СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ ИНОКЕНТИЙ: В прерогативите на БПЦ е тя да излезе от състоянието на две администрации
С определение на Върховния административен съд (ВАС) от 18 октомври излезе решението по частната жалба на лицето Марин Найденов (Максим). Скобата е на самия Максим. Желанието на неговите адвокати е било да се обезсили регистрацията на Софийския митрополит Инокентий и решението на Върховния административен съд по този въпрос. С решението на ВАС от октомври остава в сила определението на Софийския градски съд от 15 юни 2000 година. С това жалбата на лицето Марин Найденов остава без последствие. Това решение на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Въпросът "БПЦ" за съдебната система е един последователен процес за стриктното спазване на закона. Бяха открити документи, доказващи, че епископ Максим е бил поставен му от ЦК на БКП за архипастир на БПЦ. Съдиите постановиха, че този човек не е в правото си да подава жалби от името на БПЦ, защото не представлява БПЦ.
Оттук нататък обаче единствено в прерогативите на БПЦ е да излезе от това свое състояние на две администрации. Само Църковно-народният събор може да обедини Българската православна църква. Тя може да избере своя водач и никой друг. Никой не трябва да приема миналото като нещо статично и по този начин безвъзвратно узаконено. Много добре помним изявленията на управниците ни до 1989. Те след това се оправдаваха с фразата, че времето било такова. Добре, но сега живеем в друго време. И политиците, и обществото се промениха. Защо и БПЦ не намери сили в себе си и не направи своя правилен избор?
Изтича мандатът за редовния Църковно-народен събор на БПЦ. През 2001 година ще проведем поредния най-висш форум на църквата.
Не мога да се съглася със статията във вестник "Труд", която поставя в основата на въпроса за разделението имуществата на църквата (искам да подчертая, че да получи място моето мнение във вестника, ми поискаха 14 хил. лв. Сума, която трябваше да бъде платена от Софийската митрополия.)
Не е вярно и не трябва да се оставя в заблуда читателят, че единственият проблем на БПЦ са църковните имоти. Стана нарицателна битката за свещоливницата в Илиенци. На днешна дата обаче всяка Максимова митрополия и митрополит си имат свещоливница. Така е в Русе, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, навсякъде в епархиите. По този начин в една нерегламентирана и доста организирана конкуренция довчерашният монопол на синода за правенето на утвар и отливане на свещи, който Максимовите хора имаха, напълно отпадна. Приходите на илиенската свещоливница са нищожни, трябва да признаем. Пълна лъжа е, че всичко, което се управлява и получава от наистина огромните имущества на Софийска митрополия, постъпва при нас. Не може договорите с платежоспособните наематели да са с тях, а средствата да постъпват при нас. Това е пълен абсурд. Нещо повече, Максимовите хора днес закупуват апартамент за 350 хил. долара, които и за Ню Йорк са твърде висока сума. Може би в обществото упорито се говори, че те участват в сделки за пране на пари.
С вчерашна дата се повдигна в парламента отново въпросът за досиетата на бившите агенти на ДС. Ако този въпрос не бъде решен и за БПЦ, за онези хора, които крият под епатрихила си пагон, които не са в своята вяра и тази в Исуса Христа, този въпрос ще стои и ще се повдига винаги. Тези хора си имат друга вяра, служат на друг господар и не могат да бъдат оставени. Хората не само в обществото, и в църквата трябва да знаят кой и защо така ги управлява. Най-напред в църквата.
В края на месеца отваряме отново кухните за бедни и болни стари хора във всички наши църкви. С милостта на Бога ще открием и 11-тия нов храм в Красна поляна в столицата.
Артистите не ги делим
На какво прилича това, вместо да направят предаване за класика Йордан Йовков, те ни показват портрет на социалиста Стефан Данаилов! С тези възмутени думи проф. Й. В. позвъни на редактор от вестника ни. Гневът му беше предизвикан от представянето по БНТ на творческия екип, създал филма "Нона" по "Чифликът край границата". Г-н професорът има право на свое мнение, но вероятно е забелязал, че в "Демокрация" не делим артистите на наши и техни, макар самите те обикновено да не крият политическите си пристрастия. Е, не публикуваме злобни атаки срещу театралната реформа например и втръсналите на всички апокалиптични изповеди на трима-четирима поети, драматурзи и скулптори (те и бездруго са постоянно присъствие в други всекидневници).
Колкото до въпросния професор от НАТФИЗ нека уважаемият професор от СУ "Св. Климент Охридски" приеме за компенсация кадрите в документалния филм по БНТ "Сцени от един демократичен живот", където в цял ръст се видя майор Деянов отпреди няколко години като оратор на митинг сред море от червени знаменца. Впрочем този актьор никога не е криел левите си убеждения. Но ние нали сме демократи? А няколкото десетки роли в киното и още повече в театъра го правят безспорен фаворит на публиката, независимо дали е със или без алена книжка в джоба. Пък може и да я е запратил нанякъде.
Бивши военни се преквалифицират
СЛИВЕН. Център за преквалификация на бивши военни служители бе открит вчера в присъствието на посланика на Великобритания у нас Ричард Стаг. Материалната база за центъра е осигурена от военното министерство. Програмата се реализира с финансовата помощ на британското посолство и неправителствени организации. Целта е да се помогне на бившите военнослужещи и техните семейства да се адаптират по-бързо в обществото, след като напуснат системата. В него ще се предлагат бизнеспрограми и кредитни системи за преквалификация.
Божков съветва варненски бизнесмени
ВАРНА. Повишаването на конкурентността на малкия и средния бизнес у нас обсъди вчера във Варна председателят на УС на Центъра за икономическо развитие Александър Божков с представители на местния бизнес. Фирмите се затрудняват, защото нямат достъп до реални статистически данни, смята Божков. Той препоръча да се въведе единен вход за документи, които държавата да насочва по направления.
Български летопис
17 ноември 1827 - роден в Търново Петко Р. Славейков, първия безспорно надарен български поет след Възраждането. Използва богато народната песен, един от първите събирачи на фолклор. Активно участва в църковните борби, издава вестници, включва се в политиката.
17 ноември 1865 - роден Луи Айер, швейцарски гимнастик, който от 1894 идва в България като учител в педагогическите училища в Лом, Силистра и Русе. Участва в Балканската и Първата световна война. Загива на фронта. Написва книгата "За България".
17 ноември 1893 - умира княз Александър I Батенберг. Избран за княз на България от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879. Застава начело на движението за съединяването на Източна Румелия и Княжество България. Главнокомандващ българската армия по време на Сръбско-българската война през 1885. Под диктата на Москва офицери русофили го детронират на 9 август 1886 и е принуден да абдикира на 26 август, след което като граф Хартенау служи в австро-унгарската армия в Грац. По негово желание е погребан в София.
17 ноември 1931 - умира в Италия маестро Атанасов, пионер на българското оперно творчество. Автор на оперите "Гергана", "Борислав", "Цвета", "Косара", "Алцек".
17 ноември 1956 - Политбюро на ЦК на БКП решава повторно да бъде открит лагерът в Белене. Формулировката: "Да се въдворят... най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи. " На заседанието присъстват В. Червенков, А. Югов, Б. Българанов, Т. Живков и др. Бюджет 2001 приет на първо четене
СОФИЯ. Народното събрание прие на първо четене вчера внесения от правителството проектобюджет за 2001. Против гласуваха БСП, Евролевицата и ОНС. Основният финансов закон за догодина е разчетен при 5 % ръст на брутния вътрешен продукт, 6 на сто средногодишна инфлация и валутен курс от 2,1098 лева за долар. Предвиденият в бюджет 2001 дефицит е 1,5 на сто от БВП.
Прогнозираният 5-процентен растеж е по силите на българската икономика, заяви премиерът Иван Костов, който представи проектобюджета пред депутатите. Отличното изпълнение на бюджета за 2000 ни даде възможност да предложим смела програма за намаление на данъците и едновременно с това да внесем изпълнйм основен финансов закон за 2001, подчерта премиерът. Така правителството доказа, че владее добре най-трудното упражнение на всяка власт - да се справя с проблемите на своята каса, допълни Костов.
Верижна редАкция
Ако си спомняте, бяхме се притеснили от липсата на компромати във всекидневниците и ето на... Всичко си дойде на мястото. След 10 години размисъл Димитър Луджев поднася пикантни подробности от времето на своето присъствие във властта. А огладнелите за клюка вестници ги тиражират. Даже идват нови. Това признава отговорничката за този жанр в "Труд" Светла Джамджиева: "Идват бодри компромати". Благодарим от такава отлежала "бодрост".
Хубаво е, когато главни редактори на издания застават един до друг като петимата от РМС (не бъркайте с ре-ме-де). "За свободата на словото и кадровиците на демокрацията", така е нарекъл есето си Юлий Москов в поверения му за подобен род съчинения вестник "Стандарт": "Как се чувства човек, който знае, че се готвят да му махнат главата. Тошо Тошев знае, но не казва. Той е главен редактор на в. "Труд" и когато вярваше, че бъдещето на България е днешното синьо, той бе обичан, ухажван и редовно обядваше с премиера и други големци. Сега е сред враговете на народа. " Този носталгичен текст има няколко посоки. Уж да защити ТОШ.ТОШ., а всъщност да го накисне още по-дълбоко в мълвата за несметното му имане: "Работата обаче трябва да се завърши и на Главно данъчно управление е възложено да разрови всички фирми на Т. Т., всички фирми с негово участие и всички фирми на сина му Радослав. " Услужливост без граници и данайски дарове от името на Москов.
