КС с попълнен състав
СОФИЯ. Президентът Петър Стоянов назначи с указ Живан Белчев за конституционен съдия на мястото на подалия оставка проф. Живко Сталев. Живан Белчев е с 33-годишен непрекъснат съдийски стаж. От 1973 е съдия в Софийски районен съд, от 1981 - в Софийски градски съд, а от 1986 е съдия във Върховния касационен съд. Миналата година той прие молбата на държавния глава да влезе в ЦИК на мястото на скандално напусналия Младен Червеняков от квотата на БСП.
Акция "Светлина" ужили стотици
СОФИЯ. Из столицата масово се движат неизправни автомобили. Това е предварителното мнение на полицаите от КАТ, които участват в акция "Светлина". Операцията, която стартира в началото на седмицата, целеше да стресне водачите на неизправни автомобили преди зимния сезон. Масовите проверки по възловите кръстовища и входно-изходните артерии на София впечатляват шофьорите едва когато ги глобят или им съставят актове. Освен за неизправни светлини санкции се налагат за непоставени колани и изтрити гуми. Най-тежките глоби и отнемане на 15 от 39-те кредитни точки са за движение с трайно неработеши светлини и мигачи. Акцията приключва идния петък.
Антони Дончев, Мая Новоселска и Санчо Финци гастролират в Прага
Българският културен институт в Прага съществува от 1948 г. Със самостоятелни изложби в Бърно и Ловнице тази година се представиха известният график Буян Филчев и младият художник Калоян Димитров с икони и живопис. Събитие стана откриването в Прага на експозицията за австрийските архитектурни влияния в София от края на XIX и началото на XX век и приносът на чешките архитекти и инженери за развитието на нашата столица.
Изнесоха концерти флейтистът Симеон Щерев и пианистът Антони Дончев. Гост на центъра беше поетът и преводач Вътьо Раковски. Предстоят гастроли на Театрален джазоркестър (Антони Дончев, Мая Новоселска, Санчо Финци), както и на Филип Трифонов и Николай Павлов с пиесите "Аудиенция" и "Леки четива" от Вацлав Хавел.
Армията с натовски пуловери
3 ноември 1891 - роден в Търново Сава Иванов, контраадмирал. Завършва Военното училище в София и Морския кадетски корпус в Петербург през 1914. От 1935 до 1938 е началник на Военноморския ни флот. Десет години редактира сп. "Морски сговор". Автор е на 420 публикации по океанография, морска история, хидрология, метеорология и др. Написал е "История на Дунавската флотилия". Умира на 1 април 1958 в София.
3 ноември 1907 - умира в Гренобъл, Франция, писателят Константин Величков. Роден в 1855 в Пазарджик, в паметта на потомците той остава не само като автор на лирични стихотворения, събрани в "Цариградски сонети", на мемоарите "В тъмница" и на първия превод на български на Дантевия "Ад", но и като виден политически и обществен деец, живописец и литературен критик. Тясно приятелство и общи идейни възгледи го свързват с Иван Вазов. Заедно редактират в. "Народний глас" и сп. "Зора". Основава сп. "Летописи" (1899-1905). Заедно с Каблешков активно участва в подготовката на Априлското въстание, заради което е осъден на смърт. Спасява го европейската комисия, разследваща беззаконията при потушаването на въстанието. Министър на народното просвещение в Източна Румелия, последователно министър на обществените сгради и съобщенията, на народното просвещение, на търговията и земеделието в Княжество България (в периода 1894 - 1898). Той е автор на закона за депозиране по 2 екземпляра от всички печатни произведения в Народната библиотека.
3 ноември 1989 - първото некомунистическо шествие, организирано от "Екогласност" за внасяне в Народното събрание на подписката срещу екологично опасните проекти.
Български летопис
3 ноември 1891 - роден в Търново Сава Иванов, контраадмирал. Завършва Военното училище в София и Морския кадетски корпус в Петербург през 1914. От 1935 до 1938 е началник на Военноморския ни флот. Десет години редактира сп. "Морски сговор". Автор е на 420 публикации по океанография, морска история, хидрология, метеорология и др. Написал е "История на Дунавската флотилия". Умира на 1 април 1958 в София.
3 ноември 1907 - умира в Гренобъл, Франция, писателят Константин Величков. Роден в 1855 в Пазарджик, в паметта на потомците той остава не само като автор на лирични стихотворения, събрани в "Цариградски сонети", на мемоарите "В тъмница" и на първия превод на български на Дантевия "Ад", но и като виден политически и обществен деец, живописец и литературен критик. Тясно приятелство и общи идейни възгледи го свързват с Иван Вазов. Заедно редактират в. "Народний глас" и сп. "Зора". Основава сп. "Летописи" (1899-1905). Заедно с Каблешков активно участва в подготовката на Априлското въстание, заради което е осъден на смърт. Спасява го европейската комисия, разследваща беззаконията при потушаването на въстанието. Министър на народното просвещение в Източна Румелия, последователно министър на обществените сгради и съобщенията, на народното просвещение, на търговията и земеделието в Княжество България (в периода 1894 - 1898). Той е автор на закона за депозиране по 2 екземпляра от всички печатни произведения в Народната библиотека.
3 ноември 1989 - първото некомунистическо шествие, организирано от "Екогласност" за внасяне в Народното събрание на подписката срещу екологично опасните проекти.
Вдигат с 10 на сто заплатите на генерали и разузнавачи
СОФИЯ. Заплатите на работещите в МВР и в Министерството на отбраната се увеличават с 10 на сто от 1 октомври, реши правителството вчера. Възнагражденията на кадровите военнослужещи, офицерите и гражданските лица в двете ведомства се определят с отделно постановление, както изискват законите за МО и МВР. Средната заплата във военното министерство става 495 лв., а във вътрешното - 467 лв. Служителите в Националната служба за охрана ще получават 544 лв. средно, в Националната разузнавателна служба - 675, в Главното управление на затворите - 461 лв. са възнагражденията за гражданските длъжности в двете министерства - в МО- 243 лв, в МВР - 248 лв.
Верижна реДакция
"Столетницата търси свежа мисъл от бившите си кадри". С това заглавие "Труд" колажира и салатира стари муцуни с желание за свежи долари: "Червеният елит се събира - 800 души, все бивши кадри на БКП и комсомола в София кани в известен столичен ресторант лидерът на БСП в столицата Румен Овчаров. Идеята е да покажем на тези хора, че не сме ги забравили" (...) - Защо им беше на соцлидерите да кръщават добронамерени към тях бизнесмени - БКП елит? За да имат мотив сините талибани да им пречат на бизнеса? " Последното изречение не е новина, а си е чист коментар на редакцията. Оттук много неща могат да станат ясни и на непросветения политически читател. В същия брой на споменатия вестник Светлин Русев яко си е изпуснал всичките нерви, което рядко се случва: "В името на православните догми се правят опити за налагане на цензура, за която идеолозите на социалистическия реализъм можеха само да мечтаят (...) Не може този, който нищо не е създал, да съди този, на когото целият живот е съзидание. Георги Тодоров-Нищото, нарекъл себе си Георги, срещу Георги Чапкънов!!! Боже, спаси България от нахални некадърници. " "Стандарт" е първенец по поднасяне на добри новини. "Рим. Първите писмени знаци, създадени от човешка ръка, са се появили в България и в други балкански страни, а не в Месопотамия, както се смяташе досега. " Е, как да не викнеш и да запееш някоя проникновена песен на Жорж Ганчев от радост. Щото я вижте кой живее в днешна Месопотамия? Аятолах до аятолаха. По-добре, че тъчем котленски, а не персийски килими.
Иначе сме си талантливи, тука спор няма. Това го оценява и "Дума": "По случай Деня на народните будители Съюзът на независимите писатели организира в Централния софийски затвор литературно четене. (...) Свои творби прочетоха и лишените от свобода Росен Осенски и Божидар Стриков. " Може да се експериментира и в следствения арест. Там и поетите са повече, и прозаиците. Най-вече преобладават мемоаристи. Лошото е, че никой не ги печата, дори и "Дума".
Визовата бариера създава проблеми и на чуждите инвеститори у нас
- Г-н Табаков, има ли промяна в "класацията" на най-сериозните пречки пред чуждестранните инвеститори в България през последната година и каква е тя?
- Има промени, но не са големи. АЧИ разполага с направеното през юни изследване на KPMG сред чуждите инвеститори. Според него бюрократичните процедури са на първо място сред пречките пред бизнеса. През 1998 те са били на втора позиция. Бързо променящата се законова рамка е посочена на второ място. През 1998 този проблем е бил поставен начело на тази класация.
На трето място в момента е ниската покупателна способност на хората у нас, която не е променила позицията си от 1998. Ниската покупателна способност обаче е пречка пред тези чужди инвеститори, които са насочили изцяло икономическата си стратегия към българския пазар. Но голяма част от инвеститорите са базирали дейността си у нас, а продават продукцията си на чужди пазари. Така че този проблем не ги засяга.
Често бизнесмени от различни страни споделят с нас виждането, че визовият режим, който е наложен на България от ЕС, спъва не само българските предприемачи, но до някаква степен и осъществяването на проектите на чуждите инвеститори у нас. Задграничните компании идват в България само с няколко души. Има даже фирми на чужди компании у нас, които изцяло се управляват от българи. На практика те имат затруднения в придвижването. Пречки има и когато на чуждите компании се налага да изпращат български работници на специализация във фирмите майки - губи се доста време за преодоляване на бюрокрацията от техните държави. Тези чужди предприемачи са на наша страна и правят всичко, което зависи от тяхното ниво, за изваждането на България от шенгенския списък. В този смисъл преди една-две години инвеститор от страна от ЕС заяви, че София е на два месеца и два часа път за българските му работници, които той иска да квалифицира.
- Имаше ли сериозна промяна в интереса на чуждите инвеститори към България след падането на Милошевич?
