Анкета
РОЗМАРИ СТАТЕЛОВА, професор, доктор на музикознанието:
Превърнала съм се в проповедник
Намирате ме на работната ми маса. Като учен и като частно лице мисля много активно за започващото ново време, все едно дали година, век или хилядолетие. Оптимист съм. Като учен изследвам музикалното забавление, а такова имаше много около празниците. В сферата на музикалния шоубизнес времето наистина е преходно, заченаха се много неща. Като частно лице - превърнала съм се в нещо като проповедник сред близки и непознати. Какво означава това, че времето, в което живеем, било трудно. А кое време не е трудно? Не разбирам трагичните нотки. Би трябвало да се мисли поне малко аналитично за това в какво е трудността. Ясно, в изчезването на фактора сигурност, доколкото други фактори се появиха и превърнаха живота ни най-малкото в перспективен. Тоест важно е да се открои това, което го има, и това, което го няма. Какво има: има перспективи, какво няма: няма сигурност. Нека всеки направи нещо, за да осигурим липсващия фактор. А всеки тази година просто трябва да си гледа работата. За мен е важно да помагам на докторантите си да развият тази нова област в музикалната наука, наречена изследване на популярната музика. Ще помагам и за развитието на българската етномузикология - една скъпа научна работа. Ще помагам на студентите си, защото какво му остава на човек, който е превалил хълма, освен да дава своето на младите. Аз съм изпълнена с много добри очаквания за идващото време. Бих казала на хората и те да се помъчат да намерят тази надежда. Лекарството е да се обичаме повече. Не един другиго, а нас си, населението на тази страна. Да сме доволни, че сме си ние. Да сме си, ако щете, самодостатъчни. Това успях да науча от контактите си с големия свят.
ИВАН ГАЗДОВ, художник, ректор на Националната художествена академия:
Храня огромна надежда за бъдещето
От първи януари бяхме свидетели на нещо, което не се случва често в живота на човека, нещо уникално. На първи започнаха седмица, месец, година, век и хилядолетие. Уникалността е в цели пет започвания. Що се отнася до творците, към тези пет започвания може да бъде прибавено (дори е задължително) и началото на нова надежда. В края на миналия век свободата в изкуството бе най-важното, случило се за художниците в България. Липсата на свобода преди това се състоеше в невидима бариера, стъклена стена, която изключително много пречеше на изявата на духа. В областта на изобразителното изкуство това е изключително важно. Настъпилото освобождаване ме кара да храня много голяма, огромна и изцяло основателна надежда за бъдещето. Пожелавам на всичките си колеги усилие, развитие и нека Господ им даде съдба, при която единствената бариера да бъдат техните лични възможности.
МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА, актриса:
Няма да си търся късмета в чужбина
Току-що прочетох годишния си хороскоп в един вестник. Там за моята зодия пише, че трябва да се подготвя за промени и ще успеят онези, които решат да потърсят късмета си в чужбина. Аз обаче нямам намерение да го търся зад граница, защото смятам, че съм го намерила тук, и продължавам да вярвам, че ще се чувстваме всички добре в България. Оптимист съм по отношение на това какво ще стане със страната ни. Самият факт, че бях на Нова година в Народния театър, където се събраха всички колеги, приятели и близки, и беше толкова приятно и красиво, ме кара да вярвям, че когато сме заедно, ще успеем. Колкото за професията, мисля, че ще имам работа. В момента с мое участие се снима филмът "Госпожа Динозавър" по един много нежен, чувствителен сценарий на Рада Москова с режисьор Анри Кулев. Вярвам, че ще се хареса, но си мисля понякога, ако бъде посрещнат с обич от зрителите, дали по улиците няма да ме наричат госпожа Динозавър. Това, разбира се, не ме притеснява, аз предпочитам да срещам деня с усмивка.
ТЕРЕЗА МАРИНОВА, споритст &numero; 1 на България:
Очаквам по-добър нов век
Разбира се, и аз като всички хора си пожелавам през новия век преди всичко здраве. Успехите ще дойдат с труд и упоритост. Искрено желая също новият век да бъде по-добър от стария. Не става дума за научно-техническия прогрес - това е неминуемо. Имам предвид в хуманния смисъл - да заживеем с по-голямо самочувствие, да станем по-добри и взискателни към самите нас. Ние, спортистите, сме били винаги оптимисти и вярваме в бъдещето. Личната ми цел в близко време е да подобря и световния рекорд в тройния скок.
Белград чертаe приоритети
БЕЛГРАД. Правителството ще трябва да обясни на гражданите, че нашата икономика се намира в много лошо състояние, за да не бъдат твърде големи очакванията им, заяви бъдещият сръбски премиер Зоран Джинджич.
Приоритетно ще бъдат подкрепени инвестициите, които водят към увеличаване на заетостта на населението. Според Джинджич действителното икономическо съживяване щяло да настъпи през 2002. Пред Югославия стоят огромни, но решими задачи, заяви президентът Кощуница, според когото би било безотговорно да се казва, че съществуващите проблеми, ключов от които са отношенията между Сърбия и Черна гора, могат да бъдат решени за един ден. Според него икономиката на страната трябва да стане напълно пазарна и социално ориентирана. Успехът ще зависи от обединените усилия на всички граждани, подчерта Кощуница.
Блицсреща Клинтън и Арафат
ВАШИНГТОН. Палестинският президент Ясер Арафат пристигна вчера в американската военновъздушна база Ендрюс, близо до Вашингтон, на път за срещата си с американския президент Бил Клинтън, с когото ще разговаря за мирния процес в Близкия Изток, съобщи Ройтерс. Очакваше се Арафат, който отпътува в понеделник вечерта от Газа, да се срещне по-късно през вчерашния ден - към 2 ч местно време (19 ч по Гринуич) с Клинтън, за да обсъдят американските предложения, предизвикали сериозни възражения сред палестинците. Според високопоставен палестински представител решението за срещата е било взето по време на телефонен разговор между Арафат и Клинтън в завчера вечерта. Според палестинския държавен министър Набил Шаат разговорите на Арафат с Клинтън имат за цел да внесат подобрения в американската инициатива.
Израелският премиер Ехуд Барак изрази съмнение във възможността да бъде постигнато мирно споразумение с палестинците до 20 януари, когато изтича мандата на Бил Клинтън. Междувременно израелски войници застреляха вчера в Газа палестински фермер, след като в близкото еврейско селище Дугит бил ранен израелски войник. Инцидентите станаха ден след като 42 души бяха ранени при бомбен атентат в израелския морски курорт Нетаня в понеделник вечерта.
Бившият йордански крал Хюсеин, който почина през 1999, е поискал от Израел военна подкрепа през септември 1970 по време на кризата с палестинците, стана ясно вчера от публикувани документи на британското правителство, цитирани от АФП. Това единствено по рода си искане на арабски ръководител към Израел е било отправено с посредничеството на Великобритания и САЩ. Крал Хюсеин се обърнал с молба израелската авиация да нанесе удар срещу сирийските войски, които подкрепяли палестинските партизани на територията на Йордания.
България след Ница
В самия край на миналата година стана известен един резултат от проучване на общественото мнение, според който като най-важно събитие за България през изтеклия вече ХХ век наред с разпада на комунистическата система се определя и принципното решение от 1 декември 2000 в Брюксел за изваждането на държавата ни от строго регламентирания визов режим, въведен за нас през 1995. Много важен е фактът, че към изтъкнатата оценка се придържат преди всичко поколенията, които социологията включва в категориите млади или от средната възрастова група. Иначе казано, един до известна степен символичен жест (защото засега се отнася до т.нар. туристически визи с валидност от три месеца) отговаря положително на доминираща сред хората в активна възраст система от мнения, предпочитания, стремежи и планове. Очевидно Европа като културно и стопанско пространство присъства в българското съзнание като отсъстващо благо, което, за чест на сегашното управление, предизвиква сред мнозинството от нацията със своето отсъствие неудоволствие и болка. Следователно европейският ни избор, реалното ни участие в многоизмерните процеси на Стария континент е българското желание. От неговата степен и интензитет в следващите няколко години зависи как ще ни отговорят за пълноправното членство в Европейския съюз. Защото "безпокойството, което човек изпитва в себе си при отсъствието на нещо, чието присъствие би му доставило удоволствие, ние наричаме ЖЕЛАНИЕ". "Безпокойството е главният, за да не кажем единственият стимул за човешкото старание и дейност", казва Готфрид Лайбниц.
"Безпокойствието" в тази и следващите години сред българското общество, в неговите основни държавни институции и граждански форми има редица, да не кажем цял каталог от реални източници, които поставят въпроси и повдигат проблеми. Спомняме си как в своята похвална настойчивост от седмиците преди съвещанието в Брюксел президентът, парламентарното мнозинство и правителството обръщаха внимание на някои скептични евробюрократи, че премахването на визовия режим за България е проблем не само формален, но преди всичко геополитически. С решението от Брюксел се поставя началото на решението и на геополитическия проблем на България. Нещо като начало на началото от гледна точка на Европа и въобще на цялата Атлантическа общност. Общност, чиито обективни опори са в античните гръцки ред и хармония, римското държавно-правно чувство и юдео-християнския принцип за ценността на човешкия земен живот и индивидуалната неприкосновеност, както отбелязва Уолтър Липман.
