- Не сте ли искали да направите реплика на тази изчезнала работа?
- Не, аз не се връщам назад.
- Има ли човек от онези години, който според вас не е изменил на себе си?
- Мисля, че Енчо Пиронков е такъв. Йордан Радичков също остана верен на идеите си.
- Не бихте ли искали да се върнете в България?
- Да живея не, много сложно е в битов план. Но искам да идвам много често. С удоволствие бих направила отново изложба, ако ми предложат.
- Кое е най-важното за вас сега?
- Да продължавам да работя.
Никой не слиза жив от кръста
"Майтап бе, Уили - би казал Алф. - Художествено преувеличение."
Но Алф е добро момче. Дошло от друга планета, където живите същества все още не са забравили да се усмихват и шегуват. Не са имали причина да забравят, защото не са осъществявали световна пролетарска революция, с класова ненавист и омраза, с партийна ярост и тем подобни душегубства. А какво да кажем ние, извървели всички пътища към всички голготи, понесли всички мъченичества на ранните християни - от пребиване с камъни до хвърлянето във вълчите ями?
Съветват ни да загърбим миналото и да гледаме напред към разточителните празнични коктейли. Е, добре. Правили сме го и горко сме се разкайвали. Защото докато сме разпервали ръце за опрощаваща прегръдка, преименувалите се езичници просто са ни вземали мярка за кръста, на който отново да ни разпънат. И това май съвсем не е преувеличение, Уили. Още по-малко художествено.
Но да се върнем в реалността. На няколко километра от нашето село имаше изоставена цигларска фабрика. Та по време на така наречената доброволна колективизация там отвеждаха нежелаещите да влязат в "рая" на ТКЗС. Събличаха ги голи и ги караха да се катерят във вътрешността на осаждения, завихрен от течението комин. А отдолу с цепеници в ръце ги чакаха радетелите на световната революция.
Пред голите труженици на земята имаше все пак две възможности: да ги изсмуче течението или да ги пребият с тоягите си червените бабаити. Какво благородство наистина. Иди кажи, че са били лишени от въображение и че не са умеели да се забавляват. Само че и в единия, и в другия случай от грижовни стопани те се превръщаха на апатични чиновници, които денем имитираха, че работят, а нощем крадяха като всички останали от безстопанствените блокове.
Защо ви връщам толкова назад? И дали изобщо нещо се е променило в похватите на милите революционери? Нищо не се е променило. И няма начин да се промени, докато публично не се разкаят за извършените жестокости. Докато смирено не поискат прошка от цял един народ, превърнат в опитно зайче на комунизма.
Вместо това чуйте ги само какъв вой надават днес за двайсетината шизофреници, изпробвали новото лекарство на някаква фирма. Те, които погубиха цвета на нацията в яловия си опит, сега леят крокодилски сълзи за няколко болни, при това никой от тях още не е пострадал.
Демагогията е светая светих на комунистическата пропаганда. Демагогия, изградена върху лъжа и агресивна арогантност. Противопоставиш ли й се, поемаш пътя към Голгота. И освирепялата агитка крещи: "Разпни го! " Естествено те не могат да не изпълнят волята на "народа", тъй като под "народ" разбират собствената си злоба, олицетворена в себеподобната тълпа.
Но да приемем, че това е минало, че старите брутални средства са заменени с нови, по-изтънчени. Голготата ще ни се размине ли? В никакъв случай. Където има следа от комунизъм, борбата с него неминуемо завършва с Голгота. Затова не се чудете на неистовия медиен вой (заместващ старите агитки) срещу Иван Костов например. Всичко е пресметнато, организирано, няма нищо случайно тук. Крясъците "Разпни го! " са нескончаеми. И ако не физически, надяват се поне духовно да го сломят. И после да се гаврят с несъстоялото се възкресение.
Само че нещо все пак в обществения климат наистина се е променило. Не че Пилат Понтийски и днес не си измива ръцете и не се отдръпва в своето бездействие. Не че престарата "гвардия" не е готова още един път да извади ръждясалите си пушкала. Не че грохналата агитка не размахва заканително червените знаменца на безумието си. Но пътят към Голгота не се оглася само от виковете "Разпни го! ", а и от приветствените възгласи на съмишлениците, готови да превърнат пътя на мъчението в път на славата.
И тогава, именно тогава се извършва чудото на възкресението. И ние влизаме в храма да се помолим, но вече като напълно свободни люде, незастрашени от каквато и да е реставрация на жестокото, безбожно минало.
И без, разбира се, да преставаме да виждаме оня комин на старата, изоставена цигларска фабрика, който и днес продължава да стърчи в сърцата ни и да ни стряска.
Областен управител подаде оставка
СТАРА ЗАГОРА. В края на миналата година управителят на Старозагорска област Радомир Енев е депозирал молба в МС за освобождаването си от длъжност, съобщи лично той вчера. Енев отказа да посочи мотивите за оставката си.
Днес в МС ще бъде разгледана молбата на Радомир Енев и евентуално ще бъде посочен неговият заместник. Овакантеното място вероятно ще заеме досегашният му заместник Евгений Жеков.
Обявиха Куертен и Хингис за световни шампиони
ЛОНДОН. Международната федерация по тенис обяви Густаво Куертен (Браз) и Мартина Хингис (Швейц) за световни шампиони на 2000 година, съответно за мъже и за жени. Бразилецът, който е двукратен победител в откритото първенство на Франция и бе водач в световната ранглиста в края на миналата година, стана първият латиноамериканец, носител на това отличие. Мартина Хингис бе определена за световна шампионка за трети път в последните четири години, въпреки че през изминалата не успя да спечели турнир от Големия шлем. 20-годишната швейцарка обаче стана първа в 9 други турнира през годината. От Международната федерация уточниха, че са избрали нея, защото имала по-постоянни резултати от Винъс Уилямс (САЩ), която спечели Уимбълдън, откритото първенство на САЩ и олимпийската титла от игрите в Сидни.
Одобрен е новият образец на хонорарните сметки
СОФИЯ. Финансовият министър Муравей Радев утвърди новия образец на т.нар. "Сметка за изплатени суми", съобщиха вчера от Главната данъчна дирекция (ГДД). Образецът ще бъде попълван при изплащане на доходи от дейности по извънтрудови правоотношения и ще бъде валиден тази година, уточниха данъчните.
В новата сметка освен информация за данъчните отчисления ще бъдат включени и данни за удържаните осигурителни вноски. И тази година ще бъде в сила изискването получателят на хонорари да декларира сумата, върху която подлежи на осигуряване през съответния месец. Целта е изплащащият парите да изчисли каква част от сумата по конкретната хонорарна сметка ще послужи като осигурителен доход на получателя. Според действащото законодателство осигурителният доход не може да надхвърля 10 минимални работни заплати на месец.
Към декларациите за ДОД, които ще попълваме тази година, са включени две справки на Националния осигурителен институт. Те са за годишно изравняване съответно на осигурителните и на здравните вноски. Както "Демокрация" вече писа, формулярите на новите декларации са качени на Интернет страницата на ГДД на адрес www.taxadmin.government.bg . Тази година може да си спестите едно ходене до данъчната служба. Ако имате възможност да разпечатате формуляра в одобрения формат, може да попълните тази разпечатка и да я подадете по пощата.
В новата декларация има специална притурка за доходите от чужбина. Тя е на формат А3 и трудно може да бъде разпечатана в подходящ вид, предупредиха от ГДД. Затова хората, които имат доходи от чужбина, ще трябва да се разходят за формуляр до някоя данъчна служба. Тази година формулярите на всички данъчни декларации са безплатни.
От една година Боянската църква приема посетители
Реставрацията на Боянската църква, продължила повече от четвърт век, е към своя край. Църквата е отворена за посетители всеки ден без понеделник от 9 до 17 ч. Същото работно време има целият музеен комплекс. Влиза се на групи от по 5 души, като престоят е не повече от десет минути. Климатична инсталация поддържа постоянна температура от 18° С. Беседите на екскурзоводите са на български, немски и английски.
Първата и втората част от храмовия комплекс са строени от ХI до ХIII в. От ХIII в. са и стенописите. Горната част от църквата е служила за семеен параклис. Допуска се, че подвижен мост го е свързвал с двореца. Издигната със средствата на севастократор Калоян, местния владетел на тези земи по времето на цар Константин-Асен, тя е дар за местното население. Няма нищо по-добро в християнската живопис от онова време от стенописите на Боянския майстор, отсъждат специалистите. Годината на създаването им е 1259. Поразяваща е ведрата чистота и хармония на формите и багрите.
Образите, изразителни и одухотворени, със своите характерни черти са далеч от съществуващите тогава канони и представляват шедьоври на българското изобразително изкуство, предшестващи Италианското възраждене, сравняват ги с фреските на Джото. Част от комплекса е музеят към църквата. За да се задоволи интересът на посетителите, докато трае реставрацията, в сградата са изложени копия, фотоси и оригинали от църквата. Завали ли дъжд обаче, в действие влизат кофи и легени, тъй като покривът не е ремонтиран и тече. Съществува риск експонатите да бъдат повредени.