Две интервюта, една цел! В. "Новинар" - Любен Дилов-син, главен секретар на движение "Гергьовден": "Няма смисъл от коалиция, само да минем 4-те процента. " Във в. "Сега": "Нашето поколение може да управлява с чисти ръце" - то пък от Дони; певецът обяснява идеите на групата "Ново време", тръгнала от една негова статия във в. "Сега" и една песен. " Брей колко лесно било да направиш партия от две партии. В едната "Хъшове", в другата "Каналето". У едните - томче от Вазов, у другите - от Димитър Благоев. Та "Ново време беше теоретичен орган на комунистите. А Юрий Борисов го издава и днес. Там е точното място за теориите на Дони, дирещ освежаване на похабения си имидж.
Взривиха колата на бивш сикаджия
РУСЕ. Ван "Крайслер Додж" беше взривен миналата нощ на паркинг в междублоковото пространство в центъра на Русе. Огънят е опожарил целия автомобил и се е прехвърлил на съседния джип "Сузуки Сайдкик". От взрива в 2.55 часа са счупени стъклата на близките апартаменти до IV етаж. Пострадали са и прозорци на църковна постройка в двора на възрожденската църква "Свети Николай", до чиято ограда са били паркирани скъпите автомобили. От РДВР съобщиха, че ванът е на фирма "ДЮН" ООД и се ползва от Светлозар И. (31), бивш служител на СИК. След първоначалния взрив имало многократни по-слаби детонации вероятно от патрони, казаха очевидци. Заради тях до горящите коли не се приближили техните собственици, а са наблюдавали също отстрани. След като се взривил резервоарът на крайслера, нещата станали необратими, а отломки литнали на 30 м височина. Заведено е следствие срещу неизвестен извършител и случаят е поет от СОТИ - София.
Втора бомба уби човек
СОФИЯ. Мощно взривно устройство избухна вчера около 11 ч. и разкъса на място 27-годишен мъж в столичния квартал "Бояна". Сигналът за бомбата е подаден на СДВР от багерист, който работил в квартала. Полицаите открили край банкета на ул. "Беловодски път" &numero; 93 разкъсания труп на Момчил Иванов Бенев, криминално проявен, регистриран за измами, съсобственик заедно с Любен Пехливанов на фирма "Л и М къмпани", която се занимава с хазартни игри, уточниха от МВР. От експлозията тялото на Пенев е разкъсано на парчета, разхвърчали се на около 20 метра. Трупът е без крака, глава и ръце, а край тялото са намерени пуловер на жертвата и разпръснати монети и български банкноти. На мястото веднага са пристигнали екип на ДОТИ-МВР и дежурната следствено-оперативна група на СДВР. На "Беловодски път" дойде и секретарят на президента по националната сигурност ген. Цветан Тотомиров. Бомбата е гръмнала по пътя за местността Златни мостове на Витоша край една от последните къщи в квартала, наета от посолството на Великобритания у нас. Според съседи в нея отсядал посланикът на кралството Ричард Стаг. От британската мисия отказаха коментар. Съседите чули силен гръм, от който изпопадала мазилката по къщите им. На съседната улица в луксозни къщи живеят актрисата Анета Сотирова и съпругът й д-р Стоянов, както и босът на "Славия" Венцислав Стефанов.
Нямам информация да има връзка между този взрив и атентата в хотел "Амбасадор", заяви вчера главният секретар на МВР ген. Славчо Босилков.
Според запознати разследването работи по няколко версии, сред които тази, че Пенев е разкъсан от самоделно взривно устройство, което е носил със себе си. Според друга версия жертвата е била простреляна, преди да избухне взривът. Все още се уточняват видът и количеството на бомбата-самоделка.
Гузното общество
Досиетата си останаха драмата на българския преход. Но не и поради причините, с които някои гузни пера, в това число и на главни редактори, отново се опитаха да зачеркнат темата: миналото, все едно, нямало да ни нахрани; докога сме щели да си разчистваме сметките; със "селянии" (сиреч с отворени досиета в Интернет) само ще зацапаме глобалното информационно село.
Въпросите се нуждаят от отговор. Ала решението, колкото и да им се иска на някои, вече не може да е в това да затулваме очите си и да запушваме ушите си. Най-малкото защото в напразни спорове за досиетата измина цяло десетилетие. И неусетно дойде ред на историците. Дойде времето да се отвори и напише страницата на самия преход, а заедно с него и на предходните десетилетия. Безвъзвратно и окончателно. Без компромиси, половинчати решения и половинчати закони за достъп до миналото.
Когато това стане, вероятно всичко ще си дойде на мястото. Хората ще си дадат сметка кой ги представлява в парламента, както и кой ги формира и информира чрез вестниците и електронните медии. И така, простичко казано, ще се гарантира тяхното право на информация. А не чрез компромати, скандали и мними сензации, с които "независимата преса" гарантира тиражите си.
Ако обърнем поглед назад, ще видим, че много добри намерения претърпяха провал. Мнозина не прочетоха досиетата си, за да не сеят нови вражди. И сбъркаха. Защото тяхната добра воля не само че не отприщи вълни от разбирателство, а тъкмо обратното. Негодниците се почувстваха по-силни, поведението им стана още по-арогантно, а публичното пространство направо преля от клевети. И което е най-лошо, поразено бе общественото мнение. В което няма нищо чудно, като се има предвид, че основен разпространител на свободната преса е бивш шеф на политическата полиция, а гузността към миналото е характерен белег от биографията на не един медиен началник. Което потвърждава колко прав се оказа Солженицин, когато твърдеше, че в посткомунистическите общества няма да има нито морал, нито истинска политика, ако пречистването не тръгне от медиите. Защото едва когато журналистите бъдат извън съмнение, те могат да търсят сметка на останалите публични личности. У нас обаче нито журналистите, нито политиците се оказаха извън подозрение. И така се превърнахме в едно гузно общество.
Двама арменци убити в "Амбасадор"?
СОФИЯ. До момента са намерени два трупа в стаи &numero; 103 и &numero; 104 на хотел "Амбасадор", които бяха взривени към 17.15 ч. онзи ден. Двете жертви още не са идентифицирани. Това съобщи вчера главният секретар на МВР ген. Славчо Босилков на специална пресконференция за двата бомбени взрива. Със сигурност мога да кажа, че единият от хората, които са били регистрирани, е арменец, обяви Босилков. И двете жертви не са български граждани, допълни той.
Според информирани един от загиналите е гражданинът на Армения Тери Арташов (34), влязъл в България на 11 октомври 2000 г. Под това име е наета стаята в хотела. За втория мъртвец се гадае дали също е арменски гражданин или грък. От тялото му са взети пръстови отпечатъци за евентуална идентификация в системата на Интерпол. Взривът е откъснал ръцете на Арташов, китките му са размазани напълно. Другата жертва е с откъсната челюст и силно обгорял труп. Двамата са изработвали самоделна бомба, която по невнимание задействали, е основната версия. За това говори и фактът, че в същата стая 103 на хотела полицията е открила втора бомба с капсул-детонатор, но без барут.
Босилков отказа да съобщи по какви версии се работи заради следствената тайна. До вчера криминалистите не бяха видели какво има под една от хотелските стени, срутена при взрива. Главният секретар на вътрешното министерство отказа да съобщи дали взривът, избухнал в хотела, е от професионално устройство. В момента се прави анализ на експлозива, обясни той.
МВР работи по три версии за взрива в хотела, съобщи вчера вътрешният министър Емануил Йорданов. Според шефа на БЛС - депутатът д-р Димитър Игнатов, който бе на мястото на инцидента, в хотела е открит много взрив.
Босилков отрече тази информация. Той бе категоричен, че след случилото се в хотел "Амбасадор" се налагат координирани мерки на всички сегменти на правозащитната система - полиция, съд, прокуратура и следствие, за да може да се стигне до осъдителни присъди.
Нямаме информация за връзка между взрива в хотела и този в "Бояна".
Според него се налагат и промени в нормативните актове, които се отнасят до режима на пребиваване на чужденци в България. Много лековато през 1997 преценихме, че чужденците не трябва да бъдат адресно регистрирани, когато пристигат в страната, категоричен е той.
Пазачът бай Тошо: Взривът ме повдигна от земята
Бях на 250 метра, когато избухна взривът, разказа Тодор Тодоров пазачът на блок "Монолит", който се намира срещу хотел "Амбасадор". Ударната вълна го е повдигнала във въздуха. Първоначално помислих, че гръмнала парната инсталация на хотела, като видях да излиза сиво-бял пушек. Бях с мой познат, който бе категоричен, че е избухнала бомба. Веднага отидохме пред хотела, разказва бай Тошо. Тогава от него излезе момиче в червен костюм, което продаваше в магазина със сувенири. Пристигнахме заедно с един бял "Фолксваген" на СОТ. По-късно дойдоха много полицаи и ние решихме да се махнем, защото можеше да има и други бомби.
