БАТА: Застраховките няма да ни компенсират ДДС
СОФИЯ. Евентуалното разрешение туроператорите да продават медицински застраховки без изискване за лицензиране не може да се разглежда като компенсация за сериозните финансови загуби, които посредниците в туризма ще понесат, ако услугите им бъдат обложени с ДДС. Това заявиха вчера от Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА).
Преди седмица председателят на парламентарната Бюджетна комисия Христо Христов съобщи за "Демокрация", че ще предложи промени в Закона за застраховането, с които да се даде право на туроператорите да работят като застрахователни агенти. В този случай те няма да плащат такса за лицензиране. Всеки агент обаче може да продава застраховките само на една компания. Застрахователните брокери могат да предлагат продуктите на всички застрахователи, но за това плащат 5000 лв. такса за лицензиране.
ДП предлага повече политици в кабинета
СОФИЯ. Демократическата партия ще бъде максимално конструктивна, ако премиерът Иван Костов предложи промени в кабинета. Това реши вчера Централното бюро на партията. Само министър-председателят обаче може да предложи такъв ход, каза лидерът Александър Праматарски. По принцип ДП е на мнение, че преди изборите е добре в кабинета да има повече политически лица. Праматарски намирал за нормална идеята на Борислав Китов от БЗНС-НС за вицепремиерско място за Народен съюз и за разширяване на правителството. ДП застана зад изявлението на Владимир Джаферов, че един кабинет с повече политически лица би свършил по-добра работа. Беше редно Народен съюз да си има вицепремиер още при предишната промяна, смята и Анастасия Мозер, лидер на БЗНС-НС.
ДП настоя за подписване на споразумение на Народен съюз и СДС най-късно до края на януари.
МОН против зимна ваканция от 40 дни
СОФИЯ. Предложение да бъде удължена зимната ваканция на учениците от началния и средния курс не е постъпило в Министерството на образованието и науката, каза министърът на просветата Димитър Димитров вчера. Подобна идея в МОН е била обсъдена, за да се спести гориво, но не в толкова дълъг срок. Опасенията на министър Димитров са, че ваканция от месец и десет дни, близка по продължителност до лятната, ще наруши учебния процес. На децата ще им трябват поне 15-16 дни, за да се адаптират отново към учебните занятия, обясни министър Димитров. Според него въпросът трябва да се обсъди с финансовото министерство.
Анализът на меда е скъп за дребния производител
В последните три години българското пчеларство, даващо възможност на повече от 45 хил. производители да преживеят и да понесат нелеките последици от закъснелите реформи, е подложено на непрекъснати удари. Най-тежкият е съгласуваното изнудване от страна на фирмите, изнасящи мед в чужбина. Те изкупуват продукта на стойност, равна на себестойността му, без да бъде включен трудът на пчеларя. Това стана причина за намаляването на броя на пчелните семейства от 700 хиляди на 450 хиляди.
Вторият удар дойде наскоро със седемкратното повишение на цените за анализ на меда. Досега по БДС той струваше 8.10 лв. Днес цената му е 50.76 лв. Ако производителят донесе още един сорт, той трябва да плати двойно. Като се добавят парите за маса на пазара, пътя до града и др. подобни, оказва се, че е по-добре да не се произвежда този продукт. Когато се прави анализ на мед за износ, той е за големи партиди и тогава цената му от 91.82 лв. е приемлива. Но за вътрешния пазар, за дребния производител, това е убийствено.
Архангеловден
Докато по вестниците се политиканства дали вероучението трябва да влезе в българското училище, младият свят се връща към вярата, която бе загубил. И слава Богу! И тъй като Архангеловден е един от големите есенни Госпїдни празници, най-много българи се молеха пред иконата на Архангел Михаил. На този ден се освети и знамето на Българската полиция, и много именици празнуваха, и в София бяха отбелязани рекордно високи температури за последните сто години. Единствено на децата нищо не правеше впечатление, защото те като Божии създания знаеха, че Всевишния се грижи за тях и бяха искрени във всичко. А възрастните им завиждаме и завиждаме... Банка разкри тайни на клиентите си
ЦЮРИХ. Технически проблем във втората по големина швейцарска банка Креди Сюис разкри на масовата публика в Интернет банковите сметки на голям брой свои клиенти, сред които и звезди от ранга на британския актьор Роджър Мур, швейцарския шоумен Ди Джей Бобо и германския попидол Удо Юргенс, писа в. "Суис Блик". В продължение на седмица банков сайт показвал номерата на сметките, частните адреси и детайли около поне 675 парични трансфера, извършени от звездите.
Банката потвърди информацията на вестника и допълни, че е затворила страницата с назнайно как появилата се информация. Говорител на Креди Сюис посочи, че се води разследване как и защо поверителната информация е станала достъпна за масовата аудитория.
Според "Блик" проблемът възникнал, след като швейцарска агенция, координираща плащанията на една кралска фамилия, изпратила поверителни данни до Креди Сюис, за да провери как действа трансферната й система, но напълно неочаквано цифрите се появили в интернет сайта на банката.
"Това е абсолютен скандал", е заявил пред "Блик" Удо Юргенс и е поставил под въпрос сигурността на институцията като цяло. Швейцарският певец Поло Хофер пък посочил, че станалото го подлудило и той се готви да закрие сметките си в Креди Сюис.
Би Ти Ви пуска новини от 18 ноември
СОФИЯ. Осемнайсетчасова програма започва да излъчва Би Ти Ви на 18 ноември, съобщи вчера директорката Светлана Василева. Двете емисии новини - в 19.30 и в 22.00, през делничните дни ще водят Ани Салич и Александър Пелев, а в събота и неделя - Гена Трайкова и Венелин Петков. Половинчасовата обедна емисия от понеделник до петък е поверена на Виктор Ангелоев, а след старта на сутрешния блок на 4 декември зрителите ще научават важните информации в ранните часове от Петър Томов.
Публицистичното предаване на медията "В десетката с Иво Инджев" започва на 19 ноември в 10.00. Две седмици по-късно Би Ти Ви ще пусне още една коментарна емисия, която засега се пази в тайна. Вътрешните продукции на телевизията включват и съботното тийнейджърско шоу "Споко", както и културното "Пї иначе". Музиката е в ръцете на Васил Върбанов. В 18-те часа програма са предвидени също: предаване за автомобили, здравен магазин, "Смешни животни", женско токшоу, 10-минутна рубрика за домакинята "Пепеляшка", детска интерактивна игра "Браво". А "Сръчно" е специално за мъжете, които не знаят как да се справят с проблемите в дома, гаража, двора и т.н. Седмичното икономическо предаване на Би Ти Ви тръгва на 24 ноември с водещ Ирина Алексиева.
Българите в Либия ще могат да пишат писма
СОФИЯ. Либийското бюро за народен иск е съгласно по принцип шестимата български медици, обвинени по СПИН-скандала, да изпращат писма до България, стана ясно вчера. Консулът ни Емил Манолов и аташето Борис Борисов научили това в бюрото, където имали срещи. Полк. Мансур от бюрото помолил дипломатите ни да осигуряват превод на арабски език на писмата, които обвиняемите получават, за да се ускори предаването им.
Владимир Шейтанов и колегата му Маалул трябва да се явят в Бюрото за народен иск, за да се определи датата за свиждането им с шестимата българи, било съобщено на нашите дипломати.
България отбеляза Деня на младежта
СОФИЯ. За първи път в България се отбеляза Международния ден на младежта на Европа. На конференцията, организирана от Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) в НДК, се събраха младежки организации от целия политически спектър. Получи се много интересна дискусия за принципите и перспективите на младежката политика на национално и на областно и общинско ниво, обясни лидерът на МСДС Велислав Величков. Била направена констатация, че въпреки приемането на специална декларация в подкрепа на принципите на Европейската харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите преди година и 3 месеца все още само 12 общини от 262 са приели тази декларация, а още по-малко имат програми за нейното приложение. В голяма част от общините нямало младежки представителства, нито специализирани комисии по младежта. Това е нашето притеснение и от името на Политическия консултативен съвет "Център дясно" сме приготвили едно отворено писмо до кметовете, председателите на общинските съвети и Националното сдружение на общините, в което питаме защо след като НС се е ангажирал с тази харта, общините реално не са, каза Величков. Той е предложил да се създаде единно информационно звено в ДАМС, в което да се събират всички предложения, младежки програми, по които работят отделните ведомства.
Български летопис
10 ноември 1833 - роден в Шумен Добри Войников. Ученик на Сава Филаретов и Сава Доброплодни. В 1855 заминава за Цариград, където учи във френския колеж "Бебек". Като учител в родния си град въвежда за пръв път такива дисциплини като българска граматика, българска история, словесност, музика. Нотира български народни песни и създава първия училищен оркестър у нас. Полага основите на българския театър и написва историческите драми "Стоян войвода" и "Райна Княгиня". Като учител и възпитател на сираците от Руско-турската война 1877-1878 Добри Войников умира от тифусна епидемия в Лясковския манастир.
