БЛС подкрепи д-р Игнатов
СОФИЯ. Националният съвет на БЛС подкрепи на свое заседание вчера шефа на съюза д-р Димитър Игнатов. Преди седмица инициативен комитет на лекари от доболничната сфера поиска оставката на ръководството на съсловната организция. Шефовете на регионалните колегии отчетоха, че реформата върви добре. Около 600 лв. месечно си докарват семейните доктори, заплатите на специалистите обаче варират от 166 до 500 лв. Слаб мениджмънт на директорите на диагностичните центрове е причина за разликите. 484 200 лв. са приходите на БЛС от 1999 досега, от тях са изразходвани 191 638 лв. Наличните средства са около 300 000 лв. БЛС реши да издава свой вестник за медицина.
МВР ще спази срока за подмяна на документите
СОФИЯ. МВР може да се справи в срок с подмяната на документите за самоличност, като закупи нова допълнителна техника. Искам поне веднъж да спазим сроковете, които сме определили, заяви вътрешният министър Емануил Йорданов вчера. Законопроектът за удължаване на времето за издаване на лични карти с една година, а за паспортите- с 6 месеца, е внесен в правната служба на МВР. Този въпрос трябва да се обсъди и реши в парламента, уточни министър Йорданов. Проблемът как ще се отбелязва дали гражданите са гласували с новите лични карти, ще се реши с промените в Избирателния закон. При частичните избори хората са гласували с лични карти и паспорти, което не е създало никакви пречки. Министър Йорданов отказа коментар на заявеното искане от Висшия съдебен съвет с промените в Закона за специалните разузнавателни средства прокуратурата да има право да контролира използването им, както и събрания материал. Представители на магистратурата ще бъдат включени в работната група по промените в закона, ако имат конкретни предложения.
В момента временно изпълняващ длъжността директор на СДВР е Румен Стоянов. Ако се справи добре, той ще стане директор, съобщи вътрешният министър в отговор на въпроса кой ще бъде приемникът на пенсионирания ген. Емил Танев.
МВФ: 10-процентното увеличение на заплатите е максимумът
СОФИЯ. От вчера мисията на МВФ за България, ръководена от Юха Каконен, започна деловата си работа по поредния преглед на постигнатото по споразумението със страната в министерства и агенции. Десетпроцентното увеличение на бюджетните заплати от 1 октомври е абсолютният максимум, категоричен беше вчера шефът на мисията, като опроверга информация за повече средства. Тези 10 на сто са доста повече от предвиденото в бюджета. Не става въпрос да се мисли за нещо повече, поясни международният финансов експерт.
Според Каконен при новите макроикономически условия - при по-високите цени на петрола и при отлагането на приватизацията на българските телекомуникации и банка "Биохим", се налага да се действа предпазливо в бюджетния сектор. Така че е немислимо по-голямо увеличение на заплатите, обоснова позицията си Юха Каконен. Сред темите за разговор с правителствените експерти са нарасналата инфлация и състоянието на платежния баланс, съобщи още той. Намеренията на правителството са от началото на следващата година ставката на данък печалба за фирмите, спечелили до 50 хил. лв., да се намали до 15 %, а при по-голяма печалба - 20 на сто. Предвижда се също намаляване на срока за възстановяване на данъчния кредит по ДДС на четири месеца от сегашния - половин година. Подготвят се и промени в таблицата за облагане на доходите на физическите лица, припомниха от правителството. От следващата година ще се намали и вноската за пенсионно осигуряване с 3 процентни пункта. Тези въпроси бяха дискутирани и договорени при предишната визита на мисията на МВФ в София.
Вчера шефът на мисията на МВФ се срещна с председателката на Агенцията за икономически анализи и прогнози Мариела Ненова. На срещата беше обсъдено отражението на по-високите цени на горивата върху инфлацията, както и платежният баланс за тази и следващата година. По-късно следобед мисията на МВФ се срещна във финансовото министерство със заместник-министър Димитър Радев по въпроси за макроикономическата рамка и проекта за бюджет за 2001 година.
Артистите от "Каналето" на страстна вълна
След като прокламираха пътните знаци "Забранен завоят наляво" и "Без изход", артистите от "Каналето" показаха нов многозначителен знак - "Край на ограниченията" на концерт в зала 3 на НДК. Промоцията на новия албум "Страсти" на Мартина, Тончо, Камен и Виктор събра почитатели и колеги в сряда вечерта. Изпълненията на новите девет песни бяха гарнирани с типичните разговори и монолози на злободневни теми в шеговито-сантиментален вариант. Музиката на песните в албума е на Георги Красимиров-Герасим, а аранжиментите - на Каналето Гранд бенд.#
Бизанти предвижда отлагане на процеса
СОФИЯ. Адвокатът на подсъдимите български медици в Триполи Осман Бизанти прогнозира отлагане на делото с около месец, съобщи кореспондентката на БНТ в либийската столица Нина Спасова. Според защитника на задържаните това ще даде възможност на българския му колега Владимир Шейтанов да се запознае с материалите по процеса. Прогнозите на Бизанти досега се сбъдваха, коментира Спасова.
Либийският съд да вземе под внимание възможността технически грешки да са били допуснати от недоглеждане, апелира цар Симеон II в навечерието на съдебния процес срещу шестимата медици ни в Либия. Н.В. припомня, че подобни случаи имало и в други, по-престижни и модерни болници в света. Царят изказва съпричестие към мъката на засегнатите български семейства.
В многовековната си история българите не са вписали нито един епизод, свързан с такъв зверски акт като масово убийство на деца, за да се допусне дори намекът, че случилото се в Либия е предумишлено, е становището на Симеон II, разпространено от секретариата на Н.В. Делото, което трябва да се гледа на 17.IХ. в Триполи, бе сред темите, които българският външен министър Надежда Михайлова обсъди на срещи в Ню Йорк с колегите си от Алжир, Судан и Египет. Изразено било очакването на София за обективен и прозрачен процес.
Ирландия ще подкрепи решение на ЕС за изваждане на страната ни от негативния визов списък, стана ясно по време на срещата в Ню Йорк на външния ни министър Надежда Михайлова с ирладския й колега Брайън Коуън. С чешкия си колега Ян Каван Надежда Михайлова коментира хода на преговорите на двете страни с ЕС. Судан ще издигне ранга на генералното си консулство в София в посолство и ще премести посолството си от Букурещ у нас, каза на българския дипломат &numero; 1 суданският й колега Мустафа Осман Исмаил по време на разговор в Ню Йорк.
Бирена Мис и рокбанди на празника на София
СОФИЯ. Мис Бирен фест 2000 ще избере жури от активисти на Бирената партия на Празника на София - 17 септември, съобщи агенция Балкан. Победителката най-вероятно ще бъде "поощрена" със светло пиво в количество, равно на телесното й тегло. Носителката на титлата и нейните подгласнички могат да бъдат поканени и като рекламни лица на някоя от големите пивоварни.
"Д-2", "Щурците", "Сленг" и "Бейбифейс Клан" ще пеят на празничен концерт същия ден пред НДК. През целия ден музикалният камион на радио "Тангра", съорганизатор на проявата, ще обикаля из софийските улици.
Ваня Костова, Астор, Шкумбата, "Подуене блус бенд" и "Сигнал" пък ще веселят жителите на район "Илинден" от 16.30 ч. в парк "Св. Троица" (между бул. "К. Величков" и "Цар Симеон").
Босненски хърватин се предаде
САРАЕВО. Втори член на босненските хървати, обвинени във военнопрестъпления по време на войната в Босна през 1992-95 година, се предаде вчера на властите в Мостар, предаде АП. 40-годишният Зоран Солдо предприе стъпката, след като негов колега стори същото миналия петък. Солдо е член на групата "Петорката от Мостар", обвинени от местен съд за военни престъпления срещу мюсюлмански цивилни и военнопленници през 1993.
Същевременно хърватският генерал Иван Андабак, арестуван преди дни, е заподозрян, че участвал в контрабандата на 600 кг кокаин, открит в пристанище Риека през 1999. Андабак бе прехвърлен в Риека, където ще бъде разпитан от съдия-следовател.
В късни часове
1960
5. ХII. (п.)
Сутринта ми се обади вкъщи Симеон Радев и пожела да го видя - имал нещо да ми каже. Уговорихме среща в седем часа - у дома му. И наистина, точно в седем, след работа, отидох у него. Отвори ми съпругата му - Бистра Винарова.
- Господин Делчев, много сте точен. Как така умерихте точно в седем часа. Извинете, не мога да се ръкувам с вас - чистя риба... При Симеон Радев заварих две непознати лица - мъж и жена. Представи ни - оказаха се охридчани. И заговорихме.
Преди точно сто години някакъв охридчанин се изселил в Лайпциг. Там живял, там му се родили деца. И ето, неговият син, сега човек на около 60 години (живеел вече в Хамбург), се затъжил за родното място на баща си и започнал да събира сведения за него, макар сам да не знаел български език. И двамата посетители на Симеон Радев, които били негови познати или близки, бяха дошли да го питат за изследвания върху Охрид. Той им говореше за книги и хора. От споменатите имена в паметта ми се задържа само едно - академик Снегаров (а дали не греша и тук?).
Все във връзка с Охрид Симеон Радев разказа някои много интересни случки и наблюдения от Македония.
- Имахме познато турско семейство, близко на моята фамилия. Една от дъщерите се омъжила и заминала за Турция - другите останали в Македония. Преди няколко месеца получаваме писмо от нея: отивала на гости при домашните си и искала да се срещнем на софийската гара, да се видим, а може би и да й помогнем нещо. Била ходила и по-рано през Гърция, но този път пожелала да мине през София - да види България. Писмото беше написано на онзи български език, който се говори в Ресен, и, разбира се с кирилица.
Спомням си - през 1941 година, след дълги години отсъствие аз ходих в Ресен. Срещнах се с близките на същата жена и разговаряхме. Вечерта слушам - техните деца пеят македонски революционни песни (С. Р. превежда два стиха). Питам старата какво означава това, а тя казва: "Така е у нас - сляхме се с българите. " Спомних си по този повод, че някога в Битоля вилаетският съвет, който се състоеше от турци, българи, гърци, цинцари и арменци, водеше заседанията си на български - единствения език, на който можеха да се разбират без преводач.
След това гостите си отидоха. Симеон Радев се приближи, седна на креслото до мене и заговори:
- Сега да ви кажа (той минава от "ви" на "ти" и обратно) за какво исках да ви видя. Написах мемоарна книга, която обхваща годините между Балканската и Първата световна война. Написана е живо, а не чисто исторически и обема около 40 авторски коли. Как мислите, ако я представя във вашето издателство, дали ще бъде приета? Това исках да ви питам.
Казах, чо това е книга на Симеон Радев - едно политическо лице. Тук литературните качества не са единствено мерило. Тук се налага преди всичко една преценка за политическа целесъобразност. Що се отнася до издателството, според мене няма никакви пречки за издаване на такава книга.
