ЕТА заподозряна в ново убийство
МАДРИД. Съветник от управляващата Народна партия в управата на испанския град Сант Адриа де Бесос, близо до Барселона в областта Каталония, бе убит вчера сутринта близо до дома си. 42-годишният Хосе Луис Руис бе застрелян два пъти - първо в ухото, а след това в тила.
Убийството носи всички характерни черти на акциите на ЕТА, а политици веднага обвиниха сепаратистите за новата жертва. Това е 13-тото поредно убийство, за което ЕТА поема отговорност, или се приписва на нея, откакто през декември 1999 организацията обяви, че слага оръжие. Атентатът съвпада по време с планираното за вчера посещение на премиера Хосе Мария Аснар в Барселона. Представители на правителството в Каталония са очаквали, че ЕТА ще извърши атентат и в тази област заради засилената й активност напоследък.
Извършените скорошни атентати от ЕТА се смятат за най-кървавите й деяния през последните 10 години, коментира Ройтерс.
МОН прави карта на ромски училища
СОФИЯ. Просветното министерство да направи карта на ромските училища в България. Това реши вчера на заседание в МС работната група по проблемите на ромското образование и десегрегацията на ромските училища. В срещата участваха представители на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към правителството, експерти от МОН и неправителствени организации. Представени бяха регионални проекти за образование на ромите и за интегрирането им в българските училища.
ПРООН изчисли индекс за развитието на общините
София. Програмата на ООН за развитие (ПРООН) публикува шестия си годишен национален доклад за човешкото развитие в България. За пръв път в доклада са изчислени стойности на индекса на човешкото развитие за всяка от 262-те общини в България. Най-висок е индексът на Велико Търново (0, 810/, следват София (0, 807) и Горна Оряховица (0, 806). Варна е на пето място, Пловдив - на девето. В дъното на класацията е Котел (0, 688). Най-много общини с нисък показател има в Разградска, Силистренска и Сливенска област.
Индексът на човешкото развитие се изчислява въз основа на средната продължителност на живота, нивото на грамотност и дохода на глава от населението. Стойността му варира от 0 до 1. България е първата страна от Югоизточна Европа, в която е изчислен общинският индекс на развитие, общо в света това е правено в не повече от 25 страни.
РМД купува "Захарни заводи"
СОФИЯ. Работническо-мениджърското дружество "Захар инвест" е избрано за купувач на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, съобщиха от АП.
Освен избрания инвеститор за заводите кандидатстваха софийската фирма "Кил 3" и кипърската "Софлайън лимитид". След подобряване на офертите предложението на ремедето остана с най-добри параметри. За близо 60 на сто от капитала на "Захарни заводи" "Захар инвест" ще плати 9,76 млн. лева, като 10 на сто от сумата ще се издължи в брой в деня на подписване на договора. Останалата част ще се изплаща разсрочено в четиригодишен срок. Дори след приспадането на законово уредената отстъпка цената, която "Захар инвест" дава, е най-висока - 7 915 360 лева. "Кил 3" предложи за заводите 4,5 млн. лева, а "Софлайън лимитид" - 7 410 000 лева. През първите три години избраният купувач ще инвестира в дружеството 5,52 млн. долара и ще поддържа 1550 работни места. До половин година след приватизацията той трябва да уреди или изплати и старите задължения на "Захарни заводи", които са в размер на 24 млн. лева. #
Азбуката е въпрос на манталитет
Едностранната защита на кирилицата или на латинската азбука е залитане. Защото от гледна точка на националното ни самосъзнание - независимо каква би била историческата трактовка - за всеки българин братята Кирил и Методий са автори на нашата азбука. Оттук нататък всяко хлътване в исторически теоретични спорове внася единствено объркване в националното ни мислене.
Идеята за смяната на кирилицата с латиницата на австрийския българист проф. Ото Кронщайнер е само една споделена научна идея и тя не трябва да се ползва като капитал за политически атаки или пък за евроскептицизъм. Още повече че от това не произтича нищо. България е оцеляла благодарение на своя език, дори и през годините на комунизъм, когато насилствено беше налагано изучаването на руския език.
Смяната на азбуката е въпрос на национална потребност. А това значи да смениш мисленето, да се проникнеш от културата на "латинските" народи и тя да навлезе широко в бита. Чак тогава би се появила и тази националнта потребност, но това ще дойде постепенно, защото преминаването към латиницата не е като за една нощ да се събудиш от комунист и ченге в тъмносин седесар.
Писмото е начин на вътрешно изразяване: ако мислиш като западните народи, ще се изразяваш на латиница. А факт е, че българската душевност повече от 10 века се изразява на кирилица. Не обаче, защото пишем на кирилица, все още мечтаем за Европейския съюз. Истинската причина, впрочем това е и пречката с Шенген, е тежкото ни икономическо състояние и ниският ни стандарт.
Така че рязкото преминаване към латинската азбука само ще попречи, а резултатът ще бъде още по-голяма, чисто езикова суматоха. С какви букви се пише, до голяма степен се определя и от историческото наследство на една страна. Друг е въпросът, че нашето е политически обременено и на Запад българите ще бъдат възприемани като руснаци и комунисти, докато не скъсат с този манталитет. Но ако не променят мисленето си, формалната промяна на азбуката ще е само един повърхностен белег.
Антонина Стоянова се среща с шефа на Венецианското биенале
СОФИЯ. Първата дама на България се среща днес с Харалд Земан, главен уредник на престижното Венецианско биенале. Ще присъства и италианският посланик у нас Алесандро Графини. Поводът е организирането на 49-то биенале от 15 юни до 7 ноември 2001 г. Целта е установяване на контакт между г-н Земан и г-жа Стоянова, която да се ангажира с подкрепа за подготовката на българското участие. Проектът ни се готви от инициативен комитет, сред членовете на който са доц. Греди Асса и доц. Божидар Бояджиев. В 105-годишната си история Венецианското биенале е представяло най-значимите художници на ХХ в. От десетилетия България не е имала собствен павилион на форума.
Блеър и Першон искат от ЕС по-ранна дата
БРЮКСЕЛ. ЕС трябва да обмисли и да предложи "по-ранна дата" за разширяването си в Източна Европа, писаха в обща статия във в. "Файнаншъл таймс" британският премиер Тони Блеър и шведският му колега Йоран Першон. Според двамата премиери е възможно ЕС да "подготви пътя за политически пробив през 2001" за най-добре подготвените от 12-те кандидатки за членство в съюза. Блеър и Першон обаче не посочиха кога желаят да видят първите източноевропейски кандидати за членове на ЕС. И двамата смятат, че новите членове трябва да се включат в бъдещите дебати за институционалните реформи в ЕС. Преговорите за членство в съюза ще станат по-интензивни през следващите месеци, заяви завчера унгарският външен министър Янош Мартони. В интервю за в. "Ню Йорк таймс" френският външен министър Юбер Ведрин заяви, че в бъдеще Европа трябва да играе ролята не на младши, а на равностоен партньор на САЩ.
Боевски: Аз съм чист, но не зная каква ще е пробата
СИДНИ. Настроението в българския олимпийски стан е минорно след допинг-скандалите с Изабела Рифатова и Севдалин Минчев. Сега всички очакват да излязат резултатите от пробите на олимпийския шампион Гълъбин Боевски и носителя на сребърен медал Георги Марков. Най-притеснен естествено е Боевски, който рискува да загуби златото си.
"В момента се опитвам да се нарадвам на медала, защото не зная дали ще остане мой. Аз съм сигурен в себе си, че съм чист. Какъв резултат обаче ще покаже пробата, не мога да кажа. Ако са решили да ни затрият целия отбор, ще го направят без никакъв проблем. Ще допълня, че не съм вземал от нещата на Абаджиев. Аз не съм взел нищо, което е непозволено. Няма да се зарадвам, докато не излязат тези резултати" - заяви вчера Боевски в интервю за телевизията.
От открито студио на БНТ участва и личният треньор на Боевски - Пламен Аспарухов. Наставникът призна за конфликт с Иван Абаджиев, но не отхвърли неговата методика. Аспарухов твърди, че от 25 дни възпитаниците му Боевски и Андрей Иванов (той се състезава за Катар) не са пили дори витамини.
Българинът винаги е имал очи и уши за духовното
- Не е ли малко анахронично да си началник на библиотека, когато се твърди, че нашенецът въобще не чете?
- Основна стратегия на политиката ми на директор на Столичната библиотека още преди две години беше превръщането на библиотеката в институция, която да отговаря на потребностите на един бързо променящ се в информационно отношение свят. Този свят има нужда от равнодостъпност и качествено и ефективно обслужване в търсенето на все по-широк диапазон от информация. Библиотеката като такава не може да остане затворена единствено в своите фондове и да чака пасивно читателите си да дойдат и да потърсят някоя книга или друг библиотечен документ. Такава библиотека не би могла да издържи дълго на изискванията, които самото време налага.
- Можем ли да наречем българската библиотека съвременна?
- Съвременната библиотека има мисията преди всичко да бъде както източник на познанието, така и да информира възможно най-бързо и ефективно своите читатели как да достигнат до това познание. По този начин тя играе една от водещите роли в развиващото се демократично и гражданско общество. Тя е институция, която осъществява връзката между държавата, общината и гражданите. Равнопоставеност, еднаква достъпност, прозрачност и бърз обмен на информация издигат ролята на библиотеката и я правят активен участник в гражданското общество и привлекателен център за все по-широк кръг хора.
