 6 месеца и козметика. Даровете ще връчи първата дама Антонина Стоянова.
Общо 76 286 са новородените през 2000. В "Майчин дом" са проплакали за пръв път 3698 бебета. Цифрите са по-високи от предходната година и това е добър знак за нацията ни, смятат специалистите.
До 16 април ще декларираме ДО
СОФИЯ. Крайният срок за подаване на декларацията за ДОД тази година ще бъде 16 април, тъй като 15-и е почивен ден. Това съобщи вчера Диана Китева от Главната данъчна дирекция (ГДД). Трябва да подадете декларация и когато годишните ви доходи от хонорари, наеми и упражняване на свободни професии са под необлагаемия минимум, който за 2000 е 960 лева. За деклариране на доходите след 16 април глобата е до 500 лева.
Срокът за плащане на данъка пък е 30 дни след подаването на декларацията. След това започват да текат наказателни лихви за закъснението, които са равни на основния лихвен процент за периода плюс 10 пункта. Който декларира и плати налога си до 31 януари обаче, ще ползва 2% отстъпка. Плащането може да бъде направено в брой на касите в данъчните служби, с пощенски запис или по банков път.
Новото тази година е, че хазаите ще могат да намалят доходите си от наеми с 20 на сто разходи, без да се налага да ги доказват. Приспадането на тези 20% важи и при плащането на авансовия налог.
Доходите, получени от отдаване под наем или аренда на земеделска земя, трябва да се декларират, но няма да бъдат облагани с данък. На същия режим са и предприемачите, които плащат патентен данък. Те трябва да декларират получените през годината приходи, които обаче няма да бъдат обложени с налог.
За улеснение на хората, които получават доходи от чужбина, тази година има специално приложение към декларацията с допълнителни указания в него, съобщи още Диана Китева. Създаването му се е наложило, тъй като прилагането на споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане затруднява данъкоплатците. Очакваме между 5 и 6 хиляди души да попълнят новото приложение за доходите си от чужбина тази година. Със създаването на по-добри условия за чуждите инвеститори у нас обаче този брой ще расте, прогнозира Китева. Тя уточни, че чужденците, които са живели в България повече от 183 дни в годината, също трябва да попълнят това приложение и да платят данък у нас.
И тази година всеки може да поправи грешките във вече подадената си декларация до 15 април. След тази дата промени се допускат само до края на срока за плащане, без да се начисляват лихви. Поправките се правят, като се подава нова декларация, обясниха от ГДД.
Задължителните осигурителни вноски вече ще се приспадат, преди да бъде пресметнат авансовият данък, който се плаща при получаване на суми от хонорари през годината, съобщи още Диана Китева. Целта е да не се получава надвнасяне на налога и да не се налага връщане на суми след това. Новият образец на новите хонорарни сметки е одобрен от министъра на финансите и ще бъде публикуван в "Държавен вестник".
Държавата инвестира в Лудогорието
РАЗГРАД. Правителството ще осъществи сериозна инвестиционна програма в региона през новата 2001, съобщиха вчера от областната управа. По първоначални данни в различни проекти държавата ще вложи повече от 6 млн. лв. Предвидено е да бъдат телефонизирани всички селища в региона, които досега бяха без комуникации. Около 3,5 млн. лв. ще отпусне Министерството на регионалното развитие и благоустройството за строежа на пътища в областта. Ще бъде подновена остарялата водопреносна система, както и електроразпределителната мрежа.
Дъщерята на Любомир Дяковски става "спайсгърла" в Германия
ПЛЕВЕН. Сред тълпата пред естрадата на площад "Възраждане" в центъра на Плевен в новогодишната нощ бе и симпатично спортно облечено момиче с къдрава червена коса. Навярно появата й на новогодишния купон при Бранденбургската врата в центъра на Берлин би предизвикала еуфория сред празнуващите, но в Плевен Люси Дяковска бе поздравена от малцина. Факт е обаче, че от два месеца тя е звезда в Германия. Люси спечели конкурса на сп. "Pоpstars", TRESOR TV и RTL 2, спонсориран от веригата за младежки облекла "Ню Йоркър". Заедно с още 4 момичета от цяла Германия, избрани сред 4 хил. участнички в конкурса, 18-годишната българка вече е член на вокална супергрупа, зад която стоят големи продуценти и хореографи от Германия и САЩ. Момичешката банда има амбицията да стане немският отговор на английската "Спайс гърлс".
