ЕС ни разрешава износ на риба от догодина
АЛБЕНА. От следващата година може да се очаква падането на забраната за износ на българска жива риба за европейския пазар, съобщи вчера земеделският министър Венцислав Върбанов. Според него докладът от последните проверки на евроветеринарите ще бъде положителен и така щял да се отвори пазарът на рибната ни стока. От миналата година, когато беше въведена забраната, този бранш претърпя сериозни загуби и сега в много рибни стопанства има големи количества складирана готова продукция, уточни агроминистърът. Според него не може да се очаква драстично поскъпване на хляба, макар цената на пшеницата да е над 220 лв. за тон. 500 хиляди тона хлебно зърно са напуснали страната, но повече износни сделки не се очаквали, защото по-високите цени на пшеницата ни не са атрактивни за износителите. Министър Върбанов не предвижда и разораване на пролетници, засегнати от липсата на есенни валежи.
900 хиляди тона пшеница ще отидат за производството на фураж за спасяването на животновъдния отрасъл, стана ясно вчера. Фуражният баланс на страната ще бъде попълнен и с царевица от САЩ, а стартът на сделките може да се очаква още в началото на идната година. За зърнена търговия с България Департаментът по земеделие на САЩ е предвидил 26 милиона долара като гаранция на тези сделки. 2,5 милиона долара от реализираната субсидия от американски соев шрот също ще отидат за обезпечаването на зимното изхранване на родното поголовие, като цялата доставка е за 5 милиона долара. ДФ "Земеделие" също предвижда специална финансова линия за подпомагане оцеляването на основните породни стада.
МВР обсъжда специални мерки срещу автокрадците
МОНТАНА. Специални мерки срещу крадците на автомобили ще обсъждат днес генерал Васил Василев, директор на Националната служба "Полиция", шефът на Гранична полиция полк. Григоров, директорът на СДВР полк. Стоянов и представители на големите застрахователни компании. Това съобщи вчера министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов. Според него МВР не работи достатъчно с големите застрахователи, а значителна част от кражбите на автомобили са свързани със застрахователни измами, заяви той.
Емануил Йорданов откри вчера нова психологическа лаборатория към РДВР - Монтана. Тя е филиал на Националната лаборатория по психология към МВР и ще обслужва и РДВР във Видин и Враца. Шест хиляди лв. са вложени в изграждането на филиала, съобщи шефът на националната лаборатория Бойко Ганчевски. Три хиляди лв. е осигурило Министерството на вътрешните работи. Още толкова са дошли от дарения. Пет нови работни места са открити в новата лаборатория. Четири от тях са за психолози. "
ФИВБ дължи пари на Лина Янчулова
САН ДИЕГО. Международната федерация по волейбол (ФИВБ) е длъжник на най-добрата българска състезателка по плажен волейбол - Цветелина Янчулова. Лина има да получава хиляди от наградни фондове за турнирите, в които участваше през целия сезон. Както е известно Лина играе в двойка със своята сестра Петя. Двете са играли в 13 турнира, от които спечелиха 31 000 долара. Лина има да получава пари и за изявите си като телевизионен коментатор на турнири в Китай, Япония и Бразилия.
"Надявам се скоро ФИВБ да ми изпрати парите, защото в момента плащам жестоки лихви по заема, който изтеглих, за да обезпечя участието си в турнирите през годинита. Засега обаче опитите ми да се свържа с Лозана остават безрезултатни" - заяви Лина Янчулова.
Тези дни списанието "Бийч енд Бей прес" публикува статия за участието на Янчулови в олимпийските игри в Сидни и в турнирите от световните серии.
Английски мореплавател е първият капитан на български търговски кораб
Навръх Никулден - 6 декември 1862, търговци и занаятчии - хора от средното съсловие, се събират в Цариград и основават първото българско акционерно дружество "Провидение". Датата не е избрана случайно - целият християнски свят тачи Св. Николай Мирликийски като покровител на моряците и търговците. Целта на акционерите е да закупят търговски параход. Събранието избира Петър Ат. Попов - 30-годишен, за първи директор. Попов е работил в руски търговски кантори в Тифлис и Москва. За втори директор е утвърден Илия Дюгмеджиев, роден през 1827 в Шумен. Завършил Робърт колеж, притежател на собствена търговска кантора в Цариград. Касиер става банкерът Христо Арнаудов, а членове на управителния съвет - братята Янко и Атанас Карадончови.
Решено е да се отпечатат 1250 броя поименни акции по 10 лири всяка, да се закупи параход, който да извършва редовни рейсове до делтата на Дунав. В дружествения устав се отбелязва, че 10 % от годишната печалба на дружеството ще се дава в помощ на български училища.
Акциите на параплувната дружина "Провидение" са първите акции в българската стопанска история.
На 30 май 1863 Илия Дюгмеджиев заминава за Лондон с 12 хиляди турски лири дружествени пари. Изпратен е с поръчение да закупи параход, подходящ както за търговски товари, така и за превоз на пътници. Дюгмеджиев избира кораб, на който се извършват последните довършителни работи. Цената обаче надхвърля с 4600 лири сумата, с която той разполага. Представителят на д-во "Провидение" сключва заем с английски банкер, урежда плащането на парахода и ангажира английския мореплавател Едуард Уилям Стокер за капитан на първия български търговски параход.
През август 1863 корабът напуска корабостроителницата. Дълъг е 35 м, широк 6 м, с мощност 120 к .с. и развивал 10 мили в час. Параходът бил бърз, здрав, блестял от чистота. Имал 32 легла в първа класа и 600 тона товаровместимост. Екипажът броял 20 души. Натоварен с 341 тона товар, на 30 ноември 1863 корабът тръгва от пристанището на Глазгоу и се отправя към Венеция. У потомците на Илия Дюгмеджиев е запазен пътният лист (Shipped) на първия рейс на първия български търговски параход. От документа се вижда, че на 1.II.1864 корабът е пристигнал във Венеция.
Адресатът получава товара в изправност и прави заверка на гърба на товарителницата. На пътния лист личи саморъчният подпис на капитана Ед. Стокер. Записано е и името на парахода "Азис", т.е. славен.
На 8.II.1864 корабът хвърля котва на цариградската скеля. Членовете на управителния съвет и многобройна група посрещачи приветстват "първия български". Посрещането е вълнуващо. В продължение на година корабът на дружество "Провидение" плава под английски флаг, превозва пътници и товари. Българските вестници от това време са изпълнени със суперлативи за качествата на парахода и за доброто обслужване. Задълженията към английския банкер намаляват на 2000 лири.
Редица неблагополучия обаче провалят успешния старт на дружеството.
Незапомнена по размери холерна епидемия парализира икономическия живот в Цариград. Параходното дружество не може да погаси последната вноска към банкерската къща. Тежките български търговци и банкери отказват да отпуснат заем на "параплувната дружина". Турските власти не оказват необходимата помощ и съдействие. След 30-месечно съществуване първото българско параходно дружество банкрутира. Последват в продължение на 29 години безконечни и безуспешни съдебни процеси.
Преди 138 години инициативни българи доказаха, че са способни на големи дела, но не успяха да преодолеят нечестните похвати и подводните камъни в големия бизнес. Не бива да се забравя обаче, че до Освобождението остават 18 години.
Аснар обявява война на ЕТА
МАДРИД. Година и два дни след като ЕТА наруши обявеното от нея едностранно примирие, испанският премиер Хосе Мария Аснар обяви, че изключва каквито и да са мирни преговори с организацията, освен ако става дума за "кога и къде те да предадат своите оръжия".
"Решението на проблема с тероризма е ЕТА да бъде изкоренена веднъж и завинаги", заяви Аснар, който е критикуван за крайната си позиция, понеже неотстъпчивостта само би продължила насилието, жертва на което през тази година станаха 21 души, чиито имена се прибавиха към тъжния списък на около 800 жертви в последните 32 години.
Според наблюдатели Аснар би трябвало да се ориентира към разговори с Баската националистическа партия, чиито лидери споделят исканията на ЕТА за независимост , но са категорично против атентати и политически убийства. Подобно послание бе отправено миналия месец, когато 900 000 души дефилираха в Барселона в протестно шествие срещу убийството на бившия министър на здравеопазването - социалиста Ернест Люч и призоваха за преговори с баските националисти.
Бонев е разпитван за стрелбата по туристите на язовир "Искър"
СОФИЯ. Разследването на Софийската окръжна военна прокуратура за стрелбата по групата туристи на язовир "Искър" през 1999 е пред приключване, научи "Демокрация" от осведомени източници. Те обаче отказаха да уточнят дали следствието приключва с обвинително или с оневиняващо заключение. Бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев също е бил разпитан по случая, който разбуни медиите преди година.
На 8.VIII.1999 четирима софиянци, сред тях баща и син - Светльо и Славейко Шишкови, бяха безпричинно нападнати и пребити от десетина въоръжени с картечни пистолети мъже. Скутерът на туристите беше направен на решето с автомат. Впоследствие се разбра, че въоръжените били от спецподелението на МВР - БОИ (Бюро за оперативно издирване), които тренирали в секретна полицейска база близо до язовира, а четиримата им се видели съмнителни. В базата по същото време се намирал и министър Бонев, придружаван от приятелката си, твърдеше тогава вестникът, огласил пръв жалбите на потърпевшите.
До края на 1999 МВР и лично министърът направиха, каквото можаха, за да смачкат случая, отказвайки не само да пуснат военните прокурори в базата на външното ведомство, но и да предоставят имената на въоръжените полицаи, които в този ден са тренирали там, казаха запознати.
"Резултатите от следственото дело не потвърждават версиите на пресата", заяви вчера Богомил Бонев и затвори телефона, отклонявайки въпроса на "Демокрация" дали е разпитан от военното следствие.
Български летопис
6 декември 1880 - роден в Горна Оряховица Иван Радославов, литературен критик, един от редакторите на сп. "Хиперион" заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов. Теоретик на символизма, който в книгата си "Българска литература" утвърждава Теодор Траянов като основоположник на символизма у нас за сметка на П. К. Яворов. Като млад е писал стихове, статии и рецензии, превел е литературнокритични и художествени книги. Умира на 5 октомври 1969 в София.
6 декември 1944 - умира Елена Снежина, драматична актриса. Родена е на 14 март 1881 в Карлово. Учи театрално изкуство в Москва при Станиславски и Немирович-Данченко. Почти четири десетилетия играе в Народния театър. Пресъздала е образите на Бистра от "Когато гръм удари" и на Амели от "В полите на Витоша" на Яворов. Снимала се е във филмите "Дяволът в София" (1921), "Безкръстни гробове" (1931), "Грамада" (1936) и др. Съпруга на Атанас Кирчев и Майка на Олга Кирчева.
6 декември 1947 - умира Никола Атанасов, литературен критик и белетрист. Завършил е славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1903. При учредяването на Съюза на Българските писатели е избран за негов подпредседател. Бил е директор на Графическото училище в София. Ръководи от 1894 до 1915 критическия отдел на сп. "Българска сбирка". Автор е на много разкази и повести, както и на романа "Ехо от бурята", издаден през 1940.
Бърз и устойчив икономически растеж ще е новият акцент
ПЛОВДИВ. Не бива да се говори за нова икономическа политика на правителството, има само нов акцент в политиката по превръщането на икономиката в действаща пазарна и конкурентна. Това заяви вчера в Пловдив финансовият министър Муравей Радев. Според него след постигнатия през последните три години растеж България може да си позволи да премести акцента от финансова стабилизация към бърз и устойчив реален икономически растеж. Той уточни, че същността на новия акцент е създаването на истинска база, от която могат да се получат по-високи доходи и пенсии. С 22 % ще се увеличи средно годишната бюджетна заплата догодина, а пенсиите ще нараснат с близо 10 % от средата на следващата година, напомни Муравей Радев. Никога премиерът Костов не е говорил за нова икономическа политика на базата на инфлационен растеж, каза още той.
В ЕС свободното движение е фундаментално човешко право
- Г-жо Шикова, какво е мястото на Хартата за фундаменталните човешки права, която ще се обсъжда на Междуправителствената конференция на ЕС в Ница, и има ли някаква връзка между ценностите, които тя провъзгласява, и проблема с отпадането на визите за България?
- Това е нов и много интересен документ, който беше огласен на 9 ноември т.г. В него според мен са записани основните ценности - а ние много често споменаваме, че искаме да направим обединена Европа на споделените европейски ценности и отговорности - към които, ако тя се приеме, ще се придържа целият Европейски съюз.
- Доколко те се отнасят до правото на свободно движение на хората?
- В чл. 45 на Хартата се казва, че всеки човек има правото на свободно движение, като в случая става дума за гражданите на Европейския съюз, тъй като това все пак е документ на ЕС. Тук обаче веднага искам да добавя, че България като страна кандидатка трябва да бъде способна да изпълнява своите задължения като бъдещ член на ЕС. Нали това са ценностите, към които се стремим. Именно затова ЕС би трябвало да ни възпитава във тези ценности, а не да ни кара да не вярваме в тях. Мисля си, че позитивното решение на въпроса с визите ще има обратен възпитателен ефект. За ЕС свободното движение е върховна ценност, фундаментално право на човека. Необяснимо беше ограничаването на свободното движение на хора от една страна кандидатка, която те най-официално са поканили за членство. Която води преговори, отворила е 11 глави и е представила 18... Излиза, че на хората от тази държава все още не им се разрешава да се движат свободно. Тоест нарушаваше се една от основните европейски ценности... - Излиза, че с поведението си при негативен развой на събитията ЕС щеше да оспори сам себе си и собствената си визия за ценностната система, върху която се гради, така ли?
