КЬОЛН. Скандалът с бившия треньор на вицешампиона "Байер" (Леверкузен) - Кристоф Даум продължава да се разраства по страниците на немските медии.
Филмовият ружисьор от Кьолн Бернд Тренхард потвърди, че Даум е вземал наркотични вещества. "Да, това е вярно. Заедно с Кристоф Даум смъркахме кокаин. И то не само един, а много пъти по време на различни представления" - разказва режисьорът пред вестник "Експрес".
С показанията на Тренхард са се сдобили освен репортерите и полицаите, които се занимават със случая.
Скандалът костваше треньорската работа на Даум в "Байер" и гераманския национален тим. Д
Лайза Минели се възстановява от вирусен енцефалит
Лайза Минели се възстановява в болница във Флорида след сериозна атака на вирусен енцефалит, съобщил пред Ройтерс лекуващият я лекар. Заболяването представлява възпаление на мозъка и може да бъде фатално. 54-годишната актриса с "Оскар" за "Кабаре", певица и танцьорка била в тежко състояние преди дни, но се възстановявала бързо и можела да бъде изписана скоро. Таблоиди разтръбиха, че звездата била закарана от Бърза помощ в болница със симптоми на мозъчен удар, след като бодигардът и шофьорът й я открили припаднала в къщата й във Форт Лодърдейл. Д
Мариян Христов вкара гол за "лаутерите" в мач на УЕФА
СОЛУН. Българският национал Мариян Христов записа името си сред голмайсторите на "Кайзерслаутерн" в първата среща от втория кръг в турнира за Купата на УЕФА с "Ираклис" в Солун.
Мачът завърши при резултат 3:1 за гостите от Германия. Христов пък вкара второто попадение за немците в 35-та минута. Тогава Мариян се възползва от грешка на бранителя Милоевич и с бомбен шут от границата на пеналта матира вратаря Райнке (бивш страж на "Кайзерслаутерн".
Останалите голове за гостите бяха дело на Козле (7) и Тавларидис (автогол). За домакините точен бе Константину в 46-та минута от дузпа.
Срещата реванш ще се играе на 9 ноември на стадион "Бетценберг" в Кайзерслаутерн. Д
Мостове, не бариери
Сътрудничество между приятели. Вместо бариерите да се установят мостове на сътрудничество. Е, до неотдавна подобни заглавия и оценки в сръбския печат биха били фантазия.
Животът обаче нанесе своите корективи. И визити като на министър Надежда Михайлова и съответните й срещи - като се започне с президента Воислав Кощуница и се завърши с тази със студентите от "Отпор", стават реалност и напълно се вместват в очевидното: че най-важното условие за интеграцията на балканските страни в ЕС е тяхното взаимно сътрудничество. Темата ще присъства властно и на откриващата се днес среща на високо равнище в Скопие, на която балканските лидери са призвани да вземат решения, които да отговарят на избраното мото "Гледаме в бъдещето". Защото в миналото сме се взирали достатъчно... Надежда Михайлова дари Кощуница с икона
БЕЛГРАД. Икона на Св. Георги Победоносец, покровител на Демократичната партия, чийто лидер е Воислав Кощуница, подари вчера на новия югославски президент българският външен министър Надежда Михайлова. На среща в Белград двамата обсъдиха бъдещето на региона, необходимостта да се регулират отношенията на Югославия със съседите й, предстоящите избори на 23 декември.
Веднага след сформиране на съюзното правителство в Югославия ще започнем работа по общи проекти с България и други съседни страни, каза лидерът на Демократичната опозиция на Сърбия Зоран Джинджич след разговора си с Надежда Михайлова. Той обясни, че ще бъде разработена икономическа концепция за регионално сътрудничество в областта на инфраструктурата и на ЕС ще бъдат предложени проекти за финансиране. Ако свържем страните ни, ще имаме пазар от 50 милиона души и ще привлечем чуждестранния интерес, смята Джинджич. Д
Наследничката на Ванга живее във Франция
Москва. Младата французойка Патрисия Люмо притежава ясновидска дарба. Тя започнала да предсказва бъдещето, когато ослепяла, пише в. "Мегаполис-континент". Интересното е, че само месец преди да се случи нещастието с Патрисия и тя да загуби зрението си, починала известната българска пророчица Ванга. А преди смъртта си Ванга е казала, че нейното дело ще бъде продължено именно от момиче от Франция, което обаче преди това ще ослепее, твърди вестникът.
Дарбата на Патрисия не е по-малка, отколкото е била тази на Ванга. Неотдавна дядото на Люмо се канел да посети Париж и обсъждал с баща й в кой хотел да отседне. Чувайки името на избрания от двамата хотел, Патрисия заявила, че там е опасно да се живее, тъй като върху него ще падне самолет. На въпроса какъв именно, тя отговорила: "Голям самолет, но няма да бъде с наши хора. " Само 8 дни по-късно над въпросния хотел се разбил свръхзвуковият самолет "Конкорд". Момичето притежава и дарбата да чува гласовете на мъртвите. Тя например поразила журналист на в. "Либерасион", предавайки му поздрави от Антоан. С него журналистът служил в армията, но преди 2 години Антоан починал при катастрофа. Д
Наши театрали се предоставят в Анкара
РАЗГРАД. Местният драматичен театър "Антон Страшимиров" ще участва в световния фестивал "Анкара 2000" през ноември. Трупата е първият български участник в това ежегодно културно събитие, обясни директорът на театъра Косьо Станев. Поканата е от културното министерство на южната ни съседка и фондацията на турските режисьори. Актьорите от "Антон Страшимиров" ще представят пиесата на Октай Араджа "Псевдоним "Розовата пъпка", която през миналата година бе поставена на разградска сцена от режисьора Исмаил Аглагюл. С нея българите ще открият на 25 ноември нов търговско-културен център в столицата на Турция.
Не се плашете от "голямата хищна риба", тя просто не е такава
Моника Лейва е от Барселона, журналистка на свободна практика в местната телевизия Clot ТV, в радиостанция и каталунски вестник. Тя е член на екипа, който подготвя филм за дейността на JEF. Освен че документира на филмова лента семинара в София, Моника запозна участниците със своето виждане за "Защитата на човешките права и ролята на медиите".
- Моника, как възникна идеята за филма и за каква публика е предназначен той?
- Идеята за филма се роди след разговор с председателя на JEF- Каталуня. Това предложение се стори интересно на ръководството на нашата местна телевизионна станция. Така започна този вече едногодишен проект. През този период следихме работата на JEF из цяла Европа - бяхме в Париж, Бавария, Италия... Във филма се обяснява какво точно е JEF, защото обикновените хора не са запознати с дейността на организацията. Този киноразказ ще бъде разпространен и в България.
- Има ли съществени различия във виждането за европейската интеграция на хората, които вие заснехте в България и в други страни?
- Да, хората от Източна Европа усещат нещата различно в сравнение със западноевропейците. Те все още не се чувстват като част от Европа, докато западноевропейците смятат, че ЕС ще допринесе за опазване на мира, за развитието на пазарните отношения, за обикновените хора... Имам усещането, че някои от интервюираните в София, и то млади хора, бяха настроени антиевропейски. Може би защото им се струва, че Европа е голямата хищна риба, която иска да погълне малката България. Но такива настроения има в цяла Европа. Може би това е свързано с опасението и страха, че собствената култура няма да може да се съхрани. Все пак голяма част от хората бяха позитивно настроени и подкрепяха разширяването.
- Стъпихме на несигурния терен на сравненията, но с всички условности на този подход - да ви попитам за впечатленията ви от България... - Преди да дойда в България, мислех, че ще бъде много по-различно от онова, което познавам от Европа, но в крайна сметка не се оказа така. Искам да кажа, че бях изненадана, защото открих демократична атмосфера. Хората са много приятни. Искат да направят нещо за своята страна, но има и такива, които желаят да заминат в чужбина - и това е наистина проблем. Срещнах се с известни политици тук - например г-жа Надежда Михайлова - вашия министър на външните работи. Оставам с много добри впечатления. Разбира се, когато излезеш на улицата, виждаш, че има и сериозни проблеми - бездомните деца, мизерията... Бих казала още, че социалното поведение тук е различно. Шофьорите у вас карат като бесни - както мъжете, така и жените. Сградите се нуждаят от реконструкция. В този смисъл има нужда от сериозни капиталовложения. Убедена съм, че България ще стане важен център в Източна Европа, защото хората във вашата страна имат желание да променят нещата.
В Испания също преминахме през трудни времена. Сега вече животът е по-добър. Бедността по улиците е ликвидирана. Средната класа се превръща в най-голямата социална група в страната и това е особено важно, защото увеличава способността да се реагира при възникване на социални проблеми.
Немските медии хвалят Василев
БЕРЛИН. В края на миналата седмица воденият от български наставници "Унион" (Берлин) победи с 1:0 като гост аматьорите на "Вердер" (подсилени с шест играчи от първия тим) и излезе начело в северната III дивизия. Това бе повод медиите в Германия да засипят с похвали треньора Георги Василев. Гочето е за втора поредна година в берлинския тим, с който през миналия сезон бе на косъм от класирането във втора бундеслига. Вестниците хвалят и играта на българския футболист Христо Коилов. Полузащитникът е сред най-добрите играчи в тази трета дивизия.
В петък и събота Георги Василев пътува до София, за да търси изявен централен нападател за "Унион". Наставникът наблюдава столичните дербита "Славия" - ЦСКА и "Левски" - "Локомотив", но след тях не уточни дали е избрал футболист.
Още 155 млн. лв. за общините
ПЛЕВЕН. В проектобюджета за 2001 предвиждаме 555 млн. лв. субсидии за общинските бюджети, което е с близо 155 млн. лв. повече от тази година. Това съобщи председателят на Икономическата комисия в парламента Никола Николов, който разясни в Плевен пред бизнесмени мерките, в резултат на които бюджет 2001 разчита на 5-процентен ръст на икономическия растеж. Допълнително средства в общинските бюджети ще влязат от множеството програми за временна трудова заетост.
