ОПЕК ще намали добива на петрол
СОФИЯ. Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), ще намали добива най-малко с 500 000 барела дневно, ако пазарните цени паднат под 22 долара за барел. Това заяви президентът на организацията Али Родригес. Въпросът за производството ще се разгледа на среща на 17 януари. Според кувейтския министър на петрола шейх Сауд Насър ас Сабах напълно е възможно добивът на петрол да бъде намален с около 1 млн. барела дневно, предаде Ройтерс.
През последните две седмици експортните цени на ОПЕК паднаха с около 20 процента. Опасенията от недостиг на гориво през зимата в САЩ вече утихнаха и сега котировките за един тон барел достигат до 25 долара. През следващите няколко месеца се очаква предлагането на петрол да надхвърли търсенето, коментират специалисти от бранша. Според тях това може да провокира ценови колапс в началото на следващата година, когато запасите се увеличат и търсенето намалее.
Заради световната тенденция към намаляване на цените на суровия петрол от началото на декември "Лукойл - Нефтохим" - Бургас, намали на два пъти цените на течните горива.
От 15 януари 2000 година руското правителство повишава експортните мита на суровия петрол до 48 евро за тон. Решението е взето след проведената вчера среща на руския премиер Михаил Касянов с шефовете на водещите руски петролни фирми, предаде ИТАР-ТАСС. Митата на бензина и на дизеловото гориво ще бъдат повишени до 39 евро за тон, а на мазута до 31 евро за тон. Според вицепремиера Виктор Христенко това решение е свързано с поскъпването на петрола на световните пазари през октомври и ноември. Другата причина за увеличението на митата е девалвацията на еврото спрямо долара от началото на тази година.
Балканите няма да бъдат приоритет на държавния глава
БРЮКСЕЛ. В кратко резюме за бъдещите приоритети на Джордж Буш в собствения му уебсайт, се изброяват няколко страни, но сред тях нито една не се намира на Балканите, предаде Ройтерс.
Джордж Буш се спира на Русия и Китай, Тайван, Кореите, Индия, Пакистан, държавите от двете страни на Тихия океан, Персийския залив и Чечения. Буш дори не споменава Босна, където НАТО предприе през 1995 първата военна операция в историята си, както и първата си война в Косово през 1999. Новите приоритети на Буш притесняват съюзниците в НАТО. И докато Америка дискутира дали да води скъпи войни на два фронта, новият й лидер може би прави сметки за друго разделение на силите, като оставя европейските кризи на европейските управници. Ако САЩ смятат, че трябва да приспособят отбраната си към глобалната заплаха, какво ще означава това за бъдещето на НАТО, която в последните години се превърна в регионален пакт, след като вече я няма застрашителната сила СССР, коменитра Ройтерс.
Бивши АБПФК съжаляват, че си нямат като Костов
В чакалнята пред зъболекарския кабинет случайността ме срещна с двама възрастни мъже - бивши политзатворник и партизанин. Тримата седяхме на една пейка. Те коментираха политическите събития. Очаквах да чуя махленски, просташки тиради, изпълнени с омраза и клевети към правителството, но не познах. Хората говореха разгорещено, искрено и с болка. Явно, не можеха да се примирят с това, което ние, другите, знаем. А именно, че БСП е само една разнородна сбирщина. Те се възмущаваха, че вождовете им са некадърни келеши, че партията им е сбор от комсомолци, немощни 80-годишни старци, хитреци кариеристи и ренегати седесари. Отбелязаха, че Георги Първанов е загладил косъма и даже пуснал двойна брадичка, но освен да си похапва, друго не можел да направи. После дойде ред на Иван Костов, когото люто ненавиждаха, и въпреки това признаха, че е интелигентен, ерудиран, уравновесен, истински политик и лидер. Възхитиха се още от президента, от Стефан Софиянски и съжалиха, че в БСП няма личности като тях.
Буш влиза в Белия дом
ВАШИНГТОН. Петседмичната сага около избора на 43-я президент на САЩ приключи в сряда, след като кандидатът на демократите Ал Гор се обади на съперника си Джордж Буш-младши, за да му съобщи, че прекратява борбата и да го поздрави със спечелването на поста, предаде Ройтерс. Официалният избор на Буш ще се състои в понеделник, когато се събира Избирателната колегия. Гор призова американците да се обединят зад новия си президент и обеща да работи заедно с него, за да бъдат преодолени проблемите, предизвикани от дългата битка за влизане в Белия дом.
Президентът на САЩ Бил Клинтън от своя страна също призова американците бързо да забравят разделението и обеща да помогне на Буш да започне добре управлението си.
В първото си обръщение към нацията като бъдещ президент на САЩ Джордж Буш изтъкна, че е избран, за да служи на "една нация, а не на една партия". Той благодари на Гор за поздравленията и заяви, че ще работи заедно с него, за да "бъде излекувана страната от ожесточената борба".
Първия си ден като новоизбран президент на САЩ Буш започна с посещение в църква, преди да се заеме с организиране на преходната си власт. Очакваше се той да обяви част от бъдещия си екип в близките дни. Като възлови фигури се очертават афроамериканците о.з. ген. Колин Пауъл като бъдещ Държавен секретар и Кондълийза Райс като съветник по националната сигурност. Буш ще избере бъдещия финансов министър измежду видните финансисти от Уол стрийт Уолтър Шипли, Джак Хенеси и Донълд Марън, а като евентуални министри на отбраната се сочат Пол Уолфоуиц от института Джон Хопкинс, бившия сенатор Дан Коутс и губернатора на Пенсилавния Том Ридж.
Минути след като избора на Буш стана ясен заваляха телеграмите, като първи пристигнаха поздравленията на британския премиер Тони Блеър, германския канцлер Герхард Шрьодер, японския премиер Йоширо Мори и китайския президент Цзян Цзъмин.
Мнозинството от американците обаче смятат, че политическото разделение ще попречи на Буш да постигне съществени резултати в управлението си, показа експресно социологическо проучване. Скептицизмът им кореспондира с факта, че Буш е едва четвъртият президент на САЩ, загубил народния вот и въпреки това влязъл в Белия дом. И тримата му предшественици са от ХIХ век.
Президентът Петър Стоянов изпрати телеграма до Джордж Буш-младши, в която го поздрави с избора му за 43-и президент на САЩ и му пожела успех във високоотговорната мисия, поверена му от американския народ. Същевременно Стоянов изрази надежда, че стратегическата и морална привързаност на Републиканската партия към новите демокрации от Източна Европа ще доведе до логичната покана към България за присъединяване към НАТО през 2002. В поздравителната си телеграма до Джордж Буш-младши премиерът Иван Костов подчерта, че очаква с неговия избор партньорството между България и САЩ да се задълбочи. #
Български летопис
15 декември 1880 - роден във Видин Стефан Младенов, езиковед. Член на БАН и на академии и институти в Санкт Петербург, Краков, Лондон, Прага, Берлин. Автор на много изследвания по история на българския език, диалектология, сравнително и индоевропейско езикознание. От голямо значение са речниците му. Основател и редактор на сп. "Родна реч".
15 декември 1880 - роден в Прилеп Данаил Крапчев, един от най-големите български журналисти, директор от 1919 до края на живота си на най-авторитетния преди 9 септември 1944 български вестник - "Зора". Завършва право в Софийския университет, след което става редактор във в. "Илинден" (1907-1908). Сприятелява се с Яворов, близък е на Тодор Александров. По време на I световна война е редактор на в. "Пряпорец". Родолюбец и антикомунист, Крапчев е една от първите жертви на българските болшевики - убит е на 8 септември 1944 в Горна Джумая (дн. Благоевград). Посмъртно осъден от т.нар. народен съд.
15 декември 1886 - роден в гр. Кукуш Александър Станишев, бащата на българската клинична хирургия, специалист със световна известност и авторитет. Завършва медицина в Мюнхен. От 1920 последователно е доцент в Медицинския факултет на Софийския университет, извънреден професор, редовен професор. Бил е на два пъти декан на Медицинския факултет, ректор на университета, когато се чества 50-годишнината на Алма матер, почетен член на Хамбургския университет, на Международната хирургическа академия в Женева. Като министър в кабинета на Багрянов е осъден от т.нар. народен съд на смърт и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945.
15 декември 1892 - умира в София Никола Михайловски, книжовник и общественик, брат на Иларион Макариополски. Роден е в гр. Елена през 1818, завършва гимназия в Атина и история с докторат в Москва. Дейно участва в борбите за църковна независимост.
Бюджетът осигурява средствата за процедурите по присъединяването
СОФИЯ. След десетчасови дебати през последните дни парламентът вчера прие Закона за държавния бюджет за 2001 година. Това е нов и като философия, и като съдържание бюджет, оцени след приемането му министърът на финансите Муравей Радев. Това е бюджет на икономическия растеж, на рязкото данъчно намаление, той обезпечава всички необходими средства за процедурите по присъединяване на България към ЕС, каза още той.
Приходите от приватизация на държавни предприятия ще се използват за финансиране на бюджетния дефицит и на операции по реструктуриране и управление на дълга, записаха депутатите в преходните и заключителни разпоредби на закона. За по-добро обслужване на държавния дълг МС ще може да емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при уславие че не се увеличава държавният дълг. Кабинетът може да емитира и облигации на външните капиталови пазари в размер до валутната равностойност на 500 млн. лева. Бюджетите на общините трябва да бъдат приети до един месец след обнародване на постановлението за изпълнението на държавния бюджет, гласи текст от преходните и заключителни разпоредби на закона. Преизпълнението или неизпълнението на плана за данъчните приходи за следващата година е за сметка на републиканския бюджет, а преизпълнението или неизпълнението на неданъчните приходи е за сметка на съответния общински бюджет, решиха още народните представители. До 31 януари 2002 е срокът за възстановяване на отпуснатите безлихвени заеми на общините през тази година, пише в текстовете на приетия закон. Дейността на здравните кабинети в детските заведения и общинските училища през 2001 година ще се финансира от общините, реши народното представителство.
Междувременно Конституционният съд образува дело по искане на депутати за тълкуване на изискване от закона за управление на излишъците в бюджета от министъра на финансите.
Васко Василев взриви "Мистър Пънч"
Цигуларят Васко Василев, който от 12 години не бе идвал в България, представи в столичния клуб "Мистър Пънч" новия си албум с група "Лауреат". Българинът, придружавал нашумялата Ванеса Мей и солист на Кралската опера, свири с Макс (виола) и Дарио (китара). Триото бе подкрепено от майката на Ванеса Мей - Памела Никълсън (клавишни), Васко Пърмаков (клавишни), беквокалистки и певци. Публиката направо експлодира, когато Васко и Макс замениха електрическите с класически инструменти. Албумът "Пълно потапяне", издаден у нас от "Вирджиния Рекърдс", обединява творби на Бах и Пиацола с рап и поп.
Великобритания ще преразглежда визовите изисквания за българи
СОФИЯ. Великобритания е готова да преразгледа визовите си изисквания към българите. Това обяви посланикът на Обединеното кралство у нас Ричард Стаг след среща с външния министър Надежда Михайлова вчера. Преразглеждането ще се извърши в светлината на решението за изваждане на България от шенгенския негативен списък. Великобритания не е член на Шенгенското споразумение и издава визи за наши граждани според свои правила. Посланик Стаг не се ангажира с посочване на конкретни срокове и параметри на промяната в британската визова политика. Говорителят на външното ни ведомство Радко Влайков обаче окачестви като изключително позитивен факта, че Великобритания смята да се заеме с анализ на решението на Съвета на министрите от 1 декември т.г. Това е още една демонстрация на доверие към България, подчерта Влайков.
Верижна реДакция
Уважаеми читатели, за една бройка днес да осиротеете без вашата любима рубрика на последната страница. Защото, препрочитайки вчерашните газети във ваша полза, едва не ни се разбиха сърцата, не ни се раздраха ризите впоследствие, съдейки по писанките в "Сега" (Там ни кориха заради желание да си прочетем досиетата. Но това е друга тема.) Тази нещастност щеше да се случи при докосването с епистоларното творчество на Димитър Иванов, в момента изпратен на привременна работа за издаване на опозиционни вестници. Той с менторски тон се обръща към депутата г-н Петко Илиев и присмехулно му обяснява какви херувими са били именно шефовете на ДС. Цитираме: "Понеже споменаваш моето име с огромно омерзение (без да те е еня, че те слушат трите ми деца), можеш ли да ми покажеш поне един човек, когото съм репресирал, срещу всеки такъв твой "свитедел" аз ще посоча 5 други свидетели - социалисти, земеделци, безпартийни - които са били репресирани по политически причини, но са намерили и опора в нас. Не вярваш, нали? " Едва ли има кой да му повярва! А за "свидетелите" ни е ясно как може да накарат и 5 милиона човеци да се превърнат в мърша. Нали Дзержински беше кумир.