Паркът е забележителен с разнообразието от дървета и зеленина. Освен бор, ела, тис, кипарис, чемшир, орех, бръшлян тук растат три секвои, донесени от Америка по поръка на цар Фердинанд в началото на века. Още четири красят парка на Евксиноград. Макар че са на деветдесет години и са високи около 30 м, те са още в детска възраст, тъй като в дълголетието си достигат 5 хил. години и височина от 150 м. Паметник на културата, църквата е под закрилата на ЮНЕСКО и буди възхищение. Не създават същото впечатление жълтите пластмасови плоскости - странен декор на стените отвън с предназначение да изолират от атмосферните влияния, те не съответстват на строителството от ХIII в.
В двора се намира гробът на царица Елеонора - втората съпруга на цар Фердинанд. На паметната плоча, поставена през 1996 г., малко преди пристигането на цар Симеон II в България, надписът е сгрешен, после поправен. Дори отблизо трудно се разчита, за да се разбере, че тук почива българска царица.
Още три банки ще обслужват единната бюджетна сметка
СОФИЯ. Още три банки ще обслужват транзитните сметки и плащанията от единната бюджетна сметка, след като министър Муравей Радев подписа рамкови договори с тях, съобщиха вчера от финансовото ведомство. Става дума за ОББ, ТБ "Биохим" и Общинска банка. В края на миналата година такива договори бяха сключени с още 14 банки.
Според тези споразумения за обслужването на транзитните сметки бюджетът ще плаща месечна такса по 3 лева за сметка, а преводите от тях към единната бюджетна сметка ще бъдат таксувани от банките по тарифата на Банксервиз с надбавка 170%.
Обслужването на невключените към единната бюджетна сметка организации ще се извършва по досегашния ред от всички търговски банки, припомниха от МФ.
Още 10 дни сменяме семейния лекар
СОФИЯ. Гражданите, които са недоволни от семейния си лекар или стоматолог, могат да го сменят най-късно до 15 януари, припомниха от здравната каса. Новият избор ще важи до 1 юли 2001. Смяната на доктора става със специален талон, който струва 10 ст. и в столицата се продава в бившите 15-а, 22-ра и 29-а поликлиники. В талона ще се вписват данните на осигуреното лице, на предишния лекар и на новоизбрания. Процедурата за смяната на стоматолог е същата. Столичната здравна каса ще уведомява лекарите кои пациенти са се отписали от тяхната листа. Медицинските досиета също ще се предават по служебен път. Следващият шанс да се смени доктора е чак през юни.
Хората без семеен лекар могат да направят своя избор по всяко време на годината, стига да си плащат редовно здравните вноски. За записването са необходими старите талони. Те са безплатни и се раздават от районните здравни каси. До края на януари ще бъдат подписани договорите между касата и лекарите. Те ще важат със стара дата от 1 януари. Когато докторите си носят отчетите за миналия месец, от районните каси ще им дадат указания какви документи трябва да представят за сключване на новите договори. Ако лекар има пропуски в документите, може да ги отстрани в срок от 7 дни.
Ощетените
Член 21, алинея 3 от Закона за избиране на народни представители възлага на Централната избирателна комисия (ЦИК) да определи броя на мандатите на всеки избирателен район най-късно 40 дни преди изборния ден. Това трябва да стане въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението. В текста е залегнало едно от основните положения на избирателното право за всяко депутатско място да се състезават еднакъв брой гласоподаватели. Постулатът кореспондира и с чл. 67 от конституцията. Народният представител представлява не само своите избиратели, а целия народ. Следователно той не може да бъде избран от произволен брой граждани, а за всяко депутатско място трябва да гласуват еднакъв брой гласоподаватели. Изразено по друг начин, това означава, че във всеки избирателен район броят на депутатските места (или мандати) трябва да бъде определен, като числеността на населението му се раздели на единния за цялата страна знаменател.
С конкретни доказателства ще направим опит да докажем, че това конституционно правило не е спазено в проведените избори през 1990, 1991, 1994 и 1997 година. Най-драстични и очевидно преднамерени бяха нарушенията при изборите за Велико народно събрание. След завършването им не бяха издадени официални статистически данни от ЦИК. Бяха установени многобройни, регистрирани нарушения, поради което Великото народно събрание не бе в състояние да утвърди изборните резултати. По този начин събранието не бе узаконено до края на своята дейност, но въпреки това гласува конституцията и други важни закони. Съпоставяйки статистическите данни за населението в страната и резултатите от изборите, се установи, че в избирателните райони, доминирани тогава от комунистите (с изключение на Видински избирателен район), за едно депутатско място са гласували около 20 хиляди души, а в големите градове, с приоритет на Съюза на демократичните сили - около 30 хиляди. Означава, че при прилагането на равен критерий в големите градове трябваше да бъдат определени повече депутатски места за сметка на останалите с по-малка гъстота на населението. В резултат на това според непретендиращи за пълна точност изчисления коалицията на СДС е била ощетена с около 11 депутатски места, определени от общонародния вот.
Описаните нарушения не стихнаха и при изборите през 1991, 1994 и 1997 г. въпреки гласуваните конституционни норми и междувременно издадения Закон за избиране на народни представители. Бихме искали да подкрепим тези твърдения с данни от официалните статистики на ЦИК.
В изборите на 13 октомври 1991 нормата на представителност по чл. 21 (3) за цялата страна е 28 291 избиратели за едно депутатско място. В Благоевградски район за едно депутатско място са били призовани да гласуват 26 486 души, в Добрички район - 26 374, в Кърджалийски - 20 588, в Пазарджишки - 26 856, в Разградски - 26 665, в Силистренски - 25 100, в Шуменски - 23 904. В същото време цифрите в някои други райони, са както следва: Бургаски - 29 144 избиратели, Габрово - 33 393, Кюстендилски - 29 910, Плевенски - 31 727, Сливенски - 30 191, София 3 - 30 199 и т.н. В изборите през 1994 съществуват подобни несъответствия. Но нека се спрем на официалните статистики за изборите през 1997, защото те най-добре могат да послужат за критерий по отношение на предстоящите избори през 2001 г. Единната норма за представителност в цялата страна през 1997 се получава, след като общия брой на гласоподавателите в цялата страна в размер на 7 289 956 разделим на броя на депутатските места в Народното събрание, който е 240. Получава се квотата от 30 375 избиратели за едно депутатско място. Броят на депутатските места във всеки район ще се получи, като числеността на населението му разделим на квотата (единната норма на представителство). Ще посочим районите, при които отклоненията са били толкова съществени, че са довели до погрешно завишение на депутатските места: Благоевградски район - 28 270 гласоподаватели за едно депутатско място, Кърджалийски - 26 905, Пазарджишки - 27 898, Разградски - 26 398, Шуменски - 26 243. И обратното - в някои райони неправомерно са намалени депутатските места: Варненски с 31 720 избиратели за едно депутатско място, Пловдив град - 33 025, София 1 - 33 865, София 2 - 32 741, Стара Загора - 32 831, и др. Според нас централните статистически данни, които служат за образуване на избирателните листи, както и за база данни на ЦИК, са неточни. Те не отчитат миграционните процеси след премахване на ограниченията за местоживеене в големите градове, както и някои други фактори. Съгласно чл. 9 от Закона за избиране на народни представители избирателните листи се съставят от общините. Предприетото преброяване на населението в техните райони е много трудна, но подценявана задача. Тя е свързана и с висока наказателна отговорност. За тази цел трябва да бъдат използвани и данните от новата паспортизация на населението. При това преброяване задължително трябва да се включат не само гражданите с постоянно местожителство, но и тези с трайно пребиваване в населеното място.
Преброяването на населението по избирателни райони трябва да приключи най-късно до около 2 месеца преди изборния ден, което означава до края на февруари. Тогава ЦИК ще бъде в състояние да изпълни задължението си да определи с точност мандатите в избирателните райони в 40-дневния срок преди изборите.
Поливното земеделие ще спаси Добруджа
Последната година от хилядолетието постави на изпитание добруджанската земя. Небивалата суша продължава да тревожи земеделците и заради зимното безснежие. Според селекционера от Института по пшеницата и слънчогледа "Добруджа" край Генерал Тошево Иван Панайотов 65 на сто от есенниците удържат на липсата на достатъчно влага в почвата и са в много добро състояние. Надеждите са якият добруджански чернозем да спаси от гибел и другите 35 % от есенните посеви. Според г-н Панайотов последната подобна суша като тази през 2000 се случила през 1983 и тогава пшеничните добиви стигнали до 300 кг от декар. Специалистът не препоръчва преораване на нивите, защото хлебородното зърно по-лесно може да се пребори със сухата пръст, отколкото пролетните култури. Въпреки че според земеделските експерти няма място за паника и фатални прогнози, по-дребните стопани вече се кахърят пред непоникналите или започналите да жълтеят на ивици полета. Още повече че заради липсата на сняг из посевите напират мишето поголовие и популацията на житния бегач, а борбата с тях ще глътне твърде много средства. Статистиците отчитат, че всеки трети хляб на българската трапеза идва от Добруджа. Добруджанци пък се надяват да се преборят със сушата и този трети хляб да не идва отвън.