- Използвате ли чужд опит, можете ли да бъдете конкуренти на световните изисквания. Правите ли сравнения, нали скоро се завърнахте от командировка в САЩ?
- Институцията "библиотека" в Западна Европа и САЩ придобива все по-интерактивен характер. Като член на Асоциацията на американските библиотеки (АЛА) имах възможността две последователни години да взема участие в нейните годишни конференции. Американските библиотеки днес представляват едно оживено средище на хора, търсещи информация и получаващи я чрез най-модерните й носители. Електрониката е обхванала изцяло библиотеките, целият процес е компютризиран и автоматизиран, като особено внимание се отделя на справочните отдели и на специализираните звена, които работят с федералните, шатските и местните структури. Много от библиотеките са и мощни издателски центрове, като тяхната продукция не се ограничава само до книжното тяло, но преминава и в дискетите, микрофилмите, видеофилмите и всички възможни носители на информация. Естествено всеки ще каже, добре де, но за това са необходими много средства. Да, това е напълно вярно: библиотеките не могат да съществуват като самостоятелни самоиздържащи се единици, те обслужват обществото и се нуждаят от субсидии както от държавата, респективно от общините, така и от неформалните обществени организации. Въпрос на мислене и нагласа на това общество е къде е мястото на библиотеката в неговата ценностна система. В страните, за които говорих преди малко, и особено за САЩ, библиотеката заема изключително престижно и високо място в обществената скала.
Естествено възниква въпросът къде и какво е мястото на нашата Столична библиотека?
В началото говорих за политика и стратегия и трябва да ви кажа, че Столичната библиотека има ресурсите, а и предпоставките да заеме своето заслужено законно място.
Първо. Ние завършваме пълния цикъл на автоматизация на библиотечните процеси и финален израз на това е разкритият през пролетта на настоящата година информационен център на Столичната библиотека. Той има за цел да обслужва читателите не само чрез електронните каталози на библиотеката и големия брой справочници и енциклопедии, но дава информация и за решенията и нормативната база на Столичния общински съвет и Столичната община. По този начин библиотеката изпълва съдържанието си на общински информационен център. Но това е едната страна на работата й, библиотеката съдържа в самата себе си немалък обем от култура в нейните различни жанрове. Нормално е именно културата да бъде атрактивният фактор за привличане на по-широк кръг хора, които да търсят и естетическия елемент в общуването с библиотеката.
Второ. Рециталите, изложбите, концертите, промоциите на различни произведения на изкуството и най-вече на книги допълнително одухотворяват живота на библиотеката. Ние търсим и предлагаме диалогичност на нашите читатели, тук те могат да се срещнат с различни писатели, художници, артисти и музиканти. Тук те могат свободно да дискутират по различни теми на обществения и културния живот.
- Дано да ви повярват читателите ни.
- Българинът винаги е имал душа и очи за духовното, за жалост дълго време той е страдал от липса на възможност за пълноценно общуване със света, беше лишен и от достъп на вярната информация за този свят.
Вярвам, че Столичната библиотека има именно това предназначение: да бъде център на свободни обществени и културни контакти на хора, които желаят да участват пълноценно в живота на нашия град.
България вече е по-независима финансово
СОФИЯ. Най-трудното е вече зад гърба ни, каза финансовият министър след края на посещението на мисията на МВФ вчера. Според Муравей Радев България вече се чувства по-малко зависима от международните финансови институции и все повече може да се справя сама. Според шефа на БНБ Светослав Гаврийски валутният резерв на България е най-високият до момента - 6.5 милиарда марки. Гаврийски се присъедини към мнението, че страната може да изпълнява външните си задължения - досега са платени 700 милиона долара по външния дълг, а полученото външно финансиране е 300 милиона долара. С 270 милиона марки се е увеличил валутният резерв от началото на годината, посочи Гаврийски. 900 милиона марки е изкупила БНБ от търговските банки и населението. До края на годината очакванията на БНБ са валутният резерв да достигне 7 милиарда марки, независимо че големи приватизационни сделки не са осъществeни през тази година. Според Гаврийски България няма да бъде затруднена от предстоящите си плащания по външния дълг.
МВФ е готов да продължи подкрепата си за България, ако страната прецени, че има нужда от това, но сега не са актуални дискусиите за ново споразумение с МВФ, каза Каконен.
Следващото посещение на мисията ще е през януари, когато ще се обсъжда бюджетът за 2001 година. Предвидени са дефицит от 1.5 на сто, ръст на БВП от 5 процента и 3.5% инфлация в края на годината. Параметрите са изчислени при курс 2.11 лв. за долар, уточни Муравей Радев. Преди заключителната пресконференция Юха Каконен се срещна с президента на България Петър Стоянов, пред когото отново е споделил оптимистичните си виждания за България.
България чества Деня на независимостта
СОФИЯ. За трети път днес България чества като национален празник Деня на независимостта. Тържествата ще са съсредоточени във Велико Търново, където преди 92 години Княз Фердинанд I обявява независимостта на Царство България и където през 1952 г. Паметникът на независимостта е разрушен. Дипломати от 10 държави ще присъстват на празненствата в старата столица. Там ще бъдат председателката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев, Никола Николов и всички великотърновски депутати.
В София празникът стартира със серия от концерти и детски празник в обновената сграда на Халите.
В Широка лъка са чували за селски туризъм
Широка лъка е на около петнайсетина километра от престижния ски-курорт Пампорово и на светлинни години от него като туристически център. Подобни на Пампорово хотелски комплекси, барове, кафенета, ресторанти, ски-влекове и спортна база има на много места по света. Като Широка лъка няма подобни нито в България, нито където и да е другаде. Къщите бегло напомнят амфитеатралния стил на Велико Търново, с тесни прозорчета и каменни плочи на покрива. Но там, където са спрели да пълзят по баира, се издига тъмната стена на вековните смърчове. И над всичко това е само небето. Хората обаче рядко поглеждат нагоре, повече гледат в краката си.
Ана Калфова стои насред тясната криволичеща уличка, не повече от три метра широка, и гони полатките (млади кокошки) в курника. "Толкова е хубава тая Широка лъка", завързваме разговор с нея. "Ами... то време не остава за гледане. От Стойките, Гела и Солища си пускат тук бездомните кучета и завчера глутница ми задигна две кокошки, та сега трябва да ги вардя от тях или като мине някоя кола", жалва се жената, пенсионирана учителка. Хората тук също си харесвали селото, обаче младите отивали по градовете. Дъщеря й е аптекарка в Смолян, а синът - лекар в Кърджали. В Кукувица и Махмутица са останали по няколко старци. За повечето картофите са основен поминък, чували и за селски туризъм, обаче никой не се хваща сериозно. Имало няколко къщи, оборудвани да посрещат чужденци, но кой щял да идва по тия пущинаци, разсъждава Ана. Само Митко Каров, той имал най-хубавото хотелче - "Маргарита", ама нали живеел в София, та ги разбирал тези работи.
И ние знаем да посрещнем гости обаче откъде пари, обажда се една комшийка. На едни държавата им оправила над стогодишните къщи, ама ние не се вредихме. Покрай Роженския събор тук идвали много хора, заведенията били пълни, разказва комшийката. Според Ана обаче заведенията винаги били пълни с добре облечени младежи, къде работели обаче, не е ясно. Кафенетата наистина бяха пълни.
Като забележителности на Широка лъка местните открай време споменават Средното музикално училище и горското стопанство. Може да притурят и дома "Майка и дете", където се грижат за оставени деца или сирачета до 7 години. Не гледат сериозно на възможностите за туризъм, селото било забутано, а и Пампорово обирало по-заможните желаещи. Районът е гъбарски, обаче манатарките били скубани с мицела по време на големите акции преди две-три години и дали заради това или сушата, но тази година почти не се намирали. Същата участ сполетяла и жълтия кантарион. "Като се чу за тази виагра, и нашите пощуряха да го събират", смее се Ана. Зарязаха останалите билки, слава Богу. А преди като се юрнат по баирите и като се почне от игликата рано напролет, та се свърши с шипката, бере се с чували. Знаели, че на Запад много ценят нашите билки и диворастящи гъби, но тук нищо не било организирано като хората, нямало изкупвателен пункт. Даже мутрите не проявявали голям интерес към този доходен поминък. Май се били обърнали към "дървения" бизнес.
Ако се прегледат каталозите на развитите държави с изискванията за развит селски туризъм, ще се види, че Широка лъка се вписва напълно в класациите им - пътища, естествена природа, чист въздух, местни забележителности, наблизо е голям курорт, който по-скоро е предимство за родопското село. "Всичко е точно, липсва ни само едно море, за да идват на курорт", шегува се бай Стоил, заседнал на чаша мастика в кафене в центъра. Повече от морето обаче е липсата на информация за селищата близо до ски-курорта. Защото не е изключено онези, които не могат без ски-влека, да се разходят случайно и до Широка лъка, за да си търсят автентични сувенири, и да се върнат тук през лятото. А който мине веднъж, сигурно ще поиска да дойде пак. Защото лично Бог е направил своите инвестиции.
В късни часове
1961
21. III (в.).
Другарска вечеря по случай 20 години от забраната на в. "Светлоструй".
Една идиотическа реч на Ал. Бурмов: напомни кой и кога наричал Караславов и Радевски "пигмеи" (а Караславов беше на вечерята). Напомни също и за наградата, която Караславов получи за романа "Снаха". По този повод, за ужас на някогашния лауреат, се спомена и името на Вл. Василев. Както и да е, Бурмов беше много разпасан и през цялата вечер игра ролята на шут.
