Пегасис c Пламен ДОЙНОВ
Често и българската литература снове между гордото "и ний сме дали нещо на света" до самосъжалителното "българска работа". Високите децибели на домашната гордост, че си българин, се сменят от тихото мънкане на постоянно актуализирана малоценност: "Не ни обръщат внимание, не ни знаят, не ни забелязват! " Това се придружава от настоятелно натяквания комплекс, че Нобеловата награда за литература още не е давана на български автор, че нямаме писател, който да се превежда и чете в чужбина и да бъде толкова успешен, колкото Павич или Кадаре, че нямаме преводаческо лоби и т.н. "Абе, изобщо не ни разбират, а сме толкова велики! " Ако говорим по-сериозно обаче, може би ще се наложи да анализираме огромните проблеми с преводимостта на българските текстове - могат ли освен уникалност нашите автори да предложат и универсален език, в който се срещат различни ценности и културни нагласи? Какви са онези структури в езика, в които възниква разбирането между различните хора и литератури?
След заплащаните от социалистическата държава издания в чужбина на Левчев и Джагаров, след получените от тях и Димитър Методиев поръчани международни награди, през 90-те години българската литература започна бавно и трудно търсене на своите нови европейски имена. Но през 1992 г. Георги Каприев изговори по "Дойче веле" една предупредителна теза, отпечатана по-късно в "Литературен вестник", според която българската култура до голяма степен се състоява като "култура на отсъствието". Тази теза се основава на разпространената практика български творци да изнасят навън преводи на свои текстове, изложби или спектакли, след което интензивно озвучават в България това "признание навън", колкото и спорно да е то. "Културата на отсъствието" залага на подразбиращия се авторитет на въобразения световен културен "център", в който "периферните" български автори получават слава, която непременно разгласяват след завръщането си в родината. Съчиненият успех "навън" е предназачен за консумация "вътре".
След 1989 г. сме свидетели как някой по-енергичен автор периодично разгласява из медиите, че е получил някаква "европейска награда" в Италия или другаде. Мнозина надлежно отбелязват в био-библиографските си справки на какви езици са превеждани. Някои сами превеждат текстовете си и печатат своите книги на чужди езици, но в България. А най-често преводите са дело на българи, завършили съответната западна филология. В този авторски трепет няма нищо осъдително. Но пък защо да не признаем, че това е компенсаторен опит да си едновременно "вън" и "вътре" - да демонстрираш пред българската публика знаци за литературното си присъствие зад граница. Преводът на чужд език и отличаването с чужда литературна награда са важни елементи в системата на признаване в България.
Още помним дрязгите по повод невключването на отделни автори в българската група за Лайпцигския панаир на книгата през 1999 г. Тогава дори беше изкован изразът "национален отбор на българската литература" - фраза, която "скри топката" на мнозина чужди специалисти.
Все пак в търсеното на европейските си имена през 90-те българската литература направи своите открития. Силен опит за пробив направи Виктор Пасков с преведения на френски и немски роман "Германия - мръсна приказка". През последните година-две след отличаването му с наградата "Балканика" романът "Странният рицар на свещената книга" от Антон Дончев претърпя няколко превода на европейски езици. В драматургията Христо Бойчев като че ли проби с наградената от самия Харолд Пинтър пиеса "Полковникът-птица", макар текстът да се поставя досега предимно в чужбина и в провинциални български театри.
Показателни са усилията на Кирил Кадийски, който преди години стана член-кореспондент на френската поетическа академия "Маларме", а преди два месеца обяви, че е взел европейска награда за поезия на фестивал в Румъния. Също активно френскоезично присъствие демонстрира Иван Бориславов. Рада Панчовска напоследък е печатана повече в Испания, отколкото тук.
Но малцина могат да се надяват на такова силно присъствие в немскоезичната поезия като Мирела Иванова. При това - по съвсем ясни издателски правила. През септември тази година германското издателство "Вундерхорн" отпечата нейните стихове в превод на Норберт Рандов. Книгата веднага беше забелязана със специална рецензия в авторитетния седмичник "Ди Цайт".
Може би най-безвъпросното европейско име на български поет е това на Николай Кънчев. Не един критик посочва, че Кънчев е по-известен по света, отколкото у нас. Колкото и хиперболично да звучи това, несъмнено тъкмо той беше публикуван в Европа още преди 1989 г. без спонсорството на тогавашната държава. Съвсем скоро излязоха от печат две заглавия от Николай Кънчев, които само на пръв поглед са преиздания на две предишни негови книги - "Осланям се на маранята" (1981) и "Нощен пазач на зората" (1983). Те всъщност се появяват отново, но вече като многоезични издания: "Осланям се на маранята" в превод на български и английски (от Майкъл Думанис), френски (от Мари-Клод и Кенет Уайт), немски (от Барбара Байер) и полски (от Войчех Галонзка), а "Нощен пазач на зората" - на български и на френски (от Симон Готие). Двете книги са описали кръга на своето пътуване през въобразеното от нас европейско пространство и сега се завръщат при българските си читатели - да ги прочетат иначе. Защото поезията на Николай Кънчев знае много езици, тя владее онези структури в универсалния език, които проговарят и на кирилица, и на латиница.
По ръба на бръснача
Израелски изтребители вчера отново прелетяха над Южен Ливан и по-точно над бившата окупирана от Израел зона Иклим ал Туфа, където е базирано шийтското движение Хизбула. Израел зачести с рейдовете след като на 7 октомври Хизбула плени трима израелски войници в района на фермите Шебаа, където еврейската държава все още държи военни постове. Откакто изтегли войските си от буферната зона в Южен Ливан на 24 май Хизбула предприе три нападения срещу израелски позиции в района на фермите Шебаа в подножието на планината Хермон - спорна територия на сирийско-ливанско-израелската граница.
Успехът на Хизбула "да принуди" Израел да се изтегли от Южен Ливан донесе престиж на групировката, но лиши нейното съществувание от смисъл. Сега изглежда екстремистите залагат на толерантността на Израел, който, както те се надяват, няма да открие нов фронт. Според тях израелците си имат достатъчно главоболия с палестинската Интифада. Много е вероятно обаче чашата на търпението на Израел скоро да прелее и танцът на Хизбула на ръба на бръснача да предизвика сурова ответна реакция, която ще доведе до нов граничен конфликт във взривоопасния близкоизточен район. Поради тази причина както правителството в Бейрут, така и това в Дамаск, което подкрепя групировката, са подложени на силен международен натиск да надянат усмирителната риза на Хизбула. Защото още едно огнище на война в този район може да замрази за дълго и без това замрелия мирен процес.
Повечето от млечните предприятия не отговарят на изискванията на ЕС
СОФИЯ. По-голямата част от млекопреработвателните ни предприятия не отговарят на изискванията на Европейския съюз, обяви д-р Пейчо Копанков, експерт в Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), на семинар за състоянието на млечната ни промишленост спрямо евростандартите. Той напомни, че до момента само три мандри имат право да изнасят сирене на европейския пазар, а от октомври и "Млечна промишленост" - Пазарджик, цех "Велинград".
В много от предприятията се пресича технологичният път на суровата и готовата продукция, хигиенните условия не са на високо ниво, уточни Копанков. На площадките, където се приема млякото, няма лаборатории за изследване, няма и площадки за дезинфекция на цистерните. През май и юни ветеринарните ни специалисти провериха състоянието на 596 преработвателни предприятия. 192 от тях бяха затворени, 46 от които за постоянно. Тази санкция е наложена на "предприятия", работещи в бани, мазета и бивши административни сгради на ТКЗС-тата. В момента тече втора проверка. До края на годината ще бъдат затворени всички фирми, които не отговарят на изискванията. От общо над 3000 млекосъбирателни пункта са проверени половината. Ветеринарните специалисти са затворили 159. При проверките се оказало, че на много места няма хладилна техника, млякото се събира на улицата, не се охлажда до необходимата температура, пренася се в пластмасови съдове.
