Сблъсъкът между тоталитаризма и демокрацията както и между двата варианта на тоталитаризма (комунизъм и фашизъм), е първата тема на моето изследване. А втората тема тръгва от същите събития в опит да разберем как те, които принадлежат изцяло на миналото, оживяват чрез силата на паметта... Дали паметта е винаги и по необходимост нещо добро, а забравата - абсолютното проклятие? Дали миналото позволява да разберем по-добре настоящето или най-често му служи за прикритие? Всички употреби на миналото ли са препоръчителни? Струва ми се, че различната помет на века на свой ред трябва да бъде подложена на изпитание.
В размисъла си над това централно събитие сметнах за необходимо да насоча поглед и към най-близкото минало, към сибитията след падането на берлинската стена, за да ги анализирим в светлината на поставените по-горе въпроси. Нима след победата над тоталитаризма настъпи царството на доброто? Или нови опасности се стовариха върху нашите либарални демокрации? Примерът, който избрах, е особено актуален - става дума за войната в Югославия и най-вече за събитията в Косово. Тоталитарното минало, начинът, по който то се удържа от паметта и светлината, която то хвърля над настоящето, са трите теми на моето изследване.
Освен това в анализа си на политическото добро и зло през този век реших да се спра на някои индивидуални съдби, дълбоко белязани от тоталитаризма, които въпреки това съумяха да му окажат категорична съпротива. Не че мъжети жените, за които говоря, са били по-различни от другите. Те не са нито герои, нито светци, нито дори "праведници": това са грешни индивиди като вас и мен. Всички те са извървели драматичен път; всичмки те са страдали телесно и същевременно са търсели да споделят опита си в своите книги.
Сблъскали се отблизо с тоталитарното зло, те са се оказали по-прозорливи от мнозина и благодарение на своя талант и красноречие са успели да споделят наученото, без да заемат при това високопарната поза на хора, които дават уроци. Тези личности идват от различни страни - Русия, Германия, Франция и Италия, но все едно, че са членове на едно и също семейство. Едно и също чувство може да бъде доловено у тях въпреки нюансите и въпреки усещането за ужас, което обаче не води до парализа; долавяме у тях сходен начин на мислене, който бих подвел под наименованието "тритичен хуманизъм". Затова и написаното от Василий Гросман, Маргарете Бубер-Нойман, Давид Русе, Примо Леви, Ромен Гари и Жермен Тилион ни е необходимо, за да не изпадаме в отчаяние.
Въпросът е как някой ден ще си спомнят за този век? Дали ще го нарекат века на Сталин или Хитлер? Това би означавало да отдадем на тираните почит, каквато не заслужават: безсмислено е да прославяме злодеите.
Или пък ще обвързват този век с имената на писатели и мислители, които са били влиятелни приживе, но почти винаги са се лъгали в избора си и са въвели в заблуждение милиони читатели, които са им се възхищавали? Би било жалко да възпроизведем по този начин в настоящето заблужденията от миналото. Ето защо аз наистина бих предпочел от този мрачен век да останат само тези фигури и личности с драматична съдба, но с невероятна прозорливост, които въпреки всичко са продължили да вярват, че човекът си заслужава да остана цел за човека.
Реваншът на езичеството
Навремето, когато бях дете в комунистическа България, в моето семейство Коледа беше един почти нелегален празник, отбелязван малко по-различно - без месо на трапезата, докато елхата и подаръците бяха на светския празник - на Нова година. В крайна сметка християните също не са действали по-различно: те са усвоили езическото честване на зимното слънцестоете, превръщайки го в религиозен празник. В днешна Франция обаче се забелязва явен реванш на езичеството: някак повече се мисли за гъската, която ще се поче във фурната, отколкото за Рождеството на Исус. Магазините за хранителни стоки направо пращят под тежестта на лакомствата - това е празникът на голямото плюскане. И все пак не е така: Коледа си остава великолепен повод за семейно събиране. А може би и за малко по-голямо внимание към близките. Честно казано, това малко ни отдалечава от християнския идеал: за християнството, както и юдаизма, този, когото наричат "ближен", е всъщност далечният, чужденецът, различният - онзи, който няма причина да бъде обичан. Ала, за да се постигне този идеал, следва наистина да се замислим за своите ближни: поне колкото за стойностите на борсата.
Цветан Тодоров, В. "Либерасион"
Кипър посрещна Коледа със слънце и дъх на портокали
Слънце, бели къщи, портокалови дървета, отрупани с плод и коледни елхи. Така изглеждаше островът на Афродита Кипър две седмици преди Рождество Христово. Приготовленията за празничната вечер бяха в ход - домовете блестяха от чистота, улиците бяха накичени със светещи звезди, забързани граждани пазаруваха в малките стари дюкянчета или в модерни магазини от европейски тип. В този край на света елхите са рядкост, затова се украсява борче или кипарис. Местните хора не се надяват на сняг, доволни са дори когато за Коледа завали дъжд, защото най-големият проблем е сушата. Всички са вярващи и празниците от раждането, през сватбата, та до края на живота са свързани с религията. Християнството е прието в Кипър още през 46 г., а през 47 г. е създадена църквата - втората след палестинската. Ритуалите обаче не се спазват стриктно. За Коледа например 40 дни постят само жените. Мъжете се отказват от мръвката чак през последната седмица. Кипърци почиват три дни, не се работи и на Йордановден. Коледното меню е богато, включва 30-40 блюда. Шишчетата все още са предпочитани пред пуйката, на масата се подреждат орехи, фурми и сладки. Английската традиция на острова пък се отбелязва със специален коледен кекс. Единственото нещо, което помрачава настроението преди празниците, беше присъствието на турски и британски войски. Кипърските гърци никога не го забравят.
Преди събитията от 1974 всички етноси са имали свои представители в парламента. Дори в конституцията е записано, че официални езици са гръцки, турски и английски. Днес обаче мостовете между отделните народности са срутени. Омразата между гръцките и турските кипърци е насаждана в различни периоди през цялата история на острова. Тя става особено актуална след военния конфликт, когато страната се разделя на две - турците вземат 37 процента от територията и най-хубавите северни плажове. За гръцките кипърци остава южната част, чието крайбрежие тогава е почти безлюдно. След разделянето двата народа започват съществуване от двете страни на демаркационната линия. Преградена е и столицата Никозия. Захласнати по дюкянчетата и малките кръчми, туристите внезапно се озовават пред барикади от варели и телени мрежи, зад които се намират гръцки, а по-нататък и турски постове. Граничната зона непрекъснато се охранява. Столичаните виждат "агресора" всяка сутрин, когато, отваряйки прозорците, пред тях се изпречва огромното турско знаме с полумесец, "нарисувано" с посадени дръвчета на най-високия турски хълм край Никозия.
След разделянето кипърските гърци превръщат и южната част на крайбрежието в луксозни курорти. Строят хотели и ресторанти на голо място с огромни средства, взети на кредит. Така южното крайбрежие също се е превърнало в райски кът за туристите. След 1974 е изградена и новата част на Никозия. Когато кипърските гърци напускат къщите си в окупираните райони, държавата осигурява заеми за построяване на домове за преселниците. Ако жилището ти е по-малко от 120 квадрата, смятат, че си беден. С огромните къщи кипърци демонстрират стандарт. Хората живеят луксозно, но на кредит. Със заем се купуват по две коли - за съпруга и за съпругата, със заем се плаща образованието на децата. Лихвата обаче е само 7 процента, при 3,5 процента годишна инфлация. Гръцките кипърци предпочитат държавната работа. Чиновниците са около 40 000 и вземат най-високи заплати. Правителството пък е обещало работа на всички, които завършват Кипърския университет.
Обикновено родителите на момичето трябва да построят къщата за младото семейство. Ако е хубава, тя може да осигури добра партия за девойката. След като влезе в новия дом обаче, мъжът поема изцяло издръжката. Ако бащата на момичето не може да построи къща, дъщерята трябва да се ожени по любов, смятат кипърци.
Как се раждат икономическото чудо в Кипър и високит стандарт на хората в южната част на острова? След разделянето на страната кипърците започват бързо да строят хотели с финансовата подкрепа на държавата. Така израстват екзотичните курорти "Агия напа", "Паралимни". Властите знаят, че в Кипър туризмът е основен поминък и без него населението ще загине. Знаят още, че е важно да привлекат световните капитали. Най-умният ход на правителството е обявяването на острова за офшорна зона. Така Кипър дава възможност на чуждите фирми да се регистрират, да плащат около 4 процента годишен данък и никой да не ги пита откъде са парите им. Така много богаташи идват в Кипър с куфарчета долари. В големите градове много сгради са украсени с надпис "Трапеза". Това са банките, приютили чуждите капитали.
Кипър остана единствената страна в Европа, разделена от стена. Въпреки това островът се надява да влезе в Европейския съюз през 2003. Дотогава обаче гърци и турци, разделени и от стената на недоверието, ще трябва да се научат да живеят заедно.
Корабокрушенец бе спасен слад 24 часа
АНТАЛИЯ, Турция. Екип спасители от турския флот извади вчера от ледените морски води край Анталия оцелял 24 часа след корабокрушето на потъналия завчера грузински кораб мъж, съобщи Ройтерс. Морски командоси в неопренови черни костюми прибраха оцелелия и го отведоха до пясъчната ивица, където го очакваше лекарски екип. Според полковник Февзи Тосун, шеф на спасителната операция, корабокрушенецът е вероятно от Бангладеш или Пакистан. Анадолската осведомителна агенция съобщи, че мъжът бил забелязан от патрулиращ хеликоптер, който сигнализирал на спасителите и ги отвел до мястото. Корабът, който се блъсна завчера в подводни скали и се разцепи на две, е превозвал около 70 предполагаеми нелегални имигранти. Най-малко шестима от пътниците са загинали, а 32 души бяха спасени, сред които и членовете на екипажа. Около 50 пътници все още се смятат за изчезнали.
