Особено неуморим пропагандатор на тази теза, поне доскоро, бе например кметът на Разград Венелин Узунов. Затова е много интересно как сега местните управленци социалисти ще импровизират по спуснатите им от Първанов ноти. Все пак противоречието между цар и падар по този въпрос е само привидно. То по-скоро е пореден елемент в пъзела на тема политическа шизофрения, която партията особено настоятелно демонстрира, откакто лидерът й се зае да гримира сбръчканата й стогодишна физиономия с проевропейски гримове и помади. Че от цялото мазане няма особен ефект, пролича и от депешата против правото на общините сами да определят местните данъци и такси, защото, ако ЕС отвори догодина при преговорите главата за местната власт, то точно това ще е едно от основните изисквания по нея.
Всичко казано дотук обаче не обяснява истинските мотиви за позицията на БСП по въпроса. Всъщност в случая най-вероятно се касае, първо, за панически страх от рисковете, които висят като дамоклев меч над всеки управленец, закърмен с каноните на плановата икономика, когато бъде поставен да взема самостоятелно пропазарни решения. Второ, в тази ситуация кметовете няма да могат да се оправдават за собствените си грешки с лошото правителство. Трето, ще им се наложи и на тях, и на партийните босове да се разделят с мечтата държавата да пълни местните хазни, а другарите да харчат както им харесва. Всъщност с ропота за повече самостоятелност те маскираха точно тази си неосъществима мечта.
Милошевич призна манипулациите си, коментират сините политици
СОФИЯ. Милошевич, който очевидно има влияние върху Конституционния съд, чрез решението му признава манипулацията и подмяната на резултатите от изборите, не крие своя страх от исканото ново преброяване и от гнева на народа. Така Димитър Абаджиев и Асен Агов коментираха от името на СДС решението на сръбските конституционни съдии да анулират проведените миналата седмица президентски избори. Прегласуването бе отложено за след приключването на официалния мандат на югопрезидента - т.е. чак за юни следващата година
Управляващото мнозинство в Югославия направи театър с изборите и се подигра с волята на народа, смятат сините политици. Според тях оттук нататък опозицията има задачата да настоява за незабавната оставка на Милошевич, защото е нарушил конституцията и законите на страната.
Решението е неправилно и показва, че съдът не го взема самостоятелно, а зависи от волята на югопрезидента, бе мнението и на международника на ДПС Юнал Лютфи. Той окачестви случващото се като игра, целяща да отслаби опозицията. Това, че ще има избори едва след изтичането на мандата, показва, че Милошевич крои нещо пъклено, смята Лютфи.
Отлагането на изборите удължава агонията и допълнително ще усложни обстановката, споделиха опасенията си депутатите. Възможно е ескалиране на напрежението, дестабилизация на Югославия и на Балканския регион, прогнозираха вчера и от Евролевицата и БСП.
Надежда Михайлова: Режимът в Белград окончателно се дискредитира
Решението на КС на СРЮ окончателно дискредитира режима на Милошевич пред очите на собствения му народ и на света, заяви вчера външният министър Надежда Михайлова. Този режим направи всичко възможно да създаде такива условия за изборите, че да остане на власт на всяка цена, подчерта тя. Международната общност трябва да бъде единна в подкрепата си на хората в СРЮ, решени да защитят своя демократичен избор, смята българският дипломат &numero; 1. Д
Петър Стоянов: Югоармията да не застава срещу народа си
Съобщението, че КС на Югославия ще касира резултатите от първия тур на президенските избори, говори за отчаян опит на режима в Белград да пренебрегне категоричната воля на югославските граждани за демократични промени, заяви снощи президентът Петър Стоянов. Той подчерта, че като живели при комунизма знаем добре какви престъпления срещу собствените граждани могат да бъдат извършени под прикритието на т.нар. законност. Като президент на приятелски настроена към съседите си България той изрази надежда, че югоармията и силите на реда ще проявят мъдрост и няма да застанат срещу народа си заради една изгубена и отречена от историята кауза. Д
Намалиха цената на хляба в Добрич
ДОБРИЧ. Фирма "Савимекс" за производство на хляб в града вчера намали цената на насъщния с 2 ст. и 700-грамовият "Стара Загора" в магазините на фирмата вече се продава за 35 ст. вместо досегашните 37. Според управителя на "Савимекс" Ивелин Савов причината за намалението се дължи на голямата конкуренция в бранша и поради факта, че фирмата си е осигурила достатъчно зърно и брашно за производството още в началото на изкупната кампания. Капацитетът на въведената преди няколко дни нова поточна линия на италианската фирма "Фияма" ни позволява да зареждаме магазините с топъл и качествен хляб. С това се надяваме да се повиши и търсенето му", подчерта Савов.#
Напусна ни аристократката на оперната сцена
Множество близки и Ценители се простиха с прима донната Валери Попова
Премина в други светове една българка, чиято артистична съдба през последните десетина години се оказа по-малко известна у нас, отколкото зад морета и океани. А името Валери Попова още от първата си поява в афиша застана в центъра на интереса и обичта на най-взискателната част от оперната публика. Беше певица с необикновен чар. Съчетаваше изтънчеността на аристократ с една подкупваща човешка простота и естественост. Пееше красиво, с огромна култура и знание, потулени зад пределна съдържателност и бистрота на посланието. Беше наистина "прима донна" (първа сред жените), не "примадона" - синоним на инерции и високопарност в речника ни.
Валери Попова дебютира в Пловдивската опера в началото на 70-те години. Беше разкошна Манон в операта на Масне. Излезе в Моцартова роля - Графинята в "Сватбата на Фигаро", - която, едва появила се, застана сред върховите Моцартови постижения в певческото изкуство на страната ни. Гледах я и в Розалинда от "Прилепът". Оказа се повод да повярвам, че оперетата наистина е прелестно изкуство, когато се прави от артисти като нея. Послед дойдоха ролите й в Софийската опера, преживяване за препълнени зали и размисъл за човешката участ. Яви се и на Конкурса ни за млади оперни певци изпълни: голямата ария на Дездемона "Песен за върбата" от последно действие на "Отело" от Верди: видение в бледо-розово, самата тя призведение на изкуството. Всичко у Валери беше съвършено. Генът на Саша Попов живееше.
Не казвам, че сме й длъжници. Беше обожавана. Раздялата с нея носи покруса у всички, които чувстват потребност от истински, незаменими неща в живота.
Насърчаваме австрийски банки за участие в САПАРД
СОФИЯ. Австрийски фирми и банки ще се третират наравно с българските, ако участват в съфинансирането на бизнеспроектите по европрограмата САПАРД, заяви вчера земеделският министър Венцислав Върбанов след срещата си с австрийския си колега Вилхелм Молтерер. Мотивът за това е отваряването на пазарите на ЕС за наша продукция, както и опасенията на аграрното ни ведомство, че българските търговски банки ще продължат да бъдат предпазливи при отпускането на земеделски кредити. Д
Нелегална кланица за коне и магарета разкрита край Лом
МОНТАНА. Нелегален цех, в който се добивало магарешко и конско месо, са разкрили полицаи и ветеринари в ломското село Крива бара, съобщиха от ДВСК. Месото двамата касапи Асен Златков и Анатоли Владимиров пласирали в колбасарски цехове в Монтанско. Във веригата участвала и местната инкасаторка на НЕК Нели Йорданова. Йорданова прекарвала със собствената си "Лада Самара" конското и магарешкото до месопреработвателните предприятия. В сряда случайни хора забелязали инкасаторката да товари големи количества месо в автомобила си и сигнализирали в полицията. Униформените проследили колата до колбасарница в берковското село Боровци, собственост на Радион Петров-Мафията. При проверка на фирмата му ветеринарни инспектори открили 120 кг месо с неустановен произход. Анализът доказал, че бутовете са от коне и магарета и идват от кланицата в Крива бара. Според полицаите нелегалният цех работи от няколко месеца и е разположен в пригодена за целта постройка в двора на Асен Златков. Селяни от околните села разказали, че от пролетта Златков и ортакът му обикаляли и изкупували стари коне и магарета. Все още не са установени всички колбасарници, в които е влизало съмнителното месо. Откритите 120 кг са конфискувани, а на собственика на фирмата Радион Петров е наложена глоба от 5000 лв. Непротивоезикоругателствувайте
Допреди десетина години все още в печата ни се появяваха гневни гласове, които твърдяха, че в българския език признателността не трябва да се изразява с френската дума мерси, а че непременно трябва да употребяваме родното благодаря.
Оказа се обаче, че не успяхме да изгоним чуждата дума. За сметка на това настъпи много интересен период, който продължава вече доста време. Постепенно думата благодаря при почти всички поколения успя да си възвърне изгубените позиции. И сега всъщност, ако трябва да се изкаже благодарност за нещо значително, особено публично, непременно се казва благодаря. (Разбира се, при изговора на този глагол мнозина са разпънати между престараването, характерно за поп- и фолкпевците, които ни предлагат форма благодарйА, и огрубяването, специфично за речта на политиците, които ни я поднасят във вида благодарЪ, макар истината да е съвсем другаде - в благодарйъ, както и благодарйът, изписвани условно като благодаря, благодарят.)
Днес остава впечатлението, че като че ли за разлика от благодаря чуждото мерси се запази като израз за "по-малка" благодарност. Тоест мерси се употребява например, ако трябва да изкажем признателност за някаква дребна услуга. (Може би това се крие и в неговата краткост. Това, разбира се, в рамките на шегата, макар че тъкмо краткостта много допринесе изобщо за запазването на тази дума в езика ни особено в съпоставката с родния глагол.)
Доказателство, че благодаря успя да си възвърне загубени територии, можем да търсим преди всичко в разговорната реч. Попитали ли сте се обаче някога каква част на речта всъщност е мерси? Във всеки случай трябва да посочим, че не е глагол, както мислят някои хора. Точно заради това те са готови да кажат и мерсим за помощта. Тоест да добавят българското окончание към чуждата форма, за да започне тя да действа като глагол, тоест също като благодаря.
А има и други любопитни факти. Възможно е често в непринуден диалог да се чуе следното. Единият човек да каже мерси, другият да му отговори с и аз мерси. Това е още едно доказателство, че макар и без специално окончание, думата пак се възприема от мнозина като глагол. В други случаи може да се чуе мерси ви за всичко. Тоест и тук мерси се държи под влияние на благодаря като глагол, след като се поставя след или при личното местоимение.
