- Имате.
- Ама вие не знаете за какво става дума.
- Няма значение, но право вие несъмнено имате.
- А дали мога... - Не можете - отсякъл чиновникът.
Информацията в онези времена бе естествено най-строго охраняваната тайна, защото означаваше да се надникне зад маската, прикриваща истината за т.нар. народна власт. На 7 юли 2000 в "Държавен вестник" бе обнародван за първи път в България Закон за достъп до обществена информация. До този момент гражданите имаха достъп само до информацията, съдържаща се в публичните регистри, както и до информация, свързана с околната среда.
Първите закони за свободата на информацията се появяват по света едва през втората половина на ХХ век. Основна цел на това право е отчетност и прозрачност на изпълнителната власт и информираност на избирателя. Съществуват и регистри, недостъпни за всички, а за само за определени граждани. Съдебните дела например не се дават на граждани, които не са страна по тях, за да се предотврати възможността от унищожаване или подменяне на документи.
Юристите от екипа на "Програма Достъп до информация" Фани Давидова и Александър Кашъмов са подготвили наръчник, чиято цел е да преведат на достъпен за хората език правните норми на закона.
Брошурата е безплатна, адресът на фондация "Програма Достъп до информация" е ул. "Раковски" 120, 1000 София, тел./факс 988 50 62, 986 77 09, ел поща office@aip-bg.org.
Как да получим необходимата ни информация?
Трябва да знаем, че: всеки има право на достъп до информация.
Задължени да предоставят информация са всички държавни органи и органите на местното самоуправление, както и всички лица, получаващи финансиране от държавния бюджет.
Информацията е безплатна.
Сведения, представляващи държавна тайна:
Според юристи по-надеждно от устното е писменото искане на информация. Заявлението трябва да съдържа задължително трите имена, а за юридическите лица - наименованието и седалището, както и описателно да се посочи какво точно се търси. Препоръчително е това описание да е по-конкретно и по възможност в кои документи се съдържа търсената информация. Отговор на заявлението трябва да се получи задължително в 14-дневен срок.
Въпреки че законът не предвижда т.нар. мълчалив отказ, на практика е възможно да не получим отговор. Непроизнасянето в срок е административно нарушение и съответният служител се наказва с глоба от 20 до 50 лв. съгласно чл. 42 ал 1 от закона. Решенията за отказ на достъп до информация могат да се обжалват в съда във всеки един случай.
Специалистите предупреждават, че въпреки либералните разпоредби на закона чиновниците все ще намерят вратички да се скатаят и да прехвърлят отговорността към по-висшестоящи органи. В САЩ например закон за достъп до информация е гласуван през 1966, но започва да се прилага нормално след десетгодишен срок. Затова е важно гражданите да знаят своите стъпки към информацията. Защото делото по изграждането на гражданско общество е дело и на самите граждани.
Ковачевица, късче вчера
Живеят къщите след пътя, а зеленясал камък ги обвива и ги пази. Димят с комини каменни и есента довява дъх на вечност. Парче спокойствие в размирните балкани - Ковачевица, е минута радост за нашето компютърно съвремие. Децата продължават да се раждат, напук на всички демографски сривове, а тежките товари на живота магарето поделя си с човека. Това е краят на света, споделят тези, които май са го обиколили. Това е центърът на мойто време, разказва местният мъдрец и бърза да не пропусне изгрева на слънцето. А слънцето е друго във Ковачевица. По-близко, дружелюбно и интимно. Магия е Ковачевица всъщност. Магия за отреченото вчера, в което изворите мият си очите... Към Шенген
"Европа е отвъд стената", често е обичал да повтаря в коментарите си в годините на студената война големият френски политолог Реймон Арон. Прочутите фрази обаче имат една особеност: те оцеляват, защото променят съдържанието си. И ако през 60-те години мисълта за "Европа отвъд стената" е най-вече мисъл за нещастните източни жители, които копаят тунели или с риск за живота си прекосяват загражденията към свободния свят, то през 70-те години нещата се обръщат и картината е съвсем различна. Идва "разведряването", а оттам се налага и идеята за двата свята. И ето че под "Европа отвъд стената" западният свят неусетно започна да разбира единствено себе си. Като единствената Европа, която въпреки всичко трябва да съхрани своята цивилизация и да оцелее, един вид Алиса в огледалния свят, отстояваща чудото на своето присъствие въпреки деформиращия натиск на комунистическия блок.
Чудесата обаче се сбъдват. Берлинската стена рухна като картонена кула, хората отвъд стената обърнаха поглед към другата Европа, но на свой ред трябваше да проумеят какви неща ги очакват тепърва. Както и бързо разбраха, че вследствие на десетилетните ограничения неминуемо ще изникнат визовите бариери, отделящи този път не потиснати от свободни, а богати от бедни. Поради което и в Европа под знака на шенгенското споразумение на практика се съхрани съществуването "отвъд стената": с дългите опашки за визи пред западните консулски отдели и с неизбежните унижения. Може би не съзнателни и умишлени, но всеки, който е трябвало поне един път в живота си да се сдобие със заветната шенгенска виза, помни горчивия привкус на усещането как е трябвало да доказва, че не е потенциален престъпник. И което е не по-малко важно: същата процедура за преминалите "отвъд стената" е вече съвсем различна, доколкото удължаването на виза в Париж, Рим, Мюнхен и дори Брюксел е несравнимо по-лесно за българина, отколкото в собствената му страна. Именно по тази причина българите започнаха да гледат на Шенген като на нова стена. И тъкмо по тази причина българските власти заеха твърдата си и неотстъпчива позиция към европейските структури. Просто защото те са длъжни да защитят достойнството на своите граждани. На разделените на практика семейства от едната и другата страна на бариерата, на студентите, които не могат да заминат спокойно в приелите ги европейски университети, на бизнесмените, които пропускат срещи с деловите си партньори. За да останат наистина спомен от миналото позорни за Европа лични драми като тази на младия поппевец Людмил Борисов (вече позната и на зрителите на телевизия Би Би Си), който не може да посети любимото си момиче, защото му е отказана германска виза. Затова и всички ние със затаен дъх очакваме днешното решение на Брюксел по визовия проблем. Не защото смятаме, че така ще решим всичките си проблеми. Нито пък живеем със съзнанието, че светът ще свърши, ако дойде поредното отлагане или отказ. А просто защото имаме пълното право и основание да смятаме, че един подобен отказ от страна на европейските блюстители на сигурността ще взриви нещо много важно в самия фундамент на изграждаща се Европа. И това е зачитането на човешките права, без които Европа "отвъд стената" просто ще се окаже лишена от съдържание.
Легенди на шоубизнеса
Преди близо 20 години, в края на отиващия си век, певицата актриса Лина Хорн се върна триумфално на Бродуей с гръм и трясък. В малко позабравения холандски театър на "41 улица" Лина напомни за блестящия си дебют, когато едва 16-годишна работеше в Котън клъб с хора като Кеб Калауей, Били Холидей, и жадно попиваше всичко, което можеше да научи от вездесъщия Дюк Елингтън. Близо 50 години по-късно дамата, прехвърлила 65-те, все още знаеше как да хване публиката.
Междувременно беше пяла с оркестъра на Ноубъл Сисил, с Чарли Барнет, бе взела участие в няколко филма, сред които "Хижа в небето" и "Бурно време". Именно тогава Лина бе сравнявана с бялата красавица от тези години в Холивуд - Хеди Ламар. Последвалите редица музикални филми само затвърдиха имиджа й на актриса и певица от класа. През Втората световна война г-ца Хорн работи с Арти Шоу и Теди Уилсън, както и малко по-късно с прокомунистическия певец Пол Робсън. Въпреки това тя продължава да записва и да пее по клубове от Ню Йорк до Лас Вегас. Дори игра в едно бродуейско шоу, пя с Хари Белафонте, Даяна Рос и Майкъл Джексън във "Вълшебникът от Оз", спечели наградата "Тони", като намира време да отпечати и собствената си автобиография.
Гореспоменатото шоу на "41 улица" не слезе от сцена цели 14 седмици. Не случайно по това време Харвардският университет й присъди почетен докторат. Десет години по-късно покрай мнотото други награди г-ца Хорн смая всички фенове на Джазфестивал с репертоар, съставен от песни на Били Стрейхорн. Не бих могъл да кажа колко още ще пее тази неостаряваща лейди. Наскоро я зърнах в едно списание. Бога ми, тя все още изглежда така неотразима! Питам се докога? А може би е вечна!
Лекари продават фалшиви здравни книжки
СОФИЯ. Медици търгуват с фалшиви здравни книжки на цени от 1 до 5 лв., алармираха вчера от столичната каса и припомниха, че документите са безплатни. Ментетата нямат номер, можете да се усъмните в редовността им още когато ви поискат пари, подчерта д-р Веселин Иванов, шеф на РЗОК в София. Досега семейните доктори са раздали 250 хил. истински книжки в "Люлин", "Триадица" и "Овча купел". През следващата седмица здравен документ ще получат и 200 хил. жители на Банкя, "Младост" и "Красно село".