Кастингът за избора на участнички в групата започнал още през август м.г. За третия кръг в Палма де Майорка останали 32 момичета. В журито били известната водеща от МТV Симоне и продуцентката Кристине Лерман. Последната серия от предаването показала как продуцентите отиват с камера в дома на всяко едно от петте избрани момичета и му съобщават радостната вест, че е одобрено за супергрупата. Сега петте момичета са събрани заедно в голяма къща, където подготвят първия си албум.
За новия им имидж се грижи армия от стилисти, гримьори, треньори по фитнес и дори специалист по връзки с медиите, който всеки ден по един час обучава момичетата как да се държат пред камерите и микрофоните.
Естествено зад успеха на Люси Дяковска стоят годините на усилена работа в училището за танци и пеене в Хамбург и професионалните изяви в мюзикъла на Бъди Холи в пристанищния град. Люси е била беквокалистка и танцьорка в балета на ред световни знаменитости. 24-годишното момиче несъмнено дължи голяма част от таланта си и на родителите си. Баща й е известният оперен певец Любомир Дяковски, а майка й Росица Дяковска е пианистка.
Европейци ли сме ?
Министерството на икономиката обмисля предложение за либерализиране на търговията с цигари. Мерките били в съответствие с практиката в страните от ЕС, казват експерти. Това добре, обаче веднага възникват съмнения. Защото прекупвачите, т.нар. дистрибутори и търговците напук на Европа ще се юрнат да складират тонове цигари в складове в очакване на либерализацията, подразбирана веднага като скок на цените. Това пък ще предизвика дефицит на пазара и продажби на папироси на завишени цени под масата. Впрочем "търговците" още от декември 2000 знаят за предстоящото и разграбват готовата продукция на столичния завод на "Булгартабак". А някои марки цигари, като новите опаковки "Средец", вече изчезват от пазара. Остава да видим европейци ли сме?
Емануил Йорданов: Не съм оптимист, че ще намерим хората със свастиката
СОФИЯ. Не смятам, че хората, носили плакат с фашистка свастика на пл. "Батенберг", могат да бъдат открити, заяви министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов вчера. Това ще е трудно, тъй като в новогодишната нощ на площада имаше огромно мнозинство. Занапред подобни прояви ще бъдат пресичани на по-ранен етап, прогнозира министър Йорданов. Полицай номер едно благодари на колегите си за добре свършената работа в последния ден на старата година.
Животът на Гай Ричи не е само Мадона
Внимание феномен! Без да тъне в самодоволство след като сложи ръка върху съкровището (и то какво съкровище - Мадона!) Гай Ричи зарадва почитателите си с втори също толкова успешен филм, колкото "Две димящи дула" - "Гепи".
Син на собственик на рекламна агенция, като дете Гай Ричи се проявява като лошото момче. Изключван на няколко пъто от колежи за богати деца, трафик на дрога, затвор. И всичко това до 25-годишната му възраст - класически пример за биография на момче от добро лондонско семейство. Изненадващо обаче на снимачната площадка гаменът Ричи става красавецът Гай и се превръща в самата добродетел. Снима се в няколко видеоклипа на второразредни (все пак на острова има и такива) групи от света на британския рок. На 29 години обаче снима първия си значителен филм.
