По бюджета за 2001 нямаше силна дискусия, следователно предлаганата от нас финансова и икономическа политика няма алтернатива, обобщи Костов.
Основният финансов закон за 2001 предполага възстановяване на растежа на БВП, спиране на инфлацията, развитие на стопанския и стабилизиране на банковия сектор, заяви от парламентарната трибуна министърът на финансите Муравей Радев. Като основни предизвикателства пред бюджет 2001 той посочи безработицата и бедността. Тяхното намаляване и осигуряването на необходимите пари за реформите в здравеопазването и социалното осигуряване ще са главните приоритети на основния финансов закон догодина.
Макрорамка на бюджета за 2001:
икономически растеж 5% средногодишна инфлация 6% валутен курс 2,1098 лв./долар
Предвиденият дефицит е 1,5 % от БВП.
Костов и Екатерина Михайлова са лидерите с най-висок рейтинг
СОФИЯ. Президентът Петър Стоянов продължава да води класацията за най-одобряван български политик, сочи ноемврийското изследване на НЦИОМ. Дейността на държавния глава се радва на подкрепата на 68,9% от пълнолетното население. Той е особено популярен сред младите, като го одобряват три четвърти от хората на възраст до 30 години, 80% от висшистите, 78% от столичани, 87% от гласоподавателите на СДС и 46% от тези на БСП.
С 2% се е повишило доверието към премиера Иван Костов, с толкова е намаляло и неодобрението към него. Нов момент в преценките за министър-председателя е разширяването на подкрепата за него не само сред хората, които живеят добре, но и сред по-бедните слоеве на населението, подчерта шефката на НЦИОМ Лидия Йорданова. Одобрението за Костов нараснало с 11% сред висшистите и с 9% сред жителите на областните центрове.
Иван Костов и Екатерина Михайлова са политическите лидери с най-висок рейтинг с подкрепата на 33% от населението, сочи изследването.
Сред министрите най-голям скок по отношение на общественото доверие за последния месец бележат Бойко Ноев - и Емануил Йорданов с по 8%, Емма Москова - с 5%, и Петър Жотев - с 4%. Надежда Михайлова продължава да води кабинета с най-висок рейтинг от 47%, следвана от Ноев - 37%, от Петър Жотев и Емануил Йорданов - с по 32%. За първи път от доста време насам проучването показва ръст в положителните оценки дори за министрите, трупащи негативи заради тежестта на реформите, които правят. Става дума за Димитър Димитров, Антоний Славински, Муравей Радев и Илко Семерджиев.
Рейтингът на правосъдния министър остава най-нисък, но не е променен в сравнение с предишни периоди - 28%.
Какво най-силно обединява българите днес?
Легенди на шоубизнеса
Жан Тилеманс, наречен Тутс, което означава свирчо на български, е специфично явление в световния джаз по много причини. Преди всичко защото е един от малкото европейски джазмени, които имат американско музикално мислене. За разлика от повечето джазмузиканти на Стария континент той притежава естествено чувство за суинг, импровизация и интерпретация въобще. И най-накрая Тилеманс се изявява на един от най-необикновените инструменти, употребявани в синкопираната музика. Той е всепризнат майстор от изключителна класа на устна хармоника и подсвиркване с уста. Именно на последното му качество се дължи и прякорът.
Жан Батист Тилеманс - роден на 29 април 1922 в Брюксел, Белгия, започва да се учи да свири на устна хармоника и китара още в началото на 40-те години. През 1944 вече концертира по американските военни клубове в Белгия и ФРГ. Като джазов изпълнител има шанса за първи път да посети САЩ в 1947, а две години по-късно е участник на джазфестивала в Париж. След още една година го виждаме в състава на Краля на суинга Бени Гудман, с когото прави голямо европейско турне. През 1951 отново в САЩ той свири на почти всички най-големи джазсцени.
После до 1959 Жан-Тутс обединява усилията си с големия сляп английски майстор на клавишите Джордж Ширинг, снима филм за джаза на американска територия и сформира собствен малък състав за концерти в страната. Записва за радиото и тв мрежата "АВС" с хора като Зут Симс и редица изтъкнати американски джазмени. От години известен като любим изпълнител на Куинси Джоунс, който го кани в много от своите големи проекти, Тутс се реализира и като композитор. Прочутата му пиеса "Блусет" има световна популярност. При гостуването си в София преди 11 години, Свирчото ме убеди за сетен път не само в големите си музикални достойнства, но и в качеството си на човек в истинския смисъл на думата. Успях да разбера това в разговора си с него зад сцената по време на 11-ата джазсреща София'89. Невероятно обаятелен, непосредствен и искрен събеседник.
Любен Корнезов стана зам.-председател на парламента
СОФИЯ. Депутатите единодушно одобриха предложението Любен Корнезов да заеме поста на зам.-председател на парламента, след като миналата седмица отхвърлиха издигнатата отново кандидатура на Благовест Сендов. При дебата за оставката на Сендов социалистите заявиха, че ако Сендов не бъде върнат, ще оставят мястото празно.
Среща с Доган на "неутрален терен" поиска Новата левица. Писмото до Сокола е подписано от Първанов, Агов, Петков и Камов.
Може да пътуваме без визи през пробен период
СОФИЯ. Европейската комисия предложи "пробен период", в който за българските граждани да отпадне задължението да получават визи за пътуване в страните от ЕС. Това предаде вчера АФП, като се позова на източник от Брюксел. Предложението било направено устно в сряда вечерта на закрито заседание на постоянните представители на страните - членки на ЕС, в белгийската столица. Според източника "реакцията им била най-малкото колеблива".
Окончателното решение ще се вземе след две седмици от министрите на вътрешните работи и на правосъдието. Дотогава визовият въпрос ще продължи да се обсъжда на различни нива. Нашата собствена информация е, че идеята е на Франция, а мониторингът ще продължи между 3 и 6 месеца. Идеята според АФП е да пътуваме без визи, но да ни наблюдават за определен период.
Смятам, че има позитивно развитие в контекста на това, което се обсъжда през послените дни. Българската реакция явно е дала резултат, коментира за "Демокрация" главният преговарящ с ЕС Владимир Кисьов. Той е в Брюксел, където се състоя поредното заседание на Конференцията по присъединяване на България към ЕС. Решено беше на 20 ноември да се предложи да се затворят главите "Култура и аудиовизия" и "Външни отношения",съобщи службата на говорителя на МВнР. Вчера бяха отворени преговорите по главите "Дружествено право" и "Свободно движение на капитали". Българската делегация представи позициите по 4 нови глави: "Транспортна политика", "Рибно стопанство", "Свободно движение на стоки" и "Митнически съюз".
Констатирано било, че София, която започна по-късно реформите, насочени към бъдещо членство в ЕС, е наваксала изоставането от миналите години.
Мъка е да стигнеш от влака до гара Подуяне
На Подуяне е много трудно да се стигне от влака до сградата на гарата. Няма стълби или пътека, както е например на гара Елин Пелин. По-младите слизат върху релсите и после се изкатерват на перона, но за нас, възрастните, това е непосилно, особено когато сме натоварени с багаж. Трябва да се върви твърде дълго до безопасно място за преминаване оттатък жп линията. Едва ли има друга толкова неудобна за пътниците гара.
Магдалена КОНЯРОВА, София
Гарата продължава да е опасна за пътниците
Четири месеца по-късно, след публикация в "Демокрация" на 10 август, редакцията отново повдига въпроса за неудобните и опасни перони на гара Подуяне и неосветения без означения подлез. През това време наши читатели не престанаха да се жалват, че все още нищо не се е подобрило. Преди около 120 дни г-н Валери Цаков, ръководител движение, обеща час по-скоро проблемът да се реши с построяването на стълбище с площадка и дървена пътека за преминаване през релсите. След поредния сигнал на наш читател отново се обърнахме с въпрос към г-н Цаков: какво е направено през това време, за да се улеснят пристигащите и заминаващите пътници? Той отговори, че има подлез, който гражданите могат да ползват. Но не знаеше пуснато ли е осветлението там, или отново вечер е пълен мрак. Пасажерите продължават да прескачат коловозите, възрастни хора с мъка се изкатерват на перона. Докога ще се чака, за да се направят подобрения? Може би до първата жертва?!