Всички, които са недоволни от семейния си лекар или стоматолог, могат да го сменят от 1 до 31 декември, обясни д-р Иванов. Новият им избор ще важи от 1 януари 2001. Смяната на лечителя ще става със специален нов талон, който струва 10 ст. Процедурата за посочване на друг зъболекар е същата. Столичната здравна каса ще уведомява "белите престилки" кои пациенти са се отписали от тяхната листа.
3176 лекари и стоматолози са сключили договор със столичната каса, отчете д-р Иванов. От РЗОК са направили 175 проверки. Най-сериозните нарушения са липса на отчетни финансови документи и непълно оборудване на спешен шкаф и чанта. Наложени са глоби от 1 до 3 минимални работни заплати.
Мъжът на 2000 получи сабя, часовник и 60-годишно уиски
СОФИЯ. Снощи в балната зала на Централния военен клуб се състоя тържествената церемония по награждаването на Мъж на 2000 година, определен от сп. "Клуб М" - двукратния олимпийски шампион по спортна стрелба от Сеул`88 и Сидни`2000 Таньо Киряков. Той е третият спортист, удостен с тази чест след футболистите Емил Костадинов (1993) и Христо Стоичков (1994). Досега носители на престижната награда са били също Жельо Желев, Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски и инж. полк. Кирил Войнов. Самият Киряков се появи на церемонията издокаран в черен смокинг и бе придружен от своята съпруга Надежда Георгиева - Кирякова. Традиционната сабя, с която сп. "Клуб М" награждава Мъжа на годината, бе връчена на двукратния олимпийски шампион от издателя на списанието Христо Пеев. Спонсорът на коктейла в Централния военен клуб - фирма "МACAR", която е официален вносители на уискито "Джони Уокър", дари Киряков с 60-годишна продукция от световноизвестната марка. Другите подаръци, които получи изтъкнатият ни стрелец, бяха елегантен часовник "CANDINO" и колекция отлежали вина от "Домейн Бояр". "Изненадан съм, въобще не очаквах тази награда. Притеснен съм, защото не съм свикнал на подобни номинации и определено ми е по-лесно на олимпийски игри. Искам да благодаря на приятелите и близките ми хора за цялото им търпение, проявено към мен. Пожелавам на всички хора тяхната номинация в живота да е нещо по-хубаво, по-светло и по-приятно за тях и да усетят чувството, което аз изпитах тази вечер"- заяви Таньо Киряков след награждаването си за Мъж на 2000 година.
НEК поема сметките на 100 абоната
СОФИЯ. Едномесечните сметки на 100 свои абонати ще поеме столичното "Електроразпределение", съобщиха от дружеството. Така ще бъде отбелязана 100-годишнината от електрификацията на София. От днес до 14 декември по този повод се организира юбилейна томбола "100 безплатни сметки". В нея могат да участват само битовите абонати на дружеството. Те ще трябва да попълнят анкетна карта, която ще получат при плащането на сметката си за предходния месец. Целта е да се проучи мнението на клиентите за качеството на обслужването. Печелившите ще бъдат избрани, чрез жребий на 19 декември.
Над 100 новоразсекретени документа за студената война
СОФИЯ. "НАТО на Балканите" се нарича демоверсията на втория български интерактивен документален CD сборник, който ще бъде представен днес в Цюрих. Над 100 новоразсекретени документа от български, американски, руски, румънски, чешки архиви, както и от архива на НАТО в Брюксел се публикуват в автентичен вид. Сборникът е подготвен от изследователската група по история на студената война с отговорен редактор доц. Йордан Баев. Компютърният дизайн е на д-р Бойко Младенов. През лятото на международни форуми във Вашингтон, Москва, Виена и Талин бе представен първият документален CD сборник "България във Варшавския пакт". На годишната среща на Паралелния проект за НАТО и Варшавския договор в Цюрих днес се очаква да се включат и представители на Русия, Италия, Румъния и Норвегия.
Не бива да сме черногледи
Домът "Витгенщайн" е построен между 1926 и 1929 от архитекта Паул Енгелман и философа Лудвиг Витгенщайн. Витгенщайн лично е проектирал зданието за своята сестра Маргарете. Този дом бързо се е превърнал в център на културния живот във Виена. Станал е място за срещи на членовете на философската школа, известна като Виенски кръг, чийто основател е бил самият Витгенщайн.
Къщата е построена в стил кубизъм. Строгите прави линии са архитектурен израз на философията на Витгенщайн. Наследниците продават къщата през 1971 и наскоро след това тя е била поставена под закрилата на закона за защита на паметниците на културата. Българското посолство е купило постройката през 1975. Необходимите възстановителни работи са изисквали запазването на всички детайли като дръжки на врати, отоплителна тела, дръжки на прозорци - проектирани лично от Витгенщайн. Реставраторската работа е била извършена под ръководството на архитект Елена Николова от България и австрийския професор Карл Аубьок. Домът "Витгенщайн" има концертна зала с 250 места и 110 квадратни метра изложбено пространство в трите помещения на партера.
Днес домът "Витгенщайн" продължава да свързва хората, които работят в областта на културата и изкуството. Тук се правят много български и интернационални изложби, срещи на известни представители на културата, концерти и литературни четения.
- Господин Кателиев, откога сте директор на дом "Витгенщайн"?
- Работил съм 18 години само в областта на културата, от които 14 години съм бил директор на Кукления театър в Добрич. Един театър със свое лице, който е пожънал много успехи у нас и на международната сцена. От януари 1999 след спечелен конкурс съм директор на Българския културен институт дом "Витгенщайн" във Виена.
- Какви са вашите планове за работата тук до края на годината?
- Възнамеряваме до края на годината да осъществим доста изяви. През ноември ни гостува спектакълът "Забравени от небето" от Екатерина Томова под режисурата на Юлия Огнянова. През декември ще представим книгата на Томас Бернхард, племенник на Лудвиг Витгенщайн. Ще организираме и концерт за българските студенти, както и коледен концерт за българите във Виена. Австрия е една от държавите, която служи като мост между Европейския съюз и Изтока, т.е. Източна и Югоизточна Европа. Неслучайно в края на ноември в Австрия се проведе семинар на министрите на културата от Средиземноморието, Югоизточна и Източна Европа. Присъстваха и депутати от Европейския парламент. Подготвяме и изложба по повод 95-годишнината на нашата именита сънародничка архитект Анна Люля Праун. Ще проведем и научен симпозиум по повод 50 години от смъртта на Лудвиг Витгенщайн.
- С какви трудности се сблъсквате?
- Проблемите ни са свързани с недостатъчното финансиране. Това е не само наш проблем. Това е проблем на цялата българска култура.
- Има ли разлика дали човек работи тук или в България?
- Тук нещата се планират много по-отрано, за да има някакъв ефект. Нещо, което организираме, трябва да бъде планирано поне шест месеца по-рано. За да се достигне до австрийската публика, трябва да се направи изключителна реклама. В Австрия се отпускат много средства за културата и за културните институции като Бургтеатър, Националната опера и концертната дейност. Рекламата им е стабилна, трудно е да се преборим със силната конкуренция. Въпреки това правим съвместни изяви и по този начин българските артисти имат достъп и до австрийската публика. Нашият стремеж е не само да бъдем културен институт за българите в Австрия, а все повече да се интернационализираме, да се представят творци от Европа и света, което ще помогне за нашето интегриране в структурите на Европейския съюз.
- Посещава ли се домът от българите, живеещи в Австрия?
- Българският културен институт има много приятели от българската диаспора в Австрия. Едно от доказателствата бе великолепният концерт на проф. Станишев на 6 октомври тук, при нас.
- Като представител на българската култура във Виена имате ли усещането за мисия?
- Убеден съм, че това, което правим, има много голямо значение. Дава се възможност голяма част от българските творци да се докоснат до европейските постижения на културата, както и да бъдат сред своите колеги и почитатели в Европа. Нашият стремеж е да обхванем и по-голямата част от провинцията в Австрия. Така например на 12 октомври открихме изключително интересна изложба на Кристо Явашев и Жан Клод в град Велс. Изложбата остана подарък на дом "Витгенщайн" от авторите. А събитието бе показано по австрийската телевизия. За него писаха и вестниците. Австрийската публика посрещна много радушно и представянето на джаздуото Симеон Щерев и Антони Дончев, които свириха на изложбата.
- Вие четете българската преса, а и често сте в България. Определени среди у нас пророкуват за България зловещи неща. Не виждате ли напредък в нашата страна?
- Мисля, че България е преминала голямата част от трудния път. За 10 години, което е кратко време, част от хората забравиха какво беше преди това, а близкото минало не бива да се забравя, особено от поколението, което го е преживяло. България си има своето място, тя си е в Европа. Аз съм голям оптимист, защото само преди няколко дни се срещнах с предприемач в областта на туризма, който наскоро е бил за пръв път в България. Той е възхитен от нашите природни дадености и от българите. Ние можем да се гордеем като народ с това, което имаме, а трудностите - те се преодоляват. Нека не забравяме, че преди години България е изпращала хуманитарни помощи за Австрия, така че не се знае в даден момент една държава в какво състояние може да бъде. Ние имаме нашата цел и вървим напред малко по малко. Не бива да се рисуваме в черни краски особено след това, което се случи в Сърбия. Нашите комунисти не би трябвало да забравят какво са сторили срещу българския народ, да сведат малко глава и да дадат път на младите хора, защото нашето бъдеще са именно младите.