- Ако се беше стигнало до неудовлетворителна за България развръзка, аз бих я нарекла с една много простичка дума - и тя е лицемерие. Защото ако, от една страна, ти казват - ти си добре дошъл, а, от друга, ти поставят допълнителни бариери, които много трудно би могъл да преодолееш - това най-малкото не е добър пример. Особено за младите хора. Лично аз като преподавател по европейска интеграция се опитвам да възпитавам своите студенти в европейски дух, в дух на единство и споделени ценности. Тъгувам, че много трудно мога да им обясня защо тази исконна човешка ценност - свободата, се нарушаваше по такъв начин... В Паничище бе учреден клуб "Приятели на Гърция"
По инициатива на кмета на община Сапарева баня на тридневно приятелско посещение в общината бе гръцка бизнесделегация, водена от генералния консул на Република Гърция у нас Николаос Диктакис, кмета на община Трагулу Георгиус Папапанайоту и Михалис Картерос - председател на общинския съвет на община Нигрита. Официалните лица бяха посрещнати в новата административна сграда на община Сапарева баня, след което кметът Цветан Динев им предложи малка туристическа обиколка за запознаване с местните забележителности. Обиколката започна с посещение на женския метох в с. Ресилово, където гостите бяха посрещнати от игуменката сестра Мелания. Гръцките гости останаха възхитени от красотата на манастира. Следващата спирка бяха изцяло модернизираните Сапаревобански минерални бани, които датират още от римско време. Делегацията видя и гейзера, който е най-горещият геотермален извор на Балканите с температура 102° С и блика в центъра на Сапарева баня. Кметът г-н Динев поясни на гръцките гости, че гейзерът е пулсът на планината и чрез него тя диша. Жителите на Сапарева баня практично използват природното богатство. С водата от гейзера си попарват храната на домашните животни, варят картофи, тиква, яйца, изваряват зимнина. Гостите се качиха и в курорта Паничище на 1350-1450 м надморска височина в северните склонове на Кабулския дял на Рила. Деловата част от официалното посещение премина в Заседателната зала на почивна станция "Балканфарма", където бе учреден клуб "Приятели на Гърция". Основни цели на клуба са създаване на трайна добросъседска връзка между община Сапарева баня и общините Нигрита и Трагулу в Република Гърция. Клубът ще съдейства за насърчаване и развитие на културното сътрудничество и за обмен на бизнесконтакти в областта на туризма, селското стопанство, екологията, образованието.
Още преди решението на 1 декември в Брюксел генералният консул на Република Гърция Николаос Диктакис обяви официално подкрепата на гръцкия народ за отмяна на визовия режим за българските граждани и че Гърция като член на ЕС ще настоява за приобщаването на България към Европа, както и че отмяната на визовия режим означава по-добър живот за обикновения българин.
Двете общини осигуряват сезонна работа за жителите на община Сапарева баня.
Верижна реДакция
Дори и на Никулден някак си е неприятно да те взимат за шаран и да ти пробутват най-невероятни истории с уверението, че са най-чисти истини. Вчерашен първенец по рибарски лакърдии се оказа позадрямалият "24 часа": "Опасност от холера". Това "приветливо" заглавие има за цел да ни обясни, че въпреки изваждането ни от т.нар. черен списък българите ще се натръшкаме от холера като "стой, та гледай"! Ред е на чумата. А после? После пак не може да се угоди на "четвъртата власт: "Балкан" проваля преговори на Жотев". (Тази новина дори е предизвикала редакционния коментар в "Труд".) "Възмутен съм. Това може да се случи само на авиокомпания "Балкан", коментира Жотев около 13.40 ч., когато излетя за Москва. " За съжаление не е съвсем прав господин Жотев. И на уж престижните чешки авиолинии се случи преди няколко дни. Техният лайнер дори не ни почете с кацане в София, а отлетя за Лондон, спазвайки май съветите на вече бившия пражки посланик у нас.
"Прощавайте братушки! " е сълзотворно заглавие, гарнирано с обобщения от рода "С руснаците също ще трябва да затегнем режима. Голяма любов ни свързва през вековете. Много добрини сме видели от тях. Да си спомним генералите Гурко и Толбухин. " Толбухин става маршал точно заради "българските добрини". Но ние ще си спомним и за генералисимус Сталин, и за маршал Брежнев! Идеолози на комунистическото равенство. "Комунистите нямат нищо общо с проекта "Нова левица". Крайно време беше обаче някой да постави този въпрос. В България има комунисти, а няма компартия(...), комунистите трябва да излязат на светло, защото, ако не са някъде, те са навсякъде. " Когато това ти го казва един бивш комунист като Николай Камов, дори и "24 часа" се изчервява. И още: "Иван Генов ще разкаже играта на водещия на "Гласове" Явор Дачков, ако бъде поканен като гост(???). Генов е убеден, че водещият ще прекъсне предаването заради агресивността на социалиста. " Всичко това прочетохме за вас в един часови вестник. Иначе соцагресия има и в "Нощен Труд": "Йон Илиеску: Добре е, че убихме Чаушеску. " Честно, по сталински. Е, кой е екстремист?
Видеозапис доказа удар на Монтеро
РИМ. Централният бранител на "Ювентус" Паоло Монтеро бе наказан да не играе в следващите три мача на своя тим на Апенините.
Дисциплинарната комисия на италианската федерация изгледа видеозапис от срещата на "старата госпожа" с "Интер" и след това наложи наказанието. Именно записът доказа, че Монтеро удря с юмрук Ди Биаджо, без съдията Стефано Бранки да го забележи.
Миналата година по същия начин бе казан и Ба ("Перуджа"), който удари противник на земята.
Висшата лига остава без "Нефтохимик"
БУРГАС. След сбирка на управата на "Нефтохимик", която се проведе вчера, президентът на клуба Христо Порточанов обяви, че ще извади отбора от състава на Висшата футболна лига на България.
Причината за деянието на Порточанов е решението на съда да даде стадиона в квартал "Лазур" на компанията "Лукойл", която преди време купи бургаската рафинерия.
Ако Порточанов изпълни заканата си, напролет Висшата лига може да остане с два тима по-малко. Освен "Нефтохимик" сигурно ще напусне и "Берое", чийто президент Станислав Танев реши да се откаже от професионалния футбол.
Върховният съд на САЩ даде малък аванс на Буш
ВАШИНГТОН. Върховният съд на САЩ взе в понеделник решение в полза на републиканския кандидат Джордж Уокър Буш, като касира решението на Върховния съд на Флорида, позволило на Гор да стопи преднината му. С единодушие върховните съдии решиха, че съдът във Флорида не е уважил принципа на разделението на властите, като е разрешил продължаване на ръчното преброяване на бюлетините след крайни срок, фиксиран от закона в щата и включването им в крайния резултат. Те все пака не взеха окончателно решение, а върнаха делото във Върховния съд на Флорида с молба да мотивира по-ясно своето решение. Решението на Върховния съд на САЩ не означава все още победа на Буш, заяви Рон Клайн, един от главните съветници на демократа Ал Гор.
Същевременно съд във Флорида нанесе втори удар на Гор, като отхвърли иска му за повторно преброяване на няколко хиляди спорни бюлетини в окръзите Маями-дейди и Палм Бийч. Мотивът на съда беше, че адвокатите на Гор не са представили доказателства, че повторното ръчно преброяване ще даде победата на демократа, както и за наличие на нередности при първото броене. Решението на съда беше моментално обжалвано в Апелативния съд, който го препрати във Върховния.
Макар че двете съдебни решения доближиха Буш до Белия дом, ситуацията може коренно да се промени при евентуално решение в полза на Гор в окръг Симайноул. Там трябва да се гледа дело по иск на демократически избирател, който твърди, че републиканците са злоупотребили с 15 000 външни бюлетини и следователно те трябва да бъдат извадени от общия резултат, което би дало преднина на Гор от 4800 гласа. Самият кандидат на демократите и неговият екип се разграничават от този ход, но едва ли биха отхвърлили положително решение в своя полза, коментира Ройтерс.
Да изпратим стоичковизма в космоса
Наскоро в пресата бе даден открит израз на набиращата сила сред определени журналистващи лица "идея" Христо Стоичков да бъде избран за футболист на годината. От гледна точка на самата анкета проблемът не е толкова сериозен, защото подобни класации - изобщо и в световен мащаб - твърде често са много далеч дори от някаква относителна обективност. Напротив, водещото начало е субективност със съмнителна компетентност и определен конюнктурен момент. Отдавна анкетите - като тази на "Франс футбол" например - са много повече шоу, отколкото опит за задълбочена и справедлива оценка на изявите и качествата на даден играч. Самият факт, че отскоро бе променен регламентът и сега се включват и представители на други континенти, подвизаващи се в Европа, след като десетилетия това не бе позволено, открито демонстрира, че изобщо не става дума дори за наличието на критерии. Просто важно е шоуто и естествено - мангизите.
Проблемът с опита за поредното възкресяване на отдавна свалилия гарда Стоичков е друг. Той се състои в това, че една от сериозните и твърде симптоматични болести на и без друго твърде нездравото българско общество е именно стоичковизмът. Защото наистина футболистът Христо Стоичков се е превърнал в социален феномен у нас.
И за да бъде това така, с манипулативната си, тенденциозна, користна, полуграмотна и безотговорна дейност огромна роля и вина носят множество представители на медиите, както и редица спортни "фактори" и "деятели", дори политици. Защото едва ли не за половината население или поне за тези интересуващи се малко от малко от спорт или от социалния живот Стоичков е национален герой или най-малкото голяма фигура и голям българин. Тоест един антигерой се е превърнал в повод за гордост и е едва ли не пример за подражание.
Когато говорим за футбола като за един от феномените на ХХ век, в него трябва да търсим някаква магична емоционална притегателност и естетическа красота, съчетани със спортните добродетели - воля за победа, но и умение да губиш, честност и спортменство. Именно разглеждайки тази толкова популярна игра на това по-високо ниво - далеч от елементарните запалянковски страсти и меркантилна агресивност - Стоичков е отрицание на футбола.
Защо? Нека разгледаме Камата в три основни, фундаментални аспекта на футбола.
1. Играта, голът, победата носят радост. За Стоичков често пъти те като че ли са мъка, реализация на някакъв потиснат комплекс, клапан на някакво едва сдържано насилие. Да вземем върховния му период в Барселона. Вижте само отсъстващия от реалността, сякаш дрогиран поглед на Стоичков, излъчващото свръхусилие и напрежение лице. И сравнете еуфорията на истинския футболен артист във върховния миг на наслада - гола, с реакцията в същия момент на Камата: той псува така, сякаш изхвърля от душата си рояк бесове или демони.
2. Футболът е колективна игра. Тоест истинският играч е част от едно неразривно цяло, той носи и изповядва колективната философия - да направим нещо заедно, в името на общата идея, да бъдем солидарни, всеки да използва индивидуалната си дарба с цел да обогатява възможностите и да увеличава силата на тима, да подпомага общия му успех. По този повод нека дадем думата на човека, комуто Стоичков дължи несравнимо най-много световната си слава - Йохан Кройф: "...темата за колегиалността. Има моменти, в които ми се струва, че за Стоичков съиграчите не съществуват. Те едва ли не се използват за някакви лични цели и след това се изхвърлят."
3. Основен елемент от привлекателния облик на футбола е и спортсменският дух. Тоест да бъдеш честен в играта и да се стремиш да не нарушаваш умишлено правилата й, както и да умееш да приемаш загубите с достойнство. Безкрайни са примерите от кариерата на Стоичков за симулации, провокации, ритане без топка, разправии със съдии, противници и съотборници, ругаене.
Нека да припомним и как в решителния мач за продължаване в следващата фаза на световното във Франция'98 той заряза съотборниците си срещу Испания на полувремето, когато България губеше с 0:2. Така че в този голям смисъл на футбола - за някои може би романтичен или прекалено възвишен - Стоичков не е просто малък, той наистина е негово отрицание. Впрочем и затова са твърде рядко явление истински големите представители на тази игра. И никой от тях не е идеален. Но какъв пример би могъл да бъде Стоичков в това отношение за най-чувствителните футболни запалянковци - децата, подрастващите?! И дават ли си сметка тези, които се опитват да създават от него кумир или герой, какво правят, какъв е възпитателният момент в този случай? Защото личните запалянковски страсти или изгода не могат да бъдат по никакъв начин съизмерими с последствията от подобна манипулация, безотговорност или глупава ограниченост. Дори Желю Желев в качеството си на президент се изцепи, че Стоичков представял България по света по-добре, отколкото всичките й посланици, взети заедно... Как? Като настъпва испански съдия, като налита да бие деца в Италия, като псува неуморно, като рита и блъска противниците си, като си изкарва поредния червен картон, като хули човека, на когото дължи най-много и е едно от най-големите имена във футбола - Кройф. Изобщо даваме ли си сметка - извън футболните умения - какъв наистина образ на културата, манталитета, възпитанието, интелигентността, характера на българина гради Стоичков по света?... Пък и у нас - какво говорят счупеният нос на играч от Ботев (Враца), тежкото контузване на Искренов, уж играейки за топката, ударът на служител на реда в Пловдив след мач с "Тракия", злословенето срещу съотборници (примерно защо не са играли за него той да стане едноличен голмайстор на световното в Щатите, вместо да съжалява, че Швеция ни е направила за резил), бойкотът на националния отбор, физическата саморазправа с журналист в София, последвана от публичното изявление, че ако бъде заведен съдебен иск срещу него, "ще се обадя на моя приятел Татарчев да спре делото"... Разбира се, има един друг твърде познат рефрен: "Да, като човек той е калпав, ама като играч, като талант е безспорен, много голям, дори гений. " Това твърдение също е лъжливо или неграмотно, често пъти и двете едновременно. Безспорно е, че Стоичков има игрови качества. За тях е говорено достатъчно (макар компетентно - не много често). Но за безпристрастния познавач на играта е очевидно, че Стоичков не притежава най-високоразредните футболни умения: дрибъл, финт, импровизация, виртуозна техника - на спиране, подаване, водене на топката, използване на външен фалц, равностойно боравене с двата крака, игра на малко пространство. За какъв гений или наистина голям играч става дума изобщо тогава? Истината е, че става дума за конюнктурен герой, футболист с огромен късмет и при спечелването на титли, и при попадането в най-подходяща среда за изпъкване на качествата му и прикриването на недостатъците му. Такъв именно беше случаят с него в "Барселона" - Кройф използва бързината, нюха и стръвта му към гола, поставяйки го на ръба на засадата, където той чакаше наготово перфектните пасове на Михаел Лаудруп, Бакеро, Куман, Гуардиола, Амор и т.н. Следваше само старт и излизане в чиста позиция. Неслучайно в безкомпромисните сгъстени отбрани на калчото той се провали с гръм и трясък (нямаше сериозни здравословни проблеми и бе в т.нар. златна футболна възраст) и избяга от Италия още след първата година. Но завърнал се обратно в "Барса" - там вече го нямаше Кройф, който впрочем сам изгони питомеца си! Дошъл беше ред на Робсън и после на Ван Гаал. Съответно при тази нова конюнктура в конкуренцията на много класни играчи той съвсем закономерно се озова на пейката.
