ЕС ще приеме нови членове след 2003 г. София. България е постигнала успех в интегрирането на турското малцинство, но трябва да положи още усилия за интегрирането на ромите. Това каза ръководителят на делегацията на Европейската комисия Жак Вюненбюрже на кръгла маса на тема "Членството на България в Европейския съюз: как? ", организирана от асоциацията "Журналисти за Европейски съюз" и фондация "Отворено общество". Пратеникът на Евросъюза у нас заяви, че, ако отговорим успешно на въпросника, който Еврокомисията ще ни изпрати, визовите ограничения за българи могат да отпаднат най-късно от началото на юни. В рамките на кръглата маса посланикът на Франция Доминик Шасар говори за реформата в Евросъюза и посочи, че най-ранният срок, в който там могат да влязат нови членове, е 2004 г. Зам.-министърът на външните работи и главен преговарящ на България с ЕС Владимир Кисьов подчерта, че нашата страна не може да се съгласи с констатацията от редовния годишен доклад на Еврокомисията за липса на функционираща пазарна икономика и неспособност да се справим с конкурентния натиск в Евросъюза. Законодателството ни в тази област е добро, износът ни е ориентиран главно към ЕС и отчитаме ръст на БВП, с което не всички страни кандидатки могат да се похвалят, каза главният преговарящ. В кръглата маса взеха участие посланици на държавите-членки на ЕС, и на страните-кандидатки за членство.
ИААФ разпределя по нов начин наградния фонд на световното
ЛОЗАНА. От следващия сезон всички финалисти от световни първенства ще получават пари от наградния фонд на състезанието. Това решение бе взето на последната за годината среща на съвета на Международната лекоатлетическа федерация (ИААФ). Досега единствено тримата медалисти участваха в разпределението на парите, а в бъдеще всичките осем финалисти ще взимат пари от наградния фонд. Световният шампион ще прибере 60 000 долара, а класиралият се на последно място във финала ще получи 4000. "Целта ни е да стимулираме активността на атлетите в квалификационните състезания, които определят финалистите в отделните дисциплини" - заяви говорителят на ИААФ Джорджио Раниери.
Армейците тръгват за морето два дни преди мача в Бургас
СОФИЯ. Представителният тим на ЦСКА ще замине за Бургас в четвъртък - два дни преди срещата реванш от осминафиналите в турнира за държавната купа. Както е известно, съперник на червените е отборът на "Нефтохимик". Миналата седмица ЦСКА спечели с 2:0 двубоя на стадион "Българска армия", а реваншът се очертава като протоколен, защото половината бургаски тим бе наказан от дисциплинарната комисия на БФС след мача с "Хебър" от последния кръг на есенния дял в първенството на страната.
Наставникът на ЦСКА Енрико Катуци пък ще може да използва всичките си футболисти без наказания от шефовете Димитър Бербатов. Следващата седмица босовете на ЦСКА ще дадат специална пресконференция, на която ще обявят докъде е стигнала селекцията за следващия полусезон. Очаква се след Нова година на "Армията" да акостира един играч от малтийския национален тим. Възможно е също така да бъдат привлечени и двама сръбски футболисти.
Към странство пък може би ще поемат Методи Деянов и Александър Томаш. Интерес към двамата проявяват клубове от Гърция.
Баничка спаси човешки живот
РУСЕ. Баничка е спасила живота на Миличка Костова (51) в с. Ценово при взрива на парния котел в понеделник. Тя работила в една стая с убития Валери Ковачев от бюрото по труда. В 12,15 ч. Костова отишла да си купи баничка, а 12,18 ч. котелът под стаята се взривил. Сега служителката на бюрото е много притеснена за съдбата на двете си пострадали колежки Татяна Илиева и Даниела Ангелова, които са били в съседната стая. В момента те са в болницата с рани от обгаряния.
Областният управител Йордан Борисов вчера се разпореди РДВР да започне разследване на случая и назначи областна проверка във всички държавни общински сгради, в които има подобни парни инсталации.
Бедата е, че всеки претегля реформата само през съдбата си
Рашко Младенов започва да свири на пиано, когато е на пет години и половина, та така до 19-годишна възраст. След като завършва Музикалното училище в София, отива войник в Грудово, което прекъсва клавираната му кариера. Взима отпуск за кандидатстване само и само за да си дойде в София. Опитва във ВИТИЗ и за всеобща изненада влиза. Учи при Желчо Мандаджиев, когото смята за прекрасен преподавател.
След завършването си Рашко Младенов отива в Русе по разпределение за три години, където като единствен млад актьор в театъра изиграва 15 роли. С 2-3 от тях се представя в столицата, където го забелязва Художествения съвет на театър "София", който точно тогава набира млади артисти за трупата си. Назначават го в театъра, където изкарва 14 години. После започват различни митарства - Младежки театър, Малък градски театър "Зад канала", опит сам да направи театър в "Красна поляна", работа в Мексико. След връщането си е пак в Младежкия театър, а от три години е директор на Държавния сатиричен театър.
Тримесечният експеримент до Нова година на Рашко Младенов, подкрепен от Министерството на културата, с който се прави опит за по-справедливо заплащане на заетите актьори за сметка на мъртвите души, беше посрещнат "на нож" от няколко членове на трупата. Оттогава директорът не спира да обяснява, че Сатирата няма да става "открита сцена", а ще си остане "репертоарен театър", но с актьори по договаряне.
Наскоро Рашко Младенов се върна от Прага, където уточни с Иржи Менцел актьорското разпределение на двете пиеси, които ще постави известният режисьор. За съжаление репетициите на "И тримата вътре" (на голяма сцена) от Ярослав Востри и "Вечеря за глупаци" (на камерна) от Франсис Вебер ще започнат в края на март, а не както беше предвидено през декември заради тежко счупения крак на Иржи Менцел.
На осми декември на камерна сцена ще бъде премиерата на "Чайка" от Чехов, поставена от Иван Урумов, а на 14-и същия месец на голяма сцена ще излезе премиерно "Третата дума" от Алехандро Касона с режисьор Николай Калчев. След Нова година Николай Поляков ще постави "Ловчанският владика" от Тодор Икономов, а Анри Кулев ще бъде режисьор на "Хоро" от Петър Маринков. Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев ще си партнират в "Старата актриса играе жената на Достоевски" от Едвард Радзински.
Самият Рашко Младенов този път е отказал да участва в постановките на Иржи Менцел заради реформата, която провежда в театъра. Но все пак актьорът и музикант има намерение да дирижира нов симфоничен концерт с радиооркестъра за Великден. Известният наш авангарден композитор Георги Арнаудов ще пише концерт за пиано и оркестър върху творбата на Бетховен за оркестър и цигулка, която първоначално също е била в клавирен вариант.
- Бяхте неотдавна при Иржи Менцел в Прага. Стана ясно, че заради тежко счупения му крак репетициите за неговите постановки в Сатиричния театър ще започнат през март догодина, а не сега - през декември. Кои са актьорите, които режисьорът избра?
- Ние направихме разпределението, като в двете пиеси участват общо 17 души. 9 от тях са от трупата на Сатирата (б.р. - сред тях са Димитър Марин, Димитър Манчев, Христо Гърбов, Калин Сърменов, Жанет Йовчева и др.) и осем са отвън, но с изричното условие, че става дума за млади хора - избрани на кастинга, който проведохме. Любопитно е, че Ярослав Востри, авторът на "И тримата вътре", навремето е бил дисидент и когато пиесата за първи път вижда бял свят, под нея се е подписал постановчикът й Иржи Менцел, за да мине през цензурата. И аз също доскоро мислех, че тя е негова пиеса.
- Свързани сте с чехите, работите успешно с Иржи Менцел. Как се отнасяте към евентуалното закриване на Чешкия център в София?
- В центъра Иржи Менцел живя миналата година и сега като дойде, пак смята да отседне в него. Защото там има апартаментче за гости и Менцел се чувства великолепно в него. Но въпросът е не толкова в това, че режисьорът няма да има къде да спи (ще му наема един апартамент, ако трябва). Това е един от малкото центрове със сериозни традиции и е просто кощунствено да бъде закрит, защото причината са пак някакви сметки за пари и имоти, доколкото разбирам. Самият Иржи Менцел е начело в съпротивата от чешка страна срещу закриването на центъра.
- Нека сега поговорим за Сатирата. Вие започнахте един експеримент, посрещнат отначало със съпротива от няколко актьори от трупата, който приключва до Нова година. Ситуацията вече се нормализира, но какво ще стане догодина?
- Без да се хваля, нещата се развиха точно както ги бях планирал. Знаех, че някои от хората ще реагират тогава по този начин, но в момента всичко е на местата си. Когато събера трупата отново в края на периода да обсъдим резултатие, съмнявам се, че ще има някой, който да иска възстановяване на положението отпреди. Защо ли? Както бях обявил, направих две разпределения, където участват 20 души, от които 16 са от трупата на театъра. Бяха подписани нови договори, според които всеки един от датата на започване на репетиции получава месечно 180 лева до излизането на премиерата. Точно както е средната работна заплата за бранша. В деня на премиерата актьорът престава да получава това възнаграждение и взима хонорар за всяко представление, в което участва. Хонорарите са 50, 40 и 30 лева, съобразно ролите. И като започне отново репетиции, пак получава по 180 лева на месец, извън хонорара за представленията. Сега очаквам с Министерството на културата да намерим начина, по който експериментът след Нова година да се узакони. В момента статутът ни е между репертоарен театър и открита сцена. Театърът е репертоарен, но е без щатна трупа. Според мен това е стъпка напред в реформата.
- Какъв може да бъде този статут според вас?
- Репертоарен театър на свободно договаряне с артистите. В никакъв случай открита сцена. Омръзна ми да обяснявам, че ние не сме и няма да бъдем открита сцена, а сме и ще бъдем репертоарен театър. Много се злоупотребява и с традициите, корените на Сатирата и така нататък. Аз съм категорично против такива спекулации, защото корените на този театър са дълбоко в социалистическата идеология. Стремежът ни сега, докато аз съм тук, е Сатирата да се превърне в един добър професионален комерсиален театър.
- Виждате ли бъдещето на театъра и по посока на гротеската, не само на леката, безобидна шега?
- Ако трябва широко да разглеждаме понятието сатира, то включва гротеска, шарж, комедия и сатира, даже прибавям и мюзикъл.