[Берлин]
1. V (п.).
На манифестация: от "Фридрихщрасе" до "Александерплац" (по "Унтер ден Линден"). Впечатления.
Искахме да видим манифестацията и в Западен Берлин, но на Бранденбургските врата ни спряха: било затворено. Затова взехме есбана.
Митинг в Западен Берлин (на моравата пред Райхстага). И тук има бедни. После се върнахме пешком до източния сектор: в тази посока не беше затворено.
Следобед Рандов ни отведе да посетим гроба на Брехт. Половин час мълчание в чест на великия човек.
На "Сталиналее": първомайска продажба на картини и гравюри. Едноминутна среща с Херберт Циргибел (стар познат от Албания), който също продаваше свои книги. Очакваният контакт обаче не се създаде.
Изтощена, Г. А. (Г. А. - Гина Александрова е съпругата на Борис Делчев. - бел. М. Ф.) ни напусна и сама се отправи към квартирата на Рандов. Два часа с немския преводач на Вийон. Пихме бира и разговаряхме за френската литература. Вечерта всички вкупом: преводачът, жена му, Рандов и ние с Г. А. (беше стигнала благополучно), се върнахме в квартирата на Рандов и след това вечеряхме в Rathaus'a.
[София]
13. VII (ч.).
Как може да се активизира литературният живот. Необходими са нов вестник и ново списание освен излизащите, необходимо е щракане на идеи. Но това предполага излизане от калъпа на осветените положения и е вече много.
Обратно от онова, което е при Яворов: от гарата до обсерваторията. Тъжни размисли на глас (със С. С.).
Скептици-кариеристи и скептици-хуманисти.
13. Х (п.).
Историята с д-р Н. Найденов. Как Караславов разхищава средствата на издателството. По негово нареждане на д-р Найденов са дадени като аванс 30 000 лв. (плюс 7000 лв. на М. Арнаудов за рецензия). Първоначалното нареждане е било за 50 000 лв., но сумата е намалена от К. Калчев по внушение на С. Султанов.
У Сим. Радев с Г. А.
1962
15. I (п.).
В Народната библиотека. Четох дитирамбите на Г. Караславов за В. Червенков (1950). (FГ. Караславов през 1958-1962 е главен секретар и председател на СБП, народен представител в I-VII НС, член на Президиума на НС. - бел. М. Ф.) Срамно да ти стане.
Четох статията "За книгата Срещи и разговори с Никола Вапцаров" (в. "Народна армия" от вчера). Като изоставим закачките, едно е безусловно верно: Караславов си създава биография.
[Варна]
30. VIII (ч.).
Ламар премете и изчисти плажа.
Във връзка с романа си Ем. Станев чел "Обикновени хора" и "Септемврийци". Разказва за едно свое посещение при Даскалов: "Прост".
Във Варна. Среща с Радой Ралин. Разговор с един млад поет.
Убийствено слаби стихотворения на Л. Левчев в "Литературен фронт".
"И дъх на бензин" - повест от Б. Божилов. Литературна инфлация.
5. I (п.).
Из един стар бележник
Истината беше мобилизирана и се командуваше от силните. Тя идеше отгоре, налагаше се с авторитета на властта и се провеждаше със средствата на административния апарат. Това плашеше художниците и ги държеше в подчинение. И естествено те чакаха последната истина да им се поднесе наготово в някой доклад, без право да я търсят сами. При това положение изискванията за новаторство, които често се поставяха пред тях, загубиха всякакъв реален смисъл. И наистина, новатор значи да кажеш нещо пръв. А как ще го кажеш - нали това право принадлежеше само на началството!
Изискваха от поезията да живее с проблемите на времето и нека кажа - поначало имаха право. Практически обаче я принуждаваха да живее с календарните акции. Това беше въздигнато в добродетел и беше равносилно на политическо задължение. Но какъв простор за откритие предлагат календарните дати и акции? Никакъв или почти никакъв.
Измислен беше изразът: "Това произведение обижда социалистическата действителност. " Не се казваше: това произведение "не отговаря на истината", а - "обижда". Обида е обаче да наречеш лъжеца "лъжец". Затова, дешифриран както трябва, този израз означава: верно е това, което се говори, но не трябва да се говори. Инак казано, той е благовидна защита на лъжата.
Изричните или мълчаливи предписания, които определят в какви граници може да се движи изобразителят, и днес, както и в миналото, говорят за страх от истината и са главната пречка за правилния развой на изкуството. По-голяма беда е обаче това, че тези предписания се определят от ограничени хора и не се оправдават дори от някакви формални съображения за бдителност.
11. I (ч.).
Както пред всеки избор, и този път вестниците говорят нашироко за предимствата на нашата изборна система в сравнение с изборните системи на капиталистическите страни и специално в буржоазните демокрации. Чудя се: никому ли не идва наум, че тъкмо тези акционни дитирамби трябва да доказват нещо, в което не много хора са убедени, и че следователно такава организирана кампания, политически погледнато, е вредна или поне неуместна.
Вижте например какво пише днес "Работническо дело": "Гласуването за народни избраници във всички изборни органи у нас е тайно. То осигурява на всеки избирател възможността да изрази своята политическа воля свободно и независимо и да даде гласа си за онзи кандидат, който най-много заслужава доверието му. " Според мене това е абсолютна пропагандна нелепост, като се има предвид, че у нас навсякъде се гласува за един-единствен кандидат. Да говориш тук за тайно гласуване и още повече за възможност да дадеш гласа си "за онзи кандидат, който най-много заслужава доверието ти" (т.е. за един от няколко) - е просто хумористично. За жалост, това е много тъжен хумор, който настройва хората срещу нас и рано или късно ще има лоши последици.
26. VI (в.).
Жена ми каза, че в района са намерени снимки на Вълко Червенков, разпръснати с пропагандна цел. А други си спомнят с въздишка, че по негово време цените били "намалявани". Очевидно на някои им е приятно да възкресяват легенди и да вярват в изцелението със светена вода.
Верижна реДакция
"Петима сини гласуват против Костова. "Предателите" се оправдават с технически грешки. " Това заглавие четем наслуки примерно от "Труд". Но целокупната централна преса отбелязва "знаменателната новина", която по самия си характер не е никаква новина, защото събитието бе известно вчера още в 15 часа. То пък и едно събитие, ако наистина не е технически гаф? Виж, събитие си е дервишовият танц на Ахмед Доган около посланика на Русия в София Н. Пр. г-н Владимир Титов. Прелюбопитна е също и темата на провелия се между двамата разговор: "Вътрешнополитически проблеми, за обстановката на Балканите и за предстоящите избори в Югославия. " Нерде село Пчеларово, нерде Белград?
"Предстоящите парламентарни избори (тук става дума за родните) ще бъдат много жестоки от всяка гледна точка, много интензивни, много скъпи и ще се използват позволени и непозволени правила... Но когато прагът на толерантността се наруши, движението ще отговори по съответен начин. " Така заключава агентът философ. Как точно ще отговори? Отново ще размаха плашилото на национална и междуетническа вражда, ще викне руските войски или... ще се ожени за пети път? Впрочем на кого му пука? По стар сталински обичай комунистите са в състояние да окакат всичко, що говори за националната ни гордост или поне припомня на децата, че не сме руснаци: "Русия заплаща 125 милиона златни лева за независимостта на България. " Това, както разбирате, е да се принизи утрешният ни празник на независимостта. И почтеният читател си избожда очите, докато разкрие за какво са платени тези "мистични" левове. И най-накрая се чете: "Русия се намесва с посредничество да разреши спора за дълга ни към Турция. Налага се да заплатим за Хиршовата железница 125 милиона златни лева. " Значи все пак Ние, а не Русия! И както обикновено, нито ден без поплювки срещу Ото Кронщайнер, сиреч срещу "Демокрация". Докато Титов слуша мъдростите на Доган: "Замяната на кирилицата с латиница е немислима, заяви пред агенция Балкан руският културен аташе Валий Анищук ("Земя"). И колкото и да му е неприятно, признава: "Кирилицата е пренесена в Русия от България! " Благодарим на Полищук за справедливостта.
Внасяме царевица от САЩ
СОФИЯ. В момента се водят преговори за вноса на 100 000 тона американска царевица чрез кредитните линии на департамента по земеделие на САЩ. Това съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов, който тази седмица е на официално посещение там. Вносът е заради очакваната по-слаба реколта у нас. Освен това американската царевица ще успокои родния пазар, тъй като фуражната стока върви много скъпо в момента, коментира още министърът пред радио "Дойче веле".
На среща с ръководството на Ексимбанк българската делегация е разговаряла с американски производители на селскостопански машини, семена, торове и препарати. Обсъжда се проект, чрез който тези компании под формата на кредит, финансиран от Ексимбанк, ще осигуряват селскостопански стоки за България, стана ясно вчера.
В щата Айова агроминистърът е посетил централите на мегакомпаниите "Монсанто" и "Пионер". Фирмите обсъждат идеята страната ни да се превърне в център за производство на семена за съседните страни.
От началото на следващата финансова година България може да бъде включена в програмата за подпомагане от американското агроминистерство.
Внасяме 100 000 т царевица от САЩ
СОФИЯ. Заради по-слабата реколта от царевица тази година започваме преговори за доставка на 100 000 тона царевица от САЩ чрез кредитните линии на департамента по земеделие. Това съобщи вчера пред Радио "Дойче веле" земеделският министър Венцислав Върбанов, който е на посещение в САЩ. Според него това количество ще успокои цената на царевицата у нас, която в момента е доста скъпа и надвишава тази на хлебната пшеница.
