ГСДП напада Кол
БЕРЛИН. Лидери на управляващите в Германия социалдемократи и Зелени реагираха остро на отправените от бившия канцлер и шеф на Християндемократическия съюз Хелмут Кол обвинения, че навремето техните партии са предали каузата на обединението и се примирили с разделението на Германия, предаде ДПА. Шефът на парламентарната група на социалдемократите в Бундестага Петер Щрук заяви, че Кол водел "отвратителна кампания", а председателят на партията на Зелените Фриц Кун каза, че необузданите нападки на Кол целели да отклонят вниманието от собствените му проблеми от аферата с черните каси на ХДС. Но историкът Манфред Гьортемакер призна, че ГСДП и Зелените са били колебливи по въпроса за обединението и преди 1989 отчасти са се примирявали със статуквото в Европа.
ЕС дава зелена улица за премахване на визите
БРЮКСЕЛ. Съветът на министрите на държавите от Европейския съюз е съгласен по принцип с изваждането на България от черния визов списък. Представителите на 15-те вчера се споразумяха да уточнят условията, при които визите да паднат. Сред изискванията вероятно ще фигурира затягане на контрола по нашите граници, осигуряването на задграничните паспорти срещу фалшификация, подобряване работата на полицията и на сътрудничеството й с полицейските служби на членките на ЕС. На заседанието министрите са отбелязали преднината на България пред Румъния в дискутираните области.
Следващото заседание на Съвета на министрите, на което ще се обсъжда визовият въпрос, ще бъде на 30 ноември или на 1 декември. Решението трябва да бъде взето с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите.
Механизмите, чрез които българските граждани да започнат по-бързо да пътуват без визи в страните от ЕС след изваждането на страната ни от негативния списък, обсъдиха вчера в Стокхолм външните министри на Швеция и България Ана Линд и Надежда Михайлова, съобщи службата на говорителя на МВнР. Ана Линд посочила, че разширяването на ЕС ще бъде главният приоритет на шведското председателство, което е от Нова година до края на юни. Съвсем реалистично е, визите да отпаднат именно по време на шведското председателство, научи "Демокрация".
Еврокомисарят Виторино заяви след вчерашното заседание на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС, че Европейската комисия твърдо поддържа и отстоява внесеното от нея предложение, в което е включено изваждане на България от негативния визов списък. Това заяви специално за "Демокрация" зам.-министърът на външните работи и главен преговарящ Владимир Кисьов. Министрите в Брюксел са се обединили около виждането за поддържане на това становище. Възложено е изготвянето на конкретен текст във връзка с предложението на френското председателство за диференциран подход и визово третиране спрямо всяка европейска държава или държава от друг континент, която предстои да бъде извадена от негативния списък. Не е изключено да има и консултации в Европейския парламент по въпроса.
Със сигурност на следващото заседание на Съвета на министрите предложението ще бъде готово и ще бъде разгледано, съобщи високопоставен източник от Брюксел. Началникът на кабинета на председателя на Европейската комисия Романо Проди е обявил, че комисията държи на предложението си решението да бъде взето окончателно и без уговорки.
Страната ни вече е постигнала всичко, което да дава ясни основания на българските граждани да пътуват безвизово през 2001, категоричен е зам.-министър Кисьов.
ЖП стачки парализират Франция и Германия
ПАРИЖ. Стачката на френските железничари, започнала в сряда вечерта, засегна сериозно вътрешния и международен трафик. Тя е първата от 15 години, подкрепена от всички профсъюзи и минава под знака на искания за по-големи заплати.
Държавната жп компания се видя принудена да отмени два от всеки три влака "Евростар", движещи се до Лондон и също толкова - до Брюксел. В страната се движат между 25 и 30 процента от влаковете. В съседна Германия железничарите започнаха "предупредителни" стачки след провал на преговорите за увеличение на заплатите. Засегнати са районите около Мюнхен и Франкфурт, както и цялата област област Рейн - Рур.
МВР ще работи с масива на Интерпол
СОФИЯ. Координацията и обменът на информационните масиви между МВР и Интерпол ще преминат на по-високо ниво. Това е едно от заключителните решения на завършилата вчера в столицата трета международна конференция за борба със застрахователните измами и трафика на крадени коли. Достъп до информацията на Интерпол ще получат и родните застрахователи, но само в присъствието на полицаи и само по конкретни случаи, съобщи главният секретар на МВР Славчо Босилков. До една година в София вече ще има готовност за новата единна система за проследяване на крадени коли. Тя най-вероятно ще се базира на испанския опит с мониторно проследяване на автомобилите на входно-изходните магистрали.
В същото време стана ясно, че журналистите Жан Мишел Дестан и Фредерик Албер са заснели документален фил за конференцията и страната, който ще бъде излъчен по френския канал Франс 2.
ОМО-"Илинден": У нас нямало българи
СКОПИЕ. Покрай двата милиона и половина македонци, в България има и три милиона тракийци, 700 хиляди власи, турци, гърци, гагаузи... Има от всички общности, но най-малко са българите. Това прозрение е на секретаря на ОМО-"Илинден" - Пирин, Иван Гаргавелов в интервю пред скопския "Македония денес". Всекидневникът се представя като "вестник на демократичната общественост", но всъщност е издание на македонските социалисти и е спечелил прозвището си на флагман на антибългарската пропаганда. "Подобно твърдение може да бъде направено и разпространено само от хора, пропити от сръбската пропаганда, желаещи да развалят традиционно добрите отношения между Република Македония и България", коментира депутатът от СДС Васил Гоцев. Той е член на парламентарната делегация, начело с председателя на Народното събрание Йордан Соколов, която вчера замина за Македония по покана на председателя на тамошния парламент Саво Климовски.
Ай Би Ем разчита на България
ПЛОВДИВ. Петдесет и шестото издание на Международния технически панаир събра водещи ИТ компании, които на "един клавиш разстояние" (б.а. според сравнението на "Ай Би Ем Унивърс") показват на посетителите най-модерните разработки в областта на модерните технологии. В деня на Ай Би Ем и партньори известната компания представи фирмите, с които работи в стратегическо сътрудничество. Заради самото събитие в България пристигнаха Еспен Рамсбахер, маркетинг-мениджър за Ай Би Ем - Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка, и Джим Глоувър, маркетинг мениджър за малкия и средния бизнес в Ай Би Ем СЕМА. Ние разчитаме на България, защото тук има потенциал на висококвалифицирани хора, което означава, че те могат да работят с технологиите, сподели г-н Рамсбахер. Посланието на генералния директор на Ай Би Ем България Георги Ранделов ще бъде публикувано в утрешния брой.
"Интернет решения за българския бизнес" на Орбител
бе темата, която събуди изключителен интерес не само сред специалистите в семинарния ден. Кое породи любовта между хардуерните, софтуерните компании и Интернет доставчиците, която осезаемо процъфтява, е любопитен въпрос.
Всъщност Мрежата е ценна заради приложенията, които работят в нея, а не сама по себе си. Затова големите компании обединяват усилията, за да предоставят повече и по-добри решения в услуга на потребителя, изрази експертното си мнение Виктор Францес, изпълнителен директор на Орбител. Вземането на решения е критичната точка във всеки бизнес. Основата на правилния избор е информацията - вярна, навременна и конфиденциална. Тези изисквания до голяма степен зависят от начина, по който се предава информацията.
С какво се сблъсква българският бизнес?
С невероятен документооборот на хартия. В повечето офиси документите се подготвят и съхраняват на компютри. В този случай преходът от хартия във файл на пристигащите документи е мъчителен. Необходими са скенер, софтуер за разпознаване (OCR програма), умения за работа с тях. Орбител отстоява тезата, че интеграцията на комуникациите в Мрежата ги прави по-ефективни, оперативни и понижава разходите за тях. Две са основните неща, които са необходими за засилване на интеграцията на българския бизнес в Интернет - ефективност и сигурност на предлаганите решения. Това са опорните точки на решенията, които Орбител представи в Деня на IBM България и партньори.
За малките и средните фирми Орбител и IBM предлагат компютър на изплащане с Интернет достъп. За корпоративните клиенти Орбител представи официално новата си разработка Orbitel O! Burst - решение за ефективност в Мрежата. Специално за компании с отдалечени точки на присъствие и сложна инфраструктура у нас и в чужбина ние предлагаме Orbitel VPN - решение за сигурна междуофисна комуникация и мобилен офис, сподели г-н Францес.
Електронната поща става все по-популярна. Въпреки това бизнесът у нас е някак скептичен към Интернет. Два са основните въпроса, които възпират фирмите да се интегрират в Мрежата. Първият е: "Ефективно ли е? " Имейлът е удобен, макар да не е особено сигурен. Но все пак защо да се инвестира в качествен достъп, има ли за какво да бъде използван ефективно? На практика електронната поща е само едно от Интернет приложенията за оптимизиране на работата на българските фирми. Държавни вестници в уеб отдавна обитават българската част от Мрежата. Оперират и две системи за онлайн разплащания - bgpay и epay. Българските софтуерни компании сериозно се ориентират към уеб-базирани приложения. Тези неща осмислят Интернет. Колкото повече такива приложения, толкова повече смисъл.
Да, Интернет не е сигурна комуникационна среда. Но авангардните решения за сигурност като виртуалните частни мрежи и предпазните прегради надграждат ефективността на тази публична мрежа с оптимална сигурност и конфиденциалност на информацията.
Орбител кани българския бизнес в Интернет и гарантира, че правилното употребяване на Мрежата със сигурност води до оптимизация.