10 ноември 1907 - загива край с. Лъджакьой, Дедеагачко, в сражение с турската войска Лазар Маджаров, деец на македоно-одринското революционно движение. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, учителства в с. Жеравна, Сливенско, и в с. Рила, главен учител в българското училище в Лозенград. Съпровожда Гоце Делчев при обиколката му из Лозенградско и Бунархисарско през 1900. На конгреса на Петрова нива е избран за член на Главното ръководно боево тяло.
10 ноември 1989 - пленум на ЦК на БКП. Под натиска на горбачовистите Тодор Живков подава оставка. Осъществен е вътрешнопартиен преврат с надеждата комунистическата партия да запази властта си. За нов генерален секретар е избран Петър Младенов, който ще остане в историята с фразата "По-добре е танковете да дойдат", изречена на 14 декември 1989.
Верижна реДакция
В незапомнените горещници през ноември из София се появиха и първите "лястовици" на изборната истерия. Това са плакатите на движение "Гергьовден". На тях има и знаме, и сарказъм, и свещи, и... естествено, торта с циничен подтекст. Бързат момчетата, а и времето ги кара да са ранозрейки. Естествено и изданията се готвят за епичните баталии. От ден на ден "Дума" се лъска, оцветява се и докарва вода от девет дерета (и от притурка "Булевард") само и само да се хареса. Ама кому? Сигурно на тези, които ще почерпи с безплатни кебапчета на 11 ноември. Ден, обявен за "национален протест". На топло всеки може да протестира и даже да отпечатва интервю с лидера на Евродесницата - Ангел Георгиев, който простичко обяснява своите политически стремления с цитат: "Аз все пак опитах. " Нашето мнение е: скромно, но вярно. И за опит се плаща, Ачо!
Главната редактриса на "Сега" г-жа Димитрана Александрова също е подвластна на колизиите в климата. Иначе не можем да си обясним арогантния й тон под заглавието: "Трето и последно: Костов, уволни Теодосий! " Самочувствието е много хубаво нещо, но когато е подплатено с добронамерен професионализъм. В "Труд" тя е по-блага: "Грешка беше, че отидохме при Теодосий Симеонов".. И още едно интервю в същото издание е любопитно, това на Осман Октай, в което той казва: "- Притеснен ли сте? - (пауза) Малко да. Миналата седмица имах разговор с г-н Доган и той ми каза, че съм напреднал твърде много като политическо острие. " Е, има от какво да е притеснен. Ос. Ок. Доган забавя, но не забравя... В "24 часа": "Гарелов: филмът на Дачков манипулира. Дават как интервюирам депутата Коста Андреев през 1989 г. и накрая и двамата се смеем. По това време обаче Андреев минаваше за перестройчик. Няма какво да коментирам мотивите за тази манипулация. " И ние не коментираме, но гледахме филма, а в него откровеният смях си присъстваше отвсякъде. И едва ли тук е мястото на максимата, че човек, смеейки се, се прощава с миналото?
Визии за носталгия по родината
Моето творческо пристрастие към изкуството на прокудени българи и на техни потомци ме доведе на деветата самостоятелна (и първа в България) изложба на бесарабския българин Димитър Димитров Еребакан. Художествената галерия към клуба на СДС - "Оборище", София, и друг път е предоставяла пространството си за изложби от бесарабски българи, както и от Западните покрайнини.
Всяко платно, всеки натюрморт, изразяващ по холандски маниер скрития живот на предметите и тяхната връзка с човека, всеки изпълнен със сложната игра на рефлекси и сенки на земята пейзаж, всяка от тънко нюансираните в лъчезарен колорит ню-картини - от Димитър Еребакан, е пропита от доброта и човечност, от красотата не на измисления, а на реалния свят, в който ни е съдено да живеем.
Роден през 1946 г. в гр. Болград, завършил Молдовския художествен университет, вече през 1970 г. Димитър Еребакан основава за своите сънародници първото художествено училище в Молдова, което сега носи неговото име и е последвано от ново училище за изкуство, създадено от родолюбивия българин. Най-трайният стимул в работата му са постоянните пътувания, последвани от дълги месеци и години самота за самоусъвършенстване, за виртуозно овладяване на маслената живопис, гваш, акварел, молив, перо... За да достигне известността на един от малкото български художници в Бесарабия и да разшири работата си до възможност да поддържа морално и материално три къщи в Украйна и в България. С девиза "Ако си нещо, трябва да си първи в него" и с постоянната мисъл "всичко да е наред" Еребакан успява да избегне мизерния начин на живот, който според него водят сега 90 процента от художниците в Украйна.
Исках да разбера защо Димитър Еребакан предпочита да живее в Бесарабия. Отговори ми се деликатно, че той не е запознат с условията на работа и пазар на изкуството в България, но със сегашната изложба в София възнамерява да стори завръщането си в България реалност. Но след като чух за преживяното от Димитър Еребакан в митницата в Дуранкулак, където са му задържали 18 носени от него за софийската изложба пейзажи, натюрморти, портрети... разбрах, че нямам никакво право да провокирам у пострадалия художник национални илюзии... Очарован от поетичното изкуство на потомствения българин и разочарован от бюрократичните действия на моите сънародници, сега се питам не е ли светотатство да се отнасяме с грубо предизвикателство към сакралното народностно усещане, оцеляло векове наред в кръвта и духа на потомците на низвергнати в жестоки времена за родината българи!
А Димитър Димитров нека Бог дари с дълъг живот, за да продължава да ни очарова с красотата на своето реалистично и обвеяно с романтични чувства изкуство!
Г-жо Александрова, защитете и мен?
На 26. I. т.г. преглеждах в. "Труд" и видях заглавие "Компоти "Сега". Помислих си, че е кулинарна рецепта и се зачетох. Оказа се, че е реплика на мой съименник за нещо, публикувано във в. "Сега", където му вменявали авторството на моята наскоро излязла книга. Не беше трудно да се досетя, че публикацията би трябвало да е от понеделник (24.I.2000 г.). Моите опасения, че няма да намеря брой на вестник, издаден преди два дни, се оказаха напразни и аз си го купих. В рубриката "И те са хора", под заглавие "Журналист вкара двама сина в Харвард", прочетох, че моят съименник е публикувал книга "Как "вкарах" синовете си в Харвард". Там пишеше още, че в тази книга "... сред многото плява има и доза полезна информация. Която, в общи линии, можете да прочетете в Интернет". Всичко това свидетелстваше, че журналистът не само не си е направил труда да отвори книгата, но даже не е погледнал по-внимателно корицата.
Моите въпроси към г-жа Александрова:
- Защо не видяхте, че в заглавието няма думата "вкарах", а там е "вредих"? Няма ли при вас някой, който да прави разлика между тези две думи? Не ви ли се струва, че така се подменя основно смисълът на заглавието, а и на цялата книга?
- Защо не погледнахте първия лист на книгата, където от подзаглавието "Кой съм аз? " щяхте да разберете, че не съм първи зам. главен редактор на в. "Труд"?
- Как направихте своята рецензийка, без да сте отваряли книгата?
- Как установихте коя е полезната информация в книгата, без да сте я прочели? Как разбрахте, че тази информация я има в Интернет, подбрана по същите критерии, както е в книгата?
Разбрах, че в броя от сряда (26.I.2000 г.) на същия вестник има още нещо за моята книга. Купих си и него. Там, в рубриката "Скицник", със заглавие "Николай Стефанов", прочетох още доста странни неща.
Заглавието на книгата пак беше сгрешено - думата "вредих" не беше в кавички. Признават си, че "набързо" са обявили моя съименник за автор на книгата. Причината била в името му, в това, че работел във в. "Труд", а и книгата е издадена от КК "Труд". За мен пишеше "Всъщност авторът е обикновен инженер и кандидат на техническите науки от Стара Загора и с пълно право се гордее със синовете си."
Въпросите ми към г-жа Александрова са:
- Не знаете ли, че думата "вредих", когато е в кавички, има съвсем, ама съвсем друг смисъл от същата дума, но без кавички?
- Защо "набързо" сте обявили съименника ми за автор? Кога успяхте в тази бързина да прочетете книгата, та събрахте рецензийка?
- Не знаете ли, че КК "Труд" не е издател на в. "Труд"? Или като мернете името Николай Стефанов и след това "Труд" и...бой, бой?
- Наричате книгата ми "книжле", защото е малка по обем, нали? Знаете ли, че не е достатъчно един вестник да е дебел, за да му викат хората "вестник"?
- Има ли страна в света, в която обикновените инженери да са кандидати на науките и старши научни сътрудници (за ст.н.с. го пише на първия лист, но вие пак не сте го прочели)?
- Само обикновените инженери ли имат право да се гордеят с децата си? Първите зам.главни редактори нямат ли това право?
За да се ориентирам в тази нелогична история, направих следните разходи:
2 бр. на в. "Сега" Х 0.40 лв. = 0.80лв. консумативи за компютър = 0.20 лв. Всичко: 1.00 лв. Ще предявя иск към в. "Сега" за тези пари.
Г-жо Александрова, достойна за възхищение е хипер активността, с която защитавате човешките права на вашия фотожурналист, нищо, че българският народ не можа да чуе ясно какво беше казано в Боровец.
Но защо не ме защитихте от собствените си журналисти тогава, когато те пишеха тези неща за моята книга, и защо не ги накарахте да ми се извинят?
