БСП внесе проект за декларация на НС
СОФИЯ. БСП не изчака заседанието на външната комисия, на която се очакваше да бъде оформен вариант за общо становище на парламента по визовия проблем, и внесе вчера в деловодството на НС свой проект за позиция. Въпреки че го внасяме сами, ние потвърждаваме желанието си парламентът да излезе с единен текст, обясниха от "Позитано" 20. "Народното събрание смята, че запазването на визовите ограничения е проява на дискриминация спрямо българските граждани и очаква България да бъде оценявана според собствените й постижения, без обвързване с други държави", пише в документа. Наред с това обаче, противно на изразеното от самите тях желание в предложенията за обща позиция да липсват конфротационни елементи, социалистите искат НС да гласува текст, според който "смята за неуместно обвързването на визовия въпрос с участието на България в Пакта за стабилност".
БСП искала да останем в негативния списък
СОФИЯ. Имаме данни, че депутати от БСП в неформални разговори с евродепутати са настоявали България да не бъде извадена от негативния визов списък, обяви вчера зам.-председателят на СДС Димитър Абаджиев. Сигналите идвали от Европарламента. Немски и френски депутати споделили, че са чули за това от свои колеги от социалистическите партии. Очевидно е, че имат основания, защото това се случва нееднократно. За нас е ясно, че това се прави заради изборите, но такива действия са недопустими, коментира Абаджиев.
СДС очаква Народното събрание да се консолидира около ясни и конкретни послания във връзка с визовия въпрос на предстоящия дебат в петък, стана ясно вчера. Тогава ще бъде изслушан и министър-председателят Иван Костов. Според Абаджиев парламентът трябва да се обърне към Съвета на министрите и Европейския парламент и да настоява за безусловно и незабавно премахване на визовия режим за българите. Евентуалното оставане на България във визовата зона ще е определен вид геополитическо послание, на което страната ни трябва да даде ясен отговор, смята Абаджиев. Според него ако не бъде взето решение в наша полза, това би било с политически мотив, без оглед на постигнатите резултати в областта на вътрешните работи и правосъдието, отчетени от европейските структури. Приемането на някакъв междинен вариант също би означавало подмяна на вота на Европарламента, който вече се произнесе за изваждането на България от шенгенския списък, каза той. При решението в петък Народното събрание не трябва да допуска въпросът за визите и за европейската перспектива на България да се свързва с Пакта за стабилност, тъй като там роля играят съвсем различни фактори, а и други държави, уточниха сините.
В четвъртък и петък Димитър Абаджиев и външният министър Надежда Михайлова ще участват в заседанието на Политическото бюро на ЕНП и на организационния комитет на Европейския демократичен съюз, където ще поставят въпроса за премахване на визите. Ако процедурата бъде върната в ЕП, очакваме препотвърждаване на позицията за изваждане на България от шенгенския списък, каза зам.-председателят на СДС. В четвъртък ще се събере и Комисията по външна политика, която ще изслуша Надежда Михайлова и Емануил Йорданов.
Реакция
Абсурдни са твърденията на Абаджиев, нито един наш депутат не е водил подобни разговори, заявиха от "Позитано" 20. Според тях прибягването до подобни "измишльотини" показвало, че на СДС не му е останал нито един сериозен аргумент. Социалистите призоваха Абаджиев или да назове конкретни имена, или да се извини на цялата ПГДЛ.
Ако психоанализата изчезне, се заличава и демокрацията
Елизабет Рудинеско е психоаналитик, доктор по литература, професор в университета - Париж VII. Освен това тя е и зам.-председател на Международното дружество по история на психиатрията и психоанализата. Автор е на много книги, публикувани в издателство "Фаяр", сред които са "История на психоанализата във Франция" (в 2 тома), "Жак Лакан. Ескиз на един живот, история на една мисловна система", "Генеалогии". Наскоро проф. Рудинеско посети нашата страна по покана на Френския културен институт и във връзка с премиерата на своя "Речник на психоанализата" (в съавторство с Мишел Плон), публикуван от издателство ЛИК.
- Г-жо Рудинеско, XX в. несъмнено е белязан от Фройд и откриването на несъзнаваното. Може ли да се каже, че макар и двойствена, цялата история на отминалото столетие е в някаква степен психоаналитична, най-вече със своята болезненост и депресии?
- Да, донякъде е така. Но веднага искам да уточня, че още XIX в. е век на психиатрията, която поне в Европа е родена с Френската революция. Идеята да се гледа на лудите като на болни, а не като на обсебени от зла сила, е идея на Просвещението. Психоанализата е продължение на тези идеи. Но за да стане ясна разликата, искам да припомня една много красива фраза на Фройд: "Досега търсихме причината за вашата болест едва ли не в пода на стаята, казва той, а сега вече ще я търсим във вас". Именно това е идеята - да се търси в душата. Лечението чрез словото е изнамерено от Фройд: той дава думата на пациентите си и това е терапията на психоанализата.
Ето защо сте напълно прав, че през XX в. психоанализата влияе съществено върху всички страни в Европа, да не говорим за Америка. Тя конкурира другите методи на модерността, които може би все още не са проникнали в България. В страните от Западна Европа се говори за множествена терапия. Парадоксът е, че Западът е вече твърде терапевтично общество. Често се смайвам, че дори режимът на хранене се превръща в терапия, че всичко е терапия. Нали разбирате, всяко действие от живота се е превърнало в терапия: ако някой прави твърде много любов, се казва, че е токсикоман, ако не прави достатъчно - че не е достатъчно активен, че е еди-какъв си и т.н. Голямата сила на Фройд е, че всъщност обновява определен хуманизъм. Затова и в някаква степен днес психоанализата е изложена на опасност, доколкото при демокрацията хуманизмът е в опасност. А от друга страна, тя е чудесно средство за освобождаването на пациента.
- Има един известен текст на Фройд - "Болестта на културата". От какво е болна днешната култура?
- Днешната болест, това е болестта на демокрацията.
- Защо? От какво боледува тя?
- Болестта на Запада, към който сте на път да се присъедините, е, че той е стигнал до точката, в която хората не са били никога преди толкова свободни - например сексуалната свобода, еманципацията на жените... Но все по-ясно е усещането, в това число в политиката, че не е добре, когато наведнъж са дадени всичките тези свободи. Вижте умората в Европа или в Съединените щати към политиката. Има затваряне на човека, когато той се занимава единствено със себе си или с най-близките си. Ето защо Фройд твърди, че само културата може да възпре нагона на варварството. Всичко това си остава вярно. Самият текст си остава вечен и валиден в нашия свят. Не знам как е в България, за първи път съм тук, но познавам другите бивши комунистически страни. Имам обаче впечатлението, че след радикалния провал на комунизма в тези страни бяха накърнени определени идеали и ценности, а това не бива да става. Това също е много опасно. Ние живеем в един глобализиращ се свят. Идеалът естествено са демокрацията и равенството, с което всички сме съгласни, но това не е достатъчно. Проблемът е да разберем към какво се стремим. Ако целта е глобализацията, унифицираната мисъл - това е един опасен идеал. В известен смисъл той приютява насилието и варварството. Вижте какво става дори в американското общество, което е връх в демокрацията - там има смъртно наказание, има един свят на две скорости, има варварство, сблъсък на едни срещу други общности и т.н. Това е много опасно, още повече щом се случва в най-развитата страна в света. И моето впечатление е, че въпреки развитието си отново преживяваме ново варварство. Светът на варварството е доминиран от икономиката , от човека машина и т.н. Идеята е, че ние сме само неврони, че сме чисто биологични същества, че сме доминирани от биологията и че големите метафизични проблеми вече нямат място. Нещо, което ми се струва погрешно. Аз изцяло вярвам в Европа и ми се иска бившите комунистически страни час по-скоро да се присъединят към нея. Ала същевременно това не бива да ни пречи да критикуваме много от това, което става в демократичните държави, където се възражда нов конформизъм и се налага варварството.
Налага се идеята, че всички трябва да си приличат едни на други. В това психоанализата може да даде своята политическа подкрепа, за да се борим със системата на закостенелите норми. Това, което защитавам в психоанализата, е, че тя е единственият начин на мислене, който позволява да се придаде теоретично единство на желанието за терапия, тоест всеки да си има своята малка теория.
- Споменахте проблема за насилието. Как да си обясним омразата, насъбрала се в днешните общества? Наскоро България бе разтърсена от насилието по стадионите, от убийство след футболен мач.
- Вижте, това става навсякъде! Насилието не е проблем само на страната ви, нито на прехода. Същото се случва и по стадионите в Англия, в по-малка степен във Франция, но вълната сигурно няма да подмине и нас. Насилие по стадионите има навсякъде. Мисля, че п ричината е, че спортът стана култура на масите. Това е културата на масите. Какво друго може да мобилизира масите, освен революцията? Само спортът.
- А откъде все пак идва омразата? Желанието да се убива?
- Омразата е вписана в човешкото сърце. Илюзия е да се смята, че може да се избегне насилието. Фройд го е предвидил и с това е особено модерен. Илюзия е, че омразата ще се изчерпи. Единственото решение, както твърди Фройд, да се възпре насилието, това е законът на цивилизацията. Но не бива да смятаме, че той ще се спазва от добри чувства. Колкото повече законната съпротива на гражданите в обществото се ограничава, толкова по-силна ще е вълната от насилие. Необходим е ангажимент на гражданина към държавата. Днешният спорт, ако искате, е еквивалент на някогашните гладиаторски борби в античността. Вярвам, че интелектуалците могат да възпрат донякъде насилието, ако се намесят и кажат как стоят нещата. Интелектуалецът по дефиниция е носител на универсалността.
- Имате ли отговор защо всички тоталитарни идеологии забраняваха психоанализата?
- По различни причини. Психоанализата беше радикален враг на нацизма, защото е враг на тоталитарната система. Тя бе забранена в Германия като "еврейска наука", все едно че с учението си поставя под съмнение постулатите на нацизма като расистка теория. Понеже тя носи в себе си посланието на свободата: при нея не е от значение расата или националността на подложения на терапия.
- А защо бе преследвана от комунистическата идеология?
- Там е доста по-сложно. Отначало е имало интерес, имало е фройдо-марксисти (като Вилхелм Райх например), докато не е имало фройдо-нацисти. В Съветския съюз в продължение на близо десет години се е водил дебат върху психоанализата, но всичко е приключило с разгрома, устроен от Жданов. Краят е дошъл, когато е било наложено учението на Павлов и доста опростенческият неврофизиологизъм. Нали разбирате, психоанализата е "буржоазна наука". След което вече не е имало психоаналитици. Това е ставало и по време на студената война, когато борбата срещу психоанализата е била и борба срещу САЩ, където делото на Фройд е пуснало своите корени. Още повече след доктрината на Лисенко, когато вече е било прогласено, че има пролетарска наука и буржоазна наука. Всички комунистически партии от Източна Европа са били дължни да спазят директивите и така психоанализата е била изгонена от една част на Европа. Не знам до каква степен всичко това се е отразило върху България.
Но знам, че в Румъния или Унгария ударът върху психоаналитиците е бил жесток, те са били подложени на публично покаяние. Впрочем интересното е, че у вас дори преди войната психоанализата не е имала солидни традииции. Известен ми е само един български психоаналитик.
- Имате предвид д-р Иван Кинкел, за когото споменавате в книгата си?
- Да. Не знам защо е бил единственият психоаналитик в България. Но навремето е било достатъчно да има един човек, който да поддържа връзка с Виена, за да възникне група и общество по психоанализа. Очевидно у вас този процес е бил радикално пресечен. Но и д-р Кинкел не е бил практикуващ терапевт, а по-скоро философ. С това отношението в България към психоанализата е по-скоро нетипично и се надявам "Речникът" да запълни една празнота.
Надявам се ценностите, които отстоява психоанализата, да станат част и от вашата култура.
- Кои са тези ценности и какво е тяхното влияние върху съвременния човек?
- На първо място, това е отстояването на юдео-християнското наследство, за разлика от всички когнитивни тории, които превръщат човека в машина. Отначало психоанализата беше атеистична и бе осъдена от църквата. Но днес тя е атакувана по-скоро от точните науки, които се опитват да обяснят човека твърде механицистично. А според психоанализата човекът е една душа (не религиозна, но все пак душа), в която има и виновност, и желание. На второ място, тя отстоява един класически хуманизъм. Фройд е евреин, но е антимарксист, антикомунист и антинацист. Малцина знаят, че Фройд е бил много привлечен от модела на английската монархия като политическа система, не толкова от републиката. Но Фройд не е реакционер, а по-скоро просветен консерватор. Именно това е негово послание, което и днес е много необходимо в един свят, белязан от насилието. Ако психоанализата изчезне, все едно че ще изчезне и демокрацията.
Ами сега?
