ЕБВР ни оценява оптимистично
ЛОНДОН. Експертите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) виждат основание за оптимизъм в стабилизирането на бюджета и намаляването на външния дълг на България въпреки проблемите, пред които в момента е изправена икономиката на страната. Това стана ясно от поредния 6-месечен доклад на банката за прехода на държавите от Централна и Източна Европа към пазарна икономика, цитиран от "Дойче веле". Сред изведените на преден план, очевидно смятани за най-важни въпроси в посветения на България раздел на доклада, е необходимостта от бързо преструктуриране на приватизираните предприятия.
Постигнатият успех по отношение на броя на приватизираните предприятия и държавни компании все още не е донесъл очакваните икономически резултати поради неефективния мениджмънт и липсата на финансова дисциплина, се казва в доклада.
Сред положителните тенденции на икономическото развитие на България ЕБВР отбелязва увеличаването на дела на частния сектор в брутния вътрешен продукт (БВП) на страната с тенденция на непрекъснато нарастване от 20 на сто през 1991 до 70 на сто през 1999. В раздела за социалните реформи у нас се отбелязва, че една трета от населението живее в бедност, т.е. не разполага с необходимите средства да си осигури минимален жизнен стандарт. Това заключение може да се свърже с намаленото равнище на заетостта, спаднала с почти 7 на сто през 1999.
Положително са оценени усилията на правителството да реорганизира здравното осигуряване и пенсионните фондове като фактори за бъдещото стабилизиране в тази критична сфера на икономиката. Общият положителен тон на обзора произтича от два фактора: заключението, че през 2000 БВП ще достигне 25,5 млрд. лева - прираст с 4 на сто, както и прогнозата, че в следващите години външният дълг на България ще продължи да намалява. Според "Дойче веле" не е нужно човек да е специалист, за да забележи в анализа на Евробанката преобладаващата положителна оценка за състоянието и непосредственото бъдеще на българската икономика.
ИСПА ни дава 60 млн. евро за шест сметища
СОФИЯ. Шест града ще се сдобият с депа за битови отпадъци, тъй като програма ИСПА на Европейския съюз ни дава 60 млн. евро, каза вчера Цветанка Костадинова от екоминистерството. Сметищата ще бъдат изградени в Монтана, Силистра, Севлиево, Созопол, Перник и Русе. Сумата, която ще получим от европейската програма, е 75 на сто от нужните пари, а останалите ще бъдат дадени от Националния фонд за околната среда.
В екологичното ведомство замислят наредба за разделно събиране на отпадъците, каза още специалистката.
ОТЕ отново ще кандидатства за БТК
СОФИЯ. ОТЕ отново ще кадидатства за приватизацията на БТК, съобщи министърът на икономиката и финансите на Гърция Янос Папандониу. Гръцката компания вече е закупила тръжните документи за участие във втория GSM оператор.
Общо 37 са фирмите, които са закупили информационни меморандуми за участието в търга с тайно наддаване за втория GSM оператор. Продажбата на книжата и подаването на документите ще продължат до края на месеца. Депозитът за участие е 2 млн. лева, а стартовата цена е 40 млн. долара. Според изискванията кандидатите трябва да са с прозрачни капитали, да имат изградена мрежа в поне две държави и да са с опит в бранша. "Прозрачност без граници" вече подписа договор с ДКД за наблюдение на търга.
ПАСЕ приветства избора на Кощуница
Президентът на Югославия Воислав Кощуница посети в края на миналата седмица Съвета на Европа, където имаше срещи с Комитета на министрите, генералния секретар д-р Валтер Швимер и говори пред Постоянната комисия на ПАСЕ, заявявайки желанието на своята страна да се присъедини към Съвета на Европа. По-късно ПАСЕ прие резолюция и препоръка към Комитета на министрите по повод ситуацията в Югославия. В документа се настоява за изпращане на хуманитарна помощ в Югославия и откриване на офис на Съвета на Европа в Белград, който да реализира специална програма за подпомагане на демократичните промени в Югославия. Постоянната комисия на ПАСЕ поиска също да се приложи напълно резолюцията на Съвета за сигурност 1244 за Косово. Югославските власти са призовани да установят диалог с Черна гора, като се има предвид нуждата от редефиниране на отношенията между двете югорепублики. Настоява се за гарантиране на свободата на словото, за информиране на населението за престъпленията, извършени от Милошевич, и сътрудничество с Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия. Настоява се Югославия да покани международни наблюдатели на предстоящите избори за сръбски парламент. Изисква се конструктивен диалог от страна на сръбските власти с новоизбраните албански лидери в Косово, както и освобождаване на политическите затворници - албанци и сърби. ПАСЕ изисква признаването на Босна и Херцеговина от Югославия като независима суверенна държава и пълно прилагане на Дейтънския договор.
По предложение на ръководителя на българската делегация Лъчезар Тошев единодушно се прие и изискване към Югославия да признае съществуващите граници с Република Македония. ПАСЕ приветства избора на Кощуница за президент и гражданската позиция на народа на Югославия, който защити резултата от изборите. Това дава възможност за установяване на демократичен режим, базиран на върховенството на закона, защитата на човешките права и специално правата на малцинствата.
СБ: България е регионален лидер
СОФИЯ. Със заглавие "Растежът и инвестициите превръщат България в регионален лидер" Международната агенция за гарантиране на инвестициите, която е част от групата на Световната банка (СБ), разпространява от вчера в Интернет отделна страница, посветена на бизнесклимата у нас. Това съобщиха от Агенцията за чужди инвестиции.
Данните за състоянието на нашата икономика и перспективните за инвестиции сектори заемат основно място в новата страница. В нея са включени и множество линкове към държавни и финансови институции, представителства на международни организации, стопански сдружения и медии, допълниха от АЧИ. Специално внимание е отделено и на базата данни, в която може свободно да се включват конкретни проекти от цяла Югоизточна Европа.
Арестуваха иманярска банда
КОЧЕРИНОВО. 7 иманяри са били задържани от криминалисти от РПУ - Рила, в понеделник вечерта в момент на разкопаване на тракийска могила в землището на село Мурсалево. Групата била оборудвана с акумулатор, метални кофи, кирки, лопати и прожектори. В един от тях е открит боен пистолет марка "Рюгер" 9 мм с 15 патрона в пълнителя. Васил С. (40), Георги В. (23), Георги З. (22), Методи В. (23), Георги М. (33) от Дупница и Ангел Л. (49) от село Горна Козница, община Бобов дол, са задържани. По случая е образувано полицейско дознание.
Битият турски дипломат бе транспортиран в Одрин
СЛИВЕН. Турският вицеконсул в Бургас Мехмед Коза, който бе нападнат от магистрална банда в неделя, бе откаран в Одрин, информираха вчера от ОРБ-Сливен. Преместването се извършвало по настояване на турската страна, за да бъдат направени още изследвания на пострадалия. До границата на ГКПП - Капитан Андреево, Коза бе съпроводен от медицински екип, представители на консулството и съпругата му.
Инцидентът с дипломата стана на 12 ноември на магистралата София-Бургас в близост до сливенското с. Тополчане. Там Коза е бил нападнат от бандити, пребит и ограбен. От него са били взети 3000 долара, златни бижута на жена му и лични вещи. Все още не са известни причини, поради които управляваният от него автомобил "Мерцедес" е аварирал на пътя. Според непотвърдена информация тази отсечка била харесана от бандити и там често ставали ограбвания на закъсали шофьори. Според криминалисти нападателите са знаели маршрута на Коза, както и момента кога ще се повреди автомобилът му.
България през погледа на един западен наблюдател
Основните въпроси на политиката и политологията са учудващо прости. Избирателят, заставащ пред урната, не се нуждае от дългогодишно следване в университета, за да вземе правилно решение. Тъкмо интелектуалците понякога показват учудваща липса на способност за съждение, когато става дума за най-важните политически решения. Мартин Хайдегер, считан от мнозина за най-значимия философ на ХХ век, гласуваше за националсоциалистите, докато прости селяни, ходили само осем години на училище, не приемаха партията на Хитлер. Изглежда, интелигенцията понякога губи ориентация за верния път.
Преди рухването на комунизма за немалко социолози, политолози и наблюдатели на Запад бе повече или по-малко меродавна така наречената теория на модернизацията, гласяща, че комунистическите страни неудържимо се движат към модернизация. Внезапната смърт на комунизма от сърдечен инфаркт в тази теория не беше предвидена. Един от водещите политолози на Федерална република Германия още през 1988 бе на мнение, че България на Тодор Живков се е превърнала в "образцова страна", съвсем не безинтересна за страните от третия свят. Подобни оценки могат да се формират само на писалищната маса. Преди 1989 естествено не беше възможно да се състави всеобхватна картина на страните от източния блок. Празнотите в знанието много смело се запълваха от учените с идеологически щампи.
Който иска да разбере страна като България, не бива да чете само западни вестници или информациите на осведомителните агенции, а трябва да вземе под внимание също така местните медии. Често се казва, че Западът пренебрегва България. В действителност обаче могат да бъдат напълнени много папки, ако се събират всички достъпни статии. Само че от българските вестници не се получава непременно картина, отговаряща на действителността. Печатните медии неизбежно избират от информационния поток онова, което им се струва важно, и нарочно изострят тази или онази тема. Част от българската преса публикува толкова много ужасяващи съобщения, че български емигранти, живеещи отдавна на Запад, едвам се осмеляват да се върнат в родината си, уплашени от хаоса, който уж властва тук.
Личните впечатления са абсолютно необходими, за да се разбере душата на една страна. Аз се запознах с България едва след падането на Живков. Още първите ми впечатления отчетливо се различаваха от представите, които си бях изградил във въображението. Очаквах повече ориенталщина, поне палми на летището и по булевардите на градовете. Вместо това градовете се оказаха много по-западни, отколкото бях допускал. Навярно романът на Карл Май "Из пропастите на Балканите" бе оставил толкова траен отпечатък върху фантазията ми, че подсъзнателно още десетилетия след това свързвах с Балканите твърде много екзотика.
След 1990 съм прекосявал България с влак или кола. Жена ми, която е родена в Плевен, организираше пътуванията и превеждаше. Доколкото бе възможно, живеехме у приятели, познати, често у пенсионери и преживяхме съвсем отблизо всекидневието с всички негови проблеми. Най-често и най-дълго бях в София, която наистина не е архитектурна кралица на красотата, но за мен се е превърнала в нещо като ненаписан роман с много главни и второстепенни герои, както и със заплетени линии на съдбата.
Когато човек посещава България на по-големи интервали, вероятно по-ясно забелязва промяната към по-добро или по-лошо, отколкото някой, живеещ ден след ден в страната. Аз бях в България през 1999 след войната в Косово и също така през май и юни тази година. В западните вестници и днес понякога статиите за България са илюстрирани със снимката на просяци. Но още при първата разходка по столичния бул. "Витоша" ми направи впечатление, че жените и младите момичета са облечени със забележителен вкус и според модните тенденции. Хората изглеждаха по-скоро ведри, отколкото потиснати от грижи. Ученици напълно спокойно си купуваха през междучасието сандвичи. Видях как дете се прибра от училище с такси. Не може да се отминат видимата бедност и просяците, които обаче може би не чак са толкова многобройни както миналата година. Във всеки случай просията не е характерно явление за София през 2000. Времето на кухните за бедни изглежда отминало.
Не бях ходил почти четири години на Златни пясъци. Още от много професионално направените български рекламни проспекти можеше да се узнае, че се бяха случили доста неща, за да стане курортът по-привлекателен за западни туристи. И действително не може да се отрече, че хотелите на Златни пясъци са спечелили много след обновяването си. Фасадите са станали учудващо атрактивни, изградени са басейни и цветни лехи. Немската телевизия също отбеляза промяната. По нея съобщиха, че Златни пясъци няма защо да се страхуват от сравнение с гръцки, турски или испански курорти. Редом с атмосферата на Златни пясъци Св. Константин и Елена бледнее. Потискащо действа, разбира се, видът на разрушения от свлачището отрязък от пътя между Международния дом на журналистите и Варна. При всички пътувания не можеше да не се забележи, че големи участъци от главните пътни артерии са с обновена асфалтова настилка, така че пътуването с кола е наистина приятно.
Най-ярко напредъкът се усещаше тази година в столицата. Централните хали, години наред осъдени на разруха, бяха открити в края на май, което изпълни посетителите им с удовлетворение или дори с гордост. Реставрацията на бившата Централна баня, също дълго време полуразрушена, се приближава към своя край. Сградата на летището се преустройва с бързо темпо. Още при пристигането в София прави впечатление, че паспортните формалности почти не отнемат време. Улици като "Пиротска", през миналата година трудно проходими, имат нова настилка. Китайски ресторанти са изникнали като гъби. Поне в един от тези ресторанти яденето беше прекрасно.
От няколко месеца насам с учудване се установява, че писма и колети наистина достигат получателя си, докато по-рано трябваше да се калкулира квота на загубени пратки от около 20 %.
Също така забележителни са признаците на промяна в манталитета. Сякаш хората се отнасят по-учтиво един с друг. Отношението към чужденците и без това е по-вежливо. Персоналът на летището отнася тежкия багаж на пътниците до автобуса - нещо немислимо допреди няколко месеца. Вестникопродавци и келнери връщат рестото с точност до стотинка.
Западните посетители са отново и отново изненадани от магазините за луксозни стоки, намиращи очевидно достатъчно клиенти, след като не фалират. По ул. "Цар Симеон" един магазин с резервни части за автомобили се редува с друг. Има магазини с италиански теракотни плочки и испански мебели.
Налага се заключението, че България не е сиромашката страна на Европа, както я наричаха през 1996-1997. Разбира се, това се отнася само за впечатления от няколко седмици, при това от центъра на София. Столицата на е огледало на цялата страна. По селата и малките общини не се вижда същият напредък. Описаните наблюдения може и да са случайни. Но когато случайностите се натрупат, те престават да бъдат такива, а придобиват характера на тенденция.