- Да. Това беше усетено още при подготовката на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Чуждите инвеститори следяха с голям интерес какво става в Югославия. Форумът в София беше първото икономическо събитие в региона след падането на Милошевич. Там ясно беше заявено от много чужди бизнесмени, че оттук нататък шансовете на България за привличане на инвестиции вече са много по-големи. Особено когато става дума за стратегически инвеститори, които досега са гледали на Балканите като на нестабилен регион заради Милошевич. На практика България вече може да печели от това, че през цялото време е била остров на стабилността на Балканите. Съвсем нормално е една от първите дестинации, която се разглежда при предложения за отваряне на нови компании и производства в региона, да бъде България.
- Има ли вече нови световни компании, които са заявили пред АЧИ интереса си към нашата страна? Кои са те и с какви проекти?
- Компании от много страни, включително и от Япония и Австралия, са заявили интереса си към България. Не бих искал обаче да назовавам имена, тъй като невинаги заявеният интерес се превръща в реална инвестиция. Вдигането на много шум около едно име може дори да изплаши самия инвеститор.
След започването на преговорите на България за присъединяване към ЕС се увеличиха посещенията на чужди фирми в АЧИ. Нашите данни показват, че 2000 ще бъде много силна година в процеса на привличане на чужди инвестиции. На практика тя ще бъде най-силната от 1992 насам (откакто те се измерват).
- Преди месеци вие прогнозирахте, че чуждите инвестиции в България тази година ще достигнат 1 млрд. долара. В сила ли е все още тази прогноза, след като стана ясно, че продажбата на БТК няма да се осъществи през 2000?
- Прогнозата за 1 млрд. долара чужди инвестиции беше направена с няколко уговорки, една от които беше да се осъществи сделката за БТК. Радостно е обаче, че до средата на октомври вече сме постигнали нивото на чуждите инвестиции за цялата 1999. През миналата година бяха привлечени 806 млн. долара. Нашите изчисления показват, че до средата на октомври 2000 у нас са инвестирани 805 млн. Очаквам за оставащите два месеца и половина, както и с допълнителните справки за реинвестирана печалба, които ще дойдат от вече съществуващите чужди компании в България, да бъде постигнат резултатът от 1 млрд. долара.
- Промени ли се отношението на чуждите инвеститори към нашата страна след провала на преговорите с KPN/ОТЕ за БТК?
- Не, защото не всички инвеститори работят в сферата на телекомуникациите. Прекратяването на преговорите с KPN/ОТЕ не се възприема като отказ на България да преструктурира телекомуникационните услуги. На случилото се се гледа като на част от трудния процес на раздържавяване и преструктуриране на един монополен и обществено важен отрасъл.
- Тези дни излязоха последните данни на БНБ за чуждите инвестиции у нас до края на август, като се отчита 9% спад на преките вложения в сравнение със същия период на миналата година. Как ще коментирате този резултат?
- За всеки месец БНБ излиза с текущи данни. В края на годината и през първото тримесечие на следващата се прави преоценка на обявените числа. Първоначално данните на БНБ за 1999 бяха за около 700 млн. долара чужди инвестиции. След като пристигна впоследствие информацията от Националния статистически институт, се оказа, че инвестициите са 806 млн. долара. В обявения тези дни резултат БНБ не е отразила сделката за Булбанк, която е на стойност 320 млн. долара, както и множество инвестиции на зелено - на "Била", на "Либхер", на "Шел газ".
- Краят на приватизацията у нас приближава. В следващите години едва ли могат да се очакват много чужди инвестиции чрез продажба на държавни предприятия. Има ли достатъчно силна тенденция за увеличаване на задграничните вложения на зелено, която да компенсира това намаляване?
- През 2001 също ще бъде регистрирано силно привличане на чужди капитали чрез приватизация - най-вече в телекомуникациите и транспорта, и вероятно в енергетиката. Въпросът стои за след 2001. От 1997 насам инвестициите на зелено са на практика преобладаващи у нас. През последните три и половина години те са повече от вложенията чрез приватизация. През февруари, когато постъпих в АЧИ, данните показваха, че тази година инвестициите на зелено ще бъдат на същото ниво като през 1999. За наше щастие обаче се оказа, че не сме били прави. Ако през 1998 и 1999 са били на ниво около 400 млн. долара, то тази година е много вероятно да са около 500 млн. Т.е. очакваме около 20 % увеличение на инвестициите на зелено.
- Това означава ли, че имаме почти 100 % шанс да се разминем с т.нар. следприватизационен шок, какъвто преживя Чехия?
- Аз смятам, че имаме такъв шанс. Още повече че ще започнем да изпълняваме и няколко секторни програми за привличане на чужди инвестиции с помощта на програма САРА на ЕС.
Има сектори в икономиката, които на практика са "обречени" да привлекат инвестиции - например високите технологии. Със създаването на възможности за развитие на високотехнологични паркове и с приемането на новото законодателство за електронната търговия и електронния подпис тази сфера ще привлече инвестиции на зелено. Друг подобен сектор е селското стопанство. Това, че то досега не е привлякло много чужди инвеститори, от една страна, не е добре, тъй като се забавя неговото развитие. От друга страна обаче, там потенциалът е много голям. На практика това е една пазарна ниша, към която чуждите инвеститори тепърва ще се насочват.
- Има ли заявен при вас интерес от инвеститори в селското стопанство? Забраната в конституцията да се продава земеделска земя на чужденци не е ли една от най-сериозните пречки пред вложенията в отрасъла?
- Аз имам информация за няколко проекта в селското стопанство, включително такива, които са свързани с покупката на голямо количество земя. Разбира се, забраната в конституцията до голяма степен е пречка, но единствено психологическа. Тя е лесно преодолима юридически. Ако се регистрира дружество в България, независимо от процента на чуждестранното участие, това дружество може да придобива всякаква собственост, включително и земеделска земя. Така на практика чуждите инвеститори нямат проблеми - трябва им само добър адвокат.
Внасяме проверено говеждо
СОФИЯ. Внасяното у нас говеждо месо от Франция е само от лицензирани предприятия, съобщи вчера шефът на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) д-р Илиян Бъвчаров. Преди ден Русия забрани импорта от 6 френски департамента заради многото случаи на болестта "луда крава" през тази година. България стриктно следи вноса от страните, в които е регистрирана болестта, уточни д-р Бъчваров. Предстои тези дни да излезе заповед, която ще регламентира какво месо може да се внася у нас от страните, където има "луда крава".
Четири български рибни стопанства вече напълно отговарят на изискванията на Евросъюза и ще могат да изнасят продукцията си на европейския пазар. Очаква се само одобрението от евроветеринарните специалисти, обяви вчера шефът на НВМС. Предстои няколко фазанарии също да получат европейска виза след петгодишната забрана за износ.
Германия ни подкрепя за излизане от негативния списък
СОФИЯ. "България вече положи големи усилия за приемане на общите стандарти на Европейския съюз и постигна голям напредък", се казва в писмо на федералния министър на външните работи на Германия Йошка Фишер до министър Надежда Михайлова. Германия настоятелно подкрепя усилията на България в областта на визовото законодателство, се припомня в документа. Разбирам силното ви желание да бъде отменен визовият режим, като в момента Европейският парламент обсъжда постановлението за уреждане на визовия и безвизовия режим за гражданите от трети държави, който предвижда безвизов режим за България. Моето желание е Съветът на ЕС да приеме възможно най-скоро с консенсус предложението за излизането на страната ви от негативния списък, пише Фишер.
Ще допринесем според нашите възможности за изваждане на България от негативния визов списък, каза Урсула Зайлер-Албринг, посланик на Германия, след срещата си с премиера Иван Костов вчера. Тя е била поискана от министър-председателя, който е изразил загриженост по темата за черния списък. Напълно разбирам проблема за страната ви, тъй като съм посланик на държава, която издава най-много визи на българи за ЕС. В последно време много депутати и федералният министър на вътрешните работи Ото Шили запознаха Еврокомисията на Бундестага с проблема с визите за българите, припомни г-жа Зайлер-Албринг. Искам много точно да подчертая, че ЕС не възприема успешното провеждане на Пакта за стабилност като предпоставка за членство в съюза. Пактът е един от необходимите елементи на българското приближаване към Европейския съюз, но не е алтернатива за членството на страната в него. Много от мащабните инфраструктурни проекти на пакта не могат да бъдат осъществени от днес за утре, необходимо е време, подчерта посланичката на Федералната република.
Глобяват РМД, което купи завода за обувки в Добрич
СОФИЯ - ДОБРИЧ. Санкция в размер на 2 878 902 лева ще наложи Агенцията за приватизация на работническо-мениджърското дружество "Добрич 98", което преди две години купи 70 на сто от капитала на най-голямото на Балканите предприятие за детски и бебешки обувки. Глобата е заради неизпълнението на програмата за трудова заетост. Според нея новият собственик на дружеството трябваше да запази съществуващите 1852 работни места. Сега в завода работят около 40 души охрана и администрация.
До края на тази година "Добрич 98" трябва да преведе по сметките на АП и втората вноска от цената по сделката. РМД купи обувния завод за 2 666 400 долара. През септември 1998, когато бе подписан приватизационният договор, бяха платени 10 процента от тази сума. Останалите средства трябва да се издължат през следващите шест години чрез равни годишни вноски. Ако до края на годината купувачът на предприятието не погаси дължимата вноска, ще му бъдат начислени съответните лихви. При положение че "Добрич 98" не е в състояние да изплати договорената преди две години цена и не може да изпълнява ангажиментите, заради които е спечелил сделката, е възможно агенцията да задържи 63 процента от капитала на завода. Това може да стане, тъй като при подписването на договора за приватизация РМД е учредило залог върху акциите на предприятието в полза на продавача. "Добрич 98" може да бъде глобен и заради неизпълнението на инвестиционната програма.
Според финансовия експерт Владимир Каролев зад РМД, което купи завода за обувки в Добрич, стояли интересите на всички депутати от този регион. Без значение на партийната си принадлежност те се били обединили, за да получат мажоритарния пакет от акции на дружеството.