Според наредба, която ще бъде обнародвана до края на годината, органите на НВМС ще проверяват два пъти месечно условията в предприятията, като ще правят и лабораторни анализи на млякото. В наредбата са заложени и изискванията за температурата, при която трябва да се съхранява и преработва то. Документът предвижда гратисен период, през който фирмите трябва да се подготвят за спазването му.
През първата половина на идната година ще отворим за преговори с ЕС глава "Земеделие", съобщи вчера Андриана Тошева, зам.-министър на земеделието. В момента се правят анализи, за да представим обосновано искане за това как България ще участва в общата селскостопанска политика на съюза. Темата "Рибарство" вече е подготвена и въпрос на процедура е да бъде представена за отваряне, уточни Тошева.
Представители на Еврокомисията пристигнаха вчера, за да започнат акредитацията на фонд "Земеделие". Очаква се в понеделник да се подпише и споразумението ни за програма САПАРД.
Погребват загиналия депутат от СДС днес
ШУМЕН. Тялото на загиналия край Шумен депутат Миладин Стоев вчера бе транспортирано до родния му град Плевен, откъдето с листата на СДС беше издигната кандидатурата му за ХХХVIII народно събрание. Стоев влезе в парламента, след като предшественикът му Теодосий Симеонов оглави Министерството на правосъдието.
38-годишният депутат почина в неделя около 18 ч. в шуменската болница след тежка катастрофа на главния път София-Варна, в близост до разклона за с. Мадара. Според полицейските заключения при ограничена и намалена видимост Миладин Стоев, който е управлявал лек автомобил "ДЕУ Есперо", предприел изпреварване с висока скорост. При маневрата Стоев блъснал с предния калник "Опел Кадет", шофиран от добричкия гражданин Живко Д. (39), като го принудил да напусне пътното платно. Вследствие на удара Стоев изгубил контрол над волана, колата излязла вдясно извън платното и се блъснала последователно в четири крайпътни дървета. На място е починала 38-годишната пътничка Бояна В. от Плевен. След като Миладин Стоев е откаран в шуменската болница, лекарите предприемат операция на коремната кухина, но пациентът не е издържал поради силно нарушени функции на целия организъм. Състоянието на другите му двама спътници, също плевенчани, продължава да бъде критично. 42-годишната Нина Кирилова е с тежка черепно-мозъчна травма, счупени крайници и е в кома, а Николай С. (51) е с фрактура на долните крайници и на гръдния кош, увреден е и белият му дроб. В другия автомобил пострадали няма. По случая е образувано следствено дело.
Политическият шантаж
Юридическото третиране на всяко обвинение се основава на презумпцията за невинност, едно достижение на римското право: обвинителят трябва да представи доказателства за вината на обвиняемия, а не обвиняемият да доказва невинността си. Не знам дали в съда е допустимо започването на процес, при който обвинителят заплашва, че ще представи доказателство, но обявява, че ще изчака дотогава, докато намери за добре.
Подобна процедура е неморална и може да се окачестви като съдебен шантаж, ако, разбира се, е допустима. Не ми е известно дали се е прилагала у нас в съда, но вече свикнахме да наблюдаваме как някои от най-изпечените наши политически играчи охотно я прилагат в политическата практика. Схемата е твърде елементарна. Предявява се, чрез определени вестници, разбира се, обвинение, компрометиращо обикновено хора от властта и, което е по-важно, обявява се за притежанието на доказателствен материал - касета или нещо друго, което не се уточнява. След това настъпва период на очакване: капан за доверчивите читатели на въпросните определени вестници. Междувременно се напомня, че "доказателството", т.е. компроматът е добре скрит, изнесен в чужбина или кой знае къде. Ще го покажем, но засега чакаме! Нали никой не поставя срок за чакането. Ако се получи резултат - добре дошло. Ако не, вниманието на и без това отегчените читатели спада и компроматът потъва в забрава. Остава само отвратителният привкус от гаврата, но кой забелязва такива неща. Феновете ликуват в очакване на следващия компромат: политическият шантаж е развлечение!
Отчайващото в нашия случай е, че в играта се включват и професионални магистрати. Освен известния екстравагантен синдикален деятел, набеден синдикалист, но разследвач по призвание още от ученическите си години. Освен колоритния паразитен депутат (любопитно е на колко заседания на парламента е присъствал и на колко е отсъствал), който винаги "работи" за България (както сам се изрази, когато го изобличиха като агент) и в миналото като сътрудник на ДС, и сега като незнайно чий съюзник, на БСП, на Негово Величество царя, на... Жалко за кроткия му и доверчив електорат, който не чете вестници и изобщо не подозира какво става. Жалко и за нашето гражданско общество, което търпи подобни деятели, които властта не закача заради демокрацията. Доволни са само журналистите: повече компромати - повече бизнес!
Правила
Визов режим за Грузия и Тунис, спогодба за реадмисия с Украйна, предложение за подобна спогодба с Югославия (засега) с Македония и Русия, без промени във визовата политика с Румъния. Решението на Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет свидетелства категорично за две неща - че след като България кандидатства за членство в ЕС, тя трябва да спазва правилата по пътя към пълното си интегриране в съюза (което означава да приеме и да прилага визовата му политика) и че в сегашния деликатен момент в отношенията със страните, които фигурират във визовия списък на ЕС , София полага максимум усилия да намери формула, при чиято реализация връзките между България и тях да пострадат възможно най- малко. Такива са реалностите... Пускат пътя Враца-Оряхово
ВРАЦА. Приключи първият етап от цялостната реконструкция на пътя Враца-Оряхово. Създадени са всички условия за безпроблемно пътуване по трасето през зимата. Ремонтът на 70-километровата отсечка е финансиран с 8,5 млн. долара от Европейската инвестиционна банка и трябва да бъде завършен до есента на следващата година. Търгът за главен изпълнител на обекта е спечелен от италианската фирма "Тодини". Само за няколко месеца са изкърпени дупките и усилена пътната настилка, а подобренията в отводнителната система са гаранция за безопасна експлоатация на шосето през лошото време. Голяма част от предвидените изкопни работи с общ обем 50 000 куб. м и около 20 000 кв. м асфалтова настилка са изпълнени. Цялата отсечка е сигнализирана с хоризонтална и вертикална маркировка.
Първо дело за интелектуално пиратство в Пловдив
ПЛОВДИВ. Първо дело за интелектуално пиратство стартира в пловдивския районен съд, съобщиха магистрати. Собственикът на видеотеката в Асеновград Андон А. ще бъде съден за това, че е нарушил авторските права на фирми като "Уолт Дисни" и "Метро Голдуин Майер".
От началото на 1992 до февруари 1998 той разпространил 168 филма, без да има право на това. Според обвинителния акт е нарушил Закона за авторските права, като не поискал съгласие от "Буена виста", "Александра видео", "Тандем", "Диема" и още пет фирми. Ако решат, българските разпространители на световноизвестни кинохитове могат да предявят граждански искове срещу него. Второто обвинение е, че правел фотокопия на обложките на видеокасетите, също защитени от закона. Пловдивската прокуратура е внесла обвинителен акт и срещу 37-годишния Делчо Д. от Пловдив, който работил в частна видеотека. През 1997 той тиражирал нелегално 47 видеокасети.