Симеон Радев каза, че ме разбира много добре и щял да отнесе въпроса или до Георги Караславов, с когото бил в много добри отношения, или дори "по-горе".
- А мога ли да изкажа пожелание кой евентуално да ми бъде редактор, ако разбира се, другото се уреди.
- Можете. Това се практикува.
След това Симеон Радев се върна отново към Македония.
Цитира по памет онова, което му бил писал негов приятел от Македония, спира вниманието ми на някои характерни думи: "Много съм остарел и оболел. " Аз привеждам някои пазарджишки изрази: "Още более за покойния си син. " А Симеон Радев продължава:
- Поради наложените държавни граници Македония очевидно ще се отдели от нас така, както Хърватско се отдели от Сърбия. Но аз имам надежда, че езиковата асимилация, която се подготвя от някои, не ще успее. В писмата, които получавам от Македония, няма сръбските думи, които се срещат във вестниците. Мисля, че трудно ще се преодолее мълчаливата езикова съпротива на селяните. При мене беше един македонски писател. Говорихме за много неща и стигнахме до езика. И аз открито му казах, че ако те наистина са писатели, не могат да се отклонят от мисловността, от речника и от интонацията на народа.
Преди известно време четох на сегашен македонски език някои преводи от чужди автори: известният монолог на Хамлет и някои стихотворения на Аполинер. И струва ми се, че в тях намерих потвърждение на онова, което очаквах.
Споделих със Симеон Радев, че съм получил покана за юбилейната изложба на Дечко Узунов и се налага да присъствувам на откриването. Той каза, че намеренията ни съвпадали и можем да отидем заедно. Когато бяхме в антрето, той понечи да ми държи дрехата. Казах, че не обичам това и не го позволявам никому.
- А в Англия домакинът държи дрехата на госта - поясни той. - Обидно се смята това да се предостави на прислугата.
И като се обърна към съпругата си, додаде:
- Не може, трябва да отида на изложбата. Налага се un acte de prеsence.
Като излязохме, Симеон Радев отново се върна на своята книга.
- Спомняте си, преди няколко години идвахте при мене с настояване да ви пиша мемоарна книга за наши писатели. Не се съгласих, защото исках да се представя с нещо по-солидно, което да е по-близо до моите духовни интереси. Сега вече сам предлагам книга - но това вече е друго.
Преди известно време беше ставало дума да се издават моите някогашни литературни статии. Но отклоних и тази възможност.
Казах му, че не би трябвало, защото някои от неговите статии (споменах оценката му за д-р Кръстев) представляват интерес и за днешния читател. Освен това и като идейна позиция те отговарят на съвременните схващания. Наблягам още един път на статията му за д-р Кръстев.
- Не е там работата. Четох на времето преписката между Горки и Петко Тодоров. Бях приятно изненадан, че Горки прави една оценка на д-р Кръстев, която отговаря на моята. Не ще замълча - това подразни моята гордост. Но повтарям - не е там работата. В моите някогашни работи има une certaine recherche d'еlеgance - нещо, което иде от французите. Това вече не отговаря на моите сегашни изисквания. Видите ли - аз задържам всичко хубаво от френската култура, но сега вече предпочитам повече класиката и търся простотата.
И Симеон Радев заговори за своите учители по френски език - спомена три имена.
- Последният, г-н Perrard, обичаше да казва: "Едно прилагателно стига, две могат да се търпят, но когато са три - третото изяжда първите две. По-малко прилагателни, повече простота - това вече е стил.
У мене зрееше намерение да се занимая със стила на Елин Пелин. Има какво да се каже по този въпрос. Но се отказах, защото виждам, че Елин Пелин е табу. Не намирате ли?
Казах му, че поради същите причини на мене ми е трудно да пиша за някои автори. Споменах Смирненски и Вапцаров.
След това Симеон Радев заговори за някои трудности, които срещал в своята работа, и то не толкова сега, колкото в миналото.
- След 9.IХ. чувах по улицата някои да казват за мене: "Този още ли е жив. " И започнах да съжалявам, че не съм чернокож. Ако бях чернокож, никой нищо не щеше да каже от страх да не изпадне в расизъм. А аз за нещастие съм бял... Аз съм писател, а не съм член на съюза. Наблягам: това не ми липсва и не се оплаквам. Аз съм доайен на българските журналисти, но като навърших осемдесет години, не се сетиха и да ме поздравят.
Прекъснах го:
- Дали е толкова необходимо такова внимание? Тази година аз навърших петдесет години и по мое настояване това не беше отбелязано. Повече ми харесва, когато човек се издигне над условностите... - Не става дума за това - поде Симеон Радев. - Повтарям: тези неща не ми липсват. И го споделям с вас, защото знам с кого говоря. Не се оплаквам - констатирам само фактите.
Пред входа на изложбата ни срещнаха много посетители, които вече излизаха. Бяхме закъснели цял час и побързахме да се видим с юбиляря.
Вдигат блокади в Англия, Гърция готви протести
ЛОНДОН. Протестиращите срещу високите цени на петрола британци започнаха да вдигат вчера блокадите на рафинерии и складове след предупреждението на премиера Тони Блеър, че може да се стигне до смъртта на хора, предаде Ройтерс. Демонстрациите бяха прекратени в няколко области, но за нормализирането на доставките на горива ще е необходимо още време, твърдят представители на бизнеса. По тяхна оценка протестите струват на Великобритания по 250 милиона лири стерлинги (354,1 милиона долара) на ден. Правителството държи армията в готовност за включване при снабдяването с гориво.
Фермери и шофьори заплашиха да възобновят протестите си, ако кабинетът не намали таксите върху горивата до 60 дни. Съгласно проучване на общественото мнение, извършено от Би Би Си, 80 на сто от британците подкрепят исканията на демонстрантите.
Германски фермери за първи път блокираха вчера петролна рафинерия край Линген за около час. Същевременно около 500 камиони, трактори и таксита преградиха основни пътни магистрали в Хановер и предизвикаха задръствания. Федералният Съюз на шофьорите на тежки превозни средства призова на 26 септември да се организира протестна акция срещу поскъпването на горивата, която да обхване цяла Германия.
Готовност за включване в протестната вълна в Европа изразиха вчера унгарските и гръцките шофьори на камиони. В Гърция три работнически организации предупредиха за започването на безсрочна стачка от 25 септември. Унгарският премиер Виктор Орбан обаче заяви, че протестите са се оказали безсмислени в Европа и само ще задълбочат проблемите на страната.
ФАКТОРИ
В. "Ел Мундо" прави анализ на петролния шок, поставил на колене Европа и посочва шест фактора, които стоят зад този процес. Първият фактор са световните запаси на черното злато, които при оптимална експлоатация ще стигнат до средата на ХХI век. Самото съществуване на ОПЕК е втори фактор, тъй като организацията беше създадена, за да оказва натиск за повишаване на цените. Огромните печалби на частните компании са следващия фактор, а търговците са непосредствените виновници за повишаването на цените. Изоставянето от страна на западните държави на програмата за икономия на енергия в средата на 80-те е петият фактор. Като шести и най-ирационален виновник за кризата са посочени американците, заради политиката им спрямо страните от района на Персийския залив, подтикваща Саудитска Арабия към максимално производство и игнорираща възможностите на Ирак. #
Верижна реДакция
"На крак, о, даскали презрени! " Това е поздравът на професор Драгомир Драганов, който "24 часа" тиражира по страната: "Аз съм даскал второ поколение", умилява се евролевакът, но, честно казано, след това му съчинение апел можем да се замислим за качествата му: "... държавата, в която от 13 изброени от статистиката професионални групи даскалите са на 11-о място по заплащане... значи не сме само полицейска, а направо шибана държава. " (!!!) Евалла за слога, учителю благ! Аферим на амнезията ти цифрова по повод заплатите на учителите в развития социализъм. Само за сведение: гимназиален учител бе назначаван с 64 лева заплата. А ако тогава вдигнеше стачка, жални му майка и баща! Толкова по повод 15 септември.
"Доган и Бонев играят заедно на изборите? " С това иска да ни стресне "Сега". В тази предолимпийска обстановка всеки може да играе за участие с когото си пожелае особено ако "Бонев прояви зряла гражданска позиция и в някои отношения отвори друга страница". Това твърдение на Доган тиражира цялата преса. За "прословутата" страница вече стотици "страници" се изписаха, така че това не е никаква новина. Не е новина, че и Велислава Дърева е решила да изкара някой лев на гърба на кирилизирания великомъченик Ото Кронщайнер, като заключва: "Това е манифестът на новото средновековие, което някои за благозвучие наричат "глобализация" и дори "евроинтеграция". Чудесно е, че от време на време персони като Гюнтер Ферхойген и Ото Кронщайнер се изтърват, та да нямаме илюзии, че подобни "европейци" размитат за нас пътищата към Европа. " Нужно ли е да се уточнява, че тази чернилка се стеле от "Дума", но там има наистина нещо знаменателно! Вестникът на Димитър Иванов не е отбелязал премиерата на книгата, издадена от Димитър Иванов, посветена на Вълко Червенков. Това скромничко е свършил "Земя", а началникът на изданието Коста Андреев е подозрително проницателен: :"... като изключим ДПС, което разчита на своите си избиратели, другите партии от опозицията имат по-скоро символично значение. " Благодарим на другаря Андреев, който най-точно обяснява поведението на Бог. Бон.
Вестникът се намира трудно
Чета в. "Демокрация" още от появата му. В последните месеци той стана чувствително по-интересен, разнообразен и с ясно изразена позиция. За съжаление независимо от рязко повишения интерес вестникът не може да бъде намерен, особено през последните дни, когато се печата разследването за досието на писателя Георги Марков. Рано сутринта се продават едната или двете бройки от "Демокрация", които разпространителите, недолюбващи всекидневника, поръчват. И това не е само в Димитровград. Така е, както разбирам от мои приятели и роднини, в цялата страна. Няма ли най-сетне да се намери фирма, която да разпространява с предимство демократичния печат?
Висш китайски партиец екзекутиран за подкупи
ПЕКИН. Китайските власти екзекутираха вчера 67-годишния бивш заместник-председател на Постоянния комитет на китайския парламент Чън Къцзе, предаде Ройтерс. През юли Чън бе осъден на смърт за вземането на подкупи на стойност 5 млн. долара. Чън е най-високопоставеното китайско длъжностно лице, екзекутирано за корупция, коментира агенцията. При вземането на подкупите негова съучастничка била 40-годишната му любовница Ли Пън, която бе осъдена на доживотен затвор. Обжалването на присъдите и на двамата е отхвърлено от съда.
Малко след екзекуцията на Чън (която вероятно е била с куршум във врата), във вземане на подкупи в големи размери бе обвинен и бившият китайски зам.-министър на обществената сигурност Ли Цзичжоу, предаде Синхуа. "Няма място за корумпирани хора в Комунистическата партия", коментира партийното издание "Женмин жибао".
