В средата на седмицата направихме еднодневна екскурзия до Рилския манастир, на 120 км югозападно от София. Добре ни подейства измъкването от стреса на големия град. Мирна, архаична природа с овчарски стада и магаренца, орна земя като преди сто години, заоблени хълмове, оцветени гори.
Палейки една свещ, си пожелах да се върна отново и да обходя страната, стария Пловдив, Розовата долина - където се добива световноизвестното розово масло, Ловеч - града на люляка, Черно море, Добруджа, Родопа планина... Седмици след нашето завръщане от София все още не можем да осмислим всички тези впечатления и преживявания, които дълбоко ни разтърсиха. "Аз открих моята любов към София. Аз загубих моето сърце в България", пише Петер Фаар в писмото си до българската посланичка.
За Рут Льоб е почти невъзможно да каже нещо конкретно за плетката от впечатления, които се натрупали у нея за шестте дни на престоя в България. "Да разплета отделните нишки и възли и да изразя многото впечатления, много ми е трудно..."
Даниел Химелбергер се надява, представлявайки ни всички нас, "че веднъж започналият диалог между авторки и автори от България и Швейцария ще продължи и границите (предимно културните) между страните скоро ще отпаднат".
Колонка на Стефан КОСТОВ -Мнения по терлици
Последователността, която централното ръководство на ДПС демонстрира по отношение на досиетата, е на път да развали най-характерната особеност в поведението на партията - фрапиращото й непостоянство. Защо водачите на движението така яростно ритат срещу разобличаването на доносниците, и децата знаят. Но дали водачите знаят, че мнозинството от подопечния им електорат не е на тяхното мнение? Нещо повече, не мислят като тях и много ръководители и активисти. Ако така силно не властваше принципът на централизма, г-н Доган щеше да чуе например как разсъждават по въпроса:
- Един член на ЦС на ДПС, преследван и интерниран по време на "възродителния процес": "Крайно време е да падне завесата. Колкото повече се укриват, толкова по-големи съмнения и подозрения пълзят. Избирателят сам ще реши дали да си бил сътрудник на ДС е лошо или добро, но той трябва да знае всичко за човека, на когото залага."
- Един активист на областно ниво, прочел вече кой го е топил пред тайните служби: "Още през 1997 трябваше да приключат с досиетата и сега никой нямаше да се сеща за тях. Когато научихме, че за ДС са работили наши шефове, вместо да дойдат и да кажат на хората какво са правили и защо са го правили, те ни оставиха ние да берем срама. За да не се повтаря тази ситуация, на всеки тръгнал да става политик досието му, ако има такова, трябва да бъде отворено."
- Един общински лидер, чиято най-трудна задача сега е да убеждава колко правилен е завоят наляво, предлага: "До името на всеки кандидат за народен представител догодина да е отбелязано имал ли е нещо общо с ДС. И да се уточнява на кой отдел е сътрудничел. Аз например уважавам хората, които са работили за националната сигурност. Това е плюс пред избирателите."
Тъй че освен официалната позиция на ДПС, за досиетата и доносниците съществуват и такива мнения. Те обаче вървят по терлици, защото "от горе" не си поплюват. А "от долу" помнят какво стана с онези, които прекрачиха забраната и постъпиха в областните администрации.
Контрабандата със спирт отдавна спряна
СОФИЯ. 10 души от агенция "Митници" са уличени в разпространения преди няколко дни от Константин Тренчев доклад за контрабанда със спирт, каза вчера зам. финансовият министър Пламен Минев. Този доклад не е новина, всички документи по него са предадени в прокуратурата и не може да се говори за политически чадър над визираните лица, подчерта той. Зам.-министърът съобщи, че сред уличените имало и полицаи, но отказа подробности за броя и имената им. Някои от служителите, замесени в контрабандата със спирт, били уволнени по-рано по други сигнали. Най-важното е, че след доклада бяха прекратени каналите за незаконна търговия със спирт през пристанищата, затегнат бе контролът на облепването с бандероли, увеличени са приходите от акцизи - всичко това доказва, че организираната контрабанда със спирт е пресечена, обобщи Пламен Минев.
В началото на тази година изисках от Кирил Радев и от тогавашния директор на Гранична полиция Вячеслав Димитров доклади за контрабандата, но не ограничени само за спирт или за друга стока. Обаче докладът, който получих от Радев, беше плачевен, коментира министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов. Той призна, че малко се е забавил с уволнението на началника на НСБОП през пролетта.
Йорданов е разпоредил проверка на службата, която да покаже кога е приключила работата по тези случаи и кога материалите са изпратени в прокуратурата. "Нещата много ми приличат на поредната политическа спекулация с познати стари актьори - Тренчев и Радев", допълни министърът.
Легенди на шоубизнеса
Човекът, който измисли джаза
Людмил ГЕОРГИЕВ
Джели Рол Мортън - една от най-странните личности в джаза, претендира, че е сътворил музиката, наречена джаз. Твърди, че това е станало през 1901. По-важно е, че наистина имаше гениални заложби. Но, разбира се, беше голям самохвалко, колоритна фигура и отчаян егоцентрик. Безспорно обаче беше влюбен в себе си, но същевременно явно можеше да подкрепи тези думи с постиженията си.
Фердинанд Джоузеф Мортън (фамилното име произхождаше от френското "Ла Менте") бе роден в Ню Орлийнс някъде през 1885. От ранна възраст Ферд свиреше на пиано по бордеите на квартала "Сторивил". Любопитно е да узнаем влиянието, което оказваше сред тези тогавашни музиканти във формирането и създаването на новата музика. Естествено той бе наясно, че има пръст в развитието на джаза. Нещо повече - твърдеше, че всички стилове произхождат от неговия стил. Бе запознат с блуса, стомпа и рагтайма, имаше представа от френската и испанската музика, чието влияние демонстрираше като солопианист или лидер на бенд.
Първият му състав "Червените люти чушки" направи забележителни записи още в средата на 20-те години и доказа, че стилът Джели Рол наистина съществува. От друга страна, той въобще не се срамуваше от хвалбите си, твърдо убеден, че прави нещо голямо. Но трябваше да мине известно време, докато музиката му стана позната най-напред на Юг, а след това в Калифорния и Средния запад. Едва когато стана на 40 години, популярността му достигна върха си. Пеейки, свирейки и разказвайки историята на живота си, той бе вече национална фигура. Точно тогава здравето му изневери и така човекът, който откри джаза, напусна разочарован този свят в Лос Анжелос. Искрящата му персоналност си отиде заедно с него, но в аналите на джаза пианистът, аранжорът, композиторът и диригентът остави спомена като една от най-нестандартните фигури в историята на тази музика.
Москва скланя за споразумение за реадмисия
Лили БОГДАНОВА
СОФИЯ. Споразумение за реадмисия между България и Русия може да бъде подписано, когато бъдат определени възможностите за изпълнението му. Това заяви вчера руският посланик Владимир Титов след среща в парламента с председателката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова. Ако няма такива възможности, е по-добре да не се подписва такова споразумение, смята той. Според него възможностите за реадмисия са свързани и с нерегулираното решение на тези проблеми в ОНД, с това, че южните граници на страните от ОНД са открити и, че няма неконтролирана миграция от Русия към България. Посланик Титов уточни, че Русия няма споразумение за реадмисия с нито една държава. През април 1999 Москва е получила българския проект за споразумение за реадмисия. Разисквахме темата за визите, за да се стигне до решение на въпроса в интерес и на двете страни, информира Екатерина Михайлова. Според нея били засегнати различните варианати, обсъждани в Съвета за евроинтеграция - за реадмисия, за облекчен визов режим, за да не се затрудняват определени категории граждани.