От следващия месец страната ни започва да приема и помощта от 5 млн. долара от САЩ, обявена при посещението на президента Бил Клинтън у нас.
Във II РПУ бавят издаването на лични документи
На 7 септември в 20.40 ч. за втори път в този ден се явих в паспортната служба на II РПУ за подаване на документи. На входа бях спрян от сержант Иван Йорданов с мотива, че е приключила работата по заповед, дошла от централата на СДВР. Въпреки протестите на чакащите служителките отказаха да изпълнят задълженията си в рамките на означеното на вратата работно време. При създалата се обсадна обстановка беше изгасено осветлението в сградата и се изчакваше изтичането на времето, определено за обслужване на граждани. Охранявани от сержант Йорданов, чиновничките се осмелиха групово да напуснат сградата в 21.10 ч., демонстрирайки безпардонното си отношение към тези, които са обречени да зависят от тях.
Смятам, че ще бъде справедливо, след като в паспортната служба на II РПУ не съществуват предпоставки за нормално обслужване на гражданите, началникът на СДВР да разреши по изключение да ми бъдат изготвени личната карта и задграничният паспорт в СДВР- София, като за дата на подаване на документите да се смята 7. IХ. т.г. Иван ПЕТРОВ, София
Сърдитият (с основание) гражданин е обслужен експресно
По повод сигнала на нашия читател се обърнахме за коментар към началника на II РПУ, София - Александър Василев. Той ни увери, че е запознат със случая, проверка е направена и нещата са изяснени. Нашето разпореждане е всички граждани, които чакат пред паспортната служба до 21 часа, да бъдат поканени и обслужени същата вечер, независимо колко време ще отнеме това на служителите - заяви г-н Василев. Никой не трябва да бъде върнат от тези хора, щом са дошли до 21 ч. Още на другия ден жалбоподателят е обслужен в рамките само на пет часа, независимо от това, че заявката му за личната карта и задграничен паспорт не е била експресна. Един вид му е направен реверанс от служителите за недоразумението, което е станало предната вечер - заключи той.
Голямата дама на българската култура
На 25 септември се навършват 55 години от смъртта на Евгения Марс - писателка и общественичка, свързана емоционално с Иван Вазов. На годишнината е посветен юбилейният лист, издаден от Дамския литературен салон "Евгения Марс", създаден преди четири години. Препечатваме текста на литературната критичка Катя Кузмова-Зографова, с което отбелязваме годишнината на тази "магнетична личност... притежаваща като никой друг таланта да се раздава".
Онези, които виждат Евгения Марс само в образа на светска дама, биха се сблъскали с големи заблуди: как да определят яркия социален патос в творчеството й. Защото героите в него най-често са децата несретници, майките на "злодеите", дрипавите старци на следосвобожденския град - а не толкова представителките на висшето общество с техните суетни вълнения. С годините социалното чувство се изчиства от мелодраматизма, за да изкристализира в най-добрата книга на Евгения Марс "човекът в дрипи" (1935 г.).
Когато днес си припомняме знаменития й литературно-музикален салон, трябва да признаем, че той е бил оазис за цвета на българската интелигенция. Евгения Марс е магнетична личност, съчетание на толерантност и финес с деятелна борбеност и обществена амбиция. Неслучайно шест години тя председателства в Клуба на българските писателки. И това са само част от големите й граждански заслуги, заради които получава от Борис III царско отличие - Дамски кръст.
Мисля, че Евгения Марс е една от големите дами на българската култура, притежаваща като никой друг таланта да се раздава. Символичен факт е, че умира от миокардит. Нека най-сетне да се поклоним на нейното женско сърце на сърцата!
Данъците падат от догодина
От 1 януари 2001 година данъците падат с толкова, с колкото не са падали от поне десет години насам, заяви министърът на финансите Муравей Радев. Правителството вече одобри промените в пет данъчни закона - за корпоративното подоходно облагане, за данък добавена стойност, за акцизите, за облагане доходите на физическите лица и за местни данъци и такси. По-рано измененията получиха и благословията на Международния валутен фонд.
Новата политика на правителството
Основното е намаляването на данъчната тежест. Облекчават се и редица процедури по администрирането на законите. Премахват се излишни бюрократични препятствия, с което работата на данъчните служители ще стане по-ефективна, насочена към по-важните дейности. Всичко това е в подкрепа на бизнеса - за създаване на нови работни места и оттам за повишаване на икономическия растеж и доходите на хората. Предвиждат се и някои мерки за хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз, както и за предотвратяването на данъчните измами.
Намаляването на данъчната тежест
С 20 лева се увеличава необлагаемият минимум от началото на следващата година. Вместо досегашните 80 лева без налог ще са месечни суми от 100 лева. От 40 % на 38 % пада ставката за облагане на суми над 1400 лева. Това е една сериозна корекция на втория по дял в бюджета данък - ДОД, на фона на неблагоприятната външна обстановка - срива на еврото, високите нива на цената на петрола и сушата. Паралелно правителството вече обяви намеренията си до края на годината да намали и осигурителните вноски с три процентни пункта. Така най-масовата ставка от 35 % при трета категория труд ще стане 32 %. При една и съща месечна заплата примерно от 200 лева общата данъчно-осигурителна тежест, която през 2000 е 21,2 %, през следващата година ще бъде 18,2 %. За 600 лева тежестта пада от 30,5 % през 2000 г. на 29 % през следващата.
Отпада облагането с годишен патентен данък на брой заети лица. В досегашния текст на закона беше казано, че всеки собственик на фризьорски салон, обущарница, ковачница и т.н. , внася за себе си цялата сума по патентния данък и по 25 % от стойността на патента за всяко наето от него лице. Така данъкът на занаятчията нарастваше в зависимост от броя на работниците му и той нямаше интерес да наема нови хора. От догодина ще се плаща само патентният данък, т.е. окончателното облагане няма да зависи от броя заети. Като се има предвид, че размерът на патентния данък остава непроменен, търговците и занаятчиите, които го плащат, ще изпитат значително облекчение. Една фризьорка в столичната община "Триадица" с една помощничка ще плаща 80 % от досегашния си данък. Ако има три помощнички - 57 %, и т.н. , като, колкото повече заети има, толкова по-голямо ще е за нея намалението.
Данъкът върху печалбата ще намалее от 25 % на 20 % за фирмите с печалба над 50 000 лева за 2000 година. За фирмите под този праг намалението ще е от 20 % на 15 %. Преди това фирмите ще трябва да отчислят по 10 % от печалбата си за общината. Така че ефективното намаление е от 32,5 % на 28 % за големите фирми и от 28 % на 23,5 % - за малките.
Намалява се и акцизът на виното. Досега имаше по-висока ставка за вино с по-високи алкохолни градуси, която се премахва. Премахва се също и ставката за произведен алкохол за собствени нужди над необлагаемите 400 литра.
Премахва се допълнителният данък сгради за имоти с обща данъчна оценка над 100 000 лева.
Догодина ще бъде по-лесно да си данъкоплатец
Данъчният кредит по данък добавена стойност ще се възстановява за четири вместо за досегашните шест месеца. Това значително ще облекчи фирмите и ще остави повече оборотни пари в тях.
Фирмите вече няма да подават всяка година декларация по данък сгради. Това се смята за ненужно, тъй като данъчната оценка за техните имоти съвпада с балансовата стойност и само при изключителни случаи се променя.
Хората, които получават доходи от наеми, няма да е нужно вече да декларират, че ремонтът е за тяхна сметка, за да ползват полагащите им се 20 % необходимо присъщи разходи. Те направо ще ги приспадат от дохода си преди облагане. Нематериалните дълготрайни активи ще могат да се амортизират ускорено. Това е особено важно за софтуера, който бързо остарява заради непрекъснатото развитие и появата на пазара на все нови и нови продукти.
Данъчната тежест пада драстично
СОФИЯ. Данъчната тежест намалява драстично от догодина, съобщи вчера финансовият министър Муравей Радев, след като правителството прие поправки в няколко данъчни закона.
В закона за ДОД месечният необлагаем минимум се повишава от 80 на 100 лева, а годишният - от 960 на 1200 лева. Така ще се облекчат потреблението, развитието на малкия бизнес и ще се създадат работни места, коментираха от кабинета. Предвижда се патентният данък да бъде един и същ независимо от броя на заетите, което ще стимулира заетостта.
В Закона за корпоративното облагане се предвижда ставката за фирмите с печалба до 50 000 лева да падне от 20 на 15 на сто, а за печалба над тази сума - от 25 на 20 %.
В Закона за местните данъци и такси се премахва допълнителният данък върху недвижими имоти, който се дължи при сумарна оценка над 100 000 лева. Удължава се срокът за плащане на данъка върху недвижими имоти на гражданите - от 1 февруари, вместо от 20-и. До 31 март е срокът за получаване на отстъпка при плащане на пълния размер на налога.
От 6 на 4 месеца пък се скъсява срокът за връщане на данъчния кредит, предвиждат промените в закона за ДДС.
Действената журналистика
Проверките, които репортерите на "Демокрация" правят по читателски сигнали, за наша радост, най-често се увенчават с резултат 1:0 за гражданина. Оказва се, че дори и едно позвъняване по телефона от редакцията на съответния чиновник върши работа. Това, разбира се, не означава, че вестникът е в състояние да стане посредник между масовия жалбоподател и институциите, които му създават проблеми. Но в по-лесните случаи ще помагаме, доколкото можем. За нас също е удовлетворение, когато се убеждаваме в практическата полза от написаното в "Демокрация".