Изпълнението на присъдата на Чън съвпада със започналите завчера процеси срещу 200 души, сред които десетина местни и национални лидери, заради най-големия скандал за корупция в историята на комунистически Китай. От началото на 2000 година китайските власти са разследвали 23 000 случая на злоупотреби и корупция в страната, като възстановените суми възлизат на 193 млн. долара. Случаите на вземане на подкупи на стойност над 120 481 долара са се увеличили с 12 процента в сравнение с 1999, а прокуратурата разследва общо 5700 правителствени и партийни функционери за корупция.
Власт и опозиция делят гласовете в Македония
СКОПИЕ. Противоречивите резултати, огласени в сряда от Държавната избирателна комисия в Македония, разпределят почти поравно гласовете подадени за управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, предадоха Ройтерс и БТА. Усложнената процедура, критикувана от ОССЕ, не позволява да се дадат точни резултати преди втория тур, пише Ройтерс. Според изчисления, направени от репортери, от 124 кметски поста, 25 са спечелени от СДСМ, като същият брой се пада и на трите партии от правителстевната коалиция (ВМРО-ДПМНЕ, Демократична алтернатива и Демократичната партия на албанците).
От своя страна в. "Нова Македония" констатира, че властта има по-голяма подкрепа, отколкото обединената опозиция. Според изчисленията на вестника трите партии от управляващата коалиция са спечелили общо 343 891 гласа, докато четирите партии от лявата опозиционна коалиция - 338 026 гласа. Според "Нова Македония" това са гласовете за общински съветници, които са най-верният показател за изборното настроение на избирателите.
Албански граничар си изпати от македонци, след като не устоя на физиологичната си нужда и притича през браздата, за да се облекчи под дърветата на македонска територия, предаде Ройтерс. Местен граничен патрул спипа албанеца на местопрестъплението, окова го в белезници и го заведе в управлението за разпит. Албанецът обаче успя да ги убеди, че е прибегнал до незаконната мярка, тъй като от другата страна на границата нямало дървета и храсти за прикритие и те го освободиха.
Производителите на мед в Македония искат компенсации от НАТО за нанесени щети над техните пчели, които след бомбената кампания на алианса срещу СРЮ станали нервни и агресивни, започнали да нападат наред и намали производителността си с цели 70 процента. Асоциацията на производителите на пчелни продукти иска от НАТО обезщетения в размер на 222 300 долара. Искът е придружен от видеоматериал на пострадали от своите питомци пчелари, които не могат да се справят с тяхната агресивност. #
Върнаха ни къща, която виси във въздуха
Съгласно Закона за реституцията на нас, наследниците на братята Косьо и Христо Генчеви от Велико Търново, ни беше възстановена жилищна сграда, но без земята под нея. Изпратихме молба до областната управа в Ловеч през 1998 г. , но оттам искът ни за реално връщане на парцела бе отхвърлен. Заведохме дело във великотърновския окръжен съд. След три разиграли се пред нас фарса делото беше препратено във Върховния административен съд, София. Сега нито знаем за кога е насрочено то, нито имаме повече пари, за да продължим тази битка. Има ли логика? Как така къщата ни виси във въздуха, без земята под нея? Представили сме всички документи, включително и два нотариални акта. Вещото лице в съда също потвърди, че имаме право на тази площ, даже на минимален парцел около къщата. Докога ще се натъкваме на абсурди в нашата държава?
Георги Марков в моята съдба
Вечерта на едно събрание в клуба на синята партия в Лозенец събуди в мен редица мисли, спомени и вълнения. Изненада ме поканата на член от ръководството на клуба да кажа по случай годишнината от смъртта на Георги Марков - убития от комунистическата власт писател дисидент - няколко думи. Бях се почти отказала да говоря на тази тема, но в случая ставаше въпрос не за официално слово, не за говорене "по тема", а за кратък разказ за преживяното. Радушният отклик на присъстващите ми вдъхна вяра, че диалогът за Г. Марков не е приключил, че той продължава с по-голяма сила отпреди въпреки нечувания отговор на полковниците от КДС и целенасочената политика на БСП.
Трудно е сигурно за хора, които не познават действителността от 70-те и 80-те години, да си представят усилията на комунистическата власт да унищожи въздействието на Георги Марков - приживе и след неговата смърт. Приживе - само смъртта можеше да възпрепятства Г. Марков да говори истината - конкретно, с желязна логика, с точно назоваване на имена на политици, на писатели, държавници, обществени явления, обществени механизми на системата; да спре ръката, която пишеше задочните репортажи. За една България, където при най-невинни форми на протест, като случаен виц, се отиваше при свинете в Ловеч и други лагери, очертали зловещата карта на българския ГУЛАГ, където интелигенцията след 9 септември 1944 беше избита, където при всяко желание да се издигне родната литературна наука на европейско равнище преподаватели и творци се превръщаха във "врагове", словото на Георги Марков беше нещо изключително. И затова по силата на един неписан закон, че в комунистическа България всеки талант и всяко истинско слово бяха осъдени Г. Марков трябваше да бъде убит. Книгата на племенника на Г. Марков - Любен Марков, новите материали, излезли във в. "Демокрация", показват с каква жестока последователност писателята е тласкан към смъртта.
Но битката на БКП-БСП не свърши дотук. Тя продължи с още по-подла и по-яростна последователност след убийството на писателя, когато трябваше да бъдат унищожени не вече животът му, а животът на името, обаянието на неговата лична човешка съдба, на неговите обществено-политически есета и репортажи, на неговите новели за човешкия избор и мъртвото пространство на комунизма, на неговите разкази от "Жените на Варшава". Направиха го талантливо, опитаха се да заличат името му, като изхвърлят книгите му от библиотеките, да разколебаят доверието в личността му, провъзгласиха го за двоен агент. Лично аз чух от устата на полковник Кюлюмов за пръв път тези обвинения. Създаде се двойствено отношение към името на Г. Марков, в това се впрегнаха и медиите. При една покана от телевизията за слово за писателя един талантлив и много уважаван у нас професор с няколко изречения след моето изказване изтри ефекта от казаното, като "загрижено" призоваваше зрителите да се внимава да не се надценяват делото, творчеството и талантът на Георги Марков. Инсценировката беше великолепна.
Постепенно задачата беше постигната.
Името на Георги Марков умираше - за втори път след смъртта му. Компроматите не спряха дотук. Историята, в която и аз неволно вземах участие, свърши с това, че преди няколко месеца прочетох в един вестник, че съм заблуждавала обществото със случая Г. Марков, че съм измислила цялата си житейска биография, в която писатели като Атанас Далчев и Георги Марков играха основна роля. Основна за това, защото не с политически идеи (за които не бях достатъчно узряла), а с литературни убеждения и конкретни позиции на литературния фронт станах враг за партията, в която членувах. И така, обвиниха ме, че този случай с моята статия за Г. Марков, поместена в сп. "Литературна мисъл" през 1972 (документ бр. 231 на в. "Демокрация"1), който развълнува Радио "Свободна Европа" от онова време (1972) и цялата софийска, ако не и българска общественост, - че всичко това - протестите на студентите, за които никога не съм споменавала, любовта на някогашното студентство към автора на статията - всичко това било измислица. От кое партийно гнездо е изпаднал този незнаещ нищо автор, коя партийна инстанция го вдъхнови за неговите "съмнения" и го накара да ме обвини в лъжа, в това, че съм се "преструвала"?
Не искам да изливам личното си огорчение. Огорчението ми е друго, по-голямо. И то е за това, че ние позволихме на комунистите да бъдат такива - нагли, самоуверени, да фабрикуват безнаказано компроматите си, да унищожават паметта на убитите, да унищожават живи творчески личности, да ни изкарват морално и физически от нормалните релси на съществуване. Ние им позволихме да замазват следите си на убийци, да унищожават документи, да се гаврят с имената на осъдени от "народния съд". И вместо да ги съдим, предпочетохме да замълчим за да не слезем до тяхното морално и културно равнище. Ние позволихме на мъчителите от концлагерите да живеят сред нас, ние създадохме у нашите съграждани убеждението, че няма наказание за престъпниците. Ние внушихме на хората, че да стоим на позиции "над" всичко е по-благородно, отколкото открито да се борим с безобразията. По този начин загубихме доверието на хората, загубихме и гласовете им.
Случаят с новите документи по делото Георги Марков е повод да кажа наболели в сърцето ми неща. Не е допустимо червената мафия да взима връх в обществото ни и ние да се свиваме в кюшето заради псевдонорми на обществено поведение. Защото само лъжливи принципи за надпартийност и неполитически критерии доведоха нещата до редица отрицателни резултати: непроменена атмосфера в литературни и научни инстанции и институти, непроменено статукво в някои преподавания, до принизена научна атмосфера в цели катедри и университети, до нежелание в част от студентите да приемат сериозно университетското си обучение и получаването на дипломи. И докато БСП дейците се чудят как по-успешно да разединяват институциите и поддръжниците на СДС, самите те успешно се обединяват при всяка клевета, при всяко компроматно настъпление - те дисциплинирано се сплотяват, за да провъзгласяват посредствени дисертации за шедьоври, и спират издаването на книгите на свои политически "врагове", както в миналото. Те уволняват професори (преди няколко години след отказ да стана рецензент на известно столично ченге получих на другия ден уволнение като преподавател по българска литература в ИЧС). Те изхвърлят от ръководни длъжности професори и се сплотяват за назначението на свои кадри, какъвто беше миналата година случаят с отстраняването на проф. Енчо Мутафов от длъжността ръководител на катедра въпреки излизането на редица негови ценни книги през последните години.
1За смисъла на статията говори секретният доклад на Второ управление, цитиран от в. "Демокрация", бр. 231, т.г.: "В една от тях (б.м. вражески статии) активно работещият срещу НРБ изменник на родината Георги Марков беше обявен за "най-голям белетрист в нашата страна".
Не толкова материалните трудности убиват обществената активност на гражданите, колкото чувството за липса на справедливо наказание, за безнаказано настъпление на една опозиция, на която БСП се мъчи да наложи своето ръководство, своите принципи. И затова най-после мога да кажа (вече не без повод), че подкрепям правителството на Иван Костов, подкрепям усилията на премиер и президент за един курс на по-решително настъпление срещу вътрешната и външната мафиотска дейност, и към моята обич и доверие прибавям задоволството и радостта на членовете на нашия клуб от квартал "Лозенец". И нека си спомним отново думите от времето на нашите стачки и митинги, с които посрещахме нашите ръководители: "Обичаме ви! " "Вярваме ви! " "Ние сме с вас! "#
Главният секретар на "Евророма" загина при катастрофа с двете си деца
СЛИВЕН. 40-годишният Росен Русев, главен секретар на националната асоциация "Евророма", и 18-годишната му дъщеря Ралица загинаха в сряда следобед при тежко пътно-транспортно произшествие, станало на пътя Ямбол - Сливен, съобщиха вчера от РДВР. Вчера във Военна болница в София почина и 15-годишния син на Русев. Русев е управлявал "Фолксваген Голф", и се е блъснал в крайпътно дърво. Според полицаи причина за катастрофата била висока скорост, несъобразена с пътните условия.