Един главен редактор пък пише до министъра на МВР да му отвори досието. Цитираме Димитър Шумналиев в "Нощен труд": "Отворете ми досието (...) отворете го публично, господин министър. Лично Иван Глушков да го огласи. После да го прави каквото си иска. Да го милва, да го целува, да си ляга с него, ако ще. " Ами ако не ще, бе Мите? Ами види в подобни щения сексуална заплаха? Според публикация пак в този вестник: "Провъзгласиха Тошо Тошев за император". Ако щете, можете да провъзгласите главния си шеф и за Вселенски Демиург, но чак такава сервилност в никакъв случай не е проява на добър вкус. По-скромно, колеги!
Взривиха джип на търговец
КАЗАНЛЪК. Неизвестни взривиха джип "Шевролет" в казанлъшкото село Черганово около 20,30 ч. на 13 декември. Луксозното возило е собственост на търговеца със селскостопанска продукция, гъби и билки Златан Грозданов (25). Джипът е с американски регистрационни номера, защото бил на временен внос у нас. Грозданов заедно с шофьора си Росен В. (24) отишъл на гости на родителите си, които живеели от няколко години в Черганово. От взрива били изпотрошени прозорците на няколко къщи. Парчета ламарина от джипа отхвръкнали по покривите. По чудо няма пострадали, твърдят съседи. Грозданов бил изряден платец и нямал проблеми със земеделските стопани, но въпреки всичко навярно икономически интереси са в основата на взрива.
Взривиха кола в движение
СОФИЯ. Бомба се взриви в движещ се автомобил около 13 ч. вчера. Адската машина се е активирала, докато колата е пътувала по столичния бул. "Цар Борис III", в района на офиса на Хебросбанк. Собственикът на гръмнатия фолксваген "Пасат" Александър К. е пътувал сам в колата и не е пострадал сериозно. 33-годишният мъж е криминално проявен, съобщиха от МВР. Той веднага е бил отведен за разпит. Работата по атентата са започнали оперативна грула на СДВР и експертите на ДОТИ. Изясняват се видът и мощността на взривното устройство, което по първоначалната версия е самоделно. Щети и пострадали в района на взрива няма. Според експерти неудачният атентат е опит за разчистване на сметки от непрофедсионалисти.
Визите за Русия - затворен кръг
Преди няколко години един мой познат полу на шега каза: "Тероризират ли те комшиите, в училище закачат ли ти детето? Само ми кажи и ще им пратя едни чеченци! " По журналистически рефлекс го заразпитвах колко чеченци са му подръка, а той отвърна, че знаел явките не само на чеченци, а и на пришълци от най-различни бивши съветски републики, които изпълнявали всякакви поръчки срещу заплащане... Пресичането на вноса на всякакви "чеченци" в негативния смисъл на думата, но за съжаление придобил популярност и у нас, е точната причина, поради която наистина трябва да въведем визов режим за Русия. И задължително да сключим спогодба за реадмисия с Москва.
"Реадмисия" е едно от онези понятия, които навлязоха в живота ни през последното десетилетие заедно с промените и означава връщане обратно на пребиваващите незаконно чужденци там, откъдето са дошли. Едно от усилията да излезем от черния визов списък през последните години бе да подпишем такива спогодби с държавите от шенгенското пространство, а и с преговарящите за членство в Евросъюза от първата вълна. Защото всичките "отличнички" от 1 януари 2001 слагат визи пред Русия, Украйна и останалите бивши съветски републики. Причината е същата - поели са ангажимента да приравнят както цялото си законодателство, така и мерките по граничния контрол с европейските. България пък миналата есен получи предупреждение от Чехия, че също ще ни въведе визи, защото си бяхме в черния списък. Тогава още дори не бяхме започнали преговори за членство с Евросъюза, но дипломацията ни започна активни контакти с Прага и получихме уверение безвизовият режим да остане, докато Чехия влезе в ЕС. То бе потвърдено по-категорично след срещата в Хелзинки, където получихме покана за преговори. След последните решения от Брюксел и Ница страната ни влезе в нови отношения с ЕС, но и ангажиментът ни да сме външна граница на Шенген стана още по-категоричен.
Възникна обаче проблем с Москва, която обеща остра реакция, а докато я подготви, руското посолство в София представи твърда позиция пред вчерашен всекидневник. Според нея решението на София за визите "буди съжаление", поставяли се неизпълними условия, включително споразумение за реадмисия. В същото време в сряда украинският посланик у нас Вячеслав Похвалски заяви пред председателя на Народното събрание Йордан Соколов, че отношенията между София и Киев няма да се повлияят от визовия режим. Нещо повече, дипломатът подчерта желанието този режим да е облекчен, а това може да стане именно чрез подписването на спогодба за реадмисия. За разлика от Русия за Украйна сключването на такава спогодба не е "неизпълнимо условие", а наопаки, текстът й вече е съгласуван и в първите дни на 2001 тя ще бъде парафирана от външните министри на двете страни.
Защо обаче Москва е толкова остра? Изглежда съвсем естествено държава, изживяваща се като велика сила, да реагира болезнено на едностранното денонсиране на двустранно споразумение от някогашния по-малък брат. Може да се очакват дори различни обструкции в икономически план - както е известно, поредното заседание на междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество по различни причини се отлага на два пъти... Засега Русия се ограничава с предупреждението, че туристическият бизнес много ще пострада, ако се сложат спирачки пред почиващите от голямата северна страна.
Как обаче българите пътуват из Русия? Наистина безвизово, но... или с "приглашение", т.е. покана от близък, роднина или бизнеспартньор, или с официална екскурзия, авансово платена, с обявени резервации по хотелите и с билет за връщане. И това явно ще продължи и след половин година, когато визите станат задължителни. Няма нищо лошо една държава да укрепва сигурността по границите си, но специално за Русия въпросът е по-специален, защото се прави по двойни стандарти. За Кремъл сключването на споразумения за реадмисия с България е неприемливо, защото няма такива с нито една от бившите съветски републики (днес ОНД) и по разбираеми причини няма намерение да ги сключва, обясниха от руското посолството. И затова Русия не може да поеме отговорност за граждани, които не са нейни, но са излезли от територията й, за да дойдат у нас. С други думи, ако се наложи да ги изгоним от България, тя не би искала да си ги приеме обратно (и за себе си е права). Но тази позиция просто противоречи на българския интерес не само заради поетия ангажимент да сме външна граница на Шенген, а и защото подобни "чеченци", които извършват разни услуги срещу заплащане, не са желани както навсякъде по света, така и у нас. И решението за визите няма и не може да се преразгледа.
Но ако Русия, вместо да гледа накриво към България, затегне границите си по евростандартите, ползата ще е първо за нея самата.
Владиката Инокентий е достоен за патриарх
Семейството ми и много миряни от Плевен сме възмутени от наглостта на неканонично назначения от комунистите г-н Максим. Той носи расо, но не служи на Бога, а на дявола. Същият заедно с обкръжението си са противници на Софийския митрополит Инокентий. Владиката Инокентий служи в Плевен, създаде неделно училище. Храмът беше пълен с хора. Когато напусна града ни, деца, възрастни и свещеници със сълзи на очи го изпратихме.
Такъв като Негово Високопреосвещенство Инокентий е достооен за български патриарх. Той е млад, умен, неопетнен, има дар за Божието слово. Ще може да обедини църквата и да поведе изстрадалия български народ към добруване, защото е верен, истински служител на Христа!
Лиляна ГЕОРГИЕВА, Плевен Б. ред.
Освен другите пречки, дядо Инокентий е твърде млад за този сан, уважаеми г-жо Георгиева.
Глобиха собствениците на 30 крайпътни кръчми
СОФИЯ. Комисията по търговия е глобила 30 крайпътни заведения около планинските курорти, съобщиха вчера оттам. Санкциите са заради неиздаване на касови бележки и необявяване на цените.
Общо 667 са направените в началото на месеца проверки в зимните ни курорти, местата за развлечение и крайпътните заведения. 230 от проверките са в Боровец, Пампорово, Банско, Велинград и Народен парк Витоша. Инспекторите на комисията са съставили 8 акта за липса на категория на обектите.
В сравнение с миналата година значително са намалели нарушенията по обектите в зимните ни курорти, казват от комисията. Голяма част от собствениците вече са разработили обектите си и са се съобразили със законовите изисквания.
Да не се забравят националните предатели
На два пъти - през 1963 и 1969 година, на пленуми на ЦК на БКП под ръководството на Т. Живков 168 членове и кандидат-членове на ЦК единодушно решават България да стане шестнадесета съветска република. На тези безродници и до ден днешен не им е потърсена отговорност за националното предателство, нито пък им са съобщени имената, да ги знае българският народ.
Смятам, че сега е времето, когато се разглежда въпросът за досиетата, да се постави въпросът в НС и за тях. Да се извлекат имената им от партийните протоколи и да се обявят в пресата. Също да се вземе решение при провеждане на избори, ако някои от тях са кандидати за народни представители, имената им да се посочат пред избирателните бюра, гласуващите да знаят кои им се предлагат.
Също е необходимо в НС да се поиска от отделните парламентарни групи да вземат отношение по тяхното национално предателство.
Данъчните изпълниха бюджета
РУСЕ. 105,5 на сто е изпълнението до вчера на годишния републикански бюджет. Прогнозите са до края на годината преизпълнението да стигне 110 на сто, съобщи вчера Игор Попов, директор на Териториалната данъчна дирекция. В момента изостава събираемостта на местните данъци и такси, които ТДД събира съвместно с общината. През декември тази разлика ще бъде компенсирана, защото доходите на гражданите и съответно данъците са като за два обикновени месеца, обясни Попов. Общо в държавния бюджет са постъпили чрез ТДД 58 235 164 лв. В сравнение с миналата година изпълнението на бюджетните приходи се е повишило с 4 на сто спрямо същия период на м.г. Най-големи трудности ТДД среща със събирането на ДДС. Установени са повече от 10 фирми, които са заловени при опит за източване на държавния бюджет чрез ДДС по за 200 хил. лв. Има фирми, които са създадени само за това чрез различни механизми да теглят данъчен кредит. Разследването им от специализираните служби отнема 3-4 месеца, съобщи Попов.
Дари и приятели свикват втори блус- конгрес
СОФИЯ. Подир летните блус-акции "Джулай морнинг" - Варвара, фолкфест - Копривщица, "Салът" - Созопол, и есенната "София блус 2000" втората коледна блус-среща "Дари и приятели" ще озвучи довечера на високи децибели читалище "Славянска беседа". Купонът е по покана на разностранно надарения Драган Милев-Дари, който изглежда като главен герой от уестърн. Навремето си мечтаел: "Когато порасна, ще си купя камион, за да не се разделям по пътя с любими същества, като контрабаса, ирландския сетер Уимбо, сърфа, планера и приятелите. " Блянът се е сбъднал около 50 на сто, смята Дари през 2000. Художник, блусмен, рокер, каскадьор, фотограф и пътешественик, той разбива сърцата на момичетата и с хармониката си. В списъка на любимите предмети и създания е пропуснал велосипеда, винаги следван от верния Уимбо. Целият изброен реквизит се товари на 18-годишния бус "Тойота", нежно наричан от Дари "японката абитуриентка".
Днешната блус-среща е със специалното участие на Николай Табаков - ударни и перкусия, който утре ще се прости с ергенството в една хижа на Рила. Другите от бандата са: Тони Братото - Карадимчев - китара и вокал, Стефан Цолов - контрабас, Живко Тодоров - тромпет и пиано, Краси Табаков - китара и вокал, Мишо Шишков - т.нар. добро-китара. И естествено Дари със своята хармоника и глас. Миналата година първата блус-среща докара първия сняг. Този път чудото май няма да стане. Началото на купона е 19 часа. Вход за ученици 2 лв., за всички останали - по 3 лв. Действаща система
Във века на електрониката американците чакаха 5 седмици, за да научат кой ще е следващият им президент - само със 6 седмици по-малко от подобен прецедент през далечната 1876. Накрая Гор поздрави Буш и всичко си дойде на мястото, след като стана ясно, че системата, създадена на базата на основния закон от 1787, издържа, макар и с проскръцване, и сегашните изпитания. И нищо чудно, че конституцията на САЩ е послужила като първообраз при написването на над 120 други конституции, в това число, опосредствано, и на Търновската (създадена главно на основата на белгийската). Дали след случилото се към наличните 27 поправки на конституцията на САЩ ще се прибави нова, си е работа на самите американци. Иначе се разбра, че системата им действа... Десетилетието, което преживяхме
На последния панаир на книгата в НДК, всичко си е като... на Пловдивския панаир преди 20 години. Цигани носят товари, бояджии лепят стиропор. Пазачи люпят семки, а издателите преподреждат продукцията си и все ругаят печатарите, че са ги забавили именно в последните часове. Пъстра е тълпата от четящи люде, които едва ли ще могат да си купят луксозните и скъпи издания, но допирът до новата книга е заразителен и мнозина се възхищаваме и прехвърляме монетите из джобовете си. Повечето се познаваме. Автори, издатели, критици, журналисти, заместник-министър на културата. Министър на същата, който ще закъснее. Вера Мутафчиева, която раздава автографи, и Георги Цанков, който е навсякъде. С костюм, вратовръзка и огромна чанта в ръка. Без цигара поради сърдечни прихлопвания и напомнящ интелектуалец от двадесетте години на века. Макар че на 13 декември навърши едва петдесет години. Възраст, която за един литературен историк и критик си е направо юношеска. Разхождаме се с него, броим изданията, излезли през последните месеци и седмици, и без да щем, си припомняме времето, когато с томче на Белоу или Фокнър ни продаваха и чифт джапанки, дар от Виетнам. После за неговите, за моите, за чуждите книги. Въобще за десетилетието, което преживяхме.