През окото на телевизора
Специално запазих тази история за първия си текст след началото на новото хилядолетие. Струва ми се, че тя звучи като притча за всички, които се оплакват, за недоволните от бързината на промените в България. Някъде по Коледа Милен Цветков беше поканил в чудесното си сутрешно предаване по Нова телевизия една млада жена. Тя се нарича Милена Авонеди. Автор е на два романа и няколко сборника с разкази. В новия брой на "Съвременник" можете да прочетете нейни творби, за да се уверите колко е талантлива. Милена е сляпа. Страда от диабет, вече три месеца е на хемодиализа. Нуждае се от спешно присаждане на бъбрек и на панкреас. Необходимата за подобна интервенция сума е астрономическа. Разбира се, Милена я няма. Наскоро майка й получи инсулт - не издържа на напрежението. Сега невероятното момиче се грижи и за нея - дори с известно притеснение ми каза, че готви. Не й оставало достатъчно време, за да завърши замислената книга с 33 нови разказа. Сигурно ще си помислите, че да общува човек с нея е тягостно. Нищо подобно - всяко нейно позвъняване по телефона, всяка среща ме зарежда с енергия и сила за седмици напред. Появата й по телевизията сякаш разбуди от летаргия зрителите и те масово искаха да си поговорят с Милена. Усмивката й е неповторима - тя има за всеки добра дума, общува така, че предизвиква не съжаление, а съпричастие. Умее като никой друг да изслушва, да приема като своя и чуждата болка. Чудя се къде побира в това разнебитено от страдания сърчице толкова доброта и надежда. За нея си спомних, когато дори в новогодишното предаване на Би Ти Ви Иван Кулеков се оплакваше от съдбата. Нашите известни шоумени за съжаление са хора, изгубили връзката с божественото и святото. Те търсят популярност, надпреварвайки се да ругаят правителството и действителността, мъчат се да печелят слава с реки от цинизъм. Разбира се, не им пожелавам болките на Милена, но мечтая в първите дни на новия век да ги споходи чудото: да влее в изстиналите им, вкаменени души искрици от нейния творчески пламък, от силата на вярата й. А на самата Милена желая още дълго да ни радва с таланта и човечността си.
Присъда на медиците ни в Триполи се очаква през март
СОФИЯ. Съдебният процес срещу шестимата български медици, обвинени в заразяването на либийски деца със СПИН, може да бъде отложен за 8-и път, но това ще е последното отлагане, прогнозира вчера пред Ройтерс либийският адвокат на подсъдимите Осман Бизанти. Според него ако делото бъде отново отложено, то ще е за 3-4 седмици. Бизанти очаквал присъдата на първоинстанционния съд да бъде произнесена най-късно до края на март.
Генералният секретар на Средиземноморската асоциация на адвокатите - адвокат Бекар от Тунис, ще присъства на наказателното дело срещу шестимата български медици в Либия на 6 януари. Това съобщи председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов. Участието на адвокат Бекар има за цел да осигури публичност и обективност на процеса и се осъществява по договореност между Съюза на българските юристи и ръководството на Международната асоциация на юристите демократи.
Проект "Зелена България" стартира в Добрич
АЛБЕНА. Пилотен проект "Зелена България" за Добричка област предложи вчера в Албена министър Иван Нейков на кметовете на общините. Идеята е да се възстанови и увеличи парковата среда в градовете на Добричка област, включително в междублоковите пространства. Основната част от проекта ще бъде финансирана от трудовото министерство, но се очаква и помощ от общините.
Министър Нейков предложи на добруджанските кметове социално слабите да бъдат оземлени с общинска и държавна земя от 5 до 10 дка, изорана и обработена. По този начин ще се излезе от задънената улица - непрекъснато да се дават помощи на социално слабите, а ще им се осигури поминък. Ако те откажат оземляване, ще бъдат изключени от системата за социално подпомагане, подчерта министър Нейков.
Социалното министерство ще подпомогне пет обекта в областта. Това са домът за стари хора в Добрич, домът за деца в с. Крушари, домът за деца и юноши в Добрич, строежът на физкултурен салон в Генерал Тошево и водоснабдяването в гр. Тервел.
Пуснаха нови табла на Централна гара
СОФИЯ. Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще открие официално новите електронни табла на Централна гара в петък, съобщиха вчера от ведомството му.
Петте табла с информация за разписанието на влаковете са с течни кристали и са производство на "Сименс". При тях има възможност за свързване с монитори за обслужване на пътниците или по работните места на Централна гара.
"Сименс" е спечелила конкурса за доставка на таблата в конкуренция с още 15 фирми. Парите са осигурени от БДЖ.
Радиоводещи бъбриха 120 часа в ефира за рекорд в "Гинес"
ВРАЦА. Вчера в 5 ч. сутринта приключи експериментът на шефа на Радио "Лакс FM" във Враца Иван Ласков и колегите му от частна радиостанция в Пазарджик Сотир Узунов и Стоян Гърков. Тримата изградиха радиомост и в продължение на 120 часа водеха развлекателно радиошоу. С постижението си те ще кандидатстват за вписване в Книгата на Гинес. Засега официално признатият от "Гинес" рекорд е 104 часа и принадлежи на англичани. През 1995 българката Лилия Костова е подобрила постижението, като е издържала 109 часа в ефир, но продуцентите така и не подготвили документите за кандидатстване за книгата на рекордите. БТК е освободила самостоятелна линия за шоуто на новите мераклии за "Гинес", а столични медицински екипи са следили за здравословното им състояние.
В края на маратона Иван Ласков каза, че се чувства добре, и даде веднага брифинг за журналисти. Той подчерта, че е имал много събеседници и слушатели и в полунощ на 31 декември след химна на България получил десетки поздравления за Нова година и новото хилядолетие. Радиоводещият не е спал нито минута, поддържал се с плодове и сокове, не е вземал стимуланти. Той благодари на БТК, КТВМ - Враца и на Интернет сервиз - Враца, помогнали му да осъществи радиомаратона.
С три хиляди пациенти влиза д-р Генев в новото хилядолетие
Д-р Генади Генев, един от предпочитаните детски лекари в Ловеч, рискува и стана джипи при старта на здравната реформа. В третото хилядолетие влиза като личен лекар на близо три хиляди пациенти - от бебета до старци. Това за него означава огромно напрежение, но и усещането, че е нужен, полезен и най-сетне оценен по достойнство, включително и финансово.
Плавният преход и премереният риск към общата практика дошли естествено.
"Лично за мен преходът, който трябваше да направя в реформата, беше плавен. В началото на практиката си, макар и това да беше преди повече от десет години, работйх в едно малко градче - Летница", разказва д-р Генев. Там бил назначен като педиатър, но в действителност си бил истинско джипи - случвало се да лекува и инсулти, и инфаркти, и какво ли не... След тези година и пет дни, идвайки в Ловеч, се посветил само и единствено на децата. Мислел, че повече никога няма да се занимава с нещо друго освен с любимата специалност. Той обаче винаги е готов за новото, за промяна, да научи нещо повече - това разбират всички, които са се докосвали до веселия и печелещ доверие на малки и големи "чичо доктор".
Много от младите родители, които вече познавали отзивчивостта на д-р Генев и компетентността на медицинската помощ, която получавали техните деца, без колебание избрали него и за свой личен лекар. Той беше рискувал премерено, придобивайки квалификация за общопрактикуващ лекар.
Джипи се моделира по-лесно от лекар, започващ медицинската си практика, отколкото от изграден тесен специалист, с утвърдени позиции в своята област, споделя убеждението си д-р Генев. Най-лесен е преходът според него в малките градове и селата, където и досега принципът е бил подобен. Той се опасява обаче, че съществува риск общопрактикуващият лекар да остане ниско квалифициран, непознаващ новите техники и медицински напредък, поради трудно осъществимото му отсъствие от терена или вероятността да почива на стари лаври. 37-годишният ловешки доктор се старае да не изостава от развитието на медицината и поне на всеки два месеца участва в конгреси и конференции. Освен педиатрия и обща медицина специализира детска гастроентерология в Медицинския университет в София. Членува в столичния гастрохирургичен клуб. Овладяването на компютъра също вървяло в движение. Сега по-голямата част от медицинската му документация се прави вече на компютър.
Бремето е двойно
Здравната реформа, която тръгна у нас, е от европейски тип и не може да бъде спряна, убеден е д-р Генев. Тя вече дава резултати. Лекарят, поемащ за пръв път много нови функции, се оказва и собственик, който трябва да управлява финансово-счетоводни дейности. Товарът е от две страни - медицински и мениджърски, и вторият тежи повече като изпълнение, казва докторът. Преговаря се с работници за заплати, за работно време... Към д-р Генев работят двама лекари по договор, три медицински сестри, акушерка, счетоводител и шофьор за зимните месеци. А това си е цяло малко предприятие, което трябва умело да се управлява. Шефът му поддържа в изправност два автомобила, които макар и старички - "Лада" и малко "Рено-5" по на 20 и 15 години, не го изоставят. За зимата предвидливият лекар си е набавил и гуми с шипове, ако има големи снегове и ледове. Джипито трябва да е готово за всякакви ситуации.
При него са се записали 2980 пациенти, от тях 100 са деца до една година, 300 са между една и три години. Само 35 души са над 65-годишна възраст. Трийсет са бъдещите майки.
90 на сто от записалите го търсят за здравна помощ, констатирал докторът.