Писмо до редактора
Ние я наричаме нашата Лили, защото е родена в Кюстендил. След гимназия тя продължава да учи в училището за милосърдни сестри към БЧК - София. Работила е на различни места - в Тетевен, в Александровска болница, в Министерството на земеделието - като физиотерапевтична сестра.
От 1968 г. има втори брак с немски гражданин. След много перипетии успява да замине за Германия. Там също работи по специалността си - обслужва по домовете им възрастни и болни хора до пенсионирането си. След многократни откази за визи за България най-после след 10. ХI.1989 пристигна у нас през 1990 г. Силно впечатлена от окаяното състояние на родината ни, тя раздава донесените от нея дрехи и храни за роднини и близки в домове и бедни семейства. Връщайки се в Германия, Лили започва да организира и изпраща хуманитарни помощи за България и с много усилия успява.
През март 1992 членките на женско дружество "Майчина любов" към СДС в Кюстендил се срещнаха за пръв път със съгражданката си - олицетворение на доброта и милосърдие - Лили Шмидт.
През 1993 г. в Германия тя основава дружество "Помощ за България". Немските граждани веднага се отзовават на апела на Лили и помагат кой с каквото може - било финансово или материално (дрехи, електроуреди и др.). Неуморната Лили изпраща 16 камиона с хуманитарна помощ. Всичко се събира и товари от нейната къща. Огромен труд в името на доброто. Лили вярва, че толкова много енергия може да й даде само Бог и вярата, че "който добро прави, добро намира". Два пъти в годината Лили Шмидт дарява на женско дружество "Майчина любов" по 1000 марки, за да осигурим благотворителните акции за Коледа и Великден. купуваме предимно храни, за да стоплим сърцата на бедни и страдащи в Кюстендил. Сега Лили пак е сред нас и успя да купи зимни обувки за 34 сираци в село Лозно, донесе голямо количество прах за пране за болницата в Кюстендил и много медикаменти.
Учудващи са голямата енергия и труд на тази дребна на ръст жена, която притежава огромно сърце, широко отворено преди всичко за бедни и болни, които се нуждаят от лекарства, храни, дрехи.
Благодарим, че я има!
Д-р Силвия ПОПОВА - председател на женско дружество "Майчина любов"
Поземлените комисии носят административна отговорност
Върху плана за земеразделяне на с. Гирчевци, Кюстендилско, масив 2, парцел 22, е заснета двуетажна сграда и стопанска постройка, изградени с разрешение от 1976 г. В скицата и решението за възстановяване собствеността върху имота обаче сградите не са отбелязани, както и че 2 декара от имота представлява овощна градина... Поземлените комисии носят ли отговорност за пропуски и грешки, които предизвикват водене на дела?
Иван СТЕФАНОВ, земемер
Поземлените комисии са административни органи в системата на Министерството на земеделието и горите (МЗГ). Членовете на комисиите са държавни служители. Министерството ги назначава, уволнява, инструктира и контролира. За всякакви прояви на неизпълнение на задълженията им, които произтичат от закона, правилника за прилагането му и многобройните наредби и инструкции на ведомството, те отговарят дисциплинарно и по административен ред, като всички държавни служители, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Специално за пропуски, грешки, неспазване на законоустановените правила за изготвяне на плановете за земеразделяне споменатите длъжностни лица носят отговорност по чл. 38, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която предвижда глоба от 500 до 1000 лева. Известно е, че досега за допуснати грешки и пропуски, за липса на ценз и квалификация, за бавност и немарливост и неточно изпълнение на служебните им задължения МЗГ е наказало стотици служители и дори е подменило изцяло някои състави на поземлени комисии.
Отговорност носят и изпълнителските фирми, които изготвят плановете. Тази отговорност е договорна пред МЗГ, съобразно клаузите, предвидени в съответните договори.
Длъжностните лица от поземлените комисии могат да бъдат привличани и към наказателна отговорност. Такава ще е налице, ако пропуските и грешките при изготвянето на плановете за земеразделяне са допуснати умишлено с цел да се реализира материална облага или да се причини имуществена щета на някого.
Порточанов пуска камери на стадиона край морето
СОФИЯ. Президентът на "Нефтохимик" направи компромис и реши да пусне камери на държавната телевизия за съботния мач с шампиона "Левски". Общинският съветник от Зелената партия склони да преговаря след намесата на шефа на ДАМС Симон Спасов и областния управител на Бургаска област. След преговори между Порточанов и Валентин Михов се разбра, че освен за този мач бургаският клуб ще получи и сумата от наградния фонд в миналото издание на турнира за Купата на България "Форд Мото - Пфое". Бургазлиите стигнаха до финала, където загубиха с 0:2 от сините. Валентин Михов, който е и президент на Професионалната футболна лига, пък прие предложението на Порточанов за ново разпределение на парите от телевизионни права.
Вчера и двата състава направиха редовните си тренировки преди възловия мач. Футболистите на "Нефтохимик" ще се скрият на неколкодневен лагер край Несебър, а левскарите заминават утре за курорта Свети Влас. В този мач за столичани вероятно ще играе новото сръбско попълнение Савич, който ще бъде картотекиран в БФС. От "Герена" изтече информация, че договорът на Александър Александров - Кривия с "Коджаелиспор" вече е подписан.
През ноември затваряме още 4 теми с ЕС
СОФИЯ. Темите "Статистика" и "Защита на потребителите" от преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз ще бъдат затворени през ноември. Заедно с тях очакваме решението за приключване на преговорите в областите "Култура и аудиовизия" и "Външни отношения". Това съобщи вчера от Брюксел главният преговарящ на България с Европейския съюз Владимир Кисьов след заседание с Комитета на постоянните представители на 15-те от ЕС.
Темата "Телекомуникации", която заедно със "Статистика" беше сред първите, предложени от страната ни за преговори в Брюксел, засега остава отворена. Необходимо е експертите на Евроскомисията да се запознаят по-добре с условията за предстоящото освобождаване на GSM честотите, за което страната ни иска едногодишен преходен период. В изменението на Закона за далекосъобщенията няма заложено разширяване на монопола на БТК, така че по този въпрос проблеми няма, заяви Кисьов.
През ноември очакваме да влезем в преговори и по темите "Дружествено право" и "Свободно движение на капитали", по които вече сме представили позиции. На вчерашното заседание България е депозирала готовност да преговаря и по главата "Икономически и валутен съюз". До края на годината страната ни ще е затворила общо 8 теми, отворени ще са още 3.
Президентът налага вето заради технически гаф
СОФИЯ. В петък президентът Петър Стоянов ще прочете в парламента мотивите си, с които връща закона анти Чорни. Държавният глава обяви вчера, че ще наложи вето, но само върху някои текстове на закона, заради техническо несъответствие в тях. Държавният глава обаче е съгласен с духа на закона, т.е. , че заповедите за експулсиране на чужденци не подлежат на обжалване. Ще уважим ветото, заяви вчера председателят на ПГ на СДС Екатерина Михайлова, която прие, че е допусната техническа грешка при приемането на окончателния текст на закона. Д
Проектобюджетът бил нереален според "Подкрепа"
СОФИЯ. Заложеното 5-процентово увеличение на брутния вътрешен продукт в бюджет 2001 е непостижимо, заяви вчера икономическата експертка на "Подкрепа" Мика Зайкова. Според нея не може да се очаква нарастване на производството, а само инфлацията ще е възможност за изкуствено надуване на икономическия ръст. От "Подкрепа" предполагат, че обезценяването на лева догодина няма да е 6 процента, а двуцифрено число. Доходите ще паднат с 18 на сто, а дефицитът на НОИ ще е 268 млн. лв., прогнозират още в профсъюза.
Пропастта между българските и европейските медии все още съществува
Нищо не е по-силно от една идея, чието време е дошло.
Тази мисъл на Виктор Юго стои като мото към уводните бележки в "Българско медиазнание" от 1996 - първото годишно издание за медианаука и медиапублицистика. Повечето от статиите са посветени на развитието на средствата за масова информация (СМИ) в България след промените и обхващат периода от 1990 до 1996. Ако читателят се върне към тяхното съдържание, ще забележи, че проблемите в отношенията медии-политика, медии-власт, медии-общество остават същите. Сякаш ненаучили нищо от предишните си "схватки", журналисти и политици продължават да се въртят в омагьосаната спирала от взаимни обвинения, "неразбиране" или кулоарно съзаклятничество. В голямата си част силата на сблъсъка (а тя не е измислена) произтича от усещането за мощ, която и медийната, и политическата класа съзнават, че могат да придобият, ако съумеят успешно да "употребят" другата власт за своите цели и интереси. Изкушението е логично и то обяснява защо в страните с демократични традиции са изградени твърди защитни мрежи срещу подобни спекулации под формата на ясни правила в политиката и в журналистиката.
В Би Би Си например съществува стриктен вътрешен регламент, който не оставя никакво място за самоцелни или емоционални импровизации на отделния журналист. Там съвсем ясно е определено що е новина, коя новина е водеща, какво е значението на институционалната информация, кога и кои източници на новини се ползват с предимство, какви са отговорностите и задълженията на журналиста и т.н. Тези правила гарантират, че общественото мнение няма да се превърне в жертва на възможното заиграване или противоборство между медиите, управляващите и тяхната опозиция. Или между медиите и определени лобистки или бизнесинтереси. У нас "правилата" са по-скоро пожелание. Публично известни са печатните издания, които в рамките само на няколко месеца са готови да сринат, а после да възвеличаят и да сринат отново своите политически "богове". Анализът показва, че позициите им нямат нищо общо с обективната и последователна аргументация на фактите, на която би трябвало да стъпва журналистиката. Те са по-скоро резултат от играта на "прецакване и надцакване" на политическия противник, в която повечето уж свободни български медии бяха впримчени още със своето създаване. Това порочно зачатие предопредели и поведенческата диаграма, в която се обособиха взаимоотношенията между медийния и политическия елит. То е причината тези взаимоотношения да се развиват по схемата на взаимното недоверие, разочарованието и страха, които нерядко се материализират в сделки. Възможностите за катарзис все още остават ограничени. Защото и в двете пространства - на политиката и на медиите - тонът задават доста стари муцуни. Така се стига до още един парадокс - медиите обвиняват българските политици, че в голямата си част са некадърни, некомпетентни и корумпирани. Докато политиците се сърдят на българските журналисти, че са продажни, повърхностни и безотговорни. И в двата вида обвинения има доза истина и много натрупана горчилка. Които, превърнати в "политика", рушат авторитета и на двете съсловия. Така липсата на взаимно уважение се превръща в стил, предпоставената ирония - в доказателство за свободомислие, жълтата новина или клюката - в критерий за професионализъм, а политическата или журналистическа манипулация - в доказателство за качество.