Десетилетието, което преживяхме
На 14 октомври проф. Розалия Ликова навърши 79 години. Животът й продължава да бъде все така динамичен, наситен с работа и вълнения, както винаги. Продължава да пише, да преподава на студенти, да общува с много хора, предимно млади, на които предава своя опит, мъдрост, вяра и оптимизъм. Продължава живо да се вълнува от политиката, от трудностите на прехода. Може би затова разговорът с нея е сило емоционално преживяване.
- Наскоро завършихте нова книга, професор Ликова. Това ли ще бъде последното ви голямо изследване за съвременната поезия на най-младите или вече работите върху следващото?
- Новата ми книга е не само за поезията, а и за цялостния литературен живот, и по-точно за онова ново в мисленето и в търсенията през последното изминало десетилетие, за отраженията на европейската философия и естетическа мисъл от втората половина на века върху нашите художествени дирения през 90-те години. Не знам дали това ще бъде последното ми изследване. Не знам колко човешко време ми е отредено, не знам какви нови явления в нашия литературен живот и какви проблеми ще възникнат като вътрешна необходимост.
- Какви послания отправяте в новия си труд? Кой се е заел с неговото издаване?
- Посланията ми са ясни: нужно е не само любов към литературата, но само избор на жизнения път, на обществената кауза, на която ще служиш, но и много, много работа. Ние, хората, които живяхме в миналото, в жестоките, унизителни условия на несвобода, избрахме литературата като форма на съществуване и начин на борба, на съпротива. Самият литературен труд раждаше съпротива, разминаване с господстващите догми, с отказа от нормално мислене, от естествените духовни ценности. И както неведнъж съм подчертавала - духовната, научната, литературната устойчивост носеше в себе си политическата и идейната съпротива. Аз не можех да се откажа от Далчев, от К. Константинов, от дисидента Георги Марков. Студентите ми благодаряха, че им отворих очите за друг Йовков, за авангардната същност на т.нар. септемврийска литература. Колкото до въпроса за издаването, това е мъчителен и труден процес. Смачква ни, убива ни машината на издаването. Боя се, че този път фактът, че работя със съвременен материал и проблеми, ще направи бавните темпове на издаването особено мъчителни.
- В края сме на едно десетилетие, белязано от надежди, вяра, разочарования, мъчителна трансформация във всички области на живота. Какво ви донесе то лично на вас?
- Десетилетието, което изживяхме, беше най-смисленият, най-значителният период в живота ми. Имаше много надежди, които трябваше да се осъществяват постепенно, не изведнъж. Имаше и обиди, и разочарования. Но от това десетилетие, въпреки бавните темпове на развитие, въпреки мъчителните връщания назад и закъснелите случвания на събитията, въпреки годините на тъпчене на място, аз не мога да се откажа. Грешките само затвърдиха мисълта, че няма друг път, освен преодоляване на комунизма, че безпринципните компромиси са опасни. Не мога да се откажа от първата безумна радост, че Тодор Живков е свален. Не мога да забравя дори и сълзите, които течаха по лицата ни в Града на истината, когато дойде вестта, че Жельо Желев, с когото още не бяхме се разминали, е станал президент, и вярата ни, че сме победили. Не мога да забравя как Филип Димитров сядаше при нас пред палатките на разговор, как тичахме да чуем от устата му всяка дума на кураж и надежди. Колко мигове на свято, чисто опиянение, на радост от огромните митинги, на които душите ни летяха и ние танцувахме пред учудените погледи на зрителите.
- Кои са най-силните ви изживявания през този преход от пустинята на соцреализма към свободата на разкрепостения човек?
- Изминалото десетилетие ми даде сила и много желание за работа. Участието ми в обществения живот, което не се изрази в служебни постове и функции, не ми попречи в научната и преподавателската работа, а по-скоро се отрази в общ, радостен подем на силите и не случайно през това време написах доста книги въпреки огорченията, компроматите, обидите от подставени лица. Дори въпреки премълчаването на повечето от книгите ми. Участници сме в голямо време, в процеса на едно измъкване на страната ни от забвението, от спрялото време. Когато говоря за "участие" в живота, разбирам, че поемаме риска - с идеите си, с книгите си, с убежденията си.
- Успяхме ли да променим манталитета си, да се освободим от дамгата на болшевизма, на човеконенавистническата "философия", каквито претенции има маркс-ленинизмът?
- Не е лесно да се освобидим от мисленето, навиците, от езика на миналото. Улавям как лесно се поддаваме на остатъците от черно-бялото мислене, на опростителски категории в "да" и "не" - форми, на елементарно и лесно отрицание, утвърждаване, категоризиране. Наблюдавам как личните критерии вземат понякога връх над обществените, как в редица мигове ни се иска да се отдръпнем от поемане на отговорността, да замълчим, вместо да изговорим истината - толкова е удобно да се правиш на мъдрец, на добър, снизходителен чичко, на надпартиен, да играеш на надполитическо мислене, на човек, който е "над" злобата на деня, мъдър и безгрешен.
- Редица поети, скулптори, писатели - все галеници на предишния режим, без да млъкнат нито за ден, прокїбят гибел, сеят негативизъм. намирате ли основания за техните прогнози?
- Естествено е облагодетелстваните от комунистическия режим писатели, интелигенцията с привилегии, хората, подложени на най-страшната корупция - тази на идеите, на таланта и на съзнанието, хората, чиято мисъл беше купувана, сега да чертаят бъдещето в черни краски, да искат и да вещаят падането на правителството. Основанията за негативизъм и нихилизъм лежат в собствения им творчески крах. Защото времето на герои с внезапни, необосновани идейни преходи, на романи, кокетиращи с проблеми, които не бяха решавани и угасваха на страниците на творбата, романите със сантиментален драматизъм и герои с евтини героични пози в изключителни ситуации, на еднотипното, запланувано поведение и външна реторика - си е отишло безвъзвратно. На подобни творци не им остава нищо друго освен да подражават на миналото си творчество, да плагиатстват самите себе си.
- В последно време атаката срещу правителството на Иван Костов премина в откровена война. От какво се страхуват т.нар. социалисти и всичките им производни?
- Фактът, че яростта, нападките, компроматите от всякакъв вид засягат една основна личност, и не само нея, а и семейството й, показва, че тя е център, че тя може, че тя им подрязва, обезкръвява шумотевиците, отчаяните напъни за власт. Явно е, че Костов им пречи повече от всичко друго, че той стои непоклатимо на пътя им към властта. Фактът, че от три години България с мъчителни усилия се отърсва от нарочно създадената анархия, че от три години върви по ясен път, към ясна цел, плаши социалистите.
- Какво ви тревожи най-много в днешния ден?
- Тревожи ме кампанията за изборите. Ще намерим ли най-верния път за обединение с истинските съюзници и най-верния път за обновление в собствените ни редици. Тревожи ме бясната жажда за власт на партии и водачи, които могат да разрушат отново държавата, този път завинаги. Тревожи ме късата памет на хората за Луконовото, Беровото, ЖанВиденовото правителство, наивната вяра в демагози и популистки обещания, спекулациите с реалните трудности на развитието. Тревожи ме това, че големи престъпления остават ненаказани. Хората вярват на дела, а не на книжни принципи и на литературни фрази. Тревожи ме това, че довчерашните любимци на властта днес отново са нейни любимци, докато редица сериозни творци са изолирани, забравени и натъпкани в кьошетата и творбите им намират трудно достъп до редакциите, ако изобщо доживеят да видят бял свят след убийствени унижения. Тревожи ме слабата организация на нашата синя партия, липсата на координация, на връзка между отделните нива и звена, липсата на ясни задачи пред отделните клубове, липсата на обединяващи непосредствени цели, дори на информация. Тревожи ме университетското образование, някои точки от проектозакона, които улесняват израстването на некадърниците и лесното издигане до професорска степен на бивши ченгета, сътрудници и съветници на някогашния ЦК. ме гова, че не можем въпреки свободата, която имаме, да наречем нещата и хората с истинските им имена, защото и днес са толерирани.
- Отмина Денят на будителите. Тази година много млади хора участваха в шествието, посветено на празника. Има ли днес истински будители. а не червени влъхви, които оплакват "умиращата духовност"?
- Всяко време си има свои будители, свои форми на защита и манифестации на духовното. Това, че се движим в известен кръг от имена на големи възрожденци, показва липса на актуален подход и критерии. В близкото минало те, Будителите, бяха около нас, лишени от ореола на изключителното. Те не бяха водачи, а обикновени хора като Сашо Сладура, загинал мъченически в лагер, като писателя Георги Марков, ликвидиран от кликата на Живков и руското КГБ. Писатели и поети, които с творчеството си създаваха и поддържаха националната култура, духовната светлина на нацията като Димитър Талев например, които ние не оценихме достатъчно и недостатъчно успяхме да защитим от нападките на полковниците от Държавна сигурност.
- Какво очаквате от новия век, от новото хилядолетие?
