На следващата сесия на Смесения консултативен комитет (СКК) в белгийската столица ще се обсъждат именно проблемите на потребителите. Тренчев вчера се похвали, че преди седмица в Брюксел е говорил срещу България. Докато на заседанието на СКК Божидар Данев и Желязко Христов показвали снимки от страната ни с красиви магазини, синдикалистът извадил сцени от пазарите и уверявал, че сме изтровени с ментета.
Милошевич пак влезе в новините
БЕЛГРАД. Бившият югославски президент Слободан Милошевич изненадващо се появи в понеделник вечерта по телевизията за пръв път след падането си от власт в началото на октомври. Държавната телевизия Ю-Инфо, за която се смята, че поддържа близки връзки с неговия антураж, излъчи репортаж с обръщение на бившия президент към членове на соцпартията в навечерието на насрочения за събота партиен конгрес. В него той пледираше пред съпартийците си, че конгресът трябва да се превърне в конгрес на единството. В коментар към репортажа Ю-Инфо посочи, че Милошевич се радва на голяма подкрепа и може да бъде преизбран за шеф на социалистическата партия.
Милошевич се готви да остане в политиката
БЕЛГРАД. Бившият югославски президент Слободан Милошевич изненадващо се появи в понеделник вечерта по телевизията за пръв път след падането си от власт в началото на октомври. Държавната телевизия Ю-Инфо, за която се смята, че поддържа близки връзки с антуража на Милошевич, излъчи репортаж с обръщение на бившия президент към членове на соцпартията в навечерието на насрочения за събота партиен конгрес. Бившият президент пледираше пред съпартийците си, че конгресът трябва да се превърне в конгрес на единството. В коментар към репортажа Ю-Инфо посочи, че Милошевич се радва на голяма подкрепа и може да бъде преизбран за шеф на социалистическата партия.
Бившият президент освен това атакува политическите си противници, които "готвели сценарии за разрушаване на държавата, на икономиката и на социалистическата партия, която е единственият гарант за защитата на националните интереси". Политици от Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС) контрираха, че това е опит на Милошевич, както да остане в политиката, така и да свали от себе си отговорността за разрухата в Югославия като следствие от дългото му управление.
Милошевич подготвя политическото си завръщане, коментира АП и допълва, че той продължава да живее в резиденцията си в белградския квартал Дедине, да се разхожда из градината, държейки под ръка съпругата си Мира Маркович и е охраняван от 100-на верни и добре въоръжени войници, ръководени от дългогодишния му бодигард ген. Сента Миленкович.
Югославският външен министър Горан Свиланович посочи по време на вчерашната си визита в Гърция, че Белград иска да установи дипломатически отношения с Босна и да работи с Албания за нормализиране на ситуацията в Косово. Той изтъкна след срещата си с гръцкия си колега Георгиос Папандреу, че Югославия ще зачита границите в региона и ще бъде гарант за териториалната цялост на своите съседи. Днес Свиланович ще пристигне в Сараево за разговори по въпроса. Същевременно източници от Белград посочиха, че Югославия възнамерява бързо да установи дипломатически отношения и със Словения. Албанският премиер Илир Мета косвено отговори на Свиланович, като заяви, че Тирана е готова да възстанови отношенията си с Белград, ако Югославия остане на пътя на демократичните реформи. Важна стъпка към предефиниране на отношенията между държавите от бившата югофедерация е срещата в края на седмицата в Загреб, на която югославската делегация ще бъде водена от президента Воислав Кощуница.
Моден експерт анализиран библиогрфаски
Най-изявеният български моден спец доц. Любомир Стойков стана обект на биографичен и библиографски интерес. Утре в Народната библиотека ще бъде представена книга на Силвия Къдрева за него, в която е представена дейността му от 1974 г. до днес. Биобиблиографията за университетския преподавател и моден експерт е на два езика - български и английски, а в чест на премиерата й между лавиците на националното ни книгохранилище ще дефилират манекенки с най-новите тоалети на "Живанши" и Джина Ник.
Над 30 хиляди са вече наркоманите у нас
СОФИЯ. Повече от 30 хиляди са зависимите от хероин в страната, огромен процент от тях е концентриран в София. Това съобщи вчера директорът на Националния център по наркомании Георги Василев на представянето на националната програма за зависими пациенти. Програмата ще бъде предложена на Министерството на здравеопазването и след това ще бъде внесена в Националния съвет по наркотични вещества, допълни Василев. Тя цели да регламентира дейността на всички неправителствени организации, занимаващи се с този проблем, както и да уреди финансирането им.
Националното чувство не е дреха, която да съблечеш по прищявка
Петър Петров е извън България от 32 години. Бъдещата му съпруга, благодарение на която след 7-годишно ходене по мъките напуска страната, е австрийка от словенски произход, университетска преподавателка по старобългарски и новобългарски език. Г-н Петров е завършил право в Софийския университет през 1951, после 5 години е без работа. През 1956 му позволяват да практикува и става юрисконсулт в Стара Загора. През 1961-1966 следва задочно външна търговия. В Залцбург е работил в голяма международна спедиторска фирма. Паралелно е водил курсове по български език в университета. Вече е пенсионер и помага на България като консултант и придружител на немскоезични бизнесделегации.
- Как усещате България след толкова години, господин Петров?
- Чувствам я вече не толкова като родина, а като религия. В гърдите ми туптят две сърца - едно за Австрия и едно за България. Националното чувство не е дреха, която в определен момент по прищявка можеш просто да съблечеш и да се издокараш с нещо друго. Има българи на Запад, които държат дебело да подчертаят колко надълбоко са се интегрирали в страната, в която живеят. Но е достатъчно да поговориш с тях 15 минути, за да усетиш, че, образно казано, краката им още миришат на свински цървули.
- С какви политически убеждения напуснахте родината?
- В нашето семейство сме потомствени земеделци. Членувах в младежкия БЗНС до забраната му. Като емигрант редовно сътрудничих на Искър Шуманов в двата издавани от него зад граница месечни вестника, защото духовно се чувствах причастен към земеделската идея.
- А какво е становището ви за политическата ситуация у нас в момента?
- От разговорите, които имах из страната, оставам с убеждението, че хората не приемат и не могат да приемат, че една партия като БСП следва да бъде допусната пак до властта и че ако това се случи, тя би променила нещата към по-добро. Но има и осезаема неудовлетвореност, че повишените, може би прекалено високи очаквания, не са се оправдали пълноценно досега. Усилията на изпълнителната власт трябва да се насочат към активизиране на обезсърчените гласоподаватели антикомунисти, за да не се въздържат от участие в изборите. Не гласувайки, те ще подпомогнат политическата сила, която всъщност категорично отхвърлят. Всеки въздържал се от гласуване българин допълнително ще забави приближаването на родината и към европейските стандарти. Макар гражданинът не е гласувал точно защото е недоволен, че скоростта на движение към Европа не е достатъчно висока.
- И все пак има ли шансове за промяна на манталитета на съвременния българин, след като очевидно това е един от най-големите проблеми за България?
- Хората от моето поколение бяха активни докъм 70-те години. Това бяха подчертано почтени българи с традиционното за онова време домашно възпитание. Когато през 1968 отидох в Австрия, там се говореше за корупция, а за мен това беше непознато понятие. Когато твърдях, че думата подкуп у нас фигурира само в текст на наказателния кодекс, австрийците не ми вярваха и мислеха, че разхубавявам България в стила на комунистическата пропаганда. Социалистическият манталитет е нещо коренно различно от онова, което помня от младежките си години.
- Политолози изтъкват, че както нацизмът е траял определен период и после е бил нужен период със същата продължителност, за да бъдат излекувани последиците, така след 50-годишния комунизъм ще е нужен още половин век за "обезпаразитяване"?
- Теоретично е така, но съм оптимист, защото постепенната промяна на икономическото положение неусетно ще промени и мисленето на хората, а престъпността ще намалее, защото сега както икономическите, така и социалните условия се променят несравнимо по-бързо, отколкото преди 50-60 години.
- Как може да се обясни един такъв парадокс, че в България, която е била селска държава и земята е била основна ценност, днес хората на село по-често подкрепят комунистите, макар че е имало толкова голяма съпротива при колективизацията?
- Аз съм роден в малко село в Източните Родопи, казва се Черна могила и е на 20 км от Харманли. Като гледам братовчедите си, които още живеят там, си давам сметка за това какви са пораженията върху психиката на селския човек. В Черна могила все още има хора, които тероризират населението.
На председателя на местната земеделска дружба му запалиха 30 кошера пчели. После опожарили и училището, строено още през 1928, и не могат да намерят извършителите, макар на ухо да се говори кои са. Терорът се упражнява по селата от старата номенклатура, която едва сега усеща, че почва да губи позиции и става все по-агресивна и по-брутална. Навремето в моето село един егрек да пламне, веднага залавяха престъпника и го предаваха на властите. И най-дребната кражба се наказваше. А сега какво става?! Страхът просто парализира хората. Наблюдават се ситуации както в кърджалийско време.
- Тъй като сте се занимавали и с български език в Австрия, не мога да не ви попитам какво мислите за нарочената у нас за еретична теза на залцбургския българист проф. Кронщайнер да въведем паралелно и писане на латиница с оглед по-лесно приобщаване към Европа в определени области?
- Аз също смятам, че върху българските продукти за износ обозначенията трябва да бъдат и на латиница. Иначе пълната замяна на кирилицата с латиница е безсмислена и невъзможна. Това би означавало генерацията млади българи след 30-40 години да не могат да разчитат добре огромното книжовно богатство, съхранявано днес в нашите библиотеки. Като пример мога да посоча мои приятели турци - учители и научни работници. Те се оплакват, че не могат да ползват турската литература, създадена в страната им преди въвеждането на латиницата. В своята "Кратка история на Англия" английският историк Джордж Тревилиан изтъква, че със създаването на славянската азбука от братята Кирил и Методий в Европа се ражда и нова цивилизация. Аз отдавна познавам работата на проф. Кронщайнер, защото съпругата ми беше негова асистентка. За г-н Кронщайнер може да се каже, че е безспорен авторитет и щом напише нещо, то може само да бъде цитирано, не и оспорвано. Всъщност атаката срещу него е предизвикана не само от това, че е антикомунист, а и от разюзданата враждебност на наши българисти, които са в открит конфликт с този уважаван учен. Те имат лични сметки за уреждане с професора и смятат, че, подклаждайки отпор срещу него от София, постигат целта си. Проф. Ото Кронщайнер е искрен и безкористен приятел на България. Той е сред малцината българисти и слависти, които говорят за старобългарски език като старобългарски, а не като църковнославянски. А по езиковия спор с македонските слависти е безрезервно на позицията на БАН.
- А има ли у българите в Залцбург желание да помагат на страната си? Това е доста разпространено в Германия.
- Аз самият също съм участвал в хуманитарни акции, но трябва да кажа, че у нашите сънародници в Австрия се наблюдава известна сдържаност; не толкова от нежелание, а по обективни причини. В повечето от семействата на нашите сънародници тук само единият от съпрузите работи, наемите често са високи, а почти всички подпомагат финансово близките си в България. Иначе имаме културно-просветно дружество "Пею Яворов", в което със сърце участват почти всички залцбургски българи, а негов председател от австрийска страна е проф. Кронщайнер. Честваме подобаващо 3 март, 24 май, Гергьовден. Българите музиканти често участват в тържествата ни със свои концерти, без да се налага да ги увещаваме много. Мисля, че българите в Австрия допринасят за оформянето на културата на обединена Европа, на бъдещия мултикултурен континент. В момента проф. Кронщайнер ни съдейства да осигурим помещения, където в събота да се водят курсове по родна реч за децата на българите, и сега търсим подходящи учебни помагала. Вероятно като начало ще ползваме литература от библиотеката на Славянския институт в Залцбург.
- Разкажете за вашето последно пътуване из България тази есен. Придружавали сте голяма група, какви бяха тези хора?
- Групата беше от 24 души и посети България с научно-информационна цел. Организирана беше от Баварската академия за Европа и от нейното залцбургско бюро. Участниците имат интереси, свързани с интеграцията на България в ЕС. Преди това съм ходил със същите хора в САЩ и в Москва. Затова им предложих да видят и България и те приеха. Посетихме Рилския манастир, Банско, Пловдив, Несебър. Екскурзията мина при голям успех и участниците пожалаха да я повторим и догодина, започвайки от Варна.
- Смятате ли, че у тези хора се е събудил интерес да инвестират тук?
- Всички бяха с много добри впечатления и вярвам, че някои от тях обмислят свое бизнесприсъствие в България. Същевременно гостите бяха шокирани колко много магарешки каручки има все още в страна, която иначе е дарена с благодатна и неповторима природа. Непрекъснато се опитвах да обяснявам днешната реалност като резултат от 50-годишните поражения и върху почвата, и върху социалния капитал на нацията, обуславящ моралната разруха на българския интелектуалец.