Фрегата от тупския флот и хеликоптер продължават издирнванията. Според официални представители властите все още разследват колко души са пътували на плавалия за Гърция кораб Пати и как са попаднали на него.
Литература 2000: междинност и нормализация
Чрез употребата на календара като властови и пазарен инструмент се проявява една от главните функции на модерната литературна институция - да забелязва, да подрежда, да класира, да напомня. Тъкмо календарната година се откроява като може би най-категоричното обособяване и селектиране на книги, авторски имена и събития. Сигурно е едно: календарната година форматира времето на литературата според сюжетите и списъците на класации, анкети, обзори, селекции, юбилейни чествания и т.н. Вместо да се използват персоналистични подредби и мащабни периодизации, всяка година онова, което с различен успех наричаме "литературен процес" или "актуализиране на литературната памет" се прибира в дати, месеци и сезони, преди или след лятната пауза, около някое социално или политическо събитие, в контекста на някакъв дебат и пр. Малко са емблематичните за българската литература години: 1907, 1910... Те са характерни със струпването в тях на значещи книги и публикации в периодиката, които назовават промени и трасират тенденции. Има и други години, в които обаче политическите събития предопределят литературните промени - 1923, 1944, 1956, 1989... Каква е 2000 година за българската литература? Ако трябва да я поберем в две къси определения, тя едновременно е междинна година и година на нормализацията. Това са 12 месеца, разположени след 90-те години на ХХ век и преди началото на ХХI век. Точно в тази междина на българската литература й се наложи да приключи едни процеси и да обещае други, да окръгли една епоха и да отвори възможности за нова.
Усещането за междинност се появи в умората от поредния "край на века", от изпробването на множество неоавангардистки, радикални, постмодерни и прочее търсения. 90-те години бяха белязани от едно могъщо по своя литературен ефект събитие - свободата на словото и формирането на плуралистична културна среда, в която изобилстват издания, тенденции и почерци. Нови списания започваха и спираха. Около тях се формиха и се разпадаха кръгове. Лавина от български и преводни заглавия потопи пазара. Като че ли в края на века се струпаха няколко български литератури - всяка със свои имена, традиции и доминиращи стилове. След този благодат и ужас на хаоса беше логично да настъпи интелектуална умора. През 2000 година литературните списания започнаха да се броят на пръстите на едната ръка, вестниците - също. Нещо, което е характерно само за България и нейната предимно "вестникарска публика" - литературните вестници са също толкова на брой, колкото и списанията. Скандалите между "млади" и "стари" останаха някъде в пожълтелите страници на предишни години. Това е едната страна на нормализацията - няколко редовно излизащи периодични издания, все повече всекидневници, които имат свои литературни страници, по-търпеливо обглеждане на новите български заглавия, съкратени разстояния между университет и писателска общност, умерена литературна среда.
Следващите две страни на нормализацията са вътрешно литературни. Т.нар. експерименти със словото все повече се удържат в границите на една по-достъпна комуникация, а чрез нови заглавия българската литература спокойно се разположи в целия възможен жанров диапазон - от криминалетата, през романите и документалистиката, до поезията и драматургията. В най-новата българска библиотека вече няма липси.
Какво се случи в прозата? Може би е истински парадокс, но отпечатаният като самиздат "Не будете сомнамбула" с подзаглавие "Един сервитьор в резиденция "Бояна" разказва" от Стефан Кисьов е безапелационното събитие в българския роман през 2000 година. Може да бъде четен и заедно с другия тазгодишен роман на Кисьов - "Никъде нищо", но именно "Не будете сомнамбула" е изящно ироничен, забавен, лек, забъркващ история и всекидневие, герои и малки човеци, бездарен социализъм и незряла демокрация, живот насън и сънища наяве.
Почти невъзможният пазар за българска литература все пак излъчи свое пазарно събитие
- романът "Мравки и богове" на Стефан Цанев, достигнал според някои изявления над 10 хил. тираж. Българското криминале създаде най-накрая свои нормални, непошли представители - "Добро ченге, лошо ченге" и "Сбогом, Джони" на Марин Дамянов и "Мокра поръчка" на Фани Цуракова.
Други успешни белетристични изяви са добре овладяната "Хроника на едно пропадане" от Людмил Тодоров, изненадващият завой на Александър Томов към византийското средновековие с "Пурпур", утвърждаващият визията за неуспелите градски герои роман "Посока Сакраменто" на Палми Ранчев. Последните, излезли посмъртно разкази на Станислав Стратиев във "Вавилонска хроника" ни убедиха какъв европейски автор загубихме през 2000-та. С второто издание на късите си разкази "Ези-тура" на Деян Енев преговорихме знанието си за неговия изчистен, класен стил, а сборникът с разкази "И други истории" и второто издание на "Естествен роман" от Георги Господинов бяха сред късните декемврийски събития, чието ехо вероятно ще се носи тепърва.
До появата на мемоарите на Георги Данаилов "Доколкото си спомням" т.нар. български нонфикшън и особено автобиографичният жанр здраво и безнадеждно беше нагазил в мочурища от автомистификации и пренаписани доноси със задна дата. Както вече посочихме през годината, "това е другата мемоаристика, висококласната, човешката, с фина автоирония и деликатен хумор, тържество на изящната и честна субективност". В момента се чува, че Георги Данаилов пише следващата част от мемоарите си. Това голямо литературно събитие вероятно ще продължи и през 2001 година.
На Коледния панаир на книгата се появи първа част на автобиографията "Бивалици" от Вера Мутафчиева, където през съня на детството миналото проговаря в колебанието между "да" и "не", между "било ли е" или "не е било". Пак на панаира излезе за първи път поредната "книга от чекмеджето" на Константин Павлов - дневниковите "Записки". Още в началото на годината "Цветя на злото" (но не от Бодлер, а от дисидента Йордан Русков) представи части от архива на Държавна сигурност по делото срещу автора, който единствен през 1956, вместо да възпее Априлския пленум, написа ода за унгарското въстание и плати за това със свободата си. Може би едва сега започва времето, когато архивите на ДС все по-често ще дописват историята на българската литература.
Почти незабелязана остана документалната книга "Аз живях в Канада" от Тодор Благоев, който в своите спомени за емигрантството си от началото на 90-те слага както малко повече публицистика и консерватизъм, така и внимателни наблюдения и стилно разказване.
Поетическата 2000 година започна с четенето на две книги, появили се в самия край на предишната - "Сантиментална география" на Пламен Антов и "Мулето на Педро" от Петър Чухов. На пръв поглед те приключиха две от линиите на българския литературен постмодернизъм - срещата на традициите и нонсенсовата поетика. Подобно колебливо приключване демонстрира и "Зверовете на Август" от Ани Илков. През есента обаче се случи още един късен постмодернистки жест - стихосбирката "Слизане в Египет" от Бойко Пенчев. Последният гвоздей в Ноевия ковчег на постмодернизма?
Иначе поезията се отдаде на самата себе си в силни и стилни книги на Федя Филкова, Рада Москова, Керана Ангелова, в трите многоезични стихосбирки на Николай Кънчев. В "Провинции" Петър Чухов щрихира маргиналното битие на езика, а в "Сънища и опашки" Божидар Богданов проигра природата като литература. В най-синтезната си книга "Аз - Дон Кихот от Ла Манча" Вътьо Раковски юбилейно съгласява в себе си и фина любовна лирика, и сатири, и иронии, и текстове с премерен социален патос.
Едно от събитията в поезията на 2000 е появата на множество забележителни първи стихосбирки, даващи основание да я обявим за година на дебютите
Дебютните книги на Ралица Чернева, Галина Николова, Соня Николова, Красимир Вардиев, Елица Великова и др. формират все още недостатъчно дискутирания образ на едно своеобразно "второ поколение на 90-те".
Картината на нормализацията няма да бъде завършена, ако не отбележим пробива в драматургията със сборника "Млада българска драматургия на 90-те", включващ пиеси на 14 автори и книгата с пет пиеси от Боян Папазов "Бая си на бълхите". Така заедно с множеството поставени на сцена нови български текстове за театър 2000 година опроверга скепсиса по отношение на най-новата ни драма.
За критиката и хуманитаристиката 2000 си беше една приключваща година. Значими книги, обобщаващи поредица от разнопосочни интерпретаторски усилия след 1989 издадоха Никола Георгиев - "Мнения и съмнения", Валери Стефанов - "Участта Вавилон", Албена Хранова - "Езикът и неговите речи", Клео Протохристова - "Западноевропейска литература", Инна Пелева - "Места от конспекта".
Юбилеите на Вазов, Захарий Стоянов и Йовков бяха най-важните точки в националния литературно-исторически календар. Тъкмо те обаче произведоха двата големи литературни скандала: тържествения концерт на 26 юни, посветен на Вазов, и невръчването на Йовковата награда на Йордан Радичков. Тези антисъбития показаха, че скандали предизвикват различни конкурси и публични форуми, а не книги и публикации. Очевидно не днешните нови текстове, а извънлитературните шумотевици са предпочитани за разиграване на политическата и медийната борса.
