Най-ниската точка е 290 м надморска височина, а най-високата е леснодостъпният за туристите връх Българка - 1181 м. Реките, разположени на тази площ, са типично планински. Текат в посока север и се вливат в Тунджа. Като кристални очи са изворите Архангела, уникално разположен между скала, разцепена на две, Белите извори и прочутият Кушбунар - любимо място за отдих.
Програма "Бърз старт" за безработните действа в Луковит
Инициативната шефка на луковитското бюро по труда Цеца Нинова е приела съдбата на безработните си съграждани като своя лична. Тя търси и използва всяка възможност, всяка програма или проект, за да ги изпълни с живот, за да осмисли битието на хората, останали извън борда, за да могат да нахранят семействата си и да се чувстват полезни. В работата си неуморимата Цеца, както я наричат свойски всички тук и в околността, е наложила прости и ефективни правила - екипност и никакви интриги. С работодателите - партньори в нейното дело, тя е също в прекрасни делови отношения. Само за за по-малко от два месеца 370 души са получили работа благодарение на екипа й. А това си е направо постижение в един затворен откъм бизнес град като Луковит. Тук безработицата, измерена в проценти, е 27,64, всеки месец пада с по около три пункта.
Мъжете се оказали по-добрите шивачи
По програмата "Бърз старт", стартирала през октомври, са били обхванати 15 момичета и момчета, шест от тях са от ромски семейства. Партньор по този проект е луковитската фирма за конфекция на облекла от текстил "Ню шанс" на бизнесдамата Валентина Василева. За мен хората не се делят на българи и цигани, казва тя, а на можещи и неможещи. Кандидатите за шивачи са били обучавани на самите работни места и машини - така, стъпка по стъпка, 181 часа. За всяка една операция при ушиването на спортен панталон технологът на фирмата заедно с инспекторката от бюрото Светла Астарджиева са изготвили 46 работни карти! За изненада на всички момчетата се оказали по-сръчни в тая, смятана традиционно за женска, професия - се нещо подобно се случва и при кулинарите.
Сега тези 15 млади момичета и момчета шият със завидни умения и перфектно качество военни униформи. Те вече са истински качествени работници, а не галените деца на фирмата, специализирала се в производството на лека конфекция за европейския пазар. Работим с чуждо ноу-хау, изисква се изключително качество на поръчките, пояснява президентката Валя Василева, поела ангажимента и риска да обучи според високите стандарти на фирмата си съвсем млади, неподготвени, но затова пък необременени от стари разбирания и грешки работници.
Ако взаимното доверие между тях се запази, трудовите договори на "бързо стартиращите" ще се продължат.
Младият Аспарух Михайлов високо е двигнал летвата пред себе си. Той смаял всички със сръчността на ръцете и точността на окото си. Веднага го сложили да работи на супермодерна електронна машина. На нея 26-годишният мъж е залепил хартиено сърце с максимата, която го води в живота - "По-добре е да се целиш нависоко и да не улучиш, отколкото да стреляш ниско и да успееш". Аспарух следва задочно богословие, преди това е завършил училище с музикален профил и обича да свири на акордеон и китара, споделя отличникът на групата.
Един зад друг са се наредили по машините двама братя и сестра - Павлин (24), Янко (21) и Мая (26). Общо са пет деца в многобройното семейство и възможността да работят много е облекчила фамилния бюджет. Янко обича да рисува, да конструира облекла, един ден мечтата му е да стане дизайнер.
Към всички от групата подходихме в началото като с деца - с любов и търпение. Сега те са едни от нас, спазващи правилата. Не сме социални грижи. Но този, който е измислил програмата "Бърз старт", просто е велик, не крие възторга си Валя Василева, сравнявайки я направо с демокрацията. За младата бизнесменка в това отношение досега не е измислено нещо по-добро - едновременно дава възможност на безработните самостоятелно да се издържат и да бъдат полезни на себе си и на работодателите, доверили се на начинанието. При това с бърз ефект и взаимен контрол.
"Гъвкавите форми" на заетост са глътка въздух за нуждаещите се Осемнайсет безработни луковитчани е поел чрез програмата "Гъвкави форми на заетост" известният тукашен бизнесмен Ангел Вандов. Хората работят на половин работен ден - четири часа, и получават минимална работна заплата. И двете страни са мотивирани да участват. Самата шефка на Бюрото по труда Цеца Нинова е била изненадана колко много безработни са пожелали да се включат при тези условия, сред тях имало и висшисти.
Програмата е добра и от гледна точка на работодателя, споделя Ангел Вандов, защото така можем да си подберем кадри за постоянна работа. Неговата фирма "Понина-инвест" (приватизираният бивш "Булгарплод") се занимава с производство на сушени плодове и зеленчуци, консервиране и търговия. Поднася ни изненада - деликатес от сушени домати, наречен "Фантазия". Издава само, че готовата салата е приготвена със зехтин и екзотични подправки и че този непознат за нашия пазар вкус е забъркан от шведски, италиански и български готвачи. Приятното усещане отстъпва пред констатацията, че нужно е все пак да има трудова полиция.
Твърди го Цеца Нинова, основаваща се на дългия си опит и контакти с безработни. Някои от тях не спазват правилата, крадат държавата с обезщетения, а в същото време си въртят нерегламентиран бизнес. В много страни - Англия и Германия например, да не дава Господ веднъж да те отхвърли Бюрото по труда, повече помощ няма да видиш, казва Цеца. Според нея чрез трудовата полиция ще се създаде и реален пазар на труда и ще намалеят безработните.
С програмата за ограмотяване, квалификация и заетост, която се осъществява в момента в две села на Луковитска община - Торос и Дерманци, са създадени десетки работни места в други две шивашки фирми и частна земеделска кооперация. Чрез стартиращия от Нова година екологичен регионален проект с продължителност две години също много хора ще се включат в залесяването на крайречието с тополи. В ход са и националните програми за заетост и "Зима". Регионалното дружество за заетост обхваща освен Луковит още две общини- Угърчин и Ябланица.
Така, стъпка по стъпка, високата безработица отстъпва и всеки месец се стопява с по три пункта, твърди Цеца Нинова, която има още много инициативи и идеи.
Първите дами на Щатите също оставят следа в Белия дом
Американският народ направи ролята на първите дами една от най-важните в страната. Всяка една от тях остави своя отпечатък и всяка една обогатява представата за историята на СAЩ. Абигайл Адамс е страстно влюбена в Джон Адамс, Доли Медсон е впечатляваща със своите социални способности, Сара Полк асистира в кариерата на своя съпруг, помага му като секретарка и гледа на политиката като на забавление. Часове сред войниците по време на Гражданската война прекарва Мери Линкълн. Луси Нейс развълнува нацията със своето състрадание към бедните и онеправданите. Едит Рузвелт винаги е готова да помага на нуждаещите се. През 20-те години ролята на първата дама изпълнява жената с професия и кариера.
Марта Вашингтон
"Аз се чувствам като щатски затворник, а не като жена на управляващ", това казва в една от първите си речи към нацията мисис Вашингтон, като обяснява трудността да бъдеш първа дама. Тя няма специално образование, но е една любяща съпруга, която се грижи за семейството. С годините се учи на дипломация в политическите среди. Умира от треска през май 1802 три години след кончината на съпруга си.
Марта Джеферсън
Марта Джеферсън е била изключително красива дама и двамата със съпруга й Томас били страстни почитатели на изкуството. Оженват се в новогодишната вечер на 1772 г. Любовта на младото семейство била много силна и изпълнена с авантюри. Създали за 10 години 5 деца, от които за съжаление живи остават само две. Психически нестабилната Марта принуждава съпруга си да се откаже от политическата си кариера. Тя умира през 1782 г. Пет години по-късно вдовецът Томас Джеферсън става президент на САЩ.
Мери Линкълн
Мери Линкълн била усмихната и импулсивна. Тя имала чисти сини очи, дълги мигли и светлокестенява коса. Танцувала много грациозно. На 21 г. отива да живее при сестра си Ниниан, където среща бъдещия си съпруг. Според нейните думи "беден никаквец". Три години по-късно те се оженват. С безкрайната си вяра в него Мери помага на мъжа си в политическата дейност. След неговото убийство през 1865 г., тя е съкрушена и цели 17 години търси утеха в пътувания по света със сина им Тод. Г-жа Линкълн има злата участ да надживее детето си Тод. През 1882 Мери умира в Спрингфийлд, в къщата на сестра си, откъдето преди 40 години е излязла като булка.
Ана Рузвелт
Притеснителната и срамежлива Ана Рузвелт е любяща и нежна съпруга. Красивият млад Франклин Делано Рузвелт е бил неин далечен братовчед. Двамата се сгодяват през 1903 и се женят през 1905 г. В Албания, където Франклин е дипломат, започва "кариерата" на Ана като негов помощник. Когато през 1933 г-жа Рузвелт встъпва в Белия дом, тя разбира политиката много по-добре от своите предшественички, което, разбира се, води до всевъзможни нападки срещу нея и управлението на съпруга й. Ана обаче запазва имиджа си на една от най-интелигентните президентски съпруги. Почива през 1962 в Ню Йорк сити, 17 години след съпруга си.
Жаклин Кенеди
Тя е една от най-чаровните и млади президентски съпруги в историята на Америка. Детството й е изпълнено с пътувания между Ню Йорк и Лонг Айланд, където Джаки се научава да язди по-добре, отколкото да върви. В щата Вашингтон тя става фотограф за местен вестник и пътят й се пресича със сенатор Кенеди, който се слави като непревземаем ерген. Романът им започва бавно и остава тайна до самата сватба. Като жена на президент, Жаклин внася красота, интелигентност и вкус към културата. След трагичната смърт на съпруга си Жаклин се омъжва за Аристотел Онасис, когото сщо надживява.
