БГ радио обещава да пуска само българска музика
СОФИЯ. Георги Минчев, Васил Найденов, Развигор Попов, Ивайло Крайчовски, Стоян Михалев, "Антибиотика", "Уикеда" и още много звезди на българската естрада дойдоха вчера на представянето на БГ радио, за да изразят подкрепата си за първата медия, по която ще звучи само родна музика. Проектът на радиото вече получи програмен лиценз от НСРТ за София, Пловдив, Благоевград и Велико Търново. "Готови сме да правим концерти всеки ден, докато получите лиценз и от конкурсната комисия", увери шефовете на радиото продуцентът Атанас Янкулов.
Медията е собственост на "Метрорадио", дъщерна фирма на американската "Метромедиа" интернешенъл телекомуникейшънс. Фирмата притежава 18 радиостанции по света. Изпълнителен директор на БГ радио е Николай Янчовичин, програмен шеф е Владимир Дайнов, а музикален - Ана Мария Тонкова. Няма да пускаме чалга, категорична бе тя. Радиото може да започне излъчване в ефира със сателитен пренос на сигнала и по Интернет до два месеца от издаването на лиценз. Освен музика програмната му схема предвижда специализирани предавания и новини от шоубизнеса, спорта и политиката. Специално за продуциране на нови български песни са предвидени 36 500 долара за година.
ГАО СИНЦЗЯН: драматургът от "Тянънмън"
През последните години Шведската академия превърна връчването на Нобеловите награди за литература в истински съспенс. Не по отношение на номинациите - те са известни и изобилстват с познати имена. Но изненадите изникват всеки път, когато Нобеловият комитет се оттегли за размисъл. Или по-точно, след като бъде оповестен новият Нобелов лауреат, понеже Шведската академия не крие желанието си наградата да дава шанс на пренебрегвани големи творци и подценени литературни традиции. По тази причина в последните години Нобеловото отличие увенча дотогава тънещи в неизвестност автори като ирландеца Шиймъс Хийни, полякинята Вислава Шимборска или португалеца Жозе Сарамаго. Но дори и на този фон връчването на Нобеловата награда на китайския писател дисидент Гао Синцзян предизвика фурор сред медиите. Защото бе повече от ясно, че със своя избор Нобеловият комитет влиза в остра схватка с режима в Пекин (някои си спомниха за награждаването на Пастернак), пък и гневната реакция не закъсня: властите в Китай заявиха, че лицето Гао Синцзян не е техен съотечественик, въпреки че това е първият китайски писател, отличен с наградата.
А другата и съвсем немаловажна причина за медийния смут (както впоследствие стана ясно) дойде заради лаконичния начин, по който Нобеловият комитет е оповестил решението си: лауреат за 2000 г. е китайският писател Гао Синцзян, политически изгнаник в Париж. Кой обаче е Гао Синцзян, в един глас са се запитали всички. Оттук е лесно да се досетим, че в следващите часове най-ухажваните от медиите хора са били специалистите по китайска литература в Париж.
След близо час адресът на Гао Синцзян вече е бил известен и първите телевизионни и вестникарски екипи са нахлули в скромния апартамент на писателя, на 18-ия етаж на висока жилищна сграда в парижкото предградие "Баньоле". Дребният, нисичък 60-годишен мъж, който е отворил вратата, както и аскетичната обстановка в жилището, в което са се виждали само калиграфии и книги, явно са провокирали съмнения у репортерите дали не става дума за някой съименник. Затова и първият въпрос във всички интервюта е дали са му се обадили от Нобеловия комитет. На което писателят Гао Синцзян е отвръща с неизменната си усмивка и на великолепен френски: "Да, току-що. От няколко години се носят слухове, но този път е истина. Шведската академия го потвърди по телефона. " А след това добавя: "Още не мога да го повярвам."
И вече под светлините на прожекторите, които оттук насетне следват всеки Нобелов лауреат, той показва пред журналистите романите и пиесите си, преведени на множество езици, както и своите платна. Защото Гао е не само писател, а и художник. Дори повече художник, смята той, защото именно живописта и калиграфията са неговият занаят, от който се е издържал в дългите и трудни години на емиграция. Нещо, което му е дало възможност да не прави никакви отстъпки в книгите си, публикувани в реномирани издателства, но в малки тиражи, при това напълно забранени в Китай.
За себе си и своя живот писателят е още по лаконичен: израснал е в либерално семейство, имал е щастливо детство, дълго време изобщо не се е интересувал от политика. В годините на "културната революция" в Китай е бил изпратен шест години на лагер, за да бъде трудово превъзпитан. После, макар и на свобода, е бил принуден да зарива ръкописите си. Събитията на "Тянънмън" обаче превръщат пиесата му "Бягството" в един от манифестите на студентските вълнения (творбата е играна в Швеция, Германия, Полша, Африка). След което по покана на германска фондация Гао е получил разрешение да замине на Запад и се е установил в Париж. Китайското гражданство му е било отнето с указ и от три години Гао Синцзян е с френски паспорт, което косвено прехвърля и Нобеловата награда за литература към Франция, страната, дала му подслон, още повече че на езика на Молиер той пише последните си творби. И докато първите официални реакции от Пекин бяха повече от ледени, друг известен китайски писател в емиграция заяви пред "Таймс" следното: "Със своя избор Шведската академия най-сетне доказа, че този свят също има око и поглед".
Писането бе моето спасение от комунизма, споделя нобелистът Гао Синцзян пред TV 5
- Г-н Синцзян, вие живеете във Франция и вече пишете на френски, вашата Нобелова награда по думите на президента Ширак е чест и за Франция. Как приехте наградата?
- С вълнение, разбира се. Още повече че ако литературата е лукс, то Нобеловата награда е един невероятен лукс. Знам, че това е голяма чест, и право да ви кажа още не съм съм осъзнал това събитие в живота си.
- Какво си мислехте, когато научихте новината? Мислихте ли за това, че бяхте принуден да напуснете Китай?
- Всичко се разви прекалено бързо, нямаше как да нахлуят спомените, защото се оказах обграден от медиите, потопен в истинско море от интерес и доброжелателство. Подчертавам това, защото един емигрант рядко има такова усещане.
- Усетихте ли неприятната страна на славата? Тя изплаши ли ви?
- Не. По-скоро тези дни живея във фикцията. Отвсякъде съм заобиколен от хора, телефонът ми не млъква.
- Вашите романи превръщат китайската традиция в универсално послание. Навярно това е резултат и от срещата ви със западната култура. Впрочем рани ли ви реакцията на официален Пекин, който заяви, че не съществува китайски писател с вашето име?
- По-скоро ми стана смешно. Предвиждах подобна реакция.
- Още повече че книгите ви са забранени в Китай.
- Да. Но това съвсем не означава, че не се четат в Китай. Аз не съм враг на китайския народ, а на режима в Пекин. За мен моят народ е нещо безкрайно по-различно от официалните власти.
- Какви спомени пазите от Китай? Били сте в лагер, писали сте на късчета хартия, които сте заравяли в земята?
- Вижте, за мен писането е необходимост. И ми беше наистина трудно да живея в онзи идеологически климат, където не можеш да се довериш на когото и да е, дори на членовете на семейството си, където трябва да пишеш тайно. Това е един толкова отровен климат, че ходех като болен и за първи път се почувствах свободен във Франция. Това, което ме спаси, наистина беше писането. То беше за мен норма и необходимост, което не можеше да не наложи отпечатък върху книгите ми.
- Следователно за вас писането си остава риск?
- Разбира се. И всяко писане е риск с изключение на преповтарянето на някакви догми. Риск е, когато решиш да потърсиш себе си, защото не се знае накъде ще те отведе всичко това.
- Затова ли търсите в торчеството си един универсален език?
- Може да се каже и така, но искам да подчертая, че не съм против традицията. Китайската култура е много богата и древна. Така че това, което минава за мой модернизъм на Запад, често се вписва в една древна традиция, в която е също толкова важно не само какво казваш, но и как ще изпишеш нещо върху листа. Защото, макар писането да хваща в дълбочина екзистенциалното измерение на човека, образите надмогват словото. Аз наричам това вътрешна визия.
- В "Планината на душата", един от основните ви романи, предлагате своята гледна точка към случващото се в днешен Китай. Като Нобелов лауреат за литература надявате ли се да се върнете там някой ден? Мислите ли, че ще разрешат книгите ви?
- Не знам. Направо не ми се вярва. Знам, че на същия въпрос някога Солженицин е отговорил положително и пророчеството му се е сбъднало. Сега често ми задават този въпрос, но аз отговарям по-скоро като песимист, въпреки че много ми се иска да вярвам в един демократичен Китай.
Гао Синцзян: "Литературата е лукс, а Нобеловата награда - един огромен лукс"
МВР шефът не е приемал оставката на Ченгелов
СОФИЯ. Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов съобщи вчера, че не е приемал оставката на директора на българското бюро на Интерпол Петър Ченгелов. Той уточни, че тече проверка по жалба, подадена от служител на Интерпол срещу директора, резултатите от която ще бъдат оповестени другата седмица. Не съм забелязал в "оплакването да има чак толкова секс" - иронично коментира министър Йорданов разкритията на столичен вестник.
Жалбата на служителка от българското бюро на Интерпол срещу директора Ченгелов, че я бил карал насила да ходи на бар с непознати мъже, които я опипвали, бе публикувана във вторник в столичен вестник. Според запознати предварителното огласяване на жалбата в медиите се прицелва не в самия Ченгелов, а в сегашните шефове на МВР. В материала бяха скандално замесени и имена на ръководни фигури от централата на Интерпол в Лион. Очаквало се активното мероприятие да дискредитира МВР пред европейските полицейски институции. Д
ОССЕ покани Югославия
БЕЛГРАД. Югославия получи официална покана да се включи в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Поканата е изпратена от външната министърка на Австрия Бенита Фереро-Валднер, която сега председателства организацията, до новия югопрезидент Воислав Кощуница. През 1992 членството на югофедерацията бе суспендирано поради политиката на Слободан Милошевич в Босна. Същевременно НАТО изрази принципно желание Югославия да се включи в програмата Партньорство за мир, но уточни, че това едва ли ще стане веднага.