Ето как във всяка нормализация се чувства определено безпокойство, което идва предимно от почти неработещия пазар за българска литература и от неясното питане какво има да се случва през първото десетилетие на ХХI век. Струва ми се, че поезията отново първа предлага варианти на справяне с новите условия за общуване с текста - повече разбиране на различни комуникативни равнища, достъпна медиалност, театрализация и визуализация. Но нека да видим.
Ница - толерантният град
Четвъртък, 7 декември. В 2 часа следобед районът около старата гара на Ница и площад "Де Гол" - едно от най-оживените места в града, е странно притихнал. Въпреки твърде ранния час по-голямата част от заведенията по близките улици вече са хлопнали кепенците. Металните решетки са спуснати над витрините на магазините, но този път не за да ги предпазят от крадци, а от заплахата да бъдат изпотрошени. Дори хората по улиците са по-малко от обичайното. Тук-там се забелязват полицаи на групички, стоящи в очакване. В малка италианска сладкарничка, доста по-нагоре от площад "Де Гол", група квартални зяпачи обсъждат маршрута на поредната за седмицата демонстрация. От време на време към тях се присъединява собственикът на заведението - иначе весел и дружелюбен италианец, който обаче сега не успява да прикрие тревогата си дори и с помощта на широката и жизнерадостна южняшка усмивка, способна да стопли сърцето на всеки клиент.
Във въздуха съвсем осезаемо се чувства напрежение. Защото за населението на един от най-известните курорти на Лазурния бряг седмицата преди и по време на Срещата на върха през първата седмица на декември'2000 бе нещо подобно на земетресение - примиряваш се с него, тъй като не можеш да го избегнеш, чакаш да отмине и се радваш, че си невредим, когато това стане. Въпреки всичко жителите на Ница не позволиха на създалата се обстановка да навреди на вроденото им чувство за толерантност и дружелюбие.
По-голямата част от местните хора така и не разбраха разликата между различните групи демонстранти. Призракът на вандалските разрушения на антиглобалистите в Прага по време на международния икономически форум беше наплашил както тях, така и управата на града, която превърна Ница в сборен пункт на полицаите от цяла Франция. Говори се, че кметът на курорта събрал специално за случая 50 000 служители на реда, голяма част от които също не правеха разлика между самопоканилите се протестиращи. А принципно протестиращите бяха представители на три групи: спечелилите си печална слава антиглобалисти, които и този път не пропуснаха да си покажат рогата, антикапиталисти (бел. ред. - както самите те предпочитаха да се наричат), които искат разширяване на социалния аспект в Хартата за основните права на човека, и младежи и представители на неправителствени организации от цяла Европа, дошли да дадат своя глас за ефективното и качествено реформиране на съюза, както и за по-бързото му разширение.
В конкретния случай на 7 декември демонстрираше точно тази група и този път обитателите на района, през който мина шествието, усетиха разликата. А тя бе осезаема - по време на митинга нямаше нито счупени стъкла, нито сбивания и бомби със сълзотворен газ, нито ранени. Все неща, които, макар и за една седмица, станаха част от живота на града. Само че докато антиглобалистите носеха в инвентара си само тези и подобни трикове, така наречените антикапиталисти, които също вземаха дейно участие в предизвикването на размирици, от време на време проявяваха и проблясъци на оригиналност.
Точно в резултат на тези проблясъци един хубав ден намиращият се на хвърлей камък от Конгресния център на Ница китен площад "Гарибалди" осъмна с разкошна, решена в черно и бяло крава, паркирана току до паметника на известния италиански герой. За да не шава много рогатото гениалният ум, комуто принадлежеше идеята, бе трупнал точно под муцуната й копа сено. На метър от живописната композиция се мъдреше плакат, протестиращ срещу несправедливостта в обществото. Добичето, явно приело ситуацията съвсем философски, преживяше съдържанието на импровизираната ясла спокойно и не проявяваше дори частица нелюбезност към навалицата свои почитатели, щракащи изнервящо с фотоапарати.
Точно толкова живописна гледка се разкри и пред журналистите, проявили интерес към даваната на плажа от същите борци за социални права пресконференция. Там индивид по бански разясняваше на всеки желаещ да слуша целите на своята организация и причините за нейния протест. Ниската температура, дъждът и острият вятър обаче си казаха думата и треперещ от студ, ентусиастът прекрати преждевременно брифинга.
Въпреки тези малко нетрадиционни нововъведения в пейзажа на Ница и независимо от потрошените стъкла, облаците сълзотворен газ, стопиращи за минути движението на едно или друго място и импровизираните барикади, ограждащи по-централните места, жителите на курорта учудващо не загърбиха добрите си обноски и толерантността си към чужденците. Вероятно това се дължеше на факта, че градът отдавна е престанал да бъде запазена територия на световния елит и се е превърнал в любимо място за отдих не само на италианци и французи, но и на доста отдалечените от тях руснаци. Всъщност единствено крайбрежният булевард, съставен от две улици - "Разходката на англичаните" и "Кеят на Съединените щати", носи белега на показността. Там са разположени и най-скъпите хотели в града, ослепяващи с разкоша на щедро осветените си фасади. Там е и най - модната "гостоприемница" - петзвездният хотел "Негреско". Нощувка в него струва "само" 1600 долара. За сравнение, в по-малките, но в никакъв случай нелоши двузвездни хотелчета, каквито в едномилионния град има десетки, престоят излиза на цена около 200 марки за нощ. В цената е включена и типично френска закуска - франзели и кроасани, поднесени с масло и конфитюр и с неограничено количество мляко и кафе.
Всъщност разходка из малките улички е напълно достатъчна, за да заличи впечатлението от бляскавия крайбрежен булевард. Точно те създават характерната за града атмосфера на задушевност и дружелюбност. За разлика от своите съседи на Лазурния бряг Кан и Монако, Ница има свойството да се нагажда към чужденците и да създава у тях чувството, че се намират в собствения си дом. На няколко места например на чейндж бюрата пише на чист... руски, както се оказа впоследстви, "обмен".
Неописуемо е чувството на задоволство от това да чуеш в най-големия парфюмериен магазин на Ница българска народна песен в изпълнение на ансамбъл "Филип Кутев". А това се случи, и то нееднократно. За период от 15 минути клиентите на "Сефора" се насладиха на две изпълнения на състава - "Полегнала е Тодора" и "Лале ли си, зюмбюл ли си". Услужливите продавачи обясниха, че двете песни са включени в компактдиск с избрани произведения от целия Европейски континент.
Нощем купонът се вихри в Стария град. Всъщност тези, които решат, че нямат достатъчно средства, за да отидат в най-голямата дискотека на Ница - "Форум", спокойно могат да се позабавляват в едно от множеството заведения с музика на живо, и то за доста по-малко средства. Купонът е гарантиран, вход няма, а цените... ако не ги обръщаш в български пари, са съвсем нормални.
ЛЮБОПИТНО
Французите или поне тези, които живеят в курортния град, са обявили "отворени врати" за кучета. В една от аптеките на Ница дори си бяха направили труда да изрисуват лапички, идващи от улицата към вътрешността на помещението, за да покажат, че домашните любимци са добре дошли при тях.
Жителите на Франция гледат на улицата като на театър, а най-доброто изражение на тази философия са техните кафенета. Не се сащисвайте, ако минете покрай прозорците на някоя сладкарница и оттам с любопитство ви изгледат няколко лица! Традицията повелява в тази част от кафенетата, която гледа към улицата, да се подреждат няколко реда масички само с по един стол. Обикновено клиентите на заведението се отдават на индивидуално съзерцание на минувачите по тротоара, но понякога засядат и в компании от трима. Традицията датира отпреди век, когато един от архитектите на Париж проумял, че не само сцената е театър. В наши дни французите надали си спомнят неговото име, но продължават да следват въведената от него традиция. И дори сервитьорите да се опитат да обърнат столовете с гръб към улицата, посетителите бързо връщат нещата в традиционния им ред. Откриха пряка връзка между Тайван и континентален Китай
ПЕКИН. Първите три тайвански кораба с около 700 пътници пуснаха котва вчера в пристанища на южната китайска провинция Фуцзян, с което беше открита пряката корабна връзка между Тайван и контитенталната част на Китай, предаде Ройтерс. 498 души от тайванския остров Мацзу пристигнаха на поклонение в град Фучжоу заедно с 16 репортери. Час по-късно на пристанището в Сямън стъпи 192-членна делегация от остров Куемой. Тя бе придружавана от товарен кораб. На корабите не се вееше националния тайвански флаг, а на чужди медии бе забранено да заснемат събитието. На тайванските репортери не бе разрешено да носят телевизионни камери.
Миналия месец Пекин се съгласи на ограничени преки търговски и транспортни връзки между Тайван и континентален Китай, въпреки че само жителите на островите Куемой и Мацзу могат да пътуват директно до Сямън и Фучжоу. Останалата част от тайванските бизнесмени и туристи, както и товарите, все още ще трябва да минават през Хонконг или друга територия. Засега Пекин не е обявявал никакви планове за изпращането на свои кораби до Куемой и Мацзу.
Патентните декларации се подават до 14 януари
СОФИЯ. До 14 януари на текущата година е срокът за подаване на декларациите за патентните данъци, припомниха от Главната данъчна дирекция (ГДД) вчера. Налогът се плаща на три равни части - съответно до 31 януари, до 31 юли и до 31 октомври. При внасяне на цялата сума до 31 януари предприемачите ползват 5 на сто отстъпка.
Върху доходите, получени от обложена с годишен патентен данък дейност, друг налог не се дължи. Въпреки това обаче представителите на малкия бизнес трябва да подадат и годишна декларация до 15 април на следващата година, подчертаха от ГДД.