Анджелина Джоли - игра на сцени и огледала
Имало едно време, когато Анджелина Джоли мечтаела да бъде програмист в погребално бюро, за да помага на опечалените близки да се простят празнично със скъпия покойник, место да го оплакват. Смъртта не я прие като нейна служителка и така стана още по-добре - Холивуд грабна без колебание това странно момиче с чувствени устни, което от няколко месеца не слиза от първите страници на вестниците. Между миналата година и това лято госпожицата бе видяна в четири филма, в два от които е звезда: "Bone Collector" на Филип Нойс и "Откраднат живот" на Джеймс Манголд, за който тя получи наградата "Оскар" за най-добра поддържаща роля. Ето я партньорка на Никълъс Кейдж в "Да изчезнеш за 60 секунди". От брюнетка тя се превръща в блондинка, което не изненадва никого. Нейни близки приятели твърдят, че когато излизат да вечерят с нея, никога не знят в какъв цвят ще бъдат буклите й, когато я срещнат. Нито впрочем и приумиците й. Анджелина е като времето: променлива, нестабилна, пълна с изненадващи вихрушки, внезапни проливни дъждове, торнада. Тя не може да направи нищо наполовина и непременно добавя един черпак при първа възможност. Ако в модата навлизат татуировките, тя незабавно превръща тялото си в картинна галерия, изпъстряйки го тук с дракони, там с китайски йероглифи, по-долу кръст, върху ханша цитата на латински език: "Quod me nutrit me destruit" - това, което ме храни, ме унищожава. Какво я захранва с енергия, за да я накара така да върви към гибел? Всичко, каквото й хареса - но на първо място любовта с главна буква, с малка буква, любовта към ближния или ближната със или без риск, тъй като Анджелина не отстъпва пред никаква игра, била тя сексуална или огледална, и няма вкус към мистерията.
Но от най-крехка детска възраст нейна голяма страст е играта на сцена. На 7 години дъщерята на Джон Войт ("Среднощен каубой", "Освобождение") дебютира пред камерата на Хол Хазби. На 16 години постъпва в театралната школа на Ли Страсбърг, за да изучи тънкостите на актьорската игра. По-късно идва първата й истинска роля в "Пирати", по време на снимките на който тя среща Джони Ли Милър, първия й съпруг. Филмът не оставя неизлечими следи, както впрочем и бракът й. Но какво от това, важното е че тя е лансирана като актриса. Жадна за силни усещания, тя предприема дълга поредица от най-разнообразни експерименти. Зрителите я виждат в клиповете на Лени Кравиц, на Мийт Лоуф или "Ролинг Стоунс". Пявява се по телевизията в кожата на топмодел - хероиноманка и жертва на СПИН. "Gia" й донася през 1998 първата награда "Златен глобус", но също така и първата депресия. Малко оставаше публиката вече въобще никога да не я види на екрана - тя заминава за Ню Йорк, за да избяга от Западния бряг. Когато се завръща, като вярно куче там я очаква успехът, който й устройва празник: тя отнася още два златни глобуса, преди да изкачи стълбичката за "Оскар" от северната страна. Смайваща, но не замаяна, тя знае също така да направи добър избор - като например да откаже роля в "Странни дами" или в продължението на "Мълчанието на агнетата" и да приеме ролята на Лара Крофт, която тя снима в момента в Лондон под режисурата на Саймън Уест. А кой е господар на сърцето й в момента? Красивият Били Боб Торнтън, чиято пневмматична съпруга игра в наскоро излезлия по екраните "Стрелочници". В Лос Анжелос не залагат много за тази любовна историйка и се хващат на бас, че няма да трае дълго. Хората са лоши. Анджелина твърди, че това е за цял живот, и си татуира името на своя избранник някъде в долната част на гърба. Ако това не е доказателство, във всеки случай надписът е гарантиран за трайност шест месеца след смъртта. Красиво... Берлин се отърсва от скелите
Един нов Берлин бавно се появява на бял свят, като се отърсва от затискащите го скелета и кранове, доминирали пейзажа на новата стара германска столица в десетилетието след обединението на страната. Едновременно с това Берлин бавно показва пред света последната глава от своето архитектурно развитие. Градът определено знае как да се преустройва, тъй като зад него остава един век на чести и радикални промени. От център на културата и изкуствата Берлин се превърна в столица на Холокоста, от разделителна линия на студената война той израсна до столица на обединена Германия.
Според главния архитект на Берлин Йозеф Паул Клайхус нито един друг град в Европа не е минал през толкова превратности само за един век и не е започвал толкова пъти отначало. Но дори и когато търси новото си начало, Берлин не може да се отърси от миналото. Тук-таме все още стоят остатъци от хитлеристкото наследство, много обществени сгради пазят по фасадите си дупки от съветски куршуми, останали от времето на Втората световна война. Единствено бетонната стена, разделяла града в продължение на близо три десетилетия, е почти напълно изчезнала. Именно съчетаването на история и настояще се оказва едно истинско предизвикателство за строителите на съвременен Берлин. В много случаи то се оказва дори дилема.
Тази дилема изглежда най-добре решена с подновяването на Райхстага, архитектурното бижу на световноизвестния британски архитект сър Норман Фостър, построено през 1894. Новият му купол от метал и стъкло, от който посетителите могат да гледат как работят германските политици, стана най-популярната туристическа атракция в града през последната година и е перфектна метафора на прозрачната демокрация на новата столица.
Архитектурното наследство на нацистка Германия създава повече проблеми. Хитлер имаше амбицията да превърне Берлин в седалище на хилядолетния Райх и много от помпозните му постройки се издигат и до ден днешен. Притеснение създава фактът, че бомбастичният, построен през 1934 Олимпийски стадион, макар и след сериозен ремонт, ще бъде домакин на финалите на световното първенство през 2006. Нацистката Райхсбанка, в която са съхраняваха златото и скъпоценностите на убитите в концентрационните лагери, днес е подслонила Министерството на външните работи. Допълнение от стъкло и мрамор обаче напълно е променило оригиналната й фасада. Много от берлинските архитекти са на мнение, че дори и сградите с лошо минало не трябва да бъдат събаряни, защото са част от историята на града.
Налице са сериозни търкания между местните архитекти и чуждестранните, наводнили града след обединението на Германия. Целта е не просто да се препострои Берлин, а старите сгради да се използват като ресурс за един нов Берлин, казва Ханс Щилман, директор на строежите в германската столица. Той добавя, че въпреки драматичната трансформация и модернизация на обществото новият Берлин не се нуждае от напълно нов модел. Самият Щилман е автор на строг план за възстановяването на града, в чиято основа е запазването на старите сгради.
Критиците му го обвиняват, че се опитва да създаде един исторически пастиш и че спъва нововъведенията и творчеството. Даниъл Лайбескинд, американският архитект, сътворил новия и вече сочен като архитектурно чудо Еврейски музей, постмодерна сграда без прозорци и цялата обкована в цинк, обвинява Щилман, че се опитва да върне града в 1934, сякаш историята е спряла там. Странният му музей, макар и все още напълно празен, вече е посетен от 200 000 души.
Влиянието на Щилман е най-ясно на Паризер плац - площада около Бранденбургската врата. Всички сгради там бяха сринати до основи по време на Втората световна война и сега все още съществуващите дупки бавно се запълват. Според плана на Щилман площадът трябва да бъде заобиколен от сгради, близки по размери и вид до довоенните. Докато възстановяването на хотел "Адлон" беше заклеймено като безвкусно и блудкаво, много други архитекти успяха да заобиколят правилата на Щилман. Особено се открояват две от постройките - проектираната току до Бранденбургската врата от Франк Гери, автора на музея Гугенхайм в Билбао, банка, отличаваща се с квадратна минималистична фасада, украсена със стръмен филигранен покрив и гравиран стъклен под, и новото британско посолство, дело на Майкъл Уилфърд, при което строгата фасада е разнообразена с игриви сини и розови структури.
Архитектите имаха повече свобода на Потсдамер плац, напълно унищожен по време на войната и довършен през 1961, когато стената го прекоси и той стана ничия земя. Възстановяването на едно от най-оживените места на стария Берлин привлече известни имена като италианците Ренцо Пиано и Джорджо Граси и немеца Хелмут Ян, но сътворената от тях комбинация от административни сгради, кина и магазини, построени върху гол пущинак и все още заобиколени от кранове, открити площи и боклук, не предизвика всеобщо одобрение. Това нещо е в Берлин, но би могло да бъде навсякъде другаде, смята несъгласен с построеното критик. Ще му трябват поне 10 години, за да се интегрира в града. Това нещо е като Дисниленд и му липсва хармонията на всеки френски или италиански град, смята берлински архитект. Всеки от чуждестранните архитекти искаше да остави своя отпечатък тук, затова се получи пълна смесица от стилове, добавя той.
Берлин все още не е довършен. Облаци прах се стелят над централните райони, много улици са недовършени, други са разкопани за подмяна на инфраструктурата. Темпът на строеж постепенно се забавя, но ще трябва да мине поне едно поколение, преди Берлин да придобие нужната политическа, икономическа и културна мощ, за да заеме полагащото му се място на европейски метрополис редом с Лондон и Париж.