Началникът на Генералния щаб на югоармията генерал Небойша Павкович съобщи, че безследно изчезналият преди повече от два месеца бивш сръбски президент Иван Стамболич не се намира във военен затвор. Отговорът му дойде по искане на комитета, който издирва Стамболич, издигнал Милошевич до върховете на властта. В политическите и журналистическите кулоари в Сърбия тези дни се тиражира и информация от разузнавателни източници, че е възможно Иван Стамболич да се намира в България. Информацията се проверява от различни страни, но засега няма сигурно потвърждение за неговото изчезване. В сръбския печат досега се появиха поне десет версии, които са оказаха неточни.
Демократичната сръбска опозиция е уточнила вече своите кандидати за преходното сръбско правителство. Вицепремиерът от страна на опозицията ще бъде Небойша Чович, който провежда консултации с бъдещите кандидат-министри.
Стив Ханке, международен икономически експерт, прогнозира, че Воислав Кощуница има само няколко седмици да стабилизира финансово Югославия. За него една от възможностите е да премине към германската марка, както направи Черна гора, или да въведе система на валутна стабилност, при което новата валута ще бъде конвертируема.
Бившият президент на Югославия Зоран Лилич поиска оставката на цялото ръководство на Социалистическата партия на Сърбия, включително и на председателя й Слободан Милошевич, предаде ИТАР-ТАСС. Той изтъкна, че лидерът на СПС и всички негови съратници носят отговорност за всички събития около изборите и нямат право да водят каквито и да е преговори за оставане във властта. Той дори окачестви съюза на социалистите с Югославската левица на Мира Маркович като противоестествен. Милошевич може да бъде съден в Сърбия в сътрудничество с трибунала в Хага, заяви един от лидерите на ДОС Жарко Корач в интервю за хърватския вестник "Глобус". Корач изтъкна, че сръбската общественост едва ли ще приеме положително екстрадирането на бившия президент, макар и да е критична към него. Управителят на централната банка на Кипър опроверга медийни спекулации, че Милошевич има влогове в кипърски банки и призова тези, които имат подобна информация, да му я предоставят. Дъщерята на Слобо Мария беше отстранена вчера от управителния съюз на белградския отбор по хандбал Цървена звезда, а нарочен комитет започна разследване на финансовите дела на клуба.
Новите управници на Сърбия не са наясно с реалните мащаби на икономическите проблеми, които са наследили, смята главният представител на Европейската комисия в Белград Майкъл Греъм. Те завариха празни складовете с хранителните и петролните резерви. Опразнени бяха и банковите сметки. Статистиката е ужасяваща - инфлацията в страната за последните 12 месеца е била 120 процента, а безработицата е достигнала 30 на сто. При средна месечна заплата от около 90 марки много хора оцеляват благодарение на парите, изпращани от техни роднини, които живеят в чужбина. Европейският съюз обеща през почивните дни да предостави 173 милиона долара помощ на страната за зимния период. По оценки на професора по икономика Юрий Байец обаче ще са необходими поне 500 милиона долара. След европейските страни Либия отдели 1,1 милиона евро за хуманитарна помощ за Сърбия, която има външен дълг от 14 милиарда долара.
Тежката промишленост на страната е в отчаяно състояние, а банковата система е на ръба на банкрута поради корупцията и източването на сметките за финансиране на военната икономика на Милошевич. "Икономиката е оцеляла по чудо", категоричен е представителят на изпълнителния орган на Европейския съюз.
СДС, НДПС, БСДС и БЗНС ще се срещат всеки месец
СОФИЯ. Политиката на ОДС трябва да е насочена към разширяване, а не към затваряне. Около тази позиция се обединиха вчера лидерите на СДС, НДПС, БСДС и БЗНС. Гюнер Тахир, Йордан Нихризов и Георги Пинчев разговаряха вчера с Иван Костов в Министерския съвет.
Основна тема бяха коалиционните отношения в ОДС, подготовката за предстоящите парламентарни избори, обясни след срещата Георги Пинчев, лидер на БЗНС. Четиримата се договорили да се срещат всеки месец.
По повод последните съвместни инициативи на НДПС и БСДС Йордан Нихризов уточни, че подготвяното коалиционно споразумение между двете организации не е насочено към сепаратизъм в ОДС.
ЦСКА излиза с траурни ленти срещу "Славия"
СОФИЯ. Отборът на ПФК ЦСКА ще излезе с траурни ленти при гостуването на "Славия" в мача от 9-ия кръг на Висшата лига в петък от 16.00 в квартал "Овча купел". Решението на ръководството на армейския футболен клуб е свързано с трагичния инцидент на 15 октомври, когато 30-годишният Младен Младенов загина от хвърлена бомбичка на булевард "Патриарх Евтимий". ПФК ЦСКА - АД открито се обяви против насилието и изрази съпричастнотта си към трагедията на семейството на загиналия Младенов, като изпрати венец с цветя на неговото погребение. "Решихме да не присъстваме на траурната церемония, за да не повишаваме отново напрежението, тъй като знаехме, че там ще има фенове и представители на "Левски" - заяви на вчерашната пресконференция пресаташето на червения клуб Игор Марковски. Междувременно шефът на Националния клуб на привържениците на ЦСКА Димитър Ангелов - Дучето заяви, че престъплението не е извършено от привърженик на червения клуб. "Сценарият преди мача със сините е отговор на предишните ни гостувания на стадион "Герена", когата дори бе пуснато прасе на терена, а това го смятаме за голяма обида. Не считаме, че сме предизвикали напрежение при подгряването на публиката преди дербито" - добави Марковски. В същото време изпълнителният директор по финансовите въпроси в ПФК ЦСКА - АД Лазар Василев съобщи, че финансовите въпроси между клуба и бившия треньор на представителния отбор Димитър Пенев са 100 процента приключени. Преди два месеца двете страни са подписали споразумение за неустойката, която ще получи наставникът за предсрочното си освобождаване. В същото време стана ясно, че парите от първия транш по трансфера на сина на Стойчо Младенов - Александър Младенов, в "Херта" (Берлин) са постъпили в сметка на Мултигруп вместо в армейския клуб.
Ами ако прережем тръбите за парното?
У нас, ако решиш да се откажеш от услугите на топлофикацията, как ще ти начисляват сметките за парното отопление. Наистина през преградните стени и тръбите прескача по малко топлинка, но затова пък неотопленото жилище се използва като безплатен коридор за топлопренасяне. Нима тази услуга нищо не струва? Ами ако злополучните собственици на изключените радиатори решат да прережат тръбите на отоплителната инсталация в своите жилища? Колко време и средства ще струва направата на нещо като байпас?
Георги БОРИСЛАВОВ, София
Има и по-цивилизован начин да се реши проблемът
Попитахме пресцентъра на "Топлофикация" ЕАД - София, какво ще стане, ако някои абонати си прережат тръбите на парното в дома. Отговорът беше, че няма проблем да го направят, но следват драстични санкции по Закона за етажната собственост, защото подобен акт се смята за самоуправство. Накърняват се и интересите на съседите. Абонатът ще бъде съден да възстанови инсталациите в първоначалния им вид за собствена сметка. От пресцентъра добавиха, че ако собственикът, срязал тръбите на парното в дома си, е на първия етаж, той ще лиши всички живеещи над него от възможността да ползват топлинната енергия.
Има и по-цивилизован начин да се реши подобен проблем, заявиха от "Топлофикация". Например монтаж на топломери в абонатната станция, което е тяхно задължение, и на индивидуални разпределителни уреди по радиаторите. Така гражданите ще плащат само това, което са ползвали. Могат да изключват и включват парното в зависимост от нуждите си. По този начин всички страни ще са удовлетворени.#
Арестуван е виновникът за взрива в посолство в Сана
ВАШИНГТОН, САНА. Силите за сигурност в йеменската столица Сана са арестували извършителя на бомбеното нападение срещу британското посолство в страната миналата седмица, предаде АФП. Според президента на Йемен Али Салех задържаният принадлежал към фундаменталистката групировка Ислямски джихат. Той съобщи още, че двамата терористи, извършили нападението срещу американския крайцер "Коул" в пристанище Аден са загинали при взрива. Йеменските власти разполагали със снимка и документи на един от преките виновници за нападението. Спецслужбите установили, че той е гражданин на Йемен от провинция Хадрамаут.
Американските спасители извадиха още две тела на загинали при взрива на "Коул" моряци. Междувременно на официална церемония във военноморската база Норфък, Вирджиния моряците бяха погребани с военни почести в присъствието на президента Бил Клинтън, министъра на отбраната Уилям Коен, министъра на военноморските сили Ричард Данциг и председателя на Съвета на началник-щабовете Хенри Шелтън. Д
Архитект празнува юбилей сред картините си и приятели
Арх. Димитър Бояджиев отпразнува на патерица 75-годишнината си със самостоятелна изложба. Юбилярят зарадва над 200 гости в залата на Съюза на архитектите с 43 нови картини и 23 графики. Роден, както той казва, на 6 метра от река Тунджа, юбилярът е посветил голяма част от творбите си на Ямбол. Обича да улавя детайлите както в пейзажите, така и в цветята. Сред всеобщия модернизъм Митко Бояджиев си остава реалист. Какви къщи би могъл да проектира архитект, залитащ по модернизма, пита риторично художникът, чието тържество беше почетено лично от ректора на академията проф. Иван Газдов. Г-н Бояджиев започва да рисува като ученик, но идва 9. IX и става така, че цели 40 години от проектантски планове няма възможност да пипне четката. Удовлетворен е, че днес нещата се променят.
Български летопис
20 октомври 1835 - В село Жеравна преди 175 години се ражда Сава Филаретов, виден възрожденец. Открива първото девическо училище в София. Учителства четири години. Дейно участва в църковните борби. Заминава за Русия, където е учил преди това, през 1861. Назначен е за секретар в руското консулство в Одрин. Умира на 38 години от туберкулоза.
20 октомври 1838 - Роден в Панагюрище Марин Дринов. Видният учен е един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество в Браила. Професор по славянознание в Харковския университет (1873-1906). Съветник на княз Дондуков - Корсаков по време на руската окупация. Автор на над 100 научни труда.
20 октомври 1892 - Умира Иван Богоров, създателят на българския вестник. Има големи заслуги за изграждането на новобългарския език. В 1846 започва да издава в Лайпциг "Български орел", а по-късно "Цариградски вестник". Автор на първия български художествен пътепис.