Не препъвайте "марангозите", моля
Сред многото нароили се фондации и сдружения с идеална цел вече едва ли някоя може да направи впечатление, дори да е изтъкана от най-великата безсребреност и благородни помисли. Защо е така, всички можем да си дадем не много приятното обяснение. Сигурно това е и причината днес за първи път да се заговори за фондация "Марангози", ангажираща се да осигури пансион за младежи и девойки сираци, навършили пълнолетие в социалните домове, и да ги обучи за майстори в областта на художествените занаяти: ковано желязо и мед, керамика, реставрация, дърворезба и мебелно производство.
Зачинател на благото дело е Иван Георгиев, мъж на средна възраст, с незабележимо име и със занаятчийски мерак. До февруари тази година, когато е регистрирана фондацията в Софийския градски съд, не е имал подобни стремления, а и не е печелел пари по "сравнително честен начин". Зад гърба му засега застават Българският женски съюз с председател г-жа Юлия Берберян, служители от Столичната община и частни лица.
Предвидената за пансион триетажна сграда е собственост на манастира "Свети Иван Рилски" край село Герман, който е на подчинение на Ефория "Зограф". Тя е в непосредствена близост с култовата сграда и дава възможност за пряко поддържане на манастирската собственост и стопански имоти от възпитаниците на "Марангози". Най-близкото намерение на Иван Георгиев е да вложи понасъбраните (дай, Боже) от спомоществователи дарения в ремонт на сградата и в благоустрояване на работилниците. Вече са готови и първите проекти, които ще изработват питомците марангози, за да могат пазарните им взаимоотношения със света да тръгнат от самото начало. Нали майсторлъкът е да печелиш пари от занаята си! А може би в недалечно бъдеще някогашните сирачета от домовете на социалното министерство могат да се превърнат в чудесни ваятели, зографи и марангози. Дано има някой, който да повярва, да им подаде ръка и работата да стане. И дано друг да не види в тази идея чудесно поле за тъмни сделки и да се спре хубавата идея още в зародиш, а до германския манастир вместо училище за марангози да се издигне поредният бастион на ракията, попфолка и българската завист. Съграден естествено с най-... благородни намерения и на гърба на поредните сирачета.
Непротивоезикоругателствувайте
Помня, че когато бяхме малки, майка ни учеше, че не може да започваме изречението си с местоимението аз. "С магарето напред", казваше тя тогава и от онова време съм запомнил, че просто трябва повече да се внимава, когато в речта ни се появява това местоимение.
По-късно научих и друго. Че всъщност не е и необходимо много често да се използва то, защото глаголът в нашия език с формата си, с неговото окончание дава много ясна представа кой е вършителят на действието и заради това не е нужно да се включва личното местоимение в ролята на подлог. Вярно, ако логическото ударение трябва да падне тъкмо върху вършителя, тогава местоимение ще се появи, но това не се случва толкова често.
Мислех си за всичко това, когато в последните седмици имахме възможност да слушаме редица публични изказвания, при които личното местоимение аз беше с невероятно голяма честота. Явно хората, които говореха, смятаха непременно да подчертаят, че изказват личното си мнение, личното си становище по даден въпрос. У слушателя обаче, благодарение на избраната форма, оставаше убеждението, че са и доста самовлюбени, че се разглеждат като "последна инстанция", след като всяко (второ) изречение започва с аз.
Всъщност въпросът не допира само до местоимението за първо лице аз. Същото важи и за останалите лични местоимения - за ти и за той, за ние и за те. Общото за всички тях е, че не е необходимо толкова често да се появяват в изреченията, след като чрез глагола ясно ни е подсказано кой върши действието. (Впрочем тъкмо честото присъствие на тези местоимения в писмените текстове понякога ни дава повод да разберем, че става дума за лош превод от чужд език, защото в много други езици местоименията се използват по различен начин и там действително те се употребяват по-често.)
В нашия език големи проблеми с местоименията на пръв поглед няма, но има много дребни подробности, с които трябва да се съобразяваме. Трябва да се съобразяваме с това, кога и как да се употребяват и каква точно тяхна форма да бъде предпочетена. Нужно е да се мисли дори как трябва да се изговарят, защото отклонения поради непреодолени диалектни навици действително съществуват при мнозина. А тези грешки ни се натрапват твърде често при публичните словесни изяви.
Ако започнем с изговора, е нужно първо да припомним следното.
Днес твърде често кратката форма на възвратното местоимение се звучи "съ", макар това да е съвършено некнижовно. За съжаление това не е изолирано явление, защото към тази грешка е нужно да се причислят и формите на личните местоимения ме и те, които също толкова често се изговарят неправилно "мъ" и "тъ".
Ако към всички тях добавим и изговора на частицата за бъдеще време ще, която в речта на мнозина звучи "шъ", може да се стигне до изрази като "шъ съ обадъ", "шъ мъ направът" или "шъ тъ забравъ", а не ще се обадя, ще ме направят, ще те забравя. В тях вече, като се включи и налагащото се затвърдяване на глаголните окончания, броят на грешките става твърде внушителен и естествено води до смущения у слушателя. Най-малката вреда е, че поражда и ирония от негова страна при всякакви подобни изказвания. Така формата може да навреди на съдържанието, защото то се загубва зад натрапваните неправилности, които на пръв поглед изглеждат дребни, но с честотата си са в състояние да засенчат основното.
Неразвенчани митове за папиросите
В рекламите си тютюневите компании представят пушенето като чаровно и изискано действие. Те лансират един привлекателен образ на пушача - строен, активен, мъжествен, секси - изобщо човек, който ръководи живота си и преуспява. Но всичко това е илюзия. Ефектните реклами не показват страшното лице на последиците от цигарите - страданията на болните, житейския крах, смъртта. Дори и това да не се случи, то със сигурност пушенето предизвиква ранни бръчки по лицето, жълти пръсти и зъби, лош дъх и неприятен мирис на косата и облеклото.
"Ако се откажа от цигарите, ще напълнея! " Това е поредният мит и не е закономерност. Напълнява се от по-големите количества храна, които отказалият се пушач поема само и само да не посегне към цигарата. Но здравните и естетическите предимства от живота без тютюнопушене далеч превишават минималните рискове от евентуално напълняване.
От 10 до 65 лв. коледна добавка към декемврийските пенсии
СОФИЯ. Всички пенсионери ще получат допълнително от 10 до 65 лв. към декемврийските си пенсии, съобщи председателят на Надзорния съвет на НОИ Дикран Тебеян вчера. Правителството отпусна 91 млн. лв. от бюджета за изплащането им. По още 10 лв. ще получат всички, чиито пенсии не са били индексирани от декември 1999 до декември т.г. Единствено 772 пенсионери ще бъдат лишени от допълнителните 10 лева, тъй като таванът на пенсията им и добавките към нея надхвърля 160 лв. Няма да получат коледна добавка и хората с инвалидни пенсии, ако решението на ТЕЛК за инвалидността им е изтекло към декември. Те ще вземат парите, след като представят редовен документ. Ще има проблем и с наследствените пенсии, ако валидността на действието им е изтекла. Новите пенсионери, които до изчисляване на пенсиите си са получавали минимума от 46 лв., ще получат надбавка от 65 лв. Ако по-късно при изчислението на размера на пенсията се окаже, че е трябвало да получат по-малко, няма да се наложи да връщат нищо. Хората, които не са уредили документите си за пенсиониране до края на годината, но се водят пенсионери през декември, ще получат коледните пари със задна дата до юни 2001.
Още 25 млн. лв. взимат TЕЦ-овете
СОФИЯ. Допълнителна субсидия от 25 млн. лв. ще получат топлофикационните дружества в страната заради повишената цена на природния газ на вътрешния пазар, реши вчера правителството. Целта е да се осигурят необходимите средства за началото на отоплителния сезон, обясни Венислав Цанов, експерт в Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Средствата са от републиканския бюджет, отпускат се целево и са за разплащане по доставките на природен газ и мазут.
Първоначално бе обмисляна допълнителна субсидия от 16,7 млн. лв., но след преглед на изпълнението на бюджета кабинетът е увеличил сумата, стана ясно вчера. В бюджета за тази година бяха предвидени 38 млн. лв. за топлофикациите. През лятото обаче с 26 млн. лв. бяха покрити дълговете на бюджетни ведомства към местните ТЕЦ.
