Ана Мария НАВАЛЕС: Харесвам утопиите
Единственият чуждестранен писател, който бе гост участник в неотдавна завършилия Коледен панаир на книгата в НДК - София, бе Ана МАРИЯ НАВАЛЕС от Испания. Специално за този престижен форум издателство "Проксима-РП" издаде на български език книгата й "РАЗКАЗИ ОТ БЛУМСБЪРИ" в превод на поетесата Рада Панчовска.
Родената в Сарагоса писателка, която преподава в тамошния знаменит университет латиноамериканска литература, имћ среща с български читатели и познавачи на испаноезичната проза в СУ "Св. Климент Охридски". На нея Ана Мария Навалес разказа за списанието за поезия "Албаида", на което е основател и редактор, и за изданието "Турия", публикувало неотдавна стихове на Рада Панчовска. А. М. Навалес е автор на девет поетични книги, сборници с разкази и няколко романа. произведения са отличени в международни литературни конкурси и заемат място в редица антологии.
- Странно ли е, че дори в България се представя ваша книга?
- Не. Преди осем години бях в София, за да представя сборник със стихове, в който беше публикувана голяма подборка от поетичните ми творби. Другите двама поети, включени в книгата, бяха Мигел Лабордета, починал преди години, и Франсиско Урис. От друга страна, някои от моите книги, разкази или стихотворения са преведени на английски, френски, италиански, шведски, румънски, албански, малтийски... И вече съм свикнала да присъствам на представянето на мои книги и на конгреси в чужбина. През втората половина на септември например бях единствената испанска писателка, поканена в Торонто, за да участвам в Международния конгрес на писателките. Поканена бях на Международния панаир на книгата в Маями, Флорида. Близките месеци ще отида в университета на Колорадо, където се изучава творчеството ми, за среща със студентите.
- Какво място заема професионалният писател в Испания?
- Твърде различно. Няма еднообразие, каквото не съществува и в качеството на писателите. Има много почитани и такива, които възприемат литературата като средство за добиване на популярност, които ги вълнува повече маркетингът, отколкото изпипването на произведението. Има и други, които са слабо познати, но пишат добре, и предостатъчно такива, чиито произведения почти не представляват интерес и имат трудности, може би поради самото това, да публикуват. Много малко писатели живеят от труда си, по-голямата част се подпомагат със статии и сътрудничество в пресата. Други преподават в училища и университети или имат друга професия.
- Имат ли испанските писатели съюз, сдружение или друга организация?
- Да. Има национални организации, със седалище в Мадрид, и други в автономиите: Каталония, Галисия, Баската страна... където някои автори пишат на местния език. От националните това са АСЕ (Професионално сдружение на писатели), което се грижи за професионалните проблеми; AEIA (Сдружение на писатели и артисти) обхваща писатели, музиканти и други хора на изкуството; SGA (Генерално общество на авторите), в което се включват освен писателите всички, които осъществяват артистични дейности и се занимават главно с интелектуалната собственост на произведенията. Съществува също AECL (Сдружение на литературните критици в Испания), на което принадлежат критиците, които правят рецензии в пресата. Всички те осъществяват освен това и други културни дейности. Аз самата съм член на ACE и в продължение на 15 години бях член на ръководството на AECL (критици).
- Плаши ли ви глобализацията?
- Не, ако не се забравя, че всяка страна, всеки индивид има собствената си самобитност и своята индивидуалност.
- Президентът на Испания Хосе Мария Аснар заяви в Ница, че испанците трябва да станат петата велика сила в Европа. Има ли основание това?
- Представям си го като законно желание, едно желание за бъдеще. На мене би ми харесвало моята страна в културната област да е първа сила. Аз съм човек, на когото се харесват утопиите.
- Труден ли бе преходът от авторитарен режим към парламентарна монархия при вас?
- Не беше в случая в Испания. Както показва думата, то е нещо, което предполага път, който трябва да се извърви добре от самото начало. Успехът зависи от това да го желае голямата част от народа, от труда, интелигентността и умението на политиците. Също от собствения им ентусиазъм, от искреността им, от това да са добри ръководители.
- Надеждата ви за ХХI век?
- Да няма войни, нито глад където и да било по света. Всяко човешко същество да има, каквато и да е позицията му, свободен достъп до културата. И социалната справедливост да е действителност.
Антоан Николов дари журналисти с Боянската и други черкви
Шефът на столичните общинари Антоан Николов изненада предколедно журналистите. От името на общинския съвет (СОС) той им подари прекрасни календари със снимки на храмовете в София. На корицата трябваше да е Боянската черква, изкоментира шеговито г-н Николов, който е боянчанин. Днес СОС изпраща дар на културния център в Цариброд. Сънародниците ни от Западните покрайнини ще получат стереоуредба тип площадна, видеокамера, компактдискове, книги и др. Библиотека подготвя за обединена Европа
Ученици от Лозаро-винарския техникум (ЛВТ) жадно прелистват бързо и разглеждат. А после четат и преписват интересни материали от немските списания "Готови... хайде", "Заедно", "Децата". Децата са готови заедно да търсят приятели от цял свят, за да се приобщят към ценностите на обединена Европа. Проведените с учениците от ЛВТ анкети показват, че те искат да дойдат отново сами на това място, което предлага нестандартни учебни материали - игри, пъзел, марионетки за куклен театър, видеокасети. А мястото е езиковият отдел на библиотека "Хр. Смирненски" в Плевен. Началото е поставено през 1993 с първото дарение на Британския съвет. През 1995 сбирката от книги на английски език се превръща в самостоятелен отдел, който привлича читатели от всички възрасти не само от града, но и от Левски, Белене, Червен бряг, Долна Митрополия, Долни Дъбник и други по-малки населени места, все будни, жадни за знания хора. През 1999 е подписано споразумение с Гьоте институт за разкриване на информационен център за учебна литература на немски.
Провеждат се часове по чужди езици, квалификационни курсове. Г-жа Пенка Павлова всеки понеделник дава консултации и насочва учители и ученици към новоизлезли немски книги. А Павлинка Цветкова и Татяна Денчева любезно посрещат и компетентно обслужват посетителите на библиотеката - духовен извор за интеграцията ни в Европа.
Бивш счетоводител на "Булгаргаз" прави скандал
СОФИЯ. Бившият главен счетоводител на "Булгаргаз" Тодор Икономов направи вчера скандал в сградата на компанията, след като разбра, че съветът на директорите го освобождава от работа, научи "Демокрация".
Икономов е уволнен преди три години от тогавашния шеф на фирмата Васил Филипов. Бившият служител обаче обжалва пред съда, който решава той да бъде възстановен на работа.
Сегашното ръководство уважило решението на съда и предложило вчера договор на Икономов, който го подписал. След това обаче съветът на директорите се събрал и решил, че Икономов няма необходимите лични и професионални качества, за да заеме пак длъжността. Мотивите били резултатите от две ревизии в "Булгаргаз". Колеги на Икономов освен това разказали пред ръковоството, че той няма нужните качества. Шефовете на "Булгаргаз" го извикали вчера към 15 ч. и му съобщили, че той ще бъде освободен. Икономов обаче се вбесил и скъсал и двата екземпляра от договора пред очите им. Ръководството веднага извикало полиция, която направила констативен протокол за унищожените документи.
Биячът на ямболския журналист остава зад решетките
ЯМБОЛ. Постоянна мярка задържане под стража постанови вчера окръжният съд за 23-годишния Даниел Владимирович. Срещу него е повдигнато обвинение за опит за убийство, съобщиха вчера от следствието. Арестуваните заедно с него Валери Кушминцев (27), бивш национален състезател по бокс, натурализиран през 1995, и Генадий Федоренко (47) ще бъдат освободени след изтичане на законния срок от 72 часа. Те ще бъдат съдени за съучастничество. По данни от следствието и тримата живеят в града, но Даниел се укривал в частна квартира в Бургас, където бе заловен преди ден. Валери е женен за ямболийка, с дете на 1 годинка. Генадий има сключен фиктивен брак, но не живее със съпругата си. Той е известен на магистратите със свидетелските си показания по скандалните дела за убийствата на борците Тодор Боев-Картофа и Стойчо Шаламанов-Богата. Според неофициална информация тримата чужденци са били изпълнители на мокри поръчки.
Побоят над журналиста стана на градския кооперативен пазар миналата седмица. Една от версиите за нападението е, че то е поръчано от засегнати от публикация лица. Говори се, че побоят е свързан с неразкритото убийство на ямболската адвокатка Надя Георгиева, станало в София.
Български летопис
22 декември 1877 - роден в Сопот Константин Батолов. Завършва право в Париж. От 1903 е член на Демократическата партия. Многократно е избиран за народен представител. Кмет на София на два пъти (1910-1911, 1920-1922). Дългогодишен председател на Алианс Франсез. От 1931 е пълномощен министър в Париж. След преврата на 19 май 1934 става министър на външните работи. Умира на 2 август 1938 в Париж.
22 декември 1887 - обнародван е първият Закон за пограничната стража, приет от Народното събрание по предложение на Стефан Стамболов. Охраната се възлага на Министерството на вътрешните работи.
22 декември 1898 - умира в София Пантелей Минчович, лекар. Роден през 1934 в Търново. Следвал медицина в Атина и Париж, завършил в Цариград, където постъпва на турска служба. В началото на Руско-турската война дезертира и се поставя на разположение на руското командване. Един от основателите на БЧК.
22 декември 1928 - умира в Париж литературният критик и политик Димо Кьорчев. Завършил е право, един от видните дейци на Либералната партия. Многократно е бил народен представител. Издава заедно с Елин Пелин сп. "Слънчоглед", редактира сп. "Пролом".