България в две португалоезични стихосбирки
По някакво съвпадение те се появиха, кажи речи, едновременно, което още по-настоятелно изисква двойният факт да бъде отбелязан: не всеки ден излизат чуждоезични книги с българско присъствие в тях. И как да бъде иначе, щом сме занемарили до непростимост разпространението на отечествената ни изящна словесност не само зад граница, но и у нас. Тъй че двата поетически сборника освен радост носят ни и заслужен упрек.
"По земята на съдбата" е седемнадесета стихосбирка на бразилеца Марсио Катунда (вече познат на български с двуезичната "Под сянката на часовете", 1999), съветник в софийското посолство на своята държава. Ако преводната му книга има четири работи на българска тематика - "Пловдив", "Самовглъбение в Рилския манастир", "Височини в Боровец" и "Зимна нощ в София" - в новия сборник те са увеличени с още три: "Светилище на Орфей", "Връз планината Витоша" и "Екологическият трамвай в София".
Книгата е издадена от Фрий Прес във Виктория, столица на бразилския щат Ешпирито Санто, в съвсем приличния брой 1000. Стиховете донякъде са плод на неизтощимата пътническа страст, поради която Катунда предприема от нашата родина набези към близки и далечни страни, между тях Китай и Индия. България присъства освен в поезията, още в предговора на Флавио Сарло "Скитническо сърце" и в бележката върху прегъвките, с позовавания за Петър Дънов, софийския квартал "Изток", а и първото стихотворение "Един мистичен ден" е посветено на българин, сиреч моя милост. Вярвам, че до края на своя престой у нас Марсио Катунда ще създаде достатъчно работи, за да го ознаменува с цяла книга, свързана пряко с България. Катунда принадлежи към творците, с право наричани космополитни националисти, каквито впрочем са Песоа и Борхес, защото не противопоставят, а съчетават национално и космополитно, докато у нас двете начала биват взаимно изключвани поради някакво злостно и двуклетъчно не/разбиране за литературни стойности, наследство от идеологизираността на тоталитарсоциализма. Катунда пише за обичния си бащин край, но и за много чужди земи и градове, където съдбата го е милостиво пращала. Нещо повече: любовта към земляците не пречи той да създава стихове и на испански, френски, английски в тази и в други свои книги.
Изцяло за България се отнася книгата "Иконите" на португалеца Франсишко Дуарте Азеведо, издадена в София от "Карина М" и предговорена с много обич към нашите история и култура от бившия португалски посланик тук Лиуш Гонзага Ферейра, озаглавил думите си "По магическата българска земя вървях... ". Нему дължим отпечатаната първо в Лисабон, а сетне преведена в нашата столица обемиста книга "Революция на Изток. Един португалец в София", издание (1998) също на "Карина М", отговорна за най-внушителното португалско присъствие в преводната ни книжнина, включително с двуезичното "Седем стихотворения" от Азеведо, 1998, когато служебни задължения довеждат с дипломатически паспорт у нас и оставил неслужебно две книги тук, първата с преводачка Здравка Найденова.
"Иконите" съдържа седемнадесет творби, ето няколко показателни заглавия: "Ода за град София", "Рила", "Копривщица", "Витоша", "Боровец", "Белите софийски утрини". Какво по-хубаво от това чужди дипломати да пишат стихове за България? Благодарение на двамина от тях можем да твърдим, че поетическата ни равносметка за 1999 не е сред най-лошите в португалоезичието. Впрочем същото важи и за испаноезичието: в Мексико излезе Далчевата "Поетическа антология (1923-1976)", дело на училия в Софийския университет Рейнол Перес Васкес, превел "Родосто, Родосто" на Севда Севан, но романът тепърва ще види бял свят. Нека си пожелаем още по-обилни плодове на международното литературно поприще и най-вече да не чакаме те да падат наготово от небето.
Българо-египетските отношения излизат от сянката на пирамидите
Посещението на премиера Иван Костов в Арабска република Египет, което беше първото на високо ниво след промените у нас през 1989, отваря нова страница в отношенията на България с арабския свят. "Вие сте наш скъп гост и вярваме, че визитата ви ще бъде успешна. " С тези думи египетският премиер Атеф Ебейд посрещна българския си колега на летището в Кайро. И двамата сме били преподаватели (г-н Ебейд е преподавал мениджмънт), което ми дава увереност, че ще намерим общи теми като професионалисти, бе отговорът на българския министър-председател.
КАЙРО - ЛУКСОР - СОФИЯ. Официалната българска делегация, водена от премиера Иван Костов, в която бяха включени зам.-външният министър Марин Райков, зам.-министърът на промишлеността Левон Хампарцумян, ген. Орлин Маринчев, зам.-началник на ГЩ на БА, както и посланикът ни в Египет Михаил Антов, пристигна в Кайро късно вечерта на 25 септември.
Срещата на премиера Иван Костов с египетския президент Хосни Мубарак, която бе в резиденцията на държавния глава, набеляза перспективите в бъдещите ни двустранни отношения и възможностите за сътрудничество. Те са в селското стопанство, фармацевтиката, туризма, тютюневата промишленост, износа на петрол и газ, смесените предприятия, общи проекти по Пакта за стабилност. Нарушавайки протокола, Мубарак прие Иван Костов по-рано и удължи разговора с 20 минути. Българският премиер оцени високо ролята на Египет като стабилизиращ фактор в Близкия изток. Египет от своя страна подкрепя позицията на България, която има стабилизираща роля на Балканите.
Разговорът на четири очи между Иван Костов и Хосни Мубарак бе ключов не само за развитието на отношенията ни с Египет, но и с останалите арабски страни. България е отворена за арабски инвестиции, обяви след срещата си с Мубарак премиерът Иван Костов.
Близо два часа и половина разговаряха Иван Костов и египетският му колега Атеф Ебейд. Основна тема в диалога бе увеличаването на търговския стокообмен между България и Египет. Г-н Ебейд набеляза приоритетните сфери за развитие: селското стопанство, фармацевтичната промишленост, туризма, тютюневата индустрия и в по-дългосрочен план - износ на петрол и природен газ от Египет за България.
Българо-египетските отношения излизат от сянката на пирамидите след застоя във връзките през последните десет години. Днес България подава ръка на арабския свят от нова позиция на суверенна държава, заяви премиерът Иван Костов. Сега страната ни е реформирана и стабилна икономически и финансово, с разширяващ се пазар. Ние водим преговори за влизане в Европейския съюз, изтъкна българският премиер. Основното послание на посещението е желанието на България да развива активни отношения с арабските страни, да възстанови позициите си в региона и да влезе в ЕС с активите си като партньор и на арабския свят. Египет води преговори за подписване на споразумение за асоцииране към Евросъюза и финализирането му ще създаде възможности за либерализиране на търговските отношения.
По-късно при срещата си с генералния секретар на Арабската лига д-р Есмат Абдел Магид премиерът подчерта: по всички теми от взаимен интерес постигнахме разбирателство. Страните - членки на Арабската лига, ще подкрепят България като непостоянен член на Съвета за сигурност съм ООН през 2002. Впечатлен съм от сериозната и професионална подготовка на египетската страна, това не е по силите на много европейци, посочи Костов.
Бе обсъдена възможността египетски фирми да участват като гаранти във финансирането на проекти по Пакта за стабилност. Подобен проект има за третото платно на пътя Смолян - Асеновград, готовност да го финансира е дала Йордания. Аз съм вярващ човек и смятам, че в основата на всичко стои вярата, е заявил премиерът по време на срещата си с Атеф Ебейд, предавайки желанието на главния мюфтия в България българи мюсюлмани да се обучават в египетски духовни училища.
Темата Либия
Темата за предстоящия процес срещу българските медици в Либия бе разисквана по време на официалното посещение на премиера Иван Костов. Въпросът бе повдигнат от президента Хосни Мубарак, който изрази разбиране към позицията на българското правителство. Убеден съм, че сте показали ангажираност към случая, благодари по-късно българският премиер на генералния секретар на Арабската лига д-р Мегид. Готов съм да посетя Либия след процеса, който вярваме, ще бъде честен и справедлив, добави Костов. Той подчерта, че предстоящият процес не е приоритет на визитата, тъй като България преговаря за делото директно с Либия. Не желаем да се създава впечатлението, че даваме приоритетно място на темата.
Посещението на българския министър-председател бе основна тема за египетската преса
Вестниците "Ал Джумхурия", "Ал Ахрам", "Ал Акбар", "Иджипшън газет" и опозиционният "Ал Уафд" отразиха на първите си страници визитата на премиера Иван Костов. Египет е ключът за развитието на отношенията на България с всички арабски страни, писа нейната преса. Първи и втори канал на египетската телевизия излъчиха 15-минутни репортажи за посещението на българската делегация.
При пирамидите и Сфинкса
Премиерът Иван Костов се снима с придружаващите го журналисти веднага след като приключи срещата му с президента Хосни Мубарак. Въпреки неколкочасовите разговори през деня в късния следобед на 26 септември той първи влезе във входа на прочутата Хеопсова пирамида и измина без почивка 40-метровия тесен проход, който води до мястото, където е била камерата със саркофага на фараона. Той дълго се задържа при Сфинкса, пазителя на гробниците на фараоните. На следващия ден при над 40-градусова жега Иван Костов разгледа Долината на фараоните в Луксор, храма на единствената жена фараон Хатшепсут, гробницата на Тутанкамон. Той, както и всички българи от делегацията, докосна с ръка каменната статуя на скарабея, което според египтяните означава сбъдване поне на едно желание.
