БСП ще топи ОДС пред Европа
СОФИЯ. БСП започна масирана атака за дискредитиране на управляващите пред Европа. Вчера социалистите свикаха спешна сбирка на БСП, БСДП, ОБТ и "Социалдемократи", на която бе прието общо становище по изявлението на Асен Агов, че България ще излезе от Пакта за стабилност, ако не бъде извадена от черния визов списък. "Партиите, участващи в проекта Нова левица категорично отхвърлят ултимативния и агресивен тон, налаган от управляващите по отношение на нашите партньори от ЕС. За да спаси разнебитения си вътрешнополитически авторитет, СДС поставя на карта основен външнополитически приоритет на страната, утвърден с пълен консенсус от българското Народно събрание", пише в становището. Според здравите леви сили българите имат всички основания да недоволстват от визовата политика на западните страни, но управлението на СДС довело хората дотам масово да емигрират. Основната причина за бавното придвижване на България към членство в ЕС и за продължаващите визови ограничения се коренели в катастрофалния начин, по който СДС провежда реформите в страната, пишат бившите комунисти.
Позицията веднага бе изпратена по електронната поща в централата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Брюксел. Атанас Папаризов пък ще го занесе за по-сигурно на ръка на започващото в петък заседание на работната група по европейските въпроси към ПЕС. Отделно ръководството на БСП ще иска среща с посланиците на страните,, членки на ЕС, за да топи Агов. Първанов пък щял да размахва "обвинителния акт" при всеки от планираните в програмата му разговори с политици в Брюксел, Лондон и Париж.
БФР отрече за компенсациите
СОФИЯ. От ръководството на Българската федерация по ръгби съобщиха, че не са обещавали компенсации на състезателите по ръгби-7 за участието им в квалификациите за световното първенство в Испания. "Нямаме достатъчно средства и затова още от началото на годината УС на БФР реши да спре изплащането на подобни суми. Щом националите по ръгби-7 не искат да играят в състава по ръгби-15, не можем да ги насилваме. Ръководството на отбора вече намери техни заместници за квалификацията с Югославия на 5 ноември" - обясни генералният секретар на федерацията Георги Маринкин.
Англия пред нови порои
ЛОНДОН. Британската транспортна система бавно се възстановяваше вчера от ураганите, ударили Острова в неделя и понеделник, но метеоролозите предупредиха, че днес и утре се очакват нови проливни дъждове в Южна Англия и Уелс. Близо 200 реки в района са на ръба на преливането и нови дъждове със сигурност ще ги извадят от коритото, заявиха експерти. Говорител на жп компанията посочи, че движениято в Южна Англия задълго ще бъде затруднено.
Пристанището на Дувър отвори вчера, но бурното море не позволи да бъдат възобновени фериботните връзки с континента. Жп и шосейния транспорт бавно се връщаше към нормалния трафик, но все още много пътища бяха затворени, а много влакове отново не излязоха от депата. И вчера от лондонските летища "Хийтроу" и "Гатуик" имаше отменени и отложени полети, а закъсненията продължаваха да бъдат сериозни. Застрахователи оцениха щетите досега на над 1 млн. лири (1,45 млн. долара), а бурята взе 7 жертви във Франция и Англия.
Арафат зове за съпротива на израелските удари
ЕРУСАЛИМ, ГАЗА. Палестинският лидер Ясер Арафат призова вчера за отпор, след като два израелски хеликоптера нанесоха удари по 3 поста на въоръженото крило на религиозната фракция Ал Фатах близо до еврейското селище Мораг в южната част на ивицата Газа. Жертви и сериозни щети няма. Вертолети са обстрелвали и обекти в град Рамала на Западния бряг. Израелският заместник-министър на отбраната Ефраим Снех заяви, че нападенията са предупреждение към палестинците. "След като палестинците започват нещо като партизанска война, чрез вертолетните удари ние им показваме, че знаем отговора на подобни действия", изтъкна Снех.
След израелския обстрел председателят на палестинския парламент Ахмед Корая поиска да бъде свикана международна мирна конференция. Според него е необходим нов механизъм за мирния процес "чрез участието на ООН, САЩ, ЕС, Русия, Китай ... и други арабски страни".
Бившият израелски премиер Шимон Перес ще се срещне днес с Арафат в ивицата Газа в опит да помогне за спиране на сблъсъците, каза говорителят Нахман Шай. "Ясно е, че между Барак и Арафат няма обмяна на флуиди", подчертал Шай.
На граничния пункт Карни в ивицата Газа вчера израелски войници застреляха 17-годишен палестинец. Друг палестинец е в критично състояние. В стълкновенията пострада и кореспондентът на тв мрежа Си Ен Ен. Бен Уедемън, който е шеф на компанията в Кайро, бе ранен в кръста, малко под края на бронираната му жилетка и бе откаран в болницата в Газа. Животът му е вън от опасност.
Германският канцлер Герхард Шрьодер, който бе в Сирия и разговаря с президента Башар Асад, вчера има среща и с израелския премиер Ехуд Барак. Шрьодер смята, че "неотменимо право на Израел и неговите граждани е да живеят в мир и сигурност", а договореното на 17 октомври в Шарм ел Шейх прекратяване на огъня трябва да се изпълнява. Канцлерът заяви, че ще се застъпва с цялото си сърце за подновяването на мирния процес. В продължение на 35 минути Бил Клинтън и Барак обсъдиха в телефонен разговор конкретни мерки за спиране на насилието в Близкия изток.
В същото време Ариел Шарон, лидер на израелската опозиционна партия Ликуд, поиска правителството на Барак да бъде сменено. Не можем да подкрепим премиера и неговия провален кабинет и ще положим всички усилия да го сменим, допълни Шарон.
Балканите - семейство, което говори на 6 езика
Ние сме едно семейство, което говори на 6 езика, а народите ни са като скачени съдове. Това заяви турският професор етнолог Бакладжи на една от дискусиите в програмата на първата у нас Международна младежка асамблея "Стара Загора 2000". От 12 до 15 октомври Градът на липите събра младежи от всички балкански държави. 240 момчета и момичета на възраст от 14 до 21 години се включиха във форума. Националната асоциация "Дебати" осигури 52 000 долара за международната проява по проект на Обществото за фолклор с председател Крум Георгиев. В продължение на 4 дни младите хора обсъждаха проблемите на своето поколение и на региона, в който живеят, обединени под мотото "Младежта за разбирателство, толерантност и просперитет на Балканите". Сериозните дискусионни срещи се редуваха с непринудени музикални и културни събития.
СТАРА ЗАГОРА. Първоначалното стъписване от срещата на много непознати хора на едно място премина в желание за създаване на контакти веднага след официалния старт на асамблеята. Тези млади хора нямат никакви езикови проблеми, те дори отказваха преводачи, заяви един от "наставниците" на уж невръстните участници в асамблеята - известният наш професор етномузиколог Тодор Джиджев. Той и негови колеги от Турция, Югославия и България, както и социолози и етнолози от нашата страна, се включиха в младежките срещи и дискусии, като провокираха участниците с "подвеждащи" въпроси. "Конфликтът между поколенията" бе една от темите, която предизвика голям интерес и бурни дебати. Балканските младежи споделиха проблеми и опит и в края на дискусията си установиха, че подрастващото поколение в целия свят мисли еднакво и се вълнува от едни и същи неща. Алкохолът, никотинът и дрогата като най-опасните съблазни за тийнейджърите също бяха извадени на дневен ред. Народната песен и танц, общуването заради общия интерес към фолклора са сигурна бариера срещу пиенето и наркотиците, заявиха участниците в дискусията. Всички те освен ученици или студенти бяха и танцьори, музиканти, поети, художници. Трябва да се намерят форми и начини за социализиране на днешната младеж, това е не само балкански, но и общоевропейски проблем, каза 16-годишният Хакан Кузгун от Турция.
Макар и млади и далеч от голямата политика, участниците в асамблеята не подминаха в разговорите си и ситуацията на Балканския полуостров. Говорят за Балканите като бурето с барут на Европа. Ние сме бъдещето на региона и трябва да направим така, че този израз да изчезне от речника на световните политици, бяха единодушни младите хора. Албанци и сърби, турци и гърци, румънци и българи спориха заедно и толерантно по политически теми. Те показаха изключителна зрелост по отношение на изводите и преценките си. По-добре да говорим, отколкото да се стреляме, бе мотото на продължилата с часове среща. Паралелно с дискусиите се проведе и научна конференция "Етнокултурни взаимодействия на Балканите - минало, настояще и бъдеще".
След дискусиите и споровете пък идваше ред на танците, музикалните вечери и купоните. Български фолклорни състави обучаваха приятелите си от другите страни какви са стъпките на родните хора. После гостите предаваха своя фолклорен опит на нашите момичета и момчета. Турски и македонски състави дори гостуваха в градовете Гълъбово и Раднево и изправиха на крака публиката в салоните с буйните си ритми. Когато танцуваме, между нас няма граници. Традициите на нашите народи са поредното свързващо звено между нас, каза 20-годишният Клодиан Имерай от Албания. Затова всички трябва да работим за сближаването на балканските етнокултури, допълни той. Колко сме близки наистина, възкликна румънката Анна-Мария Костя, след като бурно аплодира изпълнение на старозагорски фолклорен ансамбъл.
В последния ден на балканската младежка среща всички участници направиха дефиле в центъра на Стара Загора. Пъстрото младежко множество и шумната кукерска група изненадаха заралии, изпълнили централните заведения в топлия есенен следобед. Галаконцерт и дисковечер под мотото "Весела балканиада" белязаха щастливия край на асамблеята.
Тази първа по рода си сбирка надмина очакванията ни, казаха организаторите. Тя доказа за пореден път, че между нашите народи има много повече общи неща, отколкото различия, допълниха ги младежите. Нямаме търпение да се видим отново, доволни сме, че ни предстоят още подобни срещи в Сърбия и Република Македония, споделиха те. Затова усмивките им на раздяла, след разменените адреси, факсове и телефони, бяха пълни с очакване и с надежда.