- С какво чувство се разделяш с изминалото десетилетие?
- Последната година от това десетилетие за мен беше много трудна. Може би защото за първи път си дадох сметка за цената на живота, за цената на раздялата с близки хора. Никога досега толкова близо до мен не беше заставал този проблем. Може би възрастта, в която навлизам, ми помогна да си дам сметка, че ние не умеем добре да ценим това, което ни е дадено. Когато настъпи промяната, за мен тя беше наистина невероятна. По-възрастните хора от моето семейство винаги бяха повтаряли: "Наште ще се върнат, наште ще се върнат. " Аз ги гледах с усмивка и казвах: "Не, това не може да се случи. " Повечето от нас така бяха потънали в компромиса със сивотата, в присъединяването си, макар и мълчаливо, с едно униформено време, че не можеше да си представим отново пъстротата да нахлуе в нашия живот. Първият момент на нахлуването беше еуфория, беше невероятна радост. Мислехме, че всичко с вълшебна пръчица ще изчезне. След това отново се появи синдромът на нетърпеливостта. Станахме нетърпеливи, почнахме да обвиняваме новите хора, които си сложиха главите на дръвника, че не са оправили нещата бързо, и като че ли не разбирахме, че някакъв голям кукловод продължава да движи по сцената своите зловещи марионетки и че животът ни още дълго време ще бъде белязан от червени икономически магнати, от скрити сенки на червени кардинали, които ще навлизат, и именно вече нашата решимост ще бъде необходима, за да може нещо наистина в този свят да се промени.
- Жоро, ти спомена за компромисите. Не смяташ ли че направихме прекалено много компромиси с отделни личности, които благодарение на това създадоха една ненужна политическа палитра?
- Сега, когато се връщам назад, си мисля, че то не е зависело от нас. Все още тогава не е зависело от нас. Когато гледам някои филми, когато слушам онова, което се е случило тогава в първата изборна нощ, аз разбирам отново, че някой друг е дърпал конците. Как можеше нещата да бъдат наред, когато хора като Гайтанджиев създаваха структурите на СДС по места, когато Петко Симеонов броеше бюлетините? Как можеше да се случи нещо друго, когато се създаваше една подготвена явно дълги години организация, а ние в същото време се къпехме в радостта си и не очаквахме и не знаехме какво точно ще стане.
- Кога започна за теб истинската промяна?
- Аз мисля, че промяната в България тръгна с донкихотовската фигура на Филип Димитров, който наистина показа друг ръст на политик, друг ръст на мислене и с хора като него, които вече тръгнаха да променят България. Затова и бяха спрени тогава. И ето че сега пред нас се открива втори шанс. Втори шанс, в който ние вече веднъж завинаги да си кажем край на нашите компромиси. Край на нашата изключителна наивност. Но казвайки това, не можем да не погледнем и към онези сенки, които са се заселили в нашите редици, в онази вече икономическа зависимост, в онази страст към високи постове, към йерархия, която много пречи и на нас да се превърнем в строители на нова България.
- Това може би е наследство от миналото, така бяхме свикнали да се постига успехът. Как виждаш пътищата за постигането на просперитета и успеха за България?
- Когато българите се освобождават от турско робство, ръководителите тогава независимо от политическите боричкания са единни в едно, че трябва да се създаде новата българска интелигенция, че тя трябва да бъде изпратена в световните университети, че тези хора трябва градивно да помагат на България. Ето това нещо сега го няма, за това мен ме боли. Да не говорим за търсенето на печат, на художествена изява на новото, което е изключително важно за една нова България. Сега ние почти нямаме печат, почти нямаме собствена телевизия. Сега ние разчитаме на своите сбирки, на своите срещи. Все още хората, които свободно могат да изразяват мнението си и които влияят върху голямата маса от хора, са имена, поддържани от групировките. Преборим ли се с тях, ще успеем да вървим напред.
- Може ли да се живее непрестанно с една скъпо платена интелигенция. Преди 10 ноември реално заплащана, а сего тайно задоволявана? Докъде ще ни докара това нещо?
- Аз мисля, че темата за скъпо платената интелигенция преди 10 ноември е нарочно подхвърлена от определена преса. Помниш, че се говореше, че ще бъдат пуснати имената на милионерите артисти пред американското посолство и т.н. Никога тези актьори не са били милионери. Имаше партийно "художествена" номенклатура, която беше скъпо платена, но онази голямата писателска маса, разбира се, прекалено голяма за България, просто беше на крайчеца на трапезата. На крайчеца на трапезата, за да не шуми, за да не създава бунтове, но така или иначе тя беше държана в подчинение. Сега въпросът е интелигенцията ни да разбере, че ние сами трябва да намираме своя хляб. Както Йордан Йовков е работил цял живот, както Елин Пелин е работил цял живот не по професията си, както и мнозина други, така и ние сега трябва да се научим да го правим. Но същевременно да възприемаме мисията си на писатели, мисията си на творци като една мисия над грижата ни за насъщния. Една мисия, която ще ни помогне да се превърнем в хора, оказващи някакво, но не първостепенно влияние на своя народ. Защото идеята за това, че писателят е месия, е една руска доста утопична идея. Много рядко един писател е месия, но така или иначе, ако неговото послание е нравствено, ако неговото послание е честно, изповедно, той успява да стигне до определена среда и успява по някакъв начин малко или повече да й въздейства.
- Има ли оптимизъм в тебе и на какво се крепи? Всички казват бездуховност в културата! А това не е така, самият факт, че за три дни са излезли 90 книги, говори друго.
- През всичките тези години съм говорил и писал едно - бездуховност при нас е имало през тези 50 години, хайде да прибавим към тях и тези седем безспорно тежки години след 10 ноември. Но дори през тях вече имаше страшно много свободни авторски премиери. В общество, в което няма цензура и автоцензура в издателския бизнес, не може да има бездуховност. Просто изданията, филмите, концертите, всичко това е вече наше дело. Ние вече не можем да очакваме само от министерствата или само от държавата. Ние сами създаваме своята духовност. Ако не успеем да го направим, вече вината не е на държавата, а наша. Наистина аз смятам, че ако има нещо възрожденско в момента в тази държава, това е българското книгоиздаване, което успя да направи модела на пазарно стопанство и да поднесе наистина прекрасни заглавия. Аз се радвам, когато през седмицата не мога да избера ония най-добри книги, които трябва да бъдат представени. Само в рамките на последния месец излязоха повече от двайсет книги българска литература, модерна класика, което говори, че у нас е имало литература през всичките тия години, когато някои хора от рода на Хайтов казват: "Те, новите демократи, непрекъснато плюят и отричат всичко хубаво, което се създаваше. " Това е поредната спекулация. Те крият, те отричат, защото българската литература присъстваше през всичкото това време. Тя присъстваше в творбите на такива големи писатели, като тръгнем от един Емилиян Станев, когото никой няма да го мръдне, като минем през Тончо Жечев, чийто мит за Одисей беше всъщност надеждата за демократичното общество, стигнем до такива съвременни български поети като Николай Кънчев, Христо Фотев и мнозина други. Това е значимост на едно културно дело. Ние имаме своята културна империя и тази империя не зависи за щастие от политиката.
- Говорихме за десетилетието, което преживяхме, но какви са твоите надежди и прогнози за неизвестното, което ни окачва в новия век?
- В последната година на отминаващия век аз преведох от френски една книга, която се казва "Утрото на магьосниците" от Луис Паулс и Жак Берже. Книга, която говори за човека на двайсет и първия век и изразява много аргументирано, много интересно, че това ще е разкрепостеният и свободен човек. Наистина в световен план драматизмът на историческите събития продължава. Историята никога не е завършвала, както мислеше Фукояма, но в рамките на новата история вече, надявам се, да няма берлински стени и да няма разделени семейства, да няма потискащи самите себе си човешки разуми, принудени от своя естествен човешки страх да крият истината за себе си. Ето в този смисъл смятам, че ние трябва да станем значително по-хуманни, значително по-достойни за тази тежка мисия човек.
- Какво е твоето коледно пожелание към читателите на "Демокрация", които много добре те познават и те четат?
- Не мога да не кажа първо здраве, защото виждам от собствен опит колко нужно е здравето на човека, но освен физическото здраве аз им пожелавам духовно здраве. Духовно здраве на цялото наше общество, духовно пречистване, което ще ни донесе повече щастие в новото хилядолетие.
До 40 000 лв. кредит за фамилен бизнес
СОФИЯ. Кредити от 5 до 40 хил. лв. при 10-процентна лихва ще обезпечават регионалните гаранционни фондове, стана ясно вчера. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков подписа договор с банка ДСК и с Централна кооперативна банка, които ще отпускат нисколихвените суми най-напред в Габрово и Разград, където ще стартират първите проекти за поощряване на дребния и фамилния бизнес. Кредитите ще се отпускат за срок до 3 години с възможност за едногодишен гратисен период, обясни министър Иван Нейков. При искана сума до 15 хил. лв. желаещите ще депозират 15 на сто от нея, като я гарантират със собственост или имот. Условията са добри и обезпечаването е десетократно по-високо, ако се вземе заем без гаранция от фонда. Преценка на хората, които кандидатстват за кредити, ще сеправи от комитета на регионалните съвети по заетостта, а неправителствените организации ще са консултанти. След това проектите ще бъдат одобрявани от кредитния комитет към банката. Проектите трябва да създават работни места и да отговарят на приоритетите на региона. Кампанията по информиране на хората започва, а първите проекти ще се осъществят в началото на 2001.
Държавата и БПЦ
Стана навик на Максимовите владици точно преди Коледа, във времето на пости, християнско смирение и пречистване, да искат намеса на държавното управление в църковните дела. По-точно да настояват за възвръщане на старата си власт. Всеки път се намира различен повод, а причината е винаги една и съща - Максимовият синод иска признание единствено за себе си, без дори да направи поне усилие да постигне опрощение и съгласие със събратята си от синода на митрополит Инокентий. Него те, "праведниците", са натирили во веки веков в пъкъла на "грешниците-разколници". Сърдят се, когато от отсрещната страна им отвръщат с обвинения, че са бивши служители на ДС и настоящи бизнесмени с нечести сметки, когато им припомнят, че Бог е повелил черното духовенство да няма нищо свое, освен вярата и църквата!
От държавната власт се иска бърза и енергична намеса единствено ако се вземе решение, че в БПЦ няма проблеми, че главата на Българската православна църква е Максим. Ако властта си затвори очите, че старите синодали са назначени в нарушение на канона и Устава на БПЦ от Политбюра на ЦК на БКП, с личната благословия на Живков.
Ако обаче властта е регистрирала Софийския митрополит Инокентий, това вече е "груба намеса на държавата в църквата". Обвиняват правителството и самия премиер, че поддържа "разколниците". В същото време призовават пак минситър-председателят да разсече гордиевия възел, който продължават йезуитски да заплитат.
Тази година повод за безсрамните предколедни крамоли на Максимовите люде стана постановлението на съда, което отхвърли жалбата на "лицето Марин Найденов, титулувало се самї в молбата, поставяйки в скоби (патриарх Максим)". С това съдът не е решавал колко православни църкви има в страната, а отсъди само, че у нас не е регистирана БПЦ, защото няма законно избрано и легитимно ръководство на православната институция.