Всъщност на този етап проблемът медии-политика е и психологически, и обременен от миналото. Вярно е, че за тайните пластове във взаимоотношенията политика-СМИ е писано доста. Но за съжаление разговорът винаги е протичал като монолог или моноспектакъл. Ретроспекцията показва, че до 1996 по темата пишеха главно журналисти, докато политиците предпочитаха да изразяват позициите си чрез мълчаливата символика на жестовете. Днес ролите са разменени - политиците периодично засипват с медийни анализи публичното пространство, за чието състояние също носят вина, докато медиите не спират да произвеждат (в голямата си част) двусмислен шум. Очевидно е, че докато двете страни не седнат по едно и също време, на едно и също място, за да си изкрещят натрупаните обиди, разочарования и взаимни обвинения... катарзис няма да има. А той е необходим не само на тях, а и на цялото българско общество, защото качеството на връзката политика-средства за масова информация-политика все още не отговаря на европейските реалности, към които България се стреми.
Че болката е стара, личи и от анализите в "Българско медиазнание", за които стана дума, въпреки че те са правени преди повече от пет години. В статията си "Медии, политика, бизнес" например, проследявайки развитието на българските СМИ в периода 1990-1996, журналистът Елиезер Алфандари пише: "България на медиите бе България на политиците". Едно от заключенията на автора, върху чиято точност си струва да се поразсъждава и сега, е, че "журналистите днес нямат и не могат да имат ясно обособено професионално съзнание като журналисти. По-скоро... те се осъзнават не като творци на информация, а като творци на политика... По-скоро те действат като политически диференцирани и придадени към различни политически сили медиаекипи, които поради тази причина и в зависимост от политическата ситуация могат да бъдат противопоставяни едни на други в името на властта... " Икономическите и политическите интереси на собствениците и "диспонентите" на медии са според автора на статията една от причините частната журналистика постепенно да "набере партийно-конспиративен характер (партиен, което идва от "парт", т.е. част от нещо цяло) и да се посвети да служи не на обществото като цяло, а на отрязъци от него. " Именно в защита на тези отрязъци се казва в този анализ "журналистиката срина политическата тематика до изкривено осветляване на факти, събития, личности. Това я правеше да изглежда журналистика лоби, служеща за разчистване на сметки, за компромати, за "активни мероприятия". Но това бе и е нищожно от гледна точка на обществения интерес"... За съжаление в тези думи има доза истина и сега. Но проблемът не опира до липсата на информация, на опит или на професионализъм сред пишещото братство, а по-скоро до отсъствието на ясни професионални и гарантиращи обществения интерес вътрешноредакционни правила. За 10 години българският печат извървя пътя от тромавата "Марица" до Интернет и стана една от най-бързо развиващите се сфери в България. Въпреки това пропастта между нашенските и европейските медии остава и дори се разширява. В основата на това разминаване, а то е ценностно, продължава да стои отказът от публично оповестен етичен и професионален регламент. Разликата става още по-подчертана, ако информационното пространство у нас се съпостави с професионалните принципи, на които се подчиняват европейските и американските медии.
През 1992 с финансовата помощ на Световния съвет за свобода на печата, който се ползва с подкрепата на 32 журналистически организации на пет континента, в България бе публикуван "Наръчник за журналисти от Централна и Източна Европа". Неслучайно книгата се посвещава на: "Смелите журналисти, които поддържаха жив духа на свободния печат. Така те помогнаха на страните си да намерят пътя към свободата". Освен с технологията на журналистическата кухня наръчникът се занимава с критериите за достоверност на иформацията. "Отнасяйте се към информацията скептично. Подлагайте всичко на двойна проверка. Внимавайте с източниците си. Убедете се, че те знаят това, което говорят", съветват западните журналисти своите колеги от страните с прохождаща демокрация. Отделните факти могат да бъдат верни, но да бъдат подредени така, че да изкривяват представата, предупреждават те. За да се избегне това, Световният съвет за свобода на печата призовава репортерите и редакторите да "посвещават перото си на честната игра" и за целта им препоръчва: "Правете всичко възможно, за да представите и двете страни по дадена тема. Не пишете или редактирайте материал, в който имате личен финансов интерес. Никога не приемайте пари или други ценни неща от лица или организации, чиято дейност отразявате или е вероятно да отразявате в бъдеще. Приемането на пари или подаръци ви поставя в положението на наемна ръка, задължена на източника. В писането си избягвайте натоварените думи и изрази като например саркастични коментари. Бъдете особено внимателни при употребата на прилагателни. Избягвайте проявите на самовъзхвала. Политиката на новините трябва да бъде безпристрастна. Защитата на определена позиция е предмет на редакционната страница. Тези, които се занимават с новините, не трябва да пишат редакционните статии. Един добър вестник трябва да представлява отражение на своята общност - както на доброто, така и на лошото в нея. Не наблягайте на едното за сметка на другото. Бъдете чувствителен към последиците от вашите материали и особено към въздействието, което те могат да имат върху частния живот на обикновените хора. Бъдете честни, безпристрастни, точни, изчерпателни, разчитайте на фактите. Бъдете професионалисти, агресивни и състрадателни"... Работник падна от дванайсетия етаж и оцеля
ВАРНА. 23-годишен работник е паднал в понеделник от дванайсетия етаж при ремонтни работи по блок на улица "Мадара" и е останал жив. Ц. А. С. фугирал външните стени на сградата, когато основното му осигурително въже се скъсало и той полетял надолу. Все още не е ясно какво го спасило от мигновена смърт. Калканът не е бил обезопасен със скеле. По всяка вероятност резервното осигурително въже е омекотило удара. Пострадалият е в реанимация.
Речникът на обединена Европа
Диалектиката на криза и реформа е отличителна за Европейската общност през 80-те години. Формулата "диалектика на кризата и реформата" показва, че при европейското обединение феномените "криза" и "реформа" трябва да се разбират само в тяхното неотделимо взаимодействие. Пропуснатите реформи допринасят значително за извличане на опит от кризите; изострените кризи и планината от комплексни проблеми увеличават натиска за реформи.
1. Икономическата криза
От средата на 70-те години икономиката на всички държави, членки на Европейската общност, е в криза. Намаляващи проценти на растежа и бързо нарастващ брой на безработните определят стопанскополитическата картина. Страните от ЕО не могат да се споразумеят за обща стратегия, а още по-малко са в състояние да снабдят общността с действително ефективен стопанскополитически инструментариум. Поради икономическия растеж през изминалите години за първи път през 1975 е налице процес на реално свиване на икономиката; дефицитът на търговския баланс на ЕО и инфлационната проблематика се изострят. Допълнително се увеличават различията в икономическото развитие между регионите. Тези икономически раздалечавания в общността възпрепятстват икономико-политическата и финансово-политическата способност за действия на общността, необходими както за действена европейска борба срещу безработицата, така и за стабилизиране на вътрешния пазар. Драматичното влошаване на икономическото положение в цялата общност има опасни интеграционнополитически последици: засилва се тенденцията за протекционистични мерки; нараства склонността с национално-държавни самостоятелни ходове да се избегне общият пазар; изострят се вътрешнообщностните борби за разпределение.
2. Процесът на намаляване на солидарността
Нараства опасността изобретателният национален протекционизъм да подкопае вътрешния пазар. Неизгодното развитие на световните стопански рамкови условия и икономическите проблеми вътре в ЕО довеждат до все по-силни противоречия между интересите на общността и национално-държавните виждания. Процесът на намаляване на солидарността е огромен. Увеличават се нарушенията на договорите, напредва разширяването на нетарифните търговски бариери. Декларирането на привързаност към свободната търговия контрастира с практиката на нарастващ протекционизъм във и извън общността. Функционирането на пазара на Евпорейската общност е изложено на все по-големи натоварвания.
Относително лесно е да се разкрие структурният фон на тези различни практики. Станалите междувременно по-диференцирани и по-лабилни образци от международната среда и по-ожесточените вътрешни борби за разпределение увеличават съблазните за самостоятелни национални ходове на отделните членки на ЕО. Решаващата линия на интеграционнополитическото развитие се състои в опита проблеми на общността все повече и повече да се представят като национални специални проблеми и също да се постигне третиране от общността като към национален специален проблем, както и свързаното с това разбиране на Европейската общност като агенция за материално разпределение, която следва да се оценява изключително или предимно от гледна точка на финансовия трансфер.
С кинематографичното ТКЗС е приключено завинаги
Сериалът "Хайка за вълци" на режисьора Станимир Трифонов по сценарий на Ивайло Петров, автор на известния едноименен роман, неотдавна получи голямата награда на международния телевизионен фестивал "Златната ракла" в Пловдив. Там бяха показани първите две серии, а в момента се довършват останалите четири, като всичките ще бъдат показани по БНТ през декември. Това е първият наш дигитален игрален филм. За Станимир Трифонов творбата практически е пълнометражен дебют в областта на игралното кино.
Работата по "Хайка за вълци" започва преди седем години. Първоначално Националният филмов център отпуска субсидия за написване на сценарий, който след това прераства в сериал за телевизията. По времето на Иван Гранитски като шеф на БНТ работата е спряна под претекст, че няма пари. През октомври миналата година екипът кандидатства на общо основание, независимо от изхарчените средства, пред новосъздадения Център за филмопроизводство в телевизията. Едва след това работата реално потръгва.