- От една страна, вие казвате - ние сме репертоарен театър. От друга - при вас има и външни спектакли. Така или иначе, те стават част от афиша на Държавния сатиричен театър, част от неговата марка. Ясно е желанието да се докарат допълнително средства, но няма ли противоречие между статута на театъра и практиката в тези случаи?
- Няма противоречие. Репертоарният театър в никакъв случай не значи, че в програмата трябва да има само репертоарни заглавия. Но е необходимо да има определен процент такива спектакли, които да са сериозният гръбнак на репертоара. И в Сатирата е така, откакто аз съм тук, независимо от приказките, които се подмятат. Ние сме произвели за това време 31 спектакъла, което никой български театър за три години не е направил, а към мен има обвинения, че правя открита сцена, което е нелепо.
- На пресконференцията, която дадоха преди време недоволните актьори от трупата ви, присъства и главният секретар на Съюза на артистите Александър Жеков, който обяви, че реформата в българския театър е неуспешна. Какво е вашето мнение?
- Искам първо да кажа няколко добри думи за Николай Поляков. Непрекъснато ме упрекват, че съм бил негово протеже. И сега, както писаха някои медии, съм му се издължавал, като му давам да прави постановки в театъра. Даже изразът беше, че сатрапът или не знам какво на културата решил да се прероди в режисьор. Николай Поляков е бил в десетката на българските режисьори през целия си професионален път. Да не говорим, че представлението, което той направи тук (б.р. - "Гълъбът" на Румен Шомов) е прекрасно според всеки гледал го и отвратителното е, че никой не написа една дума за това. Та именно Поляков като заместник-министър на културата изнесе черната работа на реформата в българския театър. Николай Поляков може да е правил грешки, кой не е правил грешки в тези три години. И аз съм правил грешки, въпреки че имам отговори за това. А реформата в театъра, както въобще всяка друга в нашия обществен живот, е доста мъчителна. В едно предаване, където участвах наскоро, припомних времето, когато бяхме на митингите по улиците и Иван Костов и Петър Стоянов казваха - не мислете, че сега ще ни бъде лесно. Аз се чудя защо никой от политиците не се сеща да припомни това. Да, трудно ни е, да - правим грешки. Обаче само комунистите могат да твърдят, че ние нищо не променяме и затъваме. Затова си мисля - да се прави реформа на културата в една посткомунистическа държава, това значи, че трябва да се опипва един път, по който западните демокрации в разстояние на 50 години са развивали своята култура. И те са вървели по нормалния си път. Това значи, че ние не можем да вземем един западен модел и да го пренесем тук, защото условията ни - икономически и всякави - не позволяват това. Ние трябва спрямо условията да се движим и да намираме своя път. Но мисля, че реформата тече в положителен смисъл и даже смятам, че съм един от хората, които правят верни крачки. Понякога реформата се развива може би малко плахо, но върви и никой не може да каже как да стане по-добре. Но бедата е в това, че всеки претегля тази реформа само през собствената си съдба. Както се случи и при нас - "Мен ме махат, значи театърът загива, значи няма реформа, защото аз няма да съм там! ", беше смисълът на възраженията на някои от протестиращите актьори. Същото е поведението на Сашо Жеков. Заедно кандидатствахме за директор на Сатирата - той не успя, а аз станах. Толкова е просто след това да ругае срещу този театър, който си е мислил да управлява по друг начин. Със своите действия зложелателите на Сатирата накараха публиката да се отдръпне, твърдейки, че такъв театър вече нямало. Но това беше за кратко и от десетина дни салоните му отново са пълни и съм сигурен, че така ще бъде и занапред.
Безработен пребит до смърт заради вечеря на аванта
СОФИЯ. 49-годишен мъж е починал в неделя сутринта в столичната Окръжна болница, след като вечеря, без да плати сметката, и разби витрината на магазин за хранителни стоки, съобщиха от РДВР - София. В петък Н. П., който пътувал без билет, бил свален от влака на гара Макоцево. Той влязъл в кафе-аперитив "Ваня", поръчал си солидна вечеря, водка и две бутилки вино, но отказал да плати сметката. Седящият на съседна маса кмет Атанас Николов му поискал документите за самоличност и го попитал защо не иска да плаща. Нямам пари, бил отговорът на Н. П. След като персоналът на заведението го изхвърлил, човекът счупил с лакът витрината на магазин за хранителни стоки. Граждани го завели при кмета, а той в състояние на афект го ударил и няколко пъти го изритал в ребрата. След това повикал полиция. Униформените закарали Н. П. в Бърза помощ, където лекарят констатирал оток в сърдечната област. Със съмнение за счупено ребро пострадалият е откаран в софийската болница, където е оставен за лечение. Н. П. е от село Саранци, безработен и системно злоупотребявал с алкохол.
България запазва критичния си поглед към регионалните инициативи
БУДАПЕЩА-СОФИЯ. Годишната среща на министър-председателите от страните-членки на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ), даде възможност за двустранни срещи, на които отново бе поставен въпросат за пътя на страните-кандидатки към Европейския съюз. Това е и основанието на премиера Иван Костов да оцени присъствието си в Будапеща като изключително полезно. Тук България получи силна подкрепа от австрийския канцлер Волфганг Шусел и от италианския премиер Джулиано Амато за премахването на визите за български граждани. Знаем, че заради проблеми на други страни имаше възражения и спрямо България. Аз казах, че България е самостоятелен случай и ние не виждаме никакви проблеми, заяви Амато след срещата си с българския премиер. Като се имат предвид инвестициите ви в граничния контрол, България изпълни своите ангажименти, обяви от своя страна австрийският канцлер.
И ако въпросът за визите е особено актуален за нас сега с оглед на предстоящото решение на 1 декември, то бъдещото членство в Евросъюза е от особена важност за всички държави от инициативата. За 14-те от тях заради бъдещото им членство, за Италия и Австрия, заради настоящата им принадлежност към ЕС. Всъщност във всеки пункт от заключителния документ на премиерите от ЦЕИ беше потвърдена важността за бъдещото членство в Евросъюза.
Ние разглеждаме участието на България в Централноевропейската инициатива и други форми на регионално сътрудничество като подкрепящо нашите стратегически цели - членството в ЕС и НАТО. Това подчерта в речта си пред колегите си от форума премиерът Иван Костов. България ще сътрудничи със своите близки и по-далечни съседи, за да подпомогне разрешаването на регионалните проблеми. Успехът на регионалните инициативи обаче зависи и от това дали опитът на страните, които имат напредък, ще може да повлияе и на другите. Такава е към днешна дата българската позиция. Страната ни не е склонна да приеме регионални инициативи да поставят евроинтеграцията на напредналите страни в зависимост от реформите в страните, на които предстои значително по-дълъг път. Подобно ограничение в рамките на регионалните обединения между страните се възприема много остро и от страна на Хърватия. Премиерът Ивица Рачан е категоричен, че движението на страните към пълноправно членство в ЕС трябва да е "регата, а не конвой". Конвоят да не се превръща в керван, който за разлика от арабския си върви, докато кучетата лаят, а нашият да спира при всяко излайване, коментира премиерът Иван Костов. Всъщност тази теза се споделя от всички страни, напреднали по пътя към евроинтеграцията.
Наложително да се направи ревизия на ефективността на регионалните инициативи, защото участието в тях изисква усилия. Усилия, които страната ни сега е впрегнала в евро- и атлантическата си интеграция. Ние няма да плащаме данък на неидентифициран национализъм, категоричен е министър-председателят.
Нееднократно страната ни е оказвала подкрепа на други държави не по линия на членството си в регионални организации. Пресен пример е подкрепата на Югославия - по-голяма от тази на регионалните инициативи или Пакта за стабилност. Страната ни подкрепи и завръщането на западната ни съседка в ЦЕИ, където членството й беше замразено години наред. Югославският президент Воислав Кощуница получи много покани за двустранни срещи в Будапеща, но потвърди само тази с българския министър-председател. Заради напрежението в Южна Сърбия през последната седмица обаче тя не можа да се състои.
Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) е основана през 1989 от Унгария, Австрия, Италия и Югославия. Към днешна дата в нея членуват 16 държави, а през миналата седмица премиерите на страните от ЦЕИ подкрепиха завръщането на Югославия. Нейното членство беше замразено през 1992. Приоритетна цел на организацията е подпомагането на европейската интеграция на страните, които участват в нея.
България и днес е отворена врата за арменците
В едно интервю преди тодини по повод гостуване на арменска трупа в София именитият театрален режисьор Крикор Азарян ми каза, че нещастието на Армения е, че е "опашката на Европа". В навечерието на новото хилядолетие като че ли дългото "средновековие на нашето столетие" е на път да остане в историята. Въпреки всичко малко по малко границите се отварят и из целия континент, разделен доскоро от желязна завеса, все повече и по-искрено се говори за толерантност - ценност, присъща от хилядолетия на арменците. А и на българите, дали на хилядите арменски бежанци подслон и възможност да си устроят наново живота, след като са били прогонени с кръв от домовете си.
Търпимостта към различността и новият цивилизационен избор, за който напоследък се говори в контекста на приобщаването на България към евроатлантическите стандарти на западната цивилизация, реалното интегриране на етническите малцинства у нас са актуалният фон, на който премина силно емоционалното честване на 3000-ия брой на списвания на български и арменски в. "Ереван". Вестникът се издава със съдействието на фондация "Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия". Той има 55-годишна история и е спирал само веднъж за 4 месеца.
Сигурно не беше случайно, че тържеството на 25 ноември 2000 се състоя не другаде, а в залата на Евро-българския културен център. Събралите се представители на арменската общност бяха поздравени от Рупен Крикорян - председател на епархийския съвет на Арменската апостолическа църква в България, зам.-председател и на Общонационалния комитет за отбелязване на 1700-годишнината от приемането на християнството в Армения като държавна религия, и от отец Кусан Хадавян - духовен пастир на арменците в София.
Показателни за арменската настойчивост и постоянство са трите вестника на общността, излизащи в момента в България. (Е, преди 9 септември през един период е имало 4, но никога не е късно за нещо повече.) Софийският в. "Ереван" не е единствен, от 1991 в Пловдив излиза седмичникът "Вахан" (Щит), в Бургас пък се издава двуседмичникът "Арменци".