Аз също съм човек, нищо че съм "обикновен" инженер!
Градината пред НДК е лице на града
Живеем в центъра на София и всеки ден минаваме през градинката на НДК. И ни е мъчно. Видели ли сте в какво плачевно състояние се намира големият паметник. Падат плочите и буквите му, основата му е обрасла с трева, "годините" отдавна изчезнаха и са сигурно претопени вече. А всеки ден минават през тази градина чуждестранни делегации. С какво ли впечатление остават?! Бездомни кучета замърсяват парка. Дори плъхове се разхождат по алеите редом с бебешките колички. Седнете на някоя пейка и ще се уверите в това. А има начин за изтребването им - ако е необходимо, можем да съберем средства от съкварталците.
Двама еврокомисари ще лобират срещу визите
БРЮКСЕЛ. Проблемът за визите е не само на правосъдието и вътрешните работи, това е въпрос, политически свързан с разширяването. Това заявил комисарят по въпросите на правосъдието и вътрешните работи Антонио Виторино на българския външен министър Надежда Михайлова вчера в Брюксел. Повече от час и половина продължил разговора й с г-н Виторино и с комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, които са дали изключително силна подкрепа за България по въпроса с визите и са се ангажирали да защитават българската позиция на различни нива в ЕС преди заседанието на 30 ноември. Министър Михайлова е подчертала, че правилното решение е не само излизането ни от негативния списък, а безвизово пътуване.
ЕК ще настоява решението да се вземе тази година и България не само да бъде извадена от негативния списък, но и визовите ограничения наистина да отпаднат, заявил още Ферхойген пред министър Михайлова. Той подчертал, че основание за предложението на ЕК визите за България да отпаднат веднага е оценката на Еврокомисията, че страната ни е изпълнила абсолютно всички изисквания на шенгенската система.
ЕК не споделя мнението на Съвета на министрите, че има проблеми с България, това не отговаря на нашето предложение, което продължава да е актуално, каза още Ферхойген. Двамата комисари имали впечатления, че в Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи съществуват разногласия по въпроса за индивидуален подход към отделните страни и обещаха съдействие в тази насока.
Също в Брюксел вчера политическото бюро на Европейската народна партия "горещо препоръча" с резолюция Съветът на министрите не само да включи България в т.нар. бял списък, но най-вече да вдигне визовите ограничения за български граждани, както вече става с почти всички преговарящи страни. На заседанието присъстваха зам.-председателят на ЕНП Надежда Михайлова и зам.-председателят на СДС Димитър Абаджиев.
Въпросът за осигуряване на безвизово пътуване за българските граждани е свързан с геополитическото бъдеще на страната ни,очакваме адекватно политическо решение от ЕС. Това заяви външният министър Надежда Михайлова пред Хавиер Солана, върховен представител на общата външна политика на ЕС във външните отношения и сигурността, в сряда вечерта.
Не трябва да се допусне Пактът за стабилност да промени прекия път на страните - кандидатки от Югоизточна Европа, към членство в ЕС. Това е заявил зам.-външният министър Марин Райков пред 107-ата сесия на Съвета на министрите на Съвета на Европа в Страсбург.
54 % от германците от източните федерални провинции одобряват скорошното приемане на България в ЕС, сочи социологическо проучване, публикувано в "Лайпцигер фолксцайтунг". Изследването е направено сред 1000 души и е четвъртото поред допитване по повод на разширяването на ЕС. Предишните три са проведени през 1994, 1996 и 1999. Сравняването на резултатите показва, че за кратко време източногерманците са се превърнали в убедени европейци, пише изданието, цитирано от "Дойче веле". Предпочитанията на анкетираните по отношение на страните-кандидатки поставят на първо място Унгария със 77 процента, следват Чехия със 76 и Полша със 65 процента. Вестникът посочва, че докато Унгария е фаворит и на Европейската комисия, поставената сред отличниците Словения има одобрението само на 46 процента от източногерманците.
Десетилетието, което преживяхме
- Анго, днес е 10 ноември 2000. На една снимка по време на Кръглата маса косите ти все още са черни, а ти - репортер. Промените са видими и осезаеми около теб. Но не се ли проточиха доста време?
- Проточиха се. Но има причини за това. Най-различни - обективни и субективни. Основната е в нашето мислене, в недалновидността ни на демократи без опит. Когато в едно общество настъпят генерални промени, което значи промени по вертикалата на властта, те неминуемо водят до пълно объркване на обществения живот по хоризонтала. При такава обстановка не може да се мине без стресове във всеки от нас. Преди нещата бяха леснички, простички, но и... беднички.
Канализирани в една система, която ти осигурява насъщния, но не дава шансове на можещия да се реализира - това беше пошлостта на нашето съществуване.
След 10 ноември се появиха шансове за всякакъв вид реализация, но общо взето, подходихме стихийно. По-практичните, по-смелите, а в повечето случаи по-нахалните се оправиха някак си, но конкуренцията ставаше все по-безмилостна, с все по-неясни правила. Още по-лошо се получи в духовната област. Какво можеха да направят творците, особено изявените? Те в общи линии бяха продукт на онази система. Тя им даваше звания, ордени, слава, благополучие. Нормално бе всички те да се стреснат. Събуждат се една сутрин и се поглеждат голи и обидени. Няма ги привилегиите.
Ами сега? И точно оттук започва едно стремглаво спасяване - къде поединично, къде групово.
Които избраха груповото спасяване, се оплетоха в политиката, а мястото им не беше там. С това старо мислене какъв нов живот можеха да ни предложат? А то доминира и до днес чрез дилемата: "Или ние - или потоп. " Друга част от интелигенцията, с по-градивен морал, но и по-плаха - се изпокри или пък, от неоправдано бездействие, премина в забвение. Трета част осъзна, че от герои на миналото време се е превърнала в миманс, и не посмя да се включи в процеса. А той - с всичките му кусури - е демократичен. Най-малкото като посока.
Та ако трябва да обобщавам отговора си, той е: промените се проточиха заради старото ни мислене, заради липсата на опит в "свободното летене", заради многото капани на старата власт.
Като прибавим към това и неблагоприятните външни условия, най-вече на Балканите, се вижда колко много енергия сме пропилели да вървим, не напред, а настрани.
- В момента твоето издателство е сред най-престижните в страната. Получи национална награда "Х. Г. Данов", ти беше избран и за зам.-председател на Сдружение на български писатели.
Това са все плюсови позиции. Но от какво си недоволен?
- Човек може да бъде недоволен единствено от себе си. От самия него зависи как ще се впише в суматохата. Дали ще рискува с нови начинания, дали ще се преквалифицира, дали бавно ще деградира, дали ще поеме кръста да остане тук, или да опита късмета си в чужбина. Аз избрах първото - останах си тук и се преквалифицирах от редактор и журналист на печатар и книгоиздател. Това не стана току-тъй и неведнъж съм разказвал за своите перипетии и експерименти. Но фактът, че едноличната ми фирма в края на ноември ще направи десет години, ме кара да бъда оптимист. А що се отнася до вписването във всеобщата суматоха, гледам да й придам една празничност, доколкото е възможно, на бедния да внушиш, че и тя, бедността, си има празници. А тези празници ще станат още повече, ако съумеем да укротим злобата си, ако изтръгнем черната енергия у нас, ако култивираме търпимостта си, ако се заобичаме. Говоря всеки да заобича себе си най-напред, което ще доведе и до обич към ближния. Това е философия с повишена трудност, защото има много пречки да я постигнем. Основна пречка са мераците на политиците. Объркват ни, разчиствайки личните си сметки за власт и благоденствие. Унижават ни с невежество и първосигнална инстинктивна алчност. Някои от тях дори и да са влезли в политиката с добри намерения, бързо се озовават в свят от вълчи правила. И всичко това - на наш гръб. Като заключение на въпроса, виждаме какво се получава - парадокс. Уж всеки човек трябва да е недоволен единствено от себе си, а като се огледа наоколо, се стряска - от колко много неща има да е недоволен. Най-вече от лъжата, която с повече повтаряне и повече патос се превръща в истина. Това е нашата малка, бедна истина на живуркането - живуркане въпреки всичко.
- Кое разделя творците и интелектуалците в България през тези десетина години? Смяташ ли, че измислени акции като "Побитите камъни на българската духовност" ще обединят духовния елит на страната?
- Много са нещата, които разделят творците и интелектуалците в България. Първото е инстинктът за самосъхранение. Да не изпуснеш това, което си имал преди, а ако можеш, да увеличиш благинките. В този директен отговор специално споменавам инстинкта за самосъхранение и благинките. Те са голият факт, който не позволява да говорим за извисени творци, още по-малко за интелектуалци. Интелектуалецът освен всичко друго е и традиция. А историческата традиция за съжаление е била в посока на унищожаването му. Защо? Защото политикът не иска умните да го поучават. Когато се изкачи на политическата сцена, главозамайването му се превръща в чувство на всесилност.
Ако всеки творец съумее да се издигне над личните си интереси, ако покаже поне малко търпимост, милосърдие и признаване правото на другия, нещата могат лека-полека да се променят към добро. Но това е въпрос на време и на... примери. Липсват ни примери на днешната духовност.