Гордея се с пациентите си,това са най-прогресивните и интелигентни ловчалии, които не могат да се примирят със застоя в града и мнозина от тях емигрират - и навън, и към по-големите наши градове, обича да казва д-р Генев. Показва лъскави коледни картички от Сиатъл с благодарност за грижите... Не минава седмица, без да дойдат хора да си вземат здравната документация, защото заминават от града-мъртвило, е тъжната му констатация. Продължават да го търсят за съвет и отдалеч, по телефона. Като лекар и като приятел на семействата, които е лекувал.
Днес е спокоен ден, казва д-р Генев, в едната ръка с мобифон, в другата с телефонна слушалка, а на кушетката - пациент, с притичвания до детската консултация. Реално работният му ден се движи между 12 и 16 часа.
Петима лекари с индивидуални практики са поели съвместно нощните и празничните дежурства и със сигурност могат да бъдат намерени на мобилни телефони. Те имат обща манипулационна, женска и детска консултация, разполагат с портативни ЕКГ-апарати, глюкомери и друга необходима техника.
Лова упражнява като разтоварване, все по-рядко. Реално свободно време джипито с три хиляди пациенти няма. Семейството му - съпругата Марияна, която е учителка по химия в езиковата гимназия, и дъщерята Моника - ученичка в подготвителен английски клас, е поела до голяма степен домашните задължения. Книгите са сведени до професионални и... кулинарни, а най-голямото удоволствие за доктора е ловът. Може да си го позволи много рядко - когато няма съботно дежурство. Освен това за осем години авджилък е убил само един чакал, по негово признание. Ловната дружинка сигурно ме държи за авторитет, шегува се докторът, когото го влече в гората тръпката, а не тичащото пред пушката му месо... Д-р Генади Генев - както се видя, ловджия и признат кулинар, препоръчва на приятелите си за коледната или новогодишната трапеза една изпитана рецепта, която винаги се изяжда и изпива с добро червено вино.
Дивечови пържоли по докторски
Необходими продукти:
Пържоли от диво прасе (може и питомно) - 1 кг, чесън - 5-6 скилидки, брашно - 2 супени лъжици, сол и черен пипер на вкус, 1 чаена чаша червено вино, няколко филийки топено сирене "Албена".
Приготвянето:
Пържолите се начукват, поръсват се със сол и черен пипер и се овалват в брашно. Изпържват се и се изваждат от съда. В същата мазнина леко се запържват ситно нарязаните скилидки чесън. В йенска тенджера се нареждат пържолите. Между тях се поставят 3-4 малки цели главички лук (разбира се, обелени) и 4-5 сушени сини сливи. Отгоре се поставя изпърженият чесън, залива се с една чаша червено вино и се нареждат 4-5 тънки филийки топено сирене "Албена" (може да се замени и с друг вид), което като се разтопи, обгръща като глазура "докторското печено". Пече се на слаб огън (за дивечовото месо е нужно повече време).
Става фантастично.
Самюъл Джаксън е герой-престъпник в "Неуязвимият" и "Извънредни директиви"
Спомняте ли си пастора-килър с кръвясалите очи от "Криминале": "...защото дойде великият ден на гнева му и кой може да му устои? " Никой не може да устои на гнева на Самюъл Джаксън. И докато над главата ти се сипе огън и жупел от някой от фанатичните му монолози, си мислиш: този човек вече е минал през Страшния съд. Започвам със Самюъл Джаксън, защото той играе главна роля и в двата филма, тръгващи по екраните в първата седмица на новия век.
"Неуязвимият" на М. Найт Шаямалан със сигурност ще привлече киноманите. Не само защото това е новият филм на режисьора на "Шесто чувство", не само заради харизматичните Уилис и Джаксън, но и заради рекламната мистерия, в която бяха потънали снимките на филма. Пълно затъмнение. Извън стандартната анотация от три изречения никъде не се публикува нищо. Явно Шаямалан е решил, че във времето на Интернет тъкмо липсата на информация е най-печелившата рекламна стратегия. Какво беше разочарованието ми обаче, когато гледах филма и разбрах, че в кратичката анотация всъщност се казва всичко, което изобщо може да се каже за сюжета на този филм. Цитирам я дословно: Дейвид Дън (Брус Уилис) е единственият оцелял от влакова катастрофа. Той среща Илайджа Прайс (Самюъл Джаксън) - загадъчен непознат, страдащ от деструктивна болест на костите, който, изглежда, знае защо Дейвид се е измъкнал невредим. Това е. Друго наистина няма или поне продължава да си тъне в мистерия и след като гледаш филма.
Става въпрос за двама души, които се намират на двата полюса на вида Хомосапиенс и могат да се самопознаят само чрез своята противоположност, т.е. - един чрез друг. Онзи, който никога не боледува, може да проумее какво означава това само когато срещне вечно болния и така нататък. Интересно намерена е тази магнетична игра между полюсите, които хем се привличат, хем са обречени да са разделени в името на равновесието, но според мен това е повече актьорско, отколкото режисьорско постижение. Брус Уилис и Самюъл Джаксън обитават едно и също пространство, но всъщност живеят в различни светове. Колкото и да е малко разстоянието между тях, то като че ли винаги е здраво напомпано. Погледите им пресичат този вакуум и се срещат сякаш за светлинни години. Тук са си казали думата и операторът Едуардо Сера ("Джуд") и художникът Лари Фултън.
В "Извънредни директиви" Самюъл Джаксън изпълнява ролята на герой от американската военноморска флота, участвал във всички войни от Виетнам до войната в Персийския залив. Той е изпратен да ръководи мисия по отбраната на американското представителство в Йемен, но в критичен момент открива огън срещу протестиращата тълпа и мисията е провалена. Изправен пред военния съд, той се обръща за помощ към своя приятел полковник Хейс Ходжис, който е и адвокат (Томи Лий Джоунс). "Извънредни директиви" е типична съдебна продукция, при това доста спорна. И все пак в доста отношения филмът остава честен - в една война героят е и престъпник, жертвите са невинни, инстинктите са по-силни от правилата. Всяка истина прилича на насилствено изтръгнато признание. Всъщност сцената с изпълнението на мисията в Йемен ми напомни за "Апокалипсис сега", но само напомни... Скандал отекна с откриването на тракийска гробница, равностойна на Казанлъшката
Тракийската гробница край село Александрово, Хасковска община, е откритие, достойно да бъде завършек на миналия век и за начало на новия в историческата ни наука. "Досега няма подобно откритие не само в България, но и на Балканите. Гробницата е с изключителна научна и художествена стойност, равностойна по значимост на Казанлъшката, но различна от нея. Докато в Казанлъшката могат да се видят някои влияния от старогръцкото изкуство и елинизма, тук всичко се определя като абсолютно тракийски стил" - такава е първата реакция на откривателя - доктор на археологическите науки Георги Китов от БАН.
При сравнението, според изследвача се оказва, че за разлика от Казанлъшката, открита през 1944 г., тук стенописите са по-добре запазани, оригинални и по-близки до тракийския бит. Уникалността е в различна посока, смята д-р Китов. В Казанлъшката и Староселската няма такива ценни стенописи. Интересни там са монументалната архитектура, стълбищата, огромните обеми на камерите.
Александровската ще е невероятен извор на сведения за тракийската култура и бит, всички войници са облечени по уникален начин и са въоръжени с мечове и копия, коментира ученият. Могилата е на около 200 метра от последните стопански сгради на Александрово. Сред жителите на селото местността, в която се намира, е известна като Калето или като Рошавата чука.
Д-р Георги Китов се натъкнал на нея като ръководител на ТЕМП - абревиатура на Траколожка експедиция по могилните паметници, финансирана със средства от изпълнителите на автомагистрала "Марица", както изисква законът, ако при строителството на ново съоръжение изследвачи се натъкнат на находка.
Гробницата е на 100 м от трасето на бъдещата магистрала. "Ние работихме на около два километра от нея, по две могили, минавахме всеки ден покрай нея, и изведнъж забелязахме пресен изкоп от иманяри. Оказа се, че сме попаднали на уникална тракийска гробница", каза д-р Китов. Това става в неделя, 17 декември. "Не успях да се обадя на местните журналисти и кореспонденти, тъй като беше почивен ден", извинява се директорът на Хасковския исторически музей Георги Граматиков, също повикан от д-р Китов. Дошли са само представители на един вацов вестник и на телевизия СКАТ. А вече в сряда се събра единадесетчленна комисия с председател арх. Виктор Попов от Националния институт за паметниците на културата.
Археоложката д-р Анелия Божкова от БАН оспори откритието на д-р Китов. Това са направили всъщност иманярите, ровещи навсякъде у нас твърдят от БАН. Още от деца знаехме, че там има гробница, твърди пък Иван Аргиров от Хасково, родом от съседното село Родопи, чието землище граничи с александровското. Историци припомнят, че също иманяри са разкопали тракийското селище край Мезек, Свиленградско, но за официален негов откривател през 1930 г. е признат бъдещият министър-председател и регенат, а тогава само професор по археология - Богдан Филов.