22 декември 1936 - умира във Виена Асен Златаров, професор по химия, публицист. Проявил се като популяризатор на научните знания. Автор на две книги лирична проза. Посещава през 1935 СССР и написва книгата "В Страната на съветите", където възхвалява Сталиновата диктатура.
22 декември 1938 - умира в София Васил Моллов, един от основателите на Медицинския факултет на Софийския университет, декан на факултета на два пъти, ректор на университета през 1923-1924 и в 1934-1935. Автор на много научни трудове.
Бюджетът отпуска пари за неплатени заплати
СОФИЯ. Бюджетът отпуска 39,9 млн. лева допълнителни средства за изплащане на заплати в някои общини и училища. Това съобщи вчера зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Не е морално да оставим хората без пари при посрещането на новия век, каза той.
30 млн. лева ще отидат за изплащане на неразплатени заплати в повече от половината общини в България. 16 кметства имат задължения към работещите за октомври, 135 не са платили за ноември. Министерството ще следи общинарите да не изразходват средствата за други цели, каза Кирил Ананиев.
Останалите 9,9 млн. лева ще отидат за изплащане на заплати в няколко учебни заведения, които пряко се финансират от Министерството на образованието и науката.
Още днес Министерството на финансите ще отпусне парите. Те трябва да постъпят по сметките на общините и на образователното ведомство утре. Надявам се до празниците хората да си получат заплатите, каза Кирил Ананиев.
В Братислава българската култура ражда събития
Българският културен център в Братислава, познат със своята многостранна дейност и оригинални изяви, напоследък бележи още повече признание. Известният театър "Вест" постави на сцената си пиесата на Любен Пеевски "Крехка нежност". Известният наш драматург е намерил талантлив преводач в лицето на българиста Емил Кудличка. Режисьор на спектакъла е бившият министър на културата Любо Ролан. На премиерата и последващите представления присъства целият политически и артистичен елит, много чуждестранни дипломати.
Последва представянето на изложба от българката по баща Михаела Цонзорова, журналист и художник-фотограф от вестник "час".
В политиката всички сме нестинари
- Г-жо Михайлова, започнахте 2000 година като зам.-председател на СДС, завършвате я като главен секретар на партията. Какво ви се падна преди една година в баницата с късметите? Имаше ли там политическо издигане?
- Истината е, че не си спомням какъв беше късметът ми, но при всички положения не е било партийна позиция. Традицията вкъщи, а и въобще традицията по Коледа според мен не предполага подобни дарове. Има други традиционни пожелания - за здраве, за успех и любов, които са най-важните неща. А дали заемаш една или друга позиция в работата, която вършиш, зависи от съвсем други критерии и в никакъв случай не е най-важното нещо за един човешки живот.
- 2000 година, която ще изпращаме само след няколко д,ни донесе ли късмет на СДС според вас?
- Специално за СДС тя донесе много проблеми. Но... в същото време ми се струва, че донесе и късмет. Случиха ни се много хубави и не чак толкова хубави неща. В началото на годината като партийни събития и политически живот имаше натрупване на негативни емоции в посока на СДС. Имаше много силни компроматни атаки... Това, което може да бъде отбелязано не толкова като късмет, колкото като трайни позиции, които сме отстоявали и които в крайна сметка ни донесоха успех, е изводът, че за да успееш, трябва да работиш с постоянство. С вяра във възможностите си. С хъс и с неотслабваща воля да се справяш с предизвикателствата. Успехът, който дойде с падането на визите и с решенията на конференцията в Ница, които отредиха на България запазено място в европейските структури, не са случайно постигнати неща. Те не бяха просто късмет или някакво благоволение към България. Това беше страшно много свършена работа - от СДС, от нашите партньори и от всички други институции и отговорни политически сили.
- Казахте, че не сте си пожелавали партийни постове на предишната Коледа, но приехте да изпълнявате една доста тежка работа. Как се чувствате в кожата на главен секретар на управляващата партия? Променихте и имиджа си... - Не се усещам с променен имидж, въпреки че не знам как изглежда отстрани... Приех поста като нова и много голяма отговорност, защото изборът ми за главен секретар стана неочаквано. И за мен, и за СДС. Това беше нещо, което се случи в резултат на негативни процеси, които се развиха в партията. Наложи се да има промяна в лицата, които заемат отговорни позиции. Приех това ново предизвикателство, защото зная колко голяма е отговорността на СДС във времето до изборите, а, разбира се, и по време на самите избори. Приех го и защото смятам, че в годините, в които съм работила в СДС, съм успяла да опозная голяма част от хората не само в централните нива на партията, но и по места. Давам си сметка за голямото доверие, което ми беше гласувано и от националната конференция, и от НИС при избора ми за главен секретар. Съзнавам, че в един толкова тежък момент беше важно изборът да се спре на човек, който се ползва с доверие вътре в партията. Сега, разбира се, ми е доста по-трудно. Защото, първо - работата е нова. Колкото и да познавам хората, сега виждам нещата с други очи и от различна гледна точка. Съвсем различен тип работа е, комуникацията с хората е от по-друг тип.
- Ще се справите ли?
- С помощта на своите колеги смятам, че ще се справя. Защото добре зная, че правенето на политика не е индивидуална, а е колективна игра. Най-важното е да имаш екип. Много ми хареса това, което каза Бил Клинтън, когато предаваше властта на новоизбрания президент на САЩ Джордж Буш. Той каза така: "Направи добър екип и прави това, което вярваш, че е правилно. " Защото едно от основните правила в правенето на политика е да има добър екип, с който да работиш в синхрон, на който да можеш да разчиташ и който да може да ти помага. Второто е да нямаш колебания при предприемането на действия, особено когато си убеден, че го правиш за доброто на организацията, в която членуваш, и разбира се, за доброто на страната. В интерес на България е след следващите парламентарни и президентски избори да има едно десноцентристко управление, което да продължи по пътя, който поехме през 1997. Едно управление, което да бъде гарант за европейската и евроатлантическа интеграция на България, за развитието на социалната пазарна икономика у нас. Досега градихме основите. Това, което предстои догодина, след изборите, е да направим промяната в страната истинска - така че хората да се чувстват по-комфортно, живеейки в България. А не да търсят друг път.
- През последните 10 години сте от политиците със стабилна и възходяща кариера. Освен умението да се работи в екип, кои са другите неща, които помагат на успеха в политиката? Не е ли въпрос и на характер донякъде?
- Характерът също има значение, но не той е решаващ. За да можеш да реализираш успешна политика, според мен по-важното е да си принципен, да си отговорен и да си последователен. Защото никой не харесва и не вярва на политици, които много бързо и лесно сменят своите убеждения. Които сменят политическите си сили, нямат позиции или се крият зад някой друг, за да не поемат отговорност. Характерът помага, той може и да пречи, но не е най-важното. Най-важното е доколко последователен и почтен си към колегите си и към идеите на организацията, на която принадлежиш. И разбира се, успяваш ли да се справиш с отговорностите, които си поел, независимо от това на какво ниво в йерархията си.
- Чувствали ли сте се понякога нестинарка в политиката?
- Всички сме нестинари. Правенето на политика... въобще един политик непрекъснато стъпва на огън.
- Този огън изгаря ли?
- Понякога изгаря. И боли. Но това е нещо, което е задължително. Може отстрани да не се вижда, но-о-о ...то дори е част от всекидневието.
- Как се преодолява тази болка?
- Може би с това, за което преди малко говорих. Когато си убеден в правотата на работата, която вършиш, когато имаш подкрепата на хората, с които работиш, това лекува болката от изгарянето. То е малко като мехлем... Ако го нямаш, остават само раните.
- Какво ви остана от (доста помпозно звучи, но просто това са фактите) хилядолетието, което си отива? Какво е предчувствието ви за бъдещето?
- За всеки от нас е голям шанс да преживее подобно нещо. Това се случва на толкова малко хора. Като си помисли човек какво е едно хилядолетие - колко много години, хора, съдби... Колко терзания и колебания... Ако се върнем назад, а това може да се проследи и исторически, се вижда, че както и да се е развивал светът - хората остават същите. И правят все същите грешки. После се опитват да ги поправят. Някак си като че ли често историята се повтаря. Отмина един век на войни. Едно хилядолетие на войни, но и днес продължават да се раждат конфликти и човечеството все така продължава да търси начини за тяхното решаване. Въпреки че се очертава глобализация на света, мисля си, че и през новото хилядолетие най-важното ще бъде да запазим човешките отношения. Човешкото общуване, а не само компютърната комуникация... - В свое послание, разпространено по Интернет, едно от нещата, с които Далай Лама се обръща към хората, е: "Бъди отворен за новото, но гледай то да не отвее ценностите ти... " Съгласна ли сте с това?
- Абсолютно. Запазването на ценностите, умението да разграничаваш доброто от злото като че ли е най-важното. А дали ще контактуваме по телефона, чрез JSM или пряко, не е толкова важно. Въпреки че то е от значение за други неща, които също са ценности.
- Умението да разпознаеш доброто от злото, това ли е съкровището в духовната ви къща?
- Да... Бих могла да кажа, че да. За мен то е много важно.
- Какво ще пожелаете на хората?
- Приказки с добър край.