С лентата "Гепи" младият кинорежисьор изследва Лондон на ъндърграунда и аутсайдерите, на гангстерите и всякакъв вид трафик, на забранените борби на животни или на хора със залагания. Персонажите му? Безскрупулни търговци и трафиканти на диаманти, колкото тъпи, толкова и нескопосани чернокожи бандити, руски мафиоти, които стрелят с повод и без повод. А пък и този фамозен ирландски циганин, интирпретиран от Брад Пит... Гегът, обяснява Ричи, е да вземеш във филма си актьор, който тежи милиони долари и на когото не разбираш ни една думичка от това, което казва.
Какво от това: във филма от Брад Пит се иска едно едничко нещо - да се бие на ринга.
В светските хроники Ричи придоби имиджа на "мъжът, който укроти Мадона, показа й как да си мие колата и я отведе бременна с тяхното дете на дъждовна ваканция в Италия". Но ето че, благодарение на втория си филм, някогашният лондонски глезен нехранимайко сега заслужено се радва на престижа на талантлив и ексцентричен режисьор, на когото Холивуд прави мили очи и се опитва всячески да привлече. Справедливостта възтържествува.
Житие на светия
През тая първа година от освобождението предупрежденията на Раковски, Левски и Ботев били забравени и никой не се съмнявал, че от всички славянски народи руският цар (кой знае защо) обича най-много българите. Учредителното събрание приело "единогласно и с възхищение" предложението на Петко Каравелов: "Тъй като нямаме никакъв паметник за освобожднието, то аз предлагам да задължим народа нравствено да построи храм в Търново на Чанлъ-тепе, който храм да се посвети на Александър Невски, руски светец и герой."
Вероятно предложението е направено по руско искане както и онова на княз Александър Батенберг храмът да бъде построен не в Търново, а в София, новата столица на България. Така хълмът Царевец (Чанлъ тепе), където някога се издигали дворците на българските царе, не сполучил да се украси с храм, наречен на съмнителния руски светец. Седмичникът "Право" ще напише: "Александър Невски не е никакъв светия, той е новгородски княз, син на Ярослав, който на млади години действително се е прославил с победоносни, но в същото време жестоки войни срещу слабите чуди. " Тъй като патронът на храма бил непознат в България, наложило се на вестниците да обясняват защо тая величествена църква носи неговото име.
В 1240 година, по време на първата си битка, Александър Невски бил 20-годишен. Според обраслите с измислици жития, останали в литературната история под името "украсени разкази", той "превъзхождал по ръст всички други хора, гласът му се носел над народа като тръба, силата му се равнявала на половината Самсонова сила". По-късните автори го наричат просто "княз с представителна външност", а в Бобчевия "Славянски глас" се казва, че бил "с извънредно красна външност, малък ръст". Последното може би е най-близо до истината, иначе остава необяснимо как се е вмъкнало в захласващото се от русофилство българско списание.
Пак според легендата той получил името Невски заради "славна победа" над шведите при устието на река Нева. Там Александър се нахвърлил на тях "като природен Божи ураган", разбил ги и дори ранил с копието си по челото владетеля им ярл Биргер. Шведите обаче твърдят, че такава битка изобщо не е имало.
В посочената година техен ярл (херцог) не е бил Биргер, а Улф Фаси. "Имало ли е такава победа, или ние говорим това само поради своята склонност да се самовъзвеличаваме? ", се пита по наше време един руски автор. За руския народ обаче не съществува съмнение в истинността на легендата. Тая увереност е утвърдена не само от историците, но и от филма на Сергей Айзенщайн, от кантатата на Прокофиев, от картината на Николай Рьорих "Боя на Александър Невски с ярла Биргер".
По онова време руската земя била разтърсвана от междуособици. Идването на завоевателите татари (или монголи - "храбреци", както сами се наричали) сложило край на княжеската борба за надмощие. Започнала подмолната борба. Сега вече не мечът решавал кой ще получи титлата велик княз, а побеждавал този, който най-угоднически се кланял на татарските господари. В "Русская история" на проф. А. С. Трачевски (С. Петербург, 1903) пише: "Това особено добре разбрал Невски. Именно от него започнала оная изкусна политика, с която руските князе превърнали хановете в оръдие за своето възвишаване. Унижавайки се и откупвайки се в Ордата, те получавали помощ от татарите, за да унищожат своите съперници."