- С други думи вие сте били посланик на добра воля, допринесъл за една дългосрочна австрийска инвестиция в България?
- Не мога да кажа отсега, но се надявам. Сигурно е едно - тези хора ще кажат по една добра дума за нас, където има сгоден момент.
- Никак не е малко, тъй като в западните медии българите обикновено присъстват като автоджамбази, проститутки, сутеньори, джебчии или далавераджии. А българите не са само това... - В цяла Западна Австрия аз съм единственият заклет съдебен преводач. Превеждам на провинили се българи в полицията и в съда. През 1991-1992 ме викаха почти всекидневно. През последните 4-5 години ангажиментите ми се разредиха и помагам по незначителни дела, и то рядко. България постепенно възстановявва доброто си име сред австрийската общественост.
- Има и друг вид престъпност зад граница, извършвана под пагона на независими патриоти. Сигурно сте чули за съдбата на паметните плочи в Гората България в Израел?
- Знаете ли, спомням си една на пръв поглед нямаща нищо общо случка. През 1986 бяхме на почивка в Блед, на Адриатическо море. Случайно дочух как група туристи си говорят на български, който обаче ми звучеше малко по-различно. Оказа се, че са група от Израел - евреи, родом от България. Интересното е, че като се заговорихме, те всички казваха "аз не съм си ходил скоро", а не "аз ходих в България". За тях България беше като завръщане у дома. Един от туристите, който е бил помощник равин на синагогата в София, ми призна, че още смятал на български, а жена му пък го издаде, че и на сън говорел на български. Тези хора милеят за България, която чувстват като своя родина. Недопустимо е, че евреи, преселени от България, са участвали в извършването на такова нещо.
- Винаги ми се е искало да попитам човек като вас за спомени, свързани с разходките на правоимащите. Беше публична тайна, че тези другари са се държали зад граница по, меко казано, неадекватен начин, изживявайки се като глашатаи на системата.
- Вярно е. От идването ми в Австрия през 1968 докъм 10 ноември 1989 аз не бях виждал в тази страна жив български дипломат или негов сътрудник. Тези хора очевидно имаха съвсем други задачи. За тях нерядко четяхме в криминалната хроника на виенските булевардни издания. Слава Богу, сега нещата се промениха и отношенията на българите в Залцбург към посолството са много добри. Дипломатическият екип на България във Виена е на далеч по-високо професионално и езиково ниво. Допреди няколко години обаче беше съвсем друго. Спомням си например как Надежда Дакова, която беше изпратена да преподава български език, направо излезе от кожата си пред студенти в библиотеката на института в Залцбург, когато стана дума, че в България чуждите радиостанции са били заглушавани и че берлинската стена е антихуманна. Тогава Дакова удари по масата и каза, че това е нечувано - да се говори против стената, която била вал срещу капитализма. Друг неин колега и сънародник пък все ходеше с фотоапарат и снимаше нас, останалите българи, уж за албума си, а всъщност е илюстрирал досиетата в българското посолство във Виена. Този "другар" носеше тогава в джоба си паспорт за целия свят. Сега научавам, че същото това лице с червено минало излъчвало в радиус от 100 метра обилна синя светлина... - Значи изпратените на Запад българи с "научен работник" в графата "професия" са имали съвсем други задачи?
- Това бяха хора на Държавна сигурност.
- Как им влияеше "вражеската" среда?
- Макар и бивши партийни и комсомолски секретари или техни деца, вписвайки се в тази "упадъчна" капиталистическа действителност, те се обричаха на ерозия на комунистическите ценности. Затова аз ги съжалявам.
- Защото са загубили опорната си точка?
- Те всекидневно наблюдават как се срутват кумирите им.
Не е късно
Човешката личност се изгражда и възпитава в семейството. И след деня на християнското семейство може би е редно да си спомним този факт. Неслучайно в притчите Соломонови се казва: "Поучи момъка в началото на пътя му: той не ще се отклони от него и кога остарее. " Нашето младо поколение търси свой път и смисъл в живота, но на голяма част от него му е отнета възможността да бъде възпитавано в християнско семейство. И църквата ни е слаба с просветата си. Тя е далеч от това, което е била през Възраждането.
Непрекъснато ни стряскат заглавия: "Син уби баща си", "Баща изнасили дъщеря си". Престъпността нараства: отличници в училище убиват, за да си купят компютър, наркоманите се увеличават, все повече стават проституиращите млади момичета, бомби взривяват сгради. Следват арести, следствяе, дела и така до безкрай. Задаваме ли си обаче въпроса - Защо? Най-лесният и най-тиражиран отговор е, че властта не може да контролира престъпността, тя нарасна в последните десет години, а преди това живеехме "толкова спокойно". Но коя е причината, за да станат тези хора наркомани, крадци, убийци, терористи. Отговор - бедността. И въпросът е приключен. А така ли е? Наистина бедният човек е жив дявол, но човекът с морални устои, дори и беден, има цел в живота и достойнство.
В "Дневника на писателя" Достоевски пише: "При нашата всеобща индеферентност към висшите цели в живота... нашето младо поколение е обречено самичко да си открива идеала и висшия смисъл на живота... Нашата младеж е така поставена, че решително никъде не намира никакви насоки към висшия смисъл на живота."
Думи, които звучат особенно актуално за българското настояще.
Дано бъдещето ги опровергае завинаги.
Небето принадлежи на всички
Шестата поредна конференция за климата след срещата на върха в Рио де Жанейро представлява илюстрация на една раздвоена политика, която разглежда опазването на околната среда, а оттук и оцеляването ни, не като основен въпрос, а само като екзотична окраска на своите действия. Промишлено развитите страни, които настояват ОПЕК да добива повече и по-евтин петрол и се оплакват, че недостигът от него влияе отрицателно върху икономическия растеж, сега обсъждат в Хага напълно противоположната тенденция. Те настояват да се ограничи потреблението на петрол, природен газ и въглища и по този начин да се намалят емисиите на въглероден двуокис с 5 процента спрямо нивото от 1990 г. Тази цел си поставя разглежданият проектодоговор, протоколът от Киото. Значението на протокола се свежда до историческото решение за драстично свиване на потреблението на горива с цел да се предотвратят щетите вследствие затоплянето на земната атмосфера като например повишаването на морското равнище. В последните си все още непубликувани доклади научният съвет на Конвенцията за климата отново коригира нагоре прогнозите за движението на температурата. Според тях средната температура може да се покачи до 6 градуса.
Да не забравяме, че разликата между температурите днес и по време на ледниковия период е под 3 градуса.
В Хага трябва да бъдат приети нормативните документи за прилагането на протокола, за да може той най-сетне да бъде ратифициран и да влезе в сила най-късно през 2002 година. Именно американците обаче, които съставляват 5 процента от населението в света и носят отговорност за близо една четвърт от всички емисии на газове с парников ефект, правят всичко възможно, за да разводнят протокола с т.нар. гъвкави механизми.
Те ще позволят на страните, изпълнили задълженията си по договора, да продават на други страни правата си върху емисиите на въглероден двуокис. Наистина по принцип е все едно къде ще бъде икономисан един тон въглероден двуокис, най-изгодно е това да се извърши там, където той е най-евтин. Пазарният механизъм обаче не функционира в случаите, когато става дума за дългосрочни промени в енергийното снабдяване. Само ако промишлено развитите страни пристъпят още днес към преструктуриране на енергийната си система, ще могат към средата на века да намалят емисиите на въглероден двуокис с 60 до 80 процента.
Освен това развитите страни трябва да осъзнаят факта, че ефективната политика за опазване на околната среда носи икономически предимства. Досега те бяха жертви на илюзията, подхранвана от лобистите на петролната, газовата и въгледобивната промишленост, че опазването на климата струва прекалено скъпо. Намаляването на продажбите на петролните концерни се тълкува като загуба за националната икономика. Това е напълно абсурдно. Инвестициите за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергии позволяват да се намалят разходите за внос на петрол и за строителството на нови енергийни мощности. Кое правителство обаче обича да се противопоставя на петролното лоби?
Когато протоколът влезе в сила, ние ще се изправим пред следващото голямо предизвикателство, а именно задачата да обвържем страни като Китай със задълженията за намаляване на емисиите на газове с парников ефект. Не е трудно да се прогнозира, че развиващите се страни ще настояват за същото "право" на замърсяване, за което досега претендираха промишлено развитите страни. Ето защо трябва да се пристъпи към намаляване на потреблението на енергия в първия свят. В края на краищата те не са взели под аренда небето, което принадлежи на всички.
Тило БОДЕ изпълнителен директор на "Грийнпийс интернешънъл", в. "Ди Велт"
Нобелистът Гюнтер Грас ще дойде в България
БЕРЛИН. "Страшно ми се иска да дойда в България! ", възкликна в ефира на "Дойче веле" нобеловият лауреат за литература Гюнтер Грас в отговор на поканата на български интелектуалци, писатели, преводачи и издатели. Но поради многото вече поети ангажименти гостуването ще се осъществи по-късно, обяви немският писател, който бе събеседник на Александър Андреев. Андреев е преводач на последната книга на Грас "Моето столетие" (изд. "Атлантис КЛ"), чиято премиера у нас ще бъде на 28 ноември във Военния клуб. "Моето столетие" по думите на преводача е смешно-тъжна и на моменти блестяща хроника на германския XX век, в която покрай ключовите събития - двете световни войни, издигането и падането на Берлинската стена, бурната 1968, появата на фолксвагена и телевизията - присъстват множество действителни и мними лица.
В края на интервюто авторът на "Тенекиеният барабан" сподели и впечатления от хода на реформите в Средна и Източна Европа. Той предупреди за опитите на влиятелни групи по интереси, например петролните концерни да налагат монополни цени, с което минират пазарното регулиране - фундамента на капиталистическата система.
Новото ръководство на Агенцията по приватизация ясно до седмица
СОФИЯ. Новото ръководство на Агенцията по приватизация ще бъде ясно до една седмица, стана ясно след вчерашното заседание на НИС. Днес се очаква промените в Закона за приватизацията да бъдат приети на второ четене в парламента. Даваме много висока оценка на дейността на Агенцията за приватизация за последните 3 години, тъй като 75% от собствеността е раздържавена, каза шефът на икономическата комисия Никола Николов. Промяната в квотното представяне в ръководството ще означава нов екип, нови лица, а дали Захари Желязков ще остане в него, ще реши МС, обясни той. Досега в Надзорния съвет влизаха 4-има от квотата на НС и трима от тази на МС и те избираха изпълнителния директор. Занапред 7-те членове ще се избират от НС, но правителството ще определя изпълнителния директор и двамата му заместници.
Мнозинството има доверие в правителството, заяви Екатерина Михайлова по повод публикациите за промени в кабинета. Това било потвърдено както на последното съвместно заседание на СДС и НС, така и с приемането на бюджета със стабилно парламентарно мнозинство миналата седмица.
Петима секретари на СДС утвърди вчера НИС на синята партия. Двама от тях са политически фигури - Красимир Каменов, който ще продължава да води ресор "Вътрешна политика", и Господин Тонев, който ще отговаря за политическите стратегии и програми. Другите трима са служители на централата и ще се занимават с административната и организационната подготовка на СДС. Това са Бойко Вучков, който ще поеме отдел "Организационен", Александър Политов - на отдел "Международен", и Желез Съботинов - на отдел "Младежи, спорт, малцинства и здравеопазване".
Поехме ангажимент пред обществото да се разсекретят досиетата на сътрудниците на бившата ДС и ще го изпълним докрай, подчерта Екатерина Михайлова. Тя припомни, че целта е да се знае какви хора вземат решения в държавата и да не могат те да бъдат манипулирани. Сега интересът на обществото според нея е много по-голям, отколкото преди 3 години и СДС щял да се постарае да подобри първоначалния закон, за да се създаде постоянна извънпарламентарна комисия по германски образец, която да информира обществото. Всичките ни предложения ще са в рамките на конституцията, заяви тя и така изключи варианта тези, които се окажат сътрудници, да не бъдат допускани в парламента. Санкцията ще е само морална. Йордан Соколов обяви, че обмислял дали да съди Димитър Луджев за скандалните му твърдения. Ако заведа дело, със сигурност ще го спечеля и то няма да е за 1 лев, каза той.
Обмислят начините за изтегляне на фонд "Земеделие" от ЦКБ
СОФИЯ. "Райфайзен централбанк Австрия", българската Първа инвестиционна банка, словашкият собственик на българската Евробанк - "Истрокапитал", и американска икономическа група, която засега не е решила дали ще участва самостоятелно или заедно с банка, са кандидати да закупят дела на Държавния фонд "Земеделие" в Централна кооперативна банка. Никой от тях обаче не е представил писмено искане в БНБ за придобиване на дял над 10 на сто от банката, твърдят от кабинета на шефката на банковия надзор в БНБ Емилия Миланова. Четирима са заявили писмен интерес пред фонда според изпълнителния му директор Стоян Христов. Различни източници твърдят, че кандидат е и гръцката Търговска банка.