Вдигна се рейтингът на правителството
СОФИЯ. Със 7% е скочил рейтингът на кабинета за последния месец, сочат данните от представително изследване на НЦИОМ. Неодобрението пък е спаднало с 8 на сто. Според социолозите причината за чувствителното покачване на доверието на обществото е решението на ЕС да бъдат премахнати визите за българи. "Противно на очакванията, че отпадането на Шенген ще доведе до позитивни нагласи най-вече сред младите, решението повдигна рейтинга на правителството сред всички прослойки от населението и най-вече сред трудово активните българи", отбеляза шефката на центъра Лидия Йорданова. В момента кабинетът се ползва с доверието на половината от висшистите и на 88% от симпатизантите на СДС. С 8,1 на сто се е покачил рейтингът на премиера Иван Костов и доверие към него изразяват на 41,1% от населението на страната. В качеството му на председател на СДС Костов получава 39,9% одобрение, като по този показател покачването е със 7,4 на сто. Доверието към шефката на сините депутати Екатерина Михайлова пък се е вдигнало на 37,8 на сто - скокът е с 4,8. За сметка на това рейтингът на основния им политически опонент Георги Първанов се е понижил с 1% и е 27 на сто. Процентите за лидера на ДПС Ахмед Доган и председателя на Евролевицата Александър Томов са съответно 17,6 и 21,5.
Традиционно СДС води класацията на най-одобряваните партии с 38,6 процента, като рейтингът на съюза се е покачил с 4,7 на сто. Общо 88% от синия електорат одобрява работата на своите избраници. В същото време от дейността на БСП са доволни 24,8% от българите. Според социалозите двете партии успяват да върнат доверието на по-разколебаните си членове. Нараства и влиянието на формацията Федерация Царство България в обществото.
Стефан Софиянски и цар Симеон II традиционно водят листата на най-одобряваните политици и общественици - с 65% за първия и 56 за втория. Интересен факт е, че царят се радва на симпатиите на 48% от електората на БСП.
Надежда Михайлова е не просто министърът с най-висок престиж. Нейният рейтинг се е покачил с цели 12,9 пункта и достигна 59,9 процента.
От института включили в класацията на политиците и несъществуващо лице, стана ясно вчера. Практиката датира от миналия месец, а името на лицето е Калин Стамов. През ноември фантомът се е радвал на одобрението на 4,3% от българите и на неодобрението на 21 %.
40,6 % от българите смятат, че в страната действат неразградени структури на бившата ДС, а 46,7 допускат това като възможност. Едва 12,7 % отговарят твърдо "не" на зададения от социолозите въпрос. При категорията на "компетентния електорат" тези проценти са съответно 53,1, 25,9 и 21,1. Около половината население смята, че досиетата на информаторите на бившата ДС трябва да бъдат разкрити.
Ако изборите бяха сега, за СДС биха гласували 20,4 на сто, за БСП - 13%, за ДПС - 6,7 на сто, а за Евролевицата - 0,9. Половината от населението заявява, че ще пусне бюлетина, 22,7 на сто заявяват твърдо, че няма да отидат в избирателните секции.
Векът на хората
Изминаващият век без никакво съмнение беше век на нациите и националните интереси. Нацията ни се струва сега съвсем естествено, извечно и непреходно обществено образувание. Всъщност то никак не е извечно. Идеята за нация се заражда едва към края на миналия век, когато френските национални гвардейци за пръв път извикват "Да живее нацията" вместо демодираното "Да живее кралят" без все още да са съвсем наясно като какво точно представлява това нещо "нацията" и защо трябва да живее. Два века по-късно светът все още не е съвсем наясно по тези въпроси, което не му попречи да си изгради убеждението, че каквото и да представлява това нещо "нацията", то е най-важното и трябва да бъде защитавано с всичката мощ на държавите.
Като алтернатива човечеството си разработи също и идеята, че не нацията, а идеологията е най-важното нещо и именно то - независимо дали е фашизъм или комунизъм, трябва да бъде защитавано с всичката мощ на държавите. Резултатът от тези две основни разработки бе, че двадесети век се превърна в най-мрачен, най-зловещ и най-страшен период в историята на света. И чак към края на този мрачен, зловещ и страшен век се появи подозрението, че нацията е също толкова естествена, колкото например австроунгарската и югославската нация. Че е също толкова извечна, колкото е извечен арийският произход на германските племена. Че е също толкова непреходна, колкото третия райх и делото на Маркс-Енгелс-Ленин. И чак след безсмислената смърт на милиони хора се появи предположението, че те са по-важни от идеологиите, нациите и държавите. Чак към края на века правата на човека се превърнаха в международно право на цивилизованите страни, които при необходимост са задължени да го защитават със сила. Защото до самия край на века някои държави не разбраха, че не могат и нямат право да изгонят от родните им домове стотици хиляди хора и да ги подгонят като добитък в името на някакви национални, племенни или пък държавни интереси.
И до самия край на двадесети век доста страни, предимно на изток от Европа, така и не могат да разберат какъв е смисълът и ползата от една държава, ако тя не защитава някаква нация някаква идеология или някаква религия. Те никак не могат да приемат, че едно толкова величаво нещо като държавата, може да бъде само обикновено обслужващо звено, сключило договор с гражданите си за изпълнение на определени услуги. И тук ние, българите, имаме определено предимство. При нас вече никак не е възмутително или пък скандално, ако Вътьо Вътев от Дуранкулак например осъди държавата, защото тя не е изпълнила задълженията си. Нещо немислимо за Ирак и други фундаменталистки държави. И все още необичайно за Русия. И за всички, които не са разбрали, че новият век ще бъде век на хората, а не на държавите.
Ние може да не сме го осъзнали напълно, да не сме го разбрали изцяло, но поне го подразбираме. Може да не сме съвсем в крак с времето, но поне задъхано подтичваме след него, за да го настигнем. На крачка сме от Европа и от новия век за разлика от други, които са все още в средновековието. И това не е само повод за празник. Това е причина да не забавяме устрема си.
Верижна реДакция
Колкото повече се приближаваме до Коледа, сетивата ни дирят ведрото, благородното и боголюбното слово, даже и в несъвсем добрословните български издания. Дори заклетите атеисти от "Дума" отбелязват празничното настроение, но по тяхному. По пролетарски. Не можем да отминем т.нар. репортаж "По коледните улици", който като че ли е препечатан от издание на Г. Бакалов или Г. Кирков: "Звукът на коледните звънчета започва да ви действа направо потискащо при гледката на група раздърпани циганета, които декламират новия си репертоар (...) Тяхната Коледа е май по-различна от нашата - те очакват милостинята си (...) А ние даваме, колкото преценим, гузно купувайки своята празнична индулгенция. " А бе, колеги с малко литературен вкус, можехте да препечатите поне "Братчетата на Гаврош" или нещо коледно от Смирненски. Той е поет, и то талантлив. Отрадно е заключението на същия екип: "Българинът без партия може, без прасе не! ". Че това не е вярно, ще разберем от един "празничен" поглед на "24 часа": "Основаха клуб на министъра. " От него разбираме, че "Бившият премиер Димитър Попов ще събира членовете му всеки месец (...) Клубът е отворен за всички желаещи. Единственото условие е мераклията да е бил министър на нещо, па макар и един ден. Членовете на клуба на министъра ще получат специални карти. С тях ще могат да ползват отстъпки в цените на ресторанта. " Надяваме се, че разбрахте за кого става дума? За онзи спестовник Попов, който най-псалтно призова ръководения от него народ: "За Бога, братя, не купувайте. " Така де, защо да купувате примерно храна, като можете да се нахраните в ресторант "Панорама" и да потанцувате с Емилия Масларова, която за случая беше оставила и "трите потребителски кошници" - не вървят на рокля с гол гръб. Както е фотографирана. "Нощен Труд" по традиция е купонджийски настроен и поетично обезпечен: "Чашата обвила нежно е мъжката ръка/Така нежно да прегръща и женската снага./И нека и здрав и корав да е в нощта". Само Стефан Продев е строг в "Сега": "По стара традиция сините културтрегери пак се броят пред окопа. Тяхната партия-държава ги иска в кондиция. " И Продев десет дни след сбирката на сините интелектуалци в 65-а аудитория я удостоява с внимание. Благодарим!
Визи за Канада- през Юнионбанк
СОФИЯ. Посолството на Канада, което е в Букурещ, уведоми вчера, че българските граждани могат да плащат таксите за визи и за емиграция в клоновете на Юнионбанк в София, Пловдив, Варна и Бургас, а не да ходят в румънската столица. Промяната е от началото на 2001. Заплащането е в щатски долари, Юнионбанк взема два долара комисиона, от посолството молят оригиналната квитанция на банката да бъде приложена към молбата за визи и другите документи. Допълнителна информация може да се получи на Интернет-адрес: http: // www. dfait - maeci. ge. ca./bucharest.
Въвеждането на визов режим с Грузия трябва да се смята за технически въпрос, който по никакъв начин няма да се отрази върху приятелската атмосфера и политическата воля на двете държави за по-нататъшно развитие на двустранните отношения. Съгласие за това бе постигнато вчера между началника на отдел "Двустранни консулски отношения" в българското МВнР Любомир Тодоров и директора на консулския департамент в грузинското външно ведомство Заур Гамсахурдия на среща в Тбилиси. На грузинската страна е била връчена нота за прекратяване на подписаната през 1978 година спогодба за безвизови пътувания.
Възможности
Регионалният лидер на ДПС в Кърджали Рамадан Каракаш твърди в интервю за местен вестник, че е възможно след изборите догодина движението да управлява и със СДС, и с БСП. Подобна идея лидерът Ахмед Доган пусна в обращение още в края на миналата година. После той започна да твърди, че ДПС ще се яви самостоятелно на парламентарните избори и че преговорите за коалиционно управление с големите партии ще се водят, след като се види кой на какво доверие се радва.