Нормално е било тази общност и в частност Европа да постигнат и постигат желаното във възможното разгръщане на човешките способности. Адекватни са в този план и чувството за мисия, както и прагматичните стъпки към относителна херметизация. Проблемът е там, че свободата далеч не е със силни корени по света и нарушението й във вид на ясна съзнатост и осъзнатост в пространството на постигналите я от страна на групи от общности, необсебени от нея (свободата), предизвиква реакция. Тези групи са предимно вън от Европа, но и през Стария континент (в източното му географско поле) те намират благоприятна транзитна почва и стимул за нарушаване на установен вече с консенсус ред. Това доведе до шенгенската бариера; редица още неясни обстоятелства, при това неясно възприемани и на Запад, предизвикват и въздържаност към разширението на ЕС в неговите нормативно очертани досегашни граници.
В този смисъл срещата в Ница през декември м.г. даде сигнал, че "оста на Европа" (Германия, Франция и Обединеното кралство) има предвид и този проблем. Резултатите от тази среща се преценяват като двузначни. Волята за разширение на ЕС отново бе декларирана; от друга страна, става все по-ясно, че бъдещият разширен съюз няма да е в същия вид, в който е известен досега. Следващите няколко години - до 2004 (когато се очаква една първа група, сега преговарящи, да бъдат приети в съюза; със сигурност сред тях ще са Полша и Чехия) ще бъдат посветени на вътрешното преструктуриране на институтите в него и на механизмите за вземане на решения. Така също очевидно между петнадесетте днешни страни членки все повече ще имат своята роля според равнището на собствената тежест - преди всичко финансово-стопанска. В този смисъл се говори и днес за очертаване на вътрешно групиране в ЕС, за организиране и диференциране на вътрешни зони. По-сигурно е също, че новоприетите членове през следващите няколко години въпреки факта на юридическото признание за пълноправен член няма веднага да ползват всичките екстри от участието си в общността. Проблематично е отклоняването на необходимите средства от фондовете в ЕС, които могат да съдействат за по-нататъшно преструктуриране, модернизиране и интензифициране на финансово-икономическите структури. Гражданите на "новите" за определен интервал едва ли ще бъдат допуснати до свободно участие в т.нар. международно разделение на труда.
Макар и да не са приятни като перспектива, тези вероятни мерки от страна на Евросъюза са оправдаеми от негово гледище; те са своего рода механизъм за самозащита. За България според мен най-напред и добросъвестно можем да кажем, че тя все още не отговаря напълно на второто условие от Копенхаген, прието от ЕС през юни 1993, а именно: "наличие на действаща пазарна икономика, както и способност да се справя с конкурентния натиск и пазарните сили вътре в самия Европейски съюз".
В дните преди новата година правилно се акцентира върху известна доза илюзионизъм, бих казал, сред нашето общество. Европейски съюз, Атлантическа общност битуват много повече като идеологеми, а не като отговорности и готовност за жертви в процеса на интеграцията.
В този план на разсъждения единствено злонамереността би могла да интерпретира постигнатото от българското управление в посока на осъществяването на интеграцията ни с Европа само като символично. След Брюксел предстои да бъдем на безусловен безвизов режим по отношение на тримесечните, т.нар. туристически визи; много по-съществено е, че след Ница вече имаме и своето институционно квотно присъствие в Европейския съюз. Сега е ред на меродавните учреждения в държавата чрез методите на социалните оценки да проучат към май-юни т.г. какви са нагласите сред обществото да пътуват незабавно на Запад и с каква цел; колко физически лица имат адекватния финансов ресурс; способни ли са хората на инициатива в рамките на еврозаконодателството, пътувайки вътре в Шенгенската зона?
Другото много съществено условие да не се изложим след формалното премахване на визовия режим е с удвоени усилия да затегнем граничния контрол, доколкото до известна степен се превръщаме във външна граница на Европа. Контролът се отнася и за българските граждани, които ще поемат на Запад. При строго придържане към каноните за естествените и гражданските права на човека няма да може да не се обръща внимание върху излизащи български граждани с непогасени задължения към държавни и частни кредитори; върху хора с висящи дела.
Не бива да си представяме и за миг вероятност Обединените демократични сили след шест месеца да не повторят своя мандат. За тази цел всички техни съставки трябва много да работят. Защото преди повече от три години при преобладаващо негативните като цяло оценки на Европейската комисия по нашата кандидатура за членство в ЕС се отбелязваше, че тъкмо благодарение на новото правителство (начело с премиера Иван Костов) България е на път да покрие политическите критерии. От тях бавно и методично, при неизбежните грешки и трудности днес се борим с юридическата синхронизация и икономическите критерии. На правителството в този смисъл ще е необходим още един пълен мандат.
Накрая отново си позволявам да се позова на класика Готфрид Лайбниц, за да предам сегашните си впечатления от гражданските пулсации, все повече превръщащи Европа в българска национална идея: "Ако безпокойството го схващаме като незабележим стимул, който ни подтиква, него можем да намерим в надеждата. " Знаем, че надеждата се съпровожда от бодростта и дейността в посока напред.
България ще стане софтуерен център за Източна Европа
Кипърската фирма "Глобал софт къмпани" ще инвестира в България 20 000 долара, съобщи д-р Ликургос Киприану, председател на борда на директорите на компанията. Програмата е дългосрочна и предвижда закупуването на български фирми за компютърни продукти и след това тяхното бързо развитие. Досега собственост на "Глобал софт" станаха "Експрес консулт холдинг" и "Комсист", купени за 8,2 млн. лв., предстои присъединяването и на "Контракс".
"Глобал софт къмпани" е водеща в информационните технологии и иска да се разрасне географски стъпвайки на пазарите на четири континента. Компанията е част от холдинга "Аремис софт", известна у нас със сделката за изграждане на информационната система на Националната здравна каса. Общото между двете фирми е създателят им Ликургос Киприану. Кой е всъщност д-р Киприану? По време на 2-годишната война през 1974 той, заедно със семейството си, напуска Северен Кипър. Бъдещият бизнесмен се бие на предните линии на гръцката кипърска армия. От този период Киприану си спомня най-вече потискащата бедност. Днес бизнесменът притежава милиони долари. Кипърския грък е завършил компютърни науки в Кеймбридж. През 1978 организира компанията си на острова и за една година успява да завладее целия софтуерен бизнес в Кипър, след което се установява на пазарите в Източна Европа. През 1999 акциите на "Аремис софт" се пускат на борсата и компанията става публична собственост. Същата година кипърската "Аремис" се слива с осем други компании и така се регистрира "Глобал софт къмпани". Двете фирми не се конкурират, защото са си разделили пазара. Докато "Глобъл" завладява възникващите пазари в Източна Европа, Северна Африка и Югоизточна Азия, "Аремис" работи в Западна Европа и Япония.
България е първата държава в Източна Европа, в която влизаме, казва д-р Киприану. Избрахме вашата страна, защото имате потенциал, имате бъдеще и може да станете софтуерен център за Източна Европа, добавя бизнесменът. Според него хората са фактор &numero;1, другото е само въпрос на организация. Изпробвахме модела на "Глобал софт", установихме, че е успешен, и ще го приложим в останалите източноевропейски страни и Русия, подчерта Киприану. Българският клон на кипърската фирма има 350 служители. Директорът на компанията обеща, че никой няма да загуби работата си при преструктуриране на фирмите, дори ще бъдат привлечени повече хора. Просто трябва да мотивираме ръководството и персонала да работят по-добре, по-професионално, смята Киприану. Фирмата предлага цялостни решения за счетоводство, банково дело, хотелиерство, транспорт и др. Вече сме направили оферти за различни български институции и чакаме резултата, разкрива бизнесменът.
Договорът с НЗОК
Договорът между НЗОК и "Аремис софт" има 5 фази. Първата е изграждането на софтуер на здравната каса и струва 3,7 млн. долара. Тези пари трябва да плати НЗОК. Втората фаза включва доставката на 5000 компютъра за семейните лекари. Те обаче ще се плащат на лизинг в продължение на 3 до 5 години, и то не от НЗОК, а от самите медици. Касата е поела ангажимент да помисли дали може да гарантира дължимите пари за тези лекари, които работят с нея по договор. Ако няма лизингови договори, здравната каса си запазва правото да проведе търг за снабдяване на докторите с компютри. Като 3-та и 4-та фаза е обсъждано изграждането на пълна болнична система за 30 здравни заведения. Общата стойност на проекта е 37 млн. лв. За сега от НЗОК са гарантирани само първите две фази.
Български и македонски интелектуалци говориха без преводач за европейските ценности
БЛАГОЕВГРАД. Европейските ценности и културният обмен на Балканите бе темата, която събра през декември в Американския университет български и македонски интелектуалци. В рамките на проект "Безграничия" на фондация "Пентименто ХХI век" в Червената зала на АУБ се проведе втора кръгла маса. Около търкалестата маса, както казват западните ни съседи, седнаха историци, художници, театрали, литератори, поети и журналисти. От Скопие пристигнаха директорът на македонския театър Бранко Цветкоски, директорът на националния музей Георги Чолановски-Джото, шефовете на Стружките вечери за поезия Братислав Ташковски и Богомил Гюзел, главният редактор на списание "Македонско дело". Проявата бе зачетена от министъра на културата на Република Македония Ганка Цветановска, която бе в България за първи път в това си качество.