Оттук до решението на проблема на българското православие има само една крачка - Обединителният църковно-народен събор, на който всички претендиращи за духовни водачи да премерят достойнствата си. Софийският митрополит Инокентий и неговият синод отдавна настояват за това. От какво толкова се страхува Максимовата кохорта, и обществото вече е наясно. Картината става още по-изчистена, когато червените им апологети, викат: Свалете синия чадър от БПЦ! По-добро доказателство кой има полза от това разколът да продължи - здраве му кажи!
Журналисти от "Хоризонт" искат среща с НСРТ
СОФИЯ. Журналистите от програма "Хоризонт" на БНР ще искат среща с Националния съвет за радио и телевизия, научи вчера "Демокрация". Решението било взето на ежедневното редакционно събиране, а писмото до НСРТ ще бъде написано днес. Репортерите и водещите от националната програма ще запознаят представителите на медийния съвет с проблемите на цензурата, автоцензурата и правилата за работа в "Хоризонт" преди провеждането на конкурса за генерален директор на БНР. Намерението си да се кандидатират за поста вече заявиха сегашният радиошеф Александър Велев и директорът на "Хоризонт" Димитър Димитров. Вчера в НСРТ получиха отчета на Велев за свършеното от него на "Драган Цанков" 4 през настоящия му мандат, който изтича на 19 януари.
Анонимен мъжки глас се обадил вчера около 10.40 на дежурен телефон в Българското национално радио и съобщил за поставено взривно устройство в сградата на бул. "Драган Цанков", съобщи програма "Хоризонт". Обаждането най-вероятно е било от уличен телефон, тъй като се чувал силен шум от преминаващи автомобили. За сигнала е уведомено МВР.
За потопа, края на света и страшния съд
Повод за размислите ми е статията "Денят, когато земята ще се обърне" от репортера на в. "Московские новости" Дмитрий Радишевски, отпечатана в българското списание "Вик" и засягаща въпроса за потопа, Апокалипсиса и Страшния съд.
Чест прави на автора, че се е развълнувал от тези най-значими и съдбоносни събития. И затова за мен е изненадващо, че в статията си Дмитрий Радишевски разглежда предположения за Апокалипсиса, вместо да се позове на самия Апокалипсис - библейската книга "Откровението на Йоан", където Страшният съд и предшестващите го събития са точно и подробно описани.
Още повече че Страшният съд е не само географски и геоложки, но и нравствено обусловено явление: "А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. " (Откр. на Йоан 21:5).
В Апокалипсиса е подчертано също, че бедствията, предхождащи края на света, са неповторими в цялата човешка история: "И произлязоха светкавици и гласове и гърмове, и стана силен трус, небивал, откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен" (Откровение 16:18).
В Евангелието от Йоан обаче Христос намеква и за една група от хора, които ще избегнат Страшния съд: "Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота" (Йоан 5:24).
Именно затова краят на света би трябвало да се разглежда не само като бедствено, но и като спасително събитие, по време на което, както е казано, "ония, които са вършили добро", ще излязат от гробовете и ще възкръснат за живот (Йоан 5:29).
В този смисъл избавлението е свързано с Второто пришествие на Христос: "Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; а после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа" (Първо послание към солунците 4:16-17).
Това възкресение и избавление по време на Второто пришествие е споменато и в Откровението: "И те оживяха и царуваха с Христа хиляда години" (Откр. 20:4, последна част).
Възкресението на "ония, които са вършили зло" и които "ще възкръснат за осъждане", ще се извърши 1000 години след Второто пришествие на Христос: "Другите мъртви не оживяха, докле не се навършиха хилядата години" (Откр. 20:5).
Споменатото хилядагодишно царуване на възкресените и спасени хора заедно с Христос очевидно ще се осъществи на небето, тъй като по време на Второто пришествие възкресените и спасените биват "грабнати в облаците", а след хилядата години Йоан вижда във видение тяхното обиталище, "светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога" (Откр. 21:2).
"И след като се свършат хилядата години" (Откр. 20:7) за "другите мъртви", които "не оживяха, докле не се навършиха хилядата години", е предсказано: "И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна из Бога от небето, та ги изпояде" (Откр. 20:9).
Това е и описанието на изпълнението на Страшния съд в Апокалипсиса, което е предсказано и в книгата на пророк Малахий: "Защото ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен, ни клонче" (Малахий 4:1).
В следващ брой на споменатото вече списание "Вик" е поместена и преведената от руски статия на Валентин Бояджиев, озаглавена "Кога ще настъпи Апокалипсисът? ", в която авторът споменава някои непотвърдили се предсказания за точната дата на края на света.
Забележително е обаче, че тъкмо появата на лъжепророци е едно от посочените в Евангелието знамения за скорошното Второ пришествие на Христос: "Защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните" (Матей 24:24).
Що се отнася до датата на Второто пришествие, самият Христос казва: "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец" (Матей 24:36).
В статията си Дмитрий Радишевски отбелязва, че "в САЩ мнозина са повярвали в наближаването на новия потоп", но в Библията е подчертано, че нов потоп след Ноевия няма да има: "...няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята... и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар" (Битие 9:11,15, втора част).
Така че Апокалипсисът предрича не скорошен потоп, а скорошното Второ пришествие на Христос: "Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му" (Откр. 22:12).
Знаменателно е, че същото е предсказано и в книгата на пророк Исай: "Ето Господ Бог ще дойде със сила, и мишцата Му ще владее за Него; ето, наградата Му е с Него, и въздаянието Му пред Него" (Исай 40:10).
В статията си "Кога ще настъпи Апокалипсисът? " Валентин Бояджиев подчертава, че "лошият край на САЩ се отбелязва в почти всички известни днес пророчества", но в Апокалипсиса е предсказан лошият край и на всички големци на земята: "И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Седещия на престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои? " (Откр. 6:15-17).
Интересно е, че в библейския петнадесети псалм е даден отговор на този закъснял въпрос на земните големци: "Господи, кой ще обитава в твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм? - оня, който ходи незлобливо, който върши правда, и който говори истина от сърцето си; който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си, пред чиито очи е презрян безчестният; но той почита ония, които се боят от Господа; който, ако и да се е клел за своя повреда, не се отмята; който не дава парите си с лихва, нито приема подкуп против невинния. Който прави това, няма да се поклати до века."
Разбира се, това е познато и известно на мнозина, но понякога се случва дори образовани хора да не знаят какво точно гласят Десетте Божи заповеди. Така например една журналистка от ZDF заяви във вечерен коментар през август 1999, че неделята била седмият ден от седмицата. В Евангелието обаче неделята, денят на Христовото възкресение, е наречена "първият ден на седмицата": "и като възкръсна сутринта рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса" (Марко 16:9).
Щом Божието Слово нарича неделята "първия ден на седмицата", очевидно е, че съботата е седмият ден от седмицата, както е писано и в четвъртата Божия заповед: "Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети" (Изход 20:8-11).
Позволявам си и това уточнение, защото като грешни човеци трябва да познаваме точно Десетте Божи заповеди, за да можем да осъзнаем и изповядаме греховете си в молитва пред Христос, както е казано: "Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (Първо Йоаново послание 1:9).
В заключение бих искал да добавя, че като израз на Божията воля Десетте Божи заповеди са и пробен камък, чрез който можем да се убедим в божествения произход на Христовото учение. Именно за тях Христос казва: "Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря" (Йоан 7:17).
Така всеки читател би могъл от личен опит да преживее библейската благодат. А това е най-доброто, което можем да си пожелаем.
Загреб заспори с трибунала в Хага
ЗАГРЕБ. Хърватското правителство влезе в пряк дебат с трибунала в Хага, след като в понеделник премиерът Ивица Рачан представи списък от 13 условия за бъдещо сътрудничество между Загреб и трибунала, а зам.-главният прокурор Греъм Блуит заяви във вторник, че няколко нови обвинения спрямо висши хърватски военни и политици са подготвени и ще бъдат скоро предявени, предаде Ройтерс. Загреб иска всеки случай да бъде разглеждан индивидуално и да не се криминализират хърватските военни операции като цяло. Хърватските управници се страхуват, че по-близко сътрудничество с Хага ще подрие позициите им на домашната сцена, коментира агенцията. Същевременно президентът Стипе Месич призова в сряда правителството да сътрудничи на трибунала и да не повтаря грешките на националистите на покойния Франьо Туджман.
Рачан се опита в сряда вечерта да контрира както Блуит, така и Месич, като посочи, че вторият не е критикувал правителството, а от първия не е получаван списък на евентуални бъдещи хърватски обвиняеми. Шефът на ГЩ на хърватската армия Петар Стипетич беше призован наскоро на разпит за ролята си в операция "Светкавица и буря" срещу сърбите, което подхрани спекулациите, че списъкът на трибунала в Хага се цели високо.
Междувременно хърватски експерти откриха вчера 11 тела в масов гроб край Дебело бърдо в Централна Хърватия, за които се смята, че са сърби убити през 1991, предаде агенция Хина. Според непотвърдени сведения в гроба лежат телата на 24-25 сърби.
Заловиха четирима крадци, ограбили товарен влак
СОФИЯ. Четирима крадци, принудително спрели и ограбили товарния влак от Драгоман за Кулата в понеделник, заловиха служителите на Транспортна полиция към Дирекция на Национална служба "Полиция" (ДНСП). На 12 декември Николай С. (32), Сашко С. (42), Христо Х. (34) и Бранимир Д. (32) спрели влака между гарите Храбърско и Разменна. Двама от тях се качили по време на движение и блокирали спирачките. Другите двама с камион "Ивеко" за 30-40 минути разтоварили и задигнали 96 кашона, пълни с дамски елеци. Обирджиите поели с откраднатата стока към София. Дежурен полицай от Транспортна полиция към ДНСП ги заловил на разклона след село Храбърско, въпреки че те направили опит да избягат.
Николай, Христо и Бранимир са криминално проявени. Те са участвали във взломни кражби на апартаменти. Четиримата са задържани под стража за 72 часа. Полицията продължава изясняването на обстоятелствата по случая.
Иван Гарелов събра три телевизии в НДК
"Чао, БНТ, здравей, Нова телевизия", каза тв журналистът Иван Гарелов с изискан коктейл в НДК в сряда вечерта. Партито събра шефовете на ВТV, НТВ и БНТ, които дадоха пример за толерантност между конкурентни медии. Министър-председателят Иван Костов, депутати, политици, актьори и журналисти се включиха в купона, на който Гарелов показа завидно майсторство на дансинга.
Иван Пейчев през погледа на българската критика
Целият живот на Иван Пейчев преминава сред непрестанни разочарования. Този "луд фантазьор" (както по негово лично признание го е наричала баба му) много често под външна принуда е изстрадвал болезнено своето вродено чувство за неприобщимост, за невъзможност да бъде там, където изискванията на времето налагат присъствието на всички. Душата му на "чист романтик", по думите на Атанас Далчев, но и копнееща едновременно за героичен подвиг в името на родината, никога не е имала нищо общо с угодническите и ниски поклони на негови събратя по перо. Затова и творческата, и житейската му съдба са предопределени от самото начало. Целият му живот (и на семейството му - жена и три деца) протича в почти постоянна бедност и материална несигурност, липса на жилище в София, където всъщност единствено намира естествена творческа среда, в непрестанни пътувания от родния Шумен до София или до родното място на своята съпруга Анна - Калофер... Здравко Петров формулира това в едно кратко изречение: "Той имаше повече мечти, отколкото мебели вкъщи."
Като своеобразна защита от неприемливата за поета действителност той заживява на свой остров чрез творбите си и там се чувства уютно сред неговата необятност. Така се появяват характерните Иван-Пеевски картини на светлини и сенки, есенни отблясъци, цветове, залезни рисунки, потопени в мъглата силуети, звуци, които въздействат с чара на недоизказаното. Този определено романтичен свят, затворен и чужд за хора, лишени от остро чувствителни сетива, започва да дразни и да създава яростна съпротива още при появата на първата книга на младия автор - "Стихотворения", 1948 година. Неговите мрачни тонове, в които преобладават скръбта и болката, интимната уединеност и умората, тъгата от раздялата, първите признаци на меланхолия и отчужденост от реалния живот, предизвикват светкавични бойки реакции от всички страни. "Целият първи дял на книгата, озаглавен "Настроения", е пропит от чувства, чужди на революционния светоглед на нашата прогресивна младеж. " (Иван Сестримски) "Иван Пейчев трябва сериозно да залегне в овладяването на обществената тематика", в работите му трябва "да пулсира в завършена форма новия живот" (Христо Радев), "Да скъса окончателно с декадентските сюжети и художествени средства" (Надежда Драгова).