Обикновено когато в българския език се заемат глаголи, те се нагаждат към него, тоест получават първо допълнителни наставки, а след това и окончания, имат възможност да се променят по число, лице, време. Случаят с мерси е много по-различен, защото в книжовния ни език думата се запазва неизменяема. Затова и не може всички да я възприемат изцяло като глагол и се колебаят при употребата й. И казват често в по-непринуден, тоест в некнижовен диалог, много мерси също като много благодаря, а понякога дори и голямо мерси.
Всъщност препоръката, която може да се даде, е, че не е необходимо да се стремим да превръщаме мерси в глагол дори и в битово-разговорната си реч. Няма нужда да й лепим окончания, да я съчетаваме с местоимения в изреченията си. Нека мерси си остане просто една модална дума, употребявана при определени ситуации. Това означава, че тя няма нужда и от някакви допълнителни украшения, които издават преди всичко нашите колебания и незнанието ни.
Нов булевард да носи името на Георги Марков
Колосално строителство се извърши в последните десет години и преобрази облика на нашата столица. Тук повдигам въпроса за старите и новите имена на улици, булеварди и площади. Става реч за скоро построения булевард, обединяващ центъра на София с районите на "Люлин". Доколкото разбрах, неговото име ще бъде Тодор Александров. Отдавна се интересувам от личността Т. Александров, но досега не съм прочел нещо кой знае колко ярко за него. Затова смятам, че по-подходящо ще е този нов булевард да бъде наименован например "Дисидент Георги Марков". Така ще се даде самочувствие на младото поколение, че и то е допринесло за преустройството на майка България.
Опити за подмяна на изборния вот
ПАРИЖ, МОСКВА. Европейският съюз осъди решението на югославския Конституционен съд да анулира президентските избори като опит за подмяна на изборния вот и за отричане на победата на опозицията.
Това се казва в декларация на френското прeдседателство на 15-членния ЕС. В нея се потвърждава подкрепата за Воислав Кощуница и се оценява високо чувството за отговорност, демонстрирано от опозиционните лидери в Югославия.
На пресконференция в Шарм ел Шейх, където участва в преговори с палестинския лидер Ясер Арафат и с египетския президент Хосни Мубарак, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт заяви, че "народът не трябва да чака още една година, за да заживее в Демократична Югославия."
Министърът на външните работи на Франция Юбер Ведрин заяви, че решението на най- висшия съд в Югославия да обяви за невалидни президентските избори представлява "разпадане на системата" в Югославия. Неговият германски колега Йошка Фишер заяви, че Западът ще вдигне санкциите против Белград веднага, щом в страната дойдат на власт демократичните сили, а генералният секретар на ООН Кофи Анан призова Милошевич да подаде оставка. Д
Освободиха шофьор, спипан с 200 кг хероин
ВИДИН. Шофьорът на товарния камион, в който в края на миналия месец митничарите на ГКПП Ферибота откриха 200 кг хероин, е освободен от ареста с решение на Апелативния съд, съобщиха вчера от окръжния съд във Видин. Мярката за неотклонение на Атанас Атанасов е променена в парична гаранция от 5000 лв., която била внесена веднага и наркотрафикантът е излязъл от ареста още на 27 септември. В управлявания от него ДАФ на 18 септември митничари откриха най-голямото количество хероин в Европа - 200 кг. Дрогата бе укрита в специални тайници в спойлера на камиона и в кабината под седалката на Атанасов. Д
Относно функциите на университетските болници
В изискванията на Националната здравноосигурителна каса се казва, че: "Университетските болници вече са пререгистрирани като многопрофилни болници за активно лечение. " Във връзка с това ще изложа някои свои виждания и критични бележки.
Многопрофилна университетска болница в София е Александровската. В нейната структура влизат различни катедри по теоретичните, или предклинични дисциплини и такива по клиничните специалности. Ще се спра на последните. Ако клиничните катедри са акредитирани към Университетската болница, следва да останат като отдел по съответната специалност (хирургия, вътрешни болести и пр.) към Университетската болница. А катедрите или болничните заведения, които не са акредитирани към Университетската болница, да се наименоват, например държавна болница по ортопедия, ако се финансира от държавния бюджет, или специализирана болница по неврохирургия, ако се финансира от друг бюджет.
Вмъкнатите думи "активно лечение" категорично нямат място в наименованието изобщо и трябва да се изхвърлят! Няма болница, която да се занимава с друга дейност освен с лечение на болни, както и болница, която да провежда "пасивно лечение". Ако е имало някакви несъобразности в миналото по отношение контингента на болните в дадено болнично заведение, то това съвсем не оправдава прилагателното "активно" в наименованието на тези болници днес. Представяте ли си, когато, изпращайки за публикация в чужбина своя статия, трябва да посочим в наименованието на заведението, от което изхожда "болница за активно лечение"?
Проф. д-р Иван АНДРЕЕВ, София
Още 30 млн. лева от бюджета отиват за общините и БДЖ
СОФИЯ. Допълнителна субсидия от 10 млн. лв. гласува вчера правителството за общините. Първоначалните сметки показвали, че местните бюджети няма да успеят да покрият от собствени приходи планираната сума от 48 млн. лв. Според последните изчисления обаче необходимата сума ще е 58 млн. лева. Затова и хазната ще компенсира допълнително местните бюджети.
В края на септември кабинетът гласува 100 млн. лв. допълнително за общините, за да си разплатят задълженията за заплати, медикаменти, осигуровки, социални помощи, ток и вода, натрупани до края на август. Преди това закъсалите общини получиха и 84 млн. лв. допълнително. До момента цялата субсидия, която местните бюджети получиха в повече, възлиза на 174 млн. лв. По данни на финансовото министерство 132 общини няма да изпълнят собствените си приходи, заложени в бюджетите им.
БДЖ да получи допълнителна субсидия от 20 млн. лева за пътническите превози, реши вчера кабинетът. Няколко фактора от началото на годината са повлияли отрицателно върху изпълнението на програмата за финансово оздравяване на железниците - поскъпването на дизеловото гориво и тока, скокът на долара и увеличаването на цените на вносните агрегати, възли и материали. Отпуснатата субсидия ще намали в известна степен загубата от пътнически превози на БДЖ, която към края на юли е 79 млн. лева.
Писмо на броя
Човек тежи толкова, колкото тежат и думите му. Това важи особено за медиите. Според това определение повечето от тях отдавна плуват в пълна безтегловност.
Имам една молба към тези, които непрекъснато и гръмогласно афишират себе си, като независими журналисти и интелектуален елит на нацията. Ще им дам един съвет - които са чели, да повторят, а които не са, да прочетат "Строители на съвременна България". За десет години това ли им беше промяната - да прехвърлят любовта си от бившия СССР към руската мафия? Ако върнем лентата назад с всичките им крясъци срещу валутния борд, паричната реформа, Европейския съюз и НАТО, здравната реформа и т.н. , ще блесне техният провал, но това едва ли ще ги стресне.
Така и ще бъде, докато единствената им и неизменна гледна точка си остава безогледността.
Плевен почете Тереза Маринова
ПЛЕВЕН. С аплодисменти и ставане на крака общинските съветници в Плевен вчера почетоха олимпийската шампионка на троен скок Тереза Маринова и треньора й Христо Марков.
Преди това общинският съвет гласува те да бъдат наградени за представянето си в Сидни съответно с по 5000 и 2000 хил. лв. Със заповед на кмета Найден Зеленогорски плевенската атлетка бе настанена в общинско жилище от 79 кв.м. След завършването на общински блок в центъра на града Тереза ще се нанесе в нов апартамент, който ще има възможност да закупи по цени като наемател.
Решено бе и на Спортното училище в Плевен, откъдето е тръгнала олимпийската шампионка, да бъде поставен паметен знак за победата й в Сидни.
В приятелски разговор с кмета Зеленогорски и председателя на ОС Георг Спартански Тереза и Христо Марков припомниха, че преди 4 години, когато тя постави световен рекорд в Атина, общината също й е обещала жилище, но тогавашното ръководство си е останало с обещанията.
Повишени лихви крепят еврото
ЛОНДОН. След съобщението, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е повишила основните лихви в еврозоната, единната европейска валута леко поскъпна и към 12,15 ч. по Гринуич едно евро се разменяше за 0,8783 долара, предаде агенция Ройтерс, цитирана от БТА. Банката още не е изложила мотивите за решението си. Наблюдателите вече сами си дадоха отговор на въпроса защо ЕЦБ предприе този неочакван за момента ход - заради трайния напоследък икономически растеж в еврозоната и с цел да бъде подкрепено еврото. Много експерти очакват мярката на ЕЦБ да бъде последвана от нова валутна интервенция на пазарите, както стана на 22 септември. Д
Поети на ХХ век
В тази рубрика, без претенцията за изчерпателност, ще проследим развоя на поезията ни през настоящото столетие. Броените седмици, оставащи до неговия завършек, са повод за равносметка и размисъл. А те ще бъдат по-съдържателни, ако се опрем на онези емблематични фигури, чието поетическо творчество интонира с мъдрост, красота и нов тип чувствителност нашата литература.
Случи се и българската поезия в лицето на ярките и значимите й представители да стане драматично и вдъхновено търсене на Смисъла. В едно жестоко столетие на много кръв, бездуховност и властващ нихилизъм най-добрите ни поети изразиха цялата криза на човешкото и ратуваха за духовното възраждане на човека. Те превърнаха творчеството си в акт на едно висше познание за трагиката на живота и тайната на човешката личност. Всеки от тях, независимо от идейната си и художествена специфика, приповдигна словото си до високите равнища на Духа, на онзи Сакрум, без който битието ни се трансформира в постоянна агония.
Казват, че нашият век започна с изстрела в Сараево през 1914 и завърши с падането на Берлинската стена. За българската литература, респективно за поезията ни, той се начена с модернизма на Пенчо Славейков, с новото художествено съзнание на кръга "Мисъл". Затова и рубриката ни ще започне с името на Славейков.