Министърът на земеделието Венцислав Върбанов се е срещал с подуправителката на БНБ Емилия Миланова, за да обсъди начина на продажба на дела от 32,73 на сто на фонда в ЦКБ. Според директора на фонд "Земеделие" важен въпрос е и какво ще стане с ориентацията на банката, след като фондът излезе от нея. Банките считат селското стопанство за рисков сектор и не инвестират в него повече от 5 на сто от кредитния си портфейл, смята той. Към края на септември кредитният портфейл на ЦКБ е 105 млн. лв. По линия на земеделски програми ЦКБ е раздала 18,2 милиона лева кредити само за земеделие, което е пет пъти повече спрямо същия период на миналата година, каза главният изпълнителен директор на банката Тенчо Тенев.
Световната банка (СБ) настоява държавният дял в банката да бъде сведен под блокиращата квота от 51 %, а фонд "Земеделие" да се освободи от участието си там. При визитата си в София директорът на СБ за България, Румъния и Хърватия Андрю Воркинк припомни, че това е условието за отпускането на втория заем АSAL за земеделието в размер на 50 милиона долара. До края на ноември се очаква решението на Министерския съвет за продажбата на дела на фонда. Стои въпросът кой ще продава акциите на фонда. Един от вариантите е това да стане чрез Банковата консолидационна компания (БКК), другият - фондът да ги продава сам, припомнят експерти.
Съгласно групирането на банките от БНБ Централната кооперативна банка е сред първите десет български кредитни институции. Тя има 34 клона, 55 офиса и 39 изнесени работни места. Активите на ЦКБ надхвърлят 216 милиона лева по отчетна балансова стойност, като 59 на сто от тях са левови, а останалите 41 на сто - във валута. Търговията формира 31 процента от кредитния портфейл на банката, 29 на сто са кредитите за преработвателната индустрия, главно за преработката на селскостопански продукти, и 21 % за селското стопанство, сочат още данните на банката.
Обсъждат възможностите на дребния и средния бизнес
СОФИЯ. Възможностите на малките и средните предприятия да получат финансиране от различни европейски програми ще обсъждат от утре в Прага участниците в годишната конференция на Евро-Инфо центровете, съобщиха от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Освен това на форума ще бъдат дискутирани възможностите за коопериране между различните организации за подкрепа на предприемачеството, както и стратегии за по-пълноценното използване на информационните технологии и потенциала на електронния бизнес.
Предизвикателствата пред Евро-Инфо центровете в условията на разширяване на Евросъюза е друга основна тема на конференцията. В България изграждането на мрежа от Евро-Инфо центрове беше инициатива на БТПП.
На форума в Прага ще бъде обсъден и досегашният напредък на източноевропейските страни по отношение на регулирането и развитието на техните пазари.
Овчар намери GSM
ЛОВЕЧ. Както пасял стадото си на Сливешките ливади край града, пастир намерил мобилен телефон. Служител на куриерската фирма "Ин тайм" изгубил апарата, доставяйки пратка на свой клиент в курортното селище Сливек. След два дни напразно търсене служителят Ралчо К. поискал от оператора да го изключат. За последно обаче опитал да се свърже с номера си и неочаквано оттам му се обадил непознат глас: "Овчарят на Сливек съм. Ела си прибери пищялката, че ми плаши стадото. " Пастирът случайно натиснал зеленото копче и връзката се осъществила.
Партньорството на НАТО
Темата на моята лекция "Партньорството на НАТО" е много навременна, защото партньорството на НАТО стана тема в политиката и структурата на алианса и в тази област нещата се придвижват невероятно бързо.
Защо, може да се запитате, НАТО реши да възприеме такава политика на партньорство? Защо 19-те страни - членки на НАТО, си сътрудничат с повече от 30 други страни чрез редица различни механизми?
Отговорът е съвсем прост: защото сътрудничеството е ключът към евроатлантическата сигурност
В днешния все по-взаимно зависим свят и по-специално на континент, който е толкова малък и толкова гъсто населен както Европа, сигурността не може да се постигне в изолация. За НАТО това означава, да подкрепя съседите си в прехода към стабилна демокрация, в реформата на тяхната отбрана и в техните стремежи за по-тясна интеграция и, по-нататък, и в сътрудничество.
Партньорството не е еднопосочна улица. Това не означава само НАТО да помага на партньорите, те също трябва да помагат на съюза. Новите предизвикателства пред сигурността, каквито регионалните конфликти не могат да се справят само от няколко нации. Управлението на кризите изисква по-широки коалиции на нации, всяка от които допринася реално за операциите за поддържане на мира. НАТО сам не може да направи това, което може да направи с страните партньорки, затова партньорството е двупосочна улица.
Политиката на партньорство на НАТО следва този логика още от срещата на високо равнище през 1990 в Лондон, когато алиансът подаде "ръка на приятелство" на бившите противници по времето на Студената война. Първоначалната цел на тази политика беше много скромна: искахме да дадем сигнал на нашите източни съседи, че вече не ги смятаме за врагове. Но много скоро осъзнахме, че бихме могли и би трябвало да направим и много повече: да помогнем на страните от Централна и Източна Европа да се справят с това голямо предизвикателство на прехода си.
Създаването на Съвета за сътрудничество в Северно-атлантическия съюз за сътрудничество, т.нар. NACC, през ноември 1991 беше стъпка в тази насока. То даде видима структура на нашата политика, структура, чрез която да разпространяваме идеите си за многостранното сътрудничество, за необходимостта от здрави гражданско-военни отношения, демократичен контрол на въоръжените сили и за значението на прозрачността в бюджета за отбраната.
NACC имаше специфична програма за сътрудничество с НАТО. Такава програма - Партньорство за мир - беше създадена през януари 1994 и тя беше предоставена на всички страни от ОССЕ, които имат желание да сътрудничат във военната област и отбранителната сфера.
Основна част от сътрудничеството в рамките на Партньорство за мир бе страните-партньорки да се подготвят да започнат да водят операции заедно със силите на алианса. Това се оказа много важно при сътрудничеството на мироопазващите сили.
Днес Партньорство за мир стана флагман на военното сътрудничество което се простира от Северна Америка до Централна Азия.
Съвместното управление на кризи изисква нещо повече от сили, които могат да работят заедно. Партньорите, които активно участват в ръководени от НАТО операции, искат да имат думата за решения. Възниква нуждата от политическа структура, която да допълни операционното развитие на партньорството.
Съветът за евроатлантическо партньорство (СЕАП), създаден през май 1997, отговори на тази потребност, като даде на партньорите по-ясна политическа връзка с НАТО. Това осигурява политически чадър за военното сътрудничество в рамките на Партньорство за мир. Например във връзка с Босна, а сега с Косово, срещите на СЕАП обединиха нациите, които бяха изпративи войски там, за редовни консултации. Това дава важното политическо измерение на тяхното военно сътрудничество, което се извършва в рамките на SFOR и KFOR.
Понятието на НАТО за партньорство се разширява извън Партньорство за мир и Съветът за евро-атлантическо партньорство. През 1997 алиансът също така създаде постоянния съвместен съвет НАТО - Русия (PJC) и комисията НАТО - Украйна (NUC). Техните рамки бяха предназначени да отчетат уникалната роля на тези две държави и да отразят това в конкретни двустранни връзки с НАТО.
Не би трябвало диалогът и сътрудничеството да се ограничи в Централна и Източна Европа. През 1994 НАТО започна диалог с няколко държави в Средиземноморския регион, за да насърчи прозрачността и да подпомогне изграждането на доверие между алианса и нашите страни.
Инициативите на НАТО за партньорство и диалог следват определена логика в географски смисъл
Те свързват НАТО с цялата евро-атлантическа зона. В политически аспект подкрепят идеята за сигурност, като дават възможност на всяка европейска държава да участва в по-широка рамка на сигурността. Днес, дори неутрални страни като Ирландия, Швейцария и Молдова са активни и ценни членове и партньори на евроатлантическото управление на сигурността. Във военно-оперативен смисъл те увеличават силите за сътрудничество и мироопазване.
Тези инициативи показват, че подходът ни към сигурността е инклузивен, а не експлозивен. Това показа истинската стойност на партньорството. Но ако нещо е показало истинската стойност на партньорството отвъд всякакво съмнение това са Босна и Косово. В SFOR в Босна и KFOR в Косово използваме големи мултинационални мироопазващи сили, които включват войници от много страни партньорки, работещи рамо до рамо с техните партньори от НАТО. И това, което можем да кажем, и това, което аз казвам без страх от противоречие, е, че без Партньорство за мир никога нямаше да можем толкова бързо и ефективно да създадем теза уникална коалиция за мир.
Историята на партньорството на НАТО е история на успеха
С еволюцията на нашитемеханизми за сътрудничество през последното десетилетие възможностите за партньорите да влияят и оформят тази еволюция постоянно се увеличаваха. Ние сме далеч от ранните дни на Партньорство за мир, когато НАТО предлагаше списък от дейности, от които всяка страна партньорка можеше да избира. Днес, партньорите знаят, че именно те са тези, които решават докъде ще се простира сътрудничеството. Именно те споделят отговорността на бъдещето на тези стремежи и затова ние оставаме толкова заинтересовани и активни.
Активното участие на партньорите остава предварително условие за продължаващия успех на нашите инициативи.
Накратко ще очертая някои от клучовите предизвикателства пред нас.
Първо, трябва да продължаваме с реформата в отбраната. Причините са очевидни. Един прозрачен, демократично контролиран и напълно отворен сектор е неделима част от една зряла демокрация. А с приемането на съвременните управленски методи и техники той ще може да изразходва по-малко ресурси много по-ефективно и ще тежи много по-малко на икономиката на страната. Следователно реформата в отбраната е неизбежна. Тя трябва да бъде извършена, за да може да откликне на националната отбрана и националната сигурност това е от национален интерес. Тя ще подсили партньорството ви с алианса чрез Партньорство за мир и се отнася за бъдещото членство и за вашата възможност да допринесете за сигурността на целия алиан.
Второ - използването на пълните възможности на Плана за действие за членство (ПЧД). Девет страни партньорки, включително и България, доказаха, че искат да излязат отвъд границите на партньорството. Те желаят да се присъединят към НАТО, а алиансът показа ясно, че техните стремежи са легитимни и вратите на НАТО са отворени и предизвикателството сега е да постигнем амбициозните цели на реформите, които съответните страни са си поставили.
В този смисъл
България ясно показа, че е готова да посрещне предизвикателствата на реформата
Вие имате цялостна програма за преструктуриране и модернизация на въоръжените сили в периода до 2004. Тези амбициозни планове показват правилни приоритети. Но те могат да успеят само ако са налице ресурсите. Знаете, че държавните глави, правителствата на страните от НАТО ще прегледат процеса на разширяване на следващата среща на високо равнище през 2002. Очевидно всякакво решение по отношение на "кой" и "кога" за следващия кръг на разширение ще се базира на много фактори. Алиансът ще се разшири когато е готов, когато нациите, които желаят да се присъединят, са готови и когато тяхното членство ще допринесе за сигурността и стабилността на Европа като цяло. Влизането в пактане е автоматично и решението да се поканят нови членове ще бъде политическо. Но изпълнението на една страна на Плана за действие за членство ще бъде важна част от тази преценка, ще бъде показател за възможността на държавата както да разбере, така и да предприеме мерките, необходими, за да стане по-добър кандидат за членство.
НАТО желае страни, които могат да генерират сигурност а не само да консумират сигурност.
Трето, да подтикнем развитието на Евроатлантическия съвет за партньорство (СЕАП). В трите години на съществуванието си той вече демонстрира стойността си като форум за консултации, за сътрудничество в много важни области за европейската сигурност: регионални въпроси, контрол върху въоръжението, мироопазващи сили, икономически проблеми, свързани с отбраната, научни и екологични проблеми и т.н. Като добавка Евроатлантическият център за за координация на реагирането при бедствия изигра много важна роля при преодоляването на кризата с бежанците, предизвикана от Милошевич миналата година.
Общо взето, това е внушителен списък за такъв наскоро възникнал форму. Но има и много неоползотворен потенциал. Трябва да използваме гъвкавостта на съвета, за да можем да изследваме новаторските начини за справяне с предизвикателствата на сигурността. Не трябва да бягаме от анализирането на конфликти, които някои смятат за безнадеждно "замръзнали". Именно тази откритост може да ни помогне да се справим с предизвикателствата.
България винаги е била активен и конструктивен партньор в Евроатлантическия съвет за партньорство и аз съм щастлив да кажа, че тя продължава да играе тази роля.
Четвърто, стабилност и благоденствие за Югоизточна Европа чрез динамичните СЕАП и Партньорство за мир. От самото начало на нашия ангажимент в косовската криза едно беше абсолютно ясно: че трябва да се занимаем с проблемите в по-широк мащаб. Ето защо създадохме инициативата за Южна Европа, за да допълни целите на Пакта за стабилност на Европейския съюз. И отново България беше една от най-активните участнички, допринасяща конструктивно за решението на проблемите.