Росен Емилов подписа с отбора на "Славия"
СОФИЯ. Представителният тим на "Славия" вече започна подготовката си за пролетния полусезон. След първата половина на шампионата във Висшата лига белите са заплашени от изпадане и шефовете наредиха да бъде проведен лагер още преди коледните празници. Новият старши треньор Кирил Качаманов качи на високопланинската база Белмекен 24 футболисти.
В състава не попаднаха Бижев, Благой Георгиев и Наков, които имат ангажимент към младежкия национален тим. Както е известно, възпитаниците на Димитър Алексиев ще играят през следващата седмица контролна среща в Португалия. За Белмекен не замина и централният нападател Георги Георгиев. Тези дни ръководствата на "Левски" и "Славия" ще преговарят Георгиев да бъде преотстъпен за още един полусезон. Сегашните задължения на тарана към славистите приключиха.
Първото ново попълнение в "Славия" е Росен Емилов, който идва от разпадащия се тим на "Берое".
Белите ще останат в планината до 22 декември. От 27 до 29 декември славистите ще преминат медицински прегледи, а следващият етап от тяхната подготовка ще започне на 4 януари. Съставът от "Овча купел" ще тренира десетина дни и в базата на Албена.
С 20 % поевтиняха акциите на "Химко"
СОФИЯ. Индексът на Фондовата борса Софикс вчера падна с 0,67 на сто до 107,37 пункта. Продадоха се 66 399 акции и депозитарни разписки за 155 759,66 лева, съобщиха от борсата.
На свободния пазар акциите на комбината за изкуствени торове "Химко" - Враца, поевтиняха с 20,57 на сто до 0,27 лева.
С 33,33 процента, до 12,00 лева, поскъпнаха книжата на столичната пивоварна "Ариана" - София.
Без промяна, по 6,80 лева, се търгуват акциите на "Албена" - Балчик. За пръв път на свободния пазар на борсата се търгуваха акциите на "Лазурен бряг" - Приморско, като цената им беше 2,24 лева.
С повече от 67 процента, до 15,08 лева, поскъпнаха акциите на строителното предприятие "Комарс" - Пловдив.
С блокова сделка брокери купиха 30 684 акции от промишленото предприятие "Струма" - Перник, по 2,91 лева.
С 2,11 процента, до 6,95 лева, поевтиняха акциите на комбината за калцинирана сода "Солвей соди" - Девня.
Книжата на българските депозитарни разписки "Дойче Телеком" паднаха с 1,37 на сто до 0,72 лева.
Брокери продадоха 1677 акции от "Механизирани играчки" - Силистра, по 2,24 лева. В края на март акциите на дружеството се купуваха по 7,85 лева.
Сагата Буш - Гор наближава финала
ТАЛАХАСИ. Наближава крайният срок за отделните щати, когато всеки от тях ще излъчи своите членове на Избирателната колегия, която, от своя страна, ще избере следващия президент на САЩ. Това трябва да стане на 12 декември, но неизвестността продължава да тегне, що се отнася до решаващите 25 гласа на щата Флорида, които са достатъчни и за единия, и за другия кандидат-президент за крайната победа.
Битката за избирателни гласове бе последвана от битка в съдебните зали, като, по всичко изглежда, нещата ще се изяснят във Върховния съд на САЩ, чието заключение се очаква към средата на седмицата. Нататък предизборният календар сочи следващата "фатална" дата - 18 декември, когато Избирателната колегия ще посочи новия президент на САЩ.
Проточилото се "гласуване" послужи като повод за институции за проучване на общественото мнение да сондират настроенията в американското общество - в последната анкета 57 на сто от запитаните "избират" Буш.
Сексскандал разтресе тим в Израел
ТЕЛ АВИВ. Седем футболисти от младежкия тим на Израел вероятно ще бъдат изхвърлени от футбола за две години. Причина за жестоката санкция са разкрития за сексскандал в състава преди европейската квалификация с отбора на Босна и Херцеговина.
Младите футболисти са обвинени, че са нарушили моралния кодекс на федерацията и са накърнили честта на Израел.
Според медиите в Тел Авив състезателите са участвали в оргия с 18-годишно момиче в хотел край израелската столица в навечерието на мача, който се игра на 10 октомври. Името на момичето не се съобщава. Няма информация и за това, кой е организирал събирането в хотелската стая.
Днес националите ще бъдат разпитани от специална комисия на израелската футболна федерация. Агенция Франс прес коментира, че наказанието от две години е най-сериозното, което предвиждат вътрешните правилници.
След два провала пак искат да управляват
След два провала, след като народ и държава бяха докарани до просешка тояга, "другарите" пак искат да управляват. Ако бяха разкрити досиетата, щяха да си отидат всички ченгета от държавния апарат, от магистратурата и силите за сигурност. Ако агентите на ДС, доносниците и номенклатурчиците бяха отстранени със Закона за лустрацията, днес в държавните структури и Народното събрание щяха да заемат места само морално чисти администратори и политици. Може би най-голямата "заслуга" на д-р Желю бе, че това не стана.
Все пак не е още късно да се каже на нашия народ как се извърши заграбването на икономическата власт, кой обра банките, как се стопиха парите на хората и те стигнаха до пълна бедност, има ли подведени под съдебна отговорност за откраднатото, има ли наказани. Освен това - защо е спряно делото за лагерите и в частност за този от Ловеч, а през това време бе убита по най-жесток начин главната свидетелка. Докато не се извести кой кой е и докато няма осъдени, народът ще бъде манипулиран и ще допуска, че всички са от един дол дренки. Това, което другарите шушукат по пазарища, по тролеи, по влакове и навсякъде, където се събират повече хора.
Едновременно с това обаче управниците трябва да си кажат и кривиците. Да се изнесат факти на злоупотреба с власт и незаконно обогатяване. Народът може да възвърне вярата си само тогава, когато се убеди, че са искрени пред него и че се срамуват да си признаят грешките.
Следствие търси изчезналото от архива на VI отдел на Шесто
СОФИЯ. Прокуратурата ще изяснява къде са документацията и част от делата на VI отдел на бившето Шесто управление на Държавна сигурност, потвърдиха вчера източници от Съдебната палата. В събота столичен вестник съобщи, че е образувано следствие за архива на прословутия VI отдел. "Има такова дело, то е образувано преди около месец", заявиха от Върховната касационна прокуратура. Поради факта, че следствието ще изяснява дейността на бивши служители на МВР, работата по делото ще се поеме от Софийската военноокръжна прокуратура.
"Не ме е викала прокуратурата и няма за какво да ме викат. Не се притеснявам", каза вчера пред "Демокрация" последният шеф на VI отдел в Шесто о.з. подп. Димитър Иванов. Според него прокуратурата търсела нещо, което било в МВР. Магистрати обаче твърдят, че освен цялата документация от архива на VI отдел липсвали около 300 дела, които не се знаело къде са.
Спипаха фалшиви двайсетолевки
КЪРДЖАЛИ. 89 фалшиви банкноти по 20 лв. и две по 100 долара откриха полицаи при проверка в лек автомобил "Опел Кадет" в 23 ч. в събота. Ментетата са намерени след сигнал на продавачка на повилион на бул. "Беломорски". Тя е съобщила, че неизвестни лица се опитали да пазаруват с фалшиви 20 лв., а после изчезнали с кола. За 24 ч. са задържани четирима от Казанлъшко - Асан И. (22), Мехмед У. (25), Зейнеп И. (22) и Сабрие И. (21). В автомобила са открити още две найлонови пликчета с бял прах и 2 патрона. По случая се извършва проверка, съобщиха от РДВР.