"Виртуози в изкуството на робството" ги нарича Карл Маркс и цитира издадената в Лондон през 1829 "История на Русия" от Сегюр: "Борбата на руските князе за титлата велик княз била подла борба, борба на роби, чието главно оръжие била клеветата, и които винаги били готови да доносничат един за друг пред своите жестоки повелители. Те се карали за изпадналия престол и го достигали като грабители и отцеубийци, с ръце, пълни със злато и опръскани с кръв. Те се осмелявали да се изкачат на престола само пълзейки и можели да се задържат на него само влачейки се по колене, проснати на земята, треперещи под кривата сабя на хана, винаги готов да събори в краката си тия робски корони и увенчаните с тях глави."
След смъртта на Ярослав синовете му Александър и Андрей отишли на поклон в двореца на Батий. Той обаче ги препратил на тежко пътешествие в Каракорум при Великия хан. Александър се върнал недоволен - ханът отсъдил великокняжеския Владимирски престол на Андрей, а на него дал Киев. Вместо в Киев той поел обратно и тоя път получил хански указ за велик княз на Владимир.
За да смъкне брат си от престола бъдещият светец довел татари на помощ. Андрей се спасил с бягство.
Златото за подкупване на хановете се изстисквало от натоварения с непоносими данъци народ. В 1262 градовете Владимир, Суздал, Переяславл, Ростов и Ярослав въстанали. И тук налетял Александър Невски, потушил жестоко въстанието и принудил народа да плаща робския данък. На следващата година, на връщане от поредното си, четвърто, поклонение в Златната орда, където "всячески се унижавал", 43-годишният княз умрял по пътя на 23 ноември. Погребали го във Владимиро-Рождественския манастир.
Както се вижда делата му не блестят с особена святост но в 1380 руската църква го причислила към светиите. В българския църковен календар Александър Невски е записан на две места - в деня на смъртта му, 23 ноември, и на 30 август, ден, в който през 1724 Петър I тържествено пренесъл мощите на светеца в новата столица Петербург.
Всъщност заслугата на Александър Невски се състои в това, че именно от него започва "оная изкусна политика" на татарски наместник, следвана и от приемниците му, затова, когато татарското робство свършило, многобройните княжества се оказали поробени от Москва. Така щеше да стане и с България, ако през двойното ни робство беше победила със злато и дарове "ядноотровната смертоносна политика на фанариотското грекосонмище" и ако не бяха пламенните слова на Паисий и Бозвели. Тогава щеше да се говори за "събиране на гръцките земи", както сега благовидно се нарича "събиране на руските земи" политиката на татарските наместници. Дълго още за чуждите народи ще има две Русии - Русия на русияните и Русия на московците. А дори и когато те двете се слеят в съзнанието на света, той ще помни откъде се е тръгнало. "Люлка на Московията било кървавото блато на монголското робство, а не суровата слава от епохата на норманите. А съвременна Русия не е нищо друго освен една преобразена Московия. " Тая жестока присъда е пак на Карл Маркс, който впрочем не носи никаква вина за това, дето червените московски властелини го развяха като знаме, за да осъществят завещания им от Чингис хан план за завоюване на света.
На софийския храм "Св. Александър Невски" не му вървяло. В 1883 проектът на руския професор И. С. Богомолов бил отхвърлен поради типично руския стил на храма. Заредилите се бурни събития отложили работата с цели 12 години. Академик А. Н. Померанцев - автор на одобрения проект, довел свой екип от помощници, които пряко да ръководят строежа. Това предизвикало негодуванието на младите български архитекти и художници и те шумно протестирали срещу оказаното им пренебрежение. Накрая включили някои от тях в ръководството на строежа и в изписването на храма, от което той само спечелил. На главния олтар била поставена икона на Александър Невски, нарисуван от акад. В. Е. Савински в бяло княжеско облекло с молитвено вдигнати насълзени очи. Иконите на северния олтар - на Св. св. Кирил и Методий, и на южния - на Св. цар Борис, са нарисувани от Антон Митов.