Ръкавицата на предизвикателството в началото на диалога хвърли председателят на Сдружението на български писатели Михаил Неделчев, който бе водещ на кръглата маса. Той провокира участниците с тезата, защитавана от постмодерните интелектуалци, че националните идентичности не са важни. Оказа се, че темата е твърде чувствителна за участниците, които като балканци никога не биха отстъпили от националната си принадлежност. Съветът на Европа и ЮНЕСКО предприемат конкретни стъпки този паневропейски проблем - загубването на културната идентичност, да бъде преодолян, изтъкна министър Цветановска, която ден преди това е била в Париж на конференция по тази тема. Европа насърчава и защитава културния идентитет на национално и междудържавно ниво, увери г-жа Цветановска. Как да изгладим ръбовете си в общуването. Как това, което ни разделя, може да ни обедини? Отговора на тези въпроси дава най-вярно американското разбиране за Балканите, което гласи, че тук трябва да се държим политически така, че да не се накърнява ничие национално чувство, каза Михаил Неделчев. Доказателство за тази позиция е последователната политика на АУБ, където мултинационалната търпимост е практика. Като пример за балканска изострена чувствителност Неделчев посочи две конкретни случки. Веднъж, докато поднасял цвете на гроба на Григор Пърличев до охридската църква "Св. Климент", той влязъл в спор с македонец за националната принадлежност на просветителя. Докато в началото всеки от спорещите защитавал своята теза, в края и двамата се съгласили, че личност като Пърличев трябва да събира, а не да отдалечава. С неразбиране се отнесли македонците към идеята на нашия посланик Ангел Димитров с български средства да се построи паметник на владиката Йосип Щросмайер, подпомогнал издаването на сборника на братя Миладинови в Загреб в книгопечатницата на А. Якич през 1861.
Европейски тон в диалога внесе блестящо председателят на УС на "Стружките вечери на поезията" Братислав Ташковски, който предложи догодина българо-македонски инициативен комитет да организира общо честване на 140-ата годишнина от издаването на сборника с песни на братя Миладинови. Дали като реверанс към домакините и посланикът на Република Македония Любиша Георгиевски цитира американския президент Бил Клинтън, че "няма нищо по-силно от една идея, когато й дойде времето". "Мислам, че европската идея е таква. Ние на Балканите, или како дипломатите вреват Югоизточна Европа, навистина сме в опасност да изпущиме таква идея по причини на илузии, заблуди и предрасуди. Европа трябва да се освободи от своята нечиста съвест, а това, че седнахме сите заедно и се омешахме, ме радва", каза още македонският посланик.
Иначе бяха очертани основните пречки, спъващи двустранния културен обмен. Чуха се гласове за издаване на книги на български и македонски с билингвистичен превод. Зам.-министърът на културата Райна Гаврилова предложи да се организират изложби на книгата в Скопие и София и се постави началото на общо културно производство и потребление. Комуникациите в културата и информацията между нас са слаби, призна главният редактор на списание "Македонско дело" Владо Мокров. Тежко вървят контактите между обикновените хора, може би поради демотивация, породена от икономическите и политическите цели. Причина за трудния диалог между обществата според него е и това, че 90 % от македонската преса е опозиционно настроена към правителството на Любчо Георгиевски и насажда антибългарска пропаганда. Вместо да са коректив, опозиционните медии сатанизират управляващите, което обаче отнема доверието на хората и в тях, убеден е г-н Мокров.
От разговора разбирам, че има толкова много, което българските и македонските журналисти не знаят за себе си. Журналистът Серьожа Неделкоски ми подарява една новина, пазена грижливо в тайна от баща му Миле Неделкоски, удостоен тази година с наградата "Димитър Талев" за книгата си "Подковата на смъртта и надеждата". Сега той пишел сценарий за игрален филм по другата си книга "Притопляне на вчерашния обяд", а режисьор ще бъде българин. В НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" беше представена книгата на директора на македонския театър Бранко Цветкоски "Името - родот - имотот".
Между София и Скопие трябва да има общо културно потребление, смята българският зам.-министър на културата Райна Гаврилова
- Г-жо Гаврилова, доближават ли ни към Европа срещи като тази, на която български и македонски интелектуалци обсъждаха на една маса общите си проблеми в културния обмен?
- Значително ни доближават. Преди няколко години бях изключително впечатлена, когато в разговор с холандски колеги попитах как решават проблемите си между различните общности и интереси. Те казаха - чрез преговаряне. Холандците са превърнали разговарянето в национален култ. Сега се убеждавам, че действително говоренето за нещата, изминаването на пътя поне първоначално на думи, а след това на дело е от огромно значение. Тук се разменят идеи и ухото свиква с тях, предлагат се решения, нови формулировки. Стига се до ползотворен диалог, който е първата стъпка за установяване на по-трайни политически решения.
- Символичното на тази среща, посветена на европейските ценности и културния обмен на Балканите, е, че тук няма преводачи.
- Това според мен е най-оптимистичното, което показва, че политиката и политическите решения са едно, а реалното културно общуване е нещо съвсем друго.
- Какви конкретни проблеми бяха очертани в културното сътрудничество?
- Те са в няколко плана. На първо място, са проблемите, свързани с културната и националната идентичност и нейното взаимоотношение с европейските ценности. Говори се за културния диалог и сътрудничеството както в по-конкретните измерения - размяна на книги, преводи, общи идеи и инициативи, така и за нещо, формулирано от един от участниците като много перспективно, а именно културното сътрудничество като обмяна на базисни културни продукти. Не само елитни прояви, а функциониране на общо културно производство и потребление. Това за мен е най-ползотворното от тази среща.
- Стигна ли се до конкретни инициативи на кръглата маса?
- Аз лично си позволих да формулирам идеята и предложението да бъдат организирани изложби на българската книга в Република Македония и изложба на македонската книга в България. Споменато бе за преводи и билингвистични преводи.
- Вие споменахте, че има голяма символика в това, че подобни срещи се организират в Благоевград. Ден преди това тук се проведе и кръгла маса в рамките на Пакта за стабилност. Какви бяха основните акценти от нея?
- На тази кръгла маса се събраха експерти по история, които планират посоките за дейности и формулиране на проекти за финансиране в областта на преподаването по история. Направен беше преглед на това докъде сме стигнали, сравнени бяха учебни програми, планове, подготовката на алтернативни учебни помагала, учителски конференции. Това бе една от срещите, на която се планира дейността през следващите две години. Участваха координатори на проекта от Съвета на Европа, австрийската организация "Културконтакт" и експерти от балканските страни. Паралелно се състоя научна среща, на която беше разгледан въпросът по какъв начин проблемът за жените и пола може да бъде включен в един нов поглед върху историята изобщо. Досега историята е преди всичко на войните, мъжка история. Мнозина казват, че подобни проблеми като детето, семейството, жената трябва да намерят своето адекватно място в учебниците по история.
Диалогът е начинът за разширяване на културния обмен, смята министърът на културата на Република Македония Ганка Цветановска
- Г-жо министър, кои са ползите от подобни кръгли маси, на които дискутират български и македонски интелектуалци?
- Ползата е отвореният диалог, в който се повдигат много въпроси, на които се надявам, че ще бъде отговорено. Това е начинът за подобряване на българо-македонските отношения, които мисля, че са на задоволително ниво.
- Вие за първи път сте в България като министър на културата. Станаха ли ясни проблемните точки в културния обмен? Има ли конкретни инициативи за разширяването му?
- Един час е много малко, за да се поставят въпросите, а камо ли да им се отговори. Проблемът, който беше фиксиран, е губенето на културния идентитет в рамките на глобализацията. Това не е само проблем на България и Република Македония, а в момента това е паневропейски проблем. Заради това се предприемат конкретни инициативи от страна на Съвета на Европа и ЮНЕСКО за насърчаване и защита на културния идентитет и културните различия на национално и международно ниво.
- Вие сте специализирали цигулка в София. Как сте запомнили българския период в обучението си?
- Да, две години специализирах в Музикалната академия "Панчо Владигеров" при една изключителна жена - г-жа Дора Иванова. Тя ми е много мила не само като професор, но и като човек, една много широка и значима личност в моя живот. Иначе в момента съм и преподавател във Факултета по музикална култура в Скопие. Преди да стана министър на културата, бях директор на Македонската филхармония и председател на УС на фестивала "Охридско лято". Като директор на филхармонията имах отлични контакти с българските си колеги. Македонската филхармония имаше изключителна изява в София в зала "България". Осъществихме и извънреден проект между македонската и българската филхармония. Те изсвириха заедно в Скопие "Третата симфония" на Густав Малер под диригентството на Емил Табаков. Значи сътрудничество има.
Български летопис
3 януари 1842 - роден в Трявна Янко Мустаков, музикален педагог, диригент и композитор. Учил е музика в Букурещ. Учителствал дълги години в Свищов, където основава през 1868 черковен хор, един от първите многогласни хорове в България. През 1870 създава любителски оркестър, който изпълнява музика в антрактите на театралните представления. Умира на 24 декември 1881 в Свищов.
3 януари 1883 - роден в Сливен Стефан Киров, драматичен артист и режисьор. Учил е при Станиславски и Немирович-Данченко. През 1908 е актьор и помощник-режисьор в театъра на В. Ф. Комисаржевска, с който посещава Северна Америка. На следващата година се завръща в България. Играе в Народния театър до 1925, изявява се като ярък характерен актьор. Бил е директор на театрите в Русе, Бургас и Пловдив, където поставя над 200 пиеси.