Без идеали и емоции Европа е слаба
Защо еврото е толкова слабо? Наистина икономистите биха могли да дадат изчерпателен отговор. Аз обаче, като социолог, бих искал да добавя един друг фактор. Европейската валута е слаба, защото не е израз на истинска политическа общност, циментирана от силно чувство за братство, за принадлежност, от колективна воля. Няма страна Европа, както обаче има страна Италия, Германия, Франция, Съединените щати. Тези общности са израствали в продължение на векове, от традиции, от общ език, от колективни движения, които са разпалвали сърцата и умовете с мечти, надежди, идеали. Във Франция националната идентичност се е разбудила по време на Революцията, в борба срещу чуждите сили, под звуците на Марсилезата. В Германия- след наполеоновата инвазия, преоткривайки собственото германско минало. В САЩ - след победната революция, с провъзгласяването на независимостта и изграждането на новата столица във Вашингтон. Италия се ражда от войните за независимост. Големи движения са в основата на раждането на държави като Полша, Ирландия, Индия, Виетнам, Израел.
Европейската общност обаче е изградена от политици и икономисти, с абстрактен манталитет, а не под тласъка на колективни народни движения. Тя се основаваше на интереса, не на идеала. Нямаше пламенни манифестации, борби, мечти, мъченици, герои. Нямаше сливане между народи. Не се породи изобщо истинско чувство на принадлежност, на афинитет, на братство. Италианци, австрийци, германци, французи и англичани си остават чужди едни на други, както и преди. Не съществува гордост от принадлежността към Европа.
Имигрантите в Съединените щати, от която и страна да са дошли, за кратко време стават американци, гордеят се със своето знаме, със своята конституция, с президента си, с армията си. При нас не е така. И по тази причина се поражда проблемът за имигрантите мюсюлмани. Защото те формират компактна общност, чужда и противопаставяща се на слабата европейска идентичност.
Разширяването на Европейския съюз до границите на Русия ще създаде икономически проблеми, но няма да усложни проблема с идентичността и солидарността. Швеция и Дания не са по-свързани емоционално с Европа от Полша и от Румъния. Би трябвало обаче да се намери поне кураж да се използва думата Европа и да се издига на знамената, за да бъдат предизвикани след това народните емоции, да се създат химни, общи ритуали, в състояние да запечатат ценността в умовете на хората. Една политическа общност се гради върху история, чувства и ценности.
Никога няма да има Европа, докато звучи само безстрастният глас на икономическия интерес. Капиталите се насочват натам, където има полза. Ако искаме да прогресираме, трябва да преоткрием нашите общи исторически корени и да се разграничим в културно отношение от Съединените щати и от азиатския свят. Без това емоционално и културно пренастройване, ще останем завинаги една безформена сбирщина, неспособна да взема единни политически решения. И еврото никога няма да спечели доверие. (БТА)
Франческо Алберони, в. Кориере дела сера
СЦЕНАРИИ
Голямо или малко разширяване, евентуално на вълни и кога точно? - това са размишления, които обслужват предимно партийно-политическата страна на въпроса. За евроатбантическата администрация в Брюксел умуванията в тази посока изглеждат безплодни, а въпросът дали ще има разширяване - нелеп. В ЕС и НАТО обаче работят по конфигурации и сценарии, различни от тези, които се лансират в публичното пространство, писа в. "Нойе Цюрхер цайтунг". Вестникът вади изводите си от проведената в края на миналата седмица в Битбург конференция, организирана от Германското атлантическо дружество и Атлантическата академия на провинция Райнланд-Пфалц.
Според много от изнесените доклади се предвиждат три възможности за разширяване на НАТО - северна комбинация (Литва, Латвия и Естония), южна комбинация (България, Румъния, Албания и Македония) и среден вариант - Словакия и Словения. Последната възможност беше отчетена и като най-вероятна и най-добра, тъй като тя би била дискретно допълнение на алианса и би окръглило територията му. Така би било избегнато директното противопоставяне с Русия, която не е съгласна с влизането на балтийските републики в алианса, а и не би нарушило баланса в сложната структура на организацията. На конференцията се чуха и гласове, че голямо разширяване на НАТО всъщност не е необходимо, тъй като военна закрила можела да бъде предоставяна и по линия на ЕС. #
Бойко Младенов идва в "Левски" за 60 000 DM
СОФИЯ. 19-годишният български национал Бойко Младенов е решил да играе в шампиона "Левски", стана ясно вчера. За целта сините трябва да платят на "Партизан" (Белград) трансферна сума в размер на 60 000 лева. Тя е била договорена между сръбския клуб и изпълнителния директор на българската баскетболна федерация Коста Илиев. "Решихме, че за Бойко е най-добре да играе в "Левски" заради участието на отбора в групита на турнира за купа "Корач". Освен това конкуренцията в този тим е голяма, а това ще му помогне да се развива" - заяви Николай Пеев, който откри Младенов за баскетбола. "Момчето иска да играе при нас и ние имаме неговото съгласие. Все пак го поискахме първи от другите, и то още през лятото. Договорът му с клуба е готов и в петък той трябва го подпише. Ще го картотекираме веднага във ФИБА, а във вътрешното първенство искам да дебютира срещу ЦСКА"- сподели треньорът на "Левски" Константин Папазов.
В същото време президентът на "Академик" (Сф) Владимир Боянов заяви, че от "Партизан" са дали обещание да продадат Бойко Младенов на студентския клуб.
България не е в колапс
Режисьорът Никола Корабов беше председател на журито на завършилия неотдавна кинофестивал "Златната роза" във Варна, което тази година не присъди голямата награда. Самият Никола Корабов има "Златна роза" през 1973 година за филма си "Иван Кондарев" (по романа на Емилиян Станев) и е получил още ред други престижни национални и международни награди за своите творби. Сред тях са "Вула", "Тютюн", "Свобода или смърт", "Юлия Вревска", "Орисия" и други. От десет години режисьорът работи по филмов проект за Сашо Сладура под заглавие "Avant de mourir" ("Преди да умра"), както се казва любимият шансон на музиканта, зверски убит в комунистическите лагери. Никола Корабов преподава в департамент за филмово изкуство към Варненския свободен университет.
- Г-н Корабов, журито под вашето председателство не връчи "Златна роза" на фестивала във Варна тази година. Как бихте обяснили формулировката си, че не желаете да прибавите още една изкуствена роза към вече раздадените изкуствени рози?
- Защо толкова странно прозвуча, че "Златната роза" не е присъдена? Журито не направи нищо друго, освен да възстанови критериите за българско кино. Без тях аз не желая да се възстановява и българското кино. Прочетох един списък от 12 великолепни, големи български филма, с много зрители, с куп международни награди, на които не са присъдени "Златни рози". Като "Козият рог" на Методи Андонов, "Крадецът на праскови" на Въло Радев, като един от най-значимите български филми - "Привързаният балон" на Бинка Желязкова, да не говорим за христоматийния "На малкия остров" на Рангел Вълчанов и ред други. Пред публиката пък в началото прочетох и един пасаж от книгата "Образи" на Бергман, която скоро ще излезе и на български. Там се казва: "Въпреки че изкуството е нещо свободно, безсрамно, дори и безотговорно, все пак то е един интензивен процес. Трескав. Струва ми се, че прилича на змийска кожа, пълна с мравки. Змията отдавна е мъртва и изядена, но кожата се свива и разширява, мърда, изпълнена с живот. " Аз добавих към ми сълта на Бергман - ако журито на този фестивал успее да установи допир с тази кожа, тръгне с нея и заедно с мравките потърси критериите, посоките на българското кино, то ще е едно добро жури.
- Каква картина се очерта за състоянието на киното ни от филмите, показани на фестивала във Варна?
- Това е много трудно да се каже на основата само на един фестивал. Но няколко филма се отделят, независимо какви награди са получили и как журито се е постарало да ги отбележи. На първо място това е филмът "Писмо до Америка" (б.р. - сценарист и режисьор Иглика Трифонова), на второ място (без да ги степенуваме) е "Стъклени топчета" (б.р. - сценарист и режисьор Иван Черкелов) и на трето място - "Дан Колов" (б.р. - сценарист и режисьор Михаил Гецов). Повтарям, че не ги степенувам, още повече че това са много различни филми.
- Наистина е така, но те имат едно общо нещо - и трите са авторски. А в много случаи напоследък точно авторските филми у нас като че ли се правят с известно пренебрежение към публиката. Или не сте съгласен?
- Някак си се наложи филмите да се делят на два вида - едни, правени за зрителя, и други, които наричаме авторски, експериментални и така нататък. Аз съм против такова разделение.
Голямото кино и големите майстори винаги са съчетавали високата естетика на кинематографичното изкуство със зрителския успех, но това е една много органична амалгама. Защото, ако кажем само авторски филм, изведнъж се разбира, че това е едва ли не елитарен филм, предназначен само за приятели. Нищо подобно. Авангардният, авторският, експерименталният филм е толкова необходим, колкото и зрителският. А в зрителския филм се кълнат (тук слагат и сапунените сериали) и твърдят, че киното е само една забава. Аз рязко се противопостявам на него да се гледа само като на забава. Киното е мисионерска, проповедническа медия, която винаги от самото си зараждане се занимава с острите проблеми било на своята нация и своя народ, било с острите, парливи проблеми на света. Обаче бих задал въпроса - кой български филм, съчетал двата подхода, съвършен филм, висш филм, хипотетичната "Златна роза", може да възвърне парите си? Това никога в България няма да стане. Нека такъв филм възвърне престижа на българското кино в Европа и света и това ще е достатъчно, великолепно обръщане към зрителя.
- Как според вас трябва да изглежда филмът, носител на хипотетичната "Златна роза" - естествено приемете този въпрос като шега, а не като рецепта?
- Според мен филмът, който би получил не само хипотетична "Златна роза", но и хипотетична "Златна палма" или "Златен лъв", би трябвало да съчетава дълбочината на киноизследването на един Бергман и широтата, играта на кино на един Фелини.
- Оптимист ли сте, че такъв филм може да се появи скоро при нас?
- Трябва да бъда песимист. Мисля си защо така се случи, че българският игрален филм изпадна в колапс през тези десет години? Много неща в административния модел за правене на българско кино трябва да се ремонтират и да се поправят. Да вземем само финансирането му - изведнаж някой казва - повече държавата няма да ви финансира. Но кой говори, че само държавата трябва да дава пари. Ние искаме да излезе Закон за киното, в който абсолютно правомерно, равностойно, по европейски начин киното да се финансира от постъпленията на масовата продукция на филмовата медия.
- Нека поговорим за вас самия. Какво стана с филмовия ви проект за известния музикант Сашо Сладура, зверски убит в комунистическите лагери?
- Вие ме натискате по болното място. Ние все говорим - трябва да прочетем страницата на миналото ни и историята. Защото аз мисля, че бъдещето се кове, когато се погледне към миналото.