Пенчо Славейков
В обемното си и проникновено есе за Фридрих Ницше Славейков го нарича човек, който "ободрява другите да вървят по неотъпкани пътеки". Същото направи и авторът на "Кървава песен" по отношение на българската литература. В зората на модерното ни столетие, пронизан от духа на модерното още през годините си в Лайпциг, той проповядваше неистово, че "идеала на нашето време", сиреч идеалът на Достоевски, Толстой, Ибсен и "техните последователи", е "нравственото възраждане на человека". Славейков актуализира по един съвършено нов начин идеята за човешката индивидуалност. Неговият модерен персонализъм свързва в едно съзидателния дух на Възраждането ("Баща ми в мен") с възвишената представа за един самонадмогващ се човек в царственото поле на творческия акт (да си припомним в случая за философските му поеми!). Славейков вярваше в огромния, но все още неразгърнат духовен потенциал на човешкото същество. Той вярваше в смисъла на живота и във висшето предназначение на човека. Затова и Дебелянов го назова "жрец и воин" на вечно самотворящия се живот. С толкова ненавист поетът се опълчваше срещу "войнството", "ратуващо за обезличаване на человека, за тържеството на партийните интереси над общочовешките".
В самото начало на модерната ни поезия, пръв между първите, той внушаваше изключителна отговорност пред словото, което трябваше да стане религия. Създаденото от него отхвърли категорично ограниченията на остарялото и спъващото в традицията, но беше и поклон пред непреходната красота на фолклора ни. И чрез студиите си за народната ни песен, и чрез творбите си, неизменно дирещи съкровеното и истинското в човешкото битие, Славейков изповядваше култа към прекрасното. Словото на този духовен титан беше и си остава рядко срещан у нас опит да се разбере и прослави животът в неговата тоталност. Никой преди него не беше говорил на български, че "В предчувствие за новото поетите, неговите уяснители, вървят пред редицата на обикновените смъртни. " Славейковият копнеж, според собствените му думи, беше "Копнежът към онова, което е на път."
Философското начало в нашата литература, по-сетнешните метафизични пориви на символистите, главоблъсканиците на поетите след него, свързани с "първите и последните въпроси" на битието - всичко това има корена си в големия творец и признат идеолог на модернизма ни - Пенчо Петков Славейков.
За него поезията не трябваше да се пише "по програма". Свободолюбив дух, с трайно омерзение спрямо всеки догматизъм, подрязващ крилете на търсещото творческо съзнание, Славейков пръв разтвори дверите на това литературно столетие към пространството на ценности, на които се крепи най-значимото в модерната ни художествена словесност.
Стихотворението, с което го представяме, не е сред най-популярните му творби. Но в него е целият Пенчо Славейков.
Обичам
Обичам туй, което обещава, на бъдаще което е залог, за да твърди, което отрицава и дявола почита в своя Бог.
Обичам туй, което се отрича, во семето творящия се злак, отречено, което се обрича, обречено, що се отрича пак.
Обичам туй, което е предтеча на себе си, и път само си грей; уста, реч още дето не изрече, усмивка, дето още се не смей.
Обичам туй, което е в зорите: на тъмна нощ купнежа за денят; на плодът сока, който зад корите зрей - неизлъгал никому вкусът.
Обичам туй, което се намира на подвига на път и кръстопът, и свойта цел не в онова намира, което други своя цел зовът.
Обичам туй, което во живота само твори се за живота свой - за да не викне нивга от Голгота:
"Защо си ме оставил, Боже мой!"
Поредно примирие в Близкия изток
ШАРМ ЕЛ-ШЕЙХ, Египет. Палестинският президент Ясер Арафат и американският държавен секретар Мадлин Олбрайт се срещнаха вчера с египетския президент Хосни Мубарак на фона на признаци, че се разрастват усилията за прекратяване на израелско-палестинското насилие, съобщи Ройтерс. Израелски войници откриха огън вчера преди обед срещу палестински демонстранти, които ги нападнаха с камъни в Нецарим, в ивицата Газа, заявиха очевидци на сблъсъка.
Това бе първият сериозен инцидент след постигнатото вчера сутринта споразумение между израелската армия и палестинските служби за сигурност за прекратяване на насилието. Споразумението предвиждаше палестинската полиция да не позволява на демонстрантите да хвърлят камъни срещу израелската армия, която пък се ангажира да се оттегли на позициите си отпреди началото на сблъсъците.
Арафат и Олбрайт разговаряха с Мубарак в курорта на Червено море Шарм ел-Шейх за срещата в сряда в Париж, въпреки отсъствието на израелския премиер Ехуд Барак. Той отлетя за Израел без да постигне официална сделка за спиране на огъня, заявявайки че не вижда смисъл в понататъшни разговори. Набил Шаат, палестински държавен министър, заяви пред радио "Гласа на Палестина": "Г-н Барак заповяда на всички свои командири да прекратят насилието и ние дадохме на нашите командири същите заповеди."
Три примирия през миналата седмица се провалиха, припомни Ройтерс. Д
САЩ обявиха вчера, че затварят за пет дни дипломатическите си мисии в Близкия изток, включително консулствата си в Израел, заради протестите във връзка с израелско-палестинските сблъсъци. Причина за решението на Държавния департамент са антиамериканските демонстрации и вероятността за нови акции срещу мисиите на САЩ. Около 40 палестински жени и деца протестираха във вторник пред консулството на САЩ в Източен Ерусалим. Американското и британското консулства предупредиха тази седмица гражданите си да не пътуват до ивицата Газа, Западния бряг и източен Ерусалим - териториите, където бяха последните сблъсъци между израелски сили и палестински демонстранти. Около пет хиляди демонстранти се събраха вчера в центъра на Техеран на митинг в подкрепа на палестинската кауза и с искане за унищожаване на Израел.
Притчи днес
"Живот и смърт се разминават всеки час. Но кой ще назове честта и кой позора? Деца, боя се зарад вас. " Пейо Яворов
"Но мен ме притиска жестока, дълбока тъга. За вашто "сега" е горест стаена във мен. Ала не бойте се, деца, за утрешния ден. " Никола Вапцаров
И Яворов, и Вапцаров умряха от куршум. И двамата бяха обречени. Всеки по своему, но общо - от глупостта, върлуваща извън тях, около тях, над тях. Всеки се извиси по свой път над глупостта и всеки остана затрупан под нея. Ако сега успеем да видим с нови очи поезията им, ще усетим, че освен всичко друго тя е изпълнена със страх. Страх от глупостта. В нейните многобройни измерения и проявления: мисловни, нравствени, емоционални, политически, социални, интимни. Яворов се боеше, че тя в крайна сметка е изначална и безконечна и човекът ще остане вечно неин пленник. Свърши като жертва на най-грубата глупост - равнодушието. Вапцаров упорито култивираше у себе си вярата, че от глупостта има излаз и ще дойдат мъдри или поне разумни времена. Стана жертва на най-безполезната глупост - идеологическата слепота. И с живота, и със стиховете, и със смъртта си двамата предупреждаваха за опасностите на глупостта и се опитваха да насадят у другите предпазващия страх от нея. Благословен страх. Защо се дава само на поети? Защо ни е толкова непознат? При всичките страхове, с които живеем денонощно... И трудно, и смешно ще бъде да се опитваме да изреждаме или степенуваме всичко онова, от което българинът се е боял и се бои. По-лесно е да потърсим от какво не се бои. Май вече не остана такова нещо. Тоталната глупост, която погубваше поети, се е раздробила на милиони кълнчета, засети дълбоко в душите и в глвите ни, в мислите и в чувствата ни. Дори в нагоните ни. Всяко от тях е със своя природа и свой мирис. Имат различен произход, принадлежат на разнообразни, дори полюсни, човешки, политически, обществени, морални територии. И всяко от тях излъчва, причинява, подклажда страх. Това са милиони страхчета, които са ни обладали като вируси. Разпространяват се, размножават се, растат и като вирусите са непобедими. Нито разум, нито логика, нито "научен подход" немогат да ги надвият.
Боим се за себе си и от себе си, за децата си и от децата си. Страхуваме се от сянката на миналото си, от светлината на настоящето и от очертанията на бъдещето. Крием се от отиващото си и от идващото. Пазим се от обратите на мисълта, от превратностите на емоциите, от непредвидимостта на поривите. Избягваме да останем насаме със себе си, да се отприщим пред някой друг, да поемем чуждото откровение. Страним от истинските имена на нещата и от истинските определения за хората. Спотайваме се в ежбите и боричканията из тъмните мазета на тясната си къща. Страх ни е да се страхуваме.
Очите на страха не само са големи. Те са алчни. Страхът е неутолим като глада и вирее у всеки и у всички при недоимък и при многотия. Най-свиреп е не гладът за къшей хляб, а гладът за още. Гладът, който ражда глад. Така най-мъчителен е и страхът от страха, изцяло измислен и изцяло безсмислен. Страх, който ражда нови и нови чудовища, открива нови и нови извори, привежда нови и нови доводи. Веднъж вкусен, той става опиат. Еднакво свикват с него както тези, които го изпитват, така и тези, които го насаждат. И еднакво се парализират. Това е мътният страх на застоя и обездвижването. Страх ни е не дори да хукнем или скочим, камо ли да полетим, а просто да направим следващата крачка.
Гледаме се един друг с очите на страха и всеки предупреждава другия: "Внимавай! " Кой да каже на децата да се боят от такива очи?
С трактор на юбилей
Галерия "Натали" в София навърши пет години. Но обещаното грандиозно увеселение и традиционното модно ревю най-юбилейно не се състояха. Защото вместо манекенки по ул. "Гурко"се разхождат трактори и фадроми. Обновление, уважаеми почитатели на изкуството! Е, всички обичаме да ни е удобно, но всеки поотделно ругае майсторите и началниците им. Затова Голямата награда за художник на годината, която галерията връчва, професорът по текстил в Художествената академия Димо Балев ще получи в обозримо бъдеще.
Както виждате, халището се е превърнало в изкуство, това ни убеди галеристката Биляна Генова и показва и малка пластика, и още текстил, и художествено стъкло, и уникална модна колекция на майка си Наталия Генова. И въпреки че ще ни е по-приятно след ремонта, надяваме се петата годишнина на галерия "Натали" освен културно събитие на сезона да прелее и в традиционната Коледна изложба. Дано дотогава тракторите да са в гаража, защото ще сме минали в новия век
Сатирата срещу "мъртвите души"
СОФИЯ. В Сатиричния театър в столицата влиза експериментално нов вид заплащане на творческия състав, на който трудовите договори вече са изтекли. Със заповед на министъра на културата Емма Москова в продължение на три месеца фонд "Работна заплата" ще бъде използван не за заплати, а за хонорари на заетите в спектаклите.