Годишните времена на Васил Крапчански
В новата си, тринадесета поред изложба, подредена в зала "Средец", Васил Крапчански остава верен на себе си и на своята планина. След като преживя плодотворно развитие, достигайки до концептуалната живопис, която изключва сюжета и налага убедителна пластическа логика в живописното пространство, следствие на внимателно анализирани и самобитно синтезирани форми, художникът съумя да извиси планината до многозначна метафора на духа. И ето че сега той ни облъхва с диханието на този дух. Усещането за това дихание ме завладява от акварелите му, спонтанен изблик на несдържана нежност пред безкрайните преображения на природата.
"За мен акварелът е спонтанно потапяне в глъбините на първичното "Аз". Изблик на чувства и благоговение пред баграта" - споделя авторът. Преливащи от жизненост, от експресивни багрени импулси и от особено вътрешно сияние, тези акварели свидетелстват за другото "Аз" на твореца. Бих пояснил - ако в живописта си Крапчански е епик, в акварелите си той е лирик, който обаче продължава да бъде визионер на планината.
Годишните времена на художника са оплодени от различни състояния. Всяка една от тези пейзажни сюити на планината е рожба на същото онова духовно дирене, което ни е добре познато от неговата монументална живопис, стремяща се да постигне силата на структурата и метафорично обобщените обеми. И макар че вроденият рационализъм на художника тук е изместен от непосредственото изживяване на лирическото състояние, а премисленият жест - от експресивността на колоритните му хармонии, той съумява да се докосне до интимните тайни на планината, до сложния и многообразен живот на природата. Така открива същата онази витална енергия, която чертае силовите линии на неговата синтетична живопис.
В акварелите му тази жизнена енергия се просмуква ведно с разляната вода върху белия лист, за да внуши усещането за скрития живот на материята, за изтръгнатия от спомена или от съня мираж на постижимото и непостижимото. В тези акварелни видения художникът улавя на пръв поглед интуитивно и импулсивно онова, което се е опитвал да анализира и да структурира в живописта си. А то не е външната реалност, а същината на материята, кръговратът на годишните времена, вътрешното си емоционално движение. Именно на това се дължи и внушението за вариации на тема планина. Ликуващото буйство на пролетта, зеленожълтата омая на лятото, ръждивата печал на есенната елегия, звънтящата от синкав мраз светлина на зимата... Редят се годишните времена на Крапчански. Едва загатнатите контури на неговата планина неизменно са обгърнати от аурата на поезията, а самата планина е онова своеобразно лирическо ядро, което продължава да излъчва силна вътрешна енергия.
Редят се годишните времена на Крапчански. И независимо че всеки акварел може да се възприеме и самостоятелно, той се оказва част от едно добре оркестрирано цяло. Характерът на изложбата предопределя избора ми на музикални термини. Предпочитанието ми се дължи на непреодолимото усещане за звучаща музика. Художникът разработва жанра на "кончерто гросо". Както италианските композитори от края на ХVII век са изграждали своите концерти, съпоставяйки звучността на солиращата група с многозвучието на оркестъра, така и художникът съпоставя своите спомени, видения, миражи с многогласието на своята планина.
А там, където звучи музика, думите стават излишни. Така че мога да спра, за да се вслуша всеки от зрителите в това "кончерто гросо" на Васил Крапчански.
Големите вузове са все още без регистрация
СОФИЯ. Само 4 държавни и 1 частно висше учебно заведение са подали документи за акредитация. Ако до 2 януари останалите вузове не се акредитират те няма да получат държавната субсидия, а частните няма да могат да приемат студенти. Това съобщи председателят на Националната агенция за акредитация и оценяване проф. Николай Мартинов. Документи все още не са подали най-големите университети и академии, сред които Софийският, Пловдивският, Шуменският, Бургаският, Югозападният университет и Военната академия. От частните вузове само Варненският свободен университет вече е подал необходимите документи. 20 от общо 41 висши училища нямали акредитация. Преди кандидатстудентската кампания акредитационният съвет трябва да разгледа още около 500 специалности в различните учебни заведения. Досега са узаконени 209 специалности.
Да живее българо-съветската дружба
Последните общински избори донесоха и в Асеновград победа на ОДС. Това обаче не пречи центърът на града да е украсен с плочата от снимката. Как да си го обясним? Немарливост или носталгия по българо-съветската дружба, която донесе толкова "добрини" на страната? Да оставим, че съветска държава отдавна вече няма.
Ами по-добре тогава към плочата да се добави, че същият Стайко Кафеджиев като председател на т.нар. народен съд издаде 27 смъртни присъди и почерни стотици животи и съдби. Та да знаят младите кой е. Депутатите ще дебатират по визовия режим на 10 ноември
СОФИЯ. Следващия петък депутатите ще дебатират по въпроса за изваждане на България от черния визов списък, съобщи вчера парламентарният шеф Йордан Соколов след извънредна сбирка на председателския съвет. Заседанието ще започне в 9.00 часа с изслушване на премиера Иван Костов и на външния министър Надежда Михайлова. "Хубаво е да има общ проект за решение, който да бъде гласуван от Народното събрание. Всички парламентарни групи застават на становището, че интересите на България диктуват тя да бъде извадена от негативния визов списък, нямаме различия по този въпрос", каза още г-н Соколов. Вероятно за целта ще се сформира специална работна група, която да проведе консултации. Възможно е обаче общ проект за решение да излезе още от Комисията за външна и интеграционна политика. Тя ще дискутира по темата най-вероятно в сряда или четвъртък по искане на ДПС, БСП и евролеви депутати. Те настояват на комисията също да бъдат изслушани премиерът и външният министър. Възможно е на дебата да бъдат поканени и посланиците на страните, членки на ЕС.
Десетилетието, което преживяхме
ПЕТЪР РАДЕВСКИ: завършил музикална академия, естрадно изкуство - София, Музикална академия - Пловдив, дипломиран специализант по артмениджмънт" в Управление на национално и световно стопанство - София. В момента специализира "Европейска диплома за мениджмънт на културен проект" в Брюксел. Над 12 години работи като щатен композитор в Драматичен театър - Пловдив. Носител е на наградата "Аскеер" за музика към спектакъла "Васа Железнова - 1910 г." - Максим Горки, режисьор - Красимир Спасов, реализиран в Народния театър "Иван Вазов".
Автор на 100 театрални спектакъла с негова музика. Реализирал 6 мюзикъла и музика на 11 телевизионни филма. От 1994 до 1999 е бил директор на Драматичен театър - Пловдив.
Живее в Пловдив. Семеен, с две деца.
- Как се чувстваш след "едно тъй дълго отсъствие" от родината? Изпитваш ли сантимента на твореца?
- След това сухо и опожарено лято настъпи прекрасна златна есен в България. Обичам този сезон, защото той отваря вратите на всички културни институции. Театрите, филхармониите, галериите имат нови амбиции, нови проекти. Кой театър, филхармония, галерия да покаже най-добър режисьор, диригент, галерист. Кой да направи най-добър спектакъл, най-добра изложба за сезона; амбицията на провинциалния театър, филхармония да излезе от черупката си, да дойде в София, за да докаже, че и там, на 200-300 км от културния център, има живи хора, има актьори, музиканти, позабравени и от Бога още след първата си година в провинцията.
И още амбиция, амбиция, амбиция... Става студено. След два месеца идва зимата - време е за размисъл и след като 10 години броим пилците, за какво ще си мислим тази зима. Обичам и този сезон, но настръхвам, когато се задава, защото като че ли българинът тези 10 години е обречен да живее най-лошо през зимата? Страх ме е от зимата, защото в тези 10 години тя винаги ме е изправяла на изпитание - проблем в семейната торба, проблем в професионалната кошница, проблем в управлението на държавата, проблем и... отново, отново не искаме този, не искаме тези, не вярваме на тия.
И какво да стане, пак ли да викаме: "Долу! Корумпирани! " Докога? Няма ли да има оттук нататък поне една спокойна зима... Една зима, в която всички ние да чакаме с нетърпение Коледа и Нова година. Да сме усмихнати, когато си казваме: "Весела Коледа". Поетите казват, че е хубаво да вали сняг, защото снегът прочиства душите ни. Е, мили Боже, нека вали много сняг тази зима в България.
- Започнахме доста емоционално, като у Бергман, Малер или... но нека се върнем към нещата, с които се занимаваш извън музиката, и то в обетованата Европа.
- Тази година през април след конкурс в Белгия аз спечелих място за престижна специализация по артмениджмънт, организирана от Белгийската академия на изкуствата, Европейския съвет и фондация "Марсел Хиктер". Това са 20 специализанти от 20 държави на Европа. Обучението и методологията на тази паневропейска специализация е да усъвършенства уменията на културния мениджмънт и администриране. В продължение на 10 години там са подготвени 216 професионалисти от 38 европейски държави, които действат в областта на културния мениджмънт. Главната цел на тази програма е:
1. Да даде възможност на мениджърите по култура да подобрят интеграцията на регионалното си действие, което свързва идентичност, култура и икономика в една европейска перспектива.
2. Да постави европейски проекти в политиката на регионалното културно развитие. Да създаде мрежа от Европейски културни мениджъри. А темите, които се засягат в обучението, са: Европа и културата; териториално развитие; стратегическо планиране и оперативен мениджмънт на културни проекти и културни сътрудници.
- Е, след като вече имаш и теоретичната подготовка, може ли да отговориш: съизмерима ли е днешната българска култура с модерната европейска претенция за културен интензитет? Май малко сложничко попитах.
- Светът, който нехаеше за нас и ни беше отписал като реално културно отсъствие, ни забеляза и пожела да ни чуе. Това отваряне на света е предизвикателство към българската култура, готовността да бъде чута е покана да заговори със собствения си глас. Да съобщи своята тайна, да заяви своята уникалност. Сега аз имам възможност да бъда една година с културния елит на Европа и бих казал, че нашата култура е уникална сама по себе си. Тя е силно развита вътре в себе си. Тук има невероятно силни творчески личности, които с нищо не отстъпват с възможностите си на тези, които продължават да питат: "Ама там има ли театър, ами художници? ", "О, имате и филхармония! " За разлика от американците европейците знаят, че България е там някъде около Турция и че има силна култура. Творецът иска да бъде обичан, харесван, познат, да го аплодират, да му подаряват цветя. Може би тук трябва да кажа, че разликата между политика и твореца е, че единият е вечен, а другият за 4 години. Творецът, живеещ в България, продължава да носи балканския си комплекс.