Режисьорът Станимир Трифонов е завършил ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1986 година, като е известен с документалните си филми и с подчертания си интерес към историята. Сред творбите му са "До утре... Четири портрета и един спомен" (1989), "Con amore" (1989), телевизионният документален сериал "Минало несвършено" (1988-1990 - 20 серии), "Елиас Канети. Отговор на едно писмо" (1992), "Човекът, който се казваше Буров" (1993), "Преди да се родя... Ивайло Петров" (1994), "Образ невъзможен... " (1996), "Атентатът" (1998), "Ако е рекъл Господ" (1999).
Станимир Трифонов е носител на престижни награди от филмовите фестивали във Варна и Пловдив. Председател е на режисьорското сдружение в Съюза на българските филмови дейци. Роден е през 1958 година, женен, с две деца - дъщеря на 18 години и син на 11. Преподава кинорежисура в Нов български университет и в Югозападния университет в Благоевград.
- Как се осмелихте преди седем години да посегнете към такова емблематично за цялата ни литература и общество произведение като "Хайка за вълци" на Ивайло Петров?
- След като завърших, станах вторият случай в историята на института след колегата ми Венелин Пройков, който по собствено желание отива в телевизията. Тогава много ми се смяха колегите. Защото се говореше за Киноцентъра, за голямото кино, за "Кодак", за 35-милиметрова лента, а не за някакво си жалко видео. Причината беше една-единствена да постъпя така - исках от самото начало да започна да работя сам. Големият проблем на всички завършили преди мен беше, че стояха по 10-15 години асистенти в Киноцентъра, после им даваха да направят една новела, в която всичко искаха да вкарат - един нормален авторски стремеж. В същото време през тези дълги асистентски години човек губи едно от най-важните качества за професията - усещането за отговорност, която при това трябва да поемe сам. Едно е сутрин да те гледат 55 души в очите и устата и ти да разпределиш работата преди началото на снимачния ден, друго е да носиш кафетата - което също е почтена професия, но е друг вид професия.
- Навремето, когато романът "Хайка за вълци" излезе в средата на 80-те, направи много силно впечатление на интелигенцията у нас. Виждаше се, че от тази литература може да стане добър филм, но никой не посягаше към него. Вие ли се оказахте най-големият смелчага?
- Още като студент във ВИТИЗ и теоретически, и като практическо любопитство съм се занимавал с огромната драма на екранизацията. Тъй като съм учил литература преди това, знам колко коварно нещо е добрата литература. Магията на словото предизвиква в съзнанието и подсъзнанието ти верига от образи, и ти си казваш - Боже, колко е кинематографично. Да, кинематографично е, когато четеш литературата и ти върви прожекция в главата. Но я вземи камера и актьори, да видиш какво става. Тоест, като се отръска добрата литература от магията на словото, трябва да се види какъв скелет остава и той да е действен. И затова наистина имаше момент на вцепенение и стъписване пред този роман, който отгоре на всичкото е обявен за последния засега голям класически наш роман. При немалкия за българските мащаби бюджет на сериала от 1 млн. лева, когато се окаже, че трябва да се прави епоха (действието се развива от средата на 30-те до 24 декември 1965 г.), да има коне, масовки, пиротехника, каскади, разбираш колко малко са тези пари. Защото всъщност една серия струва 80 000 долара, колкото са преките разходи за всичко. А това е цената на 1 сек. компютърна анимация в "Джурасик парк - 2". Иначе освен актьорите (б.р. - в главната роля е Петър Попйорданов) трябва да се отбележи работата на художника Георги Тодоров - Жози, операторския тандем - на първо място Иван Варимезов, Емил Пенев - другия оператор, и разбира се, страхотната музика на композитора Божидар Петков.
- Когато романът "Хайка за вълци" излезе преди години, той попадна в един социален контекст на назряващо желание за промени и невъзможност да се живее по стария начин. Каква според вас ще бъде сегашната обществена реакция към сериала?
- За нашето средно поколение и за хората, по-големи от нас, в този филм няма да има неясноти. Ние помним онази каменна ера, пламтящия застой и цялата гадост на онова битие, към което аз не изпитвам никакво умиление. Страхотно шубе ме гонеше за реакцията на младите и честно казано, прожекцията в Пловдив по време на "Златната ракла" ми беше като кандидатстудентски изпит. Това беше единствената прожекция на фестивала, където салонът беше препълнен с ученици, студенти, имаше хора на средна възраст. Страшно се зарадвах, че младите го усетиха, въпреки че те нямат спомен от онова време. Сигурно ще подразня част от аудиторията с начина, по който е решен денят 9 септември в този филм - в малко комично-ироничен план. Тази дата е трагична в българската история и тя не бива да бъде подминавана в никакъв случай. И още по-малко да бъде забравяна. Както и какво последва след нея. Но с това съм се занимавал пък в историческите си документални филми. Мина времето на еуфорията от предизборните студиа (аз съм режисьор на първото предизборно студио на СДС). Сериалът има своя ясен и недвусмислен политически патос, който не бива обаче да се възприема елементарно. Защото тук сме се опитали да дълбаем навътре в човека, а видимите белези на епохата, лозунгите и дивотиите да останат на втори, трети и четвърти план. Опитваме се да покажем как историята сменя своя ход чрез човека, чрез промяната в неговата душевност, а и как човекът участва в историята.
- Догодина пак предстоят избори. Как смятате, че ще реагират хората този път - с носталгия или реалистично и мъдро?
- Като че ли сред хората, улавям дори и свои близки, се прокрадва някаква сянка на съмнение - да не би да се върне колелото на историята назад. Аз лично изповядвам неизтребим скептичен оптимизъм и вярвам, че този път няма да се издъним и преименувани комунисти и техните кошмарни издания да размътят мозъците на хората въпреки че цялата тяхна машина работи на пълни обороти и тепърва ще заработва. Затова казвам, че сигурно и българските филми, които се появяват, със сигурност ще получат нечестни и непочтени тълкувания. Ще последват удари под кръста, но аз мисля все пак, че сме помъдрели. Каква е другата алтернатива? Нови варианти на Беров или Виденов - за мен това би било краят. А както в киното, така и в историята - поправителни сесии няма. И ако този път ни скъсат на изпита - жална ни майка. Поне аз така си мисля.
- Вие сте получавали доста удари под кръста. Поне аз си спомням за един - когато ви обявиха едва ли не за антисемит заради документалния ви филм "Атентатът" по сценарий на Влади Киров. Как всъщност завърши всичко?
- Когато се появи филмът през есента на 1998 година, трябваше да си луд, за да изревеш - еди-кой си е антикомунист и това е лошо нещо! Да си антикомунист вече не беше мръсна дума и не следваше от това ДС, концлагер и т.н. И някой от онези "цивилни" изкуствоведи много хитро измисли формулата "антисемит". Тя е обтекаема, човечеството е чувствително към това, аз също съм чувствителен на тази тема, защото ненавиждам фашизма и се отнасям към него със същата погнуса, с която се отнасям и към комунизма. И някой много хитро обърна работата и нарече този филм антисемитски. Когато попитах защо филмът е антисемитски, ми се каза - защото вътре се говори негативно за Марко Фридман. Ами вътре не се говори негативно за никого от участниците. Тези хора са жертви на самите себе си, на собствените си идеологии и утопии. Аз не съм виновен, че касиерът на терористите от 1925 година е евреин и не мога да пренапиша българската история. Все пак се радвам, че се намериха мъдри хора, които не дадоха ухо на този пореден донос. Същото беше, когато в "Работническо дело" излизаха цели чаршафи срещу сериала "Минало несвършено". Как всичко било клевети, как не били избивали хора, как нямало лагери ами били трудово-възпитателни общежития!? Минало ми е много през главата покрай филмите ми още от самото начало, но не ми се говори за това, защото напоследък съвсем се напълни публичното пространство с герои, пък аз не се смятам за такъв герой.
- В каква спирала на времето навлизаме според вас сега?
- Мисля, че навлизаме в много нормална спирала на времето. Страхотно е хубаво, че всички, които правим кино, сме на свободна практика и сме на бордюра, на улицата и ще се състезаваме. Страхотно е хубаво, че времето ни проверява. И на своите студенти се опитвам да внуша, че устойчивостта е изключително важна, неотменима съставка на таланта. Да, няма да правим 25 игрални филма на лента годишно, които никой не гледа. Няма да издаваме книги в тираж 20 000 и да ги претопяваме. Разбира се, трябва да се пазим от крайности, за да не се случват и глупости. Сто процента културна пазарна икономика в България е невъзможна. Но за зрителя трябва да се мисли. И наистина трябва да е ясно, че с кинематографичното ТКЗС е приключено завинаги.
Сатовча провали първата комуна за наркомани у нас
САТОВЧА. Повече от седмица медиите тръбяха за заканите на жителите на село Сатовча с жива верига да затворят пътя към местността Дикчан. Там, на територията на държавно лесничейство "Сатовча" фондация "Право на свободен избор" изгради комуна върху порутени имоти.
Разтоянието от София до нашумялата община е 220 км, или четири часа път с автобус. За да се стигне до Сатовча, задължително се минава през село Долно Дряново, където Саудитска Арабия вложила 1 млн. щатски долара за изграждането на снежнобяла джамия. За местното население се говори, че масово започнали да прибавят към имената си окончанието -оглу, макар да не знаят турски език.
На десет километра след Долно Дряново ни очаква Сатовча. Но до селото не може да се стигне.
Жива верига от над 200 сатовчани спира автобусите с журналисти и организатори.
"Вървете си! ", "Не ви искаме! " - викат местните хора. Посреща ни кметът Арбен Мименов: "Административно и правно е невъзможно изграждането на комуна на територията на община Сатовча. " Поглеждам документа в ръцете си, с него ръководството на общината декларира, че подкрепя проекта на фондация "Свободен избор" за създаване в местността Плетенски чарк на терапевтична общност (комуна) за дългосрочна рехабилитация на зависими младежи. Подписан е от Арбен Мименов с дата 15 юли т.г. Много деца и жени в работни дрехи са излезли от училището и местния шивашки цех, за да протестират, организирани от инициативния граждански комитет "Защита". Демонстрацията е започнала още от 8 часа сутринта от местността Караманица. Напрежението на тълпата достигна най-високия си градус.