В Евро-българския център имаше гости от Пловдив, от Русе. Прочетени бяха и телеграми от Варна, Добрич, Силистра. В телеграмата от Ямбол, пристигнала с дарение от 100 лева, се изтъква, че в. "Ереван" прониква и през затворени прозорци като светъл лъч във всеки арменски дом. Тържеството беше почетено от представител на движение "Обединени монархисти", който предаде специални благопожелания от цар Симеон.
Малко са вестниците в арменската диаспора, които могат да се похвалят с 51 години непрекъснат живот, посочи в своя поздравителен адрес от името на управителния съвет на Съюза на арменските културно-просветни организации "Ереван" и ръководството на софийския клон проф. Гаро Мардиросян. Същевременно той с горчивина отбеляза, че по стечение на политическите обстоятелства дълги години в. "Ереван" е бил принуден да бъде глашатай на комунизма в България, да премълчава важни събития от арменската история, да отрича приноса на редица партии и личности към арменската кауза. Но трябва да се подчертае, че дългогодишните ръководители и редови редактори на вестника никога не са отстъпили от своето чисто родолюбие, от предаността си към арменския дух и култура, призна г-н Гаро Мардиросян. Тези хора бяха последователни в отразяване на живота на арменската общност в България. Вестникът беше и си остава стълб на арменския дух и разпространител на арменската култура. Но вестникът е и български патриот, който живее и диша с проблемите и радостите на България, заключи ораторът.
Спонсори на проявата бяха Общоарменският благотворителен съюз "Парекордзаган" (Благодетелност), Татеос Бедросян - президент на фирма "Софтрейд" ООД- изключителен представител за България на маркови напитки, произвеждани от световни корпорации, фирма "Кава-газ", Рафи Ховсепян от Винимпекс. Сладкарници Маркрит Веселинова дариха една от внушителните торти. Огромна торта от името на фондация "Крикор Лусаворич" поднесе нейният председател дякон Левон Сардарян.
По повод почетния 3000-ен брой писателят Агоп Мелконян изтъква: "3000 седмици - това е почти един човешки живот! " Пътят на в. "Ереван", чието съществуване е нещо много повече от още една "бройка" на българския вестникарски пазар, лъкатуши през годините и преодолява трудности, подобни на тези, с които е изпъстрено човешкото битие, а и битието на арменеца.
На първа страница на юбилейния брой &numero; 3000 Агоп Мелконян между другото е написал: "Арменците отдавна сме доказали, че притежаваме изумителното и безсмъртно изкуство да оцеляваме. Убеден съм, че вестникът, който носи името на един град, стар 28 века, също ще го докаже. Така че, мили приятели, очакват ви още повече от 2700 години работа."
В. "Ереван" съобщи, че на 24 януари 2001 г. арменският флаг ще се издигне над сградата на Съвета на Европа в Страсбург. Очаква се още същия ден на сесията на съвета изказване да направи президентът на Армения Роберт Кочарян. Така, макар и символично, Армения вече няма да е "опашката", а най-после официално ще стане част от "сърцето" на обединяващия се континент без граници.
И театър "Сундукян" празнува
Ветеранът МИХРАН БОХОСЯН е ръководител на любителския арменски театър "Сундукян", който наскоро също празнува юбилей.
- Г-н Бохосян, откога съществува самодейният театър?
- Той се гордее със 75- годишна история и за наша радост не е имало празноти в развитието му.
- Чие име носи самодейният състав?
- Трупата носи името на известния класик комедиограф Габриел Сундукян, живял в края на миналия век. Играли сме и негови комедии. Носим името на Сундукян от 60- те години насам.
- На арменски език ли играете?
- Да, докъм 80- те години играехме изцяло на арменски. След това вече започнахме да подготвяме спектакли и на български.
- Какъв е броят на самодейците, ангажирани с трупата през определен период?
- Имаше време, когато трупата достигаше и до около 30 души. Сега сме 18.
- Колко често репетирате?
- Два пъти седмично. Е, спектаклите се подготвят малко по-трудно и по-бавно, а не както някога, когато сме успявали за по 3- 4 месеца. Но днес хората са по-заети и по-трудно отделят време.
- Вие откога ръководите трупата?
- От 1991 съм художествен ръководител. Но иначе първата ми постановка беше някъде около 1956. Досега имам 27 постановки.
- Коя е последната пиеса, която поставихте?
- Това беше юбилейният спектакъл, който представихме на 12 ноември. Пиесата на Агоп Мелконян "Свята пръст", написана специално за нашия театър. Г- н Мелконян я подари на театъра, а и той самият участва в ролята на автора.
- Като цяло колко пиеси са били поставени през всичките тези години?
- Не мога да кажа с точност, но вероятно са надминали две стотици.
- Къде сте били на гастроли?
- Често обикаляме България, били сме също два пъти в Армения и в Гърция.
- Кой ви крепи финансово?
- Доброволни дарения, местните църковни ръководства, благотворителната организация "Парекордзаган", а през последните години и Международният център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия.
- Има ли известни фигури в българската култура, свързани с вашия състав?
- Оттук са тръгнали известните актьори Шаварш Манукян от Музикалния театър, Саркис Мухибян - един от основателите на Сатиричния театър, режисьорът Крикор Азарян, който е поставял и при нас.
- Какво предстои?
- Търсим съвременна арменска комедия и вече имаме нещо предвид.
Паролата е "Парекордзаган"
СОНЯ БЕДРОСЯН е председател на Общоарменския благотворителен съюз "Благодетелност" ("Парекордзаган")
- Къде е седалището на вашата организация, госпожо Бедросян?
- Тя е базирана в Ню Йорк. Предмет на дейността й са просветата и културата.
- От колко време оглавявате софийския клон на "Парекордзаган"?
- Вече 5 години. В България има също клонове в Пловдив, Русе, Бургас, Варна.
- Благодетелност е много хубава дума, но в днешния момент в България се живее много трудно. Успявате ли наистина да оставате верни на мисията "Парекордзаган"?
- Винаги има място за оптимизъм. Естествено, много по- лесно е да се оплакваш, но ако оставаш пасивен, нещата не се променят. Стараем се да разнообразяваме обществения живот на арменската общност, да откриваме и подкрепяме талантливи арменци, да ги представим на по- широката публика.
- Смята се, че арменците са едно от най- пълноценно интегрираните етнически малцинства в България. Според вас това все още е така, предвид особеностите на прехода?
- Със сигурност! Убедена съм в това и днес.
- Не мислите ли, че има невидими разделителни линии, които спъват оптималното вписване на арменците в живота на България?
- В никакъв случай!
- Какво още по-хубаво бихте искали да се осъществи оттук нататък, като се вглеждате в лицата на хората, дошли на това тържество?
- Мисля, че най-уместно е да си пожелаем и през новия век да вървим така, както сега - задружно. Заедно с цялата българска общност. Да съхраним искрените си отношения.
- През годините много арменци от България се изселиха, но не към съветска Армения, а при свои роднини на Запад и в Америка. В какво състояние е сега този процес? Знае се, че много български младежи биха искали да търсят професионално утвърждаване в чужбина. Как е в арменските среди?
- Мога да ви кажа за себе си например, че съм живяла десетилетия в чужбина, но се върнах в България.
- Значи съществува и обратният процес?
- Да. Аз съм родена в България, но стана така, че прекарах 30 години в Ливан. Вече от 15 години живея отново в София и се чувствам отлично.
- Значи България беше гостоприемна към вас за втори път?
- Така е. Още повече че не съм безразлична и към историческите моменти, които страната преживява. Тук ми е уютно.
Това изданието пътува по света
ВАРТАНУШ ТОПАКБАШЯН е главен редактор на в. "Ереван", издание на издателска къща "Ереван"
- Госпожо Топакбашян, какво е за вас един такъв юбилей, предполагам, че е нещо много повече от поредния 3000-ен брой?
- Нашето издание, минало през различни перипетии, съществува 55 години, което е изключително рядко явление, що се отнася до вестниците на арменската диаспора, не само в България, а и по света. Малцинствените издания много по- трудно се задържат на повърхността където и да било, не само в България, а и по света. Събитието е още по- вълнуващо и поради това, че сред нас присъстват хора, които са ни помагали и подкрепяли през тези дълги години. Много съм удовлетворена, че успяхме да съберем на едно място кореспонденти, редактори, дописници, спомоществователи и да им благодарим. Защото животът на един вестник е свързан и с всички онези съмишленици, които стоят зад кулисите. Чиито имена не се появяват толкова често на страниците.
- Откога сте главен редактор?
- От три години. Преди това бях редактор. От 1986 съм трайно свързана с в. "Ереван".
- Животът на в. "Ереван" не е бил лек?
- Наистина беше труден. През своите 55 години вестникът ни се е препъвал и е падал, но винаги е успявал да се изправи на крака.
- Имало ли е периоди, когато по независещи от вас причини в. "Ереван" е спирал?
- Миналата година спря за първи път, макар и само за 4 месеца. После се съвзехме. Но преживяхме невероятно сътресение само поради факта, че се налага в. "Ереван" да престане да се печата.
- Колко хора работят в момента в редакцията?
- Редакционният екип се състои от двама души.
- Кой ви подпомага финансово?
- Съществуваме предимно благодарение на дарения, защото дори и рекламите, които излизат на нашите 6 страници (само юбилейният брой беше 12 страници и с цветни снимки) са форма на дарение.
- А разпространява ли се вашият вестник сред български арменци, изселили се от България?
- Да, разбира се. Но го получават и сънародници, които не са от България. Мога да кажа, че може би това е вестникът, който най- много пътува по света. Има абонати в близо 35 държави, навсякъде, където има арменско присъствие. Вестникът отива до нашите сънародници, за да носи новината.
- Какво си пожелавате?
- Да има повече хора, които да са готови да работят всеотдайно върху изданието, да не се обезсърчават, да не се уморяват да ни помагат. Защото без тях ние не бихме могли. И дай Боже тези, които идват след нас, да могат и да искат да правят в. "Ереван" още по- интересен, по- актуален, по- четивен, по- търсен. И да му служат със сърце, както е било досега.#
Български летопис
29 ноември 1858 - умира в Цариград Константин Фотинов, журналист, книжовник, преводач. Роден около 1790 в Самоков. През 1828 създава елино-българско училище, където за пръв път въвежда взаимоучителната метода. През 1842 отпечатва пробния брой на сп. "Любословие", с което поставя началото на българския периодичен печат.