На един от редакционните телефони позвъни инж. Георги Василев от София, възмутен от некоректна публикация за тотото в многотиражните всекидневници от 20 септември. "За мен това е голям гаф - най-четените вестници не са си направили труда да проверят фактите и травмират цялата нация", убеден е инж. Василев. Съгласни сме с него, "новината" беше опровергана, но какво от това? Нима тя ще е последната от този род. Нищо подобно - всеки ден медиите, уви, сервират коктейл от факти, полуистини и откровенни измислици. Полу на шега, полу насериозно използваме повода, за да препоръчаме: четете "Демокрация", ние не лъжем.
Депутати си противоречат за гласуването в сряда
СОФИЯ. Петимата сини, които в понеделник подкрепиха БСП парламентарна анкетна комисия да разследва "Бъдеще за България", вчера дадоха противоречиви обяснения за случилото се. Част от тях обвиниха в грешка системата за гласуване в НС, останалите пък признаха, че друг е използвал картите им. Единствено "въздържалият се" Дянко Марков заяви, че е действал по съвест и само партийната му принадлежност го е възпряла да не гласува "за" предложението. "Смятам, че за да се озаптят езиците на злосторниците, трябва да има такава комисия", мотивира се той. В същото време обаче другият от групата на въздържалите се - Захари Холевич, го обвини, че се е възползвал от отсъствието му и е гласувал и от негово име. "Ако аз бях в залата, щях да съм против", уверява той.
"Да се натискат копчетата на съседите е поголовна практика", обясни Марков. Оказа се, че Димитър Божанов и Георги Пинчев също не са били в залата по време на случилото се. "Просто ми се е наложило да изляза, оставил съм си картата и някой е гласувал вместо мен. Не мога постоянно да си я слагам в джоба", оправда се Божанов. Пинчев пък научил как е гласувал от заглавията на вчерашните ежедневници и веднага изтичал при Екатерина Михайлова, за да обясни как стоят нещата. "Това не съм аз там, който е гласувал", уточни той пред журналистите.
Според Панайот Ляков обаче Пинчев е бил в залата по време на вота. Той пък обвини за случилото се системата. "Няма начин да няма грешка, защото вчера, докато говореше Руси Статков, на таблото беше моето име", заяви Ляков. В интервю по Свободна Европа той обясни, че ДС и петата колона КГБ също имали пръст. По думите на Пламен Марков обаче Ляков му признал, че се е объркал при гласуването и натиснал погрешка зеленото копче. Зам.председателят на НС Иван Куртев отрече да има грешка в апаратурата. Екатерина Михайлова обяви, че гласувалите с чужди карти трябва да бъдат санкционирани от ръководството на НС. Това означава да се отнеме надницата им за едно заседание, което е 40 лв. След като в сряда социалистите внесоха в парламентарното деловодство предложение за промяна в правилника, предвиждащо шефът на НС да не оглавява комисия "Антимафия", вчера те официално поискаха оставката на Соколов като председател на комисията. "Колкото и да викат БСП, на всички е известно, че най-големият крадец са именно те", коментира иска зам.-председателят на сините депутати Пламен Марков. Според него става въпрос за принципи и е недопустимо депутатите да се намесват в правомощията на изпълнителната и съдебната власт, дори и под формата на парламентарна комисия.#
Десетилетието, което преживяхме
Има един леко порочен момент у анкетьорите, интервюиращите, записващите спомени или биографи на известни люде; малко или дори повечко да се омешаш около тях. Звезден прашец да докосне и твоите рамене. Да си припишеш частица от всепризнатия им талант или мъдрост. Или поне да разкажеш, как славно сте се на или някъде, където никой друг, разбира се, не е присъствал. Досега съм се опазвал от подобни журнализми, фамилиарничене или уж - благородното потупване по рамото и обзоваване с "бай еди-кой си... " хора на почтенна възраст. А те са благородни като талантите или мъдростите, които носят в обикновено нелекия си живот. Гостувал съм в пловдивският дом на Георги Божилов-Слона, гледал съм картините му, слушал съм немногословните диалози с приятелите му. Пил съм от кафето му. После благодарение на близки хора той ме е допускал до себе си и сме разменяли по някоя и друга немногосрична дума или дори изречения. Мълчаливец е Георги Божилов (1935), сам твърди, че не обича данданиите. Но е много точен и в оценките си за хората и в онези за изкуството. Така се случи и в тая есенна събота, когато в Балабановата къща в Пловдив се откриха Националните есенни изложби 2000. Божилов говори кратко и с дълги паузи. Очите му са дяволити и проникват дълбоко някъде в събеседника. Всичко около него обаче всякога е изкуство! Колкото до биографичните му данни и артографията? Има ги във всяка наша и световна енциклопедия!
- Много се радвам, че ви виждам на поредните Есенни изложби в Пловдив, където сте поканен като доайен или "почетен художник", но пак с ярки творби. Тези десет години на промени в живота на българите отразиха ли се и в творчеството на художника Георги Божилов?
- Естествено.
- Как именно?
- Ами вече няма журита, няма кой да те следи непрестанно зад гърба. Сега мога спокойно да излагам каквото искам и където искам. Спомням си един такъв фрапантен случай, май беше през 1975 година. Имах персонална покана от Израел да направя там своя самостоятелна изложба. Аз бях готов, но нћ - нещо не стана и успях да изложа картините си в Тел Авив, чак през 1993 година. Просто нарочните хора тогава не ми разрешиха.
- Забраняваха ли ви самостоятелни изложби и в България?
- Да! Само веднъж, но затова пък много често от общи художествени изложби имаше едно лице, което ходеше и преди откриването им най-безцеремонно сваляше моите картини. При това приети от целокупното жури произведения.
- Спомняте ли си името на това "лице"?
- Май беше член на политбюро и се казваше Венелин Коцев.
- Може ли да се нарисува свободата?
- А, аз и преди 1989 година рисувах свободно, бях си извоювал собствената свобода да си правя каквото си искам в собствените си картини.
- Май вие, художниците, и преди десет години се чувствахте най-свободни в изкуството.
- Вярно е това, но и композиторите... Защото нашето изкуство е абстрактно, особено пък музиката, тя е нещо, което е даже свръхабстрактно и трудно може да се цензурира. Но въпреки това се опитваха. Най-зле си бяха писателите. Кажеш си думичките и всичко излиза наяве! Най-много се стреля срещу словото.
- Има ли нещо вярно в твърдението, че артистите по принцип са хранените хора на властта?
- Ха, ха...! Толкова съм хранен от властниците, че понякога са ми спирали телефона заради това, че не съм могъл да го плащам.
- Как оценявате днешния ден на България, нейното изкуство?
- Изобщо не съм съгласен, че в България цари каквато и да е бездуховност. Огледайте картините тук, вижте какъв театър се прави от Александър Морфов, Теди Москов. Може да нямаме пари, може изкуството да стига трудно до зрителите, но много по-добро, много по-силно изкуство се прави сега!
- Споменахте, че и преди десети ноември осемдесет и девета сте били изключително свободен. Тогава защо повярвахте именно на идеите на СДС?
- Аз нося свободата в себе си и всичко, което дава свобода, се превръща и в моя мисъл, чувство, ако щете... - В Пловдив или в София се прави по-освободеното изкуство?
- Всичко си зависи от самото изкуство. И в Пловдив... в София е още по-свободно. Може би работата е в това, че именно между художниците се поддържат най-нормалните колегиални взаимоотношения.
- А как бихте коментирали скандала за изографисването на православния храм в Пампорово, когато именно между художници се разрази един неприятен скандал?
- О, да, да... За този случай въобще не ми се говори. Това е една много неприятна история. Аз видях проектите на Гошо Трифонов, те са направо великолепни, но явно журито на този конкурс е било супернекомпетентно. Извинявам се много, но храмовете се изписват със светци, а не с партизани!
- Вие май се отказахте завинаги от фигуралната живопис. Как сам бихте определили периода в изкуството си?
- Най-плодотворният период в живота ми... Най-свободният отвсякъде.
- Ако имате възможност да избирате днес в коя страна освен България бихте отишли да живеете?
- В Испания, Италия, Франция. В Италия съм бил само един месец и това ми остана като един великолепен сън. Там на всеки метър те залива изкуство, а това е прекрасно за всеки човек.
- През новия век ще станем ли по-добри?
- Не съм съвсем сигурен. Защото, като виждам всичките катаклизми, които се случиха в края на ХХ век, едва ли човечеството ще се измени към по-доброто.
- Помага или пречи политиканстването на твореца?
- Убеден съм, че изкуството винаги е стояло далеч от политиката. Политиката е губене на време. Лично аз нямам никакво време и намерение да се занимавам с каквато и да е политика. Ако не рисувам, чета, мисля... - Понятието соцреализъм не беше ли своеобразно обвързване с дадена политика? Вие рисували ли сте подобни платна?
- И като понятие съществуваше и аз съм рисувал подобни неща, показвал съм ги... - Защо останахте да живеете в Пловдив?
- Абе, след Академията останах да живея в София и се ожених там... Но в София май прекалено много приятели имам? А това е опасно! И досега почти всичките ми приятели са в столицата и времето ти започва да преминава в разговори и по заведенията, а това е много опасно...!
- Как работите? Имате ли някаква формула?
