Антимафиоти задържаха международен наркотрафикант
Панайот АНГАРЕВ
СОФИЯ. Албанец с българско гражданство, който се опитал да пренесе 4 килограма хероин, е бил задържан при спецоперация на НСБОП и ДОИ, съобщи вчера говорителят на антимафиотите Катя Илиева. 45-годишният Алим Б. бил арестуван с 8 пакета по 500 грама наркотик. Задържаният е член на международна организация за трафик на хероин от Турция за Западна Европа, категорични са от НСБОП. По време на ареста албанецът е оказал съпротива. По-късно при обиските в дома му на ул. "Маньово бърдо" спецполицаите са иззели голямо количество валута, три по-малки пакета с хероин и около половин килограм кокаин, скрити в два умело изработени тайника. В операцията се е включило и специално обученото за откриване на наркотици куче Кайо, подарено наскоро от Германия. Ако хероинът бе стигнал до западноевропейския пазар, престъпният картел е щял да спечели над 200 000 марки.
Безредици и арести в Косовска Митровица ПРИЩИНА. Полицай от ООН беше бит, а сръбска преводачка отвлечена при избухналите вчера в ранните сутрешни часове безредици в сръбската част на град Косовска Митровица. Напрежението възникнало, след като полицаите на ООН се оправили на тараш и открили голямо количество оръжие в сръбски дом. Според говорител на КФОР са били иззети 11 автомата "Калашников", 7 ръчни гранати, девет противотанкови ракети, два пакета пластичен експлозив, пушка, пистолет и 1500 патрона. Арестувани са двама мъже и една жена по обвинение в убийство, въоръжен грабеж, кражба и притежание на оръжие.
Безредиците избухнали, след като в сръбската част на града плъзнал слуха за рейда на международните сили за сигурност и сърбите излезли на улиците. Контейнери с боклук, стари коли и други вещи блокирали всички подстъпи към града, а в избухналото насилие, според ТАНЮГ, войници на КФОР пребили един сърбин, а две коли на международната общност били подпалени. До следобяда полицаи преговаряха с отвлеклите преводачката сърби, а хората продължаваха да стоят по улиците.
Същевременно френският министър на отбраната Ален Ришар заяви, че финансовото участие на Франция в поддържането на КФОР през 2001 ще бъде намалено до 1,6 мллд. франка (240 млн. евро), което е половината от отпуснатото през настоящата.
Българите с висящи дела влизат в спец. компютър на МВР
Юлиана ОНЧЕВА
СОФИЯ. Българи с висящи дела няма да пътуват зад граница, като МВР трябва да създаде информационна система с техните имена. Това е една от задачите, които вътрешното министерство и МВнР трябва изпълнят до 1 март догодина за подобряване на граничния ни контрол след изваждането на България от черния визов списък, реши правителството вчера. Двете ведомства ще правят и схема за сътрудничество с имиграционните служби на страните от ЕС, уточни главният преговарящ с Евросъюза и зам.-министър Владимир Кисьов. В доклада за граничните мерки не са посочени държавите, за които ще въвеждаме визи, съобщи преди правителственото заседание министър Емануил Йорданов. Според него очакваният приток на чужденци в нашата страна е от югоизток. Пак до 1март трябва да бъдат изготвени и условията за пътуване на български граждани в страните от Шенген. Изходни визи няма да се въвеждат, но всеки желаещ да замне без виза за срок до 3 месеца трябва освен застраховка да има и средства за престоя си в чужбина, които да докаже при поискване от митническите служители, уточни Кисьов.
Годината на математиката у нас бе в сянка
Проф. Станчо ДИМИЕВ, Институт по математика и информатика, БАН
Както е известно, Световният математически съюз обяви настоящата последна година на второто хилядолетие за година на математиката. Най-после и у нас по инициатива на проф. Николай Янев ще бъде чествано това събитие (на 15. ХII.2000 в големия салон на БАН). По-добре късно, отколкото никога!
На 24 май т.г. в College de France, Париж, една от най-реномираните световни научни институции понастоящем, бяха обявени награди на стойност един милион долара за решаването на всяка една от определен списък от седем математически проблеми.
Въпросният награден фонд е дело на Clay Mathematical Institute (CMI), основан през 1998 от бостонския бизнесмен Landon Clay и възглавен от известния физик и математик Arthur Jaffe от университета в Харвард. Основната мотивация на CMI е да подкрепя различни форми на математическа активност (летни школи, конференции, обучение на студенти и др.), както и много надарени млади математици индивидуално. Седалището на CMI се намира в Cambridge, Massachusetts, но изборът на Париж като място за обявяването на наградите се дължи на желанието на организаторите да напомнят за стогодишнината от знаменитата лекция на големия немски математик David Hilbert на Втория световен математически конгрес, състоял се в Париж през 1900. На тази лекция Хилберт формулира 23 проблема, които играха голяма роля за развитието на математиката през изтеклия ХХ век. Някои от тях не са решени напълно и до днес.
Обявени са правила за получаването на наградите. Представянето на решенията не трябва да се адресира пряко до CMI без предварителна публикация в утвърдени математически списания, като остава под печат в течение на две години. През този период на очакване Научният съвет при Борда на СМI ще решава дали да разглежда представеното решение.
Тук няма да излагаме точните формулировки на въпросните седем задачи. Интересуващият се читател може да консултира вестника на Пловдивския университет (бр. 15-16 от 27. ХI.2000), където ще намери точните формулировки в български превод.
Или в Notices of AMS, &numero; 7, &numero; 8, 2000 на английски език.
Не е учудващо, че това събитие остана незабелязано досега у нас дори и сред научните среди. Напротив, и в Европа, и в САЩ то получи отзиви в пресата. Например във Франция бе отбелязано, и то на първа страница във вестниците "Le Monde" и "Figaro", в "International Herald Tribune" и други европейски вестници, в САЩ - "Washington Post" чрез парижкия му кореспондент. Няколко радиопрограми включиха събитието в предаванията си, включително Националното радио на страната.
Приблизително по същото време (май-юни 2000) най-тиражният софийски вестник публикува на първа страница снимка на боксьора Майк Тайсън в трико заедно с наградния му фонд от осем милиона долара за мача му в Лондон. Пресата очевидно се ангажира от читателите. У нас - резонирайки с най-примитивните им инстинкти, другаде - по съвсем различен начин.
Гражданска защита пред стачка
Панайот АНГАРЕВ
СОФИЯ. Служителите на Гражданска защита са пред стачка, стана ясно вчера. Командирите на петте спасителни отряда на Граждански защита в страната изпратиха декларация до президента Петър Стоянов, премиерът Иван Костов, шефа на НС Йордан Соколов, председателя на Комисията по национална сигурност Йордан Бакалов, МО и ГЗ. В нея се настоява да се получи информация дали ще се ускори приемането на закона за управление на кризи, да се увеличат заплатите на служителите и да се премине от III категория на труд към I. Искат също регламентиране на 24-часовите дежурства, застраховане на служителите и увеличение на заплатите на военнослужещите от МО, които участват в преодоляването на последствията от кризи и аварии. В декларацията е даден седемдневен срок за отговори, след това всички служители на ГЗ ще протестират.