"Вижте, хората са категорични и няма да допуснат наркомани тук - горещи се Мименов. - Ние бяхме подведени и не знаехме, че тук ще отворят дом за точно такива хора" продължава той. Представителите на фондацията и петнайсетина местни ожесточено спорят. Или по-точно крещят. Чуват се дюдюкания и освирквания. Отнякъде се чува глас от радиоуредба. "Добре дошли и добре си отишли."
"Да знаете, че ние не сме аборигени и диваци, както ни определят, а сме честни, трудови хора", реди един от протестиращите - Митьо Сиркьов. Тарторите на тълпата пък отсичат, че ако не си тръгнем веднага, "ни е спукана работата". Не можели да ни помогнат. Полицията отказва да ни заведе до местността Дикчан и пишещите братя си заминават за София, а откриването на комуната се проваля. Съдбата й, в която са инвестирани над 20 000 долара по проект "Алтернативи" от Обединени холандски дружества в България, остава неизвестна в бъдещето.
Фондация "Право на свободен избор" се занимава с проблемите на наркоманите. Още в началото на юли земеделският министър Венцеслав Върбанов й дарява сградите на лесничейството в Сатовча, където да създаде комуна. Месец по-рано местният общински съвет дава съгласието си за създаване на терапевтична комуна за зависими младежи в местността Плетенски чарк.
Седем лидери от Балканите се срещат днес в Скопие
СОФИЯ. Със съвместно заявление ще завърши днешната еднодневна среща "без вратовръзки" в Скопие на седмината лидери на страните от Балканския регион. Президентите на България - Петър Стоянов, на Република Македония - Борис Трайковски, на Албания - Реджеп Мейдани, на Румъния - Емил Константинеску, и премиерите на Турция Бюлент Еджевит и на Гърция - Костас Симитис, за първи път ще се видят с новия югославски президент Воислав Кощуница. Разговорът между българския държавен глава и югославския му колега е насрочен за 10.20 ч. сутринта.
"Гледаме в бъдещето" е мотото на форума, който е в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа. До снощи експертите уточняваха текста на съвместния документ. Днес ще се разискват още сигурността в региона и изпълнението на Пакта за стабилност, а в Скопие пристига и специалният кординатор на пакта Бодо Хомбах.
Босна и Херцеговина и Хърватска ще участват като наблюдатели. Резервите на хърватския президент Стипе Месич са, че Кощуница трябва да докаже, че се придържа към демократичните принципи, в това число и към сътрудничество с трибунала в Хага.
Скоро чехите ще контактуват с Интернет от уличен автомат
От март 2001 г. в Чехия ще е възможно да се свържеш с Интернет или да изпратиш писмо по електронната поща от уличен автомат. Той ще прилича на телефонния, ще работи с карта, подобна на телефонната, но ще предлага по-различни услуги. Макар и засега твърде пестеливо, повече за него и за новата мрежа и технология, която е чешки патент, казва Далибор Виас от "Чешки Интернет". Заедно с финансовата подкрепа на "Чешки радиокомуникации" той е създател на изобретението. "Подготвени са вече няколко вида апарати. Тези, които ще са на улицата, приличат външно на малък банкомат, а вътре в сградите - на малка будка за информация."
Крайната цел на този проект е 6000 терминала. Първите 200 апарата трябва да се появят през март догодина не само в големите градове, а и в селата. Създателите на проекта и на мрежата, която се нарича ПИТ (Public Internet Terminal), не се страхуват от конкуренцията на "Интернет-кафенетата". Според Д. Виас "за нас е достатъчно всеки терминал да печели месечно по 700-800 долара.
С реализацията на проекта Чехия ще има технология, която ще е уникална в света. Наистина във Франция вече години работи т.нар. система "Минител", но тя има сравнително по-бедни възможности от новата чешка технология. Тя бе показана на международната изложба за телекомуникационна техника "Invex" в Бърно.
Софиянски се среща с потомък на пророка Мохамед
Стефан Софиянски ще бъде приет днес от Негово величество Абдула II Бин Ал Хюсеин. Столичният кмет ще поднесе старинно оръжие на йорданския крал, който е пряк потомък на пророка Мохамед. В днешната програма на българската делегация, която е на посещение в столицата Аман, влизат още срещи с министър-председателя на Йордания инж. Али Абу Рагеб, с кмета на Голямата аманска община и с бизнесорганизации. Софиянски ще е гост на откриването на новопостроения културен център "Ал Хюсеин". Вчера българите разгледаха уникалния каменен град Петра, а утре ще се топнат в Мъртво море. Д
Спасено съкровище влезе в националния музей
ВРАЦА. Иззетите при спецполицейска акция в Зверино на 19 юли т.г. 503 антични сребърни монети от столичанина Лъчезар В. вече са във фондовете на Националния исторически музей, съобщиха вчера от РДВР. Експертизата на специалисти на музея установила, че се отнася за съкровище от римски републикански и ранноимператорски монети, събирано почти две столетия - от началото на II в. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. В днешни дни се оценява на 77 140 лв. Съкровището е е доказателство за римско присъствие на териториите на мизите. По монетите има ясни следи от активното им участие в обращение, както и сарафски знаци и графити. Сред римските републикански денари в съкровището присъстват няколко десетки, много рядко намиращи се екземпляри, сечени по времето на Юлий Цезар, Марк Антоний, Лепид и Октавиан Август.
Статия на свободата
Червената публицистика винаги с гордост е изпълнявала партийната поръчка и е насочвала Колта към личността: срещу буржоазията, империализма, врага със и без партиен билет, Тито, Трайчо Костов, враговете на Сталин, Сталин, враговете на Хрушчов, Хрушчов, враговете на Живков, Живков, враговете на Виденов, Виденов... Съдейки по себе си, партийните екзекутори винят опонентите си в "поръчкова журналистика". Колтът им обаче вече е пръчка, изхабена от столетно яхане в лова на вещици. Когато тя "стреля", рикошетът изобличава участниците в играта на партийни войници като пръчкови журналисти.
Събрани са 3,919 млрд. лв. данъци, хората със свободни професии плащат повече
СОФИЯ. 3,919 млрд. лв. данъци са платени до 30 септември, съобщиха вчера от Главната данъчна дирекция (ГДД). Тези постъпления са 78,36 на сто спрямо прогнозата за годината. За сравнение през миналата година процентът на изпълнение на данъчните приходи за деветмесечието е бил 74,54 %, през 1998 - 73,71%, а през 1997 - 62,16 на сто.
По-високо от средното изпълнение на постъпленията от налози има при ДДС - 85%, имуществените данъци - 84,51% и данъците върху дивидентите и доходите - 103,44 на сто, подчертаха от ГДД.
Приходите от ДДС за деветмесечието на тази година са 1,677 млрд. лева. В сравнение със същия период на 1999 това е с 304,6 млн. лв., или с 22 на сто, повече. По справки декларации е внесен ДДС в повече със 106,5 млн. лв., което е резултат на нарасналия брой на еднолични търговци и фирми, които са декларирали суми за внасяне, обясниха данъчните.
Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица през първите девет месеца на тази година са 775,4 млн. лева, което също е повече в сравнение със същия период на 1999. Увеличението идва главно от нарасналите постъпления от еднолични търговци и хора със свободни професии или работещи на граждански договори, уточниха от ГДД. Засиленият контрол от страна на данъчните върху търговските обекти също има принос за по-големите постъпления от този налог.
От данък върху печалбата в хазната са влезли 587 млн. лв. до 30 септември, от акцизи - 555,6 млн. лв., а от имуществените налози - 71,2 млн. лева.
От данъчните приходи за деветмесечието 42,80 на сто се падат на ДДС, 19,79% - на данък общ доход, 14,99% - на данъците върху печалбите на фирмите и 14,2 на сто - на акцизите.
Сърбия одобри преходен кабинет
БЕЛГРАД. Сръбският парламент одобри вчера преходното правителство, което ще ръководи Сърбия до насрочените за 23 декември парламентарни избори, предадоха АП и Ройтерс. Решението, за което гласуваха 128 депутати при петима против, представлява значителна победа за новия съюзен президент Воислав Кощуница, чиито съмишленици ще споделят властта с партията на Милошевич до изборите.
Очакваше се вчера по-късно вечерта депутатите да гласуват за отделните министри от преходното правителство.
Гласуването се състоя въпреки напускането на депутатите от Сръбската радикална партия, която осъди смяната на правителството като преврат. Радикалите демонстративно излязоха вчера от заседанието на Скупщината, за да протестират срещу решението на държавната телевизия да не предава пряко работата на парламента. Сръбските издания коментираха, че заседанието на парламента е използвано от радикалите за реклама на партията им.
Заради проблемите, които създадоха радикалите, и разногласията между партньорите Скупщината завчера така и не успя да пристъпи към обсъждането на главния въпрос от дневния ред за формиране на преходно правителство. Пет часа бяха необходими за съгласуване на кадрови въпроси между Демократическата опозиция на Сърбия и Социалистическата партия.