- Моята формула е "непостоянство". Нямам определен режим на работа, но рядко си почивам, така както го разбират повечето хора.
- Днес има ли пазар за нашето изобразително изкуство?
- Трудно бих могъл да преценя от името на всички, но има около двадесет български художници, които живеят благодарение на "чистото" изкуство. И смея да кажа, че и аз съм от тях. Някога много отдавна бях мъничко "на щат" при Начо Културата, но нито той, нито аз знаехме за какво ми плаща заплата.
- Трябва ли българинът непрестанно да бъде плашен от обозримото бъдеще?
- Не, в никакъв случай. Освен това ние за сетен път доказваме, че сме собственици на много къса памет. Забравихме доста бързо, че портокали и банани "пускаха" за Нова година, а луканката беше най-желаният кулинарен деликатес... - Двама съвременни политици са излезли от Пловдиво. Жан Виденов и Петър Стоянов. Бихте ли ги сравнили?
- Изобщо не могат да се сравняват двамата. Известно е моето добро отношение към г-н президента Петър Стоянов. И го обичам, защото и той като мен е професионалист. И както аз не обичам някой да ми се меси, предполагам и той не обича?
- А за бившия министър-председател Виденов?
- Не ме интересува.
- Прогнозите ви за бъдещето; близкото, житейското, духовното и политическото?
- Просто всички трябва да мислим повече, и то когато му е времето, а не след това!
Джими Хендрикс - легендата продължава
Преди 30 години от белия свят си отиде роклегендата Джими Хендрикс, считан и до ден днешен за най-великия китарист на всички времена. Макар че кариерата му беше къса - той издаде само четири албума мужду 1967 и 1970, Джими стана легенда още приживе, а звукозаписните компании продължиха да издават негови студийни и концертни изпълнения. Роден в Сиатъл, той стана известен първо в Англия, където заедно с двама английски музиканти съддаде първата си група - "Джими Хендрикс икспириънс". След това славата му се пръсна и в САЩ, а смъртта му само я подхрани. На 18 септември 1970 Джими беше намерен починал в стаята си в Лондон след употреба на свръхдоза - някои казват сънотворни, други - наркотици.
30 години след смъртта му неговите почитатели и последователи се надпреварват да го почетат. В центъра на своеобразните тържества стои смисълът на неговия живот - неговата музика. Броени дни преди годишнината на музикалния пазар в САЩ и Европа се появи четворен CD-албум, озаглавен "Джими Хендрикс икспириънс" и наречен по името на първото трио на великия музикант, сформирано в Англия. За радост на почитателите на Джими колекцията включва както негови известни хитове, така и напълно неизвестни песни, пазени от семейството му. Компактдисковете включват и записи от последния концерт на китариста, изнесен на о. Уайт през 1970.
И това далеч не е всичко. Аукционната къща "Сотби'с" предложи вчера на търг едно негово зелено копринено елече. Организаторите на търга се надяват да получат за него 20 000 лири (28 000 долара). "Сотби'с" ще предложи също така рядка снимка на Джими и писмо от приятелката му Джудит Върнън, съпруга на мениджъра на групата "Флийтууд мак", удостоверяващо, че елечето действително й е било подарено на големия китарист преди второто британско турне на "Икспириънс" през 1967. Микрофон, ползван от Джими на сцената на "Мършъл", вече беше продаден за 16 000 лири през юли. А китарата, с която той свири на "Уудсток" беше продадена именно от "Сотби'с" преди 10 години за 198 000 лири. След няколко неофициални търга по частните колекции цената й достигнала 750 000 лири, твъртят блитанските вестници. Друга китара на великия левичар пък ще украси изложбата на Музея за изящни изкуства в Бостън, озаглавена "Опасните извивки: изкуството на китарата", която ще продължи от ноември до края на февруари.
За някои Джими е просто един дрогиращ се мечтател, за други - див млад мъж, горящ китари на сцената. Те обаче пропускат част от голямата му дарба, която истински впечатли други известни китаристи от ранга на Ерик Клептън и Джими Пейдж и вдъхнови мнозина да тръгнат по стъпките на трелите на Хендрикс. Дори и "пънкцигуларят" Найджъл Кенеди признава, че Джими му е оказал сериозно влияние и елементи от неговите композиции са влезли в сериозните му изпълнения.
30 години след смъртта си Джими Хендрикс продължава да живее - в сърцата на феновете, които още го помнят, и чрез великолепната си и странна музика, разбила не едно и две табута на модерния свят.
Доброжелатели и подстрекатели
Добрата новина, че учителите ще получат увеличените си възнаграждения, неутрализира поредната синдикална заплаха за национален протест и провал на първия учебен срок. Правителството ще изпълни поетия ангажимент. Гаранция е споразумението със синдикатите, скрепено с подписите на министрите Димитров и Нейков. Прав е финансист &numero; 1 Муравей Радев този път да иска потвърждение от кметовете, че парите ще бъдат използвани за заплати, а няма да попълнят зеещите дупки в изтънелите общински каси. Вместо да подстрекава към митинги и стачки, не е ли по-добре Съюзът на българските учители да помисли за децата, които изпращаме в клас, за да събират ум и знания. Азбучна истина е, че призванието на даскала е да сее добро, а не да гони ветрове и бури.
Докосване до светини
Странно усещане изпитва съвременникът от ХХI век, когато държи в ръцете си светини, довели неговото битийно съществуване, до национална идентичност. До човешката му независимост! Възпоменателните кръстове "За обявяване на независимостта 1908", парадната фелдмаршалска униформа на Н.В. цар Фердинанд I, с която се провъзгласява за суверен на всички българи. Шашката му с надпис и дата 22 септември, пак 1908 година. Най-високият орден, учреден след знаменателната дата, "Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий", с който е декориран генерал Данаил Николаев. И едно знаме, развяно в Търново - онова на 18 Етърски полк. И сред тези светини едно българче, от днешния ден. Ден, който то никога няма да забрави. Надяваме се? Както и това, че ще дойде време Централният военноисторически музей да си намери нов дом и българите ще могат да видят тези реликви не само благородно предоставени за снимки на един демократичен вестник.
За любовта, за греховете на жената със златния косъм, на отец Никодим и другите
Отдавна творчеството на Елин Пелин е превърнато от учебникарите и даскалите, школски и университетски, в нещо скучно, еднообразно и познато. Селянинът в прозата на Елин Пелин, та селянинът, селото, та селото. И аз влязох навремето в университета с темата "Елин Пелин - художник на българското село". Не ме подмина участта на всички.
Като преглеждам библиографията за автора, виждам все тая насока в трактовките - "Певец на селската неволя" (д-р Кръстев), "Българският селянин в първите разкази" (С. Радев), "Елин Пелин и селският бит" (Г. Константинов), "Елин Пелин и земята" (Н. Атанасов). Само на едно място срещнах "Жената в разказите на Елин Пелин" (Д. Б. Митов).
Вярно е, че земята и селянинът са двата основни стожера в делото на нашия класик. Но има и трети, който е останал почти незабелязан - любовта. Любовта като средоточие на основни човешки нравствени и морални сблъсъци.
Знаем няколко големи познавачи на женската душа в нашата проза и сред тях не можем да отминем Вазов, Йовков, Кирил Христов, Елин Пелин.
Кирил Христов изведе някога своята знаменита формула за половата свитост, за половия глад на българина. Това според него е основният двигател в живота на нашите предци. Много от неблагополучията в нашата история той обяснява все с този полов глад. Същевременно Кирил Христов, както и в поезията си, показа хедонизма, удоволствието и насладата в любовта. Това той демонстрира най-добре в романа си "Бездна", книга без аналог в белетристиката ни.
Като събирах на едно място любовните разкази на Елин Пелин, разбрах колко многолика и дълбока е неговата проза. Тук се преливат в едно поезията и романтиката, болката и скръбта, очарованието и мъката, когато се срещат двама млади.
Любовта е в основата на човешката жизненост, а грехът неизменен неин съпътник. Да си припомним разказа "Изповед" за самотния пастир в планината. Този пастир, за да не стори неволен грях, носи на нозете си звънчета, които да пропъждат горските буболечки. Изповядващият го отец Никодим смята, че пред него стои истински светец. Нищо подобно - пастирът се люби с жени, и то с много жени.
"- Ами жени, жени срещаш ли? - решава се да попита изповедникът.
- Е, пък може ли без жени, брате? - усмихва се добродушно праведникът. - И то е Божа работа."
Ето я философията на любовта. Всичко, което се случва под небето, е Божа работа.
Когато отец Никодим заявява, че общуването с жени е голям грях, горският любовник отвръща: "- Грях ли? - учуди се непознатият. - Че отде да знам. Кой да ми каже там в планината."
Следва съкрушителният контравъпрос на пастира: "- Е, грешно ли е, че съм мъж?"
Тук говори самият живот, тук е събрана мъдростта на хилядолетията. След като Творецът е създал един за друг мъжа и жената, грешно е тяхното разделяне, а не тяхното общуване и сливане.
Една от най-мъдрите книги в нашата литература е "Под манастирската лоза". А особено показателен е разказът "Очите на Свети Спиридон". Свети Спиридон избожда очите си, когато вижда прекрасните голи нозе на своята посетителка. И въпреки това, макар и сляп, макар и смятайки се за непростимо грешен, той продължава да вижда и насъне тези чудни нозе. Молейки се на Всевишния за прегрешението си, Господ го възмездява по най-добрия начин - връща отново зрението му за живота и за женската красота.