Депутат иска от ВСС наказание за магистрата Чирипов
Стефан ТАШЕВ
СОФИЯ. От 1997 се обръщам към Висшия съдебен съвет да се произнесе за професионалните и нравствените качества на прокурора Николай Чирипов, но до момента нямам отговор, съобщи за "Демокрация" депутатът от СДС Методи Андреев. Искането му е свързано с наказателно дело за нанесен му побой от бизнсемена Панчо Илиев. Илиев е осъден на 2 години затвор от пловдивдския окръжен съд. Но Върховният касационен съд с намесата на Чирипов, който тогава е съдия във ВНС, заменя мярката с 3-годишна условна присъда.
Не оспорвам решението на ВКС, а протестирам срещу процедурата, чрез която е стигнато до това решение. В нея има страшно много нарушения, които не могат да бъдат случайни, каза Андреев. Молбата за преглед по реда на надзора от страна на адвоката на ответника Иван Антонов е била без подписано от Илиев пълномощно и нормално е такава молба въобще да не бъде разглеждана. По тогавашния Наказателен кодекс съдът се задължава да призове и двете страни на процеса. В документа, в който се казва кой официално да бъде призован, пише само Панчо Илиев, липсва името на ищеца Методи Андреев. Самият процес се води от Николай Чирипов като председател на Военната колегия на ВКС. Чирипов е личен дългогодишен приятел на адвоката Иван Антонов и това е причината да води делото. След като мен въобще не са ме призовали, би трябвало Чирипов да отложи делото, но той му дава ход, смята депутатът от СДС. Освен това той допуска адвокатът Антонов да пледира на процеса, без да има пълномощно от Илиев. Аз разбрах за процеса от вестниците, твърди Методи Андреев. В този период аз съм народен представител и не мога да получа адекватно правосъдие, представете си какво става с останалите граждани, добавя депутатът. Той е убеден, че ако Николай Чирипов нямаше имунитет, би го дал на съд за накърняване на правата му и злоупотреба със служебното положение. Затова в писмо до ВСС от ноември 1997 г. Андреев иска да се разгледа компетентността на Чирипов и как се ползва той от служебното положение. До този момент няма отговор. Затова миналия месец Андреев е изпратил ново писмо ВСС с питане редно ли е Чирипов да заема такъв висок пост в административната прокуратура, след като е показал как решава едно елементарно дело.
Елцин възрази на Путин за химна
МОСКВА. Бившият руски президент Борис Елцин е категорично против в новия химн на Русия да се използва мелодията на химна на бившия СССР. Това той заяви в интервю за в. "Комсомолския правда". През 1991 Елцин изхвърли стария химн, който той лично асоциира с комунистическия бюрократизъм. В интервюто той отбелязва, че при Сталин се пеели едни думи, после Хрушчов сменил текста, запазвайки мелодията. При Брежнев съчинили нови куплети. " Сега пак ли ще пишем нов текст? ", недоумява Елцин.
Президентът Владимир Путин предложи в понеделник във Федералната Дума новият химн на страната да бъде изграден върху мелодията на съветския с нов текст, като изтъкна, че такова е желанието на повечето руснаци. Елцин обаче смята, че Путин не трябва да се съобразява с настроенията сред хората, а напротив - задължен е да влияе върху техните настроения. Бившият президент дори цитира дългогодишния съветник в Кремъл Анатолий Чубайс, според когото на резултатите от подобни проучвания не трябва да се отдава особено внимание.
Дебатът около химна все повече се разгаря+, а днес предстои предложението на Путин да се гласува в Думата. Руски интелектуалци протестираха срещу връщането на химна от 1943.
Есе за поезията
Иван В. СИМЕОНОВ
Настъпил ли е краят на поезията? Задавам си този въпрос не само заради очевидната криза в поезията, но и заради появилите се напоследък ликвидаторски изказвания и писания на професионални литератори и критици, от които чухме, че "българска литература вече няма, защото няма читателска публика", а по литературни вестници и рубрики четем, че литературата се трансформира, че се променя нейното правене и възприемане, че идела нова устност на литературата и връщане към трубадурските й начала, че стиховете няма да се четат, а ще се изговарят и пеят, възхвалява се "лекото" писане, оповестява се алтернатива на писането, тъй като формата на книгата се разрушавала и пр., и пр. Не знам дали авторът на крилатото заключение, че "българска литература вече няма, защото няма читателска публика", може аргументирано да ни каже коя литература е била създадена от читателска публика, но аз ще му дам за пример Емили Дикинсън и Кавафис, които са създали безсмъртната си поезия, без да са имали изобщо читатели. Но на всички тези претенциозни заключения дефиниции и "рецепти за писане и правене на поезия", които ми напомнят комунистическата епоха на соцреализма, отнела свободата на човешкия дух с подобни "рецепти", не си струва изобщо да се спирам, тъй като те са фойерверки, които ще изгаснат в приятелския кръг, в който се раждат, и които не намериха реален отзвук в литературното пространство. Прибързана ще се окаже и присъдата им за края на поезията и книгата. За подобни литератори големият национален поет на Италия Джозуе Кардучи казва: "от скверната тълпа ненавиждам кръжоците и котериите в литературата, в които се спори неизменно дали този поет е по-ценен от другия и дали този или онзи текст е трябвало да бъде написан по този или по друг начин, и много по-силно мразя от делничната, обикновена поезия професионалната литература.
Безсъмнено главната причина за кризата в съвременната поезия е духовната криза на съвременния свят. И проблемът вече не е, както смята Хайдегер, в противостоенето на духовния свят на земния, а във фаталното противостоене на все по-глобализиращия се нихилистичен материализъм на индивидуалния човешки дух, чийто корен е истинската реалност, божествено-космичната. Днес "смъртта на духа" заплашва съдбата и бъдещето на цивилизацията, защото се нарушава хармоничната троичност Бог - битие - човешка душа. И това не е от вчера.
Свръхчовекът на Ницше, "новото човечество" на Маркс, загрубяващият индивидуален евдемонизъм на потребителското общество, неминуемата икономическа, технологична и комуникационна глобализация са явления с материалистична същност, които с вавилонската си пепел задушават и деформират съзнанието на хората и ги лишават от същностния морален и духовен прогрес. Без него човекът и битието губят своя център и надеждата за едно възможно бъдеще. Сякаш днешният свят се глобализира в изградената от самия него клетка, в която някакъв съвременен каинизъм вилнее в заблудата на повърхностни съществувания. Сякаш съществата, сътворени с любов и надежда от Бога, са се устремили като в наркотичен сън към ада и смъртта. Обърканите им души не съзнават човешкото си унижение пред нищото. И най-печалното е, че призраците на нищото, на заблудата и на хаоса не предизвикаха необходимостта от избор. И съкровената духовна същност на човека стана големият отсъстващ от съвременното изкуство и поезия.