В явно противоречие с току-що обрисуваната положителна картина се намират обаче икономическите данни и преди всичко резултатите от изследванията на общественото мнение. През януари 1999 две трети от анкетираните са се смятали за бедни или много бедни, а според Маркет тест през декември 1999 60 % от запитаните даже са имали чувството, че положението им се е влошило. Сигурно има много обяснения за това как може да се харчат повече пари, отколкото официално се печелят. Една от причините несъмнено е сенчестата икономика. Освен това работещите в чужбина българи вероятно пращат пари на близките си. Най-накрая брутният вътрешен продукт на България може би е занижен. Световната банка в изданието си за 2000 на "World Development Indicators" е повишила БВП на България за 1998 с 20 %, за Полша с 12 %, за Румъния с 41 % и за Русия с 57 %.
Че икономиката не процъфтява така, както българите желаят, е всеизвестно.
Външнополитическата равносметка на днешното правителство е великолепна. Въпреки голямата съпротива и протестите, то застана редом с НАТО по време на войната в Косово, запазвайки националните интереси, но без да раболепничи. Тони Блеър, Герхард Шрьодер и Бил Клинтън с посещенията си в София оцениха по достойнство тази позиция на правителството на Иван Костов. Не на последно място благодарение на поведението си в този военен конфликт България стана кандидат за членство в ЕС. Ще се строи втори мост на Дунав. България ще бъде заличена от негативния шенгенски списък. Седалището на Balkan Media Academy ще бъде в София. Общо взето, достойни за уважение постижения в актива на правителството и въпреки това кривата на одобрението на правителствената политика е низходяща. През 1999 даже някои опозиционни политици завиждаха в лични разговори на правителството както за министър-председателя, така и за неговата способност да се налага. През тази година вятърът се е обърнал в учудваща степен. Хората се оплакват от недостатъчно заплащане и навсякъде подозират корупция. Оплакват се даже хора, разполагащи с доходи от наеми в размера на президентската заплата. Наистина никой не може да оспори, че пенсионери и безработни, ако не притежават допълнителни източници на доходи, водят много ограничено съществуване. В моите разговори през тази година много малко хора сами засягаха политически теми, други ги споменаваха по-скоро мимоходом. Нерядко се усещаше по-скоро едно общо неудовлетворение за "онези там горе", които и без това правели каквото си искали. Трябва да се отбележи обаче, че и за мафията почти не се говореше. В миналите години в разговорите непрекъснато се споменаваха имената на Илия Павлов, на Крушата и други тайнствени лица. Изведнъж човек установява, че отдавна не е виждал и плакатите на ВИС-2 и СИК.
Истинските причини за отдръпването от политиката навярно могат да се установят чрез умели въпроси в изследванията на общественото мнение. Когато едно правителство се провали еднозначно и на широк фронт, не е необходимо да се пита за причините за загубата на популярност. Но обективно правителството на Иван Костов е постигнало повече от всяко друго правителство след 1989. Независимо от това СДС, респ. ОДС се намират в някои анкети малко пред или след БСП, която през 1990 и 1997 наистина претърпя недвусмислено фиаско.
Не ще и дума, че Б. Бонев и К. Тренчев нанесоха голяма вреда на престижа на сегашното правителство. При това повечето хора знаеха и знаят, че Тренчев никога не е бил човек, на когото може да се разчита. Днес пък при споменаването на името Бонев мнозина поклащат неодобрително глава, макар че по-рано са го смятали за "чист човек". Непосредствено след думите и действията на Тренчев и Бонев даже някои интелектуалци, симпатизиращи по-скоро на сините, смятаха за практически доказано, че правителството на Костов е една голямо блато от корупция. Някои очакваха, че дните на отбора на ОДС са преброени. Отчасти наблюдавахме едва ли не истерични тиради. Днес всички те са станали по-предпазливи и по-внимателни. Обратът в настроенията свидетелства за латентно недоволство, което при най-малкия повод може да се превърне в открито недоверие. Прекалено дълбоко е вкоренена от времената на социалистическото господство потребността от уравниловка и сега хората гледат с подозрение на всички, които може би се обогатяват, докато те самите получават само малка заплата или пенсия.
Може би за голям брой българи цели три години управление на ОДС са много. Готовността да се търпи едно и също правителство повече от една година или цял мандат варира от страна в страна. Тя зависи от различни фактори: от социалния мир в държавата, но и от манталитета и политическата култура на народа. В Мексико Партията на институционализираната революция упражняваше властта в течение на 71 години. В Италия правителствата често се сменяха всяка година, но не защото избирателите, а защото политиците го искаха. Федерална република Германия досега се отличаваше с необикновена инертност: първоначално ХДС управлява 20 години (с трима канцлери), следваха 13 години СДПГ (с двама канцлери) и накрая Кол можа да се задържи на власт 16 години. Тази стабилност съвсем не беше налице по време на Ваймарската република (1919-1933). От грешките през този период политиците след 1949 извлякоха съответните поуки. Ако в Бундестага се иска свалянето на канцлера, първо трябва да бъде избран нов канцлер. Така се избягва често мъчителното търсене на нов премиер и ново мнозинство.
В САЩ и Великобритания също нерядко в рамките на няколко мандата са оставали на власт един и същ президент, респ. една и съща партия. Последователна политика е невъзможна без дългосрочно управление. Идеалното управление продължава около осем години. След това по правило започва изхабяването. Само че понякога и след осем години опозицията невинаги се оказва достатъчно убедителна, че да може да спечели мнозинството от избирателите.
Ако сегашното българско правителство бива атакувано от много страни, зад това стоят здрави материални интереси. Щом най-големите парчета от приватизацията се раздадат, определени кръгове нямат шанс да спечелят по един или друг начин нещо за себе си. Опозиционните политически партии несъмнено се опасяват, че СДС, респ. ОДС могат да станат прекалено могъщи. Едните надушват в Съюза на демократичните сили вече български ХДС, намаляващ собствените им електорални шансове. На други смели пророци дори им се струва, че у СДС откриват тенденция към "синя компартия".
Все още в България е известно, че БСП не е алтернатива на ОДС. Показателно е, че в анкетите социалистите ни най-малко не са извлекли изгоди от недоволството. Тъй като Евролевицата и ДПС също не отбелязват нарастване на подкрепата в допитванията, трябва да се заключи, че става дума за всеобщо отдръпване от партиите. Сигурно мнозина избиратели са разочаровани от правителството на ОДС, защото са очаквали от него направо чудеса.
Объркването и безизходицата на населението се проявяват и в мечтите за силен човек, заставащ начело на правителството и безмилостно разгонващ всички, за които даже има и най-малкото съмнение за корупция. Експертно правителство, споменавано като изход от мнимата правителствена криза, също не е изход, а само би отхвърлило страната значително назад. "Експертът" Любен Беров доведе България до задънена улица. Дори най-добрите експерти не са магьосници, най-малко пък когато не разбират нищо от всекидневната политика и нямат зад гърба си партия. Не на всички българи сякаш е ясно, че у една партия, особено когато е на власт, могат да се натрупат знания и опит, които експертното правителство може да придобие едва след години, ако изобщо е в състояние да ги придобие.
Не може да не се забележи, че в България не се познава собствената конституция и още по-малко се съзнава необходимостта от партийна система. Нерядко се мисли в черно-бяла схема: или правителството се състои от герои и светци, или да се маха. Ала никое общество не се състои само от лъчезарни небесни образи, следователно и никое правителство не може да се състои от неземни месиански фигури. Обстоятелствата са такива, каквито са, защото хората са такива, каквито са. Даже Рузвелт, Чърчил, Де Гол и Аденауер не са били напълно безукоризнени личности. Това, което в момента се разиграва в България, е явно началото на "спирала на мълчанието", установена от немската социоложка Елизабет Ньоле-Нойман от много анкети. Щом доминиращи досега партия или мнение наченат да губят одобрението на населението, техните симпатизанти започват да се страхуват да защитават публично мнението си в степента, в която се опасяват, че ще бъдат осмени или нападнати или просто няма да бъдат взети на сериозно. Колкото по-дълго чувстваш, че се намираш в малцинство, токова повече се оттегляш в мълчанието. От животинския свят също е известно, че само глутницата вълци започва да вие, а отритнатият вълк остава ням. Несъмнен атавизъм е тенденцията у хората да плуват по течението с мнозинството. Иванчо Хаджи Пенчович подписва смъртната присъда на Левски, когато това е опортюнистично, а по-късно събира пари, за да издигне паметник на същия този Левски.
Общественото мнение преди избори е трудно уловим процес, разиграващ се в главите на милиони хора. Има интелектуалци, които обаче нямат автоматично по-добра оценка, и по-слабо образовани хора, притежаващи вярна преценка. Има хора, достъпни за аргументи и такива, следващи почти сляпо знамето открай време. Тъкмо гъвкавите са тези, които партиите трябва да спечелят. Мнението не е сигурно знание, но не е и незнание. То се намира между двата полюса, между плюс и минус. То е повече от незнание, но по-малко от знание. То е субективно, емоционално, понякога само предразсъдък. Понеже е повече или по-малко ирационално, целта на партиите трябва да бъде да се борят с рационални аргументи с ирационалното в мненията. Ако доминиращата досега партия силно отслабне в симпатиите на населението, само твърдото й ядро открито ще я защитава. То се превръща в последен бастион на политическата програма и така в отбранителен вал на свободата на мнението. Това е една от многобройните му силни страни.
Ренета Инджова, която някога си мислеше, че може без партия, трябваше да разбере, че обществото може без нея. Нищо не е по-успешно от успеха. Ако политиците задвижат икономиката, избирателите им прощават много грешки. Аферата с Моника Люински почти не накърни популярността на Клинтън.
Населението във всички източноевропейски страни е нетърпеливо, нервно, раздразнително, ако икономическото положение не се подобри бързо. То не пита какво може само да направи за страната, а обвинява правителството, че не прави достатъчно. След 1989 българите се оказаха още по-непредвидими от поляците и унгарците, защото не можеха да повярват, че пазарното стопанство е свързано с толкова висока социална цена. Искаха се реформи на половин цена и накрая се наложи да се плати двойна цена.
Медиите нерядко са решаващи при формиране на общественото мнение, особено в случаите, когато има съревнование между две големи партии с приблизително изравнени сили. Те могат да качат дадена партия на власт, но и да я свалят. Журналистите естествено трябва да проследят всички съмнителни моменти, когато получат информация за нередности или корупция. Но те са длъжни да проявяват честност. Някои медии в България участват доста безсрамно в кампанията срещу правителството. Ако бяха прави, би трябвало да се откажем от всякаква надежда за успешен парламентаризъм в България. В крайна сметка страната би трябвало да бъде обявена за безнадежден случай.
Правителството трябва въпреки всички нападки да търси диалог с журналистите. Може би все пак има надежда да бъде убеден този или онзи журналист. В западния свят големите стари журналисти имат успокояващо влияние върху медиите. В България Продев, Блъсков или Тошев като че ли по-скоро нагнетяват атмосферата. Прави впечатление колко млади са мнозина журналисти в България. Това е добре, защото така след поколението на комунистите в медийния свят навлиза нова генерация. Отрицателната страна обаче се състои в това, че младите не биват напътствани и покровителствани от журналисти, притежаващи верен поглед и солидна способност за съждение. Или политиците и журналистите ще построят заедно нова България, имаща стабилно място в ЕС, или този процес на развитие ще бъде нарушен.
От екзистенциално значение е да бъде спечелена младежта, преди всичко студентите. Ако младежта загуби надеждата за основно обновление на страната, рано или късно ще емигрира. Тогава България ще се обезкръви и ще дойде ден, когато пенсиите ще са застрашени. Става дума за изключително сериозни проблеми, не за дреболии. Трябва да се говори с максимална откровеност за най-спешните проблеми на страната. Необходимо е по-високо ниво на културата на спора. В последна сметка по-убедителни са по-добрите аргументи и по-добрите хора, макар че сигурно има достатъчно причини за отчаяние. Да се надяваме, че избирателите ще са достатъчно умни, за да не изберат сами нещастието си.
Български летопис
15 ноември 1878 - Софийското общинско управление решава в знак на благодарност към френския вицеконсул Леандър Леге (заради защитата, която той прави на българите в бурните 1876-1877) да нарече на неговото име улица.
15 ноември 1878 - Родена в Шумен Маня Икономова, артистка. Учила е литература в Лозана, драматично изкуство в Милано. Играла е Офелия, Дездемона, Грушенка, Настя, госпожа Алвин, Мона Вана и др. Умира на 23 февруари 1929 в София.
15 ноември 1885 - Българските войски превземат Пирот и са посрещнати от населението като освободители.
15 ноември 1886 - Роден в Русе Иван Дюлгеров, драматичен актьор. Играл е в театрите в Плевен, Пловдив, Бургас, Русе. Сред най-добрите му роли са Лука от "На дъното" на Горки, Аким от "Силата на мрака" на Толстой, Исак от "Иванко" на В. Друмев, Фигаро от "Севилският бръснар" на Бомарше.
15 ноември 1938 - Умира в София акад. Петър Ников, историк медиевист. Следвал история и византология в Мюнхен, има докторат от Виенския университет. Специализирал е при проф. К. Иречек. Ръководител на Катедрата по българска история от 1936, председател на Историческото дружество.
15 ноември 1943 - Първото въздушно нападение над София, извършено от английски изтребители. Главният обект - гарата, остава незасегнат. Повечето бомби падат в "Подуяне" и кв. "Хаджи Димитър". Пострадали са също "Орландовци" и "Малашевци". Убити са 56 души, разрушени са 24 къщи.