Непротивоезикоругателствувайте
Канцеларската реч
Владко МУРДАРОВ
Когато говорим за слабостите на журналистическите текстове днес, много често въпросът допира до квазиместоименията, макар и да не е винаги известно какво представляват те. Всъщност квазиместоименията не се срещат от вчера в езика ни. Интересното обаче е, че са се наложили в речта ни все в един и същ период - през шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години на века, за да останат като че ли завинаги в нея, независимо от всички критични бележки, изписани за тях.
Едно такова квазиместоимение, тоест дума, която се появява, за да замести някое съществително име, е например последният в изречения като Интересът към последния все повече нараства след откриването на нови данни за престоя му под водата или Основателен беше въпросът за произхода на средствата, тъй като последните трябваше да се набавят извънбюджетно. Всъщност в тези случаи прилагателното последният се държи като местоимение, защото е използвано само за да не се повтори името, употребено в предходното или пък в по-предната част на същото изречение. Резултатът от включването на квазиместоимението в речта е, че така тя става привидно по-официална, по-строга, но едновременно с това й се придава и по-книжен, по-изкуствен вид. Емоционално се говори за нейното изсушаване. Отделен въпрос е дали тъкмо това е бил търсеният ефект, както и че направеният избор говори тъкмо за липсата на чувство за стил в дадената речева ситуация.
Като квазиместоимение се проявява и показателното местоимение този, защото може да замести лично местоимение и при това без да е последвано от съществително име, както се проявява обикновено в речта. Това става в изречения като По-добре се представи отборът на домакините, докато този на гостите изненада с вяла и неубедителна игра или Гражданинът не трябва да забрави да се обърне първо към домашния си лекар, като този да го насочи към съответния специалист. Цитираните изречения звучат изградени напълно според изискванията на стария канцеларски стил, но за съжаление са родени в съвременен вестникарски текст.
Още навремето беше писано, че основната слабост на всякакви подобни текстове е, че са лишени от свежест като съдържание и форма, но от днешна гледна точка по-смущаващо е, че чрез тях се продължава една традиция, която очаквахме да бъде прекъсната през последното десетилетие.
Многократно са сочени пътищата за избягването на квазиместоименията. И все пак си струва да се припомни, че няма нищо страшно, ако във вестникарския текст вместо последния или този, вместо същия или такъв се употреби просто личното местоимение. Тоест в изречението Основателен беше въпросът за произхода на средствата, тъй като ТЕ трябваше да се набавят извънбюджетно вместо последните е употребено те, за да зазвучи речта по-нормално.
От друга страна, нужно е страхът от повторенията, който води въ вестникарския текст до използването на квазиместоименията, да бъде преодолян. Защото разговорната реч, която в момента е образец при формирането на журналистическия стил, допуска подобни повторения. А ако все пак искаме да се покаже на читателя, че сме наясно, че има повторение, но го допускаме в името на по-ясната мисъл, можем да си позволим и още нещо. Тогава изречението ще гласи например Основателен беше въпросът за произхода на средствата, тъй като ТЕЗИ СРЕДСТВА трябваше да се набавят извънбюджетно.
Пеперудата
Пеперудата - Разказ от Цанко ЖИВКОВ
След вечерята Ина побърза да си намери място пред телевизора във фоайето на почивния дом. За мнозина от летовниците гледането на поредния епизод от безкрайния сериал беше се превърнало в задължителен, почти религиозен ритуал. С него те бяха свикнал, преди да дойдат край морето, и за нищо на света не желаеха да се лишат от това продължаващо удоволствие. Затова фотьойлите и столовете все недостигаха - винаги имаше и правостоящи, а децата сядаха направо на килима най-отпред. Никой обаче не протестираше, дори да стоеше цял час на крака. През няколкото дни от началото на смяната хората бяха се отърсили от напрежението и умората, с които бяха дошли, наспали се до насита, хванали загар от морското слънце и свикнали вече на леност и безгрижие, сякаш винаги е било така и нямаше да има свършване.
Ина зърна свободен стол в дъното на фоайето, примъкна го и макар да виждаше екрана на телевизора малко отстрани, сметна, че ще й е удобно. Настани се и зачака началото на епизода с почти физическото усещане за приятно преживяване. Не че сериалът я задоволяваше напълно. Често се дразнеше от прекалената му разтегленост, от вмъкването на нови действащи лица и странични интриги извън взаимоотношенията на главните герои. Но останалите филми бяха изпълнени с убийства, насилие и извратености, които я отблъскваха. А в сериалите, макар да ги наричаха розови или сапунени опери, се разказваше за любов, за чудото да се срещнат двама непознати и да повярват, че са създадени един за друг. Увличаха я недоразуменията и разминаванията между влюбените, сложни, невероятни на пръв поглед, но често случващи се в живота, които превръщаха всяка любовна история в неповторима, а филма за нея - в напрегнато и интересно зрелище.
Тръгнаха надписите. Във фоайето беше задушно, макар че стъкленият портал зееше широко отворен и лъхащият откъм морето бриз развяваше тънките пердета. Децата се смълчаха, а тия от жените, които с вестници, салфетки или ветрила се мъчеха да разхлаждат опалените си от слънцето лица и голи рамене, престанаха да си веят и отпуснаха ръце.
Ведно с първите кадри някаква нощна пеперуда, привлечена от светлината на екрана, взе да кръжи пред телевизора. Беше черна и мъхеста, но по средата на крилете й имаше разноцветни кръгчета, като очи, които светваха и гаснеха, светваха и гаснеха. Пеперудата се стрелкаше към екрана, блъскаше се в невидимата и непонятна за нея преграда от светлини и цветове, хлъзгаше се надолу и пропадаше в мрака.
Странно по какъв начин, но в тая пеперуда Ина видя себе си. Стремежът й да сподели с другиго чувствата, които я препълваха, и невъзможността да го постигне. Все стигаше до някаква непреодолима преграда и се свличаше в сивия здрач на пустотата. До следващия порив и ново разочарование. Как беше възможно отчаяното упорство на пеперудата толкова много да изразява самата нея?
Сърцето й се присви. Караше двадесет и петата си година, а още не беше срещнала голямата си любов. Флиртове - колкото щеш. Харесваха я, защото и на лице, и на фигура не беше обидена от Бога. Един от обожателите й я сравняваше с гъба манатарка, здрава, напращяла от сили, с постоянен загар на бузите си. Много обичаше да върви сред природата, независимо от сезоните. Там най-добре опознаваше приятелите си. Някои се оказваха неспособни да се развълнуват от бликащ извор или от току-що разтворило се цвете. Веднага ги пропъждаше. Други, за да й угодят, престорено се възторгваха и също й отмиляваха. Не понасяше нахалните и циничните, които безцеремонно се стремяха към физическа близост, а тя търсеше първо духовната. Казваха й: "Ти да не си нещо сбъркана? На твоите години една жена трябва да бъде омъжена или да има любовник. Иначе ще изсъхне като неполивано цвете! " Вбесяваше се от такива приказки. Имаше приятелки, които не подбираха с кого тръгват. Всеядни. Изпожениха се и до една се разведоха. Ина не можеше и не искаше да свърши така. Понякога при ново познанство като че всичко й се струваше да е истинско и трайно. Той е! - внушаваше си сама и искаше да повярва в това. Минаваха седмици или месеци и нещо изведнъж се скършваше в душата й. Виждаше го някак делничен, ограничен, с бедна чувствителност. И рязко преустановяваше връзката. Затова й беше излязло името на чудачка, на "отнесена от вихъра", която не знае какво иска. Майка й казваше: "Принцовете отдавна са се свършили. Да не мислиш, че ние някога все по любов сме се женили!"
Това още повече я огорчаваше и ядосваше. Знаеше, че няма идеални мъже, но избраника си трябваше да го усеща потребен като хляб и вода, да утолява жаждата й за смисъл и красота в живота. Мнозина живееха без такива изисквания, не бяха срещали и познали любовта никога. Не можеше да си представи, че и нея я очаква подобна участ.