И още за късмета - Стоичков стигна до "Барса" след щастливия мач с "Рода", в който той бе най-слабият на терена, но се възползва от един противников подарък и вкара гол, който доведе нещата до развръзка с дузпи. После в "Барса" три пъти поред не той или дори колегите му, а други отбори имаха решаващата дума в последния кръг, за да стане шампион. "Барса" спечели и КЕШ във финал, в който "Сампдория" имаше по-чистите положения, но Куман (пак не Стоичков) отбеляза победния гол пет минути преди края на продълженията. По пътя към този триумф "Барса" имаше още един инфарктен мач - срещу "Кайзерслаутерн", където Бакеро (пак не Сточков) отърва каталунците минута преди края на реванша в Германия.
До класирането ни за САЩ'94 с националния отбор в продължение на повече от 40 мача "осмицата" имаше само един изигран на задоволително ниво (срещу Румъния в Букурещ), като в историческия двубой на "Парк де пренс" той се забеляза веднъж - след като, обезумял от радост, изтича да извади топката от мрежата след втория гол на Костадинов. Без тази суперщастлива развръзка той нямаше да види и "Златната топка". Колкото до предишния път, когато уж той я бил заслужавал, а не Ван Бастен (може би холандецът е по-слаб?) - истински големият играч на "Барселона" беше Михаел Лаудруп. Впрочем наскоро Кройф призна, че датчанинът е най-добрият футболист, когото е тренирал. Но връщайки се към получената "Златна топка", отново трябва да отбележим лудия късмет на Камата - това бе последната година, когато тя не можеше да бъде получена от неевропеец. Иначе е ясно кой я взимаше - Ромарио. На световното в Щатите пък Стоичков стана голмайстор, като в основата на пет от шестте му гола бяха негови съиграчи, които после руга. Като се върнем по-назад, той постигна повечето от титлите си с ЦСКА благодарение на това, че Милко Балев разби отбора на "Левски", като спря нормалното му развитие за години напред. Та примери за подаръци от съдбата бол.
Впрочем на Стоичков никога не е било неудобно да се кичи с чужда слава. Но човек трябва да е благодарен на съдбата си. Защото иначе тя го наказва. И именно "Парк де пренс" се оказа неговото Ватерло. Оттам той се изстреля към своята заветна мечта - "Златната топка" (като че ли някакъв трофей може да те направи наистина голям!...), и оттам започна падението му - елиминиранията от ПСЖ в евротурнирите с "Барса" и "Парма", както и последвалият провал на националния ни тим във Франция. Така или иначе обаче Стоичков си остава социален феномен в България.
Неговата популярност и превръщането му в повод за гордост имат своите дълбоки корени и извън тоталната и дългогодишна манипулативна кампания, изграждаща ореола му. А именно: първо, много нашенци разпознават в него себе си. Нещо като "Бай Ганьо чете бай Ганьо". И слуша сръбска музика. В неговата примитивност и агресивност те откриват някакво гордо балканско мъжество и дори мъжкарски чар, виждат здрави наши, т.е. техни "народни добродетели", на "обикновения човек". И второ. Култа, героизирането и обичта към Стоичков трябва да търсим и в изключителната комплексираност на българина. Тя затваря цикъла, поради нея по "модерния ляв" буквално се прехласват и тръпнат хора, които по възпитание, култура, морал и интелект са на много, много различно ниво от неговото. Но мисълта, че ние - забутани в мизерния си бит, световно неизвестни българи - имаме един успял, избран от Европа за &numero; 1, мултиконтинентален шампион, "лидер" на "четвъртите в света" (забележете трагикомичността на това клише), признат едва ли не по цялото земно кълбо, кара тези провинциално мислещи и чувстващи хора да се усещат горди и им действа като приспивателно или обезболяващо за комплекса им за национална малоценност и непълноценност. "Нашият Ицо" е олицетворение на това, че и ние - всички останали българи, не сме нещо по-малко, не сме втора класа хора и също сме способни на подвизи от световен мащаб. И затова тези негови невинни апологети си затварят очите за очевидното, затова не ги притеснява и този успех на всяка цена, с всички средства.
Именно в тази национална комплексираност трябва да търсим и стремежа на българина да си създава кумири и митове.
Това пролича и в имащата и положителни страни, но доста профанирана анкета на вестник "Нощен труд" за български футболист на века. Това пролича дори от свеждането й до два центъра, т.е. до два идола - Гунди и Стоичков. Първо, не противопоставянето им бе нелепо, а сравнението между тях. Между елегантния, технически отличен футболист и джентълмен на и извън игрището Аспарухов и технически недодялания и твърде меко казано непочтителен Стоичков. Просто база за сравнение няма. Но някои стигнаха дотам в сервилността и безочието си, като родиха бисера, че те двамата в съвкупност щели да представляват съвършенството. Все едно грацилната и тромавата, изисканата и невъзпитаната да произведат идеалната дама.
Аферим, булгарино! И другият проблем - че щом сме избрали критерия на футболните умения, допълнен от личностните качества (като титулуваност Стоичков бие цялата футболна история на България), откъде накъде Стоичков ще е рамо до рамо с Гунди?! Именно по този истински критерий, защото както в спорта, така и в живота, с успеха и славата далеч невинаги се увенчават най-добрите и най-достойните.
Стоичков много трудно може да попадне и сред 30-те най-добри български футболисти
Ще изброя на прима виста: Капуй, Ангелов-Старото, Антонов-Гробара, Пачеджиев, Апостол Соколов, Валяка Спасов, Милчо Горанов, Крум Милев, Симолията, Гацо Панайотов, Жоро Найденов, Ването Колев, Трендафил Станков, Кукуша, Диев, Теко Абаджиев, Цанев, Пешо Величков, Дебърски, стар Гошо Лепоев, Котков, Шаламанов, Жоро Соколов, Якимов, Аспарухов, Чоко Василев, Начко Михайлов, Христо Бонев, Жеков, Попето, Дерменджиев, Пената, Кучето Денев, Ивков, Божил Колев, Аладжов, Панов, Желязков, Чаво Цветков, Цоньо Василев, Барзов, Тони Милков, Цецо Йончев, Емо Спасов, Пламен Николов, Гочев, Пламен Гетов, Арабов, Георги Славков, Георги Димитров-Джеки, Искренов, Бебо Демирев, Ники Илиев, Балъков. И мисля, че нормалната логика сочи, че щом Стоичков далеч не е между най-добрите наши футболисти, а е носител на "Златната топка", именно този факт трябва да ни кара да се гордеем многократно повече (ако държим точно на това чувство). А не обратното.
Но при нас комплексираното идолопоклонничество замества традицията, самочувствието, историческата памет, безпристрастната преценка. И затова обичаният и харесван приживе почти от всички, талантлив, лъчезарен и скромен Аспарухов, превърнат от нелепата си смърт едва ли в не икона, също трябва да бъде оценяван според достойнствата си, а не според емоциите. Но не и по начина, по който това си позволи да направи на няколко пъти същият този претендент за абсолютен &numero; 1 - Христо Стоичков. Достатъчно е да се спомене позорният бойкот на националния отбор, с капитан вече демодирания "модерен ляв", на тържеството за обявяването на победителите в анкетата на "Нощен труд" за футболист на столетието.
Та, когато говорим за липса на пристрасния и за опит за обективност при оценката - Георги Иванов може да спечели анкетата за играч на тази година. Все пак това е някакво признание. След него лично аз бих поставил Илиан Илиев и Гъргоров. Пък Стоичков нека си разцъква в Америка. И дано по-малко ни го завират в лицата през идния век. Моят път към Европа задължително минава без футболиста й &numero; 1 за 1994 (според "Франс футбол" и папагалите).
А като говорим за наистина големи - за мен гениалните артисти на българския футбол са Жоро Соколов и Божидар Искренов. Това между другото.
Данък печалба намален с 5%
СОФИЯ. Данъкът върху печалбата беше намален с 5 на сто при промените в корпоративното подоходно облагане, реши парламентът вчера. От 25 на 20 процента пада ставката на данък печалба. За фирмите, които не са банки или други финансови институции, данък печалба е намален от 20 на 15 процента при условие, че печалбата им за текущата година не надхвърля 50 хил. лв. Разходите, които работодателите правят за допълниттелно доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховки, ще се облагат, ако надхвърлят 40 лв. за всяко осигурено лице, приеха депутатите. Не се облагат застраховките за рискови професии.
Де е България?
В Европа! Не че досега не бяхме чували този отговор многократно, не че не си го повтаряхме вътрешно и не се възмущавахме от всеки, дръзнал да се усъмни в това. И все пак довчера сякаш нещо не беше наред. Защото дълбоката вътрешна убеденост трябва да срещне и чуждата оценка, а вярата в собствените възможности и идентичност трябва да бъде споделена не само от нас, но и от другите. За живите хора чувството за принадлежност е здраво закотвено в настоящето; затова и старата слава на европейска България с нейната вековна история, макар, от една страна, да ни даваше самочувствие, от друга, драматично контрастираше с невъзможността ни за свободно придвижване. Разбира се, че се чувствахме европейци, но не съвсем, не съвсем... Новината от Брюксел съдържа признание от другите на нещо, което винаги сме знаели, че заслужаваме. Но тъкмо липсата на този вид признание тормозеше всички ни, когато се питахме за пътя на България. Затова и корените на безверието бяха дълбоки. Не е толкова страшна извършената несправедливост, страшно е умирането на националната воля, несправедливостта да бъде поправена, защото тогава тя незабележимо се превръща в нещо нормално и дори започва да се приема като заслужена. А нима не бяхме тръгнали по кривите пътеки на безнадеждността?
Затова и най-лошото щеше да настъпи, ако чувството за несправедливо третиране на нашата страна беше преминало в нова и още по-гибелна фаза на разрушително самосъжаление. На злъчни подигравки със "светлото европейско бъдеще", на безкрайни тиради, че там, закъдето сме тръгнали, не ни искат, че пак сме сбъркали пътя, че трябва "да си налягаме парцалите" и горещо да се молим утрешният ден да не е по-страшен от днешния, понеже така или иначе не може да бъде толкова спокоен и прекрасен като вчерашния. В това отношение част от българската журналистика предварително съумя да падне толкова ниско, че човек неизбежно започва да се пита какви ли дълбини на националното самоунижение щеше да достигне при негативно решение на визовия въпрос. Боя се, че вече никога не ще узнаем това.
Не просто нашата политическа и съдебна система, не нашата икономика и образование, а самите ние, българските граждани, би трябвало да навлезем в нов етап от своето развитие. За мен дойде краят на един преход. Той не може да бъде описан с понятията на любимите за политолозите преходи от планова към пазарна икономика, от тоталитаризъм към демокрация, от социалистическа законност към правова държава. Става дума за неуловимия преход в човешката душа от усещане за несправедливост към усещане за възстановено човешко достойнство, от безверие към убеденост в европейското ни бъдеще, от самосъжаление към увереност в собствените сили, от неясен и мъглив хоризонт към ясна и реалистична визия за развитието на нашата страна. Не че пътят, който ни очаква, е станал по-кратък - но нима той вече не изглежда по друг начин? Защото Европа вече е нашият континент и това не е само самотно наше желание.
Затова да запретнем ръкави и да се хващаме на работа. Вече няма от какво да се оплакваме - получихме онова, което искахме и на което се надявахме. Заслужихме и получихме максималното от това, което Европа бе длъжна и можеше да ни даде. Останалото е наша отговорност и трябва да го постигнем със собствени усилия. Нека правителството без смущение да свърши всичко, свързано с нашите задължения като страна с шенгенска граница. Нашите съседи, убеден съм, ще извлекат поука от нашите постижения и ще оценят, че успехът на България е успех за всички тях. България не обръща гръб на своите балкански съседи, а показва новото лице на Балканите пред Европа. Ние, българите, трябва да поемем тази нова отговорност и да служим за пример. Защото рано или късно всички балкански народи ще излязат от сянката на своята история и ще обърнат лицето си към Европа.
Денспарти ще подгрява студентите
СОФИЯ. Страхотен денскупон готви продуцентска къща "Едита" за студентския празник. От 19 ч утре в зала "Христо Ботев" започва голяма музикална подгрявка за 8 декември. Безплатното парти е наречено "За студентите с любов". В програмата са включени подуенските блусари начело с големия рошав вожд Васко Кръпката, Графа и група "Ремонт", Лейди Би и "Айскрийм", "Хазарт", "Роуд Крю", денсформация "Модел" и "Театър 13". Партито ще прелее в технокупон с помощта на диджей Даниел Йорк.