В Сърбия готвят обща стачка
БЕЛГРАД. Сръбската опозиция продължи и вчера да поддържа твърдия тон по адрес на управляващите в Белград и да не признава официалните резултати, обявени от Съюзната избирателна комисия (СИК). Лидерът на Демократическата партия (ДП) и координатор на кампанията на Воислав Кощуница - Зоран Джинджич заяви вчера, че опозицията ще призове народа на обща стачка срещу режима.
"Ще призовем гражданите към тотален протест и тотална съпротива, към тотален бойкот, към мирна генерална стачка", каза Джинджич пред радио 021 в Нови Сад. Той уточни, че опозицията ще поиска от сърбите да не водят децата си на училище, а театрите и кината да затворят. Всички трябва да излязат на улицата, докато този, който иска да остане на власт със сила, не си отиде, заключи Джинджич. Той посочи още, че представители на Милошевич са влезли в контакт с ДОС, като са предложили сделка за балотажа, за да не обявят победа още на първия тур. "Пазарене за предаването на властта не може да има", отново потвърди Джинджич.
Миналата нощ СИК оповести окончателните официални резултати от президентския вот, според които Кощуница води с 48,96 процента срещу 38,62 за Милошевич. Те увеличиха разликата с нови два процента в полза на Кощуница, но опозицията отново отказа да ги признае. ДОС обяви, че ще внесе жалба срещу решението на СИК в съда.
В същото време в центъра на Белград 200 000 души се събраха, за да демонстрират подкрепата си за опозицията и самия Кощуница. Пред ликуващото множество той заяви, че Западът, който преди е наказал Югославия с бомби, сега подкрепя стремежа й към демокрация и отново отхвърли идеята за втори тур на изборите. Въпреки полицейското присъствие и опасенията от провокации митингът премина без инциденти. 50-хиляден митинг в подкрепа на Кощуница се проведе и в Нови Сад. Мотото и на двете прояви беше, че дните на Милошевич са преброени.
Светият синод на Сръбската православна църква вчера също подкрепи Кощуница, като го нарече "избраният президент" на Югославия и го призова да поеме по мирен път управлението на страната. Същевременно шефът на ГЩ на югоармията ген. Небойша Павкович заяви в интервю за френския тв канал Франс-3, че "Милошевич никога няма да издаде заповед армията да стреля срещу народа".
За затрудненото положение, в което очевидно се намира Милошевич, говори фактът, че вчера лидерът на радикалите Воислав Шешел поиска оставката на влиятелния външен министър Влайко Стоилкович и заяви, че Кощуница е спечелил още на първия тур, а черногорските му съюзници поставиха под въпрос запазването на досегашната коалиция.
В последните си издихания обаче режимът се опитва да спусне информационна завеса и системно нарушава телефонните връзки с чужбина. Два дни поредни опитите ни да влезем във връзка с кор. на радио "Свободна Европа" в Белград Ели Юрукова удряха на камък.
В енциклопедиите на две държави, а гробът му - обречен на изчезване
Преди две години (16 юли 1998) в. "Демокрация" публикува статията ми, чието заглавие беше същото в първата си част като сегашното, а последните две думи след "гробът му" бяха: "тъне в забрава". В материала се говореше за "моралната недостатъчност" в признателността ни към художника проф. Иван (Ян Вацлав) Мърквичка, посветил на България не само 40 години от живота си, единствения си син, загинал през август 1916 в Македония като поручик от Българската армия, участвал активно в изграждането на художествения живот в новоосвободеното ни отечество, възпитал не един творец на палитрата като преподавател в Художествената академия и неин първи ректор.
Тогава писах, че осезателно липсват следите на българската ни признателност в Прага и че продължават да изчезват българските следи в миналото на този град, независимо от регулярната смяна на българските дипломати и на служебните лица, изпратени кой знае по какви критерии да представят родната ни култура. Днешното съвсем малко поизменено заглавие отразява както продължаващото ни нехайство към паметта на този, който е дал на България това, което са й дали малцина българи, да не говорим за чужденците, дошли за известен период от време в нея.
През пролетта на 1924 завърналият се вече окончателно в Прага след 40 години в България проф. Иван Мърквичка основава заедно със световноизвестния художник Алфонс Муха и още неколцина видни чешки личности, приятели на България, дружеството "Чехословашко-българска взаимност". Непрекъснато е негов зам.-председател, а през 1932 и през 1935 е избиран и за негов председател. От запазените протоколи от архива на тогавашната Дирекция на полицията в Прага (и днес в цивилния сектор на МВР влизат всички проблеми на общинско-административното) се вижда, че в отделни периоди от двегодишния мандат на управителното тяло на "Чехословашко-българската взаимност" са влизали и личности като оперната певица Христина Морфова, поетът Кирил Христов, дори и по-сетнешният проф. Борис Йоцов.
Пиша всичко това, защото името на проф. И. Мърквичка го няма в нито един от регистрите на Пражката гробищна служба и защото гробът, в който е погребан, не е заплащан 13 години, т.е. според местните закони може всеки да го вземе под наем от гробищната служба и да погребва в него хората от своя род. Естествено, че тези, които са погребани преди, са ненужни на новия наемател. А тук, освен съпругата на проф. Мърквичка Юлия, са погребани още пет души. Мрачните ми предположения не разсея и Ладислав Май от управлението на пражките гробища, който ми цитира текста на наредбата: "За гроба решава винаги собственикът му. Примерно, ако различните културно-просветни сдружения, които участват в поддържането на гробовете на славните личности, не станат собственици или съсобственици, нямат право да решават какво ще стане с гроба. " Наемът за 10 години е половин минимална месечна чешка заплата, т.е. $ 57.
Опасността да изчезне и последната следа от проф. Мърквичка е нещо твърде реално, като се има предвид, че мястото, на което се намира гробът, е твърде представително. Но към тази беда се прибави и нова: бронзовият бюст на проф. Мърквичка, дело на известния представител на чешкия сецесион, скулптора Ладислав Шалоун, е откраднат. Мисля си, че докато второто не зависи от българската ни загриженост за една от големите личности на културното ни минало, то първото може да се реши от компетентните български органи. И бюст може да се постави отново, както е стоял повече от шестдесет години.
Някой ще ми възрази, че в България сега си имаме други грижи и какво ни интересува някакъв си гроб на Мърквичка. И все пак. Не ми се иска да повярвам, че заглавието от юли 1998 - "В енциклопедиите на две държави, а гробът му тъне в забрава" и днешното - "В енциклопедиите на две държави, а гробът му - обречен на изчезване" са брънки от една реалност, в която историческата памет е силно избутана назад. И не се знае дали когато се сетим за нея, ще може да я възстановим.
В късни часове
1963
6. I. (н.).
Трудно е да се допусне, че в друга страна и в друга епоха са произвеждани толкова много и такива долнокачествени стоки, каквито се предлагат на нашия купувач. Често пъти това не са предмети, годни за употреба, а фикции, предназначени да носят печалби, абстракции от труд и материя. Но политиците и техните печатни органи не се интересуват от това явление, което трови хората, не виждат в него нищо ненормално. Те са обезпокоени от друга една абстракция - от абстракцията в изкуството, и са насочили всичките си усилия срещу нея.
10. III. (н.).
В днешния брой на "Работническо дело" е поместена редакционна статия за Васил Марков. Разказват се подробности из живота му и почти нищо за най-важното - че е станал жертва на Сталиновата терористична машина. Неговият живот бил "прекъснат при трагични обстоятелства вследствие репресиите през периода на култа към личността... " - това е всичко, което се съобщава. Как този живот е "прекъснат" (колко невинна дума!) и от кого - това се премълчава. Ясно е като бял ден, че тази статия е била написана не толкова да възвеличи жертвата, колкото мълчаливо да оневини убийците.
28.IV. (с.).
Все по-често прицел на критики у нас стават даровитите хора: те се увличали, те грешели, те отстъпвали пред натиска на буржоазната идеология. А бездарието е оставено на мира: необезпокоявано от никого, то шествува на шир и длъж из печата. Друго не е необходимо - това е достатъчно, за да видим какво бъдеще ни се подготвя.
26. ХI. (п.).
В мое отсъствие Радой Ралин е донесъл вкъщи един екземпляр от книгата си "Внимателни фейлетони". На първата страница чета това посвещение:
"На моя скъп другар и брат Борис Делчев, който написа най-хубавата си статия, за да ме окуражи. Радой. София, 16 октомври 1963."
Не за да окуража, Радой, а за да кажа онова, което мисля.
1964
5. ХI. (ч.).
Още в 1962 година в издателство "Български писател" беше запланувана една стихосбирка на Хр. Радевски - "Как свеж е въздухът". Но междувременно се случиха някои неочаквани събития: Радевски беше леко засегнат в (печално) известната реч на Тодор Живков, след това повторно нападнат и накрая изгонен от списание "Септември" по един наистина недопустим начин. И ето че той помоли да се измени първоначално посоченото заглавие: "Как свеж е въздухът" се превърна в "Небето е близко".
Всичко това добре. Едно обаче не е ясно: ако не беше лично засегнат, Радевски щеше ли да разбере, че въздухът не е чак толкова свеж, колкото му се струва понякога?
Пиша всичко това по повод на книгата "Небето е близко", която тези дни имах случай да прелистя.
28. ХII. (п.).
Споря с Яко Молхов за една негова статия върху филма "Невероятна история" (в. "Отечествен фронт", 26. ХII.). Не ми харесва краят: според мене този край те кара да забравиш, че филмът беше забранен и две години стоя в архивата. А Яко възразява, че печатаният текст не отговаря на неговия и ми дава да проверя. И действително, оказва се, че е прав.
