Награда "Рашко Сугарев"
И през 2001 националният фонд "13 века България" съвместно с фондация "Рашко Сугарев" ще присъди годишната награда за най-добър разказ от млад автор (до 35 години) на името на нашия тъй нелепо и без време отишъл си от този свят белетрист.
Разказите, които трябва да са публикувани в печата или в отделни книги през 2000, следва да се ипращат най-късно до 20 февруари 2001 в Пловдив - 4000, ул. "Цанко Лавренов" 10, сп. "Страница", за конкурса.
Наградата ще бъде обявена и връчена на 31 март, в навечерието на рождения ден на Рашко, който на 1 април 2001 щеше да навърши 60 години.
Магистрати затънаха в казуса "полк. Спасов"
"Министърът се поставя над закона... " Това бе цитиран да казва по телевизията в сряда вечерта военният прокурор, подписал постановлението за задържането на зам.-шефа на НСБОП полк. Светозар Спасов. Коментарът му бе по повод пресконференцията на министъра на вътрешните работи същия ден, на която Емануил Йорданов заяви готовност да поеме вина, ако има такава, по повод пътуването на обвиняемия по "бръмбаргейта" полк. Спасов в Германия от 7 до 17. ХII., което пък стана причина да бъде поискано задържането му под стража.
Светската лежерност, с която се изказа военният магистрат, му е простена, дори да е втрещила някой по-наивен зрител. Тя обаче не е позволена в прокурорските актове, където би трябвало да властват единствено фактите и волята на закона.
А прокурорското постановление за задържането под стража на зам.-шефа на НСБОП поражда куп въпросителни. С азбучната уговорка, че правото (и задължението) на журналиста да си блъска главата над всички въпроси не нарушава по никакъв начин суверенитета на прокурорските правомощия, нито авторитета на институцията, на която всички ние разчитаме за защитата на нашите конституционни права, си позволяваме да задълбаем в написаното от конкретния прокурор: "Изхождайки от разпоредбата на чл. 152 "а", ал. 3 от НПК с цел осигуряване на обвиняемия пред съда ПОСТАНОВИХ:
Задържам Светозар Стойчев Спасов... за срок от 72 часа в ареста на Х ТСО до довеждането му пред съда. " \който да му наложи постоянна мярка задържане под стража - б.а. )
Отгръщаме НПК, чл.152 "а", ал. 3: "Явяването на обвиняемия пред съда СЕ ОСИГУРЯВА незабавно от органа на досъдебното производство (в случая прокурора - б.а. ), който Е НАПРАВИЛ ИСКАНЕТО. Съответният орган ПРИ НЕОБХОДИМОСТ може да постанови задържане на обвиняемия до довеждането му пред съда. Това задържане не може да продължи повече от 72 часа, ако е постановено от прокурор..."
Значи законът не е задължил прокурора непременно да бърза да арестува, а да осигури явяването на обвиняемия. Как? Ами като го призове например. И ако той не се яви, тогава ще изникне и "необходимостта" за арест. (Тази ситуация вече бе отиграна веднъж, когато Спасов е бил в чужбина, за предишното прокурорско искане за промяна на мярката от 15. ХII.) Този е първият и най-смущаващ знак, че нещо не е наред в историята около обвиняемия офицер. Вторият знак е в липсата на яснота трябва ли да е готово и предложението до съда за налагане на постоянния арест. Щом като "явяването на обвиняемия се осигурява от органа, направил искането", значи то - искането, би трябвало да предшества "осигуряването" или поне да става едновременно с него, сочи логиката на българския език.
В съда обаче не е внесено ново искане за промяна на мярката за неотклонение, поне до вчера. Защо? Опитът ни да се консултираме с магистрати получаваше уклончив отговор, че "имало направено искане", с колеблив намек за онова, старото, от 15. ХII. Само че то бе отхвърлено от съда, защото законът не позволява промяна на мярката в отсъствие на обвиняемия. (Още тогава всъщност е бил даден тласъкът към абсурда!) А междувременно полк. Спасов се върна от Германия. С появяването му пък отпада "необходимостта от задържане", просто защото са известни на прокуратурата всички възможни адреси и телефони на зам.-началника на НСБОП: и домашният, и сужебният, и на болницата, в която се лекува, и на адвокатите, чрез които може да бъде призован, за да се яви пред съда заедно с прокурора.
Така се затваря абсурдният кръг, от който военният прокурор сега ще трябва да се измъкне. "Четете Кафка и не питайте за казуса Спасов", мълвят магистрати. Ново искане за постоянна мярка за неотклонение арест за полковник Спасов, в името на която прокурорът е наложил споменатите по-горе 72 часа задържане, просто няма как да бъде мотивирано, тази е тъжната истина. Затова и постановлението му е самоцелна репресия, демонстрация на сила, мотивирана с чувства, но не и с правни принципи.
А отвъд външното самочувствие прозира цялата плахост на опита да се прокарат през съда старите основания с нова дата (те впрочем не са по-малко спорни) въпреки променените обстоятелства. И независимо че Спасов е тук, завърнал се е сам и не се крие от никого, нито мами правосъдието. А просто иска гаранция, че ще бъде изправен веднага пред съда, каквато би искал всеки обвиняем, застрашен от решетки.
Постановлението на прокурора не съдържа гаранцията "веднага". Затова пък желязно гарантира 72-ата часа килия, ако го прочетем два пъти. В самия край на документа пък е посочено, че той може да се обжалва пред Апелативната военна прокуратура. Какъв е смисълът на тази великодушна възможност за обжалване под формата на изрично указване до по-горния прокурор, щом като той въобще не е задължен от закона да се произнесе веднага, а това зависи само от добрата му воля? Питанките се сгъстяват и от копията на постановлението: до министъра на вътрешните работи, до НСБОП, до къде ли не още, само не и до съда. (Съдът да чете вестници.)
И какво се очаква от министъра в отговор на изпратеното му копие? Да прати двама сержанти да щракнат белезниците на полковника, зам.-шеф на службата за борба с организираната престъпност, и да го заведат в ареста на онова "Х ТСО" с ескорта на десетина телевизии? Гледката би си струвала. Но е изключена. Не защото министърът се поставя над закона, а защото законът - в случая мерките за неотклонение, трябва да е еднакъв за всички, които не се крият от правосъдието, независимо от чувствата ни към тях. (А че Спасов не се е крил, заминавайки за Германия, го знаят отлично поне двама военни магистрати. Обвиняемият може би трябва да им благодари, че не стигнаха дотам да му наложат със задна дата и забраната за пътуване!)
Скандалът е огромен. Два са изходите от него. Първият е военният прокурор или стоящият над него апелативен да превъзмогне всичките извънправни съображения ведно с честолюбието си, да отмени постановлението за 72-ата часа задържане, да призове Спасов и така да го "осигури" на съда заедно с искането си за постоянен арест, ако е убеден, че са налице основанията за това. Вторият изход е далеч по-безболезнен за прокурора, обаче е извън волята му: обвиняемият да иде веднага и доброволно при него. С пълното съзнание, че постановлението за задържане е в сила! И с доверието, че няма да бъде тикнат в "ареста на Х ТСО", докато чака своя обвинител да си подготви материалите, а ще бъде отведен незабавно в съда. И за двата варианта обаче не е достатъчно да си млад, симпатичен и опиянен от властта си прокурор, трябва и още нещо.
Маньоври
Поредната предизборна парлама, която пусна БСП, е, че Г. Първанов щял да поиска обяснение от колаборатора си проф. Кр. Петков заради изявлението му цар Симеон II да стане президент. Можем да бъдем сигурни, че нито обяснение ще се иска, нито свада ще има, а само ще се разменят усмивки за добре изиграната роля от машћта.
Не ни е за първи път, че да се лъжем от задкулисните режисури и предизборни заигравания на БСП за привличане на допълнителен електорат от колебаещите се и разочарованите. Този път машата се насочва към антипода на БСП - монархистите. Интересно е, нали? Да пробват почвата, пък каква ще е реакцията, е друг въпрос.
Човек трябва да е много наивен, за да повярва, че бившият синдикалист, оглавяващ днес някаква файтонджийска партийка, ще направи такова скандално (за твърдите комунисти) изявление, без да го е съгласувал с червената сила. Впрочем наблюдавам от два месеца сред комунистите от БКП, БСП и сродните им метастази сериозно организирана агитационна дейност на принципа лице в лице. Стотина активисти на ВС на БСП се срещат лично с ръководители на партийни структури и им разясняват под секрет, че съгласията, които обявява БСП за ЕС и НАТО, са димна завеса за привличане на електорат. Иначе партията, като вземела властта, знаела как да се изолира от ЕС и НАТО и постепенно да вкара България в московската орбита. Ако забелязват читателите, от два месеца многото леви формации, открити и закрити форуми, марксисти и прочие са млъкнали като риби и не реагират на нито едно изявление на вожда си, който на думи е за ЕС и НАТО. Знаем как преди даваха отпор и ругаеха и Първанов, и ВС на БСП, а циничните им лозунги и писания срещу ЕС, НАТО и САЩ все още "красят" фасадите на много софийски жилищни кооперации и обществени сгради. С една дума, наследниците на Живков прилагат неговите прословути "маньоври", с които той разиграваше българския народ, докато накрая върза на шията му десетмилиардния външен дълг да тежи като воденичен камък и за следващите две поколения.
Днес за всеки непредубеден човек е от ясно по-ясно, че БСП със своите тайни ходове със зъби и нокти се бори да привлече допълнителен електорат за лявото пространство. И посяга и към монархистите, защото е убедена, че от тези файтони "леви" партийки и движения, които ту се сливат, ту се разпадат, няма да получи нужните й гласове, за да управлява. Важното е и с дявола да стане ортак, да се хванат на въдицата й, колкото се може повече риби, а сетне си знае стогодишната практика, изразена цветисто от народната поговорка за изтъканото платно и ритнатото кросно.
Днешната БСП излиза от образа на класическия двуглав Янус и се представя за триглав, защото едно говори на целокупния български народ от трибуната на парламента, друго - на своите съмишленици, трето - на международните форуми в чужбина. Когато седиш на два стола, можеш и да паднеш, но когато седиш на три, можеш да останеш и без нито един, защото, както е рекъл народът, на лъжата краката са къси!
Медиците в Либия получиха коледни подаръци
СОФИЯ. Коледни подаръци получиха задържаните български медици в Триполи от своите близки, предадени им на вчерашната среща с представители на посолството ни, съобщиха от МВнР. Шестте българи изглеждали във видомо добро здравословно състояние и демонстрирали кураж и увереност, че делото ще се развие благоприятно за тях. Д-р Здравко Георгиев е поискал лекарствата за гастрит, тъй като имал стомашни оплаквания. Подсъдимите се интересували от прогнозите на дипломатите за изхода на процеса и заявили, отново своето категорично желание да няма ново отлагане след 6 януари, за когато е насрочено дело 44/99. Обвиняемите настоявали да разберат нещо повече и за намеренията на адвокат Владимир Шейтанов, който не се яви на предишното съдебно заседание. Шестте медици получавали редовно храната, носена им от посолството всяка сряда, както и писмата от роднините си.
Министър Жак Ланг празнува с български студенти в Париж
ПАРИЖ. Министърът на националното образование на Франция Жак Ланг се срещна в сряда вечер с български студенти, учещи във френски висши учебни заведения. Той бе почетен гост на младежкото тържество, организирано в навечерието на коледните празници от българското посолство в Париж.
Срещата премина без протоколни речи и приветствия. Съпроводен от българския посланик Стефан Тафров, френският министър предпочете да се запознае лично с младите хора, които се надпреварваха да се ръкуват с него и да му се представят. Непринуденото общуване бързо стопи първоначалното притеснение от контакта с една толкова важна личност от френския политически живот и бъдещите юристи, политолози, програмисти и хора на изкуството свободно споделяха с г-н Ланг интересите и вълненията си.