Според описанието на д-р Китов гробницата започва с дълъг коридор от около 10 метра. Има едно правоъгълно помещение и една кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,30 метра. В камерата имало изображения на четирима конници, четирима пешци, два елена, два глигана и седем или девет кучета. Разбитите камъни по пода вероятно са от саркофаг. Освен стенописите, което е особено интересното, тази гробница са най-ниските входове, открити досега у нас - само около метър. Това означава, че за да влезе човек вътре, трябва да се прегъне и по този начин да се почувства по-нисш спрямо този, който е погребан вътре, или преклонение пред отвъдното, разсъждава д-р Китов. Тук, в такава хубава гробница, вероятно е погребан само силен тракийски владетел. Навярно наоколо е имало и голямо тракийско селище. Преди да заседават, членовете на комисията също трябва да видят уникалния паметник. Влизали двама по двама, като престоявали вътре от три до пет минути.
Екипът от специалисти потвърди датировката - края на IV и началото на III век пр. Хр.
- епоха, определяна по нашите земи като ранноелинистична. "Това е изключителен паметник, един от най-ценните на античната живопис изобщо, но голямо безпокойство буди състоянието на стенописите" - каза пред журналистите д-р Анелия Божкова в Хасково. За съжаление ложето на вожда е ограбено и ликвидирано от иманяри. Първата грижа ще са стенописите, каза председателят на комисията арх. Виктор Попов от НИПК. Състоянието на грунда е относително лабилно, той е изцяло отлепен от стените, затова всяко влизане в гробницата е изключително опасно, констатира комисията. Едновременно с това и климатологът инженер Цвятко Кадийски, и всички членове на екипа изказаха задоволство, че условията вътре са добри за съхранението на стенописите: висока влажност от 98 процента и 14 градуса Целзий са стабилен климатичен режим. Първите приети неотложни мерки бяха въоръжена охрана, шлюз и покритие от два капака против проникването на вода. Иманярите безпогрешно са изкопали шахта с четириметрова дълбочина във вертикална посока, която точно улучва оста на дромоса. Комисията реши да се предприеме в първите дни на януари и аварийно укрепване на живописната украса, с което още не се знае ще започне ли консервацията, а по-скоро фиксиране за през зимата на стенописите върху стените. Ще работи екип от трима души най-вероятно. Окончателният доклад на експертите ще съдържа програмата за намерения: какво да се прави с гробницата по-нататък, пак да се направи категоризацията й.
Най-вероятно новата гробница ще попадне в листата на световното културно наследство като Казанлъшката, която е също в този списък на ЮНЕСКО.
В Казанлъшката гробница реално не се влиза. До нея има точно копие, а самата тя е в климатизирана затворена сграда. В защитна постройка е и Свещарската гробница.
От разменени реплики между комисията и д-р Георги Китов в Хасково се чувства напрежение между двете страни. "Създаваме проблеми на чиновниците, намираме все пак пари за разкопките, работим", каза той. На по-късната пресконференция на комисията в София Анелия Божкова заявила, че различните прониквания, включително и на д-р Китов с журналисти, са нанесли непоправими поражения на древната среда, унищожена е първична информация, като са потъпкани и разместени фрагменти от падналата мазилка, кости и камъни. Недопустимо е за един археолог да поведе група от журналисти в непроучен уникален обект, каза директорката на Археологическия институт с музей при БАН проф. Йорданка Юрукова и обяви, че теренният съвет на АИМ ще се събере през новата година да обсъди действията на колегата Георги Китов.
От министър Емма Москова пък се разбра, че нейното ведомство е отпуснало спешно 12 хил. лв. за най-неотложните мерки по поддържане на климатичния режим, аварийната консервация и въоръжената охрана.
Д-р Китов определи атаката срещу него и обвиненията, че е търсел сензация, като колегиална ревност. За вестник "Демокрация" той коментира, че всъщност е трябвало да бърза, за да се спаси паметникът от по-нататъшни набези. Костите вътре са разхвърляни от днешни иманяри или още в древността, контрира обвиненията на комисията докторът археолог. "Обвиняват ме, че сме влезли без бели ръкавици и маски, но по същия начин влязоха и те" - изрази учудването си той. "На излизане поставихме капак, ако не бяхме отишли и не бяхме затворили този изкоп, щяха да влязат и други хора", аргументира се Китов. Пресният изкоп бил от два или най-много четири дни преди тях. В Хасково климатологът Цвятко Кадийски каза, че няма промяна в климатичните условия, високата влажност от 98 процента прави стенописите стабилни, това е осъществено благодарение и на капака, който поставихме, сподели д-р Китов.
Три ели и едно женско сърце създават уют за всички
Частният хотелиерски бизнес в Смолян се развива и работи усилено. Въпреки трудностите и тази пазарна ниша постепенно се запълва. В последните 4-5 години изникнаха над 20 семейни хотела с различна категория, големина и интериор. Много от тях се разширяват и модернизират в отговор на нарастващите изисквания на наши и чужди туристи. Използвайки природните дадености на Родопите, собствениците им се опитват да привличат нова клиентела. Освен прословутото гостоприемство на местните хора за всички тях е характерно още нещо. Направените инвестиции са от кредити, къде по-големи, къде по-малки. Предприемчивите поемат винаги риска. Най-големите хотели в града, издигнати основно със заеми от Българо-американския инвестиционен фонд, имат вече добър имидж, но и те са притиснати от ежемесечното погасяване на вноските.
"Къщата с трите ели" вероятно е единственият хотел, който до ден-днешен, три години след отварянето си, не е ползвал нито лев чужди средства. Стопанката и собственичка на пансиона "две звезди", Милена Юрукова е направила всичко съвсем сама. Със собствени средства. Цялата организация по строителството на пететажната сграда, вътрешното оформление и интериор са нейно дело. Сама обикаляла, из страната, за да подбере подходящия за трапезарията мрамор, а днес вече пътува из Европа, за да договаря резервациите за гости. Не защото не се доверява на туроператорските фирми, а просто защото обича да изпипва всичко, тя лично участва на големите туристически борси и предлага офертата си. За изготвянето на рекламните материали помагат двамата й синове, а за родопските специалитети нейната майка. Сред колегите си в града Милена е спечелила уважение и респект - мъжко момиче и малко чешит, на никого не се бърка в работата, но и съвети и помощ от никого не иска. Единствената опора са близките и 26-те години опит като екскурзовод, откъдето идва умението й в работата с чужденци в Пампорово. Макар и в по-тесен кръг името на хотела е популярно и седемте апартамента рядко остават без гости предимно чужденци. Това е хубаво, споделя Милена, защото тогава имам повече време и мога да общувам пълноценно с тях. При доброто владеене на два западни и един славянски език това никак не е трудно, но стопанката на "Къщата с трите ели" е разбрала и нещо много важно, което за съжаление в повечето заведения от този тип липсва - всеки гост очаква да получи не само качествено обслужване, но и лично отношение. Тя отговаря на индивидуалните очаквания на всеки от тях и когато хората си тръгват, се разделят като приятели. Гостите очакват лично внимание, специално отношение, а не анонимно обслужване, на това ме научи дългогодишното ми общуване с чужденците, казва тя и допълва, че и българите стават взискателни в това изискване. Вероятно това е част от тайната на успеха в нейната работа, защото всички отседнали поне веднъж се връщат отново.
Любители на родопската гайда от Япония пристигнали преди време, за да учат майсторлъка, отсядат в хотела, а Милена организира едномесечното обучение - от учителите до инструментите. След това японците идват още два пъти за по месец, този път да усвоят занаята на изработване на гайдата, и отново намират в нейно лице идеален съмишленик и почитател.
В книгата за клиенти са вписани адреси от всички континенти. А професорско семейство от Германия изпращат по пощата подарък - "Златна книга за гости", с посвещение - "На Милена, която чете в очите на хората техните желания."
Плановете на родопчанката на пръв поглед не са амбициозни - да довърши фитнесзалата, сауната и барбекюто в лятната градина, но всичко това тя иска да направи само със свои средства. При това ценоразписът на предлаганите услуги не е променян от две години и в сравнение с много от хотелите в района е и достъпен и качествено подплатен. Гостите на "Къщата с трите ели" си тръгват с чувството, че са платили по-малко от това, което са получили - топло човешко приятелство.
Хлебородна Добруджа посреща ХХI век с европейско земеделие
В края на отиващото си хилядолетие, след като беше подложена на катастрофален грабеж и унищожителни социалистически реформи, Добруджа отново си върна славата на Мека на родното земеделие. "Този е пътят", по библейски си отдъхнаха селскостопанските воини, победили унизителната разруха, в която затъна окончателно житницата на България до 1996 г. И без напъни за геройски трудови медали и за място в алеята на първенците добруджанските житари и фермери вече достойно мерят сили с европейския и световен еталон за успех, а европейските и световните селскостопански бизнесинтереси разбраха, че лабавото в този сектор на икономиката ни свърши. А плодовете на успеха вече се жънат едва след като държава и производители заедно бъхтаха пред земеделската каруца, измъкнала хлебния чернозем от тресавището на соцпогрома.
"Няма да позволя да се заравят пари в земята."