Разбира се, за този същностен упадък на поезията допринесоха и някои литератори и критици, обременени от съвременния материализъм, от духовна недостатъчност и самовлюбеност, които с претенциозния си дух на отрицание и скептицизъм издигнаха в "литературна мода" безсмисленото, дребното, лекото, фалшивото, и за съжаление, доста често пошлото и грозното. Със сухата си интелектуалност и нетолерантност те дават не само рецепти как да се пише, но създадоха култ към вулгарния език на улицата на тълпата, на безсмисленото редуване на нелогично свързани думи и окичват тази "литературна мода" с етикети като "поезия на нонсенса", като "модернизъм" и "авангардизъм", към които прикачват неуморно допълнителни етикети, като "пост", "нео", "поп" и други "изми", които остаряват още в деня на появата си, защото са чужди на всичко истинско и дълбоко човешко, чужди на същността на битието, на общочовешкото. Защото нямат initium и sacrum, както казва Соловьов, нямат център, нямат утре. Няма го и сърцето на човека. Една литературна мода не може да се утвърди само с оправданието, че е бунт срещу традиционното, след като е носител само на бездушен формализъм, на уравниловка в баналното, в тривиалното и грозното, след като не държи сметка за значението и смисъла на съдържанието на една поезия.
Има нещо наистина гротескно в тази търсена бедност, в това как хора на изкуството, на критиката и на културата, които претенциозно си дават вид на начетени хора, всъщност не са разбрали истината на битието и човека. А тази истина е една и същността й не е само материална и сетивна, а преди всичко духовна, което значи, че тя би трябвало да бъде неизчерпаем извор на вдъхновение, разбира се, не за студените души, не за заблуденото съзнание и познание на материалиста - те нямат сетива за тези кардинални неща.
Като гледам как хипнозата на съвременния материализъм събужда подземното в човека, как демоничното разпалва разюздаността на страсти и бесове, как поезията се подчинява апатично на провокативното безсмислие и на нищото, си задавам някои наложителни въпроси: защо ни е толкова трудно да осъзнаем онтологичната си същност и космическото единство на битието във възможната хармония на материалното с духовното, на сетивното с прозрачното, хармония, която е основен закон на реалността? И проблемът не е ли в липсата на хармония в нашия вътрешен живот? Защо ни е толкова трудно да осъзнаем, че материализмът по същност е ограничаващ и деструктивен, а духовното е освобождаващо и съзидателно? Защо допускаме човешкото ни унижение пред нищото да ни направи до такава степен бездушни към нас самите и към бъдещето ни? И защо не се запитаме какво би било днес човечеството и какво би станало със света без истините, мъдростта и прозренията на древните религии, мистерии и пророци, без Платон и Аристотел, без Библията, без разпнатия Христос и без посланията на апостол Павел, без драмите на Есхил, Софокъл и Шекспир, без Коперник и Галилей, без поезията на Данте и Гьоте, без романите на Достоевски, без музиката на Бетховен и Бах и без творбите на още много други гении на човечеството. И каква щеше да бъде представата ни за същността на човека, живота и света, ако ги нямахме откровенията на тези титани на духа?
Не е ли крайно време да осъзнаем че във всяка епоха съществува своего рода модернизъм, но съвременният ни лиши от уроците на миналото и задуши зова на бъдещето. В него няма нищо модерно или авангардно, защото не държи сметка за участта на човека като същност, за еволюцията на света, за бъдещето, което е една вечна съвременност, свързана с миналото и с неизвестното. И аз се питам, след като предопределението на човека е да стане синтез на човешкото с божественото, защо поезията да не може да стане синтез на преходното с вечното? Прав е Кенет Уайт, като казва, че "поезията не може да се отделя от антропокосмопоетическата си същност и програма". Прав е и Уолт Уитман, че "поетите на космичното достигат чак до изначалните принципи". Затова аз смятам, че когато една поезия отразява само всекидневното и преходното, когато е плод на студена интелектуалност, на занаятчийска сръчност, тя не е автентична. В нея липсва онова, което дава смисъл на живота и цел на човека, липсва проекцията в онова утре, чиито основи трябва да положим тук и сега, както вече е казано много пъти от много поети и мислители. Трябва да осъзнаем корена си, за да тръгнем по нов път.
Това състояние на нещата в поезията поставя въпроса за необходимостта от нейното възраждане. Време е да разширим понятието поезия и нейната мистично-метафизична същност, определена така ясно от Хайдегер: "Поезията е мистична, защото е рожба на вътрешен живот, и метафизична, защото осмисля конкретното си откровение в неговата цялост - Бог, битие, човек. " Наистина е време за смислена и жива поезия която да има своя истина, свои светове, свои теми, която да твори живот, красота и надежда, да облагородява хората. Вярвам, че голямата задача на днешното човечество е да започне да се пресъздава в истинската си същност, защото вярвам в духа на човека и в предопределеността на земно-космическото ни бъдеще. Вярвам и че следващата епоха ще бъде духовна и мистична. Не може да бъде друга рожбата на нашия материалистичен, студено разумен и скептично интелектуализиран свят на хаоса, на бездушието, в който все по-силно ще отеква "викащият глас в пустинята", свят, който отне вътрешната свобода на хората, лиши ги от надежда и ги направи безпокойни същества. Става дума за онова безпокойство, за което Киркегор казва, че е "едно безсилие, един синкоп на свободата". Защото, ако изкуствата и поезията на бъдещето не са носители на мистична вяра в живота и на любов в сърцето, човечеството ще бъде в гибелна опасност.
Колкото и парадоксално да звучи днес, аз мисля, че идва времето на поезията, на истинската поезия, сътворена от свободния човешки дух, и вярвам, че тя ще бъде онзи първи импулс за постигане на вътрешно освобождение, за изход от хаоса, за осъзнаване на духовния ни център, за спасение от нищото. Защото поезията може да създаде онези духовни пространства от свобода, любов и разновидни откровения на душата, които ще бъдат необходимият импулс за обновление, за постепенно възраждане на човешката ни същност които могат да извършат онова, което не е по силите на никоя идеология, теория или философия.
Какво всъщност е поезията, ако изходим от големите безсмъртни образци, които ни завещаха гениални поети?
Поезията е онова същностно слово на Аза, което вдъхновението на едно човешко сърце връща на Словото. Тя е сюблимно откровение на онова духовно търсене и душевно изживяване, което пресъздава човека в неговата неповторимост, което създава онзи собствен цялостен свят на оригиналния личен опит на поета. Тя е изповед на душата, преживяваща небесно-земната си същност, която черпи от свръхсетивни извори, докосва се до истини, които са отвъд обикновеното съзнание разбулва нещата от загадката на човека и битието ни и ни дарява с вътрешното освобождение на духа, от което се ражда новото в живота. Тя е онази среща на човешкия дух с Вечното, която е и откровение на истинската радост, чийто корен е в импулса на изначалната Тайна.