- Бих искала най-напред новите избори да дадат възможност на правителството на ОДС да довърши започнатото дело, да видя страната си нормална, извадена от шенгенския списък, да видя родината си с измито лице, да почувствам свободата на пътуването, която на мнозина от нас беше отнета. Да усетя сладостта на научната информация в пълния й вид, да видя народа си с по-голямо самочувствие, а не наказан да стои хем зад решетката, хем кандидатстващ за Европейския съюз. Очаквам не бързо благоденствие, а социална, икономическа сигурност в живота на всеки човек. Очаквам такова развитие на науката за човека, на мисълта и съзнанието, че комунизмът да се осъзнае като глупост, не само като утопия, а като страшно отклонение от нормалния път на човечеството. Очаквам човечеството да излезе от варварския си стадий на насилствената смърт и масовото унищожение на хора да се превърне в страшна приказка от миналото.
- Вашето пожелание за хилядите студенти, за десетките хиляди ваши читатели?
- Пожелавам им криле да летят, а не да се опират на протезите на привидно самочувствие. Да имат ценности, заради които да си струва да живеят, да имат вътрешни простори за мечти и пориви и воля, за да ги осъществяват. Да имат и разбиране за несъвършенствата на нашите усилия, защото наистина в трудни времена живяхме.
Дипломати търсеха пострадали
СОФИЯ. Минути след взрива в хотел "Амбасадор" от американското и белгийското посолство са се заинтересували дали при инцидента има пострадали граждани на САЩ и Белгия. На мястото на трагедията е дошла официална делегация от белгийското посолство. Според данни на МВР няма пострадал чужденец. В хотела е имало и четирима италианци, петима сърби от Чачак, трима гърци и испанци.
Десетина гости на хотела вчера си прибраха багажа. Те бяха допускани в "Амбасадор" с придружител от администрацията след разрешение на полицията.
Доверие
Новото изследване на НЦИОМ красноречиво показва, че по-голямата част от обществото свързва надеждите си за по-добро бъдеще със СДС. Дори и разочарованите продължават да дават шанс на синята партия и да смятат, че единствено тя е в състояние да доведе до успешен край започнатите реформи.
Повишената подкрепа за институциите е доказателство, че сред населението има нагласа за преодоляване на апатията. Вероятно принос за това има активизираният диалог на СДС с обществото, стартът на оздравителните процеси в партията. Категоричната воля за отстояване на българския интерес по проблема с визите явно е била оценена от гражданите.
За окаяното положение на БСП няма по-ярко свидетелство от това, че столетницата води в класацията на партиите, за които българинът не би гласувал при никакво положение. Катастрофално ниската подкрепа за БСП и лява коалиция пък показва, че Първанов няма никакъв шанс да лъсне имиджа на червените с шлагера за нова коалиционна култура.
За нас европейските ценности не са фикция, а част от реалната геополитика
- Г-н Сунгарски, тази седмица имахте срещи с представители на различни вероизповедания у нас, със Светия синод, с папския нунций - архиепископ Антонио Менини, и с посланиците на европейските институции в България. Каква беше тяхната цел?
- Консултациите бяха тясно свързани с темата за човешките права в контекста на отпадането на визовите ограничения за България. Защото правото на свободно движение се защитава във всички международни документи, които третират човешките права или са част от фундамента на европейското законодателство. В преобладаващата си част тези документи са ратифицирани и от българския парламент. Ето защо ние настояваме Европа да вземе адекватно и справедливо решение по въпроса за отпадането на визите за България. Искаме да поощрим и гражданското общество, и духовните общности да изразят своята позиция. България изпълни критериите за премахването на визите. Това личи от решенията на Европейската комисия и на Европейския парламент. Искаме страната ни да бъде оценявана обективно и премахването на визовия режим да не се обвързва с допълнителни условия извън тези, които бяха поставени досега. Затова си мисля, че всеки българин с чувство за достойнство би трябвало да се включи в настояванията ни да бъдем равноправни и недискриминирани европейци.
- Разбират ли вероизповеданията у нас, имам предвид основните деноминации, важността на този проблем? И поеха ли ясни ангажименти в покрепа на българската позиция? Какви са новините от Светия синод например?
- Предстои Синодът да вземе решение по проблема с визите. Българският патриарх Максим и архиереите изразиха надежда, че то ще бъде в подкрепа на българската кауза. Всички деноминации, с които се срещнах, заявиха същите позиции и чрез в. "Демокрация" искам да им благодаря. Срещата ми с посланика на Европейската комисия в България г-н Вюненбюрже беше конфиденциална по негово настояване. Затова само ще кажа, че в някои страни от ЕС има нееднозначно отношение по въпроса дали да отпаднат или не визовите ограничения за България. Има вероятност те да бъдат премахнати за известен период от време, през който страната ни да остане под наблюдение. Без да правим драми от тази хипотеза, мисля, че сега е моментът да убедим партньорите си от ЕС, че България заслужава от нея да бъде свален този ограничителен режим и че българите са положили достатъчно усилия за постигането на тази цел.
- След като по толкова дребен въпрос като визите ЕС проявява нежелание да се съобрази със собствените си правила, какви са гаранциите, че когато дойде време да бъдем приети в ЕС, дори и да сме изпълнили всички изисквания, към нас пак няма да бъде приложен дискриминационен подход?
- Уместен въпрос. Защото, говорейки за премахването на визите и за евроинтеграционния процес, ние всъщност говорим за ценности. Според мен българската позиция трябва да се възприема и като опит Европа да бъде подтикната да отстоява собствените си принципи и правила. Най-малкото, за да не загуби своята привлекателност като съюз от държави и граждани, в основата на чието обединение стоят най-хуманните страни на съвременната цивилизация. За нас тези ценности не са фикция, те са част от реалната геополитика и затова смятаме, че трябва да бъдат спазвани.
- Единствено България от страните в преговори за членство в ЕС има ограничен достъп до държавите от шенгенското споразумение. В очите на нашето общество това няма как да не изглежда като дискриминация. Като обяснение за това състояние на нещата от ЕС често използват тезата за негативните нагласи на общественото мнение в Западна Европа. Запитвали ли сте се защо това обществено мнение винаги се представя някак абстрактно? Защо то няма лице?
- Когато се изваждат тези, добре е те да бъдат подкрепени с факти. Интересно е, че поне досега в аргументацията, за която говорите, няма позовавания нито на възрастови групи, нито на социални или професионални съсловия. Лично аз си давам сметка, че в Западна Европа отрицателни нагласи наистина съществуват. Знам, че практиката да се прави новина от негативните явления не е чужда и на тези общества. Когато българка, която проституира, бъде арестувана в западна страна, това винаги цъфва по страниците на медиите. Когато наш сънародник, който е извършил било кражба на кола, било продажба или трафик на дрога, бъде хванат, това също се излъчва в информационното пространство. Тези "новини" много бързо попадат в общественото съзнание и се задържат там... - Но подобни неща се случват навсякъде и те не трябва да служат за обобщения. Спомнете си скандала, който разтърси Белгия преди няколко години. Никой у нас не го използва за генерални изводи по отношение на тази страна... - Така е. Но в края на краищата ние можем да имаме своята гледна точка, но не можем да предлагаме рецепти за обществено поведение, най-малкото защото това не е съвсем коректно. Не мисля, че най-успешният ход от наша страна би бил, ако като контрааргументи започнем да изтъкваме недъзи в някои западноевропейски страни. За предпочитане е другият подход. Още повече че както е казал и Моне, целта на европейската интеграция е да се обединяват не държави, а хора. Ние не сме по-различни от тях, ние сме страна с древна култура, с образован и интелигентен народ. Споделям тезата, че богатството на обединена Европа е в нейното многообразие, в толерантността и възможостите за реализация на нейните граждани. Но не е възможно да се обединяват хора, когато ти се страхуваш от тяхната народопсихология, манталитет или самобитност.
- Там, където има приятелство, има и мир. Дават ли си сметка за това западноевропейските политици според вас?
- Бих казал, че те трябва да си дават сметка. Една от идеите на обединение е стремежът да се издигне бариера пред възможността за зараждането на нови конфликти на Европейския континент. В това отношение показателна е историята на взаимоотношенията между Франция и Германия - два европейски авторитета, - които успешно се справиха със своите наследени от миналото конфликти. В лицето на Де Гол и Конрад Аденауер те първи прозряха, че така повече не може. Че загубите, които човечеството търпи по време на войни или конфликти, в условията на мир могат да бъдат мултиплицирани в благоденствие и просперитет. Европейското обединение има и чисто финансови измерения. Изчисленията показват, че преди отпадането на визите страните от шенгенското споразумение са търпели огромни загуби от граничен престой, от плащането на визи, митнически такси, протекционистична политика и т.н. Става въпрос за суми от порядъка на неколкостотин милиарда екю, изчислени към днешна дата, които за мащабите на нашата страна наистина звучат колосално.
- С какво си обяснявате факта, че законодателите от европейските институции са готови на по-смели решения и изпреварват в мисленето си представителите на изпълнителната власт в някои от страните - членки на ЕС?