Сред гостите на празника бяха също съветници на министъра, аташето по културните въпроси на френското посолство в България г-н Марсел Таве, журналисти, фотографът Йоан Русло, който бе подредил свои портретни снимки на студенти от София под мотото "Европа без визи". Въпреки претрупаната си с ангажименти програма Жак Ланг остана сред българските си събеседници близо час, с което още веднъж доказа, че популярността му сред френската младеж никак не е случайна.
Министър Симеонов - с още един пресаташе
Пресслужбата на министъра на правосъдието Теодосий Симеонов се разрасна. Чаровната Ирина Гъркова се сдоби с момченце, за което щастливият й съпруг - татко на бебето почерпи колегите й във ведомството. Министър Симеонов изпрати на майката - бъдеща юристка (второ висше), букет и благопожелания. Сашка Андрекова остава шеф титуляр на "Връзки с обществеността".
Намаляват дозите за облъчване от АЕЦ
СОФИЯ. Намаляват се границите за облъчване на работещите с източници на йонизиращи лъчения, решиха вчера министрите. Това се прави съгласно европейските норми. Досега ядрените енергетици можеха да получат годишна доза до 50 милисиверта. С новите норми облъчването не трябва да превишава 20 милисиверта годишно. За сравнение смъртоносната еднократна доза е над 1000 милисиверта. При такова облъчване 50 % от засегнатите умират, каза Марина Низамска, шеф на отдел в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
Допустимата доза за останалото население е 1 милисиверт на година. Тя се получава от естествения радиационен фон.
Преоблъчване на ядрените енергетици може да има само в аварийни ситуации, и то само ако засегнатият знае и е съгласен, поясниха от КИАЕМЦ.
Министерството на здравеопазването ще определи норми за медицинско облъчване със специална наредба, която трябва да бъде готова до края на 2002, каза Тинко Ганчев, зам.-шеф на комитета.
Наши ротарианци наградиха Бил Клинтън
СОФИЯ. Ротарианецът Стефан Софиянски връчи на Негово Превъзходителство посланик Ричард Майлс медал, значка и грамота, които ще отидат в ръцете на Бил Клинтън. Българските ротарианци дават наградата на американския президент, защото е посетил страната ни и е допринесъл за мира и разбирателството между народите. Призът носи името на Пол Харис Фелоу - основателя на "Ротъри" през 1905 в Чикаго. Посланик Ричард Майлс обеща да предаде наградата преди 20 януари, когато изтича мандатът на Бил Клинтън. В момента у нас има 43 клуба с 850 членове, каза Калчо Хинов, помощник-управител на "Ротъри" за България.
Непротивоезикоругателствувайте
При употребата на определителния член в българския език съществуват множество проблеми. Сред тях е дори въпросът как трябва да се изговарят членуваните форми. Възниква въпросът как да се изговарят съществителни и прилагателни, а понякога затруднения има дори и при бройните числителни имена, които се употребяват като определения към съществителни.
При тези числителни имена като че ли грешки не може да има, защото обикновено техният член е те и той не допуска място за колебания при избора. Така е например в случаи като петнайсетте, петдесетте, петстотинте.
При числителните два, двеста, триста и хиляда обаче положението е по-различно. При тях по изключение членът има друг вид - та. Следователно правилните форми са двата, двестата, тристата, хилядата. И докато при хиляда колебания при членуването няма, при другите често се наблюдават изговорни грешки.
При различните числителни те са различни. Понякога е възможно дори в една и съща дума да има повече от една грешка. Това става например при избора на формата на определителния член. Под влияние на останалите форми например стоте, петстотинте, понякога неправилно та се замества с те и заради това се казва двестатЕ и тристатЕ. От друга страна, естествено тази промяна води дотам, че и ударението сменя мястото си, като отива накрая, макар че при тези две числителни то трябва да остане върху корена на думата - двЕстата, трИстата.
При числителното два се появява само една грешка и тя е свързана с мястото на ударението. Казва се неправилно не двАта, а дватА - двата двора, като ударението неоснователно се премества накрая. При това такова неоснователно преместване настъпва и при друга форма на числителното - дветЕ - двете държави, вместо двЕте. Към това ще добавя, че вероятно под влияние на тези неправилни форми или пък по образец на останалите форми от рода на петте, седемте и при тритЕ също понякога ударението се мести без основание към края, например трите граници, макар правилната форма му да е трИте.
Количеството на бройните числителни, където определителният член е та, е толкова малък, че те могат да се запомнят. Също така може да се запомни, че при тях ударението не мени мястото си върху корена, когато те се употребяват членувани.
Като говорим за тези имена, ми се ще да се спра и на някои съществителни, които са образувани от числителни. Не искам да споменавам случаи като седемдесет и шестицата, които са характерни само за разговорната реч и не са приети от книжовната. По-интересни са съществителни като деветка или десетка, защото и при тях често се допускат изговорни грешки. При това колебанията тук не са свързани с мястото на ударението, а се крият другаде - в избора на гласната, която се появява на мястото на т.нар. променливо я.
Масовата грешка е, че се казва "девятка", "десятка", макар че от гледище на правоговорната норма правилни са само деветка и десетка. При това фомата не се променя и когато тези думи се употребяват членувани - деветката, десетката. Затова нямаме никакви основания да се колебаем при техния изговор и не трябва да се влияем от масовите грешки, допускани при тях.
Одобриха ОТЕ за втори GSM оператор
СОФИЯ. Кабинетът одобри вчера издаването на втория GSM лиценз на гръцката компания ОТЕ, съобщиха от правителствената пресслужба. Документът е за срок от 15 години.
Лицензът ще бъде издаден от Държавната комисия по далекосъобщения. Той ще бъде за изграждане, поддържане и използване на GSM мрежа с национално покритие и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея.
ОТЕ спечели търга за втори GSM оператор в края на миналата седмица, като предложи най-високата цена от всички участници - 135 млн. долара.
ОТЕ няма да се ползва от никакво предимство при предстоящата приватизация на БТК, коментира шефът на Държавната комисия по далекосъобщения Иван Таушанов. Резултатите от търга за втори GSM обаче ще се вземат предвид при предстоящото раздържавяване, каза министърът на транспорта Антони Славински.
Сумата от продажбата на лиценза за втория оператор дава възможност да се компенсират в бюджета приходите от данъци, които няма да влязат идната година заради облекчените ставки, обясни финансовият министър Муравей Радев.
Опозицията иска президентът да забрани смяната на посланици
СОФИЯ. 8 депутати от ОНС, Евролевицата и БСП, членове на външната комисия към парламента, настояха вчера президентът да упражни дадените му по конституция правомощия и да отложи процедурата за смяна на български посланици. "Ако съществуват такива намерения", уточняват те. Миналата седмица след среща на държавния глава с премиера Иван Костов и Надежда Михайлова външният министър каза пред журналисти, че поради падането на визите и взетите в Ница решения се налагат смени на посланици. Писмото на депутатите е подписано и от Жорж Ганчев. "Като правило в страните с утвърдени демокрации не се правят промени на посланици зад граница в месеците преди изборите", казват народните избраници. Според тях подобна стъпка щяла да ограничи следващото правителство във възможността да предложи на държавния глава свои кандидати, които счита за най-подходящи да представляват България.
Осем футболисти с място в анкетата
СОФИЯ. Осем футболисти попаднаха в анкетата за най-добър спортист на България за последната година на ХХ век. Изненадващо веднага след олимпийските ни медалисти от Сидни се нарежда Христо Стоичков, който от една година се подвизава в редиците на американския вицешампион и носител на купата "Чикаго Файър". Стоичков (34 т.) е 12-и, а носителят на сребърен олимпийски медал във вдигането на тежести - Алан Цагаев е 11-и. Разликата между двамата обаче е повече от сто точки.
Нападателят на шампиона "Левски" Георги Иванов (19 т.) е на 16-о място веднага следван от Стилян Петров ("Селтик", Шотландия) със 7 точки. Александър Томаш (ЦСКА), Димитър Бербатов (ЦСКА), Емил Гъргоров ("Локомотив" Сф) и Мартин Петров ("Сервет", Швейцария) имат по 2 точки. Една точка пък е за продадения тези дни в "Динамо" (Киев) Георги Пеев, също състезател на столичните железничари.
Падането на визите е събитието на годината смятат министрите
СОФИЯ. Петнадесет минути преди началото на последното за века заседание на кабинета вчера, забързан, се появи министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов. Както винаги той бе обсаден от най-много телевизионни оператори, фотографи и репортери. "Не се чувствам герой, бях и си оставам министър", така Йорданов отговори на въпроса на кой герой би се оприличил. Най-голямата радост не само за МВР, но и за всички българи е паданато на визите, категоричен бе министърът. Бих искал да ги нямаше "някои скандали около МВР", каза силовият министър. Той се зарече, че повече секретна информация от МВР няма да изтича, и обеща да има "поне един осъден". Сред активите в дейността на служителите на ведомството си той посочи сменените на близо половината българи документи за самоличност и заведените 117 хиляди полицейски производства. Използвайки както обикновено чувството си за хумор, той се пошегува, че ако азиатци решат да се оженват за българки, за да вземат българско гражданство, проблемът няма да е негов, а на бъдещите булки. Иван Нейков, който определи себе си като министър" на стената на плача". Той не скри, че белите му коси са се увеличили, но е доволен от старта на пенсионната реформа. "Не се справих с доходите и безработицата, но и това ще стане", оптимистично заключи бившият синдикалист. Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински определи годината като "напрегната и успешна, с тенденция за още по-добро и успехи". Като свой пропуск той посочи неуспешния опит за приватизация на БТК. Верен на навика си да заобикаля журналистите, Теодосий Симеонов лаконично каза, че събитието на годината е излизането ни от Шенген. За Бойко Ноев 2000 година е важна, защото тръгна подготовката за реформата в армията. "Костов ще е следващият премиер" - каза вместо новогодишно пожелание на медиите министърът, който през цялата година посрещаше въпросите на журналистите с усмивка и дипломатичен такт.
Както винаги елегантна и красива, Надежда Михайлова не скри, че се чувства добре в екипа на Иван Костов. "Никога не съм се стремяла да бъда герой, новото време не се нуждае от герои, а от личности, които добросъвестно си вършат работата" - каза дипломат номер едно. - Сигурно съм пропуснала много неща, особено в отношението си с децата, но в служебен план съм удовлетворена от постигнатото и дано то компенсира, макар и мъничко, пропуснатото. " Михайлова, зарадвана, че й задават неслужебни въпроси, пожела на журналистите "много лично щастие, много сили и вяра в собствените възможности".
Парижанин ръководи "Кемпински-Зографски"
СОФИЯ. Новият генерален директор на хотел "Кемпински-Зографски" - французинът Ален Пьогу, официално беше представен вчера на медиите. Амбицията му е да започне ремонт на стаите, конферансите и коридорите, ще държи най-вече качеството на услугите да съответства на цените. За четирите месеца, откакто е тук, г-н Пьогу си е спечелил славата на изключителен професионалист и непоправим работохолик. В 6.45 ч. вече е обиколил целия хотел и знае всичко, довериха негови подчинени. Преди да дойде у нас, Ален Пьогу е обиколил света. Живял е със семейството си и е работил в няколко града на САЩ, във Филипините, Китай, Малайзия, Сингапур, Иран, Колумбия, Мексико, както и в Европа.
Писмо на броя
Всичко започна с един брой на в. "Стандарт" ("Демокрация" пак нямаше) и с качването ми на автобус Стара Загора - Димитровград. Едва седнах и погледът ми бе привлечен от луксозен цветен портрет на генералисимус Сталин, залепен в кабинката на шофьора и гарниран с букетче изкуствени цветя. Заех се е преглеждане на вестника, но при всяко друсане улавях стоманения взор на "вожда и бащата на цялото прогесивно човечество", а когато стигнах до календарната рубрика "Клио си спомня", с интерес узнах, че точно на тази дата преди 66 години е застрелян вторият човек след Сталин - Сергей Миронович Киров. Справката във вестника ми припомни, че с това убийство Сталин слага началото на втората вълна от чудовищния терор в Съветския съюз.