Бюджетът влиза в пленарна зала
СОФИЯ. Обсъждането на бюджета за 2001 ще започне в парламента в четвъртък, обяви вчера председателят на икономическата комисия в НС Никола Николов. Това е истинската тема на обществото, както и останалите стопански закони, а не писанията за интригите в СДС, каза той. Според зам.-председателя на СДС Димитър Абаджиев публикациите за "кинжалите" са продължение на опитите за дестабилизация на политическата система у нас. На заседанието си Националният изпълнителен съвет вчера не е обсъждал последните изявления на Светослав Лучников, тъй като темата за т.нар. кинжали не била в дневния ред нито на СДС, нито на обществото. Това са политически интриги, а не идеен дебат, коментира Николов. Истинският дебат според него трябва да е за бюджета и за икономическите закони. Не считам, че г-н Лучников е интригант, но смятам, че начинът, по който се представя, цели с неполитически аргументи да се търси някаква политическа развръзка, каквато НИС на СДС не вижда, каза той. Никола Николов не очаквал никакви процеси на разцепление и противоборство в СДС.
Верижна реДакция
Що за вестници са това? Един свестен компромат не може да прочете човек! Да се зарадва, а после да заспи спокойно като европеец в очакване на влака за Волуек. "Турски дипломат пребит и ограбен от наши бандити. " Слаба работа, това не продава вестник "Труд". И темата около правосъдния министър се изпоска? Извадиха някаква дописка, че негова роднина катастрофирала, но при наличието на сериозен скандал онова с роднината е като вегeтариански ресторант за гуляй на людоеди? А какви обещания дава в "Новинар" Мира Янова от МБМД: "Очаква ни кампания на компроматите. " При такива прогнози направо да му светне пред очите на издателя. Не да се яде молив пред заглавие "Продават Хемингуей на цената на яйце" и плах опит за скандал около тържището за книги на площад "Славейков" в София. Пак около книгите е и интервюто в "Сега" с Елка Ханчева, дъщеря на поета Веселин Ханчев. Странно е разбирането на нашенеца, че синовете на Кирил и Методий обезателно трябва да напишат също нашето "а, бе". Та по този акъл и г-жа Ханчева разсъждава около и върху българската литература. Но най-силна е на тема носталгия: "А как е с носталгията? - О, аз съм много носталгична. Затова вкъщи съм обзавела по български, с наши покривки, с глинени гърнета и т.н. , купувам и много български касети с народна музика. Готвя само българска кухня, а аз много обичам да готвя - имам библиотека с около 250 готварски книги. " Тук и Ути Бъчваров мълчи като парижки шаран. Генералният директор на "Европреса" ООД, издател на вестниците "Дума", "Земя" и "Русия днес", не мълчи, а се изкарва и репресиран, и спасен от тежък арест лично от президента Ж. М. Желев. Горкият Димитър Иванов, през какво "горнило на времето" е преминал, та носталгично проплаква: "Разследвали сме Иван Славков, Боби Бец... Данните за Димитър Попов и за Славков не се потвърдиха. Но за прокурорите Михаил Дойчев, Руско Карагогов и Нестор Несторов - да. Още тогава ние ги разработвахме за корупция и облагодетелстване(...) Но това е публична тайна... " Това е тайна в "24 часа". И за да ни е пълно щастието през ноември, можем да сме спокойни - "Ракията поскъпна, яжте зеле!"
Възстановиха 120-годишна църква
ТЪРГОВИЩЕ. Възстановиха църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Светлен, Търговищко, благодарение на дарения и доброволен труд на много хора. Така бе спасен от забвение съграденият през 1880 г. от тракийци от Беломорието църковен храм. Доростоло-червенският митрополит Неофит отслужи молебен и освети светата обител.
Германия - България
Неотдавнашното посещение на министъра на правосъдието Теодосий Симеонов в Бавария по покана на неговия колега Манфред Вайс се превърна в акцент за тамошните медии. То бе отразено и от федералните средства за информация. Рядко български член на кабинета, отговарящ за третата власт, е бил обграждан с такова внимание, твърдят наши дипломати в Мюнхен. Д-р Вайс придружаваше лично госта си по няколко часа на ден, отбелязаха баварските журналисти. Топлото посрещане на министър Симеонов, водените разговори, желанието от страна на Министерството на правосъдието на германската провинция да окаже помощ на българската съдебна система превърнаха официалните срещи в знакови. Знак, че Бавария твърдо застава в подкрепа на нашите инициативи по трудния ни път към европейските структури. Докато вестниците "Билд" и "Вечерен вестник" продължаваха да анализират разговорите на двамата министри и след приключването им, у нас трещеше уголеменият до неузнаваемост на първопричината скандал около правосъдния министър. И то отекваше така, че в пукотевицата потъна свършената професионално работа от Теодосий Симеонов в Мюнхен и Нюрнберг само два дни по-рано.
Искрено и безкористно желание на Бавария да помогне на България - не само в укрепването на съдебната ни система, но и в подкрепата на страната ни за отпадане на шенгенските ограничения. Този е изводът от разговорите в Мюнхен между двамата министри на правосъдието. Д-р Манфед Вайс, който е и един от лидерите на Християнсоциалния съюз (ХСС), нееднократно подчертал по време на всичките срещи, че България е най-значимият партньор за Бавария и че тя ще направи всичко възможно, за да ни подкрепи в трудния път към по-нататъшното демократизиране на страната и по-скорошното ни приемане в Европейския съюз.
Тази готовност за съдействие, разбира се, има своето прагматично обяснение, като се имат предвид темите на разговорите: борбата с организираната престъпност и в частност с наркотрафика, прането на пари, корупцията. България е изключително важен географски възел и колкото по-ефективно работят у нас и граничният контрол, и правораздавателните институции, толкова по-осезателен ще бъде резултатът и за Федерална република Германия. Поради всеизвестния факт, че транзитният път на дрогата минава през Балканите. И всеки наш успех (или неуспех) почти пряко рефлектира "към центъра" на Европа. Затова и се отдава толкова голямо значение на договореното в Мюнхен близко сътрудничество между двете прокуратури и двете министерства на правосъдието.
Експерт от Нюрнберг ще помага 2 години у нас
Това е една от конкретните договорености на българския министър и баварския му колега. Гюнтер Мюлер, бивш съдия в Нюрнберг, ще дойде в началото на 2001, за да помага с опита си за правното адаптиране на нашата прокурорска институция в общия процес на борбата с наркотрафика. "Но само ще предам нашия опит, не се чувствайте задължени да го оцените изцяло положително, а приемайте от нас онова, което е рационално за вашите условия. " С тази уговорка германският юрист напомня, че рутината на другите е безценна не априори, а с проверката й в практиката на новите условия. Условията между нас и Бавария наистина са доста различни. И то не само материалните, но и процесуалните.
В Германия прокуратурата е прикрепена към Министерството на правосъдието и е директно подчинена на министъра. Той може да дава инструкции на обвинителите и е длъжен да се отчита в парламента за тяхната работа. От това произтича пряката обвързаност на прокурорската институция с изпълнителната власт, но никой не поставя под съмнение демократичното устройство и взаимовръзки на властите. Напротив, в подкрепа на тази система там посочват аргумента, че щом като правителството носи отговорността за успешната (или неудачната) борба с престъпността, логично е то да работи заедно с прокуратурата, която пък е натоварена със специализираните функции в този процес. Това ни най-малко не накърнява независимостта на прокурорите, тъй като те, както и съдиите, се назначават пожизнено, т.е. имат статут на несменяеми, и могат да бъдат уволнявани само ако са извършили престъпление, което се наказва с лишаване от свобода най-малко една година. По този начин те се чувстват сигурни при смените на управлението. Съдиите пък получават и атестация за своята работа на всеки четири години и тази оценка е базата за тяхното повишаване, като недоволните могат да я обжалват пред служебен съд.
Същевременно и прокурорите, и съдиите в Германия нямат имунитет
Немските юристи повдигат вежди, когато им се обяснява, че имунитетът на магистратите срещу наказателно преследване може да бъде гаранция за независимост.
Теодосий Симеонов и Манфред Вайс договориха и материална помощ за нашата съдебна система. В рамките на българо-баварския "Проект за развитие" ще ни бъде оказано съдействие за модерно компютърно обзавеждане и правораздаването ни ще бъде снабдено със софтуер.
За подобряване на работата на прокуратурите от страните от ЕС в борбата с организираната престъпност са изключително важни и личните контакти, изтъква главният прокурор на областния съд в Мюнхен Херман Фрощауер. Добре би било всяка страна да има специализирани прокурори, владеещи чужди езици, които във всеки момент, щом се наложи, да могат лично да се свържат с колегите си от съответната държава. Това се оценява като особено важно от баварските магистрати в борбата с наркотрафика, където липсата на бързо съдействие дори само от една държава при т.нар. контролно проследяване може да провали цялата акция. Личните контакти е добре да се осъществяват и от главните прокурори поне два пъти годишно, смятат експертите в Бавария. В това становище се вписва съвсем естествено и поканата до главния прокурор Никола Филчев да посети Бавария до края на годината. И ако това все още не е станало, то е само заради огромната заетост на българския обвинител &numero; 1.
Без съмнение е, че от контактите с партньори като Бавария, в която "успеваемостта" на борбата с престъпността е стигнала завидните 78,5 процента, България има какво да научи. Затова и конкретните и полезни стъпки, направени от министър Теодосий Симеонов, е добре да бъдат продължени. Шанс е, че точно Германия и в частност провинция Бавария ни предлагат своето професионално рамо. Защото то е доказало своята ефективност.
Бел. ред. За успешната визита на министър Симеонов допринесе много активната дейност на генералния ни консул в Мюнхен Таня Градинарова.
Да си много богат политик от СДС е неморално
"Щурецът" Кирил Маричков е на 56 години (роден е на 30 октомври 1944). От малък се занимава с музика - свирил е отначало на пиано, а после на кларинет. Но рокендролът преобръща нещата и той започва да свири на китара, без да изоставя пианото. Вместо да влезе в Консерваторията обаче, се записва да следва в Инженерно-строителния институт, но така или иначе от него инженер не става. По това време се раждат "Щурците" и въпреки натиска и заплахите от страна на различни партийни и държавни органи през тоталитарните години, групата оцеля и вече навърши 33 години.
Кирил Маричков има около 150 песни, от които стотина с "Щурците", пише филмова и театрална музика. Основател и собственик (заедно с Косьо Марков) на Радио "Тангра", което излъчва рокмузика, около 30% българска. Депутат от СДС във Великото народно събрание, което напуска заедно с групата на 39-те сини депутати. Той се присъединява към тяхната декларация, но поводът за оттеглянето му е както несъгласието с изработената конституция, така и изборът му да се занимава с музика за сметка на политиката. Според Кирил Маричков причината е не само в неговото разочарование от марионетната роля на онзи парламент, а и в това, че той не може да съвместява двете дейности.
Съдбата му поднесе напоследък тежки житейски удари, след като миналата година на връщане от Асеновград след предизборен митинг претърпя тежка катастрофа. Дълго време "щурецът" беше в депресия, но успя да преодолее душевната травма, въпреки че пък наскоро почина баща му - Кирил Маричков, първият български посланик на страната ни във Ватикана. Все пак в момента жизненият тонус на музиканта е добър и той е зает с планове за песни, нов албум и разширяване дейността на Радио "Тангра".
- Г-н Маричков, да започнем този път с политика, а не с музика. Още повече че отдавна по ред причини не сте се появявали в публичното пространство. Отново догодина наближават избори, които се определят като решителни за бъдещото развитие на България. Кои са причините според вас за известната апатия от страна на хората, освен реалните трудности на прехода?
- Много внимателно следя какво пише по вестниците напоследък, гледам и телевизия. Малко ми става смешно понякога, и дано така да не мислят в ръководството на СДС, че най-голямата им грешка е примерно коалиционната им политика, или това, че не казвали достатъчно добре и ясно работите на хората. Че биха могли да водят по-добра коалиционна политика е факт, хубаво е това, което се прави в тази посока в момента, но това не е най-същественото. Добре е и ако може да се обяснят по-ясно нещата. Но тук опираме до друго - до морал, и това е основното. Вие не може да си представите, аз бях на много места, колко щастлив ден беше, когато Бисеров и Цонев се самозаклаха. Това беше щастлив момент за всички хора, подкрепящи демокрацията и които бяха изключително угнетени от корупцията и дебелоочното твърдение - ама всъщност какво лошо има да си богат? Нищо лошо няма да си богат! Но да си богат, безкрайно богат политик от СДС, е неморално! Независимо дали тези пари са си твои и честни. Ние идваме в името на една нова идея. И трябва да направим така, че хората да живеят по-добре. Народът е готов да изтърпи всички трудности, но не можеш да му излизаш със старата българска приказка "Ти не гледай какво прави попът, а какво проповядва". Не, хората гледат какво прави попът, а не само какво проповядва! И когато този поп проповядва разни неща, а той се облажва в дни на пости, казано фигуративно, това народът не може да изтърпи! Той казва - аз разбирам, че е много трудно, но защо само аз понасям тежестите, защо не ги понасяш и ти?!
- Вие самият ще гласувате ли на предстоящите избори?
- Разбира се, че ще гласувам, но аз не съм ценен само с моя глас. Един глас сините имат от мен и вероятно от още много хора, които мислят по същия начин. Но ние бихме могли да докараме още много други гласове. А аз не знам дали ще го направя този път. И дали ще отида отново да пея на митинг. Връщайки се от такъв митинг, аз преживях нещастие и понякога си мисля дали Господ по някакъв начин не ме предупреди. Слава Богу, човек някак си се измъква от тези негативни емоции, но тогава си казах, че повече няма да участвам. И след това нещата, както се развиха, потвърдиха моето решение. Аз не съм от тези, които ще кажат "не бива да гласувате", напротив!