Уж гледаше филма, но потънала в мислите си, нищо не беше разбрала досега. Пеперудата все по-настойчиво се блъскаше в екрана, мъчеше се да премине през него и да се озове сред цветовете и светлините на телевизионния мираж. Тя кацаше върху устните и очите на героите от филма и това развеселяваше зрителите. Други взеха да се дразнят от упоритото й пърхане върху екрана и да подвикват:
- Разкарайте тая вещица!
- Докога ще ни играе по нервите?
- Абе, няма ли кой да смачка гадината?
Ина усети, че се задъхва, въздухът не достигаше в гърдите й. Само това не биваше да се случи - някой да убие пеперудата. Не трябваше дори да я докосва с пръсти, защото беше слушала, че отнеме ли се коприненият прашец от крилете й тя не може повече да лети и умира. И друго беше чела: пеперуда на гръцки означавало душа. Чия душа беше тая пеперуда? Нейната ли? Струваше й се, че ако някой смачка пеперудата, ще убие душата й. И никога нямаше да си прости, че е допуснала това. Боже мой, какво да предприеме, за да спаси пеперудата?... Децата вече я преследваха по екрана, но тъкмо посягаха да я хванат, тя се смъкваше в тъмното. Изчезваше и пак се появяваше, за да се смъкне отново в мрака.
Никой вече не гледаше филма, а се надпреварваха да дават съвети как да се отърват от пеперудата. Разтреперана, Ина скочи от мястото си. Беше решила да вземе в шепи безразсъдната пеперуда, да я изнесе навън и пусне в нощта. Проправяше си път с такава решителност, сякаш от това зависеше животът й.
Тогава на крачка пред себе си видя да се промъква между зрителите млад мъж с бяла тениска, която едва удържаше едрите му рамене. Той я изпревари, внимателно обгърна с шепите си вече изтощената пеперуда, запъти се към отворения портал и я пусна на свобода в нощта. Ина вървеше след него като омагьосана. Как не беше го забелязала досега? Искаше да му благодари, че е спасил живота й... Поети на ХХ век - Атанас Далчев
Поети на ХХ век ,Атанас Далчев
Рубриката води Божидар КУНЧЕВ
Той сътвори една поезия, която се основа "на съчувствието, на сливането ни с хората и нещата". Човешката си и творческата си съдба Далчев подчини на разбирането, че трябва "да се придържаме о конкретните неща", защото те ни "предпазват от общите фрази на големите, но празни думи". И поезията, и критиката му бяха плод на духовна извисеност, на съзнание, което не искаше да се примири с модерния свят на човешката несигурност. Словото на Далчев беше една последователна реакция на вездесъщата агресия от страна на многобройните деструктивни сили. На тази агресия, съумяла да редуцира идеята за човека до един абсурден феномен на живота. За Далчев човекът беше въпреки кризата на човешкото най-големият венец на творението. Неслучайно той казваше с пословичната си категоричност, че човешкото същество е незаменимо. Малкото му по обем поетическо творчество придоби измеренията на един настъпателен хуманизъм, на поетическа философия, включила се в модерния дебат за съдбовната потребност от свръхличностни ценности, без които животът е нелепост.
Далчев страдаше от свята "прекалена духовност", но със своите стихове съумя да си проправи път през нищетата на времето, за да намери себе си. Малките му книжки с голяма поезия се превърнаха в решително отстояване на Смисъла. Те обхванаха без остатък проблемите на дилемното човешко съществуване, за да го наложат като един от най-значимите ни персоналистични поети.
Далчев тръгна от света на Паскал, Бодлер и Достоевски. Той познаваше удивително добре философията на Бердяев, на Лоски и Шестов. Неговата търсеща мисъл бродеше из вселената на най-големите европейски духове, на вселената, наречена мъдрост, красота, истина. Самовглъбен, с амбицията да се разгърне в една поетика, която трябваше да загърби символистичната естетика, Атанас Далчев постигна своевременно художествената си самобитност. Неговата поезия реабилитира нарушената преди връзка между субекта и обекта. Тя се превърна постепенно в славослов на чудото, което е самият живот, в поетически химн на простотата, на странната красота, откривана навсякъде, дори и в безобразното.
Сътвореното от Далчев е най-висша форма на човешко самопознание. Смислови компоненти на творчеството му бяха проблемите за живота и смъртта, за времето, за озаряващата магия на изкуството, за онова изначално раздвоение в човешката душа, за човешката идентичност в условията на един неморален век.
Далчев казваше, че "Един принцип, който иска да обясни безусловно всичко, в действителност не обяснява нищо". Тези думи разкриват безкрайната му вътрешна свобода, неговия вроден антидогматизъм, цялата му непримиримост спрямо абсолютите, които нашето столетие не се умори да налага. И това беше допълнителна причина за неговата драматична творческа съдба през тоталитарното време. Но Далчев не отстъпи от моралното си съзнание, от своите идейни и естетически възгледи. И през 80-те години корифеите на догматичното и ортодоксалното мислене се мъчеха да го пренебрегнат, но изкуството му се оказва неуязвимо и така плодотворно въздействащо. Още преди войната стиховете му упражниха мащабно въздействие върху младите поети Вутимски, Александър Геров и Радой Ралин. А през онези 45 години след 1944 Далчев преобрази съзнанията на толкова други, възприели неговия хуманизъм и схващането му, че реализмът е по-скоро етическо, отколкото естетическо понятие.
"Човешката душа разпната" (Александър Геров) беше неговият идеал от времето на най-първите му стихотворения до онова, което създаде в заника на годините си. Той издигна равнището на поезията ни до високите стойности на голямата европейска литература. С рядко срещаната си скромност Далчев се наричаше "автор на изречения". Прочетете го отново, за да намерите правото си да му възразите комай само в това отношение... Получаваме 15,3 млн. евро заем за образование
Лиляна ФИЛИПОВА
СОФИЯ. Народното събрание ратифицира с гласовете на мнозинството споразумение за наем с България и Международната банка за възстановяване и развитие по проект за модернизация на образованието. Заемът е в размер на 15,3 млн. евро и ще се изплаща 20 години с 5 години гратисен период. Това е първият транш от заем на стойност 68 млн. лв. за образованието ни. Парите ще се ползват за подготовка на учебния план и на учебни програми за учениците от първи до дванадесети клас, за разработване на държавни образователни изисквания за оценяване, повишаване квалификацията на учителите, директорите и общинските служби по образованието, за оптимизация на училищната мрежа. Част от средствата са предназначени за създаване на система за студентски заеми, което ще позволи достъп на всички до висшето образование. От БСП остро се възпротивиха на заема, защото парите щели да отидат преди всичко за чиновниците от Министерството на образованието, а не за училищата. Те настояха с парите да се закупят компютри .
Протести смутиха срещата в Ница
НИЦА. Лидерите на ЕС се събраха вчера на среща на върха в Ница, от която в голяма степен зависи ходът на бъдещото разширяване на съюза на изток. Преди да пристъпят към главния и най-спорен въпрос за реформата на евроинституциите, която да позволи приемането на страните-кандидатки, лидерите на 15-те се срещнаха с лидерите на 12-те държави, които кандидатстват за членство. Те очакваха от ЕС да им бъде даден ясен знак, че ще бъдат предприети сериозни реформи, което да позволи на съюза да се разшири до 30 държави.
Още преди започването на работното заседание на Европейския съвет, в който влизат държавните и правителствени ръководители на 15-те, се чуха сериозни гласове, че ЕС не може да си позволи да се провали в Ница. Германският концлер Герхард Шрьодер заяви, че срещата непременно трябва да завърши с вземане на решение. Шведският премиер изтъкна обаче, че провал в Ница по-скоро би забавил, отколкото да спре разширяването. Шефът на Еврокомисията Романо Проди призна, че съществуват все още сериозни различия относно идеята за разширяването на т.нар. квалифицирано мнозинство, което би дало на големите държави повече гласове.