Месеци наред с показни прояви Доган се опитваше да внуши на публиката, че сближението с БСП е факт. През това време контакти с другия потенциален партньор - СДС, липсваха. Според кърджалийския ДПС лидер подновеният преди дни диалог на централно равнище ще се отрази положително и върху местните структури. През последните месеци няма груби нападки в местната преса между двете партии, е забелязал той. Ясно е, че поводът за срещата между представители на ръководствата на СДС и ДПС съвсем не са предстоящите християнски и мюсюлмански празници, както се пошегува Осман Октай. Явно в ДПС въпросът за бъдещия коалиционен партньор още не е изяснен, както се смяташе след визитата на Сокола на "Позитано" 20. А не е изключено кръгът около Доган да е поразмислил след решението в Брюксел за отпадането на визите, което увеличи шансовете на сините за втори мандат. И наши, и чужди наблюдатели предвещават, че след вота догодина СДС отново ще е първата политическа сила. Ако Доган мисли за интересите на избирателите си, няма да е лошо да възпре ухажванията на Първанов. Ясно е отсега, че брак между двете партии, осъществен под формата на коалиционно правителство, няма да има. Близките отношения със социалистите, които демонстрира Сокола, притесниха не само избирателите, но и местните структури. Време е ДПС да направи своя избор. Възможностите са две. Едната е участие в бъдещото управление на страната със СДС, другата - опозиция рамо до рамо с БСП.
Георги Василев: За "Унион" вече се говори с уважение
- Г-н Василев, как се приема в Германия класирането на "Унион" за полуфиналите в турнира за купата на страната?
- Като абсолютна изненада.
- Чувствате ли вече респект към вас?
- Лично към себе си не, но за "Унион" започна да се говори с уважение и се споменават само добри думи. Това класиране е доста сериозно постижение за тима и той тепърва ще пише своята история.
- Къде бихте поставили този успех сред останалите във вашата кариера?
- На доста високо място. По принцип избягвам да правя сравнения и всяка победа ми носи удоволствие.
- Има ли конкретен интерес на германски отбори към вас?
- Той съществува от доста време, но до края на първенството продължавам започнатата работа в "Унион".
- Ще останате ли, ако тимът успее да влезе във втора бундеслига?
- Може би. Още не съм водил разговори за това с ръководството на клуба, но и не бързам.
- Докога ще сте в България и къде ще прекарате празниците?
- Тук съм до 8 януари и ще прекарам цялата си ваканция във Велико Търново с моето семейство.
- Кога се подновява подготовката на "Унион" и как ще протече тя?
- Тимът се събира на 8 януари, като първата седмица ще тренираме на нашата база в Берлин. От 15 до 29 януари ще сме в кипърския курорт Агия Напа, където ще изиграем 4-5 контролни срещи. Първата от тях е на 17-и с "Анортозис", а другите ни противници все още не са уточнени. След това се връщаме в Германия, като са предвидени контроли с два местни отбора.
- Бихте ли направили съпоставка между статута на треньора у нас и в Германия?
- За разлика от България там той е много важна фигура и е отговорен както за успехите, така и за неуспехите на отбора. Освен това има и по-голяма независимост в сравнение с колегата си у нас.
- Ще привлече ли "Унион" още български футболисти?
- Засега нямаме такива планове.
Гого от "Тоника" поведе хоро в НДК
СОФИЯ. Зала 1 на НДК буквално зазвъня по време на коледния концерт на Фамилия "Тоника" миналата вечер. Публиката използва звънчета и ключове и по знак на Стефан Диомов се включи в песните. Препълнената зала аплодира любимите изпълнители, които изпълниха десетки обичани песни. Едно от изпълненията бе придружено с дълго хоро между редовете, поведено от Гого. В спектакъла заедно с певците от "Тоника" участваха Тодор Колев, група "Горещ пясък", квартет "Еолина", деца от Бургаското музикално училище и игриви малчугани.
Да си спомним битките за софийско жителство
През 1990 се премахнаха оковите и преградите, които "пазеха" София от идващи от провинцията. Жителството се раздаваше като награда на високо помазани, беше привилегия на властници. Спомням си как тогава от вестник "Работническо дело" се надаваше вой, че градът ще бъде наводнен от прииждащи. Същата преграда беше вдигната и за останалите градове. Напомнете на гражданите какво голямо завоевание беше и е демокрацията.
До февруари 1990 пък съществуваше т.нар. Закон за собствеността на гражданите (ЗГС). Той излезе през 1973 и оковаваше гражданите в придобиването и продаването на недвижими имоти. Това беше истински крепостнически режим. Не можеше свободно да се купи, нито да се продаде имот. И по този начин стопанският оборот беше строго ограничен, беше окован. А демокрацията премахна това крепостничество и сега постепенно оборотът се задвижи.
Пак този феодален закон беше забранил да се строят жилища с над 120 кв. м и така бяха ограничавани много хора. А в същото време личности като Ярослав Радев, Александър Лилов и много други "корифеи" не спазваха тези ограничения. Пишете как големците отчуждиха имоти в центъра на София, около Докторската градина и си направиха имоти-палати.
Бъдете в стръвно настъпление, не в отбрана.
Десетилетието, което преживяхме
И да бяхме търсили календарното съвпадение на събитията, нямаше да се получи така. Възможността да прочетете предколедните размисли на един Йосиф е приятност, а когато в България той е актьорът Сърчаджиев, това и за най-върлите почитатели на петолъчки, мавзолеи и тероризъм в катедрали си е интересен текст. Разбирате защо. С Йосиф Сърчаджиев е приятно да си говориш за най-различни работи: за театър, за морето, за политика, за древността на българите, за семейството и нужността му в реалните граници на съвременна България. За кръчми, и то в два варианта. Консуматорски и "думбазо-собственически". Щото Сърчаджиев е притежател на едно лятно капанче на брега на морето и продава продукти със и без библейски характеристики. Ох, знаем се толкова отдавна, че поредният ни професионално предизвикан от мен разговор за наши приятели изглежда смешно. Но за Йоско не, защото за него и това е работа. както себеотдаването в изкуството, политиката, морето, любовта или всичко, до което се докосне. Затова когато виждате актьора Сърчаджиев да тича из страната и из десетилетията, недейте да го спирате за автограф или да го питате закъде пътува. Убеден съм, че всички ще имаме полза от неговото забързано присъствие навсякъде. През всичките векове и милениуми, които можем да преживеем. Както и през онова десетилетие, което преживяхме с вас, с Йоско и с Божията помощ, уважаеми читатели.
- Йоско, доволен ли си от десетилетието, което преживяхме?
- Доволен съм от последните три години, другото време си беше чиста "загуба на време", един псевдопреход. Преход от пусто в празното. Всеки човек си въобразява, че точно за него времето страшно лети, особено на нашата възраст и професии, когато планираш нещата със седмици и месеци напред. Ценното на това време е изключителната му наситеност със събития. Ето затова на мен ми беше вкусно. То се усещаше. Вкусът може да бъде и горчив, може да бъде и сладък, за разлика от добре познатите нам комунистически години, които бяха безвкусни. Там вкусът беше само нашата младост. Иначе то беше безсмислено време. Аз завиждам на тези хора, родени в новото, нашето време. Те просто ще имат шанса да живеят в една България, за която ние само можехме да мечтаем и която за жалост също май няма да можем да дочакаме. Все още сме далече от мечтите си, нали? Във всеки случай именно в това десетилетие се усетих като гражданин на България, човек, нужен на страната си. Именно като гражданин, а не като поданик на държавата. Китайците ненапразно са казали: "Не ти пожелавам да живееш в интересно време! " Е, нашето време е такова. Интересно, но и много мъчително. Най-често го усещат по-възрастните от нас, усещат го физически, и то в битуването си. Всички живеем с лишения. Изключвам онези хора, които са си нагласили живота така, че не се интересуват от битовата стойност на живота. Но те са толкова малко и именно затова са прецедент, затова се и забелязват. Това време е очистително и акумулиращо. То дава тласъка за бъдното. Е, много ще рекат, абе майната му, к'во ме интересува бъдното, аз искам сега да живея. Е, "нема такава държава", няма народ, няма индивид, който да е живял само в хубаво време. Но толкова за времето. Тия работи обаче трябва да се знаят от хората на една нация, която първа в света е имала държавност.
- Много ли бяха разочарованията в същия период?
- Че кой не изпитва разочарования? Аз ги изпитвам най-вече от собствените си постъпки. Недообмислени, сторени при недооценена обстановка или предоверяване. А и самият вече съм се променил, годините си оказват значение (55). Това, което съм вършил през този период или в някой откъс от него, ми се струва нелепо, неточно, некрасиво. Засягащо хора, които не съм искал да засяга. Особено в личен план. В обществен план и в неговата основна линия не съм разочарован. Напротив. Всеки ден и все повече получавам увереност, че идеята, в която съм повярвал, се осъществява правилно и че тя е единствената за момента, която може да изведе България на един добър край.
- Ех, личните бели са си лични, докато обществото не ги забележи. Правят ли се лични бели, които после носят обществени поражения? Нека се ограничим с люде от т.нар. интелигенция, от културния свят.
