Роми от Скопие и Видин посрещат новия век със специална тв програма
Дрогирани младежи подпалиха храм навръх Коледа
Светла ТРАШЛИЕВА
МОНТАНА. Банда младежи, сред които и едно момиче, са подпалили архиерейския храм в областния град, съобщиха от полицията. Бързата намеса на органите на реда е спасила църквата "Св. св. Кирил и Методий" от изпепеляване. Две минути преди полунощ на 25 декември четирима младежи залели вратата на храма с бензин и драснали клечката. От огъня се задействала сигнално-охранителната система. Пристигналите на мястото полицаи потушили огъня и арестували Никола К. от Лом, Биляна Б. от Монтана и Васил И. от Враца. Малко след това е заловен и тарторът на групата, 22-годишният Бисер Т. от Монтана. Четиримата тийнейджъри признали пред органите на реда, че са антихристи и последователи на Сатаната.
Според данни от РПУ подпалвачите били дрогирани. Най-вероятно те са подпалили и макета на Рождество, издигнат дни преди Коледа в центъра на Монтана, казаха от полицията.
На 25-и срещу 26-и неизвестни бандити са разбили и ограбили две черкви в Лом. От архиерейския храм "Успение Богородично" са задигнати две сребърни корони за венчавки, икона на Св. Богородица, рисувана през 1894, и руско напрестолно евангелие от ХIХ век. От черквата "Свети Николай Стари", известна като Рибарската черква, бандитите са откраднали месингова чаша за причастие.
Салдото на текущата ни сметка е отрицателно
СОФИЯ. 963,5 млн. долара са приходите от туризъм през първите 10 месеца на 2000, съобщи вчера зам.-министърът на икономиката Мариана Асенова. Тя уточни, че увеличението спрямо същия период на миналата година е със 17 на сто. Общо през цялата 1999 сме получили 931,7 млн. долара от туризъм. Отрасълът отчита 504 млн. долара положително салдо, тъй като е имал близо 460 млн. долара разходи. Броят на чуждестранните туристи у нас пък се е увеличил с 13 на сто, а България вече не се третира само като евтина дестинация, подчерта Мариана Асенова.
Текущата сметка на страната през първите 10 месеца на годината е отрицателна и възлиза на минус 477 млн. долара, съобщи Димитър Бъчваров. Той допълни, че прогнозата е в края на 2000 числото да достигне 606 млн. долара. Негативният резултат се дължи основно на отрицателното търговско салдо, което за десетмесечието е минус 944 млн. долара. В същото време обаче салдото на услугите е положително - малко над 500 млн. долара, което до голяма степен компенсира негативния резултат. Отрицателните салда на текущите сметки са характерни за всички страни в преход, при които вносът на инвестиционни стоки е значителен, подчерта Бъчваров. Той допълни, че е налице тенденция за изпреварващо темпо на нарастване на износа спрямо вноса въпреки отрицателния като цяло търговски баланс.
Само от поскъпването на суровия петрол търговското салдо на България се е влошило със 170 млн. долара. В същото време страната ни има положително търговско салдо със съседките си - около 360 млн. долара.
Син депутат катастрофира край Пазарджик
ПЛОВДИВ. Провдивският син депутат Младен Влашки е катастрофирал с личния си автомобил "Форд Ескорт" на автомагистрала "Тракия" във вторник около 17.00 часа, се разбра вчера. Инцидентът станал между надлезите на селата Черногорово и Гелеменово, Пазарджишко, на 94-ия километър в посока София, уточниха от полицията. Колата на Влашки, който е един от вносителите на законопроекта за досиетата, се отклонила от пътя и се ударила в разделителната мантинела. От инерцията фордът се отблъснал в обратната посока и се забил в телената ограда, счупил е 2-3 кола, след което паднал в канавката.
В момента Младен Влашки е настанен в окръжната болница в Пловдив с две счупени ребра. "Не си спомням нищо от случилото се", казал той пред свои близки. От КАТ поддържат версията, че народният представител, който е пътувал сам, е заспал на волана. Алкохолните проби на кръвта са чисти. Абсолютно е изключена версията за атентат, заяви за "Демокрация" подполк. Георги Георгиев, шеф на РДВР - Пазарджик.
Скандал между ДПС и НДПС заради побой
РАЗГРАД. Побоят, нанесен на председателя на общинския съвет в с. Самуил Метин Черкез, предизвика поредния шумен политически скандал между ДПС и НДПС в региона. Кметът на Самуил Неджметин Якуб (ДПС) обвини за станалото политическите си опоненти от НДПС. Според него към Черкез многократно били отправяни заплахи за саморазправа, в това число и лично от лидера на НДПС Гюнер Тахир. Областният съвет на НДПС отговори на нападките със специална декларация, в която окачестви като поредната инсинуация опитите да се вмени на партията някаква съпричастност към побоя. В документа са отправени персонални обвинения към депутата от ОНС Рамадан Халилов и зам.-кмета на Разград Даут Осман, че стоят в основата на подкупването (с обещание за 18 000 DМ) и отвличането за близо два месеца на Метин Черкез, станало след местните избори. Черкез бе избран за общински съветник с листата на НДПС, но веднага премина в лагера на Доган. Така ДПС обърна съотношението на силите в своя полза, като получи мнозинство от 7 срещу 6 гласа. Хората на Тахир твърдят, че зад побоя стоят именно онези, които са подменили вота със задкулисни машинации.
Скоро няма да има нов лагер за националите
СОФИЯ. Скоро няма да има лагер на мъжкия ни национален тим по волейбол. Наставникът Христо Илиев се върна от Франция с надеждата да уточни програмата с оглед европейските квалификации, но този проблем ще бъде решен най-рано в първия месец на следващата година.
"Имах намерение да събера момчетата, но това е невъзможно поне до края на 2000 година. Състезателите на ЦСКА играят в европейските клубни турнири, а шампионите от "Левски" са в Белгия за контролни срещи преди следващите мачове от Златната лига през януари. Допълнителен проблем създават и чужденците. Не е възможно да се викат състезатели от Гърция, защото там има кръг от първенството на 30 декември. Затова ще мислим за други варианти с ръководството на федерацията. Все пак ще са ни необходими контроли и време за подготовка, за да можем да изпълним поставените ни задачи" - коментира вчера Христо Илиев.
Проверки наистина ще са нужни, защото след отпадането ни и този сезон от Световната лига ситуацията в мъжкия национален тим никак не е добра. У нас има един по-сериозен тим - "Левски", ЦСКА гради състав за бъдещето, а останалите отбори просто маркират професионализъм. Лошото е, че все по-малко елитни наши волейболисти успяват да си уредят трансфери в силни европейски отбори.
Следствен турчин хванат на границата
СОФИЯ. При опит за нелегално преминаване на границата полицаите от регионалната гранична служба в Любимец са задържали турски шофьор, разследван за катастрофа с двама загинали, съобщиха вчера от НС "Гранична полиция". Преди месец и половина турският гражданин Азис А. (55) помлял с тира си лек автомобил на пътя между Капитан Андреево и Свиленград. При катастрофата загинаха мъж и жена от град Харманли, пътуващи в колата. Азис бил следствен за тежкото произшествие. Задържани са и двамата каналджии, които се опитали да го прехвърлят в Турция - това са турският гражданин Моамер Х. (40) и Живко Г. (26) от Харманли. От услугите на каналджиите се възползвали и още двама криминално проявени - Севдан М. (33) от кърджалийското село Мургово, който е съден за изнасилване, и Сашо И. (23) от Харманли. Двамата турски граждани са предадени на следствието, а срещу българите е образувана полицейска преписка.
Служители на реда отказали огромен подкуп от наркотрафиканти, станаха полицаи на годината
СОФИЯ. Офицер и трима сержанти от РПУ - Елин Пелин, отказали подкуп от наркотрафиканти, станаха полицаи на 2000 година. Призът бе присъден и на кап. Ивайло Спиридонов от направление "Криминална полиция" в СДВР за разкриването на убийството на ватманите Лазар Колибаров и Анита Методиева през лятото на тази година. На 7 декември ст.лейт. Петър Ценев и старши сержантите Емил Димитров, Стефан Стефанов и Ангел Цигов и от РПУ - Елин Пелин, задържаха трима международни наркотрафиканти край Горна Малина с 52 кг чист хероин. При ареста им пласьорите предложили на служителите на реда подкуп от 15 000 марки на всеки, заедно с месечна рента, за да бъдат пуснати на свобода. Въпреки че и четиримата са имали заеми от ДСК, те отказали категорично. Няколко дни по-късно обаче наркотрафикантите бяха пуснати на свобода срещу 1500 лева парична гаранция от състав на Софийския апелативен съд.