20 октомври 1912 - Освободен е гр. Свети Врач (дн. Сандански) от османско владичество.
20 октомври 1947 - В Софийския централен затвор умира мъченически Георги Цачев - Черния, роден в Перущица. Един от пионерите на автомобилния траспорт в Пловдивско. Отказва да свидетелства в монтиран процес срещу Димитър Гичев, заради което заплаща с живота си.
Вдигат пенсиите с 10 на сто от 1 юли 2001
СОФИЯ. Всички пенсии ще бъдат увеличени с 10 на сто от 1 юли догодина. Това предвижда одобреният от правителството вчера проектозакон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001. Разчетените разходи за пенсии са 2,4 млрд. лв. Дефицитът за тази година ще бъде покрит от хазната, обясни управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков. 620 млн. лв. ще отпусне държавният бюджет на НОИ за изплащане на социални пенсии, добавки за ветераните от войните, майчински и други плащания.
Социалната пенсия ще стане 44 лв., минималната 50,60 лв. Средномесечният размер, получаван от пенсионер ще е 90,72 лв., което означава номинален скок от 8,3 на сто. Максималната пенсия става 176 лв., в момента тя е 160 лв. Разчетите в бюджета са направени за 2371 млн. души. Вдигането на пенсионната възраст е довело да намаляването им с 0,3 на сто. Двеста хиляди са хората със социални инвалидни пенсии.Д
Със 17 % повече средства предвижда бюджет 2001 за здравеопазване, с 16 на сто са увеличени средствата за социални разходи, обяви финансовият министър Муравей Радев. 400 млн. лв. са предвидени за Националната здравноосигурителна каса. Тези средства покриват държавния разход за частичното или пълно изплащане на животоспасяващи лекарства, изследванията, заплатите на домашните лекари. 26 млн. лв. са отделени за болниците. 600 хил. лв. от бюджета на касата са предвидени за командировки. Общо 941 600 лв. в бюджет 2001 на държавата са за командировъчни, съобщи финансовият министър.
Ведрият и полезен интелектуалец
В последните години сме свидетели на артистичен подвиг. Музикалният критик Константин Карапетров рецензира творба по творба целия преглед "Нова българска музика". Това са повече от 150 творби! За всяка от тях е обстоятелствен, аналитичен, точен. С подчертано богатство на езика. И... с добронамереност към всеки автор. С желание да го поощри. Без капка злост или критическа надменност. Това в българската музика никога не е правено. Карапетров го повтаря година подир година в списанието "Музика. Вчера. Днес", чийто главен редактор е. Хиляди са статиите му, рецензиите. Автор е на монографии за Георги Златев-Черкин, за Джакомо Пучини с две издания, за Джузепе Верди, за Елена Николай, пак с две издания за Никола Николов. Има книга с есета за пионери на българската музика, друга с разкази за музиката. В бюрото му стоят неотпечатани монографии за Катя Попова, за Панайот Пипков, Райна Кабаиванска, Николай Кауфман и др. Чакат своя издател.
Стотици са предаванията в Българското национално радио с негови текстове или участие. Години води "Новите понеделници" на Съюза на българските композитори, където омайва публиката със словесна сладост и личен чар.
Вокалният педагог Карапетров минава по цялата стълба на академичната йерархия. Сега е професор. Води клас по художествено пеене в Държавната музикална академия в София, също и в Югозападния университет в Благоевград. Негови ученици тръгнаха по света. Беатрис Бояджиян бе в Хале, Димитър Беров солира в германски оперни театри, там са и Людмил Кунчев, и Веселин Стойков. Кръстю Недев печели златен медал на конкурса "Верчели" в Италия. В България са широко познати певците Лидия Ступел и Мария Башева, Габриела Шуберт-Трайкова, Евелина Стоицева, Румен Дойков, Константин Янков, Соня Маринова, Стоян Балабанов. 10 години води вокалната студия в Държавния музикален театър в София.
Школата му е типично белкантова. Следва традициите на Илия Йосифов, Иван Попов, Анна Кирова-Божкова, Михаил Попов. Специализира в Австрия при Мария Брандт и в Италия при Дзита Фумагали.
Член е на чуждестранни журита, изнася научни доклади по света. Сътрудничи на научни институти зад граница. Пръв създава уникални спектрограми с гласове на видни български певци. С тях доказва експериментално постановъчния облик на българската певческа школа. С гордост се числи към нея.
Лъчезарен е така, както българин умее да бъде. А някои твърдят, че сме били мрачни, неудовлетворени. Поне Карапетров не е такъв. Животът му поднесе много страдания. Наскоро загуби съпругата си Емилия Карапетрова - тонрежисьор, музикален оформител, поетеса, певица и балерина. Още не може да преживее и смъртта на баща си - видния български писател Петър Карапетров, въпреки многото години. Сега е сам, безкрайно сам и страда в съжаления за онова, което не е могъл да стори своевремемно. Към близките си. Открива стойностите на човешката доброта и толерантност. За кой ли път... Винаги съм се удивлявал на тънкото му разбиране за музикалното изкуство. Долавя същината на нещата, сякаш с други сетива, не всекидневни. И притежава словото, за да го изрази. В този смисъл той е бил винаги и литературният човек. Бащиният ген не е загубен.
Сега доказва, че т.нар. трета възраст е също много продуктивна. Стига да умееш да се бориш със себе си и с обстоятелствата. Той има енергията за това в обилие. И бодрия, оптимистичен дух.
Общувам с него като с особено полезен български интелектуалец.
Венцеслав Димитров се изказа некомпетентен
На г-н Венцеслав Димитров ли се спряха, или той сам пожела да стане изразител на възмущението на опозицията относно командировъчните разходи в чужбина на политическия елит? Може би, защото в качеството си на бивш депутат от СДС ще бъде най-убедителен. Той не можеше да не знае обаче, че министерското постановление за тези командировъчни датира от далечната 1990. Той бе депутат във всички народни събрания оттогава и по време на всички правителства - от това на Андрей Луканов до днес, и защо поне веднъж не заговори съвестта му? Особено през 1996 при Жан Виденов, когато са били похарчени сто и петдесет милиона долара повече, отколкото при Иван Костов. Помисли ли г-н Димитров защо не скочи някой червен депутат да обвини Иван Костов в злоупотреба? Сигурно защото не са глупави. Нали самите те са автори на това постановление. Г-н Димитров не е ли бил някога командирован? И бил ли е облаган с данъци за командировъчните? Каквито данъци иска от Иван Костов?
И накрая: не се ли притесни г-н Димитров от присъствието на толкова депутати от ЕС, дошли да видят как функционира един посткомунистически парламент? Те слушаха най-внимателно. И с учудване. Защото и те са дошли тук с командировъчни. Ще му се чудят на разпалеността, на жестикулациите, на подскоците и най-вече на некомпетентността като депутат.
Д-р Никола ВЪЛЧЕВ
Козлодуй
Верижна редакция
"... Когато вестникът е твоя собственост, без да иска започва да прилича на тебе. Бедната "Дума"! Купиха я, за да я променят. Може би скоро ще прочетем на страниците й статията "Великият грешник". Тя може да бъде посветена на всеки жесток политик, когото времето иска да забрави. Има историци, които обичат тираните и диктаторите. " Това поредно дисидентско-публицистично признание на Стефан Продев можехте да прочетете на страниците на "Сега" вчера, но за да ви улесним, ние си позволяваме да препечатаме част от публикацията (на стр. 11). Не коментираме и отношенията Продев-Димитър Иванов, дори като закъсняло разкаяние. Такова ще настъпи сигурно и у лицето Никола Кицевски, който се е опитал с комсомолски устрем на потомствен сталинист и с капиталистическо дръзновение да разгроми в. "Демокрация". "Журналисти за обща употреба" са онези, които мимикрират, а не тези с позиции!
"Български наблюдатели защитиха изборите в Беларус". Заомпоти, а не за компютри. Май? Д нас това не е новина, защото: "Трима членове на българската ЦИК и Захари Захариев (същият, същият - Киевски) са присъствали като наблюдатели в изборния ден. Според г-н Захариев е имало изключително добра организация на изборния ден... " Това съобщава "Дума". Трепери, Лукашенко! След подобно изявление на В. Вълканов за Сърбия Милошевич падна. Така че повече дезинформация в "Дума" - повече демократични промени.
"3 % от българките бият мъжете си", плаши ни "Монитор". Не нам, обаче, защото ние сме чели "24 часа": "Срещу скромните 4 лева "синият" фен ще може да подари на любимата бикини с надпис "Сините в атака". Изданието от гащи разбира, но от филми не. "Пансион за кучета" предизвика фурор" е фалшива дописка. Става реч за компоти, а не за компютри. Май? Д
Вкус на железни стърготини
През лятото поради невъзможност за море, попаднах в книжарница. Или, както съобщава там един плакат - "море от книги". По-точно - учебници. Лятото е рехав книжарски сезон - училището изглежда далеч. Така най-напред посегнах към "Записките" на Захари Стоянов. Осигурих си празника точно по време на Роженските поляни. Каква благодат! Този висок, морален дух с неговата простота и непосредност, самоиронична откритост, познание на народа, въвличане в събитията... и този слог - чист, древен, безискусен. Колко ми беше близък Захари за разлика от мътния литературен поток, който се мъчи да ме удави в своята претенция, нищонеказване и вкус на железни стърготини.
Изпадналият до продавач на книжнина литератор е любопитен човек. Така прехвърлих литературите за горните класове и установих интересни неща: например всички авторски колективи - не по-малко от пет на брой - бяха единодушни, че Хайтов е най-големият ни съвременен белетрист.
Кой знае защо у мен напираше несъгласие. Може би, защото се пренебрегваше наистина модерният дух на съвременната ни белетристика в лицето на Д. Талев, Ем. Станев, Св. Минков, П. Вежинов, В. Попов и т.н. , а се разглежда подробно "Дервишово семе" на Хайтов с опростеността и грубата първичност на един герой, толкова далечен нам, да не говорим за нашите деца.