Това не променя статутът на театъра, който е репертоарен, но само така практически може да се повиши заплащането на хората, които изнасят спектаклите за сметка на "мъртвите души" на щат, каза директорът на театъра Рашко Младенов.
Недоволни от промяната на статута актьори дават днес пресконференция, като сред участниците е посочена и Катя Паскалева, която е на лечение в Париж. "По същия начин миналата година няколкото организатори бяха използвали и имената на Невена Коканова и Станислав Стратиев, лека им пръст", каза още Рашко Младенов.
След погребението
Настоящият откъс е от петата, предпоследна част на моята романова поредица "Сага за Салабашеви". Първите, вече публикувани книги от тази сага "Време за сделки", "Необяснимо привличане", "Началото на здрача" и "Братовчедите" проследяват живота на едно изтъкнато пловдивско семейство в течение на четири десетилетия (от 1924 до 1963 г.), разкривайки съдбите на няколко негови поколения.
В центъра на "ОСАКАТЕНИ ДУШИ" стоят сложните житейски перипетии на двама потомци на Салабашевия род - братовчедите Васко и Люба, принудени да преодоляват огромните трудности и унижения като представители на така наречената повалена бивша класа. Както и предишните части, и този роман има свое самостоятелно звучене и може спокойно да се възприеме от читателя и без да се познават предходните книги.
Денят се случи необикновено приятен - след почти едноседмични бури и дъждове (тъкмо в една такава полудяла нощ, изпълнена с гръмотевици и светкавици, бе починал инженер Ванек), над планината се опъна копринено синьо небе, слънцето огря тучните ливади, прозорците на еднотипните миньорски блокове засияха като засмени очи. Всичко сякаш се раждаше отново за живот, само най-милият присмехулник в минния басейн си беше отишъл завинаги. И понеже нямаше близки никъде другаде освен в Родопите, по техните изровени и криволичещи пътища към Мадан се отправиха стотици хора, тръгнали да си вземат последно сбогом с инженера.
Пред прясно струпаната край гроба купчина пръст, върху която бе сложен ковчегът, се изредиха половин дузина оратори. Последен все думата генералният директор на огромното минно предприятие - нисък, но с енергично, запомнящо се лице мъж, когото всички в басейна уважаваха от самото начало на Горубсо като твърд, но справедлив ръководител, правил и правещ много за хората над земята, но най-вече за ония под нея!
Мнозина знаеха, че Ванек и Стефанов бяха имали търкания по принципни въпроси на управлението и кадровата политика, но независимо от това дълбоко се уважаваха. Шефът на Горубсо бе може би единственият човек в басейна, по чийто адрес Ванек не беше пускал нито веднъж някоя от любимите си солени и често пъти нецензурни закачки.
Сигурно и затова словото на генералния директор разтърси присъстващите с дълбоката си мъжка скръб и с искреното уверение, че наистина от този ден нататък Родопският минен басейн бе осиротял, загубвайки най-свестния си, опитен и предан труженик. Стефанов припомни на хората, че покойният бе живял и работил в този край от близо двайсет години и че още по време на немците се беше проявявал със самостоятелното си мислене и с едно учудващо за небългарския му произход високо национално самосъзнание и завидни качества на голям специалист и честен, неподкупен човек.
Едва тогава, докато в тишината звучеха тези думи, Васко усети как носът го засърбя и в очите му изби издайническа влага. Стоеше с Дора сред най-близките си приятели от Мадан, попарени и като че още невярващи в смъртта на Ванек, слънцето ласкаво ги обливаше с лъчите си и в това, както и в ненадейно настъпилото безветрие, сякаш имаше нещо нереално и невероятно.
След погребението компанията се събра в хоремага на обичайната си маса, където само един стол остана незает и върху него някой се досети да положи букет свежи цветя. Дора беше единствената жена на масата, но никой не възрази срещу нейното присъствие. Поръчаха обичайните си напитки, сложиха една пълна чаша с коняк и на мястото на напусналия ги завинаги инженер и като отляха по пет-шест капки в една купа за поменаване на мъртвия, отпиха със строго вглъбени лица от чашките си.
След това Васко и Дора изслушаха развълнувани разказите на постоянната вярна дружина за последните дни на човека, който ги беше събирал толкова години заедно. Хубаво беше, че сред тях имаше и един неприсъствал напоследък на сбирките им член на тайфата заедно с уважаваната си от всички приятелка, за да могат да припомнят и на тях, но и на себе си какви са били последните шеги и каламбури на Ванек, как се беше държал вечерта, преди да го отнесе инфарктът, какви думи бе изрекъл неотдавна за Васко и неговата изгора.
- Ако щеш, вярвай, докторе - подзе по едно време Аргир, избърсвайки с юмрук носа си, - но той предлагаше да те навестим в Смолян, да се вдигнем някой следобед и да те намерим в санаториума, хем за да видим и някои близки хора, дето лежат там, хем после да се съберем някъде на почерка. И щяхме да го направим още този месец, бяхме го решили, ама нћ... И възрастният миньор заподсмърча отново и затърка носа си, а Васко и Дора се спогледаха и той видя как любимата му преглътна няколко пъти.
На връщане в рейса за Смолян и двамата потънаха в тягостно мълчание, разстроени от сполетялата ги беда. Васко усещаше, че трябва да каже нещо на своята покрусена от скръб спътница, но мислите му най-неочаквано поеха в неочаквана посока. Пред очите му изникна лицето на покойника, запазило сякаш и в смъртта свойствения си умно насмешлив израз. Никой от хората, струпали се край пресния гроб или събрали се по-късно в хоремага да почетат отишлия си завинаги от тях приятел, не знаеше каква страшна за Васко тайна бе отнесъл Ванек в отвъдното. И никога нямаше да я узнае! Самият той избягваше да мисли за това, не обичаше да си припомня един прям и честен разговор между двамата, състоял се преди четири години, когато работите на изключения студент медик бяха започнали да се оправят.
И до ден днешен не можеше да си даде ясна сметка, защо от всичките си роднини, приятели и близки бе избрал да се довери тъкмо на Ванек. При това решението да постъпи така се беше родило в сърцето му още в минутата, когато му предложиха да изпие отвратителния горчив хап срещу връщането му в университета. В мига, в който седнаха на пейката с непознатия, прилично облечен и благообразен мъж, той съзна за какво бе поискал онзи да разговарят и не се излъга в очакването си. Човекът изглеждаше деликатен и учтив, направи му комплимент за държането му в Родопския минен басейн, след като го бяха пуснали от лагера, пожела му да завърши скоро и с отличие висшето си медицинско образование. Имаше само едно мъничко условие за това - просто трябваше да бъде в услуга на властите и със своя богат жизнен и трудов опит да бди за здравата атмосфера сред по-младите си колеги в курса. Даваха му, разбира се, възможност да размисли, преди да се ангажира освен с мъжката си дума и със своя подпис за съгласието си да поеме една толкова важна за неговото бъдеще и за социалистическата им родина задача.
Едва се беше сдържал да не наругае най-безцеремонно непознатия и да му обърне гръб. Не го направи, спомнил си внезапно за безнадеждно болната си майка... Разделиха се хладно и до вечерта Васко си тръгна от София. Отби се през Пловдив и побърза да зарадва майка си с благородната лъжа, че всичко около него вече е в ред и още през февруари ще бъде отново студент. Колкото и да му беше криво и гадно да крие от умираещата истината, усещаше с цялото си същество, че трябва да я излъже, защото тя просто нямаше да доживее до неговото крайно решение, от което щеше да зависи цялата му по-нататъшна съдба. А когато на другия ден се прибра в Мадан, изведнъж си даде сметка, че щом бе чул предложението на непознатия в градинката срещу Александровската болница, най-напред му беше хрумнало да сподели тайната с инженер Ванек. Намери го през една обедна почивка, двамата се затвориха в кабинета му и Васко го запозна със случилото се преди няколко дни в София.
Не бяха необходими дълги обяснения - интелигентният чех веднага съумя да вникне в същината на нещата, като изрази пълната си увереност, че вероятно близкият на чичо му Димитър от Пловдив бе дал първоначалния тласък за уреждане на положението му, докато крайният резултат зависеше от приемането или отхвърлянето на условието, поставено от непознатия служител софиянец.
В онзи мрачен януарски ден известният със словоохотливостта и волнодумството си инженер не беше особено приказлив. И все пак той не се стърпя, обръщайки се видимо развълнуван към Васко:
- Разбирам те, ми приятелю, наистина си изправен пред сложна дилема от рода на задачата хем... вълкът да е сит, хем агнето - цяло.
Към края на краткия им разговор той сложи ръка на рамото му и примигна видимо смутено срещу него.
- Знам, че би желал да чуеш личното ми мнение. Добре, ако, да речем, случайно ми беше... син - теоретично това не би било напълно изключено, щях да ти кажа: "Има служба и служба, от теб зависи как ще я караш. Доколкото те познавам, мисля, че ако решиш да приемеш, ще изпълняваш задължението си така, че никога да не се срамуваш от тази своя стъпка!..."
При цялото си затруднение и безпомощност Васко бе изпитал благодарност към Ванек за тези думи, изплували преди минута в паметта му, докато пътуваха с Дора за Смолян.
- Ей, къде се отнесе? - сепна го малко по-късно нейният глас.
- Прощавай, бях се замислил.
Млъкна за миг, после взе ръката й в своята. И изведнъж си даде сметка, че след като преди четири години бе изгубил завинаги майка си, а току-що бе изпратил до вечното му жилище и Ванек, на този свят не оставаше никой друг, комуто би могъл да довери най-съкровената си тайна.