Наградите "Полицай на годината" се присъждат от фондация "Доверие и закрила" с председател шефа на НДК Христо Друмев. Фондацията даде и две колективни награди на българския полицейски контингент в Босна и Херцеговина за издигане на международния авторитет на страната ни и на направление "Документи за самоличност и чужденци" в ДНСП за приноса им при интегрирането им в ЕС и падането на шенгенската бариера. С почетна значка на фондацията бяха наградени председателят на парламента Йордан Соколов и министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов. Ген. Васил Василев, директор на ДНСП, един от организаторите на фондацията, получи статуетка. На церемонията бе и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров.
Стефан Софиянски: Моят любим вестник!
Моят любим вестник е вестник "Демокрация". Не знам дали е защото започнах да работя за демокрацията в "Демокрация". Въпреки че не успях да остана по-дълго в него, той си остана моят вестник. Винаги му се радвам, защото нямаше да има демокрация без вестник "Демокрация". Много хора тръгнахме оттам, ето сега сме на различни обществени нива, от които повечето продължаваме да работим за промените.
Радвам се, че приложението към вестника "Градът" ще чества в началото на 2001 една година. Иска ми се повечето наши съграждани да имат полза и нужда от това четиво, от представянето на проблемите на града. Трябва да можем да чуваме различните гледни точки, да търсим и намираме общи решения.
Не се притеснявам, че ще бъдете наш коректив. Ние разчитаме на вашата критика, за да не забравяме кои сме и откъде сме тръгнали. За да стигнем дотук и за да постигаме резултати, имаме нужда от съпричастност и честност.
Най-добрите пожелания за 2001 година? За един вестник е - тираж и тираж! Аз искам обаче да добавя още - вестникът да върви уверено към собствената си идентичност, към своя характер и самостоятелност. Хората, работещи за реформирането на страната, имат нужда точно от Този Вестник. С големи букви.
Студ и зимни бури парализират САЩ
ДАЛАС. Студ и сняг в централните райони на САЩ станаха причина за поредица от транспортни проблеми, а хиляди американци останаха без електричество. Сняг от 5 до 30 сантиметра има в щатите Тексас, Арканзас, Оклахома и Луизиана. Поради тежките метеорологически условия бяха затворени магистрали, училища и летища, от работа вчера бяха освободени и част от държавните служители в Арканзас. В щата Ню Мексико, където зимните бури бушуват от първия ден на Коледа, досега са загинали поне четири души, а в Оклахома смъртните случаи до вчера бяха три. Авиокомпанията "Америкън еърлайнс" съобщи, че през последните дни е отменила 738 полета, равняващи се на 60 процента от капацитета на главното летище в Далас - Форт Уърт.
В южната част на Арканзас над 200 000 абоната останаха без ток. Губернаторът на щата заяви, че 20 окръга са били обявени за бедстващи райони. На тъмно останаха и около 122 500 абоната в Оклахома, над 60 000 в североизточен Тексас и над 34 000 североизточната част на Луизиана. Кметството на Ню Йорк посочи, че поради студа бездомниците ще бъдат прибирани в приюти.
Заледените пътища станаха причина за голям брой пътни злополуки в Европа през коледните празници. В Италия за периода 22-26 декември по пътищата загинаха 82 души, а 1650 бяха ранени. Във Франция жертва на пътнотранспортни произшествия всеки ден ставаха средно по 25 души. В Гърция загинаха 16 души, а 354 бяха ранени.
Френският период на Чила приключи с 5 слаби мача
"Страсбург" търси клуб за харизматичния вратар
Августина ТРЕНЕВА
(наш кореспондент)
ПАРИЖ. Безспорната звезда на световния футбол Хосе Луис Чилаверт е пред отпътуване. "Страсбург" просто няма шанс.
След кризи и нещастия в клуба идването на Чилаверт се считаше за начало на спасяването. Той бе човекът, който трябваше да възвърне самочувствието на тима.
Харизматичен вратар, стоманен характер - какво повече да искат, но ето че в 5-те изиграни мача в Елзас никой не видя и следа от блясъка на звездата. Анемични рефлекси, несигурни излизания - накратко всички съжаляват за извършения трансфер.
Злите езици твърдят, че причината е теглото на Хосе Луис - обявявано за 93, то е точно 103 кг! Треньорът му от "Велес" продължава да твърди, че няма място за безпокойство, но даже спортният му агент Омар да Фонсека признава, "че като че ли трябва да си зададем някои въпроси. Това ли е нашият Чилаверт? Самият той ми подсказа някои отговори като например, че посрещането в Страсбург не отговаря на посрещането на играч, идващ от друга страна, да не говорим от друг свят. Не може да ти казват, че вониш, след като те са те поканили на ядене! ".
Изказването е доста силно, но не може да се отрече, че идването на Чилаверт е било организирано по най-лошия начин. Направо катастрофа! А кой ли ще чака да си търси квартира, да привикне към храната... Едно малцинство създаде около него направо непоносим климат. Какво да кажем за постъпката например на капитана на отбора, който даже не благоволява да слезе от колата си, когато му го представят за първи път.
Макар че след това Теди Бертен, вече бивш капитан, се извини чрез Интернет, Чилаверт не може да забрави. А нека прибавим и проблема с топките от марката "Асикс", чиито траектории са направо енигма за Чила!
Някой в клуба предложи да се направи общ медицински преглед на вратаря - анализ на кръв, процент на мазнините, но резултатите не дадоха очакваното - бе казано, че Чилаверт е в идеална форма. Направо безизходица!
След тренировка в четвъртък (продължила само десет минути за него, защото почувствал болки в коляното) Чила реши, че няма да излезе на терена. Дали изобщо ще облече отново фланелката на елзаския клуб?
Но заминаване след само 5 мача е лош вариант и за двете страни. Все пак, както изглежда, "Страсбург" се впуска в търсене на клуб за латиноамериканеца, а това не би било трудно, като изхождаме от истината, че 5 слаби мача не могат да изтрият цели 15 години блестяща кариера в Южна Америка.
Спортният му агент твърди, че Чила непременно трябва да участва в мача на 7 януари между сборния отбор на Корея и Япония и отбор на света, защото там ще са и Батистута, Тоти, Джоркаеф. Няма начин някой клуб да не го поиска!
Трябва обаче "Страсбург" да каже какво иска - ще го задържи и няма да го пуска да играе, което означава, че ще плаща двата милиона неизплатени суми от "Велес" според клауза на договора или ще намери някой друг да се наеме с тази доста трудна финансова задача! Във всеки случай се вижда, че кариерата на Чила поне във Франция е пред своя край!
15 % повече туристи очакват на Боровец
СОФИЯ. С около 10-15 на сто повече туристи очакват тази зима в хотел "Рила" на Боровец в сравнение с предходния ски-сезон. Над 14 000 родни и чужди туристи ще изберат това място за своята почивка. Основен пазар и през настоящия сезон остава Великобритания, откъдето се очакват около 4000 гости, които пристигат всяка седмица с чартърни полети. Чартърни програми се изпълняват и за пристигащите от Германия, Холандия и Русия.
Общината в Самоков пое ангажимент да почиства снега и отпадъците от курорта. Тази зима трябва да заработи и електронната система за пропускане на скиорите, с което ще се реши проблемът с фалшивите лифт-карти.
Четиризвезден хотел в Боровец отвори врати тази година и известният ни волейболист Димо Тонев. "Свети Георги" е насред борова гора и предлага всички услуги, които са обичайни за модерния градски хотел. Леглото в двойна стая струва от 20 до 60 долара в зависимост от избрания сезон. Новогодишната вечеря на гостите ще струва 50 долара, а на децата - наполовина.
5 на сто ръст на БВП и 10 % инфлация тази година
СОФИЯ. Последните ни прогнози са за 5 на сто ръст на брутния вътрешен продукт тази година, съобщи вчера Мариела Ненова, председател на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Тя уточни, че положителната корекция в предвижданията се дължи на доброто развитие на българската промишленост. Индустрията ни е отчела 5,8 на сто ръст на продажбите си, като при износа увеличението е с 28,7 процента. Тези данни според Мариела Ненова са показателни за това, че българската промишленост излиза от рецесията.
Средногодишната инфлация за 2000 ще е малко под 10 на сто, съобщи още председателката на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Тя уточни, че при предвижданията за догодина са заложени 30 долара за барел цена на петрола и валутен курс от 2,11 лева за долар.