Авторов текст: "Появата на филма "Невероятна история" е свидетелство за устойчивостта на нашето общество, за неговата способност да се смее над собствените си недъзи. Както виждаме, това не е страшно. Страшното е, когато се ограждаме от остроумието на сатирата - наше, комунистическо оръжие в борбата за духовно изграждане."
Какво представлява текстът след направената редакционна "обработка"?
Първата фраза е останала както и в оригинала. Втората, която мълчаливо спори с тези, които са забранили филма, е изчезнала изцяло. На третата са изкарани зъбите и по този начин е придобила теоретично-тезисен характер: "Остроумието на сатирата е наше комунистическо оръжие в борбата ни за духовно изграждане. " С това операцията в марксически дух е завършена.
Всичко това е нагледно доказателство как се провеждат дискусиите, за които толкова настойчиво се говори в последно време.
1965 9.I. (с.).
Н. Фурнаджиев дойде при мене във връзка с един свой ръкопис. Говорим с него и аз го питам как вижда нашата литература. Както обикновено той е мрачен, но не се оглежда като друг път - очевидно, освободил се е от някои задръжки, останали от чиновническото минало.
- Никаква не я виждам - отвръща той. - Не може да се създава литература с кампании: днес против буржоазната идеология, утре да се правят дискусии. Литературата не се командува, но може да се задушава и вече издъхва. Виновните обаче един ден все ще отговарят за това... После замълча, пробърбори нещо неразбрано и все така мрачен, стана да си върви.
7. II. (н.).
С Яко Молхов ходихме у генерал Вранчев, по моя молба, да го разпитам нещо за Асен Разцветников. Оказа се, че сведенията ми са точни: Разцветников наистина му се е оплаквал, че органи на военното разузнаване го следели - нещо, което било рожба на неговото въображение. Както и да е, при този разговор стана дума за уволнението на генерала, за невинно пострадалите и оттам - за Трайчо Костов.
- Това е безобразие! - каза Вранчев. - Такова нещо може да стане само у нас. Уж реабилитираха Трайчо Костов, а същевременно дадоха отличие на неговите убийци. Наистина безобразие!
И след това разказа как на един прием дал гръб на Стоян Попов - един от съдебните заседатели по процеса, мой съгражданин: "гайда, на която всеки свири", както той се изрази.
Но генералът не каза, че тези "гайди" са най-високопоставени и най-много ценени у нас - че са държавна и партийна необходимост.
14.IV. (с.).
Някакъв неизвестен културен деец от провинцията пише във вестник "Народна младеж": "С известна печал сега можем да си спомним, че преди няколко години творбите на млади поети и белетристи бяха предмет на сериозно и грижовно разглеждане в обзорни статии на видни критици като Пенчо Данчев, Борис Делчев и други. Защо те и други именити наши литературни критици сега не забелязват творчеството на младите? ("Народна младеж", 14 април).
Забелязват го, мили момко, забелязват го, но каква полза? Нашето време няма нужда от критика - достатъчни са няколко клакьори за писателите от литературната номенклатура.
15.V. (с.).
По повод на снощната премиера изпратих на Леон Даниел следното писмо:
безумецо Даниел!
С Вашия "Хамлет" Вие решихте да предизвикате духовете на рутината и пъкленото Ви дело се увенча с успех. Затова именно на мене ми е драго да Ви кажа, че в този невероятен театрален скандал аз ще бъда изцяло на Ваша страна.
София, 15. V. 1965.
Ваш Б. Делчев
. . . Раф. Михайлов разказва за хубавото изкуство, замислено и създадено органически в своята среда:
- Природата казва: "То е неотделимо от мене и е мое. " Човекът негодува и посяга да го присвои: "Не твое, а мое, защото аз съм го създал. " Трезвите хора могат да отсъдят: "То е на всички нас - хора и природа вкупом, защото ние сме едно и също."
Говорехме за мексиканската предколумбийска култура.
29. VII. (ч.).
Една културна ентусиастка разказва за унищожаването на древните останки в Хисаря и с възмущение се провиква: "Каква програмирана и системна вандалщина! " ("Литературен фронт", 31). И възмущението й, разбира се, е основателно. Но аз отивам по-нататък и виждам тази вандалщина в още много области на нашия живот - дотам, че понякога изпитвам страх за бъдещето на страната.
1966 4. III. (п.).
Чета бележките по древногръцка литература.
Една моя позната ме пита какво правя. Отговор: "Изтезават ме... децата на Пирея."
Прочетох оставката на Леда Милева: написана убедително, с тон на достойнство.
Слави Боянов разказва своята някогашна одисея (1955): четири дни арест в Държавна сигурност, конфискувани ръкописи, които не му връщат и сега. И все - защото по някои философски въпроси не е мислел като... Сталин.
Вдигнаха златна сватба на ролкови кънки
ЛОНДОН. Британци отпразнуваха златната си сватба, като повториха брачната церемония, качени на...ролкови кънки, предаде Прес асосиейшън. На брачната церемония на Тери и Рон Корнъл в комплекса "Ролъруърлд" на градчето Колчестър (графство Есекс) присъствали 60 души. Заради необикновеното желание на двамата съпрузи се наложило дори свещеникът да бъде с ролери.
"За пръв път срещнах Рон на площадка за ролкови кънки - разказва Тери. - Бях 18-годишна и работех в младежки лагер в Скегнес. Рон остана в лагера само един уикенд, след това си замина. Мислех, че повече никога няма да го видя. Същата зима обаче, когато се прибрах у дома в Лондон, го срещнах отново. Караше кънки на площадката във Форест Гейт, където аз самата често се пързалях. " Оказало се, че двамата младежи живеят съвсем близо един до друг. Десет месеца по-късно Тери и Рон се оженили.
След 50 години семеен живот двамата все още споделят общата си страст към пързалянето с ролкови кънки. 69-годишната Тери Корнъл всяка неделя учи желаещите да карат ролкови кънки в Ролъруърлд. Нейният 74-годишен съпруг, който също е бил професионалист в този спорт, вече се пързаля само за удоволствие.
Венета и Димо Влахови-Мали: В Париж не крием, че сме българи
Всички заговарят артистите Димо и Венета, когато се връщат в с. Сопот, за да отпочинат от парижката суета. В уютната къща са наредени снимки и книги на френски, а старият дом от другата страна на улицата приютява гости в стаи, хербаризирали топлината на българското отпреди сто години. Вече 30 години Венета и Димо Влахови-Мали живеят в Париж. От 1992 за по два-три месеца се връщат в България. Остават в родното на Венета с. Сопот или в София. Зареждат се от духа на "дядовата къща" (както се пее в песента на Васко Найденов), с билки, домашна ракия и българска атмосфера. Отпускат душите и капризите на воля. Виждат се със стари приятели, запознават се с нови. Говорят чист български, сякаш винаги са си били тук. Но на френски се изразяват с подчертан твърд акцент. Нарочно! За да са различни и да се знае, че идват оттук. "В Париж никога не сме криели, че сме българи. Винаги сме говорили с акцент. Това ни отличава", казват артистите.
Как се променя животът им преди 30 години? "Вече не можехме да живеем тук. Не ни приемаха във ВИТИЗ, дамгосаха ни като наследници на "народни врагове"... А ние искахме да сме артисти", разказват двамата съпрузи, запазили ентусиазма към всеки Божи ден и всеки срещнат човек. Тръгват да бягат с още двама българи. Успяват да минат границата и след Югославия попадат в Италия. "Беше невероятно, дишахме с пълни гърди и предчувствахме бъдещия си успех", си спомнят Венета и Димо. В началото в Париж им подал ръка дядото на Венета Кирил Радев, заминал още през 1923 и преподавал в Сорбоната. Но се наложило да оставят малкия си син тук и чак след 8 години успели да си го вземат с помощта на френското правителство. В България били осъдени на 12 години затвор като "изменници на родината". А малкият Жорж е вече 33-годишен мъж, женен за българка от Кюстендил. С манекенката Ваня се намерили във Франция. Пръв той започнал да се връща в България след 1990 Стопанисвал е кафе "Френч корнер" в София, занимавал се е с отглеждане на коне и фермерство в с. Сопот. После друга страст го завладяла. Пътува. Работи в компютърна фирма, в Париж.
Димитър, дядото на Венета, навремето завършил медицина в Женева като стипендиант на цар Николай II. Отец Асен (нейният баща), тогава кмет на с. Сопот, убит през 1980, е последният убит свещеник от комунистическия режим. Родът на Димо е също свещенически, от Русе. Майка му е завършила Френския колеж, артистична и талантлива. Баща му имал много земя, затова комунистите го обявили за "кулак". "В Париж идваха да ни кандърдисват да се връщаме. Хайде да не споменавам имена", казва Димо. Във френската столица жестоко е убит приятелят им Петър Бъчваров - красивият манекен и дизайнер за Ив Сен Лоран. После (на друго място) става ужасното убийство на Георги Марков. Самите Венета и Димо са изпадали в рискови ситуации. Познавали са се с Петър Увалиев и Георги Марков. Участвали са в някои предавания по Би Би Си.