Русев е роден в Сливен. Известен е като дясната ръка на депутата Цветелин Кънчев, председател на "Евророма". След ареста му той пое партийните дела. Роднини на загиналия допускат, че произшествието е предизвикано умишлено. Няма да позволим никакви спекулации с трагедията, ще изчакаме експертизата, заяви Кънчев за "Демокрация".
Две красиви жени възродиха Драгоман
На последните избори за общински кметове в Драгоман бяха избрани най-красивите жени. За кмет - госпожа Любов Добрева, и за зам.-кмет - Павлина Влашева. И двете са с висше образование.
Три мандата Драгоман креташе с кмет от червения цвят. Населението се надяваше, че ще се възвърне социализмът, че ще се възродят старите ТКЗС-та , ще се обработва пак общо земята и ще се отглежда групово добитъкът. Чакаха, чакаха, но нищо не се случи.А кметската управа непрекъснато се оправдаваше, че няма пари.
Най-дразнещото и загрозяващото в Драгоман бяха изровените улици от ремонтите на ВиК . Разбитата водопроводна мрежа, строена с некачестени етернитови тръби преди 40 години, беше причината за непрекъснатите аварии.
Новоизбраната синя кметица не се скри зад фразата, че няма пари, а доказа на практика как може да се върши работа, без хленчене. Резултатите не закъсняха. Ремонтирани са вече ул. "Ал. Стамболийски", улицата под митницата, където минават тежките тирове, пътуващи от и за Югославия. Асфалтиран беше и неохранямият жп прелез. Там преди години станаха няколко тежки катастрофи с влакове и автомобили. Още доста улици са обновени, няма да ги изброявам всичките. По искане на населението бяха подменени и имената на 19 от тях. От отдел "Чистота" вече си вършат съвестно работата. Така Драгоман се видя чист и променен, а хората повярваха в добрите намерения на общинарите, защото те не останаха само пожелания.
Десетилетието, което преживяхме
След десет дни АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА ще навърши великолепната за певица възраст - 30 години. Въобще не се притеснявам, че тиражирам числото, защото Александрина е зашеметително красива и безспорно талантлива артистка. Пътува много, много обича семейството си, новия си дом. За професията да не говорим. Шегува се, макар в момента хич да не й е до шеги, защото страда заради болестта на близък човек. Срещата ни е в изискано софийско кафене. Почти такова, каквото се полага за разговор с оперна прима. Навън е завалял първият дъжд от много месеци насам. Припада есен, достойна за спомени и обобщения. Спомените разказвам аз, а Александрина прави обобщенията. Млада е, позволено й е. Пък и много свят е видяла, много ръце са й ръкопляскали по световните сцени и много възторг е изтръгвала от всесветските меломани. Разказва ми за поредната си роля, с която е покорила публиките в няколко американски щата, а аз, въпреки че я слушам умно и кимам с глава по български, все си спомням за едно изключително красиво детенце, което ме срещаше през 1980 година на стълбите на тогавашния Централен студентски дом в столицата, вежливо поздравяваше, след което задаваше неизменен въпрос: "Къде днес репетира Иван Пендачански? " Както се досещате, това е баща й, който и днес е до нея със съвсем оправдана гордост. Гордост, която му струваше цената на три скъпи кафета и удоволствието да каже: "След като Александрина стъпи на сцената, аз приключих с музикалните си изяви. " Прав е!
- Наскоро се прибрахте от гастрол в САЩ, но сте запозната с политическите страсти в България от пресата. Кой според вас изпълнява арията на клеветата в момента?
- Има може би нещо положително около мен в последно време - все по-малко се интересувам от политика, което значи, че нещата в България вървят добре. Смятам, че допреди пет години това не би било възможно за един млад човек. Факт е, че сега се интересувам все по-малко и по-малко от компромати. Вярно е, че дори и в Америка гледам редовно емисията "По света и у нас" по Интернет и изчитам всичките вестници, но това е, защото продължавам да имам нужда от информация. Но сега отношението ми е повече като на един обикновен европейски гражданин, който дотолкова се интересува от нещата в държавата, доколкото е нормално. Мисля, че в последните десет години всички ние се интересувахме ненормално от политика. А иначе за арията на клеветата, за която ме питахте... то тя не е преставала, тази ария, да се изпълнява и надали скоро ще престане. Сменят се в общи линии, до известна степен тоналностите, но арията си остава една и съща. Мисля обаче, че в последно време никой не я изслушва, не смятам, че някой й обръща вниманието, което й отдавахме преди десет години, когато започна компроматната война. Тогава всички бяхме потресени, ужасени от това, което се случваше. Ако си спомняте, мисля, че беше по време на Великото народно събрание, тогава излязоха за първи път първите компромати. Ужас!
- Как преживяхте това десетилетие и като българка, и като европейски човек, както казахте? Трудно ли ви беше, лесно ли? Пречиха ли ви, помага ли ви някой?
- Смятам, че всички хора от моето поколение - 25-35 годишните, са може би най-силно белязани от тези 10 години. Защото за хората от предишните поколения, нашите по-големи братя и сестри, за родителите ни именно тези 10 години бяха някакъв катарзис, нещо, което просто е трябвало да се случи, докато ние бяхме все още деца тогава. За нашия живот обаче те бяха много по-дълги от 10 години. Нашата младост ние преживяхме много по-интересно, дори, но в същото време и много по-трудно от предишните 20-годишни.
- Съдейки по думите ви, някой предубеден читаел ще си каже: "Абе не са знаели какво правят тези млади хора"?
- Напротив, напротив! Не само че сме знаели какво, а сме го и предрешавали. За съжаление много пъти бяхме манипулирани. Като говорите за клеветата, много пъти нещата в България поемаха не както си го представяхме. Падна едно правителство на Луканов, падна второ правителство... Всеки път отново и отново. Това по някакъв начин целеше да ни изтощи. Фактът, че хората успяха да стигнат до 1997, значи си е струвало всичко, изживяно дотогава!
- Оправдавате ли присъствието на интелектуалците в политическата еуфория преди 10 години?
- Разбира се. Всеки човек, който е мислещ, в това десетилетие се е занимавл с простото нещо: какво става в моя живот, какво става в живота на моите близки, какво става в тази държава, в която аз живея. Не е можел да не е ангажиран по някакъв начин политически. Тези приказки за интелектуалеца, който стои настрани и наблюдава, може би сега вече стават възможни, но в изминалото десетилетие бяха абсолютно немислими. За съжаление много хора позволиха да бъдат използвани, манипулирани. Макар че самата българска общественост беше манипулирана многократно в тези 10 години.
- Манипулация ли беше това, че певицата Александрина Пендачанска пя на сини митинги?
- Това беше неминуемо. За мен нямаше значение дали ще пея на синия митинг, или ще скандирам между хората. Не може да става дума за манипулация, защото никой не може да манипулира с истината.
- В средствата за масова информация се твърди, че ни чака зимата на 1997, но с обратен знак. Може ли това да се случи?
- Много трудно е някой вече да ни уплаши. 55 години вече все за нещо ни плашат. Вече няма кой да се хване на въдицата. Разбира се, че е невъзможно подобно нещо да се случи. Животът продължава да бъде много труден, но безобразията от продължилото 50 години социалистическо управление не могат да се повторят. Просто народът няма да позволи това нещо да се повтори. Ако говорим за сегашното управление, разбира се, че се правят и грешки, но говорим за две съвършено различни неща. Говорим за едно цивилизовано управление, водено от цивилизовани хора, които понякога грешат, но управляват по един диалогичен начин. Докато преди това беше поголовно безчинство и поругаване свободата на един цял народ. Поругаване на достойнството на човешката личност и на нейните идеали.
- Може ли младият човек да бъде идеалист в това световно меркантилно време?
- Смятам, че идеализмът остана в ХХ век. Нашите деца се надявам, че ще бъдат идеалисти дотолкова, доколкото идеализмът ще означава: искам аз и всички хора да бъдат добри и да живеят добре. Ние сме живели с идеали за свобода, а надявам се тогава това да бъде неделима част от живота.
- Ще може ли България отново да преживее своя ренесанс в изкуството?
- Изкуството се крепи на красотата. И понеже в нашия живот е имало твърде малко красота в изминалия половин век, надявам се, че красотата ще става не само повече в бита, а изобщо в живота на цялото човечество. Човекът е създаден да твори красивото и той не може да избяга от това си задължение. Когато престане да има изкуства, ще престане да съществува и човечеството.
- Глобализацията няма ли да попречи на едно великолепно съприкосновение с изпълнението на "Тоска" например?
- Напротив, чрез глобализацията изкуството става по-достъпно за хората, които преди не са се интересували от него.
- А тръпката за актьора от ръкоплясканията, усещането от живото изкуство?
- Живото изкуство ще си остане винаги живо изкуство. Дори във века на глобализацията хората ще имат нужда от красотата на изкуството, така че няма да се прекъсне връзката.
- Накъде върви българската опера?
- Много ми е трудно да говоря за българската опера, горе-долу така, както за китайската.
- Как възприемахте тези мегаспектакли, които се сътворяваха пред бившия мавзолей, помагаха или пречеха на естетическото усещане на българина?
- Не, в никакъв случай не са пречели, може би са помогнали. Това не означава, че аз ги харесвам. Там отиваха хора, които никога не биха си купили билет за Софийската опера. Това се отнася за всички мегаломански концерти, които се правят по света с Павароти, с Андреа Бочели... Аз обаче съм професионалист и не е важно какво на мен ми харесва.
- Възприемате ли се като успял човек?
- На 30 години може би е рано да дам тази преценка за себе си. Ако ме попитате след още 30, може би ще ми е по-лесно да ви отговоря .
- Това е добър комплимент за мен, благодаря ви! Зададох въпроса си провокативно, защото българите все още вярваме само в материалното благосъстояние и отричаме истината, че щастието не е само в парите.
- 100 процента. Парите са средство да ти осигурят един комфортен начин на живот, но комфортът в никакъв случай не означава щастие. Разбирам трудността за тези, които броят стотинките си и четат подобни изявления, но отдавна отмина времето, когато бяхме принудени да бъдем еднакво бедни. При всяко положение обаче не смятам, че парите правят човека щастлив.
- Ще ми позволите ли един некоректен въпрос: на следващите парламентарни избори, ако имате възможност, за кого ще гласувате? Можете и да не ми отговорите.
- О, никога не съм крила за кого гласувам и пак бих гласувала за СДС, разбира се. И утре да са изборите, и след една година да са изборите. Това не означава, че не мога да критикувам, но така или иначе СДС е единственият избор, който България има, за да върви напред. - Много от колегите заеха една позиция на обидени от правителството. Вие не сте ли?