Преките чуждестранни инвестиции у нас тази година ще надхвърлят 1 млрд. долара, съобщи председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Георги Табаков. Той допълни, че инвестициите на зелено са се увеличили с 25 на сто в сравнение с миналата година и се очаква в края на 2000 да бъдат повече от половин милиард долара. Другите чужди инвестиции у нас също са се увеличили през тази година. Това означава, че се е повишило доверието в икономическата политика и в стабилността на бизнессредата у нас, подчерта Георги Табаков.
С около 300 млн. долара се е намалило равнището на държавния дълг тази година, съобщи зам.-министърът на финансите Пламен Орешарски. Той допълни, че през последните 3-4 години нивото общо на държавния и държавногарантирания дълг варира между 8,8 и 9 млрд. долара. Това означава, че през последните четири години България не живее на кредит, а се финансира от преките чуждестранни инвестиции и от търговията, обясни Орешарски. Той съобщи още, че плащанията по дълга догодина са 1,3 млрд. долара, от които близо 700 млн. долара са за погасяване на главници.
Платежният баланс на страната за първите 10 месеца на тази година е положителен и възлиза на 165 млн. долара, съобщи Димитър Бъчваров, който доскоро беше шеф на отдела за икономическа политика на Министерския съвет. За сравнение за същия период на 1999 платежният баланс е бил отрицателен - минус 116 млн. долара. Очаква се и в края на 2000 платежният баланс да бъде положителен и значително по-добър в сравнение с 1999, подчерта Бъчваров. Той съобщи още, че валутните резерви на БНБ са се увеличили с 360 млн. долара, като в края на октомври са били близо 3,113 млрд. долара.
563 кукли от пластилин играят в "Бягството на пилето"
Париж е пустиня през 2070 г. според футуристичния "Може би"
Казват, че трудно се прави анимация с кукли, защото те по-трудно се поддават на деформация. Е, в "Бягството на пилето" участват цели 563 пластилинени кукли пилета, старателно измайсторени и дори костюмирани. Може би наистина са малко сковани, но това сякаш е в техен плюс, защото веднага разбираш, че става въпрос за ръчна изработка, за кукла, която не е моделирана от компютър. В този смисъл "Бягството на пилето" е малко старомоден анимационен филм и точно в това е най-големият му чар.
Сюжетът е забавна кънтриистория, развиваща се във фермата на семейство Туийди. Пилетата биха си водили съвсем безгрижно съществуване, ако не беше дневната норма за снесени яйца, определена им от зловещата мисис Туийди. Който не изпълни тази норма, много скоро се превръща в неделен обяд. Един ден в курника се появява петелът Роки (петел янки!), който е истински бунтар и обещава да научи цялото пилешко племе да лети. Това като че ли е и единственият начин да се осъществи мечтата на наивната и възторжена Джинджър за бягство и свобода.
Режисьори на "Бягството на пилето" са Питър Лорд и Ник Парк и докато първият е съвсем непознат у нас, то Парк е носител на три награди "Оскар" за късометражна анимация. Пилешкият филм е озвучен от цял отбор звезди: Мел Гибсън, Миранда Ричардсън, Джейн Хоръкс. Ето как остроумно определя филма Анджи Ериго, кинокритикът на сп. "Емпайър": "Както "Бейб" бе наречен "Гражданинът Кейн" на филмите за говорещи прасета, така можем да кажем, че "Бягството на пилето" е "Казабланка" на пилешките филми. " Лично аз май не бях гледала по-забавни кукли от Мъпетите насам.
"Може би" на Седриш Клапиш е още една импровизация по темата пътешествие във времето, този път обаче в приказно-фантастичен ключ. В навечерието на 2000 година Артюр (Ромен Дюри) открива в един обикновен хамбар врата, която го изпраща в... 2070 г. в Париж. Градът се е превърнал в онова, което най-малко си представяме точно за него - в пустиня. Тук Артюр среща Ако (Жан Пол Белмондо), който се опитва да го убеди, че е неговият възрастен вече син. Тази среща наистина ще промени Артюр, който в реалния живот се страхува да поеме отговорността да стане баща.
Разбира се, французите трудно могат да се мерят с Холивуд особено по отношение на приказката, която не е просто нещо. На произведението на Седрик Клапиш му липсват непосредствеността и безвъзвратната увлекателност на филмите на Лукас и Спилбърг например. Ето защо въпреки чудесната си сценография "Може би" изглежда повече измислен, отколкото изфантазиран. Липсват му въображение и лекота. Иначе е забавно да видиш актьор като Белмондо в подобен сюжет. Сивеещата грива определено му отива.
Тази седмица излиза още един френски филм - "Такси 2", зад който като сценарист и продуцент стои името на Люк Бесон. Достатъчно обяснение за големия касов успех на тази екшън-комедия.
ХХ век - от пеницилина до дешифрирането на човешкия геном
Откритията в областта на медицината през ХХ век започват с пеницилина и завършват с описанието на човешкия геном. За 100 години науката прави невероятен скок и успява не само да се пребори с бактериите и вирусите, но дори да помечтае за удължаване живота на човека до 1200 години. И за намеса в наследствените гени така, че бъдещите хора да не познават болестите. пеницилинът.
През 1928 шотландският изследовател Александър Флеминг измисля чудодейното лекарство. Това става само три години след най-страшната епидемия от испански грип, която взема 21,6 млн. жертви - 1 процент от населението на земята. Флеминг забелязал, че плесен по стените на лабораторен съд убива бактериите, които отглеждал в него. Изминават обаче почти 10 години, преди откриването на пеницилина да влезе в практиката, и това става благодарение на трима учени от Оксфорд, които разработват метод за пречистване на плесента - само предварително обработена, тя е годна за медицинско приложение. Тласък за производството на първия антибиотик дава Втората световна война и то стартира през 1943. Пеницилинът спасява живота на милиони и води до появата на широка гама от антибиотици.
ДНК - тайната на живота
На 28 февруари 1953 английският учен Франсис Крик изпива няколко бири в кръчмата "Ийгъл" в Кембридж и се провиква: "Открихме тайната на живота! " Съвместно с американеца Джеймс Уотсън той идентифицира дезоксирибоноклеиновата киселина (ДНК) - молекулата, която определя наследството в клетката. Оттам започва разгадаването на генетичния код на човека, животните и растенията, което от своя страна открива невиждани перспективи за борба с болестите и увеличаване на хранителните запаси в света. През 1955 д-р Джонас Салк създава ваксина срещу полиомелита (детския паралич), същата година Грегари Пинкъс пък открива противозачатъчното хапче.
Присаждането на органи е другото паметно събитие през ХХ век. През 1967 хирургът проф. Кристиан Барнард присажда в ЮАР първото сърце на човек. Откриването на лекарства, които пречат на организма да отхвърли транспланта, улеснява хирурзите и те вече присаждат ръка, черен дроб, бъбреци, ретина. Очаква се скоро присаждането на мозъчна тъкан да победи болестите на Алцхаймер и Паркинсон. бебе в епруветка.
Британката Луиз Браун тази година отпразнува 22-ия си рожден ден. Младата дама е първото бебе, заченато ин витро през 1978. Методът постепенно се усъвършенства и от 1984 вече се замразяват ембриони. От 1990 започва трансплантация на ембриони. Днес тези техники ощастливяват годишно хиляди бездетни семейства. През 1981 е идентифицирана болестта СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност). ХИВ-вирусът, който се предава по полов път, все още е бич, с който човечеството не може да се пребори. Загадката за лечението на болестта на ХХ век остава за следващото хилядолетие. Надеждата идва от почти пълното описание на човешкия геном, до което достигнаха учените в последните години. наследството на човека е разгадано.
Идния век се очакват пробиви в генната терапия на рака, сърдечните заболявания, хемофилията, диабета и други бичове на човечеството. Генното инженерство обаче поставя и морални дилеми като клонирането на хора. Всичко започва със създаването през 1996 на овцата Доли от шотландски учени в института "Роузлин" в Единбург. Тя се "роди" без баща и майка, от една-единствена клетка, взета от вимето на овца. Доли е точно копие на своя донор. Преди това дълго време се смяташе, че клониране от зряла клетка, взета от възрастен организъм, е невъзможно. Според учените генното инженерство неминуемо ще доведе до създаване на суперчовек. Моралните дилеми идват обаче от това, че хората, които не желаят да се подложат на генно усъвършенстване, може да изпаднат в положението на човеци второ качество. Грешките при "бъркането" в генома могат да доведат дори до изчезване на хомосапиенс. Дали ще допуснем това, зависи пак от нас.