До 500 лева е глобата при подаване на патентната декларация със закъснение. За неверни данни, които водят до по-нисък данък или до напълно освобождаване от налога, санкцията е до 1000 лева. Двоен патент пък се дължи за недеклариране на дейност, която подлежи на облагане с този налог.
50 на сто патентен данък плащат инвалидите, както и гражданите и едноличните търговци, които извършват с личен труд повече от един вид дейност. 60 на сто пък е данъчното облекчение за пенсионерите, които нямат наети работници и са дърводелци, шивачи, кожари, обущари, шапкари, бръснари, фризьори, часовникари, тапицери, бояджии или упражняват ред други дейности.
Патентният данък може да бъде платен в брой на касата в съответната данъчна служба, с пощенски запис или чрез банков превод. Предприемачите, които преустановят дейността си през течение на годината, дължат на хазната патентен налог в пълен размер. Изключение се прави само ако прекратяването е причинено от непредвидени и непредотвратими обстоятелства.
По-малко данъци плащаме през 2001
СОФИЯ. Понижението на данък печалба с 5 на сто и за големите, и за малките фирми влезе в сила от началото на тази година. Пак от 1 януари патентният налог няма да се увеличава с 25% при разкриването на всяко ново работно място, както досега. Данъчният кредит по Закона за ДДС пък вече ще се връща на фирмите вместо за 6 за 4 месеца. Тези сериозни облекчения за бизнеса според работодателските организации ще доведат до съживяване на българската икономика.
С три процентни пункта - от 32 на 29 на сто, паднаха и осигурителните вноски, които сме длъжни да плащаме. Облекчението е съответно с 2,4% за работодателите, които внасят 80 % от осигуровките, и с 0,6 на сто за работещите.
Премиерът одобри Кодекса на държавния служител
СОФИЯ. Министър-председателят Иван Костов прекара първия работен ден в кабинета си на "Дондуков" 1, съобщи шефката на правителствената информационна служба Албена Ивайлова вчера. Премиерът, който е и министър на държавната администрация, е утвърдил Кодекса за поведение на държавния служител. В документа, който от вчера е в Интернет, са публикувани етичните правила за поведение на държавните служители. Най-дискусионен през юли 2000 бе въпросът дали държавната администрация има право да получава лични подаръци. В окончателния вариант е записано, че държавните служители нямат такова право.
Първата работна среща на президента Петър Стоянов беше с началника на Генералния щаб ген. Михо Михов, информираха от прессекретариата на държавния глава. Двамата са разисквали реформата във войската и приемането на доктрините за трите вида въоръжени сили. Върховният главнокомандващ и генерал &numero; 1 са разговаряли и за разписанието на оперативния сбор на началника на Генералния щаб и на висшия команден състав на армията, който ще започне на 9 януари.
Народното събрание е във ваканция до 12 т.м. Девизът за 2001 Иван Костов, министър-председател:
"Нов мандат за управление на страната. " Този девиз ще изпълним, като спечелим изборите.
Иван Нейков, министър на труда и социалната политика:
Девизът ми е "Няма начин да няма начин". Ще успея, тъй като няма начин да не следвам девиза си. През 2001 ми предстоят две неща. Довършване на започнатото и нова програма, която ще изпълнява следващият социален министър.
Иван Таушанов, председател на Държавната комисия по далекосъобщения към МС:
Трудно ми е да формулирам
точен девиз. Все пак с няколко думи - работа, работа и отново работа.
Д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването
Аз имам един девиз - "Далновидни са смелите", и мисля да го следвам по същия начин, както и досега. През новата година ще се стремя към усъвършенстване.
Стефан Софиянски кмет на столицата:
В първия работен ден на новия век съм изпълнен с оптимизъм, че и в края на тази нова година ще имаме самочувствие на хора, които са си свършили добре работата. Пожелавам си да имаме здраве и достатъчно пари, както и въображение, за да ги спечелим за нашия град.
Предстои ни една тежка предизборна година, в която единственото възможно мото ще бъде: работа и пак работа. Така и на тези избори ще бъдем победители. С успешна работа и конкретни идеи сме побеждавали досега на изборите, друго разковниче няма.
Д-р Бойко Пенков, директор на Националната здравноосигурителна каса:
Няма нищо невъзможно, стига човек истински да желае то да се случи. А ние искаме да утвърдим здравната каса като лидер на промяната в здравеопазването. Все още се долавят внушения, че промяната е като смъртта и данъците - трябва да се отлага колкото може по-дълго и евентуално да не настъпи, както е казал Питър Дракър. Никога не бива да считаме, че сме на финала, а да продължаваме да правим нови и добри неща. За нас важи правилото: няма не мога - който не може, значи не иска.
Първа класа
Сутринта влакът бе претъпкан - всеки бърза да се прибере за новогодишната вечер. Места никакви, претъпкано и в първа класа.
Двете момчета, унгарчета, двайсетинагодишни, нещо се бяха объркали, та искаха да слязат от вагона. Бяха вече току-до вратата. Добре, ама други нали искаха да се качат? Момчетата се огледаха дали няма възможност да се върнат някак си. Възможност обаче нямаше: раниците на гърба им бяха преголеми, та не позволяваха.
Точно за тези раници се захвана нашата госпожа, българка сиреч. Тази душа-камбанария видимо бе предварително раздрънчана от нещо с битов характер: сякаш дъщеря й беше избягала с арабски шейх, който тази сутрин се бе оказал помощник-готвач при Арафат. С огън в очите и пяна по устата горгоната запроизвежда чудовищен поток от безредни слова с неизчислим дебит.
Момчетата се смутиха и объркаха; едното смогна да изрече плахо някакви три думи на неговия си език. Това допълнително раздразни неудовлетворената от живота дама, която тутакси поде казаното, за да го тиражира многократно в небивали за човешките говорни възможности гракове, хрипове и накрая, слава Богу, задавяния.
Нейсе, тия, дето напираха да влязат, нещо се поспряха, момчетата слязоха: бяха разбрали, че са попаднали в друга класа. Горгоната влезе нейде и се настани барабар с безбройните си празни кашони от велпапе и количката си, омотана с ластици и тел.
Нейде към Костенец кондукторът поиска от жената да си доплати за първа класа. С огън в очите и (виж по-горе) дамата за нула време обезоръжи униформения: в такава навалица нямаше начин за трансформации, което тя бе преценила.
Някъде из държавата ни две унгарски студентчета щяха да посрещат Нова година, нов век и ново хилядолетие.
После щяха да отнесат впечатленията си в своята държава.
Прочее едната от двете държави бе вече в Европа.
Работим за втори мандат
До изборите има време. Но няма да усетим как минават последните месеци от първия успешно приключващ мандат на демократично правителство след преломната 1989. Лозунгите от рода на "Дайте да дадем" излязоха от употреба. Всеки от нас обаче трябва да знае, че и лично от него зависи ще си пробие ли България път към по-добре уредения свят, или ще остане в безвремието на сивата периферия. Ако искаме и занапред да ни насърчават за членство в Евросъюза и НАТО, ако не щем да заприличаме на съседката си оттатък Дунав, не трябва да чакаме наближаването на изборите, а да започнем веднага да работим за втори мандат на ОДС. Отсега да правим всичко възможно, за да извадим от летаргията онези близки и познати, които не съзнават опасността от обратен завой. В противен случай даваме шанс на разни врачки да ни предсказват ядове през юни.
Ракети и бомбички запалиха десетки пожари на празника
СОФИЯ. Въпреки забраните за продажба на пиратики и други пиротехничски средства, наложени на местните власти и Дирекцията на полицията истинска бомбена канонада засипа страната в чест на новия век секунди след полунощ. Сигнални ракети, фойерверки и бомби самоделки предизвикаха вълна от пожари в страната, съобщиха вчера от Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" (НСПАБ). Само за периода 30 декември - 2 януари 2001 в България са гасили пламъци на 96 места. Първото позвъняване на тел. 160 за века постъпило в Тутракан в 0,01 ч. на 1 януари. Огън обхванал купа сено в стопанството на възрастен мъж от село Нова Черна. Пожарът е предизвикан от хвърлена сигнална ракета. Унищожени са 5 тона фураж. Също такава ракета е причина пет секунди след настъпването на Новата година да лумне парник с полиетилен в центъра на Априлци, Ловешко. Фойерверки са подпалили учебен кабинет в Медицинския университет в Плевен и стопанска постройка в Луковит.
Сигнална ракета е строшила предното стъкло на паркиран "Москвич" на ул. "Стоян Заимов" във Враца секунди след полунощ на 1 януари. По същото време в града хвърлена бомбичка е подпалила сенник на магазин. В Петрич е горял покривът на сграда на Демократическата партия от паднала в таванско помещение ракета. Първото съобщение за пожар в столицата е получено 14 секунди след началото на 2001 г. Изстреляна от съседен блок сигнална ракета е попаднала в апартамента на сем. Щереви на петия етаж в бл. 206, жк "Обеля". Прозорецът на апартамента е бил отворен и са се подпалили пердетата. За щастие обитателите отсъствали. От ракета се възпламенили стари вещи на балкон на VIII етаж в столичния кв. "Св. Троица", а фойерверки предизвикали запалване на апартамент на ул. "Люботрън" &numero; 37.
В новогодишната нощ са станали две убийства, има и регистриран опит за убийство, казаха от МВР. Тежка катастрофа към 6.30 ч. сутринта на 1 януари отне живота на трима младежи край Плевен. Причината е несъобразена скорост.