- Може би с това, че в тези структури - имам предвид и Европейския парламент, и Европейската комисия - политиците са много повече политици, отколкото в администрацията на отделните държави. Според мен в институциите на ЕС преобладават хората с експертно мислене, върху чиито решенията оказват влияние технократите и бюрокрацията (в положителния смисъл на това понятие) на съюза. Същевременно съм убеден, че много от проблемите, които изглеждат дразнещи за западните общества, могат да бъдат решени с реципрочните усилия на в техните политици и на политиците от Централна и Югоизточна Европа. Говоря за ниво - национално законодателство, нормативна уредба и практическа работа, която според мен е най-важната. В разговора ми с посланик Вюненбюрже бяха посочени конкретни елементи, които създават проблеми. Но още със самото им назоваване стана ясно, че те могат да бъдат решени.
- Защо тогава ни пренебрегват? Защото сме православни, защото сме етнически толерантна държава? Защо?
- Много деликатен въпрос, на който трудно може да се даде еднозначен отговор. Но като че ли все пак ограниченията застават на границата между православието и католицизма. В подкрепа на това опасение често се изтъква фактът, че католически страни, които още не са започнали преговори за членство в ЕС, вече са с отпаднали визи... Във всеки случай подобна теза се върти в българското общество. Това е и една от причините, която ме накара да се обърна с писма до духовните водачи на двете големи направления на християнството - до Негово Светейшество папа Йоан-Павел II и до Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей. Защото, ако има такъв елемент, с намесата си те са в състояние да го обезсилят.
Забранихме вноса на говеждо заради опасност от "луда крава"
СОФИЯ. Министърът на земеделието издаде вчера заповед, с която се забранява вносът у нас на живи говеда, месо и месни продукти от осем страни заради опасност от зараза с болестта "луда крава". Под забраната попадат също и субпродукти, семенен материал, месокостно брашно и белтъчен биоконцентрат, добити от говеда, както и храни за месоядни животни, които съдържат говежди продукти. Заповедта се отнася за Обединеното кралство и Северна Ирландия, Ирландия, Швейцария, Белгия, Португалия, Франция, Холандия и Дания. Изключение ще се прави при импорта на обезкостено трупно месо от говеда до 18 месеца, които са от райони, където болестта не е регистрирана. Според ветеринарните специалисти заразата се пренася на животни над 18 месеца.
Засилването на мерките се налага заради зачестилите случаи на болестта в осемте страни. Санкцията важи и за вноса на биопрепарати, ваксини и други продукти, произведени от органите на говеда и овце.
Ограничения върху вноса на живи животни и продукти от тях бяха наложени още преди три години, за да не се разпространи болестта, напомниха от аграрното ведомство.
Преди седмица Русия и някои други страни забраниха вноса на говеждо от Франция, тъй като там бяха регистрирани около 100 случая на заболяването. Европейският парламент вчера настоятелно поиска забрана за използването на трупни брашна за храна на животни в рамките на Европейския съюз, тъй като 15-те страни членки не са взели всички предвидени мерки за предпазване от болестта "луда крава", предаде АФП.
Забранихме вноса на говеждо месо от 8 страни
СОФИЯ. Заради зачестилите случаи на болестта "луда крава" в осем страни вчера министър Венцислав Върбанов издаде заповед, с която забрани вносът у нас на живи говеда и месо от тях. Това важи и за импорта на биопрепарати, ваксини и други продукти, които се произвеждат от органите им. Изключение ще се прави само за вноса на обезкостено трупно месо от говеда до 18 месеца.
Заедно през вековете
"Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта."
Псалом 89.5.
С тези думи започна приветствието си към конференцията на тема "България и Унгария - 1000 г. заедно в Европа" Ищван Ньомаркаи, директор на Института по славянски и балтийски филологии при Държавния университет "Лоранд Йотвьош" в Будапеща. Конференцията бе организирана от Изследователския институт на българите в Унгария към българското републиканско самоуправление и дружеството Български културен форум, създадено в края на миналата година. След научните конференции през 1994 и 1997 това е третата поред проява, която се занимава с въпросите на българо-унгарското културно общуване през вековете и съдбата на българското малцинство в Унгария и в европейската диаспора. В пленарното и секционните заседания взеха участие учени от България и Унгария.
Работата на конференцията протече в няколко секции: история, езикознание и литература, българското малцинство в Унгария. Конференцията премина при голям интерес. И през двата дни залите бяха пълни, а интерес към докладите проявиха не само участниците, а и редица гости - учени и общественици. В разработването на темите участваха учени от България (проф. Георги Марков, проф. Иваничка Георгиева, доц. Пламен Павлов, доц. Христо Димитров, доц. д-р Сава Сивриев и др.), унгарски изследователи (доц. Ленке Чикхей, д-р Клара Хеди, гл. ас. д-р Юлиана Пандур, гл. ас. Елвира Катуш), както и представители на българската общност (ст.н.с. Лили Пенева-Винце, н.с. Райна Симеонова, н.с. Кристина Менхарт, н.с. Ася Събева, Александър Гюров, Адриана Петкова, Миролюба Гендова, Таня Ронаи).
В рамките на конференцията бе представена и книгата на професор Петър Сотиров "Живот и език". Изследването се занимава с езика на българите в Унгария и е резултат на задълбочено проучване на проф. Сотиров по време на четиригодишното му пребиваване в Унгария като лектор в Дебреценския университет. Авторът поставя интересни въпроси от битието на българското малцинство в Унгария и очертава тенденциите на ползването на българския език у първо, второ и трето поколение преселници. Въпреки сериозния си научен характер книгата е написана с увлекателен, жив език и е достъпна не само за специалисти, а и за всички, които се интересуват от темата.
Впечатленията си от конференцията сподели и доц. Пламен Павлов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина: "Това е една много значима тема, съпоставима с темата за 1300-годишнината на българската държава. За всички е ясно, че българо-унгарските връзки и партньорство са много по-стари от тези 1000 г. Темата в случая е добре избрана и центрирана върху съвместния държавен живот в Европа. Впечатлениятя съм от високия професионализъм на участниците и от българска, и от унгарска страна, както и българските специалисти в Унгария. Конференцията заслужава висока оценка като инициатива на Българското републиканско самоуправление, на Културния форум и като цяло на българското малцинство в Унгария - една малка, но извънредно качествена интелектуална общност, която е лоби на България в Централна Европа. Такова авторитетно българско присъствие в сърцето на Европа е голямо предимство за българската нация и за българската държава.
Тази конференция още веднъж показва творческите способности на общността, факта, че тя може да инициира идеи и да разисква по чисто научен път теми, които имат актуално звучене. Поради дорбия подбор на участниците, извършен съвместно от Изследователския институт, с помощта на АБЧ и БАН, се получи добра симбиоза между история, филология, практически проблеми при изучаването на български език, етнология, която тук е много добре развита. Проявен бе силен интерес и от страна на унгарски колеги. Гостоприемството на университета, където се проведе конференцията, също е един значим факт и говори за доверието, с което се ползва българската интелигенция сред академичните среди в Будапеща."
Светла КЬОСЕВА, гл. редактор на сп. "Хемус"
Засилиха охраната пред турското посолство в столицата
СОФИЯ. Охраната пред посолството на Турция в столицата е засилена, научи "Демокрация". Освен двамата войници от жандармерията от няколко дни насам сградата на дипломатическото представителство пази трети военнослужещ. Той ще я охранява от 8 до 17 часа. Засилена охрана няма нищо общо с инцидента с вицеконсула на Турция в Бургас Мехмед Коза, коментираха от вътрешното министерство.
Анкара осъди извършеното нападение срещу турския вицеконсул в Бургас, като поиска от българските власти да задържат виновниците в най-кратък срок. Българският посланик в Турция е бил извикан във вторник в турското Министерство на външните работи, което е осъдило "подлото нападение" и е поискало отговорните за случилото се да бъдат задържани.
Случаят с нападението на турския вицеконсул е изключително неприятен и МВнР се надява разследването по него да приключи колкото е възможно по-бързо, заяви онзи ден по повод инцидента говорителят на външно министерство Радко Влайков. Изключително съжаляваме за този случай и се надяваме г-н Коза да се възстанови бързо, допълни Влайков.
Има съмнителна връзка между бомбените атентати
ПЛОВДИВ. Зам. вътрешният министър Здравко Зафиров допуска, че има съмнителна връзка между бомбените атентати през последното денонощие. Той се мотивира със "случайността" за четири взрива за 24 часа в страната. В момента се проверява дали неприятните инциденти са дело на силови групировки от хазартния бизнес, или става въпрос за разчистване на сметки на руската мафия у нас, върху което работи НСБОП, уточни Зафиров. Не мога обаче да твърдя със сигурност, че това е опит за организирана акция за дестабилизация, допълни той.
Догадките на медиите за самоличността на жертвите при трагедията в хотел "Амбасадор" могат само да навредят на оперативните работи в хода на разследването, посочи г-н Зафиров.
Инвалиди просят пред черквите
От август тази година в двора на черквата "Св. Георги" - Дървеница, в София се подвизава мъж на 43 години. Той е инвалид с ампутиран крак. Жилището му е изоставен кантон на "Електроснабдване" в двора на храма. Поминъкът му е просия, тъй като не може да се занимава с друго. Иначе човекът е интелигентен и преди да загуби трудоспособността си, е бил занаятчия. Няма постоянна регистрация. Живял е в Костинборд, но по стечение на обстоятелствата в момента е без дом, без работа, без средства. Буквално се издържа от храма. Казва се Емил Стоянов. В една социална правова държава не е редно инвалид да живее на улицата като бездомно куче. Много са инстанциите, през които е минал Емил, но никъде не му е отделено нужното внимание. Време е да се вземат някакви мерки за несретници като него.