Притвори очи, пое си бавно, но с нескрито облекчение дъх. "Ще ти го кажа, скъпа, само имай още малко търпение! - мина му през ума. - Няма на кого друг да го кажа, особено след като вече съм решил да те направя своя жена. Просто трябва само да имаш още мъничко търпение! "... Строго охранявани общински сесии
Вътрешнопартийните проблеми на ДПС в Момчилград се превърнаха в обществен проблем. Това обявиха на съвместна пресконференция вчера общински съветници от ДПС, СДС и БСП, нападнати след заседанието на ОбС от свои опоненти онзи ден. Съветниците от ДПС, членуващи в алтернативната градска структура, призоваха централното ръководство на партията да поеме своята отговорност за ставащото в Момчилград и най-малкото да се разграничи от хулиганските прояви на гравитиращите около сегашното ръководство на общинското ДПС. Представителите на ДПС настояват да се свика извънредна общинска конференция на движението, тъй като предишният форум се провел в нарушение на устава и решенията на Националната конференция. Ние предупреждавахме централата, че ще се стигне дотук, казаха лидерът на алтернативната градска структура на ДПС Айдън Аптула и съветниците д-р Фикри Гюлестан, Саджит Мустафа и Лютви Юсеин. Според тях основният виновник за ситуацията в Момчилград е окръжният лидер на движението Рамадан Каракаш. Той стоял зад шепата самозабравили се депесари и не изпратил нито един сигнал до ЦС на ДПС. В групата, която тероризирала опонентите си, влизали бившите управници на общината и хора, гравитиращи около сегашното ръководство на общинското ДПС. Според Сашка Антонова, съветник и лидер на БСП в Момчилград, това са реваншистки настроени лица, които искат да възвърнат старите си позиции и да продължат злоупотребите със средства от общинската хазна. Според нея ДПС е политическата сила, призвана да управлява Момчилград, и никой няма полза от разбиването й. От ноември обаче хората на Доган се разделили на два лагера. Разумните съветници от ДПС, БСП и СДС формираха в ОбС едно ново мнозинство на базата на желанието да се работи законно и в полза на местното население, каза Антонова. Тя също е била заплашвана със саморазправа. На психически тормоз са подложени всички, които дори пият кафе с нас, каза лидерката на БСП. Ако ситуацията не се промени, умните и интелигентни хора ще се откажат да работят за общината, защото те не могат да издържат на подобни атаки, смята Антонова.
Демокрацията в Момчилград е в опасност, но не на думи, твърди д-р Фикри Гюлестан. На Балканите сме, но не в Албания. Оторизираните държавни органи и централата на ДПС трябва да намерят механизъм, за да спрат шепата самозабравили се активисти. Ако продължат да ни тормозят и бият, политическо убежище ли да искаме, пита докторът.
Съветниците от ДПС, БСП и СДС обявиха, че още на следващото заседание на ОбС ще поискат смяната на председателката Фатма Хасан поради липса на качества за заемане на този пост. Тя нарушавала законите, не допускала материали за разглеждане, за да компрометира кмета, но с действията си ощетявала жителите на цялата община.
Заплахите към съветниците продължили и през вчерашния ден. Един от нападателите снима сградата, в която се проведе пресконференцията в Кърджали. Той и брат му проследили с кола до Кърджали опонентите си.
С разпореждане на окръжния прокурор в РПУ-Момчилград е образувано бързо производство по чл. 325, ал. 1 за грубо нарушаване на обществения ред, съобщиха от РДВР. Както и да завърши скандалът обаче, едно е ясно: гражданите на града, чиито интереси са призвани да защитават враждуващите, не могат да поискат политическо убежище от своите избраници.
Съдът срещу своя народ
Клинчът между югопрезидента Милошевич и сръбската опозиция прие вчера драматична и същевременно екзистенциална окраска, след като призваният да пази закона сръбски Конституционен съд с един замах го наруши. Вместо да потуши разрастващия се пламък на политическото противопоставяне, върховната съдебна институция, обявявайки вота от 24 септември за невалиден, целенасочено го раздуха, за да се опита да продължи политическия живот на обречения диктатор. Така съдът открито застана срещу своя народ в стремежа му към демокрация.
Реакцията на народа беше моментална и очаквана, но задаващият се сблъсък не вещае нищо добро за Сърбия. Сълзотворният газ, който вече се стеле по улиците на Белград, може да се окаже само предвестник на далеч по-страшни събития. ИТАР-ТАСС съобщи, че пред сръбската Скупщина демонстранти и полицаи снощи са влезли в ожесточени сблъсъци и се е ляла кръв. Безотговорното решение на една призвана да пази реда и правото институция е на път да хвърли Сърбия в спирала от хаос и насилие, която е добре дошла единствено за Милошевич.
Едва ли някой се заблуждава, че решението на съда е независимо. Очевидно зад него се извисява дебелата сянка на югодиктатора, който е счел, че това е единственият начин да остане на власт. Поне още 9 месеца. Актът на конституционния съд е само поредната стъпка от драмата на сръбския народ, който очевидно иска да се отърси от вкопчилия се в управлението на Слобо, но явно не намира точния отпор срещу железния му захват. Сега картите са в ръцете на армията и полицията. Ако те, за разлика от съда, се опълчат срещу диктатора, народът ще победи. В противен случай може да се сбъднат някои от най-мрачните сценарии за бъдещето на Югославия. Защото съдът си позволи да наруши волята на народа.
Сълзотворен газ пред парламента в Белград
БЕЛГРАД. Югославският Конституционен съд анулира резултатите от президентските избори и по всичко изглежда, че Милошевич ще остане на своя пост до юли 2001, когато ще бъдат насрочени нови избори. Милошевич отново се обяви като победител, което според опозицията е най-голямата кражба и манипулация. Стотици хиляди хора се стекоха в центъра на Белград на митинг, на който обединената опозиция трябва да обяви победата на Воислав Кощуница. От Милошевич ултимативно до вчера следобед се искаше да признае изборната кражба, директорите на радио и телевизия Сърбия да дадат оставка и да се освободят всички арестувани. Колони автомобили, трактори, автобуси в няколко лъча пристигнаха в Белград от всички краища на Сърбия и Войводина. Конвоите с демонстранти успяха да пробият полицейските блокади и барикади, поставени, за да ги спрат да дойдат в Белград. Някъде полицията реагира остро срещу демонстрантите, но в повечето случаи ги поздравяваше на фона на техните възгласи: "Вие сте наши, елате с нас". Една от големите полицейски блокади бе поставена на изхода на родния град на Милошевич - Пожаревац. Дори и група инвалиди от Сръбско Сараево тръгна към Белград, но бе спряна от полицията. Първият инцидент избухна пред югопарламента, когато полицейската охрана на сградата не позволи на гражданите да влязат вътре. Специални полицейски части употребиха палки и сълзотворен газ срещу демонстрантите. Армейски и полицейски части са обкръжили и завзели сградата на Радио и телевизия Сърбия. 200 журналисти от РТС отказаха послушност на медията. Военни коли, бронетранспортьори и танкове са излезли от казармата в Баница и са тръгнали към седалището на Милошевич - Дедине. Има опасения, че полицията е получила заповед за интервенция, а наблюдателите казват, че днес не биха й повярвали, дори и да свали униформите си. Колоната от Ниш до Белград с демонстранти, които пристигат, е дълга 30 км. Демонстрантите скандират "Спаси Сърбия и убий се, Слободане".
Демократичната опозиция на Сърбия внесе вчера съдебен иск срещу президента Слободан Милошевич заради нареждането му да бъдат анулирани президентските избори, съобщи Ройтерс. Опозицията предприе този ход след съобщенията, че Конституционния съд е взел решение за анулирането на изборите. "Подадохме иска в канцеларията на държавния прокурор. Съдия Батич прие обвиненията и заяви, че ще действа според закона. Искът бе подписан от 15 000 души", заяви сръбският дисидент-икономист Младжан Динкич, който е главен координатор на независимата група икономисти Г-17, инициатор на иска. Групата заяви по-рано тази седмица, че ще съди Милошевич и членовете на Съюзната избирателна комисия за подправяне на резултатите от президентските избори. Опозиционен правен експерт отказа да коментира съобщението, че оспорваните президентски избори ще бъдат проведени отново, с аргумента, че очаква официално изясняване на решението на Конституционния съд.
Сърбите атакуваха съюзната Скупщина
БЕЛГРАД. Решението на сръбския Конституционен съд да отмени резултатите от изборите на 24 септември и така да удължи политическия живот на югопрезидента Слободан Милошевич взриви обстановката в Белград, предадоха информационните агенции. Привържениците на сръбската опозиция, събрали се на протестен митинг в центъра на столицата, на два пъти се опитаха да атакуват съюзната Скупщина. Първия път бяха отблъснати от полицията с помощта на палки и сълзотворен газ, а при втория опит успяха да пробият кордона и влязоха в сградата. Малко след това, според Ройтерс, от прозорците на парламента започнали да излизат пламъци и гъсти кълба черен дим. Снощи към сградата на Скупщината са поели танкове, предаде ДПА.
Същевременно според белградското Радио "Индекс" са били чути изстрели около сградата на сръбската държавна телевизия. Радиостанция Панчево пък съобщи, че демонстрантите са успели да влязат и в нея, а АП твърди, че и тя е обхваната от пламъци.
Президентът Петър Стоянов окачестви решението на сръбския КС като трудно за обяснение, а външният министър Надежда Михайлова заяви, че то окончателно е дискредитирало режима на Милошевич. Д
Трагедия
Вероятно в бъдеще 5 октомври ще бъде отбелязван от сърбите като "Ден първи" на промяната, жадувана от нашите западни съседи в течение на 45 години след края на Втората световна война, последвана от голямата илюзия, с която Милошевич успя да излъже народа, да установи еднолична диктатура и да докара на страната 4 войни, в резултат на които икономиката е в руини, а обикновените хора мизерстват.
Но в историята на всеки народ идва момент, когато жаждата за промени надделява над страха. Така дойдоха изборите от 24 септември, които бяха категорично спечелени от опозицията, но резултатите бяха фалшифицирани нагло. После дойде и жалкото решение на псевдоконституционния съд за тяхното анулиране и повторение в средата на 2001.
И тук вече народното недоволство достигна своя апогей вчера. Но също така вчера в Югославия се проля кръв. Когато четете тези редове, ще е ясно дали армията и полицията ще са вече на страната на народа или не. Но ясно и друго - връщане назад няма. Ние, българите, знаем това. Защото преминахме през подобни родилни мъки... Турски съд отне права на кабинета
АНКАРА. Турският Конституционен съд анулира закона, даващ право на правителството да взема важни решения с декрети, заобикаляйки по този начин парламента, предаде Ройтерс. Председателят на Конституционния съд Хашим Кълъч обяви, че разпоредбите, отреждащи на декретите на кабинета силата на закони, противоречат на конституцията на страната.