Пето, предизвикателство е да подсилим отношенията между НАТО и Русия. Някои казват, че това са неща, които би трябвало да се пренебрегнат, защото Русия е в слаба позиция. Други казват, че тъй като Русия понякога е труден партньор, би трябвало да се заобикаля. Това е една стратегия. Защото развитието на никоя друга държава не може да засегне европейската сигурност повече, отколкото развитието на Русия. Желаем трансформацията в Русия да успее. Ето защо ключът е ангажираност, а не липса на ангажираност.
Именно затова НАТО устойчиво иска да има силни взаимоотношения с Русия.
По време на кризата в Косово НАТО и Русия не бяха на еднакво мнение. Знаем какво се случи - Русия си тръгна. Но след като имах среща с президента Владимир Путин, сътрудничеството се възобнови. Не мисля, че трябва да се върнем в ситуацията преди Косово. Трябва да вървим напред. Да постигнем взаимоотношения, където неразбирателството в някоя област не води до сриване на цялото сътрудничество.
Съветът "НАТО-Русия" трябва да бъде разглеждан като форум, където може да се изразяват различни становища, а не само като консултативен орган, който се използва в добри времена. Подобни устойчиви на кризи отношения няма просто да засилят стратегическото значение на НАТО и Русия, а ще бъдат от значение за цяла Европа. По мое мнение подобни отношения са постижими.
Една от най-очевидните характеристики на нашето време е фактът, че практиката непрестанно изпреварва теорията. Когато теорията ни казва, че не бихме могли да направим нещо, шансовете са, че ние вече сме го направили.
Това явление е особено видимо при политиката на НАТО за партньорство и сътрудничество. Например в началото на 1994, след като наблюдавахме едно от ученията от Партньорство за мир, британски журналист много остро критикува инициативата, наричайки я шоупарад. Според него цялото упражнение било неареалистично. Той каза: американските войници и тези от Централна Европа работят заедно като мироподдържащи войници в Европа, което е абсурдна идея.
Само две години по-късно SFOR стартира в Босна с войски на НАТО, включващи доста голям американски контингент и с попълнения от много страни - партньори на НАТО, включително и България. И докато някои все още дебатират теорията за сътрудничество реалностите форсират сближаването на членовете и нечленовете на НАТО.
Докато някои се се чудят дали може да съществува такова партньорство, реалността на Балканите вече ни даде отговор: не само е възможно, но е и наложително.
Това означава, че днес теорията вече е настигнала реалността. Развива се една обща култура. Видяхме това много ясно по време на косовската операция. Независимо от политическите рискове и икономическите трудности, а те бяха истински трудности нашите партньори поддържаха нашата политика, а България беше сред най-първите.
Тази подкрепа беше съдбоносна за нас. Тя ни помогна да успеем. Тя демонстрира, че нашите инициативи за партньорство действително придават нова форма на Европа: ние не само сме създали по-висша военна общност, но и общност на споделени ценности, чрез която може да гледаме с надежда към бъдещето. Бъдеще, в което ще има много рискове, но и общност на стойности, където ще можем да се изправим пред рисковете и чрез тази общност ще можем да направим усилие за стабилността и суверенитета в Европа.
Планът за действие за членство - реалности и илюзии
Наскоро генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън посети България - това заслужено предизвика голям отзвук и отново засили интереса към осъществяването на един от стратегическите приоритети на България - присъединяването към НАТО. Най-важното послание, което той отправи, бе, че сега е времето, когато трябва да се направят решителни и реални стъпки по практическото изпълнение на Плана за действие за членство (ПДЧ) в съюза. Или, казано с други думи - трябва да се действа сега, веднага - през 2002 г., когато ще се оценява извършеното днес, ще бъде вече твърде късно. Това предизвика и редица коментари, опитващи се да отговорят на въпроса: "Къде сме ние? " Отговорът на този въпрос е възможен единствено ако анализите се правят на базата на познаването на същностните характеристики на ПДЧ.
Да си припомним - структурата на приетия на срещата на най-високо ниво на НАТО през 1999 г. във Вашингтон ПДЧ включва пет раздела в различни области - политическата и икономическата, отбранително-военната, осигуряването на необходимите ресурси, сигурността и правото. Всяка една от държавите, кандидатстващи за членство в алианса, разработва съгласувана с него годишна Национална програма за изпълнение (НПИ). Резултатите се оценяват ежегодно съвместно - т.е. от НАТО и съответната страна. Изпълнението на ПДЧ не предопределя автоматически приемането в НАТО, за което ще се взима политическо решение. Това е сухата теория, която е общоизвестна, но какви са нейните реални измерения? Всъщност ПДЧ не е план за международно сътрудничество. Той е една отворена система за последователно и дългосрочно планиране и осъществяване на подготовката на страната за успешно изпълнение на отговорностите, които тя ще поеме, и най-вече - генерирането на сигурност за себе си и за другите в качеството на член на НАТО. Мероприятията, включени в ПДЧ, и съответно - детайлизирани в НПИ, зависят изцяло от желанията и възможностите на кандидатстващата държава - те не се налагат от НАТО, не са статични и могат да се променят в зависимост от нуждите, т.е. по-скоро може да се говори за развиващ се и усъвършенстващ се процес. Участието на НАТО осигурява оказването на целенасочена и съгласувана помощ от организацията (като цяло), а също и от държавите членки (индивидуално). От друга страна, ПДЧ дава възможност на съюза да наблюдава непрекъснато и отблизо процеса и да направи политическа оценка - доколко декларациите за споделяне и готовност за защита на общите евроатлантически ценности и бързо членство в НАТО се покриват с реалните подходи, действия и възможности. В тази връзка точната самооценка на кандидатстващите държави е от изключителна важност, а надценяването на постигнатото може да доведе до горчиви разочарования - например - през 2002 .
Доста разпространено, но и същевременно невярно е виждането, че подготовката за членство в съюза (като политико-военен и отбранителен съюз) се свежда най-вече до готовността на армията (въоръжените сили) за участие в учения по Партньорство за мир (ПЗМ) и в операции по ПЗМ, ръководени от НАТО, като автоматично се счита, че това доказва и готовността за участие в операции по чл. 5 на Северноатлантическия договор. Опитът на Полша, Чехия и Унгария, а и от ученията и операциите в Босна и Херцеговина и Косово (по същество от определен етап ПЗМ операции) показва, че държавите партньори участват със сравнително ограничени контингенти и тяхната оперативна съвместимост не е показателна за въоръжените им сили като цяло, още повече че в редица случаи те са сборни (сформирани специално за случая) и/или едни и същи. Това е валидно и за решаване на проблемите, свързани с финансовото и логистичното им осигуряване (все неща, които са национална отговорност на държавите членки). Провежданите операции показват, че развърнатите за действията сили представляват около 1/3 от необходимите (предвид подготвяните смени, осигуряване на поддръжката и т.н. ). Реално държавите - членки на пакта, са готови да предоставят по-голямата част от армиите си за нуждите на съвместната отбрана (70-80 % или дори и повече), значителна по размерите си инфраструктура и др. Затова и ПДЧ е насочена към цялостното обхващане на въоръжените сили, комуникациите, по-голяма част от обектите на инфраструктурата, голяма част от структурите на държавната и местната власт и администрацията и т.н. , а защо не - и частния бизнес. При заплаха за националната сигурност и провеждането на операции на НАТО всяка страна членка е готова да получи и осигури сили и средства от други държави, а това означава "оперативна съвместимост" в държавен мащаб. В този смисъл реформите в отбранителната област, въпреки че изразяват преди всичко националните интереси и възможности - ако са реални и значими, са най-показателни и забележими за степента на готовност на страната за членство в алианса и по-скоро доказват прилагането на политически правилен комплексен подход при подготовката, което е и същността на ПДЧ. В практически план това би могло да се изрази с един опростен пример. При възникване на криза и вероятност за провеждане на операция на НАТО в хода на т.нар. управление на кризи на държавно ниво може да бъде взето решение политическата подкрепа на действията на съюза да бъде съпътствана с пряко участие в дадената операция с военни сили и средства, например - с подразделение. Това означава, че армията трябва да може в кратки срокове да предостави на съответното обединено командване такова оперативно съвместим подразделение и същевременно да поддържа възможности за логистичното му осигуряване, ротацията на личен състав (или на цялото подразделение), необходимото своевременно финансово осигуряване (механизми за екстрено и значително бюджетно или извънбюджетно финансиране), ефективното управление по национална линия с използването на надеждни командни информационни системи и т.н. Съществен момент е и правното осигуряване - ако според Конституцията на страната военнослужещи на срочна служба не могат да участват в операции на чужда територия, а подразделения от професионалисти няма, то те трябва да се сформират, комплектоват и обучат, което не е реалистично в определените от НАТО срокове за готовност. Това е възможно при малки подразделения, но ако говорим за по-големи сили - например за формирования като бригада, измеренията са съвсем различни... Разбира се, при създаването и поддържането на такива възможности в отбранително-военната област военните не са само изпълнители, а в редица случаи могат и трябва да бъдат инициатори и катализатори на процесите.
Видно е, че комплексният характер на ПДЧ налага изключително високо ниво на тясно сътрудничество, взаимодействие и координация между държавните институции, ведомства и органи, ангажирани с неговото изпълнение. В българския вариант това засилва неимоверно ролята на Министерския съвет и Междуведомствения комитет за интегриране в НАТО като основен механизъм за координиране на действията и елиминиране на причините, които биха могли да доведат до забавяне и/или размиване на усилията, влагани в ПДЧ и годишните НПИ в тяхната цялост - от определяне на приоритетността на задачите, през осигуряване на необходимите ресурси до оценка на изпълнението на конкретните мероприятия, и то още в неговия ход, като по този начин се осигурява успехът.
ПДЧ не е виза за НАТО, но неуспешното и привидно и/или формално изпълнение със сигурност означава черен печат в паспорта ни за членство. Във времето, когато "строяхме светлото комунистическо бъдеще" беше популярна фразата: "План работа не върши, но работа отчита... ". В случая с ПДЧ това не е възможно - просто няма да стане... Полицейски шеф се извини на Наим Сюлейманоглу
КЪРДЖАЛИ. Световноизвестният щангист Наим Сюлейманоглу вчера подаде заявление в паспортната служба за издаване на нови документи за самоличност. В понеделник в ТС "Документи за самоличност" са върнали Сюлейманоглу, като поискали да представи документ, че не е лишен от българско гражданство. На среща вчера и.д. директор на РДВР полк. Недялко Митрев се извини на спортиста за недоразумението. Полицейският шеф назначи служебна проверка за изясняване на случая. Щангистът има зелен български паспорт, издаден през 1992 г., удостоверяващ българското му гражданство, твърдят негови близки. Снощи кметът на Кърджали Румен Димитров връчи на Наим Сюлейманоглу символичния ключ на града. На 21 октомври - Деня на Кърджали, ОбС възстанови почетното гражданство на Сюлейманоглу, отнето му след, като той напусна България.
Получаваме поредния транш от МВФ без заседание на директорите
СОФИЯ. България е изпълнила всички изисквания по тригодишното си споразумение с Международния валутен фонд към 30 септември. Фондът е преценил, че българското правителство стриктно се придържа към пазарните реформи и към мерки, заложени в тригодишната програма. Доказателство за това е фактът, че не е било необходимо специално заседание на борда на директорите за отпускане на транша, се уточнява в съобщение на финансовото министерство. До края на седмицата страната ни ще получи поредния десети транш в размер на 52,3 млн. специални права на тираж, или около 67 млн. долара. Средносрочното тригодишно споразумение с МВФ беше сключено през септември 1998 година и включва 12 транша по 52,3 млн. специални права на тираж. Цялото споразумение е на стойност 864 млн. долара за подкрепа на правителствената програма за реформи.
Помощ за семействата на загиналите
КЮСТЕНДИЛ. По 1000 лв. получиха семействата на шестимата загинали пожарникари и полицаи при взрива край Големо село. Даренията, събирани от пожарникари от цялата страна, вчера бяха връчени на близките от министър Емануил Йорданов и директора на НСПАБ полк. Кирил Войнов. На общо 17 деца сираци бяха дадени допълнително по 200 лв. Поредна проява на европейските млади федералисти
По случай 11-годишнината от падането на Берлинската стена 9 ноември беше избран от европейските млади федералисти (JEF-Europe) за Ден на разширяването на ЕС. Това беше първата международна кампания на Младите европейски федералисти за разширяването на Европейския съюз. Организирани бяха публични акции, информационни щандове, кръгли маси и конференции в 30 страни от Източна и Западна Европа, чрез които се призоваваше за политическото обединение на континента. В България Денят на разширяването беше организиран от Европейско младежко движение - България, национална секция на JEF Europe.
На 9 ноември Младите европейски федералисти напомниха на европейските политици, обществото и по-специално на младежта, че с предстоящото разширяване ЕС се сблъсква с едно от най-големите предизвикателства в историята си.