На фона на мъгливия зимен пейзаж, който се нижеше през мокрото стъкло на автобуса, лъскавият портрет на Сталин с цветята ми изглеждаше по-безсрамен и от порнографска снимка. Тогава се попитах какви ли мисли са щъкали в главата на шофьора, когато старателно е тъкмял любимия образ и китките в кабината си. Питах се и какво ли знае той от онова, което самите руски комунисти изнесоха на XX си конгрес?
Питах се още дали този нашенски сталинист знае нещо от и за Солженицин, за Сахаров, дали е прочел поне ред от Виктор Суворов, от Игор Бунич и тъкмо тогава чух гласа му: "Последна спирка !"
Простих заблудата на човека, нали той ме докара в града на "другаря" Димитров!
Поети на ХХ век
Един от най-големите ни поети. При това той си извоюва правото на всеобщо и безусловно признание не с цялото си творчество, а с една поредица от двайсет, трийсет, нека да са петдесет стихотворения. Но и в по-незначителното, което написа, той остана неизменно верен на изначалната си страст да разбере себе си и живота без остатък. Казано с думите на Ясперс, остана верен на този устрем да проникне в "целостта на битието", да разгадае тайната на човешкото съществуване, да излезе извън границите на съзнанието с неговата дуалистична природа. От началото до самия край на своята драматична човешка и творческа съдба Александър Геров търсеше изгубения образ на човека, истинската стойност на нещата, пълнотата на битието. Неговите стихове бяха рожба на изключителната му интуиция, че не може да не съществува едно друго, по-висше равнище на живота, до което трябва да се доберем на всяка цена. Той знаеше "Колко бързо нещата умират" и затова поезията му беше драматична борба за трайност, за изнамирането на друг порядък, който да съответства на космическия. Безкрайно уморен от агресията на рутината, на лъжата и насилието, поетът искаше неведнъж да почувства "душата си празна". Вътрешното му зрение улавяше красотата на видения, останали недостъпни за нас, простосмъртните. Загърбил фалша на света, той ни призоваваше да видим как "наоколо всичко е нежно и просто".
Цялата му поезия изповядва неговия несломим култ към живота. В чувството му, в усещанията му за живота имаше нещо мистическо в буквалния смисъл. Животът беше неговата "едничка страст", но като поетическа и философска категория животът за Геров беше нещо по-различно от нашите изтъркани дефиниции за него. Това беше живот с всекидневните неща, живот извън конвенционалното ни познание. Живот, в който крайното и безкрайното се съчетаваха, за да откроят измеренията на друга материална и духовна вселена.
Александър Геров съзерцаваше живота и смъртта, в която не вярваше. Да не забравяме, че творбите му за смъртта са шедьоври не само в българската поезия ("Път", "Материя"). Неговото чело беше открито "за цялата вселена". Той искаше да премине през нейното мълчание, за да се добере до друг вид познание, извън понятията на опротивялата му човешка логика. Геров знаеше, че "Ние не познаваме себе си", че "Човешкото съзнание не отразява истината,/ а само своите желания". И въпреки това той не изгуби надеждата, че на този свят "Има прости и чисти неща", които съдържат висшия, извисилия се над противоречията Смисъл.
Преди много време нарекох поезията му "философия на човешкото съществуване". На мен тази "философия" ми даде много опорни точки. Сътвореното от поета беше поетическа философия с прозрения, с интензивност на преживяното, с мъдрост и наивност, които не открих у друг наш поет. Стиховете му ще ни покоряват винаги със своята простота, с това, че ни помагат да усетим собственото си метафизическо невежество.
Поезията на Александър Геров обхвана цялостно трагедията на нашето столетие с неговата тирания в областта на социалния и духовния живот. Той нарече още през 1956 тоталитарната епоха едно абсолютно нищо, "по-страшно от смърт в скотобойна". Неговите частично публикувани дневници са рядко срещан документ за ужасите на онова време, поразили чувствителното съзнание на поета. През 1971 той се изповядваше на страниците на своя дневник: "Сталинската шпиономания ме доведе до лудницата. " С помощта на стиховете и записките си Геров искаше да намери лек за безбройните си страдания. Той се стремеше да се оголи, да се смири вътрешно, постоянно се тренираше за "проста твърдост/ като скалата и пръстта". Непрекъснато си повтаряше: "Забравяй! Забравяй! Забравяй!/ Иначе не можеш да съществуваш. " А ето какво искаше да забрави: "Страшната руска диващина с Пастернак и Солженицин и гадните им религиозни норми, че човек за човека бил другар и брат. " Искаше да забрави за всичко, което го обкръжаваше, защото то беше форма на смазан, придобил перверзни форми живот: "Насадиха страх у хората, а да живееш със страх, това вече не е никакъв живот."
Неговите лутаници и безпокойства, неговите съмнения и страхове, неговите душевни спадове и духовни озарения се оказаха в крайна сметка точно това, което беше преживял честният и духовно устремен човек на нашия век. Само че Александър Геров съумя да ги изрази в най-хубавото от своето творчество по начин, на който само той беше способен. Той общуваше с "тайнствената прелест на света", смяташе животните и птиците за по-висши от човешкия род. Той търсеше Празнотата, самозабравата, светлите пространства на духа, в които няма достъп елементарната логика. Много от търсеното не съумя да постигне. Но и това, до което се добра, ни кара с благодарност да вперим поглед в звездите над нас, където най-сетне свободният му дух е намерил щастие и спокойствие... Литературно четене
С безброй деца салона беше пълен, със глъчка и шушукане потайно.
Когато към децата се обърнах, мен ме потресе една страшна тайна:
че от децата има в мен по нещо, че капка моя кръв и тях вълнува.
Обгръщах ги със поглед и усещах, изобщо че смъртта не съществува.
Очите ми отворени прозряха в дълбочините на велика бездна: и мен да погребат след време щяха, но аз не можех вече да изчезна.
Децата, птиците, скалите черни, луната над морето засияла - единосъща, цялата материя във този миг се беше осъзнала.
Материя
Увлича ме смъртта. Пленява ме нейния велик покой.
Настъпва отдих и забрава, където се докосне той.
В огромна слънчева пустиня аз вече съм изпепелен.
Мен нищо вече не боли ме... Изобщо аз не съм роден.
Програма до 2005 година подготвя правителството
СОФИЯ. Вече работим по програма за развитието на страната до 2005 година и много скоро ще сме готови с нея, съобщи вчера вицепремиерът Петър Жотев. Той напомни, че акцентът в новата икономическа политика е високият растеж, но без да се изоставя стабилизацията. Новата програма цели създаването на по-благоприятни условия за бизнеса. Планираме до 2005 година да привлечем повече чуждестранни инвеститори, уточни министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Той обяви, че през следващите години ще продължи реконструкцията на националната инфраструктура, както и изграждането на язовири за питейни нужди.
Бързият икономически растеж е единственият начин да се повишат доходите на хората, уточни шефът на Икономическата комисия в парламента Никола Николов. Според него страната обаче трябва да избере източниците на икономически растеж и да ги стимулира.
Положителна тенденция спрямо миналата година е увеличеното кредитиране в реалния сектор от страна на банките, които за първите 10 месеца на 2000 година са отпуснали с 800 млн. лв. повече заеми в сравнение с предходната, съобщи вицепремиерът Жотев. С продажбата на Булбанк и Експресбанк 90 на сто от финансовия сектор е вече в частни ръце, готви се и стратегия за продажбата на ДСК. Каквито и критики да има към приватизацията, факт е, че 70 на сто от БВП се произвежда от частния сектор, уточни Петър Жотев.
Страната ни може да усвоява над 250 млн. евро годишно по предприсъединителните програми на ЕС, ако подготви добри проекти, коментира министър Муравей Радев.
От началото на годината са отменени 100 регистрационни, лицензионни и разрешителни режима, предстои да се отменят още много. Единствено за търговията с оръжие няма либерализация, за да не влизаме в черните списъци. Военните заводи сами трябва да намерят ниша за производството си, но в рамките на закона и международните споразумения, уточни вицепремиерът.
До октомври са разкрити 170 000 работни места, а до април се очаква броят им да нарасне до 250 000 в реалния сектор на икономиката, съобщи министър Иван Нейков. Той уточни, че от началото на прехода през тази година е отделена най-голяма сума за пенсии и коледни добавки - 2,460 млрд. лв. Прокурор решава за ареста на полк. Спасов
СОФИЯ. Прокурорът от Апелативната военна прокуратура полк. Маринов бе натоварен да разгледа жалбата на зам.-шефа на НСБОП и обвиняем по делото за подсушвателите в дома на Никола Филчев - Светозар Спасов, научи "Демокрация". До края на работния ден вчера се очакваше той да се произнесе. На 18. ХII. прокурор от Окръжната военна прокуратура разпореди задържане на Спасов за 72 часа с цел да бъде представен пред съда, който да му наложи арест като постоянна мярка за неотклонение, но междувременно офицерът влезе в болница.
Анализ по темата - в рубрика "Общество"
Разкриха контрабандни CD
РУСЕ. Около 130 хил. компактдиска, скрити в двойна стена, откриха миналата нощ полицаи и митничари на ро-ро терминала. Контрабандата била превозвана в товарен камион с руска регистрация, пътуващ от Украйна за Гърция. По документи товарът на камиона е дървен материал от Украйна за Гърция. Тирът е трябвало да премине транзит през България. Металната стена на товарния контейнер зад шофьорската кабина се оказала двойна и пълна с пиратски дискове. Стойността на пратката е над 100 хил. долара.
Роди се Иисус
Неизповедим е ужасът от мъртвороденото. В живия плод са вложени надеждите на всички живи и Рождеството е победата над неизбежната смърт.
Към никого човек не е по-щедър в своите надежди, упования и дарове, както пред новороденото. Той полага целия си живот в малките му ръчички, гордостта му се превръща в покорство, престъпността му - в жертвена добродетел, а и най-глупавият, като по чудо, добива бащинска щедрост.
Така не ние раждаме детето, а то нас и празнуваме Рождеството, защото не по заслуга сме го добили, а даром.
Благодатното Рождество Христово включи в малките си ръце надеждите на человеците, а с непорочния си живот оправда тия надежди и човекът се видя в Него, в Христа, такъв, какъвто сам той е безсилен да бъде.
За християнския свят Исус е Бог и като дете, и като възрастен. Неговото раждане е символ на плодотворния дух на земята, на всяко творческо начало и затова народната песен свързва Христовото Рождество с даровете на земята.
С още 5 % пада данък печалба
СОФИЯ. Още през следващата година правителството ще предложи с още 5 на сто да бъде намален данък печалба, обяви вчера финансовият министър Муравей Радев по време на заключителната за годината пресконференция на икономическия екип на правителството. Рязкото намаляване на данъчната тежест е един от основните акценти в новата икономическа политика. Това е един от начините да се осигурят условия за бърз икономически растеж, уточни министър Радев.
Много скоро ще бъдем готови с икономическата програма на страната до 2005 година, съобщи вицепремиерът Петър Жотев. Кабинетът залага на финансова дисциплина, ръст на БВП и поддържането на инфлация по 10 на сто.