29 ноември 1891 - роден в Търново Никола Михов, генерал, министър на войната в правителството на Богдан Филов. След смъртта на цар Борис е включен в регентския съвет. Осъден на смърт от т.нар. народен съд и убит на 1 февруари 1945.
29 ноември 1891 - роден в с. Каваклия, Лозенградско, Константин Петканов, писател и публицист. Един от основателите на сп. "Изкуство и критика". Автор на много романи, най-известен от които е "Морава звезда кървава". Умира на 12 февруари 1952.
29 ноември 1913 - умира от изстрел в сърцето Лора Каравелова. Самоубийство или убийство - общественото мнение е разделено. То хвърля вината върху П. К. Яворов, който се прострелва същата нощ в сляпото око, в резултат на което ослепява. Година по-късно отчаяният поет се самоубива.
29 ноември 1971 - умира в София проф. Васил Захариев, график, изкуствовед. Роден е на 8 юни 1895 в Самоков. Основоположник на съвременната българска графика. Негови любими обекти за художествено пресътворяване са манастирите, църквите и светците.
Българското присъствие в Русия
Навремето си бележитият изследовател на най-ранната история на българите Димитър Съсълов беше казал, че "руският комплекс за малоценност е в основата на руската омраза към България". И наистина, далеч преди да се зароди руската народност, по земите на днешна Русия, Украйна, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан последователно са се създали и съществували цели пет български държави. Първата от тях е на Авитохол и се основава през 153 или 165 г. сл. Хр. по северозападните склонове на Памир в Средна Азия. След смъртта на Атила през 453 г. на север от Черно море се формират две български царства - Утигурското и Кутригурското, а през първата половина на VII в. повечето земи на днешна Украйна са включени в границите на Голяма България начело с кан Кубрат. Най-сетне след разпадането на Голяма България част от българите се упътват на север и създават своя държава при вливането на река Кама във Волга.
Волжка България е унищожена завинаги от руския самодържец Иван Грозни през ХVI в. В интерес на истината към това време мнозинството от волжките българи са се присъединили по всяка вероятност към сънародниците си от Дунавска България, докато повечето от останалите са били претопени от тюрките. Все пак днешните казански татари и чувашите са в немалка степен потомци и на волжките българи, което оправдава и искането на някои представители на казанските татари да бъдат признати за "булгари" - нещо, което категорично се отхвърля от сегашните руски власти.
Както е известно, след смъртта на Кубрат най-старият му син Батваян остава с част от българите в земите между Черно и Каспийско море. Тези българи попадат под властта най-напред на хазарите, а по-късно - на куманите, но през ХI-ХIII в. те се преселват в Дунавска България. Именно от техните среди произлиза родът на Асеневци, който застава начело на Второто българско царство. Подобно на волжките българи обаче някаква част от Баяновите българи са останали и по-нататък в земите на север от Кавказ, където също се тюркизират. Сред потомците на това смесено българо-тюркско население са и балкарците.
Българите са изиграли навярно решаваща роля в самото възникване на славяните като народ, различен от балтите, които са предци на литовците и латвийците. Смята се за повече или по-малко доказано, че праотечеството на славяните е обхващало земите на днешна Полша, Западна Украйна и Западен Беларус. По всичко личи, че славяните са се зародили като отделна етническа общност през IV-V в. сл. Хр., когато тези територии попадат под властта на хунорите, а един от водещите народи в хунорската империя са били българите. Следователно е твърде вероятно славяните да са произлезли от смесването на част от балтославяните с българите или с народ, близък до българите. Във всеки случай редица общославянски думи като "товар", "книга", "жупан", "чаша", "отец", "дядо", "тетка", "връх", "вода", "олово", "мед", "бяг", "половина", "слово", "мисъл", "цвят", "светлина", "тяга" (откъдето и "тегна", "тегля"), "коза", "кон", "водя", "дея", или "дявам", "мога", "виждам", "пиша", "тълкувам", "меря", "паля", "един", "девет" и дори местоименни форми като "мен" имат по-скоро уралоалтайско, отколкото индоевропейско потекло и би трябвало да се смятат за ранни прабългарски заемки в славянските езици, а не за славянски думи в българския език.
Руските историци упорито си затварят очите и пред факта, че Киевска Русия възниква в земите, които по-рано са принадлежали на Кубратова България. Никак не е случайно, че руската държавна терминология е подчертано българска. Яростно се отрича и българският характер на кирилицата, възприета от източните славяни заедно с Христовотоучение. За сметка на това през първата половина на ХIХ в. руските самодръжци започват зловеща политика на обезбългаряване най-вече в Източна България, като примамват българите да се заселят в тогавашните южноруски земи с обещания за данъчни облекчения. Често пъти руснаците са подкарвали насила българските селяни към Южна Бесарабия и Южна Украйна - например по време на Руско-турската война от 1828-1829 и след Кримската война от 1853-1856. По всичко личи, че по този начин Русия е целяла да улесни агресията си към Цариград, Босфора и Дарданелите. Потресен от всичко това, Георги Раковски написва през 1859 прочутата си брошура "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българити".
Днешните бесарабски и кримски българи са потомци най-вече на онези българи, които са били преселени в Русия през ХIХ в. Те са и сред първите жертви на болшевишкия терор. Сталин изпраща голяма част от тях в сибирските лагери на смъртта, както и по други краища на обширната империя, включително и в Таджикистан.
Може би най-страшното е, че след нахлуването на червената армия през 1944 нашите сънародници от Русия бяха изоставени от собственото си отечество, тъй като България стана съветска подопечна територия, а след 1989 - разграден двор. Все още не е късно обаче грижата за българите извън границите на България да се превърне в дългосрочна държавна политика. Това се диктува както от морала, така и от елементарната логика на дипломацията. Българите в Русия могат да бъдат мост към разбирателство с Москва, но и средство за противодействие срещу домогванията на крайните панславистки кръгове.
В края на ХХ и началото на ХХI век светът е вече прекалено малък и човешките права не са вътрешна работа на отделните държави, а един от най-съществените елементи на международната политика. От такава гледна точка правото на национално самоопределение е преди всичко личен избор - ако дадено население иска да бъде признато за "булгари", България е длъжна да помогне на тези хора, колкото и да е далечно роднинството ни с тях. От друга страна, едно от изискванията на Европейския съюз за премахване на шенгенските ограничения е да въведем визов режим с Русия и други страни, но ние трябва да направим всичко възможно, за да облекчим формалностите за онези наши сънародници, които живеят там. В тази насока бихме могли да вземем пример от Германия, която има подобни проблеми с немските общности, намиращи се извън границите на Европейския съюз.
В Германия измислиха виц заради Балъков
ЩУТГАРТ. След поредния скандал между ръководството на "Щутгарт" и Красимир Балъков вестник "Щутгартер цайтунг" публикува виц, свързан с българина.
Журналистите предлагат името на клуба да бъде прекръстено от VFB (дружество за подвижни игри - професионален и аматьорски футбол, хандбал, лека атлетика, тенис на маса, хокей на лед и традиционата местна игра фаустбал) във VFB (дружество за Балъков). На немски език инициалите съвпадат.
Репортерите на "Щутгартер цайтунг" правят своето предложение, след като се разбра, че босовете на клуба по никакъв начин не могат да се противопоставят на българския футболист. През лятото Краси подписа перфектен за себе си договор с бившия президент на клуба Герхард Майер - Фортфелдер.
В Музея на Холокоста има само едно кьоше за България
Яков Джераси е роден в София през 1946. В 1949 семейството му се изселва в Израел. Следва в Калифорния международни отношения и история. Има чин капитан от израелската армия. Занимавал се е с туризъм, с телевизионно продуцентство, бил е търговски директор на симфоничен оркестър. От 1993 се заема с осветляване на фактите около спасяването на българските евреи. През 1994 става директор на базираната в София фондация "България", която стимулира образованите младежи да останат в родината си и подпомага фермери и дребни бизнесмени. Избран за председател на Еврейския комитет "Цион" през декември 1995. Днес смята, че е дошло времето да се оттегли от поста.
- Г-н Джераси защо, подобно на много други структури в България и еврейските организации у нас са две?
- Смятам, че еврейството представлява едно цяло, два са обаче начините на мислене. Организацията "Шалом" е съставена от хора, живели тук по идеологически съображения. Евреите, останали в България, винаги са имали възможност да емигрират в Израел. Някои останаха, защото имаха смесени бракове.
- Разкажете нещо повече за "Цион".
- "Цион" наследи организацията "Д-р Теодор Херцел", която обединяваше българското еврейство още по царско време. Тя беше възстановена на 31 март 1991 по инициатива на Илко Ескенази, Леа Коен, Соломон Паси и Даниел Левиев.
- Как си обяснявате остро негативното отношение към вас на страниците на в. "Дума"?
-Истината е, че за някои хора в България, които са раболепничили пред комунистическия режим, съм трън в очите и нямам намерение да им простя лакейството. Мнозина, за които думата ционизъм беше сквернословие, сега без всякакви скрупули емигрират в Израел и си получават 10-те хиляди долара първоначална помощ, но продължават да обругават цар Борис. С Емил Кало, който по-късно стана председател на "Шалом", през 1998 бяхме във Вашингтон и той ме помоли да го запозная с княгиня Мария Луиза и да го фотографирам с нейно височество, като ми изтъкна, че и той признава ролята на нейния баща за спасението на евреите в България. После обаче настойчиво ме накара да не показвам на никого в България тази "компрометираща" снимка.
- Какво разделя вече толкова години "Шалом" и "Цион"?
- Въпросът кой спаси евреите в България. Едните продължават да твърдят - спаси ни Тодор Живков, останалите сме убедени, че това е цар Борис.
- Излиза, че царят, който има принос за оцеляването на 50 000 български евреи, десетилетия по-късно продължава да разделя спасените?
- За съжаление е точно така. Царят се набеждава за гибелта на евреите, депортирани от Тракия и Македония.
- Как може да се обясни това настървение и злоба?