Силни възражения предизвикаха и интерпретациите на голяма част от най-новата ни литература. Сякаш професори, доценти и т.н. след поразяващата ръка на соцреализма никак не можеха да си намерят координатната система, та се мятаха между елементаризирания хуманизъм и пълната неяснота и безадресност. Попаднах и на един учебник по етика на издателство ЛИК с автор Кр. Мутафова, който синтезирано и много удачно успява да проследи историята на философията от избрания аспект, но за съжаление точно той не се търсеше.
Това, което ме потресе обаче, беше "Речник на българската литература" в два тома на издателство "Хермес". Не предизвикаха възражение нито избраните имена от Ботев, Вазов, Михайловски до Г. Стоев и К. Павлов, нито колективът с ръководител проф. д.ф.н. Иван Сарандев и съзнателно ще премълча останалите автори, сред които има достойни за уважение имена. В крайна сметка всеки отговаря за труда си в случая - за статиите си. Но още в първата, посветена на Багряна, срещаме твърдението: "Стиховете от първата й книга "Вечната и святата" със съкрушителна сила на светкавица изпепеляват един начин на чувстване и изображение на българската действителност, който е пределно чужд на националната ни чувствителност, космически отдалечен от българския тип образно мислене, представи, песенни интонации. " Боже Господи, рекох си, или аз не съм чела Багряна, или проф. Сарандев, който твърди това, е чел някоя английска поетеса! Но... разгръщам статията за Далчев. За неговата стилистика професорът открива, че "Представата ни за поета ще бъде изградена от застинали елементи, нетърпящи никакво развитие и движение. " И по-надолу: "В "Прозорец" (1926) и "Стихотворения" (1928) лирическият герой е тотално обезверен, озлобен срещу живота изобщо. " И по-нататък: "Пълната абстрактност - отсъствието на социални и исторически определености на интелектуалните терзания и решения, до които стига лирическият герой на Далчев, неминуемо го изправя пред безизходица или пред смъртта като единствен изход от ситуацията, в която се е поставил."
Искам да кажа: "Стига! " но има и други пострадали автори. Например Михаил Берберов, избран сред своето поколение явно, за да се подчертае неговата значимост, срещу което нямаме възражения. Но какво е открил у него същият проф. Сарандев: "нравствено безпокойство", "гражданска позиция", "духовни ламтежи", "изнервена съвест" и най-важното "нравствен стил". Освен това: "И неговата поезия е сложна! " и т.н. , все в същия дух.
Със статията на К. Янева за К. Павлов започва вторият том. Не е възможно да се подберат цитати, за да се видят пълната безпомощност на този прочит, неяснотата и неразбирането на материята, непрекъснато противоречащите си твърдения. Защото ще трябва да я цитираме цялата. Нещастни български ученици, моля, не се докосвайте до този речник, предназначен "За зрелостници, кандидат-студенти и студенти", защото двойките ви ще са в кърпа вързани. А неговият издател г-н Стойо Вартоломеев, когото познаваме като литератор, молим заради същите български деца да си прибере трагичните пособия от книжарниците.
Върбанов: Търсим пари за тютюневи премии
СОФИЯ. Производителите на тютюн имат право да недоволстват, че не са получили премиите, и в момента търсим възможност да изплатим поне 5-те млн. лв., които им дължим за 1999 година. Това коментира вчера земеделският министър Венцислав Върбанов, след като производителите на тютюн протестираха в столицата. По техни сметки държавата им дължи 17-18 млн. лв. Според министъра не може да се говори за увеличаване на изкупните цени, защото те правят непродаваема стоката навън.
Георги Георгиев вече ще бъде асът на "Славия"
СОФИЯ. Наставникът на "Славия" Жарко Оларевич заяви вчера, че неговият тим ще играе само за победа в днешното дерби от 16 часа на стадиона в "Овча купел". Допълнителната премия на белите за победа ще бъде повече от 2000 германски марки на човек. В момента славистите са във възход след победите над "Спартак" (Вн) и "Миньор".
Оларевич няма да разчита на продадения в турския "Коджаелиспор" Здравко Лазаров. Затова новият ас на белите става преминалият от "Левски" нападател Георги Георгиев, който направи хеттрик в Перник преди седмица.
Сред титулярите вероятно ще бъде и младокът Рангелов. Здравословни проблеми в лагера на белите няма.
Глухонемите деца от "Жестим" разплакаха публиката в Канада
Поредният шумен скандал около сем. Соколови (този път Костови са "пренебрегнати") напълни вестникарските страници тия дни. Повод беше намерен - пътуването на голяма група артисти и музиканти до Канада и назад с правителствения самолет за участие в български фестивал в Торонто. "Разточителството" бе приписано на съпругата на председателя на Народното събрание проф. Ева Соколова, която оглавява Клуба на учредителките на Национален граждански форум "Българка".
- Проф. Соколова, вече се изясни, че форумът не е организатор на задокеанската проява. Бихте ли обяснили какво все пак е участието на "Българка" във фестивала?
- Единственият организатор на този фестивал, който се провежда за втора година, е "Еврокълчър ивентс". Това е канадска организация, в която работи сърцатата българка Антония Антонова, омъжена там за прекрасен човек. Президент на "Еврокълчър" е Патрик Тейлър. Идеята се роди миналата година, неин автор беше г-жа Антонова. Тогава бях поканена като почетен патрон на фестивала. Заминах на собствени разноски само за един ден, тъй като събитието съвпадна със смъртта на моята майка, така че не можах да присъствам на откриването, но отидох за закриването.
Миналогодишният фестивал беше също тридневен. Участваха Милчо Левиев, ортодоксален хор "София" и танцов състав. Мина добре, предизвика ентусиазъм, създадоха се контакти и инициаторите решиха да го направят ежегоден.
- На какъв принцип бяха подбрани тазгодишните участници?
- Организаторите дойдоха в България и се свързаха с музикален продуцент, който да подготви програма. Избраха си Магдалена Манолова, защото тя е била колежка на Антония Антонова в телевизията и се познават оттам. Поканиха съпруга ми за почетен патрон, както миналата година мен.
- Упрекът към вас е за похарчените пари за правителствения самолет.
- Като поканен за почетен патрон моят съпруг в качеството си на председател на парламента ползва правителствен самолет. С него много пъти са пътували делегации, когато маршрутът е по-дълъг и хората са повече, защото така транспортът излиза по-евтино. Такава делегация например имаше в Мароко и тогава самолетът беше пълен с парламентаристи и с доста голяма група журналисти. Този път медиите не бяха поканени, тъй като разноските за фестивала пое изцяло канадската страна - храната, спането, заплащането за залите, озвучаването. Единствено самолетът беше наш. Тези 70 000 долара, колкото струва пътят, далеч не могат да изплатят ефекта от фестивала, ентусиазма на хората от това, което те научиха за България, и ползата от проведените срещи.
- Имаше ли в Торонто други представителки от НГФ "Българка" освен вас?
- От форум "Българка" по стечение на обстоятелствата бяха Александрина Милчева, която е от учредителките на организацията, и Магдалена Манолова. Но ние имаме вече толкова много членки. Александрина Пендачанска също е наша учредителка, значи ли това, че където отиде тя, това форумът? При нас членуват Богдана Карадочева, много писателки, жени от всички професии. НГФ има структури в 30 града. Нещо повече, на фестивала дойде наша сънародничка от Ню Йорк, която е редактор на българския вестник "Неделник". Тя пристигна специално заради хор "Жестим", беше го слушала тук. Имаше и много други жени, които знаеха за нашата организация.
- Децата от "Жестим" сигурно са били развълнувани от факта, че се представят пред такава публика и имат възможност да видят Канада?
- Бяха много щастливи. Глухонемите деца за първи път се качиха на самолет, организаторите ги заведоха до Ниагара, показаха им Торонто от най-високата телевизионна кула в града, поканиха ги за допълнителен концерт в една от църквите. Хората плакаха при тяхното изпълнение, събраха им допълнителни средства, за да си купят сувенири. Въобще успехът на фестивала е безспорен. Черквата "Света Троица" в центъра на Торонто беше препълнена. Канадски журналисти, които присъстваха, не можеха да сдържат възторга си. В най-големия вестник излезе чудесна статия за фестивала. Представянето на Теодосий Спасов, ортодоксалния хор и космическите гласове беше истински фурор.
- Как мислите, откъде идва това озлобление срещу вас в медиите?
- Аз си го обяснявам по два начина. Първо, че този път не бяха поканени журналисти, каквито много често придружават официалните делегации. И второ, аз съдя вестник "24 часа". Първото дело мина, по всичко личи, че е безспорен изходът и на второто, което е насрочено за 20 декември, и аз точно се чудех какъв ще е следващият ответен удар под пояса. Вече стана ясно какъв е... - Тази красива широкопола шапка, с която тиражират лика ви по вестниците, в Канада ли си я купихте?
- Как ще си купя такава шапка! По протокол когато идват съпруги на председатели на парламента, на президента и т.н., много често съм включена в програмата им като тяхна придружителка. И на няколко пъти - със съпругите на полския, турския и ливанския парламент, имаше предвидено посещение на къщата на шапките на г-жа Ирина Сардарева, която е с много богата фантазия и със златни ръце. Там има много красиви и чудновати шапки. Когато съм придружавала тези видни дами, г-жа Сардарева ни е показвала различни модели и ние сме ги изпробвали. Често в тези случаи ни следва фотограф. Аз дори не знам кога е направена въпросната снимка, струва ми се, че е било при посещението на г-жа Ранда Бери - съпругата на ливанския председател на парламента.
- Огорчи ли ви отношението на журналистите към вас?
- Аз съм безкрайно учудена от реакцията им, защото по статут като съпруга на председател на Народното събрание в парламентарна република е не само позволено, а и необходимо да го придружавам. Била съм с него навсякъде в България, и в най-малкото селце, където той е ходил - в Гулянци, Пелово, Славяново, в целия Разградски и Плевенски край. И ми се струва, че това е същностна черта на добрата съпруга, тя трябва да е до съпруга си. Нищо лошо не виждам в това, че аз го придружавам в страната и извън нея. Никъде по света не се гледа с лошо око, когато до рамото на един политик стои неговата жена.
- Раздуханият скандал около вас и г-н Соколов засенчи участието на артистите и музикантите на фестивала.