Общо 97 души са загинали и 237 са пострадалите при пожари през изминалата 2000 година, сочи черната статистика. Огнеборците са гасили общо 11 567 пожара, един е загинал и 41 са били ранени.
Речникът на обединена Европа
Началото на 80-те години се отличава с рядко виждана дотогава дискусия за реформи. Статуквото на интеграцията чисто и просто настоятелно изисква допълване чрез по-нататъшни мерки - обща икономическа и валутна политика, обща външна политика, обща регионална и социална политика, нови институции. Във връзка с това се стига до важни инициативи за реформи.
Решение с мнозинство в Съвета на министрите - първи случай прецедент
През 1982 министрите на селското стопанство не са в състояние до предвидения срок - 1 април, да се споразумеят за селскостопанските цени. Заседанията на Съвета на селскостопанските министри през април и началото на май довеждат до сближаване на позициите, но не и до заключително решение. Още на заседанието на Съвета на министрите на 10 май 1982 тогавашният френски министър на селското стопанство Едит Кресон декларира, че ако една страна членка обяви решенията по цените за важен национален интерес, тогава не би могло да има гласуване. "Компромисът от Люксембург да не се пипа. " Първоначално е можело да се мисли, че сме свидетели на обикновения покер около селскостопанските цени. Но темата получава ново измерение, когато англичаните използват блокадата на селскостопанските цени, за да придвижат своите бюджетни искания. Ветото на англичаните следователно трябва да служи като лост за искания, които изобщо не се намират в пряка връзка с материята, по която се търси решение. Двата компонента са още свързани и с подложената на изпитание воля за солидарност на останалите партньори от Европейската общност по отношение на Фолклендския конфликт. На 16 май десетте външни министри се срещат, за да дискутират продължаването на забраната за внос на аржентински стоки и английския принос в бюджета (от 1979 се засилва бюджетен спор, основан на значителното неравновесие във финансовия трансфер между Великобритания и Европейската общност); за 18 май е насрочен Съветът на селскостопанските министри за определяне на аграрните цени. В такова време на сбито намиране на решения се предоставя шанс за създаване на преговорни пакети.
При все това Англия не е готова да отстъпи по въпроса за вноската. На заседанието на външните министри вечерта на 17 май 1982 нищо не е придвижено. Ясно се чувства, че е възникнала специфична смесица от раздразнение, опасение от тотална парализа на Европейската общност и загриженост някога сам да не станеш жертва на такъв отказ от принципа на единодушието. На 18 май 1982 Съветът на министрите взема решение с изискващото се съгласно договора квалифицирано мнозинство. Великобритания, Дания и Гърция не вземат участие в гласуването. С това е извършено много внимателно изместване на политическите акценти: установяването на волята на общността не е схематично подчинено на безкомпромисния диктат на мнозинството, но също така повече не е автоматично подложено на ветото на малцинството. Извършването на този извънреден ход е възможно само на фона, създаден от преплитането във времето и в политическата атмосфера на три тежки проблема: позицията на общността по Фолклендския конфликт, преговорите по финансовото изравняване за Великобритания и определянето на селскостопанските цени.
След решението на Съвета на министрите за селскостопанските цени на 25 май 1982 е постигнато споразумение на Англия да се изплатят 850 милиона екю за 1982. След взетото с мнозинство решение в Съвета на министрите по аграрните цени, което е срещу английското правителство, то очевидно е осъзнало безперспективността на своята максималистка позиция (5- до 7-годишно решение, връщане на не по-малко от 1 милиард екю годишно). Спирането на вноса от Аржентина е продължено на 24 май за неопределено време, докато в крайна сметка на 22 юни е отменено след края на конфликта в южната част на Атлантическия океан.
Важна и интересна е преди всичко интерпретацията, дадена от Франция за решението с мнозинство в Съвета на министрите. Френското правителство декларира, че "компромисът от Люксембург" дава сигурност на всяка страна членка, че няма да й бъде наложено решение, срещу което тя би могла да изложи свой жизнен интерес. Не би могло обаче смисълът на тази уговорка да бъде даването на възможност на страна членка да възпрепятства нормалното функциониране на общността. С това в своята интерпретация на "компромиса от Люксембург" Франция постави акцента по по-благоприятен за общността начин.
Светът посрещна 2001 с грандиозни спектакли
СИДНИ, БЕРЛИН, НЮ ЙОРК. 2001-а година бе посрещнаха по целия свят с подобаващи празненства и много светлина. Харбър Бридж в Сидни стана домакин на невероятен спектакъл от фойерверки, а партито на Бонди Бийч продължи цяла нощ.
С нетрадиционно лазерно шоу посрещнаха Нова година жителите на китайската столица Пекин, а на Великата китайска стена в празничната нощ се състоя масова сватба. В началните минути на 2001 на Червения площад в Москва, където няколко хиляди души се бяха събрали, за да посрещнат заедно ХХI век, за първи път прозвуча новият руски химн. Настъпването на Новата година се превърна в страхотна тръпка за 15 парашутисти от САЩ, Европа и Азия, които 15 секунди преди полунощ скочиха с парашут от високите 449 метра кули-близначки в малайзийската столица Куала Лумпур. Над 100 000 души наблюдаваха приземяването им вече на 1 януари 2001.
Близо един милион души се събраха около Бранденбургската врата в Берлин, където за тяхното добро настроение се грижеха известни рок-групи и техно диджеи. Пред хотел Адлон на площад Париж пък бе издигнат бар от лед, на който се предлагаха вино, шампанско и коктейли. В традиционния новогодишен маратон в Берлин се включи и германският външен министър Йошка Фишер.
Точно в полунощ Айфеловата кула в Париж грейна в синьо, а зелен лъч премина над градините на Обсерваторията и възвести началото на Новата година, която въпреки дъжда събра 500 000 души на Шан-з-Елизе. 1000 европейски барабанисти пък участваха в спектакъла "2000 удара в полунощ", който бе наблюдаван от 20 000 души на площада пред центъра Бобур.
Новото хилядолетие бе приветствано по необичаен начин в Полша. Празненства бяха организирани дори в обширна подземна зала в солната мина Величка сред великолепни скулптури, изваяни от каменна сол. С часовник с диаметър 6,3 метра, т.е. по-голям от лондонския Биг Бен, бе отмерено настъпванвето на третото хилядолетие във Варшава.
Въпреки проливните дъждове около 80 000 души се събраха на Трафалгар Скуеър в Лондон, а популярни изпълнители забавляваха участниците в новогодишното празненство в шотландската столица Единбург. Заради лошото време празненствата в Ливърпул и Белфаст бяха отменени. При отрицателни температури посрещнаха Нова година и около половин милион души на Таймс Скуеър в Ню Йорк.
13- годишно момиче почина от обгаряния и задушаване и стана 9-та жертва на пожара, избухнал в новогодишната нощ в кафенето "Хет хемелтйе" (Малък рай). В болниците продължават да са под лекарски надзор около 90 души от общо ранените 184, като състоянието на петнайсетина от тях е тежко.
Пожарът, избухнал половин час след настъпването на Нова година, обхванал украсата, състояща се най-вече от борови клонки. При настъпилата паника много от присъстващите (млади хора между 17 и 30 години ), скачали през разбитите прозорци като получили различни наранявания, но повечето, които престояли по-дълго в огнения ад, получили изгаряния и белодробни увреждания от отровния дим. По-късно било установено, че мнозина от обгорените паднали жертва на собственото си облекло от силно запалима синтетична тъкан. Полицията продължава своето разследване по причините за възникването на пожара, както и по спекулациите, че част от спасителните изходи били затворени. #
София посрещна 2001 под звездите
СОФИЯ. Хиляди българи посрещнаха 2001 заедно с премиера Иван Костов и президента Петър Стоянов на площад "Александър Батенберг". Купонът, организиран от БНТ и Столична община, събра около 100 000 души, част от които въоръжени до зъби с пиратки. Въпреки гръмовните страсти до сериозни инциденти не се стигна. Нито един човек не е пострадал от джебчии, отчитат от СДВР. Полицаите са усмирили няколко прекалили с алкохола тийнейджъри, един младеж е припаднал от свръхдоза наркотик. Екзалтирани развяха знаме със свастики.
На площада се изпиха стотици бутилки шампанско, с които еуфорично настроените столичани се заливаха щедро, докато в небето балони се разминаваха на косъм с изстреляните бомбички и ракети. Шоуто водеха Тодор Колев и Дони, за празнуващите пяха и свириха "Щурците", "Акага", "Уикеда", "Карандила", Валя Балканска. Президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов се качиха на сцената и заедно с множеството изпяха "Многая лета". За първи път от десетилетия насам България има реална надежда, ясна и оптимистична европейска перспектива, която не бива да бъде пропиляна, каза държавният глава. Да станем по-добри и да се обичаме, пожела премиерът.
След 1.00 площадът стана дискотека и празникът продължи до сутринта. Въпреки забраните за продажба на пиратки гърмежите кънтяха през цялата нощ, уличните кучета тичаха, подивели от страх, а алармите на автомобилите се надпяваха до сутринта.
Счупихме европейския рекорд по спряна дрога
СВИЛЕНГРАД. С последната заловена пратка от 71 килограма и 500 грама за 6 милиона и 435 хиляди лева общото спряно на ГКПП Капитан Андреево количество хероин за 2000 е един тон и 520 килограма, съобщи пресаташето на Свиленградската митница Калина Петрова. Постижението на най-големия ни граничен пункт с Турция за миналата година е абсолютен европейски рекорд. За сравнение през 1999 на Капитан Андреево бяха спрени едва 139 кила хероин. Първата голяма пратка от 105 кг бе заловена тук в началото на октомври по-миналата година. 71,5 кг в 140 пакета от по около стандартните "половинки" спряха митничарите на пункта в деня преди настъпване на 2001. Дрогата е била укрита в тайници над стелажите в багажника на турски автобус "Мерцедес-Бенц" на фирмата "Телмо-туризъм", пътуващ от Истанбул за Косово. Арестувани са тримата шофьори, турските граждани С. Д. (32), Б. Г. (32) и М. К. (69).