Лидерите на ЕС бяха посрещнати от сериозни улични протести, организирани по традиция от противниците на глобализацията и синдикалисти, които настояваха за изграждане на социална Европа. Улиците на Ница вчера заприличаха на бойно поле, носеха се облаци сълзотворен газ и дим от запалени кофи за боклук и коли. Войнствени протестанти дори успяха да подпалят клон на Банк насионал дьо Пари. Градският транспорт в града не работи, много магазини са затворени, работят едва дузина кафенета. При сблъсъците сутринта бяха ранени 20-на полицаи и жандармеристи и бяха арестувани неизвестен брой демонстранти.
Зад демонстрациите се крие и силният страх в много страни от ЕС, че с разширяването ще има сериозна имигрантска вълна от Изтока. Някои протестиращи издигнаха лозунги "Европа не е за продан". Проучване на Британския кралски институт по международни отношения обаче показа, че тези страхове не са съвсем основателни. Предполагаемата имигрантска вълна от първите приети страни едва ли ще надхвърли 2 млн. души за период от 15 години, сочи изследването. Най-силни са страховете в Австрия и Германия и отчасти във Франция.
Равностойни в европейския диалог
Атанас СВИЛЕНОВ
Вече петнадесетина години Рада Панчовска е едно стойностно присъствие в българската поезия. Рамкирам този период, защото първата й стихосбирка "Всеки ден" се появи през 1984 и беше посрещната благосклонно от критиката. Това беше зрял дебют, може би и малко закъснял, но с всички белези за предшестващ го некратък път, извървян за вътрешно себеизясняване. Може да е имало редакторски прегради, може от издателствата да са връщали ръкописите й, не съм се интересувал от подробности, но допускам, че на младата авторка са гледали с подозрителност. Защото нейната лирика не носи онзи така желан в тоталитарните времена героично приповдигнат патос, далеч е от екзалтациите за градежа на "новото" общество и от илюзиите, че то е най-демократичното и най-справедливото. За да достигнат до дебют, немалко нейни събратя по перо съзнателно приемаха компромисите, нагаждаха се към строгите официални изисквания.
Мисля си, че процесът на вътрешно себеизясняване, за който споменах, при Панчовска е бил тъкмо по посока да не се поддаде на изкушението да влезе в противоречие с убежденията си, с автентичната си душевна нагласа. Поначало тя не е спонтанна, не е импулсивна, чужди са й бързите емоционални реакции. Премисленост, улегналост и вглъбеност отличават още най-ранните й стихотворения. И всъщност е така нехарактерно явление за българската традиция. Жените у нас по правило влизат в поезията някак напористо дръзко, влизат с горещи чувствени избухвания, със саморазголвания за интимния си свят. Освен това по природа Панчовска не е с авантюристичен дух. За оформянето на поетическата й индивидуалност определена роля играе и това, че общува отрано с европейската поезия. Повечето от връстниците й се задоволяваха - не по тяхна вина - с руско-съветски автори, до други чуждестранни образци достъпът бе преднамерено ограничен, подчинен на идеологически съображения. Духовните хоризонти бяха стеснени, малцина имаха представа за протичащите интензивни процеси отвъд така наречената желязна завеса. Едва ли не за предимство се смяташе да си затворен в едно тясно, но здраво, неподвластно на вредни влияния пространство. Интелектуалната нищета се въздигаше в гордост, изключително преимущество бе да си верен на домораслите принципи. А Панчовска, знаейки западноевропейски езици и особено добре испански, не просто искаше да е информирана, но се стараеше ценното от други култури да проникне и у нас.
С досегашните си седем авторски стихосбирки - "Всеки ден" (1984), "На белия свят" (1992), "Кратки срещи" (1993), "Убягващи впечатления" (1994), "Аритмии" (1996), "Приписки към антологията на съвременна испанска поезия "Гласове на жени" (1997), 50 стихотворения (1999) - Панчовска допринася за приобщаването към европейския поетически форум. От дебюта до днес тя е последователна в рано изяснената си позиция да търси чрез афористично-лаконичен и философско-вглъбен стих ония истини за човешкото съществуване, които не разделят, а сближават хората. Занимават я екзистенциални проблеми, черпейки от собствения си житейски и духовен опит, но и преосмислен от контакта с други творци от световна величина. Тъкмо доброто познаване на световната поезия я предпазва от повторения, изостря стремежа й да се добере до оригинално попадение и до собствените си творчески открития.
Референдумите в Лозница: между центробежните сили и пачите яйца
Любомир ИЛИЕВ
В последно време намиращата се в област Разград община Лозница е подвластна на сериозни центробежни сили, които добиха общонационална известност. Хората в седем села от т.нар. район Дралфа вече изразиха в референдум желанието си за присъединяване към област Търговище. Жителите на други 4 населени места около с. Буйново отдавна настояват за същото. Само че в техния случай доминираният от ДПС местен парламент не дава и да се издума за това. Общинските съветници дори гласуваха, че референдум за Буйновския район няма да има.
Тъй като този акт не бе законосъобразен, областният управител Пейчо Георгиев го отмени и свика нова сесия с една-единствена точка от дневния ред: наболялата тема за гласа народен. Уви, мнозинството от призваните да се вслушват в него общински съветници я бойкотира, при това съвсем очаквано.
Както при всички други конфликти и противопоставяния, тези в Лозница също имат логично обяснение, свързано с мотивите на едната и другата страна. Те, мотивите пък, в случая се делят на официални и неофициални. Официалните на хората, които искат да гласуват за присъединяване към област Търговище, са, че по силата на историческата традиция въпросните села са трайно свързани с този регион. Освен това областният център е по-близо, а и до него има редовен транспорт. Неофициалните пък са свързани с факта, че предимно ромското население по правило е без работа и за оцеляването си разчита единствено на социалните помощи. Община Лозница е с незначителни собствени приходи и респективно разчита на неособено голяма държавна субсидия. В Търговище същите показатели са далеч по-оптимистични и поради това местните хора считат, че биха вземали помощите си навреме и в пълен размер.
Погледнато от този ъгъл, би следвало да се очаква, че общинските съветници трябва не да се дърпат за референдума, а направо да подскачат от радост. Нали евентуалното отделяне на буйновските села значително ще облекчи общинския бюджет и ще позволи немалко средства да се пренасочат в други сфери. В случая с гласувалите за присъединяване към област Търговище 7 села се получи точно така - всички останаха доволни.
Логичният въпрос е защо тогава искането на другите 4 села бе посрещнато на нож. Кметът Закир Хашимов (ДПС) официално се мотивира с твърдението, че общинската хазна не може да поеме бремето да финансира втори референдум. Което с оглед на перспективите за бъдещи икономии не е особено сериозно. Има обаче и един друг момент. Той е, че общинското ръководство се опасява дали евентуалното отцепване на селата около Буйново няма да наложи произвеждането на нови частични местни избори. Според закона това е възможно, ако се касае за отделяне на над 30 % от населението, а в случая става дума за по-малко от 27 %.
По-интересни са неофициалните мотиви на хората на Доган. Досега на тях им бе най-лесно при избори да агитират точно в тези села. Все пак в тях посланията към народния вот се изчерпваха с раздаването на по 10 лв. и още толкова яйца на къща. Немаловажна подробност обаче е, че в добавка се поднасяха и широкомащабни обещания за реките от социални помощи, които ще потекат, ако бъде избран кмет от ДПС.
Именно тези прилагани нонстоп блъфове всъщност насадиха движението на пачи яйца. Нали референдум така или иначе ще има, независимо от евтините спектакли с неявяването на насрочените от областния управител сесии. А на следващите избори активът ще трябва здраво да се изпоти, за да заслужи гласовете на останалите в общината избиратели, с чиито проблеми толкова време бе злоупотребявано, вместо да бъде намерен начин за тяхното решаване.