Все още чакаме да се появят новите будители. А на част от обществото те не са нужни. Не може да се позоваваме винаги на няколко именити възрожденци. А днешните будители няма да се появят чрез отричането на едно или друго явление, а чрез съзидание и приемственост. Не вярвам в никакви акции на политическия ефект, когато група интелектуалци се събират да почетат паметта на себеподобни и в същото време да обидят останалите живи. Вярвам на осъзнатото трудолюбие, на осъзнатата смиреност, на малките, но всекидневни добрини, които всеки от нас трябва да прави. И пак повтарям - примерът е важен. Как да не се възхитиш на човек като поета Йосиф Петров. На писателското събрание той кротко и достолепно ни каза: "Момчета и момичета, демокрацията не е ду мичка - тя е поведение. " Ето го фалша на цялото ни всекидневие: липсва ни поведението на демократи.
- Кои книги никога не би издал в "Ателие Аб"?
- Книги, които съдържат в себе си разрушение, които пораждат мъст, които съдържат целенасочени фалшиви тези. Не е беда, че мога да издам графоман или че не съм разпознал някой жив класик. Бедата е в това, че и при двата случая читателите са малко. А защо е така? Това е въпрос на цяла теоретична конференция. И пак ще опрем до резултатността на промените, до създаването на нова ценностна система. А за това е нужно много време. Ефектът ще се получи от само себе си при смяната на поколенията.
- Ти си поет и издател, съпругата ти Ана Боянова - писател, музикант и художник, синът ти е в музикалното училище. Защо тогава се говори за изключителна бездуховност в България?
- Това, че в семейството ми преобладава творческият стремеж, не може да балансира тоталните отклонения на обществото в бездуховност. Достатъчен е само един пример. Знаеш, че има цели частни телевизионни канали, посветени на чалгата. Наричат ги фолкканали. И с право - това е днешният ни фолк. Не можем да се преборим с него, пък и не е нужно. Той трябва сам да отмре.
Това е движение, процес, дълъг процес.
- Имаш ли идеи за обновяване дейността и облика на сдружението?
- Имам много идеи, но основната аз я върша от години - да популяризирам творчеството на българските писатели. Нали точно заради това получих и Националната награда на Министерството на културата на името на "Хр. Г. Данов". Идеите ми са в посока на търсене на нови, нетрадиционни форми в това популяризиране.
- Защо не успя вестник "Ателие българска словестост", който се опитвахме да издаваме с общи усилия и с малко пари?
- Не смятам, че не е успял. Липсата на пари не е неуспех, а тягостно условие. Продължавам да си мечтая за двуседмично литературно издание. С повечко инат - ще го направим. А самото списване ще е дело предимно на членовете на Сдружението на българските писатели.
- Не се ли пренасити българската литература от книжна шлака?
- Пренасити се. Животът ни се пренасити и от книжна демокрация. Но в един момент, образно казано, шлаката ще се превърне в торф, благодатен върху него да поникнат цветята, не на злото, а на доброто.
- Смяташ ли, че с промяна на управляващите в България ще се върне и литературната цензура?
- Ако позволим - може и да се върне, макар и не в онзи злокобен вид. Но от друга страна пък, евентуалната цензура може да стане безпардонна, без никакви завоалирания, както преди. Т.е. може да се появи нов тип цензура, ако хората от медийното пространство бъдат умело подкупени. Още сме бедни и подкупът е като многоглава ламя.
- Какви са прогнозите на поета Анго Боянов за бъдещето на страната и за предстоящите избори, кампанията за които започна по съвсем нецивилизован начин?
- Желанието ми страната ни да се превърне в истинска правова държава, с демократичен порядък е толкова голямо, че всяка моя прогноза е оптимистична. Нека се замислим - животът ни на земята е обидно кратък, за да го превръщаме в арена на злото, на низките страсти. Нужен е компромис, осъзнат компромис от всички политически сили. Нека не ни превръщат в бездушни машинки за гласуване. Нека не създават напрежение и "революционни" ситуации. Най-сетне ни е нужно спокойствие, всеки да се огледа около себе си, да почисти двора си, да почисти душата си от лоши страсти, за да има благоденствие.
Във всеки политически избор съществуват манипулации, хитрости, долни сметки. Още в началото на кампанията. Ще ги има и в предстоящите избори. Основният плюс на политика е, че той разчита повече на неосъзнатата, дезинформираната тълпа. А основната, божествената грижа на твореца е да развива сетивата й към добро. Надявам се, че все повече хора от тълпата ще гласуват като личности и за личности.
До всяка врата
Ако човек проследи внимателно кампанията на кандидатите на Републиканската и Демократическата партия за президентския пост в САЩ, ще види, че тя е центрирана върху много ясни послания, стигащи до всеки човек. Буш казва кой данък с колко ще се намали и как това ще се отрази конкретно на американеца. Гор пък обещава да увеличи социалните придобивки на хората, но не просто така, а съвсем точно. Например в една от много важните му речи в Ню Орлийнс, след която рязко дръпва напред в класацията, той казва, че разходите на родителите за обучението на децата им в колеж ще бъдат приспадани от данъците на родителите. И всеки може да си сметне колко струва образованието в колежа, колко данъци трябва да плаща и в крайна сметка колко по-евтино ще излезе образованието на детето. И хората ще могат да решават дали искат да остават с повече пари в джоба - както предлага Буш, или държавата да поеме част от определени разходи - което им казва Гор. Тоест те избират между послания, които могат да пресметнат с молив и лист вкъщи. И преценяват своята лична изгода.
Такива послания трябва да се научим да правим и ние. За да могат ОДС да бъдат отговорна политическа сила. И след четиригодишно управление политиците да казват на хората съвсем конкретни неща, които те могат да схванат и пресметнат. Обръщенията към електората трябва да са свързани с всекидневието на хората. Икономическо послание, че бюджетът е балансиран, не може да спечели избори. Икономическо послание, че българският лев е силен и валутният резерв е пълен, не печели избори. Но всички тези истински постижения трябва да бъдат трансформирани до конкретни неща.
И това трябва да стане до изборите. За да имат основание Обединените демократични сили да кажат: ето, вие вече усещате резултата от онова, което направихме, оставете ни да довършим работата. Затова е трудна задачата на управляващите - да стигнат до всяка врата в преносния смисъл на думата. Но е и лесна, защото има на какво да стъпят. За разлика от други партии, били във властта, те държат в ръцете си реални постижения, които управлението на ОДС постигна.
Дребният бизнес взел 4,5 млн. лева
СОФИЯ. Насърчителна банка е отпуснала 40 инвестиционни кредита за 4,5 милиона лева от създаването си през миналата година. В процес на обработка са 60 от постъпилите общо 280 искания за кредит предимно за средния бизнес. За улеснение на малките и на средните фирми банката е разработила програма "Микрокредити" за заеми до 50 000 лева, при която вместо задължителния бизнесплан от клиента се изисква да попълни специален въпросник, разработен от банката. Срокът за погасяване на тези кредити е от 1 до 4 години с една година гратисен период. Исканията по тази програма се обработват до 15 работни дни. Наскоро след като през октомври Насърчителната банка и Европейската инвестиционна банка подписаха споразумение за кредитна линия в размер на 10 милиона евро - 12-годишен срок за погасяване, банката прие и две програми - за експортно финансиране и за дългосрочно инвестиционно кредитиране, по които отпуска кредити до 1 милион евро в различни видове валути.
Еврокомисията насърчи кандидатите
БРЮКСЕЛ. Европейската комисия (ЕК) огласи вчера годишния си доклад за хода на подготовката на страните кандидатки за членство в ЕС. Еврокомисията заяви, че най-успешно представилите се ще бъдат приети не по-рано от края на 2002, но същевременно официални представители казаха в частни разговори, че пълноценно членство в съюза на новоприетите едва ли ще бъде осъществено преди 2005, съобщи Ройтерс. В своя годишен стратегически документ ЕК подчертава напредъка сред 13-те кандидати, като се изказва насърчително за повечето от тях, но също така настоява за засилване на борбата с корупцията, с дискриминацията срещу техните ромски малцинства и с незаконния трафик на жени и деца.
Унгария смята, че документът на ЕК, който е най-благоприятният за нея досега, я извежда като лидер сред останалите кандидати. Министърът на външните работи заяви, че Будапеща приема критиките на ЕК за отношението към ромите и бавния прогрес в опазването на околната среда. Полският премиер Йежи Бузек заяви, че страната му приветства документа на ЕК, посочващ нейния напредък, но уточни, че посочената дата за приключване на преговорите не удовлетворява Полша. Варшава иска да приключи преговорите през 2001, а не в средата на 2002. Главният преговарящ на Чехия Павел Теличка каза, че страната му е готова да се присъедини към ЕС през 2003. Балтийските страни, чиито напредък бе оценен положително, обаче са изправени пред тревожен проблем - техните граждани не гледат възторжено на членството в ЕС. В тази насока бе и препоръката на ЕК към правителствата на Литва, Латвия и Естония да убедят обществеността в ползата от членството в ЕС.