- Интелектуалецът в социалистическите страни е свикнал да бъде ласкан, защото комунистите много бързо, още в началото на управлението си, са разбрали (имали са толкова мозък), че интелектуалецът има нужда от ордени, че е суетен. Никъде другаде по света интелектуалецът не е ласкан от правителството само защото е интелектуалец. Като всеки друг човек в своята област, той е уважаван, защото е постигнал нещо. Потупванията по рамото са ненужни вече за истинските интелектуалци. Няма място за никаква обида. Ние живеем в свободна държава, всеки гласува и всеки прави това, което смята за добре, слава Богу. Вярвам, че така ще бъде и за в бъдеще.#
Докога "Демокрация" ще бъде в нелегалност
В моето семейство всички сме редовни читатели на в. "Демокрация". Поддържаме безрезервно политиката на ОДС, но не приемаме и не можем да си обясним безпомощността при разпространението на любимия вестник. Как може в един областен град като Хасково "Демокрация" да се продава под щанда от приятел продавач. В същото време всички комунистически издания се намират в неограничен брой, направо на купчини в павилионите. Крайно ограничени са бройките на в. "Демокрация" и там, където се появяват по нечие благоволение. А в. "Демокрация" с всеки изминал ден става все по-интересен, обективен, самокритичен - истински официоз. Докога нашият вестник ще бъде в нелеалност?
Всяка сутрин след новините в 7 часа по "Хоризонт" на БНР слушаме рубриката "Преглед на печата", която започва с вестниците "Монитор", "Сега", "Дума", "Новинар". Ако остане малко време, включват нещо незначително от в. "Демокрация". Внушенията, формирани от слухове, клюки, лъжи, инсинуации, четени от водещите с апломб, внушават чувство, че живеем в държава, в която нищо хубаво, нищо нормално не се случва и не може да се случи при това правителство.
Забраниха еротичните реклами с непълнолетни
СОФИЯ. Край на рекламите за секс с ученички! Депутатите вчера забраниха на радиата и телевизиите да излъчват еротични спотове, в които участват или са предназначени за непълнолетни. С приемането на поправките в Медийния закон падат и рекламите, внушаващи, че алкохолът води до сексуален или социален успех. Запор бе наложен и върху разпространението на спотове, основани на политическа, национална, етническа, расова, полова или религиозна дискриминация. Дългата ръка на закона достигна и рекламата на лекарствени срества в предавания като Ws teleshpo. Забраната бе наложена и върху тях. Така зрителите вече няма да попадат на клиповете, анонсиращи най-новото лекарство против косопад например. Според синия депутат Сашо Стоянов обаче те няма да се спасят от неколкоминутните блокове за препарати за отслабване, защото ставало въпрос за козметично средство. В сряда депутатите забраниха и порното.
Промените в закона се налагат от нуждата за хармонизиране на българското с европейското законодателство и съответстват на изискванията на организацията "Телевизия без граници", обясни председателят на НСРТ Александър Томов. Той заяви, че след излизането на измененията в "Държавен вестник" съветът ще се занимава с всеки отделен случай. Не било изключено да се стигне и до отменяне на лицензи.
Изследват древна цивилизация на дъното на Черно море
ВАРНА. Идеята, че в Черно море лежат останки от прастара цивилизация, загинала след природно бедствие, отъждествявано с библейския потоп, е разработена първо от проф. Петко Димитров от Института по океанология във Варна. Откритите само преди дни от Робърт Бълард от Института по подводни проучвания в Масачузетс неолитни селища в турски териториални води развълнуваха света и дадоха повод отново да се заговори за историческата истинност на потопа.
От 26 август до 11 септември т.г. Бълард, който е и откривател на останките на "Титаник", съвместно с голям международен екип е изследвал старите брегове на Черно море в близост до Синои, Турция. Проучванията му са били вдъхновени от книгата на американските учени Уолтър и Питмън "Ноевият потоп". В нея подробно се разказва и за варненския учен, който лансира тезата за потопа в Черно море още преди двадесет години, а през 1985 г. на 120 метра дълбочина открива и чиния, за която се предполага, че е изработена от прастара цивилизация. От две седмици насам екип от български специалисти разчита надписите върху съда, наречен "Чинията на Ной". Досега са дешифрирани 28 знака, каза специално за "Демокрация" проф. Димитров. Съвместно с екип учени от целия континент той възнамерява да кандидатства пред Европейския съюз за субсидия от 1 млн. евро, която ще се използва за проучване на старите брегове на Черно море в българска акватория. В екипа му е и италианският учен проф. Франческо Торс, който от дълги години работи съвместно с Робърт Бълард. За съжаление, докато ние закъсняваме с проучванията поради липса на пари, учените от други страни разработват нашите идеи и заслугата за направените открития ще бъде изцяло тяхна, сподели с горчивина вчера проф. Димитров.
Изследователят Роман Томов
Излезе том втори от събраните съчинения на без време самоубилия се преди малко повече от една година поет и многообещаващ учен Роман Томов "Студии и статии". Издание на ИК "Прозорец", томът съдържа труда му "Императорите-орфици", приложения, статии, опити и размисли. "Ако се съди по труда на Р. Томов за орфизма и ранното християнство, от прочувствената и промислена православна символика в поезията му, край нас се е подготвил човек, който може би щеше да стане светило в тая сложна и многопластова наука" - пише чл.-кор. Тончо Жечев и прочувствено изплаква: "Господи, докога най-любимите ти синове ще изкупуват греховете ни?"
Роман Томов се самоуби на 33 години, на Христова възраст, и се самоуби като римски патриций. Мнозина се питаха потресени: "Защо?! " Опитва се да обясни деликатната му душевност Атанас Свиленов: "Сред днешната ескалация на грубостта и безпардонната нравствена арогантност този свръхчувствителен идеалист не е в състояние да понесе удара, нанесе му от безогледните в егоистичния си практицизъм кариеристи, тяхното предателство, да му откажат решаващата обещавана подкрепа и той го приема като лична болка, като лична драма и като невъзможност да съвмести измяната със собствената си житейска морална система. " А за стойността на "Императорите-орфици" се е произнесъл проф. протопрезв. д-р Николай Шиваров.
Предлагаме със съкращения защитата на дисертационния труд на Роман Томов.
Защита на дисертация на тема "Орфизъм и ранно Християнство IV-VI в."
Обръщам се към събрания тук научен съвет с молба да чуе моята защита с внимание, подобно на онази благосклонност, с която изслуша критиките на двамата рецензенти, за да може да вземе най-достойното от научна гледна точка решение. Още повече тази благосклонност е необходима на вашия съвет, тъй като за вас аз съм непознат и ще ме слушате за първи път, а моите рецензенти и яростни критици са ваши отдавнашни колеги и вие сте ги слушали многократно, което ме поставя в много неблагоприятно положение при тази моя защита. В още по-неблагоприятно положение ме поставя фактът, че последиците от един неуспех са различни за мен и за моите рецензенти. Докато ако аз загубя тази защита, ще се лиша от възможността да се занимавам по-нататък професионално с историческа критика, то, ако моите рецензенти не провалят моята защита, те няма да се лишат от нищо. Моето положение се влошава допълнително от това, че методът, който ми остава, за да се защитя, по даденост е по-слаб от метода, който са избрали вашите рецензенти, за да ме провалят. Далеч по-лесно е като говориш зло за някого от позицията на един защитен административно съвет, да убедиш своите отдавнашни познайници в този съвет, че явната некомпетентност, с която говориш, е научна истина, а далеч по-трудно е да убедиш един напълно непознат съвет, като хвалиш своята собствена работа. Още в началото моля съветът да има предвид, че аз нямам друга възможност за защита освен тази да посоча качествата на своята собствена работа, които избраните от вас рецензенти не са пожелали да видят. За да смекча тази единствено възможна защита, ще поставя критиките, отправени към моята работа от рецензентите, в светлината не само на моята дисертация, но и в светлината на научните постижения на самите рецензенти, за да се изяснят научните гледни точки, от които са изхождали те при отправените критични бележки. Още повече рецензентите сами са ме насочили към тази защита, тъй като са написали в рецензиите си, че някои научни определения се подразбират, а за да разбера как те ги подразбират, аз трябваше да направя справки в съответните научни приноси на двамата рецензенти. За по-голяма яснота ще отговоря на двете рецензии, като ще разгледам критиките във всяка от тях поотделно. Ще започна с по-тежката и по-негативна и по-високохонорувана от съвета рецензия на Йордан Николов, а после ще разгледам и по-меката, но не по-малко некоректна рецензия на Златозара Гочева.
Рецензията на Йордан Николов като цяло е небалансирана и твърде неясна. Очевидно той се е спрял на "Методическото въведение", като е имал твърде големи очаквания към него и по тази причина не е разбрал основния метод на работата. След опит да се противопоставят няколко фрази, извадени от контекст, Николов още тук за въведението е заключил: "Внимателният критичен анализ на обсъждания проблем дава достатъчно основания да се направи заключението, че дисертантът (т.е. аз) не познава в необходимата степен обекта на изследването - Християнството, от една страна, и орфизма, от друга. " Тази констатация буди някои чисто научни съмнения. Очевидно, че от въведението, което излага метод, Николов не може да разбере дали аз познавам или не познавам обекта си на изследване, тъй като този обект е внимателно проучен в отделни глави. Второто ми несъгласие с преценката на Николов е по въпроса с орфизма. Аз мисля, че Николов не е научнокомпетентен в областта нито на елинския, нито на тракийския орфизъм и по тази причина смятам всичко, което той е написал в рецензията си относно орфизма, за некомпетентност и злонамереност на неспециалист, които няма да коментирам. Доколкото ми е известно, неговите приноси са в областта на Средновековната история и той няма нито една статия, написана върху проблемите на орфизма. В моята работа има три глави, посветени на тези проблеми, и ми се струва, че ги познавам по-добре от рецензента Николов. По подготовката си Николов би следвало да даде мнение само за моята реконструкция на Християнството, и то за периода IV-VI в., осъществена в отделна глава. Той е дал тази оценка още за въведението, като не е приел моя метод на реконструкция на Християнството. След като цитира моето методологическо положение, че преди Никейския събор същността на Християнството не е точно формулирана, което е безспорен факт, "а след като това е така, според нас не е редно да се опитаме да я формулираме ние", Николов пише: "Самият факт, че дисертантът оправдава упражненията си по логика с аргументите, че не било редно да се опитва да формулира същността на Християнството... поради обстоятелството, че не е точно формулирана в изворите, му дава твърде негативна характеристика. Поставяйки си произволни задачи, той допуска и множество недоказани твърдения. " "След като не е разбрал, че Християнството отдавна е намерило своята формулировка, какво тогава е разбрал от историята? ", пита риторично Николов. Той знае тази формулировка, както се подразбира от текста, и тя е ясна на всички и най-вече на Николов и на вашия съвет. Такива формулировки има. Те са направени от самия Николов. "В арсенала на империалистическата пропаганда днес важна роля играе християнската Библия. Нейните текстове са превърнати в своеобразна димна завеса за прикриване реакционните експлоататорски стремежи на буржоазната класа. Тя се използва за водене на най-разюздана клеветническа кампания против страните на социализма и комунизма начело със Съветския съюз" (Николов, Й. Какво представляват "светите" писания. С., 1960), започва своето изследване за Християнството Николов и това е само началото. Стига се и до "по-професионални" твърдения като това: "В Библията се срещат книги с разнообразно съдържание. В нея са включени военни повести като "Исус Навин", булевардно-еротични поеми като "Песен на песните". Тя съдържа мрачни песимистични проповеди ("Еклесиаст"),упадъчни драми ("Йов"), робовладелски законодателни предписания ("Изход"). Има сантиментални траурни поеми ("Плач Иеремиев"), наивни космогонични предания ("Битие"), пророчески сказания ("Исайя" и др.). В нея са поместени човеконенавистнически култови песни от рода на псалмите, мъгляви реакционни притчи, приписвани на митичния Христос, открити призиви за подчинение на робовладелския строй като тъй наречените послания на апостолите. " (Николов, 1960, 8) Тези пасажи са в началото, а после антихристиянската ярост на Николов стига до страшни изречения като това: "Библията бе използвана за охулването на Народния съд, който даде заслужена присъда на фашистките престъпници. " (Николов, 1960, 73) На този фон от научни приноси рецензията на Николов за моята работа е направо мека. Но все пак прозвъняват метални нотки. Николов пише: "Ценностната система на Р. Томов е неприемлива. " Пише го в рецензия през 1999 г., а оттук до "Народния съд, който даде заслужена присъда на фашистките престъпници" и до лагерите, където пращаха хората с неприемлива ценностна система, има само една стъпка. Въобще Николов дава оценки лесно. Ако кандидатът е ползвал бележките на някоя руска книга като Вейнщайн например, знае достатъчно, но ако е чел повече, има си формула, тя също е от Сталиновия понятиен апарат, но за сметка на това е удобна - всезнайство. Николов пише като в партийна характеристика: "В дисертационния труд господства духът на самодоволство, всезнайство и - което е твърде обезпокояващо - на самоуспокоение."