Още повече че то е безкрайно нужно за демократичния процес у нас. Не може да бъде нормално десет години да тропам, да се моля и да доказвам колко е нужен филм за Сашо Сладура. И тук не става дума само за неговата памет, а за българското разделено, бих казал, самосъзнание в днешния ден. И то продължава да е такова именно защото ние не искаме да преживеем катарзиса на миналото. А той е в един такъв филм и в такъв герой, в такава забележителна личност.
Българската съпротива на Сашо Сладура чрез вица и анекдота, животът и играта му с тогавашната власт на ръба на бръснача в името на това да се каже истината са един световен принос. Как да излезе българското кино в една европейска съпоставка или конкуренция, ако то няма един силен герой, силен сюжет, една силна история. И тогава българското кино няма да стои далеч от тези процеси, които стават в чешката кинематография, в полската, та дори и в руската. Примерно в руското кино има филм за жестокото, варварско убийство на царското семейство. А ние нямаме, да кажем, филм за убийството на стоте наши народни представители и регенти, извършено за една нощ без законова основа.
- На какъв етап е вашият проект?
- Миналогодишната национална комсия за раздаване на субсидии към Националния филмов център при Министерството на културата имаше четири изисквания за поправки към проекта и реши, че в момента, когато те бъдат извършени, тя пак ще се събере веднага, за да ги разгледа. Дори декларира, че ще запази парите, които са нужни. Като казвам пари, това не значи целия бюджет на филма - става дума за 20% или 40%, или пък 60%, колкото комисията определи. Ние сме внесли преди два месеца проекта с поправките, но няма никакъв знак, че ще се събере същата комисия отново. Всичко се свежда до това, че тази година била нулева, нямало пари и ще се прави само конкурс за идеи. Добре, но тогава не се изпълнява решението на миналата комисия?! Освен това комисията отпусна за сценарните поправки 10 млн. лева стари пари, които върнахме, защото мисля, че нямам право да харча държавни средства, преди филмът фактически да е тръгнал.
- Вие говорите за миналото и необходимостта хората да научат истината за него. Но какъв според вас трябва да бъде балансът между миналото и настоящето в нашите филми - не като цифри, а като усещане и посока?
- Бих отговорил образно така - съвременността без катарзиса на миналото не би прозвучала като истинска съвременност. Миналото без перспективата на днешния ден и на бъдещето би изглеждало овехтяло, самоцелно и нафталинно. Виждате, че има една взаимовръзка и ако има такъв филм, или цяла поредца от филми, които в себе си съчетават в една органична спойка едното и другото, българският зрител, българското национално съзнание, българското демократично мислене, само биха спечелили. Особено в тази рубиконна битка, която ни чака догодина.
- Вие имате предвид предстоящите следващата година избори. С кого ще се води битката според вас?
- Аз винаги се ограничавам в изказванията си в областта на киното, тъй като един човек в нещо трябва да бъде вещ и за него да говори. Така че много рядко се изказвам по политически въпроси, което не значи, че нямам политически страсти и пристрастия. Но просто политиката не е моя област. Но мога да кажа едно впечатление - тази битка изкуствено се нажежава, за да излезе, че България едва ли не се намира в колапс или в пропаст. Това не е вярно. Дори за тези десет години да беше извоювано само правото на свобода на словото, на изказ, на абсолютно разкрепоставяне на личността, България пак няма да бъде в колапс. И тя не е в колапс - всичко това се нагнетява умишлено. Струва ми се, че има някакъв невидим шести отдел на ДС, какъвто ние, хората на изкуството от миналите години, много добре помним и знаем. Неговата намеса и тогава беше косвена, не беше пряка, и сега е пак анонимна. Може да има икономически трудности, може да има хиляди претенции към културната политика на сегашната власт - и аз ги имам. Но никога те няма да ме накарат да я отричам.
- Вие сте преподавател, имате контакт с младите. Какво мислите за тях?
- Вярата ми в младите е много голяма. Работата с тях е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човек от моето поколение. На този фестивал имаше награда за студентски филм, извоювана и с мой принос, а техните филми доказаха, че младите са сложили ръката си върху пулса на времето. Разбира се, част от творбите им са пълни с болка и горест - вие знаете какво е положението особено с местата, в които живеят хора, ненапълно дееспособни и пригодни за пълноценен живот. Но и този интерес на младите е на основата на едно хуманистично отреагиране на обществените настроения и проблеми.
- Имат ли младите илюзии?
- Имат, кой млад човек няма! Аз бих казал даже, че е хубаво младият човек да има илюзии.
Въпросът е те да не продължават за цял живот. Ще дойде време и тези илюзии не толкова ще се разбият, колкото ще се подплатят с истински постижения. Но те сега вярват, че българското кино ще възкръсне като птица Феникс и ще има място в него и за тях. Дори то да не се възкреси в тези размери, в които те се надяват, то тяхното място в медийното пространство, в кабелните, държавните и частните телевизии ще бъде осигурено.
- А какви са вашите илюзии?
- Искам да направя още един филм. Много странно е, когато един човек каже, че иска да завърши само още един филм. Моите илюзии са, че ще направя "Avant de mourir" за Сашо Сладура и нека това бъде моята лебедова песен. Аз имам други песни, които ще изпея заедно със своите ученици.
Български летопис
1 ноември - Ден на народните будители. За първи път празникът е честван през 1909 в Пловдив. През 1922 правителството на Стамболийски определя със закон деня на Св. Иван Рилски за Ден на народните будители. Комунистите забраняват честването му през 1945. Възобновен е по инициатива на "Мати Болгария" през 1990.
1 ноември 1850 - родена в Кишинев Анастасия Головина, първата българка, завършила медицина в Париж. Специализирала е психиатрия. Развива голяма обществена, научна и публицистична дейност. Авторка на над 100 научни публикации. Умира на 5 март 1933.
1 ноември 1869 - роден в с. Раднево, Старозагорско, Димитър Драгиев, един от основателите на БЗНС. Има идейни различия със Стамболийски и отказва да влезе в неговия кабинет. Умира на 24 март 1943.
1 ноември 1873 - роден в Русе Божан Ангелов, литературен историк и фолклорист. Бил е учител в Свищов, Русе, Видин, София, директор на Народния театър, директор на Народната библиотека. Автор е на история на българската литература в две части, на изследвания за баладата, епоса, народната лирика.
1 ноември 1880 - в Русе започва да излиза в. "Македонец", издаван от Никола Живков. Това е първият вестник след Освобождението, който се занимава специално със съдбата на българите в Македония.
1 ноември 1888 - роден във Варна Борис Георгиев, когото италианската критика определя като гениален художник. Ученик на Рьорих. Рисувал е портрети на Ганди, Айнщайн, Р. Тагор, Неру, както и на Теодор Траянов, Мара Белчева, Роза Попова, Чичо Стоян, Вл. Димитров-Майстора. Умира на 9 април 1962.
В България се пресичат престъпни интереси
Г-н Гюнтер Хаух е началник на криминалната полиция в Мюнхен и е на официална петдневна визита у ас със свои колеги от Баварските полицейски служби. Кариерата си г-н Хаух започва през 1962 г. като полицейски патрул. В периода 1970 - 1974 г. преминава през висша полицейска школа и заема офицерска длъжност. От 1981 г. става водещ офицер в полицията на Бавария, А през 1991 е назначен за началник на полицията на Бавария. Г-н Хаух е за втори път в страната. Първата визита беше през 1995 г. И тогава бяха постигнати конкретни договорености за съвместни полицейски акции.
- Г-н Хаух, каква е основната цел на второто ви посещение у нас?
- Трябваше да обсъдим отношенията между баварската и българската полиция по повод на всички сфери на криминалната престъпност, което стана както на мнистерско ниво, така и на ниво районни полицейски управления в Ловеч, Тетевен и Троян.
- Пиратското производство на компактдискове ли беше основната тема на разговорите?
- Да, но тя се оказа само част от проблемите на организираната престъпност. Друг основен проблем, който стана център на разговорите, стана трафикът на наркотици, нелегалният внос на крадени автомобили и каналите, по които стига у вас. През България минава един от най-важните канали за крадени автомобили, но само от определени марки. Страната ви е централна магистрала, през която минава трафикът на крадени коли, но трябва да знаете, че значително количество от тях остават и са поръчани от ваши сънародници. От началото на годината българската полиция е конфискувала 18 коли, собственост на баварски граждани.
- Но само една от тях е върната на собственика й. Това не е ли признак на недостатъчна координация между двете полиции?
- Според изследване на баварската полиция, когато колата е открита от вашите служби, информацията веднага се предава на застрахователните компании. Всичко зависи от застрахователите, които питат собственика на откраднатото МПС дали иска да му го върнат, или да му изплатят застрахователната стойност. Когато обаче колата не се върне, нямаме представа какво се случва с нея.
- Това обаче позволява извършване на застрахователни измами. Регистрирали ли сте случаи, при които ваши граждани едновременно продават автомобилите си и същевременно ги обявяват за откраднати, за да получат обезщетение?
- Да. За съжаление има такива случаи и ние сме ги залавяли.
- България дълги години имаше тъжната слава на един от най-големите производители на пиратски дигитални носители. Дали все още е така?
- Българските колеги ми обясниха че оперативната намеса на НСБОП е затворила тези производства преди известно време. Сега трафикът е обратен. Пиратските линии са изнесени в близки стрлани и продукцията контрабадно се внася у вас, откъдето тръгва по каналите. Така по-лесно се разбиват тези канали. НСБОП вече е наясно с техните механизми и се подготвят много сериозни берки за окончателното им ликвидиране.
- Дали не става въпрос за линията на една известна силова групировка, която действа от Черна гора?
- По-важно е по какъв начин подобни криминални престъпления са свързани с Бавария. За нас от пълвостепенна важност са трафикът на наркотици и хора с цел проституция. Те са не просто криминални деяния и мръсни пари, но и директно засягат здравето и живота на много хора.
- Как се борите с трафиците, които идват от нашия регион?
- От кодини има създаден борд от специалисти от различни страни, и се нарича югоизточна група към системата на полицията. В тази група се обменя информация и се събира в централата в Гелмания. Там е и информацията за начина на разпространение и предлагане на наркотиците. По този начин всяка една страна може по-прецизно да подготви граничната си полиция и да организира ефективна борба с наркотрафикантите и да спрат пътя на дрогата към Бавария. Т нар. балкатска линия е най-важният канал за пренос на херон в Западна Европа, а България заема в него централно място Страната ви е възлово място за стопиране на наркотиците, които основно идват от Турция през Капитан Андреево. До този момент там са хванати 1200 кг хероин. В баварската полиция сме убедени, че страната ви е транзитно място на пътя на няркотика. Българските наркотрафиканти са относително малък брой. Големите дилър, които минават през вашите граници използват тайници на камони и са основно турци и албанци и югославяни.