Постановлението на съда означава, че мерките, които премиерът Бюлент Еджевит въведе с правителствени декрети, ще трябва да бъдат представени пред парламента за ратификация. Това неминуемо ще забави изпълнението на структурните реформи, залегнали в програмата на Международния валутен фонд на стойност 4 милиарда долара, и получаването на заем от близо 2 милиарда долара от Световната банка.
Турският президент и бивш конституционен съдия Ахмет Сезер отказа да подпише няколко декрета на кабинета с аргумента, че те трябва да получат одобрението на парламента.Д
Християнски календар
Има ли нещо по-противоположно от живота и смъртта? В евангелското четиво от предстоящата неделя пред градските порти на Наин се срещат погребалното шествие на един младеж и шествието, предвождано от Иисус Христос, заобиколен от Своите ученици и следван от множество народ. Шествието на смъртта върви срещу шествието на живота. Винаги, когато видим погребално шествие, ние му даваме път, независимо дали сме вярващи или атеисти. Не така постъпва обаче Христос - Изворът на живота. Той не отстъпва пред смъртта. Спасителят тръгва към носилката, на която лежи бездиханното тяло на момъка, и дори се допира до нея, а според Мойсеевия закон допирането до мъртвец е осквернение. С това си деяние Синът Божий показва, че за него няма мъртви и до когото се допре, ще оживее. Той казва:
"Момко, тебе думам, стани. " Веднага след Христовите думи момъкът се изправя и започва да говори, сякаш се събужда от смъртния си сън. Случилото се уплашва наинските жители. Наистина страшно е за простосмъртните, свикнали със смъртта, да се намери по-голяма сила от нейната.
Христос твърде често изтъква, че човекът е особено Божие творение, че отделната човешка личност е по-скъпа от целия земен свят. Но кое е ценно у човека? Дали неговата плът и кости? Не, ценното е безсмъртната човешка душа, предназначена да живее вечно, и то блажен живот близо до Бога. Живот, който зависи от делата на човека. Неслучайно Пенчо Славейков пише:
Смъртта завършва земния живот.
Зад него ново битие застава.
И то на нашите дела е плод.
Така урече Бог и Бога слава.
Спасителят не си служи с дълги речи и сложни разсъждения, за да убеди човеците в тяхното безсмъртие, а просто го доказва на дело. Той възкресява сина на наинската вдовица само с една дума, за да покаже, че за Бога всички са живи.
Все пак смъртта на тялото съществува и човек се бои от нея. За вярващия тя е преминаване от един живот към друг, в който ще се иска отговорност за стореното в предишния. Ето защо християнинът трябва да внимава как изживява живота си тук, на земята, за да може да очаква вечно блаженство в обещаното му Божие царство. Тогава той няма защо да се бои от смъртта, а ще я приема с надежда. За атеиста смъртта е най-страшното нещо на света и той винаги изиптва ужас при мисълта за нея, защото я приема за край на живота. Паскал пише: "Дали нашият живот се свършва с телесната смърт, това е въпрос от най-голяма важност и не може да не се мисли за него. Нашите постъпки ще бъдат разумни или безсмислени в зависимост от това дали ние вярваме или не в безсмъртието. " Достоевски допълва: "Няма добродетел, ако няма безсмъртие... Само от тази вяра в безсмъртието излиза целият висш смисъл и значение на живота, произлиза и желанието, и нравствеността към живота. " Нима с живота си атеистите не доказаха правотата на тези мисли?
Читател изпревари общинари
Читател на "Демокрация" дава чудесна идея - столичен булевард да носи името на убития от комунистите писател Георги Марков. Това отдавна трябваше да стане, уважаеми господине. Поздравяваме ви, че се сетихте да предложите името на този голям българин да намери достойно място в София. Друг е въпросът дали трябва да бъде наименуван "Георги Марков" точно булевардът, щом като за него вече е предвидено (по думите на читателя) да се казва Тодор Александров. В най-големия ни град, а и в цяла България, все има неуместни названия за подменяне. Новото строителство създава допълнителни възможности за увековечаване на личности - национална гордост.
Темата за писателя, жертва на "българския чадър", е особено близка на в. "Демокрация", който му посвети разследване, съдържащо сензационни разкрития. Оригиналните читателски инициативи са винаги добре дошли. Д
Шумахер сменя талисмана
Наблюдателни репортери, които се въртят около пилотите във Формула 1, се добраха до особена новина: Михаел Шумахер заминал за Япония с нов талисман. Досега Шуми използваше като "бяла магия" четката за коса на дъщеря си, преди няколко дни обече детето си я поискало и таткото заменил четката с малка плюшена играчка... Разбира се, тази "новина" за талисманите е истинска дреболия в сравнение с това, което очакваме да се случи на пистата "Сузука" в неделя. Там Михаел Шумахер може да стане световен шампион, нещата могат и да се объркат, така че отговорът да дойде едва в последния момент - на 22 октомври в Малайзия.
Осем точки - преднината, която има Шуми спрямо Мика Хакинен, е солиден аргумент за тези, които оптимистично твърдят, че той ще стане световен шампион за трети път! В същото време 8 точки аванс не са чак толкова солиден аргумент за тези, които казват, че това, което стана с мика Хакинен в Индианаполис, може да се случи на всеки, и той също може да стане за трети път световен шампион!
Разбира се, интересно е какво говорят двамата главни герои. Не сме изненадани от техните думи, повтаряни няколко пъти, преди да потеглят за Япония и когато стъпиха на японска земя. Мика Хакинен твърди, че не се е отказал от намеренията си да вземе третата титла, а Михаел Шумахер скромно се заканва: "Ще спечеля и в Япония! " И продължава нататък: "Трябва да заема първата позиция на старта, а след това да взема добър старт. Това ще ми даде възможност да контролирам състезанието и си гарантирам по-малко опасности."
Заради опасностите, които могат да дойдат от другите двама пилоти на "Ферари" и "Макларън" - Баричело и Култард, няколко бивши звезди във Формула 1, като Джоди Шектър например, пожелаха: "Оставете Михаел и Мика сами да решат спора си! " Целта на този призив е да пресече опитите за блокиране, задържане, изместване и какво ли не друго, което може да се приложи по време на самото състезание. Защото е съвсем ясно, че и Баричело, и Култард ще имат поддържаща и закриляща роля в този старт, която не бива да премине нормалните "феър плей" граници.
Приемаме, че темата на дните от днес до неделя е "Шумахер - да?, а Хакинен - какво? ", но с това не бива да загърбваме всичко останало, което ще има отражение през следващия сезон.
Например смяната във върховете на "Ягуар", която доведе от Щатите Боби Рахал - почти легенда в американските серии КАРТ. Рахал трябва да съживи "Ягуар" и да го върне към щастливите дни на "Тирел" и "Стюарт", откъдето води началото си. Защото "Ягуар", като "Стюарт", завърши миналата година с 36 точки, а сега има 3.
Франк Уилямс най-сетне призна, че догодина за "Уилямс" ще се състезава Хуан Пабло Монтоя. И той звезда от КАРТ сериите. Направи го заради повечето точки.
Същата причина принуди Ален Прост да подпише договор за 60 милиона долара, за да получава догодина двигатели от "Ферари" за своя тим "Прост", и така опроверга онези, които твърдяха, че се е провалил и ще напусне Формулата. Д
Ще има три нови паметни плочи в Гората на България в Израел
СОФИЯ. До края на годината в Гората на България в Израел ще бъдат поставени три нови паметни плочи като знак на благодарност за спасяването на българските евреи на мястото на свалените. Това бе договорено вчера в Ерусалим между зам. външния министър Марин Райков и председателя на Израелския национален фонд Йехиел Лекет. Първата плоча ще бъде посветена на българския народ, втората - на нашите парламентаристи, водени от подпредседателя на 25-ото народно събрание Димитър Пешев, и третата - на Българската православна църкв начело с митрополитите Кирил и Стефан. Новите плочи ще изразят и преклонение пред паметта на евреите от Тракия и Македония, загинали в нацисттките лагери на смъртта. Договорено бе това сътрудничество да е началото на процес, целящ по-добро разбирателство и развитие на отношенията, коментира за "Демокрация" г-н Райков. Според него този "процес" означава, че в бъдеще е възможно да бъде възстановен и паметникът на цар Борис III и царица Йоанна. Най-важното за мен е, че бе отстранена една сянка на съмнение за българските заслуги по времето на Холокоста, подчера зам. външният министър. Той допълни, че строителните работи ще се съгласуват със специално поканен български архитект.
Новината съобщи вчера в София на български език досегашният посланик на държавата Израел у нас Давид Коен. Това стана на церемонията при президента Петър Стоянов, който му връчи орден "Стара планина" I степен по повод окончателното му отпътуване от страната. Заминавам с билет София - Тел Авив - София с надеждата да се връщам тук като турист, каза г-н Коен. Той се срещна и с председателя на Народното събрание Йордан Соколов, когото също информира за решението за Гора "България".
Ще се обединят ли някога земеделските съюзи
Според последните сведения на пресата у нас вече се наброяват към 200 политически партии и организации. Наближаващите избори още повече ще увеличават "роенето". Този процес е една от слабостите на нашия политически живот. В многомилионни страни като САЩ, Англия, Германия има по две, три политически партии, а в малка България те са десетки.
Бях член на ЗМС и БЗНС. След кървавия деветоюнски преврат се създадоха условия за образуването на няколко земеделски съюза. За да управлява половин век, БКП реши да подчини и контролира БЗНС. Тя уби Никола Петков, обезглави земеделския съюз и сложи свои хора в ръководството.
В лагерите и затворите с насилие и заплахи се вербуваха доносници и агенти на ДС. Тези хора и сега разцепват БЗНС по нареждане на старите си комунистически шефове. Целта е ясна - да се повтори това, което направи Милан Дренчев, напускайки СДС 20 дни преди изборите за НС.