- Втрещена съм от позицията, която заеха въпросните български медии, които въобще не се заинтересуваха за същността на фестивала, за постиженията на нашите състави. Не чух и не прочетох в тези медии почти нищо за срещите, които председателят на парламента проведе в Торонто, а те ще имат траен ефект за българско-канадската политика (там беше подчертано именно това). По време на разговор с представители на тяхното външно министерство канадците казаха: Ние сме страна с по-кратко минало и сме жадни за история. Нашите туристи с изключителен интерес биха дошли в България и пътят за събуждане на този интерес са точно такива културни прояви. Никой у нас не каза, че това е фестивал, който прославя българската култура в една страна, където имаме много голямо българско лоби - над 30 000 наши емигранти.
- Използвайте неприятния повод, за да кажете какво прави форум "Българка" у нас, моля.
- Предстоят ни няколко интересни инициативи. Например на 23 октомври организираме в НДК здравна лектория "Заедно срещу дрогата" съвместно с Министерството на труда и социалната политика. Ще участват представители от НСБОП, от митниците, от министерствата на образованието и на културата. Следващата ни дискусия е на тема "Жените и армията - проблеми и обществени нагласи". Тя ще бъде на 3 ноември във Военния клуб и се организира съвместно с МО. Подготвяме и дискусия "Етика и политика в законотворческата дейност". За лектор е поканен американският професор Дейвид Марсело от Института по публично право в Ню Орлийнс. Правим го заедно с Американската агенция за международно развитие. В момента с помощта на галерията на СБХ провеждаме дни на изкуствата на ул. "Шипка" 6.
- Обвиняват ви, че ползвате услугите на парламентарния пресцентър за прояви на форум "Българка".
- Ние с тях имаме уговорка всички обществени дискусии, които сме организирали, да ги ръководи пресцентърът на НС. И когато започнаха да ни критикуват, на мен ми беше казано: вие на нас помагате, а не ние на вас. Парламентът сега има информационен център и той трябва да се докаже с активна дейност. Тези дискусии бяха съвместна дейност между нас и тях. И на всички брошури, които са били отпечатвани, е написано "Пресцентър на НС" и НГФ "Българка". В няколко града организирахме дискусии на тема "Демокрация и парламентаризъм" и по такъв начин спомогнахме за популяризиране историята на българското Народно събрание. Тоест работили сме с тях по същия начин, както с НДК, Червения кръст и много други организации.
- Кой още помага на НГФ "Българка"?
- Ако не ни беше помогнал Комитетът за младежта и спорта например, нямаше да можем да осъществим училището по родолюбие за деца на емигранти. Нямаше да организираме есенната школа по изкуства за деца в Копривщица, ако не ни бяха съдействали от "Мото-Пфое". Работим с фондация "Борба срещу остеопорозата" - измерихме костната плътност на жените в много градове. Помагат ни също Историческият музей, Националната художествена галерия, университетското издателство. Това лошо ли е? Има ли нещо незаконно и неморално в действията ни?
- Тази помощ не се ли дължи донякъде на респекта към председателя на парламента и това, че сте му съпруга?
- Дори и да е така, няма да спрем да работим и когато Соколов няма да е председател. Аз разчитам на морала на нашите спомоществователи, на това, че те няма да престанат да ни помагат. Мисля, че не го правят заради името, а заради нашата идея и това, което вършим.
Гоцев е достоен за КС
При една среща в кабинета на бившия министър на правосъдието Васил Гоцев ми каза следното:
На пръв план трябва да стои националното значение на правните постановления. Но и пълното отчуждаване от правото на другите народи, от техния правен исторически опит, от вековната работа на човечеството, би било пагубно за националния развой на правото. Във всяко право, значи и в нашето, редом с момента на народността съществува и моментът на всеобщността: никой народ, който притежава наченки за по-нататъшен развой, не може да се противопостави на човечеството. Такова отчуждаване е признак на загиване.
Чест е за нашия парламент, че избра високоерудирания Васил Гоцев за член на КС. На същия пожелавам здраве и професионални успехи.
Никола КОЛАРОВ адвокат, Дупница
Деветима кандидати за нов главен мюфтия
СОФИЯ. Девет души са подали документи с кандидатури за Главен мюфтия, съобщиха от Главното мюфтийство. Сегашният главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, Халил Етем Реджеб, Хасан Райфов Мехмеделиев, Селим Мюмюн Мехмедов, Али Ибраим Махмуд, Фикри Сали Хасан и Юксел Фезви Юсеин ще влязат в изборната листа на 28 октомври, когато ще се проведе редовната мюсюлманска национална конференция.#
Десетилетието, което преживяхме
- Поводът за нашия разговор е троен: последната ви поетическа книга "Пътуването на Митаря", получаването на литературната награда на името на Пеньо Пенев, както и националната награда за художествена литература "Хр. Г. Данов", с които бяхте удостоен тази година... - Поводи винаги има и нашият разговор продължава... Стихосбирката "Пътуването на Митаря" написах миналата година през месеците без буквата Р, тоест през периода на бялото вино. Стихотворенията идваха едно след друго и се нареждаха като богомолци в църква. Получи се и съответната малко набожна тема.
- Защо малко набожна тема? Не е ли предхождана от предварителна нагласа на автора за подобни стихотворения?
- Още в първото въвеждащо стихотворение е казано относно птиците: Тяхната религия е без молитви, / както аз не ходя всеки ден на църква. Нещо повече, почти не ходя на църква, което не е много похвално, а за другите не е препоръчително. Човек трябва да се моли, да се изповяда, да е свързан с вездесъщото и всемогъщо свише. Всеки, разбира се, по свой начин. Чух веднъж по телевизионно предаване режисьорът Рангел Вълчанов да казва, че неговата църква е неговата възглавница привечер. Тогава се разбира кой какво е вършил през деня и какво не трябва утре да се върши.
- Но ако никой не отива да се моли в тях, тогава църквите остават само сгради, без особеното си предназначение.
- Виждам, че отиваме отвъд поезията, там, където не съм много сведущ. Само казах, че начинът е според човека. Според обстоятелствата дори. Преди години зърнах седнал рано сутринта на пейка в парка фотографа, с когото бяхме вечерта в препиваща компания. Угризен от махмурлука, си провеждал "кратко партийно събрание".
- Това не е ли малко черен хумор? Просто препил си човекът и си мисли как да се оправи.
- Има черен хумор, разбира се. Причерняло му на фотографа и иска да си прояви негатива. Да види света в позитив сред светлината. Такава е и молитвата на Митаря според евангелската притча. Стои той в ъгъла и отчаяно се моли: "Господи, прости на мен грешника!, а в средата на храма гордо и показно се моли фарисеят. Чия молитва ще бъде чута, на кого ще бъде простено? Исус казва: "Истина ви казвам, на Митаря!... На човека, който в земния живот греши и страда, и иска избавление от греховете си. Иска Просветление от Светлината. Но да се върнем към поезията.
- В предговора си към "Пътуването на Митаря" Михаил Неделчев отбелязва, че в продължение на десетилетия сте ни учили чрез своята поезия да долавяме новия живот на прастари фразеологизми, да не разграничаваме противопоставно сферите на абстрактното и предметно-чувственото. Как ще погледнете на неговите думи от ваша гледна точка?
- За предговор е използван откъс от неговото слово при връчването на наградата на дружество "Гражданин" за 1995 година, тъй като стихосбирката е издадена от името на дружество "Гражданин", а издаването й е заплатено от автора, както обикновено се случва. Михаил Неделчев казва редица други неща, но в случая се спирате там, където той говори за изразяването на езика с неговите необозрими и необхватни възможности за изразяване. Никой творец не може да изчерпи тези възможности и горко на този, който се стреми да ги изчерпи. Просто няма да успее в своята самомнителност. Всеки роден за възраждането на езика, го възражда за нов живот и така животът продължава. Казано е: Когато виждането изчезне, народът умира. Българският език е бил и ще пребъде, идните ни поети ще продължат да го обновяват.
- А това да не разграничаваме противопоставно сферите на абстрактното и предметно-чувственото?
- Всички религии и традиционни познания поддържат равновесието между небето и земята, между небесното и земното. Не се живее с абстракции, това е опасно за всяко общество и за човека. Така се създават безпрекословни религиозни и идеологически чудовища. В реалния живот не са разграничени противопоставно сферите на абстрактното и предметно-чувственото. Живее се и с радости, и със скърби... - Без да ви характеризирам непременно като християнски поет, Бог и Църквата се срещат нерядко сред вашите поетични образи. Какво е вярата за един поет?
- Слава Богу, не съм християнски поет, това би било много тясно определение, пък и няма да е вярно за когото и да е неподстригал се в монах поет. Поне аз бих споменавал напразно името Господне. Поетът е поет и поезията е поезия. Те не принадлежат на някакво вярване, камо ли на някаква идеология. Опитите да се пренасочва поетът в тази или онази мирогледна посока се свеждат до неуспешното му отклонение от множественото движение на нещата, чийто изразител е той. Открай време и докрай време, и по средата винаги е той, поетът. Само така може да бъде гражданин и наистина трябва да бъде. Колкото до поетичните образи, те произлизат от цивилизацията, в която сме се появили. А вярата е твърде лично интерпретиране на видимия свят и на невидимия, ако щете. Но тя никога не възниква на верска основа. Надежда, вяра и любов - това са трите позовавания на апостол Павел - но винаги над тях е любовта.
- Възможна ли е тогава любовта в нашия обръкан свят, където взема връх омразата в различни форми?
- Не по манихейски, а диалектически е възможна. Марк Аврелий възкликва: "О, богове, помогнете ми да приема това, което не мога да променя! " Приемането на света произтича от неговото разбиране. Затова на въпроса, защо злото съществува, Рамакришна се усмихва: "Очевидно, за да се усложни интригата. " Това е един проблем (коан според дзен-будизма) за психологическо решение. Психологическото решение демонтира проблема и тогава изчезва противопоставянето за и против. Отваря се пространството на любовта и на поезията. Както казват мъдреците, светлината не се бори с мрака, тя изгрява.
- Понеже отново се завръщаме към поезията, има ли наистина религиозни поети, които са постигнали по един или друг начин значителни прозрения?