Погледнете какво става с нашествието на холивудските продукции. Нашите артисти са готови да се снимат за 200-300 щ.д. срещу хонорарите на техните колеги, които са 6-7-цифрени. Същата ситуация е при гастрола на оперно-филхармоничните оркестри извън страната. Защо? Защото ние тук, в България, не можем да бъдем критични, не можем да изискваме от себе си и да настояваме за това, че "аз съм... и струвам толкова". Ще ви кажа. Творецът страда от липса на мениджър, от липса на агенция, която да го представя, от липса на реклама, от липса на екип, който да се грижи за него, от липса на знания на чужд език. Всички тези фактори създават комплекс, който като че ли доста дълго ще си го носим.
- Звани и незвани творци и псевдо такива обсъждат все реформата в културата. Достигна се до скандални сцени с пикантни завършеци. Може ли една реформа да попречи на нещо наистина стойностно? Не е ли по-силен субективният фактор в оценките на всичко, което има дъх на изкуство, поради свития пазар на "ценности"...?
- Реформа - да. Защо тази реформа не заработи? Аз мисля и съм убеден, че няма такъв министър или директор на културен институт, който да заема пост на управленец и да мисли, че трябва да управлява лошо. Че не трябва да провежда реформата, която е необходима за българската култура. Всеки иска да направи добро за своята институция. Аз не искам да бъда коректив на МК или на някой културен институт, но ще ви кажа, че не МК е неспособно да проведе реформата, а политическите чиновници, които властват в културата, или местен културен корифей, който някога като самодеец се е вживявал или случайно е прочел някоя и друга пиеса. Да, но сега те стават управленците на културния процес в града. Те, които са готови, за да запазят удобния чиновнически стол, да назначават и уволняват директори, такива каквито на тях са удобни, да бъдат ухажвани и да се сърдят, когато случайно ги пропуснат да бъдат поканени на премиера. Те не че ще дойдат, но нали е така по протокол. Не ви ли замирисва на стар комунистически полъх, който сега местните културни политически управници носят? Къде са мениджърите, които трябва да могат и да знаят как да управляват независимо от финансовите проблеми на институцията. Та нали едно от изискванията на МК за кандидатстване за директор на културен институт е поне едномесечен курс по артмениджмънт. Това не се спазва и затова МК е уязвимо. Кой следи спечелените проекти - финансовия и творческия резултат било то на драматичен, куклен театър, филхармония. Не искам да говоря, че местните политически велможи си правят каквото си искат с културата на града. Затварят школи по изкуствата, прекрояват опера и филхармония, скрито управляват драматичен и куклен театър, защото там има верен човек, който трябва да ги слуша, иначе... - Едно време се говореше за политика и култура, сега има ли място за такива дискусии? Културата в Европа робува ли на политиката?
- Директорите се назначават и след това си отиват. Остава творецът. Е, как да се развива културата ни, когато има културолози-политици, които са гледали 4-5 спектакъла, ходили са на опера 2-3 пъти, слушали са някой концерт, а на художествени матинета ходят, защото има пиене и ядене. Политически бюрократи нямат място в културата. Творецът не се нуждае да бъде зависим от една или друга партия. Творецът носи чиста бяла риза и тя не бива да бъде боядисвана на всеки 4 години.
Не го карайте той да ви се моли, не го карайте той да се страхува от вас. Повярвайте ми, той - творецът, няма нужда от вас, но вие не можете без него, защото ако нещо е безкрайно ценно в света, в който живеем, то това е изкуството. Е, в някои държави това е така, а в други това е забравено. Но дотук с моето мнение за културата. Искам да говоря за друго. Как оценявам десетилетието на промените и не е ли малко повече от реалното време - 10 години! Та това е 1/6 от един човешки живот. Какво стана? Защо нещо не е като хората? Защо се мразят баща, син, приятели? Защо за 4 години ставаме удобни и после, за да продължим, трябва да си продадем морала, чувствителността, отговорността на твореца? Защо е така устроен животът ни тези 10 години, българинът да живее с надеждата в началото и с неистови усилия чака следваща? Защо, защо, защо?... - След толкова теория, практика... каква е надеждата ти за България?
- Накрая бих искал този диалог да го прочетат повече хора, онези, които смятат, че творецът, културата на една държава е повече от хляба. Културата на държавата ни не се нуждае някой непрекъснато да ни казва какво да правим, за да ни даде. Културата на България е като заспал във времето вулкан и когато държавата ни стане силна, мощна, независима, икономически стабилна, този вулкан ще избухне и ще залее света.
Дипломатът отрича за скандала
СОФИЯ. Негово Превъзходителство Ондржей Хавлин се разграничава от публикацията във вчерашния брой на в. "Стандарт", озаглавена "Чешкият посланик плюе срещу България". Това съобщи говорителят на външно министерство Радко Влайков, който е разговарял с дипломата по телефона вчера сутринта. В публикацията се разказва как представителят на официална Прага у нас скандално охулил България в словото си на националния празник на Чехия на 27 октомври в Чешкия клуб. Той се обърнал към сънародниците си с думите: "Какво правите вие между тях?, визирайки българите. - В тази държава положението е катастрофално. Тук ви лъжат, че България ще стане член на ЕС. Истината е съвсем друга. Елате при мен да ви я кажа. Елате в посолството да ми се оплаквате. " Посланик Хавлин отправил и недостойни думи към премиера Иван Костов и външния министър Надежда Михайлова, се твърди в "Стандарт".
Ондржей Хавлин казал вчера на говорителя на МВнР, че думите му са извадени от контекста. Чешкият посланик щял да изпрати до редакцията на вестника официално опровержение на публикацията.
Добри думи за зам.-кмета Матеевич
Ние, живеещите на улица "Оборище" и близките пресечки, искаме да изкажем своята благодарност към Столична община и специално към зам.-кмета - господин Ерхард Матеевич. Останахме приятно изненадани от неговата експедитивност и човешко отношение към нашия проблем. А за нас той съвсем не бе маловажен - искахме автобус 72 да бъде върнат по стария маршрут по ул. "Оборище". Бюрократичното недомислие, което бе проявено от някои транспортни шефове, лишаваше квартала от директна връзка с центъра и усложняваше живота на възрастните хора и малките деца. Г-н Матеевич вникна в същността на проблема и за броени дни го реши.
Договаряме заеми за Дунав-мост
СОФИЯ. Правителството предложи на парламента да даде мандат за преговори с донори и заемодатели за финансиране строежа на Дунав-мост II, съобщиха вчера от пресцентъра на кабинета. Министрите на транспорта и съобщенията и на финансите ще бъдат упълномощени да проведат преговорите и да сключат споразуменията.
Две държавни агенции - на Франция и Германия, отпускат безвъзмездна помощ в размер съответно на 500 000 евро и 400 000 марки за проекта. Целта е да се скъсят сроковете за проектиране и строителство. По 70 млн. евро се чакат по програма ИСПА и от ЕИБ.
Евролевицата предлага празник на конституцията
СОФИЯ. 12 юли, денят, в който преди 9 години бе одобрена конституцията, да стане официален празник предложиха вчера лидерите на Евролевицата на среща с президента Петър Стоянов. След изборите те ще поискат и промяна в основния закон, с която държавният глава да получи право на законодателна инициатива. Петър Стоянов заяви, че двете идеи са интересни, но поиска време да ги обмисли, преди да ги коментира. Ситуацията в страната преди парламентарните избори и възможностите, които ще се открият в България след тях, били обсъждани вчера. Общо било мнението след вота да не се създават безпринципни коалиции.
Александър Томов ще постави визовия въпрос във Франция, където ще присъства на Конгреса на френските социалисти.
Емоциите се отприщиха
След декларациите от сините структури в цялата страна, които се получиха в "Демокрация" по повод интервюто на главния секретар на СДС Христо Бисеров и подкрепящия го депутат Йордан Цонев, последваха читателските мнения. Оказа се, че редовите седесари много добре разбират какво се е случило на "Раковски" 134. За разлика от изпратените до редакцията партийни документи с подпис и печат, в които всяка дума е внимателно претеглена, защото политиката е голяма отговорност, в писмата на гражданите явно са се отприщили отдавна сдържани чувства. Коментарите са доста остри и някои от тях дори не стават за печат.
Общото в разсъжденията е, че подобна дискусия не трябва да се води чрез "вестника на Бонев", а вътре в партията. За бургазлии не е изненада поведението на съгражданина им Данчо Цонев, на когото дължат печалните резултати на местните избори. "Луда съм за брилянти", заявила пред местно издание съпругата му Пролетина, твърди наш читател от морския град. Пенсионерите живеят от скромно по-скромно, има толкоз безработни, а г-жа Цонева тръби, че обожава скъпоценни камъни, недоумява господинът. Повечето читатели оценяват труса в СДС като здравословен и навременен, понеже е достатъчно далеч преди изборите, за да се избистрят нещата и да се разбере кой с кого, защо и накъде върви.
Заловиха хероин и оръжие
БУРГАС. 500 г хероин бе открит и конфискуван в 9 часа в турски туристически автобус, пътуващ през България към Румъния. Митнически служител забелязал как по време на проверката 40-годишният шофьор на автобуса укрива увит във вестник пакет под задната седалка на пътническия салон на колата. Хероинът се оказал от най-висока проба, от него можело да се изготвят над 2000 дози на стойност около 140 хиляди лв. Това е първият случай на залавяне на твърд опиат през граничния пункт.
Конфискуван бе и пистолет-писалка, зареден с 5,5 мм боен патрон от влизащ в страната сириец с български паспорт.