Патриция Никсън
Среща се с Ричард Никсън в университета Уитлър, където той е бил преподавател. Двамата се женят през 1940 г. През Втората световна война тя работи като правителствен икономист, помагащ на армията. "Иска се сърце да си жена на политик. Аз обичам моя съпруг, вярвам в него и съм горда с всичко, което постига", казва г-жа Никсън.
Нанси Рейгън
"Моят живот започна, когато срещнах моя съпруг", признава Нанси. След като завършва училище, тя става актриса и гастролира на Бродуей. Жени се за Роналд Рейгън през 1951. Най-голяма радост й доставя да е вкъщи с децата и мъжа си. Има фондация за борба с наркотиците. В нейната книга "Моят завой" споделя спомени от живота си в Белия дом.
Барбара Буш
Женят се с Джордж през 1945 г. Създава фондация за борба със СПИН. Барбара подпомага социално слаби, много училища и университети. Днес тя живее със съпруга си в щата Тексас и пише автобиография, средствата от продажбата на която ще бъдат отново дарени на клиники и учебни заведения.
Хилари Клинтън
Пристига в Белия дом, след като е първа дама на Арканзас от 12 години. Работи като адвокат в детска фондация. Жени се за Бил през 1975, дъщеря им Челси е родена през 1980 г. Бил Клинтън скоро ще отстъпи овалния кабинет в Белия дом на Джордж Буш-младши. В същото време Хилари Клинтън прави първи стъпки в голямата политика като новоизбран сенатор от щата Ню Йорк. Г-жа Буш влиза в ролята на първа дама на САЩ.
Робърт де Ниро стана баща тиранин
Според телевизионната реклама, за да се харесаш на родителите на любимата си, е достатъчно просто да имаш блестяща "Орбит" усмивка. Комедията "Запознай се с нашите" ще ви покаже, че това изобщо, ама изобщо не е така - нещо, което вие сигурно вече знаете. Сюжетът на филма е завъртян около кошмарната и неизбежна за всяка любовна връзка в напреднал стадий среща с родителите. Дайна Бърнс (Блит Данър) завежда приятеля си Грег Фокър (Бен Стилър) в родния си дом, за да го запознае с чудатите си баща и майка.
Срещата се превръща в едно жестоко надиграване между двамата мъже и младият е на път да го изгуби. Тук му е мястото да кажем, че в ролята бащата е самият Робърт де Ниро, който май след "Анализирай това" не е излизал от образа, защото тук продължава да си играе същия персонаж - властен и привидно добронамерен човек, приличащ в същото време на голямо дете, подозрителен, избухлив, малко суховат, но и доста жесток. Освен това Де Ниро внася и солидна доза ирония като актьорски коментар на персонажа.
Филмът на Джей Роуч е добре балансиран между комедийните ситуации и комедийния диалог и като формула напомня филми от рода на "Сам вкъщи" например - само че за възрастни. А пък ключовата сцена много прилича на онази, легендарната, от "Жега", когато Де Ниро и Пачино разговарят един срещу друг на една маса. Тук обаче са бъдещ зет и бъдещ тъст. Жега наистина.
Сюжетът на "Пряко включване" също разказва за двама мъже, само че баща и син. Няма да е голямо преувеличение, ако кажа, че посредством една човешка история филмът ни "превежда" теорията на относителността. Преди няколко години Робърт Земекис направи нещо подобно с "Контакт". Е, в "Пряко включване" също става въпрос за контакт, осъществен през времето и пространството. Джон Съливън (Джим Кавизъл) не може да забрави загиналия си при трагични обстоятелства преди трийсет години баща. Този нещастен случай от детството му хвърля сянката си и върху настоящето му. Един ден Джон намира стария радиоприемник на баща си и изведнъж сигналът го свързва с нещо като паралелна вселена, където баща му е още жив. Джон ще се опита да промени миналото, а баща му Франк (Денис Куейд) ще се опита да промени бъдещето. И ще успеят, но това от своя страна ще промени всичко. Всъщност, тъй като се занимава с проблема за инвариантите на житейската ни траектория, филмът ни подсеща и за компютърните игри (без визуално да има нещо общо с тях). Фантастика, трилър, драма - "Пряко включване" на Грегъри Холбит е един размисъл за света, в който живеем, и онзи, който може би ХХI век ще разкрие пред нас.
"Ректо/Версо" е наистина забавна френска комедия за патилата на една телевизионна звезда в лабиринта на все по-обърканите днес между- и вътреполови взаимоотношения. Подобно на историята в "Тутси" Фред Дюка (Смен) е уволнен и за да си намери работа, трябва да се "маскира" на това, което не е - на гей. В ролята на негов "партньор" по неволя е вкаран братовчед му от провинцията Жоел (Мишел Мюлер).
Сблъсъкът на противоположностите, разгледан обаче в драматичен план, е темата и на "Земя и вода" на режисьора Панос Карканеватос. Тази копродукция разказва за една фатална любовна връзка, в която (типично за поетиката на балканското светоусещане) страстта и страданието са едно и също нещо.
Салихамиджич преподписа с шампиона на Германия
МЮНХЕН. Ръководството на германския шампион "Байерн" (Мюнхен) предложи нов договор на босненеца Хасан Салихамиджич. Полузащитникът прие офертата и ще остане в Мюнхен до 2004 година.
Мениджърът на "Байерн" Ули Хьонес потвърди новината на агенция ДПА и допълни, че е много доволен от решението на Салихамиджич да остане в клуба. Босненецът пък даде обширно интервю, което бе поместено в уебстраницата на баварците в Интернет. "Много се радвам, че така се развиха нещата около мен. Аз съм доволен от престоя си в "Байерн" и нямам никакво желание да напусна отбора. Ако трябваше да избирам, пак щях да остана при шампионите на Германия" - казва Салихамиджич.
Хасан Салихамиджич е на 23 години. Той дойде в "Байерн" през 1998 година, а преди това се подвизаваше в "Хамбургер" ШФ.
Сборник представя наградите "Паница" за три години
СОФИЯ. Сборникът "Наградите "Паница" за журналистика, 1997-1999" бе представен вчера в столичната галерия "Витоша". В книгата са събрани публикациите, които журито премира през последните три години. Специална награда за цялостно публицистично творчество бе присъдена посмъртно на проф. Тончо Жечев. Сред отличените автори е и колегата ни Христо Христов, който получи приза за 1999 г. в категорията "Журналистическо разследване" за поредицата си "Мократа поръчка на ДС срещу българската емиграция".
Сдружение "Радко" вбеси българомразците
Антон Найденов Попов е роден на 5 август 1928 в с. Брезница, Светиврачко. Прогимназиално образование завършва в родното си село, а гимназиално - в Свети Врач. Не го приемат в Софийския универсисет (предимство имаха синове на комунисти) и става волнонаемен учител в с. Горна Белица (сега Илинденци), Светиврачко. На 6 април 1953 заедно с група младежи нелегално преминава границата и се озовава в Югославия, надявайки се, че по-лесно ще замине на запад. В Драчево, край Скопие, остават в лагер 33 дни. След като са освободени, заминават за Охрид. През есента Антон Попов е студент в Медицинския факултет в Скопие. През 1955 поради искане да замине на Запад, е задържан в лагер Герово около десет месеца. В края на октомври благодарение на застъпничеството на ООН с голяма група емигранти пристига в Италия в лагер Капуа. Тук се запознава с Асен Аврамов, пратен от Иван Михайлов да посети емигрантите в лагера. Така се установява писмен контакт между Антон Попов и Иван Михайлов и в началото на 1956 е уредена среща в Рим. През 1958 заедно с брат си Митко Антон заминава за Съединените американски щати, Синсинати, Охайо. Членува в МПО (Македонски патриотически организации). В течение на десет години е главен редактор на в. "Македонска трибуна" и четири години секретар на ЦК на МПО. Повикан от лидера на Македонското освободително движение Иван Михайлов, той се връща в Рим. Записва политически науки в Римския университет. От 1982 е отново в Италия и живее при Иван Михайлов със семейството си. Работи като редактор при българската секция на Радио Ватикана, а зедно с Радко (Ив. Михайлов) - за каузата на Македония. Това е първото интервю, което дава за българската преса.
- Г-н Попов, вие сте секретарят на Ванче Михайлов, който се грижеше за него до последно в дома му в Рим. Как се роди идеята за създаване на гражданското сдружение "Радко", което разбуни кошера с оси в Македония?
- След разпадането на Югославия и освобождаването на Вардарска Македония от веригите на Белград, народът си отдъхна и вярата му в тържеството на правдата и истината порасна. Макар и отначало плахо македонският българин тук започна да изявява открито своето национално чувство и да се отърсва от заблудите и фалшификациите. Той пожела да се облегне на големи възрожденци като Паисий, братя Миладинови, Пърличев за изтъкване на историческата истина; спря се обаче на Иван Михайлов, станал символ на Македония: Швейцария на Балканите, в която да живеят в хармония всички населяващи я исторически народности, но и като най-голям защитник на македонската българщина. Тази голяма фигура вдъхновява създателите на въпросното гражданско сдружение да имат за патрон Ванчо с най-популярния му псевдоним - Радко. Това вбесява българомразците, които не можаха другояче да се противопоставят на гласа на истината освен с трясъка на бомби, със закани и какви ли не злословия срещу всичко българско.
- Какви са целите на сдружението и каква е ролята на вашето семейство при реализацията и регистрацията в Македония?
- Целите на сдружението са културно-просветни: да хвърля правилна светлина върху миналото; да разобличава лъжите и да повдига отново възрожденския дух на Македония. Моето семейство не играе никаква роля при реализацията и регистрацията в Македония. Съпругата ми Вида обаче бе удостоена с покана за тържеството. Тя изпрати приветствие до новосъздаденото охридско гражданско сдружение, официално представено на 27 октомври в Скопие.
- Как бихте коментирали терористичните прояви при и след представянето на сдружението в Скопие? Бяха хвърлени димни бомби, след това нападнато българското посолство, а на вратите на къщите на участници в сдружението "Радко" от Охрид беше изписано с графити "Смърт".