- Отново казвам, че религиозни поети невинаги е точното определение. При християнството има Псалми на Ефрем Сирин, молитвени химни на Сан Хуан де ла Крус и Санта Тереза д'Авиля, поетически параболи на Ангелус Силезиус и много други, изживявали в мерена реч своите размисли и преживявания. Особено интересен в случая е Ангелус Силезиус, чиито озарения, или по-скоро проникновения, са предадени с привидно конвенционалния език на вярващия, но те биха могли да бъдат постигнати с един пї друг, съответен език от съвременен физик, който наистина има поетическа дарба. Спомням си, че един от поредните далай лами някога е писал по земному любовни стихотворения. Не голословната вяра в Бога, а Божията искра е най-важна. И озарението зависи от това, докъде тя озарява. Вижте само един стих на Ботев: Уста проклинат цяла вселена.
- Споменахме за получаването на литературната награда "Пеньо Пенев", с която бяхте удостоен тази година. Какви тълкувания предполага получаването на такава награда? Струва ми се малко необичайно подобно стечение на обстоятелствата.
- Пеньо Пенев е бил винаги поставян под въпрос или по-скоро злепоставян. Казано на днешен речник, водела се е такава компроматна война срещу разоръжения откъм жилище, работа и средства за препитание поет, че е оцелял по чудо и това чудо е поезията. Иначе са го съсипали хората и обстоятелствата. Бил е невместима личност, която мъчително се е вмествала във времето. Роден е за голям поет и като всяко изключение потвърдил е правилото, че епохата е мащеха на своите деца. Днес той щеше да бъде на седемдесет години и също щеше да разказва преувеличено за предишните си буйства и пиянства, но не както тези, за които те са били изстъпления на някакъв пройдоха, след това превърнат в бард на мними и естествени строежи. Оставаше и да не се строи тогава. Остава литературните теоретици да го ситуират истински до големите ни български поети.
- А как посрещнахте новината, че сте удостоен с тазгодишната награда за художествена литература "Хр. Г. Данов"?
- Не аз, а кнгата ми със стихотворения "Антология", която бях представил, бе удостоена. Естествено, разбира се, защото, както казах, аз самият си предложих книгата. Литературните награди създават известно объркване в колегиалните отношения, но не бива да се забравя, че годишната литературна награда не изчерпва оценката на времето, която е от десетки и повече години. В тази оценка само то има думата. Затова да замълчим за малко, дори за повече.
- Вие споменахте времето, какво е времето, в което днес живеем?
- "Времето е в нас и ние сме във времето" - известен е този израз на най-великия ни българин. Твърде много се е удължило времето ни за едно десетилетие. Хората са нетърпеливи, а не бързат да наваксат изтърваното, често гледат като изтървани. Много шум за нищо вдигаме понякога в пресата и в парламента. Виж, на маса и в компания е пї друго, там може. Хубаво е, че има свобода на словото; хубаво е, че има свобода на пътуванията; хубаво е, че има свобода на упражняване на занятите, но има и неща, които трябва да ги няма. От които причернява и ще трябва да си проявим негатива, за да се види светлината!
Запазват компенсацията от шест заплати при пенсиониране
СОФИЯ. Всички социални придобивки, които работниците вече имат, ще бъдат затвърдени с новите текстове в Кодекса на труда. Това съобщи вчера председателката на социалната комисия Светлана Дянкова след среща в парламента с председателя на КНСБ Желязко Христов. При пенсиониране хората ще продължат да получават шест заплати както досега, а социалната среда за майките ще бъде запазена с текстовете от закона, обясни тя. Това е поредната среща, на която изложихме позициите си за обсъжданите поправки в КТ и настояваме за балансирани отношения между труда и капитала, каза Желязко Христов. Дянкова определи предложенията на КНСБ като разумни и балансирани и каза, че повечето от тях са получили одобрението на народните представители. В скоро време проектът ще бъде разгледан от социалната комисия, а до края на тази сесия текстовете трябва да бъдат окончателно приети, за да влязат в сила от началото на 2001 година.
Зелената партия се тресе предконгресно
СОФИЯ. Александър Каракачанов изхвърля неудобните си съпартийци на ръководни постове в организацията, за да си осигури лоби за предстоящия конгрес, оплакаха се вчера потърпевши. Наскоро Регионалният съвет на зелените в София е подменен на нелегитимна конференция, каза бившият му вече председател Христо Дунчев. В момента Каракачанов нямал подкрепата на Политическия си съвет и трескаво събирал хора, които да го изберат за още един мандат.
Змии и гущери във вестници
Защо българските вестници бълват змии и гущери по адрес на управляващите от ОДС, попита ни по телефона варненката Фани Маринова. На този въпрос би следвало да отговорят издателите на пресата, от която изпълзяват гореспоменатите влечуги и пр. фауна. За жалост не остават по-назад и повечето електронни медии. Затова не минава ден, в който читателската поща до "Демокрация" да не съдържа писмо на омерзен от прочетеното, чутото или видsното гражданин.
Печалното е, че повечето репортери са млади хора, които са били невръстни по времето на комунизма, и не могат да направят сравнение между близкото минало и настоящето. Журналистите от новото поколение пишат така, както им поръчват техните шефове. Именно старите влъхви, седнали в началническите кресла в редакциите, изискват от младоците да носят скандални, негативни вести, мрачни прогнози и компрометиращи данни за депутати, магистрати, министри, висши чиновници. Като работливи пчелички репортерите сноват всеки в своя ресор и се стараят да угодят на шефовете. Най-печалното е, че тези летящи дописници, някои още с жълто около устата, неволно се покваряват, губят реална представа за ценностите в живота и не си дават сметка колко отговорна е професията на журналиста. Змиите и гущерите, избълвани срещу достойни хора, очевидно са част от посткомунистическия пейзаж, който, слава Богу, постепенно се променя към по-добро. Д
Изабел Аджани се завърна на театралната сцена
Мегазвездата на френското кино Изабел Аджани се завърна на театралната сцена в Париж след 17-годишно отсъствие, предаде ПА. Актрисата изпълни главната роля в постановката "Дамата с камелиите" по Александър Дюма-син. Историята на героинята от IХ век Маргьорит Готие, прекрасна куртизанка с трагична съдба, изцяло е съобразена с качествата на Изабел като актриса. Аджани не е имала успешна роля в киното от участието си в "Кралица Марго" преди 7 години, припомня в. "Паризиен". Д
Израел отвори граничен пункт на ивицата Газа
ЕРУСАЛИМ. Израел отчасти деблокира търговията си с ивицата Газа в рамките на постигнатите договорености с палестинците в египетския курорт Шарм ел Шейх. Пропускателният пункт Карни бе отворен за стоки, но не и за хора, а пунктът Ерец, който обикновено се използва от палестинските работници, до вчера следобед остана затворен.
Въпреки споразумението от Шарм ел Шейх да бъдат предприети мерки за спиране на насилието в Западния бряг и ивицата Газа, сблъсъците между израелци и палестинци продължиха. Рано сутринта два израелски танка бяха обстрелвани в израелски квартал до Източен Ерусалим. В Западния бряг бе застрелян 34-годишен палестинец. Израелски войници бяха ранени от хвърляните срещу тях камъни в Хеброн. Силна експлозия разтърси палестински център за сигурност във Витлеем, въпреки че израелската армия отрече да има нещо общо с взрива.
Израел обвини палестинската власт, че не изпълнява договореностите, постигнати с посредничеството на американския президент Бил Клинтън в Шарм ел Шейх. Министърът на националната сигурност Шломо Бен Ами заяви, че разполага с достоверни разузнавателни данни, че група палестински командоси са проникнали в Eрусалим или в района на Тел Авив, за да подготвят атентат.
Междувременно в Кайро се събраха външните министри на арабските страни преди извънредната среща на държавните глави на 21 и 22 октомври, на която ще бъде дискутирана ситуацията в Близкия изток.Д
Кабаиванска - с елитно италианско отличие
Световноизвестната оперна певица Райна Кабаиванска ще получи Голямата награда на Венеция "Един живот, посветен на музиката" на 21 ноември. За мен е голяма чест да съм първата певица с най-голямата италианска награда за класическа музика, каза пред журналисти вчера оперната прима. Тя е щастлива, че получава отличието заедно с прочутия режисьор Лука Ронкони, с когото е правила пет спектакъла. Г-жа Кабаиванска е у нас за откриването на сезона в Софийската опера с премиерата на "Тоска" от Пучини на 21 октомври. Спектакълът е посветен на 100-годишнината от първото представяне на творбата.
Средствата от благотворителното представление са за фондацията "Райна Кабаиванска", която подпомага талантливи деца - сираци и от бедни семейства. Осемдесет деца ще получат стипендии за обучението си по музика и други изкуства благодарение на щедрото дарение на Италия и спонсорите, съобщи проф. Клементина Иванова. Тя работи с Блага Димитрова във фондацията.
Няма да пея повече Тоска, защото вече съм на 66 г., но ще продължавам да работя, уточни Райна Кабаиванска. Според певицата операта и въобще изкуството има бъдеще. Въпреки технологиите, компютрите и имейлите човек си остава човек, защото има потребност от красота. А красотата е в изкуството, убедена е Райна Кабаиванска. Д
Кой е Оге Бенедиктсен - датчанинът, превел "Под игото"
В България пристигна датската кралица Маргрете II. "И всякоя класа" дава своята дан за радушното й посрещане. Учените се събират на научна конференция в Софийския университет. Националният литературен музей направи голяма изложба, в която са съчетани (репродуцирани и оригинални) ценни ръкописи, снимки и книги, разказващи вълнуващата одисея, наречен: "Датската литература в България - един век очарование."
Като понадникнахме в съкровищницата на българската култура, за да изследваме българо-датските културни връзки, открихме още един скъпоценен сюжет, този път свързан с Вазов и Дания!