- Има ли заловени и съдени дилъри от български произход?
- Да, има. Не съм абсолютно сигурен в цифрата, но мисля, че за миналата година те са 30 души от България.
- А какъв е общо процентът на криминално проявените наши сънародници в Бавария и в какво са уличени?
- Броят им е относително малък. За миналата година, без проститутките, това са около 500 души, заловени за дребни кражби и незаконно влизане в страната. Основните проблеми у нас идват от младите турци, негри, югославяни и албанци. Те основно извършват макар и малкото тежки убийства и престъпления срещу личността и внасят хероина.
- Вайната в Косово не намали ли идващите от тамошните лаборатории наркотици?
- Не, нямаме такива наблюдения. Проблемът с албанците е много сериозен заради лесното изграждане на каналите. Те стават на базата на роднински връзки и се разпространяват от законно живеещи в Бавария албанци, а се произвеждат от техните роднини в Косово и Албания.
- Какво е впечатлението ви за ръста на престъпноста у нас между двете ви визити?
- Има сериозна разкриваемост на престъпленията, за което говори и статистиката. Трудно ми е обаче да правя сравнения, тъй като на фона на много по малкото престъпления у нас трудно може да се направи аналогия. Важното е, че българските ми колеги все по успешно се борят с престъпниците.
- При срещите ви в провинцията за какво се договорихте с нашите антимафиоти?
- Освен информация хората от Ловеч поискаха и техническа помощ. Трябват им автомобили, камери за следене на пътища и стадиони и компютърна техника. Количеството и стойността на техниката обаче все още не са конкретизирани, но ще бъде в рамките на договореностите през юли т.г. между нашите две министерства.
В Париж очакват Касянов
ПАРИЖ. На обща пресконференция с френския президент Жак Ширак руският президент Владимир Путин заяви, че целта е да се даде нов тласък на отношенията между двете страни и да се възстанови привилегирования им характер, докато френският му колега отбеляза, че приятелските отношения трябва да бъдат защитени от инциденти, визирайки охлаждането по линията Париж-Москва, настъпило в резултат на руската офанзива в Чечения.
Визитата на Путин е оценена от наблюдателите като успешна, в светлината на проявения интерес от страна на френските икономически среди, както и на демонстрираната от руската страна готовност за дълготрайно сътрудничество с доставки на петрол и газ срещу инвестиции в енергийната промишленост и транспорта.
Група френски индустриалци ще посетят Москва в периода 8-10 ноември, за да проучат бизнесклимата. През декември пък руският премиер Михаил Касянов ще посети Париж за разговори със своя колега Лионел Жоспен по широк кръг проблеми на сътрудничеството между двете страни в икономическата област, както и на ролята, която биха могли да имат за мира и стабилността в Близкия изток и в Югославия.
Варненският театър не разчита на умиление и снизхождение
В изкуството "провинциализъм" не е понятие за място. Под това определение се крие един особен род творби, заети да гъделичкат душевните нужди на чалга индивида. Или на тази немалка обществена група, която нарича изкуство например безконечните мексикански сериали, пресъздаващи собствения й оскъден душевен мир. В този смисъл и в театъра "провинциално" е категория за качество или по-скоро за липсата на качество. Нещо, което съвсем не зависи от това дали театралният продукт е софийски или направен извън пределите на столицата.
Гастролът на варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" на софийска сцена може да бъде учебен пример в това отношение. В три поредни вечери варненската трупа представи три различни свои спектакъла - "Котка върху нажежен ламаринен покрив" от Тенеси Уилямс в постановка на Красимир Спасов, "Игра на любов и случайност" по Пиер дьо Мариво с автор Галин Стоев и музикално-драматичният спектакъл "Хероините", замислен и режисиран от Стоян Алексиев. Очебийно е, че трите постановки предполагат съвсем различен тип прочит, актьорско присъствие и публика.
Що се отнася до вече христоматийната пиеса на Тенеси Уилямс, то във варианта на варненци тя не показа нищо ново. Присъствието на режисурата на Красимир Спасов е почти незабележимо. За сметка на костюмите например, които на моменти превръщат постановката в демодирано ревю а ла модна къща "Лада". Самият текст е достатъчно силен, а и актьорите твърде опитни, за да има някакъв спектакъл и без режисьорско око. Но по родните сцени подобни варианти на "Котката" сме гледали твърде много. Най-пресният все още е в оборот на сцената на театър "Българска армия" също с толкова призрачното режисьорско присъствие на Николай Ламбрев. "Провинциалното", за което стана дума в началото, е характерно и за двете постановки и се съдържа в преекспонирания до комичност драматизъм, актьорското пренатягане на места и цялостната "домашност", която трябва да лъха от сцената.
В орбитата на "провинциализма" кръжи и замисленият като революционен спектакъл "Хероините". Не е нужно да си врял и кипял в театралния и филмов казан, та да видиш аналогиите с шедьоври от световен мащаб като "Стената" на Пинк Флойд например. Идеята за обществото мелачка, хората бурмички, измисленото бягство в света на дрогата и т.н. е актуална и в това да заимстваш или дриблираш върху творческите опити на другите няма нищо престъпно. Лошото е, когато нямаш нищо друго за казване. Да, знаем, че човекът е сам, че често сме опитни мишки в ръцете на някой или нещо, че добрият край е лоша лъжа. Е, и? "Хероините" претендира да ангажира много определен слой зрители - тийнейджърите. Но и за тях случката е прекалено нагласена, дидактиката доста яка, а режисурата маниерна, щом на места реагираха с невярващото "Еееее! " точно като на екшън-сцената, в която Джеймс Бонд караше БМВ чрез мобифона си в едно от киноизданията за агент 007. Както приляга на мюзикъл, в "Хероините" има и танц и музика. Само че аз не си спомням нито един мотив от партитурата на Стефан Вълдобрев. А що се отнася до танците, поставени от Мария Градечлиева, имах чувството, че те повече притесняват актьорите, отколкото да им помагат. Още повече че специално за тях на сцената излизат и три професионални балерини, като че наети да ни показват как всъщност е трябвало да изглежда конкретният танц. Внушителният актьорски състав играе от все сърце и с всички сили и респектът към този неблагодарен труд е единственото, което задържа зрителя в салона.
Съвсем друго творческо пространство обитава Галин Стоев с постановката си "Игра на любов и случайност". Той е автор и на сценичния вариант, музикалното оформление и движенческата партитура. Освен на Пиер дьо Мариво в спектакъла присъстват текстове на Шекспир, Андерсен, Макс Фриш, Джеймс Джойс, Марио Пузо. Тази на пръв поглед невъзможна компилация заживява свой собствен, много забавен живот извън определения като време, пространство, идея, послание. Представлението наистина е една игра, в която текстът се изразява в образ, образът в движение, движението в асоциация и така в един безспирен кръговрат на въображението. Актьорите Михаил Мутафов, Милена Кънева, Стоян Радев, Симеон Лютаков, Веселина Михалкова и Стефан Денолюбов се представиха в различни роли и в другите два спектакъла на варненския гастрол. В "Игра на любов и случайност" обаче всички те показват една съвсем друга страна от таланта си, освободена от условностите на станиславската школа и авангардизма на всяка цена. Екипът работи с видимо удоволствие, което прави представлението диалогично. Самият Галин демонстрира тук в много по-голяма степен предимно чувството си за хумор и мисленето си в образи, от което спектакълът само печели.
Софийското представяне на драматичния театър във Варна беше акцент в театралния живот през миналата седмица. Той беше лишен от обичайното умиление, което лъха от подобни гастроли. Или пък снизходителния поглед на критика и столична артистична колегия, които по презумпция считат, че "в провинцията" времето в изкуството тече с други измерения. Продукцията на варненския театър се оказа измерима с тази на София и в провалите, и в успехите. А що се отнася до варненските артисти, една голяма част от столичните им колеги имат доста какво да научат от тях .
Верижна реДакция
Въпреки че днес е празник на българската духовност, заглавията в навечерието му в печата си остават само духовити. Като вчера. "Костов е самотник като Жан", сезира народа Нешка Робева от страниците на "24 часа". Ето на това ние му казваме еволюция на познанието. От топките, обръчите и бухалките Робева нагазва в нелеката материя на психоанализата: "Аз съм във вечна опозиция преди всичко със себе си. И ако не е така, ще се превърна в част от вегетиращите. (Тук и четенето на д-р Фройд няма да помогне.) Плаши ме застоят, липсата на движение, развитие... Колкото до сегашното ръководство на БСП - то не се различава много от това на по-голямата част от членската маса. " Прочетете втори път тази мисъл и ще разберете колко е загубила гимнастиката и как не е спечелила политиката от интелектуалното присъствие на треньорката.
"С рапкупон ще бъде отбелязан във Варна Денят на народните будители (...) на сцената ще излязат нашумелите групи "Гумени глави" и "052" (...) Водеща на програмата ще бъде тъмнокожа хубавица... ". Това съобщава с придихание "Монитор". Хубав край, хубави хора... Бившият комсомолски секретар на СУ "Св. Климент Охридски" Любен Дилов-син прави доста забавна и проникновена дисекция на понятието комунист. "Когато през последните 10 години различни хора се провикваха, изскачайки на политическата арена, аз не съм комунист, те така и не казаха какво точно са! Днес пък - поради изминалите години - не може да се разбере и какво не са, ако единствено припяват с Кирил Маричков "Аз не съм комунист... Аз съм просто човек" (...) рискуваме след години - поради незнание, прекалено митологизиране или просто от смяна на поколенията - от "просто човек" алтернативата да се превърне в "прост човек". За подобна апология Дилов-син може да получи преходното червено знаме и наградата "Вълко Червенков" III степен. Засега обаче се задоволява с приличен седмичен хонорар. Макар че сам прогнозира: "Нямат никаква сила да спрат ченгетата в редиците си. " Става дума за социалистите.