Започваме "Горна Арда" с пари от бюджета
СОФИЯ. Българската страна сама ще започне да строи каскадата "Горна Арда", докато се намери друг инвеститор, стана ясно вчера. За тази и следващата година ще бъдат нужни 30 млн. лева, които бюджетът може да осигури, съобщи вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. От края на ноември строителството може да тръгне с ускорени темпове и забавянето може да се компенсира до средата на 2001.
До една-две седмици Висшият банков съвет на Турция ще се произнесе по финансовото състояние на "Джейлан холдинг", който заедно с НЕК трябваше да строи каскадата. След това турското правителство трябва да реши дали да посочи друг инвеститор на мястото на "Джейлан". Наскоро банката на холдинга - "Банк капитал", бе конфискувана от държавата поради неплатежоспособност, а имуществото му бе блокирано.
Междувременно НЕК преговаря с няколко чужди компании за включването им като стратегически инвеститор. Сред тях са "Енел Хидро", "Трактабел", "Сименс".
Тези дни представители на турската електрокомпания ТЕАШ идват у нас, за да договарят увеличение на износа на ток за Турция, съобщи вчера шефът на агенцията по енергетика Иван Шиляшки. Възможно е износът да се увеличи на 460 млн. кВтч месечно, при 300 млн. кВтч сега.
Здравната каса е несправедлива към дистрибуторите на лекарства
Следя с интерес и разбиране трудностите при началните стъпки на здравната реформа. Безпокоя се, че един аспект е получил според мен неправилно решение от страна на специалистите от Националната здравноосигурителна каса и на тези от МЗ. Става въпрос за снабдяването с изцяло или частично заплащаните от НЗОК лекарства за определени категории пациенти. В началото на юли т.г. беше публикуван списък на 12 фирми, определени от споменатите институции да разпространяват определените групи лекарства в цялата страна. Впоследствие отново, по необясними показатели, разширен до 18. Питам защо чрез един конкурс с предварително зададено ограничително условие за наличие на собствена складова база на територията на цяла България шефовете на НЗОК стесняват достъпа до пазара на останалите функциониращи на фармацевтичния пазар дистрибутори. Броят им по данни на тяхната браншова камара е над 100. Много от тях са с лиценз за търговия на едро, издаден на основание на закона.
Камен ПОПОВ, София
Конкурсът бил напълно отворен за всички желаещи
Обяснение по поставения отгражданина проблем даде шефката на пресцентъра на Националната здравноосигурителна каса Мая Люцканова. Тя заяви, че НЗОК е обявила конкурс за търговци на едро на лекарствени средства, който е бил абсолютно отворен и в който всички желаещи са можели да участват. Разбира се, търговците е трябвало да отговарят на определени условия - да имат възможност да покриват цялата страна, да поемат ангажимент всеки липсващ в аптеката медикамент да бъде доставен в рамките на 6 часа и т.н. НЗОК работела с 22 т.нар. национални водачи на листи, които пък от своя страна поддържали контакти с около 100 дистрибутори на лекарствени средства. Това решение било свързано с позицията на здравната каса да има персонална отговорност при разпространението на всеки медикамент.
Какво означава правото ни на свободен избор?
Целта на настоящия материал е да представи позицията на фондация "Право на свободен избор" във връзка със случилото се в с. Сатовча, предизвикано от идеята на фондацията за създаване на първия в България Център за дългосрочна рехабилитация на младежи със зависимости.
Събитието беше наречено бунт и то успя да предизвика бунт в съзнанието на обществото. Какво се случи и какво означава да се бунтуваме? Срещу нещо или за нещо? Фондацията ни беше обвинявана, че е "обезпокоила" обществеността, че не е "подготвила" и информирала достатъчно населението на с. Сатовча и региона за това, което предстои. Питаха ни също: защо сега, защо не преди или после. Как и кога да бъде информирано и подготвено обществото ни за срещата с хората с наркоманно поведение? Какво означава да сме подготвени? Готови ли сме да приемем различния човек с неговите особености като равностоен на нас самите? И искаме ли да го приемем? Това са въпросите, които си задаваме и над които работим. Събитието в Сатовча се оказа показателно за нагласите, страховете и предубежденията, битуващи у всеки един човек. Страхът, породен от неизвестното, което като че ли винаги плаши. Страхът, породен от подозрението, че Другият, който не е като мен, може да ми навреди. Страхът от това, че всички ние сме зависими от нещо или от някого. Хората говореха, че не искат "комуната", не искат "да виждат наркоманите", не искат "да чуят" за тях. Думите "наркомани" и "наркотици" бяха използвани като синоними. Посланието вървеше по линията на отричането - ако не чуваме и не виждаме тези хора, значи наркоманията не ни застрашава, това не е близо до нас и не се отнася до нас. Сякаш, ако не знаем за наркоманията, ние сме имунизирани срещу нея и няма да се "заразим". Или сме защитени срещу изкушенията си и предизвикателствата, които ни носи непознатото. Съпротивата против идеята произтичаше и от стремежа да се обединиш срещу "общия враг" - "добрите срещу лошите", да се противопоставиш, за да добиеш значимост и за да покажеш, че те има. "Ние сме чисти - ние не сме наркомани. " Ние не сме като тях - ние сме добри, нормални, силни. Обществото се развълнува. Появиха се различни реакции. Започна да се говори за хората с наркоманно поведение по един различен начин - чрез собствени гледни точки и позиции, стана ясно, че има такива хора, които живеят с нас, които имат право да избират как да живеят или да променят живота си. Заяви се: нека има повече шансове и алтернативи за тях, нека имат възможност да избират. Възникнаха и редица реакции на съжаление, съчувствие, примирение и безразличие. Отвъд добрите пожелания и благородните помисли ние заставаме до идеята не за отхвърлянето или за съжалението към хората с наркоманна зависимост, а до идеята за тяхното истинско приемане и до подкрепата на решението им за развитие. Нашето желание е не насила да строим "комуни", а да започнем една дълга и упорита работа за промяна на обществените нагласи и предубеждения. Искаме опитът ни да бъде свързан с търсенето и намирането на истинската среща с Другия, различния човек. И разчитаме много на медиите в този процес - отварянето на широко пространство за дискусия в обществото; говоренето по темите на зависимостите, а не просто отразяване на зрелищни сензации и статистически факти за броя на наркоманите в България. Не искаме събитието в Сатовча просто да отшуми и всичко да се забрави. Смятаме, че сега е моментът да започнем да подготвяме себе си и другите, че сме различни. И че в това не се крие заплаха, а възможности. Време е да прекратим опитите си да сме еднакви или да се стремим да бъдем "като другите". Защо е нужно да се говори за изложби на слепи художници и за концерти на глухи музиканти? Защо е необходимо слепите да са като зрящите и глухите да са като чуващите? Не е ли по-важно да бъдем каквито сме и да развиваме собствената си стойност?
И все пак говоренето е по-добро от мълчанието, бунтът е по-важен от примирението и безразличието. Ние не се отказваме и ще продължим да търсим диалог и истинска среща с хората в Сатовча и с всички, които имат смелостта да се променят и да използват правото си на свободен избор. Свободният избор не е лесно нещо. Той предполага отказ - отказ от спокойното и тихо съществуване. Съдържа рисковете, които носи общуването, трудностите, свързани с новото и непознатото, страховете. Нека изберем да постигнем добра взаимна зависимост помежду си - "заедно", а не "срещу". Изборът сега предстои.
Тресавището е голямо - поглъща и ще поглъща още много добри намерения. Но не може нещо да се промени, като остане същото. Всеки трябва да даде своя дял и да поеме отговорността за промяната. Фондация "Право на свободен избор" е готова.
Фондация "Право на свободен избор"
Катастрофа погуби трима и затвори международен път
СОФИЯ. Трима загинаха, а международният път Е 80 Калотина - София беше затворен след жестока катастрофа край Сливница около 8,15 ч. сутринта вчера. Челният удар е станал между турски тир "Волво" и кола "Ауди" с холандска регистрация. Тримата турски граждани в лекия автомобил са загинали на място. Тирът е влачил повече от 20 м злополучното возило. За да бъдат извадени частите от телата, се наложило разрязване на размазаната кола с флексове.
Движението временно е било отклонено по старият път. При огледа се е установило, че лекият автомобил се опитал да изпревали неправилно на завой без видимост и на мокър път, завъртял се и бил ударен странично от връхлитащата тежкотоварна машина. Шофьорът на камиона Мемед Кюмолджи, на 48 години, не е пострадал. Според първоначалната версия той не е могъл по никакъв начин да избегне сблъсъка с попадналата под гумите му кола. Според униформените това е най-тежката катастрофа, която е ставала по този участък на международната артерия.
Кметове ще оспорват бюджета пред КС
КЪРДЖАЛИ. Националното сдружение на общините ще атакува пред Конституционния съд чрез депутати Закона за държавния бюджет за 2001 г. като противоконституционен. Вариантът засега бил обсъждан само между членове на УС на сдружението, каза кметът на Крумовград Ахмед Юмер. Кметовете щели да прибягнат до тази мярка, ако не бъдат приети предложенията им, групирани в 6 точки. Със заложените бюджети общините можели да изкарат само до края на септември следващата година.
Кученца Black and White пристигат за зооизложба
ПЛОВДИВ. Елитни породи кучета, котки, канарчета, тропически гущери, влечуги и изобщо домашни любимци ще покажат прелестите си в международната изложба "Зооревю 2000" в панаира. Това е първото издание на тридневното изложение, което стартира на 17 ноември в палата &numero; 8 със записани около 100 екземпляра кучета, като 60 % от тях са чуждестранни гости.