Решават за "Джейлан" другата седмица
София СИМЕОНОВА
СОФИЯ. Експерти на НЕК и агенцията по енергетика заминават другата седмица за Истанбул, за да преговарят с "Джейлан" за участието му в Хидроенергийната компания "Горна Арда". Това съобщи шефът на агенцията по енергетика Иван Шиляшки вчера. При посещението трябва да се реши кога ще се проведе ново общо събрание на смесеното дружество.
Досега участието на НЕК и "Джейлан" в ХЕК "Горна Арда" бе 50 на 50. Новото съотношение вече е 70 на сто за електропреносната компания срещу 30 на сто за турската фирма. Това е станало, след като НЕК е изкупила акциите и на "Джейлан" от увеличението на капитала от 602 000 на 1 000 000 лева. Причината е, че турската фирма не е платила своя дял в срок.
Общото събрание през миналия месец бе провалено, след като не се появи нито един представител на "Джейлан". То трябваше да решава въпроса за излизането на турската фирма от ХЕК "Горна Арда" заради проблемите на банката на холдинга "Банк капитал", която бе конфискувана от турската държава заради неплатежоспособност. От офиса на "Джейлан" в България обаче поискаха отлагане на общото събрание, докато Анкара не отговори официално дали холдингът да се оттегли от участие в "Горна Арда". Допреди ден отговор на писмото на премиера Иван Костов до турския му колега Бюлент Еджевит все още нямаше. В него българският министър-председател настояваше Турция да намери алтернативно решение на участието на "Джейлан" в проекта.
Руският военен аташе у нас изгонен от Полша заради шпионаж
СОФИЯ. Руският военен аташе в България капитан първи ранг Владимир Ломакин е бил изгонен от Варшава за шпионаж. Ломакин е заемал същия пост в Полша до 1993. Това заяви вчера политологът Иво Маев - главен редактор на сп. "Политика", цитиран от БТА. Той бил потърсен по повод изявлението му завчера в предаването "Екип 4" на БНТ. Политологът съобщи, че през 1993 в полските вестници е била публикувана официалната реакция на правителство във Варшава по случая. В пресата пише, че Владимир Ломакин е помолен да напусне страната, след като е заловен негов агент - полски гражданин, заявява пред агенцията Маев. Според него редно е да се попитаме как полските официални власти ще реагират на факта, че в България този дипломат продължава да се подвизава.
Стоматолозите без договор с касата
Лили ВОЙНОВА
СОФИЯ. УС на Съюза на стоматолозите в България подкрепя решението на конгреса на съсловната организация и няма да подпише Националния рамков договор за 2001. Това съобщи вчера шефът на ССБ д-р Живко Михайлов. На зъболекарите, които подпишат индивидуални договори с касата, ще се налагат наказания - от мъмрене до зачеркване от регистъра за две години. Това на практика означава, че те ще бъдат лишени от възможността да практикуват професията си. Като отнемане на конституционното право на труд на стоматолозите окачестви заплахите директорът на здравната каса д-р Бойко Пенков. Според него в новия договор интересите на гражданите са защитени по-добре. НЗОК предлага разширяване на пакета услуги за деца, като се включи лечение на лигавични заболявания и вадене на млечен зъб. Възрастта също е увеличена и обхваща всички млади хора до 18 години. Зъболекарите обаче смятат, че в бюджета за следващата година са предвидени по-малко пари и това не позволява да се включат нови дейности. За миналата година средствата за стоматолозите бяха 19 млн. лв., а за 2001 са определени 37 млн. лв. Здравната каса иска да въведе и пакет за спешна стоматологична помощ, за която ще осигури пари. Според докторите обаче детското здравеопазване и спешната помощ са приоритет на държавата, а не на касата. Зъболекарите са готови да подпишат стария рамков договор, но от касата не са склонни да отстъпят. Така осигурените граждани остават без право на безплатна стоматологична помощ.
Ще отпадне таксата от 20 ст., която сега плащат пациентите при получаване на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, казаха още от НЗОК.
Страните-кандидатки искат резултат от Ница
НИЦА. Лидери на няколко страни-кандидатки за членство в Европейския съюз призоваха лидерите на 15-те да преодолеят вътрешните си противоречия и да се споразумеят за реформите в съюза, за да открият пътя за цялостното обединение на континента, предаде АП. Те предупредиха, че ако срещата на върха в Ница се провали, ще бъдат осуетени шансовете да се сложи край на разделението от Студената война.
Полският министър за отношенията с ЕС Яцек Сариуш-Волски заяви, че страните-членки трябва да се възползват от възможността, предоставена от промените на изток, и да осъществят обединението на целия континент. Той подчерта, че евентуален провал в Ница би забавил процеса на разширяване.
Румънският президент Емил Константинеску на свой ред посочи, че за страните-кандидатки членството в ЕС е "паспорт за стабилност и просперитет", а премиерът на Словения Янез Дърновшек подчерта "голямата отговорност" на 15-те по отношение на кандидатките. "Много важно е Ница да даде някакъв резултат, защото обратното ще е лош знак за бъдещето на Европа", допълни Дърновшек.
Сценарият от 1992 се повтаря
С ЙОРДАН СОКОЛОВ - председател на 38-о народно събрание, разговаря Ася ГРЪНЧАРОВА
"Един вестник дава трибуна на всеки, който казва нещо срещу мен и особено на компрометирани хора, които искат да ме злепоставят - убеден е Йордан Соколов. - Чета как манипулативно е представено всичко. Да не говорим за чудовищните лъжи и клевети."
- Защо е толкова жестока атаката, и то точно от един вестник, срещу вас и защо тя не спира?
- Смятам, че вече стана ясно защо един вестник ме атакува в продължение на месеци. С дадено нареждане всеки ден да присъствам в него.
- Заради това, което казахте по адрес на главния му редактор?
- Смятам, че заради него. Но този вестник за мен наистина е изразител на действията на старите специални служби. Имам предвид неговото поведение по време на управлението на СДС през 1991 - 1992.
- И тогава ли беше "флагман на компроматната война"?
- Да. Този вестник тогава атакуваше по най-жесток начин всяка промяна в МВР. Понеже сега се поставя въпросът за ДС, аз искам да припомня, че през 1991 - 1992 г. с мои заповеди не можеше бивш служител на ДС да заема ръководно място в системата на МВР. Това стана причина дори в бялата книга на правителството на Виденов да се посочва, че най-отрицателното при управлението на правителството на Филип Димитров спрямо МВР било, че на ръководни места в министерството били издигани полицаи, а не бивши служители на ДС. Освен това уволних наведнъж 55 процента от състава на Националната служба за сигурност - всичките бивши служители на VI управление на ДС. И това според мен създаде огромната съпротива от страна на бившата ДС. Тогава аз също трудно си обяснявах защо в. "Труд" е толкова срещу мен. Ако прегледате течението може би след г-н Филип Димитров аз бях най-атакуваният в този вестник.
- Тогава се пишеше, че МВР е обезглавено, че професионалистите са прогонени.
- Да, аз си спомням как уволниха трима служители от СДВР и това беше "черен ден за българската полиция". Уволних например началника на V РПУ, който беше хванат, че от служебния си телефон по някакви сделки за фирма на баща си беше навъртял 13 000 лева. Тогава министерската заплата беше 2800 лева. Пак имаше реакция. Всяка кадрова промяна в МВР беше съпроводена специално в този вестник от много остра реакция. Аз неслучайно казвам, че това е повторение на стария сценарий, защото кризата през 1992 започна именно като парламентарна криза - с оставката на г-н Савов. ДПС например се бяха подписали и под мотивите за фестивала в Торонто, предназначен за 25 000 българи в Канада. Ами тези хора забравиха ли, че 350 000 души, прогонени от същите тези комунисти, са българските изселници в Турция. Ако решим там да организираме фестивал, ще бъдат ли против него?
- Сигурно ще бъдат срещу това да ползвате самолета на отряд 28.