Случи се в деня, когато Жан-Виденовите комунисти-социалисти сами останаха изненадани от възможността да имат мнозинство в току-що избраното Народно събрание. Вечерта, когато стана известно това, в сградата на дарителския фонд "13 века България" в кв. "Лозенец" имаше представяне на отпечатан със спонсорството на фонда пореден обемист том материали и документи на външното ни министерство. С чаши в ръце и дъвчейки единственото мезе - печените ядки, всички разпалено коментирахме току-що известените изборни резултати. До нашата компания беше група от няколко леви интелектуалци, сред които личаха Валери Петров и Богомил Нонев. В някакъв миг на затишие всички чухме думите на Валери Петров:
- Ами сега?... Достатъчно прозорливият поет може би единствен сред еуфорията на червените изрази тревогата си от това какво можеше да последва след така очерталото се ново управление на комунистите. Те веднъж бяха ръководили страната 45 години и я бяха довели до пълна катастрофа. Какво щеше да се получи сега, след рухването на Берлинската стена и на целия социалистически лагер начело със СССР? При започналия неудържим процес на демократизация на обществото, на пазарна икономика, разкрепостяване на личността и стремеж към европейските християнски ценности? Знаеха ли как да употребят властта? Те бяха показали, че са силни в критиката и разрушаването на съществуващите порядки, но съвсем безпомощни и безплодни в съграждането на нещо по-добро. Чувстваха ли каква тежест и отговорност поемат с новото си властване? Всичко това се събираше във въпроса на Валери Петров:
- Ами сега?... Някой от нашата група спонтанно му отвърна:
- Сега агонията на страната ни ще продължи!... Събеседниците на поета извърнаха глави към нас, видимо стъписани. Възцари се неловко мълчание. Наистина, какво щяха да правят с властта? Тя носи права, но дваж и триж по-големи и тежки са задълженията и отговорностите й. Властта не е самоцел, а средство, възможност за промени към по-добро. Новите властници имаха ли ясна представа за всичко това, знаеха ли пътя и какви водачи ще поведат по него милионите хора? Някога в навечерието на революцията същите въпроси е задавал Плеханов на Ленин. Самонадеяният Владимир Илич раздразнено и нетърпеливо му отвръщал: "Веднъж да вземем властта, после ще видим! " Взеха я и цял свят видя, че Ленин не е знаел пътя. И революцията катастрофира сред планини от човешки страдания и жертви.
Оказа се, че в оня ден на опиянение от победата и жанвиденовци не са знаели пътя и как да употребят властта си. Предизборният им девиз се осъществи, но наопаки: "Да спрем България! Да обновим разрухата! " И след двугодишно властване доведоха страната до нова икономическа, политическа и нравствена безизходица. Сполетялата ни хиперинфлация превърна мнозинството от народа в бедняци и просяци. Размерът на пенсиите падна до три долара, а на заплатата - до 6-7 долара.
Ножът опря до кокала и българите въстанаха. Излязоха на улиците и барикадите й парализираха разкапаната власт. Младежта нахлу в парламента и прогони некадърниците.
На състоялите се предсрочни парламентарни избори ОДС спечелиха внушително мнозинство. И настъпи време на истинските промени и реформи. На мъчителното изтръгване на страната от дъното на блатото. На стабилизация и градеж. На поемане спасителния за България път към Европа и нейните ценности.
Но ето че пак се задават избори.
Онзи ден виждам мой познат от старата червена номенклатура: лъска луксозната си западна кола. "За път ли се стягаш? " - питам го. "Ще ходя - отвръща ми той (и назова един от по-далечните квартали на столицата) - на събрание на актива. Потягаме партийните редици, на тия избори трябва да вземем отново властта... " Каза го с многозначителен хъс, с въодушевление.
Малко се смутих от така уверено изречените намерения. После му рекох:
- Значи пак искате власт. Не ми е ясно само за какво ви е? На два пъти я имахте и се орезилихте. А лично тебе съвсем не те разбирам. Преди беше партиен секретар в учреждението. Но тогава не можеше и да помислиш за такава скъпа кола, за преуспяващата фирма, която оглавяваш, за върнатите на фамилията ви стотици декари земя и гори. Сегашната власт ти осигури всичко, но като се готвиш да я събаряш, ще се откажш ли, ще върнеш ли и придобивките си?
- Защо да се отказвам? Времената са други. Което е било, няма да се върне. Ние обаче имаме идеи и управленски кадри за по-ефективно и справедливо организиране на обществото.
- Тия идеи и кадри имахте и преди, но два пъти измамихте народа. Доказахте пълната си некадърност. Ако има още ахмаци в тая страна, които да ви повярват отново, нека ви изберат. За да се потрети кръгът на разрухата!
Белгия, Холандия и Люксембург гласуват срещу нас за визите?
СОФИЯ. Съветът на министрите на ЕС да въведе безусловен безвизов режим за българските граждани през първата половина на 2001, препоръчва Съвместният парламентарен комитет България - Европейски съюз в заключителния си документ. "Безусловно" означава без преходни периоди и без наблюдение. Съпредседателят на комитета от страна на ЕС Александрос Алаванос обаче имал информация, че срещу България ще гласуват Белгия, Холандия и Люксембург. За съжаление решенията в ЕС все още се вземат с консенсус, а не с мнозинство от две трети, каза г-н Алаванос. Според него евродепутатите имат достатъчно механизми за натиск пред Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието, за да се защити българската теза, и са трвърдо убедени, че страната ни е предприела необходимите мерки за премахването на визите. Отлично информирани дипломатически източници съобщиха, че ако България бъде разделена от Румъния, решението на визовия въпрос в края на месеца ще е благоприятно за нас.
Категорично "не" бе отговорът на главния преговарящ от страна на ЕС за ЕС Майкъл Лий на въпроса дали Брюксел може да поиска по-бързо затваряне на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" срещу безвизов режим. Той повтори, че Европейската комисия застава изцяло зад предложението си за отменяне на визите. В Брюксел разбират,че ограниченията са голям проблем за българите, посочи г-н Лий.
В петък ще има парламентарен дебат по визовия въпрос, Асен Агов очаква консенсус на него.
Бит и религия в детска мистерия
Общински театър "Възраждане" откри сезон 2000-2001 със спектакъла "Теди", една съвременна приказка за извечната борба между доброто и злото. Автор на текста е Кева Апостолова. Това е третата й пиеса за деца (първите две са драматизации на "Принцесата и граховото зърно" и "Златното момиче"). В нея се преплитат две сюжетни линии - всекидневието на българското дете, което не винаги е богато и спокойно толкова, колкото ни се иска (детето лишено от родителско внимание) и тайнството на вярата (ангелът пазител). "Иска ми се - споделя Кева Апостолова - със средствата на театралната магия да подскажа, да внуша на малките българчета отношение към православната религия, защото ние сме народ оцелял и който ще пребъде, благодарение на абсолюта в морала и етиката на православието."
"Опитала съм се - продължава тя - да направя това деликатно и все пак в директен прав текст, за да могат най-малките да се гордеят с принадлвежността си към една нация, която изповядва християнската философия."
В тази посока е насочена и режисурата на проф. Елена Баева, чийто акцент е визуализацията на способността да обичаме и да съхраним чистотата на душата си. Музиката на Стефан Димитров е другият естетически пласт, който активира емоционалния градус на спектакъла. "Обичайте силно света/хората/слона/дървото". Бог вижда добрите дела - това е и молитвата на актьорите Татяна Тотева-Теди (първата професионална роля на студентката от НАТФИЗ), Даниел Цочев (Бащата), Мариана Жикич (Майката), Донка Аврамова (Ангел небесен). Чрез нея те обезсилват злото, олицетворено от Разбойника в атрактивното изпълнение на Роберт Янакиев. А изчистената хореография на Мила Искренова като че ли затваря мозаичната структура на тази вълшебна музикално-религиозна мистерия, мистерия, която търси образите си в невинността на детската сълза.
Бомба сплаши израелски патрул
ЕРУСАЛИМ. Размириците в Близкия изток се преместиха вчера на нов фронт - Средиземно море, след атентат срещу израелски патрул край ивицата Газа, предаде Ройтерс. Рибарска лодка, натъпкана с експлозиви и с един човек на борда, се приближила до патрула близо до израелско-египетската граница, след което избухнала. Според командира на близката израелска военноморска база Ашдод плавателният съд бил забелязан по-рано в египетски води, но армията не смята, че са замесени египетски граждани.
Междувременно при сблъсъци с израелски войници на граничния пункт Карни в ивицата Газа бяха ранени четири палестинци. Член на базираната в Ирак палестинска фракция Арабски фронт за освобождение заяви, че иракският лидер Саддам Хюсеин е помолил групата му да даде по 10 000 долара на всяко от семействата на загиналите в сблъсъците палестинци.
След заседание завчера вечерта в Газа палестинското ръководство реши да представи в Съвета за сигурност на ООН проект за международна защита на палестинците от "жестоката война, водена от Израел". Идеята на Ясер Арафат за разполагане на военни наблюдатели на ООН в Близкия изток обаче вероятно няма да получи подкрепата на американския президент Бил Клинтън и генералния секретар на ООН Кофи Анан, докато Израел й се противопоставя.
България заслужава безвизов режим
СОФИЯ. България разполага с много сериозни аргументи за отмяна на визите, мислят 63 % от пълнолетните софиянци в представително изследване на НЦИОМ. Приблизително равни са дяловете на евроскептиците и на еврооптимистите за срещата на ЕС в Ница, където ще се реши дали българите ще могат да пътуват свободно на Запад. Едва 18 % одобряват идеята България да напусне Пакта за стабилност в Югоизточна Европа при отказ за отмяна на Шенген. Почти същият процент (19) е на мнение, че ако ни откажат, не трябва да протестираме. Столичани споделят, че са имали проблеми с бюрокрацията на посолствата (26), със забавянето на издаване на визи (18) и с грубо отношение на чиновниците (14).
Български летопис
8 ноември - Ден на Западните покрайнини
8 ноември 1875 - роден във Велес Андрей Протич, археолог, изкуствовед, критик, белетрист. Завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг. Един от основателите на дружество "Съвременно изкуство". Сътрудничил на списанията "Мисъл", "Българан", "Отечество", "Пролом", "Художник" и др. Започва творческата си дейност като белетрист. Изследва генезиса на българското изкуство, неговите характерни черти и стилистични особености. Много от неговите трудове са издадени на немски, френски, английски. Член е на Румънската академия на науките и на БАН. Умира на 3 ноември 1959 в София.
8 ноември 1895 - роден Венедикт Бобчевски, диригент и композитор. Учил е музика във Виена и в Мюнхен. През 1926-1940 е диригент в Софийската народна опера. Композирал е по собствени либрета оперите "Княз отшелник" (1932) и "Лъжата в живота" (1944).
8 ноември 1912 - първата ни голяма морска победа. Южно от Бургаския залив е забелязана внушителна турска флотилия начело с крайцера "Хамидие". Нашият торпедоносец "Дръзки", командван от най-младия капитан Георги Купов, едва 24-годишен, наближава туловището на "Хамидие" и изстрелва торпедото си. Последва взрив и флагманът на турската военноморска флота е потопен. Френските и английските вестници сипят суперлативи за младия командир, който си спечелва възхитата дори на турски военни специалисти.
В САЩ гласуваха за президент
ВАШИНГТОН. Гражданите на САЩ гласуваха вчера за нов държавен глава при най-оспорваната битка за Белия дом от 40 години насам. По традиция първи пуснаха гласа си жители на щата Ню Хемпшир, а последни трябваше да гласуват в Аляска и Хавай. Голяма част от жителите на щата Орегон бяха дали гласа си още преди отварянето на избирателните участъци, тъй като от тази година им бе предоставена възможност да гласуват по пощата. Избирателите от този щат получиха бюлетините си 19 дни преди вота.
3,2 милиона души или 23 процента от имащите право на глас в Калифорния поискаха да отложат гласуването си за по-късно тази година. По-голямата част се очаква да гласуват навреме, но бюлетините на поне един милион от тях ще бъдат получени твърде късно и може да забавят окончателните резултати от вота, подчертаха представители на местната администрация. Доскоро се смяташе, че щатът е бастилия на вицепрезидента Ал Гор, но според последните проучвания преднината на кандидата на демократите пред републиканеца Джордж Буш-младши в Калифорния се е стопила до 5 процента и всеки глас може да се окаже решаващ за изхода от двубоя.
В девет щата изборите трябваше да бъдат наблюдавани с цел защита на правата на афро-американското, индианското, китайското, арабското и испаноезичното малцинства. Американското Министерство на правосъдието възнамеряваше да изпрати 317 федерални наблюдатели на президентските избори в Алабама, Аризона, Калифорния, Мичиган, Мисисипи, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк и Юта.
Последното проучване на общественото мнение, извършено от Ройтерс и Ем Ес Ен Би Си и разпространено вчера, показваше преднина за Гор пред съперника му Буш с 48 срещу 46 на сто. В изборния ден губернаторът на Тексас бе в родния си град Остин, а Гор пусна гласа си в Картидж, Тенеси. Настоящият държавен глава на САЩ Бил Клинтън предсказа в навечерието на вота, че негов наследник ще бъде Ал Гор и подчерта, че не съжалява за начина, по който е била водена кампанията на демократите и за ограничената си роля в нея. Той гласува вчера в Чапакуа, щата Ню Йорк, където семейството му си купи къща миналата година. Той трябваше да даде поредица радио интервюта с надеждата, че ще успее да накара привържениците на Гор да отидат до избирателните урни.
Часове преди началото на изборите хакери оскверниха сайта на Националния комитет на републиканците в Интернет с тиради срещу Буш и поставиха препратка към сайт за кампанията на Гор.