Богатири на простотията
Всяка епоха си има своя представителен тип. Той е синтез от вкусовете и идеалите на съответното време. Общественото пространство от края на 40-те години например бе доминирано от бруталния каруцар. Този безпардонен образ бе изграден и лансиран отгоре, за да руши "фалшивия буржоазен морал". Простащината бе издигната на пиедестал. Насърчаваше се провинциалният примитивизъм, елементарната диалектна реч. Изразяващият се литературно бе обект на присмех. Докато се стигна до един конформизъм, който замириса на лук и вкиснало. Хората бяха принудени да оперират своя финес и възпитание. Или да го крият под каскети. Дотам, че като в пиесата на Йонеско съжаляваха, че не се превръщат в носорози. Спомням си как още в началните класове сред нас се наложи като лидер един портиерски син, който с оригване можеше да изрече трите си имена и датата на раждане... Впрочем, всекидневният комунизъм винаги си е проправял път с помощта на подобна фауна. Той я създава и след време, когато тя изпълни ролята си, я прочиства. Спомнете си хунвейбините в Китай. Пък и тукашните хулигани, погнати в началото на 50-те години. Постепенно те се бяха превърнали в масовка, излязла от контрол.
Този продукт на времето си имаше и своя сценичен аналог. В съветските филми той стряскаше вяли събрания с енергично простовато изказване или в спор с "гнил интелигент" като най-сериозен довод показваше кукиш. В родното ни изкуство бе къдрав акордеонист с присмехулни очи. Най-широко поле за изява на неговата безцеремонност бе така нареченият весел конферанс. Там самородното му народно дарование можеше да се развихри. Дори да постави на място популярен актьор и да се погаври с публиката. Но усъвършенстването на комунистическата цензура доведе до необходимостта от по-тънки сечива. Един естраден концерт, воден от подобен самодоволен троглодит, можеше да доведе до експлозия на недоволство. Така, колкото и парадоксално да изглежда, като конферансиета се наложиха талантливи и умни актьори. Те освен че умееха да владеят публиката, знаеха и откъде идва заплаха за властта. А като интелигентни хора можеха да си представят последствията и за самите себе си. Поради естеството на своята функция често биваха привиквани и хокани. Това тяхно лавиране между Сцилата на властта и Харибдата на жадната публика ги изкова като блестящи професионалисти. Излишно е да добавям, че те заедно с публиката дебнеха всеки миг, за да прокарат свеж полъх през иглените уши на цензурата. Правиха го с финес и достойнство. Сред тях се открояваха фигури като Нейчо Попов, Коста Цонев, Милчо Червенков, Вели Чаушев, Тодор Колев... Възможно ли е подобно трудно завоевание да се сгромоляса в днешно време? И то само с херостратовското сценично присъствие на един човек? Оказа се не само възможно, но и факт. Нарцисизмът на Слави Трифонов, който вдъхва с наслада миризмата на маратонката си, стана повод за възхищение. Отново представата за мъжественост се свързва с това да казваш "във предвид" с израз на непогрешимост, ритуалното отчупване от хляб да бъде като за наяждане, последвано от умно изказване с пълна уста. А кръчмарските сексуални двусмислици да бъдат редувани с психиатрични диагнози за водещия на рубриката "Гласове" Явор Дачков. Забравил ли е Трифонов, че точно един хъш бе написал: "Свестните у нас считат за луди... "?
Дори и горните редове са много за такъв екстракт на пошлостта. Поради политическите пристрастия на парадокса Трифонов логично е в някои публикации той да бъде причисляван към интелектуалците, дори да се появяват подобия на рецензии за неговото шоу. Не това е същественото. По-интересни за наблюдение и анализ са неговите фенове. Докато следдеветосептемврийският богатир на простотията бе наложен отгоре, сегашният е желан и необходим за определени кръгове. Безспорно е, че онези, които издигат в култ елементарното, избиват комплекси за малоценност. Чрез една публична фигура те се опитват да оправдаят собствените празнини във възпитанието. А когато такава група поклонници е внушителна, неминуемо ще си зададем тревожен въпрос за духовното здраве на нацията. Причината на първо място може да се търси в образователната ни система, която отчужди няколко поколения от хуманните стойности и освободи терен за цинизма и безотговорността. Другото стои някъде по-дълбоко и е резултат от цялостния обществен климат през изминалите десетилетия. Комунизмът ни принуди да живеем със заместители. Тази нагласа напомня един пасаж в учебника по фолклор на академик Петър Динеков, в който се говори за упадъка на юнашката песен през деветнайсети век. На нейно място се появили песни за пехливани. Усещането у едно общество, че нещата могат да се решат само "там, горе" поражда лумпенски настроения. Те съчетават и двете крайности - стремежа да търсиш силен "твой човек", както и тайната наслада, когато някой се озъби към властта. Тези настроения хвърлят сянка дори върху мисленето и на днешните млади хора. И изведнъж се появява юнакът с бръсната глава, който с улично поведение "разказва играта на ония там". Как да не го боготвориш?
Колкото до призивите Трифонов да бъде озаптен, не ги споделям. На една стремглава простотия трябва да й се даде възможност да се наиграе и да досади тотално. Никой не би могъл да го направи така ефективно и еднопосочно както самата тя.
Бум на джебчии...... кражби в столицата
СОФИЯ. Заради празниците столичната полиция е регистрирала бум на джебчиите из софийските улици, съобщиха вчера от вътрешното министерство. Шест гастрольорки от с. Петърч са били задържани в градския транспорт. Две непълнолетни момичета от Златица успели да пребъркат джобове и чанти на разсеяни граждани на пазара "Иван Вазов", преди да бъдат заловени от полицията, се казва още в съобщението. Техен колега - румънец, бил спипан вчера около обяд, докато измъквал портмонето на жена, качваща се в трамвай на "Красно село". С току-що отмъкнат портфейл с пари била задържана от екип на "Улична престъпност" и 12-годишна жителка на Павликени на бул. "Витоша". По случаите са заведени преписки, материалите са изпратени на прокуратурата, а гастролиращите непълнолетни се връщат по родните им места.
Две знамения за бъдното Творческата дружба между Димитър Талев и Христо Огнянов
Когато става дума да се хвърли дори бегъл поглед върху връзките, установили се през годините между двамата видни представители на българския творчески дух и на вечните скрижали на нашето българско самосъзнание и народностно самочувствие, най-напред трябва да се посочи, че те и двамата са забележителни личности, родени и откърмени в родната им Македония, винаги и безпрекословно смятащи себе си за българи. За тях думата македонец е равна на българин, защото това е тяхната житейска и творческа съдба, това е втъкано в най-интимната им и съкровена човешка и национална същност. Прилепчанинът Димитър Талев и тресїнчанинът Христо Огнянов знаят и помнят великите традиции и сенки от миналото на тези две будни селища на македонската земя - Прилеп с Методий Кусевич, Марко Цепенков и Коста Църнушанов и живописното дебърско селце Трѓсонче със Сирма войвода, Максим войвода и прочутите резбари и иконописци от Дебърската, наричана още Галичко-реканска школа.
Това малко въведение е необходимо, за да разберем откъде произлизат връзките и близките взаимоотношения между Талев и Огнянов, защото, както ми пише в едно писмо Огнянов, "в отношенията между македонските българи има нещо неуловимо, което може би изхожда от това, че без да съзнаваме - се чувстваме деца - рожби на една майка - Македония. " И събитията в живота на двамата така са се развили, че те няколко години са работили заедно като журналисти във в. "Зора" на Данаил Крапчев, а после, след 9 септември 1944, са имали само една-единствена среща в Париж през 1965.
1937 - 1939. На 1 юли 1937 Христо Огнянов след една щастлива среща на брат му арх. Борис Огнянов, виден македонски деец и общественик (по-късно - през август 1944 - убит от засада от гръцки андарти в Леринско, Южна Македония), с директора на в. "Зора" Данаил Крапчев, описана колоритно в спомените на Огнянов за Крапчев, той, след като е представен от брат си на видния публицист като стенограф и коректор, но и като надежден млад журналист, тогава стажант-адвокат, е приет на работа във вестника.
И ето там пред младия човек се открива възможността да работи рамо до рамо с такива забележителни личности като самия директор Крапчев и литературните редактори Йордан Бадев и Димитър Талев - и тримата българи от родната му Македония. В спомените си той описва атмосферата в тази забележителна редакция на най-четения по това време вестник в България, дава характеристики на всичките си колеги. С огромно уважение се отнася към по-възрастния с 13 години от него Талев, още ненаписал забележителната си четирилогия за живота и борбите на македонските българи, но публикувал във вестника редица високоталантливи разкази и издал вече романа си "Усилни години". Но независимо от вече утвърденото си име на писател със свой творчески свят Талев е бил и извънредно грижлив и усърден редактор.