Стоев ще играе с контузия в Златната европейска лига
СОФИЯ. Представителният мъжки волейболен тим на "Левски" днес заминава за Полша, където ще играе първия си мач от Златната лига с отбора на "Мостостал". Двубоят е утре, а притесненията на българския наставник Брунко Илиев са свързани с участието на суперзвездата Мартин Стоев. "Марто има болки в рамото. Като състезател аз също съм страдал от подобна контузия, която може да притеснява даден състезател дори цяла година. Лошото е, че досега не е поставена окончателна диагноза. Стоев обаче ми обеща да играе мъжки в мача с поляците. При положение че болките са нетърпими, аз ще го сменя и ще предпримем по-сериозно лечение" - заяви вчера Брунко Илиев. Целта на левскарите е да започнат участието си в лигата с победа, и то на чужд терен.
За разлика от началниците си селекционерът Брунко Илиев разсъждава трезво и вярва, че реалното класиране на "Левски" ще е третото място в група В. Програмата максимум пък е свързана с второто място. В групата освен "Левски" и "Мостостал" са още френският "Париволей" (носител на Суперкупата на Европа) и силният австрийски състав "Хотволей" (Виена).
Освен на Стоев наставникът ще разчита на Янакиев, Стефанов, Жеков, Найденов. Съставът направи няколко сериозни контролни срещи с "Арчелик" (Турция) и "Олимпиакос". В София пък гостува "Ираклис".
Шефовете на "Левски" обещаха да пуснат безплатен вход в зала "Универсиада". Под нивото на отбора обаче е мениджърът Чолов, който вчера освен безкрайните хвалби към спонсора "Сиконко" наговори куп "странни" неща, които трудно могат да се приемат сериозно от новинарите.
Стойчев спечели във Виена
ВИЕНА. Световният вицешампион по плувен маратон Петър Стойчев победи в старта на 400 м свободен стил от големия международен турнир в австрийската столица. Стойчев финишира за време 4:02,84 минути, като изпревари с 3,24 секунди плувеца от Австрия Клеменс Гридлинг.
Други победители: мъже 100 св. стил Примаков (Русия) 49,14 сек, 100 м бътерфлай Куликов (Русия) 53,86 сек, 100 м бруст Иванов (Русия) 1:01,65 мин, 200 м съчетано Шмих (Австрия) 2:03,20 мин, 200 м гръб Страхлия (Русия) 1:58,31 мин; жени 100 м св. стил Алсхамер (Швеция) 56,01 сек, 400 м св. стил Шрайдер (Австрия) 4:22,74 мин. Съизмервайки се с другите, се самоопознаваме
Най-после визите за българи паднаха! Какво й остава сега на горката опозиция, освен да се вайка?
В общата еуфория тя ще опитва да си приписва част от огромния успех. Но ние все още помним, че за четиридесет и петте години комунистическо управление от страната се излизаше с изходни визи! Защо тогава Тодор Живков не работеше за падането на визите? Много просто - за да не се разбяга народът! Добре е това да се припомня на онези, които с овча носталгия днес проблейват за онези времена, когато уж имало сигурност, живеело се добре и било евтино! А натрупаните по онова време единадесет милиарда долара външен дълг, които изплащаме сега - за тях не обелват нито дума!
Ясно е, че когато си сполучил в нещо голямо, все ще има някой по-нахален да се присламчи към успеха ти.
Но има нещо, което нормалното човешко съзнание отказва да приеме. Докато правителството на Иван Костов полагаше неистови усилия да отстрани и последните пречки пред падането на визите, опозиционни депутати , командировани с държавни пари в чужбина, явно и тайно, но яростно работеха против! Защо?
Знайно е, че българските комунисти (няма значение дали са преименувани в социалисти!) в крайна сметка винаги са се проявявали като национални предатели. Нищо по-различно не се случва и сега. Когато България е на път да се измъкне от мечешката прегръдка на Дядо Иван, тези хора конвулсивно се мятат като настъпени отровни змии. И хапят.
Друг подъл пропаганден ход на бившите комунисти се основава на прословутия нихилизъм на българина. Сега по малките градчета и по селата червени агитатори нашепват, че свободното придвижване по света ще ни донесе хиляди нещастни гурбетчии, разплакани стари майки и бащи, изобщо - само тъги и неволи. Но защо ли никой не си спомня за гурбетите в Коми за по един "Москвич" и руски телевизор?
През последните седмици водех разговори с мои познати - интелигентни българи, добри специалисти в своите области, хора, недолюбващи комунизма. И с изумление чувах някои от тях категорично да твърдят: визите няма да паднат. Защото, видите ли, ние сме били твърде незначителни, за да се интересува някой от нас. Че всичко било отдавна изтъргувано в Ялта и в Малта. Че не сме заслужавали такова "благодеяние", защото не сме били достойни! В подобни черногледи души комунистическата плевел пуска плодове.
Какво може да постигне подобна пропаганда? Може би това, че подобни хора ще си останат у дома в деня за избори. Но всъщност не е ли такава целта на червените стратези?
Винаги съм оставал потиснат след подобни разговори. Поразявала ме е тоталната липса на национално самочувствие, отровното черногледство, нереалната преценка за нещата.
Самочувствието на българина е мачкано и тъпкано съвсем целенасочено и планомерно през годините на комунистическото управление. Такава беше стратегията на Големия северен брат - българите не трябва да имат национално самочувствие, за да бъдат по-лесно включени в пределите на империята.
Ето защо пораженията в самочувствието, нанесени от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война бледнеят пред ужасните психологически рани на комунистическото управление, когато партийните водачи предаваха народа си, родината си, собствената си държава! Да си припомним Георги Димитров и предателството му към македонските българи! Да си припомним Вълко Червенков, който с радост внедри болшевишките прийоми в управлението! Да си припомним Тодор Живков, който, за да получи заем от Леонид Брежнев, направи специален пленум и на него взе решение България да стане съветска република! Нима ние, българите, не виждахме и не чувахме това?
Човек се самоопознава и се развива само тогава, когато има възможност реално да се съизмерва с другите. Нека утре, когато започнем да пътуваме безпрепятствено по света, най-сетне проумеем, че нашето българско самочувствие е от същото качество, каквото е гръцкото, белгийското, португалското... Тоест - европейско!
Топалов победи в българския мач
ДЕЛХИ. Веселин Топалов победи Кирил Георгиев с 1,5:05 точки в минимача от третия кръг на световното първенство по шахмат за мъже, чийто домакин е индийският град Делхи. Наградният фонд на надпреварата е 3 000 000 долара.
В първата партия Топалов постигна победа, но във втората, в която игра с белите фигури, се съгласи на реми.
С успеха си над Георгиев Топалов се класира за осминафиналите, където негов съперник ще бъде гросмайстор Алексей Дреев (Русия). В третия кръг руснакът се наложи над холандеца Лек ван Вели също с 1,5:05 точки.
Тригодишно чете от скука
ПРАГА. Тригодишният Ян Микулаш Крахулик живее в моравското с. Ярославице, близо до гр. Злин. Това, което го отличава от връстниците му, е, че вместо на количките и на конструкторите дава предимство на буквите и числата. За това има заслуга престоят му в болницата. Тогава е бил едва на две години. За храброто си държание при медицинските процедури иска от лекарите награди - детски книжки с текстове. Не минава много време и Ян се научава да чете. Стига дори дотам, че, когато е ядосан, единственото, с което се успокоява, е да си повтаря наизуст азбуката.