Разбира се, лесно е на един бивш дългогодишен председател на Клуба на атеиста да напише "всезнайство". За Николов подготовката нищо не значи. Той напада политически. Усеща конюнктурата и напада с ненаучни средства. За него понятия като наука и свобода не съществуват, а те са неделими. Въобще той може да се справи с всяка ситуация, както личи и от спомените му. Те са написани по твърде интересен повод. Веднъж, когато рецензентът на вашия съвет изнасял беседа "върху реакционната същност на Християнството" в "сградата на Ансамбъла за песни и танци при Главно управление на трудова повинност", след беседата се случила "неприятност". Станал съученикът на Николов от Семинарията и Духовната академия - поп Кожухаров, и казал, че той в Духовната академия защитавал религията с много по-голяма жар, отколкото в беседа пред трудоваците защитавал атеизма. Николов обаче не се объркал, станал и се защитил, като твърдо заявил, че преди бил искрен християнин, после станал искрен атеист, но за всеки случай решил да напише подробни спомени и да съобщи на тогавашната културна и друга общественост имената на всичките си заблудени като поп Кожухаров учители от Семинарията и Духовната академия. (Николов, Й. Защо не сложих расото. С., 1962, 5 - 8 и сл.) Интересно какво ли е станало с описаните хора. С Николов е ясно какво е станало. Станал е професор, а сега и първи глас на вашия научен съвет, рецензент и т.н. Вероятно е станал отново християнин и сега е готов да напише нови спомени за всички участници в Клуба на атеиста, на който той е бил председател.
Нахалството на Николов е стигнало дотам, че той след всичко, което е писал за Християнството, е цитирал в рецензията си Петокнижието: "Не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята. " Като е благоволил да прибави: "Безпокоя се, че Роман Томов е нахлул в святая святих на историческата наука не със събути обувки, а с ботуши. " Звучи като магическо заклинание, но Николов е пропуснал някои неща. Не аз, а той е проектирал собствената си ограниченост върху Светото писание, а за този образ е писал: "Земният газ, с който е изпълнена цялата земя на Саудитска Арабия, в сказанието за горящата къпина ("Изход", III гл., 2 - 5 ст.) е обявено за божествено явление" (Николов, 1960, 6 - 7). Нима е възможно след това да се позовава на този образ, той, който през целия си живот е гасил с дума, с дело и с мисъл огъня на онази къпина, понеже е мислил, че се дължи на петрола.
Тази рецензия в контекста на научните постижения на Николов в областта на Християнството за мен е положителна. Ако така мислещ и пишещ учен би написал за моята работа положителна рецензия, би трябвало сериозно да се замисля. Сега съм спокоен. Струва ми се, че вашият съвет трябва да се замисли, защото вие сте избрали такъв рецензент като Николов, а той е и един от вас. Вашият вот ще покаже дали е изразил и вашето мнение. Независимо от вашето гласуване аз смятам, че рецензията на Николов няма нищо общо с научното дирене, а е продиктувана от антихристиянското разбиране за Светото писание на Николов. Вашият глас в подкрепа на Николов просто ще покаже още веднъж след гласа ви за избора на такъв рецензент, че и вие, както и Николов нямате нищо общо с историческата наука.
Втората рецензия на Златозара Гочева е по-коректна от тази на Николов. Гочева се е произнесла само за частта от работата ми, посветена на орфизма. Тя също не е харесала въведението. Сметнала е, че в него трябва да прочете за основното различие между елинския и тракийския орфизъм. Това обаче би означавало да се предреши резултатът от изследването. Аз съм обособил елинския и тракийския орфизъм в две различни глави и съм ги проучил поотделно. Изглежда, в повечето дисертации у нас нищо не се проучва, та още във въведението се излагат резултатите на проучването. Според мене това, че в методическото въведение не съм изложил резултатите от проучването, а метода за това проучване, не може да е слабост, а само преимущество. В науката резултатите се раждат от проучването. Когато резултатите предшестват проучването, имаме не наука, а конюнктура.
Сега ще кажа няколко думи за всяко конкретно обвинение на Гочева.
Гочева смята, че статията на Кацаров в Паули-Висова е остаряла. Така е, но аз не съм твърдял противното. Тя обаче е много важна с оглед на проблематизацията на историографията. Да прибавя, че в големите американски енциклопедии цитират като литература точно тази статия, а не статии, печатани в периодиката на несъществуващи вече държави. Гочева освен всичко друго заблуждава явно съвета. Тя пише: "От друга страна, за същата му обзорна статия в Реалната енциклопедия за тракийска религия той е обвинен (очевидно от мене), че траките нямат своя собствена форма за израз и ползват чужди форми. " Като оставим настрана факта, че Реалната енциклопедия не е за тракийска религия, както може да си помислят несведущите, а след тези рецензенти и рецензии въобще не знам колко в този съвет са сведущи, това е прочутата Паули-Висова, "кралицата на енциклопедиите" (изразът е на Бенгтзон), е твърде странно твърдението на Гочева. Ако то идеше от някой, който никога не е чувал или чел на някакъв език, че изкуството на релефа е гръко-римско и че траките ползват тази чужда форма, за да изваят своите конници, както и да е, но Гочева цял живот се занимава с релефите с конници, ако тя до този момент не е разбрала, че траките не са измислили изкуството на релефа, може би днес е ударил звездният й час.
Още по-странно е недоумението, което е събудила у Гочева характеристиката, която нейният учител Христо Данов дава на буржоазните учени (буржоазен не значи непременно враг, което Данов е знаел добре, а Гочева, изглежда, не знае). Статията на Данов, макар и написана от марксистки позиции, не съдържа приноси като тези на цитирания по-горе Николов. Точно обратното, Христо Данов си цитира буржоазните учени във всички свои книги, за което е изгонен от университета, втората част на неговата "Древна Тракия", посветена на елинизма и Рим, е спряна и никога не излиза на български. Той обаче успява да я публикува на немски в престижната поредица "Възход и упадък на Римския свят". Това иде да покаже, че Данов, макар и да пише от марксистки позиции, е твърде сериозен специалист. Всъщност единственият в оня период, който е канен да участва със статии в най-престижните тогава западногермански поредици. Достатъчно е да се спомене "Малкия Паули". После в цитираната от мене оценка ясно е казано: "Нерядко съм слушал от най-зрелите и видни представители на историята на Стария свят у нас схващането, че... ", и започва оценката. За какво става дума. Данов просто е цитирал учителите си, а Гочева иска да отнеме на буржоазните учени правото да оценят сами себе си, точно както Николов иска да отнеме правото на светите отци да определят и формулират вярата си. Николов иска той да формулира, Гочева иска същото.
От направения преглед на възраженията на Гочева става ясно, че те са некоректни, а от научна гледна точка просто несъществуващи. Очевидно Гочева е подразнена от нещо, но то не е посочено. Това вероятно е подборът на авторите, умишлено нецитирани от дълго време, премълчавани и омаловажавани, защото не са конюнктурни.
Гочева и Николов са недоволни от това, че аз съм се базирал именно на големите текстове и по този начин "съм нахлул в святая святих на историческата наука", която те - Николов и Гочева, пазят като лагерни надзиратели, без да съзнават, че ако там е Бог, то Николов и Гочева не ще успеят да го държат дълго затворен, а ако не е, то там няма всъщност нищо.
Бележката за публикациите е обикновено заяждане. Дисертацията е издадена изцяло като книга, но с друго заглавие, избрано по пазарни съображения от две престижни издателства, едното от които е академичното издателство. Книгата е с научен апарат. Гочева, която има само една книга, издадена върху тракийската древност на български, и тази книга е без бележки, но в две издания. Може би ако сваля бележките от моята книга, тя ще й се стори по-научна.
Що се отнася до преценката на Гочева: "По мое скромно мнение (на Гочева) дисертантът не се е справил с поставената му задача", то ако Гочева е имала предвид, че задачата ми е да заблудя някакъв противник за същността на орфизма, елински и тракийски, Християнството и техните отношения в пространствено-времевия континуум на Константинополската хорћ, като объркам този предполагаем противник тъй, че като прочете изследването ми, нищо да не му стане ясно, очевидно е, че не съм се справил. А не съм се справил, тъй като не съм оценил правилно задачата и очакванията на нашата академия на науките. Аз мислех, като започнах тази докторантура, че трябва с методите на историческата критика да проуча коректно и без да мистифицирам и крия научни резултати, един изключително важен от гледна точка на историческите трансформации проблем.