3 януари 1901 - роден в София Константин Марков Константинов-Кирил, станал през 1953 патриарх на Българската православна църква. Прояви се като историк, член на БАН. Учил е богословие в Белград, завършва в гр. Черновиц. Специализирал е философия в Берлин. Замонашва се като студент. През 1938 е избран за пловдивски митрополит, а на 10 май 1953 за патриарх и софийски митрополит. Автор на много трудове върху Българското възраждане. Умира на 7 февруари 1971.
3 януари 1907 - открита е сградата на Народния театър в София. Програмата включвала тържествена увертюра от Добри Христов, композирана специално за случая, "Славата на изкуството" - сценичен пролог в три картини от Иван Вазов, пето действие от драмата "Иванко" от Васил Друмев.
3 януари 1970 - умира белетристът и преводач от руски и френски Константин Константинов. Нему дължим срещата си с поетичния свят на Антоан дьо Сент Екзюпери.
В Русе гърмяха круповски оръдия, в Добрич се биха за баница
СОФИЯ. Около 15 хил. русенци посрещнаха новия век на градския площад, а почерпени тийнейджъри натъпкаха с пиратки круповските оръдия на паметника на свободата и гръмнаха с тях. В новогодишната нощ в Хасково валя проливен дъжд, но и той не попречи на извилото се в центъра хоро. От мощна пиратка пострадаха пет автомобила, керемидите, улуците и водосточните тръби на магазин в кв. "Орфей" бяха отнесени от взрива. Мощна канонада от бомбички и ракети поздрави новия век от площада в Пловдив. Купонът във Варна стартира половин час преди полунощ на пл. "Независимост". Пукотевицата заглуши даже тв словото на президента Петър Стоянов. Варненци, които посрещнаха новия век на открито, бяха зарадвани с безплатни сандвичи, вино и чай. Вили Кавалджиев и "Джанго Зе" веселиха плевенчани на пл. "Възраждане". Кметът Найден Зеленогорски и екипът му раздадоха 101 бутилки шампанско, изпитото вино обаче бе поне два пъти повече. В Добрич се сбиха за 1470-метровата баница още в 23.00, кръшно хоро се изви в полунощ. Дядо Коледа и Снежанка поздравиха жителите на Благоевград от покрива на общинската сграда. 40-килограмова баница и 10 огромни питки изядоха празнуващите на централния площад жители на Монтана. С 10-минутна заря отбелязаха началото на новата година в Стара Загора. Бургазлии празнуваха в Морската градина, първият сняг заваля още в първите часове на 2001. Греяна ракия и шампанско се лееха щедро на площада в Троян, 500-метрово хоро се изви на пл. "Хаджи Димитър" в Сливен, с рок и духова музика хилядолетието дойде във Враца.
Сериозни инциденти нямаше в цялата страна.
В Швеция
От 1 януари 2001 г. Швеция пое председателството на Европейския съюз за следващите шест месеца. Правителството в Стокхолм предварително обяви проблемите на екологията за един от приоритетите на своята дейност. Швеция е отличен пример за опазването на природата като едно от най-ценните богатства на човечеството.
Швеция е малка страна
Швеция е голяма страна
Малка европейска страна, населена с 9 милиона души. Голяма в Европа - четвърта по площ с близо 450 000 кв. км, най-дългата на континента - 1600 км, и широка до 500 км. Нейната демографска плътност не надминава 20 души на кв. км. Въпреки северното й местоположение обширната територия е с мек климат благодарение на топлите ласки на Гълфстрийма. И шведите не само се възползват от красивата природа, но и гостоприемно я предлагат на всички по света. Защото в Швеция наистина може да се говори за напълно свободен достъп до природата.
Право на всеки
В Скандинавия има една философия, според която природата трябва да се ползва от всички. В Швеция това е политика, определена в рамките на древно общо право, наречено "алеманерет" - "право на всеки".
Някога в Швеция пътищата били малко. Хората били принудени да вървят направо през полета и гори, често частна собственост на други, за да стигнат до желаното място. Този навик станал основата на установеното от памтивека "право на всеки".
На практика това означава, че всеки свободно може да постави палатката си където пожелае, да кара лодка и да се къпе в бистрите води на езерата и реките, да бере цветя, гъби и билки, да лови риба безплатно. С една дума - да се чувства сред природата като у дома си. Разбира се, при едно условие: да не вреди на природата и да не нарушава спокойствието на собствениците, в чиито земи се е настанил. За безпрепятствено минаване навсякъде способства и липсата на огради на 600 хилядите частни вилички, всички от дърво, пръснати по гори, поляни, планини, край езера и морето.
И все пак проблеми
Наистина ли една страна с територия като на Франция, но с малобройно население, с нейните около 100 000 езера, тридесетина големи реки и 50 на сто площ, покрита с вековни гори, няма екологически проблеми?
Не, има. Но те далеч не са така големи като в други високоиндустриализирани страни. През последното столетие условията за живеене в Швеция коренно се промениха. В началото на ХХ век 30 на сто от населението живееше в градовете. А сега на прага на ХХI век тази цифра е нараснала на 90 на сто. Страната от земеделска се превърна във високоиндустриализирана. Непрекъснато се увеличават както броят, така и движението на моторни превозни средства. Растат главоломно планините от битови отпадъци, както замърсяването на въздуха и водите от фабрики и заводи, от газовете на автомобилите.
Затова още в средата на ХХ век както шведското правителство, така и цялата общественост си дадоха сметка за значението на опазването на околната среда. И то не само заради здравето на хората, но и за съхраняване на красивата природа за идните поколения и без която не е възможно развитието на туризма - важен отрасъл на икономиката на страната. Шведите разбраха, че без чиста природа няма условия за приятна ваканция, отдих и забавления както за тях, така и за милионите чужденци, посещаващи страната им.
Строго законодателство
Парламентът в Стокхолм е приел и постоянно подобрява серия от закони за опазване на природата. През 1969 бе приет Закон за съхраняване на околната среда, който изисква специално разрешение за откриване на ново промишлено предприятие. Изрично е забранено строителство в природно красиви зони.
Друг закон постановява, че природата е национално богатство, което трябва да се защитава, опазва и развива. Законът урежда създаването на национални паркове, чийто брой е 18 с площ от общо 619 000 хектара. Парковете са изключително държавна собственост. Законът урежда и създаването на природни резервати - понастоящем 900 на брой с площ от 800 000 хектара. Редица природни зони са обявени за запазени местности, в които под строга защита са поставени флората и фауната, без да се пречи на използването на земята. Съществуват зоологически резервати, в които видовете животни и специално птиците са под закрила.
От години вече в Швеция автомобил може да се кара само с безоловен бензин. Закон урежда ограничаването на вредните производства.
Ролята на държавата
Прилагането и контролът на екологичните закони са поверени на министерствата на земеделието и на жилищното строителство и благоустройството.
Държавата проявява дълбоко разбиране, че населението все повече се нуждае от забавен отдих и почивка. Работните часове от 3100 годишно в началото на века днес са намалели на 1700 часа. Шведите търсят не само красива природа, чист въздух и води, но желаят да им бъде осигурен свободен достъп до привлекателните природни зони. Затова държавата отпуска големи средства за създаването на спортни площадки и съоръжения, почивни селища на достъпни цени, хижи, трасирането на маршрутни пътеки, съоръжения за спортен риболов. Съществуват над 600 терена за къмпинги, 175 вилни селища, стотици уютни хотелчета и красиви панорамни кътчета, планински хижи, крайморски вилни селища, както и многобройни ферми, които предлагат домашен подслон и вкусни национални ястия.
Необходимо международно сътрудничество
Опазването на околната среда в една страна не зависи само от нея, а и от нейните съседи. Измеренията сочат, че от общо 450 000 т серни отпадъци годишно в Швеция 350 000 т идват от други, предимно съседни страни. Затова Стокхолм се стреми към международно сътрудничество, най-вече за Балтийско море. Седемте балтийски държави са приели Конвенция с широка програма за поддържане на чистотата на морските води, както и за предотвратяване на замърсяването на околната среда и водите от индустриални предприятия и градовете.
Швеция е подписала и редица двустранни споразумения за екологическо сътрудничество. Своя опит в опазване на природата тя е готова да сподеи с всяка страна, която пожелае и на която е готова да окаже практическа помощ.
Верижна редакция
Като дряново чаталче от новогодишната баница се спря единицата в края на нулите след двойката и нћ... пробудихме се в две хиляди и първата година. Честно казано, има нещо рационално в тази единица на края на редичката. Нали иначе сборът от нулите все ще си остава нулев, а сега променихме status quo. Доколкото можем. Само доколкото можем, защото и в току-що родения ХХI век все ще се намери някой да вземе и да ти погледне в чинийката и понеже не е твърде доброжелателно настроен към положението на чорбата вътре, цоп, декорира я с муха. Зелена. Едра. Легендарна. Ето как: под иначе прекрасната снимка на Виктор Гилтяй на стр. 5 в "Нощен Труд" има текст: "Пл. "Батенберг" в София, 0.30 ч. Предизборната кампания започна още в новогодишната нощ с всички средства. Дори и кучетата ще гласуват за любимата политическа сила на стопаните си. " Не знаем защо ни се струва, че едва ли фотографът е решил да поясни фотофакта така. В него пак според иженарицаемия вестник "Тодор Колев и Дони взеха по 2000 лева за новогодишната програма. "Щурците" пяха на "Батенберг" срещу 10 000 лева хонорар. "Уикеда" си раздели "едва" 5000. 165 000 лева от бюджета на държавната телевизия, т.е. от джоба на данъкоплатеца, отидоха за посрещането на новия век... " Ето така, госпожи и господа, приключва една година, един век, едно хилядолетие.