В Русия вече водят по стъпките на Путин
МОСКВА. Привърженици на руския президент Владимир Путин са огранизирали под ръководството на местния музей уникална атракция в района на гр.Псков, предаде БТА, като се позова на руския печат. Става въпрос за разходка по местата, където е бил самият Владимир Путин по време на посещението си в Старий Изборск.
Специално обучени гидове водят гостите по стъпките на президента и обясняват къде той си свалил сакото, къде си пийнал вода, къде и с кого се здрависал. Паметни плочи пък ще увековечат два обекта с епохално значение - водопадът, където президентът на Русия се спрял и мястото на площада, където похапнал кисели краставички. Рецептата на краставичките, които допаднали на вкуса на държавника, веднага била публикувана в местния вестник "Псковская правда" и пожънала небивал успех сред чевръстите местни домакини. Паметното посещение освен това ще бъде увековечено и с брошури и документални филми, над които усилено се работи.
Похвалната инициатива не останала в тайна за висшите московски чиновници и веднага след откриването на путинския маршрут по него преминал вътрешният министър Владимир Рушайло. Нещо повече, той превел по него и естонския си колега Тармо Лудс. Щастливият директор на местния музей посочва, че вече са направени много височайши заявки за разходка по путинските места, които очевидно ще раздвижат иначе скучния местен пейзаж.
Вагонът музей на Ататюрк спря под тепетата
ПЛОВДИВ. С 20 минути закъснение пристигна на първи коловоз на пловдивската жп гара прочутият влак на културата с прикачения за него вагон музей на Кемал паша Ататюрк. Турските телевизии CNN turk, NTV, TRT и ATV бяха специално командировани в града на тепетата, за да заснемат атрактивното събитие.
Цялата композиция се състои от 11 вагона. Последният, плътно закрит за любопитни погледи със зелени перденца, бе личният вагон на Ататюрк. Тренът е адаптиран по вкуса на реформатора преди 80 години, а самият той е обикалял с него из Анадола близо 10 години, уточниха турски служители. Вагонът бе специално разпломбиран за посетители, които успяха да разгледат кабинета с масивна дървена работна маса, стар грамофон и мебели в червено кадифе. На масата се мъдрят мастилница и автентичен сервиз за кафе. Точно в тази "стая" Ататюрк посрещал и държавници, а за една от срещите свидетелства закачена на стената черно-бяла снимка. Точно до кабинета се намира кухнята, където в момента стои манекен готвач в човешки ръст. През специално малко прозорче сервитьори са подавали ястията и кафето на официалните гости. Сравнително скромни като подредба са двете малки купета за спане и почивка на Ататюрк, което познавачи обясниха с неговия аскетичен нрав. Посещението е по инициатива на представители на турската парламентарна група за българо-турско приятелство. Във влака пътуват 14 депутати, както и шефът на турското национално радио. Тренът ще мине през Македония и Гърция, а последната му спирка е в Солун на 10 ноември.
Верижна реДакция
"С кюлоти по площадите трудно ще влезем в Европа", споделя съкровеното си мнение Екатерина Попова в "24 часа". Права е. Но и с писма до Международната федерация на журналистите едва ли ще ни поканят на Брюкселско зеле върху Брюкселска дантела? А скандалът с фотографчето и министъра са си чиста проба махленски предизборни клюки. Що за професионалисти са нашите папараци, се вижда и от първата страница на "Нощен труд" под огромнейшото заглавие "Трамвай обезглави млада жена". Явно за главния редактор Шумналиев (подписал искането на издателите за оставката на Т. Симеонов) това е събитие от световна важност, почти като президентските избори в САЩ. Затова и на кървавата снимка в "НТ" има и стрелка указател къде да намерим отрязаната глава. Хуманни ценности...!
"Червеното четиво надига чело", предупреждава "Сега" и допълва, че нашето издание: "... е под обстрела на тъмните сили и не възнамерява да напусне окопа. Чак до изборите и след тях. Задълго и завинаги". Всеки в своя си окоп, другарко Димитрана Александрова, някои пренасят "... кашон с пари от Евролевицата", други не напускат своята позиция. А за "червеното четиво" са прави. В някогашния претендиращ за "син" вестник "Стандарт" кръстато е седнал с интервюто си още един другар Георги Първанов, който по стар славянски обичай рони квалификации и оценки: "И ние, и СДС се провалихме. " А колко по-почтено бе да спре след "ние". "... Експертна програма с широка коалиционна подкрепа в правителството. Това е бъдещето на България от началото на века. " Даскалска работа. А кой е истинският Първанов, ще разберем, ако отворим "Дума" с юбилейното приложение на в. "Мисъл". Там перничанчето е много по-искрен и революционен. И всичко на червен фон. На този на Георги Свежин: "Да си призная, изпитвам истинска погнуса от бивши членове на БСП, превърнали се в ренегати, които получават обриви, щом чуят думата марксизъм. Жалки люде, жалки времена! (...) Велик държавник ли е Горбачов или велик рушител? Спокойна ли е съвестта на Борис Елцин? " Свежин оправи собствените си БКП бакии, та се замисли и за БСП-същите, и за руските проблеми. Така си е, планетарни поети се раждат в България. Комунисти.
Всяко зло за добро
От няколко месеца се води ожесточена и безскрупулна медийна война срещу Иван Костов. Хващат се за най-дребни поводи и изказвания, само и само да бъде злепоставен в очите на обществеността. Колкото повече се дискредитира председателят на СДС, толкова стават по-малки шансовете сините да спечелят изборите.
До известна степен поведението на СДС спрямо некомунистическите партии и движения подхранваше надеждата на БСП за решителен успех на изборите. СДС не беше политически гъвкав, не търсеше активно нови връзки и подновяване на старите. Това беше грешка, на която нееднократно бе обръщано внимание. Напомняно беше също така, че трябва да се вземат решителни мерки за достойно представяне в медийната война. Не може да продължава благодушното игнориране на враговете на СДС, защото слаба отбранителна позиция винаги води до поражение.
И точно когато ръководството на СДС на срещата с президента взе решение да промени насоката и стила на работата си по отношение на възможните коалиционни партньори, дойде бомбата на Христо Бисеров и Йордан Цонев. Тази атака явно нямаше за цел незабавното сваляне на премиера. И двамата не са толкова наивни, та да си помислят, че Костов ще се разтрепери и ще подаде оставка. Може би Бисеров като организационен секретар с огромно влияние в СДС се е надявал, че местните структури на партията ще застанат зад него, но не е направил постъпки да подготви предварително тази подкрепа.
За пред обществеността обяснението на Бисеров за неочаквания удар в гърба е, че той само искал да разкритикува политиката на СДС за отношенията му с евентуалните коалиционни партньори. Обяснението е напълно незадоволително. В интервюто не беше казано нищо ново. Не беше разкрита някаква срамна тайна, за която всички трябва да знаят. Просто се повториха познати неща. С тези въпроси са се занимавали и в срещата при президента, и даже беше известено, че ще има промяна в досегашната политика спрямо бъдещи коалиционни партньори. Може би има някакъв смисъл да се повтарят някои неща, за да се въздейства по-ефективно. Това често се прави. Но едва ли организационният секретар на СДС е най-подходящото лице да изтъква грешки, за които и той носи солидарна отговорност, и то тъкмо когато ръководствота на партията публично обявява, че предстоят промени.
Много интересно е, че след изброяването на недостатъците, които трябва да се премахнат, интервюто на Бисеров завършваше съвсем без никакви обяснения и мотиви, с призива Иван Костов "да излезе от изпълнителната власт". Защо от изпълнителната власт? Нали политиката спрямо бъдещите партньори се определя в ръководните органи на партията, а не в правителството? Вместо да се иска Костов да напусне председателството на СДС, се предлага той да се откаже от поста си на премиер. Това е съвсем нелогично. Просто не подхожда на човек, който би трябвало трезво да преценява политическите ходове, да направи такава груба грешка. Още по-нелогично е изказването на Йордан Цонев. Той драматично апелира към Костов да даде пример как ще се работи с коалиционните партньори, като подаде оставка. Какво означава това? Костов да даде пример, та всички ръководители на СДС да го последват? Да завалят оставки и това да доведе до оправяне на отношенията с другите партии? Нима председателят на Бюджетната комисия в НС разсъждава толкова примитивно?
Изглежда, че целта на атаката на Бисеров и Цонев е била просто да се удари Иван Костов. Независимо дали са го искали или не, но по този начин само се подсилват съществуващите неспирни нападки към премиера и следователно към СДС. Сигурно не е случайно, че призивите за оставка на Костов, макар и необосновани и нелогични, излизат във вестника, който е от водещите в кампанията против Костов. Ако целта е била само да се критикуват грешките на ръководството на СДС, това би могло да стане с публикация във в. "Демокрация". Изборът на в. "Труд" издава желанието, от една страна, да се повлияе на колкото се може повече хра, а от друга - да се подчертае, че авторите се дистанцират от СДС и се стараят да се доближат до "народа". Тези цели може да си постави всеки, който следи отстрани политическите събития, но те са несъвместими с ранга на Бисеров и Цонев.
Още на последната национална конференция на СДС стана ясно, че бяха избрани хора, които не заслужават да са в ръководните органи. Нещо повече - те бяха освиркани от делегатите в залата. В словото си при откриване на конференцията Иван Костов съвсем ясно посочи, че съществуват личности, чието място не е в ръководството на СДС. За съжаление той не каза имена и по този начин позволи да се промъкнат неподходящи хора. Ударът на Бисеров и Цонев може би беше своего рода отмъщение за страха, който са имали от конференцията насам.
Вероятно е тази неприятна случка да послужи за предприемане на такива действия, които да доведат до сигурна победа на изборите. Не е късно СДС да заработи реалистично и без превземки с партньори, които може би не са особено симпатични, но биха могли да свършат полезна работа в бъдещия кабинет. Може да се разгърне кампания в медиите за отпор на грубите нападки. Може би ще стане "всяко зло за добро"!
Да не откриваме Америка - да открием България
Имаме криза в десницата, породила голямо политическо вълнение, в резултат на която сме свидетели на непрекъснати обсъждания как трябва да се организира коалицията Изборно действие-Солидарност и въобще десницата, за да бъде тя ефективна и да не пропадне окончателно в парламентарните избори. Лансират се течения, федерации, а понякога за пример се посочва американската Републиканска партия, в която членуват и либерали, и консерватори, и "морално мнозинство", и неумерени противници на закона за абортите, както и умерени негови привърженици - една разнородна грамада, която въпреки това печели често изборите. Примерът за републиканците се появява днес в така наречената дясна публицистика, но си спомням, че истински триумф той преживя през периода 1993-1996 г., когато десният народец блуждаеше като в пустиня, докато да намери своята грееща "Кшакзвезда" и вървейки след нея да стигне до парламентарната обетована земя, плуваща в парични облаги.
Във Великобритания и Малта има двупартийна система, а главните партии обединяват разнородни обществени и идейни сили. Двете главни партии в Малта - Народната и Партията на труда, заедно събират над 90 % от всички гласове в изборите, при това въпреки пропорционалното изборно право. Но никой досега не е посъветвал полската десница да се организира като малтийската Народна партия. Защо? Откъде се е взела популярността на републиканците в Америка, които са давани за пример въпреки несравнимата изборна система, строя, историята и хиляди други фактори? Причината е проста. Малтийците не са предлагали стипендии на полските десняци, а американците - да, и още как. Завръщайки се от Америка, стипендиантите обясняваха на народа, че кока-колата не се пиела от бутилката, а прагматичните десни се организирали по примера на Републиканската партия.
Не знам дали един народ може да научи нещо от друг и да възприеме от него какъвто и да е пример. Мисля, че не си заслужава да откриваме Америка, но съвсем сигурно си заслужава да сравняваме това, което е интересно за сравнение. Ако за изходна точка на разсъжденията за разединената полска десница търсим ефикасна антикомунистическа десница, заслужава да разгледаме най-ефикасната от съществуващите, каквато е представена в лицето на българския Съюз на демократичните сили, който през 1990 получи 36 % от гласовете, през 1991 - 34 %, през 1994 - 25 %, а през 1997 - почти 53 % и почти 60 % от местата в парламента. Още повече че след тригодишно управление измерваната от сондажите подкрепа за СДС отбеляза спад в сравнение с изборните му резултати с около 10 %, но въпреки това тази партия продължава да има 10-процентни точки превъзходство над своя посткомунистически съперник. СДС представлява интерес и заради това, че в продължение на 10 години от своето съществуване е преминал през съществена структурна еволюция - от организация на приближени кръгове в самото начало, през политическа конфедерация и федерация, до решение за образуване на монолитна партия. Имаше и разкол, и схизми, и посткомунистически провокации, но СДС продължаваше да съществува и когато не управляваше беше най-сериозният и безконкурентен противовес за посткомунистическия екип. На какво все пак се дължи успехът на българските десни антикомунисти? Мисля, че могат да се посочат четири основни причини за техния траен успех.