Валери ГЕОРГИЕВ, София
Бел. ред. Просещите инвалиди са честа гледка по улиците и пред черквите. Читателят поставя много сериозен проблем, на който ще потърсим компетентен коментар в следващата страница "Споделено от вас".
Как да помогнете на родителите си да откажат цигарите
Всяка година Международният съюз за борба с рака обявява третия четвъртък от ноември за международен ден без тютюнопушене. Тютюнопушенето е единствената най-важна предотвратима причина за много заболявания и преждевременната смърт. Ако се безпокоите, че пушенето ще увреди здравето на родителите ви и искате те да се откажат от цигарите, ето какво можете да направите:
Помолете ги да не пушат, когато сте заедно
Повечето пушачи знаят, че ще се почувстват по-добре, ако престанат да пушат. Опитайте се да поведете разговор с родителите си какво мислят за това. Поставете въпроса внимателно, проявете загриженост към здравето им.
- Откажете се от подмятанията
Да престанеш да пушиш е трудно - затова трябва внимателно да го предложите на майка си или баща си. Не ги съветвайте, а ги помолете да помислят за предимствата. За това как отказването на цигарите ще подобри техния и вашия живот, а и ще се отрази добре на семейния бюджет.
- Определете ден
Често помага, когато човек определи предварително един ден, в който да престане да пуши. Може да предложите първия ден от следващата седмица или един от рождените дни на фамилията. Така родителите ви ще се подготвят, като се отърват от пепелниците, пакет цигари и всичко друго, което им напомня за пушене. Ако пък не желаят да се откажат, опитайте се да ги подтикнете да пушат по-малко или да не го правят, когато сте заедно.
Съставете списък на предимствата
Отказът от цигарите ще помогне на родителите ви да се почувстват бодри, да бъдат във форма, да се отърват от сутрешната кашлица, да спестят пари или да намалят възможността от заболяване, когато остареят.
- Поискайте помощ
Кажете на майка си и баща си, че не са сами - вие сте до тях, а хиляди хора се отказват да пушат всяка година. Те могат да потърсят помощта на кабинетите за отказване от тютюнопушене и да получат приятелски съвет и подкрепа.
- Бъдете активни и ги ангажирайте с нещо
Помислете за дейност, която можете да вършите заедно, за да не ги оставяте да мислят за цигарите. Предложете им разходка из парка, колоездене, плуване. Ако баща ви е играл футбол, но е престанал, защото вече се задъхва, помогнете му отново да се заеме със спорт. Предложете му да поиграете заедно. Ако майка ви е обичала да ходи на кино, но сега й се струва скъпо, предложете да отидете за сметка на някой и друг пакет цигари. Посъветвайте родителите си да правят нещо по времето, когато обикновено запалват цигара. Накарайте ги да решават кръстословица, да играят компютърни игри или им предложете други интересни занимания. Това ще помогне мисълта за цигара да излезе от ума.
Парите за тютюна - в касичка
Подтикнете близките си да спестяват парите, които обикновено дават за цигари, като ги слагат в касичка. Дори можете да им подарите касичка. Те ще бъдат истински учудени от сумата, която са спестили. Ако са пушили само по един пакет дневно, в края на месеца ще има парички в касата. Решете заедно какво ще си купите с тях.
- Осигурете им неприятен спомен
Постарайте се техният последен спомен от времето, когато са пушили да бъде неприятен. Нека цигарите да им напомнят нещо неприятно. Предложете им да помиришат пълен и неизчистен от фасове пепелник.
- Не забравяйте, че всичко това не е лесно
Отказването от пушене е трудно, затова понякога родителите ви могат да станат сприхави. Не се притеснявайте, това е знак, че организмът им започва да се приспособява към живот без цигари. Ще става по-добре, затова бъдете внимателни, докато те се приспособяват.
Канонадата срещу г-н Симеонов няма да мине
Видно от въпросите, които зададе журналистът Н. Тицин към репортера на в. "Сега", бившия секретар на МВР Б. Попов и министъра на правосъдието Т. Симеонов, се установи по безспорен начин следната фактическа обстановка:
Липсва умисъл от страна на Т. Симеонов за нанасяне лека телесна повреда по отношение на репортера на в. "Сега". Пресегнах се, за да закрия фотоапарата и да му покажа с жестове, след като не разбра с думи, че просто не искам да бъда сниман, каза г-н Симеонов.
От правна страна, за да има извършено престъпление, е необходимо да има разстройство на здравето и причиняване на болка и страдание. Такова нещо не съществуваше, защото нямаше удар. Даже репортерът нямаше одраскване и по БНТ каза, че няма нищо, а в понеделник същият се озовал в кабинета на премиера, чудно защо?
Редакторите са се задоволили да се солидаризират с констатации, че репортерът на в. "Сега" е ударен, без да подкрепят становището си с конкретни съображения. Не е направен сериозен анализ на доказателствения материал. Нещо повече, оскъдно изложените от редакторите съображения са вътрешно противоречиви.
Нека все пак имат предвид, че материалният свят се крепи на равновесието, а моралният на справедливостта - Ж.Ж. Русо.
Катерицата
Сукуба (succubus, от средновековен латински) - женско творение на ада, за което се предполагало, че се сношава с мъже в съня им.
New Webster's Dictionary
Защо ли ми трябва да влизам в такива кръчми - сигурно е от някаква вътрешна потребност да се самонаказвам. По карираните покривки имаше петна, пържените картофи със сирене воняха на лой и дори бирата имаше някакъв гаден вкус. Като капак на всичко, когато извадих лулата, към масата ми се приближи възрастен мъж с каскет и попита дали столът срещу мен е свободен. Изгледах го през облак ароматен за мен и досаден за околните дим. Нямаше как да му откажа. Не приличаше на просяк - трикотажна риза, мъхесто сако, сребристи, прилежно подстригани мустачки и странни черни очила с дебела, черна пластмасова рамка, каквито носят някои рокзвезди, за да си крият очите от осветлението по концертите. Седна с мастиката и салатката си и не можех да го разбера накъде гледа. Отпи два пъти от чашата, бодна си туршийка и застина.
Усетих натиск и търкане в десния си глезен. Погледнах - едър сив котарак примижаваше въпросително срещу мен. Хвърлих му парченце от гранясалото сирене, настъргано върху картофите ми. След кратко колебание той го нагъна и ме погледна за още, но аз не му обърнах внимание. Опита се да си подостри ноктите в панталона ми. Изритах го и котаракът се отдалечи оскърбено.
- Знаеш ли го какво иска - отрони с дрезгав глас моят случаен сътрапезник.
Свих рамене.
- Мразя животните - продължи той, а мустаците му почти не помръдваха, - но вече внимавам. Нямате представа какво нещо преживях с една катерица.
Не казах нищо, само погледнах през стъклото към улицата с надеждата да го накарам да млъкне. Той обаче отпи от мастиката, приглади мустак и се наведе поверително през масата:
- Пенсионирах се преди две години и ми стана навик да ходя един или два пъти седмично до Витоша. Малко туризъм, за поддържане на формата. Винаги през седмицата, в събота и неделя е голяма навалица, пък и аз като вас съм ерген. Познах, нали? Най обичам срядата. Преди два месеца окъснях, беше почнало да се мръква, когато тръгнах да слизам към Княжево. Имаше хубав залез и поспирах на откритите места. Свикнал съм и по тъмно мога да си намеря пътя. Само дето по едно време ми се приходи по малка нужда. Вече бях в ниското и се огледах дали има хора, после се отклоних от пътеката и потърсих удобно местенце зад едни храсти... Идеше ми да изкрещя от яд, но току-що бях запалил лулата и ми се свидеше да си зарежа бирата, така че го загледах с отвращение как топи сребристия си мустак в мастиката и пак си бодва някакъв спаружен зеленчук.
- Застанах срещу едно дебело дърво, май беше дъб, не ги разбирам много, аз съм кореняк софиянец, и взех да го поливам, когато отгоре, от дървото, се разнесе някакъв писък. Не се стреснах много, вдигнах глава и какво да видя... ха познайте де?
- Катерица - рекох погнусено аз и си отпих от бирата.
- Да - учуди се той, после се подсмихна и се почука по челото. - Аз нали ви казах... Много едра катерица, особена, със сребърен косъм, слънчев лъч я осветяваше в оранжево. Крещеше като побесняла, слезе надолу и ми се зазъби от един нисък клон. Имаше много чудни очи, видях ги, като излезе от слънчевото петно - жълти, с вертикални зеници, все едно котешки. И зъбите й бяха странни. Свърших си работата аз и се дръпнах заднишком от дървото, а тя продължи да врещи към мен. Дори слезе, сякаш се канеше да ме гони.
- Сигурно заради зимнината или пък е имала малки - опитах се да ускоря разказа аз, но той поклати глава.