Джинджич обещава постоянен кризисен щаб за Южна Сърбия
БЕЛГРАД. Етнически албански бунтовници са обстрелвали завчера вечерта позиции на югоармията близо до местността Грапе, недалеч от село Лучане на административната граница между Сърбия и Косово, съобщи източник от сръбската полиция, цитиран от АФП и Ройтерс. Югославската армия не е отговорила на нападението и никой не е бил ранен. В понеделник полицейски източник информира за нападение срещу сръбски полицаи, патрулиращи в буферната зона между Косово и Южна Сърбия, от страна на албански сепаратисти от Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац. Представител на мироопазващите сили на НАТО в Косово КФОР обаче заяви, че от другата страна на граничната зона не е била чута стрелба.
Специалният пратеник на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Югославия Ерик Морис призова вчера за спешни действия за предотвратяване на опасността напрежението в Южна Сърбия да излезе извън контрол. "Много сме загрижени, защото има известен брой албански бойци, които на някои места са много близко до югославските сили за сигурност, така че опасността да се случи нещо наистина лошо съществува", заяви Морис.
Същевременно Зоран Джинджич, който се смята за евентуалния бъдещ премиер на Сърбия, ако Демократичната опозиция на Сърбия победи на парламентарните избори този месец, подчерта, че новото сръбско правителство ще създаде кризисен щаб за Южна Сърбия, който ще заседава постоянно.
Сърбите, живеещи в анклави в Косово, ще могат да участват в парламентарните избори в Сърбия на 23 декември, но предизборната кампания ще бъде сведена до минимум, съобщиха западни дипломатически източници, цитирани от Ройтерс. Избирателните пунктове за сръбските гласоподаватели ще бъдат отворени в три северни общини в Косово и около град Митровица, докато живеещите в анклави в централно Косово вероятно ще гласуват по пощата.
Според дипломатите не може да става въпрос за произвеждане на изборите в цяло Косово, тъй като това ще предизвика насилие от страна на онези, които се противопоставят на всякакви връзки със Сърбия.
Дни на студентската и университетска книга започват днес
Литературно четене на университетски поети - студенти, преподаватели и випускници ще има днес от 18,30 часа в Националния студентски дом на пл. "Народно събрание" &numero; 10 в София. То е в рамките на двудневните Дни на студентската и университетската книга (6 и 7 декември), организирани за втора поредна година от Националния студентски дом и неговия Академичен център за литература и култура в сътрудничество с екип на сп. "Аудиториум".
Кръглата маса "Поколенията в българската култура - срещи и разминавания" ще бъде утре от 10 часа, където встъпително слово ще има проф. Богдан Богданов. Представяне на книги и периодични издания, насочени към младите студенти и учени, премиера на сборника "Три дискусии: Войната в българската култура - днес и вчера. Политическият елит и младите - проблеми на комуникацията. Академия и книга" са част от богатата програма на Дните на студентската и университетската книга.
Египет си върна за загубата от България миналата година
СОФИЯ. Сборният тим на България загуби втората си среща от турнира в Дубай. Нашите бяха надиграни от състава на Египет с 69:62, който в първия си мач победи отбора на Украйна с 88:81. Стартовата ни петица в тази среща бяха Емил Стаменов, Димитър Ангелов, Спас Натов, Тенчо Банев и Даниел Димитров. По-късно в игра влязоха Стефан Георгиев, Данчо Бозов, Пламен Христов и Иван Друмев. Титулярният гард на българите Юлиан Радионов пропусна и този мач, тъй като все още не е възстановен от контузията в бедрото, получена по време на европейската квалификация с Швеция. През цялото време на срещата с Египет се играло кош за кош и при непрекъсната смяна на водачеството в резултата. Три минути преди края на двубоя най-резултатния от българите в тази среща Димитър Ангелов (21 точки) напусна терена за 5 фаула. Капитанът на националите Спас Натов отбеляза 15, а Даниел Димитров, който в предишния мач с Иран бе обявен за MVP на двубоя, добави 12 точки. Емил Стаменов има 3 точки, Стефан Георгиев - 5, Йордан Бозов, Пламен Христов и Тенчо Банев завършиха с по 2. Единствен Иван Друмев от националите няма отбелязан кош. "Можехме да спечелим срещу Египет, но накрая умората и напускането на Ангелов за 5 фаула си оказаха своето влияние. Ако Радионов бе играл в този двубой, нещата щяха да изглеждат по съвсем различен начин" - обясни, сънен по телефона, помощник треньорът на тима Иван Чолоков.
Междувременно шампионът "Левски" замина вчера за Русия, където днес от 18 часа българско време играе втората си среща от група "С" на турнира за купа "Корач" с тима на "Химки". Както е известно, българите загубиха първия си мач като гости на турския "Дарушофака" с 87:110. Бахамският център на сините Чък Стюарт е с болки в крака, но със сигурност ще играе в двубоя с руснаците. "Притеснява ме, че четиримата ни национали Петър Петров, Бойко Младенов, Хриси Димитров и Любо Минчев не са тренирали дълго време с отбора и това може да ни изиграе лоша шега" - заяви играещият президент на "Левски"Георги Младенов.
Енцо Шифо се разделя с футбола
БРЮКСЕЛ. Енцо Шифо, един от най-добрите белгийски футболисти на всички времена, обяви, че слага край на дългогодишната си кариера. Шифо е взел решението след консултация с елитни медици в Брюксел.
Шифо страда от артроза и през последните месеци играеше в "Спортинг" (Шарлероа) на инжекции. Енцо досега бе играещ треньор.
Шифо има 84 мача в представителния тим на Белгия. Той започна кариерата си в "Андерлехт", когато бе едва на 17 години.
Железничарите отлагат стачката
СОФИЯ. Стачката на железничарите, насрочена за 7 декември, се отлага за неопределено време, съобщи вчера Кирил Цветков от Съюза на железничарите. Синдикатът взел решението преди ден, след като преговорите с шефа на БДЖ Владимир Дунчев по въпроса за осигуряване на задоволително транспортно обслужване се провалили.
Разминаванията ни по този въпрос с работодателя ни са кардинални, обясни Цветков. Синдикатът иска всички влакове да бъдат спрени освен международни и товарни. Според шефа на БДЖ обаче само сегашният график осигурява задоволително транспортно обслужване и нито един влак не трябва да се спира. Днес ще напиша писмо до социалния министър Иван Нейков с искане да назначи арбитър за решаване на спора, каза Цветков. В закона обаче не пишело в какъв срок министърът трябва да изпълни искането. Ще настояваме въпросът да се реши спешно, заяви Цветков.
Железничарите заплашиха със стачка, защото БДЖ им дължи пари за поевтиняване на храната. По второто им искане - увеличаване на заплатите с 15 % със задна дата от октомври, преговорите ще започнат другата седмица.
Жените били по-малко податливи на корупция
СОФИЯ. Недопускането на жени в политическия елит се дължи на обстоятелството, че са по-малко податливи на лобиране, групиране и корупция. Това показва проучване на фондация "Български джендър изследвания". То е правено през лятото и е финансирано от програмата на ООН за развитие и австрийското правителство по линията на Пакта за стабилност. В изследването са включени 115 политици, мъже и жени, които заемат длъжности от общински съветници до министри. Данните потвърждават хипотезата, че агресивността в политическия живот е мотива за отдръпване на жените.
Изследването показва още, че има разминаване между установеното със закон равноправие между двата пола и фактически предоставените възможности. Според авторите Геновева Тишева, Живка Маринова и Ана Мирчева въпреки препоръките на органите на ООН да се предприемат насърчителни мерки в полза на дамите, такива в България досега не са взети. Един от механизмите за изравняване на възможностите на мъжете и жените в политиката е въвеждането на квоти за участието на нежния пол във високите етажи на управлението.
Жотев и Кудрин се разбраха
СОФИЯ. Сесията на смесената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество между България и Русия ще се проведе през февруари следващата година. За това се договориха вчера вицепремиерите на двете страни Петър Жотев и Алексей Кудрин. Първоначално заседанието беше насрочено за ноември, но заради ангажиментите на руския вицепремиер то бе отложено за средата на този месец. Наложилото се ново отлагане цели да се постигнат реални резултати от провеждането на сесията, каза Жотев. Спорните въпроси за двете страни ще се обсъдят на предварителна среща между заместник-министри.
За възможностите за намаляване на отрицателното ни търговско салдо с Русия вицепремиерът Петър Жотев разговаря с руския министър на икономическото развитие Герман Греф. България ще подкрепи Русия за присъединяването й към Световната търговска организация, заяви Жотев.
Жребий остави НСРТ без председател и секретар
София. Председателят на НСРТ Александър Томов, секретарят Иво Драганов и юристът Александър Иванов отпаднаха вчера от състава на медийния съвет след жребий. Процедурата бе наложена от изискванията на Закона за радио и телевизия - след изтичане на двегодишен срок двама членове на съвета от парламентарната квота и един от президентската трябва да бъдат сменени. Имената на деветимата от НСРТ бяха поставени в две урни в запечатани пликове. Бившият им колега в съвета Стефан Данаилов изтегли губещите в присъствието на журналисти, експерти и председателя на медийната парламентарна комисия Стоян Райчевски.
От страна на Народното събрание в НСРТ останаха Димитър Коруджиев, Ивайло Петров и Йосиф Сърчаджиев, а от президентската квота - Валя Радинска, Светлана Божилова и Георги Лозанов. До 21 декември се очаква НС и държавният глава да попълнят квотите си. По закон кандидатурите на Томов, Иванов и Драганов могат да бъдат издигнати за още един мандат. "Адвокатската професия дава много възможности, не се притеснявам за бъдещето си", каза след жребия Александър Иванов. "Имам интересен продуцентски проект, който може би ще стартирам", разкри намеренията си Иво Драганов. Александър Томов призна, че е доволен от работата, която съветът е успял да свърши за тези две години. "Аз и в момента пиша нова книга, която скоро ще довърша", уточни писателят в отговор на въпрос на "Демокрация".
За поуките от успеха
Няма скоро да забравим този 1 декември. Успехът бе изстрадан и заслужен. Но има опасност да забравим подробности от годините преди тази дата - забързани в усилието си да наваксаме "изгубеното европейско време".
Точно бъдещето обаче налага да се огледаме назад: защото е важно не само това, което България и българите постигнаха, а как го постигнаха и на каква цена. Досега нашият опит бе известен с поуката от грешките - вече има какво да научим и от успехите си. Преговорите по визовия проблем са част от новия обществен опит на българските управляващи, на политическия елит и на всички българи. Има смисъл да се вгледаме по-внимателно в този опит. Има смисъл дори да се върнем със задна дата върху рисковете - ако си дадем сметка за онова, което би могло да се случи, със сигурност ще оценим по-добре станалото. Защото вече разбрахме, че пътища към Европа има много, но "нашият" е само един, а за някои препятствия никакъв чужд опит не може да ни помогне.
Всъщност голямата опасност бе скрита в самия факт на преговори по въпрос като "свободата на придвижване". България и Европа стояха от двете страни на масата. Независимо от всички декларации това в крайна сметка означаваше, че Европа преговаря с не-Европа. Точно това усещане действаше много потискащо и изнервящо на всички българи. То бе провокация едновременно към чувството за справедливост и към чувството за собствено достойнство. Рискът от прибързани и погрешни стъпки бе много голям.
Рискът бе още по-висок поради факта, че България няма достатъчно опит в преговори от подобен характер. От няколко години се учим да разговаряме на "езика" на Европа - език, който сме забравили, защото отдавна не ни се е налагало да го използваме. Нито езикът на политическите ни дебати, нито острастените дискусии по многобройните домашни проблеми през последните 10 години имат нещо общо с този език. Съществуваше реалната опасност от злоупотреба с езика, от фалцетни тонове. Тук не става въпрос за езика на преговарящите личности и експерти. Става дума за посланията в големия вътрешнобългарски дебат, за спора с представи и концепции за бъдещето, за спора със самите нас и за собствената ни, раздвоена от колебанията на прехода същност. Става дума не само за думи, а и за действия с характера на послание. Дори за мълчание.
Това бе опасността да напсуваш някого, защото си сигурен, че не е прав; да изтърсиш някоя глупост, да мълчиш, когато трябва да се говори. Това бе обща опасност пред всички "говорители" - медиите, официалните институции, политическите сили, обществените авторитети.
Последната година показа, че сме усвоили поне азбуката на новия език. Българските медии например биха могли да реагират по начин, който да съсипе комуникациите ни с ЕС по-успешно и от най-големия гаф на официални преговори. Според мен българският печат, критикуван хиляди пъти за злоупотреба със свободата на словото по най-различни поводи, общо взето, намери верния тон и не му изневери дори тогава, когато имаше основания за подозрения, разочарования и обида. Той запази и онази самокритична и здравословна дистанция от "нашето" и не се хвърли сляпо да го защитава в ущърб на истината или на здравия разум. Българският печат издържа на изкушенията и демонстрира не само свобода, но и отговорност за свободата на словото.
Посланията чрез действия - независимо дали става дума за символично разбиване на шенгенски стени пред катедралния храм в София, или за шоу пред френското посолство - не се изродиха в демонстрации на "антиевропейското". Дори "заплахите" на България останаха в рамките на новия "език". Българите изстрадаха толкова много през последните години, че думите и действията ни биха могли да се изродят в националистически ексцесии, в истеричен вик или грубост.
За изминалите 11 години вътрешното обществено противопоставяне се превърна в емблематична характеристика на българския преход. Думи като "единство" и "консенсус" придобиха подигравателен смисъл. Фразата, изписана над входа на Народното събрание, често звучеше като горчива насмешка над "общите" усилия.