Визовата бариера пред България ще се вдигне до февруари 2001
На петдневно посещение в България бе Михаел Щюбген, депутат от Християндемократическия съюз (ХДС) в германския Бундестаг, заместник-председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз и председател на групата за приятелство между Германия и България. Г-н Щюбген е инициатор на гласуването в Бундестага за изваждане на България от черния визов списък. У нас той проведе серия политически разговори във външно министерство и в парламента и се срещна с досегашния национален координатор на Пакта за стабилност Никола Карадимов. Депутатът Щюбген е бил три пъти в България и твърди, че много от проектите за реформа, които при първото му посещение през 1998 е видял на хартия, вече са реализирани.
- Г-н Щюбген, сегашното ви посещение беше доста продължително. Как оценявате резултатите?
- На първо място опознах по-добре страната ви и затвърдих познанствата от предишните си визити. Видях освен това колко е важно за България и нейните граждани решаването на визовия въпрос и се почувствах още по-силно ангажиран да работя в тази насока. Използвах случая да споделя с българските политици увереността си, че на срещата на държавите от Европейския съюз в Ница през декември ще бъде взето правилно решение за реформата в Евросъюза. Това решение трябва да улесни приемането на страните кандидатки и да създаде условия за пълното им и бързо интегриране в общността. Стана дума и за очаквания през ноември доклад за напредъка на България в покриването на изискванията за членство в ЕС. С българските ми събеседници бяхме единодушни, че докладът много ясно ще документира положителното развитие на страната ви, а там, където отчете известни недостатъци, ще посочи и начините за преодоляването им.
- Стана ли дума за мястото на България в контекста на промените в Югославия?
- Да, разбира се. Моето дълбоко убеждение е, че когато една държава провежда правилна политика, ефектите от нея се разпростират върху целия регион. България и в бъдеще ще остане важен партньор на Германия на Балканите. Вашата инициатива за общи срещи на балканските държави беше правилна от гледна точка на запазването на ключовата ви роля на полуострова. Препоръчвам на българските политици и в бъдеще да поддържат този подход.
- Какво място ще заеме Югославия в германската балканска политика?
- Този въпрос засега остава открит. Югославия отбеляза развитие, което е принципно позитивно и ще бъде подкрепяно от нас. При срещите си във вашия парламент чух много сполучливо сравнение: Югославия в момента се намира приблизително там, където беше бившата ГДР преди 10 години. Първата голяма крачка е направена, но истинските проблеми тепърва предстоят.
- По време на престоя си в София се срещнахте с Митко Василев, ръководител на представителството на германската икономика в България. Кои насоки на сътрудничество обсъдихте?
- Констатирахме, че потенциалът на представителството е много голям. Той дори подлежи на развитие с оглед на силния инвестиционен интерес на германските предприемачи към вашата страна. Намирам, че в Германия би могла да постъпва повече информация за България, и по-специално, че в нашите медии има какво да се добави не само за актуалния икономически облик на страната ви, но и за нейния образ като кандидатка за членство в Европейския съюз.
- При среща с наши депутати заявихте, че България е направила всичко необходимо, за да излезе от черния визов списък. Обезпокоителна е обаче тенденцията страната ни да се разглежда в пакет с Румъния при свалянето на шенгенската бариера. Няма ли опасност този подход да се запази и при вземането на решение за членство на България в Евросъюза?
- При разглеждането на визовия въпрос в Съвета на правосъдните министри и министрите на вътрешните работи на ЕС се изказа мнение, че на Румъния трябва да бъде предоставена възможност да излезе от шенгенския списък. В Брюксел обаче се отбелязва, че страната има съществен дефицит при покриването на изискванията в тази насока. България няма този дефицит. Както знаете, беше взето решение и двете държави да излязат от черния списък, но визите да останат. Надявам се, че до края на годината ще бъде потвърдено изпълнението на изискванията от ваша страна и ще се уреди визите за българи да отпаднат. Румъния по всяка вероятност ще остане под наблюдение, докато напълно покрие изискванията на Европейския съюз.
- Вашата прогноза за срока, в който визите за българи ще отпаднат?
- Най-късно до февруари 2001 г. Разбира се, трябва да имате предвид, че това решение зависи от всичките 15 държави - членки на Европейския съюз.
- В началото на лятото от Брюксел дойде информация, че има идея за обособяване на страните - кандидатки за членство в ЕС, в групи на принципа 10+2. Двете последни били България и Румъния. Ще коментирате ли това?
- И сега страните кандидатки са разделени на две групи - Хелзинкска и Люксембургска, според момента на започване на преговорите за присъединяване. По-нататък в процеса на преговори е възможно да се появят различия в напредъка на страните кандидатки. Не е изключено някоя от страните от Люксембург да се изравни със страните от Хелзинки, но е възможно и да изостане. Обратното също може да се случи. В Брюксел обаче напредъкът в подготовката за членство ще бъде оценяван индивидуално, а не по групи.
- Досега Германия беше най-силният поддръжник на разширяването на ЕС. При положение че напоследък пълното единодушие по този въпрос започна да убягва на германските политици, можем ли да разчитаме, че Берлин ще запази интензитета на подкрепата си?
- Политическото ми убеждение е, че трябва да го запази. Наистина има различия относно разширяването между правителството и опозицията в Берлин, но представителите ни в Брюксел са единодушни, че приемането на нови членове е в интерес на Германия. Това означава както стабилност на демокрацията на континента, така и разширяване и стабилизиране на икономиката и пазара.
- Вие сте богослов по образование и преди да станете депутат, сте били свещеник в Саксония. Какво ви накара да влезете в политиката?
- Взех това решение след обединението на Германия през 1990, когато трябваше много усилено да се работи за интегрирането на бившата ГДР. Сега съм дълбоко убеден, че всички страни от Източна Европа трябва да получат шанса, който имахме ние. Колкото до църквата - не смятам да се връщам там.
Два без петнайсет на сянка
Някогашната Отоманска империя, която по пространство значително превъзхождала днешния Европейски съюз, не била много придирчива към визовите формалности. Граничните чиновници, доколкото ги имало, по правило не били четящи. На такъв един, ако сполучиш да го разбудиш на работното му място, било достатъчно да му подадеш хартийка от кадията, в която пише, че дължиш четири овце на комшията, за да преминеш оттатък. В такива случаи онзи придобивал строг израз, вторачвал се в обърнатото обратно писмо, пропъшквал едно "хм" и споделял, че не е получавал заплата трета година вече, ето и за тютюн няма... А тия две волски каруци зад тебе твои ли са?
- Слава на Аллаха, мои са - отвръщал находчивият българин, както го били поучили. - Ама то какво ли има в тях, ефендим, натоварил съм семселето, да видим Божи гроб.
- Така, така - поглаждал брада граничният. - А ти хем Аллаха хвалиш, хем на Божи гроб ще ходиш... Тук нашият човек обикновено се закашлял, па бръквал в пояса си, изваждал две пари и подавал ги на оногова с въздихание: "Хайде, да си вземеш по-харен тютюн, та и ти рахат да видиш."
С това формалностите приключвали. След месец-два "Цариградский вестник" на Богорова и "Гайда" на Славейкова-старши излизали най-отпред на страницата си с разобличителна дописка за туй, че "Золумлукът по границите ни не познава свършек"; проправителственият "Турцiя" на Генович на свой ред указвал, че българинът "живей по-человечески от ингилизина и френеца". Прочее по-сетне същото писал и Захарий в животописа си за Ботьова... Така било!
А днеска за днеска как е?
Днеска и с един ТИР тютюн не можеш да влезеш в Шенген по официалните процедури. Или можеш, ако униформеният там е човек на Чорни. Ама той не е. - Я вие там, палачът на невинни добичета, отбийте ги вдясно тия две волски каруци - казва официално служителят.
- Абе, аз за малко само - опитва някаква неясна стратегия нашият човек. - Да го видя тоя ваш Шенген... - Аха. Това е друга работа, сбъркали сте държавата, тук сме Конфедерация Швейцария. Ще им се на тези скапаняци да ни вкарат в техния тъп Шенген, ама ще има да чакат.
- Как? Хем сте Швейцария, хем не сте в Шенген!
- Естествено, че не, да не сме идиоти. Те там първо да си оправят паричните средства, пък после да отправят покани към уредените държави. Кой ще се главоболи с някакви италианци, дето държат четири-пет нули в повечето по банкнотите си, та вече компютърът не може да се оправи.
- Чакайте. А вие собствено как се издържате, като не сте в Европейската общност... - Та нали тъкмо затова смогваме да се издържаме. Продаваме гвардейци на Ватикана, ролекси на средната класа в Европа... - Ролекси за средняците!
- Ами да, за баровците предлагаме по-изискана стока. Ваш един човек, Данчо, си взе сахат за 30 000 наши пари. Рецепти за шоколад продаваме... Апропо, ваш човек беше поел ролята на главен кретен в една реклама за някакъв шоколад "Своге", нали? Цял свят знае, че има един шоколад - швейцарски. Така... А сега, моля, оттук вляво и все на юг, към Италия. Класически Шенген.
- Ясно. А вие какво сте? Италианците могат да играят футбол и да ти изпеят Фигаро и Каварадоси: вие какво можете? Да измисляте щурави саги за някакъв горски тип Вилхелм Тел, дето изобщо не е съществувал. Улучил ябълката, хайде холан... Пък и с тия крави света проглушихте!
- Моите крави, господинчо, живеят в общежитие с климатик и всеки момент могат да бъдат изведени за ревю! - кипва окончателно алпиецът.
- Ти кравата си ще изкараш на ревю, ама годеницата си не можеш изкара! - изревава и нашият човек. - Те вашите моми и от моите волове по-износен вид имат, къде ще им покажеш ти швейцарка като Нелина, като Соня Васи и Глория... - Ти си оправи смехориите с имената на футболните си отбори - захилва се с ехидство другият, - па тогази напирай за Шенген! Отбор "Антибиотик", а? Футболен! Пък тия антибиотици, дето вършат работа, от нас ги взимате. Отбор "Академик", хи-хи-хииии!... То все едно ние да извадим на игрището някакъв "ФК Жан-Жак Русо"! Ами националните ви херои? И те патрони на кривокраки футболисти! Ти някъде из Шенген да си чул за футболни клубове "Гарибалди" и "Версенжеторикс"? Хайде, на добър ти час: оттук наляво и все на юг. Като чуя за тоя Шенген, и кошмари сънувам... Днешните будители*
Защо ли, когато чуем "народни будители", пред вътрешния ни взор застават образи все от отминали времена: Кирил и Методий, техните следовници, Паисий, Софроний, Миткалото, Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Вазов... Сякаш пробуждането ни е станало някъде в историята и веднъж събудени, сме помъдрели за вечни времена и никакви заблуди не ни грозят, а мъдростта ни ще бъде вечна и всеобхватна. Сякаш отговор на всички въпроси може да ни даде само разказът за това, което сме били, а това, което сме днес, е просто ясно и няма нужда да се удря камбаната за делнични и очебийни неща от настоящето. Сякаш очите, ушите и душите ни не търсят нови истини, нови обяснения, нови уроци.