- Имам чувството, че една част от споменатата прослойка никога не са били на нужната, правилната страна, посока. Те винаги са се намирали на печелившата страна. Това, което през петдесетте години комунизъм се наричаше "интелектуален елит", беше създадено под диктовка. Истинските интелектуалци веднага след съветско-партизанската окупация са били или унищожени, или така смазани и така притиснати до стената, че изгубиха потенцията си. Този духовен елит не можеше да се прояви. Затова именно комунистите създадоха свой псевдоелит. Елита на Неолита. Ние живяхме в Неолитна епоха. Та елитът на Неолита веднага след десети ноември, а може би още през съветската перестройка, започна да се нагажда. Защото една от неизменните черти на тези хора е на-га-ж-да-чест-во-то! Те усетиха новия вятър и решиха, че именно той ще им издуе платната. Когато обаче падна правителството на Филип Димитров, то бързо сви платната от тази посока и ги опъна на другата, изгодната тям посока. Та това изобщо не е "елит" и изобщо не бих казал, че това е интелигенцията на България. Липсва интелигентски кадър, но има мислещи хора. Та тези хора, и чувстващите хора, си останаха на позициите и не решиха да се поправят от "белите", които са сторили. Те и досега отстояват своите публични позиции. Освен това си мисля, че хората, които управляват държавата, независимо кои са те, трябва да обръщат внимание на мислещите хора, останали в границите на тази държава. И на творците. Творците не трябва да бъдат "коткани" за някаква услуга, а да се вслушват в тях, защото са оня барометър, по който се познават промените в държавата. Ръководещите имат нужда не от славословене, не от венцеславие и кадене на тамян, а от острия и чувствен поглед на твореца. И няма защо творецът непрекъснато да гали с перо ръководителите на държавата, но когато е добронамерен, в неговите съвети, в неговите критични бележки се крие едно позитивно зърно. Та на това зърно все още не се обръща достатъчно внимание. Но и задача на твореца е той да се наложи. Няма що да чака да бъде поканен. Не е нужна непрестанна творческа битка. Защото ако самият творец не участва в общия съзидателен процес на държавата, то той няма потенцията. Той просто не е творец. Това е. А да си духовен лидер е много трудно, но и много отговорно!
- Напускането ти на столицата, театъра, не беше ли част също от някакво разочарование?
- Комплексни бяха причините. Имаше и чисто битови. Самочувствието ми беше накърнено, защото усещах, че тъпча на едно място. Това е чисто творчески момент. Така се получава, когато не искаш да ходиш по било, а искаш да качваш върхове. Затова смених посоката. За мен беше необходима промяна. Маймуните, които бяхме на клона, бяхме си взаимно омръзнали. Те не ми харесваха, а на тях им бяха додеяли моите маймунджулъци. Но бях и страшно уморен. А и винаги съм знаел, че София не е пъпът на света. Може би в много скоро време ще се завърна пак тук.
- Идват избори. Твоето завръщане не е ли свързано със същата дейност, с която сме свикнали да те виждаме по време на такива ситуации?
- Ами да! Да! Защо не? Изборите в една държава като нашата не са без значение. За България те са фатални - или ще продължим по този път, който е избран, или ще се провали държавата. Искам да ти кажа едно нещо, което покрай еуфорията от падането на визите беше пропуснато: ние започваме да живеем в една нова икономическа политика. Отказваме се от онази кървава антикризисна политика. Но капките кръв създадоха тор, в която може да се засее тази нова икономическа политика. Оттам ще тръгнат плодовете на промените, а ние ще ги усетим в джобовете си най-реално. Бавно, но сигурно. Това нещо трябва да бъде разяснявано всекидневно на хората, да не се забравя какво им се предлага именно от правителството и партията на Иван Костов. И когато утре дойдат изборите, всички да знаем реално за какво гласуваме. Аз не съм икономист, но ти ме разбра, нали?
- Е, ти го обясни още веднъж и на читателите на "Демокрация". А какво ще е твоето коледно пожелание и към зрителите ти в цялата страна, и към читателите ти, и към онези, които те управляват, дето има една дума?
- Коледното пожелание, или по-скоро новогодишното, защото по старобългарския календар за нас Нова година започва на 23 декември, е именно такова, разумно и изпълнено с оптимизъм. Всеки трябва да гледа позитивно на промените, на предстоящите избори. Да знае, че още един мандат е нужен на Иван Костов, за да си свърши работата. И ние трябва да му го предоставим. И понеже заговорихме за корените си, за старите българи: в този календар има едно послание, което казва: Когато погледнеш към Янкул през тази вечер и видиш, че Янкул блести, знай ти, и животът ти ще блести. Дано на 23 декември Янкул много да блести, а да не е забулен в мъгла.
- Значи ще гледаме всички към Янкул. Той ще ни помогне!
- Той е помагал на българите и пак да ни помага!
- Ох, дано си прав и Весела Коледа!
*Янкул - Юпитер (на старобългарски).
До 2000 лева за прегазване на дивеч
СОФИЯ. До 2000 лева обезщетение ще се плащат за бракониерство или убийство на дивеч извън регламента, предвижда наредба, приета вчера от МС. Санкцията ще плащат и шофьорите, които по невнимание са прегазили диви животни на пътя. Максималното обезщетение от 2000 лева е за убийство на благороден елен. За сърна ще се плащат 350 лева, за заек - 50 лева, за пъдпъдък - 10 лева. Отделно нарушителите ще се бръкнат и за глоби до тройния размер на обезщетението.
100 лева ще плащат младите ловци за издаване на ловен билет. Притежаващите документа ще дават по 5 лева на година за презаверка.
Доверие
По време на предишното управление на страната частният бизнес беше мачкан и изцеждан от групировките. Не беше ясно те ли управляват държавата или правителството, коментира вчера вицепремиерът Жотев. Днес, три години по-късно, страната ни се радва на политическа и икономическа стабилност и акцентът вече се поставя върху бързия стопански растеж и увеличаване доходите на населението. Данъчните облекчения са факт, предвиждат се още. След фалита на немалко банки преди години, сега този сектор отново си възвърна доверието на хората. През следващите години държавата ще наблегне на развитието на бизнеса като облекчи условията, в които той работи. А бизнесът получава реалния шанс също да й се довери.
Живописната пасторала на Димитър Вецин
Като населява своите приказни битови или селско-урбанистични пейзажи с реалистични за природосъобразния живот хора и животни, художникът Димитър Вецин внушава съвсем осезаемо непознати за по-младите сега хора писани и неписани закони от патриархално-битовия живот. Неговите последни маслени платна, изложени в самостоятелна експозиция в галерия "Мелон", греят като една живописна вселена, контрастна по своята идилична тишина и багрено разточителство на сивия градски ден. Затова и казвам, че от гледна точка на модерния урбанизиран свят тази изложба е чист анахронизъм, но от хуманитарно-историческа тя е живително завръщане към първоначалните форми на организиран живот.
Реалистична или рисувана по памет, селската действителност е пресъздадена във всичките платна на художника в наивно-поетичен и фантастичен дух. Патриархалният свят е обективиран художествено както в своята природосъобразна основа, така и в идиличните условия на работа и почивка, на прояви на задружност при опасност и обща радост ("Вест", "Илинден", "Сватба", "Идилия"...).
Фантастични усещания в платната на Вецин внасят фигурите на домашни животни, на щъркели и други вестители на щастието и плодородието.
Ярката емоционалност, изразителната мекота на живописната рисунка в изкуството на Димитър Вецин умиляват зрителя, народностните мотиви в "Тлака", "Другоселки", "Васильовден", "Сенокос"... създават разнообразни асоциативни връзки, разкриват красотата и мъдростта на честния селски труд.
Журналист на "24 часа" в Брюксел си фалшифицирал паспорта
СОФИЯ. Журналистът Николай Шумков, който изпраща от Брюксел кореспонденции на хонорар за в. "24 часа" и за Нова телевизия, подправил задграничния си паспорт, съобщиха вчера от МВнР. Шумков се опитал да подаде в края на ноември документи за виза в английското посолство в Брюксел. Там той си признал, че собственоръчно "удължил" валидността на шенгенската си виза, като подправил от "99" на "00" годината, до която тя е валидна.
Шумков се измъкнал бързо от посолството и зарязал там паспорта, кореспондентската си карта и попълнената молба за виза, когато бил помолен да удостовери, че има разрешение за пребиваване в Белгия. Това се казва във вербална нота Х 246/4.12.2000, която изпратили от посолството на Великобритания до българската мисия в Брюксел. С нея английските дипломати информирали за скандала и предали на българските си колеги паспорта и кореспондентската карта на журналиста.
Шумков е бивш кореспондент на в. "Дума" в Габрово и преди две години, когато решил да си търси късмета в Белгия, редакцията на левия вестник му оказала съдействие да се акредитира към Европейската комисия. Оттогава обаче той не е изпратил нито ред до "Дума", дописките му използват в. "24 часа" и Нова телевизия.
За случая са уведомени властите в Белгия, където Шумков очевидно е пребивавал незаконно. Посолството ни му издало пасаван, с който Шумков да се прибере в България "със закупения от него личен автомобил" (така Шумков поискал в молбата за пасаван). Външно министерство информира МВР за случая, като поиска санкция по Закона за българските документи за самоличност.
Поведението на Шумков подронва престижа на българските журналисти, смятат от МВнР и отбелязват, че може да създаде и затруднения при бъдещи акредитации на наши журналисти към пресслужбите на евроинституциите.
За да се популяризира българската история в Чехия, трябва да е написана от чех
Доц. Ян Рихлик е роден на 26 ноември 1954 в Прага. Завършва английска гимназия и следва етнография и философия в Карловия университет, където защитава и докторат. В България защитава аспирантури в СУ "Св. Кл. Охридски" и Института по фолклор на БАН. В мамента е хабилитиран доктор и доцент в Чешката академия на науките и философския факултет на Пражкия университет в областа на историческите науки. Има издадени няколко исторически труда и книги.