Румънският премиер Мугур Исъреску подчерта значението за Румъния да продължи по пътя на реформите, след като ЕК постави страната на края на опашката на кандидатите за ЕС. Букурещ си поставя като краен срок за влизане в съюза 2007, дата смятана от експертите за прекалено оптимистична.
Междувременно по повод на публикувания доклад на ЕК шведският външен министър Ана Линд заяви пред шведската информационна агенция, че 2002 е прекалено късна дата за приключване преговорите за членство с ЕС.
ПЕЧАТ
Вестник "Уолстрийт джърнъл" разгледа във вчерашния си брой проблемите по разширяването на ЕС на изток, като помества таблица, според която на едни от източноевропейските страни кандидатки ще са необходими десетки, а на други стотици години, за да се изравнят по БВП на глава от населението с развитите западноевропейски държави. Цитиран от Би Би Си, вестникът анализира проучване на консултантска фирма "Прайсуотърхаус Купърс", в което се посочва, че западните бизнесмени не се трогват особено от заплахите на някои източноевропейски държави, че ако разширяването върви мудно, това би довело до политическа дестаблизация в страните, кандидатки за членство в съюза. Според експертите от фирмата, поради липсата на посочени точни срокове за разширяването на Eвросъюза на изток, международните и местните делови среди не отдават особено стратегическо значение на осъществяването на този проект. Според "Прайсуотърхаус Купърс" средният годишен БВП на страните от ЕС е над 16 хиляди долара. За да се изравни с държавите от ЕС на Словения са й нужни 10 години, на Чехия - 24, на Унгария 31, а на Румъния 594 години. За България, която е поставена след Латвия и Румъния, не са направени изчисления.
Словенската полиция арестува държавния секретар Борис Шустар, отговарящ за индустриалната политика на страната, заради получен от него подкуп от 100 000 долара. Според полицейски доклад 38-годишният Шустар бил заловен с още двама мъже в ресторант в предградие на столицата Любляна с 35 000 долара в куфарчето си. Изтъкнат професор по икономика, Шустар отговаря за приватизацията на бившите държавни компании, както и за хармонизацията на Словения с ЕС. Предполага се, че той е организирал заем за някаква частна компания, за което щял да получи компенсация. Шустар бил под специално наблюдение от миналия април.
Жалко за Сашо!
Изкуствено раздуханият скандал на семинара в Боровец между министър Симеонов и фоторепортера от в. "Сега" бе натрапен на вниманието на обществото. "От мухата слон", лаконично го окачестви главният редактор на "Демокрация" в диспут по Дарик радио. Опонентката му, в пристъп на войнстваща логорея, го обвини в махленски тон?! Не един читател се възмущава от агресивния стил на родните новинари, но не можем да поместим всички мнения. Най-жалкото в случая е участието на прохождащия в професията Александър, който говореше кротко и сдържано веднага след инцидента, но по-късно, явно надъхан от шефовете си, също стана напорист. Покваряват момчето, с огорчение каза по телефона столичанинът Стоян Демирев, който можел да бъде дядо на Сашо. Господинът следи редовно "По света и у нас" и е изненадан защо БНТ две поредни вечери е съобщила като централна новина "събитието" от хотел "Самоков". Според читателя ни то било за хрониката, ако остане време.
Не е имало семинар на сините в Боровец, на който да не е гръмнала "сензация" - че Мина Костова си строяла къща (чудо голямо!), че Ева Соколова имала дакел (о, ужас!) и прочие жълти вести. Тъжно за свободата на словото, с нея се злоупотребява. Жалко за момчето с фотоапарата. Ще помисли, че това е журналистиката в условията на демокрация.
Живопис с интензивно присъствие
Галерия "Сезони" представя посмъртна изложба на един без време отишъл си художник - Ивайло Нанов (1965-1998). Завършил е графика в Художествената академия през 1990, а експозицията събира неговите опити в акварела и маслената живопис.
Покрай тъгата от рано отишлия си живот подобни изложби натъжават и с вглеждането в едно творчество, останало в намерения. А при Ивайло Нанов случаят е точно такъв - художникът едва е започнал да локализира своето пространство, да напипва мотивите, които ще изградят композиционните му принципи, и да установява белезите на своето авторство. При все това характерът на художника е доловим, ние можем да усетим неговия строй. И нещо още по-важно - да установим, че той ни въздейства.
Ивайло Нанов е художник, който динамизира своите възприятия, създавайки експресивни редукции на видимостта. Той тръгва от най-обикновените мотиви - пейзаж, група фигури или просто някакво визуално впечатление. Това несложно градиво на своите картини Нанов динамизира чрез няколко характерни ключа, които предават на творчеството му интегрален характер. Малко кубизъм, владеене на уроците на експресионизма в композицията и в цветовия контраст, свободата на течащата четка. Тези и други средства Нанов прилага, за да предаде изостреното си възприемане на видимостта. За мен един от аргументите за неговото за съжаление несъстояло се бъдеще е усещането на живописта му отблизо и от дистанция. Отблизо тя е някак несръчна и претрупана. Отдалече усещането е друго - макар и визионерско, състоянието е установено, контролирано и трайно, минало и през радостта от творчеството, и през контрола на самосъзнанието. Живопис с интензивно и същевременно установено и хармонично присъствие.
За чудесата и упованието в тях
С огласяването на годишния доклад за напредъка на подготовката на страните кандидатки за членство в Европейския съюз Еврокомисията реши да инжектира малко оптимизъм в замрелия процес по разширяването на Европейския съюз на изток. С едновременно строгия, но и обнадеждаващ стратегически документ, ЕК насърчи не само отличниците, като по този начин напомни на някои недоволстващи членове на ЕС да не бягат от "историческата си отговорност" към Източна Европа.
Докладът на комисията идва след месеци на недоволство от страна на полското, чешкото и унгарското правителства, които упрекват ЕС в забавяне на разширяването. Със създаването на т.нар. "пътна карта", докладът цели да увери кандидатите, че няма да чакат безкрайно в предверието, принудени да съблюдават скъпоструващите европейски правила, без да могат да се възползват от предимствата на членството.
Еврокомисарят Гюнтер Ферхойген изпълни акуратно задачата си и лансира края на 2002 като срок за приключване на преговорите, с ясното съзнание, че това е само... една препоръка. Последната дума имат страните от ЕС. А въпросителните около разширяването са прекалено много. Не е напълно очевидно наличието на обоснована стратегия на разширяването. Спорен е не само въпросът за датите. Спорна е също и идеята на някои европолитици за едновременно приемане на група от 10 кандидати. Освен това разширяването е немислимо без осъщесвяването на вътрешни реформи в ЕС.
Единствено е ясно, че разширяването няма да излезе евтино и няма да приключи за един ден. Чудеса не стават, но упованието понякога върши чудеса.
Забравеният моралист
"Жубер - душата по моя вкус", ще напише век и половина след неговата смърт Чоран, а Ницше ще го сложи в класацията на литературните си предпочитания веднага след любимеца си Шамфор.
Ала не мислете, че ще срещнете портрета му (след дежурната биографична справка) в енциклопедиите по изкуства или справочниците. Той и до днес си остава почти Неизвестният, Моралистът в сянка, приветливият еснаф и конформистът от най-бурната епоха на френската история, от когото се интересуват само разглезените литературни сноби. Независимо от почти опаловата мекота на мислите му, независимо от тази уталожена и безметежна мъдрост, която подобно на класически храм виши снага на фона на огромната литературна продукция на времето му... Ала понякога съдба и творчество вървят неразделно ръка за ръка и когато първата е само пастел и почти безоблачен уют, потомците не са склонни особено да правят допълнителен ретуш на делото на твореца, камо ли пък преоценка или възторжени интерпретации. Така той ще си остане Забравеният, а както изглежда, и Последният моралист... Жозеф Жубер е роден на 7 май 1754 година в Монтиняк льо Конт. Завършва колеж в Тулуза, след което се установява в Париж, където поради финансов недоимък е принуден да стане секретар на Дидро. Покрай него завързва познанства с Д'Аламбер, Мармонтел и други знаменитости, ала "шансът на живота" му става личното му приятелство с поета Луи дьо Фонтан, с когото ще го свързва духовна близост до края на дните му. След като работи известно време като "литературен кърт и негър" у различни благородници, Жубер опитва перото си в журналистиката, ала поради скромния си и деликатен характер - и там анонимно, без да подписва статиите си. От пламенен безбожник и атеист Френската революция прави от него точно обратното - превръща го в убеден монархист и религиозен човек. Ексцесиите и садизмът на този исторически земетръс го отблъскват и отвращават дотолкова, че от революцията насам той ще се занимава съвсем спорадично с политика, търсейки винаги второстепенната роля. Вярно е, че за известно време ще стане мирови съдия, а след това и инспектор в университета, ала повечето време (и най-вече след един успешен от финансова гледна точка късен брак) той ще държи на амплоато си на важен и високо ценен гост на литературните салони, където смайва с ерудицията си и тънкия си естетически вкус. Особено благотворна ще се окаже връзката му с Шатобриан. Последният храни особен духовен пиетет към него и Жубер за дълги години ще се превърне в първия му душеприказчик и литературен съветник. Смайващ с маниите, диетите и с внезапните и странни реакции в поведението си, рафинираният и вечно любезен естет обаче ще си остане еталонът за точен художествен вкус сред масата капацитети и културни знаменитости. Ала съвсем малко от тези хора ще бъдат в течение на втория "таен" живот на този странен мъж, а именно че години наред той си води скрупульозно собствен "бележник", в който вписва прекрасни с литературните си достойнства мисли, достойни за перото на великата плеяда моралисти, с които заслужено се гордее Франция.