Кампанията премина под мотото "Кажете "да" на разширяването" и запозна европейската общественост с преимуществата на разширяването. Сред тях бяха отбелязани:
1. Мир и стабилност на континента - присъединяването на страните, кандидатки за Европейския съюз, остава най-сигурното средство да се гарантират демокрацията, стабилността и законността в цяла Европа.
2. Икономически преимущества - разширяването на Европейския съюз ще донесе икономически ползи на всички свои членове с по-нататъшно отваряне на пазарите. Включването на страните кандидатки в единния пазар ще направи техните продукти по-конкурентни и ще засили икономиката. Ще помогне за стабилизирането им и ще направи макроикономическите им показатели по-предсказуеми. Освен това ще се увеличат възможностите за работа в страните кандидатки, като същевременно се намали рискът от висока миграция от изток на запад.
3. Глобален аспект - с население от 470 милиона ЕС ще стане най-големият общ пазар в света. Неговият износ ще стане още по-конкурентен на световния пазар и ще бъде по-малко чувствителен към икономически сътресения, идващи отвън. Една по-голяма и силна Европа ще има по-тежка дума в международните икономически и политически отношения.
4. Жизнен стандарт - разширяването на ЕС ще създаде "Европа без граници" за всички европейци, които ще могат да пътуват свободно. То ще донесе по-висок екологичен стандарт на страните кандидатки, който ще облагодетелства цяла Европа, като намали глобалното замърсяване.
Разширяването беше представено като единствената възможност за Европа, която ще осигури дълготраен мир на континента, ще заздрави демокрацията, ще обедини общото европейско културно наследство.
На 9 ноември европейските млади федералисти изпратиха петиция до Европейския парламент, озаглавена "Изтокът и Западът в европейска федерация". В петицията се настояваше Европарламентът да застане начело на реформите, необходими за разширяването на ЕС, и да инициира приемането на европейска конституция.
Президентът на европейските млади федералисти Паоло Вакка заяви: "Продължителното забавяне на разширяването на ЕС и разделянето на Европа означава слаб и разделен континент, неспособен да играе активна роля в световните процеси. През последните 10 години ЕС само обещава, крайно време е да направи сериозна крачка напред, като съблюдава крайните срокове за разширяването, определени на срещата на върха в края на миналата година в Хелзинки, като включи страните кандидатки в процеса на радикалните реформи на ЕС и изграждането на федерална Европа."
Европейските млади федералисти призоваха ЕС да осъществи реформите на своите институции до 31 декември 2002 с оглед на бъдещото разширяване.
Поройни дъждове вземат жертви
КАНБЕРА, РИМ, ХАНОЙ, КОЛОМБО. Излезли от коритата си 13 реки в Южен Уелс докараха до отчаяние австралийските фермери в район, голям колкото Великобритания.
Свлачище погуби майка и двете й деца в село Винкиана в централната част на Италия. Двама техни роднини са изчезнали и се предполага, че са погребани под калната маса. От средата на октомври насам лошото време в Италия е причина за най-тежките наводнения в страната от 1994 насам.
В централната и южната част на Виетнам в резултат на наводненията досега са загинали 38 души в четирите засегнати провинции - Куан Нам, Куан Нгай, Фу Йен и Кан Хоа. Проливните дъждове вече са започнали да стихват.
В северната част на Шри Ланка близо 100 000 души са били принудени да напуснат своите домове в резултат на проливни дъждове. Други 80 000 са изолирани от придошлите води в провинция Батикалоа, на 350 км югоизточно от столицата. Дъждовете дойдоха в резултат на въздушна депресия в района на Бенгалския залив, довела до ураган в Индия и Шри Ланка.
Преведоха 7 769 577 лв. на общините
СОФИЯ. Министерството на финансите преведе вчера на общините 7 769 577 лева, съобщиха от ведомството. От тази сума 7 468 800 лв. е общата субсидия. Останалите 300 777 лв. са част от допълните пари, които правителството реши да отпусне на местните хазни тази година. Досега на общините са преведени извънредно 111 624 056 лева.
От началото на годината местните хазни са получили от държавната общо 516 888 199 лв., от които 68 305 486 лева - за социални помощи.
Публичният регистър - поуките си струват
Декларациите на заемащите висши държавни длъжности са вече в ръцете на медиите. След първоначалната надпревара кой по-напред ще огласи кой държавник какво притежава (какво е декларирал) вълненията ще се уталожат и ще отстъпят място на поуките. Но дори и на пръв прочит се забелязват закономерности в две посоки: първата очертава несъвършенства в самия Закон за публичния регистър, втората извайва обобщен образ на висшите държавни служители чрез отразените от самите тях в декларациите им собствени представи за онова, което законът изисква от тях.
Първата посока сочи поне два недостатъка на закона. Единият опира до липсата на гаранции за сигурността на държавника, ако се огласява не само информацията за имуществото му, но и местонахождението му, било то в пари или в недвижими имоти. Вторият лесно забележим законов пропуск е в това, че не е предвидено да се декларира имуществото на навършилите пълнолетие деца. По този въпрос писа и шефът на Сметната палата, макар че неговата работа е е само да прилага закона. Когато обаче в разпоредбите не е предвидено да декларират имущество и навършилите пълнолетие деца, законът може и да не постигне напълно целта си. Можеше все пак да се предвиди графа във формулярите, от която да е видно правени ли са прехвърляния на имущество на пълнолетните деца и кога. Данните за това съвсем не биха означавали, че сме изпаднали в тотално черногледство относно почтеността на избраниците си, а само биха изчистили сенките на съмненията от главите на изначално подозрителните медии. Защото, както е видно от кратичкия закон, единственият контрол върху "дадената дума" от държавниците си остава този на журналистите. (Като изключим рутинния страж на НК "за неверни данни".).
Що се отнася до втората посока, която най-общо формулираме като лична представа на самите декларатори за изискванията към тях и оттам - как те разбират целите на този закон, рояк размисли връхлитат четеца, заровил се в изписаните от собствената им ръка формуляри. Най-напред впечатлява голямата група на политиците, които декларират парични суми "в брой". Тоест не на влог или депозит. Дотам често се среща този начин на съхранение на сумите, че човек почва да се пита да не би пък "пари в брой" да означава нещо друго. Ако терминът не е специализиран и е валиден гражданският му смисъл, излиза, че висшите държавни служители не се доверяват на българските банки, нито на швейцарските дори. Подобен извод се налага и от държаните "в сейф" парични средства.
Най-любопитен обаче си остава отговорът на въпроса "произход на средствата". "Собствени", пишат дузина депутати, предимно от ДПС. И толкоз. Витае и неяснотата кога са придобити декларираните средства. Това донякъде е видно от правното основание, което носи дата, но пък то не навсякъде е посочено. Въпросът "КОГА" се очертава като най-важният, ако искаме Законът за публичния регистър да изиграе оздравителната си роля. Очевидно е, че има значение дали съм придобила паричните средства и имотите си през годините, когато съм заемала ключов управленски пост, заплатата за който, както и да я пресмятам, не може да закръгли обявената сума, или съм ги натрупала по времето, когато съм развивала успешен законен бизнес. Второто би било похвално. Трябват ни богати държавници, за да бъдат по-неподатливи на изкушенията. Но да са станали богати, преди да са хванали държавното кормило. Да са показали, че умеят да забогатеят от собствената си предприемчивост, енергия, талант. Тогава спокойно можем да се обърнем към премиера: не само по произхода на средствата ги назначавайте, а по ВРЕМЕТО на придобиването! Но ако се върнем "към мига", можем да обобщим, че нашите висши държавни служители са хора със състояние. Не удовлетворяват общественото изискване за прозрачност обаче декларациите за суми от порядъка на 20 000 - 30 000 лв. "по трудов договор" (за година ли, за две ли - неясно) с някое министерство например на висш държавен служител (или на съпругата му), след като той самият оглавява аналогично по ранг ведомство. Като срещнеш десетина подобни "взаимни" трудови договора (най-вероятно става дума за държавни поръчки), картината не буди оптимизъм, колкото и законна да изглежда. Поуките от прилагането на Закона за публичния регистър тепърва ще се избистрят. Може да доведат и до прецизиране на разпоредбите. Ясно е едно - че този безпрецедентен акт на българския парламент е полезен. Най-малкото защото дава да се разбере, че не може да има скрито-покрито от очите на обществото. И че ако са били правени такива опити, те повече няма да бъдат възможни. А това никак не е малко.
Раздадоха международните награди "Еми"
Ню Йорк. Четири британски твпрограми - на Би Би Си, Чанъл 4, "Кудос прадъкшънз" и Ай Ти Ен нюз - спечелиха международни награди "Еми", предаде Ройтерс. Отличия бяха присъдени и на продукции от Израел, Франция и Холандия. Холандия спечели приза за драма с черната комедия "All Stars", която разказва за седем приятели на 25-30-годишна възраст. Церемонията по награждаването бе в хотел "Шератон" в Манхатън.
Репресираните приветстват втория тур на досиетата
СОФИЯ. Съюзът на репресираните в България след 9 септември 1944 приветства предложените промени в Закона за досиетата. "Много отдавна настояваме за втори тур на досиетата", каза вчера лидерът му Иван Станчев след срещата на националното ръководство на организацията с президента Петър Стоянов. Съюзът, който винаги е подкрепял СДС и ОДС, иска не само да гласува за сините, но и да бъде избиран, каза още Иван Станчев. Той припомни, че репресираните от комунизма са около 200 000 души, 30 хиляди са безследно изчезналите. В началото на разговора Петър Стоянов определи Съюза на репресираните като морален коректив на всичко онова, което днес става в България. Държавният глава подчерта, че на фона на проявяващия се доста често "параден антикомунизъм" иска младите да знаят, че европейската ориентация на България не започва след 10 ноември 1989 г. Тя е защитавана със страданията на хората по лагерите и затворите след 9 септември 1944 г. С 1 година отлагат ДДС в туризма
СОФИЯ. Въвеждането на ДДС върху туристическите пакети за чужденци да се отложи с една година и да влезе в сила от началото на 2002 г., реши вчера Бюджетната комисия на парламента. Предложението ще се гласува от парламента при второто четене на промените в Закона за ДДС. Комисията не подкрепи предложението на председателя й Христо Христов ДДС да бъде въведен частично от 2001 г., като туроператорите и туристическите агенти да имат право на 50 на сто от данъчния кредит за получените доставки на стоки и услуги. Заместник-министърът на финансите Николай Георгиев защити предложението за частично въвеждане на ДДС, като посочи, че за друг отрасъл няма възстановяване на 50 процента от данъчния кредит. Не може при 8 на сто дял в БВП този отрасъл да дава по-малко от 0,5 на сто от данъчните приходи, коментира Георгиев.
Междувременно от асоциацията на туроператорите вчера отново протестираха срещу предвиденото облагане с ДДС от 1 януари. Според тях заложените в бюджета за следващата година 80 млн. лв. приходи от туризъм може частично да се компенсират, като се обхванат частните квартири и ведомствените бази. В момента официално регистрирани са 1000 квартири, а те са около 130 000, казват туроператорите.
По данни на един от най-големите немски туроператори ИТС въвеждането на ДДС ще оскъпи почивката на германците у нас с 25 на сто, а конкурентите ни предлагат миналогодишните си цени.
С 40 на сто са се увеличили френските туристи
ВАРНА. 40 на сто увеличение бележи броят на френските туристи, посетили страната ни през тази година в сравнение с миналата, сочат данни на френското посолство у нас. Областната администрация на Варна и търговското представителство на Франция в София работят по програми за развитието на туризма. Това стана ясно вчера при посещението във Варна на посланик Доминик Шасар. Той пристигна тук за посрещането на френския военен кораб "Бутенвил". Корабът акостира в града по линия на двустранна програма за военно сътрудничество и ще остане до 24 ноември.
Варна е вторият в страната център на френски инвестиции и интереси, припомни посланик Шасар. В официалните си срещи през вчерашния ден той също така заяви, че отношението на Франция към приемането ни в ЕС е изцяло положително, и изрази увереност, че тази тенденция ще се запази и през идната година, когато председателството на съюза ще бъде поето от Белгия.
Синдикати се оплакват от нарушен диалог с военното министерство
СОФИЯ. Много пенсионери, бивши офицери и полковници се назначават на експертни длъжности в системата на военното министерство и това спъва реформата в тази сфера. Това обяви вчера зам.-председателят на Федерацията на независимите синдикати в БА при КНСБ Валентин Иванов. Според него в момента се военизират професии, които нямат нищо общо с армията. Това само отслабва дисциплината в тях, смята Иванов. Синдикалистите смятат, че драстично са намалени, а не индексирани, заплатите на цивилния състав в армията със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев от юли тази година. Намалени с по 60-70 лева бяха заплати от 250-300 лева, каза Иванов.