- Доц. Рихлик, защо решихте да пишете история на България, след като можехте да преведете исторически труд или да използвате родните капацитети в тази област?
- Реших да напиша тази история още като аспирант в България, защото още тогава разбрах, че дълбоко погрешно е убеждението в Чехия, че страната ви е една от съветските републики. Исках да преборя това неправилно виждане. Разбира се, че преди 1989 такава книга не можеше да се издаде и моята идея се реализира едва през 1996, когато получих предложение от едно акционерно дружество в Чехия, което се съгласи да финансира издаването на този труд. Това е част от цяла поредица от исторически книги, чиято цел е да се актуализира и популяризира необременен прочит на 9траните от Източна Европа. Що се отнася до моята скромна личност, искам да кажа, че наистина има далеч по-големи от мен и историци, и писатели. Аз обаче написах историята на България като чех за чехи. Това ще рече, че съм обръщал внимание на неща, които за българите може да са маловажни и подробности, но за обикновения чех са важни и формират социокултурно отношение, както и обратния вариант. Всъщност това не е труд за българско училище, а насочен към чужда общественост, която не е свързана със страната и за нея няма банални факти.
- Не е ли своеобразен опит така да се съпоставите с великия Иречек, който написа история, но дори и за българи.
- Невъзможно е да се сравнявам с Иречек. Аз исках да направя този труд с помощта на български експерти, мои приятели. Специалист съм само по нова история, т.е. ХIХ-ХХ век. Самият аз много малко зная за вашата култура и литература, така че това всъщност е колективен труд. Дали съм успял - това не бих искал да преценявам, но мога да ви кажа, че в Чехия книгата се продава успешно и е издадена във внушителен тираж за страната (5000 броя, б.а. ).
- Кои събития от българската история ви впечатлиха?
- Създаването на модерната българска държава. Уникалното е, че тогава (1878 г., б.а. ) е имало огромен интелектуален потенциал. Вашата Търновска конституция например е една от най-напредничавите в Европа по това време. Още тогава се въвежда всеобщо избирателно право, докато в австрийската конституция, валидна тогава за нашия народ, подобно нещо е било невъзможно. Тогава е имало и силна средна класа, нещо много важно за просперитета на една страна. Диктатурата, която спира развитието на страната, практически е била наложено отвън.
- Описали ли сте участието българските войски в пражките събития?
- Разбира се, аз съм на 46 години и съм свидетел на тези събития. Дори е доказано, че тогава вашите войски са дали една жертва. В същото време ние добре разбираме, че ако беше обратната ситуация, нашите войници щаха да постъпят по същия начин, защото това им е било наложено от комунистическите режими, ръководени от Москва. Този аспект на историята е много важен за хората у нас. Заради липсата на информация голяма част от чехите смятат България за съветска република. Историята ще покаже една друга страна с древна култура, която поради стечение на външни обстоятелства за кратко става комунистически сателит.
- Като какви интерпретирате светите братя Кирил и Методий и тяхното дело?
- Това, разбира се, е наша съвместна история и те са наши общи светци. Дори и по католическия календар това е държавният празник на славянската писменост. За мен те са славянски светии и създатели на старобългарската писменост. Проблемът за категоричното им определяне е, че тогава те не са живели в пределите на българската държава, което позволява исторически спекулации.
- Кой период от нашата история ви заинтригува най-много?
- Периодът след преврата през 1944 Характеристиките, с които нашите две истории оттогава насам си приличат, както и последните десет години с аналогичните процеси на прехода в двете страни и техния стремеж за включване в Европейския съюз.
- Как бихте коментирали скандала с вашия посланик и отзоваването му?
- Аз наистина много се срамувам от този гаф. Лично присъствах на срещата на министър-председателя Иван Костов с президента Хавел при посещението му в Прага, на която президентът лично се извини и аз съм солидарен с това извинение.
Западният пример претърпя крушение
Има една много претенциозна група българи, за която доброто и злото са ярко разграничени. Към доброто спадат всяка мисъл и действие в угода на довчерашната болшевишка Русия, тоталитарните системи по света (дори и десни или религиозни) и всички комунистически или посткомунистически управления, като това на Милошевич например. Същите тези хора възхваляваха сръбския народ като свръхпатриотичен, сплотен около президента си - твърд и горд националист. Подтекстът беше за българите - управлявани от подлоги на НАТО и САЩ. То не бяха хвалби по адрес на западните съседи, не бяха оплювки по адрес на НАТО и американския империализъм.
И изведнъж, чудо на чудесата! Сръбският народ не одобрявал социалиста Милошевич, искал западна демокрация и човешки взаимоотношения със съседите си. Ами сега? Нашите "патриоти" загубиха своя пример оттатък Драгоман. Добре поне, че им останаха самотният Саддам, гладната Русия, Фидел с вечно бедните си поданици, плюс Чорни, Ершов и другите пръснати по света бивши труженици на КГБ, а сега крупни бизнесмени.
Защо Максим не покани папата
На 21 ноември - Деня на християнското семейство, отидох в черквата "Св. Неделя" да запаля свещ. Преди да вляза в храма, с периферното си зрение забелязах на черната дъска в дясно голямо бяло петно - съобщение? Зачетох и се вцепених! Пишеше "Властта се записа и като убиец на църквата" в заглавие с тлъсти черни букви. Статията започваше: "Християндемократът Костов... " Не продължих. Причерня ми. Взех си дъх и потърсих кой е написал това. Най-отгоре се четеше "Анализи на вестник "Монитор" от 18 ноември т.г. Още по-потресена останах от отговора на Максим за каноничните и практични основания да откаже пред кардинал Едуард Касиди посещението на папа Йоан-Павел Втори в България.
Не е вярно, че ние, народът, не искаме да дойде в страната ни папата. Никой не ни е питал! Истината за този отказ е не мнението на българите, а страхът на Максим, че папата ще види откритата комунистическа пропаганда пред източноправославните храмове. Ще види пред черквите множество от просяци, за които синодът не отдели и стотинка. Ще научи, че един "духовен баща" се обяви срещу паметника на София и срещу най-успешния от години кмет! Това явно са "практичните основания" на Максим. А разликите между нашето и тяхното вероизповедание не е в ритуалите, а в степента на грижи за хората.
Иван Вазов в моите спомени
Лична среща с Иван Вазов имах едва през 1909 г. Но той живееше отдавна в София и аз го срещах често на улицата, когато от къщи отиваше някъде, и всякога почтително го поздравявах. Защото Вазов стърчеше един между всички, които населявахме столицата.
Мисля, че беше през 1893 или 1894 година, на празника на Кирил и Методий. Тоя празник се очакваше с нетърпение от всички ученици, защото беше голям школски празник, празнуваше се весело и защото на другия ден след празника не се учеше.
След обяд на тоя ден всички ученици се събирахме на купчини по училища и гимназии и се веселяхме с различни игри. Тия игри и веселия ставаха или в Градската градина, или в така наричаната тогава Пипиниера - Борисовата градина... Из нашата купчина ученици... някой извика:
- Момчета, да отидем да поздравим с празника Иван Вазов в къщата му.
- Че къде е къщата му - попита някой.
- Аз знам - отговори едно хубаво, стройно момче, много добре облечено.
- И аз знам - извика още някой.
Ордата младежка с викове и песни потегли към жилището на поета. То беше една малка, схлупена, безслънчева и влажна къщурка на ул. "Гурко", притежание на един търновски преселенец по име Астарджиев, наричан още Лорда - може би за това, че беше висок и строен, винаги прилично облечен и носеше дълги бакенбарди. Човек почтен и с многобройна челяд. Мисля шивач по занятие.
Там, пред тая къща, с викове и "ура" се изправихме ние, около 30-40 ученици от различни класове на гизназията. Къщичката беше в двора, на няколко крачки от улицата. Ние нахълтахме в двора. Беше вече залязло майското слънце, прозорците на къщурката бяха отворени. На нашите викове се отзова обитателят - излезе из една от стаичките, през коридорчето и се изправи пред входната врата Иван Вазов. Силно "ура" изскочи из гърлата на всички ученици. Развълнуван, и то твърде много развълнуван, един от по-възрастните ученици излезе напред и каза няколко хубави думи на поета. Вазов изслуша с най-голямо внимание импровизираното слово на младия ученик, приближи се до него, прегърна го и го целуна. Още един от по-възрастните ученици се изправи и той каза няколко думи, с тоя завършек: "Господин Вазов, аз ще бъда ваш последовател. " Вазов също така се приближи към него и него прегърна и целуна. Настъпи кратко мълчание. Тогава Вазов каза няколко хубави насърчителни думи за наука и просвета, благодари ни и ни помоли тихо и кротко да се приберем по домовете си. Защото май че се беше смръкнало... ... В София съществуваше единствено добре уредено кафене, което се посещаваше от интелигенцията на столицата - кафене "България", срещу източната врата на Градската градина. Почти всяка сутрин, към 9-10 часа, Вазов отиваше в кафенето, сядаше на някоя от масите в средата на заведението, поискваше да му донесат кафе и френския вестник "Les temps" и всякога сам, оставаше около час в кафенето. Изглеждаше, че не обича да сяда при познати, а и никой не сядаше при него, сигурно да не го безпокои. През един такъв час аз направих в моето блокче за драскулки една малка рисунка от него.
Когато след време уреждах изложба от мои работи, прибавих и една уголемена рисунка от тая скица, да изложа и нея. Взех рисунката и отидох при проф. Шишманов, който по това време се събираше с Вазова почти всеки ден в Юнион клуб, и го помолих да покаже рисунката на поета и да поиска от мое име, ако желае, да напише някой ред под нея.