Два комплекта от познатите кученца на етикета на марковото уиски "Black and White" ще пристигнат специално от Гърция, за да участват в конкурсната програма. Огромният представител от японската порода Тоса-ино също ще уважи с присъствието си своите конкуренти в атрактивното състезание. Интершампиони от Македония, персийската хрътка Салуки и няколко единични породи, представени специално на задължителната червена плюшена възглавничка, ще зарадват любителите на домашните животни, определени като единствените приятели, които могат да бъдат купени с пари. Някои от тях идват специално със свой фризьор, който около два часа преди появата им на подиума се труди над впечатляващите им прически. Участниците в конкурсната програма ще бъдат оценявани от престижно международно 6-членно жури. Състезателите ще направят обиколка на подиума или ще вървят в права линия, като единственото условие е да си покажат зъбите. Главните герои в "Зооревю 2000" ще бъдат настанени в хотел "Асеновец" в Асеновград.
Около 15 000 посетители се очакват да бъдат публика на зоофиестата в Панаирното градче. Входът е с цена 2 лв. за възрастни и 1 лв. за ученици, студенти и пенсионери.
Легенди на шоубизнеса
Цяло чудо е, че родената под знака на Козирога през 1937 в Уелс мулатка Шърли Беси продължава да бъде сред най-успешните европейски вокалистки, които се равняват по американките. Наистина малко са певиците от нашия континент, способни да конкурират презокеанските си колежки. Откритие на големия английски бендлидер от ерата на суинга Джак Хилтън, Беси от четири десетилетия насам неизменно е в хитпарада на Великобритания.
Пръвтият й хит през 1957 в калипсо стил е "Песен за банановата лодка". Нейният мощен глас, уникалният й стил и фраза изплуват определено две години по-късно в песента "Както те обичам", заела челното място в топлистата на Обединеното кралство. Оттогава успехът става неин постоянен спътник, като сред най-престижните й награди личат "Най-добра изпълнителка за 1976 г." от американската гилдия на вариететните артисти и британската "Най-добра соло изпълнителка в последните 50 години".
Огромната си популярност Беси несъмнено дължи на такива великолепни песни като "Никога, никога, никога", "Ако си отидеш", "Когато се усмихваш", "What New My Love", "Big Spender", "Golfinger", "Diamonds Are Forever", "Moonraker" (последните три от едноименните филми за Джеймс Бонд) и много други. В личния си живот голямата певица, без комплекси като жена, е имала много мъже. В Рино, Невада, например е била готова да се омъжи само защото, когато ангажиментът й свърши, би могла лесно да получи развод. Въпреки трагедията с малката й дъщеря, удавила се през 1985, Шърли Беси преодолява мъката си и остава най-добрата съперничка в Европа на черните американски певици от класата на Лина Хорн.
Литературното обучение между любовта и омразата
Тази есен дълго отлаганата реформа на обучението по български език и литература в средното образование започна да се осъществява. Публикуваните през пролетта стандарти даваха надежди, че най-после се пристъпва към европеизиране на една от най-важните учебни дисциплини. Необходимостта не само държавата ни да влезе в Европа, но и всеки от подрастващите да започне да се възприема като европеец ясно се усещаше в духа на предложените постановки. Това не можеше да не се приветства от съвременно мислещите учители. Няколкото опита през последните години да се академизира още по-силно обучението по роден език и литература обаче пораждаха скептицизъм. Състоялият се обществен дебат съвсем основателно отхвърли тези опити като неприложими в средното училище. Вероятно поради тази причина се пристъпи през лятото към малко конспиративно разработване на конкретни учебни програми за отделните класове.
В началото на септември програмите бяха оповестени в техния непълен вид на септемврийските съвещания на учителите. Вместо на намалят, те засилват възцарилия се от десетилетия хаос в дисциплината. Предлага се ново учебно съдържание в VIII, в IХ и в Х клас, като в IХ и Х, а донякъде и в VIII трябва да се преповтаря материалът, който учениците са учили в предходната година. От V до VII клас съдържанието на този етап си остава старото, а в ХI и в ХII клас новото учебно съдържание ще се въвежда през следващите години. Всеки може да си представи какво чудо е обучението по български език и литература в средното ни училище в момента.
Парадокс е, че никъде в програмите, а и в стандартите не се споменава, че до 9. IХ.1944 обучението по български език и литература е било хуманитарно и европейско по своя характер. И чрез магията на художествените внушения е способствало за формирането на достойни българи, човеци и граждани. Опитите да се накара обществото да повярва, че се прави нещо съвършено непознато за традициите на българското училище, пораждат недоумение. Премълчаването на повече от половинвековните усилия на забележителни езиковеди, литературоведи и писатели да поставят родното езиково-литературно обучение в крак със световните тенденции и дори да ги изпреварят в някои отношения предизвиква доста тревожни размисли. Това може да изиграе шега и на най-добре замислените намерения. И да се получат обратни на оповестените очаквания резултати.
Внимателното вглеждане в предлаганото за практическо прилагане учебно съдържание по литература за VIII клас може да изненада не толкова с подбора на авторите, колкото с произведенията. Придържането към тезата, че българската литература разработва само четири "сюжета": изграждане на българския национален космос; мечти и утопии за по-справедливо устройство на света; разпадане на българския родов космос; в търсене на индивидуални и универсални ценности, не само не отговаря на истината, но и подменя вникването в художествената магия на литературната творба с нейното тематично поднасяне. А това няма никакво отношение към истинските й стойности. Така се прави лоша услуга на автори с доказана тежест в историята на българската култура. Те нямат никаква вина, че са създавали своите произведения в епохата на социализма или са били сипматизанти на тези идеи. Вкарани в подобен тематичен подход, дори и силни художествени творби зазвучават по недотам художествен начин.
И макар всичко да изглежда подчинено на темите родът и голямата човешка общност и изпитанията на универсалните ценности, от подбраните в програмата произведения учениците могат да си направят преди всичко изводи за това колко бедно и колко трудно се живее при капитализма. Тук не става дума за латинската сентенция, че всяка книга си има своите читатели и затова е необходимо да се прочете в точно определената възраст. Учителите вероятно ще кажат, че тези произведения не са подходящи за 14-годишни момчета и момичета. Но в случая далеч по-опасно е подменянето на техните художествени послания със социокултурни.
По много странен начин художествената същност на текста се представя за комуникативна и така се излиза извън самата природа на литературната творба. Така този, който превежда учениците през смислите на произведението, а това е преди всичко учителят, може да си позволи внушението на всякакви предпоставени и конюнктурни тези. По този начин се постига най-вече разрушаване на визията на литературата като изкуство. И ако част от учителите са наистина "с промити от социалистическото безвремие съзнания", не е трудно да се предположи каква ще я свършат при така поднесената им ситуация.
За да не изглеждат голословни твърденията, най-добре е да се прочете разказът "Дервишко семе" на Николай Хайтов. Веднага се подразбира какво тегло тегли героят му Рамадан още от малък. Той няма пари нито да се ожени като хората, нито впоследствие да си задържи булката Силвина. И главно поради тази причина остава нещастен за цял живот. Сигурно затова критик като Пантелей Зарев определя творбата като "разказ, в който се стои на предела на човешката съдбовност" според поясненията към текстовете в някои от предложените варианта учебници пособия.
В "Преди да се родя" пък според литературния критик Симеон Султанов учениците трябва да осъзнаят, че "нероденият още се присмива като никой друг на праотците". И как няма да се присмива, като дядото води епична битка в курника, за да хване най-слабата кокошка, та бабата да я заколи за срещата с пристигащата сватовница Каракачанка. Изяждането на омесената с триста зора баница сигурно много ще изненада младите читатели, когато научат, че в годините между двете световни войни българите са яли баница от сватба на сватба а сега се натискат да влязат в капиталистическа Европа. Ами да влизат, ако толкова им харесват "дивотията, калта и простотията на един живот", пресъздаден с безспорен разказвачески талант от Ивайло Петров.
За да бъде това още по-убедително подчертано, се прибягва до помощта на два от шедьоврите на Димчо Дебелянов "Скрити вопли" и "Помниш ли". Учениците в VIII клас със сигурност ще разберат горчивата истина, че при капитализма хората са "скръбни и нещастни". И сакралността на тази неземно чиста поетика ще отиде на кино. Както ще се получи и при Лилиев. За да осъществят успешно комуникацията с неговата поезия, учениците ще трябва да узнаят как универсалните ценности са поставени на изпитание от неговите пеперуди, от неговия пролетен дъжд и от неговата есен.
Може би е уместно да се спре дотук, защото вникването в художествените послания на "Зимни вечери" на Христо Смирненски, "Дамата с рентгеновите очи" на Светослав Минков, "Песен за човека" на Никола Вапцаров, "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев, "Нежната спирала" на Йордан Радичков, "Японски филм" и "Тавански спомен" на Валери Петров, "Жена" на Блага Димитрова, "В един есенен ден по шосето" на Павел Вежинов може да наведе на още по-тъжни размисли.
Но така е, след като художествената същност на литературата се подменя с нещо друго. След като авторите на някои от предлаганите учебници твърдят, че "моралните стойности, които българската литература през XX век цени и предлага, са единственото нещо, което звучи оптимистично за българина и българската литература в началото на XXI век, когато изживяваме най-тежката морална и икономическа криза в историята на нашия народ и нашата държава".
Дали пък не се прави опит да се възкреси в главите на младите едно време, което според някои е златният век на българската култура? И да се забрави истината, че точно тогава писателят загуби свободата да пише така, както са го правили големите български писатели през първата половина на XX век. Вместо да покажат чрез литературата моралната деградация на личността и идеите през епохата на социализма, учебните програми като че ли се опитват отново да набият в главите на младежта отживелите антихуманни идеи на миналото.
По този начин европейските стандарти са разфасовани през месомелачката на преобърнатото наопаки литературно познание. И надали е нужно да чакаме бъдещето, за да разберем положителните и отрицателните страни на езиково-литературната реформа в българското средно образование.
Любопитен съм дали клюките пак ще вземат превес над сериозните неща
- Г-н Дуевски, днес започва поредният семинар на Политическата академия на Боровец, който за разлика от досегашните ще бъде отворен за журналистите. Защо избрахте този вариант?