Ето как го характеризира наблюдателният Христо Огнянов: "Димитър Талев грижливо чете и поправя стилистично преводи на разкази и на романи с продължение. Разбира се, поместваше редовно и собствени разкази, като подлистници, а понякога и уводни статии. " Сега, като чета тези редове, си мисля: та това не е ли пример за много днешни редактори и журналисти как един писател с огромен белетристичен талант работи съвестно и като редовй журналист и дали като редактор би търпял и един ден езика, който се шири днес в много български вестници!?
Съвместната работа между Огнянов и Талев продължава до средата на октомври 1939, когато Огнянов е назначен за кореспондент на вестника в Берлин, където остава по време на цялата Втора световна война, но поддържа жива връзка с колегите си от редакцията, включително и с Димитър Талев.
Берлин, април 1941. През този месец, когато на 12 април Огнянов чува по Радио София чак в Берлин, че Македония е освободена, и то от гласа на самия Йордан Бадев, той изпада във възторг и написва стихотворението си "Македонска рапсодия". В Берлин се среща с Димитър Талев и Теодор Траянов, които се връщали в България от конгрес на европейските писатели във Ваймар. Тогава Огнянов, както ми пише дословно, се "престрашил" и им прочел това стихотворение. Двамата видимо били във възторг. Траянов предложил в един стих да се промени дума и Огнянов с радост приел, защото естествено изпитвал огромно уважение към големия български поет. А бил радостен и от това, че и писател от ранга на Талев одобрил стихотворението. То обаче не е било публикувано навремето. Малко преди смъртта си през 1997 Огнянов ми го изпрати заедно с други непечатани творби с молба, ако мога, да го публикувам. То наистина излезе частично (само шест строфи от всичките десет) във в. "Литературен форум" през октомври 1997, а цялостно - в книгата ми за Христо Огнянов (Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София, 1998).
1 ноември 1965, Париж. Тази среща, според мен представлява голям интерес, защото е единствената между Талев и Огнянов след 9 септември 1944, и то в чужбина. На следващата 1966 Талев умира. Тя е описана подробно в спомените на Огнянов за писателя в бр. 1 и 2, 1996, на сп. "Македонски преглед". Ще отбележа някои по-любопитни факти от продължителния разговор между двамата, преминал в сърдечна атмосфера. Върху авантитула на книгата си "Илинден" Талев написва следното посвещение: "На Христо Огнянов - какъв завет като него по-стар брат? Да не отстъпваме от пътя, от светите завети на илинденци. " Именно това посвещение дава подтик на Огнянов да напише по-късно стихотворението си в терцини "Заветът на Димитър Талев", отпечатано във в. "Македонска трибуна", САЩ, на 15 април 1982. Думите, които Талев отправя към Огнянов по повод на това, че последният твори в чужбина, а не в родината си: "Скрижали се коват и в чужбина", са включени в един стих на творбата му. Двамата си припомнят с горест и една тяхна бегла среща в Скопие, когато мечтаното обединение с братята ни от Македония отново е осуетено от неблагоприятните исторически събития. Думите на Талев, припомнени от Огнянов, били следните: "На раздяла ти поверявам мечтата си от младини - да възкреся столетната народна съдба в натегнал "Грозд" от пет романа. " Именно така - "Грозд" - Талев е искал да озаглави петия си ненаписан роман от сагата си за македонските българи.
По-късно Огнянов подготвя няколко предавания за Димитър Талев и неговия роман "Железният светилник" по Радио "Свободна Европа", защото е разбрал при срещата им, че писателят живо се интересува "как се преценява писателското му дело от свободните духом българи на Запад". Забележителни и пророчески са думите, с които Христо Огнянов завършва спомените си за Талев: "Той бе отразил българската душевност така, както само един преди него - Иван Вазов. Това са две имена, две звена, които обединяват българите в едно неразлъчно цяло, две знамения, които ще напътствуват българския народ и през идните векове..."
Джинджич определя приоритетите си
БЕЛГРАД . Новият сръбски премиер Зоран Джинджич заяви на среща с над 200 бизнесмени, че неговият екип ще се занимава предимно с икономика, а не с политика. Той изрази убеждение, че е много опасно страната да върви напред в политически план, а да изостава в икономиката.
"След 24 септември нашата главна задача бе да извадим страната от политическата изолация, докато след 23 декември нашата цел е да върнем нашата икономика на подходящото и място в международен план", каза Джинджич, подчертавайки, че втората цел е по- трудна за постигане и ще изисква повече време за реализация. Бъдещият премиер се ангажира също с приемане на мерки от страна на правителството, както и промени в законодателството, които да улеснят чуждестранните инвестиции. Той се обяви също за постигане на "стабилна околна среда", при която трябва да се намери нещо като социален мир между работници и работодатели, което ще отговаря на националния интерес.
Междувременно президентът Войслав Кощуница заяви, че една от главните задачи пред новите власти в Белград е да бъдат стабилизирани отношенията между Сърбия и Черна гора. Този проблем трябва да бъде решен " по демократичен път", изрази своето убеждение Кощуница. Президентът на Черна гора Мило Джуканович обаче е твърдо решен да организира референдум за отделяне на републиката през първата половина на 2001.
Легенди на шоубизнеса Спомен за приятеля Джо Пас
По време на дългия си професионален път в музиката съм се запознавал, слушал или свирил с редица изтъкнати джазмени от световна класа. С неколцина дори съм се сприятелявал, но ако съм имал някой по-близък приятел, то това е Джо Пас - китаристът виртуоз. Срещнахме се преди 23 години в Монреал - Канада. Това бе по времето на една поредна олимпиада, провеждана в града през 1976.
По случай олимпиадата триото на Оскар Питърсън свиреше всяка вечер в хотел "Куин Елизабет". Аз пък свирех в българската палата на световното изложение, така че за мен музикалното събитие бе по-важно от спортното. Отидох няколко пъти да слушам изпълненията на триото и още първата вечер се запознах с Джо Пас. Той се оказа един изключително сърдечен човек с чувство за хумор и ние бързо се сприятелихме. Виждахме се почти всеки ден, разговаряхме за музика и не само за музика, защото Джо бе човек, от когото се научават много неща. Събирахме се вечер късно след работа в нашия хотел, хапвахме вкусните гозби на Данчето Христова, които Джо обожаваше, тъй като бе отраснал в един югославски ресторант в Ню Джърси, където работела майка му. Той обожаваше изстудената водка, която сръбвахме, докато свирехме заедно с Християн Платов и него. И естествено разговаряхме и разговаряхме до зори.
После през 80-те години Джо гостува на два пъти на софийския джаз фестивал и плени българската публика с майсторството си. Пишехме си редовно, той споделяше много неща от интимния си живот. Беше голям човек, както голям музикант, със сърце не само за музика. После неочаквано през 1994 научих за смъртта му. Ако не беше се преселил в отвъдното толкова рано, през 2001, на 13 януари, щяхме да честваме 72-годишнината му. Както казват в нашия бранш, него го няма, но музиката му остава завинаги.
Непротивоезикоругателствувайте Странните географски имена
Твърде често името на папската държава Ватикана затруднява с представянето си, защото обикновено имената на държавите не се употребяват членувани, а в този случай става дума за изключение, което озадачава. Причината за особената форма на името е, че и на италиански то също е членувано и заради това е естествено да се очаква, че ситуацията трябва да се повтори и на български.
Всъщност нечленуването важи само за имената на държавите в нашия език, докато има много географски обекти в България и извън нея, в чиито имена членът, и то непълният, съществува. Спомнете си например за Бунарджика, за Кайлъка. Помислете си за името на град като Хисаря или на езеро като Бъбрека. (В скоби ще посоча и име като Ридо, което е също членувано, но отразява диалектни особености на езика ни.).
Както личи само от изброените няколко примера, чийто брой може много да нарасне, при имената, които са от мъжки род, се дава предпочитание на непълната членна форма. Това замразяване на формата е станало в речта ни отдавна и днес никой няма да си помисли да употреби пълния член при тях, когато изпълняват ролята на подлог в изречението. Стига се дори до куриоза понякога някой да си помисли, че онова а или я в края на думата е сигнал, че името е от женски род, и съвсем да не осъзнае, че то е натоварено с определена граматическа функция.
Всъщност има и една друга група имена, при които също винаги се предпочитат формите с непълен член, независимо от функциите им в изречението. Става дума за прозвищата и прякорите на хората. Така например за Васил Левски винаги се употребяват прозвищата му Апостола или Дякона, членувани все по този начин. Така става с прозвището Майстора на художника Владимир Димитров, с Щастливеца на Алеко Константинов и с още много други.