Междувременно стана ясно, че ЕС започва да отпуска през ноември обещаната за Югославия помощ от 200 млн. евро, заяви еврокомисарят Крис Патън. Спешната помощ се състои най-вече в доставка на енергоносители, лекарства и храни. От своя страна чешкото правителство е готово да предостави на Югославия помощ в областта на здравеопазването, възстановяването на инфраструктурата и премахването на екологичните щети, предаде Бета. Д
Воислав Кощуница призна, че югосилите за сигурност са извършили геноцид в Косово и заяви, че е готов да поеме отговорност за престъпленията, извършени от неговия предшественик Слободан Милошевич. На въпрос дали Милошевич ще бъде съден някъде, Кощуница отговори "Да, някъде" и допълни, че новата власт не е арестувала Милошевич, тъй като в момента има твърде много други приоритети. Европейският комисар за външната политика Крис Патън отхвърли вчера в Белград възможността за независимост на Косово. Той отговаряше на въпрос за предложението, направено от международна независима комисия да се предостави на Косово независимост при условие албанското мнозинство да защитава правата на сърбите и на другите малцинства. Позицията на ЕС за Косово се основава на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която предвижда съществена автономия на тази област в рамките на СРЮ, каза Патън. #
Тирана ще приеме натовска база, ако е необходимо
Илир Гьони е роден на 20 април 1962 в Тирана. От 1986 до 1989 е специалист в Министерството на външните работи. През 1992 става експерт в албанския Институт по международни отношения. По-късно, от 1995 до 1997, е журналист в независимия всекидневник "Koha Jone". През 1999 става директор на кабинета на министър-председателя на Албания. Знае английски, френски и италиански език. Защитил е магистърска дисертация на тема "Външната политика на САЩ".
Министър Гьони взе участие в софийската среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки за членство в НАТО, която се проведе в София на 12 и 13 октомври. Вестник "Демокрация" е първият български вестник, на който той даде интервю.
- Г-н министър, как оценявате двустранното сътрудничество между България и Албания?
- Смятам, че нашите двустранни политически и икономически връзки са много добри. Бих желал да посоча особено контактите, които имаме във областта на сигурността и отбраната, защото аз съм нов министър на отбраната и в рамките на една седмица имах възможност да се срещна два пъти с вашия министър на отбраната Бойко Ноев. Вярвам, че с него установихме вече много тесни лични връзки и отношения. Вярвам също така, че ние ще материализираме тези лични връзки в развитието на нашето сътрудничество в областта на отбраната.
- Предвиждате ли реализацията на конкретни двустранни проекти?
- Ние осъществяваме както двустранно, така и многостранно сътрудничество. В многостранен аспект имаме взвод, който участва в Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа с щаб в Пловдив, а в двустранен тази среща (б.р. - софийската среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки за членство в НАТО) е от изключително важно значение за нас. Защото тя ни сближава и така намираме начини и средства за увеличаване обема и качеството на нашето сътрудничество.
- Как оценявате шансовете на Албания да влезе в НАТО?
- Ние се опитваме преди всичко да бъдем реалисти и да не сме прекалено ентусиазирани. Както споменах в речта си, този ентусиазъм трябва да се анализира трезво и да се пречупи през призмата на действителните възможности на нашата страна, а това е нещо съвсем друго. Така че процесът на интеграцията в НАТО е много сложен процес, изискващ същевременно да се отговори на определени изисквания. Затова е необходимо да се извършат много промени не само в областта на отбраната, но и преди всичко в политическата обстановка в страната, в сигурността, икономиката и правната система на Албания. Вярваме, че страната ни ще се интегрира в Северноатлантическия пакт по-бързо, отколкото в Европейския съюз. Албания е предприела много решителни стъпки към интеграцията си в НАТО и в някои отношения, като съкращаване на въоръжените сили, ние дори сме по-напреднали от други страни. Даваме си сметка, че това ще бъде един дълъг процес, но сме много оптимистично настроени.
- НАТО предвиждаше да разположи две военни бази в Албания и Република Македония. Как стои сега този въпрос?
- На практика ние имаме такава база. Тя не е военна, а е формирование за поддръжка на силите КФОР и се нарича комуникационно звено. То има задача да поддържа сигурността на комуникациите на натовските войски, чиито връзки минават през Албания. Ние определено ще приемем натовска база, ако това е необходимо.
Удължиха срока за подаване на оферти за "Хемус ер"
СОФИЯ. Агенцията за приватизация удължи с един месец срока за подаване на оферти за приватизацията на 51 на сто от "Хемус ер". Кандидатите ще могат да внесат своите предложения до 4 декември. Досега в АП са получени девет писма от инвеститори, които са заявили интерес към тази процедура. Всички те ще могат да посетят информационната зала на дружеството.
В петък в Министерството на икономиката пък ще се проведе вторият състезателен кръг от преговори за продажбата на 60 на сто от "Пампорово". Тогава се очаква кандидатите - "Турист инвест", "Ди Енд Би", "Петрол холдинг груп" и "Виктория инвестмънт" - да подобрят офертите си. От наддаването се отказа "Роял холидей" - Чепеларе. Между първия и втория кръг от преговори от фирмата обявиха, че няма да продължат участието си в процедурата и желаят да им бъде върнат внесения депозит.
Уили Нелсън побеждавал стреса с марихуана
67-годишният кънтрипевец Уили Нелсън призна, че пушенето на марихуана и сексът са неизменна част от неговото всекидневие, предаде АП. Не бих казал, че марихуаната е чист наркотик. Марихуаната действа добре при стрес, който е най-големият бич на днешното време, споделя Нелсън. Д
Футболните бомбаджии остават под стража
София. Обвинените в убийството на Младен Младенов футболни запалянковци Християн Петков и Ивелин Николаев остават в предварителния арест. Това реши съдът с председател Бисер Троянов на закрито заседание вчера, уважавайки искането на прокуратурата да бъде наложена и на двамата постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. Това стана ден след като им бе повдигнато обвинение по чл.116 от НК за убийство с умисъл по начин и със средства, опасни за мнозина.
Заседанието на съда бе закрито по искане на прокуратурата. Двамата обвиняеми бяха конвоирани от засилена охрана със закрити с якетата им лица сред преследващите ги на бегом журналисти. Съдът не обяви определението си за закриване на заседанието, с тази функция се бяха натоварили полицаите, които периодично подканваха медиите да освободят коридора пред залата.
Въпросителни
Кому бе нужно закриването на заседанието, след като целокупната общественост вече опозна ликовете на бомбаджиите, а полицейски началници дни наред уведомяваха надълго и нашироко медиите каква работа са свършили за разкриването им? Ще помогнат ли закритите врати на съдебната зала на разследващите да съберат най-качествените и несъмнени доказателства за пред съда? Или резултатът от извоюваната от тях секретност ще си остане единствено този, че група журналисти нахлухме накрая по недопустим начин в кабинета на съдията, за да поискаме информацията, на която имаме право? И да напомним, че наказателният процес в България е все още публичен и открит, а за изключенията законът е предвидил точно определен ред. Ходжата и папата са добре, ние сме наред
Хубаво е, че сме тръгнали към Европейския съюз.
Колко е хубаво!
Би могло да се каже и по-изящно, да се възкликне: "Господи, колко е хубаво! " - но по-проникновени и по-непресторени хора вече са възкликвали по този начин.
Прочее от Европа също възкликват "Колко е хубаво! ", като имат предвид бъдещия щастлив алианс с такива като нас, неевропейците. Защото отколе вече, като се рече Европа, се схващат само страните от съюза - точно тъй, както, ако се рече Америка, се подразбират САЩ. Може и да е заслужено.
Но да се върнем на възклицанията. Има-няма седмица, и поредният добронамерен европеец отново ни напомни с 3.5 атмосфери надежда относно влизането ни в лелеяната Европа. "Много се извинявам - казва факторът г-н Ферхойген, - ама нека първо през 2004 влязат тия, дето са си оправили пломбите и са минали през автомивката, пък веднага след тях сте вие - българи, власи и други сиромаси. Засега се подстрижете прилично, вземете си душ и чакайте."
Иска да рече, има някои пречки. Нашият външен министър ги вижда преодолени само година след като са влезли отличниците - някъде през 2005.
Да направим опит за поглед към някои от тия пречки.
Нека примерът е Република Турция. Какво не им е наред на турците? Дълги години вече хората изпълняват изискванията на ЕС, цели предълги списъци с изисквания изпълниха. Научиха се на най-важното - да работят. И то работят така, че бял ден не виждат. И у тях си, и в Бундеса. Който е ходил в Цариград, непременно си е отбелязал какво става. Влезеш в кръчмата - отдолу подземие. И ахваш: додето ти горе се наливаш с бира "Ефес", долу десетина души, като същий Сизиф, плувнали в пот, кроят кожи, отливат метали, съшиват чехли... Посред нощ! Да се чудиш: нали туризмът им е достатъчно печеливш, по-печеливш от този на чехи и маджари! Дъстин Хофман там, Стинг там, всякакви звезди там, за каквито тук не сме и мечтали. Отдавна и отдавна тия наши комшии би трябвало да са в Европа!
Но не са. Не е изпълнено едно-едничко условие: нещо около човешките права, намеква се за кюрдите.
А ето ни и нас. 10 минути в денонощието новини на майчин език - и ропот до възбог. Как! Неприятно! Откъде-накъде!
И става любопитно: живият пример за недопускане в Европа е пред очите ти, пък ти с всичка сила работиш против влизането си в Европа... При това декларациите за човешки права са категорични: "Селекцията е нехуманна".
Гневен рев и вой огласиха простора и по повод някакви мормони - преди да сме наясно какво е това мормони.
А какво е - християни, не друго. Съвършено ясно е, че това, което проповядват, е сбъркано от горе до долу: наред с традиционния Спасител - някакъв Джоузеф Смит. Е, и какво? Кому пречи тая смешка? Ако онези, от щата Юта, са пристигнали тук, за да шпионират, да участват във финансови афери, в масово трошене на пейки и кокали по игрищата - да ги отпратим! Добре, ама преди да са проявили лош нрав?
И какъв ти лош нрав, нали дойдоха и в редакцията. Натрупа се цяло множество да ги гледа: чистички, белички, чак неестествено. Легитимирани едро и четливо, със снимка. И да видиш възпитание... Българският им такъв, че да се изумиш - с Диогенов фенер да търсиш дефект, няма го. Опитахме да ги притесним с писмения - не става, и той изряден! А няма и година, откак са тук.