Оказва се, че първият превод на българска книга на датски език датира от самото начало на века - лето 1900. Сякаш по достойнство това е и първият български роман-епопея - "Под игото" на патриарха на родната ни литература Иван Вазов, чиято 150-годишнина честваме тази година. В зората на новия милениум се случва и своеобразният юбилей на самото издание, видяло бял свят точно преди 100 години... На датски "Под игото" е преведен (от български!) и предговорен от Оге Майер Бенедиктсен (Age Meyer Benedictsen) в един великолепен есеистичен текст, написан година преди това, през август 1899 г. Че става дума за директен превод от български, а не за такъв, базиран върху предишните скандинавски или от най-ранния английски, от който са повлияни шведското и норвежкото издание, доказателството е в езиковите аргументи. Например в транскрипцията на българските имена и реалии. Освен това в датското издание са включени глави от романа, отсъстващи в предишините... Но кой е датчанинът, превел Вазовия роман? Оге Бенедиктсен (1866 - 1927) е известен датски писател, получил солидни познания по славянски езици в Лайпциг, Москва и Варшава. През 1893-1897 г. той пътува из Русия и Балканите. След дългите си странствания публикува интересни статии и писма, наситени с богата информация за потиснатите народи. Защото датският писател е призван за хуманитарна работа. Самата България той посещава през 1905 г. Така че предговорът си към "Под игото" той пише, преди да е виждал страната ни. Но когато го четем, струва ни се, че г-н Бенедиктсен наистина е бил в нашенско (подобно на знаменития си сънародник Андерсен, който минава по Дунава през 1841 г. и се диви на красотите на земята ни и на страхотиите на черкезките времена). Не само защото и Бенедиктсен рисува "яркозелената България", сиреч познава точно цветовете, багрещи природата ни, но и защото знае твърде много за литературата ни... Към Ботев е направо пристрастен: сравнява личния му живот с "буен и предизвикателен стих"! И още - споменава политическия кабинет на Стоилов и не на последно място - че е получил "личното съгласие" на Вазов за превода на книгата му... При идването си в България в началото на века той се изявява повече като антрополог, отколкото като езиковед: посещава и най-отдалечени места от родината ни.
Интересен факт е, че издателствата, посочени на корицата на датския превод на "Под игото", са две и се намират в две държави: "А. Христиансен" в датската столица Копенхаген и "Kunstforlag" в Христиания, както тогава се е наричала Осло, днешната столица на Норвегия. Романът на българския класик е посочен като &numero; 1 за четвъртата годишнина на една престижна книжна серия, в която откриваме заглавия на Оноре дьо Балзак, Стендал, Н.В. Гогол, Ричрад Мередит, Габриел д'Анунцио.
Забележителни са полиграфическите достойнства на тази книга, може би най-красивата от съвременните на българското издание преводи на романа, съпоставително с по-ранните му появи на английски и шведски от 1893 и 1894 г. Така датчаните се оказват не първите, но едни от най-добрите издатели на знаменития български първороман!
Ето впрочем част от предговора на възторжения и все пак малко критичен датчанин Бенедиктсен:
"Тази книга произхожда от най-младата страна в Европа, яркозелената България. Нашите предци, тук, у дома, преди десет години едва ли са имали представа, че българският народ е съществувал, а сега вече предлага на Европа плода на своето прераждане и независимост. Този народ, състоящ се от селяни и занаятчии и от по-висша прослойка от прекупвачи на добитък и дребни търговци, народът, който в момента на освобождението си изглежда въобще не е разполагал с представители на властта или с управници, когато е немислимо да се говори за "две камари", защото не е съществувало достатъчно голямо различие в прослойките на обществото, на основата на което да се създадат, този народ бързо е намерил своя изход в престола [...]. Още в най-младата си литература България вече има таланти, чиито творби без свян може да покаже отвъд границите. Народът споменава две имена с особена гордост: Ботев и Вазов. [...] Едва в зряла възраст Вазов се обърнал към прозата. По време на доброволно емигрантство от страната между 1886 и 1889 г., по времето, когато междупартийните вълнения вгорчили пребиваването му в родината, в Одеса той създал книгата, преведена като "Под игото". Написана в свободен стил, подобен на този, който използва в стиховете си, тя представлява картина на историческия период, даваща богата и истинна представа за страната му. Тя има стойност, която малко романи притежават, защото описаното е самото съвремие, на пъстрия кървав фон, все още топъл и жив, рисува с онази любов към истината и възвишеността, които само големите умове притежават. Нищо не е скрито или преувеличено, било то добрите или лошите страни на врагове и приятели. И към двете страни топлината, гневът или тънката ирония са отправени по един и същ начин. Онова, което той сам е видял и почувствал, пулсира от романа; малкото градче Бяла черква, което е основната сцена на действие в книгата, е Сопот - родният град на писателя; героят от книгата Огнянов крие в себе си много от личността на самия Вазов. Българите обичат тази книга и като се изключат техническите слабости, от които по-зрялата литература и по-древната култура са се освободили, всички могат да се наслаждават на Вазовата творба. Романът е една трагедия, а такъв трябва да бъде, защото става въпрос за нещо толкова мъчително като безсилните и лесносломими опити за въоръжено въстание срещу турските сили. Народът е под игото и неговата немощна война е задушена с кръвта на собствените му водачи. Но за всички, които ще прочетат книгата извън страната, но най-вече у дома, има една утеха: кръвта е отмъстена и българските знамена с изображение на лъв се развяват свободно - за това живяха и страдаха хората от романа [...].
Континентът Сандрар
На 20 и 21 октомври Катедрата по романистика към СУ "Св. Климент Охридски" организира международната конференция "Блез Сандрар - на кръстопътя на авангардните течения" с подкрепата на Френския културен институт, Фондация "Отворено общество" и Италианския културен институт. В конференцията ще вземат участие както сандраристи от цял свят, български учени и творци, така и Мириам Сандрар - дъщеря и биограф на този голям поет на ХХ век.
Има нещо знаменателно в това да предпочетеш пред буквара книгите на собствения си баща и да се научиш да четеш от тях още на петгодишна възраст, впоследствие, макар че житейските обстоятелства ви отдалечават един от друг, да формираш характера си под въздействието на неговата поезия и проза, а след смъртта му да откриеш своето призвание, като се превърнеш в най-задълбочения му изследовател и биограф.
Такъв е случаят с Мириам Сандрар, дъщеря на един от най-големите поети на ХХ век Блез Сандрар.
Знаех всичко това още преди петнадесетина години, когато работех над преводите на избраната поезия на Сандрар, събрани в книгата "В сърцето на света" (1987). Естествено познавах и нейната фундаментална биографична книга "Блез Сандрар", претърпяла две издания и удостоена с Наградата за есеистика на Френската академия. Тази книга ми бе особено полезна, когато пишех студията "Блез Сандрар, или скитникът сред звездите", в която се опитах да разгранича истината от фикцията и да изследвам как мистерията Сандрар прераства в мита Сандрар. Поех това предизвикателство, тъй като и досега мнозинството от неговите изследователи приемат за чиста монета въображаемите приключения на поета. Книгите на госпожа Сандрар ми оказаха безценна помощ в моето начинание, особено при установяване на множество факти, свързани с дългия, превратен и забулен все още в легенди път на знаменития поет.
За всичко това естествено стана дума по време на разговора ни в нейния дом, където бе поканила, за да се запознаем лично, и един от известните специалисти върху творчеството на Сандрар, професора по съвременна френска литература в париж Нантер Клод Льороа. На малката масичка в големия хол е сложила книгата ми с българското издание на Сандрар и хвърляйки поглед върху синята обложка с портрета на поета, направен от Модиляни, тя някак между другото споменава, че тази рисунка е нейно притежание. Междувременно ми е показала и своя "малък" Сезан - един пейзаж с магическо озарение. Само след миг госпожа Сандрар ми донася от горния етаж на мезонета си не само портретната рисунка на Модиляни, но и два етюда на Марк Шагал "Художникът с шест пръста" и "Разпятие" от ранния му кубистичен период 1910-1911, създадени малко след пристигането му в Париж, когато се ражда и голямото му приятелство със Сандрар. Хартията и на двете рисунки е пожълтяла, а госпожа Сандрар саморъчно е подлепила поокъсания тук-там лист на "Разпятие". "Знаете ли, открих ги в сандъка с документацията и ранните ръкописи на Блез, които впоследствие поместих в книгата "Неиздадени тайни" (1969). " Говорим за бъдещото второ разширено издание на стиховете на Сандрар, което подготвям, за есетата и студиите от книгите ми "Поезия и багри" и "Светлината, която остава", в които разглеждам паралелните търсения на поета новатор и на неговите приятели - художниците на авнагарда - Робер Делоне и Фернан Леже, Модиляни и Шагал, Пикасо и Дарен, Раул Дюфи и Пикабиа, става дума и за преводите на Сандрар по света, и за едноименния фонд към Националната библиотека в Берн, и за още толкова неща, свързани с този Колумб в литературата на ХХ век.
"А виждали ли сте оригинална картина на Блез? " - пита госпожа Сандрар. Отвръщам, че не, макар да знам, че е рисувал - нали самият поет споделя в първото си "еластично" стихотворение "Вестник" желанието си да стане художник. Добавям, че познавам само някои от ранните му рисунки. И домакинята изважда иззад бюрото си - тип секретер - в ъгъла на хола, на което е поставила вазата с моята есенна роза, една неголяма картина "Магическият Париж" - модерна, леко кубистична, полуфигурална пейзажна композиция, неповлияна нито от Делоне, нито от Леже, нито от Шагал. Картината току-що се е завърнала от Япония, където е била включена в тематичната изложба "Париж, Монпарнас" с авангардни творби от Парижката школа през първите десетилетия на века. И разказва как в началото на април 1913 след автомобилно произшествие Блез си счупва крака и остава прикован на легло в една хотелска стая в Сен Клу. Под прозореца на Сандрар се е простирал целият Париж - с Айфеловата кула в далечината, с комините на заводите "Рено" покрай Сена, с мостовете над реката... "Робер Делоне, с когато е бил особено близък тогава, му занася платна, картони, четки, маслени бои - обяснява госпожа Сандрар. - Блез се залавя за работа. Всеки ден създава по една картина. Така се ражда неговият цикъл 29 живописни платна."
Съвсем естествено стигаме и до голямата тема за отношението на поета към художниците, за поредицата от критически есета, които посвещава през 1919 г. на Пикасо, Брак, Леже, Делоне, Шагал.
"Тези есета, публикувани в сп. "Ла Роз Руж", и днес звучат удивително актуално - отбелязва госпожа Сандрар. - Защото той познава отблизо както начина им на живописване, така и теоретическите им постановки."