Истина, която не може да се отмине с премълчаване или с безразличие, е, че най-жестоката критика по повод дебютната книга на поета е написана от един от най-авторитетните литературни критици - Борис Делчев, и то във време, в което неговата тежка дума се е приемала за официално утвърждаване или отхвърляне от литературата. Статията е със заглавие "Един поет търси брод към реализма" и е публикувана най-напред в сп. "Младеж" през 1949 (&numero; 4-5). Тя е от позициите на вярващия комунист, който нито за миг не се съмнява в своите категорични указания, отправени към младия поет. Тук веднага трябва да отбележа, че непосредствено след написването на статията Борис Делчев изпраща писмо до Иван Пейчев (3 май 1949), в което му пише, че вярва в него, а "снизхождението е потребно само на посредствениците"... Години по-късно самият Борис Делчев включва статията си на два пъти в свои книги ("Мъките на реалиста", 1954, и "Творци и книги", 1960), за да докаже, че човек трябва да има честта и достойнството да си признае някои грехове от миналото и че интелигентът търпи прогресивно развитие.
През 1956 за първи път с обширен материал за Пейчев се включва и неговият съгражданин - набиращият авторитет литературен критик Здравко Петров, който в споменно-есеистично-критически дух се опитва да обясни сблъсъка между поетичния талант на автора и времето, в което живее. Статията на Здравко Петров е определено добронамерен опит за задълбочено и на места доста сполучливо вникване в същността на Иван Пейчев. През 60-те години Иван Пейчев разширява обхвата на интимните трепети в различни варианти и чак тогава като че ли вече всички (и читатели, и критици) осъзнават, че точно това е стилът на поета. Могат и да бъдат изразявани известни резерви по повод художествената стойност на повечето му творби, които звучат приблизително еднакво и сякаш са повторени, липсва им задълбоченост и по-богата образна наситеност, от тях блика по-скоро желанието на автора за творческо осъществяване, отколкото изненадващи реални постижения. Това обаче в никакъв случай не важи за великите творби, а веднага ще се намерят немалко възторжени ценители на поезията му, готови да ме опровергаят. Непреходната й стойност е в искреността на интимните вълнения в душата на поета, склонна към романтични изживявания.
Тъй като не би било в реда на нещата за вече белязания с отрицателен знак в един момент да започнат да излизат само положителни оценки, Емил Петров опитва да се потопи в света на "морските стихотворения" на Иван Пейчев и ги назовава "пейзажи-размисли", "пейзажи-драми", "пейзажи-метафори", но втората половина на рецензията му, макар и с доста умерен тон, е изпъстрена с традиционни поучения. Критиката, сама изградила декадентския образ на поета, пренебрегнала вродената му романтична душа, вечно недоволна дори и от старанието му да й угоди, без да се самоанализира правилно, неусетно помага при създаването на легендарен ореол около името и личността на Иван Пейчев. Наистина, както пише и Стефан Елевтеров, декадентските стихове на Пейчев остават литературна легенда, която мълвата е преувеличила до неузнаваемост, а славата му до голяма степен вероятно се дължи и на известното чудачество, с което обърква еснафските представи за порядъчност. През 1965 година излиза утвърждаващата лирика рецензия на Ваня Бояджиева, написана с чувство на уважение и обич към поета в умерено поетичен стил.
Последните публикации за Пейчев, когато все още е жив, добронамерено се опитват да го поставят на едно достойно според тях място в българската литература. За съжаление обаче патосът, с който са написани, гледната точка, разглеждането на най-слабите страни от творчеството не помагат, за да бъде видян истинският Иван Пейчев, развил се в посока на интимни лирически търсения. Когато поетът вече категорично е намерил най-точните си опорни точки, критиците се взират назад към загърбени от автора теми, за да го приобщят към ятото на другите поети-граждани, поети-трибуни, възпяващи социализма с всички задължителни средства за това. По този начин творческият път на Пейчев преминава в едно непрестанно разминаване между него и критиката. Трудно е да се каже кое е по-неприятно за един автор - няколкото догматични и неприемащи го като сериозен автор статии от 1948-1949, или пространните утвърдителни слова, поставяйки го на погрешно място в литературата.
Първата най-точна и вярна статия за Пейчев, излязла непосредствено след смъртта му, е на младия Божидар Кунчев. ("Септември", ХХIХ, 1976, &numero; 7, с. 195-206). С верен усет за стойностното от Пейчев, критикът със своите свежи сетива веднага насочва вниманието си към това, което е най-типично за поета, за да може "тези, които ще дойдат по-късно, да видят в най-хубавото от творчеството му един слънчев остров в нашата литература". Безспорна заслуга за нашата литература е и неговото първо цялостно изследване, посветено на живота и творчеството на Пейчев - "Иван Пейчев: Литературно-критически очерк", София, "Български писател", 1986, 143 с. През 1981 се появява за първи път в печата великолепното есе за поета (писано през 1967) от неговия дългогодишен приятел и последовател в поезията Христо Фотев.
Със свои спомени, портрети, кратки рецензии и щрихи или съпоставителни материали се включват и други автори, чийто списък е многоброен. Ще спомена само имената на някои шуменци - Ганчо Мошков (с най-голям брой публикации), Тончо Жечев, Енчо Русев, Христо Трендафилов, Иван Карадочев, Тотю Тотев, Пламен Александров, интелектуалеца Ивайло Петров, направил не едно предаване за шуменската телевизия, както и артистичния и неуморим ентусиаст, журналиста от вестник "Шуменска заря" Светлин Пламенов... Друг един автор, с не така обичайна гледна точка - Антон Баев, по задълбочен начин разглежда романтическата естетика на Пейчев, анализирайки нетрадиционно всички по-важни мотиви в поезията на Пейчев.
Испания ни дава рамо за ЕС и НАТО
МАДРИД. Правителството на Испания подкрепя усилията на България за възможно най-скорошното й присъединяване към ЕС, като Испания потвърждава волята си да предостави своя опит в процеса на присъединяването, се казва в съвместна декларация на премиерите на Испания и България Хосе Мария Аснар и Иван Костов, приета след срещата им вчера в двореца Монклоа. Испания ще подпомогне и подкрепи и друга основна цел на България - приемането й в НАТО. Нашето посолство в София е отправна точка в това отношение и ние ще следим внимателно реформата в армията и пътя на България в тази посока, заяви на съвместната пресконференция премиерът Аснар. От своя страна българският министър-председател изрази благодарността си към Испания за подкрепата й за изваждането на страната ни от негативния визов списък и поканата за преговори с ЕС преди една година. Ние изиграхме активна роля за изваждането на страната ви от негативния списък и ще се радваме, ако България извърви своя труден път и бъде приета в ЕС, добави испанският премиер. Костов заяви, че разчита на испанска подкрепа за приемането ни в НАТО през 2002 като страна от южното крило на пакта. Такава подкрепа очакваме още от Португалия, Франция, Италия, Турция и Гърция. Ползвахме испанския опит при изготвянето на националната програма за интеграция на малцинствата, каза още Иван Костов.
Двамата премиери се договориха и за насърчаване на двустранните икономически отношения в областта на приватизацията, търговията и малкия бизнес. Двустранните търговски отношения бележат ръст от 40 на сто и се надявам, че той ще се увеличи още, каза Аснар. От своя страна Костов посочи Испания като най-близка страна в европейското семейство. Смятаме, че работният срок за подготовката ни за членство в ЕС е 2006 година, отбеляза Костов. Той изрази съболезнования по повод поредния терористичен акт на баската групировка ЕТА. В сряда при бомбена експлозия край Барселона бе убит общински съветник от Народната партия на Аснар. Това според испанските медии е отговор на безпрецедентното споразумение между Народната партия и опозиционната социалистическа партия за съвместна борба срещу тероризма.
Заедно с премиера пътуват зам.-министрите на външните работи Василий Такев, на труда и социалната политика - Мира Радкова, на образованието - Борислав Тошев, и на икономиката - Христо Михайловски, които също проведоха разговори със своите колеги в Мадрид. С българската делегация пътува и 35-членна бизнесделегация, която ще участва днес в българо-испански бизнесфорум.
Късно снощи премиерът Костов изнесе лекция пред Дипломатическата академия в Мадрид, посветена на присъединяването на страната ни към европейските и евроатлантическите структури. След лекцията той получи сребърния медал на академията. Отличието се присъжда на известни политици от цял свят. Последният носител е генералният секретар на ООН Кофи Анан. Дипломатическата академия е една от най-престижните дипломатически школи в Европа. От 1990 насам 19 българи са завършили там. Любопитното е, че неин директор е бил сегашният посланик на Испания у нас Хосе Кодерк.
Преди лекцията премиерът бе на аудиенция при испанския крал Хуан Карлос I.
Италиански мебели пуснаха в "Люлин"
СОФИЯ. Най-голямата мебелна къща в България (жк "Люлин", микрорайон - 4) отделя част от територията си за италианския консорциум "Абруцо бизнес център". Пет фирми от областта Абруцо предлагат кухни, спални, гарнитури, маси и столове от така наречения средно висок клас мебели. Чрез каталози са представени засега повечето от останалите 65 фирми на консорциума. Около 8000 щатски долара стува най-луксозният комплект спалня, изпълнена от редки дървесни видове и още по-рядък италиански мрамор. Има, разбира се, и далеч по-достъпни неща... За периода януари-септември 2000 италианският износ към България е нараснал с близо 17 на сто спрямо същия период на миналата година и вече е повече от 403 млн. долара, съобщи вчера Масимо ди Джандоменико, директор на софийското бюро на Италианския институт за външна търговия.
Как помогна родната журналистика за визите
На 26 ноември слушателите на Радио "Свободна Европа" имаха възможност да установят как две нашумели репортерки от столични вестници представят виждането си по актуалната тема за влизането ни в ЕС. На въпроса за премахване на визовия режим за България г-жа Валерия Велева от в. "Труд" каза в скоропоговорка , че правителството като цяло и министрите на вътрешните работи и правосъдието допускали постоянни гафове. Затова трябвало да си ходят. Журналистката от "24 часа" не каза нещо по-различно. Даже изрече пророческите слова, че визите могат да отпаднат 2005 г. Другият участващ в предаването запита с какво конкретно българската журналистика е допринесла за излизане на България от черния списък. Отговор не се получи.
Е, времето показа кой крив, кой прав. Резултатите са налице. Така че целият български народ разбра какво прави и какво постигна това правителство.
Какво ще прави Гор след 20 януари ?
ВАШИНГТОН. "Той може да се върне на писателското поприще или да заеме преподавателско място в университет. Това би било добра стартова позиция, ако реши да се кандидатира отново през 2004. Но аз не съм сигурен, че той ще се надбягва отново". Фразата е на близък на Гор и показва достатъчно добре колебанията на вицепрезидента на САЩ, който скоро ще се превърне ,за първи път от 15 години насам , в "обикновен американец" .
Според редица специалисти Гор е един от най-опитните политици в редиците на Демократическата партия и и си спечели реноме през 8-те години като вицепрезидент в областта на новите технологии и защитата на околната среда. Освен това той се изяви и в полето на отношенията с Русия - нещо много важно за всяка американска администрация от II световна война насам. Според критиците му, обаче, на него му липсва чар и в отношенията с околните често се изявява като "сухар" - нещо, което даде своите последствия при надпреварата към Белия дом, спечелена от "по-земния" Джордж Буш. Всъщност, това бе категорично потвърдено от голям брой проучвания на общественото мнение, според които му е необходима "повече топлота".
Коледа съживява малко германско градче
Духът на Коледа витае над малкото източногерманско градче Зайфен. Известно от столетия със своите дървени коледни орнаменти, играчки и украшения, градчето се радва на истински разцвет след падането на комунизма и обединението на Германия и се бори за оцеляването на традициите си във високотехнологичната епоха.
Дълга редица работилнички, магазини и кръчми опасват главната улица на Зайфен, разположен в долина в хълмистата област Ерцгебирге край границата с Чехия. Изящни дървени орнаменти надзъртат от почти всеки прозорец, а надписи като "Покупките са освободени от данъци" или "Работим с всякакви кредитни карти" сочат, че принципите на модерната търговия са влезли и в този трихиляден градец.
Тълпи от предимно възрастни туристи обикалят улиците, нетърпеливи да си купят ръчно изработени дървени коледни предмети като например разноцветни лешникотрошачки или игриви "пушачи на лула", направени сякаш преди столетия. Друга любима атракция е коледната пирамида, многоетажна конструкция с различни сцени, свързани с Рождество.
Макар и местното производство да датира от около 1750, туризмът и търговията разцъфтяха отново едва през последното десетилетие след края на комунистическата Източна Германия, когато хората можаха да получат обратно фирмите си, национализирани по време на съветската епоха. "През 1972 представители на държавата дойдоха при баща ми и му казаха, че му предлагат определена цена за неговия бизнес и той трябва да подпише - спомня си 37-годишният Матиас Шалинг, съсобственик сега на "Шалинг фолкскунст". - Беше истинска борба да подхванем компанията отново след 1990, но ние успяхме."