Не е грях да си богат
"Тъжно е, че "Демокрация" припява на жълтеещите си събратя, вместо да им дава тон с едно по-отговорно и по-позитивно отношение, каквото заслужават малкото достойни личности, успели въпреки всичко да се докажат на трудното бизнеспоприще в България". Това е цитат от писмото на Ивелина и Симеон Стоянови от София, възмутени от публикувания на 2 октомври материал "Как се глезят богатите". И по-конкретно от написаното за инж. Васил Кънев - президент на "ВИДИМА ИДЕАЛ". Кому е нужно да се настройват хората срещу един доказан професионалист, под чието ръководство фирмата укрепна и продължава успешно да се развива, риторично питат авторите.
Разбира се, че никому не е нужно, уважаемо сем. Стоянови. Но в отпечатания в "Демокрация" текст няма и една лоша дума по адрес на инж. Кънев. За него дословно е написано: "Кара велосипед, ходи на излети, лови риба. Голямата му страст е футболът, а предпочитаното питие - ракията. Г-н Кънев и половинката му замезват с раци и лангусти". Дай, Боже, всеки му подобни морски дарове в чинията! А сем. Къневи са снимани именно с такива деликатеси в един друг вестник. В увода към материала ни изрично се уточнява, че става дума за хора, забогатели "кой с много труд, кой с комбинативен ум" и по недотам законен начин. Очевидно г-н Кънев се числи към почтените заможни хора. Нашите уважения, да си богат съвсем не е грях. Колкото до критичната бележка, приемаме я като препоръка за абсолютна коректност, която е задължителна за всеки вестник.
Непротивоезикоругателствувайте
През последните трийсет-четирийсет години на отминаващия век като една от големите слабости на речта на публицистиката се посочваше съществуването на т.нар. квазиместоимения, които до голяма степен водеха до нейното изсушаване и посивяване, защото, както се пишеше, от тях полъхва на канцеларщина. Имам предвид обаче не само местоимения, но и други части на речта, които се появяваха в журналистическите материали, за да заместят други думи, други съществителни имена.
Едно такова квазиместоимение беше същият в изречения като - В публикацията същият се сочи като извършител на престъплението. Всъщност същият си е обикновено прилагателно име, но в даденото изречение, а и в много други като него поема функциите на местоимение, защото в предходното изречение вече е употребено някакво съществително име и след това то се включва в речта на неговото място. Единствената полза от него е, че по този начин се избягва повторението на думата. В същото време обаче специфичното за канцеларския стил си дава отражението върху цялостната характеристика на пораждания текст, като внася в него съвършено ненужна изкуственост.
Същото явление се наблюдава и при такъв. Наистина тази дума е местоимение, но в изречения като - Трябваше да се осигури такъв за всички участници в конференцията, тя не се държи като показателно, а като лично местоимение. При това липсва и още нещо - след нея не следва съществително име, както инак става в потока на речта. Заради това и за такъв може да се каже, че се проявява като квазиместоимение.
Умишлено споменах в началото, че появата на тези квазиместоимения, както и на още някои други, за които и преди е писано много, беше през шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години. Можеше да се очаква, че с настъпилите съществени промени в езика на медиите през последните десетина години квазиместоименията ще отпаднат, защото отдавна е открит пътят за тяхното избягване. От друга страна, диренето на по-голяма разговорност в журналистическите материали най-малко предполага използването им.
Оказа се обаче, че наред с масово употребяваната днес лексика, заета от по-ниски лексикални пластове на езика ни, квазиместоименията продължиха да съществуват съвсем естествено в речта на медиите. За да бъда по-точен обаче, трябва да посоча, че честотата им доста намаля, но все пак те се запазиха в речта на печатните медии.
Още преди се сочеше, че чрез квазиместоименията като носители на по-особено стилистично оцветяване може да се постигне комичен ефект, тоест възможно е умишлено да бъдат включени в речта за разнообразие, но задължително придружени с едно намигане към читателя, че се използват само за да разнообразят разказа.
Лошото обаче е, че днес такова намигане липсва и ако във вестникарския текст се сблъскате с подобно квазиместоимение, то задължително е употребено точно според изискванията на стария канцеларски стил. Този случай всъщност е едно от най-убедителните доказателства, че независимо че в печата се демонстрира разкрепостено използване на всякакви езикови средства, за да се постигне по-пъстра картина, споменът за старото все още не е преодолян и той продължава да действа заразително. Заразени са преди всичко политиците, стари и млади, които продължават да се връщат към него в публичните си изяви. Заразяват се обаче дори и онези двайсетинагодишни журналистки, които днес за пръв път вземат перото, за да ни разкажат за своите виждания за света, който ни обкръжава, но обикновено с изтъркани езикови средства.
Опъват кондом на слънчев часовник
ВАРНА. В чест на 1 декември - Международния ден за борба със СПИН, слънчевият часовник на входа на Морската градина във Варна днес ще надене нов костюм - гигантски презерватив от дунапрен с размери 1,20 на 2,50 метра. В основата на акцията е младежкият форум при клуб "Отворено общество".
Доброволци от Младежкия червен кръст - Варна, ще излязат по централните улици на града, където под мотото "Мисли днес. Живей и утре! " ще раздават безплатно информационни брошури и най-достъпното средство за предпазване от болестта на века - презерватива.
Отложиха въвеждането на ДДС за туризма с още една година
СОФИЯ. Народното събрание отложи с още една година въвеждането на ДДС за туроператорите. Това означава, че налогът за продаваните на чужденци туристически услуги ще се плаща от началото 2002. Вчера депутатите приеха окончателно промените в Закона за ДДС.
Министърът на финансите Муравей Радев призова народните представители да подкрепят новото отлагане, но да намерят начин от това да не пострада приходната част на бюджета за 2001. Във внесения от правителството проект на основния финансов закон за догодина са предвидени 80 млн. лева приходи от ДДС в туризма.
Петте лева глоба за хората, които не си вземат касовата бележка при пазаруване, ще може да се събира на място срещу квитанция, издадена от контролните органи, решиха депутатите. От закона обаче не става ясно как ще процедират контролните органи, ако глобеният гражданин няма в момента толкова пари.
От шест на четири месеца се намалява срокът за възстановяване на ДДС при сделките за износ, решиха още народните представители. Те не приеха предложенията за редуциране на този срок до един, два и три месеца. Липсата на достатъчно време за данъчна проверка може да доведе до източване на големи суми от бюджета под формата на данъчен кредит за фиктивни сделки за износ.
Депутатите решиха да не разглеждат предложенията за промени в Данъчния процесуален кодекс, които бяха включени в преходните и заключителни разпоредби на този закон.
Още един германски застраховател е у нас
СОФИЯ. Различни видове застраховка и помощ при пътуване ще извършва новото застрахователно дружество "Хановер КООП България", което започна работа вчера. То е създадено от авторитетния германски концерн HDI и ЦКС. Новият застраховател получи "зелена улица" от шефа на Бюджетната комисия Христо Христов, първи шеф на Дирекцията за застрахователен надзор. Той отчете навлизането на авторитетния концерн у нас като поредна гаранция за чистотата на застрахователния пазар, на който вече липсват силови застрахователи. Не е имало случай на фалит на германско застрахователно дружество, информира още Христов. "Хановер КООП България" ще осигурява застрахователна защита на кооператори, но е отворено и към други клиенти.
Павилион срещу театър "Зад канала" не трябва да има
Преди няколко месеца на моста срещу театър "Зад канала" в столицата беше построен временен павилион предполагам с разрешението на общинското ръководство на "Оборище". Смятам, че мястото му не е там, след като в околността се разнасят миризми на печена и пържена риба. От няколко дни временният павилион, като че ли става постоянен, защото видях, че на него се монтира метална дограма (пак с нечие позволение).
Постройката е точно срещу общината, така че оттам се виждат касетите, щайгите и другият инвентар как са разхвърляни зад нея, на тревната площ. Вярно е, че общината трябва да печели допълнителни приходи, но мястото на този павилион категорично не е там.
С. Савчев, София
Чака се присъдата на зам.-кмета Спиров
Кметът на община "Оборище" - Любомир Величков, не скри че проблемът, за който пише читателят ни, му е известен. Мястото било дадено от Столична община със съгласието на зам.-кмета Борис Спиров. Общинското ръководство на "Оборище" е имало пререкания със собственика на павилиона, защото той искал да се доразшири и наляво, и надясно. Г-н Величков ни увери, че това няма да стане. Два били възможните варианти за бъдещото ползване на терена. Или този собственик да се свие на много по-малка площ, или следващото лято мястото ще се даде за ползване на друг, и то не като павилион. Изпратено било и писмо до г-н Борис Спиров. Очаквал се отговор.
Г-н Спиров, обясни че всички павилиони, които са много на брой из територията на столицата, имали временен статут. За всеки от тях се преценявало дали са спазвани хигиенните изисквания и няма ли изпълнителни нарушения на наредбите на Столичния общински съвет за чистотата, и за зелените площи. И в зависимост от резултатите, се решавало да се подпише ли договор за следващ срок или не. Същото се отнасяло и за посочения от нашия читател павилион.