Скулптор се потапя в колективната памет
Скулптурите на Христо Христов създават своя собствена митология. Без да илюстрира конкретни легенди, авторът сякаш се потапя в колективната памет, за да извади оттам знаци и символи, които всеки един от нас разбира. Можем като образовани хора да се втурнем да "разгадаваме" знаците и да търсим техните тълкувания в познати митологични схеми и образи. Но можем и просто да съзерцаваме, оставяйки се на онова първично "знание" за нещата, което всеки носи в себе си. Именно от това "в себе си" художникът черпи и своя символен свят, свят от образи, претворени в метал и цветя.
В салона на галерия "Цар Освободител" 6 Христо Христов представя около 20 малки пластики и 15 цветни рисунки. В тях той разиграва силно стилизираните мъжки, женски и детски фигури, коне, биволи, колесници, поетични образи, лишени от конкретност, превърнати в символи и знаци. Металната им повърхност е покрита с богати детайлни орнаменти, сред които се разчитат и фините детайли на релефи, взети от стари български метални икони и античните римски камени плочи. При Христо Христов рисунките обикновено предшестват скулптурите. Те обаче не са само предварителни скици. Завършени и цялостни произведения, те носят същата декоративност и символност като пластиките, но също и онези скрити колебания и страсти на духа, които намираме вече успокоени в извънвремието на скулптурните образи.
Изложбата е най-пълното представяне на младия автор досега. Съчетанието на рисунките със скулптурата разкрива целия диапазон от образи които населяват творчеството на Христо Христов. Благодарение на рисунките откриваме източника на онази тайнствена жизненост, която ни завладява в иначе стилизираните и декоративни форми на неговата малка пластика. Христо Христов е сред най-интересните и талантливи млади български скулптори. Роден е през 1963 г. във Варна. Завършил е техникум за художествена обработка на камък, а през 1994 г. специалност скулптура в НХА, в класа на проф. Димитър Бойков.
Съдебни спорове за птицекомбинат
СОФИЯ. Повече от година се бави изпълнението на решението на Върховния касационен съд (ВКС), с което се възстановява собствеността на ЦКС върху одържавения през 1970 птицекомбинат в Костинброд, съобщи вчера Искра Блъскова, юрисконсулт в съюза. Според нея Благо Джиев, който е закупил на търг имота преди пет години въпреки наложената възбрана от съда за продажба и въпреки мораториума, прави всичко възможно да не зачете решението за връщане на собствеността. Благо Джиев коментира пред БТА, че съдът трябва да реши дали има нови документи и доказателства. Той добави, че се е явил на законен търг, след като предприятието е било обявено в ликвидация, а ЦКС не е предявил тогава никакви претенции към имота.
Съдии от Флорида умуват за вота
ТАЛАХАСИ. Приключи заседанието на Върховния съд на Флорида, на което бяха изслушани аргументите за и против включването към окончателните резултати в щата на закъснелите данни от ръчното преброяване на бюлетините. Говорителята на съда каза, че решението няма да стане известно веднага, като не уточни кога ще бъде оповестено.
Ако съдиите вземат решение да отхвърлят легитимността на повторното преброяване на гласовете, щатският секретар ще има основанието да потвърди произвеждането на изборите и да обяви Буш победител с 930 гласа преднина. В този случай Гор ще бъде изправен пред трудния избор да приеме резултата или да търси други правни пътища, за да го оспори, коментира Ройтерс.
Главният прокурор на Флорида Робърт Батъруърт призова всичките 67 окръга на щата да признаят за действителни пристигащите от чужбина бюлетини на военнослужещи. Досега във Флорида по различни причини бяха обявени за невалидни над 3500 бюлетини.
Държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт призова Джордж Буш, ако спечели изборите, да води външна политика, отговаряща на XXI век, обръщайки внимание на въпроси като околната среда и правата на жените.
Тенчо Банев се контузи, Б. Младенов не тренира
СОФИЯ. Центърът на националния отбор на България Тенчо Банев е получил контузия на вчерашната тренировка на тима в босненския град Тузла. Банев е разцепил палеца на лявата си ръка и участието му в днешната евроквалификация с Босна и Херцеговина е под въпрос. Другият ни център Бойко Младенов пропусна двете занимания на тима, защото има мазол на стъпалото на десния крак. Той обаче със сигурност ще играе срещу босненци. Двубоят е от 21,30 часа наше време и ще се играе в залата в Тузла, която е с капацитет 4000 души.
Междувременно играещите във френския "Реймс" Гергана Брънзова и капитанката на женския национален отбор Евладия Славчева се присъединиха вчера към останалата част от тима. В състава няма здровословни проблеми преди днешната европейска квалификация с Чехия. Мачът е от 17,30 часа в зала "Христо Ботев" в София. За да запазим шансовете си за класиране, ни трябва победа с 11 и повече точки разлика.
Тренчев щял да вади документи срещу Краус
СОФИЯ. Константин Тренчев внася документи в прокуратурата за строежа на новото РВД (Ръководство въздушно движение на летище София), похвали се вчера синдикалистът. Около градежа на сградата, която миналата седмица горя, има огромна далавера, смята лидерът на "Подкрепа".
Договорите за крупния обект са сключвани по времето на Вилхелм Краус. Той обаче не посмя да обвини Краус в злоупотреба с властта. Тренчев каза още, че притежава документи срещу бившия министър, които ще изпрати и на "европейците - тези, лошите, които не ни дават визи". Вилхелм Краус вчера не бе открит за коментар, тъй като мобилните му телефони останаха изключени.
Футболен калейдоскоп
ЩУТГАРТ. Ръководството на германския първодивизионен клуб "Щутгарт" глоби с 20 000 марки капитана на българския национален тим Красимир Балъков. Причина за сериозната санкция са обидните думи, които Балъков отправи към треньора Рангник по време на мача с "Мюнхен 1860" миналия петък. При смяната си Балъков отказа да приеме поздравления от Рангник и го призова да целуне задните му части. Пред репортери след инцидента Балъков заяви, че си е изпуснал нервите, но не може да се промени на 34 години.
ГВАТЕМАЛА. Резултати от първия кръг на световното първенство по плажен футбол: Испания - Куба 9:0, Аржентина - Иран 2:1, Уругвай - Тайланд 4:1, Холандия - Египет 5:3. В надпреварата участват 16 отбора, които са разделени в четири групи.
АТИНА. Резултати от първенството на Гърция в седмия кръг: ПАОК - Панатианйкос 2:2, Ираклис - ОФИ 3:0, Арис - Атинайкос 2:0, Олимпийкос - Панахайки 3:0, Ксанти - Пиргос 2:0, Каламата - АЕК 3:1, Янина - Йоникос 1:1, Паниониос - Астир 4:3. В класирането първи е Олимпиакос със 17 точки.
БЕРЛИН. Първенство на втора бундеслига, 13-и кръг: Саарбрюкен - Валдхоф 3:3, Хановер - Арминия Билефелд 4:2, Грютер Фрют - Щутгартер Кикерс 2:0, Мюнхенгландбах - Дуисбург 1:1, Рот Вайс - Санкт Паули 2:3, Кемниц - Рутлинген 1:3, Оснабрюк - Ален 1:1, Майнц 05 - Алемания 1:1, Улм - Нюрнберг 0:1. В класирането води убедително съставът на Нюрнберг, в чиито редици са българите Стойчо Стоилов и Димчо Беляков.
СТОКХОЛМ. Гневни фенове потрошиха бар, който е собственост на бившия шведски национал Андреас Лимпар. Наскоро Лимпар напусна АИК (Солна, Стокхолм) и подписа договор с кръвния враг АИК (Дюргарден).
ГЛАЗГОУ. Андрей Канчелскис отказа да играе в мач на дублиращия тим на "Глазгоу Рейнджърс" и вероятно ще бъде изгонен от клуба. Руснакът се скара преди време с Риксен по време на тренировка и бе натирен в дублиращия тим, за да се успокои.
МАРСИЛИЯ. Ръководството на "Олимпик" назначи Кристоф Галтие за треньор на първия тим, които играе в елитната лига на Франция. Досега Гарлтие се водеше помощник-треньор на бразилеца Брага, който подаде оставка.
ЛИСАБОН. Наставникът на португалския тим "Витория Гимараеш" Пауло Аутури бе освободен след загубата с 0:4 от "Бенфика". Новият треньор вероятно ще се казва Алваро Магалаеш.
СЕУЛ. Най-добрите футболисти на Япония и Република Корея ще играят приятелски мач на 3 януари със сборен тим на света.
БУДАПЕЩА. Президентът на ФИФА Сеп Блатер посети в болницата легендарните унагрски играчи Пушкаш и Хидегкути. Блатер е разговарял с двамата на испански и италиански. Пушкаш и Хидегкути бяха част от вундертима на Унгария, а в момента се лекуват в правителствената болница на Будапеща.
КИЕВ. Президентът на "Динамо" Григорий Суркис отхвърли обвиненията, че е присвоил сериозни суми от клубната каса. Преди време местната преса обвини боса, че е присвоил милиони долари.
Хайке Дрехслер - 20 години по-късно
Една от най-великите лекоатлетки на столетието Хайке Дрехслер е родена на 16 декември 1964 година в Гера (бивша ГДР). На първото световно първенство в Хелзинки Хайке постигна резултат от 7,27 метра, с който стана шампионка. Втората си титла от световно първенство Дрехслер спечели пред родна публика в Щутгарт. Звездата на скока на дължина 107 пъти е преодолявала седемметровата граница. Най-доброто постижение на германката е 7,48 метра (в Лозана през 1992 година). Хайке е четири пъти поред шампионка на Стария континент. Дрехслер е участничка на няколко олимпиади, като има две титли и сребърен медал. На 35 години скачачката стана шампионка на игрите в Сидни преди месец с резултат 6,99 метра. Това постижение нареди германката в залата на славата на световната лека атлетика. Предлагаме ви интервю на Дрехслер за "Екип Магазин".
- Почти 20 години след първата ви титла на ГДР вие станахте шампионка на олимпиадата в Сидни. Как гледате на отминалото време през този период?
- Имам чувството, че съм си момичето от онова време. Все така мотивирана съм, както навремето. Тази година много внимавах при подготовката и резултатите не закъсняха. Успях да победя в Сидни.
- Спомняте ли си първата титла на ГДР?
- Разбира се. Спечелих я в Йена, у дома, в моя град. Аз тогава бях никой. Треньорът винаги ми казваше, че при мен нищо не е координирано. Бях висока и слаба. Имах големи ръце и дълги крака. Но се занимавах с петобой и можех всичко. Спечелих при третия опит. Беше вълнуващо да победя големите звезди на ГДР.
- Познавахте ли някоя от звездите по онова време?
- Спомням си, че когато постъпих в спортното училище, си водех дневник на тренировките. В нашия клуб бяха две от големите имена в спринта - Ренате Щехер и Марлиз Гьор. Гледах ги с възхищение. Бях си записала в дневника, че и аз ще стана олимпийска шампионка. Спомням си, че бях нарисувала подиум и себе си в средата. Това бе моята мечта, който успях по-късно да реализирам.
- Как ще обясните това спортно дълголетие?
- Просто винаги съм живяла с любов към спорта. Ще допълня и че съм много дисциплинирана.
- Какви спомени ще запазите от Сидни?
- Знаете ли, бях спокойна, въпреки че това бе олимпида, нямах никакви притеснения, не изпитвах предстартова треска. С приятелката ми Шемте просто се забавлявахме.
- Защо избрахте да живеете в олимпийското село?
- Да, аз винаги съм живяла в селото. През 1988 година просто нямахме друг избор. През 1992 година останах по собствено желание и само два дни преди състезанието се изнесох в хотел. Харесвам средата, настроението на спортистите. Обичам олимпиадите - те ме зареждат с енергия.
- Нека да проследим вашата кариера. За игрите в Москва бяхте обещаваща девойка. Как видяхте тази олимпиада?
- Бях на 15 години. Гледахме състезанията с приятелите в спортното училище. За нас тази олимпиада бе много важна. След игрите влязох в старшата възраст и бях шокирана от завистта на останалите. За да оцелея, просто трябваше да побеждавам непрекъснато.
- Как премина първото ви състезание при старшата възраст?
- Беше европейското първенство в Атина през 1982 година. Тогава постигнах 6,82 м. Година преди това бях направила световен рекорд за девойки, но когато се появих на голямо първенство, се стреснах. Стадионът беше огромен и пълен с публика до краен предел. Все пак станах четвърта и бях доволна от себе си.
- Може би оттогава започна натискът на държавата върху вас... - Мога да кажа, че задуха по-силен вятър. Всички в отбора ме познаваха, но аз бях сама. Спомням си как шефът на спорта заставаше пред нас и ни ругаеше, когато резултатите не го задоволяваха. В такива моменти човек се затваря.
- Но това ви направи по-силни?
- Очевидно, защото смятахме, че ако не постигнем начертаните резултати, значи сме кръгли нули.
- Как преживяхте бойкота на олимпиадата в Лос Анжелос през 1984 година?