Кристиян Улбрихт, който преместил компанията си за производство на лешникотрошачки в Западна Германия след края на Втората световна война, купи обратно стария си магазин през 1992 и сега дъщеря му Инес, отраснала в Бавария, ръководи тук 90 работници. "Отначало хората тук бяха много резервирани спрямо нас, защото идвахме от Запада. В малко селище като Зайфен не обичат "чужденците", споделя Инес. "Сега всичко си дойде на мястото" - казва Улбрихт. - Годишният ни оборот е 8 млн. марки, преди 5 години се радвахме на едва 5 милиона."
За някои дребни занаятчии краят на комунизма означаваше да се нагодят и да печелят при новите пазарни реалности. На Фолкер Флат, собственик на "Гюнтер Флат & сън", както и на други съвсем дребни производители, беше позволено да запази бизнеса си в Източна Германия, стига да спазва правилата на централното планиране. "През януари ни спускаха плана и през декември трябваше да се отчетем. Ако не го бяхме изпълнили, трябваше да даваме обяснения", спомня си Флат. В желанието си да печели твърда валута комунистическата власт в Берлин продаваше най-хубавата продукция от работилниците в Зайфен в чужбина. За Флат това означаваше, че той ще получи за коледната си пирамида местния еквивалент на 21 западногермански марки. Източногерманското външнотърговско дружество щеше да я продаде зад граница за 58 марки, а цената й в магазините на Западна Германия щеше да достигне 380 марки.
В икономика на постоянен недостиг малките работилнички трябваше постоянно да се борят, за да успеят да произвеждат. "Ако сега проблемът е да продадеш продукцията си, тогава беше трудно да се намерят суровини и машини, за да я произведеш", спомня си Шалинг. Туристите можеха да се сдобият с местни фигурки само в музея, и то ако имаха късмет. На производителите беше забранено да продават пряко своята продукция, макар че търговията под тезгяха вървеше, обикновено в натуралния си вид - коледна пирамида за резервни части за кола.
Днес повечето от работилниците в Зайфен игнорират посредниците и продават продукцията си в 40 специализирани магазина, пръснати из целия град. Броят на туристите, около милион през настоящата година, се е удвоил за последните пет години и като резултат в града почти няма безработни, докато средната безработица в областта е 20 процента.
Макар и да се придържат към традицията, работилниците в Зайфен вече влизат и в Интернет. Кристиян Улбрихт редовно информира американските си колекционери за последното производство на компанията си и разширява веригата на американските си сътрудници. Туристическите компании все по-често включват Зайфен в своите маршрути. Сериозен проблем за града е, че туристите са предимно възрастни, които идват, водени от носталгични спомени, докато броят на децата туристи не се е увеличил. Кметът на града Хайнц Вагенер обаче уверява, че вече е разработена стратегия за привличане и на младите.
Засега дървените чудеса на Зайфен, произвеждани по начин, познат от векове, олицетворяват традиционния дух на Коледа.
Коледно предчувствие
Какво е Коледата, ако не празник на духа и надеждата, в която се оглеждаме, и започваме да мечтаем! Какво е Коледата, освен един сбор от спомени и сенки, от намерения и стремления, с които се разделяме и по които продължаваме да страдаме. Какво е Коледата, безмълвното присъствие на детството, събрано в играчките, звуците и танцът на играчите. Времената се променят, Дядо Коледа се прекръщава на Дядо Мраз, после пак му връщаме рожденото име, но и бащите ни, и ние, и децата ни го познават именно такъв и никому не пука как ще се казва добрият старец, стига той да донесе любимите и жажданите играчки. И още, в дните преди тихата и святата нощ не е важно точно в чии ясли ще падне звездата на надеждата и пред кой олтар ние ще речем: Бог се роди, Коледо. Важното е празникът да е в нас. И ние да го носим и да пазим неговото топло поне в следващите дванадесет месеца. Така е било вече двадесет века. Дано не слагаме ръка на Божията Благодат!
Крадците са тандем с изкупвачите
В печата се пускат съобщения за кражби на електрически материали, най-вече кабели с дължина по няколко километра от помпени станции, от телефонни линии и електропроводи. За демонтаж на бюстове на заслужили исторически личности, излети от бронз или мед, на метални огради на градини и паркове, за откъсване на капаците от медни казани за варене на ракия. Списъкът може да се продължи с електромери и водомери на непостоянно обитавани сгради, части от разбити коли или кражба на цели автомобили, които впоследствие биват разглобени и продавани и на парче и т.н. Всичко това се продава на пунктовете за изкупуване на вторични суровини, на заложни къщи или фирми, които приемат или продават стари вещи, или на битака. Покровители на крадците са самите изкупвачи, които се явяват като укриватели на вещи, придобити чрез престъпление. Нима не им е пределно ясно, когато пред тях се яви съмнителен клиент и носи натрошен бронзов бюст или отрязани ръце от паметник, или стотици метри телефонен кабел, че те са крадени?
Правена ли е някога внезапна проверка на пунктовете за вторични суровини, дали в тези складове се намират такива материали, преди продажбата им на търговците на едро, откъде ги имат.
Ако бях прокурор, с чиста съвест бих им написал веднага обвинителен акт за вещно укривателство, придобито от неизвестен продавач.
Култът към силата ражда произвол, но рядко влиза в съда
Смъртта на 19-годишния Айредин Мустафов в нощта на 2. ХII.1998 е толкова нелепа, че събужда онези въпроси, които никой съд не може да разреши. Защото те опират до чувството за всемогъщество на силови структури, сред които се мяркат и откровени поклонници единствено на грубата сила, поощрявана от смятащи се за недосегаеми. Преди да се наложи съдът да разнищва кой колко пъти и от какво разстояние е стрелял, стои големият, изначалният въпрос: защо изобщо е предприето преследването, и то придружено със стрелба, сякаш е гонен не Айредин от Славяново, а опасен терорист от "ИРА-извънредни". Младежът бяга с фолксвагена , защото няма шофьорска книжка. Микробусът със спецполицаи започва преследването, защото фолксвагенът му се видял съмнителен. Гонитбата не дава резултат в продъжение на цели 40 км! Достатъчно, за да вбеси въоръжените мъже, които се връщат от безрезултатна акция по залавяне на опасен престъпник. По нищо не личи, че микробусът е полицейски. Спецполицаите не са и униформени. Какво е станало, когато най-сетне Айредин е засечен и спрян, съдът може да чуе само от спецполицаите. Според тях той побягва с пълна газ, макар че те му показали полицейските си карти, а гумата засяга палеца на крака на друг офицер от БОИ - Емил Жечев. Версията на младежа никога няма да узнаем. Но като имаме предвид известните досега факти за аналогични действия на служители на БОИ, чиито имена "протичат" и при други техни "акции" (Китен - юни 1999, язовир "Искър" - август 1999), отлежаващи безплодно из военните прокуратури в страната, имаме основанията за дълбоко съмнение, че в лицето на Айредин са били размахани точно картите на полицаите на безлюдната нощна магистрала. В оня миг е започнал безумният летеж на спецполицаите и на жертвата към истинското престъпление и към смъртта. А тласъкът към безумието е в страха от полицията, резултат на инерционния открай време силов произвол (изобщо), оставащ понякога ненаказан, и в неразбориите около законността на преследването (в конкретния случай).
Извън съдебната зала остана и опасната корпоративна солидарност на силовите служби, когато прегазят закона, поощрявана от бивши министри. Преди да бъде погребан, Айредин е бил заснет от близките и по тялото му личат следи от грайфери. Детето ми е било смляно от бой, не само простреляно, твърди майката. Данните за побоя обаче останаха извън папките на този процес. Прокуратурата вкарва в съда само онова, което може да докаже неоспоримо, казват магистратите с пагони. Подсъдимият офицер обаче мълча докрай.
Извън подсъдимата скамейка остана и лекарят от "Бърза помощ" д-р Сватовски, дежурен в онази нощ, който дори не свалил белезниците на простреляния младеж, за да го прегледа, та не разбрал (!), че е ранен.
Кой оттук нататък ще се съгласи да работи като спецполицай, щом като получава затвор заради изпълнението на задълженията си, запита в заключителната си пледоария защитата на офицера в лицето на адвокат Ани Крулева. Точно офицер от поделение на МВР със специални функции е длъжен да действа винаги адекватно, без да се поддава на емоции - контрира военният прокурор по делото Валентин Кирилов. Съдът призна за виновен 29-годишния ст. лейтенант от МВР Александър Вълков, баща на две малки деца. Но основните поуки от този процес трябва да ги извлекат и шефовете на силовите служби.
Легенди на шоубизнеса
Милиони продадени плочи, милиони долари печалба, милиони почитатели - всичко това са цифри, които отразяват невероятния комерсиален успех на Луиза Мария Чиконе, известна в света на шоубизнеса просто като Мадона. През последните двадесетина години този феномен на ХХ век бие всички рекорди сред жените певици по касов приход, макар че никой музикален критик не е написал ласкава рецензия за вокалните качества на това "чудо". И въпреки всичко авторитетното списание "Таймс" пише, че Мадона е "най-бързо развиващото се музикално явление на 80-те години". Любопитно е, че застаряващата Луиза Мария е един от идолите на тийнейджърите.
С корени от Калабрия, родена в Мичиган, тя стои начело на собствена империя, построена повече около движения на тялото й, отколкото около музиката й, която няма особена стойност. Затова пък физическите данни, агресията и безцеремонността й винаги са налице. Така с посредствени вокални дадености, но интензивност на изпълнението, тя успява да прикрие недостатъците си. "Нюзуик" пише: "Публиката е така погълната от външната страна на нещата, че не си дава сметка какво точно прави тя на сцената."
Иначе албумите й са професионално продуцирани и естествено тези, които лудеят по нея, искат да видят на живо този "продукт за консумация". Преди да се омъжи за актьора Шон Пен, скандалната Мадона изживя редица любовни авантюри, най-впечатляващата може би бе с актьора Уорън Бийти. В ролята на кандидатите за сватба бе и загиналият Джон Кенеди-младши, а сега наред е нашумелият британски режисьор Гай Ричи, от когото тя роди син преди няколко месеца Дъщеря й Лурдес, вече четиригодишна, е от един стар приятел. Така въпреки скандалното си поведение на сцената и най-вече в личния си живот Мадона продължава да е сред най-големите звезди на шоубизнеса.
Лукаев и Пенкова отпаднаха на сингъл в "Ориндж Боул"
КИ БИСКЕЙН. Тодор Енев се класира за осминафиналите на сингъл в турнира "Ориндж Боул" - неофициалното световно юношеско първенство. В мач от 2-рия кръг Енев, който е поставен под &numero; 1 в основната схема, разгроми Александер Швайцер (Гер) с 6:3, 6:3. Следващият съперник на българина ще бъде Саша Труксар (Хър). Другият наш представител при юношите до 18 години - Радослав Лукаев, отпадна от борбата след загуба с 5:7, 6:7 (4-7) от Ян Мертъл (Чех). Мария Пенкова пък бе отстранена във втория кръг при девойките до 18 години от &numero; 2 в схемата Рената Ворацова (Чех) с 0:6, 3:6. Така Тодор Енев остава единственият български представител на сингъл в турнира. Той, Лукаев и Пенкова обаче продължават участието си на двойки. В срещи от първия кръг на двойки при юношите до 18 години Енев и Жюлиен Касен (Фр) надиграха американците Лестър Кук и Матю Енъми с 6:2, 6:1, а Лукаев и Джонатан Сток (САЩ) победиха с 6:4, 6:4 Армандо Караскоса (Мекс) и Харел Сруго (Изр). Мария Пенкова и бразилката Мария Фернанда Алвес пък още не са изиграли първия си мач.
Метрото в "Люлин" е супер, но трудно се стига до него
Живея в жк "Люлин", София. Много се радвам на новата ни придобивка - метрото. Особено сега, когато беше завършена и станция "Сердика". Но има един според мен нерешен проблем. Спирката на подземния транспорт в "Люлин" е доста отдалечена от всички райони на квартала. Обезсмисля се изключително краткият път от квартала до центъра и обратно, когато трябва да чакаш друго превозно средство от порядъка на 15-20 минути, понякога и повече. Смятам, че градският транспорт няма да загуби с нищо, а може и да спечели, ако се помисли за рейсове, които да извозват пътниците от цял "Люлин" до метрото на всеки две-три минути. Нещо като вътрешни курсове, в които билетът да бъде не повече от 10 стотинки. Така ще се облекчат живеещите в нашия район и ще могат да се придвижват до центъра за не повече от 10-11 минути.