Писмо на броя
Стогодишната дама БСП очевидно боледува от старческа деменция. След поредните медийни изяви на нейния лидер г-н Първанов няма две мнения по въпроса. Иначе как бихме могли да си обясним неистовото желание на хората от БСП да се гласят за избори. Явно болестното състояние, в което се намира партията, пречи на лидерите й да си дадат сметка, че след като демократичните обстоятелства на живот в България са предпоставка да им се прощават грешките, това в никакв случай не означава, че българският народ е лишен от историческа памет и здрав разум, че да повтаря отново тези грешки.
На господата "перчемлии", които с последни усилия крепят под мишница старата другарка и я карат пак да води хорото, все по-често им се напомня, че това е невъзможно. Защото всеки път тя се препъва, пада, наранява се, а след това е необходима скъпоструваща реанимация. Крайно време е водачите на столетницата да осъзнаят, че за тази болест няма терапия, затова време е да й осигурят спокойствие, та поне в последните си дни да не вреди както на себе си, така и на всичко живо около нея.
Поети на ХХ век
Тя започна творческия си път далеч преди появата н и Бо на която даде чудното заглавие "Вечната и святата". Един от първите, които проумяха на какво ще бъде способна Багряна, е Константин Константинов. Пет години преди излизането на нейна стихосбирка той заяви с категоричност, че името на Багряна е "едно от малкото трепетни обещания на днешната българска литература". По-късно, вече след като "Вечната и святата" беше литературен факт, Васил Пундев отбеляза: "женска лирика българската поезия няма".
За поетическото творчество на Багряна е писано с онези адмирации, отдавани на твърде малко автори. И тези адмирации са напълно заслужени, защото сътвореното от поетесата е не само новаторски пробив в сферата на предишните художествени конвенции. То е преди всичко разобусловен човешки поглед, дълбоко отдаване на чудото на живота, рядко срещан порив да се обхване омагьосващата ни тоталност на битието. Стиховете на Багряна дадоха изключителен отпор на баналностите в изкуството. Пронизани от утвърждаващ смисъл, те се превърнаха в спасителен приток на жизненост, от който така много се нуждаеше нашата поезия след края на Първата световна война.
Още във "Вечната и святата", а след това и в "Звезда на моряка" и "Сърце човешко" Багряна направи идеята за абсолютната ценност на човешката личност активен компонент на поетическото си мислене. Тя беше презряла завинаги безсмислената, тривиалната "отсамност" на живота. Творбите на Багряна изразиха възбудата на едно активизирано съзнание, което искаше да прослави светостта на битието, на човешкото съществуване като мощно оттласкване от меланхолията и тривиалността на профанизирания живот. На предишната болезненост, на онази трагична обусловеност на душата, задаващи основната тоналност на символистичната поезия, Багряна противопостави чудото на движещия се живот, магията на самото съществуване независимо от изначалните и неразрешими конфликти в него. Тя знаеше, че "всевечната, земна мъдрост" е навсякъде около нас. И тя усети интуитивно, че тъкмо тази мъдрост може да редуцира нашата безнадеждна самотност. Във "Вечната и святата", в най-значимото, което се роди по-късно от нейното въображение и безкрайната й жажда за живот, беше цялото многогласие на битието. За всичко това изказа толкова верни преценки още Иван Мешеков. Студията му за Багряна от 1928 и досега си остава сред най-автентичните прочити на Багряниния свят.
Нейното развитие беше удивително интензивно. Колко по-разширен беше обхватът на теми и интонации в другите й две книги. Това ни го доказват онези изключителни творби - "Живота, който исках да бъде поема" и "Пенелопа на ХХ век" например. Багряна не изневери на изначалната си виталност, на тази нейна пленяваща ни тръпка, която я свързваше с ритмите на живота. Но тя нямаше как да не усети и многоликите душевни драми на модерния човек, онова нарастващо подхлъзване в здрачните територии на нравствения упадък, с една дума - кризата на човешкото в модерното ни столетие. Подобни състояния намериха автентично поетическо присъствие в следващите й две книги. И независимо от това, въпреки това Багряна настоятелно искаше да опази в себе си волята за скитничество, за онзи "безумен скок в безкрая", с който ще се разкъсат възлите на тривиалния и задръстен от нелепости живот.
Багряна е сред най-значимото в нашата поезия на това столетие. По конкретен повод Боян Пенев беше написал в писмо до нея, че обича спокойствието й, сиреч нейната ведра и мъдра уравновесеност. А ние, разполагащи с творбите й, я обичаме заради вдъхновението и поетичността, с които разкри въжделенията, болките и надеждите на греховното човешко сърце.
Из "Пенелопа на ХХ век"
ИЗМЕСЕНИ СМЕ от утайките на миналото.
Незнайно напластени с вековете в нас, те оцветяват алената или синя наша кръв, те отсеняват светла или тъмна нашата душа.
И ето - има ли костица в моя череп, овал на мойта плът, на пръстите ми нокът, полет на моя дух и порив в моето сърце - които нямат своята прамайка или праотец?
О, минало! Ти - неизбежно зло или добро, ти - бреме тъмно или светъл дар - скъперник, сбиращ купища от смет и злато, неуморим, неумолим, безсънен архивар - живееш въпреки протеста или волята ни в нас - натрупал стари инвентари в нашето сърце, записал равносметката на нашите победи и каталозите на нашите омрази и любов!
И ние - алчущи или творци на свобода, - ний само сме марионетки в твоите ръце: жестикулираме, вървим напред-назад, крещим и борим се, и падаме, и ставаме... О, тези страшни и невидими конци, които ти отпущаш или дръпваш, но не скъсваш, които теглят нашите съдби и свързват ни с умрелите прапрадеди и с неродените правнуци!
Бих искала с един безумен скок в безкрая да скъсам всички възли - и да видя сама, освободена - себе си - лика си без минало, без родословие, без възраст, име!
Полицията иззе фалшиви пари
ДИМИТРОВГРАД. Наркотици, предимно марихуана, незаконни пистолети и пушка и фалшиви долари са открити при обиск в домовете на трима от хасковския "контингент" на полицията. У Нейчо Д. Н. (26) били открити наркотици и оръжие. Нерегистриран пистолет "Браунинг" и зелена гумена маска за очи били открити в дома на съгражданина и авера му Боян А. Н. (30).
Председателят на парламента е длъжен да пътува в чужбина
Ако нещо успя да направи немощната опозиция в парламента през тази седмица, то е отново да похаби ценни часове за полезна законодателна дейност. Предсрочното освобождаване на г-н Йордан Соколов като председател на 38-ото НС ли бе темата от важния дневен ред в обществото?! Каква е съдбовната политическа теза, която наложи пропиляването на почти цял парламентарен ден?! В крайна сметка къде бе обществено значимият проблем, който да се нуждае от дълги пленарни дебати?
Мнозинството на ОДС не взе участие в този срамен спектакъл, за да запази достойнството на институцията, в която доминира неговият разум. Защото същността в мотивите на наивното проекторешение възбужда колкото недоумение, толкова и смях. В тях отсъства позицията на правния аргумент с опорни точки в нормативната уредба. Липсваше и в театралните изложения на вносителите. Дори комедиантската афористичност на един бивш зам.-председател се бе развела с обичайния му речник. Но в стенограмите отново останаха следите от неговия прочут двоен стандарт, според който, когато зам.-председателят Сендов се прегръщал с Милошевич, бил в ролята си на частно лице, а когато председателят Соколов извън парламента характеризирал други парламентарни групи, бил ограничен от поста си?!
В крайна сметка в залата свидетелстваха воплите на обидените от дисциплинарните наказания депутати, които са се държали келешки по време на заседанията. Спрямо тях обаче са налагани предвидените мерки в глава Х от правилника за организация и дейност на НС. Постнотата на цирка идваше и от липсата на клоунското остроумие у един "народен трибун". Това не направи по-малко кресливи останалите лъжи. А те се въртяха преди всичко около пътуването на председателя на НС до Торонто.
За разлика от президента нито една друга върховна държавна длъжност не е институционализирана персонално от конституцията ни. Това се отнася и за председателя на НС. И все пак е погрешно да се твърди, че съотнасяйки неговата фигура към цялото народно представителство, той е само пръв между равни. Защото правомощията му са съвкупност от три елемента: организация, ръководство и удостоверяване на законодателната дейност, управленски функции върху работата на административните звена в обслужващата структура на НС и, не на последно място, международните представителни функции. В това отношение конституционният чл. 77 съвсем пестеливо е определил председателя на НС само като организатор на международните връзки на самото НС. Обаче не се нуждае от доказване ноторната истина, че при международни прояви извън страната той представлява цялата държава, а не само нейния парламент. Разбира се, че в чисто протоколен и морален план той олицетворява нацията, а не само една власт от държавната система.