Аз казвам - "гласувайте", защото алтернативата е просто чудовищна. Ясно е за съжаление, че БСП си е една неокомунистическа партия с всичките рецидиви, и най-лошото е, че е прекалено много свързана чрез своите структури с руското влияние у нас - къде пряко, къде косвено. Така че аз ще гласувам, призовавам и всички да го направят, но някак си няма да се чувствам удобно да пея на концерт, като си помисля, че някъде има още хора като Бисеров и Цонев. А не се виждам да пея за тях - за да се покатери на гърба ми някой подобен посредственик. Да се облагодетелстваш от някаква власт, не се изисква да си кой знае колко умен и интелигентен, изисква се да си безскрупулен. Даже бих казал - умните и интелигентните хора обикновено не могат да ги правят тези работи. Аз доста съм обикалял страната, имам впечатления и от организации по места - има невероятно посредствени хора, меркантилни, хора, на които им четеш в очите, че парчето от баницата е единственото, което ги интересува. Това мен никога няма да ме накара да се объркам и да казвам - не е тази идеята, не е това пътят! Не, напротив - точно това е пътят! Това правителство, това управление води страната по правилния път. Тук колебания не трябва да има - този е пътят! Но по него може да се върви по-бързо, с морално чисто лице, с по-голяма обществено признание, независимо от трудностите. Пак казвам - аз търпя, но и ти ще търпиш! Ако имаш толкова много и си взел, и щом си политик, ще ги дариш - ще ги дадеш на някого, който има повече нужда от теб!
- Като ви слушам, си мисля - няма ли някакво вътрешно противоречие в думите ви - от една страна, не искате да пеете на митинги, но пък от друга, сте убеден, че хората е необходимо да гласуват за СДС. Като че ли рационално сте наясно, че трябва да се продължи това управление, но пък емоционално нещо ви спира да призовавате с песен. И все пак не си ли противоречите?
- Точно така, но това не е противоречие. Аз бих се ангажирал да кажа на хората, че е хубаво да гласуват за СДС, но за да пееш за някого, се изисква малко да го обичаш повече.
- Но вярвате ли, че все пак може отново да получите емоционалната тръпка и да излезете да пеете на митинг?
- Много ми се иска да я получа. Моята сегашна декларация е свързана и в известна степен с житейските събития, които ми се случиха. Но ми се иска да има активна позиция на СДС за очистване от всички корумпирани, докато сега ми се струва, че не е съвсем така. Даже не моменти чувствам и някакво примирение - ами да, няма да спечелим, но дай там да вземем малко повече гласове от БСП, че да направим някакво коалиционно правителство и някак си да спасим нещата.
Не, не, по-радикално трябва да се мисли, по-радикално трябва да се действа! Очаквам това пречистване да бъде декларирано ясно и да е свързано с извинения и посочване на конкретните виновници, с анализ на неизпълнените обещания и причините за това. Надявам се да чуя нещо за РМД, за роднините, които участват в тях, надявам се да чуя защо са провалени добри сделки с подходящи партньори и от кого. Да се смята, че може да се разбие СДС, като се покажат тези работи, е наивно, даже бих казал коварно. Защото истината е, че такова признание само ще го направи отново силен. Няма да обещавам, че ще се появя на митинг, защото вероятно няма да го направя, но много се надявам, атмосферата да бъде такава, че отново да ми се прииска.
- Нека да поговорим и за музика. Вие вече 33 години сте с "Щурците". Ще свирите ли още заедно?
- Ние от време на време се събираме. По принцип спряхме да свирим 20 години след началото - направихме юбилейни концерти, филм излезе, троен албум и казахме - това е краят. Но през 1990 година около събитията се събрахме отново, направихме турне. Искам да подчертая, че това не бяха митинги на СДС, а турне с билети, с вход и само разрешихме на тези концерти СДС да постави свои знамена на сцената. Аз съм участвал в митинги, но като "щурци" не сме. Така беше и през 1992 година - направихме турне преди изборите с пълни зали. После пък се събрахме пак 30 години след началото, поканиха ни и българските евреи в Тел Авив да свирим на Нова година - при настъпването на 1999. Бяхме и във Виена, Будапеща и Братислава - направихме три много успешни концерта за българите там. После пък взеха, че ни поканиха през април тази година в САЩ, където с огромен успех изнесохме осем концерта. Свирихме и в Бургас, наскоро пък бяхме във Видин за празника на града. Така че от време на време се събираме. Сега имаме едно предложение около посрещането на ХХI век в София - нищо чудно пак да се съберем заедно. Но това ще е свързано и с една нова песен, която правя в момента. Знаете, че написах песента "ХХ век", а сега пиша "ХХI век".
- За какво ще става дума в нея?
- Не съм още напълно готов, ще поработя още върху текста, но засега той не изглежда много оптимистично. Нещо много мутанти, много компютри, много липса на контакт между хората, много стрес - натам върви текстът. Веднага искам да кажа, че аз съвсем не съм против глобализацията и не съм от онези хора, които замерят полицаите със сандвичи "Макдоналдс", чупят стъклата на ресторантите им и така нататък. Това малко ми прилича на борбата за мир едно време и като че ли зад тези протести седят същите хора. Отново бих казал - руска връзка, защото те изостават и се надяват да наваксат, като забавят тези процеси. Разбира се, винаги ще се намерят някакви младежи, които ще си мислят, че тази глобализация е много опасна. Без да виждат обратната страна - че могат да бъдат и участници в нея. Защото един Интернет е преди всичко комуникация, а не толкова заплаха от тотален контрол. Но при мен се появиха едни такива стихчета за любов по Интернет, за секс чрез компютър и т.н. - Тук като че ли отново има противоречие между емоционалната и рационалната страна на личността ви. Така ли е?
- Така е. В моето звукозаписно студио без компютри не мога. Но хем си служа с тях, хем си казвам - защо сме толкова зависими от тях? Ами ние в един момент няма да можем да живеем без компютрите и това може да се окаже опасно. Даже да се стигне до момент, в който не те ще бъдат нашите роби, а ние - техните. Ето от това се страхувам. И натам върви текстът на "ХХI век", но искам да има и контрапункт.
- Някъде прочетох, че вие се славите със своите прогнози. Ще направите ли една за предстоящите догодина избори?
- По едно време ме наричаха политическа врачка. Ще се опитам и сега, въпреки че е много опасно, защото като се изговорят гласно нещата, намалява вероятността те да се случат. Струва ми се, че СДС няма да направи точно всичко, което на мен ми се ще, но все пак ще има един процес на оздравяване и изборите ще бъдат спечелени. Може би не както миналия път, но ще победим и ще продължим по пътя, който сме поели.
Дефект подпалил влака в Алпите
КАПРУН, Австрия. Пожарът, обхванал въжена железница в австрийските Алпи и причинил смъртта на около 160 души, вероятно е избухнал преди вагонът да навлезе в тунела Кицщайнхорн близо до ски-станцията Капрун. Железницата е имала технически проблем малко след тръгването си и преди да навлезе в тунела и тази повреда може да е свързана с избухването на пожара, подчерта Кристиан Тиш, член на анкетната комисия, разследваща инцидента.
Изводът на експертите съвпада с твърденията на някои от 12-те оцелели след трагедията миналата събота, които видели дим преди навлизането на вагона в тунела, уточнява Ройтерс. До вчера следобед нямаше резултат от предприетия химически анализ на веществото, изтекло от машината върху релсите, който се очаква да хвърли повече светлина върху причината за инцидента. Междувременно спасителни екипи успяха да извади от тунела 90 тела, които бяха транспортирани до Залцбург за разпознаване. Поради ужасната гледка в екипите били включени и психолози.
Дялан камък с ляво длето
Човешката вярност не е атрактивна. Тя се доказва всекидневно и не са й присъщи ярките жестове. Докато предателството е с много лица и точно поради своята ефектност трудно предвидимо. То изненадва. В него има понякога дълго зреещи подбуди. Предателството е драматургия. В склонността си да се оневини то е изобретателно. Особено когато има в услуга медийно пространство, в което не само моралът, но и логиката е жертвана заради идеята фикс - разединение на мнозинството. Периодичното хигиенизиране на СДС ни води към тези мисли. Хората, които се откъсват от него, независимо от своите индивидуалности, имат и общи белези. В една предизборна обстановка е особено важно тези белези да бъдат уловени и формулирани.
Още по времето на първото синьо правителство бе подхвърлена за обществена консумация идеята за независимия прагматик. Той непрекъснато бе противопоставян на "кинжалите" с тяхната "липса на гъвкавост, фанатизъм и безхаберие".
В едно нормално общество прагматикът наистина е положителна фигура. Най-вече с това, че е чужд на идеологемите, незаслепен от партийна ограниченост, верен не на обещаното, а на очевидното. Но зависи кой и къде изгражда този образ. В средноевропейските бивши соцстрани той е валиден, тъй като и в комунистически условия се е движил от законите на патриотизма и професионалната чест. Нашенските комунисти успяха да премахнат и този вид почтеност или я докараха до латентно състояние. Като модел за подражание бе издигнат механичният проводник на директивите отгоре, демагогът в отношенията си с масите. Въобще бе създаден един кастов продукт, като самият той не знаеше доколко е истински.
Дали той бе съзнателно украсен с прагматизъм, или ние като жадна за цвят публика си го доизмисляхме? Не си ли спомняте как някое квартално събрание потръпваше в суеверно благоговение, когато ораторът подхвърляше волна думичка. Никой не се запитваше дали тя не е съгласувана горе, а я шлифоваше дълбоко в себе си, за да я превърне в талисман. Разбира се, образът на този прагматик не застина в тази фаза. Заедно с цялата обществена система той се лумпенизира, превърна се в ловък консумиращ тарикат. Той правеше услуги и получаваше двойно по-големи в цялата ни оскотяла от зависимости страна, спекулираше с подхвърлена информация, перчеше се с полуистини на фона на дълго култивирано невежество.
Точно този тип прагматик бе пробутан като идеал за нов ръководител в периода на прехода. С присъщата категоричност на глашатая монополист това тръгна като истина от "последна инстанция". И се намериха хора, които да се вържат на номера. Да ахват и да се прехласват пред поредния появил се от изчистеното нищо лидер с ореола на "оправно момче". Докато не се оперира вътре в нас тази инфантилна възхита, няма да спре потокът от подобни гастрольори. И няма да имаме очи за алтернативата. Тази, която не се натрапва.
За да се излезе от омагьосания кръг, кадрите не бива да бъдат чакани, а търсени. Не от баджанашки, а от предварително утвърдени критерии. Изчистени от някои комплекси за малоценност, поне те са напълно ясни.
Евгений Бакърджиев: СДС да отчете грешките си
СОФИЯ. Едно гражданско движение с дясна ориентация би могло да осигури допълнителна подкрепа на изборите, заяви Евгений Бакърджиев в специално интервю за БНР. Лидерът на СДС - София, обаче уточни, че засега е прибързано да се коментира създаването на подобно движение и че лично той ще се срещне тези дни със Светослав Лучников, за да се информира за начинанието. Според Евгений Бакърджиев в момента в СДС има различия, но това е нормално за партия, в която продължават да съществуват присъдружни организации, както е нормално да има, и една кауза - превръщането на България в нормална европейска и демократична държава. В същото време лидерът на софийската организация на СДС припомни и последните социологически проучвания, според които 72 % от българите са разочаровани от управлението. Ето защо по мнението на Бакърджиев, ако някой от ОДС си сложи "розови очила", това ще бъде груба политическа грешка. Време е да се отчетат грешките в управлението, настоя лидерът на СДС - София, и посочи сред тях обърканата наредба за записване в елитните училища, когато 300 000 родители е трябвало да тичат от училище в училище. На второ място, по неговите думи, грешка е било и обявяването на 31 декември като краен срок за подмяната на личните документи. Неизпълнено се е оказало и обещанието за разкриване на 250 000 работни места, което на този момент е трудно постижимо. Към причините за намалялата политическа подкрепа Бакърджиев изтъкна и присъствието на прекалено много експерти в кабинета, което, вместо да засили, явно е намалило подкрепата на избирателите.
Еврослужители крали средства за жертви от юговойната
КОПЕНХАГЕН. Служители на Европейската комисия крали пари от средствата, предназначени за жертвите от гражданската война в бивша Югославия от 1993-1994, разкри в понеделник вечерта Първи канал на датската национална телевизия. Според журналистическо разследване, представено в документален филм, озаглавен "Чакалите на спешната помощ" са били откраднати около 2,7 милиона евро, съобщи БТА. Близо 671 хиляди евро от откраднатите пари са отишли в джобовете на служители на Европейската комисия в Брюксел. Около 279 хиляди евро били преведени по сметката на съпругата на шефа на агенцията за хуманитарна помощ на Европейския съюз.
Датските журналисти установили, че само един замесен в аферата еврослужител е бил уволнен, докато другите виновници останали на работа, а някои от тях дори получили повишения.
Бившият еврокомисар от Дания Анита Градин признава пред телевизията, че е знаела за скандала. Освен това тя е била принудена да остави без наказание шефа на хуманитарната агенция Сантяго Гомес-Рейно. "Така функционира системата на ЕС - трябва да се подчиняваш на решенията, взети от общността", заявява Градин. Бившият шеф на нейната канцелария Кристер Асп пък отбелязва, че "толкова много неща бяха скрити под килима, че в края на краищата върху него не можеше да се ходи".
Седмици преди срещата на Европейския съвет в Ница, където лидерите на Европейския съюз трябва да се споразумеят по ключови вътрешни реформи на дейността му, 15-те все още са далеч от уреждането на най-деликатните проблеми, посочва документ, с който Ройтерс се сдоби вчера. Френското председателство на ЕС разпространи сред страните-членки документа, в който се очертават варианти за решаването на два от най-спорните въпроси - за бъдещия размер и състав на Европейската комисия и за броя на гласовете на всяка страна-членка на Съвета на министрите. Документът, в който Франция не прави препоръки, бе в центъра на вниманието на "технически" дискусии в Брюксел в понеделник и ще бъде основа на преговорите на външните министри на 15-те следващата неделя. Междувременно Анна Линд, външен министър на Швеция, която ще поеме председателството на ЕС от 1 януари 2001, се обави вчера в Будапеща пред против едновременно приемане на всички кандидати в ЕС. А в реч пред белгийския парламент германският външен министър Йошка Фишер представи своите разширени идеи за бъдеща еврофедерация.#
Жалко за Румъния
Румъния ще осъмне различна след президентските и парламентарните избори на 26 ноември, които според социологическите проучвания ще бъдат спечелени от неокомунистическата опозиция и нейния лидер, бившия президент Йон Илиеску.