Венета и Димо играят и сега, но по-рядко. Навремето били приети в Парижката театрална академия. Започнали като манекени за Ив Сен Лоран, а у нас също са се изявявали в това поприще за "Лада". В България Димо е учил в Естрадния факултет при Ирина Чмихова и Евгений Комаров. В Париж започва да пее руски романси в известното кабаре "Распутин", после в "Режин'с клуб". Веднъж самият Дюк Елингтън му акомпанирал. Пял е в Монако за принц Рение и цялото му семейство. Участвал е във филма "Обичам те" с Катрин Деньов. Венета също има десетки роли. Играли са в театрите в Париж и Лион в трупата на Франсис Юстер, участвали са в серийни и игрални филми. Двамата са познати с Изабел Аджани, Мирей Матийо, Жак Вебер, писателката Франсоаз Мале-Жорис, Жан-Франсоа Балмер (който този сезон представя нов моноспектакъл) и много други творци в Париж. Членуват във фондацията на Силви Вартан и неведнъж са носили помощи за детски домове и болници в България. Имат приятели от всички среди, разбира се, най-много актьори. Познават се също със семействата Митеран, Жак Ширак... Двойката Мали е известно име в артистичните среди там. Венета и Димо са били и единствените българи на празненството за рождения ден на цар Симеон през 1971 в Париж. Тогава присъствали почти всички изгонени престолонаследници от съседните на България страни. Това лято Венета и Димо (заедно с Натаниел - сина на известния в Париж актьор Филип Корсанд) бяха на Общобългарския събор в Рожен. Обиколиха родните места, поляха цветята и дръвчетата пред къщата в с. Сопот... Вече отлетяха за Франция. "Париж е нашият град", казват те. Там са средата и животът им. Но сърцето не забравя България. "Откакто почнахме да се връщаме тук, нещо се променя в нас. Ние преоткриваме българското, след толкова години", казва Димо.
Верижна реДакция
След като оправи българската политика, Емил Кошлуков се втурна в балканската. Да, ама там бият, а после питат дали се изживяваш като политолог. "Плашеха ме с разстрел", надява трънения венец Кошлуков пред "24 часа". "Биха ли ви?... Здраво!... Биха ни около 15 души. Заплашваха ме с разстрел, с десет години затвор, с концлагер в Косово. Щели да ме изхвърлят насред минно поле! " Съчувстваме на Кошлуков и компания за самодейния им излет зад Калотина. Съчувстваме им, защото преди да се ходи някъде, дори без виза, трябва да се четат класиците и техните съчинения, като "До Желюша в конски вагони". Там са описани отношенията ни със сръбските братя. Но днес всеки пише, никой не чете. "Писателят лирик" Велко Вълканов има друго преживяване от организирания си уикенд в Белград: "Не сме виждали по-спокойни избори. Навсякъде лъхаше ведрост, твърдят в един глас депутатите. По улиците пък дори нямало полицаи. Свободата на словото била гарантирана, а част от българските журналисти били изгонени заради лъжливи публикации и предавания по адрес на Милошевич. " Ето така същото издание преразказва впечатленията на българските депутати - наблюдатели на изборите. Както виждате, старата традиция да си плюем собствените хора, та били те и журналисти, не е забравена. Напротив. Във в. "Труд" бившата секретарка на Пламен Даракчиев Севда Диновска се опитва да защити журналистическите си наблюдения и най-просълзено се гневи на народните избраници, че не я зачитали като непредубедено перо: "Това, което видях по улиците, господа, не се виждаше от прозорците на луксозния хотел "Интерконтинентал" или от автобусчетата, с които вашите домакини - управляващите в Сърбия, ви разхождаха по избрани секции и ви срещаха с когото трябва. Гледахте ли телевизията, която излъчваше напоителните репортажи за Милошевич и "пропусна" 200-хилядния митинг на Кощуница? " Ех, никой не вярва на труженичките на "Труд", когато не са на паркетите и по пантофи! Не дай си, Боже, пък когато пък им се приядат праскови безплатно. Май, това за прасковите някой вече го беше писал в нашата литература. Но "и кръст, и клада" има в същата страдалница, а бившият завеждащ отдел в ЦК на БКП Лальо Димитров въпреки всичко издава трета стихосбирка под това име. Така е, братя и сестри, като няма никаква цензура. А по Лальово време и у покойния Смирненски търсеха скрит смисъл. Но в "Дума" това не се пише. Кой е вярвал, че някога един кагебист "Путин отменя 7 ноември". Най-малко Вълканов, Димитров и други "съвременни поети"!
Градските телефонни разговори поскъпват
СОФИЯ. Цената на градските телефонни разговори ще се повиши от 4,6 на 5 ст. без ДДС. Това съобщи вчера министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. Цената на междуселищните разговори остава без промяна.
Новите тарифи трябва да бъдат одобрени от Държавната комисия по далекосъобщения и от нея зависи кога ще влязат в сила, обясни Славински.
В дневния ред на вчерашното заседание на ДКД бе включено и предложението на БТК за нови цени на телефонните услуги. Методиката, по която се формира цената, дава възможност цените да се увеличат средно с 16 %, но от телекома са поискали средното поскъпване да е 8,21 на сто. За откриване на нов телефонен пост, както и за междуселищен разговор, цената остава непроменена. С 52 % средно поскъпва месечният абонамент за домашни и служебни телефони. За минута градски разговор предложението за увеличение е 11,26 %. В същото време БТК иска цените за международните разговори да се намалят с 15 %.
До приключване на броя заседанието на ДКД не бе приключило и не е ясно дали увеличението е било гледано.
Д-р Г. М. Димитров реабилитиран
СОФИЯ. Издадената от т.нар. народен съд присъда на земеделскиЯ лидер д-р Г. М. Димитров е най-сетне отменена, стана известно вчера. Решението на Върховния касационен съд е от 26 септември. Предложението за отмяна на присъдата по реда на надзора бе направено от главния прокурор Никола Филчев. Присъдата на Георги Михайлов Димитров от 12.VII.1946 е немотивирана, необоснована и незаконосъобразна, реши съдът.
Д-р Г. М. Димитров е бил осъден в негово отсъствие на 10 години строг тъмничен затвор в процес с още 15 дейци на БЗНС за "подриване боеспособността на Българската войска" в периода ноември 1944 - октомври 1945. Процесът на "народния съд" е бил фарс - този е преводът на съдебното решение.
Трогната съм и съм много щастлива, справедливостта възтържествува спрямо хората, които са имали куража първи да се противопоставят на тоталитарния режим, каза по БНР вчера лидерката на БЗНС - НС и дъщеря на д-р Г. М. Димитров Анастасия Мозер.
Да се забрани чалгата в автобусите
Не би било зле да напомним на началниците на софийския автотранспорт, че надзорът от тяхна страна върху чистотата на колите, измитите прозорци, липсата на снимки на голи жени в кабините на шофьорите, грубото отношение на последните с повод, а най-често без повод спрямо пътниците, трябва да бъде не само кампанийна задача, а постоянна тяхна грижа. Не на последно място, трябва да се забранят веднъж завинаги чалгаджийските концерти, с които шофьорите, без да пестят децибелите, угощават пътниците, без някой да им го е искал.
Така софиянци ще разберат, че начело на автотранспорта са застанали кадърни и грижливи ръководители, а не най-обикновени чиновници бюрократи.
Иван СИМЕОНОВ, София
Големите хубавини са забранени, попфолкът - не
За коментар помолихме шефа на столична компания "Градски транспорт" Васил Найденов. Той заяви, че има изрични разпореждания към шофьорите да не допускат на некоректни, по думите му, украси в превозните им средства. Всички сексплакати се отстранявали при техническите прегледи на возилата. Що се отнася до това каква музика да слушат шофьорите от градския транспорт, г-н Найденов, заяви че това си е техен избор, разбира се, като музиката сепуска толкова високо, че да не се натрапва на пътниците.
Датчаните гласуваха в ключов референдум за и против еврото
КОПЕНХАГЕН. Датчаните застанаха вчера пред урните, за да решат в ключов референдум, дали страната им да се присъедини към еврозоната. Изборните бюра бяха отворени от 9 сутринта до 8 вечерта местно време, като се очакваше около 85 процента от 4-те милиона имащи право на глас да упражнят това си право. Последните проучвания на общественото мнение, разпространени в сряда, показваха малка разлика в полза на евроскептиците, което според наблюдатели означава, че изходът на вота зависи от 10-те процента нерешили. В последното си обръщение към избирателите в сряда вечерта премиерът Пол Нюруп Расмусен отново призова избирателите да приемат общата европейска валута, тъй като в противен случай страната само ще загуби.
Датската телевизия ТВ-2 през целия ден на всеки два часа обявяваше предварителни резултати, събрани от агенция "Мегафон", след като стана ясно, че законите не го забраняват. Първата анкета показа 52,5 срещу 47,5 процента в полза на евроотрицателите. Критици на тази стъпка атакуваха с мотива, че това може да повлияе на избирателите. Първите официални резултати се очакваха не по-рано от 22,30 местно време.
Датският референдум ще бъде наблюдаван с особен интерес от страна на Швеция и Великобритания, които са единствените две страни членки на ЕС, все още извън зоната. (Гърция официално приема еврото от 1 януари 2001 - б.ред.) В съюза се засилват опасенията, че евентуалното датско "не" би навредило на евроинтеграцията и би създало своеобразна "Европа на две скорости".