Поезията е Майка на душите, която лекува скръбните сърца, опиянява влюбените, утешава самотните, сътворява светове, в чиото простори и светлина се живее в радост и надежда. Затова тя действа на всички нива на съзнанието и на подсъзнанието и става ориентир към трансцендентното осъзнаване на Аза и битието. Автентичната поезия е вътрешно движение на духа с вертикална насоченост от временното към вечното, което утвърждава магическия си акт в сакралната троичност - Бог, битие, човек, т.е. в истинската реалност. Затова тя винаги е била важен фактор за духовен и морален прогрес.
Завършвам с интересното разграничение, което прави Рьоне Домал между "черна поезия" и "бяла поезия": "Черният поет разкрива разнообразни светове, но светове без слънце, осветени от стотици недействителни луни, населени с призраци, накичени със самоизмами. Бялата поезия отваря вратата на един-единствен свят, този на единственото слънце, свят със слабо влияние, но реален."
Аз вярвам, че бялата поезия ще просветли глобализираната ни здрачна модерност, защото, както казва великият Плотин - "нищо не е по-голямо от истинското".
Законодателите на Флорида се събират извънредно днес
ТАЛАХАСИ. Законодателният орган на американския щат Флорида ще заседава днес и ще разисква назначаването на делегати на щата в Избирателната колегия на САЩ. Председателят на Камарата на представителите Том Фийни и председателят на Сената Джон Маккей, и двамата републиканци, обявиха, че свикват общо заседание, за да може "гласът на избирателите във Флорида да бъде чут в Избирателната колегия". Според Маккей доминираният от републиканците законодателен орган трябва да излъчи делегатите въз основа на резултатите от 14 ноември, което означава, че решителните 25 гласа на Флорида ще отидат при Буш и ще му осигурят място в Белия дом, коментира Ройтерс. Делегатите в Избирателната колегия трябва да бъдат назначени до 12 декември.
В същото време битката на демократа Ал Гор за президентския пост се върна отново във Върховния съд на Флорида вчера, който трябва да реши дали отказът за ръчно преброяване на спорните бюлетини в няколко окръга е бил основателен. Федерален апелативен съд отхвърли в сряда искане на републиканците за прекратяване на ръчното преброяване на бюлетините, подадени в три окръга на щата. Той потвърди становището на окръжния съд на Маями, че Буш и поддръжниците му не са успели да докажат, че интересите им са били накърнени от исканията на демократите за ръчно броене.
Чернокожият защитник на гражданските права и поддръжник на демократите Джеси Джаксън обяви завчера, че е подал иск във Флорида за ново преброяване на бюлетините в окръг Дювал, където според него 27 000 бюлетини са били изключени от резултатите незаконно. Той твърди, че информацията за непреброените бюлетини е била умишлено пазена в тайна от местните власти.
Междувременно Джордж Буш и Ричард Чейни пуснаха обява в Интернет, че набират персонал за Белия дом. Предложението е отправено към "високообразовани мъже и жени с големи професионални и морални качества".
И прокуратурата реши, че изборите през 1990 са фалшифицирани
Имаше и специална комисия за изборните книжа на ВНС. А спомняте ли си скандала с ИНФАС?
Христо ХРИСТОВ
"Главна прокуратура се е натъкнала на сериозни нарушения по време на проверката на изборните книжа на Великото народно събрание. " Това е уводното изречение от водещата новина на в. "Демокрация" на първа страница в бр. 71 (1263) от 1.IV.1994 под заглавие "Изборите през 1990 са опорочени". И не е било първоаприлска шега, а точното заключение на тогавашната Главна прокуратура, която по това време е докладвала на главния прокурор Иван Татарчев, че има драстични нарушения при първите демократични избори. Този факт обаче като че ли е забравен от повечето хора. Припомняме го по повод разгорялата се дискусия за фалшификациите на първите избори, започнала в предаването "Гласове" по БНТ и продължила по Дарик радио. По националната телевизия членът на ЦИК Михаил Константинов припомни в неделя някои позабравени неща и каза истината, че резултатите от изборите през юни 1990 за ВНС никъде не са обявени.
Припомняме, че бившият главен прокурор нареди проверката да започне през юни 1993. Заключението на магистратите е повече от горчиво. В голяма степен те потвърждават драстичните нарушения, отбелязани в доклада на Комисията по изборните книжа на ВНС, чийто председател бе депутатът от СДС Георги Панев. През лятото на 1993 тази комисия, в която социалистите отказаха участие, след близо година и половина проучване на огромното количество протоколи установи, че изборите за ВНС са опорочени. Фактите за скандални пропуски, нарушения и открити фалшификации бяха подробно описани в доклада на комисията, който в. "Демокрация" също е публикувал. Общо над 40 мандата във ВНС, или повече от 10 %, са определени въз основа на съмнителни изборни резултати, заключи комисията, която предаде доклада си на прокурор &numero; 1. След заключението на Главната прокуратура през 1994 се заговори, че ще бъдат сезирани окръжните и районните прокуратури да образуват следствия по местата, където са установени най-фрапиращите нарушения. Оттогава никой не е чувал да за такива следствия.
Преди 6 години в същата публикация "Демокрация" написа още: "Мандатната комисия при ВНС неслучайно не направи необходимото за изясняване на истината. Нейният окончателен доклад по редовността на изборните резултати не бе подписан от председателя й Панкратий, а заместникът му Петър Корнажев изрази особено мнение. Отворен остава въпросът и за бездействието на ЦИК, която непосредствено след първия тур реши да не разглежда постъпилите до нея жалби и сигнали за нарушения. Никой още не е обяснил бездействието на прокуратурата през 1990, която не потърси отговорност за отпечатването на избирателните списъци, в които фигурираха не по-малко от 500 000 мъртви души. С 52.75 процента БКП/БСП тогава спечели още година и половина време срещу 36 процента за СДС, 5.75 за ДПС и 4 процента за БЗНС. И до днес обаче не са публикувани пълните числови данни за изборите, които определиха комунистическото мнозинство във ВНС.
"Много е важно да бъдат разследвани всички нередности, свързани с избирателния процес, и виновниците да се подведат под отговорност. Нередностите, извършени при тези избори, трябва да бъдат поправени до започването на изборите за местни органи на управление към края на тази година (1990, б.а. ), за което ние ще следим". Това се казва в специално изявление на Държавния департамент на САЩ от 21.VI.1990, което отрази мнението на американското правителство за резултатите. Управляващите от БСП побързаха да го забравят."
Това е чистата истина, която и днес определени среди и хора като Димитър Попов не искат да признаят и твърдят, че нямало констатации от международните наблюдатели за нарушения. "Забравеното" се вписва по най-идеален начин с изявлението на първия зам. вътрешен министър ген. Любен Гоцев през януари на 1990, което "Демокрация" публикува наскоро, след като бяха разсекретени стенограмите на МВР от този период. А именно че в МВР е трябвало да се работи така, че на изборите през лятото партията да спечели най-малко 50 плюс 1 процента, т.е. абсолютното мнозинство във ВНС.