Пламен МИТЕВ, София
Общината обмисля вариант за вътрешен транспорт в района
В новия план за транспортното развитие на града евентуално ще бъде предвидено рационализиране на маршрутите вътре в самия район "Люлин". Това заяви началникът на управление "Транспортна дейност" към СО Георги Чакъров. Целта била масовият градски превоз да бъде доведен до спирките на метрополитена, за да могат да станат по-удобни прекачванията на гражданите. Г-н Чакъров обаче не се обвърза с точна дата, защото всичко зависело изключително от финансовите възможности на общината. В близко бъдеще общинарите се надявали да имат вече окончателен поглед върху нещата, за да могат да предложат една такава рационализирана схема на вътрешния транспорт в "Люлин". Предвиждало се обаче цената на билетите на тези автобуси да бъде еднаква с тази на останалите возила в столицата.
Муравей РАДЕВ: Бюджетът осигурява средства за реформите
СОФИЯ. Приетият вчера от парламента бюджет 2001 е уникален, защото е петият бюджет на правителството и е естествен финал за първия докрай завършен мандат, каза вчера в парламента финансовият министър Муравей Радев. С него се осигуряват необходимите средства за изключително важните реформи в социалната сфера - здравеопазването и социалното осигуряване, каза още Радев, като посочи, че субсидията за общините е с 50 на сто по-висока. Размерът на най-ниската заплата на държавните служители през следващата година е определена в закона на 178 лв. На лечебните заведения им трябват добре подготвени мениджъри
Народният представител Михаил Карафезов е лекар с дългогодишен опит по специалностите обща хирургия и детска хирургия. Женен, член на парламентарната Комисия по здравеопазването, младежта и спорта. Председател на УС на Регионалния съюз на болниците "Стара планина"със седалище Габрово, откъдето е избран с листата на СДС. Предстои му защита на магистърска степен по икономика - "Управление на човешките ресурси".
- Д-р Карафезов, някои от бившите поликлиники сякаш само обърнаха табелата с надпис Диагностично-консултативен център ( ДКЦ ) и проблемите с обслужването на пациентите и заплащането на лекарите останаха. Защо се получи така?
- Постепенно трябва да престанем да гледаме на диагностично-консултативните центрове като на бивши поликлиники. Това е особено наложително за техните управители. Ние сега практически изграждаме здравноосигурителната система и лечебните заведения имат голяма потребност от добре подготвени здравни мениджъри. За съжаление много от управителите се изживяват като дребни собственици, а не като истински мениджъри. Според мен те все още не умеят добре да насочват потока пациенти, а и с това потока пари към ДКЦ. Добрият управител трябва да създаде пълноценни условия за работа на лекарите специалисти, да разпредели по най-удачен начин договорите за ползване на апаратурата, която е един скрит резерв за приходи, да организира така дейността в центъра, че лекарите да имат дотъп до кабинетите си 24 часа. И най-вече ръководителят на ДКЦ трябва да спазва изискването поне 30 на сто от приходите да се насочват към преките изпълнители на медицинската помощ. Факт е, че на много места това законово изискване не се спазва, специалистите с право негодуват и ще бъде жалко, ако те започнат да напускат центровете. Съгласете се, че не може един лекар специалист да носи месечен приход на ДКЦ в размер на 2000-3000 лв., а да получава заплата 300 лева например. Вероятно такива центрове ще се разпаднат на индивидуални практики. Другата тенденция е, както вече Столичният общински съвет взе решение, да бъдат приватизирани. Предимство в този процес имат работещите там лекари, които като акционери ще могат вече реално да управляват дейността.
- На 1 юли 2000 всички лекари получиха равен старт в договарянето със здравната каса, но сега в новия рамков договор изискванията се повишават. Освен това конкуренцията сигурно ще принуди много медици да излязат от системата? Каква е алтернативата за тях?
- Нека уточним какво означава излизане от системата. Един лекар, ако бъде съкратен от болницата, ако напусне ДКЦ, той винаги може да продължи своята практика и това не е излизане от системата. Аз лично очаквам в близките години все повече колеги да се обединят в групови практики и пак да кандидатстват за договор със здравната каса. Освен това всеки лекар независимо от възрастта и специалността си може да работи частна практика. Категоричен съм, че трябва да има задължителен праг от минимум пациенти, при който лекарите да работят в екип с медицинка сестра, а защо не и с други колеги. Съгласете се, че не е възможно един лекар с 3000 пациенти да ги обслужва сам. Ето, сега настъпва зимният сезон, увеличават се грипните заболявания, трудно един лекар може да се справи с повишения поток от пациенти.
Споменахте за алтернативната заетост на медицинските специалисти. Такава има и тя е законово разписана. Могат да се регистрират хосписи в големите градове, да се отворят дрогерии, да се подготвят проекти за разкриването на медицински и социални центрове, за които Министерството на здравеопазването е предвидило преференциални кредити. Могат да бъдат реализирани много идеи, стига да има инициативност и кураж.
- Тези дни лекарското съсловие показва принципна позиция по сключването на новия Национален рамков договор за разлика от стоматолозите, които отказват да го приемат. Какъв е вашият коментар за решението на стоматологичния съюз?
- За съжаление една малка група стоматолози с добре развита частна практика, основно в София, налага своите разбирания за условията по оказването на стоматологична помощ и заплащането й от здравната каса. Вероятно тези стоматолози с богата листа от пациенти, за които увеличаването обема на стоматологична помощ (за децата от 14 до 18 г.- б.а.) и съответното й заплащане от здравната каса не ги устройва. Не мога да приема тезата им, защото София не е България и ако в столицата има платежоспособни пациенти, то в провинцията далеч не е така. Какво да правят там колегите им стоматолози? Освен това да не забравяме, че хората плащат здравни вноски и срещу това чакат както медицински, така и стоматологични услуги. Но с промените в Закона за здравното осигуряване се надявам, че този вид диктат ще бъде преодолян. Аз съм искрено удовлетворен от позицията на лекарското съсловие и оценявам желанието на моите колеги да търсят възможности за подобряване на пакетите медицински услуги и условията по сключването на рамковия договор със здравната каса. Колегите все повече се адаптират към промените и аз все по-трудно срещам лекар, който да желае връщането на старата система.
- Вие сте и председател на УС на болниците "Стара планина". Според вас каква е ролята на една неправителствена организация в изграждането на здравноосигурителната система?
- Регионалният съюз на болниците "Стара планина" бе учреден през май 1997 с идеята да се установи партньорство с подобен регионален съюз в областта Бернер-Оберланд, Централна Швейцария. Първоначално съюзът беше основан от болниците в Габрово, Трявна, Троян, Априлци и Тетевен, по-късно се включиха и други болници от региона. Сътрудничеството ни с швейцарските колеги е изключително полезно. Ние успяхме да осигурим възможността нашите лекари да усъвършенстват квалификацията си, както и да почерпим швейцарския опит по отношение грижите към болните, специално за подготовката на медицинските сестри. Осъществени бяха едномесечни и двумесечни специализации на български лекари в швейцарски лечебни заведения.
Директорите на болниците от съюза завършиха специален курс по здравен мениджмънт. Неотдавна проведохме и семинар, на който дискутирахме въпросите как се прави бизнесплан на търговско дружество, откъде могат да дойдат инвестициите и много други въпроси, важни за реализирането на здравноосигурителната система в болничната помощ от 1 юли 2001. Швейцарският съюз ни помогна и в изграждането на инфраструктурата на нашите болници. Всички те са снабдени с автоматизирани телефонни централи, дарени от швейцарското правителство, изцяло бе ремонтиран операционният блок в Габрово, изгради се резервоар за водозахранване на болницата в Трявна, закупен бе и нов рентгенов апарат за болницата в Троян. Освен това всяка година в региона провеждаме Интердисциплинарна практическа седмица. С участието на швейцарски специалисти първо теоретично разработваме теми от ежедневната практика, а след това партньорите ни демонстрират свои хирургични техники и методики. Мисля, че ролята на една неправителствена организация в здравния сектор е именно тази - да работи в тясно сътрудничество с чуждестранни експерти, за да подпомага усъвършенстването на българските специалисти не само в пряката им медицинска дейност, но и в придобиването на умения за управлението на тази дейност. Нещо, за което ви споменах в началото на нашия разговор - трябват ни повече практически подготвени здравни мениджъри. Регионалният съюз "Стара планина" има идея да бъде учреден и Балкански съюз. Вече сме установили контакти с болници и подобни съюзи в нашите съседни страни. РСБ "Стара планина" активно търси партньори и в страната, защото ние смятаме, че решаването на регионалните проблеми в здравеопазването ще бъде ключов фактор в успешното провеждане на реформата. Един от основните принципи на християндемокрацията е субсидиарност - решаването на всеки проблем става на това ниво, на което е възникнал. Този принцип трябва да бъде мотивация в дейността на нашите здравни мениджъри. На тях и на всички колеги от сърце им желая успех!
Наградените в IХ шахматен конкурс
IХ шахматен конкурс "Абонамент "Демокрация" включи в регламента допълнителни условия: конструиране на равностойни близнаци на 2 задачи, както и откриване и отстраняване на дуали. Точните решения на всички задачи носеха 58 точки, а двата близнака и коригирането на дуали прибавяха още 12 точки.
Няколко участници предложиха 30, други - 40, а трети - 45, близнака и сред тях единствено равностойният близнак в задача &numero; 1 и респ. 5-те равностойни близнака в задача &numero; 5, но допълнителни точки те не получиха заради колебливостта и "тотаджийския" подход. Не бе присъдена допълнителна точка и за несполучливото елиминиране на дуала в задача &numero; 9 (Дф6 се премества на х1), защото то не подобрява композицията, а обратното - влошава съдържанието й.
Сумарният точков актив определи както победителя, така и асистентите за призовите награди и само вида на поощрителните подреди жребият.
Поощрителна награда (1-месечен абонамент на в. "Демокрация") - актив 63 и по-малко точки:
Накрая Буш спечели
ВАШИНГТОН. Ден след решението на Върховния съд на САЩ кандидатът на демократите Ал Гор се отказа от борбата и поздрави съперника си Джордж Буш-младши с победата в трудната и продължителна борба. Гор обеща да работи с новия президент за преодоляване на разделението, причинено от тежкия вот, а Буш обеща да служи на цялата нация, след което започна да сформира екипа си, в който блести името на героя от "Пустинна буря" о.з. ген. Колин Пауъл, най-вероятен бъдещ Държавен секретар. Лидери от Европа, Азия, Америка и Африка започнаха надпревара да поздравят бъдещия лидер на световната суперсила, докато пресата коментираше изхода от вота със смесени чувства и епитети.
Наш военен самолет прелетя над Югославия
САРАЕВО. За първи път от 10 години насам български военен самолет прелетя над Югославия. Армейският Ан-26 на началника на ГЩ на БА ген. Михо Михов пресече въздушното пространство на западната ни съседка на път за Босна и Херцеговина. Първоначално юговластите отказаха да пуснат самолета по най-краткия път от София до Сараево и това коства едночасово закъснение на полета. С много усилия българската страна успя да си издейства преминаване през Югославия, но по много по-заобиколен маршрут.
Офицер &numero; 1 у нас пристигна вчера в Босна и Херцеговина, за да посети 59-те български военнослужещи от състава на ЕСФОР по случай новогодишните празници.
Непротивоезикоругателствувайте
Напоследък доста често ставаме свидетели как в речта ни познати глаголи с познати представки изведнъж започват да се появяват в нов, неочакван вид, за да изразят значение, което доскоро се е изказвало по друг начин. Всичко това най-често става с помощта на нови представки, които се появяват преди всичко поради някаква криворазбрана мода, но обикновено поради чуждо влияние. При това става дума все за глаголи, които се употребяват често, но в новите си одежди ни изглеждат по-респектиращи. Възможно е някои от тези нови форми на глаголите ни отдавна да съществуват, макар и понякога да са били позабравени, а други едва сега се появяват, но упорито се борят за налагането си.
Наскоро в бележките ми във вестника писах за ужаса, който изпитах, че думи като отпочвам като остатък от предишния канцеларски език отново се възраждат в нашия език, макар да мислех, че отдавна сме ги забравили. Оказа се обаче, че тази дума съвсем не е самотна в съвременната ни реч. Подобни следи от онзи стар език има доста много. И няма значение, че повечето от тях дори не са с български произход. Лошото е, че те непрекъснато ни се натрапват.
Така продължава да ни се натрапва глаголът зачета в случаи като да зачета информация, макар че с този израз искаме да кажем, че ще я прочетем. В българския език има глагол зачета/зачитам, но той има съвсем друго значение - "уважавам". Другият глагол, зачитам се, който също се среща, пак е с по-различно значение - "задълбочавам се в четенето". Така че уродливият израз, в който се появява зачитам, няма място в речта ни.