Не искам до тези имена да нареждам разни прозвища от рода на Баровеца, Доктора, Дона, Маляка, Попа и какво ли не още, които в последните години се зашириха в нашия печат, за да отразят неповторимостта на своите носители. Дори съм си мислил, че натрапването на прозвищата и прякорите при всякакви по-големи и по-малки бандити, които ни предлага и самата полиция, би могло да ни бъде спестено, въпреки че си давам сметка, че много често съответните лица са познати на обществеността именно с тях и неутралните имена, които се крият зад подобни прозвища, нищо няма да говорят на средата, в която се движат те.
Важното обаче е, че всички прозвища в българския език се употребяват винаги само с непълен член и така се записват в текстовете. А това важи и за географските имена от мъжки род, които се употребяват преди всичко членувани.
За съжаление на тези географски имена и на техните граматически особености досега в различните граматически и правописни справочници не е обръщано внимание и заради това дори може да се види понякога, че папската държава бива представена само като "Ватикан". Тогава би било съвсем естествено човек да си помисли, че това име може да бъде употребено с пълен или непълен член в зависимост от ролята, която му е отредена в изречението.
Включването на тази особеност в подготвяния нов академичен правописен речник ще помогне на мнозина да се освободят от аналогиите, които правят с имена като на река Дунав, срещано ту като Дунава, ту като Дунавът, или на Стара планина, употребявано като Балкана или Балканът, чиято основна форма обаче не е членувана.
Новият символ на София
Навярно и това ще стане. Паметникът на девойка с корона от бронз и кована мед, който се извиси 24 метра в центъра на нашата столица, сигурно ще се наложи за неин символ. И модерен, и европейски ще стане градът ни, в това също сме сигурни. Доста знаци се състезаваха да получат гражданственост и да се превърнат в истински символ на града. Като... нека не изброяваме ни Айфеловата кула, Статуята на свободата, Акропола, Кремъл, Лондонския часовник. У нас и баня имаше, минерална. И партиен дом с петолъчка, и мавзолей на политически труп, и фасадата на Народния театър. Но всуе! Храм-паметникът "Св. Александър Невски" досега не изпуска първенството. В новото столетие, в идното хилядолетие поколенията ще решат дали Дамата със символите на мъдростта и славата ще бъде и спомен за град София, и негов символ. И сама ще се казва София. Нека нещо ново ни зарадва преди Нова година. Честито!
Писателка пак пропя
Именитата българска певица Лиана Антонова зарадва своите многобройни почитатели с музикалния албум, тиражиран на компактдиск и аудиокасета, под наслов "Любовта е море". Това е първата песен от албума, заимствана от саундтрака на филма "Старинната монета", в който тя изпълнява главната роля. Всички останали песни (16 бр.) са записани от нейни изпълнения на живо на различни сцени в Европа и САЩ.
За съвременниците ни Лиана е известна повече като писателка, написала немалко книги, в които търси пътища към духовното съвършенство. За своите приятели и почитатели от близкото минало обаче тя е певицата, чието вокално съвършенство, безпогрешно чувство за стил и неподправена емоционалност завладяват всеки, който е имал възможност да я чуе.
Албумът на Лиана Антонова "Любовта е море" е едно откровение, което предизвиква у слушателя естетическо удоволствие и удовлетворение от нейната висока класа на певица с несравними качества.
Поети на ХХ век Катедралите на духа
Коста Павлов, един от най-значимите ни съвременни поети, написа в началото на 80-те години стихотворението си "Беше ХХ век". То звучи като реквием на едно абсурдно столетие, което многократно погазваше идеята за човека и свободата. Едно столетие, пронизано от скепсис и насилие, цели сто години на тотална човешка самота, защото, ако не беше така, нямаше да ги има двете световни войни и ада на съветските и нацистките лагери. Авторът на цитираното заглавие казваше по друг повод, че "Повечето от революциите, на които бяхме свидетели, са скокообразен ход към пещерата, а не към Кьолнската катедрала". Невероятното е, че въпреки всичко не се върнахме в пещерата. И този път човешкият дух се пребори с демоничните сили в себе си, за да остане надеждата. Следователно Поезията не беше убита. Тя стоеше на стража, отблъсквайки вероломните атаки срещу катедралите на духа, на истинното и поетичното в човешката участ.
На стража беше и нашата поезия в лицето на най-големите й създатели. И в страшното време на институционализираното насилие тя, ако мога да цитирам една дефиниция на Октавио Пас, отнасяща се изобщо до поезията, си остана "трудна и неподатлива ерес". Тя въпреки невъзможните условия и тоталната духовна стагнация беше своеобразен бунт, отхвърлящ наложения порядък, откъснал човека от сакрума, от природата, от самия него. В лицето на редица наши поети от втората половина на столетието тя се бунтуваше срещу онези "мозъци с монтирани ръце" (Николай Кънчев), които безпардонно властваха в българския живот. Чеслав Милош казваше, че "човекът се нуждае от истина". Тази истина за нашата човешка участ, за трагиката на живота, за невъзможно трудния път извън негативността и нихилизма откривахме в стиховете на поети от различни генерации. Нека да си спомним за тъгата в елегичната поезия на Иван Пейчев, за онази активност на сетивата и духа в творбите на Иван Радоев. Колко болка и вътрешна непримиримост имаше в непечатаните с години стихове на Радой Ралин. Как ни шокираха и възхищаваха озаренията на Александър Геров. В това безнадеждно и неврастенично време големият български поет беше "една оголена, подвижна рана", а най-истинското в поезията беше "страдание и вик сред океана" (Борис Христов).
Тъкмо това страдание, тъкмо тази изначална непримиримост на неспокойното съзнание, копнеещо за "съкровения смисъл на нещата", каквато е според Ролан Барт Поезията, сътвори най-хубавото, с което изпращаме нашия век. То беше заплатено с цената на много болка, стоицизъм и трескаво търсене на онази пълнота на битието, която може да изрази само голямата поезия. Спомнете си колко години не печатаха Коста Павлов и Николай Кънчев, но те не бяха сломени и сътвореното от тях принадлежи на най-доброто, с което може да се похвали столетието ни.
Напрегнатият слух на най-значимите ни поети долавяше не само страшния стон на епохата, но и гласа на поетичното, на онова, заради което изкуството става "мигновена метафизика" (Башлар). Тук се изкушавам да приведа цитати от творчеството на някои поети, но ограниченото място не ми позволява. Трябва да изтъкна обаче, че отделни автори наистина намериха с поетическото си слово позитивен отговор на въпросите, които казионната поезия превърна в безсмислена игра на думи. На безплодните рефлексии в текстовете на държавните поети истинският български поет противопостави новото си, неконвенционално възприемане на нещата. Един Николай Кънчев например неведнъж се питаше как да се ориентираме "в движението на нещата", за да постигнем нашата тоталност. Не в парада на ширещата се бездуховност, а в своята вътрешна реалност той видя "космическия ред на свободата".
Сътвореното от най-добрите ни поети беше във всяко отношение победа на човешкия дух, вселена на познанието за самите нас и тайните на битието. "Човешката душа разпната" (Александър Геров) намери своя най-истински живот, разкрита беше всеобхватно, с интуиция и поетичност в стиховете на не един и двама от нашите поети. В техните творби беше "душата на художника", за която говореше още Пенчо Славейков. Те станаха равнозначни на един по-висш модел за света и човека, с който се отхвърляха нихилистичният патос, лъжата, сатанинското начало в битието.
Тези набързо нахвърляни думи не претендират за никакво обобщение. Едва ли някой може да изчерпи в една бележка, с която приключва рубриката "Поети на ХХ век", богатия смисъл, различните насоки, цялото многообразие на естетическите търсения на нашата поезия. Но равносметката за изминатия път трябва да ни радва, въпреки че поезията ни можеше да отиде по-далеч, ако не беше дългата власт на догмата. Защо да не си припомним в тази връзка как през 40-те и 50-те години не се публикуваше например любовна поезия... Разбира се, че в рубриката трябваше да се появят и други имена, които оставиха диря в нашата литература. Но тя започна малко късно и времето не ми позволи да включа автори като Димитър Бояджиев, Фурнаджиев, Славчо Красински и други. Скромната ми цел беше да припомня за създаденото от по-ярките поети, които са покойници. За живите - занапред, защото тяхното дело продължава, въпреки че някои от тях отдавна станаха емблематични фигури на отиващото си столетие.
И най-сетне в порядъка на откровение не мога да не изразя своята признателност към творците на тази "мигновена метафизика", с някои от които ме свързваше и свързва приятелство. Изпращам столетието с тъга и носталгия по времето, когато можеше да видиш у тях или на улицата Атанас Далчев, Александър Геров, Иван Пейчев, Иван Радоев, Биньо Иванов... Те и още толкова други бяха благословени от ангела на Шартърската катедрала, за който Далчев написа стихотворение. Творчеството им беше и си остава благослов към всички нас, които няма да тръгнем по обратния път към пещерите. Защото по една безсмъртна Кьолнска катедрала на вярата и надеждата живее в грешните ни и неспокойни души.