С други думи, съществуваше реална опасност в действията на България да не се оформи значим общ знаменател на общопризнати ценности и цели. Въпреки използването на проблема за теснопартийни цели, българите все пак доказаха, че евроинтеграцията няма алтернатива. Вярно е, че и тази фраза бе повтаряна от много време. Но за да престане да звучи като заклинание, тя трябваше да бъде осмислена и приета - въпреки разнообразието от виждания за бъдещето на България и на региона.
В исторически план подобно единство има паралел само във Възраждането - и то не като реалност, а като опоетизирана позиция ("всякоя възраст, класа, пол, занятие... "). За пръв път в новата си история българите се оказаха единни не като мечтатели, а като реално преценяващи хора. Това единство бе постигнато на твърде висока цена, по метода на проби и тежки грешки, "за да ни дойде умът в главата". Но в целия спектър на повярвали и скептици, забогатели и обеднели, политизирани и апатични, разочаровани, обидени, объркани хора - в целия този спектър не се намери обществена сила или структура, която открито да формулира антиевропейски социален проект или концепция за бъдещето. Така България доказа, че "е в Европа" не по силата на исторически, верски или митологични мотиви, а чрез разумен избор.
Можем да се гордеем, че осмислихме липсата на алтернатива като съзнателна позиция, а не като смътен порив от възрожденски тип. Нека си спомним как след поканата за преговори в обществените дебати се промъкна идеята, че България всъщност дължи своя шанс на трагедията в Косово. Сега няма да се намери никой, който да твърди, че отмяната на визовия режим е незаслужена. И не само защото успехът е наш. А защото българите осъзнаха реалната стойност на извършеното от тях самите; нашите представи кое е правилно и справедливо не бяха субективни или пожелателни. Нито пък се опитахме да измамим "Европа" с нещо, което нямаме.
Решението от 1 декември ще помогне и за преодоляването на един голям проблем на българското общество, който можеше (и все още може) да ни препъне по пътя - усещането за промяна. Днешният ни ден е тежък и свързан с толкова усилия, че просто губим представа за изминатия път. Ние наследихме от годините мъчителното чувство, че нищо не се променя, че "дните си минават", че живеем все на една и съща дата. Нека разгърнем вестници от преди две или четири години и да се замислим върху вестникарските заглавия. И ще се убедим, че още една изхабена от употреба фраза - "вече нищо не е същото" - не звучи кухо.
Българите откриха много неща за себе си като общност, когато започнаха да обсъждат реалната цел, усилия и жертви. Нека не твърдим, че действията ни са били предопределени от самия характер на европейския избор. Защото в съседна Румъния имаше консенсус по целта, но не бе постигнат консенсус по средствата. Нека не твърдим, че съдбата ни се решава навън. Защото България се размина със "звездичката" благодарение на собствените си усилия. Нека се замислим дали не е време да прибавим малко повече вяра към скепсиса и прагматизма (ако не всички, може би поне някои легенди са истински...).
Започваме преговорите с ЕС за околната среда
През януари България започва преговори с Европейския съюз по темата "Екология". В началото на 2001 Съветът на министрите ще се събере, за да даде началото на разговорите за околната среда. Страните от втората вълна за присъединяване към Евросъюза ще започнат да преговарят едновременно. Те обаче ще преминат през 6-месечен изпитателен срок. И ако не изпълнят условията на ЕС, главата "Екология" ще бъде преждевременно затворена.
Пътят към Европейския съюз минава през регионалното сътрудничество, включително и в опазването на околната среда. Това е един от изводите, които направиха в събота и неделя в София представителите на България, Република Македония, Румъния и Турция на двудневната конференция "Екологични предизвикателства по пътя към Европейския съюз".
Регионалното сътрудничество през следващите години минава през създаването на обща мониторингова система за контрол на състоянието на околната среда, синхронизиране на използваните методики и стандарти с европейските изисквания, усъвършенстване на системата за ранно предупреждение при аварии, изграждане на зелени коридори и съхраняване на биоразнообразието. Това са области, в които балканските страни ще си партнират, отбелязаха участниците в конференцията. Те казаха, че дневният ред на Европейския съюз в сферата на екологията е един и същ за всички, независимо дали членуват в ЕС или са в процес на присъединяване. Затова и приоритетите са общи - проблемите с промяната на климата, околната среда и здравето, защитата на природата, ефективното използване на ресурсите и управлението на отпадъците.
Хармонизирането на екологичното законодателство и прилагането на съществуващото право в Европейския съюз са най-важното, което трябва да направят страните кандидатки. Новите закони е нужно да бъдат съобразени с 250 директиви на ЕС, заяви българската екоминистърка Евдокия Манева. Така държавите ще имат нормативна база за модерно управление на околната среда, която ще указва ясно правомощията на институциите. Да се проложи новото законодателство, само на България ще са нужни 8 млрд. евро.
Двустранното сътрудничество обаче не е достатъчно за целите, които са си поставили страните в региона, заявиха участниците в конференцията. Затова страната ни излезе с инициативата за създаване на Регионален координационен съвет на Балканите. Той ще се ръководи от министрите на околната среда на ротационен принцип и ще заседава всяка година. Така държавите ще имат по-качествен инструмент за обмен на екологична информация и за защита на интересите си. Основната цел обаче е страните в региона да се обединят около обща позиция по важните проблеми в областта на околната среда. Защото, когато са единни на големите европейски форуми, ще имат по-големи шансове да спечелят финансово подпомагане за съвместните си проекти.
Заработи софра за лешояди
СЛИВЕН. Ресторант за лешояди построиха под връх Кутелка сливенските природозащитници от Национален парк "Сини камъни" заедно с 16 студенти от 12 страни. Импровизираната дървена трапеза е върху площ от 32 кв. метра. Мястото й е съобразено с гнезденето на грабливите птици в региона. За угощението им еколозите набавят отпадъчни меса, но само от проверени кланици. От няколко месеца на богатата трапеза се събират да похапнат орли, соколи, ястреби, мишелови. Много често в борба за мръвката се развихря и птичи бой.
Иван Друмев: В България ще играя само за "Черно море"
ВАРНА. Българският баскетнационал Иван Друмев, понастоящем играч на руския "Локомотив" от град Минералние води, тренира с родния си отбор "Черно море", с който стана двукратен шампион на България, преди да замине с националния отбор за турнето в Дубай. За някои неуредици в сегашния си клуб Друмев сподели пред кореспондента на "Демокрация".
- Иване, първите сведения от Русия бяха, че тръгваш много силно в новия си отбор, а сега информациите са, че ще се разделяш с първия си чуждестранен тим.
- Наистина през първия месец играех редовно в основния състав на "Локомотив" и помогнах да спечелим Купата на Русия. Но тогава в отбора бяхме само четирима чужденци - двама сърби, един американец и аз. След това обаче ръководството на клуба закупи още трима легионери - двама американци и един сърбин, за да търси силно присъствие в европейските клубни турнири. Сега се виждам замразен на пейката на резервите, въпреки че руският клуб продължава да изпълнява договорните си ангажименти."
- Какво евентуално може да последва?
- Моят мениджър (б.а. - бащата на баскетболиста Вълчо Друмев) вече е разговарял с президента и старши треньор на "Локомотив" Анатолий Сухачев и вероятно ще ме пуснат без финансов иск да играя до края на лятото под наем в друг отбор. Започнахме да търсим друг чуждестранен тим, но ако не намерим, ще се върна в България. Тук обаче ще играя само и единствено за "Черно море". На моите 22 години трябва да бъда титуляр и никак не ме топли обещанието на Сухачев, че с тези си качества догодина щял съм да бъда в основната петица на "Локомотив". Без да играя редовно, не съм полезен и на националния тим, в който Петко Маринов ми гласува доверие.
Изземват паспорта на Валери Ненов
КЮСТЕНДИЛ. С постановление на районната прокуратура е наложено ограничение за ненапускане на страната на Валери Ненов и съпругата му Мая Ненова, съобщиха от РДВР. Уведомени са всички ГКПП в страната. Мярката е във връзка със заведено следствено дело срещу местния бизнесмен и общински съветник от ВМРО по чл. 153-А от Наказателно-процесуалния кодекс, уточниха от прокуратурата.
Италиански митничари задържаха наши журналисти
ТРИЕСТ. Близо три часа и половина задържаха вчера италианските митничари "Евробус" с 50 младежи, отиващи на демонстрация в Ница за разширяването на Европейския съюз. Те бяха с напълно изрядни документи и шенгенски визи. След принудителен престой от два часа на италианско-словенската митница, по време на който никой не обърна внимание на българския автобус, натрупалата се опашка принуди служителите на италианската митница да съберат поне паспортите на пътуващите в него. Помолени за обяснение, митничарите казаха, че паспортите били твърде много и това затруднявало обработването им. Не ги трогна дори фактът, че в автобуса пътуваха журналисти. "Нека си пишат", заявиха те. Един час по-късно обаче те доведоха куче, обучено да открива наркотици. Освен че изтърбушиха автобуса, митничарите пуснаха кучето и по пътуващите и тъй като то прояви по-голям интерес към трима от тях, те също бяха подложени на щателен преглед.
Как да тълкуваме 1 декември
Падането на визите за български граждани за повечето страни от ЕС по същество представлява символичен жест за признаване на напредъка на страната по адаптацията й към критериите на общото европейско политическо, икономическо и културно пространство. Извън тази констатация се появиха вече разнородни тълкувания - повечето позитивни, но и негативни - които трябваше да обяснят смисъла на случилото се. Влизането на страната в шенгенското пространство представлява знаков израз на готовността както на България, така и на страните - членки на ЕС, да упражняват такава форма на визов контрол по отношение на външните граници, която да запазва формиращата се европейска идентичност, но и нейното обогатяване с нови нюанси.
По-важното обаче е друго. И то се корени във въпроса: "Кои са поуките от решението на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на страните от ЕС?"
Първата поука беше изказана по време на речта на премиера пред парламента миналия петък. И тя е, че големите, стратегическите, истински важните победи на българската политика могат да бъдат реализирани единствено чрез обединените усилия на всички ангажирани държавни институции и чрез подкрепата на общественото мнение. В конкретния случай станахме свидетели на постепенното увличане на все повече пряко или периферно влияещи върху преговорния процес институционални субекти, чиито усилия бяха концентрирани върху една относително тясна зона - правото на безвизово пътуване. Преодоляването на тази бариера обаче се тълкуваше като ключов пробив в отношенията с ЕС, защото колкото и теми в процеса на преговори да бяхме отворили и/или затворили тази година, те не можеха да илюстрират пред обществото динамиката на българската дипломация и нейните успехи.
Втората поука, произтичаща от отмяната на визовия режим, е свързана с констатацията, че в процеса на същински преговори на страната с ЕС оттук насетне на управляващите - които и да са те в бъдеще - ще е нужда годишно поне по една такава победа, символизираща разширяването на зоните на консенсус между София и Брюксел. Миналата година такава бе поканата за започване на преговори, тази година - отмяната на визовия режим. Догодина, а и следващите години вероятно ще ставаме свидетели на друга форма на взаимодействие. По-важното е, че този тип политическа логика е основана на относително предвидимо поведение и от страна на европейските институции. Страховете, че нещо може да препъне България в преговорния процес, вече са много по-малки. Разбира се, тове не изключва възможността за бъдещи напрежения особено в спорни и дискусионни за всички членове на съюза области (като селскостопанската политика например), но стратегическата макрорамка на двустранните контакти вече е друга. Ако до миналата седмица можеше да се твърди, че ЕС преговаря с потенциалните си членове от позицията на специфични изисквания, днес вече не е така. Или най-малкото това вече не важи за нашата страна.
Третата поука, която носи решението за премахване на шенгенската бариера, е свързана с разширяването на социалните хоризонти пред редовите български граждани. Много от тях - и това се признава от повечето политици в страната - едва ли ще почувстват директно подобряването на собствения си статус. Но за една малка и много активна част от населението това е от ключово значение. Става дума за образованите и предприемчиви българи, за които разширяването на хоризонтите на реализация ще стане факт именно заради възможността да участват директно в конкурентния процес във вече единното западноевропейско пространство. Бизнесмени, студенти, млади учени, висококвалифицирани специалисти или просто туристи очевидно вече ще имат взможността да се включат директно и без формални спънки в европейския пазар. Прословутите деветдесет дни безвизово пребиваване на територията на повечето от страните от Шенген е срок, достатъчен на всеки да провери възможностите си и да търси собствена и качествена реализация в рамките на трудов пазар, неизмеримо по-широк от българския. Разбира се, много от първите заминали няма да успеят, но онези, които ще са в състояние да го сторят, поне няма да са нелегалните емигранти, притесняващи с право европейските правителства.
Четвъртата поука има вътрешнополитически измерения. Тя се състои в констатацията, че отпадането на шенгенските бариери е резултат на необходимата политика на приемственост и утойчиви демократични практики, които се наблюдават в страната през последните години. Банализираният вече пример с Румъния се натрапва преди всичко заради това, че северната ни съседка не успя - макр там демократичните сили да влязоха във властта по-рано, отколкото в България - да спази европейските изисквания. Пред Румъния днес вече има много повече непредвидимост, отколкото пред България. В София следващата година също е предизборна, но до същинската електорална кампания има само шест месеца. Те ще са достатъчни на внимателния наблюдател да прецени как се променя Румъния и да напави своите изводи. Защото влизането на левицата във властта неизбежно ще тласне Букурещ към онова, което румънците мислеха, че вече са забравили. И затова оттук насетне не само сегашна България трябва да служи за положителен пример на сегашна Румъния, а и бъдеща Румъния трябва да служи за негативен пример на бъдеща България.