Само един живот не е достатъчен
Беше преди четвърт век, Емил Димитров току-що се бе завърнал от Венеция, където на един международен фестивал го бяха класирали на първо място и след него оставаха местният идол Адриано Челентано, вече появилият се с гръм и трясък Демис Русос и световноизвестният състав "Мидъл ъф дъ роуд". Дето се казва, чудесен повод да се покаже, че "и там ний сме дали нещо на света" в областта на песента и музиката. При това "там, на Запад", след като до този момент максимумът бе да се очарова публиката в някоя страна от т.нар. соцлагер (изключението дотогава бе зашеметяващият концерт, пак на Емил, в парижката зала "Олимпия", която негласно раздаваше "паспортите" за международно майсторство!). Когато Емил получи инсулт и докато приятелите и колегите трепереха за живота му, аз издирих в документацията си неговите точни думи отпреди 25 години: "Така е, Георги, само един живот не е достатъчен, за да се направи всичко, за което си дошъл на този свят! Естествено аз се радвам на любовта на публиката, но успехът и славата никога не се замъглявали нито погледа ми, нито душата ми, защото винаги съм обичал да разсъждавам във философски план: а какво ще остане от нас, когато вече ни няма, дали в преследването на дребния успех днес (или както ти иронично го нарече "успешец") не сме пропуснали да си осигурим онзи вечния, посмъртния успех?! Скоро прочетох една чудесна мисъл на Ромен Ролан - "Да твориш, това значи да убиваш смъртта! " - и те ме накараха да се замисля върху качеството на творчеството: до каква степен то е такова оръжие, с което наистина да може да се победи смъртта? Още с излизането от детството си и влизането в света на големите човек неволно заживява с мисълта за смъртта и тъкмо това го прави още по-витален. Затова в моите песни, дори и в най-тъжните, винаги проблясва някаква светлинка, има някакъв надежден изход. За мен музиката винаги е била и една своеобразна философия за живота, която ме е спасявала. Музиката е моето истинско убежище, защото тя може не само да ти обещае, но и да ти даде онова, което го няма в живота, но го има в твоите мечти и блянове.
С Богдана и сестри Кушлеви в Париж!
Емил Димитров е щастливият кадем на много наши и чужди певци. В парижката зала "Олимпия" той предизвиква истински фурор, извеждайки на сцената и току-що изгряващата Богдана Карадочева (блестяща майсторка и на френския шансон!), и безподобните "царици на фолклора" сестри Кушлеви. Да, още през шейсетте години Емил вкара за пръв път фолклорни елементи в естрадата, при това по един твърде елегантен начин, като всичко, правено от него. Малко по-късно Патриция Карли запя негови песни на френски, Том Джонс си хареса много "Моряшко сбогом", а известният тогава Дейвид Александър си избра и запя "Когато отиваш там при другия". Доста подир това все още никому неизвестната Ала Пугачова взриви "Златният Орфей" с неговия "Арлекино", след което в няколко поредни интервюта тя благодареше най-сърдечно на своя благодетел.
Аз самият пък съм бил на многохиляден концерт на Емил в Москва - той ентусиазира публиката до непозната за нея степен, включително и със своите интерпретации на най-популярните руски народни песни. Имам и много рецензии за негови концерти по света, включващи не само възторжени отзиви, но и конкретни анализи: най-много са те във френския печат.
А за коя песен?! "Моя страна" на големия българин Емил Димитров, който я написа няколко години след като вече бе покорил парижката зала "Олимпия" и бе получил официално предложение от своите колеги и приятели Патриция Карли и Шарл Азнавур да живее и твори във Франция. Те обаче едва ли подозираха, че "Моя страна, моя България" Емил можеше да напише само и единствено в своето Княжево... Монолози на Емил през годините
- Всичко, което си дал на другите, те обогатява и самия теб. Знам го от опит и това е, ако щете, и моят стимул да бъда така щедър и всеотдаен. Аз затова си харесвам толкова песента "Ако си дал на другите", където се казва неслучайно, че никой не може да ти отнеме любовта дарена... - Винаги съм се радвал на успехите на Лили, която просто няма равна на себе си като глас! А като се появи Васко Найденов още с "Адаптация", съчетавайки певеца, актьора и танцьора в едно монолитно цяло, при това толкова атрактивно, разбрах, че той е тръгнал по верен път... Разбира се, бих могъл да цитирам още много имена, но се боя, че ще се получи един твърде дълъг поменик. Мога обаче да кажа като цяло, че нашата естрада е най-силна в сравнение с другите страни от Източна Европа... - С така наречения неравноделен такт на българските народни песни ние направо завладяхме света! Ето защо и в някои мои песни аз обичам да вплитам фолклорни мотиви и да търся нестандартното... - Музиката е твърде щастливо изкуство, защото тя не подлежи на цензуриране дори когато си има свое повествование. И слава Богу, че е така!
- По едно време се заговори за двубой класика - естрада. Питам аз: нима песните на Рей Чарлз, Луис Армстронг, Шарл Азнавур не са класика като "Малка нощна музика" на Моцарт или "Четирите годишни времена" на Вивалди?! Един ден и бетонените, и чугунените глави дори ще разберат, че този "двубой" е напълно измислен от самите тях и че в живота той въобще не съществува... - Най-много мразя лъжата и завистта. Сигурно и затова най-често съм ги срещал?!
- Аз търся потайността на птичата песен: славеят просто си отваря устата и запява, без въобще да се нагласява, съобразява, подготвя по някакъв изкуствен начин! Загадката в изкуството е в това: да бъдеш естествен... Самочувствието
През последните три и половина години благодарение на успешното управление на ОДС българското общество постигна забележителни успехи в своето развитие - мощен тласък на реформите, финансова стабилизация, международен авторитет. Връх в това отношение е премахването на визите за Европейския съюз, събарянето на шенгенската стена. Въпросът не е само в това, че българските граждани ще пътуват свободно, без унижения и опашки. Вярно е, че от това засега ще се възползват съвсем малка част от българските граждани. Големият успех е промяната на образа на България в очите на европейците.
Предизборният период за Великото народно събрание през 1990 бе време на невиждан за нашето поколение национален подем. Смятам, че с това ще се съгласят всички участници в едномилионния митинг на Цариградското шосе и Орлов мост през юни 1990 г. Но фалшифицирането на изборните резултати, предателското поведение на тогавашните ръководители на СДС, извършената подмяна на обществените цели отново смачкаха надигащата се национална енергия. И резултатът не закъсня. Най-малко половин милион от най-активните и образовани българи напуснаха страната.
Освен измъкване на българската икономика от катастрофата, в която я натикаха бездарните и наистина корумпирани ръководители на БКП и БСП, СДС и Народен съюз имат като важна задача да възстановят самочувствието ни като народ, да събудят националната енергия за изграждане на една нова България, свободна демократична, икономически укрепнала. Досегашната успешна дейност на правителството на Иван Костов, последният му дипломатически успех са решителни стъпки в това отношение. Все още обаче има много неща, които пречат да се възроди възрожденският дух у българите. Предизборният период трябва да се използва, за да се отстранят поне някои от тях, като например: - Неефективността, мудността на съдебната система. Никак не е приятно, че европейските фактори не приемат сегашното й ниво на дейност. Много по-важно е, че огромното мнозинство от българските граждани имат критични бележки към дейността на българските съдии, прокурори и следователи. Аз искам да уважавам българските магистрати, да се радвам на обществения авторитет, който те следва да имат, благодарение на важната роля, която трябва да осъществяват в обществото - да наказват нарушителите на законите, да поставят престъпниците там, където им е мястото.
Искам, но не мога. Защото осъдени убийци се разхождат свободно, организират бракониерски забави, откупват цели етажи в държавни санаториуми, за да си осигурят "полагаемата" им се почивка. Или подследствени за милиони "финансисти" критикуват правителството и му дават икономически съвети от първите страници на най-четените вестници, вместо да пишат ръководства как се източват банки и как се ограбват спестяванията на българските граждани, усамотени на съответното място. Да не говорим за неосъдените ръководители на пирамиди, градове на бъдещето, ограбени банки и т.н. Съдебната власт е независима, но проблемът за нейната неефективност е национален. Предлагам на г-н Соколов вместо дебат за въображаемо подслушване на доказани бивши ченгета и доносници срещу жълти стотинки да организира дебат в Народното събрание за причините за неефикасността на българското правосъдие - дали те се коренят в некачествени закони или в тяхното неизпълнение, в нежеланието или неспособността на магистратите. Или въпросът е само финансов, както се твърди напоследък. Ако е така, правителството е достатъчно стабилно и се ползва с авторитет пред международните финансови институции и Европейския съюз, за да поиска и получи заем за довършване на реформата в съдебната система, за компютъризиране, помощници на съдиите и други. Трябва да се има предвид, че повечето български избиратели трудно правят разлика между съдебна и изпълнителна власт и приписват всички слабости на СДС и Народен съюз.
- Друг проблем е селското стопанство. Безспорно, че политиката на БКП/БСП, грабежът на селската номенклатура унищожиха българското селско стопанство. Но въпреки положените усилия СДС и Народен съюз не са направили необходимото за неговото възстановяване. Явно е, че съживяването на българското село не може да стане някак си спонтанно единствено с пазарни механизми. Нужна е организирана подкрепа от администрацията (кредити, трактори и друга механизация на дългосрочно изплащане, квалификация на фермерите, научна помощ от квалифицирани специалисти, работещи в съответни центрове в помощ на фермерите). Всичко това е възможно с международна финансова помощ, с разработване на многогодишни програми с ясни, разбираеми цели, които да влязат в предизборните програми на ОДС.
- Необходима е административна и обществена програма за подпомагане на най-бедните граждани. В България има 1 100 000 крайно бедни (толкова са българските граждани, получаващи помощи за отопление), които надали ще забогатеят в следващите няколко години независимо от укрепването на националната икономика. Не може бездомни хора да спят в каналите на Перловската река и по изоставените мазета. Безспорно бездомните кучета са проблем, но Софийската община би следвало да се погрижи най-напред за бездомните граждани и да им осигури поне приют през зимата. Никой не бива да бъде изоставен. Иначе ще тръгнем по пътя на Румъния.
Сензационният полуфиналист за Купата на Германия се нарича "Унион"
БЕРЛИН. Четирите мача за Държавната купа се превърнаха в празничен епилог на футболната година. Директното предаване по ARD включваше малко преди полунощ и теглене на жребия за полуфиналите на 6/7 февруари. С особен интерес, подпалван от дни наред от медиите, се гледаше на срещите в Магдебург и в берлинския квартал "Кьопеник", където местният легендарен "Унион" с българско треньорско ръководство "би могъл да напише история, ако достигне до полуфиналите" (според "Берлинер цайтунг"). Така и стана. Треньорите Георги Василев и Иван Тишански изпратиха на терена състав, който по остроумна схема разби играта на "Бохум". Преди мача на емоционално тържество под звуците на марша за историческия взвод на "Хауптмана от Кьопеник" бе награден за футболист на "Унион" за годината нашият техничен халф Христо Коилов.
15 000 зрители посрещнаха на крака двата отбора с взвода начело, който според точни исторически данни "превзел кметството, арестувал персонала, след като шефът се представил за пратеник на кралския двор". "Може би тази шегобийска атмосфера, каквато познавам от литературата и пиесата на Карл Цукмайер, бе избрана подходящо за прекрасния мач, който ръководих с удоволствие" - каза реферът д-р Маркус Мерк, видимо доволен след мача. След равностойна игра и тактически надигравания берлинският защитник Ернеман вкара 1:0 при буквално последната акция, след подаване отдясно. Вратарят на гостите Вад Дуинховен бе безпомощен, а бурните аплодисменти се чуха чак в центъра на Берлин. "Спечелихме заслужено, защото момчетата играха дисциплинирано по моите указания, и то срещу отлично игралите бохумци. Победата има наистина историческо значение за клуба, но не бива да забравяме, че главната задача остава изкачване във втора лига. Фактът, че елиминирахме досега три клуба оттам плюс един от бундеслигата, доказва класата на моя отбор" - заяви за "Демокрация" сияещият и бързащ от камера на камера и десетки радиомикрофони Василев. Треньорът на гостите Цумдик подчерта на прескоференцията, че "така подготвен, берлинският клуб няма да има проблеми да играе и в елитната класа".