На другия ден проф. Шишманов ми предаде рисунката и ми каза: "Имаш много здраве от Вазова. " Аз поблагодарих много и веднага развих рисунката от хартията с която беше завита, да видя какво е написано. Вазов беше написал в няколко реда похвала за изкуството и красотата. Но какво беше моето учудване, когато забелязах, че той с линия и молив е начертал редовете, където е трябвало да пише, и най-внимателно, буква по буква, е писал, да не би нещо да не е ясно и некрасиво написано, за да загрози рисунката. Аз обърнах внимание на проф. Шишманов за сериозността, с която Вазов се е отнесъл към рисунката и желанието ми, а той ми отговори: "Само един голям човек като Вазова може да се отнесе с такова уважение към делото на един млад даровит художник."
Тая моя рисунка, с Вазовия текст и подписа му, бе откупена от изложбата ми от един мой почитател... но дали е запазена, не знам. Репродукция от нея поместих в моя албум "Карикатури", издаден през 1924 г., за жалост, без похвалата, написана от Вазова... Юний 1948 г. Изгониха Калфин от ПГ на Евролевицата
СОФИЯ. Координаторът на "Социалдемократи" Ивайло Калфин вчера бе официално изключен от парламентарната група на БЕЛ. Обвиненията срещу него са несъвместимост с дейността на останалите депутати от Евролевицата и подронване на авторитета на партията чрез участието си в ПДС и проекта Нова левица. Решението е взето на заседание на евролевите депутати в сряда, на което Калфин не е присъствал. Той бил уведомен за него по-късно от Александър Томов. "Оценката на групата е, че политическото съчетание, което Ивайло прави, е невъзможно. Идат избори и всеки трябва да се самоопредели", коментира лидерът на БЕЛ.
"Няма особена драма, явно тръгваме по различен път в Евролевицата", коментира решението изключеният депутат. Вчера той дойде в парламента с подарък за бившите си колеги - керамичен пергамент с надпис: "Поздрав. Ако имаш магаре, магарето да стане кон. Ако имаш кон, конят да стане слон. Ако имаш слон, гледай да не е от балон! " Той обясни, че ще остане в парламента като независим.
Ингъл отвори очи
СОФИЯ. Четири дни след като претърпя мозъчна опереция за отстраняване на кръвен съсирек, бившият световен шампион по бокс за професионалисти в категория перо Пол Ингъл (Анг) отвори за първи път очите си. 28-годишният англичанин вече движи ръцете си, но състоянието му продължава да бъде критично. Миналата събота в Шефилд той бе нокаутиран тежко в 12-ия рунд от южноафриканеца Мбулело Ботиле и загуби шампионския пояс на Международната федерация, а след това бе откаран по спешност в болница. Пол Ингъл е приятел и постоянен спаринг-партньор на българския професионален боксьор Тончо Тончев.
Интервю с Дядо Коледа
Ерих Кестнер разказва в спомените си, че докато бил дете, много се плашел от Бъдни вечер, защото за майка му и баща му този празник се превръщал в състезание за неговата любов. Може би затова, когато започва да пише първите си текстове за вестници и списания, той избира в тях тон, който съществено се отличава от по-късно публикуваните му книги. Тук пред читателя се проявява един друг Ерих Кестнер, един неприкрит песимист и дори отчасти циник, който с много ирония гледа на семейните празници. Повечето от тези текстове на Ерих Кестнер са написани през двайсетте години на отминаващия век. Публикувани са в приложението на лайпцигското списание "Байерс за всички" като детски приказки за възрастни и по-късно не са печатани. Откриването им в последно време и представянето им на съвременния читател беше обявено за малка литературна сензация.
Отново се беше звъннало. За девети път през последния час! Днес, както изглеждаше, беше празникът на любителите на звънците и на звъненето. С мърморене се отправих към вратата и я отворих.
Кой, мислите, стоеше отвън? Дядо Коледа лично! В известната си историческа одежда.
- Ох - казах аз. - Дядо Оледа!
- Дядо Коледа, ако разрешите. Със К!
Прозвуча малко особено.
- Когато бях момче, винаги ви наричах Дядо Оледа. Струваше ми се по-подходящо.
- Това вие ли бяхте?
- Спомняте ли си още?
- Естествено! Бяхте един малък симпатичен юнак!
- Все още съм малък!
- И значи сега живеете тук.
- Точно така.
Усмихнахме се един на друг кисело и се замислихме за отдавна отминалите времена.
- Влезте за малко! - предложих аз. - Изпийте с мене чаша кафе!
Признавам си, че ми дожаля за него.
Какво да ви кажа? Той остана. Съгласи се. Първо си изтри ботушите на изтривалката, след това остави чувала до гардероба, окачи тоягата на една от закачалките и накрая изпи с мене чаша кафе в дневната.
- Желаете ли пура?
- Не мога да ви откажа.
Донесох кутията. Той си взе. Подадох му огън. Тогава с помощта на левия той си събу десния ботуш и пое облекчено въздух.
- Тази стелка за дюстабанлии страшно убива.
- Съжалявам ви! Особено при вашата професия.
- Сега има по-малко работа отпреди. Това е добре за краката ми. Фалшивите дядовци Коледа никнат като гъби след дъжд.
- Някой ден децата ще си мислят, че вас, истинския, изобщо вече ви няма.
- Така си е! Тези типове само вредят на професията ми. Повечето от онези, които си мятат някоя кожа, окачат си някоя брада и ме имитират, нямат и най-малък талант! Изключително бездарни са!
- Тъй като заговорихме за професията ви - казах аз, - бих искал да ви питам нещо, което ме занимава от детството ми. Тогава не смеех да попитам. Днес повече бих се решил. Защото станах журналист.
- Това няма значение - каза той и си сипа още кафе. - Какво сте искали да знаете още от детството си?
- Значи... - започвах да се запъвам аз. - При вашата професия всъщност става дума за един вид сезонна дейност без фиксирано работно място, нали? При това през декември имате много работа. Всичко е сгъстено в рамките на няколко седмици. Би могло да се говори за ударен бизнес. А после... - Хм?
- Горя от желание да узная какво правите през останалата част от годината.
Добрият Дядо Коледа ме погледна малко озадачено. Почти имах впечатлението, че още никой не му е поставял така ребром такъв въпрос.
- Ако не искате да говорите за това... - Напротив, напротив - изръмжа той. - Защо да не говоря?
Той отпи една глътка кафе и издуха едно кръгче дим.
- Ноември, естествено, е повече от натоварен с доставяне на материала. В някои страни изведнъж няма шоколад. Никой не знае защо. Или селяните прибират ябълките. И после този театър с митата по границите. И множеството документи по транспорта. Ако продължава така, ще трябва в бъдеще да започвам от октомври. Досега всъщност използвах октомври, за да се скрия и да оставя брадата ми да расте на спокойствие.
- Вие носите брада само през зимата, така ли?
- Разбира се. Не мога да обикалям цяла година като Дядо Коледа. Да не сте си мислили, че оставам и с шубата си? И че 365 дни влача чувала и тоягата със себе си? Така де... През януари правя баланса. Ужасно е. Коледа става от век на век по-скъпа.
- Това се подразбира.
- После чета декемврийската поща. Преди всичко детските писма. Коства ми огромно количество време, но е необходимо. Инак човек губи контакт с клиентите... - Ясно.
- В началото на февруари ходя да ми обръснат брадата.
В този момент на вратата пак се звънна.
- Ще ме извините ли, моля?
Той кимна. Вън пред вратата стоеше някакъв амбулантен търговец с крещящо шарени картички, който започна да ми разказва някаква много дълга и много тъжна история, чиято първа част аз изслушах храбро със запушени уши. После му дадох дребните пари, които имах у себе си, и двамата си пожелахме един на друг всичко хубаво. Въпреки че упорито се съпротивлявах, той ми натрапи за реванш половин дузина от ужасните си картички. В края на краищата, каза, той не бил просяк. Уважих гордостта му и отстъпих. Най-накрая той си тръгна.
Когато се върнах в дневната, Дядо Коледа тъкмо си нахлузваше с пъшкане десния ботуш.
- Трябва да вървя - каза той. - Нищо не помага. Какво е това в ръката ви?
- Пощенски картички. Някакъв търговец ми ги пробута.
- Дайте ми ги. Зная на кого да ги дам. Благодаря ви за гостоприемството. Ако не бях Дядо Коледа, бих ви завидял.
Излязохме в антрето, където той си вдигна нещата.
- Жалко - казах аз. - Не можах да чуя за протичането на голяма част от вашата година.
Той сви рамене.
- Всъщност няма много за разказване. През февруари се грижа за детските карнавали. По-късно тръгвам по пролетните панаири. С въздушни балони и с евтини механични играчки. През лятото съм спасител на плажа и давам уроци по плуване. Понякога продавам и сладолед на улицата. Да, и после пак идва есента. А сега действително трябва да вървя.
Ръкувахме се. Погледнах от прозореца след него. С големи, бързи крачки той цапаше през мокрия сняг. На края на улицата го чакаше някакъв човек. Заприлича ми на амбулантния търговец, на бъбривеца с глупавите пощенски картички. Заедно завиха зад ъгъла. Или може би така ми се стори? Четвърт час по-късно пак се звънна. Този път беше момчето от магазина за деликатеси отсреща. Приятно посещение! Исках да му платя, но не намерих веднага портфейла си.
- Има време, господин докторе - каза бащински момчето.
- Бас ловя, че беше на писалището - казах аз. - Добре тогава, утре ще оправим сметката. Но почакайте, ще ви донеса една хубава пура!