Увеличават се членовете на синята партия
ДОБРИЧ. В общинската организация на СДС - Добрич, вече не може да става дума за отлив, а за увеличение на членската маса, съобщи председателят й Александър Алексиев. До 10 декември ще е ясен точният брой на хората в областната организация, след като се актуализират членските списъци, съобщи д-р Меглена Попова, секретар на областното ръководство. Според областния лидер на партията д-р Георги Иванов и неговите заместници в ръководството вече е сложен край на противоречията и конфликтите в организацията.
Утре избират Надзорния съвет на Агенцията за приватизация
СОФИЯ. Парламентарните групи трябва да направят своите предложения за членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация утре, каза председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика Никола Николов. Това ще стане по време на заседанието на комисията. Според приетите от парламента промени в Закона за приватизацията нито една политическа сила няма да има мнозинство в надзора на ведомството. Така на практика раздържавяването ще се контролира от парламента, чийто орган ще е Надзорният съвет на АП.
Очаква се в четвъртък Министерският съвет да избере управителния съвет на агенцията. Той ще се състои от един директор и двама заместници. Идеята е дирекционният съвет да има равна отговорност за сключваните сделки. Най-обсъжданата кандидатура за изпълнителен директор на АП е тази на сегашния заместник-министър на икономиката Левон Хампарцумян.
Филм за спасяването на българските евреи показват в ООН
Документалният филм "Отвъд хватката на Хитлер", реализиран на основа едноименната книга на Михаел Бар - Зоар, ще има премиера днес в зала "Даг Хамарскьолд" в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк. Организатори на вечерта са дипломатическите представителства на България и Израел при ООН, "Anti-Defamation League" и фондация "Българо-американски културен обмен" с председател актрисата Жана Караиванова. Филмът е заснет по местата в България, където реално са се случвали събитията, за които говорят свидетели и участници в тях.
Режисьорът Ницан Авирам казва за творбата си, че това е филм за Холокоста, но с щастлив край. "Въпреки постоянния натиск, който е бил оказван понякога директно от Хитлер, България успява да устои на моралните си стандарти и да не изпрати своите евреи в германските лагери на смъртта", казва по повод решението си да направи този филм режисьорът. "Това, което особено ме впечатли, е фактът, че със спасяването на евреите не се заемат само няколко души, а цялото общество, което предпазва от покваряване морала и човечността на българския народ".
Цялата истина за Държавна сигурност ще разкрепости обществото ни
В обсега на закона задължително трябва да попаднат и хората от военното разузнаване, защото тяхната дейност не е в никакъв случай принципно по-различна от тази на другите комунистически тайни служби. Освен това те са били едновременно под две шапки (съветската не я броим) - на МНО и ДС.
Анонсираното максимално разширяване на кръга на проверяваните лица е добра идея. Но тя трябва задължително да бъде доразвита в процедура за възможност за проверка относно връзки с ДС на всеки български гражданин. И тази информация без посредници трябва да е обществено достъпна. Т.е. имената на цялата агентурна мрежа, на всички щатни и нещатни сътрудници, както и характерът на сътрудничеството им трябва да присъстват в Интернет и в други ясно и пълно класифицирани справочни материали. По този начин всеки простосмъртен българин ще може да знае не само кой кой е сред политически, административно и обществено активните към днешна дата, но той трябва да може сам просто и бързо да провери примерно кои са били лидерите на опозицията веднага след 10 ноември, кой е Желю Желев, кой кой е бил в правителството на Любен Беров, кой е Георги Първанов или имал ли е нещо общо с ДС началникът му, съседът му, приятелите му, дори брачният му партньор. Защото всичко това е част от неговия живот - от миналото, настоящето и бъдещето му.
Има нещо друго обаче - в продължение на години вече има нормативна база, която разрешаваше и разрешава далеч по-открит и радикален подход, стига да бе налице политическа воля - най-вече от страна на вътрешното министерство. Решение на Народното събрание от 13 октомври 1994 гласи: "Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. " Т.е. това решение е можело да влезе отдавна в действие и да направи архива на ДС публичен, ако от МВР бяха проявили инициативата да го предадат в Централния държавен архив. Но ако в случая тази публичност не е заложена като задължително изискване, то в последвалия ЗДДБДС от 1997 вече е налице текстът: "До изтичане на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив по реда на глава трета от Закона за държавния архивен фонд след изтичане на срока по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за държавния архивен фонд. " Това изрично законово разпореждане обаче до ден днешен не е изпълнено. Независимо че ЗДДБДС оставя вратичка за временното "замразяване" на някои документи, "които по преценка на комисията по чл. 4 са от значение за националната сигурност на страната". Въпросната комисия по чл. 4, натоварена да прилага ЗДДБДС, е един от най-големите му недостатъци. Защото под упорития натиск на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев не бе допуснат обществен контрол при прилагането на закона, а комисията бе съставена само от представители на службите за сигурност - т.е. тя волю или неволю на практика се явява заинтересована страна.
Нещо повече, по признанието на Бонев основната част от нейните членове са и бивши служители на ДС
Това едва ли се нуждае от друг коментар, освен че тази скандална аномалия трябва да бъде ревизирана така, че членове на предвижданата качествено нова комисия да станат не само представители на различните власти и институции на страната, но е необходимо и присъствието на представители на гражданското общество. И евентуалната принадлежност на някой от членовете на новосформираната комисия към бившите тайни служби едва ли би могла да се приеме вече за нещо нормално. Към големите недъзи на ЗДДБДС, освен вида на състава на комисията, трябва да се прибавят и правомощията й да преценява еднолично без ясни критерии какво застрашава и какво не застрашава националната сигурност. Също така в закона не бяха предвидени гаранции и санкции срещу евентуално укриване на информация или част от нея, или предоставянето на невярна информация от страна на комисията.
Очертаващото се скъсване с нелепата симбиоза на съвременен сътрудник на секретните служби с гарантирана анонимност и заемането на ключова държавна или обществена позиция ще е друга много необходима и много добра поправка, която се предвижда да бъде направена.
Най-големият проблем като че ли остава обаче този с т.нар. картотекирани сътрудници, т.е. доносниците и всички нещатни сътрудници с унищожени досиета, чиито имена фигурират само в справочната картотека и регистрационните дневници на ДС. Тяхното огласяване бе спряно от Конституционния съд, и то със сериозни аргументи. Но по този начин на практика бе изпълнена волята на самите офицери от ДС - да станат известни само тези, за които вербовчиците им са преценили да оставят уличаващи ги факти. Твърди се, че процентът на тези с унищожени досиета е твърде голям и това ще ни отдалечи много от реалната картина. Дори да е така - просто избор няма. Освен това, ако през 1997 г. в ЗДДБДС бе предвидена процедура за издирване чрез засичане в архива на ДС на допълнителни данни за картотекираните сътрудници, които доказват съпричастието им към тайните служби, по всяка вероятност немалко от тях можеше вече да бъдат извадени наяве.
Но нещата в това отношение все още не са никак ясни. Защото според неуточнена докрай информация при унищожаването на досиетата са оставяни по принцип четири документа - един от които е собственоръчна декларация за сътрудничество. Което автоматично значи отпадане от категорията "картотекиран сътрудник" и включването в тази на "нещатните", които подлежат на огласяване. Затова интересно ще бъде дали предвижданият нов разнороден състав на комисията няма да се натъкне на противоречия при досегашното прилагане на закона по отношение на картотекираните сътрудници.