Според мен правещият анализ на историографски съчинения трябва да ги анализира критически, оценява и проблематизира, като не оставя нищо в намеци и неясноти. Повечето извори вече са известни, и то отдавна известни. Историографията всъщност е обработката на тези извори. Доколкото историята е наука, тя е критическа наука. Занимава се с изворите и тяхната обработка, т.е. историография. Така че от критическото мислене върху обработката на изворите, т.е. от критическите бележки върху историографията, разбира се, в контекста на новите извори се ражда истински новото и голямото в историческата наука. Учените, които преди нас са работили с изворите, съставят вечния ред на историците, в който влизат само истински големите, а всичко конюнктурно и временно се отделя от този ред. Всичко това е било известно на онези учени, които аз съм цитирал, надявам се, че е известно и на вас. Въпреки че изборът на рецензенти и рецензиите, които изразяват сякаш общото мнение на съвета, ме навеждат на мисълта, че големите извори на историята са забравени. Ако това е така, то аз се явявам с цитираните от мен автори, от една страна, големите мъртви траколози, от друга, светите отци, като единствен представител на една голяма академия от велики мъртъвци сред вас, които от гледна точка на историческата критика не съществувате, колкото и странно да ви звучи това. Вие всъщност днес ще гласувате не за моята дисертация, тя, строго погледнато, е написана и издадена, а за вашето собствено съществуване или несъществуване в реда на големите историци. Изборът си е ваш. Ако подкрепите дисертацията ми, вие ще покажете, че в България все още има свободна наука, ако не, което е по-вероятно, ще докажете още веднъж, че на изсъхнала смокиня могат да се присаждат само изсъхнали клони.
Има ли още наивници да вярват на БСП
Тази есен вероятно ще бъдем зрители на отчаяните опити на левицата да съборят управлението на ОДС. Сигурен съм, че ще използват целия си наличен арсенал - телевизия, радио, преса, профсъюзи, граждански обединения, клюки, компромати... Питам се, ще има ли чак пък такива големи наивници, които и този път да им повярват?
д-р Иван БАЛДЕВ
София
Министър отговаря писмено на читатели
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков отговори на сем. д-р Стоянови от Стара Загора, които изразиха на 5.VIII.т.г. чрез "Демокрация" несъгласие с начина, по който се изчисляват пенсиите. Копие от писмото на държавника се получи и в редакцията. При новата формула всяка година стаж влияе пряко върху размера на пенсията, обяснява министърът. И продължава: това означава, че увеличението зависи от продължителността на осигурителния стаж, но и от полученото възнаграждение, които са различни за всеки човек и поради това не всички пенсии са се повишили. Г-н Нейков уверява сем. Стоянови, че възприетият подход е в максимална степен съобразен с възможностите на фонд "Пенсии", и обещава да се търсят механизми за решаване на проблемите. Същевременно ръководителят на социалното ведомство предупреждава, че това е съпроводено с доста трудности, произтичащи от забавянето на реформите през предишните години.
Информационна система ще следи борбата с престъпността
СОФИЯ. Изграждането на единна информационна система за противодействие на престъпността започва през октомври. Вчера правителството одобри нейния правилник. Всяко ведомство ще има собствена информационна система, която ще бъде свързана в обща мрежа. Част от данните ще са публични, друга - за служебно ползване. В информационната мрежа ще са включени МВР, МО и финансовото министерство. Системата автоматично ще предупреждава за изтекли процедурни срокове, нарушения на нормативни документи или права на гражданите. Първите й модули ще са готови през пролетта.
Три пъти е намалял броят на децета с противообществени прояви през 1999 в сравнение с предходната - от 15 457 на 5264, сочат данните от доклада на Комисията за борба с противообществените прояви на непълнолетните и малолетните. Броят на престъпленията е намалял от 6462 на 5685. Увеличили са се джебчийските кражби и кражбите на автомобили. Намалели са грабежите и обирите с взлом.
Как расата заменя класата
Не е най-голямото откритие, че БСП е в несвяст. Тя страда от множествена безидейност и ценностен вакуум. Липсата на ценности я лишава от позиции по основните житейски въпроси. Прав е Евгений Дайнов - БСП не може да противостои, защото няма върху какво да стъпи, та изобщо да стои. И не е съвсем прав - липсата на ясна политическа физиономия позволява да се види основната й характеристика - омразата към различността. Тази омраза намери израз в запаленото знаме на Европейския съюз на 9 септември тази година. Нищо, че Румен Овчаров тичаше да се разграничава. Тази омраза намери израз и на вчерашния "пенсионерски" митинг пред Народния театър в ксенофобските и расистки лозунги срещу НАТО и "черните". Това стана в присъствието на един от БСП лидерите Георги Божинов, който не се разграничи. Той вероятно не знае, че търпимостта към различното мнение и различния цвят на кожата е същностна характеристика на разширяващото се евроатлантическо културно и духовно пространство. Но всъщност соцръководителите не могат да се разграничат от тези лозунги, дори при допускане, че го желаят искрено. Защото омразата е неделима и омразата срещу различността не допуска граница през себе си. Омразата има нужда от обект и като "образ на врага" расата заменя класата. Как БСП в този си вид да се отрече от единственото, което й пречи да се разсъхне съвсем - омразата. Това е равно на самоубийство. Как да обърне гръб на "революционното" си минало, на терористичните актове, на потисничеството над собствения си народ, на изолационистката си антиевропейска политика през последните десетилетия? Това е самолишаване от досегашната си идентичност на фона на неспособността си да приеме нова. И в крайна сметка - няма нищо по-убийствено за БСП от инстинкта й за самосъхранение. За съхранение на омразата към различността.
Комисия на Европарламента гласува доклад за България
БРЮКСЕЛ. На вчерашното заседание на Комисията по външните работи на Европарламента шест от направените в доклада за България 17 писмени допълнения и предложения не бяха приети, а пет бяха отменени, съобщи БТА. Предложението да се отворят повече глави за преговори по време на френското председателство на Евросъюза, с цел да се подсили процесът на присъединяването ни към ЕС, бе прието. Сред приетите допълнения и поправки към доклада е одобрението за взетите от София мерки по осигуряването на митнически контрол и необходимостта от по-нататъшното развитие на регионалното сътрудничество в рамките на Пакта за стабилност. България получи добра оценка като фактор за стабилността на Балканите.
Легенди на шоубизнеса
По-възрастните поколения вероятно с умиление си спомнят първия говорящ музикален филм, наречен "Джазпевецът". Главната роля се изпълнява от певеца актьор Ал Джолсън, роден като Аса Йоелсон през 1886 в Петроград - Русия. Емигрирал както повечето руски евреи с родителите си в САЩ, младият Аса се образова във Вашингтон. Баща му бил равин, който желаел да го направи певец в синагогата, но синът предпочел да пътува с една бърлеск-трупа, като последователно участва във водевил и минстрел шоу. Вече Ал Джолсън, той често се явява на сцената гримиран като негър с бели ръкавици, което става негова търговска марка. 1911 го заварва на Бродуей като участник в мюзикъли, а следващата 1912 той е шоузвезда в редица музикални комедии и текстовик на песни. В "Синбад" (1918) Дожолсън изпява първия хит на младия, неизвестен тогава Гершуин - "Суони". Влязъл в историята на шоубизнеса с участието си в първия частично озвучен филм през 1927, Джолсън бързо печели огромна популярност. Работи заедно с прочутия диригент на симфоджаз състави Пол Уайтмън в радиошоу през 1933-1934 и изпълнява главна роля в музикалния филм "Вълшебна пръчка". През войната участва в концертни програми пред военни части, но въпреки популярността си кариерата му запада постепенно. В 1946 биографичният филм в негова чест събужда отново интереса на публиката към особата му. Големият успех се дължи на стари песни, в които гласът му звучи по-добре отвсякога. Следва втора серия на филма, наречена "Джолсън пее отново" и шоу заедно с пианиста Оскар Левант. Възобновената творческа дейност и трескавият напрегнат живот, който води, достигат своята кода през 1950, когато Джолсън умира в Сан Франциско. Често сочен като най-големия изпълнител за всички времена в шоубизнеса, той притежаваше динамична персоналност, излъчваща силна проекция на сцената. Пеейки в своя мощен драматичен стил, Джолсъновото любимо изречение след някой особено добре приет номер бе: "Хора, та вие още не сте чули нищо!
Министър Йорданов понижи двама офицери от полицията
РАДНЕВО. За сериозни пропуски по служба, установени след вътрешноведомствена проверка в РПУ - Раднево, със заповед на министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов бяха понижени в звание двама офицери. Майорите Велик Костов и Иван Колев за срок от една година ще бъдат капитани. С порицание, наложено от началника на РПУ полк. Живко Желев, за една година е наказан и главен сержант Ст. Славов от същото управление.
Санкциите са наложени заради случая с тримата пребити радневски полицаи на 8 юли тази година. Тогава трима бивши борци от същия град - братята Иван и Живко Петрови и Михаил Йовчев, нападнаха постовите полицаи на бариерата в рудник "Трояново-север" главен сержант Димо Димов и сержантите Н. Панайотов и Й. Йорданов. След зверски побой бандитите качили служителите на реда в кола и ги стоварили пред входа на репеуто. Недостатъчно бързата и адекватна реакция на офицерите за издирване на побойниците, както и мудните действия на дежурния в същата нощ - главен сержант Славов, са в основата на наложените наказания. Извършителите на престъплението станаха ясни едва след като се предадоха сами седмица след скандала. Срещу тях е заведено следствено дело.
Министър Манева: Не може без причина да се създава паника. Георги Касчиев: Не виждам защо да подавам оставка
Министър Манева: Не може без причина да се създава паника
- Г-жо Манева, бихте ли изложили мотивите си за поисканата оставка на г-н Касчиев?
- Не може да се разпространява невярна информация и хората да се държат в напрежение по неизвестни причини. Националната система за следене на радиационната обстановка не е показала отклонение в равнището на радиацията.
- Вашите уреди на територията на АЕЦ "Козлодуй" не са показали отклонение в периода, за който се говори в интервюто на г-н Касчиев, така ли?
- Да. Не е имало отклонение и не е имало никакви причини да се създава паника и да се емитира тази информация в публичното пространство. Г-н Касчиев не си изпълнява административните задължения. Ако е имало нещо подобно, той е бил длъжен да съобщи по установения ред, да информира министър-председателя, мен и Гражданска защита. Такава реакция не е имало. Той едва на 6 септември - една седмица след това, решава, че трябва да съобщава някакви пикантни неща пред "Демокрация".
- Критиката на г-н Касчиев е насочена срещу ръководството на АЕЦ "Козлодуй". Има ли основание за такава критика?
- Това е работата му - осъществявайки контрол, да предявява претенции. Но не по един въпрос, към който населението проявява голяма чувствителност. Не може да се съобщават данни, които се примат от населението като сериозна заплаха.
- Каква ще е реакцията ви, ако г-н Касчиев не подаде оставка?
- Моята реакция е на човек, който отговаря за проблемите на околната среда. Право на премиера е да приеме или не моите мотиви. Но всичко зависи и от това как г-н Касчиев ще се защити.