- През 50-те и 60-те години сред българските евреи в Израел беше още пресен споменът за спасяването им. Съвременниците на тези събития бяха в активна възраст и ролята на цар Борис не се оспорваше от никого. Депутатът от израелския парламент Буби Ардити публикува книга, в която много ясно се казваше истината. В излязлата пак по онова време Еврейска енциклопедия също пишеше кой е спасил българските евреи. Дори през 1972, когато за пръв и единствен път досега цар Симеон дойде в Израел, в негова чест имаше грандиозно тържество с над 1000 гости в една огромна зала в Тел Авив. Организира го семейство Мешулам, изселило се във Флорида. Мешулам бяха собственици в София на известния стъкларски магазин "Чупи-купи". Те поканиха царя в Израел да присъства на празника Бар Мицва по случай 13-годишнината на сина им. Не може да се опише с думи какво електричество се излъчваше от хората, дошли да почетат сина на човека, спасил евреите в България. Присъстваха и Голда Меир, и специално пристигналият посланик на Израел в САЩ Ицхак Рабин, американски министри, синът на президента Айзенхауер.
- Какво се случи след това, та настроенията дотолкова се промениха и се стигна до необичайна за еврейската толерантност нетърпимост?
- Яростната пропаганда на Тодор Живков. Навсякъде се втълпяваше как той има личен принос за спасението на евреите. Живков специално покани в България американеца Фредрик Чери да напише "правилната" книга, наречена "Българските евреи и окончателното решение". От значение за комунистическата манипулация беше и това, че Буби Ардити вече не беше между живите.
- Как да си обясним това, което се случи с Гората България?
- Можем да го обясним единствено с изфабрикуваните по комунистическо време неистини.
- Има ли данни, че случилото се с паметните плочи е резултат от някакъв общ натиск на еврейските дружества в Република Македония, в Гърция в Югославия?
- Нека припомня, че преди две години гръцкото външно министерство издаде книга, посветена на тамошните евреи, пълна с негативизъм към България. Там се твърди, че България била причината гръцките евреи да бъдат депортирани.
- Вероятно има важни подробности, които още не са известни?
- Преди две години научих от сина на Джордж Ърл - колоритния посланик на САЩ в София през 1940-1941, че американският дипломат и цар Борис умували за спасяването на евреите. След 9 септември целият архив на цар Борис и личните му книжа са отнесени в СССР и до ден днешен не са върнати на България. В момента правим постъпки чрез външното министерство на САЩ тези документи да бъдат официално изискани за проучване във Вашингтон. Това е новата мисия на Ейбрахам Фоксман - ръководителя на уважаваната американска Лига против поругаванията. Тази документация най-сетне ще сложи край на манипулациите. Сара Блумфийлд - директорката на Музея на Холокоста във Вашингтон, ми изтъкна, че един от засега трудно преодолимите проблеми е липсата на специалисти историци, които да са изследвали този въпрос.
- Това не е чудно, след като десетилетия наред беше аксиома, че евреите са спасени от комунистическата партия.
- При третирането на темата за Холокоста се акцентира върху ужасното, сполетяло евреите, не върху добрините. Когато през януари т.г. придружавах президента Петър Стоянов и отидохме и в Яд Вашем, използвах случая и казах на проф. Шевах Вайс - директор на мемориала: "Поздрави българския държавен глава за спасението на българските евреи от Холокоста! " Обаче в Яд Вашем е упоменато, че в България 7000 евреи са загинали. Кои са те, питаме ние. А тогавашният посланик на Израел в България Давид Коен се обади и каза, че това били именно евреите от Македония. Получи се много неловко положение. Подобно нещо се случи, когато с посланик Филип Димитров посетихме Еврейския музей, създаден от Стивън Спилбърг в Лос Анжелос. Там в раздела за България пък пише, че в тази страна са живели 63 000 евреи. Очевидно в това число влизат и тези от Тракия и Македония. Значи става дума за евреите в Гърция и Югославия. Едни и същи хора се броят по 2-3 пъти. Когато говорим за един уникален пример на толерантност в цяла Европа, трябва да бъдем прецизни.
- А непременното споменаване на 11-те хиляди жертви от Тракия и Македония не се ли прави, за да се омаловажи заслугата за спасяването на 50-те хиляди?
- Ако подчертаваш колко големи са били страданията, смятат някои еврейски активисти, можеш да получиш от германските организации по-големи компенсации. Помня как през 1996 от Израел дойде тогавашният председател на Кнесета Дан Тихон да освети синагогата. По едно време ме дръпна настрана и ми каза, че е по-добре да не говорим прекалено много за спасяването на българските евреи, защото, ако общото впечатление е, че повече са страдали, те ще бъдат обезщетени. И с този умел според Тихон ход щели да бъдат покрити разноските по старческия дом за български евреи в Израел, построен от изселилия се от България в САЩ бизнесмен Жак Асеов. За паметните плочи в Гората България самите евреи събраха пари по свое желание. Но инициаторите от Лос Анжелос не са дали само 7000 долара, както смята посланик Зисман. Осем души предоставиха по 25 000 долара. Тези пари бяха събрани за поддържането на самия парк, който не е малък. Беше уговорено Н.В. цар Симеон, който има доста приятели в Израел, да дойде на откриването.
- И какво осуети присъствието на цар Симеон на освещаването на Гората през 1994?
- Президентът Желев. Той забрани и на поканени български посланици да присъстват на тържеството в Лос Анжелос през май 1994, когато цар Симеон беше награден от еврейската общност. Лично Джак Мендел - ръководител на еврейската общност на спасените от Унгария и Румъния, даде още 25 000 долара за Гората. На официалната вечеря г-н Мендел каза: "Жалко, че за нас нямаше цар Борис Трети. " Седмица преди деня на освещаването на Гората - октомври 1994, Шимон Перес беше принуден да каже на цар Симеон, че не е уместно да отива в Израел.
- Все пак през 1996 Гората беше открита.
- Въпреки всичко по-важно беше Гората да бъде открита, да има паметна плоча за царя и царицата. И когато настъпи часът на откриването, минути преди да се кача на сцената и да получа наградата, която да бъде предадена на цар Симеон, ме инструктираха да не чета благодарствения текст в грамотата и да кажа, че царят бил възпрепятстван, но ще дойде някой друг път... - Гората едва ли може да се тълкува като жест на изключително признание за България, защото, както ме информираха от нашето посолство, в еврейската държава има над 10 подобни парка, посветени на държави, подпомагали Израел?
- Да, има над 10 такива гори.
- Излиза, че няма нищо изключително в спасяването на българските евреи?
- За съжаление е така. В университетите в Ерусалим и в Тел Авив всяка аудитория, всеки стол носи името на някого.
- Наистина ли беше изненада свалянето на паметните плочи?
- Още през ноември 1999, щом разбрах, че при израелския президент е пристигнало писмо, внушаващо, че изразява общо българско настояване за демонтиране на паметниците, аз съобщих в София. В началото на тази година на международната конференция за Холокоста в Стокхолм, на която присъстваха 20 държавни глави, между тях и българският президент Петър Стоянов, за пореден път името на цар Борис въобще не беше споменато.
- Излиза, че българският парламент реагира по-адекватно?
- Да, аз дори не очаквах от българските депутати такава категорична стъпка. Но това не е достатъчно. Трябва да бъде одобрен текст, че през Втората световна война цар Борис не изпрати войски на Източния фронт и направи възможно оцеляването на 50-те хиляди български евреи. Такова становище на Народното събрание ще има изключителна тежест по света.
- А как е представена България в Музея на Холокоста?
- Там има едно кьоше за България със снимка на Димитър Пешев, което не се е променило с нищо, откакто президентът Стоянов го посети преди 2 години.
- Защо според вас поругаването се случи именно с българските плочи?
- Това не е дело на хулигани, както се твърди. Гората е отдалечена и не е на място, където човек може всеки ден да се разхожда. Онези, които са изцапали паметниците, са изпълнявали указания. Те са дадени от хора като Нир Барух, който се активизира, откакто се сближи с президента Желев. Държа да кажа, че когато в Керен Кайемет в присъствието на независимата комисия начело със съдията Моше Бейски се обсъждаше съдбата на паметниците, Барух представляваше и мнението на сръбските и на македонските евреи. За съжаление ние, евреите, досега не намираме подобаващ начин да изразим благодарността си. Не е въпросът да построим в София паметник за 50 000 долара. Това, което трябва да направим, е да поемем една от големите български болници от национално значение, да я оборудваме изцяло с най-съвременна апаратура, която може да струва и 50 милиона долара, и така да покажем, макар и късно, че ние наистина сме признателни, че бяхме спасени. Да направим нещо сериозно и трайно, което България заслужава.
- С какво ще помогнете на каузата оттук нататък?
- Съвместно с Лигата против поругаванията и Музея на Холокоста ще проуча ролята на цар Борис и да се осветлят изцяло събитията в Македония и Тракия. На 5 декември в седалището на ООН за пръв път ще бъде показан филмът на проф. Михаел Бар Зохар. Домакини на проявата ще бъдат Ейбрахам Фоксман и неговият близък приятел посланик Ричард Холбрук, който е личност със световен авторитет.
Верижна реДакция
Днес решихме да ви предложим вестникарските изяви на хора с писателско самосъзнание, които не крият, че обществените тежнения са част и от персоналните им занимания в изящната словесност. Първенец в дисциплината "белетристични текстове" от вчерашните вестници е "доц. д-р Борислав Йотов, прокурор във Върховната касационна прокуратура (бивша Главна прокуратура). Автор е на 40 художествено-публицистични и научни книги". Бая свободно време трябва да имат прокурорите в България, за да могат да ни натоварят с такава литературна продукция? Но ние на вестник "Дума" безрезервно вярваме: "- За литература или за прокуратура ще разговаряме, господин Йотов? - За литература. - Да, за прокуратура. - Не... ". Точно и ясно. "... Трябва да разберем, че световната глобализация застрашава националната ни независимост, култура, език, писменост, българската идентичност. - Смятате ли да напишете нещо по този въпрос? - Да. Вече работя върху ръкописа си "Прага - сто лица на красотата и антиглобализацията". Изключително сполучливо заглавие! Находка. Носи нещо от очарованието на книгите на Лев Шейнин. Не отстъпва и на "Педагогическа поема". (Ще разкрия облика на движението "Благодарим ви - отивайте си! ").