Тук не става въпрос за ограничените му пълномощия в международноправната (договорна) сфера. Ако сегментът на представителството от статута на председателя на НС се оспори, то тогава следва пълното отрицание на дефинираното в чл. 67, ал. 1, че народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Значи те са такива както в пленарна зала, така и в цялото пространство на планетата. Оттук следва, че международните връзки на парламента са действително връзки между народи, а не между еднолично народни представители или парламентарни администрации. Ето защо председателят на НС е задължен, когато бъде поканен, под каквато и да било форма, за участие в международна проява, да осъществи своите представителни функции. В такъв случай всякакви обвинения, свързани с пътуването на председателя на НС като почетен патрон на един елитен културен празник в Канада, са несъстоятелни. Те са просто един злостен писък на безсилната опозиция, която си направи поредното упражнение за надуване на пропагандни балони.
Представят тв клипове в дискотека "Ескейп"
СОФИЯ. 12 тв клипа - на "Мастило", "Уикеда", "ПИФ", "ФСБ", "Акага", "Остава", "скейп"ед публика в дискотека ". Паникън Уайаскър", Теодор Шишманов, Георги Минчев, Валди Тотев, Митко Рупчев и Лили Иванова ще бъдат представени за първи път пред публика в дискотека "Ескейп" на 21 ноември. Това съобщи вчера шефът на забавни програми в БНТ Иван Минчев. Националната телевизия е спонсор на спотовете. Петчленна комисия е определила 12 избранника сред 76 кандидата. Най-скъп е клипът "Прозорец" (сценарист и режисьор Явор Ганчев, оператор Огнян Ангеров) - 10 000 лв, най-малко БНТ е отпуснала на "Идвам" на "Мастило" - 4000 лв. В дискотека "Ескейп" на живо ще участват и "Антибиотика", "Обратен ефект", "Джамбо Зе". Три от видеохитовете ще бъдат премирани - 700 лв. ще даде комисията, 500 ще получи най-добрият според зрителите, а третият награден ще има възможност да направи още един клип за сметка на "Забавни програми" в БНТ. Деветдесетминутното музикално шоу ще бъде излъчено директно от 20.30 по БНТ.
Президентът е в постоянна връзка с органите за сигурност
СОФИЯ. За пълна мобилизация и синхрон на ангажираните институции по разкриването на инцидентите призова президентът Петър Стоянов. Той съобщи, че е в постоянна връзка с органите за сигурност. На мястото на инцидента и вчера се намираше от негово име ген. Цветан Тотомиров. Да не се бърза с искане на оставки, нека органите си свършат работата, препоръча президентът. Той не се ангажира да прави връзка на експлозията в хотела с втория инцидент в Бояна.
Петър Стоянов разбира крутите мерки, за които обществото настоява, като максимално използване на рамките на закона. Едва ли някой има предвид да бъдат прекрачени границите на законността, допълни той.
Според него обществото е притеснено, че съдопроизводството не приключва с присъди по случаите, които в неговите очи изглеждат ясни.
Премиерът Костов ще се срещне с Проди
СОФИЯ. Премиерът Иван Костов и председателят на Европейската комисия Романо Проди ще разговарят на четири очи във вторник в Брюксел, съобщиха от правителствената информационна служба вчера. Премиерът ще запознае Романо Проди с решението на парламента за отпадане на визовия режим за българските граждани и произтичащите от това ангажименти, които правителството трябва да изпълни. ЕС трябва да излезе с ясна позиция за геополитическото бъдеще на страната ни, за да не бъдем поставени в нежелани от нас външнополитически рамки. Премиерът ще се отбие в Брюксел на път за Лисабон, където ще е на двудневно работно посещение.
Прибират танцуващите мечки в средата на 2002
СОФИЯ. Танцуващите мечки ще излязат в пенсия до средата на 2002. Тази цел си поставя новият междуведомствен съвет в екоминистерството. Животните най-напред ще бъдат маркирани, а след това стопаните им ще трябва да ги продадат.
В момента 14 мечки "чакат" да им поставят микрочип. Други три звяра вече са собственост на австрийската фондация "Четири лапи". Преследвачи пък са по следите на животни в югоизточните ни райони.
Еколозите смятат да откупят маркираните зверове и да им осигурят добър живот във вивариуми, зоологически градини или в мечешки приюти. Проблемът обаче е кой ще плати издръжката на мечките.
Разследват убийствата по начин, опасен за мнозина
СОФИЯ. Следственото дело за взрива в хотел "Амбасадор" ще се води по чл. 116 от НК за убийство на две лица по начин и със средства, опасни за мнозина, съобщиха магистрати. Ще осигурим законосъобразно включване на всички събрани при огледите доказателства към материалите на образуваното предварително производство, каза софийският градски прокурор Нестор Несторов. И двата инцидента се разследват от Столичната следствена служба под надзора на Софийската градска прокуратура. Несторов увери, че прокуратурата ще координира работата между полицията и следствието по такъв начин, че да не възникнат проблеми през следващите фази на наказателното производство. На този етап обаче е изключително важна оперативната и издирвателната работа на полицията, а това означава денонощен труд.
С 25 на сто участваме в нефтопровода до Гърция
СОФИЯ. Страната ни ще участва с 25 на сто апортна вноска в капитала на смесеното дружество за строежа на петролопровода Бургас - Александруполис, каза вчера Евгени Чачев, министър на регионалното развитие и благоустройството. Тази форма на участие в дружеството e най-изгодна за нас, тъй като голяма част от тръбопровода ще минава през българска територия. Останалата част от финансирането ще се осигури чрез кредити, което няма да е трудно поради големия интерес към проекта, коментира министърът. Важното е договорените заеми да не са с държавна гаранция от наша страна.
В края на месеца ще има среща в Атина на високо равнище за проекта. Руската страна вече се е ангажирала да осигури 50 на сто от капацитета на петролопровода, надяваме се процентите да стигнат до 70 в близко време, коментира Чачев.
С 6,2 % се качи рейтингът на СДС
СОФИЯ. СДС е най-одобряваната парламентарна партия, сочи ноемврийското изследване на Националния институт за проучване на общественото мнение (НЦИОМ). Влиянието на синята партия от юни досега е нараснало с 6.2 пункта. За сметка на това е намаляло доверието в БСП, в ДПС, в "Гергьовден". Ако изборите се проведат сега, 19,3 % от хората ще гласуват за СДС, а 14,9 % - за БСП. Общо за СДС и коалицията ОДС биха гласували 27,5 %. Изненадващо за БСП и коалиция от други леви партии биха гласували едва 3,4 %. За ДПС подкрепата е 4,7 %, за Евролевицата - 1,5 %, за движение "Гергьовден" - 2,3 %.
Наблюдава се и преориентация на апатичния електорат към СДС, коментира ръководителката на НЦИОМ Лидия Йорданова. Завръщали се и изгубени позиции и подкрепата от страна на хората между 50 и 59 години. 70 % от синия електорат одобрява промените, извършвани от СДС. Налице е и скок в доверието на обществото към всички държавни институции - към парламент, към правителство, към армия, съд и полиция.
Семейство Соколови нямат досие в архивите на МВР
СОФИЯ. В архивите на МВР няма досие на семейството на председателя на Народното събрание, заяви министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов вчера. Министър Йорданов би подкрепил промените в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ДС), за да се разшири неговият обхват. Той е получил предложения от депутати и текстовете вече се съгласуват в МВР. Работният вариант на закона предвижда да се обхванат всички публични личности. Председателят на парламента Йордан Соколов заяви вчера, че е конституционно право на всеки да съди някого за публично изразено мнение, по повод заканата на депутати, че ще го съдят за публично отправено обвинение.
Сърцето - неграмотният епигон
"На сърцето принадлежи способността за мислене."