Парламентът иска от Чирипов данни за подслушването на политици
СОФИЯ. Председателят на Комисията по национална сигурност Йордан Бакалов поиска шефът на отдел "Общ надзор и законност" към Върховната административна прокуратура Николай Чирипов да предостави доказателства за твърденията си, че незаконно се подслушват политици. Ако получа такива документи и доказателства, ще свикам незабавно комисията, каза той. В тази държава много хора твърдят, че имат доказателства, но не ги представят, каза още Бакалов по повод твърденията на народните представители от ДПС. Според него конституционно задължение на всеки депутат е да представи доказателствените материали, след като разполага с тях. 50 парламентаристи се подписаха вчера под искането на ДПС за създаване на временна анкетна комисия за разследване на случаите на нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Пет са кандидатите за втория GSM оператор
СОФИЯ. Петима са кандидатите за втория GSM оператор. Това стана ясно, след като вчера в 17 часа Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) прекрати продажбата на тръжна документация и приемането на оферти. За честотата ще се състезават ОТЕ, "Синтур холдинг", "Румели Телсим консорциум", "Водафон - България" и "Тим интернешънъл Б. В.". Предложенията им ще бъдат отворени днес. След една седмица комисията, която премиерът Иван Костов определи да проведе търга, ще провери офертите. Ако има допусната грешка в подадените книжа, участниците ще имат срок от седем дни да поправят това. Гръцкият телеком ОТЕ бе кандидат за приватизацията на БТК и от ръководството на компанията заявиха, че ще участват и в новата процедура за продажбата на телекома. Според запознати в "Синтур холдинг" влизат турската "Тюрсел" и холандската "Сонера", а "Тим интернешънъл" представлява "Телеком Италия".
Публичният търг с тайно наддаване ще се проведе на 15 декември. Стартовата цена е 40 млн. долара, а стъпката в наддаването - 5 млн. долара. Петте кандидата вече са платили депозит от 2 млн. лева за участие в наддаването. ДКД продаде 47 пакета с тръжна документация при цена от 250 лева.
За 8 декември е насрочено отложеното общото събрание на "Мобилтел", на което според стария дневен ред ще се разгледат промените в устава и в ръководството на дружеството. Вчера от компанията не потвърдиха информацията, че собствениците на GSM оператора са продали акциите си на израелски инвеститор. Шефът на ДКД Иван Таушанов също заяви, че от комисията не е искано разрешение за подобна сделка. Според закона за продажбата на повече от 5 на сто от капитала на дружеството трябва да има решение и на ДКД.
Петър Боев свърши работата на цял институт
Неотдавна издателство "Български художник" с помощта на Центъра за изкуства "Сорос" и на фондация "Бъдеще за България" издаде втория том от изследването на Петър Боев "Фотографското изкуство в България", който обхваща половинвековен период - от 1945 до 1995. Нека припомним, че първият том се появи през 1983 и беше посветен на 1300-годишнината от създаването на България. В него авторът разглеждаше периода от появата на универсалния образен език - фотографията, у нас до преврата на 9 септември 1944. С новата си изящно оформена и изключително богато илюстрирана книга той завършва историята на най-популярния дял от образното изкуство в България.
Повече от половин век Петър Боев изследва появата, развитието и постиженията на българската фотография и заслужено се ползва с признат международен авторитет. Той е автор на книгите "Българинът и фотографията", "Разговор за фотографията" и др., където са изложени резултатите от неговата научноизследователска и откривателска дейност. В предговора на уникалния си труд П. Боев отбелязва, че камерата в ръцете на творчески овладелия я човек е не инструмент, а "ново сетиво", че обективът е "трето око, всевиждащо и всепроникващо око, което разкрива същността на живота и тайните на микро- и макрокосмоса".
Днес е трудно да си представим света без фотографията, без запечатаните образи от миналото, които допълват, дори променят понякога представите ни за хората, събитията и местата. Сам активен участник в изграждането на българската фотообразна култура, Петър Боев има съзнанието за трудността и мащабността на задачата, с която се е заел, и за възможните непълноти. Делото му обаче е основополагащо, то е базата, върху която ще стъпят всички следващи поколения изследователи, както и всички, които се интересуват от развитието на родната фотография, от нейните безспорни майстори, от пътищата и лутанията й.
В други страни и култури подобни изследвания се правят от големи авторски колективи, понякога дори от цели институти. Така че стореното от 89-годишния Петър Боев е повече от подвиг. За себе си не иска много да говори. Ограничава се до сухите биографични данни - роден на 29 март 1912; завършил право в Софийския университет; после четири години учил в Художествената академия при професорите Николай Райнов, Илия Бешков, Димитър Гюдженов, Васил Захариев; член на Българския фотоклуб от 1936; един от основателите на сп. "Българско фото". Голямата ерудиция му позволява да не разглежда фотографията от тясно професионално гледище, а като документ на епохата и като част от останалите изобразителни изкуства. Неговото внимание не е съсредоточено само върху подбрани, отличени или наградени творби, а върху огромния национален фонд от фотообрази.
Книгата ми е една изповед, едно откровение. Тя е равносметка на времето, твърди г-н Боев, който още през 1941 създава първата българска документална фотослужба с трима щатни фоторепортери. За съжаление всичко събрано тогава е било унищожено при голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944. Безпощадно критичен към себе си, авторът смята излизането на луксозния том в днешните много трудни за стойностното книгоиздаване времена за истинско чудо.
В дванайсетте глави на труда си Петър Боев анализира хронологично развитието на фотографията, проследява състоянието и проблемите на фотожурналистиката, на фотографската критика, на цветната, актовата, портретната, пейзажната фотография, разглежда основни аспекти на теорията. Цялата ХII глава е посветена на изявени български фототворци.
До края на годината с голяма изложба ще бъде отбелязана 160-годишнината на българската фотография. Тогава ще бъде и официалното представяне на книгата - достойно дело на един достойно живял човек.
Писмо на броя
През септември 1944 г. Русия обяви война на България и войските й навлязоха у нас. С помощта на "братушките" бяха отворени всички затвори. Обитателите им се нарекоха победители, наслагаха червени ленти, взеха шмайзери, пистолети, ловни пушки и започнаха нечувани репресии и убийства. За няколко години бяха избити над 24 хиляди души, предимно от интелигенцията ни. Само около 2400 души бяха осъдени от незаконния "народен съд".
С агитация, насилие и побои до 1956 г. бяха вкарани всички селяни в ТКЗС. Хиляди хора бяха пребивани вечер и изпращани в лагери и затвори до пълната колективизация. Никога не трябва да забравяме лагерите Слънчев бряг до Ловеч, остров Персин до Белене, Скравена и др. Къде са сега палачите? Как бяха наказани те? Мирчо Спасов умря, а снаха му и синът му спокойно си живеят в ЮАР с пари, заграбени от всички нас. Нека си спомним кой от ЦК си купи магазини в центъра на Виена и кой направи 12 милиарда долара дългове. Къде отиде цялата ДС от I до Х управление? Кой оглави и ограби банките, кой създаде холдингите, кой отвори луксозните офиси, с чии пари, когато всички вземахме еднакво!
До момента имаме валутен резерв около 7 милиарда германски марки за черни дни. Нека помним и кой ги събра и да не позволим на самозванци, кандидати за власт, отново да ги раздадат за два, три месеца на свои хора!
Поети на ХХ век
Георги Бакалов възприе стиховете му като "празничен ден" за "улицата на пролетарската поезия". И в дадения случай трябва да признаем неговата правота. Защото преди Смирненски така наречената пролетарска литература нямаше с какво да се похвали. Георги Цанев казваше през 1923, че в "нашата поезия има много патос, много реторика, много революционни думи, но малко образи, слаби чувства, оскъдни настроения". С появата на Смирненски нещата коренно се промениха. Авторът на "Да бъде ден" не беше дилетант, а безспорна творческа индивидуалност, притежаваща талант и поетическо въображение, един вроден усет за словото като сугестия. В преходното време на 20-те години той поиска да намери положителен отговор на въпросите, които задаваше драматичното ни битие. Обладан от идеята за справедливост, пронизан в самата си човешка същност от романтичния копнеж за един свят на "вечната обич", той ангажира съзнанието си без остатък. Поезията му беше опит за излаз в динамиката на живота с неговите гримаси и антиномии. Символиката на стиховете му черпеше своя естетически заряд от неговиту утопични и месиански надежди, свързани с борбата на пролетариата. Идеята за бъдещето се превърна в доминиращ компонент на творчеството му.
Ако Бакалов приветства неговата поява, ако Иван Мешеков, критик с безспорен вкус, изрази положителното си отношение, без да пропусне да изтъкне, че Смирненски е все още обещание за бъдещ развой, Владимир Василев зае тъкмо обратната позиция. За него поезията на Смирненски черпеше "вдъхновението си от хрониката на "Работнически вестник". Той не можа да приеме едно творчество като истинско, защото смяташе, че то афишира прекалено отношението си към "известна класа" и иска "да се свърже само с идейно-обществените тенденции на епохата".