Това се казва творческа свръхзадача! Ето и кредото на твореца: "Крайно време е да се създаде симбиоза между народната интелигенция и патриотичното войнство, за да я има България. " Същий Захарий Стоянов. Много пише прокурорът, но явно с четенето нещо куца: "Неслучайно проф. Константин Иречек бе написал с болка, че в "България се е родил само един гений - геният на завистта". По наше скромно мнение това го е изрекъл Елин Пелин, скромен писател от първата половина на века, г-н Йотов!
Вместо новини "Монитор" ражда писатели. Според изданието търговецът на хартия от Гренобъл Божидар Чеков също е писател. Има си две книги на български, издадени със собствени средства. И хоп, цяла страница интервю. Защо ли? "Защо българите от Запад могат да гласуват, а не могат да бъдат избирани? (...) Кой се плаши от нашето присъствие в парламента или в преговорите с Евросъюза? ". Честно казано, никой. По-добре Дюма в Париж, отколкото Петрушев в София.
Входът на Съдебната палата бил без охрана тази неделя
СОФИЯ. Към 10 ч. тази неделя служебният вход на Съдебната палата е бил отворен и достъпът бил неограничаван от никого. Това съобщи магистрат, който в същия час отивал да работи по делата си.
В понеделник сутринта прокурор Николай Чирипов, който обяви в пресата, че били подсушвани депутати, а МВР пречело на прокурорската проверка по използването на СРС, се оплака, че е била отваряна служебната му каса и оттам изчезнали материали.
Гръмна бомба за ексшеф на "Болярите"
СОФИЯ. Бомба взриви лека кола ВАЗ през нощта срещу вторник, паркирана пред бл. &numero; 33 в жк "Свобода", съобщи МВР. Адската машина е била поставена на предната лява гума на автомобила на Димитър Димитров и се е задействала в 0,45 ч.. Взривът е потрошил стъклата на сградата до петия етаж, но жертви няма. Два часа преди атентата мъжки глас е сигнализирал за бомбата, като е уточнил, че това е предупреждение за пребиваващия в дома на приятелката си Румен Соколов, който е пострадал леко от взрива. Атентаторът е поискал от бившия зам.-управител на заведението "Болярите" да оттегли жалбата си от полицията срещу Слави Бинев. Според пострадалия Бинев, който е собственик на верига нощни клубове, го бил отвлякъл и рекетирал за пари, получени от чужбина. Хората на Бинев пък категорично отрекоха подобна версия.
Да бъдем наясно
Движението "Път за България" предизвика още с появяването си голям интерес. Много организации и граждани изявиха желание да го подкрепят. Но се чуха и някои опасения. Да не би да се създаде раздвоение в средите на СДС, съответно на ОДС. Да не би да се предизвика ново противопоставяне между институциите. Да не се получи някакво ново СДС, алтернативно на съществуващото.
Това налага своевременно, твърдо и недвусмислено да се каже: "Такова нещо няма! И не може да има! ". "Път за България" се гради върху една проста, ясна и реалистична оценка на предизборната обстановка в страната. У нас има две основни политически сили - СДС и БСП. И една с претенции на балансьор - ДПС. Всяка от основните сили се стреми да привлече към себе си по-малки партии и организации. Реално съществуващи или само номинално присъстващи в политическото пространство. Към същото се стреми, разбира се, и партията балансьор.
Практически шансове да спечелят повече мандати в бъдещото 39-о обикновено народно събрание имат само двете основни политически сили. Заедно с коалициите, които успеят да стъкмят. Партията балансьор не може и не разчита да ги изпревари. Тя залага на това, че никоя от основните сили сама няма да спечели необходимото мнозинство. И ще зависи от подкрепата на балансьора. Който ще я шантажира, рекетира и разиграва, както си иска.
Българският избирател е изправен пред съдбоносното решение. Да повери управлението на една дясна, съответно на една лява коалиция или да го остави фактически в ръцете на партията балансьор.
Страната изпита вече на гърба си и трите възможности. Ляво управление на Жан Виденов. Дясно управление на Иван Костов. И управления, зависещи по-малко или повече от балансьора - кабинетите на Филип Димитров и Любен Беров.
Едва ли е необходимо да се доказва, че левите правителства - самостоятелни или зависещи от подкрепата на ДПС - се провалиха с гръм. Създадоха кредитните милионери. Съсипаха стопанството. Предизвикаха катастрофална инфлация. Доведоха повечето банки до фалит. Отвориха вратите на масовата престъпност. Насърчиха корупцията. Изолираха страната външнополитически. И затова нито едно от тях не можа да изкара четиригодишния парламентарен мандат.
Правителството на ОДС единствено се справи със своята задача. То започна структурната реформа, за необходимостта от която всички говореха, но към която никой не посмя да пристъпи. С това то пое риска да се увеличи безработицата, вместо да се поддържат с държавни субсидии губещите предприятия, които вместо да създават, изяждат националния доход. То успя да увеличи донякъде реалните доходи и пенсии. Въпреки трикратното поскъпване на петрола и повишаването курса на долара. То заздрави финансово-кредитната система. Гарантира спестяванията на гражданите. Увеличи няколко пъти валутния резерв. И обузда инфлацията в международно допустими граници. То се справи до голяма степен с масовата и организирана престъпност. Пребори се с контрабандата. Особено с тази на наркотици. И най-важното, спечели доверието на международната общественост и откри пътя към евроатлантическите общности.
Политиката на десницата въпреки всичките си слабости и грешки е в общи линии правилна. Това го признава и президентът. И затова тази линия трябва да се подкрепя. Тя трябва да се следва и от бъдещото правителство. А това може да става само пак от едно правителство на ОДС.
Изхождайки от такава политическа оценка на предизборната обстановка, движението "Път за България" се създаде, за да обедини усилията на всички партийно неорганизирани, честни, почтени и национално ориентирани граждани за пълна и решителна подкрепа на ОДС в предстоящите съдбоносни избори.
"Път за България" не предлага никаква своя програма, различна от тази на правителството. Защото такава алтернативна програма може да предизвика само разколебаване и раздвоение. Движението не се меси във вътрешните проблеми на СДС или на ОДС. То ги приема такива, каквито са, и каквито ще станат в своето развитие до изборите. То приема левицата и десницата такива, каквито са днес, а не такива, каквито обещават да станат. И преценява реалистично, че въпреки допуснатите негативи СДС и неговите коалиционни партньори сочат единствения спасителен път за България. Защото другата възможност - управление на БСП и коалиция със или без подкрепата на ДПС, е доказано катастрофална. Тя е просто гибелна.
Затова именно "Път за България" призовава всички, които не вярват на комунистите и на техните приятели от ДПС, да приглушат възраженията и възмущенията си от действията на някои недостойни седесари. Колкото и основателни да са тези възражения и възмущения. То ги призовава да забравят всички обиди и несправедливости, които са претърпели. Да преодолеят апатията и разочарованието си. И да застанат пак под синьото знаме на своите първи надежди. Защото ако СДС спечели изборите и продължи да управлява, той ще съумее да се освободи от грешните действия и хора, които разколебаха доверието в него. Както впрочем вече е започнало да го прави.
Но предоставим ли властта отново на национално безотговорните БСП и ДПС, всичко отива по дяволите.
Документ
Решение на НС на СДС от 28. ХI.2000 г. НС на СДС задължава областните ръководства на СДС:
1. Да представят актуализиран списък на членовете на областните и общински съвети на СДС със съответната длъжност в структурите и органите.
2. Да представят отчет на програмите за развитието на местните клубове.
Срок 10. ХII.2000 г. Правилник за прилагането на части от глави 5, 6 и 9 от Устава на СДС относно изграждането на областните и общинските структури и органи на СДС, избор и промяна на ръководствата им на основание чл. 32, ал. 3 от устава
1. На територията на всяка област се изгражда областен съвет, който се състои от членовете, изрично посочени в чл. 20, ал. 1 от устава.
2. Областното ръководство на СДС може да бъде избирано само от състава на областния съвет. Не може да бъде избиран за член на ръководството лице, което не е член на областния съвет.
3. Заседанието на областния съвет е редовно, когато кворумът е повече от половината от членовете. За избрани в ръководството се смятат лицата, получили повече от половината от гласовете на присъстващите с право на глас.
4. Мандатът на ръководството е за срок от две години. Предсрочно прекратяване на мандат на областно ръководство е недопустимо.
5. Промяна в състав на областно ръководство може да се извърши само след подаване на оставка, изключване или смърт. Попълването на състав на ръководство се съгласува предварително с главния секретар на СДС.
6. Избраните нови членове на областното ръководство осъществяват дейността си до приключване на мандата на цялото ръководство.
7. Областният съвет не може да извършва промяна на представители на съответния общински съвет в него.
8. Общинският съвет променя своите представители в областния съвет в случай на изтичане на мандат, подаване на оставка, снемане от партийна длъжност, изключване или смърт.
9. На територията на всяка община чрез пряк избор се формира общинско ръководство на СДС.
10. Мандатът на общинското ръководство е за срок от две години.
11. Предсрочно прекратяване на мандат на избрано общинско ръководство е допустимо:
12. Промяна в състав на общинско ръководство може да се извърши само при подаване на оставка, снемане от партийна длъжност, изключване или смърт.
13. В случаите на подадена оставка, снемане от партийна длъжност, изключване или смърт на председател на общинско ръководство се провежда избор на нов председател с пряко гласуване от събранието на общинската организация.
14. В останалите случаи попълването на общинско ръководство при хипотезата на т. 12 от този правилник може да става по аналогия с чл. 16, ал. 5 от устава от състава на общинския съвет с негово решение.
15. Новоизбраните членове на общинското ръководство осъществяват дейността си до приключване на мандата на цялото ръководство.
16.* Подновяването на плащанията на членски внос след период на прекъсване започва от неплатеното тримесечие към момента на прекъсването.
*Т. 16 е допълнение на Правилника за финансов ред в структурите на СДС.
Евроинтеграцията и визите през призмата на геополитиката
Геополитика е едно от най-често употребяваните думи в българския политически речник през изтичащия месец. Тя означава връзка, съотношение между политиката на държавите и географското им положение.
Причина да се заговори усилено за геополитика стана визовият въпрос, на който трябва да дадат отговор в следващите дни министрите на вътрешните работи и правосъдието на 15-те страни от Европейския съюз. Категоричното искане на България да бъде извадена безусловно от негативния визов списък на ЕС и да получи незабавно безвизов режим, защото е изпълнила шенгенските изисквания, предизвика прецизиране и ясно формулиране на българските позиции в навечерието на решаващата за бъдещето на Европа среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС в Ница на 7 и 8 декември. Към тях ще се присъединят и ръководителите на страните-кандидатки за членство.