Да не говорим, че прокуратурата проверяваше бившия премиер Андрей Луканов и членовете за изпълнителното бюро на Министерския съвет от лятото на 1990 - Нора Ананиева, Чудомир Александров, Белчо Белчев и Константин Косев за грандиозния скандал с германската ИНФАС по време на изборите. Шестимата от първия кабинет Луканов бяха подписали на 11.VI.1990 (ден след първия тур) министерско постановление за отпускане на 300 000 долара на германския институт за приложни и социални науки. ИНФАС направи прогнозите за изборите, въпреки че СДС отхвърли методиката му. ИНФАС просто се оказа част от плана на БКП/БСП за спечелване на изборите и вмъкването му в отчитането на резултатите изигра роля на манипулатор, призна по-късно опозицията.
Огромната валутна сума, с която бе платено на ИНФАС, бе изтеглена от държавната хазна само два месеца след като Луканов бе принуден, заради сгромолясалата се социкономика, еднолично да спре плащанията по външния дълг. Доларите са пет пъти повече от мизерните 500 000, които премиерът Луканов подхвърля тогава на опозицията.
Но и тази проверкаа, както много, сред които и тази за изборните резултати, потъна в прокурорските папки.
Иван Костов: Махането на визите даде силен импулс на европейската идея у нас
Петя ГЕРГОВА наш пратеник
НИЦА. При безпрецедентни мерки за сигурност, обезлюдена и изолирана от полицията централна част на града и талази агресивни демонстранти вчера започна срещата на високо равнище на Европейския съюз. Независимо от вандалските прояви на противници на глобализацията, които вилняха в деня на откриването, замеряха полицаи, преграждаха улици с подръчни средства, чупиха витрини и дори подпалиха клон на Банк насионал дьо Пари, форумът бе открит без закъснение. Сутринта на вчерашния първи ден на срещата изказване направи и министър-председателят Иван Костов. Той благодари от името на българския народ на Европейската комисия, на правителствата на страните-членки на ЕС, и на френското председателство за взетото благоприятно за България политическо решение за премахване на визите.
Г-н Костов каза, че новината била посрещната в страната ни с невероятен ентусиазъм и че решението дава силен импулс на европейската идея у нас. Дава увереност на българите, че вървят по верния път, дава ни самочувствие и достойнство, изтъкна Иван Костов. По-нататък в изказването си той заяви, че София също има принос за европейската интеграция и той се изразява в подкрепата ни за сигурността и демократизацията на Югоизточна Европа. България помага за ускоряване на евроинтеграцията, като дава пример за успешен преход и развитие за останалите държави от региона, от една страна. А от друга - като помага, както за Косово, така и за цяла Югославия след паденето на Милошевич от власт. Иван Костов подчерта, че малко известен факт е и това, че независимо от своите ограничени възможности България оказва значителна материална помощ на своите западни съседи. Според българския премиер, само ако се доведе докрай институционалната реформа в Европейския съюз, ще бъде гарантирана динамиката на процеса на неговото разширяване.
По обед вчера всички участници в Европейската конференция си направиха обща снимка. По-късно г-н Иван Костов даде пресконференция за български и чуждестранни журналисти в международния пресцентър.
Извинявай, другарю, но и аз съм кинжал
Димитър ВАСИЛЕВ
Марксистът Желев не харесва сегашното СДС. Има си хас пък и да го харесва. Без Луканов и Семерджиев, без Петко Симеонов и Луджев - какво СДС е това? Никакво, разбира се. Кинжали заместват перестройчиците. Заместват сговорната дружина, събрана и организирана от преименуваната столетница в името на вечната дружба и необезпокояваната номенклатура.
Ех, и как няма да тъжи въпросният бивш президент за панелното си управление, когато сградата на държавата се пропукваше по марксистките си шевове и бавно затъваше в тоталитарното безвремие. Разрухата беше дотолкова очебийна, че само подмененият лозунг над входа (обещаващ промяна) не можеше да излъже никого, освен ако съзнателно си участвал в тази разруха и още повече - в тази заблуда.
Филип Димитров бил виновен за забавения преход. А нима пък някой от Желевото обкръжение го искаше? И какво разбираше той под това понятие: от дястата му страна да седи "великият" Тренчев, от лявата - още "по-великият" Бриго Аспарухов, наоколо все отбор шестаци. А Любен Беров (тази еманация на социалистическа професура) да изпълнява ролята на главен разпределител на благата.
Това е меракът на Желю Желев. Това е цялата му философия. А на мене тъкмо те не ми хаесваха. Малко е да се каже, че не ми харесваха - отвращаваха ме. И ако въпросният марксист притежава и най-малко чувство за свян - той би трябвало да се оттегли в някое съвсем забутано, тихо кътче, да отглежда кокошки и да мълчи. А не да се изявява като недооценен, неразбран държавник, като месия на демокрацията, за която той има само бегли перестроечни представи.
А иначе ще има да му се привиждат кинжали - плод на измореното му въображение и най-вече на "дисидентския" му страх. Спокойно, другарю. Няма от какво да се страхувате. Днес никой честен човек няма от какво да се страхува освен от гузната си съвест и, разбира се, от това бившите му покровители отново да докопат тоягата.
А ако толкова са ви необходими, ако липсват на застаряващото ви всекидневие кинжалите, то ви заявявам, че и аз съм кинжал. Няма как да не бъда, щом не искам да се върне времето на боянските ливади. Щом виждам, че се върви по единствено възможния прав път. Щом държавата се отърсва (по думите на поета) от отровната си казармена плесен и Европа ни приветства.
Може би аз имам пї друга представа за името и ролята си в това сметище, препълнено с овехтели номенклатурни боклуци и марксистки изпарения, към които такива като нашия сърдитко ни тласкаха. Може би дори съвсем не съм способен на каквато и да е кръвожадност. Но въображението ми е непримиримо. Сърцето ми е неспособно да произвежда други емоции освен на омерзение към дребнавата продажност и тясно скроена себичност.
Или, както бях писал веднъж в едно стихотворение: "Виновен съм, че само остарях. За другото по-чист съм и от ангел! " Ето това е моята кинжалност. И не само моята, колкото и да не ви харесва нашата непримиримост към двуличните помагачи на комунистическата конспирация.
Димитър ВАСИЛЕВ
Марксистът Желев не харесва сегашното СДС. Има си хас пък и да го харесва. Без Луканов и Семерджиев, без Петко Симеонов и Луджев - какво СДС е това? Никакво, разбира се. Кинжали заместват перестройчиците. Заместват сговорната дружина, събрана и организирана от преименуваната столетница в името на вечната дружба и необезпокояваната номенклатура.