- От желание да избегнем суетата предпочитахме дискусиите на семинарите в Боровец да не се провеждат в присъствието на журналисти. Въпреки че вие винаги сте били подробно информирани за работата ни и от своя страна сте информирали обществото за това, което се случва там. За този мандат на правителството това ще бъде последният семинар на академията и ние решихме да го направим по различен начин. Винаги сме казвали, че СДС е отворена политическа партия. Няма по-добър сигнал от този подобен форум, който е полезен не само за партията, но и за обществото, да бъде максимално открит. Любопитен съм дали и сега кулоарните клюки ще вземат превес над сериозните теми, които ще се обсъждат.
- За какво ще говорите и не се ли опасявате, че ще допуснете медиите до кухнята на политиката в СДС?
- Дебатът ще бъде задълбочен и това е заложено в предвидените за дискусия теми. За петък предвиждаме пресконференция с участието на екипа на Политическата академия - Скот Карпентър, Евгений Дайнов, Светлана Ломева и моя милост. Първият обзорен блок е посветен на анализ на работата на правителството до този момент. В него ще участват всички експерти от първия семинар на Боровец. Става въпрос за нашите приятели Огнян Минчев, Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Людмил Георгиев. За предизвикателствата в началото на новия избирателен цикъл ще говорят социоложката Мира Янова и Георги Прохаски. Ще има лектори от Републиканския институт, както и представители на борда на Консервативната партия на Великобритания. Джийн Сирил ще ни запознае с технологиите за предварителен подбор на кандидат-депутатите, Крис Пул ще говори за значението на вътрешнопартийната комуникация.
- Чуваха се оплаквания, че партията се е капсулирала в себе си, че част от нейните лидери са престанали да се вслушват в мненията на политолозите и социолозите и че се отнасят надменно към тях.
- Фактът, че експертите, които участваха на първия семинар в Боровец, ще дойдат и сега, според мен означава, че те възприемат работата си като полезна. През тези години всички ние сме се учили един от друг. Имало е случаи, в които експертите са изоставали от политиците по отношение на информацията например. Да речем събитията в Косово през 1999. В други случаи политиците с нетърпение са очаквали данните от социологическите проучвания или пък аналитичните материали, които ни предоставяше експертната общност. Освен всичко останало тези семинари бяха замислени и като място, на което да се водят дискусии. Защото мое дълбоко убеждение е, че не може само страниците на вестниците, ефирът или телевизионният екран да бъдат местата за водене на дебат.
- Ще говорите ли за предстоящите парламентарни избори и за правилата за формиране на депутатските листи?
- Тези въпроси ще бъдат разгледани утре. Тогава ще бъдат обсъдени и техниките за номиниране на депутатите в САЩ и Великобритания. Ще бъде споделен и опитът от предварителните избори в СДС с неговите положителни и отрицателни ефекти. Защото през тези години една от целите на Политическата академия беше да се представят идеи, различни от тези на политическите партии. Единствен СДС е способен на това. Неслучайно на нашите форуми сме канили представители на различни гилдии. Наши гости са били и доста журналисти, представители на неправителствени организации като СЕГА, асоциация АКСЕС, Центъра за либерални стратегии, Центъра за изследване на демокрацията, Центъра за социални практики.
- На дневен ред ли е според вас въпросът за обществения образ на СДС и за това как да бъде върнато доверието към него?
- Разбира се. Нормално е да бъдат дискутирани както публичният образ на СДС в момента, така и възможностите да бъде върнато доверието на хората. Според мен има с какво да се похвалим и обществото трябва да ни чуе, още повече че на Боровец ще бъдат изнесени интересни данни. Често са ме питали защо не каним експерти и наблюдатели, гравитиращи около лявата част на политическия спектър. Проблемът е в това, че повечето от тях са партийно обвързани, докато експертите, които работят на семинарите на Политическата академия, не членуват в партии.
- През този мандат на ОДС темата за взаимоотношенията на политиците с журналистите периодично се нажежаваше до червено. Какви разултати постигна Политическата академия в тази насока?
- Ние сме се постарали да представим ноу-хау на хората, които посещаваха нашите семинари. Оттам нататък как отделният политик се справя и намира най-точния баланс в отношенията си с медиите, е в някаква степен и въпрос на личен избор. През цялото време сме се старали да бъдем полезни с идеи. Това е и една от причините да каним толкова журналисти. Искахме политиците да чуят от устата на вашите колеги какво очакват от нас като информация, поведение. Въпроси, които занимават всеки човек, който се е заел с публична дейност.
Метро в древността
Не е много за хвалба, но защо да не се изпъчим и ние, българите, че в края на XX век имаме възможност да се возим в подземна железница. Май пак хванахме последния влак? Но пък иначе столичният метрополитен е уникален. Направо през портата на древния Средец днес лети електрическото влакче, което аха, да ни отведе до Европа. Засега, разбира се, стигаме само до жк "Люлин", но пак е нещо. И фонтан си имаме под земята, и кафенета почти европейски, и колони най-древни, край които и почитателите на модерните американски спортове се дивят. Ех, къде ли се рее сега духът на дядо Йоцо, оня емблематичен старец, който поздравява Нова България, та и сега да поздрави една демократична държава.
На буксир
Благите уверения, че кандидатките за ЕС се движат по отделни писти, напоследък се заменят с нов образ - за регатата. В разрез с обявените състезателни правила еврочиновниците принудиха българската яхта да влачи на буксир друга състезателка. Странният тандем забавя скоростта на България, тръгнала и без това след тягостен фалстарт. Насрещният вятър по маршрута обаче не трябва да отвява безспорните успехи на страната ни, която се стабилизира още преди да се появи Пактът за стабилност и да ни напъхат в пакета с етикет "проблемни". Призивите за преосмисляне на участието ни в пакта произтичат от загриженост да не ни отклонят към ерзац ЕС. Черният списък накланя яхтата ни и може да потопи българския бизнес, а с това и цялата идея за еврорегатата. В която приятелството си е приятелство, а визите - с унижения и пари.
Нали Слобо беше техен любимец?
Наближава 2001 година и предстоят парламентарни избори. На 7 октомври в "Дума" сравняват Иван Костов и Слободан. Само че Костов нито е водил няколкото войни срещу собствените си съграждани, нито има етническите заслуги на Слободан, така че публикуваното в "Дума" е абсурд. Така че не само авторката на съчинената дивотия, а далите й простор редактори са навредили на себе си, тъй като читателите им добре помнят как социалистите все бяха за Слобо, а изведнъж го правят по-черен от дявола, за да го приравняват с... Костов!
Настъпи ли отливът на голямата културна вълна?
О, свещена простота, възкликна през 1414 Ян Хус от кладата, когато една женица в съгласие с официалната политика подпъхна съчка в разгорелия се огън. В края на XIX в. Иван Вазов сравни величието на Хусовата клада с бесилото на Левски. След погрома на Пражката пролет на огнена смърт се самообрече студентът Ян Палах. Валери Петров написа стихотворение за него, което взриви 65-а аудитория на Софийския университет през декември 1989. Така или иначе, Чехия често пришпорва пегасите на българските писатели и поети. Най-изтъкваната причина за това е славянската близост.
Тамошното общество видя пряка връзка между турското робство и австро-унгарското господство. Интелигенцията четеше преводи на наши хайдушки песни, белким нашата искра подпали техния фитил. Чехите прегърнаха каузата на българското освобождение с подтекста - и при нас трябва да стане същото. Учители, музиканти, художници пристигаха по Дунава. Чешката културна вълна заля България след Освобождението. Иречек написа история и беше министър у нас. Братята Шкорпил проправиха пътя на днешните откриватели на тракийските съкровища Старосел и Свещари. Мърквичка увековечи настроението на българина в кръчмата. Що се отнася до Прошек - има ли българин в диапазона от футболния запалянко до рекламното лице Кръстьо Лафазанов, който да не благославя първопроходеца на пивоварното дело у нас? Стотици нашенци учат в Златна Прага. Кирил Христов ту бяга там, ту се връща у нас. Големият поет Витезслав Незвал се чуди в кого е влюбен повече - в Дора Габе или в Елисавета Багряна. Изобщо, до 1968 между Чехия и България царят любов, поезия и бира.
Е, има и едно убийство - на Райко Даскалов през 1923 в Прага, но то си е наше дело. Влизането на български танкове в Чехия през август 1968 сложи край на идилията. Започна периодът на туризма, сиреч прагматизма. След промените в двете страни отпреди десетилетие интересът стана единствената мерна единица в официалната политика на сънародниците на Чапек. В Прага дори излезе мода да се търсят келтски корени. Сега важни са количеството кнедли, мобилни телефони, чужди инвестиции. Закриват се културни центрове и се говори за визи. Обаче от кнедлите до свещената простота разстоянието е по-малко от една съчка.
Райна Гаврилова, зам.-министър на културата: Държим за съществуването на културни институти в Прага и София
Разбрах от пресата за поведението на чешкия посланик в България, което не бих искала да коментирам. Но възникването на всякакви слухове за влошаване на българо-чешките културни взаимоотношения ми се струват, меко казано, абсурдни. И двете страни, независимо от икономическите затруднения, според моите впечатления полагат усилия да съхранят каналите за общуване, за размяна на информация, на културни произведения и изяви.
Българският културен институт в Прага и Чешкият център в София са институции, традиционно популярни и в двете страни. Независимо че бяха създадени в едно друго време, те се наложиха като реални места на присъствие на двете държави една в друга. Бих казала, без да е пресилено, че в ред отношения далеч надхвърлят по популярност и по ефект изявите на професионалните дипломати, без това да бъде упрек към тях.
Смятам, че всяка стъпка към промяна на положението на тези два института би била крайно неблагоприятна. Българското Министерство на културата застава твърдо зад поддържането на културни институти, които да функционират в двете столици.
Иван Попйорданов, киноспециалист, чешки възпитаник, бивш директор на Българския културен институт в Прага: Престъпление е да се рушат вековни мостове.