Сега разполагаме с предимствата на голямата дистанция. Загърбили нелитературните съображения и отровния патос на догматичната критика, която вулгаризира и представата ни за поет като Смирненски, ние трябва да го откроим с неговото място и значение. В историческия и социалния контекст на 20-те години той присъства с опита си да трансформира художествените конвенции, които е заварил. Постсимволизмът на поета е забележително явление в нашата литература. Постиженията на Смирненски допринесоха за оттласкването на поезията ни от символистичния канон, но те потвърдиха на свой ред, че отрицанието е винаги и форма на усвоен урок, на почит към предишното. В "Стихът на Смирненски" Далчев споделяше интересни мисли за "вродената музикалност на поета", за въздействието на символизма върху неговата поетика и за това, че в "последните му произведения - "Зимни вечери" - личи явно един стремеж към опростяване". Смирненски неизбежно щеше да отиде по-нанатък в своите тематични и художествени търсения. Едва ли е нужно да припомням, че и "Приказка за стълбата" подсказваше за промени в неговото съзнание.
Напорист в революционната си поезия, така човечен и елегичен в стиховете си за ужасите и нищетата на големия град, където е преди всичко поет. Тъкмо по тази причина създаденото от него ни забранява да спекулираме с името му.
И защото така дълго се спекулираше с неговото творчество (той беше изтъкван и като основоположник на соцреализма!), уместно е да напомня думите на Гьоте, който казва: "Когато един поет иска да влияе политически, трябва да се отдаде на една партия, а направи ли това, загубен е като поет; той трябва да се прости със своя свободен дух, с независимостта на своите разбирания и да си постави наочници на ограниченията и сляпата омраза. " Там, където Смирненски надхвърли доктриналното си мислене и пожела да влияе преди всичко човешки, а не политически, е неговата сила.
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния є гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден, и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити - глъхне празничния град, и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка между масите пристъпя и предлага тихо тя: златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна като черни пипала се плъзгат погледи отвред и в усмивки иронични блика мисъл неприветна, че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди, гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак, понесат се нависоко волнокрили, смели, горди и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва светлокосата девойка с поглед смътен и нерад, а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва хиляди души разбити - дебне каменния град.
Посочват бившите сътрудници на ДС сред кандидат-депутатите
СОФИЯ. В избирателните секции ще бъдат отбелязани кандидат-депутатите, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата ДС и Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) до 1991. Срещу имената им ще е написано под какъв псевдоним са работили и точно за коя структура на тайните служби. Това предвиждат новите промени в Закона за достъп до досиетата, предложени от СДС и подкрепени от 107 народни представители от всички парламентарни групи без ДПС и БСП. Информацията за всички лица, свързани с ДС и РУМНО, ще бъде пусната в Интернет и всеки гражданин ще може да си прави справка по трите имена и ЕГН. За сътрудниците не се предвиждат санкции. С проверката на досиетата и обработването на цялата информация ще се занимава независима 12-членна комисия, в която с равни квоти са представени законодателната, изпълнителната, съдебната власт и президентът. Тя ще работи 5 години, а решенията й ще се взимат с мнозинство от две трети.
Няма значение колко ще струва цялата тази операция, тя е ваксина срещу болестта на компроматната война и срещу паралелната сива власт, заяви депутатът Методи Андреев, единият от вносителите на промените в закона. Идеята е финансирането на пречистващата процедура да е от бюджета, а през 2001 средствата ще се осигурят от МС чрез преструктуриране на държавните разходи. Възнагражденията на членовете на комисията ще е в размер на три средномесечни заплати.
Хората, за които има неопровержими доказателства, ще бъдат вкарани много бързо в Интернет, но за други ще е нужно разследване, което може да отнеме и няколко години, каза Васил Клявков.
Досиетата не може да са 100% унищожени, убедени са авторите на промените в закона. Консултанти от чужбина информирали работната група, че зад граница и особено в Германия има фотокопия на голяма част от архивите. Ще бъде отправен апел към всички, които разполагат с такива документи, да ги предоставят, като с поправка в НК ще бъде определена санкция затвор за хората, които не го направят и укрият данни, обясни Методи Андреев. При уточняването броя на щатните и нещатните сътрудници сините депутати се позоваха на данните, изнесени в разследванията на журналиста Христо Христов в "Демокрация". Дейността на сътрудниците на сегашните тайни служби не е предмет на този закон, обясниха от работната група.
Освен от СДС и Народен съюз, проектът е подкрепен от трима депутати от Евролевицата - Иван Бойков, Евгений Димитров и Ивалин Йосифов, от един народен представител от ПГДЛ - Стефан Нешев (БСДП), и от независимия Христо Иванов.
Пращаме помощи в Югославия за Коледа
СОФИЯ. 50 хиляди долара за закупуването на храни, дрехи и подаръци ще отпусне българското правителство за сънародниците ни в Западните покрайнини, както и за някои сръбски общини за коледните празници. Инициативата е на дипломат номер едно Надежда Михайлова, а средствата ще бъдат гласувани на следващото заседание на кабинета, съобщи Албена Ивайлова, директор на Дирекция "Информация и връзки с обществеността" на МС. Акцията ще се организира от БЧК. Кабинетът се обръща с призив към неправителствените организации и гражданите да се включат в акцията с дарения чрез БЧК. На следващото си заседание правителството ще вземе решение и за отпускането на 200 000 долара за разчистването на река Дунав. Чехия ще се включи със 100 хил. долара, Словакия - с 350 хил. долара.
Продаваме "Пампорово" за $ 11 млн. СОФИЯ. Министърът на икономиката Петър Жотев одобри вчера за купувач на 60 на сто от "Пампорово" АД регистрираната в Цюрих "Турист инвест" АГ. Цената, която ще бъде платена е 11 млн. долара, но до един месец фирмата трябва да докаже произхода на парите си. В същия срок трябва да бъде сключен и приватизационният договор.
Половината от цената ще се плати при подписването на договора, а останалата част - 15 дни по-късно.
Процедурата за продажбата на "Пампорово" беше открита на 18 юли. До продажбата се стигна след 6 кръга преговори с пет кандидата.
Разследват смъртта на 19-годишен войник
СТАРА ЗАГОРА. 19-годишният Димитър Василев Димитров, срочнослужещ в поделение 48440 от състава на Втора лека Тунджанска пехотна бригада, с командир подп. Гаргов, е починал по време на занятие на 21 ноември около 9 ч. сутринта, съобщиха близки на момчето. Според роднини на починалия в трагичната сутрин той бил наказан да тича с противогаз заради закъснение. На няколко пъти редникът обяснявал, че се задушава, но бил принуждаван от взводния си командир да продължи. Накрая Димитров започнал да повръща и паднал бездиханен. Смъртта настъпила за броени секунди.
Наказателно дело от общ характер за внезапната смърт на редник Димитров е образувал военният прокурор в Стара Загора Илия Николов. Следственото дело ще изяснява причините за нещастието. Досега са разпитани около 30 свидетели, назначени са две независими съдебномедицински експертизи от ВМА в София и Тракийския университет в Стара Загора. Резултатите от тях трябва да пристигнат до 20 дни, обясни следователят майор Дичо Атанасов.
Командирът на Втора лека Тунджанска пехотна бригада полк. Маринов заяви, че засега се въздържа да коментира официално инцидента и изчаква приключването на следствените действия.
Разширяват сметището в Суходол
СОФИЯ. С 69 декара ще се увеличи от днес площта на сметището в Суходол. Стефан Софиянски ще открие третата поред клетка за отпадъци с вместимост 858 хил. кубически метра. Тя ще поема боклуците на града около 2 години. Специално място в нея е отделено за опасната органична смес от болници и кланици. Изграждането на площадката струва 390 хил. лв. Суходол ще изчерпа възможностите си към 2005 г. Тогава София трябва да търси ново място за сметище. Досега има предложения за 6 площадки. Другият вариант е да се строи завод за преработка на отпадъците. Испанската фирма "Инитех" е натоварена да даде експертно мнение до май 2001. Всеки един от вариантите ще струва около 200 млн. долара. Европейската комисия отпуска на България 68 млн. евро за изграждането на 6 депа и три пречиствателни станции.
Кабинетът одобри вчера проект на Закон за опазване на околната среда. В него има специален раздел, който се отнася за достъпа до екоинформация. Предвижда се създаване на държавно предприятие за управление на отпадъци. Това ще бъдат битови боклуци, гуми, батерии и акумулатори. Законът не урежда процедурата по събиране на старите автомобили. Това ще се извършва от общинските власти, обясни министър Евдокия Манева. Ще се води и регистър на промишлените площадки, каквито ще има около големите предприятия. Документът предвижда да се въведе национална процедура за присъждане на екомарка, което ще извършват браншовите организации. Продуктите, които ще получат тази маркировка, трябва да отговарят на изискванията на Европейския съюз за опазване здравето на хората и околната среда. Предвидени са глоби за нарушителите от 100 до 20 хиляди лв. Ракел Уелч търси латинските си корени
Само преди месец бившият секссимвол Ракел Уелч стана на 60 години, но вместо да обсъжда и да се оплаква от възрастта си, тя се посвети на търсенето на латинските си корени. Актрисата е родена през 1940 в Чикаго под името Ракел Техада, а баща й, боливиец по рождение, пристигнал в САЩ в началото на 30-те години.