- Терористичните прояви при и след представянето на сдружението в Скопие са смешни и жалки. Провокаторите, онези, които подбутват младежите "гемиджии" към "героизъм" с хвърляне на димни бомбички, мислят, че по този начин може да се загаси "туй, що не гасне", и да се засили омразата към България и българите. Но вместо да се вадят очи, изписват се вежди; разгаря се пламъкът на българския дух в Македония.
- Кой се страхува и защо от легендата Ванче Михайлов дори и след смъртта му?
- Страхуват се онези, които с декрети създаваха нация и език, само и само да се унищожи македонската българщина.
- Дълъг ли ще бъде пътят за преосмисляне и нов прочит на историята на България и Македония?
- Ако не се изнася истината и не се позволява свободна изява на човешките и гражданските права на една страна, пътят за преосмисляне и нов прочит на историята на България и Македония ще бъде дълъг. При свобода и демокрация всичко се урежда.
- Може ли нетърпимостта да подкопае основите на добрите съседски отношения между България и Македония, които бяха поставени от премиерите на демократичните правителства Иван Костов и Любчо Георгиевски?
- Идеалът на борците за свободна и независима Македония е бил и остава, щото всички национални малцинства да се радват на свобода и равноправие. Тези провокации са израз на страх от истината и носталгия по ксеноманията, която имаха онези, които приеха и теорията на Стоян Новакович като хитър начин за посърбяване. Може ли България да признае част от своята нация за небългарска? Да се дава право на брата да живее отделно е едно, но да се отрече братът като брат, при все че една майка ги е родила, е друго нещо. Кръвта вода не става.
- Как от ваша гледна точка ще се преодоляват стари балкански стереотипи по пътя към Европейския съюз?
- Пътят към обединена Европа е именно тоя, който Македонското освободително движение е посочвало с идеала независима Македония, която да не е повече ябълка на раздора между балканските държави, а братско съжителство на всички етнически малцинства в нея. Тогава вече всеки в Македония ще се нарича македонец и всеки в Европа ще бъде европеец.
- Как си представяше Ванче Михайлов приживе развитието на политическите процеси в България и Македония?
- Ванчо Михайлов бе радостен, че Берлинската стена падна. Желязната завеса се премахна и вярваше, че ще настанат промени в България и Македония, може да се признае македонска държава, но в никой случай македонска нация.
- Вярно ли е, че не е излъчено докрай интервюто му от Кеворк Кеворкян заради нелицеприятни факти?
- Кеворк Кеворкян не прати запис на Ванчо Михайлов от направеното му интервю. Тук се получи презапис от телевизията, пратен от приятели, но така лошо записан, в черно и бяло, че Ванчо просто не можеше да се познае. Гледайки в недоумение запиташе: "А бе кой е тоя, който говори? " Интервюто беше по-дълго, но не мога да твърдя, че не е излъчено докрай заради нелицеприятни факти.
- Като главен редактор на в. "Македонска трибуна" как гледате на българската преса днес?
- Българската преса днес се радва на свободата на печата и словото, за каквито права "Македонска трибуна" в течение на десетилетия се е застъпвала. Естествено печатът трябва да отразява реалните факти обективно. Питам се и аз защо във Вардарска Македония се допускат само едни български вестници, а други - не.
- Как преценявате дейността на ВМРО в България? Долюбвана ли е тази организация от българските емигранти, свързани с каузата Македония?
- Дейността на ВМРО в България като възстановена дейност на бившите македонски дружества за изтъкване на българския национален характер на Македония и защита на македонската правда отначало бе похвална. Но когато патриотическа организация се превръща в партия и идеализмът се заменя с кариеризъм - нещо в нея не върви. А когато се защитава една справедлива кауза, компромиси с националност и език не се правят заради настоящи дадености. ВМРО се долавя от българските емигранти, свързани с каузата на Македония, като организация, подобна на някогашните македонски братства в България, работещи в подкрепа на своите поробени братя в Македония. Но самата ВМРО, а преди нея ВМОРО бе революционна организация, водеща борба в поробената страна. При свобода тя остава свято историческо наследство.
- Известно ли ви е, че тук упорито се говори за прословутото завещание на Ванче Михайлов, което е във Ватикана, и дори активисти на ВМРО в град Кюстендил заявиха, че ще търсят начини за неговото вземане. Пак те бяха с намерение да изровят костите на Ванче Михайлов от гробището в Грота Ферата и ги погребат в Кюстендил.
- Известни ни са всички злонамерени приказки за завещания, клюки и клевети. Познати ни са тук и намеренията на активисти на ВМРО в Кюстендил, но искрено съжаляваме за тяхната непочтеност по адрес на тези, които бяха най-близо до Радко и се грижеха за него със синовна преданост.
- От кого се поддържа гробът сега в Италия?
- Гробът в Грота Ферата се поддържа от тези, които - ще повторя - се грижеха за Ванчо като негови деца до дълголетната му възраст.
- Какви са вашите идеи за популяризиране дейността и живота на Ванче Михайлов в България?
- За популяризиране дейността и живота на Ванчо Михайлов в България може да допринасят българската преса, книгоиздателствата, патриотическите организации и всеки български родолюбец, който цени Иван Михайлов като борец за свободата на Македония и като голям българин.
Сеп Блатер изпрати писмо на Ди Канио
ЛОНДОН. Президентът на ФИФА Сеп Блатер изпрати благодарствено писмо до Паоло ди Канио, футболист на английския "Уест Хям", за "постъпката, която е достойна за подражание в цял свят". Както е известно, Ди Канио хвана топката с ръце, вместо да отбележи гол на празна врата срещу Евертън в последната минута на завършилия 1:1 мач във Висшата лига, тъй като вратарят на домакините Пол Джерард се превиваше контузен на терена. "Футболисти като Вас имат привилегията да са законодатели на модата във футбола и да оказват положително въздействие върху младите, което, за съжаление, се среща твърде рядко. Вашата постъпка в мача срещу "Евертън" заслужава особено внимание и уважение", пише Сеп Благер в писмото си.
Смехът на Невена пак изпълни театър "Възраждане"
София. Да живеем, да живеем, въпреки че е толкова лесно да умреш - стига само да си се родил, казва Ася, героинята на голямата Невена Коканова от "Важното е да си желана" на Илинда Маркова. Във вторник вечер тези думи и звънкият смях на Невена изпълниха отново Общински театър "Възраждане" по време на паметната вечер за незабравимата филмова и театрална звезда.
Откъс от пиесата, писана специално за три от грандамите на българския театър - Емилия Радева, Гинка Станчева и, разбира се, Невена Коканова, в която репликите на покойната актриса звучаха на запис, върна публиката точно една година назад, когато на 19 декември 1999 беше последното представление на "Важното е да си желана" в театър "Възраждане".
В един миг си помислих, защо е празно едното легло, каза след спектакъла Гинка Станчева. Имах чувството, че Невена е до мен на сцената, добави актрисата, която споделила това свое усещане с Емилия Радева. Впрочем и двете актриси твърдят, че често в живота като че ли си говорят с Невена Коканова, защото още усещат нейната доброта и силна аура.
Невена имаше прекрасно излъчване, но най-хубавото беше иронията, с която се отнасяше към трагичните неща, добавя Емилия Радева. През декември има три дати, които са съдбовни за актрисата, и това не е случайно, отбеляза още г-жа Радева. На 3 декември се навърши половин година от смъртта й, на 12 декември беше рожденият й ден и на 19 - една година от последното им общо представление.
Костюмът й от ролята на Ася в този спектакъл е поставен в специална витрина във фоайето и ще бъде подарен на бъдещия музей на българския театър, заяви директорът на театър "Възраждане" Георги Георгиев, който вече е водил разговори за създаването му със столичния кмет Стефан Софиянски.
На вечерта беше представена и новата книга "Невена Непознатата" от близкия приятел на звездата, режисьора Павел Павлов, за когото най-важното е да се съхрани паметта за хора и събития. Нещо, на което изключително държала по неговите думи и самата Невена Коканова.
София и нейните свещени храмове
Казват, че прочитът на историята се осъществява най-добре, когато човек се вглежда в архитектурата. И още, че архитектурата е своеобразна книга - "мълчалива и внушителна", в която с "една сурова честност" се разкриват обществата и народите в тяхното развитие.
София като град на 2000 години е благодатно място за този вид прочит. Очевидността на митове и реалности, събрани заедно, дарява мигове на съзерцание и проникновение в духовните измерения на Божията промисъл и в действията на човешкото съзидание и разрушение.
Попитаме ли се откъде се е взел този дълготраен живот на едно и също място, неминуемо ще стигнем до мисълта за жизнеността на свещените места, свързани с вярата в Божествената сила. Често под основите на съвременните църковни храмове има руини от предишни култови сгради. Достатъчен е погледът към църквите в центъра на града.
Базиликата "Света София" е построена през V-VI век сред некропола на антична Сердика. Цялата тази висока част, която в древността е доминирала над града в крепостта, е била открай време свещено място. Открити са паметници, които говорят за почитани тракийски божества и култове на различни древни народи, раннохристиянски гробници (II-IV в.), останки от църкви. В основите на "Св. София" се намират следите на две предишни църковни сгради (IV-V в.), които напомнят не само за отминалата слава на бляскавия град, но и за раждането на една нова архитектура - архитектурата на християнската цивилизация, архитектурата на средновековието.
Какво се крие в знаците на миналото?