"Към досегашните 1,5 милиона марки, спечелени от купата, участието в полуфинала носи още 2,5 милиона за касата на клуба" - се радва президентът Бертрам. "Жребият е отново добър за нас. "Борусия" (Мьонхенгладбах) е атрактивен и... победим съперник" - титулува в тържествена цяла страница вчерашният "Билд". Отлично водената режисура на Коилов на твърдия терен при минусова температура бе разбирана още в зачатък от сигурно игралите Адалберт Зафиров, голмайстора Ернеман, Рони Никол и от маневрено игралите напред чех Балчарек и австриец Михаел Цехнер. "Така атлетичната отбрана на треньора Цумдик-Мамич, Майхелбек, Ристау и Фаренхорст - всичките по 1,90 см, бе често маневрирана, а опасните Марио Марич и Здравко Дринчич се парираха яко от системата на Василев, реализирана от Коилов" - е общото заключение в коментарите.
"Балъков вкарва отново - Рангник остава да трепери" е заглавието в "Билд" на коментара за другия 1/4 финал на бундеслигистите "Щутгарт" - "Фрайбург" 2:1 след продължения. "1:0 чрез Балъков. Ляв, фалцов 20-метров фаул в ъгъла. Гол - мечта по учебник" - описва вестникът гола на Красимир.
В другите два мача "Шалке" не позволи нова сензация в Магдебург, където преди това бяха елеминирани "Кьолн" и "Байерн", и защити 1:0 (34) въпреки от дузпа. По-тежко бе приета победната дузпа и 0:1 (67) на "Ведаущадион" (28 000) на срещата "Дуисбург" - "Борусия" (М). Така дузпата, вкарана от голмайстора Ван Лент, изпраща традиционната "Борусия" (М) на полуфинала срещу "Унион".
Скандал при награждаването на Тереза Маринова
СОФИЯ. Скандал избухна по време на церемонията за награждаването на 10-те най-добри спортисти на България през 2000 година. Петима от отличените не се явиха в резиденция "Бояна", където статуетките раздаде президентът Петър Стоянов. Състезателите на "Нове холдинг" Мария Гроздева и Таню Киряков пък открито бойкотираха празненството.
Иначе с убедителна преднина първото място спечели олимпийската шампионка на троен скок Тереза Маринова.
Софиянски взе "Златният портфейл"
СОФИЯ. Голямата лична награда на икономическото предаване "Портфейл" на Дарик радио взе столичният кмет Стефан Софиянски. Тя е за приноса му в икономиката, привличането на инвестиции и поддържането на висок кредитен рейтинг на столицата и страната. Годишните награди се връчват за втора година, в първия конкурс победители бяха премиерът Иван Костов за особен личен принос и Ан Макгърк за принос на чужденец в икономиката. Номинациите през тази година са още за най-добра банка, за най-добре развиваща се фирма, за инвестиция на зелено, за принос на чужденец и бяха определени след допитване на агенцията "Алфа рисърч" сред бизнеса, институциите и журналистите. Наградените са Обединена българска банка, "Албена" АД, "Либхер", Филип Рамбаут, които получиха най-много гласове от журито, в което влизат петима ръководители на независими икономически организации и шефът на АЧИ. Специална награда получава американският посланик Ричард Майлс за приноса му към програмите на USAID през последните три години.
Споразумението на БСДП с БСП е недействително, разкри Нихризов
СОФИЯ. Ръководството на БСДП е нелегитимно и тъй като сключеното в сряда предизборно споразумение на партията с БСП е подписано от хора без правна регистрация, то е недействително. Това заяви вчера лидерът на Българският социалдемократически съюз Йордан Нихризов на специална пресконференция. Той коментира, че договорът всъщност представлявал фалшива медийна кампания за нещо, което юридически не съществува. Нихризов показа копие на съдебната регистрация на ръководството на БСДП от 12 април 2000, според което председател на партията е Петър Дертлиев. Като членове на нейното ръководство пък са записани самият Нихризов, Божидар Митев и Теодор Дечев. "Тъй като ние имаме споразумение със СДС, а Теодор Дечев, който според последната регистрация в съда фигурира в ръководството на БСДП, е заместник-министър в социалното министерство, на практика Първанов е в коалиция с Костов", коментира лидерът Нихризов.
БСДС се отдели от БСДП през 1998, когато по едно и също време се състояха два конгреса на партията - единият в Пловдив, а другият във Варна. Тогава едната част остана с починалия преди месец Петър Дертлиев, а Петър Агов бе избран за председател на партията. Другата пък отиде при Нихризов, който създаде нова формация - БСДС. Оттогава се водят безкрайни дела за името на БСДП, заради които избраното във Варна ръководство с лидер Петър Агов все още не е регистрирано в съда. "Не сме се отказали от марката БСДП", заяви на вчерашната пресконференция Нихризов и коментира, че, ако съдът не се произнесе до изборите, то партията на Агов няма да може да участва в тях.
"Ще предизвикаме международен скандал, ако БСДС се опита да оспори легитимността на БСДП", каза пред журналисти соцлидерът Георги Първанов. Според него и във вътрешен, и в международен план има само един законен субект и това е БСДП, в политически план пък било легитимно само ръководството с шеф Петър Агов.
Спрях да се заключвам, защото крадците разбиват вратите
Живея сам в гората край с. Рожен, община Сандански, без електричество. Отглеждам животни, пчели, градина. Обект съм на непрекъснати кражби. Спрях да се заключвам, тъй като в противен случай разбиват вратите. Откраднаха ми автомобилни гуми за 1000 лв., 500 кг пчелен мед за 3000 лв., кокошки, агнета, кози и ярета, почти цялата покъщнина, бутилките с газ за осветление.
РПУ - Сандански, или не ми отговаря на молбата, или отговорът е: "Извършителите не бяха открити. " Чрез адвокат поисках от началника на РПУ - Сандански, нов следовател да извърши разследване. Отговорът бе същият - извършителите неизвестни, а пред мен бе изразено недоволство от това, че се съпротивлявам. Писах до министъра на вътрешните работи. Жалбата ми бе изпратена до РДВР - Благоевград, а те от своя страна я препратиха до РПУ - Сандански, т.е. до този, от когото се оплаквам.
Крадците на автомобилните гуми са ми известни. Смятам, че и полицията ги знае, но не желае да ги посочи. Повече от ясно е, че от подобна ситуация някой се облагодетелства. Настоявам за ново разследване, в което да участват поне двама независими следователи, които да не са от Благоевградски окръг.
Борислав ПОПОВ, с. Рожен, община Сандански
РДВР не приема обвиненията за мудност и непрофесионализъм
Полк. Стойчо Стойчевски - директор на РДВР - Благоевград, не отрече, че при тях са постъпили 2 жалби от Борислав Попов от с. Рожен. Едната е от 22.VI.1999 г., а втората е от 27. IХ.2000 г. В първата тъжителят се оплаква, че му е открадната коза, която се намирала у служител от полицията в с. Катунци. Не са се потвърдили обвиненията, че добичето е е присвоено от полицай. Колкото до извършената кражба на 4 гуми от фургон, в РПУ - Сандански, е образувано дело срещу неизвестен извършител. Там е постъпила и жалба за кражба на 500 кг пчелен мед. От 3.II.1999 г. делото е спряно, поради изтичане на предвидения от закона срок.
На 29. IХ.2000 г. в РДВР - Благоевград е регистрирана жалба , в която Попов обвинява служителите на РПУ - Сандански в непрофесионализъм, некомпетентност, мудни действия и укриване на лица, извършили криминални престъпления. Образувано е дознание, което е спряно с постановление на районна прокуратура - Сандански, до откриване на извършителите на престъплението. Попов е посочил имената на хора, които според него са вероятните извършители на кражбите или могат да дадат информация за тях. Разкриването на авторите на кражбите се затруднявало от факта, че Попов е сигнализирал РПУ - Сандански, 10 дни след като те са станали. Обвиненията на Попов за непрофесионализъм и мудност на полицията са безпочвени, смята полк. Стойчевски. Полицейските действия били законосъобразни и компетентни но не довели до разобличаване на извършителя, поради обективни причини.
Стихове
ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА Из "Бъдник"
ДУШАТА НЕ СЕ УМОРЯВА да вярва и чака.
Макар приневолен и приживе сам се оплакал, макар от безумства, и чужди, и свои, сломен - ти чудо не смееш да молиш от бъдния ден,
- народе мой, с малките, пръснати къщици бели, затрупани в сняг и от старост се доземи свели, народе мой, с тежките стъпки и груби ръце, с навъсено чело и тъмно от грижи лице,
през тази нощ, челяд събрал на вечеря оскъдна, запалил в огнището пак обичайния бъдник, кадиш ти из къщи - трапезата, одъра бял и хляба в нощвите, що сам си и жънал, и сял... И нека те бурите брулят и в шемет уплитат, от тях ще излезеш ти още по-твърд и изпитан.
Спокойно вратата на бъдния ден отвори - на свода звездата ти утринна вече гори!
АТАНАС ДАЛЧЕВ
Молитва
Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
Господи, преди да съм живял!
Изведи ме вън от всяка сложност, научи ме пак на простота: да отдавам сетния петак от сърце на срещнатия просек.
Да усещам своя радостта на невинното дете, което първите снежинки от небето сбира със отворена уста.
И без свян да мога да говоря с простите на прост неук език... Научи ме, Господи велик, да живея като всички хора.
1927 г. КРЪСТАН ДЯНКОВ
Коледа 1996
Не знам дали е тази Коледа последна.
Каквото можех сторих за духа.
Човешкото отива си последно.
И тази е годината, в която ще мисля мисли за последен път.
Но ще дочакам ли мечтаното си лято?
Стопяват се измислици и грешки и нищо не остава в утринта.
Задъхани сме с грешките човешки.
И гладна глътка среща всеки ден.
Умираме си бавно и полека.
И где ще турят спомена за мен?
Отиват си безумните ни воли, не знаейки къде ще бъдат утре.
Остава щастието малко и неволята.
Пейзажът си остава все едничък.
И Витоша се вижда през стъклото.
И ние трябва все да сме самички.
И нищо няма да ни пази от чумата на днешното ни време.
Пазете се деца от врћзи, та утре никой да не ви намрази!
Тереза Маринова е &numero;1 в последната година на века
СОФИЯ. Чаровната лекоатлетка Тереза Маринова ще бъде последният спортист &numero;1 за годината през ХХ век. Вчера на стилна церемония в резиденция "Бояна" президентът на републиката Петър Стоянов награди петима от спортистите в челната десетка на България. За жалост другите петима не уважиха горемия празник, който пък бе съпроводен с грандиозен скандал. Спортистите на "Нове холдинг" Таню Киряков и Мария Гроздева отрикто бойкотираха сбирката в полите на Витоша. Говори се, че те са получили нареждане от работодателите си да пропуснат срещата с президента. Причината се крие във факта, че Киряков не е определен за &numero;1. Покрай двамата шампиони стрелци пътя към Бояна забравиха щангистът Гълъбин Боевски и гимнастикът Йордан Йовчев. Единият имал проблеми с автомобила, а другият се мотивира със "спортни ангажименти". Чудно обаче защо четиримата ни елитни състезатели не пропуснаха нито една друга церемония по награждаване след игрите в Сидни. Все едно - въпреки бойкота тържеството бе на ниво. Ясно е, че трудно се правят сравнения между спортовете, но сега разликата в гласовете между Маринова и Киряков е 315 точки. Затова коментарът е излишен. В резиденцията не бе и Серафим Бързаков, който обаче е в Германия.
"Дори не съм убеден, че те бойкотират празненството. Аз безкрайно уважавам тези големи български спортисти. Сега ви предлагам да не си разваляме празника. Нека бъдем по-търпеливи и да търсим обединението на всички ни" - бе краткият коментар за случилото се на президента Петър Стоянов. Преди това държавният глава пък каза: "Церемонията е особена, защото е последната за това столетие. Нека през следващия век успехите на нашите спортисти да бъдат още по-големи. Както са казвали древните гръцки мислители, "Победата обича старанието". То ще ни е нужно и занапред."