Та тъй - и писанията, и международните документи искат равнопоставеност на религиите. Засега от това по-умно не е измислено. Засега и още много, много дълго занапред. Защото, ако комунизмът се установи на планетата за някакви стотина години, ако фашизмът вилня (макар и не у нас) тридесетина години, то още хилядолетие поне ще е нужно, додето се разбере, че Бог е едно, а самозваните посредници между Бога и човеците - съвсем друго. Да се разбере, че шамани, жреци, попове, религии и теология са тъкмо отрицанието на Висшето същество, на прекрасното, че са чудовищната претенция за тълкуването Му - нещо, на което няма право ни един смъртен! ("Смъртно същество не познава безсмъртно същество" - Салустий.)
Та тъй, дотук е стигнал досега здравият колективен човешки разум: веротърпимост. Гледаш ги какво правят днес - снимали се заедно момците - папата, будист някакъв, мюсюлманин някакъв... Натам върви! А това е същият папа, когото нашият синодален поп единствен на планетата не ще да допусне! Същият, който на 24 май всяка година безпрепятствено ни пуска при гроба на Кирил в Рим... Същият, който е и държавен глава - ето какво трябва да се има наум. И то от тези глави, които, тъй или иначе, имат влияние в Европа. А тя, Европа, ни интересува.
Хората идват да живеят в Асеновград, а не го напускат
За първи и за последен път съм кмет, шегува се д-р Светозар Шуманов. Липсват ми свободата, която имах преди, и хората, с които се срещах. Специалист по уши, нос, гърло, той признава, че преди да седне на кметския стол, е имал много добра частна лекарска практика. Определя се като "върл привърженик на СДС", от 1995 г. - редовен член на синята партия, а преди това симпатизант. Бил е един мандат общински съветник от квотата на СДС. За 1,5% не успява да спечели кметските избори през 1999 г. още на първия тур. Учи задочно стопанска икономика.
- Г-н Шуманов, какво наследство получихте от предшественика си, който беше от БСП? И как пълните общинската хазна?
- На 3. ХI.1999 г., когато официално встъпих в длъжността си заварих дефицит от 1 млн. и 700 хил. нови лева и 160 лв. в сметката по приватизацията. Шест месеца по-рано в тази сметка имаше около 1 милион. Заварих и един покрит пазар. Той беше изграден под егидата на Програмата за устойчиво човешко развитие на ООН, но тъй като мястото е неподходящо избрано, пазарът не можа да привлече клиенти. На миналата сесия на общината предложих да се разработи концесия, за да може да се потърси стабилен концесионер, който да го направи печеливш. Защото изграждането му струва около 900 хил. нови лева. Цялата работа е в това, че там се намира старият пазар, който, въпреки че е по-мръсен и не толкова хубав като новия (който е наистина нещо много красиво), е предпочитано място за търговия... Но да се върнем към дефиците. Благодарение на Министерството на финансите около 1 млн. и 200 хил. лв. от него бяха погасени. Останалите близо 600 хил. лв., изплатих за около 6 месеца. Ставаше въпрос за пари по неразплатени строителни програми, които са изискуеми по съдебен ред. Ако не ги бяхме погасили, те щяха доопълнително да утежнят бюджета. Със собствени средства, които са изключително от ДОД и от местни данъци и такси, успяхме да запълним тези дупки. Затегнахме финансовата дисциплина. Преразгледахме отдаването под наем на общинска собственост, защото имаше невероятни парадокси - за обект от 60 кв. м например ни плащаха наем от 70 ст. на месец.
- Изплащате ли редовно заплатите на учителите и лекарите?
- Нямам нито ден закъснение. Нито на учителите и лекарите, нито на бюджетните предприятия, нито на социално слабите.
- Какъв размер социални помощи плащате?
- Около 150 хил. лева месечно. Досега се справяме, но не без помощта на Министерството на финансите. Субсидията, която ни се полага, идва точно на датата, на часа и на минутата, което пък ми дава възможност да разпределям парите по приоритети. Спазвам ги стриктно. Е, оттам може би куца имиджът ми на кмет, защото това са неща, които не се виждат. Нали хората са свикнали навреме да си получават заплатите. Но мегаломански проекти, както едно време комунистите, нямам намрение да правя. В същото време подобряването на осветлението и инфраструктурата, телефонизацията и кабелизацията, смяната на мрежата на водопровода и канализацията са от жизнена необходимост. Те трябва да залегнат в новия бюджет.
- Одобрявате ли поправките в Закона за местните данъци и такси, които предлага Националното сдружение на общините? Проектът предвижда да бъдат увеличени налози, които засягат много широк кръг от хора... - Някои неща са добри, но в други определено прозира политически подтекст. Внушението общо взето е: виждате ли, ние мислим за общините, но дайте да не променяме конституцията, а да направим нещата на гърба на населението. Как? Ами като повишим изключително и само местните данъци и такси. Но аз ще ви кажа, че те дават едва 10 до максимум 12% от бюджета на една община. Според мен има други, по-гъвкави механизми, чрез които можем да получим това, което ни трябва.
- Можете ли да дадате конкретни примери в това отношение?
- Ами например сега работя по проекта ДИСНИ. Той е по подобрен германски модел и се финансира от Министерството на финансите. Става въпрос за създаването на данъчно-информационна система за недвижими имоти, чиято презентация ще бъде в средата на ноември т.г. Това е уникален модел за България, който неимоверно ще улесни гражданите. Проектът се изгражда с помощта на "Контракс" и на "Оракул", която е втората по-големина компютърна фирма след "Майкрософт" на Бил Гейтс. "Оракул" ни подари програмен продукт за 18 хил. долара. Благодарение на него в момента свързваме по компютърен път прокуратурата, съда, социалните грижи и бюрото за безработни с почти всички отдели на общината. От ноември нататък обслужването на гражданите ще става за секунди. Искам да благодаря и на фирмата "Контракс", защото именно тя (без пари и само с един договор за сътрудничество) връзва абсолютно всички компютри в общината с радиомодеми на съвременно ниво. За мен това е бъдещето на общините. Във всеки момент кметът да може да знае какви постъпления и разплащания му предстоят, как да ги разпредели, към кои проиротети да ги насочи и т.н. А не предложения от рода на това, ей така самоцелно да се вдигат данъците на колите, например. Парадоксът е в това, че в момента за един апартамент в Асеновград данъкът е 10-15 лева годишно, докато за кола се плащат 30 лева. Затова мисля, че усилията трябва да се съсредоточат върху данъчната администрация и върху реалната оценка на имотите. Но за това се иска взаимодействие между местната власт и териториалното данъчно управление. Друго предложение на националното сдружение, което не мога да приема, е, цитирам по памет, идеята да се вдигне данъкът на колите с безоловен бензин. В цял свят тези превозни средства се ползват с преференции, защото всички искат природата, в която живеят, и въздухът, който дишат, да бъдат чисти. Докато ние... - Защо отделяте чак такова внимание на обслужването на гражданите в общините?
- Защото времето е пари. Хората имат нужда да получават необходимата им информация колкото се може по-бързо. В общината в момента се работи много, но гражданите остават с обратното впечатление, защото трудно получават необходимите им справки и услуги. Освен това след като те бъдат компютризирани, ще се ограничат и възможностите за корупция. Тогава на хората вече няма да им се налага да обикалят от чиновник на чиновник, който винаги може да им каже "Я ела утре"... - Как работите с общинския съвет в Асеновград?
- В общинския съвет има 33 общински съветници, от които 14 са на ОДС и 5 на ДПС. БЕЛ и ВМРО имат по един, имахме и 3-ма независими. В момента тече преразпределение на силите, така че останахме само с един независим - Рафет Ахмедов. Но аз не мога да се оплача от работата на общинския съвет. От 320 решения само две не бяха приети и те са без сериозно значение за общината. Имам сериозна опозиция, но на този етап се справям. Мисля, че умните хора в този общински съвет преобладават.
- Работите ли по европейски програми? Как смятате да решите въпроса с безработицата?
- При население от 60-70 хил. души, от което 20 % е турско, процентът на безработицата е 17 на сто. Но Асеновград е уникален град. Той е единственият град в България, от който няма отлив на население. Има приток на хора и това малко затруднява администрацията в момента. Защото това са предимно семейства, които идват да търсят препитание в града. Сред тях има млади и можещи хора с потенциал. В Асеновград има добре развита лека промишленост, в която е ангажирана голяма част от населението. За съжаление част от приватизираните предприятия може би не намериха добрия стопанин, в момента се лутатат и все още не могат да намерят пътя си... По програмата САПАРД сме подготвили около 300 до 500 дка с всички проби на почвата и т.н. , за да се създаде един лозов масив. Трябва да ви кажа, че с 10 дка лозе в нашия регион може да карате цяла година и да си докарвате една заплата от 250 лв. месечно. Проектът е такъв - в продължение на 5-6 години лозето ще се използва от хората, които са го създали, като през това време ще се плаща наем на собствениците на земята. След като изтече този период, тези, които са предоставили земята си, ще станат собственици на лозята. За да се направи това лозе обаче, ще трябва да се теглят пари. При това около 200-300 хил. долара. В момента именно по линията на програмата САПАРД и фонд "Земеделие" се опитваме да привлечем този финансов ресурс. Успеем ли, нещата ще потръгнат. Ние си имаме много добър "Винпром", който за мен произвежда най-доброто вино в България - "Мавруд". То е т.нар. българска виагра... - В лозарството, винопроизводството и леката промишленост ли е бъдещето на Асеновград според вас?