От мъдрост прелива и разказът "Огледалото на Свети Никифор". Този светец може да надвива всяко зло, но е безсилен пред женското обаяние. Какво е тогава битието, смисълът на живота без любовта на жените? Това е празно и безсмислено редуване на дни и нощи. И още една неопровержима истина ни казва Свети Никифор - човек се очиства истински само когато направи добро и на най-лошия себеподобен.
И после, каква е сладостта на живота без сладостта и горчилката на изкушението? И може ли да се роди човек без привличането на двата пола? Над тази дилема се блъска и Свети Теодосий от "Светите застъпници". Как да се замени телесното оплодяване със зачатие посредством невинен поглед?
Не друг, а разбойникът, разпнат заедно с Христа, стига до вечната диалектика на битието - не унищожавайте изкушението, защото ще направите подвига за спасение много лесен.
Тези прозрения от цикъла "Под манастирската лоза" са недостигнати и недооценени в нашата литература. Приживе на автора от неразбиране и завист, а след това заради официалното безбожие, наложено в нашата страна, за което философските прозрения на Елин Пелин, сравними само със световни образци, изглеждаха чисто и просто "опиум за народа".
Искам да посоча едно забележително по своята дълбочина място в разказа "Една обиколка на Свети Георги". Когато светецът вижда сред избуялите майски ниви двама влюбени, той минава невидим край тях и постила върху росната трева своята пурпурна наметка, за да им служи като истинско ложе на любовта. Какво по-пряко внушение от това, че любовта е благословена и свята?
Когато е нужно, Eлин Пелин прибягва и до хумора, до леката ирония, която не наранява, а само развеселява. Такъв е разказът "Чорба от греховете на отец Никодим". Божият служител е отбелязал всяко свое прегрешение с бобено зърно. Но ето, манастирският готвач сготвя чорба от тези зърна. Тя се оказва необикновено вкусна. Иронията е превъзходна. Именно греховете са най-сладката съставка на живота. Затова и "Веселият монах" от едноименния разказ се отказва от служене в манастира, за да се отдаде на служене на хората.
Великолепен е разказът "Жената със златния косъм", дал названието на настоящия сборник. Тайнственото, загадъчното, познатото и неизпитаното винаги привличат. А колко парадоксално е, че зад тях се крие нещо съвсем обикновено и достъпно, както е в случая с вдовицата със златния косъм Смарайда.
В любовните разкази на Елин Пелин е въплътена цялата жизненост, добротворство и изстрадана философия на народа ни.
"- Брей, Кольо, не бий булката си - Бога биеш" - казва старата жена от разказа "Невеста Нена". Или: "- Тя е слънцето, аз - калната земя" - допълва за своята любима обикновеният селски ратай Лукан от разказа "Самодива".
А какво ще кажете за изумителното сравнение: "лицето на земята беше скръбно и мокро като лицето на жена, плакала над своите хубави спомени" ("Вдовец").
В любовните и греховни истории на Елин Пелин виждаме великото многообразие на любовта, неповторимите, повтарящи се и вечни страсти на живота. И тия изваяни с майсторско длето женски образи с тяхната чистота, но понякога и с хищническа страст героини, подобно на Цековица от незавършения роман "Нечиста сила". Аз винаги съм съжалявал за този недовършен роман, защото той е нещо ново като подход към женската душа, където майсторството на художника се засреща с познанията на психоаналитици като Зигмунд Фройд. Но нали и най-съвършените статуи най-често са частично запазени, недовършени или недоунищожени. Нека това ни е утехата.
Бел. ред.: Предговор към сборника на Елин Пелин "Жената със златния косъм", издателска къща "Стрелец"
Благодарности
Изразявам дълбоката си благодарност към всички хора, които на 15 септември почетоха с присъствието си премиерата на моята книга "Сгрешеният код" и предизвикаха малка сензация - целият тираж беше изчерпан до деня на представянето, а в самия ден се разпродадоха и последните 40 бройки. Благодаря на професор Иван Славов и на г-н Йордан Василев за атрактивните им слова. Като имам предвид, че материята на книгата никак не е лека, оставам с възхищение към четящите хора в България. Напомням мотото, под което мина събитието: "Небето над България е още синьо", и специално благодаря за разкошния син букет. Да подарим символиката на синьото на децата си, за да отворят с нея вратите към Европа и към по-добър живот, свободен от революционна ярост и червено заслепение.
Задържаха Роко за хулиганство
КЪРДЖАЛИ. Ерджан Рашид-Роко бе задържан вчера за 24 часа в РПУ след инцидент в местно заведение. Към 8.30 ч. сутринта в нетрезво състояние Роко предизвикал скандал в кафе-аперитив "Цитрон" в кв. "Възрожденци", потрошил инвентар, счупено било и стъкло на автомобил, паркиран пред заведението. Срещу Рашид се води бързо производство за нарушаване на обществения ред, съобщиха от полицията.
Заразено месо прати 32-ма в болница
ТЪРГОВИЩЕ. Локален взрив от салмонела избухна в с. Долно Козарево, община Омуртаг. 32 души, от които 5 деца, са пострадали от острото заразно заболяване, съобщиха вчера от ХЕИ - Търговище. В дома на частния стопанин Мустафа И. от същото село била заклана болна крава без необходимото разрешение от районната ДВСК. Част от месото във вид на кайма било предложено за продан в трите селски търговски обекта, 62 от жителите на селото са консумирали от заразения продукт. За да открият заболелите, санитарните инспектори са обходили всяка къща в селото. Най-тежко са пострадали 16-те колачи, тъй като веднага опитали от суровата кайма.
От инспекцията съобщиха, че от магазините са иззети наличните количества от заразеното месо.
Злато получават оцелели от къщичка на ужасите
СОФИЯ. Къщичка на ужасите ще заработи от днес в парка "Патиланци", съобщи Енчо Данаилов - артдиректор на увеселителното царство в жк "Младост". Къщичката ще е пълна със страшни и коварни духове, които пазят съкровището на Енчо Бен Ал Дарабен. Оцелелите след изпитанието ще получават на изхода златна паричка с шоколадов вкус. "Патиланци" навършват днес - в Деня на независимостта, две години. За рождения ден гостите на центъра ще бъдат забавлявани от 17 ч. от Искрен Пецов и "Латинопартизани", джазбалет и вокалния състав "Децата на Младост". Бате Енчо съобщи, че съчетава празника с ръчен труд. Той собственоръчно шие плюшените пердета за театралната зала на "Патиланци", която трябва да се открие през октомври.
Иван Костов поиска обяснение
СОФИЯ. Притеснени и загрижени сме от това, което става в Сидни, заяви пред журналисти вчера министър Александър Праматарски. Вчера сутринта лично премиерът Иван Костов поискал да научи подробности по случая. Уличаването на наши елитни спортисти в употреба на забранени средства категорично се разминава с правителствената политика по отношение на развитието на спорта, бе коментарът на министър Праматарски. Доклад, в който детайлно се разглеждат фактите по уличаването на нашите спортисти в употребата на допинг, ще изготви Симон Спасов. Специална комисия ще трябва да разследва скандала и ако се докаже, че има виновни, те да бъдат наказани, е мнението на Александър Праматарски. Държавата даде много средства за подготовката на олимпийците, бяха закупени самолетните билети до Австралия и задължителната екипировка - освободена от мито, това са милиони левове, уточни Праматарски. Председателят на БОК Иван Славков трябва да получи резултатите от вторите проби, за да стане ясно каква ще е позицията на отбора по-късно.
Изборите в Югославия и развитието на Балканите
В неделя в Югославия се провеждат избори, които ще бъдат съдбоносни за целия регион. Точно затова те предизвикват такъв интерес не само там, но и във всички съседни държави, както и сред чуждестранните наблюдатели отвъд океана.
Това накара Политическата академия заедно с "Фридъм хауз" - една неправителствена организация от САЩ, която финанира аналоговата структура на Българското сдружение за честни избори (БСЧИ) в Югославия - ЦЕСИТ, да организира тук, в София, паралелно преброяване на резултатите от изборите в западната ни съседка. В помощ на нашите колеги от ЦЕСИТ ще бъде и г-н Васил Цанов, който е математик, преподавател в Софийския университет и член на Експертния съвет към ЦИК в България.
Какво ще представлява на практическа нашият проект?
Разбираемо е, че реализацията му ще зависи от способността на ЦЕСИТ да организира своите представители така, че те да подават навреме информация от всички секции по време на изборния ден. Очакванията са първи ние да имаме предварителни резултати за хода на изборния процес - от гледна точка на активността на гласоподавателите, нарушенията при гласуването и т.н. Ще открием студио в НДК, което ще работи през цялата неделя и където по електронен път ще се събира информацията от Белград и ще се осъществява паралелното преброяване. Планирали сме в него да участват различни анализатори и експерти от българска страна. Ако не ни мине котка път, директно от Белград ще можем да включваме и представители на опозицията и югославски политолози, които ще коментират протичането на изборния процес в различните му аспекти. Очакваме, че ще има трудности при преброяването, защото ще се пускат едновременно 6 бюлетини. Има избирателни райони например, в които ще се гласува за президент, за общински съветници и т.н. Ние твърдим, че тези избори ще бъдат определящи за по-нататъшното развитие както на Югославия, така и на Балканите като цяло. Големият шанс на целия регион е в това да покаже, че в тази страна може да се произведе коректен вот и че хората там са в състояние да излъчат такива управляващи, каквито са им нужни.