- Но с този самолет водих хората, които изнасят фестивала. Той не ме вози само мен. Аз можех да си замина, и то при не по-лоши условия, с редовен полет. Нещата ще стават все по-остри, сега всички възможни усилия ще се хвърлят от тези сили, които никога няма да се примирят с това, че България къса с миналото си, че я приемат в Европа и наистина вече има едно ясно бъдеще. Вървейки по този път, тя ще стигне в Европа, но така се отдалечава от други, а точно това не се харесва.
- Срещу вас във въпросния вестник се цитират твърдения на конкретни лица - политици, бивши служители на МВР и пр., отделно ви громят самите журналисти.
- Да. Непрекъснато се повтарят случаи от моята биография, например, че съм бил на поверителна работа в завод 12 през 1950 г. Истината е, че тогава, след като не ми беше разрешено да кандидатствам, намерих работа в един фонд "Взаимопомощ" на работниците от горското и селското стопанство, който беше в ликвидация и беше назначил много хора с ненанесени вноски. Най-обикновена взаимоспомагателна каса и понеже по-рано в него с ненанесени вноски са членували работниците от завод 12 (преди той да стане някакво военизирано предприятие), трябваше там да отиде човек да нанася на място вноските. Това е. Гледам по какъв начин се представя това, че бях нещатен сътрудник на "Лични писма" на ЦК на комсомола. Едва ли не това било най-важният отдел на ЦК на ДКМС, едва ли не там работели най-сигурните хора. Истината е, че аз бях помолен да оказвам помощ, когато там се получат писма с правни въпроси, и предимно съм предлагал отговори на писма с жилищна тематика. Членове на комсомола, които се оплакват, че нямат жилище, че живеят в тежки условия, че са получили жилище, пък вече като не работят във ведомството и пр. - Луджев каза, че има подписана от вас декларация за сътрудник на VI управление на ДС и сте специализирали в школата в Симеоново.
- Ами, това са абсолютни лъжи. Никога нито съм бил сътрудник, нито съм подписвал декларация. Смешно е да се твърди, че съм изкарал школата в Симеоново. Нека да се провери някога стъпвал ли ми е кракът в тази школа освен един-единствен път - като министър, и то по повод връщането на Американския колеж в София.
- "Демокрация" още през 1993 публикува документ, подписан лично от него, че се поставя в услуга на ДС. Защо според вас се чувства засегнат сега, това не е нещо ново?
- Не знам защо. Една хилядна от това, което се инсинуира по отношение на мен, ако беше истина, сигурно в. "Труд" щеше да ме защитава така, както защитава сега г-н Луджев, а не да бъде срещу мен.
- През 1992 Тренчев също беше активна фигура, сега пък сензационно се обажда от Брюксел с "разобличаващ" документ в джоба.
- Това е смешно, защото става дума за един официален доклад, макар и строго секретен, на НСБОП, отправен до определени адресати. Един случай, който медийно беше отразен, при който министър-председателят награди хората, разкрили и осуетили по-нататък използването на този канал. Какво откритие е това на г-н Тренчев? Той или не може да се ориентира, или хвърля някакъв кьорфишек, пък каквото излезе.
- Луджев твърди още, че сте участвали и във "възродителния процес".
- Той може да иска да се докара на своите приятели от ДПС, но е смешно един адвокат, какъвто аз бях, по граждански дела да има каквото и да било участие във "възродителния процес". Винаги съм имал отрицателно отношение към този процес и го доказах именно като министър през 1992. Аз отстраних един по един от системата на МВР всички хора, които фигурираха в Указ 1313 на Държавния съвет за награждаване за заслуги във "възродителния процес", които все още бяха останали в системата на МВР. Но за мое учудване в момента, в който направих това, ДПС ми поиска оставката като министър на вътрешните работи.
- Когато се гласува вот на недоверие към правителството на Филип Димитров, имаше предложение вие да станете премиер, но ДПС беше против.
- Да, макар че за мен това е необяснимо, защото аз като министър едно действие, нито едно изказване не съм направил срещу ДПС. Подсещате ме за твърдението на Луджев, че на заседанието на ПГ на СДС през 1992, когато се обсъждаше кой да бъде номиниран за кандидат за министър-председател, след като ПГ за моя изненада и разочарование отхвърли кандидатурата на Светослав Лучников, той ми бил отправил същите въпроси - дали съм бил сътрудник, дали съм подписвал декларация, дали съм завършил школата в Симеоново. И аз не съм отговорил на тези въпроси. Всъщност тогава ПГ ме номинира за кандидат за премиер и след това ДПС на едно свое заседание на тяхната ПГ не ме одобри. Твърдението на Луджев е смехотворно, ако не засягаше толкова важни неща. Но за всичко, което казвам има свидетели.
- Плочата за самолета на отряд 28, с който пътувахте до Канада, отново се върти. Звънили са в Кипър да питат оправлади ли сте парите на българския данъкоплатец с участието си във форума в Никозия... - Това са недостойните манипулации на един вестник. Нещата непрекъснато се представят като че ли аз съм заминал за Канада със съпругата си с правителствения самолет. А не се казва, че използвах това мое право, за да заведа там световноизвестната българска певица Александрина Милчева, четири състава, които за пореден път прославиха България на този фестивал, който беше окачествен като най-големия чуждестранен фестивал, организиран в Канада през тази година. За посещението ми в Кипър същият този вестник писа, че това било, за да присъствам на кметска вечеря. А не че отивам начело на делегация на една много важна среща дни преди решението за визите - среща на председателя на Европейския парламент с председателите на парламентите на страните - кандидатки за членство в ЕС. И че по мое предложение в декларацията на форума залегна изрична точка, че се подкрепя безусловното премахване на визите за България.
- Но нали и другите държавници - и президентът, и министър-председателят - пътуват с тези прословути самолети на отряд 28, защо точно с вас са се захванали така настървено?
- Защото аз очевидно настъпих много жестоко някои хора, макар че това, което са изнесе по отношение на тях, те си го знаят най-добре.
- Внесеният законопроект за досиетата дали е достатъчо обмислен, или има да се доизпипва?
- Трябва много да се работи по него. Аз винаги съм бил за разкриването на досиетата. И дори сега се подписах като вносител. В сегашния му вид законът е заимстван от Германия. От комисията Гаук. Но се забравят две много важни неща: че комисията Гаук извърши блестяща работа, обаче там архивата на ЩАЗИ беше хваната "по бели гащи" веднага, а тук те са имали възможност да я прочистят. И второто за мен е не по-малко опасно, че разкриването на досиетата ще става, след като БСП се беше върнала във властта. Докато през 1990 още не се знаеше кой кой е, кой е лидер, какво влияние ще има, от 1994 до 1996 вече структурата на СДС, на опозицията, с тежестта на всеки един вътре в нея, беше съвсем ясно очертана. И на мен ми се струва, че никак не е трудно да се изфабрикуват... - Нови досиета?!
- Защо не? Например как стоят нещата с тези картончета, които КС отхвърли? Те са няколко вида, но всичките имат връзка с един регистър, който се води от 1944 до 1990. В регистъра има поредни номера, обаче в него е само псевдонимът на агента. Твърди се, че не могат да бъдат направени нови картончета, защото те трябва да носят съответния номер, който ги свързва с регистъра. Това би било така, ако нямаше унищожени досиета и картончета, при което остават свободни номера в регистъра. И с тези номера могат да бъдат свързани новоизработени картончета.
- По тази логика никой не е застрахован. За всеки може да се изфабрикува досие, че е бивш агент.
- Това е една реална опасност. И затова аз бих сложил ударението върху данни, които произлизат от самите хора.
- Декларации и други документи с подписа им, че са пожелали или не са отказали да работят за ДС?
- Да. Техни донесения, техни рапорти. Защото другото е много опасно.
- Тази компроматна война струва много пари на някого.