Появата на раннохристиянските църковни сгради е знак за развитието на една съвършено нова духовна и материална култура, което намира израз в архитектурата и изкуството. Изчезват мраморните храмове, скулптурните фигури на античните богове, барелефните мраморни изображения на тракийския херос, на нимфите или на други местни божества. На тяхно място се издигат тухлените градежи с характерните пояси от релефна тухлена плънка, фигурна зидария, цветни камъни, кахлени плочки. В планировката на сградите, издигани за култови цели, се проявява т.нар. кръстовидна форма. Античният култ към красотата на човешкото тяло, което е съизмеримо с това на боговете, се заменя от християнското светоусещане и себевглъбяване. "Божието естество е невидимо и необятно", търсят се нови символи на висшия смисъл, скрит от непосредствено наблюдение. Ражда се езикът на християнските символи: "добрият пастир", носещ на плещите си заблудената овца, означава добротата, любовта, всеопрощението на Христос; гроздето и лозата - кръвта, пролята от Спасителя; корабът - символ на спасението; нимбът - символ на светостта. Кръстът става символ и изразител на християнската идея след VI век. Дотогава е символен знак на Слънцето. Светлината в християнското изкуство е духовна категория, така както сянката е символ на злото. Друго важно откритие е иконата, иконописта. Думата икона за християните означава изображение на святото. Светостта, вложена в иконите, се противопоставя на езическите "материални" идоли. Най-ранните икони се отнасят към VI век. Стремежът на художниците е от иконите да сияе Божествената същност. Това се постига с дълбоко вътрешно съсредоточаване и изпадане в трансцендентни състояния по време на работа над иконата.
Църковните храмове с цялостната си архитектура украса и ритуали от богослужението имат сакралната цел да служат за общението на човека с Бога. Стремежът е да се създаде атмосфера на благоговение. Затова в украсата се влагат скъпи материали - мрамори, мозайки, стенописи, каменна пластика, дърворезба, разноцветни стъкла и емайли, злато, сребро и скъпоценни камъни, които се подлагат на изящна изработка. Голямо внимание се отделя на църковната утвар и на църковните одежди, които са не по-малко пищни и изработени с финес. Това, от друга страна, ги прави уязвими по време на войни, погроми, нашествия и поробвания. Вековен свидетел на всичко - от блясъка до разрухата, е църквата "Света София". Нейният печален изглед след Освобождението (1878) пази легендите за чудодейното й оцеляване. Можем само да гадаем как е изглеждала в Сердика, когато е построена и обзавеждана от римски императори. После новата й слава в средновековния български Средец (IХ-ХIV в.), при грижите на боголюбивото население, живяло в "най-прочутия град в пределите европейски" (Патриарх Евтимий). И после вековете на робството, когато жизнеността на древния храм се продължава чрез името на града - София. София, описвана от османските завоеватели, от всички пътешественици и търговци, дипломати и учени, но вече като град от Османската империя. Знаменателен факт е, че когато след Освобождението се полага основният камък на един нов величествен храм на християнската вяра - "Св. Ал. Невски" (1882), всъщност се спасява и старият храм "Св. София".
Заслугата е на арх. Иван Семьонович Богомолов който насочва вниманието към старината и грижата за нейното възстановяване, проектирайки "Св. Ал. Невски" и площада наоколо. Смъртта му попречва да бъде реализиран неговият проект. Той е основно преработен и реализиран от друг известен архитект - Александър Померанцев (1904-1912), с подкрепата на цялото общество и най-добрите български специалисти. Днес, реставрирана и обновена, съхранена като паметник с изключителна стойност, 1400-годишната "Св. София" се допълва по феноменален начин с храм-паметник "Св. Ал. Невски", който е на по-малко от 100 години. В изгледа на двата паметника биха могли да се разчитат знаците от историята на християнството от неговото начало до съвремието.
В непосредствена близост са и други свети старини, които разкриват миналото. Софийската ротонда "Свети Георги" е най-старата и единствено съхранена изцяло постройка от IV в. В средата на V век варвари премазват красивата антична Сердика.
По чудо хуните на Атила оставят неразрушена ротондата
Изградена върху място на древно светилище, посветено на античната богиня Веста, пазителка на домашното огнище, тази кръгла постройка, която е била част от голям комплекс сгради, вероятно е била съобразена с първите ритуали по официалното приемане на християнството. Знаем, че през същия IV век, в 313 г., с т.нар. Милански едикт император Константин Велики постановява да бъдат прекратени гоненията срещу християните. Учението на Иисус Христос става офицална религия на всички народи из обширната Римска империя. Особено значение придобива актът на светото кръщение. За него се изискват специална подготовка и провеждане. Известно е, че признанието на Константин Велики "Сердика е моят Рим! " не е само на думи. Той строи величествени дворци и обществени сгради наоколо. В проектите си отрежда на Сердика важна опора на християнството. Ротондата, съградена в зората на тези световни събития, е уникален паметник на времето и на историята.
Сградата е превърната в църква с патрон Свети Георги Победоносец в VI век. Едва ли е съвпадение това, че триумфът на светеца над дракона всъщност символизира победата над езичеството. В съхранените стенописи биха могли да се изследват етапите от развитието на иконографията от най-ранните прояви на християнското изкуство до ХIV век. Образът на летящия ангел от времето на Златния век на българската култура - Х век, вдъхва усещане за вечност и дълбоко преклонение.
Църквата "Света Неделя" - издигната върху пиедестал от стари обители от Х-ХI век
През цялото средновековие на България и вековете на османското господство мястото наоколо е изпълнено с църкви, от които до днес са запазени "Света Петка Стара" и "Света Петка Самарджийска". Върху руините на подобна малка църква през 1856-1863 г. се построява "Света Неделя". Като архитектура новата сграда е много по-внушителна. Строители са майстор Иван Боянин и синът му Ангел. В украсата са привлечени най-добри майстори. Така например в щукатурната украса по колони, амвони и цялата вътрешна обстановка се изявяват синовете на прочутия резбар Негрий Блажев: Макрий, Гюрчин и Траян. Фамилията е представител на Фръчковския род от Галичник, от т.нар. Дебърска школа. Знае се, че бащата е учил занаята си при италиански майстори. Иконостасът е работен от Антон Станишев - представител на друг известен резбарски род от Възраждането, този на Станишевци от Тресонче. Тронът, работен след Освобождението, е дело на художника резбар Иван Травницки. През 1885-1886 г. църквата е реконструирана и обновена от руския архитект Л. Василев. Негов помощник като рисувател (чертожник) е бъдещият български архитект Никола Лазаров.
Старите софиянци наричат "Света Неделя" Съборен храм, вероятно повлияни от руския термин за катедрала събор. Популярност придобива също "Св. Крал". По неведомите пътища на народопсихологията съществува поверие, че съхраняваните в "Св. Неделя" мощи на сръбския крал Стефан Урош II Милутин пазят града от чума... Комунистическият атентат от 1925 г. разрушава църквата. Новият градеж (1927-1931) е по проекти на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.
Църквата "Света Неделя" от средата на ХIХ век бележи един нов етап от историята на българите и от дълговечността на християнството в живота на София. В сградата от 1856 г. могат да се потърсят знаците на новите духовно-естетически въжделения за национална и църковна свобода, които се увенчават с успех. Когато през 1829 г. отпада турската забрана за християните да строят високи църковни сгради, тези въжделения се материализират в новите църкви и тяхната украса. Еталон за подражание става шедьовърът на възрожденското изкуство Рилският манастир, чиято главна църква е завършена през 1837 г. В украсата на манастира, както и в украсата на "Св. Неделя" влагат душата си и своето възвишено изкуство творци, чиито имена се знаят и търсят из всички градове на страната. Днес ги наричаме с една дума - възрожденци. В тяхното дело биха могли да се открият знаците на прекъснатия ренесансов полет на мисълта и ръката, белязал съграждането и живописването на Боянската църква (1259 г.).
Световният паметник на културата Боянска църква е анонс за бъдещето и импулс за кристализирането на специфичния български национален стил, който намира израз в архитектурата и изкуството на Третото българско царство и столицата София след Освобождението.
Срокът за топломерите се удължава с 21 месеца
СОФИЯ. Срокът за поставяне на индивидуални топломери и вентили се удължава до 30 септември 2002, съобщиха вчера от агенцията по енергетика. Това предвижда проектът за промени в енергийния закон. Досега срокът бе до края на тази година. Той обаче не може да се спази, защото все още голяма част от сградите в София нямат общи топломери в абонатната станция.
Както "Демокрация" вече писа, сметките за парно ще се повишат с 10 на сто след Нова година само на абонатите, които живеят в сгради с топлинно счетоводство, но те самите не са си сложили индивидуални уреди. Увеличението не е санкция, то се дължи на начина на разпределение на топлинната енергия в тези блокове, уточниха от агенцията по енергетика. Цената на парното няма да се повишава, казаха от ведомството. За абонатите, които още не са си сложили индивидуални топломери и термостатни вентили, се запазва досегашният начин на разпределение.
Системата топлинно счетоводство предвижда разпределението на топлинната енергия да става въз основа на показанията на уредите. Чрез термостатните вентили абонатите могат да намаляват потреблението си и да реализират икономии от средно 30 на сто.
Станков: Ще атакуваме шампионската титла
СОФИЯ. Новият наставник на ЦСКА Александър Станков обяви вчера, че ще направи всичко възможно да изведе отбора до първото място в настоящото първенство. "ЦСКА винаги е имал за цел спечелването на титлата. Така ще бъде и сега. Още повече че разликата между нас и водача "Левски" е само една точка. Сега ще се концентрираме върху зимната подготовка. Надявам се да направим сериозни лагери в чужбина и да изиграем дузина срещи със сериозни противници. На този етап аз няма да правя сериозни промени. Ще се придържам към това, което започна Енрико Катуци, но естествено няма да го копирам. Знаете, че всеки треньор си има свой маниер на работа" - заяви вчера Станков. Станков има предимството, че е бил наставник на част от момчетата в юношеския тим на ЦСКА.
През зимната пауза гръмки трансфери в Борисовата градина не се очакват. Ще пристигнат двамата малтийци, може би ще има едно-две попълнения и от страната.