Но истинският обществен контрол си остава преминаването на цялата документация на ДС в Държавния архив
Включително всички лични и кадрови дела на офицерите от ДС, както и справочната картотека и регистрационните дневници. Така обществото ще може да пие вода направо от извора, да осъществява директен контрол и да бъде коректив и дори стимулатор за още по-ефективна и бърза работа на комисията, натоварена да изследва документалното наследство на репресивните органи. В този смисъл в Държавния архив трябва без каквито и да е условности час по-скоро да бъдат предадени и досиетата на офицерите от ДС, както и картотеката и регистрационните дневници. Впрочем няма законово основание, според което те и сега да бъдат пазени в тайна, но до момента не е известен прецедент човек вън от системата на МВР да е припарил до тях. Общественият достъп до картотеката и дневниците например би улеснил опита за решаването на задачата с "картотекираните сътрудници". Защото, ако Конституционният съд забрани огласяването им от комисията точно като такива, то всеки журналист или гражданин би могъл, след като извърши сам справка, да изнесе публично информацията, че лицето Х присъства в тях, без с това да му се вменява изрично принадлежност към бившата Държавна сигурност.
Но с оглед проникването в драматичните и трагични тайни на миналото ни нито една комисия, нито задължителното прехвърляне на документацията на ДС в Държавния архив ще постигнат желания ефект. Необходимо е създаването на държавен институт със сериозни цели и бюджет, в който историци, политолози, психолози, журналисти, писатели, криминалисти да работят упорито и задълбочено върху изучаването на тази най-тъмна страна от тоталитарната ни история и неговата връзка(и) с настоящето. Ако тази дейност бъде вършена добросъвестно и кадърно, тя неминуемо ще даде своите плодове. Защото ДС трябва да бъде разнищена докрай, а метастазите й в днешния ни живот - осветени от всеки един ъгъл и изолирани. Това трябва да е и основен приоритет на днешните служби за сигурност. А част от това е и стратегия за бързото откъсване на собствената им опашка.
Ще има ли друга левица
Наблюдаващите развитието на политическите процеси у нас през последните 11 години не може да не са забелязали, че след като (по ясни причини) ръководството на БКП по магически начин я преименува в БСП, то проявява постоянни усилия да скрие своята партия зад още един декор, който винаги съдържа съществителното "левица". Това негово старание се обяснява и с още една причина. Чрез прибавянето на прилагателно към "левица" то се старае да убеди гласоподавателите, че те имат пред себе си нещо съвършено различно, около което са се настанили редица други политически субекти от "левицата", с които БСП прави и ще прави "коалиция" за управление.
Напоследък се заговори за "обединена левица" и не без внушението на европейските социалисти. Те явно биха желали и у нас да се появи съвременна модерна лява партия. Създаването на тази "обединена левица" беше поверено на т.нар. "солунска четворка". Любопитното тук беше, че на призива на ПЕС не откликна с инициатива, както обикновено, БСП - техният лидер Георги Първанов се държеше като мълчалива непорочна девица. На преден план застанаха покойният д-р Дертлиев, като носител на българския ключ за Социнтерна, и Александър Томов - лидерът на Евролевицата, който притежаваше амбицията точно той да поведе левицата по пътя на социалдемокрацията. Както се и очакваше, "обединената левица" се разпадна, преди да се почувстват някакви процеси на интеграция. Не се налага да повтаряме причините за това.
И ето че през последните месеци се пръкна на мястото на досегашните "левици" и една "нова левица". Този път, както обикновено, по инициатива на БСП, почувствала, че с приближаването на парламентарните избори трябва да си създаде подходяща за нея метаморфоза. Не е за учудване, че като "създатели" на тази "нова левица" се явиха освен лидерът на БСП Първанов и отбор негови едноутробни братя, като набедилия се за "социалдемократ" Николай Камов (след януарските събития на 1997, уплашил се за бъдещето си, преминал в Евролевицата, завърнал се като блуден син при столетницата майка), "лейбъриста" Кръстьо Петков (явяващ се като постоянно приложение във всяка проектокоалиция в лявото пространство, с надеждата най-после да влезе на практика в реалната политика) и други подобни, имащи една-единствена цел - да намерят за себе си избираемо място в листите на БСП за бъдещия парламент. Към тях трябва да прибавим и освободилия се от опеката на д-р Дертлиев Петър Агов, който въпреки някои неясни изказвания всъщност чрез нея се старае да убеди обществото, че не е безличие.
Тук трябва да прибавим и още нещо. Александър Томов, въпреки опитите му да докаже, че се съобразява със съвременните европейски изисквания, през изминалите години след парламентарните избори остана в орбитата на БСП. И едва сега, когато с появата на "новата левица" Евролевицата беше изолирана, сякаш разбра как трябва да действа. Но за неговите перспективи ще се върнем по-нататък.
Нека отговорим на въпроса ще се появи ли друга левица. Но преди това да направим една уговорка. Съвременните политологични анализи вече боравят само условно с понятията "ляво" и "дясно" в политическото пространство, които до даден етап бяха свързани съответно с труда и капитала. Постепенно, както сполучливо отбеляза наскоро политологът Светослав Малинов на една кръгла маса, тези понятия бяха изместени от отношението "личност - гражданско общество - държава", характерно за всяка общонационална партия днес, независимо на коя част в даден момент от това отношение тя дава предимство - дали на социалните проблеми или на стимулиране на предприемачеството. Така е в нормалните страни от ЕС и например лейбъристът Блеър като премиер на Великобритания, за да приложи това отношение към т.нар. левоцентристки постановки в своята програма, прибавя някои десноцентристки идеи. И обратно - лидерът на Народната партия и премиер на Испания Аснар към т.нар. десноцентристки постановки прибавя левоцентристки позиции. Тук е мястото да отбележим за чест на България, че още преди 6-7 десетилетия лидерът на българските социалдемократи Кръстю Пастухов по интуиция беше достигнал до същите умозаключения. В своите действия тогава той се водеше от принципите да търси сближаване с партиите от центъра и надясно от центъра и изключваше всякаква възможност за сътрудничество с комунистите.
Очевидно БСП и занапред не може да създаде друга "левица" (с всичките условности на това понятие) съобразно съвременните европейски изисквания. Във възможностите й е само да се опитва от време на време да сменя прилагателното пред съществителното в стремежа си да доказва невъзможното - да смени своето политическо съдържание. Единствените, които са в състояние да предизвикат появата на друга левица - нормална социалдемократическа партия, като общонационална партия в духа на предлаганото гледище от Светослав Малинов, реализирано на практика от Тони Блеър, са социаладемократите с лидер Йордан Нихризов, малцината членове от БСДП, които споделят вижданията на Кръстю Пастухов, някои от социаладемократите, останали в СДС (след напускането на д-р Дертлиев), както и отделни членове на Евролевицата (но не тези от тях, които напуснаха БСП едва след провала на Виденов). Една такава нова партия обаче може реално да се появи не по-рано от навечерието на изборите за 40-ото Народно събрание.
Tеодора Димова: Много спектакли подценяват българската публика
Теодора Димова е автор на осем пиеси, сред които "Фюри", "Платото", "Игрила", "Неда и кучетата". За "Стопър" получава първа награда за драматургия на прегледа на "Нова българска драма - Шумен'2000" и награда на името на Маргарит Минков на Третия национален конкурс на "Нова българска драма". Най-новата й пиеса "Ѓлин" очаква среща с публиката в най-скоро време. Тя е написана на работен семинар на балкански драматурзи в Македония, организиран от "Детски център за театър". От македонска страна са предложили копродукция с български театър за реализацията на "Ѓлин". Пиесата разкрива сложните взаимоотношения родители - деца - как едно дете може да преодолее раздялата на майка си и баща си. Към текста проявява интерес и шведският "Ugla Teater" в лицето на своя директор режисьорката Сюзън Остин. До края на годината ще излезе от печат и първият роман на Теодора Димова "Емине". След като не успява да напише историята като пиеса, Теодора я превръща в творба, която се движи на ръба на киносценария и прозата, игнорирайки чистата романна структура. Първоначалното заглавие "Текст на копнежа" ни препраща към темата - измеренията на копнежа... През пролетта на 2001 г. й предстои участие в международен уъркшоп по драматургия в Будапеща.