Илиеску води с популярност между 40 и 50 на сто във всички социологически анкети. На втора позиция в началото на месеца се нареди с 12,5 на сто Корнелиу Вадим Тудор, лидер на крайнодясната партия "Велика Румъния". Според анкета на "Галъп" следват кандидатите с реформаторски платформи - бившият премиер Теодор Столожан с 11,6 на сто, сегашният Мугур Исъреску с 11,1 на сто, Петре Роман със 7 на сто. В други проучвания Исъреску има по-добри позиции, но и в тях той бележи спад в сравнение с края на юли, когато беше политикът, радващ се на най-голямо обществено доверие.
Предизборната кампания на Илиеску, който бе президент от 1990 до 1996, и на неговата Партия за социална демокрация (ПСДР) се опира на два основни стълба: оспорване на приватизацията, извършвана от сегашното правителство, и предупреждение, че следващото ще забави темпа на реформите. Бързите реформи не са подходяща рецепта за икономиката на Румъния, а новото правителство няма да е в състояние да осъществи за няколко месеца онова, което досегашното не успя да свърши за четири години, казва Илиеску. Ние не сме подопечни на Международния валутен фонд, на Световната банка или на Европейския съюз. Бихме искали да застанем на по-твърди позиции в преговорите с международните кредитори, но за съжаление не можем да си го позволим, добавя 70-годишният кандидат за президент. Седнали сме върху социален вулкан - половината семейства са лишени от най-необходимото, предупреждава той. Ако се върне на власт, Илиеску ще отмени приватизацията на част от вече продадените бивши държавни предприятия, включително "Ромтелеком".
В хармония с предизборната платформа на ПСДР нейни сенатори внесоха в парламента искане приватизацията да бъде замразена до изборите. В документа, носещ подписите на 44 от общо 143 сенатори, се настоява за забрана върху продажбата на държавни предприятия, докато станат известни резултатите от изборите. Външният министър Петре Роман заяви, че това е предизборен ход, с който опозицията иска да представи за погрешна самата същност на приватизацията.
Но отделно от този опозиционен предизборен ход, Сенатът вече поиска правителството да разследва продажбата на "Ромтелеком" през 1998 на гръцката компания ОТЕ. Това стана след публикуването на доклад, според който продажбата е била извършена на ниска цена и приватизационният процес е белязан с нарушения.
Вина за тази предизборна картина в Румъния и за нейните следизборни последици носи сегашната управляваща десноцентристка коалиция, която не само се провали в управлението, но се раздира от вътрешни разногласия, междуличностни разпри и "дезертьорства" към други политически формации с оглед на бъдещото разрязване на тортата на властта.
Провалът в управлението е отразен ясно в годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на страните - кандидатки за членство в Европейския съюз, публикуван две седмици преди изборите в Румъния. Според агенция Франс прес този доклад поставя страната на последно място сред 12-те кандидатки. Наред с това той нанася тежък удар на управляващата коалиция и засилва шансовете на неокомунистите да спечелят властта.
В доклада се констатира, че практически Румъния не е отбелязала достатъчен напредък в нито една област - от защитата на изоставените деца и отношението към циганското малцинство до икономическите реформи и хармонизирането на законодателството си с европейското. Приватизацията и преструктурирането на държавния сектор изостават, корупцията процъфтява и в икономиката, и в политическите институции. Румъния няма функционираща пазарна икономика и в средносрочна перспектива тя не може да устои на конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз, се посочва в документа.
В предизборната си кампания Илиеску и партията му не отричат в прав текст сегашния стратегически курс на Румъния за присъединяване към Европейския съюз и НАТО. Но след очакваното идване на власт в Букурещ на неокомунисти този курс ще се промени. Това бе намекнато в прогнозата на докладчика на Европейския парламент за Румъния Ема Никълсън, която каза, че първите три месеца след изборите ще бъдат решаващи за присъединяването към ЕС. Едва ли ще са нужни цели три месеца, за да се разбере каква политика ще водят новите румънски управници. Отсега е ясно, че при обявеното им намерение да преразгледат приватизацията реформите ще спрат, икономиката ще затъне и вероятно евроатлантическата интеграция ще бъде замразена, както стана със Словакия при режима на Владимир Мечиар. Така румънците сами ще си изберат връщане назад и това ще е жалко за Румъния.
За България такъв обрат би донесъл и плюсове, и минуси. Минусите ще са както за България, така и за цяла Югоизточна Европа - забавяне на инфраструктурните проекти и търговията, засилване на престъпността и контрабандния трафик, икономическа дестабилизация и възникване на проблеми в двустранните отношения.
Но само четири дни след румънските избори, на 30 ноември, ще се събере Съветът на министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС, от който зависи решаването на визовия въпрос. Очакваната победа на бившите комунисти в Румъния ще бъде силен аргумент, и то политически, в полза на исканото от България откъсване от пакета с Румъния, в който Европейският съюз ни държи. Преодоляването на инерцията от движението в този пакет би се отразило положително и върху целия интеграционен процес на България, ако усилията й бъдат преценявани самостоятелно, без обвързване с която и да било друга кандидатка - каквато всъщност е официалната политика на Европейския съюз.
С оглед на задаващите се догодина избори в България, твърде важни поуки ще могат да бъдат направени от онова, което предстои да се случи много скоро в Румъния. Макар нещата там да са съвсем различни, за съжаление някои от констатациите в тазгодишния доклад на Европейската комисия за Румъния звучат по подобен начин и за България, конкретно що се отнася до икономическите критерии. Въпреки набиращата сила предизборна кампания и у нас, българската политическа класа е длъжна да направи трезви заключения от случващото се в Румъния, за да се спести на България ново катастрофално връщане назад.
Жена събра 20 000 четирилистни детелини за 43 години
БЛАГОЕВГРАД. Събирането на детелини е любимо хоби за 65-годишната Мария Андреева Трендафилова от Петрич. Тя твърди, че за 43 години е събрала 20 000 четирилистни екземпляра от растението, пише местният всекидневник "Струма" . Едва през тази година жената започнала да съхранява детелините в тетрадки. Преди това ги дарявала на близки за късмет или ги хвърляла. От началото на 2000 г. петричанката е събрала 165 четирилистни детелини.
Любопитно е, че в колекцията й има 23 петлистни детелини, една шестлистна и една седемлистна. Миналата година Трендафилова открила 350 четирилистни и петлистни детелини. Обикновено ги намирала в полето край Петрич и в подножието на Беласица планина.
Мария в момента е пенсионерка и живее със сестра си Виолета в Петрич. Те били осем деца в семейството и тя вярва, че ще осъществи мечтата си да намери и осемлистна детелина. Четирилистните ги има навсякъде, твърди колекционерката от Петрич, но не всеки човек може да ги види. Те като че ли изниквали сами пред нея и тя веднага ги съзирала между обикновените трилистни. Петричанката, която получава в момента пенсия от 58 лева, споделя примирено, че намирането на детелините не й е донесло кой знае какъв късмет в живота.
За да има успешен мандат, политикът няма право на ограничено работно време
Приветлив, очарователен и отзивчив - такъв е г-н Адолф Тилер - председател на Австрийската народна партия и на районния съвет на 19-и Виенски район. А председателят на районен съвет във Виена е и районен кмет. Господин Тилер е избран на тези постове през 1978, преизбиран е пет пъти и в момента продължава да е начело на партията и на съвета. Цели 22 години той се радва на доверието на своите избиратели.
Деветнадесети бецирк (район) има 70 000 жители и 24.9 кв. км площ. Той е един от най-живописните райони на Виена с много зеленина. Тук е и прочутата Виенска гора.
- Под мотото "Една сигурна Европа с Австрия" на 26 октомври Австрия празнува своя национален празник. С какво събитие е свързана датата 26 октомври?
- На 26. Х.1955 парламентът на Австрия взема решение да обяви вечен неутралитет. Този ден се свързва и с това, че последният чуждестранен войник е напуснал територията на Австрия.
- Австрийската народна партия спечели областните избори в провинция Щирия. Щастлив ли сте от този успех и как си обяснявате резултата - с добра предизборна работа или с определени особености на тази провинция?
- Изборите в Щирия ме правят изключително щастлив. Провинциалният управител г-жа Класник, която спечели изборите за партията, е много популярна. Наричат я майка на Щирия. Това значи, че тя се грижи за млади и стари, за работещи и неработещи и благодарение на това пожъна успех. Но има и една друга много важна причина, а именно създаването на новата австрийска правителствена коалиция с министър-председател д-р Волфганг Шюсел от АНП и зам.-председател от Партията на свободата. Онези, които по-рано гласуваха за Партията на свободата, бяха недоволни, че нашата Народна партия се коалираше със социалистите. Тези хора сега ни подкрепиха и това доведе до едно завишаване с 11 % на гласовете за нас.
- Бихте ли казали нещо за вашите проблеми като администратор и партиен функционер?
- Град Виена реши през 1988 да прехвърли средства от общия бюджет и на отделните райони. Те се разпределят съобразно броя на населението, броя на учениците, дължината на улиците и шосетата. Средствата, които получаваме, разпределяме самостоятелно в самия район по наше усмотрение. Най-напред обръщаме внимание на ремонтите на улиците и шосетата и на зелените площи и парковете, покриваме разноските по всички технически устройства, като сигнални инсталации, улични маркировки и пр. Финансираме и културните прояви, детските градини, поддръжката на училищата, на гробищата и обществените тоалетни. В това отношение смятам, че имаме много големи успехи. Не използваме изцяло средствата, които са ни отпуснати за годината, и това, което остава, заделяме за резерв. Един пример: когато има много сурова зима, може улиците и пътищата да имат нужда от повече възстановителни работи, т.е. има нужда от повече пари, отколкото при една нормална зима, защото поради измръзвания улиците се увреждат повече. Заделените средства при нужда могат веднага да бъдат използвани и гражданите са много доволни, че районът реагира мтого бързо. За Народната партия в нашия район през 1978 никак не беше лесно да спечелим изборите след дългогодишно управление на социалистите. В района има много общински строежи като прочутия комплекс "Карл Маркс", строен от социалистите и населен с много техни поддръжници. Но, както вече казах, ние управляваме този район 22 години. Имаме превъзходен екип и в съвета имаме 19 съветници от Народната партия, които са непрекъснато на крак в интерес на гражданите. Нашата най-голяма сила е в това, че наистина сме близо до хората, сме с тях и на практика, няма нито едно искане от граждани, което да не бъде поето от съветник от АНП и той да не се погрижи за разрешаването на проблема.
- Какво мислите за последните събития в Югославия?
- Всички сме много доволни, изглежда, че има успокояване на положението в Югославия. Кощуница е благосклонно посрещнат от почти всички страни в Европа. Той очаква и финансова подкрепа от Европейския съюз и американците са готови да помогнат. Ако в политиката навлезе нова генерация с чувство за отговорност, то ние като близко разположена страна сме насреща. Радваме се от развоя на събитията, защото Австрия е една от държавите, приела много бежанци от Босна и по-късно от Косово. Австрия има опит в подпомагането на бежанците - през 1956 приехме повече от 200 000 унгарци, а през 1968 помогнахме и на избягалите чехи и словаци. В това отношение сме изключително хуманни, особено към нашите съседни страни.
- Ние, от Съюза на демократичните сили в България, гледаме на Австрийската народна партия като на партия посестрима. Догодина в България ще има парламентарни избори. Какви съвети и предложения за една успешна предизборна кампания бихте могли да ни дадете?
- Вярвам, че и в България ще бъде така, както и в целия свят. Изборите все повече се превръщат в избори на личности. Въпросът е какви кандидати ще представи вашата партия. Дали тези хора ще намерят отзвук сред избирателите, дали те са популярни и какви програми ще представят. Програми, за които може да се повярва, че ще бъдат изпълнени. Считам, че не бива преди избори прекалено много да се обещава. Трябва да има реална изборна програма, на която гражданите могат да повярват. И след изборите да се направят усилия за реализирането й. Като, разбира се, трябва да се каже, че не може всичко да се реализира 100 %. Когато обещанията звучат достоверно, популярността на кандидата нараства. Това е едно от правилата, които съм научил в моята 22-годишна дейност. Кандидатът трябва да създаде увереността, че е винаги на разположение на хората. У политическия избраник трябва да има известно себеотрицание и идеализъм. Ако човек приема политическите задачи като професия и казва, че след края на работното му време не го интересува нищо и не може да го безпокоят, в такъв случай политикът не може да разчита на успех. Може да има успех и да получи признание само ако е непрекъснато в услуга на гражданите със съвет и действия. В нашия район извънредно многото граждани ни търсят за свои проблеми, които всъщност не са в нашия ресор: например пенсиите, социалните помощи и пр. Тези неща се разрешават от държавните институции. Ние обаче не отпращаме рязко хората с думите, че това не е наша работа, а се свързваме със съответните служби в присъствие на молителите и ги насочваме към конкретни служители, които отговарят за съответния проблем.
- Какво мислите за разширяването на Европейския съюз. Не заслужава ли България, като остров на стабилност на Балканите, подкрепа в усилията си да намери място във фамилията на европейските страни?
- Австрийската народна партия се отнася положително към въпроса за разширението на Европейския съюз и постепенното включване на всичките страни кандидатки в общността. Че процесът за подготовка на включването е дълъг и сложен, е ясно на всички. Да вземем за пример санкциите срещу членката на съюза Австрия при създаването на коалицията на АНП и Партията на свободните. Не бива да се забравя, че и за Австрия Дунав е важна съобщителна артерия и Австрия е заинтересована граничещите с Дунава страни да влязат в съюза.