Много е вероятно обаче Станков да бъде сюрпризиран от работодателите си с някоя продажба на основен футболист. Тренчев, Томаш и Деянов имат предложение от Гърция, към Турция пък може да поеме Светослав Петров, който бе на проби в "Динамо" (Киев). Сериозен интерес от странство има и към Янев и Букарев. Те двамата обаче ще останат в Борисовата градина.
Студенти дариха премиера с икона и пожелание за втори мандат
СОФИЯ. Повече от два часа продължи срещата разговор на студентите от СУ "Св. Климент Охридски" с премиера Иван Костов и министъра на външните работи Надежда Михайлова вчера. Въпреки ранния час младите хора запълниха 272 аудитория, като по-нетърпеливите "репетираха" въпросите си четвърт час преди началото. Букет рози получи "най-красивата от външните министри" Надежда Михайлова. Премиерът бе дарен с осветена икона на Исус Христос с пожеланието да носи Христос в сърцето си и през следващия мандат. Това направи от името на всички младежи бъдещият богослов Марин Савов. Мнозина от вас се питат какво ще стане, след като паднат визите, няма ли всички да хукнат към Европа, това няма да стане, каза в началото Иван Костов. Според него едва след 2007, при условие че ЕС не въведе преходен период, младите българи ще могат да работят в европейски страни, което ще стане в условията на конкуренция. Приеменето ни в евросъюза ще сложи края на желанието на младите да емигрират, както това е станало в Португалия и Испания, смята министър-председателят. Скъпо платените работни места у нас ще се създадат, след като страната се отвори към големи инвеститори, подчерта Костов. На въпрос защо сега това не става, премиерът посочи, че бюджетът на страната е много по-нисък от този в европейските страни, където мощните фирми създават скъпоплатени работни места. Младите добре разбират рисковете, пред които ще се изправим след отпадането на визите. България не може да бъде отворена и на Изток, и на Запад, защото ще се превърне в коридор за преминаване, каза министър-председателят. По думите му нашата граница трябва да стане граница на Шенген. На въпроса как политиците ни смятат да задържат младите в страната Надежда Михайлова цитира изказване на пловдивски студенти, които смятат, че не е важно да се питаш какво ще направи държавата за теб, а да помислиш какво можеш да направиш ти за нея. Предизвикателството да излезем на глобалните пазари ще бъде решено с функциониращата пазарна икономика, която ще е призната в края на 2001. Важно е как ще се движим през следващите пет години. Ще продължа да работя за членството ни в ЕС и НАТО, каквото и да стане. Мотивите ми не са политически или партийни, а човешки. Това не означава, че няма да спечеля предстоящите избори, така премиерът отговори на въпроса дали в наближаващите избори ще се коалира с други политически сили.
Тракийска гробница край Александрово смая археолозите
ХАСКОВО. Равностойна на Казанлъшката, но с по-добре запазени стенописи, по-оригинални и по-близки до тракийския бит без старогръцко или елинистично влияние, така определи откритието си от неделя - тракийската гробница до село Александрово, Хасковско, д-р Георги Китов от БАН. Вчера тук заседава комисия под председателството на арх. Виктор Попов от Националния институт за паметниците на културата, която трябваше да реши какво да се прави по-нататък - да се засипе входът, за да се опази уникатът, или да се консервира и отвори за посетители. Тук всичко е абсолютно тракийско, аз все още съм смаян, каза археологът Китов. Тъй като гробницата е близо до бъдещата магистрала "Марица", само на неколкостотин метра, той предлага тя да стане туристически обект срещу такса. Откривателят и останалите специалисти потвърдиха, че некрополът, на 200 метра от последните постройки край Александрово в местността Калето, или Рошавата чука, е от началото на IV век преди Христа. Такава гробница може да бъде само на владетел, т.е. тракийски цар, категоричен е д-р Китов. Уникален бил и ниският вход, само на 1 метър. За да влезе човек, трябва да си прегъне коленете и по този начин да почувства своето нищожество, смята археологът.
Тримата глупаци се завърнаха с диагноза
Дали 2000 година бе успешна за българските аниматори? Зададен така, надали въпросът би получил еднозначен отговор. От четири години сдружение "Анимация" към Съюза на българските филмови дейци провежда семинар в Лесидрен. Тази професионална среща бе подкрепена тази година от Центъра за изкуства "Сорос" и "Бояна филм" ЕАД и напълно пренебрегната от телевизиите, които имаше какво да видят и да привлекат специалистите.
През отминаващата година наши анимационни филми участваха на редица фестивали във Франция, Германия, Полша, Италия, Гърция, Япония, Швейцария, Испания и Южна Корея. Това бяха преди всичко студентски работи. Отново продукцията на НАТФИЗ и Нов български университет беше в центъра на вниманието. Младите работят с хъс и в повечето случаи професионално. Те се трудят редом с по-възрастните си колеги и върху поръчките от чужбина, които се изпълняват у нас или над собствените ни комерсиални продукти - реклами, заставки и клипове. Тази продукция също беше показана в Лесидрен.
Без да е бурен, процесът на пробуждане на анимационното ни кино продължава. Тримата глупаци на Доньо Донев се завърнаха в "Диагноза" (реж. Настимир Цачев). Сега е важно, дали зрителите и особено чуждите ще харесат новите им приключения. Това би дало шанс за нова поредица. "Game Over" (реж. Господин Неделчев), "Мъжка професия" (реж. Владимир Шомов), "Тв мания" (реж. Петър Даскалов) показват добрите традиционни качества на анимацията ни. В "Тя" (реж. Светлина Петрова) и "Две хубави очи" (реж. Георги Георгиев) е подчертан личният почерк на автора.
Анимацията ни е запазила силата си и продължава да е подходяща за фестивали. Тази година го доказа, но възниква въпросът дали това не е вече извървян път.
Тръгват делата за лагерите и унищожаването на досиетата
СОФИЯ. 31 съдебни заседатели, сред които и зам. главният редактор на в. "Демокрация" Ася Грънчарова, избраха вчера народните представители. Списъкът бе предложен от депутатите от СДС Иван Иванов, Светослав Лучников и Лъчезар Тошев, а изброените в него хора трябва да вземат участие в 7 мегапроцеса, сред които и делата за комунистическите лагери и унищожаването на досиетата. Съдебните процеси трябва да бъдат разгледани на първа инстанция, т.е. от Върховния касационен съд, в състав от по трима съдии и четирима съдебни заседатели.
БСП, ДПС и Евролевицата не гласуваха предложения списък. Социалистите заявиха, че изборът е политизиран, и възразиха срещу включването на пенсионери, адвокат и две медицински сестри в списъка. Те настояха листата да бъде допълнена с още 16 имена, които внесоха в деловодството на НС минути преди началото на дебата. От ОНС пък поискаха отлагане на обсъжданията, защото сред предложените имена нямало представители на турското малцинство, при положение че част от делата са свързани с "възродителния процес".
От мнозинството определиха като предимство присъствието на по-възрастни кандидати. Според вносителите те ще разполагат с повече свободно време. Фактът, че няма да им се плаща пък налагал изборът да се ограничи в рамките на София, за да нямат разноски по пътуванията.
Липсата на съдебни заседатели блокираше седемте дела в продължение на осем години. Предишните бяха избрани поименно с решение на Великото народно събрание, част от тях обаче са починали, а останалите отказват да участват в делата и във ВКС не могат да формират състави за тяхното разглеждане. Първоначално делата бяха заведени към Военната колегия на ВКС, но тя бе закрита в края на 1998. С въвеждането на триинстанционно съдопроизводство единственият вариант за придвижването на делата бе парламентът да одобри съдебни заседатели за мегапроцесите във ВКС. На 11 март миналата година Народното събрание допълни с този текст Наказателно-процесуалния кодекс.
Мегаделата
- Делото за лагерите - подсъдими Петър Гогов, Николай Газдов и Юлиана Ръжгева.
- Делото за унищожените архиви на МВР - о.з. ген. Атанас Семерджиев и о.з. ген. Нанка Серкеджиева.
- Генералското дело - за убийството чрез съд на разузнавача Димитър Димитров. Подсъдими - о.з. ген. Петър Чергиланов, о.з. ген. Костадин Коцалиев, о.з. полк. Цветан Първанов и подп. Симеон Спасов. Албанската сделка - за оръжейна пратка на стойност 670 000 долара, продадена в Югославия през 1993.
- Атия - за контрабанда на цигари във военноморската база край Бургас през 1993.
- Синдбад - за незаконната приватизация на хотел на МО.
Тутракан не е вече само град на рибари
Преди години, когато някой силистренец тръгвал за Тутракан, казвали му: "Да донесеш риба! От тържището. " Изглежда на пръв поглед парадоксално, защото и Силистра е град на Дунав, и в Силистра има рибари. Но Тутракан винаги е бил възприеман като типичен рибарски град и разпънатата на слънце рибарска мрежа се е смятала за негова емблема - най-често нея са изобразявали на илюстрованите картички. През своето хилядолетно съществуване Тутракан е свързан неизменно с риболова, с плетенето на рибарски мрежи и с работилниците за лодки. Рибарството е било поминък на цели фамилии и родове. В началото на века е имало повече от 5 хиляди рибари, на пристана са могли да се преброят хиляди лодки. Тутраканските рибари са били господари на риболова от румънския град Оршово до делтата на Дунав. Рибарската махала и до днес е съхранила своя неподправен вид, с много самобитност и запазен възрожденски вид. Неслучайно това е единственият град по цялото поречие на Дунав, в който има експозиция в етнографския музей на oунавски риболов и лодкостроене. Експозицията съхранява експонати, свързани с риболова от дълбока древност до наши дни. Тук е и единственото в страната предприятие за производство на лодки - "Лодкостроител" ООД.