Конфуций
Според данни на неоспоримата статистика понастоящем около двадесет милиона думи техническа информация се появяват всекидневно в различни издания. В този контекст на човек, притежаващ способността да изчита по хиляда думи в минута, дори да бди над компютъра си по осем часа дневно, биха му били необходими поне месец и половина, за да "поеме" продукцията на един-единствен ден. Ала и в този временен отрязък общото му изоставане по отношение на актуална информация вече ще е нараснало лавинообразно на нови пет и половина години. Живеем наистина в задъхано време, в което свикваме с чувството, че нашето знание трае не повече от мълниите... В контраст с тези цифри според запазените и до днес каталози научаваме, че философът Спиноза е притежавал всичко на всичко шестдесет книги, а Кант - някакви си триста, от които половината само на тема пътешествия (при това доста лекомислени като материя). Какво да кажем в този ред на мисли за древните пророци и мъдреци, имащи в наличност само по някой и друг ръкопис, изтъркан пергамент или глинена плочка!
И въпреки това, с ръка на сърцето си, склонни сме да приемем точно отдавна архаичното като еталон, като недостижим образец за вътрешно самовглъбяване и съзерцание в противовес на богатото ни, ала за сметка на това ПРАХОСНИЧЕСКИ РАЗПИЛЯНО НАСТОЯЩЕ Защо? Нима нашият интелект не е в действителност по-обширен, а знанията ни не наподобяват на огромен океан в сравнение с капката, съхранявана като в безценна амфора в зората на историята ни? Или пък може би в областта на мъдростта действат други критерии и други непознати нам закони?
Внимателното изучаване на древните ще ни открие, че за тях книжната мъдрост не е представлявала някаква особена ценност сама по себе си. Сърцето не само в смисъл на орган на светоусещане, но и като символ и персонификация на духовните стойности неизменно е стояло по-високо дори в кротките си заблуди, отколкото разумът с безпогрешните си, ала студени аксиоми. В известен ракурс сърцето е импозантен храм, приемащ кислород чрез прозорците си, за разлика от ума, който в действителност е само скеле, сковавано и разтуряно по капризите на деня и конюнктурата.
И наистина, погледнато в извънтерминологичен аспект, в чисто метафорична плоскост УМЪТ МЕТОДИЧНО И УПОРИТО ТРУПА всичките си дарби на ведомост, а уменията си - в циркуляр, докато сърцето замесва и извайва гения си посредством маята на собствената си светлина и маяка на лековерието си. Телесната душа е безизкусна, без маниери и петимна за близост за разлика от високомерието - скрития агрегат на интелекта, който лесно се превръща в самовлюбен, "важен", а оттам и в издребняващо "плитък".
Умът подобно на компаса се стреми винаги към актуалността и поради това се стеснява, свива, губейки везните и мерките си за справедливост. Наистина той може и да смайва понякога, ала единствено като виртуоз на утилитарността и като корифей на калкулацията. В противовес на него сърцето е безкористно, лесно сантиментално и обитаемо с отшелничества. То и никога не остарява, защото бръчките му по същество са издълбани само от сълзи. Чрез тях всеки, който се вслуша в ударите на собственото си сърце, чете сякаш по заснежените браздулици на далечен детски прозорец. Оттук и пророческото ясновидство в нежността му и телепатията на благоволението.
Умът освен всичките си недостатъци крие в себе си и услужливото козируване, както и вечно изопнатата струна на недоволния от себе си. И напротив - СЪРЦЕТО Е КРАСИВАТА ОТМОРА на изнурения под кипарисите... Умът е едновременно и трескав, и прозаичен кръгозор на битовите конфигурации (разкодирвани неуморно чрез словесните претенции на самомнението). Сърцето - обратно - се ползва само от шаблона на човечността и вероятно точно заради това е и гениално.
Умът е своеобразен конвент на фанатизма, мощен концерн за свръхпроизводство на макулатура. Сърцето е невзрачна малка каюта сред разпенен океан и често истинската му стойност е дори в това, че е безплодно.
Сърцето е в известен смисъл и похотта да потъгуваш, прелиствайки потайности от близост и внезапни просеки човечност. Често то е само лунатична лутаница, предизвикваща усмивки кротост, пълнолуния и приливи без сянка на логичност.
Във взаимния си антагонизъм умът е култът, а сърцето - културата (тоест едничкото ни живо сетиво на състраданието).
От друга страна, умът е и обетът, който сме дали на елементарните си инстинкти. Сърцето е просто римиокардитът на поета, кардиограмата на болката му, хазната на капитулациите му, каптажите и дрейфовете на самотиите му.
ПОСРЕД ЛИХВАРСТВАТА НА ДЕНЯ посредством ума си човек не е нищо повече от къс карантия, опакован в амбалаж от дефиниции. Или пък в най-добрия случай - случайно водно мехурче, чиито мисли се гонят в безполезни водни кръгове... Затуй и умът е мрачен и мизантроп, защото познава добре ефимерността си.
Точно обратно, сърцето дори да има поводи да е тъжно, не бива навъсено никога. Целият му взор е сталактити и астми, кислороден апарат е собствената му топлина, а пътеводна звезда рефренът: "Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност. " (Иисус Сирахов).
Заради всичко това сърцето си остава вечен епигон. То усеща с безпогрешните си фибри, че единствено глупостта на този свят е възможно да бъде оригинална поради вечно изгарящите я амбиции да бъде изключителна. Ала "по-добро е старото вино" е резюмирал Христос, знаейки добре от опит, че настървеното ново е винаги слепешката направено, без да смятаме, че е и повърхностно поради азбучния принцип, че всичко извънмерно ефектно си е всъщност дефектно. Дори самият гений, споделя някъде Ницше, си има "само своите седем шлагера, ала знае по-добре от всички да крие латерната си". Затова, макар и понякога без блясък, дори звучащо трафаретно (поради което е и чест обект на подигравки), сърцето все пак задминава с благородната си елегантност на фламинго куцукащия покрай него ум, спасявайки се по свой път от житейската каторга, скачайки по нестройните клавиши на безсънията и късайки жадно наровете на старата мъдрост с пълната невинност на детската безнаказаност. Ала не са ли декриминализирали подобен акт самите древни? "Онова, което е истина, то е и мое" (Сенека) и "Най-доброто е всеобща собственост" (Епикур).
Неслучайно един философ от по-ново време е извлякъл следното кредо от ползата от "епигонството": "Съществува един-единствен метод да измисляш и той е в това - да подражаваш. Има един-единствен начин да мислиш добре и той е - да продължиш някоя древна и изпитана мисъл."
Ето защо има нещо от призванието на "светулката" в това да върви човек с незлобива немощ и неизречена несрета без покой и без спиране. Не по тертипа на ума, разбира се (заключаващ се в лозунга: "Все напред по парапета"), а по тънкия способ на "озареното чувство" - чрез скътаните като светиня вехтошарски слитъци от многовековна мъдрост, единствен и спасителен ключ за ребуса на живота ни... В тази връзка спасителят го е изразил най-прямо: "Лицемерци! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време не знаете да тълкувате? А защо от само себе си не съдите що е право? " (Лука, гл. 12, 56 и 57)
Нужно ли е да добавяме: "Доверете се на неграмотния си епигон - сърцето"?
Тютюнът всеки ден причинява смъртта на 10 000 души
Употребата на тютюн по света е достигнала размерите на глобална епидемия. Всяка година тютюнът причинява около 3,5 милиона смъртни случаи по целия свят - това прави около 10 000 смъртни случая всеки ден. Ако тенденциите се запазят, увеличението ще достигне 10 милиона умирания годишно през 2020 г. или 2030 г., 7 милиона от които ще бъдат в развиващите се страни. Според изчисления на СЗО в света днес има около 1,1 милиарда пушачи - 1/3 от населението над 15-годишна възраст. Приблизително 47 % от мъжете и 12 % от жените пушат. До средата на 2020 г. прехвърлянето на тютюневата епидемия от богатите към бедните страни се очаква да бъде добре очертано, като само около 15 % от консуматорите на тютюн в света ще бъдат от богатите страни.
В страните от Източна и Централна Европа се наблюдава нарастване на преждевременната смъртност при мъжете в средна възраст, каквато не е отбелязана в нито една друга част на света. Водещите медицински експерти посочват, че всяка втора преждевременна смърт при мъжете във възрастта между 35 и 59 години и всяка десета при жените се дължи на заболявания, причинени от употребата на тютюн. Последните данни за България показват, че 49% от мъжете и 23,8% от жените са страстни пушачи. Нашата страна е на второ място по консумация на тютюн в Европа след Унгария. Българите всеки ден изпушват цигари за 1,25 милиона лева, като средната дневна дажба е 11,2 цигари.