"Нека да се съсредоточим върху идеята за наградите "Латинско наследство", заяви миналия месец Уелч, като една от водещите на събитието и добави: "За мен това е един закъснял опит да се върна към латинските си корени, които напълно пренебрегнах по време на дългата си кариера."
"Баща ми е преживял много трудности след емигрирането си в САЩ, поради което старателно криеше от нас южноамериканския ни произход. Вкъщи той не произнасяше нито дума на испански", споделя актрисата, която и до днес не знае този език и не е посещавала родината на баща си. Едва на 8 или 9 години Ракел узнала, че носи името на боливийската си баба. "Баща ми всячески правеше усилия да се дистанцира от латинския си произход, смятайки, че той го дърпа назад, и предаде това чувство и на мен. За него това беше само повод за срам", разказва Ракел.
В кариерата си актрисата поема по пътя на друга холивудска сирена - Рита Хейуърт, която е от мексикански произход, без да крие корените си, но и без да ги изтъква. "Не че избягвах този проблем, но освен това трябваше да се справям и с образа на секссимвол, който беше изграден около мен още след първите ми появи на големия екран", добавя Ракел.
"Сега вече не ми пука. Толкова съм далеч от онова време, че едва ли мнозина ще си спомнят, че някога са ме смятали за секссимвол", казва скромно актрисата. Все още добре оформена и напълно запазена, Ракел издава възрастта, едва след като вади чифт очила, за да прочете списъка с наградените.
Въпросът за нейния произход й е създавал по-малко проблеми, отколкото образът на секссимвол, споделя актрисата. Доколкото тя не го е афиширала, е можела да бъде взета за французойка, испанка, гъркиня.
Звездата на Ракел Уелч изгрява през 1966, когато с изрусена коса и рунтави кожени бикини трябваше да бяга пред динозаврите във филма "Милион години преди Христа". "Благодарна съм на британците, че с този филм ме направиха световна звезда. Преди това се опитвах да приличам на любимата на Америка от началото на 60-те Мери Тейлър Мур, което явно не ми отиваше."
Преди този филм Ракел участва без особен успех в няколко холивудски продукции, няколко телевизионни сериала и се появява в оскъдни дрешки по страниците на сп. "Лайф", но чак "Милион години преди Христа" дава импулс на кариерата й. Почти едновременно с него на екран излиза и "Фантастично пътешествие", а спорният уестърн от 1969 "100 пушки" я утвърждава като един от най-големите секссимволи на своето време. Година по-късно тя получава една от малкото си сериозни роли в иначе претърпелия неуспех "Майра Брекънридж", но все пак актьорските й дарби са забелязани. Участието й в "Тримата мускетари" (1973) й носи награда "Златен глобус" за най-добра женска роля, но не я изважда от амплоато й на секссимвол. От средата на 70-те до средата на 80-те Ракел загърбва големия екран за сметка на телевизията. От средата на 80-те пък намалява до мининум изявите си за киното и телевизията, за да се появи отново през 1994 в комедията "Голо оръжие 33 1/3".
В последните години Ракел активно участва във филми, насочени към испаноезичните общности в САЩ. Един от проектите й - комедия на ситуациите за едно испаноезично семейство в Лос Анжелос, беше отхвърлен от големите компании. Наскоро беше завършен филмът "Супа тортила", римейк на един от хитовете на тайванския режисьор Анг Ли, но ситуиран в испаноезичната общност, отново на Лос Анжелос. "Не смятам, че човек трябва да се отказва от корените си, дори и да не ги познава добре", заключава 60-годишната актриса, която вече мечтае да стане баба и се оплаква, че дъщеря й Тани и синът й Деймън не й помагат.
Регенерат
Докато в един всекидневник радиоводещият Величко Конакчиев се колебае да се кандидатира за шеф на БНР, ние, собствениците на ВЕФ и "Селена", продължаваме да слушаме информационните частушки на програма "Хоризонт". И хем слушаме, хем се питаме къде се намираме. В Куба, Беларус или в предизборния щаб на Йон Илиеску? Конкретни поводи - повече, отколкото могат да поберат ушите на непредубеден слушател. Две (ех, да бяха само две) радиодами с ярки позитански пристрастия пунктуално пробират информационния поток, за да ни внушат, че от "Бузлуджа по-високо нема", а от Първанов "по-юбаво нема". Съгласни сме да провеждат своите политзанятия в помощ на леваците, но защо по националното радио, в което са подписали декларация, че са политически безпристрастни. Пък и не е нужна декларация, след като не си изкарват хляба, кюфтетата, баничките в партийна радиостанция. Нали прословутите "две гледни точки" уж бяха закон в свободната, съвременната, европейската и незнам си каква още журналистика. "За съжаление в момента ходовете на ръководството на БНР са вредни, разсипващи програмата на "Хоризонт". Принуден съм да цитирам колегата Конакчиев дословно, той по-добре познава "кухнята", където се притоплят емисиите. И може би е прав. Ако ръководството на "старата къща" бе адекватно, то най-малкото би намекнало на хайводещите, че никак не върви държавно радио да попържа държавата, от чиято територия и на чиито честоти излъчва манипулираща информация. Хубаво е, когато се прави ремонт на студиа, канцеларии и тоалетни. Но е добре да се отремонтират и понятията за толерантност, етика и морал на лица, свикнали да хамелеонстват по остарялата формула на двойното счетоводство. И ако изключително предубеденият преглед на печата може да се преглътне като обективно "недоглеждане" или ранна просъница, то откровените публицистични предавания не бихме оценили като доброжелателно намигване с миналото. Напротив! Това е регенерат на "дегенерат-червенушки", с временно замразено БКП членство. Микровълновите печки на носталгията обаче работят добре. И то купени с пари на избирателите. Два и половина милиона почти от които са гласували именно за това държавно управление. Не за Илиеску.
Следизборни въпросителни пред Кощуница и Джинджич
Общоизвестна истина е, че коалиция от повече от три партии винаги е изправена пред рисковете за избухване на противоречия между част от тях по един или друг повод, които обикновено се тушират с положени усилия от останалите извън дадения спор партньори. В крайни случаи изпадналата в изолация партия или малка група от партии може да вземе решение за излизане от коалицията - временно или "за постоянно". В "обратна посока" пък е валидно правилото на "отворените врати", когато става дума за вливане в подобна "голяма коалиция" на "свежи сили" или за "завръщане".
За избягване на подобни възможности се прилагат осветените от международната практика споразумения между партньорите - предизборни или следизборни (когато става дума за "осъдени на разбирателство партньори", които разпределят впоследствие съответни постове по различните етажи на властта на базата на показаното в урните).
Е, по съвсем понятни причини 18-те партии, влизащи в Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС), се спряха на първия вариант - веднъж да гарантират "коалиционната спойка" и втори път - да избягнат възможности за поява на разногласия помежду им в периода преди изборите, а и в перспектива след това. Съгласно постигнатата договореност "двете големи партии" - Демократическата на Зоран Джинджич и Демократическата партия на Сърбия на президента Войслав Кощуница, ще вземат по 26 процента от местата на ДОС в бъдещия парламент, който ще се оформи в резултат на изборите от 23 декември. Останалите се резпределят между другите 16 по-малки партии, като минимумът за партия е 3 процента. Близко е до ума, че подобно съотношение ще има и при разпределението на различните постове в бъдещото правителство на ДОС (министри, заместник-министри и т.н. ), като премиерското място е резервирано за Зоран Джинджич. Или, казано в резюме, Кощуница - като президент, и Джинджич - като премиер, на практика ще дават тон на коалицията. А тя според последните проучвания на общественото мнение със сигурност ще спечели изборите.
Въпросителните пред ДОС започват обаче след очакваната победа. Публична тайна е, че между 18-те имаше и има определени различия относно политиката, която трябва да се следва. Публична тайна е, че между Кощуница и Джинджич съществува истинско разминаване, що се отнася до съдбата на Милошевич и компания. В интервю за "Глас явности" Джинджич заяви, че Милошевич ще бъде съден веднага след изборите, а преди повече от две седмици Кощуница отново обяви, че Милошевич не е в неговите приоритети. Нещо повече, при посещението си в Южна Сърбия във връзка с напрежението в тази част на страната, възникнало като резултат на действия на албански сепаратисти, Кощуница бе съпроводен от шефа на тайните служби Раде Маркович и шефа на генералния щаб на армията генерал Небойша Павкович - и двамата търсени за военни престъпления от Международния трибунал в Хага (който е антисръбски, според Кощуница). За тяхното уволнение настояват повечето от партиите, влизащи в ДОС, но според Кощуница това би... застрашило националната сигурност.
И по други пунктове от "националния календар" са налице различия сред партиите от ДОС - например за съдбата на Косово и позицията, която трябва да заеме Сърбия (твърдост, гъвкавост, "широка автономия"), или за отношенията с Черна гора (където обаче позициите са по-близки).