- Наведох се, взех един камък и го метнах. Чу се някакъв тъп звук, нещо такова - моят натрапник събра пръстите на дясната си ръка като човка и се чукна силно с тях по гръдната кост, възпроизвеждайки издумкването. - Катерицата дори не изквича. Падна точно там, където аз... така де.
Той се пресегна към мастиката. От удара каскетът му се беше килнал напред и горната част на лицето му беше съвсем скрита. Забелязах до лявото му ухо няколко зле избръснати косъмчета.
- Не знам как успях да я уцеля, но не помръдна повече. Постоях така и си тръгнах.
- Неприятно - подметнах аз и издухах почти в лицето му облак дим, припалвайки отново пращящата си лула.
- Когато си легнах вечерта - продължи невъзмутимо старият досадник, - помолих Господ да ми прости тоя грях. Аз съм много религиозен. Често си попрочитам Библията преди лягане. Баща ми беше свещеник и аз трябваше... но... както и да е. Не съдете, за да не бъдете съдени.
Той сведе глава и млъкна, а аз отпих от бирата. Отмести каскета на темето си, откривайки свежо и не особено оплешивяло чело, осеяно от капчици пот. Тъй като не виждах очите му заради черните очила, реших, че е заради мастиката. Заговори още по-дрезгаво, гласът му пресекваше:
- Събудих се в особено състояние. Легнал по гръб, с отметната завивка. С хлад по долната част на корема и... знаете колко е неповторимо, когато някоя жена е... нежна с вас по онзи специален начин... усещах косите й върху корема си... зъбите й по... - А стига бе! - казах аз и чак си оставиих бирата.
Той си намести очилата. Устата му се кривеше.
- Беше... приятно... Пресегнах се към нощната лампа след... известно време... Живея в стара къща с двор, на втория етаж. Спя на отворен прозорец, а клоните на габъра отвън почти влизат в стаята, където е леглото ми. У дома няма нищо особено за крадене. Случвало ми се е да водя... разбирате ме... Реших, че е някоя от тях. Но когато запалих лампата, видях върху корема си... - А стига бе! - казах аз и оставих лулата.
- ...катерицата... Обърна се към мен, засъска и се хвърли върху - той отпи от мастиката и разля малко по брадичката си - лицето ми. Усетих хрускане... изревах... опитах се да я махна... но тя успя да ме загризе... и когато я откъснах, вече беше... - И какво? - попитах аз и усетих как носът ме засърбя.
- По лицето ми течеше кръв... Тя врещеше... Аз крещях от болка... За щастие се сетих да сграбча Библията точно когато се хвърли към мен и я цапардосах с все сили. Мислех, че съм я запратил в стената и размахах книгата отново, озърнах се, но беше станало тихо. Само усетих мирис на опърлено и когато хванах Библията с две ръце, подвързията й беше нагорещена и ме опари. Катерицата беше изчезнала... На сутринта сестра ми, която недочува, се качила от долния етаж да ме извика да закусваме и ме заварила в безсъзнание, цял в кръв... - Хубав разказ - заявих аз, взех топличката си лула и погълнах остатъка от бирата. - Поне леко ви се е разминало, с едно ухапване по лицето... Ако ви беше ухапала там, където... Възнамерявах да си тръгвам след тази шега, но нещо в изражението му ме задържа.
- Тя успя да си свърши работата - промълви той и с бавен жест свали черните очила с дебели рамки, които скриваха погледа му.
Лявото му око представляваше трепкаща вдлъбнатина, плитка, усукана фуния от наситенорозово сбръчкано месо, нещо като огромен, ужасяващ пъп.
- Тези гризачи знаят какво правят - и пак си сложи очилата.
Клюки и интриги се представят за истина
Не познавам главната редактора на в. "Сега". Но като човек на перото тя не може да не знае, че от един ежедневен случай до категоричното й обобщение да се уволни министър в атмосферата на тотална медийна атака срещу българските демократични реформи има задължителни стъпала, които госпожата безотговорно прескача. Никой, дори и тя, не може да бъде едновременно следовател, прокурор и съдия и да диктува на обществото своя ултиматум: Да се уволни министърът, друго няма! Това е недостойно и незаконно като всяка манипулация и клевета.
Съзнава ли и младият фотожурналист истинските измерения на играта с оставките? Знае ли, че клюките и интригите може да приличат на истина, но нямат нищо общо с нея. Може би трябва да се замисли, защо най-големият български вестникар Христо Ботев най-високо е ценял истината. И защо войводата нарече тогавашната българска журналистика "бедна"?
Коктейл от отрови
Никотинът е основното токсично вещество в цигарите. Отравянето с него не е остро и незабавно, а хронично и с тежки последици за здравето. Това вещество предизвиква зависимост към цигарите. Тютюнът съдържа още катран и въглероден окис. Катранът е маслена комбинация от вещества, шестдесет от които причиняват рак. Той уврежда белодробните тъкани, оцветява пръстите и зъбите.
Въглеродният окис е силно отровен газ, който пречи на червените кръвни клетки да пренасят кислорода от белия дроб до тъканите.
Колеги на хотелиера помагат финансово
СОФИЯ. Акционерното дружество "Хотел Амбасадор", 100 % частна собственост, е създадено през март 1996 година, показа справката в регистъра на националната статистика БУЛСТАТ, с предмет на дейност хотели и мотели с ресторант. Изпълнителният директор Радослав Карабойков и Камен Колчев - председател на съвета на директорите, са управляващите дружеството. Съдружници в АД са "Елана холдинг", "Ти Би Ес хотели" и Христо Стефанов Иванов.
Частните акционери "Елана" и "Ти Би Ес" са създадени по-рано - в края и в началото на 1993 година.
Според Благой Рагин - председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България, всички колеги на изпълнителния директор на престижния частен хотел Радослав Карабойков са съпричастни с човешката трагедия. Те събират финансова помощ за хотелиера и въпреки че са конкуренти на пазара, ще предложат работа на част от персонала на "Амбасадор".
Колегиумът на МВР решил досиетата да се унищожат
За досиетата досега в медийното пространство бе известна само строго секретната, от особена важност докладна записка (рег. &numero; IV 68 от 29.I.1990) на зам. вътрешния министър ген. Стоян Савов, утвърдена от министър Атанас Семерджиев, с която се слага началото на прочистването на архива, на действащите дела и на други материали в МВР ден преди ХIV извънреден конгрес на БКП. От новоразсекретените стенограми за първи път става ясно, че заповедта, подписана от Семерджиев, е била предхождана от усилена дейност на специална група в МВР, съставена по нареждане на самия министър. Тя е включвала първият зам.-министър ген. Любен Гоцев, зам.-министрите Стоян Стоянов, Иван Димитров и Стоян Савов (последният е отговарял за III отдел на ДС, архива, б.а. ). На заседание на 24.I.1990 под т. 4 от дневния ред колегиумът на вътрешното министерство е обсъждал "изработване на позиция на ръководството на МВР по характера, обема и реда на промените във вътрешнонормативната база на министерството с цел привеждането й в съответствие с изменящите се функции на МВР". След спорове около актуални законопроекти колегиумът записва и следното решение: "Изразява съгласие да се подготви и утвърди заповед за създаване на организация за преоценка на действащите нормативни документи за работа на органите на МВР. В срок от няколко дни да се представи в ръководството на МВР списък на вътрешнонормативните документи, които следва да се обезсилят и унищожат. " Резултатът от подписаната 5 дни по-късно от Семерджиев заповед е потресаващ - заличени са огромна част от досиетата на агентурата на ДС в архива, а по места в централните управления на Държавна сигурност са унищожени всички действащи дела от 1985 до 1990.
Истината за чистката на досиетата и тайните на ДС все още не огласена пред българското общество. През 1992 военната прокуратура образува дело срещу ексминистър Семерджиев и бившата шефка на архива о.з. ген. Нанка Серкеджиева, която е сочена като автор на докладната, подадена от самоубилия се ген. Стоян Савов. За 8 години делото така и не е стигнало до съд. Парламентът от година и половина блокира съдебните процеси по 8 мегадела, едно от които е точно това за досиета. Народното събрание още не е изпълнило собственото си решение от 11. III. 1999 за избор на необходимите съдебни заседатели за 8-те съдебни процеса. Неизчистването на този въпрос е и една от причините при разгарянето на конфликти на политическата арена духът на досиетата да изплува отново с нова сила.
Ген. ЛЮБЕН ГОЦЕВ, първи зам.-министър: Получава се така, че ние тичаме след времето. Но когато се занимавахме с юридическите проблеми на министерството, почувствахме, че от години наред са се трупали редица въпроси, които не са се решавали, и трябва да ги решим сега, за да може да излезем от тази задънена улица. В резултат на така създалото се положение др. Семерджиев подписа преди няколко дни заповед, с която се създаде една централна работна група от 10 другари. Трябва да подготвим 5 законопроекта и възниква въпросът ще можем ли да ги вкараме в това НС. Обстановката е много напрегната по две причини - обстановката в страната и фактът, че тези въпроси не са движени много време. Второто нещо, което искам да съобщя е, че състоянието на нашия юридически отдел е много сериозно. Освен че от 6 души двама не работят от дълго време, др. Върбанов и неговият заместник напускат от 1 април. Обръщам се с голяма молба към др. Кацамунски (ген. Леонид Кацамунски е сменил като началник на Главно следствено управление ген. Костадин Коцалиев, б.а. ) да ме разбере правилно и да даде 4 човека, за да попълним състава. Освен нормативните актове ние сме издавали маса подзаконови, част от които са остарели и вече не функционират. Другата част се дублират, защото не е правена проверка. Цифрата е 940 поднормативни актове. И никой не ги знае. Двама души компетентни ни говорят и ние се съгласяваме. Какво предлагаме? Първо, да се приведат в известност всички нормативни актове и документи, които предстои да се променят. Второ, без да се изчаква цялостното изменение на законодателството, да се пристъпи към подмяна на действащите, но загубили значение вътрешни подзаконови нормативни актове и ръководни документи.