Първо - те имаха по-силен и едновременно по-слаб противник. В първите свободни избори в Полша посткомунистите получиха едва около 10 % от гласовете, а в България - 47 %. Във вторите поредни избори СДС получи 20 % от гласовете, а българските посткомунисти - 33 %. В началото българските комунисти и посткомунисти имаха много по-голямо обществено влияние, но от друга страна, те не притежаваха политическата класа на своите полски съидейни другари като Квашневски, Олекси, Боровски и Милер. Когато през 1994 г. българските посткомунисти спечелиха изборите (43 % от гласовете и 52 % местата в парламента), дори не си направиха труда да се преструват, че управляват, а се заеха изключително с грабеж и мошеничество, което в продължение на две години доведе до прерастване на гражданското недоволство в революция, ръководена от СДС, до превземане на парламента от манифестантите и до предсрочни избори.
Второ - българските антикомунисти нямаха подкрепа отникъде. Зад тях не стоеше нито авторитетно духовенство (подчинената на комунистите църква нямаше никакъв авторитет), нито профсъюз, съборил комунизма (профсъюзът "Подкрепа", подражаващ на полския независим профсъюз "Солидарност", се ръководеше от комунистически агенти, което беше разкрито бързо). С други думи, зад гърба на българските политици не стоеше нито папата, нито традицията на 10-милионно профсъюзно движение. Те съзнаваха, че ще могат да имат на своята земя толкова място, колкото сами успеят да си извоюват. А едно такова убеждение мобилизира психически.
Трето - българите успяха, защото притежаваха елементарни познания за функционирането на политиката, свидетелство за което е фактът, че без празни приказки за "превъзходството на гласуването за дадено лице над гласуването за партийните представители" приеха пропорционалното изборно правило на гласуване с твърда партийна листа (без необходимост от отбелязване). Това спомогна за функционирането на СДС като трайна коалиция в продължение на много години, тъй като благодарение на твърдостта на листата предизборните споразумения бяха възможни за реализиране.
Четвърто - българите успяха, защото стъпваха твърдо по земята и знаеха, че материята на политиката е човекът, а той има склонност към подлости - дори тогава, когато е антикомунист. Те си даваха сметка, че и антикомунистът може да бъде мошеник, интригант, корумпиран, самолюбив, психопат и глупец. За трезвия възглед спрямо човешката природа свидетелстват правилата на устава на СДС. Когато тази формация беше още конфедерация от партии с координационни съвети на териториално равнище, уставът гласеше, че "представителите на различните партии и организации в общинския координационен съвет не могат да бъдат съпрузи, роднини, родственици по права линия, братя и сестри". Целта беше да се предотврати подялбата на семейните кланове между различните партии, образуващи СДС, за да не могат благодарение на това да имат превъзходство при гласуванията. Уставът предвиждаше също така положения, при които поради конфликт между партиите да не бъде възможно вземането на решение на форума на координационния съвет. Изходът от патовата ситуация беше съществуването на специална процедура за отзоваване на представителя на дадена партия и заместването му с друг неин представител. Това правило спомогна за добрия персонален подбор в рамките на партиите и местните ръководства на СДС.
Людвик ДОРН сп. "Нове Панство"
Дават четири заплати при напускане по взаимно съгласие
СОФИЯ. Когато трудовият договор се прекрати по взаимно съгласие, работодателят трябва да плати на подчинения си четири брутни заплати. Това е едно от предложенията на КНСБ и "Подкрепа" за промени в Кодекса на труда. Зад текстовете на двата синдиката вчера застанаха Стопанската камара и Търговско-промишлената палата.
Служителят трябва да получи обезщетението си до месец след като напусне работа, настояват синдикатите. Ако това не стане, договореното между двете страни отпада. Работодателят обаче има правото да намалява щата, без да дава по четири заплати на потърпевшите.
Работниците ще могат да сключват втори трудов договор само с благословията на първия работодател, е друго предложение на КНСБ и "Подкрепа". Те настояват също работодателите да могат да уволняват само при ясни правила в закона, както и да се запазят т.нар. социални отпуски при обучение и за майки с две и повече деца. Днес идеите за Кодекса на труда ще бъдат обсъдени със социалната парламентарна комисия.
Двуличници
С предизборни цели от БСП предлагат на Европа визите за България да не отпаднат. Същевременно в столетницата измъдриха декларацията срещу "черния списък". Така уж реформиралата се партия показва нагледно, че нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Да си спомним само "коминтерновските" забежки за разделянето на българите на "тракийци", "добруджанци", "македонци" и незнайно още какви. Или пък позорното решение за превръщането на България в 16-а република на СССР. Примери много, вземете Сендов или доклада на господата Аткинсън и Гелерод, където социалистите оклепаха страната ни, както и чужденец не би го направил. Едно са приказките у нас, друго са делата социалистически в чужбина. Това доказва само, че в името на теснопартийните си интереси от БСП винаги са готови да жертват националните.
Диксвил Норч избра Буш
ДИКСВИЛ НОРЧ, щата Ню Хемпшир. Миниатюрното градче Диксвил Норч в щата Ню Хемпшир, намиращо се на 16 км. от границата с Канада, гласува първо в САЩ в 0,01 часа на изборния ден. Имащите право на глас 16 симпатизанти на Републиканската партия, 2 - на Демократическата и 9 независими дадоха своите гласове и изразиха своите предпочитания в залата за избор в курорта Балсамс, собственост на 102-годишния Нийл Тилътсън, като търпеливо изчакаха настъпването на 7 ноември, похапвайки сандвичи и шоколадови бисквити. От тях 21 заложиха на Буш, 5 - на Гор , а 1 гласува за кандидата на Зелената партия Ралф Нейдър.
Дисквил Норч практикува "нощното гласуване" от десетки години и често е обект на посещения на кандидатите за "голямото надбягване". През тази година тук се "разписаха" Джордж Буш и Стив Форбс, а последният съперник на Буш в първичните избори Маккейн направи това на два пъти.
Драматичен обрат в процеса Локърби
БЕРЛИН. Назрява скандал в един от най-скъпите съдебни процеси в най-новата юридическа история, писа германското списание "Шпигел". Нови следи все повече поставят под съмнение вината на подсъдимите атентатори в процеса Локърби.
Миналия вторник процесът бе отложен по молба на защитата. Адвокатът Тейлър обясни, че сътрудници на кантората му са разговаряли с хора от европейска страна, чието име засега се пази в тайна и чиято полиция проявява готовност за сътрудничество. След дългогодишни разследвания, при които бяха разпитани 15 000 свидетели от 50 страни, очевидно има следи, които досега са били пропуснати или игнорирани, подчертава изданието.
Тейлър намекна, че са открити нови факти за палестинска терористична организация, която действала в Германия през 1988 от името на Народния фронт за освобождението на Палестина - генерално командване (НФОП - ГК). Два месеца преди бомбения атентат срещу "Боинг 747" на американската авиокомпания "Пан Американ" над шотландското селище Локърби, в различни германски градове са задържани 16 членове на групата. В колата на лидера й Хафез Касем Далкамони е открито радио, превърнато в бомба с детонатор, който при определено въздушно налягане задейства часовников механизъм и се използва за взривяване на самолети. В подобен радиоапарат със същата марка е бил скрит и взривът, причинил трагедията над Локърби. Повече от две години следователите съсредоточават вниманието си върху НФОП - ГК, неговото обкръжение и политическите му връзки с Близкия изток. През есента на 1991 обаче те внезапно се преориентират и се насочват към либийската следа.
По онова време шефът на НФОП - ГК Ахмед Джибрил живее в Дамаск и се радва на закрилата на сирийския режим. Според "Шпигел" рязката промяна в посоката на следствието е продиктувана от политически съображения. Евентуално разследване срещу подкрепяни от Сирия терористи през 1991 е влизало в противоречие с външнополитическата концепция на американци и британци, твърди изданието. Причината за това е, че след нахлуването на войските на Саддам Хюсеин в Кувейт през август 1990, Сирия става съюзник на Запада и изпраща войски, които участват в операция "Пустинна буря".
Операцията срещу НФОП - ГК в Германия през есента на 1988 се оказва пълен провал. Полицаите, които арестуват терористите, не са информирани, че в групата се намира агент на йорданската тайна служба. Когато самоличността му е установена, той е освободен от следствения затвор, и за да се запази прикритието му, са освободени и други членове на НФОП - ГК. Когато агентите отново започват да следят освободените терористи, им прави впечатление, че един от тях носи в багажа си "предмет, подобен на радио" и заминава с влака за Белград през Виена.
През 1988 Югославия е важна база за НФОП - ГК, тъй като там се намира Мабди Гобен, наричан Професора, който доставя експлозиви на ръдоводителя на действащия в германия фронт, пише "Шпигел". В началото на декември югославски полицаи по указания на германските власти нахлуват в къщата му в Крушевац и откриват 7,5 кг пластичен експлозив, 2 кг тринитротолуол, 485 детонатори и дузина метра бикфордов шнур. Югославия обаче не предава Гобен на Германия, а го изпраща със самолет за Дамаск. Оттам Гобен се прехвърля в Норвегия, където неотдавна умира от естествена смърт. Според "Шпигел" новите документи от чужда страна, за които говори адвокатът на защитата Тейлър, най-вероятно представляват записки и документи на Гобен, предадени на полицията от негово доверено лице. Тейлър твърди, че ръкописите съдържат данни за начина, по който е била конструирана бомбата и как е попаднала на борда на самолета.
Еврокомисията отчита напредък на България
СОФИЯ. Европейската комисия отчита силен напредък на България в много области, през последната година има постоянен и силен прогрес. Това заяви вчера главният преговарящ на Европейския съюз за България Майкъл Лий след срещите си с външния министър Надежда Михайлова и колегата си от българска страна Владимир Кисьов. На нея са дискутирани препоръките от годишния доклад на Еврокомисията. Икономическото състояние на България сега няма нищо общо с онова през 1997, подчерта Майкъл Лий и изтъкна, че в доклада ще бъде отбелязан икономическият напредък. Майкъл Лий днес ще представи официално и публично документа. Да се ускори реформата в съдебната система, по-бързо да се гледат делата за фалиралите банки, за да се укрепи доверието на хората в третата власт. Това е една от препоръките в доклада по думите на Майкъл Лий. ЕС иска още по-бърза интеграция на малцинствата и по-ефективна процедура при фалитите.
Пактът за стабилност не може да бъде алтернатива на членството на България в ЕС, особено в контекста на събитията на Балканите, подчерта Майкъл Лий.
Европейският избор на Украйна
Според размерите на своя територия и численоста на населението Украйна е сред най-големите държави в Европа. На прага на XXI век страната постепенно започва да играе подобадаващата си роля в Европа, интегрирайки се политически и икономически в нея. Независима и демократична, тя става един от важните фактори на континента, участник в изграждането на архитектурата на европейската сигурност.
На 14 юли 1992 Украйна заяви желанието си да се присъедини към Съвета на Европа. На 16 септември 1992 украинският парламент получи статут на специален поканен гост за ПАСЕ. Украинските депутати участваха в работата на ПАСЕ. На правителствено ниво украинските представители участваха в работните органи на Комитета на министрите на СЕ. Украйна се присъедини към редица конвенции (Европейска културна конвенция, рамкова конвенции за пригранично сътрудничество, срещу организираната престъпност, националните малцинства и други).
На 15 септември 1995 в Киев бе открит Информационен документационен център, който разпространява сред населението основните ценности на Съвета на Европа.
Повече от три години продължи сложната процедура по встъпването на Украйна в Съвета на Европа.
На 26 септември 1995 Комитетът на министрите на Съвета на Европа единодушно прие резолюцията относно поканата на Украйна за СЕ. И на 9 ноември 1995 се състоя тържествена церемония по встъпването на Украйна в Съвета на Европа.
Ставайки член на СЕ, Украйна прие определени задължения за реформирането на действащото украинско законодателство въз основа на европейските норми. В този контекст бе подготвена съвместна програма относно реформирането на правната система и местното самоуправление., която ще действа до края на 2001 г. От друга страна, СЕ изучава проблемите, с които Украйна се сблъсква по пътя на реформите, разработва съответни препоръки, приобщавайки и други европейски страни, за оказване на такава помощ. През януари 1996 СЕ прие резолюция относно икономическата ситуация в Беларус, Русия и Украйна, в която се съдържа призив към европейските страни да активизират своите търговско-икономическите връзки с тези страни и в частност с Украйна.
През периода 1996-2000 ПАСЕ прие редица резолюции относно ликвидацията на последствията на чернобилската катастрофа (1996-1997), относно икономическата ситуация в Русия и Украйна (1999) във връзка с икономическата криза през 1998 г. и относно реинтеграцията на кримските татари в родните им места (2000 г.).
По време на срещата на високо равнище СЕ в Страсбург през октомври 1997 украинската делегация, оглавявана от президента на Украйна Леонид Кучма изказа редица забележки относно по-нататъшното развитие на отношенията между Украйна и Съвета на Европа. На тази среща бе отбелязано, че украинската страна е подписала и ратифицирала практически всичките международноправни документи. Обаче останаха неизпълнени задълженията на нашата страна относно приемането на новия наказателен и граждански кодекс, наказателно-процесуалния и гражданско-процесуалния кодекс, законопроекти за съдопроизводството, ратификацията на Европейската харта за езиците на малцинствата.