- Другите страдаха повече. Аз бях много млада и знаех, че бъдещето е пред мен. Колегите ми не знаеха къде да се дянат, защото трудът им бе пропаднал. Ще призная, че ние не приемахме решението за бойкота. Същата грешка допуснаха и американците, като не дойдоха в Москва. Бях записала в дневника си: "Отвратителна политика."
- Разрешиха ли поне да гледате игрите по телевизията?
- Гледахме западни телевизии, за да разберем какво става в Америка. Спомнях си, че една румънка спечели с 6,98 м, а година по-рано аз бях записала резултат от 7,41 метра.
- Какво стана в Сеул?
- Тази олимпиада бе нашето завръщане. Бяхме се подготвили страхотно. Просто не живеехме извън лагерите. Бях решила освен да скачам и да стартирам в спринтовите дисциплини на 100 и 200 метра. Пет дни преди състезанията бях шокирана - радикулит. Не можех да очаквам нищо добро в това състояние. Добре че се добрах до два медала - сребро и бронз.
- Как ви съветваха да се държите с "лошите" американци?
- О, накрая щях да науча американския химн наизсуст, защото пред мен бяха Флорънс-Грифит Джойнър и Джеки Джойнър-Кърси.
- Бяхте ли разочарована?
- Бях тъжна, че нещата ми не вървят. Но ГДР спечели много медали в плуването и всички бяха доволни. Аз обаче нямах злато. Който бе спечелил златен медал, можеше да излезе от първата врата на самолета. Тогава не осъзнавах какво означава това, но днес разбирам, че е било нелепо. Та всички ние бяхме се състезавали на върха на силите си.
- Мислехте ли тогава, че Флорънс-Грифит взема непозволени препарати?
- Не, но в отбора се питахме как една жена може да бяга толкова бързо. За съжаление вече никой не може да даде отговор на този въпрос.
- И за вас на Запад се говореше, че сте момичето чудо... - Нямам представа. Имаше блокада и ние не знаехме много неща. Подготвяха ни преди всяка пресконференция да говорим, че у нас, в ГДР, няма идоли и всичко е прекрасно.
- Как живеехте в този олимпийски отбор?
- Аз бях самотна и много свита. Страхувах се да не направя някоя грешка. Често се питах дали е необходимо по този начин да продължавам със спорта. Шефовете просто не искаха да приемат, че и аз имам нужда от личен живот. Началниците се държаха благодарение на нас спортистите. Спомням си, че ежедневно ме питаха дали съм бременна.
- Вашият син е роден девет дни преди падането на Берлинската стена. Раждането промени ли с нещо живота ви?
- Всичко стана в много добър момент за мен, защото аз знаех, че с раждането вече съм отписана за спорта. Скрих се в смейството си. По това време спортът на ГДР бе подложен на унищожителна критика, а аз така и не разбрах, защо всичко трябваше да бъде отречено. Бе направена погрешна интерпретация за повечето от нещата на спорта в ГДР.
- А вие защо останахте в спорта?
- Исках да докажа, че нещата не са такива, каквито ги представяха.
- Но информациите са взети от архивите... - Това бе част от системата. Знаеше за действията на ЩАЗИ. Аз напрамер бях член на парламента, но никога не съм имала политическа функция. Може би политиката ме е експлоатирала.
- Вие вземали ли сте някога допинг?
- Никога! Ако бях, сигурно щях да скоча повече от 8 метра. Разбира се, получавахме витамини. Сигурно в тези таблетки е имало и други неща, но ако е било така, сме щели да усетим.
- Вашият треньор бил ли е заплашван някога?
- Всички треньори в ГДР са били заплашвани. На аз нямам никакви забележки към моя наставник.
- Как оцеляхте след допинг войната срещу спортистите от ГДР?
- Може би зависи от сърцето. Ако един човек обича силно нещо, той го върши дълго време. Вярвам в себе си и в моя талант. Трудно ми бе, кагото се наложи да търся мениджъри и спонсори, но благодарение на упорития труд се справих и с това.
- Бившата система ви предпази от стреса на професионализма. Как се справихте с новите условия през последните десет години?
- Толкова много пари се трупат от рекламата, а съвсем малка част от тях отива за атлетите. При професионалистите трябва да се дават пари на първите осем, защото не всеки може да се докосне до медалите.
- Вие сте от 20 години в атлетиката. Как виждате бъдещето на този спорт?
- Ще бъде все по-трудно за състезателите. Много често започнаха да се провеждат големи първенства, а на тях е нужно да се подобряват световни рекорди. Трябва и много повече внимание по отношение на женския спорт. Ще добавя, че Златната лига не показва истинското лице на нашия спорт. Все пак съм оптимистка. Атлетика ще има винаги.
Харолд и Мод стъпиха на театралната ни сцена
Вечната приказка за вечните неща - така синтезира пиесата "Харолд и Мод" драматуржката Богдана Костуркова. Написана през 1971 г. като киносценарий, творбата на Колин Хигинс е преработена за театър и триумфално шества по световните сцени. Широката публика я познава от заснетия в Холивуд през 1972 г. филм и от телевизионната постановка на Хачо Бояджиев. Емблематични остават изпълненията на тогавашните централни персонажи в лицето на Леда Тасева, Стефан Данаилов и Маргарита Дупаринова. Сега за първи път Малък градски театър "Зад канала" представя на театрална сцена автора Колин Хигинс и неговата пиеса. Ролите са поверени на Христо Мутафчиев (Харолд), Цветана Манева (Мод), Анета Сотирова (майката на Харолд). Режисурата е на Бина Харалампиева, която се е доверила и на актьорите Ирини Жамбонас, Мая Драгоманска, Илия Раев, Петър Калчев, Стефан Илиев, Таню Маринов. Музиката е на Асен Аврамов, а сценографията на Петя Стойкова и Светослав Сокалов. Първите срещи с публиката са на 24, 25 и 26 ноември.
Един млад мъж на прага на самоубийството, една възрастна жена - мъдра, с жизнеутвърждаващ дух, едно лицемерно порядъчно общество, пламнала емоция, тънка ирония и... "Харолд и Мод" - уточнява Богдана Костуркова - е творба, която се занимава с онези тънки струни, с онази фина чувствителност, която кара човек да бъде щастлив, да иска да бъде щастлив. Дтава дума за любовта, макар и невъзможна, за опита да отсеем важните, стойностните неща в живота. " "Не можем да бъдем бурмички на всекидневието и на каноните, които се лепят върху нас като гербови марки - категорична е Анета Сотирова. - Всички ние - продължава тя - теглим каруцата на това, какво ще кажат хората, докато Мод е далеч от суетата и от позицията на 80-годишна е самата себе си. На финала майката на Харолд е вече своеобразна проекция на Мод. Изключително ексцентричната дама, подчиняваща се на измислените норми на поведение в обществото, наложени от социалния статус, разгражда това организирано поведение в себе си и оголва до краен предел сетивността си. Така разкрива, че и тя е ранимо, крехко същество. Човешкото у човека са именно чувствата, чувствата, наречени любов. А любовта е над всичко... Тази романтика ще се опита да събуди и активизира у зрителите най-новата премиера на Малък градски театър "Зад канала" - "Харолд и Мод", пиесата за младостта не като физическа даденост, а като състояние на духа.
Четири винпрома дадени на прокуратурата
СОФИЯ. Данъчните дадоха на прокуратурата четири производителя и трима големи търговци на алкохол заради фалшиви бандероли. Това съобщи вчера шефът на "Оперативен контрол" в Главната данъчна дирекция Васил Панов.
От 6 октомври досега са направени 1700 проверки за фалшиви бандероли, издадени са 275 акта за административни нарушения и са иззети 84 321 бутилки алкохол, за които не е платен акциз.
Само за месец и половина след началото на проверките сумата на внесените в бюджета акцизи се е увеличила с 2,4 млн. лева.
Шеф на НАТО идва у нас
СОФИЯ. Председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Гуидо Вентурони пристига днес у нас на тридневно официално посещение, съобщиха вчера от МО. Целта на визитата е адмирал Вентурони да се запознае с хода на реформата в БА и усилията на България за присъединяване към структурите на НАТО. В програмата на посещението са предвидени срещи с президента Петър Стоянов, министър-председателя Иван Костов, началника на ГЩ на БА ген. Михо Михов, министъра на отбраната Бойко Ноев, председателя на Комисията по национална сигурност Йордан Бакалов и посланика на Испания у нас Хосе Кодерк. . Освен председателя на военния комитет на НАТО днес у нас ще пристигне и началникът на щаба на отбраната на Кралство Дания ген. Кристиян Хвидт.
Eвропа ни предлага компромис за визите
БРЮКСЕЛ. Европейската комисия изрази компромисна позиция по визовия проблем на България. Това стана ясно след едночасовата среща на председателя на ЕК Романо Проди с премиера Иван Костов, външния министър Надежда Михайлова и главния преговарящ Владимир Кисьов. Искането на нашето правителство за безусловно и ефективно излизане от "черния" списък на 30 ноември няма да бъде удовлетворено. Но няма да се осъществи и диаметрално противоположното, по думите на Костов, предложение на министрите на правосъдието и вътрешните работи на 15-те членки на ЕС визите за българи да останат до 31 декември 2003. Становището на Еврокомисията, изразено от Романо Проди, е визовият проблем да бъде решен до шест месеца. Дотогава ще трябва да изпълним технически изисквания, както се изрази Проди. Скоростта, с която ще се реши проблемът, зависи от усилията на нашето правителство и от ЕК, каза Иван Костов. Първо следва да получим т.нар. въпросник с изискванията към нас, останалото е процедура. Според премиера автор на компромисния вариант е комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген.
Ако беше прието нашето искане, отпадането на визите щеше реално да стане в края на март.
Проди лично се ангажира с шестмесечния срок и обеща да направи всичко, което зависи от него. Според Костов до отпадане на "изключително опасния" за България вариант, предложен от министрите на правосъдието и вътрешните работи, се е стигнало благодарение на единното становище на българските институции - парламент, правителство и президент. Както и на тяхната твърдост, че предложението на министрите е абсолютно неприемливо. Премиерът е разговарял с президента Стоянов и му е казал, че е добре да се обади на Жак Ширак, за да изложи позицията на България. От своя страна Иван Костов ще разговаря с Лионел Жоспен по телефона.
Успех на правителството е, че България ще бъде третирана съобразно собствените й постижения, подчерта Костов. В ЕС ще влизат страна по страна, заслуга по заслуга, казал на срещата Романо Проди. Той още веднъж изрази дълбоко задоволство от напредъка на България, отразено в годишния доклад на Еврокомисията, огласен на 9 ноември т.г. Направените забележки са незначителни в сравнение с положителното, каза председателят на ЕК.
Подготвя се декларация на министрите на външните работи на Евросъюза. Днес тя ще бъде предложена на вниманието на хората, които организират срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи на 30 ноември, съобщи министър Михайлова. Декларацията всъщност подкрепя компромисното становище на Европейската комисия по българския визов проблем.
Срещата ни беше сърдечна и топла, защото сме приятели, каза пред журналистите Романо Проди, който посрещна на входа Иван Костов и го прегърна. Въпросът с визите за български граждани ще се реши на 30 ноември.
Вчера министър-председателят Костов и главният преговарящ Владимир Кисьов заминаха от Брюксел за Лисабон, където бяха приети от португалския премиер Антонио Гутериш.
На 30 ноември Съветът на министрите на вътрешните работи и на правосъдието може да реши визовият въпрос да бъде решен в близките шест месеца. Днес в Брюксел постоянните представители на страните от ЕС ще гласуват декларация, в която ще изразят волята България да бъде извадена от негативния списък и процедурата за безвизово пътуване да приключи до 6 месеца, съобщи службата на говорителя на МВнР.
Визите могат да отпаднат през първото тримесечие на 2001 година, каза вчера френският министър по европейските въпроси Пиер Московиси. след среща с българския външен министър Надежда Михайлова.
16-годишен иракчанин убит от случаен куршум на границата
ИВАЙЛОВГРАД - ХАСКОВО. Иракчанин на 15 или 16 години, който бил в голямата група бежанци, заловени на границата с Гърция, е прострелян на 17 ноември и погребан от сънародниците си в землището на село Мандрица, Ивайловградско, съобщиха от РДВР - Хасково. Трупът на Р. Е. М. беше ексхумиран и докаран за съдебномедицинска експертиза в Хасково вчера. При аутопсията е открита огнестрелна рана, като куршумът, най-вероятно малокалибрен, е влязъл в тялото през задната лява седалищна област и спрял чак в главата. На 19 ноември МВР съобщи за голяма група от 80 иракчани, 1 иранец и 9 палестинци. Емигрантите били водени от иранец, който срещу 300 до 1000 ДМ, в зависимост от пазарлъка, ги превел с лодка през Марица от Турция в Гърция в близост до Одрин. Уговорката била да ги придружава до Атина, но избягал. Групата се лутала три или четири дни в ъгъла между трите граници и накрая на 17-и срещу 18-и влязла на българска територия в района на Мандрица, Ивайловградско. Нелегалните пришълци отказали да се подчинят на граничните полицаи от регионалните сектори в Ивайловград, Любимец и Крумовград. Районът бил блокиран. Бегълците се пръснали из скалистата местност и хвърляли камъни и дървета. При залавянето им се разбрало, че повечето от тях са без документи, но и че от групата мъже между 16 и 45 години липсвал един. Най-вероятно става въпрос за нещастен случай при предупредителен изстрел във въздуха според първоначалната версия на МВР. Образувано е следствено дело във военната прокуратура - Хасково, допълни и говорителката на РДВР - Хасково, Нина Ганчева. Групата в момента е задържана в Граничната полиция в Ивайловград. Водели се преговори за връщането й на гръцка територия чрез смесената гранична комисия.