Театърът не е паралелна форма на живот
"Кучето не хваща друга болест освен бяс. Бесът е лош дух, който мори псета и човека. " Този цитат от корицата на сборника "Неда и кучетата" на Теодора Димова като че блъсва читателя, изкушен от съвременна българска литература. Пределно точната диагноза притегля със своята проста, но наситена с дълбочина философия. Защото, както казва авторката: "Черната енергия циркулира най-свободно, но всеки трябва да определи бесовете си и да се пребори с тях. Най-важното е да сме себе си, а не представата за себе си, за да не бъдем осакатери и обезличени. " Опит да проникнем и зад "бронята" на Теодора Димова е следващият провокиран монолог.
Формалният повод: "Стопър" с режисьор Георги Михалков - най-новата сценична реализация на пиеса на Теодора Димова, чиято премиера бе неотдавна.
Медиите "В живота на човек има периоди, в които или чете много, или гледа кино, или ходи на театър, или... При мен този етап беше непрекъснатото четене на вестници. Направи ми впечатление, че всички интервюта са едни и същи. От време на време се промъква нещо искрено, дълбоко лично, но, общо взето, не е практика. Помислих си - защо е така? Медиите са голяма част от живота ни, влияем се от тях, те ни налагат своите позиции. И тогава си зададох въпроса - защо ние поемаме начина на общуване, който медиите толерират. Искреността, добротата отстъпват назад, скриват се. Конкретният повод за "Стопър" дойде от едно интервю на Сашо Морфов във в. "Култура". То беше толкова искрено, че дори се прокрадна мисълта - дали няма поза, откровеност ли е или позьорство? Ето в това пространство съществуваше повод за пиеса.
Героят ми се движи на ръба на истината и позата, изцяло не влиза в никоя от двете посоки. Не съм от тези автори, които се притесняват, че падат реплики, че се видоизменят отделни елементи. По-важна е връзката, импулсът, който да премине през драматурга, режисьора, сценографа, актьорите, плавно, искрено, без засечка... Когато една пиеса не се поставя, като че не съществува. Ако тя не заживее на сцена, нея просто я няма. Затова се радвам на всички постановки на моите пиеси."
Текстът като личностно съпреживяване "Като дъщеря на Димитър Димов бях страшно депресирана от името на баща си. Непрекъснато се мъчех да скрия кой е той и се измъчвах от това, има нещо страшно идиотско да криеш кои и какви са родителите ти. Казвах си - ето, сега ще разберат кой е баща ми и ще ми се изсмеят в лицето. Направих всичко възможно, за да не стана писател - унищожавах всички листчета, дневници, записки, разкази. Опитвах се да се занимавам с какво ли не друго - преводи, преподаване, журналистика. На 27 години написах първата си пиеса - "Фюри". И тогава внезапно разбрах, че ако се стремя да поема в друга посока, ще объркам целия си живот, съдбата си и никога няма да намеря място в този свят, в което да заживея. Оттогава насам се отърсвам от комплексите си, бавно и мъчително. Същевременно съм горда, че съм дъщеря на Димитър Димов. Бях на пет години, когато той почина. Изградих представата си за него от разказите на майка ми и от романите му. За мен те са нещо повече от литература, нещо безценно и много лично. Чрез тях запълвах огромната липса и се докосвах до неговото светоусещане, до невероятния му стил на писане и живот, до широтата на духа му, до аристократизма му. В този смисъл съм страшно повлияна от всичко, което е написал, доколкото всеки родител слага своя отпечатък върху децата си. Всичко, което създава един писател, автоматично става негова биография, може би лично преживяване. Винаги се тръгва от нещо малко, лично. Например пиесата ми "Платото" е провокирана от японския филм "Балада за Нараяма" (във филма децата отвеждат възрастните си родители на върха). Сюжетът ме потресе и не можех да се отърся от него. Две години след като го гледах, написах пиесата - явно има нещо подсъзнателно, което е поддържало спомена жив. Въображението го допълва. "Неда и кучетата" е пиеса, посветена на баба ми, но това е само повод да изследвам човека и взаимоотношенията му с най-близките. Вследствие на болестта и старостта остава някакво човешко тяло, а съзнанието хем го няма, хем от време на време проблясва в думи и жестове, които събират цял един живот. Аз дълго работя върху пиесите си, правя много редакции и ако сама не си задам срокове, може би винаги ще обработвам един и същи текст. Мога да редактирам до безкрайност - ту диалогът не е съвършен, ту сменям думата, т.е. излишен перфекционист съм. Така че на 6-7 редакции си слагам спирачки, докато не съм обезобразила написаното. Иначе веднъж измислена, конструкцията на пиесата се появява в цялостен вид - знам я предварително и след това я доразвивам."
Драматургията в България и Англия "Преди няколко години имаше застой по отношение на новата българска драматургия - не се появяваха пиеси от съвременни автори. Имаше някакъв страх у режисьорите да рискуват със съвременен автор. През "мъртвия период" се поставяха български пиеси най-вече в радиотеатъра. Порочната практика, за щастие, беше прекъсната с появата на "Боб" на Елин Рахнев в Народния театър. След това се засили интересът към български драми, страхът като че е преодолян. Мисля, че публиката ни приема и търси български пиеси. А тенденциите в тях са много любопитни и разнопосочни. Свидетелство за това е сборникът "Млада българска драматургия на 90-те", където са събрани текстове на Георги Тенев, Пламен Дойнов, Камен Донев, Юрий Дачев... През лятото бях на специализация в Англия в Royal Court Theatre с подкрепата на Британския съвет и бях поразена от два неоспорими факта. Хората там отиват на театър като на празник, а театралният афиш е предимно от съвременни английски пиеси, тук-там има американско или друго чуждестранно заглавие. Изчитането на 30-ина английски пиеси и срещата ми с Дейвид Хеър откроиха и друга тенденция - английската драматургия днес е много социална и тя почива върху журналистиката, т.е. като че драматургията е по-дълбокият слой на журналистиката. Авторите не се занимават с неща, които не са проблем на обществото, защото за тях е важно да има връзка между сцената и действителността. Публиката там се радва да види ежедневния си живот, проблемите, които я вълнуват. Българската действителност би предоставила на английските автори богати възможности за драматургична изява. У нас ситуацията е различна - преситени от соцреализма, българските драматурзи се вглеждат навътре в душата на човека, създават много интроспективни творби. Имам и усещането, че се създават спектакли, които подценяват българската публика, като че флиртуват с нея, принизяват естетическия й вкус. А мисля, че хората отиват на театър, за да разберат нещо, за да бъдат провокирани, а не само забавлявани."