- Е, те имат пари. Много пари изчезнаха, много пари бяха изнесени от България. Хората трябва да разберат: отсега до изборите се решава съдбата на България. Дали тя ще продължи по поетия път към приемане в Европа, на отваряне на Европа към нас, или ще си останем отритнати от Европа и с единствена възможност да се върнем там, където бяхме вчера.
Търгуваме безмитно промишлени стоки с ЕС и страните от ЦЕФТА
Татяна ДИМИТРОВА
СОФИЯ. През следващата година внасяните от Европейския съюз и от страните от ЦЕФТА промишлени стоки почти няма да се облагат с мита. Това съобщи вчера Пламен Минев, заместник-министър на финансите, след като правителството одобри митническата тарифа на страната за следващата година. Средната ставка на търгуваните промишлени стоки с ЕС за 2001 година е 0,98 процента. Около 23 на сто от всички митнически ставки в индустриалния сектор ще бъдат намалени догодина. Тук подходът е общо намаляване на митата, за да се доближим максимално до ангажиментите по споразумението ни с МВФ. Енергоизточниците, суровините и материалите, субстанциите и лекарствените средства също ще са с нулеви мита. За промишлените стоки извън ЕС и ЦЕФТА средната ставка е 10 процента.
Запазват се обаче високи тарифни ставки за селскостопанските стоки, въпреки че 28 на сто от тях ще са редуцирани през следващата година. Средните мита за тези продукти са 21,93 процента. Спазван е принципът намаленията да са за продукти, които на практика не се произвеждат у нас, вносът им е ограничен или е от преференциални партньори, които на договорено или на автономно основание се възползват от по-облекчено обмитяване.
В началото на идната година се очаква да приключат преговорите с Европейския съюз по споразумението за търговия с вино и спиртни напитки. Очаква се ние да изнасяме безмитно вино и ЕС да внася вино без мита у нас. Постепенно пък ще бъдат намалени митата при внос на бутилирани спиртни напитки като уиски и коняци, уточни Анелия Ангелова от дирекция "Тарифна политика" във финансовото министерство.
От следващата година суровото кафе, което се внася у нас, няма да се облага. Сега митото е 15 процента. Отпада и митото при внос на фотографски ленти, както и на филми за рентгени. От 20 на 10 процента пада таксата при внос на трактори с мощност от 65 до 75 конски сили. Между 5 и 15 процента по-ниско ще е митото при импорт на брюкселско и цветно зеле, банани, фурми, ананаси.
Новата митническа тарифа е съобразена с ангажиментите ни по тригодишното споразумение с МВФ, възможностите за производство в страната и постъпилите предложения на заинтересовани министерства и ведомства, неправителствени организации и фирми. За особено чувствителните селскостопански стоки е направен анализ на структурата на вноса, така че измененията да не водят до намаляване на тарифната защита, гласи решението на кабинета.
Статистиката показва, че през 1998 година средната ставка по вноса у нас е била 17,85 процента, а през следващата тази стойност ще е 12,42 процента, уточни Пламен Минев.
Удължиха срока за издаване на нови лични документи
Лиляна ФИЛИПОВА
СОФИЯ. Срокът за изваждане на новите личните карти и шофьорски книжки да бъде удължен с една година, а за паспортите - с шест месеца. Това предвиждат промени в Закона за българските документи за самоличност, приети от парламента вчера на първо четене по предложение на Михаил Миков от ПГДЛ. Крайната дата за личните карти и шофьорските книжки става 31 декември 2001, а за задграничните паспорти - 31 юни догодина. Удължаването ще спомогне за по-спокойно протичане на процеса, тъй като сега процедурата създава притеснения на голяма част от българските граждани и ненормална натовареност на полицейските органи.
Парламентът удължи и срока за издаване на документи за българите, живеещи в чужбина. Пропусналите датата ще имат право да подменят паспортите си до 3 месеца от деня на първото си завръщане в страната, предвижда законът. Възрастните хора над 70 години ще сменят предсрочно личните си документи само в отделни случаи, по тяхно желание. Това е предложено, защото за живеещите в отдалечени от големите градове места е почти невъзможно да спазят сроковете. Депутатите гласуваха и намаляване на санкциите за загубване, повреждане или за унищожаване на документите за самоличност. При загубване на паспорт, карта или книжка, гражданите ще трябва да платят единствено сумата за повторното издаване.
Целият народ ще обсъжда наредбата за средните училища
СОФИЯ. След създалото се през лятото напрежение Министерство на образованието обяви за всенародно обсъждане двата варианта за приема на ученици в гимназиите и техникумите след VII и VIII клас за лято 2001. Първият е на основата на централизирания прием, а втория - на децентрализацията. При децентрализираните конкурси документите ще се подават в окръжните инспекторати. Там ще се извършва и класирането на три етапа по предварително заявените желания. На втория тур ученикът ще може да участва, без да променя и пренарежда желанията си. Предимството е, че подаването на документите и проследяването на класациите могат да станат в специализирани центрове на регионалните инспекторати.
Алтернативният вариант предвижда педагогическите колективи на всяко отделно училище да решават кои да бъдат приемните изпити и кои дисциплини от дипломата да влязат в образуването на бала. Документите ще се подават индивидуално във всяко отделно школо. Класирането ще става с окончателно записване след всеки етап и пазенето на място е изключено.
Въвеждането на единен за страната бал от 30 точки, за който "Демокрация" вече писа, ще позволи бърза и централизирана информация за класацията и записванията през трите етапа на кампанията. Приемни изпити ще бъдат тест, литературно съчинение, математика и проверка на способностите за специалностите по изкуства. Максималният бал, който те могат да донесат, е 18 - формиран от теста, умножен по 3, или от тест и удвоена оценка от втори изпитен предмет. Дипломата пък ще носи най-много - 12 точки, от два предмета или удвоената оценка по една от изучаваните дисциплини.
До 14 дни политическият кабинет на образователното ведомство трябва да избере един от двата варианта на наредбата. Дотогава учители и родители могат да изпращат мнения и предложения на адреса на редакцията - София 1000, бул. "Дондуков" 52, които ще бъдат предоставени надлежно на министър Димитър Димитров.
Ченгетата - вън от 39-ото НС
Хората от третата възраст приветстват голямото постижение на българския народ и неговото правителство. В близките месеци българите ще пътуват без визи в Европа. По финансови причини по-голяма част от нас, възрастните, не ще могат да направят това. Но ние се радваме, че в бъдеще нашите деца и внуци ще се ползват от тези успехи, ще се чувстват европейци.
Разбира се, много има да се работи за пълното присъединяване към европейските структури. Трасето, по което ще вървим, вече е проправено. Отклонение не може да има, защото в противен случай ще паднем в пропастта.
Да покажем българския дух на борбеност, търпеливост, твърдост, трудолюбие и честност. Обичта ни към свободата и демокрацията, качества, които притежаваме, са ни завещани от нашите възрожденци от близкото минало, както и хиляди герои, които дадоха живота си за тези морални ценности.
За постигане на тези цели по-бързо, безпрепятствено и безопасно, считаме, че е необходимо чрез новия закон за досиетата, който ще бъде разглеждан и гласуван преди изборите, в НС да не се допускат агентите, ченгетата и доносниците на бившата ДС.
Призоваваме всички политически, неправителствени, граждански организации и цялата общественост да се чуят мъдростта на възрастните и в бъдещия парламент да бъдат изпратени само честни, почтени и достойни народни представители.
Шефовете на "Мобилтел" подадоха оставки
Депутат иска от ВСС наказание за магистрата Чирипов
Стефан ТАШЕВ
СОФИЯ. От 1997 се обръщам към Висшия съдебен съвет да се произнесе за професионалните и нравствените качества на прокурора Николай Чирипов, но до момента нямам отговор, съобщи за "Демокрация" депутатът от СДС Методи Андреев. Искането му е свързано с наказателно дело за нанесен му побой от бизнсемена Панчо Илиев. Илиев е осъден на 2 години затвор от пловдивдския окръжен съд. Но Върховният касационен съд с намесата на Чирипов, който тогава е съдия във ВНС, заменя мярката с 3-годишна условна присъда.