Сега, в Деня на народните будители, аз призовавам да помислим, да си спомним, да благодарим на нашите съвременни будители, които след половинвековна амнезия забиха камбаната, провъзгласяваща истини, които смътно сме долавяли или въобще не сме предполагали, но в момента, в който те ни се разкриха, ни промениха толкова, колкото предците ни са се променяли след прочитането на Паисиевата история.
Първият будител, когото аз сама открих без учебници и наставници, бе Георги Марков. След като десетки пъти се мъчех да доловя заглушаваните му "Задочни репортажи", през 1982 година, минавайки за първи път желязната завеса, ги видях цели-целенички, отпечатани в книга. Прекарах три дни в Грац и вместо да разглеждам първия "западен" град, в който попаднах през живота си, аз прекарах цялото време в дома на приятелите ни, за да изчета всичко до последния ред, тъй като не можех да взема книгата със себе си в България. Бях зашеметена много повече, отколкото ме зашемети пътуването ми през Австрия и Италия - първите свободни страни, които виждах в живота си.
По време на "възродителния процес" веднъж чух по Радио "Свободна Европа" есето на Блага Димитрова "Имената". То също проехтя като оръдеен изстрел в стенещата ми от възмущение душа и ме развълнува много повече от всички уроци за борбите на българите за църковна независимост през миналия век, защото един преодолян проблем е много по-маловажен от един настоящ.
Завинаги ще остане в съзнанието ми и последната реч, която произнесе в парламента Филип Димитров като министър-председател, в която като библейски пророк той предсказа какво очаква България през следващите години. И то се сбъдна до най-малка подробност.
Димитър Коруджиев, който пък за първи път постави пред настръхналото общество моралните и естетическите изисквания на една цивилизация, за мен също бе будител. Будител с всеки свой коментар е Иво Инджев. Будител с всяко свое предаване е Явор Дачков. Будител с всеки брой на вестник АНТИ е Васил Станилов. Не споменавам всички, защото са много. Будители, които ни върнаха съзнанието след 45-годишна забрава, в която бяхме обречени да живеем, докато умрем.
Нека, чествайки народните будители, не свеждаме глави само пред "канонизираните". Край нас живеят хора, които ходят, дишат и бият камбаните, хора, посветили се на високата цел да събудят задрямалите добродетели, притъпените емоции, духовното и вечното в човека, деградирал до ценностите на храната, битовата техника, лъскавите коли и попфолка.
Мразя и обичам своя народ. Мразя го, когато заспива, обичам го, защото се буди, защото ражда будители. Коря го, че няма Ден на влюбените, нито Ден на благодарността, но му се прекланям, че единствен в света има празник на писмеността и празник на народните будители.
Добрич с най-бърз Интернет догодина
ДОБРИЧ. Добрич ще е първият град в страната, който ще се сдобие с нов интегриран сървър на Интернет. Той ще даде възможност за три пъти по-бърз обмен на информация, съобщи министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински при посещението си в града вчера. През 2001 г. БТК ще инвестира в областта 6 млн. лв. Само за цифровата централа, която предстои да се въведе до края на март догодина, са предвидени 2 млн. лв. До средата на ноември ще е изяснена собствеността на пристанище Балчик и на кея в Каварна, към която вече имало интерес от страна на потенциални концесионери.
Доган надви Генджев на религиозния тепих
На състоялата се през уикенда Национална мюсюлманска конференция нямаше изненади за наблюдателите на ставащото в средите на мюсюлманската общност. Всъщност името на новия главен мюфтия се знаеше седмица преди избора му. Няколко дни преди форума бившият член на Висшия мюсюлмански съвет Мюмюн Хабил обяви в Кърджали, че в началото на миналата седмица Централното оперативно бюро на ДПС е номинирало за първия пост Селим Мюмюн. Партията на Доган дирижира години наред избора на висши духовници, аз също бях посочен от ДПС, разкри механизмите на "свободния" вот на мюсюлманските форуми Хабил. Изборът на ексглавния мюфтия Мустафа Алиш за председател на мюсюлманския съвет подсказва за наличие на предварителни договорености между вярващите от турски произход и българомохамеданите. Това вероятно е било сторено, за да няма разделение сред редиците на кланящите се на Аллах. Недим Генджев е бил елиминиран от пазарлъците, ако се съди по действията на привържениците му преди началото на конференцията в НДК.
Работата на форума приключи за рекордно кратък срок, за да не се възпламенят отново предшестващите го страсти и скандали. В дъното на повечето от тях стояха вакъфските имоти. Там, където има много имоти, има и проблеми в джамийските настоятелства, каза още през август Мустафа Алиш. Една от най-важните поправки в приетия устав засяга именно управлението на тези имоти. Председателите на джамийски настоятелства, които имат големи приходи от вакъфска собственост, ще бъдат назначавани, а не избирани както досега. По този начин Главното мюфтийство ще поеме контрола върху имотите. Поправката обаче е нож с две остриета. Плюсовете са, че по този начин могат да спрат боричканията по места, провокирани от лични финансови интереси и злоупотреби. Централизацията крие и рискове от нови злоупотреби. Пример в това отношение е продажбата на собственост от времето, когато Генджев ръководеше духовните дела. През лятото генджевисти обвиниха Мустафа Алиш във връзки с фундаменталистки организации. Той отговори, че Генджев вдига пушилка, за да прикрие далавери с вакъфски имоти, и настоя, че е време да му се потърси отговорност за спазареното под масата. В разменените нападки между представителите на отделните мюсюлмански лагери се споменаваха тлъсти суми от наеми, от дарения от чужбина.
Това обяснява и рано започналата (още през лятото) битка за двата важни поста - главен мюфтия и председател на Висшия мюсюлмански съвет. На много места из страната изборът на делегати бе съпроводен от скандали, от оспорване легитимността на излъчените представители, от обвинения за фалшификации и манипулации. ДПС бе нападнато, че се меси в религиозните дела, за да си осигури тила за предстоящите парламентарни избори. ДПС депутат направи опит да вкара и държавата в кавгите, предупреждавайки, че има опасност от проваляне на форума и разцепление. "Външната намеса" можеше да потрябва на движението в случай, че номинираният от политиците кандидат не спечели доверието на делегатите. Случилото се на конференцията опроверга изразените от ДПС депутат съмнения, че Дирекцията по вероизповедания има някаква "заслуга" за неразбориите при избора на делегати. ДПС, която е най-голямата от т.нар. етнически партии у нас, успя да наложи своя избраник на важния пост.
Впрочем фактът, че за пръв път от 10 години насам мюсюлманските духовници изкарват тригодишен пълен мандат, е достатъчно доказателство за липса на намеса от страна на държавни органи в религиозните дела. Разделението сред мюсюлманите от периода 1993-1997 г. бе преодоляно. Разприте и апетитите за повече влияние в духовната общност не са чак в такива сериозни размери, за да очертаят опасна разделителна линия. С поемането на контрола върху имотите ще се сложи постепенно край на влиянието на Генджев в отделни райони. Негови привърженици едва ли ще бъдат допуснати и до Висшия мюсюлмански съвет. Форумът реши областите, в които има над 150 джамийски настоятелства, вече да имат по двама представители в съвета. Те ще бъдат избрани на районни конференции до три месеца. Прогнозите сочат, че и при този избор Доган ще надвие Генджев.
В битката към постовете на върха паднаха и "жертви". Ексдепутатът от ДПС Хюсеин Карамолла се прости с председателския пост на мюсюлманския съвет. Бившият главен мюфтия Фикри Хасан не успя да се пребори за нов мандат, макар ден преди форума в София да спечели делото срещу България в Страсбург.
Европейските посоки за граждански форум "Българка"
Членовете на Националния граждански форум "Българка" работят за сближаване с европейските стандарти като начин на мислене и действие, заложени в наименованието, устава и целите му.
Основна мисия на организацията е да провежда дискусии по актуални проблеми. Затлачено от многобройни съобщения и сензации, обществото невинаги открива ползата от такива дискусии, а тя е простичка - в диалога се формулират целите, правят се възможни планове за действие.
Професор Георги Фотев в дискусията "България и науката" каза: "...Необходимо е гражданското общество, политическият елит и експерти да се ангажират съвместно в поставяне на истинските проблеми, които нерядко са невидими под повърхността на всекидневния живот, да си изяснят какви са възможните бъдещи развития в зависимост от избора на една, втора, трета и т.н. ориентация, кое е желаното бъдеще и кое бъдеще е достижимо."
Форум "Българка" показа, че ефективно реализира ролята си на гражданска структура. Проведени са 15 дискусии с теми - "Националните приоритети на България", "Младите в науката", "Социалната взаимопомощ - белег на гражданското общество", "Правният нихилизъм - пречка за развитието на гражданското общество" и т.н. На III национална конференция на НГФ "Българка" повече от 300 участнички разискваха въпроса "Защо България иска да бъде член на Европейския съюз и НАТО? " с участието на министър-председателя Иван Костов, членове на правителството, депутати, кметове, социолози, неправителствени организации и 222 жени от форума от цялата страна. Г-н Йозеф Грубер от името на немската християндемократическа фондация "Конрад Аденауер", съорганизатор на конференцията, каза: "Дами и господа, днешният ден е изпълнен с много интересни изказвания, с много интересна информация, независимо дали ораторите бяха депутати, министри или гости от залата. И трябва да кажа, че конференцията премина на равнище, което би било чест и гордост и за нас в Германия."
50-те клуба в страната приобщават все повече хора от градове и села с различни професии, от различни социални групи и с много идеи за работа.
Европейски маниер на работа личи в изпълнението на проекти. Да формулираш проблеми, да ги дефинираш в проект и да го изпълниш, е резултат, който обществото ни търси във всички сфери. НГФ "Българка" работи по различни проекти - екологични, културни, здравни, за активизиране на участието в местното самоуправление, за групи в неравностойно социално положение. Наскоро беше финансиран микропроект от ФАР ЛИЕН на клуба НГФ "Българка" в град Омуртаг под наслов "С билки се лекува и безработица", осигуряващ доход с отглеждане на лечебни растения.