Малко преди смъртта си, на 4 май 1824, Жубер ще сложи точка на своя така поддържан дневник с думите: "Истина = красота = справедливост = святост. " За него близката му приятелка мадам Викторин дьо Шатене някога бе казала: "Жубер е само душа. Душа, която сякаш съвсем случайно е срещнала тялото си и която се оправя с него едва криво-ляво"... Ала онова, което бе вярно за външния му образ, се оказа неимоверно по-проницателно за творчеството му. Двайсет години по-късно Шатобриан (вече в апогея на славата си) ще прерови записките от бележника на приятеля си и ще издаде един сборник с мислите му, с което ще направи името Жубер известно на всичките му сънародници. Тук българският читател ще открие една незначителна част от "бисерите" му, които в по-голямата си част все още чакат преводача си, за да приключат цикъла със запознанства на родната публика с великата френска моралистична традиция.
Затвори очи и ще видиш
- Ако има някой да се терзае от прокълнатата амбиция да вмести цяла книга в една страница, цяла страница в една фраза и цяла фраза в една дума, то това сигурно съм аз.
- Аз не полирам фразата, а мисълта си. Изчаквам, докато капката светлина, от която съм имал нужда, се оформи и откъсне в перото ми.
- Наподобявам на еолова арфа, издаваща красиви звуци, ала не и мелодия. Никакъв постоянен вятър не духа връз мен.
- Когато приятелите ми са еднооки, ги гледам в профил.
- Вселената се подчинява на Бог по същия начин, както тялото се подчинява на душата, която го изпълва.
- Небето е за тези, които мислят.
- Набожността е един вид свенливост. Тя ни кара да снишим мисълта си, така както свенливостта ни кара да сведем очи пред онова, което е забранено.
- Да мислиш за Бога е действие.
- Трябва да отстъпваме на небето и да се съпротивляваме на хората.
- Когато Господ се оттегля от света, мъдрият се оттегля в Господа.
- Религията е поезията на сърцето, полезно вълшебство за нравите ни. Нїси ни и щастие, и добродетел.
- Религията не е нито теология, нито теософия, а нещо много повече от това: една дисциплина, един закон, едно робство, един неразривен ангажимент.
- Затвори очи и ще видиш!
- Да бъдем човеци с хората и неизменно деца пред Бога, защото в края на краищата сме само деца в очите му. Дори самата старост пред вечността не е нищо повече освен първият миг на утрото.
- Умът е атмосферата на душата.
- Фалшиви умове са онези, които нямат чувство за истината, а само за дефинициите, които се взират в мозъка си, вместо да гледат пред очите си, и които се съветват с мислите, които имат за нещата, а не със самите неща.
- Умните хора се отнасят към сделките, така както невежите се отнасят към книгите - нищо не отбират.
- Коравият ум е чук, който знае единствено да чупи. Твърдостта на ума често е не по-малко вредна и отвратителна, отколкото твърдостта на сърцето.
- Горещите умове имат нещо родствено с лудостта, а студените - с глупостта.
- Има умове-машини, които смилат и заучават, така както патицата от Вокансон смила ястията: механично, без да се храни изобщо.
- Въпросите показват широтата на ума, отговорите - неговия финес.
- Хората намират мотивите си за недоверие в собственото си невежество и пороци, а мотивите за доверие - в собствените си светлина и добродетели. Недоверието е достояние на слепците.
- Всичко, което засяга другите, ни развеселява. Всичко, което ни засяга лично, ни натъжава. Оттук и познатата меланхолия - чувството на човека, който живее затворен в себе си.
- Нещастен си само чрез разсъждение.
- Веселостта, особено литературната, избистря ума. Скуката го помрачава, върховното напрежение го прави фалшив. Единствено възвишеното го подмладява.
- Умереността се състои в това, да се вълнуваш като ангелите.
- Тези, които винаги обичат, нямат излишното време да се оплакват или да се чувстват нещастни.
- Уважението ти трябва винаги да е в услуга на приятелите ти, сякаш се намираш на обяд, в който всичко е в изобилие и няма нужда нито да броиш парчетата, нито да ги делиш.
- Когато обичаме, сърцето отсъжда.
- Трябва да се стремим да бъдем обичани, защото хората са справедливи, единствено към онези, които самите те обичат.
- Омразата между двата пола не затихва никога.
- Наказанието на обичащите прекалено много жените е да ги обичат винаги.
- Нежността е почивката на страстта.
- Скритите парфюми и тайните любови изветряват.
- Който задушава у човека чувството му за благоволение, го убива наполовина.
- Сърцето трябва да върви преди ума и опрощението преди истината.
- Бъдете благи и милостиви към всички с изключение на себе си.
- Всеки човек трябва да бъде автор ако не на добри творби, то поне на добри дела. Не е достатъчно да имаш таланта си на ръкопис и благородството си на грамота.
- Трябва да правим добро, когато можем, и удоволствие ежечасно, защото толкова пъти го можем.
- Бъдете с високо сърце и скромен ум.
- Суетата, която се състои в желанието ни да се харесаме и да станем приятни на другите, е полудобродетел, защото очевидно е полуунижение и полумилосърдие.
- Амбицията е безжалостна: презира всяко достойнство, от което не се ползва лично.
- Има възхищение, което е рожба на знанието.
- Очите, взрени в небето, са винаги красиви, независимо от това какви са.
- За уважение е само онзи млад човек, когото старците намират за любезен.
- Има възраст, в която силите на тялото ни се изместват и се оттеглят в ума ни.
Избиване на комплекси
Дебатирайки казуистиката на наратива в дискурса на другостта и консенсуса на сугестивното, някои феноменологични новатори достигнаха до знаковите тенденции на тоталния абсурдизъм.
Горният набор от псевдоинтелектуални клишета може и да се преведе на човешки, български език, но в последно време такива мъртвородени изречения се публикуват не за да ги разбере непредубеденият читател, а за да бъде зашеметен от къдравата фразеология. А после, след като си му взел и страха, и речника на литературните термини, той е готов за манипулация с благородството на боа, влюбена в зайче. Прочее, за какво става дума?
За една литературна конференция с мъгливото дори и за организаторите й название "Какво се случи в (на) с българската литература след 1989 г.? ". И ако мислите, че някой получи повече яснота, отколкото онази с трите предлога в заглавието, то горко се лъжете... Отговорът бе даден от доцент Александър Кьосев, който каза: "Българска литература вече няма, защото няма читателска публика. " Наистина доста гръмко заключение. Синдикът-ликвидатор Кьосев не го тиражира на пусто място. Още в началото на 90-те години той съставяше прогнози, че "пред българската литература няма бъдеще". Но вместо да се опита да я реанимира или да съчини поне достойната й епитафия, университетският преподавател се задоволи десет години да олицезрява предизвестената от него агония на родната словесност, неуморно броейки оредяващите й читатели, и естествено да получава заплата като гробар на същата.
Интересна творческа и човешка позиция! Никой не отрича, че след 1989 не се появиха нито "Записки... " като на Захари Стоянов, нито равни по достойнство с Йовковите разкази. А е повече от ясно, че и нов Ботев е трудно да се роди в земите ни. На този фон едва ли точно г-н Кьосев би поел трудната откривателска мисия на Боян Пенев, д-р Кръстю Кръстев, Владимир Василев... Да потърси и отгледа бъдещото голямо име в иначе малката ни национална литература. Не бих коментирал този вербален пренеприятен акт, ако литераторът Пламен Дойнов в една бодряшка от добронамереност публикация не акламира подобно поведение на групата от "университетски квестори" и тяхната невинаги адекватна намеса в творческия живот на действащата, а не хабилитирана литература: "След 1989 г. университетът разколеба доминиращата представа за писателя като пишещ субект(?!), затворен в специализираните си занимания, и го застави да стане комплексен литератор, който вече трябва да владее различни жанрове, стилистики и идеи, да познава теории и чужди литератури."
Дори липсата на оригиналност и коварната дидактика да са близки на този цитат, то все пак сме длъжни да запитаме колегата Дойнов - дали "комплексният литератор" трябва непременно да изживява натрупаните си с годините балкански комплекси? Близко до ума е, че позоваването на д-р Фройд винаги е полезно, що се отнася за занимания от сферата на високото изкуство.
А иначе читателят е точно този субект, който ще реши дали има нужда от националната ни литература или не.
Карл XVI Густав стъпи на наша земя въпреки траура
СОФИЯ. Бих искал България да бъде видяна от шведските политици и бизнесмени, каквато е - държава с хилядолетна история и култура, която се бори с предизвикателствата на прехода, каза българският президент Петър Стоянов вчера след пристигането на краля на Швеция Карл XVI Густав и кралица Силвия. Техни Величества са в траур заради смъртта на датската кралица-майка Ингрид, която е леля на краля, но не отмениха посещението си в България.