"24 часа" не изневерява на традициите от векове и "Трима убити на Нова година" радват всеки кръвожаден читател. Д-р Божидар Димитров дописва Вазов в "Труд", без да му трепне клепачът и даже заглавие изписва: "Последният ден на 21 век". И той, и Вазов са с фотографии. "Сега" неизменно ни цитира, оправдавайки се: "Абсолютно вярно е, че официозът изключително добре си върши работата. Ето че пак се налага да прибегнем към цитиране на предпоследния за хилядолетието брой. " Съгласни сме обаче "Уважение всекиму - версията с пари". Девиза даряваме на Сл. Трифонов.
Всички университети подадоха документи за акредитация
СОФИЯ. Всички университети в страната вече са подали документи за акредитация. Това съобщи шефът на Агенцията по акредитация проф. Николай Мартинов. Вчера бе последният срок, в който висшите училища трябваше да представят книжата си пред спецкомисията за оценка. Повечето от тях се забавиха и едва в последния момент подготвиха документацията си. Колежът по библиотечно дело и Югозападният университет в Благоевград били последни и успели едва на 29 декември.
До 6 месеца акредитацията трябва да е приключила според Закона за висше образование. Оценяването ще е по четиристепенна система. Тези, чието състояние бъде оценено като незадоволително, няма да получат акредитация. Вузовете със задоволителна оценка получават лиценз за 3 години. 5 години пък ще е акредитацията на университетите с добра и много добра оценка. След този период процедурата по акредитацията ще се повтори отново.
Външната политика на България през 2000: Между визите и делото в Либия
Министърът на външните работи Надежда Михайлова бе избрана за Политик на 2000 година от слушателите на националното Дарик радио. С близо 13 на сто скочи рейтингът й (според НЦИОМ), а по данни на МВМD - с 10 процента за последния месец, на Иван Костов - съответно с 8 и 7 процента, според двете агенции. Покачи се и рейтингът на президента Петър Стоянов. Прчината за тези резултати е ясна за всички - решенията от Брюксел за падането на визите за българските граждани и от Ница, когато лидерите на страните от общността определиха колко гласа ще има България в Европарламента. И за черногледите, и за най-опозиционно настроените, и за съвсем непосветените след наистина радостните решения е ясно - за България връщане назад няма, тя е в Европа не само географски, а и реално и наистина ще стане член на Европейския съюз - точно тогава, когато бъде готова за това. Най-хубавото на добрите външнополитически новини е, че те, пак според социолозите, са повдигнали европейското и чисто човешкото самочувствие на сънародниците ни и особено на младите хора.
Последната година на хилядолетието започна под знака на ЕС- с поканата за преговори в Хелзинки, и завърши с решенията за визите и от Ница. Всъшност падането на Шенген бе подготвено в дипломатически план именно благодарение на поканата за преговорите. Самият факт, че тя съществува, бе един от основните аргументи Съветът на Европа да свали наблюдението си над България и да секнат периодичните мисии у нас на Аткинсън и Гелерод. Мотивировката, освен че България постигнала устойчива демокрация, бе и че Страсбург предава щафетата на Брюксел сега ще ни наблюдават от Европейския съюз, където, знае се, критериите са далеч по-тежки.
През последните месеци доста се изговори и написа, че външно министерство, цялото правителство, президентът и депутатите са щурмували от всички страни Брюксел месец преди съдбоносното решение, а дотогава царяло "пълно безхаберие". Не е прилично да се злорадства заради късата памет на някои хора, но пък е добре да се напомни, че още през януари премиерът Иван Костов заяви пред председателя на Европейската комисия Романо Проди, че има противоречие в това "да стоим заедно, да водим преговори и да има визи" и обяви, че цел &numero;1 за България е излизането ни от черния списък. Проди прие аргументите и обеща добри новини "не след месеци, а след седмици. Ще бъдем много бързи". И в края на януари Еврокомисията обяви решението си страната ни да излезе от негативния списък. Предстоеше обаче още много работа: дипломатическо и депутатско лобиране, за да стане факт няколко месеца по-късно и подкрепата на Европейския парламент. Най-трудно бе последното решение на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието, от 1 декември. Трудно, защото страните - членки на ЕС, имаха страхове от падането на визите за българи и румънци, но нямаха аргументи за оставянето им, особено за българи. Но когато става дума за еврокритерии, играе точността, както в математическа задача, която или е решена, или не. А ние бяхме изпълнили всички изисквания, поставени от Брюксел, но не бяхме внесли всички нужните успокоения. Сред тях например е подмяната на паспортите -сега ,макар срокът да е удължен, е почти сигурно, че със стар никой няма да получи шенгенска виза. А след шест месеца просто старите ще са невалидни. Румънците пък все още не са стартирали тази подмяна... Спекулации и истини около Пакта за стабилност
България може да излезе от Пакта за стабилност, ако визите не паднат. Това обяви председателят на Комисията по външна и интеграционна политика Асен Агов пред БНР в последните, инфарктни седмици преди 1 декември. Изявлението звучеше прекалено твърдо, но всъщност не бе взето решение какви точно мерки ще предприеме София при негативна за нас позиция на Брюксел, като излизането от пакта бе само един вариант. Тогава и премиерът, и министър Михайлова обясниха, че оставянето на България в черния списък ще е геополитическо решение, което ще ни насочи на изток. Просто защото празни места в природата няма и бизнесът ще потърси по-леки, безвизови пътища за реализация не в Европа, а в източни държави. Според дипломатически източници е имало и намеци България да влезе в ЕС по заобиколния път заедно с държавите от региона, като ги тегли напред, а Пактът за стабилност се предлага именно като заместител на ЕС. Именно благодарение на усилията на дипломацията ни това не се случи, Брюксел не се отметна от обещанията си, а само дни след решението за визите Брюксел реши колко гласа ще има България в ЕС. Точно това решение показа, че Евросъюзът наистина спазва обещанията си, а България действително ще стане негов член.
Преговорите- много работа, малко шум "Има огромна опасност от стопиране на интеграцията на България в Европа", заявиха на 11 май в хор Татяна Дончева от БСП и Осман Октай от ДПС. "Преговорите с Европа де факто са спрени - това е и причината за спешните разговори между премиера, президента и столичния кмет", бе тяхната версия, а плашилото им: опасност от социално-икономическата дестабилизация. Международниците на двете парламентарни групи - Евгени Кирилов и Юнал Лютфи, имали редица разговори с Брюксел, Страсбург и посланици в София и получили информация, че предстояло въздържане и изчакване за преговори. Интригата бе парирана светкавично с факти от тогавашния главен преговарящ Александър Божков и от сегашния - зам. външен министър Владимир Кисьов, от Жак Вюненбюрже, ръководител на делегацията на Европейската комисия у нас, а еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген се хвана за главата от безумната измислица. Това бе всъщност и единственото скандалче, свързано с преговорния процес, който вървеше гладко и професионално през цялата година. И резултатът е: от 31 глави до месец декември сме започнали преговорите по 11, като вече предварително сме затворили 8 от тях: Наука и изследвания, Образование и професионално обучение, Външни отношения, Обща външна политика и политика на сигурност, Малки и средни предприятия, Култура и аудиовизия, Статистика, Защита на потребителите и тяхното здраве. В момента преговаряме по главите Свободно движение на капитали, Дружествено право, телекомуникации и информационни технологии. България е представила позиции по още седем теми. Изборът им се прави на базата на резултатите от аналитичния преглед на законодателството и напредъка и степента на готовност на страната ни в съответните области. Краят на преговорите засега се очертава през 2006 или 2007, оценката е направена именно по тези критерии съвместно с Брюксел, което означава,че е съвсем реална.
Процесът в Либия - драма с продължение
Външно неподготвено за процеса в Либия, дипломатитени не могат да защитят петте сестри и лекаря, които гният в либийските тъмници от февруари 1999. Тези заглавия се появиха по вестниците в началото на миналата година. Всъщност голяма част от усилията на българската дипломация за 2000 бяха посветени на осигуряването на справедлив и прозрачен процес в Триполи. Делото преминава при нечуван досега медиен интерес, защото само месец след като смъртното наказание в България бе отменено, стана ясно, че шестима българи са заплашени със смъртна присъда. Те са обвинени, че са заразили с вируса на СПИН 393 деца, а според доста източници показанията им са били изтръгнати насила.
Напълно невъзможно е да се изброят всичките срещи, разговори и совалки, посветени на темата, от страна на министър Михайлова, заместниците й, а също цялото правителство и особено от президента Петър Стоянов. Ще споменем само разговора с Евгений Примаков през април, който роди термина "тиха дипломация" и препоръча да не се изнасят на светло подробности от делото. Задължително трябва да се отбележи и инфарктното пътуване на министър Михайлова до Кайро, където президентът на Египет Хосни Мубарак - един от много авторитетните арабски лидери, обеща съдействие за обективност.
Много важна бе и намесата на Народното събрание, което дни преди лятната си ваканция промени закон, за да може наетият от роднините на обвинените адвокат Шейтанов да пледира пред либийската Темида.