Партньорството е основен принцип в гражданската мисия на НГФ "Българка". Работим с около 40 неправителствени организации и институции. Примерите за такова сътрудничество са много. Форумът ни се включи като съорганизатор на симпозиум и дискусия на тема "Декада на костните и ставни заболявания 2000-2010 г.", заедно с 12 национални научни дружества, специализирани медицински и неправителствени организации и др. Събитието бе дни след официалното откриване на декадата в Женева, подкрепена от ООН и Световната здравна организация.
Международните контакти на НГФ "Българка" стават все повече. Разширяват се връзките с организации от Балканите и Европа - не протоколно, а реално. През септември т.г. в София представителки на форума и 36 дами от Британската секция на Европейския съюз на жените проведоха разговор за готовността на страната ни за присъединяване към ЕС. На 21 ноември - Деня на християнското семейство, гости на форума ще бъдат представителки на македонската женска организация "Благовещение".
Европийци
След половин век съветски колониализъм и принадлежност към антизападния соцлагер европейското бъдеще на България беше, меко казано, под заплаха. Европейският ни хоризонт просветля едва при сегашното управление въпреки съпротивата на червените, които отказаха да ратифицират знаковата за европейските цанности Рамкова конвенция за малцинствата, бойкотираха парламентарния мандат на кабинета за преговори с Европа по Козлодуй и заеха яростна антиевропейска позиция за Косово. Същите екзекутори на европейското бъдеще сега обвиняват опонентите си, че заплашвали... европейското ни бъдеще. То бива махмурлук, ама чак толкова... Един убит и двама тежко ранени при катастрофа
ПЛЕВЕН. 28-годишният Тихомир Т. загина на място при челен удар между реното, което управлявал, и "Фолксваген голф" на главен път София - Русе при разклона за град Славяново, съобщи РДВР - Плевен. С опасност за живота във ВМИ болницата са настанени спътникът на загиналия Константин Н. (27) и Йозефина П. (53), която се возела в голфа. Според полицията пикапът "Рено" навлязъл в лентата за насрещно движение при висока скорост и отлична видимост на прав участък към 11 ч. в понеделник. Двете коли са смачкани до неузнаваемост. Шофьорът на голфа Георги Н. (28) се отървал с две счупени ребра и крак. Спътничката му Димитрина Н. (41) е с фрактура на крайниците. Георги и роднините му, които пътували с голфа, отивали да приберат новородения му син от ВМИ болницата.&numero;
Екатерина Михайлова стана и главен секретар
СОФИЯ. Екатерина Михайлова бе избрана за главен секретар на СДС на мястото на подалия оставка Христо Бисеров. Нейната кандидатура бе одобрена единодушно от Националния съвет на партията. Тя е изключителен авторитет в СДС, нея я познават всички, обичат я, на "ти" е с партията и в този момент ни трябваше точно такъв човек, коментира лидерът Иван Костов. Михайлова ще продължи да бъде начело на синята парламентарна група, но се оттегля от зампредседателския пост в партията, който няма да бъде попълнен. По време на дебатите бяха направени още 3 предложения - за Йордан Бакалов, Пламен Иванов и Иван Иванов, които обаче си направиха самоотвод. Росица Тоткова бе избрана за член на НИС на мястото на Йордан Цонев. Тя е лидер на СДС - Благоеврад, зам.-председател на синята група в НС и ще бъде натоварена с коалиционната политика.
Участниците в Националния съвет бяха единодушни в коментарите си относно избора. За мен Катя Михайлова е най-подходящата кандидатура, заяви Светослав Лучников. Това е консенсусна фигура, която познава структурите по места, смята Никола Николов. Катя е човек с опит и ще може да се справи с тази задача, бе мнението и на Евгений Бакърджиев. На заседанието присъства и посланикът ни в Полша Александър Йорданов. "Щом аз съм тук, ще направим най-добрия избор", скромно каза той. Според него с последните събития в СДС всичко си идва на мястото, след като дълго време картината била изкривена.
Екатерина МИХАЙЛОВА: Необходимо е отваряне на партията!
Ще работя основно с политиците в СДС, а не с апарата. Ще направя всичко възможно с помощта на моите колеги за преодоляване на проблемите на организацията там, където ги има, за спокойствие и ще положа усилия за мотивиране на организацията за спечелване на изборите. Знам, че е изключително тежка задачата, която ми се възлага, все пак не съм се занимавала досега с тази работа. Имала съм непрекъснато контакти със структурите, но това е едно ново предизвикателство, и то в малкото време до изборите, но смятам, че ще се справя. Не искам да се създава напрежение в нито една от структурите. Това не означава, че ще започне разчистване на сметки на едно или друго ниво. Напротив! Затова апелирам за спокойствие, смятам, че трябва да намерим верни решения за привличане на нови хора, които не са имали възможност да работят досега за партията. Необходимо е отваряне, а не капсулиране на СДС. Не е необходимо да получа отчет от Христо Бисеров, но още днес ще поискам такъв от служителите в централата, за да знам кой за какво отговаря и какво работи.
Росица ТОТКОВА: Ще заложа на диалогичността
- Г-жо Тоткова, имате ли добри контакти с другите политически сили, с които ще трябва да общувате като отговаряща за коалиционната политика?
- Да, до известна степен, защото като областен лидер в Благоевград съм водила преговори и съм сключвала коалиционни споразумения. Това ще ми е от полеза, но в тази нова функция, която поемам, ще разчитам на всички колеги.
- С какво лично смятате да допринесете за по-успешната коалиционна политика?
- С диалогичност най-вече, с чести контакти и с търсене на допирните точки.
- Продължавате ли да държите на становището си, че следващата конференция трябва да е отчетно-изборна?
- Да. Това е моето лично мнение.
- Преди изборите ли?
- Това ще го реши Националният съвет.
- Смятате ли, че взаимодействие с ДПС е вече изключено?
- Аз познавам много добре избирателите на ДПС и съм убедена, че те не споделят позициите на своето ръководство. Защото проблемите им са като на всички хора, а не партийни.
Екатерина Михайлова ще заздрави моста между електората и властта
Екатерина Михайлова е родена на 24 октомври 1956 в Пазарджик. Завършила е право, преди да влезе в политиката, била адвокат. Признава, че ако се върне назад, би избрала да е съдия. Може би заради необходимостта от висок професионализъм и отговорност на тази професия. Депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото народно събрание. Като най-тежък момент в политиката смята времето на войната в Югославия. За свой успех споменава единството на парламентарното мнозинство.
Изборът на Екатерина Михайлова за главен секретар на СДС вероятно ще се възприеме от привържениците на СДС като сигнал за по-голяма чуваемост между настроенията в електората и ръководството на партията. Защото тя е безспорен авторитет и печели симпатиите дори на своите опоненти. Г-жа Михайлова е най-одобряваният лидер на парламентарна група според представително проучване на НЦИОМ. Тя печели най-вече сред жителите на големите градове, представителите на бизнеса и хората с високо образование. От тези групи на населението са и основните привърженици на СДС.
В зората на демокрацията и на големите дебати сините симпатизанти чакаха нейният добре артикулиран глас да постави нещата по местата им. Защото тя не се заиграваше с клетви и анатеми, а предпочиташе аргумента като по-силното оръжие. Викат й Класната, но това не я обиждало. Понякога се явява в подобна роля, за да помири неизбежните търкания между депутатите от синята парламентарна група. Но тя е и човекът, търсен като главен преговарящ с представители на опозицията. Не толкова като шеф на парламентарна група, а поради качествата й на делови и открит човек, достъпен за чуждите аргументи. Тя обаче залага на екипното начало и мисли, че контактите с другите политически сили никога не се осъществяват само от един представител на политическата партия.
Смята, че партньорите на СДС трябва да се търсят на базата на ясни принципи. Това естествено би й помогнало в ролята и на главен секретар на СДС. Правителството Беров според нея се е провалило именно заради липсата на такива принципи: "В този период се случиха най-негативните неща за България, които все още не сме оправили докрай - фалитите на банките, източването, препирането на парите, раждането на мафиотските групировки. Защото имахме едно безпринципно управление без ясни правила, без ясна програма, за която да има воля да бъде реализирана от политическите сили, които я подкрепят. " В този смисъл коментира като неприемливо желанието за евентуално партньорство между БСП и ДПС. "Нормалното е Доган да е срещу БСП, защото социалистическата партия винаги е била против интересите на хората, които са гласоподаватели на ДПС. " Според нея слабостта на опозицията е лошо нещо, защото не може да бъде сериозният коректив, не е истинска алтернатива.
Очевидно Михайлова не харесва сакрализацията демонизацията и изобщо прекалените емоции в политиката, защото те пречат да се видят съществените неща. Истерията на БСП според нея се дължи именно на това, че не е наясно първо със себе си. Казва, че най-важното нещо за публичната личност е да има последователност и отговорност в действията си: "Посланията без свършена работа си остават само думи. " Убедена е, че когато се препокрият думите и свършената работа, възвръщането на загубеното доверие става много по-лесно. Нейно мото е: "Не се захващай с нещо, ако знаеш, че няма да се справиш. " Харесва класическата парламентарна демокрация каквато съществува в Англия. Там контактът между изпълнителната власт и законодателната е пряк, защото министрите са и депутати. Това много би облекчило работата на институциите, но и би превърнало дебата по време на парламентарния контрол от публичен политически дебат в нещо много по-полезно за министрите в тяхната работа. Като реалист обаче Михайлова смята, че в този парламент промяна на конституцията в такава насока е невъзможна.
Желязко Христов пише на Романо Проди за визите
СОФИЯ. Евросъюзът да отмени визите за българите и да изравни правата ни с гражданите на централноевропейските страни. Това възвание на КНСБ днес ще прозвучи най-напред на митинга пред парламента, след което ще отпътува за Брюксел, адресирано лично до Романо Проди. Лидерът на синдиката Желязко Христов настоява шефът на Европейската комисия да се обяви срещу дискриминацията на българите. "Стига 10 години надежди и международни красавци", призова профсъюзният деец. Възванието на КНСБ ще получи и Европейската конференция на профсъюзите.
Животът е на сушата, а най-близката земя е дъното
"Когато сподели с мен намерението си да прави снимки на борда на петролоносач, веднага й казах: "Идвам с теб! " Искам да се срещна с хората, чийто труд се състои в превоза на петрол от изток на запад.
Искам да разбера защо са избрали именно този занаят, захапан в зъбчатите колела на търговията, която всеки момент може да предизвика кръвопролитни конфликти.