Това стана една от причините на януарската сесия на ПАСЕ през 1999 да се приеме резолюция, в която се съдържа условие Украйна да "достигне значителен прогрес" в изпълнението на своите задължения пред СЕ. Повечето от делегатите, в частност и българските, подкрепиха украинската страна, за да се избегне процедура по преустановяването на пълномощията на украинската делегация в ПАСЕ. Украйна предприе решителни крачни, за да отстрани препоръките на СЕ, и като резултат въпросът относно изпълнението на задълженията на Украйна пред СЕ бе изключен и ще бъде разгледан на редовната сесия на ПАСЕ през януари 2001 г. В контекста на своите задължения пред СЕ Украйна през декември 1999 ратифицира Европейската харта за регионалните езици и езиците на малцинствата, през февруари 2000 - протокол &numero; 6 към Европейската конвенция по правата на човека относно отмяна на смъртното наказание. Със свое решение украинският парламент отмени смъртното наказание.
В момента в парламента в Киев върви подготовка на рамковия документ относно правната и съдебната реформа, ще бъде разгледан и проектозаконът за въвеждане на нова съдебна система. През март т.г. бе приет и Законът за политическите партии.
Предвижда се да се разгледат и приемат в нашия парламент проектозаконите за информация, за радио и телевизия, за защита на обществения морал, новата редакция на закона за борба с корупцията. Подготвят се намира и законът за статута на кримско-татарския народ, както и законът относно реабилитацията и обезпечаването на правата на етническите групи, репресирани и депортирани от територията на Украйна.
Съветът на Европа отделя много внимание на развитието на местното самоуправление в Украйна. В този контекст бе приет закон за столицата на Украйна, който съответства на нормите и стандартите на СЕ. Украинският парламент ще разгледа редица законопроекти, отнасящи се до сферата на местното самоуправление, които ще приведет украинското законодателство в съответствие с Европейската харта на местното самоуправление.
Перспективите на сътрудничество между Украйна и ПАСЕ и като и тази важна международна институция са участие на Украйна в реализацията на програмите за сътрудничество на Съвета на Европа и с държавите от Централна и Югоизточна Европа. От наша гледна точка широкото използване на потенциала на СЕ при реализацията на тези програми ще подпомага на процеса на реформирането на правната система в Украйна. Важно значение има и привличането на украинските специалисти и учени като експерти на Съвета на Европа по разработването на инициативи в рамките на програмите за сътрудничество на СЕ с другите страни.
Изключително ценна си остава и подготовка на предложенията за продължаване на съвместната програма на Европейската комисия и СЕ относно реформирането на правната система местното самоуправление и съдоустройството в Украйна.
Една "архаична", но добра система
Президентските избори в САЩ привидно са преки, но всъщност са непреки и минават през избор на Избирателна колегия в състав 538 души - колкото са членовете на Камарата на представителите (435), на Сената (100) и още трима за федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон. Съгласно "правилата на играта" победителят в даден щат взема всички гласове, съобразно броя на населението, а те са най-малко 3 (Върмонт и приравнения към него федерален окръг Колумбия) и най-много 54 (Калифорния). Частично изключение от правилото са два щата - Небраска и Мейн.
Членовете на Избирателната колегия се събират в съответните шатски столици на 18 декември и гласуват за президент и вицепрезидент. Резултатите се изпращат в Конгреса на САЩ, където гласовете се броят на 6 януари. Побеждава кандидатът, който е получил минимум 270 гласа. Той полага клетва като президент на страната на 20 януари, заедно със своя подгласник, на съвместно заседание на двете камари на Конгреса на САЩ.
Системата е архаична, но ефективна (има само две "предателски гласувания" през миналия век) и точна. Теоретично двамата главни съперници могат да получат равен брой гласове - по 269 максимум или по-малко (като се приспаднат гласовете за други кандидати, които иначе нямат никакви шансове). При това положение решение се взема от Камарата на представителите.
Такъв е "ритуалът". Иначе новият президент на САЩ ще е известен още днес... Екатерина Михайлова: Трябва да влезем в позитивния списък на Европа
ПАЗАРДЖИК. Въпросът за излизането на България от негативния визов списък ще бъде поставен и пред шведския крал Негово величество Карл ХVII, още повече че той пристига у нас с външния министър. Това заяви в понеделник главният секретар на НИС на СДС Eкатерина Михайлова. Лобираме сериозно не само да бъдем извадени от шенгенския списък, но и за това българите да пътуват без визи изобщо, допълни Михайлова. Според нея само изваждането ни не е достатъчно, нужно е още България да попадне в позитивния списък на Европа. Всички технически критерии са покрити и за целта са хвърлени много бюджетни средства за задгранични паспорти и задграничен контрол, уточни главният секретар. Тя изрази мнение, че при отрицателен резултат има опасност да се постигне демотивация не само на българските граждани, но и на институциите.
Екатерина Михайлова добави, че се опасява да не се стигне до подмяна на ЕС с Пакта за стабилност. Регионалното развитие е много важно, но в никакъв случай нещата не трябва да се свеждат само до него, подчерта тя.
Западноевропейски инициативи приобщават Източна Европа
Европейският център по журналистика (ЕЦЖ) в Маастрихт, Холандия, организира в началото на октомври семинар на тема "Професионалните стандарти и етиката при отразяване на криминални новини", който се проведе в украинския град Харков. Досега по традиция семинарите се организират в Маастрихт. Новата тенденция е да се изместят в Източна Европа, за да подпомогнат на място процесите в младите демокрации. ЕЦЖ е неправителствена организация, основана през 1992. Тя има своя достоен партньор и в Харков - неправителствената асоциация "Журналистическа инициатива", която е на 5 години и също бе организатор на семинара. Асоциацията се създава във време, когато украинската регионална журналистика прави първите по-уверени стъпки, но се нуждае от по-високи професионални критерии.
Медийните специалисти в ЕЦЖ смятат, че днес голяма част от социалните проблеми не могат да се решат на национално ниво. Те може да са следствие от геополитически проблеми или конфликти или да се дължат на икономически и социални фактори. Една от целите на ЕЦЖ е да дискутира тези въпроси с представители на няколко страни. Затова в Харков бяха поканени млади журналисти от България, Румъния, Украйна и Русия. Разследването в журналистиката е нов жанр не само за младите демокрации, но и за развитите държави, където продължава да се усъвършенства, поясниха лидерите на семинара. Въпреки че жанрът има своята писана история от 70-те години, той не предоставя правила. Във всяка страна разследването е индивидуално и зависи от набор от фактори: като се започне от социалните условия, вида законодателство и се стигне до информационните източници на журналиста и методите му на работа. Т. нар. етически филтри са факторът с най-голямо значение. Те засягат правната система, комуникациите и личните качества на пишещия, след което имат обратната връзка с аудиторията. Според организаторите е много важно осмислянето на влиянието на всяко едно разследване, защото то е едновременно резултат от общественото развитие и формирането на бъдещето.
И на 65 Ален Делон е секссимвол
Вече няколко десетилетия на традиционния въпрос: "С кого бихте искали да отидете на вечеря? ", французите дават един и същи отговор: "Разбира се, с Ален Делон! " Днес големият актьор навършва 65 години. Делон е все така желан въпреки появата на скандалната биография "Мистерията Делон" на Бернар Виоле, загатваща за бисексуалното минало на красавеца и за връзките му с мафиоти и убийци.
Ненавършил 5 години, Делон остава сам с майка си Едит, оказала огромно влияние върху личността му. От пансиона, където се преместили да живеят, непрекъснато го гонели за хулиганство. В армията, където се записва едва на 17-годишна възраст, го разжалвали три пъти, за да го направят три пъти ефрейтор. След войниклъка Ален сменя професия след професия - бил е портиер в парижките Хали, разносвач на вестници, келнер и ...невероятен любовник.
В киното попада случайно. Виждайки го, Ив Алегре му поверява второстепенна роля във филма "Когато жената се намесва". Годината е 1947. "Ще умра, без да съм разбрал жените" - признава в едно интервю кумирът.
Ивайло Калфин: Бюджет 2001 е изпълним
СОФИЯ. Бюджетът за 2001 е изпълним въпреки очакваните проблеми с валутния курс и цените на горивата, заяви вчера Ивайло Калфин, депутат от Движение "Социалдемократи". Той подчерта, че не са се оправдали очакванията на опозицията правителството да внесе неизпълним бюджет за 2001. Двамата депутати на движението обаче нямало да подкрепят основния финансов закон за следващата година, тъй като не били съгласни с политиката, която се провежда чрез него по отношение на стимулирането на бизнеса и на вътрешното потребление у нас.
Основните рискове пред бюджета за 2001 са свързани с външния и вътрешния дълг и с възможностите за съфинансиране на съвместните проекти на нашата страна с различни програми на ЕС и със Световната банка, каза Калфин. 650 млн. лв. от бюджетния дефицит ще бъдат финансирани чрез дългови инструменти, което, при положение че няма да се увеличава вътрешният дълг, означава, че външният ще се повиши с около 300 млн. долара, пресметна депутатът. Според него потенциален риск има и с бюджета на НОИ. Можеше да се запази нивото на осигурителните вноски, а да се намалят повече данъците за фирмите, заяви Калфин. Той обаче пренебрегна факта, че с намаляване на осигурителните вноски реално облекчение получават всички хора, а не само работодателите.
Извличайте максимум дивиденти от своето географско положение и историята си
Ричард Крамптън е сътрудник в колежа Сент Едмънд, преподавал е и в университета Кент в Кентърбъри. Той е професор по източноевропейска история в Оксфордския университет, където преди това е следвал. Учил е също в Дъблин и Лондон. Автор е на "Фалшивото разведряване на международните отношения, България 1878-1918: история", "Кратка история на модерна България", "Източна Европа през XX век", "Атлас на Източна Европа през XX век", "Пълна история на България". В свободното си време се отдава на кулинарни експерименти и наблюдение на птици и се опитва да избегне попмузика и мобилни телефони. Проф. Крамптън гостува в София в края на миналия месец. На 26 октомври той стана доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски" и носител на почетен знак със синя лента на най-голямото ни висше училище. Ричард Крамптън изнесе в посолството на Великобритания лекция на тема "България, Европа и комплекса на жертвата".
Господин Крамптън, който говори много сладко български език, не е за първи път у нас. Той започна лекцията си с мисъл на проф. Иван Дуйчев, когото нарече велик историк. В цитата на проф. Дуйчев се изтъква, че между историческия, политическия и културния живот на един народ и географското положение на неговата страна има взаимовръзка. Според английския учен България също е жертва на своето място на картата. Професорът остроумно отбеляза, че един от проблемите на Европа, особено в днешно време, се обуславя от обстоятелството, че Дунавът не тече в подходящата посока.
Това, че водата на реката се движи на изток, не само отдалечава Източна Европа от геополитическия център на континента, но и затруднява утвърждаването на нова и единна Европа. Ако вземем например Марица, става дума за съвсем друг случай - тя дискретно си тече на юг, уточнява проф. Крамптън.
На всичкото отгоре, изтъква английският историк, самата България пък е разделена от Балкана. Но освен на географията си България е жертва и на историята си, убеден е г-н Крамптън. Дори приемането на източноправославното християнство също е било продиктувано и от географски съображения. Същевременно българите обаче не са се оставили докрай да бъдат жертва. През вековете страната е била неведнъж под чужда власт, но и след турското владичество, продължило доста по-дълго от византийското, българите продължават да общуват на езика, който са говорили и преди идването на нашествениците - на български. Друга е била например съдбата на ирландците, които в резултат на английското присъствие вече не говорят ирландски, а английски. Състоянието на българските производители под турска власт е било благоденстващо, смята проф. Крамптън - търговците масово са продавали стоката си на османската армия. В Ирландия обаче, отново прави паралел Крамптън, англичаните безкомпромисно са потискали местната икономика, за да не дадат възможност за развитие и самостоятелност на тамошните производители.
Малко изненадващо изследователят от Албиона беше категоричен, че ако в българската история е имало злодей, той по-вероятно не е бил турчин, а англичанин. Утвърждаването на голяма и силна българска държава не е влизало в сметките на великите сили, също и на Лондон и най-вече на британския министър-председател Бенджамин Дизраели, припомня г-н Крамптън. Големите в Европа предпочитали да наложат на току-що освободилата се България психологията на малката държава и да я "оседлаят" с нея, обобщава аналитикът. Обширна, стабилна, самостоятелна и годна да генерира сигурност.
Санстефанска България не била в сценария на водещите западни столици
Такава България би била значим фактор в европейската дипломация на същото равнище като Италия, Испания и далеч над нивото на много други европейски държави. Такава България би била още в онези години остров на стабилност в Югоизточна Европа.
Само че орисниците, от които съдбата на княжеството зависела, решават друго. На Берлинския конгрес те поставят България в зависимост от други сили, а Русия се превръща в неин патрон, тъй като е нейна формална освободителка. Тя обаче съвсем не се държи великодушно и налага на София полуколониално управление, резюмира проф. Крамптън. Налага се великият, пак по думите му, Стефан Стамболов да спасява родината си от редица опасности и поведението му може да служи за пример, заключава с днешна дата историкът. Бидейки малка и зависима, в първите десетилетия на века България постоянно е търсела държава или група държави, към които да се прикрепи. За съжаление и в двете войни тя се оказва на губещата страна. Но и това може да бъде разглеждано като резултат от натрапеното й състояние на зависимост, убеден е професорът по източноевропейска история.
За съжаление и днес България е жертва и на географското си положение, на хода на най-новата история, както и на съвременната политика. Малко са страните, които така много да са били засегнати през последните години от санкции, наложени на други държави - Ирак, Либия, Югославия. Икономическата цена, която България плаща, е ужасяваща, признава проф. Крамптън. Психологическите последици са осезаеми, тъй като дълго след 1989 българите се чувстват изолирани зад нова, невидима желязна завеса и по тази причина се чувстват допълнително ощетени, още повече жертва.
Сега моментът отново е опасен за българите, тъй като не е изключено те да се окажат жертва на страховете си, че ще бъдат загърбени от Запада заради т.нар. синдром на блудния син. Става дума за опасенията, че след като режимът на Милошевич беше свален, има вероятност голяма част от средствата, които са щели да се влеят като стабилизираща финансова помощ в България, да бъдат пренасочени към съседна Югославия, за да се поправят щетите от ударите на НАТО.
Лошото е, че София не разполага с влиятелно и гръмогласно лоби във Вашингтон а такова например имат гърците, коментира Ричард Крамптън. България обаче не си била направила поне труда да си издейства по-широко и по-често отразяване в западните медии, съжалява Крамптън. В британската преса по присъствие в новините тя остава далеч зад Естония, но и зад Албания. Липсва й индивидуалност, физиономия, нещо, с което хората на Запад да я асоциират в добрия смисъл, въпреки че идващите от София новини по правило са добри и окуражаващи.
Така както след Освобождението в края на миналия век Русия е натрапена на младата държава като патрон, така сега, повече от 100 години по-късно, България пак страда от синдрома на големия брат в областта на политиката, анализира британският учен. Естествено вече не става дума за СССР, а за необходимостта от съобразяване с влиятелни държави при вземането на важни политически решения. Това е наистина несправедливо и води до нови и нови огорчения. Ето, сега случаят с пришиването на България към Румъния, направено по идея на бюрократите в Брюксел. Трудно е да го приемеш без забележки, като се има предвид състоянието на едната част от изкуствено съшитото цяло (българската) и ситуацията на другата част на това цяло (румънската). Ще ми простите за израза, но това е все едно да завържеш живо тяло за труп поставя диагноза проф. Крамптън. Това съвсем не е честно и не е съзвучно с лансираните от Брюксел критерии. Според проф. Крамптън постигнатото от България през последните години я поставя на една линия с държави като Хърватия или Словакия. Но не е без значение и такъв, на пръв поглед маловажен детайл, че като отвориш лондонския в. "Таймс", никога няма да намериш синоптична прогноза за времето в София. А това показва къде попада променяща се България в класацията на водещ британски вестник, с който всеки се съобразява - тя не фигурира в нея... За съжаление темата за корупцията, реално или преувеличено отразявана, остава проблем, а оттеглянето на "Роувър" от страната ни наистина остави лош вкус в устата на потенциалните инвеститори, отчита Ричард Крамптън.
Като англичанин, получил образованието си в Ирландия, г-н Крамптън смята, че разбира в дълбочина проблемите, наслоявали се през годините между България и Република Македония. В тази връзка той отново прави паралел с английско-ирландските отношения и последиците от тях и посочва, че голямото постижение на ирландците е, че въпреки всичките си огорчения, несгоди и силни емоции са съумели да надмогнат негативизма и да оставят бремето на миналото зад гърба си. Испанците също успяха да го сторят, трябва да го направите и вие, призовава съвсем доброжелателно българите проф. Крамптън.
Британският учен си дава сметка, че самото желание за приобщаване към ЕС в определена степен би могло да се интерпретира от вътрешни и външни зложелатели като съвременен вид тирания. Той предупреждава и за бюрократичния фетишизъм на Брюксел, и за жестоката истина, че независимо колко голямо и гръмко афиширано е желанието "да влезем", не можем да го постигнем, като щракнем с пръсти. Все едно да си легнем вечерта като излезли от комунизма изтерзани източноевропейци, а на другата сутрин да се събудим като калифорнийци.
Подобен холивудски авариен вход просто няма. Най-много от престараване да дръпнем внезапната спирачка. Затова единственият сигурен маршрут минава през европеизацията на икономиката стъпка по стъпка. Това не е толкова трудно постижимо. Нещо подобно България е съумяла да направи в културната сфера - изграждайки уникално културно взаимодействие на етноси и хармонизирането им в специфична хомогенност, шлифована от времето и пословичната българска толерантност. Резултатът е безспорен и заслужава уважение точно защото е плод на отвореност и гостоприемност към новото и различното. Същото трябва да се направи съзнателно и в областта на икономиката, заключава проф. Крамптън.
Специално за в. "Демокрация" проф. Крамптън каза:
- Можете ли искрено да кажете, че сте оптимист за близкото бъдеще на страната?
- Да, оптимист към. Нещата категорично са се променили в периода от предишното ми посещение преди 4-5 години. Размахът на предприемачество наистина ме изненадва. Много повече хора вече са се заели сериозно да вършат нещо в сферата на бизнеса.
- Бихте ли могли да ни дадете хитроумен съвет как да се измъкнем по-лесно от сянката на Русия?
- Подобен вид измъкване едва ли е възможно. Важното е да продължите да развивате отношенията с Русия, но на подчертано нова, европейска основа, и то с поглед към бъдещето.
- Ваш колега - уелсецът Рандал Бейкър, който преподава в университета в американския щат Индиана, застъпва тезата, че България и Турция имат уникален шанс, ако загърбят миналото, да се превърнат в мост между Европа и Изтока и да дадат пример за съвременно европейско поведение на Балканите. Какво мислите за това?
- Сигурен съм, че има още много неоползотворени възможности за разширяване на икономическото, а и на военното сътрудничество на София с Анкара. Но в политически план аз съм убеден, че правилното решение за България е да търси своето място в същинска Европа. Така тя би била полезна и за приобщаването на светска Турция към европейските стандарти и ценности.
- Според вас дали досегашната липса на национален катарзис в Сърбия ще се превърне в пречка за евроинтеграцията на България?
- Струва ми се, че би могъл да се очаква някакъв вид национален катарзис в Сърбия. Вижте как устремно се развиха нещата в Хърватия след края на управлението на Туджман и колко бързо Загреб намери верния тон. България би могла ненатрапчиво да даде ценни съвети на съседна Югославия и от начина, по който Белград ще ги възприеме, ще проличи доколко европейското начало вече се налага в сръбския начин на мислене и правене на политика.
Искаме да строим "Горна Арда" без турско участие
СОФИЯ. Министърът на регионалното развитие Евгени Чачев е предложил да не се избира друга турска фирма на мястото на "Джейлан" за строеж на каскадата "Горна Арда" и магистрала "Марица" по време на срещите си с вицепремиера Месуд Йълмаз и енергийния министър Джумхур Ерсюмер. Чачев води българската делегация в Анкара, където се провежда сесия на българо-турския комитет за сътрудничество.
Турските представители обяснили, че е нужно решение на тяхното правителство. Днес то ще отговори дали "Джейлан" ще се оттегли, съобщи министър Чачев пред "Демокрация". Избирането на друга фирма ще забави проектите с още 5-6 месеца, каза той.
За строежа на "Горна Арда" се търси друг чуждестранен инвеститор, който да влезе в смесеното дружество с НЕК и да осигури финансиране. В момента се преговаря със "Сименс", "Трактабел" и "Ен Ел Хидро". Делът на НЕК - сега 50 %, ще бъде намален до 34 на сто или дори до 15 процента. Според Чачев за строежа на магистралата може и да не се наложи да се търси чуждестранен партньор.
Да се създаде българо-турски комитет за трасгранично сътрудничество е обсъдил министър Чачев с турския вътрешен министър Саадетин Тантан. Целта съвместно да се пресекат пътищата на трансграничната престъпност и да се улесни движението на хора и стоки.
Камен Николаев - дългогодишен емигрант: Пожелавам ви скучно битие. По шведски... В София, в самото сърце на града - там, където се събират улиците "Добруджа" и "Славянска", има ресторант, настанен в удобна, фамилна, триетажна, следосвобожденска къща, стил сецесион. Ресторантът се казва "Крим", но софиянците от разумното средно поколение винаги са го наричали "Руският клуб". Половин век около масите му са се събирали артисти и поети, политици и ченгета, фатални жени и верни съпруги, изгряващи звезди и гаснещи гении. Трафиканти, зевзеци и превратаджии. Този клуб е бил началото или краят на много велики идеи и на множество красиви провали. Емблематични са камината му, зимната градина, копието от картината на Репин "Запорожци пишат писмо на турския султан", котлетът по киевски и крем-бадемовият десерт. Няма български политик от втората половина на отиващия си век, който да не е опитвал сладостта на десерта, мислейки си за горчивия дъх на бадемите. Но съм убеден, че малцина са тези, които са отпивали от виното си, опивайки се от мечти и знаещи, че този дом е рожба на естетическия вкус на техен предтеча.
Името Теодор Теодоров на мнозина е звучало откровено непознато. А той е бил и министър на финансите, и министър-председател, и председател на Народното събрание. Къщата на улиците "Славянска" и "Добруджа" е построена през 1910 година. Това, последното, го пиша, като правя услуга на хора, решили да огласят политическите си пристрастия именно в "Руския клуб". Властнически амбиции в България, дал Бог.
По щастливо стечение на обстоятелствата в началото на есента се запознах с един от наследниците на дома - господин Камен Николаев, българин, политически емигрант в Швеция от 1944 година. Самият г-н Николаев е роден през 1931, което ще рече, че носи емигрантската си орис от 13-годишна възраст. Срещата ни записах в монологичен вид, защото господин Николаев е изключително сладкодумен.
"Въобще не съм изненадан, че някой си Тодор Живков или Антон Югов не са знаели името на дядо ми - Теодор Теодоров. Като шведски гражданин и представител на шведския автомобилен "Туринг клуб" имах възможност да посещавам и комунистическа България. Попаднах в Копривщица и тъй като съм правнук на Найден Геров, попитах местен милиционер къде се намира къщата на възрожденеца. "Другарят Найден Геров май не е от града! " - отвърна ми пазителят на властта, а на мен ми стана мъчно за държавата. По принцип комунистическата държава е нещо много странно и противоречи на всички правила и норми на морала и етиката, установени от християнството. За жалост това трябваше да го разбера от наши сънародници на детска възраст още. Баща ми, д-р Николай Николаев, бе последният пълномощен министър на Н.В. Борис III в Кралство Швеция. Когато комунистите узурпираха властта в София, цялото ни семейство остана в Стокхолм със статут на политически емигранти. Иначе трябваше да се изпълни една безумна заповед на МВнР от 1945 година, когато т.нар. народен съд осъди д-р Николаев на смърт. В заповедта се казваше горе-долу следното, цитирам по памет: "... на основание член еди-кой си вие сте осъден на смърт, моля да се явите незабавно в България, на еди-кой си адрес, където присъдата да бъде приведена в изпълнение!"
Това е точно като писмо от луд, който или не знае кому е адресирал писмото, или е изпълнявал заръката на някой суперпиян началник. Едва ли има нормален човек, който да се подчини на такава "покана". А баща ми бе доказано ерудиран и разумен. От 1924 е дипломат от кариерата, а от 1936 до 1940 е последователно министър на народното просвещение и на вътрешните работи и народното здраве. През 1940 е избран за депутат, а от януари 1944 оглавява българската легация в Швеция. Е, как да не го осъдиш на смърт, а после да му напишеш такова писмо заповед? Баща ми почина през 1960 като преподавател по български език и литература в университета в Упсала, а същевременно бе и кореспондент на Радио "Свободна Европа" в Мюнхен и лектор по богословски теми: за православието. Ние с по-голямата ми сестра Рада Николаева трябваше да се справим със сложния шведски език, да получим образование и да започнем да подпомагаме финансово семейството си. След колежа започнах да работя в международна литературна книжарница, а Рада бе дългогодишен член на редакцията на "Свободна Европа" в Мюнхен. По-късно аз исках да забравя въобще български език! Да забравя къде се намира България! Исках тя да не съществува, защото не можеш с лека ръка да затриеш бъдещето на едно дете а за съжаление в тази престъпна политика жертвата не бе само моето семейство.
После попаднах в рекламното издателство на Шведския автомобилен международен клуб и българският език дори ми помогна. Идвах тук, срещах се с ченгета, те ме провокираха, но аз се държах достойно и според признанието на един от тях даже имали респект от мен. По време на комунизма в Швеция за България се знаеше много малко, и то в доста негативно начало. Швеция е огромна страна. Ако в България на квадратен километър живеят по 52 души, то в Швеция те са 13. Това бе една от предпоставките, че по време на комунизма червените другари не изпращаха масирано количество емисари да работят срещу българската емиграция там. Пък и ние се пазехме. Пазехме се и от представителите на посолството. За жалост земеделецът Лальо Ганчев, дългогодишен червен посланик в Стокхолм, не бе най-голямото недоразумение. Не ща да си спомням за името Димитър Илиев. Страшен комунист! Страшен...! Но това не му пречеше да се напива из локалите на столицата и да прави коцкарски попълзновения.
Лошото е, че и днес, десет години след промените тук, емигрантската общност в Швеция все още не е обединена. Събираме се на църковни празници в православната българска църква, на службите на нашия свещеник. Прилична е и дейността на шведско-българския културен съюз, чийто член съм и аз. В него сме шведи, които имат някаква връзка с България, бивши посланици в София. Събираме се три-четири пъти в годината и всеки от осемдесетте души идва с някакви идеи за конкретна работа. Радваме се и на младите хора, които се присъединяват към нас с желание да помогнат реално за влизане на инвестиции в България. Това са шведи, които са изучавали български език в университети или от организацията на родителите, осиновили български деца. Тази организация е уникална, защото именно родителите скандинавци се грижат българчетата да не загубят своята идентичност, да не забравят езика си.
Една наистина отрадна инициатива, която се изпълнява безпрекословно. Не трябва да отминем и Шведско-българската търговска камара, която днес е с променено име - "Швеция - Източна Европа", но се работи България да не загуби свои извоювани вече позиции. Бедата е в това, че там хората не познават България! Червено вино, Черно море и май дотук се свършват познанията на скандинавците за нашата родина. Въпреки това статистиката от изминалото лято сочи, че най-голямата група летовници от Европа са били именно шведите. Ето и аз бях няколко дни на Слънчев бряг и останах много приятно изненадан. Обновени хотели, добро обслужване, прилични (за европейските стандарти) цени. Така се печели ново лице пред света! Преди няколко дни разговарях с шофьор на такси, който ми се оплакваше от данъците в България. Щеше ми се да го поканя в Швеция, та там да види какво значат данъчни облагания. Вярно е, че на шега наричат страната Монархията на победилия социализъм. Но и Н.В. Карл ХVI Густав и той плаща налози. Като дойде в България, можете да го попитате лично. От данъчните постъпления шведите получават основна пенсия по старост, всички, навършили 65 години, независимо дали са работили. Пенсията за прослужени години пък се образува въз основа на две трети от заплатата и се изплаща от отчисленията на работодателите. За разлика от България в Стокхолм на всеки пенсионер се падат по трима в трудова възраст. Разликата в окончателните доходи след изплащането на държавните задължения е 1:2.
Държавата е длъжна да покрие сумата за скъпите наеми а учениците под 16 години получават стипендия. И въпреки че за всяко дете се дава добавка от 5000 крони, раждаемостта е ниска. Всички тези благини правят живота ни спокоен, а кралят като институция има 93 % одобрение от народа. Даже силно левите партии го поддържат. Това е конституционната съвременна монархия. Кралят гласува и отговаря пред законите. Всички си спомнят, че Н.В. се извини пред народа си, че кара с превишена скорост автомобил. Когато се достигне до такъв модел на поведение, и тук ще се заживее скучно, безпроблемно. По шведски. А един журналист ще може да си позволи да се храни в ресторант "Крим". Искрено ви го пожелавам!
Киното удари бинго
Първият български мултиплекс вече отвори врати в подлеза на НДК, като замени съществуващите преди на това място бингозала, боулинг и дискотека със съмнителна слава. Собственост е на "Юнайтид ню синема", но значението на мултиплекса съвсем не се изчерпва с факта, че е първият в България. Поне няколко са гледните точки към това събитие, което ще има влияние за бъдещето на кинопоказа у нас.
Най-напред впечатляващи са темповете, с които беше направен комплексът. На първи август "Юнайтид ню синема" започна строежа, а на 6 ноември беше откриването. Освен заради супермодерната техника, която според специалистите е на нивото на най-доброто в света, мултиплексът с шестте си зали, заведенията си и Интернет-кафето, може да стане наистина привлекателно културно средище и за младите, които биха се чувствали уютно сред стенописите на Свилен Блажев. Но най-важното е, че комплексът опроверга широко разпространения мит, че кината в България непрекъснато изчезвали, отстъпвайки при приватизацията на бингозалите.
"Юнайтид ню синема" беше един от кандидатите за покупка на държавната "София филм", но след като процедурата бе спряна заради възраженията на Съюза на българските филмови дейци към приватизационните условия, фирмата започна да строи своя мултиплекс. Тогава решението на Агенцията за приватизация беше сериозно критикувано от страна на един от конкурентите - "Бългериан Технолоджис", които заподозряха СБФД в лобиране за "София филм +", в основата на което е РМД на сегашната "София филм".
Друг важен извод след старта на новия мултиплекс е, че една частна фирма може да реагира много по-адекватно от държавната на пазарната конюнктура и едва ли само стремежът за запазване на статуквото може да осигури многожанров качествен кинопоказ. Още повече че се очаква в най-скоро време да заработи ново "арткино" в Евро-българския културен център, оборудвано от частната "FX синема", друг салон за филми - под дискотека "Ялта" в столицата, строи се и още един мултиплекс в София от "Александра груп".
Хубаво е да пазим традициите, но дали всички от повечето стари кина на "София филм" отговарят на съвременните изисквания? И не е ли по-добре да оставим на пазара да реши въпроса с броя на салоните, а не да ги продаваме на всяка цена като верига и да поставяме прекалено големи срокове за запазване на дейността им?
Кинофестът в Солун посвещава симпозиум на Ангелопулос
Тази година на най-големия кинаджийски форум на Балканите - международния кинофестивал в Солун (10 -19 ноември), специално и престижно място е запазено за личността на големия гръцки режисьор Тео Ангелопулос. На уникалното му творчество е посветен огромен по своите мащаби симпозиум, обединяващ две големи теми: "От митовете към историята" и "Краят на идеологиите и пътищата към една нова утопия", които от своя страна ще бъдат пречупени през някои от най-известните филми на Ангелопулос като "Погледът на Одисей" и "Една вечност и един ден".
В продължение на два дни изтъкнати интелектуалци и учени от цял свят като италианския професор Орио Калдирон от Националния институт за кино в Рим, специалистките по антична гръцка литература и кино от Университета в Гренобъл Франсоаз Льотубон и Каролин Еадес, както и филмовият историк и теоретик Мишел Симон ще обсъждат темите: "Тео Ангелопулос и класическите митове", "Меланхолията в края на века", "Препратките към Античността в киното на Ангелопулос" и др. С най-голямо нетърпение се очакват експозетата на американския учен Андрю Хортън от Университета в Оклахома "Възможностите за мир на Балканите" и на гръцката изследователка Мария Комнину "Гръцката идентичност и Балканите".
Симпозиумът ще бъде последван от концерт, съставен от музикални пиеси от най-известните филми на Ангелопулос, сътворявани във времето от неговата постоянна композиторка и дългогодишна сътрудничка Елени Караиндру, както и от изложба на художника на режисьора - Димитрис Софикитис.
По стара традиция над 150 филма от цял свят ще се срещнат на форума в Солун, а 14 ленти на млади автори ще се състезават в официалния конкурс с надеждата да спечелят една от двете големи награди: "Златен Александър" и "Сребърен Александър", придружени от чекове за 36 500 и 22 000 евро. Сред тях са филми на режисьори от почти цяла Европа, но и от Япония и Южна Корея. От Източна Европа в престижния конкурс е успял да се класира само "Щастливецът" на полската режисьорка Малгожата Шумовска.
Филмовата фиеста се очертава като шеметна дори само заради факта, че ще бъде официално открита от филма "Венго" на един от най-емоционалните цигански режисьори Тони Гатлиф.
Черешката върху сладоледа ще постави Уди Алън със своята комедия "Дребни мошеници", в която главната роля се изпълнява от Шон Пен.
Три са филмите на изгряващи режисьори, на които, макар и извън конкурса, фестивалът в Солун поставя своя внимателен акцент: "Облаци през май" на спечелилия всички национални награди на фестивала в Истанбул тази година Нури Билге Чейлан, "Заедно" на нашумелия швед Лукас Мудисон и "През юли" на живеещия в Германия Фатих Акин. Председател на международното жури ще бъде изтъкнатият полски режисьор Йежи Сколимовски, който ще придружава организираната в негова чест панорама от 16 филма.
Специално внимание е отделено на тазгодишния носител на "Златната палма" от фестивала в Кан "Танцьорка в тъмното" на датчанина Ларс фон Трир, който още от края на октомври се върти нонстоп в престижното кино "Олимпион" и ще бъде приятната украса на фестивала.
21 най-нови гръцки филма ще се състезават в паралелния фестивал на националното кино и ще се борят за тазгодишните държавни награди за кино, които ще бъдат раздавани на галацеремония веднага след обявяването и връчването на международните награди.
Особено любопитство представлява и колекцията от свежи руски филми, в която са включени заглавия като "Молох" на Александър Сокуров, "Крустальов, колата ми" на Алексей Герман, "Любов" на Валерий Тодоровски и др. Българското участие "Стъклени топчета" на Иван Черкелов е включено в традиционната програма "Балкански преглед" в обкръжението на по-стари и по-нови заглавия от Албания, Словения, Босна и др., както и на "Небесна мрежа" на Любиша Самарджич. Култовият персонаж на фестивала ще е Харви Кайтел, актьорът на Ангелопулос от "Погледът на Одисей", известен още от "Лошият лейтенант" на Ейбъл Ферера и "Пианото" на Джейн Кемпиън.
Компютри следят движението на стоки
ВИДИН. Нова интегрирана компютърна информационна система (БИМИС) е внедрена от началото на месеца във всички митнически пунктове на Видинско, съобщи началникът на митницата Валентина Йонова. До момента системата разполага с данните на 60 000 български фирми вносителки и износителки. Знаят се и имената на некоректните платци, които могат да бъдат засечени веднага.
Конституционният съд отряза Сендов
СОФИЯ. Освобождаването на Благовест Сендов от поста зам.-председател на парламента не противоречи на конституцията, реши единодушно Конституционният съд. Сендов бе отстранен на 27. VII. заради писмото му до Израел, че паметната плоча на цар Борис III като спасител на българските евреи трябвало да бъде свалена. Депутатите от левицата оспориха освобождаването му с мотива, че то накърнява конституционните права на зам.-председателя, тъй като той имал право да изразява мнение.
Заемането на длъжностите председател и зам.-председатели на парламента не е сред конституционно гарантираните права на личността, мотивира се още тогава Народното събрание. А вчера и конституционните съдии прецениха, че избирането и освобождаването на ръководството на Народното събрание е суверенно право на парламента и въпрос на политическа воля, която не може да бъде контролирана от КС.
Краси Балъков може да не играе срещу "Тирол"
ЩУТГАРТ. Плеймейкърът на германския първодивизионен тим "Щутгарт" Красимир Балъков и хърватският бранител Звонимир Солдо са под въпрос за днешната среща реванш от втория кръг в турнира на УЕФА с "Тирол" (Австрия).
Лекарите на швабите ще решат дали треньорите да използват двамата футболисти непосредствено преди мача. "Трябва да видим как двамата ще понесат натоварването и тогава ще решим какво да правим" - заяви наставникът Ралф Рангник.
Краси Балъков страда от травма на колянната става, а Солдо все още не се е възстановил, след като скъса мускулни влакна.
Тази травма бе една от причините Балъков да не бъде повикан от Стойчо Младенов за контролата на българските национали с Алжир идната седмица.
В първия двубой "Тирол" се наложи над "Щутгарт" у дома с 1:0.
Масови бунтове в сръбски затвори
БЕЛГРАД, ПОЖАРЕВАЦ. Стотици лишени от свобода от затвора край източния сръбски град Пожаревац се присъединиха вчера към бунта на затворниците в Ниш и Сремска Митровица, предаде Ройтерс. Според надзирател в затвора в Пожаревац около 170 души започнали бунта завчера вечерта, но по-късно зад исканията за подобряване на условията на живот и амнистия застанали общо около 600 затворници. 100 етнически албанци били евакуирани в друга сграда за по-голяма сигурност. Агенция Бета съобщи, че тримата министри на правосъдието в преходното сръбско правителство са се отправили вчера за Пожаревац, за да разговарят с участниците в бунта.
В Ниш протестиращите се изкачиха вчера на покрива на затвора и причиниха значителни материални щети. Според представител на ръководството на затвора в Сремска Митровица ситуацията там е под контрол.
Същевременно Танюг предаде, че бившият югопрезидент Слободан Милошевич не възнамерява да се кандидатира за председател на своята Социалистическа партия на Сърбия на извънредния конгрес на 25 ноември. Той обаче може да има проблеми заради незаконна реконструкция на своята къща в белградския квартал Дедине. Градските власти вече били предприели съответните законови действия.
Медиците ни в Либия искат свиждане с Шейтанов
ТРИПОЛИ. Желателно е адвокат Владимир Шейтанов да замине за Триполи за срещи със задържаните, за да им даде конкретни разяснения по юридическия аспект и да ги подготви за заседанието на съда на 6 януари, на което вероятно ще бъде даден ход на делото, смята консулът ни в Триполи Емил Манолов. Той съобщи, че при всяка среща с него подсъдимите питат за адвокат Шейтанов и настояват да го видят. Българският юрист е имал възможност за свиждане през октомври, няколко дни след заседанието на съда на 7 октомври, но той не е дочакал разрешението, макар да е бил предупреден, че ще го получи. Шейтанов, както е известно така и не се появи на последното дело в събота, защото бил сигурен, че ще се отложи и този път.
СПИН в Африка представлява заплаха за обшеството и сигурността, която може да се нарече "студена война, заплашваща да обезлюди големи пространства от континента". 24 милиона от общо 36-те милиона души в целия свят, заразени със СПИН, се намират в Африка, пада вързрастовата граница на болните. Тези данни бяха изнесени на научен симпозиум по проблемите на СПИН в края на миналата седмица в Триполи.
Митко Динев скулптира човешки деформации
Новата изложба в столичната зала "Райко Алексиев" обединява мъжкото и женското начало по особен начин. Скулпторът проф. Митко Динев е наредил творби, създадени в последните 2-3 години. Тематичните вариации в тях са определени в две посоки: Мъжът и Жената. Влизайки в галерията, зрителят попада в първата зала, изпълнена с пластики на женски тела. "Чрез жената докосвам природата и не смея да я деформирам. Жената, създадена като малък модел на природното богатство, ме концентрира. Пластичните ми експерименти са свързани повече с мъжа. В него е закодиран интелектуалният и духовен потенциал", сподели художникът за "Демокрация". Навлизайки в голямата зала, зрителят попада в пластично пространство като в лабиринт. Лабиринт от мъжки глави, от които всяка е израз на някакъв типаж. Главите са пълни с различни неща голи жени, коли, шахматни фигури, делфини, ангели, охлюви... Всеки вижда и моделира по своему света. Лабиринт от съзнания е идеята на автора.
Интерес предизвикват и няколко скулптури, обединени с името "Ляво, дясно и фас". Тяхната тристранност разглежда човека в три форми и неговата ситуираност в пространството. Някои от пластиките пък обединяват мъжки и женски профили в една фигура. Своеобразна авторова реплика на разрушената (митологично) и търсеща се неделима цялост - допълващите се страни на мъжкото и женското. "Човекът в екран" и "Дух и пространство", "Деформации" са други творби, обособени тематично. Но над всичките скулптурни вариации (и деформации), фиксирали мисловни и емоционални посоки, се извисява "Исус". Тръненият венец е заменен с венец от ръце - всяка с различно движение, всяка с различен символ на човешките вълнения. "Всеки жест е код на човечеството. Вълнува ме ставащото извън и вътре в нас. Опитвам се да декодирам информацията в човешкото съзнание и заедно с това да кодирам послания. Поставям въпроси и нека всеки сам си отговори", казва Митко Динев и допълва: "Има много истерия и страсти в края на този век. Може би и преди столетия е било така, но аз живея сега и творчеството ми е рефлекс на съвременния живот."
Митничари разкриха канал за фиктивен износ на дизелово гориво
ПЛОВДИВ. Канал за фиктивен износ на дизелово гориво за Сърбия беше разбит вчера от служители на пловдивската митница. До момента са задържани 13 цистерни, други 6 се издирват. Отклоненото гориво в 19-те цистерни е на стойност 448 734 долара, уточниха оттам. Установено е, че по документи една и съща офшорна фирма изкупувала горивото от рафинерията "Лукойл" и декларирала, че ще го изнася. След това различни фирми го разпределяли по бензиностанции в страната. Случаят започва да се разплита, след като са заловени две цистерни с 49 тона гориво на стойност 14 200 долара в момент на разтоварване. Шофьорите са арестувани, а на фирмите са съставени актове.
Пловдивските митничари пресякоха и канал за изнасяне на фалшиви документи за самоличност. На 6 ноември са конфискувани 3 гръцки паспорта и 3 шоьорски книжки. Установено е, че фалшификаторът е Радослав Бисеров от Първенец, който работел на местната борса.
На ход е опозицията
Във връзка с искането на БСП да посочи кои депутати от социалистическата партия са лобирали пред сродните им формации в Европа България да не бъде извадена от визовия списък преди изборите, искам да заявя: неколкократно разтревожени депутати от Европейския парламент ни информират, че от техни колеги социалисти научават за активно лобиране от страна на български депутати от БСП да не се реши визовият въпрос преди изборите, за да не се превърне това в позитив за дясното правителство на България. Спазвайки добрия тон, нашите европейски колеги не споменаха имена, защото целта им е не да създадат интрига, а да ни предупредят за опасни и националнобезотговорни тенденции, за които лобира БСП зад граница.
Ако тези опасения не са верни и Българската социалистическа партия наистина иска България да преодолее визовата бариера, тя трябва да покаже това на практика, а не да прехвърля цялата отговорност върху правителството.
БСП трябва да направи официално изявление, че желае незабавно и безусловно премахване на визите за българските граждани, с която позиция да обвърже всички свои членове.
Да представи пред българското общество какви стъпки е предприела досега и какви ще предприеме в бъдеще за реализирането на тази цел.
Да подкрепи поцията, че Пактът за стабилност и другите регионални форми за сътрудничество не могат да подменят процеса на присъединяване на България към ЕС.
С всички тези действия БСП ще докаже, че е конструктивна опозиция, че поема отговорността си в общите усилия за решаването на визовия проблем и че не обвързва въпроса с постигането на своите политически цели.
Над 4 млн. лева данъци дължат фирми в Софийско
СОФИЯ. Неиздължените данъци от фирми и граждани в Софийска област са 4 118 940 лева към началото на октомври, съобщи вчера Петър Захариев от териториалната данъчна дирекция. По последните данни за длъжниците, които са от края на юли, 296 фирми от областта дължат 5 111 022 лв. ДДС. Дължимите акцизи са 50 070 лв. от 28 дружества. Нередовните платци на данък печалба пък са 447, а задълженията им - 745 948 лева.
Неизплатената сума не е голяма, заяви Захариев. Той припомни, че до края на септември в областта са събрани 39 292 043 лв. задължения към бюджета, което е 163 процента спрямо годишната прогноза.
Над 5 хиляди молби за бежански статут са подадени до ноември
СОФИЯ. До 31 октомври 5516 души са подали молби, за да получат статут на бежанци, по данни на Агенцията за бежанците при МС. Такъв статут са получили 837 души, от тях 213 деца. Хуманитарен статут на бежанци са получили 775 души, 230 от които деца. Отказано е било на над 600 човека. Желещите да получат статут на бежанци са хора, живели по-рано в Азия, Африка и Средния изток, уточняват от агенцията.
Натрапеният цивилизационен избор
С нескрито удоволствие и радост прочетох публикацията на уважаемата доц. д-р Татяна Ярулина в "Демокрация". Нейните проучвания за произхода на българите потвърждават истината за древната българска история, издадена през 1942 от проф. Николай Хр. Станишев ("Кратка история на българите от най-стари времена до днес"), заради която този прекрасен хирург беше убит веднага на 9. IХ.1944 г. Но нека ви разкажа какво мислят хората, живеещи в онази част на Русия, за себе си.
Годината е 1964. Българска алпийска експедиция пристига в Кабардино-Балкарската ССР. Задачата е да се покори един от най-трудните алпийски обекти в Европа - Безингийската стена в Кавказ. И Българската телевизия има свой представител в екипа. Историята по това отлично постижение на българските алпинисти е тема на друг разказ. Той е описан в написаната, но неотпечатана по решение на ЦК на БКП книга "Аз, операторът от телевизията". И това е тема за друг разказ.
През няколкото дни, прекарани в базовия лагер "Безинги" ме терзаеше мисълта, че филмовата черно-бяла лента ORWO, с която снимам, не е подходяща за тези височини. Значително по-силните ултравиолетови лъчи, резкият контраст между заснежените върхове, почти тъмносиньото небе и черните скали, както и липсата на необходимите филтри ме тревожеше още повече. А на всичко отгоре и колегите оператори - дошли да отразяват изкачванията на германци и поляци, се бяха запилели някъде из района и нямаше от кого да поискам съвет и помощ. Така че колкото инеприятно и трудно да беше, налагаше се слизане до Налчик, особено след като разбрах, че там "вече" имат телевизия. Не ми се искаше да мисля за опасното слизане, а още по-малко за обратния път, но нали "изкуството иска жертви"?
Заявих на ръководството на групата, че трябва да прескоча до столицата на Кабардино-Балкарската ССР, за да проявя няколко проби.
Смях в залата, т.е. в палатката. Обясниха ми, че съм малоумен, непоправимо малоумен. Аз им обясних, че някои от нас - малоумните, притежеват едно ценно качество - много сме упорити и не си оставяме каруцата в калта. Лошото беше, че и нашите руски домакини ме помислиха за ненормален и също ми обясниха, че едва-едва са ни промъкнали през града в една тъмна нощ, без да ни регистрират пред съответните органи. Налчик беше забранен за чужденци, та били те и "братя". Никой не споменаваше, но почти всички знаеха за най-секретната тайна на СССР - тук се намираха ракетните полигони, площадки и съответната индустрия. Нямаше нужда човек да е агент на ЦРУ, за да разбере тази тайна - заедно с грохота на лавините често над главите ни прогърмяваха изстрелваните в неизвестни посоки ракети. Но гигантската шпиономания на "братята" беше направила цялата територия на републиката табу и само нуждата от някой и друг долар налагаше да се позатваря едното око и да се допуснат чужди алпинисти в района. Забраната се отнасяше и за самите съветски граждани от другите републики. Само че когато са издавали тези разпоредби, не са знаели, че ще си имат работа с един невменяем оператор от Българската телевизия. Та този оператор вися няколко часа над главата на началника на базовия лагер, докато го принуди да седне пред радиостанцията и да започне преговори със съответните органи. Те се оказаха много, тези "органи", кои от кои по-неприветливи и неподатливи на шантаж, нито на молби. Сума часове им трябваха, докато се решат или получат благословията от горе, но вероятно легендата за "крепката дружба" изигра своята роля - разрешението дойде. Но задължително с... "придружител".
И ето ни двамата с Жора Тулинов подскачаме отново по каменистите пътеки над дивата река Терек, надолу, към селцето Бабугента, откъдето, ако имаме късмет, ще се качим на някой камион до Налчик.
Имахме късмет! Първо се настанихме в хотела - модерен за онова време, елегантен, значително скъп и, разбира се, зает до последната стая. Ала някой беше се потрудил да нямаме главоболия, или на този някой му беше по-лесно да сме му под око, така че незабавно една стая беше освободена. После Жора изчезна някъде, вероятно за поредните инструкции. Бях строго предупреден да не мърдам от стаята, докато се върне, което ме накара "само за миг" да надникна в съседните улички. Арестуваха ме "чак" след 10 минути.
- Ама това да не ти е София! - ревна ядосано един майор в милицията. - Вади лентата от тази камера, за да видя какво си снимал!
- Тази лента е държавна - обясних му аз. - Не ни позволяват да я съсипваме, защото я купуваме с долари. А сега, когато отидем в телевизията, ще проявим филма и ще се убедите, че съм снимал само паметника на Ленин и строежа на новия ви театър - ето отсреща на площада, където ме арестуваха.
- Не са те арестували - каза той, - а само те доведоха за проверка. Хайде тръгвай с мен. В телевизията вече те чакат.
Ето това са съветските милиционери - значително по-разбрани от нашите, а и винаги знаят кой кого и къде точно го чакат.
Прие ни ръководството в пълен състав: директорът, зам.-директорът, партийният секретар, председателят на профкомитета. Чувствах се като у дома. Ние, двамата с майора седнахме на дивана - от едната страна на ниската, дълга масичка, а началниците се настаниха във фотьойлите отсреща. После на масичката се появиха две бутилки "Столичная". Продължавах да се чувствам като у дома. Започнаха приветствията. Бях информиран от Жора Тулинов, че колкото по-дълго е едно приветствие, толкова по-скъп и драг е гостенинът. И че след всяко приветствие чашата (200 г) се изпива на екс. Първото, по традиция, се пада на новодошлия. Естествено започнах от името на целия български народ, минах през политбюро и ЦК на БКП, Държавния съвет, Ръководството на Българската телевизия, после БТС, ТКЗС, ЦКС включих и алпинистите, които скоро ще покорят Кавказ, и когато стигнах лично до мен, разбрах, че двадесетте минути са били съвсем точно премерени - ръцете, държащи водните чаши вече потреперваха. С третата и четвъртата бутилка започнаха приветствията от съветската, т.е. кабардино-балкарската страна, и докато слушах с най-голямо внимание, успях с крайчеца на окото си да зърна как майорът от милицията тихо и на пръсти успя да се измъкне.
Заедно със следващите бутилки заместник-директорът ме въведе в съвсем близката история на телевизията на Налчик, която се оказа почти в пелени. В смисъл че функционираше само отпреди два месеца.
- Как така! - учудих се аз. - Една републиканска телевизия?
- Благодарение на Албания - мрачно каза директорът.
- Туй то! Нали скъсахте дипломатическите връзки с Албания? И за първи път чувам, че албанците произвеждат телевизионна апаратура.
- Не произвеждат - поясни зам.-директорът. - Руснаците произвеждат и бяха окомплектовали една система за братска Албания, но те ни се ръзсърдиха заради китайците, апаратурата остана без собственик. Централната телевизия доста време се двоуми на кого да я пробута и реши, че ние сме най-големите дураци...