Искам да подчерая, че в проекта, който реализираме, не са замесени политически партии. Работи се само от гледна точка на експертната общност както в България, така и в Югославия. У нас това са личностите, които винаги са били в Политическата академия за ЦЮИЕ - като Милена Недева, която е представителката на американския Републикански институт за България, като Евгений Дайнов и Огнян Минчев, като изпълнителният директор на академията Светлана Ломева... Много се писа през последните седмици за вероятността изборите в Югославия да бъдат фалшифицирани. Надяваме се, че ще можем да уловим данни за нарушения, ако има такива. Но трябва да се знае, че поначало избирателният закон в Югославия е направен така, че по всякакъв начин да създава предпостваки за изкривяване на резултата. За да не бъда голословен, ще посоча и няколко факта. Така например в тяхната ЦИК от 21 членове само 4 са представители на опозицията. Факт е, че дори в радиус от 50 метра техните СИК няма да разполагат с телефони, за да могат да подават своевременно данни за нарушения и за хода на гласуването. Що се отнася до изборите за президент, в закона никъде конкретно не е посочено дали ще има втори тур. Казано е, че втори тур има тогава, когато са гласували по-малко от 50% от избирателите. В същото време изрично е записано, че изборите са еднотурови... Прави впечатление също така, че самите бюлетини са отпечатани по начин, който предразполага към произволно тълкуване на тяхната действителност или недействителност. Защото в закона не е упоменато точно коя бюлетина е валидна и коя не. Гласовете фантоми са другата възможност за изкривяване на резултатите. И в момента остава неизвестен точният брой на бежанците, които ще имат правото да гласуват в Югославия. Казано е само, че те ще се дописват в избирателните списъци срещу представянето на документ за самоличност.
Предвижданията ни са, че и в самата Югославия няма да има бърза готовност за съобщаване на крайните резултати. Трябва да се има предвид, че все пак там ще протекат няколко избора и преброяването ще затрудни както властите, така и ЦЕСИТ.
Изборните бюлетини ще са цветни и номерирани
СОФИЯ. Изборните бюлетини да бъдат цветни и номерирани. За това се разбраха вчера след консултации ДПС и СДС. По-късно тази идея споделиха и Евролевицата и ВМРО. Всички участници в обсъжданията се обединиха около идеята за пропорционална избирателна система с 4-процентна бариера и национален Д'ОНТ, както е и в момента. От ДПС настояват за пререгистрация на партиите, за да отпаднат фантомите. Евролевицата пък се обяви за преференциално-пропорционална система, което значи, че гласоподавателят ще може да задрасква имена в бюлетините. Нюансите тепърва ще бъдат уточнени, важното е, че имаме консенсус по принципните въпроси, каза лидерката на синята ПГ Екатерина Михайлова. До края на октомври законът за политическите партии трябва да е готов и най-късно през ноември да влезе в сила. Срокът за изработване на закона за изборите е краят на тази парламентарна сесия. Консултациите с БСП ще се проведат идния петък, 29 септември.
Израелци и палестинци подновиха преговорите
ЕРУСАЛИМ. Говорител на израелския премиер съобщи, че главните преговарящи - Гилад Шер и неговия палестински колега Саеб Еракат са подновили контактите, които бяха прекъснати ден по - рано от Ехуд Барак . Той не уточни мястото на срещата, която продължила два часа.
До подновяването на контактите се стигна след съобщение на съветника на Барак Дани Ятом за тяхното прекъсване, което по- късно бе окачествено като "грешка ".
И двете страни обявиха, , че преговорите ще бъдат трудни, въпреки изразяваните често надежди за постигане на споразумение до датата на президентските избори в САЩ - 7 ноември.
Клавирно дуо Генова-Димитров празнува 5 години
Известното българско дуо Аглика Генова и Любен Димитров записа диск с творби на Панчо Владигеров. В него нашите музиканти, живеещи в Германия, свирят поризведения за клавирно дуо на именития ни композитор. Очакваме дискът и в България, когато празнуват през октомври своята 5-годишнина като дуо. Те вече направиха записи в БНР за свой портретен албум. В него са събрани изпълнения на творби от Прокофиев, Равел, Скрябин, Гершуин и Копланд. На българския пазар ще се появи чрез "Гега Ню". Годишнината си пианистите ще празнуват на международния фестивал "Владимир Крайнев" в Киев през другия месец.
Междувременно Аглика и Любен не спират рециталите си в Германия. Тамошната преса е изключително възторжена за таланта на българите. "Демонстрация на хомогенност" и "Брилянтни пръсти" са само някои от заглавията на многобройни статии за майсторството им. "Двамата млади артисти възпламениха бляскав музикален фойерверк и възхитиха слушателите в камерната зала на Голямата църква както с удивителния си синхрон, така и със силно изразителната си музикалност", пише тази пролет "Nordsee Zeitung". Българската двойка жъне поредица от успехи при всичките си участия във фестивали и на концерти. "Една жена и един мъж - две лица на една душевност, двама солисти - една страст" е мотото на това изключително клавирно дуо", отбелязва въодушевено друго издание. А "Frankfurter Allgemeine Zeitung" е категоричен: "Брилянтни пасажи бликат, ритми се извиват и танцуват, гигантски акорди се сгромолясват. Тази техническа перфектност не е магьосничество - тя просто присъства в изобилие."
За столичани те свириха с Московски симфоничен оркестър. Българското им турне мина през Пловдив, Варна и Бургас. Пианистите участваха и в няколко германски фестивала.
Клинт Истууд - спокойната сила
Въпреки националната и международната признателност през 1992 единодушно му бе присъден "Оскар" за "Непростимо", Клинт Истууд продължава да бъде самотен аутсайдер в световното кино. Обратно на Спилбърг, що се отнася до режисьорите, или на един Том Круз, ако става дума за кинозвезди, не всичко, до което се допре Истууд, се превръща задължително в злато.
След успеха на "Непростимо" той получава студен душ със "Съвършен свят". А колкото и да е изненадващ при подобен сюжет (любовна история между застаряващ фотограф и измъчвана от неосъществени мечти фермерка италианка), триумфът на "Мостовете на Медисън" бе последван от три доста посредствени филма - "Пълна власт", "Нощем в градината на доброто и злото" и "Признат за виновен".
Без да се откъсва от занаята, Истууд непрекъснато преразглежда направеното
Той обича да повтаря един от бащините си съвети: "Упорствай. Напредвай непрестанно. Защото иначе падаш!"
Неговият свободен дух все още му погажда номера. Но той е и негов източник на вдъхновение. Защото кариерата на Истууд много напомня на живота му извън снимачната площадка. При него едното не може без другото.
Клинтън Истууд е роден на 31 май 1930 в Сан Франциско, Калифорния. Животът на семейството е труден, върху него се стоварват ударите на икономическата криза. Бащата е счетоводител. Родителите му, той и голямата му сестра пътуват много из Калифорния. Епизодичната заетост на Клинтън-старши не позволява на фамилията да се задържи задълго на едно място на тази земя, някогашен символ на треската за злато.
Но парче от сладкиша, наречен американска мечта, не фигурира в менюто на семейството. Режисьорът ще си спомни за това по време на снимките на "Бронко Били", историята на един каубой, станал конферансие на цирков спектакъл през 80-те години - "Шоу за Дивия запад", и който въпреки един неразбираем за него окръжаващ го свят успява да съхрани за себе си част от американската мечта. По собствените му думи "Бронко Били" е неговата най-лична творба В Оукланд, където бащата най-сетне намира постоянна работа, Клинт прекарва юношеските си години и получава университетско образование. Младостта му преминава в града с няколко по-продължителни престоя във фермата при баба си, където в усамотение се научава да язди кон и да разбира природата.
Какъвто бащата, такъв и синът. Клинт подхваща множество различни работи - дървосекач, пожарникар, стоманодобивник, спасител на плажа и ... джазов пианист и тромпетист по баровете. Музиката играе важна роля в живота му.
Клинт открива джаза на 12 години благодарение на майка си, която му пуска плочи с изпълнения на Фетс Уолър. Към 15-ата си година той отива на концерт на Лестър Янг и остава в захлас от един млад непознат саксофонист, дошъл да акомпанира на майстора - Чарли Паркър. Четиридесет години по-късно той снима филма "Птицата", прякор, с който е известен този гениален музикант. Година след това осъществява документален филм за друга звезда в джаза - Тилониъс Мънк.
Страстта му към кънтримузиката идва на 19 години. Дървосекач в Орегон, една вечер той отива в бар, където свири оркестърът на Боб Уилс. За него това е откритие. През 1982 той отдава почит на тази музика във филма "Honkytonk Man". Героят - Ред Стоувал, е очарователна смесица от три звезди на жанра - Ханк Уилямс, Джими Роджърс и Ред Фоли.
И тъй като при Клинт Истууд всичко се смесва - и страст и творчество - той пише и музиката на песните на няколко свои филма, сред които "Бронко Били" и "Господарят на войната", композира партитурата на "Honkytonk Man" и свири на пиано под влюбения поглед на Рене Русо във филма на Волфганг Петерсън "На прицел". Композира също и песента "Космос" в новия си филм "Космически каубои".
"Когато започнах кариерата си, знаех, че актьорският занаят е рискован, но в едно кътче някъде в главата бях убеден, че в това има място и за мен", заяви Истууд пред списание "Премиер" през 1990. "Нямах големи амбиции. Просто исках да работя възможно най-често, с надеждата да осъществя някои проекти и да получа по-важни роли. Но със сигурност не бях да ставам режисьор", признава той.