Общо 2262 кила е заловената дрога (хероин, кокаин, марихуана) при 49 опита за контрабанда през ГКПП Капитан Андреево през миналата година според статистиката. Не съществуват уговорки да се хващат само 10 на сто от изпращания наркотик, а останалото да се пропуска, властите ни не правят никакви споразумения с босовете на този вид трафик, твърдят митнически служители. Коментарът им е в отговор на слуховете, че наркобосовете приемали за нормално да жертват част от пратките. При най-малко съмнение по метода "анализ на риска", включващ около 100 признака, като маршрут, фирма и т.н. , за щателна проверка биват отклонявани и проверявани всички, категорични са работещите на митническия пункт.
Утре обявяват бебето на хилядолетието
СОФИЯ. Общо 77 невръстни се борят за титлата "Бебе на хилядолетието", съобщи вчера д-р Антония Григорова, изпълнителен директор на сп. "9 месеца". Това не са всички новородени, а само тези, които участват в конкурса. По регламент близките на бебетата, проплакали за пръв път от 0.00 ч. на 31 декември 2000 до 24 часа на 1 януари 2001, трябваше да се обадят в редакцията на списанието или в БНР и да съобщят радостната новина. В момента екипът на "9 месеца" проверява данните за децата и чак след това ще стане ясно кои са бебетата на миналото и новото хилядолетие.
Денис, който вече беше обявен от някои медии за спечелил титлата, е един от възможните победители. Той се е появил на бял свят в първата минута на ХХI век в столичната болница "Майчин дом". Момченцето тежи 3,150 кг и е дълго 49 см. За приза в националното състезание се бори и Николай от Велико Търново. В Плевен първото бебе на новото хилядолетие е момиченце и според местните предания това е предзнаменование за плодородие, мир и спокойствие. Три госпожици се родиха и в Хасково. Момче пък е първото добруджанче. То ще получи златен медальон с герба на Добрич, подарък от общината. Първото варненче е от ромски произход и тежи само 1300 грама, но лекарите са сигурни, че то ще оживее. Силистра и Перник се представят с женски рожби, бебето на новото хилядолетие за Стара Загора е кръстено с любимото име на заралии - Динко. В ловешкия родилен дом в първите часове на третото хилядолетие проплакаха Смилена и Стефани. 9 граждани се родиха в Монтана. Пет минути след полунощ на бял свят се яви първият мъж - Тедислав, който получи памперси и храни от кмета на града. Врачани изпратиха стария век с момче и посрещнаха новия с две момичета. Бебе &numero; 1 за годината там се казва Вяра. Осем са новородените в Сливен, проплакали за първите дни на века. Девет бебета, появили се от 25 до 31 декември в Смолян, ще получат подаръци от районното мюфтийство. Малката Василена е изпреварила всички.
На 20 януари, в навечерието на Бабинден, на бала на акушер-гинеколозите във Военния клуб, последното българче, родено през ХХ век, и първото за новото хилядолетие ще получат подаръци за 2000 лв. от организаторите на конкурса. Даровете ще връчи съпругата на президента Антонина Стоянова.
Българи в три века
На 25 април Димитър Илиев от Пирдоп ще навърши 107 години. Дядото винаги се сеща за хорото на Васильовден, когато стане дума за Нова година. Радва се на 8 внуци, 14 внучки и 5 правнуци. Дядо Димитър е бил овчар и никога не е спазвал режим на ядене. 103-годишната Нимбе Ашикова живее в рудоземското село Равнината, където къщите на рода образуват цяла махала. Столетницата няма телевизор и електроуреди, но това не я смущава. На 3 януари е рожденият ден на добруджанката Петра Стоянова. Тогава тя става на 102 години. На същата възраст е и дядо Никола Велев от радомирското село Пчелин. Той е работил цял живот земеделие, а от участието си в Отечествената война има орден за храброст.
Филм, документиращ спасяването на българските евреи, беше показан в ООН
Малко известна глава от историята на Холокоста - забележителното спасяване на цялата българска еврейска общност, събра редица официални лица в седалището на ООН в Ню Йорк през декември 2000. Тогава в главната квартира на световната организация се състоя премиерата на документалния филм "Извън хватката на Хитлер", съобщи специално за "Демокрация" пресслужбата на американската Лига против поругаванията - един от организаторите на проявата, спонсорирана и от постоянните мисии на България и на Израел в ООН.
Режисиран от Ницзан Авирам, кинодокументът има за основа едноименната книга на Михаел Бар-Зоар, която е с подзаглавие "Героичното спасяване на българските евреи". Във филма са използвани архивни кадри от драматичните събития, свързани с предотвратяването на депортацията на 50-те хиляди български евреи в нацистките концлагери през Втората световна война. Авторите са включили и интервюта с оцелели български евреи, от които става ясно как "благодарение на подкрепата и смелостта на членове на българския парламент, на църковни водачи и на обикновени хора цар Борис успява в последния момент да надделее" и да не изпрати сънародниците си от еврейски произход в лагерите на смъртта, се казва още в съобщението за средствата за масова информация, разпространено от Лигата против поругаванията във връзка с филмовата премиера.
В словото си преди прожекцията Ейбрахам Фоксман - председател на лигата, призова присъстващите "да разказват и на други тази история, за да разберат бъдещите поколения какво означават смелостта, героизмът и почтеността".
Роденият в България Михаел Бар-Зоар, историк и бивш депутат от израелския Кнесет, изтъкна, че възприема написването на "Извън хватката на Хитлер" като своя "лична мисия за отдаване на признание на една нация, където евреите винаги са живели в мир и разбирателство и която единствена в Европа не се огъна под нацисткия натиск да депортира евреите".
Посланикът на България в Съединените щати Филип Димитров, който също беше сред гостите на премиерата, заяви, че всъщност поведението на България през онзи съдбовен момент не е било героично, а просто нормално. "Това, което българите извършиха, беше нормалната реакция, каквато би трябвало да има всяка цивилизована държава пред лицето на такива ужасяващи обстоятелства".
На прожекцията на "Извън хватката на Хитлер" присъстваха Хауърд Бърковиц - доскорошен Национален председател на Лигата против поругаванията в САЩ, княгиня Мария Луиза, постояният представител на България в ООН Владимир Сотиров, Аарон Джейкъб - заместник постоянен представител на Израел в ООН, и равин Ървинг Грийнбърг - председател на американския Съвет за Холокоста.
Ейбрахам Фоксман нарече документалния филм, а и вечерта на премиерата му в централата на ООН "тържество на храбростта, героизма и епизодичната победа на доброто над злото".
Материалът е осигурен с любезното съдействие на Яков Джераси - председател на фондация "България". В кратката си бележка към "Извън хватката на Хитлер" г-н Джераси пише, че "тези книга е безплатна за учители, политически лидери и студенти благодарение на Лигата против поругаванията, за да се заличат лъжливите митове и се покаже истината за този исторически период, с който толкова много се спекулира. Нека тази книга донесе гордост на нашата нация и да разпали отново в нас духа на честност и добри дела".
Цената на петрола надмина $24 за барел
ЛОНДОН. Цената на барел петрол сорт "Брент" скочи вчера над 24,50 долара на Международната петролна борса, предаде АФП.
Причината за поскъпването е призивът за съществено намаляване на производствените квоти в рамките на Организацията на държавите - износителки на петрол (ОПЕК). Той е отправен от най-големия производител в организацията - Саудитска Арабия. Според Ройтерс страната подготвя строги мерки с цел да предотврати по-нататъшното понижение на цените на суровината. Цените на суровия петрол ще се задържат около 25 долара за барел, ако ОПЕК съкрати производството с 1,5 млн. барела дневно, е казал пред Ройтерс анонимен саудитски служител. Министрите на енергетиката и петрола на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив вече са получили инструкции от държавните ръководители да направят всичко необходимо, за да бъде постигната цената от 25 долара за барел, посочил служителят. Той е направил своето изявление след проведената в края на миналата седмица среща на страните от съвета.
Чешките тв журналисти обявиха бесрочна стачка
ПРАГА. Независимият синдикат на телевизионните работници в чешката телевизия обяви вчера безсрочна стачка, за да подкрепи протестиращите журналсти в Чешката държавна телевизия, предаде Ройтерс. Стачката няма да повлияе на излъчванията на медията, а целта й е да бъде оказан натиск върху приелите вече назначенето на новия директор на телевизията Иржи Ходач, обвиняван, че налага политическа цензура в телевизията.
Председателят на камарата на депутатите на чешкия парламент Вацлав Клаус отправи вчера призив за уреждане с политически средства на компромис за конфликта в телевизията. На среща с лидери на парламентарни партии, между които и премиерът Милош Земан, Клаус предложи план от осем точки за възстановяване на нормалната работа на медията.
Журналистите, разбунтували се срещу назначението на Иржи Ходач, имат подкрепата на президента Вацлав Хавел, поздравил ги в новогодишното си послание, и над над 100 000 души, подписали се в пусната но чешките градове петиция, предаде Ройтерс.
Чувство за съобщност
Първата потребност на шута е да превърне всички край себе си на шутове.