Цигарите причиняват сърдечни заболявания, рак на белия дроб, инсулт и инфаркт, рак на гърлото, на устната кухина, на панкреаса, на маточната шийка, хронични белодробни заболявания като бронхит и емфизем, увеличен риск от преждевременни раждания, аборти и раждане на мъртви деца.
Умберто Еко в Чехия
"А сега, най-напред имам нежда от цигара" - това бяха първите думи към очакващите го на пражкото летище журналисти. Външното държание на известния по света като капацитет по семиотика, специалист по средновековна естетика, автор на три романа, единият от които "Името на розата", филмиран още преди да се появят голяма част от преводите на многото езици и на многобройни есета, бе повече като литературен бохем или рокзвезда, но когато започне да отговаря на зададен въпрос, веднага взема превес аналитичното, съчетано с необикновената начетеност.
В Чехия и в Словакия проф. Умберто Еко е известен повече с филма "Името на розата", заснет от Жан-Жак Ано по едноименния му роман, и с преводите на другите му два романа - "Махалото на Фуко" и "Остров на вчерашния ден". За съжаление около петдесетте му научни труда - "Отвореното произведение", "Скептици и утешители", "Теория на семиотиката или Кант като... " и други, донесли му двадесет и петте почетни доктората и многото международни награди, остават познати главно на затворената научна общност.
Макар че участва в избирателната кампания през 1996 на страната на левоцентристката италианска коалиция, У. Еко за разлика от екзистенциалиста Ж. П. Сартър се ангажира слабо в политиката. Сегашната му обществена активност е свързана с подкрепата на проекта на Болонския университет - "Мултимедиални пасажи", където хората могат свободно да бродят из Интернет и да изпращат своите електронни писма.
Шестдесет и осем годишният професор по семиотика, писателят, литературният критик и историк Умберто Еко стана в Прага вторият носител на годишната награда на Фондация "Визия'97" на Вацлав и Дагмар Хавлови, присъждана на личности, които се занимават по нетрадиционен начин с въпросите на познанието и на екзистенцията. Първият е живеещият в САЩ осемдесетгодишен австрийски неврохирург Карл Прибрам, създател на холографската теория на мозъка. Да гледа човек как нехайното и непринуденото в държанието се съчетават с нетрадиционното като мисъл и обобщение, бе истинско удоволствие. Преди това Умберто Еко е посещавал Прага през август 1968, преживява, както се казва, на гърба си интервенцията на Варшавския договор. От отези дни си е запазил спомена как хората обръщат пътните знаци, за да заблудят за известно време танковете, оживените дискусии навсякъде. Тогава раздялата му с Прага прилича повече на бягство, докато сегашната - на сбогуване с нещо скъпо, което на няколко пъти се споменава в романите му.
Лявата политика преживява комплексна криза
Не мога да вземам отношение за състоянието, в което се намира чешкото общество, но мога да кажа, че лявата политика както в Италия, така и в цяла Европа преживява комплексна криза. Това днешно състояние е следствие от действията на онези политици, които я теглеха твърде наляво. В Италия днес съществува по-голям натиск повече надясно, отколкото наляво. И то не вследствие на това, че десните политици са толкова превъзходни, колкото от това, че левицата се намира в криза. Нейните политици казват днес, че са либерални, но какво значи това? Че не сме комунисти ли, или че радикално се ориентираме към пазарната икономика? Никой не може да отговори на този въпрос.
През последните пет години имаме центристко правителство, което сравнително добре се справя, но може би ще загуби следващите избори, защото практически се ликвидират едни други. Нямат също така обща идеология. Десните политици казват: искаме да печелите повече пари. Лидерът на десницата Берлускони казва: "Непрекъснато ще ви намалявам данъците! " Но това не е нито идеология, нито утопия. Естествено че може да намали малко данъците, но не до такава степен, до каквато хората очакват, защото това би означавало банкрут. Но защото хората са чувствителни на темата данъци, така че им е приятно да чуват това.
Основата на всички леви партии, които са управлявали някъде, е била винаги съществуването на определена утопия: ние искаме да променим света по този и този начин, но в този момент никой не може да каже как да се промени този свят. Това е голям проблем и той не се отнася само за Италия, съществува и във Франция, има го и другаде. Това може да продължи десет години, може да трае и по-дълго, но след това ще дойде промяната. Изглежда че младата генерация днес не се интересува твърде много ог политическия живот. Повечето казват, че искат да имат добра работа и доста пари. Не знам никаква рецепта как може да се промени това.
Филчев върна прокурор от командировка
ПЛОВДИВ. Върховната касационна прокуратура (ВКП) е изискала цялата документация по делото Агробизнесбанк и още в сряда материалите са заминали за София, стана ясно вчера. Втора седмица в Пловдив специална комисия с участието на прокурори от ВКП проверява мегаделото, по което бе оневинен ексбанкерът Христо Данов. Главният прокурор Никола Филчев разбрал от медиите за прекратяването на мегаделото и привика пловдивски магистрати. Заради това и зам. окръжният прокурор на Пловдив Георги Пинев бе спрян и от командировка в Хага.
Хипократовата клетва беше претупана по БНТ
На 13 ноември т.г. новозавършващите лекари от випуск 2000 на Медицинския университет - София, си получиха дипломите. Това е интелектуалният потенциал на България, хората, на чиито познания и умения ще поверяваме живота и здравето си в следващите 30-40 години, тези, които ще пазят децата ни от болестите.
Тържеството в зала &numero; 1 на НДК бе наистина грандиозно - академична атмосфера, присъствие на ректор, декан, зам.-министър, официални гости. Плюс съзвездие от най-видните български лекари, стотици гости, Хипократова клетва, химнът на България. Това обаче явно не бе достатъчен повод за по-подробен репортаж по телевизията. Електронната медия се задоволи с 30-секундно завъртане на камерата, която се спря най-вече не на хората, а на купчината метални статуетки... Като че те бяха по-важни от завършващите младежи. Нищо чудно, че по света не ни уважават, след като сами не се уважаваме.
Християнски календар
Въведение Богородично, един от дванадесетте Госпїдски и Богородични празници, е посветен на християнското семейство. Основание за това дава осъществяването на Божия Промисъл за спасяване на човечеството чрез праведното семейство на богоотците Иоаким и Анна. На днешния ден то предава дългоочакваната си рожба на Бога, за да бъде въведена Мария в храма Господен, където да се готви за високото си предназначение да стане вместилище на Невместимия. Храмът е естественото място за възпитание и нравствено извисяване.
Неслучайно този ден църквата е отредила на християнското семейство и на младежта. Доскоро семейството се възприемаше единствено като "основна клетка" на т.нар. социалистическо общество, което трябваше да създава и подготвя негови послушни членове. Плодовете на това възпитание берем за жалост всеки ден.
В последните десет години стана модерно да се осъществява църковен брак, който всъщност е основа на християнското семейство, но дали всички млади хора, над които се извършва това тайнство, осъзнават неговата същност. Тайнството брак е много повече от формален договор, който урежда гражданските и имуществените съпружески взаимоотношения. Бракът е единственото тайнство, което се извършва над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Така бракосъчетанието става богоустановен, неразрушим духовно нравствен съюз между мъжа и жената, благословен от Христос на сватбата в Кана Галилейска. Основа на християнското семейство е обичта, като паралелно с нея вървят вярата в Бога и здравите нравствени начала. Християнското семейство по думите на Св. Иоан Златоуст е малка църква, а Църквата е голямо семейство. Точно в християнския дом се посяват първите семена на вярата, там се възпитават децата и получават първа представа за света от взаимоотношенията на родителите си. Ето защо семейството трябва да бъде една добра школа за по-нататъшния църковен и обществен живот на българина.
Огледаме ли се наоколо обаче, ще забележим множество разводи, изоставени деца, разделение в църквата и духовно болно общество, обзето от апатия. Разрушено от криворазбрана еманципация и измислени псевдоморални ценности през дългогодишното комунистическо управление, българското патриархално семейство загуби своята стойност в обществото. От здравината и устойчивостта на семейството зависят здравината и устойчивостта на обществото и държавата. Как може да очакваме от голяма част от зрялото поколение на страната ни да постъпва достойно и честно, когато то е възпитавано от улицата и партията, когато от него са далеч и най-елементарните християнски нравствени ценности? Не случайно Св. Иоан Златоуст съветва: "Родителите не трябва да мислят за това как да направят децата си богати със сребро и злато, а за това как биха могли те да станат по-богати от всички в благочестието, в мъдростта и придобиването на добродетели."