Десетилетието, което преживяхме
Един ден преди датата, на която навършва 65 години, г-н Йордан ВАСИЛЕВ идва в редакцията. Обажда се по телефона от пропуска и най-скромно и почтително чака да го придружа до заличката, в която ще разговаряме. Всички в сградата на булевард "Дондуков" &numero; 52 го познават. Познават го и по улиците, спират го за съвет. Оплакват му се, молят го за помощ. А ето сега той стои до телефона при охраната и не иска да пречи никому. Станал е нарицателен със своята ненатрапчивост и блага усмивка. Допреди време ми е бил началник в БНР, където старши научният сътрудник, доктор по филология, литературният критик и преводач е член на управителния съвет. Убеден съм, че в т.нар. стара къща не е казал никому лоша дума. Самият той споменава, че това му пречи, но не може да изкриви нрава си, нито принципите си. Дори когато преди години го обвиниха, че е "уредил" сина си Ивайло за кореспондент в чужбина, малцина знаеха, че "чужбината" е Белград, а там започнаха не след дълго бомбардировките. Тогава Данчо реши да си подаде оставката като шеф, за да може да пресече клюките, компроматите и неудобството, че именно неговият син знае осем езика. Не приеха напускането му не защото е удобен, а защото със спокойствието си ражда спокойствие. И така е било винаги. И когато написа със съпругата си, поетесата Блага Димитрова книгите за Багряна; и когато бе главен редактор на "Демокрация", и то основател; и когато бе депутат във ВНС; и когато бе съпруг на вицепрезидента на Република България. Дори такето му е същото, онова от 1985 година, с което го знае цяла България и което сваля, колчем срещне познато лице. Независимо дали е приятел.
- Господин Василев, честит празник! Навършихте 65 години, да сте жив и здрав! Но нека си припомним къде бяхте едно десетилетие назад?
- Точно преди десет години, през месец септември, освободих мястото на главен редактор на в. "Демокрация" и започнах да работя във Великото народно събрание. Станах "велик депутат", както сега е модерно да се говори. Тогава изпълнявах и задълженията си като председател на Комисията по медии и култура.
- Как се чувствахте като първия главен редактор на първия вестник с име "Демокрация"? Все пак това е определено предизвикателство дори за мъж на 55-годишна възраст.
- Изпитвах огромно удовлетровение, макар че както всичко, което се правеше в началото на десетилетието, което преживяхме, дори и назначаването ми за главен редактор на "Демокрация", имаше и комични, и тъжни, и объркани моменти. Аз на площад "Славейков" например разбрах, че съм определен за медиен шеф! Хората, колегите ми честитят, а аз се чувствам като в небрано лозе. Не знам кому да повярвам, дали не е някаква провокация? После започнах да търся млади колеги, неотровени от заразата на живковската преса. После започнах да определям заплатите на журналистити при нула-нула лева в касата, а моята заплата, според собствената ми заповед, имаше също нулево парично измерение. Нека не прозвучи нескромно, но за всичките осем месеца, през които оглавявах "синия" вестник, аз не получих нито стотинка като възнаграждение, а хонорарите за статиите, писани всекидневно, сам си ги намалявах наполовина. Все пак исках да покажа, че новото време идва с нов морал, нови тенденции, нова чест и принадлежност. И естествено не мога да забравя непоносимата умора, която насъбрах през тези първи месеци на свободна журналистика. Преумора, която по-късно ми докара и хроничното заболяване. Но най-лошото и болката се забравят, остава ведрото чувство, че имаш последователи, които са разбрали твоите усилия. Няма начин да не съм правил и грешки, да не съм бил подвеждан. Няма начин! Но не се оправдавам, а ако мога и сега, след десет години, бих се извинил всекиму, когото съм недоразбрал, нагрубил или огорчил с припряността на своето поведение. После, когато започна предизборната "борба", всекидневно пътувах и до Троян. Абе, бях по-млад, можех да си позвола доста волности и... фриволности. Разбира се, в рамките на достойните закономерности. Понякога по цяла седмица само секретарката на вестника информираше Блага, че съм жив. Е, оживях... - Къде беше по-тежко, във вестник "Демокрация" или във ВНС?
- Естествено че във вестника. Той беше първата лястовичка, която и информираше, и агитираше. Идеха избори. Аз настоявах изборите да бъдат през есента. Шестнадесетте формации в СДС не бяха политически толерантни една към друга. И съвсем естествено след петдесет години комунистически режим не може да се организира една яка опозиция, която да изправиш на избори само за четири месеца.
- След тези избори за вас се понесоха легенди, че точно вие успяхте да "неутрализирате" в Троянския регион армейски генерал Добри Джуров, който тогава съвсем не бе о.з. Как успяхте да го сторите при цялата си творческа и административна натовареност?
- Според все още новото тогава понятие рейтинг Джуров бе с най-висок КПД. Той се явяваше повече от "спасител на нацията". Самият факт, че не накървави армията му, даваше ореол на миротворец и реформатор. Аз в политическата градация дори не съществувах. И сега, като се връщам в онези дни, все още мисля, че хората от Троянския край спечелиха, а не Йордан Василев! Те са разумни хора, с нормално чувство за бъдеще. Само ги молех, дори да не гласуват за мен, да не похващат, да не пипват кървавата комунистическа бюлетина.
- Доста клюки и недоброжелателни думи се чуха, когато напуснахте и Народното събрание, и голямата политика. Имаше и откровени компромати, обвинения. Сега, доста години по-късно, бихте ли обяснили защо го направихте? Ако ви е удобно и имате желание, разбира се.
- Естествено, драги Лачански, няма от какво да се притеснявам. Имаше няколко повода. Излизането ми от НС с групата на 39-те, недоволните от конституцията депутати. Неморалността в акцията на комисията по досиетата, ръководена от колегата Тамбуев, и избирането на Блага Димитрова за вицепрезидент на Република България. Вярно е, че много хора ме обвиниха, че съм бил ченге и затова съм напуснал, за да не ми извадят досието. Това не е истина. Аз напуснах парламента едва след като имената на сътрудниците бяха огласени. А едва преди няколко дни разбрах от публикация в "Демокрация" (по повод смъртта на писателя Георги Марков), че ние с Блага сме били обект на разследване от КДС. Защото пожелавайки да ни отворят досиетата, разбрахме, че и това на съпругата ми, и моето са били много ловко и бързо унищожени, когато трябва. Дали наистина са били унищожени, а не пренесени на друг "носител", е друга опера, но това бе официалният отговор, който получихме. А е всеизвестно, че един вицепрезидент и семейството му все пак имат някаква тежест в една страна, дори тя да се нарича България! Ето, това е истината! А и още една, че през 1978 година ние сме били подривна група за сваляне на социалистическия строй. Знаете ли защо? Защото ако сме самостоятелни единици, можем да бъдем осъдени максимум до пет години затвор, а вече като "група" десетилетието ни е в кърпа вързано. Макар че що за атентатор или пък герой съм аз? Имам ли вид на терорист?
- Ласкаво ли ви приюти след "политическото бягство" литературата? Не приревнува ли, че я сменихте с оная стара хетера и изкусителка политиката? Не ви ли отмъщава днес?
- Не, не ми се разсърди. Аз обаче малко се чувствах неудобно. Дори така се получи, че след като ни спряха последната част от трилогията за Багряна - "Кръстопътища", все още не намираме кураж да я издадем. През 1993 година успях да възстановя една също инкриминирана литературна анкета с Христо Радевски, иззета от печатницата през осемдесет и трета. После започнах да се занимавам с малко странен литературен жанр - етюди. Нарекох томчето "Женски силуети". В нея щрихирам деветнадесет женски образа: от баба Тонка Обретенова до журналистката Милена Милотинова. ("Демокрация" първа отпечата част от неиздадената книга - бел. ред.)
- Вярвате ли, че ние, българите, най-сетне ще преминем през "тежката пустиня" на прехода? Че ще дойдем до спокойствието на европейското добруване?
- Сигурен съм! Естествено знам, че това няма да бъде скоро. Дано да го доживея, това е Божа работа. След половин век комунизъм много трудно е да се излезе от блатото на маниакалната резигнация с Европа. Но нямаме друг избор. Който го намери, трябва наистина да бъде удостоен с Нобелова награда за мир. Пък и допреди три години нашето развитие беше лъкатушно и колебливо. Някаква псевдопосока, като в приказката за "Хензел и Гретел". Все не можем да намерим истинския път. А и връщането ни назад, след като тъпчем на едно място, беше също мъчителен процес.
- Един автор на 65 години вече е мъдър и може да дава оценки за политическа епоха. Вие каква оценка бихте дали на десетилетието, което преживяхме?
- Не знам дали е мъдрост или повече информационна наличност има мъж на моите години, но десетилетието бе и интересно, и бурно. Щастлив съм, че го преживях, колкото и да ми бе мъчително в някои мигове. Всяка една епоха обаче, колкото и да е мъчителна за живеещите в нея, толкова е по-блазнеща с бъдещата си привлекателност от истински свободи. Пък и ние, публицистите, обичаме такива събития.
- Водим разговор в един също нелек период за вас. Сега като баща сте неспокоен. Синът ви Ивайло Василев е с неустановен статут по време на президентските избори в Сърбия, макар и акредитиран кореспондент на БНР. Как оценявате поведението на колегата? Бихте ли го укорили в нещо?
- Като баща се тревожа, иначе поведението му е много мъжко и професионално.
- Изкуство и политика? Има ли разнобой между тях? Знаем най-различни гледни точки. Вашата?
- Напротив, връзката е неразривна. Политиката не бива да се оставя в ръцете на простаците. Видяхме какво се случи с нея у нас през изминалите петдесет години.
- Говорим за периоди с носталгия и умиление. Какъв период преживяват България, правителството, СДС?