Това казва Достоевски, имайки предвид бащата Карамазов.
Прочее дали само шутът е изкусен към мултиплициране на себе си? На разрухата у себе си?
Дали злодеят не би бил честит тъкмо в обкръжението на злодеи?
"За глупеца обществото на глупците е несравнимо по-приятно от всички велики умове, събрани заедно", пише един немски мислител.
Тъй и за пияницата пияно трябва да е всичко, дето е живо, и всичко, дето е живяло. Именно тъй, както го е уловил обективът на нашия фотограф, върху тревната площ на Националната художествена галерия в София.
Утре пияният наш вандал ще попадне в Европа. И ще декорира подобаващо паметниците на Давид, Шопен, братя Грим.
При адмирал Нелсън ще е малко по-трудно.
Швеция оглави Евросъюза
СТОКХОЛМ. Швеция пое официално вчера председателството на 15-членния ЕС от Франция без фанфари, но с големи очаквания. Официално изявление не направи нито премиерът Йоран Першон, нито някой от членовете на кабинета му, отбелязва АФП. Швеция вече обяви, че по време на 6-месечното председателство ще насочи вниманието си към разширяването на съюза, увеличаването на заетостта и защитата на околната среда, както и към задълбочаването на отношенията на ЕС с Русия. По време на председателството в Швеция ще се състоят 80 срещи и заседания.
Швеция пое ЕС без фанфари, Гърция прекрачи еврозоната
СТОКХОЛМ, АТИНА. Швеция пое официално вчера председателството на 15-членния ЕС от Франция без фанфари, но с големи очаквания. Официално изявление не направи нито премиерът Йоран Першон, нито някой от членовете на кабинета му, отбелязва АФП. Сега Швеция има благоприятната възможност да се пребори за по-високи екологични стандарти в южните страни с по-хлабави екозакони и да накара ЕС да разработи политика за екологично и устойчиво социално развитие, която да бъде одобрена на срещата на върха в Гьотеборг, коментира в. "Таймс". Според изданието Швеция може малко да направи по въпроса за еврото. Тя е първата страна председател на ЕС след обяваването на единната валута, която не е член на европейския валутен съюз. Този въпрос шведите са предоставили на Белгия, която ще поеме съюза през втората половина на 2001.
Гърция стана вчера 12-ият член на еврозоната, а 70 на сто от гърците подкрепят приобщаването към общата европейска валута. На етикетите в магазините цените ще се изписват едновременно в евро и драхми. Както и в другите страни от еврозоната, монетите и банкнотите евро ще бъдат пуснати в обращение на 1 януари 2002 година. Два месеца след това двете валути ще се използват едновременно. Вестник "Вима" коментира, че за Гърция е настъпил краят на националната икономическа изолация. За да отговорят на критериите за членство в еврозоната, гърците трябваше все повече да затягат коланите през последните 10 години, припомня ДПА. Закрити бяха голям брой работни места, а безработицата достигна 11 на сто, но според много гърци курсът на икономии накрая дал резултати.
Словакия се отказа от безвизовия режим с Русия и Беларус заради необходимостта да приведе визовата си политика в съответствие с практиката на ЕС, имайки предвид бъдещото членство в съюза. От вчера руските и беларуските граждани ще могат да влизат в Словакия само с визи, а изключения се правят само за притежатели на служебни и дипломатически парспорти. Междувременно министърът на отбраната на Словакия Павол Канис подаде оставка заради обвинения в корупция, свързани със строежа на дома му. #
Шейтанов заминава за Триполи
СОФИЯ. Адвокат Владимир Шейтанов ще пътува за съдебното заседание срещу 6-те българи в Триполи на 6 януари, съобщи той за "Демокрация". Защитникът на медицинските сестри и д-р Здравко Георгиев няма да иска отлагане на процеса, но прогнозира, че на делото отново няма да се даде ход. Готов съм със защитата, заяви Шейтанов, въпреки че все още не е чел материалите от следствието. Той не се е чувал с либийските си колеги Бизанти и Маалу и очевидно няма да успее да синхронизира стратегията си с тях, защото ще пристигне в Триполи ден преди процеса.
За Джамахирията след кратък престой в България вчера замина д-р Данаил Бешков, който от месеци консултира адвокат Бизанти по медицинската част на делото. Според Бешков за защитата най-важен е фактът, че професорите Перен и Монтание са изпратили писмени съгласия да изразят мненията си по СПИН-процеса срещу българските медици.
Ще се разчовечи ли човечеството
"Ех, каква култура имаше през комунистическо" - печално и носталгично възкликват писателите, режисьорите, художниците и интелектуалците, чиято културна трегерност процъфтя най-вече през комунистическо. И наистина, тогава народните маси масово се нахвърляха върху всичко, което по някакъв начин можеше да наподоби нещо като култура. Книгите например, дори книгите с поезия бяха много по-търсени от телевизията. По този показател може би да сме били и първи в света, след руснаците. Както и по един друг показател. Особеностите на нашата и на руската телевизия. Нашата беше убийствено скучна. Руската, която ни пускаха в петък, беше още по-убийствена и още по-скучна. А те бяха единствените. Така че първият розов сериал, пуснат през комунистическо - "Робинята Изаура", се превърна в културно и обществено събитие от национално значение. Затова нека никой не разправя, че днешните объркани времена са в основата на някакъв лош вкус или културен упадък. Вярно е, че тогава се четяха все възпитателни и дълбокомудри книги, одобрени от тайнствени идеологически комисии. Но при всичката им възпитателност и дълбокомудрост най-търсеното от читателите произведение стана чудноватата книга "Вечната Амбър", която на черния пазар достигна 30 пъти по-голяма цена от правилните книги. Разбира се, през комунистическо много се ходеше и на театър. Тогава и най-малкият намек, че нещо не е съвсем както трябва в справедливото и хуманно социалистическо общество, предаден на сцената по достатъчно иносказателен и безобиден начин, се превръщаше в социален отдушник и културно събитие с национално значение. По-будните хора приемаха с възторг и най-малката вълничка, появила се върху загладената повърхност на идеологическото ни блато, и най-малкото камъче, обезпокоило тинестите му дъна, и най-малкия звук, различаващ се от хоровия жабешки квак на социалистическите културтрегери. И какво биха могли да правят сега творците, свикнали да бъдат тачени само заради това, че са хвърлили камъче в блатото или са издали звук, по-различен от квакането. Сега, когато можем да избираме не между една телевизия и същата телевизия, а между петдесет телевизии, и не е нужно да отидеш на театър, за да чуеш критики срещу властта. Сега, когато можем да слушаме всякаква музика, а не само тайно внесените от Сръбско парчета на "Бийтълс". Сега, когато по видеотеките предлагат всякакви филми - от порно до класика. Сега, когато на книжния пазар има всичко - от розови романи до Библията, която по комунистическо въобще не се продаваше. Сега, когато нахлулите отвсякъде европейски и световни културни течения размиха блатните води. Ами творците могат да си тъгуват по блатото. Или да се опитват пак да хвърлят камъчета и да издават необичайни звуци. И да се чудят защо се губят вълничките в морето, защо не се чува гласът им в световната врява, и защо ги няма прежните възторзи. Могат дълбокомудро да заключат, че обществото ни загива, че културата загива, че светът загива и че човечеството е на път да се разчовечи само защото книгите им вече не се четат, филмите им не се гледат, а пиесите им не събират зрители. Повечето май точно това правят. А биха могли да се научат да плуват. Което означава да намерят своите читатели, своите зрители и своята публика из цялото необятно море на световната конкуренция. Което означава да се състезаваш не с някое бездарно партийно протеже, а със Стивън Кинг, с Люк Бесон и с Тери Пратчет. Както Иван Вазов се е съизмервал с Виктор Юго, а не с Пишурката. И както Никос Казандзакис си е съперничил с Ницше, а не с барба Яни от едноименната песен. Ако си майстор - ще успееш. Ако ли пък не си, то няма смисъл да тровиш родината си, човечеството, времето и света с недоизчистения дъх на старите блатни миазми. Успехът ще бъде само временен. Някой вестник ще ти публикува вайканията по политически съображения, ще дадеш няколко сърцераздирателни интервюта и толкоз. Политик можеш да станеш, но творец - никога.
Януари: Календар на земеделския стопанин
Този месец е с най-ниска средна температура и често с най-малко валежи. По това време по-топли са районите по Черноморието, Струмската долина и Южна България, където средните дневни температури са обикновено над нулата. В Северна и Югозападна България валежите са повече от сняг, а в останалите части на страната се разпределят почти еднакво от сняг и дъжд.
В овощната градина
Прореждат се и се прочистват короните на овощните дървета, ако това не е извършено по-рано. Очиства се старата кора на овощните дървета, почистват се сухите листа, събират се и се унищожават гъсеничните гнезда, а към края на месеца могат да се свалят лепливите поясчета и да се изгорят.
Продължава зимното пръскане със сероваров разтвор и други подобни средства, и то в по-топли дни, около обяд.
Събиране и запазване на калеми за извършване на пролетното облагородяване.