Средства за скъпата постройка постъпвали от държавата и от задължителни вписвания в разходния бюджет на общините.
Иконостасите, троновете, амвонът били изработени от различни цветове мрамор, донесен от близка и далечна чужбина: бял карарски, жълто-бял сиенски, светлозелен, червен, кафяв, сивопепелен, черен... Колони от зелен бразилски оникс, червен и златен оникс, тъмнозелен алжирски малахит, цветни уралски камъни... И все пак в 1911 в. "Право" ще отсъди: "Много чужд е този храм на българската душа. Името му звучи странно за българина - Александър Невски предаде отечеството си на татарската орда не само без съпротивление, но и със заплашвания към своя твърд в християнската си вяра народ... На името на тоя безсърдечен човек, на името на тоя татарски сподвижник ние ще кръстим катедралната си черква, въздигната като паметник на нашето духовно, политическо и културно възраждане. Догде е още време, догде черквата не е осветена с това име, нека се замени то, защото е срамно..."
Действително в 1915 Министерският съвет взел решение храмът да бъде преименуван "Св. св. Кирил и Методий". След като Народното събрание гласувало решението, паметните плочи били сменени, а иконите разместени. Но след Първата световна война по настояване на Светия синод старото име било възстановено. По това време членове на синода били Пловдивският митрополит Максим, Охридският Борис, Врачанският Климент и Видинският Неофит - всичките завършили руски духовни академии, което може би обяснява предпочитанието им. Иконите пак били върнати на старите места и в 1924 митрополит Максим осветил църквата на името на благоверния велик княз Св. Александър Невски.
В една много далечна лятна вечер се разхождахме по тихите тогава софийски улици. На височината срещу главния вход на "Св. Ал. Невски" бяхме четирима: писателите Мария Грубешлиева, Людмил Стоянов, Павел Вежинов и аз. "Погледнете, погледнете звяра! ", посочи Людмил към църквата. На нощното небе се открояваше осветената с прожектори камбанария. Когато примижиш, куполът се превръщаше в корона, тъмното петно на иконата - в нос, полегатите покриви от двете й страни - в притворени клепачи над заплашително присвити очи, а широките отвори с колоните - в паст с оголени зъби. Дали това беше случайно постигнат ефект или нарочно търсен, за да напомня на непослушните, че там някъде стои сила могъща и страшна, готова да ги премаже?... За две денонощия Дунав се покачи с близо 2 метра
ВИДИН. За последните две денонощия нивото на Дунав се е покачило с близо 2 метра, съобщиха от ДИК. Вчера измереният воден стълб при Ново село е бил 344 см. На 2 януари там водата беше паднала до критичните 107 см. При Видин нивото на водата вчера е било 343 см, а при Лом се е покачило с 83 см и в четвъртък по обяд водата е достигнала 289 см, казаха от хидрометеорологичната станция. Няма проблеми и с движението на ферибота Оряхово - Бекет. Там водата в сряда бе паднала до 80 см, но критичната ситуация е преодоляна. В график се движат и фериботът Видин - Калафат, както и пътническият кораб, свързващ двата бряга.
За първи път и камери на процеса в Либия
СОФИЯ. Голяма група български журналисти от различни медии замина вчера за Триполи, където утре започва поредното заседание на Либийския народен съд срещу шестте български медици, обвинени в умишлено заразяване на 393 деца със СПИН. Освен репортерите заминаха и оператори от БНТ, БТВ и Нова телевизия. За първи път телевизионни камери ще бъдат допуснати в съдебната зала.