Разбира се, тези и подобни съмнения се базират повече на възможни отговори на въпроси от типа "Какво би било, ако... ". Но трябва да се има предвид, че събитията не се развиват само и единствено в "демократическия лагер" в Югославия. Милошевич "излезе от нелегалност" и бе преизбран триумфално за лидер на партията си, което въпреки прогнозите за "срив" на т.нар. социалисти му гарантира, като водач на партийна листа, парламентарен имунитет. А може би ще го видим и като водач на парламентарна група? Съпругата му, охрабрена от "приема" на появата на Милошевич по телевизията, също излезе "на светло", заемайки депутатското си място, извоювано в местните избори. И най-малкото наивно би било да се смята, че след време новобоядисаните "демократи" няма да дочакат своя час. А може би има някакво основание в. "Вашингтон пост" с оценката: "С невероятна скорост и без никакви условия Западът прие Югославия в повечето международни институции. Ами ако се завърне на власт Милошевич? " Дано, дано подобно съмнение да не се потвърди в практиката.. Снимка за спомен с другаря Гърбузанов
На 23 ноември се озовах пред Народния театър. Около 11.30 групичка от 10-15 старци крещяха след минаващ гражданин: "У-у-у, гад фашист! " В центъра на агитката беше Сава Гърбузанов. "Другари, спокойно, не се поддавайте на провокации, аз съм комунист и се гордея с това! "... И продължи словото си.
Според него управляващите са престъпници, кожодери на изнемогващия народ. Разсипници на земеделието, здравеопазването, ортаци на престъпните групи, перачи на пари. "Вашите пари, другари, затова пенсиите ви са мизерни и гладувате!"
Застанах срещу агитатора и също закимах разбиращо. Това не убегна от зоркия му поглед. Поласкан, вероятно, от съвсем непознат съчувственик, той ме заля с риторичните си клишета. Използвах мига, когато си поемаше дъх, и го попитах учтиво: "Другарю Гърбузанов, ще ми разрешите ли да ви снимам? " Чу се спонтанен ропот от агитката. Но той великодушно ми разреши. А и видял, че съм на неговите години, е отхвърлил съмнението, че бих правил виртуален секс с него или някоя от салемските му вещици. Научих, че е бил инженер с 42-годишен стаж. На внимателно изказаното ми съмнение, че пенсията му не е 120, а не по-малко от 160 лв., той бръкна в сакото си, за да ми покаже документ, но се оказа, че не го носи... Споменах, че през лятото на 1989 г. ходих в Каварна, където случайно се срещнах с бившия първи секретар на БКП и експредседател на ОНС. (На млади години съм работил там като лекар.) Загрижено и доверително той си изля болката: "Окакахме икономиката, докторе, много сме зле, провалихме се! Завърших с думите: "Това, другарю Гърбузанов, ви казвам само за сведение. " И си тръгнах, защото агитката се готвеше за поредното "У-у-у, гад фашист! ".
Тръгва конкурс за местните честоти на "Дарик"
София. Конкурс за регионалните честоти на Дарик радио в 8 града ще бъде обявен в най-скоро време, съобщи вчера председателят на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) Иван Таушанов. Преди да спечели конкурса за национален лиценз, "Дарик" кандидатства за местно радио в Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора и Благоевград. "Имаме заявление от шефовете на радиото, че след като получат лиценза си и започнат да излъчват национална програма, "Дарик" ще освободи и софийската си честота, за която има двегодишен лиценз", уточни за "Демокрация" Таушанов. В София "Дарик" ще излъчва само на една честота", потвърди намеренията на медията нейният шеф Радосвет Радев. В предстоящия конкурс за освободените от "Дарик" честоти ще могат да участват само получили програмни лицензи от НСРТ кандидати и действащи радиа, допълни председателят на ДКД.
Правителството одобри вчера издаването на регионални лицензи на 72 радиостанции за София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново и Благоевград. ДКД проучва интереса на оператори в цялата страната да работят като регионални телевизии, каза още Таушанов. В началото на следващата година ще бъде насрочен тв конкурс, уточни той.
Търговията в света нараства с 10 на сто
СОФИЯ. Обемът на международната търговия със стоки ще се увеличи с 10 процента през 2000 година след две години криза. Това се казва в годишния доклад "Международни търговски статистики" на Световната търговска организация (СТО), цитиран от световните агенции.
Резултатите са двукратно по-добри от миналогодишното нарастване на оборота с 5 на сто. Първоначалните прогнози на СТО бяха за ръст от 6-7 процента. Прогнозите за следващата година обаче сочат, че международната търговия ще има спад от 7 на сто.
Възстановяването на търговията в глобален мащаб се дължи до голяма степен на активното търсене в Северна Америка и Азия. То е довело до увеличаване на обема на световната търговия с 14 на сто през първата половина на годината.
Страните - износителки на петрол, пък са регистрирали нарастване на износа и вноса значително над средните равнища благодарение на повишените цени на енергийните източници.
Данните на СТО за търговията в Източна Европа през миналата година сочат понижение, въпреки че брутният вътрешен продукт на региона се е повишил с почти 2 процента. Причина за този резултат е руската финансова криза от 1998 година, която доведе до срив на търсенето на вносни стоки в Русия - традиционно голям пазар за стоките от Източна Европа. Средно с 10 процента годишно през последните пет години обаче се е увеличавал износът на Унгария, Естония, Грузия и Азербайджан.
Най-рязко се е увеличил оборотът през миналата година в областта на мобилните телефони, полупроводниците, телекомуникационното оборудване и офис-оборудването, сочи докладът на организацията.
Удължиха срока за подаване на оферти за ДЗИ и "Хемус ер"
СОФИЯ. Агенцията за приватизация удължи сроковете за подаване на оферти за авиокомпания "Хемус ер" и ДЗИ.
Срокът за "Хемус ер" се удължава за втори път, след като през октомври той бе продължен до 4 декември. Със сегашното решение АП дава и друга възможност на кандидатите за 51 на сто от "Хемус ер". Те могат да оферират цената не само в лева, а и в евро. Предложение за участие в преговорите могат да подадат тези, които са закупили документацията за провеждане на преговорите и са представили писма за интерес.
Вместо до 11 декември кандидатите за мажоритарния пакет акции на ДЗИ ще могат да направят предложенията си до 15 януари. Досега три фирми получиха разрешение да извършат свое проучване на компанията. Това са холандската "Юреко", "Дженерал холдинг" - Виена, и консорциумът между "Ти Би Ай холдинг къмпани" и РМД "ДЗИ 2000".
Филмфест Манхайм-Хайделберг - с вкус и стил
От 9 до 18 ноември в Германия се състоя 49-ият Международен филмов фестивал Манхайм-Хайделберг. Характерни за него бяха пъстри и разноцветни изяви на млади таланти, изричащи свои мисли с творческо вдъхновение. Програмата бе изключително богата, а участниците - внушителен брой гости, акредитирани журналисти, режисьори, продуценти, оператори, актьори: например звездите Катя Райман ("Желание") и Ханелоре Елснер ("Комисарката") се явиха за токшоу, а Клеменс Клопфенщайн ("Кой се страхува от вълка? ") и Даниел Шмид ("Заклинанието на изкуството") показаха свои филми.
Прави впечатление, че комплексната програма на фестивала бе изградена с умела стратегия, самочувствие, но и с фантазия, събирайки филми като: "На границата и отвъд", "Приключение и истина", "Джунглата и градовете", "Сцена: Токио, Хонконг, Прага, Ню Йорк", "Братята и бащите", "Изкуство на киното", "Еротична история" и др. Представянето на иранското кино за трети път в рамките на този фестивал със своеобразието на филмите привлече всеобщо любопитство. То бе подхранено от факта, че на кинофестивал в Сан-Себастиан (септември т.г. ) иранският филм "Преди бурята" бе награден със "Сребърна мида". Това награждаване остави у мнозина неудовлетворение, а филмът остави и впечатлението, че при цялото уважение към религията хаосът на политическото и антихуманното насилие деформира индивидуалното съзнание и редуцира отношенията до обикновено всекидневно междуличностно насилие и посегателство.
На фестивала в Манхайм-Хайделберг бяха показани и филмите "Санам" (Р. Питс) и "Дъщерята на слънцето" (М. Шариар) - монотонна картина от каручки, магарета, мизерстващи деца, с муден диалог и неясно послание. Така че интересът и очакванията не бяха задоволени.
Що се отнася до българския филм "Писмо от Америка" (реж. И. Трифонова, прод. Р. Вълканова), той привлече вниманието с дълбочината на драмата: младите са заминали в гррадовете, в селата са останали само баби и старци; разговорите се изчерпват с молебени и погребения. Времето е спряло, останало е само примирението. Филмът срещна добър прием и оценка за художественото претворяване. По мое мнение той заслужено следваше да получи награда (защо не и "Златната роза" на неотдавна приключилия филмов фестивал в България).
А ето и някои от най-интересните филми на фестивала: "Уличните деца на Казабланка" (Н. Ауи), "Наистина щастливи" (Лии Санг-ин), "Женски рай" (Ю. Расиков), "Земя на истината" (М. Петрович), "Нотариус" (М. А. Рудил и С. Брюно-Рудил), "Самотници" (Д. Ондричек), "Пътища и мостове" и др. Всеобщо мнение беше, че канадският филм "2000 и нищо" (А. Парагамян) трябваше да бъде отличен от журито. Но все пак и публиката беше доволна - филмът "Не плачи, Жермен" (Ален де Хальо), зареден с философия, хумор и артистизъм, получи награда.