Дипломатите ни в Триполи успяха да извоюват срещи със задържаните всеки месец, а всяка сряда им носят храни, дрехи и лекарства. Тук трябва да се подчертае, че всичко, отнесено в затвора, се купува със средства на посолството и от негови служители.
След серия ноти и уговорки прозрачността бе постигната - на поредното заседание на съда на 4 ноември бяха акредитирани журналисти от различни вестници и телевизии. Те видяха с очите си как изглеждат медиците, чуха с ушите си думите на прокурора и пледоариите на адвокатите. Часът на истината ще настъпи в първите дни на 2001, очаква се на поредното заседание на 6 януари делото да се гледа по същество и отново наблюдавано от български журналисти. Според законите в джамахирията това, което пише наистина в обвинителния акт, ще стане публично едва тогава.
До 50 000 лева глоба за кражба на метали
СОФИЯ. Над 10 пъти ще бъдат увеличени глобите за кражби на цветни метали според проекта за изменение на наредбата за търговска дейност с отпадъци и отломки от черни и цветни метали. Министерството на икономиката ще го внесе за разглеждане в Министерския съвет. В момента на фирмите-нарушителки се налагат санкции от 1000 до 3000 лева. След приемането на промените наказанията ще бъдат в размер от 15 000 до 50 000 лева. По-високи глоби ще се налагат и на физическите лица, които крадат. За тях санкцията ще бъде повишена от 10 на 150 лева.
Измененията в наредбата се правят по настояване на вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев. Целта е да се намалят щетите от кражби, от които най-потърпевши са БТК, БДЖ и НЕК. Освен по-високите глоби е предвиден и по-строг контрол към търговците. С промените ще се премахне възможността нелицензирани фирми да търгуват, след като бъдат упълномощени от лицензирани дружества.
Живеем в цивилизация на солидарността
- Г-н Абаджиев, кога е създадена Агенцията за чуждестранна помощ?
- Неотдавна прочетох в спомените на наш политик, че идеята за създаване на АЧП възникнала в разговор на този политик с бившия президент на САЩ Джордж Буш през далечната 1990. Очевидно е, че още тогава реалистичната картина за посткомунистическия период е разкривала тежките проблеми на прехода към демокрация. Осъзнавало се е, че този период няма да бъде нито кратък, нито лек и плавен, че страната ни ще се нуждае от подкрепата и солидарността на международната общественост. Затова и Законът за Агенцията за чуждестранна помощ е приет още по време на Великото народно събрание на 9 ноември 1990.
- Каква е дейността на Агенцията за чуждестранна помощ?
- Предметът на дейността на агенцията, респективно нейните правомощия, са определени от Закона за АЧП. Тя е държавен орган по приемането, съхраняването, разпределението и контрола върху използването на предоставената от други държави и чуждестранни юридически и физически лица помощ за българската държава с хуманитарна цел. Нейните задачи през годините са се определяли от конкретните икономически и социални условия, от житейските трудности, свързани с посткомунистическия преход към демокрация и пазарна икономика.
- Каква е мисията на АЧП сега, десет години след нейното създаване?
- Въпреки настъпилия прелом на финансова стабилизация с помощта на валутния борд, ускорената приватизация и обозримост на сложните проблеми на реформата не са преодолени последиците от срива на икономиката ни в края на 1996/1997:
- набивалото по своите размери обедняване, поне за народ, живеещ в Европа, на прага на ХХI век, засегнало 2/3 от всички слоеве на населението;
- небивалата по своите размери диференциация на доходите. Когато най-богатите 10% от населението разполагаха с 32% от националния доход, а най-бедните 10% - с 2,4%. Тази амплитуда, това широко разтваряне на ножицата на социалното неравенство е в размери, които създават социална нестабилност на обществото. Защото бедността е нещо повече от незадоволеност на основните житейски потребности. Тя ерозира здравето. Тя води до образователно и културно изоставане. Тя води до разстройване на ценностната система. Тя е състояние на несигурност, което измества предизвикателствата да твориш и да се радваш на сътвореното.
Затова хуманитарната помощ, за която Агенцията за чуждестранна помощ апелира и получава и която в този десетгодишен период възлиза на няколко милиарда лева, обхваща всички аспекти на бедността - социалното подпомагане, здравеопазването, образованието. Тя не отминава и въпросите, отнасящи се до качеството на живота - науката, културата, защитата на природата. Тази помощ на международната общност ние приемаме като доказателство, че живеем в един свят на взаимна обвързаност, в "цивилизация на солидарността".
Днес една цялостна социална защитна мрежа не е по силите на националните ни възможности. Системата на социално подпомагане не е в състояние да отговори ефективно на нуждите на най-уязвимите групи на обществото. Базисните размери на социалното подпомагане са далеч под границата на бедността (около 60%). И затова се нуждаем все още от хуманитарна помощ. Това установяват и проучванията на международни хуманитарни организации. Бих посочил проучванията на UNDP - техния доклад върху човешкото развитие "България 2000".
- Каква е ролята на гражданските дружества у нас в сферата на благотворителността?
- У нас има широко съгласие в полза на гражданското общество и частната инициатива - и не само в икономиката, но и в институционалния живот. Скоро бях срещнал в пресата, че днес у нас има регистрирани над 6000 фондации и благотворителни дружества.
Това е ново и то съответства на традицията на народа ни.
Но днес не е по силите на гражданските благотворителни дружества и фондации да смекчат бедността във всичките й аспекти.
- Какви трябва да бъдат задълженията на обществото към бедните, към тези, които сами не могат да се справят, и каква трябва да е ролята на правителствата в изпълнение на тези задължения?
- Убеждението, че правителствата носят отговорност за благосъстоянието на обществото съобразно сложилите се конкретни исторически, геополитически, географско-климатични условия, мисля, че не е под съмнение.
Но какви трябва да бъдат задълженията на обществото към бедните и към тези, които не могат да се справят сами и каква трябва да бъде ролята на правителствата (на държавата) в изпълнение на тези задължения, няма ясни отговори.
Един от белезите на цивилизованото общество е в това, че членовете му трябва да чувстват морално задължение да помагат на ближния си, изпаднал в житейски затруднения, защото грижата за живота и здравето на хората стои най-високо в йерархията на човешките ценности. Но докато едни разглеждат това задължение като задължение на солидарност, като обществена категория, други го виждат в неговата същност като индивидуална категория.
Що се отнася за ролята на правителствата (на държавата) по този въпрос, мисля, че правителствата чрез икономическата, социалната и образователната си политика трябва да съдействат за свиване на амплитудата на разделение между бедни и богати, на наличие или липса на възможности и житейски шансове.
- Тогава какви са мислите ви за бъдещето, надеждите ви като човек, оглавяващ една хуманитарна институция?
- Смятам, че бедността е временно състояние, при което човек се нуждае от солидарност и помощ. Защото пазарната икономика с възможностите на свободния пазар неминуемо подтиква индивида да се стреми със собствени сили да си създаде по-добра съдба и да изяви своя потенциал и способности.
Убеден съм, че не е далеч времето, когато ще покажем, че така необходимата ни помощ в този труден за страната ни период не е отишла напразно и сме успели да изградим България като демократична и просперираща страна, в която икономическият растеж ще осигури за всеки гражданин достойно съществуване и развитие, гаранция за което ще е интегрирането ни в Европейския съюз.
- Кои са според вас основните проблеми на нашето общество и как виждате тяхното решаване?
- Всички днешни проблеми на нашето общество са наследство на комунистическото минало.
Мисля, че ги споменах. Това са проблемите на т.нар. житейска несигурност:
Във всеки случай всички тези проблеми не могат да бъдат решени с хуманитарна помощ и благотворителност, а преди всичко със собствени сили. Но преди това трябва да осъзнаем, че преди десет години светът бе разделен на два свята:
Но тези два свята се различаваха преди всичко в начина на мисленето и в ценностната си система.
Ние, които поради сложните геополитически условия след Втората световна война попаднахме в сферата на бавно развиващата се част на света, в империята на злото, както я бе нарекъл един велик държавник, днес трябва да преодоляваме петдесетте години на изоставане от развитието на света.
- Как виждате преодоляването на това изоставане, кое ще доведе до растеж нашата икономика?
- Всички страни след рухването на комунизма извършват своя посткомунистически преход, установяват пазарната икономика. Свидетели сме на "една нова вяра - либералната икономика с пророк Милтън Фридмън".
И ние вървим по този път, след срива на икономиката ни в края на 1996 и предприетите от правителството икономически мерки настъпи за кратък период от време прелом към финансова стабилизация, която е условие за настъпване на растеж. Но такъв не настъпи в размерите на очакванията ни поради обективните международни условия в нашия регион.
Смята се, че правителството трябва да търси решение на вътрешните проблеми на страната.
Но ако вярваме, че е дошло времето на глобализация на световните пазари, по-точно на капиталовите пазари без граница, решенията ще трябва да дойдат отвън.
Условията за растеж на производството са две:
Но тук трябва да добавя, че опитът на постигналите успех и развиващи се страни показва, че социално-културните фактори дават отражение върху успеха на развитието. Развитието ще настъпи, когато се разрушат наслагванията от миналото, а то може да бъде само резултат от усилията на цялото общество. Хората трябва да повярват, че има смисъл да се стараят. Националното единство се сочи като фоново условие, в смисъл че трябва обезателно да съпровожда другите условия.