В 19-вековната си история градът помни много бурни събития - той е превземан от генерал Суворов, а в 1913 тук се разиграва една от най-драматичните битки в Първата световна война - превземането на Тутраканската крепост, която пада само за два дни под устрема на воините на генерал Пантелей Киселов. А народният поет Иван Вазов я възпява в стихотворението си "Тутракан":
Тутракан! О, епопея на народната ни мощ, вихрен устрем на идея, бляск светкавичен на нож.
Но това е история. История е вече и определянето на Тутракан като "рибарски град", макар че след 10. ХI.1989 се изреждат редица кметски екипи, които нямат интерес да направят много за града. Затова пък последният кметски екип на инж. Красимир Петров е изработил амбициозна програма за икономическото и културното възраждане на дунавския град. За тази програма разговаряме със заместник-кмета Камелия Златанова. Тя смята, че в никакъв случай не трябва да се разчита само на средства от бюджета: те никога няма да стигат. Но когато има инициатива и се участва с добре подготвени проекти, фондациите отпускат достатъчно пари. Така с проект "Ефективно партньорство" по линията на Фондацията за реформи на местното управление се създава туристически информационен център, който проучва и събира база данни за възможностите градът да се превърне в туристически център, наличието на хотели, ресторанти и техния капацитет.
Оказва се, че жителите на Тутракан не познават и не оценяват природните и архитектурни дадености на града си, не знаят, че това е скрито съкровище, от което трябва да се възползват. За излизане от това състояние са проведени два семинара, на които се изясняват законодателните изисквания за създаване на семеен туристически бизнес. Туристическият информационен център е разработил редица туристически маршрути за бъдещите туристически групи: по брега на Дунав - Тутракан - с. Пожарево, Тутракан - остров Малък Косуй и други.
По проект, спечелен по програма "Дунавска инициатива", беше благоустроен най-населеният, предимно с млади хора, квартал, в който не беше правено нищо след издигане на блоковете. Сега той е много по-привлекателен и променя облика на целия град.
По друг проект, финансиран от фондация "Регионални инициативи" на Министерството на труда и социалната политика, се реконструира бивша детска градина в дом за стари хора с първоначален капацитет 40 души.
Безработицата в града се преодолява с помощта на сдружение за заетостта, финансирано от общините Тутракан и Главиница, както и от субсидии на частни бизнесмени.
Днес девизът на Тутракан е, казва зам.-кметът Камелия Златанова: "Да се върнем към голямата река с любов..."
Тъмнокожите
Още от предвоенните съветски филми "научните" теории на марксизма възлагаха на американските негри ролята на техни съюзници в битката за сриване на капитализма. Ще припомним две сцени от филма "Цирк" (1936), първата в САЩ, а втората в СССР. Разярена тълпа преследва една негърка и нейното невръстно чедо, които едва се спасяват от линч. След известно време ги виждаме сред възторжена манифестация. Те са първоначално неуверени и страхливи, но усмихнати люде ги поемат и поставят на първия ред от безкрайното море щастливи трудещи се, които пеят с блеснали очи: "Я другой такой страни не знаю, где так волна дишит человек!"
На олимпиадата в Хелзинки през 1952 беше първото участие на бившия СССР в подобно състезание. С неистов хъс у нас се съобщаваха съветските успехи и омаловажаваха тези на "империалистите". Радиоговорителите произнасяха с тържествуваща интонация съобщенията за спечелените съветски медали, но когато се налагаше да бъде известено за някоя победа на представител на "врага", примерно в мъжката лека атлетика или в бокса, се добавяше за омекотяване на неприятната вест, че еди-кой си американски негър е спечелил златния медал.
А докъде я докарахме след шейсет и няколко години? Прославен чернокож американски генерал ще ръководи външната политика на САЩ, а съветник по националната сигурност на новоизбрания президент ще бъде тъмнокожа дама. На всичкото отгоре генерал Пауъл обяви, че новото правителство ще даде зелена улица на националната програма за противоракетна отбрана. Време е, каза той, светът да разбере, че е възможно "да се придвижим в посока, която ще обезцени валутата, наречена стратегически нападателни оръжия, и ще спре изнудването от страна на онези режими, които разполагат с такива оръжия и мислят, че могат да ни държат за заложници". Това ще бъде заключителният етап от стратегическата програма на президента Рейгън, който преди по-малко от 20 години каза: "Аз ще направя така, че оръжието на кандидатите за световно господство, струващо много милиарди долари, няма да има стойност, по-голяма от цената на материала, от който е произведено."
Дано това да доведе до отрезвяване на демократизиращите се потомци на Петър I и Екатерина Велика. Ние сме признателни, че те ни освободиха през 1878, но не сме забравили опитите им да дестабилизират България след 1885. Помним ролята им на подбудители и ехидни наблюдатели на българската трагедия от 1913, както и съучастието им при написването на най-черните страници от нашата история след 1923. Желаем им бързо да извървят своята част от пътя към нормите на цивилизацията и приобщаването им към изграждащата се Европа без граници.
Убиха общински съветник от СДС
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Управителят на мандрата в гр. Елена бе застрелян във вторник вечерта. Убийството станало на неосветената улица "Теменуга" в балканския град. Слави Славов бил убит с куршуми, изстреляни от пистолет "Макаров", споделиха запознати със случая. 42-годишният мъж бил намерен паднал на улицата от случайни минувачи. При огледа се установило, че по него е изстрелян цял пълнител. По данни от полицията не е имало очевидци на убийството.
42-годишният Слави Славов е управител и един от тримата собственици на мандра "Млекимекс", която преди време беше купена от българо-австрийската фирма "Би Си Си - Хендел". Има акции и в мандрите в Омуртаг и Русе. Слави Славов е и общински съветник, избран от листата на СДС.
Ферма от Троянско номер 1 за 2000 година
СОФИЯ. Трактор "Болгар ТК-82" получи вчера Милко Баръмов, собственик на семейна ферма в община Троян. Неговото стопанство спечели първа награда в конкурса "Фамилна ферма на годината". Той се занимава със земеделие от 14 години и в момента отглежда 73 крави, бикове и телета, 10 кози майки и 10 пчелни семейства. Семейството му обработва и 300 дка земя за сено, пролетни фуражни култури и др. Доходите на семейството са изцяло от фермата. През следващата година смятат да увеличат броя на отглежданите животни и реализацията на мляко да нарасне с 37 на сто, е записано в бизнесплана на семейството.
С трактор вчера се сдоби и Димитър Каралийски, собственик на животновъдна ферма в село Камено поле, Врачанско. Тя е класирана на второ място. Във фермата, която е на площ 55 дка, се произвежда и преработва по 15 тона мляко дневно. Тричленното семейство на фермера отглежда 37 дойни крави, 46 юници и подрастващи и 105 кози. Фермерът обработва и 850 дка земя - собствена и под аренда. През следващата 2001 година семейството планира да увеличи кравите до 200 и козите - до 1000.
Иван Иванов от село Бели брод, Монтанско, също получи вчера трактор. Неговата ферма е класирана на трето място. Семейството отглежда 23 дойни крави, 2 юници и 5 телета и обработва 150 дка наследствена земя. 90 на сто от доходите на семейството са от фермата.
Фриволни ракурси
Вероятно си спомняте дежурния рефрен на "сведущите" политически анализатори отпреди години, а именно че след всеки конфликт в югославската федерация единствените губещи сме били само ние, българите. Не страната, на чиято територия се развиват военните действия и се дават жертви, не там, където се руши за часове стопанската инфраструктура и се къса от плътта на едно държавно формирование, а някъде по-встрани - у съседа, или по-точно - наша милост сме навеки орисаните като етническа категория да теглим жеглото на неволята. Пък и кого другиго, ако не нас, българите, щяха да сполетят "неизброимите политически трусове и катаклизми заради необмисления жест" да признаем първи независимостта на Македония? Да не говорим изобщо пък за фаталните косовски размирици, които в главите на свободно импровизиращите по темата коментатори ни подготвяха "апокалиптични" сетнини не само що се отнася до невинните ни главици, ала и за цялата ни целокупна държавност. Кому не са настръхвали косите от прогнозите на канонизирани медийни "ясновидци", че като нация сме нямали (ама никак дори сме нямали) "печеливш вариант", че не съществувало (при това хич даже не съществувало) "каквото и да е вярно решение в косовския проблем от наша гледна точка". Нещо повече, България не само фигуративно си "отивала", направо сме я "погребвали" дори в момента, когато падна Милошевич, тъй като, видите ли, следовникът му Кощуница по презумпция или щял да бъде по-голям националист и тогава "майка ни жална", или щял да се прояви като "силно прозападен демократ" и в такъв случай кой, ако не ние би трябвало по всички писани и неписани закони на политическата гравитация да хлътнем завинаги в "озоновата дупка" на руската обич и руските сфери на влияние. Тоест в какъвто и да е произволно взет контекст, българина като етнически идентитет го чака всичко на всичко една съдба, а именно - който и да е от взаимноизключващите се варианти на предстоящото да се сбъдне, то той ще бъде по правило или "по-лош", или "по-катастрофален" от другия.
Медийните капацитети, концептуализирали на практика тази уникална теория, и до днес не мърдат като магаре от мост от принципите си. Прилагат ги и творчески, и последвателно. Така например по повод отпадането на шенгенските визи за българите един от корифеите на "проницателната" мисъл у нас писа, че всъщност от "свободното разхождане из Виена, Берлин или Париж ние лично нищо не сме печелили. Напротив, щели само да ни извадят пари от джоба". Не е трудно да се съзре къде се е зареял просълзеният взор у подобни автори, защото там сред "обетованите евроазийски полета", за които мечтае той, наистина нищо няма да ни искат. Само ще ни пъхат в джобчето. Демек, луди ли сме тогава да изпускаме далаверата от така очерталата се атрактивна тринационална конфигурация на север?