Следващата поука се налага от само себе си. И тя е, че именно днешното българско правителство направи възможно падането на шенгенската стена. Не го направи някое друго. И никой от опозицията няма право да се кичи с тези лаври и да приписва собствени успехи. Това, че управляващото мнозинство позволи и на опозицията да се "къпе" в шенгенския успех, е само израз на добра воля. Но същото това мнозинство не бива да забравя, че ако левицата бе на власт в България, случилото се миналия петък щеше да е повече от съмнително. Не защото просто нямаше да получи подкрепа. А защото тази подкрепа трябваше да е резултат от много други предходни усилия, които нашенските леви са доказали, че не могат да направят. Как да си представим, че е възможно падането на визите без решенията на сегашното управляващо мнозинство за Косово, за АЕЦ "Козлодуй", за подкрепата на демократичните сили в Югославия. Поне по тези три пункта нашенските леви имаха други позиции, радикално различни от европейските. А хич не е далеч времето, когато именно сегашната опозиция обвиняваше управлението, че не следва националните интереси, а става заложник на чужда политика.
Днес обаче всичко това комай е забравено в ляво. Затова трябва да се припомня. Непрекъснато. Защото аз лично се смутих от това, че в парламента на 1 декември се прегръщаха и целуваха депутати от СДС и БСП, сякаш са положили еднопосочни усилия за постигането на един национален успех.
Как пресата се извъртя за досиетата
По-голямата част от вестниците посрещнаха на нож проектозакона, предложен от сини депутати, за пълно отваряне на досиетата. Воят, който се надига от страниците на пресата, вече е толкова откровен и прозрачен, че започва да втръсва. ОДС се е провалило и затова посяга към досиетата, сините искат отново да манипулират обществото преди изборите, тези, които пък предлагат разширяването на кръга на проверяваните за съпричастност към бившата Държавна сигурност, били лаици и не знаят какво правят, и т.н. Ако се върнем три години назад, ще се види, че аргументите на противниците за отваряне на досиетата и противниците са едни и същи. През 1997 все едни и същи бивши служители на Държавна сигурност продъниха ушите на хората да обясняват колко страшно ще стане, колко е опасно това за националната сигурност, че всичко било унищожено и прочие. Днес четвъртата власт, която до голяма степен формира общественото мнение, не предлага нещо по-различно на обществото. Само че този път вече се свири и на една тънка струна, която липсваше при първото действие на досиетата - отварянето да важи и за главните редактори на вестници и медийни шефове. Като се изключат вестниците "Сега" и "Монитор", които преди три години не бяха на медийния пазар, през 1997 нямаше главен редактор на водещо издание, който да се възпротиви да му се отвори досието. Т. нар. независими вестници забравиха, че именно тогава те подеха апел да се отворят досиетата не само на главните редактори, а и на водещите журналисти във всички медии. И атакуваха управляващите, че не правят това.
"Че от километрите архиви на ДС са оцелели част , е вярно. Че не могат да се извадят всички, също е вярно. За народа обаче ще е много полезно, а и интересно да бъде оповестено били ли са в по-особени връзки с ДС такива медийни шефове като Стефан Продев, Невен Копанданова, Юлий Москов, Тошо Тошев, Петьо Блъсков, Стефан Димитров, Лиляна Попова, Панайот Денев, Валери Найденов, Иван Гарелов, Александър Велев, Иван Такев, Димитър Цонев, Иво Инджев и т.н. Това е необходимо, защото както няма бивш журналист, така няма и бивше ченге. А комбинацията от двете е направо убийствена. Тоест, ако някой от гореизброените и от всички други непосочени медийни босове и популярни радио- и тв лица и водещи вестникарски коментатори се окаже, че е бил в сътрудническия апарат, той продължава да работи за каузата на бившата ДС или директно за съществуващите служби. И хората са информирани не от честни журналисти, а хитро манипулирани от тайни ченгета, които работят на прикритие, да речем, в "Стандарт", "Труд", "Континент", "24 часа", БНТ, БТА, БНР, "Марица", "Виделина" и пр. Ако законодателите ни поправят този пропуск, при второто четене на Закона за отваряне на досиетата (при всичките му кусури) всеки нормален българин ще има едно наум, когато купува вестници или когато щраква копчето на приемника си. Конституционно право на всеки гражданин е да бъде информиран, в т.ч. и за това какви са хората, които приемат закони и постановления, които управляват парите му, които формират съзнанието му. И всеки нормален българин, ако узнае бил ли е агент еди-кой си журналист, ще си обясни защо и кога в неговата медиа са се появили и се появяват странни на пръв поглед писания в полза на някого или срещу някого, за които няма информационен повод (събитие) и няма цитиран източник."
Този анализ, който звучи актуално и днес е публикуван в броя на уважавания в. "24 часа" от 23.VII.1997 под заглавие "Дао се отворят досиетата на главните редактори! ". Възможно ли е тогава да се иска едно и днес, когато то е на път да стане, да среща противници именно от средите, които са го лансирали? "Труд" пък без съмнения отрази мнението на депутата от Евролевицата Драгомир Драганов, че се правило закон специално за Тошо Тошев и социолога Андрей Райчев, без да си спомни, че преди три години главният редактор на вестника е бил съгласен да му се отвори досието. Очевидно, забравяйки какви позиции са отстоявали през 1997 и сега, някои главни редактори и изданията, които ръководят, изпадат в твърде конфузна ситуация. Всъщност никоя медиа досега не припомни един много съществен факт. Че предложенията, които се правят днес, не са никак нови. Те бяха лансирани между първо и второ четене именно от един от сегашните вносители на поправките Методи Андреев. Депутатът от СДС бе внесъл в Комисията по национална сигурност с вх. &numero; 54-04-119 от 23.VII.1997 предложения за второ четене на законопроекта за досиетата. В тях именно той предлагаше да се разсекретят сътрудниците на ДС в ръководните органи на политически партии, участници в кръглата маса 1990, членове на ЦИК и РИК, главни редактори и собственици на медии, членове на ВАС и адвокати, архиереи, политолози и социолози, членове на управителни и контролни органи на банки и застрахователни дружества. По-късно тези предложения бяха оттеглени, защото не е тайна, че преди три години сред управляващите имаше хора, които гледаха на тях като на твърде смело предложение. Очевидно изминалото време и особено след скандала "Филчевгейт", в който отново изплуваха фигурите на бивши служители на ДС, изучили висшата техника на оперативната работа в КГБ, управляващите узряха, че трябва да се каже цялата истина за това кой кой е в българската държава. Днес това важи с пълна сила и за четвъртата власт, защото поведението на някои от наричащите се независими медии дори вече не буди учудване с манипулативните си внушения.
Не се намери нито една медиа да припомни, че веднага след решението на Конституционния съд, орязало закона, СДС и коалиционният му партньор Народен съюз обявиха, че ще се пристъпи към разсекретяването на всички досиета. "Отстраняването от администрацията на лица, свързани с бившата ДС, само започна с прочитането на списъка "Бонев", обяви през есента на 1997 лично Иван Костов. Ако има за какво аргументирано да се критикуват управляващите по темата досиета, то е, че не изпълниха обещанието си отварянето да стане през пролетта на 1998.
Загърбването на тези подробности поставя под съмнения истинността в моралния коректив, който четвъртата власт упражнява върху обществото. И след всичко това въпросът защо медиите не припомниха гореизброените факти, става излишен. Просто защото тези факти не се вписват в днешните им вече твърде попроменени позиции. И защото, когато "се обърне палачинката, на читателите никой не обяснява кой плаща за софрата. Слава Богу, на в. "Демокрация" никога не му се е налагало да се пребоядисва преди или след избори и да се страхува от досиета.
*Поради актуалността й и днес препечатваме анкетата на в. "24 часа" от лятото на 1997. Тогава Валери Найденов е главен редактор на фалиралия по-късно "Континент", а Петьо Блъсков още не бе сменен от кормилото на в "24 часа". Иво Прокопиев е издател на в. "Капитал".
Валери Найденов, главен редактор на в. "Континент":
По принцип нямам нищо против да се отварят досиетата на журналистите, но не съм съгласен политиците и държавниците да ни натрапват своите проблеми и ние да сме длъжни да поемем отговорност за техните проблеми. Досиетата не са проблем на журналистите, а на политиците. На мен не ми е известен главен редактор, който по някакъв начин да не е бил свързан със службите. Особено шефовете на БТА и на двата немски вестника. Както не ми е известен главен редактор на "Демокрация", за последната главна редакторка не знам, който да не е бил свързан с тия служби. Аз лично никога не съм писал донос и не се срамувам от нищо, което съм направил, макар че Райдовски писа какви ли неща за мен. Не знам обаче защо главните редактори трябва да бъдат разграничавани от журналистите въобще. Има и редови журналисти, които са писали доноси. Да не говорим, че сигурно има и много, които са чужди агенти. Пак ви казвам, аз никога не съм писал донос срещу когото и да е било в България. По принцип съм "за" отварянето на досиетата на Шесто и категорично "против" отварянето на досиетата на Първо и Второ главно. Това е национално предателство.
Лиляна Попова, ген. директор на БНТ
Мнението, което винаги съм защитавала като журналист и като учредител, и член на УС на "Свободно слово", е, че трябва да бъдат отворени досиетата на ръководителите на националните медии. Както и на водещите на предавания с най-голяма аудитория, тъй като те са публични фигури и влияят на формирането на общественото мнение. Обществото е в правото си да знае дали тези хора са били обвързани по някакъв начин с ДС.
Юлий Москов, главен редактор на в. "Стандарт":
Аз съм абсолютно съгласен да се отвори моето досие веднага. Като професионален вестникар съм писал само във вестници. А и доносите не се хоноруват. Мога да говоря без пари, но не мога да пиша без пари. А в хонорарната таблица няма жанр "донос". Това в рамките на шегата. За мен съм съгласен да ми се отвори досието. Но отварянето на досиетата на главните редактори няма да доведе до нищо. Хората, които са по-информирани, знаят, че досиетата са перфектно прочистени от ген. Атанас Семерджиев, а след това също. В момента, ако има нещо, то е само част от истината и тя ще е изкривена. Това го казвам не защото предполагам, че е така, а защото знам, че е така.
Тошко Тошев, главен редактор на в. "Труд":
Съгласен съм да се отвори и моето досие и досието на главните редактори на водещите медии. Но не искам това изявление да се появява във вашата анкета. Защото "24 часа" отказва да участва в нашата анкета за политик на седмицата. А и докато Петьо Блъсков е главен редактор... Иво Прокопиев, главен редактор на в. "Капитал":
Да, смятам, че трябва да се отворят досиетата на главните редактори. Това е част от елементарния катарзис на обществото. През оня период аз съм бил доста малък, но не възразявам всичко, свързано с мен, да излезе на бял свят.
Стойко Тонев, главен редактор на в. "Новинар":
Аз лично не възразявам да бъде отворено моето досие. Като бивш научен работник дори би ми било любопитно какво съдържа.
Мисля, че в закона наистина трябва да залегне да се отворят досиетата на шефове на медии, които са отговорни за формиране на общественото мнение. Защото един вестник може да нанесе повече вреди от един депутат. Но все пак мисля, че малко закъсняхме за този акт.
Петьо Блъсков, главен редактор на "24 часа":
Всички журналисти, които командват в медиите какво и как да се пише, трябва да бъдат представени пред обществото. Били ли са доносници на службите - кога, как и колко. Няма значение дали са работили за Първо, Второ, Трето, Четвърто, Пето, Шесто и къде работят - в "24 часа", "Труд", "Континент", "Дума", "Демокрация", "Стандарт" или Националната телевизия. Това е много важно, за да разбере най-после българинът как и чрез кого службите му промиват мозъка.
В анкетата категорично отказа да участва Невен Копанданова, главен редактор на в. "Демокрация", и не можа да се включи Иван Гарелов, който не е в България. Стефан Продев прехвърли топката на младия си заместник Пламен Енчев.
Как се черпи ноу-хау от пресичането на култури
Съчетаването на култури също може да бъде добра инвестиция. Паневропеизмът се оказва философия, която изисква сериозни инвестиции на средства и хора. Сред холдингите, които вече имат изградени традиции в това отношение, е и Юреко - паневропейски алианс от осем водещи компании в областта на финансовото обслужване и застраховането. Философията на Юреко поставя в центъра синергията - съвкупността от допълнителни ползи, постигнати посредством обединението на различни фирми. Казано по-просто, с падането на европейските граници мениджърите вече залагат на принципа Обединени сме по-можещи и силни, отколкото поотделно. Така смесването на различни култури и бизнестрадиции започва да работи успешно и да дава резултати. За да подпомогне трансфера на мениджъри и обмена на опит между страните, където алиансът е представен, Юреко създава The Eureko Academy.
Идеята за академията датира от 1993, когато мениджъри от Юреко преминават вътрешнохолдинговия курс INSEAD. Юреко академията е инструментариум, създаден специално за специфичните нужди на паневропейска структура предвид задаващите се финансови предизвикателства от обединителните процеси на Стария континент. Сега академията обединява INSEAD, Програма за развитие на мениджмънта и Програма за обмен на мениджмънт.
Дейността на Юреко академията е ориентирана към старшия мениджмънт на фирмите партньори и на асоциираните наскоро компаниии от Централна Европа - членове на бордовете на директорите, главни управители и хора с еквивалентни отговорности. Паралелно с това текат и курсове за служители, които тепърва започват да се изкачват по йерархичната стълба.