За честта на ядрения пагон
Във време, когато САЩ е на ръба на конституционна криза като следствие от заплетената развръзка в президентския вот, от Русия отново повдигнаха проблема с ядреното разоръжаване и свързаните с него договори. Шефът на руските ракетни войски ген. Владимир Яковлев се опита в понеделник по витиеват начин да избегне разформироването на подопечните си части и сливането им с ВВС, обвързвайки проблема с количеството на подобните американски оръжия. Президентът Владимир Путин пък излезе с обширна декларация, в която с много думи отново защити договора за ПРО от 1972, оставяйки си обаче вратичка и за евентуалната му промяна. Последвалата американска реакция беше очаквано умерена и неангажираща. А наблюдателите започнаха да търсят под вола теле.
За честта на ядрения пагон и Русия, и САЩ трябва да продължат преговорите по съкращаването на стратегическите ядрени оръжия до необходимите разумни нива, които биха поддържали световната ядрена безопасност. За същата тази чест обаче противоборството между двете сили на ядрената арена продължава.
Коментарите на ген. Яковлев подхранват вече появилата се идея, че след избора на новия президент на САЩ двете страни ще пристъпят към по-сериозни разговори по въпроса. Подозренията са, че Москва ще се опита да "изтъргува" съгласието си с разполагането на новата американска система за противоракетна защита срещу съкращаване на ядрените бойни глави на всяка страна до 1500. Защото не може да си позволи да поддържа повече.
За честта на ядрения пагон САЩ може и да се съгласят. Така и вълкът ще бъде сит, и агнето ще остане цяло, а може дори и ген. Яковлев да запази поста си.
Западът развързва чувала с помощи за Югославия
ПАРИЖ. Представители на 7-те най-развити страни, на Еврокомисията, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и Европейската инвестиционна банка се събраха във френската столица за преразглеждане на тяхната балканска политика след промените в Югославия. В Белград на същата тема бе посветено заседание на Консултативния форум на Пакта за стабилност.
Координаторът на Пакта за стабилност Бодо Хомбах обяви, че до края на годината ЕС ще набере помощ за 200 млн. евро за Югославия. Страната се нуждае от около 22. млн. марки за отопление и по 1.5 млн. марки дневно за внос на електроенергия. ЕС вече доставял гориво, храни и лекарства. Германия пък подари 25 млн. марки за закупуване на електроенергия, което представлява 40 на сто от недостигащия в момента ток. Гърция е обещала инвестиции главно в областта на транспорта и телекомуникациите в размер на 250 млн. долара за следващите 5 години. В Белград се намират и около 50 представители на американски фирми, които проучват възможностите за бизнес в страната.
Президентът Кощуница се обяви за уреждане на всички проблеми с Черна гора по демократичен път. Той посочи, че участието на Русия в процеса на връщането на Югославия е "крайно важно". Това трябвало да става "не толкова заради европейците, колкото заради създаването на противовес на САЩ, които успяха да пуснат на Балканите собствени корени".
И "Дарик" пуска новини на турски
СОФИЯ. В местния ефир на Дарик радио в Кърджали от днес тръгват първите предавания на турски език, съобщиха от медиата. От понеделник до петък ще бъдат излъчвани новини и предавания за регионалния бизнес, икономика, социални проблеми и политически настроения, както и за празниците и делниците на българи и турци. Предаванията са по съвместен проект на програма "Ефирна етническа толерантност" и Центъра за неправителствените организации в града. Те ще звучат сутрин от 9,40 до 9,45 часа и следобед между 16,40 и 16,45 часа. Скоро ще тръгнат още две 15-минутни сутрешни предавания и едно обзорно в следобедните часове, допълниха от "Дарик".
Иван Андонов прави "демократична изложба"
Известният актьор, режисьор и художник Иван Андонов открива днес от 18 часа осмата си самостоятелна изложба живопис. Тя е експонирана в столичната галерия "Ведарт" на бул. "Царигардско шосе" 71. Изложбата няма име, както и отделните картини. Според Иван Андонов изобразителното изкуство не бива да се смесва с литературата. А и е много по-демократично всеки зрител сам да реши какво представлява една или друга картина и изложбата като цяло, смята художникът. Само един път Иван Андонов е поставял заглавия на своите творби по настояване на арттърговец. Оказало се обаче, че това не увеличило продажбите, даже напротив. Оттогава художникът не изменя на своите принципи.
Иззеха компютри с нелегален софтуер
СОФИЯ. Седем компютърни системи с инсталирани на тях нелицензирани софтуерни продукти иззеха вчера от магазина на "Абакус Трейд" ООД на столичната улица "Велико Търново" &numero; 22 служители на Икономическа полиция. Те направиха поредната си проверка за нелегални програмни продукти със съдействието на Сдружението на издателите на бизнессофтуер, съобщиха от сдружението вчера.
Сред откритите нелицензирани продукти са "Майкрософт Уиндоус 95", "Майкрософт Уиндоус 98", "Майкрософт Офис 2000", "Корел Дроу 8.0" и "Флекс Тайп 3.2". По случая е образувано дознание.
Израел блокира осем палестински селища
ЕРУСАЛИМ. Осем палестински автономни селища на Западния бряг вчера бяха затворени от израелската армия заради убийството на четирима евреи, предаде Ройтерс. Заради блокадата на градовете палестинците не могат нито да напускат, нито да влизат в селищата. Те не могат да се движат и по пътищата в секторите, контролирани от Израел.
Израелският премиер Ехуд Барак отмени вчера среща с британския премиер Тони Блеър, а говорител на израелското посолство в Лондон потвърди, че "Барак се завръща в Израел от САЩ за спешни консултации с кабинета заради продължаващото насилие". Барак обвини автономната палестинска власт за убийствата на евреи. Трима палестински момчета също бяха застреляни вчера при сблъсъци с изралески войници на Западния бряг. Това са първите смъртни случаи след израелската блокада.
Духовният водач на Иран аятолах Али Хаменей смята, че палестинците ще бъдат принудени да вземат оръжие. Според него палестинският народ не може да се "задоволява с камъни". От своя страна израелският заместник-министър на отбраната Ефраим Снех предупреди, че има опасност насилието между Израел и палестинците да доведе до по-сериозен конфликт в Близкия изток, в който може да бъдат въвлечени Иран, Ирак и Сирия. Сирия и някои арабски страни ще бойкотират среща на ЕС днес заради участието на Израел.
Искат удължаване на срока за избор на пенсионни фондове
СОФИЯ. От първа и втора категория труд са изпаднали редица тежки професии, които дават правото на ранно пенсиониране, оплакаха се вчера от "Подкрепа". Докато преди година 386 хиляди работници са попадали в двете групи, сега броят им е намалял на 100 хиляди души. Така се оказва, че балерините ще трябва да танцуват до 57-годишна възраст, от първа във втора категория са минали миньорите от "Марица-изток", шофьорите от градския транспорт, част от заетите в металургичното и оръжейното производство. Затова от синдиката настояват Наредбата за категоризирането на труда при пенсиониране да бъде променена и повече хора от вредните производства да могат да се оттеглят от работа по-рано.
Да се удължи до края на март 2001 срокът, в който хората с тежки професии да могат сами да изберат професионалния си фонд, настояват от Пенсионно-осигурително дружество "Доверие".
Сега действащият е до края на годината. Това ще даде възможност за по-добра ориентация в пазара на пенсионните фондове, обясни Алесандър Макдъгал, главен банкер от Европейската банка за възстановяване и развитие вчера. В Полша този срок е бил удължаван на два пъти.
"Подкрепа" и КНСБ започват едночасови предупредителни протестни действия в социалните служби, тъй като работещите там от две години не са имали увеличение на заплатите си, стана ясно вчера. Настоява се за по-високи възнаграждения от 20 до 40 процента.
Йордан Дафов е директорът на Софийска филхармония
СОФИЯ. Диригентът Йордан Дафов от вчера е назначен за директор на Софийска филхармония от министър Емма Москова до провеждането на конкурс за длъжността. Г-жа Москова е разисквала актуални проблеми с филхармониците. Както е известно, маестро Емил Табаков и административният директор Бедрос Папазян подадоха оставки преди няколко дни. Г-н Папазян продължава работата си като оркестрант. "Приемам длъжността с чувство на тежка отговорност и дълг. Тя не е повод за особена радост, но не е и повод за смущения", каза за "Демокрация" Йордан Дафов. В четвъртък Софийска филхармония ще свири творби от Чайковски, Рахманинов и Франк под диригентството на маестро Дафов.
Комунизмът не беше осъден, затова не можем да му дадем прошка
Ивайло Знеполски е роден през 1940 в София. Завършил е философия в СУ "Св. Кл. Охридски", където сега е преподавател. Между по-известните му книги са "Умберто Еко и уханието на розата", "Катастрофата като филмова метафора", "Новата преса и преходът".
- Г-н Знеполски, вие бяхте председател на журито за присъждане на новата държавна награда за култура "Паисий Хилендарски". Как бе формиран списъкът на кандидатите за нея?
- Чрез писма в пресата и до всички творчески сдружения и организации, имащи право да извигнат свои предложения. В последна сметка трябваше да избираме сред 24 предложения. Мисля, че механизмът за издигане на тези кандидатури не е удовлетворителен за една толкова авторитетна награда. Необходима е работа тя да получи известност - една от причините за неголемия брой кандидатури е все още неизвестността й. Другата причина за малкия брой кандидати е различният тип блокаж в живота на творческите сдружения - някои от тях са нововъзникнали, в други има антагонизми. Липсват механизмът и адекватни правила за издигане на предложения, в повечето случаи те идват от тесен кръг или ръководство и не засягат членовете. Въпреки недостатъците мисля, че първоначалният списък съдържаше достатъчно достойни хора, за да се направи отговорен избор.
- От какви мотиви се ръководеше комисията при отсяването на кандидатите?
- Бяхме изправени пред казус, който досега не е стоял. Обикновено наградите се раздават по изкуства - най-добър филм, роман, стихосбирка, музикална творба. Трябваше да избираме от всички жанрове - романист, публицист, поет, музикант, фотограф, археолог, реставратор, архитект, композитор, музикален изпълнител, дори майстор на художествените занаяти. Никой досега не е решил спора между изкуствата - кое е по-важното, по-влиятелното и т.н. Следователно е трудно да се сравняват толкова различни фигури. Трябваше да се намери критерий, който, без да ощетява отделните изкуства, все пак не отговори на характера на наградата. Комисията прие, че такъв критерий би могъл да бъде присъствие и значение в публицистичния живот, надхвърлящи кръга на отделното изкуство и кръга на публиката на това изкуство и имащи всеобщ резонанс, спомагащи за прехвърлянето на мостове както от традицията към обновяването на съвременната ни култура, също така и от общоевропейското към българското пространство. Тоест да е двоен медиатор. Така трябваше постепенно да отсяваме и да стесняваме кръга. Знаете, че накрая се спряхме на шест души - писателите Вера Мутафчиева, Йордан Радичков и Георги Данаилов, цигуларя Минчо Минчев, археолога Тотю Тотев и арх. Борис Китов.
- Защо писателите доминират?
- По традиция от Възраждането културата ни е центрирана около словото, около него се е формирала идентичността ни. Нека си спомним за архитиповете на Ботев и Вазов, които са не само основоположници на литературата ни, но и в някакъв смисъл са бащи на нацията. Словото е доминанта и макар днес аудиовизията да взима силен реванш, ние установихме, че все пак в нашия контекст писателите продължават да бъдат най-популярни и влиятелни. Така, сравнявайки предложенията, с голямо съжаление трябваше да отминем някои достойни фигури. И така в баланса се открои Вера Мутафчиева като творец с много сериозен принос. Тя има и голяма активност през последните години за разлика от други, чиито постижения остават по-скоро назад във времето. Мисля обаче, че в бъдеще регламентът на наградата трябва да се конкретизира, защото, ако остане в модуса "значима личност с цялостно творчество", може да тръгне по линия на изреждане на "големите" фигури. Наградата би имала по-голям ефект, ако се насочи към поощряване на това, което се прави сега - тоест да има стимулиращ ефект. Балансът трябва да е между общо присъствие и актуален принос. При първото присъждане за нас беше важно да излъчим фигура, която да олицетвори наградата и да й придаде популярност. Мутафчиева през последните години има няколко много силни книги - белетристика, спомени, публицистика. По тези причини - общо присъствие, голяма творческа активност и специфика - ние решихме, че тя заслужава наградата. Мотивировката на журито е: "За високи художествени постижения в областта на белетристиката, мемоаристиката и публицистиката, както и за цялостното й присъствие в съвременния български духовен живот. Нейното творчество е ярък израз на вярност към културните традиции и на осъзнат стремеж за тяхното развитие и осъвременяване, на зачитане на плурализма на културните пластове в историческото ни изграждане и търсене на модуси на съществуване на източното наследство и модернизиращото европейско влияние, на социалните тежнения и на либералните ценности на съвременния българин. " Това са неща, извлечени от анализа на нейните книги - виждате каква сериозна програма.
- Нека поговорим за международната конференция в София, която вие ръководихте - "Историята пред предизвикателствата на промените и паметта", в която участваха известни европейски философи. Доколко неадекватната оценка на най-близката ни история травмира българското общество?
- Темата на тази конференция е актуална за цяла Европа, но най-много засяга нейната югоизточна част, тъй като, изглежда, съзнанията в този регион са най-обременени с памет. Дадохме си сметка, че проблемите за промяната и паметта са тясно свързани, тъй като в зависимост от това какво е нашето отношение към това, което теорията нарича "работа на паметта", до голяма степен зависи и характерът на промяната. Определени процеси в пометта могат силно да стимулират промяната и същевременно да предизвикат блокаж, да се окажат съществена пречка. Има една мисъл на Чърчил, че Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да понесат. Мисля, че по същество това е погрешна мисъл, тъй като на Балканите има прекалено много памет (за различни събития), но малко история. Историята идва тогава, когато колективната памет осмисли събитията и ги превърне в историческа памет. Тоест на Балканите има твърде много емоционална, спонтанна и неорганизирана памет, която не се е превърнала в история. Последната се състоя в извличане на определени поуки, мъдрост, трупане на опит и изграждане на традиции. Така един от изводите, които можем да направим, е, че нашето общество се нуждае от работа на паметта.