Със същия полет отпътува и адвокат Владимир Шейтанов, който е нает от близките на медиците. Делото започна на 7 февруари 2000 и досега бе отлагано седем пъти по искане на защитата. Нашите медици са защитавани от още двама адвокати - Осман Бизанти и народния адвокат Абу Ал Маалул.. Българското Министерство на външните работи не е било сезирано по какъвто и да било начин за "съмнителни обстоятелства" около смъртта в Либия на нашия специалист по СПИН д-р Петко Крумов и следователно не може да вземе отношение по съдържащите се в публикация на столичен всекидневник хипотези по случая. Това съобщи вчера службата на говорителя на МВнР.
Започна много важна година
След относителен политически покой тази година ни предстои много важно събитие - изборите за 39-о народно събрание. Очертават се някъде към средата на 2001. От зрелостта на гласоподавателите ще зависи бъдещето на България. Връщане към комунизма едва ли може да се получи, но има опасност от безвремие, което ще бъде пагубно за страната ни. Читателите на "Демокрация" не се нуждаят от агитация и пропаганда за кого да пуснат бюлетините. Това личи от смислените и находчиви писма, които се получават в редакцията на вестника. Но сигурно край всеки от нас има колебаещи се, разочаровани, сърдити, на които трябва да се обяснява, че макар не всичко да върви гладко, посоката на промените е вярна и ние не бива да допускаме спиране на реформите.
С наближаването на голямото събитие за 2001 писмата ще стават все по-политически. Вече се усеща, че хората се вълнуват от предстоящите избори. Идеите, които дават мнозина, са ценни и полезни за нас. Продължавайте в същия дух, очакваме вашите писма.
Здравната каса плаща за още 32 болести
СОФИЯ. Лекарствата за още 32 болести ще плаща през тази година Националната здравноосигурителна каса. Това са медикаментите за сифилис, кучешка тения, псориазис, нощно напикаване, някои хормонални обменни нарушения, желязодефицитна анемия и др., съобщи вчера директорът на НЗОК д-р Бойко Пенков. В списъка е включен и витамин Д, който е основен за профилактиката на рахит при децата. НЗОК ще плаща също медикаментите, необходими при хронична бъбречна недостатъчност, преди пациентите да преминат на хемодиализа. Ще се реимбурсират и препаратите за лечение на някои стоматологични проблеми - абцес на езика и на лицето, киста на устата, стоматит. От 1100 търговски марки лекарствата ще се увеличат на 1200, обясни д-р Пенков.
На децата и възрастните в социалните домове вече ще се назначава служебно личен лекар, каза още д-р Пенков. Такава ще е практиката на местата, където няма щатен доктор. Лекарите ще изпълняват дейностите, включени в пакета услуги за всички граждани, и ще посещават домовете веднъж седмично по фиксиран предварително график. Служебен избор на лекар ще се извършва и за войниците и затворниците. Здравната каса ще осъществява контрол върху дейността на лекарите чрез препоръчителни стандарти за лечение на дадено заболяване. Вече са готови 20 практически указания, които са написани от водещи наши специалисти.
НЗОК ощетена с 20 500 лв. Над 250 са протоколите от проверки за свръхизписване на лекарства, каза д-р Пенков. Общата стойност, с която е ощетена касата, е 20 500 лв. В някои градове семейни лекари и специалисти са изписвали медикаменти на лица, нефигуриращи в пациентската им листа, издавани са рецепти и на хора без тяхно знание. Районните каси са сезирали прокуратурата за нарушенията. За да няма злоупотреби, НЗОК въвежда от 1 юли 2001 рецептурни книжки за хронично болните. В тях личният доктор е длъжен да записва лекарствата и така няма да се получава дублиране със специалистите. Рецептурната книжка трябва да бъде заверена в районната здравна каса. Тя ще се показва в аптеката при получаване на лекарствата.