- Според доклада на Програмата за устойчиво развитие на ООН от 4-те побратимени общини в Асеновград има най-голям процент на неграмотност на населението. Основната причина е емиграцията на хората от Родопския край, които слизат към града. Повечето от тях са слабо образовани, нямат пари, за да изпратят децата си да ходят на училище или от малки ги карат да работят. Следователно нещо трябва да се направи, за да се осигури заетост за тази нискоквалифицирана работна ръка. Без да се хваля, но аз съм единственият кмет в България, който е одобрен за участие в една специална програма на ЕС в Брюксел. В момента подготвям няколко проекта, с които се надявам да привлечем вниманието на бизнеспартньори и на инвеститори за Асеновград. Всичко е пари, но те не могат да дойдат от само себе си. Парите трябва да дойдат от Европейския съюз. Ние, българите, още не можем да разберем какво постигна това правителство с факта, че вече сме кандидати за членство в ЕС. Защото българинът иска, когато му поднесат някаква новина - на другия ден джобът му да се напълни. Това не може да стане. Но има възможности с течение на времето, ако водим последователна политика, нашият джоб да се понапълни, и то работейки по европейски и получавайки по европейски. Защото не може да работим малко, да не произвеждаме качествено, а да взимаме европейски заплати - това е абсурд. Единствената цел, заради която съм се хванал на тази неблагодарна кметска работа, е да помогна на родния си град, който има ресурси, но досега винаги е бил в сянката на Пловдив. Градът ни е втори по-големина след Казанлък от всички неокръжни градове. Имаме много добро географско положение с големи ресурси. С малко повече желание и труд и с малко помощ Асеновград може да стане център не само на леката промишленост, но и на културата и туризма. Защото ние имаме 42 църкви и манастири. И всички те са уникални.
Цена за различните
Село Сатовча е в Земята Чеч. Най-чистият екологичен район в Западните Родопи и в България. През седемдесетте години на ХIХ век именно в тази земя Иван Гологанов се докосва и записва "Веда Словена". Там са и селата Долен и Плетена, археологичен резерват. В Сатовча до седемдесетте години на ХХ век ходжата е пял от минарето на уникалната петстотингодишна джамия, разрушена по времето на т.нар. възродителен процес. Все още жените там покриват лицата си с яшмаци. Село Сатовча имћ възможността отново да влезе в централните новинарски емисии. За радост, само в националните. Кметът Арбен Мимелов оглави тайно "гражданско неподчинение" в селото. Защо? Защото наркоманията в България не била стигнала до Сатовча?
"Тези, които създават наркоманите, да им берат дертовете после. При нас това явление е непознато. Там, по Витоша да си ги прибират, тука нямат работа. " Това е друг "народен глас". Слушаме тези приказки, четем ги по вестниците и се удивляваме от промиването на мозъците на сънародниците ни. За тях двестате километра от столицата до родопската глуш като че ли са някаква непревземаема Китайска стена. Мъртвите сибирски полета едва ли не, в които и порокът, и изкушенията се разбиват и загиват. Страната се гърчи от наркоманска пандемия, но на село е спокойно, защото дрогираните умират под Витоша? Сатовчани не искат край селото им да има оздравителна комуна за болни хора, защото писмата, които получават от децата си в големия град, разказват само за скъпото парно и за цената на телешкото. Затова кравите могат да се изколят и да се изтъргуват в чужбина, а с парите да се плати енергията на оцеляването. Виж, наркоманите са "престъпници". Те са чужди! Следователно лоши и трябва да бъдат грижа на държавата. Въобще всичко трябва да бъде на гърба и на врата на държавата. А когато ни събира данъци или парите за здравното осигуряване, тогава държавата е лоша. Защото не ни дава работа! Не дотира тютюна! Не ни толерира в университета само защото сме послушни хорица? И започват спомените от миналото! Много важно че именно с грижата за болните различни ще се открият и работни места, и пари ще дойдат в общината. А бе, кой ти мисли! Нали се разпродаде земята по пътя за Драма на едни момчета с джипове и с ланци. Засега пари за кафе има, за тютюнец също. Пък като ни застигне беда, ние ще хленчим и ще заплашваме. Това поне знаем. Нали идват избори! Нали с някого трябва да се партнира в тях. А това "гражданско" селско неподчинение е само напомняне, че толерантността трябва да бъде скъпо заплатена. Дори с живота на двадесет души, иначе никому ненужни наркомани. Които също носят български паспорти. Като жителите на Сатовча. Е, никой от тях не е прочел "Веда Словена", но това не е болка за умиране. Важното е, като дадат паспортите за Европата, живите да изприпкат натам. След като холандците имат пари за наркоманията, ще имат пари и за онези, които с жива верига не са ги пуснали да се лекуват в землището им. Това вече е демокрация. По нашенски!
Шест кандидати за наградата за култура
СОФИЯ. Цигуларят Минчо Минчев, писателите Вера Мутафчиева, Йордан Радичков и Георги Данаилов, археологът Тотю Тотев и архитектът Васил Китов са кандидатите за държавната награда "Паисий Хилендарски", номинирани от комисията, назначена от министъра на културата. След три заседания комисията определи шестте за заключително обсъждане.
Първият носител на новата висока българска държавна награда ще бъде обявен в Деня на народните будители 1 ноември от министър-председателя. Д
Ясно финансирането за Дунав мост 2
ВИДИН. 50 на сто от средствата за строителството на Дунав мост 2 ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка, съобщи областният управител Величко Йонов. Кредитът ще бъде с гратисен период от 8 години. 70 млн. евро се отпускат безвъзмездно по програма ИСПА, а 15 млн. евро ще дойдат от Френската агенция за развитие и Агенцията за развитие на Германия. Останалите около 25 млн. евро ще бъдат осигурени от държавния бюджет.#
700 фирми участват на "Стройко"
СОФИЯ. Около 700 български и чужди фирми ще участват в изложението "Стройко 2000", съобщиха вчера организаторите. Панаирът ще се проведе от 25 до 31 октомври в НДК. Ще бъдат представени най-нови технологии за енергоспестяване, строителни материали, изолации, обзавеждане и др. Освен утвърдилите се фирми на изложението ще участват и някои нови. Те ще покажат най-новите технологии при топлоизолацията - с минерална вата чрез впръскване на влакна, лепила, лакове, байцове и др. Фирмите участници ще предлагат 5-10 % отстъпка при покупка по време на изложението.
"Арт-36" и списъкът от свобода
"Арт-36" навърши 10 години. Една от първите частни галерии след промените ще окръгли на Димитровден десетилетие от откриването на първата изложба в своя неголям салон, тогава на "Раковски" 159. Помня - акварели на гениалния Казаков в ранната есенна софийска вечер и малкото салонче с многобройни посетители, които продължително се вглеждат в картните. Помня дори някои от първите купувачи. Началото на пазара на изкуство, който все още е в пелени... Оттогава изтече много вода. Стотици галерии със и без кавички стартираха и фалираха. Българското изкуство се промени из основи. Изгря звездата на десетки нови художници. Критериите станаха други. Частната инициатива в галеризма произведе хиляди изложби - някои от тях помним като явления, други не оставиха никаква следа.
"Арт-36" стана и остана константа през този период. Разбира се, тя се променяше и непрекъснато разширяваше панорамата от автори, които търсеха името й като една от най-авторитетните галерии в страната.
Като казвам константна, имам предвид отношението на галеристката Камелия Минчева към изкуството и неговите носители.
Непредубеденост и отсъствие на поза. Внимание и подкрепа за всеки, който ги заслужава. Непрекъснато любопитство към художествените събития и разговори с всеки, който се интересува от тях.
В спретнатото мазе на "Славянска" 40 винаги има някой на гости. Не защото е специално поканен, а защото, минавайки дори и случайно, той вече е се е почувствал поканен от домакинята на галерията за разговор в една атмосфера, която можем да наречем домашна.
Така минаха тези десет години. С много разговори и с поредица от малки празници и много одухотворени присъствия.
Какъв диапазон! От Генко Генков до Дан Тенев. През Георги Божилов, Георги Баев и Магда Абазова към Александър Райков, Димитър Яранов, Румен Жеков и Надя Генова. С Иван Кирков и Петър Дочев на разговор. С Николай Кучков, Свилен Блажев и Чавдар Петров в оркестъра. С Коста Павлов, Борис Христов и Радой Ралин в публиката. С още десетки на сцената, в масовката и зад кадър.
Този списък е дълъг и е изписан на свода на "Арт-36". Дано го прочетем още по-дълъг след още десет години.
"Тутурутка" подлуди столичани
СОФИЯ. Публиката в препълнената зала 1 на НДК изкара артистите от "Тутурутка" на няколко биса в понеделник вечерта. Аудиторията преливаше от млади хора, които открито се веселяха на скечовете и етюдите, поднесени от "НЕнормалното тв предаване". Варненското шоу набра голяма скорост по MSAT, а този месец обикаля родината на живо. Турнето започна на 11 октомври от Добрич и ще функционира на 3 ноември във Варна. Концертът в НДК бе прощъпалникът за "Тутурутка" на столична сцена. Спектакълът с мото "Не на завистта! " представи песни от двата албума на талантливите младежи. Рок, поп, чалга и какво ли още не звучи в "Манджа с грозде" и "Петилетка". Въпреки че се подиграват с чалгаджийското поведение, артистите сами залитат в тази посока. Между рекламите на двата видеоекрана в НДК глас провъзгласи "Фолкаинът (кокаин) причинява сериозни мозъчни увреждания". А след малко бе изпята една от най-абсурдните песни с примитивен текст, възпяващ "На теслата дръжката". Залата обаче изпадна в екстаз! Ако си затворим очите за някои неща всъщност Иван Чешмеджиев, Венцислав Куцаров, Васко Василев, Светлозар Стоянов, Атанаска Вихърова и Милен Минков са изключително талантливи млади хора с чувство за хумор и оригинално мислене (разбирай сценично поведение). Шоуто ич е глътка свеж въздух между политически украсените (замърсени) спектакли и скучни концерти.#
$ 25 млн. дава СБ за кадастъра
СОФИЯ. 25 млн. долара заем ще отпусне Световната банка (СБ) на България за прилагане на Закона за кадастъра и имотния регистър, съобщиха вчера от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е станало ясно след среща вчера на министър Евгени Чачев с Лий Холстейн, който отговаря във финансовата институция за Европа и Централна Азия, и с постоянния представител на банката у нас Томас О'Брайън.
Представителите на Световната банка са предложили заемът да бъде отпуснат за 5 години. Усвояването на парите ще започне от септември 2001. Сумата ще се използва за създаване на информационни системи за кадастъра и имотния регистър и др. Д