Пред новогодишния концерт на Виенската филхармония
Както може да се узнае от посветени, тази година любимият на всички "Радецки" марш, с който завършва големият новогодишен концерт, излъчван от виенския Музикферайн в обедните часове на Новата година, ще прозвучи още в началото. Ще го изпълни по-малък състав, така както той е написан от автора, без тропане с крака и ръкопляскане на публиката. Разбира се, без познатия му вариант няма да се мине, но той е оставен по традиция за края.
Тогава публиката ще ръкопляска и на Николаус Харнонкур, най-известния и значителен жив австрийски диригент, който ще дирижира за пръв път новогодишния концерт. Макар и на 71 години, той все още се води в Австрия за един от "дивите млади", а и сам признава, че понякога се чувства по-млад от студентите си.
В родината му с голямо удовлетворение се приема фактът, че след като десетилетия наред на Нова година виенските филхармоници свиреха под палката на концертмайстора Вили Босковски, след това на Херберт фон Караян и на Карлос Клайбер, а напоследък, като че ли по абонамент, на Рикардо Мути, Лори Маазел и Зубин Мета, сега изборът е паднал на Николаус Харнонкур.
Всъщност доскоро филхармониците не го харесваха заради хладния му тон и заради изключителната му страст към старинните инструменти. Сега ръководителят на световноизвестния оркестър Клемен Хелсберг казва: "Неговият начин на занимание с музиката и способността му да надникне зад нотите са изумителни. С него човек става откривател и заради това за всички нас срещата с Харнонкур ще бъде истинското начало на новото хилядолетие. С кого, ако не с него, бихме могли инак да започнем?"
Николаус Харнонкур, за когото се твърди, че е наследник на благородническа фамилия, чиито корени стигат до хугенотите (сред роднините му има изключителни медици, хора от висшия клир и собственици на големи фирми), е човек, който не е склонен на компромиси. Като челист някога той напуска виенските филхармоници, защото го ужасява романтизираната, захаросана интерпретация. Защото, както сам казва, не искал повече да свири музиката, която обича, така както му налагали. За онова време той определя себе си като опозиционер по музикални съображения. И смята това за естествено, тъй като заниманието с изкуство винаги предполага конфликт. Тъкмо от онзи период той започва още по-задълбочено да проучва партитурите и много често заклеймява много любими наложени варианти, защото са далече от авторовата истина.
В характеристиката му на музикант обикновено се посочва, че Херберт фон Караян е бил негов враг, но самият Харнонкур обяснява, че като творец винаги е бил респектиран от него и конфликтът им е бил предизвикан от журналистите. Само с едно погрешно съобщение се е стигнало до разрив между тях, макар че за днешната звезда маестро Караян е неповторим сред онези стари, свети фигури, при които е свирил.
В момента Харнонкур живее с жена си Алис, чудесен виртуоз на цигулката, в малко селище в Горна Австрия, в бивше свещеническо жилище, което е превърнал в студио. Той не се интересува от съвременната техника, няма факс и мрази мобилните телефони. Пътуванията до Америка и Япония за него винаги са били кошмар. Също както са му кошмарни и Густав Малер, Хектор Берлиоз и Рихард Щраус. Фактът, че записът на новогодишния концерт ще се предлага на компактдиск седмица след излъчването му, само го развеселява, но не го изумява.
Като подготовка за този концерт Харнонкур гостува в началото на декември с оригиналния си ансамбъл "Концертус Музикус" пак във виенския Музикферайн и зарадва многобройните си поклонници с изключително стилна програма, която е напълно по вкуса му и във връзка с интересите му. Защото в работата си върху музиката той се държи като истински научен работник и предлага много задълбочено проучена и обмислена интерпретация, която винаги респектира.
Николаус Харнонкур не е склонен да разглежда новогодишния концерт като забавна или сериозна музика. За него значение има просто само качеството на музиката. Защото изкуството не понася лошото качество нито в едната, нито в другата област. Самият новогодишен концерт за диригента е особено важен, защото чрез него невероятно много хора влизат в допир с музикалното творчество. И ако през ХVII век 95 процента от хората във Виена са имали контакт със съвременната им музика, днес те са не повече от три до пет процента. Заради това според диригента ползата от новогодишния концерт е изключителна. За да помогне поне малко да се навакса голямата загуба, която личи в цялостното формиране на днешния човек.
На въпроса по какво ще се отличава новогодишният концерт тази година от концертите под палката на Рикардо Мути, Лори Маазел и Зубин Мета, Харнонкур отговаря, че не търси сам разликата, но в сравнение с всички други диригенти има едно голямо предимство. Той е израснал с музиката, която ще звучи на концерта, и добре я познава от малък. Познава полката още от времето, когато не можел да говори, и буквално чувства с краката си какво трябва да се случи в една полка.
Поради присъствието на сериозния диригент у мнозина във Виена съществуваше страх, че този път на новогодишния концерт филхармониците също ще са сериозни и ще липсва онова празнично веселие, което толкова допада на всички. Харнонкур обаче успя да ги успокои, макар и да им подсказа, че дори зад веселието на Йохан Щраус също има тъга. Колкото до картонените носове, които музикантите може би няма да си сложат, той отговори: "Нямам нищо против такъв маскарад. Преди петнайсетина години дирижирах един карнавален концерт с творби на Хендел и Бах, а големият Вагнеров певец Мати Салминен беше маскиран с остра шапка и картонен нос. Не в картонените носове е лошото. Йохан Щраус сочи понякога в нотите си да се включи пистолет, с който да се изстрелват конфети. Просто има различен вид музика. И тя се движи от големите дълбочини до пълното оглупяване."
"Дивият млад" Николаус Харнонкур се подготвя изключително сериозно за новогодишния концерт, защото винаги се е отнасял така към музиката. На нея, както искрено признава, той иска да служи, докато е в състояние да си задава въпроси и да се замисля върху онова, което свири. А това му носи нужното напрежение и му дава усещането, че е непрекъснато на път и съвсем не е достигнал онова, към което се стреми.
Словото е в началото на всичко
Поемата на Блага Димитрова "Забранено море" беше за мен разтърсващо преживяване преди години. Създадена в съдбовно-драматичен момент от личния й живот, когато е усетила лъха на смъртта и разминаването с нея, отлагането й в непредвидимо време, защото никой на земята не може да избегне края, тази творба заедно с трагичните измерения на екзистенциалната предопределеност носеше в себе си и утвърждаването на човешкото битие. Понятия като любов, свобода и други, тълкувани от векове и мъчно преоткривани извън глобалната им абстрактност, тук чрез изповедната равносметка се открояваха и като конкретни прозрения за тогавашната действителност. Далеч от публицистичната директност, Блага Димитрова поставяше точна диагноза на едно общество, оприличавано на забранено море. И с цялото си същество ни призоваваше да не се примиряваме с невидимите и видими окови.
Споменът за някогашното преживяване беше събуден от новото, току-що появило се двуезично издание на поемата - в оригинал и във френски превод. Препрочитайки я с боязън да не би след изтеклите години, както нерядко ми се е случвало, да се разочаровам, за мен сегашното общуване се оказа преоткриване, потопявайки ме в неподозирани дълбочини. Сега обобщаващият метафоричен смисъл и за онова отминало време, но и за словото, като еманация на духа за свобода, ме разтърсиха още по-силно. Долових сакралната му извисеност може би и заради това, защото възприехме за жалост демокрацията и като възможност да го омърсяваме и опошляваме. А то, словото, е в началото на всичко, което човекът върши и оставя след себе си на грешната наша земя.
Сръбска автоцистерна с бензин се обърна на магистрала "Тракия"
ПАЗАРДЖИК. Бензиновоз с ремарке с белградска регистрация, превозващ бензин, се преобърна на автомагистрала "Тракия" на 95-ия километър в участъка между надлезите при селата Черногорово и Гелеменово до Пазарджик. Бензиновозът и ремаркето са напълно унищожени при взрива и последвалия пожар. Предполага се, че марката на камиона е "Скания". Сигналът за катастрофиралия камион бил подаден в РДВР около 12.40 часа. Цистерната и прикаченото за нея ремарке буквално бяха проснати върху разделителната мантинела. При разлива на бензин избухнал пожар в предната част на автовлака. Водачът на автоцистерната с общо тегло 35 тона - югославският гражданин Миладин Яремич, чиито крака били откъснати при удара, не е успял да се спаси от пламъците, които овъглили тялото.