Желателно е преди започване на зимните студове и по време на студовете дърветата да не се режат, защото раните са изложени на изсъхване и повреди от студа, или пък, ако се извърши резитба, по-големите рани се замазват с овощарска замазка. Овощарската замазка може да се приготви по различни начини: 1 кг чамсакъз, 200 г лой и една шепа - до 2 лъжици, пресята дървесна пепел се поставят в подходящ съд и се стопяват на слаб огън. След разтопяването на тази смес, съдът се отстранява от огъня, чака се да изстине и тогава се слага по малко спирт, разбърква се и от време на време се капват по няколко капки от разтопената смес върху студен камък. Ако капките се втърдят, трябва да се сложи още спирт, докато охладените капки почнат да лепнат и се размазват. Тогава замазката e готова и след като изстине, може да се употребява. По изключение спиртът може да се замени със силна ракия, а лойта - с мас. Количеството на дървесната пепел зависи от това за какво се прави замазката. При приготвянето й за облагородяване се слага по-малко пепел, а за замазване на рани - повече. Неудобството при замазка, приготвена по горната рецепта, е, че спиртът лесно се изпарява, което налага повторно стопяване. Това е недостатък на всички замазки, приготвени със спирт.
Повреди на кората от зайци и мишки. Това се сериозни вредители на овощните дървета, особено на ябълковите, чиято кора е явно любима храна за тях. Понякога те могат да нанесат големи повреди на стъблото. Прилагат се различни начини за лекуване на такива рани според характера и степента на повредата:
1. Ако кората на дървото е повредена околовръст на стъблото с ширина от 15 до 20 см, наскоро след нараняването, преди повреденото място да подсъхне, се замазва и бинтова. После, когато започне сокодвижението през пролетта и кората започне да се отделя от дървото, с няколко калема е добре да се направи мостово присаждане. То се прави, като калемът се оставя доста по-дълъг, отколкото е ширината на раната, и се изрязва остро. Дължината на отреза трябва да бъде около 4-5 пъти по-голяма от диаметъра на калема. След приготвянето на калема кората под раната се изрязва под форма на буквата "Т", подобно на това при облагородяване на пъпка, а над раната - във форма на същата буква, но обърната (" "). Единият край на калема се поставя под кората и се заковава с тънки гвоздейчета, след което калемът се извива леко, втиква се другият му край под кората и също се заковава с тънки гвоздейчета. След присаждането трябва много добре да се замажат с овощарски мехлем всички места, където има поставени калеми.
2. Ако кората на дървото около ствола му е напълно обелена на ширина, по-голяма от 15-20 см, тогава обикновено се налага дървото да бъде отрязано под повреденото място. Младото 2-4-годишно дърво лесно може да изкара летораст от спяща пъпка под отрязаното място, с което да се възобнови повредената част, но ако дървото е на по-голяма възраст, е добре да се присади с два-три калема.
3. Ако кората на дървото е повредена на едно или повече места, но повредата не обхваща в кръг цялото стъбло, тогава задължително раните трябва да се замажат със замазка и след това да се превържат. Раните близо до земята след замазване и привързване се загърлят с пръст. Ако се появят леторасти по стъблото, те не трябва да се премахват, а да се пензират и оставят върху стеблото, защото помагат за зарастването на раните. След зарастването на раните леторастите се премахват. Понякога над някои от тези леторасти има голяма рана, която въпреки лечението не зараства, тогава леторастът се оставя цял и се присажда над раната чрез приближаване. Това е начин да се създаде мост, по който се извършва сокодвижението както при мостовото присаждане.
Утъпкване на снега в градините. Грижовният стопанин трябва да използва снега през зимата за запазване на влагата в градината и да утъпква падналия сняг около ствола и корена на дървото. Напролет, при повече влага в почвата, дърветата развиват обилна зеленина, която е от съществено значение за последващото развитие и здравословното състояние на овощните дървета. Снежната вода е много по-мека от изворната и кладенчовата, а хранителните вещества от почвата се разтварят в нея много по-активно, отколкото в другата. През топлите януарски дни наред с отъпкването е подходящо да се наръси около стволовете добре угнил оборски тор. През пролетта, когато земята се затопли, земята отдолу се отцежда по-рано, преди снегът да успее да се разтопи, и затова водата в него изцяло се пропива към корените на дърветата. В градините с набит сняг ябълките, крушите и другите овощни видове закъсняват с 1 до 1,5 седмици, а това е твърде важно за защитата им от неприятели. Поради топлината на въздуха насекомите започват да се излюпват, но поради забавеното развитие на растенията и липсата на зеленина те загиват или прелитат извън градината. Също така вследствие бавното топене на снега цъфтежът на дърветата се забавя за по-топлите дни, което ги предпазва от застудявания или сутрешни по-ниски температури, както и от студените пролетни утринни ветрове. По-късно тези дървета под въздействието на топлината и слънчевите лъчи се развиват бързо и наваксват изоставането. Особено полезен е този съвет за младите овощни насаждения, които са твърде чувствителни през първата и втората зима от засаждането им. През първата зима те не са успели да се вкоренят напълно, а към втората - поради подрязването, дават през лятото твърде голям прираст. И за едното, и за другото дръвче зимният студ е опасен и затова стволовете им трябва да се обвиват със слама, като се свържат клонките на снопчета, а падналият сняг около тях да се притъпква.
В зеленчуковата градина
Зареждане на парници, в които от средата на месеца нататък могат да се засяват семената на голяма част от зеленчуковите култури, като семената на пипера, патладжана, доматите и други зеленчуци, от които очакваме ранно производство. Необходимо е да се извърши обеззаразяване на почвата и зеленчуковите семена.
Трябва да се засяват семена с доказана сортова автентичност, чисти от механични примеси, от плевелни семена, насекоми и болести. Това гарантира здрав и силен разсад, без загуби от непоникнали растения, а оттам и качествен и производителен посев в градината. За нуждите си градинарят трябва да закупува семена от лицензирани фирми, които предлагат гаранции за качеството на посевния материал. Разбира се, не трябва да забравяме и отричаме огромното богатство, което е създал българският селянин от местни популации и сортове по пътя на индивидуалния отбор. С отлични качества на плодовете, сухоустойчиви, устойчиви на болести и неприятели са дини, пъпеши, фасул, лук, бамя, магданоз и много други зеленчуци, продукт на народната селекция и на самородния талант на българина. Това неоценимо генетично разнообразие е национален капитал, който не може да се оцени с никакви пари, защото няма монетарна стойност. Във всички земеделски институти и опитни станции са събирани, съхранявани и поддържани колекции от сортове, популации, семенни образци с неизвестен или известен произход по местообитание, които трябва да пазим. Лично аз много се опасявам, че поради чиновническа некомпетентност, незнание или прибързаност при приватизация или ликвидиране на някои научни звена тези безценни сбирки могат да бъдат унищожени за кратко време, а това би било престъпление, безвъзвратна загуба.
Отглеждане на магданоз през зимата
За отглеждане на магданоз през зимата може да се използва пластмасов или глинен съд или сандъче. Съдът се напълва с добре овлажнена градинска пръст. Върху нея се поръсва равномерно малко магданозено семе, след което се покрива с 1-2 см пласт от същата пръст, която се притъпква добре. Съдът трябва да се постави на запазено от студа място. Скоро магданозът започва да расте и това продължава през цялата зима.
При пчелите
Пчелинът постоянно се наблюдава, за да се види, ако има задръстена или заледена прелка, паднало дъно или навален кошер. Подхранване.
Народни наблюдения
Кишовит януари - година без плод, а от топъл януари, да те пази Бог.
Ако прогърми през януари, лятото ще бъде ветровито и дъждовно.
Януари ще е по-топъл от други години
СОФИЯ. Първият месец от новото хилядолетие ще е по-малко студен от други години. Но и валежите ще са по-слаби, тревожат се земеделците за житата, припомняйки прастарата приказка "Дебел сняг - голям комат".
Средната месечна температура се очаква да бъде около и по-висока от нормалната, прогнозира синоптикът Латин Латинов от Националния център по метеорология. За Северна България това означава средната температура да се движи около нулата. В Тракийската низина, където други години термометърът отчита средно от 0 до третата цифра, ще бъде с 2-3 градуса по-топло.
Съвсем малка е вероятността за хубава снежна покривка през първата половина на месеца. Превалявания се чакат около 7. I., 15. I. и последната петдневка. Общо слънчевите дни ще са 4 - 5, облачните 10 - 12, дните с валежи - около 5-6. Сравнително топло ще е тази седмица, около 12. I. и 26. I.
4 деца без пръсти от пиратките
СОФИЯ. Четири деца лежат в "Пирогов" с ампутирани пръсти след инциденти с пиратки в новогодишната нощ. Двама са пострадалите с прорезни рани. Над 150 души са преминали през травматологията на Института за спешна помощ в празничните дни, съобщи д-р Емил Йорданов, шеф на екипа в отделението. Повечето са възрастни хора със счупвания на краката или тазобедрената става. Двама са наркоманите, закарани от полицията в кома в токсикологията. Общо 1500 души са приети през трите почивни дни в болницата, обясни доц. Спас Спасков, директор на "Пирогов". Според него новогодишните празници са много по-бурни от коледните, които се посрещат обикновено в семейна обстановка.
50 метачи се бориха с боклуците на пл. "Батенберг"
СОФИЯ. Ден и половина хора от "Чистота" метоха боклуците от пл. "Батенберг", съобщи директорът по производствените въпроси на фирмата Дойчин Йорданов. Към 10 ч. вчера площадът беше освободен от близо 10-те тона боклуци, останали след новогодишния купон на открито. 50 метачи се бориха с настилката от счупени шишета и изгорели фойерверки. Боклукът от жълтите павета беше извозван с 4 коли. На 1 януари фирма "Чистота" е изпратила 950 души да лъскат улиците, вчера професионалните чистофайници бяха със 150 души отгоре. Общо 78 машини са карали смет към Суходол. На бунището за последните два дни от старото хилядолетие софиянци са изхвърлили 1464 т боклуци, а на 1 януари - 650 т, съобщиха от Столична община.