Ех, и как няма да тъжи въпросният бивш президент за панелното си управление, когато сградата на държавата се пропукваше по марксистките си шевове и бавно затъваше в тоталитарното безвремие. Разрухата беше дотолкова очебийна, че само подмененият лозунг над входа (обещаващ промяна) не можеше да излъже никого, освен ако съзнателно си участвал в тази разруха и още повече - в тази заблуда.
Филип Димитров бил виновен за забавения преход. А нима пък някой от Желевото обкръжение го искаше? И какво разбираше той под това понятие: от дястата му страна да седи "великият" Тренчев, от лявата - още "по-великият" Бриго Аспарухов, наоколо все отбор шестаци. А Любен Беров (тази еманация на социалистическа професура) да изпълнява ролята на главен разпределител на благата.
Това е меракът на Желю Желев. Това е цялата му философия. А на мене тъкмо те не ми хаесваха. Малко е да се каже, че не ми харесваха - отвращаваха ме. И ако въпросният марксист притежава и най-малко чувство за свян - той би трябвало да се оттегли в някое съвсем забутано, тихо кътче, да отглежда кокошки и да мълчи. А не да се изявява като недооценен, неразбран държавник, като месия на демокрацията, за която той има само бегли перестроечни представи.
А иначе ще има да му се привиждат кинжали - плод на измореното му въображение и най-вече на "дисидентския" му страх. Спокойно, другарю. Няма от какво да се страхувате. Днес никой честен човек няма от какво да се страхува освен от гузната си съвест и, разбира се, от това бившите му покровители отново да докопат тоягата.
А ако толкова са ви необходими, ако липсват на застаряващото ви всекидневие кинжалите, то ви заявявам, че и аз съм кинжал. Няма как да не бъда, щом не искам да се върне времето на боянските ливади. Щом виждам, че се върви по единствено възможния прав път. Щом държавата се отърсва (по думите на поета) от отровната си казармена плесен и Европа ни приветства.
Може би аз имам пї друга представа за името и ролята си в това сметище, препълнено с овехтели номенклатурни боклуци и марксистки изпарения, към които такива като нашия сърдитко ни тласкаха. Може би дори съвсем не съм способен на каквато и да е кръвожадност. Но въображението ми е непримиримо. Сърцето ми е неспособно да произвежда други емоции освен на омерзение към дребнавата продажност и тясно скроена себичност.
Или, както бях писал веднъж в едно стихотворение: "Виновен съм, че само остарях. За другото по-чист съм и от ангел! " Ето това е моята кинжалност. И не само моята, колкото и да не ви харесва нашата непримиримост към двуличните помагачи на комунистическата конспирация.
Изнасяме повече вино за ЕС
СОФИЯ. През 2001 България ще изнася безмитно за ЕС повече вино спрямо 2000, съобщиха вчера от пресслужбата на кабинета. Квотите за следващата година се 1800 хл за пенливи вина, 485 000 хл за бутилирани и 195 000 хл за наливни. Общото увеличение за бутилираните и наливните вина е 84 370 хл.
От 1 януари 2000 вносът на спиртни напитки (без ром) в ЕС е безмитен. Още при стартирането на преговорите по допълнителна либерализация на взаимната търговия през юни 1999 ЕС постави въпроса България да предостави отстъпки. Съгласуваните до момента в хода на преговорите концесии по вноса на спиртни напитки от ЕС се изразяват в намаление на митата за напитки от вино или гроздови джибри, ром, джин, хвойновото питие, уиски и водка, както и увеличаване на съществуващата безмитна квота от водка.
Според търговската статистика за периода 1996-1998 около 25 % от българския износ за ЕС се осъществява при преференциални условия. Останалите 75 % съставляват износ на преработени продукти. Около 60 % от вноса на ЕС обаче ползват предоставените от България преференции. С премахването на митата в рамките на съществуващите квоти от страна на ЕС се предоставя реална възможност за реализиране на българска продукция.
Кеворкян обжалва лиценза на НТВ
СОФИЯ. "Медиа бродкастинг сървисиз" АД (MBS) с български партньор Кеворк Кеворкян атакува пред Върховния административен съд (ВАС) правителственото решение лицензът за втора частна национална ефирна телевизия да се издаде на Нова телевизия. Според жалбата, постъпила вчера, документа в процедурата по издаване на лиценза не е имало публичност и не са били изслушани заинтересованите от далекосъобщителна лицензия страни. През ноември лицензът на Нова телевизия бе обжалван и от "Бългерия Броудкастинг сървисиз" ЕООД на Петър Китанов, според когото победителят в конкурса за втора частна национална ефирна телевизия е нарушил записаната в закона забрана за извършване на рекламна дейност. ВАС трябва да се произнесе по допустимостта на жалбите в срок от седем дни. Ако те бъдат допуснати, Нова телевизия не може да получи лиценз, докато не мине производството по обжалването. Кеворкян оспорва и правителственото решение за лицензиране на bTV за частна национална ефирна телевизия.
Клоунът в черно
Венелин ЕРМЕНКОВ
"Ако имам талант, ще ме имитират. Ако ме имитират, ще стана моден. Ако стана моден, бързо ще се демодирам. Значи, добре е, че нямам талант."
Авторството на тази ехидна в мазохизма си констатация принадлежи на Жул Ренар, почти неизвестен на българския читател писател, ако изключим може би краткия роман за деца "Червенокосото", преведен от най-голямата дъщеря на Далчев - Мария, и излязъл през 1985. За сметка на това обаче със своя "Дневник" този френски творец, починал в началото на изтичащия век, е влязъл в класиката на френската литература, а меродавният критик Бернар Пиво поставя автобиографичния опус на живота му сред десетте най-добри книги в този жанр в цялата световна белетристика.
"Не съм създаден за борба - признава на едно място Ренар. - Създаден съм да убивам хората с пушечен изстрел в задника. " Може би точно тази саркастична забележка илюстрира най-добре трагизма на художественото му дело - неудовлетвореността му от самия себе си, пиперливата, понякога дори разяждаща ирония и драмата на всички ония призвани в литературата, които се стремят към перфекционизъм и логическа пунктуалност на словото.
Пиер-Жул Ренар е роден на 22 февруари 1864 в Шалон, ала до смъртта си сочи за роден край друго селце - Шитри, където прекарва детството си и с което са свързани всичките колизии на съдбата му. Учи в Невер, а след това в качеството си на обещаващ провинциален талант е изпратен да следва литература в Париж, в Екол нормал сюпериор. Там обаче оригиналният и неконформистки настроен младеж не може да се адаптира към шаблонните рамки на академизма и твърде рано напуска учебното заведение. Запазено е писмо на един от професорите му, в което се отзовава доста неласкаво за студента си: "Ренар - тежък мозък, германска интелигентност и лош стил на фармацевт. " След като сключва брак с Мари Моро, младежът става един от основателите на в. "Меркюр де Франс", като междувременно дебютира в литературното поприще. За около деветнадесет години този "джобен Мопасан" (както сам нарича себе си) ще напише четиринадесет книги и пиеси, като истинската слава ще го споходи значително по-късно. Дружи с Алфонс Але, Стефан Маларме, Верлен, Албер Самен, Сара Бернар и Тулуз-Лотрек. Ще стане кмет на Шитри подобно на своя баща, а в зенита на живота си ще получи Ордена на Почетния легион и ще влезе в академията "Гонкур".