И тук опасенията ми за бъдещето ни са от неяснотата за пътя на българската църква по отношение посткомунистическия ни преход към демокрация и интеграция с Европа. Ако за католическите страни, преминаващи посткомунистическия преход, нещата са ясни, защото католическите църкви в тях и през време на комунизма бяха опора на своя народ срещу режима, то ролята на нашата църква за нашето общество е неясна. Ще стане ли тя част от новото ни общество? Въпросът е открит.
Трябва да отбележа, че официалната религия за много общества е източник на морална устойчивост. Отсъствието на морални императиви създава условия за мисловни нагласи на отбягване чувствителните социални проблеми на обществото. Тяхното решение трябва да се търси в посока на преразглеждане на собствените ценности, което да повлияе на политическия ни светоглед, за да се търси равновесие между материалното и духовното.
И най-малката държава ще е важна част от планетарната сграда
Художникът Андрей Лекарски е извън квалификациите. Самият той им се противопоставя, защото като типичен представител на зодия Стрелец (роден на 2 декември) се дразни от всяко рамкиране. Преди тридесетина години обърнал гръб на посредствеността и отишъл да следва в Париж. Прави блестяща кариера и като художник, и като скулптор. С еднакъв успех той експериментира и в двата жанра.
Семейният му дом е в Париж, а бащиният - в София. Баща му, генерал Крум Лекарски - човек изключително деен, изтънчен, европеец - създаде традиция в българския конен спорт. Андрей отпразнува 60-ия си рожден ден в София по необикновен начин - за първи път в света творбите на художник бяха качени на билбордове. Една изложба на улицата - подарък за всеки, който има навика да поглежда по-високо от носа си.
Много съм горд, че съм първият, който я реализира, споделя Андрей Лекарски. Убеден съм, че и други са искали да направят същото, но просто не им е стигнал куражът. И ето че с помощта на приятели, смели хора, успях сам да си направя разкошен подарък за рождения си ден, казва художникът. В България вече има технически възможности и смелост да се правят авангардни неща, а и хората имат възприятия за тях, твърди г-н Лекарски. Докато на Запад човек с вече установен бизнес по-трудно би рискувал, а аз се възхищавам на смелостта, добавя художникът.
Писателят Йордан Радичков казва за Андрей Лекарски, че чрез творбите си ни предлага една игра на въображението с предмети, намерени по пътя. Сякаш изпаднали от каруцата на човека... И само едно дете би ги събрало и би си играло с тях, като ги пренарежда и лъска постоянно, придавайки им нов блясък и ново звучене.
Съпругата на Андрей - Светлана - е една от първите български манекенки. Участвала е на всички дефилета на прет а порте в Париж. Преди двадесет години се е запознала с Готие, който все още си спомня за един шлифер, купен втора употреба от парижкия битак, но явно - силно авангарден и носен с артистичност, за да направи толкова силно впечатление на големия ас на модата. А една от роклите на Светлана, купена също тогава от въпросния "бутик", сега изживява втора младост върху Катя, продължила следата на майка си върху модния подиум.
- Г-н Лекарски, вие разделяте времето си между Париж и София. Мислите ли, че бихте имали същото развитие, ако преди години не бяхте напуснали страната си?
- Убеден съм, че нямаше да остана в България в никакъв случай. Рано или късно щях да замина. Не че ме е водил стремежът за печелене на пари, но начините за изява в България ми се струваха толкова осакатени, че за моето свободно мислене беше невъзможно да живея тук. Бях воден от амбицията да се наложа там, където става състезанието, а тук щях да бъда само на сухи тренировки. Благодарение на роднини по майчина линия, които поеха издръжката ми в Париж през първите години, заминах легално за Франция като студент и се постарах да следвам максимално дълго, за да остана там и да се ползвам от привилегиите на студентите. През цялото време се стремях да си уреждам участия в повече изложби и да продавам. Сега си давам сметка, че ако съм имал достатъчно смелост след завършването на академията в Париж да отида в Америка, сега много повече щеше да се чува моето име, защото всъщност там е истинският бизнес на изкуството. През дългия период на политическа изолация имах чувството, че фактът, че съм роден в България, само пречи на международната ми кариера на художник. Но сега, след промените и при перспективата за настъпване на нов световен ред, вече съм сигурен, че и най-малката държава ще е важна част от планетарната сграда - една световна банка на стойности, където всеки етнос ще има своя принос с характерния за него привкус и колорит. В България има толкова талантливи хора, вече с изяви и навън, така че ние няма да останем незабелязани.
- Как оценявате България сега от дистанцията на годините и от парижкия си адрес?
- Аз съм малко или повече турист и си забранявам да правя коментари или да давам съвети. Но мисля, че нещата се движат в правилна насока. Слава богу, България вече е демократична държава. Знаем със сигурност, че имаме пожертвано поколение - нашите баби и дядовци, родителите ни, а ако щете и моето поколение... Защото да си сменяш професията на 50 години и да търсиш начин да се препитаваш, всичко това е много драстично и тежко, но явно е неизбежно. Такъв начин на изживяване не се е случвал от историческа гледна точка никога и ни е необходимо още време, но ние сме си герои и ще се справим. За съжаление простакът и простащината винаги ще съществуват, но се надявам, че те никога повече няма да имат този уникален исторически шанс - да управляват.
- Оценката на другите или самооценката ви дава повече удовлетворение от работата?
- Човек трябва да има самочувствие, това е основното. Аз може би съм се родил с него. Вероятно защото сме живели с авторитета на моя баща Крум Лекарски, който беше много известен човек. Но за мен главното, решаващото е да реализирам творбите си. За да стане това, трябва да имам финансовите възможности, а за да ги имам, трябва да съм достатъчно популярен. Значи признанието е необходимо, за да продължиш напред. Но в крайна сметка всичко се свежда до едно егоистично изживяване - имаш желание да направиш нещо и изпитваш удоволствие, когато си го направил.
- Наричате много от творбите си колажи. Защо ви харесва тази игра с предмети, изпаднали от каруцата на човека, по думите на Йордан Радичков?
- Защото си позволявам да се намесвам в работата на автори класици. Това ми доставя огромно удоволствие, а и те не могат да ме изгонят. Например вмъквам се нелегално в платно с ловна сцена от времето на Луи ХVI... Или пък на Салвадор Дали, на Ботичели... Давам друга насока при възприятието на работите им, друго изживяване. Помня как дъщеря ми беше стъписана от едно платно с изображение на архангел Михаил, който изтръгва душата на богаташа. Заможният още тогава, преди сто години, е трябвало да бъде наказан, да отиде в ада и дяволите да вземат кесията с парите му.
Това е идиотщина. Жалко е, че хората имат нужда от догми и търсят опора в най-старата пропаганда - религията или закрилата на мистицизма. Толкова ли е трудно да се погледне реалността в очите? И защо да робуваме на вечния страх пред смъртта? Нека догматизмът и мистиката останат за по-безхарактерните и по-колебливите. Творецът пък има уникалния шанс да вкуси безнаказано от истинската свобода. Ако има дейност, където нищо не е забранено и същевременно и най-малкият компромис е незабавно санкциониран, това е дейността на свободната артистична изява.
- Вие определяте себе си като дребнобуржоазен човек, за когото бохемството, безпаметното сливане на деня и нощта, артистичната разпиляност на битието са чужди. И елементарната представа за живота на парижката бохема от Монмартър като че ли дори ви дразни. Какъв сте всъщност и какво обичате?
- Аз съм стандартен домошар. Не обичам заведения, пиянски истории, тежи ми да давам интервюта. Не бих казал, че такъв стил на живот би ме вдъхновявал повече или че ще ми провокира фантазията. Въпрос на личен избор в края на краищата е как да живееш. Аз по-скоро живея като чиновник и май се чувствам като такъв. Огромно удоволствие е да се прибираш в един спокоен дом, където хората се разбират, децата се чувстват свободни и щастливи, а мисля, че ние с жена ми Светлана имаме такъв дом в Париж. Възхищавам се на дъщерите си, които започнаха да работят още щом станаха на 16-17 години, за да имат чувство за независимост. Винаги ми е била много приятна гледката на високия църковен покрив по пътя към някое френско село. Покрив с петел, изправен така, сякаш отдалече те вика - да си познаеш селото с дома, в който те чакат с топлината на печката и димящата супа. Ето това човекът е търсил открай време.
- Като творец на границата между две хилядолетия вероятно имате свое послание към хората. Какво е то?
- Едно конкретно послание би ограничило възприятията им. Аз искам да предизвиквам реакция и емоции, каквито всеки човек носи и изразява при досега си с изкуството. Когато хората се въздържат да дават оценка на една композиция, защото се смятат за неспециалисти, това не означава, че те нямат своето лично възприемане. А аз не искам да го ограничавам. В изкуството основното е свободата, а абсолютната свобода е тоталното отсъствие на принуда.
(В интервюто са включени и мисли на Андрей Лекарски, публикувани в каталога за изложбата му през 1998 в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София.)
Измерено е най-ниското ниво на Дунав за последните десет години
ВИДИН. Рекордно ниско ниво на Дунав е отчетено в първите дни на новия век. Измереният воден стълб при Видин вчера сутринта е бил 190 см. При Ново село височината на водата е била 107 см. Според хидрометеоролозите нивото на голямата река ще продължи да пада и през следващите дни.