Карл XVI Густав поднесе венец със символа на шведската корона пред паметника на Незнайния воин. Височайшата двойка гостува на президента и неговата съпруга Антонина Стоянова в президенството, където размениха подаръци. Държавният глава Петър Стоянов открои две области на сътрудничество с Швеция - околната среда и модерните информационни технологии. Той изрази надежда, че след това посещение България ще бъде видяна и като страна, която предлага условия за културен туризъм. Президентът и премиерът Иван Костов оцениха визитата като важен и обнадеждаващ знак за България, когато страната полага големи усилия за членство в ЕС.
Карл XVI Густав очаква да научи повече за държавата ни от българо-шведския бизнесфорум, който се провежда сега в София, стана ясно вчера по време на обяда, даден от министър-председателя в хотел "Кемпински-Зографски". България пък се надява да увеличи бизнесконтактите си с гостуващите шведски бизнесмени, подчерта премиерът.
По-късно кралската двойка се срещна и с председателя на НС Йордан Соколов. По време на разговорите бе констатирано, че отношенията между парламентите на България и Швеция са много добри и се развиват динамично.
Това е първата визита на шведски монарх у нас от 1914, когато са установени дипломатически отношения между двете страни.
Даровете
Подаръците за и от Техни Величества не се връчваха, а бяха разменени на маса. Карл XVI Густав получи от президента копие от амулет за кон, който е един от най-интересните образци на българското народно изкуство и се среща много рядко. Амулетът е с формата на полумесец, напомняща конска подкова - символ на късмет. Кралица Силвия получи копие на гривна от средата на XIX век, изработена от сребърна сплав с позлата. Накитът е от типа "кубелия", която се носи само от омъжените жени.
Карл XVI Густав подари на президента скулптура "Ръката на Бога" от Карл Милес, най-известния шведски скулптор от XX век. На г-жа Стоянова бе поднесена пластиката "Скачаща риба", направена от син кристал и символизира ведрост и динамика. По време на официалния обяд шведският крал получи от премиера Иван Костов копие на ритон от Панагюрското златно съкровище и 2 бутилки старо българско вино.
Чепеларски ски ще допълнят даровете за монархическата двойка, писа смолянският вестник "Отзвук". Двата чифта ски са специално изработени в Чепеларе по модел, който е хит в европейските ски курорти през последните години.
Oхраната
Представител на шведската кралска служба за охрана преценил, че предприетите мерки от българска страна са напълно достатъчни и монархът пристигна у нас само с четирима лични бодигардове. Капацитетът по сигурността на короновани особи бил в България от 2 месеца, за да наблюдава подготовката на посещението, и бил впечатлен от професионализма на НСО.
Консенсус
Вчера най-накрая получихме и една добра вест - че двама еврокомисари ще лобират да пътуваме без визи из Европа. Но това беше вчера.
Днес парламентът трябва да излезе с обща позиция по същия проблем. Дано дебатите по този уж приоритетен за всички политици въпрос не се превърнат в обичайното надцакване и вадене на мръсни ризи. Г-да депутати, нека и днес зарадваме изстрадалия народ с добра новина - че неговите народни представители най-накрая са постигнали консенсус, че са надвили надпартийните заяждания и са се обединили. В свое и в наше име, за доброто на България! Защото интегрирането ни в ЕС няма да стане от само себе си. Нужни са усилията на всички. Дори и това да бъде за сметка на една или две политически точки, получени като награда за охулването на противника.
Лечението в "Шейново" е на високо ниво
Наложи ми се да бъда оперирана. Приятели ми даваха различни съвети, но аз реших да постъпя в болница. Наблюдавах внимателно целия процес, от постъпването в приемната на "Шейново" до посрещането ми, настаняването и последвалите многобройни процедури. Мога с ръка на сърцето да кажа, че там обслужването е на високо ниво, чистотата също. Помъчих се да изчисля колко хапчета съм получила по време на престоя си. Оказа се, че са над 200 на брой, а инжекциите - над 60. Храната беше нормална, но най-много ме впечатли човешкото внимание към всички пациенти. Посещенията на рехабилитаторката и психоложката бяха от голямо значение за нас, да преодолеем стреса от предстоящата операция. И всичко това бе без заплащане?!
Благодаря от сърце на целия екип, който всеки ден спасява и дава живот на много хора!
Манипулациите на червените агитатори не са от вчера
В бр. 9 от 10-16 март 2000 г. на "Земеделско знаме" - народно, е препечатан материал от в. "Черноморски фар" със заглавие - "Внедрявайте в СДС бивши членове на БКП, съветва ВС на БСП през 1991 г." .
След увод от няколко окуражителни изречения, че не трябва да се губи самообладание от загубата на изборите през 1991, следват 11 указания как СДС да бъде свалено от власт. Например да се внедряват хора сред СДС и сред техните коалиционни партньори. Да се предлага тайно сътрудничество на тези, които имат амбиции за високи постове. А честните седесари, които не се поддават на манипулациите им, да бъдат компрометирани и отстранени от властта. Да се внедряват деца и внуци на антифашисти по ръководните места, а там, където в местните СДС-та има водачи с висок обществен авторитет, да се прави всичко възможно, за да бъдат отстранени и на тяхно място да се наложат хора от БСП. На всяка цена да се запазват червените кадри в общинската администрация, които да бойкотират управлението на СДС. Да се завеждат предварителни следствия и дела срещу лица, водили активна кампания по време на изборите против БСП. Да се разпространяват и слухове срещу тях... Последно е съобщена и основната и най-важна цел - постигане на разцепление в СДС и пробутване в ръководството на подставени лица, верни на БСП...?!
След това червено откровение какво можем да очакваме още. Не трябва да забравяме, че указанията са от 1991 г. и действат до днес... Така че народът ни нека да бъде наясно с всичко, което става около нас, и всичко, което все още се подготвя!
Непротивоезикоругателствувайте
Когато преди повече от десет години в България започнаха промените, беше съвсем естествено да се очаква, че те ще дадат своето отражение и в езика ни, и особено в неговия речник. Наистина това се случи, но все пак очакваните изменения не настъпиха в очакваната посока. Най-интересният факт е, че предполаганото ограничаване на руското влияние не се сбъдна.
Доказателства за това има достатъчно. Можем да ги търсим в много думи, които и преди, и сега продължават да се срещат в речта на хората. При това чуждиците от руски или поне чуждите руски форми много често се появяват точно в публичните словесни изяви и заради това непрекъснато ни се натрапват.
С ужас тези дни чух, че започва да се възражда руският глагол отпочвам, за който бях започнал да мисля, че постепенно е отмрял у нас, защото толкова много е говорено и писано за него. В този случай обаче ужасяващ е не фактът, че тази дума се оказа поредната непобедена чуждица, а връзката й с онзи административно-делови тон, който толкова добре познавахме в миналото и който искаме да забравим. Но не е само тази дума, която смущава.
Помислете си за онова изумително съществително стиковка и за глагола стиковам. От думи от техническия речник те навлязоха навремето в обществено-политическата лексика и до днес продължават да се радват на доста голяма честота, въпреки че и срещу тях доста е писано.
Писано е много и срещу чуждата, тоест руска форма на прилагателното управленчески, защото се знае, че в този случай българското съответствие е управленски. В името на истината трябва да си признаем, че българската форма до голяма степен успя да се наложи и заради това днес все по-често се говори за управленски решения. Това обаче съвсем не означава, че изведнъж не се появява отнякъде и управленческият опит, за да докаже, че старите навици не са преодолени.
Като говорим за тъй дългата руска наставка, не може да не си припомним и прилагателни от рода на изкуствоведчески. Не ни стига, че сме заели самата дума изкуствовед от руски, но се борим и производното от нея прилагателно също да бъде в руската си форма, а не в българската изкуствоведски, въпреки че тя е създадена доста отдавна.
Понякога и думи от други чужди езици пак ни се натрапват в речта точно в руската им форма. Ще ви припомня само прилагателното принципиален в изречения като: Въпросът е принципиален, въпреки че отдавна сме се разбрали, че в нашия език формата на прилагателното е принципен. Вярно, че тази форма е образувана в български по-късно, след като някога сме заели първо принципиален, но не това може да бъде мотивът за запазването на руския вид на думата до днес.
Всъщност ако се замислите, основната причина за съществуването на посочените, а и на още много други думи и форми в речта на мнозина, трябва да се търси във факта, че благодарение на образованието, което са получили навремето в Съветския съюз, хората са ги вкарали завинаги в речника си и не могат да се освободят от тях. От друга страна, не можем да забравим, че употребата на руските думи и форми за твърде дълъг период беше и въпрос на престиж. Заради това днес също мнозина не могат да се отърсят от тях, след като съвсем съзнателно са се стремили да ги усвоят в словото си. Но ако преди поради някакви причини тези чужди думи и форми са имали място в някои от стиловете на езика ни, днес промените на езиково равнище трябва да се търсят и в тяхното ограничаване, и в преодоляването им. И това е задача пред цялото ни общество в неговите публични словесни изяви.