Цял комплекс се нуждае от саниране
РАЗГРАД. Необходими са спешни мерки за саниране на панелните блокове в жк "Орел" в Разград, констатира екип от експерти на дирекция "Национален строителен контрол". Особено тежки са пораженията върху сградата на бл. 18, който пропада и съществува реална опасност в най-близко време да се пропука. Същата участ заплашвала и другите панелни градежи в комплекса.
Шарл Азнавур: Аз съм аптекар на любовта
Нов компактдиск, ново турне, концерти в Конгресния Двореца на конгресите в Париж. Наистина Шарл Азнавур преминава през десетилетията с неизменна лекота и дързост. Среща с най-закачливия, но и най-мъдрия сред френските певци
- Много усилия и грижи ли положихте за кариерата си?
- Не. Не съм планирал кариера, а просто съм си вършил работата. Казвали са ми: но вие е трябвало да се реванширате ... Реванш по отношение на какво? На мен? Защото родителите ми са емигрирали? Но аз не правя нещата дилетантски, изцяло съм съсредоточен в моя занаят и работя с огромно чувство за свобода.
- С дистанция?
- Винаги трябва да я има, защото иначе човек рискува да стане язвителен. Защото винаги има някой, който прави нещо по-добре от вас... - Как постигате впечатлението за пълна непринуденост, или какво правите, за да бъдете толкова добър актьор?
- Не съм толкова непринуден, колкото изглежда, но не ме е страх от сцената. Защото занаятът ми е такъв, че трябва да се справям с проблемите, без публиката да забелязва това. А ако не успея, си го признавам.
- Как успявате да привлечете толкова разнолика публика?
- Ето това ме забавлява и ми харесва. Публиката ми е от 8-9-годишна до ... Вероятно всеки намира нещо за себе си - може да бъде добричък дядо, татко, брат или стар съпруг.
- Много от вашите заглавия препращат към 20-годишнната възраст.
- Винаги е било така. Един психоаналитик би казал, че винаги бих искал да остана млад. Което всъщност не е съвсем вярно. Намерих за идеална възрастта между 60 и 65 години. Някои казват, че това е 40-годишната възраст. Но на 40човек още не се е озовал от другата страна на своето мислене, докато на 60 той вече се е върнал оттам, наситил се е, но освен това има още неща, които трябва да свърши.
- Плаши ли 60-годишната възраст заради изчезването на физическата привлекателност?
- Аз имам щастлив брак и това е много важно. Гледам на жените като естет, без задни мисли. Не бих и помислил да съблазнявам. Съблазних жена си и това още има ефект.
- А съблазняването на публиката?
- Това върви също с възрастта. С част от публиката ми сме остарели заедно. Те са ядосвали децата и внуците си, като са пускали мои плочи. И така, слушайки ги, и те са влезли в играта. Предават си факела. Аз съм нещо като факел на песента. А пък младите също са интригувани от това, което разказвам. Понякога ме питат защо толкова много млади хора идват да ме видят. Отговарям им с шега - щом се влюбят, те падат в моята торба.
- Как песните ви влязоха в колективното подсъзнание?
- Защото добре наблюдавам хората и нещата. Много съм чувствителен към онова, което се случва на другите. Чета вестници, слушам радио. Така намирам сюжетите си. Занаятът ми е методичен. Всичко се подготвя, преди да започна да пея. Превръщам се в Азнавур преди спектакъла, не по време на него. Първо пиша и единствената ми грижа е как да направя така, че да доставя удоволствие на публиката. Докато работя, не си казвам, че в моя спектакъл трябва да има това или онова.
- Защото успехът е дошъл от само себе си?
- Не, това не стана много лесно. Не съм извивал ръката на публиката. Аз съм един от малкото певци, чиито хитове не станаха досадни рефрени.
- В известен смисъл кариерата ви е нестандартна.
- Не съм звезда, не съм величие, аз съм артист, занаятчия. Един занаятчия е известен в квартала си.
- Как реагирате, когато заимстват песните ви?
- Това също ми доставя удоволствие. Защото първо съм автор. Ако не бях автор, нямаше да пея. А освен това не бих направил тази кариера. С песни, писани от други, не бих имал този успех. В крайна сметка при мен всичко е точно, като по мярка. Без да го правя нарочно. Не съм се стремил към модела на високото русо момче със сини очи и с омайваща усмивка... - Вие много обичате да говорите на публиката. За да отпуснете атмосферата ли, правите това?
- Това са малки трикове, които създават у публиката усещането, че тя не е там само заради спектакъла. На 30 години казвах, че ако човек седне на сцената, това е, защото иска да се отпусне, на 40 - че иска да си отдъхне... Бях напред във времето. Това общуване е необходимо, спектакълът е нещо като събиране, на което аз идвам, за да пея. Както на първото причастие на малчугана!
- Труден процес ли е писането?
- Да, това е и мъка, и радост. Когато търся дума, която не успявам да намеря, се впускам в търсене в речниците и откривам дума, която въобще не знам. Кой претендира, че знае всички думи във френския език? Научавам се да я използвам, и щом почуствам, че добре съм я усвоил, я включвам в песента.
- Защо при вас няма бисове?
- Защото показвам на публиката, че съм свършил. Не обичам бисовете. В киното няма бис, нито в театъра. Няма никаква причина да ги има на концерт. Бих могъл да спра пет песни преди края и да се върна пет пъти на бис. Това е нещо, което не ме интересува. Изграждам успеха си анблок. Опашката на кометата не ме интересува. Песен след песен се вижда дали всичко върви добре. След това не изпитвам нужда да ги държа три минути в мрака да пляскат с ръце. Това е его, което не притежавам. Не казвам, че нямам его, но не е от този тип.
- Какво удоволствие ви доставя да трогвате душата на публиката?
- Усещането, че имате толкова много въздух, че се задушавате. Дробовете ви ще се пръснат. Това е огромна радост.
- Защо, след като не сте тъжен човек, пеете толкова много за носталгия?
- Идвам от страната на тъгата, на драмата, на бедността, не на мизерията. На мъчнотията. Никога не съм ги забравял. Не купувам нищо голямо, без да усетя да ми се свива стомахът. За децата ми и за съпругата ми не е същото. Когато си купувам нова кола - имам средства, не е смешно, - не можете да си представите каква мъка е това за мен... а обичам да си свменям колата. Дълбоко в мен винаги има един бедняк.
- Смятате ли се за градски човек?
- Провинцията е нещо прекрасно. Съжалявам, че не съм се родил на село, за да се връщам там всяка година и да виждам отново съселяните си, хора, които вече нямат възраст, и приятелите, които бих имал в общината. Нямам училищни приятели, това е много потискащо. Обичам зеленината повече от цветята. Когато отворя прозореца си, обичам да виждам дърветата. В Южна Франция си купих, както се казва, гол терен. - Не е за вярване за четири години какво пренесох там като насаждения и какво израсна.
- За какво служи описанието на обществото в песни?
- Така публиката е в собствената си действителност. Когато описвам нещастието на една двойка и в залата има такива, тогава те си казват "значи ние не сме единствените". Аз съм нещо като аптекар... - Имате ли песни, неизлъчвани по радиото?
- Да, разбира се, дори имам плоча, забранена за младежи под 16 години, където пеех например "ухапах рамото ти... " Да опишеш тези съвсем прости неща, които стават всеки ден - а стават и далеч по-страшни - тези неща, които хората като мен, като вас, правим. Нищо непристойно не съм направил. Правил съм любов като всички останали. Никога не съм купувал или гледал порнофилм.
- Как човек може да бъде щастлив и да пее за нещастна любов?
- Всички сме били нещастно влюбени поне десет пъти. Достатъчно е да не го забравяме. А освен това, ако трябваше да пишем само за онова, което сме преживели, аз бих бил хомосексуалист, жена ми дебелана, годишнината ни щеше да бъде пълен провал, а спектакълът - като за глухонеми!
- Как използвате парите си?
- Аз съм обикновен човек с вкусове като другите хора и на всичко отгоре имам средствата да си ги платя. Вкусовете ми са същите - кола, хубав костюм, последната електронна измишльотина и кучетата ми - както забелязвате, не говоря за семейството си, освен това подбирам и мястото, където живея. Но не страдам от грандомания. Например нямам желание да имам самолет.