Напоследък в Западна Европа и особено във Франция много се дискутира около проект, наречен "История на сегашното време". Това не е непременно времето, в което живеем, а времето, за което има живи свидетели. Паметта има много различни носители, но много важна е паметта, която се носи от живи хора, тъй като те й придават силна емоционална окраска. Когато вече се преминава към спомена, писмените свидетелства и архива, нещата стават по-сигурни. Архивът е истинската опора на историка. Днес ние се намираме в ситуация, в която има много жива памет, много необработени спомени. Така че въпросът е как едно общество може да се справи с плурализма на своите емоционални спомени. Според историците трудно може да има консенсус на паметта, тъй като всички настояват за своите разнопосочни версии за случилото се. И така обществото се блокира. Точно тук е мястото на историка на сегашното време - неговата роля е той да опита да бъде посредник между тази разнородно насочена и обагрена памет, за да способства обществото да не попада в блокажа на паметта. Тук нещата са диалектично свързани. Същевременно се оказва, че в историята на сегашното време сериозна роля играят две други фигури. Първата е на политика, който също е играч на полето на паметта. Политици позволиха след 1989 г. да се отприщи широка вълна от спомени. Втората фигура е тази на съдията, който по някакъв начин регламентира отношението към определен тип събития и предопределя поведението на политика и на историка.
- Бихте ли коментирали това институционално измерение на блокажа - именно съдебната система, която не изпълнява функциите си и не регламентира обеществените отношения по събития от близкото минало. Много са недоволните от българското правосъдие.
- Те са недоволни от правосъдието, засягащо актуалността. Историята на съвременното време не може да се занимава с това, което става сега или преди една-две години. Тя се занимава с нещо, което е престанало да е непосредствена политика и може да се оценява. Границата е 1989 г. - т.е. промяната. Аналогични процеси протекоха в Европа. В Германия непосредствено след разгрома на Третия райх се състоя Нюрнбергският съд, имаше присъди и след тях започнаха процесите на паметта. Във Франция режимът на Виши колаборираше с нацизма и изпрати френските евреи в лагерите на смъртта. Там също имаше съд и разчистване на сметки. След това започна работа на паметта. Какво е характерно за тези страни, особено за Франция? След съда настъпва един период на амнезия и забрава. Травмите на паметта са толкова силни и антагонизмите - яростни, че те започват да блокират обществото. Затова в този период обществото се съсредоточава върху реални проблеми. Тоест най-лошото, травмата, се изважда извън скоби и обществото се съсредоточава върху реални проблеми - възстановяване от разрушенията, откриване на работни места и т.н. В логиката на този цикъл Франция започва да си спомня за Виши едва през 80-те години, а чак в 1998 направи процеса Папон, който е бил виновен за изпращането на евреи в лагерите. През цялото време дотогава той е бил на висока държавна длъжност. Което показва, че в момент, когато се усети опасност за разпадането на обществената тъкан, процесите на паметта оформят скоба, като изваждат травмите извън нея. Стига се до консенсус относно забравата. Но тази забрава не е загубване на паметта. Пол Рикьор я нарича "обратима забрава". Тя не праща престъпленията в небитието, а в забрава, която позволява в даден момент да се върнем към тях и да ги направим обект на обсъждане и да извлечем поука.
- В този ред на мисли какво се случи в България след 1989?
- У нас не се състоя фигурата на съдията, нямаше Нюрнбергски процес за предишния период. Защо стана така, е сложен въпрос. Едната от причините е, че беше минало значително време и голяма част от изпълнителите на така наречените административни убийства не бяха живи, а останалите живи за изминалите 40 години бяха заличили следите. Най-накрая причината е и в това, че промяната не беше резултат от военно сгромолясване на режима, а на договореност, на кръгла маса и консенсус, който надхвърля българските граници и е консенсус на големите международни играчи. В резултат на тази ситуация не само у нас, но и в никоя от бившите източноевропейски страни не се състоя фигурата на съдията, което безкрайно усложни ситуацията на паметта. Тъй като съдът е очистване, което дава възможност за прошка, през нея минава забравата и очистването на травмата. Хана Аренд казва: "Това, което не може да се накаже, не може и да се опрости. " Тоест човекът, който не получи възмездие, не може и да опрости. По този начин у нас се насложи едва двойна деформация. Има големи слоеве от населението, които са с различни вини, но те предпочитат да има пълна амнезия за това. От друга страна, има хора с прекалено активирана и болезнена памет, които не са в състояние да забравят нищо и не са способни нищо да опростят. Това състояние за дълъг период блокира нашето общество. Имам чувството, че сега настъпва известна умора от тези процеси и едно охлаждане на обществото. Според мен българското общество се намира на прага за временно изкарване извън скоба на травмата на паметта чрез някаква временна забрава, която е съгласие, че трябва да се справим с много важни и тежки икономически проблеми. Абсолютно съм сигурен, че след това ще има завръщане към паметта и може би чак след това ще може да се направи пълна равносметка на комунистическия период и да се осъдят неговите престъпления.
- Тази теория не е ли оправдание за моралния релативизъм, който достига до ненаказаност на комунистическите престъпления?
- Аз не натрапвам на никого ценностни критерии и предписания за действие, а описвам механизми, които са протекли преди нас в други страни и които историята очертава като цикли на паметта. Тоест би трябвало да свикваме с мисълта, че е добре да предвиждаме определени процеси в обществото, а не да ги регистрираме постфактум и да търпим последствията им.
Контрапункти
Вместо очакваните добри вести от Брюксел по въпроса за визите положителна новина в този дух дойде от Вашингтон. Посланикът на САЩ у нас Ричард Майлс обяви, че много скоро американските визи за българите ще станат валидни за няколко години, а не както досега само за три месеца, което означава край на опашките пред посолството. Освен това Вашингтон премахва таксата върху визите. Като контрапункт от Европа до момента идват потупвания по рамото и светли обещания за сакралната дата 30 ноември. От друга страна, опашките пред европосолствата у нас не намаляват, а напротив. От тях са избавени май само родните бандити и търговци на жива плът, които срещу добро заплащане получават заветната шенгенска виза почти веднага.
Кризата с инсулина приключи
СОФИЯ. Няма да позволя търговски интереси да застрашат здравето и живота на българските граждани, нито пък ще допусна изнудването им като данъкоплатци, заяви вчера минисър Илко Семерджиев по повод кризата с инсулин. Според него сключеният с "Ново Нордиск" договор за доставка на препарата се изпълнява манипулативно. Фирмата разпределяла лекарството в аптеки, които не са дали заявка за него, а оставила големите градове като София, Пловдив и Варна без необходимите количества. От договорения със здравната каса инсулин за 4 млн. лв. към 1 ноември "Ново Нордиск" не е осигурила количества за 1,1 млн. лв., като в аптечната мрежа има непродадени ампули и писалки инсулин, коментира министърът. Проверка на здравната каса и на независими специалисти доказала, че лекари изписват двойно и тройно по-големи от нужните месечни дози.
Имаме съмнение за злоупореба с монополното положение на фирмата, каза още д-р Семерджиев. Той обяви, че здравното министерсво ще поиска смяната на генералния мениджър на "Ново Нордиск" д-р Крум Касабов заради неговите действия срещу държавните и обществените интереси. Ние не идентифицираме политиката на д-р Касабов с тази на фирма, уточни д-р Семерджиев. Министърът обеща да разговаря с централата на "Ново Нордиск" за гарантиране на доставки на инсулин дори когато няма договор с касата.
"Ново Нордиск" започна вчера зареждането на аптеките с инсулин, съобщи представителят на фирмата д-р Касабов. Подписан е анекс към договора със здравната каса за 20 процента допълнителни количества. Според Крум Касабов този инсулин обаче ще стигне само за един месец и след това кризата ще се повтори. От датската фирма настояват да отпаднат квотите за инсулин и само пазарните принципи да ръководят продажбите. "Ново Нордиск" владее 75-80 процента от пазара на лекарства за диабет у нас. Това е така, защото сме в България от 30 години, обясни д-р Касабов. В същото време министър Семерджиев заяви, че ако проблемът с доставките се повтори, здравното ведомство ще сезира прокуратурата и комисията по конкуренция.
Кукленици поканиха педагози за обмен на идеи
Централният куклен театър проведе в своя салон на "Гурко" 14 среща с директори на училища, детски градини, психолози, педагози и представители на Министерството на образованието и науката, както и на управление "Просвета" към Столичната община. Изиграно бе представление на "Голият крал", последвано от разговор между педагозите и творците на тема: "На кого принадлежи театърът, за кого е нашето изкуство".
Непринудена, емоционална обмяна беляза тази самородна среща, чиято единствена цел бе как естетическият свят на нашите деца да стане по-пъстър и многостранен. Тя доказа, че и двете страни има какво да научат и какво още да сторят, за да привлекат децата към театралния салон не просто и само в името на забавлението. Участниците бяха единодушни, че изкуството предлага най-елегантния начин малчуганите да бъдат "зарибени" за повече познание, чувствителност към реалността и неизчерпаемите възможности на човешкото въображение.
Към Европа - по убеждение или за далавера?!
Точните, навременни и смислени отговори много често зависят от точните въпроси. А на доста въпроси около влизането в европейската общност не само че не сме си отговорили, но дори не сме си ги задали. Ние сякаш все още не знаем защо например приехме Закона за защита на малцинствата. Дали сме убедени в неговата целесъобразност и смисъл, или пък сме били принудени от външен натиск. Стремим се към действаща пазарна икономика, където частното производство да стигне 80 %, и затова приватизираме. А защо. Дали сме убедени, че именно пазарната икономика ще доведе до напредък и благоденствие, или пък просто тези проценти са ни поставени като домашна работа, за която ще ни пишат съответната оценка. Водим преговори, отваряме и затваряме глави по договора ни за приемане в Европа. Но познава ли обществото ни смисъла и съдържанието на тези глави. Смята ли, че те допринасят с нещо за нашето развитие, или ги приема като каприз на рояк разглезени европейски чиновници. И защо правим въобще реформата. Заради самите себе си или за да угодим на европейците. Има много такива въпроси и много такива примери. Но те се свеждат сякаш до един-единствен въпрос. Основният. Защо всъщност се стремим към Европа. Дали защото сме убедени в европейските цивилизационни ценности, или защото има далавера в цялата тая работа. Далавера, при която те ще ни дърпат, ще ни помагат, ще ни правят разни програми, ще ни изсипват купища пари и ще намират работа за нашенските безработни. Ако е така, то вече ни дадоха да разберем, че далавера няма. Има производство и търговия. Хората си гледат пазара, гледат си интересите. Явно им е по-изгодно или пък по-интересно да изхарчат няколко милиарда за космическа станция, отколкото няколко милиона за разчистването на Дунав. Загубите от югоембаргото хич не им се ще да плащат. Не желаят влакове с емигранти и затова се помайват за изваждането ни от Шенген. Големите думи и обещания покрай косовската криза частично се изпариха, когато тя донякъде се разреши. Политическият капитал не се превърна в икономически. Което значи, че ако сме възприели стремежа си към Европа като далавера, явно сме се минали. Важното е да не се минем втори път. Като се обвържем например с Ирак и неговия петрол, вместо да затваряме разни "глави" и да се пънем излишно да отговаряме на чиновнически хрумвания и капризи.
Ако ли пък правим реформи заради самите себе си, ако възприемаме европейските правила и ценности, защото те са станали наше вътрешно убеждение, то непостоянството и извъртанията на европейските чиновници и политици могат само да ни смутят, но не и да ни отклонят от пътя. В този смисъл нито шенгенските ограничения, нито участието ни в Пакта за стабилност могат да имат толкова съдбоносно значение, колкото им се придава. Пределно ясно е, че ако България беше икономически развита страна и жизненото ни равнище можеше да се сравни с това на европейците, то шенгенската бариера щеше да падне, независимо дали сме изпълнили някакви митнически или административни изисквания. Макар че между визовия режим, икономическия напредък и степента на емиграция не съществуват онези формални връзки, за които напоследък стана модерно се говори. Нужното икономическо развитие обаче би могло да се постигне за седем, десет и дори за повече години. Въпросът е дали и доколко европейците са склонни да харчат парите си, за да ни помогнат по някакъв начин през този период. Това е същностният въпрос. Останалото са повече или по-малко формални взаимозависимости. Изглежда, европейците са склонни да помагат, но само донякъде. В такъв случай не е чак толкова стряскащо, ако и България ограничи само донякъде участието си в някои балканско-европейски инициативи. Защото между шенгенските ограничения и участието ни в Пакта за стабилност наистина няма формална връзка. Но пък има същностна. Няма формална връзка и между поканата за влизане в Европа и косовската криза. Но пък има същностна. Няма никаква формална връзка между страха на европейците, че ще срещнат конкуренцията на българите на трудовия пазар, и решението на вътрешните и правосъдните министри за визовите ограничения. Но пък има същностна. Разбираемо е желанието на някои политически и административни европейски кръгове да заменят същностните връзки с формални. Това не значи, че и ние трябва да постъпваме така при обсъждането на същностни за България проблеми. И е много жалко, че някои партии като ДПС побързаха да излязат с формални политически декларации по повод Пакта за стабилност. Така същностните проблеми нито могат да се обсъждат, нито пък да се разрешат. А основното все пак си остава пътят към Европа. И въпросът дали си струва да го зарежем само защото европейците не са склонни да ни помагат толкова, колкото ни се иска. С него отново се връщаме към основното. Какво е за нас Европа - далавера или убеждение.
Лекари ще купуват "Пежо" с отстъпка
СОФИЯ. Семейните лекари ще се возят в "Пежо 206", съобщи вчера д-р Андрей Кехайов, зам.-шеф на БЛС. Съсловната организация на медиците е договорила с представителите на френския завод да доставят коли за докторите с 10 процента отстъпка от цената и лизинг за 3,5 години. Около18 хил. марки струва на пазара този модел пежо. При първоначална вноска от 5 млн. марки лекарите ще трябва да изплащат месечно около 250 лв., изчислиха доктори. БЛС води разговори и с "Прософт" за компютри на изключително ниски цени, каза още д-р Кехайов. С 50 процента отстъпка се предлагат и гинекологични столове.