За да се обединят земеделските съюзи, първото условие е да се изгонят от ръководствата им провокаторите. Без такава чистка всяко обединение ще бъде нетрайно и безрезултатно.
Югославската драма е следствие от париращата близост на Русия
Ален Безансон (1932) е виден френски историк и политолог, един от най-големите световни познавачи на Русия. Неговите изследвания в областта на съветологията, подобно на книгите на Збигнев Бжежински или Ричард Пайпс, бяха сред най-инкриминираните от комунистическите режими (автори на негови самиздатски преводи в Русия или Румъния са получавали между 4-5 години затвор). Някои от по-известните му книги са: "Интелектуалните корени на ленинизма" (1968), "Малък трактат по съветология" (1969), "Фалшификацията на доброто. Соловьов и Оруел" (1984), "Нещастието на века. Есе върху комунизма, фашизма и относно уникалността на Холокоста" (1998). През 1998 е избран за действителен член на Френската академия за морални и политически науки.
- Г-н Безансон, възелът на югославската драма се затегна: Милошевич всъщност загуби изборите, но прави всичко възможно, за да остане на власт. В момента съдбата на последния комунистически диктатор в Европа е залог не само за бъдещето на Балканите, но и на обединена Европа. Може ли Милошевич да разчита на някаква външна подкрепа, щом като дори Русия видимо се дистанцира от него?
- Връзките между Русия и Югославия, а оттам и между Милошевич и Кремъл, са публична тайна. Но известно е, че в политиката нищо не бива прекалено да се преекспонира. Югославската драма възникна в резултат на париращата близост между Югославия и Русия, базираща се на православната религия. Нещо, което в крайна сметка се оказа не точно така. От последното развитие на събитията ясно се вижда, че дори Сръбската православна църква няма намерение да се компрометира с политиката на режима.
- Вие сте световноизвестен специалист по Русия, как виждате връзката между Путин и Милошевич? Може ли да се очаква Кремъл да се преориентира към опозицията, независимо от трайните връзки с Милошевич?
- Напоследък Путин заема една двойствена позиция по отношение на Югославия. От една страна, нека не забравяме, че той трябва да представи на Запада едно по-цивилизовано лице, а от друга - провежда политиката си да дразни Запада. Западът все пак има предвидливостта да избегне намесата на Русия в балканския театър. Русия обаче направи всичко възможно, за да бъде щедро платена за това. Тоест тя се показа склонна на отстъпки по отношение на Балканите, но при условие че бъде възмездена с редица изгодни икономически отстъпки. Спомняте си, че тя изпрати в Прищина десантна част, която зае плацдарм и Западът трябваше един вид "да плати" на Русия, за да не вреди тя при разрешаването на косовската криза. И за да не се стигне, разбира се, до нещо по-сериозно. Второто обстоятелство в преговорите между Запада и Путин, което не е толкова очевидно, това е съдбата на Милошевич. Вероятно някакви предложения все пак са били приети от руска страна, ако се има предвид сегашното развитие на ситуацията.
- След казаното дотук как бихте определили днешната руска външна политика? До каква степен тя е обременена от миналото?
- Вижте, днешна Русия държи да покаже, че е скъсала с комунизма, идеологическото ядро на комунизма вече не е определящо. Но в руската политика е определяща връзката със "старото братство" - КГБ. Затова и по-голямата част от важните политически постове в Русия се държат от хора от бившето КГБ. Каква е програмата на Владимир Путин? Това е една националистическа програма, при това в малко войнстващ вариант. Идеята е съвсем ясна: възстановяването на духовното единство на Русия около националзма, който, както е винаги в Русия, има религиозна окраска. Достатъчно е да припомня, че патриарх Алексий II (изобличен като стар кадър на КГБ) е много важно звено в структурата на режима на Путин. И на второ място, трябва да се подчертае, че ако целта не е да се възстанови целостта на бившия Съветски съюз, то се цели поне да се денонсира частично целостта на някои бивши съветски републики - на Украйна, на Беларус (където това е почти факт), на Грузия (която в момента се люшка насам-натам), на Армения (напълна разрушена и принудена да се сближи с Русия). Остават като задача и държавите от Централна Азия. Мисля, че външната политика на Путин понастоящем е следната: да изнервя Запада, да дразни Европа и Съединените щати, и то не на последно място с политиката си към Балканите. А от друга страна, виждаме, че Путин стопля отношенията си с враговете на Запада - с Китай, Ирак, опитвайки се да възобнови отношенията, съществували по времето на студената война. Що се отнася до самата външна политика на Путин, тя дълбоко противоречи на интересите на Русия. Защото в интерес на Русия е да развива връзките си със Запада, както го правят например Полша или България, които решиха да се присъединят към Запада и да се развиват заедно с него. Имам предвид политика на добра воля, а не някаква принуда. Изобщо ситуацията на днешна Русия е доста тежка. Вярно е, че в страната все още има свободна преса, но се правят опити тя да бъде овладяна с икономически средства, а цялото управление да бъде рецентрализирано около бюрокрацията.
- Говорите за руската политика на войнстващ национализъм. Нека направим един паралел с Югославия. Има ли излаз от национализма, който продължава да тегне над сръбската политика? Милошевич е националист, но в известни изявления на Кощуница също се долавят подобни нотки.
- Не, вижте, Кощуница не е националист, смятам, че той е по-скоро патриот, у когото може да бъде доловен отглас от миналото величие на Сърбия. Оттук тръгват и някои негови упреци към Запада. Но не бих се ангажирал с категорична преценка, тъй като съм специалист преди всичко по Русия.
- Бихте ли коментирали отношенията между Русия и страните от Източна Европа, включително и България?
- Русия се чувства силно засегната от отделянето на Източна Европа и отварянето на всички тези страни към Запада. И в някои от случаите успява да прокара своето вето. Честно казано, винаги съм се питал защо европейците се съобразяват с тези забрани. Полша успява да устои на руския натиск, който периодично се засилва и отслабва, балтийските страни - също. И ако България упорства и не се предава, мисля, че това ще е добре за нея, защото това е цената на членството й в Европейския съюз.
- Питам ви, защото периодично към България се отправят ноти от руска страна, особено след косовската криза, и постоянно съществува някакво напрежение.
- Мисля, че всички източноевропейски страни вече са напълно свободни във външнополитическите си решения. И не виждам по какъв начин Русия може да попречи на България да води независима политика. Мждународната общност едва ли би допуснала подобно нещо. И на второ място, струва ми се, че не трябва да смесвате празните заплахи с реалностите, защото в момента Русия е една много слаба страна. Страна, която, имайки предвид слабостта си, по-скоро трябва да се бои от Запада.
- А как виждате бъдещето на Русия?
- В тази насока нещата не са много ясни. Русия няма избор: тя трябва да избере между империята и икономическата, политическата и демократичната модернизация. Ако живее със спомена от миналото и се мисли за свръхсила, тя ще се изчерпи много бързо.
- Каква е прогнозата ви за бъдещето на Източна Европа? Постижимо ли е бързо обединение на Европа?
- Що се отнася до самата Европа, тя е вече много по-различна. Вижте колко бързо балтийските страни, Словения или Полша върнаха мястото си в нея. За тези страни няма никакво съмнение и не може да има никакво съмнение относно тяхната европейска принадлежност. Що се отнася до православните страни,струва ми се, че България и Румъния имат достатъчно ясно желание да се включат в общите европейски структури, а не да им бъдат някаква опозиция.
- Разделихме ли се наистина с комунизма? Питам ви, защото много хора все още имат съмнения, че сме скъсали окончателно с миналото... - Както казваше Чърчил, избирайте винаги най-малкото зло. Вярно е, че демокрацията невинаги удовлетворява хората. Това чисто и просто е един политически режим, съвместим със свободата. Но не е чак толкова сигурно, че всички хора обичат свободата. Затова, уви, съм склонен да допусна, че винаги ще има кълнове на комунизма. Има ги и на Запад. Ще ги има и в Източна Европа, още повече че комунистическите кадри по място оцеляха и се измъкнаха ненаказани. Днес обаче залогът е самата Европа, а не Европа на левицата или десницата. Залогът е изграждането на една стабилна, на една федерална Европа, в която - на Изток или на Запад, да няма връщане към заблудите от миналото.
НадЦИКване
Когато Милошевич неочаквано призна загубата си на първия тур от президентските избори, целеше да провокира втори тур и нервите на опозицията, уверена в свършения факт на победата си от първия тур и решена да я защитава. Сега Милошевич неочаквано признава чрез Конституционния съд, че резултатите на ЦИК за президентските избори са манипулирани. Анулирайки неочаквано резултата, той зачерква и самата победа на противника, като отново го предизвиква да даде повод за разправа. Някой да е очаквал, че виновникът за 4 войни ще се откаже неочаквано от надЦИКването?
1000 професионални бойци до края на 2000
КАЗАНЛЪК. До края на годината кадровите войници в армията ще станат 1000, сегашният им брой е 524. Интересът към професионалната служба се увеличава. Това заяви военният министър Бойко Ноев. Той и шефът на ГЩ ген. Михо Михов пристигнаха в града за откриването на обновения корпус на Пета Шипченска механизирана бригада, която е един от центровете на Корпуса за бързо реагиране. Министър Ноев връчи на бригадата знаме, осветено от старозагорския митрополит Галактион.
21 фирми се върнаха в АП
СОФИЯ. Агенцията за приватизация трябва да сключи сделките за 21 дружества, за които преди повече от година бе упълномощила да ги направи Министерството на икономиката. Това решение на практика означава, че се прекратява упълномощаването. Сред върнатите фирми са ВМЗ - Сопот, "Дунарит" - Русе, НИТИ - Казанлък, които са от структурата на военно-промишления комплекс. Също така АП ще раздържавява "Бояна филм", "Слънчев бряг", ИПК "Родина". От всичките 21 дружества, които са с открити процедури за приватизация, 15 са със 100-процентно държавно участие.