Друг негов събрат след срещата в Ница резюмира: "Българските гласове и евродепутатите ни са виртуални... Евросъюзът става все по-недостъпен... Вече сме на светлинни години от тях... " Смисълът на констатацията с други думи е, че всъщност, колкото повече се приближаваме до Европа, толкова повече на практика се отдалечаваме от нея. По тази логика следва, че ако вземем и точно в този момент се откажем, ние напълно ще се идентифицираме с нея. А ожесточено надпреварващите се да влязат в съюза източноевропейски "балами" ще си инкасират точно полагащото им се "светлинно" отдалечаване. Ала хак им е, като си нямат такива дълбоки политически оракули, които правят чест на журналистиката ни!
В последната седмица все в тоя ред на мисли се направи и друго "епохално откритие". Разбра се къде точно е локализиран "първоизточникът на покварата и разкапаността на обществото ни като цяло". А това било точно в "безумните скорости, с които кара автомобилите си държавният елит". В резултат на което "всички се намерихме в настоящото смрадливо тресавище, наричано все още, кой знае защо, България... " И за да научите нещо повече за това "уютно местенце", може да се обърнете за повече информация и към останалия "високотиражен независим печат", за да разберете, че у нас "Питейната вода свършва", "Народът става и ще става все по-неграмотен", "Смъртоносните грипни вируси идват", "Астероиди ще ни изтребят", а който по някакво си чудо оцелее, ще го тръшне "смъртоносна трихинелоза по празниците" или "заразен менингит в Бургас". А след като сте изчели всичко това, не ви остава нищо друго за каймак, освен да се вглъбите в очерка "Колко струва да те взривят", за да се обърнете към съответните компетентни лица, готови да ви сторят тази услуга.
Но ако евентуално прецените, че офертата ви излиза скъпичко, пак не е толкова страшно. Може да се обърнете към родната Църква на глупостта, която у нас е по-крепка и от православната, тъй като нафората й, както виждаме, е ежедневна.
Цариброд - роден град на 40 художници
Когато един малък град, какъвто е Цариброд, се прочуе извън своите предели с творческите постижения на 50-те си художници, една голяма част от които са с академична титла, то тогава съвсем разбираем е въпросът на хората - що за град е Цариброд, щом е успял да създаде толкова много художници на едно място! Някои предполагат, че мощното силово поле на стенописите в Погановския манастир, намиращ се на 14 километра от Цариброд, е в зародиша на всичко това. Други пък смятат, че всичко започнало с идването на пазарджишкия художник Георги Машев за учител, чието присъствие било толкова увличащо и мощно в града, че с него започнал на практика културният подем на българите в Западните покрайнини в периода 1913 - 1919 година. Естествено и историческите условия и благоприятното географско местоположение също е дало своя положителен отпечатък върху творческото израстване на толкова много художници в един толкова малък град.
Развитието на просветното дело в този край след Освобождението е отразено в подема на театралното изкуство, издателската дейност и печатарството, с неизменното въздействие на изобразителното изкуство. Под влиянието на София след Освобождението на България в Цариброд се създава гъста мрежа от училища. През 1880 г. започва да работи и първата прогимназия, в която през 1915 г. започва да се преподават рисуване и изобразително изкуство, като за преподавател по този предмет е назначен художникът Георги Машев от Пазарджик. Странно е, че в това неголямо градче, останало в резултат на историческите парадокси от другата страна на границата, само през последните четири десетилетия са се родили към четиридесет художници. Такава концентрация на активна творческа дейност в областта на изобразителното изкуство в България има на много малко места: в Казанлък, Кюстендил, Пловдив. Общото за всички тези автори е прекалената им привързаност към Цариброд и родния край, към Погановския манастир и ждрелото на река Ерма, към прелестите на Западните покрайнини и миналото на Цариброд. По известни нам причини повечето от тези художници са потеглили по пътя на своето усъвършенстване към по-големите градове във вътрешността на Сърбия или в България. Където и да ходят по света царибродските художници, винаги се връщат в родния си град. В момента в Цариброд твърде активно действа и сдружението на царибродските художници - самоуци, което от ден на ден става все по-голямо и все по- активно. Наистина феномен, който заслужава да се разглежда като необикновено за малките градове явление и още по-необикновено за крайграничните места. Богатството и пълнотата на дарбите на царибродските художници прославиха Цариброд и зад граница. В Сърбия обаче по необясними причини за художниците, а по обясними за властите не се състоя нито една обща изложба на творбите на царибродските художници. Слава Богу, че такава се състоя през 1995 година в София, а по-късно и в Кюстендил и Варна. За нея живеещ в България царибродчанин по произход каза следното: "Няма да е пресилено да се каже, че тази изложба е едно откритие за българската култура. Странно и срамно е да не знаем до днес нищо за един художествен център като Цариброд, разположен само на шестдесет километра от София."
Първата художествена находка е от Георги Машев
В Цариброд се открива изложба през 1915 година. Преди две години съвсем случайно в дома на Емил Соколов от Цариброд бе открита една от картините на Геоги Машев, най-вероятно дадена като дарение на дядото на Емил Соколов, който бил в периода на учителстването на Георги Машев кмет на Цариброд. Между двете войни в шестокласната непълна гимназия рисуване преподава и руският емигрант Владимир Соколов, от когото се учат на рисуване и художествена техника братята Иван и Методи Петрови от село Желюша, Царибродско, станали по-късно едни от най-изявените царибродски художници с множество награди, присъдени им за успешна творческа дейност. Границата обаче по-късно разделя братята да живеят един от едната, другият от другата страна. Иван Петров почива през 1965 година в София, брат му Методи през 1995 в Цариброд.
Интересен е и родът Ивкови от Цариброд, дал трима художници - самоуци: Власаки Алексов, Стоян Николов и Цветанка Алексиева, която се смята за първата жена художничка от Царибродско. През 1941 г. в Цариброд се възстановяват българските училища, включително с гимназията "Принц Кирил". Като преподавател по рисуване в нея е назначен изкуствоведът от България, Любен Белмустаков. Той създава художествени секции с талантливи ученици в града, като един от най-изявения сред тях е Слободан Сотиров. В царибродската гимназия учат по-късно и художниците: Никола Антов, Георги Георгиев, Милорад Геров, Душан Донков, Веселин Денков, Димитър Илиев, Младен Йотов, Зорица Николова, Иван Колев, Богдан Николов, Георги Гоцев, Никола Денков, Спас Ставрев, Гроздан Велев, Новица Младенов и други. В момента в Царибродската гимназия съществува гимназиална галерия с над 100 картини на царибродски художници от различни поколения. Натюрмортите на Слободан Сотиров, акварелите на Богдан Николов, маслените платна с живописните прелести на Висока на Веселин Денков, пластиките на Никола Антов, абстрактният експресионизъм на Перица Донков говорят всеки за себе си на своя творчески език, със своя автентичен стил и висока художествена стойност.
В обятията на прелестния Погановски манастир
Всяко година царибродските художници с колегите си от България и Сърбия, провеждат пленер, известен като "Пленер - Погановски манастир". По този начин ежегодно, на едно и също място се срещат художници от различни поколения в Цариброд. И пак упованието им е Погановският манастир, зареден с митична енергия, която те всяка година превъплъщават в платната си заедно с каньона на река Ерма, омаял навремето Алеко Константинов, Иван Вазов и Константин Иречек. Може би затова Погановският манастир е най-често срещаният мотив в творбите на царибродските художници. Даже и художниците самоуци, известни като "новия феномен на Цариброд", започват творбите си зс Погановския манастир - вечното упование и вдъхновение на всички хора на изкуството и писаното слово в Цариброд.
И ако, от една страна, животът на българите в Западните покрайнини в резултат на историческата несправедливост, наречена Ньойски договор, е трайно оставила отпечатъка си върху живота на хората край границата, то, от друга страна, ги е надарил с тази божествена сила от няколко поколения да пренасят с четката и платната си името на своя род и своя край. А това за един малък крайграничен град като Цариброд никак не е малко.
2000 медици от закрити поликлиники нямат достъп до трудовата борса
СОФИЯ. 2000 лекари и медицински персонал от закритите поликлиники не могат да излязат на борсата, тъй като се водят на работа, сигнализира вчера лидерът на КНСБ Желязко Христов. Потърпевшите медици не се трудят от 1 юли, когато стартира здравната реформа. Тогава техните здравни заведения престанаха да функционират, защото не бяха преобразувани в диагностично-консултативни или в медицински центрове.
Причината за хаоса е в ликвидационните комисии, които така и не бяха назначени от здравното министерство. Единствено те обаче могат да преустановят трудовите отношения с хората от закритите поликлиники. Според ведомството на Илко Семерджиев комисиите се комплектуват в момента. Дори и тези органи да заработят още днес, ще са нужни 60 дни предупредителен срок, за да може лекарите да започнат да получават обезщетенията си.
Проблемът съществува в 158 бивши поликлиники в цялата страна. Само в Каспичан засегнатите са 62 души, в Нови пазар - 45, в Банско - 27 души.
С 20 на сто да се увеличат бюджетните заплати догодина, настояват от КНСБ. Нарастването на доходите трябва да стане от 1 април и от 1 октомври. Планираният ръст в бюджета за 2001 обаче е 10 процента.
Социалните помощи да се раздават срещу свършена работа, например в "Чистотата", искат от синдиката. Сега ромите хитреели - жените казвали, че децата не са от законния им мъж, прехвърляли си имоти и т.н. , за да се доредят до придобивката.
2001 от Рождението на Христа чества древната ни столица
Две хиляди и първата година от Рождество ще чества човечеството. Последната седмица преди Коледа е определена за строг пост, предчувствие и пречистване заради предстоящите родилни мъки на Богородица при раждането на Сина - Богочовек.
С честването на Свети Игнатий Богоносец на 20 декември започва предвещаването за добро и берекет за следващата година. Според обичая, ако е влезнал човек добър и богат в къщата ви, или така нареченият полазник, той носи добрини и здраве за дома. Много искри в домашното огнище трябва да разгори полазникът, за да има светлина и плодородие през идващата година в гостоприемната къща.