Не оспорвам решението на ВКС, а протестирам срещу процедурата, чрез която е стигнато до това решение. В нея има страшно много нарушения, които не могат да бъдат случайни, каза Андреев. Молбата за преглед по реда на надзора от страна на адвоката на ответника Иван Антонов е била без подписано от Илиев пълномощно и нормално е такава молба въобще да не бъде разглеждана. По тогавашния Наказателен кодекс съдът се задължава да призове и двете страни на процеса. В документа, в който се казва кой официално да бъде призован, пише само Панчо Илиев, липсва името на ищеца Методи Андреев. Самият процес се води от Николай Чирипов като председател на Военната колегия на ВКС. Чирипов е личен дългогодишен приятел на адвоката Иван Антонов и това е причината да води делото. След като мен въобще не са ме призовали, би трябвало Чирипов да отложи делото, но той му дава ход, смята депутатът от СДС. Освен това той допуска адвокатът Антонов да пледира на процеса, без да има пълномощно от Илиев. Аз разбрах за процеса от вестниците, твърди Методи Андреев. В този период аз съм народен представител и не мога да получа адекватно правосъдие, представете си какво става с останалите граждани, добавя депутатът. Той е убеден, че ако Николай Чирипов нямаше имунитет, би го дал на съд за накърняване на правата му и злоупотреба със служебното положение. Затова в писмо до ВСС от ноември 1997 г. Андреев иска да се разгледа компетентността на Чирипов и как се ползва той от служебното положение. До този момент няма отговор. Затова миналия месец Андреев е изпратил ново писмо ВСС с питане редно ли е Чирипов да заема такъв висок пост в административната прокуратура, след като е показал как решава едно елементарно дело. ...
Българска литература в Канада? Това е екзотика!
Мирна КОСТЕШ, председател на Националния съвет на Съюза на канадските писатели, пред "Демокрация"
Още не са стихнали слуховете и клюките заради някакви финансови злоупотреби по време на официално гостуване на председателя на Народното събрание г-н Йордан Соколов в Канада. Печатарското мастило се стеле и върху името на съпругата му, явно прицелвайки се в една съвсем не призрачна мишена. Политическо дискредитиране. Защо не? Освен това Канада е то-о-лкова далече? Кой може да докаже нещо? Пък и какъв е този фестивал на българската култура в Канада? А и каква култура имат канадците, че само нашата им е ексик? И докато на злите езици и разнообразните сплетни и инсинуации бе отделено много медийно време и място, то на едно събитие, наглед делнично и дребно, никой не даде гласност. А именно: в края на ноември Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София получи дарение от петстотин (500) тома художествена и обществено-политическа литература, направено от Съюза на канадските писатели, издатели и частни лица. Защо ли след официалната визита на Соколов? Самите книги, дори като багаж, прелетяха континентите именно със "скандалния" самолет на парламентарния спикер, както "независимите" медии обичат да титулуват г-н Соколов. Голяма работа - ще си каже някой. Никак не е малка, след като знаем колко струва килограм свръхбагаж на всяка авиокомпания. Но това са подробности, да речем.
Дарението в София бе връчено от г-жа МИРНА КОСТЕШ - писател и председател на Националния съвет на Съюза на канадските писатели. Между приветственото и опознавателно слово, направено на английски/френски, и чашата с бяло вино, която се полага в такива случаи, г-жа Костеш бе любезна да направи изявление единствено за вестник "Демокрация".
- Туристическо пътуване, творческа командировка или провокация към съгражданите ви е това посещение в България?
- Творческа необходимост и докосване до ортодоксалните корени. По-скоро така бих го определила. Като православна християнка много отдавна съм изкушена с изследвания около легендите и житието на Свети Димитър Солунски. И ето че сега изпълнявам част от моите проучвания по тази тема. Имам намерение да напиша популярна книга за този православен светец и да запозная канадците с неговия живот и дейност.
- Кой спонсорира такова губещо начинание, особено като имам предвид прагматизма на северноамериканците?
- Никой. Това е частно пътуване, което си позволявам, защото разчитам, че след написването на книгата разходите ще се изплатят във вид на хонорар. Освен България ще посетя Македония и Гърция. Украинският ми произход ще ми помогне да усетя по пълно духовната нагласа на Божия избраник. Докато обаче напиша плътния текст на книгата, откъси от него вече съм заявила в някои списания, вестници и радио-телевизионни компании.
- Вие сте белетрист. Професионален автор. Може ли в Канада да преживяваш като професионален литератор?
- Много трудно. Богато, охолно и безпроблемно живеят само литературните "звезди" и явленията "еднодневки". Те имат благоприятни договори с издателства и филмови къщи и всичко, каквото "произведат", се хонорува тутакси, и то много добре. Иначе понятието професионален писател е доста по-различно от това, което се визира в Европа или в посткомунистическите страни. За нас няма срамен литературен труд. Аз съм доволна, ако мога да напиша либрето за рекламен клип или за серия от сапунена опера. Никой няма да ме упрекне, ако прочете репортажите ми в списание за кулинария или в географско издание. Също така всеки знае, че литературният труд е изнурителен и дълъг, а на писателя му трябва спокойствие. Затова и временната заетост на литераторите в библиотеки, училища или преподаването в университет не се смята за унизителна.
- Помагат ли ви държавата, правителството, местната власт, професионалните съюзи?
- Държавата ни оказва известна финансова помощ, за която се явяваме на конкурси. За всеки проект поотделно. Естествено това не е някаква безпределна щедрост, но все пак можеш да си спокоен за един кратък период от време. По-голяма помощ получават пенсионираните писатели, болните колеги.
- Колко професионални литератори има в Канада?
- Някъде около две хиляди души.
- Имате ли публика? Продавате ли си книгите?
- Това е частно и луксозно занимание - изкуството. За да напишеш книгата на своя живот, ще трябва да правиш и някои литературни компромиси. Но ако някой от тях стане бестселър, ти си осигурен и вече си спокоен за бъдещето.
- Как приемате глобализацията?
- Негативно. Канада е държава с млада култура, а още по-точно - смесица от множество различни култури, които се стремят да придбият ново измерение. Глобализацията за нас е явна заплаха да бъдем погълнати от литературата на САЩ. От тяхното изкуство. По простата причина, че там нещата са по-мобилни и по-добре използват пазарните си условия.
- Защо според вас хора от държави с древна култура, каквато е българската, емигрират в страни с модерна икономика и промишленост? Това заник на културните традиции ли е?
- Не. Това е начин на оцеляване на индивида. По същия повод, по който моите прародители са се изселили в Канада от Русия, така и ваши сънародници мечтаят за един обезпечен живот в модерна и цивилизована държава. Да се занимаваш с култура, литература или изкуство е сложно и скъпо удоволствие. Който държи на него, трудно би се приобщил към нови традиции и нови условия. Поне три поколения време ще са нужни на една фамилия, докато тя докаже своята житейска устойчивост и битието се предаде под напора на емоциите.
- Какви са изискванията към съвременния канадски автор?
- Полипрофесионализмът. Отмина времето, когато един автор можеше да се препитава с къси разказчета, друг със скечове, трети със скръбни сонети. Представете си, че на вас предложат договор за книга със смешни стихчета? Ще откажете ли? Аз също не бих отказала. А Свети Димитър може да почака, до по-сити времена. Макар че едва ли Гришъм е моят идол за писател.
- А Бродски, Солженицин?
- О, да! Но те са нобелисти! Нека станем веднъж нобелисти, тогава нито Квебек, нито София ще ни плашат.
- Бихте ли превела български автор?
- Стига да е достатъчно богат и да ми плати за труда. Екзотично е да се появи българска книга в Канада.