Не би трябвало да има място в речта ни и израз като отдавам под наем, защото в българския език все пак представката на глагола не е необходима. Както се казва давам на заем, така е и давам под наем. Но очевидно смята се, че отдавам е от някакъв друг, по-висок стил и всички погрешно се стремят да го включат в речта си.
Изразът да замериш температурата или нивото на реката също е твърде странен за ухото ни, защото обикновено аз замерям някого с камъни и в този случай представката за се появява на мястото на представката из. Все пак знаем, че се измерва нещо, макар и днес чрез масовата употреба да ни внушават, че не е точно така.
Говори се най-често, че се извършва подмяна на документи, макар да знаем, че подменянето обикновено означава в езика ни нещо друго - че се извършва фалшификация, а в описваното действие, доколкото всичко е съвсем в рамките на закона, трябва да се каже сменям, заменям.
Стана модно да се говори, че се заделят средства, макар че за българина и в този случай представката е друга и той е свикнал да отделя средства за нещо.
Този списък може да бъде продължен. Общото във всички случаи обаче е, че се стига до неочакваната поява на някаква представка при глаголите, която не ни е съвсем ясна, но ние механично я приемаме и започваме да я употребяваме, дори и тя да ни озадачава със съществуването си. Причината за това е, че обикновено решаваме, че става дума за заемане от някакъв по-различен стил, който не ни е съвсем близък, но има право на съществуване. Така респектът от онзи стил, който се нарича административно-делови, ни кара да правим собствената си реч доста често странна и невинаги разбираема. А когато нововъведенията навлязат и в езика на вестниците, радиото и телевизията, тогава спасение от тях няма, макар че от появата им точно изказът на медиите страда най-много.
Новият президент
ОСТИН, Тексас. Губернатор на Тексас и син на бивш американски държавен глава, Джордж Буш-младши проправи пътя си към Белия дом силно убеден в личната си способност да запълни идеологическата бездна в политиката, коментира Ройтерс.
Оспорваните избори на 7 ноември и проточилата се съдебна битка с демократа Ал Гор след това помогнаха на американците на опознаят личността на Буш-младши и неговите лидерски способности. Буш сравни задълженията на президента с тези на главния изпълнителен директор на една компания - някой, който "определя задачите за деня" и се обкръжава с най-добрите хора, които могат да ги свършат.
Въпреки изключително оспорваната надпревара за Белия дом, той бе уверен в победата си още от първия ден. Неговите умения и предложения в икономическата област бяха подлагани на съмнение от демократите, но той си спечели привърженици в трите телевизионни дебата, в които се срещна с Гор. Буш-младши превърна липсата си на опит във Вашингтон в свое положително качество. Но може би най-голямото му постижение бе, че успя да промени имиджа на партията си. Той се обяви за "състрадателен консерватор", който ще мисли за бедните, образованието и морала.
През първите 45 години от живота си, Буш никога не е мечтал за президентския пост. До 1994, когато бе избран за губернатор на Тексас, той бе неизвестният син на известен баща. Като губернатор Буш се наложи като внимателен и прагматичен управленец, желаещ да поддържа добри контакти с демократите.
По-големият син на Джордж и Барбара Буш е роден през 1946 в Ню Хевън, Кънектикът. През 1950 семейството се премества в Мидланд в западен Тексас. През 1975 Джордж Уокър Буш получава магистърска степен по икономика от Харвард бизнес скул. През следващите години на три пъти е измъкван от финансови проблеми от свои партньори. През 1978 несполучливо се кандидатира за място в Камарата на представителите. Когато се появяват слухове, че в миналото е вземал наркотици, Буш отказва да ги потвърди или отрече. Той е по-открит към проблемите си с алкохола на млади години, като през 1986 окончателно се отказва от пиенето. Неговите минали "прегрешения" обаче не успяха да навредят на президентската му кампания.
Открита бе и втора книга с мемоари на проф. Ал. Цанков
Книгата със спомени на проф. Александър Цанков "България в бурно време" стана събитие за обществения и културния ни живот в периода от около година-година и половина насам. Тя бе разпространена в тираж, надхвърлящ 20 хиляди бройки, което е изключителна рядкост днес за наш автор, та дори и когато той е една демонизирана с десетилетия от комунистите личност и може би политикът, към когото омразата им изкристализира в най-негативната квалификация "кръволок".
Режимът преди 10 ноември 1989 не допускаше и най-малък нюанс на обективност в отношението към Цанков, историците, претендиращи да са изследователи, просто безцеремонно и категорично го заклеймяваха. В изкупителни жертви бяха превърнати и всички, имащи нещо общо с фамилията му - властта ги преследваше до девето коляно. Не можеше и да се помисли пред съда на времето да се чуе и "другата страна", а най-малко пък да се произнесе и да изложи своята истина самият Александър Цанков.
Витаеха слухове, че е написал мемоари, но не беше сигурно. Че това е факт, стана ясно от племенника му Милко Цанков, дългогодишен политически емигрант, син на брата на професора Асен, също прекарал живота си извън родината след 9 септември. Но с издаването на спомените не се бързаше. Милко Цанков заявяваше, че иска да се убеди в необратимостта на демократическите процеси у нас, в отдръпването на комунистите от водещата политическа роля, и затова чак след зимата на 1997 се захвана с конкретното осъществяване на мисията си да запознае нашата общественост с оставените в ръкопис мемоари на личност, оставила дълбока следа в живота на страната като бариера пред коминтерновските планове да я хвърлят в кървавата война за установяването на пролетарската диктатура.
Милко Цанков, вече на една достолепна възраст, съдейства всеотдайно и безкористно мемоарното наследство на чичо му да достигне до българските читатели. За него това бе и фамилен, но и патриотичен дълг, защото до истината за историята може да се достигне само след запознаването с всички документални източници. В условията на свобода и демокрация без идеологически и политически приоритети новите поколения сами могат да формират оценката си за сложните и противоречиви събития и личности от миналото. Със забавеното излизане на книгата Милко Цанков направи верен ход - тя не предизвика истерията, която можеше да се очаква, ако се беше появила шест или седем години по-рано. Не че нямаше възражения и несъгласия, но все пак попадна в една по-успокоена и мъдра обществена атмосфера и при повишена толерантност към гледища, за които не сме подготвени или не сме съгласни в по-голяма или по-малка степен с тях.
Сега се оказва - и това е една важна новина, че проф. Александър Цанков не е автор само на "България в бурно време", но и на втора книга със спомени. Малко са нашите държавници, с които може да бъде сравняван в желанието им да са летописци на преживяното, а и условията - в емиграция - не са най-добрите зап писане: далеч от родината, без ползване на справки и т.н. Но Александър Цанков оставя и втора книга, "Мемоари от моето време", която се подготвя за печат също от издателство "Прозорец" в поредицата "Хроника".
Повече за тази книга научаваме отново от неуморимия Милко Цанков, който се е посветил да издирва сред роднини и всички възможни източници документални материали, свързани с чичо му.
Мемоарите са започнати през юни 1945 в Бад Гащайн, Австрия, където проф. Александър Цанков е въдворен на местожителство от американските власти до края на процеса за екстрадицията му.
Процес, който завършва с отказа на англо-американската комисия да предаде Александър Цанков и членовете на неговото виенско правителство на комунистическа България. Мемоарите са завършени в Буенос Айрес, Аржентина, след като той емигрира там на 8 март 1949.
"Аз говорих с моя чичо по телефона - спомня си Милко Цанков - 50 дена преди неговата кончина. Той току-що се беше завърнал вкъщи след операция на рак в черния дроб. Лекарите обясняват, че ако впоследствие има кръвоизливи, то много мъчно могат да се спрат и смъртта е неизбежна. Професор Александър Цанков умира на 17 юли 1959 в 22 часа и 30 минути."
На надгробния камък, далеч, много далеч от родината, се четат имената:
Мария Урумова е следвала математика в Бреслау, Германия. "Тя беше една примерна българска майка, жена с нежни чувства, но същевременно със силни характер и воля. Нейната подкрепа за съпруга й беше незаменима помощ в дните на нужда и тревоги" - характеризира я Милко Цанков. И добавя: "Двете дъщери - Милка и Славка, винаги се гордееха с родителите си и живееха близо до тях. След смъртта на Милка днес Славка Цанкова-Майснер остава единствена пряка наследница на Александър Цанков. Тя притежава оригиналните ръкописи както на "България в бурно време", така и на "Мемоари от моето време", които ще бъдат подарени на българската национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"."
От енциклопедията на братя Данчови узнаваме, че Александър Цанков е написал един учебник "Политическа икономия", издадена в 1931. "Да, потвърждава племенникът му, той не е само политик, той е предимно икономист, професор е по политическа икономия. " И предоставя на "Демокрация" снимка на настоятелството на Българското икономическо дружество от 1935. С негова помощ разпознаваме фотографираните.
След като са изтекли толкова много години, естествено е паметта да не може да прецизира и първите имена.
Г-н Милко Цанков ме ощастливява и с друга наистина униална снимка, тя е на къщата, в която проф. Александър Цанков е изживял последните си години (1948-1959) с адрес: Calle General Enrique Martines 1489, ler etage, Buenos Aires.
"Да си емигрант не е лесно - споделя Милко Цанков, сам преживял подобна орисия. - Напускаш родината си, без да знаеш какво те очаква оттатък. Александър Цанков напусна България на 65-годишна възраст. При всеки случай той напомняше и повтаряше: "Аз в чужда държава политика не правя! Иван Дочев, Гемето (Георги М. Димитров) и цар Симеон ще защитават своите интереси. Желая им успех. Но това не е политика. " Политическите емигранти (колко са те?) и икономическите емигранти търсеха и трябваше да си намерят място в една нова и чужда среда. Насъщният хляб беше за тях всекидневна грижа за дълги години. Проф. Александър Цанков пое пътя на тъжния емигрантски живот, за да продължи борбата срещу българския комунизъм и покаже какво беше България. Понасяше смело и покорно неволите на изгнаничеството. Но имћ сила и воля да напише две книги, които отразяват неговото политическо минало и спомени от неговото време. Само в страданието, далеч от своята родина, човек може да осъзнае своето време."
Откриха изворите на Амазонка
ВАШИНГТОН. Международен изследователски екип откри точното местонахождение на извора на р. Амазонка на височина 5509 м в планината Невадо Мисми, част от Андите в южната част на Перу. За целта е била използвана модерна сателитна технология за навигация - апаратът Глоубъл пъзишънинг систем, но за да достигнат откритието си учените е трябвало да преодолеят много действителни трудности - суров терен, бурни ветрове, сняг и лед, големи надморски височини, с помощта на джипове, коне, велосипеди и дори пеша.
Всъщност изворите на Амазонка са били посочени от Националното географско дружество още през 1971, макар и разположението им впоследствие да е било многократно оспорвано. Настоящата 22-членна експедиция, в която участваха учени от САЩ, Полша, Перу, Канада и Испания, обаче потвърди правилността на тезата, тъй като с модерното оборудване възможното отклонение е най-много 5 м. Изворът на Амазонка може да бъде определен като най-отдалечената точка във водосборния басейн, през който речните води текат целогодишно, посочи географ от Института Смитсониън.
Местоположението на точните извори на Амазонка си остава загадка в продължение на векове и за тях се носят множество митове. Втората по дължина река в света събира водите на пет реки от Андите - Апуримак, Уаляга, Мантаро, Мараньон и Урувамба-Вилканота.
Парламентът избира съдебни заседатели за 7 мегадела
СОФИЯ. Седем замразени мегапроцеса, сред които тези за унищожаване на досиетата и за "възродителния процес", могат да тръгнат най-накрая, след като парламентът одобри 31 съдебни заседатели. Проект за решение за избора им бе внесен в НС от депутати от СДС във вторник. Така парламентът ще изпълни решението си от март 1999 за избор на съдебни заседатели. Утвърждаването на предлагания списък е единственият начин да се даде ход на въпросните мегадела от Върховния касационен съд. От 7 години наред липсата на заседатели не позволяваше да се съставят съдебни състави за разглеждането на делата.
Печатът предвижда слаб мандат
ПАРИЖ, ЛОНДОН. В статия, озаглавена "Избран от съдиите", френският в. "Либерасион" отбелязва, че "след 36 трагикомични дни на политико-юридически баталии 43-ият президент на САЩ има съмнителната чест да стане първият американски държавен глава, който дължи ключовете на Белия дом на съда".
Според в. "Монд" последното решение на Върховния съд "е взето на чисто партизански принцип: петимата съдии от десницата "за", четиримата центристи "против". Така беше предпочетена процедурата (сроковете) пред принципа (един вот - един глас) и беше даден приоритет на формата пред съдържанието".