Тереза Маринова сияеше от радост. "Ше си призная, че в Сидни бе по-трудно за мен. Сега обаче се чувствам някак особено. Моето пожелание към спортистите през следващия век е да преследват мечтите си" - са думите на олимпийската шампионка на троен скок Маринова.
В анкетата за треньор на годината първото място грабна наставникът на Тереза и олимпийски първенец в същата дисциплина от Сеул преди 12 години Христо Марков (141 т.). Втори е Иван Абаджиев (вдигане на тежести - 94), трети Братан Ценов (класическа борба - 26 т).
Тест и изпит за всички средношколци
СОФИЯ. Политическият кабинет на образователното министерство одобри наредбата за прием на ученици след VII и VIII клас за следващата учебна година. Седмокласниците ще кандидатстват и ще се класират централизирано в съответните инспекторати, а приемът за осмокласници остава децентрализиран, т.е. във всяко отделно училище. Всички ученици ще държат освен теста втори изпит по литература, математика или проверка на способностите, кандидатстващите след VII клас в хуманитарни гимназии и паралелки ще се явяват на съчинение или изпит по математика. Ако ученикът кандидатства с литература и математика, ще бъде зачитана по-добрата оценка. В техникумите и професионалните училища освен теста ще се държи изпит по математика или проверка на способностите. Всеобщият тест ще бъде на 18 юни, изпитът по литературан е 21 юни, а този по математика на 25-ти на същия месец. Класирането ще бъде в три етапа, а подаването на заявления за кандидатстване ще бъде от 28 май до 8 юни. Обявяването на резултатите за първо класиране е до 15 юли. Втората класация свършва на 21 юли. При третото класиране кандидатите могат да променят реда на желанията си, без обаче да могат да запазват вече спечелено място. Това може да стане в периода от 26 до 27 юли. Резултатите от това класиране ще бъдат ясни на 29 юли, а записването за тези места трябва да стане в дните 30 и 31 юли. Кампанията според нормативния документ трябва да приключи на 2 август.
Дотогава трябва да са на пазара и учебниците по новите програми за IХ, Х и ХI клас. От януари до март следващата година ще мине конкурсът между авторските колективи за написването на книгите. Според договореностите между образователното ведомство и издателите, новите учебници трябва да се появят на пазара през идващото лято. За социално слаби ученици част от бумагите ще бъдат безплатни. Това обаче предстои да се уточнява със социалното министерство и възможностите, които то има.
Технологиите на ХХ век: От дирижабъла до описанието на човешкия геном
СОФИЯ. Последните 100 години за развитието на технологиите по света бяха това, което бе столетието след Христофор Колумб за географията. Откритията следваха едно след друго и в края на ХХ век спокойно можем да кажем, че технологичните промени в живота ни дори изпреварват възможностите ни да ги осмислим и да се адаптираме към шеметното им темпо. Това е вярно дори за жителите на най-богатите страни по света, където част от технологичните нововъведения, достигнали до България през втората половина на века, на практика навлязоха масово в живота още в неговото начало.
Така например основните електродомакински уреди, които промениха нашия бит, като пералната машина и прахосмукачката, са почти връстници на отминаващия век. Друг връстник на века е климатичната инсталация, която все още трудно си пробива път извън най-богатите страни по света (съзнателно пропускаме хладилника, тъй като той е продукт на ХIХ век).
В края на ХХ век се чувства както никога по-рано, че технологичните нововъведения пристигат до нас с ускоряващо се темпо и че шансовете за развитие на дадено общество зависят преди всичко от способността му да възприема и използва пълноценно новите технологии. Обществата, които издържат този "технологичен тест" за зрелост, ще преживеят и следващото столетие, а които не успеят, ще бъдат асимилирани от по-приспособяващите се.
Отбраната като фактор за технологичния напредък
Откакто човечеството е започнало да обработва земята преди повече от 10 000 години, а дори и по-рано, развитието на технологиите е било тясно свързано с развитието на средствата за отбрана (и нападение). Обработката на метали в античността е служила както за производство на оръдия на труда, които повишавали добивите от земеделието, така и за производство на оръжия за поразяване на противника. Великите географски открития в началото на новото време едва ли щяха да бъдат възможни без създаването на по-модерни бойни кораби и без откриването на компаса в Азия и разпространението му в Европа.
ХХ век не е изключение от правилото. Разликата идва от ускоряващото се темпо на морално износване на военните технологии, което води до ускореното им разсекретяване и до въвеждането им в бита на обикновените хора (т.нар. конверсия).
Колко от нас се замислят, че новата широкоизползвана медия Интернет само допреди 15 години е била секретна електронна мрежа, имаща за цел да съхранява базата данни на Пентагона в случай на ядрен конфликт между САЩ и бившия СССР? Или например че оптичните кабели, посредством които удобно разговаряме по телефона, между откриването им през 1955 и тяхното комерсиализиране в края на 70-те години са били използвани единствено във военните комуникации на САЩ и техните съюзници от НАТО?
Системата Джи Пи Ес, с която днес полицията лесно може да открие чрез спътник открадната кола, също допреди години бе засекретена технология. Телекомуникационните спътници, посредством които днес гледаме десетки телевизионни канали, допреди 20 години бяха на разположение единствено на електронното разузнаване на най-богатите страни по света. Подобна е историята и на десетки други нововъведения, които са част от днешния ни начин на живот.
Въпрос на време е сегашните засекретени военни технологии да навлязат в утрешния ни живот. Макар че това ще стане едва през новия век, на практика това са технологии на отминаващото столетие. Някои от по-интересните измежду тях е материя, която не отразява слънчеви лъчи. Облечени с дрехи от подобна материя, ние ще преминаваме почти невидими покрай околните. Друга интересна технология е създаването на материя с дебелината на лист хартия, която ще служи за термоизолация при неколкостотин градуса на околната среда. Това би било отлична придобивка за хилядите пожарникари по света, които днес са принудени да навличат тежки термоизолиращи доспехи.
Все по-малки и по-малки... Има нещо символично в това, че ако в историята на технологиите 1900 г. беше запомнена с първия полет на дирижабъла, то 2000 г. ще остане в аналите с описанието на човешкия геном. Новите открития отдавна вече не са плод на упоритостта на един или няколко ентусиасти, използващи подръчни материали, закупени в кварталния магазин. Навремето братята Райт създават първия самолет от скука (семейният им бизнес с велосипеди не вървял). Днес едва ли някой ще открие нов тип двигател за космически кораб само защото неговият автосервиз не се радва на достатъчно клиенти.
И докато откривателството и новите технологии се превръщат в монопол на компаниите, разполагащи с милиони долари за развойна дейност, то самите открития вече трудно могат да бъдат описани пред непросветените маси, тъй като размерите им често са от порядъка на атома или дори още по-малки. Напредъкът за последните 58 години в областта на компютърните технологии може нагледно да се проследи, като се сравни първият електронен компютър на Атанасов и Бери (с размерите на средноголям гардероб) с милиони пъти по-бързите чипове на компанията "Интел" (с размери колкото нокът на палец).
...и все по-евтини
Проблемът идва от това, че технологичният напредък не протича едновременно с еднаква скорост във всички сфери на живота. Така например ако през последните 10 години автомобил с марка "Ферари" (не е задължително цветът да е червен) бе поевтинявал със същото темпо, както единица обем на твърдия диск на персоналните компютри, то днес колата щеше да струва... 1000 долара. Ако приложим същата схема към телевизионните приемници, един 21-инчов монитор щеше да се продава за 3-4 долара.
Съществуват и още по-драстични случаи: смятани за луксозни стоки само за десетина години се превърнаха в нещо банално. Например мобилният телефон, който през 1990 г. се продаваше за над 1000 долара, сега може да бъде взет безплатно при сключен абонаментен договор. Засега това става само в по-богатите страни по света, но тенденцията е подобна практика да обхваща постепенно и по-бедните им посестрими.
Авторските права и откритията
Съществено условие за осъществяване на технологичния напредък е материалната мотивация и морално признание на откривателите, били те физически лица или цели колективи. Бегъл поглед върху по-важните открития през ХХ век показва, че повече от половината от тях са били извършени в САЩ. Ключът към разбирането на този феномен се крие не в някаква особена надареност на американските учени и инженери, а в разработената система за защита на авторските права на откривателите, независимо дали техните разработки са били закупени за нуждите на отбраната, или директно са били използвани в гражданското производство.
От друга страна, това обяснява странния факт на отсъствие на руски и съветски учени в списъка на големите откриватели на миналия век. Страната, създала за определен период технологичен потенциал в областта на отбраната и усвояването на Космоса, съпоставим с този на САЩ, на практика е превръщала в държавна тайна всяко откритие, направено от нейните учени и инженери.
Липсата на правна равнопоставеност на учените от двете страни на желязната завеса доведе до добре познатите резултати в областта на технологичното развитие след края на студената война. На Запад (преди всичко в САЩ) краят на надпреварата във въоръжаването доведе до масова конверсия на военни технологии към гражданския сектор. Типичен пример за подобна конверсия е Интернет. След драстичното намаляване на държавните поръчки в областта на отбраната носителите на авторски права просто нагодиха своите нововъведения към нуждите на масовото потребление.
На Изток (преди всичко в Русия) краят на студената война и спирането на държавните поръчки доведоха до технологичен застой. Държавата продължи да притежава авторските права, които нямаха вече приложение в отбраната, а високотехнологичните предприятия от военнопромишления комплекс бяха принудени да се преориентират към производството на ютии и ножчета за бръснене, т.е. към дейности, неизискващи постоянни технологични нововъведения. (БТА)
Трябва да се научим да живеем здравословно
Акад. Илия Томов е работил като интернист 10 години в Елхово и в Ямбол. След това печели конкурс за асистент по вътрешни болести в клиниката на проф. Чилов във ВМИ. Практикува 4 години в кардиологична клиника в Швеция. Когато се връща в България, 8 години е директор на Националния център по кардиология и сърдечно-съдови заболявания. Сега продължава работа като консултант в същия център. Повече от 25 години е посветил на кардиологията. Акад. Томов е човекът, въвел у нас ехокардиографията.
- Акад. Томов, вие имате богата биография на лечител и заедно с това сте един от най-известните български учени в областта на кардиологията. Как успяхте да съчетаете тези две области?
- Наистина успях да реализирам много клинико-научна работа. Имам около 350 труда и смятам че поне половината все още са актуални. Моите най-големи разработки са в областта на ехокардиографията и векторкардиографията. Сега ехографията е много популярна, но преди 15-20 години не се практикуваше и аз съм човекът, който я въведе у нас. Държа да подчертая и чисто клиничните ми разработки върху нови симптоми и нови сърдечни заболявания, които въобще не бяха известни. Аз събрах материал и разработих тези клинични въпроси, които веднага влязоха в практиката, т.е. по тях веднага започнаха да се лекуват хора.
- Какво е нивото на кардиологията в България?
- Ние имаме много добра кардиология. Аз бях в продължение на 10 години републикански кардиолог. Сега е проф. Даскалов, преди мен беше проф. Любомир Томов. Имаме плеяда от добри специалисти. У нас закъсня твърде много кардиохирургията, но за щастие сега тя се развива много бързо. Вече не пращаме никого в чужбина за операция - тук се извършват и най-сложните интервенции. Имаме добра кардиологична школа и великолепни лекари. Ние бяхме лечители, научни изследователи и учители и създадохме едно поколение кардиолози, които сега работят в цялата страна.
- Колко човешки сърца сте излекували?
- Неизброимо много. И сега преглеждам активно и ако съм здрав1 няма скоро да се откажа.
- Защо у нас сърдечно-съдовите заболявания са толкова разпространени?