Вметвам, че Сандрар при това няма амбиция като Аполинер да бъде теоретик на новото изкуство, нито изгаря от желание непременно да стане кръстник на откритията. Напротив - ненавижда школите и се чувства особено добре на най-ветровитите кръстопътища на модерното изкуство, свободен да тръгне, накъдето пажелае, а не да върви по следи, оставени от други. Така достигам и до един от най-съществените въпроси към госпожа Сандрар - кой е най-скъпият й спомен от нейния баща.
"Вижте, аз не мога да разказвам спомени, защото за мен Блез е жив. Не зная по силата на какво предопределение никога не съм била изправяна пред избора дали да се занимавам или не с творчеството му. Този избор дойде спонтанно и някак отвътре. След смъртта му почувствах, че не мога да постъпя по друг начин. Три години работех над голямата книга за Блез, потопих се отново в неговия живот, преживях го отново. Трябваше да разбера и да преосмисля всичко, да осъзная постъпките му, да си обясня чувствата му, да следвам извивките на мисълта му. Вече бях публикувала книгата "Неиздадени тайни", обединяваща документите, които намерих след смъртта му в един сандък. Този сандък не бе отварян от 1918 г. Най-ранните документи датираха от 1904. Те бяха от един период от живота му, който фактически бе непознат."
Казвам, че тази книга ми е помогнала при изясняване на истината за младия Фреди до момента, когато през 1912 закодира в псевдонима си преображенията на огъня.
"Издадох книгата именно с тази цел, защото има много неточности в текстовете, писани за него. Той е оставил изследователите си да пишат, както намерят за добре, било му е все едно. Легендата му не е създадена от самия него, а е дело на другите."
Моето виждане е по-различно. Почти всички изследователи са уверени, че след като той е ярко автобиографичен автор, значи истината за живота му е описана в книгите му. И черпят от тях случки и събития, за да реставрират пътя му в литературата. Колкото и удобен да е такъв подход, той води неволно до подценяване на съкровеното право на твореца да бъде откривател на нови светове. И тъй като значителна част от изследванията излизат приживе на писателя, се питам защо той не поправя своите критици. Според мен, защото предпочита да не разрушава създадения мит. "Неиздадени тайни" коригира биографията му, но не зачерква мита, а по-скоро изяснява доколко той има корени в реалността.
"След като намерих тези документи, можах да преживея отново неговото детство и юношество, да преживея всичко онова, което го е изградило като личност и като творец, да се докосна до първичната материя на един гений. И тъй като майка ми бе говорила много за него, за годините, през които са живели заедно, всичко дойде да уточни и да обогати представата ми за него. Казвате - спомени. Това не са спомени, за мен това е един живот, един отново изживян живот с моя баща, до когото не съм била често близо през младостта си. Независимо от всичко не бих могла да твърдя, че съм се занимавала единсвено и само със Сандрар (смее се), затова че съм негова дъщеря. Живях пълноценно и активно. Привличали са ме и други неща, имала съм различни интереси. Работила съм активно през целия си живот. Бях журналист, пътешествах, живях интензивно, но сега мога да ви призная, че в моята психика, в конструкцията на душата ми живее Блез Сандрар."
"Разбира се, той е ваш баща..."
"Не защото е мой баща, това може да се приеме и като случаен факт. Връзката, която имам с него, е много по-дълбока."
"Най-вече духовна..."
"Да, да, духовна. Аз преоткрих в пътя му през годините неговото духовно търсене, към което се приобщих и което по някакъв начин продължих. След като той си отиде от този свят или, по-точно, след като неговото тяло си отиде..."
"Всъщност именно от онзи момент вие се посвещавате изцяло на неговото дело, превръщате се в негов биограф. Сандрар би могъл да е спокоен, че е оставил делото си в сигурни ръце."
"Е, такъв шанс имаха и други поети, надживени от своите по-млади съпруги" - смее се госпожа Сандрар. И изоброява имената на Пиер-Албер Биро, Пикабиа, Макс-Пол Фуше. И се връща към спомените: "След смъртта на Блез втората му съпруга Реймон се премести да живее в Швейцария. Тя ме извика в техния дом, когато събра багажа си, и ми каза: "Оставям в онази стаичка всички документи и книги на Блез. те са за вас, прегледайте ги. " Това бяха неговата библиотека, архивите му, подготвителните бележки за различни творби: огромно съкровище. И когато от Швейцария научиха това, те веднага ме подпомогнаха да създам фонда "Блез Сандрар" към Националната библиотека в Берн. Бе чудесно. Творчеството на Блез бе подредено и каталогизирано."
Казвам й, че с огромен интерес съм разглеждал в библиотеката на Бобур годишника "Континентът Сандрар", издание на библиотеката в Берн.
"Това е едно от множеството добри неща, направени в памет на Блез. Той е действително един огромен континент. Що се отнася до фонда, всички изследователи или студенти, готвещи дисертации върху Сандрар, могат да получат максимална информация, да намерят голям брой документи. Чудесно е, че фондът продължава да закупува новопоявили се на търгове и разпродажби документи, ръкописи, писма на Блез. Именно така Швейцарската национална библиотека придоби ръкописа на романа "Мораважин".
Интересувам се каква е съдбата на ръкописите на Блез в колекцията на Жак Дусе, включваща ръкописи и на други големи поети - Брьотон, Арагон и пр. "Тя съществува и до ден днешен. При Дусе има множество неща на Сандрар, които са много добре съхранявани. Аз съм близка с уредника на колекцията и съдействам на всеки, който би желал да работи с тези материали. Знаете, че когато името на Блез нашумява, господин Дусе го моли да му пише по едно писмо месечно. Баща ми отвръща, че едва го познава и не знае какво да му пише. Предлага да му изпраща всеки месец по една глава от новата си книга."
"Да, така се ражда един от шедьоврите му - "Галският свещенослужител"."
"Така че не бих могла да кажа, че имам спомени. Това, което ще ви призная, е, че за мен Блез е жив. Творчеството му е живо. Живяла съм с това творчество повече, отколкото с човека. Примерно в момента подготвям за телевизията сценарий за документален филм, посветен на Сандрар. Продължавам да търся нови неща, имам проекти за нови негови издания. Мой дълг е да направя така, че творчеството му да продължава да живее. Това е действително един континент. Континентът Сандрар..."
Париж, 1 октомври 1997
Крадат ми вестниците от пощенската кутия
В Сливен, изглежда, се получават много малко бройки от "Демокрация" и аз невинаги успявам да се снабдя с него. Когато попитах една продавачка на павилион за вестника, тя така ме изгледа, като че ли съм казала най-скверните слова. Не желая да се абонирам за "Демокрация" и АНТИ, въпреки че това са моите вестници, защото ми ги взимат от кутията.
Много се дразня сутрин, когато слушам "Преглед на печата" по радио "Хоризонт". Там журналистите изчитат целия "Монитор" и тем подобни издания, а на "Демокрация" отделят не повече от секунда. Да не говорим за АНТИ. Защо НСРТ не се намеси и не поправи тази несправедливост. Аз и много такива като мен искаме сутрин да чуем какво предлага нашият вестник. 50 години слушахме тях, четяхме глупостите им , докога! И ние плащаме данъци... Мария НИКОЛОВА, Сливен
Легенди на шоубизнеса
Ако Ела е всепризнатата първа дама на джаза, то за всички поклонници на т.нар. леки жанрове Арита е безспорната кралица на соул музиката, чийто крал е Рей Чарлс. Че г-ца Франклин заслужава напълно тази титла, е факт, тъй като животът й протича под знака на госпъла, ритъмендблуса и соула в крайното си развитие. Когато блусът нахлува в националното съзнание на американците през 20-те години, това става главно благодарение на черните певици от рода на Мами Смит, Беси Смит, Ма Рейни и други. Няма мъж блуспевец по това време, който да съперничи на тази женска инвазия. Едва по-късно, в средата на 30-те, се появяват Джими Ръшинг и Биг Джо Търнър, а чак в края на 50-те идва времето на Джо Уилямс. Всичко това е така с едно малко изключение, наречено Луис Армстронг. Но той, както казват, е от "друга опера".
С еволюцията на блуса от Чък Бери до Джеймс Браун доминират мъжете, докато в края на 60-те изгрява звездата на Арита Франклин. Родена през 1942 в Мемфис, Арита подобно на много свои колежки расте в семейството на пастор. На 14 тя вече е в хора на баща си и 4 години по-късно стремително навлиза в сферата на блуса. На този етап я чува големият меценат Джон Хамънд и не след дълго тя успява да намери личното си амплоа, разкривайки страстта и жара на гласа си. Това особено личи в песента "Никого не съм обичала така, както обичах теб", която моментално се превръща в класически хит. До голяма степен тази песен променя курса на соул музиката.
В кратък срок Арита се превръща в Лейди соул &numero; 1 и завладява сцената. Лични проблеми и необяснимо равнодушие към собствената й кариера я карат да престане да пее за известно време. След скандал със съпруга си (ударил й плесница на публично място и застрелял мениджъра й) Арита е арестувана за употреба на алкохол и неприлично държание. На следващата година обаче тя отново тръгва стремително нагоре. Нови хитове, концерти, тв участия и награди "Грами" подобряват отново нейния имидж. Тя се появава на корицата на сп. "Тайм" - нещо, което се смята за голям успех в САЩ. В края на 70-те, този път с продуцент Куинси Джоунс, Арита е отново в блестяща форма и позицията й на гранддама в жанра вече е твърдо установена. Несъмнено втората госпъл певица след покойната Махейлия Джаксън, тя успява да съчетае непредсказуемата линия на евангелистката (госпъл) песен, едновременно с чувствеността на ритъмендблуса и прецизността на попа.
Колкото до физиономията на личността, човека Арита Франклин, бих си позволил да разправя следния случай. При връчването на една от наградите "Грами" Арита, взимайки малкото грамофонче, без да благодари, веднага слиза от сцената и тръгва сред публиката, за да я даде в ръцете на изумената си по-възрастна колежка Естър Филипс с думите: "Ти я заслужаваш повече от мен, Естър! " Ето един истински пример на колегиална етика и жест на душевно благородство, което не се нуждае от коментар.
Личният архив на Петър Динеков излезе на бял свят
"... науката е сила, която движи човечеството напред. Но науката е не само сила; науката е любов, която сближава хората от всички страни и континенти. "