Нередовни пътници по неволя
Пътувах в автобус на градския транспорт по линията на 310. Като редовен пътник още с влизането в превозното средство реших да си продупча билета на най-близкия перфоратор. Оказа се, че той не работи. Опитах на съседния нему, но и той бе излязъл от строя. Пробих си път в претъпканото возило и упорито достигнах до третия апарат. За съжаление всички мои надежди да успея рухнаха. От три съседни перфоратора никой не работеше. Питам трябва ли да се блъскам и да рискувам да бъда премазан от хората около мен, за да открия работещия апарат в автобуса? Наоколо всички пътници държаха своите неперфорирани билети. Ако минеше контрола, дали имаше право да ни глоби? Все пак вината, че се возехме с нередовни билети, не бе наша.
Пенка КРЪСТЕВА, София
Имало много посегателства върху перфораторите
Шефът на столична компания "Градски транспорт" Васил Найденов даде обяснение по проблема. Той заяви, че когато пътникът е нередовен, трябва да бъде глобен. Освен това имало много посегателства върху перфораторите. Превозните средства на градския транспорт в столицата били 1000 и всекидневната проверка на машинките във всички возила била практически невъзможна. Ако искаме това да стане, трябвало да се назначат 1000 души, така че всеки да отговаря за по един трамвай или автобус и да следи той да бъде изправен във всяко отношение. Но според г-н Найденов така ще се оскъпи още повече транспортът на софиянци, защото парите за заплатите на новоназначените отново щели да дойдат от пътниците.
Ако някой смята, че е глобен несправедливо, нека дойде на място в Центъра за реализация на приходи на бул. "Мария Луиза" &numero; 84, за да изясним случая, предложи г-н Найденов.
Нужда от реформа в системата
ВАШИНГТОН. "Забавянето" на провъзгласяването на името на новия президент на САЩ, дължащо се на необходимостта от повторно преброяване на гласовете в превърналия се в "решаващ" щат Флорида постави остро въпроса от необходимостта от реформа на системата за провеждане на президентски избори в САЩ, окачествявана като динозавър от миналия век, с който страната не може и не бива да навлиза в ХХI век.
Досега на три пъти системата се "пропуква", след като през 1824, 1876 и 1888 за президент е избран човек, който е получил повече гласове в Избирателната колегия, но не е имал мнозинство в прякото гласуване. Сега, след като вероятният победител - губернаторът на Тексас Джордж Буш, ще има отново по- малко гласове от съперника си - вицепрезидента Ал Гор, въпросът за необходимостта от реформа в системата отново е на дневен ред. В течение на два века в тази посока са правени стотици опити, но винаги е надделявала традицията.
Този път, обаче, се изразяват опасения, че "повтарянето на вече ставалото" може да нанесе сериозни поражения върху легитимността на избирателната система в САЩ, особено с безпрецедентното забавяне на провъзгласяването на името на новия президент на САЩ, дължащо се на правната постановка в щата Флорида, според която при разлика в гласовете по-малка от половин процент се налага ново преброяване. А откриването на хиляди нередовни бюлетини вече само налива допълнително масло в огъня. Д
Служители в Руската избирателна комисия (РИК) благословиха системата в Русия и с облекчение се пошегуваха, че се радват на липсата на подобна организация на изборите за държавен глава като тази в САЩ. Според председателя на РИК Александър Вешняков руските президентски избори имат по-демократичен стил и са по-лесно разбираеми за електората, докато в Америка вече два дни не могат да си преброят гласовете. Ситуацията в САЩ провокира руски шеги: след като резултатът е неясен, американците поискаха помощ от РИК и Вешняков отлетя за Вашингтон, а последните резултати сочат преднина за Владимир Путин. Вицовете може да се прочетат на адрес - www.anekdot.ru. За телевизия РТР Вешняков заяви, че обърканата ситуация в САЩ може да настрои американците да се откажат от избора на президент чрез непряк вот. Според него настоящата система се нуждае от осъвременяване и дори ще е по-изгодно президентът да се избира по руски модел. Сергей Караганов, заместник-шеф на Европейския институт в Русия, пък смята, че американските избиратели трудно могат да се справят със същността на избирателната си система. "Добре че нямаме такава система у нас, защото при недозрялата ни демокрация изборите може да се превърнат в руски кървав екшън", каза Караганов.
На международните финансови пазари вчера бяха регистрирани ниски обеми на търговия. Дилъри и инвеститори показаха предпазливост, в очакване на изхода от президентските избори в САЩ. Основните борсови индекси продължиха да падат, а доларът засили позициите си спрямо еврото. Валутните дилъри очакваха, че ако новият американски държавен глава е Джордж Уокър Буш единната европейска валута ще продължи да губи позициите си спрямо долара. Това бе обяснено с очакванията, че републиканската администрация ще предприеме приятелска спрямо бизнеса фискална политика.
"На валутния пазар еврото се продава, но вероятността от нова интервенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) забавя спада на курса на еврото", заяви дилър от японска банка в Лондон. Според анализаторите обаче ЕЦБ може да предпочете да изчака докато стане ясно кой ще е 43-ия президент на САЩ.
Общинската хазна се напълни от събрани данъци и икономии
СОФИЯ. С повече от 5 млн. лв. ще бъде надхвърлена приходната част на столичния бюджет. Това са изчислили данъчните служби. Към края на септември бюджетът е бил изпълнен 75,8 на сто, или с около 4 процента повече от планираното. А до края на годината в софийската хазна от местните данъци и такси ще влязат 5 912 750 лв. Това според докладна записка на кмета Стефан Софиянски за актуализиране на бюджета на общината за т.г. , която ще бъде гласувана в понеделник на сесията на СОС, ще позволи увеличение на парите за училищата, чистотата и подготовката на столицата за зимните условия.
Социалните помощи и обезщетения ще се увеличат с 600 000 лв. Допълнително от икономии на траурните и обредни домове се очакват 109 448 лв. От неусвоени средства за отчуждени имоти по регулация и поземлена реформа, икономическа дейност и капиталови разходи спестените суми са 1 750 000 лв. и те ще отидат за поддържане на столичните улици като падне сняг. Предложението на Софиянски ще бъде разгледано от общинските съветници.
Интервю със зам.-кмета по финансите Венцеслав НИКОЛОВ в рубрика "Защо"
Определеното ни време
Ако преди повече от половин век си се родил с дарба да пишеш книги, ако не си искал да подчиниш тази дарба на абсурдния намордник на соцреализма, а си имал свои разбирания за това, което е ставало около тебе, какво ти е оставало, освен да полагаш неимоверни усилия чрез лавиране и хитруване, чрез надлъгване с редактор и издатели все пак да промушиш нещо през иглените уши от това, което мислиш.
И изведнъж през 1989 г. социализмът се сгромолясва, повлича след себе си и "единствено правилния метод" и пред тебе - съвсем неподготвен! - се отваря... бездната на свободата. Започва нова адаптация, варварите от стихотворението на гърка Кавафис вече ги няма на границата, а пренастройването на сетивата се оказва твърде мъчително и драматично.
Този мой роман е за двама приятели писатели, които - всеки по свой начин - преживяват промяната.
Г. К. К.
В памет на писателя М. Р.
Още от рано сутринта Филип седна зад пишещата машина и заудря яростно по клавишите - като не може да роди нещо ново, поне да свърши някаква работа по "избраното". Цял ден не вдигна глава от масата, затова и не бе усетил кога Радко се е прибрал от града. Чак привечер чу подсвиркването му през оградата:
- Хайде бе, човек, къде се губиш цял ден? И сега ли ще ме оставиш сам да паля камината?
Филип му каза, че чака Яна.
- Ако смяташ, че няма да се досети къде си?... Янчето е управно момиче.
- Вярно, случихме ние с нея!
Радко се усмихна, но в думите му Филип долови горчивина:
- Случи ти, а аз - какво?
Досега той не бе му се оплаквал от нищо.
- Е-еее, хайде, хайде! - укори го Филип. - Яна е приятелче и на двама ни. Пък и ако си спомняш, приказката за слуката тръгна от тебе.
- Абе прав си, но отзад в двора има сухи дърва, какво ще кажеш, ако донесеш един наръч?
- Напоследък ти харесва да нареждаш! - рече Филип, когато се върна с дървата и ги тръсна пред камината. - Доскоро беше друг човек.
Радко приклекна, мръщейки се болезнено, и умело започна да ги реди за огъня. Но се опита да се пошегува:
- Всичко хубаво, обаче на тоя, който нарежда, нещо взе да му се схваща десният крак и да го понаболява, а то вече не е на хубаво и тъкмо тук ти си прав, че виждаш пред себе си друг човек.
Филип трепна изненадан - до днес би се заклел в желязното здраве на приятеля си:
- И откога тъй?
- Откога?... От няколко дни, откакто слизах в града. Защо ли ми трябваше?... Походя, походя и - кракът изтръпне. А и взе да отича... - Радко махна с ръка: - Абе я дай да си говорим за жени.
- В разговора за жените няма нищо лошо, но ти май беше нещо като лекар - скара му се Филип. - Би могъл сам да си определиш диагнозата и навреме да вземеш мерки.
Лицето на Радко се изкриви в тъжна гримаса:
