Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 - 1917), по мъж Дипчева, е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня. Родена в столицата на Априлското въстание Панагюрище, тя ушива заедно с пет момичета знамето.
Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на зандан в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица на южния ни град през лятото на 1876. Била е на 20 години. Макгахан я сравнява с Жана д'Арк.
Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение - все непослушна.
От турския арест след намесата на американския консул Скайлер я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира - според нейния си опак нрав, странна специалност - акушерство. Причините - най-кратко следване, най-бързо ще се върне в родината. Без да подозира, че тогава мечтата й ще бъде вече изпълнена - ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата й тепърва започват
Младият човек не може и днес да си въобрази колко сме неблагодарни.
Връща се. Кой ти е чул думата "акушерство"? Има си за тая работа хора - бабите. Те бабуват, те израждат. Залавя се Райна с учителство в Търново. Управлява девическия пансион на гимназията, но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие. Летните месеци прекарва в родния си град Панагюрище.
Докато учи в Русия, получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. Пак се виждат в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 г. се оженват. С учителството е свършено. Райна Княгиня се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг. Преобразява се като че ли и нравът й - кротва, покорява се - взел я е на цели 26 години (тогава престаряла мома), пък и момиче с минало - яздила кон със знаме и сабя в ръце, влачена по турски зандани, скитала по чужбина да учи... Не чува през следващите години съветите на близки да се разведе. Вместо това ражда 5 момчета. Едното умира.
А другите четири? Добре че не е била жива да гледа техните трагедии
Остава вдовица през 1898 с четири малки деца на ръце. Била е на 42 години, но болна - последици от влагата в зандана, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства - бедна, направо мизерстваща. Куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци - да помага на родилки.
Две десетилетия след нейната кончина, през 1935 г., софийските общинари назовават квартала с нейното име в знак на признателност. Орландовци е дошло от някой си каменоделец италианец Орландо, заселил се някога там. Но скоро отменят решението си и до днес кварталът си носи италианското име.
А знамето?
Било е заковано върху вратата на щаба, турците го вземат. Три години след Освобождението, през 1881 г., в Министерството на вътрешните работи се получава писмо от бивш турски офицер, който предлага реликвата срещу 200 лири, но никой не му обръща внимание и не отговаря. Има и друга версия - че е изгоряло в хасковския музей.
През 1901 г. се честват 25 години от Априлското въстание. Неуморната Райна ушива три копия на затритото знаме, снима се дори с него, макар да не е вече младо момиче. Едното се е пазело в Търговския дом, но при бомбардировките през 1944 г. той изгаря. С него - и знамето. Второто е в Националния музей, третото - в нейната къща в Панагюрище.
Затриваме, не тачим паметта за миналото
Но поне речниците на нейния брат Захари Футеков - немско-български, на чуждите думи, - създавани през първата половина на XX век, си остават, претърпели безброй издания.
Отлагах, отлагах, но стигам до най-тъжната част от този етюд. Синовете. Нямала с какво да ги изучи и ги праща всичките на държавна издръжка - във военни училища. Как да си въобрази на какво ги обрича?
Първият син - Иван Дипчев (1885 - 1954) - рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците, получава 5 ордена за храброст през Първата световна война, вече като генерал става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. Залавя се да пише спомени.
Спомени ли? През 1954 г., възрастен мъж, към 70-те си години, комунистите го изправят пред съд за измислени престъпления отпреди 30 години, след като са го влачили по концлагери. Едно поне - присъда няма. Достойнството на гордия офицер обаче не може да понесе унижението от издевателствата и няколко месеца след процеса генерал Дипчев угасва в ловешка болница. Гробът му не се знае.
По-сносна е съдбата на втория син - Георги Дипчев (1889 - 1950), завършва морско училище, става машинист на торпедоносеца "Дръзки" и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач "Хамидие", после се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Заболява от рак и умира няколко години след края на Втората световна война.
Трагедия е погубването на третия син - Владимир Дипчев (1891 - 1944) - както и съдбата на цялото му семейство.
Герой от Балканската война, с 3 ордена за храброст, офицер, но напуска рано войската (може би според изискванията на Ньойския мирен договор за круто съкращение на българската армия), става чинов ник. През 30-те години е директор на кинематографията.
След идването на комунистическия режим изчезва, убит незнайно къде. И на този син на легендарната Райна Княгиня гробът не се знае.
Съпругата му не издържа, заболява от рак и скоро умира. Започват теглата на потомците. Синът му Христо, също офицер, е изпратен в комунистически концлагер - Богданов дол. Не му разрешават да следва, но той се залавя с техника и доста по-късно издава дори книги и учебници по механизация, а през 1996 г. и биография на своята знаменита баба и на преследваното от червените терористи семейство.
Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването - досието върви по петите му.
Четвъртият син на знаменоската - Асен Дипчев (1894 - 1964) - също е офицер, полковник. Макар отдавна да е от запаса, след преврата на 9 септември 1944 г. го разкарват по концлагери, съдят го. Но поне не го убиват. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Синът му Марко става каруцар на пристанището в Оряхово, където семейството живее.
След всичките трагедии на потомците й тленните останки на Райна Княгиня са пренесени от София в родното Панагюрище и препогребани в двора на бащината й къща. Дано там са намерили покой.
Отзвук
След публикуването във "Форум Култура" на статията на Димитър Великов от Прага "В енциклопедиите на две държави, а гробът му - обречен на изчезване" членовете на Клуб почитатели на Иван Мърквичка решиха да направят всичко, което е необходимо, за да не се загуби единствената нишка, свързваща великия художник с неговата родина - Чехия.
В клуба, създаден през 1998, членуват изследователи на неговото дело, художници и почитатели на Мърквичка като г-н Бенда - директор на Чешкия център, г-жа Ани Стаевска, зам.-директор, г-жа Виолета Мицева - журналистка, г-н Петър Величков - литературен историк, проф. д-р Вера Динова-Русева, актрисата Анета Генова, г-жа Маргарита Донова от община София и др. Инициатор за създаване на клуба е г-жа Мария Генова, която преведе за първи път на български език негови стихове, издадени през 1998 в стихосбирката "Сонети".
Една от задачите на клуба е да се съхрани и популяризира всичко, свързано с делото и живота на големия художник и поет Иван Мърквичка. Делото на Мърквичка не е забравено и неговият гроб няма да изчезне, тъй като в момента проучваме в Прага и търсим пътища да бъде преведена на пражкото гробище необходимата сума.
Благодарим ви за публикуваната статия на г-н Великов, която стана причина за запазване на гроба на Мърквичка в Прага.
Падат цените на бензините
СОФИЯ. Заради поевтиняването на долара и очакването цените на петрола да се стабилизират, "Лукойл Нефтохим" намалява от днес производствените цени на горивата, съобщиха от рафинерията. Най-популярният А-91 поевтинява с 8,44 на сто и струва 1496,4 лв. на тон, А-95 Н - с 8,37 на сто до 1510,8 лв. на тон, А-98 - със 7,01 на сто до 1911,6 лв. на тон. Най-голямо е намалението при газьола - с 9,55 на сто, котелното гориво се продава вече от рафинерията с 3,28 на сто по-евтино. Пропан-бутанът обаче поскъпва с 3,35 на сто и новата му цена е 1111,20 лв. на тон.
Паскин в кубинския салон по изящни изкуства'1917
Трима големи български художници творчески са пряко свързани с продължителни престои в Латинска Америка: Жул Паскин, Кирил Цонев, Борис Георгиев, отишли там по реда на изброяването си. Латинска Америка в българските изобразителни изкуства е една от многото теми, чакащи разработки, които биха ни разкрили по-отчетливо нашето място в съвременния свят и биха поднесли куп приятни изненади. Но за да стане възможно такова обобщение, трябва първо да се мине през отделни проучвания на докосналите се до оная далечна действителност.
Известно е, че Паскин въвежда латиноамериканската тематика в отечественото ни художество: бягайки от Първата световна война, попада в Отвъдморието, гдето рисува кубинци, мексиканци и по тоя начин хвърля първия наш мост към оная част на земния шар. Паскин и Латинска Америка е въпрос, заслужаващ да му бъде посветено обстоятелствено изследване, монография. За да не изглежда твърдението пресилено и голословно, ще кажа следното:
- Паскин е първият българин, рисувал в Латинска Америка.
- Паскин е първият българин, участвал в изложба в Латинска Америка.
- Паскин е първият българин, на когото в Латинска Америка е отделено място в национална история на изобразителните изкуства.
- Паскин е първият българин, за когото е отпечатана пощенска марка, възпроизвеждаща негова картина.
- Паскин е първият български художник, за когото е написан текст от латиноамериканец ("Самоубийството на един голям артист" от Алехо Карпентиер, сп. "Картелес", 1930 г., Хавана, виж "Карпентиер за двама български художници", Р. Стоянов, сп. "Проблеми на изкуството", кн. 1, 1980 г.).
- Паскин е първият българин, за когото е издадена книга в Латинска Америка.
Бидейки Латинска Америка неразлъчна част от американския материк, всичко гореизредено важи в пълна сила и за цяла Америка.
През 1985 преподавах български език в Мексиканския национален автономен университет. Написах обширна статия за Паскин по случай стогодишнината от рождението му. В нея проследявах каквото бе ми възможно да издиря дотогава относно знаменития ни съотечественик и Латинска Америка, сведения все неизвестни у нас. Пратих я до софийско списание, то не я помести, но успешно я затри или покри. Първообразът й е из книжата ми, ала не мога да ги преровя лист по лист, та сколасах да извадя каталога, удостоверяващ, че Жул Паскин през 1917 е участвал в кубинския Салон по изящни изкуства, Хавана. Ще се огранича само с фактите от каталога и бегло тяхно тълкуване, понеже се надявам един ден да предложа въпросната статия.
Каталогът (разполагам не с преснимък, а с оригинал), чиито корици са сини, съдържа дванадесет страници. На заглавната, повтаряща изцяло предната корица, четем: "Салон по изящни изкуства" и отдолу "1917". Емблемата на салона, разположена точно по средата, е изработена от "А. Хименес", както уведомява четливият подпис в нея, под който стои "1917", указание, че знакът не е на поредицата от годишни салони, а само за случая. Сред живописците, показали свои платна в изложбата, откриваме Антонио Хименес с четири работи и предполагам, че става дума за една и съща личност. Надписът в долния край на страницата гласи "Дар от "Ералдо де Куба", сиреч, каталогът е изготвен от важния тогавашен кубински вестник "Ералдо де Куба" ("Вестоносец на Куба"). Това обстоятелство може да бъде следа, по която да стигнем из страниците на периодичното издание до нещо свързано с нашия впоследствие световнопрочут майстор, било рисунка, било отзив.
Каталогът, чиито размери са 21х15 сантиметра, има пет раздела: живопис; рисунки и карикатури; строителни чертежи; скулптура; азбучен показател. Най-многобройни са работите в първия (178), вторият обхваща 12; третият - 13; четвъртият - 15, което сборно прави за салона 225 експоната. Паскин излага шест творби, всичките рисунки, под номера 180, 181, 183, 184, 185, 186. Първите две са озаглавени съответно "Парк в Хавана" и "Хавански нахвърлеци". Останалите четири нямат названия, за тях е посочено "рисунка". Живописците са кубинци, между рисувачите, освен сънародника ни, от чужбина е и приятелката му Ермин Давид; повече са другоземците сред ваятелите: трима испанци, двама италианци, един германец. При подбора явно не е изисквано всеки да се включи с еднакъв брой неща: двамина живописци се представят с по единадесет платна. Поименният списък вмества петдесет и трима участници. Осмината иноземци превръщат салона в международен. След името на Жул Паскин в скоби петкратно е изписано "България". Сиреч той участвал в салона, представяйки своята родина България, Паскин се чувства българин. Каталогът неоспоримо ясно доказва, че в хаванския салон по изящни изкуства през 1917 участва не само Жул Паскин, но чрез него и родната му България. Тогава за пръв път името й се появява в изложбен каталог в Латинска Америка - благодарение на даровития неин син, видинчанина Юлиус Пинкас. Бележка на следзаглавната страница позволява да разберем, че тогава председател на Сдружението на художниците и скулпторите в Куба е Федерико Еделман-и-Пинто, а заместник-ковчежник е Аурелио Мелеро. Имената на изложителите в онзи хавански салон могат да послужат за податки при издирване на Паскинови връзки със събратя, но за целта е нужно да се преровят лични и обществени архиви, книгохранилища, пък ние сме престъпно нехайни към своето присъствие в света. За което той заслужено ни се отплаща с пренебрежение.
Печатът
Навели сте се благочинно пред грубо изрязаното прозорче, придали сте сговорчив вид на лицето си, застинали сте в порив, който ви се струва, че изразява вселенско смирение и любвеобилност пред могъщия индивид зад гишенцето - вие чакате той да изсвещенодейства - да удари печат върху листчето, което сте подали. Какво е настроението ви в този бризантен миг - какво ти настроение, няма настроение, това са миговете от нашия живот, в които усещаме какво е космическа празнота, ние не смеем да имаме настроение, не посмяваме да изразим състояние на духа: всички тези смешни слабости на човешките същества могат да не се харесат на нечовешкото такова зад прозорчето, на лорд-пазителя на великото изобретение, наречено печат.
Лорд-пазителят живее в Англия, но говорят, че печатчето е измислено в Османската империя като най-брилянтното откритие за привилегировани приближени на султана, изпратени в далечни краища на царството - хем нищо да не работят, хем да са много важни.
Печатчето намира разпространение все в империи и то такива, които току да се разпаднат или вече са се разпаднали и тъгуват по времената, когато не са (Руската, Австро-Унгарската, Френската). В съвременна Австрия съществуването на печатчето е свързано с безпардонно ограбване на просителя, всеки подаден лист от документ, дори такъв, чрез който се иска издаване на документ, се облепва с прочутите "Stempelmark", всяка от които струва по 180 шилинга (около 25 лева). Няма и помен от такова чиновническо обирджийство в съседна Германия, която обаче никога не е била империя. Докато се суетяла около своите печатчета, Франция пък едва не изпуснала световната компютризация, доста трудно й е сега да наваксва. В Америка (а бе, я тия да ги оставим) упоменатият уред просто не съществува.
Какво е била България в продължение на векове, а после и на пет десетилетия освен маргинална провинция на разпадащи се империи? Нима тъкмо в тези почти откъснати от централната власт провинции не са се развихряли с най-голяма страст всички игри с властта и особено с нейните символи? Печатчето всякога е било един такъв висш символ на власт и нейното упражняване. Та и разпространението му, включително патологичното, не ни било спестено. Не само това, българинът печатоносец, има свое оригинално място в усъвършенстването на играта с гумено-дървеното нещо, което той издига до ранг на житейска мечта. Спомнете си бленуването на родителите синът им чиновник да стане, по цял ден в канцелария да седи, кренвирши да нагъва и печати да бие. Но и само туй ли е? В какво се превърна печатчето по комунистическо?
Червените феллахи и техните деца достигнаха такива висоти на властоумие, че измислиха вместо подпис (дали пък не искаме много от задчелията им?) печатчета с името си да бият. Някъде през 60-те изригна един вулкан от гениалност и усърдие, та печатчето гордо засия от красиви женски крака, означавайки ниското буржоазно мислене на своите приносителки, нахлузили по-къси вместо по-дълги поли. Какви времена, а, другарю генерал Джуров! Всеки кадрови младеж, минал през българската казарма, знае, че и най-нищожният старшина, след като затвори зад себе си някоя врата, гордо се обръща и върху някаква бучкава смес изкусно извърта едно печатче със собствения си инициал, та да се знае... каквото там трябва да се знае. Спомням си, че запечатвахме танковете, дневалните (какво точно значи тая дума на руски?), запечатваха печката, офицерите - щабовете, сержантите - байраците. На другата сутрин всичко се разпечатваше по надлежния ред. Нека сега поразсъждаваме за друг един печат, който ни го тури великият Съветски съюз, та още ни държи бучкаво и запечатано. Като правило съветските печати са монументални, там няма печат току-така или хъката-мъката. Няколко могъщи удара с печат смазаха красивите градски и селски центрове в България. И оставиха там подписи като завъртени от нашия старшина. Строги, казарменолики с бучнати петолъчки в тях.
Но и това не беше достатъчно, та отпред и отзад на тези маскирани бункери се извисиха към небето разбиранията на съветските скулптори за тогавашните травестити - социалистическите мъже и жени с шмайзери или сърпове в ръце. Но дори тези не бяха най-страшните печати, измислени от червените печатари на революцията. Най-дълбоките печати се биеха в главите - къде на хората, къде на феллахите, които обичали комунизма и Съветския съюз. За тези печати ми е думата, за бучнатите в мозъците старшински печати, изработени там и тук. Главата с печат в нея не произвежда мисъл, образ, представа, сън, реч, разказ, роман. Такава глава е програмирана да изработва само едно - блян по собственото си разчутуряване, има се предвид облъскването й о друга глава (на това те викат революция). Такава глава е като образцов зимник, там има множество рафтове с наредени по тях туршиясали "мисли". Кавичките служат да напомнят, че става дума за осолени и нетрайни продукти. Главите зимници се зареждат с механична енергия, като се трият една в друга. (Проследи среднощен пленум на БСП.) Заредени, те излъчват приятна миризма на кисело, миризмата на българи, обичащи Съветския съюз (бивша и настояща Русия).
В 50 години функциониралата като пълно руско подобие
Българска академия на науките (днес е само "почти" пълно, виж съветските научни чинове на нейните служители) имаше един човек, чиято служба беше идентична с тази на лорд-пазителя на кралския печат в Англия. Работата му се състоеше в две неща - да бие печат върху всичко, което влиза и излиза от гордото учреждение, и да го няма, когато печатът дотрябва някому. Не преувеличавам и не измислям, такъв човек имаше и това му беше задължението. Никой никога не е бил в състояние да посочи какво друго работи този човек, с какво "научно" се занимава. Той дори не принадлежеше към кастата на мандарините, на които викаха "държавна тайна". Но всички знаеха, че той държи печата. Хора изпускаха самолети, не успяваха да отидат за където бързаха, уволняваха ги или ги назначаваха, разиграваха се трагедии или комедии само защото печатодържеца го нямаше. Много, твърде много се боя да попитам има ли го сега. Печата обаче го има непоклатим, пазен от четири жени, назначени да го пазят. Те седят в "канцеларията", ядат кренвирши, разменят рецепти за туршии, около тях се въртяха първо децата им, днес - внучетата.
Сега, читателю, да те питам ти чувал ли си колко хубаво били изработени новите ни документи за самоличност, как имали 14 защити срещу подправка, какви красиви холограми им изрисували от френската фирма, която ги правила. Чувал си, нали, то как няма да чуеш, у нас на съседа кокошката запъртък да снесе вестник "Сейчас" гайда ще надуе срещу американската царевица, дето кълвала, та ти за документите няма да чуеш! Я сега си отвори току-що подменената шофьорска книжка, която с такава мъка изкара, та и с любов велика си я къташ. Обърни я от задната страна, ха така, какво виждаш най-долу в десния ъгъл? Яаа, печатче - хубаво, червеничко, с надписче, КАТ. Лъхна ли те миризма на туршийка? Представи ли си човечето, дето се е свряло в убежището на тъпотата, с каква любов ти е друснало печатчето. А бе, защити, холограми, хайде холан, най си е сигурно с печатчето - баам! Като старшината в казармата, нали? А ти не само си викаш, "а бе, кво сега", ами се и радваш, че "такова".
Ами я си разгледай новичкия паспорт, с който така се гордееш и си представяш как сега чуждият митничар само като го разгърне, и ще зяпне, къде от изумление, къде от респект пред теб. Нищо нередно, нали, нищо, което да ти напомня за врътнатия насреща старшински пръст. Ама пак не е тъй. А бе ти чул ли си освен в казармата някой да те е наричал с три имена - по учреждения, на улициата, в бирарията?
Кой е измислил това да ни пишат с по три имена като че ли ни подреждат в Дарвинова таблица - по тип, род и вид? Замислял ли си се дали това е исторически издържано? Нали знаеш кой е Караджата, Левски, Ботев, Паисий? Българите са се назовавали по име и прякор, който постепенно оставал като фамилия. Защо изпуснахме момента при подмяната на документите да възстановим една истинска българска традиция, която щеше да ни отдалечи от колхозното минало и да ни върне историческото самочувствие? За да продължават по света да ни смятат за бивша съветска република, където дори мюсюлманите имат по три имена и последните задължително завършват на "ов". А ти вой до ангелите вдигаш, колчем обелят зъб на Запад, че сме като казачета с руските печати по градове и села, с руски имена, с руска индустрия от XIX век и с най-голямата в света проруска партия в българския парламент. Че сме единствената страна изобщо, която нещо очаква от Русия, от същата Русия, която световните медии отбягват като тема, за да не развалят настроението на хората с депресиращи репортажи. Питал ли си се защо напоследък уж икономиката ни хвалят и пак за европейци не ни признават? Защо на ежегодния икономически форум в Залцбург министър-председателят ни все от баш мултака Илия Павлов се придружава, а после чрез преводачката на последния чуждестранните гости все в мулташки предприятия се водят? Да ти кажа ли какво след туй разправят, или да не ти разтурям рахътлъка? Като за пореден път не ни пуснаха на бързия влак за Европа заедно с другите източноевропейски страни кандидатки, а ни оставиха да се друсаме в румънската каруца (виж последния доклад на Ферхойген), пак ли към многоучената ни журналистика ще се обърнеш утеха и обяснение да подириш? Към тази машинизирана армия за сутрешно опушване на мозъци? И самичък все няма да се сещаш.
Заради целия този неизжулен от страната и от главите ни руски печат все още ни няма на европейския ландшафт. Гемиите ни потънаха край Иличовск, а съвсем скоро ще се простим и с надеждите си за нови. Когато след три години окончателно останем извън Европа и цивилизования свят, тогава ли чак ще ни светне седефчовците да натирим, дето час по час на спявка се сбират частушки да попеят, червен восък върху мечтите ни да излеят? В Сибир да ги проводим, соцгарадок да си построят, като севернокорейци да си живеят. Няма ли най-после да се плеснем по челата и да се сетим, че докато ни мислят за нещо като Ингушетия, никакви врати няма да ни отворят? Че докато не изчегъртаме червения восък от градовете, образованието и душите си, все ще ни пъдят и като на цигани коритари грошове ще ни подхвърлят, белки им поврачуваме на ръка! Да се попитаме, па ако трябва и да повторим: какви аргументи за своето съществуване българската соцолигархия може да извади? Исторически - никакви, съвременни - нула, перспективи - не дай, Боже! Истината боде очи и уши: тоя воденичен камък, дето сме си го обесили на врата, вегетира върху една слаба реторика и (уви) върху безволието ни народа си да разбудим. И като всяка реторика - върху една отчаяна уж загадка, Русия, от която можело и да дойде нещо (да се прекръстим, Божем).
Каква е тая само наша слепотия най-важния си алъш-вериш все с Русия "да делаем"? И след някоя и друга година следствия да започваме, че пак народни парици били зяносани? Какъв е този само наш си мазохизъм, безразлични да гледаме как някаква тв Тадърица цяла Европа изръшнала, руски мафиоти издирила, интервюта с тях направила, с вечерната ракия да ни ги сервира? Довчерашни ахмаци с натъпкани в гърлото рубли да слушаме как разхвалват едри руски бандити, сврели се при нас, защото другаде не ги пускат. И да не ни дойде поне веднъж наум тежък митинг да сберем, на света да покажем, че не сме това, за което ни мисли - един завинаги запечатан, порусчен народец от велковци, седефчовци и сендовци. Пък като един да изкрещим: "Не на руската мафия, не на вековната руска заблуда, вън русобългарите от България! " Че да повторим и потретим, дорде накрая издухаме водкопийците да не умирисват въздуха, който дишаме.
Е, това ти е ориста, човече - твоят собствен характер. А нашата цяла България с едно червено печатче се капнала и никой се не намира петното й да изтрие, лицето й пред света на покаже. Онова, истинското, без следите от "червен вятър".
Та думата ми е за печатчето днес, за неговата символика, остатъчност, воля за съществуване и неукротимо оцеляване. Има ли го, къде се спотайва, още ли е така гордо, нищо ли му няма, от "ветровете на промяната" не му ли духа, или, както преди му духат, преди да го турнат. А, читателю ?
Писмо на броя
Не съм съгласен с изказването на президента П. Стоянов, че понеже СДС е европейска партия, може да се разискват всички въпроси, т.е. че всичко е позволено. СДС е европейска партия, но управлява във все още неевропейска държава, защото 50 години тук е вилнял див, варварски комунизъм, деформирал съзнанието на хората.
Видяхме какво се случи в България, когато правителството на Ф. Димитров постъпи по европейски, кой се възползва от това, какво последва и къде е Ж. Желев, започнал атаката срещу СДС. Сега борбата се води от четвъртата власт - прокомунистическата преса, която манипулира общественото мнение.
Пречистването на СДС ще доведе до нов подем и прилив на поддръжници. След последните събития е сигурно, че СДС ще спечели предстоящите избори, защото доверието на хората се възвръща.
Живея от 19 години в Белгия и съм пътувал много по света. Такива абсурди, причинени от комунистическото зло, ги няма никъде другаде. Единствената гаранция, че това няма да се случи отново, е да се отнеме възможността БСП да участва в управлението.
Пишете още за визите
Здравейте, уважаеми трудещи се от "Демокрация"! Бих желал първо да ви поздравя за чудесния вестник, който ни предлагате и който в последно време стана наистина много интересен.
Казвам се Любомир и съм на 21 години. И естествено всичко което се случва в нашата България, ме интересува. А най-много въпросът с визите. ми било интересно, ако може, да публикувате интервю с Едвин Сугарев, като в него да се наблегне на две теми - за визите и за господата Цонев и Бисеров.
Любомир АНГЕЛОВ
София
Бел. ред. Уважаеми Любомире, щом сте гледали повтореното по БНТ интервю с посланик Сугарев, очевидно вече знаете какво мисли той по проблема. Благодарим за добрите думи по наш адрес!
Плащаме 10 на сто за спряно парно от януари?
СОФИЯ. 10-процентната такса за спряно парно най-вероятно ще се въведе от 1 януари 2001, стана ясно вчера. "Предвиждаме промените в закона за енергетика да влязат в сила от началото на следващата година", съобщи вчера шефът на агенцията по енергетика Иван Шиляшки. Промените в закона обаче още не са приети от МС и парламента.
Проектът предвижда 10 % от влязлата в сградата топлина да се разпределя между всички живеещи, включително отказалите се от парно. Такса мощност, която също ще се плаща от всички собственици на радиатори, се обсъжда да се въведе от януари 2002. Предвижда се оттогава да влезе в сила двукомпонентна тарифа на топлоенергията. Цената ще бъде разделена на два компонента - такса мощност и цена на енергия. С 16,42 % поскъпва газът от 1 ноември и топлофикациите получават като компенсация 16 млн. лева от резерва на бюджета, за да не поскъпва парното за бита, реши кабинетът. За промишлеността и бюджетните организации обаче цената на топлоенергията ще се увеличи с 5-10 на сто. Причината за поскъпване на газа са високите цени на нефтопродуктите и скокът на долара. Новата цена на "Булгаргаз" е 312 лева при 268 лева сега. Газоразпределителните компании ще продават на цена до 346 лева.
Поети на XX век
Той говореше за безпричинната тъга в стиховете на поколението, с което израсна, имайки предвид и собствената си поезия. Но сътвореното от него и от непрежалимия му приятел Димчо Дебелянов не беше плод на подобна тъга. "Във тоя век на хищно изтребление", на една омерзителна меркантилност, отхвърляща метафизическата природа на човека, духовно извисеният не можеше да не се чувства тъжен. И затова тъгата прониза така дълбоко цялата му поезия. Това беше тъгата на неговата уморена надежда, отстъпила смирено в името на духовната суверенност на Аз-а. Една тъга, за която Бердяев на свой ред каза, че по своята същност тя е "насочена към висшия свят и е съпроводена от чувството за нищожността, пустотата и тленността на този свят". С други думи, тъгата на Лилиев, на Дебелянов, на цялото тяхно поколение, написало една от най-значимите страници в нашата литература беше тъга по трансцендентното.
Самият Лилиев се беше изповядал, че целият му живот е изтекъл "в това раздвоение между дълг и нещо друго, което би могло да се превърне в действителноста, а е останало мечта". Ето защо и стиховете му бяха "сенки безпът", а неповторимият субект на цялата му лирика непрекъснато пиеше от "виното на самотата". Осъзнал горката си участ на чужденец в един враждебен свят на похитени ценности, Лилиев превърна творчеството си в максимално средоточие на своя вътрешен живот. Блянът на неговия дух се скиташе унесен "вън от света".
Творбите му в двете книги - "Птици в нощта" и "Лунни петна", станаха израз на безкрайната му жажда "за нови и нови познания" относно необхватната тайна на човешката екзистенция като порив към вечното и божественото. Те се превърнаха в лирическа медитация, която и днес възвисява човешкото в нас, за да притихне някак си болката ни от времето и живота.
С лириката си Николай Лилиев сътвори цялостния образ на най-интимното и съкровеното в човешката душа, изпитала без остатък трагизма на битието. Стиховете му се добраха до поетичност и музикалност, каквато литературата ни не познаваше преди него. Тяхното лирическо единство стана аналог на онзи синтез между чувството и мисълта, присъщ на изключително богатите духове. В търсенето на своите абсолюти поетът се издигна на висотата на най-чистата лирика, съумяла да дематериализира словото.
Николай Лилиев изповядваше възгледа, че поезията е "най-напред песен, очарованието на която се ражда от равновесието на двете необходими качества, без които не можем да си я представим: въображение и чувствителност... " Неговата виртуозност на лирик се яви като резултат тъкмо на това разбиране.
Сътвореното от Николай Лилиев ни кара да се усещаме носталгично. Щом чуя неговото име, в душата ми нахлува лилиевската тъга по трансцендентното. И още по-остро изпитвам липсата на личности като него, чиято дълбока нравственост доказва колко велик е смисълът на живота. Но на живота, когато човек "се издигне над действителността" и заживее "в друг свят - в света на поезията".
J'aime I'horreur d'etre vierge... Stephane Mallarme
НЕ зная, тоя път извежда ли от миражите навън, но любя тоя странен сън на уморената надежда да виждаш, как с невидим плам догарят бавно в миг тържествен утехата да бъдеш сам и ужасът да бъдеш девствен;
да чуваш чудния псалом на изумяващата младост, която в свойта бурна радост любов разискря в твоя дом.
О, миг божествен, миг тържествен за несъбудената плът, пленена в прокълнатий път на ужаса да бъдеш девствен.
Посланик прегази митничар
Престоят на чешкия посланик Ондржей Хавлин у нас е белязан със скандали по граничните пунктове. През юли 1998 г. той мина през граничния пункт на аерогара София, но отказа да си покаже паспорта на полицаите и вдигна скандал. На 15 септември същата година Хавлин прегази митничар на ГКПП Калотина. Около 16 ч. тогава посланикът пристигнал на пункта от Югославия с личния си автомобил "Мерцедес", но не преминал през определеното за граничен контрол място, а се насочил към пътна лента, преградена с метална решетка, без да си покаже паспорта на гишето за контрол. Дипломатът преместил решетката и понечил да даде газ. Двама митничари се опитали да му преградят пътя, но посланикът не спрял и колата премазала крака на единия от тях. Хавлин се държал грубо и заплашвал служителите на реда. Той дори извадил фотоапарат въпреки забраната за снимки в гранична зона. След инцидента от външно министерство изразиха недоумение от действията на Хавлин.
Превратът в НИС на СДС не успя
Вместо Христо Бисеров и Йордан Цонев да захвърлят настрани стари конфликти и различия и да апелират към всички кадри и професионалисти да се съберат под едно знаме в един талантлив екип в служба на родината, те поискаха оставка на Костов.
Всички обвинения срещу него се градят на недоизказани неща, намеци, инсинуации. На Костов не му липсва скромност и смиреност, най-вече способност да признава грешките си и трезво да преценява нещата. За какви грешки Христо Бисеров напомня?
За това ли, че Костов на 4 май 1999 даде свободен въздушен коридор, че иска да бъдем членове на ЕС и на НАТО, че въведе валутен борд.
Иван Костов представя аргументите си с прецизност на хирург, използвайки брилянтния си ум. едва ли има друг по-сигурен начин да победиш противника си.
Инстинктът ми подсказва, че всичко вече ще е наред и че предстои най-важната ни мисия - парламентарни избори. Костов да ги спечели убедително!
Премиерът да се явява по-често в медиите
Случайна ли е липсата, и то в София, на в. "Демокрация"? Защо се получава така точно с вестника, който информира честно хората? А в малките населени места той въобще липсва. Как тогава ще пристига правдивата информация до читателите? Правителството ни направи и продължава да прави редица положителни неща в страната, които не се популяризират достатъчно. Мисля, че ще бъде много добре, министър-председателят ни да се явява по-често в медиите и да разяснява политиката, която кабинетът провежда. Не се ли дава много често трибуна на лидера на БСП Г. Първанов, да дезинформира нашата общественост?
Проблемите в АП имат субективен характер
СОФИЯ. Агенцията за приватизация имаше най-добра структура през 1993 година, когато се управляваше от Александър Божков. Това каза финансовият експерт Владимир Каролев по време на публичния дебат за приватизацията, който бе организиран от клуб "Гергьовден". Според него най-ефективно е било ведомството тогава, защото там са работили 20-30 служители и са се ползвали услугите на външни консултанти. Тогава средната бързина при сключването на сделка е била пет месеца, а сега - около три години. Владимир Каролев каза, че данните са от изследване на Световната банка. Той обяви, че никой не го е канил за шеф на Агенцията за приватизация, а дори и да му предложат, няма да се съгласи.
Раздържавяването трябва да се ускори, а процесът да стане по-прозрачен, смята експертът. Той няма забележки към предстоящите промени в закона, а смята, че проблемите в агенцията са от чисто субективен характер.
Продажбата на "Булгартабак холдинг" като цяло дружество ще се осъществи трудно. Причината е в структурата му, тъй като там се съчетават два различни бизнеса - селскостопански и цигарен. "Филип Морис" няма да купи холдинга, защото не се занимава със саденето на тютюн, а "Сокотаб" пък заради това, че не иска да прави цигари, каза още Каролев.
Прокуратурата проверява радневския кмет
РАДНЕВО. Окръжна прокуратура - Стара Загора, и районна прокуратура - Раднево, са разпоредили предварителни проверки на кмета на общината Георги Маринов въз основа на два ревизионни акта, съставени от Държавен финансов контрол за периода 1996-2000. За това време общината имала 2,8 млн. лв. неправомерни разходи. Не е внесла в държавния бюджет 6 млн. лв. за миналата година. Кметът Маринов, който вече втори мандат ръководи Раднево с подкрепата на БСП, не отрече обвиненията.
Радиоводещ иска оставката на директора на "Хоризонт"
СОФИЯ. Водещият на следобедното обзорно предаване "Нещо повече" и на седмичния обзор "Неделя 150" Величко Конакчиев поиска оставката на директора на програма "Хоризонт" на БНР Димитър Димитров. Причината е безпрецедентната заповед за наказание, която издал директорът - лишил радиоводещия от хонорар три часа преди старта на предаването му. В сряда Конакчиев не представил в схемата на предстоящото си предаване името на журналиста, който ще отразява визитата на министъра на териториалното развитие Евгени Чачев в Турция, и това е мотивът за санкцията. Конакчиев обясни, че разработвал темата в движение, имал идея за пряко включване на министъра от южната ни съседка и накрая предаването "станало".
Заповедта е обявена на всекидневното събрание в БНР, наречено с руската дума "летучка", която се прави по обяд. На следващата, вчерашната "летучка" пък предаването на Конакчиев било похвалено, но наказанието си останало. На "летучките" в "Хоризонт" се събират не дежурните екипи, а само началниците, които вместо да планират как да се отразят и коментират новините на деня, раздават "медали" и наказания, разказа Величко Конакчиев. "Обикновените" журналисти научават какво е станало на обедното събрание от специален напечатан бюлетин, който понякога е старателно редактиран.
Величко Конакчиев депозирал искането си за оставка на Димитър Димитров в управителния съвет на БНР и Националния съвет за радио и телевизия. Информирал е и генералния, и програмния директор на радиото - Александър Велев и Поля Станчева, както и главния секретар на БНР Данаил Данов.
Разрешават на туроператорите да стават застрахователни агенти?
СОФИЯ. С промени в Закона за застраховането на туроператорите ще бъде дадено правото да работят като застрахователни агенти или брокери. Така те ще могат да вземат от 10 до 20 на сто комисиона от застраховането на чуждите туристи, които идват у нас. Това предложение ще бъде направено от новия председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Христо Христов, съобщи той за "Демокрация". Чужденците задължително се застраховат в регистрирани в България компании, уточни Христов. Той подчерта, че по този начин туроператорите ще могат да компенсират загубите си от въвеждането на ДДС за техните услуги, които се очаква да бъдат 5-7 на сто от сегашните им печалби. При тези условия туроператорите би трябвало да приемат предложението на министерствата на финансите и икономиката за възстановяване на 50 на сто от данъчния кредит, смята Христов.
София Копола - апокалипсис сега
Току-що сте чули в киното София Копола да говори за самоубийство, за юношество? Можете да си тръгнете. Няма никакъв отговор на това. Младата жена е също толкова привлекателна брюнетка, колкото нейните героини могат да бъдат ослепителни блондинки. Ръцете й са крехки, почти флуидни. Лицето е с изострени като сабя черти. Бюстът притиснат към ръба на ниска маса, на която се мъдри някакъв жалък портокалов сок. София Копола - загадка с нацупени устни, паяк, черна звезда. Заснемането на първия й игрален филм е доста странна история. Тя започва с една (много добра) книга на Джефри Юджинайдс. Един продуцент вече откупи авторските й права. Баща й се опитва да я разубеди да напише сценария по книгата.
- Имах желание да съхраня този роман. Не исках някой друг да го направи.
- Ето какви са момичетата - инати, но предприемчиви. И това може би е едно от невъзможните обяснения на тази отровна творба. Копола не е написала и заснела "Девичи самоубийства" от носталгия по юношеството, а защото е искала именно да види тази история в картини и образи. Тя отмята с опакото на ръкава си идеята за мирова скръб по прословутото време, царство на акнето. Остава почти професионалната воля да сътвори поема за тази прекалено чувствителна, тежка, безизходна и постепенно изчезваща възраст.
- На 13 години сме по-интелигентни от правилата, които ни налагат.
- Това би казала и Сесилия, по-малката от сестрите Лизбън, която първа си отваря вените в началото на филма - сияен фойерверк, който не престава да заслепява, докато отровата му се разлива в душата. Бивша фотографка и моден дизайнер, София Копола предлага повествование, подобно на картина, която човек би намерил в тайно ъгълче на тавана. Няколко 30-годишни ще опишат пет икони и своето мъжко "друго Аз" - Трип Фонтейн, с помощта на внушителна ретроспекция, свидетелства на живо на очевидци, на музика, която като че ли изплува от друга епоха, от внимание, изследващо всеки дейтайл:
- Не исках да се получи реалистична драма. По-скоро предпочитам поредица от малки спомени.
- Спомняйки си ранната възраст, тя се определя като саркастично и цинично дете, като уточнява, че тези два аспекта на нейния характер й помагат по-късно "да издържи на снимачната площадка". Една от първите книги, които обиква, е "Лолита". Тя я намира забавна и патетична. Същото е отношението й, когато я помолихме да каже нещо за знойния Трип Фонтейн, принц за няколко семестъра, когото героинята среща напълно пречупен петнадесет години по-късно, разказващ историята си в едно ранчо-център за дезинтоксикация.
- Обожавам начина, по който завършва Трип. Той изобразява факта, че нищо не е истински трайно. Джош Хартнет е един много добър актьор. Понякога го забравяме, толкова е красив. Начинът, по който се държи... - Звездите на нашето юношество дължат чара си на гъвкавата походка и играта на ханша, с която се отдалечават от едно студентско сборище, за да се присъединят към друго. Ето за какво иска да говори младата жена. А киното - това странно откритие, смесица от фотография, писане и музика, се е появило навреме със способността си да транскрибира тази мистерия на своя език. Госпожица Копола определено свидетелства зрелост на възрастен. И съвсем не донякъде:
- Нищо не може да се направи. Звездите, които трябва да увехнат, увяхват . На нас, зрителите, сега вече като по-възрастни, ни се пада да запазим впечатленията. Импресиите вехнат по-трудно.
- София се усмихва или изписва по-скоро нещо като гримаса, не е много ясно. Човек в нищо не може да бъде сигурен. Сигурно е само, че нейният филм ще остане вдълбан в паметта, както са издълбани в кората на дърво неосъществените флиртове на нашите 14 години.
По сп. "Фигаро магазин"
Софиянци сe оказаха най-високи и най-широки
СОФИЯ. Мъжете в България са със среден ръст 171 см, а жените - със 158 см. Най-високи са софиянци, а най-ниски русенци и бургазлии. Причината била в урбанизацията и сливането на биологични типове от цялата страна. Тези данни изнесе вчера проф. Йордан Йорданов, шеф на Института по антропология при БАН, по време на 7-ия национален конгрес по хигиена. Според антрополозите през последните години нашенецът спрял да расте. Акселерацията е в подем само когато народите живеят спокойно и охолно, а по време на кризи растежът намалява, смятат специалистите. Българинът се е вталил през последните години и мъжете тежат средно 77,67 кг, докато нежните им половинки спират кантара на 65,31 кг, каза проф. Йорданов. За сравнение средният американец тежи 80 кг, а американката - 75 кг. Най-дебели са софиянци, а най-дръгливи мъжете от Русе. Дамите в Монтана са най-ренесансови, а най-фини са бургазлийки. Мъжете са увеличавали теглото си до 1980, след което спрели да напълняват, жените пък отслабвали с по килограм на всеки 5 години. Освен това косите на българите ставали по-светли, а очите - по-пъстри заради смесване на расите. Нашите дами имат по-дълги крака от гъркините, пък макар и само с 1 см средно. В сравнение с началото на века българинът е с 13 см по-снажен. Въпреки по-добрите показатели за тегло в сравнение с европейците и американците, и у нас половината население страда от наднормено тегло и затлъстяване. Средната продължителност на живота в България е 70 години, като най-дълго живеят в Габрово - 72,14 г., а най-кратко в Сливен - 68,6 г. Това сочат данните от проучване на ООН, проведено в нашата страна.
Статия на свободата
Съдебната система разнищва контрабандата през западната ни граница. Подсъдимият Нейчо Неев може и да е виновен, но едва ли е истинският кръстник. Неговото признание "ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер" е най-доброто му алиби - такъв симпатяга не става за сложни сметки. Службите на чужди държави се съюзиха с български побратими и им платиха за контрабандната стока. Така бе откърмен българският мутриархат. Какво направиха тогава срещу това разузнаването и контраразузнаването? Съдебната система трябва да стигне до сутеньорите, които забогатяха от платената любов с Милошевич, разплакаха майка България, а сега изобразяват любовни пози към Европа и се вайкат, че тя не ни искала.
Стачка срещу Сербезов
ХАСКОВО. Едночасово стачкуваха 160-те работещи в обувната фабрика "Бисера" вчера заради неизплатени заплати. Предприятието беше приватизирано през лятото на 1996 г. Основен собственик е Румен Сербезов, ексминистър от Живково време, после шеф на Мултигруп, нашумял със скандала около банката на д-р Торао Токуда и проекта му да инвестира в строителството на болница.
Сърбия обеща равни права на българското малцинство
БЕЛГРАД. Необходимо е със закон да се дадат равни права на малцинствата в Югославия. Българското население у нас досега бе ограничавано и е редно занапред да има свои телевизия, радио, училища. Това заяви на срещата с лидерите на СДС зам.-председателят на Демократическата партия на Сърбия Владета Янкович. В Белград вчера гостуваха главният секретар на СДС Екатерина Михайлова, зам.-председателят Димитър Абаджиев, Асен Агов, Мария Стоянова и лидерът на МСДС Велислав Величков. Това е и първата наша партийна делегация, посетила Югославия след демократичните промени. Гарантирани права за българите обеща и лидерът на Демократически център Добролюб Мичунович, който днес най-вероятно ще оглави Долната камара на парламента. Обсъдени бяха също въвеждане на митнически облекчения и двустранни проекти, финансирани от Пакта за стабилност. От сътрудничеството ни ще зависи какви средства ще получим и до каква степен ще мотивираме чуждите инвеститори, подчерта Мичунович.
Екатерина Михайлова поздрави представителите на победилата сръбска опозиция и обеща пълната подкрепа на СДС за изграждане на демократичните институции в Сърбия. Тя им препоръча активно сътрудничество със сродни партии, което да улесни предстоящата им работа. Михайлова покани Мичунович да посети българския парламент. Асен Агов обеща съдействието на СДС за интегрирането на Югославия в ПАСЕ, ОССЕ, а специално на Демократическата партия на Сърбия - посредничество при контактите с ЕНП. Демократичните сръбски лидери заявиха амбицията си до 1-2 месеца да разчистят структурите на тайните служби, да отворят досиетата и да потърсят съдебна отговорност на ЦИК за фалшифицирането на изборите. Екатерина Михайлова им пожела успех със забележката, че това са трудни задачи, отнели на демократичната власт у нас няколко години.
България има най-демократичната конституция на Балканите, призна пред нашата делегация кметът на Белград Милан Протич. Той благодари за решителната подкрепа на СДС. Готов съм да се нарека дори Белградски, за да отговарям на вашия кмет Софиянски, пошегува се той.
Сините лидери се срещнаха и със Зоран Джинджич, който оцени подкрепата, която СДС им е оказала за демократичните реформи. Според него в момента са най-важни усилията за възстановяване на държавата, а решаващи ще бъдат изборите на 23 декември. Трябва много бързо да се осъществи смяната на политическата система, разчистването на силовите структури, подчерта той. Джинджич е убеден, че сега демократичната опозиция на Сърбия трябва да бъде единна, а след една година формациите в нея ще започнат самостоятелен живот.
Театър, търсещ новото си лице
Драматичният театър в Кърджали навършва четиридесет години. Възраст, смятана все още за младежка. Театър, създаден от комунистическата власт с главното намерение да организира и осъществява пропагандата и агитацията в района. Репертоар, стегнат в мощната стоманена прегръдка на цензурата. Пряк надзор от ОК на БКП. Водена под строй войнишка и ученическа публика на пиеси като "Ленин влезе в нашия дом". Дали театърът се е справял с това - сега вече няма голямо значение. Единственото, което е важно, е как днес театърът носи мисията си на естетически център в Източните Родопи. Николай Павлов разговаря с директора на театъра - актьора Петър Савчов.
- Как се озовахте на това ветровито място, господин Савчов?
- Спечелих конкурса на Министерството на културата за директор преди година и половина и не съжалявам. Дълги години този театър вегетираше, превърнат в топло гнездо за бивши местни величия. Репертоарът бе безнадеждно овехтял, театърът нямаше свое интересно лице, с което да се покаже на столична сцена. Е, съвсем не искам да кажа, че светът започва от мен, но мисля, че настъпи определена промяна и тя добре се вижда от всички добронамерени наблюдатели.
- А има ли недобронамерени?
- Разбира се! И това са онези хора, за които споменах и на които им бе отнета възможността да използват богатата материална база на театъра за партийните си цели и за личното си облагодетелстване. Чувах зад гърба си думи, че съм бил изпратен тук, за да ликвидирам театъра, но за техен голям ужас не само нищо такова не се случи, но и театърът просперира... - Как върви театралната реформа при вас?
- И трудно, и лесно. В края на деветдесет и девета театърът спечели конкурс за държавно финансиране за двегодишен срок. Участвахме в конкурса с програми за репертоарен драматичен театър, за открита куклена и за естрадна сцена. През миналата година кукленият и драматичният театър бяха обединени, съкратихме дублиращите се звена. И сега, смея да кажа, в страната няма друг такъв театър като кърджалийския с три сцени. Опитваме се да се развиваме синхронно и в трите насоки и мисля, че успяваме. По този начин обхващаме като зрители и децата, и младежите, и възрастните, хората с влечение към сериозното, драматичното, но и онези, които предпочитат естрадата, веселото, смеха. Благодарение на оказаната от Министерството на културата подкрепа и с наши усилия бе решен въпросът с отоплението - изключително болен проблем. В момента сградата на театъра е единствената обществена сграда с подобно предназначение, която се отоплява през зимата. Започва обновяване на осветителната и озвучителната техника. Мисля, че театралната реформа като част от реформата в културата се провежда правилно - предпазливо, внимателно, съобразно с нарастване стандарта на зрителите.
- Творческите успехи на театър "Димитър Димов" през последния сезон?
- Главната ми цел като мениджър е двояка - първо, да оформим и да покажем новото модерно интересно лице на театъра на национално равнище, и второ - да накараме местната публика да посещава редовно театралната зала. От втория тип представления е "Криворазбрана цивилизация" на режисьора Стойко Генов, с която сме гостували при пълни зали в Казанлък, Хасково, Стара Загора, Бургас, Варна, Пловдив, София. Държа да спомена, че играем оригиналния текст на Добри Войников и публиката страхотно се забавлява. Постановката, която обрисува модерното лице на кърджалийския театър, е "Платото" на младата авторка Теодора Димова, режисьор Величка Нейчева. Спектакълът е осъществен благодарение на Националния център за театър. С този спектакъл гостувахме в театър "Сълза и смях" пред софийска публика и отзивите бяха ласкави.
Сред добрите спектакли бих отбелязал "В очакване на Годо" от Самюел Бекет, режисьор Асен Шопов, с който участвахме в Благоевградския фестивал на най-добрите постановки на годината, и "Един Джейсън повече" на Артър Нюфийлд, режисьор Петко Радилов. На детска сцена публика привлякоха "Приказки на стария фенер" по Андерсен, драматизация на Десислава Стоянова, режисьор Димитър Стоянов, и "Какво е чудо станало", режисьор Дарин Петков.
Не мога да не спомена артистите, изнесли на плещите си тези спектакли. Това са Любомир Бъчваров, Димитър Варадинов, Петър Мастагарков, Петър Митрушев, Божана Варадинова, Румяна Бъчварова, Борислав Христов, Даниела Попова.
Основното ми схващане - че театърът има сили да излезе на националния пазар, може да бъде осъществено само с усилията на тези талантливи хора и съмишленици.
- Бъдещето?
- Най-напред - приятните изненади за театралната публика в града в рамките на самото честване на четиридесетгодишнината. Предстои гостуване на едни от най-добрите за сезона театрални постановки - "Машинописци" на театър "Сълза и смях", "Арт" на Малък градски театър (зад канала), режисьор Пламен Марков, "Цигански истории" на Родопски драматичен театър - Смолян, "Вуйчо Ваньо" на Драматичен театър "Адриана Будевска" - Бургас, режисьор Борислав Чакринов. Това истинско театрално пиршество, надявам се, ще задоволи и най-изискания вкус. Що се отнася до нашите планове, водим разговори с двама от интересните съвременни режисьори - Бина Харалампиева и Пламен Марков. Ще осъществим копродукция с театрална школа "Любен Гройс" към Нов български университет с ръководител Елена Баева. В момента се репетира "Приказка за цар Салтан" на Пушкин, моноспектакъл с участието на Катя Илкова, режисьор Вера Стефанова. А най-близката приятна изненада е предстоящата след броени дни постановка на "Веселите уиндзорки" на Шекспир, постановка Стойко Генов. Целият състав на театра участва в нея и имам усещането, че публиката ще остане доволна.
За всичко това не мога да не благодаря още веднъж на Министерството на културата и на нашите спонсори - фирма "Ардастрой", завод "Пневматика", Оловно-цинковия комбинат в града.
За най-важни в своята дейност смятам усилията си да осигуря нормални условия на колегите за работа, за да успеят да покажат най-доброто, на което са способни. Само с добро мениджиране театърът в Кърджали ще успее да намери свое място в националната култура. И ще гледа спокойно напред.
Това е положението
Мъката на Съюза на земеделските кооперации е, че Законът за кооперациите ги задължава да сключват арендни или наемни договори със собствениците на земи. Факт е, че да събереш на едно място всички наследници, за да си сложат подписа под договора, в много случаи хич не е лесна работа. Но пък срещу декар земя на собствениците и наследниците се изплащат от 6 до 10 лева рента по данни на съюза, а в много случаи и доста по-малко. В същото време кооперациите нямали пари да засяват и торят. А къде отива разликата между цената от добитата от декар пшеница например и тези 6 или 10 лева? И ако собственикът няма договор, по какъв начин ще си гарантира защитата на правата и получаването дори на мизерната рента? Защото немалко хора пропищяха през последните години от самоуправството на кооперативните председатели.
Християнски календар
Още в Стария завет в книгата на Иисуса, син Сирахов се казва: "Милост за даване да имаш към всеки жив, но и умрелия не лишавай от милост. " Апостолските постановления допълват: "И нека раздават от негово име на бедните, за да го споменуват", а солунският епископ Симеон пише: "Трябва да бъде известно на всеки вярващ, че ако обича заминалия си оттук сродник, то може да му изходатайства велики блага, ако пренася за него жертви, като подава на бедните... и извършва други подвизи на милосърдие, които са угодни Богу. С това той ще стане ходатай за по-високо блаженство на починалия. " Всяка събота от седмицата е посветена на покойниците, като помен не се прави през първата седмица от Великия пост, от Лазаров ден до Томина неделя и от навечерието на Рождество Христово до Ивановден. Традиция е на задушниците, установени от църквата за общ помен на починалите, да се ходи на гробищата, за да отдаваме дължимата почит и молитвено да се приближаваме към душите на отишлите си от този свят свои близки. Утре е една от четирите задушници, наречена още велика, защото е в съботата преди деня на безплътните сили - Архангеловден.
Осми ноември е денят, който църквата е определила за честване на светите ангели и най-вече на техния предводител Св. архистратиг (архангел) Михаил. Още от древност към светите ангели е прието и се пази едно достойно почитание. Ангел на гръцки значи вестител, пратеник. Един от висшите ангели - Деница, се възгордява и увлича множество други духове. Верните на Господа остават под началството на Св. арх. Михаил и продължават да служат вярно на Бога и да възпяват славата Му. Всички небесни сили образуват девет чина: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. В православната църква тачим седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Всевишния. Всеки от тях има особено служение.
Словото Божие представя Св. арх. Михаил като вожд на небесните сили и борец против тъмнината и злото. Поради това той се изобразява с копие в ръка, тъпчещ дявола. Всички ангели са пазители на човеците. Сам Христос посочва, че всеки човек има свой ангел пазител: "Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото казвам ви, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен."
Както всеки човек има свой ангел пазител, който го учи на доброто и го предпазва от злото, така и България не може да няма свой ангел пазител, който да я пази от минали грешки и бъдещи беди. Може би това е именно Св. архангел Михаил, чието име взема Св. княз Борис при приемането на християнството, и слага началото на величието на страната ни.
Червени общинари нехаят за живота на 17 деца
ПЛЕВЕН. Животът на 17 деца от детската градина в с. Оряховица е всекидневно в опасност от срутване на напуканата сграда, построена върху свлачище. Кметицата на община Долна Митрополия Таня Макавеева прибрала децата от групата на първия етаж на селското училище. За да се осъществи замяната, е необходимо ОбС, доминиран от БСП и сателитите й, да вземе съответното решение. Съветниците от БСП начело с председателя на ОбС Радослав Илиевски, бивш кмет на Долна Митрополия, обаче отказват да свикат сесия по този и други жизненоважни за общината въпроси. Те изнудват кметицата да уволни двама назначени от нея служители в общината. От близо 3 месеца залежава и предложението на Макавеева до ОбС лекарските кабинети да се трансформират като собственост, за да могат да ги наемат частно практикуващи лекари и си уредят практиките по закона.
Четирима се състезават за лидер на БСДС
СОФИЯ. Тримата заместници на Йордан Нихризов заедно с него ще си оспорват лидерското място в Българския социалдемократически съюз на конгреса през уикенда. В надпреварата ще се включат Теодор Дечев, Божидар Митев и Александър Екимов.
Това ще е първият редовен конгрес на партията, която преди година бе създадена от бивши съратници на Петър Дертлиев. Тогава в един ден се състояха два конгреса - единият организиран от тогавашното ръководство на БСДП и другият от хората на Йордан Нихризов.
Основният въпрос, който ще обсъждат делегатите на конгреса, е за коалиционната политика на партията и участието й в изборите. Ще бъде решено също дали БСДС ще сключи коалиционно споразумение с НДПС, но в рамките на ОДС. Очаква се на конгреса да дойде лидерът на СДС Иван Костов.
Чешкият център в София е застрашен от закриване
Подписка срещу евентуалното закриване на Чешкия център в София върви сред българи - възпитаници на чешки висши учебни заведения. Поводът е предложението за ликвидиране на културния институт, което ще бъде разгледано през ноември в Министерството на външните работи в Прага. Аргументите за необходимост от икономии се оценяват като недостатъчен мотив не само от българите, но от представители на чешката общност у нас, за които този център е жизненонеобходим. Мнозина свързват предложението за затваряне на султурното средище със скандалното поведение на чешкия посланик у нас Ондржей Хавлин, който като капак на ред свои непремерени изяви охулил България в словото си за националния празник на Чехия.
Чешкият център, който отпразнува 50-годишнината си през 1999 след голям ремонт, е първото чуждо културно представителство у нас. Много българи са свързали съдбата си с чешката култура, сред които са режисьорите Рангел Вълчанов и Илко Дундаков, актрисата Стоянка Мутафова, поетът и преводач Вътьо Раковски, известният киноспециалист Иван Попйорданов и още ред известни наши сънародници.
Но центърът е необходим не само на българите, които обичат чешката култура, а и на около 90 деца, които изучават езика в средното училище "Св. Методий" в София и около 400 студенти по специалността бохемистика от СУ "Св. Климент Охридски", Нов български, Пловдивския, Бургаския свободен и Югозападния университет.
Едва ли могат да се изброят всички изложби, филми, спектакли, бележити гости и ред други културни събития през половинвековната история на центъра. Много столичани помнят прожекциите в малката му кинозала през повратната 1968 година на филмите от чешката нова вълна, когато тези ленти не стигаха до официалния български екран. Да се сдобие с пропуск за такава прожекция, който се даваше под внимателния, преценяващ поглед на интелигентна служителка на центъра, беше мечта на всеки свободомислещ изкушен киноман.
След ремонта сега кинозалата се използва вече и за театър, в който могат да се видят постановки като "Аудиенция" от Вацлав Хавел с участието на Филип Трифонов и Николай Павлов. Този спектакъл през декември ще участва в Прага на фестивал, посветен на творчеството на Хавел. На 7 ноември пък предстои и нова премиера - "И Исус е бил самоубиец... " на живеещия в Прага българин Адам Георгиев. В центъра много чешки фирми правят и своите презентации.
Колкото до гостите, само в последно време на софийската ул. "Раковски" 100 са се представили световноизвестните режисьори Иржи Менцел (неговите филми помним още от 1968), по-младите Ян Сверак и Петер Зеленка, цигуларят Ярослав Свецани, изтъкнатият философ Еразим Кохак, карикатуристът Мирослав Бартак, генералният директор на Чешкото радио Вацлав Касик.
И още - виолончелистът от световна величина Махал Канка, директорът на музикалния фестивал "Пражка пролет" Олег Подгорни, фотографът от сп. "Млади свет" Мирослав Хуцек, джаз-китаристът Рудолф Дашек, Иржи Сухи с театър "Семафор", директорът на Института за литература Павел Яноушек и трио "Алма Малер", което се представи и в Пловдив, и на Салона на изкуствата в НДК. Само от началото на годината е имало около 14 концерта, 17 филмови прожекции, 18 изложби, 8 театрални представления, 5 пресконференции, да не говорим за всекидневното ползване на библиотеката, в която има книги на чешки, които никъде другаде не могат да се намерят.
Човекът - лице и опако
Гледам ръцете на моята любима.
Ръката с паче перо на Климент Охридски гледам - стоя пред статуята му във Преслав...
Разглеждам беломраморния цикъл "Ръце" на Огюст Роден в неговия парижки музей.
Гледам икони и иконостаси - ръце на мъченици и светии гледам, на будители и ктитори, на спомоществователи и книжовници. Колко различни ръце, а колко еднакви!
Благодарение на петте или десетте пръста на ръката нашият ум превръща импулсите си в изумителни багри, тонове, пластики, писмена, бродерии, чертежи - милиони богоодарени шедьоври на изкуството, литературата, науката, без които планетата не би била цивилизация, а джунгла.
Но ръката на човека и душата му имат лице и опако.
Лицето на нашата душевност зарежда ръката с божествена сила. Длани на първескиня вдигат към небето засмяна рожба или милосърдно бинтоват ранен фронтовак.
Пръсти на възрожденски зограф изобразяват мъже и жени в бачковския стенопис "Страшният съд", а десницата на наш пилот извежда в орбита космически кораб.
Ръце на балканджия конструират пирея на габровска караджейка почти век преди Пелтон да патентова водната тубрина (1860), а длани на авиатор свалят с таран чужд бомбардировач в защита на София и храбрецът изгаря като "жива торпила".
Ръка на самоук архитект се заклева пред кръст и кама във "Велчовата завера" или извайва лъвче върху Беленския камен мост.
Десница на поет запечатва връз белия лист зова на съвестта: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира". И войводски саби разсичат робското небе над Балкана, за да изгрява като български всеки наш европейски ден.
Съвестта е правописен речник на ума.
Нравствената ръка е съзидател. Божествена ръка - българска, хуманна, обичана. Тя пали радостните ни сълзи. Целувам тая ръка!
Опакото на човешката душевност утаява в ръцете сатанинска сила. Ръка на зла мащеха изпъжда на улицата злощастно заварениче, а ръце на византийци ослепяват Самуилови военнопленници.
Юмрук на подкупен родоотстъпник отваря портите на обсадения от османците Търновград или подпечатва смъртни присъди за апостоли.
Шепата на Ненко Балдевеца стиска "трийсет сребърника" за издайничество на Оборищенското народно събрание, а байганювска ръка дръпва спусък срещу гениалния си родител.
Ръце на комунистически терористи взривяват софийска катедрала, убивайки стотици невинни богомолци, или застрелват несъдени интелектуалци и народни представители през "вартоломеевите нощи" след деветия ден на деветия месец.
Ръка на таен агент изстрелва смъртоносна сачма в тялото на наш дисидент в Лондон или рои клеветнически доноси против свободомислещи творци из страната ни.
Длани на мафиоти от сибирската "пета колона" заграбват национални богатства, а безотечественици разменят за валутна "паница леща" идеали, светини, татковина.
Който богатее от държавата, не умира за нея.
Ръката на комуноида, на мизантропа, на ксенофоба, на криминалиста още не е изпуснала тоягата. Въртя я половин век из концлагери и затвори, а сега бърка с нея катран и черни пътя ни към обединена Европа. Ръка, която стиска тояга - не може да се кръсти.
Безбожната ръка е предател. Безчовечна - небългарска, нехуманна, ненавиждана. Тя причинява жалейните ни сълзи. Как да здрависвам такава ръка?!
30 на сто от кооперациите пред фалит
СОФИЯ. Около 20-30 на сто от кооперациите може да загинат по финансови причини, прогнозираха вчера от Съюза на земеделските кооперации. Повечето от тях обаче работели добре и произвеждали значителна част от основните зърнени култури у нас. Проблемът, е че законът изисква да има наемни или арендни договори със собствениците на земи, а това струвало по 18-25 лв. за нотариалната заверка. Повечето собственици на малки имоти не се интересуват от тях, а и е трудно да събереш всички наследници заедно, оплакаха се от съюза.
"Демокрация" със свой пратеник на процеса в Либия
СОФИЯ. "Изтощени сме от нерви, нетърпеливи сме всичко да свърши по-бързо". Това казали на българския консул в Триполи Емил Манолов шестте медици, обвинени по СПИН скандала, делото срещу които е насрочено за утре. Консулът разговарял един час с обвинените, а после с всеки от тях поотделно. Българите изглеждали добре, поискали храна и топли дрехи. Споделили, че не желаят делото да се отлага отново. Вчера с тях се срещнал и либийският им адвокат Осман Бизанти. Според него е възможно процесът да бъде отложен, но само още веднъж - за 25 ноември. Присъдите биха станали ясни по Нова година. Българският адвокат Шейтанов не е пристигнал в Либия, макар да му е била уредена среща с клиентите му.
Репортери от осем български медии, включително и спецпратеничката на в. "Демокрация" Юлияна Ончева, ще отразяват започващия утре процес в Триполи. Междуведомствената комисия, създадена специално по случая, изпраща в Триполи адвоката Пламен Ялнъзов.
"Кристални лири" блестяха в НДК
СОФИЯ. Изпълнители и почитатели се събраха В сряда вечерта в зала 2 на НДК за тържественото връчване на наградите "Кристална лира" 2000 за върхови постижения в музикално-изпълнителското и танцовото изкуство на творци, живеещи в България. Призове спечелиха джазменът Людмил Георгиев, балетистът Ясен Вълчанов, диригентът Милен Начев, тенорът Румен Дойков (който морално раздели отличието с колежката си Стефка Минева). За попмузика бе наградена Йорданка Христова, която се оказа, че същата сутрин заминала за Куба (оле!).
Министър Емма Москова присъства на връчването, озвучено от изпълнения на музикална формация "Аква" с ръководител Деляна Мичева. На сцената се изявиха Йовчо Крушев, Симеон Щерев, обоистът Ясен Енчев (който взе и "Кристална лира"), Ани Вълчанова и Рашко Младенов (приел и ролята на водещ), танцов ансамбъл "Загоре" (поощрен с допълнителен приз от организаторите) и други. Наградите се връчват в общо 13 категории от Съюза на музикалните и танцови дейци, Националния център за музика и танц при Министерството на културата и Радио "Класик ФМ". Кристалните статуетки са дело на Борислав Коруджиков. Призьори станаха още младата цигуларка Валя Дервенска, камерен ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров, проф. Недялчо Тодоров като педагог, Детският радиохор с диригент проф. Христо Недялков, проф. Николай Кауфман и Даниела Дженева за музикален и танцов фолклор, проф. Светлозар Донев и колегите му в Музикалния театър за постановъчен екип на мюзикъла "Йосиф и неговата фантастична пъстра дреха" от Ендрю Лойд Уебър. Почетна посмъртна награда бе присъдена на оперната певица Валери Попова.