- Това е социално-медицински въпрос. Необходимо е подобрение на условията на живот, на икономическия статус, на начина на хранене. Не е въпросът само в парите. Главното е масово да променим начина на живот и на хранене, който противоречи на съвременните медицински изисквания. Затова имаме доста болни с атеросклероза. Другият проблем е стресът и заедно с гените, тези три фактора детерминират една лоша среда. Но ние не сме на първо място в Европа по сърдечно-съдова смъртност. Ние сме някъде по средата. Пред нас са други страни като Финландия например. Не е така печално положението със смъртността и разпространението на исхемичната болест, както често се пише.
- Ще дадете ли няколко съвета на нашите читатели - как да живеем, за да не се разболяваме?
- Разбира се. Аз съм от хората, които четат всичко във в. "Демокрация" - както се казва от кора до кора. В него има нещо сериозно, брутална натрапливост на другите вестници я няма. Дори мога да кажа, че това е академизмът на публицистиката. За да не се разболява човек, първо трябва съзнателно да тушира психическия стрес. Това не става за година-две. Това е поведение, което се тренира. Първо е психическият момент - адаптацията към обществото. Вторият е начинът на хранене. Трябва да се намалят калориите, да няма затлъстяване, холестеролът да е в норма. Добре е да се следи кръвното налягане и при повишаването му да се вземат сериозни мерки. Това са големите неща и те са поправими. Има и други проблеми, те идват от гените и не могат да се коригират. Но вече идва времето на генното инженерство, така че бъдещето ще се справи със сърдечните болести.
Управител на валутен магазин убит
ГЕН. ТОШЕВО. 57-годишният Ранко Николов, който бе намерен убит във валутния магазин на "Сийком" на ГКПП - Кардам, е издъхнал от множеството удари с нож, съобщиха от РПУ. Тъй като магазинерът бил с изключително здрава физика, убийците му са били поне двама, смятат полицаи.
Вчера от РДВР и окръжната следствена служба не огласиха версиите, по които се работи. Николов е о.з. подполковник, бивш митничар и ексшеф на ГКПП - Кардам. Според негови съселяни той бил кротък, интелигентен и свестен човек. Бившите му колеги обаче коментират, че въртял нечисти сделки с румънски контрабандисти, което е причина за елиминирането му. Митнически служители не изключиха вероятността румънска мафиотска групировка да го е убила заради дългове, тъй като от магазина изчезнал неколкодневният оборот от 31 хиляди долара. Митничарите на Кардам виждат румънска връзка в трагедията и заради по-лесния достъп на хора от северната ни съседка до безмитната зона на граничния пункт.
Шарена поща
Писмата до "Демокрация" невинаги са хвалебствени по адрес на управляващите. Срещат се и критики за медийната политика на ОДС, за хода на здравната и пенсионната реформа, за борбата с престъпността (в този брой). Ние не пренебрегваме тези негативни послания. Но големият поток от пликове, изпратени до нас, съдържат хубави думи за СДС, лидерите и направеното от тях. Логично е - вестникът ни се чете от симпатизанти на правителството, президента и парламентарното мнозинство, които искат да кажат добра дума за хората във властта. Е, не за всички, хората имат изострени сетива за некоректно и непочтено поведение и веднага реагират, когато син политик се "издъни".
Благодарим на всички, които отправиха към редакционния екип благопожелания послучай Рождественските празници и Новата 2001 година. Ще бъдем отново заедно, още повече че напролет ще ни се отвори много работа. Знаем си го, без да ни го е предрекла врачка, каквито напоследък дефилират по другите издания. Весела Коледа, уважаеми читатели - нещатни автори на страница "Споделено от вас"!
14 нелегални негри емигранти хванати на магистрала "Тракия"
София. Заловени са 14 незаконно пребиваващи в страната ни чужденци, съобщи СДВР. Те са арестувани от служители на Осмо РПУ при обзорна обиколка на автомагистрала "Тракия" в района на разклона за Равно поле. Вниманието на полицаите било привлечено от 4 пловдивски таксита, спрени в аварийното платно. При проверката се оказало, че такситата транспортирали 13 мъже и една жена от Сиера Леоне от Пловдив за София. Конфликтът между тях и таксиджиите избухнал заради опит в движение да се сменя таксиметровата тарифа. Униформените арестували таксистите и чужденците. От последните само 10 имали лични документи. Те заявили, че пресекли българо-гръцката граница пеша и трябвало да се настанят в столичния хотел "Плиска". Таксистите засега са освободени, но работата по случая продължава, увериха от СДВР.
250 бебета в епруветка се родиха във Варна за 5 години
Екипът на варненския ин витро център получи юбилейната награда "Медик на годината - 2000" на вестник "Форум медикус". Отличието се присъжда вече за 10-и път и е едно от най-големите събития в медицинската област у нас. Решихме единодушно, че хората, които дават надежда на бездетните семейства в морския град, заслужават специалното ни внимание, каза главната редакторка на вестника Дарина Стоева.
Центърът за асистирана репродукция във Варненския медицински университет е създаден на 25 април 1995 с даренията на повече от 50 спонсори. За тези пет години благодарение на сериозната работа на медиците там се раждат около 250 деца. Годишно 50-60 жени си тръгват с бебе на ръце, такъв е капацитетът на лабораторията, казва доц. Иван Козовски, шеф на центъра. Другата пречка за по-висока раждаемост е високата цена на процедурата - някъде около 1000 долара. Това е сериозна сума, която не могат да си позволят всички нуждаещи се семейства, но самият цикъл е скъп - една ампула с медикаменти струва около 450 лв. Цените са такива, каквито са в Европа. Разликата е само във възнагражденията на лекарите, които там са високи и вдигат общата стойност на манипулациите с 300-400 долара.
Центърът работи на 2 цикъла - през пролетта и през есента, затова не се налага на хората да чакат продължително. Средно 23,5 процента от жените забременяват и раждат живи и здрави деца. На запад процента е малко по-висок - около 30, но там 10-15 на сто от пациентките отпадат, анулира се цикълът по различни съображения, обяснява доц. Козовски. У нас обаче подобен "лукс" не можем да се позволим, защото жените дават много пари. Оттам идва разликата, затова смятам, че нашите резултати са равни на европейските, хвали се не без основание докторът. Благодарността на семействата, сдобили се със собствено дете, е огромна. Те я изказват по радиото, по телевизията. Представете си, хората са опитали преди това всичко и ин витро методът е останал последната им надежда, затова радостта е огромна, казва доц. Козовски. За съжаление бебе не се получава при всички жени. Очаква се през следващите години процентът на забременелите чрез ин витро да се изравни с естествения начин и да достигне около 60-65 на сто, но това са все още само прогнози.
За съжаление двойките със стерилитет у нас се увеличават. Преди 15 години бездетните семейства са били 6 процента, сега вече са около 8 на сто. Официалната цифра 200 000 със стерилитет като че ли е малко занижена, смятат специалистите. Според тях в България трябва да има поне още 10 ин вито центъра. В Чехия те са повече от 20, в Турция, Унгария, Гърция - също. Лекарите настояват здравната каса да предвиди поне частично реимбурсиране на лекарствата, които се използват при ин витро метода, за да се даде шанс на повече семейства. Ако у нас има 15 лаборатории и във всяка се раждат по 50 деца годишно, ако държавата или НЗОК поемат доц. Александър Хинев. Финансирането на процеса, броя на бебетата в епруветка ще нарасне значително и от това ще имат полза не само отделните хора, а и нацията като цяло, убеден е доц. Козовски. Екипът на варненския център не е ревнив към успехите на другите, затова предлага помощта си на всички, които имат възможност да открият частен или държавен ин витро център. Чрез в. "Демокрация" заявяваме, че който желае може да дойде и безплатно да се обучава при нас, казва доцентът. Варненските специалисти са много добри, ембриологът доц. Матей Андонов например е специализирал в Англия, Израел, Австрия. Имаме и консултант от най-известния център в Англия - проф. Карла Миллс и тя работи при нас безплатно, може би е харесала някого, шегува се докторът. Програмата максимум за следващата година на центъра е да се родят повече бебета и процентът на забременелите да се увеличи на 30 на сто, обясняват медиците.
Приза получиха: доц. Иван Козовски доц. Веселина Маркова доц. Матей Андонов д-р Стоилка Чернева доц Александър Хинев
7 години списание "Ек"
Знаменателният рожден ден на списание "Ек" - единственото специализирано културно издание, предназначено за сънародниците ни зад граница, което навърши 7 години от основаването си и отпечата 40-ия си юбилеен брой, бе отбелязан тържествено на 20 декември в Музикалната зала на Централния военен клуб в столицата.
Необходимостта от периодично печатно издание на Агенцията за българите в чужбина (днешна Държавна агенция за българите в чужбина) беше заявена и регламентирана с постановление на Министерския съвет. Списание "Ек" не се явява продължител на известните в миналото "Славяни" и "Родолюбие". То дойде със своя, самостоятелна концепция, отговаряща на демократичните промени в страната и на потребностите на сънародниците ни в чужбина от четиво, което да отрази адекватно тези промени. "Ек" заложи на интелигентното слово, на чистотата на българския език, на онези изконни ценности, които всеки българин носи в душата си, отричайки пропагандата като прийом, отблъснал мнозина емигранти от отечеството и неговата трудна съдба.
Списанието започна своя живот в началото на 1994 и още с първите си броеве заяви промененото лице и на институцията, която представляваше. Позициите на издателите, респективно на привлечените автори, рубриките, темите, характерът на материалите и не на последно място - изисканото художествено оформление - спечелиха доверието и респектираха широка читателска аудитория сред средите на българите в чужбина. Знаменити музиканти, художници, архитекти, режисьори, писатели, лекари, учени кореспондират със списанието, което по техните думи ги връща в онази духовна среда в отечеството, която никога няма да забравят.
Списание "Ек", което от 1997 има и електронен вариант, изпълнява една много съществена роля - отивайки в чужбина, чрез погледа на своите читатели то съпоставя националната ни култура с културата на останалите народи. Търси отговора как се вписваме в европейските и световните измерения.
Олга ШУРБАНОВА, главен редактор на "Ек"
"Демокрация" честити празника на "Ек" с удоволствие.
"Бог създаде всичко чрез Христос" - ап. Павел до ефесяни
В една необяснима нощ, когато над Витлеем долита невиждана звезда, на Земята става небесно-земно събитие - Бог се явява за пръв път на чадата си в образа на родения от божествена любов Младенец. Било е време, когато античният свят завършва своя цикъл и отецът изпраща Сина в света на човеците, да спаси Духа, вложен в душите им, да сътвори свобода и любов в сърцата им и да бъде Истината на живота. За истинския християнин това вечно живо небесно-земно събитие е празник за сърцето му, защото с рождението на Младенеца започва Новото Време на човечеството.
Каква е Тайната на Христовото въплъщение в земния ни свят? Апостол Павел отговаря на този въпрос: "Бог съживи хората в Христос, събуди ни със смъртта му, и заедно с Христос ни пренесе на небето. " В този отговор е мистерията на мистичната свързаност на всеки сътворен с Духа на Сина, в него е и обяснението защо Христос е макрокосмическият Аз на човечеството. Всъщност със Сътворението Бог се изявява в себе си, сътворявайки същества с тяло, с душа, с дух и с Тайната на Христос, която Той не възвести на поколенията преди въплътяването на Сина на земята. За тази Тайна пак Павел ще каже: "Тайна, скривана от векове в Бога, който създаде всичко чрез Христос, за да можем с вярата си в Сина да се доближим до Бога с доверие."
Каква красота на Божието вдъхновение - невидимият Бог разбулва Тайната на своята невидимост във видимия образ на Христос, в пролятата кръв на разпнатия Агнец, за да бъде това себежертвено откровение Истината, Същността и Красотата на битието.