Пожарът бил потушен за около час от пристигналите на мястото на произшествието 9 противопожарни и една аварийна кола с над 30 огнеборци от Пловдив, Пазарджик и Стамболийски. На мястото на инцидента са били специалисти от Гражданска защита и РДВР - Пазарджик. Близо 2 часа и половина аварийните служители се опитвали да стигнат до тялото на шофьора, тъй като достъпът до кабината бил затруднен. Около половин час три цистерни с вода почиствали платното от пяната. Поради инцидента автомагистралата е била затворена в двете посоки, а пътят - отклонен. Получило се е задръстване, като опашката от чакащи автомобили била над 2,5 км.
Предполага се, че причината за катастрофата е заспиване над волана, вследствие на което шофьорът е загубил контрол над автомобила. Съвсем наскоро в този участък беше правен ремонт и след дъжд над пресния асфалт се образува лъскав и гладък филм, което причинява тежки катастрофи, коментира подполк. Георги Георгиев, шеф на РДВР - Пазарджик. Взрив в цистерната на ремаркето е другата версия, по която работят следователите. Останките от трупа бяха откарани в Съдебна медицина - Пазарджик. Унищожено е асфалтовото покритие на магистралата в района на пожара. Късно вечерта деформираният скелет на автовлака беше изтеглен с кран от платното и движението по "Тракия" беше възстановено.
Само преди ден на същото място с личния си автомобил катастрофира пловдивският депутат от СДС Младен Влашки, който в момента лежи в районната болница - Пловдив, с две счупени ребра. Състоянието му е добро и ще посрещне Нова година вкъщи, обещават лекарите.
Стартира нов Интернет-порт за инвеститорите
СОФИЯ. Чуждестранни инвеститори имат достъп до новия Интернет-портал за Югоизточна Европа, подготвен от Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) и Българския икономически форум. Освен информация за България той предоставя данни за Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Молдова, Румъния, Словения, Турция, Хърватия и Югославия, информира шефът на агенцията Георги Табаков. На адрес www.seeeurope.net могат да бъдат намерени макроикономически данни за единадесетте страни, рейтингите им, давани от Moody's, FITCHIBCA и Standard & Poor's, цени на горивата, на труда, на наемите, валутни курсове, новини. В специален раздел са публикувани инфраструктурните проекти за региона. Прогнозата на агенцията за размера на чуждите вложения се оправда и без да са сключени големите сделки, очаквани през годината. Най-голям е делът на инвестициите на зелено - 500 млн. долара, като увеличението спрямо миналата година е с 25 на сто. Двайсет и осемте най-големи инвеститори формират около 90 на сто от чуждестранните вложения у нас през годината, каза още Табаков. Най-голяма е инвестицията на италианската банка Уникредито, на второ място е покупката на Обединена българска банка от Националната банка на Гърция, на трето - инвестицията на ЛУКойл в ЛУКойл - Нефтохим.
Търговците нама да вдигат цените
СОФИЯ. Собствениците на магазини не планират повишение на цените през следващите три месеца, показват данните от анкета на националната статистика. Причината за това е голямата конкуренция в бранша, коментират статистиците.
Стопанската конюнктура в промишлеността през ноември и в началото на декември продължава да се подобрява, смятат бизнесмени, участвали в анкетата на НСИ. Осигуреността на производството с поръчки се повишава и е над средната стойност за седемгодишния период, за който се изчислява. Финансовите проблеми и неплатежоспособността на клиентите пък са затруднявали в най-голяма степен промишлените предприятия през този период.
Активността на строителните предприемачи се понижава, показват още данните от анкетата. Колебливи са оценките за сегашното бизнессъстояние на търговските предприятия на дребно, откакто се откроява тенденцията за повишената конкуренция. Тази конкуренция от друга страна се отчита от шефовете на фирми като първостепенен фактор, затрудняващ бизнеса на търговските предприятия.
Ураганен вятър вилня над цялата страна
СОФИЯ. Ураганни ветрове връхлетяха вчера страната. Най-силна бе природната стихия в Източна България, където скоростта на вятъра достигна 110 км в час, съобщи за "Демокрация" дежурният синоптик Орлин Лазаров. Бурни ветрове духаха над София, Кърджали, Велико Търново, Хасково, Благоевград, Враца, Монтана и Бургас. Стихията остави много селища без ток заради прекъснатите делекопроводи.
Силен югозападен вятър със скорост между 25 и 30 метра в секунда отнесе покриви, скъса кабели и изтръгна десетки борови дървета в Берковския балкан. Ураганът вилня в област Монтана почти цяло денонощие. Отнесен е покривът на РПУ - Вършец, пострадали са и два полицейски автомобила, паркирани наблизо. Вдигнати са също покривът на фирма "Бартекс" в Берковица и този на новата сграда на хижа на връх Ком. Групи на ГЗ и спасителната служба разчистват пътя към върха от паднали дървета. Пострадал е и новият ски-влек на Ком. Без електричество са 18 селища в община Берковица и няколко села в община Вършец. Много частни домове са останали без покрив. По улиците на Вършец и Берковица вятърът разнасяше стъкла, ламарини и керемиди. Ураган със скорост 122 км/ч остави без ток 50 селища в област Кърджали. Силният вятър скъка 20-киловолтов далекопровод в Момчилград, а аварийни групи работят за отстраняването на 17 повреди в елзахранването. ГЗ призова жителите на областта да излизат на улицата само по спешност и да се движат далеч от жилищните сгради. От бурята в нощта на 27 срещу 28 декември бе скъсан далекопровод в южната част на столицата. Цял ден без ток останаха кварталите Драгалевци и Симеоново. 17 населени места в община Хасково също останаха без електричество заради скъсани далекопроводи от вятъра, фучал с рекордните 37-38 метра в секунда. Стихията е смъкнала покрива на школата за предказармена подготовка в Хасково.
Вчерашният ден ще се запомни и високите температури, които едва не счупиха рекордите за декември. В Плевен все пак бе поставен абсолютен рекорд на датата 28 декември за последните сто години, откогато се водят системни метеорологични измервания в града. Към 17 ч. вчера бе измерена температура от 21 градуса. В сряда в Плевен също са отчетени рекорди и синоптиците са измерили 20,5 градуса. По данни на Националния институт по хидрология и метеорология вчера 20 градуса е била температурата във Велико Търново, а 19 в Русе, Свиленград и Чирпан. В София термометърът е показал 15° C. Днес се очаква захлаждане и отслабване на вятъра. Няма да има сняг на Нова година, категорични са синоптиците.
Чешката ТВ спря да предава
ПРАГА. Чешката национална телевизия прекрати предаванията си завчера вечерта на осмия ден от протестите на работещите в нея журналисти, предизвикани от назначаването на новия директор Иржи Ходач. В часа, когато трябваше да започне излъчването на вечерните новини, на екрана се появи съобщение, че излъчването на програмата ще бъде възобновено, след като парламентарният Съвет за радио и телевизия реши кое предаване е законно - на разбунтувалите се журналисти или на новото ръководство.
Президентът Вацлав Хавел завчера подкрепи журналистите, а частната телевизия НОВА предаде, че ръководството на Социалдемократическата партия е призовало Ходач да подаде оставка като условие за осъществяването на диалог в телевизията.
"Ямболгаз" нанесе първото поражение на шампиона "Левски" в първенството
СОФИЯ. В препълнената зала "Диана" бронзовите медалисти от "Ямболгаз" нанесоха първото поражение на шампиона "Левски" с 84:79 (23:23, 43:43, 65:65) в отложен мач от 13-ия кръг на мъжкия шампионат. Домакините извоюваха победата в деня, в който в Ямбол бе чествана 55-годишнината на организирания баскетбол в града. След този успех ямболци се доближиха на една точка от водача "Левски" в класирането. Въпреки че играха без освободените за празниците Уилямс, Стюарт и Феъруедър и вдигналия температура Бойко Младенов, сините можеха да спечелят и тази среща. Липсата обаче на равностойни смени, както и напускането 7 минути преди края заради рана в главата на играещия президент Георги Младенов се оказа решаващо за загубата на сините. Прегледът на Младенов в местната болница след мача показа, че той няма сериозни увреждания. Над всички в дербито бе гардът на ямболци Димитър Димитров, реализирал 32 точки. "Излизането на Жоро ни помогна много. Митко Димитров доказа отново, че заслужава да е в националния отбор. Още не зная дали ще вземем нови играчи, но със сигурност ще освободим някои" - заяви наставникът на "Ямболгаз" Иван Чолаков. "Стана истински празник и това бе най-важното" - заяви помощник-треньорът на "Левски" Стоян Божанков.