вечер се чества в нощта срещу Рождество Христово на 24 декември.
По стар обичай тържествената маса и къщата се прикадяват с тамян, ако може запален върху лемеж на рало. Дванадесет ястия, всичките постни, се подреждат едновременно на масата - чушки с ориз, сарми със зеле, постна баница, зелник, тиквеник, варено жито и орехи, тиква и сушени сливи, круши, дренки и лешници, ошав.
БОГОВИЦА, или кравай само от брашно, сода и вода изпича домакинята за Бъдника. Питката се разчупва от най-възрастния домакин на масата. Първото парче е за Света Богородица, за да са по-леки болките при рождението на най-достойните сред достойния и най-святия сред святите - Христос.
Витлеемска звезда се поставя на върха на коледната елха, украсена със свещи, играчки и сладкиши. Огънят трябва да гори цяла нощ, трапезата не се вдига до сутринта.
В късна нощ тръгват коледарите, пеят песни и нареждат "Колкото звезди в небето, толкоз здраве в тази къща. Речете дружина Амин."
Рождество Христово се чества целия ден на 25, ходи се на църква и се хапва блажно.
3,2 млн. лева отделяме за реклама на туризма ни през следващата година
СОФИЯ. За национална реклама на туризма в страната през 2001 година са заделени 3,2 млн. лева. Това съобщи вчера вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев след заседанието на Националния съвет по туризъм, на който той е председател.
През 2000 година за национална реклама са били използвани 2,162 млн. лева. Приоритет през следващата година ще бъде пренасочването на средства за реклама основно към пазари като Франция и Бенелюкс. Целта е постепенно да се създадат условия за привличането на по-платежоспособни туристи. От следващата година по инициатива на Министерството на икономиката ще се разпространяват брошури, които ще популяризират наши туристически обекти. Сред първите отпечатани е "По пътя на българските манастири". На каталога за варненския регион вече е направена и премиера в Брюксел.
До края на ноември тази година страната ни е посетена от 2,1 млн. туристи. Това е с 13,11 на сто повече спрямо същия период на миналата година. Само за предпоследния месец на годината у нас са дошли 147 778 чуждестранни гости. На 16,4 на сто повече възлизат приходите само за септември спрямо същия месец на 1999 година. Тази година се очертава като най-силната за последните десет години по брой на немски и гръцки туристи. На вчерашното заседание на съвета е обсъдено и състоянието на националната информационна система за туризъм. Липсата на снимков материал в нея е отчетено като минус.
74 000 тона пшеница са изнесени от Добричко
ДОБРИЧ. Около 74 230 тона пшеница са изнесени от началото на годината от Добричко зад граница, съобщи началникът на районната митница Веселин Тенев. От цялото количество близо 61 000 тона са от реколта'2000. През това лято комбайните в Добруджа ожънаха над 400 000 тона зърно, според данни на областната земеделска служба. Най-много пшеница е изнесена през балчишкото пристанище главно за Турция. Минимални количества са транспортирани навън чрез железопътния транспорт. От 7 декември няма никакъв износ на жито, уточниха митничарите.
Около 6000 тона ечемик и 21 000 тона царевица от новата реколта са изнесени пред добруджанските гранични пунктове досега, съобщиха още от митницата.
"Бяла книга" за чуждестранните инвестиции получи Иван Костов
СОФИЯ. Сътрудничеството между Българската международна стопанска асоциация (БИБА) и правителството за постигане на оценка за функционираща пазарна икономика в България от Европейската комисия обсъдиха вчера премиерът Иван Костов и управителите на асоциацията. Оценката ще допринесе за вдигане на кредитния рейтинг на България и ще улесни работата на чуждестранните инвеститори, е уточнил Иван Костов на срещата. Проблем пред отпускането на кредити за нашите фирми е приватизацията на банките, защото известно време преди и след раздържавяването им те обикновено не отпускат заеми, заявили представителите на БИБА. Сега, след приватизацията им, в БИБА се надяват кредитирането от банките да се подобри.
Иван Костов получи от Управителния съвет на БИБА "Бяла книга за чуждестранните инвестиции в България през 2000 година". В книгата няма скандали, а предложения за развитие на българската икономика и за привличане на чужди инвестиции след приключване на големите приватизационни сделки, каза президентът на БИБА Джон Мънъри. Българите имат пари, те умеят да правят добри бизнеспланове и да привличат инвестиции, смята той. След приключването на приватизацията е необходимо да преминем към стимулиране на средния и малкия бизнес и към хората, които създават национално богатство, подчерта още Мънъри. През последния месец банките са изнесли 120 милиона долара, е посочил на срещата Иван Костов, съобщиха експерти от правителствената информационна служба. Няма причини банките да не кредитират в България и сега правителството води диалог с тях как парите им да остават в България.
"Свила" остана единствената фабрика за коприна на Балканите
Хасковското предприятие "Свила" е с близо осемдесетгодишна история. Първоначално се създало като южнотракийска копринена фабрика, собственост на арменци. Машините за източване на коприната и тъкане са били внесени от Турция. От ноември 1998 РМД купи основния пакет акции. Управител и изпълнителен директор е Венелин Гирканов, дошъл в предприятието през 1976 като млад специалист, завършил инженерство в текстилния бранш. Оборудването е японско. Свилоточните апарати от 1985 са на фирмите "Харада", "Мицузава", "Нисан", "Игучи", "Какиноти", като подновяването им е започнало малко по-рано, от 1978. Тъкачните станове днес са от италианската "Сумет".
Съвсем нова е и паровата централа, закупена за 120 хил. ДМ. Фирмата е организирала дейността си в няколко направления, първите две от които са свързани с бубарството и научната дейност по създаване на полихибриди. Производството на семената или яйцата, от които излизат гъсениците, става единствено у нас - в Харманли. Бубарската изпитвателно-контролна станция там е поделение на "Свила". Едновременно фирмата изкупува пашкулите, отглеждани навсякъде в страната. По-нататък те се преработват до сурова коприна. Дейността на "Свила" включва производството на прежди и платове, на конфекция и търговия на вътрешния и външния пазар. Двете основни разновидности на тъканите са трама или креп. В конфекцията се шие абсолютно всичко най-вече за дамите. Уникалността на предприятието е в това, че на Балканите няма друго свилоточно. Имало е малка фабрика в Бурса, но тя е фалирала, а машините й продадени в Азербайджан. Звеното в Харманли е с ръководител Антон Стоянов, д-р на агрономическите науки. Във Враца дейността на сродното на тукашното предприятие е чисто научна - към БАН. От общо 85 души във фирмата в момента, в Бубарско-изпитвателната контролна станция работят 10 специалисти експерти. Подобен институт имало във френския град Лион.
Цикълът на заетост в предприятието сега е от шест до осем месеца годишно. Имаме програма да възстановим работата до девет месеца и дори целогодишно, казват новите мениджъри. Това зависи от потреблението на пазара, а естествените коприни не били най-търсените от масовия клиент у нас. Ако дамската блуза от тази материя струва 15-20 щатски долара, на димитровградското тържище от изкуствени тъкани същата дреха може да се намери и за 2-3 лева. Пазарната ниша в България е тясна за фирмата. Съотношението между износа и родните продажби е две към едно. Тук са се преработвали над 100 тона коприна с дотация от държавата. С 5-6 тона са започнали през 1998 днешните предприемачи. През миналата година са произведени с 30 на сто повече, а през 2000, с още 50 на сто, или 15 тона. Очакванията за следващата са за 20 тона. С коректната си политика спрямо бубарите фирмата стимулира бранша.
За пашкулите веднага се плаща
Докато програмите на Бубарския съюз все още чакат реализация, фирмената е действена. Семената за какавиди се раздават безплатно, произвежда се и разсад за черници. Напоследък тези насаждения след реституцията са били изкоренени и от няколко години се чувства пак съживяване. Традиционно бубарски райони остават Хасково, Харманли, Свиленград, Горна Оряховица, Враца, Нова Загора, Чирпан. Хората по селата в тези места са почувствали, че за месец - месец и половина могат да си докарат добри допълнителни доходи.
"Свила" на пазара присъства успешно в Гърция и Турция. В момента преговаря с немски фирми - с веригата магазини "Отто", единични сделки се сключват с японците. Най-редовните партньори на фирмата са от Суфли, Северна Гърция. Най-вероятно те препродават след преработка коприната в Атина и Солун.
Българската греж се конкурира от китайската и останалия източноазиатски внос
Ако нашата коприна е малко по-скъпа, предимствата й са в качеството. Така вече по последна информация цените й са изравнени с китайската - по 22 щатски долара за килограм на борсата в Хамбург. С увеличаване на потреблението на пазара можем да развием производството, което засега е далеч под възможностите и капацитета на предприятието, смятат работещите в "Свила" - Хасково.
"Съндерланд" отпадна от турнира на лигата
ЛОНДОН. Първодивизионният "Съндерланд" отпадна от турнира за Купата на английската лига. Това стана в четвъртфиналите, където "Съндерланд" претърпя поражение с 1:2 от втородивизионния "Кристал Палас". Победата на своя тим донесе с късен гол Клинтън Морисън, който в 82-та минута се освободи от прекия си пазач и порази вратата на противника. Останалите попадения в мача вкараха Форсел (за "Кристал Палас") и Алекс Рей (за "Съндерланд").
В друга среща от тази фаза на турнира "Ипсуич" се наложи трудно над "Манчестър сити" с 2:1. Гол на защитника Марк Винъс през второто продължение фиксира победата за "Ипсуич".
На полуфиналите ще играят "Кристал Палас" - "Ливърпул" и "Ипсуич" - "Бирмингам". Мачовете са на 10 и 24 януари.
Ето и резултатите в турнира за Купата на Англия (първи кръг - преигравания): Лутън - Дарлингтън 2:0, Олдъм - Питърсбърг 0:1, Рединг - Йорк 1:3, Уикомб - Милуей 2:1.