И сякаш нищо не може да се направи
Накиснати сред такова количество хитове, звезди, топове и т.н. , чрез които се опитва да ни удави зейналото медийно гърло, струва си да се ощипваме от време на време с подобни въпроси: каква е тая неистова потребност на човешкото същество да си изгражда кумири? Как хубаво е казано - "изгражда" - сиреч те не са истински. Ако човечеството беше послушало втората Божа заповед, сега нямаше да знаем имената на Ленин, Сталин, Хитлер... а и на Слобо нямаше да знаем. И щяха да доживеят своя век милиони хора. Но не би. Вълни от нови момчета и момичета напират да владеят сънищата на света. В откритата електронна глъбина можеш да станеш хит (кумир) за двайсет и четири часа. Може да нямаш глас и да имаш много дискове - виж някои наши поппевци. Или може да не можеш, но да си шоумен. Справка - Слави Трифонов. Момчето плака, руга, тръшка се, писа, заклеймява... е, дадоха му телевизионно шоу в БТВ.
Бях започнала да обмислям тези редове, когато се появи статията на М. Стоянов "Богатири на простотията". С едно нещо в нея не мога да се съглася - че трябва да оставим тази нагла досадница "да се наиграе тотално". Разбира се, че не става дума за забрани. А за израз на една нетърпимост, който според мен липсва. Защото, ако използваме подобаващия речник, въпросната простотия отдавна "се оля". И вече е невъзможно да не се сблъскаме, тъй като пространството, което й оставихме да превземе, стана твърде голямо: звуковият фон, където обитаваме, гъмжи от шедьоврите на всички тези глории, кондьовци и т.н. И се чувстваме облъчени, облени, опръскани. По улици, гари, заведения и всевъзможни превозни средства. И през (чрез) вездесъщия панел. И защото попадаш на детско състезание по един от каналите, където лъчезарно тригодишно момиченце пее "за дръжката на теслата" и водещият нищо не може да направи. И не знам дали е добре, че в училище децата се делят на - които слушат чалга и които не. Та, за шоуто на г-н Трифонов. Забравя се, че телевизията е опасно нещо. Там се виждат не само физическите несъвършенства, идеално избръснатата глава и добре носеният костюм, но и всичко останало. Ако си поканил Кеворкян или Гарелов например, шоуто има прекрасна възможност да се получи. Обаче как стои водещият на фона на тези хиени. Изведнъж блесва с пределна бистрота колко малко книжки си прочел и как жестоко ти липсва необходимото ниво. Въпреки това подобни събеседници озаптяват до голяма степен първичната простащина, която излъчват думите на шоумена, високомерната наглост на израза и онова тържествуващо самодоволство, което струи от гримасите, жестовете и размахването пред екрана. Доколкото сме следили шоуто, трябва да признаем на г-н Трифонов проявеното явно старание при по-късните предавания: написани и съчинени въпроси с тенденция към обмисляне. При интервюто с Л. Левчев например не се забелязваше характерното кривене на Трифонов, той беше напълно сериозен и съсредоточен, даже леко уплашен. Цялото впечатление обаче отиде на кино, когато накрая ни беше популярно обяснено за Вавилонската кула и бяхме окончателно довършени при изпълнението на съответната чалга - с призив да строим нова Вавилонска кула. Както се казва - без коментар.
Изгнаникът с непреломим дух
Да е жив и здрав, на 3 април Георги Мицков ще навърши 80 години. Болестите, които връхлетяха и без това крехкия му организъм, и необходимостта от по-специални грижи го направиха за пореден път изгнаник. Сега той е при свои близки в Горна Оряховица, откъдето ми се обади с две писма, в едно от които е сложил свои стихотворения за културното приложение на "Демокрация". А колкото до неговото изгнаничество, нека припомня, че по времето на комунистическия режим той беше лишен от правото да бъде жител на София. Произхождащ от фамилия на т.нар. народни врагове, сам преживял унижението да бъде концлагерист и политически затворник, на него не му разрешаваха да живее и работи в столичния град и той намери спасение на Витоша. Там, в планината, въпреки тежкия физически труд той съхрани свободата на духа си. В оскъдните часове за почивка той общуваше със световната култура, с най-доброто, създавано от поетите по планетата, без да се съобразява с наложената идеологическа селекция. Превеждаше щедро от многото езици, които владее, и още по-щедро предлагаше текстовете на събратя от поетическата гилдия - да бъдат в курса на ставащото по света. Много рядко успяваше и да отпечата нещо - повече в провинциални издания, където не знаеха за "неудобната" му биография и понякога в централните вестници и списания, а също и в антологии и сборни поетически книги. Все пак така успя да наложи името си на талантлив преводач, но тайна до 1989 си остана, че той е от най-талантливите ни съвременни поети. Дарбата му на оригинален лирик стана публично достояние чак в последните десетина години, когато се появиха негови книги и когато му бяха присъдени и авторитетни международни отличия, включително "Златната палма" на Френската академия.