Този железен ЖанВиденов аргумент срещу финансовото подпомагане на земеделието още кънти в ушите на добруджанци, а крилатата клетва беше изречена във време, когато олекваха банкови трезори, срутваха се финансови пирамиди и сред пушилката от разрухата останаха оглозгани заводи и предприятия и нация от бедняци, мръзнещи по опашките за хляб. А парите, които трябваше да се вложат в земята, за да не приличаме българите на гладни сомалийци, потънаха без вест и кост из родните и чуждестранни сметки на тогавашния управляващ октопод. Същият този октопод пък се беше вплел в специално отгледаните орсовки, които захранваха партийните каси, а председателите им деляха заграбеното от наследниците на земя и селскостопанско имущество със същия този октопод. В това време истинските стопани на хлебородния чернозем с голи ръце, на голи поляни и с единия жив земеделски дух водиха тихите си сражения с държавни и мафиотски бабаитлък по мъчителния път към онова частно земеделие, на което ние навремето сме учили Европа и което днес измъква страната ни по-близо до богатите държави. Сега армия от бивши орсови председатели чевръсто се ориентираха към арендаторството, като голяма част от тях треперят да не застанат очи в очи с Темида заради тайни и явни далавери.
Първият директен финансов лост, който повдигна смачкания земеделски дух на добруджанеца, беше равностойната на международните пазари изкупна цена, с която правителството на ОДС реши да се реализира пшеничната реколта през 1997 г. Тогава много от едрите и дребните частни зърнопроизводители вложиха твърде приличната си печалба и икономическата си грамотност в подмяната на машинните си паркове или първата покупка на елитна техника. Пак с благословията на кабинета държавен фонд "Земеделие" застана истински зад стопаните на чернозема. Така, след като през 1996 г. за подпомагане на земеделието в Добричко бяха заделени едва 194 хиляди лева, през 1997 г. рогът на фонда изсипа 4 милиона и 130 хиляди лева.
Следващите години стоковото кредитиране на бранша се движи между 2,8 и 3,418 милиона лева, за да стигне ресурсът за Добричка област 7,426 милиона лева за 2000 г. По същата спирала нагоре се движат отпуснатите пари и по инвестиционни програми. След като фондът децентрализира управлението си и в Добрич беше изграден регионален кредитен съвет, дойде първото облекчение за земеделците с по-малки нужди, че няма да губят време, нерви и пари в разкарване из министерските канцеларии, а на място ще получават до 25 хиляди лева заем за бизнеса си. Така в края на тази година одобрените от регионалния съвет заявки стигнаха 50 за 810 хил. лв., а парафираните в централата на фонда - 45 за 4,800 милиона лева. От всички високопродуктивни елитни марки земеделска техника само за "Кейс" все още няма разработена програма за съвместно преференциално кредитиране. Но в много от арендаторските стопански дворове никого не изненадват прикачен инвентар, комбайни и трактори "Джон Диър", "Масей Фергюсън", "Клаас", "Ню Холанд". В базата на арендатора Костадин Дяков в генералтошевското с. Калина с помощта на фонда бяха осигурени и четири самолета, с които се пръскат 33 хиляди дка наета земя и чужди масиви срещу заплащане на услугата. Върхът на западноевропейската и световна техническа мисъл - тракторите "Стайгър" и "Магнум", също са в добруджански дворове. Наред с имената на първия български арендатор Димитър Ковачев и утвърдените му последователи Кирил Жендов, Костадин Дяков, Стелиян Стоянов, Стоян Ковачев, водещата ферменска статистика включва и фермера Недко Митев, който с израелско оборудване изгради една от най-добрите доилни зали в Европа. Така на практика стана възможно да се говори за възродено едро частно животновъдство и за въвеждане на европейско качество в млекопроизводителния бизнес.
Стопанството на Митев обхваща 55 хиляди декара обработваеми масиви, а стадото му от над 50 елитни крави се обслужва от компютризиран технологичен комплекс. Голяма част от люцерновите и фуражните площи се подхранва от висококачествен органичен тор, собствено производство. Фермери от ранга на Недко Митев вече не изчисляват вложеното от началото, а премислят още с какво и с колко може да се съкрати пътят на земеделието ни към Европа.
Пилотният проект на САПАРД - надеждният изход
За решилите да пуснат корени в животновъдството най-надеждният изход е пилотният проект по програма САПАРД за интегрирано развитие на Добричка област. След старта на проекта преди една година се оказа, че е истинско ходене по мъките да се преодолеят текезесарските навици за работа "през куп за грош" и да се усвоят стриктните европейски критерии за обслужване на бизнеса. От 105 фермери, декларирали интерес към проекта при откриването на процедурата за кандидатстване през май, до одобрение са стигнали едва половината, казаха неотдавна от екипа на САПАРД в Добрич. До субсидии пък се добират едва 15 молби, а някои от подателите им вече са започнали изпълнение на инвестиционните си проекти. Въпреки изследваните напоследък 529 млечни проби от 13 събирателни пункта, резултатите говорят за състояние на суровината далеч под нормите на ЕС. Което означав, че къртовската работа за постигане на висококачествени резултати тепърва предстои, а подписаното неотдавна многогодишно финансово споразумение между Брюксел и България за акредитиране на фонд "Земеделие" като разплащателна агенция по проекта показа, че държавната посока за управление на бранша е вярна.
През последната година от века добруджанското земеделие извоюва още един успех и това са реалният старт на безналичната зърнена търговия и работата на публичните складове. Така се сложи край на сагата с източените силози и завлечените производители и пооредяха възможностите за далавери на собствениците на сърнобази и прекупвачите. От всичките 22 регистрирани публични склада в страната половината са в Добричка област и обхващат 130 хиляди тона. 14-те одобрени от земеделското министерство зърнохранилища прибавят още 170 хиляди тона гарантирани силози. Освен че браншът не помни по-стриктен контрол върху наличностите и движението на основния зърнен поток от страна на Националната служба по зърното, банкери, заемодатели и застрахователи, системата позволи срещу складови записи през тази година да се отпуснат кредити за около 5 милиона лева в цялата страна, като половината са реализирани в Добричка област. Безналичната зърнена търговия, слава Богу, още не е показала никакъв пробив, което е поредното доказателство, че лабавото в този икономически сектор вече е в историята.
Световната практика е доказала, че едно от най-печелившите за зърнопроизводителите обстоятелства е те самите да са собственици или стопани на хранилищата за родитбата на земята. След старта на реформата в този сектор с влизането в сила на Закона за съхранение и търговия със зърно почти цялата силозна база в Добруджа, изграждана за суровинните запаси на страната, влезе в ръцете на търговците. Някои от тях после далновидно предприеха обработка на земя или кредитиране на производителите срещу изкупуване на продукцията им. Така трябваше да се извърви пътят за връщането на доверието на земеделците към търговците. Това обаче не се случи с най-големите вместимости на "Добрич мел", които, изграждани да кътат около 300 хиляди тона от черноземните плодове на Добруджа, продължават да стоят пред Темида заради неизяснена собственост. И от тази добруджанска рана все още печелят не Добруджа и България, а шепа търговци начело с бившия собственик на окепазената и разграбена Добруджанска търговска банка Красимир Михайлов.
А как трябва да стоят нещата, съвсем елементарно показа арендаторският "Агрис холдинг" с управител Стелиян Стоянов - дружество, обработващо 35 хиляди дка ниви, което ползва и после купи и лицензира като публичен склад и зърнохранилище 17-хиляди тонната зърнобаза в генералтошевското с. Спасово.
В Добрич беше приватизирана първата сортоизпитвателна станция
Бившата държавна опитна станция стана поделение на фирма "Ел-Си" ООД с управители д .с. с .н. Тошко Тодоров и инж. Ивелин Денчев, и двамата като специалисти плътно свързани със земеделието. Дружеството обработва 25 хиляди дка земя, основно край Добрич, произвежда всички български хибридни семена и прави демонстрационни опити със семена на водещите световни фирми "Пионер", "Монсанто", "Ефтимиядис" и др. Това лято за посланика на САЩ у нас Ричард Майлс беше видимо удоволствие да присъства на жътва на американски високодобивни сортове царевица с американски комбайни на добричка земя.
Засега голяма част от синовете и дъщерите на частните земеделски "апостоли" са само част от екипа, движещ семейния бизнес. Идва времето обаче на тези, които, попили обичта към земята и опита на бащите си, тръгват по своя си път в земеделието. На човек му се струва, че не е в България, когато пристъпи в стопанството на 30-годишния арендатор Иван Гочев в генералтошевското с. Балканци. След като се дипломирал като микроелектронен инженер, бъдещият земеделец наследил занаята от баща си, взима диплома за второ висше, специалност полевъд. Днес обработва 30 хиляди дка земя. Решил, че е по-добре да работи и за България освен за себе си, и загърбил изключително привлекателно предложение за работа в САЩ. Построен от младия Гочев административно-стопанският комплекс прилича на алпийски хотел.
На видно място стои родният трибагреник. И призивът му към неговото поколение е всеки сам да се потруди да създаде своята "Калифорния" в България, вместо да пилее реституираното богатство на бащи и деди, имал и такива колеги в Пловдивския университет.
Чуждестранният инвеститорски интерес
След англичанина Мартин Уест, който от три години арендува земя в община Крушари, в Генерал Тошево 30-годишният Георгиус Папатеодору изгражда уникални за страната зърносушилня и зърнохранилище с намерение да се захване с обработка на земя край Ген. Тошево. Българо-гръцкото дружество "Арис импорт-експорт" развива бизнес и в Ямбол, но плодородната добруджанска земя и близостта на пристанище Балчик са обстоятелства, даващи основания за по-успешен и по-печеливш бизнес тук, в златна Добруджа. Зърносушилнята е италианско производство с капацитет от 800 до 2000 тона зърно, а съоръжението издържа на всички европейски екоизисквания. Комплексът включва жп и автотоварище и разтоварище и обхваща 30 дка общинско земя, купена на търг.