Основните сесии и семинари в рамките на академията включват управление на счетоводството в условията на мултинационален бизнес, капиталовите пазари на прага на новото хилядолетие, пенсионноосигурителните системи в Европа, разработването на нови продукти в здравното застраховане. В последните години е поставен и акцент върху развитието на информационните технологии - финансово обслужване по Интернет, бенчмаркинг на информационните центрове и т.н. Включени са и теми за нови постижения, колкото и далечни да изглеждат като перспектива, като използване силата на вятъра в енергетиката. Академията провежда и сесии по обновяване на европейската стратегия на алианса и разработва проекти за работа на международните групи към централата на Юреко.
Специално за служителите със стаж между 6 и 8 години е разработена Програмата за развитие на мениджмънта. Тя е предназначена за хора, които са в началото на мениджърската си кариера в паневропейския гигант и им предстои преминаване на по-висши длъжности. Към програмата за развитие на мениджмънта са организирани двуседмични курсове по бизнесстратегии и управление. В програмата има част за запознаване с идеите на мултинационалния бизнес, семинари, текущи консултации за бизнескариери, курсове по бизнеспрезентация пред потенциални клиенти и сключване на договори.
Програмата за развитие на мениджмънта е двегодишна, като включва и няколко модула от курсове за групово и индивидуално обучение:
Модул 1. Петдневен курс, фокусиран върху оптимално разпределение на функциите между персонала в отделите и ефективността на работата в екип.
Модул 2. Петдневен курс за оптимизиране на бизнеспроектите, разработване на сценарии за бъдещи бизнесвъзможности, ролята на мениджмънта за бъдещето на финансовото обслужване.
Модул 3. Двудневен семинар за предизвикателствата пред мениджмънта в бъдещото развитие на финансовата сфера.
Програмата за обмен на мениджмънт е предназначена за динамични и амбициозни служители от компании в рамките на Юреко, които искат да добият международен опит и да обменят познания с колеги от други фирми към алианса. От 1994 досега през тази програма са преминали над 100 служители. По време на обучението участниците продължават да работят за компаниите си. В същото време им е гарантирана подходяща длъжност, която ги очаква, след като преминат курсовете. Дейността по тази програма се координира от Management Exchange Coordinator (MEG), който се грижи за обмена на кадри, работейки съвмесно с отделите по човешки ресурси на отделните компании-партньори от алианса.
Особена популярност има т.нар. Награда на Юреко за синергия. Ако основната цел на Юреко академията е алиансът да разработи печеливши стратегии на основата на синергизма, то нито за момент това не влиза в противоречие с разбирането, че основната движеща сила са индивидуалните постижения. Наградата на Юреко за синергия се дава в три категории: индивидуална, групова и за цялостен принос към алианса. Процедурата за номинации е отворена - всеки може да предлага кандидати пред специално жури. Кандитатът е представян предварително чрез писмено резюме, в което се посочва с какво е допринесъл за развитието на синергизма в Юреко. Предложението изброява по обективни критерии създадените и реализирани нестандартни концепции с ефективност за развитието на алианса. Служители, работещи директно в централата в Амстердам, не могат да бъдат номинирани.
Всяка от компаниите-партньори на Юреко, съобщава във вътрешните си новини на служителите, че иде време за номинации. MEG представя накрая списъка с кандидати пред журито. Ако то прецени, че за дадена категория няма подходящ кандидати, в тази категория награда не се връчва.
Може би сте предположили, че става дума за големи парични суми? Не, наградата е грамота и статуетка, символизираща синергизма. Но както се оказва, личният престиж също е инвестиция с добра възвръщаемост.
Какво запомних от младежкия лагер в Олимпия
В края на април т.г. Националната асоциация "Дебати" - Пловдив, обяви конкурс за написване есе-автобиография, представено на английски език. Най-добрите щяха да сформират българска група и да заминат за Гърция чрез организация "Seeds of peace", финансирана от "Anreas Papandreu Fondation". За себе си мога да кажа накратко, че имам интерес към авиацията, авиомоделизма, музиката (свиря на валдхорна, чинели, тъпан). Запален съм по компютри, ски, стрелба, скаутска дейност и дори моден дизайн.
Имах щастието да приемат документите ми, след като бях един от седемте одобрени - 3 момчета и 4 момичета. Заминахме на 22 август, а на 7 септември се върнахме. Наша ръководителка беше Деси Милионова от Национална асоциация "Дебати".
Пътувахме със самолет до Атина, а оттам до Олимпия - с автобус. Настаниха ни в Националната академия по олимпийски игри. Райско място, заобиколено от 20-метрови палми и всевъзможни средиземноморски растения, всичко изключително добре поддържано. Академията е оборудвана с по 2 баскетболни и волейболни игрища, 2 тенис-корта и 1 футболно игрище. Сутрин ни събираха в групи и участвахме в семинари, на които обсъждахме ситуацията във всяка от представените държави (икономика, политика, социална дейност и др.). Имаше по равен брой представители от България, Албания, Гърция, Румъния, Югославия, Босна и Херцеговина, Република Македония, косовски албанци, косовски сърби, хървати и черногорци - общо 66 младежи на възраст от 14 до 16 години. Домакините бяха гърците, а ръководният състав от 30 души бяха американци.
В културно-просветните мероприятия, водени на английски език, участваха младежи от всяка представена балканска държава. Сами подготвяхме, режисирахме и правехме костюми за театрални постановки. Поставихме модерна версия на "Ромео и Жулиета", стихотворения, песни, гръцки танци, пантомима, театър с маски на кокили.
Имаше състезание "Кое е най-здравото яйце", за най-сполучлива статуя от костюмирани хора, за търсене на "съкровище" по указани белези и др. Състезавахме се по плуване, волейбол, баскетбол, футбол, тенис на корт, лека атлетика, тенис на маса. В състезанието по най-бързо ядене на кроасани се представих на ниво и получих златен медал.
Домакините ни предоставиха чудесни условия - вкусна храна, зали с климатична инсталация и изключително точна организация и дисциплина въпреки интернационалния състав на колектива.
Успяхме набързо да се сприятелим с много смях и игри и политическата обстановка в отделните страни ни най-малко не се отрази в нашите взаимоотношения, а напротив - нашите предложения трябваше да допринесат за тяхното положително решаване.
Направи ми впечатление, че първият древноолимпийски шампион, който не е грък, е бил арменец. След неговата победа игрите стават интернационални и в негова част е издигнат мраморен паметник в двора на Националната академия по олимпийски игри (НАОИ) в Олимпия - Гърция.
Посетихме и град Олимпия - на 10 км от лагера, където са се провеждали древногръцките олимпийски игри. На това място от древни времена се пали олимпийският огън с параболични огледала.
В НАОИ имахме интересна среща с кметовете на гр. Пиргос и гр. Олимпия. Там беше прочетена подготвената от нас реч-послание от участниците в лагера (в написването на текста имам личен принос). Посланието беше официално поднесено на председателя на парламента и на президента на Република Гърция. Те ни удостоиха с честта да влезем и разговаряме в парламента и президентството.
Разделихме се на тържествена вечеря с най-добри чувства и обещание да поддържаме връзка помежду си в Интернет и да разпространяваме навсякъде по света, където и да попаднем, посланието за мир и разбирателство, като отново се съберем на Олимпиадата в Гърция през 2004 година.
Кнесетът върза ръцете на Барак
ЕРУСАЛИМ. След като в понеделник Кнесетът върза ръцете на премиера Ехуд Барак съ с законопроект, забраняващ на премиер, който няма мнозинство в парламента, да подписва международни споразумения, веднага последва атаката на бившия премиер Бенямин Нетаняху, който обяви , че много скоро ще вземе решение дали да се кандидатира в парламентарните избори (те са извънредни и ще се състоят, най-вероятно, през май 2001).
Нетаняху води в анкетите за проучване на общественото мнение с 46 процента срещу 29 за Барак , а в редиците на опозиционния блок Ликуд - с 59 процента срещу едва 21 процента за сегашния лидер Ариел Шарон. "В близките дни ще проведа серия разговори - най-напред в семейството, след това с близките ми приятели и с хора от всички слоеве на израелското общество, за да взема правилното решение", казва Нетаняху.
Междувременно във Витлеем израелски войници, поддържани от хеликоптери, водиха истинска битка с палестинците от лагер край гробницата Рашел. Съобщава се за десетки ранени. На различни други места на Западния бряг и в ивицата Газа също имаше тежки сблъсъци. Броят на убитите достигна 294 души.
Колимор направи бой в нощен бар
ЛОНДОН. Стан Колимор, голмайстор на английския "Брадфорд", се появи върху първите страници на всички големи британски вестници. Особено доволни от проявите на Колимор извън терена са репортерите от жълтите издания, които успяха да разкрият поредния сканадл, предизвикан от футболиста.
Двадесет и девет годишният играч получи порезна рана и отоци на лицето след жестоко сбиване в ранните часове на неделния ден. Инцидентът е станал в един от големите нощни клубове в центъра на Бирмингам.
Колимор е празнувал победата на "Брадфорд" над "Ковънтри" (2:1), когато двама запалянковци "Бирмингам" са разпознали бившия нападател на "Астон Вила" и му нанесли побой. "Бирмингам" и "Вила" са местни съперници, а преди време Колимор направи много силни мачове на "Вила парк".
Полицията започна разследване на инцидента, но повече подробности не бяха съобщени на пресата.
Стан Колимор е известен със сприхавия си характер. Стан премина през "Вила" и "Лестър", а през този сезон акостира в застрашения от изпадане тим на "Брадфорд".
Компромис
Идеята на Путин за връщането на стария съветски химн, одобрен навремето лично от Сталин, но с нов, подходящ за съвременните реалности текст, обедини на политическата сцена комунисти и центристи. Зад предложението застана дори главата на руската православна църква патриарх Алексий Втори, а лидерът на комунистическата партия Генадий Зюганов бе повече от възторжен.
Сред руските интелектуалци обаче се породиха опасения, че същата тази идея всъщност разделя обществото "в момент, когато беше започнал процес на консолидация и помирение". Към тях се присъедини Съюзът на десните сили, откъдето предупредиха Путин, че прави "голяма политическа грешка".
Проучванията на общественото мнение подкрепят хода на президента. От тях излиза, че всеки втори руснак изпитва носталгия по мелодията на бившия съветски химн и иска да я слуша отново. Защото завръщането на символите на съветската епоха събужда у него спомени за героизъм и успехи. За други обаче въпросната стъпка ще възкреси "фантоми от тъмното минало". Истината е, че проблемът не е от вчера и рано или късно трябва да бъде разрешен. Години наред Русия търси компромисен вариант, с който да потуши дебата около химна на страната. Противоречията отляво и отдясно оставиха без думи мелодията на Глинка, която зазвуча в тържествените за Русия мигове след разпадането на Съветския съюз. Путин избра своя компромис, но най-малко гласуването в Думата ще покаже дали той е най-добрият.
Космическата станция разтвори криле
КЕЙП КАНАВЕРАЛ, щата Флорида. Астронавтите от совалката "Индевър" успяха в понеделник да разтворят и втория слънчев панел на Международната космическа станция (МКС), като този път операцията беше извършена само по компютърен път. При разтварянето на първото крило се наложи няколкочасова разходка в открития космос, но въпреки това то остана хлабаво и може да създава проблеми при скачване със совалки или промени в орбитата на станцията. Разтворени, крилата достигат дължина от 73 м и могат да захранват с електричество 30 земни къщи.
Екипажите на "Индевър" и МКС работят независимо един от друг и ще се срещнат едва в петък, когато люковете помежду им ще бъдат отворени. Совалката ще поеме обратния път към Земята другата седмица, като преди това ще остави на тримата астронавти на МКС коледни подаръци.
Лъжат и за мъртвите
Трагичната гибел на синия депутат Миладин Стоев даде повод за поредното настройване на обществото срещу парламента. Столичен всекидневник със синдикално название посочва вчера данни за предишни автомобилни злополуки с фатален за народни представители край. Случаите са припомнени под заглавие "Парламентаристите карат като луди". Депутатът Свилен Капсъзов от ДПС в 36-ото НС на 15 септември 1992 действително загина на пътя край с. хан, но карайки с 55 км в час шкодата си, когато волгата с подсилена рама на бившето ченге Едрев навлезе в неговото платно и го смаза на място.
За трите народни избранички от 37-ото НС, чиято зловеща кончина почерни първите страници на вестниците на 11 юли 1996 г., е още по-нелепо да се твърди, че са "карали като луди". Емилия Томова, Мария Захариева и Румяна Николова от БСП станаха жертви на престъпна безотговорност на шофьор. Зад волана на "Нивата", която на 16 август т.г. се превърна в ковчег за депутата от СДС - адаш на президента, също е бил друг, а не Петър Стоянов. Грозно и жестоко е да се осквернява паметта на тези покойници, само и само за да се внушава на обществото, че политическият елит е отвратителен и трябва да бъде презиран.
Македонците очакват България да им въведе визи
СКОПИЕ. Ако македонците следят своите печатни и електронни медии, много трудно биха разбрали какви са намеренията на България по отношение на визовия режим с Македония след изваждането ни от черния шенгенски списък. Опозиционният "Утрински весник" вчера съобщи, че България обмисля да въведе визи за македонските граждани. Вестникът се спира обширно на изявленията на премиера Иван Костов по Българското национално радио в неделя, като обръща внимание на думите му, че "плюсовете от отварянето ни към Европа ще бъдат много повече от минусите от издигането на сериозни гранични прегради в другите посоки". "Задължени сме да вдигнем висока шенгенска граница", цитира българския премиер опозиционното издание. Правейки преглед на написаното по този повод във вчерашните български вестници, "Утрински весник" се спира на мнението на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов в "Монитор", като цитира думите му, че "въвеждането на визи за Македония ще бъде голяма глупост, защото ще срути цялостно нашите отношения, изграждани с толкова много усилия през последните десет години". Опозиционното издание цитира и думите на главния преговарящ на България с ЕС Владимир Кисьов във вестник Стандарт, според когото е достатъчно нашата страна да гарантира, че чужденците, които влизат в България, няма да прескочат шенгенската зона през българската граница. "Утрински весник" в заключение припомня, че през последните месеци София винаги е застъпвала становището, че Македония не бива да бъде включвана в списъка на страните, с които България ще трябва да въведе визов режим. Независимият "Дневник "на първата си страница вчера също изказва предположение, че България ще въведе визи за Македония, но че търси някакво "улеснение" за македонските граждани. Въпросът с Македония остава открит и поради очакванията Македония скоро да подпише Споразумение за стабилизация и асоцииране с ЕС, което ще промени статута й спрямо съюза, каза българският външен министър Надежда Михайлова. "Дневник "прави заключението, че през май България ще бъде изключена от негативния шенгенски списък и ще трябва да въведе визи за седем държави. "В този случай в сила ще влязат реципрочни мерки, така че и българите ще трябва да вадят визи за влизане в Македония", предупреждава независимото издание.