Тласък на дискусията по визовия въпрос даде председателят на парламентарната Комисия за външна и интеграционна политика Асен Агов с изявлението си, че ако не получи безвизов режим, България трябва да обмисли излизане от пакта за стабилност. Мнозина побързаха да охулят идеята за обвързване на визите и Пакта и да поискат оставка на нейния автор. Но хората, занимаващи се с парламентарна дипломация, могат да си позволят да изразяват публично, в прав текст и в изострена форма онова, което е немислимо да изрекат дипломати от изпълнителната власт. Освен това е наивно да се смята, че политик с ерудицията и опита на Асен Агов би подхвърлил случайни или необмислени приказки. Точно обратното - резки и на пръв поглед шокиращи мнения, изречени от хора на ключови постове в парламентарната дипломация, са подходящо начало на дискусия по жизнено важни за държавата въпроси, в която се избистрят позициите на политическата класа и на цялото общество.
В този процес се включиха изпълнителната и законодателната власт, политическите организации, медиите, неправителствени структури, граждани. Правителството предизвика дебат с европейските партньори за геополитическото бъдеще на България, в който взеха участие голям брой хора от най-високите етажи на управлението в страните от Европейския съюз.
Стратегическият курс към евроатлантическа интеграция, обявен от Обединените демократични сили през 1997 и отстояван неотклонно близо четири години, бе аргументиран с националните интереси на България в дискусията по визовия проблем. От геополитическа гледна точка бе направено разграничение между европейската интеграция като приоритет номер едно и регионалната политика, която се изразява в гарантиране на стабилност и сътрудничество, но няма за цел регионална интеграция. Безвизовият режим е част от евроинтеграционния процес, защото България води преговори с Европейския съюз за присъединяване и защото е изпълнила шенгенските изисквания, свързани с граничния контрол и мерките за борба с нелегалната миграция и престъпността.
Общественото внимание у нас през последните седмици бе насочено преди всичко към визовия въпрос, но в същото време България изрази позицията си по още един геополитически проблем, засягащ бъдещето на Европа - реформите в институциите на Европейския съюз, които ще направят възможно неговото разширяване.
Франция, която е ротационен председател на ЕС до края на годината и ще бъде домакин на срещата на държавните и правителствените ръководители в Ница на 7 и 8 декември, събра на европейска конференция в град Сошо на 23 ноември външните министри на 15-те страни от Евросъюза и на 13-те кандидатки за членство. На конференцията бе представен ходът на преговорите в ЕС за реформиране на неговите институции с оглед на успешното им бъдещо функциониране с 28 държави членки. Изслушани бяха за първи път и позициите на страните кандидатки по институционните реформи.
Основните елементи на реформите са:
Отделните държави в ЕС имат различни и често конфликтни виждания, поради които преговорите за институционните реформи, започнали в началото на годината в рамките на Междуправителствената конференция (МПК), се сблъскаха с огромни трудности. ЕС си поставя за цел на срещата в Ница да се постигне споразумение по институционните реформи, които да завършат до 2002 г., и така да се открие пътят към приемане на нови членове.
Външният министър Надежда Михайлова представи в Сошо позицията на България по институционните реформи в ЕС. Що се отнася до състава на Еврокомисията, България е за формулата всяка страна да участва с по един комисар, защото така се гарантира представителство на всички страни. (В момента комисията се състои от 20 членове - по двама от големите държави: Франция, Германия, Великобритания, Италия и Испания, и по един от останалите 10. Между вариантите, предлагани на преговорите в МПК, са по един комисар от всяка страна, което предполага комисията непрекъснато да увеличава състава си, или ограничаване на броя на комисарите и въвеждане на ротация.) По въпроса за относителната тежест на гласовете в Съвета на министрите България смята, че трябва да бъде запазено равновесието между големи и малки страни, което отчита преди всичко броя на населението. По въпроса за квалифицираното мнозинство България е на мнение, че прилагането му трябва да е правило, а изключение да се прави при решения от конституционен характер, за които е необходимо единодушие. (Сега решенията се взимат с единодушие. Между вариантите, предлагани на преговорите, е да се въведе принципът на "двойно квалифицирано мнозинство", съставено от квалифициран брой на гласовете и брой на представени жители. Предложен е и вариант за въвеждане на "блокиращо малцинство", което обаче се възприема като възможност за "скрито вето" от страна на по-малките страни.)
Въпреки оставащите разногласия между 15-те страни членки по детайлите на тази извънредно сложна реформа лидерите на ЕС се надяват, че до срещата в Ница ще бъде постигнат компромис, който да доведе до споразумение. Само след одобряване на институционните реформи от държавните и правителствените ръководители в Ница ЕС ще е в състояние да изпълни обещанието на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, че 13-те страни кандидатки могат да очакват ясен сигнал и твърд ангажимент по графика за разширявене. В Ница ще има резултат, защото иначе проектът за разширяването ще бъде застрашен, каза Ферхойген в Сошо.
Европа иска да назначим още екологични чиновници
СОФИЯ. България спешно трябва да назначи нова партида екологични чиновници, препоръча вчера зам.-комисарят по околната среда Жан-Франсоа Верстринге. Това е едно от условията на Европейския съюз, за да отворим главата "Екология" в началото на следващата година. Второто изискване към страната ни е да увеличим двойно парите за околната среда. Очаква се през януари Съветът на министрите да обяви началото на преговорите в областта на околната среда. Ако обаче държавите не изпълнят изискванията на Европейската комисия през първите шест месеца, разговорите ще бъдат прекратени.
Европейските ориентири и българските парадокси
Понятията левица и десница играят важна роля във формирането на гражданската политическата култура в модерните демократични общества. Дори критиците на политическия биполярен модел (обикновено протагонистите на политическия център) трудно могат да оборят с рационални аргументи несъмненото предимство от гледна точка на идентификация от страна на избирателите на отчетливото ситуиране на политическите субекти в единия или другия край на политическия спектър. Освен това чрез понятията ляво и дясно разноликият свят на политиката значително се опростява и това позволява изграждането на консолидирани образи, при това в условията на неизбежното наличие на външни признаци, които иначе изглеждат като съдържащи в себе си неразрешими противоречия.
Лявото и дясното като категории притежават едно друго важно предимство в реализирането на функцията им за осигуряване на разпознаваемост на елементите, съставляващи политическия спектър. Макар и специфичното им съдържание да се променя с течение на времето, те все пак си остават полезни, продължавайки да изпълняват своите експресивни и организиращи функции. Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) например може и да не е толкова "работническа" или толкова "социалистическа" както по времето на Гражданската война в Испания през 30-те, но със сигурност не може да бъде сбъркана с Фалангата или пък с клерикалните партии и уплътнява в не по-малка степен наличния обсег на влияние на левицата в страната.
В този смисъл левицата и десницата като основни идентификационни понятия в политическия речник си остават относително стабилно стационирани компоненти на системата.
Разбира се, социалната динамика и перманентните изменения в обществените отношения неизбежно имат за следствие еволюирането на отделните компоненти в доктрините на политическите сили. Нещо повече - при достигането на определен предел на натрупване на иновационни идеи се стига до коренна подмяна на субектите и иделогическите конструкти, които въплъщават левицата и десницата като двете основни противоположности в сферата на политиката. Така до утвърждаването на марксизма за "ляв" се схваща "либерализмът", а за десен - консерватизмът. С въвеждането на общото избирателно право либерализмът се придвижва в дясната половина на политическия спектър, изтласкан от социализма и комунизма, докато консерватизмът се придвижва в посока на все по-умерената либерална политическа мисъл. Така във Великобритания Либералната партия отстъпва изцяло мястото си на Лейбъристката в двупартийния политически модел.
В горещите моменти на студената война на Запад всичко ляво (с право или не) се отъждествява със заплахата от Изток. Това принуждава например притиснатата в ъгъла (след петнадесетгодишно управление на християндемократите) Германска социалдемократическа партия да се отърси изцяло чрез своята Годесбергска програма от 1959 от всички остатъчни елементи на марксизма в доктрината си и да трансформира почти радикално своите послания към избирателите.
Постепенно обаче с масовизирането на политическите партии, с налагането на политическата сцена на формации от "catch-all" тип и дясното, и лявото се придвижват плавно в своите позиции в посока към центъра. При все това тази тенденция не размива докрай идентичността на нейните носители. Биха могли да бъдат приложени редица обяснителни схеми за този ефект, но като че ли в основата му стои характерното за човешката психика дуалистично по своя характер възприемане на заобикалящия ни свят. Менталността намира своите здрави опори и ориентири в противостоящи категории като ляво и дясно, истина-лъжа, добро-лошо, черно и бяло и пр. В политиката тази противопоставеност най-често е заменена от по-непретенциозни и по-неутрални символни контрапункции, като например синьо-червеното, символизиращо дясно-лявото в Испания, Италия, Франция, България.
И все пак посочената конвергенция води в различна степен до размиването на понятията, до взаимни претенции от страна и на десницата, и на левицата за заимстване на идеи, до концентриране на политическия дебат върху нюансите вместо върху по-комплексни противоречия.
В глобализиращият се свят лявото и дясното не могат вече да се възприемат като символи на партиите на труда в първия случай и на капитала във втория. Те постепенно се превърщат в специфични концепции за приспособяване към глобализацията. Вече почти не е от значение дали става въпрос за програми и стратегии, акцентиращи върху публична и държавна собственост, или за приватизационни програми и политика на облекчено данъчно облагане. Ключовата дума е конкурентност в международен план, независимо от това кой е носителят й - частната корпорация или държавната компания-монополист. В съчетание с галопиращите вътрешни социални динамики, технологичните скокове, огромните по своите обеми мигновено пресичащи границите капитали, налагането на постмодерните ценности и появата на непознати по-рано социални групи тези нови предпоставки породиха значими идеологически трансформации. Зараждането на лявата доктрина на "Третият път" и на дясната "Единство в многообразието" се дължат именно на тези изменения.