628 млн. лв. приходи в здравната каса за 2001
СОФИЯ. 628 млн. лв. са очакваните приходи в здравната каса за 2001, съобщи вчера шефът на НЗОК д-р Бойко Пенков. Предвиждат се 479 млн. лв. общи разходи, като 400 млн. лв. са определени за медицински услуги. УС на касата гласува проектобюджета на институцията за следващата година и на 17 октомври той ще бъде внесен за обсъждане в Общото събрание на НЗОК. Разчетите са направени на базата на 6-процентната здравна вноска при 90-92 % събиремост на средствата. Предвижда се месечно в касата да влизат средно 52 млн. лв., като за сравнение през тази година приходите са около 45 млн. лв. на месец. 25 млн. лв. ще отидат за финансиране на болниците след 1 юли, когато в тях влиза здравното осигуряване, 8,9 млн. лв. са за заплати на служителите на националната и на регионалните каси, 12 млн. лв. са гласувани за издръжка на системата.
На 9 октомври започват преговорите между НЗОК и съсловните организции на лекари и стоматолози по новия рамков договор за 2001. Здравната каса ще предложи разширяване на пакета от медицински услуги за гражданите в частта му за лабораторни изследвния. Идеята е изследванията на ядреномагнитния резонанс и други скъпи процедури да се плащат от НЗОК. От касата ще настояват и за увеличение на пакета от стоматологични услуги. Семейните лекари ще продължат да получват средно по 1 лв. за записан пациент, но НЗОК ще предложи докторите да бъдат финансирани допълнително за извършена работа по определени програми - за бременни, за майки с кърмачета и др. Не се предвижда промяна на списъка на платените от касата медикаменти. Според д-р Пенков сега касата плаща всички необходими лекарства. От 1 януари общопрактикувщите лекари и специалистите ще трябва да оборудват напълно кабинетите си. По стария рамков договор докторите получиха 6 месеца отсрочка за задължителната апаратура.
7 хил. лв. такса за номер на кола с името на собственика
СОФИЯ. Такса от 7 хил. лв. ще трябва да платят собствениците на коли, които предпочитат вместо цифри да изпишат името си на регистрационната табела на своя автомобил Цената е висока, за да се ограничи броят на мераклиите, уточниха от правителствената информационна служба. Слави Трифонов и Кичка Бодурова вече се движели в коли с подобни табели. Условието е името да не съдържа букви, които са непознати за латинската азбука, а първите два знака в номера остават за сигнатурата на града.
3 хил. лв. пък ще трябва да платят желаещите да имат четири еднакви цифри в регистрацията на колата си. Таксата за комбинацията от две еднакви цифри е 300 лв., а правото да се използва комбинация по желание струва 200 лв. Това предвиждат промените в тарифата за таксите, които събира МВР, одобрени от правителството вчера.
За извършване на частна охранителна дейност разрешителните ще са от 80 лв. до 3 хил. лв. Най-ниската такса от 80 лв. се заплаща за удостоверението за психическа пригодност на гардовете. Най-много --3 хил. лв., ще трябва да платят фирмите, които извършват охрана на територията на цялата страна. За пазене на ценна пратка ще се плаща от 300 лв. до 2 хил. лв. Обекти от жп транспорта се охраняват срещу 1000 лв. Инвалидите с I, II и III група ще плащат по 1 лв. за лична карта и 2 лв. за международен паспорт. Това ще важи само за тези, които ще си подменят документите след обнародването на таксите в ДВ.
79 лв. минималната заплата от 1 октомври
СОФИЯ. От 1 октомври минималното възнаграждение става 79 лв., реши правителството вчера. 67 лв. бе най-ниската заплата в началото на годината, увеличението в сравнение с януари е със 17,9 на сто, каза социалният министър Иван Нейков. Следващото повишение ще е през април 2001. Минималното възнаграждение се определя като съотношение между средната заплата за първото шестмесечие на 2000 и второто полугодие на 1999. В момента минималната заплата е една трета от средната за страната, която за първите шест месеца на годината е 240, 50 лв. Минималната часова ставка става 47 ст. На следващото заседание ще се гласува и увеличението на бюджетните заплати със задна дата от 1 октомври, уточни социалният министър.
"Левски" и "Ямболгаз" продължават за купа "Корач"
СОФИЯ. Шампионът "Левски" и бронзовият медалист "Ямболгаз" се класираха за втория предварителен кръг в турнира за купа "Корач". Сините баскетболисти победиха и в мача реванш в София кипърския АЕЛ с 94:90 (26:20, 46:37, 71:61), а "Ямболгаз" надигра отново, този път като домакин, македонския "Куманово" със 104:78 (29:18, 51:39, 76:54). Следващият противник на "Левски" за влизане в групите на турнира е хърватският "Бенстон" (Загреб), като първият мач е на 18 октомври в София. На същата дата пък бронзовите медалисти от Ямбол посрещат сръбския "Железник" (Белград). Реваншите са на 26 октомври.
Сините шампиони не достигнаха обаче лесно да победата в реванша с кипърския АЕЛ. Въпреки предупрежденията на треньора на "Левски" Константин Папазов възпитаниците му явно подцениха съперника и замалко не поднесоха неприятна изненада на публиката в зала "Христо Ботев". Шампионите трябва да благодарят на новото си попълнение Джани Уилямс, чиито отлични прояви в края на мача донесоха трудната победа на сините. "Не съм доволен от представянето ни. Не мога да си обясня, но играхме много по-слабо тук, отколкото в Кипър. Смятам, че "Бенстон" е преодолим съперник и имаме шанс да се представим силно в турнира", заяви наставникът на "Левски" Константин Папазов.
В същото време "Ямлобгаз" надигра убедително "Куманово" (Мак). "Не съм доволен от нашата игра. Мачът не бе лек въпреки голямата разлика в резултата. Едва в третата част успяхме да ги пречупим и да дръпнам напред. Следващият ни съперник "Железник" е много труден отбор, но ние няма какво да губим, а може само да спечелим", сподели треньорът на ямболци Иван Чолаков.
"Лукойл" намали отново цените на бензина
СОФИЯ. Производствените цени на бензините А-91, А-95Н и А-98 намаляват от днес, съобщиха от "Лукойл Нефтохим Бургас". Поскъпват дизелът, газьолът, котелното гориво и газът пропан-бутан.
Бензинът А-91 поевтинява с 2 на сто, А-95Н - с 1,99 на сто, а А-98 - с 1,57 на сто. Дизелът поскъпва с 0,66 %, а пропан-бутанът - с 8,32 %.
Причина за промяна на цените на бензините е тенденцията към стабилизиране на цените на петрола сорт Брент около 30 долара за барел, а поскъпването на пропан-бутана се дължи на повишеното търсене, съобщиха от "Лукойл Нефтохим". Д
"Софийска вода" получи концесия за 25 години
СОФИЯ. Водата, която тече в домовете на столичани, няма да поскъпва през следващите три години. Оскъпяване може да се получи само при инфлация. Това обясни Стефан Софиянски вчера, след като подписа документите за 25-годишна водна концесия в столицата. Европейската банка за възстановяване и развитие вече отпусна 35 млн. евро кредит за новоучреденото дружество "Софийска вода" АД. Изпълнителен директор на фирмата е американецът Майкъл Проктър. Българската страна е представена от зам.-кмета Иван Гечев, Георги Лилков и Кристин Ганчева от Общинска банка. От досегашното ВиК остава остатъчно дружество със 100 души, което ще играе резерва, ако концесията не потръгне, обясни Гечев. Едни от първите водопроводи, които ще потяга новото дружество още следващия месец, са при напуканите блокове в жк "Толстой". При спиране на питейната течност за 12 и повече часа населението ще получава безплатно по 5 л вода на калпак. 152 млн. долара трябва да вложи през следващите 9 години концесионерът "Интернешънъл уотър" в столичната ВиК - мрежа и в язовир "Бели Искър". Договорът е уникален по размери за Балканите. "Софийска вода" може да развива проекти в съседните страни, каза столичният кмет, например в Скопие и демократизиращия се Белград.
Българска лекарка в ЮАР печели литературен конкурс
На тазгодишния престижен литературен конкурс за написване на роман "Развитие 2000" най-голямата изненада е ръкописът на романа "Дарението", получил специалната награда. Авторката Нели Недева е съвършено непозната в литературните среди. Оказва се, че е лекарка по професия, родена в Шумен, женена в Силистра, която от няколко години заедно със съпруга си, също лекар, живее и работи в Кейптаун, ЮАР.
Научила за конкурса чрез Интернет, тя изпраща ръкописа на втория си роман - "Дарението" (първият потъва в чекмеджето на софийски издател, без надеждата да види бял свят).
Престижната награда изненадала, поласкала и зарадвала авторката, която смята, че романът й действително има качествата на модерен роман. (За свой любим автор тя смята Милан Кундера.) Текстът е написан през тримесечния престой на авторката в Рим, но не е "римски впечатления", макар че Вечният град по своеобразен начин присъства в повествованието. Нели Недева мисли, че особено й е помогнал при работата древният Петроний със своя "Сатирикон" - тя определя "Дарението" като "роман за постхристиянското езичество".
Главният герой, български архитект, израснал и възпитан в българско семейство, отдавна живее в Рим. Той прави дарение за реставрация на българска църква. Подбудите му не са патриотични, още по-малко религиозни и в това е същността на романа, а и за това трябва да бъде прочетен. Архитектът идва в България, оглавява реставрационния екип, среща се с много хора, опитва се да погледне на тях с очите на живял в чужбина българин. Както е модерно в белетристиката днес, смята Нели Недева, и в нейния роман звучат публицистични нотки.
Наградената книга ще бъде издадена от корпорация "Развитие", а българският читател ще има възможността да я прочете в навечерието на Нова година.
$1580 взима победителката в турнира "София-3"
СОФИЯ. Победителката в международния турнир "София-3 SAP" ($ 10 000) ще прибере 1580 долара и 5 точки за световната ранглиста. Състезанието ще се проведе от 10 до 15 октомври на тенис-комплекса "Мир и дружба" в Студентски град. В основната схема са включени четири българки - Биляна Павлова, Филипа Габровска, Димана Кръстевич и Радослава Топалова, а още три наши перспективни тенисистки ще получат "уайлд-кард". Техните имена ще станат ясни в събота, когато изтича крайният срок за записване. Под номер 1 в схемата вероятно ще бъде поставена румънката Михаела Молдован (418-а в ранглистата на УТА). Мачовете ще се проведат по новото експериментално правило на ИТФ, което се прилага за пръв път в България - до три от пет сета, във всеки от които се играе до четири гейма (тайбрек при 4:4). Д