Вторият етап на инвестиционния проект предвижда изграждането на още 5 хиляди тона съхранителни вместимости, испанско производство. Проблемът с конкуренцията не стои пред младия Папатеодору (завършил УНСС в София), защото у нас това е първата газифицирана сушилня осигуряваща едновременно икономична обработка на зърното и екологично чист краен продукт. За следващата реколта "Арис" се надява на лицензирани вместимости за публичен склад, както и на съвместен бизнес чрез кредитиране на местни зърнопроизводители с последващ съвместен износ на продукцията. "Този е пътят", казва и Георгиус, който е доволен от прекрасните взаимоотношения с кмета на общината Атанас Атанасов (първия градоначалник демократ от ОДС) след досегашното комунистическо-социалистическо управление на Ген. Тошево. По всичко личи, че "Арис" е с трайни инвестиционни намерения в този благодатен земеделски район, а графичният израз на тези планове е емблемата на общината, отпечатана върху рекламните материали на дружество, създадено основно с гръцки капитали. Град Генерал Тошево очаква в първите месеци на новото хилядолетие да се осъществи друг чуждестранен проект за капиталовложения в хранително-вкусовите мощности на бившата "Родопа". Икономическата обстановка през последните две-три години е дала надежда на полска фирма да инвестира в тукашното месопреработвателно предприятие.
Възстановените предприятия за преработка на хранителните суровини
Безспорно сред най-успешно приватизираните заводи в бранша са "Птицекланица", "Макаронена фабрика" и "Сердика", където добрите работническо-мениджърски намерения доведоха и до добри резултати. Най-голямото в страната предприятие за преработка на птиче месо води успешна износна политика, а висококачествените му стоки са в оборота на веригите "Метро" и "Хепи". На коледното тържество управителката на "Макаронена фабрика" Даниела Пеловска благодари на работниците, с чийто труд е просперирало предприятието, и на ръководствата на СДС и БЗНС-НС, символизиращи успешната политика на правителството, позволила тези успехи.
Добруджанци знаят цената на труда си и това, че нищо добро не идва лесно. За ръцете, които раждат хляба на България, разбира се, новото хилядолетие идва и с цял хамбар проблеми. Добруджанецът, освен че се надява през новото хилядолетие на милост от природата, за да се справи със суша като тазгодишната, ще разчита и на яко напрягане на държавни и частни мишци за изграждане на поливно земеделие.
Чуждите фирми в Кърджалийско са коректни работодатели
Няма голяма разлика в честотата и характера на нарушенията между чуждестранните и нашите работодатели. Каквито са нарушенията в българските фирми, такива са и в чуждите. В някои отношения чуждите фирми са по-изрядни от местните, твърдят от областната дирекция по охрана на труда. Около 10 са по-големите чужди инвеститори в региона. Техните вложения са основно в сферата на шивашката дейност. Предполага се, че те идват тук, привлечени от евтината работна ръка. Фирмите с чуждо участие са около 200, по-голямата част от тях са турско-български. Възнагражденията, които се изплащат, поне в големите цехове са над минималната работна заплата, но числа не се съобщават с аргумента, че това е фирмена тайна. Официални оплаквания за неизплатени суми не са регистрирани.
В Кърджали от 2-3 години насам работят фабриките на гръцките фирми "Булфанко" и "Пецас пчела". Те осигуряват работа на над 450 души. Българо-холандската "Хастекс" има цехове в Ардино и с. Тихомир, Кирковска община, с около 400 работни места. Турската "Сьонмез интернешънъл" в момента мести производството от Джебел в Кърджали. Холандската "Алтекс" стъпи в Кирковска община. Близо стотина души вадят хляба си в българо-немската "Артекс" ООД в Момчилград. Там работа за 300 души е осигурила и "Синди" ООД. В Кирково цеховете за първична преработка на тютюн на "Даймон България" ангажират около 200 сезонни работници. Откритите през последните години шивашки цехове в региона осигуряват работа на над 2500 души. Отделно от това семействата отглеждат и тютюн.
Тази година областната дирекция по охрана на труда е издала 135 разрешения за работа на непълнолетни, като преобладават тези за шивашките цехове. Млади хора от 16 до 18 г. от Крумовградско, Кирковско, Кърджали, Момчилградско вместо на ученическия чин са седнали зад шевните машини. Сред преустановилите дейност чужди фирми е придобилата скандална известност германско-българска "Джебел басма-Сервиз 4Ю". Тя и досега дължи близо 1 млн. лв. само на производители. Със затварянето на модерното предприятие за промишлена преработка на тютюн Джебел загуби 400 работни места, които за малката община са сериозно число.
V. Изкуството през XXI век: ще бъде ли жертвана творбата?
Едно пътуване в сърцето на бъдещия век е не само полет на въображението, но и винаги крие в себе си рисковете на прогнозата. Равносметки на отиващото си ХХ столетие не само че не липсват, а направо изобилстват, пък и историците тепърва ще ги правят. Как обаче ще посрещнем новия XXI в.? Готови ли сме за проблемите, пред които той ще изправи човечеството? С тези въпроси решихме да се обърнем към водещи специалисти в различни области, за да очертаем един по-глобален поглед към света през идното столетие, уловен в неговата новост: климат, население, свободни градове, управленски елити, информационни мрежи, виртуално изкуство, кръстоски на културите, биологично разнообрази и борба за ресурси. Така или иначе жребият е вече хвърлен. И дано през последните дни на XXI в. потомците да се удивляват на прозорливостта ни, а не да се присмиват на лековерието и надеждите ни.
Вече десетилетия наред изображения от мониторите съседстват в изложбените зали по света с традиционни картини и скулптури. С появата на Интернет новото виртуално изкуство до такава степен заля света, че изкуствоведите започнаха да се питат дали не е настъпил краят на традиционното изкуство.
Впрочем новите технологии взривиха не само изобразителното изкуство: малко преди появата на филма "Титаник" се разнесе мълвата, че режисьорът Джеймс Камерън подготвял филм изцяло от синтезирани образи, което означаваше, че телата и гласовете на актьорите ще са изцяло компютърно творение. Слухът се оказа неверен, но специалисти със затаено сърце очакват този момент, когато някоя нова суперпродукция ще изтръгне виртуалното от реалността. И когато, добавят шеговите критиците, режисьорът на бъдещето ще е изцяло свободен от капризите на звезди като.
Джулия Робъртс, Брад Пит или Камерън Диас, защото актьорът вече ще е нищо, а компютърният монтажист - всичко.
Да не пропускаме и това, че глобалната мрежа вече помита традиционното авторско право в музиката. Жан-Мишел Било, ръководител на едно от най-старите технологични ателиета в Париж, от близо две години е пуснал безплатно в Интернет 500 000 музикални творби. "Утре те ще бъдат милиони, твърди той. След 10 или 20 години дори няма да се продават CD, защото никой няма да иска да ги притежава. Просто ще навлезем в цивилизация, която е под господството на електрониката. Мрежата ще погълне всичко, ще заличи разликата между създателя и потребителя. А току-виж след половин век има само клонинги... Със или без авторско право."
Естествено всеки има правото да демонстрира своето чувство за хумор и да тръсне глава при подобни предупреждения. Но едва ли някой ще отрече, че присъстваме на глобална революция, която променя целия наш живот и която не може да пропусне изкуството. Песимистите упорито предупреждават, че най-засегнато от виртуализирането на света ще бъде тъкмо изкуството. Защо ли? Причината е една, но доста съществена: виртуалният свят е нещо като вечното царство на електронните копия, в които бързо се забравя (а и още по-трудно установява) кой е авторът и кое е оригиналът. Кой ще иска да посети Лувъра или Ермитажа, упорстват привържениците на новите технологии, когато всеки с лекота ще може да ги възстанови у дома си заедно с всички намиращи се там творби, и то в три измерения. Опитайте се да затворите очи и да си го представите (разбира се, при наличието на достатъчно мощен компютър вкъщи). А ако ви е неприятно или все още сте в плен на носталгията по традиционното изкуство, може поне да се утешавате с мисълта, че тази "хип ериндустриализация на културата", за която говори социологът Бернар Стиглер, ще се осъществи след поне две или три десетилетия. И вероятно по далеч по-умерен начин, смятат други експерти, защото инак взривът в културата ще е неизбежен. Социоложката Франсоаз Шое, авторка на книги върху новата дигитална култура, предрича, че на всяка цена нещо ще трябва да се направи. Иначе, отбелязва тя, "техниката ще проникне в човешкото ни битие и ще преобърне връзките ни с времето и пространството, върху които се градят нашите общества. А това е опасно, смята тя, защото на практика Интернет отрича институциите, извеждайки на преден план личните интереси".
Пък и кой в крайна сметка ще иска да гледа едно изкуствено изображение с характеристиките на Мерилин Монро, недоумява режисьорът Джеймс Камерън. Нали синтетичната Мерилин бързо ще изгуби любопитството на публиката. И зрителят ще долови ерозията на звездата, от която обаче очаква магия. Социологически проучвания в Америка вече откриват подобни нагласи сред публиката, иначе разкъсвана от любопитство как би изглеждало подобно електронно чудо. "Може би причината за всичко това е желанието на всеки от нас да бъде Хамлет или Макбет, категоричен е френският философ Пол Вирилио, който предрича разпалването на нови обществени страсти в новото столетие". Една от най-сериозните сред тях, смята Пол Вирилио, ще е тъкмо битката за власт над изображенията, които ще ни предлага новото изкуство.