- Не купувате ли обществено влияние?
- Не обичам властта. А от друга страна, забелязах, че властта състарява.
- А песента не?
- Не, тя поддържа формата!
По сп. "Фигаро магазин"
XXL показва съвременно европейско изкуство
СОФИЯ. От днес започва проектът "Месеци на европейското съвременно изкуство в галерия XXL" под патронажа на министъра на културата Емма Москова. Ще бъдат показани серия изложби на художници от различни поколения, живеещи и работещи в Италия, Франция, Белгия, Кипър, Албания, Хърватия. Ще има срещи-дискусии с изкуствоведите и куратори Емануела де Чекко, Антонио д'Авосса, Жан-Ив Жонес и Марио Горни. Днес Емануела де Чекко ще представи видеофилм на италианската художничка Грациа Тодери в галерията. В събота изкуствоведката ще изнесе лекция "Италианско съвременно изкуство" с прожекция на видеофилм, в Евро-българския културен център. Организатори на събитието са център за изкуства "Сорос" и фондация "Съвременно изкуство".
100 години от рождението на Магда Петканова
- Проф. Драгова, с какво Магда Петканова се откроява в българската литература?
- Ако трябва да я откроим от всички жени поетеси, бихме казали, че тя е поет на женската трагика. Тя разглежда трагичността на българската жена не като социален, а като духовен въпрос. В нейната поезия най-страшен е мотивът, който в същото време е и биографичен, че тя живее чужд живот. Тя не живее собствения си живот, не принадлежи на себе си. На 33 години тя се омъжва за писателя Константин Петканов, който е вдовец, и отглежда двете му дъщери. Тази й съдба, че в този живот тя не минава като себе си, а като чужда, като "мъртвата", като други традиционни образи на жената, насища цялата й поезия с драматизма на трагичността.
Много интересно у нея е противопоставянето на деня и нощта. Нощта, когато духът й е свободен, когато тя е личност, когато Тя е Тя. Денят, който отново я поглъща с битовите ангажименти на майка с три деца, на съпруга в трудното време, в което живее. Едно от стихотворенията й завършва: "И нощните другари с присмех ги наричаме кошмари".
Нейният живот е наистина един кошмар между духовното и реалното съществуване на жената.
- Коя е епохата, която определя творчеството й?
- Това е епохата между двете войни. Тогава тя написва трите си стихосбирки и осмисля своята духовна биография в тях. Това е време на подем на женската поезия изобщо. Моят патрон, акад. Петър Динеков, тогава млад критик, пише в една своя рецензия: "В момента се говори за стагнация на българската поезия, но това не важи за женската. " Той смята, че тя е във възход. И наистина - това е времето на Багряна, на Дора Габе, на Мария Грубешлиева, на Магда Петканова, на Фани Попова. Още са живи Евгения Марс и поетесите на първото десетилетие. Те създават първия клуб на жените писателки и тръгват на литературни четения из страната. Със своята богата палитра на творчество те приобщават българските жени към едно друго духовно битие.
- Една от темите, които най-ярко присъстват в творчеството й, е Македония. Защо?
- Магда произхожда от два много големи рода. Единият е местен род от с. Сърнево - родът на баща `й. Другият род са тракийски бежанци от Цариград. тези бежанци са носители на три линии - баба й, на която е кръстена, е гъркиня, дядо й е македонец. Той е словослагател при П. Р. Славейков, когато поетът издава в. "Македония" в Цариград. По-късно, когато той разказва в спомените си за своята работа със Славейков, нарича своята професия славослагател. След Освобождението, когато освен при Славейков работи и при Хр. Х. Данов, той я нарича словослагател - вече не прави слава. Той оказва огромно влияние върху формирането на Магда и целия й живот е едно движение да се опази традицията на тракийското и македонското начало в рода, където те се срещат.
- Пълното име на поетесата е Смарагда. То е литературно име и не се вписва нито в тракийската, нито в македонската родова традиция.
- Права сте, че името е литературно. Всъщност истинското й име е Смарайди, то е гръцко, но на нея й звучало неглиже и тя го променя на Смарагда. Накрая го съкращава на Магда. Интересното при имената в рода й започва с майка й Надежда. Името е избрано от П. Р. Славейков и Георги Миркович в Сливен, защото тя е родена през време на голямата бежанска вълна след Берлинския конгрес. Те кръщават детето Надежда - с надежда за България. След нея три внучки се казват Надежда, както е обичаят в тракийските семейства, сред които съм и аз. От своя страна те имат още две внучки Надежда. Така че традицията продължава и надеждата за България също.
- В едно интервю Магда Петканова заявява, че след като е започнала да пише пиеси, вече не създава лирика. Как ще коментирате това?
- Да, това интервю е искрено и отразява реално нещата. Лесно е да го разберем, защото нейната поезия е драматична и тя е търсила да изрази женската драма в стихове. В момента, в който е повярвала, че може да разгърне в по-голяма форма този проблем, да отговори на драмата на нашето време с повече изразни средства, на нея поезията вече й отмилява. В нейните драми има освен прекрасни женски образи и блестящи мъжки. На първо място Апостолът на свободата Левски в драмата "Апостолът", в "Буна за земя", "Самуил", пиесата, която има най-голям успех. Там вече сложността на човешкия живот и драматизмът на човешките отношения добиват своята пълнота. Оная пълнота, която тя цял живот е търсила в поезията си.
- Къде е мястото на Петканова в културното пространство от нейното време?
- Аз бих я поставила между жените професионалисти писатели. Обикновено жените пишат в изблик, по повод на някаква драма, а тя пише непрекъснато. За да разкрие колкото се може повече човешката душа.
През 1927 г. издава стихосбирката "Македонски песни", през 1933 - "Изгубен камък", може би най-дълбоката, през 1939 - "Кавали свирят", която е свързана с тракийския фолклор. Подготвя още една - "Сънят на момичето", но поради войната тя не вижда бял свят.
Когато започва да пише пиеси, тя се вписва в един много интензивен период за развитието на българския театър. Създава исторически пиеси редом с Камен Зидаров, с Разцветников с пиесите му за освободителното движение. Петканова се обръща към историята. Общува много с Димитър Талев. Той пише романа "Самуил", тя - пиесата "Самуил".
- Една от най-известните й песни е "Ако зажалиш някой ден за драмска ракия". Кои са другите й емблематични творби?
- Това са баладата "Царица Теодора", произведението "Балада", стихотворението "Вълчицата", което присъства във всички български антологии за поезия. Тя не търси да създаде стих. Нейният стих е пеещ. Той е продължение на песента, на народната песен и затова толкова много нейни стихотворения са превърнати в песни. За много от тях публиката забравя, че те имат автор, и изповядва чрез тях себе си. Тя има и много либрета за опери - за Марин Големинов, за Любомир Пипков.
"Булгартабак" изпрати помощи за българите от покрайнините
СОФИЯ. "Булгартабак холдинг" дари вчера четири камиона с храни от първа необходимост на българите в Западните покрайнини. Помощта е поискана от Небойша Иванов, председател на управителния съвет на Културно-информационния център за българите в Югославия - Цариброд. Помощите са били придружени от Димитър Абаджиев, зам.-председател на СДС, Христо Михайловски, зам.-министър на икономиката и председател на Съвета на директорите на "Булгартабак холдинг", и Бойко Кишков, изпълнителен директор на холдинга. 3000 пакета със захар, брашно, олио и български консерви ще бъдат разпределени между бедстващите семейства. В делегацията бе и Елена Костова, председател на фондация "Бъдеще за България". Тя е обещала по Коледа фондацията да направи още дарения.
"Ексимбанк" посочи София върху картата на Европа
СОФИЯ. Столицата ще може да получава кредити от американската "Ексимбанк", без да са нужни гаранции от българската държава. Стефан Софиянски подписа вчера меморандум с Дан Ренбърг, член на борда на директорите на "Ексимбанк". "Можем да сключим споразумение за милиони долари, защото имате добър рейтинг. София беше нашият избор в Европа. Правителството ни е настроено оптимистично за вашата икономика" - подчерта г-н Ренбърг. Може да се общи проекти като съоръжения за паркиране. Кредитите от "Ексимбанк" ще отиват главно за транспорта и стоителството в София.