Ако е истина, че има вероятност Чешкият център да бъде закрит, това безкрайно ме натъжава. Защото културните връзки между Чехия и България имат такава традиция, която просто не се нуждае от коментар. Всеки човек, който е запознат със следосвобожденския период на България, знае колко крупни личности са били в основата на съграждането на новата българска държава. Колко неща свързват Чехия и България! Че бохемистиката и българистиката, съответно тук и там, е всъщност един страхотен мост, където винаги са се преплитали двете култури. И ако някой от тези центрове посредници бъде унищожен, това е страшно тъжно. Дано това не е истина.
Падането на Берлинската стена не означава, че тя може да ни затрупа, както и мостовете, създавани столетия. Толкова ме изненадва това съобщение, че аз никога не бих повярвал, че чехи и българи могат да преоценяват своите вековни връзки.
Това е някакво политическо решение, което е свързано със стремежа на всяка от нашите страни към тази ефимерна, виртуална Европа. Аз никога не бих простил на нито едно правителство или външно министерство - чешко или българско, което може за някакви жълти стотинки да прави сметка, че тези мостове могат да бъдат прекъснати. Това просто е престъпление. Тук не става въпрос за някакъв бизнес, тук става дума за традиция.
Илко Дундаков, кинорежисьор, чешки възпитаник: На "Раковски" 100 имам чувството, че не съм се разделил с Чехия.
Чешкият център в София за мен е връзката с Чехия. Знае се, че страната, където човек е получил образованието си, му е станала като втора родина. В центъра има библиотека, която аз редовно посещавам и там преглеждам всички чешки издания, като се започне от всекидневниците и списанията, та се стигне до богатата библиотека. Има изложби, гости от различни области на културата и изкуството и това са едни живи контакти, където не най-важното са упражненията с езика, а чувството, че не съм се разделил с Чехия. Всъщност то и това е целта на един културен център. Но аз говоря като възпитаник, като човек, който е учил и живял в Чехия. Виждам обаче, че има и други българи, които се интересуват от чешката култура. И макар да не знаят езика, посещават редовно центъра.
Доц. Янко Бъчваров, ръководител на катедрата по славянско езикознание в Софийския университет: От наплив на хора са се чупили витрините.
Закриването на центъра би било позор за чешката култура. Това е най-старият културен център на Чехия в чужбина. Дейността му е изключително богата и разнообразна. Може би някой е подвел Прага, че на тази територия нищо не се прави. Случвало се е поради голям наплив за събитие в центъра да се счупи витрината. Най-силният аргумент срещу затварянето е, че бохемистиката у нас преживява разцвет. Специалност чешка филология има в 5 университета. Преди две години в Прага имаше световна бохемистична конференция по случай 650 години от основаването на Карловия университет. Тогава в заключителното слово е било казано, че бохемистиката се развива на много места, но най-успешна е в България.
Преди време тук беше проф. Александър Стих от Катедрата по чешки език в Карловия университет. Той беше направо поразен от нивото на подготовка на нашите студенти. Боя се, че има известно негативно отношение в Чехия към нас. От 6-7 години в Софийския университет нямаме лектор по езика. През цялото това време ние пращахме свои лектори в Прага. Писал съм на доста свои колеги по комисии и научни съвети в Чехия за този проблем. Всички казват - това е резил, позор, срамуваме се. Изглежда обаче, не са в състояние да повлияят на бюрократите. Истината е, че чехите не се интересуват какво се случва в Словакия, какво остава за още по на изток. В тяхната преса за България се пише толкова често, колкото за Бангладеш примерно. И обикновено попадаме в черната хроника. Ние също допринесохме за това.
Културните връзки обаче нямат нищо общо с куфарната търговия и проституцията
Има и друг момент - у нас има доста чешки фирми. Те са активни на пазара, имат интереси тук. СИВ може вече да го няма, но бизнесконтакти има. Към сградата на Чешкия център е възможно да съществуват приватизационни интереси (нямам предвид български). След ремонта тя е съвсем нова. Ще я вземат за офиси и после - ако се отчете, че закриването е грешка, възстановяването ще е трудно. Не могат за такава институция да се правят тънки сметки за пари. Поляци или унгарци не са и помисляли да си затварят центровете. Западните посолства правят чудеса за културните си позиции у нас.
Людмила Кроужилова живее в България от 1970 г., от 1975 преподава чешки език в Софийския университет: Режат ни пъпната връв.
Ще ни отрежат пъпната връв с Чехия. Това е срещу каузата на бохемистиката. Няма да имаме достъп нито до вестници, нито до учебници, нито до телевизия!
Негово превъзходителство беше почерпен
На 27 октомври присъствах на тържеството по случай 75-ата годишнина на Чешкия клуб на ул. "Кракра" 15 в София. Официалната част, когато посланикът Ондржей Хавлин е направил скандалното изказване, беше минала и възрастни чехкини и българки коментираха с възмущение думите му. Огорчена от проваления празник, дама разказа как г-н Хавлин безцеремонно прекъснал поканения да изнесе концерт виолончелист, за да обяви, че отива в турското посолство, понеже там също има прием. След малко обаче го открили на бара в Чешкия клуб. Самият дипломат беше в приповдигнато настроение, видимо опиянен прегръщаше и целуваше придружаващия го сътрудник. Той пък по всички правила на протокола гребеше наред от салатите, подредени върху масата за коктейла, а накрая облиза лъжицата и я остави в обща чиния. Вечерта премина в смут от изпълненията на официалния представител на Чешката република в България.
Нейчо Неев застана пред съда
СОФИЯ. На районния съд в Сливница се падна да отмери вината на бившия вицепремиер в правителството на Любен Беров - Нейчо Неев, и на още шест обвиняеми за контрабанден износ на ембаргово гориво за Сърбия през 1993 и 1994. Насроченото за вчера дело обаче бе отложено за 15 февруари 2001 заради липсата на защита на двама от подсъдимите. Освен Неев пред съда ще отговаря и началникът на софийското жп управление Боян Лозанов, представителите на фирмите "Содом-Аслан" и "Сивик" Емил Асенов и Асен Петров и още три сужителки от БДЖ. Жените са подведени под отговорност, че не са уведомили митническата и граничната сужба в Драгоман за влаковете със забранения товар. Отпаднало е обвинението срещу тогавашния генерален началник на БДЖ Атанас Тонев.
Общото пренесено количество, за което според обвинителния акт е отговорен Нейчо Неев, е 20 573 700 кг петролни продукти плюс 2 892 590 кг кокс. Любен Беров, Виктор Михайлов, Христо Кулишев са сред свидетелите по делото.
Непротивоезикоругателствувайте
Наистина падежите при имената в нашия език отдавна са отмрели, но все пак има и някакви остатъци от старите падежни форми, които продължават да съществуват, макар и техният живот вече да клони към края си. За съжаление такова е положението и при специалните звателни форми, които би трябвало да се употребяват при обръщение.
Ограничаването на звателните форми е процес, който продължава дълго време. Затова днес все по-често при обръщение можете да чуете на Марийо, а само Мария, не Ангелино, а само Ангелина, не Елено, а само Елена, не Стефане, а само Стефан. Има цели телевизионни предавания, в които ни се предлагат само неопределените форми, защото водещите в тях като че ли са скарани със звателните или решават, че по този начин ще бъдат по-интересни.
Всъщност е необходимо да се направи разграничение при мъжките и женските имена. Защото докато при мъжките повече се пазят старите звателни форми, при женските замяната е по-последователна. Затова обръщението Иван или Петър е, общо взето, много по-рядко срещано в сравнение с обръщението Боряна или Даниела. Обяснението може да се открие още към края на 20-те години на отминаващия век, когато плахо се изказва мнението, че звателната форма при женските имена звучала за мнозина доста грубо, докато другата, неопределената, била по-неутрална. За мъжките имена въпросът тогава все още не се поставя.
Оправдание за избягването на звателните форми може да се потърси във факта, че при много от тях, като Благой, Добри, Иво, Никола, не съществува възможност за образуването им. Към тях се добавят навлизащите днес масово чужди имена, в които самият звуков строеж прави невъзможно образуването на специални форми за обръщение, както е например при Ромео, при Марио или Юри. Но все пак това не ни дава основание там, където звателните форми съществуват, да ги избягваме.
Все пак езиковото чувство на българина му подсказва, че е необходимо да се използват по-различни форми, когато се обръща към някого по име. Само че това не са старите, познати средства. Днес се прилага по-особен начин за показване на факта, че се обръщаме към някого. Спасението в този случай се дири, от една страна, в съкратените имена. Затова например Мария първо се превръща в Мими и това име вече се използва и при обръщение. Така става и с Маргарита, която преминава в Марги или Грети, и с Елена, която се превръща в Лени. Към тази група се отнася и съкращаването на всички лични имена, които са сложни по състав и от които се взема ту първата, ту втората част, за да поеме и новата функция. Затова Владимир обикновено се превръща във Влади, Станислав преминава в Слави, а Цветомир - в Цвети. Така значително се засилва употребата на един особен чужд тип за образуване на лични имена на и. Помислете си за всичките Боби, Габи, Роби, Деси, Роси, Поли, с които се сблъскваме непрестанно.
От друга страна, умалителните имена също могат да поемат функцията на звателни форми. Така Гинка става Гинче, Стефка става Стефче, Нина става Нинче, Ана става Анче, Невена става Венче, с което се улеснява словесният контакт.
Макар звателните форми да напускат езика ни, това не значи, че изведнъж можем и трябва да се откажем от тях. Описаните два относително нови начина за заместване на звателните форми в никакъв случай не трябва да бъдат отричани или квалифицирани като неуместни. появата им обогатява изразните ни възможности, но не предполага налагането им във всички случаи. Старото и новото могат да продължат да съществуват съвместно. Важното е, че претенциозните и маниерни неопределени форми, които се прокрадват вече доста често, трябва да се ограничават.
От знаменоска на Априлското въстание до акушерка в Орландовци
Турците я оставили жива, комунистите затрили потомството й. Без срам и без интерес към историческите ни гордости.