Виртуален речник:
- Виртуална творба - потенциално творение, което симулира реалността и я възпроизвежда чрез компютъра.
- Дигитална творба - музика или изображения, компресирани като информационни данни, които могат да се консултират единствено с помощта на компютъра.
- Интерактивна творба - творба, която предполага диалог между твореца и потребителя чрез екрана на компютъра.
Димитър Г. Димитров, изкуствовед: Новите форми на творчество не отричат традицията
"В изкуството на XXI в. безспорно ще присъства голямата традиция. Показателно за мен е, че последната година на отиващото си хилядолетие ни даде две огромни археологически открития (Старосел и Александрово), които са необикновено важни за проумяването на нашето художествено минало. Става дума за тракийското изкуство, а тепърва ни предстои да преоткриваме и прабългарското изкуство.
Интернет несъмнено извършва революция в изкуството, още повече че ни прави съпричастни на цялото художествено богатство на миналото. Това обаче не означава в никакъв случай традиционализъм. Тъй като огромното изобилие от стилистики няма да се възприема така, както например XIX в., който благодарение на стореното от Винкелман въвежда една класицизираща норма. През XXI в. не очаквам подобно нещо. Очаквам обаче едно методологизиращо осмисляне на традицията и абсолютно пригодяване на творбите на изкуството към новите обществени условия: архитектурата, урбанистиката, които ще бъдат водещи и чрез тях ще се осъществява синтез. И това е уникално, тъй като човекът през XXI в. няма да иска да живее в унифицирана среда. И само изкуството е това, което може да осмисли и хуманизира тази среда - това е едната линия, в развитието на изкуството, която изразява Вазарели във Франция със своите монументарни проекти.
Другата линия в изкуството е линията на неговото интимно и камерно ползване чрез всякакви нови технически способи. Защото несъмнено и книгата ще продължи да съществува, но като изделие на лукса. А всичко най-важно ще мине на екрана на монитора и на телевизора.
И в заключение искам да подчертая следното: творбата в изкуството е материално понятие, тя е материален художествен образ и като такава няма никога да изчезне. Но тя ще има свое двойно битие: на уникат и на присъствие чрез екрана. Първото ограничение за екрана е временно и понеже ще се появи екран с много по-голям формат, в който свободно ще се разполагат и по хоризонтала, и по вертикала всякакви образи и детайли. Художествената фотография ще намери ново приложение и ще извърши синтез с традиционните форми на изобразяване. И може би изцяло ще се прояви едно ново телевизионно или екранно творчество - виртуалното, в което творбата няма да бъде "емитирана" от оригинала на екрана, а ще бъде това, което виждаме на екрана. Тя, разбира се, ще може да бъде фиксирана, но няма да съществува на този екран. Вероятно това ще обогати новите форми на изкуството, но няма да отрече старите форми, тъй като те са достатъчно устойчиви и проверени от времето. Винаги ще има богати и ценящи изкуството хора, които ще отделят достатъчно средства, за да имат вкъщи оригинал: нещо, с което художникът се е разделил, но което му дава средства за живеене и импулс за ново творчество. И творбата винаги ще има собственик, който може да я излага или дори да я крие само за себе си.
Ерик Орсена, френски писател, член на академията "Гонкур": Оригиналът рискува да се размие
"Какво ще се промени през новия век ли? Вземете фотографията: Как искате да съхраните една снимка? Едва заснета, тя вече бива разпространена, публикувана, видяна. Вече не можем да устоим: техниката е тази, която диктува. Това е наказанието за постоянните нововъведения, защото творците стават вече много известни, но трудно биват закриляни от закона. Ако са известни, те ще получават поръчки и това е добре за тях. Ще се водят сигурно още повече спорове върху подписа и авторството над творбата. Но творците ще се сблъскват с много трудности, защото понятието оригинал рискува да се размие."
84 млн. литра повече българско вино за ЕС
СОФИЯ. През тази година ще можем да изнесем безмитно с около 84 млн. литра вино повече в сравнение с 2000 за страните от ЕС. Това предвижда споразумението ни с Европейската общност за търговия с вино и спиртни напитки, което предстои да се подпише. То ще влезе в сила със задна дата от 1 януари.
Износът на спиртни напитки, с изключение на рома, в ЕС също е безмитен, гласи споразумението. Според него България намалява с 50 на сто митата за внос на коняк, джин, ром и с 25 на сто - за уиски от страните от Евросъюза. Родните износители вече ще получават разрешително за сделките си само "на едно гише", а не както досега - от няколко ведомства.
"Адаптация"
На 8 януари по БНТ ще бъде излъчен филмът "Адаптация" на режисьора Въло Радев. Това е киновариантът на известния телевизионен сериал, излязъл на малък екран в края на 70-те години.
Освен със станалата много популярна песен на композитора Митко Щерев, изпълнявана от неизвестния тогава Васил Найденов, филмът се помни и с безупречния си актьорски ансамбъл, съставен от редица талантливи дебютанти.
"Велбъжд" започва без нови футболисти
КЮСТЕНДИЛ. Без нови имена ще започне зимната си подготовка бронзовият медалист "Велбъжд". Старши треньорът Димитър Димитров събира тима днес на стадион "Осогово" в 15.00 часа. "Имам нужда от няколко нови играча, но всичко зависи от финансовата политика на клуба. Приказките за идването на сръбски футболисти на този етап са несериозни" - заяви наставникът. Към отбора се очаква да се присъединят и преотстъпените от "Левски" Генчев и Ковачев, както и юношата на "сините" Панев, които в момента са в казармата. Отборът ще се подготвя в Кюстендил до края на седмицата, след което ще замине на лагер до 21-и в Слънчев бряг. След това тимът ще тренира една седмица в Сандански, а от 4 до 14 февруари ще участва във II международен турнир "Албена-Мобилтел'2001". "Ще изиграем 10-12 контроли до първия ни мач за купата със "Спартак" (Пл). Нямаме конкретната задача да се класираме в европейските турнири. Естествено ще гоним купата на страната" - добави Димитър Димитров. Единственият проблем в тима е Росен Петров, който е със скъсан мускул.
"Гринч" стана най-касовият филм в Северна Америка
Киноиндустрията отбеляза поредната година с рекордни сборове от продажби на билети в Северна Америка. Приходите за 2000 година достигнаха 7,7 милиарда долара, което е с около 3 процента повече от миналогодишните, предаде Ройтерс. Общо 17 филма са реализирали над 100 милиона долара от прожекции по северноамериканските екрани.
Най-касовият филм на 2000 година е "Гринч", който все още е по екраните в САЩ и Канада, но вече е събрал приходи над 235 милиона долара. На второ място е "Мисията невъзможна 2", следван от "Гладиатор", "Перфектна буря" и "Запознай се с нашите". В почетната 17-ица на филмите с по над 100 милиона долара са още "Х-Мен", "Scary Movie", "Прозрачно минало", "Динозавър", "Ерин Брокович", "Смахнатият професор 2", "Ангелите на Чарли", "Big Momma's House", "Патриотът", "Помни "Титаните", "Бягството на пилето" и "Да изчезнеш за 60 секунди".
"Левски" спечели за трети път приза за отбор &numero;1 на месеца
СОФИЯ. Шампионът "Левски" бе определен за отбор на декември в традиционната анкета на пресклуб "България", като за него гласуваха 24 от общо 27 спортни редакции. Останалите три гласа получиха баскетболистките на "Славия". Така сините станаха първият и единствен засега тим, който в рамките на една календарна година е бил избиран три пъти за &numero;1 на месеца (предишните бяха през юни и октомври). "Левски" е най-големият кандидат за отличието и през януари 2001 година, ако успее да се класира за 1/8 финалите в турнира за купа "Корач". Както е известно, българите се нуждаят от една победа в оставащите им два мача в групата (10 януари в София срещу руския "Химки" и 17-и като гости на сръбския "Железник"). При успех и в двете срещи сините ще завършат на първо място и в следващата фаза техен съперник ще е "Хемофарм" (Юг) или "Фенербахче" (Тур). Вчера шампионите направиха първата си тренировка за годината, като в нея не участваха Аджани Уилямс и Маешод Феъруедър, които ще се приберат в България съответно днес и на 6-и този месец. Двамата заедно със завърналия се вече бахамец Чък Стюарт трябва да донесат от своите страни документите, които са необходими за издаването на български паспорт. Треньорът на отбора Канстантин Папазов съобщи, че Уилямс е поставил условие пред ръководството на клуба това да стане до 30 март, като договорът на самия играч със сините е до края на май. "Левски" смята да предостъпи завърналия се от Португалия Николай Балев на друг български клуб, като интерес проявяват "Академик" (Сф) и ЦСКА. При шампионите е постъпило запитване за център и от Кипър. Междувременно "Ямболгаз" освободи крилото Николай Йорданов и привлечения през лятото руски гард Тихон Севидов. Клубът няма намерение засега да им търси заместници.