Ат. СЕМЕРДЖИЕВ: Част от този проблем е унищожаването на голяма серия документи, които влизат в грубо противоречие с новата обстановка и ни поставят в положение на нарушители на конституцията. Това, което са дали др. Минков и др. Саманджиев (зам.-министър Минко Минков и новият началник на НСЗК Красимир Саманджиев са предложили на Семерджиев самостоятелни списъци със секретни материали, които е трябвало да бъдат унищожени, б.а. ), са само отделни документи и случаи, на които ние се натъкваме. Трябва в близките дни незабавно да се представи списък за унищожаването на тези документи.
Г. ВЪРБАНОВ, началник на правния отдел в МВР: Днес с др. Семерджиев ще ви предложим заповед във връзка с тази дейност. Предлагаме да се създаде организация и да се започне работа. Задачата е не толкова да се изчистят старите и да се унищожат, колкото да се намерят онези пунктове в отделни издадени в системата на МВР актове, които грубо противоречат на съществуващите сега нормативни актове. Нещата опират много опасно до архива въобще на МВР.
Ген. ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ, началник на Седмо управление - ЦИОУ (информационно): Аз искам да внеса малко светлина в това, което се поставя, тъй като наистина може да се получи ужасно впечатление от неразбории. От прегледа, който аз поръчах да се направи, за всичките тези 40 години съществуват 942 документа, които не са отменени, т. е не е осъществявано така да се каже прочистването от тези документи. От тези 942 документа при проверката се установи, че около 700 могат да бъдат отменени веднага и унищожени. Те не са нужни на никого. Остават около 260 документа, по които трябва да се вземе отношение от съответните поделения. До ДС остават 6 правилника, 20 заповеди и 32 инструкции. Всичко това трябва да бъде прегледано, оценено. По НМ (Народната милиция - б.а. ) има 4 правилника, 4 заповеди, 21 инструкции. По линия на централното управление има 5 правилника, 18 заповеди, 8 инструкции. "Кадри" има 4 правилника, 15 заповеди, 7 инструкции. "Тил" има 7 правилника, 16 заповеди, 10 инструкции. Следственото управление има 1 правилник, 3 заповеди, 3 инструкции и т.н. А за общите, които са около 700, предлагам да се направи списък, поделенията да го имат, да се утвърди и да се унищожи. Можем по-голямата част в поделенията и тук да се унищожат в близките дни.
Ат. СЕМЕРДЖИЕВ: Аз ви моля заедно с др. Върбанов да определите и да създадете организация за реда и сроковете за унищожаването на документите. Това трябва да става и в центъра, и по места.
Ген. КРАСИМИР САМАНДЖИЕВ, началник на НСЗК: Въпрос, който многократно е бил поставян пред нас и никога не е бил завършван докрай. Аз мисля ,че ние не можем да работим със заповеди от Димитър Стоянов и Георги Танев. Да се постави срок. Това е въпрос на секретариата. Говори се за 942 документа, от които отдавна трябваше да се унищожат поне половината. Но нашите неща са само на приказки. Предлагам да се поставят твърди срокове, за да се докладва в колегиума как е решен този въпрос, като актуализирането остане за един малко по-дълъг срок, а унищожаването не можем да го протакаме. Но най-важните ръководни документи, агентура, отчет, не може да се бави.
Ат. СЕМЕРДЖИЕВ: Аз ви моля за реда и сроковете за изпълнение на тази задача да се съгласуват и с ръководителите на основните поделения на министреството. Аз акцентирам върху това час по-скоро да се изчистят нашите нормативни подзаконови документи от всичко, което може да бъде използвано за погром.
На същото заседание е приета структурата на НСЗК, обсъжда се съдбата на Пето управление - УБО, ген. Вл. Тодоров прави предложение за изваждане на ПГУ-ДС (разузнаването) от МВР и се обсъжда дали да не се обяви, че Държавна сигурност вече не съществува.
Ген. АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ: Саманджиев предлага да се огласи формирането на тази национална служба като разпускане на Държавна сигурност. Но ДС има и други поделения. Как да бъде? Това е само един сектор на ДС. Като кажем ликвидиране на Държавна сигурност, ние обявяваме, че са разпуснати всички структури, което не е вярно.
ВЛ. ТОДОРОВ, началник на ПГУ-ДС: Ние се ориентираме към създаване на Национална служба за разузнаване. Предлагаме тя да излезе от системата на МВР и да бъде на подчинение към президента или председателя на МС. Законодателно въпросът да се реши с указ на Държавния съвет.
ГЕН. ИВАН ДИМИТРОВ, зам.-министър, директор на НМ: Всъщност със съгласието за отделяне на ПГУ не се разформирова Държавна сигурност
Ат. СЕМЕРДЖИЕВ: Да, това е така. Тогава можем да кажем - разпуска се ДС и се създава служба за защита на конституцията
Ген. САВА ДЖЕНДОВ, началник на УБО: Ние имаме намерение управлението да се преименува и да бъде реорганизирано или разформировано. Да направим една малка служба за охрана на държавните институции или нещо подобно. УБО е свързано до голяма степен с бившите ръководители. Това като име трябва да изчезне. Ние ще отидем на около 50 процента съкращение. Всичко зависи от някои дейности, които ще останат след конгреса. Основното наше виждане е, че голяма част от състава трябва да се разпусне. Вторият момент е службата, която ще се създаде, да бъде към Държавния съвет. Аз се опитвам да разбера дали след конгреса ЦК ще им охрана. Никой не може да каже. Ако ЦК реши да има охрана, трябва да плаща за това. Ние и сега охраняваме БЗНС. Ако в бъдеще управляващите партии се охраняват, стои въпросът за много пари.
Ат. СЕМЕРДЖИЕВ: Предлагам по този въпрос да вземем веднага решение. Разпуска се УБО при Държавния съвет. За осигуряване охрана на държавния глава, правителството или висши органи на държавната власт се създава служба за тяхната охрана. Тази служба да се освободи от всички задължения, които излизат извън границите на тяхната здача. Всички знаем, че УБО е символът на номенклатурата, на корупцията.
Костов: 5 на сто икономически растеж е по силите на България
СОФИЯ. Пет на сто икономически растеж е по силите на българската икономика, заяви от парламентарната трибуна вчера премиерът Иван Костов. Той представи проектобюджета за 2001 , който по-късно депутатите приеха на първо четене.
Изпълнението на основния финансов закон за тази година е улеснило правителството. Вероятното надхвърляне на растежа на номиналния брутен вътрешен продукт с над 11%, както беше заложено в началото на 2000, даде възможност да бъдат гарантирани бюджетните приходи, подчерта премиерът. Отличното изпълнение на постъпленията в хазната тази година позволи на правителството да предложи смела програма за намаление на данъците и едновременно с това да внесе в парламента изпълним бюджет на страната, с който да бъдат постигнати повече цели от тези, които си поставяхме през 1997, отбеляза Костов. По този начин правителството показа, че владее добре най-трудното упражнение на всяка власт - да се справя с проблемите на своята каса. През последните четири години нито веднъж не е актуализиран бюджет и това е най-сериозният принос за икономическата и финансова стабилизация на страната, каза премиерът. Той припомни, че през 1997 това правителство завари страната без бюджет. Поради разстройването на управлението на БСП през 1996 и острата криза тогава, България нямаше приет основен финансов закон за 1997. През последните 10 години бюджетът на страната е бил актуализиран 16 пъти, като осем от тях - през 1995 и 1996, допълни Костов.
Въвеждането на валутния борд през 1997 беше съпроводено с рязък спад на икономиката. От 1998 нататък обаче всяка година се регистрира икономически растеж - между 2 и 3,5 на сто. 2000 година поставя точка на спора дали валутният борд консервира една икономика, или й дава възможност да стъпи категорично на траекторията на икономическия растеж, подчерта премиерът. Според него икономиката ни очевидно ще постигне заложения за 2000 растеж от 4,5%, като в проектобюджета за 2001 е заложен дори 5-процентов ръст. Това показва, че нашата икономика може да се развива в условията на строга финансова стабилност и дисциплина. А здравословен икономически растеж е възможен само на базата на финансова стабилност и преструктурирана икономика, заяви Костов.
Правителството не се поддаде на нездравословни за страната предизборни изкушения, подчерта още премиерът. Той допълни, че в бюджета за 2001 се предлага справедлив баланс на интересите, което е по възможностите на българската икономика и не заплашва стабилността на страната.