Лондон сондира позицията ни за Югославия
СОФИЯ. Обстановката на Балканите и в СРЮгославия след Милошевич обсъдиха вчера президентът Петър Стоянов и постоянният зам. държавен секретар на Форин офис и ръководител на дипломатическата служба сър Джон Кер.
Не мисля, че Русия може да играе централна роля на Балканите, нито че има намерение да го прави, отговори на журналистически въпрос английският дипломат. Той подчерта, че трябва да се помогне на новия сръбски президент Воислав Кощуница, но не бива да се проявява прекален ентусиазъм, защото Белград трябва да предприеме редица стъпки и не вижда признаци Русия да ги спира. Позицията на България е изключително важна, българската гледна точка и разбиране за проблемите са много по-задълбочени, подчерта сър Кер.
Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента
ГЕН. ЛЮБЕН ГОЦЕВ (зам. вътрешен министър): Уважаеми другарки и другари, давам си сметка, че се изказвам за първи път на колегиум на МВР, и прощавайте, ако някъде в нещо сбъркам. Първо, до този момент сме изразходвали 100 работни часа да обсъждаме проблемите, свързани с нашата работа. Според мен това е един исторически колегиум на МВР, около 12 работни дни, грубо казано, изразходвахме до този момент. Той може да не е исторически, но ние с вас носим пред партията до 15 т.м. отговорност за това, което ще решим тази вечер. Аз се питам и към всички го поставям този въпрос: можем ли ние на 14 извънреден конгрес в програмата на БКП да предложим нещо, което да влезе в историята на нашата партия, свързано с националната сигурност на НРБ? И ако можем, какво можем да направим още тази вечер? Реорганизация, структури, нови подходи, ново политическо мислене? Тук се изказаха ценни мисли, дайте да работим конкретно и делово. Всичко сигурно не е идеално. Може да се отработи, да се прецизира, ние нямаме време да губим, ние изоставаме минимум с 10 часа след опозицията. Информацията, която е на нашите бюра от всички средства, е минимум с 10 часа, след тях сме. Всички не спим и всички се вълнуваме, и нека да направим още тази вечер нещо, да влезем скромно, така да се каже, в историята на БКП, да спасим тази партия. Ние имаме три задачи: да оцелее партията като цяло, да не се разцепи на пет крила, да спечелим изборите поне с 50 плюс 1, т.е. след шест месеца да сме все още на власт. Аз се боя от това, което четем ежедневно. Много ми се иска да излезем с конкретно предложение тази вечер. Да не продължаваме да дискутираме теории, да се занимаваме с емоции. Нямаме право да продължаваме тази форма на разговори. Другарю Семерджиев, дайте да видим съвсем конкретно какво трябва да се направи. Утре сутринта трябва да сме готови да влезем с конкретно предложение в политбюро. На 15. I. влиза чл. 1, ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това! И тогава няма да може др. Петър Младенов да извика др. Семерджиев и да му каже: вземи този и този на разработка. Дайте си ясна оценка. Ние ще служим на ПБ, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия. Ето нашите работници не искат да четат писмата, връщат ги обратно, докладваха ми, че 10 работници искат да напуснат Втори отдел. Да не говоря за другите неща, които стоят в Шесто, хората стоят на тръни и не знаят къде ще отидат и какво ще правят. Ние сме хората, които ще решим съдбата на това ведомство. МВР ако трябва да го ликвидираме, ако трябва да направим две нови служби, наравно с Шесто и на УБО трябва да му търсим бъдеще. Утре ще чуете съвсем нови неща, които България не е очаквала. Времето ни пришпорва и трябва да действаме тази нощ. Утре ще бъде късно.
Ат. СЕМЕРДЖИЕВ: Колегиумът на МВР приема по принцип разработката, направена и внесена за обсъждане. До 20 т.м. да се конкретизират структурите и предложи щат за утвърждаване. Не по-късно от 25.I.1990 да се извърши разстановка на кадрите и отдадат заповеди. Давам си сметка, че срокът е много малък, но в тази концепция ние трябва да дадем отговор на много въпроси, които занимават българската общественост, по които тя иска, тя чака отговор. Ако ние не дадем отговор, ще се засилват атаките срещу нас, ще се усложнят, при това рязко, условията за изпълнение на задачите. Не искам да давам отговор на някои от въпросите, които бяха повдигнати, но има някои с принципно значение и от съвместната работа, която тези дни имах с ръководния състав с др. Гоцев, Стоянов, Емилов, Аначков, Савов, мога да изразя общо мнение - контактите с т.нар. неформални движения, организации, сдружения трябва да се разширяват, да се задълбочават, даже за да знаем какви цели преследват, какви замисли имат, как те се отнасят към нас и за да ги обезоръжаваме отчасти, докато това е възможно, да събираме по най-коректните пътища и известна информация.
Обръщам внимание, че ще трябва да се отива на решително съкращаване и на структури в рамките на контраразузнавателното направление и на личния състав, дори и затова, че на нас ще ни бъдат силно намалени бюджетните средства. Очертава се те най-малко с 30 млн. да бъдат съкратени в сравнение със сумата, която сме заявили. А това е главно фонд "Работна заплата". Очевидно по-големи съкращения ще трябва да станат в териториалните органи, но безусловно такива съкращения трябва да бъдат извършени и в този обединен контраразузнавателен орган, който се предлага. Не остава и не може да остане нищо скрито, разбирате ли. Ще ни атакуват непрекъснато да съобщим числения състав на МВР. Заявил съм го и мога да го кажа, страшно голям е съставът на МВР, даже спрямо МНО е голям. Ние вече ще бъдем принудени, ако не на тази сесия, на следващата, на първата сесия на новия парламент ще бъдем принудени да отидем да съобщаваме състава и ще предизвикаме голямо недоволство сред широките маси. Това трябва да се осъзнае. Подкрепям предложението да се създаде една комисия, която да даде политическа оценка на някои явления в МВР. Няма защо да почваме от Девети септември, можем да се ограничим с един по-близък период, и когато тя приключи своята работа, резултатите ще бъдат оповестени. Длъжни сме да го напарвим това. Има ли съгласие? Има.
Ние казахме, стана дума, че ние ще трябва да огледаме деформациите, нарушенията, несправедливите действия по отношение на отделни кадри. Тук бе повдигнат въпросът за отнемането на звания, награди. И това трябва да го направим и трябва да го направим час по-скоро. Как гледате на това? Да го огласим? Няма да кажем на кого отнемаме, а по принцип, че се отнемат звания, награди, дадени за осъдени от днешния ден действия. Става дума за ордени. Смущава ли ви това предложение?
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ (началник на ПГУ): Обществеността, др. Семерджиев, не знае, че служители на МВР са получавали специални награди, свързани с възродителния процес, и сега отново ще запалим страстите.
СЕМЕРДЖИЕВ: Приемам вашите съображения. Вече нашата общественост знае, че Георги Танев има звание "Герой", няма значение къде го е получил. Дайте да вземем едно закрито решение: да препоръчаме на другарите, които са получили правителствени награди във връзка с т.нар. възродителен процес, изхождайки от преоценката на смисъла на този процес, имайки предвид вредата, която той нанесе на нашата страна, тези другари да се откажат от тези награди. Когато стане дума някъде, да имаме морал да кажем. Другари, на един наш работник е направено предложение от неформална организация, която обаче се придържа към една доста позитивна платформа, да участва в нейното ръководство. Той се е обърнал към др. Гоцев, а не към др. Аначков. В началото на колегиума стана въпрос за нашето отношение и евентуално за нашето участие или участие на оперативни работници в тези независими движения, организации и обществени сили. Трябва да изработим линии. Мисля, че в условията, когато ще трябва да изключим използването на неконституционни, незаконни средства, методи на работа, влизането на наши работници в тези структури е целесъобразно, особено когато става дума за организации, които заемат конструктивна позиция. Това е движение за социалистическо възраждане "Единство".
(Със съкращения)
От партийната кариера до преуспяващия бизнес
О. з. генерал Любен Гоцев безспорно е една от най-интересните фигури в БСП, която винаги е предпочитала да стои зад кулисите. Смяната на Живков го заварва на поста зам.-министър на външните работи. Офицер от Първо главно управление на ДС, той работи под дипломатическо прикритие в българското представителство в ООН, а кариерата му е свързана с МВнР. За един ден той е едновременно зам. външен и зам. вътрешен министър, когато политбюро решава в края на декември да го прати подкрепление на Атанас Семерджиев в МВР. След извършване на масираните съкращения в МВР през март той напуска поста първи зам.вътрешен министър и оглавява предизборния щаб на преименувана БСП. След победата на изборите юни 1990 става министър на външните работи във второто правителство на Луканов. Депутат във ВНС.
В бизнеса навлиза като консултант на няколко западни фирми, а после започва собствен бизнес. В "Първа източноевропейска петролна компания" негов сътрудник е шефът на бившето Четвърто управление на ДС (икономическо) Красимир Саманджиев, началник на ОУ МВР - Ловеч до 10. ХI.1989, който през 1990 поема за кратко контраразузнаването, обединено в Национална служба за защита на конституцията. Във фирмата "Б-7" Гоцев е в бизнесотношения с покойния Петър Младенов и придобилата скандална слава зам.-шефка на митниците Елка Владова. Генералът, който от скромност твърди, че разбирал повече от хора и разузнаване, отколкото от бизнес бе ключова фигура в Международна ортодоксална банка "Св. Никола". Преди две години той бе консултант на "Юкос петролиум", която държеше 60% в МОБ. След скандалите около банката Гоцев я напусна. Петролът и "Юкос" е връзката с руския бизнес и изгонения това лято от България Денис Ершов. В началото на 2000 г. "Юкос" бе пререгистрирана в "Нафтекс петролиум България", чийто собственик от руска страна е Ершов. "Нафтекс" пък владее най-големия дистрибутор на горива у нас "Петрол".
Л. Гоцев не е преставал да поддържа връзки с бившите си колеги от Първо главно управление на ДС. Той е основен спонсор на създадената през април 1995 Асоциация на разузнавачите от запаса, чийто шеф е последният началник на ПГУ о.з. ген. Владимир Тодоров.
След няколко поредни скандала през последните две години о.з. генералът излезе от повечето фирми, в които името му присъстваше. Към днешна дата Гоцев има участие във "Филимко", "Чап холдинг" АД, "Консулт 95", "Чаплайн филм", "Б-7", "Парам и Ко", "С.Б. Р." и "Сат дейта", като спектърът на дейност на изброените фирми е широк - от консултантска и рекламна дейност през маркетинг до бизнес с недвижими имоти и търговия с аудио-визуална техника. Освен бизнесимперията бившият член на ЦК на БКП не е загубил и политически апетит. Гоцев бе един от създателите на т.нар. генералско движение в БСП, заедно с кадъра на ПГУ о.з. ген. Бригадир Аспарухов и о.з. полк. от Шесто Димитър Иванов.
Малки детайли срещу голяма провокация
От известно време в огромна част от нашите медии витае митът за "злосторния министър Симеонов". Целта на тази еднопосочна нагласа е да се внуши, че понятието "управляващ" в момента у нас е мръсна дума и че "четвъртата власт" с дебели мускули може да свали един министър.
То не бяха писания, лични закани, пресконференции, декларации и ултиматуми на главни редактори срещу правосъдния министър. А напоследък сме свидетели и на своеобразен колоритен епизод, в който е въвлечен и потърпевш фоторепортер.
Като бивш фоторепортер, работил непрекъснато 28 години във в. "Труд", чувствам задължението да взема отношение по горния въпрос.
В момента, когато фоторепортерът прави своите зигзаги, министърът не извършва никаква публична дейност. Той не е в публично пространство, а води личен, частен разговор със свой колега. Следователно не може да бъде фотографиран без разрешение.
Какво ли би направила главната редакторка на в. "Сега", ако аз се втурна към нея с насочен фотоапарат и започна да правя пируети ту пред нея, ту зад нея, от едната и от другата страна, просто под носа й. Най-малкото ще ми каже, че това е нарушение на конституцията.
И още една малка подробност: "пострадалият обектив", който ни показа телевизията в предаването "Панорама", беше от система "Варио". С него, грубо казано, даден обект може да се снима и от близко, и от далечно разстояние (без смяна на обективи и загуба на време). Защо фоторепортерът не е предпочел втората възможност?
Накрая нека ми бъде позволено да припомня една прекрасна насока, утвърждаваща се в развитието на фотожурналистиката - истинско удоволствие изпитва фоторепортерът, когато успее "да открадне" някой ценен момент от движението на публична личност или от дадено събитие по най-лекия начин - безманиерно, тихо, почти незабележимо.
В живота има много начини да изразим недоволството си от даден управник. Един от тях е да вършим работата си възпитано и съвестно.
Метростанция "Сердика" с два нови изхода от утре
СОФИЯ. Стефан Софиянски и Антоан Николов ще открият прясно ремонтирания подлез между ЦУМ и хотел "Шератон" утре. Подлезът е свързан с новата метростанция "Сердика". Ремонтът, направен от общинска фирма "Егида", излезе 550 хил. лв. Сменени бяха изолациите, мраморните плочи, лампите. В подлеза са монтирани 4 охранителни камери. Още преговаряме с художниците от подлеза, каза пресаташето на "Егида" Росен Николоски. Хората, които преди ремонта опъваха сергиите си на възловото място, се оплакаха миналата седмица, че сега им искат много високи такси. До края на ноември "Егида" ще пусне още 5 обновени подлеза по бул. "Цариградско шосе", както и съоръжението между бул. "В. Левски" и ул. "Раковски". Това е втората група ремонтирани подлези. Първата партида включваше 18 съоръжения под земята. Подлезите в София са общо 80.