И всичко това сред една еснафска осигуреност, патриархален уют, ловни развлечения и настървени театрални амбиции, помрачени единствено от два съдбоносни инцидента - мистериозното самоубийство на баща му с ловна пушка и не по-малко загадъчната смърт на майка му (вероятно също самоубийство) след падане в градински кладенец. Тези трагични събития са щателно и разтърсващо описани в "Дневника", който Ренар води без прекъсване от 1887 до 1910 (годината на смъртта му) и който по същество се явява "всекидневната му молитва", "бележника му с аборти", "най-ценното в живота му" според собствените му признания. Никой никога няма да узнае действителния обем на тази титанична по мащабите си "хронология на духа му" (след смъртта му тя ще се изчислява на 17 тома, или 2100 страници), защото според признанията на вдовицата - мадам Ренар, тя била премахнала злобните забележки за много от съвременниците на мъжа си, а оригиналния ръкопис - изгорила. Злите езици обаче твърдят, че трудът на писателя бива унищожен почти наполовина поради морално-пуристичните увлечения на съпругата му, която предлага всичко на всичко едва пет тома като работен вариант за публикацията на "Дневника" през 1925.
"Да пишеш по начина, по който скулптира Роден... ", "Прозата трябва да бъде стихове, които да не минават на нов ред" - това е творческото кредо на Ренар, илюстрирано нагледно в творбата на живота му посредством необикновени афоризми, къси фрази и размишления, красиви и парадоксални метафори, меланхолично звучащи чудатости и "лирични откъси", най-често свити компактно до един или няколко писани реда. Това е неговото разбиране за стил - своеобразна алхимия, ювелирна по качеството си дестилация на словото, в която няколкото думи се "разлистват" в смисъла си до няколко страници в изтънчен мисловен ритъм или в язвителни зевзеклъци.
"Тъжен смях, като клоун в черни дрехи", "Комик, изтръгващ смях, сякаш вади зъб"... Дали Ренар е написал тези фрази, визирайки себе си? Кой знае?
"Да задушиш идеала си с кифла"
(Импровизиран лексикон на дефинициите и апострофите на Жул Ренар)
Превод и подбор Венелин ЕРМЕНКОВ
Болести - опити за смърт.
Да пишеш - означава да лъжеш.
Единство - що за нужда да се обединяваш с глупците?
Едноок - инвалид с право на половин куче.
Жена - немислеща тръстика.
Завист - най-стимулиращото и пречистващо чувство.
Залез - долното бельо на облаците.
Здравомислие - освобождаване от знание.
Идеал - точен сън.
Истинска слава - идва като приятелите от детинството. Тоест - никога.
Късмет - щастието на бедните духом.
Леност - навикът да си почиваш, преди да си се уморил.
Лястовици - разпръснатите вежди на въздуха.
Методичен човек - лице, което неизменно дъвче на обяд с дясната си страна, а на вечеря - с лявата.
Мечта - мисъл, която се храни от нищото.
Надежда - да излезеш в пек и да се върнеш в дъжд.
Най-хубавото момиче на света - най-грозното дава повече... Нещастията на другите - ако не ни правеха удоволствие, щяха да ни бъдат безразлични.
Нищо - най-вярната, най-точната и най-изпълнената със съдържание дума.
Нов поет - да се запомни това име, понеже повече няма да се говори за него.
Опит - подарък, който не служи за нищо.
Орех - две ушенца, залепени едно о друго.
Отвращение - слабостта на мъглявата интелигентност.
Откровеност - паденията, които не си имал откровеността да си признаеш.
Педант - човек, храносмилащ лошо интелектуално.
Писане - начин да говориш, без да бъдеш прекъсван.
Поезия - кафена мелничка за вятър.
Полусън - да спиш буден.
Прегръдка - две топченца от закопчалката на портмоне.
Приятелство - брак на двама души, които не могат да спят заедно.
Птица - номадският плод на дървото.
Разум - редът на подбраните мисли.
Свободомислещ - мислещ е достатъчно.
Слава - име, създадено от цимент, хоросан и много наглост.
Славяни - хора, пишещи между редовете, вместо да пишат над тях.
Смъртта на другите - 1. Помага ни да живеем. 2. Бавно свикваме с нея. Но пък колко време ще ни трябва, за да свикнем с нашата?
Сонет - четиринадесет стиха заради една мисъл.
Социализъм - изчистена завист.
Старица - навит тютюнев лист.
Талант - подобен на парите: Не е нужно да го имаш, за да говориш за него.
Траур - черна лъжа.
Труд - ловене на риба във вир, в който никога не е имало.
Умерен - господин, занимаващ се умерено с интересите на другите.
Феминизъм - да не разчиташ на вълшебния принц.
Философия - изстрел напосоки: нито се вижда откъде минава Господ, нито пък как ще го хванеш.
Широта на ума - стесненост на сърцето.
Бележки
Тези, които имат благородство, нямат воля. Тези, които имат воля, нямат скрупули.
По-лесно е да бъдеш щедър, отколкото да не съжаляваш за това.
Щом можеш да видиш толкова отчетливо недостатъците на другите, значи ги притежаваш и ти.
Не е необходимо да презираш богатите. Достатъчно е да не им завиждаш.
За да пристигнеш навреме, нужно е най-напред сам да си пристигнал, а след това - да не са пристигнали другите.
Ако Франция е болна, нека взема нещо топло вечер преди лягане.
Когато ми кажат, че съм талантлив, не е нуждо да ми го повтарят. Разбирам ги от половин дума.
Тя бе благодетелката на страната. Всички с голямо удоволствие отидоха на погребението й.
Необходимо е да имаме тлъсти илюзии. По-лесно ще ни е да ги храним.
Това, което знае, го знае много добре. Ала не знае нищо.
"Имам само един недостатък - призна ми тя. - Често ми е студено на краката."
Не е достатъчно само да бъдеш щастлив. Нужно е и другите да не са.
Книгите хвърлят мостове -Посланик Леа КОЕН
Книгите хвърлят мостове
Посланик Леа КОЕН
Литературното приложение на в. "Дер Бунд" от 25. ХI.2000 публикува голяма статия от писателката Барбара Трабер, посветена на българско-швейцарския проект за културен обмен. Под заглавие "Разбирателство: няма проблем" и подзаглавие "Бернски авторки и автори имаха възможност да открият България" Трабер пише следното: "С голяма ангажираност посланичката на Република България в Швейцария Леа Коен започна преди една година подготовката на културния обмен Швейцария - България.