3-годишно дете пострада от "коктейл "Молотов"
СОФИЯ. 3-годишно момиченце пострада при опит за палеж на апартамент с коктейл "Молотов" в ранните часове на вчерашния ден, съобщиха от СДВР. Към 6 часа сутринта на 21 ноември в жилището на 28-годишен столичанин в жк "Стрелбище", бл.53, през прозореца на първия етаж е била хвърлена бирена бутилка със запалителна течност. Бутилката била пълна с бензин със запален фитил. Смъртоносният коктейл паднал в леглото на 3-годишната дъщеричка на столичанина и запалил завесите на прозореца. Детето е ранено в главата и косичката му се е запалила. То е откарано в "Пирогов", където му е оказана лекарска почощ и няма опасност за живота му. За щастие бутилката със запалителна течност не е успяла да се възпламени и апартаментът не е пострадал. Местопроизшествието е посетено от полицаи на четвърто РПУ в столицата, които са направили оглед и са иззели бутилката с "коктейл Молотов". Столичанинът, като едноличен търговец, е собственик на фирма за компютърни игри, която се помещава в същия жилищен блок. Явно бизнесменът е бил изнудван да плати рекет и той е отказал, коментираха полицаи. Това е и вероятната причина за хвърлената запалителна смес с цел сплашване. За това говори и фактът, че преди време в четвърто РПУ е била заведена преписка по сигнал за заплаха срещу същия човек.
"Плама" не може да работи без заверен баланс
Консорциум "Нова Плама" купува плевенската рафинерия през декември 1998 година, след сключването на договор за разсрочване на дълга й. Той е подписан през октомври 1998 година и според клаузите в него новият собственик поема ангажимента да изплати всичките му задължения, така както те са предявени в списъка на кредиторите. Това става в момент, когато дружеството вече е обявено в несъстоятелност. През януари 1999 година рафинерията е пусната в експлоатация след двегодишен престой, независимо че все още се намира в процедура по несъстоятелност. Две са причините за това. Едната е чисто техническа, а другата - социална.
Всъщност рафинерията заработи заради многото митинги, които направиха работниците, и спря поради същата причина, казва директорът по проекта "Плама" в "Андре и сие" Жан-Кристоф Вотрен. Според него стачката през април миналата година е била много добре организирана, като целта е била да прикрие много незаконни неща. Тогава започва и разработването на оздравителния план за "Плама", който в началото на юли миналата година е одобрен от окръжният съд на Плевен. След този акт съвсем нормално е рафинерията да излезе от процедурата по несъстоятелност, проблемът обаче е, че все още няма точно определен законодателен ред по какъв начин ще става това. Затова независимо от факта, че дружеството трябва да започне работа по оздравяването си, в него освен назначеното ръководство остава и синдик.
В историята на "Плама" от началото на миналата година са записани две пускания на инсталациите и две спирания, а през тази година - само престой. През август 1999 година във връзка с втория пуск е доставен суров петрол на стойност 60 млн. долара. След като рафинерията поработи около четири месеца, в края на годината тя отново спря. Тогава новият собственик - "Плама консорциум", обясни, че причините са две: едната - "компютърният проблем 2000", а другата необходимостта от малки подобрявания на технологичните линии и те ще бъдат преодолени за около две седмици. След това прекратяване на производствената дейност обаче предприятието повече не заработи. Според Вотрен има обективни причини. Първата е, че ОББ е обжалвала излизането от несъстоятелността. Едва през септември 2000 година приключват и делата за премахването на синдика. В такъв случай може да се смята, че процедурата по несъстоятелност е прекратена съвсем скоро, коментира Вотрен.
Другият проблем е, че "Плама" все още няма заверен баланс за 1999 година. Ръководството на консорциума многократно се обръщало към Министерство на финансите да го одобрят така, както е приет от съда. Без такъв документ нито една финансова институция не би се съгласила да отпусне кредит на дружеството. Затова проблемът с липсата на баланс се превръща в съществен при новото стартиране на производствената дейност. На рафинерията в действителност са й необходими пари, за да се извърши модернизацията на инсталациите. В "Плама" все още се работи върху технологии отпреди 40 десетилетия, а за първи път е била пусната в експлоатация преди 30 години. За да се превърне дружеството в модерна рафинерия, са необходими около 300 млн. долара, казват новите й собственици.
Според оздравителния план, за да отговаря тя на европейските норми, които ще са задължителни след 2005 година, през първите четири години в нея трябва да се вложат 100 млн. долара. Само така "Плама" ще стане производител на бензин и газьол според изискванията на ЕС. Ако това не стане, рафинерията трябва да бъде закрита. За целта е предвидено строителството на каталитичен реформинг. Всъщност консорциум "Нова Плама" обеща тази инвестиция още през 1998 година при закупуването на дружеството от предишния собственик - "Евроенерджи холдинг". По това време на българския пазар съществуваха защитни мерки за производството на петролни продукти в страната, но близо две седмици след подписването на допълнителното споразумение към приватизационния договор за "Плама" те вече бяха отменени. Така на практика се вдигнаха всички прегради пред вноса, коментира Вотрен. Оттогава консорциумът настоява държавата да направи нещо, което да стимулира родното производство. Според тях в много страни от ЦЕФТА и ЕС съществува подобно нещо. Затова двете единствени рафинерии в страната се обединиха и поискаха въвеждането на по-високи мита за вноса на бензини у нас, по подобие на това, което се направи за торовата ни индустрия.
Много хора искат "Плама" да не работи, за да се прикрият следите от извършените незаконни действия в нея от предишните й управления, но ние няма да позволим да я ликвидират, казва Вотрен. Съставено е досие на дружеството от около 1000 страници, в което са описани всички схеми за източването на рафинерията. Материалът бил предаден на главния прокурор.
Според новите собственици нелепо е да се твърди, че на България й е необходима само една нефтопреработвателна фирма. Производственият капацитет на дружеството наистина не е много голям, но пък предимството е, че в радиус от 1000 километра няма конкурент, заявяват гордо те. За последната една година обаче жалкото е, че те не успяха да докажат на практика това. Иначе теоретичните обяснения, които дават, са логични. Според Вотрен в света сега нефтопродуктите са скъпи не защото цената на петрола е висока, а защото капацитетът на рафинериите в световен мащаб е ограничен.
От "Нова Плама" твърдят, че акционерите в консорциума са все сериозни фирми и обвиненията срещу тях са фалшиви. През 1998 година, когато рафинерията за втори път смени собственика си, в нея е имало нефтопродукти на стойност 2 млн. долара. От консорциума категорично отричат твърдението, че са взели "Плама", за да продадат готовата продукция и да приберат печалбата. Ако това беше истина, ние можехме да откраднем всичко до декември 1998 година и още тогава щяхма да изчезнем. Само през първите три месеца на миналата година, когато рафинерията е работила, са били произведени нефтопродукти на стойност 20 млн. долара, казва Вотрен. След спирането й ние все още сме тук и сме инвестирали около един милион долара в ремонтите на цеховете.
Сега "Плама" се подготвя за зимния сезон, защото идеята е все пак тя да заработи отново, казват новите собственици. От май в дружеството се работи на ротационен принцип. За по 30 дни в него се наемат по 300 души, които се занимават с охраната на инсталациите, следващия месец пък се наемат други 300. Според тях ликвидацията на дружеството не струва 9 млн. лева, а 150 млн. лева.
Ако държавата си иска "Плама", ние сме готови да им дадем ключовете, казва Жан-Кристоф Вотрен. Според него със случая на плевенската рафинерия се създава законодателството как една голяма фирма може да излезе от процедура по несъстоятелност.
Петър ЖОТЕВ:
По времето, когато се подготвяше подписването на анекса за прехвърлянето на акциите на "Плама", държавата направи абсолютно всичко, за да улесни разработването и приемането на оздравителен план. Дори направи и невъзможното да убеди и един от основните кредитори ТБ "Биохим". Дори имаше обсъждане дали банката не трябва да се откаже от гаранцията си по обезпечението, което тя законово е учредила преди много години. Аз сега съм много доволен, че "Биохим" не се съгласи, така че сега да има поне юридическото основание да предяви своите претенции. Макар че много няма да се постигне.
Ние сме готови да помогнем и на "Плама консорциум", готови сме да водим каквито преговори е необходимо в рамките на закона. Една от възможностите, които ни бе предложожена, е да променим нашата митническа политика. Това държавата не може да го направи. България е член на СТО, имаме своите ангажименти и в рамките на страните, членки на ЦЕФТА, стремим се и към ЕС и затова трябва да имаме системна политика.
"Прософт" търси стратегически инвеститор
СОФИЯ. "Прософт" АД - София, се развива успешно и няма намерение да продава капитала си на "Глобъл Софт" - Кипър, информира вчера президентът на компанията Юлиян Генов. Преди седмица представител на кипърската компания, представил се само с фамилното си име Киприану, е предложил да купи "Прософт" за $ 1 млн., като само част от тази сума щяла да се плати в брой, а останалото да се изплати в компенсаторни бонове и акции на "Глобъл Софт". От "Прософт" обаче категорично отказали подобна сделка. Догодина "Прософт" планира да пусне на фондовата борса акции и да стане първата частна фирма, която осъществява първично публично набиране на капитал. Фирмата ще търси голям стратегически инвеститор за увеличение на капитала си, като ще му предложи да притежава между 25 и 49 на сто от акциите. Вчера от компанията преговаряха с голяма европейска банка, но Генов не уточни точно коя. Разговорите продължават и днес, като ще се преговаря и с други партньори, уточниха компютърните експерти. На фондовата борса в момента се продават две емисии облигации на "Прософт".
"Рейнджърс" предложи рекордна сума за играча Торе Андре Фло
ГЛАЗГОУ. Изпадналият в криза шампион на Шотландия "Глазгоу Рейнджърс" се опита да привлече норвежкия нападател на "Челси" Торе Андре Фло. Шотландците предложиха 17 000 000 долара за скандинавеца, но ръководството на лондонския клуб отклони офертата.
Първоначално босовете на "Рейнджърс" бяха съгласни да платят веднага 15 500 000 долара и след като получиха отказ, вдигнаха мизата до рекордните за Шотландия 17 000 000. И тази сума обаче се оказа малка за англичаните.
Торе Андре Фло има 20 гола в 39 мача за националния тим на Норвегия. Нападателят обаче е в конфликт с треньорите в "Челси", което все по-често го вади от групата за мачовете във Висшата лига. Фло бе сред любимците на бившия мениджър Джанлука Виали.
"Спартак" (Пл) вече се класира за другия кръг
ВАРНА. В мач без интрига "Спартак" (Пл), лидер във втората ни дивизия, победи "Черно море" с 3:1 и почти сигурно се класира за следващия кръг от турнира за държавната купа. Срещата се игра пред малцина зрители в морската столица и бе първа за двата тима в осминафиналната фаза. Реваншът е на 2 декември в Плевен.
Гостите решиха проблемите си до 47-ата минута, в която вече водеха с 3:0. Първо Тодор Колев се разписа в 35-ата минута, две минути след почивката бившият играч на "Монтана" и "Славия" Румен Панайотов направи втори гол. В последните минути двата тима си размениха по един гол чрез Петков ("Черно море") и Тодоров ("Спартак").
Жълти картони получиха Стоянов от домакините и плевенчаните Панайотов, Ацаров и Тодоров.
"Филаделфия 76" продължава победната си серия в лигата
СОФИЯ. Отборът на "Филаделфия 76" записа десетата си поредна победа от началото на първенството, като се наложи у дома над "Бостън" със 114:90. Така тимът продължава най-дългата си победна серия след 12-те последователни успеха през 1990 година. Алън Айверсън реализира 26 точки, а Тео Ратлиф добави още 21. "Това са просто 10 мача, но мисля, че за нас е важно да имаме такъв победен аванс" - заяви треньорът на "Филаделфия" Лари Браун.
Останалите резултати: Шарлот-Торонто 100:64, Далас-Юта 107:98, Денвър-Ванкувър 95:92, Ню Джърси-ЛА Клипърс 86:85.