Малоун ще измести Уилт Чембърлейн
СОФИЯ. След като задмина отказалия се от баскетбола Майкъл Джордан като трети най-добър реализатор в НБА, играчът на "Юта Джаз" Карл Малоун е на път да измести Уилт Чембърлейн от втората позиция. В момента Пощальона е с 31,421 точки, реализирани за 16 години в НБА, и е само на 7 след починалия преди няколко месеца легендарен баскетболист, който държи рекорда за най-много точки, вкарани в един мач - 100. Засега на върха си остава друга легенда - Карим Абдул Джабар с 38,387 точки.
Мечтите на разума
Едва ли българското общество си дава наистина сметка какъв огромен политически успех е поканата ни за членство в Европейския съюз. Това всъщност е възможност да се осъществи възрожденската ни мечта да излезем от средновековния свят на изостаналост, закостенялост и невежество, за да се влеем в общия устрем на водещите държави към икономически, културен и цивилизационен напредък. Но тъкмо през Възраждането и непосредствено след освобождението си България сякаш е била по-близо до осъществяване на мечтата, отколкото сега. И то не само защото до Първата световна война не само че не е имало визи, но митничарите дори и паспорти не са искали митничарите от хората, желаещи да се учат, да живеят, да работят или просто да се разходят из Европа. А преди всичко защото непосилните борби и войни за освобождението на Македония и обединението на всички българи доведоха страната ни до задъдена улица, от която бе много по-лесно да се тръгне не към Европа, а точно в обратната посока - към комунистическа Русия, на която станахме най-верния сателит. Ако трябва да си направим удоволствието да погледнем с усмивка на историческата си съдба, може да си припомним например един от нашите съвременни националисти, които на въпроса кои са изконните врагове на българския народ, охотно изброи всички наши съседи, после най-могъщите европейски държави, сети и за Америка, а след кратък размисъл добави и Русия. Оказа се, че ние нямаме изконни приятели, ако не се брои политическият партизанлък, който носталгично обединява бившите наши и руски комунисти. Оттук нататък са обясними подозрителното и недоверчиво отношение на Европа към страната ни, на което най-лесно би било да отвърнем със същата подозрителност или пък склонност към плачливо самосъжаление, без да оценим историческия урок. Той и сега ни помага да действаме смислено и разумно, учудвайки нерядко предубедения към страната ни свят, който и досега не може напълно да осъзнае като как така симпатичните и героични сърби, съратници във всички справедливи войни и съюзници на всички победители, построиха концентрационни лагери в края на двадесети век и подгониха като добитък към един милион мюсюлмани, докато в отдалечения и загубен сателит на Русия турци и българи си живеят съвсем спокойно заедно, давайки пример на всички балкански държави за етническа толерантност. Франция може би и досега се учудва защо симпатичните румънци, които толкова отракано говорят френски и чиято столица се води за Париж на Балканите, дадоха толкова силна подкрепа на човек, който иска да строи гета и да управлява с картечници, докато забутаната България, която дори не благоволи да се очарова от френските футболни успехи, не само се отърва от национализма и идеологията на бившите комунисти, но и направи съществена крачка към Европа, която при случая с визите например просто не можеше да не бъде призната. И сега, точно месец преди новия век, се оказва, че за разлика от някои свои разглезени от историята съседи България не само че няма изконни врагове, но печели все повече приятели. И ако трябва да си направим удоволствието да погледнем с усмивка на историческото си бъдеще, можем да си припомним думите на Бай Ганю, който виждаше България "ако не по-горе, то поне наред с великите европейски народи". Е, по-горе едва ли, но наред с обикновените европейски народи имаме всички възможности да бъдем при достатъчно разум и упоритост. Достатъчно разум, за да осмислим, че можем да бъдем наред с европейските народи по материално благополучие най-малко след десет години, и то ако сме достатъчно упорити да го постигнем. Достатъчно разум, за да не се отклоним от пътя си, примамени от предизборните обещания на всякакви празноглавци. Защото, ако завоят наляво преди четири години беше забранен, понеже води в задънена улица, то сега би трябвало съвсем да се забрани, защото се провижда вече къде е истинският път за България. И ако отпадането на визовия режим и поканата ни за влизане в общостта все още не са осъществената ни възрожденска мечта, то те поне показват, че това ?? вече не е напразен блян. И всеки, който я пренебрегне заради парче хляб, заради политическа злоба или пък от невежество, ще загуби и хляба си, и мечтата си и ще е ?? единствено със злобата и с невежеството.
Министър Йорданов разпореди проверка за спиртна афера
СОФИЯ. С над 1 млрд. нови лева е ощетен бюджетът от контрабандния внос на спирт и алкохолни напитки през периода 1994 - 1999, каза вчера лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Той се позова на секретен доклад на НСБОП, който е получил в Брюксел. Според документа за петте години у нас са внесени близо 123 млн. литра етилов алкохол, като само за 30 млн. от тях са били платени митническите сборове.
На базата на твърденията съм разпоредил проверка в НСБОП и утре (б .ред. - днес) ще ми докладват резултатите, каза за "Демокрация" вчера вътрешният министър Емануил Йорданов. Той уточни, че проверката се налага, тъй като през визирания период не е бил министър.
Докладът на НСБОП е подписан от бившия вече шеф на службата ген. Кирил Радев. Синдикалният деец вчера отказа да разкрие как документът се е озовал в Брюксел и в собствените му ръце.
Според профсъюзния бос един от най-големите вносители на спирт през този период е фирмата "СИС Индъстрис", която е уличена и за фалшиви бандероли. Лидерът на "Подкрепа" допълни, че "СИС Индъстрис" е дарявала също големи суми на "фондацията с главно Ф", визирайки "Бъдеще за България". "Нищо не мога да ви кажа в момента, хващате ме на път", каза за "Демокрация" вчера председателката на "Бъдеще за България" Елена Костова.
"Ще съдя Константин Тренчев", закани се пред "Хоризонт" Миньо Стайков, изпълнителен директор на "СИС Индъстрис". Според него Кирил Радев е подхвърлил откраднатите от НСБОП документи на конкурентна фирма с обещанието, че ще й осигури политическа закрила, когато дойде на власт. Генералът членува заедно с Богомил Бонев в т.нар. Гражданска партия за България на Асен Сираков. От "СИС Индъстрис" казаха също, че са дарили 15 хил. лв. на "Бъдеще за България", като 4 хил. лв. от тях са изхарчени за захар и брашно за сираци.
Наша галерия участва в "ЕSTAMPA 2000"
Галерия "Солерс" откри графична изложба с творби на Ина Дамянова, Асадур Маркаров, Брайко Брайков, Кольо Карамфилов, Валери Василев, Никола Димитров, Ромил Калинов, Ицко Мазнев. Експозицията "Отпечатъци" представя сбирката на "Солерс" с работи на български автори, селектирани от испанска страна, с която галерията взе участие на Международното изложение за графика "Еstаmpа 2000" в Мадрид от 1. ХI. до 5. ХI. тази година. Това бе първото национално участие на българска галерия на "Еstаmра" - изложение, което се провежда всяка година в Мадрид и събира автори, представени чрез галерии от цял свят, сред които са имената на Пикасо, Матис, Миро, Саура, Тапиес, Капа и др. Негово Величество Симеон II и царица Маргарита се отзоваха на поканата и присъстваха официално на изложението в павилион "La Pipa", за да поздравят галерия "Солерс" и българските художници. Разгледаха изложените графики и разговаряха поотделно с всички присъстващи автори.
Испанският културен седмичник вестник "ЕL PUNTO de las artes" коментира участието на българските автори. Доказателство за успешното представяне са множеството откупки и проявеният интерес от специализирана публика - арткритици, галеристи, художници, съобщиха от галерията.
От 7. ХI. до 7. ХII. българската експозиция на "Солерс" се представя в културен център "CASA de CANTABRIA" в Мадрид от Фернандо Фрайле Гарсия.
Наши гимназисти с награда от световена конкурс по информатика
СТАРА ЗАГОРА. Абитуриентите от езикова гимназия "Ромен Ролан" в града Светлин Живков и Кирил Ангов и тяхната преподавателка Валя Оленикова спечелиха награда от престижно световно състезание по информатика. То е било организирано от световната научна и културна организация "Адванст Нетуърк" и е с награден фонд от 1 млн. долара, които се раздават във вид на стипендии. В надпреварата са участвали 2000 отбора от 160 страни. Задачата на конкурса била създаване на уеб-страница за наука и изобретения. Старозагорският отбор се представил с темата "Най-големите изобретения на човечеството" и се класирал сред 25-те финалисти, всеки от които ще си тръгне с приз. Наградите - една първа, две втори и две трети - ще бъдат разпределени в пет категории. Едва при получаването им в Кайро през март следващата година българските момчета и тяхната учителка ще разберат точно на кое място са класирани. Голямата награда във всички категории е 15 000 долара. От тях 1000 са за училището на съответния състезател, а с останалите средства участниците ще могат да продължат обучението си в различни университети.
Не изнасяме сирене за ЕС въпреки квотата от 5500 т
СОФИЯ. Досега не сме изнесли нито килограм сирене за Европейския съюз, въпреки че през юли ни беше отпусната безмитна квота от 5500 тона, съобщи вчера Детелина Кръстева, шеф на дирекция в Министерството на икономиката. В същото време от европазара у нас от юли до октомври са влезли 527,2 тона сирене и извара, сочат данните на агенция "Митници".
Около 95 на сто от продукцията ни отива за износ, но не и за Европейския съюз, обясни Огнян Кондов, собственик на мандрата "Кондов Екопродукт". Това е едно от четирите ни предприятия, които имат право на експорт на млечни продукти за ЕС. Причината да не изнасяме според родните производители е в еврорегламента, според който фирмата - вносител на наша продукция, трябва да има импорт лиценз. За да го получи, трябва да декларира, че през последните 12 месеца е търгувала с млечни продукти във или от общността. Ако вносителят не отговаря на тези изисквания, трябва да се заплатят по 1,5 евро на кг сирене, уточни Кондов. От Министерството на икономиката са поели ангажимент да проверят какви са възможностите да не се прилага това изискване.
Три пъти е спаднал износът ни на млечни продукти за периода 1993-1999 година, сочат данните на Министерството на икономиката. Най-много изнасяме за Югославия, Македония, Румъния, Малта.
Невярно е, че ако се въведе латиницата, ще загубим идентичността си
В началото на запознанството с италианския език винаги стои емоцията. Това може да е любовта към музиката на Пучини, мраморните статуи на Бернини, картините на Рафаело... Влюбени в италианското изкуство има навсякъде по земното кълбо. Много от тях обаче си приличат в едно: избират си български водач, който да ги преведе през лабиринта на италианския език.
Катерин Катеринов е нещо като гуру на общността на италианистите. Който е взел макар и само няколко урока знае, че учебниците му са най-добрите. Японци, китайци, шведи, французи, американци - хора от всякакви раси и националности, научават най-мелодичния и чувстен език в света благодарение на методиката на българина. А той, след 37 години принудително изгнание в Италия, най-после си дойде у дома. За да види, че желязната завеса не е могла да опази в тайна неговите забележителни постижения.
Но кой е Катерин Катеринов? Той винаги е бил италианист. Може би защото носи италианското в кръвта си: баща му е завършил ветеринарна медицина в Торино. За по-възрастното поколение той е известен китарист. Работил е с Леон Даниел във Военния театър, а през 1960 дори свири тайно на прием в Италианското посолство с дипломатическия корпус. Той е и глас от ефира - в края на 60-те пробива стената на мълчанието чрез микрофона на Радио "Ватикана".
Днес Катерин Катеринов е професор в Университета за чужденци в Перуджа, където се занимава с информатиката в преподаването. В ЕС пък оглавява проекта "Сократес", където програмира обучението по италиански в европейските училища. Има славата на човек, разработил най-добрата методика за изучаване на езика от чужденци. Неговите 60 учебници и научни студии са познати по всички континенти. В Китай например приемат Катерин Катеринов с най-големи почести. Въпреки че г-н Сарди от неговия учебник е прекръстен на другаря Уан, който вместо кола си е купил велосипед, почистил е оръжието си, прекопал е нивата и т.н. Ако не се бе случил инцидентът, който го оставя пленник в Италия, Катерин Катеринов вероятно би бил един от прекрасните, но за жалост неизвестни специалисти на България подобно на Маргерита Кавалето, Иван Петканов ... След като е постигнал професионалните си мечти, професорът сега мечтае в личен план - да прекара първата си след 40 години ваканция в родината, да види пак морето, планините, да обходи всички кътчета, в които чергарският живот на семейството му го е отвял. А иначе най-голямата му радост е 21-годишната му дъщеря Илария - тя следва философия, говори английски като родния си италиански език и много държи да е самостоятелна.