С импулса на кръстната смърт на Христос и с Възкресението му започва новото единение на човека с божественото начало и със собствения ни Аз възстановява се целостта на човешкото единство с Бога - цялост, носител на разлика, но вече без раздяла, която ще се осъзнава в мистерията на Духа - мистерия, придобила небесно-земна трагичност. Божиите създания ще оскърбят Словото и самотният, изоставен, унизен Син на Бога ще остане неразбран от света, за чието спасение позна ада и смъртта. "Той, който бе в образ Божи, не запази ревниво ранга, който го равняваше на Бога, но унищожи себе си, живя като човек и се унизи послушен до смърт, и то смърт кръстна" (ап. Павел). Думи, които ще накарат Киркегор да се провикне: "Божият Син стана човек и това е най-големият метафизичен и религиозен парадокс... беше човек като всички други... но имаше смелостта, надеждата и вярата да живее, за да умре, да гладува, за да нахрани другите, да спи на камък, за да не притежава нищо... Той беше като птица, която летеше високо, там където другите птици не смеят да летят. " А изтънченият грешник Оскар Уайлд ще напише в "Де Профундис" - "точното място на Христос е сред поетите".
Всъщност всичко в словото, в живота и в смъртта на Христос е подчинено на волята му да ни докаже божествената истина за човека и света и нейните основни категории - свободата и любовта. Става дума за онова вътрешно освобождение от тъмните сенки в съзнанието ни, освобождение от егоистичния ни възгордян начин на живот, за да можем да разграничим доброто от злото и човешкият ни Аз да направи свободния си избор. Другата категория е онази негова любов, с която ни показа, че за да живеем истински в този свят, трябва да живеем със сърцето си, да живеем не за себе си, а за другите, за да утвърдим Бога в нас самите.
Но защо човечеството в своето битие, история и еволюция нехае така упорито за спасителната истина на Божия Син? Не е ли Христос най-значимото събитие на човешката цивилизация? Разбирам, че за съвременния човек, обременен от научния, технологическия и интелектуалния прогрес, несъзнаващ духовната си нищета, е много трудно да мисли свободно, да прозре онзи Христос, който от любов към хората умирайки, измоли прошка от Бога за убийците си. Как да се смирят съвременните Божи чада пред подобно величие, пред подобна красота на духа, след като с манипулираното си съзнание от общоприетото създадоха днешния груб свят, в който най-първични инстинкти и прояви на варварство станаха неотлъчни спътници на битието ни? Когато неуважението и омразата към себеподобните оправдават всеки произвол? Когато герои на младите поколения стават тъпи "супермени", които могат само да убиват хладнокръвно? Светът оглупява и се ожесточава в дяволското пространство на развилнелия се произвол. Съчетанието е наистина опасно - глупост плюс жестокост в приетия от всички хаос, в бездушие, без вътрешна съпротива.
Едно нещо е вярно - загубихме съзнание за духовния си Аз, който е от Бога, за свързаността на земния живот с божествено-космическия. Загубихме съзнание за святата си индивидуалност, за същностната си личност, защото загубихме вътрешната си свобода и "модерният" човек престана да мисли за отговорност, за вина, за изкупление и прошка. Чака други да мислят за него, друг да направи съдбовния избор вместо него - цената няма значение. Носят ли вина за това положение на нещата и съответните църкви? Въпросът е много сложен, свързан е с конкретни исторически, политически и социални предпоставки и събития. Но аз искам да се спра на един проблем, проблема за Духа, чието значение и смисъл, с оглед еволюцията на човечеството, бяха подценени от църквите. Става въпрос за Трихотомията, според която човекът е носител на тяло, душа и дух. В началните християнски времена църквите са приемали трихотомията. Но на по-късен вселенски събор приемат, че човекът е носител на тяло и душа, с което според мен лишават християнството от непобедимия му аргумент.
В ХIХ век с появата на историческия материализъм ще се каже, че човешката еволюция се ръководи от разума, от интелекта, от колективното съзнание. Ще се признава само онова, което се възприема от разума, което се доказва от опита. Стига се дотам, че редица същностни прояви на чувствата, на мисълта, на волята се определят като органични процеси и пр. За духовната същност на човека и за моралните ценности все по-малко се мисли - те стават маргинална категория.
Аз вярвам, колкото и невероятно да се струва това на някои, че навлизаме във времена, в които Христовата истина ще стане кардинална необходимост за човечеството - то не може да оцелее, ако тя не бъде негова опорна екзистенциална категория. Бог слезе в човешкия свят чрез въплътяването на Сина и това единение на Отеца с чадата му е било запечатано във времето един път завинаги от божествената кръв на Агнеца, пролята на Голготското Разпятие за спасението ни. Дълбоко в себе си чувствам как времето става пределно сърцето ми вижда скритата светлина на неминуемото истинско бъдеще. Космичната справедливост и всемирната надежда скоро ще се проявят със сериозните си предупреждения и поличби и от тях ще изгрее визията за времето, което идва. Струва ми се, че бъдещето на човечеството започва от края на този ХХ век, защото виждам първите признаци на физически упадък и екологически заплахи, на някакво разхлабване на връзките между екзистенциалните структури, на някакво започващо остаряване. Може би тези едва забележими още явления са причина за толкова силното присъствие на Антихриста в битието ни. Но аз вярвам, че неговото противостоене ще усилва духовната същност на човека, ще я укрепва, ще събуди решително Аза на всеки от нас и така постепенно ще се появи нов начин на вътрешно съществуване, нов начин на мислене, нова душевна и мисловна ориентираност на човека в битието. Това ще бъде победа на Христовите сили над Антихриста и тя ще бъде началото на новото, неповторимо възраждане на човешкия дух, което ще дари хората с вяра в тях самите.
"Деу България" ще защитава доброто си име
СОФИЯ. Във връзка с някои публикации, които напоследък третираха обвинения, повдигнати от таксиметрови шофьори на автомобили "Деу", и в които се споменава името на "Деу България", потърсихме за коментар ръководството на фирмата.
Според представителството на компанията появилите се публикации се определят като "клеветническа кампания, режисирана от недобросъвестни фирми и от малка група шофьори - некоректни платци. " В "Деу България" са убедени, че кампанията цели да се отклони вниманието на обществеността и особено на компетентните държавни органи от факта, че трите фирми, а също така и групата таксиметрови шофьори просрочват плащанията към техните партньори.
Все пак съществуват подписани договори, по силата на които фирмите имат право да развиват таксиметрова дейност с определени модели автомобили "Деу" и за определен район от страната. Но тези договори са подписани с таксиметровите фирми, а не директно с шофьорите. Водачите на таксита имат отделни споразумения с компаниите, получили такъв лиценз.
Ръководството на "Деу България" потвърди своята решимост да защитава доброто име на компанията, тъй като те са били винаги коректни при изпълнение на договорните си задължения и ще отстояват законните си права да получат дължимите плащания за отдадените на лизинг автомобили.
Междувременно се възползвахме от случая да попитаме какво е бъдещето и какви са перспективите на представителството у нас. Според г-н Хонг Ги Бак, изпълнителен директор, независимо от това кой ще бъде новият собственик - "Дженерал Мотърс" или друг гигант, със сигурност ще бъде запазена марката "Деу". Нещо повече, очаква се финансова стабилизация и въвеждането на най-съвременни технологии в автомобилното производство. Не съществува причина, която да засегне дейността на компанията у нас, преди да се извърши официално смяната на собствеността.
"Деу България" вече се е утвърдила като безспорен лидер на пазара у нас с продадени над 17 000 нови автомобила. Отделно по пътищата се движат повече от 1200 таксита с тази марка. Като се стреми да отговори на изискванията на клиентите, компанията се старае непрекъснато да предлага атрактивни промоции и бонуси.
След успешното представяне на обновените модели "Нубира" и "Люблин" "Деу България" планира да представи в началото на 2001 година абсолютно новия като концепция ван "Такума". От представителството очакват, че след бума в продажбите на този модел в Западна Европа "Такума" ще реализира добри продажби и на българския пазар. Централният сервиз в София и наличието на мрежа от повече от 15 сервизни центъра в страната ще продължат да осигуряват професионално обслужване на колите с марката "Деу".
"Винаги ще защитаваме доброто име на фирмата, което сме изградили за осем години успешно присъствие на българския пазар" - подчертаха в заключение от "Деу България".
"Левски" поведе в групата след победа над "Дарушофака" (Тур)
СОФИЯ. В препълнената зала "Христо Ботев" баскетболистите на "Левски" спечелиха третата си поредна победа в група "С" на турнира за купа "Корач", след като надиграха досегашния лидер "Дарушофака" (Тур) с 97:78 (33:20, 50:47, 66:73). След този успех сините излязоха на първо място в класирането и се нуждаят от една победа в оставащите два мача - на 10 януари в София срещу "Химки" (Рус) и седмица по-късно като гости на "Железник" (Юг), за да се наредят след 1/8 финалистите. "Левски" и този път демонстрира печелившето си оръжие - щурм в последната част на срещата, в основата на което бе отличната защита. Преломният момент в мача бе в 33-ата минута, когато Джани Уилямс принуди украинския център на гостите Окунски (216 см), да направи своя 5-и фаул. Най-добър и резултатен за сините бе техният играещ президент Георги Младенов, реализирал 33 точки, от които 7 тройки.
"Успяхме да направим прелома в заключителната част благодарение на фантастичната публика. За пореден път показахме силния си характер и воля за победа. Оттук нататък ще гоним първото място в групата" - заяви треньорът на българския тим Константин Папазов. "Щастлив съм, че постигнахме най-голямата си цел - върнахме хората в залата" - сподели Георги Младенов. В другата среща: "Химки" - "Железник" 89:66.
"Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение"
Това ангелско славословие, огласило Рождественската нощ, истински огласява същността на Христовото явяване. Нима има нещо по-желано от мира на земята, който е начало на всяко благополучие, а щастието на човеците нима не идва от добрата воля. Духовна радост и славословие блика от всяко вярващо сърце, защото Бог изпрати Своя Единороден Син, за да донесе небесно благоволение и мир, както и да помири човеците с Бога и един с друг. Той дойде между нас, за да премахне враждата и да ни научи на любов, пренасяйки Себе Си в изкупителна жертва за нашето спасение. Дошъл да ни научи и на истина, той прогони мрака на лъжата и заблудата от нашата душа, Христос ни спаси от греха и ни дарува истинската свобода. Синът Божи стана Син човечески, за да можем ние да станем синове Божи.
Родилият се предвечно Син Божи, когото се готвим да посрещнем, през вековете мистически се ражда в тайнството Св. Евхаристия, а духовно в човешките сърца. Настоящият спомен за Христовото рождение е не само възпоменание на мироспасителното събитие, случило се във Витлеемската пещера, но е и осъществяване на Христовото рождение в самите нас.
Очаквайки светата нощ на Рождество, нека отправим духовните си очи към Витлеем и заедно с обикновените пастири се поклоним пред яслите на родилия се в тях Цар на мира и любовта, огрял света със светлината на познанието. На мястото на ливана, златото и смирната, поднесени Му от източните мъдреци, ние можем да му принесем в дар своята искрена вяра и пламенна любов, както и пречистените си души и сърца, защото: "Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина. " А св. ап. Павел ни учи, че плодът на духа е: "любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кроткост, въздържание. Против такива няма закон". Бог наистина наказва ония, които обича, за да осъзнаят своите грешки и спазват повелите Му. Така се случва и с праведния Иов, така се случи и с множеството християни, преживели кощунствата на тираните, но неотрекли се от своята вяра и морал, защото, казано е: "Веселието на беззаконниците е кратковременно, а радостта на лицемереца е мигновена". Ето защо, когато ни догонят скърби и нещастия, нека никога не се отричаме от своя Спасител и помним, че вярата се калява в изпитания. За вярващите никога и нищо не може да помрачи радостта от Христовото Рождество, защото Сам Той предупреди: "В света скърби ще имате; но дерзайте, Аз победих света. "