Фирми получиха 8 златни и 9 сребърни лъва
СОФИЯ. Осем златни и девет сребърни лъва раздеде вчера съюз "Произведено в България". Наградите получиха фирми, които имат редовно производство на територията на страната. Това е един от основните критерии за участие в конкурса. Сред другите изисквания на организаторите са спазването на Българския държавен стандарт, въвеждането на системата за управление на качеството по ISO, експортните възможности. Конкурсът се провежда по време на изложението "Произведено в България".
Наградените фирми са разделени в девет раздела - машиностроене и електроника, вина и напитки, храни, трикотаж и бельо, стоки за дома, кожени изделия, дестки дрехи, бижутерия, парфюмерия и козметика и реклама, дизайн и опаковки. Носители на "Златен лъв" станаха "Автомото корпорация", винарска изба "Осмар", "Пиринско пиво", "Лейди София", СД "Ливиа", "Тримона", СТС "Трейд" и "Дерони". "Сребърни лъвове" пък получиха "Булмар холдинг груп", ЕТ "Евелин - 29", "Фамилия Никола", "Металинвест", ножарска фабрика "Терна", "Мини - макси", ЕТ "Дебора", ЕТ "Ювел - Емил Дечев" и "Булпапер".
Християнски календар
Вчера - 30 ноември, православната църка чества паметта на св. Андрей Първозвани, извикан пръв от апостолите да тръгне след Спасителя. Свидетел на проповедническата и чудотворна дейност, апостолът следва Христос до Възнесението Му. След което наравно с другите ученици изпълнява заветите на Богочовека, разпространявайки учението Му. Проповядва и в нашите земи.
На 6 декември църквата прославя паметта на Мирликийския светител и чудотворец Николай. Изпросен от бездетните си родители с молитва, той е роден в Патара, град в малоазийската област Ликия през трети век. По съвета на чичо му - епископ на града, в юношеска възраст младежът е посветен на Бога. Не след дълго е въведен в презвитерски сан. Оставеното му родителско наследство презвитерът оползотворява за благодеяния, следвайки евангелския текст: "Ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната. " На път за Божи гроб по море се разразява страшна буря, която е прекратена от сърдечната молитва към Бога на Св. Николай. След поклонението си на Светите места Божият следовник се установява в манастир, но волята Господня му била предначертала друг път. Божията промисъл чрез видение го изпраща в Мир, главен град на Ликия, където епископите са се събрали за избор на нов архиепископ на града. Едного по време на молитва се явява сияен мъж, който предрича, че влезлият пръв през храмовите врати ще е избраният от Бога нов архиепископ. Неподозиращият Св. Николай пръв прекрачва вратите на Господния храм и така се изпълнява Божията воля. Той отдава всичките си сили и енергия за духовното усъвършенстване и спасението на пасомите си. При последното гонение срещу християните го хвърлят в тъмница. Това не го изплашва и той продължава да благовести Евангелието и ръководи църквата.
След като християнството става свободно изповядваща се религия (313), светителят се явява ревностен защитник на православната вяра. На Първия Вселенски събор (325) Св. Николай отстоява евангелските истини и брани църквата от еретиците на Арий.
За светия му живот Бог удостоява праведника с дар на чудотворство. След смъртта му на 6 декември 342 г. тялото му е погребано в катедралата на Мир. По-късно християните ще установяват, че то е останало нетленно и от него тече благовонно миро. През 1807 мощите на светеца са пренесени в италианския град Бари. Той е покровител на моряците и рибарите, на банкерите и на всички люде, изпаднали в беда.
Анти-СПИН
1 декември е Световен ден за борба срещу СПИН. Ден, в който повтаряме смразяващи цифри за жертвите на коварната болест, ден за размисъл, ден за молитва. Защото забързани в ежедневието, често забравяме колко крехко цвете е животът и колко лесно всеки от нас може да се прости с него. 19 млн. млади хора по света са починали от началото на епидемията. Сред тях са имена като Фреди Меркюри и Рудолф Нуреев. Само през миналата година новозаразените са 5 млн. души, като 620 хил. от тях са деца под 15-годишна възраст. Десетки световни екипи търсят вълшебната ваксина срещу ХИВ вируса, но за съжаление все още не са я открили. Затова, за да спасим и себе си и децата си, е добре да мислим за СПИН не само на 1 декември. И да не допускаме мигът любов да се превърне в смърт.
100 медсестри стават лични социални работници
СОФИЯ. Безработни медицински сестри ще бъдат обучени за персонални социални работници, които да поемат грижата за деца инвалиди, хронично болни и възрастни. 25 млн. лв. допълнително отпусна вчера правителството за финансиране на седем програми за социално подпомагане. 14 млн. от средствата ще бъдат използвани за месечните помощи на материално затруднени семейства и за отопление през зимния сезон. За покриване на дефицита във фонд "Рехабилитация и социална интеграция" са заделени 7 млн. лв. С тях ще се разплатят разходите за помощно-технически средства за деца с тежки увреждания и месечните добавки за малки инвалиди. 4 млн. ще се използват за гориво и осигуряване на топлина в социалните домове, 3 млн. за храна. 500 хил. лв. се дават за издръжката на новооткрития дом за слепи и хора с умствени недъзи в с. Пчелище, община Велико Търново.
До края на годината експерти и представители на съюзите на инвалидите у нас ще подготвят национална програма за хората с увреждания. Те връчиха петиция на премиера Иван Костов, в която заявяват, че основният им проблем е липсата на средства. Разработването на проекти, чрез които ще се създадат нови работни места за тези хора, или модернизирането на съществуващите предприятия, е другата възможност да се подобри положението им.
20 номинации за "Сделка на годината"
СОФИЯ. Общият брой на номинираните за наградите "Сделка на годината" са 20, а общият брой на наградите, които ще бъдат раздадени, е четири. Това съобщи вчера подуцентът на предаването "Седмицата" на БНТ Асен Григоров. Заради голямото разнообразие от сделки през тази година те са разделени в пет категории.
Най-много са номинираните приватизационни сделки - общо осем на брой. Раздържавяването на "Булбанк", "Златни пясъци", "Бороспорт", каскада "Пиринска Бистрица", "Софарма" и "Биовет", както и концесията за софийското ВиК и пакетната сделка за "Геосол" - Провадия, и Завода за варовик, са сред претендентите за "Сделка на годината".
"Либхер", "Билла", "Стилмет" и "Стилтекс" пък се надпреварват за най-голямата инвестиция на зелено. Сделките между "Тексако" и "Приста ойл", ОББ и Националната банка на Гърция, а също и между "Домейн Бойар" и "Винпром Русе" са номинирани в раздела "Сливания и поглъщания". Би Ти Ви, "Нова телевизия", "Дарик радио", "Спектър Нет" и "Рила солюшън" са претенденти за приза в сектора "Медии и нова икономика".
Все още няма номинирани портфейлни инвестиции, но организаторите се надяват до 14 декември, когато ще се проведе церемонията по награждаването, от фондовата борса и инвестиционните посредници да дадат предложения. В света около 60 на сто от инвестициите се правят именно от такива сделки.
340 снегорина вече дежурят в Столицата
СОФИЯ. 340 снегорини ще утъпкват улиците на София тази зима. От 27 ноември фирмите-концесионери по чистотата дават 24-часови дежурства. Колите за пясък са 172, осигурени са 10 407 куб. м пясък и сол, 1400 куб. м луга и 14 000 т смески. 50 хил. лв. плаща всеки ден общината за дежурствата на зимния щаб. Тази година оперативен справочник уточнява коя от фирмите "Чистота", "Дитц" и "Волф" кои точно улици и тротоари ще чисти. По план фирмите се грижат само за улиците с масов транспорт и оживените места в града.
"Статията на свободата" липсва на читателите
Искам да изкажа задоволството си от промените, които правите в нашия вестник. Започвам подред. Кътчето на стр. III "Статия на свободата", в което находчивият и умен господин Иво Инджев не пропуска да отбележи важен момент за последните часове. (То вече не съществува. Тъй като г-н Инджев стана водещ в ВТV и за жалост не може да ни сътрудничи - б.р. )
Следва страницата "Споделено от вас", в която всеки читател може да каже мнението си. На последната страница новите колонки "Българска летопис" и "Верижна реДакция" ме принуждават винаги да започвам с тях. Полезни и навременни са.
Предлагам редакцията на "Демокрация" да издаде едно томче, нещо като кратка история на българския народ, като в него бъдат отбелязани важните дати от нашата история. Нещо, което вие правите във всеки брой, но да бъде събрано. Смятам, че ще е необходимо те да са малко разширени. Това ще бъде лъч за нашето самосъзнание. Помислете!
Любомир КУЗМАНОВ ,София
Б. р. Книга "Български календар" от Христо Огнянов, дългогодишен политически емигрант, вече покойник, излезе в българско издание. Но в малък тираж. Може би е нужно второ издание. И разгласа!