Но личния си бит той не успя да уреди. В къщурката край Сливница, където бе успял да свие някакво гнездо, да прибере под покрив книгите, ръкописите, а и огромната си кореспонденция с творци от цял свят, ставаше все по-мъчително да се живее с оскъдната пенсия, с набезите на крадци, докато е отскочил до някоя редакция или приятел в обичаната София, а и защото с възрастта все по-настойчиво започнаха да се обаждат болежките, предизвикани от мъченическото му битие. Въпреки отправените чрез медиите покани към институциите, които биха могли поне в залеза на дните му да възмездят понесените страдания и да му осигурят скромна софийска квартира, някаква непретенциозна гарсионерка, бюрокрацията не откликна с жест на разбиране, не промени изгнаническия му статут. Под тежестта на годините, на болестите, на самотата Георги Мицков стана като вейка. И благодарение помощта на президента през изтеклата 1999 прескочи с топли лекарски грижи голямо изпитание. Но трябваше след това да се премести в Горна Оряховица, за който в едно от писмата повтарях стих от обожавания си приятел Александър Вутимски - "градът ми е чужд и враждебен".
Духът на Георги Мицков обаче по прежнему е несломим и се възражда след изпитанията. Той пак е целият в лоното на поезията, на висшата духовност. Духът на един голям поет, който заслужава да получи адмирациите ни заради неотклонното отстояване на личната изстрадана позиция и на вътрешнаа свобода.
Ветрове, пясъци и звезди
Когато ме прогониха от всякъде през онова жестоко и озверено време и нямах вече изход - приех съдбата си на скитника и се намерих в планината чак.
Какво бях сторил, Боже мой, каква карма изплащах, без да знам, когато още бях на двадесет и няколко години?
Скривалище от самотата си направих, с единствената цел да оцелея.
Бях се превърнал в сянка на човек, единствена тя ми остана вярна и не изпитваше от мене страх.
И заживях между дървета и скали и още по-дълбоко в себе си прониквах, разчитах всеки ден съдбата си в далечната прозрачност на звездите, със пясък името си заличавах и само вятъра единствен ме прегръщаше... Но пак очите ми покоя не познаха, тревогата бе скрита в моята врата и винаги в треперене очаквах, по всяко време на деня и на нощта, какъв човек ще дойде и почука като проскрипция чак тук в гората.
Животът ми премина без годишни времена, живях като метаморфозата на Кафка в очакване и без да зная кой ще ми изпълни смъртната присъда без присъда.
Това бил най-човечният живот, говорят подлеците от трибуната и още продължавам да треперя... 1. Х.1989
Маска
Почти не ме познават вътрешно!
Душата има толкоз много начини да се преструва и представя точно тъй, което се изисква във момента и в себе си да се завърне пак каквато тя единствено се знае, какво наистина желае и обича с какво е несъгласна и съгласна пред свойта скрита свобода.
В това коварно време на доносчици, ти луд ли си да бъдеш искрен, когато всеки е подлец и "всеки срещу всеки", глупак ли си да ставаш жертва на тия, гдето са на тъмно и господари на човешките съдби?
Познат съм само на малцина, с които си допадаме взаимно, познат съм само на онези, с които насаме сме се обичали и ние знаем тайната си връзка, защото и самото щастие е тайнствено, сакрална посветеност между две души!
Несломимата
В памет на Ана Ахматова