- Мъчителен, доста оздравителен, нужен. Но хората сами усещат истината за промените и променящите се истини. Сега още сме бедни. Но аз предпочитам да бъда беден, но свободен. Който не е съгласен с мен, нека спори на страниците на в. "Демокрация"!
- Има ли необратими конфликти в СДС?
- Отдавна не съм в политиката, но мисля, че конфликтите са на личностно ниво или желани инсинуации. Знаем от кого.
- Като автор, публицист и журналист как възприемате компроматите като литературен похват?
- Компроматът е отвратителен и когато е в книга, и когато е във вестник, и когато е в разговор!
- Надявам се, че успяхме да се опазим от него. Желая ви здраве!
Един сценарий, който не бе пуснат в употреба
Отговорът на президента Петър Стоянов по повод изказването на депутата Светослав Лучников роди редица сценарии, достойни за пълнометражни ленти. Тълкуването на подтекстовете в думите на държавния глава, на г-н Лучников, на премиера Иван Костов и други политици могат да се групират със следните основни поанти, развити конспективно в няколко медии:
1. Президентът Стоянов по примера на своя предшественик Желю Желев готви нови боянски ливади, за да обезсили силния Костов.
2. Президентът се опитва да овладее "вътрешната опозиция" в СДС, за да има шансове като независим за втори мандат.
3. Премиерът Костов чрез устата на г-н Лучников иска да изкара от нерви държавния глава, за да се откаже той от втория мандат и СДС да издигне по-сговорчив кандидат.
4. "Здравите сили" в СДС искат главата на Костов и чрез обходни маньоври сблъскват президент и премиер, за да дестабилизират двете институции по схемата "двама се карат, третият печели".
Естествено по правилата на добрата интрига трябваше да се внесе и линията "шерше ла фам" в лицето на нежните половинки на някои от участниците в драмата, достатъчно битови подробности от живота им и задължителното участие на вечно обидените от съдбата Димитър Луджев, проф. Кръстьо Петков, Коцето Тренчев, Николай Слатински, Желю Желев, Ахмед Доган, наши и чужди бизнесмени, общественици. По една случайност те са същите, които през 1992 участваха активно в свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров.
Макар ситуацията днес и тогава да е коренно различна, няма как това сходство да не се набие на очи. Налице са и същите медии, чиито главни редактори дойдоха с готови експозета на боянските ливади на 29 август 1992, давайки повод на г-н Желев да направи генералния извод, че правителството е обявило война на всички. Докато истината бе точно обратната. Като под "всички" и тогава, и сега трябва да се подразбират сили, чиито сенчести интереси могат силно да пострадат от действията на управляващите.
Сценариите от онова време, които някои медии се опитват да притоплят за днешна консумация, страдат обаче от един общ недостатък. Липсата на революционна ситуация, която може да накара д-р Тренчев отново да извади бронираната жилетка. Защо обаче толкова бързат опозицията и нейните апостоли за някакви предсрочни избори, след като и тя не вярва, че има шанс да ги предизвика и спечели? Кому са нужни истериите по повод всяка изтървана дума от държавник извън протокола? Може би, защото времето не работи за нея и след приключването на мандата тя просто няма какво да сложи на масата за своите избиратели. Защото мрази ясното време, ясните правила и нормалното функциониране на институциите.
Какво, ако президент, премиер и депутати спорят? Ами, ако зад техните думи не се крие никакъв подтекст и те са искали да кажат това, което всъщност са казали? Защо трябва да говорят като на пресконференция на БСП, дето всичко е лъснато, гладко и зализано, докато зад кулисите се бъхтят идейни течения, генерали, цивилни, млади и стари. Да се казват нещата откровено и пред публика май е единственият сценарий, който не бе предложен за обществена употреба. Не е прието някак си да възникнат спорни въпроси между хора от властта, те да изкажат гласно позициите си и това да не предизвика тътен от висока степен по обичайната скала. Това естествено кара и самите наши политици да са крайно предпазливи в изказванията си, защото всяка изтървана фраза може да послужи за драматичен сценарий с неизвестен финал.
Непрекъснато си напомняме, че сме си в Европа открай време, но географията май не ни помага да наблюдаваме препирните и дори скандалите на западните политици от една партия, като нещо нормално, но единствено за тях. Тук явно още владее "добрият тон" от времето на Живков, когато никой не оспорваше и запетайка от речите на първия, макар цялата реалност на битието да го опровергаваше. Да се говори с истински понятия, да не се търси някаква измислена задружност от всички и по всички въпроси, е нездравословно за електората, но и за политическата класа. В СДС - като коалиция и като партия - никога не е имало съмнения за основните принципи, по които трябва да се гради демокрацията и за необходимостта от реформи в тази посока. И това, за съжаление, е единствената политическа формация, която има ясна цел и механизъм да я постигне.
За съжаление, защото липсата на адекватна опозиция прави пътя доста по-труден. По всичко личи, не е завършен процесът на формиране на европейско ляво пространство и този дисбаланс ражда много от днешните чудовища. Това е и причината да се създават коалиции от ден до пладне и на основата единствено на щенията на лидерите им да влязат във властта още днес. Стабилните институции в държавата обаче са най-лошата почва за виреене на подобни политически формации. И вероятно това е главната причина за упоритите опити за тяхната дестабилизация предимно чрез тълкувания и четене по устните. В този смисъл репликите и нормалното говорене между политиците е най-сигурният начин да бъде избито най-силното оръжие на конспираторите - сърдитите недомлъвки на политици, които иначе работят за една кауза.
Ексманекенка пое нова стара модна агенция
СОФИЯ. На мястото на моделската агенция "Ъндърграунд" се роди нова - "Ексграунд". Това обяви вчера Розалия Тинкова, президент на "Ексграунд". Под нейното крило остават най-добрите мъже модели в България като Мариан Кюрпанов, Сашо Андонов, Александър Беседин, Самуил Руев. Дамският отбор, за който досега в центъра играеха Румяна Пеева, Цвети Бранкова и ред други красавици, е подсилен с още две известни имена - Цеци Красимирова и Стела Стоева. Розалия Тинкова подчерта, че за всичките й 46 модели са осигурени безплатен фитнес, козметик, фризьор - нещо, което е рядкост у нас. Самата г-жа Тинкова е работила две години като манекен, на 17 открива собствена модна агенция в Пловдив.
Еротика и порнография
Напоследък в парламента и извън него особено се активизираха дискусиите около проблема порнография: що е това, трябва ли или не трябва да бъде забранявано, ограничавано или допускано свободно в медиите. Най-гласовитите и сладкодумни адвокати на порното, общо взето си бяха наследници на ония, които в близкото ни минало поставяха знак за равенство между еротика и порнография, отъждествявайки ги с разложителното "буржоазно влияние", дори с "идеологическа диверсия"; тъкмо те обезлюбиха (думата е на Рашко Сугарев) в продължение на половин век българската литература и култура, лишавайки чрез цензурската ножица публиката от най-естествени преживявания.
Подобни евтини попълзновения върху културата и медиите имат, разбира се, разнообразна причинност. Кратко казано, те се дължат на популизъм и лицемерие, от една страна, а от друга - на недоразумения, незнание и мързел.
Могат да се приведат безкрайно много примери, от които да се види, че ако дадена доктрина (морална, идеологическа, религиозна и пр.) санкционира от свои позиции като порнографско едно или друго произведение, това съвсем не означава, че то е такова.
Произходът на понятието еротика е митологично-философско-литературен и ни отвежда към древногръцкия бог на любовта Ерос.
Митът за Ерос се оказва толкова устойчив, че дори вековното му табуиране от средновековната християнска схоластика не е в състояние да го заличи и спре битуването му в неканонизираната култура. Съвсем закономерно зрелият европейски Ренесанс се обръща към Платоновите идеи за ероса като двуединна същност, от която са сътворени Вселената, живите същества и човекът. В "Коментар върху Платоновия"Пир за любовта" М. Фичино силно набляга върху конкретните проявления на ероса в човешкото битие.
Всеки род изкуство има свой "език", чрез който възпроизвежда сексуалното желание или порива към него. За българската литература още д-р Кръстев прави разграничението между "любовна сцена" и "сцена, в която се говори за любов", поставяйки тъкмо въпроса за авторовото себеизразяване в еротиката. Така например в стихотворението "Утром" Кирил Христов използва "телесната" метафора "мрамора на твойто тяло", която играе ролята на еротичен жест само защото е вписана в общия контекст: лирическият герой посреща утрото в прегръдките на любимата, но не го желае, понеже то вещае край на любовните им ласки. А по въпроса за "натурализма" в еротиката ще се огранича да кажа, че ако той не е самоцелен, а обслужва пълноценно смисловостта на произведението, ако посредничи на значими идеи, то напълно е оправдал своето присъствие.
Названието си порнографията носи от старогръцките думи "porne" ("блудница", "развратница", "проститутка") и "grapho" ("пиша").
Звучи анекдотично, но дефиниция на порнографията и до днес не е изработена. В Каталога на Конгресната библиотека в САЩ тя е обозначена като "литература, аморална", ала нито хуманитаристиката, нито юрисдикцията са постигнали съгласие по въпроса за отношенията между изкуството и морала. Законодателствата на различните държави различно третират "аморалността" и "развращаването" чрез слово и образ: някъде те се преследват като престъпление, другаде само се ограничават в определени заведения и места, а се случва да не им се обръща внимание, т.е. да бъдат негласно разрешени.
От различната мотивираност на еротиката и порнографията