Общество - творец - морал - бит
"В пиесите ми винаги присъстват две реалности - видимата и невидимата. Те непрекъснато си взаимодействат и си влияят една на друга. Зад всичко, което става с нас, зад всяка привидна случайност стоят дълбоки механизми и задачата на драматурга е да прозре, доколкото може, тези механизми и да ги извлече на повърхността. Двата вида действителност винаги се стремят към синхрон. Аз се стремя да показвам именно този стремеж, този копнеж към хармония. За обществото и времето, в което живее един творец в България, не може да не е политически обвързан. Всяка липса на мнение в този момент е вид предателство, защото творецът е филтърът на общественото мнение. Тъжно е, че у нас той страда от ниско самочувствие. Не мога да си обясня защо е така. Не вярвам в оправданието за липса на средства. За съжаление културата ни се оказа последният вагон в променящите се обществени реалности. Днес творецът се занимава с несвойствени за природата му неща - сам продуцира изкуството си, превърнал се е в администратор... Когато нито една моя пиеса не се поставяше, аз не се отказах, знаех, че трябва да продължа да пиша. Но театърът не бива да се превръща в паралелна форма на живот. Всичко в нашето битие е важно. Всеки аспект от живота ни е еднакво значим и ценен - отношението към родителите, децата ни, към семейството, към секса, към къщата, към приятелите ни, към превърналите се в предатели приятели, към театъра, към готвенето, към чистенето... Най-голямата грешка, която можем да направим, е, когато решим, че едно от всички тези неща е най-важно. А всяко едно е най-важното от всички останали, всяко едно поотделно се нуждае от цялото ни внимание, подкрепа, от любовта ни. Всъщност като че ли само за това ни е разрешено да се молим и можем да се надяваме само на онези неща, за които можем да се молим... Как да възпитаваме децата си днес? Хем да останат добри, хем да бъдат пробивни? В "Стопър" има един монолог: "И всеки отчита, че другият става носорог, и счита себе си за изящна газела... Исках и аз да кажа, аз също съм носорог. " И си мисля - трябва да се научим да превръщаме злото в добро. Как? Не зная, това като че ли е непроизносимо, несподелимо, но просто сме длъжни като с магическа пръчка да облагородяваме това, което е около нас. Разбира се, движа се в сферата на идеалното, но съм идеалист по природа и наследство. Толстой има мисъл, която много обичам - най-многото, което можем да направим за усъвършенстването на света, е да усъвършенстваме поне малко сами себе си."
1200 лекарства регистрирани в ИАЛ
СОФИЯ. Около 1200 медикаменти са регистрирани тази година от Изпълнителната агенция по лекарствата, съобщи вчера шефът й д-р Борислав Борисов. Одобрени са над 500 реклами на различни препарати. Извършени са 90 клинични изпитания на лекарства основно в областта на онкологията, неврологията и сърдечно-съдовите заболявания. Годишно се проверяват около 700 съобщения за нежелани реакции, получени при употребата на медикаменти. Поводът за отчета на директора на агенцията е навършването на една година от създаването на ИАЛ. 250 са ревизиите на аптеки, направени през 2000. Най-често срещаните нарушения са липсата на лиценз, погрешно съхранение на лекарствата и продажбата им от хора без диплома на магистър-фармацевт. Нашите трима служители не са в състояние да контролират съществуващите 3300 аптеки, затова разчитаме на съдействието на гражданите, подчерта д-р Борисов. Според него сигналите, които се получават на т. 9441636, са аргументирани и помагат на работата на агенцията. ИАЛ има Интернет страница, в която са изброени всички регистрирани лекарства, каза още д-р Борисов.
7500 GSM комплекта продадени за месец
СОФИЯ. Над 7500 комплекта от GSM апарат "Alkatel Onе Touch View" и SIM карта продаде "Мобилтел" по време на завършилата преди дни едномесечна промоция. Заради големия интерес към нея ръководството на GSM оператора планира да направи подобни и за предстоящите празници - Коледа и Нова година. Обсъжда се и възможността редовните клиенти на фирмата да получават и определен брой безплатни минути на месец.
Трябва да се засилят превантивните мерки по митниците, за да се предотврати нелегалният внос на мобилни телефони. Това посъветва вчера мениджърът във френската компания "Alkatel" Марк Берние. Според него заради нелегалния внос се появяват съмнения относно качеството на GSM апаратите.
"Балкан" забави визията на Жотев
СОФИЯ. Авиокомпания "Балкан" забави посещението на вицепремиера Петър Жотев в Москва вчера и отложи срещата с руския му колега Алексей Кудрин за днес, съобщиха от Министерството на икономиката. Над четири часа г-н Жотев, който имаше билет за редовен полет, чака на аерогарата самолет, за да го откара в руската столица за участие в конференцията "Изток-Запад". От "Балкан" обясниха забавянето с мъглата преди обяд на столичното летище, заради която машините били пренасочвани към Пловдив, Варна и Бургас. Малко след 13.30 ч. Петър Жотев потегли с пристигнал от Варна самолет, въпреки че полетът бил насрочен за 9.15 ч. сутринта.
"Дондуков 2" става студентска дискотека на 8 декември
СОФИЯ. Президентът Петър Стоянов кани студентите на купон на "Дондуков 2" по случай 8 декември, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Входът ще бъде срещу студентска книжка, екстрите са разходка из коридорите на властта и изпробване на президенсткия стол в личния кабинет на Стоянов. Студентът, който спечели наградата в конкурса "Моята президентска реч", ще има възможност да пътува следващата година до Рим с българската делегация за 24 май. Темата на тазгодишния конкурс е "Безвизовият режим - по-добрият начин да живеем в България". Основни организатори на саунда на купона ще бъдат музикалните секретари на президента - "Метрополи"" и продуцента Наско Янкулов. За студентите ще пеят "Уикеда", "Д2", "PIF", "Сленг", Джанго Зе, "КГБ", Стефан Вълдобрев. Водещи на шоуто са секссимволите Чочо Попйорданов и Йоанна Буковска. Внимание: барът предлага само освежителни напитки на "Кока-кола", добро настроение и смях.
"Люлин" ще си има "Била" до лятото на 2001
СОФИЯ. През лятото на 2001 люлинчани ще могат да пазаруват в магазин "Била". Супермаркетът ще бъде разположен в 8-и микрорайон срещу сградата на "Булгаргаз". Строежът на магазина ще започне през пролетта, съобщи кметът на район "Люлин" инж. Иван Афионлиев. До 2 дни ще бъде обявен конкурс за инвеститор на плувен комплекс в панелния квартал. Хотелиерът Хранков, който доскоро искаше да строи басейните, се отказа. С 1500 кв. м обща водна площ комплексът ще бъде най-големият в София. Предвидени са басейни за различните възрастови групи. Комплексът е част от бъдещия централен парк "Люлин". От утре люлинските деца ще си имат индианско селище. На площ около 12 дка в 8-и микроайон са издигнати дървени кули и вигвами.
$440 млн. са влезли в страната за девет месеца
СОФИЯ. Преките чуждестранни инвестиции в България от януари до септември възлизат на 440 млн. долара, или 3.6 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат предварителните данни на Българска народна банка. Намалението спрямо същия период на миналата година е с 30.8 млн. долара, показват сравненията. Най-големите инвеститори в страната за деветте месеца на 2000 година са - Гърция - с почти една пета от общия размер, Австрия - с 8.1 на сто, и Италия - с 6.8 процента. В реалния сектор чуждите инвестиции се 312.2 млн. долара. Най-значителните от тях принадлежат на САЩ - 8.4 на сто, Австрия - 8.0 процента, и Италия - 6.8%. В банковия сектор на България за деветте месеца на годината са инвестирани 128 млн. долара. Най-високи дялове имат Гърция с покупката през юли на 89.9 на сто от Обединена българска банка (ОББ), Турция чрез допълнително преведен капитал в "Те Дже Зираат Банкасъ" и Каймановите острови с покупката на 97.6 на сто от основния капитал на Хебросбанк от "Риджънт пасифик груп". Това е и собственикът на Централния универсален магазин в столицата.