В сравнение с тяхното съдържание идеологическите обвивки на левицата и десницата в България изглеждат направо примитивни. Разбира се, спецификата на икономическите условия, на политическата култура, на социалните релации и прочее донякъде оправдава наличната дистанция между лявото и дясното в българските им и в европейските им варианти. Те обаче не обясняват всичко и не оправдават доктриналната им нищета и съответно светогледна незавършеност.
Разбира се, за най-верен показател за съизмеримост на европейския или неевропейския характер на българските политически сили можем да вземем тяхната принадлежност (респ. непринадлежност) към паневропейските партийни формации, които се явяват главно Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС). И докато българската десница е представена в ЕНП от две парламентарно представени сили - партията СДС и коалицията Народен съюз (БЗНС-НС и Демократическата партия), формиращи заедно парламентарното мнозинство, то левицата има за свой пълноправен представител в ПЕС единствено извънпарламентарната БСДП. Неуспехът на Евролевицата да формира жизнена и конкурентна на социалистическата идея социалдемокрация по-всяка вероятност за дълго ще замрази статута й в ПЕС на ниво "наблюдател".
Причините за безспорното предимство на десницата в европейски план обаче биха могли да се интерпретират нееднозначно. Едното от най-разпространените обяснения е геополитическото. Именно десните политически формации, най-вече в лицето на СДС и Народен съюз, се явяват основните гаранти за европейската и евроатлантическата ориентация на страната. В този смисъл интегрирането им в ЕНП може да се разглежда като прилагане на инструментариум от страна на европейската десница за укрепването на "европейското лоби" в България. Тази теза свръхакцентира върху европейския интерес на Балканите в противовес на други интереси, справедливо свързвани с представителите на левицата у нас, с разпадащата се югославска левица и отчести с гръцката ПАСОК. Поведението на БСП през целия десетгодишен период на прехода в известен смисъл подкрепя една подобна интерпретация - като се започне с тактиката на мълчаливото изчакване по време на августовския московски пуч от 1991 и се стигне до антиевропейската и антинатовска истерия, раздухана от социалистите по време на войната за Косово.
Възприемането на една такава теза, обясняваща факта на европейската приобщеност на българската десница и изолацията от страна на левицата в Европа на българската с мотиви единствено от геополитическо естество, крие рискове за непълнота, опростенчество и пренебрегване на някои съществени фактори. В частност такива са приемането на "Хартата за ценностите на СДС като християндемократическа партия" и системните усилия за прилагането й в противовес на предпочитанията на БСП на неевропейски идеологически конструкти като "демократичен социализъм", аналогичен в ЕС единствено на възприетия такъв от Партията на демократичния социализъм, наследила в обединена Германия бившите източногермански комунисти.
Това обяснение пренебрегва и други диаметрално противоположни позиции в българската политика, които ярко илюстрират европейския облик на дясната и наследената антиевропейска и антимодерна визия на лявата й половина. Например записаните в програмните документи на 44-ия конгрес на БСП атавистични постановки като "БСП определя като своя историческа цел преодоляването на капитализма", "не приема антинаучната и антиисторическа теза за безалтернативността на капитализма" и "държавата ще участва в икономиката, но не по административен, а по икономически начин" не само влизат в рязко противоречие с основните постижения на настоящото дясно по своята философия правителство - преструктурирането на икономиката, поканата за преговори за членство в ЕС и пр., но и поставят под въпрос съхраняването на европейския консенсус в българското общество.
Ето защо вземането под внимание единствено на фактора противопоставяне между проруска и проевропейска ориентация не дава задоволителен отговор за причините относно съществуването на наличните значими различия в степените на европейската легитимация на левицата в България - от една страна, и на десницата - от друга.
Непремереното предоверяване на тези, принадлежащи към другата крайност - тотално демонизиране на лявото за сметка на пълното идеализиране и евроизиране на дясното - също не би било от полза за безпристрастния и рационален анализ. Европейските ориентири лесно насочват към недостатъците и на двете половини на българския политически спектър.
Възприетата стратегия на БСП за търсене на частична европейска легитимация чрез проекта "Нова левица" едва ли ще "трансплантира" европейски тип политическа модерност от евентуалните "донори" БСДП, ПСД и ОБТ. Нещо повече - този експеримент активизира и ще продължи да активизира крайнолевите вътрешнопартийни фракции. Освен това, от друга страна, ПСД и ОБТ имат съмнителни шансове за признание от страна на ПЕС, докато БСДП трудно ще се отърси от своята закостеняла, застинала във времето идеологическа ретроградност, характерна за повечето от т.нар. "традиционни партии".
Разширяването на обхвата на експеримента за модернизацията и консолидацията на левицата чрез интензификацията на политическия диалог със самоопределилото се като "либерално" Движение за права и свободи води единствено до задълбочаване и "разливане" на идеологическата криза от ляво в посока към центъра. Този процес, афиширан от участниците в него като конституиране на "социаллиберален модел" в европейския си вариант се явява като социален либерализъм (либерализирана икономика, съчетана с минимализирана социална политика, или "Третият път"), докато в българския се разглежда като "либерален социализъм" (по израза на Цоня Събчева, вж. сп. "Политика", бр. 3) , което пък много напомня на управленската философия на кабинетите Беров и Виденов.
Европейският социаллиберален модел залага на конкретната програма на авторитети като Гидънс - минимум държавна намеса в икономиката, нулева държавна собственост, отваряне към глобализационните процеси, гъвкав пазар на труда и акцент върху екологията. Българският му вариант носи белега на своята еклектика, породена от циничната политическа аритметика (сумарно постигане на парламентарно мнозинство) и предлага поредните стъпки назад и ревизии на реформите - преразглеждане на приватизационните сделки, излизане от системата на валутен борд и съответно на финансова стабилност и пр. Същевременно съществени елементи от програмата на българската десница също трудно се вписват в европейските им еквиваленти. Именно европейската десница (и най-вече ХДС) реализира прословутия модел на т.нар. "социално пазарно стопанство", който в България е лансиран (разбира се, само като безсъдържателно афиширана идея) от левите политически субекти. В случая обаче е обезпокоителен не толкова фактът, че за представителите на десните партии в България "социално" звучи като мръсна дума и е тема табу, колкото неразбирането и неприлагането на предимствата, характеризиращи "социалното пазарно стопанство". Характерното за него съчетание между свобода на личната инициатива, създаване на условия за икономическа ефективност и насърчаване на корпоративната и персонална социална ангажираност е невъзможно без подчиняването му както на икономически целесъобразни, така и етически обосновани съображения.
Последното, както знаем, е нещо твърде нехарактерно и чуждо за българската политика и общество. И няма как да бъде иначе предвид несъстоялото се възраждане на традиционните ценности на българина. Нещо, за което и държавната политика носи отговорност - узаконеното разделение на църквата, липсата на вероучение в българските училища, разлагането на семейните устои в резултат на високия процент на преминалите прага на бедността, масовизацията на употреба на опиати от младите и пр. Дори и разглеждани не в тяхната сложна цялост, липсващите компоненти на типичната европейска дясна политика в България са тревожно много. Прекалено бавното отдръпване на държавата и съответно на бюрократичния апарат от икономиката, липсата на правно регулирана среда, която да създава условия трансформиращата се собственост (с над 70% дял на частната) да генерира растеж и мултиплициране на обществените блага, ограничения кредитен ресурс за предприемачеството и пр. Така липсата на социална и идейна основа за формирането на влиятелна и автентична българска християндемокрация се явява като своего рода цивилизационна пречка и за философското, и за прагматичното осмисляне и цялостното реализиране на базисните постулати на европейската десница.
Европейският съюз финансира в енергетика, ориентирана към бъдещето
"Виновникът", за да има български партньор по европейската програма ECOS-OUVERTURE - община Априлци, е г-н Стратос Субасакис, преживял тук две години и половина от своя живот. Обичам България като роден дом, казва основателят на Областния енергиен център в Ловеч. Нужно е ние, балканските хора, да променим начина си на мислене, да уважаваме природата, защото иначе тя ще ни отмъсти, е неговото верую.
Идеята се родила преди две години, разказва г-н Субасакис. Обмисляли я заедно с Техническия университет в Атина, организацията в Еврос,специализирала се в инициирането и осъществяването на проекти на ЕС "Димосинетеристики Етериа "Еврос", австрийската консултанска фирма "Аустро-контрол", община Априлци и Областния енергиен център в Ловеч. Много плам вложили в начинанието тогавашният кмет на Априлци (сега зам. областен управител) Стоян Иванов и главният секретар на областната администрация в Ловеч Габриела Бакалова.
Една добра идея в главата не стига
Може да имате много прекрасни идеи в главата си, но стоят ли си там, нищо няма да излезе от това, обича да казва Стратос. Кандидатствахме пред Европейската комисия, като решихме даобединим усилията си, разказва той за патилата си. Имало е 400 (!) предложения за подобен проект от различни страни, но нашият се е оказал най-добрият.
Вписваме се в "Бялата книга" на Европа
Чрез демонстрационния проект, който ще използва възобновяеми източници, в частност биомаса - дървесни и други органични отпадъци, неговите инициатори искат да покажат на хората как сградите могат да се отопляват централизирано - едновременно икономично и щадящо природата. Досега топлехме индивидуално жилищата си, режейки и изгаряйки дървета. Идеята на "BIODIST" е да не се унищожават здравите дървета, а само болните, да се използват отпадъците от горските стопанства и дървообработващата промишленост, да се почистят санитарно земята и горите. Огромните пожари през отминалото лято са един особено показателен пример как пораженията могат да влязат в употреба.
Австрия има успешен опит в строителството на централи, използващи за гориво биомаса. Там по този проблем се работи от 20-30 години. Мотивацията се обяснява от експертите с преобладаващия горист релеф на страната. Австрийските дунавски електроцентрали например, разказват инженерите Томас Хофман и Херберт Бренер от специализираната в това направление консултантска фирма "Аустро-контрол", вадят за целта плаващи дървета от реката. С такава инсталация в Каутцен преди десет години са се противопоставили на строителството на ядрена централа.
Фирмата се занимава с алтернативни енергии, опазващи околната среда, от десет години се е специализирала в областта на изгарянето на биомасата. Разработвала е включително и инсталации за обезсоляване на морската вода.
Европейският съюз кофинансира с предимство инфраструктурни проекти и особено такива, при които се използват възобновяеми източници. Затова за партньори по проекта са били австрийците.
Защо Априлци?