Ан-Франсоаз е фотографка. Снимките, които прави, ми харесват. Неизменното й твърдение е: "Важното е да си на мястото на събитието."
Френският петролоносач ОТАН пристига направо от Персийския залив, от Саудитска Арабия и стоварва тук, на пристанището в Хавър, ценния си товар от 300 000 тона гориво, за което са дадени 45 милиона долара.
От четири години чакаме този миг. Никак не беше лесно да си намерим място. Притежателите на кораби не обичат нито жени на борда, нито ловци на кадри.
Капитанът на кораба ни кара да подпишем задължителните документи. Носим необходимите удостоверения, едно от които сочи, че не сме бременни.
През 1993 три четвърти от френските екипажи са съкратени, за да бъдат заменени с по-евтина чужда работна ръка. Това се нарича дерегламентация.
Ще прекараме един месец заедно, без да стъпим на суша: 11 французи, 21 българи и ние двете с Ан-Франсоаз.
Ще трябва да свикнем с тази бавна скорост: средно 25 километра в час. Скоростта на велосипед.
Ще трябва и да направим усилия да се опознаем един по един.
Сутрин, в 8 часа, Фредерик е дежурен по карта. Той е на 23 години, току-що е завършил морско училище като корабен офицер. Това е първият му курс на петролоносач.
В 12 часа на обяд на вахта идва Росен. Росен е българин, корабен офицер, 30-годишен. Началната заплата на френски корабен офицер като Фредерик е 16 000 френски франка, а на българския - 12 000. В България, средната заплата на чиновник на сушата е 600 френски франка.
Жозеф, главен механик, на 51 години. Скоро ще се пенсионира. Симпатичен ми е. Обяснява ми, че още като много млад е избрал да работи на петролоносач, защото се е плащало по-добре. Работата му на кораба е да овладява опасности като пожар, ураган или грешка при маневра. Според него войната е една от многото опасности, с единствената разлика, че нея той не може да овладее.
Научавам, че по време на война и в район на военни действия работният ден се заплаща двойно.
Капитанът на кораба вечно се тревожи за нещо. Казва, че основно правило на кораба е да няма излишни вълнения, защото хората живеят затворени помежду си месеци наред. Най-дребното спречкване може да предизвика насилие, бунт или самоубийство. Твърди, че жените на борда носят нещастие.
Вече трети ден плаваме. Отсреща се вижда испанският бряг.
Тази сутрин на мостика попитах Йордан как е bonjour на български. Написа в тетрадката ми добро утро, добро утро".
Казва: "Тези, които работят на петролоносач, са луди. Crazy people. Запомни: животът е на сушата. Life is on earth."
Не разбирам той какво прави на танкера, а той ми отговаря, че работи за пари. Money!"
Всички моряци са българи. Цистерните още не са изчистени, не мога да стигна до тях на палубата. Празният танкер е по-страшен от пълния, защото бензиновите изпарения са изключително взривоопасни.
Жега. Около 45°.
Постоянни тревоги. Изглежда, че това е в реда на нещата, навсякъде има детектори за пожари, които се задействат от най-малкото нещо.
В случай на авария един ден денгуби струва 80 000 франка на компанията. Компаниите правят икономии от материали, от заплати ... Повреди се парният котел и се наложи да направим престой от 30 часа. Течението ни понесе със скорост от 200 км в час, добре че не беше по посока на брега. Тогава корабокрушението щеше да бъде неизбежно.
Пети ден. Котелът е поправен. Корабът отново диша.
И аз също.
Записвам си името на всеки, в списъка на екипажа проверявам мястото им на раждане, искам да видя кои са ми връстници. Повечето са от Бургас, голямо българско черноморско пристанище.
Опитвам се да запомня имената: Трифон, Георги, Валентин... Договорите на българите са по за шест месеца, без да стъпят на земята. Начо казва, че е много. На кораба всичко е опасно, на палубата, както и в машинното отделение. Трябва много да се внимава. 6 месеца никак не са малко.
Французите преживяват края на своето облагодетелствано положение и българите постепенно ги изместват, при това за по-малко пари.
Да ги накараш да съжителстват в този затворен съд месеци наред е една от най-перверзните последици от "делокализацията".
Един български моряк печели 6000 франка месечно. Десет пъти повече от чиновник на сушата. Това значи, че на сушата един български моряк е по-добре поставен в обществото от един френски офицер.
Покупателната способност не отговаря на по-високата степен на познания и на отговорност.
Именно този парадокс мъчи французите. А всъщност българите получават по-малко пари от тях.
Наблюдавам Балин и се сещам за баща ми през 50-те години, когато се гордееше, че има работа, че успява да издържа семейството си през години, когато трябваше здраво да се работи, за да се възстанови Франция. Българите се трудят на кораба, за да живеят на сушата в къщи, които са построили със собствените си ръце, за да изучат децата си и да осигурят битов лукс на жените си.
Събота, 4,50. Преминаваме покрай Гибралтар.
Тук, в нелегалната нощ, емигранти от Мароко и от Африка преминават мрака на лодки, с цената на живота си, за да достигнат до надежда за работа някъде из Европа.
От мароканския бряг до мачтата достига миризма на кожа, на пръст и на подправки. Българите казват: Миризмата на арабския бряг.
Неделя. Българите се къпят в басейна. Французите не стъпват там.
Вечерта започвам монтажа. Отивам в залата на българите, където цари въодушевление. Показват ни снимки, за да видим какви къщи са си направили. Снимки на колите си: БМВ и мерцедес... Бързо заговаряме за политика. Опитвам се да разбера какво им е останало от комунизма. Надявам се на някакъв признак на съпротива срещу широко открехналия се за тях либерализъм след 1989 г. Но не. Нищо. "Излизаме от комунизма, както се излиза от ада. 45 години ад. Пълна бедност, глад, студ, затворени, без никаква свобода. " Казвам им, че ми се е случвало да гласувам за комунистите, защото вярвам в солидарността, социалната справедливост, мира. "Bonne chance! " ми отговарят те.
Българите мъчително усещат пренебрежението на французите. Питат: "За какво сме виновни? " Разбирам, че единствената им възможна съпротива е да запазят достойнството си.
От дясната страна на кораба виждам Египет.
От ляво - Синай.
Ето земята и домовете на хората. Техните строежи и техните развалини.
Мирът не означава покой, това е всеизвестно.
Десет дена след качването ни на танкера действителността си казва думата.
Целият български екипаж изпраща факс до компанията, която ги наема, за да се оплаче от отношението на капитана на кораба към тях.
Това се нарича вълнение. Те го предизвикаха. Осмелиха се да вземат думата, за да кажат в какво положение се намират. Петима членове на българския екипаж са уволнени. Едва десет дена след началото на курса.
Дали капитана не беше прав, че жените на кораба носят нещастие?
На сушата получихме факс от компанията: "Онова, на което сте били свидетели, е отделен случай, който не е показателен за работата на петролоносачи с български екипажи."
Животът е на сушата, документален филм, режисьор Паскалин Симар
Пътят на черното злато, фотоизложба, Ан-Франсоаз Брийо
Паскалин Симар и Ан-Франсоаз Брийо са в списъка на участниците в международния симпозиум Емиграцията на работна сила от Югоизточна Европа проведен на 28 и 29 октомври 2000 г. в София.
Завод "Балкан" работи на печалба
ЛОВЕЧ. 270 хил. лв. печалба за деветте месеца на тази година отчита някогашният машиностроителен гигант "Балкан". Това дава основание на ръководството да очаква годината да приключи с още по-добри резултати, съобщи изпълнителната директорка Маргарита Домусчиева. До този моментг 80 % от заплатите за 1999 са издължени, всички стари задължения ще бъдат изчистени най-късно до началото на следващата година. Стратегията на собствениците е да се произвеждат крайни изделия, за да бъдат независими от монтажни фирми. В модернизацията на производството са вложени общо 300 000 лв., но все още се работи с 30 % от капацитета на мощностите. Най-вероятно следващата година ще приключи работата по регистрацията на сертификат за качество "ИСО 9001".
Започнаха честванията за Деня на будителите
СОФИЯ. С грандиозни тържества започна още вчера честването на Деня на будителите - празникът, чийто 10-годишен юбилей отбелязваме днес. Академичните чествания започнаха още в ранния следобед в аулата на Софийския университет "Св. Кл. Охридски", където е било първото честване на най-новия ни национален празник. Образователният министър Димитър Димитрлов откри тържеството, без да скрие проблемите, които имат културата и образованието.
По-късно министърът се включи в колоритното факелно шествие от паметника на Климент Охридски до НДК, където тържеството продължи с грандиозен концерт на известни наши изпълнители. Парада със запалените факли поведоха мажоретните и духовите състави на Английската гимназия и връстниците им от гр. Елин Пелин. Десетки столични училища воглаве с директорката на Националната гимназия за древни езици и култура г-жа Тончева и организацията "Млада България" участваха в шествието.
Иван Костов: Нова коалиционна политика няма
СОФИЯ. Лошото организационно състояние на партията е най-голямата грешка на СДС, заяви вчера лидерът Иван Костов. По този въпрос вече имало дискусия, това ще бъде и главната тема на следващото заседание на Националния съвет през ноември.
Понятието "нова коалиционна политика" не е пуснато в обращение от НИС, обясни Костов. Според него то е наложено от някои вече бивши членове на ръководството. "СДС е коалиционно мислеща формация, ние не идваме от тоталитарно време, имаме натрупан опит и за нас е много рисковано да се въвежда понятие "нова", като зачеркваме досегашния опит", каза той. Коалиционната политика на СДС щяла да бъде последователна и прогнозируема. Костов за пореден път подчерта, че ОДС е единствената коалиция, осъществила успешно управление на страната. На първо място сред партньорите на партията СДС поставя Народен съюз, който доказал, че може да носи отговорност във властта.
Позицията за разширяване на базата на коалиционните отношения с Евролевицата и ДПС, обсъдена при президента, вчера също е била дискутирана. Очаква се тя да бъде уточнена и конкретизирана на заседанието в Боровец в петък и събота. По същата тема започват обсъждания и областните съвети.
След решителната подкрепа на Ахмед Доган за СДС-2 ние сме сигурни, че такова няма да има, заяви още Иван Костов. Той бе категоричен, че в партията няма вътрешна опозиция. По думите му "това е инсинуация, театър, който се разигра и който намери някои свои лековерни поддръжници".
Президентът и Народен съюз намериха общ език