Кутията с пурите също не намерих веднага. Тоест и по-късно също не я намерих. И пурите също. Както и портфейла. И копчетата за маншети с големите камъни, и перлите за фрака не бяха нито на мястото си, нито някъде другаде. Поне не и в моето жилище.
Не можех да си обясня къде са отишли всички тези неща. Въпреки това вечерта, както се пее, беше тиха и хубава. Никой не звънна повече. Наистина, приятна вечер. Само нещо ми липсваше. Но какво ли? Може би една пура? Разбира се! За щастие златната запалка също вече я нямаше. Защото трябва да си призная нещо, макар инак да съм спокоен човек: да имам огън, а да нямам нищо за пушене вкъщи, това би ми развалило цялата вечер!
Кенарената покривка
Как съм го чакал тоя празник, защото знаех, че през тази единствена вечер кенарената покривка, просната върху пръснатата по пода житена слама, ще е отрупана с всякакви гозби. Ние също сме насядали върху тази жлътнала се житена слама. В огнището през цялата нощ ще пламти бъдникът - един голям пън, варден през годината за тази свята нощ. Че ще отидем на гости, у роднини и приятели, или те ще дойдат у нас. И ще останат до късно. Да дочакаме всички раждането на Спасителя Исус Христос.
Майка ми през целия ден приготвяше тия гозби. Аз се мотаех все край нея и само чаках да ми нареди нещо. Друг път трябваше по няколко пъти да ме моли, докато свърша някоя работа, а сега... Тя беше голяма майсторка на пълнените чушки. За тая свята рождена вечер пълнеше от изсушените, нанизани на кълчищен конец червени чушки. И сарми завиваше - с кисело зеле и лозови листа. Като ги наредеше в шарени паници, се получаваше като българския трикольор - бяло - сармите с кисело зеле, зелено, тия с лозовите листа, и червено - с изсушените чушки.
На кенарената покривка за Бъдни вечер трябваше да се наредят поне девет ястия. Е, можеше и да не са гозби. Мама туряше в паничка счукани орехи, една-две глави чесън, прясната пита, украсена с разни фигурки и сребърна пара за късмет, така трябвало да е за Бъдни вечер. Можеш да нареждаш още много неща на кенарената покривка, ама да са все постни и да са нечетно число. Най-старият от семейството ще прикади с ралника, на който пламтят разжарени въглени от бъдника, поръсени с тамян, ще благослови гостбите, после ще прикади и из цялата къща за здраве. И в обора ще иде при кравите, и в кочината при свинете, при овцете също, даже в курника ще надникне, та кокошките ще се разкрякат изпоплашени.
Тази вечер трапезата не се вдигаше. Недоизяденото си оставаше на кенарената покривка, за ангелите, за близките ни, дето се бяха преселили сигурно при тия ангели.
Празнувахме го всяка година тоя свят празник - раждането на Спасителя Исус Христос. Е, опитаха се властници някакви да го забранят, ама хората пак си го тачеха, пак се събираха близки и роднини. В тази вечер да дочакат заедно раждането на Христос. Раждането на спасението на човечеството. На доброто и надеждата.
Компютърни асове се вихриха в коледна салса
СОФИЯ. Шефът на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) Васил Христович събра очите на неколкостотин топмениджъри на компютърни фирми. Той даде личен пример в латинотанците на коледния коктейл на асоциацията в хотел "България" в сряда вечер. Елитът на българския инфобизнес опроверга общоприетото разбиране за "очилатите компютърджии", които цял живот не отделят поглед от екрана. Салса, меренге и рокендрол се сменяха на дансинга, където компютърни специалисти без оглед на фирма, търговска марка или операционна система се въртяха във вихрени ритми до зори.
Поканените бяха специално подбрани и впечатление направи отсъствието на традиционните коктейлни "лъвове", които успяват да огреят с присъствието си по 5-6 събития от такъв характер на вечер.
Коледната атмосфера не попречи на партньорите да посвършат малко работа, на конкурентите - да обменят мнения, и на младите фирми - да се пласират в браншовата среда.
Константин Каменаров се връща в националната телевизия
СОФИЯ. Екс тв журналистът и настоящ глас на "Мобилтел" Константин Каменаров ще се върне в БНТ. Имахме разговори, но все още не е уточнено като какъв ще работи той в националната телевизия, уточни вчера генералната директорка на медията Лиляна Попова. Председателят на ДКД Иван Таушанов ни обеща честоти, които да покриват целите региони на местните тв центрове, каза още г-жа Попова. Регионалните телевизии ще излъчват 6 часа собствена продукция и програмата на сателитния канал "България". Сега предаванията за българите в чужбина могат да ловят само кабелизираните домакинства у нас. Бюджетът на БНТ за следващата година е 34 млн.лв. (за 2000 на "Сан Стефано" 29 са получили 29 млн.). От Нова година от екран падат нощният блок "1002 нощи" и "Супермотор спорт". В часовете между 0.00 и 6.00 ще се излъчват филми и забавни програми. Най-гледаните предавания на БНТ през изтичаща година са "По света и у нас", "Далекоглед" и сериалът в 20.30.
Уволнената шефка на телевизия "7 дни" Илияна Беновска вече няма да води и предаването "Парад". В новата програмна схема на Радио "Експрес", където Беновска също имаше предаване, такова не е включено, съобщиха от медията.
Бившите председател и секретар на НСРТ Александър Томов и Иво Драганов са новите попълнения в съвета за радио и телевизия от квотата на парламента, след като вчера НС одобри кандидатурите им. ПГДЛ, ОНС и Евролевицата отказаха да участват в гласуването с мотива, че изборът ще бъде нелегитимен, защото законът предвиждал обновяване на състава. Иво Атанасов пък заплаши, че ПГДЛ ще изпрати решението на Конституционния съд. Трите парламентарни групи гласуваха само предложените от ДПС и Евролевицата кандидатури на Вежди Рашидов и Борис Панкин, но те бяха отхвърлени. Секретарят по юридическите въпроси на президента Бойка Янчева пък е новият член на НСРТ от квотата на държавния глава. Вчера тя бе назначена на поста с указ на Петър Стоянов.#
Легенди за шоубизнеса
Неусетно се изнизаха три години от смъртта на един от най-големите майстори в шоубизнеса Франк Синатра. Гилдията осиротя без него, защото той принадлежеше към категория А - &numero; 1 както сам пее в прочутата песен "Ню Йорк, Ню Йорк". Толкова бяхме свикнали с постоянното му 60-годишно присъствие, че го мислехме за вечен, безсмъртен. Безсмъртието, разбира се, никой не може да му го отнеме, ала все пак друго беше с Франки Бой наоколо.
Ако все още живееше сред нас, днес щеше да е на 85 и сигурно шоуто щеше да продължава. Толкова жизнен изглеждаше Председателят на борда. Признавам, открай време съм пристрастен към тази необикновена личност. Имаше години отдавна, когато Гласът (както го наричаха в целия западен свят) у нас бе малко известен. Дори сред музикантите от жанра малцина го познаваха добре като певец и актьор. Аз едва ли не бях единственият му истински фен в България. Повечето ми колеги често се чудеха какво толкова намирам в него в сравнение с Рей Чарлс или Над Кинг Коул да речем. Не знам, но неговата интерпретаторска чувствителност явно абсолютно кореспондираше с моята, както с никой друг. За щастие по-късно открих, че не съм бил сам в обожанието си към него. Още повече когато разбрах колко почитан и уважаван бе Франк сред колегите си.
Достатъчно е да спомена многобройните му "подражатели" или да споделя някои мнения на колеги по отношение на пеенето му. Макар че прототипът на т.нар. крунери бе Бинг Кросби, истинският модел си остава Синатра. Всички са единодушни за уникалната му фраза и произнасянето на текста, които притежава. "Франк казва - споделя Рей Чарлс, - че аз съм най-големият сред най-големите, но неговата фраза за мен е съвършена. " Трудният на похвали Майлс Дейвис пък твърди, че той лично се е учил от фразировката му. Тези мнения, струва ми се, красноречиво говорят за безспорните качества на Старите сини очи.
Лекари ще съдят шефа на 13-о ДКЦ
СОФИЯ. Трима лекари ще съдят директора на 13-и Диагностико-консултативнен център д-р Тони Зарев за неправомерни действия и нарушаване на закона за лечебните заведения. Медиците останали 30 дни без работа, защото шефът им запечатал кабинетите. Лекарите предизвикали гнева на работодателя си, след като пожелали да напуснат ДКЦ и да сключат индивидуални договори със здравната каса. По закон те имат право на този акт. Потърпевшите д-р Теодора Панчева, д-р Либер Лалев и д-р Румен Митов се оплакаха още, че шефът им д-р Зарев ги е накарал да платят за първите два месеца 145 лв. наем за кабинетите, въпреки че помещенията са по 11 квадрата и дължимата такса е 0,8 ст. на кв.м. Литературни конкурси
Награда "Димитър Димов" - 2001
И през идващата 2001 година - за трети път! - Клубът на писателите-лекари в България ще отличи с наградата "Димитър Димов" литературна творба в областта на прозата, драматургията или поезията на писател-медик, публикувана през периода 1999-2000.
Наградата ще бъде определена от петчленно жури начело с литературния критик Атанас Свиленов и ще бъде връчена на 7 април в Деня на здравния работник.
Предложения за това престижно отличие следва да се изпращат от авторите или издателствата най-късно до 31 януари 2001 в Дома музей "Димитър Димов" - ул. "Кр. Сарафов" 26, София.
Клуб на писателите-лекари в България