Отминалата година ще се запомни като година на ниските води, твърдят специалистите. През лятото и есента нивото на Дунав при Ново село падна до рекордните 90 см. През последната седмица на отминалия век водите на Голямото Джардапско езеро пък са били с 4 метра по-ниски от нормалното ниво. Това е създало сериозни проблеми с елзахранването на западната ни съседка, тъй като само две от шестте водни турбини на най-голямата сръбска ВЕЦ "Джардап" са били пуснати в действие.
Корабът "Свети Никола" е блокиран при км 817 на Дунав край с. Гомотарци заради необичайно ниското ниво на водата. Той плавал към пристанище Оряхово и според първоначалната информация заседнал в плитчини.
Ирена Тодорова - българката, която всеки във френския град Истър познава
Ирена и Истър изживяват направо любовна история, откакто българската волейболистка пристигна тук през лятото на 1997, съобщава месечното списание на Френската волейболна федерация. Другата българка от клуба Милена Девенизова си беше контузила коляното и понеже отборът се бе издигнал в Трета дивизия, бе наложително привличането на достойна нейна заместничка. Лично Милена се обади на Ирена и нещата се уредиха много лесно. Ирена се съгласи да напусне Сан Кугат - предградие на Барселона, за да осъществи стара своя мечта - да дойде да поживее във Франция: "През 1991 играхме срещу отбора на Кламар за Купата на Конфедерацията и имах възможност да посетя Париж. Останах очарована, така че когато ми заговориха за договор във Франция, изобщо не се колебах. " Ирена идва да играе в Трета дивизия на Франция, но за нея това е само преходен период. "Дойдох, за да стигна Висшата професионална дивизия - наричана тук "Про А", Истър за мене бе само трамплин", признава амбициозната българка.
Интегрирането на Ирена във френската среда станало съвсем естествено и твърде набързо. С нея клубът реализира истински суперсезон - отборът е без загуба и постига изкачване във Втора дивизия (тук "Насионал едно"). Следва изкачване и до елита с мотора на отбора - българката Ирена Тодорова. "Демонстрира завидно постоянство в играта, независимо кой отбор играе срещу нас" - това е оценката на нейния треньор Филип Пикар.
Въпреки всичко Ирена невинаги се чувства на върха - еуфорията я обзема само пред мач или тренировка. Иначе я измъчва отсъствието на семейството й, което е още в България - мъжа й Драгомир, баскетболист, и сина им Димитър. "Понякога се чувствам съвсем сама, добре че се срещам с някои други българи и добре, че се оправям, щом вляза в клуба. " Все пак Ирена Тодорова не може да се оплаче - тя постигна целта си, играе във Висшата професионална волейболна група на Франция "Про А" и започва да мисли какво ще прави след завършване на кариерата си - ще остане в спорта като треньор или ще мине към плажния волейбол?! За момента важното е да бъде полезна на клуба си и отборът й Истър да се класира за плейофа.
В момента Истър е на десето място от дванайсет отбора "Про А".
Ирена Тодорова - родена на 19 април 1971 във Враца, където започва да играе на 10 години. Завършила е Националната спортна академия. Играла е във Враца и София - "Академик", после в Испания (Сан Кугат).
Какво трябва да съхраним от ХХ век?
Цветан Тодоров е роден през 1939. Той е син на големия български библиограф акад. Тодор Боров. Напуска България през 1963. От 1968 е старши научен сътрудник към френския Национален център за научни изследвания (CNRS). Философ, писател и семиолог, Цветан Тодоров днес преподава в университета "Йейл" (САЩ) и в Школата за висши хуманитарни изследвания (Париж), където ръководи Център за изследването върху изкуствата и езика. Автор на десетки книги, някои от които и преведени на български: "Поетика на прозата", "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", "На предела", "Поуките на историята", "Злоупотребите на паметта", "Човекът без корен". С негови предговори излизат в Париж сборниците с документи "В името на народа" (1992) - свидетелства за комунистическите лагери в България, както и "Крехкостта на доброто" (1999) - са спасяването на българските евреи. А тъкмо на прага на новия век издателство "Робер Лафон" (Париж) пусна от печат последната му книга "Памет за злото. Изкушението на доброто" (от която ви предлагаме откъс). В нея Цветан Тодоров прави своята нелека равносметка на едно столетие, белязало и неговия собствен живот в прехода между някогашна комунистическа България и демократична Франция.
Спомням си 1 януари 1950: бях на 11 години, датата ми се струваше доста кръгла, затова, седнал до до коледното дръвче, което тогава наричаха новогодишна елха, с безспокойство се питах дали ще дочакам една по-кръгла дата, каквато е 1 януари 2000 г. Нали тя беше толкова далеч, трябваше да изтече още половин век! Сигурен бях, че ще си умра преди това. Но като с едно премигване тази дата настъпи и аз подобно на всеки друг си задавам въпроса: какво трябва да съхраним от ХХ в.? Казвам "мек", макар същевременно да сменяме и цяло хилядолетие, но то не се оставя да бъде уловено... За сметка на това векът има смисъл: това е нашият живот, а освен това и животът на нашите родители, баби и дядовци. Един век е време, достъпно за паметта на индивидите.
Не съм такъв "специалист" по ХХв, какъвто може да бъде един историк, социолог или политолог; и не бих искал да се превръщам в такъв. Ала фактите, поне в общи черти, са известни. И както се казва, днес могат да бъдат открити във всички добри учебници. Но фактите не разкриват сами своя смисъл, а тъкмо той ме интересува. Ето защо не искам да заменям историците, които добре си вършат работата, а ми се иска да поразмишлявам над историята която те пишат. Погледът ми към този век е не толкова на 4специалист", колкото на въвлечения свидетел, на писателя, който иска да разбере своето време. Моята лична съдба също предопределя гледната ми точка, и то по двойствен начин: чрез перипетиите на моето съществуване и чрез моята професия.
С две думи: роден съм в България, където живях чак до 1963 г., по времето, когато в страната властваше комунистическият режим; след това заживях във Франция. От друга страна, моята професионална дейност е насочена към фактите от културата, морала и политиката, доколкото аз се занимавам най-вече с историята на идеите.
Изборът на това, което е най-важно през този век, което ни позволява да открием неговия смисъл, зависи обаче от собствената ни идентичност. За един африканец например определящото политическо понятие е навярно колронизацията, а след това и деколонизацията.
Докато за един европеец - в случая ме вълнува европейският ХХ в., изборът е широко отворен
Някои сигурно ще кажат, че основно събитие е т.нар. освобождаване на жените: тяхното навлизане в обществения живот, установяването на сонтрола над раждаемостта (противозачатъчното хапче), както и разпространението на традиционните феминистки ценности. Други пък навярно ще отбележат драстичното намаляване на детската смъртност, удължаването на живота в западна Европа и демоглафските промени. Трети пък сигурно смятат, че смисълът на този век е бил определен от големия напредък в техниката: овладяване на атомната енергия, разгадаването на генетичния код, електронния обмен на информацията, телевизията.
Съгласен съм с едните и другите, но моят личен опит ме насочва към един по-различен избор.
Освоното събитие на века поне според мен е появата на едно ново зло, на един дотогава непознат политически режим - тоталитаризма, който в своя апогей установи господство над голяма част от света; и който днес изчезна от Европа, но не и от другите континенти, а тежките последици от него още са видими сред нас. Именно на уроците от сблъсъка между тоталитаризма и неговия враг - демокрацията, ми се иска да се спра тук.
Но за да се представи столетието като белязано от битката между тези две сили, ще трябва да се позовем на ценности, които не всички споделят. Проблемът идва от това, че Европа позна не един, а два тоталитаризма - комунизма и фашизма. И че тези две движения влязоха в сериозен сблъсък, първо, като идеологии, а после и на бойното поле, като ту единият, ту другият са правили опити за сближаване с демократичните държави. И трите възможни комбинации между тези режими са били извършвани в един или друг момент. Отначало комунистите са обединявали в едно всички свои врагове (всички капиталисти!), а либералните демократи и фашизмът са били съответно умерената и крайна форма на едно и също зло. В средата на тридесетте години, както и по времето на Втората световна война, конфигурацията се променя: демократите и комунистите образуваха антифашистки съюз. Но няколко месеца преди избухването на войната и особено след нейния край, отново започват да гледат на фашизма и на комунизма като на две разновидности от един и същи род: на тоталитаризма - термин, използван отначало от италианските фашисти. Ще се върна по-сетне към дефинициите и разграниченията; но вече е ясно, че третото деление, на което се спрях, е твърде показателно в моите очи.
Изборът на основно събитие неминуемо ограничава моята тема. Защото не само че се позовавам на случващото се само на един континент, но и този век ще бъде представен под особен ракурс: неговият основен период се разгръща между 1917 - 1991, дори да трябва да се върнем малко назад или пък към последното десетилетие. И още нещо: ще се огранича само до едно събитие от обществения живот, оставяйки в сянка всичси останали, в това число частния живот, техниката и изкуствата... Моята отправна точка - двойното твърдение, че тоталитаризмът е голямото политическо нововъведение на столетието и същевременно крайно зло, води и до първото следствие: това, че ще трябва да се откажем от идеята за постоянния прогрес, в който са вярвали големите умове на предходните столетия. Тоталитаризмът е новосдт и той е нещо безкрайно по-лошо от всичко, което го е предшествало. Без това ни най-малко да означава, че човечеството неизбежно върви надолу по наклонена плоскост, а само, че посоката на историята не се подчинява на никакъв простичък закон, нито пък на какъвто и дае закон.