През март 2000 в Берн се проведоха Български дни на културата с участието на гости от София и със съдействието на Бернското писателско дружество, библиотеката "Корнхауз" и общината на града.
От 9 до 14 октомври т.г. Даниел Химелбергер, председател на Бернското писателство дружество, Рут Льоб, Петер Фаар и Барбара Трабер бяха поканени да върнат посещението в българската столица.
В чуждата страна
Не можехме да прочетем дори имената по табелите на улиците, нямахме време да усвоим "а, б, в"-то на кирилицата, неподготвени се приземихме в синьо-бялото новооткрито летище на милионна София, куфарите ни бяха пълни с подаръци, книги и плакати на Берн. Нашите езикови познания по български език се простираха върху една шега изрази като добър ден, лека нощ, добре. Вече знаехме, че ако българите кимат с глава, означава "не", ако въртят глава, показват своето съгласие. "Къде се насочваме, когато посещаваме една чужда страна? Какво очакваме? Какво ни очаква наистина? И какво бихме могли да допринесем за разбирателството, какво бихме могли да направим, за да могат книгите да хвърлят мостове? ", се пита ръководителят на делегацията Даниел Химелбергер в своя текст за България.
От една страна, България дълго време беше синоним на бедност в Югоизточна Европа: мрачна, изостанала, изолирана и мистична. Същевременно тя бе страната на пеенето, на чудесните гласове. Голямата част от елита на държавата емигрира в чужбина, а пътят към пазарна икономика е мъчителен и дълъг, безработицата, особено сред младежта, е много висока.
Ние усетихме София със собствените си очи, които вечер пареха от мръсния въздух и праха, препъвахме се понякога в неравностите на пътя, минавайки покрай нуждаещите се от ремонт къщи с ронеща се външна мазилка, но в нито един момент не се чувствахме заплашени. Колко изтощителна е всекидневната борба за оцеляване, можехме само да предполагаме от позицията на туристи с достатъчно левове в джоба. "Красиви млади хора се виждат в София навсякъде и по много. Облечени по последната мода, те седят, често на групи, по новите кафенета или стоят прави по улиците и дискутират. Има много ведри, открити лица, въпреки че те често притежават само едно богатство - любовта, което не достига на нас, швейцарците", се впечатлява Даниел Химелбергер.
Антични корени
Населена още през V в. преди Христа от тракийското племе на сердите, София (от гръцки "мъдрост") е била многократно нападана, ограбвана, опустошавана, превземана и възстановявана. Градът в подножието на Витоша въздейства с широките си булеварди, паметниците, църквите и сталинистко-социалистическите престижни сгради, базара около катедралата "Св. Ал. Невски" с нейните импониращи златни кубета, широките площади с жълти павета, които внасят един топъл цвят в общата сивота. Благотворно е въздействието на многобройните дървета и на градинските площи. Във въздуха ухаеше на варена царевица и дори малко на рози. Всичко можеше да се купи в българската столица, при условие че разполагаш с необходимите джобни пари, известните капиталистически марки във всеки бранш, от мода до гастрономия, са разкрили тук отдавна свои представителни магазини в очакване на големите печалби в неизвестното бъдеще на икономическия подем.
През първата вечер празнувахме в малък ресторант нашата нова среща с говорещите чужди езици колеги - отдавна вече станали приятелки и приятели - дискутирахме, смеехме се, пиехме българско мерло и сливовица, наслаждавахме се на вкусната местна кухня, от шопската салата до киселото мляко. Наздраве!
Всички бяхме особено впечатлени от гостоприемството, за което пише Петер Фаар така: "Българите са майстори на щедростта. Те се грижат за своите гости с благотворна сърдечност и прочитат още в очите им всяко тяхно желание. Висшето изкуство на импровизацията, което се проявява при изпълнение на тези желания, непрекъснато ме очароваше и предизвикваше моето възхищение."
Литература във фаза на възстановяване
На едно двучасово литературно четене, учудващо добре посетено, в достопочтената градска библиотека ние бяхме представени от българската посланичка в Швейцария, от двама професори по сравнителна литература и езикознание и от декана на Факултета по германистика в Софийския университет - и чувствахме, както никога досега, сериозно отношение към нашето творчество. Почти не можехме да се съвземем от любопитството и откритостта на хората, от техния интерес към нас и нашите книги. При това бяха представени и всички медии.
Татяна Рашкова, собственичката на издателство "Галико", се осмели да стартира поредица от преводи на швейцарски автори, не на класици или творби от известни литератори, а с романа на Химелбергер "Каспар" и с моето първо отроче "Паралелно време", чието действие се развива в Берн. Беше интересно да се запознаем с нашите преводачи. Влади Киров ме поздрави с думите: "Аз съм, така да се каже, вашето второ "аз"!
До 1989 г. писателите в България подобно на останалите източноевропейски страни, са били поставени много добре, докато са печатали верноподанически текстове. Книжното дело след прелома е във фаза на възстановяване, но хартията е много скъпа и при ниските доходи на хората една книга принадлежи към артикулите на лукса. Книги се продават предимно на открития книжен пазар на площад "Славейков", където се търсят преводи на забранени преди чужди автори. Българското население има славата на четящо литература, което търпи промени във връзка с бързото развитие на новите медии. Една книжарка, която държи своя малък магазин само от любов към литературата (от тази дейност не може да се преживее), ни разказа, че всеки ден идвали млади хора, за да си купят точно определена книга със спестените джобни пари от няколко месеца.
Българската литература не е представена добре в немскоезичното пространство. На нас ни предстоят още много открития, например стиховете на Блага Димитрова, Мирела Иванова и Цвета Софрониева или малкото книжле от Екатерина Томова ("Die vom Himmel Vergessenen", "Hunderteahrige erzeahlen ihr Leben", Kiepenheuer & Witsch Verlag, Keoln 1944), което авторката ми подари в София.
Родината на Канети
България въпреки днешните си икономически проблеми има все още една от най-добрите образователни системи в света. В монументалния университет с кръгло 27 000 студенти и 3000 преподаватели, който ни беше показан от ректора и писателя Боян Биолчев, на 13 октомври се проведе симпозиум за Елиас Канети, в който участваха и референти от Виена и Берлин. Българските интелектуалци се гордеят с Канети, роден през 1905 г. в Русчук (днес Русе), на българския бряг по долното течение на Дунав, "чудесен град за едно дете". Докладите относно разбирането на Канети за нация, за специфичната рецепция на Канети в България и т.н. бяха изложени на немски и на български език, които разбираха всички присъстващи (освен нас).
Когато Елисавета Кузманова, преводачка на Канети в България, жена с майчинско излъчване и любвеобилно лице, говори в края на сесията, аз усетих каква загуба е че не мога да разбирам и да говоря български език. Издателката Татяна Рашкова обеща да учреди годишна литературна награда "Канети", която ще бъде присъждана на рождения ден на писателя - 25 юли.
красоти