- Дали можем да тълкуваме вашия жест като сигнал, че не се обръща достатъчно внимание на екологията?
- Не. Има достатъчно доказателства, че нашето правителство е единственото, което от 10 години насам обръща внимание на екологията.
Георги Касчиев: Не виждам защо да подавам оставка
- Г-н Касчиев как ще коментирате поисканата ви оставка?
- Не разбирам защо министър Манева иска оставката ми. Тя няма пълномощия спрямо нашата работа. Ние сме държавният орган, който провежда политиката по отношение на безопостта на ядрениите съоръжения, и се координираме от мининистъра на благоустройството и регионалното развитие г-н Чачев.
- Ще подадете ли оставка?
- Не виждам защо. Твърденията на г-жа Манева са неоснователни.
- Доколко обезпокоителен беше инцидентът от 28 август в АЕЦ "Козлодуй"?
- Този случай се класифицира според международната скала като ниво 1, тоест въздействие в рамките на площадката. Ние информираме правителството, когато има авария от ниво 2 или повече.
- Защо при това ниско ниво на опасност вие излизате с публично изявление?
- За да се обърне по-голямо внимание на проблемите на безопасността.
- И смятате, че раководството на АЕЦ "Козлодуй" е безотговорно по отношение на безопасността?
- Точно така.
Министър Манева иска оставката на шефа на ядрения комитет
СОФИЯ. Министърът на околната среда Евдокия Манева поиска вчера оставката на председателя на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели Георги Касчиев поради неверни според нея негови твърдения пред медиите за повишаване на радиационния фон от АЕЦ "Козлодуй".
"Демокрация" първа писа за инцидента, като в броя си от 6 септември помести интервю, в което Касчиев съобщи, че през нощта на 28 август е имало повишение на радиационния фон на площадката на централата и един или двама души от персонала са били облъчени.
Монсерат Кабайе - дивата на операта
Примата на световната опера, сопраното Монсерат Кабайе ще пее за радост на родната публика утре вечер в НДК. Родена преди 67 години в Барселона, тя носи името на известен испански манастир, където Дева Мария се явила преди много векове. Родителите й, очаквайки, че бебето няма да оживее, се врекли да му дадат свято име. Бебето не само оживяло, но години по-късно достигнало до върховете на световната слава.
Младата Монсерат учи 12 години пеене в барселонски лицей и го завършва през 1954 със златен медал. През 1956 се присъединява към трупата на Базелската опера, където натрупва солиден репертоар от роли, а до 1965 гастролира на сцените в Бремен, Виена, Барселона, Лисабон, Милано (Ла Скала) и Мексико сити. Първата й поява в Ла Скала е през 1960 в малка роля в "Пърсифал" на Рихард Вагнер.
Световна известност Кабайе си спечелва само за една нощ през 1965, когато се налага да замести Мерилин Хорн за ролята на Лукреция Борджия в едноименната опера на Доницети на сцената на Карнеги хол в Ню Йорк. Макар и напълно неизвестна и навлязла в ролята за броени дни, младата певица впечатлява изисканата и знаеща публика, която я изпраща с 20-минутни аплодисменти. На следващия ден в. "Ню Йорк хералд" пише: "Никой не беше в състояние да предскаже какво изключително въздействие щеше да окаже тази жена, сякаш излязла от картините на Гойя, на една аудитория, разглезена от подобията на Мария Калас и Джоан Съдърланд. Когато Кабайе започна първата си ария, атмосферата в залата видимо се промени. За момент сякаш всички спряха да дишат. " В залата присъствали представители на най-големите оперни и звукозаписни компании и така било положено началото на една звездна кариера.
Оттогава насетне Монсерат постоянно гастролира по най-големите световни оперни сцени, а с особена любов е посрещана в Париж, Виена, Москва, Ню Йорк и Лондон. Огромният й репертоар от над 90 роли е ненадминат от никой съвременен оперен певец и той включва всички големи женски героини - Луиза Милер, Саломе, Памина, Изолде. А с 80-те си албума, половината от които цели опери, тя претендира да бъде най-продаваната оперна певица на нашето време. Кабайе обаче си остава особено недостижима в едно - интерпретациите на оперите на Доницети. В нейно лице великите му кралици намират един съвършен изпълнител, способен да достигне до дъното на една едновременно емоционална и трагична музика, която в други уста звучи кухо и безлично.
Кабайе отделя специално внимание и на възкресяването на забравена и рядко изпълнявана музика. Само за последните 10 години тя съживи Армида на Глук, Данаидите на Салиери, Сафо на Пасини, Весталката на Спонтини, Иродиада на Масне, Медея на Керубини, Санча ди Кастилия на Доницети, Фиама на Респиги и др. Изпълненията й на сарсуела и друга испанска музика изведоха традиционната испанска култура на световната сцена. А знаменитият й дует с Фреди Меркюри от рокгрупата "Куин", чийто хит "Барселона" през 1992 се изкачи на върха на световните попкласации и стана химн на тогавашните олимпийски игри в едноименния град, направи операта достъпна и за младата публика.
Извън операта Монсерат е една напълно нормална жена. През 1964 тя се омъжи за тенора Бернабе Марти. Децата им носят имената на родителите си. Дъщерята Монсерат Марти върви по стъпките на майка си и на 29 години вече се изявява като сопрано по оперните сцени на Европа. Синът Бернабе Марти-младши все още учи. Кабайе направи много за кариерата на тенора Хосе Карерас, като двамата имат много съвместни изпълнения. За Монсерат той е това, което Лучано Павароти беше за лейди Джоан Съдърланд.
Въпреки влошеното си напоследък здраве и напредването на годините Монсерат запазва доброто си чувство за хумор и неизменната харизма и си остава истинско въплъщение на реална оперна дива.
Набират оферти за ДЗИ до 27 ноември
СОФИЯ. Контролният пакет акции на ДЗИ ще бъде продаван чрез преговори с потенциални купувачи, обявиха от Агенцията за приватизация вчера. Кандидатите ще могат да избират колко голям дял от държавния ни застраховател да купят, като пакетът трябва да е от 51 до 67 на сто от капитала на ДЗИ.
В преговорите ще могат да участват само потенциални купувачи, които през последните три години имат годишни приходи не по-малко от 20 млн. марки от животозастраховане и минимум 40 млн. марки - от общо застраховане.
АП не изключва възможността да преговаря и с други потенциални купувачи. Те обаче трябва да участват в консорциум със стратегически инвеститори, които отговарят на цитираните условия. В тези случаи стратегическият инвеститор трябва да има най-малко 34-процентен дял от консорциума, става ясно от решението на АП.
На първо място сред критериите, по които ще бъдат отсявани кандидатите, Агенцията за приватизация е посочила офертната цена. Тя трябва да е в долари. На второ място е поставен начинът на плащане, а на трето - срокът за внасяне на сумата. Сред приоритетите е и бизнеспрограма за развитието на ДЗИ през първите 5 години след сделката. Тази програма трябва да съдържа инвестиционен план и прогноза за трудовата заетост в застрахователната компания.
До 3 ноември трябва да стане ясно колко са реалните кандидати за ДЗИ. До тази дата е срокът за купуване на документацията за преговорите и на информационния меморандум на дружеството, както и за представяне в АП на писмата за намерения. Цената на пакета документи е 3000 лева.
Получилите удостоверение от АП потенциални купувачи на ДЗИ ще могат да направят свой правен и финансов анализ на дружеството, като ще им бъде осигурен достъп до специално подготвена информационна зала. Кандидатите трябва да подадат офертите си в АП до 17 часа на 27 ноември, става ясно още от решението на агенцията.
Както в. "Демокрация" първи писа, оценката на ДЗИ е в левове и варира от 30 до 35 млн. долара. Към продажбата на дружеството вече проявиха интерес големи световни застрахователи, сред които немските "Алианц" и "Мюних Ре", американската AIG, италианската "Дженерале", гръцката "Интерамерикан", международният консорциум ЮРЕКО и др. ЕБВР също заяви намерение да участва с 10-15 на сто в евентуален консорциум за приватизацията на ДЗИ. Учредено беше и РМД, което ще се стреми да се включи с до 10 на сто в бъдещо сдружение за покупката на държавния ни застраховател. Във всички случаи обаче в евентуалния консорциум поне 34 на сто трябва да се държат от някоя от световните компании. Не е изключено и АП да предпочете за купувач не консорциум, а някой от големите застрахователи, ако те участват в наддаването самостоятелно. Може да бъде избрана и евентуалната кандидатура на ЕБВР съвместно с някоя от световните компании, но без РМД.
Назад в мезозоя
Това е особено чувство. Вътрешно. Болезнено. Усетих го в сряда вечер в салон, препълнен с комунисти, помнещи, плачещи и реваншистки жаждащи връщане в епохата на отречения от историческата правда Вълко Червенков. Честването на политически сатрапи и тяхното канонизиране не е първица в България. Но да издадеш книга, възвеличаваща най-ревностния последовател на Сталин в Европа, е, меко казано, гавра. Гавра с паметта на народ, държава, житейска логика. Ама бил роден преди сто години! Умрял в леглото си преди двадесет! И какво от това? Излиза, че всички предизборни механизми са задвижени, а трупът на култовия комунистически вожд не само е повикан на помощ, но и увековечан с мемориал в Златица и в пропагандна брошура. Страшното на този ход е предвидимо: младите хора, чели, но незапознати с истинското политическо кредо на култоносителя, ще се подведат по твърденията, че той понижавал цени, строил заводи и язовири. Сам си пишел речите и ходел с каскет и везана риза. И пак, какво от това? А избитите със и без присъда по времето на неговото генсекство? А необявената окупация на София от войски на КГБ, за да му вардят кариерата? А отродителската му политика и сталиниското му ибрикчийство? За тези неща в томчето, издадено от Димитър Иванов, няма и ред, дума, сричка. Там Червенков е: "Необходимият грешник. " Там Хайтов и Сендов му кадят тамян и му благодарят, че не ги е избесил, даже двадесет години след смъртта му. Представяте ли си какъв наистина е бил мезозойският страх, та да правиш челобитие пред покойник, който между другото спасил баща ти от "недогледано" обесване? Господи, дори Александър Лилов съжали, че се е родил толкова късно, та "не е бил в голямата политика с другаря Червенков"! После се посипаха още по-мерзки и унизителни панигирици. И въпреки че бях служебно на това събитие, напуснах залата на Централния военен клуб - София. Деполитизирано военно учреждение, което най-ласкаво бе предоставило най-големия си салон на най-реваншистката комунистическа групировка. Именно затова "Дума" не съобщи за изказването на Лилов, а той, горкият, бе притеснен, защото му предстоеше тежък теоретичен конгрес във Виетнам по въпросите на бъдещето на социализма в света. Не разбрах дали ще се връща оттам тук, в родния мезозой.
Най-възрастните да не сменят паспортите си
